(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза, могат да бъдат пускани на пазара в рамките на Съюза. Традиционната храна от трета държава е нова храна съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(2)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се изготвя списък на Съюза на разрешените нови храни.

(3)

В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/2283 Комисията следва да вземе решение за разрешаването и за пускането на пазара на Съюза на дадена традиционна храна от трета държава.

(4)

На 23 януари 2018 г. дружеството Obà Food Srl. („заявителят“) подаде до Комисията уведомление по смисъла на член 14 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за намерението си да пусне на пазара на Съюза олющени зърна от Digitaria exilis (Kippist) Stapf („фонио“) като традиционна храна от трета държава. Искането на заявителя се отнася за консумацията на олющени зърна от Digitaria exilis (Kippist) Stapf като такива или като хранителна съставка от всички групи от населението.

(5)

Представените от заявителя документирани данни сочат, че олющените зърна от Digitaria exilis (Kippist) Stapf имат история на безопасна употреба като храна в държавите от Западна Африка, и по-специално в Гвинея, Нигерия и Мали.

(6)

В съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на 28 февруари 2018 г. Комисията препрати валидното уведомление до държавите членки и до Европейския орган за безопасност на храните („Органът“).

(7)

В четиримесечния срок, определен в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283, нито държавите членки, нито Органът представиха на Комисията надлежно мотивирани възражения относно безопасността срещу пускането на пазара в рамките на Съюза на олющени зърна от Digitaria exilis (Kippist) Stapf.

(8)

Поради това Комисията следва да разреши пускането на пазара в рамките на Съюза на олющени зърна от Digitaria exilis (Kippist) Stapf и да актуализира списъка на Съюза на новите храни.

(9)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменен,

(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза, могат да бъдат пускани на пазара в рамките на Съюза. Традиционната храна от трета държава е нова храна съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(2)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се изготвя списък на Съюза на разрешените нови храни.

(3)

В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/2283 Комисията следва да вземе решение за разрешаването и за пускането на пазара на Съюза на дадена традиционна храна от трета държава. На 5 април 2018 г. дружеството Sorghum Zrt. („заявителят“) подаде до Комисията уведомление по смисъла на член 14 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за намерението си да пусне на пазара на Съюза сироп от Sorghum bicolor (L.) Moench като традиционна храна от трета държава. Искането на заявителя се отнася за разрешаването на консумацията на сироп от Sorghum bicolor (L.) Moench като такъв или употребата му като хранителна съставка от всички групи от населението.

(4)

Представените от заявителя документирани данни сочат, че сиропът от Sorghum bicolor (L.) Moench има история на безопасна употреба като храна в Съединените щати.

(5)

В съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на 30 април 2018 г. Комисията препрати валидното уведомление до държавите членки и до Европейския орган за безопасност на храните („Органът“).

(6)

В четиримесечния срок, определен в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283, нито държавите членки, нито Органът представиха на Комисията надлежно мотивирани възражения относно безопасността срещу пускането на пазара в рамките на Съюза на сиропа от Sorghum bicolor (L.) Moench.

(7)

Поради това Комисията следва да разреши пускането на пазара в рамките на Съюза на сироп от Sorghum bicolor (L.) Moench и да актуализира списъка на Съюза на новите храни.

(8)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Следва да бъдат въведени правила, с които да се гарантира, че оценката на риска по член 42, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/2031 се извършва в разумен срок и при своевременна обработка на техническите досиета.

(2)

За да може да бъде извършена посочената оценка на риска, следва да бъде подадено заявление до Комисията, което може да бъде направено само от националната организация за растителна защита в третата държава, по смисъла на Международната конвенция по растителна защита. Това е нужно, за да се гарантира, че всички необходими елементи за оценката на риска, свързан с растенията, растителните продукти или другите обекти, които предстои да бъдат въведени на територията на Съюза, са сертифицирани от отговорния публичен орган на третата държава. Това би било необходимо за надеждността и обосновката на оценката на риска като основа за мерките, предприемани в съответствие с член 42, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/2031. Посочените разпоредби следва да се прилагат, без да се засяга правото на Комисията да отправя искания до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за изготвяне на научни становища в съответствие с член 29 и за предоставяне на научна или техническа помощ в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(3)

