12.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/1

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 на Комисията (2) се определят, наред с другото, правилата за състава и етикетирането на храните за кърмачета и преходните храни.

(2)

В Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 се предвижда изрично, че преходните храни, произведени от белтъците на кравето или козето мляко, трябва да съдържат най-малко 1,8 g белтъци/100 kcal (0,43 g/100kJ).

(3)

Комисията получи искане от стопански субект в хранителната промишленост за пускане на пазара на преходна храна на основата на интактни белтъци на краве мляко със съдържание на белтъци най-малко 1,61 g/100 kcal, което е под количествата, разрешени с Директива 2006/141/ЕО на Комисията (3) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/127.

(4)

На 5 април 2017 г. по искане на Комисията Европейският орган за безопасност на храните изготви научно становище относно безопасността и пригодността за употреба от кърмачета на преходни храни със съдържание на белтъци най-малко 1,6 g/100 kcal (4). Европейският орган за безопасност на храните достигна до заключението, че употребата на преходна храна на основата на интактни белтъци на краве или козе мляко със съдържание на белтъци най-малко 1,6 g/100 kcal (0,38 g/100 kJ), която иначе отговаря на изискванията на съответните правила на Съюза, е безопасна и подходяща за здрави кърмачета, живеещи в Европа и приемащи допълнителни храни с достатъчно високо качество. Въз основа на това становище и с цел да се насърчи разработването на иновативни продукти, минималното съдържание на белтъци, изисквано съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 за преходните храни на основата на белтъци на краве или козе мляко, следва да се намали на 1,6 g/100 kcal.

(5)

Поради това приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 следва да бъде съответно изменено,

12.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/4

(1)

В Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011 на Комисията (2) се предвижда откриването на годишни тарифни квоти на Съюза за внос на овце, кози, овче и козе месо, включително с произход от Исландия.

(2)

В член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011 се предвижда, че откритите с посочения регламент тарифни квоти се управляват в съответствие с членове 308а, 308б и 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (3). Регламент (ЕИО) № 2454/93 бе заменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (4) и отменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/481 на Комисията (5), считано от 1 май 2016 г. Поради това позоваванията на Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да бъдат актуализирани.

(3)

Освен това в член 5, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011 при тарифни квоти, различни от онези, които са част от споразумение за преференциални тарифи, се предвижда доказателство за произход под формата на сертификат за произход в съответствие с член 47 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Изглежда вече не е необходим сертификат за произход, тъй като в съответствие с член 61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) митническите органи могат да изискат от декларатора да докаже произхода на стоките по начин, различен от официален сертификат за произход. Сертификатът за произход, издаден в съответствие с член 47 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, съдържа обаче и информация, която все още е необходима, за да може продуктите да се разграничават за целите на изчисляването на еквивалент кланично тегло съгласно предвиденото в член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011. Поради това следва да бъде въведено изискване за представяне на нов документ, съдържащ посочената информация.

(4)

На 23 март 2017 г. Европейският съюз и Исландия подписаха Споразумение под формата на размяна на писма за допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти (наричано по-долу „Споразумението“). Подписването на Споразумението от името на Съюза беше разрешено с Решение (ЕС) 2016/2087 на Съвета (7), а неговото сключване — с Решение (ЕС) 2017/1913 на Съвета (8).

(5)

В съответствие с приложение V към Споразумението Съюзът трябва да добави общо 1 200 тона към сегашната безмитна квота за Исландия за овче и козе месо, които са класирани в митнически кодове 0204 и 0210, както и да открие нова годишна безмитна квота на Съюза за преработено овче месо, класирано в код по КН 1602 90, в размер на 300 тона. Допълнителното количество от 1 200 тона и новото количество от 300 тона следва да бъдат достигнати съгласно посоченото в таблицата в приложение V към Споразумението.

(6)

Количествата продукти, които трябва да бъдат внесени по линия на тарифните квоти, открити с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011, се изразяват в еквивалент кланично тегло, изчислен посредством коефициентите в член 3 от посочения регламент. За новата квота за преработено овче месо следва да бъде установен коефициент за превръщане в еквивалент кланично тегло.

(7)

Поради това е необходимо Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011 да бъде съответно изменен.

(8)

В Споразумението се предвижда, че то влиза в сила на 1 май 2018 г. За 2018 г. допълнителните количества овче и козе месо и количествата по новата квота за преработено овче месо, които ще бъдат предоставени съгласно Споразумението, следва да се изчислят пропорционално, като се вземе предвид датата на влизането в сила на Споразумението.

(9)

С цел да се улесни безпроблемното изпълнение на новите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1354/2011 всички мерки, установени в настоящия регламент, следва да започнат да се прилагат на една и съща дата, която следва да бъде датата на влизане в сила на Споразумението.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

1)

В член 3, параграф 2 се добавя следната буква д):

2)

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Чрез дерогация от дял II, букви А и Б от Регламент (ЕО) № 1439/95 тарифните квоти, посочени в настоящия регламент, се управляват в съответствие с членове 49—54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (*1). Не се изискват лицензии за внос.

(*1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).“"

3)

Вмъква се следният член 4а:

„Член 4а

1.   Произходът на продуктите, за които важи тарифна квота, различна от произтичащите от споразуменията за преференциални тарифи, се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби.

2.   Произходът на продуктите, за които важи тарифна квота, която е част от споразумение за преференциални тарифи, се определя в съответствие с разпоредбите в съответното споразумение.“

4)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

1.   За да може да се ползват от тарифните квоти, посочени в приложението, на митническите органи на Съюза се представя валидно доказателство за произход заедно с митническа декларация за допускане за свободно обращение на съответните продукти.

2.   При тарифна квота, която е част от споразумение за преференциални тарифи, посоченото в параграф 1 доказателство за произход е доказателството за произход, предвидено в съответното споразумение.

При тарифни квоти, различни от произтичащите от споразумения за преференциални тарифи, се прилага член 61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*2).

При сливане на тарифни квоти с произход от една и съща трета държава, които попадат в обхвата на първа и втора алинея, на митническите органи на Съюза се представя доказателството за произход, посочено в съответното споразумение, заедно с митническата декларация за допускане за свободно обращение на съответните продукти.

3.   При тарифни квоти, различни от произтичащите от споразуменията за преференциални тарифи, на митническите органи на Съюза се представя митническата декларация за допускане за свободно обращение на съответните продукти заедно с документ, издаден от компетентния орган или агенция в третата държава на произход. В документа се посочва следното:

(*2)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).“"

5)

Приложението се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

12.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/9

(1)

В контекста на програмата си за икономически реформи Гърция предприе програма за приватизация (2). Hellenic Defence Systems S.A. (наричано по-долу „HDS“), което е държавно дружество, първоначално е било включено с намерението да бъде приватизирано.

(2)

През януари 2012 г. Hellenic Republic Asset Development Fund (Фондът за развитие на активите на Република Гърция, наричан по-долу „HRADF“) (3) уведоми Комисията за предложената приватизация на HDS. За да се изясни дали в този контекст биха могли да възникнат въпроси относно държавната помощ, на 1 февруари 2012 г. Комисията откри ex officio процедура и предприе извършването на предварителна проверка.

(3)

Проверката показа, че HDS може да се е възползвало от мерки за държавна помощ в миналото. Комисията поиска информация с писма от 16 февруари 2012 г., 4 април 2012 г., по електронната поща на 10 април 2012 г. и с писма от 4 май 2012 г., 4 юли 2012 г. и 24 юли 2012 г. Гръцките органи отговориха на 9 март 2012 г., 18 юли 2012 г. и 20 август 2012 г. Срещи между службите на Комисията и представители на гръцките органи и HRADF бяха проведени на 26 март 2012 г., 30 април 2012 г. и 11 септември 2012 г.

(4)

С писмо от 6 март 2013 г. („решението от 6 март 2013 г.“) Комисията уведоми Гърция за решението си да започне процедурата, определена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) по отношение на определени мерки за помощ, описани в раздел 2.2 („официалната процедура по разследване“).

(5)

Решението на Комисията от 6 март 2013 г. за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4). Комисията прикани гръцките органи и заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мерките за помощ.

(6)

Комисията получи мнението на гръцките органи на 1 юли 2013 г. Комисията не получи мнения от заинтересовани страни.

(7)

Комисията поиска допълнителна информация от Гърция с писма от 23 юли 2013 г., 21 август 2014 г., 11 ноември 2014 г., 28 януари 2016 г., 27 май 2016 г. и 8 юни 2017 г. Гръцките органи отговориха на 7 август 2013 г., 22 септември 2014 г., 16 декември 2014 г., 25 февруари 2016 г., 24 юни 2016 г., 17 ноември 2016 г. и 3 юли 2017 г. През периода от август 2013 г. до август 2014 г. гръцките органи също така предоставиха, на няколко пъти, допълнителна информация по-специално по отношение на разделянето на дейностите на HDS на граждански и военни. Няколко срещи между службите на Комисията и представители на гръцките органи се състояха през септември 2013 г. в Атина. В допълнение на това на 17 март 2016 г. беше проведен конферентен телефонен разговор между службите на Комисията и гръцките органи.

