23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/1

(1)

С Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) се създава единно европейско железопътно пространство с общи правила за управлението на железопътните предприятия и за управителите на инфраструктура, за финансирането на инфраструктура и таксуването, за условията на достъп до железопътната инфраструктура и услуги, както и за регулаторния надзор на железопътния пазар. Завършването на единното европейско железопътно пространство следва да приключи с разширяването на обхвата на принципа за свободен достъп, така че той да се прилага и за вътрешните железопътни пазари, и реформирането на управлението на управителите на инфраструктура с цел да се осигури равен достъп до тази инфраструктура.

(2)

Ръстът на железопътния превоз на пътници изостава в сравнение с развитието на други видове транспорт. Завършването на единното европейско железопътно пространство следва да допринесе за по-нататъшното развитие на железопътния транспорт като надеждна алтернатива на другите видове транспорт. В този смисъл е изключително важно законодателството за създаване на единното европейско железопътно пространство да се прилага ефективно в рамките на установените срокове.

(3)

Пазарите на Съюза за услуги за железопътен превоз на товари и за международен железопътен превоз на пътници са отворени за конкуренция съответно от 2007 г. и 2010 г. в съответствие с Директива 2004/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) и Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Освен това някои държави членки отвориха за конкуренция и вътрешните си услуги за превоз на пътници чрез въвеждането на права за свободен достъп, чрез тръжни процедури за договори за обществени услуги или чрез двете. Отварянето на пазара следва да окаже положително въздействие върху функционирането на единното европейско железопътно пространство, което ще доведе до подобряване на услугите за ползвателите.

(4)

Чрез специални изключения от обхвата на Директива 2012/34/ЕС държавите членки следва да могат да отчитат конкретните характеристики на структурата и организацията на железопътните системи на тяхна територия, като същевременно се гарантира целостта на единното европейско железопътно пространство.

(5)

Експлоатацията на железопътната инфраструктура в мрежа включва контрол на управлението и сигнализацията. Докато линията е в експлоатация, управителят на инфраструктура следва по-специално да гарантира, че инфраструктурата съответства на определеното ѝ предназначение.

(6)

За да се установи дали дадено предприятие трябва да се определя като вертикално интегрирано, следва към него да се приложи понятието за контрол по смисъла на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (7). Когато управителят на инфраструктура и железопътното предприятие са напълно независими един от друг, но се контролират пряко от държавата без междинна структура, те следва да се считат за разделени. Министерство, което упражнява контрол както върху железопътното предприятие, така и върху управителя на инфраструктура, не следва да се разглежда като междинна структура.

(7)

С настоящата директива се въвеждат допълнителни изисквания за гарантиране на независимостта на управителя на инфраструктура. Държавите членки следва да имат свободата да избират между различни организационни модели — от пълно структурно отделяне до вертикално интегриране, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, които да гарантират безпристрастност на управителя на инфраструктура по отношение на основните функции, управлението на трафика и планирането на дейностите по поддръжка. Държавите членки следва да гарантират, че в границите на установените рамки на таксуване и разпределение управителят на инфраструктура е независим по отношение на организацията и вземането на решения във връзка с основните функции.

(8)

Във вертикално интегрираните предприятия следва да се прилагат предпазни механизми с цел да се гарантира, че други юридически лица в рамките на тези предприятия нямат решаващо влияние върху назначаването и освобождаването на лицата, отговорни за вземането на решения, отнасящи се до основните функции. В този смисъл държавите членки следва да гарантират наличието на процедури по обжалване.

(9)

Държавите членки следва да създадат национална рамка за оценка на конфликтите на интереси. В тази рамка регулаторният орган следва да отчете всички лични финансови, икономически или професионални интереси, които биха могли да повлияят неправомерно на безпристрастността на управителя на инфраструктура. Когато управителят на инфраструктура и железопътното предприятие са независими един от друг, обстоятелството, че те се контролират пряко от един и същ орган на държавата членка, не следва да се счита за пораждащо конфликт на интереси по смисъла на настоящата директива.

(10)

Вземането на решения от управителите на инфраструктура относно разпределянето на влаковите маршрути и вземането на решения относно налагането на такси за ползване на инфраструктурата са основни функции с решаващо значение за осигуряване на справедлив и недискриминационен достъп до железопътната инфраструктура. Следва да се въведат строги предпазни мерки, за да се избегне всякакво неправомерно влияние върху решенията на управителите на инфраструктура, свързани с тези функции. Тези предпазни мерки следва да се адаптират в зависимост от различните управленски структури на железопътните предприятия.

(11)

Следва също да бъдат предприети подходящи мерки, за да се гарантира, че функциите по управление на трафика и планиране на поддръжката се упражняват по безпристрастен начин, за да се избегне всякакво нарушение на конкуренцията. В този контекст управителите на инфраструктура следва да гарантират, че железопътните предприятия имат достъп до съответната съществена информация. В този смисъл, когато управителите на инфраструктура са предоставили на железопътни предприятия допълнителен достъп до процеса на управление на трафика, такъв достъп следва да се предостави при равни условия на всички заинтересовани железопътни предприятия.

(12)

Когато основните функции се извършват от независим налагащ таксите и/или разпределящ орган, безпристрастността на управителя на инфраструктура по отношение на функциите по управление на трафика и дейностите по поддръжка следва да бъде гарантирана, без да е необходимо те да се прехвърлят на независим орган.

(13)

Регулаторните органи следва да имат правомощието да следят управлението на трафика, планирането на обновяването, както и планираните или непланираните дейности по поддръжка, за да се гарантира, че те не пораждат дискриминация.

(14)

Държавите членки следва като общо правило да гарантират, че управителят на инфраструктура отговаря за експлоатацията, поддръжката и обновяването на мрежата и за развитието на железопътната инфраструктура на тази мрежа. Когато тези функции са възложени на различни образувания, управителят на инфраструктура следва да си запазва надзорните правомощия и да носи крайната отговорност за упражняването им.

(15)

Управителите на инфраструктура, които са част от вертикално интегрирано предприятие, могат да възлагат в рамките на това предприятие функции, различни от основните функции, при условията, определени в настоящата директива, ако с това не се поражда конфликт на интереси и поверителността на чувствителната търговска информация е гарантирана. Основните функции не следва да се възлагат на никое друго образувание в рамките на вертикално интегрираното предприятие, освен ако това образувание изпълнява изключително само основни функции.

(16)

При целесъобразност, и по-специално от съображения за ефективност, включително при публично-частни партньорства, функциите по управление на инфраструктурата могат да бъдат поделени между различни управители на инфраструктура. Всеки управител на инфраструктура следва да носи цялата отговорност за упражняваните от него функции.

(17)

Следва да се избягват финансови трансфери между управителя на инфраструктура и железопътните предприятия, и във вертикално интегрираните предприятия — между управителя на инфраструктура и други юридически лица на интегрираното предприятие, когато тези трансфери биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията на пазара, по-специално в резултат от кръстосано субсидиране.