Техническото досие следва да съдържа сведения за стоките, които предстои да бъдат въведени на територията на Съюза, както и сведения за определянето на вредителите, които биха могли да са свързани със стоката в държавата износител, сведения за националните фитосанитарни мерки за смекчаване на риска, проверките и третирането и преработката на стоката, както и информация за връзка с физическото лице, отговорно за контактите с Комисията и с ЕОБХ. Тези сведения са от съществено значение, за да може да бъде извършена оценка на риска от стоката и да бъдат определени видовете вредители, срещу които може да се наложи да бъдат предприети фитосанитарни мерки за смекчаване на риска.

(4)

За да се осигурят на ЕОБХ всички необходими елементи за извършването на оценка на риска, техническото досие следва да съдържа информацията, посочена в неговия документ „Information required for dossiers to support demands for import of high risk plants, plant products and other objects as foreseen in Article 42 of Regulation (EU) 2016/2031“ (3) („Информация, изисквана за досиетата с цел подкрепа на заявления за внос на високорискови растения, растителни продукти и други обекти съгласно предвиденото в член 42 от Регламент (ЕС) 2016/2031“).

(5)

След като бъде потвърдено получаването на техническото досие, е целесъобразно Комисията да провери дали то съдържа изискваната информация и при необходимост да може да поиска допълнителна информация или пояснения, така че да се гарантира, че заявлението съдържа всички изисквани и относими елементи за оценката на риска.

(6)

Следва да бъдат въведени правила относно извършването на оценка на риска от страна на ЕОБХ, комуникацията му със заявителя и публикуването на неговото становище, за да се гарантират прозрачността, ефективността и експедитивността на процеса по оценка на риска.

(7)

С цел да се предотврати възможността разкриването на дадена информация да засегне конкурентната позиция на някои трети страни, следва да се прилагат съответно разпоредбите относно поверителността, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002.

(8)

От съображения за правна сигурност настоящият регламент следва да се прилага от същата дата като Регламент (ЕС) 2016/2031.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В съответствие с член 42, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031, въз основа на предварителна оценка Комисията приема актове за изпълнение, в които временно са включени високорискови растения, растителни продукти или други обекти, които пораждат риск от вредители на неприемливо ниво за територията на Съюза.

(2)

След приемането на Регламент (ЕС) 2016/2031 бяха извършени няколко предварителни оценки относно това дали растенията и растителните продукти с произход от трети държави пораждат риск от вредители на неприемливо ниво за територията на Съюза. Заключението от тези оценки е, че тъй като някои растения и растителни продукти отговарят на един или повече от критериите, посочени в приложение III към същия регламент, те могат да бъдат определени като „високорискови растения“ или „високорискови растителни продукти“ по смисъла на член 42 от регламента. В предварителните оценки на риска се заключава също така, че семената и in vitro материалът от такива „високорискови растения“ следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като рискът от вредители е на приемливо ниво. Освен това от обхвата на настоящия регламент следва да бъдат изключени и предназначените за засаждане дървесни видове, чийто растеж е естествено или изкуствено потиснат, тъй като по отношение на техния внос се прилагат специални изисквания съгласно Директива 2000/29/ЕО на Съвета (2), за да се намали до приемливо равнище рискът от вредители, като предстои да се прилагат и специалните изисквания по член 41 от Регламент (ЕС) 2016/2031, считано от 14 декември 2019 г.

(3)

