ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 125

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 60
18 май 2017 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2017/836 на Комисията от 11 януари 2017 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/837 на Комисията от 17 май 2017 година за поправка на текста на полски и шведски език на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването ( 1 )

3

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/838 на Комисията от 17 май 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 по отношение на фуражите за някои отглеждани по биологичен начин аквакултурни животни ( 1 )

5

 

*

Регламент (ЕС) 2017/839 на Комисията от 17 май 2017 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на употребата на нитрити (Е 249 — 250) в golonka peklowana ( 1 )

7

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/840 на Комисията от 17 май 2017 година относно неодобряването на активното вещество ортосулфамурон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита ( 1 )

10

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/841 на Комисията от 17 май 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, Ampelomyces quisqualis, щам: AQ 10, беналаксил, бентазон, бифеназат, бромоксинил, карфентразон-етил, хлорпрофам, циазофамид, десмедифам, дикват, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), етоксазол, фамоксадон, фенамидон, флумиоксазин, форамсулфурон, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, имазамокс, имазосулфурон, изоксафлутол, ламинарин, металаксил-М, метоксифенозид, милбемектин, оксасулфурон, пендиметалин, фенмедифам, пиметрозин, S-метолахлор и трифлоксистробин ( 1 )

12

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/842 на Комисията от 17 май 2017 година за подновяване на одобрението на активното вещество с нисък риск Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията ( 1 )

16

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/843 на Комисията от 17 май 2017 година за одобряване на активното вещество Beauveria bassiana — щам NPP111B005, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията ( 1 )

21

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/844 на Комисията от 17 май 2017 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

25

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 година за изменение на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на примерните списъци от елементи, които следва да се вземат предвид при подготовката на морски стратегии ( 1 )

27

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2017/846 на Европейския парламент от 16 март 2017 година за удължаване на срока на мандата на анкетната комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

34

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2017/847 на Комисията от 16 май 2017 година за предоставяне на поискана от Дания дерогация съгласно Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (нотифицирано под номер С(2017) 2891)

35

 

*

Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 година за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС ( 1 )

43

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2015/1011 на Комисията от 24 април 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1277/2005 на Комисията ( ОВ L 162, 27.6.2015 г. )

75

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/836 НА КОМИСИЯТА

от 11 януари 2017 година

за изменение на приложение III към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (1), и по-специално член 10, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Държава бенефициер по схемата от общи тарифни преференции (ОСП) може да поиска да ползва допълнителните тарифни преференции по специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+). За тази цел в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 978/2012 се установяват конкретни критерии за допустимост за предоставянето на тарифни преференции в рамките на ОСП+. Държавата следва да се счита за уязвима поради липсата на диверсификация и недостатъчна интеграция в международната система за търговия. Тя следва да е ратифицирала всички конвенции, изброени в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 978/2012, а в най-новите налични заключения на компетентните наблюдаващи органи не следва да е констатирано тежко нарушение във връзка с ефективното прилагане на някоя от тези конвенции. По отношение на никоя от съответните конвенции държавата не следва да е формулирала резерва, която е забранена от конвенцията или за целите на член 9 от Регламент (ЕС) № 978/2012 се счита за несъвместима с предмета и целта на съответната конвенция. Тя следва да приеме без резерви изискванията за докладване, наложени с всяка от конвенциите, и да поеме обвързващите ангажименти, посочени в член 9, параграф 1, букви г), д) и е) от Регламент (ЕС) № 978/2012.

(2)

Държава — бенефициер по ОСП, която желае да се ползва от ОСП+, следва да отправи искане за това, придружено от изчерпателна информация относно ратификацията на съответните конвенции, формулираните от държавата резерви и противопоставянето на тези резерви от другите страни по конвенцията, както и за поетите от държавата обвързващи ангажименти.

(3)

На Комисията е предоставено правомощието да приема делегирани актове за изменение на приложение III към Регламент (ЕС) № 978/2012 с цел да предостави на държавата заявител ОСП+, като я добави към списъка на държавите — бенефициери по ОСП+.

(4)

На 12 юли 2016 г. Комисията получи искане по ОСП+ от Демократична социалистическа република Шри Ланка („Шри Ланка“).

(5)

След като разгледа искането за предоставяне на ОСП+ в съответствие с разпоредбите на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 978/2012, Комисията установи, че Шри Ланка отговаря на необходимите условия. С оглед на това на Шри Ланка следва да се предостави ОСП+, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Приложение III към Регламент (ЕС) № 978/2012 следва да бъде съответно изменено.

(6)

В съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) № 978/2012 Комисията следва да следи етапа на ратификация на съответните конвенции, ефективното им прилагане и сътрудничеството на правителството на Шри Ланка с компетентните наблюдаващи органи,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Следната държава и съответният ѝ азбучен код се вмъкват съответно в колони Б и А от приложение III към Регламент (ЕС) № 978/2012:

„Шри Ланка

LK“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 януари 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/3


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/837 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за поправка на текста на полски и шведски език на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В текста на полски език на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията (2) е допусната грешка в точка 11.4.3, буква а) от приложението във връзка със списъка на областите на компетентност, в които е необходимо периодично обучение през определени интервали от време.

(2)

В текста на шведски език на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 са допуснати следните грешки в приложението: в точки 8.1.1.2 и 9.1.1.3 — относно изискването за нова проверка; в точка 8.3.1 — относно предмета на задължението за доставка; в точка 9.1.3.5, буква б), първа алинея — относно обхвата на метода за валидиране; в точка 9.3.1 — относно предмета на задължението за доставка; и в точка 11.2.3.1, в уводното изречение — относно лицата, за които се прилага задължението за обучение.

(3)

Поради това текстът на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на полски и шведски език следва да бъде съответно поправен. Поправката не засяга текста на останалите езици.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

(не засяга българската версия)

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (ОВ L 299, 14.11.2015 г., стр. 1).


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/5


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/838 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 по отношение на фуражите за някои отглеждани по биологичен начин аквакултурни животни

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (1), и по-специално член 15, параграф 2 и член 16, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 834/2007 са определени основните изисквания по отношение на биологичното производство на аквакултурни животни, както и изискванията по отношение на фуражите за такива животни. Подробните правила за прилагането на тези изисквания се съдържат в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (2).

(2)

В член 15, параграф 1, буква г), подточка i) от Регламент (ЕО) № 834/2007 е формулирано изискването рибите и ракообразните да бъдат хранени с фуражи, които удовлетворяват хранителните им потребности през различните етапи от тяхното развитие.

(3)

В член 25л от Регламент (ЕО) № 889/2008 са определени специфични правила относно фуражите за някои аквакултурни животни, посочени в приложение XIIIa, раздели 6, 7 и 9 от същия регламент. Тези правила имат за цел да се приоритизира използването на естествен фураж (при наличие на такъв фураж).

(4)

Съгласно член 25л, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 посочените животни трябва да бъдат хранени с естествена храна, намираща се във водоеми и езера. По силата на член 25л, параграф 2 от същия регламент се разрешава — при липса на достатъчни количества естествени фуражни ресурси — да се използват биологичен фураж от растителен произход или морски водорасли. В член 25л, параграф 3, букви а) и б) от същия регламент са определени максималните проценти рибно брашно и рибено масло, които може да включва фуражната дажба на сиамския пангасий и съответните видове скариди, когато към естествения фураж се добавя допълнителен фураж.

(5)

През етапите, когато аквакултурните животни се намират в люпилен басейн, естественият фураж е ограничен или изобщо липсва. Някои държави членки сигнализираха на Комисията, че ако се прилагат през ювенилните етапи, които протичат в люпилен басейн, определените в член 25л, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 889/2008 правила относно храненето на белите скариди, и по-специално на тигровите скариди (Penaeus monodon), може да доведат до недохранване и повишена смъртност.

(6)

Съгласно член 25л, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 се изисква посочените животни да бъдат хранени с естествена храна, намираща се във водоеми и езера. Това изискване следва да се отнася само за етапите на угояване, когато животните се отглеждат във водоеми и езера, а не в люпилни басейни, където естественият фураж е в недостатъчно количество. Тази разпоредба доби особена важност по-специално след 31 декември 2016 г., тъй като от тази дата съгласно член 25д, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 ювенилни аквакултурни екземпляри, отгледани по небиологичен начин, не може да се въвеждат в стопанства, в които се извършва отглеждане по биологичен начин. До тази дата беше разрешено в такива стопанства да се въвежда известен процент ювенилни екземпляри, отгледани в люпилни басейни по небиологичен начин.

(7)

Експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство, създадена с Решение 2009/427/ЕО на Комисията (3), потвърди, че специфичните правила, съдържащи се в член 25л, параграф 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 889/2008, са подходящи само за етапите на угояване (4). Групата е на мнение, че определените в посочения член ограничения по отношение на рибното брашно и рибеното масло възпрепятстват изпълнението на изискванията във връзка с хранителните потребности през ранните етапи от развитието на животните, докато те се намират в люпилни басейни.

(8)

Комисията установи, че е необходимо разпоредбите относно фуражите за някои аквакултурни животни да бъдат изменени, като се уточни, че тези разпоредби се прилагат само по отношение на етапите на угояване. Това ѝ заключение е съобразено с изискването по член 15, параграф 1, буква г), подточка i) от Регламент (ЕО) № 834/2007 хранителните потребности на животните да бъдат удовлетворявани през различните етапи от тяхното развитие, със заложената в член 25л от Регламент (ЕО) № 889/2008 цел да се приоритизира използването на естествен фураж (при наличие на такъв фураж), както и със становището на експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство.

(9)

Поради това Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 25л, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 се заменя със следното:

„1.   През етапите на угояване аквакултурните животни, посочени в приложение XIIIa, раздел 6, раздел 7 и раздел 9, трябва да бъдат хранени с естествен фураж, намиращ се във водоеми и езера.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(3)  Решение 2009/427/ЕО на Комисията от 3 юни 2009 г. за създаване на експертна група за технически консултации в областта на биологичното производство (ОВ L 139, 5.6.2009 г., стр. 29).

(4)  Окончателен доклад: http://ec.europa.eu/agriculture/organic/sites/orgfarming/files/final_report_egtop_on_aquaculture_part-c_en.pdf


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/7


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/839 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на употребата на нитрити (Е 249 — 250) в „golonka peklowana“

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (1), и по-специално член 10, параграф 3 от него;

като има предвид, че:

(1)

В приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 се установява списък на Съюза на добавките, одобрени за употреба в храни, и условията за тяхната употреба.

(2)

Списъкът на Съюза на добавки в храните може да се актуализира в съответствие с предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) обща процедура по инициатива на Комисията или при постъпване на заявление.

(3)

На 10 март 2016 г. Полша подаде заявление за разрешаване на употребата на нитрити (E 249 — 250) като консервант в „golonka peklowana“. Впоследствие заявлението бе предоставено на държавите членки съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1331/2008.

(4)

Според заявителя „golonka peklowana“ е традиционна полска месна заготовка, в която нитритите, освен за консервант, се използват и като средство за осоляване за постигане на желаните цвят, вкус и текстура, в съответствие с очакванията на потребителите. „Golonka peklowana“ се предлага на потребителите в състояние, в което трябва да бъде подложена на допълнителна топлинна обработка преди консумация.

(5)

В съображение 7 от Регламент (ЕО) № 1333/2008 се предвижда, че при одобряването на добавките в храните следва също така да се отчитат и други фактори от значение за разглеждания въпрос, включително, наред с другото, традиционни фактори. Поради това е целесъобразно определени традиционни продукти да бъдат запазени на пазара в някои държави членки, когато употребата на добавки в храните отговаря на общите и специфичните условия на Регламент (ЕО) № 1333/2008.

(6)

С цел да се осигури единната употреба на добавките, попадащи в обхвата на настоящия регламент, „golonka peklowana“ ще бъде описана в документа с насоки, в който се изброяват категориите храни в част Д от приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно добавките в храните (3).

(7)

Съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 Комисията следва да изиска становището на Европейския орган за безопасност на храните („Органа“), за да актуализира списъка на Съюза на добавките в храните, установен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008, освен в случаите, когато не е вероятно въпросната актуализация да окаже въздействие върху човешкото здраве. Нитритите са разрешени за употреба в месни продукти на общо основание, а употребата им в месни заготовки е ограничена до някои традиционни продукти, като са установени специални разпоредби във връзка с традиционно консервирани месни продукти. Тъй като заявлението за разширяване на употребата на нитрити е ограничено до конкретната месна заготовка, която се използва традиционно, не се очаква разширяването на употребата да има значително въздействие върху цялостната експозиция на нитрити. Поради това разширяването на употребата на тези добавки представлява актуализация на списъка на Съюза, която няма вероятност да окаже въздействие върху човешкото здраве, и не е необходимо да се иска становището на Органа.

(8)

Приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 следва да бъде съответно изменено.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16.

(2)  Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 1).

(3)  http://ec.europa.eu/food/safety/food_improvement_agents/additives/eu_rules_en


ПРИЛОЖЕНИЕ

В част Д от приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 в категория храни 08.2 „Месни заготовки, както са определени в Регламент (ЕО) № 853/2004“ вписването за нитрити (E 249 — 250) се заменя със следното:

 

„E 249 — 250

Нитрити

150

(7)

само lomo de cerdo adobado, pincho moruno, careta de cerdo adobada, costilla de cerdo adobada, Kasseler, Bräte, Surfleisch, toorvorst, šašlõkk, ahjupraad, kiełbasa surowa biała, kiełbasa surowa metka и tatar wołowy (danie tatarskie) и golonka peklowana


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/10


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/840 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

относно неодобряването на активното вещество ортосулфамурон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Директива 91/414/ЕИО на Съвета (2) се прилага по отношение на процедурата и условията за одобрение на активни вещества, за които е прието решение в съответствие с член 6, параграф 3 от същата директива преди 14 юни 2011 г. По отношение на ортосулфамурон условията, предвидени в член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени с Решение 2006/806/ЕО на Комисията (3).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 4 юли 2005 г. Италия получи заявление от Isagro S.p.A. за включване на активното вещество ортосулфамурон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. С Решение 2006/806/ЕО бе потвърдено, че документацията е пълна, т.е. може да се приеме, че принципно отговаря на изискванията за данни и информация от приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО.

(3)

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО беше направена оценка на въздействието на посоченото активно вещество върху здравето на човека и на животните и върху околната среда за видовете употреба, предложени от заявителя. На 27 юли 2012 г. определената за докладчик държава членка представи проект на доклад за оценка. В съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 188/2011 на Комисията (4) от заявителя бе поискана допълнителна информация. През август 2013 г. извършената от страна на Италия оценка на допълнителната информация, предоставена от заявителя, бе предадена под формата на допълнения към проекта на доклада за оценка и бе обобщена от Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“).

(4)

Проектът на доклада за оценка беше подложен на преразглеждане от държавите членки и Органа. На 3 септември 2013 г. Органът представи на Комисията заключението си във връзка с оценката на риска от употребата на активното вещество ортосулфамурон (5) като пестицид. Органът стигна до заключението, че наличната информация относно естеството на остатъчните вещества в първичните и следващите култури, в съчетание с липсата на токсикологична информация и на оценка на приема на някои метаболити в растенията, не позволява да се изготви окончателна оценка на риска за потребителите. Също така не можа да се изготви окончателна оценка на риска за водните организми и организмите, обитаващи почвата. Освен това Органът установи наличието на опасения относно някои метаболити, поради което не можа да изготви окончателна оценка на излагането на подпочвените води.

(5)

Комисията прикани заявителя да представи своите коментари относно заключението на Органа, а в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 188/2011 — и относно проекта на доклада за преразглеждане. Заявителят представи своите коментари, които бяха разгледани внимателно.

(6)

Въпреки изложените от заявителя аргументи обаче не беше възможно да бъдат отхвърлени опасенията, посочени в съображение 4.

(7)

Следователно не беше доказано, че може да се очаква, че при предлаганите условия на употреба продуктите за растителна защита, съдържащи ортосулфамурон, ще отговорят като цяло на изискванията, установени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО.

(8)

Поради това ортосулфамурон следва да не бъде одобрен в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(9)

В съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от Директива 91/414/ЕИО на държавите членки бе дадена възможността да издават временни разрешения за продуктите за растителна защита, съдържащи ортосулфамурон, за първоначален срок от три години. Решение за изпълнение 2013/205/ЕС на Комисията (6) даде възможност на държавите членки да удължават срока на временните разрешения за ортосулфамурон за срок, който изтича най-късно на 30 април 2015 г.

(10)

Тъй като всички съществуващи разрешения са с изтекъл срок на валидност, не е необходимо да бъде предвиден допълнителен срок за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи ортосулфамурон.

(11)

Настоящият регламент не засяга подаването на ново заявление за ортосулфамурон по реда на член 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Неодобряване на активното вещество

Активното вещество ортосулфамурон не се одобрява.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(3)  Решение 2006/806/ЕО на Комисията от 24 ноември 2006 г. за признаване по принцип завършеността на досието, представено за подробен преглед с оглед на възможното включване на ортосулфамурон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 329, 25.11.2006 г., стр. 74).

(4)  Регламент (ЕС) № 188/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение на процедурите за оценка на активните вещества, които не са били предлагани на пазара две години след датата на нотифициране на посочената директива (ОВ L 53, 26.2.2011 г., стр. 51).

(5)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2013; 11(9):3352. Той е достъпен на следния интернет адрес: www.efsa.europa.eu.

(6)  Решение за изпълнение 2013/205/ЕС на Комисията от 25 април 2013 г. за предоставяне на право на държавите членки да удължат срока на временните разрешения, издадени за новите активни вещества ацеквиноцил, аминопиралид, аскорбинова киселина, флубендиамид, гама-цихалотрин, ипконазол, метафлумизон, ортосулфамурон, Pseudomonas sp. щам DSMZ 13134, пиридалил, пироксулам, спиромесифен, тиенкарбазон и топрамезон (ОВ L 117, 27.4.2013 г., стр. 20).


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/841 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, Ampelomyces quisqualis, щам: AQ 10, беналаксил, бентазон, бифеназат, бромоксинил, карфентразон-етил, хлорпрофам, циазофамид, десмедифам, дикват, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), етоксазол, фамоксадон, фенамидон, флумиоксазин, форамсулфурон, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, имазамокс, имазосулфурон, изоксафлутол, ламинарин, металаксил-М, метоксифенозид, милбемектин, оксасулфурон, пендиметалин, фенмедифам, пиметрозин, S-метолахлор и трифлоксистробин

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 17, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (2) са посочени активните вещества, които се считат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(2)

Срокът на одобренията на активните вещества бентазон, дикват, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), фамоксадон, флумиоксазин, металаксил-М и пиметрозин беше последно удължен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/549 на Комисията (3). Срокът на одобренията на посочените вещества ще изтече на 30 юни 2017 г. В съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията (4) бяха подадени заявления за подновяване на включването на тези вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (5).

(3)

Срокът на одобренията на активните вещества карфентразон-етил, циазофамид, фенамидон, форамсулфурон, имазамокс, изоксафлутол, оксасулфурон, пендиметалин и трифлоксистробин беше последно удължен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/950 на Комисията (6). Срокът на одобренията на посочените вещества ще изтече на 31 юли 2017 г.

(4)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1197/2012 на Комисията (7) беше удължен срокът на одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, Ampelomyces quisqualis, щам: AQ 10, беналаксил, бифеназат, бромоксинил, хлорпрофам, десмедифам, етоксазол, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, имазосулфурон, ламинарин, метоксифенозид, милбемектин, фенмедифам и S-метолахлор. Срокът на одобренията на посочените вещества ще изтече на 31 юли 2017 г.

(5)

Заявленията за подновяване на одобрението на веществата, изброени в съображения 3 и 4, бяха подадени в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (8).

(6)

Поради факта, че оценката на веществата е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване. Поради това е необходимо срокът на техните одобрения да бъде удължен.

