29.12.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 350/7

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2392 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 декември 2017 година

за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) се състоя в Париж от 30 ноември до 12 декември 2015 г. На посочената конференция беше прието международно споразумение за засилване на глобалните действия в отговор на изменението на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“). В Парижкото споразумение, наред с другото, се определя дългосрочна задача в съответствие с целта повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително под 2°C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се полагат усилия то да се задържи на 1,5°С над тези равнища. Парижкото споразумение беше одобрено от името на Съюза с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (3). Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. За да се постигне заложената в него цел, всички сектори ще трябва да дадат своя принос и страните ще подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси (НОП). Съответно следва да бъдат предприети действия и в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) за намаляване на емисиите от международното въздухоплаване.

(2)

Опазването на околната среда е едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът. Целите на Съюза в областта на околната среда, посочени в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, защита на здравето на хората, разумно и рационално използване на природните ресурси, както и насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

(3)

В заключенията си от 23 — 24 октомври 2014 г. Европейският съвет утвърди като обвързваща цел постигането до 2030 г. на вътрешно намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. На 6 март 2015 г. Съветът официално одобри този принос на Съюза и неговите държави членки да представлява техният планиран НОП в рамките на Парижкото споразумение. В заключенията си от октомври 2014 г. Европейският съвет посочи, че целта трябва бъде постигната с колективните усилия на Съюза по възможно най-разходно ефективния начин, като се предвижда до 2030 г. намаленията в секторите на системата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и извън нея да възлязат съответно на 43 % и 30 % спрямо равнищата от 2005 г. За постигането на тези намаления на емисиите е необходим приносът на всички сектори на икономиката. Комисията следва да улеснява обмена на добри практики и изводи от опита между държавите членки в сектора на мобилността с ниски емисии.

(4)

Добре функциониращата, реформирана СТЕ на ЕС с усъвършенстван инструмент за стабилизиране на пазара ще бъде основното европейско средство за постигане на посочената в заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г. цел за 40 % намаление, с линеен коефициент и безплатно разпределение на квотите след 2020 г. Тези разпоредби следва да са съобразени с целите на Съюза по отношение на климата и на неговите ангажименти в рамките на Парижкото споразумение. Делът на квотите, които се разпределят чрез търг, следва да бъде посочен в процентно изражение в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), за да се подобри сигурността при планирането във връзка с инвестиционните решения, да се повиши прозрачността, да се сведе до минимум изместването на въглеродни емисии и цялостната система да стане по-проста и по-лесно разбираема. Като част от редовното докладване съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) Комисията следва да изготви оценка на резултатите от диалога за улесняване от 2018 г. Разпоредбите на Директива 2003/87/ЕО следва да бъдат предмет на преглед в зависимост от развитието в международен план и положените усилия за постигане на целите по Парижкото споразумение, включително първия глобален преглед през 2023 г. и глобалните прегледи на всеки пет години след това, чиято цел е да послужат за определяне на бъдещите НОП.

(5)

Съюзът и неговите държави членки още от 1997 г. бележат напредък към постигането на международно споразумение за намаляване на въздействията на парниковите газове от въздухоплаването, а от 2008 г. имат действащо законодателство, което има за цел ограничаване на въздействията на авиационните дейности върху изменението на климата чрез функциониращата от 2005 г. СТЕ на ЕС. В своето решение от 21 декември 2011 г. (6) Съдът на Европейския съюз постанови, че включването със законодателството от 2008 г. на авиационните дейности в СТЕ на ЕС в съответствие с Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) не нарушава международното право. За да се улесни напредъкът в рамките на ИКАО, Съюзът два пъти прие ограничени във времето дерогации от СТЕ на ЕС с цел задълженията за спазване на изискванията да обхващат само емисиите от полети между летища, разположени в Европейското икономическо пространство (ЕИП), като всички оператори на въздухоплавателни средства по даден маршрут се третират еднакво, независимо от това къде са установени. Най-новата дерогация от СТЕ на ЕС, предвидена с Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8), ограничи задълженията за спазване на изискванията до полетите в рамките на ЕИП през периода 2013 — 2016 г., като предвиждаше евентуални промени в обхвата на системата по отношение на дейността до и от летища, разположени извън ЕИП, от 1 януари 2017 г. нататък, след прегледа, предвиден в посочения регламент.

(6)

Работата на ИКАО по пазарна мярка за емисиите от международното въздухоплаване е един елемент от т. нар. „пакет от мерки“ за постигане на амбициозната цел за въглеродно неутрален растеж от 2020 г. и следва да бъде допълнена от напредък в прилаганите в управлението на въздушното движение и задвижването технологии. Постоянното разработване на стратегии и програми за научни изследвания ще бъде от основно значение за технологичните иновации и оперативните подобрения, необходими с цел надхвърляне на целта за въглеродно неутрален растеж от 2020 г. и постигане на намаление в абсолютно изражение на емисиите за целия сектор.

(7)

На равнището на Съюза бяха приети редица мерки, които имат за цел да се предотврати разпокъсаността на европейското въздушно пространство, за да се подобри потокът на въздушното движение и контролът на използването на въздушното пространство, като по този начин се намалят емисиите. Държавите членки отново поеха ангажимент за изпълнението на концепцията за Единно европейско небе при отчитане на очаквания растеж в обема на въздушния трафик през следващите години. За да се постигне напредък в управлението на въздушното движение, е необходимо ускоряване на изграждането на съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). Други мерки, като използването на ГНСС за спътникова навигация, съвместните технологични инициативи като „Чисто небе I“ и „Чисто небе II“ и научноизследователските програми на Съюза, като „Хоризонт 2020“ и следващите програми, също ще допринесат за повишаване на ефективността и за намаляване на емисиите от въздухоплаването.

(8)

Предвид приетата на 39-ата сесия на Асамблеята на ИКАО през октомври 2016 г. резолюция, която предвижда от 2021 г. да се прилага глобална, основана на пазара мярка за компенсиране на емисиите от международното въздухоплаване над равнищата от 2020 г., се планира през 2018 г. ИКАО да приеме стандарти и препоръчителни практики, чрез които да се допълни резолюцията и да се прилага глобалната система. При все това, за да започне тя да функционира, ще бъде необходимо членуващите в ИКАО държави да предприемат вътрешни мерки. Необходимо е ИКАО да разработи и механизми за управление, включително регистрационна система. Във връзка с това, за да се насърчи активната работа на ИКАО и да се улесни функционирането на схемата на ИКАО, срокът на съществуващата дерогация от задълженията по СТЕ на ЕС за полетите до и от трети държави следва да бъде удължен до 31 декември 2023 г., като преди това бъде извършен преглед, за да може да бъде натрупан опитът, необходим за прилагането на схемата на ИКАО. В резултат на удължаването на срока на дерогацията, количеството на квотите, които се разпределят чрез търг и които се издават безплатно, включително от специалния резерв, следва да остане пропорционално на намаляването на задължението за връщане на квоти. От 1 януари 2021 г. нататък броят на квотите, издавани на операторите на въздухоплавателни средства, следва да намалява всяка година в съответствие с коефициента на линейно намаление, приложим за всички други сектори в СТЕ на ЕС, в зависимост от прегледа на прилагането на схемата на ИКАО. Прегледът ще бъде подготвен при пълно спазване на насоките за по-добро регулиране, като се провеждат подходящи консултации с всички заинтересовани страни, включително държавите членки. Неразпределените квоти от специалния резерв следва да продължат да бъдат отменяни.

(9)

Приходите от търгове на квоти или тяхната парична равностойност следва да се използват за справяне с изменението на климата в Съюза и в трети държави, наред с останалото, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научноизследователска и развойна дейност за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях, включително в областта на аеронавтиката, въздушния транспорт и устойчивите алтернативни горива във въздухоплаването, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски eмисии, както и за покриване на разходите за управление на СТЕ на ЕС. Държавите членки, които използват тези приходи за съфинансиране на научни изследвания и иновации, следва да обърнат специално внимание на програмите или инициативите в рамките на Деветата рамкова програма за научни изследвания (РП9). Осигуряването на прозрачност при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО посредством представянето на доклади от държавите членки в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 525/2013 е от съществено значение за изпълнението на ангажиментите на Съюза.

(10)

Екологосъобразността на СТЕ на ЕС следва да бъде защитена от риска от погасяване на задълженията към операторите на въздухоплавателни средства и другите оператори, регулирани от дадена държава членка. Поради тази причина квотите, издадени от такава държава членка, следва да могат да се използват само ако няма опасност задълженията за връщане на квоти за емисии да бъдат погасени по начин, който засяга неблагоприятно екологосъобразността на СТЕ на ЕС. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да предприема необходимите мерки за съответна защита на екологосъобразността на СТЕ на ЕС. Тези мерки следва да действат, докато необходимостта от тях не отпадне поради промяна в обстоятелствата.

(11)

Като се има предвид, че някои основни характеристики на глобалната, основана на пазара мярка все още предстои да бъдат разработени и че нейното изпълнение зависи от вътрешното законодателство, прието от отделните участващи държави и региони, Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка на преговорите в рамките на ИКАО, и по-специално относно съответните инструменти, приети от ИКАО, включително стандарти и препоръчителни практики, предприетите от трети държави действия за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка за периода 2021 — 2035 г., усилията за установяване на амбициозни и обвързващи мерки с цел постигане на дългосрочната цел на сектора на въздухоплаването за намаляване наполовина на емисиите на CO2 до равнищата от 2005 до 2050 г., както и другите съответни промени в международен план и приложими инструменти, като например правилата в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение относно пазарите и отчитането на въглеродни емисии. След като има яснота относно естеството и съдържанието на инструментите на ИКАО и преди началото на изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, Комисията следва да представи доклад, в който да обсъди по какъв начин тези инструменти да бъдат въведени в законодателството на Съюза посредством преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО. Ако е целесъобразно, в него Комисията следва допълнително да разгледа и правилата, приложими за полетите в рамките на ЕИП. При това в своя доклад Комисията следва да отрази необходимостта от осигуряване на съгласуваност с правото на Съюза, по-специално от избягване на нарушения на условията за конкуренция и свеждане до минимум на ненужната административна тежест за държавите членки и операторите на въздухоплавателни средства. Ако е целесъобразно, Комисията следва да приложи към своя доклад предложение до Европейския парламент и до Съвета, съгласувано с целта за осигуряване на приноса на въздухоплаването за изпълнението на поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г.

(12)

За целите на подготовката за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО е необходимо във възможно най-кратки срокове да бъдат осигурени съответните данни за емисиите от авиационни дейности. Тези емисии следва да бъдат наблюдавани, докладвани и проверявани в съответствие със същите принципи като приложимите по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите от авиационни дейности съгласно Директива 2003/87/ЕО. Съответно Комисията следва да приеме разпоредби за мониторинг, докладване и проверка за целите на изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, които избягват всяко нарушение на конкуренцията. Тези разпоредби следва да са съобразени с принципите, залегнали в регламента, посочен в член 14, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, и следва да гарантират, че представените доклади за емисии са проверени в съответствие с принципите и критериите за проверка, посочени в член 15 от същата директива. Тези разпоредби следва да бъдат приети съгласно процедурата, приложима по отношение на мониторинга, докладването и проверката съгласно Директива 2003/87/ЕО.

(13)

Въздухоплаването оказва влияние върху климата и чрез отделяне на азотни оксиди, водни пари и сулфатни частици, както и частици от сажди на голяма надморска височина, което според научните изследвания би могло да има значително въздействие върху климата. Според оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата понастоящем общото въздействие на въздухоплаването върху климата е от два до четири пъти по-голямо, отколкото само въздействието от неговите предишни емисии на въглероден диоксид. До постигането на научен напредък в тази област следва да се предприемат действия в рамките на възможното по отношение на всички видове въздействие на въздухоплаването. В Директива 2008/101/ЕО беше предвидено през 2008 г. Комисията да представи предложение във връзка с азотните оксиди. Въпреки свързаните с това технически и политически трудности Комисията следва да ускори действията си в това отношение. Следва също така да се насърчават научните изследвания във връзка с образуването на кондензационни следи, известни още като инверсионни следи, и тяхното развитие в перестите облаци, с по-малките преки въздействия на сулфатните аерозоли и саждите, както и с ефективните мерки за смекчаване на вредните последици, включително оперативните и техническите мерки.

(14)

С цел опростяване и за да се облекчат административните задачи при проверката на емисиите на операторите на въздухоплавателни средства с емисии под 3 000 тона CO2 годишно от полети в рамките на ЕИП следва да се прилага инструментът за малки емитенти, одобрен с Регламент (ЕС) № 606/2010 на Комисията (9). Следва да продължи да се приема, че нетърговските оператори на въздухоплавателни средства, чиито емисии са под 1 000 тона CO2 годишно, изпълняват изискванията на Директива 2003/87/ЕО за допълнителен период от 10 години, през който следва да бъдат разработени мерки, така че в бъдеще всички оператори да допринасят за намаляването на емисиите.

(15)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да бъде продължено действието на действащите ограничения на обхвата за авиационните дейности до 31 декември 2023 г. и да се подготви въвеждането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г. нататък, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(16)

Осигуряването на правна сигурност за операторите на въздухоплавателни средства и за националните органи е от основно значение предвид посочения в Директива 2003/87/ЕО краен срок за връщане на квоти — 30 април 2018 г. Съответно настоящият регламент следва да се влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(17)	Поради това Директива 2003/87/ЕО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Директива 2003/87/ЕО се изменя, както следва:

1)	В член 3в се вмъква следният параграф: „3а. След 31 декември 2023 г. всяко разпределение на квоти за авиационни дейности към и от летища, намиращи се в държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), е предмет на прегледа, посочен в член 28б.“

В член 3г параграф 2 се заменя със следното:

„2. От 1 януари 2013 г. 15 % от квотите се разпределят чрез търг. Комисията извършва проучване на възможностите на сектора на въздухоплаването да прехвърли към клиентите си разходите за CO2 във връзка със СТЕ на ЕС и разработената от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) глобална, основана на пазара мярка. В проучването се оценяват възможностите на сектора на въздухоплаването да прехвърля разходите за необходимите единици емисии в сравнение с възможностите на промишлените отрасли и сектора на енергетиката, с цел да се направи предложение за увеличаване на процента на разпределяните чрез търг квоти съобразно прегледа, посочен в член 28б, параграф 2, като се взема предвид анализът на прехвърлените разходи и се отчита сближаването с другите сектори, както и конкуренцията между различните видове транспорт.“

В член 3г параграф 4 се заменя със следното:

„4. Всички приходи от търгове на квоти следва да се използват за целите на борбата с изменението на климата в Съюза и в трети държави — наред с другото, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието на изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научноизследователска и развойна дейност за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях, включително по-специално в областта на аеронавтиката и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за управление на СТЕ на ЕС. Приходите от търговете следва също така да се използват за финансиране на съвместни проекти за намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на въздухоплаването, например съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и съвместните технологични инициативи „Чисто небе“, както и всички инициативи, които дават възможност за широко използване на ГНСС за спътникова навигация и на оперативно съвместими способности във всички държави членки, и по-специално проекти, които подобряват аеронавигационната инфраструктура, предоставянето на аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство. Приходите от търгове могат да се използват и за финансиране на вноските в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването. Държавите членки, които използват тези приходи за съфинансиране на научни изследвания и иновации, следва да обърнат специално внимание на програмите или инициативите в рамките на Деветата рамкова програма за научни изследвания (РП9). Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно настоящата директива е изключително важна за изпълнението на ангажиментите на Съюза.