За растенията за засаждане, различни от семена, in vitro материал и предназначени за засаждане дървесни видове, чийто растеж е естествено или изкуствено потиснат, от Acacia Mill., Acer L., Albizia Durazz., Alnus Mill., Annona L., Bauhinia L., Berberis L., Betula L., Caesalpinia L., Cassia L., Castanea Mill., Cornus L., Corylus L., Crataegus L., Diospyros L., Fagus L., Ficus carica L., Fraxinus L., Hamamelis L., Jasminum L., Juglans L., Ligustrum L., Lonicera L., Malus Mill., Nerium L., Persea Mill., Populus L., Prunus L., Quercus L., Robinia L., Salix L., Sorbus L., Taxus L., Tilia L., Ulmus L., и растенията Ullucus tuberosus Loz., е известно, че са гостоприемници на обичайни вредители със значително въздействие върху растителни видове с голямо икономическо, социално или екологично значение за Съюза. За тези растения е известно също, че обикновено съдържат вредители, без да показват признаци на тези вредители или тези признаци се проявяват след латентен период. Това намалява възможността за откриване на наличието на такива вредители по време на проверки при въвеждането на тези растения на територията на Съюза. Освен това посочените растения за засаждане обикновено се въвеждат в Съюза под формата на храсти и дървета и обичайно се срещат в Съюза под такава форма. С оглед на това съществуващите мерки, регламентиращи въвеждането на растенията за засаждане, посочени в приложение I към настоящия регламент, и растенията Ullucus tuberosus Loz. с произход от трети държави, не се считат за достатъчни, за да се предотврати въвеждането на вредители. Поради това изброените в приложение I растения за засаждане и растения Ullucus tuberosus Loz. следва да бъдат включени в списъка като високорискови растения по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031 и тяхното въвеждане на територията на Съюза да бъде временно забранено.

(4)

За плодовете от Momordica L. е известно, че са гостоприемници на Thrips palmi Karny и осигуряват важен път за въвеждането и установяването на този вредител, за който е известно, че има потенциал да окаже значително въздействие върху растителни видове с голямо икономическо, социално или екологично значение за територията на Съюза. Този вредител обаче не се среща във всички трети държави, нито във всички области в дадена трета държава, в която е известно, че се среща. Също така някои трети държави разполагат с ефективни мерки за намаляване на риска от посочения вредител. С оглед на това плодовете от Momordica L. с произход от трети държави или части от тях, в които е известно, че се среща посоченият вредител и липсват ефикасни мерки за намаляване на свързания с него риск, отговарят на условията за високорискови растения по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, поради което въвеждането в Съюза на тези растения следва да бъде временно забранено.

(5)

За дърветата Ulmus L. е известно е, че са гостоприемници на вредителя Saperda tridentata Olivier и осигуряват важен път за въвеждането и установяването му. Този вредител има значително въздействие върху растителни видове с голямо икономическо, социално или екологично значение за територията на Съюза Той обаче не се среща във всички трети държави, нито в определени области в дадена трета държава, в която е известна появата му. С оглед на това дървеният материал от дървета Ulmus L. с произход от трети държави или области в трети държави, в които е известно, че се среща Saperda tridentata Olivier, отговаря на условията за високорисков растителен продукт по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031. Поради това въвеждането в Съюза на този дървен материал следва да бъде временно забранено.

(6)

Посочените в съображения 3, 4 и 5 растения и растителни продукти не са включени в списъка в съответствие с член 40 на Регламент (ЕС) 2016/2031 или са включени само по отношение на определени трети държави. Освен това според съответните предварителни оценки те не са обхванати в достатъчна степен от определените в член 41 от посочения регламент изисквания по отношение на всички трети държави и не подлежат на временните мерки по член 49 от същия регламент.

(7)

Посочените в съображения 3, 4 и 5 растения и растителни продукти все още не са били подложени на цялостна оценка на риска, която се изисква, за да определи дали те представляват неприемливо ниво на риск поради вероятността да са гостоприемници на карантинен вредител от значение за Съюза или дали този риск може да бъде намален до приемливо ниво чрез прилагането на определени мерки. Ако бъде констатирано търсене на внос на тези растения и растителни продукти, те трябва да бъдат подложени на оценка на риска, която да се извърши в съответствие с акт за изпълнение, приет съгласно член 42, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/2031.

(8)

В съответствие с член 73 от Регламент (ЕС) 2016/2031 Комисията трябва да определи чрез актове за изпълнение, че за въвеждането на територията на Съюза на растения, различни от включените в списъка по член 72, параграф 1, се изисква фитосанитарен сертификат.

(9)

В тези актове за изпълнение обаче трябва да се определи, че за такива растения не се изисква фитосанитарен сертификат, когато оценка, основана на доказателства за риска от вредители и на опита от търговията, показва, че подобен сертификат не е необходим.

