29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/1

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016) 475 — C8-0270/2016) (2),

—

като взе предвид доклада относно бюджетното и финансово управление за финансовата 2015 година, раздел I — Европейски парламент (3)

—

като взе предвид годишния доклад на вътрешния одитор за финансовата 2015 година,

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите (4),

—

като взе предвид декларацията за достоверност (5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 314, параграф 10 и член 318 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, (6) и по-специално членове 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид решението на Бюрото от 16 юни 2014 г. относно вътрешния правилник относно изпълнението на бюджета на Европейския парламент (7), и по-специално член 22 от него,

—

като взе предвид член 94, член 98, параграф 3 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0153/2017),

А.

като има предвид, че на 4 юли 2016 г. председателят прие отчетите на Парламента за финансовата 2015 година;

Б.

като има предвид, че на 24 юни 2016 г. генералният секретар, в качеството си на главен оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, удостовери, че разполага с достатъчна увереност, че предоставените за бюджета на Парламента ресурси са използвани по предназначение, в съответствие с принципите на доброто финансово управление, и че установените процедури за контрол дават необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на извършените операции;

В.

като има предвид, че вследствие на одита Сметната палата заяви, че в своята специфична оценка за административните и другите разходи през 2015 г. не е установила сериозни слабости в проверените годишни отчети за дейността и системите за вътрешен контрол на институциите и органите, които се изискват съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

Г.

като има предвид член 166, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съгласно който всяка институция на Съюза се задължава да направи всичко необходимо за предприемане на действия по забележките, придружаващи решението на Парламента за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

1.

освобождава от отговорност своя председател във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския парламент за финансовата 2015 година;

2.

представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.

възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/3

—

като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел I — Европейски парламент,

—

като взе предвид член 94, член 98, параграф 3 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0153/2017),

А.

като има предвид, че при заверяването на окончателните отчети счетоводителят на Европейския парламент („Парламента“) декларира, че е получил достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и точна представа за финансовото състояние на Парламента във всички съществени аспекти и че не е бил запознат с други въпроси, които изискват изразяването на резерви от негова страна;

Б.

като има предвид, че съгласно обичайната процедура бяха изпратени 129 въпроса на администрацията на Парламента, а писмените отговори бяха получени и публично обсъдени от комисията по бюджетен контрол (CONT) в присъствието на заместник-председателя, отговарящ за бюджета, генералния секретар и вътрешния одитор;

В.

като има предвид, че контролът, особено под формата на годишната процедура по освобождаване от отговорност, е от съществено значение, за да се гарантира, че политическото ръководство и администрацията на Парламента носят отговорност пред гражданите на Съюза; като има предвид, че съществува постоянна възможност за подобрение по отношение на качеството, ефикасността и ефективността при управлението на публичните финанси; като има предвид, че принципът на основано на изпълнението бюджетиране и добро управление на човешките ресурси следва да бъде основен елемент при изпълнението на бюджета;

1.

отбелязва, че официалната система за надзор на бюджетното и финансовото управление на Парламента се състои от четири основни компонента:

2.

отбелязва, че годишният доклад на вътрешния одитор съдържа констатации, базирани на конкретна одитна дейност; има за цел да подобри бюджетното и финансовото управление, но не дава всеобхватна представа за бюджетното и финансовото управление на Парламента; отбелязва също така, че докладът на Палатата представя единствено резултатите от една малка извадка (16 операции) от операциите на Парламента;

3.

разбира, че като цяло ниският процент грешки при административните разходи може да обясни сравнително малкото внимание, което Палатата обръща на операциите на Парламента;

4.

посочва обаче, че макар и процентът на грешките да е забележително малък, рискът от накърняване на репутацията е сравнително висок, като се има предвид, че такива финансови и бюджетни грешки биха могли да окажат отрицателно въздействие върху реномето на институцията;

5.

добавя, че напоследък, поради общото мнение за необходимостта от основано на изпълнението бюджетиране, освобождаването от отговорност не следва да се ограничава до откриването на нередности, а да включва и измерване на конкретни показатели и резултати, и че това също е особено важно по отношение на Парламента, тъй като липсата на резултати има пряко отражение върху репутацията на институцията;

6.

отбелязва, че в този контекст работата, извършена от Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност, предлага възможност за по-задълбочено разглеждане на отчетите на администрацията на Парламента; призовава за засилване на вътрешния експертен опит в областта на отчетите и одита, който докладчиците да могат да използват при изготвянето на своите доклади за освобождаване от отговорност;

7.

отбелязва, че окончателните бюджетни кредити на Парламента за 2015 г. възлизат общо на 1 794 929 112 EUR, или 19,78 % по функция 5 от многогодишната финансова рамка (1), заделени общо за административни разходи на институциите на Съюза за 2015 г., което представлява увеличение с 2,2 % спрямо бюджета за 2014 г. (1 755 631 742 EUR);

8.

отбелязва, че общият размер на приходите, записани в отчетите към 31 декември 2015 г., възлиза на 176 367 724 EUR (2014 г.: 174 436 852 EUR), включително 27 988 590 EUR като целеви приходи (2014 г.: 26 979 032 EUR);

9.

посочва, че четири глави съставляват 71 % от общия размер на поетите задължения: глава 10 (Членове на институцията), глава 12 (Длъжностни лица и срочно наети служители), глава 20 (Сгради и разходи, свързани с тях) и глава 42 (Разходи, свързани със сътрудниците на членовете на ЕП); отбелязва, че това показва, че разходите на Парламента се характеризират с висока степен на последователност, като в по-голямата си част са свързани с възнагражденията за членовете и служителите на ЕП, коригирани съгласно Правилника за персонала и други договорни задължения;

10.

отбелязва данните, въз основа на които бяха приключени сметките на Парламента за финансовата 2015 година, а именно:

11.

отбелязва, че през 2015 г. за 99,1 % от бюджетните кредити, записани в бюджета на Парламента, е поето задължение, като процентът на анулиране е 0,9 % и че, както и през предходни години, е постигната много висока степен на изпълнение на бюджета;

12.

обръща внимание на факта, че анулираните бюджетни кредити са били в размер на общо 41 422 684 EUR, като анулирането на по-голямата част от средствата е било извършено спрямо възнагражденията и разходите, свързани със сградите;

13.

отбелязва, че сборният трансфер възлиза на 71 000 000 EUR, което представлява 4 % от общия размер на бюджетните кредити, пренесени от бюджетните редове за провизии и от други източници, за да се допринесе за финансирането на вноските за дългосрочен наем за сградата „Конрад Аденауер“; настоява, политиката на Парламента по отношение на сградния фонд да бъде определена с достатъчна яснота като част от бюджетната стратегия; счита, че равнището на сборния трансфер е много високо; изразява твърдото становище, че ефективното управление на бюджета следва да намали този трансфер до абсолютния минимум; в този смисъл призовава Палатата да изготви доклад за политиката на Парламента по отношение на сградния фонд;

14.

отбелязва, че като цяло одитните доказателства показват, че разходите по функция „Администрация“ не са засегнати от съществен процент грешки, но че въз основа на седем количествено измерими грешки изчисленият процент грешки по функция 5 от МФР относно администрацията възлиза на 0,6 % (0,5 % през 2014 г.);

15.

изразява силна загриженост във връзка с констатацията на Палатата, че от 151-те проверени операции за всички институции на Съюза 22 (14,6 %) са засегнати от грешки; отбелязва обаче, че от тези 22 операции само седем грешки са количествено определени и следователно са имали финансови последици, водещи до изчислен процент грешки от 0,6 %;

16.

освен това отбелязва специфичните констатации относно Парламента, съдържащи се в годишния доклад на Палатата за 2015 г.; отбелязва, че Палатата е установила наличието на слабости в контрола на разрешаването и изпълнението на разходи, направени през 2014 г.; те включват само една от 16-те проверени операции на Парламента, отнасящи се до една или друга политическа група, и тези слабости са отстранени през 2015 г.;

17.

отбелязва отговорите, дадени от Парламента на Палатата по време на състезателната процедура; отправя искане към Палатата да продължава да информира компетентната комисия относно изпълнението на нейната препоръка да предоставя по-добри указания и да преразгледа съществуващата рамка на контрол за изпълнението на бюджетните кредити, отпускани на политическите групи;

18.

отбелязва, че по време на откритото заседание на компетентната комисия с вътрешния одитор, проведено на 30 януари 2017 г., вътрешният одитор представи своя годишен доклад и посочи, че през 2015 г. е приел доклади на следните теми:

19.

отбелязва и подкрепя становищата, изразени от вътрешния одитор по отношение на необходимостта:

20.

отбелязва, че към края на 2015 г., след поредица от последващи одити, остават незавършени четири действия от прегледа на рамката за вътрешен контрол, като всички те са с „умерен риск“ и срокът за едно от тях е отложен за 2017 г. в контекста на новата система за финансово управление на Парламента; призовава вътрешния одитор да информира редовно комисията по бюджетен контрол относно напредъка, постигнат по отношение на тези действия;

21.

призовава вътрешния одитор при представянето на своя годишен доклад да се съсредоточи повече върху аспектите, в които са установени недостатъци и/или нередности; призовава също така вътрешния одитор да предостави на комисията по бюджетен контрол докладите си относно последващите действия, развитията и решенията, свързани с установените проблеми по време на неговия мандат; призовава генералния секретар да въведе процедури за оценяването на изпълнението и резултатите;

22.

отбелязва писмените отговори, имащи отношение към резолюцията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, предоставени на комисията по бюджетен контрол на 20 октомври 2016 г., както и изложението на генералния секретар във връзка с различните въпроси и искания относно резолюцията на Парламента за освобождаване от отговорност за 2014 г., както и последвалата размяна на мнения с членовете на ЕП; изразява съжаление обаче, че по много от представените отговори не са предприети последващи действия и че не е посочена причина или основание за това; подчертава, че е важно по-често да има възможност за разглеждане на въпросите, засягащи бюджета на Парламента и неговото изпълнение, в комисията по бюджетен контрол с генералния секретар;

23.

отбелязва, че е имало несъответствие между датите на представяне на проектодоклада относно освобождаването на Парламента от отговорност и възможностите за внасяне на допълнителни въпроси към генералния секретар; призовава генералния секретар да предостави отговори на допълнителните въпроси преди изтичане на крайния срок за нанасяне на изменения и, при необходимост, преди гласуването в комисията;

24.

отбелязва качеството на размяната на мнения между заместник-председателя, отговарящ за бюджета, генералния секретар и комисията по бюджетен контрол, в присъствието на компетентния член на Палатата и на вътрешния одитор, на 30 януари 2017 г.;

25.

изразява задоволството си от ангажимента на администрацията на Парламента непрекъснато да подобрява резултатите от дейността на службите на Парламента като цяло и да направи това по ефективен начин, въпреки че също така счита, че в някои случаи прилагането на практика на промените отнема прекалено дълго време;

26.

отбелязва, че Парламентът, който струва около 3,60 EUR на гражданин годишно, не трябва да избягва сравнения с други парламентарни системи, още повече, че една трета от разходите се дължат на основни фактори (езиково многообразие и брой места на работа), върху които самият Парламент има ограничено влияние и които не се прилагат по същия начин за други парламенти;

27.

отбелязва обаче, че вниманието, което се обръща на основаното на изпълнението бюджетиране, е различно в отделните генерални дирекции и е добре развито, например в Генералната дирекция по финанси (ГД FINS), но все още е на предварителен етап на други места в администрацията; призовава генералния секретар да гарантира, че в цялата администрация се определят и наблюдават ясни и измерими цели;

28.

приема за сведение отговора на генералния секретар относно достъпността на приложението ePetition за членовете на ЕП и за широката общественост, както и доклада на Правната служба; призовава генералния секретар да докладва относно последващите действия по отношение на препоръките на Правната служба;

29.

приветства вниманието, което администрацията обръща на устойчивостта, по-специално в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки; отбелязва обаче, че с влизането в сила на новата директива относно обществените поръчки (2) стана възможно да се увеличи тежестта на критериите, свързани със социалната и екологичната устойчивост, спрямо критерия за най-ниската цена;

30.

призовава генералния секретар да представи план за действие за това как да се прилагат критериите за устойчивост в процедурите за възлагане на обществени поръчки на Парламента и в тази връзка да включи оценка на използването на „зелени“ обществени поръчки като инструмент;

31.

признава, че според Палатата разходите във връзка с географската разпръснатост на Парламента възлизат на 114 милиона евро годишно, и отбелязва констатацията в резолюцията от 20 ноември 2013 г. относно местоположението на седалищата на институциите на Европейския съюз (3), че 78 % от всички командировки на служителите на Парламента, които попадат в обхвата на Правилника за персонала, са пряко следствие от географската разпръснатост на службите на Парламента; припомня, че прогнозната оценка на въздействието върху околната среда от тази разпръснатост е между 11 000 и 19 000 тона емисии на CO2; призовава Бюрото да поиска от генералния секретар да разработи незабавно пътна карта за едно седалище на Парламента; отново отправя своя призив към Парламента и Съвета, с цел постигане на дългосрочни икономии, да намерят решение във връзка с необходимостта от пътна карта за едно седалище на ЕП, както беше посочено от Парламента в няколко предходни резолюции; счита, че оттеглянето на Обединеното кралство и необходимостта да бъдат преместени европейските агенции, чието седалище понастоящем е в Обединеното кралство, биха могли да предоставят отлична възможност за едновременно решаване на няколко проблема; отбелязва обаче член 341 от ДФЕС, съгласно който седалищата на институциите на Съюза се определят по общо съгласие между правителствата на държавите членки, и приложеният към ДЕС и ДФЕС протокол 6, който гласи, че седалището на Парламента е в Страсбург; припомня, че решението за едно седалище изисква промяна на Договорите;

32.