(7)

За целите на член 17, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1107/2009 в случаите, в които Комисията приема регламент, с който не се подновява одобрението на дадено активно вещество, посочено в приложението към настоящия регламент, тъй като не са изпълнени критериите за одобрение, Комисията посочва като дата на изтичане на срока по-късната от двете дати — датата, определена преди влизането в сила на настоящия регламент, или датата на влизане в сила на регламента, с който не се подновява одобрението на активното вещество. По отношение на случаите, в които Комисията приема регламент, с който се подновява одобрението на дадено активно вещество, посочено в приложението към настоящия регламент, Комисията се стреми да определи, по целесъобразност според обстоятелствата, най-ранната възможна дата на прилагане.

(8)

Поради изложеното по-горе Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/549 на Комисията от 8 април 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бентазон, цихалофоп бутил, дикват, фамоксадон, флумиоксазин, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), металаксил-М, пиколинафен, просулфурон, пиметрозин, тиабендазол и тифенсулфурон-метил (ОВ L 95, 9.4.2016 г., стр. 4).

(4)  Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията от 7 декември 2010 г. за установяване на процедурата за подновяване на включването на втора група активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за съставяне на списък на тези вещества (ОВ L 322, 8.12.2010 г., стр. 10).

(5)  Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(6)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/950 на Комисията от 15 юни 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 2,4-DB, бета-цифлутрин, карфентразон-етил, Coniothyrium minitans щам CON/M/91-08 (DSM 9660), циазофамид, делтаметрин, диметенамид-Р, етофумесат, фенамидон, флуфенацет, флуртамон, форамсулфурон, фостиазат, имазамокс, йодосулфурон, ипродион, изоксафлутол, линурон, малеинов хидразид, месотрион, оксасулфурон, пендиметалин, пикоксистробин, силтиофам и трифлоксистробин (ОВ L 159, 16.6.2016 г., стр. 3).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1197/2012 на Комисията от 13 декември 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества ацетамиприд, алфа-циперметрин, Ampelomyces quisqualis, щам: АQ 10, беналаксил, бифеназат, бромоксинил, хлорпрофам, десмедифам, етоксазол, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, имазосулфурон, ламинарин, мепанипирим, метоксифенозид, милбемектин, фенмедифам, Pseudomonas chlororaphis, щам: MA 342, хиноксифен, S-метолахлор, тепралоксидим, тиаклоприд, тирам и цирам (ОВ L 342, 14.12.2012 г., стр. 27).

(8)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията от 18 септември 2012 г. за определяне на разпоредбите, необходими за изпълнението на процедурата по подновяване по отношение на активните вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 252, 19.9.2012 г., стр. 26).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя, както следва:

1)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 11 — „Бензатон“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

2)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 15 — „Дикват“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

3)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 19 — DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

4)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 23 — „Пиметрозин“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

5)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 35 — „Фамоксадон“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

6)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 37 — „Металаксил-М“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

7)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 39 — „Флумиоксазин“, датата се заменя с „30 юни 2018 г.“;

8)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 41 — „Имазамокс“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

9)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 42 — „Оксасулфурон“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

10)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 44 — „Форамсулфурон“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

11)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 46 — „Циазофамид“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

12)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 53 — „Пендиметалин“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

13)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 59 — „Трифлоксистробин“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

14)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 60 — „Карфентразон-етил“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

15)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 62 — „Фенамидон“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

16)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 63 — „Изоксафлутол“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

17)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 78 — „Хлорпрофам“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

18)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 83 — „Алфа-циперметрин“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

19)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 84 — „Беналаксил“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

20)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 85 — „Бромоксинил“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

21)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 86 — „Десмедифам“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

22)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 88 — „Фенмедифам“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

23)

В шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 93 — Ampelomyces quisqualis, щам: AQ 10 — датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

24)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 95 — „Ламинарин“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

25)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 96 — „Метоксифенозид“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

26)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 97 — „S-метолахлор“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

27)

В шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 98 — Gliocladium catenulatum, щам: J1446 — датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

28)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 99 — „Етоксазол“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

29)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 109 — „Бифеназат“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“;

30)

в шестата колона — „Изтичане срока на одобрението“, на ред 110 — „Милбемектин“, датата се заменя с „31 юли 2018 г.“


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/16


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/842 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за подновяване на одобрението на активното вещество с нисък риск Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 22, параграф 1 във връзка с член 20, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 2003/79/ЕО на Комисията (2) Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, беше включено като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (3).

(2)

Активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, се считат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са посочени в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (4).

(3)

Срокът на одобрението на активното вещество Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, включено в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, изтича на 31 октомври 2017 г.

(4)

В съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (5) и в предвидения в същия член срок бе подадено заявление за подновяване на одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08.

(5)

Заявителят представи допълнителните досиета, изисквани съгласно член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012. Докладващата държава членка счете заявлението за пълно.

(6)

Тя подготви доклад за оценка във връзка с подновяването, като се консултира със съдокладващата държава членка, и на 29 май 2015 г. го представи на Европейския орган по безопасност на храните („Органът“) и на Комисията.

(7)

Органът изпрати на заявителя и на държавите членки доклада за оценка във връзка с подновяването за коментар и препрати получените коментари на Комисията. Освен това Органът публикува допълнителното обобщено досие.

(8)

На 8 юни 2016 г. Органът предаде на Комисията заключението си (6) за това дали може да се очаква Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, да отговаря на критериите за одобряване, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. На 6 декември 2016 г. Комисията представи проекта на доклад във връзка с подновяването на одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, пред Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите.

(9)

На заявителя бе дадена възможност да представи забележките си по доклада във връзка с подновяването.

(10)

Бе установено, че критериите за одобряване, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени по отношение на един или повече представителни видове употреба на най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08. Поради това е целесъобразно да се поднови одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08.

(11)

Оценката на риска във връзка с подновяването на одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, се основава на ограничен брой представителни видове употреба, но това не ограничава видовете употреба, за които могат да бъдат разрешени продуктите за растителна защита, съдържащи Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08. Поради това е целесъобразно да отпадне ограничението за употребата му само като фунгицид.

(12)

Освен това Комисията счете, че Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, представлява активно вещество с нисък риск по смисъла на член 22 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, не е вещество с възможен риск и отговаря на условията, посочени в точка 5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009. Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, е див щам, който се среща естествено в околната среда. Не е патогенен за хората или животните. Допълнителната експозиция на хората, животните и околната среда посредством видовете употреба, одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, се очаква да бъде пренебрежимо малка в сравнение с експозицията при нормални условия в природата.

(13)

Поради това е целесъобразно да се поднови одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, като вещество с нисък риск. В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 следва да бъде съответно изменено приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011.

(14)

В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от посочения регламент и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат включени определени условия и ограничения.

(15)

В съответствие с член 20, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 13, параграф 4 от него приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменено.

(16)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/950 на Комисията (7) срокът на одобрението на Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, бе удължен до 31 октомври 2017 г., за да се даде възможност процедурата по подновяване да приключи, преди да изтече срокът на одобрението на посоченото вещество. Като се има предвид обаче, че решението за подновяване на одобрението се взема, преди да изтече удълженият срок, настоящият регламент следва да се прилага от 1 август 2017 г.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Подновяване на одобрението на активното вещество

Одобрението на активното вещество Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, посочено в приложение I, се подновява при предвидените в същото приложение условия.

Член 2

Изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 август 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Директива 2003/79/ЕО на Комисията от 13 август 2003 г. за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно включване на Coniothyrium minitans като активно вещество (ОВ L 205, 14.8.2003 г., стр. 16).

(3)  Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията от 18 септември 2012 г. за определяне на разпоредбите, необходими за изпълнението на процедурата по подновяване по отношение на активните вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 252, 19.9.2012 г., стр. 26).

(6)  EFSA Journal 2016 (Бюлетин на ЕОБХ);14(7):4517, 16 pp., достъпен на следния интернет адрес: www.efsa.europa.eu

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/950 на Комисията от 15 юни 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 2,4-ДБ, бета-цифлутрин, карфентразон-етил, Coniothyrium minitans щам CON/M/91-08 (DSM 9660), циазофамид, делтаметрин, диметенамид-Р, етофумезат, фенамидон, флуфенацет, флуртамон, форамсулфурон, фостиазат, имазамокс, йодосулфурон, ипродион, изоксафлутол, линурон, малеинов хидразид, мезотрион, оксасулфурон, пендиметалин, пикоксистробин, силтиофам и трифлоксистробин (ОВ L 159, 16.6.2016 г., стр. 3).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Изтичане на срока на одобрението

Специфични разпоредби

Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08

Номер за достъп до колекцията от култури на „Deutsche Sammlung von Mikroorganismen“ (DSM), Германия: DSM 9660

CIPAC № 614

Не се прилага

Минимално съдържание на жизнеспособни спори:

1 × 1012 CFU/kg

1 август 2017 г.

31 юли 2032 г.

За прилагането на единните принципи, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада във връзка с подновяването относно Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, и по-специално допълнения I и II към него.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

защитата на операторите и работниците, като се има предвид, че микроорганизмите се считат за потенциални сенсибилизатори.

Производителят осигурява стриктното поддържане на екологичните условия и анализ за контрол на качеството по време на производствения процес.

Когато е целесъобразно, условията за употреба включват мерки за ограничаване на риска.


(1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са предоставени в доклада за преразглеждане.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя, както следва:

1)

в част А се заличава вписване № 71 относно Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08;

2)

в част Г се добавя следното вписване:

Номер

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Изтичане на срока на одобрението

Специфични разпоредби

„11

Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08

Номер за достъп до колекцията от култури на „Deutsche Sammlung von Mikroorganismen“ (DSM), Германия: DSM 9660

CIPAC № 614

Не се прилага

Минимално съдържание на жизнеспособни спори:

1 × 1012 CFU/kg

1 август 2017 г.

31 юли 2032 г.

За прилагането на единните принципи, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада във връзка с подновяването относно Coniothyrium minitans — щам CON/M/91-08, и по-специално допълнения I и II към него.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

защитата на операторите и работниците, като се има предвид, че микроорганизмите се считат за потенциални сенсибилизатори.

Производителят осигурява стриктното поддържане на екологичните условия и анализ за контрол на качеството по време на производствения процес.

Когато е целесъобразно, условията за употреба включват мерки за ограничаване на риска.“


(1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са предоставени в доклада за преразглеждане.


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/21


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/843 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за одобряване на активното вещество Beauveria bassiana — щам NPP111B005, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 6 ноември 2012 г. Франция получи заявление от Arysta Lifescience S.A.S. за одобрение на активното вещество Beauveria bassiana — щам NPP111B005, в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. В съответствие с член 9, параграф 3 от посочения регламент на 5 февруари 2013 г. Франция като докладваща държава членка уведоми заявителя, другите държави членки, Комисията и Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“) за допустимостта на заявлението.

(2)

На 7 октомври 2014 г. докладващата държава членка представи на Комисията с копие до Органа проект на доклад за оценка за това дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(3)

Органът изпълни изискванията на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. В съответствие с член 12, параграф 3 от същия регламент той поиска от заявителя да предостави допълнителна информация на държавите членки, на Комисията и на Органа. На 3 юли 2015 г. извършената от докладващата държава членка оценка на допълнителната информация бе предадена на Органа под формата на актуализиран проект на доклад за оценка.

(4)

На 6 октомври 2015 г. Органът предаде на заявителя, на държавите членки и на Комисията заключението си (2) относно това дали може да се очаква активното вещество Beauveria bassiana — щам NPP111B005, да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Органът направи заключението си публично достояние.

(5)

На 8 март 2016 г. Комисията представи на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите доклада за преразглеждане относно Beauveria bassiana — щам NPP111B005, както и проект на регламент за одобрение на посоченото вещество.

(6)

На заявителя бе дадена възможност да представи забележките си по доклада за преразглеждане.

(7)

Бе установено, че критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени по отношение на един или повече представителни видове употреба на най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество, и по-специално на видовете употреба, които са проучени и подробно описани в доклада за преразглеждане. Поради това е целесъобразно веществото Beauveria bassiana — щам NPP111B005, да бъде одобрено.

(8)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от посочения регламент и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат включени определени условия и ограничения.

(9)

В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (3) следва да бъде съответно изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобряване на активното вещество

Активното вещество Beauveria bassiana — щам NPP111B005, посочено в приложение I, се одобрява при предвидените в същото приложение условия.

Член 2

Изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015; 13(10):4264 [стр. 34 и сл.]. doi: 10.2903/j.efsa.2015.4264.

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Изтичане срока на одобрението

Специфични разпоредби

Beauveria bassiana — щам NPP111B005

Номер на включване в CNCM (Collection Nationale de Culture de Microorganismes — Национална колекция за култури микроорганизми) — Институт „Пастьор“, Париж, Франция: I-2961

Не се прилага.

Максимално съдържание на боверицин — 24 μg/L

7 юни 2017 г.

7 юни 2027 г.

За прилагането на единните принципи, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада за преразглеждане на Beauveria bassiana — щам NPP111B005, и по-специално допълнения I и II към него.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

защитата на операторите и работниците, като се има предвид, че като всеки микроорганизъм Beauveria bassiana — щам NPP111B005, се счита за потенциален сенсибилизатор, и като се обръща особено внимание на експозицията чрез вдишване;

максималното съдържание на метаболита боверицин в състава на продукта.

Производителят осигурява стриктното поддържане на екологичните условия и анализ за контрол на качеството по време на производствения процес.

Когато е целесъобразно, условията за употреба включват мерки за ограничаване на риска.


(1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са представени в доклада за преразглеждане.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

В част Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се добавя следното вписване:

 

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Изтичане срока на одобрението

Специфични разпоредби

„109

Beauveria bassiana — щам NPP111B005

Номер на включване в CNCM (Collection Nationale de Culture de Microorganismes — Национална колекция за култури микроорганизми) — Институт „Пастьор“, Париж, Франция: I-2961

Не се прилага.

Максимално съдържание на боверицин — 24 μg/L

7 юни 2017 г.

7 юни 2027 г.

За прилагането на единните принципи, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада за преразглеждане на Beauveria bassiana — щам NPP111B005, и по-специално допълнения I и II към него.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

защитата на операторите и работниците, като се има предвид, че като всеки микроорганизъм Beauveria bassiana — щам NPP111B005, се счита за потенциален сенсибилизатор, и като се обръща особено внимание на експозицията чрез вдишване;

максималното съдържание на метаболита боверицин в състава на продукта.

Производителят осигурява стриктното поддържане на екологичните условия и анализ за контрол на качеството по време на производствения процес.

Когато е целесъобразно, условията за употреба включват мерки за ограничаване на риска.“


(1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са представени в доклада за преразглеждане.


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/25


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/844 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор

Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

MA

109,8

TN

158,2

TR

94,0

ZZ

120,7

0707 00 05

TR

126,8

ZZ

126,8

0709 93 10

TR

131,8

ZZ

131,8

0805 10 22 , 0805 10 24 , 0805 10 28

EG

55,2

MA

59,8

TR

41,8

ZA

88,5

ZZ

61,3

0805 50 10

AR

123,2

TR

65,0

ZA

144,7

ZZ

111,0

0808 10 80

AR

95,5

BR

108,5

CL

123,4

CN

130,6

NZ

136,2

US

107,1

ZA

99,3

ZZ

114,4


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕС) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


ДИРЕКТИВИ

18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/27


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/845 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за изменение на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на примерните списъци от елементи, които следва да се вземат предвид при подготовката на морски стратегии

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (1), и по-специално член 24, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С приложение III към Директива 2008/56/ЕО се определят примерни списъци на характеристики, видове натиск и въздействия, които са посочени в член 8, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 3, член 10, параграф 1, член 11, параграф 1 и член 24 от същата директива.

(2)

През 2012 г., въз основа на първоначалната оценка на техните морски води, направена съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО и като част от първия цикъл на прилагане на морските си стратегии държавите членки съобщиха на Комисията набор от характеристики за добро състояние на околната среда и своите екологични цели, в съответствие съответно с член 9, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2008/56/ЕО. В оценката на Комисията (2) на тези доклади на държавите членки, направена съгласно член 12 от посочената директива, се подчерта, че спешно са необходими повече усилия, за да могат държавите членки и Съюзът да постигнат добро екологично състояние до 2020 г.

(3)

За да се гарантира, че вторият цикъл от прилагането на морските стратегии на държавите членки ще допринесе допълнително за постигането на целите на Директива 2008/56/ЕО и ще доведе до по-съгласувано определяне на доброто състояние на околната среда, Комисията препоръча в доклада си относно първия етап от изпълнението, на равнището на Съюза, службите на Комисията и държавите членки да си сътрудничат, за да се преразгледа, засили и подобри Решение 2010/477/ЕС на Комисията (3) до 2015 г., с цел изготвяне на по-ясен, по-опростен, по-съдържателен, по-съгласуван и по-съпоставим набор от критерии за добро състояние на околната среда и методологични стандарти и, в същото време, да се преразгледа приложение III от Рамковата директива за морска стратегия и, ако е необходимо, да се внесат изменения в нея, както и да се разработят специфични насоки, за да се гарантира по-съгласуван и по-последователен подход по отношение на оценките през следващия цикъл на прилагане.

(4)

Преразглеждането на приложение III към Директива 2008/56/ЕО е необходимо, за да допълни преразглеждането на Решение 2010/477/ЕС. Освен това връзката между приложение III към Директива 2008/56/ЕО и качествените дескриптори за определяне на добро състояние на околната среда, изброени в приложение I към посочената директива, е само имплицитна в посочената директива и следователно не е достатъчно ясна. Комисията, в работния документ на службите на Комисията от 2011 г. (4), обясни връзката между качествените дескриптори, изброени в приложение I към Директива 2008/56/ЕО, елементите, посочени в приложение III към посочената директива, и критериите и показателите, посочени в Решение 2010/477/ЕС, но успя да предостави само частичен отговор поради присъщото им съдържание. Преразглеждане на приложение III към Директива 2008/56/ЕО е необходимо с цел да се изяснят допълнително тези връзки и да се улесни прилагането, по-доброто свързване на компонентите на екосистемата, и антропогенния натиск и въздействията върху морската среда с дескрипторите в приложение I към Директива 2008/56/ЕО и резултатите от прегледа на Решение 2010/477/ЕС.

(5)

Приложение III към Директива 2008/56/ЕО следва да предостави елементи за оценка (член 8, параграф 1 от посочената директива) по отношение на доброто състояние на околната среда (член 9, параграф 1 от директивата), да предостави елементи за мониторинг (член 11, параграф 1 от директивата), които допълват оценката (например температура, соленост) и да предостави елементи, които да бъдат взети предвид при определянето на целите (член 10, параграф 1 от Директивата). Значението на тези елементи ще е различно за различните региони и държави членки поради различните регионални особености. Това означава, че елементите трябва да бъдат разгледани единствено ако се считат за „специфични и общи характеристики“ или „преобладаващи видове натиск и въздействия“, както е посочено съответно в член 8, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/56/ЕО, и ако са извършени във водите на съответната държава членка.

(6)

Важно е да се гарантира, че елементите, посочени в приложение III към Директива 2008/56/ЕО, са ясно свързани с качествените дескриптори от приложение I към посочената директива, както и относно критериите и методологичните стандарти за добро състояние на околната среда в морските води, определени от Комисията въз основа на член 9, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, както и до тяхното прилагане във връзка с членове 8, 9, 10 и 11 от Директива 2008/56/ЕО. В този контекст посочените елементи трябва да бъдат общи и общо приложими в целия Съюз, като се има предвид, че повече специфични елементи могат да бъдат определени от Комисията въз основа на член 9, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО или в контекста на определянето на набор от характеристики за добро състояние на околната среда в съответствие с член 9, параграф 1 от посочената директива.

(7)

Таблици 1 и 2 от приложение III към Директива 2008/56/ЕО следва да бъдат изяснени, за да се прояви в по-голяма степен връзката с характеристиките (таблица 1) и елементите за натиск и техните въздействия (таблица 2), и да се свържат директно елементите, изброени в тях, с качествените дескриптори, посочени в приложение I към посочената директива и по този начин с критериите, определени от Комисията въз основа на член 9, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО.

(8)

За да се насочи работата по оценките на ползването на морските води съгласно член 8, параграф 1, буква в) от Директива 2008/56/ЕО, и на човешките дейности, съгласно член 8, параграф 1, буква б) и съответния мониторинг, предвиден в член 11 от посочената директива, таблица 2 следва да бъде разширена, така че да включва примерен списък на употреби и човешки дейности, за да се гарантира последователност при оценката им във всички морски региони и подрегиони.

