ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Настоящото приложение съдържа обяснения, бележки относно географското покритие или определения на термините, използвани в другите приложения, освен ако в съответните приложения е посочено друго.

1.   ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ

Само за статистически цели се прилагат следните географски определения:

—	Австралия не включва нейните външни територии,

—	Дания не включва Фарьорските острови и Гренландия,

—	Франция включва Монако, както и френските отвъдморски територии Гваделупа, Мартиника, Гвиана, Реюнион и Майот,

—	Италия включва Сан Марино и Ватикана (Светия престол),

—	Япония включва Окинава,

—	Португалия включва Азорските острови и Мадейра,

—	Испания включва Канарските острови, Балеарските острови, Сеута и Мелила,

—	Съединените щати включват 50-те щата, окръг Колумбия, американските Вирджински острови, Пуерто Рико и Гуам.

2.   АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите на електрическа енергия и топлинна енергия са класифицирани според предназначението на производството:

—	производители, за които производството е основна дейност, са производители — както частна, така и публична собственост, — чиято основна дейност е производството на електрическа енергия и/или топлинна енергия, предназначена за продажба на трети лица,

—	производители за собствени нужди са производители — както частна, така и публична собственост, — които произвеждат електрическа енергия и/или топлинна енергия, изцяло или частично предназначена за техните собствени нужди, и за които това е дейност, която поддържа основната им дейност.

Забележка: Комисията може да внесе допълнителни пояснения в терминологията, като добави съответни позовавания на NACE в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2, след влизането в сила на преработена версия на класификацията NACE.

2.1.   Производство и разпределение

2.1.1.   ПРОИЗВОДСТВО/МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО

Количествата добити или произведени горива, изчислени след всяка операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, използвани от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и на спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преобразуване или за други цели.

Местно производство означава производството на базата на суровини, добити на съответната територия.

2.1.2.   ВЪЗСТАНОВЕНИ ПРОДУКТИ

Прилага се само за каменните въглища. Шлам и шисти от халди, възстановени от мините.

2.1.3.   ПОЛУЧЕНИ КОЛИЧЕСТВА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

Количествата горива, чието производство е обхванато в отчитането на други горива, но които са смесени с друго гориво и се потребяват като микс. Допълнителни подробности за този компонент трябва да се представят като:

—	Получени количества от други източници: въглища

—	Получени количества от други източници: нефт и нефтени продукти

—	Получени количества от други източници: природен газ

—	Получени количества от други източници: възобновяеми енергийни източници

2.1.4.   ВНОС/ИЗНОС

Освен ако е предвидено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ — до държавата, в която се осъществява крайното потребление на произведения енергиен продукт. За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не.

В случай че не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, отчитането може да бъде направено в раздел „Неуточнено/Други“.

2.1.5.   МЕЖДУНАРОДНА МОРСКА БУНКЕРОВКА

Количествата горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и участващи в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Изключва се:

—	потреблението от кораби, които участват във вътрешното корабоплаване. Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанището на тръгване и пристанището на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба;

—	потреблението от риболовни съдове;

—	потреблението от въоръжените сили.

2.1.6.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАПАСИТЕ

Разликата, констатирана между началното ниво на запасите и крайното ниво на запасите по отношение на запасите, съхранявани на националната територия. Освен ако е предвидено друго, увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

2.1.7.   ОБЩО КОЛИЧЕСТВО НАЧАЛНИ И КРАЙНИ ЗАПАСИ НА НАЦИОНАЛНАТА ТЕРИТОРИЯ

Всички запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения, или не. Понятията „начални“ и „крайни“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период. Запасите включват запасите, съхранявани във всички видове специални съоръжения за складиране, независимо дали са на повърхността или са подземни.

2.1.8.   ДИРЕКТНО ИЗПОЛЗВАНЕ

Нефт (суров нефт и нефтени продукти), използван директно, без да е преработен в нефтени рафинерии. Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електрическа енергия.

2.1.9.   ПОЛУЧЕНИ КОЛИЧЕСТВА ПЪРВИЧНИ ПРОДУКТИ

Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТВПГ, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтена рафинерия, и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.

2.1.10.   БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Това е производството на крайни продукти в нефтени рафинерии или в предприятия за смесване на продукти. Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтените рафинерии за собствени нужди.

2.1.11.   РЕЦИКЛИРАНИ ПРОДУКТИ

Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и обратните потоци от нефтохимическата промишленост.

2.1.12.   ОБРАТНИ ПОТОЦИ

Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост.

2.1.13.   МЕЖДУПРОДУКТОВИ ТРАНСФЕРИ

Това са количествата, прекласифицирани било защото характеристиките им са били променени, било защото са били смесени за получаването на друг продукт. Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт, се компенсира от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта, и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.

2.1.14.   ПРОДУКТОВИ ТРАНСФЕРИ

Внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

2.1.15.   СТАТИСТИЧЕСКИ РАЗЛИКИ

Стойност, изчислявана като разликата между изчислението от гледна точка на доставянето (подход „отгоре-надолу“) и изчислението от гледна точка на потреблението (подход „отдолу-нагоре“). В случай на големи статистически разлики следва да се посочат причините.

2.2.   Сектор „Преобразуване“

В сектор „Преобразуване“ се отчитат само количествата горива, които са преобразувани в други горива. Количествата горива, използвани за отопление и като цяло за поддръжка на преобразуването, следва да не се декларират в раздела за преобразуване, а в раздел „Енергиен сектор“.

2.2.1.   ПРОИЗВОДИТЕЛ, ЗА КОГОТО ПРОИЗВОДСТВОТО САМО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ Е ОСНОВНА ДЕЙНОСТ

Количествата горива, използвани за производството на електрическа енергия в производствени съоръжения/централи само за електрическа енергия от производители, за които производството на енергия е основна дейност.

2.2.2.   СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ — ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ЗА КОИТО ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕНЕРГИЯ Е ОСНОВНА ДЕЙНОСТ

Количествата горива, използвани за производството на електрическа и/или топлинна енергия в съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от производители, за които производството на енергия е основна дейност.

2.2.3.   ПРОИЗВОДИТЕЛ, ЗА КОГОТО ПРОИЗВОДСТВОТО САМО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ Е ОСНОВНА ДЕЙНОСТ

Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия в производствени съоръжения/централи само за топлинна енергия от производители, за които производството на енергия е основна дейност.

2.2.4.   ПРОИЗВОДИТЕЛ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ САМО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Количествата горива, използвани за производството на електрическа енергия в производствени съоръжения/централи само за електрическа енергия от производители за собствени нужди.

2.2.5.   СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ — ПРОИЗВОДИТЕЛИ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ

Всички количества горива, използвани за производството на електрическа енергия, и пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, продавана в съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от производители за собствени нужди. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, която не е продадена (потребена за собствени нужди топлинна енергия), трябва да се отчита в съответствие с конкретния сектор на крайното енергийно потребление въз основа на класификацията NACE. Топлинната енергия, която не е продадена, но е доставена на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се отчита по същия начин, както продадената топлинна енергия.

2.2.6.   ПРОИЗВОДИТЕЛ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ САМО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, продадена в производствени съоръжения/централи само за топлинна енергия от производители за собствени нужди. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, която не е продадена (потребена за собствени нужди топлинна енергия), трябва да се отчита в съответствие с конкретния сектор на крайното енергийно потребление въз основа на класификацията NACE. Топлинната енергия, която не е продадена, но е доставена на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се отчита по същия начин, както продадената топлинна енергия.

2.2.7.   БРИКЕТНИ ФАБРИКИ

Количествата горива, използвани в брикетните фабрики за производството на брикети.

2.2.8.   КОКСОВИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани в коксовите пещи за производство на кокс и коксов газ.

2.2.9.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА/БРИКЕТИ ОТ ТОРФ

Количествата горива, използвани за производството на брикети от кафяви въглища в предприятията за производство на такива брикети, и количествата горива, използвани за производството на брикети от торф в предприятията за производство на такива брикети.

2.2.10.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ

Количествата горива, използвани за производството на заводски газ в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.2.11.   ДОМЕННИ ПЕЩИ

Количествата горива, постъпващи в корпуса на доменната пещ, независимо дали отгоре, заедно с желязната руда, или чрез тръбите в долната част, заедно с горещия въздух.

2.2.12.   ВТЕЧНЯВАНЕ НА ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани за производството на синтетичен нефт.

2.2.13.   ЗАВОДИ ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ НА ГАЗОВЕ В ТЕЧНИ ГОРИВА

Количествата газообразни горива, преобразувани в течни горива.

2.2.14.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Количествата твърди биогорива, преобразувани в дървени въглища.

2.2.15.   НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Количествата горива, използвани за производството на нефтени продукти.

2.2.16.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА СМЕСВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ (ЗА СМЕСЕН ПРИРОДЕН ГАЗ)

Количествата газове, смесени с природния газ в мрежата за подаване на природен газ.

2.2.17.   ЗА СМЕСВАНЕ С БЕНЗИН ЗА ДВИГАТЕЛИ/ДИЗЕЛОВО ГОРИВО/КЕРОСИН

Количествата течни биогорива, смесени със съответстващите им изкопаеми горива.

2.2.18.   НЕВКЛЮЧЕНИ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ

Количествата горива, които са използвани за дейности, свързани с преобразуване, и не са включени никъде другаде. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.3.   Енергиен сектор

Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за осъществяваните от предприятията дейности, свързани с преобразуване. Това съответства на разделения 05, 06, 19 и 35, група 09.1 и категории 07.21 и 08.92 от NACE Rev. 2.

Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които следва да се отчитат в раздела за сектор „Преобразуване“) или използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които следва да се отчитат в раздела за сектор „Транспорт“).

Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.

2.3.1.   ПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ НА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИТЕ, СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И ТОПЛОЦЕНТРАЛИТЕ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в електроцентралите, съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентралите.

2.3.2.   КАМЕНОВЪГЛЕНИ МИНИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за подпомагане на добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост. Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, следва да се отчитат в раздела за сектор „Преобразуване“.

2.3.3.   БРИКЕТНИ ФАБРИКИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в брикетните фабрики.

2.3.4.   КОКСОВИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в коксовите пещи (фабриките за кокс).

2.3.5.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА/БРИКЕТИ ОТ ТОРФ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф (предприятия за брикети).

2.3.6.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ/ЗАВОДИ ЗА ГАЗИФИКАЦИЯ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.3.7.   ДОМЕННИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в доменните пещи.

2.3.8.   ВТЕЧНЯВАНЕ НА ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване на въглища.

2.3.9.   ВТЕЧНЯВАНЕ (ВПГ)/РЕГАЗИФИКАЦИЯ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване и регазификация на природен газ.

2.3.10.   ЗАВОДИ ЗА ГАЗИФИКАЦИЯ (БИОГАЗ)

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за газификация на биогаз.

2.3.11.   ЗАВОДИ ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ НА ГАЗОВЕ В ТЕЧНИ ГОРИВА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за преработване на газове в течни горива.

2.3.12.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на дървени въглища.

2.3.13.   НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в нефтените рафинерии.

2.3.14.   ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ

Количествата горива, използвани в съоръженията за добив на нефт и природен газ. Изключва загубите по тръбопроводите (които се отчитат като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които се отчитат в раздела за сектор „Транспорт“).

2.3.15.   НЕВКЛЮЧЕНИ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ — ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

Количествата горива, които са свързани с дейности в енергийния сектор и не са включени никъде другаде. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.4.   Загуби при разпределение

Количествата на загубите на гориво, които настъпват при транспортирането и разпределението.

2.5.   Крайно неенергийно потребление

Количествата изкопаеми горива, използвани за неенергийни цели — неизгорени горива.

2.6.   Крайно енергийно потребление (спецификации на крайното потребление)

2.6.1.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Тук се обхващат количествата горива, използвани от промишлените предприятия за дейности, с които се поддържа основната им дейност.

При топлоцентрали, произвеждащи само топлинна енергия, или съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия трябва да се отчитат само количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, предназначена за собствените нужди на субекта (потребена за собствени нужди топлинна енергия). Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, която е продадена, и за производството на електрическа енергия, следва да се отчитат в съответния раздел от сектор „Преобразуване“.

2.6.1.1.   Черна металургия: групи 24.1, 24.2 и 24.3 и категории 24.51 и 24.52 от NACE Rev. 2.

2.6.1.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост: разделения 20 и 21 от NACE Rev. 2.

2.6.1.3.   Цветна металургия: група 24.4 и категории 24.53 и 24.54 от NACE Rev. 2.

2.6.1.4.   Неметални минерали: разделение 23 от NACE Rev. 2.

2.6.1.5.   Транспортно оборудване: разделения 29 и 30 от NACE Rev. 2.

2.1.6.6.   Машиностроене: разделения 25, 26, 27 и 28 от NACE Rev. 2.

2.6.1.7.   Добивна промишленост: разделения 07 (с изключение на 07.21) и 08 (с изключение на 08.92) от NACE Rev. 2; група 09.9 от NACE Rev. 2.

2.6.1.8.   Храна, напитки и тютюн: разделения 10, 11 и 12 от NACE Rev. 2.

2.6.1.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост: разделения 17 и 18 от NACE Rev. 2.

2.6.1.10.   Дървообработване и изделия от дърво: разделение 16 от NACE Rev. 2.

2.6.1.11.   Строителство: разделения 41, 42 и 43 от NACE Rev. 2.

2.6.1.12.   Текстил и кожа: разделения 13, 14 и 15 от NACE Rev. 2.

2.6.1.13.   Невключени никъде другаде — промишленост: разделения 22, 31 и 32 от NACE.

2.6.2.   СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Енергията, използвана за всички видове транспортни дейности, независимо от категорията от NACE (икономическия сектор), в който се осъществява дейността. Горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, следва да се отчитат в сектор „Търговия и обществени услуги“, а не в сектор „Транспорт“.

2.6.2.1.   Железопътен транспорт

Количествата горива, използвани в железопътния трафик, включително в промишлената железопътна инфраструктура и в железопътния транспорт като част от градската и крайградската транспортна система (напр. влакове, трамваи, метро).