припомня отговора на администрацията на въпрос № 75 от въпросника за освобождаването от отговорност на Парламента за 2013 г., а именно, че е взела решение да прекрати „практиката на дългосрочни командировки …, … което ще доведе до значителни икономии“, но вижда съществено противоречие във факта, че понастоящем 13 служители са в дългосрочна командировка; счита, че дългосрочната командировка на служител с надбавка за експатриране и дневни надбавки до място, където лицето вече живее и работи, представлява осъдително използване на парите на данъкоплатците и противоречи на Правилника за персонала; настоява за изясняване на обстоятелствата за всяка дългосрочна мисия, и по-специално за оповестяването на причините и разходите за тази дългосрочна мисия;

33.

припомня, че всички длъжностни лица и други служители на Съюза, дори тези, които работят в кабинети, при изпълнение на задълженията си трябва да се ръководят единствено от интересите на Съюза съгласно правилата, предвидени в Правилника за персонала; отбелязва, че заплатите на длъжностните лица на Съюза са от парите на данъкоплатците, които не са предназначени да финансират служители, отговарящи за връзка с медиите, или други служители, ангажирани в популяризирането на националните политически интереси на председателя; призовава Бюрото да определи ясни разпоредби в правилника на Парламента;

34.

отбелязва решението на председателя от 21 октомври 2015 г., с което той целеше на ръководни длъжности в Парламента да бъдат назначени лица без съблюдаване на процедури, и по-специално без покани за представяне на заявления; отбелязва, че това решение „не съответства на правилата“ (отговор на администрацията във връзка с втория въпросник на комисията по бюджетен контрол); настоява решението на председателя да бъде официално отменено;

35.

отбелязва, че на 15 декември 2015 г. председателят е оправомощил себе си да разпределя на членовете на своя кабинет — освен съществуващата надбавка за кабинета — неограничена по размер специална надбавка, въпреки че в Правилника за персонала подобна специална надбавка не е предвидена; поставя отново въпроса за законосъобразността на това оправомощаване и за валидността на специалните надбавки; изисква да се обмисли дали въпросното решение следва да бъде отменено;

36.

отбелязва факта, че на 24 октомври 2016 г. Бюрото прие преразгледания Правилник за изплащане на финансовите вноски за групи посетители под патронаж;

37.

приветства факта, че с това преразглеждане се намаляват значително паричните плащания и се въвеждат задължителни електронни преводи, като по този начин се намаляват рисковете от кражба, както и риска от накърняване на репутацията на Парламента, като същевременно се осигурява значителна гъвкавост; подкрепя намерението на Бюрото да направи оценка на ревизираната система една година след въвеждането ѝ; изразява съжаление обаче, че могат да бъдат определяни парламентарни сътрудници, които да получават плащания по личните си сметки и да удостоверяват разходите на групата; изразява загриженост, че това създава ненужна правна и финансова отговорност за акредитираните парламентарни сътрудници и ги излага на потенциални рискове; настоятелно призовава Бюрото да преразгледа този въпрос като приоритет;

38.

изразява съжаление от факта, че Парламентът освободи от отговорност своя председател във връзка с изпълнението на бюджета на Парламента за финансовата 2014 година и в последната минута заличи важни параграфи, повдигайки допълнителни въпроси във връзка с политическите дейности и финансовото поведение на председателя по време на европейските избори през 2014 г.;

39.

приветства нарастващото внимание от страна на медиите и обществеността към Парламента и неговата администрация; отбелязва обаче, че някои журналисти изпитват трудности при получаването на търсената от тях специфична информация; посочва, че прозрачността на Парламента и неговата администрация е от основно значение за легитимността на институцията и че достъпът до информация следва да бъде подобрен, като се спазват неизменно правилата, уреждащи защитата на личните данни;

40.

призовава Бюрото да публикува на уебсайта на Парламента предоставените му от генералния секретар документи в машинно четим формат, освен ако естеството на съдържащата се в тях информация прави това невъзможно, какъвто е случаят, например, със защитата на личните данни;

41.

подчертава, че е необходимо работата на вътрешните органи на Парламента за вземане на решения, и по-специално Бюрото, да стане по-прозрачна и достъпна; призовава да се публикува своевременно в интранет дневният ред на Бюрото, а протоколите от заседанията да се публикуват значително по-бързо; отбелязва, че не е необходимо да се изчаква те да бъдат преведени на всички езици;

42.

припомня задължението на членовете на ЕП незабавно да информират администрацията относно всяка промяна в своите декларации за интереси;

43.

призовава генералния секретар да препрати на Бюрото настоящата резолюция, като подчертае всички искания за действие или решение от страна на Бюрото; призовава генералния секретар да изготви план за действие и график, който позволява на Бюрото да извършва последващи действия и/или да предприема действия в отговор на препоръките, съдържащи се в резолюциите на Парламента за освобождаване от отговорност, и да включи резултатите в годишния документ от наблюдението; призовава генералния секретар да докладва своевременно на комисиите по бюджет и бюджетен контрол за всички представени на Бюрото проекти, които имат сериозно отражение върху бюджета;

44.

счита, че членовете на ЕП следва да могат да използват уебсайта на Парламента, за да осигурят на своите избиратели възможно най-голяма прозрачност относно своите дейности, и поради това призовава генералния секретар да разработи система, която членовете на ЕП могат да използват, за да публикуват подробности за своите срещи с представители на интереси; и настоятелно призовава генералния секретар незабавно да направи това възможно, както вече беше поискано в резолюцията за освобождаване от отговорност на Парламента за 2014 г.;

45.

призовава Бюрото да определи и да публикува правилата относно използването на надбавката за общи разходи;

46.

отбелязва ниската степен на осведоменост сред членовете на ЕП за възможността за връщане на излишъците от надбавката за общи разходи; припомня на членовете на ЕП, че надбавките за общи разходи не представляват допълнително лично възнаграждение; призовава генералния секретар приоритетно да популяризира тази възможност; настоятелно призовава членовете на ЕП да върнат излишъците в края на мандата си;

47.

също така призовава генералния секретар да предостави на членовете на ЕП, които желаят да публикуват на собствените си уебсайтове подробности за изплатените им от Парламента евентуални други надбавки, съответни архиви от данни в лесен за допълнително обработване формат;

48.

освен това призовава генералния секретар да окаже съдействие на заинтересовани политически групи по същия начин;

49.

отбелязва, че на уебсайта на Парламента е достъпен набор от документи относно решението за признаване на европейските политически партии и европейските политически фондации заедно с подробности за определянето на окончателната сума на финансирането; призовава Парламента да изиска от Комисията да представи предложение за преразглеждане на настоящия правен акт на Съюза относно статута и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации (4), включително по-строги изисквания за създаването на европейски политически партии и фондации, с цел да се предотвратят злоупотребите;

50.

приветства въвеждането на специален формуляр за докладчиците, в който те могат да посочват кои представители на интереси са оказали влияние върху техните доклади (законодателен отпечатък);

51.

отново отправя призива си към администрацията на Парламента да изготви доклад относно използването на помещенията на Парламента от представители на интереси и други външни организации;

52.

изразява загриженост, че настоящият Кодекс за поведение на членовете на ЕП може да се наложи да бъде допълнително подобрен с цел да се избегнат конфликтите на интереси, като се обърне особено внимание на:

53.

приветства разработването на показатели за измерването на резултатите от комуникационните дейности на Парламента и приканва генералния секретар да предвиди в доклада относно дейността на Парламента за 2016 г. отделен раздел относно ефективността на този нов и основан върху резултатите подход в областта на комуникацията;

54.

подкрепя различните програми, насочени към улесняване на посещенията на журналисти и граждани, които биха искали да научат повече за дейността на Парламента;

55.

в тази връзка отново отправя призива си, отправен в резолюцията за освобождаване от отговорност за 2014 г., в която се отбелязва, че уебсайтът на Парламента остава сравнително труден за ползване, затруднява търсенето и все още не включва последните технологични развития, което води до трудности в бързото намиране на съответната информация; също така се отбелязва, че предвид значението на комуникацията с европейските граждани уебсайтът не е допринесъл за подобряване на имиджа на Парламента сред широката общественост;

56.

призовава Генералната дирекция за комуникация (ГД COMM) да въведе по-ефективен и лесен за ползване уебсайт, който включва по-ефективна търсачка, такава която ще повиши видимостта на Парламента сред широката общественост и ще отговори по-пряко на нуждите и интересите на гражданите; отбелязва, че са постигнати само посредствени резултати въпреки изразходването на значителни ресурси;

57.

изразява загриженост относно ефективността на комуникационната стратегия на Парламента; призовава в тази връзка за цялостен преглед на настоящата стратегия и, по-специално, за по-активен подход към лицата, които не са автоматично заинтересовани от дейността на Парламента или които дори е възможно да бъдат скептични към неговото функциониране; приканва генералния секретар да разработи нова стратегия с още по-широк обхват, която да достигне и до тези граждани, включително чрез улесняване на достъпа до информация, с цел адекватно да се преодоляват необоснованите предразсъдъци към Парламента, като същевременно се избягват ненужните и скъпи рекламни кампании;

58.

подчертава необходимостта от модернизиране на мисията на информационните бюра на Парламента, като се оптимизира използването на нови комуникационни технологии и модели и се извлече полза от тяхното привилегировано географско положение близо до гражданите, с цел допълнително засилване на дейностите на местно равнище, като например разискванията, организирани с членове на ЕП и гражданското общество разисквания с оглед изслушване на хората и сътрудничество с тях; подчертава, че онлайн разискванията и медийното внимание, породено от подобни прояви, следва да допринасят за достигане до гражданите в още по-голяма степен; отбелязва, че разходите за сгради и персонал за информационните бюра в държавите членки са несъразмерно високи в сравнение със сумата, която се разходва за ключовите функции на тези бюра; призовава генералния секретар да представи на комисията по бюджетен контрол до края на 2017 г. подробен доклад за дейността и финансов доклад относно информационните бюра в Брюксел и Страсбург, със специален акцент върху добавената стойност, която създават;

59.

изразява загриженост от отговорите на въпросите с искане за писмен отговор относно информационните бюра на Парламента в някои държави членки, тъй като в повечето случаи само малка част от техните оперативни разходи се дължат на реалните цели и задачи на тези бюра, а по-голямата част от средствата се разходват за наемите на помещения и за заплатите и пътните разноски на служителите;

60.

приканва генералния секретар да подобри също така вътрешната комуникация между различните генерални дирекции, така че, например, разработването на нови важни инструменти като законодателния влак да станат известни на широката общественост, както във вътрешен, така и във външен план;

61.

приветства съвместното представяне пред комисията по бюджетен контрол и комисията по култура и образование на проучването, поискано в резолюцията за освобождаване от отговорност за 2013 г. и проведено с цел да се определи дали наградата „LUX“ е популярна и по целесъобразност как се оценява в съответните държави членки, както и на съдържащите се в него констатации;

62.

припомня, че проучването е свързано главно с осведомеността на членовете на ЕП и филмовите творци за филмовата награда „LUX“ относно целта на наградата, която е да се илюстрира ангажиментът на Парламента към консенсусни ценности като правата на човека и солидарността, както и ангажиментът му към културното и езиковото многообразие;

63.

отбелязва, че делът на отговорилите на проучването е нисък — само 18 % от членовете на ЕП, което съответства на 137 членове на ЕП от всички политически групи и държави членки, и че сред тези членове на ЕП над 90 % са били осведомени за филмовата награда „LUX“, 75 % са разбирали целта ѝ и повече от 80 % имат положително мнение за нея;

64.

не е убеден в метода на подбор, с който членовете на ЕП вземат решение относно номинациите и окончателния избор на носителя на наградата, и приканва Бюрото да докладва за алтернативни модели за получаване на желаните резултати, например чрез подпомагане на подобна инициатива от страна на организациите на филмовите творци;

65.

отбелязва, че въпреки че броят на зрителите се е увеличил през годините, цифрата 43 000 за целия Съюз е все още много ниска и повдига въпроса дали наградата „LUX“ е оправдана;

66.

изразява съжаление във връзка с многократните забавяния на откриването на Дома на европейската история, което беше първоначално планирано за март 2016 г., впоследствие отложено до септември и ноември 2016 г. и понастоящем предвидено за 6 май 2017 г.;

67.

отбелязва със загриженост продължаващите дискусии относно естеството на временните изложби; подчертава значението на академичната независимост на Дома на европейската история от гледна точка на съдържанието и дизайна на изложбите, като те се определят изключително от музейни и исторически критерии;

68.

изразява задоволство поради факта, че според оценките Домът на европейската история ще приема 250 000 посетители годишно; отбелязва, че годишните оперативни разходи на Дома по предварителна оценка възлизат на 13,3 милиона евро; изразява загриженост за пропорционално ниския брой посетители в сравнение с високите оперативни разходи, като се има предвид, че през 2015 г. Парламентът прие 326 080 посетители и че оперативните разходи възлизаха само на 4,3 милиона евро;

69.

отбелязва, че със създаването на Парламентариума и откриването на Дома на европейската история Парламентът и неговите околности се превръщат в атракция за граждани и туристи, която ще допринесе за по-добро познаване на ролята на Парламента и ще илюстрира на гражданите ангажимента на Парламента по отношение на консенсусни ценности като правата на човека и солидарността; отправя искане Бюрото да обмисли започването на диалог с местните органи с цел да се проучи как последните могат да допринесат за финансирането и управлението на Дома на европейската история;

70.

