24.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 137/1

(1)

Живакът е силно токсично вещество, което представлява глобална и сериозна заплаха за здравето на човека, включително под формата на метилживак в риби и морски храни, екосистемите и дивата флора и фауна. Поради трансграничния характер на замърсяването с живак, между 40 и 80 % от общото отлагане на живак в Съюза е с произход извън Съюза. Поради това е налице основание за предприемане на действия на местно, регионално, национално и международно равнище.

(2)

Повечето емисии на живак и свързаните с тях рискове от експозиция са в резултат от антропогенна дейност, като първичен добив и преработка на живак, употреба на живак в продукти и промишлени процеси, ръчен и дребномащабен добив и преработка на злато, изгаряне на въглища и управление на отпадъци от живак.

(3)

Седмата програма за действие за околната среда, приета с Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), определя дългосрочната цел за нетоксична околна среда и за тази цел в нея се посочва, че са необходими действия, за да се гарантира свеждане до минимум на значителните неблагоприятни последици от химикалите върху здравето на човека и околната среда до 2020 г.

(4)

Съобщението на Комисията от 28 януари 2005 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия на Общността относно живака“, преразгледана на 7 декември 2010 г. („наричана по-долу „Стратегията“), цели свеждане до минимум и, когато това е осъществимо, пълно преустановяване на глобалните антропогенни изпускания на живак във въздуха, водата и почвата.

(5)

През последните 10 години в Съюза бе постигнат значителен напредък във връзка с управлението на живака след приемането на Стратегията и на широка гама от мерки по отношение на емисиите, предлагането, търсенето и употребата на живак и управлението на излишъка и запасите от живак.

(6)

В Стратегията се препоръчва, че договарянето и сключването на международен правно обвързващ инструмент относно живака следва да бъде приоритет, тъй като действията на Съюза сами по себе си не могат да гарантират ефективно защитата на гражданите на Съюза от отрицателните последици от живака върху здравето.

(7)

Съюзът и 26 държави членки подписаха през 2013 г. Конвенцията Минамата относно живака (наричана по-долу „Конвенцията“). Естония и Португалия — двете държави членки, които не са подписали Конвенцията — заявиха ангажимента си да я ратифицират. Следователно Съюзът и всички негови държави членки са ангажирани с нейното сключване, транспониране и изпълнение.

(8)

Бързото одобрение на Конвенцията от страна на Съюза и нейното ратифициране от държавите членки ще насърчи държавите, които са основни потребители и източници на емисии на живак в световен мащаб, които са подписали Конвенцията, да я ратифицират и изпълняват.

(9)

Настоящият регламент следва да допълни достиженията на правото на Съюза и да предвиди разпоредби, които са необходими, за да се гарантира пълното привеждане на достиженията на правото на Съюза в съответствие с Конвенцията, за да могат Съюзът и неговите държави членки съответно да я одобрят или ратифицират, како и да я изпълняват.

(10)

По-нататъшните действия, предприемани от Съюза и надхвърлящи изискванията на Конвенцията, биха проправили пътя, както беше в случая с Регламент (ЕО) № 1102/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), за безживачните продукти и процеси.

(11)

В съответствие с член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящият регламент не възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат по-строги защитни мерки, при условие че тези мерки са съвместими с Договорите и Комисията е уведомена за тях.

(12)

Забраната за износ на живак, установена в Регламент (ЕО) № 1102/2008, следва да бъде допълнена с ограничения върху вноса на живак, които варират в зависимост от източника, предвидената употреба и мястото на произход на живака. Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5) следва да продължава да се прилага по отношение на вноса на отпадъци от живак, по-специално що се отнася до правомощията на компетентните органи съгласно посочения регламент.

(13)

Разпоредбите на настоящия регламент относно вноса на живак и на смеси на живака имат за цел да гарантират изпълнението от страна на Съюза и държавите членки на задълженията съгласно Конвенцията за търговията с живак.

(14)

Износът, вносът и производството на редица продукти с добавен живак, представляващи значителен дял от употребата в рамките на Съюза и в световен мащаб на живак и живачни съединения, следва да бъдат забранени.

(15)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат разпоредбите на приложимите достижения на правото на Съюза, които определят по-строги изисквания за продукти с добавен живак, включително по отношение на максималното съдържание на живак.

(16)

Употребата на живак и живачни съединения в производствените процеси следва да се прекрати постепенно и за тази цел е необходимо да се насърчава търсенето на алтернативни на живака вещества с безвредни характеристики или при всички случаи по-малко опасни за околната среда и здравето на човека.

(17)

Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6) забранява, считано от 10 октомври 2017 г., производството, пускането на пазара и употребата на пет фенилживачни съединения, за които е известно, че се използват по-специално като катализатори за производството на полиуретан. Употребата на други съдържащи живак катализатори в производството на полиуретан следва също да бъде забранена, считано от 1 януари 2018 г.

(18)

Производството на алкохолати, включващи употребата на живак като електрод, следва постепенно да бъде прекратено и тези производствени процеси следва да бъдат заменени в най-кратък срок от осъществими безживачни производствени процеси. При отсъствие на относими налични безживачни производствени процеси следва да се установят оперативни условия за производството на натриев или калиев метилат или етилат, включващо употребата на живак. Следва да се вземат мерки за намаляване на употребата на живак, така че постепенно да се прекрати неговата употреба в това производство възможно най-скоро и при всички случаи преди 1 януари 2028 г.

(19)

Производството и пускането на пазара на нови продукти с добавен живак и използването на нови производствени процеси, които включват употребата на живак и живачни съединения би увеличило употребата на живак и живачни съединения, както и емисиите на живак в Съюза. Следователно такива нови дейности следва да бъдат забранени, освен ако с оценката не се докаже, че новите продукти с добавен живак или новите производствени процеси биха осигурили значителни ползи за околната среда или за здравето и че те не представляват значителни рискове за околната среда или за здравето на човека, както и че не са налични технически и практически осъществими безживачни алтернативи, които предоставят такива ползи.