(18)

Управителите на инфраструктура могат да използват приходите от дейностите по управление на инфраструктурната мрежа, което включва използването на публични средства, за да финансират собствената си стопанска дейност или да плащат дивиденти на своите инвеститори като начин да си възвърнат инвестициите в железопътната инфраструктура. Такива инвеститори могат да бъдат държавата и частни акционери, но не и предприятия, които са част от вертикално интегрирано предприятие и които упражняват контрол както върху железопътно предприятие, така и върху съответния управител на инфраструктура. Дивидентите от дейности, които не включват използването на публични средства или на приходи от таксите за ползване на железопътната инфраструктура, може също да бъдат използвани от предприятия, които са част от вертикално интегрирано предприятие и упражняват контрол както върху железопътно предприятие, така и върху съответния управител на инфраструктура.

(19)

Принципите на таксуването не следва да изключват възможността приходите от таксите за ползване на инфраструктурата да преминават през държавни сметки.

(20)

Когато във вертикално интегрирано предприятие управителят на инфраструктура няма отделна юридическа правосубектност и основните функции са изнесени извън предприятието чрез прехвърлянето им на независим налагащ таксите и/или разпределящ орган, съответните разпоредби относно финансовата прозрачност и независимостта на управителя на инфраструктура следва да се прилагат mutatis mutandis на нивото на определени подразделения на предприятието.

(21)

За да се постигнат ефикасно управление на мрежата и ефикасно използване на инфраструктурата, следва да се осигури по-добра координация между управителите на инфраструктура и железопътните предприятия чрез използването на подходящи координационни механизми.

(22)

С цел да се улесни предоставянето на ефикасни и ефективни железопътни услуги в Съюза следва да бъде създадена Европейска мрежа на управителите на инфраструктура въз основа на съществуващите платформи. За целите на участието в тази мрежа държавите членки следва да имат възможност да определят кой орган или органи следва да бъде(ат) считан(и) за основен(и) управител(и) на инфраструктура.

(23)

Предвид разнородността на мрежите от гледна точка на размерите и гъстотата им и различията, които се наблюдават в организационните структури на националните, местните и регионалните органи и опита им в процеса на отваряне на пазара, държавите членки следва да разполагат с достатъчна гъвкавост, за да организират железопътните си мрежи по начин, който позволява предоставянето на услуги със свободен достъп и на услуги, извършвани в рамките на договор за обществени услуги, и за да се гарантира високо качество на тези услуги, които да бъдат леснодостъпни за всички пътници.

(24)

Предоставянето на железопътните предприятия от Съюза на право на достъп до железопътната инфраструктура във всички държави членки с цел извършване на вътрешни услуги за превоз на пътници може да се отрази на организацията и финансирането на услугите за железопътен превоз на пътници, предоставяни по договор за обществени услуги. Държавите членки следва да имат възможност да ограничават това право на достъп, когато това би нарушило икономическото равновесие на договорите за обществени услуги, въз основа на решение на съответния регулаторен орган.

(25)

Правото на железопътните предприятия да получат достъп до инфраструктурата не засяга възможността компетентният орган да предостави изключителни права в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (8) или пряко да възложи обществена поръчка за услуги в съответствие с условията, установени в член 5 от посочения регламент. Наличието на такъв договор за обществени услуги не следва да дава възможност на държава членка да ограничи достъпа на други железопътни предприятия до съответната железопътна инфраструктура с цел извършване на услуги за железопътен превоз на пътници, освен ако тези услуги биха нарушили икономическото равновесие на договора за обществени услуги.

(26)

Регулаторните органи следва, въз основа на обективен икономически анализ и при отправено искане от заинтересованите страни, да направят оценка дали икономическото равновесие на съществуващите договори за обществени услуги може евентуално да бъде нарушено.

(27)

Процесът на оценка следва да отчита необходимостта всички пазарни участници да разполагат с достатъчна правна сигурност, с оглед развитието на техните дейности. Процедурата следва да е максимално проста, ефективна и прозрачна и да е в съответствие с процеса на разпределяне на инфраструктурен капацитет.

(28)

Държавите членки могат да обвържат правото на достъп до инфраструктурата със специални условия с оглед на прилагането на интегрирана схема на разписанието за вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници, при условие че се гарантира недискриминационен достъп.

(29)

Развитието на железопътната инфраструктура и повишаването на качеството на услугите за железопътен превоз на пътници са основни приоритети, свързани с насърчаването на устойчива система на транспорт и мобилност в Европа. По-специално развитието на високоскоростна железопътна мрежа има потенциала да създаде по-добри и по-бързи връзки между европейските икономически и културни центрове. Високоскоростните железопътни услуги свързват хората и пазарите по бърз, надежден, екологосъобразен и икономически ефективен начин и насърчават пренасочването на пътниците към железопътния транспорт. Поради това е особено важно да бъдат стимулирани както публичните, така и частните инвестиции във високоскоростна железопътна инфраструктура, да бъдат създадени благоприятни условия за положителна възвръщаемост на инвестициите и да бъдат извлечени максимални икономически и социални ползи от тези инвестиции. Следва да бъде запазена възможността държавите членки да избират различни начини, по които да насърчават инвестициите във високоскоростна железопътна инфраструктура и използването на високоскоростни линии.

(30)

С оглед на развитието на пазара на високоскоростни услуги за превоз на пътници, като се стимулира оптималното използване на наличната инфраструктура, и с цел да се насърчи конкурентоспособността на тези услуги, което да доведе до ползи за пътниците, свободният достъп до високоскоростни услуги за превоз на пътници следва да бъде ограничаван само при специални обстоятелства и след извършване на обективен икономически анализ от страна на регулаторния орган.

(31)

Следва да бъде насърчавано прилагането на общи системи за информация и продажба на директни билети, разработени от пазара, за да се даде възможност на пътниците да ползват необходимите данни, за да планират своите пътувания и да резервират билети в рамките на Съюза. Предвид значението на дейността за насърчаване на интегрирани системи за обществен транспорт, железопътните предприятия следва да се насърчават да работят за развитието на подобни системи, които правят възможни вариантите за мултимодална, трансгранична мобилност и мобилност от врата до врата.

(32)

Системите за продажба на директни билети следва да бъдат оперативно съвместими и недискриминационни. Железопътните предприятия следва да допринасят за разработването на такива системи, като предоставят по недискриминационен начин и в оперативно съвместим формат всички необходими данни за планиране на пътуването и резервиране на билети. Държавите членки следва да гарантират, че с тези системи няма дискриминация между железопътните предприятия и че те отговарят на необходимостта от гарантиране на поверителността на търговската информация, защитата на личните данни и спазването на правилата за конкуренция. Комисията следва да наблюдава и докладва за развитието на тези системи и при необходимост да представя законодателни предложения.

(33)

Държавите членки следва да гарантират, че предоставянето на железопътни услуги отразява изискванията, свързани с гарантирането на адекватна социална закрила, и същевременно създава условия за плавно напредване на процеса на завършване на единното европейско железопътно пространство. Във връзка с това задълженията, които произтичат в съответствие с националното право от правнообвързващи колективни договори, от споразумения между социалните партньори и от съответните социални стандарти, следва да се спазват. Тези задължения не следва да засягат законодателството на Съюза в областта на социалното и трудовото право. Комисията следва активно да подпомага работата, предприета в рамките на секторния социален диалог по въпросите на железниците.

(34)

В рамките на текущия преглед на Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) Комисията следва да прецени дали са необходими нови законодателни актове за сертифицирането на превозния персонал на влаковете.