призовава Бюрото да обмисли да адаптира управлението на Дома на европейската история към по-междуинституционален подход, проучвайки допълнително сътрудничество с други институции на Съюза, по-специално Комисията и Съвета;

71.

приветства решението на Комисията да внася 800 000 EUR годишно за оперативните разходи на Дома на европейската история; счита обаче, че Комисията следва да внася много по-голям дял от прогнозните годишни оперативни разходи;

72.

отбелязва, че към 31 декември 2015 г. в Секретариата са наети общо 5 391 длъжностни лица и срочно наети служители (увеличение с 96 в сравнение с 31 декември 2014 г.), а в политическите групи са наети общо 771 длъжностни лица и срочно наети служители (увеличение с 26 в сравнение с 31 декември 2014 г.); отбелязва, че заедно с договорно наетите служители, ГД PERS е отговаряла за 9 402 служители (увеличение с 467 в сравнение с 31 декември 2014 г.);

73.

отбелязва, че към 1 януари 2015 г. 47 длъжности са заличени в щатното разписание на Парламента в съответствие с преразглеждането от 2014 г. на Правилника за персонала и МФР за периода 2014—2020 г., в резултат на което щатното разписание включва общо 6 739 длъжности, от които 5 723 (84,9 %) са за Секретариата, а 1 016 (15,1 %) — за политическите групи; отбелязва, че към 31 декември 2015 г. 4,9 % от длъжностите в Секретариата са свободни в сравнение с 9,6 % в края на 2014 г.;

74.

приветства факта, че равновесието между половете при генералните директори се е подобрило от 18,2 %/81,8 % през 2014 г. до 33,3 %/66,7 % през 2015 г., но отбелязва, че това равновесие при директорите е намаляло от 34 %/66 % през 2014 г. до 31,1 %/68,9 % през 2015 г.; припомня, че абсолютното мнозинство от служителите на Парламента се състои от жени, но, че жените заемат ограничена част от ръководните длъжности; отбелязва, че равновесието между половете при началниците на отдели е продължило да се подобрява от 30 %/70 % в края на 2014 г. до 31,2 %/68,8 % в края на 2015 г.; подчертава, че следователно продължават да съществуват дисбаланси по отношение на ръководните длъжности и че програмата за равни възможности за тези длъжности продължава да бъде от първостепенно значение; изразява твърдото становище, че до 2019 г. в Парламента следва да има най-малко 40 % жени на ръководни длъжности;

75.

изразява своята изненада от това, че Консултативният комитет на Парламента за назначаване на висши длъжностни лица се състои единствено от висши ръководни кадри, и приканва генералния секретар да включи представител на професионална организация;

76.

подчертава, че географският баланс, а именно връзката между броя на служителите от определена националност и размера на населението на съответните държави членки, следва да си остане важен елемент от управлението на ресурсите, по-специално по отношение на държавите членки, присъединили се към Съюза от 2004 г. нататък; приветства факта, че Парламентът е постигнал като цяло балансиран състав на длъжностните лица от държавите членки, присъединили се към Съюза преди и след 2004 г.; отбелязва обаче, че тези държави членки все още представляват едва 3 % от служителите на равнище по-старши администратор (степен AD12—AD16) в трите официални места на работа спрямо дела на населението на тези държави — 21 %, и все още се очаква постигането на напредък в тази насока;

77.

признава, че за някои дейности, като например управлението на столовите и почистването, възлагането на външни изпълнители е предпочитаният вариант на Парламента и че вследствие на това броят на външния персонал в сградите на Парламента за някои генерални дирекции може дори да надвиши броя на длъжностните лица;

78.

отбелязва обаче, че подобни решения за възлагане на външни изпълнители не могат да дадат обяснение за използването на целия външен персонал и че например в Генералната дирекция за иновации и техническо обслужване (ГД ITEC) съотношението между външните служители и длъжностните лица е трудно за обяснение;

79.

изразява становището, че външният персонал не следва да бъде използван с цел компенсиране на съкращаването на броя на длъжностите, договорено в контекста на преразглеждането от 2014 г. на Правилника за персонала и текущата МФР;

80.

отбелязва отговорите на генералния секретар относно условията за възлагане на външни изпълнители от страна на Парламента; подчертава, че администрацията трябва внимателно и систематично да следи за това доставчиците на услуги да изпълняват стриктно законодателството в областта на заетостта, сигурността, социалното осигуряване и др., приложимо към всички членове на външния персонал, който работи в помещенията на Парламента, като например персонала в столовите, персонала, отговарящ за почистването, поддръжката и др.; призовава Парламента да въведе механизми за редовно предупреждение и контрол за предотвратяването и откриването на евентуални изолирани или системни случаи на небрежност, злоупотреба или нарушение, така че да може да предприеме незабавни мерки;

81.

отбелязва, че е завършена процедурата за интернализиране на услугата по охраната на Парламента и че в момента се провежда същата процедура за услугата по превоза; призовава генералния секретар да докладва на комисията по бюджетен контрол относно поуките от тези процедури и евентуалните икономии, направени в резултат на тях;

82.

отбелязва със загриженост, че персоналът в столовите не получава заплащане в съответствие с посочените в договора отработени часове за седмиците, когато членовете на ЕП работят другаде, като например седмиците за работа в избирателните райони или пленарните сесии в Страсбург, и че голяма част от този персонал е с намалено работно време, което оказва влияние върху неговата заетост и доходи; призовава генералния секретар да намери решение посредством преговори с доставчика на услуги за столово хранене, което да гарантира на служителите редовност на отработените от тях часове и на възнаграждението им всяка седмица;

83.

отбелязва, че към края на 2015 г. в Парламента са работили 1 813 акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) в сравнение с 1 686 през предходната година; призовава да се обърне специално внимание на правата на акредитираните парламентарни сътрудници и местните сътрудници, тъй като техните трудови договори са пряко свързани с мандата на членовете на ЕП, които подпомагат, като се има предвид, че акредитираните парламентарни сътрудници са служители със сключени трудови договори с Парламента, докато местните сътрудници са обект на различни национални законодателства;

84.

изразява съжаление, че докладът за оценката на прилагането на разпоредбите относно акредитираните парламентарни сътрудници не е бил внесен в комисията по бюджетен контрол преди края на 2016 г., както се призовава в резолюцията относно освобождаването от отговорност за 2014 г., и че все още не е внесен;

85.

посочва, че в случаите на тормоз или подаване на сигнали за нередности акредитираните парламентарни сътрудници са в особено уязвимо положение, тъй като техните договори се основават на взаимно доверие между члена на ЕП и неговия сътрудник; отбелязва, че ако такова доверие липсва, това само по себе си е основание за прекратяване на договора; отбелязва освен това, че ако се наложи членът на ЕП да подаде оставка поради накърняване на репутацията му вследствие на престъпление или друго нарушение на закона, това обикновено означава, че договорите на всички негови сътрудници също ще бъдат прекратени; поради това призовава за незабавното засилване на представителството на акредитираните парламентарни сътрудници в Консултативния комитет по въпросите на тормоза, като се гарантира наличието на баланс между половете, както вече беше поискано в контекста на освобождаването от отговорност за 2013 г. и 2014 г.; призовава Бюрото да отдели достатъчно средства за покриване на пътните и дневните разходи на акредитираните парламентарни сътрудници — ищци, които често нямат необходимите средства, за да дойдат в Брюксел с цел да присъстват лично и да изложат случая си пред Консултативния комитет по въпросите на тормоза; призовава също така при следващото преразглеждане на Правилника за персонала да се разгледа възможността за финансови компенсаторни мерки за акредитираните парламентарни сътрудници, за да се гарантира тяхното равно третиране и признаването на особената им уязвимост в случаи на тормоз или подаване на сигнали за нередности;

86.

приветства намерението на администрацията да започне процеса по адаптиране на фиксираната надбавка за командировките в Страсбург, получавана от акредитираните парламентарни сътрудници, която е значително по-ниска от тази за длъжностните лица на постоянен договор; подчертава, че това адаптиране следва да се основава на прозрачна методология за изчисляване и да бъде в пряка взаимна връзка с последното увеличение на надбавките и таваните за разходи за настаняване на длъжностните лица на постоянен договор; подчертава също така, че следва да се въведе автоматично индексиране на надбавките за бъдещите преразглеждания;

87.

изразява съжаление поради факта, че Бюрото не е дало отговор на исканията, отправени от Парламента в неговите резолюции относно освобождаването от отговорност за 2013 и 2014 г., за прилагане на същите дневни надбавки за акредитираните парламентарни сътрудници, както за останалите служители; призовава генералния секретар да представи, преди да бъдат въведени промените, прогнозна оценка на допълнителните разходи, които биха възникнали чрез тази корекция; междувременно подчертава, че настоящите тавани за възстановяване на разходите за командировки на акредитираните парламентарни сътрудници не са коригирани от 2009 г. насам и че разликата между акредитираните парламентарни сътрудници и другите служители се е увеличила допълнително до най-малко 40 % след въвеждането на нови тавани, одобрени от Съвета на 9 септември 2016 г. и засега прилагани, считано от 10 септември 2016 г., само за длъжностните лица; призовава следователно Бюрото да предприеме необходимите мерки, за да премахне това неравенство;

88.

изразява дълбоко съжаление по повод факта, че периодът на заетост на акредитирания парламентарен сътрудник в случай на смърт или оставка на неговия или нейния член на ЕП се преустановява в края на съответния календарен месец; подчертава, че това би могло да означава, че акредитираният парламентарен сътрудник не би имал и един ден предизвестие, ако мандатът на члена на ЕП завърши в края на последния ден от даден месец; призовава да се намери решение за това неприемливо положение при следващото преразглеждане на Правилника за персонала чрез обвързване на сроковете на предизвестие с определен период от време, като например четири седмици, вместо с календарни месеци; освен това призовава Бюрото бързо да въведе временни мерки, които биха могли да осигурят временно решение на този проблем преди осъществяването на такова правно преразглеждане;

89.

изразява загриженост относно предполагаемата практика на членовете на ЕП да задължават акредитираните парламентарни сътрудници да отиват в командировки, по-конкретно до Страсбург, без командировъчни заповеди, без командировъчни разходи или просто без пътни разноски; счита, че подобна практика дава възможност за злоупотреби: когато акредитираните парламентарни сътрудници пътуват без командировъчна заповед, те не само трябва да заплащат разходите със собствени средства, но също така и не разполагат със застрахователно покритие в мястото на работа; призовава Бюрото да гарантира правилното прилагане на Правилника за персонала и да санкционира членовете на ЕП, които нарушават правилата;

90.

отбелязва, че стажантите ползват отстъпка от 0,50 EUR за основните ястия във всички ресторанти на самообслужване в Брюксел и Люксембург и 0,80 EUR в Страсбург; въпреки това, като има предвид средното равнище на получаваното от тях заплащане и начисляваните през последните две години високи цени, счита, че тези отстъпки не са достатъчни, за да окажат дори минимално въздействие върху техните финанси; призовава генералния секретар да осигури намаление на цените в съответствие с техните доходи;

91.

призовава Бюрото да осигури гарантиране на социалните и пенсионните права на акредитираните парламентарни сътрудници, които са работили без прекъсване през последните два законодателни парламентарни мандата; приканва във връзка с това администрацията да представи предложение, което отчита решението за провеждане на предсрочни избори през 2014 г., както и времето, отделено за процедурата за набиране на персонал, при изчисляване на 10-годишния трудов стаж съгласно Правилника за персонала;

92.

призовава Председателския съвет да преразгледа възможността акредитираните парламентарни сътрудници при определени условия да придружават членовете на ЕП на официални парламентарни делегации и мисии, както вече поискаха няколко членове на ЕП;

93.

призовава генералния секретар и Бюрото да разгледат и разрешат проблемите, възникващи главно от последната смяна на мандата във връзка с акредитираните парламентарни сътрудници (като закъснения при подписване на договорите, прекъсване на договорите, предсрочни европейски избори и др.), които могат да имат сериозни последици за бъдещото придобиване на трудови права от същите; изисква да се включат представители на акредитираните парламентарни сътрудници в търсенето на решения;

94.

призовава Парламента, в интерес на равните възможности и зачитането на трудовите права, да приеме насоки относно определянето на степен на акредитираните парламентарни сътрудници и да разработи съответните ясни длъжностни характеристики, отговорности и задачи за всяка функционална група;

95.

отбелязва, че прекратените служебни правоотношения през 2015 г. са 154 на брой, от които 126 случая на пенсиониране, 13 случая на инвалидност, 9 случая на оставка и 6 случая на смърт; приканва генералния секретар да прилага стриктно член 16, параграф 4 от Правилника за персонала относно потенциалните конфликти на интереси след прекратяване на службата в Парламента, по-специално в случаите на оставка, тъй като прави впечатление, че не са оповестени никакви случаи на потенциални конфликти на интереси;

96.

отбелязва със загриженост, че не са предвидени специални разпоредби за служителите, в случай че държава членка реши да напусне Съюза; като признава, че този въпрос се отнася за всички европейски институции, приканва генералния секретар да започне диалог с Комисията, за да се гарантира, че британските служители няма да се превърнат в жертви в случай че Обединеното кралство напусне ЕС и че техните нормативно признати, договорни и придобити права са изцяло гарантирани;

97.

призовава за по-ефективна организация на курсовете за обучение, така че те да бъдат адаптирани към специфичните нужди на акредитираните парламентарни сътрудници; призовава по-специално администрацията да взема под внимание календара на парламентарните дейности и дейностите на членовете на ЕП и да определи адаптирани графици и конкретни теми;

98.

