|
ISSN 1977-0618 |
||
|
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239 |
|
|
||
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 60 |
|
Съдържание |
|
II Незаконодателни актове |
Страница |
|
|
|
РЕГЛАМЕНТИ |
|
|
|
* |
||
|
|
* |
Делегиран регламент (ЕС) 2017/1576 на Комисията от 26 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията относно акустичната система за сигнализиране за превозно средство за целите на ЕС одобряване на типа на превозни средства ( 1 ) |
|
|
|
* |
||
|
|
* |
||
|
|
|
||
|
|
|
||
|
|
|
||
|
|
|
||
|
|
|
РЕШЕНИЯ |
|
|
|
* |
||
|
|
|
ПРЕПОРЪКИ |
|
|
|
* |
|
|
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП. |
|
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
II Незаконодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/1 |
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1575 НА КОМИСИЯТА
от 23 юни 2017 година
за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/242 за определяне на подробни правила относно функционирането на консултативните съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 45, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
В член 43 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда създаването на консултативни съвети, които следва да насърчават балансираното представителство на всички заинтересовани страни в областта на рибарството и аквакултурите и да допринасят за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството. |
|
(2) |
В съответствие с член 45, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 Комисията прие Делегиран Регламент (ЕС) 2015/242 на Комисията (2) за определяне на подробни правила относно функционирането на консултативните съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството. |
|
(3) |
Член 2 от Делегирания Регламент (ЕС) 2015/242 дава определения, inter alia, за термините „секторни организации“ и „други заинтересовани групи“, които се отнасят до двете категории заинтересовани страни, представени в консултативните съвети, в съответствие с член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. |
|
(4) |
Необходимо е по-нататъшно привеждане на определението за термина „секторни организации“ в съответствие с текста на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за да се избегнат потенциални трудности при тълкуването. |
|
(5) |
Като се има предвид, че може да има смесени организации, представляващи както сектора на рибарството, така и други интереси, е необходимо да се посочи, че общото събрание взема решение относно класификацията на членовете на консултативните съвети в една от двете категории, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. |
|
(6) |
В член 4 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/242 се уреждат структурата и организацията на консултативните съвети и в частност назначаването на изпълнителния комитет от общото събрание. |
|
(7) |
С оглед на състава на консултативните съвети, съгласно определеното в точка 2, буква а) от приложение III към Регламент (ЕС) № 1380/2013, където 60 % от местата в общото събрание и изпълнителния комитет се разпределят между секторните организации, а останалите 40 % между другите заинтересовани групи, е необходимо и двете категории да получат правото да вземат самостоятелно решения относно своето представителство в изпълнителния комитет и по този начин да се осигури балансирано представителство на всички заинтересовани страни в консултативните съвети, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Делегиран регламент (ЕС) 2015/242 се изменя, както следва:
|
1) |
В член 2 параграф 2 се заменя със следното:
|
|
2) |
Член 4 се изменя, както следва:
|
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 23 юни 2017 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) Делегиран регламент (ЕС) 2015/242 на Комисията от 9 октомври 2014 г. за определяне на подробни правила относно функционирането на консултативните съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 41, 17.2.2015 г., стр. 1).
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/3 |
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1576 НА КОМИСИЯТА
от 26 юни 2017 година
за изменение на Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията относно акустичната система за сигнализиране за превозно средство за целите на ЕС одобряване на типа на превозни средства
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО (1), и по-специално член 8, втора алинея и член 9 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Регламент (ЕС) № 540/2014 се определят изискванията за ЕС одобряване на типа на всички нови превозни средства от категории M (превозни средства, използвани за превоз на пътници) и N (превозни средства, използвани за превоз на товари), по отношение на тяхното ниво на шума. С посочения регламент също така се определят мерки във връзка с акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС) при хибридните електрически превозни средства и изцяло електрическите превозни средства с цел предупреждаване на уязвимите участници в пътното движение. |
|
(2) |
След приемането по време на 168-та сесия на Световния форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), състояла се на 8—11 март 2016 г., на правило № 138 на ИКЕ на ООН за одобряване на тихи пътни превозни средства, приложение VIII към Регламент (ЕС) № 540/2014 следва да бъде преразгледано, за да се направят по-точни изискванията относно АССПС във връзка с вида и силата на излъчвания звук, метода за генериране на звука, превключването на функция за пауза и звука в неподвижно състояние. |
|
(3) |
Информационният документ в съответствие с приложение I към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) във връзка с ЕС одобрението на типа на превозно средство по отношение на допустимото ниво на шума и добавката към сертификата за ЕС одобрение на типа следва да бъдат преразгледани, за да отразят подробните изисквания относно АССПС. |
|
(4) |
Освен това, за да се направи възможно одобряването на хибридните електрически превозни средства и изцяло електрическите превозни средства, които са оборудвани с АССПС, е целесъобразно да се въведат изисквания за изпитване на минималните нива на излъчвания звук от АССПС при движение напред и назад, както и за промяната на честотата на излъчвания звук. |
|
(5) |
Поради това Регламент (ЕС) № 540/2014 следва да бъде съответно изменен. |
|
(6) |
Като се има предвид, че Регламент (ЕС) № 540/2014 започна да се прилага на 1 юли 2016 г., както и че не може да бъде приложен изцяло без включените в настоящия акт изменения на приложение VIII, настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 540/2014
Регламент (ЕС) № 540/2014 се изменя, както следва:
|
1) |
Приложение I се изменя, както следва:
|
|
2) |
Приложение VIII се заменя с текста на приложението към настоящия регламент. |
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 26 юни 2017 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 131.
(2) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ
„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С АКУСТИЧНАТА СИСТЕМА ЗА СИГНАЛИЗИРАНЕ ЗА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (АССПС)
РАЗДЕЛ I
В настоящото приложение се определят мерки във връзка с акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС) при хибридни електрически и изцяло електрически превозни средства.
I.1. Независимо от разпоредбите на точка 2, букви а) и б), разпоредбите на раздел II се прилагат по отношение на АССПС, която е монтирана:
|
а) |
на всеки тип превозно средство, одобрен преди 1 юли 2019 г.; |
|
б) |
на всяко ново превозно средство, базиращо се на типа, посочен в буква а), преди 1 юли 2021 г. |
I.2. Разпоредбите на раздел III се прилагат по отношение на АССПС, която е монтирана:
|
а) |
на всеки тип превозно средство, одобрен преди 1 юли 2019 г., ако производителят избере тази възможност; |
|
б) |
на всяко ново превозно средство, базиращо се на типа, посочен в буква а); |
|
в) |
на всеки тип превозно средство, одобрен на 1 юли 2019 г. или след тази дата; |
|
г) |
на всяко ново превозно средство, базиращо се на типа, посочен в буква в); |
|
д) |
на всяко ново превозно средство на 1 юли 2021 г. или след тази дата. |
РАЗДЕЛ II
II.1. Характеристики на системата
Ако на превозното средство е монтирана АССПС, тя трябва да отговаря на изискванията, посочени в точки II.2. и II.3.
II.2. Условия на експлоатация
|
а) |
Метод на генериране на звука АССПС трябва да генерира автоматично звук в минималния диапазон на скоростта на превозното средство от потеглянето до около 20 km/h, както и по време на движение на заден ход. Когато превозното средство е оборудвано с двигател с вътрешно горене, работещ в диапазона на скоростта на превозното средство, определен по-горе, АССПС не генерира звук. За превозни средства със звуково предупредително устройство за заден ход не е необходимо АССПС да генерира звук по време на движение на заден ход. |
|
б) |
Превключвател На АССПС се монтира превключвател, който е леснодостъпен за водача на превозното средство, така че да позволява включване и изключване. При ново задействане на превозното средство АССПС по подразбиране преминава в позиция „включено“. |
|
в) |
Затихване Нивото на звука на АССПС може да бъде понижено по време на периоди на експлоатация на превозното средство. |
II.3. Вид и сила на звука
|
а) |
Звукът, генериран от АССПС, е непрекъснат звук, който да информира пешеходците и другите участници в движението по пътищата за превозно средство в експлоатация. Звукът следва да указва лесно поведението на превозното средство и да наподобява шума на превозно средство от същата категория, оборудвано с двигател с вътрешно горене. |
|
б) |
Звукът, генериран от АССПС, трябва да указва лесно поведението на превозното средство, например чрез автоматична промяна на нивото на звука или характеристиките му в синхрон със скоростта на превозното средство. |
|
в) |
Нивото на звука, генериран от АССПС, не трябва да надвишава приблизителното ниво на звука на превозно средство от категория M1, оборудвано с двигател с вътрешно горене и работещо при същите условия. |
РАЗДЕЛ III
III.1. Характеристики на системата
АССПС трябва да съответства на изискванията, определени в точки III.2. — III.6.
III.2. Условия на експлоатация
|
а) |
Метод на генериране на звука АССПС трябва да генерира автоматично звук в минималния диапазон на скоростта на превозното средство от потеглянето до около 20 km/h, както и по време на движение на заден ход. Когато превозното средство е оборудвано с двигател с вътрешно горене, работещ в този диапазон на скоростта на превозното средство, АССПС не генерира звук. За превозни средства, чиито общи нива на звук отговарят на изискванията в точка 6.2.8 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН (1), с отклонение от +3 dB(A), не се изисква да са оборудвани с АССПС. Изискванията, определени в точка 6.2.8 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН за ленти от по 1/3 октава, и изискванията, определени в точка 6.2.3 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН за изменение на честотата, както е определено в точка 2.4 от същото Правило на ИКЕ на ООН („промяна на честотата“), не се прилагат за посочените превозни средства. При превозни средства със звуково предупредително устройство за заден ход не е необходимо АССПС да генерира звук по време на движение на заден ход, при условие че звукът за движение на заден ход на предупредителното устройство отговаря на изискванията, определени във втора алинея на точка 6.2 и в точка 6.2.2 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. Звукът, генериран от представения за одобрение тип превозно средство, се измерва в съответствие с методите, посочени в приложение 3 и в подточки 6.2.1.3 и 6.2.2.2 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. |
|
б) |
Превключвател АССПС може да бъде оборудвана с механизъм, даващ възможност на водача да преустанови действието на АССПС („функция за пауза“), който е леснодостъпен за водача на превозното средство, като позволява включване и изключване. Когато е налична функция за пауза, при ново задействане на превозното средство АССПС по подразбиране преминава в позиция „включено“. Освен това функцията за пауза трябва да отговаря на изискванията, определени в точка 6.2.6 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. |
|
в) |
Затихване Нивото на звука на АССПС може да бъде понижено по време на периоди на експлоатация на превозното средство. В тези случаи нивото на звука на АССПС трябва да отговаря на изискванията, определени в точка 6.2.8 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. |
III.3. Вид и сила на звука
|
а) |
Звукът, генериран от АССПС, е непрекъснат звук, който да информира пешеходците и другите участници в движението по пътищата за превозно средство в експлоатация. Звукът трябва да указва лесно поведението на превозното средство, например чрез автоматична промяна на нивото на звука или характеристиките му в синхрон със скоростта на превозното средство. Звукът трябва да наподобява звука на превозно средство от същата категория, оборудвано с двигател с вътрешно горене. Прилагат се следните правила:
|
|
б) |
Производителят на превозното средство може да предвиди възможността водачът да избира измежду различни звуци, които трябва да отговарят на изискванията, определени в точка 6.2.5 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. |
|
в) |
Нивото на звука, генериран от АССПС, не трябва да надвишава приблизителното ниво на звука на превозно средство от категория M1, оборудвано с двигател с вътрешно горене и работещо при същите условия. Освен това се прилагат изискванията от точка 6.2.7 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН. |
|
г) |
Общото ниво на звука, издаван от превозно средство, което е в съответствие с разпоредбата на втора алинея от точка 2, буква а), не трябва да надвишава приблизителното ниво на звука на превозно средство от категория M1, оборудвано с двигател с вътрешно горене и работещо при същите условия. |
III.4. Изисквания относно пистата за изпитване
До 30 юни 2019 г. стандарт ISO 10844:1994 може да бъде прилаган като алтернатива на стандарт ISO 10844:2014 за проверка на съответствието на пистата за изпитване, както е описано в приложение 3, точка 2.1.2 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН.
III.5. Сертификат за одобряване на типа
Производителят на превозното средство трябва да предостави като приложение към сертификата на ЕС за одобряване на типа някой от следните документи:
|
а) |
съобщението, посочено в точка 5.3 от Правило № 138 на ИКЕ на ООН, в съответствие с образеца, посочен в приложение 1 към посочения регламент; |
|
б) |
резултатите от изпитването по отношение на нивата на излъчвания звук от АССПС, измерени в съответствие с настоящия регламент. |
III.6. Маркировки
На всеки компонент на АССПС трябва да са поставени следните маркировки:
|
а) |
търговското наименование или марката на производителя; |
|
б) |
определеният идентификационен номер. |
Тези маркировки трябва да са неизтриваеми и ясно четливи.
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/8 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1577 НА КОМИСИЯТА
от 5 септември 2017 година
за одобрение на изменение, което не е несъществено, в спецификацията на наименование, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Acciughe sotto sale del mar Ligure (ЗГУ)]
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 52, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Италия за одобрение на изменение в спецификацията на защитеното географско указание „Acciughe sotto sale del mar Ligure“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 776/2008 на Комисията (2). |
|
(2) |
Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (3). |
|
(3) |
Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в спецификацията следва да бъде одобрено, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Одобрява се публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз изменение в спецификацията на наименованието „Acciughe sotto sale del mar Ligure“ (ЗГУ).
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 5 септември 2017 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Phil HOGAN
Член на Комисията
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) № 776/2008 на Комисията от 4 август 2008 година относно регистрацията на някои наименования в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Acciughe sotto sale del Mar Ligure (ЗГУ), Brussels grondwitloof (ЗГУ), Œufs de Loué (ЗГУ)] (ОВ L 207, 5.8.2008 г., стр. 7).
