1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/1

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постепенното премахване на изхвърлянето на улов в рибарството в Съюза, като се въведе задължение за разтоварване.

(2)

За изпълнение на задължението за разтоварване, с член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Комисията се предоставя правомощието чрез делегиран акт да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години въз основа на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след допитване до съответните консултативни съвети.

(3)

С Делегиран регламент (ЕС) 2017/86 на Комисията (2) бе съставен план за премахване на изхвърлянето на улов за някои дънни видове в Средиземно море, който е приложим от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. и се основава на три съвместни препоръки, представени на Комисията през 2016 г. от няколко държави членки с пряк управленски интерес в Средиземно море (съответно Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Малта и Словения). Трите съвместни препоръки се отнасят съответно до западната част на Средиземно море, Адриатическо море и югоизточната част на Средиземно море.

(4)

Съгласно член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване се прилага за дънния риболов в Средиземно море най-късно от 1 януари 2017 г. за видовете, които са определящи за съответния вид риболов.

(5)

На 2 юни 2017 г., след консултации в рамките на регионалната група на високо равнище Рescamed, Франция, Италия и Испания представиха на Комисията нова съвместна препоръка за „план за премахване на изхвърлянето на улов на дънни видове в западната част на Средиземно море (2018 г.)“. По искане на Комисията на 5 юли 2017 г. същите държави членки представиха допълнителна информация и данни.

(6)

В новата съвместна препоръка, представена от Франция, Италия и Испания за западната част на Средиземно море, се предлага изключението въз основа на способността за оцеляване, предвидено в член 3 от Регламент (ЕС) 2017/86, да се прилага и за риболова на норвежки омар (Nephrops norvegicus), който се лови с всички видове дънни тралове в западната част на Средиземно море. Освен това в нея се предлага изключението въз основа на способността за оцеляване на улова, което се прилага по отношение на мидите Сен Жак (Pecten jacobeus), мидите от вида Venerupis (Venerupis spp.) и средиземноморските миди (Venus spp.), които се ловят с механични драги (HMD), да се разшири, така че да се прилага и в западната част на Средиземно море.

(7)

Също така в съвместната препоръка се предлага за целите на въпросния план за премахване на изхвърлянето на улов определението за западната част на Средиземно море да бъде разширено, като в нейния обхват бъде включена и географската подзона 12 на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM).

(8)

Освен това в съвместната препоръка се предлага ново определение за риболов на барбуня чрез включване на всички видове барбуни (Mullus spp.), т.е. барбуня и червен барбун.

(9)

В същата съвместна препоръка се предлага актуализация на референтния период чрез включване на 2015 и 2016 г., когато се определя обемът на разтоварванията на мерлуза и барбуня от един кораб в контекста на изпълнението на задължението за разтоварване.

(10)

В съвместната препоръка се предлага също така изключението въз основа на способността за оцеляване, прилагано за двучерупчести мекотели (а именно миди Сен Жак (Pecten jacobeus), миди от вида Venerupis (Venerupis spp.) и средиземноморски миди (Venus spp.) в западната част на Средиземно море да се прилага и през 2018 и 2019 г.

(11)

На 28 юни 2017 г., след консултации в рамките на регионалната група на високо равнище Adriatica, Хърватия, Италия и Словения представиха на Комисията нова съвместна препоръка за Адриатическо море с нови данни относно процента на оцеляване на обикновен морски език (Solea solea) за 2015 и 2016 г.

(12)

В новата съвместна препоръка Хърватия, Италия и Словения предлагат изключението въз основа на способността за оцеляване по отношение на обикновения морски език в Адриатическо море да се прилага и през 2018 и 2019 г.

(13)

Съвместните препоръки бяха оценени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на пленарното му заседание от 10 до 14 юли 2017 г. (3) В оценката си НТИКР стигна до извода, че предоставената от държавите членки информация по отношение на процента на оцеляване на обикновен морски език, миди Сен Жак, миди от вида Venerupis, средиземноморски миди и норвежки омар е непълна. Тъй като доказателствата относно процента на оцеляване на посочените видове не са убедителни, Комисията е на мнение, че изключението въз основа на способността за оцеляване, разрешено съгласно член 15, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, следва да бъде включено в настоящия регламент само за една година. Съответните държави членки следва да се задължат да предоставят своевременно на Комисията необходимите данни, за да може НТИКР да изготви цялостна оценка на основанията за изключението, а Комисията да извърши преглед.

(14)

Предвид тези съображения предложените изменения на плана за премахване на изхвърлянето на улов на някои дънни видове в Средиземно море са съвместими с действащите в зоната мерки за опазване.

(15)

Мерките, предложени с новите съвместни препоръки, са в съответствие с член 15, параграф 4 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и следователно може да бъдат включени в плана за премахване на изхвърлянето на улов, установен с Делегиран регламент (ЕС) 2017/86.

(16)

Делегиран регламент (ЕС) 2017/86 следва да бъде съответно изменен.

(17)

Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, тъй като предвидените в него мерки оказват пряко въздействие върху планирането на риболовния сезон на корабите на Съюза и върху свързаните с него икономически дейности. Той следва да се прилага от 1 януари 2018 г.,

1.

В член 2 буква в) се заменя със следното:

„западната част на Средиземно море“ означава географски подзони 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.1, 11.2 и 12 на GFCM;“.

2.