(9)

Поради това приложение III към Директива 2008/56/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на регулаторния комитет, създаден по член 25, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение III към Директива 2008/56/ЕО се заменя с текста от приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 7 декември 2018 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Задължението за транспониране на настоящата директива не се прилага за държавите членки без морски води.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(2)  Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Първа фаза от прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) — Оценка и насоки на Европейската комисия (COM(2014) 97 final, 20.2.2014 г.).

(3)  Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1 септември 2010 г. относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (ОВ L 232, 2.9.2010 г., стр. 14).

(4)  Commission Staff Working Paper SEC(2011)1255.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води

(посочени в член 8, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 3, член 10, параграф 1, член 11, параграф 1 и член 24)

Таблица 1

Структура, функции и процеси на морските екосистеми

от особено значение за член 8, параграф 1, буква а) и членове 9 и 11

Тема

Елементи на екосистемата

Възможни параметри и характеристики (бележка 1)

Съответни качествени дескриптори, посочени в приложение I (бележки 2 и 3)

Видове

Групи видове (бележка 4) морски птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги от морския регион или подрегион

Пространствено и времево разнообразие по видове или популации:

разпределение, изобилие и/или биомаса

размер, възраст и пол

плодовитост, процент на оцеляване и смърт/нараняване

поведение, включително движение и миграция

местообитание за вида (обхват, пригодност)

Състав на видовете от групата:

(1); (3)

Местообитания

Общи типове местообитания във водния стълб (пелагични) и морското дъно (бентосни) (бележка 5), или други типове местообитания, включително свързаните с тях биологични общности в целия морски регион или подрегион

За всеки тип местообитание:

разпределение и обхват на местообитанията (и обем, ако е уместно)

състав на видовете, изобилие и/или биомаса (пространствени и времеви различия)

размер и възраст на видовете (ако е уместно)

физически, хидроложки и химични характеристики

Освен това за пелагични местообитания:

концентрация на хлорофил a

честота на цъфтеж на планктона и пространствен обхват

(1); (6)

Екосистеми, включително хранителни мрежи

Структура на екосистемата, функции и процеси, включващи:

физически и хидроложки характеристики

химични характеристики

биологични характеристики

функции и процеси

Пространствени и времеви промени в:

температурата и леда

хидрология (режими на вълните и теченията; изтласкване на долни слоеве вода (upwelling), смесване, време на задържане, приток на прясна вода; морско равнище)

батиметрия

помътняване (наноси/утайка), прозрачност, звук

субстрат и морфология на морското дъно

соленост, хранителни вещества (N, P), органичен въглерод, разтворени газове (pCO2, O2) и pH

връзки между местообитанията и видовете морски птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги

структура на пелагично-бентосните съобщества

продуктивност

(1); (4)

Бележки по таблица 1

Бележка 1:

Даден е примерен списък на съответните параметри и характеристики на видовете, местообитанията и екосистемите, които отразяват параметрите, засегнати от натиска по таблица 2 от настоящото приложение, и които засягат критериите, определени в съответствие с член 9, параграф 3. Конкретните параметри и характеристики, които да се използват за мониторинг и оценка, следва да се определят в съответствие с изискванията на настоящата директива, включително тези по членове 8—11.

Бележка 2:

Номерата в тази колона се базират на съответните номерирани точки от приложение I.

Бележка 3:

Само свързаните със състоянието качествени дескриптори (1), (3), (4) и (6), за които са определени критерии в съответствие с член 9, параграф 3, са посочени в таблица 1. Всички останали качествени дескриптори, свързани с натиска, посочени в приложение I, могат да бъдат от значение за всяка тема.

Бележка 4:

Тези групи видове са допълнително уточнени в част II от приложението към Решение (EC) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (вж. страница 43 от настоящия брой на Официален вестник).

Бележка 5:

Тези общи типове местообитания са допълнително уточнени в част II от приложението към Решение (EC) 2017/848.

Таблица 2

Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда

2а.

Антропогенен натиск върху морската среда

от особено значение за член 8, параграф 1, букви а) и б) и членове 9, 10 и 11

Тема

Натиск (бележка 1)

Възможни параметри

Съответни качествени дескриптори, посочени в приложение I (бележки 2 и 3)

Биологична

Въвеждане или разпространение на неместни видове

Интензитет и пространствена и времева разлика в натиска в морската среда и, ако е целесъобразно, при източника

За оценка на въздействията на натиска върху околната среда, изберете от таблица 1 съответните елементи и параметри на екосистемата

(2)

Въвеждане на микробни патогени

 

Въвеждане на генетично модифицирани видове и преместване на местни видове

 

Загуба или промяна на естествени биологични общности поради отглеждането на животински или растителни видове

 

Обезпокояване на видове (напр. там, където те се размножават, почиват и хранят) поради човешко присъствие

 

Добив или смъртност/нараняване на диви видове (от търговския и любителския риболов и други дейности)

(3)

Физическа

Физически смущения на морското дъно (временни или обратими)

(6); (7)

Физическа загуба (поради трайна промяна на субстрата или морфологията на морското дъно и поради добива на субстрат от морското дъно)

Промени в хидроложките условия

Вещества, отпадъци и енергия

Въвеждане на хранителни вещества — дифузни източници, точкови източници и атмосферни отлагания

(5)

Въвеждане на органични вещества — дифузни източници и точкови източници

Въвеждане на други вещества (напр. синтетични вещества, несинтетични вещества, радионуклиди) — дифузни източници, точкови източници, атмосферни отлагания и случаи на интензивно замърсяване

(8); (9)

Въвеждане на отпадъци (твърди отпадъци, включително микроотпадъци)

(10)

Въвеждане на aнтропогенен звук (импулсен, постоянен)

(11)

Въвеждане на други форми на енергия (включително електромагнитни полета, светлина и топлина)

Въвеждане на вода — точкови източници (напр. солена вода)

 


2б. —

Употреби и човешки дейности, засягащи морската среда

от особено значение по отношение на член 8, параграф 1, букви б) и в) (единствено дейности, отбелязани със *, са от значение за член 8, параграф 1, буква в), и членове 10 и 13

Тема

Дейност

Физическо преструктуриране на реки, бреговата ивица или на морското дъно (управление на водите)

Придобиване на територия от морето

Изграждане на канали и други изменения на водни течения

Брегова защита и защита от наводнения*

Офшорни структури (различни от такива за нефт/природен газ/възобновяемите енергийни източници)*

Преструктуриране на морфологията на морското дъно, включително драгиране и депониране на материали*

Добив на неживи ресурси

Добив на минерали (скали, метални руди, чакъл, пясък, черупки)*

Добив на нефт и природен газ, включително инфраструктура *

Добив на сол*

Извличане на вода*

Производство на енергия

Производство на енергия от възобновяеми източници (енергия от вятъра, вълните и от приливите и отливите), включително инфраструктура*

Производство на енергия от невъзобновяеми източници

Пренос на електроенергия и съобщения (кабели)*

Добив на живи ресурси

Добив на риба и черупкови организми (за професионални или развлекателни цели)*

Обработка на риба и черупкови организми*

Събиране на морска растителност*

Лов и събиране за други цели*

Отглеждане на живи ресурси

Аквакултури — морски, включително инфраструктура*

Аквакултури — сладководни

Земеделие

Лесовъдство

Транспорт

Транспортна инфраструктура*

Транспорт — морски*

Транспорт — въздушен*

Транспорт — сухопътен*

Употреба в градовете и промишлена употреба

Употреба в градовете

Промишлена употреба

Обработване и обезвреждане на отпадъци*

Туризъм и отдих

Инфраструктура за туризъм и отдих*

Дейности във връзка с туризъм и отдих*

Сигурност/отбрана

Военни операции (в съответствие с член 2, параграф 2)

Образование и научни изследвания

Изследвания, проучвания и образователни дейности*

Бележки по таблица 2

Бележка 1:

Оценките на натиска следва да отразят неговите нива в морската среда и, ако е целесъобразно, нивата на въвеждане (от наземни или атмосферни източници) в морската среда.

Бележка 2:

Номерата в тази колона се базират на съответните номерирани точки от приложение I.

Бележка 3:

Само качествените дескриптори, свързани с натиска — (2), (3), (5), (6), (7), (8), (9), (10) и (11), за които са определени критерии в съответствие с член 9, параграф 3, са посочени в таблица 2a. Всички останали качествени дескриптори, свързани със състоянието, посочени в приложение I, могат да бъдат от значение за всяка тема.“


РЕШЕНИЯ

18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/34


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/846 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 16 март 2017 година

за удължаване на срока на мандата на анкетната комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид предложението на Председателския съвет,

като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент (1),

като взе предвид Решение (ЕС) 2016/1021 на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на мандата на анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (2),

като взе предвид член 198, параграф 11 от своя правилник,

A.

като има предвид, че анкетната комисия поиска удължаване на срока на своя мандат, за да бъде в състояние да изпълни мандата си изцяло и по целесъобразен начин предвид на броя на документите, които все още предстои да бъдат прегледани, възложените анализи и заинтересованите лица, които трябва да бъдат изслушани;

1.

решава да удължи с три месеца срока на мандата на анкетната комисия.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI


(1)  ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 166, 24.6.2016 г., стр. 10.


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/35


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/847 НА КОМИСИЯТА

от 16 май 2017 година

за предоставяне на поискана от Дания дерогация съгласно Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници

(нотифицирано под номер С(2017) 2891)

(само текстът на датски език е автентичен)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (1), и по-специално точка 2, трета алинея от приложение III към нея,

като има предвид, че:

(1)

На 18 ноември 2002 г. Комисията прие Решение 2002/915/ЕО (2), с което по искане на Дания беше предоставена дерогация съгласно Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници и беше разрешено използването на оборски тор, съдържащ до 230 kg азот на хектар годишно, в определени говедовъдни стопанства в рамките на датската програма за действие за периода 1999—2003 г. Действието на дерогацията беше удължено с Решение 2005/294/ЕО на Комисията (3) във връзка с датската програма за действие за периода 2004—2007 г., с Решение 2008/664/ЕО на Комисията (4) във връзка с датската програма за действие за периода 2008—2012 г. и с Решение за изпълнение 2012/659/ЕС на Комисията (5) във връзка с датската програма за действие за периода 2008—2015 г.

(2)

Дерогацията, предоставена с Решение за изпълнение 2012/659/ЕС, засяга (за периода 2014—2015 г.) около 1 500 говедовъдни стопанства, 425 102 животински единици и 205 165 хектара обработваема земя, представляващи съответно 4,0 % от общия брой стопанства, 18,6 % от общия брой животински единици и 8,2 % от общата обработваема земя в Дания.

(3)

На 4 февруари 2016 г. Дания внесе в Комисията искане за подновяване на дерогацията съгласно точка 2, трета алинея от приложение III към Директива 91/676/ЕИО.

(4)

В съответствие с член 5 от Директива 91/676/ЕИО Дания е изготвила програма за действие за периода 2016—2018 г., която е въведена с някои разпоредби на Заповед № 1324 от 15 ноември 2016 г. относно животните, отглеждани за продажба, оборския тор, силажа и т.н., Консолидиран закон № 388 от 27 април 2016 г. за използването от стопанствата на изкуствени торове и за растителното покритие и Заповед № 1055 от 1 юли 2016 г. за използването от стопанствата на изкуствени торове в периода на планиране 2016—2017 г., нова целева схема за междинни култури, задължителна част, както гласи Законът за използването от стопанствата на изкуствени торове и за растителното покритие. В рамките на датското законодателството e предвидена и нова обща наредба относно използването на фосфор в съответствие със Закона за екологична оценка на животновъдните стопанства и Заповедта относно животните, отглеждани за продажба, оборския тор, силажа и т.н.

(5)

Датското законодателство, чрез което се транспонира Директива 91/676/ЕИО, налага ограничения за използването на азот. Прието е и законодателство, което ограничава използването на фосфор и което ще влезе в сила през август 2017 г.

(6)

В датския доклад „Състояние и тенденции на водната среда и земеделските практики“, който обхваща периода 2012—2015 г., се посочва, че през 2014 г. годишният излишък на азот в национален мащаб е възлизал на 80 kg N/ha, а общото количество азот, отделен от селското стопанство в морето през 2012 г., е било приблизително 70 %. Изчисленията, извършени от датските компетентни органи, сочат, че за да се поддържа добро екологично състояние съотношението между количеството азот на сушата и количеството азот в крайбрежните води трябва да бъде намалено от 56,8 Mt на 44,7 Mt.

(7)

В датското законодателство следва да бъде включена смесена целева схема за доброволни и задължителни междинни култури за 2017 и 2018 г. В рамките на тази схема задължителните разпоредби за междинните култури следва да влизат в сила автоматично, в случай че екологичните цели не бъдат постигнати чрез доброволните споразумения за междинните култури. Площите с междинни култури следва да са в допълнение към националното изискване за задължителни междинни култури съгласно датския Закон за използването от стопанствата на изкуствени торове и за растителното покритие. Посочените мерки са необходими, за да се гарантира, че прилагането на настоящата дерогация няма да доведе до влошаване на качеството на водите.

(8)

Информацията, представена от Дания в контекста на предоставената с Решение за изпълнение 2012/659/ЕС дерогация, сочи, че качеството на водите не е отбелязало спад спрямо зоните, които не са обхванати от дерогацията. Представените от Дания данни във връзка с прилагането на Директива 91/676/ЕИО за периода 2012—2015 г. (6) сочат, че по отношение на подпочвените води в страната около 16 % от станциите за мониторинг отчитат средна концентрация на нитрати над 50 mg/l, като около 23 % от станциите за мониторинг отчитат средна концентрация на нитрати над 40 mg/l. Данните от мониторинга показват стабилна тенденция при концентрацията на нитратите в подземните води в сравнение с предходния отчетен период (2008—2011 г.). По отношение на повърхностните води повечето пунктове за мониторинг показват средна концентрация на нитрати под 50 mg/l и стабилна тенденция при концентрацията на нитрати. В доклада, който обхваща периода 2012—2015 г., се посочва, че състоянието на 2 от общо 119 крайбрежни водни басейна е класифицирано като „добро“.

(9)

След като разгледа искането на Дания въз основа на елементите, описани в точка 2, трета алинея от приложение III към Директива 91/676/ЕИО и в контекста на придобития опит от дерогацията, предоставена с решения 2002/915/ЕО, 2005/294/ЕО, 2008/664/ЕО и Решение за изпълнение 2012/659/ЕС, Комисията счита, че планираното за използване в Дания количество оборски тор, отговарящо на 230 kg азот на хектар годишно, няма да възпрепятства постигането на целите на Директива 91/676/ЕИО, при положение че бъдат спазени някои строги условия.

(10)

В стопанствата, в които се допуска използването на оборски тор, съдържащ до 230 kg азот на хектар годишно, плановете за торене се актуализират своевременно, за да се гарантира съгласуваност с реалните земеделски практики, като също така се осигурява постоянно растително покритие на обработваемата площ и междинните култури с цел възстановяване на есенните подпочвени загуби на нитрати и ограничаване на зимните загуби на азот.

(11)

В Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) се предвижда комплексен трансграничен подход към опазването на водите, организиран около районите на речните басейни, с цел да се постигне добро състояние на европейските водни обекти до 2015 г. Намаляването на количеството на хранителните вещества е неразделна част от тази цел. Предоставянето на дерогация съгласно настоящото решение не засяга разпоредбите на Директива 2000/60/ЕО и не изключва възможността да са необходими допълнителни мерки, за да се спазят произтичащите от нея задължения.

(12)

С Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) се определят общи правила за създаването на Инфраструктура за пространствена информация в Съюза за целите на политиките на Съюза в областта на околната среда и политиките или дейностите, които могат да окажат влияние върху околната среда. Когато е приложимо, пространствената информация, събирана в контекста на настоящото решение, следва да е в съответствие с разпоредбите, предвидени в посочената директива. С цел да се намали административната тежест и да се подобри съгласуваността на данните, при събиране на необходимите данни съгласно настоящото решение Дания следва да използва информацията, която е генерирана в рамките на интегрираната система за администриране и контрол, създадена съгласно дял V, глава II от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по нитратите, създаден по силата на член 9 от Директива 91/676/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Дерогация

Дерогацията, поискана от Дания с писмо от 4 февруари 2016 г. с цел да се разреши използването на по-голямо количество оборски тор от предвиденото в точка 2, втора алинея, първо изречение от приложение III към Директива 91/676/ЕИО, се предоставя при условията, указани в настоящото решение.

Член 2

Обхват

Дерогацията се отнася за говедовъдните стопанства, в които сеитбооборотът обхваща над 80 % от културите със силна абсорбция на азот и дълъг вегетационен период и за които е издадено разрешение в съответствие с член 5.

Член 3

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)

„говедовъдно стопанство“ означава стопанство с годишно производство на азот в оборския тор над 300 kg, от които поне две трети са от едър рогат добитък;

б)

„трева“ означава постоянно или временно пасище;

в)

„култури, подсяти с трева“ означава силажни зърнени култури, силажна царевица, пролетен ечемик или пролетен ечемик и грах, които се подсяват с трева преди или след прибиране на реколтата;

г)

„култури със силна абсорбция на азот и дълъг вегетационен период“ означава едно от следните:

i)

трева;

ii)

трева като междинна култура;

iii)

фуражно цвекло;

iv)

култури, подсяти с трева;

д)

„почвен профил“ означава почвеният слой, намиращ се под нивото на земната повърхност до 0,90 m дълбочина, или на средното максимално водно ниво на подземните води, което е разположено на по-малко от 0,90 m под нивото на земната повърхност.

Член 4

Условия за дерогацията

Дерогацията се предоставя при следните условия:

1)

През август 2017 г. ще влезе в сила наредба за използването на фосфор, в която се предвижда непосредственото прилагане на прагови стойности на фосфора на различни равнища в цялата страна в зависимост от географското местоположение и вида тор. Тези прагови стойности обхващат използването на фосфор от всички видове торове: органични торове, включително оборски тор, ферментационни продукти от биогаз, дегазирана растителна биомаса, утайка от пречистване на отпадъчни води и промишлени торове. Във водосборните басейни, чиято водна среда е уязвима към фосфор, следва да се наложат по-строги прагови стойности за използването на фосфор, обхващащи всички видове торове.

2)

Следва да се въведат система от показатели и система за мониторинг на количеството фосфор, използвано в селскостопанските площи в Дания. В случай че системата от показатели или системата за мониторинг показват, че действителната средна годишна степен на торене с фосфор на земеделски почви в Дания би могла да надхвърли или действително е надхвърлила средните нива на торене с фосфор в национален мащаб, за които е заложено да бъдат достигнати през периода 2018—2025 г., максималните пределни стойности за използване на фосфор ще бъдат съответно намалени.

3)

Смесената целева схема за доброволни и задължителни междинни култури се основава на необходимостта да се намали съдържанието на нитрати в подземните и в крайбрежните води. В рамките на тази схема задължителните разпоредби за междинните култури влизат в сила автоматично, в случай че екологичните цели не бъдат постигнати чрез доброволните споразумения за междинните култури.

4)

Междинните култури, определени по силата на тази схема, са в допълнение към националното задължително изискване за засяване с междинни култури на 10 или 14 % от обработваемата площ на стопанствата, и не могат да бъдат отглеждани върху площите, използвани за изпълнение на изискванията за екологично насочените площи по отношение на междинните култури.

Член 5

Ежегодно разрешение и поемане на задължение

1.   Говедовъдите могат да подадат заявление до компетентните органи за получаване на годишно разрешение за използване на оборски тор, съдържащ до 230 kg азот на хектар годишно.

Срокът за подаване на заявлението е същият като националния краен срок за подаване на заявление за единно плащане и заявяване на квотата за изкуствени торове и плана за междинни култури.

2.   Едновременно със заявлението, посочено в параграф 1, заявителят представя декларация, че спазва условията, предвидени в членове 7, 8 и 9.

Член 6

Предоставяне на разрешения

Разрешенията за използване на определено количество говежди тор, включително отделян от самите животни тор и обработен оборски тор, съдържащ до 230 kg азот на хектар земя годишно, се предоставят при спазване на условията, предвидени в членове 7—9.

