а)

в параграф 1 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„Жалбите могат да се подават и съвместно от промишлеността на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице или сдружение, което няма правосубектност и действа от тяхно име, и от синдикални организации, или могат да бъдат подкрепени от синдикални организации. Това не засяга възможността промишлеността на Съюза да оттегли жалбата.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а.   Комисията улеснява достъпа до инструмента за търговска защита за разнородни и фрагментирани промишлени сектори, състоящи се предимно от малки и средни предприятия (МСП), посредством специално информационно бюро за съдействие на МСП, например чрез повишаване на осведомеността, чрез предоставяне на обща информация и разяснения относно процедурите и относно начините за подаване на жалба, чрез разпространяване на стандартни въпросници на всички официални езици на Съюза и чрез отговори на общи въпроси, които не са свързани с конкретни случаи.

Информационното бюро за съдействие на МСП предоставя на разположение стандартни статистически формуляри, които се подават за целите на проучване на представителността, и въпросници.“

а)

в параграф 7 първа алинея се заменя със следното:

„7.   Производителите от Съюза, синдикалните организации, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, която е предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от неговите държави членки, ако тази информация е от съществено значение за представянето на техните позиции, не е поверителна по смисъла на член 19 и се използва в разследването.“;

б)

параграф 9 се заменя със следното:

„9.   За процедури, започнати съгласно член 5, параграф 9, разследването приключва в рамките на една година, когато това е възможно. При всички случаи тези разследвания приключват в рамките на 14 месеца от започването им в съответствие с констатациите, направени съгласно член 8 за гаранциите, или констатациите, направени съгласно член 9 за окончателните мерки. Времевата рамка на разследванията съвпада с финансовата година, когато е възможно, особено когато са засегнати разнородни и фрагментирани сектори, състоящи се предимно от МСП.“;

в)

добавят се следните параграфи:

„10.   От производителите от Съюза на сходния продукт се изисква да оказват съдействие на Комисията при разследванията, започнати съгласно член 5, параграф 6.

11.   Комисията създава длъжността на служител по изслушването, чиито правомощия и задължения се определят в приет от Комисията мандат и който гарантира ефективното упражняване на процедурните права на засегнатите страни.“

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Временни мита могат да бъдат налагани, ако:

Временните мита се налагат не по-рано от 60 дни от започването на процедурата и обикновено не по-късно от седем месеца, но във всички случаи не по-късно от осем месеца от започването на процедурата.

Временни мита не се налагат в рамките на три седмици от изпращането на информацията в съответствие с член 19а на засегнатите страни (период на предварително разгласяване). Предоставянето на подобна информация не засяга съответните решения, които Комисията може да вземе впоследствие.

До 9 юни 2020 г. Комисията прави преглед на въпроса, дали в периода на предварително разгласяване е имало съществено увеличение на вноса и дали, ако е имало такова увеличение, то е причинило допълнителна вреда на промишлеността на Съюза въпреки мерките, които Комисията евентуално е взела въз основа на член 14, параграф 5а и член 9, параграф 4. Комисията използва по-специално данните, събрани въз основа на член 14, параграф 6, както и всяка имаща отношение информация, с която разполага. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23а, с който изменя продължителността на периода на предварително разгласяване на две седмици в случай на съществено увеличение на вноса, което е причинило допълнителна вреда, и на четири седмици, ако случаят не е такъв.

Комисията оповестява на своя уебсайт намерението си да наложи временни мита, включително информация за възможните митнически ставки, и едновременно с това предоставя на засегнатите страни информацията съгласно член 19а.“;

б)

вмъкват се следните параграфи:

„2а.   Когато се разглежда въпросът, дали мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на вредата, Комисията отчита дали има нарушения във връзка със суровините по отношение на разглеждания продукт.

За целите на настоящия параграф нарушения във връзка със суровините са следните мерки: схеми за двойно ценообразуване, експортни такси, допълнителна такса за износ, квоти за износ, забрана за износ, фискален данък върху износа, изисквания за лицензиране, минимална износна цена, намаляване или отнемане на правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС), ограничения на мястото на митническото оформяне за износители, списък на одобрени износители, задължение по отношение на вътрешния пазар, минен добив от затворен тип, ако цената на дадена суровина е значително по-ниска в сравнение с цените на представителните пазари на международно равнище.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23а за изменение на настоящия регламент чрез добавяне на допълнителни нарушения във връзка със суровините в списъка по втора алинея от настоящия параграф, ако в Описа на ограниченията върху износа на промишлени суровини на ОИСР или в друга база данни на ОИСР, която заменя този опис, бъдат посочени други видове мерки.