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/9 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1578 НА КОМИСИЯТА
от 18 септември 2017 година
за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/476 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно мерките, които Съюзът може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (1) („регламента относно правомощията във връзка със СТО“), и по-специално членове 1 и 2 от него,
като има предвид, че:
1. ДЕЙСТВАЩИ МЕРКИ
|
(1) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 от 19 ноември 2013 г. Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия („регламента за налагане на окончателни мерки“) (2). |
2. ДОКЛАДИ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ НА СТО
|
(2) |
На 26 октомври 2016 г. Органът за уреждане на спорове („ОУС“) на Световната търговска организация (СТО) прие доклада на Апелативния орган (3) и доклада на експертната група (4), изменени с доклада на Апелативния орган, („докладите“) по спора „Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела с произход от Аржентина“ (WT/DS473/15). ОУС уточни, че докладът на експертната група следва да се разглежда заедно с доклада на Апелативния орган. В доклада на Апелативния орган се констатира, inter alia, че Европейският съюз е действал по начин, който е несъвместим с разпоредбите на:
|
|
(3) |
Освен това експертната група констатира, inter alia, че Европейският съюз е действал по начин, който е несъвместим с разпоредбите на:
|
|
(4) |
Апелативният орган препоръча ОУС да прикани Европейския съюз да приведе мерките си в съответствие с АДС и с ГАТТ от 1994 г. |
3. ПРОЦЕДУРА
|
(5) |
На 20 декември 2016 г., в съответствие с член 1, параграф 3 от регламента относно правомощията във връзка със СТО Европейската комисия („Комисията“) започна преглед („прегледа“) чрез публикуване на известие (5) в Официален вестник на Европейския съюз („известието за започване“). Комисията уведоми заинтересованите страни, участващи в разследването, довело до приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 („първоначалното разследване“), относно прегледа и начина, по който възнамерява да вземе предвид констатациите от докладите. |
|
(6) |
Заинтересованите страни имаха възможност да изразят становището си относно започването на разследване във връзка с прегледа и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. |
|
(7) |
Комисията изпрати въпросник относно производството и данните, свързани с производствения капацитет на промишлеността на Съюза, на European Biodiesel Board („EBB“), след което извърши проверка на място в помещенията му. |
4. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ
|
(8) |
Разглежданият продукт е моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, в чист вид или включени в смес, с произход от Аржентина и Индонезия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 1516 20 98, ex 1518 00 91, ex 1518 00 95, ex 1518 00 99, ex 2710 19 43, ex 2710 19 46, ex 2710 19 47, 2710 20 11, 2710 20 15, 2710 20 17, ex 3824 99 92, 3826 00 10 и ex 3826 00 90 („разглежданият продукт“, обикновено наричан „биодизел“). |
|
(9) |
Докладите не засягат констатациите, изложени в съображения 16—27 от регламента за налагане на окончателни мерки, отнасящи се до разглеждания продукт и сходния продукт. |
5. КОНСТАТАЦИИ ОТНОСНО ДЪМПИНГА, ПРЕРАБОТЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКЛАДИТЕ
|
(10) |
Както е посочено в известието за започване, Комисията извърши повторна оценка на окончателните констатации от първоначалното разследване, като взе под внимание препоръките и решенията на ОУС. Тази повторна оценка се основаваше на информацията, събрана при първоначалното разследване, както и на информацията, получена от заинтересовани страни след публикуването на известието за започване. |
|
(11) |
Първоначалното разследване на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г. („разследвания период“ или „РП“). По отношение на параметрите, които са от значение в контекста на оценката на вредата, бяха анализирани данни, обхващащи периода от 1 януари 2009 г. до края на разследвания период („разглеждания период“). |
|
(12) |
Настоящият регламент има за цел да коригира някои аспекти на регламента за налагане на окончателни мерки, които са несъвместими с правилата на СТО, и да ги приведе в съответствие с докладите. |
5.1. Включване на Индонезия
|
(13) |
В известието за започване Комисията се позова на антидъмпинговите мерки върху вноса на биодизел от Индонезия, наложени със същия регламент за налагане на окончателни мерки. Понастоящем тези мерки са предмет на висящо производство по спор пред СТО, започнато от Индонезия срещу Съюза (6) („мерките на ЕС относно Индонезия“). В този спор Индонезия отправи твърдения, подобни на разгледаните в докладите. Предвид това, че съдържащото се в докладите правно тълкуване, направено от Апелативния орган, изглежда е от значение и за разследването по отношение на Индонезия, Комисията счете за целесъобразно антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на биодизел от Индонезия, да бъдат разгледани също така в рамките на преглед, паралелно провеждан по силата на член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО, по-специално доколкото е установено, че регламентът за налагане на окончателни мерки е несъвместим с член 2.2.1.1 от АДС. |
|
(14) |
В съображения 12—20 от документа с обща информация Комисията изложи своя предварителен анализ относно прилагането на тълкуването на член 2.2.1.1 от АДС, направено от Апелативния орган, по отношение на разследването, свързано с Индонезия. |
|
(15) |
След оповестяването на тази информация заинтересованите страни представиха коментари, в които поставиха под съмнение анализа на Комисията, като оспориха, inter alia, приложимостта на тълкуването, направено от Апелативния орган, както и правомощията на Комисията да действа ex officio въз основа на това тълкуване на регламента относно правомощията във връзка със СТО. |
|
(16) |
Предвид това, че за този анализ е необходимо допълнително време, Комисията реши на този етап да не прекрати прегледа по отношение на Индонезия, а да продължи анализа в светлината на получените коментари. Поради това прегледът, започнат по силата на член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО, продължава да тече и остава неприключен, доколкото се отнася за Индонезия. Всички заинтересовани страни бяха съответно информирани чрез преразгледан документ за оповестяване от 31 юли 2017 г. и им бе дадена възможност да направят коментари. |
|
(17) |
Правителството на Индонезия заяви, че Комисията е нарушила общите принципи на правото на Европейския съюз, тъй като първоначално е оповестила намерението си да измени регламента за налагане на окончателни мерки що се отнася до Индонезия, а впоследствие се е отказала от това си намерение, за да продължи разследването по отношение на Индонезия. |
|
(18) |
На първо място, правителството на Индонезия счита, че това води до неравностойно и дискриминационно третиране на индонезийските производители спрямо аржентинските производители износители, предвид това, че Комисията била признала, че индонезийският внос на биодизел е в сходно положение с това на аржентинския внос, както е посочено в известието за започване. Като се забавя прегледът по отношение на Индонезия, индонезийските производители износители се поставят в явно по-неизгодно положение в сравнение с аржентинските износители. |
|
(19) |
На второ място, предвид това, че Комисията е започнала прегледа по отношение на вноса на биодизел както от Индонезия, така и от Аржентина, индонезийските износители са могли да имат основателно и оправдано правно очакване прегледът по отношение на Индонезия да приключи по същото време, както този по отношение на Аржентина. Това очакване е било допълнително засилено от първия документ за оповестяване, в който Комисията е предложила също така да измени регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на Индонезия. Съответно се твърди, че като е променила позицията си посредством преразгледания документ за оповестяване, Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания. |
|
(20) |
На трето място, правителството на Индонезия посочи, че Комисията е нарушила принципа на добросъвестността, като на късен етап от процедурата е изключила от прегледа вноса от Индонезия, въпреки че този внос е бил взет предвид през цялото времетраене на разследването. |
|
(21) |
Като начало Комисията припомни, че Органът за уреждане на спорове на СТО вече е направил окончателни заключения относно мерките на ЕС срещу вноса на биодизел от Аржентина, докато отделният спор относно антидъмпинговите мерки по отношение на биодизела от Индонезия все още е висящ пред този орган. Поради това последните мерки се считат за неоспорени мерки по смисъла на член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО. Това е видно, inter alia, от употребата в член 1, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО на термина „доклад“ за описание на оспорвана мярка, във връзка с която е бил сезиран ОУС на СТО и по която той се е произнесъл. |
|
(22) |
Комисията също така припомни, че по силата на правото на Европейския съюз принципите на „равно третиране“ и „недискриминация“ забраняват третирането на сходни ситуации по различен начин, а също и третирането на различни ситуации по един същ начин, освен ако това не е обосновано с обективни съображения (7). За целите на прилагането на докладите на СТО индонезийските и аржентинските производители износители обективно погледнато не се намират в еднакво положение: действията по изпълнение, що се отнася до разследването на вредоносния дъмпинг от страна на разглеждания продукт с произход от Аржентина, са предприети по силата на член 1, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО и се прекратяват с настоящия регламент, докато действията по изпълнение, що се отнася до разследването на същите практики от страна на Индонезия, са предприети по силата на член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО и продължават да са ефективни. Ситуация на дискриминация може да възникне само тогава, когато е налице различно правно третиране на оператори, които се намират в еднакво положение. |
|
(23) |
Тъй като обаче прегледът на изпълнението на заключенията на ОУС на СТО по отношение на Аржентина и на Индонезия е започнал на различни правни основания, фактът, че прегледът на разследването във връзка с вредоносния дъмпинг от Аржентина приключва преди този във връзка с вредоносния дъмпинг от Индонезия, не води до различно третиране в сравнимо положение. Това е така, тъй като самите оператори се намират в различно положение. |
|
(24) |
Следователно, противно на доводите, изложени от правителството на Индонезия, не е налице нарушаване на принципа на „равно третиране“ или на „недискриминация“ по смисъла на правото на Европейския съюз. Във всеки случай, с включването в член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО на формулировки, с които се дава възможност („може“ и „ако счита това за подходящо“), законодателят на ЕС е предоставил на Комисията значителна свобода на преценка дали да бъде приложена дадена препоръка, направена от СТО, по отношение на неоспорвана мярка. |
|
(25) |
Както е посочено по-горе в съображение 16, Комисията, след като анализира предоставените след оповестяването коментари, счете за целесъобразно на този етап да не приключи разследването в рамките на прегледа, доколкото е засегната Индонезия, а да продължи с оценката на приложимостта на тези констатации и спрямо Индонезия в светлината на получените коментари. |
|
(26) |
Нещо повече, Комисията не може да приеме аргумента, че документ за оповестяване може да породи оправдани правни очаквания във връзка с крайния изход от дадено разследване. Точно обратното, с оповестяването се цели да се уведомят заинтересованите страни за предварителните констатации на Комисията и да им се предостави възможността да упражнят ефективно правото си на защита. Следователно оповестяването по своята същина има за цел Комисията да вземе предвид аргументите и фактите, представени от заинтересованите страни. |
|
(27) |
Поради тази причина в придружителното писмо, изпратено до всички заинтересовани страни, изрично се посочва, че „настоящото оповестяване не предопределя всяко едно решение, което Комисията може да вземе впоследствие, но ако едно такова решение се основава на други факти и съображения, те ще бъдат доведи до знанието на Вашето дружество във възможно най-кратък срок“. В този конкретен случай в резултат на предприетите действия Комисията е застъпила становището, че ѝ е необходимо повече време, за да анализира приложимостта на констатациите, формулирани от ОУС на СТО, що се отнася до Индонезия. Това решение има подготвителен характер и не предопределя непременно окончателното заключение на Комисията. Освен това въпросното решение представлява упражняване на широката свобода на преценка, с която разполага Комисията при провеждането на този вид прегледи, започнати по силата на регламента относно правомощията във връзка със СТО и попадащи в обхвата на общата търговска политика. |
|
(28) |
Следователно дадена заинтересована страна не може да се позовава на защитата на оправданите правни очаквания, преди Комисията да е приключила текущата процедура по прегледа, в случай че Комисията реши да предприеме действия в рамките на правомощията, предоставени ѝ от законодателя на Съюза (8). Поради това този аргумент също трябва да бъде отхвърлен. |
|
(29) |
На последно място, фактът, че тази промяна е настъпила след първоначалното оповестяване на предварителната позиция на Комисията, не може да се разглежда като проява на недобросъвестност, а и правителството на Индонезия не е представило доказателства в този смисъл. Комисията е предприела добросъвестно всички стъпки в разследването в рамките на прегледа при пълно спазване на съответните процесуални права на всички заинтересовани страни. |
|
(30) |
Поради това Комисията отхвърли твърденията, че е нарушила основни принципи на правото на ЕС като е упражнила дискреционното си правомощие да не измени на този етап от прегледа антидъмпинговите мерки, доколкото е засегната Индонезия, при пълно спазване на съответните процесуални права на всички заинтересовани страни. |
|
(31) |
След преразгледаното оповестяване един производител износител от Индонезия (Wilmar) оспори становището на Комисията за необходимостта от повече време за приключването на предприетия от нея преглед по отношение на Индонезия, като се обоснова с ясните констатации, съдържащи се в докладите на СТО. Той заяви също така, че мерките срещу Индонезия следва да бъдат изменени. Според него Комисията има компетентността, по силата на регламента относно правомощията във връзка със СТО, да измени неоспорвана мярка и поради това не може да се поставя под въпрос правомощието ѝ да действа ex officio. Накрая Wilmar заяви, че ако формулирането на констатациите на Комисията по отношение на Индонезия се отложи, то следва да се отложи и формулирането на констатациите по отношение на Аржентина. Според него има нерешени правни въпроси в процедурата пред СТО относно Индонезия, които може да се окажат от значение и да бъдат приложими по отношение на мерките спрямо вноса на биодизел от Аржентина, по-специално във връзка с маржа на печалба. |
|
(32) |
Комисията се съгласи с Wilmar, че по принцип тя има компетентността да направи констатации по отношение на неоспорвана мярка по силата на член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО. Независимо от това, както е пояснено по-горе в съображение 16, Комисията, след като разгледа получените коментари, не счете за целесъобразно на този етап да приключи разследването в рамките на прегледа, доколкото е засегната Индонезия, упражнявайки законно предоставената ѝ в член 2, параграф 1 от регламента относно правомощията във връзка със СТО свобода на преценка. |
|
(33) |
Във връзка с твърдението на Wilmar, че следва да бъде отложено и формулирането на констатациите по отношение на Аржентина, Комисията припомня обстоятелството, че в докладите на СТО е потвърдена методологията, използвана в регламента за налагане на окончателни мерки, за определяне на маржа на печалбата. Въпросът, разглеждан в случая с висящия спор с Индонезия, не е бил поставян по отношение на Аржентина. Във всички случаи Съюзът и Аржентина са договорили разумен срок, в който да бъдат приложени на практика констатациите от докладите и който следва да бъде спазен. |
5.2. Определяне на нормалната стойност и изчисляване на дъмпинговите маржове
|
(34) |
В настоящия раздел са представени подложените на повторна оценка констатации от първоначалното разследване относно препоръките и решенията на докладите, според които Съюзът е действал по начин, който е несъвместим с разпоредбите на:
|
|
(35) |
Както е посочено в съображение 28 от регламента за налагане на окончателни мерки, Комисията определи, че нормалната стойност е трябвало да бъде конструирана, тъй като е било счетено, че продажбите на вътрешния пазар не са осъществени при обичайни търговски условия. Тази констатация не беше оспорена и продължава да е в сила. |
|
(36) |
В съображения 29—34 от регламента за налагане на окончателни мерки Комисията установи, че разликата между експортните такси, налагани от Аржентина върху основните влагани в производството суровини (соево масло и соеви зърна в Аржентина), и тези, налагани върху готовия продукт (биодизел), е упражнила натиск върху цените на вътрешния пазар в Аржентина, и съответно това следва да бъде взето предвид при конструирането на нормалната стойност. |
|
(37) |
В резултат на това при конструирането на нормалната стойност Комисията замени разходите за основните суровини, представени в счетоводните отчети на производителите износители, с референтните цени, публикувани от съответните органи на засегнатите държави. |
|
(38) |
Комисията освен това направи своите заключения в хода на първоначалното разследване, основавайки се на тълкуването, според което член 2.2.1.1 от АДС позволява на разследващия орган да откаже да използва счетоводните отчети на производителите износители, ако реши, че те или i) не са в съответствие с общоприетите счетоводни принципи, или ii) не отразяват по приемлив начин разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт (съображение 42 от регламента за налагане на окончателни мерки). |
|
(39) |
Както експертната група, така и Апелативният орган споделиха становището, че заключението на Комисията, според което цените на соевите зърна на вътрешния пазар в Аржентина са били по-ниски от тези на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че счетоводните отчети на производителите не отразяват по приемлив начин разходите за соеви зърна, свързани с производството и продажбата на биодизел, или за да не се зачетат съответните разходи в тези отчети, свързани с конструирането на нормалната стойност на биодизела. |
|
(40) |
Вследствие на докладите Комисията преизчисли нормалната стойност за производителите износители в Аржентина. Използваната за това преизчисляване методология беше същата, като методологията, обяснена в съображения 40—49 (относно Аржентина) от Регламент (ЕС) № 490/2013 на Комисията (9). |
|
(41) |
Поради причините, изложени в съображение 45 от регламента за временните мерки, продажбите на вътрешния пазар не бяха счетени за осъществявани при обичайни търговски условия и нормалната стойност на сходния продукт трябваше да бъде конструирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент Това бе направено чрез добавяне към коригираните производствени разходи през разследвания период на разходите за продажба, общите и административни разходи, както и на разумен марж на печалбата. |
|
(42) |
Както е пояснено в съображение 46 от регламента за временните мерки, Комисията счете, че размерът на печалбата не може да се основава на действителните данни за включените в извадката дружества в Аржентина. Поради това размерът на печалбата, използван при конструирането на нормалната стойност, бе определен в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, като се изхожда от разумния размер на печалбата, която би могла да постигне една новосъздадена и иновативна капиталоемка промишленост от този вид при нормални условия на конкуренция в рамките на свободен и отворен пазар, а именно 15 % на основата на оборота. |
|
(43) |
В няколко становища, представени по време на настоящия преглед, EBB заяви, че според докладите не се изключва възможността Комисията да извърши корекция на разходите за суровините при конструирането на нормална стойност, при условие че това е добре обосновано. EBB също заяви, че като се имат предвид сериозните последици за пазара на Съюза, произтичащи от механизма на диференцираната експортна такса (ДЕТ), и различните правни възможности, предвидени в тези доклади като основа за такава корекция, мерките срещу Аржентина следва да бъдат запазени на сегашното им равнище, макар и въз основа на различни мотиви. |
|
(44) |
EBB се позова по-специално на твърдението, отразено в доклада на Апелативния орган, според което „заключението на органите на ЕС, че цените на соевите зърна на вътрешния пазар в Аржентина са били по-ниски от тези на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че счетоводните отчети на производителите не отразяват достоверно цената на соевите зърна“ (параграф 6.55 от доклада на Апелативния орган) и заяви, че в докладите на СТО се е запазила възможността да не се вземат предвид разходите за суровините и да се коригират разходите, доколкото е установено, че тези разходи са ненадеждни. |
|
(45) |
Според EBB системата на ДЕТ нарушава пазара за суровини до степен, в която нормалните условия на търсене и предлагане вече не са определящ фактор за трансакция, и на практика води до прехвърлянето на пазарно необоснована стойност от производителите на суровини към производителите на биодизел. Според EBB този случай е сходен с извършването на сделки и/или с други практики при несправедливи пазарни условия, които биха могли да се отразят на надеждността на разходите в счетоводните отчети на производителя износител и представляват обоснована причина за незачитането на подобни разходи, макар и те да са действително направени. |
|
(46) |
В подкрепа на твърдението си, че ДЕТ нарушава пазара на суровините, EBB се позовава по-конкретно на анализ, предоставен от собствените ѝ експерти, както и на проучване, възложено от тях и озаглавено „Измерване на изкривяването при изчисляването на разходите на биодизела в Аржентина, причинено от различната система за налагане на експортни такси върху продукти от соя“ („проучването Heffley“) (Measuring the Distortion to Biodiesel Costs in Argentina Caused by Differential Export Taxes on Soybean Products (the ‘Heffley study’), които според него показват не само, че системата наза налагане на експортни такси изкуствено и значително занижава цените на вътрешния пазар на въпросната суровина, което ги прави надеждни. |
|
(47) |
Проучването Heffley обхваща данни от периода 2010—2016 г. в Аржентина и Съединените щати относно разходите за производство на биодизел в тези две държави. То също така предоставя конкретен анализ на пазара за периода от октомври 2011 г. до септември 2012 г. Проучването установи, че производствените разходи за биодизел от соеви зърна в Аржентина са били по-ниски от производствените разходи за същия продукт в Съединените щати. Тази разлика е била 27 % и според проучването „се е дължала изцяло на ДЕТ“. |
|
(48) |
След това проучването сравнява експортната цена на биодизела от соеви зърна от Аржентина (без да се посочва местоназначението) със средната пазарна цена за продукта в Съединените щати. Средната аржентинска експортна цена от 875 USD/MT е по-ниска от цената на вътрешния пазар на Съединените щати от 1 198 USD/MT. Това би създало силен стимул за внасянето на биодизел от Аржентина. В проучването се заключава, че това нарушение „произтича пряко“ от ДЕТ. |
|
(49) |
EBB също подчерта, че коригирането на тези нарушения очевидно би било в рамките на логиката на антидъмпинговата процедура. Той изтъкна, че подобни нарушения трябва да бъдат коригирани посредством подходящи корекции на разходите, в частност на разходите за суровини, за да се достигне равнището, на което биха били направени, ако нямаше нарушения. По този начин Комисията би пресъздала реалните разходи на пазара на износителя за производството и продажбата на съответния продукт при нормални пазарни условия. |
|
(50) |
Няколко производители на биодизел оспориха предложението на EBB, според което Комисията не трябва да взема предвид установените разходи за суровини, тъй като системата на ДЕТ е направила тези разходи ненадеждни. Производителите изтъкнаха, че експертната група и Апелативният орган са отхвърлили изрично аргумента, че ДЕТ сам по себе си не би могъл да представлява критерий за незачитане на установените разходи и че във всеки случай никой разследващ орган не може да отхвърли установените разходи, когато те отразяват точно и вярно действително извършените разходи. |
|
(51) |
Комисията потвърди, че Апелативният орган не изключва по същество възможността разследващ орган да може в някои конкретни случаи да се отклони от вписаните разходи, ако с разследването може да се покаже, че разходите са били напр. повишени или занижени, или дали е имало сделки и/или други практики при несправедливи пазарни условия, които са оказали влияние върху надеждността на отчетените разходи (параграф 6.41 от доклада на Апелативния орган). |
|
(52) |
Апелативният орган обаче заяви също така, че действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси сама по себе си не е достатъчно основание да се направи заключението, че счетоводните отчети на производителите не отразяват в достатъчна степен разходите на суровината за производството и продажбата на биодизел, или за незачитане на съответните разходи в посочените счетоводни отчети при конструирането на нормалната стойност на биодизела (параграф 6.55 от доклада на Апелативния орган). |
|
(53) |