Член 7

Условия за използване на оборски тор и други торове

1.   Общото постъпление на азот не може да надвишава предвидената потребност от хранителни вещества на съответната култура, като се отчита запасеността на почвата с хранителни вещества. То не може да надвишава максималните стандарти за торене, определени в Заповед № 1055 от 1.7.2016 г. за използването на торове в селското стопанство в плановия период 2016—2017 г., и в съответните заповеди за следващите планови периоди.

2.   Изготвя се план за наторяване за цялата площ на говедовъдното стопанство. Планът се съхранява в стопанството. Той обхваща периода от 1 август до 31 юли следващата година. Планът за наторяване трябва да съдържа следното:

а)

план за сеитбооборотa, който включва:

1)

площта на парцелите, заети с култури със силна абсорбция на азот и дълъг вегетационен период;

2)

площта на парцелите, заети с други култури, различни от посочените в точка 1);

3)

скица, показваща местоположението на парцелите, посочени съответно в точки 1) и 2);

б)

броя на животните в стопанството, описание на помещенията за животни и системата за съхранение на оборски тор, включително обема на наличните съоръжения за съхранение на оборски тор;

в)

изчисление на количествата азот и фосфор от оборски тор, произведени в стопанството;

г)

описание на обработката на оборския тор, когато е приложимо, и очакваните характеристики на обработения оборски тор;

д)

количеството, вида и характеристиките на оборския тор, внесен в стопанството или изнесен извън него;

е)

предвидимото количество азот и фосфор, необходими за културите във всеки парцел;

ж)

изчисление на използваното количество азот и фосфор от оборски тор във всеки парцел;

з)

изчисление на използваното количество азот и фосфор от химически и други торове във всеки парцел;

и)

посочване на времето на използване на оборския тор и химическите торове.

Планът за наторяване се преразглежда най-късно до седем дни след настъпването на евентуални промени в земеделските практики в говедовъдното стопанство. Отчетът за наторяване се представя на компетентните органи най-късно до края на март всяка година.

3.   В периода от 31 август до 1 март не се разрешава разпръскването на оборски тор върху пасища, които ще се разорават през следващата пролет.

Член 8

Условия за вземане на проби и анализи на почвата

1.   Пробите се вземат от най-горните 30 cm на земеделската земя и се анализира съдържанието на азот и фосфор в тях.

2.   Вземането на проби и техният анализ се извършва най-малко веднъж на всеки четири години за всеки участък от стопанството с еднородни характеристики по отношение на сеитбооборота и свойствата на почвата.

3.   Изисква се поне една проба и един анализ на всеки пет хектара земеделска земя.

4.   Резултатите от анализите трябва да са на разположение в говедовъдните стопанства за инспекции.

Член 9

Условия за управление на земята

1.   80 % или повече от площта, налична за използване на оборски тор, трябва да бъде засята с култури със силна абсорбция на азот и дълъг вегетационен период.

2.   Тревата, изпълняваща ролята на междинна култура, не се разорава преди 1 март в годината, в която е била засята.

3.   Временните пасища се разорават напролет. Културите със силна абсорбция на азот и дълъг вегетационен период се засяват във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 3 седмици след разораването на тревата.

4.   Културите, използвани в сеитбооборотa, не може да включват бобови или други растения, които усвояват азот от въздуха, с изключение на следните:

а)

детелина в пасищата с по-малко от 50 % детелина и люцерна;

б)

люцерна в пасищата с по-малко от 50 % детелина и люцерна;

в)

ечемик и грах, подсети с трева.

5.   Стандартите за азотно торене на култури след временни пасища се намаляват с предходната количествена стойност на азота в културите съгласно Заповед № 1055 от 1.7.2016 г. за използването на торове в селското стопанство в плановия период 2016—2017 г. и съответните заповеди за следващите планови периоди по отношение на стандартите за торене, таблицата с норми за торене на селскостопански култури и зеленчуци, както и последващите изменения.

Член 10

Мониторинг

1.   Компетентните органи гарантират, че се изготвят карти, показващи следното:

а)

процента във всяка община на говедовъдните стопанства, за които са издадени разрешения;

б)

процента във всяка община на селскостопанските животни, за които са издадени разрешения;

в)

процента във всяка община на земеделската земя, за която са издадени разрешения.

Тези карти се актуализират всяка година.

Данните относно сеитбооборотa и земеделските практики се събират от компетентните органи. Тези данни се актуализират всяка година.

2.   Компетентните органи извършват мониторинг на водите в кореновата зона, на повърхностните води и подпочвените води и предоставят на Комисията данни за съдържанието на азот и фосфор в почвения профил и концентрацията на нитрати в повърхностните и подземните води както при условията на дерогация, така и при липсата на такава.

Мониторингът се провежда на равнище стопанство в рамките на националната програма за мониторинг на селскостопанските водосборни басейни. Подложените на мониторинг обекти трябва да са представителни за основните типове почва, преобладаващите практики за наторяване и основните култури. Провежда се засилен мониторинг в селскостопанските водосборни басейни, разположени върху песъчливи почви.

Наред с посоченото концентрацията на нитрати в повърхностните и подпочвените води се подлага на мониторинг в поне 3 % от всички стопанства, които се ползват от разрешения.

3.   В рамките на националната програма за мониторинг на селскостопанските водосборни басейни компетентните органи провеждат проучвания и непрекъснати анализи на хранителните вещества, като предоставят данни за местното земеползване, сеитбооборота и земеделските практики в говедовъдните стопанства, които се ползват от разрешения.

Събраната информация и данните от анализа на хранителните вещества по член 7 и от мониторинга по член 10, параграф 2 се използват за изчисления на количеството изпуснат азот и фосфор в говедовъдните стопанства, ползващи се от разрешения, които изчисления се извършват по зададен модел, основан на научни принципи.

4.   Компетентните органи определят обхванатия от дерогация процент земя, която е засята със:

а)

детелина или люцерна в пасища;

б)

ечемик и грах, подсети с трева.

Член 11

Проверка

1.   Компетентните органи следят всички заявления за разрешение да преминат през административен контрол. Когато контролът покаже, че условията, предвидени в членове 7, 8 и 9, не са изпълнени от заявителя, заявлението се отхвърля и заявителят се уведомява за причините за отказа.

2.   Компетентните органи изготвят програма за инспекции на стопанствата, които се ползват от разрешения.

Програмата се основава на анализ на риска, като се вземат предвид резултатите от проверките от предходните години по отношение на условията, определени в членове 7, 8 и 9, и резултатите от проверките на спазването на националното законодателство, транспониращо Директива 91/676/ЕИО.

3.   Инспекциите включват полеви инспекции и проверки на място за спазването на условията, посочени в членове 7, 8 и 9, и обхващат годишно поне 7 % от стопанствата, които се ползват от разрешения. Когато се установи, че дадено стопанство не спазва тези условия, на притежателя на разрешение се налага глоба в съответствие с националното право и той не се счита за допустим за получаване на разрешение през следващата година.

4.   На компетентните органи се предоставят необходимите правомощия и средства за проверка на спазването на условията за дерогацията, предоставена съгласно настоящото решение.

Член 12

Докладване

Най-късно до 31 декември всяка година компетентните органи представят на Комисията доклад, съдържащ следната информация:

а)

карти с процента на говедовъдните стопанства, процента на селскостопанските животни и процента на земеделската земя, обхванати от индивидуални дерогации за всяка община, както и карти на местното земеползване, посочени в член 10, параграф 1;

б)

резултатите от посочения в член 10, параграф 2 мониторинг на подземните и повърхностните води във връзка с концентрацията на нитрати и фосфор, включително информацията за тенденциите при качеството на водите както при условията на дерогация, така и при липсата на такава, а също и за въздействието на дерогацията върху качеството на водите;

в)

резултатите от посочения в член 10, параграф 2 мониторинг на почвите във връзка с концентрацията на азот и фосфор във водите от кореновата зона както при условията на дерогация, така и при липсата на такава;

г)

резултатите от проучванията на местното земеползване, сеитбооборота и земеделските практики съгласно член 10, параграф 3;

д)

резултатите от посочените в член 10, параграф 3 изчисления по зададен модел на количеството изпуснат азот и фосфор в стопанствата, които се ползват от разрешения;

е)

таблици с обхванатия от дерогация процент земеделска земя, засята с детелина или люцерна в пасища и с ечемик/грах, подсят с трева, съгласно член 10, параграф 4;

ж)

оценка на изпълнението на условията за дерогацията въз основа на проверките, извършвани на равнище стопанство, както и информация относно неизрядните стопанства, въз основа на резултатите от административните и полевите инспекции съгласно член 11;

з)

тенденции при броя на селскостопанските животни и производството на оборски тор за всяка категория селскостопански животни в Дания и в стопанствата, обхванати от дерогация.

Когато е приложимо, съдържащите се в доклада пространствени данни трябва да отговарят на разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО. При събиране на необходимите данни Дания използва — когато е целесъобразно — информацията, генерирана в рамките на интегрираната система за администриране и контрол, създадена в съответствие с член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Член 13

Период на прилагане

Настоящото решение се прилага до 31 декември 2018 г.

Член 14

Адресат

Адресат на настоящото решение е Кралство Дания.

Съставено в Брюксел на 16 май 2017 година.

За Комисията

Karmenu VELLA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

(2)  Решение 2002/915/ЕО на Комисията от 18 ноември 2002 г. относно искане за дерогация от точка 2, буква б) от приложение III и член 9 от Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 319, 23.11.2002 г., стр. 24).

(3)  Решение 2005/294/ЕО на Комисията от 5 април 2005 г. относно искане за дерогация от точка 2, буква б) от приложение III и член 9 от Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 94, 13.4.2005 г., стр. 34).

(4)  Решение 2008/664/ЕО на Комисията от 8 август 2008 г. за изменение на Решение 2005/294/ЕО относно искане за дерогация от точка 2, буква б) от приложение III и член 9 от Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 217, 13.8.2008 г., стр. 16).

(5)  Решение за изпълнение 2012/659/ЕС на Комисията от 23 октомври 2012 г. за предоставяне на поисканата от Кралство Дания дерогация съгласно Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 295, 25.10.2012 г., стр. 20).

(6)  Датска агенция за опазване на околната среда, „Състояние и тенденции на водната среда и селскостопанските практики в Дания“ — доклад до Европейската комисия за периода 2012—2015 г. в съответствие с член 10 от Директивата за нитратите (1991/676/ЕИО), септември 2016 г.

(7)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(8)  Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).


18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/43


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/848 НА КОМИСИЯТА

от 17 май 2017 година

за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (1), и по-специално член 9, параграф 3 и член 11, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Решение 2010/477/ЕС на Комисията (2) се определят критерии, които да се използват от държавите членки при определяне на добро екологично състояние на техните морски води и които да служат като насоки за изготвяните от тях оценки на състоянието през първия цикъл на изпълнение на Директива 2008/56/ЕО.

(2)

В Решение 2010/477/ЕС се признава, че е необходим допълнителен научно-технически напредък, който да подпомогне по-нататъшното разработване или преразглеждане на критериите, свързани с някои качествени показатели, както и по-нататъшното разработване на методологичните стандарти при строго съгласуване с изготвянето на програмите за мониторинг. В допълнение в решението се посочва, че е целесъобразно то да се преразгледа възможно най-скоро след завършване на оценката, изисквана съгласно член 12 от Директива 2008/56/ЕО — навреме, за да се подпомогне успешното актуализиране на морските стратегии, което съгласно член 17 от Директива 2008/56/ЕО трябва да бъде направено до 2018 г.

(3)

През 2012 г. въз основа на първоначалните оценки на морските си води, извършени съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, държавите членки докладваха за екологичното състояние на морските си води и нотифицираха на Комисията определеното от тях добро екологично състояние и екологичните си цели съгласно член 9, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2008/56/ЕО. В оценката (3) на тези доклади на държавите членки, направена от Комисията в съответствие с член 12 от Директива 2008/56/ЕО, беше подчертано, че спешно са необходими повече усилия, за да могат държавите членки да постигнат добро екологично състояние до 2020 г. Резултатите показаха необходимост значително да се подобрят качеството и съгласуваността на определянето на добро екологично състояние от страна на държавите членки. В допълнение оценката сочи, че изпълнението на Директива 2008/56/ЕО трябва да се основава на регионалното сътрудничество. В нея също така беше подчертана необходимостта държавите членки по-систематично да надграждат върху стандартите, произтичащи от законодателството на Съюза, или, когато няма такива — върху стандарти, определени от регионалните морски конвенции или други международни споразумения.

(4)

С цел да се гарантира, че вторият цикъл от изпълнението на морските стратегии на държавите членки ще продължи да допринася за постигането на целите на Директива 2008/56/ЕО и ще доведе до по-последователно определяне на добро екологично състояние, в доклада си относно първия етап от изпълнението Комисията препоръча службите на Комисията и държавите членки да си сътрудничат на равнището на Съюза, за да се преразгледа, засили и подобри Решение 2010/477/ЕС, като целта е да се изготви по-ясен, по-опростен, по-съдържателен, по-съгласуван и по-съпоставим набор от критерии за добро екологично състояние и методологични стандарти и същевременно да се преразгледа — и при необходимост да се преработи — приложение III към Директива 2008/56/ЕО, както и да се разработят специфични насоки, за да се осигури през следващия цикъл на изпълнение по-съгласуван и по-последователен подход към оценките.

(5)

Въз основа на тези заключения процесът на преразглеждане започна през 2013 г., когато регулаторният комитет, създаден съгласно член 25, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, одобри пътна карта от няколко фази (техническа и научна, консултации и вземане на решения). В хода на този процес, Комисията се консултира с всички заинтересовани страни, включително с регионалните морски конвенции.

(6)

С цел да се улесни бъдещото актуализиране на първоначалната оценка на морските води на държавите членки и определянето от тяхна страна на добро екологично състояние — и за да се осигури по-голяма съгласуваност в Съюза при изпълнението на Директива 2008/56/ЕО — е необходимо да се изяснят, преразгледат или въведат критерии и методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи, които да бъдат използвани от държавите членки, в съпоставка с елементите, определени понастоящем в Решение 2010/477/ЕС. В резултат на това броят на критериите, на които държавите членки трябва да извършват мониторинг и оценка, следва да бъде намален, а за останалите следва да се приложи основан на риска подход, за да могат държавите членки да съсредоточат усилията си върху основните видове антропогенен натиск, които засягат водите им. И накрая, критериите и тяхното използване следва да бъдат допълнително уточнени, включително като се предвидят или определят прагови стойности, като по този начин стане възможно в морските води на Съюза да бъде измервана степента, в която е постигнато добро екологично състояние..

(7)

В съответствие с ангажимента, поет от Комисията при приемането на съобщението ѝ до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (4), настоящото решение следва да осигури съгласуваност с други законодателни актове на Съюза. С цел да се осигури по-голяма последователност и сравнимост на равнището на Съюза на определянията на добро екологично състояние от държавите членки и да се избегнат ненужните припокривания, е целесъобразно да се вземат предвид съществуващи стандарти и методи за мониторинг и оценка, определени в законодателни актове на Съюза, включително Директива 92/43/ЕИО на Съвета (5), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (7), Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета (8), Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) и Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(8)

За всеки един от качествените дескриптори, изброени в приложение I към Директива 2008/56/ЕО, и въз основа на примерните списъци в приложение III към същата директива, е необходимо да се определят критерии, включително елементите на критериите и, когато е уместно — праговите стойности, които да се използват. Праговите стойности са предназначени да улеснят определянето от държавите членки на набор от характеристики за доброто екологично състояние и да им помогнат да наберат достатъчно информация, за да направят оценка на степента, до която е постигнато добро екологично състояние. Необходимо е също така да се определят методологични стандарти, включително географските мащаби за оценката и начинът, по който следва да се използват критериите. Тези критерии и методологични стандарти трябва да осигуряват последователност и да позволяват съпоставимост между морските региони и подрегиони при оценките на степента, в която е постигнато добро екологично състояние.

(9)

С цел да се осигури съпоставимост между изпратените в съответствие с член 17, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО подробности при актуализациите от страна на държавите членки на техните морски стратегии след преразглеждането на някои техни елементи, следва да бъдат определени спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, като се вземат предвид съществуващите спецификации и стандарти на равнището на Съюза или на международно равнище, включително регионално или подрегионално равнище.

(10)

Държавите членки следва да прилагат критериите, методологичните стандарти, спецификациите и стандартизираните методи за мониторинг и оценка, определени в настоящото решение, в комбинация с елементите на екосистемата, антропогенния натиск и човешките дейности, включени в примерните списъци от приложение III към Директива 2008/56/ЕО и като се опират на първоначалната оценка, направена съгласно член 8, параграф 1 от същата директива, когато определят набора от характеристики за добро екологично състояние в съответствие с член 9, параграф 1 от директивата, и когато установяват координирани програми за мониторинг съгласно член 11 от същата директива.

(11)

С цел да се установи ясна връзка между определянето на набор от характеристики за добро екологично състояние и оценката на напредъка към неговото постигане, е целесъобразно критериите и методологичните стандарти да се организират на базата на качествените дескриптори, определени в приложение I към Директива 2008/56/ЕО, като се вземат предвид примерните списъци с елементи на екосистемите, антропогенния натиск и човешките дейности, определени в приложение III към същата директива. Някои от тези критерии и методологични стандарти се отнасят по-специално към оценката на екологичното състояние или на преобладаващите видове натиск и въздействия съответно в член 8, параграф 1, букви а) или б) от Директива 2008/56/ЕО.

(12)

В случаите когато не са определени прагови стойности, държавите членки следва да ги определят посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, например чрез препратка към съществуващи стойности или разработване на нови такива в рамките на регионалните морски конвенции. В случаите, в които праговите стойности следва да бъдат установени посредством сътрудничество на равнището на Съюза (за дескрипторите на отпадъците в морските води, подводния шум и целостта на морското дъно), това ще стане в рамката на общата стратегия за прилагане, създадена от държавите членки и Комисията за целите на Директива 2008/56/ЕО. След като бъдат определени посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, тези прагови стойности ще станат част от набора на държавите членки от характеристики за добро екологично състояние едва когато бъдат изпратени на Комисията като част от докладването на държавите членки съгласно член 17, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО. До въвеждането на такива прагови стойности посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, държавите членки следва да могат вместо тях да използват национални прагови стойности, насочващи тенденции или прагови стойности на базата на натиска.

(13)

Праговите стойности следва да отразяват, когато е целесъобразно, нивото на качеството, което показва значимостта на неблагоприятното въздействие за даден критерий, и следва да бъдат определени във връзка с дадено референтно условие. Праговите стойности следва да бъдат в съответствие със законодателството на Съюза и да бъдат определени в подходящите географски мащаби, за да се отразят различните биотични и абиотични характеристики на регионите, подрегионите и подразделенията. Това означава, че дори и процесът на определяне на прагови стойности да се осъществява на равнището на Съюза, може да се стигне до определяне на различни прагови стойности, които са специфични за дадения регион, подрегион или подразделение. Праговите стойности следва също така да бъдат определени въз основа на принципа на предпазливост, отразяващ потенциалните рискове за морската среда. Определянето на прагови стойности следва да отговаря на динамичния характер на морските екосистеми и техните елементи, които могат да се променят във времето и пространството посредством хидроложки и климатични промени, взаимоотношенията хищник–плячка и други фактори на околната среда. Праговите стойности следва също така да отразяват факта, че ако са били нарушени, морските екосистеми могат да се възстановят до състояние, което отразява преобладаващите физиографски, географски, климатични и биологични условия, а не до някакво определено минало състояние.

(14)

В съответствие с член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО общият натиск от човешките дейности трябва да се запазва в граници, които са съпоставими с постигането на добро екологично състояние, като по този начин се гарантира, че способността на морските екосистеми да се справят с предизвиканите от човека промени не е застрашена. Това може да означава, когато е целесъобразно, праговите стойности за някои видове натиск и тяхното въздействие върху околната среда да не бъдат постигнати непременно във всички зони на морските води на държавите членки, при условие че това не застрашава постигането на целите на Директива 2008/56/ЕО, като в същото време се позволява устойчивото използване на морските продукти и услуги.