посочва факта, че 43 % от служителите на Парламента считат, че дистанционната работа би имала положително въздействие върху удовлетворението им от работата; подчертава, че Парламентът е единствената институция, която не е въвела дистанционната работа и системата за гъвкаво работно време, макар че и двете схеми се прилагат от много години в повечето от останалите институции, включително Комисията, като резултатите сочат увеличаване на производителността и подобряване на качеството на живот на служителите; отбелязва, че Парламентът е въвел схема за временна дистанционна работа през октомври 2016 г.; призовава генералния секретар да информира всички заинтересовани служби, включително членовете на ЕП и техните сътрудници, относно въвеждането на тази услуга; призовава също така системата за гъвкаво работно време да бъде включена възможно най-скоро в работните практики на Парламента;

99.

призовава Парламента да промени правилата си относно стажовете, предлагани от членовете на ЕП и политическите групи, за да се подобри положението на стажантите и обучаващите се в Парламента, включително достойно възнаграждение, определяне на ограничена продължителност на стажовете и споразумение за учене;

100.

отбелязва със задоволство, че Парламентът публикува на своя уебсайт пълен годишен списък с всички свои изпълнители, които са сключили договори на стойност над 15 000 EUR, и че този списък включва наименованието и адреса на изпълнителя, вида и предмета на договора, неговата продължителност, стойност, използваната процедура и съответната генерална дирекция;

101.

посочва, че този списък надхвърля изискванията за прозрачност, определени във Финансовия регламент; насърчава всички институции на Съюза да предоставят на разположение пълна информация относно всички изпълнители и договори, възложени по реда на процедурите за обществени поръчки, включително относно случаите на пряко възлагане или на ограничени процедури;

102.

подкрепя заключението на Палатата, че е необходимо институциите на Съюза да създадат единен публичен регистър за информация, свързана с техните договори за възлагане на обществени поръчки, за да се даде възможност за ефективна прозрачност и последващ мониторинг на дейностите им по възлагане на поръчките;

103.

отбелязва, че независимо от предишните призиви за подобряване услугата, предлагана от пътническата агенция на Парламента, остава незадоволителна, тъй като цените са сравнително високи и агенцията не е сключила договори с големи авиокомпании с цел да осигури по-добри цени и по-голяма гъвкавост при планиране на пътуванията;

104.

призовава агенцията активно да се стреми да предлага по-ниски цени, независимо коя е въпросната авиокомпания; изисква агенцията да въведе процес за получаване на обратна информация (анкети за удовлетвореност на потребителя) с оглед на установяване на областите, в които би могъл да бъде постигнат допълнителен напредък;

105.

отбелязва, че Фондът за доброволно пенсионно осигуряване е увеличил очаквания си актюерски дефицит до 276,8 милиона евро в края на 2015 г.; отбелязва също така, че в края на 2015 г. размерът на нетните активи, които трябва да бъдат отчетени, и актюерските задължения възлизат на съответно 155,5 милиона евро и 432,3 милиона евро;

106.

припомня, че тези планирани бъдещи пасиви се простират върху няколко десетилетия, но отбелязва, че общата сума, платена през 2015 г. от Фонда за доброволно пенсионно осигуряване, възлиза на 15,8 милиона евро;

107.

посочва, че това предизвиква някои опасения относно възможното изчерпване на фонда, както и че Парламентът е гарантът за изплащането на пенсионните права, когато и ако този фонд не е в състояние да изпълни задълженията си;

108.

отново призовава Бюрото да извърши оценка на текущото положение на пенсионния фонд във възможно най-кратки срокове;

109.

припомня параграф 112 от миналогодишната резолюция относно освобождаването от отговорност (5), в която се призовава за оценка на текущото положение на пенсионния фонд; изразява съжаление, че такава оценка все още не е предоставена;

110.

припомня, че през 2013 г. Съдът на Европейския съюз потвърди действителността на решението за увеличаване на пенсионната възраст за членовете на фонда от 60 на 63 години, с цел предотвратяване на преждевременното изчерпване на капитала и привеждане на фонда в съответствие с изискванията на новия Устав на членовете на Европейския парламент;

111.

счита, че като се има предвид, че националните пенсионни фондове обикновено трябва да отговарят на строги стандарти и не могат да имат какъвто и да било актюерски дефицит, а доброволният пенсионен фонд понастоящем е изправен пред актюерски дефицит в размер на 64 % от актюерските задължения, призовава генералния секретар да представи на Бюрото цялостен план за действие за избягване на преждевременно изчерпване на фонда;

112.

изразява съжаление относно факта, че при избора на финансови институции, с които Парламентът работи във връзка със своите плащания и сметки, не се обръща внимание на политиките на тези институции по отношение на корпоративната социална отговорност, и призовава генералния секретар да гарантира, че в бъдеще Парламентът ще работи предимно с финансови институции, които имат инвестиционни политики, които се фокусират върху устойчивостта и други аспекти на корпоративната социална отговорност;

113.

подчертава, че през 2015 г. Парламентът е държал средно 106,25 милиона евро в банкови сметки, без да се генерира какъвто и да било доход от лихви; приканва генералния секретар да проучи дали е необходимо да има толкова висока ликвидност и в частност го приканва да подобри управлението на паричните средства в това отношение и по възможност да намери начини за повишаване на възвръщаемостта по такива депозити;

114.

изразява задоволство от прилагането на стратегическите насоки на ГД ITEC за периода 2014—2019 г.; счита, че се извършват много промени в електронната работна среда за членовете и служителите на ЕП, но че последиците от тези промени, включително новите възможности, са сравнително слабо познати и се разработват главно в рамките на ГД ITEC; призовава за по-тясно сътрудничество между ГД ITEC и ГД COMM с цел подобряване на вътрешната и външната комуникация относно множеството иновации, които са били или скоро ще бъдат въведени;

115.

отчита усилията на ГД ITEC за подобряване на броя на резултатите за уебстраниците на Парламента в търсачката на Google; счита също така обаче, че търсачката на уебстраницата на Парламента сама по себе си следва да води до смислени резултати, така че ползвателите да могат действително да използват портала на сайта, за да достигнат бързо до съответните уебстраници; изразява загриженост, че към момента тази търсачка не функционира добре, и приканва генералния секретар да намери бързо решение на този отдавна съществуващ проблем;

116.

отбелязва със загриженост, че въпреки факта, че в областта на компетентност на ГД ITEC разходите на годишна база за придобиването на нов хардуер възлизат на над 35 милиона евро, не съществува ясна политика за екологично и социално устойчиво възлагане на обществени поръчки, и приканва генералния секретар да разработи план за действие в това отношение, за да се гарантира, че в бъдеще всички покани за участие в тръжни процедури включват екологични и социални критерии за избор на хардуер;

117.

призовава ГД ITEC да направи всички уебстраници на Парламента достъпни за преносими устройства, тъй като, макар и голяма част от посетителите на страниците да използват iPad или мобилен телефон за достъп до сайтовете на Парламента и специализираните комисии, настоящите интерфейси не могат да се считат за съвместими с преносимите устройства; предлага прилагането на мерки за съществено подобряване в разумен срок на достъпността на уебстраниците за преносими устройства;

118.

счита, че е от съществено значение за мандата на членовете на ЕП принтерите да останат в техните кабинети; посочва, че е възможно евтините генерични касети да водят до опасни нива на емисиите от частици и вреди за здравето; затова призовава ГД ITEC и Генералната дирекция за инфраструктури и логистика (ГД INLO) да насърчават снабдяването с екологосъобразни принтери и да гарантират използването само на оригинални касети, като същевременно на членовете на ЕП и техните служители се предоставя възможността за разполагане на принтерите им в стратегическа близост, но не в техните кабинети;

119.

отбелязва, че на 7 септември 2015 г. Бюрото прие политика относно сигурността на информационните и комуникационните технологични системи („политика за сигурност в областта на ИКТ“); подчертава, че в настоящата глобална обстановка трябва спешно да се приложи значително по-солидна политика за сигурност в областта на ИКТ, която изцяло взема предвид въпроса за управлението на рисковете, свързани с киберсигурността; във връзка с това приветства назначаването на служител по киберсигурността на Парламента;

120.

подновява отправения в резолюцията за освобождаване от отговорност за 2014 г. призив за създаването на система за бързо предупреждение при извънредни ситуации, която да позволи на ГД ITEC в сътрудничество с Генералната дирекция за сигурността и безопасността (ГД SAFE) да изпраща бързи съобщения чрез текстови или електронни съобщения до членовете и служителите на ЕП, които са се съгласили данните им за контакт да бъдат включени в списък за комуникация, който да се използва при специфични извънредни ситуации;

121.

поздравява ГД ITEC за инсталирането на безжична интернет връзка в сградите на Парламента; отбелязва обаче, че безжичната интернет връзка в пленарната зала в Страсбург е ненадеждна, особено когато по време на гласуването и ключовите разисквания много членове на ЕП използват системата едновременно; призовава генералния секретар да предприеме необходимите коригиращи мерки в тази насока;

122.

приветства факта, че някои публични заседания на междупарламентарните делегации се предават в реално време по интернет; призовава генералния секретар да продължи да развива и разширява тази услуга, както и съдържанието на уебстраниците на делегациите;

123.

отбелязва, че средносрочната стратегия от 2010 г. относно сградния фонд е в процес на преразглеждане; призовава тази стратегия да бъде разширена с цел да покрие един по-дългосрочен план, както и да включи проучване на вероятните последици от Брекзит;

124.

приветства факта, че считано от 2019 г. площта на офис пространството за членовете на ЕП и техните сътрудници в Страсбург ще се увеличи; призовава генералния секретар да гарантира, че докато не бъде намерено решение за едно седалище във връзка с мястото на работа на Парламента, минималният брой квадратни метри за сътрудник в съответствие с действащите правила относно условията на труд ще бъде гарантиран, предвид факта, че Парламентът се намира в уязвимо положение по този въпрос, тъй като умишлено не зачита тези правила относно минималната площ на офис пространството;

125.

изразява дълбокото си съжаление относно решението за смяна на мебелите в офисите на членовете на ЕП и техните сътрудници в Брюксел и призовава това да бъде незабавно прекратено; счита, че по-голямата част от тези мебели са напълно годни за употреба и в добър вид и че следователно няма никаква причина да се сменят; счита, че обратната информация от няколко членове на ЕП, за разлика от едно общо проучване, сама по себе си не е достатъчна обосновка за промяната, а посочените от администрацията аргументи по въпроси като вкус, мода или остарял стил са също толкова неадекватни; отделни мебели следва да се подменят единствено когато ясни признаци на влошено състояние, значително износване или риск за здравето на работното място от конкретен или общ характер (като например възможното разработване на по-ергономични работни столове); посочва, че във време на икономическа криза, довела до текущите затегнати финансови обстоятелства, подобни безпокойства относно външния вид могат сериозно да накърнят доверието в Парламента и неговите членове, по-специално в очите на гражданите и общественото мнение;

126.

признава, че в съответствие с решенията на Бюрото от 2013 и 2015 г. новите договори за обществено хранене не предвиждат никакви преки субсидии от бюджета на Парламента; изразява загриженост обаче, че някои услуги са предлагани на по-високи от пазарните цени през 2015 г.; посочва в тази връзка предлагането на кафе по време на заседанията; отбелязва, че цените са преразгледани през август 2016 г.;

127.

изразява дълбоко съжаление относно произволните, субективни и непропорционални критерии, използвани при процедурата за наемане на шофьори, и интернализацията на тази услуга, стартирана през 2016 г. от съображения за сигурност; изразява съжаление, че при процедурата не са взети предвид уменията и опита, придобити от шофьорите по време на годините работа в пряк контакт с членовете на ЕП и установените с тях отношения на доверие, както и фактът, че впоследствие тези работници са останали без работа, като много от тях вече са на възраст, на която е трудно намерят работа;

128.

изразява загриженост относно проблематичния социален диалог между ГД INTE и представителите на устните преводачи, който започна през януари 2014 г. и по който досега не беше постигнато споразумение; призовава генералния секретар да започне процес на посредничество между участващите страни с цел да се подобри взаимното разбиране на позициите и да се намерят решения, които са приемливи за всички;

129.

изразява задоволство от напредъка, който вече е постигнат в процеса на модернизиране на ГД INTE, особено по отношение на по-голямото наличие на устни преводачи, умереното увеличение на броя на работните им часове и по-доброто разпределение на работното им натоварване; отбелязва, че методът за изчисляване на статистическите данни беше изяснен и че понастоящем годишният отпуск и отпускът по болест се изключват от изчисляването на средния брой часове, прекарани от устните преводачи в кабината;

130.

изисква от генералния секретар информация относно мерките, които са предприети след приемането на резолюцията относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г. с цел постигане на по-ефективно и ефикасно използване на ресурсите при организирането на заседания посредством оптимизиране на управлението на конференциите в Парламента;

131.

приветства непрекъснатите усилия да се работи по безопасността и сигурността във и около помещенията на Парламента; потвърждава, че безопасността в рамките на Парламента трябва да бъде насочена към установяването на деликатен баланс между отчитането на редица защитни мерки и въвеждането на прекалено внимателен по отношение на сигурността режим, който забавя дейността на Парламента; въпреки това настоява сигурността на Парламента да бъде допълнително засилена и призовава генералния секретар да гарантира, че служителите са подходящо обучени и са в състояние да изпълняват професионално задачите си, включително при извънредни ситуации;

132.

призовава генералния секретар да гарантира, че активно се работи за сътрудничество с другите институции на Съюза, както и с белгийските, френските и люксембургските органи;

133.

