(1)

На 7 юли 2016 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известие за започване“).

(2)

Разследването бе започнато, след като на 23 май 2016 г. Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“ или „жалбоподателят“) подаде жалба от името на производители, които представляват над 90 % от общото производство на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани в Съюза.

(3)

В известието за започване на процедура Комисията прикани заинтересованите страни да заявят своя интерес, за да вземат участие в разследването. Тя изрично уведоми за започването на разследването жалбоподателя, други известни производители от Съюза, известните производители износители, съответните органи на засегнатите държави, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, и ги прикани да вземат участие.

(4)

На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изразят становищата си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и приведоха състоятелни аргументи в подкрепа на искането си, бе предоставена такава възможност.

(5)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

(6)

В известието за започване Комисията обяви, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията изготви извадка въз основа на най-големите представителни обеми на производството и продажбите, като следеше да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени.

(7)

Вследствие на това окончателната извадка включва шест производители от Съюза от пет държави членки. Те представляват над 45 % от производството на Съюза.

(8)

Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка. Седемте вносители, които заявиха своя интерес, бяха членове на консорциум „Consortium for Imports of Hot-Rolled Flats“ („Консорциум за внос на горещовалцовани плоски продукти“ или „консорциума“). Този консорциум бе създаден ad hoc за целите на разследването от повече от 30 ползватели и несвързани вносители, установени предимно в Италия, но не само. Те представляват предимно МСП.

(9)

Stemcor London Ltd, член на консорциума, доброволно се съгласи да окаже пълно съдействие на разследването, като представи отговори на въпросника. Този несвързан вносител е установен в Лондон, Обединеното кралство, и по време на разследвания период е извършил търговска дейност с разглеждания продукт на стойност над 30 милиона британски лири. В помещенията на този несвързан вносител бе извършена проверка на място.

(10)

С оглед на малкия брой известни производители износители в Иран, Русия, Сърбия и Украйна за тези държави не бе предвидено изготвяне на извадка.

(11)

Предвид потенциално големия брой производители износители в Бразилия, Комисията поиска от всички производители износители в страната да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка. Освен това Комисията се обърна към мисията на Бразилия към Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес да участват в разследването.

(12)

Петима производители предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Комисията установи, че две от тези дружества са свързани и затова ги счете за един производител износител (група).

(13)

В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни производители износители и със съответните бразилски органи във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(14)

Подбраната извадка представлява 97,3 % от общия износ от Бразилия за Съюза, докладван от четиримата оказали съдействие производители износители.

(15)

Комисията изпрати въпросници на жалбоподателя, на всички включени в извадката производители от Съюза, на всички известни производители износители в Иран, Русия, Сърбия и Украйна и на тримата включени в извадката производители в Бразилия, на ползватели и вносители, заявили своя интерес в сроковете, посочени в известието за започване.

(16)

Отговори на въпросника бяха получени от Eurofer, шестимата включени в извадката производители от Съюза и свързаните с тях центрове за производство, обработка и търговия със стомана, един ползвател от името на консорциума, един включен в извадката несвързан вносител и девет групи от производители износители в засегнатите държави.

(17)

Освен това консорциумът представи коментари след започването на процедурата. Няколко други ползватели, главно от Полша и балтийските държави, Конфедерацията на работодателите на Латвия и Сдружението на производителите в областта на машиностроенето и металообработващата промишленост на Латвия също представиха коментари след започването на процедурата.

(18)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определянето на дъмпинга, произтичащата вреда и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

(19)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2013 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(20)

На 11 октомври 2016 г. жалбоподателят подаде искане за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани от засегнатите държави съгласно член 14, параграф 5 от основния регламент. На 21 ноември 2016 г. жалбоподателят представи актуализирани данни за вноса във връзка с искането му за въвеждане на регистрационен режим. След внимателно разглеждане на искането и на данните в негова подкрепа, Комисията заключи, че условията за въвеждане на регистрационен режим са изпълнени само по отношение на вноса от Бразилия и Русия.

(21)

В съответствие с това на 6 януари 2017 г. Комисията публикува Регламент за изпълнение на Комисията за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Русия и Бразилия (3), считано от 6 януари 2017 г. нататък.

(22)

На 4 април 2017 г., посредством информационен документ („информационния документ“), Комисията уведоми всички заинтересовани страни, че ще продължи разследването, без да налага временни мерки върху вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави. Информационният документ съдържа съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решение да продължи разследването, без да налага временни мерки.

(23)

След оповестяването на информационния документ заинтересованите страни представиха своите становища в писмена форма, като предоставиха коментари относно оповестената информация и констатации. Заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани, получиха възможност за това.

(24)

На 4 май 2017 г., в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури, бе проведено изслушване с жалбоподателя. На 15 май 2017 г. бяха проведени изслушвания с двамата руски производители износители, а именно PAO Severstal. На 1 юни 2017 г. бе проведено изслушване с консорциума. На 8 юни 2017 г. бе проведено второ изслушване с жалбоподателя. Освен това на 13 юни 2017 г. бе проведено изслушване с украинския производител износител Metinvest Group.

(25)

Комисията разгледа всички устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни в отговор на информационния документ, преди да вземе окончателно решение. Тези коментари са разгледани в настоящия регламент.

(26)

Освен това Комисията поиска от ползвателите, които заявиха своя интерес на етапа на започване на процедурата, да предоставят повече данни за сектора на машиностроенето и за други сектори, за да се оцени по-точно потенциалното въздействие на мерките върху секторите надолу по веригата, различни от сектора на производството на тръби. Тя също така прикани заинтересованите страни да представят своите коментари относно уместната форма на мерки, ако имат такива.

(27)

След оповестяването на информационния документ, 18 допълнителни ползватели заявиха своя интерес и поискаха да бъдат регистрирани като заинтересовани страни. Като заинтересовани страни бяха регистрирани 17 от 18-те ползватели. Седем от тези 18 ползвателя поискаха анонимност, тъй като се боят от наказателни мерки. В шест от седемте случая това искане бе уважено. Седмият ползвател не бе регистриран като заинтересована страна, тъй като, въпреки неколкократните напомняния, не обоснова искането си за анонимност.

(28)

Освен това Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима за изготвянето на окончателните заключения. За тази цел тя изпрати допълнителни въпросници за периода след разследвания период („периода след РП“) на шестимата включени в извадката производители от Съюза, на 74 ползватели (включително членове на консорциума) и 12 сдружения на ползватели.

(29)

Отговори на въпросниците за периода след разследвания период бяха получени от всичките шест производители от Съюза и от 23 ползватели. Освен това две от общо 12 сдружения на ползватели предоставиха допълнителна информация. Жалбоподателят, един производител от Съюза (4) и избрани ползватели (главно (5) с цел да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза) бяха информирани, че службите на Комисията ще пристъпят към проверка на съответните данни на място.

(30)

След това в периода 29 май — 9 юни 2017 г. бяха извършени пет допълнителни контролни посещения в помещенията на следните заинтересовани страни в Европейския съюз:

(31)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да наложи окончателни антидъмпингови мерки. На тези страни бе предоставен и срок, в който те имаха възможност да представят коментарите си след оповестяването на окончателните заключения.

(32)

След оповестяването на окончателните заключения на 17 юли 2017 г. („оповестяването на окончателните заключения“), на 27 юли 2017 г. бе проведено ново изслушване с жалбоподателя в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури. По време на изслушването сдружението Eurofer повдигна няколко процедурни и материалноправни въпроса.

(33)

По отношение на процедурните въпроси то заяви, че Комисията не е изпълнила препоръките на служителя по изслушванията при търговските процедури, издадени след изслушването на 4 май 2017 г. (вж. съображение (24)). В доклада си от 23 юни 2017 г. служителят по изслушванията бе на мнение, че службите следва да оповестят маржовете на дъмпинга и вредата преди да се направи проверка на интереса на Съюза, „без действителните данни, използвани в изчисленията (6)“. Освен това той настойчиво прикани службите на Комисията „своевременно да оповестят окончателния документ на заинтересованите страни и да им предоставят достатъчно време за коментар, най-малко 30 дни, вместо обичайния 10-дневен период (7)“.

(34)

Комисията отбеляза, че е получила препоръките на служителя по изслушванията на 23 юни 2017 г., т.е. близо до датата на оповестяването на окончателните заключения (17 юли 2017 г.). По отношение на маржа на вредата тя прецени, че е било безсмислено в края на юни да се оповестят и суровите данни, без да се представят изчисленията, при положение че заинтересованите страни така или иначе са щели да получат пълните изчисления на маржа на вредата при оповестяването на окончателните заключения съвсем скоро. По време на изслушването от 27 юли 2017 г. сдружението Eurofer действително е потвърдило, че е получило пълната информация относно маржа на вредата с документа с общата информация и че въпросът е станал безпредметен. По отношение на крайния срок за представяне на коментари по оповестяването на окончателните заключения, в член 20, параграф 5 от основния регламент се предвижда, че забележките, направени след оповестяването на окончателните заключения, се вземат предвид само ако са получени „в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни“. Оповестяването на окончателните заключения бе представено на заинтересованите страни на 17 юли 2017 г. с краен срок за коментар на 7 август 2017 г., т.е. три седмици. Макар и крайният срок да е по-кратък от 30-те дни, препоръчани от служителя по изслушванията, той все пак е двойно по-дълъг от законоустановения минимум. Поради това Комисията счете, че препоръките на служителя по изслушванията са били спазени по същество, а именно да се предостави „достатъчно“ време да се направят полезни коментари по документ, който в голяма степен възпроизвежда информацията, която Комисията вече е била споделила със страните в информационния документ от 4 април (вж. съображение (22)).

(35)

По отношение на материалноправните въпроси, повдигнати пред служителя по изслушванията, Комисията реши да ги разгледа по-долу в съответните части на настоящия регламент, тъй като бяха повдигнати отново в писмените коментари, получени след оповестяването на окончателните заключения.

(36)

На 3 август 2017 г. бе проведено изслушване с иранския производител износител, а именно Mobarakeh Steel Company. Той повдигна въпроса за техническа грешка, допусната при изчислението на неговия дъмпинг. Производителят износител обясни, че някои стойности са били неправилно закръглени, вероятно поради тяхната дължина.

(37)

Комисията анализира този въпрос и стигна до извода, че наистина е била допусната техническа грешка в изчислението на дъмпинга за иранския производител износител и тя трябва да бъде коригирана. Поради това изчислението на дъмпинга и основаните на него изчисления трябваше да бъдат извършени отново и бяха получени следните резултати: преразгледаният дъмпингов марж и ставката на антидъмпинговото мито за Mobarakeh Steel Company възлизат на 17,9 %, а съответната преразгледана МВЦ, коригирана, за да отрази увеличението на цените на суровините, възлиза на 468,49 EUR за тон.

(38)

Всички страни бяха съответно информирани за това преразглеждане с помощта на допълнително оповестяване на окончателните заключения на 4 август 2017 г. и бяха приканени да представят своите коментари.

(39)

Комисията разгледа всички устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни в отговор на оповестяването на окончателните заключения и на допълнителното оповестяване на окончателните заключения, преди да вземе окончателно решение. Тези коментари са представени в настоящия регламент и когато това бе целесъобразно, констатациите бяха съответно изменени.

(40)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се произвеждат чрез горещо валцоване. Това е процес за обработка на метал, при който горещият метал преминава през една или повече двойки горещи валци с цел намаляване на дебелината и постигане на еднаквия ѝ размер, като температурата на метала е над температурата му на рекристализация. Те може да се доставят в различни форми: на рулони (омаслени или не, декапирани (травлени) или не), на метър (лист) или на тесни ленти.

(41)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите (8) плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени суровини, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, превозни средства, съдове под налягане и енергопроводи.

(42)

Комисията изключи инструменталните стомани и бързорежещите стомани от обхвата на продукта на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (9).

(43)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на обхвата на продукта и на сходния продукт по време на това конкретно разследване и за да може обхватът на продукта в рамките на различните процедури по отношение на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани да бъде един и същ, Комисията реши да изключи инструменталните стомани и бързорежещите стомани от обхвата на продукта и на настоящата процедура.

(44)

Заинтересованите страни бяха уведомени посредством информационния документ за тяхното изключване. Комисията не получи коментари по този въпрос.

(45)

Следователно разглежданият продукт (горещовалцовани плоски продукти) се определя като някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

Разглежданият продукт не включва:

Разглежданият продукт понастоящем е класиран в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 10, 7208 53 90, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10, 7225 30 90, ex 7225 40 60, 7225 40 90, ex 7226 19 10, 7226 91 91 и 7226 91 99.

(46)

При разследването се установи, че следните продукти притежават едни и същи основни физически характеристики, както и една и съща основна употреба:

(47)

При липсата на каквито и да било коментари Комисията потвърди, че разглежданият продукт, произвеждан и продаван в засегнатите държави, и този, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза, са сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(48)

Комисията определя в настоящия раздел общата методология, използвана за изчислението на дъмпинга. Където това е необходимо, всички въпроси, отнасящи се до отделни държави или дружества и от значение за изчисленията, са разгледани в точките за отделните държави по-долу.

