ISSN 1977-0618 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 347 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 60 |
Съдържание |
|
I Законодателни актове |
Страница |
|
|
РЕГЛАМЕНТИ |
|
|
* |
||
|
* |
||
|
* |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
I Законодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
28.12.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 347/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2401 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 декември 2017 година
за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
Секюритизациите са важен съставен елемент на успешното функциониране на финансовите пазари, доколкото допринасят за диверсифициране на риска и на източниците на финансиране на кредитните институции и инвестиционните посредници („институции“), както и за мобилизиране на регулаторен капитал, който впоследствие може да бъде насочен като подкрепа за предоставянето на други заеми, по-специално за финансирането на реалната икономика. Освен това секюритизациите предоставят на институциите и на другите участници на пазара допълнителни инвестиционни възможности, благодарение на които се постига диверсификация на портфейла и улесняване на потока от финансиране към предприятията и гражданите както в държавите членки, така и на трансгранично ниво в целия Съюз. Тези ползи следва обаче да бъдат оценени в сравнение с евентуалните, свързани с тях разходи и рискове, включително с тяхното въздействие върху финансовата стабилност. Както стана ясно по време на първия етап от финансовата криза, започнала през лятото на 2007 г., неразумните практики на пазарите на секюритизации доведоха до съществени заплахи за целостта на финансовата система именно поради прекомерния ливъридж, непрозрачните и сложни структури, водещи до проблеми в ценообразуването, механичното използване на външни рейтинги или несъответствията между интересите на инвеститорите и инициаторите („рискове, свързани с представителството“). |
(2) |
В последните години обемът на емитираните секюритизации в Съюза се запази под високите стойности отпреди кризата поради редица причини, включително предубеждението, зародило се принципно по отношение на такива сделки. За да се избегне повторно възникване на обстоятелствата, довели до финансовата криза, възстановяването на пазарите на секюритизации следва да стъпи върху здрава основа от благоразумни пазарни практики. За тази цел в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (4) са определени съществените елементи на една всеобхватна рамка за секюритизациите, в която са предвидени критерии за определянето на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации („ОПС секюритизации“), както и система за надзор, за да се следи за правилното прилагане на тези критерии от инициаторите, спонсорите, емитентите и институционалните инвеститори. Освен това в посочения регламент са предвидени редица общи изисквания относно запазването на риска, надлежната проверка и оповестяването за всички сектори на финансовите услуги. |
(3) |
В съответствие с целите на Регламент (ЕС) 2017/2402 регулаторните капиталови изисквания, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) по отношение на институциите инициатори, спонсори или инвеститори в секюритизации, следва да бъдат изменени, така че да отразяват адекватно специфичните характеристики на ОПС секюритизациите, когато тези секюритизации отговарят и на допълнителните изисквания, установени в настоящия регламент, и да бъдат насочени към преодоляване на проявилите се по време на финансовата криза недостатъци, а именно механичното използване на външни рейтинги, прекалено ниските рискови тегла за секюритизационните траншове с висок рейтинг и, обратно, прекалено високите рискови тегла за секюритизационните траншове с нисък рейтинг, както и недостатъчната чувствителност към риска. На 11 декември 2014 г. Базелският комитет по банков надзор („БКБН“) публикува документ, озаглавен „Преразглеждане на рамката за секюритизация“ („преразгледана Базелска рамка“), в който са очертани различни изменения в регулаторните капиталови стандарти за секюритизациите с цел преодоляване именно на тези недостатъци. На 11 юли 2016 г. БКБН публикува актуализиран стандарт за регулаторното капиталово третиране на секюритизиращите експозиции, който включва регулаторното капиталово третиране за „опростени, прозрачни и сравними“ секюритизации. Този стандарт изменя преразгледана Базелска рамка. При изменението на Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се вземат предвид разпоредбите на преразгледаната Базелска рамка с нейните изменения. |
(4) |
Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 всички институции следва да използват едни и същи методи за изчисляване на капиталовите изисквания за позициите си в дадена секюритизация. На първо място и за да се премахне чисто механичното използване на външни рейтинги, институциите следва да използват собствени изчисления на регулаторните капиталови изисквания, когато имат разрешение да прилагат вътрешнорейтинговия подход („IRB подход“) за експозиции от същия вид като базисните за секюритизацията експозиции и ако са в състояние да изчислят регулаторните капиталови изисквания за базисните експозиции по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани („KIRB“), като във всеки случай е необходимо да се следват някои предварително определени изходни данни (IRB подход при секюритизация „ — SEC-IRBA “). Стандартизираният подход при секюритизация („SEC-SA“) следва да е на разположение на институциите, които не могат да използват SEC-IRBA по отношение на позициите си в дадена секюритизация. SEC-SA следва да се основава на формула въз основа на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно стандартизирания подход към кредитния риск по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани („KSA“). Когато първите два подхода не са на разположение, институциите следва да могат да приложат подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA). При SEC-ERBA капиталовите изисквания за секюритизационните траншове следва да се определят съобразно техния външен рейтинг. Независимо от това институциите следва винаги да използват SEC-ERBA като резервен вариант, ако SEC-IRBA не е на разположение за ОПС секюритизационните траншове с нисък рейтинг и за някои ОПС секюритизационни траншове със среден рейтинг, определени чрез подходящи параметри. За секюритизациите, които не са ОПС, използването на SEC-SA след SEC-IRBA следва да бъде допълнително ограничено. Освен това компетентните органи следва да могат да забранят използването на подхода SEC-SA, когато той не е в състояние адекватно да се справи с рисковете, които поставя секюритизацията пред платежоспособността на институцията или пред финансовата стабилност. След като уведомят компетентния орган, на институциите следва да бъде разрешено да използват SEC-ERBA по отношение на всички секюритизации с кредитна оценка, които притежават, когато не могат да използват SEC-IRBA. |
(5) |
Рисковете, свързани с представителството и с модела, са по-ясно изразени при секюритизациите, отколкото при другите финансови активи, и са причина за известна несигурност при изчисляването на капиталовите изисквания за секюритизациите, дори след като всички необходими рискови фактори бъдат взети под внимание. За да могат тези рискове да бъдат отразени адекватно, Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде изменен, като за всички секюритизиращи позиции се предвиди долна граница на рисковото тегло от 15 %. Пресекюритизациите обаче са по-сложни и по-рискови, поради което съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402 са разрешени само някои форми на пресекюритизация. Освен това, към позициите в пресекюритизациите следва да се прилага по-консервативен подход при изчисляването на регулаторния капитал, а долната граница на рисковото тегло следва да бъде 100 %. |
(6) |
От дадена институция не следва да се изисква да прилага към първостепенните позиции по-високо рисково тегло от рисковото тегло, което би било определено, ако те пряко притежаваха базисните експозиции, като по този начин се отразява ползата от кредитните подобрения, които първостепенните позиции получават от подчинените траншове в секюритизационната структура. Поради това в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се предвиди подходът на подробния преглед, според който на първостепенните секюритизиращи позиции следва да се задава максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, приложимо спрямо базисните експозиции, като този подход следва да може да се използва независимо дали съответната позиция е с рейтинг или не и независимо от метода, използван за групата от базисни експозиции („стандартизиран подход или IRB подход“), при спазване на определени условия. |
(7) |
В сега действащата рамка е предвидена обща горна граница на размера на рисково претеглените експозиции за институциите, които могат да изчислят капиталовите изисквания за базисните експозиции чрез IRB подходa по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани (KIRB). Доколкото процесът на секюритизация намалява свързания с базисните експозиции риск, тази горна граница следва да важи за всички институции инициатори и спонсори, независимо от подхода, който използват за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания за позициите в секюритизацията. |
(8) |
Както бе посочено от Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) в неговия доклад относно допустимата секюритизация“ от юли 2015 г., емпиричните данни относно неизпълнението и загубите показват, че ОПС секюритизациите са имали по-добри резултати в сравнение с другите секюритизации по време на финансовата криза, като отразяват използването на опростени и прозрачни структури, както и на стабилни практики при ОПС секюритизациите, които водят до по-ниски кредитни, оперативни и свързани с представителството рискове. Следователно е целесъобразно Регламент (ЕС) № 575/2013 да се измени, за да може параметрите за ОПС секюритизациите, при условие че те отговарят и на допълнителни изисквания за минимизиране на риска, да бъдат калибрирани така, че рискът да бъде адекватно отразен съгласно препоръката в доклада на ЕБО, която включва по-специално използването на по-ниска долна граница на рисковото тегло — 10 %, за първостепенните позиции. |
(9) |
По-ниските капиталови изисквания, приложими за ОПС секюритизациите, следва да бъдат ограничени до секюритизациите, при които собствеността на базисните експозиции е прехвърлена на дружество със специална цел — секюритизация или ДСЦС („традиционна секюритизация“). Институциите обаче, които задържат първостепенни позиции в синтетични секюритизации, покрити с базисна група от заеми за малки и средни предприятия (МСП), следва също да имат възможност да прилагат за тези позиции по-ниските капиталови изисквания, приложими за ОПС секюритизациите, когато този вид сделки се разглеждат като сделки с високо качество в съответствие с определени строги критерии, включително относно допустимите инвеститори. По-специално, такава подгрупа от синтетични секюритизации следва да се ползва с гаранцията или контрагаранцията на централното правителство или централната банка на държава членка, или на насърчително дружество, или на институционален инвеститор, при условие че гаранцията или контрагаранцията, предоставена от институционалния инвеститор е напълно обезпечена с паричен депозит в институцията инициатор. Преференциалното третиране на регулаторния капитал при ОПС секюритизации, което би било предоставено за онези сделки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, не засяга спазването на рамката на Съюза за държавната помощ, установена в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7). |
(10) |
С цел да се хармонизират надзорните практики в целия Съюз, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), след като вземе предвид доклада на ЕБО, по отношение на допълнителното определяне на условията за прехвърляне на кредитен риск на трети страни, съдържанието на понятието „прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, и изискванията за оценка от страна на компетентните органи на прехвърлянето на кредитен риск, както по отношение на традиционните секюритизации, така и по отношение на синтетичните секюритизации. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (8) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(11) |
Техническите стандарти при финансовите услуги следва да осигурят адекватната защита на инвеститорите и потребителите в рамките на Съюза. Би било ефикасно и целесъобразно на ЕБО, като орган с високоспециализиран експертен опит, да се повери разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват избори на политика, които да се предават на Комисията. |
(12) |
На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО, по отношение на съдържанието на достатъчно консервативния метод за изчисляване на размера на неусвоената част улеснения под формата на парични аванси в контекста на изчисляването на стойността на експозицията за дадена секюритизация и по отношение на допълнителното определяне на условията, съгласно които на институциите е позволено да изчисляват KIRB за групата от базисни експозиции за дадена секюритизация, както при закупените вземания. Комисията следва да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. |
(13) |
Останалите, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013 регулаторни капиталови изисквания за секюритизациите, следва бъдат изменени само доколкото са свързани с гореизложеното и единствено с цел да бъдат отразени новата йерархия на подходите и специалните разпоредби за ОПС секюритизациите. По-специално, разпоредбите относно признаването на прехвърляне на значителен риск и изискванията за външните кредитни оценки следва като цяло да продължат да се прилагат както досега. Пета част от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче следва да бъде заличена изцяло, с изключение на изискването за поддържане на допълнителни рискови тегла, които следва да бъдат наложени на институциите, нарушаващи разпоредбите на глава 2 от Регламент (EU) 2017/2402. |
(14) |
Уместно е измененията на Регламент (ЕС) № 575/2013, предвидени в настоящия регламент, да се прилагат по отношение на всички секюритизиращи позиции, притежавани от дадена институция. За да се сведат обаче, доколкото е възможно, до минимум разходите, свързани с този преход, и да се даде възможност за плавен преход към новата рамка, до 31 декември 2019 г. институциите следва да продължат да прилагат предишната рамка към всички неприключени секюритизиращи позиции, които притежават към началната дата на прилагане на настоящия регламент, а именно съответните разпоредби, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, които са се прилагали преди началната дата на прилагане на настоящия регламент, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013
Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:
1. |
Член 4, параграф 1 се изменя, както следва:
|
2. |
В член 36, параграф 1, буква к) подточка ii) се заменя със следното:
|
3. |
Член 109 се заменя със следното: „Член 109 Третиране на секюритизиращи позиции Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, които държат в дадена секюритизация, в съответствие с глава 5.“ |
4. |
В член 134 параграф 6 се заменя със следното: „6. Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, до максимално рисково тегло от 1 250 % и след това се умножават по номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, за да се изчисли рисково претегленият размер на експозицията. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък рисково претеглен размер на експозицията в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането.“ |
5. |
В член 142, параграф 1, точка 8) се заличава. |
6. |
В член 153 параграфи 7 и 8 се заменят със следното: „7. По отношение на закупените вземания от предприятия, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. 8. Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, като сумата от умножения с 12,5 размер на очакваните загуби и рисково претегления размер на експозицията не трябва да надвишават номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, умножена по 12,5. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък размер на рисково претеглената експозиция в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането. За позиции в съвкупността, за които дадена институция не може да определи рисково тегло съгласно вътрешнорейтинговия подход, се прилага рисково тегло от 1 250 %.“ |
7. |
В член 154 параграф 6 се заменя със следното: „6. По отношение на закупените вземания на дребно, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3.“ |
8. |
В член 197, параграф 1, буква з) се заменя със следното:
|
9. |
В трета част, дял II глава 5 се заменя със следното: „ГЛАВА 5 Секюритизация
Член 242 Определения За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
Член 243 Критерии за ОПС секюритизациите, допустими за диференцирано третиране на капитала 1. Позициите в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизации, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:
По отношение на търговските вземания първа алинея, буква б) не се прилага в случаите, в които кредитният риск на тези търговски вземания е изцяло покрит чрез приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, при условие че в този случай доставчикът на защитата е институция, застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие. За целите на настоящата алинея при определянето дали търговските вземания са изцяло покрити и дали са спазени лимитите за концентрация, се използва само делът от тях, който остава след отчитане на ефекта от евентуални отбиви от цената при покупка и от свръхобезпечаване. В случай на секюритизирани остатъчни лизингови стойности първа алинея, буква б) не се прилага, когато тези стойности не са изложени на риск от рефинансиране или препродажба поради правнообвързващ ангажимент за обратно изкупуване или рефинансиране на експозицията за предварително определена сума от трета страна, отговаряща на условията по член 201, параграф 1. Чрез дерогация от първа алинея, буква а), когато институцията прилага член 248, параграф 3 или е получила разрешение да приложи подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, рисковото тегло, което тази институция присъжда на ликвидно улеснение, което покрива изцяло обезпечените с активи ценни книжа, емитирани в рамките на програмата, е равно на или по-малко от 100 %; 2. Позициите в секюритизация, различна от програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизация, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:
Член 244 Традиционна секюритизация 1. Институцията — инициатор на традиционна секюритизация, може да изключи базисните експозиции от своето изчисление на рисково претегления размер на експозициите и, според случая, размера на очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:
2. Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:
Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията съгласно буква а) или б), не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни. 3. Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при дадена секюритизация, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:
4. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:
5. Компетентните органи информират ЕБО за всички случаи, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3. 6. ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърляне на значителен риск при традиционните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:
ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации до 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф. Член 245 Синтетична секюритизация 1. Институцията — инициатор на синтетична секюритизация, може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби, по отношение на базисните експозиции в съответствие с членове 251 и 252, когато е изпълнено едно от следните условия:
2. Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:
Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията, не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни. 3. Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при секюритизацията, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:
4. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:
5. Компетентните органи информират ЕБО за случаите, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3. 6. ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърлянето на значителен риск при синтетичните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:
ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации не по-късно от 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф. Член 246 Оперативни изисквания относно клаузите за предсрочна амортизация Когато секюритизацията включва револвиращи експозиции и клаузи за предсрочна амортизация или други подобни разпоредби, се счита, че институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск само когато са изпълнени определените в членове 244 и 245 изисквания, а след активирането ѝ клаузата за предсрочна амортизация:
Член 247 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции 1. Когато в съответствие с раздел 2 институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията, тази институция може:
2. Когато институцията инициатор е взела решение да приложи параграф 1, тя изчислява размера на рисково претеглените експозиции по настоящата глава за позициите, които тя евентуално държи в секюритизацията. Когато институцията инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск или е взела решение да не прилага параграф 1, тя не е длъжна да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за всяка позиция, която евентуално държи в секюритизацията, но продължава да включва базисните експозиции при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби, все едно те не са били секюритизирани. 3. Когато е налице експозиция към позиции в различни траншове от една секюритизация, експозицията към всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция. Счита се, че доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции държат позиции в секюритизацията. Секюритизиращите позиции включват експозиции към секюритизация, произтичаща от лихвени или валутни дериватни договори, които институцията е сключила при сделката. 4. Освен в случаите, когато секюритизиращата позиция е приспадната от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общия размер на рисково претеглените експозиции на институцията за целите на член 92, параграф 3. 5. Размерът на рисково претеглените експозиции на секюритизиращата позиция се изчислява, като стойността на експозицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по съответното общо рисково тегло. 6. Общото рисково тегло се определя като сума от рисковото тегло, посочено в настоящата глава, и евентуалното допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а. Член 248 Стойност на експозицията 1. Стойността на експозицията при секюритизиращите позиции се изчислява по следния начин:
ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява достатъчно консервативен метод за изчисляване на размера на неусвоената част, посочен в първа алинея, буква б). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в трета алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. 2. Когато институцията притежава две или повече припокриващи се позиции в секюритизация, тя включва само една от тях в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции. Когато позициите частично се припокриват, институцията може да раздели позицията на две части и да признае припокриването само по отношение на една от частите в съответствие с първа алинея. Институцията може също така да третира позициите като напълно припокриващи се, като за да изчисли капитала, тя разширява позицията, от която произтича по-голям размер на рисково претеглените експозиции. Институцията може също да отчете припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск на позиции в търговския портфейл и капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции в банковия портфейл, при условие че институцията може да изчисли и сравни капиталовите изисквания за съответните позиции. За целите на настоящия параграф две позиции се считат за припокриващи се, когато те взаимно се уравновесяват по такъв начин, че институцията може да компенсира загубите, произтичащи от едната позиция, чрез изпълнението на задълженията по другата. 3. Когато по отношение на позициите в ОАТЦК се прилага член 270в, буква г), институцията може да използва рисковите тегла, определени за ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ОАТЦК, при условие че ликвидното улеснение покрива 100 % от ОАТЦК, емитирани по програмата за ОАТЦК, и че то е равностойно по ранг на ОАТЦК, така че те образуват припокриваща се позиция. Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага разпоредбите по настоящия параграф. За целите на определянето на 100-процентното покритие, определено в настоящия параграф, институцията може да вземе под внимание и други ликвидни улеснения в програмата за ОАТЦК, при условие че те образуват припокриваща се позиция с ОАТЦК. Член 249 Признаване на редуциране на кредитен риск при секюритизиращи позиции 1. Дадена институция може да признае обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции, получена по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени изискванията за редуциране на кредитния риск, определени в настоящата глава и в глава 4. 2. Приемливата обезпечена кредитна защита се ограничава до финансовите обезпечения, които отговарят на изискванията на глава 2 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, както е посочено в глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4. Приемливата кредитна защита с гаранции и доставчиците на кредитна защита с гаранции се ограничават до онези от тях, които отговарят на условията по глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4. 3. Чрез дерогация от параграф 2, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, букви а)—з), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество към момента на първото признаване на кредитната защита, и на трета или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество за периода след това. Изискването, посочено в настоящата алинея, не се прилага за квалифицираните централни контрагенти. Институциите, на които е позволено да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта в съответствие с първа алинея, като сравнят вероятността за неизпълнение на доставчика на защита с вероятността за неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитно качество. 4. Чрез дерогация от параграф 2 ДСЦС са приемливи доставчици на защита, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
5. За целите на параграф 4 размерът на защитата, коригиран за валутни и падежни несъответствия (Gа) съгласно разпоредбите на глава 4, се ограничава до коригираната за променливост пазарна стойност на тези активи, а рисковото тегло на експозициите към доставчика на защитата, определено съгласно стандартизирания подход (g), се определя като среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за тези активи като финансово обезпечение съгласно стандартизирания подход. 6. Когато секюритизиращата позиция се ползва от пълна или частична кредитна защита на пропорционална основа, се прилагат следните изисквания:
7. Във всички случаи, които не са уредени в параграф 6, се прилагат следните изисквания:
8. Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход при секюритизация (SEC-IRBA) или стандартизирания подход при секюритизация (SEC-SA) съгласно подраздел 3, определят началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) поотделно за всяка позиция, получена в съответствие с параграф 7, по същия начин, както ако те бяха емитирани като отделни секюритизиращи позиции към момента на иницииране на сделката. Стойността на KIRB или съответно на KSA се изчислява, като се вземе предвид първоначалната група от базисните за секюритизацията експозиции. 9. Институциите, които използват подхода на външни рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA) съгласно подраздел 3 за първоначалната секюритизираща позиция, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, получени в съответствие с параграф 7, както следва:
10. Дериватната позиция с по-нисък ранг се третира като подчинена секюритизираща позиция дори в случаите, когато първоначалната секюритизираща позиция преди защита се счита за позиция с по-висок ранг. Член 250 Непряка подкрепа 1. Институцията спонсор или институцията инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 247, параграфи 1 и 2 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции или е продала инструменти от търговския си портфейл, в резултат на което от нея вече не се изисква да разполага със собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява, пряко или непряко, подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения, с оглед намаляване на потенциалните или реалните загуби на инвеститорите. 2. Дадена сделка не се счита за подкрепа за целите на параграф 1, ако сделката е била надлежно взета предвид при оценката на прехвърлянето на значителен кредитен риск и двете страни са изпълнили сделката, действайки в свой собствен интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица). За тази цел институцията извършва пълен кредитен преглед по сделката и взема предвид най-малко всеки един от следните аспекти:
3. Институцията инициатор и институцията спонсор уведомяват компетентния орган за всяка сделка, сключена във връзка със секюритизацията в съответствие с параграф 2. 4. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки относно същността на понятието „сделка между несвързани лица“ за целите на настоящия член и относно обстоятелствата, при които дадена сделка не сe структурира с цел предоставяне на подкрепа. 5. Ако дадена институция инициатор или институция спонсор не успее да изпълни изискванията по параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, институцията включва всички базисни експозиции на тази секюритизация при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции така, както ако те не бяха секюритизирани,както и оповестява информация относно:
Член 251 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, секюритизирани при синтетична секюритизация, от страна на институцията инициатор 1. За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените базисни експозиции институцията — инициатор на синтетична секюритизация, използва, в зависимост от случая, методологиите за изчисление, предвидени в настоящия раздел, вместо предвидените в глава 2. За институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби по отношение на базисните експозиции съгласно глава 3, размерът на очакваната загуба по отношение на такива експозиции трябва да е нула. 2. Установените в параграф 1 от настоящия член изисквания се прилагат за цялата група от експозиции, покриващи секюритизацията При спазване на член 252 институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции по отношение на всички траншове в секюритизацията в съответствие с настоящия раздел, включително позициите, за които институцията може да признае редуциране на кредитния риск съгласно член 249. Рисковите тегла, които се прилагат за позициите, при които е налице редуциране на кредитния риск, могат да бъдат изменени в съответствие с глава 4. Член 252 Третиране на падежни несъответствия при синтетична секюритизация За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 251 всяко несъответствие между падежа на кредитната защита, осигуряваща прехвърлянето на риск, и падежа на базисните експозиции, се изчислява по следния начин:
Член 253 Намаления в размера на рисково претеглените експозиции 1. Когато съгласно настоящия раздел на секюритизиращата позиция е определено рисково тегло от 1 250 %, институциите могат в съответствие с член 36, параграф 1, буква к) да приспаднат от базовия собствен капитал от първи ред стойността на експозицията на тази позиция, вместо да включват позицията в изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. За тази цел изчисляването на стойността на експозицията може да отразява приемливата обезпечена кредитна защита в съответствие с член 249. 2. Когато институцията прилага алтернативата по параграф 1, тя може да извади сумата, приспадната в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), от сумата, определена в член 268 като максимално капиталово изискване, което би било изчислено за базисните позиции, ако те не бяха секюритизирани.
Член 254 Йерархия на методите 1. Институциите използват един от методите, установени в подраздел 3, за изчисляването на размера рисково претеглените експозиции в съответствие със следната йерархия:
2. За позициите с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране, институцията използва подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA във всеки от следните случаи:
3. В случаите, които не попадат в обхвата на параграф 2, и чрез дерогация от параграф 1, буква б), институцията може да реши да прилага подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA за всичките си секюритизиращи позиции с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране. За целите на първа алинея институцията уведомява за решението си компетентния орган не по-късно от 17 ноември 2018 г. Институцията уведомява своя компетентен орган за всяко последващо решение да промени допълнително подхода, прилаган към всички нейни секюритизиращи позиции с рейтинг, преди 15 ноември, който непосредствено следва това решение. При липса на възражение от страна на компетентния орган до 15 декември, който непосредствено следва крайния срок, посочен във втора или трета алинея, според случая, решението, за което е уведомила институцията, поражда действие от 1 януари на следващата година и е валидно, докато влезе в сила следващо решение, за което ще има уведомление. Институцията не може да използва различни подходи в рамките на същата година. 4. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да забранят на институциите, за всеки конкретен случай, да прилагат подхода SEC-SA, когато размерът на рисково претеглената експозиция, произтичащ от прилагането на SEC-SA, не съответства на рисковете за институцията или за финансовата стабилност, включително, но не само, на кредитния риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията. В случай на експозиции, които не отговарят на изискванията за позиции в ОПС секюритизация, специално внимание се обръща на секюритизации с много сложни и високорискови характеристики. 5. Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, институцията може да прилага подхода на вътрешна оценка за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции във връзка с позиция без рейтинг в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК в съответствие с член 266, при положение че са изпълнени условията, посочени в член 265. Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, параграф 2 и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага подхода на вътрешна оценка, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция. 6. За позиция в пресекюритизация институциите прилагат подхода SEC-SA в съответствие с член 261 с промените, посочени в член 269. 7. Във всички останали случаи на секюритизиращите позиции се определя рисково тегло от 1 250 %. 8. Компетентните органи информират ЕБО за всички уведомления, направени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. ЕБО следи въздействието на настоящия член върху капиталовите изисквания и различните надзорни практики във връзка с параграф 4 от настоящия член, като докладва ежегодно на Комисията за своите констатации и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Член 255 Определяне на KIRB и KSA 1. Когато институцията прилага SEC-IRBA съгласно подраздел 3, тя изчислява KIRB в съответствие с параграфи 2—5. 2. Институциите определят KIRB, като умножат рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 % и разделят получения резултат на стойността на експозицията на базисните експозиции. KIRB се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица. 3. За целите на изчисляването на KIRB рисково претегленият размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, включва:
4. За да изчислят капиталовите изисквания за закупените вземания, институциите могат да изчислят KIRB по отношение на базисните експозиции на секюритизацията в съответствие с разпоредбите на глава 3. За тази цел експозициите на дребно се считат за закупени вземания на дребно, а експозициите, различни от експозициите на дребно — за закупени вземания от предприятия. 5. Институциите отделно изчисляват KIRB за риска от разсейване по отношение на базисните експозиции на секюритизацията, когато рискът от разсейване е съществен за тези експозиции. Когато загубите поради риск от разсейване и кредитен риск се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите обединяват съответните KIRB за риска от разсейване и за кредитния риск в единно KIRB за целите на подраздел 3. Наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриване на загубите от кредитен риск или риск от разсейване може да означава, че тези рискове се третират общо. Когато рискът от разсейване и кредитният риск не се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите променят определеното във втора алинея третиране, за да обединят по благоразумен начин съответните KIRB за риска от разсейване и кредитния риск. 6. Когато институцията прилага SEC-SA съгласно подраздел 3, тя изчислява KSA, като умножи рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 2 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 %, и раздели получения резултат на стойността на базисните експозиции. KSA се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица. За целите на настоящия параграф институциите изчисляват стойността на експозицията на базисните експозиции, без да нетират евентуалните специфични корекции за кредитен риск и специфичните допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110 и други намаления на собствения капитал. 7. За целите на параграфи 1—6, когато дадена секюритизационна структура включва използването на ДСЦС, всички свързани със секюритизацията експозиции на ДСЦС се третират като базисни експозиции. Без да се засяга предходната разпоредба, институцията може да изключи експозициите на ДСЦС от групата на базисните експозиции за целите на изчисляването на KIRB или KSA, ако рискът, произтичащ от експозициите на ДСЦС, е несъществен или не засяга секюритизиращата позиция на институцията. По отношение на обезпечените синтетични секюритизации всички съществени постъпления от емитирането на дългови ценни книжа, обвързани със заеми или други обезпечени задължения на ДСЦС, които служат като обезпечение за изплащането на секюритизиращите позиции, се включват при изчисляването на KIRB или KSA, ако към кредитния риск на обезпечението се прилага разпределение на загубите по траншове. 8. За целите на трета алинея на параграф 5 от настоящия член ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно подходящите методи за комбиниране на KIRB за риска от разсейване и кредитния риск, когато тези рискове не се третират общо в рамките на секюритизацията. 9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел по-нататъшно определяне на условията, при които институциите да могат да изчисляват KIRB за групи от базисни експозиции в съответствие с параграф 4, по-специално по отношение на:
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от 18 януари 2019 г. На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящия регламент като приеме посочените във втора алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Член 256 Определяне на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) 1. За целите на подраздел 3 институциите определят началната точка на загуба (A) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха започнали да се разпределят към съответната секюритизираща позиция. Началната точка на загуба (A) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности – нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни или равностойни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, включително самата експозиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията. 2. За целите на подраздел 3 институциите определят крайната точка на загуба (D) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха довели до пълна загуба на главницата за транша, който съдържа съответната секюритизираща позиция. Крайната точка на загуба (D) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности — нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията. 3. За целите на параграфи 1 и 2 институциите третират свръхобезпечаването и резервните сметки с финансиране като траншове, а активите, обхващащи такива резервни сметки — като базисни експозиции. 4. За целите на параграфи 1 и 2 институциите не вземат предвид резервните сметки без финансиране и активите, които не предоставят кредитни подобрения, например предоставящите само ликвидна подкрепа, валутни или лихвени суапове и сметки за парични обезпечения, свързани с тези позиции в секюритизацията. По отношение на резервните сметки с финансиране и активите, предоставящи кредитни подобрения, институцията третира като секюритизираща позиция само частите от тези сметки или активи, с които се покриват загуби. 5. Когато две или повече първостепенни позиции в рамките на една и съща сделка имат различен падеж, но споделят пропорционално разпределение на загубите, изчисляването на началните точки на загуба (A) и крайните точки на загуба (D) трябва да се основава на сумираното салдо от тези позиции, като получените в резултат на това начални точки на загуба (A) и крайни точки на загуба (D) са едни и същи. Член 257 Определяне на падеж на транша (MT) 1. За целите на подраздел 3 и при спазване на разпоредбите на параграф 2 институциите могат да определят падежа на транша (MT) по един от следните начини:
2. За целите на параграф 1 при определянето на падеж (MT) на даден транш във всички случаи се прилага долна граница от една година и горна граница от пет години. 3. Когато дадена институция може да бъде изложена на потенциални загуби от базисните експозиции по силата на договор, институцията определя падежа на секюритизиращата позиция, като вземе предвид падежа на договора плюс най-дългия падеж на базисните експозиции. За револвиращите експозиции се прилага възможно най-дългият съгласно договора остатъчен срок до падежа на експозицията, който може да бъде добавен по време на револвиращия период. 4. ЕБО следи различните практики в тази област, като отделя по-специално внимание на прилагането на параграф 1, буква а) от настоящия член, и изготвя в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки до 31 декември 2019 г.
