25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/1

(1)

Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (2) бе приет на 4 октомври 2016 г. и публикуван на 15 декември 2016 г. Той определя норми за своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения при договори за деривати, за които не е извършен клиринг от централен контрагент, и включва редица подробни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи освобождаване от предоставяне на маржина за вътрешногрупови трансакции. В допълнение към тези изисквания, когато единият от двамата контрагенти в групата е със седалище в трета държава, за която все още не е предоставено определяне за еквивалентност съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, групата трябва да размени вариационни и подходящо отделени първоначални маржини за всички вътрешногрупови транзакции с дъщерните дружества в тези трети държави. С цел да се избегне непропорционално приложение на изискванията за маржини и като се вземат предвид сходните изисквания за задълженията за клиринг, делегираният регламент предвижда отсрочено прилагане на това конкретно изискване, за да се даде достатъчно време за завършване на процедурата на определяне на еквивалентност, като същевременно няма да се изисква неефективно разпределение на ресурсите в групите с дъщерни дружества със седалища в трети държави.

(2)

В член 37 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 липсва разпоредба за период на поетапно въвеждане на изискванията за вариационния маржин за вътрешногрупови трансакции, аналогично на изискванията в член 36, параграф 2 (отнасящи се до първоначалния маржин). Ето защо следва да бъдат добавени два нови параграфа в член 37, в който се определя графикът за поетапно въвеждане на изискванията за вариационните маржини. Тези параграфи следва да са аналогични на разпоредбите в съществуващия член 36, параграфи 2 и 3, така че при вътрешногрупова трансакция между субект от Съюза и субект от трета държава няма да се изисква размяна на вариационен маржин три години след влизането в сила на регламента, когато липсва решение за еквивалентност за тази трета държава. При наличие на решение за еквивалентност изискванията ще се прилагат от по-късната от следните две дати — четири месеца след влизането в сила на решението за еквивалентност или в съответствие с общия график.

(3)

Проектът на регулаторни технически стандарти, на които се основава Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, внесен от европейските надзорни органи в Комисията на 8 март 2016 г., включва един и същи период на поетапно въвеждане за първоначалните и за вариационните маржини. Необходимостта от корекция се дължи на техническа грешка в процедурата за приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, при която е било пропуснато включването на двата параграфа относно поетапното въвеждане на изискванията за вариационните маржини за вътрешногрупови трансакции.

(4)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 следва да бъде съответно поправен.

(5)

Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 влезе в сила на 4 януари 2017 г. С цел да се избегне каквото и да било прекъсване при прилагането на периодите на поетапно въвеждане на първоначалния и вариационния маржин, настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро и да се прилага с обратно действие,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/4

(1)

С Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията (3) се определят спецификациите на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008.

(2)

Тези спецификации могат да бъдат актуализирани в съответствие с общата процедура, посочена в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008, по инициатива на Комисията или при постъпване на заявление.

(3)

На 21 ноември 2014 г. бе подадено заявление за изменение на спецификациите на добавката в храните основен метакрилат кополимер (E 1205). На държавите членки бе предоставен достъп до заявлението в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1331/2008.

(4)

Заявителят поиска определението за добавката в храните да бъде изменено по отношение на краткото описание на производствения процес вследствие на неговото модернизиране. След задълбочен преглед на размера на частиците в настоящата спецификация, заявителят поиска да бъде внесена промяна в размера на частиците на праха.

(5)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) прие становище относно безопасността на предложеното изменение на спецификациите на основен метакрилат кополимер (E 1205) като добавка в храните (4). Въз основа на данните, предоставени от заявителя, и като взе предвид първоначалната оценка на веществото, направена през 2010 г. (5), Органът стигна до заключението, че предложените изменения на спецификациите на добавката в храните основен метакрилат кополимер (E 1205) не пораждат опасения във връзка с безопасността.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) № 231/2012 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/6

(1)

С Регламент (ЕС) № 1105/2010 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на прежди с висока здравина от полиестери с произход от Китайската народна република („КНР“ или „Китай“).

(2)

Наложените мерки бяха под формата на адвалорно мито с остатъчна митническа ставка от 9,8 %, а на дружествата, на които бяха наложени антидъмпингови мита, беше определена индивидуална митническа ставка между 5,1 % и 9,8 %. За две дружества бе установено, че не са извършвали дъмпинг по време на първоначалното разследване.

(3)

След публикуване на известие за предстоящото изтичане на срока на действие (3) на съществуващите антидъмпингови мерки Комисията получи искане за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на тези мерки в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(4)

Искането бе подадено на 31 август 2015 г. от Международния комитет за изкуствена коприна и синтетични влакна (CIRFS или„заявителя“) от името на производители, които представляват над 25 % от общото производство на прежди с висока здравина от полиестери в Съюза.

(5)

Искането се основава на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване и/или до повторно възникване на дъмпинга и на причинената от него вреда на промишлеността на Съюза.

(6)

След като се консултира с комитета, учреден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент, и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4) („известието за започване“), на 28 ноември 2015 г. Комисията обяви, че започва преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(7)

Разследването на вероятността от продължаване или повторно възникване на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2014 г. до 30 септември 2015 г. („разследван период в рамките на прегледа“ или „РПРП“). Разглеждането на тенденциите от значение за оценката на вероятността от продължаване или повторно възникване на вредата обхвана периода от 1 януари 2012 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“).

(8)

Комисията официално уведоми за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките заявителя, производителите износители и вносителите, за които е известно, че са засегнати, както и представителите на засегнатата държава износител.

(9)

Заинтересованите страни получиха възможност да представят писмени становища и да поискат изслушване в посочените в известието за започване срокове. Нито една от заинтересованите страни не поиска да бъде изслушана от Комисията.

(10)

С оглед на очевидно големия брой китайски производители износители и несвързани вносители в Съюза в известието за започване бе предвидено изготвянето на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

(11)

За да може Комисията да реши дали е необходимо използването на извадка и — ако това е така — да направи подбор на представителна извадка, китайските производители износители и несвързаните вносители бяха приканени да заявят своя интерес в срок до 15 дни след започване на прегледа и да предоставят на Комисията информацията, поискана в известието за започване.

(12)

Нито един китайски производител износител не оказа съдействие при разследването.

(13)

На етапа на публикуването на известието за започване бе осъществена връзка с общо шестима известни несвързани вносители. Отговори бяха получени от 15 несвързани вносители. С оглед на големия брой оказали съдействие вносители Комисията изготви извадка. Комисията подбра извадката въз основа на най-големия представителен обем на вноса, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Подбраната извадка първоначално се състоеше от три дружества и представляваше 29 % от прогнозния обем на вноса от КНР в Съюза и 85 % от обема на вноса, отчетен от 15 респондента. Отговори на въпросника бяха получени само от един несвързан вносител.

(14)

На етапа на публикуването на известието за започване бе осъществена връзка с общо десет известни ползватели. Отговори бяха получени от четирима от тях. За ползвателите не бе предвидено изготвяне на извадка и Комисията реши да проучи всеки един от тях.

(15)

Петима производители от Съюза, които представляваха около 97 % от производството на прежди с висока здравина от полиестери в Съюза през РПРП оказаха съдействие на Комисията. С оглед на този малък брой Комисията реши да не използва извадка.

(16)

Въпросници бяха изпратени на петимата оказали съдействие производители от Съюза и на един производител от потенциална държава аналог, който се съгласи да окаже съдействие.

(17)

Контролни посещения бяха извършени в помещенията на следните дружества:

(18)

Разглежданият продукт са прежди с висока здравина от полиестери (различни от шивашки конци), които не се предлагат за продажба на дребно, включително монофиламенти с линейна плътност по-малка от 67 decitex, с произход от КНР (наричани по-долу „разглежданият продукт“), понастоящем класирани в код по КН 5402 20 00.

(19)

По време на разследването в рамките на прегледа се потвърди, че разглежданият продукт, преждите с висока здравина от полиестери, произвеждани и продавани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, и преждите с висока здравина от полиестери, произвеждани и продавани в държавата аналог (САЩ), имат еднакви основни физически, технически и химически характеристики, както и една и съща основна употреба. Поради това тези продукти се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(20)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи първо доколко е вероятно изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или до повторно възникване на дъмпинга от КНР.

(21)

Нито един китайски производител износител не оказа съдействие при разследването. При липсата на съдействие от страна на производители износители от КНР цялостният анализ, включително изчисляването на дъмпинга, се основаваше на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. Поради тази причина вероятността от продължаване или повторно възникване на дъмпинга бе оценена с помощта на искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съчетание с други източници на информация, като например търговските статистически данни за вноса и износа (данни на Евростат и данни за китайския износ), отговора на производителя от държавата аналог, както и друга общественодостъпна информация (5).

(22)

Липсата на съдействие се отрази на сравнението на нормалната стойност с експортната цена на различните видове на продукта. В съответствие с член 18 от основния регламент бе счетено за целесъобразно както нормалната стойност, така и експортната цена да бъдат определени в световен мащаб.

(23)

В съответствие с член 11, параграф 9 от основния регламент бе следвана същата методология, използвана за определяне на дъмпинга при първоначалното разследване, както във всеки случай, при който се установи, че няма промяна в обстоятелствата.

(24)

Нормалната стойност бе определена въз основа на цените, платени в подходяща трета държава с пазарна икономика („държавата аналог“) в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(25)

При първоначалното разследване за целите на определянето на нормалната стойност по отношение на КНР за държава аналог беше използван Тайван. В известието за започване Комисията информира заинтересованите страни, че възнамерява да използва Тайван за държава аналог и ги прикани да изразят становището си. В известието за започване бе добавено също, че според информацията, с която разполага Комисията, е възможно други доставчици за Съюза от държави с пазарна икономика да се намират, inter alia, в САЩ и в Република Корея.

(26)

Една заинтересована страна подкрепи избора на Тайван като държава аналог, тъй като неговото оборудване и производствени процеси са сходни с тези на китайските производители. Въпреки това нито един производител от Тайван не се съгласи да окаже съдействие при разследването.

(27)

Въз основа на статистическите данни за вноса и информацията от искането за преглед, наред с Тайван, Комисията проучи редица други държави, като потенциални държави аналог, а именно Република Корея, Индия, Япония и САЩ (6). Искания за оказване на съдействие бяха изпратени до всички известни производители и сдружения от тези държави. Само един производител от САЩ (Dura Fibres) се съгласи да окаже съдействие.

(28)

Комисията установи, че САЩ прилагат значителна (8,8 %) конвенционална митническа ставка върху вноса на прежди с висока здравина с произход от трети държави, но не и антидъмпингови мита. Dura Fibres е единственият производител на разглеждания продукт в САЩ, който е разполагал с около 30 % пазарен дял през разследвания период в рамките на прегледа и е бил обект на силна конкуренция от страна на държави износителки (7).

(29)

С оглед на изложеното по-горе и при отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари, Комисията стигна до заключението, че САЩ е подходяща държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(30)

Информацията, получена от оказалия съдействие производител в държавата аналог, бе използвана като основа за определяне на нормалната стойност.

(31)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи първо дали общият обем на продажбите на сходния продукт за независими клиенти на вътрешния пазар, извършени от оказалите съдействие производители от САЩ, е бил представителен в сравнение с общия обем на износа от КНР за Съюза, т.е. дали общият обем на тези продажби на вътрешния пазар е представлявал поне 5 % от общия обем на експортните продажби на разглеждания продукт за Съюза. Въз основа на това бе установено, че продажбите на вътрешния пазар в държавата аналог са били представителни.

(32)

След това Комисията провери и дали продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар могат да се считат за извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Нормалната стойност бе съответно определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като средна цена на продажбите на вътрешния пазар през разследвания период в рамките на прегледа.