Държавите членки информират Комисията за действията, които предприемат в съответствие с първа алинея от настоящия параграф.“

В член 12 параграф 3 се заменя със следното:

„3. За периода до 31 декември 2020 г. държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година операторът на всяка инсталация връща определен брой квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, който е равен на общото количество емисии на тази инсталация през предходната календарна година, като това е проверено в съответствие с член 15, както и че тези квоти впоследствие са отменени. От 1 януари 2021 г. държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година операторът на всяка инсталация връща определен брой квоти, равен на общото количество емисии от тази инсталация през предходната календарна година, като това е проверено в съответствие с член 15, както и че тези квоти впоследствие са отменени, в зависимост от прегледа, посочен в член 28б.“

В член 12 преди параграф 3а се вмъква следният параграф:

„3-а. Когато е необходимо и за времето, за което е необходимо с оглед да се защити екологосъобразността на СТЕ на ЕС, на операторите на въздухоплавателни средства и на другите оператори в СТЕ на ЕС се забранява да използват квоти, издадени от държава членка, по отношение на която съществуват задължения, чието действие спрямо операторите на въздухоплавателни средства и другите оператори ще бъде погасено. Правният акт, посочен в член 19 включва мерките, необходими в случаите, посочени в настоящия параграф.“

Член 28а се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя със следното: „Дерогации, приложими преди изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО“;

б)

параграф 1 се изменя, както следва:

букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	всички емисии от полети до и от летища, намиращи се в държави извън ЕИП, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2023 г., в зависимост от прегледа, посочен в член 28б;

б)

всички емисии от полети между летище, намиращо се в най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и летище, намиращо се в друг регион на ЕИП, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2023 г., в зависимост от прегледа, посочен в член 28б.“;

ii)	буква в) се заличава;

в)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Чрез дерогация от членове 3д и 3е, на операторите на въздухоплавателни средства, които се ползват от дерогациите, предвидени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, всяка година се издават безплатни квоти, като броят на безплатните квоти се намалява пропорционално на намалението на задължението за връщане на квоти, предвидено в посочените букви.

Чрез дерогация от член 3е, параграф 8 квотите, които не са разпределени от специалния резерв, се отменят.

От 1 януари 2021 г. към броя на квотите, разпределени на операторите на въздухоплавателни средства, се прилага линейният коефициент, посочен в член 9, в зависимост от прегледа, посочен в член 28б.

По отношение на дейността през периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2023 г. държавите членки публикуват преди 1 септември 2018 г. броя на авиационните квоти, разпределени на всеки оператор на въздухоплавателно средство.“;

г)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Чрез дерогация от член 3г, параграф 3 броят на квотите, които се разпределят чрез търг от всяка държава членка, по отношение на периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2023 г. се намалява, така че да съответства на нейния дял от разпределените ѝ авиационни емисии от полети, които не са предмет на дерогациите, предвидени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член.“;

д)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. Чрез дерогация от членове 3ж, 12, 15 и 18а, когато оператор на въздухоплавателно средство има общи годишни емисии под 25 000 тона CO2 или когато оператор на въздухоплавателно средство има общи годишни емисии под 3 000 тона CO2 от полети, различни от посочените в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, емисиите му се считат за проверени емисии, ако за определянето им е използван инструментът за малките емитенти, одобрен съгласно Регламент (ЕС) № 606/2010 (*1) на Комисията и попълнен от Евроконтрол с данни от средството му за подпомагане на СТЕ. Държавите членки могат да използват опростени процедури за нетърговски оператори на въздухоплавателни средства, при условие че точността при тези процедури не е по-малка от тази на инструмента за малките емитенти.

(*1) Регламент (ЕС) № 606/2010 на Комисията от 9 юли 2010 г. относно одобрението на опростен инструмент, разработен от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) за оценяване на разхода на гориво от някои оператори на въздухоплавателни средства с малки емисии (ОВ L 175, 10.7.2010 г., стр. 25).“;"

е)	параграф 7 се заменя със следното: „7. За държавите, с които е постигнато споразумение съгласно член 25 или член 25а, параграф 1 от настоящия член се прилага само в съответствие с условията на това споразумение.“;

ж)	параграф 8 се заличава.

Вмъкват се следните членове:

„Член 28б

Докладване и преглед от Комисията относно изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО

1. Преди 1 януари 2019 г. и на редовни интервали след това Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка на преговорите в рамките на ИКАО за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка, която ще се прилага по отношение на емисиите от 2021 г., и по-специално относно: i) съответните инструменти на ИКАО, включително стандартите и препоръчителните практики; ii) одобрените от Съвета на ИКАО препоръки, свързани с глобалната, основана на пазара мярка; iii) въвеждането на глобален регистър; iv) вътрешните мерки, предприети от трети държави за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка, която ще се прилага по отношение на емисиите от 2021 г.; v) последиците от резервите на трети държави; както и vi) относно други промени и приложими инструменти в международен план.

В съответствие с глобалния преглед по РКООНИК Комисията докладва и относно усилията за изпълнение на амбициозната дългосрочна цел на сектора на въздухоплаването за намаляване наполовина до 2050 г. на емисиите на CO2 от въздухоплаването в сравнение с тези от 2005 г.

2. В срок от 12 месеца от приемането на съответните инструменти от ИКАО и преди въвеждането в действие на глобалната, основана на пазара мярка, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който разглежда по какъв начин тези инструменти могат да бъдат въведени в правото на Съюза чрез преразглеждане на настоящата директива. Когато е целесъобразно, в този доклад Комисията разглежда и правилата, приложими за полетите в рамките на ЕИП. В доклада се анализират също така амбицията и цялостната екологосъобразност на глобалната, основана на пазара мярка, включително нейната обща амбиция по отношение на целите по Парижкото споразумение, равнището на участие, нейната изпълнимост, прозрачност, санкциите за нарушение, процедурите за участие на обществеността, качеството на компенсационните кредити, мониторинга, докладването и проверката на емисиите, регистрите, отчетността, както и правилата за използване на биогорива. Освен това в доклада се разглежда въпросът дали е необходимо преразглеждане на разпоредбите, приети съгласно член 28в, параграф 2е.

3. Когато е целесъобразно, Комисията прилага към доклада, посочен в параграф 2 от настоящия член, предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение, заличаване, удължаване или замяна на дерогациите, предвидени в член 28а, които са съобразени с поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г. с цел гарантиране на екологосъобразността и ефективността на действията на Съюза в областта на климата.

Член 28в

Разпоредби относно мониторинга, докладването и проверката за целите на глобалната, основана на пазара мярка

1. Комисията приема разпоредби за подходящ мониторинг, докладване и проверка на емисиите за целите на изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, по всички обхванати от нея маршрути. Тези разпоредби се основават на съответните инструменти, приети в рамките на ИКАО, избягват всяко нарушение на конкуренцията, съобразени са с принципите, заложени в регламента, посочен в член 14, параграф 1, и гарантират, че представените доклади за емисиите се проверяват в съответствие с принципите и критериите за проверка, посочени в член 15.

2. Разпоредбите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в членове 14 и 15.“

8)	В член 30 се добавя следният параграф: „5. Преди 1 януари 2020 г. Комисията представя актуализиран анализ на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, придружен, ако е целесъобразно, от предложение относно най-добрия начин за преодоляване на тези въздействия.“

9)	В приложение I, буква к) годината „2020“ се заменя с „2030“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 13 декември 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

M. MAASIKAS

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 75.

(2) Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2017 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 12 декември 2017 г.

(3) Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).

(4) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(5) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(6) Решение на Съда на ЕС от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America and Others/ Secretary of State for Energy and Climate Change, C-366/10, ECLI:EU:C:2011:864.

(7) Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3).

(8) Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с оглед на изпълнението до 2020 година на международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация (ОВ L 129, 30.4.2014 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) № 606/2010 на Комисията от 9 юли 2010 г. относно одобрението на опростен инструмент, разработен от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) за оценяване на разхода на гориво от някои оператори на въздухоплавателни средства с малки емисии (ОВ L 175, 10.7.2010 г., стр. 25).

29.12.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 350/15

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2393 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 декември 2017 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Сметната палата (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (4),

като имат предвид, че:

(1)

С цел гарантиране на правна сигурност и хармонизирано и недискриминационно отпускане на подпомагането за млади земеделски стопани, е необходимо да се предвиди, че в рамките на развитието на селските райони „дата на установяване“ на земеделско стопанство, посочена в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) и в други съответни правила, означава датата, на която заявителят извършва или приключва действие, свързано с първоначалното установяване, и че заявлението за подпомагане се подава най-късно 24 месеца след тази дата. Нещо повече, опитът от преговорите по програмите показа, че правилата за съвместно установяване на стопанства от млади земеделски стопани и праговете за достъп до подпомагане, предвидени в член 19, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да бъдат пояснени и че разпоредбите относно срока на бизнес плана следва да бъдат рационализирани.

(2)

За да се улесни въвеждането на консултантските и обучителните услуги от управляващите органи на държавите членки, статусът на бенефициера по тази мярка следва да бъде разширен, за да обхване тези органи, като в същото време се гарантира, че доставчикът на услугата е избран от орган, функционално независим от тези органи, и че проверките се извършват на равнището на доставчика на консултантски и обучителни услуги.

(3)

С цел да се стимулира участието в схеми за качество земеделски стопани или групи от земеделски стопани, участващи в такива схеми през петте години преди подаването на заявление за подпомагане, следва да имат право на участие за максимален срок от пет години, като същевременно надлежно се отчита моментът на първоначалното участие в схемата.

(4)

За да бъдат финансовите инструменти достатъчно привлекателни за частния сектор, от особена важност е те да се разработват и прилагат гъвкаво и прозрачно. Въпреки това опитът показа, че някои специални правила за допустимост за отделни мерки ограничават използването на финансовите инструменти в програмите за развитие на селските райони, както и гъвкавото използване на финансовите инструменти от управителите на фондове. Поради това е целесъобразно да се предвиди, че някои специални правила за допустимост за отделни мерки не се прилагат за финансовите инструменти. По същата причина е целесъобразно също така да се предвиди, че помощта при стартиране за млади земеделски стопани съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 може да се предоставя под формата на финансови инструменти. С оглед на тези промени следва да се предвиди, че когато подпомагането за инвестиции съгласно член 17 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 се предоставя под формата на финансови инструменти, инвестициите трябва да допринасят за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

(5)

С цел намаляване на административната тежест, свързана с прилагането на принципа на избягване на двойното финансиране във връзка с екологизирането, на държавите членки следва да се даде възможността да прилагат приспадане с фиксирана средна сума по отношение на всички заинтересовани бенефициери, които извършват съответния вид операция или прилагат съответната подмярка.

(6)

Понастоящем земеделските стопани са изложени на нарастващи икономически рискове вследствие на пазарните промени. Въпреки това тези икономически рискове не засягат всички селскостопански сектори по еднакъв начин. Поради това държавите членки следва да имат възможността в надлежно обосновани случаи да помагат на земеделските стопани чрез специфични за сектора инструменти за стабилизиране на доходите, по-специално в секторите, засегнати от сериозен спад на доходите, който би имал значително икономическо въздействие върху конкретен селски район, при условие че спадът в доходите надхвърля праг от най-малко 20 %. С цел да се гарантира, че специфичният за сектора инструмент за стабилизиране на доходите е ефективен и адаптиран към конкретните обстоятелства на държавите членки, те следва да могат да определят в своите програми за развитие на селските райони доходите, които да се вземат предвид за задействане на инструмента, по гъвкав начин. В същото време и с цел да се насърчи използването на застраховки от страна на земеделските стопани, прагът за спада в производството, приложим за застраховането, следва да се намали до 20 %. Освен това, за да се наблюдават разходите, направени в рамките на специфичния за сектора инструмент за стабилизиране и на застраховането, съдържанието на финансовия план на програмата следва да бъде адаптирано.

(7)

Специалното изискване за докладване за мярката за управление на риска през 2018 г., посочено в член 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, вече е обхванато от доклада до Европейския парламент и до Съвета относно мониторинга и оценката на общата селскостопанска политика (ОСП), посочен в член 110, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6). Поради това в член 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 следва да се заличи втора алинея.

(8)

По отношение на взаимоспомагателните фондове за земеделските стопани от всички сектори изглежда, че забраната за каквото и да е участие с публични средства в първоначалния капитал, предвидена в член 38, параграф 3 и член 39, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, спъва ефективното функциониране на тези фондове. Поради това тази забрана следва да бъде заличена. Също така е подходящо да се разширят областите, които могат да бъдат обхванати от финансови вноски във взаимоспомагателни фондове, така че вноските да могат да допълват годишните плащания във фондовете, както и да бъдат свързани с техния първоначален капитал.

(9)

Подпомагането за инвестиции за възстановяване на производствения потенциал след природни бедствия и катастрофични събития съгласно член 18, параграф 1, буква б) и член 24, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 обикновено се предоставя на всички кандидати, отговарящи на условията. Поради това държавите членки не следва да бъдат задължени да определят критерии за подбор за операциите за възстановяване. Освен това, в надлежно обосновани случаи, когато не е възможно да се определят критерии за подбор поради естеството на операциите, държавите членки следва да имат възможност да определят алтернативни методи на подбор.

(10)

В член 59 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 се определят максималните проценти на участие на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). С цел да се облекчи натискът върху националния бюджет на някои държави членки и да се ускорят така необходимите инвестиции в Кипър, прилагането на максималния процент на участие от 100 %, посочен в член 59, параграф 4, буква е) от настоящия регламент, следва да бъде удължено до приключването на програмата. Освен това, в член 59, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 следва да се включи препратка към конкретния процент на участие, въведен в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), за новия финансов инструмент, посочен в член 38, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(11)

Съгласно член 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 в случай на извънредни мерки поради природни бедствия, разходите, свързани с промени в програмата, могат да се считат за допустими от датата на настъпване на природното бедствие. Тази възможност да се считат за допустими разходи, направени преди внасянето на изменение в програмата, следва да бъде разширена, така че да обхване други обстоятелства като катастрофични събития или съществени и внезапни промени в социално-икономическите условия в държавата членка или региона.

(12)

Съгласно член 60, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1305/2013 по отношение на инвестициите в селскостопанския сектор допустими са само разходите, направени след подаването на заявление. Когато обаче инвестицията е свързана с извънредни мерки поради природни бедствия, катастрофични събития или неблагоприятни климатични явления или съществени и внезапни промени в социално-икономическите условия в държавата членка или региона, държавите членки следва да имат възможността да предвидят в програмите си, че разходите, направени след настъпването на събитието, са допустими, за да гарантират гъвкава и своевременна реакция при такива събития. С цел да се осигури ефективно подпомагане на операции в извънредни ситуации, предприети от държавите членки в отговор на събития, настъпили през последните години, тази възможност следва да започне да се прилага, считано от 1 януари 2016 г.

