9.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 173/1

(1)

В заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката на политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. беше одобрена задължителна цел за постигане до 2030 г. на намаление най-малко с 40 % на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо нивата от 1990 г., като тази цел беше отново потвърдена на заседанието на Европейския съвет на 17—18 март 2016 г.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 23-24 октомври 2014 г. се предвижда, че целта трябва да бъде постигната с колективните усилия на Съюза по възможно най-ефективния от гледна точка на разходите начин, като до 2030 г. намаленията в секторите на системата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (СТЕ на ЕС) и в секторите извън нея трябва да възлязат съответно на 43 % и 30 % спрямо нивата от 2005 г. Парижкото споразумение (3) определя, наред с другото, дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи на 1,5 °С над нивата от прединдустриалния период. Необходимо е всички държави членки да участват в тези усилия, както и всички сектори на икономиката, включително транспортът, да допринесат за постигането на намалението на емисиите, договорено в рамките на Европейския съвет, както и за постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение.

(3)

В Европейската стратегия на Комисията от 2016 г. за мобилност с ниски емисии се определя амбициозната цел до средата на столетието емисиите на парникови газове от транспорта да бъдат най-малко с 60 % по-ниски в сравнение с 1990 г. и да следват трайна тенденция за достигане на нулево ниво.

(4)

За постигането на тази цел е необходимо да се разгледат редица различни мерки. В допълнение към определянето на стандарти за емисиите на CO2 от тежки превозни средства, а именно камиони и автобуси, тези мерки могат да включват други действия, които да допринесат за подобряване на ефективността и да доведат до намаляване на емисиите на СО2 от тежките превозни средства, като например оптимизиране на товарите, групиране на различни превозни средства, обучение на водачите, използване на алтернативни горива, схеми за обновяване на автомобилния парк, гуми с по-ниско съпротивление, намаляване на задръстванията и инвестиции в поддръжката на инфраструктурата.

(5)

Емисиите на парникови газове от тежки превозни средства представляват понастоящем около една четвърт от емисиите от автомобилния транспорт в Съюза и ако не бъдат взети допълнителни мерки, се очаква да се увеличат с 10 % между 2010 и 2030 г. и със 17 % между 2010 и 2050 г. За да се допринесе за необходимото намаление на емисиите в транспортния сектор, трябва да се въведат ефективни мерки за ограничаване на емисиите от тежки превозни средства.

(6)

В съобщението си от 2014 г. „Стратегия за намаляване на разхода на гориво и на емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства“ Комисията констатира, че предпоставка за въвеждането на такива мерки е наличието на регулирана процедура за определяне на емисиите на CO2 и на разхода на гориво.

(7)

Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) осигурява рамката за създаването на такава регулирана процедура. За значителна част от парка на тежките превозни средства в Съюза измерванията, направени в съответствие с тази процедура, ще осигурят надеждни и съпоставими данни за емисиите на CO2 и разхода на гориво за всяко тежко превозно средство. Купувачът на конкретно тежко превозно средство и съответната държава членка на регистрация ще имат достъп до тази информация, като по този начин недостигът на информация ще бъде частично преодолян.

(8)

Транспортните дружества в по-голямата си част са малки и средни предприятия. Освен това те все още нямат достъп до стандартизирана информация за оценка на технологии за горивна ефективност или за сравняване на тежки превозни средства, за да направят най-добрия информиран избор при покупка и така да намалят своите разходи за гориво, които съставляват близо една четвърт от оперативните им разходи.

(9)

Информацията относно характеристиките на дадено тежко превозно средство по отношение на емисиите на CO2 и разхода на гориво следва да бъде публично достъпна, за да могат всички оператори на превозни средства да вземат добре информирани решения при покупка и да се осигури висока степен на прозрачност. Всички производители на тежки превозни средства ще могат да сравняват характеристиките на своите превозни средства с тези на други модели. Това ще увеличи стимулите за иновации и ще насърчи разработването на тежки превозни средства с по-ефективен разход на енергия, като по този начин ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността. Тази информация също така ще осигури на лицата, определящи политиките на равнището на Съюза и на държавите членки, надеждна основа за разработване на политики за насърчаване на въвеждането на тежки превозни средства с подобрена енергийна ефективност.

(10)

За да се придобие пълна представа за конфигурацията на парка от тежки превозни средства в Съюза, неговото развитие във времето и потенциалното му въздействие върху емисиите на CO2, е целесъобразно компетентните органи на държавите членки да извършват мониторинг и да докладват на Комисията данните за регистрацията на всички нови тежки превозни средства и всички нови ремаркета, включително данните, свързани със системите за задвижване и съответните каросерии.

(11)

Следователно е целесъобразно производителите на тежки превозни средства да извършват мониторинг и да докладват на Комисията стойностите на емисиите на CO2 и разхода на гориво, установени за всяко ново тежко превозно средство съгласно Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията (5).

(12)

Наличието на данни за емисиите на CO2 и разхода на гориво за различните категории тежки превозни средства зависи от това кога категориите ще бъдат обхванати от Регламент (ЕС) 2017/2400. За да се осигури яснота и правна сигурност относно задълженията на производителите за мониторинг и докладване, в настоящия регламент следва да се посочат началните години за мониторинга и докладването за всяка категория тежки превозни средства, попадащи в неговия обхват. Съгласно Регламент (ЕС) 2017/2400 ще има данни за някои нови тежки превозни средства, регистрирани през 2019 г. Считано от посочената година, от производителите следва да се изисква да извършват мониторинг и да докладват техническите данни, отнасящи се за тези превозни средства. За останалите категории тежки превозни средства и групи тежки превозни средства ще има данни едва на по-късен етап. За тези категории превозни средства и групи превозни средства следва да се предвиди разумен срок за определяне на началните години за мониторинга и докладването на данни. Предвид техническата сложност на разработването на процедури за определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво за останалите категории и групи тежки превозни средства, срокът следва да се определи на седем години от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(13)

От обществен интерес е техническите данни, които са от съществено значение за определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на дадено тежко превозно средство, да бъдат активно разпространявани сред обществеността с цел увеличаването на прозрачността във връзка със спецификациите на тежките превозни средства и свързаните с тях характеристики и насърчаването на конкуренцията между производителите. Не следва да се публикуват данни, които са чувствителни от гледна точка на защитата на личните данни и лоялната конкуренция. Някои данни, свързани с аеродинамичните характеристики на тежките превозни средства, следва да се предоставят на обществеността в различни формати с цел да се отчетат съображенията, свързани с лоялната конкуренция. Докладваните данни следва да се предоставят на обществеността по лесно достъпен начин и безплатно. Настоящият регламент не засяга останалите права на публичен достъп до информация за околната среда, наред с другото, съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(14)

Важно е системата за мониторинг и докладване да бъде лесна за използване от всички превозвачи, независимо от техния размер и ресурси. Важно е също така Комисията активно да популяризира тази система, за да се гарантира нейното значимо въздействие върху сектора, а също и с цел повишаване на осведомеността за наличието на докладваните данни.