(49)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на сходния продукт за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител представлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

Нормалната стойност за непредставителните видове (т.е. тези, чиито продажби на вътрешния пазар представляват по-малко от 5 % от експортните продажби за Съюза или които изобщо не се продават на вътрешния пазар) бе изчислена въз основа на производствените разходи по вид на продукта плюс сума за разходите за продажба и общите и административни разходи и за печалбата. За продажбите на вътрешния пазар, осъществени при обичайни търговски условия, е използвана печалбата за всеки вид на продукта за разглежданите видове на продукта. За всички останали сделки, които не са осъществени при обичайни търговски условия, е използвана среднопретеглена печалба.

След това Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете, продавани за износ в Съюза, и провери дали продажбите на вътрешния пазар за всеки оказал съдействие производител износител са представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(50)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажни цени на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(51)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

(52)

В този случай нормалната стойност бе среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период.

(53)

Нормалната стойност бе основана на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период, ако:

(54)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайни търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(55)

Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на всеки оказал съдействие производител износител по време на разследвания период:

(56)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества, действащи като търговци и/или вносители.

(57)

В случаите, когато производителят износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти, включително чрез търговци, експортната цена бе определена въз основа на експортните цени, действително платени или подлежащи на плащане за разглеждания продукт, продаван за износ в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(58)

В случаите, в които производителите износители са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързано дружество, действащо като вносител, експортната цена бе формирана въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В съответствие със същия член експортната цена бе формирана и в случаите, когато разглежданият продукт не е препродаван във вида, в който е внесен. В тези случаи цената бе коригирана, за да се отразят всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително разходите за ПОАР и печалбата.

(59)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(60)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(61)

По време на разследвания период производителите износители от Бразилия са били пет на брой. След подбора на извадката едно дружество износител, Aperam Inox América do Sul S.A., обясни на Комисията, че погрешно е отчело продажби за Африка, които само транзитно са преминали през Съюза, като експортни продажби за Съюза. Следователно по време на разследвания период то не е извършвало износ на разглеждания продукт за Съюза. Дружеството също така обясни, че има общо дялово участие в ArcelorMittal Brasil S.A (AMB). Въз основа на това Комисията реши да третира тези две дружества като свързани дружества.

Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A. („Usiminas“) и Companhia Siderúrgica Nacional (CSN) също имат общо дялово участие. Usiminas заяви, че те следва да се разглеждат като несвързани дружества, тъй като в момента пред бразилския орган за защита на конкуренцията върви процедура за възпрепятстване на CSN да упражнява права във връзка с Usiminas. Комисията провери твърдението и предоставените от Usiminas доказателства и заключи, че дружеството CSN не е било в състояние да упражнява права във връзка с Usiminas. Комисията прие искането и третира двете дружества като несвързани. И двете дружества не изказаха възражение, когато Комисията съобщи своето решение в документа, с който дружествата бяха информирани за неналагането на временни мерки. Решението относно това дали тези две дружества са свързани или не може да се промени при последващи преразглеждания, в случай че бразилският орган за защита на конкуренцията се произнесе в различен смисъл в бъдеще.

(62)

На вътрешния пазар всички производители износители са продавали сходния продукт и пряко, и чрез свързани и несвързани търговци. По-голямата част от продавания сходен продукт е бил допълнително преработван, в резултат на което или е продължил да се счита за сходен продукт, или се е превръщал в друг продукт надолу по веригата.

(63)

Дружеството Usiminas е изнасяло разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти. Другите двама производители износители са изнасяли за Съюза главно непреработени (ненарязани) рулони, които са били препродавани или допълнително обработвани от свързаното дружество в Съюза.

(64)

Нормалната стойност за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1 по-горе.

(65)

За тримата производители износители нормалната стойност бе основана на цената на вътрешния пазар за съответно 14 %, 35 % и 91 % от видовете на продукта, изнасяни за Съюза, които представляват съответно 54 %, 78 % и 99 % от обема на продажбите за износ за Съюза. Нормалната стойност за останалите видове на продукта бе формирана съгласно посоченото в съображения (54) и (55).

(66)

След оповестяването на информационния документ Usiminas заяви, че сумата за ПОАР не е изчислена на ниво франко завода и че някои разходи не са свързани с разглеждания продукт и следователно трябва да бъдат изключени от сумата за ПОАР.

(67)

Комисията прие твърдението и актуализира съответно сумата за ПОАР.

(68)

След оповестяването на информационния документ CSN заяви, че за определянето на сумата за ПОАР следва да се използва последната версия на таблицата за ПОАР, представена по време на контролното посещение. Тази версия би била по-точна, тъй като някои разходи, свързани с износа, са били разпределени само върху експортните продажби, а не върху продажбите на вътрешния пазар.

(69)

Комисията отхвърли това искане, тъй като методът на разпределение, предвиден в последната версия на таблицата за ПОАР, представена от дружеството, не можа да бъде проверен, защото бе представен в края на контролното посещение. Вместо това Комисията изчисли сумата за ПОАР въз основа на предходна версия, представена по време на контролното посещение и която можа да бъде проверена. В тази версия обаче имаше някои грешки, които бяха поправени на ръка от Комисията и оповестени на CSN. CSN не предостави допълнителни коментари по отношение на тази оповестена информация. При изчислението Комисията не разпредели експортните разходи върху продажбите на вътрешния пазар. Използваният от Комисията метод на разпределение не бе оспорен от CSN.

(70)

Експортната цена за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.2.1 по-горе.

(71)

За дружеството Usiminas, което е продавало разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(72)

Другите двама производители износители са продавали разглеждания продукт за Съюза чрез свързани страни. Въпреки това и за тези производители износители експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, тъй като Комисията имаше възможност да провери, че цените между свързаните страни са били при справедливи пазарни условия и са отразявали пазарните цени.

(73)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(74)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 3,4 % и 4,6 % по отношение на нетния оборот), отстъпки, рабати и количества (в диапазона между 0,2 % и 3,5 % по отношение на нетния оборот) и разходи за кредити (в диапазона между 1,8 % и 2,3 % по отношение на нетния оборот).

(75)

Всички производители износители подадоха искане съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за корекция за възстановяване на мита, като заявиха, че съществуването на схема за възстановяване на мита за някои суровини предполага, че всички техни продажби на вътрешния пазар включват косвен данък в сравнение с продажбите за износ.

(76)

Производителите износители не бяха обаче в състояние да докажат, че съществуването на схема за възстановяване на мита само по себе си би засегнало сравнимостта на цените. Освен това по време на контролното посещение производителите износители са потвърдили, че схемата за възстановяване на мита не се отразява върху продажната цена. Поради това искането не можа да бъде прието.

(77)

Дружеството Usiminas се позова на член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент и поиска корекция за нивото на търговия, като заяви, че всички негови продажби на вътрешния пазар са били за крайни ползватели, докато всичките му продажби за износ за Съюза са били за свързани или несвързани търговци.

(78)

Производителят износител обаче не можа да докаже наличието на последователни и отчетливи разлики в цените за различните нива на търговия, било то на неговия вътрешен пазар, или на този за износ. Поради това искането не можа да бъде прието.

(79)

След оповестяването на информационния документ Usiminas заяви, че корекцията на разходите за кредити следва също да бъде приспадната при формирането на нормалната стойност.

(80)

Комисията отхвърли това искане, тъй като корекцията на разходите за кредити представлява корекция на действителните цени, за да отразяват договорения кредитен период независимо от действителната дата на плащането. Тя представлява просто ценова корекция, която не е оправдана при формирането на нормалната стойност.

(81)

За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(82)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения, CSN заяви, че преразгледаните CIF стойности, използвани за изчислението на маржа на занижаване на цените, е следвало да бъдат използвани и при изчислението на дъмпинговия марж. Искането бе прието, а изчислението на дъмпинга бе съответно коригирано.

(83)

Среднопретегленият дъмпингов марж за оказалите съдействие производители, които не са включени в извадката, бе изчислен в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Този марж бе изчислен въз основа на маржовете, установени за тримата включени в извадката производители износители.

(84)

Степента на съдействие в Бразилия е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява почти 100 % от общия бразилски износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж, приложим за всички други дружества, на същото равнище като този, установен за включеното в извадката дружество с най-висок дъмпингов марж, а именно Usiminas.

(85)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

(86)

В Иран има само един производител износител на разглеждания продукт, който оказа пълно съдействие при настоящото разследване. По-голямата част от продажбите му за Съюза са били преки продажби за независими купувачи, но някои са били извършвани чрез свързан търговец, установен в Германия.

(87)

Нормалната стойност за единствения производител износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. В резултат на това нормалната стойност за 61 % от видовете на продукта, представляващи 67 % от обема на износа на производителя износител за Съюза, бе основана на цената на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. За останалите видове на продукта нормалната стойност бе формирана. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

(88)

Производителят износител заяви също така, че при проверката на обичайните търговски условия и формирането на нормалната стойност Комисията е използвала погрешно съотношение на разходите за ПОАР. Действително в резултат на закръгляването е била допусната грешка, която впоследствие бе коригирана. Тази промяна няма отражение върху дъмпинговите маржове, установени в съображение (98).

(89)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент.

(90)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(91)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 3 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 1 %), разходи за кредити (в диапазона между 1 % и 3 %), комисиони (в диапазона между 0,1 % и 2 %), други отстъпки (в диапазона между 0 % и 0,5 %), други фактори (в диапазона между 0 % и 1 %). По силата на член 2, параграф 10, буква и) бе направена корекция и за експортните продажби чрез свързан търговец в Съюза (в диапазона между 2 % и 6 %).

(92)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения жалбоподателят заяви, че тези корекции изглежда са високи и призова Комисията да даде допълнително обяснение за тези корекции. Комисията не може да предостави допълнителни подробности относно тези корекции, без да разкрие поверителна бизнес информация. Всички тези корекции бяха анализирани и проверени от Комисията в съответствие със задължението ѝ съгласно член 9, параграф 6 от основния регламент.

(93)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител заяви, че при формирането на нормалната стойност Комисията не е приспаднала надбавките, свързани с разходите. Това твърдение е фактически неточно, тъй като Комисията е приспаднала тези надбавки. Производителят износител повтори твърдението си в своите коментари във връзка с оповестяването на окончателните заключения. Комисията обясни на производителя износител използваната в тази връзка методология и не получи други коментари.

(94)

При оценката на надбавките Комисията преразгледа доказателствата, свързани с корекцията по схемата за възстановяване на мита. Доказателствата, с които разполагаше Комисията, показаха, че докато производителят износител е получил това, което според него представлява възстановяване на мита, няма доказателства за това, че той изобщо е платил някакво мито, тъй като според информацията, предоставена от производителя износител, всички основни суровини са набавени на вътрешния пазар. Следователно митата не са били дължими „за […] съдържащите се [в продукта] материали“ по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, което е предварително условие за корекцията. Поради това такава корекция не бе направена.

(95)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(96)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител посочи техническа грешка при изчислението на дъмпинга. Комисията отстрани техническата грешка, която се дължи на ненужно закръгляне на няколко дълги стойности, и съответно коригира своето изчисление. С помощта на допълнително оповестяване на окончателните заключения всички заинтересовани страни бяха информирани за тази промяна.

(97)

Степента на съдействие в Иран бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал близо 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(98)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

(99)

В своите коментари по отношение на информационния документ жалбоподателят заяви, че дъмпинговият марж, изчислен въз основа на събраните от него данни, е бил значително по-висок. Заинтересованата страна призова Комисията да представи повече подробности относно начина, по който бе изчислен дъмпинговият марж за Иран.

(100)

Комисията основава изчисленията си на действителни данни от дружеството, които бяха проверени на място. Въпросната заинтересована страна не е имала достъп до тази информация и това донякъде обяснява разминаването. Комисията не може да предостави повече подробности относно изчислението, без да разкрие поверителна бизнес информация.

(101)

В коментарите си по отношение на допълнителното оповестяване на окончателните заключения жалбоподателят поиска още допълнителна информация относно тази техническа грешка, свързана с закръглянето, като заяви, че е малко вероятно намаление на равнището на дъмпинговия марж в размер на 5 процентни пункта да се дължи на грешка при закръглянето.

(102)

Комисията не може да оповести подробното изчисление на дъмпинга на други, освен на заинтересованата страна, тъй като това ще разкрие поверителна бизнес информация. Както бе обяснено в съображение (96) по-горе, грешката се отнася до ненужно закръгляне на някои дълги стойности с над 13 знака (например 112 769 871 468,69 по погрешка е било закръглено на 1,13). Тези дълги стойности се отнасят до най-важните експортни сделки, преобразувани в местна иранска валута за изчислението на дъмпинга, откъдето идва и намалението на равнището на дъмпинговия марж в размер на 5,1 процентни пункта.

