(1)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква да се приемат мерки за опазване, като при това се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е приложимо — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство и други консултативни органи, както и всички становища, които са получени от консултативните съвети, създадени за съответните географски зони или области на компетентност, в това число съвместните препоръки от държавите членки.

(2)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — в зависимост от случая — на някои функционално свързани с това условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов и като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), определени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(3)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че целта на ОПОР е постигане на равнище на експлоатация, над което се получава максимален устойчив улов до 2015 г., когато това е възможно, като то трябва да бъде постигнато най-късно до 2020 г. чрез постепенно постъпателно нарастване за всички запаси.

(4)

Следователно в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и се вземат предвид становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.

(5)

С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (2) се създава многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси („планът“). Целта на този план е да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ. Във връзка с това целевите равнища на смъртност от риболов за съответните запаси, изразени в диапазони, следва да бъдат постигнати възможно най-скоро — до 2020 г., и чрез постепенно постъпателно нарастване. Целесъобразно е ограниченията на улова, приложими през 2018 г. за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море, да се установят с оглед постигането на целите на плана.

(6)

Съгласно плана, ако в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на някой от въпросните запаси е под референтните равнища за биомасата на репродуктивния запас, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1139, следва да се вземат всички подходящи корективни мерки, за да се осигури бързо възстановяване на тези запаси на стойности над равнищата, на които може да се постигне МУУ. Международният съвет за изследване на морето (ICES) е преценил, че биомасата на запаса от треска (Gadus morhua) и херинга (Clupea harengus) в западната част на Балтийско море е под референтните равнища на опазване, определени в приложение II към посочения регламент. Следователно е целесъобразно възможностите за риболов за треска и херинга в западната част на Балтийско море да се определят под диапазона на смъртността от риболов в приложение I, колона Б към Регламент (ЕС) 2016/1139 и на равнище, което да отчита намаляването на биомасата. За тази цел трябва да се вземат предвид срокът за постигане на общите цели на ОПОР и конкретните цели на плана с оглед на очаквания ефект от взетите корективни мерки, като същевременно се следват целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(7)

По отношение треската в западната част на Балтийско море следва да се вземат допълнителни корективни мерки. Запазването на приложимия в момента осемседмичен период на забрана ще продължи да осигурява защита за струпванията от хвърляща хайвера си треска. Според научното становище любителският риболов на треска в западната част на Балтийско море допринася в значителна степен за общата смъртност от риболов при този запас. Предвид сегашното състояние на запаса е целесъобразно да се продължи прилагането на някои текущи мерки по отношение на любителския риболов. Следва да се прилага таван на улова на рибар на ден и той да е по-ограничен през периода на хвърляне на хайвера. Това не засяга принципа на относителна стабилност, приложим към търговския риболов.

(8)

Що се отнася до треската (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море, поради промени в биологичното състояние на този запас ICES не успя да установи биологични референтни стойности. Поради това — с оглед да се допринесе за постигането на целите на плана — е целесъобразно ОДУ за треска в източната част на Балтийско море да се определи в съответствие с подхода на предпазливост, установен в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Освен това следва да бъде въведен осемседмичен период на забрана, за да се осигури защита на струпванията от хвърляща хайвера си треска в източната част на Балтийско море в подучастъци 25—26.

(9)

Освен това разрешаването на кораби с обща дължина по-малка от 12 метра да осъществяват улов в зони, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 метра, би предоставило възможност на ограничен брой рибари да продължат да извършват риболовни дейности по отношение на видове, различни от треска. Поради това е пропорционално на кораби с обща дължина по-малка от 12 метра да се предостави правото на риболов в зони, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 метра.