(20)

Употребата на живак и живачни съединения в ръчния и дребномащабния добив и преработка на злато представлява значителен дял от употребата и емисиите на живак в световен мащаб с отрицателни последици както за местни общности, така и в световен мащаб. Поради това тази употреба на живак и живачни съединения следва да бъде забранена съгласно настоящия регламент и регулирана на международно равнище. Без да се засяга забраната за такава употреба и в допълнение към прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции от държавите членки по отношение на нарушения на настоящия регламент, също така е целесъобразно да бъде предвиден национален план в случай на повече от само изолирани случаи на неспазване на тази забрана с цел решаване на проблема с ръчния и дребномащабния добив и преработката на злато, при които за извличане на златото от рудата се използва амалгамиране с живак.

(21)

В Съюза живакът се употребява най-често в денталната амалгама, която е значителен източник на замърсяване. Ето защо употребата на дентална амалгама следва да бъде постепенно прекратено в съответствие с разпоредбите на Конвенцията и с националните планове, които се основават, по-специално на мерките, изброени в приложение А, част II към Конвенцията. Комисията следва да изготви оценка и да докладва относно осъществимостта на постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама в дългосрочен план, за предпочитане до 2030 г., като се вземат предвид националните планове, изисквани съгласно настоящия регламент, и при пълно зачитане на компетентността на държавите членки за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Освен това следва да бъдат предприети специални превантивни мерки за защита на здравето на уязвимите групи от населението, като например деца и бременни или кърмещи жени.

(22)

Следва да бъде позволена единствено употребата на предварително дозирана капсулирана дентална амалгама и употребата на амалгамни сепаратори в денталните практики, в които се използва дентална амалгама или се премахват пломби от дентална амалгама или зъби, съдържащи такива пломби, следва да бъде задължително, с цел предпазване на практикуващите специалисти по дентална медицина и пациентите от експозиция на живак и за гарантиране, че отпадъците от живак се събират и изхвърлят в съответствие с добро управление на отпадъците и при никакви обстоятелства не се изпускат в околната среда. В тази връзка употребата на живак в насипно състояние от практикуващите специалисти по дентална медицина следва да бъде забранена. Капсулите с амалгама, като например описаните в Европейските стандарти EN ISO 13897:2004 и EN ISO 24234:2015, се считат за подходящи за използване от практикуващите специалисти по дентална медицина. Освен това следва да бъде определено минимално ниво на ефективност на задържане за амалгамните сепаратори. Съответствието на амалгамните сепаратори следва да се основава на съответните стандарти, като например на Европейски стандарт EN ISO 11143:2008. Като се има предвид размерът на икономическите оператори в денталния сектор, засегнати от въвеждането на тези изисквания, целесъобразно е да се предостави достатъчно време за адаптиране към новите изисквания.

(23)

Обучението на студентите по дентална медицина и практикуващите специалисти по дентална медицина относно употребата на безживачни алтернативи, по-специално за уязвимите групи от населението, като например деца и бременни или кърмещи жени както и осъществяването на научни изследвания и иновации в областта на здравето на устната кухина, с цел подобряване на познанията за съществуващите материали и техники за възстановяване и за разработване на нови материали, могат да спомогнат за намаляването на употребата на живак.

(24)

Над 6 000 тона отпадъци от течен живак ще бъдат генерирани в Съюза до края на 2017 г., главно в резултат на задължителното извеждане от експлоатация на инсталациите с живачни клетки в хлоралкалната промишленост в съответствие с Решение за изпълнение 2013/732/ЕС на Комисията (7). Поради ограничения наличен капацитет за извършване на преобразуването на отпадъците от течен живак, временното съхраняване на отпадъци от течен живак следва да остане разрешено съгласно настоящия регламент за достатъчно дълъг срок, за да се гарантира преобразуването и ако е приложимо, втвърдяването на всички такива отпадъци. Такова съхраняване следва да се извършва в съответствие с изискванията, установени в Директива 1999/31/ЕО на Съвета (8).

(25)

Имайки предвид че живакът е изключително опасно вещество в своята течна форма, постоянното съхраняване без предварително третиране на отпадъците от живак следва да се забрани, поради рисковете, свързани с такова обезвреждане. Поради това отпадъците от живак следва да бъдат подложени на подходящи операции по преобразуване и ако е приложимо, по втвърдяване, преди постоянното съхраняване. За тази цел и за да се намалят свързаните с това рискове, държавите членки следва да вземат предвид техническите насоки относно живака на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

(26)

За да се гарантира, че разпоредбите на настоящия регламент относно отпадъците се прилагат правилно, следва да се вземат мерки, за да се гарантира ефективна система за проследимост по цялата верига на управление на отпадъците от живак, при която производителите на отпадъци от живак и операторите на съоръжения за управление на отпадъците, в които се съхраняват и обработват тези отпадъци, се задължават да създадат информационен регистър като част от документирането, изисквано съгласно Директива № 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9).

(27)

Конвенцията изисква страните да се стремят да разработват подходящи стратегии за идентифициране и оценка на обектите, замърсени с живак или живачни съединения. Директива № 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10) съдържа изискването операторите на промишлени инсталации да намират разрешение на проблема, свързан със замърсяването на почвата. Освен това съгласно Директива № 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) от държавите членки се изисква да разрешават проблемите, свързани със замърсяването на почвата, когато това замърсяване оказва неблагоприятно въздействие върху състоянието на даден воден обект. Поради това следва да бъде извършван обмен на информация между Комисията и държавите членки с цел обмяна на опит относно инициативите и мерките, осъществявани на национално ниво.

(28)

За да бъдат отразени настоящите научни познания относно рисковете от метилживак, Комисията следва, когато извършва преглед на настоящия регламент, да направи оценка на съществуващите допустими гранични дози на живака и да установи нови здравни показатели.

(29)

С цел съгласуване на законодателството на Съюза с решенията на Конференцията на страните по Конвенцията, подкрепени от Съюза чрез решение на Съвета, прието в съответствие с член 218, параграф 9от ДФЕС, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията на приложенията към настоящия регламент, както и във връзка с удължаване на срока за временно съхраняване на отпадъци от живак. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(30)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент по отношение на определянето на формуляри за внос и износ, установяването на технически изисквания за екологосъобразното междинно съхранение на живак, живачни съединения и смеси на живака, забраната или разрешаването на нови продукти с добавен живак и нови производствени процеси, включващи употребата на живак и живачни съединения, и определянето на задълженията за докладване, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(31)

Държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на настоящия регламент, и следва да гарантират, че те се прилагат. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(32)

С оглед на естеството и обхвата на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 1102/2008 и за да се повишат правната сигурност, яснотата и прозрачността на законодателството, както и то да се опрости, посоченият регламент следва да бъде отменен.