(15)

Необходимо е да се определят прагови стойности, които ще бъдат част от набора от характеристики, използвани от държавите членки при определяне на доброто екологично състояние в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, както и степента, до която праговите стойности трябва да бъдат постигнати. Поради това, сами по себе си праговите стойности не представляват определяния на добро екологично състояние от страна на държавите членки.

(16)

Държавите членки следва да изразят степента на постигане на добро екологично състояние като дела от техните морски води, в които са постигнати праговите стойности, или като дела от елементите на критериите (видове, замърсители и др.), за които са постигнали праговите стойности. При оценката на състоянието на морските си води в съответствие с член 17, параграф 2, буква а) от Директива 2008/56/ЕО, държавите членки следва да изразят всяка промяна в състоянието като подобряване, стабилно или влошаване в сравнение с предишния отчетен период, с оглед на често бавната реакция на морската среда на промените.

(17)

Когато праговите стойности, определени в съответствие с настоящото решение, не са изпълнени за определен критерий, държавите членки следва да обмислят вземането на подходящи мерки или извършването на допълнителни изследвания или проучвания.

(18)

Когато от държавите членки се изисква да си сътрудничат на регионално или подрегионално равнище, те следва да използват — когато това е практически осъществимо и целесъобразно — съществуващите регионални институционални структури за сътрудничество, включително структурите, създадени по силата на регионалните морски конвенции, както е предвидено в член 6 от Директива 2008/56/ЕО. Аналогично, при отсъствието на специфични критерии, методологични стандарти, включително за интеграция на критериите, спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, държавите членки следва да надграждат — когато това е практически осъществимо и целесъобразно — върху тези, които са разработени на международно, регионално или подрегионално равнище, например договорените в рамките на регионалните морски конвенции или други международни механизми. В противен случай държавите членки могат да изберат да се координират помежду си в рамките на региона или съответно подрегиона. В допълнение, дадена държава членка може също така да реши въз основа на особеностите на своите морски води да разгледа допълнителни елементи, които не са определени в настоящото решение и които не са разгледани на международно, регионално или подрегионално равнище, или да разгледа прилагането в своите преходни води, както са определени в член 2, параграф 6 от Директива 2000/60/ЕО, на елементи от настоящото решение в подкрепа на изпълнението на Директива 2008/56/ЕО.

(19)

Държавите членки следва да разполагат с достатъчно гъвкавост, при определени условия, за да се съсредоточат върху преобладаващите видове натиск и тяхното екологично въздействие върху различните елементи на екосистемите във всеки регион или подрегион, така че ефикасно и ефективно да извършват мониторинг и оценка на своите морски води и по-лесно да приоритизират действията, които трябва да бъдат предприети, за да се постигне добро екологично състояние. За тази цел, на първо място, държавите членки следва да имат възможността да решат, че някои критерии не е целесъобразно да се прилагат, при условие че това е обосновано. На второ място, държавите членки следва да имат възможност да решат да не използват определени елементи на критериите, да изберат допълнителни елементи или да се съсредоточат върху определени матрици или области от своите морски води, при условие че това е на базата на оценка на риска по отношение на видовете натиск и тяхното въздействие. Накрая, следва да се въведе разграничение между първични и вторични критерии. Докато първичните критерии следва да се използват, за да се осигури последователност в целия Съюз, по отношение на вторичните критерии следва да се даде възможност за гъвкавост. Държавите членки следва да вземат решение за използването на вторичен критерий, когато е необходимо допълване на първичен критерии или когато по отношение на определен критерий морската среда е изложена на риск да не постигне или да не запази доброто екологично състояние.

(20)

Критериите, включително праговите стойности, методологичните стандарти, спецификациите и стандартизираните методи за мониторинг и оценка следва да се базират на най-добрите налични научни данни. Въпреки това, за да се подпомогне по-нататъшното развитие на някои от тях, все още е необходим допълнителен научен и технически напредък, който следва да се използва веднага щом станат налични знанията и разбирането на процесите.

(21)

Поради това Решение 2010/477/ЕС следва да бъде отменено.

(22)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на регулаторния комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

С настоящото решение се установяват:

а)

критерии и методологични стандарти, които да бъдат използвани от държавите членки при определянето на набор от характеристики за добро екологично състояние в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на базата на приложения I и III и като се опират на първоначалната оценка, направена съгласно член 8, параграф 1 от същата директива, за да направят оценка на степента, в която е постигнато добро екологично състояние, в съответствие с член 9, параграф 3 от същата директива;

б)

спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, които да бъдат използвани от държавите членки, когато разработват координирани програми за мониторинг съгласно член 11 от Директива 2008/56/ЕО, в съответствие с член 11, параграф 4 от същата директива;

в)

график за определяне на праговите стойности, списъци на елементи на критериите и методологичните стандарти посредством сътрудничество на равнището на Съюза и на регионално или подрегионално равнище;

г)

изискване за нотифициране на елементите на критериите, праговите стойности за критериите и методологичните стандарти.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат определенията от член 3 от Директива 2008/56/ЕО.

Прилага се също така следните определения:

1)

„подрегиони“ означава подрегионите, изброени в член 4, параграф 2 от Директива 2008/56/ЕО

2)

„подразделения“ означава подразделенията по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2008/56/ЕО;

3)

„инвазивни неместни видове“ означава „инвазивни чужди видове“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12);

4)

„елементи на критериите“ означава съставните елементи на дадена екосистема, особено биологичните ѝ елементи (видове, местообитания и техните общности), или аспектите на натиска върху морската среда (биологични, физични, вещества, отпадъци и енергия), които се оценяват по всеки критерий;

5)

„прагова стойност“ означава стойност или интервал от стойности, които дават възможност за оценка на нивото на качеството, постигнато за даден критерий, допринасяйки по този начин за оценката на степента, в която е постигнато добро екологично състояние.

Член 3

Използване на критерии, методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи

1.   Държавите членки използват първичните критерии и свързаните методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи, определени в приложението, за да изпълнят настоящото решение. Въпреки това, въз основа на първоначалната оценка или последвалите я актуализации, извършени в съответствие с член 8 и член 17, параграф 2, буква а) от Директива 2008/56/ЕО, в обосновани случаи държавите членки могат да решат, че използването на един или повече от първичните критерии не е подходящо. В такива случаи държавите членки предоставят на Комисията обосновка в рамката на нотификацията, направена по силата на член 9, параграф 2 или член 17, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО.

В съответствие със задължението за регионално сътрудничество, определено в членове 5 и 6 от Директива 2008/56/ЕО, съответната държава членка информира другите държави членки, с които има общ морски регион или подрегион, преди да вземе решение да не използва даден първичен критерий в съответствие с първа алинея.

2.   Вторичните критерии и съответните методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи, определени в приложението, се използват за допълване на даден първичен критерий, или когато морската среда е изложена на риск да не постигне или да не запази доброто екологично състояние. Решение за използването на вторичен критерий се взема от отделните държави членки, с изключение на случаите, когато в приложението е посочено друго.

3.   В случаите, в които настоящото решение не определя критерии, методологични стандарти, спецификации или стандартизирани методи за мониторинг и оценка, включително за пространственото и времевото обобщаване на данни, държавите членки надграждат — когато това е практически осъществимо и целесъобразно — върху тези, които са разработени на международно, регионално или подрегионално равнище, например договорените в съответните регионални морски конвенции.

4.   До установяването на международни, регионални или подрегионална списъци или списъци на Съюза на елементите на критериите, методологичните стандарти, както и спецификациите и стандартизираните методи за мониторинг и оценка, държавите членки могат да използват вече установените на национално равнище, при условие че се спазва регионалното сътрудничество, предвидено в членове 5 и 6 от Директива 2008/56/ЕО.

Член 4

Определяне на прагови стойности посредством сътрудничество на равнището на Съюза и на регионално или подрегионално равнище

1.   Когато от държавите членки по силата на настоящото решение се изисква да въведат прагови стойности посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, тези стойности трябва:

а)

да бъдат част от набора от характеристики, използвани от държавите членки при определянето на добро екологично състояние;

б)

да бъдат в съответствие със законодателството на Съюза;

в)

когато е целесъобразно, да разграничават нивото на качеството, което показва значимостта на неблагоприятното въздействие за даден критерий, и да бъдат определени спрямо дадено референтно условие;

г)

да са определени при подходящ географски мащаб на оценката, за да отразяват различните биотични и абиотични характеристики на регионите, подрегионите и подразделенията;

д)

да са определени въз основа на принципа на предпазливост, отразяващ потенциалните рискове за морската среда;

е)

да са съгласувани с различните критерии, когато се отнасят за един и същ елемент на екосистемата;

ж)

да използват най-добрите налични научни данни;

з)

да се основават на дългосрочни редици данни, когато има такива, за да може да се определи най-подходящата стойност;

и)

да отразяват динамиката на естествените екосистеми, включително взаимоотношенията хищник–плячка и хидроложките и климатичните промени, като също така се признава, че екосистемата или части от нея, ако са били нарушени, могат да се възстановят до състояние, което отразява преобладаващите физиографски, географски, климатични или биологични условия, а не до някакво определено минало състояние;

й)

да бъдат съвместими, когато е практически осъществимо и целесъобразно, със съответните стойности, определени съгласно регионалните институционални структури за сътрудничество, включително договорените в регионалните морски конвенции.

2.   До определянето от държавите членки на прагови стойности посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, както се изисква от настоящото решение, държавите членки могат да използват една от изброените по-долу възможности, за да изразят степента, в която е постигнато добро екологично състояние:

а)

национални прагови стойности, при условие че се спазва задължението за регионално сътрудничество, определено в членове 5 и 6 от Директива 2008/56/ЕО;

б)

насочващи тенденции на стойностите;

в)

прагови стойности на базата на натиска, като приближение.

Те следват, когато е възможно, принципите, определени в параграф 1, букви а)—и).

3.   Когато праговите стойности, включително установените от държавите членки в съответствие с настоящото решение, не са изпълнени за определен критерий в степента, която държавата членка е определила за добро екологично състояние в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, държавите членки разглеждат, по целесъобразност, дали следва да бъдат взети мерки в съответствие с член 13 от същата директива, или дали да се извършат допълнителни изследвания или проучвания.

4.   Праговите стойности, определени от държавите членки в съответствие с настоящото решение, могат да бъдат преразглеждани периодично, като се отчитат научният и техническият напредък, и при необходимост могат своевременно да се изменят за преразглеждането, предвидено в член 17, параграф 2, буква а) от Директива 2008/56/ЕО.

Член 5

График

1.   Когато настоящото решение предвижда държавите членки да определят прагови стойности, списъци на елементи на критериите или методологични стандарти посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, държавите членки се стремят да направят това в рамките на срока, определен за първото преразглеждане на първоначалната им оценка и определяне на добро екологично състояние в съответствие с член 17, параграф 2, буква а) от Директива 2008/56/ЕО (15 юли 2018 г.).

2.   Когато държавите членки не са в състояние да определят прагови стойности, списъци на елементи на критериите или методологични стандарти посредством сътрудничество на равнището на Съюза, на регионално или подрегионално равнище, в срока, определен в параграф 1, те ги определят във възможно най-кратък срок след това, при условие че до 15 октомври 2018 г. в нотификацията съгласно член 9, параграф 2 или член 17, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО предоставят обосновка на Комисията.

Член 6

Нотифициране

Всяка държава членка изпраща на Комисията като част от нотифицирането съгласно член 17, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО тези елементи на критериите, прагови стойности и методологични стандарти, установени посредством сътрудничество на равнището на Съюза и на регионално или подрегионално равнище в съответствие с настоящото решение, за които реши да използва като част от своя набор от характеристики за определяне на добро екологично състояние съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.

Член 7

Отмяна

Решение 2010/477/ЕС се отменя.

Позоваванията на Решение 2010/477/ЕС се считат за позовавания на настоящото решение.

Член 8

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 17 май 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(2)  Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1 септември 2010 г. относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (ОВ L 232, 2.9.2010 г., стр. 14).

(3)  Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Първа фаза от прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) — Оценка и насоки на Европейската комисия (COM(2014)097 final, 20.2.2014 г.).

(4)  COM(2015) 215 final.

(5)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(6)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

(8)  Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11).

(9)  Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).

(10)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(11)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(12)  Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, свързани с качествените дескриптори в приложение I към Директива 2008/56/ЕО и с примерните списъци, включени в приложение III към същата директива, както и спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

Настоящото приложение се състои от две части:

в част I са определени критериите и методологичните стандарти за определяне на добро екологично състояние съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО и спецификациите и стандартизираните методи за мониторинг и оценка съгласно член 11, параграф 4 от същата директива, които да се използват от държавите членки във връзка с оценката на преобладаващите видове натиск и въздействия съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Директива 2008/56/ЕО,

в част II са определени критериите и методологичните стандарти за определяне на добро екологично състояние съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО и спецификациите и стандартизираните методи за мониторинг и оценка, които да се използват от държавите членки във връзка с оценката на екологичното състояние съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Директива 2008/56/ЕО.

ЧАСТ I

Критерии, методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка на преобладаващите видове натиск и въздействия съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Директива 2008/56/ЕО

В част I са разгледани дескрипторите (1), свързани със съответния антропогенен натиск: биологични видове натиск (дескриптори 2 и 3), физически натиск (дескриптори 6 и 7) и вещества, отпадъци и енергия (дескриптори 5, 8, 9, 10 и 11), както са посочени в приложение III към Директива 2008/56/ЕО.

Дескриптор 2

Неместните видове, въведени с човешки дейности, са на равнища, които не предизвикват неблагоприятни промени в екосистемите.

Съответен натиск: Въвеждане или разпространение на неместни видове

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Нововъведени неместни видове.

D2C1 — Първичен:

Броят на неместните видове, които са нововъведени с човешка дейност в дивата природа, по оценителни периоди (6 години), измерени от базовата година, както е докладвана за първоначалната оценка по член 8, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, е сведен до минимум и когато е възможно — до нула.

Държавите членки определят прагова стойност за броя на новите въвеждания на неместни видове посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Подразделения на региона или подрегиона, определени, когато е необходимо, от националните граници.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

броят на неместните видове, нововъведени с човешка дейност, в 6-годишния оценителен период, и списък на тези видове.

Установили се неместни видове, в частност инвазивни неместни видове, които включват съответните видове в списъка на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, приет в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1143/2014, и видове, които са подходящи за използване по критерий D2C3.

Държавите членки изготвят посочения списък посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D2C2 — Вторичен:

Изобилието и пространственото разпределение на установили се неместни видове, особено на инвазивни видове, които допринасят значително за неблагоприятните последици за определени групи видове или широки типове местообитания.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на съответните групи видове или широки типове местообитания по дескриптори 1 и 6.

Използване на критериите:

Критерий D2C2 (количествено определяне на неместни видове) се изразява по оценявани видове и допринася за оценката на критерий D2C3 (неблагоприятни последици от неместни видове).

Критерий D2C3 предоставя дела по оценявани групи видове и степента по оценявани широки типове местообитания, които са променени неблагоприятно, и по този начин допринася за тяхното оценяване по дескриптори 1 и 6.

Групи видове и широки типове местообитания, които са застрашени от неместни видове, избрани от използваните за дескриптори 1 и 6.

Държавите членки изготвят посочения списък посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D2C3 — Вторичен:

Делът от групата видове или пространственият обхват на широкия тип местообитание, който е променен неблагоприятно в резултат на присъствието на неместни видове, особено на инвазивни неместни видове.

Посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище държавите членки определят праговите стойности за неблагоприятната промяна на групи видове и широки типове местообитания в резултат на присъствието на неместни видове.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

Под „нововъведени“ неместни видове се разбират видовете, за които през предишния оценителен период не е било известно, че присъстват в зоната.

2.

Под „установили се“ неместни видове се разбират видовете, за които през предишния оценителен период е било известно, че присъстват в зоната.

3.

За D2C1: когато не е ясно дали появата на нови неместни видове се дължи на човешка дейност, или на естественото разпространение от съседни зони, въвеждането се отчита в D2C1.

4.

За D2C2: когато наличието и изобилието са сезонно променливи (напр. планктон), мониторингът се извършва в подходящи периоди на годината.

5.

Програмите за мониторинг трябва да са свързани с тези за дескриптори 1, 4, 5 и 6, когато това е възможно, тъй като обикновено се използват едни и същи методи за пробовземане и е по-практично да се извършва мониторинг на неместни видове като част от по-широкия мониторинг на биологичното разнообразие освен в случаите, когато пробовземането трябва да се съсредоточи върху основните вектори и рисковите зони за ново въвеждане.

Мерни единици за критериите:

D2C1: броят на видовете по оценявани зони, които са нововъведени през оценителния период (6 години)

D2C2: изобилие (брой на индивидите, биомасата в тонове (t) или обхватът в квадратни километри (km2) за всеки неместен вид,

D2C3: делът от групата видове (съотношение на местните видове към неместните видове, като брой видове и/или тяхното изобилие в рамките на групата) или пространственият обхват на широкия тип местообитание (в квадратни километри (km2), които са променени неблагоприятно.

Дескриптор 3

Популациите на всички риби и черупкови организми, които са обект на промишлен риболов, са в безопасните биологични граници, като наблюдаваното разпределение по възраст и размер е показателно за наличието на здрава популация.

Съответен натиск: Добив или смъртност/нараняване на диви видове, включително целеви и нецелеви видове

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Риби и черупкови организми, които са обект на промишлен риболов.

Посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище държавите членки установяват списък на рибите и черупковите организми съгласно критериите, определени в раздел „Спецификации“.

D3C1 — Първичен:

Процентът на смъртност от риболов на популациите от видовете, обект на промишлен риболов, е на или под нивата, които да позволят максималния устойчив улов (МУУ). Трябва да се проведат консултации с подходящите научни органи в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Мащаб на оценката:

Популациите на всеки вид се оценяват по екологосъобразни мащаби във всеки регион или подрегион, както са установени от подходящите научни органи, упоменати в член 26 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, на базата на определени обобщения на зоните на Международния съвет за изследване на морето (ICES), географските подзони на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) и риболовните подзони на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) по отношение на Макаронезийския биогеографски регион.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

оценените популации, достигнатите стойности за всеки критерий и дали са достигнати равнищата за D3C1 и D3C2 и праговите стойности за D3C3, както и общото състояние на популацията въз основа на правилата за интегриране на критериите, договорени на равнището на Съюза;

б)

популациите на видовете, обект на промишлен риболов, в оценяваната зона, които не са оценени.

Резултатите от тези оценки на популациите допринасят и за оценките по дескриптори 1 и 6, ако видовете са от значение за оценяването на конкретни групи видове и бентосни типове местообитания.

D3C2 (2) — Първичен:

Биомасата на репродуктивния запас от популациите на видовете, обект на промишлен риболов, са над нивата на биомаса, които позволяват максималния устойчив улов. Трябва да се проведат консултации с подходящите научни органи в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

D3C3 (2)  (3) — Първичен:

Разпределението по възраст и размер на индивидите от популациите на видовете, обект на промишлен риболов, е показателно за наличието на здрава популация. Това включва голям дял на възрастните/едрите индивиди и ограничени неблагоприятни последици от експлоатацията на генетичното разнообразие.

Държавите членки определят прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище за всяка популация на видовете в съответствие с научните препоръки, получени по силата на член 26 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Извeждането или смъртността/нараняването на видове, които не са обект на промишлен риболов (случаен прилов) в резултат на риболовни дейности, се разглежда от критерий D1C1.

Физическото смущаване на морското дъно, включително въздействието върху бентосните общности, в резултат на риболовни дейности, се разглежда от критериите по дескриптор 6 (особено критерии D6C2 и D6C3) и трябва да бъде включено в оценките на бентосните типове местообитания по дескриптори 1 и 6.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

Посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище държавите членки изготвят списък на видовете, обект на промишлен риболов, за прилагането на критериите във всяка оценявана зона, който се актуализира за всеки 6-годишен оценителен период, като се вземат предвид Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (4) и следното:

а)

всички запаси, които се управляват по Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

видовете, за които възможностите за риболов (общ допустим улов и квоти) се определят от Съвета съгласно член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

в)

видовете, за които минималните референтни размери за опазване се определят по Регламент (ЕО) № 1967/2006;

г)

видовете, включени в многогодишните планове съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

д)

видовете, включени в националните планове за управление съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006;

е)

всички важни видове за дребномащабния/местния крайбрежен риболов, които са от регионален или национален мащаб.