(33)

Както е посочено в съображение 15 по-горе, нито един производител износител от КНР не оказа съдействие при разследването. Поради тази причина експортната цена бе определена въз основа на най-добрата налична информация в съответствие с член 18 от основния регламент.

(34)

Цената CIF на границата на Съюза бе определена въз основа на наличните статистически данни на Евростат. Обемът на вноса от китайски производители, за който бе установено, че не е представлявал дъмпинг при първоначалното разследване (около 40 % от китайския внос), не бе взет предвид при определянето на експортната цена.

(35)

Една заинтересована страна заяви, че обемът на вноса от китайски производители, за който бе установено, че не е представлявал дъмпинг при първоначалното разследване, не е следвало да бъде изключен от изчислението на дъмпинга, тъй като липсва разпоредба в този смисъл в основния регламент. Обичайна практика на Комисията (8) обаче е да изключва от прегледа дружества, за които по време на първоначалното разследване е бил установен дъмпингов марж de minimis, в съответствие с тълкуването на антидъмпинговото споразумение, предоставено от Органа за уреждане на спорове на СТО по случая с вноса на говеждо и ориз  (9). Поради това искането се отхвърля.

(36)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на базата на цена франко завода. Там, където бе необходимо да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и експортната цена с разликите, отразяващи се върху цените и тяхната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(37)

Що се отнася до цените на вътрешния пазар на производителя в държавата аналог, бяха направени корекции за вътрешните транспортни разходи и за разходите за опаковане ([2 % — 4 %] от стойността по фактура) и за комисиони [0,5 % — 1,5 %]. Що се отнася до експортните цени, стойността франко завода бе определена чрез приспадане от цената CIF на границата на Съюза на процента за разходите за транспорт, застраховка, обработка и други корекции, както са изчислени в искането за преглед (12,98 %). Във връзка с корекциите по отношение на експортните продажби, една заинтересована страна разкритикува прилагането на член 18 от основния регламент и предложи вместо оценката, съдържаща се в искането за преглед, да се използват обявените корекции за производителя в държавата аналог. Този метод обаче не изглежда подходящ, тъй като корекциите, обявени за производителя в държавата аналог, се отнасят за продажбите на вътрешния пазар на САЩ и те не са от значение за оценката на корекциите по отношение на износа от КНР за Съюза. Поради това, при липсата на друга надеждна информация, Комисията използва оценката на корекциите по отношение на експортните продажби, предоставена в искането.

(38)

Прилагането на горепосочения метод позволи да се установи, че дъмпинговият марж, изразен като процент от нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, е 54,4 %.

(39)

Независимо от значителната разлика между дъмпинговия марж, установен при първоначалното разследване, и този, получен в резултат на настоящия анализ, не е имало признаци на промяна в експортното поведение на китайските производители. Напротив, може да се приеме, че причината за тази разлика се корени основно в невъзможността (поради липсата на съдействие от страна на китайските производители износители) да се извърши подробен анализ по видове на продукта.

(40)

Комисията установи, че китайски производители износители са продължили да изнасят разглеждания продукт за Съюза на дъмпингови цени по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(41)

Комисията направи анализ освен това дали съществува вероятност от продължаване на дъмпинга, ако срокът на действие на мерките изтече. При този анализ бяха взети предвид китайският производствен капацитет и китайският свободен капацитет, поведението на китайските износители на други пазари, състоянието на вътрешния пазар на Китай и привлекателността на пазара на Съюза.

(42)

Липсата на съдействие от страна на китайските производители износители се отрази неблагоприятно върху определянето на свободния капацитет в Китай. За да събере възможно най-големия обем информация, Комисията поиска информация от две сдружения на китайски износители (Китайската камара за международна търговия, „CCOIC“, и Китайската търговска камера за внос и износ на текстилни изделия, „CCCT“), чиито членове представляват повече от половината от оценката на китайския производствен капацитет. Тези сдружения изпратиха подробни отговори, които обаче не можаха да бъдат проверени поради липсата на съдействие от страна на производителите износители. Предоставената информация се представя в съображенията по-долу и се сравнява с другата налична информация (от искането за преглед и други налични източници (10)).

(43)

Според CCOIC-CCCT свободният капацитет в Китай е отбелязал само ограничено увеличение през периода 2012 г. — РПРП и може да бъде определен като нарастващ от начално ниво от 150 000 — 250 000 метрични тона (МТ) през 2012 г. до 200 000 — 300 000 МТ през разследвания период в рамките на прегледа.

(44)

Службите на Комисията направиха подробно изчисление и на свободния капацитет въз основа на друга налична информация. Основните елементи, които бяха взети предвид при изчислението, са i) инсталираните мощности на китайските производители, ii) търсенето на вътрешния пазар и iii) износът за други държави.

(45)

По отношение на потреблението на вътрешния пазар в Китай всички заинтересовани страни изглежда са съгласни с данните, съдържащи се в искането. Тези данни сочат нарастване на търсенето на вътрешния пазар в Китай през разглеждания период (+ 20 % — от около 900 000 MT през 2012 г. до около 1 150 000 MT през 2015 г.).

(46)

По отношение на данните за китайския износ Комисията взе предвид китайската база със статистически данни относно износа, които показват ръст от 47 % в периода 2012 г. — РПРП.

(47)

И на последно място, що се отнася до оценката на китайския производствен капацитет, според искането на жалбоподателя, което се позовава на международно признато секторно проучване (11), през 2012 г. китайският капацитет е възлизал на над 1 600 000 МТ и през разследвания период в рамките на прегледа е достигнал около 2 400 000 МТ.

Таблица 1

(48)

Въз основа на това изчисление свободният капацитет на китайските производители бе оценен на над 800 000 МТ през разследвания период в рамките на прегледа, т.е. около седем пъти общото налично количество на пазара на ЕС (15) и почти девет пъти обема на производството на производителите от ЕС (оценяван на 92 461 МТ).

(49)

В заключение няма основания да се счита, че оценката на капацитета, предложена от CCOIC и CCCT, би била твърде консервативна. По-специално ако се направи сравнение с прогнозите за търсенето на вътрешния пазар и за износа на Китай, тези проучвания биха довели до степен на използване на капацитета над 90 % за 2012 и 2013 г., което води до предположението, че производственият капацитет за тези години е бил значително подценен. Във всеки случай, ако се приеме и това изчисление, съществуващият свободен капацитет на китайските производители би възлизал на 200 000 — 300 000 MT, което се равнява на или надвишава общия размер на европейския пазар (около 217 000 МТ, от които около 98 000 МТ вече се покриват от китайски продукти).

(50)

По отношение на изчисляването на капацитета, предложено от CCOIC и CCCT, същите сдружения оспориха заключението, че тяхната оценка на капацитета е прекалено консервативна. Според тях, при липсата на проверени данни както тяхната оценка, така и независимото проучване следва да се считат за „еднакво ненадеждни“. Предоставената от CCOIC и CCCT оценка обаче не изглежда завишена само по отношение на данните, съдържащи се в независимото проучване, но и по отношение на известните или неоспорените данни, като например тези за вътрешното потребление в Китай и за китайския износ. Например по отношение на 2012 г. китайските сдружения оцениха действителното китайско производство на 1 000 000 MТ. За тази година обаче сумата от потреблението на вътрешния пазар в Китай (данни, които не са оспорени от сдруженията) и обема на износа (според данните, извлечени от базата данни за китайския износ) е възлизала на 1 151 000 МТ, т.е. с 15,1 % по-висока от прогнозната сума за произведеното количество. Следователно в този случай данните, предоставени от двете сдружения, изглеждат твърде консервативни, тъй като докладваните данни за производството не подкрепят изчисленото потребление.

(51)

Освен това макар данните, събрани от китайските сдружения, да представляват едва около половината от производителите в Китай, независимото проучване е било предоставено от консултантска фирма с тридесетгодишен опит в областта, която изпълнява професионално своите задължения и предоставя на своите абонати прогнози и оценки относно пазара на влакна. Поради това, като се вземат предвид и двата източника на данни и тяхната надеждност (също и в сравнение с посочените в независимо проучване данни (16)), заключението, според което изчисляването на свободния капацитет, предоставено от китайското сдружение, е твърде консервативно, не е необходимо да бъде променено. Въпреки това следва да се отбележи, че дори да се приеме предложеното изчисление, както е описано в следващото съображение, заключението относно свободния капацитет няма да се промени.

(52)

Поради това, въз основа на изчисленията, изложени по-горе, изглежда безспорно, че неизползваният китайски капацитет е огромен и варира (в зависимост от оценките) от 92 — 138 % до около 385 % от размера на пазара на Съюза. Ако китайският свободен капацитет бъде сравнен с дела от пазара на Съюза, който все още не е покрит от китайски продукти, той варира от около 168 — 252 % до около 700 %. На последно място, китайският свободен капацитет представлява от 216 — 324 % до 904 % от производството в Съюза на продукта, предмет на разследването, през разследвания период в рамките на прегледа.

(53)

Поради това Комисията стигна до заключението, че китайските производители разполагат с огромен свободен капацитет, в сравнение с размера на европейския пазар.

(54)

Китай изнася значителни количества от разглеждания продукт за трети държави, различни от Съюза, по-специално за САЩ, Република Корея, Бразилия, Индия и Турция. Сравнение на средните равнища на цените на килограм показа, че средната цена на основните експортни пазари през разследвания период в рамките на прегледа е била в съответствие или под средната продажна цена за Съюза. На пазара на САЩ (втория по обем експортен пазар след ЕС) средната цена през РПРП е малко под европейската (1,85 USD/kg спрямо 1,89 USD/kg), докато на корейския пазар (трети по обем експортен пазар за разглеждания продукт след ЕС и САЩ) средната цена е значително по-ниска (1,58 USD/kg, т.е. с около 16 % по-ниска от цената в ЕС). Във връзка с тези констатации една заинтересована страна заяви, че съществуват три значителни експортни пазара на китайски стоки, където средните цени са по-високи от цените за пазара на Съюза, а именно Канада (1,90 USD/kg), Индонезия (2,07 USD/kg) и Бразилия (1,95 USD/kg). По отношение на това твърдение на първо място, следва да се отбележи, че разликата в цените е относително малка (между + 0,5 % и + 9,4 %), освен това обемът на износа за тези пазари е доста ограничен в сравнение с износа за Европа. Това действително е така, тъй като през РПРП пазарът на Съюза е абсорбирал 30,3 % от китайския износ, а износът за Канада и Бразилия е представлявал съответно едва 3,1 % и 5,1 % от общия обем на износа. Наред с това Индонезия, при която разликата в цените е най-голяма (+ 9,4 %), представлява едва 2 % от китайския износ и следователно изводите, които могат да бъдат направени на базата на цените ѝ, са ограничени. Освен това заинтересованата страна не е посочила четири други експортни пазара, които представляват сходен обем на вноса, а именно Индия (5,6 %), Турция (4,3 %), Тайван (2,4 %), Южна Африка (2,3 %). Във всички тези страни средните цени са били по-ниски от цените, отчетени в Съюза по време на РПРП, като разликата е варирала от около 4 % до над 12 %. Поради това представените доказателства не бяха достатъчни, за да променят заключението по отношение на привлекателността на пазара на Съюза по отношение на цените.

(55)

Въпреки че от това сравнение не могат да се направят окончателни заключения поради липсата на информация по отношение на продуктовия асортимент, равнището на цените на основния експортен пазар изглежда показва, че наличието на дъмпингови практики може да е структурна и обща характеристика и на други пазари на местоназначение на китайските стоки.