2.6.2.2.   Вътрешно корабоплаване

Количествата горива, доставени на плавателни съдове, независимо под какъв флаг плават, които не участват в международното корабоплаване (вж. „Международна морска бункеровка“). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанището на тръгване и пристанището на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба.

2.6.2.3.   Автомобилен транспорт

Количествата горива, използвани от пътни превозни средства. Включва горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата, и смазочните масла, използвани за пътните превозни средства.

Изключва енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. раздел „Други сектори“), от тракторите извън пътната мрежа (вж. „Селско стопанство“), за военни цели в пътните превозни средства (вж. раздел „Други сектори — невключени никъде другаде“), както и битума, използван за пътна настилка, и енергията, използвана от двигатели на строителни площадки (вж. раздел „Промишленост“, подсектор „Строителство“).

2.6.2.4.   Тръбопроводен транспорт

Количествата горива, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни. Включва енергията, изразходвана от помпените станции, и тази за поддръжка на тръбопровода. Изключва енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която се отчита в раздел „Енергиен сектор“), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства и към промишлени, търговски или други потребители (която се отнася към сектор „Търговия и обществени услуги“), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които се отчитат като загуби при разпределение).

2.6.2.5.   Международни полети

Количествата горива, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на мястото на излитане и мястото на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които трябва да се отчетат в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която трябва да се отчете в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.6.2.6.   Вътрешни полети

Количествата горива, доставени на летателните апарати за вътрешни полети. Включва горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на мястото на излитане и мястото на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Тук се включват пътувания със значителна продължителност между две летища в държава с отвъдморски територии. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които трябва да се отчетат в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която трябва да се отчете в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.6.2.7.   Невключени никъде другаде — транспорт

Количествата горива, използвани за транспортни дейности, които не са включени никъде другаде. Включва горивата, използвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията за разтоварване на кораби и различните видове подемни кранове. В случай че се използва тази позиция, в забележките към доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.6.3.   ДРУГИ СЕКТОРИ

В тази категория попадат количествата горива, използвани в сектори, които не са изрично посочени или не спадат към преобразуването, енергийния сектор, промишлеността или транспорта.

2.6.3.1.   Търговия и обществени услуги

Количествата горива, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор. Разделения 33, 36, 37, 38, 39, 45, 46, 47, 52, 53, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 84 (с изключение на категория 84.22), 85, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 и 99 от NACE Rev. 2. Горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, следва да се отчитат в този раздел, като се включват и горивата, използвани за всички нетранспортни дейности от разделения 49, 50 и 51 от NACE Rev. 2.

2.6.3.2.   Жилищен сектор

Количествата горива, изразходвани от всички домакинства, включително „домакинства с наети на работа лица“. Разделения 97 и 98 от NACE Rev. 2.

За този сектор се прилагат следните специфични определения:

Сектор „Домакинства“:

„Домакинство“ означава лице, живеещо самостоятелно, или група лица, живеещи заедно в едно и също частно жилище и поделящи разходите си, включително съвместното осигуряване на средства от първа необходимост. Следователно сектор „Домакинства“, известен също така като жилищен (или битов) сектор, е обобщено название на съвкупността от всички домакинства в дадена държава.

Сградите за колективно обитаване, които могат да бъдат за постоянно (напр. затвори) или временно обитаване (напр. болници), следва да бъдат изключени от обхвата, тъй като те се включват в потреблението в сектор „Услуги“. Енергията, използвана при всички транспортни дейности, следва да бъде отчетена в сектор „Транспорт“, а не в сектор „Домакинства“.

Енергийното потребление, свързано със значителни стопански дейности на домакинствата, също следва да се изключи от общото енергийно потребление на домакинствата. Тези дейности включват селскостопански дейности в малки ферми и други стопански дейности, извършвани в обитаваното от домакинството жилище, и следва да се отчитат в съответния сектор.

2.6.3.2.1.   Отопление на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за осигуряване на топлина във вътрешното жилищно пространство.

2.6.3.2.2.   Охлаждане на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за охлаждане в жилището чрез система за охлаждане и/или хладилен агрегат.

Вентилаторите и другите уреди, които не са свързани с хладилен агрегат, се изключват от този раздел, като следва да се включат в раздела „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.3.   Подгряване на вода

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за подгряване на вода в жилището за получаване на топла течаща вода, за къпане, почистване и други приложения, различни от готвене.

Отоплението на плувни басейни се изключва, като следва да се включи в раздела „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.4.   Готвене

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за приготвяне на ястия.

Уредите за подпомагане на готвенето (микровълнови фурни, кани за подгряване на вода, кафеварки и т.н.) се изключват; те следва да се включат в раздела „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.5.   Осветителни тела и електроуреди (само електрически)

Използването на електрическа енергия за осветление и всички други електроуреди в дадено жилище, които не са включени в раздела „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.6.   Други видове крайно потребление

Всички други видове енергийно потребление в домакинствата, като например употребата на енергия за дейности на открито и за всякакви други дейности, които не са обхванати в посочените по-горе пет категории крайно енергийно потребление (напр. косачки за трева, нагреватели за плувни басейни, външни отоплителни тела, барбекюта на открито, сауни и т.н.).

2.6.3.3.   Селско стопанство/горско стопанство

Количествата горива, изразходвани от потребители, класирани в сектор „Селско стопанство, лов и горско стопанство“; разделения 01 и 02 от NACE Rev. 2.

2.6.3.4.   Риболов

Количествата горива, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В раздел „Риболов“ следва да се включват горивата, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг, които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост. Разделение 03 от NACE Rev. 2.

2.6.3.5.   Невключени никъде другаде — други

Количествата горива, които са използвани за дейности, които не са включени никъде другаде (напр. категория 84.22 от NACE Rev. 2). Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. В случай че се използва тази позиция, в забележките към доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

3.   ПРОДУКТИ

3.1.   ВЪГЛИЩА (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

3.1.1.   КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

Каменните въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от антрацитни, коксуващи се и други битуминозни въглища.

3.1.2.   АНТРАЦИТНИ ВЪГЛИЩА

Висококачествени въглища, използвани за промишлени и битови нужди. Характеризират се по принцип с ниско съдържание на летливи вещества (по-малко от 10 %) и високо съдържание на въглерод (около 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.3.   КОКСУВАЩИ СЕ ВЪГЛИЩА

Битуминозни въглища с качество, позволяващо производството на кокс (кокс от коксови пещи), подходящ за използване в доменни пещи. Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.4.   ДРУГИ БИТУМИНОЗНИ ВЪГЛИЩА

Въглища, използвани за производството на пара, които включват всички битуминозни въглища, които не са включени в категорията на коксуващите се въглища или на антрацитните въглища. Характеризират се с по-високо съдържание на летливи вещества, отколкото антрацитните въглища (над 10 %) и с по-ниско съдържание на въглерод (под 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.5.   КАФЯВИ ВЪГЛИЩА

Кафявите въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от суббитуминозни въглища и лигнитни въглища.

3.1.6.   СУББИТУМИНОЗНИ ВЪГЛИЩА

Отнася се за неагломериращите се въглища с горна топлина на изгаряне между 20 000 kJ/kg и 24 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.7.   ЛИГНИТНИ ВЪГЛИЩА

Неагломериращи се въглища с горна топлина на изгаряне под 20 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.8.   БРИКЕТИ

Пресовано гориво, произведено от ситнеж от каменни въглища с добавка на свързващо вещество. По тази причина количеството произведени брикети може леко да надвишава количеството въглища, действително изразходвани в процеса на преобразуване.

3.1.9.   КОКС ОТ КОКСОВИ ПЕЩИ

Твърдият продукт, получен вследствие на коксуване на въглища (основно на коксуващи се въглища) при висока температура; характеризира се с ниско съдържание на влага и летливи вещества. Коксът от коксови пещи се използва предимно в черната металургия като енергиен източник и реактив.

Коксовите отсевки и леярският кокс се отчитат в тази категория.

Полукоксът (твърд продукт, получен вследствие на коксуване на въглища при ниска температура) следва да се включи в тази категория. Полукоксът се използва като гориво за отопление или от самото преработващо предприятие.

В тази позиция се включват също така коксът, коксовите отсевки и полукоксът, произведени от лигнитни въглища.

3.1.10.   ГАЗОВ КОКС

Страничен продукт на каменните въглища, използван за производството на битов газ в предприятията за заводски газ. Газовият кокс се използва за отопление.

3.1.11.   КАМЕНОВЪГЛЕН КАТРАН

Продукт от деструктивната дестилация на битуминозни въглища. Каменовъгленият катран е течният страничен продукт от дестилацията на въглища за производството на кокс в коксови пещи, или се произвежда от кафяви въглища („нискотемпературен катран“).

3.1.12.   БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА

Брикетите от кафяви въглища са пресовано гориво, произведено от лигнитни или суббитуминозни въглища посредством брикетиране под високо налягане без добавяне на свързващо вещество, в т.ч. изсушен лигнитен ситнеж и лигнитен прах.

3.1.13.   СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

Синтетичните газове са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи и други видове усвоявани газове.

3.1.14.   ГАЗ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ

В тази категория се включват всички видове газове, произведени в публични предприятия за комунални услуги или в частни предприятия, чиято основна дейност е производство, пренос и разпределение на газ. В нея се включва също така газът, произведен чрез коксуване (включително газът, произведен в коксови пещи и прехвърлен в категорията на газа от предприятия за заводски газ), чрез пълна газификация, със или без обогатяване с нефтени продукти (ВНГ, отпадъчен мазут и др.) и чрез риформинг и просто смесване на газове и/или въздух, включително смесване с природен газ, предназначен за разпределяне и потребление посредством мрежата за подаване на природен газ. Количеството газ, резултат от прехвърлянето на други въглищни газове към газ от предприятия за заводски газ, следва да се отчита като производство на газ от предприятия за заводски газ.

3.1.15.   КОКСОВ ГАЗ

Коксовият газ е газ, добиван като страничен продукт при получаването на кокс от коксови пещи за производството на желязо и стомана.

3.1.16.   ГАЗ ОТ ДОМЕННИ ПЕЩИ

Газът от доменни пещи се получава при изгарянето на кокс в доменните пещи на черната металургия. Улавя се и се оползотворява като гориво отчасти в предприятието и отчасти в други процеси на производството на стомана или в електроцентрали, които разполагат с необходимото оборудване за изгарянето му.

3.1.17.   ДРУГИ ВИДОВЕ УСВОЯВАНИ ГАЗОВЕ

Страничен продукт от производството на стомана в кислородни конвертори, усвояван при излизане от конвертора. Тези видове газове са известни още под името конверторен газ. Количеството усвоено гориво следва да се отчита на базата на горната топлина на изгаряне. Тук се включват и неуточнените синтетични газове, неупоменати по-горе, като например горивни газове с произход от твърди въглеродни източници, усвоени от производствени и химически процеси, неопределени никъде другаде.

3.1.18.   ТОРФ

Торфът е горивно меко, поресто или сбито седиментно отложение от растителен произход с високо съдържание на вода (до 90 % в необработено състояние), което се реже лесно и е светло- до тъмнокафяво на цвят. Торфът обхваща нераздробения и раздробения торф. Торфът, използван за неенергийни цели, не се включва.

3.1.19.   ТОРФЕНИ ПРОДУКТИ

Продукти, като например торфени брикети, получени директно или индиректно от нераздробен и от раздробен торф.

3.1.20.   БИТУМИНОЗНИ ШИСТИ И БИТУМИНОЗНИ ПЯСЪЦИ

Битуминозните шисти и битуминозните пясъци са седиментни скали, които съдържат органична материя под формата на кероген. Керогенът представлява богат на въглеводород восъкообразен материал, който се смята за предшественик на нефта. Битуминозните шисти могат да бъдат изгаряни директно или да бъдат преобразувани чрез загряване с цел извличане на шистово масло. Шистовото масло и другите продукти, получени вследствие на втечняване, следва да се отчитат като „Други въглеводороди“ в категорията на нефтените продукти.

3.2.   Природен газ

3.2.1.   ПРИРОДЕН ГАЗ

Природният газ включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност, или на газ, независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Това включва както „неасоциирания“ газ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания“ газ, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ). Природният газ не включва биогаз и синтетични газове. Трансферите на тези продукти в мрежата за природен газ трябва да се отчитат отделно от природния газ. Природният газ включва втечнения природен газ (ВПГ) и сгъстения природен газ (СПГ).

3.3.   Електрическа енергия и топлинна енергия

3.3.1.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Електрическа енергия се отнася за предаването на енергия посредством физическото явление, включващо електрически заряди и тяхното въздействие, когато са в покой или в движение. Трябва да се отчита цялата електрическа енергия, която е използвана, произведена и потребена, включително произведената извън електропреносната мрежа и потребена за собствени нужди.

3.3.2.   ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ (ПРОИЗВОДНА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ)

Топлинна енергия се отнася за енергията, добита от транслационното, ротационното и вибрационното движение на елементите на материята, както и от промените в тяхното физическо състояние. Трябва да се отчита цялата произведена топлинна енергия, с изключение на тази, която е произведена от производители за собствени нужди, като е използвана за техните собствени нужди и не е продадена; всички други форми на топлинна енергия се отчитат като използване на продуктите, от които е произведена топлинната енергия.

3.4.   НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

3.4.1.   СУРОВ НЕФТ

Суровият нефт е минерално масло от естествен произход, състоящо се от смес от въглеводороди и свързани примеси, като напр. сяра. Той съществува в течно състояние при нормална температура на повърхността и налягане и физическите му характеристики (плътност, вискозитет и т.н.) са силно променливи. В тази категория се включват кондензати, извлечени от асоцииран и неасоцииран газ в находищата или в периметъра на добив, когато тези кондензати са смесени с потока на промишлен суров нефт. Количествата се отчитат независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Суровият нефт не включва ТВПГ.