Член 3 се изменя, както следва:

параграф 1 се заменя със следното:

„През 2018 г. изключението от задължението за разтоварване съгласно член 15, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за видовете, които според научните данни са с висок процент на оцеляване, се прилага по отношение на:

(*1)  Кодовете на риболовните уреди, използвани в настоящия регламент, се отнасят до кодовете от приложение XI към Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 122, 30.4.2011 г., стр. 1). По отношение на корабите, чиято обща дължина е по-малка от 10 метра, кодовете на риболовните уреди, използвани в таблицата, се отнасят до кодовете по класификацията на риболовните уреди на ФАО.“;"

параграф 2 се заменя със следното:

„Обикновеният морски език (Solea solea), мидите Сен Жак (Pecten jacobeus), мидите от вида (Venerupis spp.), средиземноморските миди (Venus spp.) и норвежкият омар (Nephrops norvegicus), уловени при обстоятелствата, посочени в параграф 1, се освобождават незабавно в зоната, в която те са уловени.“;

параграф 3 се заменя със следното:

„В срок до 1 май 2018 г. държавите членки с пряк управленски интерес по отношение на риболовните дейности в Средиземно море представят на Комисията допълнителни данни за изхвърлянето на улов освен данните, включени в съвместните препоръки от 2 и 28 юни и от 6 юли 2017 г., както и всяка друга полезна научна информация в подкрепа на изключението, предвидено в параграф 1. Във връзка с норвежкия омар (Nephrops norvegicus), държавите членки представят данни, които допълнително да докажат процента на оцеляване през летните месеци. Не по-късно от месец юли 2018 г. Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) изготвя оценка на посочените данни и информация.“

3.

В член 4, буква а) точки i) и ii) се заменят със следното:

4.

В приложението таблица 1 се заменя с текста от приложението към настоящия регламент.

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/6

(1)

Съгласно член 12 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 публичната интервенция за обезмаслено мляко на прах се прилага от 1 март до 30 септември.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1370/2013 количественото ограничение за изкупуване на обезмаслено мляко на прах на фиксирана цена се определя на нула тона за 2018 г.

(3)

Следователно в съответствие с член 3, параграф 2 oт Регламент (ЕС) № 1370/2013 следва да се открие тръжна процедура за изкупуване на обезмаслено мляко на прах от началото на периода на публична интервенция през 2018 г.

(4)

В дял II, глава II, раздел 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240 са определени правила за изкупуване чрез тръжна процедура.

(5)

В съответствие с член 9, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240 следва да се определи срокът, в който държавите членки да уведомяват Комисията за всички допустими тръжни предложения.

(6)

В интерес на ефикасното администриране държавите членки следва да използват за своите уведомления до Комисията информационните системи в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1183 на Комисията (4) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185 на Комисията (5),

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/8

(1)

Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 686/2012 на Комисията (2) извършването на оценка на активните вещества за целите на процедурата по подновяване се възлага на държава членка докладчик и държава членка съдокладчик. Тъй като извършването на оценка на активните вещества, за които срокът на одобрението изтича между 1 януари 2022 г. и 31 декември 2024 г., все още не е възложено на държава членка докладчик и държава членка съдокладчик, е целесъобразно да се пристъпи към такова възлагане.

(2)

Предвид продължителността на процеса на оценяване на активните вещества и неотдавнашното уведомление от страна на Обединеното кралство съгласно член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз (3), е необходимо да се преразпредели оценката на активните вещества, включени в списъка в част Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 686/2012, за които Обединеното кралство е държава членка докладчик или държава членка съдокладчик и за които все още не е подадено допълнително досие. Съответните активни вещества са: алуминиев амониев сулфат, азоксистробин, бупиримат, карбетамид, хлормекват, етилен, фенбуконазол, флуопиколид, флухинконазол, флутриафол, екстракт от чесън, метазахлор, миклобутанил, паклобутразол, пипер, растителни масла/цитронелово масло, пропахизафоп, хизалофоп-P-етил, хизалофоп-P-тефурил, триалат и уреа.

(3)

Възлагането следва да се извърши по такъв начин, че да се постигне баланс при разпределението на отговорностите и работата между държавите членки.

(4)

Настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро, тъй като срокът за подаване на допълнителните досиета за някои от посочените активни вещества е 28 февруари 2018 г.

(5)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 686/2012 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/13

(1)

Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (1) („споразумението“), влезе в сила на 1 септември 2017 г. В член 486, параграфи 3 и 4 от него се предвижда временното прилагане на конкретно посочени от Съюза части от споразумението.

(2)

В член 4 от Решение 2014/668/ЕС на Съвета (2) се уточняват разпоредбите на споразумението, за които се предвижда да се прилагат временно, включително тези, свързани с премахването на митата, и тези, свързани с приложения I-А — I-Г към дял IV, глава 1 от споразумението. Временното прилагане е в сила от 1 януари 2016 г.

(3)

След като едностранно предвиди да започне предварително да прилага графика с отстъпките, фигуриращ в приложение I-А към дял IV, глава 1 от споразумението, под формата на търговски преференции, предвидени съгласно Регламент (ЕС) № 374/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3), Съюзът вече започна да прилага специфични условия за изпълнение на графика („поетапни категории“), които са договорени от страните.

(4)

Пояснение относно условията и реда на премахване на тарифите беше прието с Регламент (ЕС) № 1150/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) в контекста на изменението на автономните търговски преференции с оглед уточняване на намалението, което да се прилага спрямо базовата ставка на митата за всяка поетапна категория, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) № 374/2014.

(5)

Необходимо е еквивалентно пояснение, за да се гарантира, че същите условия, които отразяват постигнатата от страните по време на преговорите съвместна договореност, са ясно определени за оптималното прилагане на графика на отстъпките. Тези условия трябва да се прилагат от двете страни по споразумението.

(6)

Приложение I-В към дял IV, глава 1 от споразумението, в което се определят графиците за премахване на износните мита на Украйна, предвижда, че преизчисляването на таблицата е необходимо, за да се запази относителната преференция, което означава същото съотношение спрямо обвързаните със СТО износни митнически ставки, приложими за всеки период, в случай че свързаните с търговията разпоредби на споразумението влязат в сила след 15 май 2014 г.

(7)

Приложение I-Г към дял IV, глава 1 от споразумението, в което се определят предпазни мерки под формата на допълнителна такса, която да се прилага по отношение на износните мита за определени стоки, предвижда също, че преизчисляването на таблицата е необходимо, за да се запази относителната преференция, което означава същото съотношение спрямо обвързаните със СТО износни митнически ставки, приложими за всеки период в случай че свързаните с търговията разпоредби на споразумението влязат в сила след 15 май 2014 г.