(15)

Извършеният от Комисията анализ на данните, предадени от държавите членки и производителите за предходната календарна година, следва да се представят на обществеността по начин, при който са ясно видими характеристиките на парка от тежки превозни средства на Съюза, на всяка държава членка, както и тези на всеки производител. Той следва да позволява сравнимост в рамките на един автопарк и между няколко такива по отношение на средния разход на гориво и емисиите на CO2 за всяка група тежки превозни средства от даден функционален профил.

(16)

От съществено значение е стойностите на емисиите на CO2 и на разхода на гориво, определени съгласно Регламент (ЕС) 2017/2400, да отразяват правилно характеристиките на тежките превозни средства. За тази цел в посочения регламент са предвидени разпоредби за проверка и гарантиране на съответствието на работата със симулационния инструмент, както и на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на съответните компоненти, отделни технически възли и системи. Тази процедура на проверка следва да включва изпитване в пътни условия. Новата рамка за одобрение на типа, установена в Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета (7), предвижда средствата, необходими да се гарантира, че в случай на отклонения производителят предприема коригиращи мерки, както и че в случай на несъответствие Комисията може да налага административни глоби. Освен това в новата рамка е отчетено значението на осигуряването на възможност трети лица да извършват независими изпитвания на превозни средства и да разполагат с достъп до необходимите данни. Комисията следва да извършва мониторинг на резултатите от тези изпитвания за проверка и да включва анализ на резултатите в своите годишни доклади.

(17)

Важно е да се осигури пълнота и надеждност на данните, които подлежат на мониторинг и докладване. Поради това Комисията следва да разполага със средства за проверка и когато е необходимо — за коригиране на окончателните данни. Ето защо в изискванията за мониторинг следва да бъдат предвидени и параметри, позволяващи проследяване и проверка на данните по подходящ начин.

(18)

Комисията следва да има възможността да наложи административна глоба, ако установи, че данните, докладвани от производителя, се отклоняват от данните, регистрирани в рамките на Регламент (ЕО) № 595/2009, и по-специално в съответствие с Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (8) и Регламент (ЕС) 2017/2400, или ако производителят не представи необходимите данни в приложимия краен срок. Тези глоби следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(19)

Въз основа на опита, натрупан при мониторинга и докладването на данни за емисиите на CO2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9) за нови леки пътнически автомобили и Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10) за нови леки търговски превозни средства, е целесъобразно на Европейската агенция за околната среда да се възложи отговорността за обмен на такива данни с компетентните органи на държавите членки и производителите, както и отговорността за управление на крайната база данни от името на Комисията. Целесъобразно е също така да се постигне възможно най-голямо сближаване на процедурите за мониторинг и докладване за тежки превозни средства с вече съществуващите такива за леките превозни средства.

(20)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на настоящия регламент за проверка и коригиране на подлежащите на мониторинг данни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(21)

С цел да се гарантира, че изискванията за данните и процедурата за мониторинг и докладване продължават да са актуални във времето за целите на оценката на участието на парка от тежки превозни средства в емисиите на CO2, да се осигури наличието на данни за нови и усъвършенствани технологии за намаляване на емисиите на СО2 и за резултатите от изпитванията за проверка в пътни условия и да се гарантира, че диапазонът на стойностите на въздушното съпротивление запазва значението си за целите на осигуряване на информация и сравнение, както и да се допълнят разпоредбите относно административните глоби, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на окончателното определяне на началните години за мониторинга и докладването при обхванатите категории тежки превозни средства, изменението на изискванията за данните и на процедурата за мониторинг и докладване, предвидена в приложенията към настоящия регламент, определянето на данните, които да бъдат докладвани от държавите членки за мониторинга на резултатите от изпитванията за проверка в пътни условия, изменението на диапазона на стойностите на въздушното съпротивление и определянето на критериите, начина на изчисляване и метода на събиране на административните глоби, налагани на производителите. От особена важност е по време на своята подготвителна работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(22)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно мониторингът и докладването на емисиите на СО2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

а)

превозните средства от категории M1, M2, N1 и N2 с базова маса, надвишаваща 2 610 kg, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (13), и всички превозни средства от категории M3 и N3;

б)

превозните средства от категории O3 и O4.

а)

ако установи, че данните, докладвани от производителя съгласно член 5 от настоящия регламент, се отклоняват от данните, посочени в регистъра на производителя или в сертификата за одобрение на типа на двигателя, издаден съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009, и това отклонение е умишлено или се дължи на груба небрежност;

б)

ако данните не са представени в приложимия срок по член 5, параграф 1 и забавата не може да бъде надлежно обоснована.

а)

установената от Комисията процедура е съобразена с правото на добра администрация, и по-специално с правото на изслушване и правото на достъп до документи, като същевременно се спазват законните интереси по отношение на поверителността и търговската тайна;

б)

при изчисляване на подходяща по размер административна глоба Комисията се ръководи от принципите на ефективност, пропорционалност и възпиращо действие, като взема предвид, когато е целесъобразно, тежестта и последиците от отклонението или забавата, броя на тежките превозните средства, за които се отнасят данните, при които е констатирано отклонение или забава на данни, добросъвестността на производителя, степента на проявена грижа и сътрудничество от страна на производителя, повторяемостта, честотата или продължителността на отклонението или забавата, както и евентуалните предходни санкции, наложени на същия производител;

в)

административните глоби се събират без ненужно забавяне, като се определят крайни срокове за плащане, а когато е целесъобразно, се включва възможност за разпределяне на плащанията на няколко вноски и етапа.

а)

актуализиране или адаптиране на изискванията за данните, посочени в части А и Б от приложение I, когато това се счита за необходимо, за да се осигури задълбочен анализ в съответствие с член 10;

б)

допълване на началните години, посочени в част Б, точка 1 от приложение I;

в)

актуализиране или адаптиране на диапазоните, посочени в част В от приложение I, за да се отчетат промените в конструкцията на дадено тежко превозно средство и да се гарантира, че диапазоните остават валидни за целите на осигуряване на информация и съпоставимост;

г)

адаптиране на предвидената в приложение II процедура за мониторинг и докладване, за да се отчете опитът, натрупан при прилагането на настоящия регламент.

9.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 173/16

(1)

Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Прилагането и изпълнението на тези принципи е доразвито от Съюза и има за цел гарантиране на равнопоставени условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.