3.4.2.   ТЕЧНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ ОТ ПРИРОДЕН ГАЗ (ТВПГ)

ТВПГ са течни или втечнени въглеводороди, извлечени от природния газ в съоръжения за разделяне или в предприятия за преработка на газ. Към ТВПГ спадат етан, пропан, бутан (нормален бутан/n-бутан и изобутан), пентан, изопентан и пентан плюс (наричан понякога природен бензин или заводски кондензат).

3.4.3.   СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ

Суровините за нефтените рафинерии са преработени масла, предназначени за допълнителна преработка (напр. прясно дестилиран мазут или вакуумен газьол), но не и за смесване. При допълнителната преработка те се превръщат в един или повече компоненти и/или крайни продукти. Това определение обхваща също така продуктите, върнати от нефтохимическата промишленост в нефтените рафинерии (напр. бензин от пиролиза, фракции С4, фракции от газьол и мазут).

3.4.4.   ДОБАВКИ/КИСЛОРОДСЪДЪРЖАЩИ СЪЕДИНЕНИЯ

Добавките представляват невъглеводородни съединения, добавени към нефтени продукти или смесени с тях с цел да променят горивните им свойства (октаново число, цетаново число, свойства при ниски температури и др.). Добавките включват кислородсъдържащи съединения (напр. алкохоли (метанол, етанол), етери (трет-бутилметилов етер (MTBE), трет-бутилетилов етер (ETBE), трет-амилметилов етер (TAME) и др.), естери (напр. рапично масло или диметилов естер и др.), химични съединения (напр. тетраметилолово (ТМО), тетраетилолово (ТЕО) и детергенти). Количествата добавки/кислородсъдържащи съединения (алкохоли, етери, естери и други химични съединения), отчетени в тази категория, следва да отговарят на количествата, предназначени за смесване с горива или за използване като горива. Тази категория включва биогоривата, които са смесени с течни изкопаеми горива.

3.4.5.   БИОГОРИВА В ДОБАВКИ/КИСЛОРОДСЪДЪРЖАЩИ СЪЕДИНЕНИЯ

Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория, съответстват на смесените течни биогорива и се отнасят само до дела на течните биогорива, а не до общото количество течности, получени от смесването с течни биогорива. Изключват се всички течни биогорива, които не са смесени.

3.4.6.   ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

Тази категория включва синтетичния суров нефт от битуминозен пясък, нефта от битуминозни шисти и др., течните горива, получени от втечняване на въглища, течните продукти, получени при преобразуване на природен газ в бензин, водорода и емулгираните масла (напр. Оримулсион (емулсия на битум във вода); не включва битуминозни шисти; включва шистово масло (вторичен продукт).

3.4.7.   НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

Нефтените продукти са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от нефтозаводски газ, етан, втечнени нефтени газове, нафта, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут, минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти.

3.4.8.   НЕФТОЗАВОДСКИ ГАЗ

Нефтозаводският газ включва разнообразни некондензирани газове, главно водород, метан, етан и олефини, получени в нефтените рафинерии по време на дестилацията на суров нефт или при преработването на нефтени продукти (напр. крекинг). В тази категория се включват също така газовете, върнати от нефтохимическата промишленост.

3.4.9.   ЕТАН

Газообразен в естествено състояние въглеводород с права верига (C2H6), който се извлича от природния газ и от потока рафиниран газ.

3.4.10.   ВТЕЧНЕНИ НЕФТЕНИ ГАЗОВЕ (ВНГ)

ВНГ са леки парафинови въглеводороди, получени при процесите на рафиниране, както и в предприятията за стабилизиране на суров нефт и за преработка на природен газ. Състоят се главно от пропан (C3H8) и бутан (C4Hl0) или от комбинация на тези два въглеводорода. Може да включват също така пропилен, бутилен, изопропилен и изобутилен. Обикновено ВНГ се втечняват под налягане, за да бъдат транспортирани и складирани.

3.4.11.   НАФТА

Нафтата е изходна суровина, предназначена за нефтохимическата промишленост (напр. производството на етилен или на ароматни съединения) или за производството на бензин в нефтените рафинерии чрез риформинг или чрез изомеризация. Нафтата включва материали, които се дестилират в температурен обхват от 30 °C до 210 °C или в част от този обхват.

3.4.12.   БЕНЗИН ЗА ДВИГАТЕЛИ

Бензинът за двигатели представлява смес от леки въглеводороди, които се дестилират при температура между 35 °C и 215 °C. Използва се като гориво в наземния транспорт за двигатели с искрово запалване. Бензинът за двигатели може да съдържа добавки, кислородсъдържащи съединения и антидетонатори, включително оловни съединения. Тази категория включва съединенията, предназначени за смесване с бензина за двигатели (с изключение на добавки/кислородсъдържащи съединения), като алкилати, бензин от изомеризация, риформинг или крекинг, предназначени за използване като готов бензин за двигатели. Бензинът за двигатели е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от смесен биобензин (биобензин в бензин за двигатели) и бензин, различен от биобензин.

3.4.12.1.   Смесен биобензин (биобензина в бензина за двигатели)

Биобензин, който е бил смесен в бензин за двигатели.

3.4.12.2.   Бензин, различен от биобензин

Оставащата част от бензина за двигатели — бензин за двигатели с изключение на смесения биобензин (представлява основно бензин за двигатели с произход от изкопаеми източници).

3.4.13.   АВИАЦИОНЕН БЕНЗИН

Двигателен бензин, приготвен специално за авиационните бутални двигатели, с октаново число, подходящо за двигателя, с температура на замръзване – 60 °C и който обикновено се дестилира при температури между 30 °C и 180 °C.

3.4.14.   ГОРИВО ЗА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ ОТ БЕНЗИНОВ ТИП (ИЛИ JP4)

Тази категория включва всички леки въглеводородни масла, използвани в авиационните турбодвигатели и които се дестилират при температура между 100 °C и 250 °C. Получават се чрез смесване на керосин с бензин или нафти по такъв начин, че съдържанието на ароматни съединения да не надвишава 25 обемни процента, а налягането на наситените пари да е между 13,7 kPa и 20,6 kPa.

3.4.15.   ГОРИВО ЗА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ ОТ КЕРОСИНОВ ТИП

Дестилат, използван в авиационните турбодвигатели. Има същите дестилационни характеристики — дестилация при температури между 150 °C и 300 °C (обикновено не повече от 250 °C) и същата пламна температура като тази на керосина. Освен това този тип керосин има специфични технически характеристики (като например температура на замръзване), които се установяват от Международната асоциация за въздушен транспорт. Тази категория включва компонентите за смесване в керосина. Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от смесен биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип) и керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин.

3.4.15.1.   Смесен биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип)

Биокеросин за реактивни двигатели, който е бил смесен в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип.

3.4.15.2.   Керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин

Оставащата част от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип — горивото за реактивни двигатели от керосинов тип с изключение на смесения биокеросин за реактивни двигатели (представлява основно гориво за реактивни двигатели от керосинов тип с произход от изкопаеми източници).

3.4.16.   ДРУГ ВИД КЕРОСИН

Рафиниран нефтен дестилат, използван в сектори, различни от въздушния транспорт. Дестилира се при температури между 150 °C и 300 °C.

3.4.17.   ГАЗЬОЛ/ДИЗЕЛОВО ГОРИВО (ДЕСТИЛИРАН МАЗУТ)

Газьолът/дизеловото гориво са главно междинни дестилати, които се дестилират между 180 °C и 380 °С. Тази категория включва компонентите на смесване. Съществуват различни категории в зависимост от предназначението. Газьолът/дизеловото гориво включва транспортното дизелово гориво за дизелови двигатели със самовъзпламеняване за леки автомобили и камиони. Газьолът/дизеловото гориво включва лекия мазут за отопление на промишлени и търговски сгради, корабни дизелови двигатели и дизелови двигатели, използвани в железопътния транспорт, други газьоли, включително тежки газьоли, които се дестилират при температура между 380 °C и 540 °C и които се използват като изходна суровина в нефтохимическата промишленост. Газьолът/дизеловото гориво е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от смесени биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво) и дизелови горива, различни от биодизелови горива.

3.4.17.1.   Смесени биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво)

Биодизелови горива, които са били смесени в газьол/дизелово гориво.

3.4.17.2.   Дизелови горива, различни от биодизелови горива

Оставащата част от газьола/дизеловото гориво — газьол/дизелово гориво с изключение на смесените биодизелови горива (представлява основно газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми източници).

3.4.18.   МАЗУТ (ТЕЖЪК МАЗУТ)

Всички остатъчни (тежки) мазути (включително мазутите, получени чрез смесване). Кинематичният им вискозитет е по-висок от 10 cSt при 80 °C. Точката на възпламеняване е винаги по-висока от 50 °C, а плътността — винаги по-голяма от 0,90 kg/l. Мазутът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от мазут с ниско съдържание на сяра и мазут с високо съдържание на сяра.

3.4.18.1.   Мазут с ниско съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-малко от 1 %.

3.4.18.2.   Мазут с високо съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-голямо или равно на 1 %.

3.4.19.   МИНЕРАЛЕН ТЕРПЕНТИН И SBP

Минералният терпентин и SBP (special boiling point spirit — бензин със специална точка на кипене) се определят като рафинирани междинни дестилати, чийто интервал на дестилация се намира в областта на фракциите на нафтата/керосина. Те включват промишления бензин (наречен още SBP; леки масла, които дестилират между 30 °C и 200 °C в 7 или 8 категории промишлен бензин в зависимост от разделянето на фракции в температурния интервал на дестилиране на фракциите — категориите се определят в зависимост от температурната разлика между точките за дестилиране на 5 обемни процента и 90 обемни процента, която е не повече от 60 °C) и минерален терпентин (промишлен бензин с точка на възпламеняване над 30 °C и интервал на дестилация между 135 °C и 200 °C).

3.4.20.   СМАЗОЧНИ МАСЛА

Въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията; използват се главно за намаляване триенето между работни повърхности. Тази категория включва всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.

3.4.21.   БИТУМ

Твърд, полутвърд или вискозен въглеводород с колоидна структура, кафяв или черен на цвят, получен като остатък при дестилация на суров нефт чрез вакуумна дестилация на остатъчни масла след атмосферна дестилация. Битумът, често наричан асфалт, се използва главно за настилка на пътищата и като материал за покриви. Тази категория включва втечнен битум или разреден (с разтворител) битум.

3.4.22.   ПАРАФИНОВИ ВОСЪЦИ

Това са наситени алифатни въглеводороди. Тези восъци са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла. Имат кристална структура, която може да бъде повече или по-малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45 °C.

3.4.23.   НЕФТЕН КОКС

Черен, твърд страничен продукт, получен главно при крекинг и карбонизация на суровини с нефтен произход, на остатъци от вакуумна дестилация, както и на катран и смола при процеси като забавено или течно коксуване. Състои се главно от въглерод (90 до 95 %) и е с ниско съдържание на пепел. Използва се като суровина в коксовите пещи в черната металургия, за отопление, за производството на електроди и химикали. Двете основни категории нефтен кокс са „неготовият кокс“ и „калцинираният кокс“. Включва „катализаторен кокс“, който се отлага върху катализатора по време на рафиниране; този кокс не може да бъде повторно извлечен и обикновено се изгаря като гориво в нефтените рафинерии.

3.4.24.   ДРУГИ ПРОДУКТИ

Всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например: катран и сяра. В тази категория се включват ароматните съединения (напр. бензол, толуол и ксилол (BTX)), произвеждани в нефтените рафинерии.

3.5.   Възобновяеми енергийни източници и отпадъци

3.5.1.   ВОДНА ЕНЕРГИЯ

Потенциалната и кинетичната енергия на водата, преобразувана в електричество във водноелектрически централи. Водната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от енергията от водноелектрическите централи в чист вид, от водноелектрическите централи от смесен тип и от помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид.

3.5.1.1.   Водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи, които използват единствено директен естествен приток на вода и нямат капацитет за помпено акумулиране (изпомпване на вода нагоре).

3.5.1.2.   Водноелектрически централи от смесен тип

Водноелектрически централи с естествен приток на вода в горен резервоар, където цялото оборудване или част от него може да се използва за изпомпване на вода нагоре; произведената електроенергия се генерира вследствие както на естествения приток на вода, така и на предварително изпомпаната вода нагоре.

3.5.1.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи без естествен приток на вода в горния резервоар; по-голямата част от водата, която произвежда електрическата енергия, е била предварително изпомпана нагоре; не се включват дъждовете и снеговалежите.

3.5.2.   ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ

Енергия, достъпна под формата на топлина, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на топла вода или пара; изключва се топлината от околната среда, уловена от геотермални термопомпи. Геотермалното производство на енергия представлява разликата между енталпията на течността, извлечена от експлоатационната шахта, и тази на течността, изпусната в края на процеса.

3.5.3.   СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ

Слънчевата енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от слънчева фотоволтаична енергия и слънчева топлинна енергия.

3.5.3.1.   Слънчева фотоволтаична енергия

Слънчева светлина, преобразувана в електрическа енергия чрез използването на слънчеви клетки, които при излагане на светлина произвеждат електрическа енергия. Трябва да се отчита цялата произведена електрическа енергия (включително производството в малък мащаб и инсталациите извън електропреносната мрежа).

3.5.3.2.   Слънчева топлинна енергия

Топлинна енергия, произведена от слънчевата радиация (слънчевата светлина), използвана за полезни енергийни цели. Така например тук се включва енергията от слънчевите топлоелектрически централи и от активните системи за производство на топла вода за санитарно-битови нужди или за отопление на помещенията в сгради. Това производство на енергия представлява топлината, пренасяна в топлообменната среда, т.е. падащата слънчева енергия минус оптичните загуби и загубите в колектора. Слънчевата енергия, уловена чрез пасивни системи за отопление, охлаждане и осветлението на сгради, трябва да не се включва; трябва да се включва само слънчева енергия във връзка с активните системи.

