30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/1

(1)

Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

В рамките на общата политика в областта на рибарството се посочват характеристиките на риболовните кораби като дължина, ширина, тонаж, дата на влизане в експлоатация и мощност на двигателите.

(3)

От съществено значение е да бъдат прилагани еднакви правила за определяне характеристиките на риболовните кораби, за да бъдат уеднаквени условията, при които осъществяват дейност в Съюза. Тези правила следва да съответстват на стандартите на общата политика в областта на рибарството.

(4)

Определенията, съдържащи се в настоящия регламент, следва да се основават на вече предприети инициативи от страна на специализирани международни организации.

(5)

Поради това следва да се вземат предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за риболова и опазването на живите ресурси в открито море, подписана в Женева на 29 април 1958 г., Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, подписана в Лондон на 23 юни 1969 г. (наричана по-долу „Конвенцията от 1969 г.“) и Международната конвенция за безопасност на риболовните кораби, подписана в Торемолинос на 2 април 1977 г.

(6)

В определени случаи методиката, предвидена в приложение I към Конвенцията от 1969 г., е неподходяща за риболовните кораби с обща дължина под 15 метра. Следователно при тези кораби е целесъобразно използването на по-опростен метод за определяне на брутния тонаж.

(7)

Международната организация по стандартизация (ISO) е съставила стандарти за двигателите с вътрешно горене, които се прилагат широко в държавите членки.

(8)

С цел да се адаптират към техническия прогрес позоваванията на съответния международен стандарт на ISO, който съдържа изискванията за определянето на продължителната мощност на двигателите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приемането на необходимите изменения на позоваванията на съответния международен стандарт на ISO. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при изготвянето на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове,

а)

носовата част включва водонепропускливата част на корпуса, бака, форщевена и предния фалшборд, ако има такъв, но не включва бушпритите и предпазните парапети;

б)

кърмата включва водонепропускливата част на корпуса, кърмовата греда, кърмовата надстройка, траловата рампа и фалшборд, но не включва предпазните парапети, бумкините, силовата уредба, кормилата и кормилния механизъм и траповете и площадките за водолази.

а)

когато не е издаден официален сертификат за безопасност; или

б)

за риболовните кораби, които са влезли в експлоатация преди 1 декември 1986 г.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/8

(1)

Фондовете на паричния пазар (ФПП) предоставят краткосрочно финансиране на финансовите институции, дружествата и правителствата. Чрез предоставянето на финансиране за тези субекти ФПП допринасят за финансирането на икономиката на Съюза. Тези субекти използват своите инвестиции във ФПП като ефикасен начин за разпределяне на своя кредитен риск и своята експозиция, вместо да разчитат единствено на банкови депозити.

(2)

От гледна точка на търсенето ФПП представляват инструменти за краткосрочно управление на парични средства, които осигуряват висока степен на ликвидност, диверсификация и стабилна стойност на инвестираните средства, в съчетание с доходност, основаваща се на пазара. ФПП се използват най-вече от дружествата, желаещи да инвестират своите излишни парични средства за кратък период от време. Следователно ФПП представляват жизненоважна връзка между търсенето и предлагането на парични средства в краткосрочен план.

(3)

Събитията по време на финансовата криза хвърлиха светлина върху няколко особености на ФПП, които ги правят уязвими, когато са налице трудности на финансовите пазари, и в този случай ФПП биха могли да разпространят или да засилят рисковете в рамките на цялата финансова система. Когато цените на активите, в които даден ФПП е инвестирал, започнат да спадат, особено по време на неблагоприятни пазарни условия, ФПП невинаги може да спази обещанието си за незабавно откупуване и за запазване на номиналната стойност на дял или акция, емитирана от ФПП за инвеститорите. Подобна ситуация, която според Съвета за финансова стабилност (СФС) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) може да бъде особено сериозна за ФПП с постоянна или стабилна нетна стойност на активите, би могла да доведе до съществени и внезапни искания за откупуване, които евентуално могат да предизвикат по-широки макроикономически последици.

(4)

При големи искания за откупуване ФПП биха могли да се окажат принудени да продават част от активите, в които са инвестирали, при намаляващи цени на пазара, което може да подхрани криза на ликвидността. При тези обстоятелства емитентите на инструменти на паричния пазар могат да срещнат сериозни затруднения да се финансират, ако настъпи срив на пазарите за търговски ценни книжа и други инструменти на паричния пазар. Това на свой ред би могло да доведе до разпространяване на проблемите в рамките на пазара на краткосрочно финансиране и да причини директни и сериозни затруднения във финансирането на финансовите институции, дружествата и правителствата, а по този начин и на цялата икономика.

(5)

С подкрепата на спонсорите лицата, управляващи активи, могат да решат да предоставят по своя преценка подпомагане за поддържане на ликвидността и стабилността на своите ФПП. Спонсорите често са принудени да подпомагат спонсорираните от тях ФПП, чиято стойност спада, поради риска за добрата им репутация и опасението, че паниката би могла да обхване и други стопански дейности на спонсорите. В зависимост от размера на ФПП и обема на исканията за откупуване, подпомагането от спонсорите може да достигне размери, които надхвърлят наличните им резерви. Поради това ФПП не следва да получава външно подпомагане.

(6)

За да се запазят интегритетът и стабилността на вътрешния пазар, е необходимо да се определят правила за дейността на ФПП, по-специално относно състава на техния портфейл. Тези правила имат за цел да направят ФПП по-устойчиви и да ограничат възможностите за разпространяване на проблемите. Необходими са единни правила в целия Съюз, за да се гарантира, че ФПП са в състояние да изпълнят исканията на инвеститорите за откупуване, особено по време на неблагоприятни пазарни условия. Необходими са единни правила за портфейла на ФПП и с цел да се гарантира, че ФПП са в състояние да отговарят на съществени и внезапни искания за откупуване от голяма група инвеститори.

(7)

Единни правила за ФПП са необходими също, за да се осигури гладкото функциониране на пазара за краткосрочно финансиране на финансовите институции, корпоративните емитенти на краткосрочни задължения и правителствата. Те са необходими и за да се гарантира равнопоставеното третиране на инвеститорите във ФПП и да се избегне поставянето в неравностойно положение на инвеститорите, които късно поискат откупуване, ако бъде временно прекратено откупуването или ако настъпи ликвидация на ФПП.

(8)

Необходимо е да се предвиди хармонизиране на пруденциалните изисквания, свързани с ФПП, като се установят ясни правила, които налагат преки задължения за ФПП и управляващите ги лица в целия Съюз. Подобно хармонизиране ще подобри стабилността на ФПП като източник на краткосрочно финансиране за правителствата и корпоративния сектор в целия Съюз. Това ще гарантира също така, че ФПП остават надежден инструмент, използван от индустрията в Съюза за управление на паричните ѝ наличности.

(9)

Година след влизането в сила на Насоките относно общо определение на европейските фондове на паричния пазар, приети от Комитета на европейските регулатори на ценни книжа на 19 май 2010 г. с цел да се установят минимални равнопоставени условия за ФПП в Съюза, само 12 държави членки ги бяха приложили, което е показателно за устойчивостта на различията между националните правила. Различните национални подходи не успяват да се справят с уязвимостта на паричните пазари в Съюза и не успяват да намалят рисковете от разпространяване на проблеми, като по този начин застрашават функционирането и стабилността на вътрешния пазар, както стана очевидно по време на финансовата криза. Ето защо общите правила за ФПП, предвидени в настоящия регламент, имат за цел да осигурят високо равнище на защита за инвеститорите и да предотвратят и намалят всички потенциални рискове от разпространяване на проблемите в резултат на евентуално масово изтегляне на инвеститорите от ФПП.

(10)

При липсата на уредба с която се определят правила за ФПП, на национално равнище може да продължат да се приемат разнопосочни мерки. Такива мерки биха могли да предизвикат значителни нарушения на конкуренцията поради големите разлики в съществени стандарти в областта на закрилата на инвестициите. Разнопосочните изисквания за състава на портфейла, допустимите активи, техния падеж, ликвидност и диверсификация, както и за кредитното качество на емитентите и на инструментите на паричния пазар, водят до различни нива на защита на инвеститорите поради различните нива на риск на инвестиционното предложение, свързано с ФПП. Ето защо е от съществено значение да бъде приет единен набор от правила, за да се избегне разпространяване на проблемите към пазара за краткосрочно финансиране, което би създало риск за стабилността на финансовия пазар на Съюза. С цел ограничаване на системния риск, ФПП с постоянна нетна стойност на активите (ФПП с постоянна НСА) следва да развиват дейност на територията на Съюза само като ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти.

(11)

Новите правила за ФПП са разработени въз основа на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), която съставлява правната рамка, уреждаща създаването, управлението и предлагането на пазара на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) в Съюза, както и на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), която съставлява правната рамка, уреждаща създаването, управлението и предлагането на пазара на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза.

(12)

В Съюза предприятията за колективно инвестиране могат да действат като ПКИПЦК, управлявани от дружества за управление на ПКИПЦК или от инвестиционни дружества, получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, или като АИФ, управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), получили разрешение или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС. Новите правила за ФПП надграждат действащата правна уредба, установена от тези директиви, включително актовете, приети за тяхното прилагане, и следователно следва да се прилагат в допълнение към тези директиви. Освен това правилата за управление и предлагане на пазара, залегнали в действащата правна уредба, следва да се прилагат за ФПП, като се вземе предвид дали те са ПКИПЦК или АИФ. Също така правилата относно трансграничното предоставяне на услуги и свободата на установяване, предвидени в директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, следва да се прилагат съответно към трансграничните дейности на ФПП. В същото време за редица правила, свързани с инвестиционната политика на ПКИПЦК, предвидени в глава VII от Директива 2009/65/ЕО, следва да се посочи изрично, че не се прилагат.

(13)

По отношение на предприятията за колективно инвестиране, чиито характеристики съответстват на свързаните с ФПП характеристики, следва да се прилагат хармонизирани правила. Новите правила за ФПП следва да са задължителни за ПКИПЦК и АИФ, които целят да предлагат доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар или да запазят стойността на инвестицията и които се стремят да постигнат тези цели, като инвестират в краткосрочни активи, например инструменти на паричния пазар или депозити, или сключват обратни репо споразумения или договори с деривати с единствената цел да хеджират рисковете, произтичащи от други инвестиции на фонда.

(14)

Спецификата на ФПП произтича от комбинацията на активите, в които инвестират, и целите, които преследват. Целта за осигуряване на доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар, и целта за запазване на стойността на инвестицията не са взаимно изключващи се. ФПП може да преследва една от тези цели или и двете едновременно.

(15)

Целта за осигуряване на доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар, следва да се разглежда в широк смисъл. Очакваната доходност не е необходимо да съответства напълно на EONIA, Libor, Euribor или друг релевантен лихвен процент на паричния пазар. Не трябва да се счита, че ПКИПЦК или АИФ са извън обхвата на новите единни правила, предвидени в настоящия регламент, ако целта им е да постигнат малко по-добра доходност от лихвения процент на паричния пазар.

(16)

Целта за запазване на стойността на инвестицията не трябва да се разглежда като обещана от ФПП капиталова гаранция. Тя трябва да се разглежда като цел, която ПКИПЦК или АИФ се стремят да постигнат. Спад в стойността на инвестициите не означава, че предприятието за колективно инвестиране е променило целта си за запазване на стойността на инвестицията.

(17)

Важно е ПКИПЦК и АИФ, които имат характеристиките на ФПП, да бъдат идентифицирани като ФПП и да бъде изрично проверена тяхната способност да спазват на текуща основа новите единни правила за ФПП. За целта компетентните органи следва да издават разрешения на ФПП. За ПКИПЦК разрешението да извършват дейност като ФПП следва да бъде част от разрешението за ПКИПЦК в съответствие с хармонизираните процедури съгласно Директива 2009/65/ЕО. За АИФ, доколкото те не са предмет на хармонизирани процедури за издаване на разрешение и надзор съгласно Директива 2011/61/ЕС, е необходимо да се предвидят общи основни правила за издаване на разрешение, съответстващи на съществуващите хармонизирани правила за ПКИПЦК. Тези процедури следва да гарантират, че лицето, управляващо АИФ, който е получил разрешение да извършва дейност като ФПП, е ЛУАИФ, получило разрешение в съответствие с Директива 2011/61/ЕС.

(18)

С цел да се гарантира, че новите общи правила за ФПП се прилагат за всички предприятия за колективно инвестиране, които имат характеристиките на ФПП, е необходимо да се забрани употребата на обозначението „ФПП“ или всяко друго понятие, което води до заключението, че предприятие за колективно инвестиране има характеристиките на ФПП, освен ако това предприятие не е получило разрешение като ФПП съгласно разпоредбите на настоящия регламент. За да се предотврати заобикалянето на правилата по настоящия регламент, компетентните органи следва да наблюдават пазарните практики на предприятията за колективно инвестиране, установени или предлагани на пазара в тяхната юрисдикция, за да се уверят, че те не злоупотребяват с използването на обозначението „ФПП“ и не внушават, че са ФПП, без да спазват новата правна уредба.

(19)

Като се има предвид, че ПКИПЦК и АИФ могат да приемат различни правноорганизационни форми, които невинаги им осигуряват правосубектност, разпоредбите на настоящия регламент, изискващи ФПП да предприемат действия, трябва да се разбират като отнасящи се за лицето, управляващо ФПП, в случаите, когато ФПП се конституира като ПКИПЦК или като АИФ, което или който не е в състояние да действа самостоятелно, защото няма своя собствена правосубектност.

(20)

Правилата за портфейла на ФПП следва да определят ясно категориите активи, в които ФПП могат да инвестират, и условията, при които такива инвестиции са допустими. За да се гарантира интегритетът на ФПП, следва също така да се забрани на ФПП да извършват някои финансови сделки, които биха застрашили тяхната инвестиционна стратегия и цели.

(21)

Инструментите на паричния пазар са прехвърлими инструменти, които обикновено се търгуват на паричния пазар и включват държавни и общински съкровищни бонове, депозитни сертификати, търговски ценни книжа, банкови акцепти и средносрочни или краткосрочни облигации. ФПП следва да могат да инвестират в инструменти на паричния пазар само ако са спазени ограниченията по отношение на падежа и според ФПП те имат високо кредитно качество.

(22)

Освен случая, при който ФПП инвестира в банкови депозити в съответствие с правилата на фонда или учредителните си документи, следва да е възможно да се позволи ФПП да държи допълнителни ликвидни активи, например парични средства в банкова сметка, достъпни по всяко време. Държането на подобни допълнителни ликвидни активи може да бъде оправдано, inter alia, за покриване на текущи или извънредни плащания, а в случай на продажби, за времето, необходимо за реинвестиране в допустими активи.