(33)

С цел на компетентните органи на държавите членки и на икономическите оператори, засегнати от настоящия регламент, да се даде достатъчно време, за да се адаптират към новия режим, установен с настоящия регламент, той следва да се прилага от 1 януари 2018 г.

(34)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда от антропогенни емисии и изпускания на живак и живачни съединения чрез, inter alia, забрана за внос и износ на живак и продукти с добавен живак, чрез ограничения за употребата на живак в производствени процеси, продукти, ръчен и дребномащабен добив и преработка на злато и в дентална амалгама и чрез задължения, приложими към отпадъците от живак, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради трансграничното естество на замърсяването с живак и естеството на мерките, които трябва да се предприемат, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

1)

„живак“ означава метален живак (Hg, CAS № 7439-97-6);

2)

„живачно съединение“ означава всяко вещество, състоящо се от атоми на живака и един или повече атоми на други химични елементи, които могат да бъдат разделени на различни компоненти единствено чрез химични реакции;

3)

„смес“ означава смес или разтвор, съставен от две или повече вещества;

4)

„продукт с добавен живак“ означава продукт или компонент на продукт, съдържащ целенасочено добавен живак или живачно съединение;

5)

„отпадъци от живак“ означава метален живак, който се квалифицира като отпадък, както е определено в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО;

6)

„износ“ означава всяко от следните:

7)

„внос“ означава физическото въвеждане в митническата територия на Съюза на живак, живачни съединения, смеси на живака и на продукти с добавен живак, които са поставени под митнически режим, различен от режим външен съюзен транзит за движение на стоки през митническата територия на Съюза;

8)

„обезвреждане“ означава обезвреждане, както е определено в член 3, точка 19 от Директива 2008/98/ЕО;

9)

„първичен добив на живак“ означава добив, при който основният търсен материал е живак;

10)

„преобразуване“ означава химичната трансформация на физичното състояние на живак от течно агрегатно състояние в живачен сулфид или сходно химично съединение, което е еднакво или по-стабилно и еднакво или по-малко разтворимо във вода и което не представлява по-голяма опасност за здравето или околната среда, отколкото живачният сулфид;

11)

„пускане на пазара“ означава доставяне или предоставяне на разположение, срещу заплащане или безплатно, на трета страна. Вносът се счита за пускане на пазара;

а)

държавата износител е страна по Конвенцията и изнасяният живак не е от първичен добив на живак, който е забранен съгласно член 3, параграфи 3 и 4 от Конвенцията; или

б)

държавата износител не е страна по Конвенцията и е представила удостоверение, че живакът не е от първичен добив на живак.

а)

продукти от основна необходимост за гражданска защита и военни цели;

б)

продукти за проучване, за калибриране на уреди и апарати или за употреба като референтен стандарт.

а)

оборудване, което е необходимо за защитата на основните интереси на сигурността на държавите членки, включително оръжие, боеприпаси и други военни материали, специално предназначени за военни цели;

б)

оборудване, предназначено за изпращане в космическото пространство;

в)

технически подобрения или промени на продукти с добавен живак, които са били произведени преди 1 януари 2018 г., при условие че такива подобрения или промени водят до намаляването на употребата на живак в тези продукти.

а)

техническо описание на съответния продукт или процес;

б)

оценка на ползите и рисковете е от него за околната среда и здравето;

в)

доказателства, установяващи липсата на технически осъществими безживачни алтернативи, които предоставят значителни ползи за околната среда или за здравето;

г)

подробно обяснение на начина, по който процесът трябва да се провежда или продуктът да се произвежда, употребява и, и обезврежда след употреба като отпадък, за да се гарантира високо ниво на защита на околната среда и на здравето на човека.

а)

амалгамните сепаратори, въведени в експлоатация, считано от 1 януари 2018 г., осигуряват ниво на задържане на най-малко 95 % от частиците амалгама.

б)

считано от 1 януари 2021 г., всички използвани амалгамни сепаратори осигуряват нивото на задържане, посочено в буква а).

а)

хлоралкалната промишленост;

б)

пречистването на природен газ;

в)

дейности по добив и топене на цветни метали;

г)

извличане от цинабарит в Съюза.

а)

данни за общото количество отпадъци от живак, съхранявани във всяко от техните съоръжения;

б)

данни за общото количество отпадъци от живак, изпратени в индивидуални съоръжения, извършващи временно съхраняване, преобразуване и, ако е приложимо, втвърдяване на отпадъци от живак или постоянно съхраняване на отпадъци от живак, които са били подложени на преобразуване или, ако е приложимо, втвърдяване;

в)

местоположението и данните за връзка с всяко от съоръженията, посочени в буква б);

г)

копие от удостоверението, предоставено от оператора на съоръжението, извършващ временно съхраняване на отпадъците от живак, в съответствие с член 14, параграф 1;

д)

копие от удостоверението, предоставено от оператора на съоръжението, извършващ преобразуване и ако е приложимо, втвърдяване на отпадъци от живак, в съответствие с член 14, параграф 2;

е)

копие от удостоверението, предоставено от оператора на съоръжението, извършващ постоянно съхраняване на отпадъци от живак, които са били подложени на преобразуване и, ако е приложимо, втвърдяване, в съответствие с член 14, параграф 3.

а)

солни мини, пригодени за постоянно съхраняване на отпадъци от живак, които са били подложени на преобразуване, или дълбоки подземни, твърди скални образувания, осигуряващи ниво на безопасност и задържане, равностойно или по-високо от това на посочените солни мини; или

б)

надземни съоръжения, специално предназначени и оборудвани за постоянно съхраняване на отпадъци от живак, които са били подложени на преобразуване и втвърдяване, които осигуряват ниво на безопасност и задържане, равностойно на или по-високо от това на съоръженията, посочени в буква а).

а)

за всяка получена пратка отпадъци от живак:

б)

за всяка пратка отпадъци от живак, напускаща съоръжението:

в)

количеството отпадъци от живак, съхранявано в съоръжението в края на всеки месец.