Доводите на ЕВВ почиват на хипотезата, че евентуалният неблагоприятен ефект на системата на ДЕТ би направил въпросните разходи за суровини ненадеждни и че поради това същите не бива да се вземат предвид. ЕВВ поддържа твърдението, че цените на соевите зърна на вътрешния пазар в Аржентина са били по-ниски от цените на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси. Приемането на този довод обаче би било равносилно на това да се признае, противно на констатациите на Апелативния орган, че системата на ДЕТ сама по себе си е породила такива последици, че действително направените разходи, вписани в счетоводните отчети на дружеството, следва да не се вземат под внимание само защото са били по-ниски от цените на международния пазар. В тази връзка Комисията припомня, че първоначалното разследване е потвърдило, че действително направените разходи за суровини са били отразени в счетоводните отчети на дружествата реално и вярно. |
|
(54) |
Поради това Комисията отхвърли твърдението на EBB с аргумента, че приемането му би било в противоречие с констатациите в докладите. |
|
(55) |
Ето защо, за да бъдат приведени мерките в съответствие с докладите и да станат съвместими с правилата на СТО, Комисията счете за целесъобразно да конструира нормалната стойност въз основа на реално направените разходи, отразени в счетоводните отчети на съответните дружества. |
|
(56) |
След оповестяването EBB отново заяви, че решението на СТО дава право на Комисията да прибегне до корекции на разходите в конкретния случай. Той заяви, че Комисията е изтълкувала неправилно решението на СТО и довода на EBB. |
|
(57) |
Според ЕВВ Комисията е пренебрегнала пасажите в докладите, в които се посочва, че „цените на соевите зърна на вътрешния пазар в Аржентина са били по-ниски от цените на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси“. EBB заяви, че в решението не се посочва, както твърди Комисията, че нарушаващите търговията последици от ДЕТ сами по себе си не са достатъчно основание за извършване на корекции на разходите. |
|
(58) |
EBB повторно припомни и наблегна на това, че фактът, че цените на вътрешния пазар са ненадеждни поради ДЕТ, е достатъчен, за да се приеме, че счетоводните отчети на производителите не отразяват по приемлив начин разходите за соеви зърна, свързани с производството и продажбата на биодизел. Поради ненадеждността на цените на вътрешния пазар са пренебрегнати вписаните разходи, като EBB е предоставила на Комисията цялата необходима информация, за бъдат коригирани разходите. |
|
(59) |
EBB подчерта, че експертната група и Апелативният орган са приели, че разследващите органи са имали свободата да проверят достоверността на разходите, вписани в счетоводните отчети на производителите/износителите, и в частност, дали всички направени разходи са били отразени; дали направените разходи са били завишени или занижени; и дали надеждността на отразените разходи е била повлияна от извършването на сделки и/или други практики при несправедливи пазарни условия. Според EBB последиците от системата за ДЕТ са сходни с трансакциите, които не са били сделки между несвързани лица при справедливи пазарни условия и/или са равностойни на друга практика, която би могла да има отражение върху „надеждността на вписаните в счетоводните отчети разходи“ (10). |
|
(60) |
На 20 юли 2017 г. Комисията подложи на повторен анализ това твърдение в контекста на изслушването пред служителя по изслушванията. Комисията изтъкна в съображения 51—55, че реално направените разходи за суровини са били надлежно и вярно отразени в счетоводните отчети на аржентинските дружества и че е било счетено, че предходната корекция на разходите е била несъвместима със задълженията на ЕС в рамките на СТО. |
|
(61) |
Комисията не споделя тълкуването на EBB по отношение на констатациите на експертната група и Апелативния орган. Например бележка под линия 400 от доклада на експертната група е по-нюансирана, отколкото това, което предполага становището на EBB. Експертната група установи, че „разглеждането на счетоводните отчети, което произтича от термина „отразяват в приемлива степен“ в член 2.2.1.1 не включва преглед на „разумния характер“ на самите отчетени разходи, когато за действителните разходи, вписани в отчетите на производителя или износителя, между впрочем е установено, че са точни и верни, в допустимите граници. |
|
(62) |
Въпреки това с твърдението, че въздействието на системата за ДЕТ е сходно с това на сделки, които не са били извършени в условията на пълна конкуренция, и/или се е равнявало на други практики, ЕВВ ясно сочи в посока разглеждане на основателността на отчетените разходи. |
|
(63) |
Освен това въздействието на системата на ДЕТ i) не е било сходно с това на сделки, които не са извършени в условията на пълна конкуренция; ii) нито се е равнявало на въздействието на „други практики“, които биха могли да се отразят на надеждността на разходите в отчетите на производителите износители. Независимо от това какъв е точният обхват на посочените понятия експертната група и Апелативният орган изрично отхвърлиха основните аргументи на Комисията, че нарушението на цената, причинено от действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси (ДЕТ), само по себе си е било достатъчно основание за отхвърляне на разходите в счетоводните отчети на конкретен производител износител (11). |
|
(64) |
След преразгледаното оповестяване EBB заяви, че поддържа становището си, че Комисията е изтълкувала неправилно твърдението на Апелативния орган в параграф 6.55 от доклада му и е пренебрегнала възможността, предвидена в параграф 6.41 от същия доклад, за разглеждане на надеждността на отчетените разходи за суровини и да не зачете тези разходи, ако те се окажат ненадеждни, и предостави допълнителни аргументи в подкрепа на това свое твърдение. |
|
(65) |
По отношение на първото твърдение EBB заяви, че изтъкнатото от Апелативния орган в параграф 6.55, а именно, че „… преценката на органите на ЕС, че цените на вътрешния пазар на соевите зърна в Аржентина са били по-ниски от тези на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси, сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че счетоводните отчети на производителите не отразяват по приемлив начин разходите за соеви зърна, свързани с производството и продажбата на биодизел, или за да не се зачетат тези разходи при конструирането на нормалната стойност на биодизела“ не е правна оценка от Апелативния орган, както се е твърдяло от Комисията, а на практика това е цитат на собственото заключение на Комисията в регламента за налагане на окончателните мерки. EBB изрази също така мнението, че изразът „сама по себе си не е достатъчно основание“ предполага, че действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси е можела да послужи като достатъчно основание за незачитане на разходите, но Комисията не е извършила необходимия анализ. И не на последно място, при направения от Комисията прочит на 6.55 освен това се пренебрегва фактът, че Апелативният орган е счел за необходимо да се занимае и с последващия въпрос за определяне съпоставителен критерий. Това нямаше да е необходимо, ако Апелативният орган категорично бе изключил възможността действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси да послужи като основа за корекция на разходите. |
|
(66) |
Комисията не прие тълкуването, предложено от EBB. |
|
(67) |
На първо място, споменатата по-горе позиция на Апелативния орган, изразена в параграф 6.55, не е просто цитат на заключенията на самата Комисия. Напротив, тя е неразделна част от тълкуването на Апелативния орган на член 2.2.1.1 от АДС в параграф 6.56. Апелативният орган изрично изрази съгласието си с експертната група, че това твърдение не представлява достатъчно основание за заключението на Комисията да не бъдат зачетени вписаните в счетоводните отчети разходи на аржентинските производители на биодизел заради това, че цените на соевите зърна на вътрешния пазар са по-ниски от цените на международния пазар поради действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси. Апелативният орган е възпроизвел дословно тази констатация, свързана с нормативната уредба, в следващия параграф 6.56 със заглавие „Заключения“. |
|
(68) |
На второ място, изразът „сама по себе си не е достатъчно основание“ предполага, по мнението на Комисията, че самото съществуване на системата за налагане на експортни такси не е достатъчно основание да се обоснове корекция на разходите като направената при първоначалното разследване. Ако вместо това (както бе изтъкнато от EBB) основната причина Апелативният орган да установи несъответствие на мерките, предприети от ЕС, с правилата на СТО беше недостатъчната мотивировка на Комисията в първоначалния регламент, той изрично щеше да уточни това. Нищо подобно обаче не беше заявено от Апелативния орган и експертната група. По-скоро изразът „сама по себе си“ най-вероятно бе използван, за да се поясни, че функционирането на системата за налагане на експортни такси в Аржентина не може да позволи на системата „като такава“ да доведе до корекция на разходите съгласно член 2.2.1.1 от АДС, независимо от това колко добре обосновани или документирани са неблагоприятните последици от нея. |
|
(69) |
На трето място, Комисията изразява несъгласието си с извода на EBB, че фактът, че Апелативният орган е разгледал твърдението по отношение на съпоставителните критерии в параграфи 6.58—6.83, е бил знак, че системата за налагане на експортни такси в Аржентина може в действителност да бъде достатъчно основание за незачитане на вписаните в счетоводните отчети разходи за суровини. Както се вижда от заглавието, предшестващо параграф 6.58, там Апелативният орган разглежда различно твърдение, направено от Аржентина по силата на член 2.2 от АДС. |
|
(70) |
След това Комисията се съсредоточи върху второто твърдение на EBB, а именно, че с параграф 6.41 от доклада на Апелативния орган се дава ясен сигнал, че разходите, вписани в счетоводните отчети на дадено дружество, може да не бъдат зачетени, когато се основават на практики, които се отразяват на надеждността на отчетените разходи. EBB също така се позовава на факта, че макар експертната група да е представила това основание само в бележка под линия, Апелативният орган е счел за необходимо да го включи в доклада си. Според EBB това показва, че Апелативният орган е имал намерението да избегне едно твърде ограничително тълкуване на член 2.2.1.1 от АДС и да даде ясен сигнал, че корекцията на разходите остава възможен вариант в този контекст. |
|
(71) |
В параграф 6.41 Апелативният орган разглежда твърдението на ЕС, че докладът на експертната група изглежда предполага, че разследващият орган ще трябва да приеме всички разходи, вписани в счетоводния отчет на дадено дружество, стига той да отразява коректно действително направените разходи, „без значение колко нерационални са те в сравнение с друг аналогичен случай или съпоставителен критерий, съвместим с обичайните пазарни условия“. Той отхвърли този прочит и припомни, че експертната група вече е приела, че разследващият орган може да разгледа надеждността и точността на данните, вписани в счетоводните отчети на производителите. Така разследващият орган може да прецени „дали всички направени разходи са обхванати; дали направените разходи са били завишени или занижени; и дали надеждността на отразените разходи е повлияна от извършването на сделки, които не са извършени в условията на пълна конкуренция, или други практики“. |
|
(72) |
Комисията изрази съгласието си с EBB, че Апелативният орган е споделил становището на експертната група, че вписаните в счетоводните отчети разходи могат да бъдат отхвърлени, когато разследващият орган установи, че сделки или други практики при несправедливи пазарни условия са повлияли надеждността им. Също така тя счете за нормално, че Апелативният орган е разгледал твърдението в основния текст на решението си, а не в бележка под линия, както е при експертната група. Нито експертната група, нито Апелативният орган обаче са констатирали или предполагали, че системата за налагане на експортни такси в Аржентина може да бъде причислена към въпросното изключение, каквото представляват практиките, които оказват влияние върху надеждността. Ако експертната група или Апелативният орган са смятали, че действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси може да бъде определена като друга практика, която оказва влияние върху надеждността, те щяха да отбележат ясно този факт и щяха да се въздържат от констатиране на несъответствие на мерките на ЕС с правилата на СТО. |
|
(73) |
Поради това Комисията потвърди тълкуването си на докладите, според което ЕС не може да не зачете реално направените и коректно отчетени разходи при конструирането на нормалната стойност на биодизела в Аржентина въз основа на нарушения, произтичащи само от факта, че в Аржентина има такава действаща система за налагане на експортни такси. |
|
(74) |
Така или иначе, след това Комисията разгледа и повдигнатите от EBB въпроси (а след оповестяването — повдигнати и от FEDIOL, доставчик на биодизеловата промишленост на Съюза) във връзка с това, че Комисията следва да разгледа други данни за корекция на разходите, за да се компенсират неблагоприятните последици от ДЕТ за разходите за производство на биодизел в Аржентина. В тази връзка тя отбеляза, че събирането на други данни за корекция на разходите с цел компенсиране на неблагоприятните последици от ДЕТ не е цел на настоящото разследване във връзка с прегледа. При всички положения обаче Комисията отбеляза, че данните, съдържащи се в проучването Heffley, не могат да бъдат счетени за достатъчно солидна основа за нова корекция на разходите поради изложените по-долу съображения. |
|
(75) |
На първо място, РП обхваща периода от юли 2011 г. до юни 2012 г., докато конкретният анализ в проучването Heffley е за периода от октомври 2011 г. до септември 2012 г. Това означава, че е налице само частично припокриване на разглежданите периоди, поради което е спорен въпросът дали констатациите от проучването могат да бъдат съотнесени към първоначалното разследване без налагането на промени. Комисията не бе в състояние да коригира това разминаване, без да разполага с данни за периода юли 2011 г. — септември 2011 г. |
|
(76) |
На второ място, при проучването са изчислени производствените разходи в САЩ въз основа на цената на соевите зърна на пазара в САЩ. Този икономически метод се основава на предположения, без обаче да представя надеждни данни относно действителните производствени разходи за биодизел в САЩ. Дори ако може да се разчита само на предположения, идеята, че разходите, свързани с произвеждането на биодизел от сурово соево масло, биха били идентични в САЩ и Аржентина, не е обоснована. На трето място, при използването на „усреднена“ експортна цена в Аржентина се пренебрегва фактът, че експортната цена за Съюза може в действителност да бъде по-висока от средната. И в действителност по време на РП на първоначалното разследване експортната цена на аржентинския биодизел към ЕС е била 967 EUR/MT, което се равнява на 1 294 USD/MT, изчислено въз основа на обменния курс към онзи момент, както е отбелязано в документа. В проучването обаче, използвано за този период, е използвана средна експортна цена от 1 071 USD/MT. Това показва, че евентуалната полза от ДЕТ не би могла да произтече пряко от експортните цени на Съюза. |
|
(77) |
На четвърто място, при проучването само се предполага, без да се предоставят съответните доказателства, че (ниските) производствени разходи на вътрешния пазар в Аржентина по време на разглеждания период са се дължали изключително на ДЕТ. Действително в проучването не се вземат предвид други фактори със сравнително предимство, които биха могли да направят производството на биодизел в Аржентина по-евтино, отколкото в САЩ. |
|
(78) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че не е било възможно да се заменят с точност разходите, отразени в счетоводните отчети на аржентинските производители на биодизел, със съпоставителния критерий, предложен в проучването Heffley. |
|
(79) |
След преразгледаното оповестяване EBB поясни, че целта на проучването е била само да покаже как Комисията, например, може да оцени и количествено определи степента на нарушение (ненадеждност), причинена от действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси, а не да замести или замени анализ на Комисията, извършен въз основата на собствените ѝ потвърдени данни, събрани по време на първоначалното разследване. |
|
(80) |
EBB предостави също така преразгледано проучване с данни за справка, които напълно съответстват на периода на първоначалното разследване, като проучването показа твърде сходен резултат, т.е. отклонение в цените на вътрешния пазар на соеви зърна с около 27 %. Впоследствие EBB оспори тълкуването на Комисията, според което за основа на проучването са послужили разходите за производство в САЩ. Напротив — за основа на проучването е послужила оценката на разходите за производство на биодизел в Аржентина. Освен това критиката, изразена от Комисията, че проучването се е основавало на средна експортна цена, е неуместна, тъй като тази цена, сама по себе си, няма отношение към изчисляването на нарушението на разходите на биодизела в Аржентина, причинено от системата за налагане на експортни такси. И не на последно място, EBB заяви, че предполагаемите сравнителни предимства не могат да дадат обяснение за разликата в цената от около 30 % и че при липсата на доказателства за противното единственото логично обяснение за тази разлика е системата за налагане на експортни такси в Аржентина. |
|
(81) |
Комисията разгледа обясненията и поясненията, предоставени от EBB. Комисията прие факта, че в преразгледаното проучване бе показано наличие на нарушение на цените на соевите зърна на вътрешния пазар по време на разследвания период от около 27 %. Тя обаче намира приведените аргументи по другите три въпроса за неубедителни. |
|
(82) |
Както самото EBB призна, оценката на разходите за преработка за производител в Аржентина бе базирана на три анализа: един — базиран на усреднени данни за разходите и цените за Съединените щати и Аржентина за шест години; друг — базиран същите данни за Съединените щати и Аржентина за една година; и трети — базиран на данните за една година за Аржентина, като експортната цена в Аржентина служи като съпоставка за световната цена. Очевидно ситуацията в Съединените щати представлява външен съпоставителен критерий с цел да се установи какви биха били разходите в Аржентина, ако ги нямаше нарушенията, дължащи се на системата за налагане на експортни такси в Аржентина. |
|
(83) |
Освен това не съществуваше основателна причина аржентинските експортни цени за Европа да бъдат пренебрегнати при опита да се установи какво е предимството, което аржентински производител на биодизел би имал в резултат от ДЕТ. |
|
(84) |
Освен това Комисията никога не е отричала факта, че ДЕТ изкуствено е понижавала разходите за суровини за аржентинските производители на биодизел, а само изрази несъгласие с предположението, че ДЕТ е била единствената причина за подобно сериозно облагодетелстване от около 30 %. |
5.3. Преизчислени дъмпингови маржове
|
(85) |
След оповестяването някои аржентински производители износители направиха конкретни за съответните дружества коментари във връзка с предполагаеми грешки в изчислението на дъмпинга. В случаите, в които счете това за оправдано, Комисията коригира тези грешки и съответно преразгледа дъмпинговите маржове и митата. |
|
(86) |
Преразгледаните митнически ставки по отношение на всички аржентински износители предвид констатациите и препоръките в докладите на СТО, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:
|
6. ПРЕРАБОТЕНИ КОНСТАТАЦИИ ОТНОСНО ВРЕДИТЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКЛАДИТЕ
|
(87) |
В докладите бе констатирано, inter alia, че ЕС не е действал в съответствие с членове 3.1 и 3.4 от АДС при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху местното производство, доколкото проверката е била свързана с производствения капацитет и неговото използване. Докладите обаче не опровергават заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по време на разглеждания период. |
|
(88) |
Експертната група установи, че органите на ЕС са действали в несъответствие с членове 3.1 и 3.4 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, като са приели коригирани данни, представени от местните предприятия на ЕС на късен етап от разследването, без да се уверят в тяхната точност и надеждност (точка 7.395 от доклада на експертната група). Преразгледаните данни бяха свързани със „свободния капацитет“. В същото време експертната група заяви, че преразгледаните данни не са имали важна роля в констатацията на органите на ЕС „в регламента за налагане на окончателни мерки относно свръхкапацитета като „друг фактор“, който е причинил вреди (потвърдено в параграф 6.174 от доклада на Апелативния орган). |
|
(89) |
Някои производители износители и Асоциацията на аржентинските производители на биодизел („CARBIO“) заявиха, че понятието „свободен капацитет“, както бе посочено в регламента за налагане на окончателни мерки, е доста неуместен в тази промишленост. Капацитетът или е бил налице, или не. |
|
(90) |
За вносителя Gunvor и за CARBIO причината за вредата върху местната промишленост се е състояла не в самата степен на използване на капацитета, а в структурния свръхкапацитет на промишлеността, причинен от неоправданите повишения на производствения капацитет, въпреки ниската степен на използването на му. |
|
(91) |
CARBIO, аржентински и индонезийски производители износители, заявиха също така, че Комисията е длъжна отново да проучи производствения капацитет и използването на капацитета въз основа на „категорични доказателства“. Разглеждането следва да представлява „обективна проверка“ на тези фактори. |
|
(92) |
Комисията разгледа този въпрос в точки 6.1—6.4 по-долу. |
6.1. Отговор на въпросника и проверка
|
(93) |
Комисията изпрати въпросник на EBB, чрез който иска обяснения: i) каква методология е била приложена за изчисляване на производствения капацитет и използването на капацитета на промишлеността на Съюза през разглеждания период и ii) защо в хода на първоначалното разследване тези данни са били преразгледани и на каква основа са били представени новите данни. |
|
(94) |
Комисията също така прикани EBB да обоснове своето разбиране за „свободен капацитет“; защо според тях той е трябвало да бъде изключен от общия производствен капацитет на промишлеността на Съюза за разглеждания период и как е бил изчислен свободният производствен капацитет за нечленове на EBB. |
|
(95) |
Комисията получи отговор на въпросника, анализира го и впоследствие на 26 април 2017 г. извърши контролно посещение в помещенията на EBB. По искане на Комисията последният беше подготвил за представяне по време на контролното посещение на всички удостоверителни документи и таблици, използвани при изготвянето на отговорите на въпросника, и по-специално на тези, които съдържат информацията, налична в управленската и счетоводна документация за проверка на място от страна на Комисията. |
|
(96) |
Комисията провери удостоверителните документи, извърши кръстосана проверка на докладваните данни за разглеждания период при техния източник и успя да съгласува информацията в управленската и счетоводна документация с преразгледаните данни, които бяха представени по време на първоначалното разследване на производствения капацитет, както и степента на използване на капацитета за периода от 1 януари 2009 г. до края на разследвания период. Документите съдържат поверителни данни, свързани с чувствителна, специфична за дружеството информация, и не могат да се оповестяват. |
|
(97) |
Предприятията Gunvor и CARBIO представиха становище, в което твърдят, че въпросникът на Комисията, адресиран до EBB, не е достатъчен, за да се отговори на изискванията съгласно членове 3.1 и 3.4 от Антидъмпинговото споразумение. EBB е трябвало да изясни как преразгледаните данни са удостоверени от общодостъпни източници, като Комисията не е следвало просто да приеме информацията, предоставена от EBB. |
|
(98) |
Освен това Gunvor и CARBIO заявиха, че отговорите на въпросника, дадени от EBB, са редактирани значително и в резултат на това заинтересованите страни не са могли да разберат как са били събрани данните, как е била извършена тяхната оценка и как са били сверени с други източници, като поради това не са били в състояние да оценят дали съответната информация, предоставена от EBB, е достоверна. |
|
(99) |
И двете страни представиха данни, събрани от Евростат, относно производството, капацитета и потреблението на биодизел в ЕС и отбелязаха сходството между тези данни и данните, публикувани в регламента за временните мерки, които са били събрани и предоставени на Комисията от EBB. Страните уточниха, че Комисията е трябвало да използва данните от Евростат, вместо данните от ЕВВ, коригирани спрямо свободния капацитет. |
|
(100) |
Освен това те заявиха, че определението, предоставено от EBB по отношение на свободния производствен капацитет, е твърде неясно и предложението да се намали производственият капацитет, като се изключи „свободният капацитет“ е възникнало едва след публикуването на регламента за временните мерки, след като стана ясно, че данните, посочени в регламента за временните мерки, биха затруднили действителното установяване на причинно-следствена връзка между евентуалният дъмпингов внос и вредата, за която се твърди, че промишлеността на ЕС е понесла. |
|
(101) |
Комисията отхвърли тези твърдения, както е разяснено в точки 6.2.—6.4. по-долу. Тя направи щателна оценка на отговорите на въпросника, като след това потвърди данните по време на контролно посещение в помещенията на EBB и установи, че подадените и преразгледаните данни са точни и надеждни и че не е необходимо да се променят преразгледаните стойности, използвани за регламента за налагане на окончателните мерки (вж. също съображения 53—58). |
|
(102) |
В допълнение Комисията отбелязва, че данните, събрани от EBB, са в съответствие с тези на Евростат и следователно последният предоставя независимо потвърждение на точността и достоверността на данните от EBB. Тъй като обаче данните от Евростат не бяха публикувани преди 2014 г., те нямаше как да бъдат използвани в първоначалното разследване. |
|
(103) |
Поради това преразгледаните данни, използвани в регламента за налагане на окончателни мерки (съображение 131) (вж. таблицата по-долу), са били счетени за правилни и са били потвърдени след контролното посещение.