(56)

Основното доказателство за вероятността от продължаване на дъмпинга обаче се проявява при разглеждане на обема на китайския износ за ЕС. Всъщност промените в експортните продажби през периода 2012 г. — РПРП показват, че износът на китайските производители е нараснал с 47 %. До този извод се стига и дори когато продажбите на двамата износители, за които е установено, че не са извършвали дъмпинг при първоначалното разследване и поради това спрямо тях не се прилагат действащите антидъмпингови мерки, бъдат изключени от обхвата на анализа. Експортните продажби на останалите дружества през същия период определено са следвали сходна тенденция (+ 48 %). Когато Комисията сравни този ръст с по-ограничения темп на нарастване на търсенето на вътрешния пазар през същия период (+ 20 %) и с много по-бързия темп на растеж на инсталираните мощности в Китай (+ 54 % според сдруженията на износителите и + 69 % според жалбоподателя), става ясно, че китайските дружества трябва да разчитат на агресивни ценови стратегии на експортния си пазар, за да постигнат приемливо равнище на използване на капацитета.

(57)

По отношение на тези данни за износа една заинтересована страна заяви, че делът на китайския износ за пазара на Съюза намалява. Действително делът на китайския износ за Съюза е намалял през периода 2012 г. — РПРП от около 35 % на 30 %. По отношение на това твърдение първо следва да се отбележи, че ЕС продължава да бъде основният експортен пазар за китайските износители. Освен това този лек спад се дължи основно на добрите резултати на китайските износители на други пазари, които изглежда също са последица от агресивни политики за ценообразуване на тези пазари. Така например по време на същия период — 2012 г. — РПРП, китайският износ за Република Корея (пазар, на който, както е посочено по-горе, китайските цени са по-ниски от цените в ЕС през РПРП с около 16 %) се е увеличил с около 72 %. От друга страна, на индонезийския пазар, който бе посочен по-горе като пример за справедливо ценообразуване (+ 9,4 % спрямо средната стойност за ЕС), китайският износ е отбелязал лоши резултати, като обемът му е намалял с около 16 %. Поради това предвид посочения анализ заключението, че китайските дружества трябва да разчитат на агресивни стратегии за ценообразуване на експортния си пазар, се потвърждава.

(58)

Освен това, по отношение на прогнозите за бъдещето, в независимо секторно проучване се предвижда, че търсенето в Китай на синтетични или изкуствени влакна (по-широка категория продукти, която включва и разглеждания продукт) ще остане постоянно най-малко до 2018 г. (17). Друго проучване показва също така, че складовите наличности в Китай са големи, в резултат от спада в цените на суровините (18). В резултат на това отраслите надолу по веригата са намалили доставките си на прежди с висока здравина до необходимия минимум, за да избегнат рисковете, свързани с колебанията на цените.

(59)

Поради това е вероятно, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, китайските производители износители да продължат да участват в агресивни практики на ценообразуване, за да спечелят допълнителен пазарен дял в Европа за техния значителен свръхкапацитет.

(60)

Въз основа на най-добрите налични факти разследването показа, че китайските производители са упражнявали дъмпинг по време на разследвания период в рамките на прегледа. Беше установено, че Китай разполага с огромен свободен капацитет (в сравнение с размера на пазара на Съюза). Освен това, като се има предвид бавният растеж на вътрешния китайски пазар, китайските производители износители трябва да продължат да навлизат на пазара на Съюза, като внасят значителни количества от разглеждания продукт, за да постигнат приемливо ниво на продажби.

(61)

При тези обстоятелства се стигна до заключението, че ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, има голяма вероятност дъмпинговите практики, които не са спрени посредством прилагането на мерки, да продължат на пазара на ЕС.

(62)

По време на разследвания период в рамките на прегледа сходният продукт е бил произвеждан от шестима производители от Съюза, които представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. Нито един от тях не се противопостави на започването на настоящия преглед.

(63)

Комисията установи потреблението в Съюза въз основа на наличната статистическа информация за вноса, реалните продажби на оказалите съдействие производители от Съюза на пазара на Съюза и оценката на продажбите на неоказалите съдействие производители от Съюза. При определянето на потреблението са използвани продажбите на свободния пазар, заедно с продажбите за свързани страни, с изключение на продажбите за собствено потребление. Собственото потребление се определя като вътрешни трансфери на сходния продукт в рамките на интегрирани производители от Съюза с цел допълнителна преработка, като то не е включено в потреблението на Съюза, тъй като тези вътрешни трансфери не се конкурират с продажбите от независими доставчици на свободния пазар. Продажбите за свързани дружества са включени в потреблението на Съюза, тъй като според данните, събрани по време на разследването, тези свързани дружества са имали възможност да закупуват разглеждания продукт и от други източници. Освен това бе установено, че средните продажни цени на производителите от Съюза за свързани страни съответстват на средните продажни цени за несвързани страни.

(64)

На тази основа потреблението в Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 2

Потребление на Съюза

(65)

Потреблението в Съюза се е увеличило с 11 % от 196 478 тона през 2012 г. на 217 171 тона през разследвания период в рамките на прегледа. През по-голяма част от разглеждания период потреблението е било по-високо от потреблението през разследвания период в рамките на първоначалното разследване (от юли 2008 г. до юни 2009 г.), когато е възлизало на 205 912 тона.

(66)

Една заинтересована страна заяви, че при определянето на потреблението службите на Комисията е трябвало да включат продажбите за собствено потребление и по този начин китайският пазарен дял е щял да покаже стабилни стойности. Тя твърди, че службите на Комисията неправилно са направили разграничение между три пазара, а именно продажбите за несвързани дружества, продажбите за свързани дружества, предназначени за продажби на свободния пазар, и продажбите за свързани дружества, предназначени за собствено потребление, при условие че, както се твърди, всички тези продажби е трябвало да бъдат включени в определянето на потреблението на Съюза.

(67)

На първо място, следва да се подчертае, че не е правена разлика между тези три различни пазара. Собственото потребление от свързани дружества бе изключено от обхвата, тъй като тези продукти не са допускани за свободно обращение на пазара на ЕС и следователно не се конкурират с вноса. Тези продажби са се състояли просто в трансфер на продукти на свързани субекти за включването им в производствения процес на други продукти, които не са обект на разследване. Поради това собственото потребление не може да се счита за част от потреблението в Съюза на разглеждания продукт.

(68)

На второ място, при всички случаи хипотетичното добавяне на продажбите за собствено потребление към потреблението на Съюза не би могло да направи динамиката на китайския пазарен дял стабилна. Дори напротив — тази тенденция остава до голяма степен същата, както е показано по-долу в таблица 3.

(69)

Припомня се, че при първоначалното разследване обемът на вноса, за който е било установено, че не е дъмпингов, бе изключен от анализа на развитието на вноса от КНР на пазара на Съюза и въздействието върху промишлеността на Съюза.

(70)

Обемът и пазарният дял на дъмпинговия внос от Китай бяха установени въз основа на базата данни по член 14, параграф 6 и са се променяли, както следва:

Таблица 3

Обем и пазарен дял на вноса, предмет на мерките

(71)

Докато през разследвания период в рамките на първоначалното разследване китайският внос е имал 18,8 % пазарен дял и е представлявал 38 404 тона, през разглеждания период в рамките настоящия преглед той значително се е увеличил. Дъмпинговият внос от Китай всъщност се е увеличил от 44 484 тона на 57 465 тона през разглеждания период и е представлявал пазарен дял от 26,5 % през разследвания период в рамките на прегледа.

(72)

Цените на вноса бяха установени въз основа на базата данни по член 14, параграф 6 и като цяло са спаднали с 12 % през разглеждания период.

Таблица 4

Цени на вноса, предмет на мерките

(73)

Поради липсата на съдействие от страна на китайските производители, а оттам и поради липсата на данни за експортните цени по видове на продукта, Комисията не можа да направи подробно сравнение на цените по видове на продукта. Поради това изчисленията относно подбиването на цените бяха извършени на базата на сравнение между средните цени на китайския износ, предмет на мерките, и средните цени на промишлеността на Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа. След като бе направена корекция за конвенционалната митническа ставка от 4 %, маржът на подбиване на цените бе определен на 22,7 %. При първоначалното разследване бе установен подобен марж на подбиване на цените от 24,1 %. Въпреки това този марж се основаваше на сравнение със съпоставим вид на продукта, тъй като в този случай китайските износители оказаха съдействие.

(74)

Поради това Комисията стигна до заключението, че е налице съгласувано поведение от страна на износителите от КНР при подбиване на цените на производителите от ЕС.

(75)

Една заинтересована страна заяви, че недъмпинговият внос е следвало да бъде включен в изчисляването на подбиването на цените.

(76)

Комисията обаче счита, че такова включване не е оправдано, въз основа на прилагането на тълкуването на антидъмпинговото споразумение, предоставено от Органа за уреждане на спорове на СТО по делото за мерките върху вноса на говеждо и ориз  (19), както вече бе посочено по-горе в съображение 35.

(77)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза въз основа на оценката на всички приложими икономически показатели с цел оценка на състоянието на промишлеността на Съюза от 2012 г. до края на РПРП.

(78)

За целта Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Макроикономическите показатели за разглеждания период бяха установени, анализирани и проучени въз основа на данните, предоставени от промишлеността на Съюза. Микроикономическите показатели бяха установени въз основа на данните, събрани и проверени на равнището на оказалите съдействие производители от Съюза. Поради проблеми, свързани със съгласуване на данните, предоставени от едно дъщерно дружество на групата DuraFiber group след нейното реорганизиране (DuraFiber Technologies (DFT) GmbH, Германия), представените от него данни и отговорите на въпросника бяха изключени от определянето на микроикономическите показатели.

(79)

Една заинтересована страна заяви, че изключването на DuraFiber, Германия, вероятно е повлияло значително на данните за показателите за вредата.

(80)

На първо място, следва да се отбележи, че изключването на частично проверените данни, предоставени от DuraFiber, Германия, засяга само определянето на микроикономическите показатели. Анализът на макроикономическите показатели следователно не е засегнат. Освен това тези макроикономически показатели бяха определени въз основа на данни от останалите четирима производители от Съюза, които представляват около 80 % от производството на Съюза. Следователно специфичните показатели продължават да са представителни за промишлеността на Съюза. И на последно място, частично проверените данни, предоставени от DuraFiber, Германия, като цяло следват тенденцията на микроикономическите показатели на четиримата производители от Съюза, чиито данни са взети предвид.

(81)

С оглед на горепосочените съображения се стигна до заключението, че изключването на DuraFiber, Германия, от анализа на микроикономическите показатели не е довело до промяна на тенденциите при показателите за вредата, поради което съответните заключения са представителни за промишлеността като цяло.

(82)

Макроикономическите показатели в следващите раздели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, складови наличности, обем на продажбите, пазарен дял и растеж, заетост, производителност, размер на действителния дъмпингов марж и възстановяване от предишен дъмпинг. Микроикономическите показатели са: средни единични продажни цени, разходи за производство, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитал и разходи за труд.

(83)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(84)

През разглеждания период производството, производственият капацитет и използването на капацитета са останали стабилни.

(85)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял в Съюза на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял

(86)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е намалял с – 3 %, а съответният им пазарен дял е намалял с 4,1 процентни пункта, от 34,4 % на 30,3 % през разглеждания период.

(87)

Докато потреблението в Съюза се е увеличило с 11 % през разглеждания период, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял с – 3 %.

(88)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

(89)

По време на разглеждания период заетостта е намаляла с – 3 %. В същото време производителността е нараснала с 3 %, както е посочено в таблица 7 в съображение 88.