3.5.4.   ЕНЕРГИЯ НА ПРИЛИВИТЕ И ОТЛИВИТЕ, ЕНЕРГИЯ НА ВЪЛНИТЕ И ОКЕАНСКА ЕНЕРГИЯ

Механична енергия, получавана от движението на приливите и отливите, на вълните или океанските течения, която се използва за производството на електрическа енергия.

3.5.5.   ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

Кинетичната енергия на вятъра, използвана за производство на електрическа енергия във вятърни турбини. Вятърната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения и вятърна енергия от разположени в морето съоръжения.

3.5.5.1.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

Производство на електрическа енергия от вятър в обекти, разположени на сушата (във вътрешността, включително езера и други водни басейни, разположени във вътрешността на сушата).

3.5.5.2.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

Производство на електрическа енергия в обекти, разположени в морето (напр. в морета, океани или на изкуствени острови). Във връзка с производството на вятърна енергия от разположени в морето съоръжения, които са извън териториалните води на съответната територия, се вземат предвид всички инсталации, разположени в изключителната икономическа зона на дадена държава.

3.5.6.   ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ (ДЯЛ НА НЕВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ОТПАДЪЦИ)

Отчитат се невъзобновяемите отпадъци с промишлен произход, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Делът на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци следва да се отчита в категорията на биогоривата, която най-добре ги описва.

3.5.7.   БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

Отпадъци, генерирани от домакинствата, болниците и сектора на услугите (по принцип всички отпадъци, които приличат на домакински отпадъци), директно изгаряни в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Битовите отпадъци са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от възобновяеми битови отпадъци и невъзобновяеми битови отпадъци.

3.5.7.1.   Възобновяеми битови отпадъци

Това са битовите отпадъци от биологичен произход.

3.5.7.2.   Невъзобновяеми битови отпадъци

Това са битовите отпадъци от небиологичен произход.

3.5.8.   БИОГОРИВА

Биогоривата са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от твърди биогорива, биогаз и течни биогорива. Биогоривата, използвани за неенергийни цели, са изключени от обхвата на статистиката за енергийния сектор (например дървен материал, използван в строителството или като мебели, биосмазочни масла за смазване на двигатели и биобитум, използван за пътна настилка).

3.5.8.1.   Твърди биогорива

Включва твърдите органични неизкопаеми материали от биологичен произход (известни като биомаса), които могат да бъдат използвани като гориво за производството на топлинна или електрическа енергия. Твърдите биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от дървени въглища, дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти, черна луга, остатъци от захарна тръстика, отпадъци от животински произход, други растителни материали и отпадъци и възобновяемата част от промишлените отпадъци.

3.5.8.1.1.   Дървени въглища

Дървените въглища са гориво, произведено от твърди биогорива — твърд остатък, получен от деструктивната дестилация и пиролизата на дървесина и други растителни материали.

3.5.8.1.2.   Дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти

Дърва за горене или дърва за огрев (под формата на пънове, съчки, пелети или трески), добити от естествени или управлявани гори или от отделни дървета. Включени са дървесните остатъци, които са използвани като гориво и при които е запазен първоначалният състав на дървесината; дървесните пелети са включени. Дървените въглища и черната луга са изключени. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.2.1.   Дървесни пелети

Дървесните пелети са цилиндричен продукт, агломериран от дървесни остатъци чрез пресоване.

3.5.8.1.3.   Черна луга

Енергията от луга с изразходвани алкалии, получавана в автоклавите при производството на сулфатен или содов пулп, необходим за производството на хартия. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.4.   Остатъци от захарна тръстика

Гориво, получено от влакната, които остават след извличането на сока при преработката на захарна тръстика. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.5.   Отпадъци от животински произход

Енергия от животински екскременти, остатъци от месо и риба, които се използват директно като гориво, след като изсъхнат. Изключват се отпадъците, използвани от съоръжения за анаеробна ферментация. Горивните газове от тези съоръжения се включват в категорията на биогазовете. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.6.   Други растителни материали и отпадъци

Биогорива, които не са включени никъде другаде, в т.ч. слама, растителни люспи, смлени орехови черупки, клони от подкастряне, маслиново кюспе и други отпадъци, получавани при поддръжката, прибирането на реколтата и преработването на растения. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.7.   Дял на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци

Дял на твърдите възобновяеми отпадъци от промишлените отпадъци, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели (например, но не само, частта от естествен каучук в излезлите от употреба външни гуми или частта от естествени влакна в текстилните отпадъци — от групи съответно 07.3 и 07.6, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците). Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.2.   Биогаз

Газ, съставен предимно от метан и въглероден двуокис, образуван при анаеробно разлагане на биомаса или при термични процеси от биомаса, включително биомасата от отпадъци. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Биогазът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от сметищен газ, газ от канализационни утайки и други видове биогаз, образуван при анаеробно разлагане, и биогазове от термични процеси.

3.5.8.2.1.   Сметищен газ

Биогаз, образуван при анаеробно разлагане на сметищни отпадъци.

3.5.8.2.2.   Газ от канализационни утайки

Биогаз, образуван при анаеробно разлагане на канализационни утайки.

3.5.8.2.3.   Други видове биогаз от анаеробно разлагане

Биогаз, образуван при анаеробната ферментация на животински торове и на отпадъци от кланици, от пивоварни фабрики и от други селскостопански и хранителни отрасли.

3.5.8.2.4.   Биогазове от термични процеси

Биогаз, получен от термични процеси (чрез газификация или пиролиза) на биомаса.

3.5.8.3.   Течни биогорива

В тази категория са включени всички течни горива от естествен произход (напр. произведени от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), подходящи за смесване с течни горива с произход от изкопаеми горива или за тяхната замяна. Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория, следва да съответстват на количествата чисто биогориво, което не е смесено с изкопаеми горива. Що се отнася до конкретния случай на внос и износ на течни биогорива, взима се под внимание само търговията с количества биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чист вид); търговията с течни биогорива, смесени с транспортни горива, следва да се отчита в категорията на нефтените продукти. Трябва да се отчитат само течните биогорива, използвани за енергийни цели — които се изгарят директно или се смесват с изкопаеми горива. Течните биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от биобензин, биодизелови горива, биокеросин за реактивни двигатели и други течни биогорива.

3.5.8.3.1.   Биобензин

Течни биогорива, подходящи за смесване с бензин за двигатели с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.1.1.   Биоетанол

Етанол като част от биобензина.

3.5.8.3.2.   Биодизелови горива

Течни биогорива, подходящи за смесване с газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.3.   Биокеросин за реактивни двигатели

Течни биогорива, подходящи за смесване с керосин за реактивни двигатели с произход от изкопаеми горива, или за неговата замяна.

3.5.8.3.4.   Други течни биогорива

Течни биогорива, които не са включени в никоя от предходните категории.

3.5.9.   ТОПЛИНА ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА

Топлинна енергия на полезно температурно ниво, извлечена (усвоена) чрез термопомпи, които се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Тази топлинна енергия може да бъде съхранена във въздуха в околната среда, под твърдата земна повърхност или в повърхностните води. Стойностите се отчитат въз основа на същата методология, която е използвана за отчитане на топлинна енергия, усвоена от термопомпи, съгласно Директива 2009/28/ЕО, като обаче следва да се включват всички термопомпи, независимо от техните характеристики.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение са описани обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на ежегодно събираните статистически данни за енергийния сектор.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

а)	отчетен период: отчетният период за декларираните данни е една календарна година (от 1 януари до 31 декември), с начало референтната 2017 година;

б)	честота: данните се декларират на годишна основа;

в)	срок за предаване на данните: данните се предават в срок до 30 ноември на годината, следваща отчетната година;

г)	формат на предаване: форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат;

д)	начин на предаване: данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.   ТВЪРДИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

1.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.1. ВЪГЛИЩА (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

1.2.   Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

1.2.1.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

1.2.1.1.   Производство

1.2.1.1.1.   Подземен добив

Отнася се само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

1.2.1.1.2.   Открит добив

Отнася се само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

1.2.1.2.   Постъпления от други източници

Състои се от два компонента:

—	възстановени шлам, междинни продукти и други нискокачествени въглищни продукти, които не могат да бъдат класифицирани по типа въглища, от който произхождат; тук се включват въглищата, оползотворени от насипищата и други депа за отпадъци,

—	получени количества от други източници.

1.2.1.3.   Получени количества от други източници: от нефтени продукти

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа и битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.4.   Получени количества от други източници: от природен газ

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа и битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.5.   Получени количества от други източници: от възобновяеми енергийни източници

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа и битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.6.   Внос

1.2.1.7.   Износ

1.2.1.8.   Международна морска бункеровка

1.2.1.9.   Изменения на запасите

1.2.2.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

1.2.2.1.   Производител, за когото производството само на електрическа енергия е основна дейност

1.2.2.2.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители, за които производството на енергия е основна дейност

1.2.2.3.   Производител, за когото производството само на топлинна енергия е основна дейност

1.2.2.4.   Производител за собствени нужди само на електрическа енергия

1.2.2.5.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители за собствени нужди

1.2.2.6.   Производител за собствени нужди само на топлинна енергия

1.2.2.7.   Брикетни фабрики

1.2.2.8.   Коксови пещи

1.2.2.9.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.2.2.10.   Предприятия за заводски газ

1.2.2.11.   Доменни пещи

1.2.2.12.   Втечняване на въглища

1.2.2.13.   За смесения природен газ

1.2.2.14.   Невключени никъде другаде — преобразуване

1.2.3.   ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

1.2.3.1.   Електроцентрали, съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали

1.2.3.2.   Каменовъглени мини

1.2.3.3.   Брикетни фабрики

1.2.3.4.   Коксови пещи

1.2.3.5.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.2.3.6.   Предприятия за заводски газ

1.2.3.7.   Доменни пещи

1.2.3.8.   Нефтени рафинерии

1.2.3.9.   Втечняване на въглища

1.2.3.10.   Невключени никъде другаде — енергиен сектор

1.2.4.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Загубите при разпределение включват също и изгарянето във факел на синтетични газове.

1.2.5.   НЕЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

1.2.5.1.   Сектори „Промишленост“, „Преобразуване“ и Енергиен сектор

Неенергийното потребление във всички промишлени, преработвателни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк.

1.2.5.1.1.   Сектор „Химическа и нефтохимическа промишленост“

Разделения 20 и 21 от NACE Rev. 2; неенергийното потребление на въглищата включва потребление като изходна суровина за производството на торове и като изходна суровина за производство на други нефтохимически продукти.

1.2.5.2.   Сектор „Транспорт“

Неенергийното потребление във всички транспортни подсектори.

1.2.5.3.   Други сектори

Неенергийното потребление в сектор „Търговия и обществени услуги“, в жилищния сектор, в сектор „Селско стопанство“ и в сектор „Невключени никъде другаде — други“.

1.2.6.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

1.2.6.1.   Черна металургия

1.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

1.2.6.3.   Цветна металургия

1.2.6.4.   Неметални минерали

1.2.6.5.   Транспортно оборудване

1.2.6.6.   Машиностроене

1.2.6.7.   Добивна промишленост

1.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

1.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

1.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

1.2.6.11.   Строителство

1.2.6.12.   Текстил и кожа

1.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

1.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

1.2.7.1.   Железопътен транспорт

1.2.7.2.   Вътрешно корабоплаване

1.2.7.3.   Невключени никъде другаде — транспорт

1.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

1.2.8.1.   Търговия и обществени услуги

1.2.8.2.   Жилищен сектор

1.2.8.2.1.   Жилищен сектор: отопление на помещенията

1.2.8.2.2.   Жилищен сектор: охлаждане на помещенията

1.2.8.2.3.   Жилищен сектор: подгряване на вода

1.2.8.2.4.   Жилищен сектор: готвене

1.2.8.2.5.   Жилищен сектор: други видове крайно потребление

1.2.8.3.   Селско стопанство/горско стопанство

1.2.8.4.   Риболов

1.2.8.5.   Невключени никъде другаде — други

1.2.9.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ.

Отчитат се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Отнася се за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите, кокса от коксови пещи, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.10.   ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ

Отнася се за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите, кокса от коксови пещи, газовия кокс, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

Подлежат на деклариране както горната, така и долната топлина на изгаряне за изброените по-долу основни агрегирани показатели:

1.2.10.1.   Производство

1.2.10.2.   Внос

1.2.10.3.   Износ

1.2.10.4.   Използване в коксови пещи

1.2.10.5.   Използване в доменни пещи

1.2.10.6.   Използване в производство, което е основна дейност, на производители само на електрическа енергия, само на топлинна енергия и в съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия

1.2.10.7.   Използване в промишлеността

1.2.10.8.   За друга употреба

1.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в хиляди тонове, с изключение на: отчетените количества за синтетични газове (газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи, други видове усвоявани газове), които трябва да бъдат декларирани в TJ GCV (тераджаули на базата на горната топлина на изгаряне).

Топлината на изгаряне трябва да се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

1.4.   Дерогации и освобождавания

Не е приложимо.

2.   ПРИРОДЕН ГАЗ

2.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на природен газ.

2.2.   Списък с агрегирани показатели

За природния газ се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.1.   СЕКТОР „ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“

Декларираните количества за сектор „Производство и разпределение“ се изразяват както в обемни, така и в енергийни единици, включително горната и долната топлина на изгаряне.

2.2.1.1.   Местно производство

Включва производството от разположени в морето съоръжения.

2.2.1.1.1.   Асоцииран газ

Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.

2.2.1.1.2.   Неасоцииран газ

Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.

2.2.1.1.3.   Газ гризу

Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.

