(1)

Комисията разгледа заявлението за одобрение на изменение на спецификацията на защитеното наименование за произход „Tacoronte-Acentejo“, изпратено от Испания в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(2)

В съответствие с изискването на член 97, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз заявлението за одобрение на изменение на спецификацията (2).

(3)

В Комисията не постъпиха възражения по реда на член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(4)

Поради това изменението на спецификацията следва да бъде одобрено в съответствие с член 99 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В съответствие с член 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 Комисията разгледа заявката за регистрация на наименованието „Vijlen“, изпратена от Нидерландия, и я публикува в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

В Комисията не постъпиха възражения по реда на член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(3)

В съответствие с член 99 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 следва да бъде предоставена правна закрила на наименованието „Vijlen“ и то да бъде вписано в регистъра, посочен в член 104 от същия регламент.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В съответствие с член 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 Комисията разгледа заявката за регистрация на наименованието „Oolde“, изпратена от Нидерландия, и я публикува в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

В Комисията не постъпиха възражения по реда на член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(3)

В съответствие с член 99 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 следва да бъде предоставена правна закрила на наименованието „Oolde“ и то да бъде вписано в регистъра, посочен в член 104 от същия регламент.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

Данъчните измами в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) водят до значителни загуби за бюджета и имат отражение върху функционирането на вътрешния пазар.

(2)

С член 199а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) на държавите членки се дава възможност да предвидят лицето — платец на ДДС, за изброените в същия член доставки да бъде данъчно задълженото лице, за което се извършва доставката (т.нар. „механизъм за обратно начисляване“), за да се реши бързо проблемът, свързан с вътреобщностните измами с липсващ търговец. Държавите членки могат да прилагат този механизъм до 31 декември 2018 г. и за минимален срок от две години.

(3)

Специалната мярка по механизма за бързо реагиране (МБР), предвидена в член 199б от Директива 2006/112/ЕО, осигурява на държавите членки възможност за по-бърза процедура, позволяваща въвеждането на механизма за обратно начисляване по отношение на конкретни доставки на стоки и услуги с цел борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети. Съгласно член 3 от Директива 2013/42/ЕС на Съвета (4) държавите членки могат да прилагат специалната мярка по МБР до 31 декември 2018 г.

(4)

На 8 март 2018 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултата от мерките за борба с измамите съгласно членове 199а и 199б от Директива 2006/112/ЕО (наричан по-нататък „докладът“).

(5)

Според доклада държавите членки и заинтересованите страни като цяло смятат, че механизмът за обратно начисляване, предвиден в член 199а от Директива 2006/112/ЕО, представлява ефективен и ефикасен временен инструмент за борба с измамите с ДДС в определени сектори или за предотвратяване на измами. Изискването за прилагане на мярката по член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО за минимален срок от две години се оказа пречка за няколко държави членки, които искаха да въведат механизма за обратно начисляване, но не отговаряха на това условие. Поради това изискването за минимален срок от две години следва да се заличи от посочената разпоредба.

(6)

Въпреки че специалната мярка по МБР, предвидена в член 199б от Директива 2006/112/ЕО, никога да не е била използвана на практика, държавите членки считат, че тя следва да бъде запазена като полезен инструмент и предпазна мярка при извънредни случаи на измами с ДДС.

(7)

Предвид констатациите и заключенията в доклада, изглежда, че мерките, предвидени в членове 199а и 199б от Директива 2006/112/ЕО, са се оказали полезни временни и целеви мерки за борба с измамите с ДДС. Срокът на прилагане на тези мерки изтича на 31 декември 2018 г., след което държавите членки биха били лишени от ефикасен инструмент за борба с измамите с ДДС. Ето защо е целесъобразно срокът на прилагане на тези мерки да се удължи с ограничен срок до предвиденото влизане в сила на окончателния режим на ДДС.

(8)

Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,

(1)

В Регламент (ЕС) 2017/1939 се предвижда, че Европейският парламент и Съветът назначават по общо съгласие европейския главен прокурор от списък с предварително подбрани квалифицирани кандидати, изготвен от комитет по подбора. Комитетът по подбора се състои от дванадесет лица, избрани измежду бивши членове на Съда на ЕС и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, членове на националните върховни съдилища, прокурори с висок ранг и юристи с общопризната компетентност. Едно от избраните лица се предлага от Европейския парламент. Съветът определя правилата за работата на комитета по подбора.

(2)

В Регламент (ЕС) 2017/1939 също така се предвижда, че Съветът назначава всеки европейски прокурор, избирайки го измежду трима кандидати, посочени от всяка държава членка, след като получи обосновано становище от комитета по подбора.