(13)

С оглед да се увеличи използването на опростените варианти за разходите, посочени в член 67, параграф 1, букви б)—г) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, е необходимо да се ограничи прилагането на специалните правила на ЕЗФРСР, предвидени в член 62, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, до подпомагането, предоставено в съответствие с член 21, параграф 1, букви а) и б), във връзка с пропуснатите доходи и разходите за поддръжка, както и в съответствие с членове 28—31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

(14)

Член 74 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 изисква от държавите членки да се консултират с комитета за мониторинг на програмата за развитие на селските райони във връзка с критериите за подбор в срок от четири месеца след одобряването на програмата. Това води до косвено задължение за държавите членки да са определили всички критерии за подбор до тази дата, дори по отношение на поканите за представяне на заявления, които ще бъдат публикувани впоследствие. С цел да се намали ненужната административна тежест, като същевременно се гарантира, че финансовите ресурси се използват по най-добрия възможен начин, държавите членки следва да имат възможност да определят критериите за подбор и да искат становището на комитета за мониторинг по всяко време преди публикуването на поканите за представяне на заявления.

(15)	За да се увеличи използването на застраховки на реколтата, животните и растенията, както и използването на взаимоспомагателните фондове и инструмента за стабилизиране на доходите, максималният процент на първоначалното публично подпомагане следва да бъде увеличен от 65 на 70 %.

(16)

Финансовата дисциплина се използва, за да се гарантира, че бюджетът за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е съобразен със съответните годишни тавани на многогодишната финансова рамка, и за създаване на резерв за кризи в селскостопанския сектор. Предвид техническия характер на определянето на ставката на корекцията за директни плащания и присъщите ѝ връзки с прогнозните разходи на Комисията, посочени в годишния проектобюджет, процедурата за определяне на ставката на корекцията следва да бъде опростена, като на Комисията се предостави правомощието да я приеме в съответствие с процедурата по консултиране.

(17)

С цел да се хармонизират правилата за автоматична отмяна, предвидени в член 87 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 38 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, следва да се адаптира датата, до която държавите членки трябва да изпратят на Комисията информация за изключенията от отмяната съгласно член 38, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

(18)	С цел да се осигури правна яснота по отношение на третирането на възстановените суми, генерирани от временните намаления съгласно член 41, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, последните следва да бъдат включени в списъка с източници на целевите приходи по член 43 от същия регламент.

(19)

В интерес на административното опростяване е целесъобразно да се повиши от 150 EUR на 250 EUR прагът, под който държавите членки могат да решат да не търсят възстановяване на неправомерни плащания, при условие че държавите членки прилагат същия или по-висок праг, под който не се пристъпва към събиране на вземания на национално равнище.

(20)

Целесъобразно е да се гарантира, че отказът или възстановяването на плащанията в резултат на неизпълнение на правилата за обществените поръчки са съобразени с тежестта на неизпълнението и с принципа на пропорционалност, както е отразен например в съответните насоки, установени от Комисията за финансовите корекции, които се внасят в разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, при неизпълнение на тези правила. Освен това е уместно да се поясни, че такова неизпълнение засяга законосъобразността и редовността на операциите само в частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще бъде оттеглена.

(21)	С цел да се намали административната тежест за дребните земеделски стопани следва да бъде въведена допълнителна дерогация, която да ги освободи от задължението да декларират парцелите, за които не е подадено заявление за плащане.

(22)

С оглед на практическите и конкретните затруднения, които е породило хармонизирането на сроковете за плащанията на площ между ЕФГЗ и ЕЗФРСР, преходният период следва да бъде удължен с още една година. Въпреки това по отношение на обвързаните с площта мерки за развитие на селските райони следва да се запази възможността за авансови плащания преди 16 октомври, за да се поддържа паричният поток на земеделските стопани.

(23)	За да се отчете разнообразието на селскостопанските системи в Съюза, е целесъобразно да се допусне държавите членки да разглеждат разораването, имащо отношение към агрономичните и екологичните аспекти, като критерий, който да се използва за класифициране на постоянните затревени площи.

(24)

Някои храсти и дървета, които не служат директно за паша на животните, могат въпреки това да бъдат източник на фураж. Следва да се допусне държавите членки да включат тези храсти и дървета в постоянните затревени площи, в които тревата и другите тревни фуражи продължават да преобладават, в рамките на цялата си територия или на част от нея.

(25)

За да се поясни класифицирането преди 2018 г. на земята, оставена под угар, като обработваема земя, когато тя е била такава през пет или повече години, и за да се осигури сигурност на засегнатите земеделски стопани, държавите членки следва да могат да запазят своето класифициране за обработваемата земя през 2018 г.

(26)

Подходяща за паша земя, в която тревите и другите тревни фуражи не са преобладаващи или липсват, а практиките за използване на пасищата не са нито традиционни по характер, нито важни за опазване на биотопите и местообитанията, може въпреки това да има съответната стойност на пасище в някои райони. Следва да се допусне държавите членки да приемат тези площи за постоянни затревени площи в рамките на цялата си територия или на части от нея.

(27)

Опитът, придобит през първите години от прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), показва, че някои държави членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, не са използвали цялата налична сума, отпусната в рамките на бюджетните тавани, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1089 на Комисията (9). Държавите членки, които прилагат схемата за основно плащане, вече имат възможността, в рамките на определени граници, да разпределят права на плащане на по-висока стойност от сумата, налична за тяхната схема за основно плащане, за да се осигури по-ефективно използване на средствата. Държавите членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, следва да получат същата възможност, в рамките на същите общи граници и без да се засяга спазването на нетните тавани за преки плащания, да изчисляват необходимата сума, с която може да бъде увеличен таванът на тяхната схема за единно плащане на площ.

(28)

В някои държави членки съществуват национални данъчни или социалноосигурителни регистри, в които земеделските стопани са регистрирани за селскостопанските дейности, които упражняват. Тези държави членки следва да могат да изключат от правото за получаване на директни плащания земеделските стопани, които не са регистрирани по надлежния ред.

(29)

Тъй като придобитият в миналото опит показа, че подпомагането в редица случаи се отпуска на физически или юридически лица, чиято стопанска цел не е или е само в незначителна степен насочена към упражняването на селскостопанска дейност, Регламент (ЕС) № 1307/2013 въведе правилото за активен земеделски стопанин. Поради това държавите членки следва да се въздържат от отпускане на директни плащания на определени лица освен в случаите, когато те могат да докажат, че извършваната от тях селскостопанска дейност не е незначителна. Натрупаният впоследствие опит обаче показва, че прилагането на трите критерия за активен земеделски стопанин, изброени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1307/2013, е трудно за много държави членки. С цел да се намали административната тежест, свързана с прилагането на трите критерия, държавите членки следва да могат да решат да въведат възможност да се използва само един или два от тях за доказване, че определено лице е активен земеделски стопанин.

(30)

Освен това опитът на някои държави членки показа, че трудностите и административните разходи за прилагане на елементите във връзка със списъка дейности или предприятия, предвидени в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, надхвърлят ползите от изключването на твърде ограничен брой неактивни бенефициери от схемите за директно подпомагане. Когато дадена държава членка прецени, че случаят е такъв, тя следва да може да прекрати прилагането на член 9 от посочения регламент във връзка със списъка дейности или предприятия.

(31)

Целесъобразно е да се посочи изрично, че член 11 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 допуска държавите членки да преразглеждат, на годишна основа, своите решения за намаляване на дела на основното плащане, отпускано на земеделски стопани, което надхвърля 150 000 EUR, при условие че това преразглеждане не води до намаляване на сумите, налични за развитие на селските райони.

(32)

За да се позволи на държавите членки да адаптират подпомагането по линия на ОСП към своите конкретни нужди, следва да им се предоставят подходящи възможности да преразглеждат решението си за прехвърляне на средства от своя таван за директни плащания към програмите си за развитие на селските райони и обратно. Те следва съответно да имат възможност да преразгледат решението си и считано от календарната 2019 година, при условие че такова решение не води до намаляване на сумите, предназначени за развитие на селските райони.

(33)

В допълнение към използването на линейно намаление на стойността на правата на плащане по схемата за основно плащане за попълване на национален или регионален резерв с цел улесняване на участието в схемата за подпомагане на млади земеделски стопани и земеделски стопани, които започват селскостопанската си дейност, държавите членки следва също така да могат да използват същия механизъм за финансиране на мерките, предприети с цел да се предотврати изоставянето на земя, и за компенсиране на земеделските стопани за специфични неблагоприятни условия.

(34)

С цел опростяване и подобряване на съгласуваността на правилата, приложими към мерките за екологизиране, освобождаването от задължението за екологично насочени площи, приложимо за стопанства, в които повече от 75 % от обработваемата земя се използва за отглеждане на бобови култури като единствена култура или в съчетание с треви или други тревни фуражи, или земя, оставена под угар, съгласно член 46, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, следва да бъде разширено, за да обхване и задължението за диверсификация на културите.

(35)

С цел да се гарантира съгласуваност по отношение на начина, по който се разглеждат някои видове култури поради заемания от тях значителен дял от площта, във връзка с изискването за диверсификация на културите гъвкавостта при прилагането на правилата за диверсификация на културите съгласно член 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 следва да бъде разширена, за да включи отглеждането на култури под вода през значителна част от годината или значителна част от цикъла за отглеждане на културите.

(36)

С цел да се рационализират съществуващите случаи на освобождаване от задължението за диверсификация на културите, предвидени в член 44, параграф 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, приложими за земя, използвана предимно за производството на треви или други тревни фуражи, за отглеждането на бобови култури или за отглеждането на култури под вода, или за земя, която е предимно оставена под угар или постоянно затревена площ, както и с цел да се предвиди равно третиране за всички земеделски стопани, които прилагат еднакви пропорции при използването на земята, горната граница от 30 хектара обработваема земя вече не следва да се прилага.

(37)	С цел да се отчетат агрономическите особености на спелтата (Triticum spelta) тя следва да се разглежда като отделна култура за целите на член 44 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

(38)

С цел да се рационализират съществуващите случаи на освобождаване от задължението за екологично насочени площи, предвидени в член 46, параграф 4, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, приложими за земята, използвана предимно за производството на треви или други тревни фуражи, за отглеждането на бобови култури или за отглеждането на култури под вода, или за земя, която е предимно оставена под угар или постоянно затревена площ, горната граница от 30 хектара обработваема земя вече не следва да се прилага.

(39)

Предвид потенциала за непреки екологични ползи за биологичното разнообразие, който могат да имат някои трайни насаждения, списъкът на видовете екологично насочени площи, съдържащ се в член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, следва да бъде разширен, за да включи мискантус (Miscanthus) и Silphium perfoliatum. Като се има предвид, че видът растителност може да повлияе положително на приноса за биологичното разнообразие на оставената под угар земя, оставената под угар земя за медоносни растения следва да бъде призната за отделен вид екологично насочена площ. Поради това следва да бъдат определени тегловни коефициенти за мискантус (Miscanthus), Silphium perfoliatum и земя, оставена под угар за медоносни растения. Тегловните коефициенти следва да бъдат определени по начин, отразяващ различното им значение за биологичното разнообразие. Въвеждането на допълнителни видове екологично насочени площи налага адаптирането на съществуващите тегловни коефициенти за площи с култури, които обогатяват почвата с азот, и за площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, така че да се отрази новото равновесие между всички видове екологично насочени площи.

(40)

Опитът от прилагането на схемата за подпомагане на млади земеделски стопани по член 50 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 показа, че в някои случаи младите земеделски стопани не могат да се ползват от пълния петгодишен период на подпомагане. Въпреки че това подпомагане продължава да е съсредоточено върху новата икономическа дейност на младите хора, които започват да извършват селскостопанска дейност, държавите членки следва да улесняват достъпа на млади земеделски стопани до пълния петгодишен период на плащането за млади земеделски стопани и в случаи, когато младите земеделски стопани не са подали заявление за подпомагане непосредствено след установяването си.

(41)

Според оценката на някои държави членки плащането, отпускано на млади земеделски стопани по член 50 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, не е достатъчно, за да се отговори адекватно на финансовите предизвикателства, свързани с първоначалното установяване и структурното приспособяване на земеделските стопанства, установени от млади земеделски стопани. За да се подобрят допълнително перспективите за участие на младите земеделски стопани в селскостопанската дейност, държавите членки следва да имат възможност да вземат решение да увеличат процента, прилаган за изчисляване на сумата на плащането за млади земеделски стопани, в диапазон между 25 и 50 % и независимо от прилагания метод на изчисляване. Подобно решение следва да не засяга ограничението от 2 % от техния национален таван за директни плащания при финансиране на плащането за млади земеделски стопани.

(42)

За да се постигне по-голяма яснота по отношение на отговорностите на държавите членки във връзка с ограничаващия производството характер на доброволното обвързано с производството подпомагане, изглежда целесъобразно да бъде изменена редакцията на член 52, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Тъй като новата редакция отразява действащата от 1 януари 2015 г. практика по отношение на съответните разпоредби, подходящо е тя да се прилага, считано от референтната 2015 година.

(43)

С цел да се гарантира възможно най-голяма съгласуваност между схемите на Съюза, насочени към сектори, които през някои години са белязани от структурни пазарни дисбаланси, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове, съгласно които доброволното обвързано с производството подпомагане да може да продължи да се изплаща до 2020 г. въз основа на производствените единици, за които такова подпомагане е било предоставяно през референтен минал период.

(44)	С цел да се засили гъвкавостта по отношение на доброволното обвързано с производството подпомагане извършването на годишно преразглеждане от държавите членки на решенията им за подпомагане следва да се разреши, считано от референтната 2019 година.

(45)

Една от основните пречки пред създаването на организации на производителите, главно в държавите членки, които изостават по отношение на степента на организираност, изглежда са липсата на взаимно доверие и предходният опит. Във връзка с това, наставничество, при което функциониращи организации на производителите дават пример на други организации на производителите, групи производители или отделни производители на плодове и зеленчуци, може да доведе до преодоляването на тази пречка и поради това следва да бъде включено в целите на организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците.

(46)

В допълнение към изтеглянията на продукти от пазара за безплатно разпространение е целесъобразно също така да се предостави финансово подпомагане за наставнически дейности, предназначени да насърчават производителите да създават организации, които отговарят на критериите за признаване, за да могат да се ползват от пълно финансиране от Съюза в рамките на оперативните програми на съществуващи организации на производители.

(47)

Мерките за предотвратяване и управление на кризи следва да бъдат разширени, за да включат и попълването на взаимоспомагателните фондове, които, като нови инструменти, биха могли да спомогнат в борбата срещу кризите, както и да включат насърчаването и комуникацията с оглед диверсифицирането и окрупняването на пазарите на плодове и зеленчуци.

(48)

С цел опростяване на съществуващата процедура, при която първо се разрешава на държавите членки да предоставят допълнителна национална финансова помощ на организации на производителите в региони на Съюза, в които степента на организираност е особено ниска, а впоследствие се възстановява част от националната финансова помощ, ако са спазени допълнителни условия, следва да бъде установена нова система за държавите членки, в които степента на организираност е значително по-ниска от средната за Съюза. С цел да се осигури плавен преход от съществуващата процедура към новата система следва да бъде предвиден едногодишен преходен период. Ето защо новата система следва да започне да се прилага от 1 януари 2019 г.