призовава ГД ITEC и ГД SAFE да засилят капацитета за киберзащита в светлината на нарасналата заплаха от кибератаки през последните месеци;

134.

припомня, че Бюрото стартира проекта за система за управление на околната среда (EMAS) в Парламента на 19 април 2004 г.; отбелязва, че преразгледаната политика в областта на околната среда беше приета от Бюрото през 2016 г., като запазва и потвърждава ангажимента на Парламента за непрекъснато подобряване на околната среда;

135.

приветства създаването на междуинституционално бюро за екологосъобразни обществени поръчки, което в момента трябва да бъде изцяло приложено чрез определяне на ясни цели в тази област, както и засилване на усилията за вътрешна информация, насърчаване и ефективно управление по отношение на екологосъобразните обществени поръчки; подчертава също така факта, че доставчиците на услуги, наети като подизпълнители, трябва също да спазват правилата; в това отношение изразява съжаление от честото използване на пластмасови бутилки, чаши, съдове и опаковки в Парламента;

136.

взема предвид, че Парламентът е поел ангажимент за постигане на 30 % намаление на емисиите си на CO2 на ЕПРВ до 2020 г. в сравнение с 2006 г.; приветства факта, че между 2006 и 2015 г. този показател е спаднал с около 24,3 %;

137.

счита, че поради това е изключително важно Парламентът да си постави нови, по-предизвикателни количествени цели, както и че тези цели следва да бъдат редовно измервани от компетентните служби; отбелязва в тази връзка решението на Бюрото от 2015 г. за компенсиране на общото количество на генерираните от Парламента въглеродни емисии, включително емисиите от полети от страна на членовете на ЕП между техните държави на произход и местата на работа на Парламента;

138.

припомня на Парламента ангажимента му, поет съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) относно енергийната ефективност, че ще прилага, „без да се засягат приложимите бюджетни правила и правилата по отношение на обществените поръчки, […] същите изисквания спрямо притежаваните и ползваните [от него] сгради като изискванията, които се прилагат спрямо сградите на централните администрации на държавите членки по силата на член 5 и член 6“ от същата директива, поради голямата видимост на сградите и водещата роля, която Парламентът следва да играе по отношение на енергийните характеристики на тези сгради; подчертава, че е належащо Парламентът да изпълни това заявление, не на последно място заради доверието в него при провеждащите се понастоящем преразглеждания на Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност;

139.

призовава Бюрото да проучи система от стимули за насърчаване на използването на по-устойчив и ефикасен транспорт за пътувания от дома до работното място;

140.

приветства инициативата на Парламента по отношение на изпълнението на цялостна политика за намаляване на разхищението на храна; призовава Парламента да гарантира, че разхищението на храна активно се предотвратява от всички доставчици на услуги за обществено хранене във всички помещения на Парламента; призовава Парламента да засили практиката на даряване на непродадената храна за благотворителни цели;

141.

счита, че с въвеждането на ефективна система за резервация на помещенията за заседания и на регистър за управление на помещенията може да бъде активиран значителен потенциал с оглед на разходите и на усилията на Парламента за намаляване на въздействието му върху околната среда, и призовава генералния секретар да ускори обсъждането на тези въпроси;

142.

отбелязва, че през 2015 г. бюджетните кредити, записани по позиция 4 0 0 и предоставени на политическите групи и независимите членове на ЕП, са усвоени, както следва:

143.

припомня, че Палатата препоръча в годишния си доклад Парламентът да преразгледа съществуващата рамка на контрол за изпълнението на бюджетните кредити, отпускани на политическите групи, и освен това да предоставя по-добри насоки, като прилага по-строг мониторинг върху начина, по който групите изпълняват правилата за разрешаване и извършване на разходи и процедурите за възлагане на обществени поръчки;

144.

отбелязва, че през 2015 г. бюджетните кредити, записани по позиция 4 0 2, са усвоени, както следва (7):

145.

отбелязва, че през 2015 г. бюджетните кредити, записани по позиция 4 0 3, са усвоени, както следва (8):

146.

отбелязва със загриженост, че в случая с Алианса за пряка демокрация в Европа, Движението за Европа на свободите и демокрацията, Инициативата за пряка демокрация в Европа и Фондацията за Европа на свободите и демокрацията бяха открити сериозни нередности, свързани със забраненото пряко или непряко финансиране на национални партии и даренията;

147.

изразява загрижеността си относно риска за репутацията на Парламента, който представляват подобни нередности, и е убеден в необходимостта от бързи и ефективни действия за предотвратяване и преодоляване на всякакви подобни нередности в бъдеще; счита обаче, че тези нередности се отнасят само до ограничен брой политически партии и фондации; счита, че тези нередности следва да не поставят под въпрос финансовото управление на останалите политически партии и фондации;

148.

запознат е с новите регламенти, а именно Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 и Регламент (ЕС, Евратом) № 1142/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. (9), които ще започнат да оказват въздействие върху финансирането на европейските политически партии и фондации за финансовата 2018 година, и с важната роля на новосъздадения орган за европейските политически партии и европейските политически фондации, както и текущите обсъждания в Бюрото на предложенията на генералния секретар за разглеждане на редица въпроси, които не са били разрешени в тези регламенти; призовава вътрешния одитор на Парламента да изготви нов одитен доклад относно финансирането на европейските политически партии и фондации възможно най-скоро след влизането в сила на новия регламент;

149.

счита, че в това отношение е от изключително значение да се разгледат евентуалните пропуски в настоящата система на вътрешен и външен контрол при избягването на сериозни нередности; отбелязва декларациите на външния счетоводител, EY, че целта на одитите му е била да получи достатъчно увереност, че годишните отчети не са засегнати от съществени неточности и че органът е спазил приложимите правила и разпоредби, и че тези одити включват проверка на тестов принцип на подкрепящите становището доказателства; отбелязва обаче, че проверките не включват разследвания на евентуални подправени отчети и документи и следователно дават единствено доста ограничена представа за проверяваните финансови дейности;

150.

отбелязва ограничените човешки ресурси (на практика 2 ЕПРВ) в ГД FINS за проверка на сметките на европейските политически партии и фондации; изразява твърдото становище, че предвид високия риск от накърняване на репутацията биха могли да бъдат отделени повече ресурси за тази дейност;

151.

призовава Бюрото, доколкото позволява принципът на поверителност, да улеснява достъпа до съответните документи, съдържащи се в окончателните доклади на европейските политически партии и фондации, и по-специално отчетите и извършените одити;

152.

отправя искане към новосъздадения орган да представи доклад за напредъка пред Парламента след първата си година на дейност, а именно 2017 г., и призовава генералния секретар да гарантира, че органът ще разполага с всички необходими ресурси за изпълнението на задачите си.

29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/22

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)475 — C8-0271/2016) (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите (3),

—

като взе предвид декларацията за достоверност (4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 314, параграф 10 и членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (5), и по-специално членове 55, 99, 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид член 94 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0131/2017),

1.

отсрочва своето решение за освобождаване от отговорност на генералния секретар на Съвета във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския съвет и Съвета за финансовата 2015 година;

2.

представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.

възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Европейския съвет, Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Сметната палата, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската служба за външна дейност и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/23

—

като взе предвид своето решение относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел II — Европейски съвет и Съвет,

—

като взе предвид член 94 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0131/2017),

A.

като има предвид, че в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета органът по освобождаване от отговорност подчертава особеното значение на по-нататъшното укрепване на демократичната легитимност на институциите на Съюза чрез подобряване на прозрачността и отчетността, прилагане на концепцията за бюджетиране, основано на изпълнението, и добро управление на човешките ресурси;

29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/26

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)475 — C8-0269/2016) (2),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)338 и SWD(2016)339),

—

като взе предвид Годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2015 г. (COM(2016)446),

—

като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)322),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите (3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—

като взе предвид декларацията за достоверност (4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05876/2017 — C8-0037/2017),

—

като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид член 93 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.

като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.

освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година;

2.

представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година (6);

3.

възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/28

—

като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия,

—

като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2015 година,

—

като взе предвид членове 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (1) („Финансовия регламент“) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (2) („Правилата за прилагане“),

—

като взе предвид член 93 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.

като има предвид, че ЕС е изправен пред криза на доверието в своите институции — положение, за което всяка отделна институция на Съюза трябва да приеме своя дял от отговорността и което съответно изисква Парламентът да бъде особено взискателен при проверката на отчетите на Комисията;

Б.

като има предвид, че институциите на Съюза и държавите членки следва да подобрят своите комуникационни политики с цел правилно информиране на гражданите относно постиганите от бюджета на Съюза резултати и тяхната добавена стойност;

В.

като има предвид, че Парламентът трябва да поддържа силен ангажимент пред гражданите на Съюза, що се отнася до това за какво се изразходва бюджетът на Съюза и по какъв начин Съюзът защитава техните интереси;

Г.

като има предвид, че институциите на Съюза следва да работят за създаването на стабилна и устойчива бюджетна система на Съюза, която се характеризира не само с гъвкавост, но и със способност да реагира бързо както в периоди на устойчивост, така и в периоди на сътресения;

Д.

като има предвид, че политиката на сближаване носи ясна добавена стойност с оглед на подобряването на качеството на живот на гражданите навсякъде в Европа, тъй като тя е важен механизъм за проява на солидарност и основен източник на публични инвестиции;

Е.

като има предвид, че институциите на Съюза трябва да изградят ясна концепция и да постигнат съгласие кои приоритети на европейската политика и кои обществени блага следва да се финансират на първо място, за да разсеят опасенията на гражданите на Съюза и да отстранят пропуските в политиките на Съюза;

Ж.

като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства, макар и ограничени до 1 % от БНД на Съюза, са важен инструмент за постигане на общоевропейските цели на политиките, основавайки се на европейската добавена стойност, и като цяло съставляват 1,9 % от общите разходи на държавите — членки на ЕС, в сектор „Държавно управление“;

З.

като има предвид, че въпреки че процентите в бюджета на Съюза, с които се изразява а) делът от общите съвкупни разходи на държавите членки и б) неотчетената/неправомерно изразходваната/разхитената част от този бюджет, са малки, действителните суми, за които става въпрос, са значителни по размер, което е основание за упражняването на строг контрол;

И.

като има предвид, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза, докато от държавите членки се иска да сътрудничат лоялно на Комисията, с цел да се гарантира, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление;

Й.

като има предвид, че когато Парламентът освобождава от отговорност Комисията, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати поставените политически цели;

1.

отбелязва, че периодът от седем години, който обхваща действащата многогодишна финансова рамка, не е синхронизиран с петгодишните мандати на Парламента и на Комисията и че от това следват съответно и несъответствия между бюджета за финансовата година и процедурата по освобождаване от отговорност; изтъква освен това, че десетгодишният цикъл на стратегическо планиране и стратегията „Европа 2020“също не съвпадат със седемгодишния цикъл на управление на бюджета на Съюза; счита, че това е една от причините за голям недостатък на политическото управление на Съюза, тъй като Парламентът и Комисията са обвързани от предходни споразумения относно политическите цели и финансирането, което би могло да създаде впечатлението, че изборите за Европейски парламент са без значение в този контекст;

2.

отбелязва, че през 2015 г. бюджетът на Съюза трябваше да подкрепи постигането на целите на две различни дългосрочни политически програми:

като същевременно обезпечи действията в отговор на редица кризисни ситуации, свързани с бежанците, несигурността в Европа и съседните ѝ държави, финансовата нестабилност в Гърция и икономическите последици от руската забрана за износа, също както и трайното въздействие на финансовата криза и свързаните структурни последици като безработица, бедност и неравенство;

3.

отбелязва, че политиките на Съюза могат да имат различни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, чието осъществяване не може да бъде непременно определено с помощта на една-единствена многогодишна финансова рамка; счита, че е целесъобразно да се разгледат възможностите за ново равновесие между определянето на политическия дневен ред, изпълнението на политиките и финансовите рамки;

4.

изразява съжаление, че временните бюджетни разпоредби не осигуряват най-добрия механизъм за претворяването на социалните и политическите стремежи в полезни оперативни цели за разходните програми и схеми;

5.

посочва, че през 2020 г. ще има възможност дългосрочната стратегия и разработването на политики да се приведат в съответствие с бюджетния цикъл, и препоръчва тази възможност да се използва;

6.

изразява загриженост, че делът на разходите в бюджета на Съюза, свързани с климата, беше едва 17,3 % през 2015 г. и само 17,6 % средно за периода 2014—2016 г. според Сметната палата („Палатата“) (3), докато целта беше да се постигнат поне 20 % за целия финансов период; подчертава поради това, че според Палатата съществува сериозен риск целта от 20 % да не бъде постигната, ако не се положат повече усилия за борба с изменението на климата;

7.

отбелязва освен това, че решението за 20 % свързани с климата разходи беше взето преди Парижкото споразумение; е убеден, че следва да се положат допълнителни усилия, за да може бюджетът на Съюза да бъде съобразен в още по-голяма степен с климата; подчертава освен това, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка е отлична възможност да се осигури изпълнението на целта 20 % от средствата да се изразходват за действия, свързани с климата, и за предвиждане на евентуално увеличение на този праг в съответствие с международните ангажименти на ЕС, поети по време на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата COP 21;

8.

приветства подхода на бюджетиране, основано на изпълнението, въведен от Комисията; счита, че бюджетът на Съюза следва да бъде по-ефикасен и по-ефективен от всякога поради ограничените финансови ресурси; изразява съжаление обаче, че Комисията се съсредоточава основно върху крайните продукти, вместо върху резултатите;

9.