(103)

В Русия има трима производители износители на разглеждания продукт, които оказаха пълно съдействие при настоящото разследване. Те представляват почти целият внос на разглеждания продукт от Русия в Съюза по време на разследвания период.

(104)

Нормалната стойност за тримата производители износители бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1 по-горе. В резултат на това нормалната стойност за по-голямата част от видовете на продукта, изнасяни за Съюза от тримата производители износители, бе определена въз основа на цената на вътрешния пазар (76 %, представляващи 98,9 % от изнесените количества, 49 %, представляващи 86,7 % от изнесените количества, и 73 %, представляващи 96,6 % от изнесените количества).

(105)

За останалите видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, описана по-горе в съображения (54) и (55), тъй като не е имало продажби на вътрешния пазар или тяхното количество е било твърде малко, за да се счита за представително (по-малко от 75 МТ от вид на продукта).

(106)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно, чрез свързани вносители в Съюза, или чрез свързани търговци/вносители, установени в Швейцария. Свързаните дружества в Швейцария са купували разглеждания продукт от производителите износители и са го продавали на Съюза и за други държави.

(107)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2 по-горе.

(108)

След оповестяването на информационния документ дружеството Severstal оспори приложимостта на корекциите, направени във връзка с ПОАР и печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, по отношение на продажбите, извършени чрез свързания с него швейцарски търговец/вносител SSE.

(109)

Според дружеството корекциите са подходящи единствено когато се прилагат на основата на конкретни сделки, когато условията на продажба изискват даден продукт да бъде доставен след митническото оформяне, т.е. при сделки, при които свързаната страна действа като вносител. За по-голямата част от продажбите чрез свързан търговец/вносител в Швейцария обаче условията на доставка не налагат на търговеца/вносителя от Швейцария да извърши митническо оформяне. В същото време Severstal заяви, че свързаният с него търговец/вносител, установен в Швейцария, следва да се счита за част от експортната мрежа на производителя, а не за вносител.

(110)

Комисията отхвърли това твърдение. При разследването бе установено, че дружеството SSE е изпълнявало функции по внос за продажбите на разглеждания продукт по време на разследвания период. Различните кодове Инкотермс (CIF, FOB, CFR, DAP или CIF) не променят факта, че дружеството SSE е действало като свързан вносител за пазара на Съюза. С оглед на факта, че търговецът/вносителят е свързан с производителя износител, член 2, параграф 9 от основния регламент предполага, че данните, получени от такъв търговец/вносител, са ненадеждни и поради това корекцията е оправдана.

(111)

Освен това Комисията констатира, че дружеството SSE не би могло да се счита за част от експортната мрежа на производителя. Не съществува никакво изключително взаимоотношение между дружеството майка и дъщерното дружество в Швейцария по отношение на продажбите за ЕС. Разследването установи, че в рамките на групата е имало и други отдели по продажби, които са се занимавали с износ за ЕС. По-конкретно дружеството майка в Русия е поддържало три различни канала за износ на разглеждания продукт за ЕС, а именно директни продажби, продажби чрез свързан център за производство, обработка и търговия със стомана в Латвия и продажби чрез свързания с него търговец/вносител в Швейцария.

(112)

Поради това Комисията стигна до заключението, че корекциите за ПОАР и печалбата за всички видове сделки за продажби чрез свързания швейцарски търговец/вносител следва да бъдат приложени в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(113)

След оповестяването Severstal отново изрази категоричното си несъгласие по отношение на прилагането от страна на Комисията на член 2, параграф 9 от основния регламент. Освен това той заяви, че е бил обект на различно третиране от страна на Комисията в сравнение с други производители износители по отношение на свързаните вносители/търговци на територията на Съюза или извън нея.

(114)

Комисията потвърди подхода си, че свързани търговци/вносители могат да се третират съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, когато те изпълняват функции по внос, дори ако са установени извън Съюза. Както е посочено в съображение (110), такъв бе случаят със SSE, докато свързаните търговци/вносители на други производители износители са се намирали в различно положение в зависимост от различните функции на всяко дружество.

(115)

Освен това Severstal оспори преценката на Комисията, че SSE не може да се счита за част от неговата експортна мрежа. Според Комисията обаче приведените от Severstal съображения, а именно, че SSE се намира под пълния контрол на дружеството майка и че печалбите и загубите се разпределят върху дружеството майка не бяха с по-голяма тежест от факторите, посочени в съображение (111), които свидетелстват за обратното. Поради това SSE не може да се разглежда като вътрешен експортен отдел на Severstal.

(116)

След оповестяването на информационния документ производителят износител NLMK също оспори приложимостта на корекциите, направени във връзка с ПОАР и печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, по отношение на продажбите, извършени чрез свързаното с него швейцарско дъщерно дружество Novex.

(117)

Той заяви, че дружеството Novex не е действало като свързан вносител, тъй като то не е внасяло разглеждания продукт в Съюза. Дотолкова, доколкото прилагането на член 2, параграф 9 предполага, че дадено свързано дружество трябва да действа като вносител, това означава, че по отношение на експортната цена на Novex не би могла да се приложи корекция въз основа на член 2, параграф 9.

(118)

В подкрепа на това твърдение NLMK заяви, че продава за износ продукти от желязо и стомана основно посредством двама свързани търговци, а именно Novex в Швейцария и Novexco (Cyprus) Limited в Кипър. Novex отговаря за продажбите за износ за Съюза, а Novexco продава за останалата част от света. Тези дружества действат като отдели по експортните продажби на NLMK и в рамките на NLMK Group няма друга длъжност или отдел, които да се занимават с експортни продажби. NLMK не осъществява пряк износ на продукти от желязо и стомана.

(119)

Novex и Novexco са 100 % дъщерни дружества на NLMK, на които дружеството е възложило дейността по експортните продажби не само на разглеждания продукт, а на цялото си продуктово портфолио. Тези две свързани дружества действат под икономическия контрол на NLMK както с оглед на капиталовата структура на групата, така и от икономическа гледна точка. Важно е да се отбележи, че Novex и Novexco търгуват само продукти, доставяни от свързаните с тях дружества в рамките на NLMK Group. Следователно те не извършват автономна икономическа дейност, която може да бъде извършвана самостоятелно извън рамките на NLMK group.

(120)

Въпреки че всички експортни продажби на NLMK на продукти от желязо и стомана са извършени чрез Novex и Novexco, тези свързани дружества обикновено не действат като вносители на тези продукти в ЕС или другаде, с изключение на продуктите от електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура, която се продава при условия DDP (доставено мито платено). Всички останали експортни продажби, извършвани от Novex и Novexco, се основават на условия на доставка, които не предполагат те да действат като вносители по отношение на съответните изделия от желязо и стомана.

(121)

Поради това NLMK счете, че дружеството Novex не би могло да се квалифицира като „вносител“ на съответните продукти, тъй като то не е извършвало митническото оформяне на стоките или други задължения, изпълнявани от един вносител.

(122)

Освен това NLMK заяви, че персоналът на Novex участва в комитета по стратегическо планиране на продажбите на NLMK Group и допринася с познанията си за експортните пазари за планирането на продажбите и ценообразуването на групата. По този начин NLMK не само е напълно наясно с цените на Novex за първия несвързан клиент, а тази цена е определена съвместно от служителите на NLMK и Novex. В същото време основните клиенти в сектора на разглеждания продукт, поне в случая на износа на NLMK за Съюза, са търговски дружества, които предпочитат сами да извършват митническото оформяне на продуктите, за да оптимизират разходите. Освен това закупуването на разглеждания продукт на цени франко борд (FOB), на цени на пристанището на износ или на цени CIF на границата на Съюза дава възможност на търговските дружества да продават в кратък срок продуктите за различни местоназначения, които предлагат най-добри цени и които може да не са непременно в Съюза. Митническото оформяне на продукта от доставчика в Съюза следователно е от ограничена полза за търговците.

(123)

В обобщение NLMK заяви, че електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура се доставя предимно директно на преработвателите, докато останалите продукти от желязо и стомана се доставят основно на несвързани търговци в Съюза. Разликата във видовете, продавани на различните клиенти, води до разлика по отношение на договорените кодове Инкотермс и на ролята, изпълнявана от Novex и Novexco. С оглед на това според NLMK ситуацията, наблюдавана в случая с вноса на електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура, не е представителна за действителната роля на Novex по отношение на разглеждания продукт или други продукти от желязо и стомана. NLMK заключи, че Novex следва да се разглежда като вътрешен отдел по продажбите на NLMK.

(124)

Комисията припомни, че при оценката на това дали даден производител и свързан търговец следва да се третират като единен стопански субект, а свързаният търговец като вътрешен отдел по продажбите на производителя, трябва да се вземат предвид общите функции на свързания търговец и, следователно, трябва да се вземат предвид и дейностите, свързани с продукти, различни от разглеждания продукт (10).

(125)

Въпреки че разследването потвърди, че Novex не е изпълнявало функции по внос за разглеждания продукт през разследвания период, по отношение на квалифицирането на дружеството за целите на настоящия случай следва да се отбележи следното. Novex е установено като търговско дружество по силата на швейцарското законодателство (11). Според неговия устав предметът на дейността му се състои в закупуване, продаване, разпространение и търговия с продукти и суровини от стомана в Швейцария и чужбина. Няма официално ограничение по отношение на доставчиците на продуктите, предназначени за търговия. Освен това NLMK и Novex са подписали всеобхватни рамкови договори, които уреждат продажбите и покупките между страните. Така например в тези договори са предвидени подробни процедури за подаване на искове в случай на стоки, които не отговарят на условията, санкции в случай на забавяне на плащания или доставки на стоки, както и арбитраж от трета страна в случай на спорове. Освен това Комисията отбеляза, че основната дейност на Novex според неговите финансови отчети за 2015 г. се е състояла основно в търговията със стомана, в това число и всички лихвоносни дейности, и че значителна част от покупките на стомана са от дружества в рамките на NLMK Group.

(126)

Освен това в писмото си от 7 юни 2017 г. самото дружество NLMK призна, че за продуктите от електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура Novex действа като свързан вносител, факт, който подкрепя заключението, че Novex не действа като вътрешен отдел по продажбите на NLMK.

(127)

Поради тези причини Комисията стигна до заключението, че връзката на Novex с NLMK не е връзка на интегриран и вътрешен отдел по продажбите, която би могла да направи от двата правни субекта единен стопански субект, а се счита за равностойна на тази на агент, работещ на базата на комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

(128)

След оповестяването на окончателните заключения NLMK отново заяви, че то и свързания с него търговец Novex представляват единен стопански субект. То счита, че Комисията не е взела предвид икономическата действителност на отношенията между двата субекта. По-специално той отправи критики към Комисията, като заяви, че нейният подход по отношение на Novex е бил формален и теоретичен. Novex не е регистрирано като търговско дружество и липсата на официално ограничение е без значение, тъй като в действителност то не се е снабдявало от други източници. Освен това дори и при наличие на договор между NLMK и Novex между двата субекта би имало действителна солидарност. Заявено бе, че резултатите на Novex са били напълно консолидирани в отчетите на групата.

(129)

Комисията отхвърли тези твърдения. Съществуването на рамков договор между Novex и NLMK, който управлява продажбата и покупката между тях, не може да не бъде взето предвид като нещо формално или теоретично при оценката на отношенията между двете дружества. Напротив, то показва, че двата субекта имат различни функции и че между тях липсва връзка на подчиненост. Освен това не е обичайно за вътрешен отдел по продажбите да извършва функции по внос, нещо, което Novex е правило за поне един продукт от стомана (електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура). На последно място, Novex е можело по всяко едно време да реши да закупи горещовалцовани плоски продукти от други източници, нещо, което интегриран отдел по експортните продажби не би направил. Съответно Комисията поддържа позицията си, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е обоснована.

(130)

След оповестяването на окончателните заключения и MMK за първи път оспори прилагането на член 2, параграф 9 от основния регламент по отношение на свързания с него търговец MMK Trade Steel AG. То повтори правните становища на Severstal и заяви, че пълен контрол от страна на дружеството майка и разпределяне на печалбите и загубите върху руското дружество майка показват, че MMK Trade Steel AG е било част от единна експортна мрежа.

(131)

Комисията потвърди правното си становище, че свързани търговци/вносители могат да се третират съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, когато те изпълняват функции по внос, дори ако са установени извън Съюза. MMK Trade Steel AG попада в тази категория, както това вече бе констатирано по време на разследването по отношение на студеновалцованите плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република (12).

(132)

От това следва, че Комисията не може да приеме твърдението, че MMK и MMK Trade Steel AG образуват единен стопански субект. Във всеки случай MMK е управлявал и собствен експортен отдел в Русия и е продавал част от своята стомана пряко за Европа. Поради това MMK Trade Steel AG не може да се разглежда като вътрешен експортен отдел на ММК.

(133)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(134)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции във връзка с физическите характеристики (в диапазона между 0 % и 2 %), за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 8 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 1 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 2 %), комисиони (в диапазона между 0 % и – 4 %), други фактори (в диапазона между 0 % и 1 %).