(49)

За да се осигури закрила срещу рискове от злоупотреба с репутацията за винени дестилатни спиртни напитки с географско указание, държавите членки следва да могат да прилагат правила относно разрешенията на лозовите насаждения, подходящи за производството на вина с географско указание, и към вина, от които може да се произвеждат винени дестилатни спиртни напитки с географско указание.

(50)

Използването на договори в сектора на млякото и млечните продукти може да спомогне за увеличаване на отговорността на операторите и за по-голямо осъзнаване на необходимостта от по-добро отчитане на сигналите на пазара, подобряване преноса на цените и адаптиране на предлагането спрямо търсенето, както и да спомогне за избягването на някои нелоялни търговски практики. С цел да се създадат стимули за използването на подобни договори в сектора на млякото и млечните продукти, както и в други сектори, производители, организации на производители или асоциации на организации на производители следва да имат правото да поискат сключването на писмен договор, дори ако съответната държава членка не е предвидила задължително използване на подобни договори.

(51)

Въпреки че страните по даден договор за доставка на сурово мляко са свободни да договарят елементите на тези договори, държавите членки, които предвиждат задължително използване на договори, имат възможност да определят някои договорни клаузи, по-специално техния минимален срок. С цел да се даде възможност страните да постигнат яснота на договора по отношение на доставяните количества и цените, държавите членки следва да имат и възможност да налагат на страните задължение да постигнат съгласие за връзката между доставеното количество и цената, дължима за тази доставка.

(52)

Организациите на производители и техните асоциации могат да бъдат от полза за концентриране на доставките, подобряване на предлагането на пазара, планирането и адаптирането на производството към търсенето, оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на цените на производителите, провеждане на научни изследвания, насърчаване на най-добрите практики и осигуряване на техническа помощ, управление на вторичните продукти и на инструментите за управление на риска, с които разполагат техните членове, като по този начин допринасят за укрепване на позицията на производителите в хранителната верига. Следователно техните дейности, включително провеждането на търговски преговори относно доставката на селскостопански продукти от подобни организации на производители и техни асоциации, когато се концентрират доставките и се пускат на пазара продуктите на техните членове, допринасят за изпълнението на целите на ОСП, определени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като те укрепват позицията на земеделските стопани във веригата за доставка на храни и могат да допринесат за по-добро функциониране на веригата за доставка на храни. Реформата на ОСП през 2013 г. укрепи ролята на организациите на производителите. Чрез дерогация от член 101 от ДФЕС възможността да се извършват дейности като планиране на производството, оптимизиране на разходите, пускане на пазара на продуктите на членовете на организации на производители и провеждането на търговски преговори следва да бъде изрично уредена като право на признати организации на производители във всички сектори, за които Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) установява обща организация на пазарите. Тази дерогация следва да обхваща само организации на производители, които действително упражняват дейност, насочена към икономическа интеграция и които концентрират доставките и пускат на пазара продукти на своите членове. Въпреки това, в допълнение към прилагането на член 102 от ДФЕС към подобни организации на производители следва да се въведат гаранции, за да се гарантира, че подобни дейности не изключват конкуренцията и не застрашават изпълнението на целите, определени в член 39 от ДФЕС. Органите по конкуренцията следва да имат правото да се намесват в подобни случаи и да вземат решения, че такива дейности следва да бъдат променени, преустановени или изобщо да не се провеждат в бъдеще. До приемането на решението на органа по конкуренцията извършваните от организациите на производители дейности следва да се считат за законосъобразни. Асоциациите на организации на производители, признати съгласно член 156, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, следва да могат да се основават на дерогацията във връзка с дейностите, които самите те извършват, в същата степен и при същите условия, както и организациите на производители.

(53)

Организации на производители се признават в конкретен сектор, посочен в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Въпреки това, тъй като организации на производители могат да извършват дейност в повече от един сектор, както и с цел да се избегне административна тежест от задължаването им да създадат няколко организации на производители за целите на признаването, следва да е възможно дадена организация на производители да бъде призната повече от веднъж. В подобни случаи обаче въпросната организация на производители следва да изпълнява условията за признаване за всеки един от съответните сектори.

(54)

Предвид значението, което междубраншовите организации могат да окажат за по-доброто функциониране на веригата за доставка на храни, списъкът на възможните цели, които тези междубраншови организации могат да си поставят, следва да се разшири, за да обхване и мерките за предотвратяване и управление на рисковете, свързани със здравето на животните, защитата на растенията и околната среда.

(55)

Междубраншовите организации се признават в конкретен сектор, посочен в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Въпреки това, тъй като междубраншови организации могат да извършват дейност в повече от един сектор, както и с цел да се избегне административна тежест от задължаването им да създадат няколко междубраншови организации за целите на признаването, следва да е възможно дадена междубраншова организация да бъде призната повече от веднъж. В подобни случаи обаче междубраншовата организация следва да изпълнява условията за признаване за всеки един от съответните сектори.

(56)

С цел улесняване на по-доброто предаване на сигналите на пазара и засилване на връзките между цените на производителите и добавената стойност по цялата верига на доставка, земеделските стопани, включително асоциациите на земеделски стопани, следва да имат право да се споразумеят с първия си изкупвач по клаузи за споделяне на стойността, включително на пазарните печалби и загуби. Тъй като междубраншовите организации могат да са от важно значение за създаване на условия за диалог между участниците във веригата на доставка, както и за насърчаване на най-добрите практики и прозрачността на пазара, те следва да имат възможност да определят стандартни клаузи за споделяне на стойността. Въпреки това, използването на клаузи за споделяне на стойността от земеделски стопани, асоциации на земеделски стопани и техния първи изкупвач следва да продължи да бъде доброволно.

(57)

Опитът, натрупан при прилагането на член 188 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, сочи, че необходимото приемане на актове за изпълнение относно управлението на прости математически процеси, свързани с начина на разпределяне на квотите, е тромаво и ресурсоемко, без никакво конкретно предимство, свързано с такъв подход. Комисията в действителност не разполага със свобода на преценка в това отношение, тъй като съответната формула вече е определена в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (11). С цел да се намали свързаната с това административна тежест и да се рационализира процесът, следва да се предвиди, че Комисията оповестява резултатите от разпределението на тарифните квоти чрез подходяща публикация в интернет. Освен това следва да се включи специална разпоредба, която предвижда, че държавите членки следва да издават лицензии само след публикуването на резултатите от разпределението от Комисията.

(58)

С цел да се гарантира ефективното използване на член 209 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 от страна на организациите на земеделски стопани или организациите на производители, или техните асоциации следва да се въведе възможност за искане на становище от Комисията относно съвместимостта на споразуменията, решенията и съгласуваните практики на организациите на земеделски стопани или организациите на производители, или техните асоциации с целите, определени в член 39 от ДФЕС.

(59)

С цел да се гарантира ефективното и своевременно прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1308/2013, които дават възможност засегнатите при сериозен дисбаланс на пазарите сектори да бъдат временно стабилизирани посредством колективните договори и решения, възможностите за подобни колективни действия следва да обхванат и земеделските стопани и асоциациите на земеделски стопани. Освен това такива временни мерки вече не следва да бъдат разрешени само като крайно средство, а биха могли да допълват дейностите на Съюза в контекста на публичната интервенция, частното складиране и извънредните мерки, предвидени в Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(60)

Тъй като е целесъобразно да продължи да се оказва помощ на сектора на млякото и млечните продукти в прехода, започнал в резултат на прекратяване използването на квотната система, и за да се стимулира този сектор да отговаря по-ефективно на пазарните и ценовите колебания, разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1308/2013, укрепващи договорните условия в сектора на млякото и млечните продукти, вече не следва да имат краен срок на действие.

(61)	Селскостопанските пазари следва да бъдат прозрачни, а информацията за цените следва да бъде достъпна и от полза за всички участници.

(62)

Опитът, натрупан при прилагането на част II, раздел А от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, сочи, че необходимото приемане на актове за изпълнение относно одобряването на ограничени повишения на граничните стойности за обогатяване на вино, които са от техническо и неоспоримо естество, е тромаво и ресурсоемко, без никакво конкретно предимство, свързано с такъв подход. С цел да се намали свързаната административна тежест и да се рационализира процесът, следва да се предвиди, че държавите членки, които решат да използват тази дерогация, уведомяват Комисията за всяко подобно решение.

(63)

Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12) предвижда възможността за разделяне на бюджетните задължения на годишни вноски само в случай на одобрение на многогодишни програми за ликвидиране, контрол и надзор на болести по животните и зоонози, за програми за наблюдение относно наличието на вредители и за програми за борба с вредителите в най-отдалечените региони на Съюза. В интерес на опростяването и с цел намаляване на административната тежест тази възможност следва да бъде разширена, за да обхване други действия, предвидени в посочения регламент.

(64)	За да може предвидените в настоящия регламент изменения да започнат да се прилагат от 1 януари 2018 г., той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(65)	Поради това регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013 и (ЕС) № 652/2014 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕXA НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 1305/2013

Регламент (ЕС) № 1305/2013 се изменя, както следва:

В член 2, параграф 1 втора алинея се изменя, както следва:

а)

буква н) се заменя със следното:

„н)

„млад земеделски стопанин“ означава лице на не повече от 40 години към момента на подаване на заявлението, което притежава достатъчни професионални умения и компетентност и установява за пръв път земеделско стопанство в качеството на ръководител на такова стопанство; установяването може да се извършва самостоятелно или съвместно с други земеделски стопани, независимо от правната му форма;“

б)

добавя се следната буква:

„т)	„дата на установяване“ означава датата, на която заявителят извършва или приключва действие(я), свързано(и) с установяването, посочено в буква н).“

В член 8, параграф 1, буква з) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

таблица, в която са посочени общият размер на планираното участие на Съюза и приложимото процентно участие на ЕЗФРСР за всяка мярка, за вида операция със специално процентно участие на ЕЗФРСР, за вида операция, посочен в член 37, параграф 1 и член 39а, и за техническата помощ. Когато е приложимо, в тази таблица се посочва поотделно размерът на участието на ЕЗФРСР за по-слабо развитите региони и за останалите региони;“.

В член 14 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Допустими разходи по тази мярка са разходите за организиране и провеждане на трансфера на знания или действията за осведомяване. Инфраструктура, установена в резултат на демонстрация, може да се използва след приключването на операцията. При демонстрационни проекти подпомагането може да включва и съответните разходи за инвестиции. Допустими са също така пътните и квартирните разходи и дневните на участниците, както и разходите за заместване на земеделските стопани. Всички разходи, определени по настоящия параграф, се изплащат на бенефициера.“

Член 15 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Бенефициер на подпомагането, предоставено в съответствие с параграф 1, букви а) и в), е или доставчикът на консултации или обучение, или управляващият орган. Когато бенефициер е управляващият орган, доставчикът на консултации или обучение се избира от орган, който е функционално независим от управляващия орган. Подпомагането, предвидено в параграф 1, буква б), се предоставя на органа или структурата, избрани да въведат услугите за управление на стопанства, услуги по заместване в стопанства, консултантски услуги в областта на селското стопанство и консултантски услуги в областта на горското стопанство.“;

б)

в параграф 3 първа алинея се заменя със следното:

„3. Органите или структурите, избрани да предоставят консултации, трябва да разполагат с подходящи ресурси от редовно обучен и квалифициран персонал и консултантски опит и да се характеризират с надеждност по отношение на областите, в които дават консултации. Доставчиците по тази мярка се избират чрез процедура за подбор, която е отворена за участие както за публични, така и за частни структури. Процедурата за подбор е обективна и изключва кандидати с конфликт на интереси.“;

в)	вмъква се следният параграф: „3а. За целите на настоящия член държавите членки извършват в съответствие с член 65, параграф 1 всички проверки на равнището на доставчика на консултации или обучение.“

Член 16 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1 уводната част се заменя със следното: „1. Подпомагането по тази мярка обхваща присъединяването за първи път или участието през предходните пет години на земеделски стопани или групи земеделски стопани във:“;

б)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Подпомагането по тази мярка може да покрива и разходите, произтичащи от дейности за предоставяне на информация и популяризиране, осъществявани от групи производители по отношение на продукти, които попадат в обхвата на схема за качество, получаваща подпомагане съгласно параграф 1 от настоящия член. Чрез дерогация от член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, тези дейности могат да бъдат осъществявани само на вътрешния пазар.

3. Подпомагането по параграф 1 се отпуска като годишно поощрително плащане, чийто размер се определя съобразно размера на постоянните разходи, възникнали от участието в подпомагани схеми, за максимален срок от пет години.

В случай на присъединяване за първи път преди подаването на заявление за подпомагане съгласно параграф 1, максималният срок от пет години се намалява с броя на годините, изтекли от присъединяването за първи път към схемата за качество до момента на подаване на заявлението за подпомагане.

За целите на настоящия параграф „постоянни разходи“ означава разходите, възникнали от присъединяването към подпомагана схема за качество и годишната вноска за участие в такава схема, включително, при необходимост, разходите за проверки, които се изискват за удостоверяване на спазването на спецификациите на схемата.

За целите на настоящия член „земеделски стопанин“ означава активен земеделски стопанин по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.“

Член 17 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)

са свързани с преработката, предлагането на пазара и/или развитието на селскостопански продукти, които попадат в обхвата на приложение I към ДФЕС, или на памук, с изключение на рибни продукти; резултатът от производствения процес може да бъде продукт, който не е включен в обхвата на посоченото приложение; когато подпомагането се предоставя под формата на финансови инструменти, вложените ресурси също могат да бъдат продукт, който не е включен в обхвата на посоченото приложение, при условие че инвестицията допринася за постигането на един или повече от приоритетите на Съюза за развитие на селските райони;“

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. На млади земеделски стопани, които за пръв път установяват земеделско стопанство, на което са ръководители, може да бъде предоставено подпомагане във връзка с инвестиции, направени с цел спазване на стандартите на Съюза, приложими по отношение на селскостопанското производство, включително безопасността на труда. Такова подпомагане може да бъде предоставено за не повече от 24 месеца от датата на установяване, определена в програмата за развитие на селските райони, или до приключването на дейностите, определени в бизнес плана, посочен в член 19, параграф 4.“;

Член 19 се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Заявлението за подпомагане по параграф 1, буква а), подточка i) се подава най-късно 24 месеца след датата на установяването.

Подпомагането по параграф 1, буква а) се предоставя само при представянето на бизнес план. Изпълнението на този бизнес план започва най-късно девет месеца след датата на решението за отпускане на помощта. Бизнес планът е с максимална продължителност пет години.

В бизнес плана се предвижда, че младият земеделски стопанин започва да спазва член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка, в срок от 18 месеца от датата на решението за отпускане на помощта.

Държавите членки определят действието(ята) по член 2, параграф 1, буква т) в програмите за развитие на селските райони.