(2)

Свободното предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги на територията на друга държава членка и да командироват временно свои работници за тази цел на територията на тази държава членка. В съответствие с член 56 от ДФЕС се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

(3)

В съответствие с член 3 от Договора за Европейския съюз, Съюзът трябва да насърчава социалната справедливост и закрила. Съгласно член 9 ДФЕС, при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.

(4)

Повече от двадесет години след нейното приемане стана необходимо да се направи оценка дали Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) все още постига правилния баланс между нуждата от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и гарантирането на равнопоставени условия, от една страна, и нуждата от защита на правата на командированите работници, от друга страна. За да се гарантира еднакво прилагане на правилата и да се постигне истинско социално сближаване, успоредно с преразглеждането на Директива 96/71/ЕО следва да бъде даден приоритет на прилагането и изпълнението на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(5)

Наличието на достатъчни и точни статистически данни в областта на командироването на работници е от изключително значение, по-специално що се отнася до броя на командированите работници в определени сектори на заетост и по държави членки. Държавите членки и Комисията следва да събират и следят такива данни.

(6)

Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на Съюза още с учредителните договори. Принципът на равното заплащане е въведен чрез вторичното законодателство не само по отношение на жените и мъжете, но и по отношение на работниците със срочни договори и сравнимите с тях постоянни работници, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време и по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател. Тези принципи включват забраната на всякакви мерки, които могат да представляват пряка или непряка дискриминация въз основа на националността. При прилагането на тези принципи трябва да се взема предвид приложимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(7)

Компетентните органи и служби, в съответствие с националното право и/или практика, следва да могат да проверяват дали условията за настаняване на командированите работници, предоставяни пряко или непряко от работодателя, отговарят на националните правила в държавата членка, на чиято територия работниците са командировани (приемащата държава членка), които се прилагат и за командированите работници.

(8)

Командированите работници, които се изпращат временно на друго място на работа, различно от обичайното място на работа в приемащата държава членка, в която са били командировани, следва да получават най-малко същите добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътните разходи, разходите за храна и квартирните разходи, които се прилагат за местните работници в тази държава членка при работа далече от дома по професионални причини. Същото следва да се прилага и по отношение на разходи, извършени от командировани работници, когато се изисква да пътуват до или от обичайното си място на работа в приемащата държавата членка. Дублирането на плащането на пътните разходи, разходите за храна и квартирните разходи следва да се избягва.

(9)

Командироването има временен характер. Командированите работници обикновено се завръщат в държавата членка, от която са командировани, след приключване на работата, за която са били командировани. Същевременно с оглед на голямата продължителност на някои командирования и като се отчита връзката между пазара на труда на приемащата държава членка и работниците, командировани за такива продължителни периоди, в случай на командироване за повече от 12 месеца приемащите държави членки следва да правят необходимото предприятията, които командироват работници на тяхна територия, да гарантират на тези работници допълнителни ред и условия на работа, които се прилагат задължително за работниците в държавата членка, в която се извършва работата. Този период следва да бъде удължаван, когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление.

(10)

Осигуряването на по-голяма закрила на работниците е необходимо, за да се запази свободното предоставяне на услуги на справедлива основа както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, по-специално чрез предотвратяване на нарушаването на правата, гарантирани от Договорите. Същевременно правилата, осигуряващи такава закрила на работниците, не могат да засягат правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободното предоставяне на услуги включително и в случаи, когато командироването надвишава 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца. Поради това всяка разпоредба, приложима за командировани работници в рамките на командироване, надвишаващо 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца, трябва да е съвместима с тази свобода. Съгласно установената съдебна практика ограниченията на свободното предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от императивни съображения от обществен интерес и ако са пропорционални и необходими.

(11)

Когато командироването надвишава 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца, допълнителните ред и условия на работа, които трябва да бъдат осигурени от предприятието, командироващо работници на територията на друга държава членка, следва да се прилагат и за работници, които са командировани да заместят други командировани работници, изпълняващи същата задача на същото място, за да се гарантира, че такова заместване не се използва за заобикаляне на иначе приложимите правила.

(12)

В Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) е залегнал принципът, че основните условия на труд и заетост, приложими към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, следва да бъдат най-малкото тези, които биха се прилагали за тези работници, ако те бяха наети от предприятието ползвател за заемане на същото работно място. Този принцип следва да се прилага и за работниците, наети чрез агенции за временна заетост и командировани на територията на друга държава членка. В случаите, когато се прилага този принцип, предприятието ползвател следва да уведоми агенцията за временна заетост относно условията на труд и възнаграждението, които прилага по отношение на своите работници. При определени условия държавите членки могат да предвидят дерогация от принципите на равно третиране и равно заплащане съгласно член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/104/ЕО. При прилагането на такава дерогация агенциите за временна заетост не се нуждаят от информация за условията на труд на предприятието ползвател и съответно изискването за информация не следва да се прилага.

(13)

Практиката показва, че работници, наети чрез предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа за работа в предприятие ползвател, понякога биват изпращани на територията на друга държава членка в рамките на транснационалното предоставяне на услуги. Закрилата на тези работници следва да бъде гарантирана. Държавите членки следва да гарантират, че предприятието ползвател информира предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа относно командированите работници, които временно работят на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която те обичайно работят за предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, за да се даде възможност на работодателя да приложи, по целесъобразност, реда и условията на работа, които са по-благоприятни за командирования работник.

(14)

Както и в случая с Директива 96/71/ЕО, настоящата директива следва да не засяга прилагането на регламенти (ЕО) № 883/2004 (7) и (ЕО) № 987/2009 (8) на Европейския парламент и на Съвета.

(15)

Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт прилагането на настоящата директива за този сектор поражда специфични правни въпроси и трудности, които трябва да бъдат отчетени в рамките на пакета за мобилност чрез специални правила за автомобилния транспорт, които освен това ще засилят борбата с измамите и злоупотребите.

(16)

В условията на действително интегриран и конкурентен вътрешен пазар предприятията се конкурират въз основа на фактори като производителност, ефективност, равнището на образование и умения на работната сила, както и качеството на своите стоки и услуги и тяхната степен на иновативност.

(17)

В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие с националното право и/или практика. Определянето на работните заплати е от изключителната компетентност на държавите членки и социалните партньори. Следва да се обръща специално внимание на това да не бъдат накърнявани националните системи за определяне на възнагражденията или свободата на участващите страни.