(10)

След приемането на посочения регламент бяха извършени множество оценки на риска от вредители и на опита от търговията с редица растения, различни от растения за засаждане, с произход от трети държави.

(11)

Съгласно тези оценки плодовете от Ananas comosus (L.) Merrill, Cocos nucifera L., Durio zibethinus Murray, Musa L. и Phoenix dactylifera L. не са гостоприемници на карантинни вредители от значение за Съюза или вредители, за които се прилагат мерките, приети съгласно член 30 от Регламент (ЕС) 2016/2031, или на обичайни вредители, които могат да имат въздействие върху растителни видове, отглеждани на територията на Съюза. Освен това не е имало огнища на вредители, свързани с въвеждането на посочените плодове от една или повече трети държави. За нито един от посочените видове плодове не е отчетено повтарящо се засичане поради наличие на карантинни вредители от значение за Съюза или вредители, за които се прилагат мерките, приети съгласно член 30 от посочения регламент, при тяхното въвеждане на територията на Съюза.

(12)

Предвид факта, че тези плодове отговарят на всички критерии от приложение VI към Регламент (ЕС) 2016/2031, за въвеждането им на територията на Съюза не следва да се изисква фитосанитарен сертификат.

(13)

И двата списъка, които трябва да бъдат изготвени съгласно член 42, параграф 3 и член 73 от Регламент (ЕС) 2016/2031, се отнасят до правила за внос, основани на сходни критерии за оценка на риска, както са посочени в приложения III и VI към същия регламент. Те са съсредоточени върху рисковете, породени от съответните растения и растителни продукти, а не върху рисковете от конкретни вредители. Разработени са съгласно обща методология за оценка на риска и се актуализират по същата методология въз основа на наличните технически и научни доказателства. Поради това е целесъобразно да бъдат включени в един регламент.

(14)

Тъй като Регламент (ЕС) 2016/2031 се прилага от 14 декември 2019 г. и с цел да се осигури последователно прилагане на всички правила относно въвеждането в Съюза на растения, растителни продукти или други обекти, настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

На 22 юни 2018 г. Съветът реши, в съответствие с член 121, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), че съществува значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел от -1 % от БВП в Румъния.

(2)

С оглед на установено значително отклонение Съветът отправи препоръка (2) на 22 юни 2018 г. за това Румъния да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (3) не надвишава 3,3 % през 2018 г. и 5,1 % през 2019 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо в размер на 0,8 % от БВП за всяка година. Той също препоръча на Румъния да използва всички извънредни приходи за намаляване на дефицита, докато мерките за бюджетна консолидация следва да гарантират трайно подобрение на структурното салдо по консолидирания държавен бюджет по начин, който благоприятства икономическия растеж. Съветът определи краен срок до 15 октомври 2018 г., в който Румъния да докладва относно действията, предприети в отговор на посочената препоръка.

(3)

На 27 и 28 септември 2018 г. Комисията проведе мисия за засилено наблюдение в Румъния с цел да извърши мониторинг на място съгласно член -11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97. След като изпрати предварителните си заключения на румънските органи за коментар, Комисията докладва констатациите си на Съвета на 21 ноември 2018 г. Впоследствие тези заключения бяха оповестени публично. В доклада на Комисията се констатира, че румънските органи запазват целта за номинален дефицит през 2018 г., малко по-нисък от 3 % от БВП, и по този начин не възнамеряват да предприемат действия по препоръката на Съвета от 22 юни 2018 г. През 2019 г. правителството планира да намали номиналния дефицит до 2,38 % от БВП, но мерките все още не са уточнени.

(4)

На 16 октомври 2018 г. румънските органи предоставиха доклад за предприетите действия в отговор на препоръката на Съвета от 22 юни 2018 г. (4). В доклада органите потвърдиха, че за 2018 г. тяхната цел за номиналния дефицит остава 2,96 % от БВП. За 2019 г. органите имат за цел дефицит от 2,38 % от БВП. В доклада не се споменават нови мерки за 2018 г. За 2019 г. докладът се основава на удържане на разходите за възнаграждения на служителите и за стоки и услуги, без това да е подкрепено с достатъчно подробни и приети или поне обявени по правдоподобен начин мерки. Що се отнася до приходите, в доклада се споменава продължаване на вече съществуващите мерки и някои действия, насочени към по-стриктно спазване на данъчното законодателство. Като цяло, фискалното въздействие от докладваните мерки далеч не съответства на изискването в препоръката на Съвета от 22 юни 2018 г.