2.2.1.2.   Получени количества от други източници

2.2.1.2.1.   Получени количества от други източници: нефт и нефтени продукти

2.2.1.2.2.   Получени количества от други източници: въглища

2.2.1.2.3.   Получени количества от други източници: възобновяеми енергийни източници

2.2.1.3.   Внос

2.2.1.4.   Износ

2.2.1.5.   Международна морска бункеровка

2.2.1.6.   Изменения на запасите

2.2.1.7.   Брутно вътрешно потребление

2.2.1.8.   Извлечим газ

Началното ниво на запаси и крайното ниво на запаси се декларират поотделно като запаси на националната територия и съответно запаси, съхранявани на чужда територия. Ниво на запасите означава количествата газ, които могат да бъдат доставени по време на всеки цикъл на нагнетяване и добиване. Касае се за извлечим природен газ, който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), не се включва. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

2.2.1.9.   Газ, изпуснат в атмосферата

Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

2.2.1.10.   Изгорен газ

Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

2.2.2.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

2.2.2.1.   Производител, за когото производството само на електрическа енергия е основна дейност

2.2.2.2.   Производител за собствени нужди само на електрическа енергия

2.2.2.3.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители, за които производството е основна дейност

2.2.2.4.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

2.2.2.5.   Производител, за когото производството само на топлинна енергия е основна дейност

2.2.2.6.   Производител за собствени нужди само на топлинна енергия

2.2.2.7.   Предприятия за заводски газ

2.2.2.8.   Коксови пещи

2.2.2.9.   Доменни пещи

2.2.2.10.   Преработване на газове в течни горива

2.2.2.11.   Невключени другаде — преобразуване

2.2.3.   ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

2.2.3.1.   Каменовъглени мини

2.2.3.2.   Добив на нефт и газ

2.2.3.3.   Входящи количества за нефтените рафинерии

2.2.3.4.   Коксови пещи

2.2.3.5.   Доменни пещи

2.2.3.6.   Предприятия за заводски газ

2.2.3.7.   Електроцентрали, съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали

2.2.3.8.   Втечняване (ВПГ) или газификация

2.2.3.9.   Преработване на газове в течни горива

2.2.3.10.   Невключени никъде другаде — енергиен сектор

2.2.4.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

2.2.5.   СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се декларират поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.5.1.   Автомобилен транспорт

2.2.5.2.   Тръбопроводен транспорт

2.2.5.3.   Невключени никъде другаде — транспорт

2.2.6.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се декларират поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.6.1.   Черна металургия

2.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

2.2.6.3.   Цветна металургия

2.2.6.4.   Неметални минерали

2.2.6.5.   Транспортно оборудване

2.2.6.6.   Машиностроене

2.2.6.7.   Добивна промишленост

2.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

2.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

2.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

2.2.6.11.   Строителство

2.2.6.12.   Текстил и кожа

2.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

2.2.7.   ДРУГИ СЕКТОРИ

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се декларират поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.7.1.   Търговия и обществени услуги

2.2.7.2.   Жилищен сектор

2.2.7.2.1.   Жилищен сектор: отопление на помещенията

2.2.7.2.2.   Жилищен сектор: охлаждане на помещенията

2.2.7.2.3.   Жилищен сектор: подгряване на вода

2.2.7.2.4.   Жилищен сектор: готвене

2.2.7.2.5.   Жилищен сектор: други видове крайно потребление

2.2.7.3.   Селско стопанство/горско стопанство

2.2.7.4.   Риболов

2.2.7.5.   Невключени никъде другаде — други

2.2.8.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Декларират се както общото количество природен газ, така и частта на ВПГ в него, по държави на произход при внос и по държави на местоназначение при износ.

2.2.9.   КАПАЦИТЕТ ЗА СКЛАДИРАНЕ НА ГАЗ

Да се отчита поотделно като съоръжения за складиране на газ в газообразна форма и терминали за ВПГ (допълнително да се направи разграничение между терминалите за внос на ВПГ и терминалите за износ на ВПГ).

2.2.9.1.   Наименование

Наименование на местонахождението на съоръжението за складиране или на терминала за ВПГ.

2.2.9.2.   Вид (само за съоръженията за складиране на газ в газообразна форма)

Вид на съоръжението за складиране, като изчерпано газово находище, водоносен пласт, солна каверна и др.

2.2.9.3.   Работен капацитет

За съоръженията за складиране на газ в газообразна форма: общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общият обем газ, необходим като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.

За терминалите за ВПГ: общият капацитет за складиране на газ, изразен като еквивалент на газ в газообразна форма.

2.2.9.4.   Максимално извличане

Максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране; той отговаря на максималния капацитет за изтегляне.

2.2.9.5.   Капацитет за регазификация или за втечняване (само за терминалите на ВПГ)

Трябва да се отчитат капацитетът за регазификация за терминалите за внос и капацитетът за втечняване за терминалите за износ.

2.3.   Мерни единици

Количествата природен газ се декларират, като се посочва енергосъдържанието им, т.е. в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне. Когато се изискват физически количества, мерната единица е в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Топлината на изгаряне се декларира в kJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Работният капацитет се декларира в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Максималното извличане и капацитетът за регазификация и за втечняване се декларират в 106 m3/ден, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

3.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

3.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща топлинната енергия и електрическата енергия.

3.2.   Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за електрическата и топлинната енергия се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.   ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Следните специфични определения се прилагат за агрегираните показатели относно електрическата енергия и топлинната енергия в настоящата глава:

—   Брутно производство на електрическа енергия: сумата от електрическата енергия, произведена от всички съответни генераторни агрегати (включително помпено-акумулиращи водноелектрически централи), измерена на изходните клеми на главните генератори.

—   Брутно производство на топлинна енергия: общото количество топлинна енергия, произведено от инсталацията, и включва топлинната енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на инсталацията, което използва гореща течност (отопление на помещенията, отопление с течно гориво и др.), както и загубите при топлообмен в инсталацията/мрежата и топлинната енергия от химическите процеси, използвана като форма на първична енергия.

—   Нетно производство на електрическа енергия: брутното производство на електрическа енергия минус електрическата енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на генераторите, и загубите в главните генератори и трансформатори.

—   Нетно производство на топлинна енергия: количеството топлинна енергия, предоставено на разпределителната система, което се изчислява чрез измерване на изходящия и входящия поток.

Агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11 трябва да се декларират поотделно за производителите, за които производството е основна дейност, и за производителите за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия както брутното, така и нетното производство на електрическа и топлинна енергия трябва да се декларират за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — поотделно, когато е приложимо.

3.2.1.1.   Ядрена енергия

3.2.1.2.   Водна енергия (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.1.3.   Геотермална енергия

3.2.1.4.   Слънчева енергия

3.2.1.5.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.1.6.   Вятърна енергия (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.1.7.   Горива

Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата, и които се изгарят директно за производството на електрическа и/или топлинна енергия.

3.2.1.8.   Термопомпи (приложимо само за топлинна енергия)

3.2.1.9.   Електрически котли (приложимо само за топлинна енергия)

3.2.1.10.   Топлинна енергия от химически процеси

Топлинната енергия, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическа реакция. Изключва се загубeната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия, и която се отчита като топлинна енергия, произведена от съответното гориво.

3.2.1.11.   Други източници

3.2.2.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

За 3.2.2.1 и 3.2.2.2. декларираните количества са съгласувани със стойностите, декларирани за агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11.

3.2.2.1.   Общо брутно производство

3.2.2.2.   Общо нетно производство

3.2.2.3.   Внос

За внесени или изнесени се считат количествата електрическа енергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не. Ако електрическата енергия преминава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.

3.2.2.4.   Износ

Вж. обясненията към точка 3.2.2.3. „Внос“

3.2.2.5.   Използвано за термопомпи (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.2.6.   Използвано за електрически котли (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.2.7.   Използвано за помпено-акумулиращи водноелектрически централи — ПАВЕЦ в чист вид (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.2.8.   Използвано за помпено-акумулиращи водноелектрически централи — водноелектрически централи от смесен тип (приложимо само за електрическа енергия)

3.2.2.9.   Използвано за производството на електрическа енергия (приложимо само за топлинна енергия)

3.2.3.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

За електрическата енергия се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за неразделна част от електроцентралите.

3.2.4.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се декларират поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.4.1.   Железопътен транспорт

3.2.4.2.   Тръбопроводен транспорт

3.2.4.3.   Автомобилен транспорт

3.2.4.4.   Невключени никъде другаде — транспорт

3.2.5.   КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ — ДРУГИ СЕКТОРИ

3.2.5.1.   Търговия и обществени услуги

3.2.5.2.   Жилищен сектор

3.2.5.2.1.   Жилищен сектор: отопление на помещенията

3.2.5.2.2.   Жилищен сектор: охлаждане на помещенията

3.2.5.2.3.   Жилищен сектор: подгряване на вода

3.2.5.2.4.   Жилищен сектор: готвене

3.2.5.2.5.   Осветителни тела и електроуреди

3.2.5.2.6.   Жилищен сектор: други видове крайно потребление

3.2.5.3.   Селско стопанство/горско стопанство

3.2.5.4.   Риболов

3.2.5.5.   Невключени никъде другаде — други

3.2.6.   ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

Изключва се потреблението за собствени нужди на помпено-акумулиращите водноелектрически централи, на термопомпите и на електрическите котли.

3.2.6.1.   Каменовъглени мини

3.2.6.2.   Добив на нефт и газ

3.2.6.3.   Брикетни фабрики

3.2.6.4.   Коксови пещи

3.2.6.5.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

3.2.6.6.   Предприятия за заводски газ

3.2.6.7.   Доменни пещи

3.2.6.8.   Нефтени рафинерии

3.2.6.9.   Ядрена промишленост

3.2.6.10.   Заводи за втечняване на въглища

3.2.6.11.   Заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

3.2.6.12.   Заводи за газификация (биогаз)

3.2.6.13.   Преработване на газове в течни горива

3.2.6.14.   Предприятия за производство на дървени въглища

3.2.6.15.   Невключени никъде другаде — енергиен сектор

3.2.7.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

3.2.7.1.   Черна металургия

3.2.7.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

3.2.7.3.   Цветна металургия

3.2.7.4.   Неметални минерали

3.2.7.5.   Транспортно оборудване

3.2.7.6.   Машиностроене

3.2.7.7.   Добивна промишленост

3.2.7.8.   Храна, напитки и тютюн

3.2.7.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

3.2.7.10.   Дървообработване и изделия от дърво

3.2.7.11.   Строителство

3.2.7.12.   Текстил и кожа

3.2.7.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

3.2.8.   НЕТНО ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ

Нетното производство на електрическа енергия и нетното производство на топлинна енергия от производителите за собствени нужди следва да се декларират за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия поотделно, за следните инсталации или дейности:

3.2.8.1.   Енергиен сектор: каменовъглени мини

3.2.8.2.   Енергиен сектор: добив на нефт и газ

3.2.8.3.   Енергиен сектор: брикетни фабрики

3.2.8.4.   Енергиен сектор: коксови пещи

3.2.8.5.   Енергиен сектор: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

3.2.8.6.   Енергиен сектор: предприятия за заводски газ

3.2.8.7.   Енергиен сектор: доменни пещи

3.2.8.8.   Енергиен сектор: нефтени рафинерии

3.2.8.9.   Енергиен сектор: заводи за втечняване на въглища

3.2.8.10.   Енергиен сектор: заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

3.2.8.11.   Енергиен сектор: заводи за газификация (биогаз)

3.2.8.12.   Енергиен сектор: преработване на газове в течни горива

3.2.8.13.   Енергиен сектор: предприятия за производство на дървени въглища

3.2.8.14.   Енергиен сектор: невключени никъде другаде — енергиен сектор

3.2.8.15.   Сектор „Промишленост“: черна металургия

3.2.8.16.   Сектор „Промишленост“: химическа и нефтохимическа промишленост

3.2.8.17.   Сектор „Промишленост“: цветна металургия

3.2.8.18.   Сектор „Промишленост“: неметални минерали

3.2.8.19.   Сектор „Промишленост“: транспортно оборудване

3.2.8.20.   Сектор „Промишленост“: машиностроене

3.2.8.21.   Сектор „Промишленост“: добивна промишленост

3.2.8.22.   Сектор „Промишленост“: храна, напитки и тютюн

3.2.8.23.   Сектор „Промишленост“: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

3.2.8.24.   Сектор „Промишленост“: дървообработване и изделия от дърво

3.2.8.25.   Сектор „Промишленост“: строителство

3.2.8.26.   Сектор „Промишленост“: текстил и кожа

3.2.8.27.   Сектор „Промишленост“: невключени никъде другаде — промишленост

3.2.8.28.   Сектор „Транспорт“: железопътен транспорт

3.2.8.29.   Сектор „Транспорт“: тръбопроводен транспорт

3.2.8.30.   Сектор „Транспорт“: автомобилен транспорт

3.2.8.31.   Сектор „Транспорт“: невключени никъде другаде — транспорт

3.2.8.32.   Други сектори: жилищен сектор

3.2.8.32.   Други сектори: търговия и обществени услуги

3.2.8.32.   Други сектори: селско стопанство/горско стопанство

3.2.8.32.   Други сектори: риболов

3.2.8.32.   Други сектори: невключени никъде другаде — други

3.2.9.   БРУТНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ОТ ГОРИВА

Брутната произведена електрическа енергия, продадената топлинна енергия и използваните количества горива, включително съответстващото им общо количество енергия от горивата, изброени по-долу, трябва да се декларират поотделно за производителите, за които производството е основна дейност, и за производителите за собствени нужди. В рамките на тези два вида производители производството на електрическа и топлинна енергия трябва да се декларира за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — поотделно, когато е приложимо.