а)

за всяка получена пратка отпадъци от живак:

б)

за всяка пратка отпадъци от живак, които са били подложени на преобразуване и, ако е приложимо, втвърдяване, която напуска съоръжението:

в)

количеството отпадъци от живак, съхранявано в съоръжението в края на всеки месец.

а)

информация, отнасяща се до изпълнението на настоящия регламент;

б)

информация, необходима за изпълнението от страна на Съюза на задължението за докладване съгласно член 21 от Конвенцията;

в)

обобщение на информацията, събрана в съответствие с член 12 от настоящия регламент;

г)

информация относно живака, който се намира на тяхна територия:

д)

списък на източниците на доставки на живак над 10 тона живак на година, когато държавите членки са запознати с тези източници.

а)

необходимостта от това Съюзът да регулира емисиите от живак и живачни съединения от крематориуми;

б)

осъществимостта на постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама в дългосрочен план, за предпочитане до 2030 г., като се вземат предвид националните планове, посочени в член 10, параграф 3, и при пълно зачитане на компетентността на държавите членки за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи; и

в)

ползите за околната среда и осъществимостта на по-нататъшно привеждане в съответствие на приложение II с относимото законодателство на Съюза, уреждащ пускането на пазара на продукти с добавен живак.

24.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 137/22

(1)

С Директива 91/477/ЕИО (3) се въведе съпътстваща мярка за вътрешния пазар. С нея беше установено равновесие между, от една страна, ангажимента за осигуряване на известна свобода на движение за някои огнестрелни оръжия и техни основни компоненти в рамките на Съюза и, от друга страна, необходимостта тази свобода да се контролира чрез въвеждане на гаранции за сигурност, подходящи за тези продукти.

(2)

Необходимо е някои аспекти на Директива 91/477/ЕИО да бъдат допълнително подобрени по пропорционален начин, за да се обърне внимание на злоупотребата с огнестрелни оръжия за престъпни цели, и като се имат предвид неотдавнашните терористични актове. В тази връзка Комисията призова в съобщението си от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“, за преразглеждане на тази директива и за общ подход към дезактивирането на огнестрелните оръжия с цел недопускане на въвеждането им отново в употреба и използването им от лица с престъпни намерения.

(3)

След като огнестрелните оръжия са законно придобити и притежавани в съответствие с Директива 91/477/ЕИО, следва да се прилагат националните разпоредби, отнасящи се до носенето на оръжие, лова или спортната стрелба.

(4)

За целите на Директива 91/477/ЕИО определението за оръжеен посредник следва да обхваща всяко физическо или юридическо лице, включително съдружия, а понятието „доставка“ следва да се счита, че включва даване назаем и лизинг. Тъй като оръжейните посредници предоставят услуги, подобни на предоставяните от оръжейниците, те също следва да попаднат в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО по отношение на тези задължения на оръжейниците, които са от значение за дейностите на оръжейните посредници, до степента, до която те са в състояние да изпълняват тези задължения и доколкото тези задължения не се изпълняват от оръжейник във връзка с една и съща основна сделка.

(5)

Дейностите на оръжейника включват не само производството, но и модифицирането или видоизменянето на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, като например скъсяване на цялото огнестрелно оръжие, водещи до промяна на тяхната категория или подкатегория. Изцяло частни, нетърговски дейности, като ръчно зареждане и презареждане на боеприпаси от боеприпасни компоненти за лична употреба или модифициране на огнестрелни оръжия или основни компоненти, собственост на съответното лице, като например промяна на приклади или мерници, или поддръжка за справяне с износването на основни компоненти, не следва да се считат за дейности, разрешавани само на оръжейник.

(6)

С цел да се увеличи проследимостта на всички огнестрелни оръжия и основни компоненти и да се улесни свободното им движение, всички огнестрелни оръжия или техните основни компоненти следва да бъдат обозначени с ясна, постоянна и уникална маркировка и регистрирани в системите за регистриране на данни в държавите членки.

(7)

В записите, които се съхраняват в системите за регистриране на данни, следва да се съдържа цялата информация, която позволява свързването на дадено огнестрелно оръжие с неговия собственик, и следва да се вписват наименованието на производителя или марката, държавата или мястото на производство, типът, марката, моделът, калибърът и серийният номер на огнестрелното оръжие или всяка уникална маркировка, прилагана върху затворната рама или цевната кутия на огнестрелното оръжие. Основните компоненти, различни от затворната рама или цевната кутия, се вписват в системите за регистриране на данни в рамките на записа, свързан с огнестрелното оръжие, към което трябва да се монтират.

(8)

С цел да се предотврати лесно заличаване на маркировките и да се разясни върху кои основни компоненти следва да се нанася маркировката, следва да бъдат въведени общи за Съюза правила относно маркировките. Тези правила следва да се прилагат само по отношение на огнестрелни оръжия или основни компоненти, които са произведени или внесени в Съюза на или след 14 септември 2018 г., когато те са пуснати на пазара, а огнестрелни оръжия и части, произведени или внесени в Съюза преди тази дата, следва да останат в обхвата на изискванията за маркировка и регистрация съгласно Директива 91/477/ЕИО, които са приложими до тази дата.

(9)

С оглед на опасния характер и дълготрайността на огнестрелните оръжия и на основните компоненти, за да се гарантира, че компетентните органи могат да проследяват огнестрелни оръжия и основни компоненти за целите на административното и наказателното производство, и като се вземе предвид националното процесуално право, е необходимо записите в системите за регистриране на данни да се съхраняват за срок от 30 години след унищожаването на съответните огнестрелни оръжия или основни компоненти. Достъпът до тези записи и всички свързани с тях лични данни следва да бъде ограничен до компетентните органи и следва да бъде разрешен само до 10 години след унищожаването на съответното огнестрелно оръжие или на съответните основни компоненти за целите на издаването или отнемането на разрешения или за целите на митническото производство, включително евентуалното налагане на административни наказания, и до 30 години след унищожаването на съответното огнестрелно оръжие или на съответните основни компоненти, когато достъпът е необходим за прилагането на наказателното право.