(8)

Необходимо е в приложение I-В към дял IV, глава 1 от споразумението, тарифен код 1207 9997 00, да се внесе техническо изменение, за да се отрази правилното описание съгласно Обединената класификация на стоките (UKTZED) на Украйна.

(9)

С Решение № 3/2014 (5) Съветът за асоцииране ЕС — Украйна оправомощи Комитета за асоцииране в състав „Търговия“ („Комитет по търговия“) да актуализира или изменя някои свързани с търговията приложения, включително приложения I-В и I-Г към дял IV, глава 1 от споразумението.

(10)

С оглед на това позицията на Съюза в рамките на Съвета за асоцииране и на Комитета търговията следва да се основава на приложените проекти на решения,

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/35

(1)

На 26 януари 2015 г., 5 февруари 2015 г. и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г. На 11 юли 2017 г. с Решение (ЕС) 2017/1334 на Съвета (4) г-н Pierluigi MARQUIS замени г-н Augusto ROLLANDIN в качеството му на член.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Pierluigi MARQUIS се освободи едно място за член на Комитета на регионите,

—

Г-н Laurent VIERIN, Presidente della Regione Autonoma Valle d'Aosta.

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/36

(1)

На 26 януари 2015 г., 5 февруари 2015 г. и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Antti LIIKKANEN се освободи едно място за член на Комитета на регионите,

—

Г-н Mikkel NÄKKÄLÄJÄRVI, opiskelija, Rovaniemen kaupunginvaltuuston jäsen.

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/37

(1)

Мандатите на г-н Kevin CARDIFF и г-н Hans Gustaf WESSBERG като членове на Сметната палата изтичат на 28 февруари 2018 г.

(2)

Поради това следва да се назначат два нови члена на Сметната палата,

—

г-н Tony MURPHY,

—

г-жа Eva LINDSTRÖM.

1.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/38

(1)

От статии в пресата, публикувани през февруари 2016 г., Комисията научи, че Полша обмисля да приеме закон, с който ще въведе данък върху оборота в сектора на търговията на дребно, основан на схема от прогресивни данъчни ставки.

(2)

На 11 февруари и 30 май 2016 г. службите на Комисията изпратиха писма до полските органи, с които поискаха повече информация за планирания закон и поканиха Полша да се консултира с тях преди приемането на този закон. В писмата също така бяха подчертани сходствата на този закон с унгарската такса за инспекция на хранителната верига, за която Комисията беше открила процедура по официално разследване за държавна помощ, и бе представена предварителната оценка за наличие на държавна помощ, направена от Комисията по отношение на тази такса в нейното решение за откриване на процедурата (2). И накрая, с тях Полша бе информирана, че ако мярка, включваща държавна помощ, влезе в сила без предварително одобрение от Комисията, Комисията може да издаде разпореждане за преустановяване.

(3)

Полските органи отговориха на тези писма съответно на 2 март и 27 юни 2016 г. С писмо от 2 март 2016 г. полските органи се ангажираха да представят на Комисията законопроекта, щом бъде окончателно завършен. С писмо от 27 юни 2016 г. полските органи информираха Комисията, че законопроектът вече е представен на полския парламент и че скоро ще бъде приет. Те също така предоставиха на службите на Комисията текста на законопроекта.

(4)

На 6 юли 2016 г. полският парламент прие Закона за данъка върху продажбите на дребно (USTAWA z dnia 6 lipca 2016 r. o podatku od sprzedaży detalicznej (3), наричан по-нататък „Законът“). Законът влезе в сила на 1 септември 2016 г.

(5)

С писмо от 8 юли 2016 г. Комисията уведоми Полша за предварителното си становище, че данъкът върху продажбите на дребно съгласно този закон (наричан по-долу „данъкът върху продажбите на дребно“) представлява държавна помощ, и поиска от полските органи да изразят мнението си относно възможността Комисията да издаде разпореждане за преустановяване. Отговор беше получен на 22 юли 2016 г.

(6)

На 4 август 2016 г. Комисията получи жалба във връзка с държавна помощ срещу същата мярка.

(7)

С писмо от 19 септември 2016 г. Комисията уведоми Полша, че е решила да започне процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Договорът“), по отношение на мярката за помощ („Решението за откриване на процедурата“). Комисията също така изиска незабавното преустановяване на мярката в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (4).

(8)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките за помощ.

(9)

Полша представи мненията си относно Решението за откриване на процедурата с писмо от 7 ноември 2016 г. Комисията не получи мнения от заинтересованите страни.

(10)

С наредба на полския министър на развитието и финансите, която влезе в сила на 19 октомври 2016 г., Полша преустанови събирането на данъка върху продажбите на дребно, приложим за оборотите, генерирани от 1 септември 2016 г. до 31 декември 2016 г. (6). На 15 ноември 2016 г. полският парламент прие закон, влязъл в сила на 22 декември 2016 г. (7), с който се спира прилагането на данъка върху продажбите на дребно до 1 януари 2018 г.

(11)

С писмо от 11 януари 2017 г. Комисията информира Полша, че не са били получени мнения от заинтересовани страни, и покани полските органи да обсъдят със службите на Комисията своите собствени мнения, както и измененията на Закона, които евентуално се предвиждат. На 14 март 2017 г. беше проведена видеоконферентна среща.

(12)

В Закона се определя данък върху продажбите на дребно в Полша.

(13)

В член 5 от Закона се предвижда облагане с данък на оборота, получен от продажбата на стоки на физически лица, които не извършват никаква икономическа дейност (потребители). В съответствие с член 4 от Закона данъчно задължени са търговците на дребно, които могат да са физически лица, граждански дружества (spółka cywilna), организации без правосубектност и юридически лица, като например персонални дружества (spółki osobowe) и други дружества, уредени в Кодекса за търговските дружества (дружества с ограничена отговорност (z.о.о.) и акционерни дружества (S.A.) (8).