(8)

С писмо от 30 март 2017 г. гръцките органи приеха настоящото решение да бъде прието и нотифицирано само на английски език.

(9)

HDS е било дружество, занимаващо се с производството на продукти, свързани с отбраната и за гражданска употреба. То е било 99,8 % собственост на гръцката държава, 0,18 % на Piraeus Bank (частна финансова институция) и 0,02 % на физически лица. HDS е създадено през 2004 г. след сливането на „Greek Power and Cartridge Company SA“ („PYRKAL“) и „Hellenic Arms Industry SA“ („EBO“). На 31 юли 2011 г. в HDS са работели приблизително 1 000 служители, подари което то се определя като голямо предприятие (5). Според гръцките органи сривът в неговото производство, изразен в среден процент на оборота за периода 2004—2011 г., е както следва:

(10)

HDS е имало пет промишлени съоръжения на различни места в Гърция: […] (*1) Гражданското производство се е извършвало в завод в промишленото съоръжение Lavrion и в производствена линия в съоръжението Hymettus.

(11)

HDS е имало две основни дъщерни дружества със 100 % участие, Electromechanica Kymi Ltd, произвеждащо продукти с двойна употреба (8), и Ipiros Metalworks Industry SA, произвеждащо продукти за гражданска употреба (9), както и девет други по-малки дружества.

(12)

Комисията ще се позовава на HDS на равнището на групата в настоящото решение.

(13)

Според информацията, предоставена от гръцките органи, ключовите финансови показатели на HDS през периода, обхванат от разглежданите мерки в решението от 6 март 2013 г., а именно 2004—2011 г., са били, както е посочено в таблица 1.

Таблица 1

Ключови финансови показатели на HDS за периода 2004 — 2011 г. (в милиони EUR) на равнището на групата

(14)

С решението от 6 март 2013 г. Комисията информира Гърция, че е решила да открие официалната процедура по разследване на следните три мерки.

(15)

Според информацията, предоставена от гръцките органи, между 2004 и 2011 г. държавата е гарантирала единадесет заема за HDS от няколко установени в Гърция банки с различни лихвени проценти срещу гаранционна премия („такса“) от 1 %, която е трябвало да бъде платена на Гърция заедно с плащането на вноските по заемите към банките. Гръцките органи обясниха, че активи не са давани като обезпечение за тези заеми. Общият размер на заемите изглежда е бил 942,05 млн. евро, от които HDS не е извършило плащания на обща стойност над 246 млн. евро, с последващо активиране на съответната държавна гаранция. Комисията не е била уведомена за никоя от тези държавни гаранции за извършване на оценка за държавна помощ.

(16)

В техните писма от 9 март 2012 г. и 3 юли 2017 г., гръцките органи предоставиха списък с държавните гаранции и пропуснатите плащания, както е посочено в таблици 2 и 3:

Таблица 2

Гръцки държавни гаранции по заемите за HDS

Таблица 3

Плащания от гръцката държава по гарантирани заеми, необслужвани от HDS

Източник: Писмо на гръцките органи от 9 март 2012 г.

(17)

Според информацията, предоставена от гръцките органи, държавата е предоставила безвъзмездна помощ от 10 млн. евро на HDS през 2003 г. за изпълнението на инвестиционен план […], използван изключително за военно производство. За тази безвъзмездна помощ не беше изпратено уведомление до Комисията за оценка за държавна помощ.

(18)

Според финансовия отчет на HDS от декември 2011 г. неговият акционерен капитал е бил увеличен с 158,2 млн. евро в течение на 2011 г.

(19)

По-специално, според шестмесечния доклад на HDS от юни 2011 г., през първата половина на 2011 г. е имало две увеличения на капитала, а именно в размер на 50,6 млн. евро (март 2011 г.) и 62,5 млн. евро (май 2011 г.). Предвид общото увеличение на акционерния капитал от 158,2 млн. евро в течение на 2011 г., изглежда е било извършено и трето увеличение на капитала от 45,1 млн. евро през втората половина на 2011 г. Само държавата като основен акционер е участвала в тези увеличения на капитала.

(20)

В решението от 6 март 2013 г. Комисията стигна до предварителното заключение, че трите мерки, за които не е било подадено уведомление, може да бъдат приписани на Гърция, предоставени са чрез държавни ресурси и са избирателни. Освен това те са имали потенциала да нарушат конкуренцията и да повлияят на вътресъюзната търговия. В допълнение на това Комисията достигна до предварителното заключение, че HDS е било предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г., (10) когато определените по-горе мерки са били предоставени. Комисията имаше съмнения, че един инвеститор в условията на пазарна икономика би предоставил такова финансиране (гаранции, безвъзмездни средства и увеличения на капитала) на HDS. Ето защо Комисията стигна до предварителното заключение, че трите мерки са предоставили предимство на HDS.

(21)

Комисията също така отбеляза, че макар HDS да е произвеждало основно военни продукти за гръцката армия, Гърция никога не се е обосновавала и не се е позовавала официално на прилагането на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС в хода на предварителното разглеждане на случая и следователно този член не може да се взема предвид при нейната оценка на този етап.

(22)

В този контекст Комисията предварително заключи, че трите мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Комисията освен това изрази съмнения относно съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар и по-специално с Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г., които бяха и си остават съответната правна рамка за оценка на държавна помощ за дружества в затруднено положение, предоставена в периода 2004—2011 г.

(23)

В мненията си в контекста на официалната процедура по разследване гръцките органи твърдяха, че трите мерки са били насочени само в подкрепа на военното производство на HDS и в тяхната цялост са били необходими за закрила на основните интереси, свързани със сигурността на Гърция.

(24)

Гръцките органи представиха разбивка на общите приходи на дружеството за периода 2004—2011 г., която показа, че от общите приходи в размер на 482,4 млн. евро, 91,23 % са били резултат от договори за военна продукция, продавана на гръцките въоръжени сили, или са били свързани със задължения на гръцките въоръжени сили и националната отбрана и сигурност, 3,11 % са били резултат от договори за износ на военна продукция (включително за Кипър), а 5,66 % са били резултат от продажбата на граждански продукти.

(25)

Що се отнася до гражданското производството на HDS, гръцките органи заявиха, че то се е извършвало в производствени линии, които са били физически и организационно отделени от военното производство ([…]), както и че HDS е водило отделни счетоводни сметки за разходите и приходите на военното и гражданското производство.

(26)

По отношение на военното производство гръцките органи заявиха, че то е било неразривно свързано с изискванията и снабдяването на гръцките въоръжени сили, както и че то изключително се е отнасяло за продукти, включени в списъка на оръжията, боеприпасите и материалите с военно предназначение, изготвен от Съвета през 1958 г. („списъкът на Съвета от 1958 г.“) (11). В този контекст Гърция представи обобщение на всички договори и продажби на военна продукция на HDS след 2003 г., които се състояха от боеприпаси, включително леки боеприпаси, гранати, боеприпаси за танкове, оръжейни системи, пехотни оръжия, включително пистолети, пушки, минохвъргачки и космически продукти, включително резервоари за гориво и външни пилони за самолети. Гръцките органи също така обясниха, че военното производство на HDS се е извършвало изключително в контекста на конкретни договори, в смисъл че HDS не е складирало военни продукти.

(27)

Според гръцките органи военните производствени линии на HDS включват единствения национален промишлен комплекс, използван за производството на оръжия и боеприпаси в Гърция, и следователно са съществена част от гръцката национална промишлена отбранителна инфраструктура. HDS е създадено като отбранително дружество и от създаването си е действало като такова. Неговата инфраструктура винаги е била част от националните планове за отбраната на Гърция с цел да служи на интересите на националната отбрана и сигурност. В този смисъл HDS е трябвало да поддържа напълно функционален резервен капацитет за военните си производствени линии за продукти в списъка на Съвета от 1958 г. дори извън действителното и текущото търсене, за да защити съществените интереси, свързани със сигурността на Гърция, като например да гарантира сигурността на доставките за гръцките въоръжени сили и тяхната оперативна самостоятелност, както и да бъде в състояние да задоволи търсенето по време на криза, мобилизация или война.

(28)

В този контекст гръцките органи твърдят, че поради геополитическото местоположение на Гърция, което изисква основно самостоятелно снабдяване с важните оръжия и боеприпаси, военното производство на HDS е било от съществено значение за нейната национална сигурност.

(29)

Що се отнася до износа на военна продукция, гръцките органи подчертаха, че общата сума на приходите от износ през периода от създаването на дружеството през 2004 г. до 2011 г. възлизат на 15,02 млн. евро (т.е. 3,1 % от общите приходи или 3,3 % от приходите от отбранителни дейности). […].

(30)

Гръцките органи заявиха, че останалата част от износа, представляваща много малък процент от общия оборот на HDS, се отнася за износа към трети държави […] въз основа на договори, които са били възложени директно на HDS. […].