подкрепя предложението на Палатата в нейния информационен документ от 28 октомври 2016 г. относно междинния преглед (точки 39 и 40) на многогодишната финансова рамка, че е време Комисията да проучи други възможности, например:

10.

призовава Комисията да включи в дневния ред на следващата среща на експертите относно ориентирания към резултати бюджет предложенията, направени от Палатата в точки 39 и 40 от нейния горе-споменат информационен документ от 28 октомври 2016 г. и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси, с цел да се подготви следващата конференция във връзка с инициативата за бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите, в рамките на която би могло да се проведе разискване относно областите на политиката, в които бюджетът на Съюза следва да бъде изразходван, преди да се вземе решение относно финансовата рамка;

11.

одобрява всички препоръки, отправени от Палатата в специалния ѝ доклад № 31/2016, и по-специално, че Комисията следва да проучи всички потенциални възможности, включително междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и преразглеждането на някои правни основания, за да се гарантира последващ реален преход към действия във връзка с климата; призовава Палатата да изготви до края на 2018 г. доклад за отчитане на резултатите, постигнати от свързаните с климата разходи в бюджета на Съюза;

12.

призовава Комисията да използва в по-голяма степен възможностите по отношение на резерва за изпълнение в рамките на действащата правна рамка, за да се създаде истински финансов стимул за ефективно подобряване на финансовото управление; отправя освен това искане да се укрепи резервът за изпълнение като инструмент чрез увеличаване на обвързания с изпълнението компонент в следващата законодателна рамка;

13.

призовава Комисията да ориентира своите приоритети към успешното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ чрез използване на инструментите на европейския семестър;

14.

призовава Комисията да изготви проекти на политически приоритети за финансовия период, започващ през 2021 г., и да представи предложението на Парламента на ранен етап;

15.

изразява съжаление, че Комисията не е предприела цялостен преглед на стратегията „Европа 2020“ с цел да се гарантира изпълнението ѝ в рамките на Стратегическата програма за Съюза в период на промени, приета от Европейския съвет през юни 2014 г., както е предвидено в тази програма;

16.

призовава Комисията да вземе предвид Парижкото споразумение и да увеличи незабавно целта за свързани с климата разходи в бюджета на Съюза от 20 на 30 %;

17.

призовава Комисията да изготвя бъдещите бюджети на Съюза така, че да стане тя по-ефикасна и по-ефективна, а те да бъдат приведени в по-голяма степен в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, с целите на Съюза в областта на климата и с международните ангажименти на Съюза;

18.

посочва, че многобройни финансови механизми, подкрепящи политиките на Съюза, не са пряко финансирани от бюджета на Съюза, нито записани в счетоводния баланс на Съюза: това са Европейският инструмент за финансова стабилност, Европейският механизъм за стабилност, Единният механизъм за преструктуриране и Европейският инвестиционен фонд, свързан с Европейската инвестиционна банка;

19.

отбелязва, че други механизми се вписват частично в счетоводния баланс на Съюза, например механизмите за смесено финансиране и Европейският фонд за стратегически инвестиции;

20.

изтъква все по-честото използване на финансови инструменти, съставени предимно от заеми, капиталови инструменти, гаранции и инструменти за поделяне на риска при непряко управление за периода 2014—2020 г., и посочва, че групата на Европейската инвестиционна банка управлява почти всички финансови инструменти при непряко управление; счита, че информацията е недостатъчна, за да се направи оценка на резултатите, постигнати от тези инструменти, особено що се отнася до тяхното социално въздействие и до въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;

21.

изразява съжаление, че все по-честото използване на подобни финансови инструменти, както и на финансовите инструменти при споделено управление (инструментите за финансов инженеринг), поражда по-голям риск не само за запазването на бюджета на Съюза като надежден инструмент и за да продължи той да бъде достатъчен както за текущите, така и за бъдещите цели, но и за отговорността и съгласуването на политиките и действията на Съюза; подчертава, че разширяването на използването на финансовите инструменти следва да бъде предшествано от цялостна оценка на техните резултати, постижения и ефикасност; посочва специалните доклади на Палатата (4), която заяви, че финансовите инструменти не функционират съобразно очакванията и/или са с прекалено голям размер и/или не успяват да привлекат частен капитал;

22.

предупреждава Комисията, че финансовите инструменти и споразуменията за финансиране не са непременно обвързани с политическите цели на ЕС и биха могли да финансират проекти, които не са в съответствие с поетите от ЕС ангажименти;

23.

посочва, че създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции повлия на забавянето при започването на прилагането на Механизма за свързване на Европа и че Европейският фонд за стратегически инвестиции ще окаже също въздействие върху използването на някои други финансови инструменти;

24.

настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, благодарение на които механизмите на Съюза за финансиране за изпълнение на бюджета на Съюза, включващи понастоящем различни инструменти и комбинации между тях, като програми, структурни и инвестиционни фондове, доверителни фондове, фонд за стратегически инвестиции, гаранционни фондове, механизми, финансови инструменти, инструменти за макрофинансова помощ и др., да станат по-ясни, по-опростени, по-последователни и по-добре подготвени да гарантират достатъчно прозрачност, отговорност, резултатност и разбиране сред обществеността за начините на финансиране на политиките на Съюза и за носените от тях ползи; изразява съжаление, че предложението за нов финансов регламент от септември 2016 г. не разглежда тези проблеми по подходящ начин;

25.

призовава Комисията да преразгледа предварителната оценка на дълговия инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ предвид създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции и да представи на Парламента оценка на отражението на Европейският фонд за стратегически инвестиции върху други програми и финансови инструменти на Съюза;

26.

изисква от Палатата да направи оценка на приноса на финансовите инструменти и на механизмите за финансиране (посочени в параграф 24) за изпълнението на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да предприеме съответните мерки, за да гарантира, че финансовите инструменти и механизмите на финансиране са съвместими със стратегията и целите на Съюза и с поетите от Съюза ангажименти;

27.

приветства намерението на члена на Комисията Йотингер да се върнат различните бюджети в сянка, в дългосрочен план, отново в рамките на бюджета на Съюза; счита, че това би увеличило извънредно много демократичната отчетност; изразява категоричното становище, че този проблем следва да бъде решен възможно най-скоро, но не по-късно от края на следващия период на финансово програмиране; призовава Комисията да изготви съобщение по този въпрос преди ноември 2017 г.;

28.

изразява съжаление, че използването на структурните фондове за периода 2007—2013 г. изостава значително; отбелязва, че до края на 2015 г. все още не е изпълнено плащането на 10 % от общо 446,2 милиарда евро, които са отпуснати за всички одобрени оперативни програми;

29.

подчертава, че това положение може действително да се окаже значително предизвикателство и да застраши ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като в някои държави членки размерът на вноската, която не е била поискана от Съюза, заедно с необходимото съфинансиране, надвишава 15 % от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление“, ако се вземат предвид последните два финансови периода от 2007 до 2013 г. и от 2014 до 2020 г.;

30.

отбелязва със загриженост факта, че до края на 2015 г. пет държави членки (Чешка република, Испания, Италия, Полша и Румъния) — основни бенефициенти на средствата, бяха отговорни за повече от половината от неизпълнените бюджетните кредити за поети задължения по структурните фондове, които не са довели до извършване на плащане за програмния период 2007—2013 г., като причините за забавата са разнообразни: недостиг на капацитет и административна помощ, недостиг на национални ресурси за съфинансиране на операции на Съюза, закъсняло представяне на регионалните програми по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и др.;

31.

посочва, че нов елемент в настоящата многогодишната финансова рамка е, че неизползваните суми под тавана на плащанията и под тавана на поетите задължения автоматично водят до увеличение на гъвкавостта за следващите години;

32.

подчертава, че нивото на поети задължения през 2015 г. е по-високо от всички предходни години и е малко под общия таван (97,7 % от наличните средства);

33.

изтъква, че през 2015 г. три четвърти от оперативните разходи са за схеми, управлявани съгласно правилата на предходната многогодишната финансова рамка, а именно субсидиите за земеделските стопани за 2014 г., проекти за сближаване, изследователски проекти по линия на Седмата рамкова програма, чието изпълнение започна през 2007 г.;

34.

счита за неприемливо, че в края на 2015 г. по-малко от 20 % от националните органи, отговарящи за европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са били определени от държавите членки; счита, че определянето им е необходима стъпка, за да могат органите на държавите членки да представят декларации за разходите на Комисията; счита, че значителните новости, въведени за периода 2014—2020 г., създават административни трудности въпреки усилията за опростяване;

35.

посочва, че трудности с приключването на процедурите за оценка на съответствието във връзка с новата система за управление и контрол, които обикновено се изпълняват в началото на програмния период, са сериозна причина за забавяне на усвояването;

36.

отбелязва, че световната икономическа рецесия, която оказва пряко въздействие под формата на мерките за бюджетни ограничения, прилагани спрямо публичните бюджети, и на затруднения при получаване на вътрешно финансиране, също е съществен фактор за забавяне на усвояването;

37.

изразява дълбоко съжаление, че вследствие на това съществува риск забавянията в бюджетното изпълнение за програмния период 2014—2020 г. да бъдат още по-значими от тези за периода 2007—2013 г.; изразява опасения, че изпълнението на предстоящата многогодишната финансова рамка е възможно да започне с безпрецедентно високо равнище на непогасени поети задължения („RAL“), което би могло да застраши управлението на бюджета на Съюза през първите години; очаква Комисията да си е извлякла поуки от тази ситуация с оглед на предотвратяването на подобни забавяния в бъдеще;

38.

отбелязва, че Комисията прие през март 2015 г. план за плащанията, който представя краткосрочни мерки за намаляване на равнището на неплатените сметки, но посочва, че въпреки че тези мерки имат за цел да подобрят краткосрочното управление на паричните потоци, предприемането на действия за справяне с високото равнище на неизпълнените поети задължения изисква по-дългосрочна перспектива, също както и задълбочена оценка на първопричините (административни и оперативни затруднения, макроикономически ограничения и др.) с цел да се изготви ефикасна стратегия за избягването им в бъдеще;

39.

подчертава, че задействането на член 50 от Договора за Европейския Съюз може да създаде проблеми във връзка с начина, по който се управлява бюджетът на Съюза, особено по отношение на плащанията; посочва, че е необходимо този критично важен елемент да бъде включен във всяко временно или окончателно споразумение с оттегляща се държава членка;

40.

изисква от Комисията да предприеме мерки за стриктно спазване на правилата и графиците във връзка с неизпълнените задължения, включително:

41.

изисква отново от Комисията да изготвя ежегодно дългосрочна прогноза за паричните потоци за период от седем до десет години, която да обхваща бюджетните тавани, потребностите от плащания, ограниченията, свързани с капацитета, и възможната отмяна на бюджетни кредити, с цел постигане на по-добро съответствие между потребностите от плащания и наличните средства;

42.

призовава Комисията, като въпрос с приоритетно значение предвид незавидното положение, в което се оказват понастоящем няколко държави членки, да отчита в процеса на своето бюджетно и финансово управление ограниченията във връзка с капацитета и специфичните социално-икономически условия на някои държави членки; призовава Комисията да използва всички налични инструменти чрез техническа помощ и новата програма за подкрепа на структурните реформи, за да подкрепи тези държави членки, с цел да се избегне недостатъчното използване на фондовете и да се повиши степента на усвояване, особено в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове;

43.

отново изтъква необходимостта от опростяване и яснота на правилата и процедурите на равнище Съюза и на национално равнище, за да се улесни достъпът на бенефициентите до финансовите средства на Съюза и да се осигури доброто управление на тези средства от административните служби; счита, че опростяването ще допринесе за ускореното разпределяне на средствата, по-висока степен на усвояване, по-голяма ефикасност и прозрачност, по-малко грешки при изпълнението и по-кратки срокове на плащане; счита, че трябва да бъде установено равновесие между опростяването и стабилността на правилата, процедурите и проверките; отбелязва, че във всички случаи предоставянето на достатъчна информация и насоки на потенциалните кандидати и бенефициенти е необходимо предварително условие за успешното изпълнение;

44.

призовава Комисията да се въздържа от нови съкращения на техническата помощ, с която разполага, и да изготви план за действие за ефективно и навременно усвояване с особен акцент върху държавите членки и регионите, които изостават и отчитат ниска степен на усвояване;

45.

изразява съжаление, че в края на 2015 г. само 75 % (5) от вноските за инструментите за финансов инженеринг за програмния период 2007—2013 г. са били изплатени на крайните получатели при споделено управление (57 % са изплатени в края на 2014 г., 37 % — в края на 2012 г.) и че размерът на паричните средства, държани във финансови инструменти при непряко управление, продължава да бъде висок (1,3 милиарда евро през 2015 г.; 1,3 милиарда евро през 2014 г.; 1,4 милиарда евро през 2013 г.);

46.

отбелязва със загриженост факта, че неизползваните суми от финансовите инструменти продължават да бъдат относително високи, като в края на 2014 г. 80 % се концентрират в пет държави членки (от които делът на Италия съставлява 45 % от общата сума); счита, че Комисията трябва да извърши цялостна оценка на тези инструменти до края на 2018 г. с цел да прецени дали да продължи изпълнението им през следващия период на финансово планиране;

47.

изисква Комисията да осигури възстановяването на неизползваните парични салда от финансовите инструменти при споделено управление и останалите неизползвани средства от финансовите инструменти при непряко управление от предходните многогодишни финансови рамки, за които е изтекъл периодът на допустимост;

48.

приветства факта, че Палатата изразява становище без резерви относно надеждността и точността на отчетите за 2015 г., както постъпва от 2007 г. насам, че заключението на Палатата е, че през 2015 г. приходите не са засегнати от съществени грешки, и отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2015 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

49.