За целите на настоящото решение видовете, обект на промишлен риболов, които са неместни видове, във всяка оценявана зона се изключват от списъка и следователно не допринасят за постигането на добро екологично състояние за дескриптор 3.

2.

Регламент (ЕО) № 199/2008 установява правила за събирането и управлението в рамките на многогодишни програми на биологични, технически, екологични и социално-икономически данни относно сектора на рибарството, които да се използват за мониторинг по дескриптор 3.

3.

Терминът „популация“ се разбира като термина „запас“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1380/2013.

4.

За D3C1 и D3C2 се прилага следното:

а)

за запасите, управлявани по многогодишен план съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, при смесен риболов целевата смъртност от риболов и нивата на биомаса, позволяващи максимален устойчив улов, трябва да са в съответствие със съответния многогодишен план;

б)

за регионите на Средиземно море и Черно море могат да се използват подходящи заместители.

5.

Използват се следните методи за оценка:

а)

За D3C1: ако не са налични количествени оценки, които да дават стойности за смъртността от риболов поради непълноти в наличните данни, като алтернативен метод могат да се използват други променливи, като съотношението между улова и индекса на биомасата („съотношение улов/биомаса“). В такива случаи трябва да се приеме подходящ метод за анализ на тенденциите (напр. текущата стойност може да бъде сравнявана с дългосрочната историческа средна стойност);

б)

За D3C2: праговата стойност се използва в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Ако не са налични количествени оценки, които да дават стойности за биомасата на репродуктивния запас поради непълноти в наличните данни, като алтернативен метод могат да се използват индекси, свързани с биомасата, като уловът на единица усилие или индекси за обследване на изобилието. В такива случаи трябва да се приеме подходящ метод за анализ на тенденциите (напр. текущата стойност може да бъде сравнявана с дългосрочната историческа средна стойност);

в)

D3C3 трябва да отразява обстоятелството, че здравите популации на видовете се характеризират с голям дял на възрастните, едрите индивиди. Съответните характеристики са следните:

i)

разпределението по размер на индивидите в популацията, изразено като:

дял на рибите, които са по-едри от средния размер при първото полово съзряване, или

95-ият процентил на разпределението по дължина на рибите от всяка популация, установен от изследователски кораб или при други проучвания;

ii)

генетични последици от експлоатацията на видове, като размера при първото полово съзряване, когато това е целесъобразно и осъществимо.

Други прояви на съответните характеристики могат да се използват след допълнително научно и техническо развитие на този критерий.

Мерни единици за критериите:

D3C1: годишен процент смъртност от риболов,

D3C2: биомаса в тонове (t) или брой на индивидите по видове, с изключение на случаите, в които се използват други индекси съгласно точка 5, буква б),

D3C3: по точка 5, буква в): за подточка i), първо тире — дял (в проценти) или брой, за подточка i), второ тире — дължина в сантиметри (cm), и за подточка ii) — дължина в сантиметри (cm).

Дескриптор 5

Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, и по-специално неблагоприятните последствия от нея, като загуба на биологично разнообразие, израждане на екосистеми, вреден цъфтеж на водораслите и недостиг на кислород в дънните води.

Съответен натиск: Въвеждане на хранителни вещества; Въвеждане на органични вещества

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Хранителни вещества във водния стълб: разтворен неорганичен азот (DIN), общ азот (TN), разтворен неорганичен фосфор (DIP), общ фосфор (TP).

В крайбрежните води — както са използвани по Директива 2000/60/ЕО.

Извън крайбрежните води държавите членки могат да решат на регионално или подрегионално равнище да не се използват един или повече от тези хранителни елементи.

D5C1 — Първичен:

Концентрациите на хранителни вещества не са на нива, които показват неблагоприятни последици от еутрофикация.

Праговите стойности са следните:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Скала за оценяване:

в крайбрежните води — както са използвани по Директива 2000/60/ЕО,

извън крайбрежните води — подразделения на региона или подрегиона, определени, когато е необходимо, от националните граници.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

стойностите, постигнати за всеки използван критерий, както и оценка за размера на оценяваната зона, за която са достигнати определените прагови стойности;

б)

в крайбрежни води — критериите, които трябва да се използват в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕО за установяване дали водното тяло е обект на еутрофикация (5);

в)

извън крайбрежните води — оценка на размера на зоната (като дял (в проценти)), която не е обект на еутрофикация (както показват резултатите по всички използвани критерии, интегрирани по начин, договорен, когато е възможно, на равнището на Съюза, но най-малкото на регионално или подрегионално равнище).

Извън крайбрежните води — използването на вторични критерии трябва да бъде договорено на регионално или подрегионално равнище.

Резултатите от оценките трябва също така да допринесат за оценките за пелагичните местообитания по дескриптор 1, както следва:

разпределение и оценка за размера на зоната (като дял (в проценти)), която е обект на еутрофикация във водния стълб (както е указано от това дали праговите стойности за критерии D5C2, D5C3 и D5C4, когато са използвани, са били достигнати);

Резултатите от оценките трябва също така да допринесат за оценките за бентосните местообитания по дескриптори 1 и 6, както следва:

разпределението и оценка за размера на зоната (като дял (в проценти)), която е обект на еутрофикация на морското дъно (както е указано от това дали праговите стойности за критерии D5C4, D5C5, D5C6, D5C7 и D5C8, когато са използвани, са били достигнати).

Хлорофил a във водния стълб

D5C2 — Първичен:

Концентрациите на хлорофил a не са на нива, които показват неблагоприятни последици от обогатяването на средата с хранителни вещества.

Праговите стойности са следните:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Вреден цъфтеж на водораслите (напр. цианобактерии) във водния стълб

D5C3 — Вторичен:

Броят, пространственият обхват и продължителността на събитията на вреден цъфтеж на водорасли не са на нива, които показват неблагоприятни последици от обогатяването на средата с хранителни вещества.

Държавите членки определят прагови стойности за тези нива посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Еуфотична граница (прозрачност) на водния стълб

D5C4 — Вторичен:

Еуфотичната граница (прозрачност) на водния стълб не е намалена, поради увеличението на суспендирани водорасли, до ниво, което показва отрицателни последици от обогатяването на средата с хранителни вещества.

Праговите стойности са следните:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Разтворен кислород на дъното на водния стълб

D5C5 — Първичен (може да бъде заменен с D5C8):

Концентрацията на разтворения кислород не е намаляла от обогатяването на средата с хранителни вещества до нива, които показват неблагоприятни последици за бентосните местообитания (в това число свързаните с тях жива част на екосистемата и подвижни видове) или други въздействия от еутрофикацията.

Праговите стойности са следните:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Опортюнистични макроводорасли от бентосните местообитания

D5C6 — Вторичен:

Изобилието на опортюнистични макроводорасли не е на нива, които показват неблагоприятни последици от обогатяването на средата с хранителни вещества.

Праговите стойности са следните:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

ако този критерий се отнася и за води извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Макрофитни общности (многогодишни морски водорасли и морски треви, например фукоиди, морска трева и посидония) от бентосните местообитания

D5C7 — Вторичен:

Видовият състав и относителното изобилие или дълбочинното разпределение на макрофитните общности достигат стойности, които показват, че няма неблагоприятни последици, дължащи се на обогатяване на средата с хранителни вещества, включително поради намалената прозрачност на водата, както следва:

а)

в крайбрежните води — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

ако този критерий се отнася и за води извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Общности на макрофауна от бентосните местообитания

D5C8 — Вторичен (освен когато се използва като заместител на D5C5):

Видовият състав и относителното изобилие на общностите от макрофауна достигат стойности, които показват, че няма неблагоприятни последици, дължащи се на обогатяване на средата с хранителни и органични вещества, както следва:

а)

в крайбрежните води — стойностите на биологичните елементи за качеството на бентоса, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

извън крайбрежните води — стойности, които са в съответствие с тези за крайбрежни води съгласно Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки установяват тези стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

В крайбрежните води елементите на критериите се избират в съответствие с Директива 2000/60/ЕО.

2.

За D5C2 и D5C3 държавите членки могат в допълнение да използват видовия състав и изобилието на фитопланктона.

3.

Събира се информация, когато това е възможно, относно пътищата (атмосферни, сухоземни или морски) на хранителните вещества, постъпващи в морската среда.

4.

Мониторинг извън крайбрежните води може да не е необходим поради ниския риск, например в случаите, в които праговите стойности са достигнати в крайбрежните води, като се взема предвид постъпването на хранителни вещества от атмосферни, морски — в това число и крайбрежните води, и трансгранични източници.

5.

За оценките на всеки критерий в крайбрежните води се използват оценките по Директива 2000/60/ЕО.

6.

Стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, трябва да препращат или към определените чрез интеркалибрация съгласно Решение 2013/480/ЕС на Комисията (6), или към определените в националното законодателство в съответствие с член 8 от Директива 2000/60/ЕО и приложение V към нея. Те трябва да се разбират като „гранични стойности между добро и умерено състояние“ за отношенията на показателите за екологично качество.

7.

За видовия състав трябва да се разбира, че се отнася за най-ниското таксономично ниво, подходящо за оценката.

Мерни единици за критериите:

D5C1: концентрации на хранителните вещества в микромолове на литър (μmol/l).

D5C2: концентрации на хлорофил а (биомаса) в микрограмове на литър (μg/l).

D5C3: брой на събитията на цъфтеж, тяхната продължителност в дни и пространственият им обхват в квадратни километри (km2) на година.

D5C4: еуфотична граница като дълбочина в метри (m).

D5C5: концентрация на кислород на дъното на водния стълб в милиграми на литър (mg/l).

D5C6: съотношение за екологично качество за изобилието на макроводорасли или за пространственото им разпространение. Обхват на неблагоприятните последици в квадратни километри (km2) или като дял (в проценти) от оценяваната зона.

D5C7: съотношение за екологично качество за оценките на видовия състав и относителното изобилие или за максималната дълбочина за растежа на макрофитите. Обхват на неблагоприятните последици в квадратни километри (km2) или като дял (в проценти) от оценяваната зона.

D5C8: съотношение за екологично качество за оценките на видовия състав и относителното изобилие. Обхват на неблагоприятните последици в квадратни километри (km2) или като дял (в проценти) от оценяваната зона.

Държавите членки използват единиците или съотношенията за екологично качество, предвидени съгласно Директива 2000/60/ЕО, когато са налични.

Дескриптор 6

Целостта на морското дъно е на такова равнище, че е гарантирано запазването на структурата и функциите на екосистемите, и по-специално бентосните екосистеми не са засегнати по неблагоприятен начин.

Съответен натиск: Физическа загуба (поради трайна промяна на субстрата или морфологията на морското дъно и поради добива на субстрат от морското дъно); физически смущения на морското дъно (временни или обратими)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Физическа загуба на морско дъно (включително приливни зони).

D6C1 — Първичен:

Пространствен обхват и разпределение на физическата загуба (трайна промяна) на естественото морско дъно.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на бентосните широки типове местообитания по дескриптори 1 и 6.

Използване на критериите:

Резултатите от оценката на критерий D6C1 (разпределение и оценка за обхвата на физическата загуба) се използват за оценяване на критерии D6C4 и D7C1.

Резултатите от оценката на критерий D6C2 (разпределението и оценка на степента на натиска от физическо смущение) се използват за оценяване на критерий D6C3.

Резултатите от оценката на критерий D6C3 (оценка на степента на неблагоприятните последици от физически смущения по типове местообитания във всяка оценявана зона) допринасят за оценката на критерий D6C5.

Физическо смущение на морското дъно (включително приливни зони).

D6C2 — Първичен:

Пространствен обхват и разпределение на натиска от физически смущения на морското дъно.

Бентосни широки типове местообитания или други типове местообитания, като използваните по дескриптори 1 и 6.

D6C3 — Първичен:

Пространствен обхват на всеки неблагоприятно засегнат тип местообитание чрез промяна на неговата жива и нежива структура и функции (напр. чрез промени във видовия състав и относителното изобилие на видовете, отсъствие на особено чувствителни или уязвими видове или видове, които предоставят ключова функция, структура на размера на видовете), по физически смущения.

Държавите членки определят прагови стойности за неблагоприятните последици от физически смущения посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Критерии D6C1, D6C2 и D6C3 се отнасят само до видовете натиск „физическа загуба“ и „физическо смущение“ и техните въздействия, докато критерии D6C4 и D6C5 са насочени към цялостната оценка на дескриптор 6 заедно с информацията за бентосните местообитания по дескриптор 1. Критерии D6C4 и D6C5 са представени в част II на настоящото приложение.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

Относно методите за мониторинг:

а)

за D6C1 се оценяват трайните промени на морското дъно от различните човешки дейности (включително трайните промени на естествения субстрат на морското дъно или неговата морфология чрез физическо преструктуриране, развитие на инфраструктура и загуба на субстрат чрез извличане на материали от морското дъно);

б)

за D6C2 се оценяват физическите смущения от различните човешки дейности (например риболов чрез дънно тралене);

в)

за крайбрежните води се използват хидроморфологичните данни и съответните оценки по Директива 2000/60/ЕО. Извън крайбрежните води данни могат да бъдат събрани от картографирането на инфраструктура и от лицензирани добивни обекти.

2.

Относно методите за оценка данните се обобщават по такъв начин, че:

а)

D6C1 се оценява като изгубената площ спрямо общия естествен размер на всички бентосни местообитания в оценяваната зона (напр. по степента на антропогенните промени);

б)

D6C3 се оценява спрямо общия естествен размер на всеки оценяван бентосен тип местообитание.

3.

Физическа загуба се разбира като трайна промяна на морското дъно, която е продължила или се очаква да продължи в течение на два цикъла на докладване (12 години) или повече.

4.

Физическо смущение се разбира като промяна на морското дъно, от която то може да се възстанови, ако дейността, предизвикала натиска от смущението, се прекрати.

5.

За D6C3 за видовия състав трябва да се разбира, че се отнася за най-ниското таксономично ниво, подходящо за оценката.

Мерни единици за критериите:

D6C1: обхват на физически загубената оценявана зона в квадратни километри (km2),

D6C2: обхват на засегнатата от физически смущения оценявана зона в квадратни километри (km2),

D6C3: обхват на всеки неблагоприятно засегнат тип местообитание в квадратни километри (km2) или като дял (в проценти) от общия естествен обхват на местообитанието в оценяваната зона.

Дескриптор 7

Трайните изменения на хидрографските условия не оказват неблагоприятно влияние върху морските екосистеми.

Съответен натиск: Физическа загуба (поради трайна промяна на субстрата или морфологията на морското дъно или поради добива на субстрат от морското дъно); Промени в хидроложките условия

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Хидрографски промени на морското дъно и водния стълб (включително приливните зони).

D7C1 — Вторичен:

Пространствен обхват и разпределение на трайните изменения на хидрографските условия (напр. промени в действието на вълните, теченията, солеността, температурата) на морското дъно и водния стълб, свързани по-специално с физическа загуба (7) на естествено морско дъно.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на бентосните широки типове местообитания по дескриптори 1 и 6.

Използване на критериите:

Резултатите от оценката на критерий D7C1 (разпределение и оценка на обхвата на хидрографските промени) се използват за оценяване на критерий D7C2.

Резултатите от оценката на критерий D7C2 (оценка на степента на неблагоприятните последици по типове местообитания във всяка оценявана зона) допринася за оценката на критерий D6C5.

Бентосни широки типове местообитания или други типове местообитания като използваните за дескриптори 1 и 6.

D7C2 — Вторичен:

Пространственият обхват на всеки неблагоприятно засегнат тип бентосно местообитание (физически и хидрографски характеристики и свързаните с тях биологични общности) поради трайните изменения на хидрографски условия.

Държавите членки определят прагови стойности за неблагоприятните последици от трайни изменения на хидрографските условия посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

Относно методите за мониторинг и оценка:

а)

Мониторингът се съсредоточава върху промените, свързани с развитието на инфраструктурата, по крайбрежието или в морето.

б)

За оценка на последиците от всяко инфраструктурно развитие се използват, когато е необходимо, хидродинамични модели за оценка на въздействието върху околната среда, които са валидирани с измервания на място, или други подходящи източници на информация.

в)

За крайбрежните води се използват хидроморфологичните данни и съответните оценки по Директива 2000/60/ЕО.

2.

Относно методите за оценка данните се обобщават по такъв начин, че:

а)

D7C1 се оценява спрямо общия естествен размер на всички местообитания в оценяваната зона;

б)

D7C2 се оценява спрямо общия естествен размер на всеки оценяван бентосен тип местообитание.

Мерни единици за критериите:

D7C1: обхват на хидрографски изменената оценявана зона в квадратни километри (km2),

D7C2: обхват на всеки неблагоприятно засегнат тип местообитание в квадратни километри (km2) или като дял (в проценти) от общия естествен обхват на местообитанието в оценяваната зона.

Дескриптор 8

Концентрациите на замърсителите са на нива, които не водят до ефект на замърсяване.

Съответен натиск: Въвеждане на други вещества (напр. синтетични вещества, несинтетични вещества, радионуклеиди)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

1)

В крайбрежните и териториалните води:

а)

замърсители, избрани в съответствие с Директива 2000/60/ЕО:

i)

замърсителите, за които в част A на приложение I към Директива 2008/105/ЕО е определен стандарт за качество на околната среда;

ii)

специфични замърсители на речните басейни съгласно приложение VIII към Директива 2000/60/ЕО в крайбрежните води;

б)

допълнителни замърсители, ако има такива, например от източници, разположени в морето, които все още не са включени в буква а) и които могат да доведат до замърсяване в съответния регион или подрегион. Държавите членки изготвят посочения списък на тези замърсители посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

2)

Извън териториалните води:

а)

замърсителите, разгледани в точка 1, когато все още могат да доведат до замърсяване;

б)

допълнителни замърсители, ако има такива, които все още не са включени в точка 2, буква а) и които могат да доведат до замърсяване в съответния регион или подрегион. Държавите членки изготвят посочения списък на тези замърсители посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D8C1 — Първичен:

В крайбрежните и териториалните води концентрациите на замърсителите не надвишават следните прагови стойности:

а)

за замърсителите, посочени в точка 1, буква а) от елементите на критериите — стойностите, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

б)

когато замърсители по буква а) се измерват в матрица, за която не е определена нито една стойност съгласно Директива 2000/60/ЕО — концентрацията на тези замърсители в матрицата, установена от държавите членки посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище;

в)

за допълнителни замърсители, избрани съгласно точка 1, буква б) от елементите на критериите — концентрациите за определена матрица (вода, седименти или живата част на екосистемата), които могат да доведат до замърсяване. Държавите членки установяват тези концентрации посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище, като вземат предвид тяхната приложимост във и извън крайбрежните и териториалните води.

Извън териториалните води концентрациите на замърсителите не надвишават следните прагови стойности:

а)

за замърсители, избрани по точка 2, буква а) от елементите на критериите — стойностите, приложими в крайбрежните и териториалните води;

б)

за замърсители, избрани съгласно точка 2, буква б) от елементите на критериите — концентрациите за определена матрица (вода, седименти или живата част на екосистемата), които могат да доведат до замърсяване. Държавите членки установяват тези концентрации посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

в крайбрежните и териториалните води — като използвания по Директива 2000/60/ЕО,

извън териториалните води — подразделения на региона или подрегиона, определени, когато е необходимо, от национални граници.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

за всеки замърсител по критерий D8C1 — неговата концентрация, използваната матрица (вода, седименти, живата част на екосистемата), дали праговите стойности са били достигнати, и делът на оценяваните замърсители, които са достигнали праговите стойности, включително като се посочват поотделно веществата, явяващи се повсеместно разпространени, устойчиви, биоакумулативни и токсични вещества (повсеместно разпространени PBT вещества), както е посочено в член 8а, параграф 1, буква а) от Директива 2008/105/ЕО;

б)

за всеки вид, оценяван по критерий D8C2 — оценка за изобилието на неговата популация в неблагоприятно засегнатата оценявана зона;

в)

за всяко местообитание, оценявано по критерий D8C2 — оценка за неблагоприятно засегнатия му обхват в оценяваната зона;

Използването на критерий D8C2 при цялостната оценка на доброто екологично състояние за дескриптор 8 се съгласува на регионално или подрегионално равнище.