(90)

Дъмпинговият марж, установен за Китай при първоначалното разследване, е бил значително над нивото de minimis. При разследването се установи, че вносът на прежди с висока здравина от полиестери от Китай е продължил да навлиза на пазара на Съюза на дъмпингови цени. Дъмпинговият марж, установен по време на разследвания период в рамките на прегледа, също е бил значително над нивото de minimis, вж. съображение 38. Това е било съпроводено с увеличаване на обема на дъмпинговия внос от Китай на все по-ниски цени, което е довело до спечелване на пазарен дял по време на разглеждания период. Вследствие на това промишлеността на Съюза е изгубила пазарен дял и обемът на продажбите ѝ е намалял през същия период. Въпреки това тя е успяла да намали загубите си.

(91)

През разглеждания период средните продажни цени на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни продажни цени

(92)

Единичната продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза се е понижила с 9 %. Това отчасти се обяснява с намалението на разходите за единица продукция с 13 %. Цените обаче са намалели в по-малка степен, отколкото разходите, което обяснява положителното въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза, както е показано по-долу в съображение 98.

(93)

През разглеждания период средните разходи за труд на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд на наето лице

(94)

Средните разходи за труд на наето лице са останали стабилни през разглеждания период. Това би могло да се обясни главно с все по-големите усилия, полагани от промишлеността на Съюза, за да контролира производствените си разходи и по този начин да запази конкурентоспособността си.

(95)

През разглеждания период равнищата на складовите наличности на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Складови наличности

(96)

Складовите наличности на промишлеността на Съюза са се увеличили като цяло с 4 % през разглеждания период. Значителна част от производството на прежди с висока здравина от полиестери се състои от стандартни продукти. Поради това промишлеността на Съюза трябва да поддържа определено равнище на складовите наличности, за да може бързо да отговори на търсенето от страна на клиентите си. Складовите наличности в края на периода като процент от производството са останали на относително стабилно ниво, като са следвали промяната на производството на промишлеността на Съюза.

(97)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(98)

Комисията определи рентабилността на промишлеността на Съюза чрез изразяване на нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота. По време на разглеждания период рентабилността все още е била отрицателна, въпреки че се е подобрила от – 4,7 % на – 1,1 %. Равнището ѝ обаче остава под целевата печалба от 3 %, която бе определена по време на първоначалното разследване.

(99)

Нетният паричен поток е способността на промишлеността на Съюза сама да финансира дейностите си и през разглеждания период той е бил отрицателен. Въпреки че показателят е отбелязал значително подобрение от 29 %, той все още е с отрицателен знак. Това поражда опасения по отношение на способността на промишлеността на Съюза да извършва необходимото самофинансиране на дейностите си.

(100)

През периода инвестициите са се увеличили значително, главно за посрещане на нуждите от поддръжка, като малка част са били използвани за модернизация, като въздействието върху разширяването на капацитета е било слабо.

(101)

Възвръщаемостта на инвестициите е нетната печалба като процент от брутната балансова стойност на инвестициите. Този показател се е увеличил от – 4,3 % на – 1,4 % през разглеждания период, вследствие на нарастването на рентабилността и на застоя на инвестициите по време на разглеждания период.

(102)

Като се има предвид отрицателната рентабилност и отрицателният паричен поток, способността на промишлеността за привличане на капитал е останала твърде ограничена.

(103)

По време на разглеждания период повечето от основните показатели за вредата, свързани с промишлеността на Съюза, са отбелязали отрицателно развитие. Нейният пазарен дял е намалял с 4,1 процентни пункта (от 34,4 % на 30,3 %), а обемът на продажбите и единичните продажни цени в ЕС са намалели съответно с 3 % и 9 %. В същото време заетостта е намаляла с 3 %, обемът на експортните продажби на несвързани дружества е намалял с 28 % и съответните единични експортни продажни цени са се понижили със 17 %. Производителността се е увеличила с 2,9 %.

(104)

Въпреки посочените по-горе тенденции рентабилността се е подобрила от – 4,7 % на – 1,1 % по време на разглеждания период. Въпреки че това е значително подобрение спрямо рентабилността на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на първоначалното разследване (от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г.), когато тя е била – 13,3 %, нейните стойности са останали отрицателни. Тези загуби, понесени от промишлеността на Съюза, са довели до непрекъсната отрицателна възвръщаемост на инвестициите. Въпреки това паричният поток е отбелязал подобрение.

(105)

При първоначалното разследване се стигна до заключението, че пазарният дял от 18,8 % на китайския внос, за който е било установено, че е дъмпингов и подбива продажните цени на промишлеността на Съюза с 24,1 %, е бил достатъчен да причини съществена вреда на промишлеността на Съюза. Подобно е било положението и по време разследвания период в рамките на прегледа. Китайският дъмпингов внос е представлявал 26,5 % от пазарния дял и е подбивал продажните цени на промишлеността на Съюза с 18,6 %, както е обяснено по-долу в съображение 110.

(106)

Една заинтересована страна заяви, че промишлеността на Съюза не понася съществена вреда, тъй като производството, производственият капацитет и използването на капацитета остават стабилни. Развитието на другите показатели, като обем на продажбите и пазарен дял се счита за повлияно от погрешното определяне на потреблението, както бе посочено в съображение 66.

(107)

Твърдението за погрешно определяне на потреблението бе отхвърлено в съображение 67. Освен това съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент един или повече от тези фактори не са задължително от решаващо значение при вземането на решение. Фактът, че някои фактори са останали стабилни следователно не променя заключенията относно вредата.

(108)

Предвид изложеното по-горе се стигна до заключението, че промишлеността на Съюза продължава да понася съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(109)

С оглед на посочените по-горе констатации за съществена вреда Комисията проучи дали дъмпинговият внос от Китай е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори същевременно да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза.

(110)

Промишлеността на Съюза остава в несигурно положение на частично възстановяване и се счита, че въпреки действащите мерки китайският дъмпингов внос е продължил да причинява съществена вреда. Всъщност дори като се вземе предвид комбинираното въздействие на разходите след вноса в размер на 2,7 % (въз основа на проверките на равнището на оказалите съдействие несвързани вносители), конвенционалната митническа ставка от 4 % и антидъмпинговите мита, платени по време на разследвания период в рамките на прегледа, бе установено, че средните цени на китайския дъмпингов внос значително са подбивали средните продажни цени на промишлеността на Съюза с 18,6 %. През последните години този внос е продължил да нараства и това е оказало като цяло неблагоприятно въздействие върху пазара, като е довело до понижаване на цените и е допринесло за намаляване на пазарния дял на промишлеността на Съюза. Продължаващият натиск, упражняван върху пазара на Съюза, не е дал възможност на промишлеността на Съюза да се възползва напълно от спада в цените на суровините.

(111)

Една заинтересована страна заяви, че няма връзка между китайските цени и състоянието на промишлеността на Съюза.

(112)

Този анализ обаче е основан на тенденциите, установени за периода 2011—2015 г., които са различни от тези през разглеждания период в рамките на настоящото разследване — а именно от 2012 г. до РПРП (който изтича през септември 2015 г.). Поради това този анализ не може да бъде взет предвид. Във всеки случай следва да се отбележи, че китайските дъмпингови цени на вноса като цяло са се понижили по време на разглеждания период и са подбивали цените на промишлеността на Съюза. Фактът, че за определена година (РПРП) китайските експортни цени са се увеличили и състоянието на промишлеността на Съюза не се е влошило, не поставя под въпрос основателността на тази констатация. Поради това твърдението се отхвърля.

(113)

Въз основа на информацията, събрана по време на разследването, бе установено, че делът на производството за собствено потребление не е бил значителен. Само около 15 % от производството на промишлеността на Съюза е използвано за собствено потребление. По принцип по-високият производствен обем води до икономии от мащаба, които са от полза за съответния производител. Само малка част от промишлеността на Съюза е интегрирана вертикално, а производството за собствено потребление се използва от отраслите надолу по веригата за по-нататъшна преработка в продукти с добавена стойност. При разследването не се установиха никакви производствени затруднения, свързани с тези продукти надолу по веригата. С оглед на изложеното по-горе Комисията счита, че производството за собствено потребление на промишлеността на Съюза не е оказало отрицателно въздействие върху финансовото ѝ състояние.

(114)

Основните държави износителки за Съюза са Република Корея, Тайван, Швейцария, Беларус и Турция. Общият внос на разглеждания продукт от трети държави, включително вноса от Китай, който не е предмет на мерките, се е увеличил с 11 % (от 84 467 на 93 973 тона) през разглеждания период, което представлява 43,3 % от потреблението на Съюза. По време на същия период средната единична цена на вноса е отбелязвала непрекъснат спад от 2,19 ЕUR до 2,09 EUR/kg, което представлява намаление от 4 %. Тенденция за намаляване на цените на вноса е установена и в повечето от другите трети държави, изнасящи за пазара на Съюза (Република Корея — – 7 %, Швейцария — – 15 %, Беларус — – 13 % и Турция — – 6 %). В същото време единичните цени на вноса от КНР, който не е предмет на мерките, са се понижили едва с 3 %.

Таблица 12

Внос от трети държави

(115)

Както е показано в таблица 12, пазарният дял на вноса от други държави и намаляването на цените на вноса от Китай, който не е предмет на мерките, не са толкова съществени, че да се приемат за причина за вредата, понесена от промишлеността на Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(116)

Комисията получи становища по отношение на причините за сегашното неблагоприятно състояние на промишлеността на Съюза, като например развитието в цените на суровината, липсата на инвестиции и модернизация, лошото управление и липсата на визия, остарелите производствени методи, липсата на по-големи инсталации и ниското качество на произведените продукти. Разследването показа, че състоянието на промишлеността на Съюза, не може да се отдаде на тези причини. Дори напротив — то разкри, че промишлеността на Съюза е продължила да работи ефективно на един силно конкурентен пазар, като е оптимизирала използването на съществуващите активи, без да прави значителни инвестиции в разширяване на капацитета и модернизация, и по този начин е успяла да повиши рентабилността си след налагането на окончателните мерки през 2010 г. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(117)

Една заинтересована страна заяви, че инвестициите на промишлеността на Съюза, за които се твърди, че са значителни, са оказали въздействие върху паричния поток и печалбата на промишлеността на Съюза, че това въздействие не следва да се приписва на китайския внос и че тези фактори следва да бъдат включени в отделен анализ на другите фактори.

(118)

На първо място, въпреки инвестициите, направени по време на РПРП, печалбата и паричният поток на промишлеността на Съюза са се подобрили, което показва, че тези инвестиции са били основателни и са оказали положително въздействие. На второ място, печалбата може да бъде повлияна единствено от обезценявания pro rata temporis, свързани с инвестициите и финансовите разходи, направени от дружествата при финансиране на инвестициите. На последно място, тъй като обезценяванията са подлежащи на приспадане разходи, които не са придружени от изходящ паричен поток, паричният поток на промишлеността на Съюза не може да бъде пряко засегнат от тях — отражение биха имали единствено финансовите разходи.

(119)

Някои страни заявиха също така, че по време на разглеждания период китайският дъмпингов внос не е нанасял вреда или че вредата е била причинявана от вноса от други държави. Тъй като бе установено, че цените на китайския дъмпингов внос са продължили да подбиват цените на промишлеността на Съюза и са били по-ниски от цените на вноса от другите държави, това твърдение бе отхвърлено.

(120)

Една заинтересована страна заяви, че Комисията е трябвало да обясни по-добре какво е въздействието на другите фактори върху причинно-следствената връзка в извършения от нея т.нар. анализ на другите фактори.

(121)

В това отношение следва да се отбележи, че целта на анализа на другите фактори е да се установи дали наблюдаваната причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е могла да бъде прекъсната от друг фактор, което да направи причинно-следствената връзка малко вероятна или дори невъзможна. Нито един от факторите, които са взети предвид, не е бил в състояние да направи това, поради което твърдението се отхвърля.