(23)

Секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа следва да се считат за допустими до степента, в която те отговарят на някои изисквания. Поради факта, че по време на кризата някои секюритизации бяха особено нестабилни, следва да се въведат някои качествени критерии за секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа, за да се гарантира, че са допустими само тези секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, които имат добри резултати. До момента, в който предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, (предложението за регламент за ОПС секюритизации), бъде прието и започне да се прилага за целите на настоящия регламент, на ФПП следва да се разреши да инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в размер до 15 % от техните активи. Комисията следва да приеме делегиран акт, който да гарантира, че критериите за определяне на ОПС секюритизации се прилагат за целите на настоящия регламент. След като този делегиран акт влезе в сила, на ФПП следва да се позволи да инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в размер до 20 % от техните активи, като в тези граници до 15 % следва да могат да се инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не са ОПС.

(24)

ФПП следва да имат право да инвестират в депозити само ако са в състояние да изтеглят паричните си средства по всяко време. Действителната възможност за изтегляне би била нарушена, ако санкциите за ранно изтегляне са толкова високи, че превишават натрупаната преди изтеглянето лихва. Поради тази причина ФПП следва да полагат дължимата грижа да не правят депозити в кредитна институция, която налага санкции, по-високи от средното равнище, и да не правят прекалено дългосрочни депозити, ако това води до твърде високи санкции.

(25)

За да се отчетат различията в банковите структури в рамките на Съюза, особено в по-малките държави членки или в държавите членки, в които има висока концентрация на банковия сектор и където би било неикономично ФПП да използва услугите на кредитна институция в друга държава членка, например когато това би изисквало обмяна на валута с всички произтичащи от това разходи и рискове, следва да се разреши известна гъвкавост, свързана с изискването за диверсификация на депозити в една и съща кредитна институция.

(26)

ФПП могат да инвестират в деривативни финансови инструменти единствено с цел хеджиране на лихвения и валутния риск, като базовият инструмент на дериватите следва да бъде само лихвени проценти, обменни валутни курсове или индекси, представляващи тези категории. Всяко използване на деривати за друга цел или въз основа на други базови активи следва да бъде забранено. Дериватите следва да бъдат използвани само като допълнение към стратегията на ФПП, но не и като основен инструмент за постигане на целите му. В случай че ФПП инвестира в активи в друга валута, различна от валутата на ФПП, се очаква лицето, управляващо ФПП, да хеджира целия риск от валутната експозиция, включително чрез деривати. ФПП следва да имат право да инвестират във финансови деривативни инструменти, ако тези инструменти се търгуват на регулиран пазар, както е предвидено в член 50, параграф 1, буквa а), б) или в) от Директива 2009/65/ЕО, или се търгуват извънборсово, ако са изпълнени определени условия.

(27)

Обратните репо споразумения следва да могат да бъдат използвани от ФПП като средства за инвестиране на свободни парични средства за много кратки срокове, при условие че позицията е напълно обезпечена. С цел да бъдат защитени инвеститорите е необходимо да се гарантира, че обезпечението, предоставено в рамките на обратни репо споразумения, е с високо качество и не показва силна корелация с резултатите на контрагента, за да се избегнат отрицателните последствия в случай на неизпълнение на задълженията от страна на контрагента. Освен това на ФПП следва да се разреши да инвестират в репо споразумения до 10 % от своите активи. Останалите ефективни техники за управление на портфейла, включително по предоставяне и получаване на ценни книжа назаем, следва да не се използват от ФПП, тъй като има вероятност те да окажат влияние върху постигането на инвестиционните му цели.

(28)

С цел да се ограничи поемането на рискове от ФПП, е от съществено значение да се намали рискът от контрагента чрез въвеждането на ясни изисквания за диверсификация на портфейла на ФПП. За тази цел е необходимо също така обратните репо споразумения да бъдат напълно обезпечени и — с цел ограничаване на оперативния риск — един контрагент по обратно репо споразумение да не може да представлява повече от 15 % от активите на ФПП. За всички извънборсови деривати следва да се прилага Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(29)

От пруденциални съображения и за да се избегне упражняване на значително влияние от ФПП върху управлението на емитента следва да се избягва прекомерната концентрация от страна на ФПП в инвестиции, емитирани от един и същ емитент.

(30)

ФПП, които извършват дейност единствено като спестовни схеми за работници и служители, следва да могат да се отклоняват от някои изисквания, приложими спрямо инвестициите в други ФПП, доколкото спрямо участниците в такива схеми, които са физически лица, съществуват ограничителни условия за откупуване, които не са свързани с промените на пазара, а с конкретни и предварително определени жизнени събития, например пенсиониране, и с други особени обстоятелства, включително, но не само, придобиване на основно жилище, развод, болест или безработица. Важно е работниците и служителите да имат право да инвестират във ФПП, които се считат за една от най-сигурните краткосрочни инвестиции. Такава дерогация не застрашава целта на настоящия регламент за осигуряване на финансова стабилност, тъй като работниците и служителите, инвестиращи във ФПП чрез своите спестовни схеми за работници и служители, не могат да поискат обратно своите инвестиции по заявка. Откупуване може да се извърши само при настъпването на някои предварително определени жизнени събития. Поради това, дори при неблагоприятни пазарни условия, работниците и служителите няма да могат да поискат обратно своите инвестиции във ФПП.

(31)

Една от отговорностите на ФПП следва да бъде те да инвестират във висококачествени допустими активи. Следователно всеки ФПП следва да има разумна вътрешна процедура за оценка на кредитното качество, чрез която да се определя кредитното качество на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа, в които той възнамерява да инвестира. В съответствие със законодателството на Съюза за ограничаване на прекаленото използване на кредитни рейтинги, е важно ФПП да избягват механично доверяване и предоверяване на рейтингите, присъдени от агенциите за кредитен рейтинг. ФПП следва да могат да използват рейтинги като допълнение към собствената си оценка на качеството на допустимите активи. Лицата, управляващи ФПП, следва да извършват нова оценка на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа винаги, когато е налице съществена промяна, и по-специално когато до вниманието на лицето, управляващо ФПП, достигне фактът, че инструмент на паричния пазар, секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга е понижен(а) под двата най-високи краткосрочни кредитни рейтинга, присъдени от която и да било агенция за кредитен рейтинг, чиято дейност е уредена и сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7). За тази цел лицата, управляващи ФПП, следва да могат да установяват вътрешна процедура за подбор на агенции за кредитен рейтинг, адаптирани към специфичния инвестиционен портфейл на ФПП, и за определяне на честотата, с която ФПП следва да наблюдава рейтингите на тези агенции. Изборът на агенции за кредитен рейтинг следва да остане последователен във времето.

(32)

Като се има предвид работата по ограничаване на предоверяването на кредитни рейтинги от страна на инвеститорите, извършена от международни органи като IOSCO и СФС, както и в рамките на правото на Съюза, включително в Регламент (ЕО) № 1060/2009 и Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8), не е целесъобразно да се забранява за никой продукт, включително за ФПП, да се иска или да се финансира външен кредитен рейтинг.

(33)

С цел да се избегнат случаи, при които лицата, управляващи ФПП, използват различни критерии за оценка на кредитното качество на инструмент на паричния пазар, секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга и по този начин приписват различни рискови характеристики на един и същ инструмент, е от съществено значение лицата, управляващи ФПП, да разчитат на едни и същи критерии. За тази цел минималните критерии за оценка на инструмент на паричния пазар, секюритизация и обезпечена с активи търговска ценна книга следва да бъдат хармонизирани. Примери за критерии за вътрешна оценка на кредитното качество са количествени мерки за емитента на инструмента, като например финансови съотношения, динамика на баланса и насоки за рентабилността, всяка от които се оценява и сравнява с тези на подобни предприятия и групи от сектора, както и качествени мерки за емитента на инструмента, като ефективността на управлението и корпоративната стратегия, всяка от които се анализира с оглед да се определи дали цялостната стратегия на емитента не влияе отрицателно върху бъдещото му кредитно качество. Положителният резултат от вътрешната оценка на кредитното качество следва да бъде отражение на достатъчна кредитоспособност на емитента на инструментите и на достатъчно добро кредитно качество на инструментите.

(34)

С цел да се разработи прозрачна и непротиворечива вътрешна процедура за оценка на кредитното качество, лицето, управляващо ФПП, следва да документира процедурата и оценките на кредитното качество. Това изискване следва да гарантира, че процедурата следва ясен набор от правила, които могат да се проследяват, и че използваните методики се представят при поискване на инвеститорите и компетентните органи в съответствие с настоящия регламент.

(35)

С цел намаляване на риска на портфейла на ФПП е важно да се определят ограниченията относно падежа, предвиждащи максимален допустим среднопретеглен матуритет и среднопретеглена продължителност.

(36)

На практика среднопретегленият матуритет се използва за измерване на чувствителността на ФПП спрямо променящите се лихвени проценти на паричния пазар. При определяне на среднопретегления матуритет лицата, управляващи ФПП, следва да отчитат въздействието на финансовите деривативни инструменти, депозитите, репо споразуменията и обратните репо споразумения и да отразяват ефекта им върху лихвения риск на ФПП. Когато ФПП сключи договор за суап, за да получи експозиция към инструмент с фиксиран лихвен процент вместо с плаващ процент, това следва да се вземе предвид при определяне на среднопретегления матуритет.

(37)

Среднопретеглената продължителност се използва за измерване на кредитния риск на портфейла на ФПП: колкото повече се отлага изплащането на главницата, толкова по-голям е кредитният риск. Среднопретеглената продължителност също така се използва за ограничаване на риска по отношение на ликвидността при портфейла на ФПП. За разлика от изчисляването на среднопретегления матуритет, изчисляването на среднопретеглената продължителност за ценни книжа с плаващ лихвен процент и структурирани финансови инструменти не позволява използването на дати на актуализация на лихвения процент, а вместо това се използва единствено посоченият краен падеж на финансовия инструмент. Падежът, използван за изчисляване на среднопретеглената продължителност, е остатъчният срок до падежа до датата на правнообвързващото откупуване, тъй като това е единствената дата, на която управляващото дружество може да има разумно очакване, че инструментът ще бъде изплатен. Поради особения характер на базовите активи за някои секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, при амортизационните инструменти среднопретеглената продължителност следва да може да се основава на изчисляването на падежа за амортизационни инструменти или спрямо договорния амортизационен профил на такива инструменти или спрямо амортизационния профил на базовите активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на такива инструменти.

(38)

С цел да се подобри способността на ФПП да реагират на искания за откупуване и да се предотврати разпродаването на техните активи на силно понижени цени, ФПП следва да държат текущо определен минимум от ликвидни активи с дневен или седмичен падеж. Активите с дневен падеж следва да включват активи като парични средства, ценни книжа, чийто падеж настъпва в рамките на един работен ден, и обратни репо споразумения. Активите със седмичен падеж следва да включват активи като парични средства, ценни книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една седмица, и обратни репо споразумения. В случаите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА, към седмичните изисквания за ликвидност следва да могат да се причислят ограничен процент държавни ценни книжа с остатъчен срок до падежа от 190 дни, чийто сетълмент може да бъде извършен в рамките на един работен ден. В случай на ФПП с променлива НСА, ограничен процент инструменти на паричния пазар или дялове или акции от допустими ФПП следва също да могат да се причислят към седмичните изисквания за ликвидност, при условие че техният сетълмент може да бъде извършен в рамките на пет работни дни. За изчисляване на дела на активите с дневен и седмичен падеж следва да се използва датата на правнообвързващото откупуване на актива. Възможността лицето, управляващо ФПП, да прекрати даден договор с краткосрочно уведомление може да бъде взета под внимание. Ако например обратно репо споразумение може да се прекрати с еднодневно предварително уведомление, то следва да се разглежда като актив с дневен падеж. Ако лицето, управляващо ФПП, има възможността да изтегля пари от депозитна сметка с предварително уведомление от един работен ден, тези пари следва да се разглеждат като актив с дневен падеж. Когато даден финансов инструмент включва опция за продажба и тази опция може свободно да бъде упражнена ежедневно или в рамките на пет работни дни, а цената на упражняване на опцията е близка до очакваната стойност на инструмента, този инструмент следва да се разглежда съответно като актив с дневен или седмичен падеж.

(39)

Като се има предвид, че ФПП могат да инвестират в активи с различни срокове до падежа, за инвеститорите е важно да могат да разграничават различните категории ФПП. Следователно даден ФПП следва да се класифицира като краткосрочен ФПП или стандартен ФПП. Краткосрочните ФПП имат за цел да предлагат доходност, еднаква с тази на паричния пазар, като осигуряват на инвеститорите възможно най-високата степен на сигурност. Рискът, основаващ се на срока, и кредитният риск на краткосрочните ФПП се поддържат на ниско равнище поради краткия среднопретеглен матуритет и кратката среднопретеглена продължителност.

(40)

Стандартните ФПП имат за цел да осигурят доходност, която е малко по-висока от доходността на паричния пазар, и следователно инвестират в активи, които са с по-дълъг срок до падежа. За да се постигне тази по-висока доходност, стандартните ФПП следва да могат да използват по-малко строги ограничения относно портфейлния риск, като среднопретегления матуритет и среднопретеглената продължителност.

(41)

Съгласно член 84 от Директива 2009/65/ЕО, лицата, управляващи ФПП, които са ПКИПЦК, имат възможност временно да преустановят откупуванията в изключителни случаи, когато обстоятелствата налагат това. Съгласно член 16 от Директива 2011/61/ЕС и в член 47 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (9), лицата, управляващи ФПП, които са АИФ, могат да използват специални мерки за коригиране на ситуацията в случай на неликвидност на активите на фондовете.

(42)

За осигуряване на подходящо управление на ликвидността ФПП следва да установят стабилни политики и процедури, за да опознаят своите инвеститори. Политиките, които лицето, управляващо ФПП въвежда, следва да помогнат за опознаване на инвеститорската база на ФПП, така че да могат да бъдат предвиждани големи по обем искания за откупувания. С цел ФПП да не се сблъска с внезапни масови откупувания, особено внимание следва да се обърне на големите инвеститори, представляващи значителен дял от активите на ФПП, като например инвеститор, чийто дял е по-голям от дела на активите с дневен падеж. Лицето, управляващо ФПП, следва, когато е възможно, да проучи неговите инвеститори, дори ако те са представлявани от сметки на упълномощени лица, портали или други непреки купувачи.

(43)

Като част от внимателното управление на риска ФПП следва поне два пъти годишно да извършва стрес тестове. Когато в резултат от стрес тестовете се установят слабости, от лицето, управляващо ФПП, се очаква да предприеме действия с цел да се засили устойчивостта на ФПП.