(135)

След оповестяването на информационния документ Severstal заяви, че някои корекции за ПОАР са били приложени неправилно, по-специално тези по отношение на финансовите приходи и транспортните разходи.

(136)

Според дружеството при определянето на процента на ПОАР е трябвало да бъдат взети предвид финансовите приходи. Освен това тези приходи за свързаното дъщерно дружество в Швейцария са представлявали в същото време разходи за Severstal, както се вижда от таблицата за G-PL в неговия отговор на въпросника, които на свой ред са били взети предвид при определянето на това дали продажбите на вътрешния пазар са били извършени при обичайни търговски условия.

(137)

Комисията отхвърли това твърдение. Severstal произвежда и продава широка гама от продукти и не бе в състояние да докаже, че въпросните финансови приходи, които представляват общ заем от швейцарското дъщерно дружество за дружеството майка, са били свързани с разглеждания продукт.

(138)

След оповестяването на окончателните заключения Severstal повтори твърдението си и заяви, че посочените по-горе финансови приходи представляват „лихви по заеми, отпуснати за финансиране на продукти с дълъг производствен цикъл на Severstal, сред които е и разглежданият продукт“. Освен това то поиска съответната сума да бъде разпределена единствено за разглеждания продукт. Това искане обаче не можа да бъде прието от Комисията, тъй като няма достатъчно информация защо общ заем за „продукти с дълъг производствен цикъл“ също е свързан с разглеждания продукт.

(139)

По отношение на корекцията за транспортните разходи Severstal заяви, че Комисията е приспаднала грешна сума за транспортни разходи като част от ПОАР.

(140)

Комисията прие твърдението на Severstal по отношение на транспортните разходи и за изчисленията си използва данните за действителните транспортни разходи, предоставени от дружеството. За да се избегне двойното отчитане, те бяха определени на нула, тъй като вече бяха взети предвид при изчисляването на надбавките.

(141)

За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(142)

Степента на съдействие в Русия е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява почти 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Поради това Комисията реши да определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж, приложим за всички други дружества, на същото равнище като това, установено за дружеството с най-висок дъмпингов марж, а именно групата Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron & Steel Works (PJSC MMK).

(143)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

(144)

В Сърбия има само един производител износител на разглеждания продукт, който оказа пълно съдействие при настоящото разследване. По-голямата част от продажбите му за Съюза са били преки продажби за независими купувачи, но някои са били извършвани чрез свързан вносител, установен в Словакия.

(145)

Нормалната стойност за единствения производител износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. В резултат на това нормалната стойност за 23 % от видовете на продукта, представляващи 71 % от обема на износа на производителя износител за Съюза, бе основана на цената на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. В случаите, в които общият обем на продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период е представлявал по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравним вид на продукта за Съюза, нормалната стойност за този вид на продукта бе формирана на базата на ПОАР и печалбата за този вид на продукта, а не на среднопретеглените ПОАР и печалба. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

(146)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент. По отношение на продажбите чрез свързания вносител експортната цена бе формирана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент.

(147)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(148)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 5 % и 9 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 1,5 %), банкови такси (в диапазона между 0 % и 1 %), комисиони (в диапазона между 0,5 % и 2 %).

(149)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(150)

Степента на съдействие в Сърбия бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал близо 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(151)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

(152)

В Украйна има една група от трима свързани производители износители на разглеждания продукт (наричани заедно в настоящия раздел „производителят износител“), която оказа пълно съдействие на настоящото разследване. Два от производствените обекта се намират в Мариупол в Донецка област, която по време на разследването е била зона на конфликт. По искане на производителя износител Комисията реши да изключи от изчисленията един от тези обекти, чийто износ за Съюза е бил незначителен.

(153)

В своите коментари по отношение на информационния документ жалбоподателят поиска Комисията да обясни решението си да изключи едно украинско дружество от изчисленията на дъмпинговия марж.

(154)

Комисията изключи дружеството, тъй като незначителният дял на продажбите му спрямо продажбите на групата не би оказал въздействие върху дъмпинговия марж. Освен това заради военните действия в района, проверката на съответните данни бе невъзможна. Комисията счете, че тази ситуация представлява форсмажорни обстоятелства.

(155)

На вътрешния пазар производителят износител е продавал сходния продукт и пряко, и чрез свързан търговец.

(156)

Всички продажби на производителя износител за Съюза са били извършени чрез свързан търговец в Швейцария. Търговецът е продавал разглеждания продукт както на свързани, така и на несвързани вносители в Съюза.

(157)

Нормалната стойност за производителя износител бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.1. по-горе. Нормалната стойност за един от производствените обекти бе основана изключително на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. Нормалната стойност за другия производствен обект бе основана отчасти на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия (за 38 % от видовете на продукта, представляващи 12 % от общия обем на износа за Съюза от този обект), и отчасти бе формирана. В случаите, в които общият обем на продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период е представлявал по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравним вид на продукта за Съюза, нормалната стойност за този вид на продукта бе формирана на базата на ПОАР и печалбата за този вид на продукта, а не на среднопретеглените ПОАР и печалба. В случаите обаче, в които среднопретеглената цена на даден вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе формирана в съответствие с методологията, изложена в съображение (55) по-горе.

(158)

Производителят износител поиска корекция за разходите за производство на един от производствените обекти, разположени в зоната на конфликт, а именно Ilyich Iron and Steel Works of Mariupol („Ilyich“), поради извънредните производствени разходи, причинени пряко или косвено от военните операции в региона. Производителят износител предложи нивото на корекцията да се определи чрез сравнение на промените на разходите за единица продукция в Ilyich с промените на разходите за единица продукция в производствения обект, незасегнат от конфликта, а именно Integrated Iron and Steel Works Zaporizhstal („Zaporizhstal“). За да уточни какво има предвид под „разходи за единица продукция“, производителят износител раздели разходите за всички продадени стоки на обема на горещовалцованите продукти от стомана, произведени през съответната календарна година. Производителят износител направи тези изчисления за периода от 2013 г. (периода преди конфликта) до 2015 г. и на тази основа предложи разходите на Ilyich да се коригират надолу с определен процент.

(159)

След като проучи внимателно предложения метод за количествено изразяване на корекцията, Комисията счете, че той е неподходящ. На първо място, разходите, определени като „разходи за единица продукция“ всъщност не са били разходите за единица продукция на горещовалцовани плоски продукт от стомана, тъй като са включвали разходите за всички продадени стоки, т.е. разходите и за други стоки. Тези други стоки представляват значителна част от производството на Zaporizhstal и дори още по-голяма част от производството на Ilyich. Методът за количествено изразяване на корекцията пренебрегва изцяло промените в количествата и разходите за другите продукти, които не са били постоянна величина през целия период, предложен в метода на производителя износител. Действително, в своите коментари производителят износител е посочил, че между 2012 и 2016 г. Ilyich значително е увеличил производството на някои от другите продукти. Методът за количествено изразяване на корекцията отдаде увеличението на разходите на спада в количеството на произведените горещовалцовани плоски продукти от стомана, с което се е повишила допълнително, вероятно значително, стойността на т.нар. от тях разходи за единица продукция. На второ място, дори ако предложените от производителя износител разходи бяха действителните производствени разходи за горещовалцовани плоски продукти от стомана, при тях произведеното количество се сравнява със себестойността на продажбите, което изключва промените в складовите наличности. Производителят износител е следвало да сравни или произведеното количество с производствените разходи, или продаденото количество със себестойността на продажбите. На трето място, методът за количествено изразяване на корекцията прави сравнение на тенденциите до 2015 календарна година и предлага резултатът от това изчисление — а именно намалението, да се приложи по отношение на данните за разследвания период (от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г.). Това е неправилно, тъй като методът е трябвало да проследи тенденциите до разследвания период.

(160)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител не е отстранил пропуските в метода за количествено изразяване на корекцията, разгледан по-горе. Вместо това той е сравнил производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период, като е заявил, че резултатът от това изчисление е сходен с резултата, получен чрез метода за количествено изразяване на корекцията. Производителят износител обаче не е взел предвид обстоятелството, че самата причина за използване на метода за количествено изразяване на корекцията е, че разходите на двата производствени обекта за дадена година не могат просто да се сравнят помежду си, тъй като са били различни още преди конфликта. Действително, според данните, използвани за метода на количествено изразяване, през 2013 г. „разходите за единица продукция“ на Ilyich са били много по-високи от „разходите за единица продукция“ на Zaporizhstal. Тази разлика, изразена като съотношение, е по-голяма от разликата в производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период, която производителят износител поиска да използва в подкрепа на метода.

(161)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че Комисията не е провела с него конструктивен диалог, като поиска или уточни допълнителната информация, от която вероятно е имала нужда за правилна оценка на искането. Според него единственият момент, в който Комисията е посочила информацията и методологията, от които има нужда, за да оцени искането, е бил при оповестяването на окончателните заключения на 17 юли 2017 г.

(162)

Комисията отбеляза, че това твърдение е фактически невярно. Подробно обяснение на пропуските на предложения метод за корекция бе изпратено на производителя износител на 4 април 2017 г. в приложение 4 към информационния документ. Причината за включването на това подробно описание бе да се даде възможност и достатъчно време на производителя износител да отстрани тези пропуски. Както бе посочено в съображение (160) по-горе, производителят износител не е направил това.

(163)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че стоките, различни от горещовалцовани продукти от стомана, посочени в съображение (159) по-горе, не са представлявали значителна част от производството на Zaporizhstal и Ilyich. В подкрепа на това твърдение производителят износител се позова на данните, предоставени на Комисията на 16 февруари 2017 г., относно производствените количества в Ilyich.

(164)

По този въпрос Комисията отбеляза, че данните, на които се позовава производителят износител, са били предоставени след като контролните посещения вече са били проведени и следователно не е могло да бъдат проверени. Освен това данните отразяват произведеното количество в тонове, а не разходите или стойността. Произведеното количество не отразява производствените разходи, особено като се има предвид, че останалите продукти са с по-висока добавена стойност, като например студеновалцованата и поцинкованата стомана. Що се отнася до данните, използвани от Комисията за нейните твърдения, в отговора си на антидъмпинговия въпросник производителят износител е предоставил данни за оборота, реализиран от цялото предприятие, оборота, реализиран от съответното разделение на предприятието, и оборота, реализиран от разглеждания продукт. Тези данни за оборота бяха проверени от Комисията по време на посещението и бяха използвани като заместител на данните за разходите, които показват, че негорещовалцованите продукти от стомана представляват значителна част от производството на Ilyich.

(165)

В допълнителни коментари относно оповестяването на окончателните заключения този производител износител изрази несъгласие със забележката на Комисията в съображение (159) above по отношение на повишаването на производството на негорещовалцовани продукти от стомана, което неправомерно е завишило „разходите за единица продукция“, използвани в метода. Производителят износител заяви, че общото увеличение на общите разходи за стоките, продадени от Ilyich, противоречи на логиката на Комисията, че увеличение на производството на други продукти може да завиши „разходите за единица продукция“, изчислени за горещовалцовани продукти от стомана.

(166)

Комисията не се съгласи с този коментар. Както бе посочено по-горе, производителят износител определи „разходите за единица продукция“, като раздели цялата сума на разходите за продадените стоки (включително тези за негорещовалцовани продукти от стомана) на количеството на горещовалцованите продукти от стомана, произведени от завода по време на съответните периоди. Както самият производител износител призна, по време на периода, който бе взет предвид при този метод, количеството на някои негорещовалцовани продукти от стомана значително се е увеличило. Полученото увеличение на производствените разходи за тези продукти бе приписано на метода, предложен от производителя износител за горещовалцованите продукти от стомана, като по този начин са били завишени „разходите за единица продукция“ (т.е. увеличението на „разходите за единица продукция“ за целия съответен период е било допълнително подсилено), въз основа на което производителят износител предложи разходите на Ilyich да бъдат коригирани. Това важи независимо от това дали общата себестойност на стоките, продавани от предприятието, е нараснала, намаляла или останала непроменена.

(167)

По отношение на коментара на Комисията в съображение (159), че методът е трябвало да проследи тенденциите до разследвания период, производителят износител изтъкна в коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения, че не е бил в състояние да предостави данните за разследвания период, които да бъдат използвани при метода, тъй като одитираният отчет за 2016 г. не е бил наличен до неотдавна.

(168)

По този въпрос Комисията отбеляза, че производителят износител е бил в състояние да представи значително количество данни за разследвания период с цел попълване на антидъмпинговия въпросник. Поради това не е ясно защо не е бил в състояние да представи данни за разследвания период с цел обосновка на предложения метод. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че, както е посочено в съображение (162) above, производителят износител е имал възможност и време да направи това.

(169)

На последно място, в коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител подчерта факта, че разликата в производствените разходи за всеки вид на продукта по време на разследвания период между двата производствени обекта, разгледана в съображение (160) above, е в подкрепа на метода за корекция, тъй като разликата е сходна с тази, получена по този метод.