|
6.2. Общо производство в ЕС: Разяснения относно процеса на събиране на данни за производството от ЕВВ
|
(104) |
През март 2013 г. преди публикуването на временните мерки EBB предостави на Комисията информация относно производството на промишлеността на Съюза както за членовете на EBB, така и за нечленуващи в организацията. |
|
(105) |
Данните за производството се отнасяха за отделните дружества, независимо дали те са членове на ЕВВ или не. Този подход „отдолу-нагоре“ гарантира, че данните за производството предоставят точна картина за производството в ЕС. |
|
(106) |
Членовете на ЕВВ предоставят данни за производството на всяко тримесечие чрез формуляр, изпратен от EBB, като достоверността да информацията се проверява чрез съпоставяне с източници за пазарно разузнаване. EBB отделя особено внимание на данните за производството, тъй като ги използва, за да определи финансовото участие на членовете на EBB в асоциацията. |
|
(107) |
Производствените данни от нечленуващите в EBB се събират чрез пряк контакт с предприятията. Отчетените данни се проверяват впоследствие, като се съпоставят с източници за пазарно разузнаване включително: национални сдружения, други производители и специализирани издания. |
|
(108) |
Поради това данните, предоставени от EBB, са най-добрата налична информация свързана с производството в целия ЕС за членуващите и нечленуващите в EBB, като се базират на последователно докладване от страна на EBB относно действителното производство за всяко едно предприятие от ЕС, произвеждащо биодизел. |
|
(109) |
EBB използва тези данни, за да определи общия обем на производството на Съюза, на което тя основава своите становища. |
6.3. Общ производствен капацитет в ЕС Разяснения относно процеса на събиране на данни за производствения капацитет от ЕВВ
|
(110) |
През март 2013 г. преди публикуването на временните мерки EBB предостави на Комисията информация относно производството на промишлеността на Съюза както за членовете, така и за нечленуващи в EBB. |
|
(111) |
Също като при производствените данни, това е направено на равнище дружество както за членове, така и за нечленуващи в EBB. |
|
(112) |
Данните относно производствения капацитет се предоставят два пъти годишно от членовете на EBB посредством формуляр, изпратен от EBB, като впоследствие данните се проверяват, като се съпоставят с източници за пазарно разузнаване. За да се гарантира последователността на данните, EBB изисква нейните членове да докладват капацитета въз основа на 330 работни дни годишно за всяка инсталация с цел отчитане на неизбежната поддръжка на инсталациите. |
|
(113) |
Данните относно производствения капацитет, предоставени от нечленуващите в EBB, се събират чрез директни контакти с предприятията и аналогично на производствените данни, се подлагат на допълнителна проверка. |
|
(114) |
Тъй като EBB иска само „моментна снимка“ на производствения капацитет на дружеството в определен ден и определението за капацитет не винаги се разбира по един и същ начин от всички предприятия, данните, предоставени от EBB за производствения капацитет, следва да се разглеждат като по-малко прецизни, отколкото данните за производството. |
|
(115) |
Данните, предоставени от EBB, обаче са най-добрата налична информация свързана с производствения капацитет в целия ЕС за членуващите и нечленуващите в EBB, като се базират на последователно докладване от страна на EBB относно действителния производствен капацитет за всяко едно предприятие от ЕС, произвеждащо биодизел. |
6.4. Разяснения относно определянето на „неизползвания капацитет“ от страна на EBB
|
(116) |
След публикуването на регламента за временните мерки и, както е описано в регламента за налагане на окончателни мерки, стана ясно, че публикуваните данни за производствения капацитет не са представили точно действителното положение на промишлеността на Съюза. Поради което Комисията приканва EBB да изясни своите данни за производствения капацитет. |
|
(117) |
EBB предостави на Комисията актуализирана информация както за членуващите, така и за нечленуващите предприятия, като не бе установено наличието на т.нар. „замразен“ или „свободен“ производствен капацитет, който първоначално бе отчетен като част от общия производствен капацитет на ЕС. |
|
(118) |
Определянето на свободен капацитет се прави от EBB в хода на изчислението на производството и производствения капацитет въз основа на данните, представени от индивидуалните предприятия. Поради естеството на процеса на събиране на данни, описан по-горе, бе необходим преглед на данните, предоставени относно нечленуващите предприятия, за да се гарантира, че данните относно производствения капацитет отразяват колкото е възможно най-точно действителността на промишлеността на ЕС. |
|
(119) |
Данните, предоставени от EBB между регламента за временни мерки и регламента за налагане на окончателни мерки, бяха най-добрата налична информация свързана с производствения капацитет в целия ЕС за членуващите и нечленуващите в EBB предприятия въз основа на последователно докладване от страна на EBB относно действителния производствен капацитет за всяко едно дружество от ЕС, произвеждащо биодизел. |
6.5. Коментари след оповестяването
|
(120) |
След оповестяването на констатациите на Комисията относно вредата няколко заинтересовани страни направиха коментари по тях. |
|
(121) |
Асоциацията на аржентинските производители на биодизел („CARBIO“) потвърди становището си, направено по време на разследването във връзка с прегледа, според което текущите данни на Евростат относно производството и капацитета на биодизел следва да се използват в настоящия анализ на вредата и на причинно-следствената връзка, вместо данните, използвани при първоначалното разследване. |
|
(122) |
Комисията отхвърли това твърдение. Данните на Евростат съвпадат с първоначалните данни от EBB. Впоследствие обаче EBB коригира тези данни с цел по-добро отразяване на свободния производствен капацитет по време на първоначалното разследване. Както бе посочено в раздел 6.4 по-горе, Комисията провери тези актуализации в рамките на настоящото разследване във връзка с прегледа. Съответно първоначалните данни на Евростат не представят най-точната картина относно производството и биодизела, които са били специално проверени и използвани от Комисията в настоящия случай. |
|
(123) |
От CARBIO също така заявиха, че Комисията следва да уточни значението на понятието „свободен капацитет“. Комисията изтъкна отново, че е определила значението на понятието „свободен капацитет“ в съображения 131—132 от регламента за налагане на окончателни мерки. Тъй като в докладите на СТО не е оспорено използваното от Комисията понятие за „свободен капацитет“, не е имало причина то да бъде променено за целите на настоящия преглед. |
7. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ
|
(124) |
Всички страни бяха информирани относно горепосочените констатации и им бе даден срок, в рамките на който те имаха възможност да представят коментарите си. |
|
(125) |
След оповестяването производителят износител Molinos de la Plata информира Комисията, че е извършвал износ за Съюза под наименованието „Molinos Agro S.A“, вместо под наименованието „Molinos Río de la Plata S.A.“, за което предостави доказателства. |
|
(126) |
Комисията разгледа представените доказателства и стигна до заключението, че промяната в наименованието е била достатъчно мотивирана и поради това прие твърдението. |
|
(127) |
След оповестяването съдействащият индонезийски износител Wilmar поиска изслушване, което беше съответно проведено. Той отправи искане от конкретни дружества във връзка с дъмпинга и вредата и по-конкретно изиска неговият марж на печалба да бъде понижен. |
|
(128) |
Комисията отхвърли тези твърдения, тъй като те не бяха свързани с изпълнението на доклада на СТО за Аржентина. Освен това повечето от тях понастоящем са висящи в спора, отнесен пред СТО от Индонезия. |
|
(129) |
След преразгледаното оповестяване Wilmar настоява, че твърдението му по отношение на неговия марж на печалба за конструирането на нормалната стойност не е висящо пред СТО, а е въпрос, който не е свързан с това, и твърдението се основава само на разпоредбите на основния антидъмпингов регламент. Поради това твърдението следва да бъде разгледано в настоящия преглед. Wilmar също така заяви, че запазването на мерките не е в интерес на Съюза и поради това следва да бъде прекратено. |
|
(130) |
Комисията припомни, че настоящият преглед бе започнат въз основа на регламента относно правомощията във връзка със СТО за целите на изпълнението на констатациите и препоръките на експертната група и Апелативния орган в спора Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела с произход от Аржентина (WT/DS473/15). Ето защо прегледът е ограничен до въпросите, отнесени пред СТО, и евентуалните последващи и/или технически промени, произтичащи от тях. Поради това нито едно от твърденията на Wilmar не е допустимо. Освен това Комисията припомня, че подобно твърдение, касаещо маржа на печалбата, беше формулирано от Wilmar още при първоначалното разследване и още тогава беше отхвърлено (вж. съображения 43—46 от Регламент (ЕС) № 1194/2013). След оповестяването оказалият съдействие производител износител от Аржентина COFCO Argentina S.A. (известен преди като Noble Argentina S.A.) подаде искане дружеството да бъде третирано като „новоизносител“ и да бъде включено в списъка на дружествата с индивидуални митнически ставки като „други оказали съдействие дружества“. |
|
(131) |
Комисията информира дружеството, че то трябва да следва процедурата за оценка на нови производители износители, както е посочено в член 3 от регламента за налагане на окончателни мерки. |
|
(132) |
След оповестяването EBB поиска изслушване от служителя по изслушванията на основание, че позицията на Комисията не е била определена въз основа на обективни правни мотиви, а въз основа на политически интереси. |
|
(133) |
По време на заседанието от 20 юли 2017 г. служителят по изслушванията не направи констатация, че правото на защита на EBB като заинтересована страна е било нарушено. В същото време той призова Комисията да обоснове становището си, според което тя не може да пренебрегне цените на соевите зърна като ненадеждни. Комисията включи този въпрос в оценката си на коментарите, получени при оповестяването, както е предвидено в съображения 60—63. |
8. ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ
|
(134) |
На основание на горната повторна оценка Комисията заключи, че вредоносният дъмпинг, определен в първоначалното разследване, се потвърждава. |
|
(135) |
Поради това антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013, следва да се запазят, като преразгледаният дъмпингов марж за Аржентина е преизчислен, както е посочено по-горе. |
|
(136) |
Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо по отношение на разглеждания продукт, е, както следва:
|
|
(137) |
Поради това член 1, параграф 2 от регламента за налагане на окончателни мерки следва да бъде съответно изменен. |
|
(138) |
Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (12), не представи становище. |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Таблицата, съдържаща ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продуктите, произведени от дружествата, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013, се заменя със следната таблица:
|
Държава |
Дружество |
Ставка Eвро на тон нетно тегло |
Допълнителен код по ТАРИК |
|
Аржентина |
Aceitera General Deheza S.A., General Deheza, Rosario; Bunge Argentina S.A., Buenos Aires |
79,56 |
B782 |
|
Louis Dreyfus Commodities S.A., Buenos Aires |
43,18 |
B783 |
|
|
Molinos Agro S.A., Buenos Aires; Oleaginosa Moreno Hermanos S.A.F.I.C.I. y А., Bahia Blanca; Vicentin S.A.I.C., Avellaneda |
62,91 |
B784 |
|
|
Други оказали съдействие дружества: Cargill S.A.C.I., Buenos Aires; Unitec Bio S.A., Buenos Aires; Viluco S.A., Tucuman |
62,52 |
B785 |
|
|
Всички други дружества |
79,56 |
B999 |
|
|
Индонезия |
PT Ciliandra Perkasa, Jakarta |
76,94 |
B786 |
|
PT Musim Mas, Medan |
151,32 |
B787 |
|
|
Pelita Agung Agrindustri, Medan |
145,14 |
B788 |
|
|
PT Wilmar Bioenergi Indonesia, Medan; PT Wilmar Nabati Indonesia, Medan |
174,91 |
B789 |
|
|
Други оказали съдействие дружества: PT Cermerlang Energi Perkasa, Jakarta |
166,95 |
B790 |
|
|
Всички други дружества |
178,85 |
B999 |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 септември 2017 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 6.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 26.11.2013 г., стр. 2).
(3) WT/DS473/AB/R и WT/DS473/AB/R/Add.1.
(4) WT/DS473/R и WT/DS473/R/Add.1.
(5) ОВ C 476, 20.12.2016 г., стр. 3. Известие за започване във връзка с антидъмпинговите мерки, които са в сила по отношение на вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, след приетите препоръки и решения на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация по спора „ЕС — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела“ (DS473), 2016/C 476/04.
(6) European Union — Anti-Dumping Measures on Biodiesel from Indonesia (Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела от Индонезия), DS480.
(7) Вж. например Заключение на генералния адвокат Jacobs, представено на 29 април 2004 г. по дело C-422/02 P Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, ECLI:EU:C:2004:277, точка 36.
(8) Вж. решение от 7 май 1991 г. по дело C-69/89 Nakajima All Precision/Съвет, ECLI:EU:C:1991:186, точка 120. Вж. също така по-новото Заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona, представено на 20 юли 2017 г. по дело C-256/16 Deichmann, ECLI:EU:C:2017:580, точка 49.
(9) Регламент (ЕС) № 490/2013 на Комисията от 27 май 2013 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия („Регламент за временните мерки“) ОВ L 141, 28.5.2013 г., стр. 6.
(10) Доклад на експертната група, ЕС — Биодизел, точка 7.242, бележка под линия 400; Доклад на Апелативния орган, ЕС — Биодизел, точка 6.41
(11) Доклад на Апелативния орган, ЕС — Биодизел, точки 6.54—6.55 Доклад на експертната група, ЕС — Биодизел, точки 7.248—7.249.
(12) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21).