(44)

С цел да се отрази действителната стойност на активите, използването на оценка по пазарни цени следва да бъде предпочитаният метод на оценяване. Лицето, управляващо ФПП, следва да не може да използва оценка по модел, когато оценката по пазарни цени осигурява надеждна стойност на актива, тъй като при оценката по модел съществува вероятност получената оценка да е по-неточна. Активи като държавните и общинските съкровищни бонове, средносрочните или краткосрочните облигации са в по-голямата си част активи, за които се очаква стойността според оценката по пазарни цени да е надеждна. При оценка на търговски ценни книжа или депозитни сертификати лицето, управляващо ФПП, следва да провери дали вторичният пазар предоставя точна цена. Счита се, че и предлаганата от емитента цена за обратно изкупуване представлява добра оценка за стойността на търговската ценна книга. За някои активи може поради същността им да бъде по-трудно оценяването по пазарни цени, например някои извънборсови деривати, които се търгуват в малки обеми. Когато случаят е такъв и оценката по пазарни цени не предоставя надеждна стойност на активите, лицето, управляващо ФПП, следва да определи справедлива стойност на съответния актив, като използва оценката по модел — например лицето, управляващо ФПП, следва да използва пазарни данни, като доходността на сравними емисии и сравними емитенти, или дисконтиране на паричните потоци на актива. Оценката по модел използва финансови модели за определяне на справедливата стойност на даден актив. Подобни модели могат например да бъдат разработени от самия ФПП, или ФПП може да използва съществуващи модели от външни субекти, например търговци на данни.

(45)

ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, имат за цел запазване на капитала на инвестициите, като същевременно гарантират висока степен на ликвидност. По-голямата част от ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, имат НСА на дял или акция, определена например на 1 EUR, 1 USD или 1 GBP, когато разпределят дохода на инвеститорите. Други ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, прибавят дохода към НСА на фонда, като същевременно запазват непроменена присъщата стойност на актива.

(46)

С оглед на особеностите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и на ФПП със слабо променлива НСА, следва също така те да могат да използват и международно признатия метод на амортизираната стойност, както е определен в международните счетоводни стандарти, приети от Съюза за определени активи. Независимо от това, за целите на осигуряване на постоянен мониторинг на разликата между постоянната НСА на дял или акция и НСА на дял или акция, ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА следва също така да изчисляват стойността на активите си въз основа на оценката по пазарни цени или на оценката по модел.

(47)

Тъй като ФПП следва да публикува НСА, която отразява всички движения в стойността на неговите активи, публикуваната НСА следва да се закръгля най-много до най-близкия базисен пункт или негов еквивалент. Следователно, когато НСА е публикувана в определена валута, например 1 EUR, стойността следва да се променя на всеки 0,0001 EUR. При НСА в размер на 100 EUR стойността следва да се променя на всеки 0,01 EUR. Освен това, ако ФПП е ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, той следва да може да публикува постоянната НСА и разликата между постоянната НСА и НСА. В този случай постоянната НСА се изчислява чрез закръгляне на НСА към най-близкия цент за НСА от 1 EUR (всяка промяна от 0,01 EUR).

(48)

За да може да се ограничи евентуалното откупуване на дялове и акции от инвеститори в моменти, когато е налице много голяма нестабилност на пазара, ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА следва да въведат разпоредби за такси за ликвидност и ограничения за откупуване, за да се осигури защитата на инвеститорите и да не се допуска „стартово предимство“. Таксата за ликвидност следва адекватно да отразява разходите на ФПП за постигане на ликвидност и следва да не бъде равносилна на наказателна такса, която би компенсирала загубите, понесени от други инвеститори в резултат на откупуването.

(49)

Когато на ФПП бъде предоставено външно финансиране с цел запазване на ликвидността или стабилността или ако подпомагането води на практика до такива последици, се увеличава рискът от разпространяване на проблемите между сектора на ФПП и останалата част на финансовия сектор. Трети страни, включително кредитни институции, други финансови институции или правни субекти в същата група, както и ФПП, предоставящи такова подпомагане, са заинтересовани от това поради икономически интерес в дружеството, управляващо ФПП, или поради желанието си да се избегне накърняване на репутацията им, ако тяхното име бъде свързано със заплашения от фалит ФПП. Тъй като тези трети страни не се ангажират винаги изрично да осигурят или гарантират подпомагането, съществува несигурност дали такова подпомагане ще бъде предоставено, когато ФПП се нуждае от него. При тези обстоятелства условното естество на подпомагането на спонсора създава несигурност сред участниците на пазара относно това, кой ще понесе загубите на ФПП, когато възникнат такива. Тази несигурност може да засили вероятността от изтегляне на инвеститорите от ФПП в периоди на финансова нестабилност, когато по-големите финансови рискове са най-явни и възникнат опасения за състоянието на спонсорите и способността им да предоставят подпомагане за свързаните с тях ФПП. Поради тези причини външното подпомагане на ФПП следва да бъде забранено.

(50)

Преди да инвестират в даден ФПП, инвеститорите следва да бъдат ясно информирани дали той е краткосрочен или стандартен и дали е ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, ФПП със слабо променлива НСА или ФПП с променлива НСА. За да се избегнат неоправдано високи очаквания от инвеститорите, във всеки рекламен документ следва ясно да се посочва, че ФПП не е инвестиционен механизъм с гарантирана доходност. ФПП следва също така ежеседмично да предоставят и някои други данни на инвеститорите, включително структурата на падежите на портфейла, кредитния профил и подробности за 10-те най-големи портфейла на ФПП.

(51)

В допълнение към отчитането, което вече се изисква съгласно директиви 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС и за да се гарантира, че компетентните органи са в състояние да откриват, наблюдават и реагират на рисковете на пазара на ФПП, ФПП следва да докладват на своите компетентни органи подробен списък с данни относно ФПП, включително вида и характеристиките на ФПП, показателите на портфейла и информация за активите, държани в портфейла. Компетентните органи следва да събират тези данни по последователен начин в целия Съюз с цел натрупване на важна информация за основни промени на пазара на ФПП. С цел да се улесни общият анализ на потенциалните въздействия на пазара на ФПП в Съюза, тези данни следва да се изпращат на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10), който следва да създаде централна база данни за ФПП.

(52)

Компетентният орган на ФПП следва да проверява дали ФПП е в състояние винаги да спазва изискванията на настоящия регламент. Поради това на компетентните органи следва да бъдат предоставени всички правомощия за провеждане на надзор и разследвания, включително възможността да налагат определени санкции и мерки, необходими за упражняването на функциите им съгласно настоящия регламент. Тези правомощия следва да не засягат правомощията, които са в сила съгласно директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС. Компетентните органи на ПКИПЦК или АИФ следва също така да проверят съответствието с новите правила на всички съществуващи към момента на влизане в сила на настоящия регламент предприятия за колективно инвестиране, които имат характеристиките на ФПП.

(53)

С цел да се уточнят по-нататъшни технически елементи на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с въвеждането на препратка към критериите за идентифициране на ОПС секюритизации и за обезпечени с активи търговски ценни книжа — по отношение на определяне на ликвидността и количествените и качествените изисквания за кредитното качество, приложими към активите, и във връзка с уточняването на критериите за оценка на кредитното качество. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (11). По-специално, с цел осигуряване на равно участие в подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(54)

На Комисията следва също така да бъдат предоставени правомощия да приема технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. На ЕОЦКП следва да се възложи да изготви и да представи на Комисията проекти на технически стандарти за изпълнение във връзка с образеца за отчитане пред компетентните органи, съдържащ информация за ФПП.

(55)

ЕОЦКП следва да може да упражнява във връзка с настоящия регламент всички правомощия, които са му предоставени по силата на директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС. На него е поверено и разработването на проекти на технически стандарти за изпълнение.

(56)

В срок до 21 юли 2022 г. Комисията следва да извърши преглед на настоящия регламент. Този преглед следва да има предвид натрупания опит при прилагането на настоящия регламент и да анализира последиците в различни икономически аспекти, свързани с ФПП. Той следва да има предвид и въздействието върху инвеститорите, ФПП и лицата, управляващи ФПП, в Съюза. Той следва също така да извърши оценка на ролята, която ФПП играят при закупуването на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки, като се вземат предвид специфичните характеристики на тези дългови инструменти, с оглед на факта, че те играят жизненоважна роля при финансирането на държавите членки. Освен това прегледът следва да вземе предвид доклада, посочен в член 509, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), въздействието на настоящия регламент върху краткосрочните финансови пазари и развитието на нормативната уредба на международно равнище. В срок до 21 юли 2022 г. Комисията следва да представи доклад относно възможността за установяване на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС, тъй като издаването на краткосрочни държавни дългови инструменти на ЕС се урежда от правото на Съюза, което следователно оправдава, от гледна точка на пруденциалния надзор, преференциално третиране в сравнение с дълговите инструменти на държави извън ЕС. Предвид настоящия недостиг на краткосрочни държавни дългови инструменти на ЕС и несигурността по отношение на развитието на новосъздадените ФПП със слабо променлива НСА, Комисията следва да извърши преглед на възможността за установяване на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС в срок до 21 юли 2022 г., включително оценка по въпроса дали моделът на ФПП със слабо променлива НСА се е превърнал в подходяща алтернатива на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в дългови инструменти на държави извън ЕС.

(57)

Новите единни правила относно ФПП, предвидени в настоящия регламент, следва да са в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(58)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се осигурят единни пруденциални изисквания, изисквания за управление и прозрачност, приложими за ФПП в Съюза, като същевременно се отчете необходимостта от баланс между сигурността и надеждността на ФПП и ефективното функциониране на паричните пазари и разходите за различните заинтересовани страни, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния обхват и последици, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(59)

Новите единни правила относно ФПП, предвидени в настоящия регламент, зачитат основните права и съблюдават принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално защитата на потребителите, свободата на стопанската инициатива и защитата на личните данни. Новите единни правила относно ФПП следва да се прилагат в съответствие с тези права и принципи,

а)

за които се изисква издаването на разрешение като ПКИПЦК или които са получили разрешение за упражняване на дейност като ПКИПЦК съгласно Директива 2009/65/ЕО или които са АИФ съгласно Директива 2011/61/ЕС;

б)

които инвестират в краткосрочни активи; и

в)

които имат изключителни или общи цели да предлагат доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар или да запазят стойността на инвестицията.

1)

„краткосрочни активи“ означава финансови активи с остатъчен срок до падежа не по-дълъг от две години;

2)

„инструменти на паричния пазар“ означава инструменти на паричния пазар съгласно определението в член 2, параграф 1, буква о) от Директива 2009/65/ЕО и инструменти, посочени в член 3 от Директива 2007/16/ЕО на Комисията (15);

3)

„прехвърлими ценни книжа“ означава прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, буква н) от Директива 2009/65/ЕО и инструменти, посочени в член 2, параграф 1 от Директива 2007/16/ЕО;

4)

„репо споразумение“ означава споразумение, при което едната страна прехвърля на контрагент ценни книжа или права, свързани с тях, като се задължава да ги изкупи обратно на определена цена на бъдеща дата, която е определена или предстои да бъде определена;

5)

„обратно репо споразумение“ означава споразумение, при което едната страна получава от контрагент ценни книжа или права, свързани с право на собственост или с други права върху тях, като се задължава да ги продаде обратно на определена цена на бъдеща дата, която е определена или предстои да бъде определена;

6)

„предоставяне на ценни книжа назаем“ и „получаване на ценни книжа назаем“ означава сделки, при които една институция или нейният контрагент прехвърлят ценни книжа, като заемополучателят поема задължението да върне еквивалентни ценни книжа на бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя, като тази сделка се нарича „предоставяне на ценни книжа назаем“ за институцията, прехвърляща ценните книжа, и „вземане на ценни книжа назаем“ за институцията, на която те се прехвърлят;

7)

„секюритизация“ означава секюритизация, както е определена в член 4, параграф 1, точка 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8)

„оценка по пазарни цени“ означава оценка на позициите по лесно достъпни цени на затваряне, информация за които е получена от независим източник, включително борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки, предоставени от няколко независими брокери с добра репутация;

9)

„оценка по модел“ означава всяка оценка, която се съпоставя с бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин въз основа на данни за пазара;

10)

„метод на амортизираната стойност“ означава метод на оценяване, при който цената за придобиване на даден актив се коригира с платените премии или отстъпки до падежа.

11)

„ФПП с постоянна нетна стойност на активите, инвестиращ в държавни дългови инструменти“ или „ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти“ означава ФПП:

12)

„ФПП със слабо променлива нетна стойност на активите“ или „ФПП със слабо променлива НСА“ означава ФПП, който спазва специалните изисквания, посочени в членове 29, 30 и 32 и в член 33, параграф 2, буква б);

13)

„ФПП с променлива нетна стойност на активите“ или „ФПП с променлива НСА“ означава ФПП, който спазва специалните изисквания, посочени в членове 29 и 30 и в член 33, параграф 1;

14)

„краткосрочен ФПП“ означава ФПП, който инвестира в допустими инструменти на паричния пазар, посочени в член 10, параграф 1, и е обвързан от правилата относно портфейла, посочени в член 24;

15)

„стандартен ФПП“ означава ФПП, който инвестира в допустими инструменти на паричния пазар, посочени в член 10, параграфи 1 и 2, и е обвързан от правилата относно портфейла, посочени в член 25;

16)

„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

17)

„компетентен орган на ФПП“ означава:

18)

„задължителен падеж“ означава датата, на която главницата на ценната книга трябва да бъде изплатена в пълен размер и която не е обект на никакви опционни характеристики;

19)

„среднопретеглен матуритет“ означава средната продължителност на времето до задължителния падеж или ако този срок е по-кратък, до следващата актуализация на лихвения процент на паричния пазар за всички базови активи във ФПП, която отразява относителните дялове, държани във всеки актив;

20)

„среднопретеглена продължителност“ означава средната продължителност на времето до задължителния падеж на всички базови активи във ФПП, която отразява относителните дялове, държани във всеки актив;

21)

„остатъчен срок до падежа“ означава времето, оставащо до задължителния падеж на дадена ценна книга;

22)

„къса продажба“ означава всяка продажба, извършена от ФПП, на инструмент, който ФПП не притежава към момента на сключването на договора за продажба, включително такава продажба, при която към момента на сключването на договора за продажба ФПП е взел на заем или се е споразумял да вземе на заем инструмента, за да го достави към момента на разплащането, без да се включват:

23)

„лице, управляващо ФПП“ означава, в случая на ФПП, който е ПКИПЦК — управляващото дружество на ПКИПЦК, или инвестиционното дружество в случая на самоуправляващи се ПКИПЦК и, в случая на ФПП, който е АИФ — ЛУАИФ или вътрешно управляван АИФ.

а)

ФПП с променлива НСА;

б)

ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти;

в)

ФПП със слабо променлива НСА.

а)

правилата на фонда или учредителните документи на ФПП, включително посочване на вида на ФПП от изброените в член 3, параграф 1 видове;

б)

данни за лицето, управляващо ФПП;

в)

данни за депозитаря;

г)

описание на ФПП или всяка друга информация за него, която е на разположение на инвеститорите;

д)

описание на организацията и процедурите, необходими за спазване на изискванията по глави II — VII, или всяка друга информация в тази връзка;

е)

всякаква друга информация или документи, изискани от компетентния орган на ФПП, за да се установи съответствието с изискванията на настоящия регламент.

а)

писмено споразумение с депозитаря;

б)

информация за режима на делегиране по отношение на портфейла и управлението на риска и администрацията на АИФ;

в)

информация за инвестиционните стратегии, рисковия профил и други характеристики на ФПП, които са АИФ, които ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява.