(122)

Въпреки че други фактори може също да са допринесли за вредата, те не бяха счетени за достатъчни да прекъснат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Китай и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(123)

Бе установено, че по време на разглеждания период китайските износители са разполагали с прекомерен свободен капацитет, както е посочено в съображение 50, в сравнение с размера на европейския пазар.

(124)

По време на разглеждания период китайският износ за пазара на Съюза се е увеличил значително с 29 %. Както е посочено в съображение 54, Китай е изнасял разглеждания продукт за пазара на Съюза главно на по-високи цени в сравнение с износа му за останалата част на света. При разследването не бяха намерени доказателства, че това положение ще се промени, поне в краткосрочен план. Поради това пазарът на Съюза е бил по-скоро привлекателен за китайските износители, тъй като те са имали възможността да изнасят значителни количества на по-високи цени в сравнение с цените за останалата част на света.

(125)

Разследването показа, че 60 % от китайския внос е бил осъществяван на дъмпингови цени и че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Китайският дъмпингов внос е продължил съществено да подбива цените на производителите от Съюза на сходни равнища, както при първоначалното разследване. По-конкретно бе установено, че китайският внос, предмет на мерките, е подбивал цените с 22,8 %, което показва агресивно поведение при ценообразуването. Това има вероятност да предизвика допълнително понижаване на цените и да изложи на риск крехкото възстановяване на промишлеността на Съюза. Следователно съществува явен риск промишлеността на Съюза да продължи да понася съществена вреда, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(126)

С оглед на изложеното по-горе се стигна до заключението, че отмяната на мерките върху вноса от Китай най-вероятно ще доведе до продължаване на съществената вреда за промишлеността на Съюза.

(127)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали продължаването на действието на съществуващите антидъмпингови мерки по отношение на Китай би било в противоречие с интереса на Съюза. Интересът на Съюза бе определен на базата на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(128)

На всички заинтересовани страни бе предоставена възможност да изразят становището си в съответствие с член 21, параграф 2 от основния регламент.

(129)

Въз основа на това Комисията разгледа въпроса дали въпреки заключението, че има вероятност от повторно възникване на дъмпинга и вредата, не са налице наложителни причини, които в конкретния случай биха довели до извода, че запазването на съществуващите мерки не е в интерес на Съюза.

(130)

Промишлеността на Съюза непрекъснато е губила пазарен дял и е понасяла съществена вреда по време на разглеждания период. Въпреки това тя е подобрила рентабилността си до равнище, което е близо до точката на рентабилност (макар все още отрицателно), докато продажбите са останали на почти същото равнище. Тази тенденция към стабилност на пазара най-вероятно се дължи на въведените мерки. Ако мерките бъдат отменени, промишлеността на Съюза ще се окаже, по всяка вероятност, в още по-тежка ситуация.

(131)

Поради това се стигна до заключението, че запазването на мерките в сила срещу Китай би било в интерес на промишлеността на Съюза.

(132)

15 несвързани вносители попълниха формулярите за изготвяне на извадка на етапа на започване на процедурата, в резултат на което бе решено да се прилагат разпоредбите във връзка с подбора на извадка. Трима вносители бяха подбрани и беше поискано да попълнят въпросника. В крайна сметка само един вносител предостави отговори на въпросника, които бяха проверени.

(133)

Разследването показа, че дружеството е внасяло от само един китайски производител, спрямо който се прилагат мерките, с когото има дългосрочни търговски отношения. Разследването показа, че въздействието на мерките, които са в сила за дружеството, не е било значително. Това се потвърждава от факта, че вносителят е решил да не променя източника на доставки независимо от налагането на първоначалните мерки.

(134)

На етапа на започване на процедурата двадесет и петима ползватели заявиха своя интерес и поискаха да попълнят въпросници. В крайна сметка отговори на въпросниците бяха получени само от четирима ползватели. Всички те бяха посетени и представените от тях данни бяха проверени. Въпреки това следва да се отбележи, че по време на настоящия преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките участието на промишлеността на ползвателите бе значително по-слабо, отколкото когато мерките бяха наложени за първи път. При първоначалното разследване 33 ползватели оказаха съдействие при разследването, а по време на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките участие взеха само четирима ползватели. Повечето ползватели изглежда са били в състояние да се приспособят към налагането на мерки, като това е имало слабо отрицателно въздействие върху техните операции.

(135)

За един ползвател, който развива дейност в промишлеността на шевните конци, Комисията установи, че въздействието на действащите мерки върху разходите и рентабилността му е било незначително. За останалите трима ползватели, които внасят прежди с висока здравина от Китай и които са осъществявали дейност в тъкачната промишленост (колани, ремъци, въжета и др.), бе установено, че макар въздействието на действащите мерки върху техните разходи да е било малко, въздействието върху рентабилността е било по-силно изразено, тъй като тези дружества развиват дейност при много ниски маржове на печалба. Въпреки това въздействието на митата изглежда е било ограничено, тъй като ползвателите са разполагали с голям брой алтернативни доставчици на конкурентни цени.

(136)

Ползвателите, които са предоставиха становища, посочиха проблеми с производителите от Съюза, като например липса на капацитет, липса на някои качества и ненавременни доставки. Ползвателите заявиха, че съществуващите мерки (0 % — 9,8 %) заедно с редовното вносно мито от 4 % дават възможност на техните конкуренти да внасят на пазара на ЕС продукти надолу по веригата на по-ниски цени, тъй като те не трябва да плащат мита върху суровините (разглеждания продукт). Те считат, че това положение ще доведе до по-нататъшно пренасочване на дейности надолу по веригата на места извън ЕС и, както се твърди, ще изложи на риск бъдещето на 4 000 служители в сектора. При разследването бе установено, че доказателствата в подкрепа на тези твърдения и предполагаемите рискове не могат да послужат като доказателство за съществуването на повтарящи се и структурни проблеми по отношение на промишлеността на Съюза.

(137)

На първо място следва да се припомни, че степента на съдействие от страна на ползвателите в рамките на настоящото разследване бе твърде ограничена в сравнение със съдействието при първоначалното разследване (тогава съдействие оказаха 33 ползватели) и поради това горепосочените проблеми най-вероятно не засягат всички ползватели, извършващи дейност на пазара на Съюза.

(138)

Що се отнася до конкретните твърдения на оказалите съдействие ползватели, разследването показа, че промишлеността на Съюза все още разполага с достатъчно свободен капацитет (използването на капацитета по време на разследвания период в рамките на прегледа е било 84 %) и предлага широка гама от продукти и качества. Наред с това освен петимата производители в ЕС е налице голям брой алтернативни доставчици от други трети държави с конкурентни цени и широка гама от продукти, в това число китайски внос, който не е предмет на антидъмпинговите мита. Като се има предвид сравнително ниското равнище на антидъмпинговото мито и фактът, че голяма част от китайския внос не е предмет на мерките, малко вероятно е действащите мерки да са определящият фактор за предполагаемото пренасочване на отраслите надолу по веригата. И на последно място — доказателствата за ненавременни доставки бяха незначителни.

(139)

По отношение на използването на капацитета на промишлеността на Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа една заинтересована страна заяви, че равнище на използване на капацитета от 84 % представлява почти пълното му използване и следователно няма достатъчно наличен неизползван капацитет.

(140)

Разследването показа, че средният размер на произведените отпадъци от промишлеността на Съюза е бил около 6 % от общото производство по време на РПРП, което съответства на теоретичен максимален размер на използване на капацитета от 94 %, което представлява по-разумна оценка на пълното използване на капацитета, отколкото 84-те процента, посочени в твърдението. Въз основа на тази разлика от поне 10 % неизползван капацитет, твърдението бе отхвърлено.

(141)

Същата заинтересована страна заяви, че производителите от Съюза и производителите, които не са от Китай, не са в състояние да задоволят цялото търсене, както и обема на единични поръчки на европейската промишленост на ползвателите.

(142)

Следва да се отбележи, че продължаването на мерките няма да промени съответните съществуващи пазарни условия. По време на разследването не бяха установени съществени промени в търсенето на ползвателите по отношение на обеми на поръчки или качество. Освен това е установен факт, че промишлеността на Съюза не може да отговори на търсенето на пазара сама и че поради това вносът е необходим. Освен това още по-важно е, че целта на антидъмпинговите мерки е да се възстановят равнопоставените условия на конкуренция и условията за справедлива търговия между всички засегнати страни чрез премахване на съществената вреда, причинена от китайския дъмпингов внос. Следователно не е необходимо промишлеността на Съюза да бъде в състояние да снабдява самостоятелно пазара на Съюза. В настоящия случай е налице внос от множество различни източници, като вносът, предмет на мерките, също е продължил въпреки съществуването на мерките. Продължаването на мерките в настоящия им вид и на сегашното им равнище не забранява на ползвателите да се снабдяват с китайския продукт. В този контекст разпоредбите на антидъмпинговия регламент са били спазени и вследствие на това аргументът следва да бъде отхвърлен.

(143)

Също така бе заявено, че европейските производители не са се възползвали от антидъмпинговите мита, за да увеличат своя производствен капацитет или да модернизират оборудването си, което ги е направило неспособни да запазят пазарния си дял на един растящ пазар и ги е поставило в изключително благоприятна позиция, без те да правят усилия да бъдат конкурентоспособни.

(144)

На първо място, следва да се напомни, че както бе посочено по-горе, целта на антидъмпинговите мерки е да се отстрани вредоносният дъмпинг и не съществува никакво законово изискване промишлеността на Съюза да се преструктурира или модернизира.

(145)

Във всеки случай, както вече бе посочено в съображение 138, промишлеността на Съюза е била в състояние да увеличи продажбите си, тъй като е имала на разположение достатъчно свободен капацитет. Освен това положителното развитие на рентабилността показва, че производствените методи на промишлеността на Съюза все още са конкурентоспособни на пазар, защитен от дъмпингови практики. Наред с това положението на промишлеността на Съюза изобщо не може да се счита за изключително благоприятно, тъй като разследването показа, че тя е продължила да понася съществена вреда по време на разглеждания период, като е губила пазарен дял и е реализирала загуби. Именно нестабилното положение на промишлеността на Съюза, причинено, макар и частично от минали дъмпингови практики и постоянното подбиване на цените ѝ, е това, което е попречило на промишлеността на Съюза да реализира значителни инвестиции в разширяване на капацитета и по-ясно изразена модернизация.

(146)

Според друго твърдение делокализацията на отраслите надолу по веригата се дължи на наличието на антидъмпингови мита. В подкрепа на това твърдение се направи препратка към предходно становище и изслушване, при което е било направено същото твърдение.

(147)

Следва да се отбележи, че по време на разследването бе установено, че отражението върху рентабилността на включените в извадката ползватели е било ограничено и поради това не може да се счита за определящ фактор за делокализиране на промишлеността на ползвателите в Съюза. Освен това мерките се запазват на същото равнище, както преди. И на последно място — в становището, придружаващо изслушването, не се посочват никакви дружества, които действително са делокализирали своето производство.

(148)

Един вносител изтъкна икономическите трудности, свързани със смяната на доставчици на разглеждания продукт поради дългия период, необходим за изпитване на продуктите, и риска от загуба на клиенти в случай на неубедително качество и нередовни доставки.

(149)

В това отношение следва да се отбележи, че от въвеждането на мерките са минали почти шест години и че този период може да се счита за достатъчно време, през който вносителят да намери алтернативни доставчици, колкото и време да отнема етапът на изпитване.

(150)

Въз основа на изложеното по-горе по време на разследването се стигна до заключението, че въздействието на мерките върху ползвателите и вносителите не е съществено и поради това няма очевидни основания за прекратяване на мерките въз основа на интереса на Съюза.