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/25 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1579 НА КОМИСИЯТА
от 18 септември 2017 година
за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 септември 2017 г. заявления за лицензии за внос, и за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 533/2007 в сектора на птичето месо
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 188 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Регламент (ЕО) № 533/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо. |
|
(2) |
По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2017 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., са по-високи от наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3). |
|
(3) |
По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2017 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества. |
|
(4) |
За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. По отношение на количествата, за които се отнасят подадените по силата на Регламент (ЕО) № 533/2007 заявления за лицензии за внос за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., се прилага коефициентът на разпределение, посочен в приложението към настоящия регламент.
2. Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 533/2007 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 септември 2017 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Jerzy PLEWA
Генерален директор
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) Регламент (ЕО) № 533/2007 на Комисията от 14 май 2007 г. относно откриване и управление на вносни тарифни квоти в сектора на птичето месо (ОВ L 125, 15.5.2007 г., стр. 9).
(3) Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
Пореден номер |
Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г. (в проценти) |
Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. (в килограми) |
|
09.4067 |
1,838508 |
— |
|
09.4068 |
0,162074 |
— |
|
09.4069 |
0,134791 |
— |
|
09.4070 |
— |
890 500 |
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/28 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1580 НА КОМИСИЯТА
от 18 септември 2017 година
за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 в сектора на яйцата и за яйчен албумин
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 2 и 3 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Регламент (ЕО) № 539/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти в сектора на яйцата и за яйчен албумин. |
|
(2) |
Количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2017 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества. |
|
(3) |
За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 септември 2017 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Jerzy PLEWA
Генерален директор
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) Регламент (ЕО) № 539/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. за откриване и управление на вносни тарифни квоти в сектора на яйцата и за яйчен албумин (ОВ L 128, 16.5.2007 г., стр. 19).
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
Пореден номер |
Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. (в kg, изразено в еквивалент на яйца с черупки) |
|
09.4015 |
67 500 000 |
|
09.4401 |
377 061 |
|
09.4402 |
6 820 000 |
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/30 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1581 НА КОМИСИЯТА
от 18 септември 2017 година
за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 септември 2017 г. заявления за лицензии за внос в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 1385/2007 в сектора на птичето месо
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 188, параграфи 1 и 3 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Регламент (ЕО) № 1385/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо. |
|
(2) |
По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2017 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., са по-високи от наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3). |
|
(3) |
За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
По отношение на количествата, за които се отнасят подадените по силата на Регламент (ЕО) № 1385/2007 заявления за лицензии за внос за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., се прилага коефициентът на разпределение, посочен в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 септември 2017 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Jerzy PLEWA
Генерален директор
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) Регламент (ЕО) № 1385/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 г. за установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета относно откриване и управление на определени тарифни квоти на Общността в сектора на птичето месо (ОВ L 309, 27.11.2007 г., стр. 47).
(3) Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
Пореден номер |
Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г. (в проценти) |
|
09.4410 |
0,122017 |
|
09.4411 |
0,147890 |
|
09.4412 |
0,124570 |
|
09.4420 |
0,138450 |
|
09.4421 |
— |
|
09.4422 |
0,138449 |
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/32 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1582 НА КОМИСИЯТА
от 18 септември 2017 година
за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. количества в рамките на тарифната квота, открита по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 за птиче месо с произход от Съединените американски щати
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 2 и 3 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Регламент (ЕО) № 536/2007 на Комисията (2) се открива годишна тарифна квота за внос на продукти от сектора на птичето месо с произход от Съединените американски щати. |
|
(2) |
Количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2017 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2017 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества. |
|
(3) |
За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 септември 2017 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Jerzy PLEWA
Генерален директор
Генерална дирекция„Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) Регламент (ЕО) № 536/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. относно откриване и управление на вносна тарифна квота за птиче месо, разпределена за Съединените американски щати (ОВ L 128, 16.5.2007 г., стр. 6).
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
Пореден номер |
Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2018 г. (в kg) |
|
09.4169 |
10 453 692 |
РЕШЕНИЯ
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/34 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/1583 НА КОМИСИЯТА
от 1 септември 2017 година
за определяне, съгласно Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на EN ISO 17994:2014 за стандарт по отношение на еквивалентността на микробиологичните методи
(нотифицирано под номер С(2017) 5843)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2006/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/EИО (1), и по-специално член 15, параграф 2, буква а) от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
В Решение 2009/64/ЕО на Комисията (2) международният стандарт ISO 17994:2004(Е) „Качество на водата. Критерии за установяване на еквивалентност между микробиологични методи“ се определя за стандарт по отношение на еквивалентността на микробиологичните методи за целите на Директива 2006/7/ЕО. |
|
(2) |
Стандарт ISO 17994:2004(E) е остарял и беше подложен на техническо актуализиране (например по отношение на терминологията, изясняване на спецификациите и добавяне на ново приложение относно техническите изчисления). |
|
(3) |
Поради това стандарт ISO 17994:2004(E) беше заменен с по-скорошна версия — ISO 17994:2014 „Качество на водата. Изисквания за сравняване на относителното възстановяване на микроорганизми чрез два количествени метода“. Този международен стандарт беше транспониран от Европейския комитет за стандартизация в европейски стандарт EN ISO 17994:2014. Поради това е целесъобразно стандарт EN ISO 17994:2014 да се определи за стандарт по отношение на еквивалентността на микробиологичните методи за целите на Директива 2006/7/ЕО. |
|
(4) |
Поради това Решение 2009/64/ЕО следва да бъде отменено. |
|
(5) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 16, параграф 1 от Директива 2006/7/ЕО, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
За целите на член 3, параграф 9 от Директива 2006/7/ЕО стандарт EN ISO 17994:2014 „Качество на водата. Изисквания за сравняване на относителното възстановяване на микроорганизми чрез два количествени метода“ се определя за стандарт по отношение на еквивалентността на микробиологичните методи.
Член 2
Решение 2009/64/ЕО се отменя.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 1 септември 2017 година.
За Комисията
Karmenu VELLA
Член на Комисията
(1) ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37.
(2) Решение 2009/64/EО на Комисията от 21 януари 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на ISO 17994:2004(E) за стандарт по отношение на еквивалентността на микробиологичните методи (ОВ L 23, 27.1.2009 г., стр. 32).
ПРЕПОРЪКИ
|
19.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 239/36 |
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2017/1584 НА КОМИСИЯТА
от 13 септември 2017 година
относно координирана реакция на мащабни киберинциденти и кризи
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Всички сектори на икономиката използват и се осланят на информационните и комуникационните технологии като съществен компонент на дейността си, тъй като предприятията и гражданите ни са повече от всякога тясно свързани и взаимозависими отвъд сектора и териториалните граници. Инцидент в сферата на киберсигурността, който засяга организации в повече от една държава членка или дори целия Съюз и предизвиква потенциални сериозни смущения във вътрешния пазар и като цяло в мрежите и информационните системи, на които разчитат икономиката на Съюза, демокрацията и цялото ни общество — това е сценарий, за който държавите членки и институциите на ЕС трябва да са добре подготвени. |
|
(2) |
Даден киберинцидент може да се счита за криза на равнището на Съюза, когато предизвиканите от него смущения са прекалено мащабни, за да може засегнатата държава членка да се справи сама с тях, или когато техническите или политическите последици за две или повече държави членки са толкова значителни, че изискват своевременна координация и реакция на политическо равнище от Съюза. |
|
(3) |
Киберинцидентите могат да предизвикат по-широка криза и да засегнат сектори на дейност далеч извън рамките на мрежовите и информационните системи и съобщителните мрежи; адекватната реакция на подобни инциденти трябва да се опира на дейности за смекчаване на въздействието както в кибернетичното пространство, така и извън него. |
|
(4) |
Киберинцидентите са непредвидими, често възникват внезапно и се развиват в много кратък период от време, поради което засегнатите от тях, както и отговорните за реакцията и смекчаването на последиците от инцидента трябва да координират бързо ответните си действия. Освен това киберинцидентите често не се ограничават в определен географски район и могат да възникнат едновременно или да се разпространят мигновено в много държави. |
|
(5) |
За адекватен отговор на мащабни киберинциденти и кризи на равнището на ЕС се изисква бързо и ефективно сътрудничество между всички заинтересовани, като се разчита на готовността и капацитета на отделните държави, както и на координирани съвместни действия, подпомагани от възможностите на Съюза. Своевременната и ефективна реакция в случай на инциденти се основава на предварително установени и по възможност отработени процедури за сътрудничество и механизми, в които ясно са определени ролите и задълженията на всички ключови участници на национално равнище и на равнището на Съюза. |
|
(6) |
В заключенията (1) си относно защитата на критичната инфраструктура от 27 май 2011 г. Съветът прикани държавите членки „да засилят сътрудничеството между държавите членки и въз основа на националните резултати и опит при управлението на кризи, както и в сътрудничество с ENISA, да допринасят за разработването на европейски механизми за сътрудничество при кибернетични инциденти, които да бъдат изпробвани по време на следващото учение „CyberEurope“ през 2012 г.“. |
|
(7) |
Съобщението от 2016 г. „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентeн и иновативeн сектор на киберсигурността“ (2) насърчава държавите членки да се възползват в максимална степен от механизмите за сътрудничество, предвидени в Директивата за МИС (3), и да укрепват трансграничното сътрудничество, свързано с готовността за реакция на мащабни киберинциденти. В него се допълва, че координираният подход към сътрудничеството при кризи в различните елементи на кибернетичната екосистема ще бъде формулиран в концепция, което ще повиши готовността, и че тази концепция има за цел постигането на синергии и съгласуваност със съществуващите механизми за управление на кризи. |
|
(8) |
В заключенията на Съвета (4) по горепосоченото съобщение държавите членки призоваха Комисията да представи такава концепция за разглеждане от органите и другите заинтересовани страни. В Директивата за МИС обаче не се предвижда механизъм за сътрудничество на равнище ЕС в случай на мащабни киберинциденти и кризи. |
|
(9) |
За консултации с държавите членки Комисията проведе два отделни семинара в Брюксел на 5 април и 4 юли 2017 г. В тях участваха представители на държавите членки от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT), групата за сътрудничество, създадена съгласно Директивата за МИС, и хоризонталната работна група по въпроси, свързани с кибернетичното пространство на Съвета, както и представители на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), ENISA, EC3 (European Cybercrime Centre) към Европол и генералния секретариат на Съвета (ГСС). |
|
(10) |
Представената концепция за координирана реакция на мащабни киберинциденти и кризи на равнището на Съюза, приложена към настоящата препоръка, е резултат от гореспоменатите консултации и допълва съобщението „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентeн и иновативeн сектор на киберсигурността“. |
|
(11) |
Концепцията описва и определя целите и начините на сътрудничество между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на ЕС (по-долу за краткост „институциите на ЕС“) при реакцията на мащабни киберинциденти и кризи, както и начина, по който съществуващите механизми за управление на кризи могат да използват пълноценно съществуващите структури в областта на киберсигурността на равнището на ЕС. |
|
(12) |
При отговор на криза в областта на киберсигурността по смисъла на съображение 2 координирането на реакцията на ЕС на политическо равнище в Съвета ще бъде въз основа на Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR) (5); Комисията ще използва процеса ARGUS (6) за многосекторна координация на кризи на високо равнище. Ако кризата засяга важно измерение на външната дейност или общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), ще бъде активиран Механизмът за реакция при кризи (CRM) (6) на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). |
|
(13) |
В някои секторни механизми за управление на кризи на равнището на ЕС се предвижда сътрудничество в случай на киберинциденти или кризи. Например в рамките на Европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС) с Решение 2014/496/ОВППС на Съвета (7) вече са определени съответните роли на Съвета, върховния представител, Комисията, Европейската агенция за ГНСС и държавите членки по веригата на оперативните отговорности, създадена с цел да се реагира на заплахите към Съюза, държавите членки или ГНСС, включително в случай на кибератаки. Ето защо настоящата препоръка следва да не засяга тези механизми. |
|
(14) |
Държавите членки носят основната отговорност за реакция при мащабни киберинциденти или кризи, които ги засягат. Комисията, Върховният представител и другите институции или служби обаче имат важна роля, произтичаща от законодателството на Съюза или от факта, че киберинцидентите и кризите могат да окажат въздействие върху всички сфери на икономическа дейност в рамките на единния пазар, върху сигурността и международните отношения на Съюза, както и върху самите институции. |
|
(15) |
На равнището на Съюза основните участници в реакцията на кризите в областта на киберсигурността са новосъздадените структури и механизми съгласно Директивата за МИС, а именно мрежата на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT), както и съответните агенции и органи, като Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол (EC3 към Европол), Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN), Дирекция „Разузнаване“ към Военния секретариат на ЕС (EUMS INT) и Ситуационния център (SITROOM), които работят съвместно в рамките на единното звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC) на ЕС, звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи (разположено в INTCEN), екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU) и Координационния център за реагиране при извънредни ситуации на Европейската комисия. |
|
(16) |
Сътрудничеството между държавите членки при реагирането на киберинциденти на техническо равнище се осигурява от мрежата на CSIRT, създадена с Директивата за МИС. ENISA осигурява секретариата за мрежата и активно подпомага сътрудничеството между отделните екипи. Националните CSIRT и CERT-EU си сътрудничат и обменят информация доброволно, включително при необходимост в отговор на киберинциденти, засягащи една или повече държави членки. По искане на представител на CSIRT от държава членка те могат да обсъждат и при възможност да набелязват координирана реакция на инцидент, констатиран в рамките на юрисдикцията на същата държава членка. Съответните действия ще бъдат посочени в стандартните оперативни процедури (СОП) на мрежата на CSIRT (8). |
|
(17) |
Мрежата на CSIRT също така е натоварена със задачите за обсъждане, проучване и набелязване на допълнителни форми на оперативно сътрудничество, включително по отношение на категории рискове и инциденти, ранно предупреждение, взаимопомощ, принципи и условия за координация, когато държавите членки реагират на трансгранични рискове и инциденти. |
|
(18) |
Групата за сътрудничество, създадена съгласно член 11 от Директивата за МИС, е натоварена с осигуряването на стратегически насоки за дейностите на мрежата на CSIRT и обсъждане на възможностите и подготвеността на държавите членки, а на доброволна основа — и с оценката на националните стратегии за сигурност на мрежовите и информационните системи и ефективността на CSIRT, както и с определянето на най-добри практики. |
|
(19) |
Специално работно направление в групата за сътрудничество подготвя насоки за уведомяване при инциденти, в съответствие с член 14, параграф 7 от Директивата за МИС, изясняващи обстоятелствата, при които от операторите на основни услуги се изисква да уведомяват за инциденти по член 14, параграф 3, и формата и процедурата за такова уведомяване (9). |
|
(20) |
Жизненоважни за вземането на информирани решения са придобитите от доклади, оценки, изследователска дейност, разследвания и анализи осведоменост и разбиране за ситуацията в реално време по отношение на степента на излагане на риск и заплахите. Тази „ситуационна осведоменост“ на всички заинтересовани страни е от съществено значение за ефективната и координирана реакция. Ситуационната осведоменост включва елементи, свързани с причините, както и с въздействието и източника на инцидента. Отчита се фактът, че това зависи от обмена и споделянето на информация между засегнатите страни в подходящ формат, като се използва обща таксономия за описване на инцидента и това се прави по достатъчно сигурен начин. |
|
(21) |
Реакцията на киберинциденти може да има много форми — от определяне на технически мерки, предполагащи съвместно разследване на техническите причини за инцидента от две или повече организации (напр. анализ на зловреден софтуер) или определяне на начините, по които организациите да установяват дали са били засегнати (напр. показатели за компрометиране на системите), до оперативни решения за прилагането на такива мерки, а на политическо равнище — решения относно използването на други инструменти, като например механизма за съвместен отговор на злонамерени кибернетични дейности (10) или оперативния протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи (11), в зависимост от инцидента. |
|
(22) |
Доверието на граждани и предприятия в цифровите услуги е от съществено значение за разцвета на цифровия единен пазар. Ето защо комуникацията при кризи играе особено важна роля в смекчаването на отрицателните въздействия на киберинцидентите и кризите. Комуникацията може да се използва и в контекста на Рамката за съвместен дипломатически отговор като средство за повлияване на поведението на (потенциалните) агресори от трети държави. Съгласуваното представяне пред обществеността с цел смекчаване на отрицателните последици от киберинцидентите и кризите и упражняване на въздействие върху агресора е особено важно за ефективността на политическата реакция. |
|
(23) |
Осигуряването на информация за обществеността относно начините за ограничаване на щетите от инцидента на равнище потребител и организация (например чрез актуализация на софтуера или предприемане на допълнителни действия за избягване на заплахата и др.) може да бъде ефективна мярка за смекчаване на последиците от мащабен киберинцидент или криза. |
|
(24) |
Чрез своята инфраструктура за цифрови услуги в областта на киберсигурността от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) Комисията разработва механизъм за сътрудничество, наречен „платформа за основни услуги“ и известен като MeliCERTes, между CSIRT на участващите държави членки, за да се подобри нивото на тяхната готовност, сътрудничество и реакция на нововъзникващи киберзаплахи и инциденти. Чрез конкурентни покани за предложения с цел получаване на безвъзмездни средства от Механизма за свързване на Европа Комисията съфинансира CSIRT на държавите членки с оглед на подобряването на оперативния капацитет на национално равнище. |
|
(25) |
Ученията по киберсигурност на равнище ЕС са особено важни за стимулиране и подобряване на сътрудничеството между държавите членки и частния сектор. За тази цел от 2010 г. насам ENISA организира редовни общоевропейски учения за действия при киберинциденти („Cyber Europe“). |
|
(26) |
В заключенията на Съвета (12) относно прилагането на Съвместната декларация на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО се призовава за засилване на сътрудничеството в областта на кибернетичните учения чрез реципрочно участие на персонала в съответните учения, включително по-специално в „Cyber Coalition“ и „Cyber Europe“. |
|
(27) |
Постоянно развиващата се ситуация на заплахи и неотдавнашните киберинциденти показват, че Съюзът е изправен пред нарастващ риск и държавите членки следва незабавно да предприемат действия по настоящата препоръка, и във всички случаи не по-късно от края на 2018 г., |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
|
1) |
Държавите членки и институциите на ЕС следва да създадат Механизъм на ЕС за реакция при кризи в областта на киберсигурността, който да включва целите и условията за сътрудничество, представени в концепцията, в съгласие с описаните в нея ръководни принципи. |
|
2) |
Механизмът на ЕС за реакция при кризи в областта на киберсигурността следва по-специално да определи съответните участници, институциите на ЕС и органите на държавите членки, на всички необходими равнища — техническо, оперативно и стратегическо/политическо, и да разработи при необходимост стандартни оперативни процедури, които определят начина за сътрудничество между тези участници в контекста на механизмите на ЕС за управление на кризи. Следва да се отдели особено внимание на обмена на информация без неоправдано забавяне и координирането на реакцията при мащабни киберинциденти и кризи. |
|
3) |
За целта компетентните органи на държавите членки следва да работят заедно за доуточняване на обмена на информация и протоколите за сътрудничество. Групата за сътрудничество следва да обменя опит по тези въпроси със съответните институции на ЕС. |
|
4) |
Държавите членки следва да гарантират, че техните национални механизми за управление на кризи осигуряват адекватна реакция при киберинциденти, както и да предвидят необходимите процедури за сътрудничество на равнище ЕС по силата на механизма за реакция при кризи в областта на киберсигурността. |
|
5) |
Що се отнася до съществуващите механизми на ЕС за управление на кризи, в съответствие с концепцията държавите членки, заедно със службите на Комисията и ЕСВД, следва да съставят насоки за практическо приложение по отношение на интегрирането на техните национални органи и процедури в областите на управлението на кризи и киберсигурността в съществуващите механизми на ЕС за управление на кризи, а именно IPCR и CRM на ЕСВД. По-специално държавите членки следва да осигурят наличието на подходящи структури за ефективен обмен на информация между техните национални органи за управление на кризи и представителите им на равнище ЕС в контекста на механизмите на ЕС за управление на кризи. |
|
6) |
Държавите членки следва да използват в пълна степен възможностите, предлагани от инфраструктурите за цифрови услуги в областта на киберсигурността от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), и да си сътрудничат с Комисията, за да гарантират, че механизмът за сътрудничество чрез платформата за основни услуги, който понастоящем се разработва, предлага необходимите функции и изпълнява техните изисквания към сътрудничеството също така при кризи на киберсигурността. |
|
7) |
Със съдействието на ENISA и опирайки се на досегашната работа в тази област, държавите членки следва да си сътрудничат за разработването и приемането на обща таксономия и образец за ситуационни доклади, за да описват техническите причини и последиците от киберинцидентите с цел да се подобри допълнително оперативното им сътрудничество по време на кризи. В това отношение държавите членки следва да вземат предвид текущата работа на групата за сътрудничество относно насоките за уведомяването за инциденти и особено аспектите, свързани с формата на националните уведомления. |
|
8) |
Процедурите, предвидени в механизма за реакция при кризи на киберсигурността, следва да се изпитат и при необходимост да се преразгледат, като се вземе предвид натрупаният от държавите членки опит при участието им в национални, регионални и съюзни учения в областта на киберсигурността, както и учения по кибердипломация и учения на НАТО. По-специално тези процедури следва да се изпитат в контекста на ученията „CyberEurope“, организирани от ENISA. Следващата такава възможност е „CyberEurope“ през 2018 г. |
|
9) |
Държавите членки и институциите на ЕС следва редовно да упражняват реакция при мащабни киберинциденти и кризи на национално и европейско равнище, включително и политическата си реакция, когато е необходимо и с участието на субекти от частния сектор. |
Съставено в Брюксел на 13 септември 2017 година.