Държавите членки определят горни и долни прагове за достъп до подпомагане на бенефициер или стопанство съгласно параграф 1, буква а), подточки i) и iii). Долният праг за подпомагане по параграф 1, буква а), подточка i) е по-висок от горния праг за подпомагане по параграф 1, буква а), подточка iii). Подпомагането се ограничава до стопанства, попадащи в обхвата на определението за микро- и малки предприятия.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„4а. Чрез дерогация от член 37, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, подпомагането по параграф 1, буква а), подточка i) от настоящия член може да се предостави и под формата на финансови инструменти или като комбинация от безвъзмездни средства и финансови инструменти.“;

в)	параграф 5 се заменя със следното: „5. Подпомагането по параграф 1, буква а) се изплаща най-малко на две вноски. Плащанията могат да бъдат намаляващи. Плащането на последната вноска по параграф 1, буква а), подточки i) и ii) се извършва само при коректно изпълнение на бизнес плана.“

8)	В член 20 се добавя следният параграф: „4. Параграфи 2 и 3 не се прилагат, когато подпомагането се предоставя под формата на финансови инструменти.“

Член 23 се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя със следното: „Член 23 Създаване, възобновяване или възстановяване на агролесовъдни системи“;

б)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Подпомагането по член 21, параграф 1, буква б) се предоставя на частни стопани на земя, както и на общини и техни асоциации и покрива разходите за създаване, възобновяване и/или възстановяване и за годишна премия за хектар, която да покрива разходите за поддръжка за максимален срок от пет години.“

10)

Член 28 се изменя, както следва:

а)

в параграф 6 втора алинея се заменя със следното:

„При изчисляване на плащанията, посочени в първа алинея, държавите членки приспадат сумата, необходима за изключване на двойно финансиране на практиките, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Държавите членки могат да изчислят подлежащата на приспадане сума като фиксирана средна сума, приложима към всички заинтересовани бенефициери, които извършват съответния вид операция.“;

б)

параграф 9 се заменя със следното:

„9. Може да се предоставя подпомагане за опазване и устойчиво използване и развитие на генетичните ресурси в селското стопанство, включително на нетипични за местната среда ресурси, за операции, които не попадат в обхвата на разпоредбите на параграфи 1—8. Тези ангажименти могат да се изпълняват от бенефициери, различни от посочените в параграф 2.“

11)

Член 29 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Подпомагането по настоящата мярка се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.“;

б)

в параграф 4 втора алинея се заменя със следното:

„При изчисляване на плащанията, посочени в първа алинея, държавите членки приспадат сумата, необходима за изключване на двойно финансиране на практиките, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Държавите членки могат да изчислят подлежащата на приспадане сума като фиксирана средна сума, приложима към всички заинтересовани бенефициери, които изпълняват съответните подмерки.“

12)

В член 30, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„При изчисляване на плащанията, свързани с подпомагането, посочено в първа алинея, държавите членки приспадат сумата, необходима за изключване на двойно финансиране на практиките, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Държавите членки могат да изчислят подлежащата на приспадане сума като фиксирана средна сума, приложима към всички заинтересовани бенефициери, които изпълняват съответните подмерки.“

13)

Член 31 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Плащанията се отпускат на земеделски стопани, които се ангажират да продължат да упражняват своята селскостопанска дейност в районите, определени съгласно член 32, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.“;

б)

в параграф 5 първа алинея се заменя със следното:

„5. В допълнение към плащанията, предвидени в параграф 2, държавите членки могат да отпускат плащания по тази мярка в периода от 2014 г. до 2020 г. на бенефициери в области, които са отговаряли на условията за подпомагане съгласно член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 през програмния период 2007—2013 г. За бенефициери от райони, които вече не отговарят на условията за подпомагане след новото райониране съгласно член 32, параграф 3, тези плащания намаляват прогресивно през период от най-много четири години. Този период е с начало датата, на която е приключило районирането в съответствие с член 32, параграф 3, и най-късно през 2019 г. Посочените плащания започват на равнище от не повече от 80 % от средното плащане, определено в програмата за програмния период 2007—2013 г. в съответствие с член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, и приключват най-късно през 2020 г. на равнище от не повече от 20 %. Когато в резултат на прилагането на прогресивното намаляване равнището на плащанията достигне 25 EUR, държавата членка може да продължи плащанията на това равнище до изтичането на преходния период.“

14)

В член 33 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Плащанията за хуманно отношение към животните по настоящата мярка се отпускат на земеделски стопани, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече поети ангажименти за хуманно отношение към животните, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.“

15)

Член 36 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)	инструмент за стабилизиране на доходите под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове, обезпечаващи обезщетения на земеделските стопани от всички сектори при сериозен спад в техните доходи;“

ii)

добавя се следната буква:

„г)	специфичен за сектора инструмент за стабилизиране на доходите под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове, обезпечаващи обезщетения на земеделските стопани от конкретен сектор при сериозен спад в техните доходи.“;

б)	параграф 2 се заменя със следното: „2. За целите на настоящия член „земеделски стопанин“ означава активен земеделски стопанин по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. За целите на параграф 1, букви б), в) и г) „взаимоспомагателен фонд“ означава схема, акредитирана от държавата членка съгласно националното право, чиято цел е застраховането на членуващите земеделски стопани, при която се извършват компенсаторни плащания на членуващите земеделски стопани за икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления или болест по животните или по растенията, нашествие на вредители или екологичен инцидент, или за сериозен спад в техните доходи.“;

г)	в параграф 5 втора алинея се заличава.

16)

В член 37, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1. Подпомагането по член 36, параграф 1, буква а) се предоставя единствено за застрахователни договори, покриващи загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления, от болест по животните или по растенията, от нашествие на вредители, от екологичен инцидент или от приемане на мярка в съответствие с Директива 2000/29/ЕО с цел ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или нашествие на вредители, които са унищожили над 20 % от средногодишната продукция на земеделския стопанин за предходния тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предходния петгодишен период, като се изключват годините с най-високия и най-ниския показател. За изчисляване на годишната продукция на земеделския стопанин могат да се използват индекси. Използваният метод на изчисление трябва да позволява да се определи действителната загуба на отделен земеделски стопанин за определена година.“

17)

Член 38 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се изменя, както следва:

първа алинея се заменя със следното:

„3. Финансовите вноски, посочени в член 36, параграф 1, буква б), могат да се отнасят единствено до:

а)	административните разходи за създаване на взаимоспомагателния фонд, разпределени през максимум три години така, че да намаляват прогресивно;

б)	сумите, изплатени от взаимоспомагателния фонд като финансови обезщетения на земеделските стопани. Освен това, финансовите вноски могат да се отнасят до лихвата по търговските заеми, взети от взаимоспомагателния фонд с цел изплащане на финансови обезщетения на земеделските стопани в случай на криза;

в)	допълване на годишните плащания във фонда;

г)	първоначалния капитал на взаимоспомагателния фонд.“;

ii)	трета алинея се заличава;

б)	в параграф 5 първа алинея се заменя със следното: „5. Подпомагането се ограничава до максималния размер, определен в приложение II. При подпомагането по параграф 3, буква б) се отчита всяко вече предоставено подпомагане съгласно параграф 3, букви в) и г).“

18)

Член 39 се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя със следното: „Член 39 Инструмент за стабилизиране на доходите за земеделските стопани от всички сектори“;

б)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Подпомагането по член 36, параграф 1, буква в) се предоставя само при условие че спадът в доходите надхвърля 30 % от средногодишния доход на отделния земеделски стопанин за предходния тригодишен период или от усреднената сума за три години на база предходния петгодишен период, като се изключват годините с най-високия и най-ниския показател. За целите на член 36, параграф 1, буква в) под доход се разбира сумата на приходите, които земеделският стопанин получава от пазара, включително всички форми на публично подпомагане, намалена с разходите за вложени ресурси. Плащанията от взаимоспомагателния фонд за земеделските стопани компенсират по-малко от 70 % от загубата на доходи през годината, в която производителят има право да получава помощта. За изчисляване на годишната загуба на доход на земеделския стопанин могат да се използват индекси.“;

в)

параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4. Финансовите вноски, посочени в член 36, параграф 1, буква в), могат да се отнасят единствено до:

а)	административните разходи за създаване на взаимоспомагателния фонд, разпределени през максимум три години така, че да намаляват прогресивно;

б)	сумите, изплатени от взаимоспомагателния фонд като финансови обезщетения на земеделските стопани. Освен това, финансовите вноски могат да се отнасят до лихвата по търговските заеми, взети от взаимоспомагателния фонд с цел изплащане на финансови обезщетения на земеделските стопани в случай на криза;

в)	допълване на годишните плащания във фонда;

г)	първоначалния капитал на взаимоспомагателния фонд.

5. Подпомагането се ограничава до максималния размер, определен в приложение II. При подпомагането по параграф 4, буква б) се отчита всяко вече предоставено подпомагане съгласно параграф 4, букви в) и г).“

19)

Вмъква се следният член:

„Член 39а

Инструмент за стабилизиране на доходите за земеделските стопани от конкретен сектор

1. Подпомагането по член 36, параграф 1, буква г) се предоставя само в надлежно обосновани случаи и когато спадът в доходите надхвърля праг от най-малко 20 % от средногодишния доход на отделния земеделски стопанин за предходния тригодишен период или усреднената сума за три години на база предходния петгодишен период, като се изключват годините с най-високия и най-ниския показател. За изчисляване на годишната загуба на доход на земеделския стопанин могат да се използват индекси. „Доходи“ по смисъла на член 36, параграф 1, буква г) означава сумата на приходите, които земеделският стопанин получава от пазара, включително всички форми на публично подпомагане, намалена с разходите за вложени ресурси. Плащанията от взаимоспомагателния фонд за земеделските стопани компенсират по-малко от 70 % от загубата на доходи през годината, в която производителят има право да получава помощта.

2. Член 39, параграфи 2—5 се прилага за целите на подпомагането по член 36, параграф 1, буква г).“

20)

Член 45 се изменя, както следва:

а)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Когато се предоставя подпомагане чрез финансов инструмент, установен в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, работният капитал може да бъде допустим разход. Подобни допустими разходи не могат да надхвърлят по-високата от следните две стойности: 200 000 EUR или 30 % от общия размер на допустимите разходи за инвестицията.“;

б)	добавя се следният параграф: „7. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, когато подпомагането се предоставя под формата на финансови инструменти.“

21)

Член 49 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея, в изключителни и надлежно обосновани случаи, в които е невъзможно да се установят критерии за подбор поради естеството на вида операции, управляващият орган може да определи друг метод за подбор, който се описва в програмата за развитие на селските райони след консултация с комитета за мониторинг.“;

б)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Органът на държавата членка, който отговаря за подбора на операциите, гарантира, че с изключение на операциите по член 18, параграф 1, буква б), член 24, параграф 1, буква г), членове 28—31, 33—34 и 36—39a, операциите се избират в съответствие с посочените в параграф 1 критерии за подбор и по прозрачна и добре документирана процедура.

3. Бенефициерите може да бъдат избирани въз основа на покани за представяне на предложения, при които се прилагат специални критерии за икономическа, социална и екологична ефективност.“;

в)	добавя се следният параграф: „4. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато подпомагането се предоставя под формата на финансови инструменти.“

22)

В член 59 параграф 4 се изменя, както следва:

а)

буква е) се заменя със следното:

„е)	100 % за сума от 100 милиона евро, по цени от 2011 г., разпределена за Ирландия, за сума от 500 милиона евро, по цени от 2011 г., разпределена за Португалия, и за сума от 7 милиона евро, по цени от 2011 г., разпределена за Кипър.“;

б)

добавя се следната буква:

„з)	процентното участие, посочено в член 39а, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за финансовия инструмент, посочен в член 38, параграф 1, буква в) от същия регламент.“

23)

Член 60 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Чрез дерогация от член 65, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 в случай на извънредни мерки поради природни бедствия, катастрофични събития или неблагоприятни климатични явления или на съществени и внезапни промени в социално-икономическите условия в държавата членка или региона, в програмите за развитие на селските райони може да се предвиди разходите, свързани с промени в програмата, да се считат за допустими от датата на настъпване на събитието.“;

б)

в параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„С изключение на общите разходи, определени в член 45, параграф 2, буква в), във връзка с инвестиционни операции по мерки, попадащи в обхвата на член 42 от ДФЕС, за допустими се считат само разходи, които са направени след подаването на заявление до компетентния орган. Въпреки това държавите членки могат да предвидят в своите програми, че са допустими и разходите, които са свързани с извънредни мерки поради природни бедствия, катастрофични събития или неблагоприятни климатични явления или съществени и внезапни промени в социално-икономическите условия в държавата членка или региона, и които са били направени от бенефициера след настъпване на събитието.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Плащанията от бенефициери се оправдават с фактури и документи, които доказват извършването на плащане. Когато това не е възможно, плащанията се оправдават с документи с равностойна доказателствена стойност, с изключение при формите на подпомагане, посочени в член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, освен в буква а) от него.“

24)

В член 62 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Когато помощта се отпуска въз основа на стандартни разходи или допълнителни разходи и пропуснати доходи в съответствие с член 21, параграф 1, букви а) и б), по отношение на пропуснати доходи и разходи за поддръжка, и с членове 28—31, 33 и 34, държавите членки гарантират, че съответните изчисления са адекватни и точни, както и че са направени предварително въз основа на честен, справедлив и проверим метод на изчисление. За тази цел орган, който е функционално независим от органите, отговарящи за изпълнението на програмата, и който разполага с подходящите експертни знания, прави изчисленията или потвърждава адекватността и точността на изчисленията. В програмата за развитие на селските райони се включва декларация, потвърждаваща адекватността и точността на изчисленията.“

25)	В член 66 параграф 1 буква б) се заличава.

26)

В член 74 буква а) се заменя със следното:

„а)	преди публикуването на съответната покана за представяне на предложения дава консултации и становище относно критериите за подбор за финансираните операции, като тези критерии се преразглеждат съобразно нуждите на програмирането;“.

27)	Приложение II се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

Член 2

Изменения на Регламент (ЕС) № 1306/2013

Регламент (ЕС) № 1306/2013 се изменя, както следва:

Член 26 се изменя, както следва:

а)	параграф 2 се заличава;

б)

параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. До 30 юни на съответната календарна година, за която се прилага тази ставка на корекция, Комисията приема актове за изпълнение за определяне на ставката на корекция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 116, параграф 2.

4. До 1 декември на съответната календарна година, за която се прилага тази ставка на корекция, въз основа на нова информация Комисията може да приеме актове за изпълнение за промяна на ставката на корекция, определена в съответствие с параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 116, параграф 2.“

В член 38 параграф 3 се заменя със следното:

„3. В случай на съдебно производство или на административно обжалване със суспензивен ефект, срокът за автоматичната отмяна на финансовото задължение, посочен в параграф 1 или 2, спира да тече по отношение на сумата, свързана със съответните операции, за срока на провеждане на съдебното производство или на административното обжалване, при условие че Комисията получи подкрепена с доказателства нотификация от държавата членка до 31 януари на година N + 4.“

В член 43, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)	суми, които съгласно членове 40, 52 и 54 и, когато става въпрос за разходите по ЕФГЗ — съгласно член 41, параграф 2 и член 51, трябва да бъдат изплатени в полза на бюджета на Съюза, включително натрупаните по тях лихви;“.