(170)

Комисията не се съгласи с този коментар. В коментарите си производителят износител не е отчел факта, че според данните, използвани за метода за количествено изразяване, „разходите за единица продукция“ на Ilyich през 2013 г. (т.е. при нормални условия, преди настъпването на конфликта) са били много по-високи, отколкото тези на Zaporizhstal. Тази разлика, изразена като съотношение, е по-голяма от разликата в производствените разходи по вид на продукта между двата производствени обекта по време на разследвания период. Това означава, че или разликата в разходите за единица продукция на Ilyich и Zaporizhstal е намаляла между 2013 г. и разследвания период (т.е. че разходите за единица продукция на Ilyich относително са намалели и са се доближили до разходите за единица продукция на Zaporizhstal), или че „разходите за единица продукция“, използвани при този метод, са напълно ненадеждни. Както е обяснено в съображение (159) по-горе, поне последното предположение е вярно, тъй като „разходите за единица продукция“, използвани при този метод, са изкривени в резултат на включването на себестойността на продажбите на други продукти, които са се променяли по различен начин в двата обекта през съответния период. От това следва, че разликата в производствените разходи за всеки вид на продукта по време на разследвания период не подкрепя точността на метода, предложен от производителя износител.

(171)

Поради причините, изложени по-горе, това твърдение бе отхвърлено.

(172)

Zaporizhstal отчете във финансовите си отчети значителни загуби вследствие на валутните разлики, възникнали от преизчисляване на сделките, които не са деноминирани в украински гривни. Производителят износител изтъкна, че тези разходи не са направени при обичайни търговски условия и следва да бъдат установени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент и ограничени до равнище, което представлява нормалните условия за извършване на дейност от дружеството.

(173)

Комисията не се съгласи с този довод. Тези загуби са надлежно записани в отчетите на дружеството и са понесени по време на разследвания период. Поради това Комисията отхвърли това твърдение, като счете тези разходи за част от свързаните с дейността на дружеството ПОАР и ги включи в изчислението на нормалната стойност.

(174)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител призна, че финансовите разходи, използвани при изчислението на ПОАР на Zaporizhstal, са надлежно записани в отчетите на дружеството и са понесени по време на разследвания период. Производителят износител повтори твърдението си, че въпросните ПОАР е трябвало да се основат на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, тъй като някои от финансовите разходи не са били свързани с производството и/или продажбата на продуктите. В подкрепа на това твърдение производителят износител представи нов набор от данни доста след контролното посещение и след първоначалното искане. И на последно място, производителят износител посочи няколко разпоредби в основния регламент, които уреждат формирането на ПОАР и изискват то да бъде „разумно“.

(175)

Комисията не се съгласи с този анализ. В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент ПОАР се основат на действителните данни за производството и продажбите. Само когато тези размери не могат да бъдат определени, може да се задейства член 2, параграф 6, буква в). Както признава и самият производител износител, действителните данни за ПОАР фигурират в отчетите му и включват и въпросните финансови разходи. Аргументът, че някои финансови разходи не са свързани с производството и/или продажбата на продукти трябва да бъде отхвърлен. На първо място, данните, представени от производителя износител в подкрепа на това твърдение, не можаха да бъде проверени на този етап от разследването. Производителят износител е бил известен предварително и е разполагал с достатъчно време да предостави тази информация по време на контролните посещения, но не се е възползвал от тази възможност. На второ място, Zaporizhstal се е занимавал единствено с производството и продажбата на своите продукти и производителят износител не е представил доказателства в подкрепа на обратното твърдение. Припомнянето на изискването, че формирането на ПОАР трябва да бъде разумно, е несъстоятелно, тъй като Комисията не е формирала въпросните ПОАР, а ги е определила в съответствие с изискванията на член 2, параграф 6 от основния регламент. По тази причина искането бе отхвърлено.

(176)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че разглежданите разходи са свързани с цялостната икономическа дейност на завода, а не с дейността по производството и продажбите на разглеждания продукт. Той заяви също така, че Комисията не е обърнала внимание на доказателствата в подкрепа на искането му за изключване на тези разходи. След това производителят износител изтъкна, че Комисията е пренебрегнала и самия факт, че изобщо са представени доказателства в подкрепа на искането, като заяви, че не са били представени доказателства, които да опровергаят твърдението, че Zaporizhstal е извършвало дейности, свързани единствено с производството и продажбата на собствените си продукти. На последно място, що се отнася до коментара на Комисията относно новия набор от данни, представени в подкрепа на изключването на някои от финансовите разходи, производителят износител заяви, че това твърдение е направено в отговор на антидъмпинговия въпросник и съответните данни се намират в одитирания отчет, представен заедно с този отговор.

(177)

В отговор на посоченото по-горе Комисията отбеляза, че производителят износител е отправил две искания, свързани с това твърдение. Първото искане, направено в отговор на антидъмпинговия въпросник и после обосновано в съобщението му от 5 януари 2017 г., бе да се коригират финансовите разходи на Zaporizhstal до историческото равнище при нормални условия за извършване на дейност. Второто искане, направено за първи път в коментарите по отношение на информационния документ от 2 май 2017 г., след проверките на Zaporizhstal, бе да се коригират ПОАР, като се изключат разходите, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт.

(178)

Както бе обяснено в съображение (175) по-горе, Комисията няма възможност да коригира финансовите разходи на Zaporizhstal до историческо равнище при нормални условия за извършване на дейност, тъй като в съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент ПОАР се основават на действителните данни за производството и продажбите. Тези данни бяха на разположение на Комисията и бяха използвани в съответните изчисления. В коментарите по отношение на оповестяването на окончателните заключения, предоставени от производителя износител, не бяха приведени нови аргументи в тази връзка, поради което допълнително обяснение не е необходимо.

(179)

По отношение на второто искане, а именно нормалната стойност на Zaporizhstal да се коригира, като се изключат разходите, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, Комисията отбеляза, че от коментарите по отношение на информационния документ не е ясно, че тези разходи не са свързани пряко или непряко с производството и/или продажбата на разглеждания продукт. Както бе посочено по-горе, според информацията, с която разполага Комисията, дейностите на Zaporizhstal са ограничени до производството и продажбата на неговия продукт. Следователно финансовите му разходи по един или друг начин биха били свързани с тези дейности. Действително, аспектите, посочени от производителя износител в коментарите му по отношение на информационния документ, като несвързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, включват свързани с паричния поток инвестиции, заеми за дъщерни дружества, произвеждащи суровини, или задължения, произтичащи от доходите на наети лица. Тези разходи изглеждат поне косвено свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт.

(180)

Допълнителна проверка на този въпрос бе невъзможна, тъй като това искане бе отправено едва на 2 май 2017 г., тоест доста след приключване на контролното посещение (проведено на 24 ноември 2016 г.). В съобщението от 5 януари 2017 г., което също бе представено след приключване на съответното контролно посещение, производителят износител заяви, че някои от финансовите разходи, свързани със заемите, са били направени с обща цел и не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт. Към този момент не бяха предоставени допълнителни подробности по този въпрос, тъй като производителят износител не поиска изключването на тези заеми, но повтори искането си за коригиране на финансовите разходи на Zaporizhstal до историческото равнище при нормални условия за извършване на дейност.

(181)

В своите коментари по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви по този въпрос, че по време на контролното посещение на Zaporizhstal Комисията е разполагала с „пълна и изчерпателна версия на одитните доклади, в които ясно се повдига въпросът за допълнителните финансови разходи на предприятието, които не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт“. След това производителят износител заяви, че Комисията е могла да използва тази възможност, за да провери и, при необходимост, да поиска допълнителни разяснения относно доказателствата, представени от Zaporizhstal.

(182)

На първо място, Комисията отбеляза, че, както се посочва от производителя износител, пълните годишни отчети на Zaporizhstal не са били предоставени до контролното посещение, въпреки че са били поискани в антидъмпинговия въпросник. Комисията допълни, че, както бе съобщено на производителя износител в писмото от 27 октомври 2016 г., предхождащо контролното посещение, целта на посещението е била да се провери информацията във въпросниците чрез сверяване на данните, вписани в тях, с документите използвани за източници, счетоводната документация по отношение на разходите и финансите и одитираните финансови отчети. Въпросът, свързан с това, че някои от финансовите разходи на Zaporizhstal, за които се твърди, че не са свързани с производството и/или продажбата на разглеждания продукт, бе повдигнат едва на 2 май 2017 г. и бе само бегло споменат в съобщението от 5 януари 2017 г., но и двете са настъпили след приключване на контролните посещения в помещенията на Zaporizhstal. Поради това разглеждането на въпроса и проверката на тези разходи не са били и не биха могли да бъдат част от работната програма на Комисията по време на това посещение. В подкрепа на това се посочва, че въпросът с финансовите разходи, които не са свързани с производството или продажбата, бе повдигнат само защото те бяха отразени в одитираните отчети, независимо от целта на контролното посещение и ролята на Комисията в него, както бе съобщено на производителя износител в писмото, предхождащо контролното посещение. С оглед на това, както и на факта, че пълните одитирани отчети са били предоставени едва по време на контролното посещение и, както бе посочено по-горе, повече от ясно е, че съответните разходи не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, тази част от искането трябва да бъде отхвърлена.

(183)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

(184)

Експортната цена бе определена в съответствие с общата методология, посочена в точка 3.1.2. по-горе, и по-специално в член 2, параграф 8 от основния регламент. По отношение на продажбите чрез свързаните вносители експортната цена бе формирана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент.

(185)

Производителят износител заяви, че швейцарският търговец Metinvest International SA („MISA“) е действал само като отдел по експортните продажби на производствените обекти, тъй като не е извършвал митническо оформяне на стоките, доставени в Съюза. Освен това производителят износител добави, че не бива да се прави приспадане за ПОАР и печалбата (или номинална комисиона) на търговеца, тъй като член 2, параграф 9 от основния регламент не е приложим към настоящия случай, предвид факта, че търговецът не е установен на територията на Съюза.

(186)

По отношение на експортните продажби за независими купувачи, осъществени чрез швейцарския търговец, Комисията не формира експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. При все това, дори отговорността за митническото оформяне на стоките да е на купувача, това не променя факта, че продажбите се извършват от свързания търговец, който поема ПОАР и който обикновено се стреми да реализира печалба от предоставените услуги. Следователно, както е посочено в съображение (194), Комисията счита, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е основателна.

(187)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител заяви, че MISA не е ориентиран към печалбата търговец, а свързано дружество, на което са поверени задължения, които обикновено са от отговорността на вътрешен отдел по експортните продажби.

(188)

Въз основа на доказателствата, с които разполага, Комисията не се съгласи с това твърдение. MISA е ориентирано към печалбата дружество, което описва себе си като дружество, насочено към намиране на точния баланс между рентабилност, удовлетвореност на клиентите и управление на риска. Дейностите на MISA не са ограничени до продажбата на продуктите на Metinvest Group. Собствениците на MISA и на производствените обекти са различни. На последно място, MISA подписва подробни договори за покупка и продажба с производствените обекти. Тези споразумения съдържат наказателни клаузи за неизпълнение или за постигане на недостатъчно добри резултати при изпълнението на съответните задължения, както и механизъм за разрешаване на спорове с трети страни, който се среща по-често в договори между независими търговци, а не между отдела по производството и отдела по продажбите на едно дружество. Въз основа на тези доказателства Комисията стига до заключението, че за двата производствени обекта MISA действа по-скоро като агент, отколкото като вътрешен отдел по продажбите. Както е обяснено в съображение (194), по отношение на сделки с участието на MISA корекцията е обоснована.

(189)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител счете, предвид факта, че член 2, параграф 8 от основния регламент се прилага по отношение на продажбите чрез MISA, че Комисията е приела, че MISA действа като експортен отдел по продажбите на групата. След това производителят износител отново изрази несъгласие с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, като заяви, че MISA не действа като агент или търговец. В подкрепа на това производителят износител заяви, че MISA продава само незначително количество продукти от специализирана пазарна ниша, които не са произведени от групата. Във връзка с това производителят износител поясни, че фактът, че MISA се опитва да намери точния баланс между рентабилност, удовлетвореност на клиентите и управление на риска или че подписва подробни договори за покупка и продажба с производствените обекти, или още че има свой собствен директор и персонал, различен от предприятията в Украйна, е в отговор на изискванията, произтичащи от задължителните законови изисквания в Украйна и Швейцария.

(190)

Както бе обяснено по-горе, Комисията не прие, че MISA е действало като експортен отдел по продажбите на групата. MISA е действало като свързан търговец и поради това Комисията приложи член 2, параграф 8 във връзка с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Освен това MISA не е продавало само незначително количество продукти от специализирана пазарна ниша, които не са произведени от групата, макар че това само по себе си е от съществено значение за преценката по този въпрос. MISA продава на групата и значителни количества продукти на трети страни. Що се отнася до доказателствата, описани в съображение (188) above, производителят износител само посочи, че тези елементи са задължителни по закон и не отрече позициите на MISA като експортен отдел. Няма допълнителна информация за това кои елементи са задължителни по закон. Освен това производителят износител не можа да обясни защо такива елементи като ориентираност към печалбата (който преди това бе оспорен от производителя износител в коментарите му по отношение на информационния документ) или наличието на споразумения, съдържащи наказателни клаузи за неизпълнение или за постигане на недостатъчно добри резултати при изпълнението на съответните задължения, както и механизъм за разрешаване на спорове с трети страни, според него не са в противоречие с позициите на MISA като експортен отдел. Поради това по този въпрос не са необходими допълнителни коментари.