За Комисията
Mariya GABRIEL
Член на Комисията
(1) Заключения на Съвета относно Защита на критичната информационна инфраструктура „Постижения и предстоящи стъпки: постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“, документ 10299/11, Брюксел, 27 май 2011 г.
(2) COM(2016) 410 final, 5 юли 2016 г.
(3) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).
(4) Документ 14540/16, 15 ноември 2016 г.
(5) Повече информация може да бъде намерена в раздел 3.1 от допълнението относно управлението на кризи, механизмите за сътрудничество и действащите лица на равнище ЕС.
(6) Пак там.
(7) Решение 2014/496/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 г. относно някои аспекти на разгръщането, експлоатацията и използването на европейската глобална навигационна спътникова система, свързани със сигурността на Европейския съюз, и за отмяна на Съвместно действие 2004/552/ОВППС (ОВ L 219, 25.7.2014 г., стр. 53).
(8) В процес на разработване; очаква се да бъдат приети до края на 2017 г.
(9) Предвижда се насоките да бъдат завършени до края на 2017 г.
(10) Заключения на Съвета относно рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството („Инструментариум за кибердипломация“), Doc. 9916/17.
(11) Съвместен работен документ на службите — оперативен протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи „EU Playbook“, SWD(2016) 227 final, 5 юли 2016 г.
(12) ST 15283/16, 6 декември 2016 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Концепция за координирана реакция на мащабни трансгранични киберинциденти и кризи
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящата концепция се отнася за киберинциденти, причиняващи смущения, които са прекалено мащабни, за да може засегнатата държава членка да се справи сама с тях, или при които техническите или политическите последици за две или повече държави членки или институции на ЕС са толкова значителни, че изискват своевременна координация и реакция на политическо равнище от Съюза.
Такива мащабни киберинциденти се считат за „криза“ в областта на киберсигурността.
В случай на криза, която засяга целия ЕС и има кибернетични елементи, координирането на реакцията на ЕС на политическо равнище се извършва от Съвета, който използва Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR).
Координирането в рамките на Комисията се провежда в съответствие със системата за бързо предупреждение ARGUS.
Ако кризата е свързана със сериозно отражение върху външната политика или върху общата политика за сигурност и отбрана, се задейства механизмът за реакция при кризи на Европейската служба за външна дейност.
В концепцията се описва как тези утвърдени механизми за управление на кризи следва да използват пълноценно съществуващите структури в областта на киберсигурността на равнището на ЕС, както и механизмите за сътрудничество между държавите членки.
С оглед на това концепцията е съобразена с набор от ръководни принципи (пропорционалност, субсидиарност, взаимно допълване и поверителност на информацията), като са представени основните цели на сътрудничеството (ефективна реакция, споделена ситуационна осведоменост, послания за представяне пред обществеността) на три равнища (стратегическо/политическо, оперативно и техническо), механизмите и участниците, както и дейностите за постигане на въпросните основни цели.
Концепцията не обхваща целия цикъл на управление на кризи (предотвратяване/смекчаване, подготвеност, реакция, възстановяване), а в нея се набляга върху реакцията. Все пак някои дейности, по-специално тези, свързани с постигането на споделена ситуационна осведоменост, са взети под внимание.
Важно е също така да се отбележи, че киберинцидентите могат да бъдат в основата на по-широкомащабни кризи или да бъдат част от такива кризи, засягащи и други сектори. Като се има предвид, че повечето кризи, свързани с киберсигурността, се очаква да имат въздействие върху реалния живот, всички адекватни реакции трябва да се опират на дейности за смекчаване на въздействието както в кибернетичното пространство, така и извън него. Дейностите за реакция при кибернетични кризи следва да бъдат координирани с други механизми за управление на кризи на равнището на ЕС, на национално или на секторно равнище.
И накрая, концепцията не заменя и не засяга съществуващите специфични за определен сектор или политика механизми, договорености или инструменти, като например този за програмата за европейска глобална навигационна спътникова система (ГНСС) (1).
Ръководни принципи
В работата по постигане на целите, идентифициране на необходимите дейности и определяне на ролите и отговорностите на съответните участници или механизми бяха приложени следните ръководни принципи, които трябва да бъдат спазени и при изготвянето на бъдещите насоки за прилагане.
Пропорционалност: по-голямата част от киберинцидентите, засягащи държавите членки, са далеч от мащаба на национална „криза“ и още по-малко на европейска такава. Основата на сътрудничеството между държавите членки в отговор на такива инциденти е осигурена чрез мрежата от екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT), създадена съгласно Директивата за МИС (2). Националните CSIRT си сътрудничат и обменят информация доброволно и ежедневно, включително, когато е необходимо, в съответствие със стандартните оперативни процедури (СОП) за мрежата на CSIRT, в отговор на киберинциденти, които засягат една или повече държави членки. Следователно концепцията следва да е съобразена изцяло с тези СОП, като в тях следва да бъдат отразени всички допълнителни специфични задачи във връзка с кризи в областта на киберсигурността.
Субсидиарност: принципът на субсидиарност е ключов. Държавите членки носят основната отговорност за реакция при мащабни киберинциденти или кризи, които ги засягат. Комисията, Европейската служба за външна дейност и другите институции, служби, агенции и органи на ЕС обаче също имат важна роля. Тази роля е ясно определена в IPCR, но тя произтича и от законодателството на Съюза или просто от факта, че киберинцидентите и кризите могат да окажат въздействие върху всички сфери на икономическата дейност на единния пазар, върху сигурността и международните отношения на Съюза, както и върху самите институции.
Взаимно допълване: в концепцията са взети изцяло предвид съществуващите механизми за управление на кризи на равнище ЕС, а именно IPCR, ARGUS и механизмът за реакция при кризи на Европейската служба за външна дейност, и са включени новосъздадените структури и механизми съгласно Директивата за МИС, а именно мрежата на CSIRT, както и съответните агенции и органи, а именно Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), Европейският център за борба с киберпрестъпността към Европол (EC3 към Европол), Центърът на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и дирекция „Разузнаване“ на Военния секретариат на ЕС (EUMS INT) и Ситуационният център (SITROOM, INTCEN), които работят съвместно в рамките на единно звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC) на ЕС; звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи (разположено в INTCEN); и екипът за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU). По този начин концепцията също така следва да гарантира, че при тяхното взаимодействие и сътрудничество се постига максимално взаимно допълване и минимално припокриване.
Поверителност на информацията: при целия обмен на информация в контекста на концепцията трябва да се спазват приложимите правила за сигурност (3) и защита на личните данни, както и протоколът за обмен на информация с цветен код за поверителност (Traffic Light Protocol) (4). При обмен на класифицирана информация, независимо от схемата за класификация, която се прилага, следва да се използват наличните акредитирани инструменти (5). Що се отнася до обработването на лични данни, се спазват приложимите правила на ЕС, по-специално Общият регламент относно защитата на данните (6), Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (7), както и Регламентът (8) „относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни“.
Основни цели
Сътрудничеството в рамките на концепцията следва посочения по-горе подход на три равнища — политическо, оперативно и техническо. Сътрудничеството на всяко равнище може да включва обмен на информация, както и съвместни действия и е насочено към постигането на следните основни цели.
|
— |
Осигуряване на ефективна реакция: реакцията може да има много форми — от определяне на технически мерки, предполагащи съвместно разследване на техническите причини за инцидента от две или повече организации (напр. анализ на зловреден софтуер) или определяне на начините, по които организациите да установяват дали са били засегнати (напр. показатели за компрометиране на системите), до оперативни решения за прилагането на такива технически мерки, а на политическо равнище — решения относно използването на други инструменти, като например дипломатическия отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството („Инструментариум за кибердипломация“) или оперативния протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи, в зависимост от инцидента. |
|
— |
Споделена ситуационна осведоменост: достатъчно доброто разбиране на събитията в хода на тяхното развитие от всички съответни заинтересовани страни на трите равнища (техническо, оперативно, политическо) е от съществено значение за координираната реакция. Ситуационната осведоменост може да включва технологични елементи, свързани с причините, както и с въздействието и източника на инцидента. Тъй като киберинцидентите може да засегнат широк кръг от сектори (финанси, енергетика, транспорт, здравеопазване и др.), наложително е подходящата информация в подходящ формат да достигне своевременно до всички заинтересовани страни. |
|
— |
Съгласие относно ключовите послания за представяне пред обществеността (9): при киберинциденти и кризи комуникацията играe важна роля за смекчаване на отрицателното въздействие от тях, а може да се използва и като средство за повлияване на поведението на (потенциални) агресори. Подходящото послание може да послужи също така за даване на ясен сигнал за евентуалните последици от дипломатическата реакция, така че да се повлияе на поведението на агресорите. Съгласуваното представяне пред обществеността с цел смекчаване на отрицателните последици от киберинцидентите и кризите и упражняване на въздействие върху агресора е особено важно за ефективността на политическата реакция. От особено значение в областта на киберсигурността е разпространяването на точна практическа информация относно начините, по които обществеността може да смекчи въздействието на даден инцидент (например актуализация на софтуера, предприемане на допълнителни действия за избягване на заплахата и др.). |
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И УЧАСТНИЦИТЕ ОТ ЕС НА ТЕХНИЧЕСКО, ОПЕРАТИВНО И СТРАТЕГИЧЕСКО/ПОЛИТИЧЕСКО РАВНИЩЕ
Ефективната реакция при мащабни киберинциденти или кризи на равнище ЕС зависи от ефективното техническо, оперативно и стратегическо/политическо сътрудничество.
На всяко равнище съответните участници следва да изпълняват конкретни дейности с оглед постигането на три основни цели:
|
— |
Координирана реакция |
|
— |
Споделена ситуационна осведоменост |
|
— |
Комуникация с обществеността |
По време на инцидент или криза по-ниските равнища на сътрудничество предупреждават, информират и подпомагат по-високите равнища, които от своя страна предоставят насоки (10) и решения на по-ниските равнища, в зависимост от случая.
Сътрудничество на техническо равнище
Обхват на дейностите:
|
— |
Действия при инцидент (11) по време на криза в областта на киберсигурността |
|
— |
Мониторинг и наблюдение на инцидента, включително непрекъснат анализ на заплахите и риска. |
Потенциални участници:
На техническо равнище централният механизъм за сътрудничество в рамките на концепцията е мрежата на CSIRT, оглавявана от председателството и секретариата, предоставени от ENISA.
|
— |
Държави членки:
|
|
— |
Органи, служби и агенции на ЕС:
|
|
— |
Европейска комисия:
|
|
— |
ЕСВД:
|
Споделена ситуационна осведоменост:
|
— |
Като част от редовното сътрудничество на техническо равнище за подпомагане на ситуационната осведоменост на Съюза, ENISA следва редовно да изготвя технически доклад за състоянието на киберсигурността в ЕС във връзка с инциденти и заплахи въз основа на публично достъпна информация, свои собствени анализи, както и доклади, подадени (доброволно) от CSIRT на държавите членки или от единните звена за контакт съгласно Директивата за МИС, Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол (EC3 към Европол) и CERT-EU, а когато е целесъобразно — Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Докладът следва да се предоставя на съответните нива в Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и мрежата на CSIRT. |
|
— |
В случай на сериозен инцидент председателят на мрежата на CSIRT с помощта на ENISA изготвя доклад относно ситуацията с киберинцидентите в ЕС (13), който се предоставя на председателството, на Комисията, както и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност чрез CSIRT на ротационното председателство. |
|
— |
Всички други агенции на ЕС докладват на съответните отговарящи за тях генерални дирекции, които от своя страна докладват на водещата служба на Комисията. |
|
— |
CERT-EU предоставя технически доклади на мрежата на CSIRT, институциите и агенциите на ЕС (по целесъобразност) и ARGUS (ако е задействана). |
|
— |
EC3 към Европол (14) и CERT-EU предоставят на мрежата на CSIRT съдебно-техническа експертиза на технически артефакти, както и друга техническа информация. |
|
— |
SIAC на ЕСВД: звеното на ЕС за синтез на информация за хибридните заплахи докладва на съответните отдели на ЕСВД от името на INTCEN. |
Реакция:
|
— |
Мрежата на CSIRT обменя технически данни и анализи за инцидента, като IP адреси, показатели за компрометиране на системите (15) и т.н. Тази информация следва да се предостави незабавно на ENISA не по-късно от 24 часа от момента на откриване на инцидента. |
|
— |
В съответствие със стандартните оперативни процедури на мрежата на CSIRT нейните членове си сътрудничат в усилията си да анализират наличните технически артефакти и друга техническа информация, свързана с инцидента, с оглед на определяне на причините и възможните технически мерки за смекчаване на последиците. |
|
— |
ENISA подпомага CSIRT в тяхната техническа дейност, като се основава на експертния си опит и в съответствие с възложения ѝ мандат (16). |
|
— |
CSIRT на държавите членки координират своите технически дейности за реакция с помощта на ENISA и на Комисията. |
|
— |
SIAC на ЕСВД: от името на INTCEN звеното на ЕС за синтез на информация за хибридните заплахи стартира процес по събиране на първоначални доказателства. |
Комуникация с обществеността:
|
— |
CSIRT изготвя технически инструкции (17) и предупреждения за уязвимост (18), които разпространява до съответните местни общности и обществеността, като се ръководи от приложимите за всеки отделен случай процедури за издаване на разрешение. |
|
— |
ENISA улеснява съставянето и разпространението на общи съобщения по мрежата на CSIRT. |
|
— |
ENISA координира своите дейности по комуникация с обществеността с мрежата на CSIRT и със службата на говорителя на Комисията. |
|
— |
ENISA и EC3 координират своите дейности по комуникация с обществеността въз основа на споделената ситуационна осведоменост, договорена между държавите членки. Те координират своите дейности по комуникация с обществеността със службата на говорителя на Комисията. |
|
— |
Ако кризата има отражение върху външната политика или върху общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), комуникацията с обществеността следва да бъде координирана с ЕСВД и със службата на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. |
Сътрудничество на оперативно равнище
Обхват на дейностите:
|
— |
Подготовка на вземането на решения на политическо равнище |
|
— |
Координиране на управлението на кризи в областта на киберсигурността (когато е целесъобразно) |
|
— |
Оценка на последиците и на въздействието на равнище ЕС и предлагане на възможни действия за смекчаване на последиците |
Потенциални участници
|
— |
Държави членки:
|
|
— |
Органи/служби/агенции на ЕС:
|
|
— |
Европейска комисия:
|
|
— |
ЕСВД:
|
|
— |
Съветът:
|
Ситуационна осведоменост:
|
— |
Подкрепа при изготвянето на политическите или стратегически доклади за обстановката (напр. за интегрираната ситуационна осведоменост и анализ (ISAA) при привеждане в действие на IPCR) |
|
— |
Хоризонталната работна група на Съвета по въпроси, свързани с кибернетичното пространство, подготвя заседанията на Корепер или на КПС, според случая |
|
— |
При привеждане в действие на IPCR:
|
|
— |
При привеждане в действие на ARGUS:
|
|
— |
При привеждане в действие на Механизма за реакция при кризи на Европейската служба за външна дейност:
|
Реакция (при поискване на политическо равнище):
|
— |
Трансгранично сътрудничество с единното звено за контакт и националните компетентни органи (съгласно Директивата за МИС) с цел да се смекчат последиците и ефектите. |
|
— |
Привеждане в действие на всички мерки за смекчаване на техническите последици и координиране на техническия капацитет, необходим за спиране или намаляване на въздействието от атаките срещу целевите информационни системи. |
|
— |
Сътрудничество, а при съответното решение — и координиране на капацитета с цел съвместна реакция или съдействие във връзка с тази реакция в съответствие със СОП за мрежата на CSIRT . |
|
— |
Изготвяне на оценка на необходимостта от сътрудничество със съответните трети страни. |
|
— |
Вземане на решение в рамките на процеса по ARGUS (в случай че е приведен в действие). |
|
— |
Подготовка на решения и координация в рамките на мерките по линия на IPCR (в случай че са приведени в действие). |
|
— |
Подкрепа на вземането на решение от ЕСВД чрез Механизма за реакция при кризи на Европейската служба за външна дейност, в т.ч. по отношение на контактите с трети страни и международни организации, както и всякакви мерки, насочени към защитата на мисиите и операциите в рамките на ОПСО и делегациите на ЕС (в случай че е приведено в действие). |
Комуникация с обществеността:
|
— |
Постигане на съгласие относно посланията за обществеността във връзка с инцидента. |
|
— |
Ако кризата има отражение върху външната политика или върху общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), комуникацията с обществеността следва да бъде координирана с ЕСВД и със службата на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. |
Сътрудничество на стратегическо/политическо равнище
Потенциални участници:
|
— |
От страна на държавите членки — министрите, отговарящи за киберсигурността. |
|
— |
От страна на Европейския съвет — председателят. |
|
— |
От страна на Съвета — ротационното председателство. |
|
— |
При предприемане на мерки в рамките на т. нар. „Инструментариум за кибердипломация“ — КПС и хоризонталната работна група. |
|
— |
От страна на Европейската комисия — председателят или заместник-председателят/членът на Комисията, на когото са делегирани съответните правомощия. |
|
— |
Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията. |
Обхват на дейностите: стратегическо и политическо управление както на кибернетичните, така и на некибернетичните аспекти на кризата, в т.ч. мерки по линия на рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството.