Член 258 Условия за използването на вътрешнорейтинговия подход (SEC-IRBA) 1. Институциите използват SEC-IRBA, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени следните условия:
2. В зависимост от конкретния случай компетентните органи могат да отнемат възможността за използването на SEC-IRBA, когато секюритизациите са с много сложни или високорискови характеристики. За целта следните обстоятелства могат да се считат за много сложни или високорискови характеристики:
Член 259 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез SEC-IRBA 1. Съгласно SEC-IRBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като се умножи стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:
където:
където:
където:
където:
Параметрите A, B, C, D и E се определят съгласно следната таблица:
2. Ако съответната базисна група по вътрешнорейтинговия подход обхваща както експозиции на дребно, така и експозиции, различни от експозициите на дребно, групата от експозиции се разделя на две подгрупи — съответно експозиции на дребно и експозиции, различни от експозициите на дребно, а за всяка подгрупа се изчислява отделен р-параметър (и съответните изходни параметри N, KIRB и LGD). След това за съответната сделка се изчислява среднопретеглената стойност на р-параметъра въз основа на p-параметрите на всяка подгрупа и номиналния размер на експозициите във всяка подгрупа. 3. Когато дадена институция прилага SEC-IRBA по отношение на смесена група, изчислението на p-параметъра се основава само на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход. Базисните експозиции, за които се прилага стандартизираният подход, не се вземат предвид за тази цел. 4. Действителният брой на експозициите се изчислява по следния начин:
където EADi представлява стойността на експозицията, свързана с i-тата експозиция в групата. Когато са налице няколко на брой експозиции към един и същи длъжник, те се консолидират и се третират като една експозиция. 5. Средната LGD, претеглена спрямо експозициите, се изчислява по следния начин:
където LGDi представлява средната LGD, свързана с всички експозиции към i-тия длъжник. Когато кредитният риск и рискът от разсейване за закупени вземания се третират общо в рамките на секюритизацията, стойността на параметъра LGD се изчислява като среднопретеглената стойност на параметъра LGD за кредитния риск и стойността в размер на 100 % на параметъра LGD за риска от разсейване. Теглата представляват капиталовите изисквания съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчислени поотделно съответно за кредитния риск и риска от разсейване. За тази цел наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриването на загуби от кредитен риск или риск от разсейване може да се счита за указание, че тези рискове се управляват общо. 6. Когато делът на най-голямата базисна експозиция в групата (C1) е не повече от 3 %, при изчисляването на N и на претеглените според експозициите средни загуби при неизпълнение институциите могат да използват опростения метод, посочен по-долу.
LGD = 0,50, където
Ако е на разположение само C1 и тази стойност е не повече от 0,03, тогава институцията може да определи, че LGD е 0,50, а N е 1/C1. 7. Когато позицията е покрита от смесена група и институцията може да изчисли KIRB въз основа най-малко на 95 % от размера на базисните експозиции в съответствие с член 258, параграф 1, буква а), институцията изчислява капиталовото изискване за групата от базисни експозиции като:
където d е делът от стойността на базисните експозиции, за които институцията може да изчисли KIRB, чиято стойност е над размера на всички базисни експозиции; 8. Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член. За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата. Член 260 Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA Съгласно SEC-IRBA рисковото тегло за позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 259 при спазване на следните изменения: долната граница на рисковото тегло за първостепенните секюритизиращи позиции = 10 %
Член 261 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез стандартизирания подход (SEC-SA) 1. Съгласно SEC-SA размерът на рисково претеглената експозиция в дадена секюритизация се изчислява, като размерът на експозицията, изчислен в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:
където:
където:
2. За целите на параграф 1, KA се изчислява, както следва:
където: KSA е капиталовото изискване по отношение на базисната група съгласно определението в член 255 W = отношението на:
За целта експозиция в неизпълнение означава базисна експозиция, за която е изпълнено едно от следните условия: i) налице е просрочие от 90 или повече дни; ii) предмет е на производство по несъстоятелност или неплатежоспособност; iii) предмет е на процедура по реализиране на обезпечението или друга сходна процедура; или iv) намира се в неизпълнение в съответствие с документацията по секюритизацията. Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на 5 % или по-малко от базисните експозиции в групата, институцията може да използва SEC-SA, като извърши следните корекции в изчислението на KA
Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на повече от 5 % от базисните експозиции в групата, позицията в секюритизацията трябва да получи рисково тегло от 1 250 %. 3) Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член. За целите на настоящия параграф референтна е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата. Член 262 Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-SA Съгласно SEC-SA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263 със следните изменения:
Член 263 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA) 1. Съгласно SEC-ERBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло в съответствие с настоящия член. 2. По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла: Таблица 1
3. По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 от настоящия член може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, се прилагат рисковите тегла, посочени в таблица 2, коригирани според случая за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и параграф 4 от настоящия член и за плътността на транша при подчинени траншове в съответствие с параграф 5 от настоящия член: Таблица 2
4. За да определят рисковото тегло за траншовете с падеж между 1 и 5 години, институциите използват линейна интерполация между рисковите тегла, приложими при срок до падежа съответно от една и пет години в съответствие с таблица 2. 5. За да се отчете плътността на транша, институциите изчисляват рисковото тегло за подчинените траншове по следния начин:
където T = плътността на транша, измерена като D – A където
6. По отношение на рисковите тегла за подчинените траншове, изчислени съгласно параграфи 3 — 5, се определя долна граница от 15 %. Освен това получените в резултат на тази граница рискови тегла не може да бъдат по-ниски от рисковото тегло, съответстващо на хипотетичен първостепенен транш в една и съща секюритизация с една и съща кредитна оценка и еднакъв падеж. 7. За целите на използването на рейтингите по подразбиране, на позициите без рейтинг институциите присъждат рейтинг по подразбиране, еквивалентен на кредитната оценка на дадена референтна позиция с рейтинг, която отговаря на всяко едно от следните условия:
8. Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член. За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата. Член 264 Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA 1. Съгласно SEC-ERBA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263, с измененията, предвидени в настоящия член. 2. По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла: Таблица 3
3. По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, рисковите тегла се определят съгласно таблица 4, коригирани за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и член 263, параграф 4 и за плътността на транша при подчинените траншове в съответствие с член 263, параграф 5: Таблица 4
Член 265 Обхват и оперативни изисквания при подхода на вътрешна оценка 1. Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за позициите без рейтинг в програми за ОАТЦК или сделки с ОАТЦК съгласно подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 266, когато са изпълнени условията, определени в параграф 2 от настоящия член. Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с, параграф 2 от настоящия член и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага този подход, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция. 2. Компетентните органи разрешават на институциите да прилагат подхода на вътрешна оценка в рамките на ясно определено приложно поле, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
3. Когато звената на институцията за вътрешен одит, преглед на кредитния портфейл или управление на риска извършват прегледа по параграф 2, буква ж), тези звена трябва да са независими от вътрешните звена на институцията, отговарящи за програмата за ОАТЦК, както и за връзките с клиенти. 4. Институциите, които са получили разрешение да прилагат подхода на вътрешна оценка, не трябва да използват други методи за позициите, попадащи в приложното полее на този подход, освен в случаите, когато са изпълнени и двете, изброени по-долу условия:
Член 266 Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на вътрешна оценка 1. Съгласно подхода на вътрешна оценка институцията присъжда на позицията без рейтинг в програмата за ОАТЦК или сделката с ОАТЦК една от рейтинговите категории, посочени в член 265, параграф 2, буква д) въз основа на вътрешната си оценка. Позицията получава производен рейтинг, който е същият като кредитните оценки, съответстващи на тази рейтингова категория по член 265, параграф 2, буква д). 2. Производният рейтинг по параграф 1 е най-малко на нивото на инвестиционен рейтинг или на по-добро ниво към момента на първоначалното му присъждане и се разглежда като призната кредитна оценка, присъдена от АВКО, за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 263 или член 264, в зависимост от случая.
Член 267 Максимално рисково тегло за първостепенните секюритизиращи позиции: подход на подробния преглед 1. Дадена институция, която във всеки един момент е запозната със състава на базисните експозиции, може да присъди на първостепенна секюритизираща позиция максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани. 2. Що се отнася до групите от базисни експозиции, при които институцията използва изключително стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход, максималното рисково тегло на първостепенната секюритизираща позиция е равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции съответно съгласно глава 2 или 3, ако тези експозиции не бяха секюритизирани. При смесени групи максималното рисково тегло се изчислява по следния начин:
3. За целите на настоящия член рисковото тегло, което би било приложимо съгласно вътрешнорейтинговия подход в съответствие с глава 3, включва отношението на:
4. Когато при изчисляването на максималното рисково тегло в съответствие с параграф 1 се получава рисково тегло, което е по-ниско от долните граници на рисковото тегло, определени в членове 259 — 264, в зависимост от случая, се използва рисковото тегло, изчислено в съответствие с параграф 1. Член 268 Максимални капиталови изисквания 1. Дадена институция инициатор, институция спонсор или друга институция, използваща SEC-IRBA, или институция инициатор или институция спонсор, използващи SEC-SA или SEC-ERBA, могат да приложат максимално капиталово изискване към държаната от институцията секюритизираща позиция, равно на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно глава 2 или 3 по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани. За целите на настоящия член капиталовото изискване съгласно вътрешнорейтинговия подход включва размера на очакваните загуби, свързани с тези експозиции, изчислен съгласно глава 3, и размера на неочакваните загуби. 2. При смесени групи максималното капиталово изискване се определя, като се изчисли претеглената спрямо експозициите средна стойност на капиталовите изисквания за частта от базисните експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и частта съгласно стандартизирания подход в съответствие с параграф 1. 3. Максималното капиталово изискване е резултат от умножаването на размера, изчислен съгласно параграф 1 или 2, по най-големия дял на активите, които институцията държи в съответните траншове (V), изразен в проценти и изчислен по следния начин:
4. При изчисляването на максималното капиталово изискване за дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящия член целият размер на печалбата от продажба и от лихвени елементи за кредитно подобрение, произтичащи от сделката по секюритизацията, се приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).
Член 269 Пресекюритизации 1. По отношение на дадена позиция в пресекюритизация институциите прилагат SEC-SA в съответствие с член 261, със следните изменения:
2. KSA за базисните секюритизиращи експозиции се изчислява в съответствие с подраздел 2. 3. Максималните капиталови изисквания, посочени в подраздел 4, не се прилагат за пресекюритизиращите позиции. 4. Когато групата от базисни експозиции се състои от комбинация от секюритизационни траншове и други видове активи, параметърът KA се определя като равен на претеглената според номиналния размер на експозицията средна стойност на KA, изчислена поотделно за всяка подгрупа от експозиции. Член 270 Първостепенни позиции в секюритизации, свързани с МСП Дадена институция инициатор може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция в съответствие с членове 260, 262 или 264, в зависимост от случая, ако са изпълнени следните условия:
Член 270а Допълнително рисково тегло 1. Когато поради небрежност или пропуск дадена институция не изпълнява изискванията по глава 2 Регламент (ЕС) 2017/2402 по отношение на даден съществен аспект, компетентните органи налагат пропорционално допълнително рисково тегло от най-малко 250 % от рисковото тегло, с максимален размер 1 250 %, което се прилага спрямо съответните секюритизиращи позиции по начина, описан съответно в член 247, параграф 6 или в член 337, параграф 3 от настоящия регламент. Допълнителното рисково тегло се увеличава постепенно с всяко следващо нарушение на разпоредбите за извършване на комплексна проверка и за управление на риска. Компетентните органи вземат предвид изключенията за някои от секюритизациите, предвидени в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 чрез намаляване на рисковото тегло, което в противен случай те биха определили съгласно настоящия член по отношение на секюритизация, за която се прилага член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402. 2. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел да улесни сближаването на надзорните практики във връзка с прилагането на параграф 1, включително мерките, които трябва да бъдат предприемани в случай на неспазване на задълженията, свързани с надлежната проверка и с управлението на риска. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 270б Използване на кредитни оценки, присъдени от АВКО За да определят рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящата глава, институциите могат да използват само кредитни оценки, когато тези оценки са били присъдени или одобрени от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Член 270в Изисквания към кредитните оценки на АВКО За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с раздел 3 институциите използват кредитна оценка на АВКО, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
Член 270г Използване на кредитните оценки 1. Институцията може да реши да избере една или повече АВКО, чиито кредитни оценки да използва при изчисляването на размера на своите рисково претеглени експозиции съгласно настоящата глава („призната АВКО“). 2. Институцията използва кредитните оценки на секюритизиращите си позиции по последователен и неизбирателен начин, като за целта спазва следните изисквания:
3. Когато базисните за секюритизацията експозиции се ползват от пълна или частична приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена на дадена секюритизираща позиция от призната АВКО, институцията използва рисковото тегло, свързано с тази кредитна оценка. Когато кредитната защита, посочена в настоящия параграф, не е приемлива съгласно условията по глава 4, кредитната оценка не се признава и секюритизиращата позиция се третира като позиция без рейтинг. 4. Когато секюритизиращата позиция се ползва от приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена от призната АВКО, институцията третира секюритизиращата позиция като позиция без рейтинг и изчислява размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с глава 4. Член 270д Съотнасяне на секюритизациите ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел обективно и последователно съотнасяне на степените на кредитно качество, посочени в настоящата глава, към съответните кредитни оценки на всички АВКО. За целите на настоящия член ЕБО по-специално:
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ |
10) |
Член 337 се заменя със следното: „Член 337 Капиталово изискване за секюритизиращи инструменти 1. По отношение на инструментите в търговския портфейл, които представляват секюритизиращи позиции, институцията претегля нетните позиции, изчислени в съответствие с член 327, параграф 1, с 8 % от рисковото тегло, което институцията би приложила към позицията в банковия си портфейл съгласно дял II, глава 5, раздел 3. 2. При определянето на рисковите тегла за целите на параграф 1 оценките на PD и LGD могат да бъдат определени въз основа на оценките, получени при прилагане на вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск,от институция, на която е разрешено да използва вътрешен модел за специфичния риск по дългови инструменти. Вторият вариант може да се използва само с разрешението на компетентните органи, което се предоставя, ако тези оценки отговарят на количествените изисквания за вътрешнорейтинговия подход, установени в дял II, глава 3. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава указания за използването на оценки за PD и LGD като входящи данни, когато тези оценки се основават на вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск,. 3. За секюритизиращите позиции, за които се изисква допълнително рисково тегло в съответствие с член 247, параграф 6, се прилага тегло в размер на 8 % от общото рисково тегло. 4. Институцията събира претеглените позиции, получени при прилагането на параграфи 1, 2 и 3, независимо дали са дълги или къси, за да изчисли капиталовото си изискване за специфичен риск, с изключение на секюритизиращите позиции, за които се прилага член 338, параграф 4. 5. Когато институцията — инициатор на традиционна секюритизация, не отговаря на условията за прехвърляне на значителен риск, определени в член 244, тя включва базисните за секюритизацията експозиции в своите изчисления на капиталовото изискване по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани. Когато институцията — инициатор на синтетична секюритизация, не отговаря на условията за прехвърляне на значителен риск, определени в член 245, тя включва базисните за секюритизацията експозиции в своите изчисления на капиталовите изисквания по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани, и не отчита ефекта от синтетичната секюритизация за целите на кредитната защита.“ |
11) |
Пета част се заличава и всички позовавания на пета част се разбират като позовавания на глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402. |
12) |
В член 457 буква в) се заменя със следното:
|
13) |
Член 462 се заменя със следното: „Член 462 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 244, параграф 6 и в член 245, параграф 6, както и в членове 456—460, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 28 юни 2013 г. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 244, параграф 6 и в член 245, параграф 6, както и в членове 456—460, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 244, параграф 6 и член 245, параграф 6, и членове 456—460, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“ |
14) |
Вмъква се следният член: „Член 519а Докладване и преглед До 1 януари 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на разпоредбите в трета част, дял II, глава 5, в контекста на развитието, наблюдавано на пазарите на секюритизации, включително от макропруденциална и икономическа гледна точка. Този доклад се придружава по целесъобразност от законодателно предложение и по-специално съдържа оценка на следните елементи:
В доклада се вземат предвид и регулаторните промени на международно равнище, и по-специално тези, свързани с международните стандарти относно секюритизацията.“ |
Член 2
Преходни разпоредби относно неприключените секюритизиращи позиции
По отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., институциите продължават да прилагат разпоредбите, съдържащи се в трета част, дял II, глава 5 и в член 337 от Регламент (ЕС) № 575/2013, до 31 декември 2019 г. във варианта, приложим към 31 декември 2018 г.
За целите на настоящия член в случай на секюритизации, които не включват издаването на ценни книжа, позоваването на „секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани“ се разбира като „секюритизации, чиито първоначални секюритизиращи позиции са създадени“.
Член 3
Влизане в сила и дата на прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2019 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 12 декември 2017 година.
За Европейския парламент
Председател
A. TAJANI
За Съвета
Председател
M. MAASIKAS
(1) ОВ C 219, 17.6.2016 г., стр. 2.
(2) ОВ C 82, 3.3.2016 г., стр. 1.
(3) Позиция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 ноември 2017 г.
(4) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и въвеждане на европейска рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС, и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12. 2017 г., стр. 35).
(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(7) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(8) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
28.12.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 347/35 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2402 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 декември 2017 година
за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
Секюритизацията представлява сделки, които позволяват на заемодател или кредитор — обикновено кредитна институция или дружество — да рефинансира група от кредити, експозиции или вземания като например ипотечни кредити, лизингови договори за автомобили, потребителски кредити, кредитни карти или търговски вземания, като ги преобразува в търгуеми ценни книжа. Заемодателят групира и преструктурира своите кредити в портфейл и ги подрежда в различни рискови категории според различните инвеститори, като по този начин позволява на инвеститорите да инвестират в заеми и други експозиции, до които обичайно нямат пряк достъп. Възвръщаемостта за инвеститора се генерира от паричните потоци на базисни заеми. |
(2) |
В съобщението си от 26 ноември 2014 г. относно План за инвестиции за Европа Комисията обяви намерението си за възобновяване на пазарите на висококачествени секюритизации, без да се повтарят грешките отпреди финансовата криза от 2008 г. Развитието на пазар на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации е етап по пътя към изграждането на съюза на капиталовите пазари (СКП) и допринася за постигането на приоритетната цел на Комисията — подкрепа за създаването на работни места и за възобновяването на устойчивия растеж. |
(3) |
Съюзът цели да засили нормативната уредба, въведена след финансовата криза, с цел да се премахнат рисковете, свойствени на подчертано сложни, непрозрачни и рискови секюритизации. Изключително важно е да се гарантира приемането на правила за по-добро разграничаване на опростените, прозрачни и стандартизирани продукти от сложните, непрозрачни и рискови инструменти, както и да се прилага пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска. |
(4) |
Секюритизацията е важен елемент от добре функциониращите финансови пазари. Подходящо структурираната секюритизация е съществено средство за диверсифициране на източниците на финансиране и за по-широко разпределяне на риска в рамките на финансовата система на Съюза. Тя позволява по-широко разпределяне на риска, свързан с финансовия сектор, и може да спомогне за освобождаването на капацитет в счетоводните баланси на инициаторите и оттам — за допълнително кредитиране на икономиката. Като цяло тя може да подобри ефективността на финансовата система и да осигури допълнителни възможности за инвестиране. Секюритизацията може да създаде мост между кредитните институции и капиталовите пазари с косвена полза за предприятията и гражданите (например чрез по-достъпни заеми и финансиране на бизнеса, кредити за недвижими имоти и кредитни карти). Независимо от това настоящият регламент отчита рисковете от увеличаване на взаимосвързаността и от прекомерен ливъридж, които секюритизацията поражда, и засилва микропруденциалния надзор от страна на компетентните органи върху участието на дадена финансова институция в пазара на секюритизации, както и макропруденциалния надзор върху този пазар от страна на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4), и от националните компетентни органи и органите, определени за инструментите за макропруденциален надзор. |
(5) |
Въвеждането на пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска за опростените, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации налага Съюзът да даде ясно определение на ОПС секюритизация, тъй като в противен случай регулаторните изисквания към кредитните институции и застрахователните предприятия с оглед отчитане в по-голяма степен на риска биха обхванали различни видове секюритизации в различните държави членки. Това би довело до неравнопоставени условия на конкуренция и до регулаторен арбитраж, като същевременно е важно да се гарантира, че Съюзът функционира като единен пазар за ОПС секюритизации и улеснява трансграничните сделки. |
(6) |
В съответствие със съществуващите определения в секторното законодателство на Съюза е целесъобразно да се предвидят определения на всички основни концепции на секюритизациите. По-специално, необходимо е да се даде ясно и широкообхватно определение на понятието „секюритизация“, което да включва всяка сделка или схема, при която кредитният риск, свързан с дадена експозиция или група експозиции, се разделя на траншове. Експозиция, която създава задължение за пряко плащане по сделка или схема, които се използват за финансиране или операции с материални активи, не следва да се счита за експозиция към секюритизация дори ако сделката или схемата включват задължения за плащане с различен ред. |
(7) |
Спонсорът следва да може да делегира задачи на обслужващо предприятие, но следва да продължи да отговаря за управлението на риска. По-специално, спонсорът не следва да прехвърля изискването за запазване на риска към обслужващото предприятие. Обслужващото предприятие следва да бъде поднадзорно управляващо активи лице, като управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), или субект по Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5). |
(8) |
С настоящия регламент се въвежда забрана за пресекюритизация, с изключение на определени случаи на пресекюритизации, които сa използвани за законни цели, както и на разясняване дали програмите за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК) се считат за пресекюритизации. Пресекюритизациите биха могли да попречат на нивото на прозрачност, което настоящият регламент цели да установи. Независимо от това пресекюритизациите могат, при изключителни обстоятелства, да бъдат полезни за запазването на интересите на инвеститорите. Поради тази причина пресекюритизациите следва да бъдат разрешени само в специфични случаи, посочени в настоящия регламент. В допълнение, за финансирането на реалната икономика е важно програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не въвеждат повторно транширане над сделките, финансирани от програмата, да остават извън обхвата на забраната за пресекюритизация. |
(9) |
Инвестиции във – или експозиции към – секюритизации не само излагат инвеститора на кредитните рискове на базисни кредити или експозиции, но процесът на структуриране на секюритизациите също би могъл да породи други рискове като риск във връзка с представителството, риск във връзка с избрания модел, правен и операционен риск, риск от контрагента, риск във връзка с обслужването, ликвиден риск и риск от концентрация. Поради това е от съществено значение институционалните инвеститори да подлежат на пропорционални изисквания за надлежна проверка, за да се гарантира, че те оценяват правилно рисковете, произтичащи от всички видове секюритизации, в полза на крайните инвеститори. Надлежната проверка може също така да увеличи доверието както в пазара, така и между отделните инициатори, спонсори и инвеститори. Необходимо е инвеститорите също да осъществяват адекватна надлежна проверка във връзка с ОПС секюритизации. Те могат да се запознаят с оповестената от секюритизиращите страни информация — по-специално уведомлението за ОПС секюритизация и съответната информация, оповестена в тази връзка, което следва да предостави на инвеститорите цялата необходима информация за начина, по който са изпълнени критериите за ОПС. Институционалните инвеститори следва да могат да разчитат в необходимата степен на уведомлението за ОПС секюритизация и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и дружество със специална цел – секюритизация (ДСЦС) относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на посочените уведомление и информация. |
(10) |
От основно значение е интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори, които участват в дадена секюритизация, да са съгласувани с тези на инвеститорите. За тази цел инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор следва да запазва значим интерес в базисните експозиции на секюритизацията. Във връзка с това е важно инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор да запази значителна нетна икономическа експозиция към въпросните базисни рискове. В по-общ план секюритизационните сделки не следва да се структурират така, че да се избягва прилагането на изискването за запазване. Това изискване следва да бъде приложимо във всички случаи, когато се касае за секюритизация от гледна точка на икономическата същност, независимо от използваната юридическа структура или инструменти. Не е необходимо изискването за запазване да се прилага многократно. Достатъчно е то да се прилага само към инициатора, спонсора или първоначалния кредитор при дадена секюритизация. Аналогично, когато секюритизационни сделки съдържат други секюритизиращи позиции като базисни експозиции, изискването за запазване следва да се прилага само за секюритизацията, която е предмет на инвестицията. Уведомлението за ОПС секюритизация следва да е сигнал за инвеститорите, че инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор запазва значителна нетна икономическа експозиция към базисните рискове. Следва да се предвидят някои изключения за случаите, когато секюритизираните експозиции са напълно, безусловно и неотменяемо гарантирани, по-специално от публични органи. Когато се предоставя подкрепа с публични средства под формата на гаранции или по друг начин, настоящият регламент не засяга правилата в областта на държавната помощ. |
(11) |
Инициаторите или спонсорите следва да не се възползват от обстоятелството, че могат да разполагат с повече информация от инвеститорите и потенциалните инвеститори във връзка с активите, прехвърлени на ДСЦС, и следва да не прехвърлят на ДСЦС активи, чийто кредитен рисков профил е по-висок от този на сходни активи, включени в баланса на инициаторите, без знанието на инвеститорите или потенциалните инвеститори.Всяко нарушение на това задължение следва да подлежи на санкции, които да бъдат наложени от компетентните органи, но само когато това нарушение е умишлено. Небрежността, сама по себе си, не следва да подлежи на санкции в тази връзка.Това задължение обаче не следва да засяга по какъвто и да е начин правото на инициаторите или спонсорите да избират активите, които да бъдат прехвърлени на ДСЦС, които предварително се характеризират с по-висок от средния кредитен рисков профил в сравнение със средния кредитен рисков профил на сходни активи, които остават в баланса на инициатора, до момента, в който инвеститорите или потенциалните инвеститори не бъдат ясно известени за по-високия кредитен рисков профил на активите, прехвърлени на ДСЦС. Компетентните органи следва да упражняват надзор за спазване на това задължение като съпоставят активите в основата на дадена секюритизация със сходни активи, включени в баланса на инициатора. Съпоставянето на показателите следва да се извършва между активи, от които предварително се очаква да имат сходни показатели, например между необслужвани жилищни ипотеки, прехвърлени на ДСЦС, и необслужвани жилищни ипотеки, включени в баланса на инициатора. Не съществува презумпция, че активи в основата на дадена секюритизация следва да имат показатели, сходни с тези на средните активи, включени в баланса на инициатора. |
(12) |
Способността на инвеститорите и потенциалните инвеститори да извършват надлежна проверка и по този начин да правят информирана оценка на кредитното качество на даден секюритизиращ инструмент зависи от достъпа им до информацията за тези инструменти. Въз основа на съществуващите достижения на правото на ЕС е важно да се изгради цялостна система, в която инвеститорите и потенциалните инвеститори да имат достъп до цялата необходима информация през целия период на действие на сделките, да се намалят изискванията за докладване, на които подлежат инициаторите, спонсорите и ДСЦС, и да се подпомогне непрекъснатият, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите. За да се увеличи прозрачността на пазара, следва да се създаде рамка за регистри за секюритизациите, за да се събират съответните доклади, главно относно базисните експозиции при секюритизациите. Такива регистри за секюритизациите следва да бъдат одобрявани и контролирани от Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с. Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6). При определянето на подробностите във връзка с тези задачи за докладване, ЕОЦКП следва да гарантира, че информацията, която трябва да се докладва за тези регистри, отразява възможно най-точно съществуващите образци за оповестяване на такава информация. |
(13) |
Основната цел на общото задължение за инициатора, спонсора и ДСЦС да предоставят информация относно секюритизациите чрез регистъра за секюритизациите е да се предостави на инвеститорите единен и контролиран източник на данните, необходими за извършване на надлежната проверка. Частните секюритизации често са индивидуализирани. Те са важни, защото позволяват на страните да сключват сделки по секюритизация без да разкриват на пазара и конкурентите чувствителна търговска информация относно сделката (напр. дали определено дружество има нужда от финансиране с цел разширяване на производството или дали дадено инвестиционно дружество навлиза на нов пазар като част от своята стратегия) и/или информация, свързана с базисните активи (напр. относно типа на търговските вземания, генерирани от промишлено предприятие). В тези случаи инвеститорите са в пряк контакт с инициатора и/или спонсора и получават пряко от тях информацията, необходима за изпълнението на своята надлежна проверка. Следователно е целесъобразно частните секюритизации да бъдат освободени от изискването за съобщаване на информацията за сделката в регистъра на секюритизациите. |
(14) |
Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори следва да прилагат към подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясно определени критерии за кредитиране, които прилагат към несекюритизираните експозиции. Доколкото обаче търговските вземания не възникват под формата на заем, не е необходимо по отношение на тях да бъдат изпълнени критериите за кредитиране. |
(15) |
Секюритизиращите инструменти като цяло не са подходящи за непрофесионалните клиенти по смисъла на Директива 2014/65/ЕС. |
(16) |
Инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да предоставят в инвеститорския доклад цялата съществена информация за кредитното качество и показателите на базисните експозиции, включително данни, позволяващи на инвеститорите ясно да определят елементи като просрочия и неизпълнение на основните длъжници, преструктуриране, предоговаряне, опрощаване и обратно изкупуване на задължения, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други средства за коригиране на показателите на активите в групата базисни експозиции. В случай, че дадена секюритизация не е сделка с ОАТЦК, в инвеститорския доклад следва да се съдържа информация за паричните потоци, генерирани от базисните експозиции и от пасивите на емитираните секюритизиращи инструменти, включително отделно оповестяване на входящите и изходящите парични потоци, генерирани от секюритизиращата позиция, а именно договорен погасителен план за главницата и лихвата, предплатена главница, просрочени лихви, такси и комисиони, и информация за настъпването на някоя предпоставка, което води до промяна в приоритета на плащанията или замяна на някой контрагент, както и информация за размера и формата на кредитното подобрение при всеки транш. Въпреки че в миналото показателите на ОПС секюритизациите са били добри, фактът, че дадена секюритизираща позиция удовлетворява изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, не означава, че тя е безрискова, нито дава индикации за кредитното качество на базисния ѝ актив. Вместо това следва да се разбира само, че благоразумният и полагащ дължимата грижа инвеститор ще е в състояние да анализира свързаните със секюритизацията рискове. С цел да се даде възможност за различни структурни характеристики на дългосрочните и краткосрочните секюритизации (а именно програми за ОАТЦК и сделки с ОАТЦК), изискванията за ОПС следва да са два вида: за дългосрочните секюритизации и за краткосрочните секюритизации, за да съответстват на тези два различно функциониращи пазарни сегмента. Програмите за ОАТЦК разчитат на определен брой сделки с такива активи, представляващи краткосрочни експозиции, които при настъпването на падежа им е необходимо да бъдат заменени. При сделка с ОАТЦК секюритизацията може да бъде постигната, наред с другото, чрез постигане на съгласие по променливи отстъпки от цената при покупка на групата от базисни експозиции, или чрез емитиране на привилегировани и подчинени облигации от ДСЦС в структура за съфинансиране, при която привилегированите облигации впоследствие се прехвърлят към купуващите субекти на една или повече програми за ОАТЦК. Сделките с ОАТЦК, отговарящи на изискванията за ОПС, обаче не следва да включват каквито и да е пресекюритизации. В допълнение, критериите за ОПС следва да отразяват и специфичната роля на спонсора, който предоставя ликвидна подкрепа за програмата за ОАТЦК, по-специално при програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа. |
(17) |
На международно равнище и на равнището на Съюза беше свършена значителна работа за обособяването на ОПС секюритизация. В делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (7) и (ЕС) 2015/61 (8) на Комисията вече са установени критерии за ОПС секюритизации за конкретни цели, които са обект на пруденциално третиране с по-висока чувствителност към риска. |
(18) |
ДСЦС следва да се установяват само в трети държави, които не са посочени в списъка на Специалната група за финансови действия (FATF) като високорискови и отказващи съдействие юрисдикции. Ако към момента на провеждането на прегледа на настоящия регламент е приет специален списък на Съюза на юрисдикциите на трети държави, които отказват да спазват стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане, този списък на Съюза следва бъде взет предвид и може да послужи като референтен списък на трети държави, в които не се разрешава установяване на ДСЦС. |
(19) |
Изключително важно е да се изготви общо и приложимо за всички сектори определение на ОПС секюритизация въз основа на съществуващите критерии, както и на критериите, приети от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОЦКП) на 23 юли 2015 г. за обособяване на опростените, прозрачни и сравними секюритизации в рамките на капиталовата адекватност за секюритизациите, и по-специално въз основа на становището относно европейска рамка за допустимите секюритизации, публикуваното на 7 юли 2015 г. от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9). |
(20) |
Прилагането на критериите за ОПС в Съюза не следва да води до различни подходи. Различните подходи биха породили потенциални пречки за трансграничните инвеститори, тъй като ще ги задължават да се запознават подробно с нормативната уредба на държавите членки, което ще подкопае доверието им в критериите за ОПС. Ето защо ЕБО следва да изготви насоки, които да осигурят постигането на общо и съгласувано разбиране в Съюза на изискванията за ОПС, с оглед на преодоляването на възможни проблеми с тълкуването. Такъв единен източник на тълкуване би улеснил приемането на критериите за ОПС от страна на инициаторите, спонсорите и инвеститорите. ЕОЦКП следва също да играе активна роля при разрешаването на евентуални проблеми с тълкуването. |
(21) |
С цел да се избегнат различни подходи при прилагането на критериите за ОПС в рамките на Съвместния комитет на европейските надзорни органи трите европейски надзорни органа (ЕНО) следва да координират работата си и тази на компетентните органи, за да се постигне междусекторна съгласуваност и да се направи оценка на практическите трудности, които биха могли да възникнат при ОПС секюритизациите. В този процес следва да се потърсят и, доколкото е възможно, да бъдат взети предвид становищата на пазарните участници. Резултатът от тези обсъждания следва да се оповестява на интернет страниците на ЕНО, така че да се подпомогнат инициаторите, спонсорите, ДСЦС и инвеститорите да оценяват ОПС секюритизации, преди да емитират секюритизиращи инструменти или да инвестират в такива позиции. Такъв координационен механизъм би бил особено важен в периода преди прилагането на настоящия регламент. |
(22) |
Съгласно настоящия регламент единствено секюритизациите с пълна цесия могат да бъдат ОПС. При секюритизацията с пълна цесия собствеността на базисните експозиции се прехвърля или фактически се предоставя на емитиращия субект, който е ДСЦС. Прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС не следва да бъде предмет на разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача, без да се засягат разпоредбите на националното право относно несъстоятелността, съгласно които продажбата на базисните експозиции, извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача, може да бъде обявена за недействителна при спазването на строги условия. |
(23) |
Правно становище, предоставено от квалифициран правен специалист, може да потвърди пълната цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисните експозиции, както и изпълнимостта на тази пълна цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици съгласно приложимото право. |
(24) |
При секюритизациите, при които няма пълна цесия, базисните експозиции не се прехвърлят на емитиращия субект, който е ДСЦС, а чрез обезпечение или договор за деривати се прехвърля кредитният риск, свързан с базисните експозиции. Това поражда допълнителен кредитен риск от контрагента и потенциална сложност по отношение по-специално на съдържанието на договора за деривати. Поради тези причини критериите за ОПС не следва да позволяват синтетични секюритизации. Следва да се признае постигнатият от ЕБО напредък в доклада му от декември 2015 г., в който беше набелязан възможен набор от критерии за ОПС за синтетичните секюритизации и бяха определени понятията „записана в счетоводния баланс синтетична секюритизация“ и „арбитражна синтетична секюритизация“. След като ЕБО ясно определи набор от критерии за ОПС, приложими специално към синтетичните секюритизации, записани в счетоводния баланс, и с оглед на насърчаване на финансирането на реалната икономика, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП), които се възползват в най-голяма степен от такива секюритизации, Комисията следва да изготви доклад и, ако е целесъобразно, да приеме законодателно предложение с цел разширяване на рамката за ОПС, така че да обхваща тези секюритизации. Комисията не следва обаче да предлага такова разширяване на обхвата по отношение на арбитражните синтетични секюритизации. |
(25) |
Базисните експозиции, прехвърлени от продавача на ДСЦС, следва да отговарят на предварително зададени и ясно определени критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. Заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, следва по принцип да не се смята за активно управление на портфейл. |
(26) |
Базисните експозиции не следва да включват експозиции в неизпълнение или експозиции към длъжници или гаранти, които, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор, се намират в определено положение на нарушена кредитоспособност (например длъжници, които са били обявени в несъстоятелност). Критерият за „известна информация“ следва да се счита за изпълнен въз основа на информацията, получена от длъжниците при инициирането на експозиции, информацията, получена от инициатора в хода на обслужването на експозициите, или на информация, добита в резултат на процедурата за управление на риска или съобщена на инициатора от трета страна. Към експозициите, които са били необслужвани и впоследствие са били преструктурирани, следва да се прилага предпазлив подход. Добавянето на последните в групата от базисни експозиции обаче не следва да се изключва когато по тези експозиции няма нови просрочени задължения от датата на преструктурирането, което следва да е било извършено най-малко една година преди датата на прехвърлянето на базисните експозиции или на прехвърлянето на права върху тях към ДСЦС. В такъв случай оповестяването следва да се извършва по подходящ начин, който да гарантира пълна прозрачност. |
(27) |
За да се гарантира, че инвеститорите извършват задълбочена надлежна проверка и за да се улесни оценяването на базисните рискове, е важно секюритизационните сделки да са обезпечени с групи от експозиции, които са хомогенни от гледна точка на вида активи, като групи от жилищни заеми или групи от корпоративни заеми, заеми за търговски имоти, лизингови договори и кредитни улеснения, отпускани на предприятия от една и съща категория, или групи от заеми за покупка и лизинг на автомобил, или групи от кредитни улеснения за физически лица за лично, семейно или битово потребление. Базисните експозиции не следва да включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС. С цел да се намери решение за тези държави членки, в които е обичайна практика кредитните институции да използват облигации вместо споразумения за заем, за да предоставят кредити на нефинансови предприятия, следва да бъде възможно да се включат такива облигации, при условие че те не са допуснати за търгуване на място за търговия. |
(28) |
От първостепенно значение е да се предотврати повторната поява на модели от типа препродаване на отпуснатите кредити („originate to distribute“). В тези случаи кредиторите отпускат кредити като прилагат слаби и неефективни политики за поемане на емисия, тъй като знаят предварително, че свързаните рискове в крайна сметка се продават на трети страни. Затова подлежащите на секюритизация експозиции следва да бъдат инициирани в рамките на обичайната стопанска дейност на инициатора или първоначалния кредитор съобразно стандарти за поемане на емисия, които следва да са не по-малко строги от тези, които инициаторът или първоначалният кредитор прилага към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Съществените промени в стандартите за поемане на емисия следва да бъдат изцяло оповестявани на потенциалните инвеститори или, в случай на програми за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа — на спонсора и другите страни, които имат пряка експозиция към сделка с ОАТЦК. Инициаторът или първоначалният кредитор следва да разполага с достатъчно опит в инициирането на експозиции, чиито характеристики са сходни на тези на секюритизираните експозиции. При секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми, в групата от заеми не следва да се включва заем, който е предлаган и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо — посредниците, са знаели, че предоставената информация може да не бъде проверена от заемодателя. Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя следва също така да отговаря, когато е приложимо, на изискванията на директиви 2008/48/ЕО (10) или 2014/17/ЕС (11) на Европейския парламент и на Съвета или на равностойни изисквания в трети държави. |
(29) |
Когато се извършва погасяване на секюритизиращи позиции, силната зависимост от продажба на активите, които служат за обезпечение на базисните активи, води до появата на уязвими места, както показаха лошите резултати на части от пазара на обезпечени с ипотека върху търговски имот ценни книжа по време на финансовата криза. Следователно обезпечените с ипотека върху търговски имот ценни книжа не следва да се считат за ОПС секюритизации. |
(30) |
Когато са налице данни относно въздействието върху околната среда на базисните активи на дадена секюритизация, инициаторът и спонсорът на такава секюритизация следва да ги публикува. Поради това инициаторът, спонсорът и ДСЦС на ОПС секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили, следва да публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани от тези жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили. |
(31) |
Когато инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха искали дадена тяхна секюритизация да използва обозначението ОПС, инвеститорите, компетентните органи и ЕОЦКП следва да бъдат уведомени, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Уведомлението следва да включва обяснение за това как е изпълнен всеки от критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Впоследствие ЕОЦКП следва да включи секюритизацията в списъка на декларираните ОПС секюритизации, публикуван за информация на неговата интернет страница. Включването на емитиран секюритизиращ инструмент в списъка на ЕОЦКП на декларираните ОПС секюритизации не означава, че ЕОЦКП или други компетентни органи са удостоверили, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Спазването на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност остава отговорност единствено на инициаторите, спонсорите и ДСЦС. С това следва да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС поемат отговорност за твърдението си, че дадена секюритизация е ОПС, и че е налице прозрачност на пазара. |
(32) |
Когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията за ОПС, инициаторът и спонсорът следва незабавно да уведомят ЕОЦКП и съответния компетентен орган. Освен това, ако компетентен орган наложи административни санкции по отношение на секюритизация, която е била декларирана като ОПС секюритизация, той следва незабавно да уведоми ЕОЦКП, за да може последният да ги включи в списъка с уведомления за ОПС секюритизации, което да позволи на инвеститорите да са информирани за тези санкции и за надеждността на уведомленията за ОПС секюритизации. Поради това, в интерес на инициаторите и спонсорите е да правят обмислени уведомления, за да избегнат отрицателни последици за репутацията си. |
(33) |
Преди всяко инвестиционно решение инвеститорите следва да извършват собствена надлежна проверка, съответстваща на поетите рискове, но те следва да могат да разчитат и на уведомленията за ОПС секюритизации, както и на информацията, предоставена от инициатора, спонсора и ДСЦС относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на такива уведомления и информация. |
(34) |
Участието на трети страни, които подпомагат проверката на съответствието на дадена секюритизация с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, би могла да е от полза за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС и да допринесе за увеличаване на доверието в пазара на ОПС секюритизации. Инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха могли също да използват услугите на трета страна, оправомощена в съответствие с настоящия регламент да оцени дали тяхната секюритизация отговаря на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Тези трети страни следва да се оправомощават от компетентните органи. В уведомлението до ЕОЦКП, както и при последващото публикуване на интернет страницата на ЕОЦКП, следва да се посочва дали изпълнението на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност е било потвърдено от оправомощена трета страна. Въпреки това е важно инвеститорите да правят своя собствена оценка, да поемат отговорност за инвестиционните си решения, а не механично да разчитат на тези трети страни. Участието на трета страна не следва по никакъв начин да измества от инициаторите, спонсорите и институционалните инвеститори крайната юридическа отговорност за уведомяване и третиране на сделка по секюритизация като ОПС. |
(35) |
Държавите членки следва да определят компетентни органи и да им предоставят необходимите правомощия за надзор, разследване и налагане на санкции. Административните санкции следва по принцип да се публикуват. Тъй като инвеститорите, инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и ДСЦС могат да бъдат установени в различни държави членки и върху тях да се упражнява надзор от различни секторни компетентни органи, следва да се осигури тясно сътрудничество между съответните компетентни органи, включително с Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (12), и с ЕНО, посредством взаимен обмен на информация и взаимопомощ при надзорните действия. Компетентните органи следва да налагат санкции само в случай на умишлено нарушение или нарушение поради небрежност. Прилагането на коригиращи мерки не следва да зависи от доказателствата за умисъл или небрежност. При определянето на подходящ вид и равнище на санкции или корективни мерки, когато се вземат предвид финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице, компетентните органи следва по-специално да отчитат общия оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход и нетните активи на отговорното физическо лице. |
(36) |
Компетентните органи следва тясно да координират надзорните си действия и да осигурят съгласувани решения, особено при нарушения на настоящия регламент. Когато такова нарушение се отнася до неточно или подвеждащо уведомление, установилият нарушението компетентен орган следва също да информира ЕНО и съответните компетентни органи на засегнатите държави членки. При несъгласие между компетентните органи, ЕОЦКП и, когато е приложимо, Съвместният комитет на европейските надзорни органи следва да упражняват правомощията си за посредничество с правно-обвързващ характер. |
(37) |
Изискванията за използване на обозначението „опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация“ са нови и ще бъдат допълнително уточнени в насоки и надзорни практики от ЕБО с течение на времето. С цел да не се възпират участниците на пазара да използват това обозначение, компетентните органи следва да имат възможност да предоставят на инициатора, спонсора и ДСЦС гратисен период от три месеца за коригиране на всяка погрешна употреба на обозначението, използвано от тях добросъвестно. Добросъвестност следва да се презюмира, когато инициаторът, спонсорът и ДСЦС не са могли да знаят, че секюритизацията не отговаря на всички критерии за опростеност, прозрачност и стандартизираност, за да бъде обозначена като ОПС секюритизация. По време на гратисния период въпросната секюритизация следва да продължава да се счита за отговаряща на изискванията за ОПС и не следва да бъде заличена от списъка, изготвен от ЕОЦКП в съответствие с настоящия регламент. |
(38) |
Настоящият регламент насърчава хармонизирането на редица основни елементи на пазарите на секюритизации, без да се засяга по-нататъшното допълващо пазарно-ориентирано хармонизиране на процесите и практиките на тези пазари. Поради това е от съществено значение пазарните участници и техните професионални сдружения да продължат да работят за по-нататъшното стандартизиране на пазарните практики, и по-специално за стандартизирането на секюритизационната документация. Комисията следва внимателно да следи и докладва за усилията за стандартизиране, положени от пазарните участници. |
(39) |
Директиви 2009/65/ЕО (13), 2009/138/ЕО (14) и 2011/61/ЕС (15) на Европейския парламент и на Съвета и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 (16) и (ЕС) № 648/2012 (17) на Европейския парламент и на Съвета съответно се изменят, за да се осигури съгласуваност на правната рамка на Съюза с настоящия регламент по отношение на разпоредбите относно секюритизациите, чийто основен предмет е създаването и функционирането на вътрешния пазар, по-специално чрез осигуряване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори. |
(40) |
Що се отнася до измененията на Регламент (ЕС) № 648/2012, при изпълнението на определени условия задължението за клиринг не следва да се прилага към договорите за извънборсови деривати, сключени от ДСЦС. Това е така, защото контрагентите по договори за извънборсови деривати, сключени с ДСЦС, са обезпечени кредитори по силата на секюритизационните споразумения и обикновено е предвидена адекватна защита срещу кредитен риск от контрагента. За дериватите, при които клирингът е нецентрализиран, равнищата на изискваното обезпечение следва да отчитат също специфичната структура на секюритизационните споразумения и вече предвидените в тях защитни мерки. |
(41) |
До известна степен покритите облигации и секюритизациите са взаимозаменяеми. Поради това, с цел да се предотврати възможността за изкривяване или арбитраж между използването на секюритизации и покрити облигации поради различното третиране на договорите за извънборсови деривати, сключени от емитенти на покрити облигации или от ДСЦС, Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменен, за да се осигури последователност на третирането на дериватите, свързани с покрити облигации, и дериватите, свързани със секюритизации, по отношение на задължението за клиринг и на маржовите изисквания за извънборсовите деривати, при които клирингът е нецентрализиран. |
(42) |
С цел да се хармонизират таксите за надзор, начислявани от ЕОЦКП, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с допълнителното конкретизиране на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (18). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(43) |
С цел да се уточни изискването за запазване на риска, както и с цел допълнително изясняване на критериите за хомогенност и на експозициите, които да се считат за хомогенни съгласно изискванията за опростеност, като се гарантира, че секюритизациите на заеми за МСП няма да бъдат неблагоприятно засегнати, на Комисията се предостави правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО относно условията за запазване на риска, за измерване на равнището на запазване, за някои забрани във връзка със запазения риск, за запазването на консолидирана основа и за освобождаването на някои сделки, и за определяне на критериите за хомогенност, както и за базисните експозиции, считани за хомогенни. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО. |
(44) |
С цел да се допринесе за непрекъснатия, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите, както и за да се определят условията във връзка със задължението на компетентните органи за сътрудничество и обмен на информация, на Комисията се предоставя правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП във връзка с: съпоставима информация за базисните експозиции и за редовните инвеститорски доклади; списъка на законните цели, за които е разрешена пресекюритизация; процедурите, даващи възможност за регистрите на секюритизации да проверяват изчерпателността и съгласуваността на докладваната им информация, заявлението за регистрация и опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията; данните за секюритизацията, които трябва да се представят за осигуряване на прозрачност, необходимите оперативни стандарти за събиране, обобщаване и сравняване на данните между регистрите на секюритизации, информацията, до която определените субекти имат достъп и реда и условията за пряк достъп; информацията, която трябва да се предоставя при уведомление за ОПС секюритизация; информацията, която трябва да се предоставя на компетентните органи в заявленията за оправомощаване на трета проверяваща страна; и подлежащата на обмен информация и съдържанието и обхвата на задълженията за уведомяване. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО. |
(45) |
С цел да се улесни процесът за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС, на Комисията се предоставя правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП относно: образците, които да се използват за предоставяне на информацията на държателите на секюритизираща позиция; формата на заявлението за регистрация и на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на секюритизации; образеца за предоставянето на информация; образците, които да се използват за предоставяне на информация на регистъра на секюритизации, като се вземат предвид наличните решения, разработени от субектите, събиращи данни за секюритизации, и образеца на уведомление за ОПС секюритизация, което ще предоставя на инвеститорите и компетентните органи достатъчно информация за оценяване на съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО. |
(46) |
Доколкото целите на настоящия регламент, а именно определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за ОПС секюритизации не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки предвид факта, че пазарите на секюритизации функционират в световен мащаб и в рамките на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори и дружества, участващи в секюритизациите, следва да бъдат осигурени еднакви условия на конкуренция, а поради обхвата и последиците на предвидените действия могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. |
(47) |
Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г. |
(48) |
За неприключилите към 1 януари 2019 г. секюритизиращи позиции инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да използват обозначението „ОПС“, при условие че секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС, за някои изисквания към момента на уведомяването, а за други – към момента на инициирането. Следователно инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да представят на ЕОЦКП уведомление за ОПС секюритизация в съответствие с настоящия регламент. Всяка следваща промяна в секюритизацията следва да се приеме, при условие че секюритизацията продължава да отговаря на всички приложими изисквания за ОПС. |
(49) |
Изискванията за надлежна проверка, които се прилагат в съответствие с действащото право на Съюза преди датата на прилагане на настоящия регламент, следва да продължат да се прилагат към секюритизациите, емитирани на или след 1 януари 2011 г., както и към секюритизациите, емитираните преди 1 януари 2011 г., когато след 31 декември 2014 г. са били добавени нови – или са били заменени – базисни експозиции. Съответните разпоредби от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията (19), в които са посочени изискванията за запазване на риска за кредитните институции и инвестиционните посредници, по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20), следва да продължат да се прилагат до момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти за запазване на риска съгласно настоящия регламент. От съображения за правна сигурност, кредитните институции или инвестиционните посредници, застрахователните и презастрахователните предприятия, както и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, следва — за секюритизиращи позиции, неприключили към датата на влизане в сила на настоящия регламент — да продължат да прилагат съответно член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, глави I,II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията, членове 254 и 255 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и съответно член 51 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (21). С цел да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС спазват задълженията си за осигуряване на прозрачност, докато започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които Комисията трябва да приеме съгласно настоящия регламент, до информацията, посочена в приложения I — VIII от Делегиран регламент (ЕС) 2015/3 на Комисията (22) следва да се осигури обществен достъп, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и обхват
1. Настоящият регламент определя обща рамка за секюритизациите. В него се дава определение на секюритизация и се установяват изисквания за надлежна проверка, запазване на риска и прозрачност към участващите в секюритизации страни, критериите за отпускане на кредити, изискванията за продажба на секюритизации на непрофесионални клиенти, забраната за пресекюритизация, изискването за ДСЦС, както и условията и процедурите за регистрите на секюритизации. В него се създава и специфична рамка за опростените, прозрачни и стандартизирани („ОПС“) секюритизации.
2. Настоящият регламент се прилага към институционалните инвеститори и инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и дружествата със специална цел — секюритизация.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) |
„секюритизация“ е сделка или схема, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове с всяка една от следните характеристики:
|
2) |
„дружество със специална цел — секюритизация“ („ДСЦС“) е предприятие, доверително дружество или друг субект, който не е нито инициатор, нито спонсор, а е създаден с цел да извърши една или повече секюритизации, като дейността му е ограничена до необходимото за постигането на тази цел и структурата му е такава, че изолира собствените му задължения от тези на инициатора; |
3) |
„инициатор“ е субект, който:
|
4) |
„пресекюритизация“ е секюритизация, при която поне една от базисните експозиции е секюритизираща позиция; |
5) |
„спонсор“ е кредитна институция, независимо дали е разположена в Съюза или не, съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС, различен от инициатор, като при това:
|
6) |
„транш“ е договорно определеният сегмент от кредитния риск по една експозиция или група експозиции, като дадена позиция в сегмента води до риск от кредитна загуба, който е по-голям или по-малък от този на позиция със същия размер в друг сегмент, без да се отчита кредитната защита, пряко предоставена от трети лица на държателите на позиции в сегмента или в другите сегменти; |
7) |
„програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „програма за ОАТЦК“ е секюритизационна програма, при която емитираните ценни книжа приемат главно формата на обезпечени с активи търговски ценни книжа с първоначален падеж след не повече от една година; |
8) |
„сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „сделка с ОАТЦК“ е секюритизация в рамките на програма за ОАТЦК; |
9) |
„традиционна секюритизация“ е секюритизация, която включва прехвърлянето на икономическия интерес в секюритизираните експозиции чрез прехвърляне на собствеността върху тях от инициатора към ДСЦС или чрез прехвърляне на риска към ДСЦС, когато емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на инициатора; |
10) |
„синтетична секюритизация“ е секюритизация, при която рискът се прехвърля чрез кредитни деривати или обезпечения, а секюритизираните експозиции остават експозиции на инициатора; |
11) |
„инвеститор“ е физическо или юридическо лице, което държи секюритизираща позиция; |
12) |
„институционален инвеститор“ е инвеститор, който е едно от следните:
|
13) |
„обслужващо предприятие“ е субект, който управлява ежедневно група закупени вземания или базисните кредитни експозиции; |
14) |
„ликвидно улеснение“ е секюритизираща позиция, произтичаща от договорно споразумение за финансиране, която осигурява на инвеститорите редовни парични потоци; |
15) |
„револвираща експозиция“ е експозиция, при която е позволено неизплатените от кредитополучателите салда да се променят в рамките на предварително установен лимит в зависимост от решенията на кредитополучателя за усвояване и погасяване; |
16) |
„револвираща секюритизация“ е секюритизация, при която самата структура на секюритизацията револвира, като в групата експозиции се добавят или премахват експозиции, независимо от това дали самите експозиции револвират; |
17) |
„клауза за предсрочна амортизация“ е договорна клауза при секюритизация на револвиращи експозиции или револвираща секюритизация, която изисква в случай на настъпване на предварително договорени събития секюритизиращите позиции на инвеститорите да бъдат изкупени обратно преди първоначално предвидения падеж на тези позиции; |
18) |
„транш за първа загуба“ е най-подчиненият транш при секюритизация, който е първият транш, понасящ загуби, възникнали по секюритизираните експозиции, като по този начин се осигурява защита за транша за втора загуба, и когато е приложимо, на траншовете от по-висок ранг. |
19) |
„секюритизираща позиция“ е експозиция към секюритизация; |
20) |
„първоначален кредитор“ e субект, който сам или чрез свързани с него субекти, пряко или непряко, е сключил първоначалното споразумение, по силата на което са възникнали задълженията или потенциалните задължения на длъжника или на потенциалния длъжник, от които произтичат експозициите, обект на секюритизация; |
21) |
„програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е програма за ОАТЦК, обезпечена пряко и изцяло от съответния спонсор чрез предоставяне на едно или повече ликвидни улеснения за ДСЦС, които обхващат най-малко всеки един от следни елементи:
|
22) |
„сделка с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е сделка с ОАТЦК, обезпечена от ликвидно улеснение на ниво сделка с ОАТЦК или на ниво програма за ОАТЦК, което обхваща най-малко всеки един от следните елементи:
|
23) |
„регистър на секюритизации“ е юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за секюритизациите. За целите на член 10 от настоящия регламент позоваванията на „регистри на трансакции“ в членове 61, 64, 65, 66, 73, 78, 79 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се считат за позовавания на „регистри на секюритизации“. |
Член 3
Продажби на секюритизации на непрофесионални клиенти
1. Продавачът на секюритизиращи позиции не продава такава позиция на непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 11 от Директива 2014/65/ЕС, освен в случаите, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
продавачът на секюритизиращата позиция е извършил тест за уместност в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 2014/65/ЕС; |
б) |
продавачът на секюритизиращата позиция се е убедил, въз основа на теста по буква а), че секюритизиращата позиция е подходяща за въпросния непрофесионален клиент; |
в) |
продавачът на секюритизиращата позиция незабавно съобщава на непрофесионалния клиент резултатите от теста за уместност под формата на резюме. |
2. В случаите, когато условията по параграф 1 са изпълнени и портфейлът от финансови инструменти на непрофесионален клиент не надвишава 500 000 EUR, продавачът гарантира, въз основа на информацията, предоставена от непрофесионалния клиент в съответствие с параграф 3, че непрофесионалният клиент не инвестира съвкупна сума, надвишаваща 10 % от портфейла с финансови инструменти в секюритизиращи позиции на този клиент, и че първоначалната минимална сума, инвестирана в една или повече секюритизиращи позиции, е 10 000 EUR.