3.2.9.1.   Антрацитни въглища

3.2.9.2.   Коксуващи се въглища

3.2.9.3.   Други битуминозни въглища

3.2.9.4.   Суббитуминозни въглища

3.2.9.5.   Лигнитни въглища

3.2.9.6.   Торф

3.2.9.7.   Брикети

3.2.9.8.   Кокс от коксови пещи

3.2.9.9.   Газов кокс

3.2.9.10.   Каменовъглен катран

3.2.9.11.   Брикети от кафяви въглища

3.2.9.12.   Газ от предприятия за заводски газ

3.2.9.13.   Коксов газ

3.2.9.14.   Газ от доменни пещи

3.2.9.15.   Други видове усвоени газове

3.2.9.16.   Торфени продукти

3.2.9.17.   Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

3.2.9.18.   Суров нефт

3.2.9.19.   ТВПГ

3.2.9.20.   Нефтозаводски газ

3.2.9.21.   ВНГ

3.2.9.22.   Нафта

3.2.9.23.   Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип

3.2.9.24.   Друг вид керосин

3.2.9.25.   Газьол/дизелово гориво

3.2.9.26.   Мазут

3.2.9.27.   Битум

3.2.9.28.   Нефтен кокс

3.2.9.29.   Други нефтени продукти

3.2.9.30.   Природен газ

3.2.9.31.   Промишлени отпадъци

3.2.9.32.   Възобновяеми битови отпадъци

3.2.9.33.   Невъзобновяеми битови отпадъци

3.2.9.34.   Твърди биогорива

3.2.9.35.   Биогазове

3.2.9.36.   Биодизелови горива

3.2.9.37.   Биобензини

3.2.9.38.   Други течни биогорива

3.2.10.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ

Мощността се декларира към 31 декември на съответната отчетна година. Включва електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електрическа енергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Нетната максимална електрическа мощност трябва да се декларира както за производителите, за които производството е основна дейност, така и за производителите за собствени нужди. Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно, в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

3.2.10.1.   Ядрена енергия

3.2.10.2.   Водноелектрически централи в чист вид

3.2.10.3.   Водноелектрически централи от смесен тип

3.2.10.4.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

3.2.10.5.   Геотермална енергия

3.2.10.6.   Слънчева фотоволтаична енергия

3.2.10.7.   Слънчева топлинна енергия

3.2.10.8.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

3.2.10.9.   Вятърна енергия

3.2.10.10.   Горива

3.2.10.10.1.   Вид енергопроизводство: пара

3.2.10.10.2.   Вид енергопроизводство: вътрешно горене

3.2.10.10.3.   Вид енергопроизводство: газова турбина

3.2.10.10.4.   Вид енергопроизводство: комбиниран цикъл

3.2.10.10.5.   Вид енергопроизводство: друго

3.2.10.11.   Други източници

3.2.11.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ НА ГОРИВАТА

Нетната максимална електрическа мощност на горивата трябва да се декларира както за производителите, за които производството на енергия е основна дейност, така и за производителите, които произвеждат енергия за собствени нужди, и поотделно за всеки вид централи, които работят с едно или с повече от едно гориво, посочени по-долу. Към системите, които работят с повече от едно гориво, се числят само съоръженията, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид горива в непрекъснат режим. Централите, в които отделни съоръжения използват различни горива, следва да се разделят на съответните категории, работещи само с едно гориво. Уточнения за това кой тип гориво се използва като първично гориво и кои са алтернативните горива трябва да бъдат направени за всички централи, които работят с повече от едно гориво.

3.2.11.1.   Централи, които работят с едно гориво (за всички категории първични горива)

3.2.11.2.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива

3.2.11.3.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди горива и с природен газ

3.2.11.4.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с течни горива и с природен газ

3.2.11.5.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива и с природен газ

3.3.   Мерни единици

Електрическата енергия се декларира в GWh (гигаватчаса), топлинната енергия — в TJ (тераджаули), а мощността — в MW (мегавати).

Ако се изисква отчитане на други горива, за отчитане на тези горива се прилагат единиците, определени в съответните глави на настоящото приложение.

4.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

4.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

4.2.   Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

4.2.1.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СУРОВ НЕФТ, ТВПГ, СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ, ДОБАВКИ И ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

За суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии, добавки/кислородсъдържащи съединения, биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения и други въглеводороди се декларират следните агрегирани показатели:

4.2.1.1.   Местно производство

Не е приложимо за суровините за нефтените рафинерии и за биогоривата.

4.2.1.2.   Получени количества от други източници.

Не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.2.1.   Получени количества от други източници: от въглища

4.2.1.2.2.   Получени количества от други източници: от природен газ

4.2.1.2.3.   Получени количества от други източници: от възобновяеми енергийни източници

4.2.1.3.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор

Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.4.   Продуктови трансфери

Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.5.   Внос

Включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ следва да се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти следва да се отчитат като произхождащи от държавата, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост. Забележка: Всяка търговия с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), следва да не се отчита тук. Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона, се включва като износ на нефтени продукти от държавата, в която е извършена преработката, към държавата на крайното местоназначение.

4.2.1.6.   Износ

Забележката за вноса (4.2.1.5.) се прилага аналогично за износа.

4.2.1.7.   Директно използване

4.2.1.8.   Изменения на запасите

4.2.1.9.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани)

Това са количествата, измерени като вложени в нефтените рафинерии.

4.2.1.10.   Загуби при рафиниране

Това е разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтени рафинерии, и брутното производство на нефтени рафинерии. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

4.2.1.11.   Общо количество начални запаси на националната територия

4.2.1.12.   Общо количество крайни запаси на националната територия

4.2.1.13.   Долна топлина на изгаряне

4.2.1.13.1.   Производство (не е приложимо за суровини за нефтените рафинерии и за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.2.   Внос (не е приложимо за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.3.   Износ (не е приложимо за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.4.   Обща средна стойност топлина на изгаряне

4.2.2.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

Посочените по-долу агрегирани показатели се прилагат за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нафта, бензин за двигатели, както и делът му от биологичен произход, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, както и делът му от биологичен произход, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, минерален терпентин и SBP, смазочни масла, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и ТВПГ, използвани за директно изгаряне, се включват като доставка на крайни продукти и междупродуктови трансфери.

4.2.2.1.   Получени количества първични продукти

4.2.2.2.   Брутно производство на нефтени рафинерии

4.2.2.3.   Рециклирани продукти

4.2.2.4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди (нефтени рафинерии)

В тази категория следва да се включват и горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електрическа и топлинна енергия за продажба.

4.2.2.4.1.   Използвано в централи/съоръжения, произвеждащи само електрическа енергия

4.2.2.4.2.   Използвано в съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия

4.2.2.4.3.   Използвано в централи/съоръжения, произвеждащи само топлинна енергия

4.2.2.5.   Внос

Прилага се забележката за вноса (4.2.1.5.).

4.2.2.6.   Износ

Прилага се забележката за вноса (4.2.1.5.).

4.2.2.7.   Международна морска бункеровка

4.2.2.8.   Междупродуктови трансфери

4.2.2.9.   Продуктови трансфери

4.2.2.10.   Изменения на запасите

4.2.2.11.   Начални нива на запасите

4.2.2.12.   Крайни нива на запасите

4.2.2.13.   Изменения на запасите при производителите, за които производството на енергия е основна дейност

Изменения на запасите, които са съхранявани в предприятия за обществени услуги и не са включени в нивото на запасите и измененията на запасите, отчетени другаде. Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

4.2.2.14.   Средна долна топлина на изгаряне

4.2.3.   ДОСТАВКИ В НЕФТОХИМИЧЕСКИЯ СЕКТОР

Констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

4.2.3.1.   Брутни доставки в нефтохимическия сектор

4.2.3.2.   Енергийно потребление в нефтохимическия сектор

Количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.

4.2.3.3.   Неенергийно потребление в нефтохимическия сектор

Количествата нефт, използвани в нефтохимическия сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводороди при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.

4.2.3.4.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор към нефтените рафинерии

4.2.4.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.4.1.   Производител, за когото производството само на електрическа енергия е основна дейност

4.2.4.2.   Производител за собствени нужди само на електрическа енергия

4.2.4.3.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители, за които производството на енергия е основна дейност

4.2.4.4.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

4.2.4.5.   Производител, за когото производството само на топлинна енергия е основна дейност

4.2.4.6.   Производител за собствени нужди само на топлинна енергия

4.2.4.7.   Предприятия за заводски газ/заводи за газификация

4.2.4.8.   Смесен природен газ

4.2.4.9.   Коксови пещи

4.2.4.10.   Доменни пещи

4.2.4.11.   Нефтохимическа промишленост

4.2.4.12.   Брикетни фабрики

4.2.4.13.   Невключени никъде другаде — преобразуване

4.2.5.   ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.5.1.   Каменовъглени мини

4.2.5.2.   Добив на нефт и газ

4.2.5.3.   Коксови пещи

4.2.5.4.   Доменни пещи

4.2.5.5.   Предприятия за заводски газ

4.2.5.6.   Потребление за собствени нужди на електроцентралите, централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентралите

4.2.5.7.   Невключени никъде другаде — енергиен сектор

4.2.6.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.7.1.   Черна металургия

4.2.7.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

4.2.7.3.   Цветна металургия

4.2.7.4.   Неметални минерали

4.2.7.5.   Транспортно оборудване

4.2.7.6.   Машиностроене

4.2.7.7.   Добивна промишленост

4.2.7.8.   Храна, напитки и тютюн

4.2.7.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

4.2.7.10.   Дървообработване и изделия от дърво

4.2.7.11.   Строителство

4.2.7.12.   Текстил и кожа

4.2.7.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

4.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.8.1.   Международни полети

4.2.8.2.   Вътрешни полети

4.2.8.3.   Автомобилен транспорт

4.2.8.4.   Железопътен транспорт

4.2.8.5.   Вътрешно корабоплаване

4.2.8.6.   Тръбопроводен транспорт

4.2.8.7.   Невключени никъде другаде — транспорт

4.2.9.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.9.1.   Търговия и обществени услуги

4.2.9.2.   Жилищен сектор

4.2.9.2.1.   Жилищен сектор: отопление на помещенията

4.2.9.2.2.   Жилищен сектор: охлаждане на помещенията

4.2.9.2.3.   Жилищен сектор: подгряване на вода

4.2.9.2.4.   Жилищен сектор: готвене

4.2.9.2.5.   Жилищен сектор: други видове крайно потребление

4.2.9.3.   Селско стопанство/горско стопанство

4.2.9.4.   Риболов

4.2.9.5.   Невключени никъде другаде — други

4.2.10.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Декларират се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Прилага се забележката за вноса (4.2.1.5.).

4.2.11.   КАПАЦИТЕТ ЗА РАФИНИРАНЕ

Да се отчетат националният общ капацитет за рафиниране и разбивката на годишния капацитет, по рафинерия, в хиляди метрични тонове годишно. Отчитат се следните данни:

4.2.11.1.   Наименование/местоположение

4.2.11.2.   Атмосферна дестилация

4.2.11.3.   Вакуумна дестилация

4.2.11.4.   Крекинг (термичен)

4.2.11.4.1.   от който — висбрекинг

4.2.11.4.2.   от който — коксуване

4.2.11.5.   Крекинг (каталитичен)

4.2.11.5.1.   от който — каталитичен крекинг тип флуид

4.2.11.5.2.   от който — хидрокрекинг

4.2.11.6.   Риформинг

4.2.11.7.   Обезсеряване

4.2.11.8.   Алкилиране, полимеризация, изомеризация

4.2.11.9.   Етерификация

4.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в хиляди тонове. Топлината на изгаряне трябва да се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

4.4.   Освобождавания

Кипър е освободен от отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.9 (Крайно енергийно потребление — други сектори); да се отчитат само общите стойности. Кипър е освободен от отчитане на неенергийната употреба в раздели 4.2.4. (сектор „Преобразуване“), 4.2.5. (Енергиен сектор), 4.2.7. (сектор „Промишленост“), 4.2.7.2. (сектор „Промишленост“ — химическа и нефтохимическа промишленост), 4.2.8. (сектор „Транспорт“) и 4.2.9. (други сектори).

5.   ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

5.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.5. ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ОТПАДЪЦИ. Трябва да се отчитат само количествата горива, използвани за енергийни цели (например: производството на електрическа и топлинна енергия, изгаряне с повторно използване на енергията, използвано в нестационарните двигатели в транспорта и за употреба в стационарни двигатели). Количествата, използвани за неенергийни цели, се изключват от изискването за отчитане (например: дървен материал в строителството или за производството на мебели, използване на биосмазочни масла за смазване, използване на биобитум за пътна настилка). От изискването за отчитане се изключва и пасивната термична енергия (например: пасивно слънчево термално отопление на сгради).

5.2.   Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се декларират посочените по-долу агрегирани показатели. Топлината от околната среда (термопомпи) се отчита само за следните сектори: сектор „Преобразуване“ (само за агрегираните показатели във връзка с продадената топлинна енергия), Енергиен сектор (само общо, без разбивка по подкатегории), сектор „Промишленост“ (само общо, без разбивка по подкатегории), сектор „Търговия и обществени услуги“, жилищен сектор и „Невключени никъде другаде — други“.

5.2.1.   БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Прилагат се определенията от глава 3.2.1. Агрегираните показатели 5.2.1.1—5.2.1.18 трябва да се декларират поотделно за производителите, за които производството на енергия е основна дейност, и за производителите, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида производители брутното производство на електрическа и на топлинна енергия трябва да се декларира за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — поотделно, когато е приложимо.

5.2.1.1.   Водноелектрически централи в чист вид (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.2.   Водноелектрически централи от смесен тип (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.4.   Геотермална енергия

5.2.1.5.   Слънчева фотоволтаична енергия (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.6.   Слънчева топлинна енергия

5.2.1.7.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.8.   Вятърна енергия (приложимо само за електрическа енергия)

5.2.1.9.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

5.2.1.10.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

5.2.1.11.   Възобновяеми битови отпадъци

5.2.1.12.   Невъзобновяеми битови отпадъци

5.2.1.13.   Твърди биогорива

5.2.1.14.   Биогазове

5.2.1.15.   Биодизелови горива

5.2.1.16.   Биобензини

5.2.1.17.   Други течни биогорива

5.2.1.18.   Термопомпи (приложимо само за топлинна енергия)

5.2.2.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

5.2.2.1.   Производство

5.2.2.2.   Внос

5.2.2.3.   Износ

5.2.2.4.   Изменения на запасите

5.2.3.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

5.2.3.1.   Производител, за когото производството само на електрическа енергия е основна дейност

5.2.3.2.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители, за които производството на енергия е основна дейност

5.2.3.3.   Производител, за когото производството само на топлинна енергия е основна дейност

5.2.3.4.   Производител за собствени нужди само на електрическа енергия

5.2.3.5.   Съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия — производители за собствени нужди

5.2.3.6.   Производител за собствени нужди само на топлинна енергия

5.2.3.7.   Брикетни фабрики

5.2.3.8.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

5.2.3.9.   Предприятия за заводски газ

5.2.3.10.   Доменни пещи

5.2.3.11.   Предприятия за смесване с природен газ

5.2.3.12.   За смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво/керосин

5.2.3.13.   Предприятия за производство на дървени въглища

5.2.3.14.   Невключени никъде другаде — преобразуване

5.2.4.   ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

5.2.4.1.   Заводи за газификация (биогаз)

5.2.4.2.   Електроцентрали, съоръжения за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали

5.2.4.3.   Каменовъглени мини

5.2.4.4.   Брикетни фабрики

5.2.4.5.   Коксови пещи

5.2.4.6.   Нефтени рафинерии

5.2.4.7.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

5.2.4.8.   Предприятия за заводски газ

5.2.4.9.   Доменни пещи

5.2.4.10.   Предприятия за производство на дървени въглища

5.2.4.11.   Невключени никъде другаде — енергиен сектор

5.2.5.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

5.2.6.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

5.2.6.1.   Черна металургия

5.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

5.2.6.3.   Цветна металургия

5.2.6.4.   Неметални минерали

5.2.6.5.   Транспортно оборудване

5.2.6.6.   Машиностроене

5.2.6.7.   Добивна промишленост

5.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

5.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

5.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

5.2.6.11.   Строителство

5.2.6.12.   Текстил и кожа

5.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

5.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

5.2.7.1.   Железопътен транспорт

5.2.7.2.   Автомобилен транспорт

5.2.7.3.   Вътрешно корабоплаване

5.2.7.4.   Невключени никъде другаде — транспорт

5.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

5.2.8.1.   Търговия и обществени услуги

5.2.8.2.   Жилищен сектор

5.2.8.2.1.   Жилищен сектор: отопление на помещенията

5.2.8.2.2.   Жилищен сектор: охлаждане на помещенията

5.2.8.2.3.   Жилищен сектор: подгряване на вода

5.2.8.2.4.   Жилищен сектор: готвене

5.2.8.2.5.   Жилищен сектор: други видове крайно потребление

5.2.8.3.   Селско стопанство/горско стопанство

5.2.8.4.   Риболов

5.2.8.5.   Невключени никъде другаде — други

5.2.9.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ

Мощността се декларира към 31 декември на съответната отчетна година. Включва електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електрическа енергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно, в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

5.2.9.1.   Водноелектрически централи в чист вид

5.2.9.2.   Водноелектрически централи от смесен тип

5.2.9.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

5.2.9.4.   Геотермална енергия

5.2.9.5.   Слънчева фотоволтаична енергия

5.2.9.6.   Слънчева топлинна енергия

5.2.9.7.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

5.2.9.8.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

5.2.9.9.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

5.2.9.10.   Промишлени отпадъци

5.2.9.11.   Битови отпадъци

5.2.9.12.   Твърди биогорива

5.2.9.13.   Биогазове

5.2.9.14.   Биодизелови горива

5.2.9.15.   Биобензини

5.2.9.16.   Други течни биогорива

5.2.10.   ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

5.2.10.1.   Площ на слънчевите колектори

Да се декларира общата площ на инсталираните слънчеви колектори. Площта на слънчевите колектори следва да отговаря на производството на слънчева термална топлинна енергия; тук не трябва да се отчита площта на слънчевите колектори, използвани за производство на електрическа енергия (слънчевата фотоволтаична и концентрираната слънчева енергия). Включва се площта на всички слънчеви колектори: остъклени и неостъклени колектори, плоски колектори и вакуумно-тръбни колектори с пренос на енергията чрез течност или въздух.

5.2.10.2.   Капацитет за производство на биобензин

5.2.10.3.   Капацитет за производство на биодизелови горива

5.2.10.4.   Капацитет за производство на биокеросин за реактивни двигатели

5.2.10.5.   Капацитет за производство на други течни биогорива

5.2.10.6.   Средна долна топлина на изгаряне за биобензин

5.2.10.7.   Средна долна топлина на изгаряне за биоетанол

5.2.10.8.   Средна долна топлина на изгаряне за биодизелови горива

5.2.10.9.   Средна долна топлина на изгаряне за биокеросин за реактивни двигатели

5.2.10.10.   Средна долна топлина на изгаряне за други течни биогорива

5.2.10.11.   Средна долна топлина на изгаряне за дървени въглища

5.2.11.   ПРОИЗВОДСТВО НА ТВЪРДИ БИОГОРИВА И БИОГАЗОВЕ

Общото производство на твърди биогорива (с изключение на дървените въглища) се представя с разбивка по следните горива:

5.2.11.1.   Дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти

5.2.11.1.1.   Дървесните пелети като част от дървата за горене, дървесните остатъци и вторичните продукти

5.2.11.2.   Черна луга

5.2.11.3.   Остатъци от захарна тръстика

5.2.11.4.   Отпадъци от животински произход

5.2.11.5.   Други растителни материали и отпадъци

5.2.11.6.   Дял на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци

Общото производство на биогаз се представя с разбивка по следните методи на производство:

5.2.11.7.   Биогазове от анаеробна ферментация: сметищен газ

5.2.11.8.   Биогазове от анаеробна ферментация: газ от канализационни утайки

5.2.11.9.   Биогазове от анаеробна ферментация: други видове биогаз от анаеробна ферментация

5.2.11.10.   Биогазове от термични процеси

5.2.12.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ.

Отчитат се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Приложимо по отношение на биобензините, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива, другите течни биогорива, дървесните пелети.

5.3.   Мерни единици

Електрическата енергия се декларира в GWh (гигаватчаса), топлинната енергия — в TJ (тераджаули), а електрическата мощност — в MW (мегавати).

Отчетените количества трябва да се декларират в TJ NCV (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне), с изключение на данните за дървените въглища, биобензина, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива и другите течни биогорива, които се декларират в хиляди тонове.

Топлината на изгаряне трябва да се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

Площта на слънчевите колектори се декларира в 1 000 m2.

Капацитетът за производство се декларира в хиляди тонове за година.

6.   ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Трябва да се декларират следните данни относно използването на ядрена енергия за граждански цели:

6.1.   Списък с агрегирани показатели

6.1.1.   КАПАЦИТЕТ ЗА ОБОГАТЯВАНЕ

Годишен работен капацитет за разделяне на оперативните съоръжения за обогатяване (изотопно разделяне на уран).

6.1.2.   КАПАЦИТЕТ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НОВИ ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво. Изключват се съоръженията за производство на гориво от смесени окиси (МОХ).

6.1.3.   ПРОИЗВОДСТВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ГОРИВО МОХ.

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ. Горивото МОХ съдържа смес от плутоний и уран (смесени окиси).

6.1.4.   Производство на нови топлоотделящи елементи

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на ядрено гориво. Не се включват прътовете и другите междинни продукти. Съоръженията за производство на гориво МОХ също се изключват.

6.1.5.   ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ МОХ

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на гориво МОХ. Не се включват прътовете и другите междинни продукти.

6.1.6.   ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ОТ АЕЦ

Общото количество топлинна енергия, произведена в ядрените реактори за производство на електрическа енергия или за други полезни приложения на топлинната енергия.

6.1.7.   СРЕДНА ГОДИШНА ДЪЛБОЧИНА НА ИЗГАРЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО ИЗВАДЕНИ ОБЛЪЧЕНИ ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Изчислената средна дълбочина на изгарянето на топлоотделящите елементи, които са били окончателно извадени от ядрените реактори през съответната референтна година. Изключват се временно извадените топлоотделящи елементи, които вероятно ще бъдат отново вкарани в реактора впоследствие.

6.1.8.   ПРОИЗВОДСТВО НА УРАН И ПЛУТОНИЙ В СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ

Уран и плутоний, произведени през референтната година в съоръженията за преработване

6.1.9.   КАПАЦИТЕТ (ЗА УРАН И ПЛУТОНИЙ) НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ

Годишен капацитет за преработване на уран и плутоний

6.2   Мерни единици

tSWU (тонове единици работа за разделяне) за 6.1.1.

tHM (тонове тежък метал) за 6.1.4, 6.1.5., 6.1.8.

tHM (тонове тежък метал) за година за 6.1.2., 6.1.3, 6.1.9

TJ (тераджаули) за 6.1.6.

GWd/tHM (гигаватден за тон тежък метал) за 6.1.7.

ПРИЛОЖЕНИЕ В

МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно статистически данни за енергийния сектор.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

а)	отчетен период: отчетният период за декларираните данни е един календарен месец;

б)	честота: данните се декларират на месечна основа;

г)	формат за предаване: форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат;

д)	начин на предаване: данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

1.   ТВЪРДИ ГОРИВА

1.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на:

1.1.1.

Каменни въглища

1.1.2.

Кафяви въглища

1.1.3.

Торф

1.1.4.

Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

1.1.5.

Кокс от коксови пещи

1.2.   Списък с агрегирани показатели

1.2.1.   За каменните въглища се декларират следните агрегирани показатели:

1.2.1.1.

Производство

1.2.1.2.

Възстановени продукти

1.2.1.3.

Внос

1.2.1.4.

Внос от държави извън ЕС

1.2.1.5.

Износ

1.2.1.6.

Общо количество начални запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.1.7.

Общо количество крайни запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.1.8.

Доставки за производители на електрическа и топлинна енергия, за които производството е основна дейност

1.2.1.9.

Доставки за фабрики за кокс

1.2.1.10.

Доставки за целия сектор „Промишленост“

1.2.1.11.

Доставки за черната металургия

1.2.1.12.

Други доставки (сектор „Услуги“, „Домакинства“ и др.). Количествата каменни въглища, използвани в сектори, които не са изрично посочени или не спадат към преобразуването, енергийния сектор, промишлеността или транспорта.

1.2.2.   За кафявите въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци се декларират следните агрегирани показатели:

1.2.2.1.

Производство

1.2.2.2.

Внос

1.2.2.3.

Износ

1.2.2.4.

Общо количество начални запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.2.5.

Общо количество крайни запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.2.6.

За торф вместо общото количество начални и крайни запаси може да се декларират измененията на запасите.

1.2.2.7.

Доставки за производители на електрическа и топлинна енергия, за които производството е основна дейност

1.2.3.   За кокса от коксови пещи се декларират следните агрегирани показатели:

1.2.3.1.

Производство

1.2.3.3.

Внос

1.2.3.4.

Внос от държави извън ЕС

1.2.3.5.

Износ

1.2.3.6.

Общо количество начални запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

1.2.3.7.

Общо количество крайни запаси на националната територия Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

1.2.3.8.

Доставки за черната металургия

1.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в хиляди тонове.

1.4.   Срок за предаване на данните

В срок от 3 календарни месеца след края на отчетния месец.

2.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

2.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на електрическа енергия.

2.2.   Списък с агрегирани показатели

За електрическата енергия се декларират следните агрегирани показатели:

2.2.1.   Нетно производство на електрическа енергия от атомни електроцентрали

2.2.2.   Нетно производство на електрическа енергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи въглища

2.2.3.   Нетно производство на електрическа енергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи нефт

2.2.4.   Нетно производство на електрическа енергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи газ

2.2.5.   Нетно производство на електрическа енергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи възобновяеми горива (като например твърди биогорива, биогазове, течни биогорива, възобновяеми битови отпадъци)

2.2.6.   Нетно производство на електрическа енергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи невъзобновяеми горива (като например невъзобновяеми промишлени отпадъци и невъзобновяеми битови отпадъци)

2.2.7.   Нетно производство на електрическа енергия от водноелектрически централи в чист вид

2.2.8.   Нетно производство на електрическа енергия от водноелектрически централи от смесен тип

2.2.9.   Нетно производство на електрическа енергия от помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

2.2.10.   Нетно производство на електрическа енергия от разположени на сушата вятърни съоръжения

2.2.11.   Нетно производство на електрическа енергия от разположени в морето вятърни съоръжения

2.2.12.   Нетно производство на електрическа енергия от слънчеви фотоволтаични инсталации

2.2.13.   Нетно производство на електрическа енергия от слънчеви термални инсталации

2.2.14.   Нетно производство на електрическа енергия от геотермални електроцентрали

2.2.15.   Нетно производство на електрическа енергия от други възобновяеми източници (като например енергията на приливите и отливите, енергията на вълните и океанска енергията, както и други възобновяеми източници, различни от горива)

2.2.16.   Нетно производство на електрическа енергия с неуточнен произход

2.2.17.   Внос

2.2.17.1.   от който — от ЕС

2.2.18.   Износ

2.2.18.1.   от който — за ЕС

2.2.19.   Електрическа енергия, използвана за помпено-акумулиращите водноелектрически централи

2.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в GWh (гигаватчаса).

2.4.   Срок за предаване на данните

В срок от 3 календарни месеца след края на отчетния месец.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

В категорията „Други продукти“ се включват както количествата, съответстващи на определението, дадено в приложение А, глава 3.4, така също и количествата минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум и парафинови восъци; тези продукти не трябва да се декларират поотделно.

3.2.   Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.   ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СУРОВ НЕФТ, ТВПГ, СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ, ДОБАВКИ И ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

За суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии, добавки/кислородсъдържащи съединения, биогорива и други въглеводороди се декларират следните агрегирани показатели:

3.2.1.1.   Местно производство (не е приложимо за суровини за нефтените рафинерии и за биогорива)

3.2.1.2.   Получени количества от други източници (не е приложимо за суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии)

3.2.1.3.   Обратни потоци

Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

3.2.1.4.   Продуктови трансфери

Внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители. Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

3.2.1.5.   Внос

3.2.1.6.   Износ

Забележка относно вноса и износа: включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ следва да се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти следва да се отчитат като произхождащи от държавата, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.

3.2.1.7.   Директно използване

3.2.1.8.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.1.9.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани)

Определят се като общото количество нефт (включително други въглеводороди и добавки), за което е констатирано, че е вложено в процеса на рафиниране (вложени суровини в нефтените рафинерии).