(14)

В съответствие с член 8 от Закона задължението за плащане на данък върху оборота възниква, когато месечният оборот на данъчно задълженото лице надвиши 17 млн. злоти. Съгласно член 6, параграф 1 от Закона данъчната основа е частта от реализирания през един месец от продажби на дребно оборот, надвишаваща 17 млн. злоти,. Данъкът върху продажбите на дребно се заплаща на месечна база до 25-ото число на месеца, следващ месеца, през който е генериран облаганият с данък приход.

(15)

В член 9 от Закона се определят две данъчни ставки:

(16)

С оглед на член 6, параграф 1 и член 8 от Закона, които изключват от облагане частта от месечния оборот на предприятието от продажби на дребно, ненадвишаваща 17 млн. злоти, може да се каже, че схемата на данъка върху продажбите на дребно се основава на структура от прогресивни данъчни ставки, включваща три различни категории месечен оборот, подлежащи на три различни данъчни ставки: данъчна ставка от 0 % върху частта от месечния оборот от продажби на дребно, ненадвишаваща 17 млн. злоти; данъчна ставка от 0,8 % върху частта от месечния оборот от продажби на дребно над 17 млн. злоти и до 170 млн. злоти; и данъчна ставка от 1,4 % върху частта от месечния оборот от продажби на дребно над 170 млн. злоти.

(17)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като на този етап счете, че структурата на прогресивна ставка на полския данък върху продажбите на дребно представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(18)

По-специално Комисията счете, че със Закона се прави разграничение между предприятията, извършващи търговия на дребно, въз основа на техния оборот и следователно въз основа на техния размер, като по този начин на предприятията с малък оборот и съответно малък размер се предоставя избирателно предимство. Полша не беше представила никакво убедително обяснение защо по-големите и по-малките търговци на дребно се намират в различно фактическо и юридическо положение по отношение на данъка върху продажбите на дребно. Следователно Полша не е доказала, че мярката е оправдана от естеството или общата схема на данъчната система. Поради това Комисията временно счете, че със Закона се предоставя държавна помощ, тъй като, изглежда, са изпълнени всички други условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора.

(19)

И накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на Закона с вътрешния пазар. Комисията отбеляза, че както изглежда, не се е прилагало нито едно от изключенията, предвидени в член 107, параграф 2 и 3 от Договора, и че Полша не е представила аргументи за съвместимостта на данъка върху продажбите на дребно с вътрешния пазар. Освен това Комисията припомни, че не може да обяви за съвместима мярка за държавна помощ, която неизбежно води до нарушаване на други норми на правото на Съюза, като например основните свободи, установени с Договора, или разпоредбите на регламентите и директивите на Съюза. На този етап Комисията не можа да изключи хипотезата, че мярката е насочена предимно срещу чуждестранните предприятия, което може да доведе до нарушение на член 49 от Договора, с който се въвежда основното право на свобода на установяване.

(20)

Полските органи считат, че описанието на данъка върху продажбите на дребно в Решението за откриване на процедурата като включващ три различни категории и данъчни ставки е неправилно. Според полските органи данъкът върху продажбите на дребно има само две ставки, като се има предвид, че приходите до 17 млн. злоти въобще не подлежат на облагане с данък, независимо от вида на предприятието, генериращо приходите, и от общата сума на приходите, генерирани през съответния месец. Според тях освобождаването от данък е различно от нулева данъчна ставка и праговете важат за всички данъчно задължени лица „при равни и обективни условия“.

(21)

Що се отнася до целта на данъка, полските органи подчертават, че приходите, които се генерират от данъка върху продажбите на дребно, ще бъдат заделени за финансиране на програмата за детски надбавки 500+. Въпреки това, предвид бюджетните разчети на тази програма (приблизително 16 млрд. злоти през 2016 г. и приблизително 22 млрд. злоти през следващите години), нейното финансиране ще бъде осигурено само отчасти чрез данъка върху продажбите на дребно (през 2017 г. се очакват годишни постъпления от около 1,6 млрд. злоти). Полша също така твърди, че освен че представлява разход, програмата за детски надбавки 500+ има и положителен ефект върху икономиката чрез увеличаване на потреблението и следователно оказва пряко въздействие върху приходите на търговците на дребно.

(22)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, Полша твърди, че замисълът на данъка не предполага отказ от приходи, които при нормални обстоятелства биха били събрани от търговците на дребно. По-конкретно полските органи твърдят, че освободената от данък сума и намалената данъчна ставка от 0,8 % се прилагат за всички дружества и че полската държава се отказва от ресурси, които в противен случай тя би могла да получи от всички предприятия, а не само от по-малките.

(23)

Полша също така счита, че трябва да се прави разлика между „глобална прогресивност“, при която различни ставки се прилагат към целия оборот на предприятията в зависимост от размера на този оборот, и „стъпаловидна прогресивност“, при която различни ставки се прилагат към различни части (интервали) на оборота на всички предприятия. Според Полша стъпаловидната прогресивност не е свързана с избирателно предимство, тъй като едни и същи данъчни ставки се прилагат за всички предприятия, извършващи търговия на дребно. По-специално Полша твърди, че прогресивният характер на данъка не води до предимство за по-малките предприятия, като се има предвид, че освободената от данък сума и намалената данъчна ставка от 0,8 % намаляват оперативните разходи както за предприятията с по-големи приходи, така и за предприятията с по-малки приходи. Според Полша колкото по-високи постъпления генерира едно предприятие, толкова по-голяма е помощта, която то получава.

(24)

В допълнение към това Полша твърди, че Комисията неправилно е определила получателите на предимството, тъй като невинаги предприятията с по-ниски приходи са по-малки предприятия, а предприятията с по-високи приходи — по-големи предприятия. Според Полша всъщност приходите на предприятията не са пряко свързани с техния размер или поне не само с него.