(31)

В заключение, по отношение на военното производство, гръцките органи обясниха, че трите мерки са били насочени в подкрепа на един военен производител, който играе решаваща роля в доставките на оръжие и боеприпаси за гръцките въоръжени сили. По този начин неговата работа е важна за съществените интереси, свързани със сигурността на Гърция. Гръцките органи подкрепиха своите доводи, като се позоваваха на редица гръцки правни актове, в които е установена ролята на EBO и PYRKAL в подкрепа на съществените интереси в областта на сигурността на Гърция (12), по-късно прехвърлени на HDS.

(32)

С тези доводи гръцките органи изрично се позоваха на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС по отношение на разглежданите мерки и заявиха, че те са били необходими за закрила на основните интереси за сигурността на Гърция, свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали.

(33)

[…]

(34)

Гръцките органи признаха, че гражданското производство на HDS също е било на загуба. Те обясниха, че тези загуби са били причинени от високите оперативни разходи на HDS, които са били свързани с факта, че част от гражданското производство е било възложено на военното производство за договори с гръцките въоръжени сили. Това е било направено без вписване на съответен дълг към сметките на военното производство. В допълнение на това военната и гражданската производствена линия понякога едновременно са използвали административните и дистрибуторски услуги на HDS.

(35)

Гръцките органи заявиха, че мярка 1 е била насочена изключително в подкрепа на военното производство на HDS, тъй като заемите са били похарчени само за военни цели, пряко свързани със защитата на съществените интереси за сигурността на Гърция. Според гръцките органи от това следва, че мярка 1 не следва да подлежи на оценка за държавна помощ, тъй като влиза в обхвата на изключението от член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС. Гръцките органи в това отношение заявиха, че военното производство е било отделно от гражданското производство и че правните актове за предоставяне на държавните гаранции са включвали позоваване, че гарантираните заеми са били насочени към „покриване на оперативните нужди на дружеството за производството на военни продукти за държавата“.

(36)

Гръцките органи също така обясниха, че би било невъзможно за HDS да предостави каквито и да е активи като обезпечение по въпросните заеми, тъй като съоръженията на HDS са били защитени от националните правила за сигурност, които не са позволявали достъп до тях. Като такива, предоставянето на недвижими имоти на дружеството като обезпечение, според гръцките органи, би противоречало на целите на националната сигурност, обслужвани от дружеството, и потенциално би довело до разкриване на класифицирана информация. От това следва, че HDS не е можело да се опита да осигури заеми от банки чрез предоставяне на част от недвижимото си имущество като обезпечение. По този начин гръцките органи заявиха, че причината дружеството да не се е опитало да осигури банкови заеми без държавни гаранции не е била невъзможността му да получи такива средства, а фактът, че не му е било позволено да предостави обезпечение поради риска, който би произтекъл за интересите на националната сигурност.

(37)

Що се отнася до държавната гаранция по заем от 30 млн. евро от National Bank of Greece, Alpha Bank и EFG Eurobank през 2011 г. (заем номер 10 в таблица 2 по-горе), гръцките органи разясниха в представените от тях мнения на 7 август 2013 г. и на 3 юли 2017 г., че в крайна сметка HDS е получило само авансово плащане от 6 млн. евро на 8 септември 2011 г. и че след оттеглянето на банките само 7 095 858 EUR от облигационния заем са били емитирани на 19 март 2013 г. Следователно всяко предимство от тази държавна гаранция не следва да надвишава тази сума.

(38)

По подобен начин, по отношение на държавната гаранция за заем от 10 млн. евро от Tbank през 2011 г. (заем номер 11 в таблица 2 по-горе), гръцките органи разясниха в представеното от тях мнение на 3 юли 2017 г., че HDS е получило авансово плащане от 6 млн. евро (от които 3 млн. евро на 5 юли 2011 г. и още 3 млн. евро на 2 ноември 2011 г.). Тъй като облигационният заем никога не е бил емитиран, гръцките органи твърдят, че авансовото плащане не се е покривало от държавна гаранция.

(39)

По този начин според гръцките органи общата стойност на държавните гаранции по заемите през 2011 г. е била 7 095 858 EUR вместо 40 млн. евро, както първоначално е посочено в решението от 6 март 2013 г. Гръцките органи не са оспорили гаранциите и заемите за другите години.

(40)

Гръцките органи заявиха, че мярка 2 също е била насочена само в подкрепа на военното производство на HDS и не би следвало да е обект на оценка за държавна помощ, тъй като би попадала в обхвата на изключението от член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС.

(41)

Гръцките органи основаха своите доводи на факта, че […] промишленото съоръжение, което е било предмет на мярка 2, се използва изключително за военно производство на продукти […] (13).

(42)

Гръцките органи заявиха, че решението на гръцката държава, като мажоритарен акционер, да извърши съответните увеличения на капитала, е било в съответствие с поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика в подобна ситуация. Гръцките органи заявиха, че тяхното решение като акционер да увеличат акционерния капитал на дружеството с цел да осигурят жизнеспособността му е било разумно търговско решение, като се има предвид неговата решаваща роля за националната отбрана и сигурност. По този начин, според тях, увеличенията на капитала не са включвали държавна помощ. Въпреки това в тяхно писмо от 3 юли 2017 г. гръцките органи потвърдиха, че не са разполагали с допълнителна информация или документи в подкрепа на своите съображения относно увеличението на капитала във връзка с искането на Комисията да предоставят, ако разполагат с такива, i) план за преструктуриране на HDS, изготвен преди решението за увеличение на капитала на дружеството, ii) предварителен икономически анализ, извършен от държавата относно това дали преобразуването на вземанията, произтичащи от активирането на гаранциите, в собствен капитал е било икономически по-изгодно от запазването им или принудителното изпълнение на тези вземания, и iii) предварителен анализ на възвръщаемостта, извършен от държавата по отношение на новия капитал, предоставен за увеличенията на капитала.

(43)

При всички случаи, както и с другите две мерки, гръцките органи освен това заявиха, че мярка 3 също е имала за цел само подкрепа на военното производство на HDS и не следва да подлежи на оценка за държавна помощ, тъй като би попадала в обхвата на изключението от член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС.

(44)

Що се отнася до общата стойност на съответните увеличения на капитала, в представеното от тях мнение на 1 юли 2013 г. гръцките органи заявиха, че тази сума е възлизала на 107,6 млн. евро. Въпреки това в представеното от тях мнение на 7 август 2013 г. гръцките органи най-накрая разясниха, че увеличенията на капитала, обхванати от мярка 3, са включвали общо увеличение на капитала в размер на 158,19 млн. евро, както е посочено в решението от 6 март 2013 г.

(45)

От общото увеличение на капитала в размер на 158,19 млн. евро, 154,19 млн. евро са били резултат от капитализация на дълговете, които HDS е имало към държавата. Тези задължения са произтичали от активирането на гаранциите, предоставени в контекста на мярка 1, тъй като HDS не е успяло да върне заемите. Останалите 4 млн. евро са били предоставени като нов капитал.

(46)

Общото събрание от 25 октомври 2010 г. е взело решение, че капиталът на HDS е трябвало да бъде увеличен. Точният размер на различните увеличения на капитала обаче е бил определен от общото събрание на различни събрания през 2011 г. на дати, на които Гърция е поела ангажимента да предостави съответните средства. Според гръцките органи разпределението на средствата от увеличенията на капитала в контекста на мярка 3 и техните дати на предоставяне са били, както следва:

Таблица 4

Дати на внасяне на капитал за увеличенията на капитала от 2011 г.

(47)

Гръцките органи заявиха, че увеличението на капитала със 154,19 млн. евро в резултат от капитализацията на дълговете, произтичаща от активирането на гаранциите, не следва да се разглежда като „нова“ държавна подкрепа за HDS, тъй като, по обосновката на Комисията в решението от 6 март 2013 г., то вече е било определено като държавна подкрепа в контекста на мярка 1.

(48)

В контекста на редовния преглед на нейната програма за икономически реформи от институциите, представляващи кредиторите на държавата (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), в средата на 2013 г. Гърция пое ангажимента да приеме неотменимо решение за бъдещето на HDS до края на август 2013 г. На 27 август 2013 г. гръцките органи представиха своето предложение за бъдещето на HDS.

(49)

Съгласно това предложение HDS е трябвало да бъде разделено на две части, гражданска и военна. Тази операция е била наречена „разделяне“. Гражданската част е трябвало да бъде ликвидирана. Военната част е трябвало да бъде преструктурирана и производството ѝ да бъде ограничено до продукти, които са необходими за съществените интереси, свързани със сигурността на държавата.

(50)

След обсъждане с отделите на Комисията и тези на другите институции, с писмо от 16 декември 2013 г. гръцките органи поеха ангажимента да извършат разделянето и представиха план за действие.

(51)

С решение на Съвета от 26 февруари 2014 г. процесът на разделяне на дружеството е започнал и 28 февруари 2014 г. е определен като дата на преструктурирането (дата на „счетоводния баланс на преструктурирането“). С решение на Съвета от 21 май 2014 г. е определено, че новото публично дружество с ограничена отговорност, което в бъдеще ще се занимава изключително с производството и търговията с оръжия, боеприпаси и материали с военно предназначение, необходими за съществените интереси, свързани със сигурността на Гърция, ще се казва Hellenic Defence Systems Industrial Commercial Ltd (наричано по-долу „военно HDS“). Със същото решение е определено, че новото публично дружество с ограничена отговорност, което ще поеме чисто гражданските дейности на първоначалното дружество, ще се нарича Hellenic Civilian Production Systems Industrial Commercial Ltd (наричано по-долу „гражданско HDS“).