3. Непрофесионалният клиент предоставя на продавача точна информация относно своя портфейл от финансови инструменти, включително инвестиции в секюритизиращи позиции.
4. За целите на параграфи 2 и 3 портфейлът от финансови инструменти на непрофесионалния клиент включва парични депозити и финансови инструменти, но изключва всякакви финансови инструменти, които са предоставени като обезпечение.
Член 4
Изисквания за ДСЦС
ДСЦС не се установяват в трета държава, към която е приложимо което и да е от следните:
а) |
третата държава фигурира в списъка на високорискови и отказващи съдействие юрисдикции, изготвен от FATF; |
б) |
третата държава не е подписала споразумение с държава членка, за да гарантира, че спазва изцяло стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция относно доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или в Модела на споразумение на ОИСР за обмен на информация по данъчни въпроси, и че гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително по всякакви многостранни данъчни споразумения. |
ГЛАВА 2
РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ СЕКЮРИТИЗАЦИИ
Член 5
Изисквания за надлежна проверка за институционалните инвеститори
1. Преди да поеме дадена секюритизираща позиция институционалният инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, проверява:
а) |
когато установеният в Съюза инициатор или първоначален кредитор не е кредитна институция или инвестиционен посредник съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент; |
б) |
когато инициаторът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури, за да се гарантира, че отпускането на кредитите се извършва въз основа на задълбочена оценка на кредитоспособността на длъжника; |
в) |
когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в Съюза — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес в съответствие с член 6 и дали запазването на риска се оповестява на институционалния инвеститор в съответствие с член 7; |
г) |
когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %, определен в съответствие с член 6, и дали оповестява запазването на риска на институционалните инвеститори; |
д) |
дали инициаторът, спонсорът или ДСЦС е предоставил, където е приложимо, изискваната съгласно член 7 информация в съответствие с предвидените в същия член честота и условия; |
2. Чрез дерогация от параграф 1, по отношение на сделки с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, изискването по параграф 1, буква а) се прилага за спонсора. В такива случаи спонсорът проверява дали инициаторът или първоначалният кредитор, който не е кредитна институция или инвестиционен посредник, отпуска всички кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури в съответствие с член 9, параграф 1.
3. Преди да поеме дадена секюритизираща позиция институционалният инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, извършва надлежна проверка, която му позволява да оцени произтичащите рискове. С тази проверка се отчита най-малко всеки един от следните аспекти:
а) |
рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция и на нейните базисни експозиции; |
б) |
всички структурни елементи на секюритизацията, които могат значително да повлияят на показателите на секюритизиращата позиция, включително договорните приоритети на плащанията и свързаните с приоритети на плащанията предпоставки, кредитните подобрения, ликвидните подобрения, свързаните с пазарната стойност предпоставки и определенията за неизпълнение по конкретните сделки; |
в) |
по отношение на секюритизация, декларирана като ОПС съгласно член 27, съответствието на тази секюритизация с изискванията, предвидени в членове 19 — 22 или в членове 23 — 26 и член 27. Институционалните инвеститори могат да разчитат в подходяща степен на уведомлението за ОПС секюритизация по член 27, параграф 1 и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и ДСЦС, относно съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, без да се доверяват единствено или механично на споменатите уведомление или информация. |
Независимо от посоченото в първа алинея, букви а) и б), в случай на програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа институционалните инвеститори в търговски ценни книжа, емитирани по тази програма за ОАТЦК, отчитат характеристиките на програмата за ОАТЦК и цялостната ликвидна подкрепа.
4. Институционален инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, и който държи секюритизираща позиция, извършва най-малко следното:
а) |
установява подходящи писмени процедури, които да са пропорционални на рисковия профил на секюритизиращата позиция и, според случая, на търговския и банков портфейл на институционалния инвеститор, с цел да се проследи спазването на текуща основа на параграфи 1 и 3, както и показателите на секюритизиращата позиция и на базисните експозиции. Когато е приложимо по отношение на секюритизацията и на базисните експозиции, тези писмени процедури включват наблюдение на вида експозиция, процентния дял на заемите с просрочие от повече от 30, 60 и 90 дни, процентите на неизпълнение, процентите на предсрочно погасяване, заемите, обезпечението по които е предмет на принудително изпълнение, процента на събиране на вземанията, репо сделките, промените по заема, гратисните периоди, вида обезпечение и дали то се използва, както и честотното разпределение на кредитните оценки или другите показатели на кредитното качество на базисните експозиции, отрасловата и географската диверсификация, честотното разпределение на отношенията между размера на заема и стойността на обезпечението с такива интервали, които улесняват извършването на подходящ анализ на чувствителността. Когато самите базисни експозиции представляват секюритизиращи позиции, както е позволено в съответствие с член 8, институционалните инвеститори наблюдават също така базисните експозиции за тези позиции; |
б) |
в случай на секюритизация, различна от програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с паричните потоци и стойността на обезпеченията, покриващи базисните експозиции, или, при липса на достатъчни данни за паричните потоци и стойността на обезпеченията — стрес тестове във връзка с допусканията за загубите, като се отчита естеството, мащабът и сложността на риска при секюритизиращата позиция; |
в) |
в случай на програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с платежоспособността и ликвидността на спонсора; |
г) |
гарантира вътрешна отчетност пред своя управителен орган, така че управителният орган да бъде осведомен за съществените рискове, произтичащи от секюритизиращата позиция, и гарантира,че тези рискове се управляват по подходящ начин; |
д) |
при поискване е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно секюритизиращата позиция и нейните базисни експозиции и че е въвел писмени политики и процедури за управление на риска по секюритизиращата позиция и за документиране на проверките и надлежните проверки в съответствие с параграфи 1 и 2, както и на всяка друга значима информация; и |
е) |
при поискване, в случай на експозиции към програма с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно кредитното качество на спонсора и условията на предоставеното ликвидно улеснение. |
5. Без да се засягат параграфи 1 — 4 от настоящия член, когато институционален инвеститор е упълномощил друг институционален инвеститор да взема решения за управление на инвестициите, които биха могли да доведат до експозиция към секюритизация, институционалният инвеститор може да нареди на управляващата страна да изпълни задълженията си по настоящия член по отношение на всяка експозиция към секюритизация, произтичаща от тези решения. Държавите членки гарантират, че когато институционален инвеститор е получил указания съгласно настоящия параграф да изпълни задълженията на друг институционален инвеститор и не го направи, всички санкции по членове 32 и 33 от настоящия регламент, могат да бъдат наложени на управляващата страна, а не на институционалния инвеститор, който има експозиция към секюритизация.
Член 6
Запазване на риска
1. Инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор на дадена секюритизация запазва постоянен значим нетен икономически интерес в секюритизацията, не по-малък от 5 %. Този интерес се изчислява при инициирането и се определя по условната стойност на задбалансовите позиции. Когато между инициатора, спонсора или първоначалния кредитор не е постигната договореност за това кой да запази значим нетен икономически интерес, запазващото лице е инициаторът. Не се допуска многократно прилагане на изискванията за запазване за дадена секюритизация. Значимият нетен икономически интерес не се разделя между различни видове запазващи лица и не подлежи на редуциране или хеджиране на кредитния риск.
За целите на настоящия член не се счита за инициатор предприятие, което е създадено или извършва дейност с единствената цел да секюритизира експозиции.
2. Инициаторите не следва да избират активи, които да бъдат прехвърлени на ДСЦС с цел загубите върху активите, прехвърлени на ДСЦС и измерени през целия период на действие на сделката, или за максимум четири години, когато периодът на действие на сделката е по-дълъг от четири години, да станат по-високи от загубите през същия период за сходни активи, фигуриращи в счетоводния баланс на инициатора. Когато компетентният орган открие доказателства за нарушаването на тази забрана, компетентният орган проучва показателите на активите, прехвърлени на ДСЦС, и сходни активи в счетоводния баланс на инициатора. Ако показателите на прехвърлените активи са значително по-ниски от тези на сходни активи, които фигурират в счетоводния баланс на инициатора, вследствие на умишлено поведение от страна на инициатора, компетентният орган налага санкция съгласно членове 32 и 33.
3. Само следното се счита за запазване на значим нетен икономически интерес, не по-малък от 5 %, по смисъла на параграф 1:
а) |
запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори; |
б) |
в случай на револвиращи секюритизации или секюритизации на револвиращи експозиции — запазване на интереса на инициатора в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции; |
в) |
запазване на произволно избрани експозиции, съответстващи на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, ако в противен случай тези несекюритизирани експозиции биха били секюритизирани при секюритизацията, при условие че броят на потенциално секюритизираните експозиции при инициирането е не по-малък от 100; |
г) |
запазване на транша за първа загуба, а когато това запазване не възлиза на 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции и при необходимост — на други траншове, които имат същия или по-неблагоприятен рисков профил от траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, и чийто падеж не настъпва по-рано от падежа на траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, така че запазването да се равнява общо на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции; или |
д) |
запазване на експозицията за първа загуба в размер на не по-малко от 5 % от всяка секюритизирана експозиция при секюритизацията. |
4. Когато установено в Съюза смесено финансово холдингово дружество по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (24), институция майка или финансов холдинг, установени в Съюза, или някое от техните дъщерни предприятия по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 в качеството на инициатор или спонсор секюритизира експозиции от една или повече кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посочените в параграф 1 изисквания могат да бъдат изпълнени въз основа на консолидираното състояние на съответната институция майка, финансов холдинг или смесено финансово холдингово дружество, установени в Съюза.
Първа алинея се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са създали секюритизираните експозиции, спазват изискванията по член 79 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25) и своевременно предоставят информацията, която е необходима за изпълнение на изискванията по член 5 от настоящия регламент, на инициатора или спонсора и на кредитната институция майка от Съюза, финансовия холдинг или смесеното финансово холдингово дружество, установени в Съюза.
5. Параграф 1 не се прилага, ако секюритизираните експозиции представляват експозиции към или са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от посочените по-долу субекти:
а) |
централни правителства или централни банки; |
б) |
регионални правителства, местни органи на властта и субекти от публичния сектор на държавите членки по смисъла на член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013; |
в) |
институции, за които е определено рисково тегло от 50 % или по-малко съгласно трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013; |
г) |
национални насърчителни банки или институции по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския Парламент и на Съвета (26); или |
д) |
многостранните банки за развитие, изброени в член 117 от Регламент (ЕС) № 575/2013. |
6. Параграф 1 не се прилага по отношение на сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, когато базисните референтни субекти са идентични със субектите, съставляващи широко търгуван индекс от субекти, или които представляват други търгуеми ценни книжа, различни от секюритизиращи позиции.
7. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), която е създадена с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (27), разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които по-подробно се определя изискването за запазване на риска, по-специално по отношение на:
а) |
условията на запазване на риска съгласно параграф 3, включително изпълнението чрез синтетична или условна форма на запазване; |
б) |
измерването на равнището на запазване, посочено в параграф 1; |
в) |
забраната за хеджиране или продажба на запазен интерес; |
г) |
условията за запазване на консолидирана основа в съответствие с параграф 4; |
д) |
условията за освобождаване на сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, посочени в параграф 6; |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 7
Изисквания за прозрачност за инициаторите, спонсорите и ДСЦС
1. В съответствие с параграф 2 от настоящия член инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация предоставят най-малко следната информация на държателите на секюритизираща позиция, на компетентните органи, посочени в член 29, и, при поискване, на потенциалните инвеститори:
а) |
информация за базисните експозиции на тримесечна основа или в случая на обезпечени с активи търговски ценни книжа — информация за базисните вземания или вземанията по кредити на месечна основа; |
б) |
всякаква базова документация, която e от значение за разбирането на сделката, включително, но не само, следните документи, когато е приложимо:
Тази базова документация включва подробно описание на приоритета на плащанията по секюритизацията; |
в) |
когато не е съставен проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (28) — обобщение на сделката или преглед на основните характеристики на секюритизацията, включително, когато е приложимо:
|
г) |
в случай на ОПС секюритизации — уведомлението за ОПС секюритизация, посочено в член 27; |
д) |
тримесечни инвеститорски доклади или в случай на ОАТЦК — месечни инвеститорски доклади, съдържащи следното:
|
е) |
всяка вътрешна информация, свързана със секюритизацията, която инициаторът, спонсорът или ДСЦС е задължен да оповести в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (29) по отношение злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара; |
ж) |
в случаите, когато буква е) не се прилага — всяко значимо събитие, като например:
|
Информацията по първа алинея, букви б), в) и г) се предоставя преди определяне на цената.
Информацията по първа алинея, букви а) и д) се предоставя едновременно всяко тримесечие най-късно един месец след датата за плащане на лихвата или, в случай на сделки с ОАТЦК, най-късно един месец след края на периода, за който се отнася докладът.
В случай на ОАТЦК информацията, посочена в първа алинея, буква а), буква в), подточка ii) и буква д), подточка i), се предоставя в обобщена форма на държателите на секюритизиращата позиция и при поискване — на потенциалните инвеститори. Данни за равнището на кредитите се предоставят на спонсора и при поискване — на компетентните органи.
Без да се засяга Регламент (ЕС) № 596/2014, информацията по първа алинея, букви е) и ж) се предоставя без забавяне.
При изпълнението на настоящия параграф инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация спазват националното право и правото на Съюза, което урежда защитата на поверителността на информацията и обработването на лични данни, за да се избегнат евентуални нарушения на законодателството, както и всички задължения за поверителност по отношение на информацията за клиент, първоначален кредитор или длъжник, освен ако тази поверителна информация е анонимна или обобщена.
По-специално по отношение на информацията, посочена в първа алинея, буква б), инициаторът, спонсорът и ДСЦС могат да предоставят обобщение на съответната документация.
Посочените в член 29 компетентни органи имат право да поискат да им се предостави въпросната поверителна информация, за да могат да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент.
2. Инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация определят помежду си един субект, който да изпълни изискванията за предоставяне на информация по параграф 1, първа алинея, букви а), б), г), д), е) и ж).
Субектът, определен в съответствие с първа алинея, предоставя достъп до информацията за дадена секюритизираща сделка чрез регистър на секюритизации.
Задълженията, посочени във втора и четвърта алинеи, не се прилагат по отношение на секюритизации, за които проспектът не е съставен в съответствие с Директива № 2003/71/ЕО.
Когато не е регистриран регистър на секюритизации съгласно член 10, субектът, определен да изпълни изискванията по параграф 1 от настоящия член, осигурява достъп до информацията на интернет страница, която:
а) |
включва добре функционираща система за контрол на качеството на данните; |
б) |
спазва подходящи стандарти за управление и поддържане и за прилагане на подходяща организационна структура, която гарантира непрекъснатостта и нормалното функциониране на интернет страницата; |
в) |
отговаря на подходящи системи, проверки и процедури, които установяват всички значими източници на операционен риск; |
г) |
включва системи, които гарантират защитата и целостта на получената информация и незабавния запис на информацията; и |
д) |
дава възможност за архивиране на информацията за срок от най-малко пет години след падежа на секюритизацията. |
Субектът, отговорен за докладване на информацията, и регистърът на секюритизации, където тази информация се предоставя на разположение, се посочват в документацията по секюритизацията.
3. ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти за регулаторни технически стандарти за уточняване на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС трябва да предоставят, за да изпълнят задълженията си по параграф 1, първа алинея, букви а) и д), и, като се взема предвид полезният характер на информацията за държателя на секюритизиращата позиция, дали тази позиция е краткосрочна и, в случаите на сделка с ОАТЦК, дали позицията е напълно обезпечена от спонсора;
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
4. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане за информацията, която трябва да бъде определена в съответствие с параграф 3, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на нейния формат, посредством стандартизирани образци.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 8
Забрана за пресекюритизация
1. Базисните експозиции, използвани при секюритизация, не трябва да включват секюритизиращи позиции.
Чрез дерогация първа алинея не се прилага за:
а) |
всички секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г.; и |
б) |
всички секюритизации, които ще бъдат използвани за законни цели съгласно параграф 3, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г. |
2. Компетентен орган, определен в съответствие с член 29, параграфи 2, 3 или 4, според случая, може да предоставя разрешение на субект, който попада в обхвата на упражнявания от него надзор, да включва секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация, когато въпросният компетентен орган счита, че пресекюритизацията се използва за законни цели съгласно предвиденото в параграф 3 от настоящия член.
Когато въпросният субект, попадащ в обхвата на надзора, е кредитна институция или инвестиционен посредник съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентният орган, посочен в първата алинея от настоящия параграф, се консултира с органа по преструктуриране и всеки друг орган от значение за този субект преди предоставянето на разрешение за включването на секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация. Тази консултация продължава не повече от 60 дни от датата, на която компетентният орган е уведомил органа по преструктурирането и който и да е друг орган от значение за този субект, относно необходимостта от провеждане на консултация.
Когато консултацията доведе до решение за предоставяне на разрешение за използването на секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация, компетентният орган уведомява ЕОЦКП за това.
3. За целите на настоящия член следните цели се считат за законни:
а) |
улесняването на ликвидацията на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция; |
б) |
за да се гарантира жизнеспособност като действащи предприятия на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция с цел да се избегне тяхната ликвидация; или |
в) |
защитата на интересите на инвеститорите, когато базисните експозиции са необслужвани. |
4. Програма с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа не се счита за пресекюритизиция за целите на настоящия член, при условие че нито една от сделките с ОАТЦК в рамките на тази програма не представлява пресекюритизация, а кредитното подобрение не създава второ ниво траншове на ниво програма.
5. С цел да се отрази развитието на пазара на други пресекюритизации, предприети за законни цели, и като се имат предвид първостепенните цели, свързани с финансовата стабилност и запазването по най-добрия начин на интересите на инвеститорите, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО, може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълване на списъка на законните цели, предвиден в параграф 3.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 9
Критерии за кредитиране
1. Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори прилагат към подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясно определени критерии за кредитиране, които прилагат към несекюритизираните експозиции. За тази цел се прилагат същите ясно установени процедури за одобрение и при необходимост за изменение, подновяване и рефинансиране на кредити. Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори разполагат с действащи ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури с цел да се гарантира, че предоставянето на кредити се основава на задълбочена оценка на кредитоспособността на длъжника, като се отчитат надлежно факторите, които са от значение за проверката на вероятността длъжникът да изпълни задълженията си по договора за кредит.
2. В случай че базисните експозиции на секюритизации са жилищни заеми, отпуснати след влизането в сила на Директива 2014/17/ЕС, групата от тези заеми не включва заем, който е предложен и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че информацията, предоставена от кандидатстващото за заема лице, може да не бъде проверена от заемодателя.
3. Когато инициатор купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, той проверява дали субектът, който пряко или косвено е участвал в първоначалното споразумение, породило задълженията или потенциалните задължения, подлежащи на секюритизиране, отговаря на изискванията в посочени в параграф 1.
4. Параграф 3 не се прилага, ако:
а) |
първоначалното споразумение, породило задълженията или потенциалните задължения на длъжника или потенциалния длъжник, е сключено преди влизането в сила на Директива 2014/17/ЕС; и |
б) |
инициаторът, който купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, спазва задълженията, които институциите инициатори са били задължени да спазват преди 1 януари 2019 г. съгласно член 21, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014. |
ГЛАВА 3
УСЛОВИЯ И ПРОЦЕДУРИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА НА РЕГИСТЪР НА СЕКЮРИТИЗАЦИИ
Член 10
Регистрация на регистър на секюритизации
1. Регистрите на секюритизации се регистрират от ЕОЦКП за целите на член 5 съгласно условията и процедурата, предвидени в настоящия член.
2. За допустимостта на регистрацията съгласно настоящия член, регистърът на секюритизации трябва да бъде юридическо лице, установено в Съюза, да прилага процедури за проверка на изчерпателността и съгласуваността на предоставената му информация съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент, и да удовлетворява изискванията, предвидени в членове 78, 79 и член 80, параграфи 1 — 3, 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012. За целите на настоящия член позоваванията в членове 78 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на член 9 от същия регламент се считат за позовавания на член 5 от настоящия регламент.
3. Регистрацията на регистър на секюритизации поражда действие на цялата територия на Съюза.
4. Регистрираният регистър на секюритизации трябва да изпълнява постоянно условията за регистрация. Регистърът на секюритизации уведомява своевременно ЕОЦКП за всякакви съществени промени, които имат отражение върху условията за регистрация.
5. Регистърът на секюритизации подава до ЕОЦКП едно от следните:
а) |
заявление за регистрация; |
б) |
заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 7 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или с глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (30). |
6. В срок от 20 работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно.
Ако заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който регистърът на секюритизации трябва да предостави допълнителна информация.
След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това регистъра на секюритизации.
7. За да се гарантира последователно прилагане на настоящия член ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които подробно се уточнява всяко едно от следните:
а) |
процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на секюритизации трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и съгласуваността на предоставената им информация съгласно член 7, параграф 1; |
б) |
заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а); |
в) |
опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б). |
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
8. За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграфи 1 и 2, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява формата на всяко едно от следните:
а) |
заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а); |
б) |
заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б). |
По отношение на буква б) от първа алинея ЕОЦКП разработва опростен формат, за да се избегне дублиране на процедури.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 11
Уведомяване на компетентните органи и консултация с тях преди регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията
1. Когато регистър на секюритизации подава заявление за регистрация или за разширяване на обхвата на своята регистрация като регистър на трансакции, и е субект, получил разрешение или регистриран от компетентен орган в държавата членка по установяване, ЕОЦКП своевременно уведомява този компетентен орган и се консултира с него преди регистрацията или разширяването на обхвата на регистрацията на регистъра на секюритизации.
2. ЕОЦКП и съответният компетентен орган обменят цялата информация, необходима за регистрацията на регистъра на секюритизации или за разширяване на обхвата на регистрацията, както и за надзора на спазването от субекта на условията за регистрацията му или за получаването на разрешение в държавата членка по установяване.
Член 12
Разглеждане на заявлението
1. В срок от 40 работни дни след уведомлението по член 10, параграф 6, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация или за разширяване на обхвата на регистрацията, като преценява дали регистърът на секюритизации изпълнява условията по настоящата глава, и приема надлежно обосновано решение за регистрация или за отказ на регистрация, или съответно за разширяване на обхвата на регистрацията.
2. Решението, което ЕОЦКП приема съгласно параграф 1, поражда действие на петия работен ден след приемането му.
Член 13
Уведомяване от ЕОЦКП за решенията относно регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията
1. Когато ЕОЦКП приеме решение съгласно посоченото в член 12, или отмени регистрацията съгласно посоченото в член 15, параграф 1, той уведомява регистъра на секюритизациите в срок от пет работни дни, като надлежно обосновава своето решение.
ЕОЦКП своевременно уведомява за своето решение компетентния орган съгласно посоченото в член 11, параграф 1.
2. ЕОЦКП своевременно съобщава на Комисията всяко решение, взето в съответствие с параграф 1.
3. ЕОЦКП публикува на своята интернет страница списък на регистрите на секюритизации, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от пет работни дни след приемане на решение съгласно параграф 1.
Член 14
Правомощия на ЕОЦКП
1. Правомощията, предоставени на ЕОЦКП в съответствие с членове 61 — 68, 73 и 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, във връзка с приложения I и II към същия регламент, се упражняват и по отношение на настоящия регламент. Позоваванията на член 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 в приложение I към посочения регламент се считат за позовавания на член 17, параграф 1 от настоящия регламент.
2. Правомощията, предоставени на ЕОЦКП или на длъжностно или друго лице, оправомощено от ЕОЦКП в съответствие с членове 61 — 63 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не се използват, за да се изисква оповестяването на информация или документи, които са предмет на правно призната привилегия.
Член 15
Отмяна на регистрация
1. Без да се засяга член 73 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ЕОЦКП отменя регистрацията на регистър на секюритизации, когато последният:
а) |
се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги; |
б) |
е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин; или |
в) |
вече не отговаря на условията, при които е регистриран. |
2. ЕОЦКП своевременно уведомява съответния компетентен орган, посочен в член 11, параграф 1, относно своето решение да отмени регистрацията на регистър на секюритизации.
3. Когато компетентният орган на държава членка, в която регистърът на секюритизации осъществява своите услуги и дейности, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа дали са изпълнени условията за отмяна на регистрацията на съответния регистър на секюритизации. Ако ЕОЦКП реши да не отмени регистрацията на съответния регистър на секюритизации, той обосновава подробно решението си.
4. Компетентният орган, посочен в параграф 3 от настоящия член, е органът, определен съгласно член 29 от настоящия регламент.
Член 16
Такси за надзор
1. ЕОЦКП начислява на регистрите на секюритизации такси съгласно настоящия регламент и делегираните актове, приети съгласно параграф 2 от настоящия член.
Тези такси са пропорционални на оборота на съответния регистър на секюритизации и изцяло покриват разходите на ЕОЦКП, необходими за регистрацията и надзора на регистрите на секюритизации, както и възстановяването на всякакви разходи, които възникват за компетентните органи в резултат на делегирането на задачи съгласно член 14, параграф 1 от настоящия регламент. Доколкото в член 14, параграф 1 от настоящия регламент се съдържа позоваване на член 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, позоваванията на член 72, параграф 3 от посочения регламент се считат за позовавания на параграф 2 от настоящия член.
В случай че регистърът на транзакции вече е регистриран съгласно дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365, размерът на таксите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се коригира единствено с цел да отрази необходимите допълнителни разходи и разходите, свързани с регистрацията и надзора на регистрите на секюритизации съгласно настоящия регламент.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегиран акт в съответствие с член 47 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им.
Член 17
Наличност на данните, съхранявани в регистъра на секюритизации
1. Без да се засяга член 7, параграф 2 регистърът на секюритизации събира и поддържа подробни данни за секюритизациите. Той предоставя безплатно пряк и незабавен достъп на всеки един от следните субекти, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности, мандати и задължения:
а) |
ЕОЦКП; |
б) |
ЕБО; |
в) |
ЕОЗППО; |
г) |
ЕССР; |
д) |
съответните членове на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013; |
е) |
съответните органи, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент; |
ж) |
органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (31); |
з) |
Единния съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (32); |
и) |
органите по член 29; |
й) |
инвеститорите и потенциалните инвеститори. |
2. ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, и като отчита потребностите на субектите, посочени в параграф 1, разработва проекти за регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:
а) |
данните за секюритизацията, посочени в параграф 1, които инициаторът, спонсорът или ДСЦС предоставят, за да изпълнят задълженията си по член 7, параграф 1; |
б) |
необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно:
|
в) |
елементите на информацията, до която трябва да имат достъп субектите посочени в параграф 1, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности; |
г) |
реда и условията, при които субектите, посочени в параграф 1, трябва да получат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на секюритизации. |
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
3. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на параграф 2, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизираните образци, чрез които инициаторът, спонсорът или ДСЦС предоставят информацията на регистъра на секюритизации, като се вземат предвид наличните решения, разработени от субектите, събиращи данни за секюритизации.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
ГЛАВА 4
ОПРОСТЕНА, ПРОЗРАЧНА И СТАНДАРТИЗИРАНА СЕКЮРИТИЗАЦИЯ
Член 18
Използване на обозначението „опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация“
Инициаторите, спонсорите и ДСЦС могат да използват за своя секюритизация обозначението „ОПС“ или „опростена, прозрачна и стандартизирана“, или обозначение, което пряко или косвено се отнася до тези определения, само когато:
а) |
секюритизацията отговаря на всички изисквания на раздел 1 или раздел 2 от настоящата глава и ЕОЦКП e бил уведомен съгласно член 27, параграф 1; и |
б) |
секюритизацията е включена в списъка, посочен в член 27, параграф 5. |
Инициаторът, спонсорът и ДСЦС, които участват в секюритизация, считана за ОПС, трябва да са установени в Съюза.
РАЗДЕЛ 1
Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, различна от ОАТЦК
Член 19
Опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация
1. За ОПС секюритизации се считат секюритизациите, които отговарят на изискванията по членове 20, 21 и 22, с изключение на програмите и сделките с ОАТЦК.
2. До 18 октомври 2018 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, приема в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки и препоръки относно хармонизираното тълкуване и прилагане на изискванията, установени в членове 20, 21 и 22.
Член 20
Изисквания, свързани с опростяването
1. Собствеността върху базисните експозиции се придобива от ДСЦС чрез действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици по начин, който позволява принудително изпълнение срещу продавача или всяка друга трета страна. По отношение на прехвърлянето на собствеността към ДСЦС не се прилагат строгите разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача.
2. За целите на параграф 1 всички посочени по-долу разпоредби представляват строги разпоредби за възстановяване:
а) |
разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача; |
б) |
разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата. |
3. За целите на параграф 1 разпоредбите за възстановяване в националното право относно несъстоятелността, които позволяват на синдика или на съда да обявят продажбата на базисните експозиции за недействителна в случай на измама при прехвърлянето, несправедливо увреждане на кредитори или прехвърляне за неправомерно облагодетелстване на определени кредитори спрямо други, не представляват строги разпоредби за възстановяване.
4. Когато продавачът не е първоначалният кредитор, действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисната експозиция към същия продавач, независимо дали тази действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици се извършва пряко или посредством една или повече междинни стъпки, отговарят на изискванията, посочени в параграфи 1 — 3.
5. Когато прехвърлянето на базисните експозиции се извършва посредством прехвърляне на права и пълното прехвърляне става на по-късен етап след приключването на сделката, предпоставките за това пълно прехвърляне включват най-малко следните събития:
а) |
сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача; |
б) |
неплатежоспособност на продавача; и |
в) |
неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача. |
6. Продавачът предоставя декларации и гаранции, че, доколкото му е известно, включените в секюритизацията базисни експозиции не са обременени, нито по друг начин са в състояние, което може да се очаква да се отрази неблагоприятно на изпълнимостта на действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици.