(25)

Що се отнася до избирателността на мярката, Полша оспорва референтната система, определена от Комисията, и твърди, че като такава система следва да се разглежда само данъчното облагане на приходите в сектора на търговията на дребно, надвишаващи 17 млн. злоти на месец. Тя също така твърди, че причината за това е фактът, че приходите до 17 млн. злоти не подлежат на облагане с данъка върху продажбите на дребно. Тя посочва и че замисълът на системата не е нито произволен, нито пристрастен, както и че освобождаването от данък се прилага за всички данъчно задължени лица. Във връзка със съображение 26 от Решението за откриване на процедурата Полша твърди също, че не може да се заключи, че мярката представлява държавна помощ, без да се определи единната референтна ставка, която да служи като отправна точка.

(26)

Второ, в отговор на съображение 32 от Решението за откриване на процедурата Полша твърди, че средната ставка на данъка върху продажбите на дребно, определена от Комисията, е изкуствена конструкция. Тя твърди, че структурата на този данък се основава на конкретни ставки, определени предварително за две специфични категории, които се прилагат еднакво за всички данъчно задължени лица. Освен това „стъпаловидната прогресивност“ не е избирателна, тъй като намалените ставки се прилагат при същите условия за всички предприятия, независимо от тяхната големина. Вследствие на това според Полша няма различно третиране на предприятията, които се намират в сравнимо фактическо и юридическо положение.

(27)

С оглед на гореизложеното Полша твърди, че не е необходимо данъкът да се обосновава с характера или общата структура на системата. При все това полските органи твърдят, че прогресивната структура на данъка върху продажбите на дребно и прогресивната структура на данъка върху дохода следва да се третират по един и същи начин и да се считат за оправдани с цел преразпределяне на средствата. Полша обаче не предоставя други аргументи в подкрепа на тази предполагаема обосновка.

(28)

Що се отнася до ефекта върху търговията и нарушаването на конкуренцията, Полша представи структурата на своя сектор на търговия на дребно и отбеляза, че магазините, генериращи най-големи приходи (в търговски центрове), обикновено се намират в градовете, което осигурява по-висока посещаемост от клиенти в сравнение с магазините, разположени извън градовете, където клиентите трябва да правят разходи за пътуване. Малките магазини от своя страна са разположени предимно в малки градове и в селските райони, където случаят е обратният (магазините са по-малко достъпни и посещаемостта им и оборотът им са по-ниски). Полша също така отбеляза, че практиките за данъчна оптимизация са често използвани в групата на продавачите с най-високи приходи, което им позволява да не плащат корпоративен подоходен данък, и че продавачите с висок оборот се възползват от икономии от мащаба (колкото повече продават, толкова по-малки са разходите за единица) и по принцип упражняват влиянието си, за да намаляват маржовете на производителите и доставчиците в своя полза. И накрая, тя отбеляза и че развитието на съвременната търговия в Полша значително е отслабило сегмента на независимите търговци на дребно (51 % от пазара през 2008 г. и 37 % през 2015 г.).

(29)

Полша стига до заключението, че: i) дори и да се приеме, че данъкът върху продажбите на дребно е избирателен, той не води до нарушаване на конкуренцията, тъй като големите продавачи вече имат значително конкурентно предимство пред малките търговци на дребно, и ii) прогресивният характер на ставките на данъка върху продажбите на дребно ограничава неблагоприятните промени в структурата на търговията (изчезването на малките търговски предприятия, съчетано с увеличаването на големите търговски предприятия), които понастоящем нарушават конкуренцията.

(30)

И накрая, Полша твърди, че Решението за откриване на процедурата неоправдано ограничава автономията на държавите членки в разработването на тяхната фискална политика. Според Полша прерогатив на държавата е да разработи оптималната от гледна точка на преследваната фискална политика структура на въвеждания данък, т.е. обекта, данъчната основа и данъчните ставки.

(31)

Комисията не получи мнения от заинтересовани страни.

(32)

Най-напред, в отговор на твърдението на Полша в отговор на Решението за откриване на процедурата, че данъкът върху продажбите на дребно се отнася до мярка за пряко данъчно облагане и че следователно упражняването от Комисията на нейната компетентност в областта на държавната помощ представлява неоправдано ограничаване на автономията на Полша при разработването на фискалната политика, Комисията припомня, че макар и държавите членки да се ползват от фискална автономия в областта на прякото данъчно облагане, всяка приемана от тях фискална мярка трябва да е в съответствие с член 107 от Договора (10).

(33)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За да бъде дадена мярка категоризирана като помощ по смисъла на член 107, параграф 1, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия (11). Следователно е добре установено, че за да може мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ, първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата; второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; трето, тя трябва да предоставя избирателно предимство на дадено предприятие и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (12).

(34)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да може да бъде приписана на държава членка и да бъде финансирана чрез държавни ресурси.

(35)

Тъй като данъкът върху продажбите на дребно произтича от закон на полския парламент, той ясно може да бъде приписан на полската държава.

(36)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, в съответствие с практиката на Съда мярка, с която публичните органи предоставят на някои предприятия данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчно задължени лица, представлява държавна помощ (13). В съображения 37—60 Комисията ще докаже, че схемата от прогресивни данъчни ставки на данъка върху продажбите на дребно, описана в съображения 15 и 16, води до това, че Полша се отказва от данъчни приходи, които в противен случай би имала право да събира от операторите, предоставящи услуги на дребно, имащи по-ниско ниво на оборота (и по този начин от по-малките търговци на дребно), ако те са били обект на същата средна ефективна ставка на данъка върху продажбите на дребно като операторите, предоставящи услуги на дребно, имащи по-високо ниво на оборота (и по този начин от по-големите търговци на дребно). Схемата от прогресивни данъчни ставки, която дискриминира между търговци на дребно въз основа на тяхната големина, по-специално води до това, че Полша се отказва от данъчни приходи, които в противен случай би имала право да събира от търговците на дребно, които работят при франчайзингов модел в, сравнение с търговците на дребно, които работят при холдингов модел (14). Отказвайки се от тези приходи, данъкът върху продажбите на дребно води до загуба на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (15).