(10)

Ефикасният обмен на информация между оръжейниците и оръжейните посредници, от една страна, и националните компетентни органи, от друга, е важен за ефективното функциониране на системите за регистриране на данни. Поради това оръжейниците и оръжейните посредници следва незабавно да предоставят информация на националните компетентни органи. За да се улесни това, националните компетентни органи следва да създадат средство за електронна връзка, достъпно за оръжейниците и оръжейните посредници, което може да включва подаване на информацията по електронна поща или пряко чрез база данни или друг регистър.

(11)

По отношение на задължението на държавите членки да имат въведена система за мониторинг, за да гарантират, че условията относно издаването на разрешително за дадено огнестрелно оръжие се спазват през целия срок на действието му, държавите членки следва да решават дали оценката трябва да включва предварителен медицински или психологически преглед.

(12)

Без да се засягат разпоредбите на националното право, уреждащи професионалната отговорност, не следва да се приема, че при оценката на съответната медицинска или психологическа информация медицинското лице или други лица, които предоставят такава информация, следва да носят отговорност в случай на злоупотреба при използването на огнестрелни оръжия, които са притежавани в съответствие с Директива 91/477/ЕИО.

(13)

Огнестрелните оръжия и боеприпасите следва да се съхраняват по сигурен начин, когато не са под непосредствено наблюдение. Ако се съхраняват на място, различно от сейф, огнестрелните оръжия и боеприпасите следва да се съхраняват поотделно. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите трябва да бъдат предадени на превозвач за транспортиране, превозвачът следва да отговаря за подходящ надзор и съхранение. Критериите за правилно съхранение и за безопасен транспорт следва да се определят от националното право, като се отчетат броят и категорията на съответните огнестрелни оръжия и боеприпаси.

(14)

Директива 91/477/ЕИО не следва да засяга правилата на държавите членки, които позволяват сключването на законни сделки, свързани с огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, чрез поръчка по пощата, интернет или „договори от разстояние“ по смисъла на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), например чрез онлайн каталози за търгове или класифицирани обяви, по телефона или по електронната поща. Въпреки това от съществено значение е самоличността на страните по такива сделки и тяхната дееспособност да сключват такива сделки да бъдат проверими и проверени. По отношение на купувачите следователно е целесъобразно да се гарантира, че тяхната самоличност, и когато е приложимо, наличието на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие, основни компоненти и боеприпаси се проверяват, преди или най-късно по време на доставката, от оръжейник или оръжеен посредник, на когото е издаден лиценз или разрешително, или от публичен орган, или представител на такъв орган.

(15)

По отношение на най-опасните огнестрелни оръжия в Директива 91/477/ЕИО следва да бъдат въведени по-строги правила с цел да се гарантира, че придобиването, притежаването или търговията с тези огнестрелни оръжия, с някои ограничени и надлежно обосновани изключения, не са разрешени. В случай на неспазване на тези правила държавите членки следва да предприемат всички подходящи мерки, които биха могли да включват отнемане на тези огнестрелни оръжия.

(16)

Държавите членки следва обаче да имат възможност да разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, когато това е необходимо за образователни, културни, включително за филми и театри, научноизследователски или исторически цели. Получилите разрешително лица биха могли да включват, inter alia, оръжейни майстори, лица, които изпитват и сертифицират огнестрелни оръжия, производители, сертифицирани експерти, криминалисти и в определени случаи — лица, които участват в заснемане на филми и телевизионни продукции. Държавите членки следва също така да имат право да разрешават на отделни лица да придобиват и да притежават огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, за целите на националната отбрана, като например в контекста на доброволно военно обучение, предвидено съгласно националното право.

(17)

Държавите членки следва да имат възможност да издават разрешителни на признати музеи и колекционери за придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, когато това е необходимо за исторически, културни, научни, технически, образователни или свързани с историческото наследство цели, при условие че музеите и колекционерите докажат, преди да получат такова разрешително, че са взели необходимите мерки за отстраняване на всякакви рискове, свързани с обществената сигурност или обществения ред, включително чрез правилно съхранение. При всяко такова разрешително следва да се вземе предвид и отрази специфичната ситуация, включително естеството на колекцията и нейните цели, и държавите членки следва да гарантират, че е въведена система за мониторинг на колекционерите и колекциите.

(18)

Оръжейниците и оръжейните посредници не следва да бъдат възпрепятствани да боравят с огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, в случаите, в които придобиването и притежаването на такива огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси е разрешено по изключение, когато боравенето с тях е необходимо с цел дезактивиране или видоизменяне или във всеки друг случай, когато то е разрешено съгласно Директива 91/477/ЕИО, както е изменена с настоящата директива. Оръжейниците и оръжейните посредници не следва също така да бъдат възпрепятствани да боравят с такива огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси в случаи, които не са включени в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО, както е изменена с настоящата директива, например когато огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси се изнасят извън Съюза или когато се придобиват от въоръжените сили, полицията или публичните органи.

(19)

Оръжейниците и оръжейните посредници следва да могат да откажат да сключат всяка подозрителна сделка за придобиване на фабрично произведени боеприпаси или на компоненти за производство на боеприпаси. Дадена сделка може да бъде считана за подозрителна, ако например включва количества, които са необичайни за предвиденото лично ползване, ако купувачът изглежда незапознат с използването на боеприпасите или ако купувачът настоява да заплати в брой, като същевременно не желае да предостави доказателство за самоличността си. Оръжейниците и оръжейните посредници следва също така да могат да докладват на компетентните органи за такива подозрителни сделки.

(20)

Рискът от видоизменянето на акустични оръжия и на други видове оръжия, изстрелващи халосни патрони, в действителни огнестрелни оръжия е голям. Поради това е от съществено значение да бъде разрешен проблемът с такива видоизменени оръжия, използвани за извършването на престъпления, по-специално като те бъдат включени в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО. Освен това, за да се избегне рискът от произвеждането на предупредителните и сигналните оръжия по такъв начин, който да позволява видоизменянето им така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, Комисията следва да приеме технически спецификации с цел да се гарантира, че не могат да бъдат видоизменяни по такъв начин.

(21)

Като се отчита високият риск от въвеждане отново в употреба на неправилно дезактивирани огнестрелни оръжия и с цел повишаване на сигурността в целия Съюз, такива огнестрелни оръжия следва да попадат в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО. Следва да бъде дадено определение на дезактивирани огнестрелни оръжия, което да отразява основните принципи за дезактивиране на огнестрелни оръжия, предвидени в Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси, приложен към Решение 2014/164/ЕС на Съвета (5), което транспонира този протокол в правната уредба на Съюза.