(10)

Въз основа на най-актуалните данни и информация ICES извърши оценка на запаса от херинга в Ботническия залив и преразгледа диапазоните на смъртност от риболов, отговарящи на МУУ. Въпреки че е налице несъответствие между диапазоните на смъртност от риболов, установени в научните становища и в плана — който също се основава на най-добрите налични научни становища към момента на приемането му — правно обвързващо действие има планът, който в момента е в сила, и поради това той следва да бъде спазван при определянето на възможностите за риболов за съответния запас. Предвид факта, че биомасата на репродуктивния запас за този запас е над референтните равнища за биомасата, посочени в Регламент (ЕС) 2016/1139, приложение II, колона А, целесъобразно е ОДУ да се определи в съответствие с диапазоните на смъртността от риболов в приложение I, колона Б към посочения регламент с цел да се ограничат промените във възможностите за риболов между последователни години в съответствие с член 4, параграф 4, буква в) от посочения регламент. Освен това ОДУ за посочения запас понастоящем обхваща подучастъци 30 и 31. Тъй като в плана не се определя обхват на подучастък 31, по отношение на посочения подучастък се прилага подходът за максимален устойчив улов в съответствие с научните становища.

(11)

Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (3), и по-специално на членове 33 и 34 от него, отнасящи се до записването на улова и риболовното усилие и до предаването на Комисията на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Следователно в настоящия регламент следва да се определят кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които кодове да се използват от държавите членки при изпращане на данни до Комисията.

(12)

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (4) бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително — съгласно членове 3 и 4 — разпоредби за гъвкавост по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилага член 3 или 4 — по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Механизмът за гъвкавост поотношение на квотите в две последователни години беше въведен наскоро с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за всички запаси, за които се отнася задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР и би влошила биологичното състояние на запасите, членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 следва да се прилагат към аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(13)

Въз основа на новото научно становище следва за периода от 1 ноември 2017 г. до 31 октомври 2018 г. да се определи предварителен ОДУ за норвежкия паут в зона 3a на ICES и във водите на Съюза от зона 2a и подзона 4 на ICES. Регламент (ЕС) 2017/127 на Съвета (5) следва да бъде съответно изменен.

(14)

С цел да се избегне прекъсването на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2018 г. При все това настоящият регламент следва да се прилага спрямо норвежкия паут от 1 ноември 2017 г. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (2), е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

В съответствие с тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена по отношение на обхванатите от настоящия регламент стоки и която не е в съответствие с него, да може да продължи да се ползва от титуляря за известен срок по силата на член 34, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Този срок следва да бъде три месеца.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

(1)

С Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животни от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите. Той се прилага за производството и пускането на пазара на живи животни и продукти от животински произход, а в някои конкретни случаи — и за износа им.

(2)

Болестта хронично линеене (ХЛ) е ТСЕ, засягаща животните от семейство еленови, която е широко разпространена в Северна Америка, но за чиято поява до момента не е имало данни в Общността; през април 2016 г. обаче в Норвегия е установен първият случай на болестта при представител на вида северен елен. Впоследствие Норвегия засилва своята програма за наблюдение на болестта ХЛ при животните от семейство еленови и установява редица други случаи на болестта при северни елени и лосове.

(3)

На 2 декември 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно наличието на болестта хронично линеене при животните от семейство еленови („становището на ЕОБХ“) (2). Становището на ЕОБХ съдържа препоръки за изпълнението на тригодишна програма за наблюдение на болестта ХЛ при животните от семейство еленови в Естония, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Финландия, Швеция, които са държавите от Европейския съюз и ЕИП с популации на северни елени и/или лосове. В становището си ЕОБХ подчертава, че тригодишната програма за мониторинг цели да потвърди или отхвърли наличието на болестта ХЛ в държави, в които тази болест не се е срещала до момента и в държави, в които е била открита (до сега само в Норвегия), за да се оцени нейната заболеваемост и географско разпространение.

(4)

Член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001 предвижда, че всяка държава членка трябва да изпълнява годишна програма за мониторинг на ТСЕ въз основа на активното и пасивното наблюдение в съответствие с приложение III към посочения регламент.