(35)

Държавите членки следва да могат да вземат решение относно подходящи стратегии за финансиране с цел ускорено внедряване на Европейската система за управление на влаковете (ETCS), и по-специално относно прилагането на диференцирани такси за достъп до релсов път.

(36)

Управителите на инфраструктура следва да си сътрудничат във връзка с произшествия или инциденти, оказващи въздействие върху трансграничния трафик, с оглед на обмена на съществена информация, която позволява бързо да бъде възстановено нормалното движение.

(37)

С оглед на постигането на целите на единното европейско железопътно пространство регулаторните органи следва да си сътрудничат, за да осигурят недискриминационен достъп до железопътната инфраструктура.

(38)

По-специално сътрудничеството между регулаторните органи е от основно значение, когато по въпроси, свързани с международните железопътни услуги или с железопътната инфраструктура на две държави, се изискват решения на два или повече регулаторни органи с оглед на координацията на процеса на вземане на решения, за да се избегне правната несигурност и се гарантира ефективността на международните железопътни услуги.

(39)

В процеса на отваряне на националните железопътни пазари за конкуренцията посредством предоставянето на всяко железопътно предприятие на достъп до мрежите държавите членки следва да разполагат с достатъчно дълъг преходен период, за да адаптират националното право и организационните структури. Вследствие на това държавите членки следва да могат да запазят своите съществуващи национални правила за достъп до пазара до края на преходния период.

(40)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (10) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

В член 6 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За целите на настоящия член държавите членки, които прилагат член 7а, параграф 3, изискват от предприятията да бъдат организирани в обособени подразделения, които нямат собствена правосубектност в рамките на отделното предприятие.“

4)

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Независимост на управителя на инфраструктура

1.   Държавите членки гарантират, че управителят на инфраструктура отговаря за експлоатацията, поддръжката и обновяването на мрежата и изпълнява възложените му функции, свързани с развитието на железопътната инфраструктура на тази мрежа, в съответствие с националното право.

Държавите членки гарантират, че никое друго юридическо лице във вертикално интегрираното предприятие не упражнява решаващо влияние върху решенията, вземани от управителя на инфраструктура във връзка с основните дейности.

Държавите членки гарантират, че членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на управителя на инфраструктура и ръководителите, които са на тяхно пряко подчинение, работят безпристрастно и тяхната безпристрастност не е повлияна от никакви конфликти на интереси.

2.   Държавите членки гарантират, че управителят на инфраструктура е организиран като субект, който е правно отделен от всякакво железопътно предприятие, а при вертикално интегрираните предприятия — от всяко друго юридическо лице в рамките на предприятието.

3.   Държавите членки гарантират, че едни и същи физически лица не могат да бъдат едновременно избрани или назначени за:

4.   При вертикално интегрирани предприятия членовете на управителния съвет на управителя на инфраструктура и лицата, отговорни за вземането на решения във връзка с основните функции, не получават никакво възнаграждение, свързано с резултатите, от което и да било друго юридическо лице в рамките на вертикално интегрирано предприятие, нито получават премии, непосредствено свързани с финансовите резултати на определени железопътни предприятия. На тях може обаче да се предлагат стимули, свързани с цялостната ефективност на железопътната система.

5.   Когато информационни системи са общи за различни образувания в рамките на вертикално интегрирано предприятие, достъпът до чувствителна информация във връзка с основните функции е ограничен до упълномощения персонал на управителя на инфраструктура. Чувствителна информация не се предава на други образувания в рамките на вертикално интегрирано предприятие.

6.   Разпоредбите на параграф 1 от настоящия член не засягат правото на държавите членки за вземане на решения във връзка с развитието и финансирането на железопътна инфраструктура, нито компетентността на държавите членки по отношение на финансирането и налагането на такси за инфраструктура и с разпределянето на капацитет, както е определено в член 4, параграф 2, и членове 8, 29 и 39.“

5)

Вмъкват се следните членове:

„Член 7а

Независимост на основните функции

1.   Държавите членки гарантират, че управителят на инфраструктура притежава организационна и управленска независимост по отношение на основните функции в границите, установени в член 4, параграф 2 и членове 29 и 39.

2.   За прилагането на параграф 1 държавите членки по-специално гарантират, че:

3.   Държавите членки могат да решат, че налагането на такси за инфраструктура и разпределянето на влакови маршрути се извършват от налагащ таксите орган и от разпределящ орган, които са независими от железопътни предприятия по отношение на юридическата си форма, организацията си и вземането на решения. В такъв случай държавите членки могат да решат да не прилагат разпоредбите на член 7, параграф 2 и параграф 3, букви в) и г).

Член 7, параграф 3, буква а) и параграф 4 се прилагат mutatis mutandis спрямо ръководителите на подразделения, които отговарят за управлението на инфраструктурата и предоставянето на железопътни услуги.

4.   Разпоредбите на настоящата директива, свързани с основните функции на управителите на инфраструктура, се прилагат за независимия налагащ таксите и/или разпределящ орган.

Член 7б

Безпристрастност на управителя на инфраструктура по отношение на управлението на трафика и планирането на поддръжката

1.   Държавите членки гарантират, че функциите по управление на трафика и планиране на поддръжката се упражняват по прозрачен и недискриминационен начин, както и че служителите, отговорни за вземането на решения във връзка с тези функции, не са повлияни от никакъв конфликт на интереси.

2.   По отношение на управлението на трафика държавите членки гарантират, че железопътните предприятия разполагат с пълен и навременен достъп до необходимата информация при нарушения на трафика, които ги засягат. Когато управителят на инфраструктура предоставя по-широк достъп до процеса на управление на трафика, той го предоставя на засегнатите железопътни предприятия по прозрачен и недискриминационен начин.

3.   Що се отнася до дългосрочното планиране на мащабни дейности по поддръжка и/или обновяване на железопътната инфраструктура, управителят на инфраструктура се консултира със заявителите и във възможно най-голяма степен отчита изразените опасения.

Управителят на инфраструктура планира дейностите по поддръжка по недискриминационен начин.

Член 7в

Възлагане на дейности на външни изпълнители и споделяне на функциите на управителя на инфраструктура

1.   При условие че не възниква конфликт на интереси и че е гарантирана поверителността на чувствителната търговска информация, управителят на инфраструктура може:

Управителят на инфраструктура запазва надзорните си правомощия и носи крайната отговорност за упражняването на функциите, изброени в член 3, параграф 2. Всяко образувание, което упражнява основни функции, спазва разпоредбите на членове 7, 7а, 7б и 7г.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 7, параграф 1 функциите на управителя на инфраструктура могат да бъдат упражнявани от различни управители на инфраструктура, включително от страни по договори за публично-частни партньорства, при условие че всички те изпълняват изискванията на член 7, параграфи 2—6 и членове 7а, 7б и 7г и поемат пълна отговорност за упражняване на съответните функции.

3.   Когато на даден оператор на електрическото захранване не са възложени основни функции, той се освобождава от спазването на правилата, приложими за управителите на инфраструктура, при условие че се гарантира спазване на съответните разпоредби относно развитието на мрежата, и по-специално член 8.