(37)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителните ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (16). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест за предприятието, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка или данъчна основа, или на размера на дължимия данък (17). Мярка, която води до намаляване на данък или налог поражда предимство, тъй като поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (18).

(38)

В Закона се определя схема с прогресивни данъчни ставки, която се прилага за всички предприятия, които подлежат на облагане с данък върху продажбите на дребно, и данъчната тежест, поемана от всеки търговец на дребно, зависи от категорията, в която попада неговият оборот.

(39)

Прогресивният характер на данъка означава, че се увеличава не само размерът на данъка, но също и средната ставка на данъка, с който се облага оборотът на търговеца от продажби на дребно, когато оборотът му се увеличава и достига следващата категория (19). В резултат на това търговците на дребно с ниско ниво на оборота или не подлежат на облагане с данъка върху продажбите на дребно, или подлежат на облагане с данъка при значително по-ниски средни ефективни ставки, отколкото предприятията с високо ниво на оборот, като по този начин се намаляват налозите, които предприятията с по-малък оборот трябва да поемат в сравнение с предприятията с голям оборот. Тъй като размерът на реализирания от предприятието оборот корелира до известна степен с размера на това предприятие, схемата от прогресивни данъчни ставки съгласно Закона може да се каже, че предоставя икономическо предимство на по-малките търговци на дребно в ущърб на по-големите търговци на дребно под формата на намаление на тяхната данъчна тежест и намаляване на средната ефективна данъчна ставка, с която се облагат тези предприятия. И наистина разходите, представени от данъка в края на месеца, за всеки оборот от 100 злоти ще бъде нула за предприятията с общ оборот, който не надвишава 17 млн. злоти; прогресивно ще се увеличава до 0,8 % за търговците на дребно с общ оборот над 17 млн. злоти, но ненадвишаващ 170 млн. злоти; и ще се увеличи допълнително до 1,4 % за търговците на дребно с общ оборот над 170 млн. злоти, както е показано в таблицата по-долу:

(40)

Схемата от прогресивни данъчни ставки, която дискриминира между търговци въз основа на тяхната големина, означава също, че на отделните търговци на дребно, работещи като франчайзополучатели в рамките на франчайзингов модел, е предоставено предимство, тъй като тяхната данъчна тежест се определя въз основа на месечния оборот на техните магазини от продажби на дребно, вместо въз основа на месечния оборот на цялата верига от продажби на дребно, какъвто е случаят с вериги за продажба на дребно, работещи при холдингов модел (20).

(41)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. По отношение на схемите за помощ Съдът е постановил, че избирателността на мярката по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (21). На първо място, се определя обичайният или нормален данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтната система“. Второ, следва да се прецени дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничаване между икономически оператори, които — предвид присъщите за системата цели, се намират в сравнимо фактическо и правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на данъчната (референтна) система (22). Ако prima facie избирателната мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

(42)

Референтната система е съставена от последователен набор от правила, които по принцип се прилагат въз основа на обективни критерии за всички предприятия, които попадат в обхвата, определен от целта на системата.

(43)

Противно на твърденията на Полша, целта на данъка върху продажбите на дребно не може да се каже, че е да се финансират бюджетните разходи в рамките на програмата за детски надбавки „Семейство 500+“. Полша потвърди, че данъчните приходи не могат да бъдат разпределени изцяло и изключително за финансиране на предварително определен вид разходи, така че не е установена предполагаема връзка между грижите за децата и сектора на търговията на дребно, нито предполагаема връзка между разходите по програмата за грижи за детето и размера на оборота на операторите, предоставящи услуги на дребно. Финансирането на програмата за детски надбавки „Семейство 500+“ не може да се разглежда като цел, присъща на данъка върху продажбите на дребно.

(44)

Целта на данъка върху продажбите на дребно е по-скоро да се обложи с данък оборота на всички икономически оператори, участващи в продажбата на стоки на физически лица потребители. С оглед на тази цел всички предприятия, реализиращи оборот от продажбата на стоки на физически лица, следва да се счита, че се намират в подобно фактическо и юридическо положение. Ето защо Комисията счита, че референтната система е данъкът върху продажбите на дребно, приложим за оборота на предприятия, участващи в продажбата на дребно на всички видове стоки в Полша.

(45)

Противно на твърденията на Полша (23), референтната система не следва да се ограничава само до предприятията с оборот над 17 млн. злоти за сметка на факта, че месечният оборот от продажби на дребно, реализиран от предприятията, ненадвишаващ 17 млн. злоти, не подлежи на данъчно облагане съгласно Закона. Това изключване се прилага за всички предприятия, които реализират оборот от продажбата на дребно на стоки, независимо от това дали те реализират оборот надвишаващ или ненадвишаващ 17 млн. злоти.

(46)

Комисията не счита, че структурата с прогресивни ставки на данък, определена със Закона, може да представлява част от тази референтна система. Както Съдът е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това дали мярката представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка (24). Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин или, напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и съчетае своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (25). В това отношение е особено важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда в член 107, параграф 1 от Договора не се разграничават държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а те се определят в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (26).

(47)

Резултатът от структурата с прогресивни данъчни ставки, определена в Закона, е, че предприятията с ниско ниво на оборота от продажби на дребно или не подлежат на облагане с данъка върху продажбите на дребно, или подлежат на облагане с данъка при значително по-ниски средни ефективни ставки — т.е. за всяка злота генериран месечен оборот — отколкото предприятията с високо ниво на оборот, като по този начин се намаляват налозите, които предприятията с по-малък оборот трябва да поемат в сравнение с предприятията с голям оборот. Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи една единна референтна ставка. Полша също не е представила конкретна ставка като референтна или „обичайна“ и освен това не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована с извънредни обстоятелства за операторите, участващи в търговията на дребно, с високо ниво на оборота, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за предприятия с по-ниски нива на оборота. Ефектът от схемата с прогресивни данъчни ставки на данъка следователно се изразява в това, че различните предприятия плащат различни ефективни данъчни ставки в зависимост от техния месечен оборот и следователно от техния размер и модел на работа. Следователно схемата от прогресивни данъчни ставки, въведена със Закона, може да се каже, че е разработена специално в полза на по-малките търговци на дребно за сметка на по-големите такива чрез прилагане на различни данъчни ставки спрямо месечния оборот на предприятията, участващи в продажбата на стоки на физически лица потребители, като по този начин предприятията с по-ниски нива на оборот подлежат на по-ниска средна ефективна данъчна ставка от предприятията с по-високи нива на оборот, които също така са предимно чуждестранни (27), въпреки че и двата вида предприятия осъществяват една и съща дейност.