(52)

С решение на Съвета от 26 май 2014 г. е одобрен планът за разделяне на дружеството, счетоводния баланс на преструктурирането и обяснителния доклад на Съвета. Упълномощените представители на дружеството са подписали плана за разделяне на дружеството на същия ден и планът е бил представен на надзорния орган. На 7 юли 2014 г. официален одиторски доклад беше представен за оценка и определяне на отчетната стойност на активите, държани от отбранителния и военния отдел на дружеството.

(53)

Общото събрание от 28 август 2014 г. е одобрило решението за разделяне на дружеството, счетоводния баланс на преструктурирането, обяснителния доклад на Съвета, одиторския доклад за отчетната стойност на активите, държани от първоначалното дружество, както и мандатите на двете нови дружества. В допълнение на това бяха назначени управителните съвети на двете нови дружества.

(54)

Активите и производственият капацитет на първоначалното дружество бяха разделени въз основа на счетоводния баланс на преструктурирането от 28 февруари 2014 г. Всички активи, свързани с военното производство на първоначалното дружество, са били прехвърлени на военното HDS. Гръцките органи заявиха, че всички тези активи са свързани изключително с производството на продукти, свързани с отбраната, както е определено в член 346 от ДФЕС.

(55)

Всички активи, изключително свързани с гражданското производство, са били прехвърлени на гражданското HDS. Това по-специално е включвало:

(56)

С Решение № 22153/2014/2.10.2014 област Атика е одобрила разделянето на дружеството, ликвидирането на първоначалното дружество и създаването на две нови дружества. Това решение е било вписано в Общия търговски регистър, а след това двете нови дружества и техните устави също са били вписани в Общия търговски регистър.

(57)

Гръцките органи обясниха, че HDS не се е опитало да осигури банкови заеми без държавни гаранции, но причината за това не е неспособността му да получи такива средства (съображение 36). Следователно, що се отнася до мярка 1, по време на официалното разследване не можаха да бъдат намерени актуални котировки на лихвените проценти по заемите за HDS към 2004 г. без държавната гаранция или котировки за последната гаранция, предоставена от пазарен гарант. За да е налице фактическа основа за оценка на това дали държавните гаранции по заемите, отпуснати на HDS, са му предоставили предимство, което то не би получило при пазарни условия, и предвид финансовото положение на HDS в периода 2004—2006 г. (таблица 1), Комисията проучи при какви условия на пазара дружества с рейтинг CCC+ (високо рисково дружество в затруднено положение), D (дружеството не обслужва дълговете си) или SD (селективно неизпълнение на задължения) биха получили финансиране от финансовите пазари. В този смисъл Комисията събра финансова информация от базата данни на S&P Capital IQ Platform  (14) и по-специално относно спредовете на суаповете за кредитно неизпълнение (СКН — CDS), както и за доходността по облигациите, между 2004 и 2006 г.

(58)

СКН е споразумение за финансов суап, че продавачът на СКН ще компенсира купувача (обикновено кредиторът по референтния заем) в случай на необслужване на заема (от длъжника). С други думи продавачът на суаповете за кредитно неизпълнение (СКН) осигурява купувача срещу неизпълнение по определен референтен заем. Този инструмент може да даде индикация за това каква ще бъде рисковата премия/гаранционната такса, която един оператор в условията на пазарна икономика би изисквал, за да гарантира риска от неплащане на заем. Събраните данни показват, че спредовете на СКН за падежи от пет години по отношение на дружества с висок финансов риск варират от 4,4 % до 33,5 % между 2004 и 2006 г.

(59)

Доходността на една облигация е възвръщаемостта, която даден инвеститор получава от една облигация, която дава добра индикация за цялостните разходи по привличането на заемен капитал (представляващи цената на заема, заедно с цената за свързаната с него гаранция) за дадено дружество. Събраните данни показват, че през периода 2004—2006 г. ставките са варирали между 12,9 % и 43,2 % за облигации с падеж една година, емитирани от дружества с висок финансов риск.

(60)

В настоящото решение се разглежда като предварителен аспект въпросът за прилагането на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС и впоследствие, по отношение на дейности или мерки, които не влизат в обхвата на изключението от този член, съществуването на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, и накрая дали тази помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар.

(61)

Съгласно член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС „всяка държава членка може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за закрила на основните интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не могат да влияят неблагоприятно на условията за конкуренция във вътрешния пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели“.

(62)

Решението на Съвета от 1958 г. относно съставянето на списък на продуктите, за които се прилага член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС („Решението на Съвета от 1958 г.“), включва, наред с другото, портативни и автоматични огнестрелни оръжия, артилерия, боеприпаси за такива оръжия, бомби, торпеда, ракети, барут и експлозиви (точки 1, 2, 3, 4, 8 и 13 от списъка). Това предполага, че за целите на настоящия случай членове 107 и 108 от ДФЕС не се прилагат за мерки, свързани с продуктите, включени в Решението на Съвета от 1958 г., при условие че тези мерки се считат за необходими за закрилата на основните интереси за сигурността на въпросната държава членка.

(63)

В съответствие със съдебната практика една държава членка, която иска да се позове на изключението от член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС, трябва да представи доказателства, че мерките не излизат извън необходимото за нейните основни интереси, свързани със сигурността (15).

(64)

Гръцките органи твърдяха, че военното производство на HDS попада в обхвата на Решението на Съвета от 1958 г., по-специално точки 1, 2, 3, 4, 8 и 13, и е необходимо за основните интереси, свързани със сигурността на Гърция, тъй като HDS осигурява специализирани военни продукти на гръцките въоръжени сили. Що се отнася до мярка 2, гръцките органи доказаха, че модернизацията на промишленото съоръжение Aeghion е била необходима за изпълнението на конкретен договор с гръцките въоръжени сили за специфичното производство на военни продукти, включени в списъка на Съвета от 1958 г., по-специално точка 1.

(65)

Гръцките органи също така твърдяха, че гражданските производствени линии на HDS са били отделени от военните производствени линии, както и че разследваните мерки са облагодетелствали само военното производство, продавано основно на гръцките въоръжени сили.

(66)

С оглед на представените от Гърция доводи Комисията приема, че частта от производството на HDS, която засяга военните материали, може да се счита, че попада в приложното поле на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС.

(67)

Комисията също така не оспорва физическото разделяне на гражданската и военната производствена линия. Въпреки това предоставените от гръцките органи данни не подкрепят твърдението, че HDS е имало отделни сметки за гражданското и военното производство за съответния период. В допълнение на това гръцките органи признаха, че гражданските производствени линии са били използвани понякога също така и за военно производство без подходящо възнаграждение, какъвто би следвало да е бил случаят, ако е имало реално разделяне на сметките, както и че военните и гражданските производствени линии понякога едновременно са използвали административните и дистрибуторските услуги на HDS.

(68)

С оглед на горепосоченото и в отсъствието на отделни сметки за гражданската и военната дейност, Комисията не може да изключи възможността мерките, насочени към военното производство, да са облагодетелствали също и гражданското производство на HDS и по този начин да са нарушили конкуренцията на съответния пазар. Такъв е случаят по отношение на мерки 1 и 3, които независимо от тяхното предназначение, по същество са облагодетелствали HDS като цяло и по този начин също и неговото гражданско производство, което не е било финансово отделено от военното му производство.

(69)

Ето защо Комисията счита, че мерки 1 и 3, доколкото те може да са облагодетелствали гражданското производство на HDS, трябва да се оценяват с оглед на разпоредбите за държавна помощ на Договора. Въпреки това, доколкото тези мерки са облагодетелствали производството и доставката на военни продукти на гръцките въоръжени сили, Комисията приема, че те са освободени от оценка съгласно разпоредбите за държавна помощ на Договора въз основа на член 346, параграф 1, буква б) от него.

(70)

По отношение на мярка 2 Комисията отбелязва, че представените от Гърция доказателства показват, че въпросната безвъзмездна помощ […] не е облагодетелствала по никакъв начин гражданското производство.

(71)

Ето защо Комисията приема, че мярка 2 е облагодетелствала само производството на военна продукция, обхванато от Решението на Съвета от 1958 г., и че тя е била необходима за доставката на тези продукти на гръцката армия. Поради това Комисията приема, че мярка 2 е освободена от оценка съгласно разпоредбите за държавна помощ на Договора въз основа на член 346, параграф 1, буква б) от него.

(72)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се определя, че „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(73)

Въз основа на тази разпоредба определянето на мярка като държавна помощ изисква да са изпълнени кумулативно следните условия: i) мярката може да бъде приписана на държавата и е финансирана с държавни ресурси; ii) мярката е избирателна; iii) мярката предоставя икономическо предимство на предприятие; и iv) мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и е вероятно да засегне търговията между държавите членки.