(191)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

(192)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(193)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за вносни такси (в диапазона между 0,1 % и 0,7 %), транспорт, застраховане, обработка, товарене и допълнителни разходи (в диапазона между 1 % и 8 %), опаковане (в диапазона между 0 % и 0,1 %), разходи за кредити (в диапазона между 0 % и 0,7 %), разходи след продажбата (в диапазона между 0,1 % и 0,4 %), банкови такси (в диапазона между 0 % и 0,3 %), комисиони (в диапазона между 0 % и 0,2 %).

(194)

Освен това, тъй като всички продажби за Съюза са били извършени чрез свързания търговец в Швейцария, е направена съответна корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

(195)

Производителят износител поиска корекция за нивото на търговия съгласно член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент, като изтъкна, че каналите за продажба на сходния продукт на вътрешния пазар са били значително по-различни от тези за продажба на разглеждания продукт в Съюза и по този начин е засегната сравнимостта на цените. Той заяви също така, че съществуват редовни и отчетливи разлики във функциите и цените за различните нива на търговия на вътрешния пазар и на експортните продажби за Съюза.

(196)

Производителят износител не доказа съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител. Действително, данните, предоставени от производителя износител, не подкрепиха тази констатация. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(197)

В своите коментари по отношение на информационния документ производителят износител се противопостави категорично на тази обосновка и я определи като произволна и необоснована. Въпреки това той не предостави доказателства за съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител. Вместо това той насочи своето внимание само върху първата част от изискването, като заяви, че са налице редовни и отчетливи разлики във функциите и цените при продажбите на различни нива на търговия на различни пазари, без да докаже това в рамките на вътрешния пазар. Действително, Комисията провери цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар и не успя да установи редовни и отчетливи разлики.

(198)

Производителят износител изтъкна, че ако Комисията е сметнала, че член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент не е приложим, тя е трябвало да използва член 2, параграф 10, буква г, подточка ii) от основния регламент. По този начин, освен неясното позоваване на prima facie доказателства, производителят износител не даде нито един довод защо тази разпоредба би била приложима. Съответните нива на търговия са съществували на вътрешния пазар и няма ясни доказателства, че някои функции се отнасят за нива на търговия, различни от това, което трябва да се използва при сравнението. Поради това тази разпоредба е неприложима в настоящия случай.

(199)

В своите коментари по отношение оповестяването на окончателните заключения производителят износител заяви, че Комисията си противоречи в своята аргументация, като посочва, че въпреки наличието на различни нива на търговия на вътрешния пазар, производителят износител не е доказал редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за тези нива.

(200)

Комисията не смята, че това становище е противоречиво.

(201)

Освен това производителят износител изтъкна, че в съобщението си от 5 януари 2017 г. той е представил на Комисията своя анализ и сравнение на различните нива на търговия на вътрешния пазар, като ги е идентифицирал и сравнил, с което е доказал, че съществува значителна разлика в цените между тези нива.

(202)

Комисията отговори, като припомни, че в посоченото съобщение дружеството е направило сравнение на различните вътрешни канали за продажба, а не на нивата на търговия на един от неговите производствени обекти. В това вече погрешно сравнение производителят износител заяви също така, че каналът, който е съпоставим в най-голяма степен с канала за продажба на Съюза, е директният канал, т.е без участието на свързания с него местен търговец. Не бяха приведени доказателства, че това е така, особено като се има предвид, че всичките му продажби за Съюза са били извършени чрез свързан търговец в Швейцария, а именно MISA. Поради това Комисията остана на мнение, че производителят износител не е доказал съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител.

(203)

В своите коментарите по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител също така заяви, че Комисията не е обърнала внимание на факта, че той е представил преработен списък на експортните продажби на свързаното с него дружество MISA. В този списък производителят износител е разгледал коментара на Комисията по отношение на определянето на нивата на търговия за голям брой сделки, което бе неточно в първоначалния отговор на антидъмпинговия въпросник. Производителят износител заяви, че не може да се каже, че тази информация е била предоставена на твърде късен етап от разследването, тъй като, при необходимост, Комисията е могла да я провери по време на контролното посещение на свързаните с дружеството субекти в Съюза.

(204)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Допълнителната информация относно списъка на продажбите на MISA бе предоставена след контролното посещение в помещенията на MISA. Именно за да избегне подобна ситуация, в съобщението си от 17 януари 2017 г., преди контролното посещение в помещенията на MISA, Комисията припомни на дружество, че ако дадено твърдение или аспекти от него се нуждаят от проверка, то трябва да бъде направено в разумен срок преди провеждането на контролното посещение, за да може екипът, работещ по случая, да подготви съответната част от посещението. На последно място, дори Комисията да бе в състояние да повери данните в помещенията на MISA, това нямаше да промени посочения по-горе факт, че производителят износител не е доказал съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на държавата износител.

(205)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения производителят износител повтори твърдението си, че ако Комисията счита, че доказателствата, представени от дружеството в подкрепа на искането за прилагане на член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент, не са успели да докажат съществуването на редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар, същите доказателства би могло да бъдат използвани от Комисията за прилагането на специална корекция съгласно член 2, параграф 10, буква г), подточка ii), т.е. в случаи на „липса на съответни нива на вътрешния пазар“. При все това, както е посочено по-горе, Комисията установи, че съответните нива на търговия съществуват на вътрешния пазар. Производителят износител не доказа, че съществуват редовни и отчетливи разлики във функциите и цените на продавача за тези нива, но това не променя факта, че тези нива съществуват на вътрешния пазар. Следователно условията за прилагането на член 2, параграф 10, буква г), подточка ii) от основния регламент не са изпълнени.

(206)

Поради причините, изложени по-горе, това искане бе отхвърлено.

(207)

Производителят износител заяви също така, че в интерес на справедливото сравнение нормалната стойност следва да се коригира по отношение на разходите за транспорт на сходния продукт между производствените обекти и свързания местен търговец.

(208)

В съответствие с член 2, параграф 10, буква д) от основния регламент корекция се прави за разликите в пряко свързаните разходи, направени за придвижване на разглеждания продукт и/или сходния продукт от помещенията на производителя износител до независим купувач, когато тези разходи са включени във формираната цена. Разпоредбата не обхваща разходите за транспорт между две свързани страни, които явно не са отразени в цената, прилагана по отношение на независимия купувач. Поради това Комисията отхвърли това искане.

(209)

След оповестяването на информационния документ производителят износител представи нов набор от данни за продажбите на свързаните вносители. Този набор от данни впоследствие бе проверен от Комисията. Новите данни оказаха отражение върху изчисляването на дъмпинга, установен първоначално в информационния документ.

(210)

За производителя износител Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(211)

Степента на съдействие в Украйна бе много висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал над 95 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията определи приложимия за цялата държава дъмпингов марж на същото равнище като за единствения производител износител.

(212)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

(213)

Общо 17 дружества в Съюза предоставиха данни за производството и продажбите в рамките на проверката за представителност и посочиха, че са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Според посочената в жалбата информация тези 17 дружества представляват около 90 % от производството на сходния продукт в Съюза.

(214)

Освен тях има пет други дружества, които са произвеждали сходния продукт по време на разследвания период.

(215)

Една заинтересована страна заяви, че включването на данните, предоставени от италианския производител Ilva, би довело до изкривяване на цялостната картина по отношение на вредата за цялата стоманодобивна промишленост в Съюза, като се има предвид специфичното положение на това дружество (13), поради което посоченият италиански производител следва да бъде изключен. Съгласно член 4, параграф 1 от основния регламент терминът „промишленост на Съюза“ означава всички производители от Съюза на сходни продукти или по-голямата част от тях. Тъй като Комисията нямаше никаква причина да ограничи анализа си до голяма част от производителите, тя бе длъжна да анализира цялата промишленост, включително Ilva. Поради това искането бе отхвърлено.

(216)

Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на около 72,9 милиона тона. Комисията установи тази стойност въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя и от всички известни производители от Съюза. Както бе посочено в съображение (7), в извадката бяха включени шестима производители от Съюза, които представляват над 45 % от общото производство на сходния продукт в Съюза. Това означава, че извадката е представителна.

(217)

Производителите от Съюза имат различен модел на стопанска дейност и степен на вертикална интеграция. Въпреки това като цяло промишлеността на Съюза може да се характеризира като промишленост с висока степен на вертикална интеграция, както допълнително е разяснено в съображение (219) по-долу.

(218)

Както бе посочено в съображение (45) по-горе, разглежданият продукт попада в редица кодове по КН, в т.ч. в някои кодове „ex“. За да не се подцени потреблението на Съюза и тъй като тези кодове привидно имат незначително въздействие върху общото потребление, обемите на вноса по кодове „ex“ по КН бяха напълно отчетени при изчислението на потреблението на Съюза.

(219)

Тъй като промишлеността на Съюза е интегрирана преди всичко вертикално, а разглежданият продукт се разглежда като изходен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите продукти, собственото потребление и потреблението на свободния пазар бяха анализирани поотделно.

(220)

Разграничението между собственото потребление и потреблението на свободния пазар е от значение при анализа на вредата. Освен това на пазарите за собствено потребление се определят трансферни цени в рамките на групите в съответствие с различни ценови политики. За сметка на това производството, предназначено за свободния пазар на Съюза, е в пряка конкуренция с вноса на разглеждания продукт, а цените са цени на свободния пазар.

(221)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана със сходния продукт, и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. Комисията установи, че по време на разследвания период около 58 % от общото производство на производителите от Съюза е било предназначено за собствена употреба.

(222)

След оповестяването на информационния документ сръбският производител износител отбеляза, че потреблението на свободния пазар на разглеждания продукт е намаляло между 2015 г. и разследвания период с повече от 1,2 милиона тона и че това предполага огромен спад в потреблението на Съюза през втората половина на 2015 г. Поради това той поиска Комисията допълнително да проучи дали предоставените от промишлеността на Съюза данни за продажбите на свободния пазар са наистина точни.

(223)

Комисията анализира данните за продажбите и потреблението, предоставени от промишлеността на Съюза, и потвърди, че тези данни за потреблението на свободния пазар са точни и надеждни.

(224)

Комисията установи собственото потребление на Съюза въз основа на собствената употреба и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза. На тази основа собственото потребление на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)

(225)

По време на разследвания период собственото потребление на Съюза на пазара на Съюза е останало стабилно.

(226)

Комисията установи потреблението на Съюза на свободния пазар въз основа на: а) продажбите на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза и б) вноса в Съюза от всички трети държави, отчетен от Евростат, и като се имат предвид също така данните, предоставени от оказалите съдействие производители износители от засегнатите държави. На тази основа потреблението на свободния пазар на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 2

Потребление на свободния пазар (в тонове)

(227)

По време на разглеждания период потреблението на свободния пазар на Съюза се е увеличило с около 5 %. Увеличението се дължи главно на икономическото възстановяване на промишлеността надолу по веригата.

(228)

Комисията провери дали вносът на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(229)

В тази разпоредба се посочва, че вносът от повече от една държава се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

(230)

Дъмпинговите маржове, установени по отношение на вноса от засегнатите държави, са изброени по-горе в раздел 3 „Дъмпинг“. Всички тези маржове са над прага de minimis, предвиден в член 9, параграф 3 от основния регламент.

(231)

Обемите на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна не са оценени като незначителни по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент. Пазарният дял на Бразилия, Иран, Русия и Украйна през разследвания период е бил съответно 1,79 %, 3,32 %, 4,29 % и 3,17 %, както е посочено в таблица 3 по-долу.

(232)

От друга страна обемът на вноса от Сърбия е сметнат за незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент. Действително, обемът на вноса от Сърбия е намалял от 427 558 тона през 2015 г. до около 354 000 тона през РП, с което пазарният дял на страната е бил само 1,04 %. Практика на Комисията е да счита за „незначителен“ пазарен дял под прага от 1 %, установен в съответствие с основния регламент в началния етап. Комисията обаче установи, че в този случай пазарен дял от 1,04 % все още е незначителен, тъй като 0,04 % следва да се считат за несъществени, особено когато обемът на сръбския внос в относително изражение е значително по-малък от обемите на вноса от всяка една от останалите четирите държави. Действително, обемът на сръбския внос е бил почти два пъти по-малък от обема на вноса от Бразилия, държавата на предпоследно място по обем на вноса.