(48)

Схемата от прогресивни данъчни ставки, която дискриминира търговците на дребно въз основа на тяхната големина, може също така да се каже, че благоприятства търговците на дребно, които работят при франчайзингов модел или независимо (като например гражданско дружество, в сравнение с работещите при холдингов модел.

(49)

Тъй като Полша е изготвила данъка по такъв начин, че да облагодетелства определени предприятия (а именно търговците на дребно с ниски нива на оборот — по-малките търговци на дребно — и търговците на дребно, работещи при франчайзингов модел или самостоятелно (а не в рамките на верига)), и да поставя в неблагоприятно положение други (а именно търговците на дребно с високи нива на оборот — по-големите търговци на дребно — и веригите за продажба на дребно, работещи при холдингов модел), референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е оправдан с оглед на целта на данъка, която е да облага с данък оборота на всички оператори, предоставящи услуги на дребно. Ето защо Комисията счита, че подходящата референтна система в настоящия случай е налагането на единна (плоска) данъчна ставка за месечния оборот, реализиран от продажби на дребно, без схемата с прогресивни данъчни ставки да е част от тази система.

(50)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от прилагането на правилата на референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(51)

Съгласно член 6, параграф 1 от Закона с данък не се облага частта от месечния оборот на търговеца от продажби на дребно, ненадвишаващ 17 млн. злоти. За значителен брой търговци на дребно, по-специално в подсектора на магазините за хранителни стоки, това освобождаване означава, че те са напълно освободени от данъчно облагане върху оборота, който те реализират от техните продажби на дребно, тъй като техният месечен оборот от тази дейност попада в категорията под 17 млн. злоти. Според публично достъпни данни (28) 109 данъчни декларации за определяне на сумата на дължимия данък върху продажбите на дребно са били подадени за месец септември 2016 г., докато според оценките на полското Министерство на финансите има около 200 000 оператори, предоставящи услуги на дребно в Полша. Следователно огромното мнозинство от предприятията в подсектора на магазините за хранителни стоки на сектора на търговията на дребно в Полша остават под прага, определен в член 6, параграф 1, и не плащат данък върху продажбите на дребно.

(52)

Що се отнася до търговците на дребно, които реализират месечен оборот надвишаващ 17 млн. злоти: месечният им оборот под този праг е освободен от данъчно облагане; месечният им оборот над 17 млн. злоти, но ненадвишаващ 170 млн. злоти се облага с данъчната ставка от 0,8 %; а частта от техния оборот, която надвишава 170 млн. злоти, се облага с данък в размер на 1,4 %.

(53)

Полша прави разграничение между „стъпаловидна прогресивност“ и „глобална прогресивност“ и твърди, че тъй като всички данъчни ставки (т.е. освобождаването от данъци, еквивалентно на ставка от 0 %, и ставките от 1,4 % и 0,8 %) се прилагат при същите условия за всички предприятия, няма дерогация от референтната система. Въпреки това и двата вида прогресивно данъчно облагане водят до различни средни ефективни ставки, които се прилагат за различни дружества въз основа на техния оборот — който е обект на данъчно облагане — и в крайна сметка от техния размер. Както показва следният пример с трима търговци на дребно (данъчно задължени лица), реализиращи месечни обороти от съответно 10 млн. злоти, 100 млн. злоти и 750 млн. злоти, въпреки че всички те са обложени с едни и същи данъчни ставки и въпреки че една и съща част от дохода им попада в същите трите категории, техните средни ефективни данъчни ставки се различават значително. Действително за всеки 100 злоти реализиран оборот, търговец 1 не плаща данък, търговец 2 плаща данък в размер на приблизително 0,7 злоти, а търговец 3 плаща данък в размера на приблизително 1,2 злоти.

(54)

Както се вижда от тази таблица, тъкмо прогресивните данъчни ставки и категориите, за които те се прилагат, правят данъка върху продажбите на дребно дискриминиращ между търговците на дребно (данъчно задължени лица) в зависимост от нивото на техния оборот и по този начин от тяхната големина. Поради прогресивния характер на данъчните ставки, определени със Закона, предприятията с високи нива на оборота са обект както на значително по-високи пределни данъчни ставки, така и на значително по-високи средни данъчни ставки в сравнение с операторите с ниски нива на оборота. Поради това Комисията счита, че прогресивната структура на ставките, въведена със Закона, представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на единна (плоска) данъчна ставка върху продажбите на дребно на всички предприятия, участващи в търговията на дребно в Полша — в полза на търговците на дребно с по-нисък оборот и по този начин на по-малките търговци на дребно.

(55)

С оглед на гореизложените съображения Комисията счита, че мярката се отклонява от референтната система и че следователно тя е prima facie избирателна.

(56)

След като Комисията е доказала, че държавна мярка е prima facie избирателна, тъй като дискриминира между предприятия в сравнимо фактическо и юридическо положение с оглед на референтната система, държавите членки трябва да представят обосновка въз основа на естеството или общата структура на тази система. Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато избирателното третиране е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (29).

(57)

Полша твърди, че ако структурата от прогресивни данъци на Закона се определи за дискриминационна, което тя оспорва, това е оправдано на основание на нейните преразпределителни цели, какъвто е случаят с данъците на база печалба. Полша също така твърди, че предприятията с високи нива на оборота имат по-големи възможности да плащат, че тези предприятия се възползват от икономии от мащаба, че тези предприятия имат възможност да упражняват натиск върху маржовете на производителите и доставчиците в своя полза и че тези предприятия често използват стратегии за данъчна оптимизация.