(74)

Държавните гаранции са били предоставени директно от гръцката държава и като такива мярка 1 може да бъде приписана на държавата.

(75)

Държавните гаранции по определение излагат на риск държавни ресурси, тъй като всяка публична гаранция е свързана с потенциална загуба на ресурси от държавата. Освен това всяка гаранция, за която не се получава подходящо възнаграждение, предполага пряка загуба на финансови средства за държавата. Таксата от 1 %, начислена от държавата на HDS, не може да се смята за достатъчна, като се има предвид финансовото състояние на дружеството и потенциалното неизпълнение. Освен това HDS вече е било изпаднало в просрочие по няколко заема през 2004 г., а повечето гаранции са били предоставени след това. Като такива гаранциите са включвали държавни ресурси както по отношение на вероятно пропуснатите гаранционни такси, също така и по отношение на експозицията на държавния бюджет в случай на неплащане от страна на HDS.

(76)

Следователно критерият за държавни ресурси и приписване на отговорност на държавата е изпълнен за мярка 1. Гръцките органи не оспориха и това заключение.

(77)

Тъй като гаранциите са били предоставени на отделен получател, а именно HDS на ad hoc основа, а не като част от мярка на общата икономическа политика, която потенциално е достъпна за всички гръцки дружества и икономически сектори, мярката е избирателна.

(78)

В съответствие с установената съдебна практика, за да се определи дали дадена държавна мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, е необходимо да се определи дали предприятието получател получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия (16).

(79)

Икономическо предимство е налице от момента, когато финансовото положение на дадено предприятие се подобрява вследствие на държавната намеса. Не е задължително обаче намесата на публичен орган да предоставя предимство на получателя и следователно тя не представлява помощ, ако се извършва при нормални пазарни условия, тоест ако публичният орган е действал така, както би постъпил в подобна ситуация разумен оператор в условията на пазарна икономика. В това отношение гръцката държава е била контролиращ акционер на HDS по времето на посочените факти и продължава да бъде такъв. В това си качество гръцката държава е гарантирала единадесет заема, отпуснати от пет различни банки в периода 2004—2011 г. Не може да се изключи възможността да е в интерес на контролиращ акционер да предостави гаранции по заеми, отпуснати на неговото предприятие, доколкото по-евтино финансиране може да осигури по-високо възнаграждение (дивиденти) или увеличение в стойността на неговото дялово участие, на цена, изразяваща се в увеличаване на риска за него като гарант. В случая на HDS обаче държавата не е могла да очаква такава възвръщаемост, като се има предвид затрудненото финансово положение на HDS през този период, както е показано на фигурите в таблица 1, и по-специално непрекъснатите загуби след 2004 г. От това следва, че обосновката и потенциалното възнаграждение, свързани с държавните гаранции, трябва да бъдат оценени самостоятелно, оставяйки настрана всяко потенциално очакване за възвращаемост на акционера.

(80)

По-специално, чрез намаляване на поетия риск от банките, които са предоставили заеми на HDS в периода 2004—2011 г., единадесетте гаранции са можели да намалят лихвения процент върху съответните заеми. Тези лихвени проценти са били различни, но всички с изключение на два са били под 5 % през този период. С оглед на лошите резултати на HDS, дори и разглеждани самостоятелно, един разумен оператор в условията на пазарна икономика не би предоставил финансиране на HDS в периода 2004—2011 г. при условията, свързани с единадесетте заема, отпуснати между 2004 и 2011 г., без гаранции от държавата.

(81)

В това отношение, що се отнася до твърдението на гръцките органи, че HDS би имало достъп до финансиране от пазара без държавна гаранция, трябва да се направи разграничение между: i) периода от 2004 до 2006 г. и ii) периода от 2007 до 2011 г. В периода от 2004 до 2006 г., въз основа на финансовите данни за HDS в таблица 1, Комисията счита, че HDS би имало достъп до финансиране от пазара, макар и при условия, по-малко благоприятни от тези, произтичащи от държавните гаранции. От друга страна, в периода 2007—2011 г. значително влошените финансови показатели на HDS в таблица 1 показват, че то не би имало достъп до финансиране от пазара при никакви условия без държавните гаранции.

(82)

В периода 2004—2006 г., въпреки че HDS е имало значителни загуби от предишни години и отрицателни стойности на показателя печалба преди данъци (EBT), то все още е имало относително стабилен годишен оборот от приблизително 91—97 млн. евро. Освен това собственият капитал на HDS все още е бил положителен и той е станал отрицателен за първи път едва през 2006 г. Следователно, въпреки че HDS е показало признаци на финансови затруднения през периода 2004—2006 г., тези затруднения не са били в такъв мащаб, че изцяло да ограничат достъпа му до финансиране през този период. Що се отнася до нивото на това финансиране, спредовете на СКН и доходността по облигациите, посочени в съображения 58 и 59, потвърждават, че някои дружества с висок финансов риск са имали достъп до финансовите пазари през разглеждания период 2004—2006 г. и дават представа за условията, при които тези дружества са могли да получат финансиране. Тази пазарни данни предполагат, че при липсата на държавни гаранции HDS пак би имало достъп до финансиране от пазара, но при гаранционни премии значително по-високи от 1 %.

(83)

По същия начин заемите за HDS, показани в таблица 2, имат значителни разлики помежду си по отношение на експозицията на риска от неизпълнение от гаранта, от 10 млн. евро сума на главницата (заем 4 от Националната банка през 2004 г.) до 164 млн. евро сума на главницата (заем 3 от банка Alpha Bank през 2006 г.). И все пак тези разлики не са довели до по-високи гаранционни такси. От това следва, че фиксираната такса от 1 %, предоставена от HDS като възнаграждение на държавата за гаранциите, не представлява пазарна ставка, тъй като не отразява повишения риск по гарантираните заеми в случай на неизпълнение.

(84)

Следователно гаранциите, предоставени през периода 2004—2006 г., са предоставили икономическо предимство на HDS, което то не би получило при пазарни условия. Сумата на предимството съответства на разликата между цената на финансирането, което HDS би получило от пазара без държавните гаранции, и цената (базов процент плюс премии), действително платена за тези държавни гаранции и съответните заеми (17).

(85)

Въпреки това разследването не установи специфични актуални котировки на лихвени проценти по заеми за HDS без държавната гаранция или пазарни котировки за последната гаранция. Наличните пазарни данни (съображения 58 и 59) описват финансови инструменти, които са различни от заемите и гаранциите, договорени от HDS, по-специално по отношение на падежа и сумата, и те са събрани от дружества, които имат финансови показатели, различни от показаните за HDS в таблица 1 по-горе (за периода 2004—2006 г.) и от историята на необслужвани заеми на HDS, както е показано в таблица 3 по-горе (за периода 2004—2006 г.). Освен това, за разлика от тези дружества, естеството на военното производство на HDS и дейността на неговия основен клиент, а именно гръцките въоръжени сили, може да са били разглеждани от гръцките банки като допълнителна търговска причина да предоставят финансиране на HDS. От това следва, че пазарните данни в този случай сами по себе си не предоставят стабилна индикация и прецизна база за сравнение на цената, по която HDS би могло да получи същите заеми в периода 2004—2006 г. при пазарни условия.

(86)

Следователно, за да се определи тази хипотетична цена на финансирането от пазара за шестте заема, отпуснати през периода 2004—2006 г. (т.е. заеми 2, 3, 4, 7, 8 и 9, показани в таблица 2), Комисията също така взе под внимание указанията в Съобщението за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти („Съобщението от 2008 г.“) (18).

(87)

Предвид финансовото положение на HDS през периода 2004—2006 г., както се вижда от финансовите показатели на HDS в таблица 1 и факта, че гръцките органи не успяха да представят на Комисията план, който надеждно да показва положителни развития за бъдещето на дружеството, кредитоспособността (кредитният рейтинг) на HDS трябва да се приема за най-ниския от петте възможни рейтинга, предвидени в Съобщението от 2008 г., а именно „Лош/Финансови затруднения (CCC и по-нисък)“. Освен това, въпросните заеми са били без обезпечение и следователно трябва да бъдат определени като такива с „малко обезпечение“ по тристепенната скала, предвидена в Съобщението от 2008 г. Пазарният лихвен процент следователно трябва да бъде изчислен за всеки заем като резултат от сумата на 1-годишния междубанков лихвен процент (IBOR) по времето на отпускане на заема плюс 1 000 базисни пункта, както е определено в Съобщението от 2008 г.

(88)

Надеждността на резултата от горепосоченото изчисление е допълнително потвърдена в настоящия случай от факта, че този резултат попада в обхвата на спредовете на СКН и доходността по облигациите, определени в съображения 58 и 59.