В член 54, параграф 3, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

подлежащата на възстановяване от бенефициера сума в случаите на индивидуално плащане по схема за подпомагане или мярка за подпомагане е между 100 EUR и 250 EUR, без да се включват лихвите, и съответната държава членка прилага праг, равен на подлежащата на възстановяване сума или по-висок от нея, под който съгласно националното си право не пристъпва към събиране на вземания на национално равнище.“

В член 63, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Когато неизпълнението засяга национални правила или правила на Съюза в областта на обществените поръчки, частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще бъде оттеглена, се определя въз основа на тежестта на неизпълнението и в съответствие с принципа на пропорционалност. Законосъобразността и редовността на операциите са засегнати само до размера на частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще бъде оттеглена.“

В член 72 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) от настоящия член държавите членки могат да решат, че:

а)

не е необходимо да бъдат декларирани земеделски парцели с площ до 0,1 хектара, за които не е подадено заявление за плащане, при условие че общата площ на парцелите не надхвърля 1 хектар, и/или могат да решат, че земеделски стопанин, който не е подал заявление за директно плащане на площ, не е необходимо да декларира земеделските си парцели, когато общата площ не надвишава 1 хектар. Във всички случаи земеделският стопанин посочва в заявлението си, че има на разположение земеделски парцели, и по искане на компетентните органи посочва местоположението им;

б)

земеделските стопани, които участват в схемата за подпомагане на дребни земеделски стопани, посочена в дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, не е необходимо да декларират земеделските парцели, за които не е подадено заявление за плащане, освен ако такава декларация не се изисква за целите на друга помощ или подпомагане.“

В член 75, параграф 1 трета и четвърта алинея се заменят със следното:

„Независимо от първа и втора алинея от настоящия параграф, държавите членки могат:

а)	преди 1 декември, но не по-рано от 16 октомври, да отпускат авансови плащания в размер до 50 % за директни плащания;

б)	преди 1 декември да отпускат авансови плащания в размер до 75 % за подпомагане по програмите за развитие на селските райони, както е посочено в член 67, параграф 2.

По отношение на предоставеното подпомагане по програмите за развитие на селските райони, както е посочено в член 67, параграф 2, първа и втора алинея от настоящия параграф се прилагат по отношение на заявленията за помощ или исканията за плащане, считано от референтната 2019 година.“

Член 3

Изменения на Регламент (ЕС) № 1307/2013

Регламент (ЕС) № 1307/2013 се изменя, както следва:

Член 4 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

буква з) се заменя със следното:

„з)

„постоянно затревена площ и постоянно пасище“ (наричани заедно „постоянно затревени площи“) означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече, както и, ако държавите членки решат това, която не е била обработвана в продължение на пет години или повече; тя може да включва други видове като храсти и/или дървета, които са подходящи за паша, и, когато държавите членки вземат такова решение, други видове, като например храсти и/или дървета, които са източници на фураж за животните, при условие че тревите и другите тревни фуражи остават преобладаващи. Освен това държавите членки може да решат да считат за постоянно затревени площи:

i)	подходяща за паша земя, която е част от установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша; и/или

ii)	подходяща за паша земя, в която тревите и другите тревни фуражи не са преобладаващи или липсват в зоните на паша;“

ii)

добавя се следната алинея:

„Независимо от първа алинея, букви е) и з), държавите членки, които преди 1 януари 2018 г. са приемали парцели земя, оставени под угар, като обработваема земя, могат да продължат да ги приемат като такава земя и след тази дата. От 1 януари 2018 г. парцелите земя, оставени под угар, които през 2018 г. са били приети за обработваема земя съгласно настоящата алинея, стават постоянно затревени площи през 2023 г. или след това, ако са изпълнени условията, посочени в буква з).“;

б)

в параграф 2 се добавят следните алинеи:

„Държавите членки може да решат, че:

а)

земя, която не е била обработвана в продължение на пет или повече години, се счита за постоянно затревена площ, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква з), при условие че същата се използва за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), и не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години;

б)	постоянно затревената площ може да включва други видове, като например храсти и/или дървета, източници на фураж за животните, в зони, където тревите и другите тревни фуражи са преобладаващи; и/или

в)	подходящата за паша земя, в която тревите и другите тревни фуражи не са преобладаващи или липсват в зоните на паша, се счита за постоянно затревена площ, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква з).

Държавите членки може да решат, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, да прилагат своето решение в съответствие с трета алинея, буква б) и/или в) от настоящия параграф на цялата си територия или на част от нея.

До 31 март 2018 г. държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, взето съгласно трета и четвърта алинея от настоящия параграф.“

В член 6, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Когато държава членка използва възможността, предвидена в член 36, параграф 4, втора алинея, националният таван, предвиден в приложение II за тази държава членка за съответната година, може да бъде надвишен със сумата, изчислена съгласно посочената алинея.“

Член 9 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„3а. В допълнение към параграфи 1, 2 и 3, държавите членки може да решат да не бъдат отпускани директни плащания на земеделски стопани, които не са регистрирани във връзка със селскостопанската си дейност в национален данъчен регистър или национален регистър за социално осигуряване.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Параграфи 2, 3 и 3а не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили само директни плащания в размер, който не превишава определена сума. Тази сума се определя от държавите членки въз основа на обективни критерии, като например техните национални или регионални характеристики, и не е по-голяма от 5 000 EUR.“;

в)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. До 1 август 2014 г. държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, посочено в параграф 2, 3 или 4, а до 31 март 2018 г. — за всяко решение, посочено в параграф 3а. При изменение на посочените решения държавите членки уведомяват Комисията в рамките на две седмици от датата, на която е било взето решението за изменение.“;

г)

добавят се следните параграфи:

„7. От 2018 г. или от всяка следваща година държавите членки могат да решат, че лицата или групите от лица, попадащи в обхвата на параграф 2, първа и втора алинея, могат да се позовават само на един или два от трите критерия, изброени в параграф 2, трета алинея, за да докажат, че са активни земеделски стопани. Държавите членки уведомяват Комисията за това решение до 31 март 2018 г., ако то започва да се прилага от 2018 г., или до 1 август на годината, предхождаща началната година на прилагане, ако то започва да се прилага от някоя следваща година.

8. Държавите членки могат да решат да спрат прилагането на параграф 2 от 2018 г. или от всяка следваща година. Те уведомяват Комисията за това решение до 31 март 2018 г., ако то започва да се прилага от 2018 г., или до 1 август на годината, предхождаща началната година на прилагане, ако то започва да се прилага от някоя следваща година.“

В член 11 параграф 6 се заменя със следното:

„6. Държавите членки може да преразглеждат на годишна основа своите решения за намаляване на плащанията съгласно настоящия член, при условие че преразглеждането не води до намаляване на сумите, които са на разположение за развитие на селските райони.

Държавите членки уведомяват Комисията за решенията, взети в съответствие с настоящия член, и за очаквания резултат от намаленията за годините до 2019 г. в срок до 1 август на годината, предхождаща началото на прилагането на тези решения, като последната възможна дата за подобно уведомление е 1 август 2018 г.“

Член 14 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки може да решат да преразгледат решенията, посочени в настоящия параграф, считано от календарната 2019 г., като до 1 август 2018 г. уведомяват Комисията за всяко решение въз основа на такова преразглеждане. Никое решение въз основа на такова преразглеждане не може да води до намаляване на процента, съобщен на Комисията в съответствие с първа, втора, трета и четвърта алинея.“;

б)

в параграф 2 се добавя следната алинея:

„Държавите членки може да решат да преразгледат решенията, посочени в настоящия параграф, считано от календарната 2019 г., като до 1 август 2018 г. уведомяват Комисията за всяко решение въз основа на такова преразглеждане. Никое решение въз основа на такова преразглеждане не може да води до увеличаване на процента, съобщен на Комисията в съответствие с първа, втора, трета и четвърта алинея.“

В член 31, параграф 1 буква ж) се заменя със следното:

„ж)

когато държавите членки считат това за необходимо, линейно намаление на стойността на правата на плащане по схемата за основно плащане на национално или на регионално равнище, за да се включат случаите, посочени в член 30, параграф 6 от настоящия регламент. В допълнение, държавите членки, които вече прилагат линейно намаление, могат през същата година да приложат и линейно намаление на стойността на правата на плащане по схемата за основно плащане на национално или на регионално равнище, за да включат случаите, посочени в член 30, параграф 7, първа алинея, букви а) и б) от настоящия регламент;“.

В член 36, параграф 4 се добавят следните алинеи:

„За всяка държава членка сумата, изчислена в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, може да се увеличи най-много с 3 % от съответния годишен национален таван, определен в приложение II, след като се приспадне сумата, получена в резултат на прилагането на член 47, параграф 1 за съответната година. Когато дадена държава членка прилага такова увеличение, то се взема предвид от Комисията при определянето на годишния национален таван за схемата за единно плащане на площ съгласно първа алинея от настоящия параграф. За тази цел държавите членки уведомяват Комисията до 31 януари 2018 г. за годишните проценти, с които изчислената по параграф 1 от настоящия член сума ще бъде увеличавана през всяка календарна година, считано от 2018 г.

Държавите членки може да преразглеждат на годишна основа решението си по втора алинея от настоящия параграф, като уведомяват Комисията за всяко решение въз основата на такова преразглеждане, до 1 август на годината, предхождаща началото на неговото прилагане.“

Член 44 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Без да се засяга броят култури, който е необходим съгласно параграф 1, установените в него максимални прагове не се прилагат за стопанства, в които тревите или другите тревни фуражи или земята, оставена под угар или засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, обхващат повече от 75 % от обработваемата земя. В тези случаи основната култура на оставащата обработваема площ не трябва да заема повече от 75 % от нея, освен когато тази площ е заета от треви или други тревни фуражи или е оставена под угар.“;

б)

в параграф 3 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	когато повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби;

б)

когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, се използва за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;“

в)	в параграф 4 втора алинея се заменя със следното: „Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род. Спелтата (Triticum spelta) се счита за различна култура от културите, които спадат към същия род.“

Член 46 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1. Когато обработваемата земя на стопанството включва повече от 15 хектара, земеделският стопанин взема мерки за това, считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща най-малко 5 % от обработваемата земя на стопанството, която земеделският стопанин е декларирал в съответствие с член 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и — ако те се считат за екологично насочена площ в съответствие с параграф 2 от настоящия член — включваща площите, посочени в букви в) г), ж), з), к) и л) от посочения параграф, да представлява екологично насочена площ.“;

б)

параграф 2 се изменя, както следва:

в първа алинея се добавят следните букви:

„к)	площи с мискантус;

л)	площи със Silphium perfoliatum;

м)	земя, оставена под угар за медоносни растения (видове, богати на полен и нектар).“;

ii)

втора алинея се заменя със следното:

„С изключение на площите от стопанството, посочени в първа алинея, букви ж), з), к) и л) от настоящия параграф, екологично насочената площ трябва да е разположена върху обработваемата земя на стопанството. При площи, посочени в първа алинея, букви в) и г) от настоящия параграф, екологично насочената площ може да бъде и в съседство с обработваемата земя на стопанството, която земеделският стопанин е декларирал в съответствие с член 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013.“;

в)

в параграф 4 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;

б)

където повече от 75 % от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянно затревена площ и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;“.

10)

Член 50 се изменя, както следва:

а)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Плащането за млади земеделски стопани се отпуска на земеделски стопанин за срок от пет години, считано от първото подаване на заявлението за плащане за млади земеделски стопани, при условие че заявлението е подадено в рамките на пет години от установяването на стопанството, посочено в параграф 2, буква а). Този петгодишен срок се прилага и за земеделските стопани, които са получили плащане за млади земеделски стопани във връзка с искания за плащане за референтната 2018 година.

Чрез дерогация от първа алинея, второ изречение, държавите членки могат да решат, че за младите земеделски стопани, които са установили стопанство в съответствие с параграф 2, буква а) през периода 2010—2013 г., петгодишният срок се намалява с броя на годините, които са изминали от установяването на стопанството, посочено в параграф 2, буква а), и първото подаване на заявлението за плащане за млади земеделски стопани.“;

б)

в параграф 6 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	между 25 и 50 % от средната стойност на правата на плащане, притежавани или взети под аренда от земеделския стопанин; или

б)

между 25 и 50 % от размер, изчислен чрез разделяне на фиксиран процент от националния таван за календарната 2019 година, определен в приложение II, на броя на всички отговарящи на условията за подпомагане хектари, декларирани през 2015 г. в съответствие с член 33, параграф 1. Този фиксиран процент е равен на дела от националния таван, оставащ за схемата за основно плащане в съответствие с член 22, параграф 1 за 2015 г.“;

в)

параграф 7 се заменя със следното:

„7. Държавите членки, които прилагат член 36, ежегодно изчисляват размера на плащането за млади земеделски стопани, като умножават числото, отговарящо на стойността между 25 % и 50 % от схемата за единно плащане на площ, изчислена в съответствие с член 36, по броя отговарящи на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин е декларирал в съответствие с член 36, параграф 2.“;

г)

в параграф 8 първа алинея се заменя със следното:

„8. Чрез дерогация от параграфи 6 и 7 от настоящия член, държавите членки могат да изчисляват ежегодно размера на плащането за млади земеделски стопани, като умножават числото, отговарящо на стойността между 25 и 50 % от средното национално плащане на хектар, по броя права, които земеделският стопанин е активирал в съответствие с член 32, параграф 1, или по броя отговарящи на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин е декларирал в съответствие с член 36, параграф 2.“;

д)

в параграф 10 първа алинея се заменя със следното:

„10. Вместо да прилагат параграфи 6—9 държавите членки могат да отпуснат еднократна годишна сума на земеделски стопанин, изчислена чрез умножаване на фиксиран брой хектари по числото, отговарящо на стойността между 25 и 50 % от средното национално плащане на хектар, определено в съответствие с параграф 8.“

11)

Член 52 се изменя, както следва:

а)	параграф 5 се заличава;

б)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. Обвързаното с производството подпомагане представлява схема за ограничаване на производството под формата на годишно плащане въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни и се предоставя при спазване на финансовите тавани, които държавите членки определят за всяка мярка и съобщават на Комисията.“;

в)

добавя се следният параграф:

„10. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70 за допълване на настоящия регламент по отношение на мерки с цел да се избегне рискът бенефициери на доброволно обвързано с производството подпомагане да пострадат от структурните пазарни дисбаланси в даден сектор. С тези делегирани актове може да се допусне държавите членки да решат това подпомагане да продължи да се изплаща до 2020 г. въз основа на производствените единици, за които е било предоставяно доброволно обвързано с производството подпомагане през минал референтен период.“

12)

В член 53 параграф 6 се заменя със следното:

„6. В срок до 1 август всяка година държавите членки могат да направят преглед на своето решение по настоящата глава и да решат, считано от следващата година:

а)	да не променят, да увеличат или да намалят процента, определен съгласно параграфи 1, 2 и 3, в рамките на установените в посочените разпоредби ограничения, когато е приложимо, или да не променят, или да намалят процента, определен съгласно параграф 4;

б)	да изменят условията за предоставяне на подпомагането;

в)	да преустановят предоставянето на подпомагане съгласно настоящата глава.