Резултатите от оценката на критерий D8C2 допринасят за оценките по дескриптори 1 и 6, когато това е целесъобразно.

Видове и местообитания, които са изложени на риск от замърсяване.

Държавите членки изготвят списък на видовете заедно със съответните тъкани, на които трябва да се направи оценка, и на местообитанията посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D8C2 — Вторичен:

Здравето на видовете и състоянието на местообитанията (например техният видов състав и относително изобилие в местата с хронично замърсяване) не са неблагоприятно засегнати от замърсители, включително кумулативни и синергични последици.

Държавите членки установяват тези неблагоприятни последици и техните прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Случаи на значително интензивно замърсяване с участието на замърсяващи вещества, както са определени в член 2, параграф 2 от Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), включително суров нефт и подобни съединения.

D8C3 — Първичен:

Пространственият обхват и продължителността на случаите на значително интензивно замърсяване са сведени до минимум.

Мащаб на оценката:

Регионално или подрегионално ниво, разделено, когато е необходимо, от национални граници.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

оценка на общия пространствен обхват на случаите на значително интензивно замърсяване и тяхното разпределение, както и общата им продължителност за всяка година.

Този критерий се използва, за да се предизвика оценка на критерий D8C4.

Видове от групите видове, изброени в част II, таблица 1, и бентосни широки типове местообитания, изброени в част II, таблица 2.

D8C4 — Вторичен (използва се, когато е настъпил случай на значително интензивно замърсяване):

Неблагоприятните последици от случаите на значително интензивно замърсяване върху здравето на видовете и състоянието на местообитанията (например техният видов състав и относително изобилие) са сведени до минимум и — когато е възможно, са премахнати.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на групите видове или бентосните широки типове местообитания по дескриптори 1 и 6.

Използване на критериите:

В случай че кумулативните пространствени и времеви последици са значителни, резултатите от оценката на критерий D8C4 допринасят за оценките по дескриптори 1 и 6, като предоставят:

а)

оценка на изобилието на всеки вид, който е засегнат неблагоприятно;

б)

оценка на обхвата от всеки широк тип местообитание, който е засегнат неблагоприятно.

Използването на критерий D8C4 при цялостната оценка на доброто екологично състояние за дескриптор 8 се съгласува на регионално или подрегионално равнище.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

За елементите на критериите по D8C1 избирането по точка 1, буква б) и точка 2, буква б) на допълнителни замърсители, които могат да предизвикат замърсяване, се основава на оценка на риска. За тези замърсители, матрицата и праговите стойности, използвани за оценката, са представителни за най-чувствителните видове и пътища на експозиция, включително опасностите за човешкото здраве чрез експозиция посредством хранителната верига.

2.

За целите на настоящото решение:

а)

Критерий D8C1: за оценката на замърсители в крайбрежните и териториалните води държавите членки извършват мониторинг на замърсителите в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕО и използват оценките по същата директива, когато са налични. Събира се информация, когато това е възможно, относно пътищата (атмосферни, сухоземни или морски) на замърсителите, постъпващи в морската среда.

б)

Критерии D8C2 и D8C4: биомаркерите или демографските характеристики на популацията (напр. плодовитост, процент на оцеляване, процент на смъртност и репродуктивна способност) могат да са подходящи за оценката на последиците за здравето.

в)

Критерии D8C3 и D8C4: за целите на настоящото решение мониторинг се въвежда, както е необходимо, веднага щом има случай на интензивно замърсяване, вместо да бъде част от програма за редовен мониторинг по член 11 от Директива 2008/56/ЕО.

г)

Критерий D8C3: когато е възможно, държавите членки определят източника в случаите на значително интензивно замърсяване. За тази цел те могат да използват спътниковото наблюдение, водено от Европейската агенция за морска безопасност.

3.

За замърсителите трябва да се разбира, че се отнасят към отделни вещества или групи вещества. За съгласуваност при докладването групирането на веществата се договаря на равнището на Съюза.

4.

За видовия състав трябва да се разбира, че се отнася за най-ниското таксономично ниво, подходящо за оценката.

Мерни единици за критериите:

D8C1: концентрациите на замърсителите в микрограмове на литър (μg/l) за водата, в микрограмове на килограм (μg/kg) за сухото тегло на седимента и в микрограмове на килограм (μg/kg) за мокрото тегло на живата част на екосистемата,

D8C2: изобилие (брой на индивидите или други подходящи единици, както са договорени на регионално или подрегионално равнище) по засегнати видове; обхват в квадратни километри (km2) по засегнати широки типове местообитания,

D8C3: продължителност в дни и пространствен обхват в квадратни километри (km2) на случаите на значително интензивно замърсяване годишно,

D8C4: изобилие (брой на индивидите или други подходящи единици, както са договорени на регионално или подрегионално равнище) по засегнати видове; обхват в квадратни километри (km2) по засегнати широки типове местообитания.

Дескриптор 9

Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти за консумация от човека не надхвърлят равнищата, установени от законодателството на Съюза или от други приложими стандарти.

Съответен натиск: Постъпване на опасни вещества

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Замърсители, включени в Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията.

За целите на настоящото решение държавите членки могат да решат да не вземат предвид замърсители от Регламент (ЕО) № 1881/2006, когато това е обосновано въз основа на оценка на риска.

Държавите членки могат да направят оценка на допълнителни замърсители, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1881/2006. Държавите членки изготвят списък на тези допълнителни замърсители посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Държавите членки изготвят списъка на видовете и съответните тъкани, на които трябва да се направи оценка, съгласно условията, предвидени в раздел „Спецификации“. Те могат да си сътрудничат на регионално или подрегионално равнище за изготвянето на списъка на видовете и съответните тъкани.

D9C1 — Първичен:

Нивото на замърсители в ядивните тъкани (мускули, черен дроб, хайвер, месо или други меки части, ако е целесъобразно) на морските хранителни продукти (в това число риба, ракообразни, мекотели, иглокожи, морски водорасли и други морски растения), уловени или събрани в дивата природа (с изключение на риби от морски аквакултурни стопанства), не надвишава:

а)

за замърсителите, изброени в Регламент (ЕО) № 1881/2006 — максималните нива, определени в същия регламент, които представляват прагови стойности за целите на настоящото решение;

б)

за допълнителните замърсители, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1881/2006 — праговите стойности, които държавите членки трябва да определят посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Зоната на улов или производство в съответствие с член 38 от Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9).

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

за всеки замърсител — неговата концентрация в морските хранителни продукти, използваната матрица (видове и тъкани), дали праговите стойности са били достигнати, както и делът на оценяваните замърсители, които са достигнали праговите си стойности.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

Когато държавите членки изготвят списъка на видовете, който да се използва по D9C1, видовете трябва да:

а)

се отнасят за засегнатия морски регион или подрегион;

б)

попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1881/2006;

в)

са подходящи за замърсителя, обект на оценка;

г)

са сред най-често консумираните в държавата членка или най-много ловуваните или събирани за консумация.

2.

Превишаването на нормата, определена за даден замърсител, трябва да води до последващ мониторинг за определяне на устойчивостта на замърсяването в зоната и във видовете, от които са взети проби. Мониторингът продължава до момента на събиране на достатъчно доказателства, че няма риск от превишаване.

3.

За целите на настоящото решение вземането на проби за оценката на максималните нива на замърсителите се извършва в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (10), както и в съответствие с Регламент (ЕС) № 589/2014 на Комисията (11) и Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията (12).

4.

В рамките на всеки регион или подрегион държавите членки гарантират, че времевият и географският обхват на пробовземането са подходящи за осигуряване на представителна проба от определените замърсители в морските хранителни продукти в съответния морски регион или подрегион.

Мерни единици за критериите:

D9C1: концентрациите на замърсителите в единици, определени в приложението към Регламент (ЕО) № 1881/2006.

Дескриптор 10

Отличителните качества и количествата на отпадъците в морските води не нанасят вреда на крайбрежната и морската среда.

Съответен натиск: Постъпване на отпадъци

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Отпадъци (с изключение на микроотпадъците), класифицирани в следните категории (13): изкуствени полимерни материали, каучук, тъкани/текстил, хартия/картон, преработено/обработено дърво, метал, стъкло/керамика, химикали, неопределени, както и хранителните отпадъци.

Държавите членки могат да определят допълнителни подкатегории.

D10C1 — Първичен:

Съставът, количеството и пространственото разпределение на отпадъците по крайбрежието, в повърхностния слой на водния стълб и по морското дъно са на равнища, които не нанасят вреда на крайбрежната и морската среда.

Държавите членки определят прагови стойности за тези равнища посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Мащаб на оценката:

Подразделения на региона или подрегиона, определени, когато е необходимо, от националните граници.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява отделно за всеки критерий за всяка оценявана зона, както следва:

а)

резултатите за всеки критерий (количество на отпадъците или микроотпадъците по категории) и неговото разпределение за всяка матрица, използвана по D10C1 и D10C2, и дали са били достигнати определените прагови стойности.

б)

резултатите за D10C3 (количество на отпадъците и микроотпадъците по категории по видове живи организми) и дали са били достигнати определените прагови стойности.

Използването на критерии D10C1, D10C2 и D10C3 при цялостната оценка на доброто екологично състояние за дескриптор 10 се съгласува на равнището на Съюза.

Резултатите от критерий D10C3 също така допринасят за оценките по дескриптор 1, когато е целесъобразно.

Микроотпадъци (частици < 5 mm), класифицирани в категориите „изкуствени полимерни материали“ и „други“.

D10C2 — Първичен:

Съставът, количеството и пространственото разпределение на микроотпадъците по крайбрежието, в повърхностния слой на водния стълб и в седиментите на морското дъно са на равнища, които не нанасят вреда на крайбрежната и морската среда.

Държавите членки определят прагови стойности за тези равнища посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Отпадъци и микроотпадъци, класифицирани в категориите „изкуствени полимерни материали“ и „други“ и оценявани в който и да е от видовете от следните групи: птици, бозайници, влечуги, риби или безгръбначни.

Държавите членки изготвят посочения списък на видовете за оценка посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D10C3 — Вторичен:

Количеството отпадъци и микроотпадъци, погълнати от морските животни, е на ниво, което не оказва неблагоприятно влияние върху здравето на съответните видове.

Държавите членки определят прагови стойности за тези нива посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Видове птици, бозайници, влечуги, риби или безгръбначни, изложени на риск, дължащ се на отпадъците.

Държавите членки изготвят посочения списък на видовете за оценка посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D10C4 — Вторичен:

Броят на неблагоприятно засегнатите индивиди от всички видове вследствие на отпадъците, например чрез заплитане, други видове нараняване или смъртност, или последици за здравето.

Държавите членки определят прагови стойности за неблагоприятните последици от отпадъците посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на групата видове по дескриптор 1.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

за всеки вид, оценяван по критерий D10C4 — оценка за броя на неблагоприятно засегнатите индивиди в оценяваната зона;

Използването на критерий D10C4 при цялостната оценка на доброто екологично състояние за дескриптор 10 се съгласува на равнището на Съюза.

Резултатите от този критерий също така допринасят за оценките по дескриптор 1, когато е целесъобразно.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

За D10C1: извършва се мониторинг на отпадъците по бреговата линия и допълнително може да се извършва мониторинг в повърхностния слой на водния стълб и на морското дъно. Събира се информация за източника и пътя на отпадъците, когато това е осъществимо;

2.

За D10C2: извършва се мониторинг на микроотпадъците в повърхностния слой на водния стълб и в седиментите на морското дъно и допълнително може да се извършва мониторинг по бреговата линия. Мониторингът на микроотпадъците се извършва по такъв начин, че да могат да бъдат свързани с точковия източник на появата им (като пристанища, яхтени пристанища, пречиствателни станции за отпадъчни води, дъждовен отток), когато това е осъществимо.

3.

За D10C3 и D10C4: мониторингът може да се основава на непредвидени събития (напр. изхвърлени на брега мъртви животни, заплетени животни в размножителните колонии или засегнати индивиди при дадено проучване).

Мерни единици за критериите:

D10C1: количеството отпадъци за всяка категория, изразено в брой единици:

на 100 метра (m) брегова линия,

на квадратен километър (km2) за повърхностния слой на водния стълб и за морското дъно,

D10C2: количеството микроотпадъци по категории, изразено в брой единици и в тегло в грамове (g):

на квадратен метър (m2) за повърхностния слой на водния стълб,

на килограм (сухо тегло) (kg) от седимента за бреговата линия и за морското дъно,

D10C3: количеството отпадъци/микроотпадъци в грамове (g) и броят единици на индивид от всеки вид по отношение на размера (тегло или дължина, по целесъобразност) на индивида от пробата,

D10C4: брой на засегнатите индивиди (смъртоносно; несмъртоносно) по видове.

Дескриптор 11

Въвеждането на енергия, в това число и подводен шум, е на равнища, които не оказват неблагоприятно влияние върху морската среда.

Съответен натиск: Въвеждане на антропогенен звук; Въвеждане на други форми на енергия

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Антропогенен импулсен звук във водата.

D11C1 — Първичен:

Пространственото разпределение, времевият обхват и нивата на източниците на антропогенен импулсен звук не превишават нивата, които оказват неблагоприятно влияние върху популациите на морските животни.

Държавите членки определят прагови стойности за тези нива посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Мащаб на оценката:

Регион, подрегион или подразделения.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

за D11C1 — продължителността за календарна година на източниците на импулсен звук, тяхното разпределение през годината и пространствено разпределение в оценяваната зона, както и дали праговите стойности са били достигнати;

б)

За D11C2 — средното годишно ниво на шума или други подходящи времеви показатели, приети на регионално или подрегионално равнище, на единица площ, и неговото пространствено разпределение в оценяваната зона, както и обхвата (%, km2) от оценяваната зона, в който праговите стойности са били достигнати.

Използването на критерии D11C1 и D11C2 при оценката на доброто екологично състояние за дескриптор 11 се съгласува на равнището на Съюза.

Резултатите от тези критерии също така допринасят за оценките по дескриптор 1.

Антропогенен постоянен нискочестотен звук във водата.

D11C2 — Първичен:

Пространственото разпределение, времевият обхват и нивата на антропогенния постоянен нискочестотен звук не превишават нивата, които оказват неблагоприятно влияние върху популациите на морските животни.

Държавите членки определят прагови стойности за тези нива посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

36.

За мониторинга по D11C1:

а)

Пространствена разделителна способност: географски местоположения, чиято форма и площ трябва да се определят на регионално или подрегионално равнище, въз основа например на дейностите, изброени в приложение III към Директива 2008/56/ЕО.

б)

Импулсен звук, описан като ниво на еднополюсен източник на енергия в единици dB re 1μΡa2 s или като максималната амплитуда на еднополюсен източник от нула до пиковата стойност в единици dB re 1μΡa m, и двете в честотната лента 10 Hz—10 kHz. Държавите членки могат да разгледат други конкретни източници в по-високочестотните ленти, ако считат за вероятна появата на по-дългосрочни последици.

37.

За мониторинга по D11C2:

Средна годишна стойност или друг подходящ показател, приети на регионално или подрегионално равнище, на квадрата на звуковото налягане във всяка от двете „ленти от 1/3 октава“, като средата на едната е 63 Hz, а на другата — 125 Hz, изразена като ниво в децибели в единици dB re 1μΡa, при подходяща пространствена разделителна способност по отношение на налягането. Това може да бъде измерено пряко или да бъде определено въз основа на модел, използван за интерполация или екстраполация на измерванията. Държавите членки могат също така да решат на регионално или подрегионално равнище да се извършва мониторинг на допълнителни честотни ленти.

Критериите, свързани с други форми на внасяне на енергия (включително топлинна енергия, електромагнитни полета и светлина), и критериите, свързани с въздействията на шума върху околната среда, все още са обект на допълнително разработване.

Мерни единици за критериите:

D11C1: Брой дни на тримесечие (или на месец, ако е целесъобразно) с източници на импулсен звук; дял (в проценти) на единиците площ или обхват в квадратни километри (km2) от оценяваната зона годишно, които са с източници на импулсен звук,

D11C2: Средно годишно (или други времеви показател) ниво на непрекъснат звук на единица площ; дял (в проценти) или обхват в квадратни километри (km2) от оценяваната зона, които са с нива на звука, надвишаващи праговите стойности.

ЧАСТ II

Критерии и методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка на основните особености и характеристики и на текущото екологично състояние на морските води съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Директива 2008/56/ЕО

В част II са разгледани дескрипторите, свързани със съответните елементи на екосистемата: групи видове птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги (дескриптор 1), пелагични местообитания (дескриптор 1), бентосни местообитания (дескриптори 1 и 6) и екосистеми, включително хранителните мрежи (дескриптори 1 и 4), както са изброени в приложение III към Директива 2008/56/ЕО (14).

Тема

Групи видове птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги (свързани с дескриптор 1)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Видове птици, бозайници, влечуги и нетърговски видове риба и главоноги, които са изложени на риск от случаен прилов в съответния регион или подрегион.

Държавите членки изготвят този списък на видовете посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище в съответствие със задълженията, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за дейностите за събиране на данни и вземайки предвид списъка на видовете в таблица 1D от приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1251 на Комисията (15).

D1C1 — Първичен:

Процентът на смъртност по видове от случаен прилов е под равнищата, които застрашават видовете, и е такъв, че да осигурява дългосрочната жизнеспособност.

Държавите членки определят прагови стойности за процента смъртност от случаен прилов по видове посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Като използвания за оценката на съответните видове или групи видове съгласно критерии D1C2—D1C5.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

процентът на смъртност по видове и дали той е достигнал определената прагова стойност.

Този критерий допринася за оценката на съответните видове по критерий D1C2.

Групи видове, изброени в таблица 1, ако присъстват в региона или подрегиона.

Държавите членки определят набор от видове, представителни за всяка група видове, избрана съгласно критериите, определени в раздел „Спецификации за избора на видове и местообитания“, посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище. Това включва бозайниците и влечугите, включени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО, и може да включва всякакви други видове като включените в законодателството на Съюза (други приложения към Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО или Регламент (ЕС) № 1380/2013) и международни споразумения, като регионалните морски конвенции.

D1C2 — Първичен:

Изобилието на популациите на видовете не е неблагоприятно засегнато от антропогенен натиск, така че дългосрочната жизнеспособност на популациите е осигурена.

Държавите членки определят прагови стойности за всеки вид посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище, като вземат предвид естествените колебания в големината на популацията и процента на смъртност, получен от D1C1, D8C4 и D10C4, и друг значим натиск. За видовете, обхванати от Директива 92/43/ЕИО, тези стойности трябва да са в съответствие със стойностите за благоприятната референтна популация, установени от съответните държави членки по силата на Директива 92/43/ЕИО.

Мащаб на оценката:

Използва се екологично подходящ мащаб за всяка група видове, както следва:

за дълбоко гмуркащи се зъбати китоподобни, баленови китове, дълбоководни риби: регион;

за птици, малки зъбати китоподобни, пелагични и дънни шелфови риби: регион или подразделения за Балтийско море и Черно море; подрегион за североизточната част на Атлантическия океан и в Средиземно море;

за тюлени, костенурки, главоноги: регион или подразделения за Балтийско море; подрегион за североизточната част на Атлантическия океан и в Средиземно море;

за крайбрежни риби: подразделение на регион или подрегион.

за риби и главоноги, обект на промишлен риболов: като използвания по дескриптор 3.

Използване на критериите:

Състоянието на всеки вид се оценява индивидуално въз основа на избраните критерии и това се използва за изразяване на степента, в която е постигнато добро екологично състояние за всяка група видове за всяка оценявана зона, както следва:

а)

оценките изразяват стойността(ите) за всеки критерий, използван за всеки вид, както и дали те достигат определените прагови стойности;

б)

общото състояние на видовете, обхванати от Директива 92/43/ЕИО, се получава, като се използва методът, предвиден в същата директива. Общото състояние на видовете, обект на промишлен риболов, се оценява по дескриптор 3. За други видове общото състояние се получава, като се използва метод, договорен на равнището на Съюза, като се отчитат регионалните или подрегионалните особености;

в)

общото състояние на групата видове, като се използва метод, договорен на равнището на Съюза, като се отчитат регионалните или подрегионалните особености.