(3)

Процедурата за подбор на европейския главен прокурор и на европейските прокурори следва да бъде основен елемент, с който да се гарантира тяхната независимост.

(4)

Правилата за работа на комитета по подбора следва да гарантират, че комитетът по подбора разполага с необходимата независимост и безпристрастност, за да извършва своята работа.

(5)

Ето защо следва да бъдат установени правилата за работата на комитета по подбора,

(1)

Действията от страна на Съюза в сектора на вътрешното корабоплаване следва да имат за цел осигуряването на единство в областта на разработването на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища.

(2)

Европейският комитет за изготвяне на стандарти за вътрешното корабоплаване (CESNI) е създаден на 3 юни 2015 г. в рамките на Централната комисия за корабоплаване по река Рейн (ЦККР), за да разработва технически стандарти за вътрешните водни пътища в различни области, по-специално по отношение на плавателните съдове, информационните технологии и екипажите.

(3)

За ефикасен транспорт по вътрешните водни пътища е важно техническите изисквания за плавателните съдове да бъдат във възможно най-голяма степен съвместими и хармонизирани в различните правни режими в Европа. По-специално държавите членки, които са и членове на ЦККР, следва да бъдат оправомощени да подкрепят решения за хармонизиране на правилата на ЦККР с правилата, прилагани в Съюза.

(4)

Очаква се на заседанието си на 8 ноември 2018 г. CESNI да приеме Европейския стандарт за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (ES-TRIN) 2019/1.

(5)

В ES-TRIN 2019/1 се определят единните технически изисквания, необходими за осигуряване на безопасността на плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Той включва разпоредби относно корабостроенето, дооборудването и съоръжаването на плавателните съдове по вътрешните водни пътища; специални разпоредби за конкретни категории плавателни съдове като пътнически плавателни съдове, тласкани състави и контейнеровози; разпоредби относно оборудването за автоматичната идентификационна система; разпоредби относно идентификацията на плавателния съд, образци на удостоверения и регистър; преходни разпоредби, както и указания за прилагането на техническия стандарт.

(6)

В приложение II към Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета (1) пряко се препраща към техническите изисквания за плавателни средства, предвидени в ES-TRIN 2017/1. На Комисията е предоставено правомощието да актуализира тази препратка, така че тя да е към най-новата версия на ES-TRIN, и да определя началната дата на прилагането ѝ.

(7)

Поради това ES-TRIN 2019/1 ще засегне Директива (ЕС) 2016/1629.

(8)

Съюзът не е член на ЦККР и CESNI. Поради това е необходимо Съветът да оправомощи държавите членки да изразят в рамките на тези органи позицията на Съюза във връзка с приемането на ES-TRIN 2019/1,

(1)

Африканската чума по свинете е инфекциозна вирусна болест по домашните и дивите свине, която може да окаже сериозно въздействие върху рентабилността на свиневъдството и да има отрицателни последици за търговията в рамките на Съюза и за износа към трети държави.

(2)

При установяване на случай на африканска чума по свинете при диви свине съществува риск болестотворният агент да се разпространи сред други популации на дивите свине, а също и сред свиневъдните обекти. Вследствие на това той може да се разпространи от една държава членка в друга и в трети държави чрез търговията с живи свине или с продукти от тях.

(3)

В Директива 2002/60/ЕО на Съвета (3) са определени минималните мерки, които да се прилагат в рамките на Съюза за борба с африканската чума по свинете. По-специално, след като бъдат потвърдени един или няколко случая на африканска чума по свинете при диви свине, съгласно член 15 от Директива 2002/60/ЕО следва да се предприемат определени мерки.

(4)

България информира Комисията за актуалната обстановка във връзка с болестта африканска чума по свинете на територията на държавата и в съответствие с член 15 от Директива 2002/60/ЕО предприе редица мерки, включително определянето на заразената област, в която се прилагат мерките по член 15 от посочената директива, с цел да се предотврати разпространението на болестта.

(5)

За да се предотвратят ненужните затруднения за търговията в рамките на Съюза и да се избегне създаването на необосновани пречки пред търговията от страна на трети държави, е необходимо на равнището на ЕС — в сътрудничество със засегнатата държава членка — да бъде определена заразената област във връзка с болестта африканска чума по свинете в България.

(6)

Заразената област в България следва да бъде съответно посочена в приложението към настоящото решение и да се определи каква е продължителността на регионализацията. Продължителността на регионализацията бе установена, като се има предвид епидемиологията на болестта и времето, необходимо за изпълнение на мерките в съответствие с Директива 2002/60/ЕО.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,