(22)

Огнестрелните оръжия, предназначени за военна употреба, като например AK-47 и M16, които са оборудвани да работят въз основа на селективна стрелба, и при които може ръчно да се преминава от автоматичен на полуавтоматичен режим на стрелба и обратно, следва да се класифицират в категория A огнестрелни оръжия и поради това да бъдат забранени за гражданска употреба. Ако бъдат видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия, те следва да се класифицират в категория A, точка 6.

(23)

Някои полуавтоматични огнестрелни оръжия могат лесно да бъдат видоизменяни в автоматични огнестрелни оръжия и така да представляват заплаха за сигурността. Дори и да не е налице такова видоизменяне, някои полуавтоматични огнестрелни оръжия биха могли да бъдат много опасни, когато капацитетът по отношение на броя на патроните, които съдържат, е голям. Поради това полуавтоматичните огнестрелни оръжия с несменяем пълнител, позволяващ изстрелването на голям брой патрони, както и полуавтоматичните огнестрелни оръжия със сменяем пълнител с голям капацитет, следва да бъдат забранени за гражданска употреба. Самата възможност за поставяне на пълнител с капацитет над 10 патрона при дългоцевните огнестрелни оръжия и над 20 патрона при късоцевните огнестрелни оръжия не е определяща за класификацията на огнестрелното оръжие в определена категория.

(24)

Без да се засяга подновяването на разрешителните в съответствие с Директива 91/477/ЕИО, полуавтоматичните огнестрелни оръжия с периферно действие на ударника, включително тези с калибър 22 или по-малък, не следва да се класифицират в категория A, освен ако са били видоизменени от автоматични огнестрелни оръжия.

(25)

Разпоредбите на Директива 91/477/ЕИО относно европейския паспорт за огнестрелно оръжие, като основен документ, необходим за съответните дейности на спортни стрелци и на други лица, получили разрешително в съответствие с тази директива, следва да бъдат подобрени чрез включване в нейните относими разпоредби на препращане към огнестрелните оръжия, класифицирани в категория A, без да се засяга правото на държавите членки да избират прилагането на по-строги правила.

(26)

Обекти, които притежават външния вид на огнестрелно оръжие („реплики“), но са произведени по такъв начин, че не могат да бъдат видоизменени да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, не следва да попадат в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО.

(27)

Когато държавите членки имат национална правна уредба относно антични оръжия, тези оръжия не попадат в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО. Репродукциите на антични оръжия обаче нямат същото историческо значение или няма такъв исторически интерес към тях и могат да бъдат произведени чрез използване на модерни техники, които могат да подобрят тяхната дълготрайност и точност. Поради това такива репродукции следва да бъдат включени в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО. Директива 91/477/ЕИО не се прилага за други изделия, като еърсофт устройства, които не съответстват на определението за огнестрелно оръжие и поради това не са уредени в посочената директива.

(28)

С цел да се подобри действието на обмена на информация между държавите членки, би било от полза Комисията да направи оценка на елементите, необходими за системата, която да подпомогне този обмен на информация, съдържаща се в компютризираните системи за регистриране на данни, действащи в държавите членки, включително възможността всяка държава членка да получи достъп до такава система. Тази система може да използва специално приспособен за огнестрелните оръжия модул на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). Такъв обмен на информация между държавите членки следва да се осъществява в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7). Когато компетентният орган се нуждае от достъп до регистрите за съдимост на дадено лице, което кандидатства за разрешително за придобиване или притежаване на огнестрелно оръжие, този орган следва да може да получи тази информация съгласно Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета (8). Оценката на Комисията би могла да се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, което отчита съществуващите инструменти по отношение на обмена на информация.

(29)

С цел да се гарантира подходящ обмен на информация по електронен път между държавите членки относно издадените разрешителни за пренасяне на огнестрелни оръжия към друга държава членка и отказите за издаване на разрешителни за придобиване или притежаване на огнестрелно оръжие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приемането на разпоредби, които да позволяват на държавите членки да създадат такава система за обмен на информация. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(30)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(31)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(32)

Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се прилага по отношение на обработването на лични данни в рамките на Директива 91/477/ЕИО. Когато лични данни, събирани в съответствие с Директива 91/477/ЕИО, се обработват за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, органите, обработващи тези данни, следва да спазват правилата, приети съгласно Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(33)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(34)

Поради това Директива 91/477/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(35)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива и Директива 91/477/ЕИО представляват развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (13).

(36)

По отношение на Швейцария настоящата директива и Директива 91/477/ЕИО представляват развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (15).

(37)

По отношение на Лихтенщайн настоящата директива и Директива 91/477/ЕИО представляват развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (17),

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

1.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

2.   За целите на настоящата директива лицето се счита за пребиваващо в държавата, указана с адреса, посочен в официален документ, установяващ мястото на пребиваване, като паспорт или национална лична карта, които в случай на проверка при придобиване или притежаване на оръжие, се представят на компетентните органи на държава членка или на оръжейник, или на оръжеен посредник. Ако адресът на лицето не е посочен в неговия паспорт или национална лична карта, държавата на пребиваване се определя въз основа на друг официален документ за пребиваване, който е признат от съответната държава членка.

3.   „Европейски паспорт за огнестрелно оръжие“ се издава от компетентните органи на държава членка по искане на лице, което става законен притежател и ползвател на огнестрелно оръжие. Неговият максимален срок на валидност е пет години и може да бъде удължаван. Той съдържа данните, предвидени в приложение II. Европейският паспорт за огнестрелно оръжие е непрехвърлим документ, в който са отбелязани огнестрелното оръжие или огнестрелните оръжия, притежавани и използвани от титуляря на паспорта. Паспортът трябва да бъде носен винаги от лицето, което използва огнестрелното оръжие. В паспорта се отбелязват промените, настъпили във връзка с притежаването или характеристиките на огнестрелното оръжие, както и загубата или кражбата на огнестрелното оръжие.“

2)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

1.   Настоящата директива не засяга прилагането на националните разпоредби, отнасящи се до носенето на оръжие, лова или спортната стрелба, при използване на оръжия, законно придобити и притежавани в съответствие с настоящата директива.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на придобиването или притежаването в съответствие с националното право на оръжия и боеприпаси от страна на въоръжените сили, полицията или публичните органи. Тя не се прилага и за трансфери, уредени в Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1).