(89)

Следователно сумата на предимството, свързана с гаранциите, предоставени от държавата за заемите, получени от HDS през периода 2004—2006 г. (както са определени в съображение 87 по-горе), трябва да се изчислява отделно за всеки заем съгласно следната методология: разликата между: i) пазарният лихвен процент въз основа на Съобщението от 2008 г., изчислен съгласно обясненията в съображение 87, приложен към главницата на заема, и ii) реалната цена на финансирането, дължима от HDS при отчитане на лихвения процент, прилаган от банките към главницата на заема, и 1 % гаранционна премия, прилагана от държавата (вж. таблица 2), изчислена и начислена за периода, през който различните суми са били предоставени на разположение на HDS.

(90)

От друга страна финансовото положение на HDS е било съществено различно през периода 2007—2011 г. Съгласно таблица 1 през 2007 г. HDS е загубило една трета от оборота си в сравнение с предишните години, имало е загуби (отрицателна печалба преди данъци „EBT“) два пъти колкото оборота му, отрицателен собствен капитал четири пъти повече от оборота му и загуби от предходни години почти девет пъти колкото оборота му. Отрицателният собствен капитал на HDS през 2007 г. е станал почти четири пъти по-голям от този през 2006 г., като по този начин не само се е затвърдило това отрицателно развитие, но също така и до голяма степен се е увеличил неговият интензитет. След 2007 г. финансовите показатели само са продължили да се влошават значително. Оборотът на HDS постепенно се е свил до 39 млн. евро за 2011 г. от 95 млн. евро през 2006 г., докато загубите от предходни години са достигнали 1 131 млн. евро през 2011 г., в сравнение с 443 млн. евро през 2006 г. През 2011 г. HDS е имало отрицателен собствен капитал почти 14 пъти колкото оборота му и загуби от предходни години почти 29 пъти колкото оборота му. В допълнение на това таблица 3 показва, че сумите, за които HDS е изпаднало в просрочие, са достигнали двуцифрени стойности в милиони евро през 2007 г., като непрекъснато са се увеличавали от 15 млн. евро през 2007 г. до 90 млн. евро през 2011 г.

(91)

С оглед на тези доказателства Комисията счита, че през 2007 г. рискът за HDS от необслужване на заемите, които са били необезпечени, е бил толкова висок, че без държавните гаранции то не би могло да получи такъв заем от пазара при никакъв лихвен процент. И наистина, няма пазарен кредитор, разполагащ с финансовите показатели на HDS през периода 2007—2011 г. и неговата история на неизпълнение на задълженията, който би се съгласил да предостави на HDS каквото и да е финансиране без солидна гаранция или обезпечение, тъй като всеки пазарен кредитор ще очаква, че това финансиране в крайна сметка ще бъде загубено. На свой ред никой пазарен гарант не би предоставил на кредиторите гаранция по заемите за HDS след 2007 г. без авансова еднократна премия в размер на 100 % от главницата на заема, което напълно би обезпечило загубата, която гарантът ще понесе със сигурност, когато HDS, рано или късно, спре да обслужва заемите. Следователно елементът на помощ в държавните гаранции, предоставени на HDS в периода 2007—2011 г., е еквивалентен на еднократна гаранционна премия, равна на пълния размер на главницата на гарантираните заеми и начислена авансово при предоставянето на всяка гаранция, минус гаранционната премия, действително платена от HDS за всеки заем (19).

(92)

Комисията отбелязва разяснението от страна на гръцките органи по отношение на сумата, която реално е била предоставена на разположение на HDS по отношение на заема от 30 млн. евро от National Bank of Greece, Alpha Bank и EFG Eurobank през 2011 г., (гаранция номер 10 в таблица 2 по-горе), която е била 7 095 858 EUR, вместо 30 000 000 EUR, първоначално посочени в решението от 6 март 2013 г.

(93)

Комисията също така отбелязва разяснението от страна на гръцките органи по отношение на държавната гаранция по заема от 10 млн. евро от Tbank през 2011 г. (гаранция номер 11 в таблица 2 по-горе), според което облигационният заем никога не е бил емитиран.

(94)

Комисията също така отбелязва, че дори ако само 7 095 858 EUR от заем 10 и нула евро от заем 11 в таблица 2 по-горе са били действително предоставени на разположение на HDS, държавните гаранции са били предоставени за пълната сума от 40 млн. евро. Въпреки това само сумите по заемите, които са били действително отпуснати, играят роля за определянето на размера на помощта за възстановяване, както е обяснено в съображение 135 от настоящото решение. По отношение на датите на предоставяне, те са дадени в таблица 2 по-горе.

(95)

Комисията в допълнение отбелязва, че някои от гаранциите по мярка 1 са били активирани и по този начин държавата е станала кредитор на HDS (мярка 3). До степента, в която тези неизпълнения са настъпили, след като съответната гаранция е била предоставена, това обаче е без значение за определянето на мярката като държавна помощ и за общата сума на икономическото предимство. Това е така, защото активирането на дадена гаранция е естествено следствие от предоставянето на такава гаранция от гарант. С други думи икономическото предимство на една държавна гаранция, оценена под пазарната стойност, се намира в разликата между гаранционната премия, начислена от държавата, и премията, която пазарен гарант, ако има такъв, би начислил. Следователно е възможно да съществува предимство в гаранционната премия, независимо от това дали гаранцията е активирана и дори ако пораждащият гаранцията заем е надлежно изплатен и гаранцията не е активирана от заемодателя. Въпреки това, до степента, в която случаите на необслужване вече са били възникнали, когато новите гаранции е трябвало да бъдат предоставени, един пазарен гарант би взел предвид тези минали случаи на необслужване на заеми от страна на HDS и най-малкото би отразил повишения риск в гаранционната такса, платима от HDS по новите заеми, или не би предоставил никаква гаранция или заем (20).

(96)

И накрая, Комисията счита, че изложеният от гръцките органи довод, че HDS не е могло да предостави обезпечение по съответните заеми поради съображения за сигурност, не е от значение за определянето като държавна помощ на гаранциите, представляващи мярка 1. Тъй като понятието за държавна помощ е обективно понятие, няма значение защо HDS не е предоставило никакво обезпечение, а просто, че HDS не би могло да получи описаните в таблица 2 заеми при същите условия без гаранции. От своя страна, необезпечените заеми носят по-висок риск за заемодателя от обезпечените такива и следователно привличат по-висок лихвен процент като възнаграждение за поетия риск. Този обективен факт е отразен от лихвения процент, изчислен в съответствие със Съобщението от 2008 г., който е обратно пропорционален на качеството на предоставеното обезпечение.

(97)

Ето защо Комисията стига до заключението, че мярка 1 е предоставила предимство на HDS, съответстващо на сумата, изчислена въз основа на обяснената методология, за гаранциите, предоставени по заемите, получени в периода 2004—2006 г., в съображение 89 по-горе, и за гаранциите, предоставени по заемите, получени в периода 2007—2011 г., в съображение 91 по-горе.

(98)

По отношение на доводите на гръцките органи, обобщени в съображения 33 и 34 от настоящото решение, Комисията счита, че финансовите затруднения на едно дружество трябва да бъдат оценени обективно въз основа на финансовите и икономическите показатели на въпросното дружество. Следователно причините, обуславящи финансовите затруднения, не следва като такива да занижават степента на сериозност на тези финансови затруднения, както е показано от съответните финансови и икономически показатели (21).

(99)

Въпросните мерки са позволили на HDS да финансира както военното, така и гражданското си производство под нормалните пазарни проценти. Въпросните мерки по този начин могат да нарушат конкуренцията, тъй като другите дружества, осъществяващи дейност на същите пазари, е трябвало да финансират техните операции при пазарни условия и да работят без подобна подкрепа от държавата.

(100)

Освен това, независимо от значението на военното производство на HDS за основните интереси, свързани със сигурността на Гърция, HDS е осъществявало дейност в сектор, в който продукти за гражданска употреба се търгуват между държавите членки.

(101)

Вследствие на това мярка 1 е в състояние да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(102)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че гаранциите, определени като мярка 1, предоставени на HDS от Гърция и описани в съображения 15—16, в степента, в която те са облагодетелствали гражданските дейности на HDS, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(103)

Комисията отбелязва, че въпросните увеличения на капитала са били предоставени от гръцката държава. Като такова предоставянето на мярка 3 може да бъде приписано на гръцката държава и е финансирано чрез държавни ресурси.

(104)

Що се отнася до сумата на съответните държавни ресурси, Комисията не е съгласна с гръцките органи, че част от увеличенията на капитала не следва да се причислява към мярка 3, тъй като е представлявала капитализация на дългове, произтичащи от активирането на държавните гаранции (мярка 1). Това е така, защото капитализацията на дълг, произтичащ от активирането на гаранция, не представлява автоматично преобразуване, а по-скоро активно решение от държавата да не наложи принудително изпълнение на това задължение.

(105)

Такова преобразуване предполага потенциална загуба на стойност, като се има предвид, че държавата е заменила своята позиция като кредитор с тази на акционер, като по този начин се е отказала от държавни ресурси под формата на дългове, на които тя е решила да не наложи принудително изпълнение. В допълнение на това, в случай на потенциална ликвидацията на дружеството, един акционер по определение би било по-малко вероятно да получи своя капитал, отколкото един кредитор, така че преобразуването на дълг към държавата в собствен капитал има ефекта на отказ от потенциални държавни ресурси.