(5)

През 2018 г. въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2018 г. ръстът на нетните първични държавни разходи се очаква да възлиза на 11,3 %, което е значително над целевия показател за разходите от 3,3 %. Очаква се структурното салдо като цяло да остане стабилно през 2018 г. на равнище от 3,3 % от БВП. Следователно и двата стълба сочат риск от отклонение от препоръчаната корекция. Целевият показател за разходите сочи, че е налице отклонение от 2,3 % от БВП. Структурното салдо потвърждава това тълкуване, като показва по-ниско отклонение от 0,8 % от БВП. Структурното салдо е повлияно положително от значително по-големия дефлатор на БВП и от по-високата прогноза за потенциалния ръст на БВП в сравнение със средносрочната средна стойност, залегнала в целевия показател за разходите. Това отражение отчасти се компенсира от въздействието на увеличаването на публичните инвестиции, което се изглажда в целевия показател за разходите. Поради това цялостната оценка потвърждава отклонението от препоръчаната от Съвета корекция с голяма разлика.

(6)

През 2019 г. въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2018 г. номиналният растеж на държавните разходи, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите и еднократните мерки, се очаква да възлиза на 7,5 %, което е значително над целевия показател за разходите от 5,1 % (отклонение от 0,7 % от БВП от препоръчаната корекция). Структурното салдо се очаква да се намали с 0,1 % от БВП, като достигне дефицит от 3,4 % (отклонение от 0,9 % от БВП). Следователно, тъй като и двата стълба сочат отклонение от изискваната корекция с подобен марж през 2019 г., цялостната оценка потвърждава отклонението от корекцията, препоръчана от Съвета.

(7)

Освен това съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2018 г. бюджетният дефицит ще възлиза на 3,3 % през 2018 г. и 3,4 % през 2019 г., което е над референтната стойност от 3 % от БВП по Договора.

(8)

Горните констатации водят до заключението, че действията, предприети от Румъния в отговор на препоръката на Съвета от 22 юни 2018 г., са недостатъчни. Фискалната корекция не гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи не надвишава 3,3 % през 2018 г. и 5,1 % през 2019 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо в размер на 0,8 % от БВП за всяка година,

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 549/2004 държавите членки са длъжни да приемат национален план или план за функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП), включително задължителни национални цели или цели на равнище ФБВП, с които се гарантира съгласуваност с валидните за целия Съюз цели за ефективност. Освен това в Регламент (ЕО) № 549/2004 се предвижда Комисията да оценява съгласуваността на тези цели въз основа на критериите за оценка, посочени в член 11, параграф 6, буква г) от същия регламент. Подробните правила във връзка с това са посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията.

(2)

След оценката на плановете за ефективност Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2015/348 (3), в което се посочва, наред с другото, че местните цели в ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“ на Португалия и Румъния, включени съответно в плановете за ефективност на ФБВП South-West и ФБВП Danube, са съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ефективност, отнасящи се за втория референтен период (2015—2019 г.).

(3)

Впоследствие Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1782 (4) за разрешаване на преразглеждането на целите в ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“ за 2018 г. и 2019 г. за аеронавигационното обслужване на Португалия и Румъния, в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013.

(4)

Въз основа на това Португалия и Румъния преразгледаха своите цели и измениха съответно плановете си за ефективност.

(5)

Документацията, представена от Португалия и Румъния, беше оценена от органа за преглед на ефективността, който подпомага Комисията при прилагането на схемата за ефективност, съгласно член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013. Докладът на органа за преглед на ефективността относно оценката на преразгледаните цели на Португалия беше представен на Комисията на 20 септември 2018 г. и беше актуализиран на 12 октомври 2018 г.