4.   Под надзора на регулаторния орган или на друг независим компетентен орган, определен от държавите членки, управителят на инфраструктура може да сключи споразумения за сътрудничество с едно или повече железопътни предприятия по недискриминационен начин с оглед на осигуряването на предимства за клиентите, като по-ниски цени или по-висока ефективност в рамките на мрежата, обхваната от споразумението.

Определеният компетентен орган следи изпълнението на такива споразумения и в обосновани случаи излиза със становище за тяхното прекратяване.

Член 7г

Финансова прозрачност

1.   При спазване на националните процедури, приложими във всяка държава членка, приходите от дейности по управление на инфраструктурната мрежа, включително публични средства, могат да бъдат използвани от управителя на инфраструктура единствено за финансиране на собствената му стопанска дейност, включително обслужване на заеми. Управителят на инфраструктура може също да използва тези приходи за плащане на дивиденти на собствениците на дружеството, което включва всякакви частни акционери, но изключва предприятия, които са част от вертикално интегрирано предприятие и които упражняват контрол едновременно над железопътно предприятие и над този управител на инфраструктура.

2.   Управителите на инфраструктура не предоставят нито пряко, нито непряко заеми на железопътни предприятия.

3.   Железопътните предприятия не предоставят нито пряко, нито непряко заеми на управители на инфраструктура.

4.   Заеми между юридически лица на вертикално интегрирано предприятие се предоставят, отпускат и обслужват единствено по пазарни лихвени проценти и при условия, които отразяват индивидуалния профил на риска на съответното образувание.

5.   Заеми между юридически лица на вертикално интегрирано предприятие, предоставени преди 24 декември 2016 г., продължават до техния падеж, при условие че са били договорени по пазарни лихвени проценти и че действително са били отпуснати и обслужвани.

6.   Всички услуги, предлагани от други юридически лица на вертикално интегрирано предприятие на управителя на инфраструктура, се извършват въз основа на договори и се плащат или на пазарни цени, или на цени, които отразяват производствените разходи плюс разумен марж на печалба.

7.   Дълговете на управителя на инфраструктура са ясно отделени от дълговете на други юридически лица във вертикално интегрираното предприятие. Тези дългове се обслужват поотделно. Това не пречи окончателното изплащане на дългове да се извършва чрез предприятието, което е част от вертикално интегрирано предприятие и което упражнява контрол едновременно над железопътно предприятие и над управител на инфраструктура, или чрез друго образувание в рамките на предприятието.

8.   Счетоводствата на управителя на инфраструктура и на другите юридически лица във вертикално интегрираното предприятие се водят по начин, който гарантира изпълнението на настоящия член и позволява отделно счетоводство и прозрачност на финансовите потоци в рамките на предприятието.

9.   В рамките на вертикално интегрираното предприятие управителят на инфраструктура води подробни записи за всички търговски и финансови отношения с останалите юридически лица в рамките на това предприятие.

10.   Разпоредбите на настоящия член се прилагат mutatis mutandis, когато основни функции се извършват от независим налагащ таксите и/или разпределящ орган в съответствие с член 7а, параграф 3 и държавите членки не прилагат член 7, параграф 2. Позоваването в настоящия член на управители на инфраструктура, железопътни предприятия и други юридически лица на вертикално интегрирано предприятие се счита за позоваване на съответните подразделения на предприятието. Спазването на изискванията, установени в настоящия член, трябва да намери израз в отделните счетоводства на съответните подразделения на предприятието.

Член 7д

Механизми за координация

Държавите членки гарантират наличието на подходящи механизми за осигуряване на координацията между основните управители на инфраструктура и всички заинтересовани железопътни предприятия, както и заявителите, посочени в член 8, параграф 3. Когато е уместно, представителите на ползвателите на железопътни товарни и пътнически услуги и националните, местните и регионалните органи се приканват да участват. Съответният регулаторен орган може да участва в качеството на наблюдател. Координацията засяга, наред с другото:

Съгласувано със заинтересованите страни управителят на инфраструктура изготвя и публикува насоки за координацията. Координацията се осъществява най-малко веднъж годишно, като управителят на инфраструктура публикува на уебсайта си преглед на дейностите, предприети съгласно настоящия член.

Координацията съгласно настоящия член не засяга правото на заявителите да обжалват пред регулаторния орган, нито правомощията на регулаторния орган, посочени в член 56.

Член 7е

Европейска мрежа на управителите на инфраструктура

1.   С оглед на това да бъде улеснено предоставянето на ефективни и ефикасни железопътни услуги в рамките на Съюза, държавите членки гарантират, че техните основни управители на инфраструктура участват и си сътрудничат в мрежа, в която се срещат редовно, за да:

За целите на буква г) тази мрежа набелязва общи принципи и практики за съгласувано наблюдение и планиране на резултатите в областта на експлоатацията.

Координацията по настоящия параграф не засяга правото на заявителите да обжалват пред регулаторния орган, нито правомощията на регулаторния орган, посочени в член 56.

2.   Комисията е член на мрежата. Тя подпомага работата на мрежата и улеснява координацията.“

6)

Член 10 се изменя, както следва:

7)

Член 11 се изменя, както следва:

8)

Вмъкват се следните членове:

„Член 11а

Високоскоростни услуги за превоз на пътници

1.   С оглед на развитието на пазара на високоскоростни услуги за превоз на пътници, като се стимулира оптималното използване на наличната инфраструктура и за да се насърчи конкурентоспособността на тези услуги, което да доведе до ползи за пътниците, без да се засяга член 11, параграф 5, упражняването на предвиденото в член 10 право на достъп по отношение на високоскоростните пътнически услуги може да бъде предмет единствено на изискванията, установени от регулаторния орган в съответствие с настоящия член.

2.   Когато регулаторният орган след предвидения в член 11, параграфи 2, 3 и 4 анализ прецени, че предвидената високоскоростна услуга за превоз на пътници между дадено място на заминаване и дадено местоназначение нарушава икономическото равновесие на договор за обществена услуга, който обхваща същия или алтернативен маршрут, регулаторният орган указва възможните промени в услугата, които биха гарантирали спазването на условията за даване на право на достъп съгласно член 10, параграф 2. Тези промени може да включват изменение на предвидената услуга.“;

„Член 13а

Общи схеми за информация и продажба на директни билети

1.   Без да се засягат Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета (*2) и Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*3), държавите членки могат да изискват железопътните предприятия, извършващи вътрешни услуги за превоз на пътници, да участват в обща схема за информация и интегрирана продажба на билети за издаване на билети, директни билети и за извършване на резервации или да решат дали да дадат правомощия на компетентните органи за създаване на подобна схема. В случай че такава схема бъде въведена, държавите членки гарантират, че тя няма да изкривява пазарните принципи или да внася дискриминация между железопътните предприятия и че се ръководи от публично или частно юридическо лице, или от сдружение на всички железопътни предприятия, предоставящи услуги за превоз на пътници.

2.   Комисията наблюдава развитието на пазара на железопътни превози по отношение на въвеждането и използването на общи системи за информация и продажба на директни билети и прави оценка на необходимостта от действие на равнището на Съюза, като взема предвид пазарните инициативи. Тя разглежда по-специално недискриминационния достъп на пътниците, използващи железопътен транспорт, до необходимите данни за планиране на пътуванията и резервиране на билети. В срок до 31 декември 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно наличието на подобни общи системи за информация и продажба на директни билети, като при необходимост представя заедно с него законодателни предложения.