Разследването обхваща всяко нарушение във връзка със суровините, определено във втора алинея от настоящия параграф, за съществуването на което Комисията има достатъчно доказателства съгласно член 5.

За целите на настоящия регламент отделната суровина, независимо дали е непреработена или преработена, включително енергията, за която е установено нарушение, трябва да съставлява не по-малко от 17 % от разходите за производството на разглеждания продукт. За целите на това изчисление се използва цената на суровината, при която няма нарушение, както е установена на представителните пазари на международно равнище.

2б.   Когато Комисията, въз основа на цялата предоставена информация, може ясно да заключи, че е в интерес на Съюза размерът на временните мита да се определи в съответствие с параграф 2а от настоящия член, параграф 2 от настоящия член не се прилага. Комисията активно търси от засегнатите страни информация, която ѝ дава възможност да определи дали да се прилага параграф 2 или 2а от настоящия член. Във връзка с това Комисията разглежда цялата имаща отношение информация, като например свободния капацитет в страната на износа, конкуренцията за суровини и ефекта върху веригите за доставки за дружествата от Съюза. При липса на съдействие Комисията може да заключи, че е в съответствие с интереса на Съюза да се прилага параграф 2а от настоящия член. При извършване на проверката за наличие на интерес на Съюза в съответствие с член 21 се отделя специално внимание на този въпрос.

2в.   Когато маржът на вредата се изчислява на базата на целева цена, използваната целева печалба се определя, като се вземат предвид фактори като равнището на доходност преди увеличението на вноса от страната, обект на разследването, нивото на доходност, необходимо за покриване на пълните разходи и инвестициите, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, както и нивото на доходност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Във всеки случай този марж на печалба не може да бъде по-малък от 6 %.

2г.   При определяне на целевата цена надлежно се отразяват действителните производствени разходи на промишлеността на Съюза, които произтичат от многостранни споразумения за околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, или от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), изброени в приложение Ia към настоящия регламент. Освен това се вземат под внимание необхванатите от параграф 2в от настоящия член бъдещи разходи, които произтичат от тези споразумения и конвенции и които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 11, параграф 2.“

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато има предварително положително установяване на дъмпинг и вреда, Комисията може в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 15, параграф 2, да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция от износителя да преразгледа цените си или да прекрати износа на дъмпингови цени, в случай че по този начин вредоносният ефект на дъмпинга би бил отстранен.

В такъв случай и докато подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1, или окончателни мита, наложени съгласно член 9, параграф 4, според случая, не се прилагат за вноса на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите и последващите му изменения.

Увеличението на цените в резултат от тези гаранции не надвишава необходимото за отстраняване на дъмпинговия марж и е по-ниско от дъмпинговия марж, ако такова увеличение е достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза.

Когато се преценява дали увеличение на цените по такива гаранции, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняването на вредата, се прилага съответно член 7, параграфи 2а, 2б, 2в и 2г.“;

б)

в параграф 2 трета алинея се заменя със следното:

„Освен при изключителни обстоятелства, гаранциите не могат да бъдат предлагани по-късно от пет дни преди края на срока, в който могат да бъдат направени забележките съгласно член 20, параграф 5, така че да се гарантира възможността за изразяване на становище на други страни.“;

в)

параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Предложените гаранции може и да не се приемат, ако приемането им бъде сметнато за нецелесъобразно, например когато броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям или по други причини, включително свързани с общата политика, сред които по-специално принципите и задълженията, установени в многостранни споразумения за околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и конвенциите на МОТ, изброени в приложение Iа към настоящия регламент. Съответният износител може да бъде уведомен за мотивите за отказа да се приемат предложените от него гаранции и да получи възможност да изрази становището си по тях. Мотивите за отказа се излагат в окончателното решение.

4.   От страните, които предлагат гаранция, се изисква да представят неповерителна версия на гаранцията, която е достатъчно подробна по смисъла на член 19, така че тя да може да бъде предоставена на засегнатите страни по разследването, на Европейския парламент и на Съвета.