(151)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване на съществуващите мерки. На страните също така беше даден срок да представят коментари след оповестяване на информацията. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид.

(152)

От гореизложеното следва, че в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент следва да се запазят антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на прежди с висока здравина от полиестери с произход от Китай, които са наложени с Регламент (ЕС) № 1105/2010.

(153)

За да се сведе до минимум рискът от заобикаляне, породен от голямата разлика в митническите ставки, се счита, че в този случай са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на антидъмпинговите мита. Тези специални мерки, които се отнасят за дружествата, за които е предвидено индивидуално мито, включват следното: на митническите органи на държавите членки да се представя валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията на член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Когато вносът не е придружен от такава фактура, се прилага остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за всички други производители.

(154)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на своето предприятие. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (20). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(155)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/30

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 са изброени лицата, групите и образуванията, обхванати от мерките за замразяване на средства и икономически ресурси съгласно посочения регламент.

(2)

На 22 февруари 2017 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации реши да добави четири физически лица към списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяването на средства и икономически ресурси. Поради това приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 следва да бъде съответно изменено.

(3)

За да се гарантира ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила незабавно,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/32

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/34

(1)

Отчетите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки на държавите членки, чиято валута е еврото се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет на ЕЦБ и одобрени от Съвета.

(2)

Мандатът на настоящите външни одитори на Bank of Greece ще изтече след одита за финансовата 2016 година. Поради това е необходимо да се назначат външни одитори за периода, започващ от финансовата 2017 година.

(3)

The Bank of Greece избра Deloitte Certified Public Accountants S.A. за свой външен одитор за финансовите години 2017—2021.

(4)

Управителният съвет на ЕЦБ препоръча назначаването на Deloitte Certified Public Accountants S.A. за външни одитори на Bank of Greece за финансовите години 2017—2021.

(5)

Вследствие от препоръката на Управителния съвет на ЕЦБ Решение 1999/70/ЕО на Съвета (2) следва да бъде съответно изменено,

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/36

(1)

През юли 2014 г. Комисията бе уведомена, че Унгария е приела законодателен акт, въз основа на който оборотът от рекламни дейности се облага с данък (наричан по-нататък „данък „реклама“). С писмо от 13 август 2014 г. Комисията изпрати на унгарските органи искане за информация, на което те отговориха с писмо от 2 октомври 2014 г. С писмо от 1 декември 2014 г. Комисията изпрати до унгарските органи друг набор от въпроси, в отговор на който те изпратиха допълнителна информация с писмо от 16 декември 2014 г.

(2)

С писмо от 2 февруари 2015 г. унгарските органи бяха уведомени, че Комисията ще обмисли вземането на решение за издаване на разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (2). С писмо от 17 февруари 2015 г. унгарските органи представиха мнението си във връзка с писмото.

(3)

С решение от 12 март 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“) и издаде разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 по отношение на мярката.

(4)

Решението за откриване на процедурата и разпореждането за преустановяване бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката.

(5)

Комисията получи мнения от три заинтересовани страни. Комисията препрати тези мнения на Унгария, на която предостави възможност за отговор.

(6)

На 21 април 2015 г. унгарските органи изпратиха на Комисията проектопредложение за именение на данък „реклама“. На 8 май 2015 г. Комисията поиска от Унгария информация по отношение на планираното изменение.

(7)

На 4 юни 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. На 5 юли 2015 г. измененията влязоха в сила.

(8)

С писмо от 6 юли 2015 г. Унгария представи съображенията си относно решението за откриване на процедурата и мненията на заинтересованите страни, както и разяснения относно изменението на данък „реклама“.

(9)

На 11 юни 2014 г. Унгария прие Закон XXII от 2014 г. относно данък „реклама“ (наричан по-нататък „Законът“), по-късно изменен на 4 юли и 18 ноември 2014 г. Законът въвежда нов специален данък върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в Унгария и се прилага в допълнение към съществуващите данъци за предприятията в Унгария, по-специално подоходния данък. Според Унгария целта на този закон е да се насърчи принципът на споделяне на обществената тежест.

(10)

Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медийното пространство, определени съгласно Закона (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет). Данъкът се прилага за всички медийни предприятия, а данъчнозадължено лице по принцип е излъчващият/публикуващият рекламата оператор. Териториалният обхват на данъка е Унгария.

(11)

Данъчната основа, по отношение на която се прилага данъкът, е оборотът на излъчващия/публикуващия оператор от предоставените от него рекламни услуги, без приспадане на разходи. Данъчните основи на свързаните помежду си дружества се събират. Ето защо приложимата данъчна ставка се определя от оборота от реклама на цялата група в Унгария.

(12)

Налице е специална данъчна основа за саморекламиране, т.е. реклама отнасяща се до собствените продукти, стоки, услуги, дейности, наименование и представяне на излъчващия/публикуващия рекламата оператор. В този случай данъчната основа по отношение на която се прилага данъкът, са преките разходи, направени от излъчващия/публикуващия рекламата оператор във връзка с нейното излъчване/публикуване.

(13)

В Закона се посочва прогресивна структура на данъчни ставки, които нарастват от 0 % и 1 % за дружества с малък или среден по размер оборот от реклама до 50 % за дружества със значителен оборот от реклама, какво следва:

(14)

Пределната ставка е била увеличена от 40 % на 50 %, считано от 1 януари 2015 г., със Закон LXXIV от 2014 г. относно изменението на определено данъчно и свързано законодателство и на Закон CXXII от 2010 г. относно Националната данъчна и митническа администрация, с който се изменя законът.

(15)

Съгласно Закона дружествата могат да приспаднат от данъчната си основа за 2014 г. 50 % от загубите, пренесени от предишни години съгласно законодателството за корпоративния данък и данъка върху дивидентите или законодателството за данъка върху доходите на физическите лица.

(16)

С изменение от 4 юли 2014 г. на Закона се ограничава приспадането за дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г. (т.е. само ако размерът на печалбата преди данъчно облагане през счетоводната 2013 г. е нулев или отрицателен). Поради това дружествата, които са пренесли загуби от предишни години, но са реализирали печалба през 2013 г., не отговарят на условията за приспадане. Според Унгария целта на изменението е да се предотврати избягването на данъка и заобикалянето на данъчните задължения.

(17)

Възможността за приспадане на пренесени загуби се отнася единствено за дължимия за 2014 г. данък. Тя не се прилага по отношение на данъци, дължими за 2015 г. или следващите години.

(18)

Според Закона данъкоплатецът определя данъчното си задължение чрез самооценка и подава пред данъчните органи декларация до последния ден на петия месец след данъчната година.

(19)

В Закона се предвижда, че данъкоплатецът определя и декларира данъчното си задължение и плаща данъка си до последния ден на петия месец след данъчната година.

(20)

За 2014 г. данъкът се дължи пропорционално от датата на влизане в сила на Закона на 18 юли 2014 г. въз основа на оборота от реклама през 2014 г. Данъкоплатецът трябва да определи и да декларира авансов данък за 2014 г. (въз основа на оборота от реклама през 2013 г.) до 20 август 2014 г. и да го плати на две равни вноски до 20 август 2014 г. и 20 ноември 2014 г.

(21)

Според предварително получените от унгарските органи данни общият размер на събрания авансов данък за 2014 г. до 28 ноември 2014 г., е 2 640 100 000 HUF [приблизително 8 500 000 EUR]. Приблизително 80 % от всички данъчни постъпления, събрани от тези авансови плащания, са платени от една група дружества.

(22)

След приемането на решението за откриване на процедурата със Закон LXII от 2015 г. Унгария измени на 4 юни 2015 г. Закона за дънък „реклама“, като замени прогресивната скала от шест данъчни ставки от 0 % до 50 % със система с двойна ставка, а именно:

(23)

С изменението се въвежда незадължително прилагане с обратна сила до момента на влизане в сила на Закона през 2014 г. С други думи, за минали периоди данъкоплатците могат да избират дали да подлежат на облагане по новата система с двойна ставка или да продължат да подлежат на облагане по старата прогресивна скала с шест данъчни ставки.

(24)

Остават непроменени разпоредбите за приспадане от данъчната основа за 2014 г. на пренесените загуби, което е ограничено до дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г.

(25)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като счита, че на този етап прогресивността на данъчните ставки и разпоредбите осносно приспадането на пренесените загуби от данъчната основа, както са посочени в Закона, представляват държавна помощ.

(26)

Комисията счита, че с прогресивните данъчни ставки се прави разграничение между предприятия с големи приходи от реклама (и съответно по-големите предприятия) и предприятия с по-малки придохи от реклама (и съответно по-малките предприятия), като по този начин последните получават избирателно предимство въз основа на техния размер. Комисията имаше съмнения дали платежоспособността, посочена от Унгария, може да послужи като ориентир за данъците върху оборота. По тази причина предварителната констатация на Комисията е, че прогресивният характер на ставката за данък „реклама“ съгласно Закона представлява държавна помощ, тъй като всички други критерии за такава квалификация изглеждат изпълнени.

(27)

Комисията счита също, че разпоредбите на Закона, позволяващи приспадането на загуби, пренесени от минали периоди съгласно законодателството за корпоративния данък и данъка върху дивидентите или законодателството за данъка върху доходите на физическите лица, от дължимия данък, по-специално ограничението до предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., въвеждат разграничение между дружествата, които са в сходно положение от гледна точка на данъка върху оборота. Тя счита, че разпоредбите изглежда предоставят избирателно предимство на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., в сравнение с предприятията, които не са реализирали печалба през предходни години или изобщо не са били губещи. Комисията счита, че разликата в третирането не може да бъде оправдана от гледна точка на естеството и логиката на данъчната система, по-специално тъй като Унгария изтъкна, че данък „реклама“ се основава на идеята, че самото получаване на приходи от реклама обосновава тяхното облагане. Поради това Комисията счита, че тези разпоредби представляват държавна помощ, тъй като всички други критерии за такава квалификация изглеждат изпълнени.

(28)

Мерките не изглеждат съвместими с вътрешния пазар.

(29)

Комисията получи мнения от три заинтересовани страни.

(30)

Унгарската рекламна асоциация описа състоянието на рекламната индустрия в Унгария и изрази опасенията си относно данък „реклама“ като такъв. Според асоциацията данъкът налага допълнителна тежест върху сектор, който вече е засегнат поради намаляващите приходи. Тя посочва, че всеки данък „реклама“, наложен върху малките медийни дружества, може да доведе до извеждането им от пазара поради ниските им печалби.

(31)

TV2, унгарски частен телевизионен оператор, представи мнение само по отношение на приспадането на загубите, пренесени от минали периоди за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. TV2 счита, че разпоредбите относно приспадането на загуби, пренесени от минали периоди, не е избирателно, тъй като попада в обхвата на правото на преценка на държавата членка да определи данък върху оборота, като в същото време взема под внимание елементи на данък, който се основава на платежоспособността. Ако Комисията е трябвало да намери елемент на избирателност в правилата относно приспадането на загуби от минали периоди, този елемент би могъл да бъде само допълнителното ограничение за дружествата, които не са реализирали печалба през 2013 г., а не общото правило, което позволява приспадането на загубите, пренесени от минали периоди.

(32)

RTL е съгласно с оценката на Комисията в решението за откриване на процедурата. То твърди, че са налице два допълнителни елемента на избираетелност, породени от данък „реклама“: i) данъкът ще облагодетелства обществените излъчващи операратори за сметка на търговските такива, тъй като първите се финансират основно посредством държавни средства и следователно са по-слабо засегнати от данъка; ii) данъкът ще облагодетелства притежаваните от унгарски собственици излъчващи операратори за сметка на международните участници, тъй като притежаваните от унгарски собственици излъчващи операратори имат обикновено по-ниски приходи от реклама, отколкото по-големите международни участници.