(*1)  Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1).“"

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

Член 4а се заменя със следното:

„Член 4а

Без да се засягат разпоредбите на член 3, държавите членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия само от лица, които са получили лиценз, или, по отношение на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория C, които са получили специално разрешително да придобиват и притежават такива огнестрелни оръжия в съответствие с националното право.“

5)

Член 4б се заличава.

6)

Членове 5 и 6 се заменят със следното:

„Член 5

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, държавите членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия само от лица, които имат основателна причина за това и които:

2.   Държавите членки разполагат със система за мониторинг, която могат да използват непрекъснато или периодично, за да гарантират, че условията относно издаването на разрешително, определени от националното право, се спазват за целия срок на действие на разрешителното и, освен това, се прави оценка на съответната медицинска и психологическа информация. Специалните условия се определят в съответствие с националното право.

Когато някое от условията относно издаването на разрешително вече не се спазва, държавите членки оттеглят съответното разрешително.

Държавите членки не могат да забраняват на лица, които пребивават на тяхна територия, притежаването на огнестрелно оръжие, придобито в друга държава членка, освен ако не забраняват придобиването на същия вид огнестрелно оръжие на своя територия.

3.   Държавите членки гарантират, че разрешителното за придобиване и разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, класифицирано в категория B, се отнема, ако се установи, че лицето, на което е издадено разрешителното, притежава пълнител, който може да се постави на полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване или на полуавтоматични многозарядни огнестрелни оръжия, които:

освен ако на съответното лице е издадено разрешително съгласно член 6 или разрешително, което е потвърдено, подновено или удължено съгласно член 7, параграф 4а.

Член 5а

За да се сведе до минимум рискът огнестрелните оръжия и боеприпасите да станат достъпни за лица, които не са получили разрешително, държавите членки установяват правила за подходящ надзор на огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и правила за правилното им съхранение по сигурен начин. Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не са лесно достъпни едновременно заедно. Подходящ надзор означава упражняването на контрол от лицето, което законно притежава съответното огнестрелно оръжие или боеприпаси, върху тях по време на тяхното транспортиране и употреба. Нивото на контрол по отношение на режима на правилно съхранение отразява броя и категорията на съответните огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Член 5б

Държавите членки гарантират, че в случаи, които включват придобиване и продажба на огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси, класифицирани в категории А, В или С, чрез „договори от разстояние“ съгласно определението на член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*2), самоличността, а при необходимост и разрешителното на купувача на огнестрелното оръжие, основните компоненти или боеприпасите, се проверяват преди или най-късно по време на доставката им до това лице от:

Член 6

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 2, държавите членки предприемат всички необходими мерки за забрана на придобиването и притежаването на огнестрелните оръжия, основните компоненти и боеприпасите, класифицирани в категория А. Те гарантират, че огнестрелните оръжия, основните компоненти и боеприпасите, държани незаконно в нарушение на тази забрана, се отнемат.

2.   За защита на сигурността на критичната инфраструктура, търговското корабоплаване, особено ценните конвои и чувствителните обекти, както и за цели, свързани с национална отбрана, образователни, културни, научноизследователски и исторически цели, и без да се засягат разпоредбите на параграф 1, националните компетентни органи в отделни случаи, по изключение и при надлежно обосноваване, издават разрешителни за огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, когато това не противоречи на обществената сигурност или обществения ред.

3.   Държавите членки могат да изберат в специални и надлежно обосновани отделни случаи по изключение да издават разрешителни на колекционери за придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, при спазване на строги условия за сигурност, включително като се докаже на националните компетентни органи, че са взети мерки за справяне с всякакви рискове за обществената сигурност или обществения ред, както и че съответните огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси се съхраняват при ниво на сигурност, което е пропорционално на рисковете, свързани с неразрешения достъп до такива изделия.

Държавите членки гарантират, че колекционерите, получили разрешително съгласно първата алинея от настоящия параграф, могат да бъдат идентифицирани в системите за регистриране на данни, посочени в член 4. От получилите разрешително колекционери се изисква да водят регистър на всички огнестрелни оръжия, които притежават и които са класифицирани в категория А, като регистърът трябва да бъде достъпен за националните компетентни органи. Държавите членки създават подходяща система за мониторинг по отношение на получилите разрешение колекционери, като отчитат всички относими фактори.

4.   Държавите членки могат да разрешат на оръжейниците или на оръжейните посредници, в съответното им професионално качество, да придобиват, произвеждат, дезактивират, ремонтират, доставят, предават и притежават огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, при спазване на строги условия за сигурност.

5.   Държавите членки могат да разрешат на музеи да придобиват и притежават огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, при спазване на строги условия за сигурност.

6.   Държавите членки могат да разрешат на практикуващи спортна стрелба да придобиват и притежават полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, точки 6 или 7, при спазване на следните условия:

По отношение на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, точка 6, държавите членки, които прилагат военна система, основана на обща наборна служба, и които през последните 50 години са прилагали система на прехвърляне на огнестрелни оръжия на лица, напускащи армията след изпълнение на военните им задължения, могат да дадат разрешително на такива лица в качеството им на практикуващи спортна стрелба, да задържат едно огнестрелно оръжие, използвано по време на задължителната военна служба. Съответният публичен орган преобразува тези огнестрелни оръжия в полуавтоматични огнестрелни оръжия и извършва периодични проверки дали лицата, използващи такива огнестрелни оръжия, не представляват риск за обществената сигурност. Прилагат се разпоредбите, посочени в букви а), б) и в) от първа алинея.

7.   Разрешенията, издадени съгласно настоящия член, се преразглеждат периодично на интервали, които не надвишават пет години.“

(*2)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64)."

7)

Член 7 се изменя, както следва:

8)

Член 8 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Ако държава членка забранява или въвежда разрешителен режим на своята територия за придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие, класифицирано в категория B или C, тя уведомява другите държави членки, които изрично включват декларация в този смисъл върху всеки европейски паспорт за огнестрелно оръжие, който издават за подобно огнестрелно оръжие съгласно член 12, параграф 2.“

9)

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

1.   Режимът за придобиване и притежаване на боеприпаси е идентичен с този за притежаване на огнестрелните оръжия, за които те са предназначени.