(6)

Докладът на органа за преглед на ефективността относно оценката на преразгледаните цели на Румъния беше представен на Комисията на 16 октомври 2018 г.

(7)

В съответствие с член 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 Комисията направи оценка на изменените планове, и по-специално на преразгледаните цели, като взе предвид получената документация и докладите на органа за преглед на ефективността. Съгласуваността на целите в ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“, изразени като установени единични разходи по маршрута и единични разходи за обслужване в терминалите, с валидните за целия Европейски съюз цели, беше оценена в съответствие с принципите, изложени в точка 5 във връзка с точка 1 от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013. Комисията отчете конкретно тенденцията в развитието на установените единични разходи по маршрута през втория референтен период спрямо целевото намаляване със средно 3,3 % годишно и общо през първия и втория референтен период (2012—2019 г.) спрямо целевото намаляване със средно 1,7 % годишно. Комисията отчете и равнището на установените единични разходи по маршрута в сравнение с държавите членки, за които са налице сходни експлоатационни и икономически условия.

(8)

Що се отнася до Португалия, оценката показа, че нейните преразгледани цели са въз основа на планирано намаляване на установените единични разходи по маршрута през втория референтен период средно с 2 % годишно. Това е под предвиденото намаляване на средната стойност на установените единични разходи по маршрута за целия Съюз през посочения период. Освен това преразгледаната цел на Португалия за 2019 г. е въз основа на планирани установени единични разходи по маршрута, които са значително под (– 30 %) средния размер на установените единични разходи по маршрута на държавите членки, за които са налице сходни експлоатационни и икономически условия като тези в Португалия. Общо за първия и втория референтен период планираните установени единични разходи по маршрута намаляват със значително по-висок темп от валидната за целия Съюз цел (– 4 %). Поради това Комисията счита, че преразгледаните цели на Португалия за 2018 г. и 2019 г. са съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“, отнасящи се за втория референтен период.

(9)

Що се отнася до Румъния, оценката показа, че нейните преразгледани цели са въз основа на планирано намаляване на установените единични разходи по маршрута през втория референтен период средно с 3,2 % годишно. Това е малко под предвиденото намаляване на средната стойност на установените единични разходи по маршрута за целия Съюз през посочения период. Преразгледаната цел на Румъния за 2019 г. е въз основа на планирани установени единични разходи по маршрута, които са под (– 1,5 %) средния размер на установените единични разходи по маршрута на държавите членки, за които са налице сходни експлоатационни и икономически условия като тези в Румъния. Общо за първия и втория референтен период планираните установени единични разходи по маршрута намаляват със същия темп като валидната за целия Съюз цел (– 1,7 %). Поради това Комисията счита, че преразгледаните цели на Румъния за 2018 г. и 2019 г. са съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“, отнасящи се за втория референтен период.

(10)

Следователно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/348 следва да бъде изменено, за да бъдат взети предвид преразгледаните цели на Португалия и Румъния,

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/796 на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз („Агенцията“) се предоставят правомощия да взема отделни решения в областта на издаването на разрешения за превозни средства и сертификати за безопасност и на осигуряването на хармонизирано прилагане на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) по железопътната линия. С него също така се създават апелативни съвети, пред които такива отделни решения на Агенцията да може да се обжалват.

(2)

На 25 май 2018 г. Комисията публикува на уебсайта на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ покана за изразяване на интерес със срок за подаване на заявленията за участие 30 юни 2018 г. Комисията получи 46 заявления за участие.

(3)

Комисията оцени тези заявления спрямо посочените в поканата за изразяване на интерес критерии. Сред тях са критериите за допустимост, критериите във връзка с техническите и професионалните възможности, изискванията за знания и критериите по отношение на сферите, за които се отнасят решенията на Агенцията, а именно издаване на разрешения за превозни средства, единни сертификати за безопасност и ERTMS. С цел предотвратяване на евентуални конфликти на интереси кандидатите, работили в Агенцията през предходните две години, бяха изключени от процедурата по подбор. След оценка на заявленията 40 кандидати бяха избрани да участват в апелативните съвети в качеството си на квалифицирани експерти и бяха включени в списъка,

(1)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 517/2014 пускането на пазара в ЕС от производители или вносители на флуоровъглеводороди (HFCs) в количество от поне 100 тона CO2 еквивалент годишно подлежи на количествени ограничения с оглед осигуряване на постепенно намаление на техните количества.