изразява дълбоко съжаление, че за 22-а поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за наблюдение и контрол са само частично ефективни;

50.

изразява съжаление, че независимо от подобрението плащанията са засегнати от вероятен процент грешки в размер на 3,8 %; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2014 година беше оценен на 4,4 %, за финансовата 2013 година — на 4,7 %, за финансовата 2012 година — на 4,8 %, а за финансовата 2011 година — на 3,9 %;

51.

подчертава, че въпреки че положението се подобри през последните години, вероятният процент грешки продължава да бъде значително над прага на същественост от 2 %; подчертава, че ако Комисията, органите в държавите членки или независимите одитори бяха използвали цялата налична информация, те щяха да предотвратят или да открият и коригират значителен дял от грешките, преди извършване на съответните плащания; не може да приеме, че наличната информация не се използва за намаляване на нивото на грешки; изразява твърдо убеждение, че държавите членки играят решаваща роля в това отношение; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки и да предприемат съответни действия;

52.

изразява съжаление, че поради изменения на правната рамка на общата селскостопанска политика през 2015 г. Палатата вече не включва кръстосаното спазване в тестването на операциите, вследствие на което се затруднява съпоставката с предходната финансова година; през 2014 г. такива грешки допринесоха с 0,6 процентни пункта за общия изчислен процент грешки за функция 2 от многогодишната финансова рамка „Природни ресурси“, докато приносът им за общия процент грешки за годината е между 0,1 и 0,2 процентни пункта за периода 2011—2014 г.;

53.

отбелязва със загриженост, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Палатата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 4,3 %, вместо 3,8 %;

54.

отбелязва, че видът управление оказва ограничено въздействие върху нивото на грешки, тъй като Палатата установи почти един и същ изчислен процент грешки при споделено управление с държавите членки (4,0 %) и за разходите, които се управляват пряко от Комисията (3,9 %);

55.

посочва, че най-висок изчислен процент грешки Палатата установява по отношение на разходите за „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (5,2 %) и за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ (4,4 %), докато при „Административните разходи“ се отчита най-ниският изчислен процент грешки (0,6 %); подчертава, че по принцип грешките не съставляват измама; препоръчва Палатата да предприеме изготвянето на специален доклад, в който да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на кратък документ, описващ най-добрите практики;

56.

отбелязва, че различните по вид рискове, свързани със схемите за възстановяване на разходите и за права за получаване на плащане, имат голямо отражение върху нивото на грешки в различните области на разходи; когато Съюзът възстановява допустими разходи за допустими дейности въз основа на декларациите за разходи на бенефициентите, нивото на грешки е 5,2 %, докато когато плащанията се извършват след като бъдат изпълнени дадени условия, вместо с цел възстановяване на разходи, нивото на грешки е 1,9 %; препоръчва Палатата да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на специален доклад относно най-добрите практики;

57.

отбелязва, че в сравнение с положението през 2014 г. изложените на риск суми при плащания, както са определени от Комисията в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението на бюджета на Съюза за 2015 г. (COM(2016)446), са намалели с около 10 %, което се дължи по-специално на намаляването на изложените на риск суми в селското стопанство;

58.

подчертава, че Комисията признава, че разходите са засегнати от съществено ниво на грешки, както е посочено в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., като изложените на риск суми са в размер между 3,3 и 4,5 милиарда евро, което представлява между 2,3 и 3,1 % от плащанията; отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки на стойност между 2,1 и 2,7 милиарда евро;

59.

споделя становището на Палатата, че методологията на Комисията за изчисляване на изложените на риск от грешки суми се подобри през годините, но че извършваните от отделните генерални дирекции изчисления на нивото нередовни разходи не се основават на съгласувана методология (вж. по-специално точка 1.38 от годишния доклад на Палатата за 2015 г.); препоръчва да се определят правилата за тази практика и тя да се стандартизира възможно най-скоро;

60.

отбелязва, че въпреки подобренията, Комисията не е премахнала напълно риска въздействието на корективните мерки да бъде надценено;

61.

изтъква по-специално факта, че за над три четвърти от 2015 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложените на риск суми на данни, предоставени от националните органи, докато от годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“) става видно, че надеждността и точността на докладите на държавите членки за контрол продължават да бъдат предизвикателство, независимо от факта, че докладването на данни от държавите членки се подобри; счита за неприемливо, че държавите членки не сътрудничат лоялно на Комисията във връзка с докладите за контрол и тяхната надеждност;

62.

подчертава, че тежестта на контрола за крайните потребители ще намалее, ако се прилага подход за единен одит, при което европейски одит няма да се извършва отделно, а въз основа на националните одити; наблюдава, че подобна приемственост в отчетността ще бъде възможна обаче само ако националните одити са адекватни и ако Комисията и държавите членки постигнат съгласие относно принципите и тълкуването; призовава Комисията да предприеме активни действия по този въпрос, като публикува насоки;

63.

счита, че освобождаването от отговорност следва да зависи от необходимото подобрение на финансовото управление на равнище държави членки; посочва инструмента на националните декларации в този контекст, който би могъл да спомогне за постигането на по-голяма отчетност и ангажираност на национално равнище;

64.

посочва, че вследствие на спецификата на многогодишното планиране и на сложността и натрупването на приложимите по отношение на бюджетната процедура регионални и национални правила и правила на Съюза, и тъй като грешките могат да бъдат коригирани повече от десет години след като са възникнали, е неестествено оценяваното въздействие на бъдещи корекции да се основава на данните за внесените корекции за последните шест години;

65.

подчертава в този контекст, че ако Комисията е уверена в ефективността на своя капацитет за внасяне на корекции, генералните директори не би следвало да изразяват финансови резерви в своите годишни отчети за дейността;

66.

посочва, че Комисията отчита (6) изпълнени финансови корекции и събрани вземания в размер общо на 3,9 милиарда евро; отбелязва, че Палатата ги класифицира в три категории: 1,2 милиарда евро корекции и вземания „при източника“, приложени преди Комисията да одобри разходите (селско стопанство, сближаване, пряко/непряко управление); 1,1 милиарда евро средства, оттеглени от държавите членки след одобрението на разходите чрез заместване на недопустими разходи с нови проекти в областта на политиката на сближаване; 1,6 милиарда евро нетни корекции (селско стопанство и пряко/непряко управление);

67.

подчертава, че в случаите на висок риск от нередности добра практика е обсъждане на риска и количествено измерване на нивото и на вероятното въздействие; изразява съжаление, че при докладването по този въпрос Комисията обръща повече внимание на „капацитета за внасяне на корекции“, отколкото на количественото определяне и анализа на естеството на грешките, които установява, и предприемането на съответни превантивни мерки за избягване на такива грешки; посочва в частност, че съобщението на Комисията относно защитата на бюджета на Съюза не съдържа прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

68.

споделя становището, изразено от Палатата в нейния специален доклад № 27/2016, че разграничението, въведено от реформата „Кино — Проди“, между политическата отговорност на членовете на Комисията и оперативната отговорност на генералните директори води до неяснота относно това дали „политическата отговорност“ включва поемането на отговорност за изпълнението на бюджета от страна на генералните дирекции или се разграничава от нея (вж. точка V от краткото изложение към специален доклад № 27/2016 на Палатата);

69.

посочва, че колегиумът от членове на Комисията не поема отговорност за годишните отчети чрез изготвянето на встъпление или доклад от председателя или от члена на Комисията, отговарящ за бюджета, и че в съответствие с добрите практики и общоприетата практика в държавите членки Комисията не изготвя годишна декларация относно управлението или вътрешния контрол;

70.

призовава отново Комисията и държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, която обединява, доколкото е възможно, годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която събиранията или финансовите корекции са обявени в бележките към отчетите;

71.

призовава отново Комисията да публикува ежегодно подходяща и единствена декларация за достоверност въз основа на годишните отчети за дейността на генералните директори и да изготвя своя собствена статистическа оценка на нивото грешки; изисква от Комисията да изчисли отделно размера на средствата на Съюза, които предвижда да си възстанови чрез събирания или финансови корекции във връзка с финансовата 2015 година;

72.

изисква от Комисията да осъществи задълбочен анализ на т.нар. „съгласувани“ проекти, или иначе казано практиката да се въвеждат в регионалните оперативни програми проекти, които вече се изпълняват от органите с други средства и които могат да включат или заместят мерките или проектите, които срещат оперативни затруднения или не съответстват на правилата, като в анализа бъдат включени предварителните оценки, за да се провери дали заместващите проекти съответстват на планираните цели;

73.

призовава Комисията да прибави годишна декларация относно управлението и относно вътрешния контрол към финансовия отчет, която да обхваща по-специално:

призовава освен това Комисията да представя в своето съобщение относно защитата на бюджета на Съюза прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

74.

призовава държавите членки да предоставят надеждни данни на Комисията, особено що се отнася до докладите за контрол;

75.

подкрепя резервите, изразени от генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Миграция и вътрешни работи“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в техните годишни отчети за дейността; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и в държавите членки процедури за контрол не могат да осигурят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

76.

поставя въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“, както през предходните години, продължава да изразява хоризонтална резерва, обхващаща всички плащания и декларации за разходи по Седмата рамкова програма; призовава Комисията да разработи най-накрая по-съдържателен, основан на риска подход и да формулира конкретни резерви, когато това е необходимо;

77.

отбелязва, че годишният отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., обединява два изготвяни преди това доклада: доклада за оценката съгласно член 318 от Договора за функционирането на Съюза и обобщаващия доклад, който се изисква съгласно член 66, параграф 9 от Финансовия регламент;

78.

приветства факта, че за всяка бюджетна функция докладът предоставя информация за напредъка в изпълнението на програмите по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., данни за резултатите от програмите по линия на МФР за периода 2007—2013 г. и освен това представя връзките със стратегията „Европа 2020“;

79.

изразява съжаление, че т.нар. „доклад за оценка“, от една страна, смесва описанието на дейностите с резултатите, а от друга страна, прави опит за оценка на въздействието на политиките и дава обещания за бъдещето;

80.

припомня, че държавите членки не са длъжни да включват общи показатели в своите програми, с изключение на инициативата за младежка заетост и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и че на първия етап на контрол в държавите членки не се предвижда оценка на резултатите;

81.

изразява съжаление, че вместо да опростява своите инструменти за вътрешно управление, Комисията е добавила нов многогодишен стратегически план за всеки свой отдел въз основа на съвместни общи цели, които покриват десетте политически приоритета на Комисията „Юнкер“ и които подкрепят целите на стратегията „Европа 2020“ и задълженията съгласно Договора;

82.

повтаря призива си за тематична концентрация, изразен в доклада за освобождаване от отговорност относно бюджетната 2014 година; призовава Комисията да проучи до каква степен тематичната концентрация би могла да допринесе за опростяването и намаляването на регулаторната тежест и на тежестта на контрола;

83.

призовава Комисията да приема своя годишен отчет за управлението и изпълнението своевременно, за да може Палатата да го взема предвид в своя годишен доклад; настоява, че информацията, която предоставя този доклад, следва да бъде възможно най-обективна и да съдържа цялостна оценка на резултатите, постигнати през предходната година от Комисията при изпълнението на нейните политики; изисква от Комисията да обмисли необходимостта от дългосрочен период на политическо планиране като десетгодишната стратегия „Европа 2020“;

84.

обръща внимание на необходимостта процесът на установяване на показатели за изпълнение да бъде прозрачен и демократичен, с участието на всички съответни институции на Съюза, партньори и заинтересовани лица, за да бъдат показателите годни за измерване на изпълнението на бюджета на Съюза, както и за да се отговори на очакванията на гражданите на Съюза;

85.

призовава Комисията да прави по-добра оценка в следващите си доклади за изпълнението на крайните продукти и резултатите от всяка политика; призовава Комисията да показва ясно и синтетично приноса на европейските политики за постигането на целите на Съюза и да прави оценка на приноса на всяка от тях за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

86.

припомня, че „Хоризонт 2020“ е амбициозна, широкообхватна програма, чиято обща цел се основава на три приоритета: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства;

87.

отбелязва, че Комисията „Юнкер“ прие десет политически приоритета за периода 2014—2019 г., които не са съвсем същите като приоритетите на стратегията „Европа 2020“; това води до положение, при което правната рамка и бюджетните средства за „Хоризонт 2020“ отразяват стратегията „Европа 2020“, като същевременно Комисията, при изпълнението на програма „Хоризонт 2020“, адаптира от 2014 г. насам стратегическото планиране и управление с цел постигане на десетте политически приоритета;

88.

изразява съжаление, че до момента Комисията не е уточнила връзката между двата набора от приоритети, и изисква от Комисията да изясни тези връзки;

89.

подчертава, че ключов фактор за успеха на „Хоризонт 2020“ е ефективното взаимодействие и взаимно допълване между програмите за научни изследвания и иновации на национално равнище и европейски научни изследвания и иновации; отбелязва, че Комисията възнамерява да анализира въздействието и полезните взаимодействия между програмата „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове в контекста на междинната оценка на „Хоризонт 2020“;

90.

отбелязва двата примера за допълняемост между национални изследователски програми и изследователски програми на Съюза, посочени в годишния доклад на Палатата за 2015 г., и че върховните одитни институции на България и Португалия са установили, че въпреки че има някои области, в които националните изследователски програми и изследователските програми на равнището на Съюза се допълват взаимно в техните страни, се отчитат и някои слабости на национално равнище по отношение на показателите, свързани с „Хоризонт 2020“ в рамките на националните планове за действие и стратегии, както и някои проблеми във връзка с координацията и взаимодействията между всички участници в „Хоризонт 2020“ на национално равнище (7); отбелязва също така, че България е първата държава членка, която по своя инициатива използва механизма за подкрепа в областта на политиките по програма „Хоризонт 2020“, и насърчава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки, които трябва да осъвременят своите научноизследователски и иновационни сектори;

91.