Освен това преди приемането на подобно предложение на промишлеността на Съюза се дава възможност за изразяване на становище по отношение на основните характеристики на гаранцията.“

а)

в параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Преглед при изтичане на срока на действие се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. За наличието на такава вероятност може например да указват доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда или доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на наличието на мерки, или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали на вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг, или доказателства за продължаващи нарушения във връзка със суровините.“;

б)

в параграф 5 се добавя следната алинея:

„Ако срокът на действие на мерките изтече след разследване съгласно параграф 2, митата, събрани върху преминалите митническо оформяне стоки от датата на започване на разследването, се възстановяват, при условие че към националните митнически органи бъде отправено искане за възстановяване и то бъде прието от тях в съответствие с приложимото митническо законодателство на Съюза относно възстановяването и опрощаването на мита. Възстановяването не води до плащане на лихви от страна на съответните национални митнически органи.“

а)

в параграф 3 първа алинея се заменя със следното:

„3.   Разследванията съгласно настоящия член започват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или на друга засегната страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, предвидени в параграф 1 от настоящия член. Разследванията започват с регламент на Комисията, който съдържа и указания за митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията предоставя информация на държавите членки, когато засегнатата страна или държава членка е подала искане, оправдаващо започването на разследване, и Комисията е приключила с анализа му или когато самата Комисия е решила, че е необходимо да се започне разследване.“;

б)

в параграф 4 първа, втора, трета и четвърта алинея се заменят със следното:

„4.   Внесените стоки не подлежат на регистрационен режим по член 14, параграф 5 или на мерки, когато се търгуват от дружества, ползващи се с освобождаване.

Исканията за освобождаване, надлежно подкрепени с доказателства, се подават в сроковете, установени с регламента на Комисията, съгласно който е започнало разследването.

Когато практиката, процесът или дейността по заобикалянето се осъществява извън Съюза, на производителите на разглеждания продукт, за които е установено, че не участват в практиките на заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, може да бъде предоставено освобождаване.

Когато практиката, процесът или дейността по заобикалянето се осъществява вътре в Съюза, на вносителите, които могат да докажат, че не участват в практиките на заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, може да бъде предоставено освобождаване.“

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Съгласно настоящия регламент могат да се приемат специални разпоредби, по-специално във връзка с общото определение на понятието за произход, съдържащо се в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*1), както и във връзка с прилагането и събирането на антидъмпингово мито в континенталния шелф на държава членка или в изключителната икономическа зона, посочена от държава членка съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.

(*1)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OB L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).“;"

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Считано от започването на разследването и след като е информирала своевременно държавите членки, Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за регистриране на вноса, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрацията. Регистрационен режим по отношение на внос се въвежда по искане на промишлеността на Съюза, подкрепено с достатъчно доказателства, оправдаващи подобно действие. Регистрационен режим може също така да се въведе по собствена инициатива на Комисията. Регистрационният режим се въвежда с регламент. В този регламент се определят целта на действието и ако е целесъобразно, очакваният размер на евентуалното бъдещо задължение. Изискването за регистриране на вноса не може да бъде въведено за срок, надвишаващ девет месеца.“;

в)

вмъква се следният параграф:

„5а.   Комисията регистрира вноса съгласно параграф 5 от настоящия член по време на периода на предварително разгласяване по член 19а, освен когато разполага с достатъчно доказателства по смисъла на член 5, че не са изпълнени изискванията на член 10, параграф 4, буква в) или г). При вземането на решение във връзка с регистрационния режим Комисията анализира по-специално информацията, събрана въз основа на кодовете по Интегрираната тарифа на Европейския съюз (ТАРИК), създадени за продукта, обект на разследването, в съответствие с параграф 6 от настоящия член.“;

г)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Държавите членки ежемесечно докладват на Комисията за вноса на продукти, които са обект на разследване или спрямо които се прилагат мерки, както и за сумите от събраните в съответствие с настоящия регламент мита. При започване на разследване съгласно член 5 Комисията създава съответните кодове по ТАРИК за продукта, обект на разследването. Държавите членки използват тези кодове по ТАРИК, за да докладват за вноса на продукта, обект на разследването, считано от започването на разследването. При получаване на конкретно мотивирано искане от засегната страна Комисията може да реши да ѝ предостави обобщение с неповерителен характер на информацията за общия размер на обема и стойностите на вноса на съответните продукти.“;

д)

добавя се следният параграф:

„8.   Когато Комисията възнамерява да приеме документ с общи насоки към евентуалните заинтересовани страни относно прилагането на настоящия регламент, се извършва обществена консултация в съответствие с член 11, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Европейският парламент и Съветът също могат да изразят вижданията си.“