(106)

Тъй като мярката е била предоставена на отделно предприятие, а именно HDS, Комисията стига до заключението, че мярката е била избирателна.

(107)

Както е посочено по-горе, предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС е всяка икономическа полза, която едно предприятие не би получило при нормални условия на пазара. В тази връзка Комисията не е получила никакви убедителни доказателства от гръцките органи, които да потвърдят тяхното твърдение, че тъй като държавата е действала като разумен пазарен инвеститор, въпросните увеличения на капитала са били получени при нормални пазарни условия и следователно не може да са представлявали предимство.

(108)

Комисията отбелязва, че различните увеличения на капитала, записани в хода на 2011 г. между май 2011 г. и декември 2011 г. от гръцката държава като акционер, не са били подкрепени от проспективен анализ на възвръщаемостта от предполагаемата инвестиция, каквато един рационален инвеститор би проучил и взел предвид, преди да вземе решение за инвестицията. Увеличенията на капитала са били извършени, както е обяснено от Гърция, с цел да се осигури жизнеспособността на HDS предвид неговата решаваща роля за националната отбрана и сигурност. Във всички случаи размерът на увеличенията на капитала е бил недостатъчен за покриване на отрицателната стойност на капитала на HDS и следователно не може да се разглежда като мярка, защитаваща стойността на дружеството и подпомагаща неговото преструктуриране.

(109)

В тази връзка от представената от Гърция информация следва, че няма доказателства за предварителни икономически анализи, извършени от държавата, за това дали преобразуването на вземанията, произтичащи от активирането на гаранциите, в собствен капитал е било икономически по-изгодно от запазването или принудителното изпълнение на тези вземания. Един кредитор в условията на пазарна икономика обикновено би проучил кой курс на действие е икономически по-благоприятен, преди да вземе решение.

(110)

За оценка на това дали държавата е предоставила предимство на HDS при предоставянето на въпросните увеличения на капитала, трябва да се установи дали тя е действала по същия начин както един оператор в условията на пазарна икономика би действал в подобно положение. Такъв оператор в условията на пазарна икономика не би взел предвид съображения, свързани с публичната политика. Във връзка с това доводът, представен от гръцките органи, за запазването на дружество, което е от значение за основните интереси за сигурността на държавата, следователно не може да се вземе предвид като съображение, което един инвеститор в условията на пазарна икономика би взел предвид, и като такъв не е от значение за оценката на въпросните увеличения на капитала.

(111)

Дори в отсъствието на актуални доказателства, че гръцките органи са извършили анализа, посочен в съображение 108, от наличните данни е явно, че преобразуването е било по-малко изгодно от запазването на вземанията по дълговете. И наистина, фактически сумата на дългосрочните и краткосрочните пасиви, дължими през 2011 г. от HDS, както са представени в неговия счетоводен баланс, е била 1 008 млн. евро. Предвид вече отрицателния собствен капитал от 537 млн. евро, отчетен през същата година, и невъзможността да продаде военните активи на дружеството, държавата най-вероятно не би си възстановила никаква част от увеличения капитал, възлизащ на обща стойност от 154,19 млн. евро, в случай на ликвидация на дружеството или продължаване без перспективи на възвръщаемост. Един пазарен кредитор по този начин би поддържал вземанията си по дългове, които със сигурност са имали по-голяма вероятност, независимо колко малка е тя, да донесат положителна възвръщаемост, отколкото преобразуването им в собствен капитал. Вземанията по дългове (дори необезпечените) се нареждат по-високо като приоритет на кредиторите, отколкото вземанията на акционерите.

(112)

Същите съображения се прилагат, mutatis mutandis, по отношение на вливането на допълнителен нов капитал на обща стойност 4 млн. евро. Никой инвеститор в условията на пазарна икономика не би се отказал от записаните суми в отсъствието на предварителна перспектива за възвръщаемост. Това произтича от факта, че гръцките органи не успяха да предоставят никакви предварителни икономически анализи на бъдещата рентабилност и също така от разглеждането на представените в таблица 1 минали и настоящи финансови резултати на HDS от гледна точка на реалната или потенциалната възвращаемост за акционера. И наистина, видно е от финансовите резултати на HDS след 2004 г., че дружеството не е осигурило възвръщаемост от инвестирания капитал под формата на дивиденти. Междувременно, до 2011 г., акционерният капитал е преминал от леко положителен (41 млн. евро) до значително отрицателен (минус 537 млн. евро), по този начин поглъщайки целия капитал, инвестиран от акционерите, и неутрализирайки, в отсъствието на надежден бизнес план за преструктуриране, всички хипотетични очаквания за бъдещо увеличение на стойността на дяловото участие.

(113)

Ето защо Комисията счита, че един разумен пазарен инвеститор не би участвал в увеличенията на акционерния капитал на HDS при тези условия, и по-специално без надежден бизнес план за преструктуриране, показващ предварителна перспектива за възстановяване на жизнеспособността на HDS и подходяща възвръщаемост от инвестицията за държавата като акционер, както и предвидима перспектива за такава възвращаемост от данните, предоставени от Гърция. Като такива Комисията заключава, че участието на държавата в увеличенията на капитала от 2011 г. са предоставили на получателя на помощта предимство, съответстващо на пълния размер на увеличенията на капитала. Траншовете по мярката и датите на предоставяне са показани в таблица 4.

(114)

Комисията счита, че поради причините, изложени в съображения 99 и 100, мярка 3 е можела да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(115)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че увеличенията на капитала, определени като мярка 3, предоставени на HDS от Гърция и описани в съображения 42—47, в степента, в която те са облагодетелствали гражданските дейности на HDS, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(116)

С оглед на горепосоченото и до степента, в която мерки 1 и 3 са облагодетелствали гражданското производство на HDS, Комисията счита, че те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(117)

Мерки 1 и 3 представляват държавна помощ и са предоставени в нарушение на задълженията за уведомяване и за отлагане, установени в член 108, параграф 3 от ДФЕС. Следователно тези мерки представляват неправомерна държавна помощ.

(118)

Забраната за държавна помощ, предвидена в член 107, параграф 1 от ДФЕС, не е нито абсолютна, нито безусловна. По-специално параграфи 2 и 3 от член 107 от ДФЕС представляват правната основа, която дава възможност някои помощи да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

(119)

Съгласно съдебната практика на Съда държавите членки трябва да изтъкнат възможни основания за съвместимост и да докажат, че условията за такава съвместимост са изпълнени (22).

(120)

Гръцките органи не се позоваха на възможни основания за съвместимост. Те настояваха, че мерки 1 и 3 са били насочени изключително в подкрепа на военното производство, което е от значение за основните интереси, свързани със сигурността на Гърция, а по отношение на мярка 3, че тя в никакъв случай не е представлявала държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като не е предоставила предимство на HDS, а е била изпълнена в съответствие с поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(121)

Въпреки това, като се има предвид, че мерките представляват държавна помощ, Комисията счете за уместно все пак да оцени тяхната съвместимост съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, според който „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(122)

За да бъде намерена за съвместима с вътрешния пазар съгласно този член, помощта трябва да отговоря на ясно определена цел от общ интерес, да е необходима и пропорционална на тази цел, да има стимулиращ ефект, не трябва да влияе върху конкуренцията и търговията в рамките на ЕС до степен, която противоречи на общия интерес, и трябва да отговаря на принципите за прозрачност.

(123)

Въпреки това Комисията отбелязва, че тя не може да определи цел от общ интерес, която е могла да бъде преследвана от помощта, и както беше посочено по-горе, това също не беше твърдяно от гръцките органи. Дори ако HDS е трябвало да се разглежда като дружество в затруднено положение, в който случай съвместимостта на помощта би трябвало да бъде оценена съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г., Комисията отбелязва, че условията за съвместимост съгласно тези насоки очевидно не са изпълнени за мярка 1 (държавни гаранции), както и за мярка 3 (увеличения на капитала).

(124)

Помощта не е била прекратена след 6 месеца, а гръцките органи не са оповестили или действително съставили план за преструктуриране, който да възстанови жизнеспособността на предприятието, като същевременно не са приложени компенсаторни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от помощта. Също така не е доказано, че помощта е ограничена до необходимия минимум, по-специално чрез значителен собствен принос на получателите на помощта. И накрая, органите не са представили и план за ликвидация.

(125)

Комисията не установи други възможни основания за съвместимостта на мерки 1 и 3.

(126)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че държавната помощ, предоставена на HDS чрез мерки 1 и 3, е несъвместима с вътрешния пазар.

(127)

Съгласно Договора и установената съдебна практика Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (23). Също съгласно установената практика на Съда наложеното на дадена държава членка с решение на Комисията задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение (24).

(128)

В този контекст Съдът е установил,че тази цел се постига, когато получателят изплати сумите, предоставени му като несъвместима помощ, като по този начин се отказва от предимството, което е имал пред своите конкуренти на пазара, и положението преди плащането на помощта се възстанови (25).

(129)

В съответствие със съдебната практика, в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (26) се постановява, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера […]“.