3.   Държавите членки изискват от железопътните предприятия, предоставящи пътнически услуги, да въведат планове за действие в извънредни ситуации и гарантират, че тези планове са координирани по подходящ начин с цел оказване на помощ на пътниците по смисъла на член 18 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 при сериозни нарушения в трафика.

(*2)  Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14)."

(*3)  Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1).“"

9)

В член 19 се добавя следната буква:

10)

В член 32 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Таксите за инфраструктура за използване на железопътни коридори, определени в Регламент (ЕС) 2016/919 на Комисията (*4), могат да бъдат диференцирани, за да се насърчи оборудването на влаковете с ETCS, която да е в съответствие с версията, приета с Решение 2008/386/ЕО на Комисията (*5), и с последващите версии. Това диференциране не води до каквото и да било общо увеличение на приходите на управителя на инфраструктура.

Държавите членки могат да решат, че това диференциране на инфраструктурни такси не се прилага за железопътните линии, посочени в Регламент (ЕС) 2016/919, по които могат да се движат единствено влакове, оборудвани с ETCS.

Държавите членки могат да решат да разширят обхвата на това диференциране до железопътните линии, които не са посочени в Регламент (ЕС) 2016/919.

(*4)  Регламент (ЕС) 2016/919 на Комисията от 27 май 2016 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемите „Контрол, управление и сигнализация“ на железопътната система в Европейския съюз (ОВ L 158, 15.6.2016 г., стр. 1)."

(*5)  Решение 2008/386/ЕО на Комисията от 23 април 2008 г. за изменение на приложение А към Решение 2006/679/ЕО относно техническата спецификация за оперативна съвместимост, свързана с подсистемата Контрол, управление и сигнализация на трансевропейската конвенционална железопътна система, и на приложение А към Решение 2006/860/ЕО относно техническата спецификация за оперативна съвместимост, свързана с подсистемата Контрол, управление и сигнализация на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 11).“"

11)

В член 38 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Когато даден заявител възнамерява да поиска инфраструктурен капацитет с оглед на предоставянето на услуга за превоз на пътници в държава членка, в която правото на достъп до железопътната инфраструктура е ограничено в съответствие с член 11, той уведомява управителите на инфраструктура и съответните регулаторни органи не по-късно от 18 месеца преди влизането в сила на работното разписание, за което се отнася подаденото искане за капацитет. С цел да се даде възможност на съответните регулаторни органи да направят оценка на потенциалното икономическо въздействие върху съществуващи договори за обществени услуги, регулаторните органи гарантират, че всеки компетентен орган, възложил услуга за железопътен превоз на пътници по този маршрут, определен в договор за обществена услуга, всеки друг заинтересован компетентен орган, който има право да ограничи достъпа по член 11, и всяко железопътно предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги по маршрута на тази услуга за превоз на пътници, са информирани без неоснователно забавяне и най-късно до 10 дни.“

12)

В член 53, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Регулаторният орган може да изиска от управителя на инфраструктура да му предостави тази информация, ако счете това за необходимо.“

13)

В член 54, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   В случай на нарушаване на движението на влаковете, предизвикано от техническа повреда или инцидент, управителят на инфраструктура предприема всички необходими мерки за възстановяване на нормалното положение. За тази цел той изготвя план за действие в извънредни ситуации, в който са посочени различните органи, които трябва да бъдат уведомени в случай на тежки произшествия или сериозно нарушаване на движението на влаковете. В случай на нарушаване на движението, което има потенциално въздействие върху трансграничния трафик, управителят на инфраструктура споделя всяка уместна информация с другите управители на инфраструктура, чиято мрежа и трафик могат да бъдат засегнати от това нарушаване. Съответните управители на инфраструктура си сътрудничат, за да възстановят нормалния трансграничен трафик.“

14)

Член 56 се изменя, както следва:

15)

Член 57 се изменя, както следва:

16)

В член 63 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   До 31 декември 2024 г. Комисията извършва оценка на въздействието на настоящата директива върху железопътния сектор и представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно неговото прилагане.

По-специално в доклада се прави оценка на развитието на високоскоростните железопътни услуги и на наличието на дискриминационни практики по отношение на достъпа до високоскоростни линии. Комисията преценява необходимостта от представяне на законодателни предложения.

До същата дата Комисията преценява дали продължават да съществуват дискриминационни практики или други видове нарушаване на конкуренцията във връзка с управители на инфраструктура, които са част от вертикално интегрирано предприятие. Ако е целесъобразно, Комисията представя законодателни предложения.“

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/18

(1)

Отношенията между Европейския съюз („Съюзът“) и Хашемитското кралство Йордания („Йордания“) се развиват в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС). На 24 ноември 1997 г. Йордания подписа споразумение за асоцииране (2) със Съюза, което влезе в сила на 1 май 2002 г. В рамките на посоченото споразумение Съюзът и Йордания постепенно създадоха зона за свободна търговия в рамките на преходен период от 12 години. Освен това през 2007 г. влезе в сила споразумение за по-нататъшна либерализация по отношение на селскостопанските продукти (3). През 2010 г. беше договорено партньорство за „напреднал статут“ между ЕС и Йордания, което предполага по-широки области на сътрудничество. През декември 2009 г. бе парафиран протокол относно механизми за решаване на спорове в областта на търговията между ЕС и Йордания, който влезе в сила на 1 юли 2011 г. Двустранният политически диалог и икономическото сътрудничество бяха доразвити и в рамките на споразумението за асоцииране и единната рамка за подкрепа, одобрени за периода 2014—2017 г.

(2)

През 2011 г. Йордания предприе поредица от политически реформи с цел укрепване на парламентарната демокрация и принципите на правовата държава. Бяха създадени конституционен съд и независима избирателна комисия, а парламентът на Йордания прие редица важни закони, включително избирателния закон и закона за политическите партии, както и законите за децентрализацията и общините.

(3)

Икономиката на Йордания пострада значително от текущите регионални размирици, по-специално в съседните страни Ирак и Сирия. Едновременно с влошената среда в световен мащаб, тези регионални размирици сериозно повлияха на външните постъпления и ограничиха публичните финанси. Това се отрази неблагоприятно на туризма и притока на преки чуждестранни инвестиции на фона на блокирани търговски пътища и смущения в доставките на природен газ от Египет. Освен това икономиката на Йордания беше засегната и от голям приток на сирийски бежанци, което увеличи натиска върху нейната фискална позиция, обществени услуги и инфраструктура.

(4)

От избухването на конфликта в Сирия през 2011 г. Съюзът изрази категоричния си ангажимент да окаже подкрепа на Йордания в преодоляването на икономическите и социални последици от кризата в Сирия, и по-специално наличието на голям брой сирийски бежанци на нейната територия. Той увеличи финансовата си подкрепа за Йордания, като засили сътрудничеството си в редица области, включително гражданското общество, избирателната система, сигурността, регионалното развитие и социалните и икономическите реформи. Освен това Съюзът предложи на Йордания възможността за сключване на споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия.