(5)

Следователно в глава А от приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат добавени, въз основа на препоръките, съдържащи се в становището на ЕОБХ, изискванията по отношение на тригодишната програма за наблюдение на болестта ХЛ в Естония, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Финландия и Швеция. Тези изисквания следва да бъдат смятани за минималните изисквания, които съответните държави членки трябва да спазват. Тези държави членки обаче могат допълнително да усъвършенстват своята програма за наблюдение на болестта ХЛ, с цел да я адаптират към конкретното си положение.

(6)

Освен това в глава А, част III от приложение III следва да се пояснят лабораторните протоколи и методите за тестване, които следва да се използват в рамките на програмата за мониторинг на болестта ХЛ, както и мерките, които трябва да бъдат предприети след изследване за болестта ХЛ.

(7)

Съгласно препоръките в становището на ЕОБХ, тригодишната програма за мониторинг на болестта ХЛ, следва да бъде насочена, от една страна, към елени, отглеждани в стопанства и в плен, и от друга страна, към диви и полупитомни елени. С цел да се гарантира правна сигурност, в приложение I към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат вмъкнати определения за „елени, отглеждани в стопанства и в плен“ и „диви“ и „полупитомни елени“.

(8)

Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 999/2001 предвижда, че държавите членки трябва да предоставят на Комисията годишен доклад относно своите дейности по мониторинг на ТСЕ. Глава Б, част I, буква А от приложение III към посочения регламент определя информацията, която държавите членки следва да включат в годишните си доклади, посредством редовни подавания към базата данни за ТСЕ на ЕС и/или чрез включване в годишния доклад. Част II от посочената глава предвижда, че ЕОБХ следва да анализира информацията, която държавите членки включват в своите годишни отчети, както и да публикува ежегодно доклад за тенденциите и източниците на ТСЕ в Съюза. Изискванията за докладване, обхващащи тригодишната програма за наблюдение на болестта ХЛ, следва да бъдат вмъкнати в глава Б, част I, буква A от приложение III, с цел да се гарантира, че данните, получени от тази програма са подадени към базата данни за ТСЕ на ЕС от съответните държави членки и по този начин да се позволи тяхното включване и анализ в обобщения годишен доклад на ЕС за мониторинг на ТСЕ, който се изготвя от ЕОБХ в съответствие с част II от посочената глава.

(9)

Решение № 2007/182/ЕО на Комисията (3) съдържа изисквания относно изследванията за болестта ХЛ при животни от семейство еленови, проведени между 2007 и 2010 г. Тъй като тези изследвания са приключили, и с цел да се избегне разминаването между определенията за мониторинг на болестта ХЛ, съдържащи се в приложение I към посоченото решение и тези, съдържащи се в настоящия регламент, Решение № 2007/182/ЕО следва да бъде отменено. Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

С цел опазване на общественото здраве и здравето на животните, продуктите от Съюза, които са преминали, със или без складиране, през трети страни, вече не се считат за отговарящи на изискванията към тези продукти, установени в законодателството на Съюза. В следствие на това Директива 97/78/ЕО на Съвета (3) предвижда, че от държавите членки се изисква да гарантират подлагането на ветеринарни проверки на пратките с продукти, въведени в Съюза от трети страни.

(2)

Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфични хигиенни правила за храните от животински произход, включително правила за рибните продукти, които да се спазват от предприятията за хранителни продукти. Освен това Регламент (ЕО) № 854/2004 определя правилата за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация. Регламент (ЕО) № 854/2004 предвижда, че пратките с продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, трябва да бъдат придружени от документ, отговарящ на определени изисквания, като тези продукти подлежат на официален контрол в съответствие със същия регламент.

(3)

С Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията (4) се установяват образци на здравни сертификати и документи за внос на някои продукти от животински произход за целите на регламенти (ЕО) № 853/2004 и № 854/2004, включително и за внос на рибни продукти в приложение VI към него.

(4)

Държавите членки и заинтересованите организации поискаха от Комисията да установи образец на здравен сертификат за пратки с предназначени за човешка консумация рибни продукти, уловени от кораби, плаващи под флага на държава членка, и преминали през трети страни, със или без складиране, който да бъде подписан от компетентния орган на третата страна с цел да се хармонизира изискваната информация при въвеждането на такива пратки на територията на Съюза.