а)

ЛУАИФ не отговаря на изискванията на настоящия регламент;

б)

ЛУАИФ не отговаря на изискванията на Директива 2011/61/ЕС;

в)

ЛУАИФ няма разрешение от компетентния си орган да управлява ФПП;

г)

ЛУАИФ не е предоставило документите, посочени в параграф 2.

а)

инструменти на паричния пазар, включително финансови инструменти, емитирани или гарантирани индивидуално или съвместно от Съюза, националните, регионалните и местните администрации на държавите членки или техните централни банки, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейския механизъм за стабилност, Европейския инструмент за финансова стабилност, централен орган или централна банка на трета държава, Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за международни разплащания или всяка друга съответна международна финансова институция или организация, в която членуват една или повече държави членки;

б)

допустими секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа;

в)

депозити в кредитни институции;

г)

деривативни финансови инструменти;

д)

репо споразумения, които отговарят на условията, посочени в член 14;

е)

обратни репо споразумения, които отговарят на условията, посочени в член 15;

ж)

дялове или акции на други ФПП.

а)

инвестиране в активи, различни от тези, посочени в параграф 1;

б)

къса продажба на който и да било от следните инструменти: инструменти на паричния пазар, секюритизации, обезпечени с активи търговски ценни книжа и дялове или акции на други ФПП;

в)

откриване на преки или непреки експозиции към инструменти на собствения капитал или стоки, включително чрез деривативни инструменти, сертификати за такива инструменти, индекси, базирани на такива инструменти, или по друг начин или чрез инструмент, който би създал експозиция към тях;

г)

сключване на споразумения за предоставяне или получаване на ценни книжа назаем или всяко друго споразумение, което ще създаде тежест за активите на ФПП;

д)

получаване и предоставяне на парични средства назаем.

а)

попада в една от категориите на инструменти на паричния пазар, посочени в член 50, параграф 1, букви а), б), в) или з) от Директива 2009/65/ЕО;

б)

има една от следните характеристики:

в)

емитентът на инструмента на паричния пазар и качеството на инструмента на паричния пазар са получили положителна оценка съгласно членове 19—22;

г)

ако ФПП инвестира в секюритизации или обезпечени с активи търговски ценни книжа, той е обвързан от изискванията, установени в член 11.

а)

секюритизация, посочена в член 13 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (16);

б)

обезпечена с активи търговска ценна книга, емитирана от програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа, която:

в)

е опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга.

а)

задължителният срок до падежа при емитирането на секюритизациите, посочени в параграф 1, буква а), е две години или по-малко, и времето, оставащо до следващата дата на актуализация на лихвения процент е397 дни или по-малко;

б)

задължителният срок до падежа при емитирането или остатъчният срок до падежа на секюритизации или обезпечени с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, букви б) и в), е 397 дни или по-малко;

в)

секюритизациите, посочени в параграф 1, букви а) и в), са амортизационни инструменти и имат среднопретеглена продължителност от две години или по-малко.

а)

задължителният срок до падежа при емитирането или остатъчният срок до падежа на секюритизациите и на обезпечените с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), е две години или по-малко и времето, оставащо до следващата дата на актуализация на лихвения процент, е 397 дни или по-малко;

б)

секюритизациите, посочени в параграф 1, букви а) и в), са амортизационни инструменти и имат среднопретеглена продължителност от две години или по-малко.

а)

изисквания, свързани с опростяването на секюритизацията, включително нейния характер на действителна продажба и спазването на стандартите, свързани с поемане на експозициите;

б)

изисквания, свързани със стандартизацията на секюритизацията, включително изисквания за запазване на риска;

в)

изисквания, свързани с прозрачността на секюритизацията, включително предоставяне на информация на потенциални инвеститори;

г)

в случая на обезпечени с активи търговски ценни книжа — в допълнение към букви а), б) и в) — изисквания, свързани със спонсора и с подпомагането от спонсорите на програмата за обезпечени с активи търговски ценни книжа.

а)

депозитът се изплаща при поискване или може да бъде изтеглен по всяко време;

б)

падежът на депозита е след не повече от 12 месеца;

в)

кредитната институция има седалище в държава членка или ако има седалище в трета държава, към нея се прилагат пруденциални правила, които се счита, че са еквивалентни на правилата, определени в правото на Съюза в съответствие с процедурата по член 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

базовият актив на деривативния инструмент се състои от лихвени проценти, валутни обменни курсове, валути или индекси, представляващи една от тези категории;

б)

деривативният инструмент служи само за целите на хеджиране на рисковете, свързани с лихвения процент или обменния курс, присъщи на други инвестиции на ФПП;

в)

контрагентите в сделките с извънборсови деривативни инструменти са институции, които подлежат на пруденциално регулиране и надзор и принадлежат към категориите, одобрени от компетентния орган на ФПП;

г)

извънборсовите деривативни инструменти подлежат ежедневно на надеждна и проверима оценка и могат във всеки момент да бъдат продавани, ликвидирани или затваряни по инициатива на ФПП чрез операция по прихващане по тяхната справедлива стойност.

а)

то се използва временно, за не повече от седем работни дни, само с цел управление на ликвидността и не за инвестиционни цели, различни от посочените в буква в);

б)

контрагентът, който получава активи, прехвърлени от ФПП като обезпечение в рамките на репо споразумение, не може да продава, инвестира, предоставя в залог или по друг начин да прехвърля тези активи без предварителното съгласие на ФПП;

в)

получените от ФПП парични средства като част от репо споразуменията може да бъдат:

г)

получените от ФПП парични средства като част от репо споразумението не надвишават 10 % от неговите активи;

д)

ФПП има правото да прекрати споразумението по всяко време с даване на предизвестие от не повече от два работни дни.

а)

ФПП има правото да прекрати споразумението по всяко време с даване на предизвестие от не повече от два работни дни;

б)

пазарната стойност на активите, получени в рамките на обратното репо споразумение, е винаги поне равна на стойността на изплатените парични средства.

а)

те са емитирани или гарантирани от Съюза, централен орган или централна банка на държава членка, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския механизъм за стабилност или Европейския инструмент за финансова стабилност, при условие че е получена положителна оценка съгласно членове 19—22;

б)

те са емитирани или гарантирани от централен орган или централна банка на трета държава, при условие че е получена положителна оценка съгласно членове 19—22.

а)

не повече от общо 10 % от активите на ФПП, в който ще се инвестира, могат — съгласно правилата на фонда или учредителните документи на съответния ФПП — да бъдат инвестирани съвкупно в дялове или акции на други ФПП;

б)

ФПП, в който ще се инвестира, не държи дялове или акции в придобиващия ФПП.

а)

ФПП, в който ще се инвестира, има разрешение за извършване на дейност съгласно настоящия регламент;

б)

когато ФПП, в който ще се инвестира, се управлява пряко или чрез делегиране от същото лице, което управлява и придобиващия ФПП, или от друго дружество, с което лицето, управляващо придобиващия ФПП, е свързано чрез общо управление или контрол или чрез съществено пряко или непряко дялово участие, на лицето, управляващо ФПП, в който ще се инвестира, или съответното друго дружество, е забранено начисляването на такси за записване или за откупуване за сметка на инвестициите на придобиващото ФПП в дяловете или акциите на ФПП, в което ще се инвестира;

в)

когато ФПП инвестира 10 % или повече от активите си в дялове или акции на други ФПП:

а)

ФПП се предлага на пазара единствено посредством спестовни схеми за работници и служители, които са уредени в националното право и чиито инвеститори са само физически лица;

б)

спестовните схеми за работници и служители, посочени в буква а), позволяват на инвеститорите единствено да изтеглят своите инвестиции при ограничителните условия на откупуване, които са определени в националното право, при което откупуването може да се извърши само при определени обстоятелства, които не са свързани с развитието на пазара.

а)

ФПП се предлага на пазара единствено посредством спестовни схеми за работници и служители, които са уредени в националното право и чиито инвеститори са само физически лица;

б).

спестовните схеми за работници и служители, посочени в буква а), позволяват на инвеститорите единствено да изтеглят своите инвестиции при ограничителните условия на откупуване, които са определени в националното право, при което откупуването може да се извърши само при определени обстоятелства, които не са свързани с развитието на пазара.

а)

5 % от активите си в инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от един и същ субект;

б)

10 % от активите си в депозити, направени в една и съща кредитна институция, освен ако структурата на банковия сектор в държавата членка, в която той е установен, е такава, че няма достатъчно надеждни кредитни институции, които да отговарят на изискването за диверсификация и не е икономически изгодно за ФПП да прави депозити в друга държава членка, като в такъв случай до 15 % от неговите активи могат да се депозират в една и съща кредитна институция.

а)

инвестиции в инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от този субект;

б)

депозити, направени в този субект;

в)

извънборсови финансови деривативни инструменти, пораждащи рискова експозиция за контрагента.

а)

ФПП притежава инструменти на паричния пазар от най-малко шест различни емисии на емитента;

б)

ФПП ограничава инвестициите в инструменти на паричния пазар от една и съща емисия до най-много 30 % от активите си;

в)

ФПП изрично посочва в правилата на фонда или в учредителните си документи всички администрации, институции или организации, посочени в първа алинея, които емитират или гарантират поотделно или съвместно инструменти на паричния пазар, в които той възнамерява да инвестира повече от 5 % от активите си;

г)

ФПП включва в проспекта си, както и в своите маркетингови съобщения, ясна информация относно използването на тази дерогация, като посочва всички администрации, институции или организации, посочени в първа алинея, които емитират или гарантират поотделно или съвместно инструменти на паричния пазар, в които той възнамерява да инвестира повече от 5 % от активите си.

а)

установява се ефективен процес за получаване и актуализиране на съответната информация относно емитента и характеристиките на инструмента;

б)

приемат се и се прилагат подходящи мерки, за да се гарантира, че вътрешната оценка на кредитното качество се основава на задълбочен анализ на наличната и съществена информация и включва всички релевантни важни фактори, които влияят върху кредитоспособността на емитента и кредитното качество на инструмента;

в)

вътрешната процедура за оценка на кредитното качество се наблюдава редовно и най-малко веднъж годишно се прави преглед на всички оценки на кредитното качество;

г)

въпреки че в съответствие с член 5а от Регламент (ЕО) № 1060/2009 да трябва да се избягва механично предоверяване на външен рейтинг, лицето, управляващо ФПП, предприема нова оценка на кредитното качество на инструмент на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, когато е налице съществена промяна, която би могла да окаже въздействие върху съществуващата оценка на инструмента;

д)

методиките за оценка на кредитното качество се преразглеждат най-малко веднъж годишно от лицето, управляващо ФПП, за да се определи дали все още са подходящи за текущия портфейл и външните условия, а прегледът се изпраща на компетентния орган на лицето, управляващо ФПП. Когато лицето, управляващо ФПП, узнае за грешки в методиката за оценка на кредитното качество или в нейното прилагане, то незабавно коригира грешките;

е)

когато методиките, моделите или ключовите допускания, използвани при вътрешната процедура за оценка на кредитното качество, са се променили, лицето, управляващо ФПП, преразглежда, колкото е възможно по-скоро, всички засегнати вътрешни оценки на кредитното качество.

а)

количественото измерение на кредитния риск на емитента и на относителния риск от неизпълнение на емитента и на инструмента;

б)

качествените показатели за емитента на инструмента, включително в светлината на макроикономическото състояние и състоянието на финансовия пазар;

в)

краткосрочният характер на инструментите на паричния пазар;

г)

класът активи на инструмента;

д)

видът на емитента, като се прави разлика поне между следните видове емитенти: национални, регионални или местни администрации, финансови дружества и нефинансови дружества;

е)

за структурирани финансови инструменти, оперативният риск и рискът, свързан с контрагента, присъщи на структурираната финансова трансакция, и в случай на експозиция към секюритизации, кредитният риск на емитента, структурата на секюритизацията и кредитният риск на базовите активи;

ж)

профилът на ликвидност на инструмента.

а)

структурата и функционалните характеристики на вътрешната процедура за оценка на кредитното качество по начин, който позволява на компетентните органи да разберат и преценят целесъобразността на оценката на кредитното качество;

б)

обосновка и анализ в подкрепа на оценката на кредитното качество, както и избраните от лицето, управляващо ФПП, критерии за и периодичността на прегледа на оценката на кредитното качество;

в)

всички значителни промени във вътрешната процедура за оценка на кредитното качество, включително установяване на причините за такива промени;

г)

организацията на вътрешната процедура за оценка на кредитното качество и структурата на вътрешния контрол;

д)

пълни данни за вътрешните процедури за оценка на кредитното качество на инструментите, емитентите и, когато е релевантно, на признатите гаранти, за минали периоди;

е)

лицето или лицата, отговарящи за вътрешната процедура за оценка на кредитното качество.

а)

критериите за одобрението на методиките за оценка на кредитното качество, както е посочено в член 19, параграф 3;

б)

критериите за количествената оценка на кредитния риск и на относителния риск от неизпълнение от страна на емитента и на инструмента, както е посочено в член 20, параграф 2, буква а);

в)

критериите за определяне на качествени показатели по отношение на емитента на инструмента, както е посочено в член 20, параграф 2, буква б);

г)

значението на съществените промени, както е посочено в член 19, параграф 4, буква г).

а)

портфейлът му има среднопретеглен матуритет от не повече от 60 дни;

б)

портфейлът му има среднопретеглена продължителност от не повече от 120 дни, при спазване на втора и трета алинея;

в)

при ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, най-малко 10 % от техните активи се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. ФПП със слабо променлива НСА или ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, не могат да придобиват актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 10 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи с дневен падеж;

г)

при краткосрочен ФПП с променлива НСА най-малко 7,5 % от активите му се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. Краткосрочен ФПП с променлива НСА не може да придобива актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 7,5 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи с дневен падеж;

д)

при ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, най-малко 30 % от техните активи се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, не могат да придобиват актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 30 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи със седмичен падеж;

е)

при краткосрочен ФПП с променлива НСА поне 15 % от активите му се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. Краткосрочен ФПП с променлива НСА не може да придобива актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 15 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи със седмичен падеж;

ж)

за целите на изчисленията, посочени в буква д), активите, посочени в член 17, параграф 7, които са високоликвидни и могат да бъдат откупени и чийто сетълмент може да бъде извършен в рамките на един работен ден и които имат остатъчен срок до падежа до 190 дни, също могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж на ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, при ограничение до 17,5 % от неговите активи;

з)

за целите на изчисленията, посочени в буква е), инструменти на паричния пазар или дялове или акции на други ФПП могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж на краткосрочен ФПП с променлива НСА при ограничение до 7,5 % от неговите активи, при условие че могат да бъдат откупени и сетълментът им да бъде извършен в рамките на пет работни дни.

i)

опцията за продажба може да бъде свободно упражнена от краткосрочния ФПП на датата на нейното упражняване;

ii)

цената на упражняване на опцията за продажба остава близка до очакваната стойност на инструмента на датата на упражняване;

iii)

инвестиционната стратегия на краткосрочен ФПП предполага съществуването на голяма вероятност опцията да бъде упражнена на датата на упражняване;

i)

договорния амортизационен профил на такива инструменти; или

ii)

амортизационния профил на базисните активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на тези инструменти.