(2)

Съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 517/2014 количествените ограничения — квоти — се изчисляват на базата на референтни стойности, определени от Комисията въз основа на средните стойности на годишните количества HFCs, за които производителите или вносителите са докладвали съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 517/2014, че законно са ги пуснали на пазара в периода от 1 януари 2015 г. нататък, като се изключват количествата HFCs, използвани през същия период по начините, посочени в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 517/2014, въз основа на наличните данни, в съответствие с приложение V към посочения регламент.

(3)

В съответствие с член 16, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 517/2014 квотите се разпределят на производителите или вносителите, включени в списъка в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1984 на Комисията (2), които са установени в рамките на Съюза, или на вносителите от трети държави, които са упълномощили изключителен представител, установен в рамките на Съюза, включен в списъка в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1984.

(4)

Като се има предвид нотификацията по член 50 от Договора за Европейския съюз от Обединеното кралство и с цел да се гарантира, че референтните стойности и квотите за производителите и вносителите, установени в Обединеното кралство, отразяват законното пускане на пазара на HFCs в Съюза с 27 държави членки след оттеглянето на Обединеното кралство, референтните стойности за тези дружества следва да бъдат преизчислени за 2019 г. за периода след въпросното оттегляне на 30 март 2019 г.

(5)

За периода от 1 януари до 29 март 2019 г. следва да останат валидни и приложими референтните стойности, определени в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1984. За определянето на квотата за производителите и вносителите, установени в рамките на Обединеното кралство, референтните стойности за периода до 29 март включително и за периода след това ще бъдат претеглени спрямо броя на дните, които Обединеното кралство е държава — членка на Съюза, през 2019 г.

(6)

За предприятията, установени в рамките на Обединеното кралство, новите преизчислени референтни стойности, определени в настоящото решение, се базират на допълнителни проверени данни, които са предоставени от тези дружества на Комисията и са в допълнение към вече подадените в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 517/2014 доклади, като се прави разлика между HFCs, пуснати на пазара в Обединеното кралство и в 27-те държави — членки на Съюза. За дружествата, които не са представили допълнителни данни, следва да се приеме, че всички HFCs са били пуснати на пазара в Обединеното кралство и следва да не се определят референтни стойности.

(7)

Преизчислените референтни стойности са установени, за да се използват, в случай че правото на Съюза престане да се прилага спрямо Обединеното кралство и на неговата територия на 30 март 2019 г.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 24 от Регламент (ЕС) № 517/2014,

„Декларация за поверителност на личните данни: В съответствие с Общия регламент относно защитата на данните Вашите лични данни ще бъдат използвани само за подкрепа на инициативата и ще бъдат предоставени на компетентните национални органи за проверка и удостоверяване. Вие имате право да поискате от организаторите на тази инициатива достъп, коригиране, изтриване и ограничаване на обработването на личните Ви данни.

Вашите данни ще се съхраняват от организаторите за максимален срок за съхранение от 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива, или един месец след внасянето на инициативата в Комисията, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна. Те могат да бъдат съхранявани след изтичането на тези срокове в случай на административни или съдебни производства за максимален срок от една седмица след датата на приключване на тези производства.

Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, Вие имате право да подадете по всяко време жалба до орган за защита на данните, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако считате, че личните Ви данни са обработвани незаконосъобразно.

Организаторите на гражданската инициатива са администратори по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните и Вие можете да се свържете с тях, използвайки координатите за връзка, предоставени в настоящия формуляр.

Координатите за връзка на длъжностно лице за защита на данните (ако има такова) са посочени на адреса на уебсайта на инициативата в регистъра на Европейската комисия, както е предвидено в настоящия формуляр.

Координатите за връзка на националния орган, който ще получава и обработва личните Ви данни, и координатите за връзка на националните органи за защита на данните, са посочени на следния адрес: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/data-protection?lg=bg.“.