Споделена ситуационна осведоменост:
|
— |
Идентифициране на въздействието на причинените от кризата смущения върху функционирането на Съюза. |
Реакция:
|
— |
Привеждане в действие на допълнителни механизми за управление на кризи/инструменти в зависимост от естеството и въздействието на инцидента. Те могат да включват напр. механизма за гражданска защита. |
|
— |
Предприемане на мерки по линия на рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството. |
|
— |
Предоставяне на спешна помощ за засегнатите държави членки, например привеждане в действие на Фонда за реакция при спешни случаи в областта на киберсигурността (22), когато това е приложимо. |
|
— |
Сътрудничество и координация с международни организации, когато е целесъобразно, като Организацията на обединените нации (ООН), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и особено с НАТО. |
|
— |
Оценка на последиците за националната сигурност и отбрана. |
Комуникация с обществеността:
Вземане на решение относно обща комуникационна стратегия по отношение на обществеността.
КООРДИНИРАНА РЕАКЦИЯ С ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ НА РАВНИЩЕТО НА ЕС В РАМКИТЕ НА МЕРКИТЕ ПО ЛИНИЯ НА IPCR
Съгласно принципа на взаимно допълване на равнището на ЕС в този раздел се представят и се акцентира по-специално върху основната цел и отговорностите и дейностите на органите на държавите членки, на мрежата на CSIRT, ENISA, CERT-EU, EC3 към Европол, INTCEN, звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи и хоризонталната работна група на Съвета по въпроси, свързани с кибернетичното пространство, в рамките на процеса по IPCR. Предполага се, че участниците действат съгласно процедурите, установени на равнището на ЕС или на национално равнище.
От съществено значение е да се отбележи, че както е видно от фигура 1, независимо от привеждането в действие на механизмите на ЕС за управление на кризи, при инцидент/криза се осъществяват дейности на национално равнище, както и сътрудничество в рамките на мрежата на CSIRT (при необходимост), съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност.
Фигура 1
Реакция на равнище ЕС при киберинцидент/криза
Всички описани по-долу дейности трябва да се извършват в съответствие със стандартните оперативни процедури/правила на съответните механизми за сътрудничество и при спазване на установените мандати и компетентности на отделните участници и институции. Може да се окаже необходимо тези процедури/правила да бъдат допълнени или изменени с цел да се осигури възможно най-добро сътрудничество и ефективна реакция при мащабни киберинциденти и кризи.
При конкретен инцидент може да не се наложи всички изброени по-долу участници да предприемат действия. Въпреки това е необходимо в концепцията и в съответните стандартни оперативни процедури за механизмите за сътрудничество да се предвиди тяхното евентуално участие.
Тъй като даден киберинцидент или криза може да въздейства върху обществото в различна степен, за осигуряването на висока степен на гъвкавост по отношение на намесата на секторните участници на всички равнища и на целесъобразна реакция ще се разчита на дейности за смекчаване на въздействието както в кибернетичното пространство, така и извън него.
Управление на кризи в областта на киберсигурността — интегриране на киберсигурността в процеса по IPCR
Мерките по линия на IPCR, описани в СОП за ICPR (23), следват описаните по-долу стъпки в дадената последователност (някои от тези стъпки ще се прилагат според случая).
На всяка стъпка са посочени специфични за киберсигурността дейности и участници. За улеснение на читателя на всяка стъпка е предоставен текстът от СОП за ICPR, след което са изброени специфичните за концепцията дейности. Този поетапен подход дава възможност ясно да се установят съществуващите пропуски в необходимите способности и процедури, които възпрепятстват ефективната реакция при кризи в областта на киберсигурността.
Фигура 2 (по-долу (24)) представлява графично изображение на процеса по IPCR, като въведените нови елементи са маркирани в синьо.
Фигура 2
Специфични за киберсигурността елементи в IPCR
Забележка: Предвид естеството на хибридните заплахи в киберпространството, които са замислени по такъв начин, че да не достигнат прага за разпознаването им като криза, ЕС трябва да предприеме мерки за предотвратяване и подготвеност. Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи има за задача бързо да анализира съответните инциденти и да информира отговорните координационни структури. Редовните доклади от звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи могат да допринесат за информираността на изготвящите политиките в сектора и за по-добрата подготвеност.
|
— |
Стъпка 1 — Редовно секторно наблюдение и сигнализиране: съществуващите редовни секторни доклади и сигнали са ориентир за председателството на Съвета за назряващи кризи и за тяхното евентуално развитие.
|
След установяване на инцидент
|
— |
Стъпка 2 — Анализ и съвет: въз основа на наличните данни от наблюдения и сигнали службите на Комисията, ЕСВД и ГСС се информират взаимно за възможното развитие с цел да са подготвени да предоставят съвет на председателството за евентуално привеждане в действие на IPCR.
|
|
— |
Стъпка 3 — Оценка/решение за привеждане в действие на IPCR: председателството преценява необходимостта от политическа координация, обмен на информация или вземане на решение на равнището на ЕС. За целта то може да свика неофициално заседание под формата на кръгла маса. Първоначално председателството набелязва областите, в които е необходимо участието на Корепер или на Съвета. По този начин се формира основата за насоките за изготвяне на доклади за ISAA. В зависимост от характеристиките на кризата, евентуалните последици от нея и свързаните с това политически потребности председателството решава дали е уместно да свика заседания на съответните работни групи на Съвета и/или на Корепер и на КПС.
Комисията, ЕСВД и ГСС в пълно съгласие и като асоциират председателството, могат също да вземат решение да приведат в действие IPCR в режим „обмен на информация“, като генерират уебстраница за случай на криза, с оглед на подготовка за евентуално цялостно привеждане в действие. |
|
— |
Стъпка 4 — Привеждане в действие на IPCR/Събиране и обмен на информация: след привеждането в действие (независимо дали в режим „обмен на информация“, или изцяло), на уебплатформата на IPCR се генерира уебстраница за случай на криза, за да се даде възможност за конкретен обмен на информация, съсредоточена върху аспектите, които ще спомогнат да се захрани с данни ISAA и да се подготви обсъждането на политическо равнище. Коя служба ще бъде водеща по отношение на ISAA (някоя от службите на Комисията или ЕСВД), ще зависи от обстоятелствата по случая. |
|
— |
Стъпка 5 — Изготвяне на доклади за ISAA: на този етап ще започне изготвянето на доклади за ISAA. Комисията/ЕСВД ще изготви доклади за ISAA, както е указано в СОП за ISAA, и може да насърчи по-нататъшния обмен на информация на уебплатформата на IPCR или да издаде конкретни искания за информация. Докладите за ISAA ще бъдат приспособени към потребностите на политическо равнище (т.е. Корепер или Съвета), посочени от председателството и заложени в неговите насоки, като по този начин ще се осигури възможност за стратегически преглед на ситуацията и основан на информация дебат по точките, определени от председателството. Съгласно СОП за ISAA от характера на кризата в областта на киберсигурността ще зависи дали докладът за ISAA ще бъде изготвен от една от службите на Комисията (ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ или ГД „Миграция и вътрешни работи“), или от ЕСВД. След привеждането в действие на IPCR председателството ще посочи конкретните области, върху които трябва да се съсредоточи ISAA, за да подпомогне политическата координация и/или процеса на вземане на решения в Съвета. Председателството също така ще определи момента на изготвяне на доклада, след като се консултира със службите на Комисията/с ЕСВД.
|
|
— |
Стъпка 6 — Подготовка на неофициална кръгла маса на председателството: Председателството, подпомагано от Генералния секретариат на Съвета, ще определи времето на провеждане, дневния ред, участниците и очакваните резултати (възможните конкретни резултати) на неофициалната кръгла маса на председателството. ГСС ще предаде от името на председателството съответната информация относно уебплатформата на IPCR, и по-специално ще издаде известие за срещата. |
|
— |
Стъпка 7 — Кръгла маса на председателството/подготвителни мерки за политическа координация/вземане на решения в ЕС: председателството ще организира неофициална кръгла маса, на която да се направи обзор на ситуацията и да се подготвят и обсъдят точките, които ще бъдат предложени на вниманието на Корепер и Съвета. Неофициалната кръгла маса на председателството също така ще бъде форумът, на който ще се разработват, преглеждат и обсъждат всички предложения за действие, които ще се представят на Корепер/Съвета.
|
|
— |
Стъпка 8 — Политическа координация и вземане на решения в Корепер/Съвета: резултатите от заседанията на Корепер/Съвета засягат координацията на ответните действия на всички равнища, решенията относно извънредни мерки, политическите декларации и т.н. Тези решения освен това представляват актуализирани политически/стратегически насоки за по-нататъшното изготвяне на доклади за ISAA.
|
|
— |
Стъпка 9 — Проследяване на въздействието: водещата по отношение на ISAA служба ще осигурява — със съдействието на участниците, които предоставят сведения за ISAA — информация за протичането на кризата и за въздействието на взетите политически решения. Тази взаимовръзка ще подпомага развитието на процеса, както и вземането на решение от председателството за продължаване на ангажираността на политическо равнище в ЕС или за постепенно преустановяване на действието на IPCR. |
|
— |
Стъпка 10 — Постепенно преустановяване на действието: следвайки същата процедура, както при привеждането в действие, председателството може да свика неофициална кръгла маса, за да се прецени дали IPCR да останат в действие, или не. Председателството може да вземе решение да прекрати действието или да намали степента на действие.
|
(1) Решение 2014/496/ОВППС.
(2) Директива (ЕС) 2016/1148.
(3) Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41) и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53); Решение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 април 2013 г. относно правилата за сигурност на Европейската служба за външна дейност (ОВ C 190, 29.6.2013 г., стр. 1); Решение 2013/488/EС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC, (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).
(4) https://www.first.org/tlp/
(5) През юни 2016 г. съответните канали за пренос на информация включваха CIMS (система за управление на класифицирана информация), ACID (алгоритъм за криптиране), RUE (защитена система за създаване, обмен и съхраняване на документи с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED) и SOLAN. Други средства например за предаване на класифицирана информация представляват PGP или S/MIME.
(6) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(7) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(8) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1) — в процес на преразглеждане.
(9) В този смисъл е важно да се отбележи, че комуникацията с обществеността може да се отнася както до представянето на инцидент, засягащ обществото като цяло, така и до съобщаването на повече техническа или оперативна информация за жизненоважни сектори и/или за тези, които са били засегнати. Това може да изисква използването на поверителни канали за разпространение на информацията, както и използването на специфични технически инструменти/платформи. И в двата случая комуникацията с операторите и с широката общественост в която и да било от държавите членки е прерогатив и отговорност на всяка държава членка. Поради това, в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен по-горе, държавите членки и националните CSIRT носят крайната отговорност за информацията, която се разпространява на тяхната територия, както и съответно до тяхната целева аудитория.
(10) „Разрешения за действие“ — в контекста на криза в областта на киберсигурността бързата реакция е от жизненоважно значение, за да бъдат определени подходящи действия за смекчаване на последиците. С цел да се осигури бърза реакция, една държава членка може доброволно да издаде на друга „разрешения за действие“, без да се консултира с по-високите равнища или с институциите на ЕС и да преминава през всички обичайно изисквани официални канали, ако това не е необходимо за конкретен инцидент (например даден CSIRT не следва да се консултира с по-високите равнища, за да предаде ценна информация на CSIRT в друга държава членка).
(11) „Действия при инцидент“ означава всички процедури, подпомагащи установяването, анализа и ограничаването на инцидент и реагирането на такъв инцидент.
(12) В зависимост от същността и въздействието на инцидента върху различните сектори на дейност (финанси, транспорт, енергетика, здравеопазване и др.) ще бъдат включени съответните агенции или органи на ЕС.
(13) Докладът относно ситуацията с киберинцидентите в ЕС обединява националните доклади, предоставени от националните CSIRT. Форматът на доклада следва да бъде описан в стандартните оперативни процедури на мрежата на CSIRT.
(14) В съответствие с условията и процедурите, заложени в правната уредба на ЕС3.
(15) Показател за компрометиране на системите — в областта на компютърната криминалистика представлява артефакт, наблюдаван в мрежа или в операционна система, който с високо ниво на достоверност показва проникване в компютъра. Типични показатели за компрометиране са вирусните сигнатури и IP адреси, MD5 кодове на зловредни файлове, интернет адреси или имена на домейни на ботнет сървъри за командване и контрол.
(16) Предложение за регламент относно ENISA, Европейската агенция за киберсигурност и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013, както и относно сертифицирането за киберсигурност на информационните и комуникационните технологии („Акт за киберсигурността“), 13 септември 2017 г.
(17) Съвети от техническо естество по отношение на причините за инцидента и евентуалните мерки за смекчаване на последиците.
(18) Информация относно техническата уязвимост, която се използва за отрицателно въздействие върху информационните системи.
(19) Комитетът на постоянните представители или Корепер (член 240 от Договора за функционирането на Европейския съюз — ДФЕС) отговаря за подготовката на работата на Съвета на Европейския съюз.
(20) Комитетът по политика и сигурност е посоченият в член 38 от Договора за Европейския съюз комитет на Съвета на Европейския съюз, който се занимава с общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС).
(21) В съответствие с условията и процедурите, определени в правната уредба на EC3.
(22) Фондът за реакция при спешни случаи в областта на киберсигурността е действие, предложено в съвместното съобщение „Устойчивост, възпиране и отбрана“, JOIN(2017) 450/1.
(23) От документ 12607/15 „Стандартни оперативни процедури за ICPR“ — документ, договорен от групата „Приятели на председателството“ и взет под внимание от Корепер през октомври 2015 г.
(24) Същата фигура е дадена уголемена в допълнението.
(25) Докладът относно ситуацията с киберинцидентите в ЕС обединява националните доклади, предоставени от националните CSIRT. Форматът на доклада следва да бъде описан в стандартните оперативни процедури на мрежата CSIRT.
(26) СОП за ISAA.
ДОПЪЛНЕНИЕ
1. МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ, МЕХАНИЗМИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И УЧАСТНИЦИ НА РАВНИЩЕТО НА ЕС
Механизми за управление на кризи
Интегрирани договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR): Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR), одобрени от Съвета на 25 юни 2013 г. (1), имат за цел да улеснят своевременната координация и реакция на политическо равнище в ЕС в случай на сериозна криза. IPCR също така подпомагат координацията на политическо равнище на реакцията при задействането на клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС), както е определено в Решение 2014/415/ЕС на Съвета относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност, прието на 24 юни 2014 г. В Стандартните оперативни процедури (2) (СОП) за ICPR са установени процедурата по задействане и последващите действия, които да се предприемат.
ARGUS: система за координация при кризи, създадена от Европейската комисия през 2005 г. с цел да се осигури конкретна процедура за координация в случай на сериозна криза, засягаща много сектори. Тя се подпомага от едноименна обща система за бързо предупреждение (инструмент въз основа на информационни технологии). В ARGUS са предвидени две фази, като при фаза II (в случай на сериозна криза, засягаща повече от един сектор) се свикват заседания на Кризисния координационен комитет (ККК) под ръководството на председателя на Комисията или на неин член, на когото е възложена тази отговорност. ККК обединява представители на съответните генерални дирекции на Комисията, както и на съответните кабинети и на други служби на ЕС, с цел да се направлява и координира реакцията на Комисията спрямо кризата. ККК се председателства от заместник генералния секретар и извършва оценка на ситуацията, разглежда варианти и взема решения за действие, що се отнася до инструментите на ЕС и инструментите, за които носи отговорност Комисията, и осигурява изпълнението на решенията (3) (4).
Механизъм на ЕСВД за реакция при кризи: механизмът за реакция при кризи на Европейската служба за външна дейност е структурирана система на ЕСВД за реакция при кризи и извънредни ситуации, които имат външен характер или важно външно измерение — включително хибридни заплахи — и оказват потенциално или реално въздействие върху интересите на ЕС или на които и да било държави членки. Като осигурява участието на съответните служители на Комисията и на Съвета в своите заседания, механизмът за реакция при кризи улеснява полезното взаимодействие между усилията в областта на дипломацията, сигурността и отбраната, от една страна, и управляваните от Комисията инструменти в областта на финансите, търговията и сътрудничеството, от друга страна. Той се осъществява от кризисно звено, което може да бъде задействано за цялото времетраене на кризата.
Механизми за сътрудничество
Мрежа на CSIRT: мрежата на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност обединява всички национални и правителствени CSIRT и CERT-EU. Целта на мрежата е да даде възможност за обмен на информация между отделните CSIRT относно заплахи и киберинциденти, да се засили този обмен, както и да се сътрудничи при реакцията спрямо такива инциденти и кризи.