(33)

Унгарските органи оспорват твърдението, че мерките представляват държавна помощ. По същество те твърдят, че платежоспособността не отразява единствено рентабилността на дадено предприятие, но също и от неговия пазарен дял и следователно неговия оборот. Унгария твърди, че прогресивните данъчни ставки за данъка върху оборота са обосновани от платежоспособността и че попадат в рамките на националната компетентност за определяне на точни категории ставки. Унгария счита, че преходната мярка за дружествата, които не са реализирали печалба през 2013 г., е обоснована, тъй като за тези дружества данъчната тежест би била твърде висока без тази мярка.

(34)

Унгария оспорва избирателния характер на данъчната схема, по-специално с аргумента, че не е налице дерогация от референтната система, тъй като в случай на прогресивни данъци референтната система представлява комбинацията от данъчната основа и съответните данъчни ставки. Поради това дружествата в едно и също правно и фактическо положение (които имат еднаква данъчна основа) подлежат на облагане с една и съща данъчна ставка.

(35)

Унгария заяви, че в мнението на Унгарската рекламна асоциация се описва точно функционирането на унгарския рекламен пазар и по-специално се достига до заключения, че по-малките предприятия и новите участници са в по-затруднено положение, отколкото по-големите предприятия с по-голям оборот. Поради това положението на по-малките участници на рекламния пазар не е сходно с това на по-големите излъчващи/публикуващи рекламата оператори, които са в състояние да плащат повече и съответно следва да носят прогресивно увеличаваща се данъчна тежест.

(36)

Унгария е съгласна с мнението на TV2 и посочва, че в резултат на решение по дело на Съда в Гибралтар следва, че рентабилността като данъчен критерий, е обща данъчна мярка, тъй като е резултат от случайно обстоятелство.

(37)

Унгария не е съгласна с аргументите на RTL поради основания, които вече са обяснени в нейни предишни мнения. Освен това Унгария уточнява, че законът третира еднакво обществените и търговските излъчващи оператори, и всяко публикуване/излъчване на реклама срещу възнаграждение подлежи на едно и също данъчно задължение.

(38)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(39)

Следователно определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) предимството трябва да е избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

(40)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да може да бъде приписана на държава членка и да бъде финансирана чрез държавни ресурси.

(41)

Тъй като оспорваните мерки произтичат от закон на унгарския парламент, те ясно могат да бъдат приписани на унгарската държава.

(42)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (4). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от предприятия с по-ниско равнище на съответния оборот (и съответно по-малките предприятия), ако са били обложени със същото равнище на данъка като предприятията с по-висок оборот (и съответно по-големите предприятия).

(43)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителни ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (5). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест на дружеството, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или размера на дължимия данък (6). Въпреки че намаляването на данъка не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, то поражда предимство поради факта, че поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение и води до загуба на приходи за държавата (7).

(44)

Законът определя прогресивни данъчни ставки, които се прилагат към годишния оборот от публикуване/излъчване на реклами в Унгария в зависимост от категориите, в които попада оборотът на предприятието. Прогресивният характер на тези ставки води до това, че процентът на данъка, налаган върху оборота на дадено предприятие, се увеличава прогресивно в зависимост от броя на категориите, в които попада оборотът. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат със значително по-ниска средна ставка от предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с тази значително по-ниска средна данъчна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да понесат в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(45)

По същия начин предоставената от Закона възможност за приспадане на загуби, пренесени за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, представлява предимство за тези предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., тъй като намалява тяхната данъчна основа и следователно и данъчната им тежест в сравнение с предприятията, които не могат да се възползват от това приспадане.

(46)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на мярката по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (8). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтна система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо или правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на референтната данъчна система (9). Ако prima facie избирателната мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

(47)

Референтната система представлява рамката, спрямо която се оценява избирателността на мярката.

(48)

В настоящия случай референтната система е прилагането на специален данък „реклама“ върху оборота от предоставянето на рекламни услуги, т.е. пълното възнаграждение получено от излъчващите/публикуващите реклами оператори за излъчването/публикуването на реклами, без приспадане на разходи. Комисията не счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „реклама“ може да представлява част от тази референтна система.

(49)

Както Съдът (10) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това дали дадена мярка представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин, или напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (11). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (12).

(50)

Прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Съгласно прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, предприятията, които излъчват/публикуват реклами, са обект на различни данъчни ставки, нарастващи прогресивно от 0 % до 50 % в зависимост от категориите, в които попада техният оборот. Следователно се прилага различна средна данъчна ставка за предприятията, облагани с данък „реклама“ в зависимост от равнището на техния оборот.

(51)

Следователно ефектът от структурата с прогресивни ставки, въведена със Закона, е, че различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот от реклама) в зависимост от техния размер, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот от реклама е свързан в известна степен с размера на това предприятие.

(52)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи една-единствена референтна ставка за данък „реклама“. Унгария не е представила конкретна ставка като референтна или „обичайна“ и не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована за предприятията с високо равнище на оборота, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за предприятия с по-ниски равнища на оборота.

(53)

Посочената цел на данък „реклама“ е да насърчава принципа на споделяне на обществената тежест. С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори, които подлежат на облагане с данък „реклама“, са в сходно правно и фактическо положение. В резултат на това, освен ако не е надлежно обосновано, всички оператори следва да бъдат третирани еднакво и да плащат една и съща ставка за своя оборот, независимо от равнището на оборота. Комисията отбелязва, че последствията от прилагането на единна данъчна ставка за всички оператори са такива, че тези с по-големи обороти имат по-голям принос към държавния бюджет от тези с по-малки обороти. Унгария не е предоставила убедителен аргумент, който да обосновава дискриминацията между тези видове предприятия чрез прогресивно налагане на пропорционално по-висока данъчна тежест върху тези с по-голям оборот от реклама. Следователно Унгария целенасочено е проектирала данък „реклама“ по начин, който произволно да облагодетелства определени предприятия, а именно тези с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) в ущърб на други, а именно по-големите предприятия (13).

(54)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на данък „реклама“, а именно да се насърчава принципът на споделяне на публичната тежест и да се събират средства за държавния бюджет.

(55)

По същия начин възможността за приспадане на загубите, пренесени от минали периоди за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, от данъчната основа за 2014 г. не може да се счита в този случай за част от референтната система най-малко поради две причини. От една страна, данакът се основава на данъчното облагане на оборота за разлика от данък печалба, което означава, че разходите обичайно не се приспадат от данъчната основа на данъка върху оборота. Унгарските органи не бяха в състояние на обяснят как в този случай възможността за приспадане на разходите може да се свърже с целта или естеството на данъка върху оборота. От друга страна, възможността за приспадане се предоставя единствено на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г. Приспадането не е общо правило и тази възможност за приспадане се явява като произволна или поне не достатъчно последователна, за да бъде част от референтната система.

(56)

Според Комисията референтната система за облагане на оборота от реклама следва да представлява данък върху оборота от реклама, който да отговаря на правилата за държавна помощ, т.е. при който:

(57)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(58)

Прогресивността на структурата на ставките на данък „реклама“ води до разграничаване между предприятията, осъществяващи дейност, свързана с излъчване/публикуване на реклами в Унгария, въз основа на обхвата на тяхната рекламна дейност, както е отразено в оборота им от реклама.

(59)

В действителност поради прогресивния характер на ставките, определени със Закона, предприятията с оборот, попадащ в по-ниска категория, подлежат на значително по-ниско данъчно облагане от предприятията с оборот, попадащ в по-висока категория. В резултат на това предприятията с по-малък оборот подлежат както на значително по-ниска пределна данъчна ставка, така и на значително по-ниска средна данъчна ставка в сравнение с предприятията с високи равнища на оборота и следователно на значително по-ниско данъчно облагане за същите дейности. По-специално Комисията отбелязва, че за предприятия с по-високи обороти от реклама облагането с данък на оборот, попадащ в по-високата категория (30 %/40 %/50 %) е изключително високо и следователно води до значителна разлика в третирането.

(60)

Освен това данните относно авансовите данъчни плащания, предоставени от унгарските органи на 17 февруари 2015 г., показват, че данъчни ставки в размер на 30 % и 40 %/50 %, приложими към оборота от реклама, попадащ в рамките на двете най-високи категории, се прилага ефективно единствено за едно предприятие през 2014 г. и това предприятие е платило приблизително 80 % от общите приходи от авансови данъци, получени от унгарската държава. Тези цифри показват конкретните последици от разликата в третирането на предприятията съгласно Закона и избирателния характер на прогресивните ставки, определени в него.

(61)

Поради това Комисията счита, че прогресивната структура на ставките, въведена със Закона, представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на данък „реклама“ на всички оператори, участващи в излъчването/публикуването на реклами в Унгария, в полза на предприятия с по-малък оборот.

(62)

Комисията също така отчита възможността предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., да приспаднат от дънъчната си основа за 2014 г. загуби от минали периоди, пренесени за целите на облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, за да се отклонят от референтната система, т.е от общото правило да се облагат оператори въз основа на техния оборот от реклама. Данъкът се основава на данъчното облагане на оборота, за разлика от данъка върху печлабата, което означава, че разходите обикновено не се приспадат от данъчната основа на данъка върху оборота.

(63)

По-специално с ограничаването на приспадането на загуби до предприятията, които не са реализирали печалба през 2013 г., се въвежда разграничение, от една страна, между предприятия, които имат пренесени загуби и не са реализирали печалба през 2013 г., и, от друга страна, предприятия, които са реализирали печалба през 2013 г., но може да са имали пренесени загуби от минали фискални години. Освен това разпоредбата не ограничава загубите, които могат да бъдат приспаднати съгласно задължението по данък „реклама“, до тези, направени през 2013 г., но позволява на предприятието, което не е реализирало печалба през 2013 г., да използва също така загубите, пренесени от предишни години. Освен това Комисията счита, че с приспадането на загуби, които вече са съществували към момента на приемането на Закона за данък „реклама“, се допуска избирателност, тъй като разрешаването на това приспадане може да облагодетелства определени предприятия с пренесени загуби в значителен размер.

(64)

Комисията счита, че с разпоредбите на Закона, позволяващи — съгласно определените от Закона условия — приспадане на пренесените загуби, се прави разграничение между предприятия, които са в сходно правно и фактическо положение, с оглед на целта на унгарския данък „реклама“.

(65)

Поради това Комисията счита, че мерките са prima facia избирателни.

(66)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато тя е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (14). Държавата членка е тази, която трябва да представи такава обосновка.

(67)

Унгарските органи твърдят, че оборотът и размерът на предприятието отразяват платежоспособността на това предприятие и следователно факта, че предприятие с по-голям оборот от реклама е по-платежоспособно, отколкото предприятие с по-нисък оборот от реклама. Комисията счита, че от предоставената от Унгария информация не се установява, че оборотът на група дружества е добър показател за платежоспособността им, нито че моделът на прогресивност на данъка е обоснован от естеството и общата схема на данъчната система.

(68)

Естествен резултат (единна ставка) от данъците върху оборота е това, че колкото по-голям е оборотът на едно дружество, толкова по-голям е данъкът, който се плаща. За разлика от данъците, основаващи се на печалбата (15), при данъците върху оборота не е предвидено да се вземат предвид и действително не се вземат предвид разходите, възникнали при реализирането на този оборот. Следователно поради липсата на конкретни доказателства за противното, нивото на генерирания оборот не може автоматично да се разглежда като отражение на платежоспособността на предприятието. Унгария не е доказала съществуването на предполагаема връзка между оборота и платежоспособността, нито че такава връзка ще бъде правилно отразена в модела на прогресивност (от 0 % до 50 % от оборота) на данък „реклама“.