(130)

Следователно, тъй като мярка 1 и мярка 3 са били приведени в действие в нарушение на член 108 от ДФЕС и следва да се считат за помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, сумата на неправомерното предимство, предоставена въз основа на тези мерки, трябва да бъде възстановена, за да се възстанови положението, което е съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. От това следва, че възстановяването трябва да обхваща периода, през който предимството е било предоставено на получателя, тоест от момента на предоставянето на помощта на получателя до действителното ѝ възстановяване. Сумите, които подлежат на възстановяване, включват лихвите, дължими до момента на действителното погасяване. В съответствие със съответната съдебна практика лихвите за възстановяване се начисляват от датата, на която помощта действително е била предоставена на разположение на получателя (27).

(131)

Въпреки това Комисията заключи, че частта от производството на HDS, която засяга военните материали, може да се счита, че попада в приложното поле на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС. До степента, в която те са облагодетелствали тази част от производството, мерки 1 и 3 са освободени от оценка съгласно разпоредбите за държавна помощ на Договора. Следователно е необходимо да се разпредели публичното финансиране между двете страни на производството, а именно военното и гражданското производство, за да може да се установи сумата на несъвместимата помощ, която трябва да бъде възстановена от страна на гражданската част.

(132)

За да се определи до каква степен държавната помощ, установена в мерки 1 и 3, е облагодетелствала гражданското производство в отсъствието на отделни сметки, като следва съответната съдебна практика (28), Комисията ще разчита на алтернативен показател и ще вземе предвид разделението между продажбите на HDS на военни продукти и продажбите му на граждански продукти, и съответно ще разпредели предимството, произтичащо от мерки 1 и 3.

(133)

Комисията счита, че е уместно да се използва процентът на продажбите на военна и гражданска продукция за периода 2004—2011 г., както е предвидено от гръцките органи (вж. съображение 24 по-горе), предвид факта, че той обхваща периода, през който мерките са били предоставени. През този период военното производство е представлявало 94,34 % от продажбите, докато гражданското производство е представлявало 5,66 %.

(134)

По отношение на мярка 1 това означава, че държавната помощ, предоставена по отношение на гражданската дейност, която следва да бъде възстановена като несъвместима помощ, съответства на 5,66 % от сумата, изчислена въз основа на методологията за определяне на икономическото предимство, обяснена в съображение 89 за гаранциите, предоставени за заемите, получени в периода 2004—2006 г., и в съображение 91 за гаранциите, предоставени за заемите, получени в периода 2007—2011 г. Предимството е реализирано под формата на плащания на по-малки гаранционни такси. Ето защо Комисията счита, че помощта е била предоставена на разположение на получателя по времето, когато гаранционните такси са били дължими от първоначалното дружество HDS (т.е. преди разделянето му на гражданско HDS и военно HDS).

(135)

Що се отнася до частите на гарантираните заеми от 2011 г., които не са били усвоени (29), Комисията отбелязва следното по отношение на размера на главницата на заема, която следва да се използва в методологията, описана в съображение 91 (30). Тъй като гръцката държава се е ангажирала да предостави гаранции за пълния размер от 40 млн. евро, трябва да се счита, че гаранцията е била предоставена за 40 млн. евро. И наистина, към момента на този ангажимент от страна на гръцката държава на HDS е било предоставено законовото право да получава помощта въз основа на сума от 40 млн. евро, която да бъде получена като заем. Въпреки това, тъй като не цялата сума от 40 млн. евро е била усвоена като заеми от HDS, помощта следва да се разглежда като отпусната само за сумата, действително получена по гарантираните заеми, а именно 7 095 858 EUR за заем 10 и нула за заем 11. Следователно, макар пълният размер на отпуснатата помощ (дори и ако не е разпределена) да трябва да не се използва в бъдеще, (31) единствено действително изплатената сума към момента въз основа на тези гарантирани заеми трябва да се използва като главница на заема за изчисляване на сумата за възстановяване въз основа на методологията, описана в съображение 91 (32).

(136)

За мярка 3 съответната държавна помощ, която трябва да бъде възстановена, възлиза на 8 953 593,86 EUR (33).

(137)

По отношение на лихвата за възстановяване, Комисията счита, че тя трябва да се изчисли въз основа на датите, на които помощта действително е била предоставена или реализирана за всяка мярка (гаранция или увеличение на капитала).

(138)

Освен това Комисията счете при друго подобно дело, (34) че възстановяването на несъвместимата помощ следва да се извърши единствено от гражданската част на подпомогнатото дружество, за да се гарантира, че възстановяването не е за сметка на средства, които в противен случай биха облагодетелствали военната дейност (35).

(139)

В настоящия случай Комисията отбелязва разделянето на HDS на две нови дружества, а именно военно HDS и гражданско HDS. Въз основа на разпределението на активите и производствения капацитет (вж. съображения 54—55), гражданското HDS е правоприемникът на гражданското производството на HDS. Това по-специално се основава на факта, че всички активи, свързани с гражданското производство на първоначалното дружество HDS, са били прехвърлени изцяло на гражданското HDS, включително всички земи и производствени съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства, готова и незавършена продукция, суровини и вземания от клиентите по гражданските продукти на първоначалното дружество HDS. Освен това пасивите изглежда са били разпределени в съответствие с разпределението на активите между военното HDS и гражданското HDS. По този начин несъвместимата помощ, произтичаща от мерки 1 и 3, трябва да бъде възстановена от приходите и активите на гражданското HDS и всяка помощ, произтичаща от мярка 1, която тепърва предстои да бъде приведена в действие в бъдеще, трябва да бъде прекратена.

(140)

И накрая, Комисията припомня, че установена съдебна практика е фактът, че предприятията може да са в затруднено положение или в несъстоятелност, да не засяга задължението за възстановяване на несъвместимата помощ (36). При тези обстоятелства възстановяването на положението на пазара преди предоставянето на помощта и следователно отстраняването на нарушаването на конкуренцията може по принцип да се постигне чрез вписване на задължението, отнасящо се до възстановяването на помощта, в списъка на задълженията (37). В случаите, когато държавните органи не могат да възстановят пълния размер на помощта, вписването на задължението изпълнява задължението за възстановяване само ако процедурите по несъстоятелност водят до ликвидация на въпросното предприятие, т.е. до окончателното прекратяване на неговите дейности (38).

(141)

Мярка 2 е освободена от разпоредбите за държавна помощ на Договора въз основа на член 346, параграф 1, буква б) от него. Също така частите от мерки 1 и 3, разпределени за военното производство на HDS, са освободени от разпоредбите за държавна помощ на Договора въз основа на член 346, параграф 1, буква б) от него.

(142)

Мерки 1 и 3, до степента, в която са облагодетелствали гражданското производство на HDS, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Гърция неправомерно е предоставила тази държавна помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и тя е несъвместима с вътрешния пазар. Сумите, разпределени за гражданското производство на HDS, трябва да бъдат възстановени.

а)

общата сума (главница и лихви върху сумата за възстановяване), която трябва да бъде възстановена от получателя на помощта;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е разпоредено да възстанови помощта.

12.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/30

(1)

В Директива 66/401/ЕИО се определят някои разпоредби относно търговията със семена от фуражни култури и в член 23а се предвижда, че държава от ЕИП може да бъде изцяло или частично освободена от задължението да прилага тази директива за някои видове, ако семената от тези видове обикновено не се размножават или търгуват на нейната територия.

(2)

На 3 юли 2017 г. Норвегия представи (док. № 864007) заявление да бъде освободена от задължението да прилага Директива 66/401/ЕИО за 22 нови видове, включени в тази директива с Директива за изпълнение (ЕС) 2016/2109 на Комисията от 1 декември 2016 г. за изменение на Директива 66/401/ЕИО на Съвета във връзка с включването на нови видове и на ботаническото наименование на вида Lolium x boucheanum Kunth  (2), посочена в глава III, част 1, точка 2 от приложение I към Споразумението за ЕИП, тъй като тези видове обикновено не се размножават или търгуват в Норвегия.

(3)

Съответно докато тези условия остават непроменени, Норвегия следва да бъде освободена от задължението да прилага Директива 66/401/ЕИО по отношение на тези видове.

(4)

Такова освобождаване не следва да засяга пускането на пазара в Норвегия на семена, произвеждани в съответствие с Директива 66/401/ЕИО в друга договаряща страна по Споразумението за ЕИП.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Ветеринарния и фитосанитарния комитет на ЕАСТ,

—

Biserrula pelecinus

—

Lathyrus cicera

—

Medicago doliata

—

Medicago italica

—

Medicago littoralis

—

Medicago murex

—

Medicago polymorpha

—

Medicago rugosa

—

Medicago scutellata

—

Medicago truncatula

—

Ornithopus compressus

—

Ornithopus sativus

—

Plantago lanceolata

—

Trifolium fragiferum

—

Trifolium glanduliferum

—

Trifolium hirtum

—

Trifolium isthmocarpum

—

Trifolium michelianum

—

Trifolium squarrosum

—

Trifolium subterraneum

—

Trifolium vesiculosum

—

Vicia benghalensis