Държавите членки уведомяват Комисията за всяко такова решение до датата, посочена в първа алинея.“

13)

Член 70 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 20, параграф 6, член 35, член 36, параграф 6, член 39, параграф 3, член 43, параграф 12, член 44, параграф 5, член 45, параграфи 5 и 6, член 46, параграф 9, член 50, параграф 11, член 52, параграфи 9 и 10, член 57, параграф 3, член 58, параграф 5, член 59, параграф 3, член 64, параграф 5, член 67, параграфи 1 и 2 и член 73 се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 1 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 20, параграф 6, член 35, член 36, параграф 6, член 39, параграф 3, член 43, параграф 12, член 44, параграф 5, член 45, параграфи 5 и 6, член 46, параграф 9, член 50, параграф 11, член 52, параграфи 9 и 10, член 57, параграф 3, член 58, параграф 5, член 59, параграф 3, член 64, параграф 5, член 67, параграфи 1 и 2 и член 73, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“;

в)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Делегиран акт, приет съгласно член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 20, параграф 6, член 35, член 36, параграф 6, член 39, параграф 3, член 43, параграф 12, член 44, параграф 5, член 45, параграфи 5 и 6, член 46, параграф 9, член 50, параграф 11, член 52, параграфи 9 и 10, член 57, параграф 3, член 58, параграф 5, член 59, параграф 3, член 64, параграф 5, член 67, параграфи 1 и 2 и член 73, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

14)	Приложение X се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 4

Изменения на Регламент (ЕС) № 1308/2013

Регламент (ЕС) № 1308/2013 се изменя, както следва:

Член 33 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква е) се заменя със следното:

„е)	предотвратяване и управление на кризи, включително осигуряване на индивидуално обучение за други организации на производители, асоциации на организации на производители и групи производители или отделни производители;“

б)

параграф 3 първа алинея се изменя, както следва:

букви в) и г) се заменят със следното:

„в)	насърчаване и комуникация, включително действия и дейности, насочени към диверсификация и окрупняване на пазарите на плодове и зеленчуци, независимо дали е с превантивна цел или по време на криза;

г)	подкрепа за административните разходи по създаване на взаимоспомагателни фондове и финансови вноски за попълване на взаимоспомагателните фондове след изплащане на обезщетения на членуващите производители, които търпят сериозен спад в доходите в резултат на неблагоприятни пазарни условия;“

ii)

вмъква се следната буква:

„и)	индивидуално обучение за други организации на производители, асоциации на организации на производители и групи производители или отделни производители.“;

в)

в параграф 5 втора и трета алинея се заменят със следното:

„При екологичните действия се спазват изискванията за агроекология и климат или за ангажименти за биологично земеделие, предвидени в член 28, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

Когато най-малко 80 % от производителите, членуващи в организация на производители, са поели един или повече еднакви агроекологични и климатични ангажименти или ангажименти за биологично земеделие, предвидени в член 28, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, всеки от тези ангажименти се счита за екологично действие съгласно посоченото в първа алинея, буква а) от настоящия параграф.“

В член 34 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Предвиденото в параграф 1 ограничение от 50 % се увеличава на 100 % в следните случаи:

а)

изтегляне от пазара на плодове и зеленчуци, които не надхвърлят 5 % от обема на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители и които след изтеглянето са реализирани чрез:

безвъзмездно разпределяне на благотворителни организации и фондации, одобрени за целта от държавите членки, за да бъдат използвани в дейността им за подпомагане на лица, чието право на социална помощ е признато в националното право, по-специално тъй като не разполагат с необходимите средства за прехрана;

ii)

безвъзмездно разпределяне в заведения за изтърпяване на наказания, училища, обществени учебни заведения, посочените в член 22 заведения и детски лагери, както и в болници и домове за стари хора, определени от държавите членки, които предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че така разпределените количества са допълнителни спрямо обичайно закупуваните от тези заведения;

б)

действия, свързани с индивидуално обучение на други организации на производители или на групи производители, признати съгласно член 125д от Регламент (ЕО) № 1234/2007 или съгласно член 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, при условие че тези организации и групи са от региони на държави членки, посочени в член 35, параграф 1 от настоящия регламент, или на отделни производители.“

Член 35 се заменя със следното:

„Член 35

Национална финансова помощ

1. В региони на държавите членки, в които степента на организираност на производителите от сектора на плодовете и зеленчуците е значително под средната за Съюза, държавите членки могат да предоставят на организациите на производители национална финансова помощ, равна на максимум 80 % от финансовите вноски, посочени в член 32, параграф 1, буква а), и до 10 % от стойността на търгуваната продукция на всяка такава организация на производители. Тази помощ е в допълнение към оперативния фонд.

2. Степента на организираност на производителите в регион на държава членка се счита за значително под средната за Съюза, когато средната степен на организираност е под 20 % през трите последователни години, предшестващи изпълнението на оперативната програма. Степента на организираност се изчислява като стойността на продукцията от плодове и зеленчуци, получена в съответния регион и предложена на пазара от организациите на производителите, асоциациите на организациите на производителите и групите производители, признати в съответствие с член 125д от Регламент (ЕО) № 1234/2007 или в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, разделена на общата стойност на продукцията на плодове и зеленчуци, получена в този регион.

3. Държавите членки, които отпускат национална финансова помощ в съответствие с параграф 1, уведомяват Комисията кои региони отговарят на критериите по параграф 2 и каква национална финансова помощ е отпусната на организациите на производителите в тези региони.“

В член 37 буква г) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)	условията, свързани с член 33, параграф 3, първа алинея, букви а), б), в) и и);“.

В член 38 буква и) първа алинея се заменя със следното:

„и)	мерките за насърчаване, комуникация, обучение и индивидуално обучение в случаи на предотвратяване и управление на кризи;“.

В член 62 се добавя следният параграф:

„5. Държавите членки може да прилагат настоящата глава спрямо области, в които се произвежда вино, подходящо за производството на спиртни напитки от вино с географско указание, регистрирано в съответствие с приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (*1). За целите на настоящата глава тези области могат да се считат за области, в които могат да се произвеждат вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание.

Член 64 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, втора алинея се вмъква следната буква:

„ва)	заявителят не притежава лозя, засадени без разрешение, съгласно посоченото в член 71 от настоящия регламент, или без права за засаждане, съгласно посоченото в членове 85а и 85б от Регламент (ЕО) № 1234/2007;“

б)

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2. Ако общият размер на площите, за които са подадени допустими заявления по параграф 1, за дадена година надвишава обявената от държавата членка площ, разрешенията се издават при пропорционално разпределение на хектарите между всички заявители въз основа на площта, за която са поискали разрешение. Разрешенията може да се издават в зависимост от определена минимална и/или максимална площ на заявител, както и при спазване, частично или изцяло, на един или няколко от следните обективни и недискриминационни критерии:“;

в)	вмъква се следният параграф: „2а. Ако държавата членка реши да прилага един или повече от критериите, посочени в параграф 2, тя може да добави допълнително условие, според което заявителят трябва да е физическо лице на възраст не повече от 40 години към момента на подаване на заявлението.“;

г)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки обявяват публично критериите по параграфи 1, 2 и 2а, които прилагат, и незабавно ги съобщават на Комисията.“

Член 148 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1а. Ако държавите членки не използват възможностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, производителите, организациите на производители или асоциациите на организации на производителите могат да изискат всяка доставка на сурово мляко към преработвател на сурово мляко да бъде предмет на писмен договор между страните и/или на писмена оферта за сключване на договор от страна на първите изкупвачи, при условията, определени в параграф 4, първа алинея от настоящия член.

Ако първият изкупвач е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, договорът и/или офертата за сключване на договор не са задължителни, без да се засяга възможността страните да използват типов договор, изготвен от междубраншова организация.“;

б)	в параграф 2 уводната част се заменя със следното: „2. Договорът и/или офертата за сключване на договор, посочени в параграфи 1 и 1а:“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 1а, не се изисква договор и/или оферта за сключване на договор за доставка на сурово мляко от член на кооперация с кооперацията, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на разпоредбите, предвидени в параграф 2, букви а), б) и в).“;

г)

в параграф 4 уводната част и втора алинея, буква а) се заменят със следното:

„Независимо от разпоредбите на първа алинея, се прилага едно или няколко от следните условия:

а)

ако държава членка реши да наложи задължение за сключването на писмен договор за доставки на сурово мляко в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди:

i)	задължение за страните за постигане на съгласие за връзката между определено доставено количество и цената за тази доставка;

ii)	минимален срок, приложим само за писмените договори между земеделски стопанин и първия изкупвач на сурово мляко; този минимален срок е с продължителност най-малко шест месеца и не нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар;“.

В член 149 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 161, параграф 1, може да договаря от името на земеделски стопани, които са нейни членове, във връзка с цялата или част от общата им продукция, договори за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко или на изкупвач по смисъла на член 148, параграф 1, трета алинея.“

10)

Член 152 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)

са учредени по инициатива на производители и извършват най-малко една от следните дейности:

i)	съвместна преработка;

ii)	съвместно разпространение, включително чрез съвместни платформи за продажба или съвместно транспортиране;

iii)	съвместно пакетиране, етикетиране или реклама;

iv)	съвместна организация на контрола на качеството;

v)	съвместно използване на оборудване или съоръжения за съхранение;

vi)	съвместно управление на отпадъците, пряко произтичащи от производството;

vii)	съвместно снабдяване със суровини;

viii)

всякакви други съвместни дейности в областта на услугите с оглед постигането на една от целите, посочени в буква в) от настоящия параграф;“

б)

вмъкват се следните параграфи:

„1а. Чрез дерогация от член 101, параграф 1 от ДФЕС, организация на производители, която е призната в съответствие с параграф 1 от настоящия член, може да планира производството, да оптимизира производствените разходи, да предлага на пазара и да сключва договори за доставка на селскостопански продукти от името на своите членове, за цялото или част от съвкупното им производство.

Дейностите, посочени в първа алинея, могат да се извършват:

а)	при условие че действително се извършва една или повече от дейностите, посочени в параграф 1, буква б), подточки i–vii), като с това допринася за постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС;

б)	при условие че организацията на производители концентрира доставката и пуска на пазара продуктите на своите членове, независимо от това дали има прехвърляне на собствеността на селскостопански продукти от производителите към организацията на производители;

в)	независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или на всички членове;

г)	при условие че съответните производители не са членове на друга организация на производители за продуктите, обхванати от дейностите, посочени в първа алинея;

д)

при условие че селскостопанският продукт не е предмет на задължение за доставка, произтичащо от членството на земеделския стопанин в кооперация, която не членува в съответните организации на производители, в съответствие с условията, предвидени в устава на кооперацията, или с правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него.

Въпреки това държавите членки имат право на дерогация от условието, предвидено във втора алинея, буква г), в надлежно обосновани случаи, когато членуващите в организацията производители стопанисват две отделни производствени единици, разположени в различни географски области.

1б. За целите на настоящия член позоваванията на организации на производители включват и асоциации на организации на производители, признати съгласно член 156, параграф 1, ако тези асоциации отговарят на изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

1в. Националният орган за защита на конкуренцията, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003, може в отделни случаи да реши, че в бъдеще една или повече от дейностите, посочени в първа алинея на параграф 1a, трябва да бъдат променени, преустановени или изобщо да не се провеждат, ако сметне това за необходимо за защита на конкуренцията или ако счете, че е застрашено постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС.

При преговори, включващи повече от една държава членка, посоченото в първа алинея от настоящия параграф решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 или 3.

Когато предприема действия съгласно първа алинея от настоящия параграф, националният орган за защита на конкуренцията информира писмено Комисията преди или незабавно след началото на първото формално действие в рамките на разследването и уведомява Комисията за решенията без забавяне след приемането им.

Решенията съгласно настоящия параграф започват да се прилагат не по-рано от датата, на която са съобщени на засегнатите предприятия.“;

в)	параграф 3 се заличава.

11)

Член 154 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1а. Държавите членки могат, при поискване, да решат да признаят повече от веднъж организация на производители, която действа в няколко от секторите, посочени в член 1, параграф 2, при условие че организацията на производители отговаря на условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, за всеки от секторите, за които иска да бъде призната.“;

б)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Държавите членки могат да решат, че организациите на производители, които са признати преди 1 януари 2018 г. и които отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати като организации на производители по смисъла на член 152.

3. Когато организации на производители са били признати преди 1 януари 2018 г., но не отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки отменят акта за признаването им не по-късно от 31 декември 2020 г.“

12)

Член 157 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, буква в) се добавят следните подточки:

„xv)	определяне на стандартни клаузи за споделяне на стойността по смисъла на член 172а, включително пазарните печалби и загуби, с цел да се установи как се разпределят помежду им евентуалните промени на съответните пазарни цени на засегнатите продукти или на други стокови пазари;

xvi)	изпълнение на мерки за предотвратяване и управление на рисковете за здравето на животните, защитата на растенията и околната среда.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а. Държавите членки могат, при поискване, да решат да признаят повече от веднъж междубраншова организация, която действа в няколко от секторите, посочени в член 1, параграф 2, ако междубраншовата организация отговаря на условията, посочени в параграф 1, и когато е приложимо — параграф 3, за всеки от секторите, за които иска да бъде призната.“;

в)

в параграф 3, буква в) се добавят следните подточки:

„xii)

определяне на стандартни клаузи за споделяне на стойността по смисъла на член 172а, включително пазарните печалби и загуби, с цел да се установи как се разпределят помежду им евентуалните промени на съответните пазарни цени на засегнатите продукти или на други стокови пазари;

xiii)

изпълнение на мерки за предотвратяване и управление на рисковете за здравето на животните, защитата на растенията и околната среда.“

13)	В член 159 заглавието се заменя със следното: „Задължително признаване“.

14)

Член 161 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 уводната част и буква а) се заменят със следното:

„1. Държавите членки, при поискване, признават за организации на производители в сектора на млякото и млечните продукти всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, при условие че:

а)

те са съставени от производители в сектора на млякото и млечните продукти и са създадени по тяхна инициатива, и имат конкретна цел, която може да включва една или повече от следните цели:

i)	осигуряване на планиране и адаптиране на производството към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството;

ii)	концентриране на предлагането и пускане на пазара на продуктите на членовете им;

iii)	оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на цените на производителите;“

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки могат да решат, че организациите на производители, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, определени в параграф 1, се считат за признати като организации на производители.“

15)

Член 168 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1а. Когато държавите членки не използват възможностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, производители, организации на производители или асоциации на организациите на производители, когато става въпрос за селскостопанските продукти от сектор, посочен в член 1, параграф 2 и различен от секторите на млякото, млечните продукти или захарта, могат да изискат всяка доставка на продуктите им към преработвател или дистрибутор да бъде предмет на писмен договор между страните и/или да бъде предмет на писмена оферта за сключване на договор от страна на първите изкупвачи, при условията, определени в параграф 4 и в параграф 6, първа алинея от настоящия член.

Ако първият изкупвач е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, договорът и/или офертата за сключване на договор не са задължителни, като това не засяга възможността страните да използват типов договор, изготвен от междубраншова организация.“;

б)	в параграф 4 уводната част се заменя със следното: „4. Договорите или офертите за сключване на договори, посочени в параграфи 1 и 1а:“;

в)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Чрез дерогация от параграфи 1 и 1а, не се изисква договор или оферта за сключване на договор, ако съответните продукти се доставят от член на кооперация към кооперацията, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на разпоредбите, предвидени в параграф 4, букви а), б) и в).“

16)	Членове 169, 170 и 171 се заличават.