(18)

Когато се сравняват възнаграждението, платено на командирован работник, и възнаграждението, дължимо в съответствие с националното право и/или практиката на приемащата държава членка, следва да се взема предвид брутният размер на възнаграждението. Следва да бъдат сравнени общите брутни размери на възнаграждението, а не съставните елементи на възнаграждението, определени за задължителни, както е предвидено в настоящата директива. С цел да се гарантира прозрачност и да се подпомогнат компетентните органи и служби при извършването на проверки и контрол, е необходимо обаче съставните елементи на възнаграждението да могат да бъдат достатъчно подробно идентифицирани съгласно националното право и/или практика на държавата членка, от която работникът е командирован. Освен ако специфичните добавки, свързани с командироването, не се отнасят за разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, те следва да се смятат за част от възнаграждението и следва да бъдат взети предвид при сравнението на общите брутни размери на възнаграждението.

(19)

Специфичните добавки, свързани с командироването, често имат няколко цели. Доколкото тяхната цел е възстановяването на разходите, направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, те не следва да се считат за част от възнаграждението. Правилата относно възстановяването на тези разходи се определят от държавите членки в съответствие с тяхното национално право и/или практика. Работодателят следва да възстановява такива разходи на командированите работници в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.

(20)

С оглед на значението на специфичните добавки, свързани с командироването, следва да се избягва несигурността относно това кои елементи на тези добавки се отпускат за възстановяване на разходи, направени във връзка с командироването. Цялата добавка следва да се счита за изплатена като възстановяване на разходи, освен ако в реда и условията на работа, произтичащи от законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения или договорни споразумения, които се отнасят за трудовото правоотношение, се посочва кои елементи на добавката се отпускат за възстановяване на разходи, направени във връзка с командироването и кои са част от възнаграждението.

(21)

Съставните елементи на възнаграждението и другите ред и условия на работа съгласно националното право или колективни трудови договори, посочени в настоящата директива, следва да бъдат ясни и прозрачни за всички предприятия и командировани работници. Тъй като прозрачността и достъпът до информация са от решаващо значение за правната сигурност и правоприлагането, е оправдано, предвид член 5 от Директива 2014/67/ЕС, да се разшири задължението на държавите членки да публикуват информацията за реда и условията на работа на единния официален национален уебсайт така че да обхване задължителните съставни елементи на възнагражденията, както и допълнителните ред и условия на работа, приложими за командироване, надхвърлящо 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца, съгласно настоящата директива. Всяка държава членка следва да гарантира, че информацията, предоставена на единния официален национален уебсайт съдържа точна информация и се актуализира редовно. Всяка санкция, наложена на предприятие за неспазване на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници, следва да бъде пропорционална и при определянето на санкцията следва да се вземе предвид по-специално дали информацията на единния официален национален уебсайт относно реда и условията на работа е предоставена в съответствие с член 5 от Директива 2014/67/ЕС, при зачитане на автономността на социалните партньори.

(22)

В Директива 2014/67/ЕС се съдържат редица разпоредби с цел да се гарантира, че всички предприятия са въвели и спазват правилата относно командироването на работници. Член 4 от посочената директива урежда фактическите елементи, които могат да бъдат взети предвид при цялостната оценка на конкретни ситуации, за да се установят действителните случаи на командироване и да бъдат предотвратявани нарушенията и заобикалянето на правилата.

(23)

Преди началото на командироването работодателите следва да вземат подходящи мерки за предоставяне на съществена информация на работниците относно реда и условията на работа във връзка с тяхното командироване в съответствие с Директива 91/533/ЕИО на Съвета (9).

(24)

Настоящата директива установява балансирана рамка, що се отнася до свободното предоставяне на услуги и необходимостта от закрила на правата на командированите работници, която е недискриминационна, прозрачна и пропорционална, като същевременно зачита разнообразието на националните колективни трудови правоотношения. Настоящата директива не накърнява прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за командированите работници.

(25)

С цел прекратяване на злоупотреби при ситуации на възлагане на подизпълнители и с оглед на защитата на правата на командированите работници, държавите членки следва да вземат подходящи мерки в съответствие с член 12 от Директива 2014/67/ЕС, за да се гарантира отговорността на подизпълнителите.

(26)

За да се осигури правилното прилагане на Директива 96/71/ЕО, е необходимо да се засили координацията между компетентните органи и/или служби на държавите членки и сътрудничеството на равнището на Съюза в областта на борбата с измамите.

(27)

В контекста на борбата с измамите, свързани с командироването на работници, европейската платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд („платформата“), създадена с Решение (ЕС) 2016/344 на Европейския парламент и на Съвета (10), следва, в съответствие със своя мандат, да участва в наблюдението и оценката на случаи на измама, да подобрява изпълнението и ефективността на административното сътрудничество между държавите членки, да разработва механизми за предупреждение и да оказва помощ и подкрепа за засилено административно сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи или служби. Във връзка с това платформата трябва да работи в тясно сътрудничество с Комитета от експерти по въпросите на командироването на работници, създаден с Решение 2009/17/ЕО на Комисията (11).

(28)

Транснационалният характер на някои случаи на измами или злоупотреби, свързани с командироването на работници, оправдава конкретни мерки, насочени към укрепване на транснационалното измерение на инспекциите, разследванията и обмена на информация между компетентните органи или служби на съответните държави членки. За тази цел, в рамките на административното сътрудничество, предвидено в директиви 96/71/ЕО и 2014/67/ЕС, по-специално член 7, параграф 4 от Директива 2014/67/ЕС, компетентните органи или служби следва да разполагат с необходимите средства за сигнализиране при подобни случаи и обмен на информация, чиято цел е предотвратяване и борба с измамите и злоупотребите.

(29)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (12) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(30)

Поради това Директива 96/71/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

Член 1 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

В член 4 параграф 2, първа алинея се заменя със следното:

„2.   Държавите членки предвиждат сътрудничество между компетентните органи и служби, включително държавни органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на реда и условията на работа, посочени в член 3, включително на равнището на Съюза. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези органи или служби за информация относно транснационалното наемане на работници и отстраняване на явни нарушения или възможни случаи на неправомерни действия, като например транснационални случаи на недеклариран труд и фиктивна самостоятелна заетост, свързани с командироването на работници. Когато компетентният орган или служба в държавата членка, от която е командирован работникът, не притежава информацията, поискана от компетентния орган или служба на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, той/тя изисква тази информация от други органи или служби в тази държава членка. В случай на продължително забавяне при предоставяне на такава информация на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, Комисията бива информирана за това и тя предприема подходящи мерки.“

4)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Наблюдение, контрол и изпълнение

Държавата членка, на чиято територия работникът е командирован и държавата членка, от която е командирован работникът, са отговорни за осъществяването на наблюдението, контрола и изпълнението на задълженията, предвидени в настоящата директива и в Директива 2014/67/ЕС, и вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива.