7. Прехвърлените от продавача на ДСЦС базисни експозиции или права върху базисни експозиции отговарят на предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. За целите на настоящия параграф заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, не се смята за активно управление на портфейл. Експозиции, прехвърлени на ДСЦС след приключване на сделката, трябва да отговарят на критериите за допустимост, приложени към първоначалните базисни експозиции.
8. Секюритизацията се обезпечава от група от базисни експозиции, които са хомогенни по отношение на вида на актива, като се вземат предвид конкретните характеристики, свързани с паричните потоци по този вид активи, включително техните договорни характеристики, характеристики във връзка с кредитния риск и във връзка с предсрочното погасяване. Една група от базисни експозиции съдържа само един вид активи. Базисните експозиции съдържат договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и, където е приложимо, гарантите.
Базисните експозиции имат определени периодични платежни потоци, размерът на вноските за които може да бъде различен по отношение на плащанията, свързани с наем, главница или лихви или каквото и да е друго право за получаване на доход от активи, покриващи такива плащания. Базисните експозиции могат също така да генерират постъпления от продажбата на всякакви финансирани или отдадени на лизинг активи.
Базисните експозиции не включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, различни от корпоративни облигации, които не са предлагани за търгуване на място за търговия.
9. Базисните експозиции не включват никакви секюритизиращи позиции.
10. Базисните експозиции се инициират в рамките на обичайната стопанска дейност на инициатора или първоначалния кредитор съобразно стандарти за поемане на емисия, които са не по-малко строги от тези, които инициаторът или първоначалният кредитор е прилагал към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен на потенциалните инвеститори без ненужно забавяне.
В случай на секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми, групата от заеми не включва заем, който е предложен и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че предоставената от тях информация може да не бъде проверена от заемодателя.
Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя отговаря на изискванията, посочени в член 8 от Директива 2008/48/ЕО, или в член 18, параграфи 1 — 4, параграф 5, буква а) и параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС, или, където е приложимо, на равностойни на посочените изисквания в трети държави.
Инициаторът или първоначалният кредитор притежава експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.
11. Базисните експозиции се прехвърлят на ДСЦС след избирането им без ненужно забавяне и не включват към момента на избирането им експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или експозиции към длъжник или гарант по обезценени кредити, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:
а) |
е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или е присъдил обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако:
|
б) |
към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или |
в) |
има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани. |
12. Към момента на прехвърлянето на експозициите длъжниците са извършили поне едно плащане, освен в случай на револвиращи секюритизации, обезпечени с експозиции, погасими с еднократна вноска или при които срокът до падежа им е под една година, включително, но не само, месечни плащания по револвиращи кредити.
13. Погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции не е било структурирано така, че да зависи преимуществено от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции. Това не е пречка тези активи впоследствие отново да бъдат използвани като обезпечение или рефинансирани.
По отношение на погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции, чиито базисни експозиции са обезпечени с активи, стойността на които е гарантирана или напълно редуцирана чрез задължение за обратно изкупуване от продавача на обезпечаващите базисните експозиции активи или от друга трета страна, се счита, че погасяването не зависи от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции.
14. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на базисните експозиции по параграф 8, които се считат за хомогенни.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 21
Изисквания, свързани със стандартизацията
1. Инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор изпълняват изискването за запазване на риска в съответствие с член 6.
2. Произтичащите от секюритизацията лихвени и валутни рискове се редуцират по подходящ начин, а всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и гарантират, че групата от базисни експозиции не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.
3. Всички референтни лихвени плащания по активите и пасивите на секюритизацията се основават на общоприложими пазарни лихвени проценти или общоприложими секторни проценти, отчитащи стойността на разходите, и не зависят от сложни формули или деривати.
4. Когато е било представено известие за принудително изпълнение или за предсрочно изпълнение:
а) |
в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното погасяване на задълженията към инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средства с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел да се избегне влошаване на кредитното качество на базисните експозиции; |
б) |
основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според реда на секюритизиращата позиция; |
в) |
погасяването на секюритизиращите позиции не се извършва в различна от определената от техния ред последователност; и |
г) |
нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност. |
5. В сделки с непоследователен приоритет на плащанията се включват предпоставки, свързани с показателите на базисните експозиции, които водят до завръщане към последователен приоритет на плащанията според реда им. В тези свързани с показателите предпоставки се включва най-малко влошаването на кредитното качество на базисните експозиции под предварително определен праг.
6. Документацията по сделката включва подходящи разпоредби за предсрочно погасяване или предпоставки, задействащи прекратяване на револвиращия период, когато секюритизацията е револвираща, което включва най-малко следните елементи:
а) |
влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг; |
б) |
възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на инициатора или обслужващото предприятие; |
в) |
намаляване на стойността на държаните от ДСЦС базисни експозиции под предварително определен праг (събитие за предсрочно погасяване); и |
г) |
невъзможност за генериране на достатъчно нови базисни експозиции, които да отговарят на предварително определеното кредитно качество (предпоставка за прекратяване на револвиращия период). |
7. В документацията по сделката ясно се посочват:
а) |
договорните задължения, функции и отговорности на обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги; |
б) |
процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването, като например договорна разпоредба, която позволява замяната на обслужващото предприятие в такива случаи; и |
в) |
разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати, доставчици на ликвидност и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо. |
8. Обслужващото предприятие трябва да има опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, и да разполага с добре документирани и адекватни политики, процедури и контролни механизми за управление на риска, свързани с обслужването на експозиции.
9. В документацията по сделката се излагат по ясен и последователен начин определения, корективни мерки и действия, свързани с просрочие и неизпълнение на длъжниците, преструктуриране на дълга, опрощаване на дълга, предоговаряне, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други средства за коригиране на показателите на активите. В документацията по сделката ясно се посочват приоритетите на плащания, събитията, които пораждат промени на тези приоритети на плащанията, както и задължението за докладване на такива събития. Всяка промяна на приоритета на плащанията, която ще окаже съществено отрицателно въздействие върху погасяването на секюритизиращата позиция, се докладва на инвеститорите без ненужно забавяне.
10. В документацията по сделката се съдържат ясни разпоредби, които улесняват навременното разрешаване на конфликти между различни класове инвеститори, правата на глас са ясно определени и разпределени между титулярите, а отговорностите на попечителя и другите субекти с доверителни задължения към инвеститорите се определят по ясен начин.
Член 22
Изисквания, свързани с прозрачността
1. Преди определянето на цената инициаторът и спонсорът предоставят на потенциалните инвеститори данни за статични и динамични показатели за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на данни и основанието за заявяване на сходство. Тези данни обхващат период от поне пет години.
2. Подходяща и независима страна извършва външна проверка на извадка от базисните експозиции преди емитирането на получените в резултат на секюритизацията ценни книжа, включително проверка на това дали оповестените по отношение на базисните експозиции данни са точни.
3. Преди определянето на цената на секюритизацията инициаторът или спонсорът предоставя на потенциалните инвеститори модел на паричните потоци на пасивите, който точно представя договорната връзка между базисните експозиции и плащанията между инициатора, спонсора, инвеститорите, други трети страни и ДСЦС; след определянето на цената предоставя такъв модел на инвеститорите на текуща основа, а на потенциалните инвеститори — при поискване.
4. В случай на секюритизация, при която базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, инициаторът и спонсорът публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани с тези жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, като част от информацията, която се оповестява съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а).
5. Инициаторът и спонсорът са отговорни за спазването на изискванията по член 7. Информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се предоставя на потенциалните инвеститори преди определянето на цената при поискване от тяхна страна. Информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — г), се предоставя преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид. Окончателната документация се предоставя на инвеститорите най-късно 15 дни след приключване на сделката.
РАЗДЕЛ 2
Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация на ОАТЦК
Член 23
Опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация на ОАТЦК
1. Сделка с ОАТЦК се счита за ОПС, когато отговаря на изискванията на ниво сделка, установени в член 24.
2. Програма за ОАТЦК се счита за ОПС, когато отговаря на изискванията установени в член 26 и спонсорът на програмата за ОАТЦК отговаря на изискванията установени в член 25.
За целите на настоящия раздел „продавач“ означава „инициатор“ или „първоначален кредитор“.
3. До 18 октомври 2018 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, приема в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки и препоръки относно хармонизираното тълкуване и прилагане на изискванията, установени в членове 24 и 26 от настоящия регламент.
Член 24
Изисквания на ниво сделка
1. Собствеността върху базисните експозиции се придобива от ДСЦС чрез действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици по начин, който позволява принудително изпълнение срещу продавача или всяка друга трета страна. По отношение на прехвърлянето на собствеността към ДСЦС не се прилагат строги разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача.
2. За целите на параграф 1 всички посочени по-долу разпоредби представляват строги разпоредби за възстановяване:
а) |
разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача; |
б) |
разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата. |
3. За целите на параграф 1 разпоредбите за възстановяване в националното право относно несъстоятелността, които позволяват на синдика или на съда да обявят продажбата на базисните експозиции за недействителна в случай на измама при прехвърлянето, несправедливо ощетяване на кредитори или прехвърляне за неправомерно облагодетелстване на определени кредитори спрямо други, не представляват строги разпоредби за възстановяване.
4. Когато продавачът не е първоначалният кредитор, действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисната експозиция към продавача, независимо дали тази действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици се извършва пряко или посредством една или повече междинни стъпки, отговарят на изискванията, посочени в параграфи 1 — 3.
5. Когато прехвърлянето на базисните експозиции се извършва посредством прехвърляне на права и пълното прехвърляне става на по-късен етап след приключването на сделката, предпоставките за това пълно прехвърляне включват най-малко следните събития:
а) |
сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача; |
б) |
неплатежоспособност на продавача; и |
в) |
неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача. |
6. Продавачът предоставя декларации и гаранции, че, доколкото му е известно, включените в секюритизацията базисни експозиции не са обременени с тежести, нито по друг начин са в състояние, което може да се очаква да се отрази неблагоприятно на изпълнимостта на действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици.
7. Прехвърлените от продавача на ДСЦС базисни експозиции или права върху базисни експозиции отговарят на предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. За целите на настоящия параграф заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, не се смята за активно управление на портфейл. Експозиции, прехвърлени на ДСЦС след приключване на сделката, трябва да отговарят на критериите за допустимост, приложени към първоначалните базисни експозиции.
8. Базисните експозиции не включват никакви секюритизиращи позиции.
9. Базисните експозиции се прехвърлят след избора на ДСЦС без ненужно забавяне и не включват към момента на избирането им експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или експозиции към длъжник или гарант по обезценени кредити, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:
а) |
е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако:
|
б) |
към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или |
в) |
има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани. |
10. Към момента на прехвърлянето на експозициите длъжниците са извършили поне едно плащане, освен в случай на револвиращи секюритизации, обезпечени с експозиции, погасими с еднократна вноска или имащи срок до падежа под една година, включително, но не само, месечни плащания по револвиращи кредити.
11. Погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции не е било структурирано така, че да зависи преимуществено от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции. Това не е пречка тези активи впоследствие отново да бъдат използвани като обезпечение или рефинансирани.
По отношение на погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции, чиито базисни експозиции са обезпечени с активи, стойността на които е гарантирана или напълно редуцирана чрез задължение за обратно изкупуване от продавача на обезпечаващите базисните експозиции активи или от друга трета страна, се счита, че погасяването не зависи от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции.
12. Произтичащите от секюритизацията лихвени и валутни рискове се редуцират по подходящ начин, а всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и гарантират, че групата от базисни експозиции не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.
13. В документацията по сделката се излагат по ясен и последователен начин определения, корективни мерки и действия, свързани с просрочие и неизпълнение на длъжниците, преструктуриране на дълга, опрощаване на дълга, предоговаряне, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други свързани с показателите на актива корективни мерки. В документацията по сделката ясно се посочват приоритетите на плащанията, събитията, които пораждат промяната на тези приоритети на плащанията, както и задължението за докладване на тези събития. Всяка промяна на приоритета на плащанията, която ще окаже съществено отрицателно въздействие върху погасяването на секюритизиращата позиция, се докладва на инвеститорите без ненужно забавяне.
14. Преди определянето на цената инициаторът и спонсорът предоставят на потенциалните инвеститори данни за статични и динамични показатели за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на данни и основанието за заявяване на сходство. Когато спонсорът няма достъп до тези данни, той получава от продавача достъп до данни на статична или динамична основа относно резултатите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които по същество са сходни на секюритизираните. Всички такива данни обхващат период, не по-кратък от пет години, с изключение на данните, свързани с търговски вземания и други краткосрочни вземания, за които миналият период не е по-кратък от три години.
15. Сделките с ОАТЦК се обезпечават от група от базисни експозиции, които са хомогенни по отношение на вида на актива, като се вземат предвид конкретните характеристики, свързани с паричните потоци по тези различни видове активи, включително техните договорни характеристики, характеристики във връзка с кредитния риск и във връзка с предсрочното погасяване. Една група от базисни експозиции съдържа само един вид активи.
Групата от базисни експозиции има остатъчна среднопретеглена продължителност от не повече от една година, като никоя от базисните експозиции не е с остатъчен срок до падежа, повече от три години,
Чрез дерогация на втора алинея групите от сделки за заеми за покупка на автомобил, лизинг на автомобил и придобиване на оборудване на лизинг, които имат остатъчна среднопретеглена продължителност на експозицията от не повече от три и половина години, като никоя от базисните експозиции не е с остатъчен срок до падежа повече от шест години.
Базисните експозиции не включват заемите, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, или изцяло гарантираните жилищни заеми, посочени в член 129, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Базисните експозиции съдържат договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и с определени платежни потоци, свързани с наем, главница, лихви или с каквото и да е друго право на получаване на доход от активи, изискващи такива плащания. Базисните експозиции могат също така да генерират постъпления от продажбата на всякакви финансирани или отдадени на лизинг активи. Базисните експозиции не включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, различни от корпоративни облигации, които не са допуснати за търгуване на място за търговия.
16. Всички референтни лихвени плащания по активите и пасивите на сделка с ОАТЦК се основават на общоприложими пазарни лихвени проценти или общоприложими секторни проценти, отчитащи стойността на разходите, и не зависят от сложни формули или деривати. Референтните лихвени плащания по пасивите на сделка с ОАТЦК могат да се основават на лихви, отчитащи стойността на разходите за програмата за ОАТЦК.
17. При неизпълнение от страна на продавача или след настъпване на предизвикващо предсрочно погасяване събитие:
а) |
в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното извършване на плащания на инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средствата с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел избягване влошаването на кредитното качество на базисните експозиции; |
б) |
основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите, които държат секюритизираща позиция, чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според техния ред; и |
в) |
нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност. |
18. Базисните експозиции се инициират в рамките на обичайната стопанска дейност на продавача съобразно стандарти за поемане на емисия, които са не по-малко строги от тези, които той прилага към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен без ненужно забавяне на спонсора и другите страни, които пряко поемат експозиция по сделка с ОАТЦК. Продавачът притежава експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.
19. Когато сделка с ОАТЦК е револвираща секюритизация, документацията по сделката включва предпоставки за прекратяване на револвиращия период, в т.ч. най-малко следното:
а) |
влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг; и |
б) |
възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на продавача или обслужващото предприятие; |
20. В документацията по сделката ясно се посочват:
а) |
договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги; |
б) |
процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването; |
в) |
разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо и. |
г) |
изпълнението на изисквания по член 25, параграф 3 от страна на спонсора. |
21. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на базисните експозиции по параграф 15, които се считат за хомогенни.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 25
Спонсор на програма за ОАТЦК
1. Спонсорът на програмата за ОАТЦК е кредитна институция, подлежаща на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС.
2. Спонсорът на програмата за ОАТЦК е доставчик на ликвидно улеснение и предоставя подкрепа по отношение на всички секюритизиращи позиции на ниво програма за ОАТЦК, като чрез тази подкрепа покрива всички кредитни рискове и ликвидни рискове, всички съществени рискове от разсейване на секюритизираните експозиции, както и всички други разходи по сделката и разходи на ниво програма, ако е необходимо за гарантиране на пълното изплащане на инвеститора на всички суми по ОАТЦК с такава подкрепа. Спонсорът предоставя на инвеститорите описание на подкрепата на ниво сделка, включително описание на осигурените ликвидни улеснения.
3. Преди да може да спонсорира ОПС програма за ОАТЦК, кредитната институция доказва на компетентния орган, че ролята ѝ съгласно параграф 2 не застрашава нейната платежоспособност и ликвидност, дори при крайни сътресения на пазара.
Изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, когато компетентният орган е установил въз основа на прегледа и оценката, посочени в член 97, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, че прилаганите от кредитната институция правила, стратегии, процеси и механизми, както и собственият ѝ капитал и ликвидността ѝ гарантират добро управление и покритие на рисковете, на които е изложена.
4. Спонсорът извършва собствена надлежна проверка и се уверява в спазването на изискванията по член 5, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент, както е приложимо. Освен това той се уверява, че продавачът разполага със способност за обслужване и процедури за събиране на вземанията, които отговарят на изискванията, посочени в член 265, параграф 2, букви з) — п) от Регламент (ЕС) № 575/2013 или на равностойни на тях изисквания в трети държави.
5. Продавачът — на ниво сделка, или спонсорът — на ниво програма за ОАТЦК, изпълнява изискването за запазване на риска, посочено в член 6.
6. Спонсорът отговаря за съответствието с изискванията по член 7 на ниво програма за ОАТЦК и за предоставянето на потенциалните инвеститори преди определянето на цената при поискване от тяхна страна:
а) |
на обобщената информация, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а); и |
б) |
на информацията, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — д), най-малко в проектен или първоначален вид. |
7. В случай че спонсорът не поднови поетия ангажимент за финансиране на ликвидното улеснение преди изтичането на срока му, ликвидното улеснение се усвоява и ценните книжа с настъпващ падеж се погасяват.
Член 26
Изисквания на ниво програма
1. Всички сделки с ОАТЦК в рамките на програма за ОАТЦК отговарят на изискванията по член 24, параграфи 1 — 8 и 12 — 20.
Най-много 5 % от общата сума на базисните експозиции за сделките с ОАТЦК и които са финансирани от програмата за ОАТЦК могат временно да не отговарят на изискванията по член 24, параграфи 9, 10 и 11, без да се засяга статутът на ОПС на програмата за ОАТЦК.
За целите на втора алинея от настоящия параграф извадка от базисните експозиции редовно се подлага на външна проверка на съответствието от подходяща и независима страна.
2. Остатъчната среднопретеглена продължителност на базисните експозиции в рамките на програма за ОАТЦК е не повече от две години.
3. Програмата за ОАТЦК е напълно обезпечена от спонсор в съответствие с член 25, параграф 2.
4. Програмата за ОАТЦК не съдържа пресекюритизация, а кредитното подобрение не създава второ ниво траншове на ниво програма.
5. Ценните книжа, емитирани по програма за ОАТЦК, не включват опции за покупка, клаузи за продължаване или други клаузи, които оказват въздействие върху крайния им падеж, когато тези клаузи или опции могат да бъдат упражнявани по преценка на продавача, спонсора или ДСЦС.
6. Лихвените и валутните рискове, възникващи на ниво програма за ОАТЦК, се редуцират по подходящ начин и всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и правят необходимото групата от базисни експозиции да не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.
7. В свързаната с програмата за ОАТЦК документация ясно се определя следното:
а) |
отговорностите на попечителя и на другите субекти с доверителни задължения, ако има такива, към инвеститорите; |
б) |
договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, който има експертен опит в сключването на договори за кредит, на попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги; |
в) |
процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването; |
г) |
разпоредбите за замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка на ниво програма за ОАТЦК в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато ликвидното улеснение не покрива такива събития; |
д) |
при настъпване на конкретни събития, неизпълнение от страна на спонсора или негова неплатежоспособност се предвиждат коригиращи мерки за постигане, според случая, на обезпечаване на поетия ангажимент за финансиране или замяна на доставчика на ликвидното улеснение; и |
е) |
ликвидното улеснение се усвоява и ценните книжа с настъпващ падеж се погасяват, в случай че спонсорът не поднови поетия ангажимент за финансиране на ликвидното улеснение преди изтичането на срока му. |
8. Обслужващото предприятие има експертен опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, и разполага с добре документирани политики, процедури и контролни механизми за управление на риска, свързани с обслужването на експозиции.
РАЗДЕЛ 3
Уведомление за ОПС секюритизация
Член 27
Изисквания относно уведомлението за ОПС секюритизация
1. Инициаторите и спонсорите уведомяват съвместно ЕОЦКП посредством посочения в параграф 7 от настоящия член образец, когато секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26 („уведомление за ОПС секюритизация“). По отношение на програма за ОАТЦК единствено спонсорът отговаря за уведомлението за тази програма, а в рамките на програмата — за съответствието на сделките с обезпечени с активи търговски ценни книжа с разпоредбите на член 24.
Уведомлението за ОПС секюритизация включва обяснение от страна на инициатора и спонсора за начина, по който е постигнато съответствие с всеки от критериите за ОПС, посочени в членове 20 — 22 или членове 24 — 26.
ЕОЦКП публикува уведомлението за ОПС секюритизация на своята официална интернет страница в съответствие с параграф 5. Инициаторите и спонсорите на секюритизацията уведомяват своите компетентни органи относно уведомлението за ОПС секюритизация и определят един субект измежду тях, който да изпълнява функциите на първо звено за контакт за инвеститорите и компетентните органи.
2. Инициаторът, спонсорът или ДСЦС могат да използват услугите на трета страна, оправомощена съгласно член 28 да извършва проверка дали секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26. Използването на такива услуги обаче при никакви обстоятелства не засяга отговорността на инициатора, спонсора или ДСЦС по отношение на техните правни задължения съгласно настоящия регламент. Използването на такива услуги не засяга задълженията, наложени на институционални инвеститори, както е посочено в член 5.
Когато инициаторът, спонсорът или ДСЦС използват услугите на трета страна, оправомощена съгласно член 28 да извърши оценка дали секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26, уведомлението за ОПС секюритизация включва декларация, че тази оправомощена трета страна е потвърдила спазването на критериите за ОПС. Уведомлението включва наименованието на оправомощената трета страна, нейното място на установяване и наименованието на компетентния орган, който я е оправомощил.
3. Когато инициаторът или първоначалният кредитор не са кредитна институция или инвестиционен посредник, както са определени в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, установени в Съюза, уведомлението съгласно параграф 1 от настоящия член е придружено от следното:
а) |
потвърждение от инициатора или първоначалния кредитор, че той отпуска своите кредити въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на кредитите и че разполага с ефективни системи за прилагане на тези процедури в съответствие с член 9 от настоящия регламент; и |
б) |
декларация на инициатора или първоначалния кредитор за това дали посоченото в буква а) отпускане на кредити е обект на надзор. |
4. Инициаторът и спонсорът незабавно уведомяват ЕОЦКП и информират своя компетентен орган, когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията по членове 19 — 22 или по членове 23 — 26.
5. На своята официална интернет страница ЕОЦКП поддържа списък на всички секюритизации, за които инициаторите и спонсорите са изпратили уведомление до ЕОЦКП, че секюритизацията отговаря на изискванията по членове 19 — 22 или членове 23 — 26. ЕОЦКП незабавно добавя към посочения списък всяка секюритизация, за която е изпратено такова уведомление и актуализира този списък, когато секюритизациите вече не се считат за ОПС секюритизации вследствие на решение на компетентните органи или уведомление от инициатора или спонсора. Когато компетентният орган е наложил административни санкции в съответствие с член 32, той незабавно уведомява ЕОЦКП за това. ЕОЦКП незабавно отбелязва в списъка, че даден компетентен орган е наложил административни санкции по отношение на съответната секюритизация.
6. ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС са длъжни да предоставят, за да изпълнят задълженията, посочени в параграф 1.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
7. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на образците, които да се използват за предоставяне на информацията по параграф 6.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 28
Трета страна, проверяваща съответствието с изискванията за ОПС
1. Трета страна, посочена в член 27, параграф 2, се оправомощава от компетентния орган да оценява съответствието на секюритизациите с критериите за ОПС, предвидени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26. Компетентният орган предоставя такова правомощие, ако са изпълнени следните условия:
а) |
третата страна начислява на инициаторите, спонсорите или ДСЦС, участващи в оценяваните от третата страна секюритизации, единствено недискриминационни и основани на разходите такси, без да диференцира таксите в зависимост от резултатите от своята оценка или във връзка с тях; |
б) |
третата страна не е нито регулирано образувание съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2002/87/ЕО, нито агенция за кредитен рейтинг съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009, и изпълнението на другите дейности на третата страна не компрометира независимостта или добросъвестността на нейната оценка; |
в) |
третата страна не предоставя под никаква форма консултация, одит или подобна услуга на инициатора, спонсора или ДСЦС, който участва в оценяваните от третата страна секюритизации; |
г) |
членовете на управителния орган на третата страна притежават професионална квалификация, знания и опит, които са адекватни на изпълняваната от третата страна задача, и имат добра репутация и са почтени; |
д) |
управителният орган на третата страна включва поне една трета, но не по-малко от двама независими директори; |
е) |
третата страна взема всички необходими мерки, за да гарантира, че проверката на съответствието с изискванията за ОПС не се влияе от никакви съществуващи или потенциални конфликти на интереси или бизнес отношения, свързани с третата страна, нейните акционери или членове, управители, служители или всяко друго физическо лице, чиито услуги са на разположение или под контрола на третата страна. За тази цел третата страна установява, поддържа, налага и документира ефективна система за вътрешен контрол, която определя прилагането на политики и процедури за откриване и предотвратяване на евентуални конфликти на интереси. Потенциалните или съществуващи конфликти на интереси, които са били открити, се премахват или смекчават и се оповестяват без забавяне. Третата страна установява, поддържа, прилага и документира подходящи процедури и процеси за гарантиране на независимостта на оценката за съответствие с изискванията за ОПС. Третата страна периодично следи и преразглежда тези политики и процедури, за да оцени ефективността им и да прецени дали е необходимо да ги актуализира; както и |
ж) |
третата страна може да докаже, че разполага с подходящи оперативни гаранции и вътрешни процедури, които ѝ позволяват да оцени съответствието с изискванията за ОПС. |
Компетентният орган отнема правомощието, когато прецени, че третата страна има съществени несъответствия с първа алинея.
2. Третата страна, оправомощена в съответствие с параграф 1, уведомява без забавяне своя компетентен орган за всички съществени промени в информацията, предоставена съгласно посочения параграф, или за всички други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на нейния компетентен орган.
3. Компетентният орган може да начислява основани на разходите такси на третата страна, посочена в параграф 1, с цел да се покрият необходимите разходи, свързани с оценката на заявленията за оправомощаване и с последващия мониторинг на съответствието с условията, посочени в параграф 1.
4. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява информацията, която се предоставя на компетентните органи в заявленията за оправомощаване на трета страна в съответствие с параграф 1.
ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
ГЛАВА 5
НАДЗОР
Член 29
Определяне на компетентните органи
1. Спазването на задълженията, посочени в член 5 от настоящия регламент, е под надзора на следните компетентни органи в съответствие с правомощията, предоставени със съответните правни актове:
а) |
при застрахователните и презастрахователните предприятия — компетентният орган, определен в съответствие с член 13, точка 10 от Директива 2009/138/ЕО; |
б) |
при лицата, управляващи алтернативен инвестиционен фонд — отговорният компетентен орган, определен в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС; |
в) |
при ПКИПЦК и управляващите дружества на ПКИПЦК — компетентният орган, определен в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО; |
г) |
при институциите за професионално пенсионно осигуряване — компетентният орган, определен в съответствие с член 6, буква ж) от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33); |
д) |
при кредитните институции или инвестиционните посредници — компетентният орган, определен в съответствие с член 4 от Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013. |
2. Компетентните органи, отговорни за надзора на спонсорите в съответствие с член 4 от Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета, упражняват надзор за спазването от страна на спонсорите на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и 9 от настоящия регламент.
3. Когато инициаторите, първоначални кредитори и ДСЦС са поднадзорни субекти в съответствие с Директиви 2003/41/ЕО, 2009/138/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1024/2013, съответните компетентни органи, определени в съответствие с посочените актове, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013, упражняват надзор за спазването на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и 9 от настоящия регламент.
4. За инициаторите, първоначалните кредитори и ДСЦС, които са установени в Съюза и не попадат в обхвата на посочените в параграф 3 законодателни актове на Съюза, държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да упражняват надзор за спазването на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и и 9. Държавите членки информират Комисията и ЕОЦКП за определените съгласно настоящия параграф компетентни органи до 1 януари 2019 г. Това задължение не се прилага по отношение на субекти, които само извършват продажба на експозиции по програма за ОАТЦК или по друга секюритизационна сделка или схема и не инициират активно експозиции с основна цел редовната им секюритизация.
5. Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да упражняват надзор за спазването на членове 18 — 27 от инициаторите, спонсорите и ДСЦС и за спазването на член 28 от третите страни. Държавите членки информират Комисията и ЕОЦКП за определените съгласно настоящия параграф компетентни органи до 18 януари 2019 г.
6. Параграф 5 от настоящия член не се прилага по отношение на субекти, които само извършват продажба на експозиции по програма за ОАТЦК или по друга секюритизационна сделка или схема и не инициират активно експозиции с основна цел редовната им секюритизация. В такъв случай инициаторът или спонсорът проверява дали тези субекти изпълняват съответните задължения, посочени в членове 18 — 27.
7. ЕОЦКП осигурява последователното прилагане и изпълнение на задълженията, посочени в членове 18 — 27 от настоящия регламент, в съответствие със задачите и правомощията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП наблюдава пазара на секюритизации в Съюза в съответствие с член 39 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (34) и прилага, когато е уместно, правомощията си за временна намеса в съответствие с член 40 от Регламент (ЕС) № 600/2014.
8. ЕОЦКП публикува на своята интернет страница списък на посочените в настоящия член компетентни органи и редовно го актуализира.
Член 30
Правомощия на компетентните органи
1. Всяка държава членка осигурява на компетентния орган, определен в съответствие с член 29, параграфи 1 — 5, надзорните правомощия и правомощията за разследване и за налагане на санкции, необходими за изпълнение на задълженията му по настоящия регламент.
2. Компетентният орган извършва редовен преглед на правилата, процесите и механизмите, които инициаторите, спонсорите, ДСЦС и първоначалните кредитори са въвели с цел спазване на изискванията на настоящия регламент.
Прегледът, посочен в първа алинея, включва:
а) |
процесите и механизмите за правилно измерване и запазване на постоянен значим нетен икономически интерес, събирането и своевременното оповестяване на цялата информация, която трябва да се предостави в съответствие с член 7, както и критериите за предоставяне на кредити в съответствие с член 9; |
б) |
за ОПС секюритизации, които не са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите за гарантиране на спазването на член 20, параграфи 7 — 12, член 21, параграф 7 и член 22; и |
в) |
за ОПС секюритизации, които са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите, с които по отношение на сделки с ОАТЦК се гарантира спазването на член 24, а по отношение на програми за ОАТЦК — спазването на член 26, параграфи 7 и 8. |
3. Компетентните органи изискват произтичащите от секюритизационните сделки рискове, включително свързаните с репутацията, да се оценяват и преодоляват чрез подходящи политики и процедури на инициаторите, спонсорите, ДСЦС и първоначалните кредитори.
4. Компетентният орган наблюдава, по целесъобразност, специфичното въздействие от участието на пазара на секюритизации върху стабилността на финансовата институция, която изпълнява ролята на първоначален кредитор, инициатор, спонсор или инвеститор, като част от функциите си по пруденциалния надзор в областта на секюритизацията, като взема предвид, без да се засяга по-строгата секторна нормативна уредба:
а) |
размера на капиталовите буфери; |
б) |
размера на ликвидните буфери; и |
в) |
ликвидния риск за инвеститорите вследствие на несъответствие на падежите между тяхното финансиране и инвестиции. |
В случаите, когато компетентният орган установи съществен риск за финансовата стабилност на финансова институция или на финансовата система като цяло, независимо от задълженията си по член 36, той предприема действия за редуциране на тези рискове и докладва своите констатации на определения орган, компетентен за инструментите за макропруденциален надзор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, и на ЕССР.
5. Компетентният орган следи за всякакво евентуално заобикаляне на задълженията, предвидени в член 6, параграф 2, и гарантира, че са приложени санкции в съответствие с членове 32 и 33.
Член 31
Макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации
1. В рамките на своя мандат ЕССР отговаря за извършването на макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации в Съюза.
2. ЕССР непрекъснато следи развитието на пазарите на секюритизации с цел да допринася за предотвратяване или редуциране на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза, произтичащи от промени във финансовата система, като взема предвид макроикономическите тенденции, така че да бъдат избегнати периоди на мащабни финансови сътресения. Когато ЕССР сметне това за необходимо, или поне веднъж на 3 години, с цел да се посочат рисковете за финансовата стабилност, ЕССР, в сътрудничество с ЕБО, публикува доклад относно последиците за финансовата стабилност, свързани с пазара на секюритизации. Ако са установени съществени рискове, ЕССР отправя предупреждения и, когато е целесъобразно, издава препоръки до Комисията, ЕНО и държавите членки за коригиращи действия в отговор на тези рискове съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, включително относно целесъобразността от изменение на равнищата на запазване на риска или от предприемане на други макропруденциални мерки. Комисията, ЕНО и държавите членки, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, съобщават на ЕССР, Европейския парламент и Съвета действията, предприети в отговор на препоръката, и представят подходяща обосновка за всеки случай на бездействие в срок от три месеца от датата на изпращане на препоръката до адресатите.
Член 32
Административни санкции и коригиращи мерки
1. Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции в съответствие с член 34, държавите членки определят правила за установяване на подходящи административни санкции, в случай на небрежност или умишлено нарушение, и коригиращи мерки, приложими най-малко в случаите, когато:
а) |
инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е спазил изискванията, посочени в член 6; |
б) |
инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 7; |
в) |
инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е изпълнил критериите, посочени в член 9; |
г) |
инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 18; |
д) |
секюритизацията е определена за ОПС секюритизация и инициатор, спонсор или ДСЦС на тази секюритизация не е спазил изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26; |
е) |
инициатор или спонсор направи подвеждащо уведомление по член 27, параграф 1; |
ж) |
инициатор или спонсор не е спазил изискванията, посочени в член 27, параграф 4; или |
з) |
третата страна, оправомощена в съответствие с член 28, не е уведомила за съществени промени в информацията, предоставена съгласно член 28, параграф 1, или за всякакви други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на нейния компетентен орган. |
Държавите членки гарантират също така, че административните санкции и/или коригиращите мерки се прилагат ефективно.
Тези санкции и мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Държавите членки предоставят на компетентните органи правомощието да налагат най-малко следните санкции и мерки в случай на нарушенията, посочени в параграф 1:
а) |
публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 37; |
б) |
разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение; |
в) |
временна забрана за член на управителния орган на инициатора, спонсора или ДСЦС или за всяко друго физическо лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението, да упражнява управленски функции в такива предприятия; |
г) |
в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква д) или буква е) от настоящия член — временна забрана инициаторът и спонсорът да уведомяват съгласно член 27, параграф 1, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26; |
д) |
за физически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г.; |
е) |
за юридически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г., или в размер до 10 % от общия годишен нетен оборот на юридическото лице, посочен в последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган; когато юридическото лице е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятие майка, задължено да изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (35), приложимият общ годишен оборот е общият нетен годишен оборот или съответстващият вид приходи в съответствие с приложимите законодателни актове относно счетоводството, посочени в последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на предприятието майка, което ръководи останалите предприятия; |
ж) |
максимални имуществени административни санкции най-малко в двойния размер на ползата, извлечена вследствие на нарушението, когато размерът на тази полза може да бъде определен, дори този размер да надхвърля максималните суми по букви д) и е); |
з) |
в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква з) от настоящия член — временно отнемане на правомощието, посочено в член 28, на трета страна, оправомощена да проверява съответствието на дадена секюритизация с членове 19 — 22 или членове 23 — 26. |
3. Когато разпоредбите по параграф 1 се прилагат по отношение на юридически лица, държавите членки предоставят на компетентните органи правомощието да прилагат посочените в параграф 2 административни санкции и коригиращи мерки, при спазване на определените в националното право условия, спрямо членовете на управителния орган и други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.
4. Държавите членки гарантират, че всяко решение за налагане на посочените в параграф 2 административни санкции или коригиращи мерки е надлежно мотивирано и може да бъде обжалвано.
Член 33
Упражняване на правомощието за налагане на административни санкции и коригиращи мерки
1. Компетентните органи упражняват правомощията за налагане на административни санкции и коригиращи мерки, посочени в член 32, в съответствие със своите национални правни рамки, според случая:
а) |
пряко; |
б) |
в сътрудничество с други органи; |
в) |
на своя отговорност, като делегират правомощия на други органи; |
г) |
чрез отнасяне на въпроса пред компетентните съдебни органи. |
2. При определяне на вида и размера на административните санкции или коригиращите мерки, налагани в съответствие с член 32, компетентните органи вземат предвид до каква степен нарушението е умишлено или произтича от небрежност, както и всички други относими обстоятелства, включително, според случая:
а) |
съществеността, тежестта и продължителността на нарушението; |
б) |
степента на отговорност на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението; |
в) |
финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице; |
г) |
размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното физическо или юридическо лице, доколкото той може да бъде определен; |
д) |
загубите, претърпени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени; |
е) |
степента на съдействие, която отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, без да се засяга необходимостта за осигуряване на принудително възстановяване от това лице на реализираните печалби или избегнатите загуби; |
ж) |
предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице. |
Член 34
Наказателноправни санкции
1. Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни санкции или коригиращи мерки за нарушения, за които са предвидени наказателноправни санкции съгласно тяхното национално право.
2. Когато държавите членки са избрали в съответствие с параграф 1 от настоящия член да предвидят наказателноправни санкции за нарушенията, посочени в член 32, параграф 1, те правят необходимото за въвеждането на подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия за осъществяване на връзка със съдебните органи, органите за наказателно преследване или органите на наказателното правосъдие в рамките на тяхната юрисдикция с оглед получаването на конкретни сведения за наказателни разследвания или производства, предприети в резултат на посочените в член 32, параграф 1 нарушения, и предоставянето на тези сведения на други компетентни органи, както и на ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО в изпълнение на тяхното задължение за сътрудничество за целите на настоящия регламент.
Член 35
Задължения за уведомяване
Държавите членки уведомяват Комисията, ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прилагане на настоящата глава, включително относно всички приложими наказателноправни разпоредби, до 18 януари 2019 г. Държавите членки своевременно уведомяват Комисията, ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО за всякакви последващи изменения на тези разпоредби.
Член 36
Сътрудничество между компетентните органи и ЕНО
1. Компетентните органи, посочени в член 29, и ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО си сътрудничат тясно и обменят информация, за да изпълняват задълженията си съгласно членове 30 — 34.
2. Компетентните органи координират тясно надзорните си дейности, за да установяват и отстраняват нарушения на настоящия регламент, разработват и насърчават добри практики, улесняват сътрудничеството, стимулират последователност при тълкуването и предоставят валидни за различните юрисдикции оценки в случай на несъгласие.
3. Към съвместния комитет на европейските надзорни органи се създава специален комитет по секюритизацията, в чиито рамки компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество за изпълнение на задълженията си съгласно членове 30 — 34.
4. Когато компетентен орган установи или има основание да смята, че е извършено нарушение на едно или повече от изискванията съгласно членове 6 — 27, той информира достатъчно подробно за своите констатации компетентния орган на субекта или субектите, заподозрени в извършване на нарушението. Съответните компетентни органи координират тясно надзорните си дейности, за да се осигури последователност на взетите решения.
5. Когато посоченото в параграф 4 от настоящия член нарушение се отнася по-специално до неточно или подвеждащо уведомление съгласно член 27, параграф 1, установилият посоченото нарушение компетентен орган незабавно уведомява за своите констатации компетентния орган на субекта, определен като първо звено за контакт съгласно член 27, параграф 1. Компетентният орган на субекта, определен като първо звено за контакт съгласно член 27, параграф 1, на свой ред информира ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО и следва процедурата, предвидена в параграф 6 от настоящия член.
6. След получаване на посочената в параграф 4 информация компетентният орган на субекта, заподозрян в извършване на нарушението, в рамките на 15 работни дни предприема всички необходими действия за отстраняване на установеното нарушение и уведомява другите заинтересовани компетентни органи, по-специално тези на инициатора, спонсора и ДСЦС, както и компетентните органи на държателя на дадена секюритизираща позиция, когато са известни. Когато даден компетентен орган не е съгласен с друг компетентен орган във връзка с процедурата или съдържанието на неговото действие или бездействие, той своевременно уведомява всички останали заинтересовани компетентни органи за несъгласието си. Ако това разногласие не бъде разрешено в срок от три месеца от датата, на която са уведомени всички заинтересовани компетентни органи, въпросът се отнася до ЕОЦКП в съответствие с член 19, и, когато е приложимо, член 20 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Срокът за помиряване, посочен в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, е един месец.
Когато заинтересованите компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в първа алинея, ЕОЦКП взема решението съгласно член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в едномесечен срок. По време на процедурата, посочена в настоящия член, секюритизация, фигурираща в списъка, поддържан от ЕОЦКП съгласно член 27 от настоящия регламент, продължава да се счита за ОПС съгласно глава 4 от настоящия регламент и се оставя в този списък.
Когато заинтересованите компетентни органи са съгласни, че нарушението е свързано с неумишлено неспазване на член 18, те могат да решат да предоставят на инициатора, спонсора и ДСЦС срок до три месеца за отстраняване на установеното нарушение, считано от деня, в който инициаторът, спонсорът и ДСЦС са били информирани за нарушението от компетентния орган. По време на този срок секюритизациите, фигуриращи в списъка, поддържан от ЕОЦКП съгласно член 27, продължават да се считат за ОПС съгласно глава 4 и се оставят в този списък.
Когато един или повече от участващите компетентни органи е на мнение, че нарушението не е надлежно отстранено в рамките на срока, предвиден в трета алинея, се прилага първа алинея.
7. Три години след датата на прилагане на настоящия регламент ЕОЦКП провежда партньорска проверка в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 относно прилагането на критериите, установени в членове 19 — 26 от настоящия регламент.
8. ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на общото задължение за сътрудничество и информацията, която трябва да бъде обменяна в съответствие с параграф 1, както и задълженията за уведомяване по параграфи 4 и 5.
ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.
На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 37
Публикуване на административните санкции
1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи своевременно публикуват на своите официални интернет страници най-малко всички решения за налагане на административна санкция, които не могат да бъдат обжалвани и които са издадени за нарушения на членове 6, 7, 9 или член 27, параграф 1, след като адресатът на санкцията е бил уведомен за решението.
2. Посоченото в параграф 1 публикуване включва информация за вида и естеството на нарушението, за самоличността на отговорните лица и за наложените санкции.
3. Когато на базата на извършена оценка за всеки конкретен случай компетентният орган счете за несъразмерно публикуването на идентификационните данни за юридическите лица или на самоличността и личните данни за физическите лица, или когато компетентният орган сметне, че публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване, или когато публикуването би нанесло, доколкото е възможно да се определи, несъразмерни вреди на съответното лице, държавите членки правят необходимото компетентните органи:
а) |
да отложат публикуването на решението за налагане на административна санкция до момента, в който отпаднат основанията то да не бъде публикувано; |
б) |
да публикуват решението за налагане на административна санкция без разкриване на самоличността на адресата, в съответствие с националното право; или |
в) |
да не публикуват решението за налагане на административна санкция, в случай че посочените в букви а) и б) възможности се считат за недостатъчни, за да се гарантира:
|
4. В случай че бъде взето решение за публикуване на санкция без разкриване на самоличността на адресата, публикуването на съответните данни може да бъде отложено. Когато компетентен орган публикува решение за налагане на административна санкция, срещу което е подадена жалба пред съответните съдебни органи, компетентните органи незабавно публикуват на своята официална интернет страница и тази информация, както и всяка последваща информация за резултата от това обжалване. Публикува се и всяко съдебно решение, с което се отменя решение за налагане на административна санкция.
5. Компетентните органи правят необходимото публикуваната в съответствие с параграфи 1 — 4 информация да остане на тяхната официална интернет страница за срок от най-малко пет години след публикуването ѝ. Личните данни, които се съдържат в публикацията, се съхраняват на официалната интернет страница на компетентния орган само за необходимия срок в съответствие с приложимите правила за защита на данните.
6. Компетентните органи информират ЕОЦКП за всички наложени административни санкции, включително, когато е уместно, за всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него.
7. ЕОЦКП поддържа централна база данни за съобщените му административни санкции. Тази база данни е достъпна само за ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО и компетентните органи и се актуализира въз основа на информацията, предоставена от компетентните органи в съответствие с параграф 6.
ГЛАВА 6
ИЗМЕНЕНИЯ
Член 38
Изменение на Директива 2009/65/ЕО
Член 50а от Директива 2009/65/ЕО се заменя със следното:
„Член 50а
„Когато управляващите дружества на ПКИПЦК или вътрешно управляваните ПКИПЦК имат експозиция към дадена секюритизация, която вече не отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*1), те действат в най-добрия интерес на инвеститорите в съответните ПКИПЦК и предприемат корективни действия, ако е уместно.
Член 39
Изменение на Директива 2009/138/ЕО
Директива 2009/138/ЕО се изменя, както следва:
(1) |
В член 135 параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 301а от настоящата директива за допълване на настоящата директива чрез определяне на обстоятелствата, при които може да бъде наложено пропорционално допълнително капиталово изискване, когато са нарушени изискванията по членове 5 или 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*2), без да се засяга член 101, параграф 3 от настоящата директива. 3. За да осигури последователно хармонизиране във връзка с параграф 2 от настоящия член, ЕОЗППО, съгласно условията на член 301б, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на методиките за изчисляване на пропорционалното допълнително капиталово изискване в посочения параграф. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.“ (*2) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“" |
(2) |
Член 308б, параграф 11 се заличава. |
Член 40
Изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009
Регламент (ЕО) № 1060/2009 се изменя, както следва:
1) |
В съображения 22 и 41, в член 8в и в приложение I, раздел Г, част II, точка 1 „структуриран финансов инструмент“ се заменя със „секюритизиращ инструмент“. |
2) |
В съображения 34 и 40, в член 8, параграф 4, член 8в, член 10, параграф 3 и член 39, параграф 4, както и в приложение I, раздел А, точка 2, пета алинея, в приложение I, раздел Б, точка 5, в приложение I, раздел Г, част II, заглавието и точка 2, в приложение III, част I, точки 8, 24 и 45, и в приложение III, част III, точка 8 „структурирани финансови инструменти“ се заменя със „секюритизиращи инструменти“. |
3) |
В член 1 втора алинея се заменя със следното: „В настоящия регламент се определят също така задълженията на емитентите и свързани с тях трети страни, установени в Съюза, във връзка със секюритизиращите инструменти.“ |
4) |
В член 3, параграф 1, буква л) се заменя със следното:
|
5) |
Член 8б се заличава. |
6) |
В член 4, параграф 3, буква б), в член 5, параграф 6, втора алинея, и в член 25а позоваването на член 8б се заличава. |
Член 41
Изменение на Директива 2011/61/ЕС
Член 17 от Директива 2011/61/ЕС се заменя със следното:
„Член 17
Когато ЛУАИФ имат експозиция към дадена секюритизация, която вече не отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*3), те действат в най-добрия интерес на инвеститорите в съответните АИФ и предприемат корективни действия, ако е уместно.
Член 42
Изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012
Регламент (ЕС) № 648/2012 се изменя, както следва:
1) |
В член 2 се добавят следните точки:
|
2) |
В член 4 се добавят следните параграфи: „5. Параграф 1 от настоящия член не се прилага по отношение на договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация, или от дружества със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*4), при условие че:
6. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член и като се отчита необходимостта от избягване на регулаторен арбитраж, ЕНО разработват проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват критерии за установяване на това кои договорености по покрити облигации или секюритизации адекватно редуцират кредитния риск от контрагента по смисъла на параграф 5. ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010. (*4) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“" |
3) |
В член 11 параграф 15 се заменя със следното: „15. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕНО разработват общи проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват:
Равнището и видът на изискваното обезпечение във връзка с договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация или от дружество със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на настоящия регламент, които отговарят на условията на член 4, параграф 5 от настоящия регламент и изискванията, установени в член 18 и в членове 19 — 22 или членове 23 — 26 от Регламент (ЕС) 2017/2402 [регламента относно секюритизациите], се определят, като се отчитат всякакви налични пречки за размяна на обезпечения по отношение на съществуващи договорености за обезпечения по покритата облигация или секюритизацията. ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г. В зависимост от правния статут на контрагента на Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010.“ |
Член 43
Преходни разпоредби
1. Настоящият регламент се прилага по отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани на 1 януари 2019 г. или по-късно, при спазване на разпоредбите на параграфи 7 и 8.
2. По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., инициаторите, спонсорите и ДСЦС могат да използват обозначението „ОПС“ или „опростена, прозрачна и стандартизирана“ или обозначение, което пряко или косвено се отнася до него, само когато са изпълнени изискванията по член 18 и условията, установени в параграф 3 от настоящия член.
3. Секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., различни от секюритизиращи позиции, свързани със сделка с ОАТЦК или програма за ОАТЦК, се считат за ОПС, при условие че:
а) |
към момента на емитиране тези ценни книжа те са отговаряли на изискванията, установени в член 20, параграфи 1 — 5, 7 — 9 и 11 — 13 и член 21, параграфи 1 и 3; и |
б) |
към момента на уведомяване съгласно член 27, параграф 1 отговарят на изискванията, установени в член 20, параграфи 6 и 10, член 21, параграф 2 и параграфи 4 — 10 и член 22, параграфи 1 — 5. |
4. За целите на параграф 3, буква б) се прилага следното:
а) |
в член 22, параграф 2 „преди емитирането“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“; |
б) |
в член 22, параграф 3 „преди определянето на цената на секюритизацията“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“; |
в) |
в член 22, параграф 5:
|
5. По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2011 г., но преди 1 януари 2019 г., и по отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2011 г., когато след 31 декември 2014 г. са били добавени или заменени нови базисни експозиции, продължават да се прилагат изискванията за надлежна проверка, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и съответно Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013, съгласно текста, който е в сила към 31 декември 2018 г.
6. По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., кредитните институции или инвестиционните посредници съгласно определението в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, застрахователните предприятия съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО, презастрахователните предприятия съгласно определението член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, продължават да прилагат съответно член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и глави I, II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014, членове 254 и 255 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35 и съответно член 51 от Делегиран Регламент (ЕС) № 231/2013 съгласно текста, който е в сила към 31 декември 2018 г.
7. До момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които трябва да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 6, параграф 7 от настоящия регламент, за целите на задълженията, посочени в член 6 от настоящия регламент, инициаторите, спонсорите или първоначалният кредитор прилагат по отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани на 1 януари 2019 г. на настоящия регламент или по-късно, разпоредбите на глави I, II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014.
8. До момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които трябва да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 7, параграф 3 от настоящия регламент, за целите на задълженията, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, букви а) и д) от настоящия регламент, инициаторите, спонсорите и ДСЦС предоставят информацията, посочена в приложения I — VIII към Делегиран регламент (ЕС) 2015/3, в съответствие с член 7, параграф 2 от настоящия регламент.
9. За целите на настоящия член в случай на секюритизации, които не включват емитирането на ценни книжа, всяко позоваване на „секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани“, се счита, че означава „секюритизации, чиито първоначални секюритизиращи позиции са създадени“, при условие че настоящият регламент се прилага за всички секюритизации, при които се създават нови секюритизиращи позиции на или след 1 януари 2019 г.
Член 44
Доклади
До 1 януари 2021 г. и на всеки три години след това съвместният комитет на ЕНО публикува доклад относно:
а) |
изпълнението на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, установени в членове 18 — 27; |
б) |
оценка на предприетите от компетентните органи действия, относно евентуално възникналите съществени рискове и нови слаби места и действията на пазарните участници за допълнително стандартизиране на документацията по секюритизацията; |
в) |
действието на изискванията за надлежна проверка, установени в член 5 и на изискванията за прозрачност, установени в член 7 и степента на прозрачност на пазара на секюритизации в Съюза, включително относно това дали изискванията за прозрачност, установени в член 7 дават възможност на компетентните органи за достатъчно широко наблюдение на пазара, за да изпълняват съответните си мандати; |
г) |
изискванията, установени в член 6, включително тяхното спазване от страна на участниците на пазара и условията на запазване на риска съгласно член 6, параграф 3. |
Член 45
Синтетична секюритизация
1. До 2 юли 2019 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, публикува доклад относно възможностите за въвеждане на специфична рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана синтетична секюритизация, ограничена само до синтетичната секюритизация, записана в счетоводния баланс.
2. До 2 януари 2020 г. въз основа на доклада на ЕБО, посочен в параграф 1, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специфична рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана синтетична секюритизация, ограничена само до синтетичната секюритизация, записана в счетоводния баланс, заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.
Член 46
Преглед
До 1 януари 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно действието на настоящия регламент, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.
В този доклад се разглеждат по-специално констатациите от докладите, посочени в член 44 и се прави оценка:
а) |
на въздействието на настоящия регламент, включително въвеждането на обозначението „ОПС“ на секюритизациите, върху функционирането на пазара на секюритизации в Съюза, приноса на секюритизацията за реалната икономика, по-специално по отношение на достъпа до кредитиране за МСП и инвестициите, както и взаимовръзката между финансовите институции и стабилността на финансовия сектор; |
б) |
на разликите в използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, въз основа на данните, докладвани в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква д), подточка iii). Ако съгласно констатациите е налице повишаване на пруденциалните рискове, произтичащо от използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, букви а), б), в) и д), се разглеждат възможностите за подходяща защита; |
в) |
дали е налице несъразмерно повишаване на броя на сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, от датата на прилагане на настоящия регламент и дали участниците на пазара са структурирали сделките така, че да заобикалят задължението по член 7 за предоставяне на информация чрез регистрите на секюритизации; |
г) |
дали е необходимо разширяване на изискванията за оповестяване по член 7, така че да бъдат включени сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, и позициите на инвеститорите; |
д) |
дали в областта на ОПС секюритизациите е възможно да се въведе режим на еквивалентност за инициатори, спонсори и ДСЦС от трети държави, като се вземат предвид международните тенденции в областта на секюритизацията, по-специално инициативите за опростени, прозрачни и съпоставими секюритизации; |
е) |
на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и дали те трябва да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите на околната среда и управлението и социалните фактори; |
ж) |
на целесъобразността на режима на проверка от трета страна, установен в членове 27 и 28, и дали режимът за оправомощаване на трети страни, установен в член 28 насърчава достатъчно конкуренцията между трети страни и дали е необходимо да бъдат въведени промени в надзорната рамка, за да се гарантира финансова стабилност; и |
з) |
при необходимост от допълване на рамката относно секюритизацията, установена в настоящия регламент, чрез създаване на система от банки с ограничен лиценз, които да изпълняват функциите на ДСЦС и да имат изключителното право да закупуват експозиции от инициаторите и да продават на инвеститорите вземанията, обезпечени със закупените експозиции. |
Член 47
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 16, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 17 януари 2018 г.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 16, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 16, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 48
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2019 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 12 декември 2017 година.
За Европейския парламент
Председател
A. TAJANI
За Съвета
Председател
M. MAASIKAS
(1) ОВ C 219, 17.6.2016 г., стр. 2.
(2) ОВ C 82, 3.3.2016 г., стр. 1.
(3) Позиция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 20 ноември 2017 г.
(4) Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).
(5) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(6) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(7) Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).
(8) Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(10) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).
(11) Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).
(12) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
(13) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).
(14) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(15) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).
(16) Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).
(18) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(19) Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията от 13 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез приемане на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват изискванията за инвеститор, спонсор, първоначални кредитори и институции инициатори във връзка с експозиции към прехвърлен кредитен риск (ОВ L 174, 13.6.2014 г., стр. 16).
(20) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(21) Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ L 83, 22.3.2013 г., стр. 1).
(22) Делегиран регламент (ЕС) 2015/3 на Комисията от 30 септември 2014 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно изискванията за оповестяване по отношение структурираните финансови инструменти (ОВ L 2, 6.1.2015 г., стр. 57).
(23) Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37).
(24) Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).
(25) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(26) Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).
(27) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).
(28) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64).
(29) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
(30) Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).
(31) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(32) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
(33) Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).
(34) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).
(35) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
28.12.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 347/81 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2403 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 декември 2017 година
относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (3) („РРР“) бе създадена система относно разрешенията за извършване на риболовни дейности от риболовните кораби на Съюза извън водите на Съюза и достъпа на кораби на трети държави до водите на Съюза. |
(2) |
Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (4) (UNCLOS) и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (5). Посочените международни разпоредби установяват принципа за задължението на всички държави да приемат подходящи мерки за устойчивото управление и опазването на морските ресурси и да си сътрудничат за осъществяване на тази цел. |
(3) |
Съюзът прие Споразумението за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 24 ноември 1993 г. (6). В същото споразумение се посочва, че дадена договаряща страна не бива да предоставя разрешение за използване на кораб за риболов в открито море, ако определени условия не са изпълнени, както и че следва да налага санкции, ако не са изпълнени определени задължения за докладване. |
(4) |
Съюзът одобри Международния план за действие на ФАО за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов („МПД за ННН риболов“), приет през 2001 г. В МПД за ННН риболов и доброволните насоки на ФАО относно действията на държавата на знамето, одобрени през 2014 г., се подчертава отговорността на държавата на знамето за осигуряване на дългосрочното опазване и устойчивото използване на живите морски ресурси и морските екосистеми. В МПД за ННН риболов се предвижда държавата членка на знамето да издава на корабите, плаващи под нейното знаме, разрешения за извършване на риболов във води извън нейния суверенитет или юрисдикция. В посочените доброволни насоки се препоръчва също така разрешението да се издава от държавата на знамето и крайбрежната държава, когато риболовните дейности се извършват въз основа на споразумение за достъп до риболовни райони или дори извън такова споразумение. И двете държави следва да са убедени, че такива дейности няма да подкопаят устойчивостта на запасите във водите на крайбрежната държава. |
(5) |
През 2014 г. всички членове на ФАО, включително Съюзът и неговите партньори от развиващите се страни, приеха с единодушие доброволните насоки за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността. В точка 5.7 от тези насоки се подчертава, че дребномащабният риболов следва да бъде надлежно взет под внимание преди да бъдат сключени споразумения с трети държави и трети страни за достъп до ресурси. В посочените насоки се призовава за приемането на мерки за дългосрочно опазване и устойчиво използване на рибните ресурси, както и гарантиране на екологичната основа за производството на храни, като се подчертава значението на екологичните стандарти за риболовни дейности извън водите на Съюза, което включва екосистемен подход по отношение на управлението на рибарството заедно с подхода на предпазливост. |
(6) |
Ако има доказателства, че условията, въз основа на които е издадено разрешение за риболов, вече не се изпълняват, държавата членка на знамето следва да предприеме подходящи действия, включително да измени или отмени разрешението, и, ако е необходимо, да наложи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. При риболов към регионална организация за управление на рибарството („РОУР“) или съгласно споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство („СПОУР“), ако риболовен кораб на Съюза не отговаря на условията за разрешение за риболов и държавата членка не предприеме подходящи действия за отстраняване на нередностите, дори след като Комисията е изискала от нея да го направи, Комисията следва да заключи, че не е предприето подходящо действие. По тази причина Комисията следва да предприеме допълнителни действия, за да гарантира, че въпросният кораб не извършва никаква риболовна дейност, докато не са изпълнени условията. |
(7) |
По време на проведената на 25 септември 2015 г. среща на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие Съюзът се ангажира да приложи резолюцията, която съдържа заключителния документ, озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, включително цел за устойчиво развитие 14 относно „опазването и устойчивото използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“, както и цел за устойчиво развитие 12 относно „осигуряването на устойчиви модели на потребление и на производство“ и техните съответни насоки. |
(8) |
Целта на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), определена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) („основният регламент“), е да се гарантира, че риболовните дейности са устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка, че се управляват в съответствие с целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта и в съответствие с целите, свързани с възстановяването и поддържането на рибните запаси над равнищата, позволяващи максимален устойчив улов, както и че тези дейности допринасят за осигуряването на продоволственото снабдяване. Също така е необходимо при изпълнението на тази политика да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие в съответствие с член 208, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). |
(9) |
Основният регламент изисква също така СПОУР да бъдат ограничени до излишъка от улова, както се посочва в член 62, параграфи 2 и 3 от UNCLOS. |
(10) |
В основния регламент се подчертава необходимостта да се утвърждават в международен план целите на ОПОР, като се гарантира, че риболовните дейности на Съюза извън неговите води се основават на същите принципи и стандарти като приложимите принципи и стандарти в правото на Съюза, като същевременно се насърчават еднакви условия на конкуренция за операторите от Съюза и операторите от трети държави. |
(11) |
С РРР се целеше да се установи обща основа за издаване на разрешения за риболовни дейности, извършвани от кораби на Съюза извън водите на Съюза, с цел подпомагане на борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов („ННН риболов“), по-добър контрол и наблюдение на флота на Съюза в целия свят, както и да се установят условия, при които се разрешава на кораби от трети държави да извършват риболов във води на Съюза. |
(12) |
Успоредно с РРР бе приет Регламент (ЕО) № 1005/2008 (8) на Съвета („регламентът ННН“), а една година по-късно бе приет Регламент (ЕО) № 1224/2009 (9) на Съвета („регламентът за контрол“). Посочените регламенти са трите стълба за изпълнение на разпоредбите за контрол и прилагане на ОПОР. |
(13) |
Регламент ННН, РРР и регламентът за контрол обаче не са били прилагани последователно; по-специално съществуват несъответствия между РРР и регламента за контрол. Освен това прилагането на РРР разкри известни пропуски, тъй като не са обхванати някои предизвикателства по отношение на контрола, като например чартирането, смяната на знамето и издаването на разрешения за риболов от компетентен орган на трета държава за риболовен кораб на Съюза извън рамките на СПОУР („преки разрешения“). Трудни се оказаха и някои задължения за докладване, както и разделянето на административните функции между държавите членки и Комисията. |
(14) |
Основният принцип на настоящия регламент е всички кораби на Съюза, които извършват риболовна дейност извън водите на Съюза, да получат разрешение и да бъдат съответно наблюдавани от своята държава членка на знамето, независимо от това къде и въз основа на какво извършват дейност. Разрешението следва да се издаде, след като е изпълнен основен набор от общи критерии за допустимост. Информацията, събрана от държавите членки и предоставена на Комисията, следва да даде възможност на Комисията по всяко време да се намесва в наблюдението на риболовните операции на всички риболовни кораби на Съюза във всяка зона извън водите на Съюза. |
(15) |
През последните години се наблюдават значителни подобрения във външната политика на Съюза в областта на рибарството по отношение на правилата и условията на СПОУР и дължимата грижа, с която се прилагат разпоредбите. По тази причина опазването на интересите на Съюза по отношение на правата и условията на достъп в рамките на СПОУР следва да бъде приоритетна цел на външната политика на Съюза в областта на рибарството и за дейностите на Съюза извън обхвата на СПОУР следва да се прилагат подобни условия. |
(16) |
Помощните кораби могат да окажат значително въздействие върху начина, по който риболовните кораби могат да извършват своите риболовни операции, и върху количеството риба, което могат да ловят. Поради това е необходимо риболовните кораби да бъдат взети под внимание в процесите по разрешаване и докладване, предвидени в настоящия регламент. |
(17) |
Смяната на знамето може да стане проблем, когато нейната цел е да се заобиколят правилата на ОПОР или съществуващите мерки за опазване и управление. Поради това Съюзът следва да бъде в състояние да определя, открива и възпрепятства такива операции. През целия жизнен цикъл на кораб — собственост на оператор от Съюза, независимо под чие знаме извършва дейност, следва да са гарантирани проследимостта на минали данни относно спазването на изискванията, както и подходящи последващи мерки. За тази цел следва да послужи и изискването Международната морска организация (ММО) да издава уникален номер на кораба, когато това се изисква от правото на Съюза. |
(18) |
Във водите на трети държави корабите на Съюза могат да извършват дейност съгласно разпоредбите на СПОУР, сключени между Съюза и трети държави, или като получават преки разрешения за риболов от трети държави, когато такова СПОУР не е в сила. И в двата случая тези дейности следва да се извършват по прозрачен и устойчив начин. Държавите членки на знамето могат да разрешават на корабите, плаващи под тяхно знаме, да поискат и получат преки разрешения от трети държави, които са крайбрежни държави, в рамките на определен набор от критерии и при условие че извършват наблюдение. Риболовната операция следва да бъде разрешена след като държавата членка на знамето се е уверила, че тя няма да подкопае устойчивостта и когато Комисията няма надлежно обосновани възражения. На оператора следва да се разреши да започне риболовната си операция само след като получи разрешение от държавата членка на знамето и от крайбрежната държава. |
(19) |
На риболовни кораби на Съюза не се разрешава да извършват риболов във води под юрисдикцията или суверенитета на трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение, но няма влязъл в сила протокол. При наличие на такова споразумение, когато няма влязъл в сила протокол в продължение на най-малко три години, Комисията следва да разгледа причините за това и да предприеме подходящи действия, които могат да включват предложение за договаряне на нов протокол. |
(20) |
Особен въпрос във връзка със СПОУР е преразпределението на неизползвани възможности за риболов, което се налага, когато възможностите за риболов, разпределени на държавите членки по силата на съответните регламенти на Съвета, не се използват изцяло. Тъй като разходите за достъп, определени в СПОУР, до голяма степен се финансират от общия бюджет на Съюза, е важно да има система за временно разпределение и преразпределение, за да се запазят финансовите интереси на Съюза и да се гарантира, че платените възможности за риболов не се разхищават. По тази причина е необходимо да се уточнят и подобрят тези системи за разпределение, които следва да бъдат механизъм, до който се прибягва в краен случай. Неговото прилагане следва да бъде временно и той следва да не засяга първоначалното разпределение на възможностите за риболов между държавите членки в съответствие с приложимите принципи за относителна стабилност. До преразпределението следва да се прибягва единствено след като съответните държави членки са се отказали от правата си за обмен на възможности за риболов помежду си, като това следва да става предимно в контекста на СПОУР, които предоставят достъп до смесен риболов. |
(21) |
В случай на трети държави, които не са страна в РОУР, Съюзът може да се опита да предвиди по отношение на третата държава, с която се обмисля СПОУР, да задели част от финансирането за секторна подкрепа, за да се подпомогне присъединяването на въпросната трета държава към тази РОУР. |
(22) |
Риболовните операции в рамките на РОУР и в открито море следва също така да бъдат разрешени от държавата членка на знамето и да отговарят на специфичните правила на съответната РОУР или на правото на Съюза относно риболовните операции в открито море. |
(23) |
С оглед на изпълнението на международните ангажименти на Съюза в рамките на РОУР и в съответствие с целите, посочени в член 28 от основния регламент, Съюзът следва да насърчава извършването на периодични оценки на резултатите от независими органи и следва да изпълнява активна роля по отношение на създаването и укрепването на комитети за прилагане във всички РОУР, в които той е договаряща страна. По-специално следва да гарантира, че тези комитети за прилагане извършват общ надзор на прилагането на външната политика в областта на рибарството и на мерките, определени в рамките на РОУР. |
(24) |
Ефективното управление на споразуменията за чартър е важно, за да се гарантира, че ефективността на мерките за опазване и управление не е застрашена и за да се осигури устойчивото използване на живите морски ресурси. Ето защо е необходимо да се създаде правна рамка, която да помага на Съюза по-добре да наблюдава дейностите на риболовните кораби на Съюза, чартирани от трети държави или от оператори от Съюза, въз основа на разпоредбите, приети от съответната РОУР. |
(25) |
Трансбордиранията в морето избягват реален контрол от страна на държавата на знамето или крайбрежните държави и следователно представляват възможен начин за операторите да транспортират незаконен улов. Трансбордиранията, извършвани от кораби на Съюза в открито море и въз основа на преки разрешения, следва да подлежат на предварително уведомяване, когато се извършват извън пристанище. Държавите членки следва да информират Комисията веднъж годишно за всички дейности по трансбордиране, извършвани от техни кораби. |
(26) |
Процедурите следва да бъдат прозрачни и предвидими за операторите от Съюза и от трети държави, както и за съответните им компетентни органи. |
(27) |
Следва да се гарантира електронен обмен на данни между държавите членки и Комисията, както е предвиден в регламента за контрол. Държавите членки следва да събират всички поискани данни относно флотовете си и риболовните си операции, да управляват тези данни и да ги предоставят на Комисията. Освен това те следва да си сътрудничат помежду си, с Комисията и, когато е целесъобразно, с трети държави, за да се координират тези дейности по събиране на данни. |
(28) |
С цел да се подобрят прозрачността и достъпността на информацията относно разрешенията за риболов на Съюза, Комисията следва да създаде електронна база данни за разрешения за риболов, в която да има част със свободен и част с ограничен достъп. Информацията в базата данни на Съюза за разрешения за риболов съдържа и лични данни. При обработката на лични данни въз основа на настоящия регламент следва да се спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10), Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), както и приложимото национално право. |
(29) |
За да се предприемат подходящи мерки по отношение на достъпа на риболовни кораби, плаващи под знамето на трета държава, до водите на Съюза, съответните правила следва да бъдат съгласувани с правилата, приложими за риболовните кораби на Съюза в съответствие с регламента за контрол. По-специално член 33 от посочения регламент, който разглежда докладването на улова и на свързаните с улова данни, следва да се прилага и за корабите на трети държави, извършващи риболов във водите на Съюза. |
(30) |
Когато риболовните кораби от трети държави, които нямат разрешение съгласно настоящия регламент, плават във водите на Съюза, следва да са длъжни да гарантират, че риболовните им уреди са монтирани по такъв начин, че да не бъдат готови за използване за риболовни операции. |
(31) |
Държавите членки следва да отговарят за контрола на риболовните операции, извършвани от кораби на трети държави във водите на Съюза, и в случай на нарушения — за вписването им в националния регистър, предвиден в член 93 от регламента за контрол. |
(32) |
Риболовните кораби на трети държави, извършващи риболов по силата на споразумение за обмен или съвместно управление, следва да спазват квотите, които са им разпределени за водите на Съюза от собствените им държави на знамето. Когато кораби на трети държави превишат квотите за запаси във водите на Съюза, които са им били разпределени, Комисията следва да извърши приспадания от квотите, разпределени на въпросните трети държави за следващите години. В такива случаи приспадането от квотите, което трябва да се извърши от Комисията при превишаване на квотите, се разбира като информацията, която предоставя Комисията в рамките на консултациите с крайбрежните държави. |
(33) |
С цел опростяване на процедурите за издаване на разрешения държавите членки и Комисията следва да използват обща система за обмен и съхранение на данни, за да се предоставят необходимите информация и актуализации, като същевременно административната тежест се свежда до минимум. |
(34) |
За да се отчетат технологичният напредък и последващите евентуални нови изисквания на международното право, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с приемането на изменения на приложението към настоящия регламент, в които се съдържа списъкът с данните, които трябва да бъдат предоставени от даден оператор, за да получи той разрешение за риболов, и във връзка с допълването на условията в член 10 относно разрешенията за риболов, доколкото е необходимо, за да се отразят в правото на Съюза резултатите от консултациите между Съюза и трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение, или договореностите с крайбрежни държави със споделени рибни запаси. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(35) |
За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на записването, оформянето и предаването на данни, свързани с разрешенията за риболов, от държавите членки, към Комисията и към базата данни на Съюза за разрешения за риболов, както и за определяне на временното преразпределяне на неизползваните възможности за риболов по силата на съществуващите протоколи към СПОУР като временна мярка в съответствие с разпоредбите на член 10 от РРР. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13). |
(36) |
С оглед на функционирането на базата данни на Съюза за разрешенията за риболов и с оглед на осигуряването на възможност за държавите членки да спазват техническите изисквания за предаване на данните, Комисията следва да оказва техническо съдействие на съответните държави членки, за да могат да предават данни по електронен път. Държавите членки могат също да получават финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство съгласно член 76, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета (14). |
(37) |
Поради важността и броя на измененията РРР следва да бъде отменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят правила за издаването и управлението на разрешения за риболов за:
а) |
риболовни кораби на Съюза, извършващи риболовни операции във водите под суверенитета или юрисдикцията на трета държава, в рамките на РОУР, в която Съюзът е договаряща страна, във водите на Съюза или извън тях или в открито море; и |
б) |
риболовни кораби на трети държави, извършващи риболовни операции във водите на Съюза. |
Член 2
Връзка с международното право и правото на Съюза
Настоящият регламент се прилага, без да се засягат разпоредбите:
а) |
в СПОУР и други споразумения в областта на рибарството, сключени между Съюза и трети държави; |
б) |
приети от РОУР, в които Съюзът е договаряща страна; |
в) |
в правото на Съюза за прилагане или транспониране на разпоредбите, посочени в букви а) и б). |
Член 3
Определения
1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, определени в член 4 от основния регламент, както и в член 2, точки 1—4, 15, 16 и 22 от регламент ННН, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
2. За целите на настоящия регламент се прилагат и следните определения:
а) |
„помощен кораб“ означава кораб, различен от плавателно средство на борда, което не е оборудвано с функциониращ риболовен уред, предназначен за улов или привличане на риба, и което улеснява, подпомага или подготвя риболовни операции; |
б) |
„разрешение за риболов“ означава по отношение на риболовните кораби на Съюза разрешение:
и по отношение на риболовни кораби на трети държави — разрешение, което дава право във води на Съюза да се извършват конкретни риболовни операции през определен период, в дадена зона или за даден вид риболов съгласно конкретни условия; |
в) |
„пряко разрешение“ означава разрешение за риболов, издадено от компетентен орган на трета държава за риболовен кораб на Съюза извън рамките на СПОУР или споразумение за обмен на възможностите за риболов и съвместно управление на запасите от общ интерес; |
г) |
„води на трета държава“ означава водите под суверенитета или юрисдикцията на трета държава. Водите на държава членка, които не са води на Съюза, се смятат за води на трета държава за целите на настоящия регламент; |
д) |
„програма за наблюдение“ означава схема в рамките на РОУР, СПОУР, трета държава или държава членка, която осигурява наблюдатели на борда на риболовните кораби, включително, където е специално предвидено в приложимата схема за наблюдение, за да се провери спазването от кораба на приетите от тази организация, тази трета държава или в рамките на това СПОУР правила. |
е) |
„чартиране“ означава договореност, съгласно която даден риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка, се наема за определен период от оператор в друга държава членка или трета държава, без да се променя знамето; |
ж) |
„риболовна операция“ означава всички дейности, свързани с търсенето на риба, хвърлянето, поставянето и изтеглянето на активни риболовни уреди, поставянето, престоя, изваждането или повторното поставяне на пасивни риболовни уреди, както и изваждането на улова от риболовния уред, живарниците или от транспортна клетка за поставяне в клетки за угояване и отглеждане. |
ДЯЛ II
РИБОЛОВНИ ОПЕРАЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ РИБОЛОВНИ КОРАБИ НА СЪЮЗА ИЗВЪН ВОДИТЕ НА СЪЮЗА
ГЛАВА I
Общи разпоредби
Член 4
Общ принцип
Без да се засяга изискването за получаване на разрешение от компетентната организация или трета държава, риболовен кораб на Съюза няма право да извършва риболовни операции извън водите на Съюза, освен ако това не му е разрешено от неговата държава членка на знамето и риболовните операции са посочени във валидно разрешение за риболов, издадено по целесъобразност в съответствие с глави II—V.
Член 5
Критерии за допустимост
1. Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни операции извън водите на Съюза само ако:
а) |
тя е получила пълна и точна информация — в съответствие с изискванията от приложението или съответното СПОУР или съответната РОУР — за риболовния кораб и свързания(те) с него помощен(и) кораб(и), включително помощни кораби от държави извън Съюза; |
б) |
риболовният кораб притежава валиден лиценз за риболов съгласно член 6 от регламента за контрол; |
в) |
риболовният кораб и всички свързани с него помощни кораби прилагат съответната схема за идентификационен номер на кораба на ММО, доколкото това се изисква съгласно правото на Съюза; |
г) |
риболовният кораб не е включен в списък на кораби, извършващи ННН риболов, приет от РОУР и/или от Съюза съгласно регламент ННН; |
д) |
когато е приложимо, държавата членка на знамето разполага с възможности за риболов в рамките на съответното споразумение в областта на рибарството или съответните разпоредби на РОУР; и |
е) |
когато е приложимо, риболовният кораб изпълнява изискванията, определени в член 6. |
2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 44 с цел изменение на приложението, за да се осигури подходящо наблюдение на дейностите на риболовните кораби съгласно настоящия регламент, по-специално чрез въвеждане на нови изисквания за данните вследствие сключването на споразумения в областта на рибарството или развитието на информационните технологии.
Член 6
Смяна на знамето
1. Настоящият член се прилага за кораби, които през петте години преди подаване на заявлението за разрешение за риболов:
а) |
са се отписали от регистъра на риболовния флот на Съюза и са сменили знамето си с това на трета държава; и |
б) |
впоследствие са се вписали отново в регистъра на риболовния флот на Съюза. |
2. Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако е проверила, че посоченият в параграф 1 кораб през периода, през който е извършвал дейност под знамето на трета държава не е:
а) |
участвал в ННН риболов; |
б) |
извършвал дейност във водите на трета държава, определена като позволяваща неустойчив риболов, съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета (15); |
в) |
извършвал дейност във водите на включена в списъка несътрудничеща трета държава съгласно член 33 от регламент ННН; и |
г) |
извършвал дейност във водите на трета държава, определена като несътрудничеща в борбата с ННН риболов съгласно член 31 от регламент ННН след период от шест седмици след приемането на решението на Комисията за определяне на тази трета държава като такава, с изключение на всякакви операции, извършени в случаите, когато Съветът е отхвърлил предложението за определяне на тази трета държава като несътрудничеща съгласно член 33 от посочения регламент. |
3. За тази цел операторът предоставя следната информация, която е свързана с периода, през който корабът е извършвал дейност под знамето на трета държава, и която се изисква от дадена държава членка на знамето:
а) |
декларация за улова и риболовното усилие през съответния период съгласно изискванията на третата държава на знамето; |
б) |
копие на всякакви разрешения за риболов, позволяващи риболовни операции през съответния период; |
в) |
официална декларация на третата държава, с чието знаме корабът е сменил предишното, като се изброяват санкциите, наложени на кораба или оператора през съответния период; |
г) |
пълна информация за това под какво знаме е плавал корабът през периода, когато е бил отписан от регистъра на флота на Съюза. |
4. Държавата членка на знамето не може да издава разрешение за риболов на кораб, който е сменил знамето си със знамето на трета държава, която е:
а) |
включена в списък като несътрудничеща в борбата с ННН риболов съгласно член 33 от регламент ННН; |
б) |
определена като несътрудничеща в борбата с ННН риболов съгласно член 31 от Регламент ННН след период от шест седмици след приемането на решението на Комисията за определяне на тази трета държава като такава, с изключение на всякакви операции, извършени в случаите, когато Съветът е отхвърлил предложението за определяне на тази трета държава като несътрудничеща съгласно член 33 от посочения регламент; или |
в) |
определена като позволяваща неустойчив риболов, съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1026/2012. |
5. Параграф 4 не се прилага, ако държавата членка на знамето се е уверила, че веднага след като обстоятелствата, посочени в параграф 2, букви б) — г) или в параграф 4, букви а) — в) са станали приложими, операторът:
а) |
е преустановил риболовните операции; и |
б) |
е започнал незабавно съответните административни процедури за заличаването на кораба от регистъра на риболовния флот на тази трета държава. |
Член 7
Управление на разрешенията за риболов
1. При кандидатстване за разрешение за риболов операторът предоставя на държавата членка на знамето пълни и точни данни.
2. Операторът незабавно уведомява държавата членка на знамето за всяка промяна на съответните данни.
3. Държавата членка на знамето редовно наблюдава дали условията, въз основа на които е издадено разрешението за риболов, продължават да се спазват по време на срока на валидност на това разрешение.
4. Ако, като последствие от крайните резултати от дейностите по наблюдение по параграф 3, има доказателства, че условията, въз основа на които е издадено разрешение за риболов, вече не се изпълняват, държавата членка на знамето предприема подходящи действия, включително да измени или отмени разрешението, и ако е необходимо, да наложи санкции. Санкциите, наложени от държавата членка на знамето по отношение на нарушения, следва да бъдат достатъчно строги, за да се осигури ефективното спазване на правилата, да се предотвратяват нарушения и да се лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от нарушенията. Държавата членка на знамето незабавно уведомява оператора и Комисията за санкциите. Когато е уместно, Комисията уведомява съответно секретариата на РОУР или засегнатата трета държава.
5. При обосновано искане от страна на Комисията държавата членка на знамето предприема подходящи действия, както е предвидено в параграф 4, в случай на нарушение на мерките за опазване и управление на морските биологични ресурси, приети от РОУР, в които Съюзът е договаряща страна, или съгласно СПОУР.
6. Когато Съюзът е договаряща страна в РОУР и риболовен кораб на Съюза не изпълнява условията, определени в член 21, буква б), и това е посочено в окончателния доклад от инспекцията, одобрен от РОУР, и когато държавата членка на знамето не предприеме подходящи действия, както е предвидено в параграф 4 от настоящия член, с решение Комисията може да задължи засегнатата държава членка на знамето да направи необходимото съответният риболовен кораб на Съюза да изпълни тези условия.
Когато засегнатата държава членка на знамето не е предприела необходимите действия, за да се съобрази с решението на Комисията, посочено в първа алинея, в срок от 15 дни Комисията изпраща актуализираните данни на риболовните кораби, посочени в член 22, до секретариата на РОУР, който да се занимае с въпросния кораб. Комисията уведомява държавата членка на знамето за действията си. Държавата членка на знамето уведомява оператора за действията на Комисията.
7. Когато Съюзът е сключил СПОУР с трета държава и риболовен кораб на Съюза, не изпълнява условията, определени в член 10, буква б), и това е посочено в окончателния доклад от инспекцията, одобрен от компетентните органи, и когато държавата членка на знамето не предприеме подходящи действия, както е предвидено в параграф 4 от настоящия член, с решение Комисията може да задължи засегнатата държава членка на знамето да направи необходимото съответният риболовен кораб, плаващ под знамето на Съюза, да изпълни тези условия.
Когато държавата членка на знамето не е предприела необходимите действия, за да се съобрази с решението на Комисията, посочено в първа алинея, в срок от 15 дни, Комисията изпраща актуализираните данни на риболовните кораби до третата държава, която да се занимае с въпросния риболовен кораб на Комисията. Комисията уведомява държавата членка на знамето за действията си. Държавата членка на знамето уведомява оператора за действията на Комисията.
ГЛАВА II
Риболовни операции, извършвани от риболовни кораби на Съюза във водите на трети държави
Член 8
Приложно поле
Настоящият раздел се прилага за риболовните операции, извършвани от риболовните кораби на Съюза във водите на трети държави в рамките на СПОУР.
Член 9
Членство в РОУР
Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболовни операции във водите на трета държава по отношение на запаси, управлявани от РОУР, само ако тази трета държава е договаряща страна в тази РОУР.
Член 10
Условия за издаването на разрешения за риболов от държавата членка на знамето
Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни операции, извършвани във водите на трети държави в рамките СПОУР, само ако:
а) |
са изпълнени критериите за допустимост, определени в член 5; |
б) |
са спазени условията, определени в съответното СПОУР; |
в) |
операторът е изплатил всички такси, дължими съгласно съответните споразумения, и когато е приложимо, свързаните финансови санкции, установени съгласно съдебно или административно решение, които са окончателни и обвързващи; и |
г) |
риболовният кораб притежава валидно разрешение за риболов, издадено от третата държава, която има суверенитет или юрисдикция върху водите, в които се извършват риболовните операции. |
Член 11
Процедура за получаване на разрешение за риболов от трета държава
1. За целите на член 10, буква г) държава членка на знамето, която е проверила, че условията по член 10, букви а)—в) са изпълнени, изпраща на Комисията съответното заявление за издаване на разрешението от третата държава.
2. Посоченото в параграф 1 заявление съдържа информацията, необходима съгласно СПОУР.
3. Държавата членка на знамето изпраща заявлението на Комисията най-малко 10 календарни дни преди крайния срок за предаване на такива заявления, предвиден в СПОУР. Комисията може да изпрати на държавата членка на знамето надлежно обосновано искане за всякаква допълнителна информация, която е необходима за проверка на условията.
4. При получаване на заявлението или евентуалната допълнителна информация, поискана в съответствие с параграф 3 от настоящия член, Комисията извършва предварителна проверка, за да определи дали са изпълнени условията по член 10, букви а)—в). Тогава Комисията:
a) |
изпраща заявлението до третата държава без забавяне и във всеки случай преди крайния срок за предаването на заявленията, установен в СПОУР, при условие че е спазен крайният срок по параграф 3 от настоящия член; или |
б) |
уведомява държавата членка, че заявлението е отхвърлено. |
5. Ако дадена трета държава уведоми Комисията, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме разрешение за риболов за риболовен кораб на Съюза съгласно споразумението, Комисията съответно незабавно уведомява държавата членка на знамето, ако е възможно по електронен път.
Член 12
Временно преразпределение на неизползвани възможности за риболов в рамките на СПОУР
1. През определена година или всеки друг съответен период от прилагането на протокола към дадено СПОУР, като се имат предвид сроковете на валидност на разрешенията за риболов и риболовните сезони, Комисията може да установи неизползвани възможности за риболов и да уведоми за това държавите членки, които ползват съответните разпределени количества.
2. В рамките на 10 календарни дни от получаването на тази информация от Комисията държавите членки, посочени в параграф 1, могат:
а) |
да уведомят Комисията, че ще използват възможностите си за риболов по-късно през съответния период на прилагане, като предоставят план за риболов, съдържащ подробни данни за броя на поисканите разрешения за риболов, очаквания улов, зоната и периода на риболов; или |
б) |
да уведомят Комисията относно използването на възможностите за риболов чрез обмен на възможности за риболов в съответствие с член 16, параграф 8 от основния регламент. |
3. Ако някои държави членки не са уведомили Комисията за една от посочените в параграф 2 мерки или са уведомили, че са използвали само частично възможностите си за риболов и ако в резултат на това останат неизползвани възможности за риболов, Комисията може да отправи покана за изразяване на интерес за наличните неизползвани възможности за риболов до останалите държави членки, на които е разпределена част от възможностите за риболов. Същевременно Комисията уведомява всички държави членки за отправянето на покана за изразяване на интерес.
4. В срок от 10 календарни дни след получаване на поканата за изразяване на интерес, посочена в параграф 3, държавите членки, на които е разпределена част от възможностите, могат да съобщят на Комисията за своя интерес към наличните неизползвани възможности за риболов. В подкрепа на искането си те предоставят план за риболов, съдържащ подробни данни за броя на поисканите разрешения за риболов, очаквания улов, зоната и периода на риболов.
5. Ако бъде счетено за необходимо за извършване на оценка на искането, Комисията може да поиска от заинтересованите държави членки допълнителна информация.
6. При липса на интерес към общото количество на наличните неизползвани възможности за риболов от страна на държавите членки, на които е разпределена част от възможностите за риболов, в края на десетдневния срок, посочен в параграф 4, Комисията може да разшири поканата за изразяване на интерес към всички държави членки. Държавите членка могат да съобщят своя интерес към неизползваните възможности за риболов в съответствие с условията, посочени в същия параграф.
7. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 4 или 6 от настоящия член, неизползваните възможности за риболов се преразпределят от Съвета съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС само временно за съответния период, посочен в параграф 1 от настоящия член.
Комисията информира държавите членки относно държавите членки, на които са преразпределени неизползваните възможности и преразпределените количествата.
8. Временното преразпределение на възможностите за риболов се извършва въз основа на прозрачни и обективни критерии, включително, когато е приложимо, критерии от екологично, социално и икономическо естество. Тези критерии могат да включват:
а) |
възможностите за риболов, налични за преразпределение; |
б) |
броя на държавите членки, подали искане; |
в) |
дела, отпуснат на всяка подала искане държава членка при първоначалното разпределяне на възможностите за риболов; |
г) |
досегашния улов и досегашното риболовно усилие на всяка подала искане държава членка, когато е приложимо; |
д) |
приложимостта на плановете за риболов, предоставени от държавите членки, подали искане, в контекста на броя, типа и характеристиките на използваните кораби и риболовни уреди. |
Член 13
Преразпределение на годишна квота, разбита на няколко последователни ограничения на улова
1. Когато в протокол към дадено СПОУР са определени месечни или тримесечни ограничения на улова или други подразделения на наличните възможности за риболов за съответната година и когато предоставените възможности за риболов не се използват изцяло през същия месечен, тримесечен или друг приложим период от време, съответните налични възможности за риболов се преразпределят от Съвета съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС между съответните държави членки за съответните периоди от време.
2. Преразпределянето на наличните възможности за риболов се извършва въз основа на прозрачни и обективни критерии. То съответства на годишните възможности за риболов, разпределени на държавите членки съгласно приложимия регламент на Съвета.
Член 14
Приложими разпоредби
1. Членове 8—11 се прилагат mutatis mutandis за риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов във води на трета държава по силата на споразумение за обмен на възможностите за риболов или съвместно управление на рибни запаси от общ интерес.
2. Чрез дерогация от член 11 държавата членка на знамето може да предостави на Комисията информация за риболовните кораби на Съюза, които имат право да извършват риболовни операции във водите на трета държава по силата на приложимото споразумение. Когато бъде установено, че са изпълнени условията по член 10, букви а)—в), Комисията без забавяне изпраща на третата държава информацията за съответните риболовни кораби на Съюза. Веднага щом третата държава уведоми Комисията, че информацията за тези риболовни кораби на Съюза е била одобрена, Комисията, от своя страна, уведомява държавата членка на знамето. Приема се, че риболовните кораби на Съюза, за които е предоставена необходимата информация, притежават валидно разрешение за риболов за целите на член 10, буква г). Освен това Комисията уведомява без забавяне по електронен път държавата членка на знамето за всяка информация, получена от третата държава, че даден риболовен кораб на Съюза не отговаря на условията за извършване на риболовни операции в нейни води.
Член 15
Консултации с трети държави относно риболовни кораби на Съюза
В съответствие с член 44 Комисията е оправомощена да приема делегирани актове относно условията за разрешенията за риболов с цел допълване на член 10, като се отразят в правото на Съюза резултатите от консултациите между Съюза и трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение, или договореностите с крайбрежни държави със споделени рибни запаси.
Член 16
Приложно поле
Настоящият раздел се прилага за риболовните операции, извършвани от риболовните кораби на Съюза във води на трета държава, извън рамките на споразумение, посочено в раздел 1 или 2.
Член 17
Условия за издаването на разрешения за риболов от държавите членки на знамето
1. Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни операции, извършвани във водите на трети държави извън рамките на споразумение, посочено в раздел 1 или 2, ако:
а) |
са изпълнени критериите за допустимост, определени в член 5; |
б) |
няма влязло в сила или временно приложимо СПОУР или споразумение за обмен на възможности за риболов или съвместно управление със съответната трета държава; |
в) |
операторът е предоставил всичко от изброеното по-долу:
|
г) |
в случай че ще се извършват риболовни операции на видове, управлявани от РОУР, третата държава е договаряща страна в тази организация; и |
д) |
операторът е предоставил или:
|
2. Във всеки случай риболовните операции могат да започнат едва когато третата държава е издала валидно разрешение за риболов, посочено в параграф 1, буква д). Държавата членка на знамето прекратява временно своето разрешение, ако не е издадено разрешение от третата държава до началото на планираните риболовни операции.
3. Научната оценка, посочена в параграф 1, буква в), второ тире, се предоставя от РОУР или от регионален орган в областта на рибарството с научна компетентност или се предоставя от третата държава или в сътрудничество с нея. На научната оценка от третата държава се прави преглед от научен институт или орган на държава членка или на Съюза.
Член 18
Процедура за получаване на разрешение за риболов от трета държава
1. Държава членка на знамето, която е проверила, че са изпълнени условията по член 17, параграф 1, букви а)—д), изпраща на Комисията съответната информация, посочена в приложението, и информацията, свързана с изпълнението на условията, предвидени в член 17, параграф 1, буква в).
2. Ако Комисията реши, че информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, е недостатъчна, за да се оцени изпълнението на условията, предвидени в член 17, тя изисква допълнителна информация или обосновка в срок от 10 работни дни от получаването на въпросната информация.
3. Ако след искането на допълнителна информация или обосновка съгласно параграф 2 от настоящия член и след провеждането на разговори със съответната държава членка, Комисията установи, че условията на член 17 не са изпълнени, в срок от 30 календарни дни след получаване на цялата необходима информация или обосновка тя може да възрази срещу предоставянето на разрешението за риболов. Ако Комисията установи, че условията са изпълнени, тя без забавяне уведомява съответната държава членка за намерението си да не повдига възражение.
4. Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов след изтичането на срока, посочен в параграф 2. Когато Комисията е изискала допълнителна информация в съответствие със същия параграф, държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов, ако Комисията не е повдигнала възражение в срока, посочен в параграф 3, или преди изтичането на този срок, ако Комисията е уведомила държавата членка за намерението си да не повдига възражения.
5. Чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 1—4, в случай на подновяване на разрешение за риболов при същите условия и в срок от две години от предоставянето на първоначалното разрешение за риболов, държавата членка на знамето може да издаде разрешението за риболов след проверка на информацията, получена във връзка с условията по член 17, параграф 1, букви а), б), г), и д), като без забавяне уведомява Комисията за това.
6. Ако дадена трета държава уведоми Комисията, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме пряко разрешение за риболовен кораб на Съюза, Комисията незабавно уведомява държавата членка на знамето за това.
7. Ако дадена трета държава уведоми държавата членка на знамето, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме пряко разрешение за риболовен кораб на Съюза, държавата членка на знамето незабавно уведомява Комисията за това.
8. Операторът предоставя на държавата членка на знамето копие от окончателните условия, уговорени между него и третата държава, включително копие от прякото разрешение.
ГЛАВА III
Риболовни операции, извършвани от риболовните кораби на Съюза в рамките на РОУР
Член 19
Приложно поле
Настоящата глава се прилага за риболовните операции, извършвани от риболовните кораби на Съюза, които извършват риболов на запаси в рамките на РОУР, във или извън водите на Съюза, доколкото операциите им са предмет на разрешителен режим, установен от РОУР.
Член 20
Разрешения за риболов
1. Риболовен кораб на Съюза, чиито риболовни операции са предмет на разрешителен режим, установен от РОУР, не могат да извършват риболовни операции в рамките на РОУР, освен в случаите, когато:
а) |
Съюзът е договаряща страна в РОУР; |
б) |
са получили разрешение за риболов, издадено от своята държава членка на знамето; |
в) |
са включени в съответния регистър или списък с корабите с разрешение за риболов на РОУР; и |
г) |
са получили разрешение за риболов от съответната трета държава в съответствие с глава II, когато риболовните операции се извършват във водите на трети държави. |
2. Параграф 1, буква а) от настоящия член не се прилага по отношение на риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов изключително във водите на Съюза, които вече притежават разрешение за риболов, издадено в съответствие с член 7 от регламента за контрол.
Член 21
Условия за издаването на разрешения за риболов от държавите членки на знамето
Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако:
а) |
са изпълнени критериите за допустимост, посочени в член 5; |
б) |
се спазват правилата, установени от РОУР, или правото на Съюза за транспониране на тези правила; и |
в) |
са изпълнени критериите, установени в член 10 или 17, когато риболовните операции се извършват във водите на трети държави. |
Член 22
Регистрация от РОУР
1. Държавата членка на знамето изпраща на Комисията информацията за корабите, за които е издала разрешение за риболовни операции в съответствие с член 20 от настоящия регламент или за случаите по член 20, параграф 2 от настоящия регламент - в съответствие с член 7 от регламента за контрол.
2. Посочената в параграф 1 информация се съставя съгласно условията, установени от РОУР, и се придружава от изискваната от тази организация информация.
3. Комисията може да поиска от държавата членка на знамето всякаква допълнителна информация, която счита за необходима, в срок от 10 дни след получаване на информацията, посочена в параграф 1. Тя обосновава всяко подобно искане.
4. Когато се е уверила, че са изпълнени условията, посочени в член 21, в срок от 15 дни след получаване на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, Комисията изпраща информацията за корабите с разрешение за риболов до РОУР.
5. Ако регистърът или списъкът на РОУР не е със свободен достъп, Комисията разпространява информацията за корабите с разрешение за риболов сред държавите членки, участващи в съответните риболовни дейности.
ГЛАВА IV
Риболовни операции, извършвани от риболовните кораби на Съюза в открито море
Член 23
Приложно поле
Настоящата глава се прилага за риболовните операции извън обхвата на глава III, извършвани от риболовните кораби на Съюза с обща дължина над 24 метра в открито море.
Член 24
Условия за издаването на разрешения за риболов от държавите членки на знамето
Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни операции в открито море само ако:
а) |
са изпълнени критериите за допустимост, предвидени в член 5; |
б) |
планираните риболовни операции са:
|
Член 25
Процедура за получаване на разрешение за риболов
1. Държава членка на знамето, която е проверила, че условията по член 24 са изпълнени, изпраща на Комисията информацията, посочена в приложението, и информацията, свързана с изпълнението на условията, предвидени в член 5.
2. Ако Комисията реши, че информацията, предоставена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, е недостатъчна, за да се оцени изпълнението на условията, предвидени в член 24, тя изисква допълнителна информация или обосновка в срок от 10 календарни дни от получаването на въпросната информация.
3. Ако след получаването на исканата допълнителна информация или обосновка съгласно параграф 2 от настоящия член Комисията установи, че условията, предвидени в член 24, не са изпълнени, в срок от пет календарни дни след получаване на допълнителната информация или обосновка тя може да възрази срещу предоставянето на разрешението за риболов. Ако Комисията установи, че условията са изпълнени, тя без забавяне уведомява съответната държава членка за намерението си да не повдига възражение.
4. Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов след изтичането на срока, посочен в параграф 2. Когато Комисията е изискала допълнителна информация в съответствие със същия параграф, държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов, ако Комисията не е повдигнала възражение в срока, посочен в параграф 3, или преди изтичането на този срок, ако Комисията е уведомила държавата членка за намерението си да не повдига възражения.
ГЛАВА V
Чартиране на риболовни кораби на Съюза
Член 26
Принципи
1. Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват риболовни операции по силата на споразумения за чартър във води, в които има влязло в сила или временно прилагано СПОУР.
2. Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват риболовни операции по силата на повече от едно споразумение за чартър едновременно или да се занимават с подчартиране.
3. Риболовните кораби на Съюза извършват дейност по силата на споразумения за чартър във води в рамките на РОУР, единствено ако държавата, на която корабът е предоставен по силата на споразумението за чартър, е договаряща страна в тази организация.
4. Чартиран риболовен кораб на Съюза не може да използва възможностите за риболов на своята държава членка на знамето за срока на изпълнение на споразумението за чартър. Уловът на чартиран риболовен кораб на Съюза се приспада от възможностите за риболов на чартиращата държава.
5. Никоя разпоредба в настоящия регламент не ограничава отговорността на държавата членка на знамето по отношение на нейните задължения съгласно международното право, регламента за контрол, регламент ННН или други разпоредби на ОПОР, включително изискванията за докладване.
6. Притежателят на разрешението за риболов на риболовен кораб на Съюза, който ще бъде чартиран, уведомява държавата членка на знамето за споразумението за чартър преди да започне чартирането. Посочената държава членка без забавяне информира Комисията за това.
Член 27
Управление на разрешенията за риболов съгласно споразумение за чартър
Когато издава разрешение за риболов на кораб в съответствие с член 17, 21 или 24 и когато съответните риболовни операции се извършват по силата на споразумение за чартър, държавата членка на знамето се уверява дали:
а) |
компетентният орган на чартиращата държава официално е потвърдил, че споразумението е в съответствие с националното право; и |
б) |
информацията от споразумението за чартър е посочена в разрешението за риболов, включително срокът на действие, възможностите за риболов и риболовната зона. |
ГЛАВА VI
Дейности по трансбордиране
Член 28
Дейности по трансбордиране
1. Всички дейности по трансбордиране, извършвани от риболовен кораб на Съюза в открито море или въз основа на преки разрешения, се извършват в съответствие с членове 21 и 22 от регламента за контрол. До края на март всяка година държавата членка на знамето уведомява Комисията, по отношение на трансбордиранията, извършени през предходната година, за информацията, предоставена в декларацията за трансбордиране, датата на трансбордиране, географското местоположение и зоната, в която се е извършило трансбордирането.
2. Капитаните на риболовните кораби на Съюза, извършващи риболов въз основа на преки разрешения или в открито море, преди трансбордиране съобщават на компетентните органи на своята държава членка на знамето следната информация:
a) |
име и външен регистрационен номер на приемащия кораб; |
б) |
час и географско местоположение на планираното трансбордиране; и |
в) |
прогнозни количества на видовете, които ще се трансбордират. |
3. Настоящият член не се прилага по отношение на трансбордирания, извършвани в пристанища от риболовни кораби на Съюза.
ГЛАВА VII
Наблюдение и задължения за докладване
Член 29
Данни от програмата за наблюдение
Ако на борда на риболовен кораб на Съюза се събират данни в рамките на програма за наблюдение, свързаните доклади се изпращат без забавяне на компетентния орган на държава членка на знамето в съответствие с правилата за предаване, предвидени в програмата за наблюдение.
Член 30
Информиране на трети държави
1. Когато извършва риболовни операции в съответствие с настоящия дял, капитанът на риболовен кораб на Съюза или представител на капитана предоставя съответните декларации за улова и декларациите за разтоварване на третата държава и освен това изпраща електронно копие от тях до своята държава членка на знамето.
2. Държавата членка на знамето оценява, чрез кръстосани проверки в съответствие с член 109 от регламента за контрол, съответствието на данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, с данните, които е получила в съответствие с посочения регламент и, когато е приложимо, в съответствие с приложимите разпоредби на СПОУР.
3. Неизпращането на декларации за улова или декларации за разтоварване до третата държава, посочена в параграф 1 от настоящия член, се счита също така за тежко нарушение по смисъла на член 90 на регламента за контрол, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата членка на знамето, като се вземат предвид критерии като естеството на щетите, тяхната стойност, икономическото положение на нарушителя и степента на нарушението или неговото повтаряне.
ДЯЛ III
РИБОЛОВНИ ОПЕРАЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ РИБОЛОВНИ КОРАБИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ВЪВ ВОДИТЕ НА СЪЮЗА
Член 31
Изисквания за членство в РОУР
Риболовните кораби на трета държава могат да извършват риболовни операции във водите на Съюза на запаси, управлявани от РОУР, единствено ако третата държава е договаряща страна в тази РОУР.
Член 32
Общи принципи
1. Риболовните кораби на трети държави могат да извършват риболовни операции във водите на Съюза само ако са получили разрешение за риболов, издадено от Комисията. Те получават такова разрешение, единствено ако отговарят на критериите за допустимост, посочени в член 5.
2. Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза трябва да спазват правилата, регулиращи риболовните операции на корабите на Съюза в риболовната зона, в която извършват дейност. Ако разпоредбите в съответното споразумение в областта на рибарството са различни, разпоредбите се посочват изрично или в това споразумение, или чрез правила, съгласувани с третата държава, прилагаща споразумението.
3. Ако риболовен кораб на трета държава плава във водите на Съюза, без да му е издадено разрешение съгласно настоящия регламент, неговите риболовни съоръжения се закрепват и съхраняват в съответствие с условията, посочени в член 47 от регламента за контрол, по такъв начин, че да не бъдат готови за използване за риболовни операции.
Член 33
Условия за разрешения за риболов
1. На риболовен кораб на трета държава Комисията може да издаде разрешение за риболовни операции във водите на Съюза само ако:
a) |
има излишък от допустим улов, който би покрил предложените възможности за риболов, както се изисква в член 62, параграфи 2 и 3 от UNCLOS; |
б) |
условията, установени в съответното споразумение в областта на рибарството, са спазени и риболовният кораб е допустим за издаване на разрешение съгласно споразумението в областта на рибарството със съответната трета държава и, когато е приложимо, е включен в списъка на корабите в рамките на посоченото споразумение; |
в) |
изискваната съгласно споразумението информация относно риболовния кораб и свързания(ите) с него помощен(ни) кораб(и) е пълна и точна; риболовният кораб и свързания(ите) с него помощен(ни) кораб(и) имат ММО номер, когато това се изисква съгласно правото на Съюза; |
г) |
риболовният кораб не е включен в списък на кораби, извършващи ННН риболов, приет от РОУР и/или от Съюза в съответствие с Регламент ННН; |
д) |
третата държава не е включена в списъка на несътрудничещите държави съгласно Регламент ННН и не е определена като държава, позволяваща неустойчив риболов съгласно Регламент (ЕС) № 1026/2012. |
2. Параграф 1, буква а) не се прилага за риболовни кораби на трета държава, извършващи риболовни операции по силата на споразумение за обмен на възможностите за риболов или съвместно управление на рибни запаси от общ интерес.
Член 34
Процедура по получаване на разрешенията за риболов
1. Съответната трета държава изпраща на Комисията заявленията за риболовните си кораби преди крайния срок, определен в съответното споразумение или от Комисията.
2. Комисията може да поиска от третата държава допълнителна информация, необходима за проверка на спазването на условията по член 33.
3. Когато бъде установено, че са изпълнени условията по параграф 2, Комисията без забавяне издава разрешение за риболов и уведомява третата държава и съответните държави членки за това.
Член 35
Управление на разрешенията за риболов
1. Ако едно от условията, предвидени в член 33 вече не е изпълнено, Комисията предприема подходящи действия, включително изменя или отменя разрешението, и уведомява третата държава и съответните държави членки за това.
2. Комисията може да откаже издаването на разрешение на риболовен кораб на трета държава, да прекрати временно действието му или да го отнеме, ако е настъпила съществена промяна на обстоятелствата или в случай на сериозни заплахи за устойчивата експлоатация, управление и опазване на морските биологични ресурси, или когато това е изключително важно за предотвратяването или премахването на ННН риболов, или когато Съюзът е решил временно да прекрати или да прекъсне връзките със съответната трета държава.
Комисията незабавно уведомява съответната трета държава, ако в съответствие с първия параграф откаже издаването на разрешение, прекрати временно неговото действие или го отнеме.
Член 36
Забрана на риболовни операции
1. Когато се счете, че възможностите за риболов, предоставени на трета държава, са изчерпани, Комисията незабавно уведомява съответната трета държава и компетентните органи за инспекция на държавите членки за това. За да се осигури продължаването на риболовните операции от неизчерпани възможности за риболов, които може също така да засегнат изчерпаните възможности, третата държава представя на Комисията технически мерки, с които се предотвратява отрицателно въздействие върху изчерпаните възможности за риболов.
2. От датата на уведомлението, посочено в параграф 1, действието на разрешенията за риболов, издадени за кораби, плаващи под знамето на тази трета държава, се счита за спряно за съответните риболовни операции и на корабите повече не се разрешава да извършват тези риболовни операции.
3. Разрешенията за риболов се считат за отменени, когато временното прекратяване на разрешенията за риболов в съответствие с параграф 2 се отнася до всички операции, за които те са били издадени.
4. Третата държава гарантира, че съответните риболовни кораби са незабавно информирани за прилагането на настоящия член и че те преустановяват всички съответни риболовни операции. Освен това третата държава без забавяне информира Комисията, когато риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, са преустановили риболовните операции.
Член 37
Превишаване на квоти във водите на Съюза
1. Когато установи, че дадена трета държава е превишила квотите, които са ѝ били разпределени за конкретен запас или група запаси, Комисията извършва приспадане от квотите, отпуснати на тази държава за този запас или тази група запаси за следващите години. Комисията полага усилия да гарантира, че размерът на приспадането е в съответствие с приспаданията, наложени на държави членки при сходни обстоятелства.
2. Ако приспадането в съответствие с параграф 1 не може да бъде извършено от превишената квота за даден запас или група от запаси, тъй като съответната трета държава не притежава или не притежава в достатъчна степен квота за даден запас или група от запаси, Комисията може след консултация със съответната трета държава да приспадне през следващите години от квотите за други запаси или групи от запаси, предоставени на въпросната трета държава в същата географска зона или за запаси или групи запаси със същата търговска стойност.
Член 38
Контрол и правоприлагане
1. Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза трябва да спазват правилата за контрол, регулиращи риболовните операции на корабите на Съюза в риболовната зона, в която извършват дейност.
2. Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза предоставят на Комисията или на посочен от нея орган, както и, където е уместно, на крайбрежната държава членка, данните, които корабите на Съюза са длъжни да изпращат на държавата членка на знамето в съответствие с регламента за контрол.
3. Комисията или посоченият от нея орган изпраща информацията, посочена в параграф 2, на крайбрежната държава членка.
4. Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза предоставят, при поискване, на Комисията или на посочения от нея орган докладите на наблюдателите, изготвени в рамките на действащите програми за наблюдение.
5. Крайбрежните държави членки записват всички нарушения, извършени от риболовни кораби на трети държави, както и свързаните с тях санкции, в националния регистър, предвиден в член 93 от регламента за контрол.
ДЯЛ IV
ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ
Член 39
База данни на Съюза за разрешения за риболов, издадени съгласно настоящия регламент
1. Комисията създава и поддържа електронна база данни на Съюза за разрешенията за риболов, която съдържа всички разрешения за риболов, издадени в съответствие с дялове II и III, и която се състои от част със свободен достъп и част с ограничен достъп. Тази база данни:
а) |
съдържа цялата информация, предоставена в съответствие с приложението, и друга информация, предоставена на Комисията с цел издаване на разрешения за риболов съгласно дялове II и III, включително име, град, държава на пребиваване на собственика и до петима основни действителни собственици, и показва статуса на всяко разрешение във възможно най-кратък срок; |
б) |
се използва за обмен на данни и информация между Комисията и държавите членки; и |
в) |
се използва само за целите на устойчивото управление на риболовните флотове и за целите на контрола. |
2. Списъкът на всички разрешения за риболов, издадени съгласно дялове II и III, в базата данни е публично достъпен и съдържа следните данни:
а) |
име и знаме на кораба, както и неговия номер в CFR и неговия номер по ММО, когато се изисква от правото на Съюза; |
б) |
вид разрешение, включително целеви видове или група(и) видове; и |
в) |
период и зона, в които е разрешена риболовната операция (начална и крайна дата, риболовна зона). |
3. Държавите членки използват базата данни, за да подават до Комисията заявления за разрешения за риболов и да актуализират данните в нея, както се изисква съгласно членове 11, 18, 22 и 26, а третите държави използват базата данни за подаване на заявления за разрешения за риболов съгласно член 34.
Член 40
Технически изисквания
1. Обменът на информацията, посочена в дялове II и III, и в настоящия дял, се извършва в електронен формат.
2. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се установяват техническите оперативни изисквания за записването, формата и предаването на информацията, посочена в дялове II и III, и в настоящия дял. Техническите оперативни изисквания стават приложими не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 18 месеца след приемането им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.
Член 41
Достъп до данните
Без да се засяга член 110 от регламента за контрол, държавите членки или Комисията предоставят достъп до частта с ограничен достъп в базата данни на Съюза за разрешенията за риболов на външни риболовни флотове, посочена в член 39 от настоящия регламент, на съответните компетентни административни служби, участващи в управлението на риболовните флотове.
Член 42
Управление на данните, защита на личните данни и поверителност
Данните, получени в рамките на настоящия регламент, се обработват в съответствие с членове 112 и 113 от регламента за контрол, Регламент (ЕО) № 45/2001 и Директива 95/46/ЕО, както и със съответните национални правила за прилагане.
Член 43
Отношения с трети държави и РОУР
1. Когато държава членка получи информация от трета държава или от РОУР, която е от значение за ефективното прилагане на настоящия регламент, тя съобщава тази информация на Комисията или на посочения от нея орган, а по целесъобразност и на другите заинтересовани държави членки, при условие че има разрешение за това по силата на двустранните споразумения с тази трета държава или правилата на съответната РОУР.
2. Комисията или посоченият от нея орган може в рамките на споразумения за рибарство, сключени между Съюза и трети държави, в рамките на РОУР, в които Съюзът е договаряща страна, да съобщава съответна информация относно неспазване на правилата на настоящия регламент или относно тежки нарушения, на други страни по тези споразумения или организации, при условие че има съгласие от страна на държавата членка, която е предоставила информацията, и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.
ДЯЛ V
ПРОЦЕДУРИ, ДЕЛЕГИРАНЕ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 44
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 2 и член 15, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 януари 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на съответния срок.
3. Делегирането на правомощията, посочено в член 5, параграф 2 и член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации с експерти, посочени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 2 и член 15, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 45
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден по силата на член 47 от основния регламент. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.
ДЯЛ VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 46
Отмяна
1. РРР се отменя.
2. Позоваванията на разпоредбите на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.
Член 47
Преходни разпоредби относно временното преразпределяне на възможности за риболов по силата на съществуващите протоколи
1. Чрез дерогация от член 12 за протоколите към СПОУР, които са в сила или временно се прилагат към 17 януари 2018 г., се прилага процедурата за временно преразпределение на възможности за риболов, посочена в настоящия член, до изтичането на въпросния протокол.
2 В контекста на СПОУР, ако въз основа на исканията за предаване на заявления, посочени в член 11, се установи, че броят на разрешенията за риболов или количеството възможности за риболов, предоставени на Съюза по даден протокол, не са използвани напълно, Комисията уведомява съответните държави членки и изисква от тях да потвърдят, че няма да използват тези възможности за риболов. Липса на отговор в рамките на сроковете, които се определят от Съвета при сключване на СПОУР, се счита за потвърждение, че корабите на съответната държава членка няма да използват напълно възможностите си за риболов в дадения период.
3. След потвърждение от съответната държава членка Комисията оценява всички неизползвани възможности за риболов и прави тази оценка достъпна за държавите членки.
4. Държавите членки, които желаят да използват неизползваните възможности за риболов, посочени в параграф 3, представят на Комисията списък на всички кораби, за които те възнамеряват да поискат разрешение за риболов, както и искането за предаване на заявленията за всеки един от тези кораби в съответствие с член 11.
5. Комисията взема решение за преразпределение в тясно сътрудничество със съответните държави членки.
Ако съответна държава членка възрази срещу това преразпределение, Комисията взема решение за преразпределението чрез актове за изпълнение, като взема предвид критериите, посочени в параграф 8 на настоящия член, и нотифицира съответните държави членки за това. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.
6. Предаването на заявления в съответствие с настоящия член по никакъв начин не засяга разпределението на възможностите за риболов или обмена им между държавите членки в съответствие с член 16 от основния регламент.
7. Комисията не се възпрепятства да прилага механизма, посочен в параграфи 2—5 до определяне на сроковете, посочени в параграф 2.
8. При преразпределението на възможностите за риболов съгласно настоящия член, Комисията взема предвид по-специално:
а) |
датата на всяко едно получено искане; |
б) |
възможностите за риболов, налични за преразпределение; |
в) |
броя на получените искания; |
г) |
броя на държавите членки, подали искане; и |
д) |
ако възможностите за риболов се основават изцяло или частично на количествата риболовно усилие или улов, риболовното усилие, което се очаква да бъде положено или уловът, който се очаква да бъде реализиран от всеки един от съответните кораби. |
Член 48
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Страсбург на 12 декември 2017 година.
За Европейския парламент
Председател
A. TAJANI
За Съвета
Председател
M. MAASIKAS
(1) ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 116.
(2) Позиция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 17 октомври 2017 г. (ОВ C 390, 17.11.2017 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(3) Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността, изменящ регламенти (ЕИО) № 2847/93 и (ЕО) № 1627/94 и отменящ Регламент (ЕО) № 3317/94 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33).
(4) Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г. за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година и на Споразумението от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията (ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1).
(5) Решение 98/414/ЕО на Съвета от 8 юни 1998 г. относно ратификацията от страна на Европейската общност на Споразумението за прилагане на разпоредбите от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси (ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 14).
(6) Решение 96/428/ЕО на Съвета от 25 юни 1996 г. относно приемането от Общността на Споразумение за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (ОВ L 177, 16.7.1996 г., стр. 24).
(7) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
(8) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(11) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(12) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(13) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(14) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).
(15) Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 34).
(16) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на данните, които трябва да бъдат предоставени
I |
ЗАЯВИТЕЛ |
1 |
Наименование на стопанския субект |
2 |
Адрес на електронна поща |
3 |
Адрес |
4 |
Факс |
5 |
Телефон |
6 |
Име на собственика |
7 |
Адрес на електронна поща |
8 |
Адрес |
9 |
Факс |
10 |
Телефон |
11 |
Наименование на сдружението или представителя на стопанския субект |
12 |
Адрес на електронна поща |
13 |
Адрес |
14 |
Факс |
15 |
Телефон |
16 |
Име(на) на капитана(ите) |
17 |
Адрес на електронна поща |
18 |
Адрес |
19 |
Факс |
20 |
Телефон |
II |
РИБОЛОВЕН КОРАБ |
21 |
Име на кораба |
22 |
Идентификационен номер на кораба (номер по ММО, номер в CFR и т.н.) |
23 |
Начин на съхраняване на рибата на борда |
24 |
Вид на кораба (код по ФАО) |
25 |
Вид на риболовния уред (код по ФАО) |
III |
РИБОЛОВНА КАТЕГОРИЯ, ЗА КОЯТО СЕ ИСКА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА РИБОЛОВ |
26 |
Вид разрешение (пряко разрешение; открито море; помощни дейности) |
27 |
Риболовна зона (зона(и) на ФАО, подзона(и), участък(ци), подучастък(ци) според случая) |
28 |
Зона на операцията (открито море, трета държава — да се посочи) |
29 |
Пристанища за разтоварване |
30 |
Целеви вид(ове) (код по ФАО или риболовна категория по СПОУР) |
31 |
Поискан период на разрешение (начална и крайна дата) |
32 |
Списък на помощните кораби (име на кораба, номер по ММО, номер в CFR) |
IV |
ЧАРТИРАНЕ |
33 |
Кораб, който извършва дейност в рамките на споразумение за чартиране (ДА/НЕ) |
34 |
Вид на споразумението за чартиране |
35 |
Срок на чартирането (начална и крайна дата) |
36 |
Възможности за риболов (mt), предоставени на кораба в рамките на споразумение за чартиране |
37 |
Трета държава, която предоставя възможности за риболов на кораба в рамките на споразумение за чартиране |