(58)

Комисията припомня, че съгласно Закона предприятията се облагат с данъци според нивото на техния оборот. За разлика от данъците, основаващи се на печалбата (30), при данъците върху оборота не се вземат предвид разходите, възникнали при реализирането на продажбите. Следователно данъците върху оборота засягат дружествата по отношение на техния размер, а не на тяхната рентабилност или платежоспособност, тяхната способност да генерират ефективност, произтичаща от икономии от мащаба, възможността им да влияят на маржовете на производителите и доставчиците в своя полза (31), както и способността им да използват стратегии за данъчна оптимизация, както се твърди от Полша. Следователно нито един от тези фактори не може да представлява основание за облагане с прогресивен данък на оборота на предприятието.

(59)

Прогресивните данъци върху оборота могат да бъдат оправдани само от характера и общата схема, т.е. вътрешната логика, на данъчната система, ако конкретната цел, преследвана с данъка, изисква прогресивни данъчни ставки. Например в случая на данък върху оборота, предназначен за справяне с определени негативни странични ефекти (външни ефекти/фактори), определено равнище на прогресивност може да бъде оправдано, ако се докаже, че външните фактори, създадени от дейностите, подлежащи на облагане с данъка, също се увеличават прогресивно с увеличаване на оборота (или размера) на данъкоплатеца. Подобна обосновка не е предоставена от полските органи.

(60)

Съответно Комисията не счита, че прогресивните данъчни ставки на данъка върху продажбите на дребно са обосновани от естеството и общата схема на референтната данъчна система. Следователно мярката предоставя избирателно предимство на предприятията за търговия на дребно с по-ниски нива на оборота (и по този начин на по-малките предприятия).

(61)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора, за да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза.

(62)

Данъкът върху продажбите на дребно се прилага за всички предприятия, генериращи оборот от определени продажби на дребно в Полша. Търговията на дребно в Полша е отворена за конкуренция и се характеризира с присъствието на оператори от други държави членки. Установените в Полша търговци на дребно също могат да извършват — или да развиват в бъдеще — дейности в други държави членки. Следователно всяка помощ в полза на определени икономически оператори ще повлияе на търговията в рамките на ЕС.

(63)

Прогресивността на данъка върху продажбите на дребно оказва влияние върху конкурентното положение на предприятията, които подлежат на облагане с него. До степента, в която мярката освобождава предприятията с по-малък оборот от данъчно задължение, което те в противен случай щяха да са длъжни да платят, ако подлежаха на същата данъчна ставка, която се прилага спрямо предприятията с голям оборот, предоставеното с тази мярка избирателно предимство представлява оперативна помощ. Съгласно постоянната практика на Съда оперативната помощ нарушава конкуренцията, затова всяка помощ, предоставена на тези предприятия, следва да се счита за нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовото им положение на полския пазар на дребно. Аналогично по-високите данъчни ставки за по-големите (с по-голям оборот) търговци на дребно могат да демотивират големите търговци на дребно и да намали техния пазарен дял или да ги принуди да излязат от пазара. Конкуренцията ще бъде нарушена, тъй като търговците на дребно няма да се конкурират само въз основа на своята ефективност и конкурентоспособност на пазара, но ще бъдат изправени и пред различно данъчно третиране в зависимост от нивото на техния оборот, което не би било оправдано от отрицателните външни фактори, които налагат.

(64)

По отношение на забележките на Полша относно структурата на сектора на търговията на дребно Комисията отбелязва, че фактът, че Полша твърди (32), че прогресивните данъчни ставки ограничават неблагоприятните промени в схемата на търговия (изчезването на търговията в малък мащаб в съчетание с увеличението на търговията в голям мащаб), които според Полша понастоящем нарушават конкуренцията, е само потвърждение, че мярката е била приета с цел да повлияе на конкурентната среда в сектора на търговията на дребно в страната.

(65)

Ето защо Комисията счита, че мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и че засяга търговията в рамките на Съюза.

(66)

Тъй като са изпълнени всички условия, определени в член 107, параграф 1 от Договора, Комисията стига до заключението, че данъкът върху продажбите на дребно със своята структура от прогресивни данъчни ставки представлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

(67)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 2 от Договора (33), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако се установи от Комисията, че попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 3 от Договора (34). Независимо от това именно държавата членка, която е предоставила помощта, носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или член 107, параграф 3 от Договора (35).

(68)

Комисията отбелязва, че полските органи не са предоставили никакви аргументи за съвместимостта на данъка върху продажбите на дребно с вътрешния пазар. Полша не предостави коментари по съмненията, изразени в Решението за откриване на процедурата относно съвместимостта на мярката.

(69)

Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби, тъй като не изглежда мярката да е насочена към постигането на някоя от целите, посочени в тези разпоредби. Следователно мярката не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

(70)

Комисията не е получавала уведомление за Закона и не го е обявявала за съвместим с вътрешния пазар. Тъй като представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589, която е приведена в действие в нарушение на задължението за изчакване, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, тази мярка представлява и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(71)

Вследствие на констатацията, че Законът представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589 помощта трябва да бъде възстановена от нейните получатели.

(72)

В резултат на разпореждането за преустановяване, издадено от Комисията в Решението за откриване на процедурата, Полша потвърди с писмо от 7 ноември 2016 г., че е преустановила плащането на данъка върху продажбите на дребно съгласно Закона.

(73)

Следователно не е налице ефективно предоставена държавна помощ по мярката. Поради тази причина не е необходимо да се изисква възстановяване.

(74)

Комисията установява, че Полша незаконно е привела в действие въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(75)

Настоящото решение не засяга евентуалното производство съгласно член 258 от ДФЕС относно съответствието на мярката с основните свободи, предвидени в Договора, и по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,