а)

неговият портфейл по всяко време има среднопретеглен матуритет от най-много 6 месеца;

б)

неговият портфейл по всяко време има среднопретеглена продължителност от най-много 12 месеца при спазване на втора и трета алинея;

в)

най-малко 7,5 % от активите му се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. Стандартен ФПП не може да придобива актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 7,5 % от портфейла му са инвестирани в активи с дневен падеж;

г)

най-малко 15 % от активите му се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. Стандартен ФПП не може да придобива актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 15 % от портфейла му са инвестирани в активи със седмичен падеж;

д)

за целите на изчисленията, посочени в буква г), инструменти на паричния пазар или дялове или акции на други ФПП могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж до 7,5 % от неговите активи, при условие че могат да бъдат откупени и сетълментът им да бъде извършен в рамките на пет работни дни.

i)

опцията за продажба може да бъде свободно упражнена от стандартния ФПП на датата на нейното упражняване;

ii)

цената на упражняване на опцията за продажба остава близка до очакваната стойност на инструмента на датата на упражняване;

iii)

инвестиционната стратегия на стандартния ФПП предполага съществуването на голяма вероятност опцията да бъде упражнена на датата на упражняване;

i)

договорния амортизационен профил на такива инструменти; или

ii)

амортизационния профил на базисните активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на тези инструменти.

а)

определимите характеристики на нуждата на инвеститорите от парични средства, включително цикличното развитие на броя на акциите във ФПП;

б)

нежеланието на различните инвеститори да поемат риск;

в)

степента на зависимост или тесните връзки между различните инвеститори във ФПП.

а)

възможни промени в нивото на ликвидността на активите в портфейла на ФПП;

б)

възможни промени в нивото на кредитния риск на активите в портфейла на ФПП, включително кредитни събития и събития, влияещи на рейтинга;

в)

възможни промени на лихвените проценти и обменните курсове;

г)

възможни обеми на откупуване;

д)

възможно разширяване или свиване на спредовете между индексите, с които са обвързани лихвените проценти на ценните книжа в портфейла;

е)

възможни макроикономически системни сътресения, засягащи икономиката като цяло;

а)

активите на ФПП се оценяват на по-ниската от „цена купува“ и „цена продава“, освен ако може да се закрие позицията на актива по средната пазарна цена;

б)

се използват само пазарни данни с добро качество; такива данни се оценяват въз основа на всеки от следните фактори:

а)

обема и оборота на пазара на този актив;

б)

размера на емисията и на дела от емисията, който ФПП възнамерява да купи или продаде;

в)

свързаните с актива пазарен, лихвен и кредитен риск.

а)

дяловете или акциите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови книжа, може да се емитират или откупуват на цена, която е равна на постоянната НСА на дял или акция на ФПП;

б)

дяловете или акциите на ФПП със слабо променлива НСА може да се емитират или откупуват на цена, която е равна на постоянната НСА на дял или акция, но само когато постоянната НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 32, параграфи 1, 2 и 3, не се отклонява от НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, с повече от 20 базисни пункта.

а)

винаги, когато делът на активите със седмичен падеж, определен в член 24, параграф 1, буква д), спадне под 30 % от общата стойност на активите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или на ФПП със слабо променлива НСА, и нетното дневно откупуване за един работен ден надхвърли 10 % от общата стойност на активите, лицето, управляващо ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, незабавно уведомява за това неговия съвет и съветът предприема документирана оценка на положението с цел да определи подходящия курс на действия, като има предвид интересите на инвеститорите, и решава дали да приложи една или повече от следните мерки:

б)

винаги, когато делът на активите със седмичен падеж, определен в член 24, параграф 1, буква д), спадне под 10 % от общата стойност на активите, лицето, управляващо ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, незабавно уведомява за това неговия съвет и съветът предприема документирана оценка на положението и — въз основа на тази оценка и като има предвид интересите на инвеститорите — прилага една или повече от следните мерки и документира основанията за своя избор:

а)

парични инжекции от трета страна;

б)

закупуване от трета страна на активи на ФПП на завишени цени;

в)

закупуване от трета страна на дялове или акции на ФПП с цел да се осигури ликвидност на фонда;

г)

емитирането от трета страна на всякакъв вид явна или скрита гаранция или на писмо за подпомагане в полза на ФПП;

д)

всякакво действие от трета страна, чиято пряка или косвена цел е да се поддържа профилът на ликвидност и НСА на дял или на акция на ФПП.

а)

падежната структура на портфейла на ФПП;

б)

кредитния профил на ФПП;

в)

среднопретегления матуритет и среднопретеглената продължителност на ФПП;

г)

подробности за 10-те най-големи портфейла на ФПП, включително наименованието, държавата, падежа и типа на активите, както и контрагентът в случай на репо споразумения и обратни репо споразумения;

д)

общата стойност на активите на ФПП;

е)

нетната доходност на ФПП.

а)

ФПП не е гарантирана инвестиция;

б)

инвестицията във ФПП е различна от инвестицията в депозити, като се посочва по-специално рискът, че основната сума, инвестирана във ФПП, може да бъде обект на колебания;

в)

ФПП не разчита на външно подпомагане за гарантиране на ликвидността си или стабилизиране на НСА на дял или акция;

г)

инвеститорът поема риска от загубата на главницата.

а)

типа и характеристиките на ФПП;

б)

показателите на портфейла като общата стойност на активите, НСА, средно претегления матуритет, средно претеглената продължителност, падежната структура, ликвидността и доходността;

в)

резултатите от стрес тестове и, когато е приложимо, предложения план за действие;

г)

информация за активите в портфейла на ФПП, включително:

д)

информация за пасивите на ФПП, включително:

а)

всички случаи, в които цената на даден актив, оценена чрез използване на метода на амортизираната стойност в съответствие с член 29, параграф 7, първа алинея, се отклонява от цената на съответния актив, изчислена в съответствие с член 29, параграфи 2, 3 и 4, с повече от 10 базисни пункта.

б)

всички случаи, в които постоянната НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 32, параграфи 1 и 2, се отклонява от НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, с повече от 20 базисни пункта;

в)

всички случаи, в които е налице положение, посочено в член 34, параграф 3, и мерките, предприети от съвета в съответствие с член 34, параграф 1, букви а) и б).

а)

да изискват достъп да всякакви документи във всякаква форма, както и да получават копие от тях или да ги копират;

б)

да изискват от ФПП или от лицето, управляващо ФПП, да предоставя информация незабавно;

в)

да изискват информация от всяко лице, свързано с дейностите на ФПП или на лицето, управляващо ФПП;

г)

да извършват проверки на място със или без предизвестие;

д)

да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че ФПП или лицето, управляващо ФПП, продължава да спазва разпоредбите на настоящия регламент;

е)

да издадат заповед, за да гарантират, че ФПП или лицето, управляващо ФПП, изпълнява разпоредбите на настоящия регламент и се въздържа да повтаря всякакво поведение, което би могло да представлява нарушение на настоящия регламент.

а)

не изпълнява някое от изискванията относно състава на активите, в нарушение на членове 9—16;

б)

не изпълнява някое от изискванията относно портфейла, в нарушение на членове 17, 18, 24 или 25;

в)

е получило разрешение чрез неверни твърдения или по друг неправомерен начин, в нарушение на член 4 или член 5;

г)

използва обозначението „фонд на паричния пазар“, „ФПП“ или друго обозначение, което води до заключението, че ПКИПЦК или АИФ е ФПП, в нарушение на член 6;

д)

не изпълнява някое от изискванията относно вътрешната оценка на кредитното качество, в нарушение на член 19 или член 20;

е)

не изпълнява някое от изискванията относно управлението, документацията или прозрачността, в нарушение на членове 21, 23, 26, 27, 28 или 36;

ж)

не изпълнява някое от изискванията относно оценката, в нарушение на членове 29, 30, 31, 32, 33 или 34.

а)

предприема мерки, за да гарантира, че съответният ФПП или съответното лице, управляващо ФПП, спазва приложимите разпоредби;

б)

оттегля дадено разрешение, предоставено в съответствие с членове 4 или 5.

а)

се прави анализ на натрупания опит при прилагането на настоящия регламент, неговото въздействие върху инвеститорите, ФПП и лицата, управляващи ФПП в Съюза;

б)

се прави оценка на ролята, която ФПП играят при закупуване на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки;

в)

се вземат предвид специфичните характеристики на дълговите инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки, и ролята на тези инструменти за финансирането на държавите членки;

г)

се взема под внимание докладът, посочен в член 509, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

се взема предвид въздействието на настоящия регламент върху пазарите за краткосрочно финансиране;

е)

се вземат предвид регулаторните промени на международно равнище.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/46

ДЯЛ I

Глава I

Глава II

Pаздел 1

Pаздел 2

Глава III

Раздел 1

Раздел 2

Раздел 3

Раздел 4

Глава IV

Раздел 1

Раздел 2

Раздел 3

Раздел 4

Раздел 5

Раздел 6

ДЯЛ II

Глава I

Раздел 1

Раздел 2

Раздел 3

Раздел 4

Раздел 5

Глава II

Глава III

Раздел 1

Раздел 2

Раздел 3

Раздел 4

Раздел 5

Раздел 6

ДЯЛ III

(1)

Директиви 82/891/ЕИО на Съвета (3) и 89/666/ЕИО на Съвета (4), и Директиви 2005/56/ЕО (5), 2009/101/ЕО (6), 2011/35/ЕС (7) и 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) са били неколкократно и съществено изменяни (9). С оглед постигане на яснота и рационалност тези директиви следва да бъдат кодифицирани.

(2)

Координирането, предвидено в член 50, параграф 2, буква ж) от Договора и в Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване, започнало с Първа Директива 68/151/ЕИО на Съвета (10), е особено важно по отношение на акционерните дружества, тъй като тяхната дейност преобладава в икономиката на държавите членки и често се простира отвъд националните граници.

(3)

За да се гарантира минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите на акционерните дружества, особено значение има координирането на националните разпоредби, свързани с учредяването на такива дружества и с поддържането, увеличаването или намаляването на техния капитал.

(4)

В Съюза уставът или учредителният акт на едно акционерно дружество трябва да осигуряват възможност на всяко заинтересовано лице да се запознае с основните данни за дружеството, включително точната структура на неговия капитал.

(5)

Защитата на третите лица следва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно най-голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията, поети от името на акционерните дружества и другите видове капиталови дружества.

(6)

За да се гарантира правната сигурност в отношенията между дружеството и третите лица, както и между членовете на дружеството, е необходимо да се ограничат случаите на недействителност, както и обратното действие на обявяването на недействителността, и да бъде установен кратък срок, в който третите лица могат да оспорят такова обявяване.

(7)

Координирането на националните разпоредби относно оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества има голямо значение, особено за осигуряване на защита на интересите на трети лица.

(8)

Оповестяването на основните документи на дадено дружество следва да позволи трети лица да се запознаят с тяхното съдържание и с други свързани с дружеството данни, по-специално относно самоличността на лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството.

(9)

Без да се засягат предвидените в националното право на държавите членки материални и формални изисквания, следва да се даде възможност на дружествата сами да избират дали да представят изискваните задължителни документи и данни на хартиен носител или по електронен път.

(10)

Заинтересованите лица следва да имат възможност да получат от регистъра препис от тези документи и данни на хартиен носител или по електронен път.

(11)

На държавите членки следва да бъде позволено да преценят дали да продължат да издават на хартиен носител официалния си вестник, предназначен за публикуването на задължителни документи и данни, или да организират оповестяването им с равностойни средства.

(12)

Трансграничният достъп до информация относно дружествата следва да бъде улеснен, като наред със задължителното оповестяване на един от езиците, разрешени в държавата членка на съответните дружества, се позволи и доброволната регистрация на изискваните документи и данни и на други езици. Добросъвестните трети лица следва да могат да се позовават на тези преводи.

(13)

Уместно е да се поясни, че посочването на задължителните данни, изброени в настоящата директива, следва да бъде включено във всички писма и формуляри за поръчка на дружеството, независимо от това, дали са изготвени на хартиен или друг носител. С оглед на технологичното развитие следва да се предвиди публикуването на тези задължителни данни на интернет страниците на дружествата.

(14)

Подобно на учредяването на дъщерно дружество, откриването на клон е една от съществуващите възможности дружествата да упражнят правото си на установяване в друга държава членка.

(15)

Липсата на координиране по отношение на клоновете, особено при оповестяването, води до някои различия в защитата на акционерите и третите лица, между дружествата, които извършват дейност в други държави членки чрез откриване на клонове, и онези, които извършват дейност чрез учредяване на дъщерни дружества.

(16)

За да се осигури защитата на лицата, които влизат в отношения с дружествата чрез клоновете им, са нужни мерки във връзка с оповестяването на данни в държавата членка, в която се намира клонът. B някои отношения икономическото и общественото значение на един клон може да се сравни със значението на дъщерно дружество и следователно е налице обществен интерес в клона да бъде оповестявана информация за дружеството. За извършването на това оповестяване е необходимо да се използва вече установената процедура за капиталовите дружества в Съюза.

(17)

Оповестяването е свързано с ред важни документи и данни и измененията в тях.

(18)

C изключение на представителните правомощия, фирмата и правната форма, ликвидацията на дружеството и производството по несъстоятелност по отношение на него, оповестяването може да се ограничи до информация за самия клон заедно с препратка към регистъра на дружеството, част от което е клонът, тъй като според действащите правила на Съюза цялата информация за дружеството е на разположение в този регистър.

(19)

Националните разпоредби относно оповестяването на счетоводни документи, свързани с клона, вече не са оправдани след координирането на националните правила за съставянето, проверките и оповестяването на счетоводните документи на дружеството. Следователно е достатъчно в регистъра на клона да бъде дадена информация за счетоводните документи, проверени и оповестени от дружеството.

(20)

Писмата и формулярите за поръчка, използвани от клона, следва да дават най-малко същата информация, както писмата и формулярите за поръчка, използвани от дружеството, и да посочват регистъра, в който е вписан клонът.

(21)

За да се осигури пълното постигане на целите на настоящата директива и да се избегне всяка дискриминация, основана на държавата на произход на дружеството, настоящата директива следва да обхваща и клоновете на дружества, които се регулират от правото на трети държави и са учредени в правна форма, аналогична на дружествата, към които се прилага настоящата директива. Към тези клонове трябва да се прилагат специални разпоредби, които са различни от правилата за клоновете на дружества, регулирани от правото на други държави членки, тъй като настоящата директива не се прилага към дружества от трети държави.

(22)

Настоящата директива не засяга изискванията за оповестяване на данни за клоновете съгласно други разпоредби — например на трудовото право във връзка с правото на информация на работниците и на данъчното право, или за статистически цели.