Таблица 3

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

(233)

След оповестяването на окончателните заключения и по време на изслушването от 27 юли 2017 г. жалбоподателят заяви, че износът от Сърбия следва да се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави, тъй като той надвишава прага de minimis, определен на 1 %. Според него прагът от 1 % не позволява никакво изключение, независимо колко малко е надхвърлянето.

(234)

Комисията отхвърли този аргумент. Решението за това дали вносът следва да се оценява кумулативно трябва да се основава на всички критерии, установени в член 3, параграф 3 от основния регламент. Съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент нито един от тези критерии няма по-голяма тежест от останалите. Ако и да е истина, че вносът от дадена държава не може да се кумулира, ако обемът му е незначителен, обратното не означава, че той задължително трябва да се кумулира. Освен това в основния регламент няма изрично определен праг на пренебрежимост. Въпреки че член 5, параграф 7 от основния регламент може да служи като насока за това какво е незначителен обем на вноса, в член 3, параграф 4 няма позоваване на тези прагове. Дори напротив, текстът предоставя достатъчно гъвкавост за Комисията да извършва анализ на всеки отделен случай, още повече, че в настоящия случай прагът е надхвърлен само с 0,04 %, което е несъществено.

(235)

Освен това Комисията установи, че сръбските експортни цени се различават от експортните цени на останалите четири държави поради следните причини:

Таблица 4

Цени на вноса (EUR/тон)

(236)

В тази връзка определянето на цените, в съчетание с незначителния обем, предполагат, че сръбският производител износител по-скоро е следвал пасивно пазарната цена по отношение на разглеждания продукт, а не я е определял. Това е видно и от факта, че намалението на неговите цени между 2015 г. и разследвания период е по-слабо и в относително изражение в сравнение с намалението на цените на останалите четири засегнати държави.

(237)

След оповестяването на окончателните заключения, по време на изслушването на 27 юли 2017 г. (вж. съображение (33)), жалбоподателят поиска от службите на Комисията да предоставят данни относно подбиването и занижаването на цените за сръбския производител износител, за да може да направи преценка на изложените в съображения (235) и (236) твърдения на Комисията, че сръбският производител износител по-скоро пасивно е следвал пазарната цена, отколкото да я е определял. Освен това според жалбоподателя няма доказателства, че сръбският производител износител просто е следвал пазарната цена.

(238)

Комисията отбеляза, че неговите цени са били над средната цена на вноса от засегнатите държави. Данните показват, че цените на сръбския внос са били най-високи през 2013 г. (468 EUR/тон) и са останали най-високи през следващите години, включително цената през РП (365 EUR/тон). Освен това индексът в таблица 4 по-горе показва, че при относителното намаляване на сръбските цени индексът е спаднал от 100 на 78, като за 2013 г. той е бил равен на 100, докато за останалите четири държави той е спаднал на 75 (Бразилия), 70 (Иран), 72 (Русия) и 74 (Украйна). Следователно жалбоподателят е бил в състояние да анализира констатацията на Комисията, че сръбският производител износител по-скоро пасивно е следвал пазарната цена, отколкото да я е определял, както по отношение на цената на вноса, така и по отношение на относителния ѝ спад между 2013 г. и РП. За тази цел Комисията не използва данни относно подбиването и занижаването на цените, тъй като изчислението на подбиването и занижаването на цените дава представа само за моментното състояние по време на разследвания период и следователно не позволява сравнение на тенденцията по отношение на цените за период от няколко години. Тъй като след прегледа на изложените в съображения (235) и (236) по-горе твърдения, жалбоподателят не представи други причини за необходимостта от оповестяването на окончателните данни относно подбиването и занижаването на цените, Комисията следователно отхвърли това искане.

(239)

Като се има предвид, че жалбоподателят не оспори данните, посочени в таблица 4, Комисията потвърди констатацията си, че сръбският износител само е следвал ценовата тенденция, определена от други вносители, а не е водил агресивна ценова стратегия като лидер по отношение на цените.

(240)

Поради това Комисията заключи, че вносът с произход от Сърбия следва да не се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави. С оглед на констатацията, че вносът от Сърбия е бил de minimis, по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Сърбия не е необходимо налагането на защитни мерки. Поради това в съответствие с член 9, параграф 2 от основния регламент процедурата по отношение на вноса от Сърбия следва да бъде прекратена.

(241)

Комисията направи оценка и на условията на конкуренция в рамките на дъмпинговия внос от останалите четири засегнати държави и условията на конкуренция между дъмпинговия внос и сходния продукт и установи, че те са сходни. Действително, внасяните продукти са се конкурирали помежду си и със сходния продукт, произвеждан в Съюза. Тези продукти са взаимозаменяеми и са се търгували в Съюза чрез сравними канали за продажба, като са били продавани на сходни категории крайни потребители.

(242)

След започването на разследването няколко заинтересовани страни представиха коментари по отношение на кумулативната оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави. Мисията на Украйна към Европейския съюз, Министерството на промишлеността и търговията на Русия, един руски производител износител и двама производители износители от Бразилия оспориха целесъобразността на кумулативната оценка на вноса от техните държави с този от другите разследвани държави и заявиха, че той не следва да бъде кумулиран. Мисията на Украйна към Европейския съюз заяви, че обемът на украинския внос е бил стабилен през периода 2011—2016 г. за разлика от този от други държави и че е налице значителна разлика между географската структура на вноса от Украйна, от една страна, и на вноса от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Русия, от друга. Министерството на промишлеността и търговията на Русия бе на мнение, че е необходимо да се направи подробна оценка на условията на конкуренция. Руският производител износител заяви, че неговият внос през разглеждания период всъщност е намалял, че част от него е представлявал доставки за собствено потребление в рамките на групата, които като такива не са навлизали на свободния пазар на Съюза, и че продаваните видове на продукта са били различни. Освен това един бразилски производител износител заяви, че не е следвал сходна ценова тенденция и че този внос е бил разпространен чрез различни канали за продажба в сравнение с вноса от останалите четири засегнати държави. Друг бразилски производител износител изказа твърдението, че вносът от Бразилия е незначителен и че той не следва същите тенденции като останалите четири засегнати държави по отношение на обема, пазарния дял и цената.

(243)

Комисията отхвърли тези доводи. Вносът от Русия и Украйна в Съюза се е увеличил в абсолютно изражение по време на разглеждания период. Освен това дори вносът да е намалял през разглеждания период, този факт не е критерий за определяне на това дали обемът на вноса е незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент.

(244)

Условията на конкуренция между дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и сходния продукт бяха оценени като сходни поради изложените по-долу причини.

(245)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че условията за кумулативна оценка на въздействието на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са спазени. В резултат на това този внос бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

(246)

След оповестяването на информационния документ, Комисията получи няколко коментара във връзка с кумулативната оценка на засегнатите държави, които са разгледани в съображенията по-долу.

(247)

Жалбоподателят заяви, че вносът от Сърбия е нанесъл на производителите от Съюза вреда, сходна с вредата, нанесена от вноса от останалите четири държави. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят се позова на факта, че в периода между 2013 г. и разследвания период вносът от Сърбия се е удвоил в абсолютно изражения и като пазарен дял, че цените също са спаднали през този период и че вносът от Сърбия е подбил значително цените на производителите от Съюза по време на разследвания период. Освен това жалбоподателят заяви, че пазарният дял на вноса от Сърбия е бил в размер на 1,04 %, което е малко над прага от 1 %, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент. Жалбоподателят се позовава и на потенциалния риск от заобикаляне, тъй като прекратяването по отношение на Сърбия би позволило на китайското дружество майка на единствения сръбски производител износител да продава за Съюза чрез своето сръбско дъщерно дружество.

(248)

Комисията отхвърля твърдението, че вносът от Сърбия е нанесъл вреда на производителите от Съюза в сходна степен като вноса от останалите държави, поради изложените по-долу причини.

(249)

Освен това двама включени в извадката бразилски производители износители заявиха, че кумулативната оценка на вноса от Бразилия с този от Иран, Русия и Украйна е необоснована поради причините, изложени в следните две съображения.

(250)

Един от тях заяви, че над една трета от вноса от Бразилия не се е конкурирал с продукти от Иран, Русия и Украйна, което доказва, че каналите за продажба на вноса от Бразилия са се различавали от тези за продажба на вноса от Иран, Русия и Украйна. Освен това производителят износител изтъкна, че подобно на цените на сръбския внос бразилските цени са били значително по-високи от средните цени на вноса от Иран, Русия и Украйна и че бразилските производители износители също по-скоро са следвали пазарната цена, отколкото да са я определяли. На последно място, той заяви, че нито един от бразилските производители не е подбивал цените на промишлеността на Съюза.

(251)

Другият бразилския производител износител заяви, че извършването на подобна кумулативна оценка е нецелесъобразно поради незначителния обем на вноса от Бразилия (какъвто бе случаят и за Сърбия) и разликата в условията на конкуренция. В тази връзка по отношение на незначителния обем на вноса бразилският производител износител заяви, че пазарният дял на Бразилия е започнал да надвишава прага от 1 % от 2015 г. нататък и по време на разследвания период е възлизал едва на 1,79 %. Освен това обемът на неговия внос е бил твърде малък, за да допринесе за каквато и да било вреда и следователно е несъществен. Що се отнася до различните условия на конкуренция, той се позова на факта, че близо 60 % от вноса на разглеждания продукт от Бразилия по време на разследвания период са представлявали продажби или трансфери за свързани европейски дружества, които не влизат в пряка конкуренция с продуктите, предназначени за свободния пазар, и следователно са изправени пред различни условия на конкуренция. Освен това той оспори посоченото от Комисията в информационния документ, че вносът от Бразилия и сходния продукт на Съюза са взаимозаменяеми. Той заяви във връзка с това, че бразилските производители износители изнасят главно търговски видове горещовалцовани плоски продукти, които имат различни физически, химически и технически характеристики, както и различни крайни приложения от продуктите, продавани от промишлеността на Съюза, които са основно висококачествени видове горещовалцовани плоски продукти. Освен това той оспори твърдението, че бразилските производители износители използват канали за продажба, сходни с тези на производителите износители от останалите засегнати държави. Той заяви, че тези производители обикновено продават пряко на независими клиенти на свободния пазар в Съюза, за разлика от по-голяма част от вноса от Бразилия. На последно място, той представи коментари относно цените, сходни с тези, представени от другия бразилски производител износител.

(252)

Комисията отхвърли твърденията на двамата включени в извадката бразилски производители износители, както е посочено по-долу.

(253)

На първо място, при определянето на потреблението Комисията взе предвид целия бразилския внос, независимо от това, че той включва вътрешногрупови доставки. Причината за това е, че при липсата на такъв внос, дружествата по всяка вероятност са щели да се снабдят с горещовалцовани плоски продукти от други налични източници на свободния пазар на Съюза, в това число сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Съюза.

(254)

На второ място, част от каналите за продажба от Бразилия не се различават от тези на Иран, Русия и Украйна. Всички оказали съдействие производители от Бразилия, Иран, Русия и Украйна използват подобни канали за продажба, като или са продавали пряко, или чрез свързан търговец/вносител, намиращ се на територията на Съюза или извън нея. Освен това що се отнася до твърдението, че 60 % от вноса на разглеждания продукт от Бразилия по време на разследвания период са представлявали продажби или трансфери за свързани европейски дружества, които не влизат в пряка конкуренция с продуктите, предназначени за свободния пазар, и следователно са изправени пред различни условия на конкуренция, може да се отбележи следното. Част от вноса на разглеждания продукт от руски производители износители също е представлявал продажби за свързани европейски дружества, част от които е била допълнително обработвана от тези свързани европейски дружества. Следователно тези производители износители са изправени пред същите условия на конкуренция.

(255)

На трето място, както е посочено в таблица 4, Комисията призна, че бразилските цени са по-високи от средните цени на вноса от Иран, Русия и Украйна. Въпреки това таблица 4 също така показа, че бразилските цени са били значително по-ниски от цените на сръбския внос по време на разглеждания период, т.е. през годините 2013, 2014, 2015 и разследвания период.

(256)

На четвърто място, що се отнася до твърдението, че бразилските производители износители също по-скоро пасивно са следвали пазарната цена, отколкото да са я определяли, цената на сръбския производител износител бе оценена в комбинация с незначителния обем на вноса. Следователно по отношение на Бразилия не може да се стигне до същото заключение.

(257)

На пето място, що се отнася до обема, както бе посочено в таблица 3, вносът от Бразилия е възлизал на 608 541 тона по време на разследвания период в сравнение с 354 145 тона за вноса от Сърбия. Съответно обемът на бразилския внос на горещовалцовани плоски продукти е бил с повече от 70 % по-висок от сръбския и е представлявал пазарен дял от 1,79 %, в сравнение с 1,04 % на вноса от Сърбия. В резултат на това този внос не бе счетен за незначителен.