припомня, че правната уредба на „Хоризонт 2020“ въвежда редица важни елементи за управление на изпълнението, като цели и ключови показатели за изпълнение; подчертава, че като цяло одобрените цели и показатели представляват действително подобрение спрямо предходните рамкови програми;

92.

посочва, че все още съществуват редица слабости в показателите за изпълнението, използвани в програмата „Хоризонт 2020“, например:

93.

изразява съжаление, че Палатата констатира, че Комисията не използва своите работни програми и свързаните покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ за постигане на необходимата по-тясна насоченост с акцент върху резултатите от изпълнението (9);

94.

отбелязва със задоволство, че по отношение на проверените от Палатата предложения и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства е бил поставен достатъчен акцент върху изпълнението в случаите, когато това е било изискано от Комисията, и че същото важи за процеса на оценка на тези предложения;

95.

изразява съжаление, че в отделните работни програми, които са в основата на „Хоризонт 2020“, и в свързаните покани за представяне на предложения използваното по-широкообхватно понятие „очаквано въздействие“, вместо „очаквани резултати“, увеличава риска предоставената за тази част информация да бъде твърде обща и да бъде трудно да се изготви съвкупната оценка на изпълнението на „Хоризонт 2020“ (10);

96.

изразява загриженост, че Комисията невинаги използва последователно основни понятия относно изпълнението (например „крайни продукти и услуги“, „резултати“, „постигнати резултати“ и „въздействие“);

97.

изразява съжаление, че Палатата установи, че настоящата уредба не дава възможност на Комисията да извършва отделен мониторинг и докладване на разходите и резултатите от изпълнението във връзка с научноизследователските и развойните дейности и иновациите в контекста на програма „Хоризонт 2020“; изразява съжаление освен това, че въпреки че финансовият принос на „Хоризонт 2020“ за стратегията „Европа 2020“ е добре установен в бюджетния процес чрез публикуваните програмни декларации, Комисията все още не е докладвала по полезен начин относно изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“ и нейния принос към стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да докладва съдържателно за изпълнението на „Хоризонт 2020“ и за приноса ѝ към стратегията „Европа 2020“, щом станат известни резултатите от програмата;

98.

счита, че ролята на националните звена за контакт следва да бъде увеличена, за да се осигури качествена техническа помощ на място; счита, че годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на добре работещите национални звена за контакт ще увеличат успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

99.

призовава Комисията да представя в своите бъдещи доклади за изпълнението, приноса на „Хоризонт 2020“ за „Европа 2020“ ясно и изчерпателно;

100.

изразява съжаление във връзка със забележките на Палатата, че много от целите, използвани в плановете за управление и годишните отчети за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Действия по климата“, ГД „Околна среда“ и ГД „Морско дело и рибарство“ са взети директно от документи на политиката или законодателни документи и не притежават необходимата степен на подробност за целите на управлението и мониторинга;

101.

изисква от Комисията:

102.

приветства факта, че като цяло одитните доказателства на Палатата показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки, и по-конкретно, че проверените системи са ефективни по отношение на собствените ресурси на база БНД и ДДС, че проверените системи са като цяло ефективни по отношение на традиционните собствени ресурси, но че ключовите системи за вътрешен контрол в посетените от Палатата държави членки са частично ефективни и че Палатата не е констатирала грешки в тестваните операции;

103.

припомня, че резервите са средство, което осигурява възможност за извършване на корекции на съмнителни елементи в данните за БНД, представени от държавите членки, и приветства факта, че Палатата не е установила сериозни проблеми в проверените през 2015 г. оттеглени резерви;

104.

изразява загриженост поради факта, че въпреки постигнатия напредък по отношение на подобряването на надеждността на данните на Гърция за БНД, резервите не са оттеглени; отбелязва, че това са единствените останали общи резерви, които все още са в сила в края на 2015 г., като те обхващат 2008 и 2009 г.;

105.

отбелязва по отношение на митата, че Палатата е установила, че методологията, използвана при извършените проверки, за да се провери дали вносителите спазват нормативните изисквания относно тарифите и вноса (включващи одити след митническо освобождаване), качеството и резултатите от тях се различават в различните държави членки; Палатата обръща особено внимание върху прекъсването на тригодишния давностен период във Франция относно уведомленията за задължения — практика, която се различава от използваната в други държави членки и която води до неравнопоставено третиране на икономическите оператори в Съюза (11);

106.

по отношение на традиционните собствени ресурси отбелязва, че в края на 2015 г. Комисията има също така отворени общо 325 въпроса във връзка с неспазване на митническите правила на Съюза, които е установила чрез проверки в държавите членки;

107.

посочва, че по отношение на отчетите за митата и налозите върху захарта Палатата е установила недостатъци в управлението на вземанията (познати като „сметки Б“) в държавите членки и че Комисията е установила сходни недостатъци в 17 от посетените общо 22 държави членки;

108.

подчертава, че Палатата е установила рискове, свързани със събирането на вземания от дружества, които са регистрирани извън Съюза, или от граждани на трети държави, и е установила редица случаи в различни държави членки, при които те не са били в състояние да съберат вземанията от граждани или дружества, регистрирани например в Беларус, Британски Вирджински острови, Русия, Турция, Украйна и Швейцария;

109.

подчертава, че ефектът от съществените ревизии на салдата по БНД можеше да бъде по-малък, ако съществуваше обща политика на Съюза за извършване на ревизии, която да хармонизира графика за провеждане на основни ревизии;

110.

изразява съжаление, че структурните и правните елементи, довели до политическия инцидент, възникнал в края на октомври 2014 г. по отношение на вноските на някои държави членки, все още съществуват;

111.

призовава Комисията:

112.

посочва, че Комисията се съгласи да започне нови действия по 88 искания, отправени от Парламента в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година;

113.

отбелязва, че според Комисията по отношение на 227 искания на Парламента необходимите действия вече са предприети или са в процес на изпълнение, и че по причини, свързани с действащата правна и бюджетна уредба или с институционалната ѝ роля и правомощия, Комисията не може да приеме 35 искания на Парламента;

114.

изразява съжаление, че отговорите на Комисията са понякога неясни и двусмислени;

115.

приветства действията на Комисията по изпълнение изцяло на пет от шестте основни ангажимента;

116.

настоява все пак Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър (шести ангажимент);

117.

изисква от Комисията да преразгледа позицията си по-специално относно надеждността на данните, предавани от държавите членки, прозрачността във връзка с крайните бенефициенти на средства на Съюза, прозрачността във връзка с дейността на комисията по етика, борбата срещу корупцията и реформата на административните структури на Европейските училища;

118.

решително осъжда факта, че Комисията не вижда необходимост да продължи с публикуването на доклада на ЕС за борбата с корупцията; счита, че каквито и да са намеренията на Комисията относно борбата с корупцията, тази отмяна в последния момент изпраща погрешен сигнал не само на държавите членки, но и на гражданите; отново изразява становището си, че корупцията продължава да бъде предизвикателство за Съюза и за държавите членки и че без ефективни антикорупционни мерки тя подкопава икономическите резултати, принципите на правовата държава и надеждността на демократичните институции в Съюза; призовава Комисията да финализира и публикува доклада за борбата с корупцията за 2016 г., да действа бързо и решително за изкореняването на корупцията в държавите членки и институциите на Съюза, както и да възложи изготвянето на независима оценка на антикорупционните стандарти в самите институции на Съюза;

119.

отново призовава настоятелно Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии, основани на изложените в Стокхолмската програма изисквания, за измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на политиките на държавите членки за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията с цел категоризиране на държавите членки; счита, че индексът за корупцията би могъл да представлява солидна основа, която Комисията би могла да използва за определяне на своя специфичен за всяка държава контролен механизъм, когато проверява как са изразходвани средствата на Съюза;

120.

отбелязва, че въпреки многократно допусканите грешки и изоставането в изпълнението и приключването, в последващата оценка на Седмата рамкова програма, извършена от експертна група на високо равнище (13), програмата се определя като успешна; групата на високо равнище подчертава по-специално, че Седмата рамкова програма:

121.

изразява съжаление, че публичното допитване до заинтересованите лица в рамките на оценката на Седмата рамкова програма, проведено между февруари и май 2015 г., разкрива следните слабости:

122.

изразява дълбоко съжаление, че целта до 2020 г. 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки да се инвестират в научноизследователска дейност вероятно няма да бъде постигната; счита поради това, че повтарящите се съкращения в бюджета на Съюза, засягащи научноизследователските програми, следва да бъдат преустановени; призовава всички държави членки да отговорят на предизвикателството; призовава също така Комисията да направи необходимите заключения с оглед на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и на следващата многогодишната финансова рамка;

123.

приветства постигнатия напредък по изпълнението на поетите задължения във връзка с инициативата „Съюз за иновации“: до средата на 2014 г. всички задължения са изпълнени или на път да бъдат изпълнени;

124.

приветства също така факта, че делът на средствата за „Хоризонт 2020“, предвиден за малките и средните предприятия се увеличи от 19,4 % през 2014 г. на 23,4 % през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

125.

счита за недопустимо, че ГД „Научни изследвания и иновации“ не се е съобразила с неговото искане генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността; отбелязва със загриженост, че в 20-те най-важни проекта на „Хоризонт 2020“ са представени ограничен брой територии;

126.

посочва, че глава 5 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. обхваща плащания в следните области: научни изследвания (10,4 милиарда евро), образование, обучение, младеж и спорт (1,8 милиарда евро), космическо пространство (1,4 милиарда евро), транспорт (1,3 милиарда евро), други действия и програми (1,1 милиарда евро), енергетика (0,5 милиарда евро) и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (0,3 милиарда евро); делът на научните изследвания следователно съставлява 62 % от разходите;

127.

отбелязва, че отговорността за изпълнението на рамковите програми в областта на научните изследвания се споделя между различни генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и т.нар. органи по член 185 (партньорства с държавите членки), като това налага висока степен на съгласуване;

128.

пояснява, че одитът на Палатата е включвал почти единствено плащанията по линия на Седмата рамкова програма;

129.

изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1 915 проекта по Седмата рамкова програма на стойност 1,63 милиарда евро все още не са приключени; това би могло да забави изпълнението на „Хоризонт 2020“;

130.

подчертава, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

131.

изразява загриженост, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48 %) са засегнати от грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4 %; освен това в 16 от случаите на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава е щял да бъде с 0,6 % по-нисък;

132.

изразява съжаление, че при 10 от 38 операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20 % от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77 % от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

133.

изразява съжаление, че повечето разкрити от Палатата остойностени грешки (33 от 38) са свързани с възстановяване на недопустими разходи за персонал и с непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Палатата в декларациите за разходи се дължат на погрешна интерпретация от страна на бенефициентите на сложните правила за допустимост или на неточно изчисляване на допустимите разходи, от което следва очевидното заключение, че тези правила се нуждаят от опростяване;

134.

приветства факта, че според Палатата спазването на правилата за обществените поръчки се е подобрило значително;

135.

задава въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“ е изразил отново, както през предходните години, хоризонтална резерва, обхващаща всички декларации за разходи по Седмата рамкова програма (1,47 милиарда евро); счита, че хоризонталните резерви като цяло не могат да бъдат считани за инструмент на доброто финансово управление; отчита обаче, че някои части от разходите по Седмата рамкова програма не са били обект на резерва, когато е имало доказателства, че рисковете (а оттук и процентът на остатъчните грешки) са били значително по-ниски, отколкото за всички разходи; отбелязва, че в рамките на ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася за разходите на определени съвместни предприятия; отбелязва, че извън ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася и за разходите за Изпълнителната агенция за научни изследвания по програмата „Мария Кюри“ и за всички разходи на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет;

136.

изразява изненада, че Европейският институт за иновации и технологии не е участвал през 2015 г. в Общия център за подкрепа) на научните изследвания и иновациите;

137.

изразява загриженост, че според члена на Комисията Седмата рамкова програма няма да бъде изцяло изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да доведе до изоставане по бъдещи програми за последващи действия; настоятелно призовава Комисията да публикува доклад за оценка възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след приключването на „Хоризонт 2020“;

138.

отбелязва, че в рамките на „Хоризонт 2020“ до края на 2015 г. са изпълнявани само авансови плащания; предупреждава Комисията, че късното започване на проекта „Хоризонт 2020“ би могло да доведе до забавяне на изпълнението на програмата; предупреждава, че е възможно натрупването на неизпълнени финансови задължения в края на програмата;

139.

изразява загриженост във връзка с констатациите на Палатата, че многогодишните програми, определящи политически цели, като „ЕС 2020“ или „Хоризонт 2020“, се осъществяват едновременно, но нямат реална връзка помежду си (14);

140.

изразява съжаление освен това, че първият мониторингов доклад за „Хоризонт 2020“ даде съвсем малко информация за ефектите на взаимодействие между програмата и структурните фондове (15); призовава Комисията да докладва относно тези ефекти на взаимодействие, когато бъдат получени резултатите от програмите;

141.

изразява дълбока загриженост, че според Палатата (16)„Хоризонт 2020“ не е достатъчно ориентирана към постигането на резултати;

142.

отправя отново своя призив от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г. (17) Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са отправили в контекста на Европейския семестър;

143.