3.2.1.10.   Загуби при рафиниране

Разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтени рафинерии, и брутното производство на нефтени рафинерии. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

3.2.2.   ДОСТАВКИ НА КРАЙНИ ПРОДУКТИ

За суров нефт, ТВПГ, нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нафта, биобензин, бензин, различен от биобензин, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, биокеросин за реактивни двигатели, керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин, друг вид керосин, биодизелови горива, газьол/дизелово гориво, различен/-но от биогазьола/биодизеловото гориво, мазут с ниско съдържание на сяра, мазут с високо съдържание на сяра, нефтен кокс и „други продукти“ се декларират следните агрегирани показатели:

3.2.2.1.   Получени количества първични продукти

3.2.2.2.   Брутно производство на нефтени рафинерии (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.3.   Рециклирани продукти (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

Приложение А, глава 2.3 „Енергиен сектор“ — нефтени рафинерии; включват се горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електрическа и топлинна енергия за продажба.

3.2.2.5.   Внос (не е приложимо за суров нефт, ТВПГ и нефтозаводския газ)

3.2.2.6.   Износ (не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и нефтозаводския газ)

Забележка: прилага се забележката в раздел 3.2.1 относно вноса и износа.

3.2.2.7.   Международна морска бункеровка (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.8.   Междупродуктови трансфери

3.2.2.9.   Продуктови трансфери (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.10.   Измененията на запасите (не е приложимо за суров нефт, ТВПГ и нефтозаводски газ)

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.2.11.   Брутни вътрешни доставки (констатирани)

Констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

3.2.2.11.1.   Международни полети (приложимо само за авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, биокеросин за реактивни двигатели, керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин)

3.2.2.11.2.   Електроцентрали, за които производството е основна дейност

3.2.2.11.3.   Автомобилен транспорт (приложимо само за ВНГ)

3.2.2.11.4.   Вътрешно корабоплаване и железопътен транспорт (приложимо само за биодизелови горива и за газьол/дизелово гориво, различен/-но от биогазьола/биодизеловото гориво)

3.2.2.12.   Нефтохимическа промишленост

3.2.2.13.   Обратни потоци към нефтените рафинерии (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.3.   ВНОС ПО ДЪРЖАВА НА ПРОИЗХОД — ИЗНОС ПО ДЪРЖАВА НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Отчитат се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Прилага се забележката в раздел 3.2.1 относно вноса и износа.

3.2.4.   НИВА НА ЗАПАСИТЕ

Следните начални и крайни нива на запасите трябва да бъдат отчетени за всички енергийни продукти, включително за добавките/кислородсъдържащите съединения, с изключение на нефтозаводския газ:

3.2.4.1.   Запаси на националната територия

Запасите, съхранявани на следните места: резервоари на нефтени рафинерии, крайни станции на магистрални тръбопроводи, резервоари за захранване на тръбопроводи, шлепове и каботажни танкери (когато и пристанището на тръгване, и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия), танкери, намиращи се в пристанищата на държави членки (в случай че ще бъдат разтоварени в пристанището), както и трюмове на кораби, плаващи във вътрешни води. Изключват се нефтените запаси, съхранявани в тръбопроводи, вагони цистерни, камиони цистерни, трюмове на кораби за далечно плаване, бензиностанции, магазини и морски бункери в морето.

3.2.4.2.   Запаси, съхранявани за други държави, в съответствие с двустранни правителствени споразумения

Това са запасите на национална територия, които принадлежат на друга държава и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

3.2.4.3.   Запаси, чието местоназначение в чужбина е известно

Запаси, които не са включени в точка 3.2.4.2, намират се на национална територия, но принадлежат на друга държава или са предназначени за нея. Тези запаси могат да се намират на територията на свободни безмитни зони или извън нея.

3.2.4.4.   Други запаси, съхранявани в свободни безмитни зони

Тази категория включва запасите, които не са включени в точки 3.2.4.2 и 3.2.4.3, независимо дали е имало митническо оформяне, или не.

3.2.4.5.   Запаси, съхранявани от големи потребители

Тази категория включва запасите, подлежащи на държавен контрол, но изключва запасите на останалите потребители. В това определение не се включват запасите на останалите потребители.

3.2.4.6.   Запаси, съхранявани на борда на пристигащите океански съдове, на съдовете в пристанищата или на съдовете, пребиваващи на котва.

Тези запаси може да са били предмет на митническо оформяне, или не. Тази категория изключва запасите на борда на съдове в открито море.

Включва нефтените и каботажни танкери, ако и пристанището на тръгване и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия. В случай на пристигащи съдове, които ще бъдат разтоварени на повече от едно пристанища, се отчитат само количествата, разтоварени на територията на отчитащата държава.

3.2.4.7.   Запаси, съхранявани от органите на публична власт на национална територия

Включват се невоенните запаси, съхранявани на национална територия от органите на публична власт, които са собственост на органите на публична власт или са под техен контрол и се съхраняват изключително с оглед на извънредни ситуации.

Изключват се запасите, съхранявани от държавни нефтени дружества или от предприятия за електроразпределение, както и запасите, съхранявани директно от нефтени дружества от името на органите на публична власт.

3.2.4.8.   Запаси, съхранявани от организациите, натоварени със съхранението на запаси на национална територия

Това са запасите, съхранявани както от публични, така и от частни предприятия, създадени с цел да поддържат запасите изключително с оглед на извънредни ситуации.

От тази категория се изключват задължителните запасите, които се съхраняват от частни дружества.

3.2.4.9.   Всички останали запаси, съхранявани на национална територия

Това са всички останали запаси, които отговарят на условията, описани в точка 3.2.4.1 по-горе.

3.2.4.10.   Запаси, съхранявани на чужда територия по силата на двустранни правителствени споразумения.

Това са запасите, които принадлежат на една държава, но се съхраняват в друга, и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

3.2.4.10.1.   В т.ч.: държавен резерв

3.2.4.10.2.   В т.ч.: запаси на организациите, натоварени със съхранението на запаси

3.2.4.10.3.   В т.ч.: други запаси

3.2.4.11.   Запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос на национална територия.

Това са запасите, невключени в категория 10, които принадлежат на държавата, която ги отчита, но които се съхраняват в друга държава в очакване да бъдат внесени в отчитащата държава.

3.2.4.12.   Други запаси в свободните безмитни зони

Това са останалите запаси на национална територия, които не са включени в посочените по-горе категории.

3.2.4.13.   Натоварване на тръбопроводите

Нефтът (суров нефт и нефтени продукти), намиращ се в тръбопроводите и необходим за поддържане на дебита в тръбопроводите.

В допълнение трябва да се направи разбивка на количествата по съответна държава за:

3.2.4.13.1.

Крайни запаси, съхранявани за други държави по силата на официални споразумения, по бенефициер,

3.2.4.13.2.

Крайни запаси, съхранявани за други държави по силата на официални споразумения, от които съхранявани под формата на складов запис, по бенефициер,

3.2.4.13.3.

Крайни запаси, чието местоназначение в чужбина е известно, по бенефициер,

3.2.4.13.4.

Крайни запаси, съхранявани на чужда територия по силата на официално споразумение, по местоположение,

3.2.4.13.5.

Крайни запаси, съхранявани на чужда територия по силата на официално споразумение, от които съхранявани под формата на складов запис, по местоположение,

3.2.4.13.6.

Други крайни запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос в държавата на деклариращото лице, по местоположение.

Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на отчетния месец.

3.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в хиляди тонове.

3.4.   Срок за предаване на данните

В срок от 55 дни след края на отчетния месец.

3.5.   Географско покритие

Само за целите на статистическата отчетност поясненията от приложение А, глава 1 се прилагат със следното специално изключение: Швейцария включва Лихтенщайн.

4.   ПРИРОДЕН ГАЗ

4.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на природен газ.

4.2.   Списък с агрегирани показатели

За природния газ се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

4.2.1.   МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО

Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на ТВПГ и на сярата. Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени. Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.

4.2.2.   ВНОС (ПРИСТИГАНИЯ)

4.2.3.   ИЗНОС (ИЗПРАЩАНИЯ)

Забележка относно вноса и износа: да се отчитат всички обеми природен газ, които физически са преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не. Тук се включват количествата, преминаващи през вашата държава в режим транзит; обемите в режим транзит следва да бъдат включени като внос и като износ. Вносът на втечнен природен газ следва да обхваща само сухия еквивалент за продажба, включително количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация. Количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация, следва да се отчитат в раздела „Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост“ (вж. 4.2.11). Всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен ВПГ, следва да бъдат отчетени в „Получени количества от други източници“ на раздела „Други въглеводороди“ съгласно определеното в глава 3 от настоящото приложение (НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ).

4.2.4.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАПАСИТЕ

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

4.2.5.   БРУТНИ ВЪТРЕШНИ ДОСТАВКИ (КОНСТАТИРАНИ)

В тази категория се посочват доставките на газ за продажба на вътрешния пазар, включително количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); загубите при преноса и разпределението също следва да се включат.

4.2.6.   НИВА НА НАЧАЛНИТЕ ЗАПАСИ, СЪХРАНЯВАНИ НА НАЦИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

4.2.8.   НИВА НА КРАЙНИТЕ ЗАПАСИ, СЪХРАНЯВАНИ НА НАЦИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

4.2.9.   НИВА НА НАЧАЛНИТЕ ЗАПАСИ, СЪХРАНЯВАНИ НА ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ

4.2.10.   НИВА НА КРАЙНИТЕ ЗАПАСИ, СЪХРАНЯВАНИ НА ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ

Забележка относно нивата на запасите: включва природния газ, съхраняван в газообразна форма, както и във втечнена форма.

4.2.11.   ПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ И ЗАГУБИ НА ГАЗОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Това са количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); включва загубите при преноса и разпределението.

4.2.12.   ВНОС (ПРИСТИГАНИЯ) ПО ДЪРЖАВА НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС (ИЗПРАЩАНИЯ) ПО ДЪРЖАВА НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Отчитат се вносът (пристигания) по държави на произход и износът (изпращания) по държави на местоназначение. Прилага се забележката в раздел 4.2.3 относно вноса и износа. Трябва да се декларират вносът и износът само за съседната държава или държавата с директна тръбопроводна връзка и за държавата, в която газът е бил натоварен на транспортния кораб в случая на ВПГ.

4.3.   Мерни единици

Количествата трябва да бъдат декларирани в две мерни единици:

4.3.1.

единици за физическо количество — в милион m3 (милион кубични метра) като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa),

4.3.2.

единици за енергийно съдържание — в TJ (тераджаули), на базата на горната топлина на изгаряне.

4.4.   Срок за предаване на данните

В срок от 55 дни след края на отчетния месец.

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

КРАТКОСРОЧНИ МЕСЕЧНИ СТАТИСТИКИ

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно краткосрочни статистически данни.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

а)	отчетен период: отчетният период за декларираните данни е един календарен месец;

б)	честота: данните се декларират на месечна основа;

г)	формат за предаване: форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат;

д)	начин на предаване: данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

1.   ПРИРОДЕН ГАЗ

1.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на природен газ.

1.2.   Списък с агрегирани показатели

Декларират се посочените по-долу агрегирани показатели.

1.2.1.   Производство

1.2.2.   Внос

1.2.3.   Износ

1.2.4.   Изменение на запасите

1.2.5.   Общо количество крайни запаси на националната територия

1.3.   Мерни единици

Отчитаните количествата трябва да бъдат декларирани в TJ (тераджаули), на базата на горната топлина на изгаряне (GCV).

1.4.   Срок за предаване на данните

В срок от един календарен месец след края на отчетния месец.

2.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

2.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на електрическа енергия.

2.2.   Списък с агрегирани показатели

Декларират се посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.1.   ОБЩО КОЛИЧЕСТВО ПРОИЗВЕДЕНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Общо брутно количество произведена електрическа енергия.

Включва потреблението за собствени нужди на електроцентралите.

2.2.2.   ВНОС

За внесени се считат количествата електрическа енергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не. Ако електрическата енергия преминава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.

2.2.3.   ИЗНОС

За изнесени се считат количествата електрическа енергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не. Ако електрическата енергия преминава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.

2.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в GWh (гигаватчаса).

2.4.   Срок за предаване на данните

В срок от един календарен месец след края на отчетния месец.

2.5.   Дерогации и освобождавания

Германия е освободена от това събиране на данни.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.   Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на:

3.1.1.

Суров нефт

3.1.2.

ВНГ

3.1.3.

Бензин (който е сбор от бензина за двигатели и авиационния бензин)

3.1.4.

Керосин (който е сбор от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип и друг вид керосин)

3.1.5.

Газьол/дизелово гориво

3.1.6.

Мазут

3.1.7.

„Общо нефт“, т.е. съвкупността от всички горепосочени продукти, с изключение на суровия нефт, като трябва да включва и всички други нефтени продукти съгласно определението в приложение А (като например нефтозаводски газ, етан, нафта, нефтен кокс, минерален терпентин и SBP, парафинови восъци, битум, смазочни масла и други).

3.2.   Списък с агрегирани показатели

За всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се декларират посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.   Производство за суров нефт и за производство на нефтена рафинерия (брутното производство, включително горивото, използвано от нефтена рафинерия за собствени нужди) за всички други продукти, посочени в раздел 3.1.

3.2.2.   Внос

3.2.3.   Износ

3.2.4.   Крайни запаси

3.2.5.   Изменение на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.6.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (производителност на нефтената рафинерия — констатирана) — за суровия нефт, и търсене — за всички останали продукти, посочени в раздел 3.1.

Търсенето се определя като доставките или продажбите на вътрешния пазар (вътрешно потребление) плюс горивото, използвано от нефтените рафинерии за собствени нужди, плюс международната морска и авиационна бункеровка. Доставката за агрегираната позиция „Общо нефт“ включва и суровия нефт.

3.3.   Мерни единици

Отчетените количества трябва да се декларират в хиляди тонове.

3.4.   Срок за предаване на данните

В срок от 25 дни след края на отчетния месец.