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За да се осигури надеждна база, въз основа на която Комисията да отчете всички мнения и цялата информация при вземането на решение дали налагането на мерките е в интерес на Съюза, производителите от Съюза, синдикалните организации и вносителите и техните представителни сдружения, както и представителните организации на купувачите и потребителите могат, в рамките на сроковете, определени в известието за започване на антидъмпингова процедура, да изразят интерес и да предоставят информация на Комисията. Информацията или подходящо обобщение се предоставя на другите страни, посочени в настоящия член, като последните имат право на отговор по нея.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Страните, които са предприели действия в съответствие с параграф 2, могат да изразят становище по прилагането на временни мита. За да бъдат взети предвид, тези становища трябва да бъдат получени в рамките на 15 дни от началната дата на прилагане на мерките, като становищата или подходящи обобщения от тях се предоставят на други страни, които имат право на отговор по тях.“

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   При надлежно зачитане на изискването за защита на поверителната информация по смисъла на член 19 Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно прилагането и изпълнението на настоящия регламент.

Докладът включва информация относно прилагането на временни и окончателни мерки, прекратяването на разследвания без налагане на мерки, гаранциите, подновените разследвания, прегледите, значителните нарушения и контролните посещения и дейността на различните органи, отговарящи за наблюдението на прилагането на настоящия регламент и изпълнението на произтичащите от него задължения. Докладът обхваща също така използването на инструменти за търговска защита от трети държави, насочени срещу Съюза, и обжалванията на наложените мерки. Той включва дейностите на служителя по изслушването към генерална дирекция „Търговия“ на Комисията и тези на информационното бюро за съдействие на МСП, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Докладът включва и начина, по който социалните и екологичните стандарти се разглеждат и вземат предвид в разследванията. Тези стандарти включват установените в многостранните споразумения в областта на околната среда, по които Съюзът е страна, и в конвенциите на МОТ, изброени в приложение Ia към настоящия регламент, както и равностойното национално законодателство на страната на износа.“;

б)

добавя се следният параграф 4:

„4.   До 9 юни 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета преглед на прилагането на член 7, параграф 2а, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 4, включващ оценка на това прилагане. Когато е целесъобразно, този преглед може да бъде придружен от законодателно предложение.“

а)

в параграф 1 след първа алинея се добавя следната алинея:

„Жалбите могат да се подават и съвместно от промишлеността на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице или сдружение, което няма правосубектност и действа от тяхно име, и от синдикални организации, или могат да бъдат подкрепени от синдикални организации. Това не засяга възможността промишлеността на Съюза да оттегли жалбата.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а.   Комисията улеснява достъпа до инструмента за търговска защита за разнородни и фрагментирани промишлени сектори, състоящи се предимно от малки и средни предприятия (МСП), посредством специално информационно бюро за съдействие на МСП, например чрез повишаване на осведомеността, чрез предоставяне на обща информация и разяснения относно процедурите и относно начините за подаване на жалба, чрез разпространение на стандартни въпросници на всички официални езици на Съюза и чрез отговори на общи въпроси, които не са свързани с конкретни случаи.

Информационното бюро за съдействие на МСП предоставя на разположение стандартни статистически формуляри, които се подават за целите на проучване на представителността, и въпросници.“

а)

в параграф 7 първа алинея се заменя със следното:

„7.   Производителите от Съюза, правителството на държавата на произход и/или износ, синдикалните организации, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на ползвателите и потребителите, които са изразили интерес в съответствие с член 10, параграф 12, втора алинея, могат, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, която е предоставена на Комисията от страна по разследването, която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от неговите държави членки, ако тази информация е от съществено значение за представяне на техните позиции, не е поверителна по смисъла на член 29 и се използва в разследването.“;

б)

параграф 9 се заменя със следното:

„9.   За производствата, образувани съгласно член 10, параграф 11, разследването приключва в рамките на една година, когато това е възможно. При всички случаи тези разследвания приключват в рамките на 13 месеца от образуването им в съответствие с констатациите, направени съгласно член 13 за гаранциите, или констатациите, направени съгласно член 15 за окончателните мерки. Времевата рамка на разследванията съвпада с финансовата година, когато е възможно, особено когато са засегнати разнородни и фрагментирани сектори, състоящи се предимно от МСП.“;

в)

добавят се следните параграфи:

„11.   От производителите от Съюза на сходния продукт се изисква да оказват съдействие на Комисията при разследванията, започнати съгласно член 10, параграф 8.

12.   Комисията създава длъжността на служител по изслушването, чиито правомощия и задължения се определят в приет от Комисията мандат и който гарантира ефективното упражняване на процедурните права на засегнатите страни.“

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Временни мита могат да бъдат налагани, ако:

Временните мита се налагат не по-рано от 60 дни от образуването на производство и не по-късно от девет месеца от образуването на производство.

Размерът на временното изравнително мито съответства на общия размер на подлежащите на изравняване субсидии, който е предварително установен.

Когато въз основа на цялата предоставена информация Комисията може категорично да стигне до предварително заключение, че не е в интерес на Съюза да налага временно мито в този размер, се налагат временни изравнителни мита в достатъчен размер, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза, ако той е по-малък от общия размер на подлежащите на изравняване субсидии.

Временни мита не се налагат в рамките на период от три седмици след изпращането на информацията по член 29а на засегнатите страни (период на предварително разгласяване). Предоставянето на подобна информация не засяга съответните решения, които Комисията може да вземе впоследствие.

До 9 юни 2020 г. Комисията прави преглед на въпроса, дали в периода на предварително разгласяване е имало съществено увеличение на вноса и дали, ако е имало такова увеличение, то е причинило допълнителна вреда на промишлеността на Съюза въпреки мерките, които Комисията евентуално е взела въз основа на член 24, параграф 5а и член 15, параграф 1. Комисията използва по-специално данните, събрани въз основа на член 24, параграф 6, както и всяка имаща отношение информация, с която разполага. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 32б, с който изменя продължителността на периода на предварително разгласяване на две седмици в случай на съществено увеличение на вноса, което е причинило допълнителна вреда, и на четири седмици, ако случаят не е такъв.

Комисията оповестява на своя уебсайт намерението си да наложи временни мита, включително информация за възможните митнически ставки, и едновременно с това предоставя на засегнатите страни информацията съгласно член 29а.“;

б)

вмъкват се следните параграфи:

„1а.   Когато маржът на вредата се изчислява на базата на целева цена, използваната целева печалба се определя, като се вземат предвид фактори като равнището на доходност преди увеличението на вноса от държавата, обект на разследването, нивото на доходност, необходимо за покриване на пълните разходи и инвестициите, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, както и нивото на доходност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Във всеки случай този марж на печалба не може да е по-малък от 6 %.

1б.   При определяне на целевата цена надлежно се отразяват действителните производствени разходи на промишлеността на Съюза, които произтичат от многостранни споразумения за околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, или от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), изброени в приложение Ia към настоящия регламент. Освен това се вземат под внимание необхванатите в параграф 1а от настоящия член бъдещи разходи, които произтичат от тези споразумения и конвенции и които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 18, параграф 1.“

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато има предварителна констатация за наличието на субсидиране и вреда, Комисията може в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 2, да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция, съгласно което:

В такъв случай и докато подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 12, параграф 3, или окончателни мита, наложени съгласно член 15, параграф 1, в зависимост от случая, не се прилагат за съответния внос на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите и последващите му изменения.

Увеличението на цените по такива гаранции не надвишава необходимото за компенсиране на подлежащите на изравняване субсидии.

Когато въз основа на цялата предоставена информация Комисията може категорично да стигне до временно заключение, че не е в интерес на Съюза да определя увеличението на цените по такива гаранции в съответствие с параграф 1, трета алинея от настоящия член, увеличението по тези гаранции е по-малко от размера на подлежащите на изравняване субсидии, при условие че подобно увеличение е достатъчно за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза.“;

б)

в параграф 2 трета алинея се заменя със следното:

„Освен при изключителни обстоятелства гаранциите не могат да бъдат предлагани по-късно от пет дни преди края на срока, в който могат да бъдат направени забележките съгласно член 30, параграф 5, така че да се гарантира възможността за коментари на други страни.“;

в)

параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Предложените гаранции може и да не се приемат, ако приемането им бъде сметнато за нецелесъобразно, например когато броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям или по други причини, включително свързани с общата политика, сред които по-специално принципите и задълженията, определени в многостранни споразумения за околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и конвенциите на МОТ, изброени в приложение Iа към настоящия регламент. Износителят и/или правителството на държавата на произход и/или износ може да бъдат уведомени за мотивите за отказа да се приемат предложените гаранции и да получат възможност да представят коментарите си по тях. Мотивите за отказа се излагат в окончателното решение.

4.   От страните, които предлагат гаранция, се изисква да представят неповерителна версия на тази гаранция, която е достатъчно подробна по смисъла на член 29, така че тя да може да бъде предоставена на засегнатите страни по разследването, Европейския парламент и Съвета.

Освен това преди приемането на подобно предложение на промишлеността на Съюза се дава възможност да представи коментари по отношение на основните характеристики на гаранцията.“

а)

в параграф 4 първа алинея се заменя със следното:

„4.   Разследванията съгласно настоящия член започват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или на друга засегната страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член. Разследванията започват с регламент на Комисията, който съдържа и указания за митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 24, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията предоставя информация на държавите членки, когато засегната страна или държава членка е подала искане, обосновало започването на разследване, и Комисията е приключила с анализа му или когато самата Комисия е решила, че е необходимо да се започне разследване.“;

б)

в параграф 6 втора и трета алинея се заменят със следното:

„Когато практиката, процесът или дейността по заобикалянето се осъществява извън Съюза, на производителите на съответния продукт, за които е установено, че не участват в практиките на заобикаляне, определени в параграф 3, може да бъде предоставено освобождаване.

Когато практиката, процесът или дейността по заобикаляне се осъществява вътре в Съюза, на вносителите, които могат да докажат, че не участват в практиките на заобикаляне, определени в параграф 3, може да бъде предоставено освобождаване.“

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Съгласно настоящия регламент могат да се приемат специални разпоредби, по-специално във връзка с общото определение на понятието за произход, съдържащо се в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*3), както и във връзка с прилагането и събирането на изравнително мито в континенталния шелф на държава членка или в изключителната икономическа зона, посочена от държава членка съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.

(*3)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OB L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).“;"

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Считано от започване на разследването и след като е информирала своевременно държавите членки, Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за регистриране на вноса, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационен режим по отношение на вноса се въвежда по искане на промишлеността на Съюза, подкрепено с достатъчно доказателства, обосноваващи подобно действие. Регистрационен режим може също така да се въведе по собствена инициатива на Комисията. Регистрационният режим се въвежда с регламент на Комисията. В този регламент се определят целта на действието и ако е целесъобразно, очакваният размер на евентуалното бъдещо задължение. Изискването за регистриране на вноса не може да бъде въведено за срок, надвишаващ девет месеца.“;

в)

вмъква се следният параграф:

„5а.   Комисията регистрира вноса съгласно параграф 5 от настоящия член по време на периода на предварително разгласяване по член 29а, освен когато разполага с достатъчно доказателства по смисъла на член 10, че не са изпълнени изискванията на член 16, параграф 4, буква в) или г). При вземането на решение във връзка с регистрационния режим Комисията анализира по-специално информацията, събрана въз основа на кодовете по Интегрираната тарифа на Европейския съюз (ТАРИК), създадени за продукта, обект на разследването, в съответствие с параграф 6 от настоящия член.“;

г)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Държавите членки ежемесечно докладват на Комисията за вноса на продукти, които са обект на разследване или спрямо които се прилагат мерки, както и за сумите от събраните в съответствие с настоящия регламент мита. При започване на разследване съгласно член 10 Комисията създава съответните кодове по ТАРИК за продукта, обект на разследването. Държавите членки използват тези кодове по ТАРИК, за да докладват за вноса на продукта, обект на разследването, считано от започването на разследването. При получаване на конкретно мотивирано искане от засегната страна Комисията може да реши да ѝ предостави резюме с неповерителен характер на информацията за общия размер на обема и стойностите на вноса на съответните продукти.“;

д)

добавя се следният параграф:

„8.   Когато Комисията възнамерява да приеме документ с общи насоки към евентуалните заинтересовани страни относно прилагането на настоящия регламент, се извършва обществена консултация в съответствие с член 11, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Европейският парламент и Съветът също могат да изразят вижданията си.“

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За да се осигури надеждна база, въз основа на която Комисията да отчете всички мнения и цялата информация при вземането на решение дали налагането на мерките е в интерес на Съюза, производителите от Съюза, синдикалните организации и вносителите и техните представителни сдружения, както и представителните организации на ползвателите и потребителите могат, в рамките на сроковете, определени в известието за образуване на производството във връзка с изравнително мито, да изразят интерес и да предоставят информация на Комисията. Информацията или подходящо резюме се предоставя на другите страни, посочени в настоящия член, като последните имат право на отговор по нея.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Страните, които са предприели действия в съответствие с параграф 2, могат да представят коментари по прилагането на временни мита. За да бъдат взети предвид, тези коментари трябва да бъдат получени в рамките на 15 дни от началната дата на прилагане на съответните мерки, като коментарите или подходящо резюме от тях се предоставят на други страни, които имат право на отговор по тях.“