(5)

Образецът на здравен сертификат следва да съдържа изрично позоваване на установените в глави II и VII от раздел VIII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 разпоредби, отнасящи се до свалянето на брега, разтоварването и съхраняването на рибните продукти.

(6)

Образецът на здравен сертификат следва също така да бъде съвместим за употреба с електронната интегрирана компютризирана ветеринарна система (TRACES) (5), която се използва за обмен на здравни сертификати между третите страни и държавите членки.

(7)

Поради това е целесъобразно да се установи хармонизиран образец на здравен сертификат, който да бъде подписан от компетентния орган в третата страна, през която рибните продукти са преминали, преди те да бъдат въведени в Съюза.

(8)

Регламент (ЕО) № 2074/2005 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

а)

Вмъква се следният член 6в:

б)

Приложение VI се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

(1)

Приложение V към Регламент (ЕС) 2016/44 съдържа списък на плавателните съдове, посочени от Комитета по санкциите на ООН в съответствие с параграф 11 от Резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (UNSCR) 2146 (2014). Тези плавателни съдове са обект на няколко забрани по силата на този регламент, включително забрана за товарене, превоз или разтоварване на суров петрол от Либия и за достъп до пристанищата на територията на Съюза.

(2)

На 20 октомври 2017 г. Комитетът към Съвета за сигурност на ООН поднови и измени вписването на плавателния съд Capricorn в списъка на съдовете, подлежащи на ограничителни мерки. Ето защо приложение V към Регламент (ЕС) 2016/44 следва да бъде съответно изменено.

(3)

За да се гарантира ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила незабавно,

(1)

Съгласно Директива 2011/65/ЕС се изисква държавите членки да гарантират, че електрическо и електронно оборудване, което е пуснато на пазара, не съдържа кадмий.

(2)

Съгласно точка 39 от приложение III към Директива 2011/65/ЕС до 1 юли 2014 г. се освобождава от забрана използването на кадмий в променящи цвета си светодиоди за използване в осветителни или дисплейни системи. Комисията получи заявление за подновяване на това освобождаване преди 1 януари 2013 г. в съответствие с член 5, параграф 5 от Директива 2011/65/ЕС.

(3)

Беше доказано, че променящите цвета си светодиоди, използващи квантови точки, имат предимства в сравнение с предходни технологии по отношение на енергийната ефективност и цветовите характеристики. Цялостният баланс на използването на квантови точки на кадмиева основа в екрани показва положително въздействие поради тяхното по-ниско потребление на енергия в сравнение с наличните алтернативни технологии. Общото отрицателно въздействие върху околната среда, здравето и безопасността на потребителите, причинено от замяната на квантови точки на кадмиева основа в екрани, в които се използват квантови точки, вероятно ще надхвърли общата полза от тях за околната среда, здравето и безопасността на потребителите.

(4)

Следователно използването на кадмиев селенид в понижаващи честотата полупроводникови нанокристални квантови точки на кадмиева основа, с приложения за светенето на екрани, следва да бъде освободено от съответната забрана за период от две години от публикуването на делегираната директива в Официален вестник на Европейския съюз. Този кратък срок на валидност за освобождаването е малко вероятно да се отрази неблагоприятно на иновациите и разработването на алтернативи без кадмий.

(5)

Светодиодите от квантови точки за осветление все още не са налични на пазара и техните потенциални предимства в сравнение със съществуващите технологии не са количествено измерими по подходящ начин, следователно подновяването на освобождаването по отношение на приложения за осветление не е обосновано.

(6)

Поради това приложение III към Директива 2011/65/ЕС следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 31 юли 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/1333.

(2)

На 20 октомври 2017 г. комитетът към Съвета за сигурност на ООН, създаден съгласно Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, поднови и измени вписването относно плавателен съд подлежащ на ограничителни мерки.

(3)

Поради това приложение V към Решение (ОВППС) 2015/1333 следва да бъде съответно изменено,