Хоризонтална работна група на Съвета по въпроси, свързани с кибернетичното пространство: работната група е създадена с цел да се осигурят стратегическата и хоризонталната координация в Съвета на политиката по отношение на въпросите, свързани с кибернетичното пространство, и може да участва както в законодателни, така и в незаконодателни дейности.
Участници
ENISA: агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност е създадена през 2004 г. Тя работи в тясно сътрудничество с държавите членки и частния сектор, за да осигури становища и решения по въпроси, като общоевропейските учения в областта на киберсигурността, разработването на национални стратегии за киберсигурност, сътрудничеството между отделните CSIRT и изграждането на капацитет. ENISA си сътрудничи пряко със CSIRT в целия ЕС и действа като секретариат на мрежата на CSIRT.
КЦРИС: Координационният център за реагиране при извънредни ситуации към Комисията (в рамките на генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“) подпомага и координира широк спектър от дейности във връзка с превенцията, готовността и реагирането 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Той е създаден през 2013 г. и действа като център, който координира действията на Комисията при реагиране на кризи (като осъществява връзка с други кризисни звена на ЕС), включително като централно звено на IPCR за контакт 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
EC3 към Европол: Европейският център за борба с киберпрестъпността (EC3), създаден в рамките на Европол през 2013 г., подпомага правоприлагането в отговор на киберпрестъпността в ЕС. EC3 предоставя оперативна и аналитична подкрепа за разследвания на държавите членки и служи като централно звено за информация относно престъпността, за операциите в помощ на разузнаването и за разследванията на държавите членки, като осигурява оперативен анализ, координация и експертни познания, както и високоспециализиран капацитет за техническа подкрепа и подкрепа в областта на цифровата криминалистика.
CERT-EU: екипът за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС разполага с мандат да усъвършенства защитата на институциите, органите и агенциите на ЕС срещу киберзаплахи. Той е член на мрежата на CSIRT. CERT-EU има технически договорености за обмен на информация относно киберзаплахите с центъра CIRC на НАТО за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, с някои трети държави и с големи търговски субекти в областта на киберсигурността.
Разузнавателната общност на ЕС включва Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и дирекция „Разузнаване“ на Военния секретариат на ЕС (EUMS INT) съгласно договореностите за единно звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC). SIAC има за задача да осигурява на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) анализи на разузнавателна информация, ранно предупреждение и осведоменост за ситуацията. SIAC предоставя своите услуги както на различни органи на ЕС, които вземат решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и борбата с тероризма, така и на държавите членки. INTCEN и EUMS INT не са оперативни агенции и не разполагат с капацитет за събиране на сведения. Оперативното равнище на разузнаването е отговорност на държавите членки. SIAC се занимава само със стратегически анализ.
Звено на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи: в Съвместното съобщение относно борбата с хибридните заплахи, прието през април 2016 г., звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи е определено като сборна точка за анализ на хибридните заплахи в ЕС: Комисията одобри неговия мандат през декември 2016 г. чрез междуведомствена консултация. Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи е създадено в рамките на INTCEN и е част от SIAC, поради което работи съвместно с EUMS INT и в него като постоянен член е назначен един военнослужещ. Под „хибридни заплахи“ се има предвид умишлената употреба от държавен или недържавен субект на комбинация от множество тайни/явни, военни/граждански инструменти и средства, като кибератаки, кампании за дезинформация, шпионаж, икономически натиск, използване на марионетни сили или друга подривна дейност. Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи работи с широка мрежа от звена за контакт както в Комисията, така и в държавите членки, за да осигури интегрираната реакция/цялостния подход, необходими за противодействие на различни предизвикателства.
Ситуационен център на ЕС: Ситуационният център на ЕС е част от Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и осигурява на ЕСВД оперативен капацитет, за да се гарантира незабавна и ефективна реакция при кризи. Той е постоянен гражданско-военен орган в непрекъсната готовност, който осигурява наблюдение и ситуационна осведоменост в световен мащаб с капацитет за действие 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Относими инструменти
Рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството: тази рамка е договорена през юни 2017 г. и съставлява част от подхода на ЕС към кибердипломацията, който допринася за предотвратяването на конфликти, за ограничаването на киберзаплахи и за по-голяма стабилност в международните отношения. В тази рамка се използват в пълна степен мерките, които са на разположение по линия на общата външна политика и политика на сигурност, включително — при необходимост — ограничителни мерки. Използването на мерките в тази рамка следва да насърчава сътрудничеството и да улеснява ограничаването на непосредствените и дългосрочните заплахи, както и да влияе върху поведението на извършителите и потенциалните агресори в дългосрочен план.
2. КООРДИНАЦИЯ ПРИ КРИЗИ В ОБЛАСТТА НА КИБЕРСИГУРНОСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ПО ЛИНИЯ НА IPCR — ХОРИЗОНТАЛНА КООРДИНАЦИЯ И РАЗГРЪЩАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКО РАВНИЩЕ
Мерките по линия на IPCR могат да бъдат (и са били) използвани за справяне с технически и оперативни проблеми, но винаги от политически/стратегически аспект.
По отношение на разгръщането — IPCR може да се използва в зависимост от степента на кризата, като се премине от режим на наблюдение към режим на обмен на информация, което е първото ниво на задействане на IPCR, а на следващ етап — и пълно задействане на IPCR.
Пълното задействане се извършва с решение на ротационното председателство на Съвета на ЕС. Комисията, ЕСВД и ГСС могат да активират IPCR в режим на обмен на информация. Наблюдението и обменът на информация водят до различна степен на размяна на информация, а с обмена на информация се появява и необходимостта от изготвяне на доклади за ISAA. Пълното задействане предполага организирането на кръгли маси за IPCR, като същевременно с това става важна и ролята на председателството (обикновено председателя на Корепер II или тесен специалист от постоянното представителство, но по изключение кръгли маси са се провеждали и на равнище министри).
Участници
|
|
Ротационното председателство (т.е. обикновено председателят на Корепер) има водеща роля. |
|
|
От страна на Европейския съвет — кабинетът на председателя. |
|
|
От страна на Европейската комисия — заместник генералният секретар/генералният директор и/или тесни специалисти. |
|
|
От страна на ЕСВД — заместник генералният секретар/изпълнителният директор и/или тесни специалисти. |
|
|
От страна на ГСС — кабинетът на генералния секретар, екипът на IPCR и отговорните генерални дирекции. |
Обхват на дейностите: представяне на обобщена картина на ситуацията и повишаване на осведомеността за ограничаващи фактори или недостатъци на всяко едно от трите нива с цел те да бъдат разгледани на политическо равнище, като бъдат взети решения по тях, ако попадат в обхвата на компетентност на участниците, или да бъдат предложени сценарии за действие за Корепер II и за Съвета.
Споделена ситуационна осведоменост:
|
|
(Незадействани IPCR): Могат да бъдат създадени страници за наблюдение по линия на IPCR, за да се следи развитието на ситуации, които могат да доведат до криза с последици за ЕС. |
|
|
(Обмен на информация по линия на IPCR): Докладите за ISAA ще се изготвят от водещата по отношение на ISAA служба въз основа на информация от службите на Комисията, ЕСВД и държавите членки (получена посредством въпросниците за IPCR). |
|
|
(Пълно задействане на IPCR): Освен докладите за ISAA, неофициалните кръгли маси във връзка с IPCR обединяват различни участващи заинтересовани страни от държавите членки, Комисията, ЕСВД, съответните агенции и др., за да обсъдят недостатъците и ограничаващите фактори. |
Сътрудничество и реакция:
Привеждане в действие/синхронизиране на допълнителни механизми за управление на кризи/инструментариум в зависимост от естеството и въздействието на инцидента. Те може да включват например механизма за гражданска защита, рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството или „Съвместната рамка относно борбата с хибридните заплахи“.
Комуникация при кризи:
Мрежата за комуникацията при кризи във връзка с IPCR може да бъде задействана от председателството след консултация със съответните служби в Комисията, ГСС и ЕСВД с цел да се подпомогне създаването на общи послания или да се усъвършенстват най-ефективните инструменти за комуникация.
3. УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ В ОБЛАСТТА НА КИБЕРСИГУРНОСТТА В ARGUS — ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Изправена пред опасността от неочаквани кризисни ситуации, които изискват действия на европейско равнище — напр. терористичните атаки в Мадрид (март 2004 г.), цунамито в Югоизточна Азия (декември 2004 г.) и терористичните атаки в Лондон (юли 2005 г.), през 2005 г. Комисията създаде системата за координация ARGUS, чието функциониране се поддържа от едноименната обща система за бързо предупреждение (5) (6). С тази система се цели да се осигури специален процес на координация на действията при мащабна многосекторна криза, да се даде възможност за обмен на свързана с кризата информация в реално време и да се гарантира бързото вземане на решения.
В ARGUS са предвидени две фази в зависимост от степента на значимост на събитието:
|
|
Фаза I се използва за „обмен на информация“ относно криза с неголям мащаб. Сред примерите за скорошни известни събития, докладвани за фаза I, са горските пожари в Португалия и Израел, нападението в Берлин през 2016 г., наводненията в Албания, ураганът Матю в Хаити и сушата в Боливия. Всяка генерална дирекция може да обяви, че дадено събитие е за фаза I, когато прецени, че дадена ситуация от нейната област на компетентност е достатъчно сериозна, за да оправдае извършването на обмен на информация или да го използва. Например ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ или ГД „Миграция и вътрешни работи“ могат да задействат фаза I за дадено събитие, когато преценят, че дадена киберситуация от тяхната област на компетентност е достатъчно сериозна, за да оправдае извършването на обмен на информация или този обмен да бъде от полза. |
|
|
Фаза II се задейства при мащабна многосекторна криза или при предстояща или непосредствена заплаха за Съюза. На фаза II се започва конкретен процес на координация, който дава на Комисията възможност да взема решения и да ръководи бърза, координирана и последователна реакция на най-високо равнище в своята област на компетентност и в сътрудничество с другите институции. Фаза II е предвидена за мащабна многосекторна криза или за предстояща или непосредствена заплаха от такава криза. Като примери за реални събития за фаза II може да се посочат кризата с мигрантите/бежанците (от 2015 г. насам), тройното бедствие във Фукушима (2011 г.) и изригването на вулкана Eyjafjallajökull в Исландия (2010 г.). Фаза II се задейства от председателя по негова инициатива или по искане на член на Комисията. Председателят може да възложи политическата отговорност за реакцията на Комисията на определен комисар, отговарящ за услугите, които са най-силно засегнати от въпросната криза, или да реши да поеме той отговорността за нея. На тази фаза се предвиждат извънредни заседания на Кризисния координационен комитет (ККК). Те се свикват под ръководството на председателя или на комисар, на когото е възложена отговорността. Заседанията се свикват от Генералния секретариат посредством основан на информационни технологии инструмент на ARGUS. ККК е специална оперативна структура за управление на кризи, създадена с цел ръководство и координация на реакцията на Комисията в кризисна ситуация, като тази структура обединява представители на всички имащи отношение генерални дирекции и кабинети на Комисията и други служби на ЕС. Под председателството на заместник генералния секретар ККК прави оценка на ситуацията, разглежда различни варианти и взема решения, а така също и гарантира, че решенията и действията се изпълняват, като същевременно се осигуряват и съгласуваността и последователността на реакцията. Функционирането на ККК се осигурява от генералния секретар. |
4. МЕХАНИЗЪМ ЗА РЕАКЦИЯ ПРИ КРИЗИ НА ЕСВД
Механизмът за реакция при кризи (CRM) на Европейската служба за външна дейност се задейства при възникване на сериозна проблемна ситуация или спешен случай, които засягат или са свързани с външната дейност на ЕС. CRM се задейства от заместник генералния секретар за реакция при кризи и след консултация с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност или от генералния секретар. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералният секретар, друг заместник генерален секретар или изпълнителният директор може да поиска задействане на механизма за реакция при кризи.
CRM допринася за съгласуваността на реакцията на ЕС при кризи в рамките на стратегията за сигурност. По-специално CRM улеснява полезното взаимодействие между действията в областта на дипломацията, сигурността и отбраната, от една страна, и финансовите и търговските инструменти и инструментите за сътрудничество, управлявани от Комисията, от друга страна.
CRM е свързан с общата система за бързо реагиране (ARGUS) при извънредни ситуации на Комисията и с Интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR) с цел да се приложи полезно взаимодействие при едновременно задействане на различните инструменти. Ситуационният център на ЕСВД действа като комуникационен възел между ЕСВД и системите за реакция при кризи в Съвета и в Комисията.
Обикновено първото действие, свързано с прилагането на CRM, е свикване на кризисно заседание на представители на висшето ръководство на ЕСВД, Комисията и Съвета, които са пряко засегнати от въпросната криза. На кризисното заседание се прави оценка на краткосрочните последици от кризата и може да се постигне съгласие за предприемане на незабавни действия или за активиране на кризисното звено, или за организирането на кризисна платформа. Посочените действия могат да бъдат предприети в произволна времева последователност.
Кризисното звено е център, който осъществява действия от малък мащаб и в рамките на който се събират представителите на ЕСВД, службите на Комисията и на Съвета, които са ангажирани с реакцията при съответната криза, за да извършват постоянно наблюдение на ситуацията и да подпомагат лицата, отговарящи за вземането на решения от централата на ЕСВД. При задействането му кризисното звено функционира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Чрез кризисната платформа се обединяват съответните служби на ЕСВД, на Комисията и на Съвета, за да извършат оценка на средносрочните и дългосрочните въздействия от кризите и да постигнат съгласие по действията, които да се предприемат. Тя се председателства от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар или заместник генералния секретар по въпросите на реакцията при кризи. Благодарение на кризисната платформа се прави оценка на ефективността на действията на ЕС в държавата или региона, засегнати от кризата, вземат се решения относно измененията на допълнителните мерки и се обсъждат предложения за действия на Съвета. Кризисната платформа представлява ad hoc заседание; поради това тя не действа постоянно.
Работната група е съставена от представители на служби, ангажирани с реакцията при съответната криза, и може да бъде задействана, за да се проследи и улесни осъществяването на реакцията на ЕС. Тя извършва оценка на действията на ЕС, изготвя документи за съответната политика и за възможните варианти за действие, участва в подготовката на политическата рамка за подходите при кризите (PFCAs), допринася за комуникационната стратегия и приема други мерки, които могат да улеснят реализирането на реакцията на ЕС.
5. РЕФЕРЕНТНИ ДОКУМЕНТИ
По-долу е изложен списък на референтни документи, които са били взети под внимание при подготовката на концепцията:
|
— |
Европейската рамка за сътрудничество при кибернетични кризи, версия 1, 17 октомври 2012 г. |
|
— |
Доклад относно сътрудничеството и управлението на кибернетични кризи, ENISA, 2014 г. |
|
— |
Практическа информация за реакция при инциденти в областта на сигурността, ENISA, 2014 г. |
|
— |
Общи практики за управление на кризи на равнище ЕС и тяхната приложимост при кибернетични кризи, ENISA, 2015 г. |
|
— |
Стратегии за реакция при инциденти и сътрудничеството при кибернетични кризи, ENISA, 2016 г. |
|
— |
Стандартни оперативни процедури на ЕС за киберсигурност, ENISA, 2016 г. |
|
— |
Наръчник за добри практики за използване на таксономии за предотвратяване и установяване на инциденти, ENISA, 2017 г. |
|
— |
Съобщение „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентeн и иновативeн сектор на киберсигурността“, COM(2016) 410 final, 5 юли 2016 г. |
|
— |
Заключения на Съвета относно укрепването на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждането на конкурентeн и иновативeн сектор на киберсигурността — заключения на Съвета (15 ноември 2016 г.), 14540/16. |
|
— |
Решение 2014/415/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 г. относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност (ОВ L 192, 1.7.2014 г., стр. 53). |
|
— |
Финализиране на процеса на преразглеждане на договореностите за координация при кризи (CCA): Интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации, 10708/13, 7 юни 2013 г. |
|
— |
Интегрирана осведоменост за ситуацията и анализ (ISAA) — стандартни оперативни процедури, DS 1570/15, 22 октомври 2015 г. |
|
— |
Разпоредби на Комисията относно общата система за бързо предупреждение ARGUS, COM(2005) 662 окончателен, 23 декември 2005 г. |
|
— |
Решение 2006/25/ЕО, Евратом на Комисията от 23 декември 2005 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 19, 24.1.2006 г., стр. 20). |
|
— |
ARGUS Modus Operandi, Европейска комисия, 23 октомври 2013 г. |
|
— |
Заключения на Съвета относно рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството („Инструментариум за кибердипломация“), документ 9916/17. |
|
— |
Оперативен протокол на ЕС за борба с хибридните заплахи „EU Playbook“, документ SWD(2016) 227. |
|
— |
Механизъм на ЕСВД за реакция при кризи, 8 ноември 2016 г. [Ares(2017)880661]. Съвместен работен документ на службите — оперативен протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи „EU Playbook“, SWD(2016) 227 final, 5 юли 2016 г. |
|
— |
Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета: съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз, JOIN/2016/018 final, 6 април 2016 г. |
|
— |
ЕСВД(2016) 1674 — Работен документ на Европейската служба за външна дейност — Служба на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи — мандат. |
6. СПЕЦИАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА КИБЕРСИГУРНОСТТА ВЪВ ВРЪЗКА С IPCR
(1) 10708/13 относно „Финализиране на процеса на преразглеждане на договореностите за координация при кризи (CCA): интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации“ — документ, одобрен от Съвета на 24 юни 2013 г.
(2) 12607/15 „Стандартни оперативни процедури за ICPR“ — документ, договорен от групата „Приятели на председателството“ и взет под внимание от Корепер през октомври 2015 г.
(3) Разпоредби на Комисията относно общата система за бързо предупреждение ARGUS, COM(2005) 662 окончателен, 23 декември 2005 г.
(4) Решение 2006/25/ЕО, Евратом на Комисията от 23 декември 2005 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 19, 24.1.2006 г., стр. 20), за създаване на общата система за бързо предупреждение „ARGUS“.
(5) Комисия на Европейските общности, 23 декември 2005 г., Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: разпоредби на Комисията относно общата система за бързо предупреждение ARGUS, COM(2005) 662 окончателен.
(6) Решение 2006/25/ЕО, Евратом.