Държавите членки определят правила относно приложимите санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

По-специално, държавите членки гарантират, че работниците и/или техните представители разполагат с адекватни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива.

Когато вследствие на цялостна оценка, извършена от държава членка съгласно член 4 от Директива 2014/67/ЕС, бъде установено, че дадено предприятие с цел злоупотреба или измама създава впечатление, че положението на даден работник попада в обхвата на настоящата директива, тази държава членка гарантира, че съответният работник се ползва от приложимото законодателство и практика.

Държавите членки гарантират, че настоящият член не излага съответния работник на по-неблагоприятни условия от условията, приложими за командированите работници.“

5)

Уводната част на приложението се заменя със следното:

„Дейностите, посочени в член 3, параграф 2, включват всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, поддръжката, изменението или разрушаването на сгради и в частност следните работи:“.

а)

при възлагане на подизпълнители;

б)

в контекста на член 3, параграф 3 от настоящата директива, като се има предвид развитието във връзка със законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт.

9.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 173/25

(1)

Свободата при избор на професия е основно право. Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) гарантира свободата при избор на професия, както и свободата на стопанската инициатива. Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Поради това националните правила, с които се урежда достъпът до регулирани професии, не следва да представляват необоснована или непропорционална пречка за упражняването на тези основни права.

(2)

При липсата на специални разпоредби в правото на Съюза, които да хармонизират изискванията за достъп до регулирана професия или нейното упражняване, правомощието да решават дали и как да регулират дадена професия при спазване на принципите на недискриминация и пропорционалност принадлежи на държавите членки.

(3)

Принципът на пропорционалност е един от общите принципи на правото на Съюза. От съдебната практика (3) следва, че националните мерки, които е възможно да възпрепятстват или да направят по-непривлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС, следва да изпълняват четири условия, а именно те следва: да бъдат прилагани по недискриминационен начин, да бъдат обосновани от цели от обществен интерес, да бъдат подходящи за постигане на преследваната с тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

(4)

Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) включва задължение за държавите членки да оценяват пропорционалността на своите изисквания, с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии, и да съобщават на Комисията резултатите от тази оценка, с което се слага началото на „процеса на взаимна оценка“. Този процес означава, че държавите членки е трябвало да извършат проверка на цялото си законодателство по отношение на всички професии, които са регулирани на тяхната територия.

(5)

Резултатите от процеса на взаимна оценка показаха липса на яснота по отношение на критериите, които следва да се използват от държавите членки при оценката на пропорционалността на изисквания, с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии, както и неравномерен контрол по отношение на тези изисквания на всички равнища на регулиране. Поради това, с цел да се избегне разпокъсаност на вътрешния пазар и да се премахнат пречките пред достъпа до и упражняването на определени дейности от наети или самостоятелно заети лица, следва да има общ подход на равнището на Съюза, с който да се предотврати приемането на непропорционални мерки.

(6)

В своето съобщение от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“, Комисията посочи необходимостта от въвеждане на рамка за анализ на пропорционалността, която държавите членки да използват при прегледа на действащите разпоредби във връзка с професиите или при предлагането на нови такива.

(7)

Настоящата директива има за цел да установи правила за оценките на пропорционалността, извършвани от държавите членки преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби във връзка с професиите, с цел да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира прозрачност и високо равнище на защита на потребителите.

(8)

Обхванатите от настоящата директива дейности се отнасят до регулираните професии, попадащи в обхвата на Директива 2005/36/ЕО. Настоящата директива следва да се прилага по отношение на изискванията, с които се ограничава достъпът до или упражняването на съществуващи регулирани професии или нови професии, чието регулиране се обмисля от държавите членки. Настоящата директива следва да се прилага в допълнение към Директива 2005/36/ЕО и без да се засягат други разпоредби, предвидени в отделен акт на Съюза, относно достъпа до и упражняването на дадена регулирана професия.

(9)

Настоящата директива се прилага, без да се засяга правомощието на държавите членки да определят организацията и съдържанието на своите системи за образование и професионално обучение, и по-специално що се отнася до възможността да възлагат на професионални организации правомощието да организират или да контролират професионалното образование и обучение. Разпоредби, които не ограничават достъпа до или упражняването на регулирани професии, включително редакционни изменения, технически адаптации на съдържанието на курсове за обучение или осъвременяване на правилата за обучение, не следва да попадат в обхвата на настоящата директива. Когато професионалното образование или обучение се състои от дейности, за които се получава възнаграждение, следва да се гарантират свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

(10)

Когато държавите членки транспонират специални изисквания относно регулирането на дадена професия, определени в отделен акт на Съюза, който не дава на държавите членки възможност за избор относно точния начин, по който те да бъдат транспонирани, не следва да се прилага оценката на пропорционалността, която се изисква съгласно специалните разпоредби на настоящата директива.

(11)

Държавите членки следва да бъдат в състояние да разчитат на обща регулаторна рамка, основана на ясно определени правни понятия по отношение на различните начини за регулиране на дадена професия в рамките на Съюза. Съществуват няколко начина за регулиране на професии, например чрез запазване на достъпа до или упражняването на конкретна дейност за притежателите на професионална квалификация. Държавите членки могат също така да регулират някой от начините за упражняване на дадена професия чрез определяне на условия за използването на професионални звания или чрез налагане на изисквания за квалификация само за самостоятелно заети лица, за наети специалисти или за ръководители или представители на предприятия, особено когато дейността се упражнява от юридическо лице, което е професионално предприятие.

(12)

Преди въвеждането на нови или изменението на действащи законови, подзаконови или административни разпоредби, с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии, държавите членки следва да извършат оценка на пропорционалността на тези разпоредби. Обхватът на оценката следва да бъде пропорционален на естеството, съдържанието и въздействието на въвежданата разпоредба.

(13)

Тежестта на доказване на обосноваността и пропорционалността се носи от държавите членки. Поради това съображенията за регулиране, на които се позовава дадена държава членка като обосновка, следва да се придружават от анализ на целесъобразността и пропорционалността на въведената от тази държава членка мярка и от конкретни доказателства в подкрепа на нейните аргументи. Въпреки че държавата членка не е задължена непременно да представи конкретно изследване или конкретна форма на доказателства или материали, установяващи пропорционалността на такава мярка преди нейното приемане, тя следва да извърши обективен анализ, който отчита конкретните обстоятелства в съответната държава членка и който показва наличието на реални рискове за постигането на цели от обществен интерес.