(23)

Взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри е мярка, необходима за създаване на по-благоприятна за търговците правна и фискална среда. То следва да спомогне и за повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия чрез намаляване на административната тежест и увеличаване на правната сигурност, като по този начин допринесе за излизане от световната икономическа и финансова криза — един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“. То следва също така да подобри презграничната комуникация между регистрите, чрез използване на нововъведенията в информационните и комуникационните технологии.

(24)

В Многогодишния план за действие за периода 2009—2013 г. в областта на европейското електронно правосъдие (11) се предвижда европейският портал за електронно правосъдие („порталът“) да бъде разработен като единна европейска електронна точка за достъп до правна информация, съдебни и административни институции, регистри, бази данни и други услуги, а взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри се определя като важно.

(25)

Презграничният достъп до стопанска информация за дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, може да бъде подобрен само ако всички държави членки се ангажират да предоставят възможност да се извършва обмен на електронни съобщения между регистрите и за предаване на информация на отделните потребители по стандартизиран начин чрез идентично съдържание и оперативно съвместими технологии на територията на целия Съюз. Тази оперативна съвместимост на регистрите следва да се осигури от предоставящите услуги регистри на държавите членки („националните регистри“), които следва да създадат интерфейси към европейската централна платформа („платформата“). Платформата следва да бъде централизиран набор от инструменти от областта на информационните технологии, които включват услуги, и да образува общ интерфейс. Този интерфейс следва да се използва от всички национални регистри. Платформата следва също така да предоставя услуги, като създаде интерфейс към европейския портал за електронно правосъдие, който да служи за европейска електронна точка за достъп, както и към точки за достъп по избор, установени от държавите членки. Платформата следва да бъде замислена единствено като инструмент за взаимното свързване между регистрите, а не като обособена структура, притежаваща правосубектност. Въз основа на единни идентификационни кодове платформата следва да може да предава информация от всеки един от регистрите на всяка държава членка до компетентните регистри на друга държава членка в стандартен формат за съобщения (електронна форма на съобщенията, които се обменят между системите за информационни технологии, например xml) и на съответната езикова версия.

(26)

Настоящата директива няма за цел да създаде централизирана база данни за регистрите, в която да се съхранява съществена информация за дружествата. На етапа на въвеждането на системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри („системата за взаимно свързване на регистрите“) следва да се определят само данните, необходими за нормалната работа на платформата. Обхватът на тези данни следва да включва по-специално оперативни данни, езикови и терминологични речници. Този обхват следва да бъде определен, като се отчита необходимостта от осигуряване на ефикасна работа на системата за взаимно свързване на регистрите. Данните следва да се използват за целите на създаване на възможност платформата да изпълнява своите функции, като до тях никога не следва да се предоставя пряк публичен достъп. Освен това платформата не следва да изменя нито съдържанието на съхраняваните в националните регистри данни за дружествата, нито информацията за дружествата, предавана чрез системата за взаимно свързване на регистрите.

(27)

Тъй като целта на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12) не е да се хармонизират националните системи на централните, търговските и дружествените регистри, посочената директива не възлага задължение на държавите членки да променят своите вътрешни системи от регистри, по-специално по отношение на управлението и съхранението на данните, таксите и ползването и предоставянето на информация за национални цели.

(28)

Порталът следва да обработва чрез платформата запитвания, отправени от отделни потребители относно информация за дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, която се съхранява в националните регистри. Това следва да даде възможност за представяне на резултатите от търсенията в портала, включително обяснителните бележки на всички официални езици на Съюза, в които се посочва предоставената информация. Освен това, с цел да се подобри защитата на трети лица в други държави членки, в портала следва да се предоставя основна информация относно правното значение на документите и данните, оповестени съгласно правото на държавите членки, прието в съответствие с настоящата директива.

(29)

Държавите членки следва да могат да установяват една или повече точки за достъп по избор, които могат да оказват въздействие върху използването и работата на платформата. Следователно Комисията следва да бъде уведомена за тяхното установяване, както и за всякакви съществени промени, свързани с тяхната работа, по-специално за тяхното закриване. Тези уведомления не следва в никакъв случай да ограничават правомощията на държавите членки по отношение на установяването и работата на точките за достъп по избор.

(30)

Дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, следва да имат единен идентификационен код, който да дава възможност за недвусмисленото им идентифициране в рамките на Съюза. Предназначението на идентификационния код е да се използва в обмена на съобщения между регистрите чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Поради тази причина дружествата и клоновете не следва да са задължени да посочват единния идентификационен код в писмата или във формулярите за поръчка на дружеството, посочени в настоящата директива. За своите собствени комуникационни цели те следва да продължат да използват своя национален регистрационен номер.

(31)

Следва да се осигури възможност за установяване на ясна връзка между регистъра на дружеството и регистрите на неговите клонове, открити в други държави членки, като това се изразява в обмен на информация относно започването или прекратяването на всяко производство за ликвидация на дружеството или за обявяването му в несъстоятелност и относно заличаването на дружеството от регистъра, ако това поражда правни последици в държавата членка на регистъра на дружеството. Въпреки че държавите членки следва да могат да избират процедурите, които да прилагат по отношение на клоновете, регистрирани на тяхната територия, те следва да гарантират най-малко, че клоновете на прекратеното дружество се заличават от регистъра без неоправдано забавяне и, доколкото е приложимо, след провеждане на производство по ликвидация на съответния клон. Това задължение не следва да се прилага за клонове на дружества, които са заличени от регистъра, но имат правоприемник, както в случай на каквато и да е промяна в правно-организационната форма на дружеството, сливане или разделяне, или презгранично преместване на седалището на дружеството.

(32)

Разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до взаимното свързване на регистрите не следва да се прилагат по отношение на клонове, открити в държава членка от дружество, което не се регулира от правото на държава членка.

(33)

Държавите членки следва да гарантират, че при промени във вписаната в регистрите информация за дружествата, тази информация се актуализира своевременно. Актуализираните данни следва да бъдат оповестени, обикновено в рамките на 21 дни от получаването на пълната документация относно въпросните промени, включително проверката за законосъобразност в съответствие с националното право. Този срок следва да се тълкува като изискване към държавите членки да предприемат разумни усилия, за да спазят крайния срок, предвиден в настоящата директива. Той не следва да се прилага по отношение на счетоводната документация, която дружествата са длъжни да представят за всяка финансова година. Това изключение е оправдано предвид прекалената натовареност през отчетните периоди на националните регистри. В съответствие с основните правни принципи, общи за всички държави членки, срокът от 21 дни следва да спира да тече в случай на непреодолима сила.

(34)

Ако Комисията реши да разработи и/или експлоатира платформата чрез трето лице, това следва да се осъществи в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (13). Следва да се осигури подходяща степен на участие на държавите членки в този процес, като се определят техническите характеристики за целите на процедурата по възлагане на обществени поръчки посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(35)

Ако Комисията реши да експлоатира платформата чрез трето лице, следва да се осигури непрекъснатото предоставяне на услуги от системата за взаимно свързване на регистрите и подходящ публичен надзор върху работата на платформата. Следва да бъдат приети подробни правила относно оперативното управление на платформата посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Във всеки случай участието на държавите членки в работата на цялата система следва да бъде осигурено посредством редовен диалог между Комисията и представителите на държавите членки по въпросите, свързани с експлоатацията на системата за взаимно свързване на регистрите и нейното бъдещо развитие.

(36)

Взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри изисква координирането на национални системи, които имат различни технически характеристики. Това предполага приемането на технически мерки и спецификации, които трябва да отчитат различията между регистрите. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел преодоляване на тези технически и оперативни проблеми. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(37)

Настоящата директива не следва да ограничава правата на държавите членки да събират такси за получаване на информация за дружествата чрез системата за взаимно свързване на регистрите, ако такива такси се изискват съгласно националното право. Поради това техническите мерки и спецификации за системата за взаимно свързване на регистрите следва да предоставят възможност за установяване на начините за извършване на плащания. Във връзка с това с настоящата директива не следва да се предопределя конкретно техническо решение, тъй като начините за извършване на плащания следва да се определят на етапа на приемането на актовете за изпълнение, като се вземат предвид широко достъпните средства за плащане онлайн.

(38)

Може да се окаже желателно трети държави да получат възможност в бъдеще да участват в системата за взаимно свързване на регистрите.

(39)

Намирането на справедливо решение по отношение на финансирането на системата за взаимно свързване на регистрите предполага, че както Съюзът, така и неговите държави членки участват във финансирането на системата. Държавите членки следва да понесат финансовата тежест, свързана с адаптирането на националните регистри към системата, докато централните елементи, а именно платформата и европейският портал за електронно правосъдие, който служи за единна европейска точка за електронен достъп — следва да бъдат финансирани от подходящ бюджетен ред в общия бюджет на Съюза. С цел допълване на несъществени елементи на настоящата директива на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора във връзка със събирането на такси за получаване на информация за дружествата. Това не засяга възможността националните регистри да събират такси, но би могло да включва допълнителна такса с цел съфинансиране на поддържането и работата на платформата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(40)

Необходими са разпоредби на Съюза за поддържането на капитала, който представлява обезпечение за кредиторите, по-специално като се забрани всяко намаляване на капитала чрез разпределянето му между акционерите, когато последните нямат право на това, и като се предвидят ограничения за правото на акционерните дружествата да придобиват собствените си акции.

(41)

Ограничението за придобиване на собствените акции от акционерното дружество следва да важи не само за придобиването на собствени акции, извършено от самото дружество, а и за придобиването, извършено от всяко лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.

(42)

За да се избегне едно акционерно дружество да използва друго дружество, в което притежава мнозинството от правата на глас или в което има господстващо влияние, с цел да извършва такова придобиване на собствени акции, без да спазва ограниченията в тази насока, разпоредбите, които уреждат придобиването от едно дружество на собствените му акции, трябва да обхванат най-важните и чести случаи на придобиване на акции от такива други дружества. Тези разпоредби трябва да обхванат записването на акции в акционерното дружество.

(43)

За да се предотврати заобикалянето на настоящата директива, акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, регулирани от настоящата директива, както и дружествата, които са регулирани от правото на трети държави и са учредени в аналогична правна форма, следва също да попадат в обхвата на разпоредбите, посочени в съображение 42.

(44)

Когато отношението между едно акционерно дружество и друго дружество, като посоченото в съображение 42, е само непряко, би било оправдано да бъде облекчен режимът, предвиден в разпоредбите, приложими при преки отношения като се предвиди суспендиране на правата на глас като минимална мярка за постигане на целите на настоящата директива.

(45)

Наред с това е оправдано да бъдат изключени случаите, в които конкретният характер на професионалната дейност не създава заплаха за постигането на целите на настоящата директива.

(46)

За целите на член 50, параграф 2, буква ж) от Договора е нужно правото на държавите членки, свързано с увеличаването или намаляването на капитала, да гарантира съблюдаването и хармонизирането на принципите на равно третиране на акционерите с еднакво положение и на защита на кредиторите, чиито вземания предхождат решението за намаляването.

(47)

За да се повиши стандартизираната защита на кредиторите във всички държави членки, кредиторите следва да разполагат с възможността да започнат, при определени условия, съдебно или административно производство, когато техните вземания са изложени на риск в резултат на намаляване на капитала на акционерното дружество.

(48)

За да бъдат предотвратени пазарни злоупотреби, държавите членки следва да вземат предвид, за целите на прилагането на настоящата директива, разпоредбите на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(49)

Защитата на интересите на съдружниците и трети лица налага правото на отделните държавите членки във връзка със сливанията на акционерните дружества да бъде координирано и в правото на всички държави членки да се предвидят разпоредби за сливанията.

(50)

В контекста на това координиране е особено важно акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени. Ако обаче всички акционери са съгласни, че не е наложителна проверка на плана за сливане от независим експерт за акционерите, тя може да не бъде изисквана.

(51)

Кредиторите, включително притежателите на облигации и лицата, които имат други вземания към сливащите се дружества, трябва да бъдат защитени, така че сливането да не навреди на интересите им.

(52)

Изискванията за оповестяване на данни за защита на интересите на съдружниците и на трети страни трябва да се прилагат при сливанията, така че третите лица да бъдат достатъчно осведомени.

(53)

Гаранциите, предоставени на съдружниците и третите лица във връзка със сливанията на акционерните дружества, трябва да се отнасят и до някои правни действия, чиито съществени елементи са сходни със сливане, така че задължението за предоставяне на такава защита да не може да бъде заобикаляно.

(54)

За да се постигне правна сигурност в отношенията между засегнатите дружества от сливането, между тях и трети лица и между съдружниците, е необходимо да се ограничат случаите, в които може да се стигне до недействителност, като при възможност недостатъците винаги се отстраняват и като бъде ограничен срокът, в който може да се образува производство за обявяване на недействителност.

(55)

Настоящата директива също улеснява презграничното сливане на дружества с ограничена отговорност. Законодателствата на държавите членки следва да разрешават презграничното сливане на национално дружество с ограничена отговорност с дружество с ограничена отговорност от друга държава членка, ако националното законодателство на съответните държави членки разрешава сливания между тези типове дружества.

(56)

С цел да се улеснят операциите по презграничното сливане, следва да бъде уточнено, доколкото настоящата директива не предвижда друго, че всяко участващо в презгранично сливане дружество и всяка трета заинтересована страна остават предмет на разпоредбите и формалностите на националното право, което би било приложимо в случай на национално сливане. Никоя от разпоредбите и формалностите на националното право, на които се позовава настоящата директива, не следва да въвеждат ограничения върху свободата на установяване или свободното движение на капитали, освен ако тези ограничения могат да бъдат аргументирани в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския cъюз, и по-специално с императивни изисквания от обществен интерес, и са необходими, както и пропорционални, за изпълнението на тези императивни изисквания.

(57)

Общият план за презгранично сливане следва да бъде съставен при едни и същи условия за всяко от засегнатите дружества в различните държави членки. Поради това минималното съдържание на този общ план следва да бъде определено, като в същото време на дружествата се остави свобода да се договарят по другите условия.

(58)

За да се защитят интересите на съдружниците и на други трети лица, общият план на презграничните сливания и завършването на презгранично сливане следва да бъдат публикувани за всяко сливащо се дружество чрез вписване в съответния публичен регистър.

(59)

Законодателствата на всички държави членки следва да предвиждат, че на национално ниво и за всяко от сливащите се дружества се изготвя доклад от един или повече експерти за общия план на презграничното сливане. За да се намалят разходите на експертите, свързани с презграничните сливания, следва да се предвиди разпоредба за възможността за съставяне на единствен доклад, който да е предназначен за всички членове на участващи в операция по сливане дружества. Общият план на презграничното сливане следва да бъде одобрен от общото събрание на всяко от тези дружества.