(5)

В този труден икономически и финансов контекст през август 2012 г. органите на Йордания и Международният валутен фонд (МВФ) договориха първата програма за икономическо приспособяване, която бе подкрепена от тригодишно стендбай споразумение (СБС) в размер на 2 милиарда щатски долара. Посочената програма приключи успешно през август 2015 г. В рамките на тази програма Йордания постигна значителен напредък в областта на фискалната консолидация (с помощта и на спада в цените на петрола), както и по редица структурни реформи.

(6)

През декември 2012 г. Йордания поиска от Съюза допълнителна макрофинансова помощ. В отговор на това искане, през декември 2013 г. беше прието решение за макрофинансова помощ под формата на заеми в размер на 180 милиона евро (4) (МФП-I). Меморандумът за разбирателство, в който се определят условията на политиката във връзка с МФП-I, влезе в сила на 18 март 2014 г. В резултат на прилагането на съгласуваните мерки в областта на политиката, първият транш от МФП-I беше изплатен на 10 февруари 2015 г., а вторият на 15 октомври 2015 г.

(7)

От началото на кризата в Сирия Съюзът е отпуснал близо 1,13 милиарда евро за Йордания. Това включва, в допълнение към сумата от 180 милиона евро от първата операция по предоставяне на макрофинансова помощ, 500 милиона евро по редовната програма за двустранно сътрудничество за Йордания, финансирани по линия на Европейския инструмент за съседство, около 250 милиона евро от бюджета за хуманитарна помощ и над 30 милиона евро от Инструмента, допринасящ за стабилността и мира. Освен това, от 2011 г. насам Европейската инвестиционна банка е предоставила кредити в размер на 264 милиона евро.

(8)

Йордания бе сериозно засегната от задълбочаването на кризата в Сирия през 2015 г. и нейните ефекти върху търговията, туризма и доверието на инвеститорите, както и от намаляването на финансовата подкрепа от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, засегнати от спада в цените на петрола. В резултат на това икономическият ръст намаля отново, безработицата нарасна и се появиха нови фискални нужди и нужди от външно финансиране.

(9)

В този труден контекст Съюзът нееднократно потвърди своя ангажимент да подкрепя Йордания в процеса на икономически и политически реформи. По-специално, този ангажимент бе изразен на конференцията „В подкрепа на Сирия и региона“, проведена в Лондон на 4 февруари 2016 г., на която Съюзът се ангажира да предостави 2,39 милиарда евро в периода 2016—2017 г. финансова подкрепа за държавите, засегнати в най-голяма степен от кризата със сирийските бежанци, включително Йордания. Политическата и икономическата подкрепа на Съюза за процеса на реформа в Йордания е в съответствие с политиката на Съюза по отношение на региона на Южното Средиземноморие, уредена в контекста на ЕПС.

(10)

Вследствие на влошаването на икономическата и финансовата ситуация в страната, МВФ и Йордания започнаха дискусии за последващо споразумение, което би могло да бъде под формата на Разширен фонд за финансиране (наричана по-долу „програма на МВФ“) и по всяка вероятност ще обхваща период от три години, считано от втората половина на 2016 г. Новата програма на МВФ ще бъде насочена към облекчаване на краткосрочните затруднения в платежния баланс на Йордания и същевременно към насърчаване на прилагането на строги мерки за коригиране.

(11)

През март 2016 г., с оглед на влошаващата се икономическа ситуация и перспективи, Йордания поиска допълнителна макрофинансова помощ от Съюза.

(12)

Като се има предвид, че Йордания е държава, участваща в ЕПС, следва да се счита, че тя отговаря на условията за получаване на макрофинансова помощ от Съюза.

(13)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да представлява извънреден финансов инструмент на необвързана и нецелева подкрепа за платежния баланс, предназначена за покриване на нуждите на бенефициера от незабавно външно финансиране, и тя следва да бъде в основата на прилагането на програма в областта на политиката, съдържаща строги незабавни мерки за икономически корекции и структурни реформи, насочени към подобряване на състоянието на платежния баланс в краткосрочен план.

(14)

Предвид факта, че в платежния баланс на Йордания все още се наблюдава значителен остатъчен недостиг на външно финансиране, който надвишава средствата, предоставени от МВФ и други многостранни институции, се счита, че при настоящите извънредни обстоятелства предвидената за Йордания макрофинансова помощ от Съюза представлява подходящ отговор на искането на Йордания за подпомагане за икономическата стабилизация във връзка с програмата на МВФ. Макрофинансовата помощ от страна на Съюза подпомага икономическата стабилизация и програмата за структурни реформи на Йордания, като допълва средствата, предоставени в рамките на финансовото споразумение с МВФ.

(15)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да е насочена към подпомагане на възстановяването на устойчиво външно финансиране за Йордания, а оттук и подпомагане на нейното икономическо и социално развитие.

(16)

Размерът на макрофинансовата помощ от Съюза се определя въз основа на пълна количествена оценка на остатъчните нужди на Йордания от външно финансиране и е съобразен с капацитета на страната да се финансира със собствени средства, и по-специално от международните резерви, с които разполага. Макроикономическата помощ от Съюза следва да допълва програмите и средствата, осигурени от МВФ и Световната банка. При определянето на размера на помощта се отчитат също очакваният финансов принос от многостранните донори и необходимостта да се осигури справедливо разпределение на тежестта между Съюза и други донори, както и предварително съществуващото разпределение на другите инструменти на Съюза за външно финансиране в Йордания и добавената стойност на цялостното участие на Съюза.

(17)

Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ от Съюза съответства в правно отношение и по същество на основните принципи и на целите и мерките, предприети в различните области на външната дейност и в рамките на други съответни политики на Съюза.

(18)

Макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да подкрепя външната политика на Съюза по отношение на Йордания. Службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да работят в тясно сътрудничество през цялото времетраене на операцията за макрофинансова помощ, за да координират външната политика на Съюза и да гарантират нейната последователност.

(19)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепя ангажимента на Йордания с ценностите, които са общи за Йордания и Съюза, в това число принципите за демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и ангажимента на Йордания по отношение на принципите за отворена, основана на правила и справедлива търговия.

(20)

Зачитането от страна на Йордания на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, и на принципите на правовата държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека са предпоставка за предоставянето на макрофинансовата помощ от Съюза. Освен това конкретните цели на макрофинансовата помощ от Съюза следва да подобрят ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Йордания и следва да насърчат структурните реформи, насочени към подпомагането на устойчив и приобщаващ растеж, създаването на работни места и фискална консолидация. Комисията и Европейската служба за външна дейност следва редовно да наблюдават спазването едновременно на предварителните условия и напредъка в постигането на тези цели.

(21)

С оглед осигуряване на ефикасна защита на финансовите интереси на Съюза, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, Йордания следва да предприеме подходящи мерки относно предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всякакви други нередности във връзка с помощта. Освен това следва да се предвиди извършването на проверки от страна на Комисията и на одити от страна на Сметната палата.

(22)

Отпускането на макрофинансовата помощ от Съюза не засяга правомощията на Европейския парламент и на Съвета като бюджетни органи.

(23)

Размерът на необходимата макрофинансова помощ следва да съответства на бюджетните кредити, предвидени в многогодишната финансова рамка.