(14)

Държавите членки следва да извършват оценки на пропорционалността по обективен и независим начин, включително когато дадена професия се регулира по непряк път, като на определен професионален орган се предоставят правомощия за регулирането ѝ. Тези оценки може да включват становище на независим орган — включително съществуващи органи, които са част от националния законодателен процес — на който съответната държава членка е възложила представянето на такова становище. Това е особено важно в случаите, в които оценката се извършва от местните органи, регулаторните органи или професионалните организации, чиято по-голяма близост до местните условия и чиито специализирани знания биха могли в определени случаи да им даде предимства при определянето на най-добрия начин за постигане на целите от обществен интерес, но чийто избор на политика би могъл да доведе до ползи за установените оператори за сметка на нови участници на пазара.

(15)

Целесъобразно е да се извършва мониторинг по отношение на пропорционалността на нови или изменени разпоредби, с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии след тяхното приемане. Прегледът на пропорционалността на ограничаваща национална мярка в областта на регулираните професии следва да се основава не само на целта на тази национална мярка към момента на приемането ѝ, но и на последиците от нея, които се оценяват след приемането ѝ. Оценката на пропорционалността на националната мярка следва да се основава на промените, които са настъпили в областта на регулираната професия след приемането на мярката.

(16)

Съгласно установената съдебна практика необоснованите ограничения, произтичащи от националното право, които ограничават свободата на установяване или свободното предоставяне на услуги, са забранени, включително всяка форма на дискриминация, основана на гражданството или мястото на пребиваване.

(17)

Когато достъпът до и упражняването на дейности от наети или самостоятелно заети лица зависи от спазването на някои изисквания, свързани с определени професионални квалификации, предвидени пряко или непряко от държавите членки, е необходимо да се гарантира, че тези изисквания са обосновани от цели от обществен интерес, като например целите по смисъла на ДФЕС, а именно обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, или от императивни съображения от обществен интерес, признати като такива в съдебната практика на Съда. Освен това трябва да се поясни, че признатите от Съда императивни съображения от обществен интерес включват запазването на финансовото равновесие на системата за социална сигурност; защитата на потребителите, на получателите на услуги, включително посредством обезпечаване на качеството на занаятчийската дейност, както и защитата на работниците; гарантирането на добро правораздаване; гарантирането на добросъвестността на търговските сделки; борбата с измамите, предотвратяването на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и запазването на ефективността на фискалния надзор; безопасността на транспорта; опазването на околната и градската среда; здравето на животните; интелектуалната собственост; защитата и опазването на националното историческо и културно наследство; цели на социалната политика; както и цели на културната политика. Съгласно установената съдебна практика съображенията от изцяло икономически характер, а именно насърчаването на националната икономика в ущърб на основните свободи, както и изцяло административните съображения, като например извършване на проверки или събиране на статистически данни, не могат да съставляват императивни съображения от обществен интерес.

(18)

От компетентността на държавите членки е да определят нивото на защита на целите от обществен интерес, което искат да осигурят, и подходящото ниво на регулиране – в рамките на принципа на пропорционалност. Фактът, че дадена държава членка налага по-облекчени правила от друга, не означава, че правилата на втората са непропорционални и поради това несъвместими с правото на Съюза.

(19)

По отношение на закрилата на общественото здраве, съгласно член 168, параграф 1 ДФЕС при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Настоящата директива е напълно съобразена с тази цел.

(20)

За да гарантират пропорционалността на приеманите от тях разпоредби и на внасяните от тях изменения в действащите разпоредби, държавите членки следва да вземат предвид критериите за оценяване на пропорционалността и допълнителните критерии, които са от значение за анализираната регулирана професия. Когато дадена държава членка възнамерява да регулира професия или да измени действащи правила, следва да се отчете естеството на рисковете, свързани с набелязаните цели от обществен интерес, и по-специално рисковете за получателите на услуги, включително за потребителите, специалистите или трети лица. Освен това следва да се има предвид, че в областта на професионалните услуги обикновено съществува асиметрия в наличието на информация сред потребителите и специалистите, тъй като специалистите имат високо равнище на технически знания, с каквито потребителите може да не разполагат.

(21)

Изискванията, свързани с професионални квалификации, следва да се считат за необходими само когато съществуващите мерки, например правото в областта на безопасността на продуктите или в областта на защитата на потребителите, не може да се считат за подходящи или наистина ефективни за постигане на набелязаната цел.

(22)

За да отговаря на изискването за пропорционалност, мярката следва да бъде подходяща за осигуряване на постигането на набелязаната цел. Дадена мярка следва да бъде счетена за подходяща за осигуряване на постигането на набелязаната цел единствено ако действително отговаря на изискването за нейното съгласувано и систематично постигане, например когато се предприемат съпоставими мерки по отношение на сходни рискове, свързани с определени дейности, и когато всички изключения от съответните ограничения се прилагат в съответствие с изтъкнатата цел. Освен това националната мярка следва ефективно да допринася за постигане на набелязаната цел и поради това, ако тя не оказва влияние върху съображението, с което тя се обосновава, тя не следва да се счита за подходяща.

(23)

Държавите членки следва надлежно да отчетат цялостното въздействие на мярката върху свободното движение на хора и услуги в Съюза, върху избора на потребителя и върху качеството на предоставяната услуга. На тази основа държавите членки следва да се уверят по-специално, че обхватът на ограничението на достъпа до или упражняването на регулирани професии е пропорционален на значението на набелязаните цели и очакваните ползи.

(24)

Държавите членки следва да направят съпоставка между съответната национална мярка и алтернативни, по-малко ограничаващи средства, които биха довели до постигането на същата цел, но с налагане на по-малко ограничения. Когато мерките са обосновани единствено от съображения за защита на потребителите и когато установените рискове са ограничени до отношенията между специалиста и потребителя и следователно не засягат по неблагоприятен начин трети лица, държавите членки следва да преценят дали тяхната цел би могла да се постигне с по-малко ограничаващи средства вместо определени дейности да се запазват за специалисти. Например когато потребителите могат по разумен начин да направят избор между това дали да ползват услугите на квалифицирани специалисти или не, следва да се използват по-малко ограничаващи средства, например защитени професионални звания или вписване в професионален регистър. Регулирането чрез запазени дейности и защитени професионални звания следва да се разглежда като възможност, когато мерките целят предотвратяване на риск от настъпването на значителна вреда във връзка с цели от обществен интерес, като общественото здраве.

(25)

Когато това е уместно с оглед на естеството и съдържанието на мярката, която се анализира, държавите членки следва също така да вземат предвид следните елементи: връзката между обхвата на професионалните дейности, обхванати от дадена професия, и изискваната професионална квалификация; сложността на задачите, по-специално по отношение на нивото, естеството и продължителността на изискваните обучение или опит; наличието на различни начини за придобиване на професионална квалификация; дали запазените за определени специалисти дейности могат да се споделят с други специалисти; и степента на самостоятелност при упражняването на регулираната професия, по-специално когато свързаните с регулираната професия дейности се упражняват под контрола и ръководството на надлежно квалифициран специалист.

(26)

Настоящата директива е съобразена с научно-технологичния прогрес и допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар, включително в цифровата среда. Предвид скоростта на технологичните промени и развитието на науката актуализирането на изискванията за достъп може да бъде от особено значение за редица професии, особено за професионалните услуги, които се предоставят по електронен път. Когато дадена държава членка регулира определена професия, следва да се отчете фактът, че развитието на науката и технологиите може да намали или да увеличи асиметрията в наличието на информация сред специалистите и потребителите. Когато развитието на науката и технологиите е съпътствано от висок риск за целите от обществен интерес, държавите членки трябва, когато е необходимо, да насърчават специалистите да се запознават с това развитие.

(27)

Държавите членки следва да извършват всестранна оценка на обстоятелствата, при които се приема и прилага мярката, и по-специално да разгледат последиците от новите или изменените разпоредби, когато се съчетават с други изисквания, ограничаващи достъпа до професията или нейното упражняване. Достъпът до и упражняването на определена дейност могат да бъдат обвързани със спазването на повече от едно изисквания, например правила, свързани с организацията на професията, задължително членство в професионална организация или орган, професионална етика, надзор и отговорност. Поради това при оценката на последиците на новите или изменените мерки държавите членки следва да вземат предвид съществуващите изисквания, включително непрекъснато професионално развитие, задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, количествени ограничения, изисквания за конкретна правна форма и изисквания във връзка с дяловото участие, териториални ограничения, мултидисциплинарни ограничения и правила за несъвместимост, изисквания за застрахователно покритие, изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията, изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения, както и изисквания относно рекламата.

(28)

Въвеждането на допълнителни изисквания може да бъде подходящо за постигане на целите от обществен интерес. Сам по себе си фактът, че самостоятелните или съвкупните им последици следва да бъдат оценени, не означава, че тези изисквания изглеждат непропорционални. Например задължението за непрекъснато професионално развитие може да бъде подходящо, за да се гарантира, че специалистите са запознати с последните развития в тяхната професионална област, но при условие че това задължение не налага дискриминационни и непропорционални условия в ущърб на новите участници. Също така задължителното членство в професионална организация или орган може да се счита подходящо за случаите, в които държавата е възложила на тези професионални организации или органи защитата на съответните цели от обществен интерес, например чрез надзора на законното упражняване на професията или организирането или надзора на продължаващото професионално обучение. Когато независимостта на определена професия не може да бъде гарантирана в достатъчна степен с други средства, държавите членки биха могли да предвидят прилагането на защитни мерки като ограничаване на дяловото участие на лица извън професията или поставянето на условие по-голямата част от правата на глас да бъдат притежавани от лица, които упражняват тази професия, доколкото подобни защитни мерки не надхвърлят необходимото за защитата на целта от обществен интерес. Държавите членки могат да предвидят установяването на изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения, които трябва да изпълняват доставчиците на услуги, по-специално за услугите, при които тези изисквания са необходими за ефективното прилагане на принципа за възстановяване на разходите, при условие че това ограничение е пропорционално и че — когато е необходимо — са предвидени дерогации от минималните и/или максималните възнаграждения. Когато въвеждането на допълнителни изисквания се припокрива с изискванията, които вече са въведени от държава членка в контекста на други правила или процедури, подобни изисквания не могат да се смятат за пропорционални за постигането на набелязаната цел.

(29)

Съгласно дял II от Директива 2005/36/ЕО държавите членки не могат да налагат на доставчиците на услуги, установени в друга държава членка, които предоставят професионални услуги на временен и случаен принцип, изисквания или ограничения, забранени в посочената директива, като например получаване на разрешение от, регистрация при или членство в професионална организация или орган или поддържането на представители на територията на приемащата държава членка с цел достъп до или упражняване на регулирана професия. Държавите членки могат, когато е необходимо, да изискват от доставчиците на услуги, желаещи да предоставят услуги на временен принцип, да предоставят информация под формата на писмена декларация, която се изготвя преди първото предоставяне на услуги, и да подновяват ежегодно тази декларация. Следователно, за да се улесни предоставянето на професионални услуги, е нужно — предвид временния или случаен характер на услугата — да се припомни, че изискванията например за автоматична временна регистрация или pro forma членство в професионална организация или орган, изискванията за предварителни декларации и документи, както и за заплащането на какъвто и да е вид такси следва да бъдат пропорционални. Тези изисквания не следва да водят до непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да възпрепятстват или да намаляват привлекателността на свободното предоставяне на услуги. Държавите членки следва по-специално да извършват оценка на това дали изискването за предоставяне на определена информация и документи в съответствие с Директива 2005/36/ЕО и възможността за получаване на повече данни чрез административно сътрудничество между държавите членки посредством Информационната система за вътрешния пазар са пропорционални и достатъчни, за да се предотврати сериозната опасност доставчиците на услуги да заобиколят приложимите правила. Настоящата директива обаче не следва да се прилага за мерките, предназначени да осигурят спазването на приложимите ред и условия за заетост.

(30)

Съгласно установената съдебна практика животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред интересите, защитавани от ДФЕС. Следователно държавите членки следва надлежно да вземат предвид целта да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве при оценката на изискванията за здравните професии, като например запазени дейности, защитено професионално звание, непрекъснато професионално развитие или правила относно организацията на професията, професионална етика и надзор, при спазване на минималните квалификационни изисквания, определени в Директива 2005/36/ЕО. Държавите членки следва по-специално да гарантират, че регулирането на здравните професии, което оказва влияние върху общественото здраве и безопасността на пациентите, е пропорционално и допринася за гарантирането на достъпа до здравеопазване, признат като основно право в Хартата, както и до безопасно, висококачествено и ефикасно здравно обслужване за гражданите на тяхната територия. При установяването на политики относно здравните услуги следва да се отчитат необходимостта да се осигури достъпност, високо качество на услугите и подходящо и безопасно снабдяване с лекарствени продукти в съответствие с потребностите за обществено здравеопазване на територията на съответната държава членка, както и да се осигури професионалната независимост на здравните специалисти. Що се отнася до съображенията за регулирането на здравните професии, държавите членки следва да вземат предвид целта за гарантиране на високо равнище на закрила на човешкото здраве, включително достъпност и високо качество на здравеопазването за гражданите, както и подходящо и безопасно снабдяване с лекарствени продукти, като вземат под внимание свободата на преценка, предвидена в член 1 от настоящата директива.