(60)

За да се улеснят операциите по презгранично сливане, следва да се предвиди, че мониторингът върху протичането и законността на процеса на вземане на решения във всяко сливащо се дружество следва да бъде извършван от националните органи, които са компетентни по отношение на всяко от тези дружества, докато мониторингът върху извършването и законността на презграничното сливане следва да бъде осъществяван от националните органи, които са компетентни по отношение на дружеството, което се формира в резултат на сливането. Въпросните национални органи биха могли да бъдат съд, нотариус или друг компетентен орган, посочен от съответната държава членка. Също така следва да бъде установено съгласно кое национално право се определя датата, на която презграничното сливане влиза в сила, а именно правото, което регулира формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

(61)

За да се защитят интересите на съдружниците и на трети лица, следва да се определят правните последици от презграничното сливане, като се прави разлика дали формираното в резултат на презграничното сливане дружество е дружество приобретател или е ново дружество. В интерес на правната сигурност следва да се предвиди, че след датата на влизане в сила на презграничното сливане последното не може да се обявява за нищожно.

(62)

Настоящата директива не засяга прилагането на законодателството по отношение на контрола върху концентрациите между предприятия както на равнището на Съюза, чрез Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (16), така и на равнището на държавите членки.

(63)

Настоящата директива не засяга законодателството на Съюза в областта на кредитните посредници и другите финансови предприятия, както и националните правила, създадени или въведени съгласно това законодателство на Съюза.

(64)

Настоящата директива не засяга законодателството на държава членка, съгласно което се изисква информация за мястото на централното управление или основното място на дейност на дружеството, формирано в резултат на презграничното сливане.

(65)

Правата на работниците или служителите, различни от правото на участие, следва да останат предмет на националните разпоредби, посочени в Директиви 98/59/ЕО (17) и 2001/23/ЕО (18) на Съвета, и в Директиви 2002/14/ЕО (19) и 2009/38/ЕО (20) на Европейския парламент и на Съвета.

(66)

Участието на работниците или служителите в дружеството, формирано в резултат на презграничното сливане, както и включването им в процеса на определяне на тези права следва да бъде регулирано, ако работниците или служителите имат право на участие в едно от сливащите се дружества при установените в настоящата директива условия и ако националното право на държавата членка, в която се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, не предвижда същото ниво на участие както в сливащите се дружества, включително в комитети към надзорния съвет с правомощия за вземане на решения, или не предвижда същите правомощия за упражняването на права от работниците или служителите на предприятия в резултат на презграничното сливане. За тази цел принципите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета (21) и в Директива 2001/86/ЕО на Съвета (22), следва да бъдат взети предвид като основа, съгласно обаче извършването на модификации, които се считат за необходими, тъй като полученото в резултат на това дружество ще бъде предмет на националното законодателство на държавата членка, в която се намира седалището му. В съответствие с член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/86/ЕО държавите членки могат да осигурят бързо започване на преговори съгласно член 133 от настоящата директива с цел да не забавят излишно сливанията.

(67)

С цел определяне нивото на участие на работниците или служителите в съответните сливащи се дружества, следва да се вземе предвид съотношението на представителите на работниците или служителите и членовете на управителния съвет, който отговаря за приходните звена на дружествата, когато съществува участие на работниците или служителите.

(68)

Защитата на интересите на съдружниците и третите лица изисква правото на отделните държавите членки относно разделянето на акционерни дружества да бъде съгласувано, когато държавите членки разрешават такива операции.

(69)

В контекста на това координиране е особено важно акционерите на дружествата, които участват в разделяне, да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин и правата им да бъдат надлежно защитени.

(70)

Кредиторите, включително притежателите на облигации и лицата, които имат други вземания към дружествата, участващи в разделянето на акционерни дружества, следва да бъдат защитени, така че разделянето да не засегне техните интереси.

(71)

Изискванията за оповестяване на данни съгласно дял I, глава III, раздел 1 от настоящата директива следва да се отнасят и за разделянията, така че третите лица да бъдат надлежно информирани.

(72)

Гаранциите, предоставени на съдружниците и третите лица във връзка с разделянията, следва да се прилагат към някои правни практики, чиито съществени аспекти са сходни на разделянето, така че задължението за предоставяне на тази защита да не може да бъде заобикаляно.

(73)

За да гарантира правна сигурност в отношенията между акционерните дружествата, които участват в разделяне, между тях и трети лица, и между съдружниците, случаите на недействителност следва да бъдат ограничени, като се предвиди, че при възможност недостатъците винаги следва да бъдат отстранявани, и като бъде ограничен срокът, в който може да се образува производство за обявяване на недействителността.

(74)

В определени случаи интернет страниците на дружествата или други интернет страници предлагат алтернатива на публикуването на информация чрез търговските регистри. Държавите членки следва да могат да определят въпросните други интернет страници, които дружествата да могат да ползват безплатно за такава публикация, като например интернет страници на търговски сдружения или търговски камари или централната електронна платформа, посочена в настоящата директива. Когато съществува възможност да се използват интернет страниците на дружествата или други интернет страници за публикуване на плановете за сливане и/или разделяне и на други документи, до които акционерите и кредиторите трябва да имат достъп в тази връзка, следва да бъдат изпълнени изискванията за гарантиране на сигурността на страницата и истинността на документите.

(75)

Държавите членки следва да могат да предвидят, че не e необходимо спазване на изискванията за представяне на подробни доклади и информация, свързани със сливането или разделянето на дружествата, установени в глава I и глава III от дял II, когато всички акционери на участващите в сливането или разделянето дружества са съгласни с освобождаването от спазването им.

(76)

Всяко изменение на глава I и глава III от дял II, по силата на което се допуска такова съгласие от страна на акционерите, следва да не засяга системите за защита на интересите на кредиторите на участващите дружества, както и правилата, насочени към гарантиране на предоставянето на необходимата информация на работниците и служителите на тези дружества и на органите на публична власт, като данъчни органи, контролиращи сливането или разделянето в съответствие с действащото право на Съюза.

(77)

Не е необходимо изискването за изготвяне на счетоводен баланс да се налага в случаите, когато емитентът, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, публикува шестмесечни финансови отчети в съответствие с Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23).

(78)

Често доклад на независим експерт за непаричните вноски не е необходим, когато доклад на независим експерт, защитаващ интересите на акционерите или кредиторите, трябва да бъде изготвен и в контекста на сливането или разделянето. Следователно държавите членки следва да имат възможност в такива случаи да освобождават дружествата от задължението за изготвяне на доклад относно непаричните вноски или да позволяват двата доклада да могат бъдат изготвени от един и същ експерт.

(79)

С Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (25) се урежда обработката на лични данни, включително електронното предаване на лични данни в рамките на държавите членки. Всяка обработка на лични данни от регистрите на държавите членки, от Комисията или, ако е приложимо, от всяко трето лице, участващо в експлоатацията на платформата, следва да се извършва в съответствие с тези актове. Актовете за изпълнение, които се приемат във връзка със системата за взаимно свързване на регистрите, следва, когато е целесъобразно, да гарантират това съответствие, по-специално чрез определяне на съответните задачи и отговорности на всички съответни участници, както и организационните и техническите правила, приложими за тях.

(80)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея, съгласно който всеки има право на защита на неговите лични данни.

(81)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и датите на прилагане на директивите, посочени в приложение III, част Б,

—

координиране на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни,

—

координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора, във връзка с оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни,

—

изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава,

—

сливания на акционерни дружества,

—

презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност,

—

разделянето на акционерните дружества.

—

чийто изключителен предмет на дейност е да инвестират средствата си в различни дялове и акции, земя или други активи единствено с цел разпределяне на инвестиционните рискове и възползване на техните акционери от резултатите от управлението на техните активи,

—

които предлагат собствените си акции за записване от обществеността, и

—

чиито устави предвиждат, че в рамките, очертани от минималния и максималния капитал, те могат по всяко време да емитират, да изкупят обратно или повторно да продадат своите акции.

а)

вид и наименование на дружеството;

б)

предмет на дейност на дружеството;

в)

когато дружеството няма уставен капитал — размера на записания капитал;

г)

когато дружеството има уставен капитал — неговия размер, както и размера на капитала, записан към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си, и към датата на всяка промяна в установения капитал, без да се засяга член 14, буква д);

д)

доколкото те не са законово определени, правилата, които регулират броя и процедурата по назначаване на членовете на органите, натоварени да представляват дружеството пред трети лица и да осъществяват ръководството, управлението, надзора или контрола на дружеството и разпределението на правомощията между тези органи;

е)

срока на съществуване на дружеството, освен ако то е учредено за неограничен срок.

а)

седалище;

б)

номинална стойност на записаните акции и поне веднъж годишно техния брой;

в)

брой на акциите, записани без посочване на номиналната стойност, когато емитирането на такива акции се допуска от националното законодателство;

г)

специални условия, ако съществуват такива, за ограничаване трансфера на акции;

д)

когато има няколко класа акции, информацията, посочена в букви б), в) и г) за всеки клас и правата, които дават акциите от всеки клас;

е)

дали акциите са поименни или на приносител, когато националното законодателство предвижда двата вида, и всички разпоредби за превръщането на тези акции, освен ако редът за това е установен от закона;

ж)

размер на записания капитал, внесен към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си;

з)

номинална стойност на акциите, а ако няма номинална стойност, броя на акциите, емитирани срещу непарични вноски, заедно с естеството на вноската и името на лицето, което я прави;

и)

самоличността на физическите или юридическите лица, дружества или предприятия, от които или от името на които са подписани уставът или учредителният акт, а ако дружеството все още не е учредено, проектите на посочените документи;

й)

общ размер или поне предварителна оценка на всички разходи, които дружеството трябва да заплати или с които може да бъде натоварено във връзка с учредяването, а когато това е възможно, преди да получи разрешение да започне дейността си;

к)

всички специални предимства, предоставени към датата на учредяване на дружеството или до получаването на разрешението за започване на дейността на всеки, който е взел участие в учредяването на дружеството или в сделките, довели до даването на разрешението.

а)

недействителността трябва да бъде обявена със съдебно решение;

б)

недействителността може да бъде обявена единствено в случаите, изброени в подточки i)—vi):

а)

учредителния акт и устава, ако последният се съдържа в отделен документ;

б)

всички изменения на актовете, посочени в буква а), включително всяко удължаване на срока на съществуване на дружеството;

в)

след всяко изменение на учредителния акт или устава — пълния текст на акта или на устава с измененията към съответната дата;

г)

назначаването, прекратяването на правомощията и данни за лицата, които в качеството си на орган, предвиден от закона, или като членове на такъв орган:

д)

най-малко веднъж годишно — размера на записания капитал, когато учредителният акт или уставът предвижда размер, до който е разрешено изменение на капитала без решение на общото събрание, освен ако увеличаването на записания капитал не води до изменение на устава;

е)

счетоводните документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно директиви 86/635/ЕИО (26) и 91/674/ЕИО (27) на Съвета и Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (28);

ж)

всяко преместване на седалището на дружеството;

з)

прекратяването на дружеството;

и)

всяко обявяване на недействителност на дружеството по съдебен ред;

й)

назначаването на ликвидатори, данни за тяхната самоличност и съответните им правомощия, освен ако тези правомощия произтичат изрично и изключително от закона или от устава;

к)

прекратяването на процедура по ликвидация, а в държавите членки, където заличаването от регистъра поражда правни последици — факта на това заличаване.

а)

актовете и данните по член 14;

б)

обяснителните бележки, съществуващи на всички официални езици на Съюза, в които се посочват тези данни и видовете на тези актове.

а)

наименованието и правно-организационната форма на дружеството;

б)

седалището на дружеството и държавата членка, в която е регистрирано; както и

в)

регистрационния номер на дружеството.

—

регистрите на държавите членки,

—

платформата,

—

портала, който служи за европейска електронна точка за достъп.

—

надзора върху работата на платформата,

—

сигурността и защитата на данните, които се разпространяват и обменят при използването на платформата,

—

координирането на отношенията между регистрите на държавите членки и третото лице.

а)

техническите спецификации за определяне на методите за обмена на електронни съобщения за целите на системата за взаимно свързване на регистрите;

б)

техническите спецификации на протоколите за обмен на съобщения;

в)

техническите мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информационните технологии за съобщаването и разпространението на информация в рамките на системата за взаимно свързване на регистрите;

г)

техническите спецификации, определящи методите за обмен на информация между регистъра, в който е вписано дружеството, и регистъра, в който е вписан клонът, по членове 20 и 34;

д)

подробния списък с данни, които се предават за целите на обмена на информация между регистрите по членове 20, 34 и 130;

е)

техническите спецификации, определящи структурата на стандартния формат за съобщения за целите на обмена на информация между регистрите, платформата и европейския портал за електронно правосъдие;

ж)

техническите спецификации, определящи набора от данни, необходими за изпълнението на функциите на платформата, както и метода за съхраняване, използване и защита на такива данни;

з)

техническата спецификация, определяща структурата и използването на единния идентификационен код за обмена на съобщения между регистрите;

и)

спецификацията, определяща техническите методи на експлоатация на системата за взаимно свързване на регистрите по отношение на разпространението и обмена на информация, и спецификацията, определяща услугите в областта на информационните технологии, които се предоставят от платформата, като се гарантира предаването на съобщенията на съответната езикова версия;

й)

хармонизираните критерии за услугата за търсене, която се предоставя от портала;

к)

начините за извършване на плащания, като се вземат предвид достъпните средства за плащане като например плащане онлайн;

л)

подробната информация в обяснителните бележки, в които се посочват данните и видовете актове по член 14;

м)

техническите условия за наличност на услугите, които се предлагат от системата за взаимно свързване на регистрите;

н)

процедурата и техническите изисквания за свързването на точките за достъп по избор към платформата.

а)

информацията, необходима за идентифициране на регистъра, в който се води делото, посочено в член 16, както и регистрационния номер на дружеството в този регистър;

б)

правната форма на дружеството, мястото на неговото седалище, а при необходимост и факта, че дружеството е в ликвидация.

а)

липса на оповестяване на счетоводните документи, изисквано съгласно член 14, буква e);

б)

липса на задължителните данни, предвидени в член 26, в търговските документи или на интернет страницата на дружеството.

а)

адрес на клона;

б)

дейност на клона;

в)

регистър, в който се води дружественото дело, посочено в член 16, заедно с номера на вписването в този регистър;

г)

фирма и правна форма на дружеството и фирма на клона, ако тя се различава от наименованието на дружеството;

д)

назначаване, прекратяване на мандата и данни за лицата, упълномощени да представляват дружеството в отношенията му с трети лица и в съдебни производства, а именно:

е)

ж)

счетоводни документи в съответствие с член 31;

з)

закриване на клона.

а)

подписа на лицата по параграф 1, букви д) и е) от настоящия член;

б)

учредителните актове и учредителния договор и устава, ако те се съдържат в отделни документи, в съответствие с член 14, букви а), б) и в), заедно с измененията в тези документи;

в)

удостоверение за съществуването на дружеството от регистъра по параграф 1, буква в) от настоящия член;

г)

данни за обезпеченията върху имуществото на дружеството, които се намират в държавата членка, ако оповестяването е условие за действителността на тези обезпечения.

а)

адрес на клона;

б)

дейности на клона;

в)

право на държавата, по силата на което се регулира дружеството;

г)

когато приложимото право предвижда това — регистър, в който е вписано дружеството, и номер на вписването в този регистър;

д)

учредителни актове и учредителен договор и устав, ако се съдържат в отделен акт, с всички изменения и допълнения към тези документи;

е)

правна форма на дружеството, седалище и предмет на дейността му, и най-малко веднъж годишно — размер на записания капитал, ако тези данни не се съдържат в документите по буква д);

ж)

наименование на дружеството и наименование на клона, ако то се различава от наименованието на дружеството;

з)

назначаване, прекратяване на мандата и данни за лицата, упълномощени да представляват дружеството в отношенията с трети лица и в съдебни производства, а именно:

Обхватът на правомощията на лицата, упълномощени да представляват дружеството, се посочва заедно с обстоятелството дали те могат да представляват дружеството поотделно или са упълномощени да го представляват само съвместно;

и)

й)

счетоводни документи в съответствие с член 38;

к)

закриване на клона.

а)

улеснява, без да се засягат членове 258 и 259 от Договора, хармонизираното прилагане на разпоредбите на раздели 2, 3 и на настоящия раздел чрез редовни заседания, на които по-специално се разглеждат практическите проблеми, свързани с прилагането им;

б)

при нужда консултира Комисията за допълване или изменение на разпоредбите на раздели 2 и 3, и на настоящия раздел.

а)

по отношение на дружеството, което получава вноските, лицата по член 4, буква и) са се споразумели да се откажат от доклада на експертите;

б)

това споразумение е публикувано в съответствие с параграф 3;

в)

дружествата, които правят вноските, разполагат с резерви, които не могат да бъдат разпределяни по закон или според устава и са равни най-малко на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на акциите, емитирани срещу непарични вноски;

г)

дружествата, които правят вноските, гарантират до размер, равен на посочения в буква в), дълговете на дружеството получател, възникнали между датата на емитиране на акциите срещу непарични вноски и изтичането на една година след публикуването на годишните доклади на това дружество за финансовата година, през която са направени вноските; прехвърлянето на същите акции през посочения период е забранено;

д)

гаранцията по буква г) е публикувана в съответствие с параграф 3; и

е)

дружествата, които правят вноските, са длъжни да внесат сума, равна на посочената в буква в), в резерв, който не може да се разпределя три години след публикуването на годишните доклади на дружеството получател за финансовата година, през която са направени тези вноски, или ако е нужно — до по-късна дата, на която са уредени всички претенции относно гаранцията по буква г), предявени през този период.

а)

справедливата стойност е определена към дата не по-ранна от шест месеца преди действителната дата на внасяне на актива; и

б)

оценката е била извършена в съответствие с общоприети стандарти и принципи за оценка в държавата членка, прилагани към вида на актива, който се апортира.

а)

описание на непаричната вноска;

б)

нейната стойност, източника на оценяване и ако е необходимо, метода на оценка;

в)

заявление, дали получената стойност отговаря поне на броя, номиналната стойност или, ако липсва номинална стойност, на счетоводната стойност и когато е необходимо, на премията по акциите, които ще бъдат издадени срещу това внасяне на непарична вноска; и

г)

заявление, че не са настъпили нови обстоятелства по отношение на първоначалната оценка.

а)

съставят се междинни счетоводни доклади, които показват, че средствата за разпределянето са достатъчни;

б)

размерът на средствата, които ще бъдат разпределени, не може да надвишава общата печалба, получена след края на последната финансова година, за която са съставени счетоводни доклади, заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, и намалени с пренесените загуби и сумите, които трябва да бъдат отнесени в резерв в съответствие с изискванията на закона или устава.

а)

чийто изключителен предмет на дейност е инвестирането на средствата им в различни дялове и акции, земя или други активи единствено с цел разпределяне на инвестиционния риск и възползване на техните акционери от резултатите от управлението на техните активи; и

б)

които предлагат собствените си акции за изкупуване от публиката.

а)

да изискват от тези дружества да включат термина„инвестиционно дружество“ във всички документи, изброени в член 26;

б)

да не позволяват на такова дружество, чиито нетни активи са спаднали под размера по параграф 1, да извършва разпределяне между акционерите, когато в последния ден на последната финансова година общата стойност на активите на дружеството, отразени в годишните му доклади, са или след такова разпределяне биха достигнали сума, по-ниска от един и половина пъти размера на общата стойност на задълженията на дружеството към кредиторите, отразени в годишните доклади; и

в)

да изискват от всяко такова дружество, което извършва разпределяне след спадане на нетните му активи под размера по параграф 1, да включи в годишните си доклади бележка в този смисъл.

а)

разрешението се дава от общото събрание, което определя реда и условията за такова придобиване и по-специално, максималния брой акции, които ще бъдат придобити, срока, за който се дава разрешението, чиято максимална продължителност се определя според националното законодателство, но не повече от пет години и в случай на възмездно придобиване — максималния и минималния размер на насрещната престация. Членовете на административния или управителен орган трябва да се уверят, че при всяко осъществяване на разрешено придобиване се спазват условията, посочени в букви б) и в);

б)

придобиването на акции, включително придобитите от дружеството на предходен етап, които то държи и акции, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, не може да доведе до намаляване на нетните активи под размера, посочен в член 56, параграфи 1 и 2; и

в)

само напълно изплатени акции могат да бъдат включени в трансакцията.

а)

номиналната стойност или, при липсата на такава, счетоводната стойност на придобитите акции, включително тези, придобити на по-ранен етап от дружеството и държани от него, както и акциите, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, не надвишава границата, определена от държавите членки; посочената граница не може да бъде по-ниска от 10 % от записания капитал;

б)

правомощието на дружеството да придобива собствени акции по смисъла на първа алинея, максималният брой акции, които могат да бъдат придобити, срока, за който се дава това правомощие и максималния или минималния размер на насрещната престация се определят в устава или учредителния акт на дружеството;

в)

дружеството спазва съответните изисквания за информиране и нотификация;

г)

държавите членки определят дружествата, от които могат да поискат да обезсилят придобити акции, при условие че сума, равна на номиналната стойност на обезсилените акции трябва да бъде включена във фонд, който не може да бъде разпределян между акционерите, освен в случай на намаление на записания капитал; посоченият фонд може да бъде използван само за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерви;

д)

придобиването не засяга удовлетворяването на кредиторите.

а)

акции, придобити в изпълнение на решение за намаляване на капитала или при обстоятелствата, посочени в член 82;

б)

акции, придобити в резултат на универсално правоприемство;

в)

напълно изплатени акции, придобити безвъзмездно или от банки и други финансови институции въз основа на поръчка за изкупуване;

г)

акции, придобити по силата на юридическо задължение или в резултат на съдебно решение за защита на малцинствените акционери, по-конкретно в случай на сливане, промяна на предмета на дейност или формата на дружеството, прехвърляне на седалището в чужбина или въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на акции;

д)

акции, притежавани от акционер, който не ги е изплатил;

е)

акции, придобити с цел обезщетяване на малцинствените акционери в свързани дружества;

ж)

напълно изплатени акции, придобити при принудителна продан на основание съдебно решение за изплащането на дълг на притежателя на акциите към дружеството; и

з)

напълно изплатени акции, емитирани от инвестиционно дружество с постоянен капитал според определението в член 56, параграф 7, втора алинея и придобити по искане на инвеститора от това дружество или от свързано дружество. Прилага се член 56, параграф 7, трета алинея, буква а). Придобиването на посочените акции не може да има за последица намаляването на нетните активи под размера на записания капитал заедно с резервите, чието разпределяне е забранено от закона.

а)

измежду правата, които дават акциите, правото на глас, произтичащо от собствени акции на дружеството, задължително се суспендира;

б)

ако акциите са включени в активите, отразени в баланса, в пасивите се включва резерв със същия размер, който не подлежи на разпределяне.

а)

причините за придобиванията, извършени през финансовата година;

б)

броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — счетоводната стойност на акциите, придобити и отчуждени през финансовата година, и частта от записания капитал, която те представляват;

в)

в случай на възмездно придобиване или отчуждаване — престацията срещу акциите;

г)

броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — счетоводната стойност на всички акции, придобити и притежавани от дружеството, и частта от записания капитал, която те представляват.

а)

основанията за извършване на трансакцията;

б)

интереса, който дружеството има от нея;

в)

условията, при които се осъществява;

г)

риска, който носи по отношение на ликвидността и платежоспособността на дружеството; и

д)

цената, на която третото лице следва да придобие акциите.

а)

да определят случаите, в които едно акционерно дружество се смята за способно да упражнява господстващо влияние върху друго дружество; ако една държава членка използва тази възможност, нейното национално право задължително трябва да предвижда, че акционерното дружество упражнява господстващо влияние, ако:

Държавите членки не са длъжни да предвиждат други случаи извън посочените в точки i) и ii) от първата алинея;

б)

да определят случаите, в които едно акционерно дружество се смята за непряко притежаващо правата на глас или способно непряко да упражнява господстващо влияние;

в)

да посочат обстоятелствата, при които едно акционерно дружество се смята за притежаващо правата на глас.

а)

суспендиране на правата на глас, дадени от акциите на акционерното дружество, които другото дружество притежава; и

б)

задължение на членовете на администриращия или управителния орган на акционерното дружество да изкупят обратно от другото дружество акциите по член 61, параграфи 2 и 3, и член 62 на цената, на която ги е придобило другото дружество; тази санкция не се прилага само когато членовете на администриращия или управителния орган на акционерното дружество докажат, че дружеството не е взело никакво участие при записването на въпросните акции или при тяхното придобиване.

а)

може да предвижда, че параграф 1 не се прилага по отношение на акции, които дават ограничено право на участие в разпределянето по смисъла на член 56 и/или в активите на дружеството при ликвидация; или

б)

може да допуска, ако записаният капитал на дружество с няколко класа акции, които носят различни права на глас или участие в разпределянето по смисъла на член 56 или в активите при ликвидация, се увеличава чрез емитиране на нови акции само в един от тези класове, правото на предпочтително изкупуване от акционерите от други класове да се упражнява само след упражняването на същото право от акционерите в класа, в който се емитират новите акции.

а)

когато уставът или учредителният акт предвиждат обратно изкупуване, решение за последното се взема от общото събрание, което гласува най-малко в съответствие с обичайните условия за кворум и мнозинство; когато уставът или учредителният акт не предвиждат обратно изкупуване, решение за последното се взема от общото събрание, което действа поне при условията за кворум и мнозинство, установени в член 83; решението се публикува по реда, предписан от законите на държавите членки, в съответствие с член 16;

б)

за целите на обратното изкупуване могат да се използват само суми, предназначени за разпределяне по смисъла на член 56, параграфи 1—4;

в)

акционерите, чиито акции се изкупуват обратно, запазват правата си в дружеството, с изключение на правата за изплащане на тяхната вноска и за участие в разпределянето на първоначален дивидент по неизкупените акции.

а)

принудителното обезсилване трябва да бъде предписано или разрешено от устава или учредителния акт, преди акциите, които ще бъдат обезсилени, да са записани;

б)

когато принудителното обезсилване е разрешено по принцип от устава или учредителния акт, решение за него се взема от общото събрание, освен ако то е било единодушно одобрено от засегнатите акционери;

в)

дружественият орган, който взема решение за принудителното обезсилване, определя условията и реда за него, освен ако те не са определени от устава или учредителния акт;

г)

прилага се член 75, освен при напълно изплатени акции, които са предоставени на дружеството безвъзмездно или са обезсилени, като се използват суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4; в тези случаи в резерв се отнася сума, равна на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички обезсилени акции; посоченият резерв може да бъде разпределян между акционерите само при намаляване на записания капитал; той може да се използва само за покриване на претърпени загуби или за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерва, доколкото държавите членки допускат такава операция; и

д)

решението за принудителното обезсилване се публикува по реда, предвиден в законите на всяка държава членка в съответствие с член 16.

а)

обратното изкупуване трябва да бъде разрешено от устава или учредителния акт на дружеството, преди акциите, подлежащи на изкупуване, да бъдат записани;

б)

акциите трябва да бъдат изцяло изплатени;

в)

условията и редът за обратното изкупуване се предвиждат в устава или в учредителния акт на дружеството;

г)

обратното изкупуване може да се извърши само при използване на суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4, или на приходите от новата емисия, пусната с цел извършване на изкупуването;

д)

сума, равна на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички изкупени акции, се отнася в резерв, който може да се разпределя между акционерите само в случай на намаляване на записания капитал; резервът може да се използва само с цел увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резервите;

е)

буква д) не се прилага към обратно изкупуване чрез приходите от нова емисия, пусната с цел извършване на изкупуването;

ж)

когато се предвижда изплащане на премия на акционерите вследствие на обратно изкупуване, премията може да бъде изплатена само от сумите, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4, или от резерв, различен от посочения в буква д) от този член, който може да се разпределя между акционерите само при намаляване на записания капитал; посоченият резерв може да се използва само с цел увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резервите, за покриване на разноските по член 4, буква й), за разноските по емитирането на акции или облигации или за изплащане на премия на притежателите на акции или облигации, подлежащи на обратно изкупуване;

з)

съобщението за обратното изкупуване се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

а)

вид, наименование и седалище на всяко от сливащите се дружества;

б)

съотношение на замяна на акциите и размера на паричната сума, която евентуално ще бъде изплатена;

в)

условия за разпределението на акциите в придобиващото дружество;

г)

дата, от която притежаването на тези акции дава право на акционерите да участват в печалбите и всички особени условия, свързани с това право;

д)

дата, от която сделките на придобиваното дружество се смятат за сделки на придобиващото дружество за счетоводни цели;

е)

права, които придобиващото дружество предоставя на притежателите на акции с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях;

ж)

всички особени предимства, предоставени на експертите по член 96, параграф 1 и на членовете на ръководните, управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества.

а)

публикуването, посочено в член 92, за придобиващото дружество трябва да бъде извършено най-малко един месец преди насрочената дата за общото събрание на придобиваното дружество или дружества, което ще вземе решение по плана за сливането;

б)

най-малко един месец преди датата по буква а) акционерите на придобиващото дружество трябва да имат право да се запознаят с документите по член 97, параграф 1 в седалището на придобиващото дружество;

в)

един или няколко акционери на придобиващото дружество, които притежават минимален процент от записания капитал, трябва да имат право да поискат свикване на общо събрание на придобиващото дружество, което да вземе решение за одобряване на сливането; този минимален процент не може да бъде по-висок от 5 %. Държавите членки могат да предвидят изключване на акциите без право на глас от това изчисление.

а)

използваният метод или методи, според които е определено предлаганото съотношение на замяна;

б)

доколко този метод или методи са подходящи в конкретния случай, стойностите, получени при използването на всеки метод, и какво е относителното значение на тези методи при определянето на стойността, за която се взема решение.

а)

план за сливането;

б)

годишни счетоводни отчети и годишни доклади за дейността на сливащите се дружества за последните три финансови години;