(24)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът могат да следят изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитието по отношение на помощта и да им предоставя съответните документи.

(25)

За да се гарантират еднакви условия на изпълнение на настоящото решение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(26)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде обвързана с изпълнението на условия в областта на икономическата политика, които ще бъдат определени в Меморандума за разбирателство. За да се гарантират еднакви условия на изпълнение, както и за целите на по-голяма ефикасност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да договори тези условия с органите на Йордания под надзора на комитета на представителите на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Съгласно този регламент процедурата по консултиране следва по принцип да се прилага за всички случаи с изключение на предвидените в регламента. Като се има предвид потенциално значителното въздействие на помощ, чийто размер надхвърля 90 милиона евро, е целесъобразно за операциите над този праг да се използва процедурата по разглеждане. Предвид размера на макрофинансовата помощ от Съюза за Йордания процедурата по разглеждане следва да се прилага за приемането на Меморандума за разбирателство и за намаляване, спиране или отмяна на помощта,

а)

предпоставката, предвидена в член 2;

б)

постигането на задоволителни резултати при изпълнението на политическа програма, съдържаща строги мерки за корекции и структурни реформи, подкрепяно от договореност за кредитиране с МВФ като непредпазна мярка; както и

в)

задоволителното изпълнение на икономическата политика и на финансовите условия, договорени в Меморандума за разбирателство.

а)

се гарантира, че Йордания извършва редовни проверки за правилното използване на финансирането от бюджета на Съюза, предприема съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и ако е необходимо, предприема правни действия за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящото решение, които са били незаконно присвоени;

б)

се осигурява защитата на финансовите интереси на Съюза, по-специално като се предвиждат конкретни мерки във връзка с предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всички други нередности, засягащи макрофинансовата помощ от Съюза, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (10), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (11) и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12);

в)

Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите, или нейните представители, се упълномощават изрично да провеждат проверки, включително проверки и инспекции на място;

г)

Комисията и Сметната палата се упълномощават изрично да извършват одити в периода на предоставяне на макрофинансовата помощ от Съюза и след него, включително одити на документи и одити на място, като например оперативни оценки; и

д)

се гарантира, че Съюзът има право на предсрочно погасяване на заема, когато е установено, че във връзка с управлението на макрофинансовата помощ от Съюза Йордания е участвала в измама или корупция или друга незаконна дейност, която вреди на финансовите интереси на Съюза.

а)

се разглежда напредъкът при усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза;

б)

се прави оценка на икономическото състояние и на перспективите пред Йордания, както и на напредъка при изпълнението на политическите мерки, посочени в член 3, параграф 1;

в)

се посочва връзката между условията на икономическата политика, определени в Меморандума за разбирателство, текущите икономически и бюджетни показатели на Йордания и решенията на Комисията за изплащане на траншовете по макрофинансовата помощ от Съюза.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/26

(1)

Член 43, параграф 3 от Договора предвижда Съветът, по предложение на Комисията, да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) изисква приемането на мерки за опазване при отчитане на наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е целесъобразно, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Съветът приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов по риболовни дейности или група риболовни дейности в Черно море, включително някои функционално свързани с това условия, когато това е целесъобразно. В съответствие с член 16, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигурят на всяка от тях относителна стабилност на риболовните им дейности за всеки рибен запас или вид риболов, както и в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството, определени в член 2, параграф 2 от същия регламент.

(4)

Възможностите за риболов следва да се определят въз основа на наличните научни становища, като бъдат отчетени биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на риболова, както и въз основа на мненията, изразени при консултациите със заинтересованите страни.

(5)

За риболовните дейности по отношение на цацата задължението за разтоварване, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се прилага от 1 януари 2015 г. Член 16, параграф 2 от същия регламент предвижда, че когато се въвежда задължението за разтоварване по отношение на даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита промяната на подхода — от определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват разтоварванията, към определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват улова.

(6)

За използването на определените в настоящия регламент възможности за риболов се прилага Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (2), и по-специално на членове 33 и 34 от него, отнасящи се до записването на улова и съобщаването на данните относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това е необходимо да се посочат кодовете, които държавите членки да използват при изпращането на данни до Комисията относно разтоварванията на риба от запасите, за които се прилага настоящият регламент.

(7)

В съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (3) трябва да бъдат определени запасите, които са предмет на различните мерки, посочени в него.

(8)

Възможностите за риболов следва да се използват в пълно съответствие с приложимото право на Съюза.

(9)

За да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите в Съюза е важно засегнатите видове риболов в Черно море да бъдат разрешени от 1 януари 2017 г. От съображения за неотложност настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му,

а)

калкан (Psetta maxima);

б)

цаца (Sprаttus sprаttus).

а)

„GFCM“ означава Генерална комисия по рибарство за Средиземно море;

б)

„Черно море“ означава географска подзона 29, определена в приложение I към Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4);

в)

„риболовен кораб“ означава всеки кораб, оборудван за търговска експлоатация на морски биологични ресурси;

г)

„риболовен кораб на Съюза“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка и регистриран в Съюза;

д)

„запас“ означава морски биологичен ресурс, който се среща в определена зона на управление;

е)

„автономна квота на Съюза“ означава ограничение на улова, независимо разпределено на риболовните кораби на Съюза в отсъствието на общоприет общ допустим улов (ОДУ);

ж)

„аналитични оценки“ означава количествена оценка на тенденциите за даден запас въз основа на данни за биологията и експлоатацията на запаса, за които научен преглед е посочил, че са с достатъчно добро качество за осигуряване на научно становище относно възможностите за бъдещ улов.

а)

размените, извършени съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)

приспаданията, извършени съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/31

(1)

На 12 юли 2016 г. Съветът прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 (2) за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001, чрез съставяне на актуализиран списък на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001.

(2)

Съветът установи, че още три лица са участвали в извършването на терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета (3), че по отношение на тях е било взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от същата обща позиция и че към тях следва да се прилагат специалните ограничителни мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 2580/2001.

(3)

Списъкът на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001, следва съответно да се измени,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/33

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постепенното премахване на изхвърлянето на улов в рибарството в целия ЕС, като се въведе задължение за разтоварване по отношение на улова от видовете, за които са въведени ограничения на улова.

(2)

С член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години, които се основават на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след консултации със съответните консултативни съвети.

(3)

С Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2439 (2), Комисията създаде план за премахване на изхвърлянето на улов за определени видове дънен риболов в югозападните води за периода 2016—2018 г. след съвместна препоръка, представена от държавите членки през 2015 г.

(4)

Пряк управленски интерес по отношение на риболова в югозападните води имат Белгия, Испания, Франция, Нидерландия и Португалия. На 31 май 2016 г. тези държави членки представиха на Комисията нова съвместна препоръка, съгласувана с консултативния съвет за югозападните води. Съответните научни организации представиха също така научни становища, които бяха разгледани от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Мерките, включени в съвместната препоръка, са в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013; те може да бъдат включени в настоящия регламент.

(5)

Що се отнася до югозападните води, в съответствие с член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, задължението за разтоварване се прилага за видовете, определящи за съответния вид риболов, най-късно от 1 януари 2016 г.