(31)

За правилното функциониране на вътрешния пазар е изключително важно да се гарантира, че преди въвеждането на нови или изменението на съществуващите изисквания, с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии, държавите членки предоставят информация на гражданите, представителните сдружения и други съответни заинтересовани страни, включително на социалните партньори. Държавите членки следва да осигурят участието на всички заинтересовани лица и да им дадат възможност да изразят своето мнение. Когато е приложимо и целесъобразно, държавите членки следва да провеждат обществени консултации в съответствие с националните си процедури.

(32)

Държавите членки следва също така да вземат изцяло предвид правото на гражданите на достъп до правосъдие, гарантирано в член 47 от Хартата и член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). От това следва, че в съответствие с процедурите, предвидени в националното право и конституционните принципи, националните съдилища следва да могат да направят оценка на пропорционалността на изискванията, които попадат в обхвата на настоящата директива, с цел да се осигури на всяко физическо или юридическо лице правото на ефективни правни средства за защита срещу ограниченията на свободата на избор на професия, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

(33)

За целите на обмена на информация относно най-добрите практики държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да насърчават споделянето с другите държави членки на подходяща и редовно актуализирана информация относно регулирането на професиите, а така също и относно последиците на такова регулиране. Комисията следва да улеснява този обмен.

(34)

С цел да се повиши прозрачността и да се насърчат оценките на пропорционалността, основани на съпоставими критерии, и без да се засяга член 346 ДФЕС, предоставяната от държавите членки информация следва да бъде лесно достъпна в базата данни на регулираните професии, за да се позволи на други държави членки и заинтересовани лица да отправят коментари до Комисията и до съответната държава членка. Тези коментари следва да бъдат надлежно взети под внимание от Комисията в нейния обобщен доклад, изготвен в съответствие с Директива 2005/36/ЕО.

(35)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар и избягване на непропорционалните ограничения на достъпа до или упражняването на регулирани професии, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

а)

„защитено професионално звание“ означава форма на регулиране на професия, при която използването на звание във връзка с професионална дейност или съвкупност от професионални дейности пряко или непряко е обвързано съгласно законови, подзаконови или административни разпоредби с притежаването на определена професионална квалификация и когато неправомерното използване на това звание подлежи на санкции;

б)

„запазени дейности“ означава форма на регулиране на професия, при която достъпът до професионална дейност или съвкупност от професионални дейности пряко или непряко е запазен съгласно законови, подзаконови или административни разпоредби за упражняващите регулирана професия лица, които притежават определена професионална квалификация, включително когато дейността се споделя с други регулирана професии.

а)

естеството на рисковете, свързани с набелязаните цели от обществен интерес, и по-специално рисковете за получателите на услуги, включително потребителите, за специалистите или за трети лица;

б)

дали съществуващите правила от специален или по-общ характер, като например съдържащите се в правото в областта на безопасността на продуктите или на защитата на потребителите, са недостатъчни за постигането на набелязаната цел;

в)

целесъобразността на разпоредбата, що се отнася до това доколко е подходяща за постигането на набелязаната цел и доколко в действителност отразява тази цел по последователен и систематичен начин и съответно дали отстранява установените рискове по сходен начин като при съпоставими дейности;

г)

въздействието върху свободното движение на хора и услуги в Съюза, върху избора на потребителите и върху качеството на предоставяната услуга;

д)

възможността за използване на по-малко ограничаващи средства за постигане на целта от обществен интерес; за целите на настоящата буква, когато разпоредбите са обосновани единствено от съображения за защита на потребителите и когато установените рискове са ограничени до отношенията между специалиста и потребителя и по тази причина не засягат по неблагоприятен начин трети лица, държавите членки оценяват по-специално дали целта може да се постигне чрез мерки, които са по-малко ограничаващи отколкото запазването на определени дейности за специалисти;

е)

последиците на новите или изменените разпоредби, когато се съчетават с други разпоредби, ограничаващи достъпа до професията или упражняването ѝ, и по-специално как новите или изменените разпоредби, съчетани с другите изисквания, допринасят за постигането на същата цел от обществен интерес и дали са необходими за постигането ѝ.

а)

връзката между обхвата на дейностите, които включва дадена професия или които са запазени за нея, и изискваната професионална квалификация;

б)

връзката между сложността на съответните задачи и необходимостта тези, които ги извършват, да притежават определени професионални квалификации, по-специално по отношение на нивото, естеството и продължителността на изискваното обучение или опит;

в)

възможността за получаване на професионална квалификация по други начини;

г)

дали и защо запазените за определени професии дейности могат или не могат да се споделят с други професии;

д)

степента на самостоятелност при упражняването на регулираната професия и въздействието на правилата относно организацията и надзора по отношение на постигането на набелязаната цел, по-специално когато свързаните с регулираната професия дейности се упражняват под надзора на надлежно квалифициран специалист, който запазва своята отговорност;

е)

развитието на науката и технологиите, което може ефективно да намали или увеличи асиметрията в наличието на информация сред специалистите и потребителите;

а)

запазени дейности, защитено професионално звание или всяка друга форма на регулиране по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО;

б)

задължения за изпълняване на изисквания за непрекъснато професионално развитие;

в)

правила, свързани с организацията на професията, професионална етика и надзор;

г)

задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, по-специално когато тези изисквания предполагат притежаването на определена професионална квалификация;

д)

количествени ограничения, по-специално изисквания, с които се ограничава броят на разрешенията за упражняване на професията или се определя минимален или максимален брой служители, ръководители или представители, притежаващи определени професионални квалификации;

е)

изисквания за конкретна правна форма или изисквания, свързани с дялово участие или управление на дружество, до степента, до която тези изисквания са пряко свързани с упражняването на регулираната професия;

ж)

териториални ограничения, включително когато професията се регулира в части от територията на дадена държава членка по начин, различен от начина, по който се регулира в други части;

з)

изисквания, с които се ограничава упражняването на регулирана професия съвместно или в рамките на партньорство, както и правила за несъвместимост;

и)

изисквания за застрахователно покритие или други средства за индивидуална или колективна защита в областта на професионална отговорност;

й)

изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията;

к)

изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения;

л)

изисквания по отношение на рекламата.

а)

автоматична временна регистрация при или pro forma членство в професионална организация или орган, посочени в член 6, първа алинея, буква а) от Директива 2005/36/ЕО;

б)

декларация, която се представя предварително съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО, документи, които се изискват съгласно параграф 2 от същия член, или друго равностойно изискване;

в)

заплащането на каквито и да е такси, необходими за административните процедури, свързани с достъпа до или упражняването на регулирани професии, които доставчикът на услуги дължи.