D1C3 — Първичен за риби и главоноги, обект на промишлен риболов, и вторичен за другите видове:

Демографските характеристики на популацията (напр. размер на индивидите или възрастова структура, съотношение между половете, плодовитост, процент на оцеляване) на вида са показателни за здрава популация, която не е неблагоприятно засегната от антропогенен натиск.

Държавите членки определят прагови стойности за определени характеристики на всеки вид посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище, като вземат предвид неблагоприятните въздействия върху тяхното здраве, произтичащи от D8C2, D8C4 и други значими видове натиск.

D1C4 — Първичен за видовете, обхванати от приложения II, IV или V към Директива 92/43/ЕИО, и вторичен за другите видове:

Ареалът на разпределение на видовете и където е целесъобразно — моделът, са в съответствие с преобладаващите физиографски, географски и климатични условия.

Държавите членки определят прагови стойности за всеки вид посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище. За видовете, обхванати от Директива 92/43/ЕИО, тези стойности трябва да са в съответствие със стойностите за благоприятния референтен ареал, установени от съответните държави членки по силата на Директива 92/43/ЕИО.

D1C5 — Първичен за видовете, обхванати от приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и вторичен за другите видове:

Местообитанието за вида има необходимия обхват и състояние, за да поддържа различните етапи от жизнения цикъл на вида.

Елементи на критериите

Таблица 1

Групи видове  (16)

Компонент на екосистемата

Групи видове

Птици

Пасящи птици

Блатни птици

Птици, хранещи се на повърхността

Птици, хранещи се в пелагичната зона

Птици, хранещи се в бентоса

Бозайници

Малки зъбати китоподобни

Дълбоко гмуркащи се зъбати китоподобни

Баленови китове

Тюлени

Влечуги

Костенурки

Риби

Крайбрежни риби

Пелагични шелфови риби

Дънни шелфови риби

Дълбоководни риби

Главоноги

Крайбрежни/шелфови главоноги

Дълбоководни главоноги

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, свързани с темата „Групи видове морски птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги“

1.

За D1C1 данните се предоставят за всеки вид по риболовни дейности за всеки участък на ICES, географска подобласт на GFCM или риболовни области на FAO по отношение на Макаронезийския биогеографски регион, за да може да бъдат обобщени в съответната степен за съответните видове и за да се определят конкретните видове риболов и риболовни уреди, които имат най-голям принос за случайния улов за всеки вид.

2.

„Крайбрежни“ се разбира въз основа на физическите, хидроложките и екологичните параметри и не се ограничава до крайбрежните води, както са определени в член 2, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО.

3.

Когато е целесъобразно, видовете могат да бъдат оценявани на ниво популация.

4.

Винаги, когато е възможно, за целите на настоящото решение се използват оценките по Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО и Регламент (ЕС) № 1380/2013:

а)

за птиците — критерии D1C2 и D1C4 са равнозначни на критериите по Директива 2009/147/ЕО „размер на популацията“ и „карта на разпределението на местата за гнездене и големина на ареала“;

б)

за бозайници и влечуги, както и риби, които не са обект на промишлен риболов, критериите са еквивалентни на тези, използвани по Директива 92/43/ЕИО, както следва: D1C2 и D1C3 са равнозначни на „популация“, D1C4 е равнозначно на „ареал“, а D1C5 е равнозначно на „местообитание за видовете“;

в)

за риби и главоноги, които са обект на промишлен риболов, оценките по дескриптор 3 се използват за целите на дескриптор 1, като се използват D3C2 за D1C2 и критерий D3C3 за D1C3.

5.

При оценките на видовете по дескриптор 1 се вземат предвид оценките на неблагоприятните последици от натиска по критерии D1C1, D2C3, D3C1, D8C2, D8C4 и D10C4, както и оценките на натиска по критерии D9C1, D10C3, D11C1 и D11C2.

Мерни единици за критериите:

D1C2: изобилие (брой индивиди или биомаса в тонове (t) за всеки вид.

Тема

Пелагични местообитания (свързани с дескриптор 1)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Пелагични широки типове местообитания (променлива соленост (17), крайбрежни, шелфови и океански/извъншелфови), ако присъстват в съответния регион или подрегион, и други типове местообитания, посочени във втората алинея.

Държавите членки могат да изберат посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище допълнителни типове местообитания в съответствие с критериите, определени в раздел „Спецификации за избора на видове и местообитания“.

D1C6 — Първичен:

Състоянието на типа местообитание, включително неговата жива и нежива структура и функции (напр. типичният му видов състав и относителното изобилие на видовете, отсъствието на особено чувствителни или уязвими видове или видове, които предоставят ключова функция, структурата на размера на видовете), не са неблагоприятно засегнати от антропогенен натиск.

Държавите членки определят прагови стойности за състоянието на всеки тип местообитание, като осигуряват съвместимост със съответните стойности, определени по дескриптори 2, 5 и 8, посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Подразделение на регион или подрегион, като използваното за оценки на бентосните широки типове местообитания, отразяващо биогеографски различия по отношение на видовия състав на типа местообитание.

Използване на критериите:

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

оценка за дела и обхвата на всеки оценяван тип местообитание, който е достигнал определената прагова стойност;

б)

списък на широките типове местообитания в оценяваната зона, които не са били оценени.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, свързани с темата „Пелагични местообитания“

1.

„Крайбрежни“ се разбира въз основа на физическите, хидроложките и екологичните параметри и не се ограничава до крайбрежните води, както са определени в член 2, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО.

2.

При оценките на пелагични местообитания по дескриптор 1се вземат предвид оценките на неблагоприятните последици от натиск, включително по D2C3, D5C2, D5C3, D5C4, D7C1, D8C2 и D8C4.

Мерни единици за критериите:

D1C6: обхват на неблагоприятните последици за местообитанието в квадратни километри (km2) и като дял (в проценти) от общия обхват на местообитанието.

Тема

Бентосни местообитания (свързани с дескриптори 1 и 6)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Вижте част I от настоящото приложение за критерии D6C1, D6C2 и D6C3.

Бентосни широки типове местообитания, изброени в таблица 2, и ако присъстват в региона или подрегиона, и други типове местообитания, както са определени във втория параграф.

Държавите членки могат да изберат посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище допълнителни типове местообитания в съответствие с критериите, определени в раздел „Спецификации за избор на видове и местообитания“, които могат да включват типове местообитания, включени в Директива 92/43/ЕИО или в международни споразумения, като регионалните морски конвенции, за целите на:

а)

оценката на всеки широк тип местообитание по критерий D6C5;

б)

оценката на тези типове местообитания.

За целите на оценките както на бентосните местообитания по дескриптор 1, така и на целостта на морското дъно по дескриптор 6 трябва да се използва единен набор от типове местообитания.

D6C4 — Първичен:

Обхватът на загубата на типа местообитание, произтичаща от антропогенен натиск, не надвишава определен дял от естествения обхват на типа местообитание в оценяваната зона.

Държавите членки определят максималния допустим обхват на загубата на местообитание като дял от общия естествен обхват на типа местообитание посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като се отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Мащаб на оценката:

Подразделение на регион или подрегион, отразяващо биогеографските различия във видовия състав на широкия тип местообитание.

Използване на критериите:

За целите на оценките както на бентосните местообитания по дескриптор 1, така и на целостта на морското дъно по дескриптор 6 трябва да се използва една оценка на тип местообитание, като се използват критерии D6C4 и D6C5.

Степента, в която е постигнато добро екологично състояние, се изразява за всяка оценявана зона, както следва:

а)

За D6C4 — оценка за дела и обхвата на загубата по типове местообитания и дали типът местообитание е достигнал определената за обхвата стойност;

б)

За D6C5 — оценка за дела и обхвата на неблагоприятните последици, включително загубеният дял по буква а), по типове местообитания, и дали типът местообитание е достигнал определената за обхвата стойност;

в)

общото състояние на типа местообитание, като се използва метод, договорен на равнището на Съюза въз основа на букви а) и б), и списък на широките типове местообитания в оценяваната зона, които не са оценени.

D6C5 — Първичен:

Степента на неблагоприятните последици от антропогенен натиск върху състоянието на типа местообитание, включително промяната на неговата жива и неживи структура и функции (напр. неговият типичен видов състав и относителното изобилие на видовете, отсъствието на особено чувствителни или уязвими видове или видове, които предоставят ключова функция, структурата на размера на видовете), не надвишава определен процент от естествения обхват на този тип местообитание в оценяваната зона.

Държавите членки определят прагови стойности за неблагоприятните последици върху състоянието на всеки тип местообитание, като осигуряват съвместимост със съответните стойности, определени по дескриптори 2, 5, 6, 7 и 8, посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като отчитат регионалнте или подрегионалните особености.

Държавите членки определят максималния допустим обхват на тези неблагоприятни последици като дял от общия естествен обхват на типа местообитание посредством сътрудничество на равнището на Съюза, като се отчитат регионалните или подрегионалните особености.

Елементи на критериите

Таблица 2

Бентосни широки типове местообитания, включително свързаните с тях биологични общности (отнася се за критериите по дескриптори 1 и 6), което е равнозначно на един или повече типа местообитания по класификацията на местообитанията на Информационната система за природата на Европейския съюз (EUNIS)  (18) . Актуализациите на типологията на EUNIS се отразяват в широките типове местообитания, използвани за целите на Директива 2008/56/ЕО и на настоящото решение.

Компонент на екосистемата

Широки типове местообитания

Съответни кодове за местообитания на EUNIS (версия 2016)

Бентосни местообитания

Литорални скали и биогенни рифове

MA1, MA2

Литорални седименти

MA3, MA4, MA5, MA6

Инфралиторални скали и биогенни рифове

MB1, MB2

Инфралиторални едри седименти

MB3

Инфралиторални смесени седименти

MB4

Инфралиторален пясък

MB5

Инфралиторална тиня

MB6

Полулиторални скали и биогенни рифове

MC1, MC2

Полулиторални едри седименти

MC3

Полулиторални смесени седименти

MC4

Полулиторален пясък

MC5

Полулиторална тиня

MC6

Полулиторални скали и биогенни рифове навътре в морето

MD1, MD2

Полулиторални едри седименти навътре в морето

MD3

Полулиторални смесени седименти навътре в морето

MD4

Полулиторален пясък навътре в морето

MD5

Полулиторална тиня навътре в морето

MD6

Скали от горната батиална зона (19) и биогенни рифове

ME1, ME2

Седименти в горната батиална зона

ME3, ME4, ME5, ME6

Скали от долната батиална зона и биогенни рифове

MF1, MF2

Седименти в долната батиална зона

MF3, MF4, MF5, MF6

Абисална зона

MG1, MG2, MG3, MG4, MG5, MG6

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, свързани с темата „Бентосни местообитания“

1.

Състоянието на всеки тип местообитание се оценява, като се използват винаги, когато е възможно, оценки (например на подтипове на широките типове местообитания) по Директива 92/43/ЕИО и Директива 2000/60/ЕО.

2.

При оценка по критерий D6C4 се използва оценката по критерий D6C1.

3.

Критерии D6C4 и D6C5 са равнозначни на критериите „ареал/площ, покрита от типа местообитание в даден ареал“ и „специфични структури и функции“ по Директива 92/43/ЕИО.

4.

За D6C5 под внимание се вземат оценките на неблагоприятните последици от натиск, включително по критерии D2C3, D3C1, D3C2, D3C3, D5C4, D5C5, D5C6, D5C7, D5C8, D6C3, D7C2, D8C2 и D8C4.

5.

За D6C5 за видовия състав трябва да се разбира, че се отнася за най-ниското таксономично ниво, подходящо за оценката.

Мерни единици за критериите:

D6C4: обхват на загубата на местообитание в квадратни километри (km2) и като дял (в проценти) от общия обхват на местообитанието,

D6C5: обхват на неблагоприятните последици за местообитанието в квадратни километри (km2) и като дял (в проценти) от общия обхват на местообитанието.

Спецификации за избора на видове и местообитания по теми „Групи видове морски птици, бозайници, влечуги, риби и главоноги“, „Пелагични местообитания“ и „Бентосни местообитания“

Изборът на видове и местообитания, които да бъдат причислени към групите видове и пелагичните и бентосните широки типове местообитания, се основава на следното:

1.

Научни критерии (екологична относимост):

а)

представителни за компонента на екосистемата (група видове или широк тип местообитание) и за функционирането на екосистемата (напр. свързаност между местообитания и популации, пълнота и цялост на основните местообитания), които са от значение за оценката на състоянието/въздействията, например като важна функционална роля в компонента (напр. високо или специфично биологично разнообразие, производителност, трофична връзка, специфичен ресурс или услуга) или специални характеристики на жизнения цикъл (възраст, размер при размножаване, продължителност на живота, миграционно поведение);

б)

от значение за оценката на ключов антропогенен натиск, на който е изложен компонентът на екосистемата, когато е чувствителен на натиска и е изложен на него (уязвим) в оценяваната зона;

в)

присъстващи в достатъчни количества или обхват в оценяваната зона, за да може да се изгради подходящ показател за оценка;

г)

наборът от избрани видове или местообитания трябва да обхваща, доколкото е възможно, пълния диапазон от екологични функции на компонента на екосистемата и преобладаващите видове натиск, на които е обект компонентът;

д)

ако видове от групите видове са тясно свързани с конкретен широк тип местообитание, те могат да бъдат включени в този тип местообитание за целите на мониторинга и оценката; в такива случаи видовете не се включват в оценката на групата видове.

2.

Допълнителни практически критерии (които не отменят научните критерии):

а)

мониторинг/техническа осъществимост;

б)

разходи за мониторинг;

в)

подходящи времеви серии от данни.

Представителният набор от видове и местообитания, който ще бъде оценяван, е вероятно да бъде специфичен за региона или подрегиона, въпреки че някои видове могат да присъстват в няколко региона или подрегиона.

Тема

Екосистеми, включително хранителни мрежи (свързани с дескриптори 1 и 4)

Критерии, включително елементи на критериите, и методологични стандарти

Елементи на критериите

Критерии

Методологични стандарти

Трофични групи на дадена екосистема.

Държавите членки изготвят списъка на трофичните групи посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D4C1 — Първичен:

Разнообразието (състав на видовете и тяхното относително изобилие) на трофичната група не е засегнато неблагоприятно от антропогенен натиск.

Държавите членки установяват прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Мащаб на оценката:

Регионално равнище за Балтийско море и Черно море; подрегионално равнище за североизточната част на Атлантическия океан и за Средиземно море.

Когато е целесъобразно, може да се използват подразделения.

Използване на критериите:

Когато стойностите не попадат в праговите стойности, това може да налага допълнителни изследвания и проучвания, за да се разберат причините за неуспеха.

D4C2 — Първичен:

Равновесието на изобилието между всички трофични групи не е засегнато неблагоприятно от антропогенен натиск.

Държавите членки установяват прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D4C3 — Вторичен:

Разпределението на размера на индивидите в рамките на трофичната група не е засегнато неблагоприятно от антропогенен натиск.

Държавите членки установяват прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

D4C4 — Вторичен (да се използва в подкрепа на критерий D4C2, когато е необходимо):

Производителността на трофичната група не е засегната неблагоприятно от антропогенен натиск.

Държавите членки установяват прагови стойности посредством сътрудничество на регионално или подрегионално равнище.

Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка

1.

За видовия състав трябва да се разбира, че се отнася за най-ниското таксономично ниво, подходящо за оценката.

2.

За трофичните групи, избрани съгласно елементи на критериите, се взема предвид списъкът на ICES на трофичните групи (20), като те трябва да отговарят на следните условия:

а)

да включват най-малко три трофични групи;

б)

две трябва да не са рибни трофични групи;

в)

най-малко една трябва да бъде трофична група първичен производител;

г)

за предпочитане е да представляват най-малко горната, средната и долната част на хранителната верига.

Мерни единици:

D4C2: общо изобилие (брой индивиди или биомаса в тонове (t) за всички видове в рамките на трофичната група.


(1)  В настоящото решение „дескриптор“ означава съответните качествени дескриптори за определяне на добро екологично състояние, както са посочени в номерираните точки в приложение I към Директива 2008/56/ЕО.

(2)  D3C2 и D3C3 са базирани на състоянието критерии за риби и черупкови организми, обект на промишлен риболов, но са включени в част I от съображения за яснота.

(3)  D3C3 може да не е на разположение, за да се използва за прегледа през 2018 г. на първоначалната оценка и за определянето на добро екологично състояние съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Директива 2008/56/ЕО.

(4)  Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1).

(5)  Документите с насоки, публикувани в контекста на общата стратегия за прилагане на Директива 2000/60/ЕО могат да бъдат от значение за тази оценка (напр. „№ 13 — цялостен подход към класифицирането на екологичното състояние и екологичния потенциал“ и „№ 23 — оценка на еутрофикацията в контекста на европейските политики за водата“)

(6)  Решение 2013/480/ЕС на Комисията от 20 септември 2013 г. за установяване, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на определените в резултат от процедурата по интеркалибрация на класификационните стойности на мониторинговите системи на държавите членки и за отмяна на Решение 2008/915/ЕО (ОВ L 266, 8.10.2013 г., стр. 1).

(7)  Физическа загуба се разбира по смисъла на точка 3 от спецификациите по дескриптор 6.

(8)  Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11).

(9)  Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 589/2014 на Комисията от 2 юни 2014 г. за определяне на методи за вземане на проби и анализ за контрол на съдържанието на диоксини, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) и недиоксиноподобни PCB в определени храни и за отмяна на Регламент (ЕС) № 252/2012 (ОВ L 164, 3.6.2014 г., стр. 18).

(12)  Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията от 28 март 2007 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и бензо[a]пирен в храни (ОВ L 88, 29.3.2007 г., стр. 29).

(13)  Това са категории „Ниво 1 — Материал“ от главния списък на категориите отпадъци на Съвместния изследователски център „Насоки за мониторинг на отпадъците в европейските морета“ (2013 г., ISBN 978-92-79-32709-4). Главният списък посочва какво влиза в обхвата на всяка категория, например „Химикали“ препраща към парафин, восък, нефт и катран.

(14)  За събиране на съответните данни за рибарството по дескриптори 1, 4 и 6 може да бъде използван Регламент (ЕО) № 199/2008.

(15)  Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1251 на Комисията от 12 юли 2016 г. за приемане на многогодишна програма на Съюза за събиране, управление и използване на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2017—2019 година (ОВ L 207, 1.8.2016 г., стр. 113).

(16)  При прилагането на Регламент (ЕО) № 199/2008 следва да се използват съответните данни за рибарството.

(17)  Запазена за случаи, при които естуарни струи излизат извън водите, определени като преходни води съгласно Директива 2000/60/ЕО.

(18)  EVANS, D. (2016 г.). Преразглеждане на морската секция на класификацията на местообитанията на EUNIS — доклад на работен семинар, проведен в Европейския тематичен център по биологично разнообразие, 12—13 май 2016 г. Работен документ № A/2016 на Европейския тематичен център по биологично разнообразие.

(19)  Когато не е изрично определена в класификацията на EUNIS, границата между горната и долната батиална зона може да бъде определена като конкретна дълбочина.

(20)  ICES Advice (2015) Book 1, ICES special request advice, публикувано на 20 март 2015 г.


Поправки

18.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/75


Поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2015/1011 на Комисията от 24 април 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1277/2005 на Комисията

( Официален вестник на Европейския съюз L 162 от 27 юни 2015 г. )

На страница 15, в член 3, параграф 9, втората алинея, подточка i):

вместо:

„датата на изтичане на валидността, когато срокът на валидност е определен в съответствие с член 3, параграф 6 от настоящия регламент или в съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 273/2004;“

да се чете:

„датата на изтичане на валидността, когато срокът на валидност е определен в съответствие с член 3, параграф 7 от настоящия регламент или в съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 273/2004;“.