(258)

На последно място, що се отнася до твърдението, че продуктовият асортимент на бразилските производители износители е бил различен, техните продукти категорично са били в пряка конкуренция с продуктите на Съюза и с тези на другите производители износители. Противно на твърдението на производителя износител разследването показа, че всички видове на разглеждания продукт, включително видовете, продавани от бразилските производители износители, също са произвеждани и продавани от производителите от Съюза. В тази връзка Комисията отбеляза, че над 99,9 % от всички видове на продукта, продавани от тримата бразилски производители износители, са били продавани и от включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Освен това на национално равнище е извършена кумулативна оценка по отношение на пълния обхват на разглеждания продукт, а не само на някои видове на разглеждания продукт.

(259)

След оповестяването на окончателните заключения бразилският производител износител CSN повтори твърдението си, че каналите за продажба и цените на вноса от Бразилия съществено се различават от тези на вноса от Иран, Русия и Украйна. По отношение на каналите за продажба той отбеляза, че дъщерното му дружество Lusosider не е нито търговец, нито вносител, а само ползвател на горещовалцовани плоски продукти. Той заяви по-специално, че положението на NLMK Europe не е същото като положението на Lusosider. Той също така посочи, че Lusosider не е имало лесен достъп до горещовалцовани плоски продукти, продавани на пазара на Съюза. Що се отнася до цените на вноса, той отбеляза, че тенденцията на цените на вноса от Бразилия е следвала същата възходяща тенденция като цените на вноса от Сърбия.

(260)

Комисията отхвърли тези твърдения като неоснователни. По отношение на каналите за продажба освен NLMK е имало и други руски дъщерни дружества, установени в Латвия и Полша, с руско дружество майка, които частично са използвали и преработвали до известна степен горещовалцовани плоски продукти по време РП, които са закупували от своето руско дружество майка. Освен това, въпреки твърдението, че Lusosider не е имал лесен достъп до горещовалцовани плоски продукти, продавани на пазара на Съюза, по време на изслушването Комисията е била информирана, че по време на разследвания период Lusosider е получавал доставки от други източници, като Турция, Тайван и Русия. Освен това Комисията не разполага с доказателства, че производителите от Съюза не са искали да доставят продукти на Lusosider, нито пък Lusosider е предоставил такива доказателства. По отношение на цените Комисията припомня, че бразилските цени са били значително по-ниски от цените на сръбския внос по време на разглеждания период, т.е. през годините 2013, 2014, 2015 и разследвания период (вж. съображение (235)). Поради това Комисията не прие искането на бразилския производител износител вносът с произход от Бразилия да не бъде оценяван кумулативно с вноса от останалите три държави.

(261)

Следователно Комисията стигна до заключението, че всички критерии, определени в член 3, параграф 4, са изпълнени за останалите четири държави и следователно вносът от Бразилия, Иран, Русия и Украйна бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

(262)

Вносът в Съюза от Бразилия, Иран, Русия и Украйна се е променял, както следва:

Таблица 5

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

(263)

От таблицата по-горе се вижда, че в абсолютни стойности вносът от засегнатите държави значително се е увеличил през разглеждания период. Успоредно с това общият пазарен дял на вноса им в Съюза се е увеличил с почти 5 процентни пункта (от 7,45 % през 2013 г. до 12,57 %, което представлява увеличение в размер на 69 %) по време на разглеждания период.

(264)

Комисията установи цените на вноса по данни на Евростат. Среднопретеглената цена на вноса в Съюза от Бразилия, Иран, Русия и Украйна се е променяла, както следва:

Таблица 6

Цени на вноса (EUR/тон)

(265)

Средните цени на вноса от засегнатите държави са намалели от 442 EUR/тон през 2013 г. на 323 EUR/тон по време на разследвания период. По време на разглеждания период спадът на средната единична цена на дъмпинговия внос е бил 27 %.

(266)

Комисията направи оценка на подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

(267)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, при необходимост със съответните корекции и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на производителите от Съюза по време на разследвания период. Основните корекции бяха свързани с разходите за доставка (от 3,4 % до 8,9 % за всеки включен в извадката производител от Съюза), разходи за кредити (от 0,1 % до 0,4 %) и отстъпките (от 0,1 % до 2 %).

(268)

Както бе посочено в съображение (16), само един несвързан вносител изпрати отговор на въпросника. Въз основа на доказателствата, събрани по време на контролното посещение на този несвързан вносител, бяха добавени разходи след вноса в размер на 7 EUR/тон.

(269)

Въз основа на изложеното по-горе бе установено, че дъмпинговият внос от по-голяма част от засегнатите производители износители, включени в извадката, подбива цените на промишлеността на Съюза между 8,45 % и 17,74 %, както се вижда от таблицата по-долу. Не бе установено подбиване на цените от страна на нито едно от бразилските дружества.

Таблица 7

Маржове на подбиване на цените

(270)

След оповестяването на информационния документ жалбоподателят и иранският производител износител отбелязаха, че информацията, предоставена в информационния документ, и тази в едно от приложенията към него не е последователна. Докато в документа се посочва, че по отношение на иранското дружество не е установено подбиване на цените, в специално приложение маржът на подбиване на цените за това дружество е определен на 8,45 %.

(271)

В отговор на тези коментари Комисията потвърждава, че позоваването на иранското дружество в описателната част на информационния документ е неправилно и че маржът на подбиване, посочен в приложението, е верен.

(272)

След оповестяването на окончателните заключения бразилският производител износител Usiminas заяви, че член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент изискват от Комисията да извършва точен анализ на въздействието на цените на дъмпинговия внос и да прецени дали е имало значително подбиване на цените. Този анализ не бива да се ограничава до просто математическо сравнение, а представлява динамична оценка на развитието на цените и тенденциите по отношение на връзката между цените на дъмпинговия внос и цените на сходните продукти на вътрешния пазар във времето.

(273)

Комисията отхвърли това твърдение. На първо място, тя предостави данни за среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза на свободния пазар в Съюза в таблицата в съображение (295). След това, както е посочено в съображение (297), Комисията заяви, че производителите от Съюза са били принудени да следват низходяща ценова спирала и значително са понижили продажните си цени, по-специално през 2015 г. и през разследвания период. Тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходящата ценова спирала. Комисията направи подобни коментари в съображение (387). Освен това тя се позовава и на своя анализ на другите фактори, които заедно или поотделно не биха могли да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата (вж. съображение (390)). Следователно анализът на Комисията не бе ограничен до просто математическо сравнение. Накрая, но не на последно място по значение, нито бразилският производител износител не представи някакви аргументи, нито пък Комисията е запозната с причината, поради която такъв допълнителен анализ би направил анализа на подбиването на цените по-съдържателен, предвид факта, че разглежданият продукт представлява стандартизирана стока.

(274)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(275)

Макроикономическите показатели (производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обеми на продажбите, запаси, растеж, пазарен дял, заетост, производителност и размер на дъмпинговите маржове) бяха оценени на равнището на цялата промишленост на Съюза. Оценката се основаваше на информацията, предоставена от жалбоподателя, която бе съпоставена с данните, предоставени от производителите от Съюза, както и с наличните официални статистически данни (Евростат).

(276)

Анализът на микроикономическите показатели (продажни цени, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитал, заплати и производствени разходи) бе извършен на равнището на включените в извадката производители от Съюза. Оценката се основаваше на предоставената от тях информация, която бе надлежно проверена.

(277)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялото производство на разглеждания продукт и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. За някои показатели за вредата, отнасящи се до промишлеността на Съюза, Комисията анализира отделно данните, отнасящи се до свободния пазар и до пазара за собствено потребление, и направи сравнителен анализ. Тези фактори са: продажби, пазарен дял, единични цени, разходи за единица продукция, рентабилност и паричен поток. Други икономически показатели обаче биха могли да бъдат разгледани логично само ако се има предвид цялостната дейност, включително собственото потребление от страна на промишлеността на Съюза. Тези фактори са: производство, капацитет, използване на капацитета, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, заетост, производителност, запаси и разходи за труд. По отношение на тези фактори Комисията може да извърши съдържателна оценка само като се позове на цялостната дейност на промишлеността на Съюза. Този анализ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза и на СТО (14).

(278)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(279)

По време на разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза леко се е понижил с около 1,7 милиона тона (– 2 %).

(280)

Представените данни за капацитета се отнасят за техническия капацитет, което означава, че са отчетени възприетите в съответния отрасъл стандартни корекции, свързани с времето за настройка, поддръжка, изчакване и други обичайни прекъсвания на производството. Производственият капацитет по време на разглеждания период е намалял поради намаляване на производствения капацитет в някои обекти, главно в Белгия и Италия.

(281)

Степента на използване на капацитета се е задържала на сравнително стабилно равнище по време на разглеждания период и е варирала между 74,1 % и 76,2 %.

(282)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се променяли, както следва:

Таблица 9

Обем на продажбите и пазарен дял (свободен пазар)

(283)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза е намалял с 5 % по време на разглеждания период, т.е. от 27,5 милиона тона на 26 милиона тона.

(284)

По време на разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза по отношение на потреблението на Съюза е намалял с повече от 8 процентни пункта, от 85,1 % на 76,7 %. Спадът в обема на продажбите на свободния пазар на Съюза и загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза съвпада във времето с увеличаване на потреблението на свободния пазар на Съюза, което е показател за влошаване на конкурентната позиция на производителите на стомана от Съюза.

(285)

Що се отнася до пазара за собствено потребление на Съюза, през разглеждания период обемът на собственото потребление и пазарният дял са се променяли, както следва:

Таблица 10

Обем на собственото потребление на пазара на Съюза и пазарен дял

(286)

Обемът на производството за собствено потребление на промишлеността на Съюза (състоящо се в трансфери и продажби за собствено потребление на пазара на Съюза) на пазара на Съюза в абсолютни стойности е останал относително стабилен по време на разглеждания период.

(287)

Делът на собственото потребление (изразен като процент от общото производство) на промишлеността на Съюза леко се е увеличил през разглеждания период, от 56,9 % през 2013 г. на 58,2 % по време на разследвания период.

(288)

Заетостта бе изчислена, като бяха взети предвид само наетите лица, които работят пряко във връзка със сходния продукт в различните стоманодобивни предприятия на производителите от Съюза. Този метод предостави точни данни, определянето на които е относително лесно.

(289)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 11

Заетост и производителност

(290)

Равнището на заетостта на промишлеността на Съюза се е увеличило по време на разглеждания период. По време на разследването Комисията установи, че това намаление е било причинено от необходимостта от намаляване на производствените разходи и увеличаване на ефикасността с оглед на нарастващата конкуренция от дъмпингов внос на пазара. Това е довело до намаляване на работната сила с 5 % по време на разглеждания период, без да се взема предвид непряката заетост. В резултат на това и въпреки слабото понижение на обема на производството (– 2 %) през разглеждания период производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, разглеждана като продукция на наето лице за една година, се е увеличила (+ 3 %) Това показва, че промишлеността на Съюза се е опитала да се адаптира към променящите се пазарни условия, за да остане конкурентоспособна.

(291)

През разглеждания период запасите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Материални запаси

(292)

Повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза при конкретни поръчки от страна на ползвателите. Поради това запасите не се считат за важен показател за вреда в отрасъла. Това се потвърждава и от анализа на изменението на запасите в края на периода като процент от производството. Както се вижда по-горе, този показател е останал относително стабилен, около 3,4 — 3,7 % от обема на производството.

(293)

Всички дъмпингови маржове от Бразилия, Иран, Русия и Украйна са били значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните високи дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не е пренебрежимо малко, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна.

(294)

Потреблението на Съюза (на свободния пазар) се е увеличило с около 5 % по време на разглеждания период, докато обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза е намалял с около 5 %. Поради това промишлеността на Съюза е изгубила част от пазарния си дял, за разлика от пазарния дял на вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, който се е увеличил значително по време на разглеждания период.

(295)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза на свободния пазар в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Продажни цени на свободния пазар в Съюза

(296)

Таблицата по-горе показва изменението на единичната продажна цена на свободния пазар на Съюза в сравнение със съответните производствени разходи. Като средна стойност продажните цени са били по-ниски от производствените разходи за единица продукция, с изключение на 2014 г., когато пазарът на Съюза е започнал да отбелязва растеж и пазарният дял на вноса от останалите четири засегнати държави е бил по-нисък, отколкото през разследвания период.

(297)

Производствените разходи са останали като цяло по-високи от намаляващите продажни цени, с изключение на 2014 г. С цел да ограничат загубата на пазарен дял и тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходяща ценова спирала и значително са понижили продажните си цени, по-специално през 2015 г. и през разследвания период. Тъй като разглежданият продукт представлява стандартизирана стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходящата ценова спирала.

(298)

Някои от включените в извадката производители са прехвърлили или продали на трансферни цени някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани за собствено потребление за по-нататъшна преработка надолу по веригата, като са използвали различни политики за ценообразуване (основно по себестойност за трансферите за собствено потребление и на трансферни цени за продажбите за собствено потребление). Поради това не може да се направи сериозно заключение от изменението на цената за собствено потребление.

(299)

През разглеждания период средните разходи за труд на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 14

Средни разходи за труд на наето лице

(300)

През разглеждания период средната заплата на наето лице се е увеличила с 4 %.

(301)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 15

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите