16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/1

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1331/2011 (2) („първоначалния регламент“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито в размер на 71,9 % върху вноса на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана („БТНС“) с произход от Китайската народна република („КНР“) за всички останали дружества, освен посочените в член 1, параграф 2 и в приложение I от същия регламент.

(2)

Тези мерки ще бъдат наричани „действащите мерки“, а разследването, довело до мерките, наложени с първоначалния регламент, ще бъде наричано „първоначалното разследване“.

(3)

На 3 януари 2017 г. Комитетът за защита на промишлеността на безшевни тръби от неръждаема стомана на Европейския съюз („заявителят“) внесе в Европейската комисия искане за разследване във връзка със заобикаляне на антидъмпингови мерки, като посочи, че антидъмпинговите мерки върху вноса на някои безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от КНР се заобикалят през Индия.

(4)

В искането се съдържаха prima facie доказателства, че след налагането на действащите мерки е настъпила значителна промяна в схемите на търговия по отношение на износа от КНР и Индия за Съюза, която изглежда се дължи на налагането на действащите мерки. Твърди се, че не съществува друга достатъчно основателна причина или друго обяснение за такава промяна, освен налагането на действащите мерки.

(5)

Освен това от доказателствата е видно, че постигането на коригиращия ефект на действащите мерки е възпрепятствано както по отношение на количеството, така и по отношение на цената. Доказателствата сочат, че увеличеният внос от Индия е бил извършван на цени под установената при първоначалното разследване непричиняваща вреда цена.

(6)

И на последно място, налице са доказателства, че БТНС, изпратени от Индия, са дъмпингови спрямо нормалната стойност, установена за сходния продукт по време на първоначалното разследване.

(7)

Като установи, след като информира държавите членки, че съществуват достатъчно prima facie доказателства за започване на разследване в съответствие с член 13 от основния регламент, Европейската комисия („Комисията“) започна разследване с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/272 (3) на Комисията („регламента за започване на разследване“).

(8)

В съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент с регламента за започване на разследване от митническите органи се изискваше да въведат регистрационен режим за вноса на БТНС, изпращани от Индия.

(9)

Комисията уведоми органите на КНР и Индия, производителите износители и търговците в тези държави, вносителите в Съюза, за които е известно, че са засегнати страни, и промишлеността на Съюза за започването на разследването. Въпросници бяха изпратени на производителите/износителите в КНР и Индия, които са известни на Комисията или са заявили своя интерес в сроковете, посочени в съображение 15 от регламента за започване на разследване. Изпратени бяха въпросници и на вносителите в Съюза.

(10)

На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в срока, посочен в регламента за започване на разследване. Проведени бяха няколко изслушвания на заявителя, включително едно със служителя по изслушванията по търговските процедури.

(11)

Интереса си заявиха двадесет и девет дружества от Индия, едно дружество от КНР, девет несвързани вносители, двама свързани вносители, един агент и петима производители, които са част от промишлеността на Съюза.

(12)

Двадесет и едно дружества от Индия предоставиха отговори на въпросника и поискаха освобождаване от евентуалните мерки с разширен обхват в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент.

(13)

Комисията разгледа поотделно всички искания за освобождаване. Контролни посещения бяха извършени в четиринадесет дружества, като те са или значими износители за Съюза, или според първоначалния анализ на техните отговори те изпълняват условията за евентуално освобождаване по член 13, параграф 2 от основния регламент.

(14)

Четирима несвързани вносители от Съюза и един китайски производител износител, несвързан с никой от индийските производители, предоставиха отговори на въпросника.

(15)

Контролни посещения бяха извършени в помещенията на следните дружества в Индия:

(16)

Разследваният период обхвана времето от 1 април 2009 г. до 30 септември 2016 г. („разследвания период“). За периода 1 октомври 2015 г.—30 септември 2016 г. („отчетния период“) бяха събрани по-подробни данни с цел да се разследват възможното възпрепятстване на коригиращия ефект на действащите мерки и наличието на дъмпинг.

(17)

В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент преценката за наличие на заобикаляне на мерките бе направена чрез последователен анализ на следните факти:

(18)

Продуктът, разглеждан във връзка с възможното заобикаляне, е „БТНС“: някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана (с изключение на такива, които са снабдени с принадлежности, подходящи за пренос на газове или течности, използвани в гражданското въздухоплаване) с произход от Китайската народна република („разглежданият продукт“). Понастоящем той е класиран в кодове по КН ex 7304 11 00, ex 7304 22 00, ex 7304 24 00, ex 7304 41 00, ex 7304 49 10, ex 7304 49 93, ex 7304 49 95, ex 7304 49 99 и ex 7304 90 00. Това е продуктът, по отношение на който се прилагат мерките, които са в сила понастоящем.

(19)

Продуктът, предмет на разследването, е същият като „разглеждания продукт“, определен в предходното съображение, но изпращан от Индия, независимо дали е деклариран с произход от Индия или не, и понастоящем класиран в същите кодове по КН като разглеждания продукт.

(20)

Разследването показа, че БТНС, изнасяни за Съюза от КНР и тези, изпращани от Индия за Съюза, са с еднакви основни физически и технически характеристики и с еднакви приложения и следователно трябва да бъдат считани за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(21)

Нивото на съдействие от страна на индийските производители износители беше много високо. Оказалите съдействие производители, които са 21 на брой, представляват 92 % от общия внос на БТНС от Индия в Съюза през отчетния период.

(22)

Четиринадесетте дружества, в които бяха направени контролни посещения, представляват 91 % от общия износ на оказалите съдействие дружества и 84 % от общия внос на БТНС от Индия в Съюза.

(23)

Член 18, параграф 1 от основния регламент беше приложен към един оказал съдействие производител износител от Индия, доколкото той не предостави информацията, необходима за съдържателна оценка на дейността на неговите свързани дружества. Поради това бяха използвани наличните факти с цел да се допълнят данните, предоставени от това дружество, така че Комисията разполагаше с данните, необходими за оценката на неговия внос и на износа му за Съюза.

(24)

Нивото на съдействие на производители/износители в КНР беше ниско, като отговори на въпросника бяха представени само от един производител износител. Поради това констатациите относно износа на БТНС от КНР за Съюза и от КНР за Индия трябваше да бъдат въз основа на данни на Евростат и китайските статистически данни за търговията.

(25)

Предполагаемата практика на заобикаляне, описана в искането, се отнася до производствения процес. При БТНС има два основни производствени етапа: горещо формуване и студено формуване.

(26)

Първият етап — горещо формуване — обичайно се постига по един от следните два начина: чрез горещо пресоване или на прошивен стан.

(27)

Получената горещо формувана тръба е междинен продукт, който трябва да бъде допълнително обработен преди крайната му употреба, с изключение на някои горещо формувани тръби, произведени по способа на горещото пресоване.

(28)

Заявителят твърди, че БТНС, изнасяни от КНР за Индия, са студеноформувани тръби. Това твърдение се подкрепя от китайските статистически данни за износа и от допускането,че в КНР се използват прошивни станове, като след това тръбите трябва незабавно и задължително да се подложат на студена обработка.

(29)

Макар от китайските статистически данни за износа да е видно, че почти всички изнасяни БТНС са били декларирани като студеноформувани, при вноса на същите в Индия само 2 % от тях са декларирани като студеноформувани.

(30)

Разминаването може да се обясни със схемата за възстановяване на ДДС, прилагана от КНР, съгласно която студеноформуваните БТНС се ползват с 13 % възстановяване на ДДС, спрямо 9 % за горещоформуваните.

(31)

При контролните посещения беше потвърдено, че индийските производители са закупували почти изключително само горещоформувани тръби и са извършвали студеното им формуване в Индия.

(32)

При разследването беше потвърдено също така, че горещоформуваните тръби могат лесно да се транспортират преди студеното им формуване.

(33)

При разследването се установи също така, че студеното формуване, извършвано в Индия, съществено променя продукта и необратимо променя съществените му характеристики. В хода на процеса продуктът променя размерите си и своите физически, механични и металургични свойства.

(34)

В таблица 1 са показани промените във вноса на БТНС от КНР и Индия в Съюза и промените в индийския внос от КНР през разследвания период:

Таблица 1

Внос на БТНС през разследвания период (в метрични тонове)

(35)

Вносът на разглеждания продукт от КНР в Съюза е намалял значително през разследвания период, като след налагането на действащите мерки през 2011 г. е показал рязък спад.

(36)

Този спад във вноса от КНР след налагането на мерките е бил трайно абсорбиран от увеличението на вноса от Индия през следващите години.

(37)

Тези промени в търговските потоци представляват промяна в схемите на търговия между горепосочените държави и Съюза. Индийският внос от КНР е нараствал с постоянни темпове през разследвания период, като по-голямата част от това увеличение е преди налагането на мерките.

(38)

Горните данни показват, че след започването на първоначалното разследване през 2010 г. и след налагането на действащите мерки през декември 2011 г. вносът на БТНС от Индия до голяма степен е заместил вноса на разглеждания продукт от КНР в Съюза.

(39)

Комисията анализира дали, както се твърди, описаната по-горе промяна в схемите на търговия произтича от практика, процес или дейност, за които има достатъчно основание или икономическа обосновка, различна от налагането на митото.

(40)

В долната таблица е показан вносът на оказалите съдействие индийски дружества от КНР в сравнение с техните общи продажби и износ за Съюза. Комисията отбелязва, че тези данни се отнасят до дружества, които съставляват по-голямата част от индийския износ на БТНС за Съюза, както е обяснено в съображение 21 по-горе.

(41)

Поради това Комисията счете, че тези данни са достатъчно представителни за съответната индийска промишленост, що се отнася до износа за Съюза.

Таблица 2

Индийски внос от КНР (оказали съдействие дружества) спрямо общи продажби в Индия (метрични тонове)

(42)

Увеличението на индийския внос от КНР е значително по-малко от увеличението на вноса на Съюза от Индия. От годината на започване на първоначалното разследване (2010 г.) до отчетния период оказалите съдействие индийски производители износители са увеличили своя внос от КНР от 15,1 на 19,6 хил. тона (+ 29 %), а своя износ за Съюза — от 6,6 на 18,6 хил. тона (+ 180 %).

(43)

При разследването се установи, че промяната във вноса от КНР корелира по-тясно с промяната в общите продажби, отколкото с промяната в индийския износ за Съюза.

(44)

В момента, в който индийският износ за Съюза започва да се превръща в основен фактор за продажбите, той по логичен път е в корелация с увеличението на китайския внос. Същата ситуация би възникнала и при промяна в продажбите на вътрешния или на друг експортен пазар.

(45)

Въпреки че делът на износа за Съюза в общите продажби се е увеличил от 25 % през 2009 — 10 г. на 51 % през отчетния период, съотношението между китайския внос и общите индийски продажби се е запазило стабилно около 50 %.

(46)

Това ясно сочи, че индийските производители последователно са използвали комбинация от влагани суровини от КНР и от други източници и че налагането на първоначалните мита не е имало значимо отражение върху това.

(47)

Бизнес моделът на дружествата, от които произхожда голямата част от износа за Съюза, не се е променил след налагането на митата. Дружествата са започнали да използват въпросната практика преди започването на първоначалното разследване срещу КНР през септември 2010 г.

(48)

По време на разследвания период е съществувала надлежна икономическа обосновка за тази практика, за която свидетелства фактът, че тези дружества са били на печалба преди започването на първоначалното разследване и включително през отчетния период.

(49)

Важно е да се отбележи, че капацитетът за производство на студеноформувани тръби изисква значителни инвестиции в дълготрайни активи, чиято амортизация е в течение на няколко години. По-голямата част от дружествата са разполагали с необходимите дълготрайни активи още преди започването на първоначалното разследване.

(50)

Средната цена на индийските БТНС, внасяни в Съюза преди започването на първоначалното разследване, е била с 10 % по-ниска от цената на БТНС, внасяни от КНР. След налагането на мито след първоначалното разследване индийският внос е продължил да бъде най-евтиният внос на пазара на Съюза. Комисията отбелязва, че евентуално поради различната структура на продуктовия асортимент средните цени не са пряко съпоставими. Те обаче дават добра представа за равнищата на цените.

(51)

След налагането на мерките и значителното увеличение на цените на китайския внос търсенето в Съюза естествено е разкрило възможност за други държави износителки, а индийските продукти на конкурентни цени лесно са могли да се възползват от него.

(52)

Дори когато делът на износа за Съюза се е увеличил през разследвания период, пазарът на Съюза вече е бил важна дестинация за износа на индийските производители преди започването на първоначалното разследване.

(53)

Поради това се стигна до заключението, че съществува разумна икономическа мотивация, различна от налагането на митата върху вноса на БТНС с произход от КНР, за промяната в схемата на търговия, посочена в точка 2.3.3 по-горе.

(54)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, довели до горните заключения, и бяха приканени да представят коментарите си. Заявителят представи допълнителна информация в коментарите си по окончателното оповестяване.

(55)

Заявителят оспори решението на Комисията да не подлага на проверка единствения оказал съдействие китайски производител. Комисията не е проверявала данните, предоставени от оказалия съдействие китайски производител, тъй като неговият износ за Индия е представлявал пренебрежимо малък дял от китайския износ за Индия и проверката му не би имала никаква добавена стойност по отношение на разследването. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(56)

Заявителят изказа твърдението, че Комисията е игнорирала факта, че по-голямата част от китайския износ за САЩ се декларира като студеноформувани тръби. Комисията потвърди, че китайският износ за САЩ не попада в обхвата на нейното разследване и че становището ѝ е, че китайският износ за САЩ няма отношение към настоящия случай. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(57)

Заявителят изказа освен това твърдението, че производственото оборудване, използвано от някои индийски производители, е пригодено единствено за производството на разследвания продукт от студеноформувани тръби. Проверката на производствените съоръжения на индийските производители износители показа, че те могат да произвеждат БТНС, които изнасят за Съюза, от горещоформувани тръби. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(58)

Заявителят оспори също така заключението на Комисията относно непроменения бизнес модел на производителите износители, които произвеждат по-голямата част от износа за Съюза. Комисията отхвърли това твърдение, тъй като всички дружества, в които са проведени контролни посещения и които са изнасяли за Съюза през отчетния период (с изключение на един производител, чиито продажби за Съюза са незначителни като количество) са започнали да прилагат въпросната практика, т.е. да внасят горещоформувани тръби от КНР и да произвеждат и продават на вътрешния си пазар и за износ БТНС, преди започването на първоначалното разследване.

(59)

Заявителят посочи също така, че за констатациите си Комисията е използвала класификацията на износа от КНР за Индия, отчетена в индийските данни за вноса, вместо да обърне внимание на класификацията, отчетена в китайските статистически данни за износа. Както беше посочено по-горе, китайските статистически данни показват износ на студеноформувани тръби, докато индийските статистически данни разкриват внос на горещоформувани тръби. Заявителят изказа също така твърдението, че ако Комисията беше използвала за заключенията си индийските статистически данни за износа, тя щеше да установи наличие на заобикаляне на действащите мерки, тъй като 45 % от сходните продукти, внесени от КНР в Индия през 2015 г., са били декларирани като магистрални тръби. Според заявителя никаква обработка, която би могла да се извърши в Индия, не би променила произхода на тези тръби и той би останал произход от Китай. На последно място заявителят отбелязва, че не е бил направен по-нататъшен анализ и не е било достигнато до изводи по отношение на точността на индийските статистически данни за вноса.

(60)

Поради противоречивите данни, идващи от китайската статистика за износа и от индийската статистика за вноса, Комисията не използва като основание за констатациите си тези статистически данни. Поради много високата степен на съдействие заключенията на Комисията бяха направени въз основа на проверената информация, предоставена от оказалите съдействие индийски производители. Разследването се съсредоточи върху действителните, конкретни данни на дружествата, които потвърждават естеството на полуготовите продукти, постъпващи в индийските заводи, степента на преработката, през която те преминават в тези заводи, и икономическата обосновка за подобна дейност.

(61)

Що се отнася до митническото законодателство, уреждащо правилата за произход, Комисията отбеляза, че при разследванията за заобикаляне се отчита, но не се разчита изключително на митническото законодателство, за да се определи дали е налице заобикаляне на действащите мерки или не. Освен това заявителят говори единствено за вноса на магистрални тръби от КНР в Индия. Обемът на износа на магистрални тръби от Индия за Съюза е почти с 90 % по-малък от този на вноса на магистрални тръби от КНР в Индия, посочен от заявителя. При разследването обаче не бяха намерени доказателства, че ограниченият износ на магистрални тръби от Индия за Съюза е представлявал заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(62)

Заявителят твърди, че заключението на Комисията, че индийските производители са купували почти без изключение горещоформувани тръби, е направено изключително и само на база на техните поръчки за закупуване. Комисията отхвърли това твърдение, тъй като заключенията са направени на база на цялата информация, с която тя разполага, а не само въз основа на поръчките за закупуване. По време на контролните посещения в Индия Комисията разгледа полузавършения влаган материал, както и производствения процес и готовия продукт при всеки от проверяваните индийски производители. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(63)

Заявителят изказа също така твърдението, че Комисията не е намерила доказателства, че китайските производители не са предлагали тръби, горещоформувани на прошивен стан и преминали първа стъпка от процеса на студено формуване в КНР, във връзка с което заявителят твърди, че последващият процес, извършван в Индия, би бил недостатъчен, за да придаде произход от Индия. Тъй като китайските производители износители показаха почти пълно неоказване на съдействие, Комисията направи констатациите си по отношение на етапа на завършеност на полуготовите продукти, закупувани от КНР от индийските производители, въз основа на проверената информация от индийските производители. Комисията не откри доказателства, че въпросните полуготови продукти вече са преминавали студена обработка в КНР. Освен това естеството на подложения на проверка производствен процес в Индия (включително капацитетът за студена обработка) и готовността на китайските производители да доставят горещоформуваните полуготови тръби в Индия противоречат на твърдението на заявителя.

(64)

В допълнение, дори ако твърдението на заявителя, че някои полуготови тръби, доставяни в Индия, са преминали през ограничена степен на студена обработка в КНР, беше обосновано, подобна обработка би имала ограничено въздействие върху дейността, извършвана в Индия. Както беше посочено по-горе, Комисията констатира, че всички проверени производители износители в Индия извършват съществена трансформация в Индия, и установи икономическа обосновка за тази дейност. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(65)

В допълнение заявителят предостави доклад относно един индийски производител, в който се посочва, че някои тръби, внасяни от него от КНР като горещоформувани, очевидно са били подлагани на последващо студено формуване, тъй като същите не могат да бъдат произведени по горещ способ на прошивен стан с напречна прокатка. Докладът се основава на подробен доклад за вноса от КНР от въпросния индийски производител.

(66)

Комисията констатира, че твърдението се отнася само до тръбите, произведени по горещ способ на прошивен стан. Китайските производители обаче използват и производство по горещ способ на прошивен стан, и горещо пресоване. Освен това при разследването беше установено, че индийските производители износители внасят и пресовани тръби, и тръби, произведени на прошивен стан. Следователно твърдението не отчита възможността тръбите, внасяни от конкретния индийски завод, да са горещо пресовани. Освен това статистическите данни за вноса за този конкретен производител бяха представени на Комисията едва след оповестяването на окончателните заключения, поради което не можаха да бъдат проверени. Поради това твърдението се отхвърля.

(67)

Заявителят предостави изпратено по електронна поща потвърждение от двама избрани производители износители от КНР, които не са приели да доставят тръби, произведени по горещ способ на прошивен стан, но са имали готовност да предлагат студеноформувани тръби.

(68)

На първо място, като се има предвид значителният брой на производителите износители в КНР (в първоначалното разследване съдействие оказаха 31 групи от производители износители), от информацията, предоставена от двама от тях, не могат да се направят каквито и да било изводи. На второ място, Комисията отбеляза, че с това не се отговаря на въпроса как индийските производители износители могат да произвеждат продукта, който изнасят в Съюза, а само се разкрива политиката, която двама китайски производители износители имат по отношение на продажбите си. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(69)

Заявителят изказа твърдението, че в Индия няма прошивен стан, който да може да произвежда тръби с диаметър над 4 инча, и обърна внимание, че този факт не е анализиран от Комисията.

(70)

Комисията отбеляза, че БТНС, изнасяни от индийските производители износители за Съюза, могат да се произвеждат от горещоформувани тръби с произход и от Индия, и от КНР. Оборудването, с което разполагат индийските производители износители, им позволява да изпълняват процес на студена обработка на китайски горещоформувани тръби с диаметър над 4 инча. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(71)

Заявителят постави под въпрос заключението на Комисията относно съществената трансформация в съображение 33 по-горе, в което Комисията описа, че студеното формуване води до необратими промени в съществените характеристики на продукта и застъпи тезата, че разходите за тази трансформация не са съществени.

(72)

Комисията най-напред посочи, че заявителят не оспорва, че по време на процеса на студено формуване продуктът променя своите размери и физическите, механичните и металургичните си качества. В своята оценка Комисията посочи, че констатациите за липса на заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент в този случай са въз основа на съществуването в достатъчна степен на основание и икономическа обосновка за дейностите по обработка, извършвани в Индия. Поради това не беше необходимо да се извършва количествена оценка на разходите за трансформацията. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(73)

Заявителят изтъкна, че Комисията не е взела предвид, че по-голямата част от вноса на Съюза от Индия преди налагането на мерките срещу КНР е била от дъщерно дружество на един производител от Съюза, и предложи таблица 1 да бъде адаптирана, като този внос бъде изваден, което би довело до по-рязко увеличение на вноса от Индия след налагането на мерките. Заявителят изказа също така твърдението, че ако Комисията изключи този износ, Съюзът не би бил считан за важен експортен пазар за индийските производители износители преди започването на първоначалното разследване.

(74)

Дори ако износът за Съюза на гореспоменатото дъщерно дружество в Индия на производителя от Съюза, който е останал сравнително непроменен през разследвания период, бъде изключен, това не би променило оценката на увеличението на индийския износ за Съюза. Индийският износ за Съюза е продължил да бъде значителен и е довел до промяната в схемата на търговия, обяснена в съображения 36 и 37 по-горе. Що се отнася до привлекателността на пазара на Съюза, Комисията се позовава на анализа, извършен по време на първоначалното разследване.

(75)

Заявителят изказа също така твърдението, че противно на констатациите на Комисията, че по-голямата част от увеличението на индийския внос от КНР е настъпило преди налагането на мерките, увеличението на индийския внос от КНР съвпада със започването на разследването.

(76)

Първоначалното разследване е започнало но 30 септември 2010 г. Тъй като БТНС по правило се произвеждат по поръчка, а не се осигуряват от складови наличности, и като се има предвид времето за транспорта на стоките от КНР до Индия по море, малко вероятно е увеличението в китайския износ за Индия през 2009 и 2010 г. да е настъпило след датата на започване на разследването. Във всеки случай това не променя заключението на Комисията, че увеличението в индийския внос от Китай е настъпило преди налагането на мерките, нито заключението, направено в съображения 37 и 38, че е налице промяна в схемата на търговия, по отношение на което между Комисията и заявителя няма противоречие.

(77)

Заявителят изказа също така твърдението, че съотношението между индийския износ за Съюза и индийския внос от КНР се е увеличило по време на разследвания период. Данните в таблица 2 по-горе показват, че това съотношение (D/B) се е увеличило от 54 на 95 % Противно на твърдението на заявителя обаче това не показва промяна в бизнес модела на индийските производители, а единствено нарасналото значение на пазара на Съюза за тях.

(78)

За да се установи дали бизнес моделът на индийските производители се е променил, беше необходимо да се анализират техните операции като цяло, а не анализът да се ограничава до продажбите им за Съюза. За целта Комисията използва сравнението между вноса от КНР и общите продажби, които са имали оказалите съдействие индийски дружества. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(79)

Заявителят изказа също така твърдението, че студеното изтегляне не е процес, който изисква значителни инвестиции в дълготрайни активи, и постави въпроса дали Комисията е проверила използването на капацитета преди началото на периода на разследване и до отчетния период.

(80)

Комисията провери използването на капацитета на оказалите съдействие индийски производители износители и установи, че като цяло производственият капацитет е надхвърлял реално произведената продукция през целия разследван период. Този факт подкрепя констатацията, че по-голямата част от дружествата са разполагали с необходимите дълготрайни активи още преди започването на първоначалното разследване, както беше посочено в съображение (49) по-горе. Освен това Комисията констатира, че всички проверени производители износители, които са изнасяли за Съюза през отчетния период, са разполагали със и са използвали пилигримни прокатни станове. Поради това Комисията отхвърли твърдението и поддържа констатацията си относно изискването за значителни инвестиции, посочена в съображение (49) по-горе.

(81)

В коментарите си относно констатацията, посочена в съображение 50, заявителят посочва, че е сравнил данните на Евростат и е установил, че средната цена на вноса от Индия е била по-висока от цената на износа от КНР до 2014 г.

(82)

В съображение 50 Комисията направи сравнение на средните цени през 2009 г. въз основа на статистическите данни, посочени в таблици 4 и 17 от Регламент (ЕС) № 627/2011 (4), които сочат, че цената в Индия е по-ниска. Заявителят във всеки случай не оспорва, че индийският внос се е превърнал в най-евтиния внос на пазара на Съюза след налагането на антидъмпинговото мито на КНР. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(83)

С оглед на горните констатации настоящото разследване за заобикаляне на мерките следва да бъде прекратено.

(84)

Разследването показа, че студеното формуване представлява съществена трансформация на продукта и че е налице достатъчно основание и икономическа обосновка, различна от избягването на митото, за евентуалните промени в схемите на търговия между КНР, Индия и Съюза.

(85)

Следователно условията, определени в член 13, параграф 1, за да се счита, че е налице заобикаляне на мерките, не са изпълнени и обхватът на действащите мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход от КНР не следва да бъде разширяван до вноса на същия продукт, изпращан през Индия, независимо дали е деклариран с произход от Индия или не.

(86)

Регистрационният режим на вноса на продукта, предмет на разследването, изпращан от Индия, независимо дали е деклариран с произход от Индия или не, въведен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/272, следва да бъде прекратен.

(87)

Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036, не представи становище,

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/11

(1)

През април 2012 г. Комитетът за платежни системи и системи за сетълмент (КПССС) на Банката за международни разплащания (БМР) и Техническият комитет на Международната организация на комисиите за ценни книжа (МОКЦК) публикува принципите за инфраструктурите на финансовите пазари (1). Впоследствие Комитетът за плащания и пазарна инфраструктура (КППИ), който пое функциите на КПССС, и МОКЦК публикуваха насоки по отношение на тези принципи. Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да прилага принципите на КППИ — МОКЦК и последвалите насоки по отношение на тях, доколкото те са приложими спрямо системно важните платежни системи (СВПС), чрез Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка (EЦБ/2014/28) (2).

(2)

Съгласно член 24 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (EЦБ/2014/28) Управителният съвет направи преглед на цялостното прилагане на регламента. При прегледа бяха взети предвид констатациите на първата цялостна оценка на СВПС. В резултат от оценката се установи, че има аспекти, които се нуждаят от усъвършенстване или изясняване, а в няколко случаи се установи необходимост от по-съществени изменения с цел да се осигури прилагането на най-високите надзорни стандарти.

(3)

За целите на настоящия регламент платежните институции и институциите за електронни пари, които имат достъп до СВПС чрез директни участници, съгласно член 35, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (3), следва да бъдат третирани като индиректни участници.

(4)

С оглед на ефективното редуциране на риска е важно да се поддържа ясно разделение между оперативната функция, функцията по управление на риска и функцията по вътрешен одит, включително чрез оправомощаването на различни лица за извършването на тези функции. Освен това по отношение на СВПС извън Евросистемата следва да се осигури, съгласно изискванията на националното право, че в съвета им има независим член, за да се подобри ефективността му. Тъй като Евросистемата има общественополитически цели, задачи и институционална уредба, определени в Договора и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, на СВПС на Евросистемата следва да се предостави освобождаване от това изискване.

(5)

Освен това Управителният съвет установи, че е необходимо да се внесе допълнителна яснота по отношение на отговорностите на съвета на оператора на СВПС, които включват одобрението на решения със значително въздействие върху рисковия профил на СВПС или на оператора на СВПС или на ключови документи за риска, в които е уредено функционирането на СВПС.

(6)

Управителният съвет постигна принципно съгласие, че е необходимо да се подобри съществено редуцирането на ликвидния риск, генериран в системите за отложен нетен сетълмент, като ефективното му редуциране се осигури за всички цикли от момента, в който нареждането за превод е включено в изчисляването на нетните позиции за сетълмент и позицията е видима за другия участник.

(7)

С цел да се създаде възможност СВПС да функционира нормално, участниците трябва да разполагат с адекватни инструменти за ефективно управление на ликвидността си. Операторът на СВПС трябва да наблюдава и създава условия за нормалния поток на ликвидността на равнището на системата, като взема предвид ликвидната експозиция на всеки участник.

(8)

Всеки оператор на СВПС, който извършва сетълмент на едностранни плащания в евро, гарантира, че окончателният сетълмент се извършва в пари на централна банка. Тъй като това изискване се прилага и в случаите, когато СВПС, предлагаща сетълмент в пари на централна банка, се намира в извънредна ситуация, операторите на СВПС, които извършват сетълмент на плащания за други СВПС, следва да полагат усилия, за да позволят да се извърши окончателен сетълмент дори в такава ситуация.

(9)

С цел да се осигури защитата на средствата на СВПС срещу евентуални бизнес загуби, активите, държани от оператора на СВПС с цел да се покрие общият бизнес риск, следва да бъдат отделени от активите, държани за ежедневната дейност. Освен това следва да бъде направено разграничение между плана за възстановяване и организирано постепенно прекратяване на дейността на СВПС, от една страна, и капиталовия план на СВПС, от друга. Докато в капиталовия план е необходимо да се отчете възможността за набиране на капитал, в плана за възстановяване и организирано постепенно прекратяване на дейността следва да се осигури, че в рамките на обичайната дейност средствата за възстановяване и организирано постепенно прекратяване на дейността не падат под размера, който се изисква за прилагането му.

(10)

Осигуряването на ефективно управление на операционния риск е непрекъснат процес, който налага периодичното изпробване и преразглеждане на оперативните политики и процедури при необходимост, особено след значими промени в система. Това е особено вярно за управлението на киберрисковете, чиято важност нарасна след публикуването на Регламент (ЕС) № 795/2014 (EЦБ/2014/28). В него са предвидени конкретни изисквания, които са важни с оглед на редуцирането на киберрисковете.

(11)

С цел компетентният орган да упражнява надзорните си правомощия ефективно, те следва да бъдат допълнени с още два инструмента. На първо място, компетентният орган следва да разполага с правомощието да поиска от оператора на СВПС да назначи независим експерт, който да проведе разследване или независим преглед на дейността на СВПС. Той следва да разполага и с възможността да налага изисквания във връзка с вида експерт, който ще бъде назначен, съдържанието и обхвата на доклада, който ще се изготви, режима му, включително оповестяването и публикацията му, и сроковете му. На второ място, в съответствие с отговорност Б от горепосочените принципи за инфраструктурите на финансовите пазари компетентният орган следва да разполага с възможността да провежда проверки на място или да делегира тази задача.

(12)

Макар че корективните мерки могат да се налагат единствено за нарушения на Регламент (ЕС) № 795/2014 (EЦБ/2014/28), би могло да възникнат ситуации, в които да е подходящо да се започне процедура за налагането на такива мерки на основание на предполагаемо неизпълнение, като на оператора на СВПС се предостави възможност да бъде изслушан и да даде обяснения, преди да се установи нарушението. Процедурата за налагане на корективни мерки следва да бъде уредена с решение. Освен това компетентният орган, когато това не е ЕЦБ, следва да уведоми ЕЦБ своевременно за намерението си да налага корективни мерки.

(13)

Предвид констатациите от прегледа на Управителния съвет и с цел да се изпълнят насоките на КППИ — МОКЦК, доколкото те са приложими спрямо СВПС, Регламент (ЕС) № 795/2014 (EЦБ/2014/28) следва да бъде съответно изменен,

1.

Член 1 се изменя, както следва:

2.

Член 2 се изменя, както следва:

3.

Член 4 се изменя, както следва:

4.

В член 5 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Операторът на СВПС определя особено важните операции и услуги на СВПС. Операторът на СВПС набелязва конкретни сценарии, които биха могли да му попречат да предоставя тези особено важни операции и услуги като действащо предприятие, и прави оценка на ефективността на всички възможности за възстановяване и с изключение на СВПС на Евросистемата — за организирано постепенно прекратяване на дейността. Поне веднъж годишно той прави преглед на особено важните операции и услуги на СВПС. Въз основа на тази оценка операторът на СВПСизготвя изпълним план за възстановяване на СВПС и с изключение на СВПС на Евросистемата — за организирано постепенно прекратяване на дейността ѝ. Планът за възстановяване и организирано постепенно прекратяване на дейността съдържа, inter alia, съдържателно резюме на основните стратегии за възстановяване и организирано постепенно прекратяване на дейността, повторно изложение на особено важните операции и услуги на СВПС и описание на мерките, необходими за прилагането на основните стратегии. Когато е приложимо, операторът на СВПС предоставя на съответните органи информацията, необходима за планиране на преструктурирането.“

5.

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Кредитен риск

1.   Операторът на СВПС създава солидна рамка за измерване, наблюдение и управление на кредитните си експозиции спрямо участниците и на кредитните експозиции между участниците, произтичащи от процесите на плащане, клиринг и сетълмент на СВПС.

2.   Операторът на СВПС идентифицира всички източници на кредитен риск. Измерването и наблюдението на кредитни експозиции се извършва в рамките на деня, като се използват навременна информация и подходящи инструменти за управление на риска.

2а.   Оператор на СВПС, който оперира система за отложен нетен сетълмент, е длъжен да гарантира, че:

3.   Операторът на СВПС, включително такъв, който оперира система за отложен нетен сетълмент с гаранция по сетълмента, който в рамките на операциите на СВПС формира кредитна експозиция спрямо участниците си, покрива кредитната си експозиция спрямо всеки участник, като използва обезпечение, гаранционни фондове, собствен капитал (след приспадане на сумата, определена за покриване на общия бизнес риск) или други равностойни финансови средства.

4.   Операторът на СВПС, включително такъв, който оперира система за отложен нетен сетълмент без гаранция по сетълмента, но в която за участниците възникват кредитни експозиции, произтичащи от процесите на плащане, клиринг и сетълмент в СВПС, е длъжен да има правила или договорености с тези участници. С правилата или договореностите трябва да се гарантира, че участниците предоставят достатъчно средства, както е посочено в параграф 3, за покриване на кредитните експозиции, произтичащи от процесите на плащане, клиринг и сетълмент в СВПС, по отношение на двамата участници, които заедно със своите свързани дружества имат най-голямата агрегирана кредитна експозиция.

5.   Операторът на СВПС установява правила и процедури за справяне със загубите, които произтичат пряко от неизпълнението от един или повече участници на задълженията им към СВПС. Тези правила и процедури се отнасят до разпределението на евентуално непокритите загуби, включително връщането на средствата, които даден оператор на СВПС може да вземе назаем от предоставящите ликвидност лица. Те включват правилата и процедурите на оператора на СВПС за попълване на финансовите средства, използвани от СВПС по време на стресово събитие, до равнището, установено в параграфи 3 и 4.“

6.

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Ликвиден риск

1.   Операторът на СВПС създава всеобхватна рамка за управление на ликвидните рискове, породени от участниците в СВПС, банките по сетълмента, nostro агентите, банките попечители, предоставящите ликвидност лица и другите съответни лица. Операторът на СВПС предоставя на участниците адекватни инструменти за ефективно управление на ликвидността им и наблюдава и създава условия за нормалния поток на ликвидността в системата.

2.   Операторът на СВПС установява оперативни и аналитични инструменти, които му дават възможност за непрекъснато и своевременно идентифициране, измерване и наблюдение на сетълмента и финансовите потоци, включително използването на ликвидност в рамките на деня.

2а.   Оператор на СВПС, който оперира система за отложен нетен сетълмент, е длъжен да гарантира, че:

3.   Операторът на СВПС е длъжен да разполага, или да гарантира, че участниците разполагат, по всяко време с достатъчно ликвидни средства от момента, в който финансовите задължения възникнат, във всички валути, в които той оперира, за извършване на сетълмент в същия ден на финансови задължения с широк набор от възможни стрес сценарии. Това включва по целесъобразност сетълмент в рамките на деня или в рамките на няколко дни. Стрес сценариите включват: а) неизпълнение при извънредни, но реалистични, пазарни условия от страна на участника, който заедно със своите свързани дружества има най-голямото агрегирано финансово задължение; и б) други сценарии в съответствие с параграф 11.

4.   Операторът на СВПС, който извършва сетълмент на едностранни плащания в евро, е длъжен да разполага, или да гарантира, че участниците разполагат, с достатъчно ликвидни средства в съответствие с параграф 3 за извършване на навременен сетълмент на финансови задължения в случай на неизпълнение на участника, който заедно със своите свързани дружества има най-голямото агрегирано финансово задължение, определено съгласно параграф 3, буква а), в една от следните форми:

5.   Операторът на СВПС, който извършва сетълмент на едностранни плащания в евро, е длъжен да разполага или да гарантира, че участниците разполагат, с допълнителни ликвидни средства в съответствие с параграф 3, буква б), в някоя от формите, посочени в параграф 4, или в кредитоспособна търговска банка под формата на един или повече от следните инструменти:

При всички тези инструменти трябва да е налице възможността паричните средства да са на разположение в срокове, които позволяват извършването на сетълмент в същия ден. По-специално, операторът на СВПС трябва да може да докаже, че непаричните инструменти са на разположение и могат да бъдат превърнати в пари в наличност в същия ден, като използва предварително постигнати и високонадеждни договорености за финансиране, включително при стресови пазарни условия.

Операторът на СВПС трябва да има готовност да докаже на компетентния орган въз основа на подходяща вътрешна оценка, че търговската банка е кредитоспособна.

6.   Операторът на СВПС, който извършва сетълмент на двустранни или на едностранни плащания във валути, различни от еврото, е длъжен да разполага, или да гарантира, че участниците разполагат, с достатъчно ликвидни средства в съответствие с параграф 3, във формите, описани в параграф 5.

7.   В случай че оператор на СВПС допълва с други активи средствата, посочени в параграф 3, трябва да има вероятност тези активи да са търгуеми или приемливи като обезпечение (например за кредитни линии, суапове или репо сделки) ad hoc при неизпълнение, дори ако това не може да бъде договорено предварително или гарантирано по надежден начин при извънредни, но реалистични пазарни условия. В случай че участник допълва с други активи средствата, посочени в параграф 3, операторът на СВПС е длъжен да гарантира, че тези други активи отговарят на изискванията, посочени в първото изречение от този параграф. Приема се, че има вероятност активите да са търгуеми или приемливи като обезпечение, ако операторът на СВПС е взел предвид правилата и процедурите на съответната централна банка относно допустимостта на обезпеченията.

8.   Операторът на СВПС не може да приема за даденост, че ще има на разположение спешен кредит от централна банка.

9.   Операторът на СВПС извършва комплексна проверка, за да провери дали всяко лице, предоставящо ликвидни средства на СВПС, съгласно параграф 3: а) има достатъчно и актуална информация, за да разбира и управлява ликвидните рискове, свързани с предоставянето на пари в брой или активи; и б) разполага с капацитета да предоставя пари в брой или активи съгласно изискванията. Поне веднъж годишно операторът на СВПС прави преглед на изпълнението на задължението си да извършва комплексна проверка. За предоставящи ликвидност лица се приемат само лица, които имат достъп до кредит от емитиращата централна банка. Операторът на СВПС тества редовно процедурите на СВПС за достъп до ликвидните му средства.

10.   Операторът на СВПС, който има достъп до сметки, платежни услуги или свързани с ценни книжа услуги на централна банка, използва тези услуги, когато е целесъобразно.

11.   Операторът на СВПС определя посредством изчерпателни стрес тестове стойността на ликвидните си средства и редовно тества дали те са достатъчни с цел да изпълни изискванията съгласно параграфи 3 и 4. При провеждането на стрес тестове операторът на СВПС взема предвид широк набор от сценарии, включително едно или повече неизпълнения от страна на участници в един и същи ден и през два или повече последователни дни.

Когато се обмислят тези сценарии, се вземат предвид структурата и функционирането на СВПС и се проучват всички лица, които биха могли да породят съществени ликвидни рискове за СВПС, включително банки по сетълмента, nostro агенти, банки попечители, предоставящи ликвидност лица и свързани инфраструктури на финансовите пазари. Когато е целесъобразно, сценариите обхващат период от няколко дни.

12.   Операторът на СВПС документира мотивите си за съхраняването на пари в брой и други активи, поддържани от него или от участниците, и разполага с подходящи правила за управлението на тези пари и активи. Той създава ясни процедури за отчитането на резултатите от стрес тестовете си на съвета и използва тези резултати, за да оценява адекватността на рамката си за управление на ликвидния риск и прави корекции в нея.

13.   Операторът на СВПС създава ясни правила и процедури, които дават възможност на СВПС да извършва сетълмент в същия ден, а когато е уместно — навременен сетълмент в рамките на деня и сетълмент в рамките на няколко дни на финансови задължения след неизпълнението от страна на един или повече участници. В тези правила и процедури:

(*5)  Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 г. относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2014/60) (ОВ L 91, 2.4.2015 г., стр. 3)."

(*6)  Насоки ЕЦБ/2014/31 на Европейската централна банка от 9 юли 2014 г. относно допълнителни временни мерки по отношение на операции по рефинансиране на Евросистемата и допустимост на обезпечения и за изменение на Насоки ЕЦБ/2007/9 (ОВ L 240, 13.8.2014 г., стр. 28).“"

7.

В член 10 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Операторът на СВПС, който извършва сетълмент на едностранни плащания в евро, е длъжен да осигури извършването на окончателния сетълмент в пари на централна банка. Операторът на СВПС, който извършва сетълмент на плащания за други СВПС, полага усилия, за да направи възможно другите СВПС да извършват сетълмент дори в извънредна ситуация.“

8.

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Общ бизнес риск

1.   Операторът на СВПС създава стабилни системи за управление и контрол за идентифициране, наблюдение и управление на общите бизнес рискове, включително загубите, които произтичат от лошото изпълнение на бизнес стратегията, отрицателните парични потоци или неочакваните и прекомерно големи оперативни разходи.

2.   Операторът на СВПС поддържа осъществим план за възстановяване и с изключение на СВПС на Евросистемата — план за организирано постепенно прекратяване на дейността съгласно изискванията на член 5, параграф 4.

3.   Въз основа на профила си на общ бизнес риск и времето, необходимо за възстановяване или организирано постепенно прекратяване на особено важните му операции и услуги, операторът на СВПС определя размера на активите, които са необходими за изпълнението на плана, посочен в параграф 2. Този размер не може да бъде по-малък от размера на текущите оперативни разходи за шест месеца.

4.   С цел да покрие посочения в параграф 3 размер, операторът на СВПС държи ликвидни нетни активи, финансирани със собствен капитал, например обикновени акции, оповестени резерви или други неразпределени печалби, за да може да продължи да функционира и да предоставя услуги като действащо предприятие. Тези активи са в допълнение към средствата, държани за обезпечаване на неизпълнение от страна на участници или на другите рискове, обезпечени съгласно членове 6 и 8. Собственият капитал, държан съгласно международни стандарти за рисков капитал, може да бъде включен, за да се избегне дублиране на капиталовите изисквания.

5.   Посочените в параграф 4 активи, държани за обезпечаване на общия бизнес риск, трябва да бъдат достатъчно ликвидни и качествени, така че да са на разположение своевременно, и трябва да бъдат отделени от активите на оператора на СВПС, използвани за ежедневните операции. Операторът трябва да може да осребри активите, държани за обезпечаване на общия бизнес риск, с малък или никакъв отрицателен ценови ефект, така че да може да продължи да извършва дейност и предоставя услуги като действащо предприятие, в случай че претърпи общи бизнес загуби.

6.   Операторът на СВПС изготвя осъществим план за набирането на допълнителен собствен капитал, ако собственият му капитал падне близо до размера, посочен в параграф 3, или под него.

7.   Параграфи 3—6 не се прилагат спрямо СВПС на Евросистемата.“

9.

Член 15 се изменя, както следва:

10.

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Критерии за достъп и участие

1.   Операторът на СВПС установява и оповестява публично недискриминационни критерии за достъп и участие по отношение на услугите на СВПС за директните и където е приложимо — за индиректните участници и за други инфраструктури на финансовите пазари. Поне веднъж годишно той прави преглед на критериите.

2.   Критериите за достъп и участие по параграф 1 се обосновават от гледна точка на сигурността и ефикасността на СВПС и на пазарите, които тя обслужва, и са съобразени и съизмерими с характерните за СВПС рискове. В съответствие с принципа на пропорционалност операторът на СВПС определя изисквания, които ограничават достъпа във възможно най-малка степен. Ако оператор на СВПС откаже достъп на лице, което е подало искане за участие, той е длъжен да се мотивира в писмена форма на базата на задълбочен анализ на риска.

3.   Операторът на СВПС извършва текущо наблюдение за спазването на критериите за достъп и участие в СВПС. Той създава недискриминационни процедури за временното преустановяване и надлежното прекратяване на правото на участие на участниците, които не изпълняват критериите, и публично оповестява относимите ключови аспекти на тези процедури. Поне веднъж годишно той прави преглед на процедурите.“

11.

В член 17 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   За целите на управление на риска операторът на СВПС гарантира, че правилата, процедурите и договореностите на СВПС му позволяват да събира информация за недиректното участие с цел идентифициране, наблюдение и управление на съществените рискове за СВПС, породени от участието. Информацията обхваща най-малкото следното:

2.   Операторът на СВПС идентифицира съществените зависимости между директните и индиректните участници, които биха могли да окажат влияние върху СВПС, като взема предвид информацията, посочена в параграф 1.“

12.

Член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Правомощия на компетентните органи

1.   Компетентният орган разполага с правомощието да:

2.   ЕЦБ приема решение относно процедурата и условията за упражняването на правомощията, посочени в параграф 1.“

13.

Вмъкват се следните членове 21а и 21б:

„Член 21а

Организация на надзорната дейност

Компетентният орган може да извършва непрекъснати и/или ad hoc надзорни действия, за да оценява дали операторът на СВПС изпълнява изискванията, посочени в членове 3—21, или насърчава нормалното функциониране на платежните системи на системно равнище.

Член 21б

Поверителност

Поверително споделената информация от оператора на СВПС с компетентен орган може да бъде споделена в рамките на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Тази информация се третира като поверителна от членовете на ЕСЦБ в съответствие със задължението за професионална тайна, уредено в член 37.1 от Устава на ЕСЦБ.“

14.

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Корективни мерки

1.   В случай че операторът на СВПС не е изпълнил настоящия регламент или ако са налице основателни причини да се предполага, че операторът на СВПС не е изпълнил настоящия регламент, компетентният орган е длъжен да:

2.   Въз основа на информацията, предоставена от оператора на СВПС, компетентният орган може да налага корективни мерки на оператора на СВПС с оглед на отстраняването на неизпълнението и/или избягване на повтарянето му.

3.   Компетентният орган може да налага корективни мерки незабавно, ако установи, че неизпълнението е достатъчно сериозно, за да са необходими незабавни действия. Той излага мотивите за своето решение.

4.   Компетентният орган с изключение на ЕЦБ уведомява ЕЦБ своевременно за намерението си да налага корективни мерки на оператор на СВПС.

5.   Корективните мерки могат да бъдат налагани независимо от санкциите съгласно Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета (*7) или едновременно с тях.

6.   ЕЦБ приема решение относно процедурата в случай на налагане на корективни мерки.

(*7)  Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4).“"

15.

Член 23 се заменя със следното:

„Член 23

Санкции

При нарушение на настоящия регламент ЕЦБ може да налага санкции. Санкциите се налагат съгласно Регламент (ЕО) № 2532/98 и Регламент (ЕО) № 2157/99 на Европейската централна банка (ЕЦБ/1999/4) (*8). ЕЦБ публикува съобщение относно методологията за изчисляване на размера на санкциите.

(*8)  Регламент (ЕО) № 2157/99 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (EЦБ/1999/4) (ОВ L 264, 12.10.1999 г., стр. 21)“"

16.

Член 24 се заменя със следното:

„Член 24

Преглед

Управителният съвет прави преглед на цялостното прилагане на настоящия регламент не по-късно от две години след датата, на която той влиза в сила, а след това — на всеки три години, и преценява дали е необходимо той да бъде изменян.“

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/22

(1)

Европейската централна банка (ЕЦБ) прилага Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка (ЕЦБ/1999/4) (2) за налагането на санкции в различните области на компетентността си, включително по-специално осъществяването на паричната политика на Съюза, функционирането на платежните системи и събирането на статистическа информация.

(2)

С Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/28) (3) на ЕЦБ се възлага правомощията да налага санкции на операторите на системно важните платежни системи (СВПС) в случай на нарушение на регламента.

(3)

В областта на надзора на СВПС опитът, придобит при провеждането на първата комплексна оценка съгласно Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) показа, че е необходимо да бъдат направени някои изменения в Регламент (ЕО) № 2157/1999 (ЕЦБ/1999/4), за да се осигури възможността за ефективно налагане на санкции за надзорни нарушения.

(4)

По-специално, трябва да се изясни определението на компетентната национална централна банка с цел да се осигури съответствие с определението за компетентен орган в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28). Освен това е необходимо да се поясни съставът на вътрешното независимо звено за разследване с цел да се осигури, че то може да изпълнява разследващите си функции в областта на надзора върху платежните системи.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 2157/1999 (ЕЦБ/1999/4) следва да бъде съответно изменен,

1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент терминът „компетентната национална централна банка“ означава националната централна банка на държавата членка, в чиято юрисдикция е извършено предполагаемото нарушение, а за нарушенията в областта на надзора върху системно важните платежни системи той означава централна банка от Евросистемата, която е определена за компетентен орган по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/28) (*1). Другите използвани термини имат същото значение като посоченото в член 1 от Регламент (ЕО) № 2532/98.

(*1)  Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка от 3 юли 2014 г. относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (EЦБ/2014/28) (ОВ L 217, 23.7.2014 г., стр. 16).“"

2.

В член 1б параграф 1 се заменя със следното:

„1.   За целите на вземане на решение дали да започне процедура за нарушение съгласно член 2 и да упражни правомощията, установени в член 3, ЕЦБ създава вътрешно независимо звено за разследване (наричано по-долу „звено за разследване“), което се състои от разследващи служители, които изпълняват разследващите си функции, независимо от Изпълнителния съвет и Управителния съвет, и не участват в разискванията на Изпълнителния съвет и Управителния съвет. Разследващото звено се състои от разследващи служители с набор от подходящи познания, умения и опит.“

3.

В член 1б се вмъква следният параграф 1а:

„1а.   За разследвания на нарушения на Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) ЕЦБ може да назначава за разследващи служители: i) служители на ЕЦБ или на национална централна банка на държава членка, при условие че назначаването е прието от съответната национална централна банка; или ii) външни експерти, които действат въз основа на надлежно оправомощаване. ЕЦБ не може да назначава за разследващи служители членовете на Комитета за плащания и пазарна инфраструктура или служители на ЕЦБ или на национална централна банка на държава членка, които са участвали пряко в дейността на групата за оценка, която е извършила първоначалната оценка на надзора, в която е установено нарушение или са установени основания да се заподозре нарушение.“

4.

В член 8 се добавя следният параграф 3:

„3.   При преразглеждането Управителният съвет може:

5.

В член 10 се добавя следният параграф 4:

„4.   Настоящият член не се прилага по отношение на санкциите за нарушения на регламенти и решения на ЕЦЖ в областта на надзора на системно важните платежни системи.“

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/24

(1)

С член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2000/53/ЕО се забранява използването на олово, живак, кадмий и шествалентен хром в материали и компоненти на превозни средства, пуснати на пазара след 1 юли 2003 г.

(2)

В приложение II към Директива 2000/53/ЕО се изброяват материалите и компонентите на превозните средства, освободени от забраната, предвидена в член 4, параграф 2, буква а) от същата директива. Посоченото приложение се изменя редовно в съответствие с научно-техническия напредък и изключенията в точки 2, буква в), 3 и 5 относно употребата на олово следва да бъдат преразгледани.

(3)

Оценката на научно-техническия напредък показа, че употребата на олово е все още неизбежна за материалите и компонентите, обхванати от освобождаването по точка 2, буква в). Въпреки това съществуващата информация показва, че в близко бъдеще може да се разполага със заместители на оловото за тези материали и компоненти. За някои материали и компоненти се очаква да се разполага със заместители на оловото по-рано отколкото за други и следователно освобождаването по точка 2, буква в) е уместно да се раздели на две подпозиции с различни дати на преразглеждане според напредъка в разработването на такива заместители.

(4)

Оценката на научно-техническия напредък показа също, че употребата на олово е все още неизбежна за материалите и компонентите, обхванати от освобождаването по точка 3. Възможни заместители съществуват, но е необходимо разработването им да продължи. Ето защо следва да бъде определена нова дата за преразглеждане на въпросното освобождаване при отчитане на напредъка в разработването на заместители.

(5)

Накрая, оценката на научно-техническия напредък показа, че за някои материали и компоненти, попадащи в обхвата на освобождаването по точка 5, вече има алтернативи на оловото, но те не могат да се използват във всички превозни средства, попадащи в обхвата на освобождаването. За другите материали и компоненти, попадащи в обхвата на освобождаването по точка 5, употребата на олово все още не може да се избегне. Следователно въпросното изключение следва да бъде разделено на две подпозиции. За материалите и компонентите, за които съществуват алтернативи, трябва да се определи крайна дата на периода на освобождаване, която да осигури необходимото време да се гарантира, че употребата на олово може да се избегне във всички съответни превозни средства. За освобождаването, обхващащо материали и компоненти, за които употребата на олово все още не може да се избегне, следва да бъде определена нова дата за преразглеждане при отчитане на напредъка в разработването на заместители.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2),

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/31

(1)

Евросистемата насърчава нормалното функциониране на платежните системи, inter alia, като осъществява надзор. По-специално, надзорът върху системно важните платежни системи (СВПС) се провежда съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28).

(2)

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да налага санкции за нарушения на Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) на основание член 23 от него. С цел да се направят по-прозрачни принципите и процедурите, които ЕЦБ ще следва при налагането на санкции, съгласно същия член от ЕЦБ се изисква да приеме решение относно методологията за изчисляване на размера на санкциите.

(3)

Като приема настоящото решение, ЕЦБ демонстрира начина, по който се ръководи от принципа на пропорционалност при определянето на подходящата санкция,

1.

„оператор на СВПС“ е оператор на СВПС съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

2.

„стопанска година“ е периодът от време, във връзка с който се изготвят одитираните или законоустановените отчети на оператора на СВПС;

3.

„глоба“ е еднократна парична сума, която операторът на СВПС е длъжен да плати като санкция;

4.

„нарушение“ е неизпълнение на задължение на оператора на СВПС, произтичащо от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

5.

„периодични парични санкции“ са парични суми, които операторът на СВПС е длъжен да плати в случай на продължаващо нарушение или като санкция, или за да бъде принуден да изпълни задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28). Тези суми се изчисляват за всеки пълен ден на продължаващо нарушение, след като операторът на СВПС е уведомен за решението, с което се изисква прекратяването на нарушението, в съответствие с процедурата, уредена в член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2532/98;

6.

„санкция“ е глоба или периодични парични санкции, наложени като последица от нарушение;

7.

„оборот“ е доходът, генериран от СВПС през стопанската година, която предхожда годината, в която е извършено нарушението;

8.

„стойност на обработените плащания“ е общата среднодневна стойност на деноминираните в евро плащания, обработени от СВПС през стопанската година, която предхожда годината, в която е извършено нарушението.

а)

1 % от оборота; и

б)

0,0001 % от стойността на обработените плащания.

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/34

(1)

Управителният съвет определи надзорните изисквания за системно важните платежни системи (СВПС) в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28).

(2)

Съгласно член 22, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) компетентните органи могат да налагат корективни мерки за неизпълнението на надзорните изисквания.

(3)

Тъй като в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) не са предвидени подробни правила и процедури за налагането на корективни мерки, в съответствие с член 22, параграф 6 от него тези правила и процедури следва да се уредят в настоящото решение,

1.

„компетентен орган“ е компетентният орган съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

2.

„оператор на СВПС“ е операторът на СВПС съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

3.

„корективна мярка“ е корективната мярка съгласно определението в член 2, точка 44 от Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

4.

„неизпълнение“ е всяко нарушение на Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

5.

„предполагаемо неизпълнение“ са основателни причини да се предполага, че оператор на СВПС не е изпълнил едно или повече изисквания в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28) въз основа на информацията и документацията (включително направената от самия оператор на СВПС оценка), с която разполага компетентният орган;

6.

„непоправено неизпълнение“ е нарушение на Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28), което е потвърдено в оценка, но не е поправено от оператора на СВПС съгласно уговорения с компетентния орган план за действие в рамките на срока, определен от този орган;

7.

„проект на оценка“ е доклад, който все още не е одобрен от органа за вземане на решения на компетентния орган, в който е направен предварителен анализ на правилата, процедурите и операциите на СВПС, инцидентите или на други въпроси, които се считат за важни за дейността на СВПС, и се установява предполагаемо неизпълнение на надзорните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28);

8.

„оценка“ е доклад, в който се посочва равнището, на което операторът на СВПС изпълнява надзорните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28), и който е одобрен от Управителния съвет, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) е компетентният орган, или ако национална централна банка (НЦБ) е компетентният орган, доклад, който е одобрен от съответния орган за вземане на решения на тази НЦБ.

а)

неизпълнение, потвърдено в оценка;

б)

непоправено неизпълнение, ако досега не е налагана корективна мярка на оператор на СВПС;

в)

въз основа на проекта на оценката компетентният орган има основания да предполага неизпълнение, което е сериозно и налага незабавни действия.

16.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/38

(1)

Член 8, параграф 5 от Директива 91/271/ЕИО гласи, че, при при извънредни обстоятелства, когато може да се докаже, че по-дълбоко пречистване няма положителен ефект върху околната среда, изливаните води в по-слабо чувствителни зони, произхождащи от агломерации с ЕЖ над 150 000, могат да бъдат подлагани на пречистване съгласно по-малко строгите изисквания, предвидени в член 6, параграф 2 от този акт,

(2)

При тези обстоятелства от държавите от ЕАСТ се изисква да представят на Органа документация, за да докажат, че изливаните води се подлагат поне на първично пречистване и че няма да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда,

(3)

Норвегия е определила своята крайбрежна зона от Lindesnes до границата между Норвегия и Русия като „по-малко чувствителна зона“ по член 6 от Директива 91/271/ЕИО,

(4)

На 19 декември 2007 г. с Решение № 725/07/COL Органът прие искане от Норвегия по член 8, параграф 5 от Директива 91/271/ЕИО да предоставя по-слабо пречистване на отпадъчните води от предвиденото в член 4 от Директива 91/271/ЕИО за пречиствателната станция за отпадъчни води Høvringen, при спазване на условията, посочени в това решение,

(5)

На 20 февруари 2010 г. градският съвет на Trondheim от името на община Trondheim взе решение да поиска дерогация съгласно член 8, параграф 5 от Директива 91/271/ЕИО за пречиствателната станция за отпадъчни води Ladehammeren и да направи координирани искания за пречиствателните станции Høvringen и Ladehammeren, определени като намаляване на общите количества суспендирани твърди вещества във входящите отпадъчни води с поне 70 % или максимална концентрация на суспендираните твърди вещества от 60 mg/l в комбинация с намаляване на биохимичната потребност от кислород с поне 20 %.

(6)

На 9 февруари 2012 г. Органът се срещна с представители на Министерството на околната среда и община Trondheim. По време на тази среща беше обсъдено преразглеждане на условията на дерогацията за пречиствателната станция Høvringen, както и искане за дерогация по член 8, параграф 5 от Директива 91/271/ЕИО относно заустванията на градски отпадъчни води от пречиствателна станция Ladehammeren в агломерацията Trondheim, изливани във фиорда Trondheim.

(7)

С писмо от 25 юни 2012 г. (документ № 638245) Органът изпрати искане до Норвегия да предостави по-подробна информация в подкрепа на двете заявления за дерогация, за да могат те да бъдат разгледани.

(8)

На 9 ноември 2012 г. (документ № 653035) Норвегия отговори на това искане, като предостави различни документи в подкрепа на заявленията си.

(9)

По искане на Органа Норвегия представи допълнителна информация в подкрепа на заявлението на 28 януари 2014 г. (документ № 697161), 29 януари 2014 г. (документ № 697372), 29 октомври 2014 г. (документ № 728105), 12 януари 2015 г. (документ № 734689), 16 януари 2015 г. (документ № 741891), 8 април 2016 г. (документ № 799935) и 9 септември 2016 г. (документ № 818158).

(10)

Изискванията за заустванията от пречиствателни станции, определени в Директива 91/271/ЕИО, акцентират върху потребността от кислород, дължаща се на разлагането на разтворени и прахови органични вещества от земята или от биологично производство.

(11)

Фиордът Trondheim притежава голям капацитет за разграждане на органични вещества поради голямата дълбочина и обем на водата и ефикасния воден обмен с дълбоката океанска зона извън устието на фиорда, което осигурява редовно снабдяване с богата на кислород вода от Атлантическия океан чрез Норвежко море.

(12)

Системата за събиране на отпадъчни води в Trondheim е разделена на два окръга — Høvringen и Lade, които заедно получават около 99 % от отпадъчните води на града. Въз основа на този хидродинамичен режим съоръженията за изливане на отпадъчни води на двете пречиствателни станции са изградени с дифузерна система за дълбоководно освобождаване, която осигурява безопасно задържане на разредените отпадъчни води под повърхностния слой, което предотвратява процесите на еутрофикация в повърхностния слой и в дълбоките водни маси и седименти.

(13)

Окончателните изходящи води от пречиствателната станция Høvringen се изпускат в западната страна на залива Trondheim, а окончателните изходящи води от пречиствателната станция Ladehammeren се изпускат в източната част на залива Trondheim.

(14)

Извършената от Органа оценка показва, че въз основа на модела на изпускателните тръби и извършения мониторинг заустванията от пречиствателните станции Høvringen и Ladehammeren не изглежда да достигат или да оказват въздействие върху биологично продуктивния повърхностен слой на залива Trondheim.

(15)

Освен това резултатите от направените проучвания на качеството на водите показват, че окончателните изходящи води от пречиствателните станции Høvringen и Ladehammeren не оказват забележимо въздействие върху качеството на водите в залива Trondheim. Няма признаци, че водите на залива Trondheim страдат от еутрофикация и няма признаци, че окончателните изходящи води от двете пречиствателни станции оказват въздействие върху фауната на мекото дъно.

(16)

Техническата оценка, извършена от Органа, показва също така, че резултатите от проучванията на дънните седименти, които установяват наличие на тежки метали и органични замърсители, не изглеждат свързани с окончателните изходящи води от двете пречиствателни станции Høvringen и Ladehammeren.

(17)

Независимо от това заустванията от пречиствателните станции съдържат тежки метали и органични микрозамърсители, разтворени във водата или свързани с частици в изходящите води, и извършването на химическо и/или биологично пречистване ще намали до известна степен изпусканията на тежки метали и органични микрозамърсители.

(18)

Надзорният орган счита, че в съответствие с решението на общинския съвет на Trondheim от 20 февруари 2010 г. подходящото пречистване на градските отпадъчни води следва да означава намаляване на общите количества суспендирани твърди вещества във входящите отпадъчни води с поне 70 % или максимална концентрация на суспендираните твърди вещества от 60 mg/l в комбинация с намаляване на биохимичната потребност от кислород с поне 20 %.

(19)

Общата техническа оценка, възложена от Надзорният орган, доведе до заключението, че изходящите води от пречиствателните станции Høvringen и Ladehammeren изглежда нямат измеримо въздействие върху околната среда. Моделирането на околната среда и симулациите на въздействието на вторичното пречистване в двете пречиствателни станции в сравнение с първичното пречистване не са показали, че по-дълбокото пречистване ще доведе до допълнителни осезаеми ползи за околната среда.

(20)

В своето решение от 19 декември 2007 г. за предоставяне на дерогация по член 8, параграф 5 на пречиствателната станция за градски отпадъчни води Høvringen Органът посочи, че извършването на химическо и/или биологично пречистване в пречиствателната станция за градски отпадъчни води Høvringen ще намали до известна степен изпусканията на тежки метали и органични микрозамърсители. Едно от условията за това решение е, че пречистването на градските отпадъчни води от тази пречиствателна станция следва да гарантира намаляване на общите количества суспендирани твърди вещества във входящите отпадъчни води с поне 80 % преди изпускане и минимално процентно намаление от 20 % на биохимичната потребност от кислород (2).

(21)

След като анализира резултатите, представени по отношение на пречиствателната станция за градски отпадъчни води Høvringen, Органът установи, че те не са достатъчни, за да гарантират спазването на условията, свързани с решението за дерогация от 2007 г. Органът заключи, че условията, посочени в първоначалното му решение от 19 декември 2007 г. за предоставяне на дерогация, не са били изпълнени. По тази причина Органът счита, че решението за дерогация по отношение на пречиствателна станция Høvringen следва да бъде отменено.

(22)

В съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2 от Директива 91/271/ЕИО, и както е допълнително определено в решения на Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ № 3/2012/SC и № 4/2012/SC от 26 октомври 2012 г., Органът представи проект на настоящото решение на Комитет на ЕАСТ по околната среда с писмо от 8 декември 2016 г. В съответствие с процедурния правилник на Комитета проектът за решение беше счетен за одобрен на 26 януари 2017 г.

(23)

Членът на колегиума, специално отговарящ за областта на околната среда, беше упълномощен (3), от името на Надзорния орган и под негова отговорност, да приеме мерките, ако, както в настоящия случай, предвижданите мерки, които трябва да бъдат приети, са в съответствие със становището, дадено от Комитета на ЕАСТ по околната среда, подпомагащ Надзорния орган,

1.

Искането на Норвегия съгласно член 8, параграф 5 от акта, посочен в точка 13 от приложение XX към Споразумението за ЕИП (Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води), за разрешаване на пречиствателната станция за отпадъчни води Ladehammeren в агломерацията Trondheim да осигурява пречистване на водите, което е по-малко стриктно от предвиденото в член 4 от този акт, се приема при условията, определени в параграфи 2—7 по-долу.

2.

Преди да бъдат изхвърлени в приемните води, градските отпадъчни води от пречиствателната станция за отпадъчни води Ladehammeren в агломерацията Trondheim трябва да бъдат предмет на пречистването, изложено в приложението към настоящото решение, не по-късно от 31 декември 2017 г.

3.

Стратегията за намаляване на количество тежки метали и микрозамърсители в канализационната система и за предотвратяване на по-нататъшното замърсяване на градските отпадни води с тежки метали и микрозамърсители ще бъде разработена до 30 юни 2017 г. Планът, които ще подлежи на мониторинг от компетентния орган на Норвегия, включва задължението за:

4.

Решението на Органа от 19 декември 2007 г. (725/07/COL) за приемане на искането на Норвегия за дерогация по член 8, параграф 5 от Директива 91/271/ЕИО се отменя.

5.

В съответствие с член 15, параграф 3 от акта норвежкият компетентен орган извършва мониторинг и провежда всички други съответни проучвания, за да се потвърди, че изливането на води не влияе неблагоприятно на околната среда.

6.

На всеки две години, считано от 31 януари 2018 г., правителството на Норвегия предоставя на Органа доклад с резултатите от мониторинга, проведен през предходния период, в съответствие с разпоредбите на параграфи 3 и 4 по-горе, по-специално относно взетите мерки за предотвратяване на замърсяването на канализационната система с тежки метали и микрозамърсители. В доклада се включват и обяснения относно евентуално неспазване на изискванията на настоящото решение.

7.

След всеки отчетен период, посочен в параграф 6, или когато настъпят нови събития, Органът прави преоценка на ситуацията и, ако е необходимо, представя предложение за ново решение на Комитета на ЕАСТ по околната среда, подпомагащ Органа.

8.

Настоящото решение се публикува в раздела за ЕИП на Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него.

9.

Решението влиза в сила след нотифицирането на Норвегия.

10.

Автентичният език на настоящото решение е английският.

11.

Адресат на настоящото решение е Норвегия.