(69)

Комисията счита, че прогресивните ставки за данъците върху оборота могат да бъдат обосновани само в изключителни случаи, което означава, ако конкретна цел, преследвана с данъка, действително изисква прогресивни ставки. Прогресивните данъци върху оборота могат например да бъдат обосновани, ако вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени с данъка, също нарастват прогресивно — т.е. повече от пропорционално — заедно с оборота. Унгария обаче не предостави каквато и да е обосновка на прогресивността на данъка с вторичните ефекти, които евентуално са били създадени чрез рекламирането.

(70)

По отношение на приспадането на пренесените загуби за предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., такова приспадане не може да бъде обосновано като мярка за предотвратяване на избягването на данъци и заобикалянето на данъчните задължения. С мярката се въвежда произволно разграничение между две групи дружествата, които са в сходно правно и фактическо положение. Тъй като разграничението е произволно и не е в съответствие с естеството на данъка върху оборота, както е посочено в съображения 62 и 63, не може да се разглежда като последователно правило за борба с данъчните злоупотреби, което би обосновало различно третиране.

(71)

В резултат на това Комисията счита, че платежоспособността не може да послужи за ръководен принцип за унгарския данък върху оборота от реклама. Съответно Комисията не счита, че мерките са обосновани от естеството и общата схема на данъчната система. Следователно мерките предоставят избирателно предимство на рекламните дружества с по-малък оборот (и съответно на по-малките предприятия) и на предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г. и могат да приспаднат пренесени загуби от данъчната основа за 2014 г.

(72)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ.

(73)

Мерките се прилагат за всички предприятия, чийто оборот е свързан с излъчването/публикуването на реклами в Унгария. Унгарският рекламен пазар е отворен за конкуренция и се характеризира с наличието на оператори от други държави членки, така че всяка помощ в полза на някои рекламни оператори е в състояние да засегне търговията в рамките на Съюза. В действителност мерките оказват влияние върху конкуретното положение на предприятията, които подлежат на облагане с данъка. Мярката освобождава предприятията с по-ниски равнища на оборота и предприятия, които не са реализирали печалба през 2013 г., от данъчни задължения, които иначе биха били длъжни да платят, ако подлежаха на същия данък „реклама“ като предприятията с високо равнище на оборота и/или предприятията, които са реализирали печалба през 2013 г. Поради това помощта, предоставена съгласно тези мерки, представлява оперативна помощ, тъй като освобождава тези предприятия от такса, която обичайно би трябвало да понесат при извършването на своите ежедневни управленски или обичайни дейности. Според постоянната практика на Съда оперативната помощ нарушава конкуренцията (16), затова всяка помощ, предоставена на тези предприятия, следва да се счита за нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовото им положение на унгарския рекламен пазар. Ето защо мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговията в рамките на Съюза.

(74)

Тъй като са изпълнени всички условия определени в член 107, параграф 1 от Договора, Комисията заключава, че данък „реклама“, с който се определя прогресивна структура на данъчните ставки, и приспадането на пренесените загуби от данъчната основа за 2014 г., ограничено до дружествата, които не са реализирали печалби през 2013 г., представляват държавна помощ по смисъла на настоящата разпоредба.

(75)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (17), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (18). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или параграф 3 от Договора (19).

(76)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са представили аргументи, с които може да се установи, че мерките са съвместими с вътрешния пазар, и че Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмнения по отношение на съвместимостта на мярката. Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби от Договора, тъй като не изглежда, че мерките са насочени към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби.

(77)

Следователно мерките не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(78)

Прилагането на въведения със Закон XXII от 2014 г. данък „реклама“, както е посочено в решението за откриване на процедурата, се преустановява, считано от датата на решението на Комисията за откриване на официалната процедура по разследване и издаването на разпореждане за преустановяване. Данък „реклама“ от 2014 г. обаче е променен от унгарските органи през юни 2015 г. без предварително уведомяване на Комисията и/или одобрение от нейна страна и следователно данъкът продължава да се прилага в изменената му версия. Комисията счита, че изменената версия на данък „реклама“ се основава на същите принципи като първоначалния данък и включва — поне до известна степен — същите характеристики като тези, посочени в решението за откриване на процедурата, които са накарали Комисията да открие официална процедура по разследване. В резултат на това Комисията счита, че изменената версия на данък „реклама“ попада в обхвата на решението за откриване на процедурата. В настоящия раздел Комисията оценява дали — и до каква степен — изменената версия на данъка разсейва съмненията, изразени в решението за откриване на процедурата по отношение на първоначалния данък „реклама“.

(79)

Въпреки че в изменението от 2015 г. са отразени някои опасения във връзка с държавната помощ, изразени от Комисията в решението за откриване на процедура, все пак не са отразени всички от тях.

(80)

На първо място, новата структура на ставките все още предвижда освобождаване за дружества (групи) с оборот под 100 милиона унгарски форинта, приблизително 325 000 EUR (прилага се 0 % ставка), докато останалите ще заплащат 5,3 % за тази част от оборота им, която е над 100 милион унгарски форинта. На практика това означава, че прогресивността се запазва при облагането на дружества с оборот от реклама, който е по-голям от определения праг.

(81)

Новият праг, под който се прилага ставката от 0 % (100 милиона унгарски форинта), е по-нисък от този, под който се е прилагала данъчната ставка от 0 % съгласно старото законодателство (който е 500 милиона унгарски форинта). Това обаче води до несъбирането на данъци в размер до приблизително 17 000 EUR годишно (5,3 % × 325 000 EUR).

(82)

Комисията даде на Унгария възможност да обоснове прилагането на данъчна ставка от 0 % към оборот от реклама под 100 милиона унгарски форинта съгласно логиката на данъчната система (напр. административна тежест). Унгария обаче не представи аргументи, за да докаже, че разходите за събирането на данъка (административна тежест) ще надхвърлят размера на събрания данък (около 17 000 EUR данък на година).

(83)

На второ място, с изменението се въвежда незадължително прилагане с обратна сила към момента на влизане в сила на данъка през 2014 г.: за минали периоди данъкоплатците могат да избират да прилагат новата система или старата.

(84)

Това означава, че на практика дружествата, които в миналото са подлежали на облагане с данъчна ставка от 0 % и 1 %, няма да бъдат облагани с обратна сила с данъчна ставка от 5,3 %, тъй като е малко вероятно да желаят да плащат повече данъци. Поради това незадължителното въвеждане с обратна сила на изменения данък позволява на дружествата да избегнат плащането на данъка съгласно новата система и предоставя икономическо предимство на онези, които няма да изберат ставката от 5,3 %.

(85)

На трето място, приспадането от данъчната основа за 2014 г. на загуби, пренесени от минали периоди, което е ограничено до дружества, които не са реализирали печалба през 2013 г., остава непроменено. Следователно в изменената схема не са отразени изразените в решението за откриване на процедурата опасения и те продължават да бъдат валидни.

(86)

В резултат на това Комисията счита, че измененията към Закона за данък „реклама“ от 2015 г. отразяват само отчасти опасенията, посочени в решението за откриване на процедурата по отношение на Закона за данък „реклама“ от 2014 г. В действителност измененият закон съдържа същите елементи като тези, за които Комисията е счела по отношение на предишната схема, че водят до държавна помощ. Въпреки че броят на приложимите ставки и групи е намален от 6 на 2 и най-високата ставка е значително понижена от 50 % на 5,3 %, данъкът продължава да е прогресивен, неговата прогресивност остава необоснована, а приспадането на пренесените загуби продължава да се прилага както досега. Тази оценка е валидна както за бъдещи, така и за минали периоди, т.е. от влизането в сила на изменения закон на 5 юли 2015 г. и вероятно с обратна сила към момента на влизане в сила на Закона през 2014 г.

(87)

Следователно измененията към данък „реклама“ от 2015 г. не засягат заключението на Комисията, че данък „реклама“ все още води до неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(88)

Както вече бе посочено в съображение 78, Комисията счита, че решението за откриване на процедурата обхваща също и изменената схема. Поради това решението се отнася за Закона за данък „реклама“, който е в сила към момента на решението за откриване на процедурата, т.е. 12 март 2015 г., както и измененията му от 5 юни 2015 г.

(89)

За мерките не е постъпило уведомление или не са били обявени от Комисията за съвместими с вътрешния пазар. Тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589. Тъй като тези мерки са приведени в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, те също така представляват и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(90)

Като последица от констатацията, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(91)

Що се отнася до прогресивността на данъчната ставка, възстановяването на помощта означава, че Унгария трябва да третира еднакво всички предприятия, както ако бяха облагани с единна фиксирана ставка. По подразбиране Комисията счита, че единната фиксирана ставка трябва да бъде 5,3 %, както е определено от Унгария в изменената версия на данъка, освен ако Унгария не реши в рамките на два месеца от датата на приемане на настоящото решение да определи различно равнище на единната данъчна ставка, което ще се прилага с обратна сила за всички предприятия за целия период на прилагане на данък „реклама“ (първоначалната и променената версия), или да премахне данък „реклама“ с обратна сила, считано от датата на влизането му в сила.

(92)

По отношение на помощта предоставена на предприятия, които не са били печаливши през 2013 г. в резултат от приспадане на пренесени загуби, Унгария трябва да възстанови разликата между дължимия данък при прилагане на фиксирана данъчна ставка за целия оборот от реклама на дружествата, подлежащи на облагане с данъка, без приспадане на загуби, и действително платения данък. Тази разлика отговаря на данъка, който се избягва след приспадането.

(93)

Както е посочено в съображение 56, референтната система за облагане на оборота от реклама ще представлява данък, при който:

(94)

По отношение на възстановяването това означава, че за периода между влизането в сила на данък „реклама“ през 2014 г. и датата на неговото премахване или замяна със схема, която ще отговаря напълно на правилата за държавна помощ, размерът на получената помощ от дружества с оборот от реклама следва да се изчислява като разликата между:

(95)

В случай, че разликата между размера на данък (1) и размера на данък (2) е положителна, размерът на помощта следва да бъде възстановен, включително лихвата към датата, на която е дължим данъкът.

(96)

Няма да е налице нужда от възстанояване, ако Унгария премахне данъчната система с обратна сила, считано от датата на влизане в сила на данъка „реклама“ през 2014 г. Това не възпрепятства Унгария да въведе в бъдеще, например от 2017 г., данъчна система, която не е прогресивна и с която не се прави разграничение между икономически оператори, подлежащи на данъчно облагане.

(97)

Комисията констатира, че Унгария неправомерно е привела в действие разглежданата помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(98)

Унгария трябва или да премахне неправомерната схема за помощ, или трябва да я замени с нова схема, която е в съответствие с правилата за държавна помощ.

(99)

Унгария трябва да възстанови помощта.

(100)

Комисията обаче отбелязва, че данъчното предимство, т.е. спестеният данък в резултат на прилагането на прага от 100 милиона унгарски форинта, може да е в съответстиве с Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (20) (наричан по-нататък: „Регламент de minimis“). Таванът на помощта, който могат да получат група дружества, е 200 000 EUR за тригодишен период, ако бъде взето под внимание цялото подпомагане de minimis. За да отговарят на правилата de minimis, следва да се спазват всички други условия, определени в Регламента de minimis. В сучай че предимството, произтичащо от освобождаването, отговаря на правилата de minimis, то не трябва да се квалифицира като неправомерната или несъвместима държавна помощ и не трябва да се възстановява.

(101)

Настоящото решение се приема, без да се засягат евентуални разследвания относно съответствието на мерките с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

а)

списък на получателите, които са получили помощ по посочената в член 1 схема, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях по схемата;

б)

общата сума (главница и лихви), която трябва да се възстанови от всеки получател;

в)

подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.

25.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 49/50