Придобиването на пълнители за полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване, които могат да поберат повече от 20 патрона или, в случаите на дългоцевни огнестрелни оръжия, повече от 10 патрона, се разрешава единствено за лица, на които е издадено разрешително съгласно член 6 или разрешително, което е потвърдено, подновено или удължено съгласно член 7, параграф 4а.

2.   Оръжейниците и оръжейните посредници могат да откажат да сключат сделка за придобиване на фабрично произведени боеприпаси или на компоненти за производство на боеприпаси, която имат разумна причина да считат за подозрителна поради естеството или мащаба ѝ, и докладват за опити за такава сделка на компетентните органи.“

10)

Вмъкват се следните членове:

„Член 10а

1.   Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че устройства с пълнител, който е проектиран за изстрелване само на халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия, не могат да бъдат видоизменяни така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.

2.   Държавите членки класифицират като огнестрелни оръжия устройства с пълнител, който е проектиран за изстрелване само на халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия и които могат да бъдат видоизменяни така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.

3.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на технически спецификации за предупредителните и сигналните оръжия, произведени или внесени в Съюза на или след 14 септември 2018 г. с цел да гарантира, че същите не могат да бъдат видоизменяни така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13б, параграф 2. Комисията приема първия такъв акт за изпълнение до 14 септември 2018 г.

Член 10б

1.   Държавите членки определят режим за проверка от компетентен орган на дезактивирането на огнестрелните оръжия с цел да се гарантира, че модификациите, извършени по отношение на дадено огнестрелно оръжие, са привели всички негови основни компоненти в състояние на постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба по какъвто и да било начин. В рамките на тази проверка държавите членки предвиждат издаване на сертификат и протокол, удостоверяващ дезактивирането на огнестрелното оръжие, и щамповане на ясна маркировка върху него със същата цел.

2.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на стандарти и методи за дезактивиране с цел да гарантира, че всички основни компоненти на огнестрелното оръжие са приведени в състояние на постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба по какъвто и да било начин. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13б, параграф 2.

3.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, не се прилагат за огнестрелни оръжия, дезактивирани преди датата на прилагане на тези актове за изпълнение, освен ако съответните огнестрелни оръжия са прехвърлени в друга държава членка или са пуснати на пазара след тази дата.

4.   Държавите членки нотифицират на Комисията в срок от два месеца след 13 юни 2017 г. своите национални стандарти и методи за дезактивиране, прилагани преди 8 април 2016 г., обосновавайки причините, поради които нивото на сигурност, гарантирано от тези национални стандарти и методи за дезактивиране, е равностойно на това, гарантирано от техническите спецификации за дезактивиране, определени в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията (*4), приложими към 8 април 2016 г.

5.   Когато държавите членки нотифицират Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член, Комисията, най-късно 12 месеца след нотификацията, приема актове за изпълнение, като взема решение дали националните стандарти и методи, както са нотифицирани, са гарантирали, че огнестрелните оръжия са дезактивирани с ниво на сигурност, което е равностойно на техническите спецификации за дезактивиране на огнестрелни оръжия, посочени в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403, приложими към 8 април 2016 г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13б, параграф 2.

6.   До датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в параграф 5, когато огнестрелни оръжия, дезактивирани в съответствие с националните стандарти и методи за дезактивиране, прилагани преди 8 април 2016 г., се прехвърлят в друга държава членка или се пускат на пазара, съответстват на техническите спецификации за дезактивиране на огнестрелни оръжия, определени в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403.

7.   Огнестрелните оръжия, дезактивирани преди 8 април 2016 г. в съответствие с националните стандарти и методи за дезактивиране, за които се установи, че нивото на сигурност, което гарантират, е равностойно на това, гарантирано от техническите спецификации за дезактивиране на огнестрелни оръжия, определени в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403, приложими към 8 април 2016 г., се считат за дезактивирани огнестрелни оръжия, включително и когато се прехвърлят в друга държава членка или пускат на пазара след датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в параграф 5.

(*4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ L 333, 19.12.2015 г., стр. 62).“"

11)

В заглавието на глава 3 думата „Общността“ се заменя с думата „Съюза“.

12)

В член 11 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, огнестрелни оръжия могат да бъдат пренасяни от една държава членка в друга само при спазване на процедурата, която е предвидена в настоящия член. Тази процедура се прилага и към пренасянето на огнестрелни оръжия след продажба чрез „договори от разстояние“ съгласно определението на член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС.“

13)

Член 12, параграф 2 се изменя, както следва:

14)

В член 13 се добавят следните параграфи:

„4.   Компетентните органи на държавите членки обменят по електронен път информация относно разрешителните, издадени за пренасяне на огнестрелни оръжия към друга държава членка и информация по отношение на отказите за издаване на разрешителни, предвидени в членове 6 и 7, въз основа на причини, свързани със сигурността или с надеждността на съответното лице.

5.   Комисията предвижда система за обмен на информацията, посочена в настоящия член.

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 13а, с цел да допълни настоящата директива чрез определяне на реда и условията за системен обмен на информация по електронен път. Комисията приема първия такъв делегиран акт до 14 септември 2018 г.“

15)

Член 13а се заменя със следното:

„Член 13а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, параграф 5, се предоставя на Комисията за неограничен срок, считано от 13 юни 2017 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 13, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 13, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

16)

Вмъква се следният член:

„Член 13б

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*5)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

17)

В член 15, параграф 1, думата „Общността“ се заменя с думата „Съюза“.

18)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

До 14 септември 2020 г. и на всеки пет години слeд това, Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на настоящата директива, включително проверка на пригодността на нейните разпоредби, който се придружава, ако това е целесъобразно, от законодателни предложения по отношение, по-специално на категориите огнестрелни оръжия в приложение I и въпросите, свързани с прилагането на системата за европейския паспорт за огнестрелно оръжие, поставянето на маркировка и последиците от новите технологии, като триизмерния печат, използването на QR код и използването на радиочестотна идентификация (RFID).“

19)

Приложение I се изменя, както следва:

20)

В приложение II буква е) се заменя със следното:

24.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 137/40