17)

Вмъква се следният раздел:

„Раздел 5а

Клаузи за споделяне на стойността

Член 172а

Споделяне на стойността

Без да се засягат специалните клаузи за споделяне на стойността в сектора на захарта, земеделските стопани, включително асоциациите на земеделски стопани, и техният първи изкупвач, могат да договорят клаузи за споделяне на стойността, включително пазарните печалби и загуби, с цел да се установи как се разпределят помежду им евентуалните промени на съответните пазарни цени на засегнатите продукти или на други стокови пазари.“

18)

В член 184 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, които се пускат в свободно обращение в Съюза или в част от него, или тарифните квоти за внос на селскостопански продукти на Съюза в трети държави, които частично или изцяло се управляват от Съюза, произтичащи от международни споразумения, сключени в съответствие с ДФЕС, или от друг акт, приет в съответствие с член 43, параграф 2 или член 207 от ДФЕС, се откриват и/или управляват от Комисията чрез делегирани актове съгласно член 186 от настоящия регламент и актове за изпълнение съгласно член 187 от настоящия регламент.“

19)

Член 188 се заменя със следното:

„Член 188

Процес за разпределяне на тарифните квоти

1. Чрез подходяща публикация в интернет Комисията оповестява публично резултатите от разпределянето на тарифните квоти за съобщените ѝ заявления, като взема предвид наличните тарифни квоти и съобщените ѝ заявления.

2. В публикацията, посочена в параграф 1, се посочва също, когато е целесъобразно, необходимостта от отхвърляне на неразгледани заявления, от спиране на подаването на заявления или от разпределяне на неизползвани количества.

3. Държавите членки издават лицензии за внос и лицензии за износ за заявените количества в рамките на тарифните квоти за внос и на тарифните квоти за износ, според съответните коефициенти за разпределение и след като са оповестени публично от Комисията в съответствие с параграф 1.“

20)

Член 209 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Член 101, параграф 1 от ДФЕС не се прилага за споразуменията, решенията и съгласуваните практики на земеделските стопани, асоциациите на земеделски стопани или асоциациите на такива асоциации или организациите на производители, признати съгласно член 152 или 161 от настоящия регламент, или асоциациите на организации на производители, признати съгласно член 156 от настоящия регламент, които се отнасят до производството или продажбата на селскостопански продукти или до използването на съвместни съоръжения за съхранение, обработка или преработка на селскостопански продукти, освен ако не е застрашено постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС.“;

б)

в параграф 2 след първа алинея се вмъкват следните алинеи:

„Въпреки това, земеделските стопани, асоциациите на земеделски стопани или асоциациите на такива асоциации или организациите на производители, признати съгласно член 152 или 161 от настоящия регламент, или асоциациите на организации на производители, признати съгласно член 156 от настоящия регламент, могат да поискат становището на Комисията относно съвместимостта на тези споразумения, решения и съгласувани практики с целите, определени в член 39 от ДФЕС.

Комисията обработва бързо исканията за становище и изпраща становището си на заявителя в рамките на четири месеца от получаване на пълното искане. Комисията може, по своя собствена инициатива или по искане на държава членка, да измени съдържанието на становище, по-специално ако заявителят е предоставил неточна информация или е злоупотребил със становището.“

21)

Член 222 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1. В периоди на сериозен дисбаланс на пазарите Комисията може да приеме актове за изпълнение, изключващи прилагането на член 101, параграф 1 от ДФЕС към споразуменията и решенията на земеделските стопани, асоциациите на земеделски стопани или асоциациите на подобни асоциации или признатите организации на производители, асоциациите на признати организации на производители и признатите междубраншови организации, в който и да е от секторите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, при условие че тези споразумения и решения не нарушават правилното функциониране на вътрешния пазар, насочени са изключително към стабилизирането на засегнатия сектор и попадат в една или повече от следните категории:“;

б)	параграф 2 се заличава.

22)	В член 232 параграф 2 се заличава.

23)	Приложения VII и VIII се изменят в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

Член 5

Изменения на Регламент (ЕС) № 652/2014

Регламент (ЕС) № 652/2014 се изменя, както следва:

В член 4 се добавя следният параграф:

„4. В случай на одобряване на многогодишните дейности бюджетните задължения могат да се разделят на годишни вноски. Когато бюджетните задължения се разделят по този начин, Комисията поема задълженията по годишните вноски, като отчита постигнатия напредък по изпълнението на дейностите, очакваните потребности и наличния бюджет.“

2)	В член 13 параграф 5 се заличава.

3)	В член 22 параграф 5 се заличава.

4)	В член 27 параграф 5 се заличава.

Член 6

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2018 г.

Въпреки това:

а)	член 3, параграф 11, букви а) и б) се прилага от 1 януари 2015 г.;

б)	член 1, параграф 23, буква б) се прилага от 1 януари 2016 г.; и

в)	член 4, параграф 3 се прилага от 1 януари 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург нa 13 декември 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

M. MAASIKAS

(1) ОВ C 91, 23.3.2017 г., стр. 1.

(2) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 63.

(3) ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 64.

(4) Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 12 декември 2017 г.

(5) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(6) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(7) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(8) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

(9) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1089 на Комисията от 6 юли 2015 г. за установяване на бюджетни тавани за 2015 г., приложими към някои схеми за директно подпомагане, предвидени в Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и за определяне на дела на специалния резерв за разминирана земя за Хърватия (ОВ L 176, 7.7.2015 г., стр. 29).

(10) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(11) Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).

(12) Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 1).

(*1) Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).“

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение II към Регламент (ЕС) № 1305/2013 се изменя, както следва:

В реда относно член 17, параграф 3, в частта относно „Инвестиции във физически активи, Селско стопанство, Максимална сума в евро или ставка: 40 %“, четвърта колона уводната част и първо тире се заменят със следното:

„От сумата за допустима инвестиция в други райони

Горните ставки могат да се увеличат с допълнителни 20 процентни пункта, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %, за:

—	млади земеделски стопани за не повече от пет години от датата на установяване, определена в програмата за развитие на селските райони, или до приключването на дейностите, определени в бизнес плана по член 19, параграф 4;“.

В реда относно член 17, параграф 3, в частта относно „Инвестиции във физически активи, Преработка и предлагане на пазара на продукти, изброени в приложение I към ДФЕС, Максимална сума в евро или ставка: 40 %“ четвърта колона се заменя със следното:

„от сумата за допустима инвестиция в други райони

Горните ставки могат да се увеличат с допълнителни 20 процентни пункта за операции, подпомагани в рамките на ЕПИ, за колективни инвестиции и за интегрирани проекти или за операции, свързани със сливане на организации на производители, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %“.

Редовете относно член 37, параграф 5, член 38, параграф 5 и член 39, параграф 5 се заменят със следното:

„член 37, параграф 5	Застраховане на реколтата, животните и растенията	70 %	от дължимата застрахователна премия
член 38, параграф 5	Взаимоспомагателни фондове за неблагоприятни климатични явления, болести по животните и растенията, нашествия на вредители и екологични инциденти	70 %	от допустимите разходи
член 39, параграф 5	Инструмент за стабилизиране на доходите	70 %	от допустимите разходи“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

В приложение X към Регламент (ЕС) № 1307/2013 таблицата „Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти, посочени в член 46, параграф 3“ се изменя, както следва:

редът „Площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация“ се заменя със следното:

„Площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (на 1 m2)

не се прилага

0,5

0,5 m2“

редът „Площи с култури, които обогатяват почвата с азот“ се заменя със следното:

„Площи с култури, които обогатяват почвата с азот (на 1 m2)

не се прилага

1 m2“

добавят се следните редове:

„Площи с мискантус	не се прилага	0,7	0,7 m2
Площи със Silphium perfoliatum	не се прилага	0,7	0,7 m2
Земя, оставена под угар за медоносни растения (видове, богати на полен и нектар)	не се прилага	1,5	1,5 m2“

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложения VII и VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013 се изменят, както следва:

В приложение VII, част II, точка 1, буква в) второто тире се заменя със следното:

„—

горната граница на общото алкохолно съдържание може да превишава 15 об. % за вина със защитено наименование за произход, произведени без обогатяване или обогатени само чрез процесите на частична концентрация, изброени в част I, раздел Б, точка 1 от приложение VIII, при условие че тази възможност се допуска в продуктовата спецификация в техническото досие на съответното защитено наименование за произход;“.

В приложение VIII, част I, раздел А точка 3 се заменя със следното:

„3.	В години, в които климатичните условия са били изключително неблагоприятни, горната граница (горните граници), посочена(и) в точка 2, могат да бъдат повишени с 0,5 % от държавите членки като изключение за засегнатите региони. Държавите членки уведомяват Комисията за всяко такова повишаване.“

Изявления на Комисията

Относно член 1 — Развитие на селските райони

— Удължаване на времетраенето на програмите за развитие на селските райони

Разходи, свързани с програмите за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., одобрени в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1305/2013, ще продължат да могат да бъдат финансирани от ЕЗФРСР, ако са платени на бенефициерите най-късно до 31 декември 2023 г. Комисията ще разгледа възможностите за продължаване на подкрепата за развитие на селските райони след 2020 г. в контекста на своето предложение за следващата МФР.

— Управление на риска

Комисията потвърждава намерението си да извърши преглед на функционирането и ефективността на инструментите за управление на риска, които понастоящем са включени в Регламент (ЕС) №1305/2013, в контекста на предложението ѝ относно модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика.

— Санкции за Leader

Комисията потвърждава намерението си да преразгледа ефективността и пропорционалността на санкциите за LEADER, включени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

Относно член 2 — Хоризонтален регламент

— Резерв за кризисни ситуации

Комисията потвърждава, че функционирането на резерва за кризисни ситуации в селскостопанския сектор и възстановяването на бюджетните кредити, свързани с финансовата дисциплина, както е предвидено в член 25 и член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, ще бъдат преразгледани в контекста на подготовката за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) с цел да се даде възможност за ефективна и навременна намеса в периодите на пазарна криза.

— Единен одит

Комисията подкрепя подхода за единен одит, както се потвърждава от предложението за член 123 от новия Финансов регламент. Също така, Комисията потвърждава, че още в настоящата правна рамка за управление и контрол на земеделските разходи, създадена с Регламент (ЕС) № 1306/2013, вече се дава възможност за такъв подход и че това е отразено в нейната одитна стратегия за периода 2014—2020 г. По-специално, когато становището на сертифициращия орган в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 се счита за надеждно, Комисията взема предвид това становище, когато се оценява нуждата от одити на съответната разплащателна агенция.

Относно член 3 — Преки плащания

— План за протеините

Комисията потвърждава намерението си да преразгледа положението с търсенето и предлагането на растителни протеини в ЕС и да обмисли възможността за създаване на „Европейска стратегия за растителните протеини“ с оглед на по-нататъшното насърчаване на производството на растителни протеини в ЕС по икономически и екологично надежден начин.

Относно член 4 — Обща организация на пазарите

— Доброволно намаляване на производството

Комисията потвърждава, че Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти вече съдържа, в членове 219 и 221, необходимата правна база, която ѝ позволява, при условие че има налични бюджетни ресурси, да се справя с пазарните смущения и други специфични проблеми, включително на регионално ниво, с възможност за предоставяне на пряка финансова помощ за земеделските производители. Освен това предложението на Комисията да се включи специфичен за сектора инструмент за стабилизиране на доходите към Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони ще даде възможност на държавите членки да включат в своите програми за развитие на селските райони възможността за компенсиране на земеделските производители в конкретен сектор, в случай на значителен спад в техните доходи.

Освен това Комисията потвърждава, че член 219 позволява да се въведат, в случай на пазарни смущения или заплахата от тях, схеми, съгласно които помощта от Съюза се предоставя на производителите, които поемат ангажимент да намалят производството си на доброволна основа, включително необходимите подробности за работата на тази схема (Пример: Делегиран регламент (ЕС) № 2016/1612 на Комисията, ОВ L 242, 9.9.2016 г., стр. 4).

— Признаване на транснационалните междубраншови организации

Комисията припомня, че правилата относно сътрудничеството между производителите за признаване на транснационални организации на производители, транснационални асоциации на организации на производители или транснационални междубраншови организации, включително необходимото административно сътрудничество между съответните държави членки, понастоящем са установени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/232 на Комисията. Функционирането и адекватността на тези правила ще бъдат преразгледани в контекста на текущия процес на модернизиране и опростяване на ОСП.

— Нелоялни търговски практики

Комисията потвърждава, че е стартирала инициатива за веригата за доставка на храни, която понастоящем се осъществява чрез различните етапи, изисквани от Насоките за по-добро регулиране. Тя ще вземе решение относно евентуално законодателно предложение след приключването на тази процедура, ако е възможно през първата половина на 2018 г.

— Сътрудничество между производителите

Комисията взема под внимание споразумението между Парламента и Съвета относно измененията на членове 152, 209, 222 и 232. Комисията отбелязва, че измененията, приети от Парламента и Съвета, са съществени по своя характер и включени без оценка на въздействието, както се изисква от точка 15 на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Това води до нежелано равнище на правна и процедурна несигурност, чието въздействие и последици не са известни.

Тъй като промените в първоначалното предложение на Комисията, взети заедно, водят до важни промени в правната рамка, Комисията отбелязва със загриженост, че някои от новите разпоредби в полза на организации на производителите биха могли да имат за последица застрашаването на жизнеспособността и благосъстоянието на дребните земеделски производители и интереса на потребителите. Комисията потвърждава ангажимента си да поддържа ефективна конкуренция в селскостопанския сектор и да гарантира пълното действие на целите на ОСП, определени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В този контекст Комисията отбелязва, че измененията, договорени от съзаконодателите, предвиждат само много ограничена роля както за Комисията, така и за националните органи за защита на конкуренцията, които да предприемат действия, за да запазят ефективната конкуренция.

Съгласието като цяло на Комисията по предложението „Омнибус“, включително измененията, по които беше постигнато съгласие между Европейския парламент и Съвета, не засяга евентуални бъдещи предложения, които Комисията може да направи в тези области в контекста на реформата на общата селскостопанска политика за периода след 2020 г., и други инициативи, които са специално предназначени за решаването на някои от въпросите, засегнати от текста, приет от Европейския парламент и Съвета.

Комисията изразява съжаление, че въпросът относно много ограничената роля както за Комисията, така и за националните органи за защита на конкуренцията с оглед на действията им за запазване на ефективната конкуренция, не е разгледан по задоволителен начин от съзаконодателите и изразява загриженост във връзка с възможните последствия от това ограничение за земеделските стопани и потребителите. Комисията отбелязва, че правният текст следва да се тълкува по начин, който е в съответствие с Договора, и по-специално по отношение на възможността на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да се намесят, ако дадена организация на производители, която обхваща голям дял от пазара, се опитва да ограничи свободата на действие на своите членове. Комисията изразява съжалението си, че тази възможност не е изрично гарантирана в правния текст.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 350

Издание на български език	Законодателство	Година 60 29 декември 2017 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) 2017/2391 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 по отношение на териториалните типологии (Tercet)	1
	*	Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година	7
	*	Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал	15