(6)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2439 се установяват разпоредби за въвеждане на задължение за разтоварване при определени видове дънен риболов в югозападните води за периода 2016—2018 г.

(7)

В съответствие с новата съвместна препоръка, представена от държавите членки през 2016 г., планът за премахване на изхвърления улов от 2017 г. следва да обхваща риболова на обикновен морски език, мерлуза, морски дявол и норвежки омар (само в зоните на разпространение на тези запаси, наричани „функционални единици“) в участъци VIIIa, b, d, e на ICES, на норвежки омар в участъци VIIIc и IXa на ICES (само в рамките на функционалните единици), на обикновен морски език и писия в участък IXa на ICES, на мерлуза в участъци VIIIc и IXa на ICES и на морски дявол в участъци VIIIa, b, c, d, e и IXa на ICES.

(8)

В съвместната препоръка се предлага за норвежки омар, уловен с тралове в подзони VIII и IX на ICES, да се прилага изключение от задължението за разтоварване, тъй като съществуващите научни доказателства сочат вероятен висок процент на оцеляване, като се вземат предвид характеристиките на риболовните уреди, използвани за тези видове, риболовните практики и екосистемата. Съгласно заключението в оценката, извършена от НТИКР, последните опити показват процент на оцеляване в интервала на коефициента на оцеляване, наблюдаван в предходния период на работа. Запланувани са допълнителни проучвания, които следва да предоставят допълнителна информация относно вероятните проценти на оцеляване по отношение на този вид риболов. Поради това изключението следва да бъде включено в настоящия регламент за 2017 г. с разпоредба, която изисква засегнатите държави членки да представят допълнителни данни на Комисията от текущи изпитания, за да може НТИКР да направи цялостна оценка на основанията за изключението.

(9)

В съвместната препоръка се предвиждат три минимални изключения от задължението за разтоварване за някои риболовни дейности и до определени равнища. Данните, предоставени от държавите членки, бяха прегледани от НТИКР. НТИКР стига до заключението, че съвместната препоръка съдържа обосновани аргументи, свързани с трудностите за увеличаване на селективността, съчетани с прекомерните разходи за обработка на нежелания улов. В контекста на гореизложеното е целесъобразно да се установят минимални изключения в съответствие с процента, предложен в съвместната препоръка, и при равнища, които не надвишават разрешените съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(10)

Минималното изключение за обикновен морски език до не повече от 5 % от общия му годишен улов от кораби, които ловят този вид в участъци VIIIa и VIIIb на ICES с бим тралове и дънни тралове, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността по практически приложим начин. НТИКР стигна до извода, че съпътстващата информация е достатъчна, за да обоснове изключението. Поради тази причина то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(11)

Минималното изключение за обикновен морски език до не повече от 3 % от общия му годишен улов от кораби, които ловят този вид в участъци VIIIa и VIIIb на ICES с тристенни мрежи и хрилни мрежи, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността по практически приложим начин. НТИКР стигна до извода, че съпътстващата информация е достатъчна, за да обоснове исканото изключение. Поради тази причина то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(12)

Минималното изключение за мерлуза до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия ѝ годишен улов от кораби, които ловят този вид с тралове в подзони VIII и IX на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността по практически приложим начин. НТИКР стигна до извода, че предоставената допълнителна информация за селективността не съдържа допълнителни доказателства за това, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността за въпросните дейности. Следователно следва да се извърши допълнителна работа в подкрепа на основанията за изключението. Това изключение следва да бъде включено в настоящия регламент за 2017 г., т.е. само за една година, и при условие че държавите членки осигуряват подобрена информация в подкрепа на това изключение, която ще бъде оценена от НТИКР.

(13)

В такъв случай Делегиран регламент (ЕС) 2015/2439 следва да бъде отменен и да бъде заменен с нов регламент.

(14)

Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, тъй като предвидените в него мерки оказват пряко въздействие върху икономическите дейности, свързани с риболовния сезон на корабите на Съюза, и неговото планиране. Той следва да се прилага от 1 януари 2017 г.,

а)

за мерлуза (Merluccius merluccius), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия ѝ годишен улов от кораби, използващи тралове и грибове (кодове на съоръженията: OTT, OTB, PTB, OT, PT, TBN, TBS, TX, SSC, SPR, TB, SDN, SX и SV), които ловят посочения вид в подзони VIII и IX на ICES.

б)

за обикновен морски език (Solea solea), до не повече от 5 % от общия му годишен улов от кораби, използващи бим трал (код на съоръжението: TBB) и дънни тралове (кодове на съоръженията: OTB, OTT, PTB, TBN, TBS, TBB, OT, PT и TX), които ловят посочения вид в участъци VIIIa и VIIIb на ICES;

в)

за обикновен морски език (Solea solea), до не повече от 3 % от общия му годишен улов от кораби, използващи тристенни мрежи и хрилни мрежи (кодове на съоръженията: GNS, GN, GND, GNC, GTN, GTR и GEN), които ловят този вид в участъци VIIIa и VIIIb на ICES.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/39

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постепенното премахване на изхвърлянето на улов в рибарството в целия ЕС, като се въведе задължение за разтоварване по отношение на улова от видовете, за които са въведени ограничения на улова.

(2)

С член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години, които се основават на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след допитване до съответните консултативни съвети.

(3)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2438 (2) Комисията създаде план за премахване на изхвърлянето на улов за определени видове дънен риболов в северозападните води за периода 2016—2018 г. след съвместната препоръка, представена от държавите членки през 2015 г.

(4)

Пряк управленски интерес по отношение на риболова в северозападните води имат Белгия, Ирландия, Испания, Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. На 3 юни 2016 г. тези държави членки представиха на Комисията нова съвместна препоръка, съгласувана с консултативния съвет за северозападните води. Съответните научни организации представиха също така научни становища, които бяха разгледани от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Мерките, включени в съвместната препоръка, са в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и може да бъдат включени в настоящия регламент.

(5)

Що се отнася до северозападните води, в съответствие с член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, задължението за разтоварване се прилага за видовете, определящи за риболовните дейности, с наложени ограничения на улова най-късно от 1 януари 2016 г. Съвместната препоръка предвижда флоти, които подлежат на задължението за разтоварване при смесен риболов на треска, пикша, меджид и сайда; при риболов на норвежки омар, при смесен риболов на обикновен морски език и писия, както и при риболов на мерлуза и сребриста сайда.

(6)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2438 се установяват разпоредби за въвеждане на задължение за разтоварване при определени видове дънен риболов в северозападните води за периода 2016—2018 г.

(7)

В съответствие с новата съвместна препоръка, представена от държавите членки през 2016 г., планът за премахване на изхвърлянето на улов следва да обхваща от 2017 г. повече видове, определящи силно смесения риболов на треска, пикша, меджид и сайда, риболова на норвежки омар, смесения риболов на обикновен морски език и писия, както и риболова на мерлуза и сребриста сайда. При някои видове риболов следва да бъдат обхванати и видовете от прилова.

(8)

В съвместната препоръка се предлага да се прилага изключение от задължението за разтоварване за норвежки омар, уловен с винтери, капани или кошове в участък VI и подзона VII на ICES, за който съществуващите научни доказателства сочат вероятен висок процент на оцеляване, като се вземат предвид характеристиките на риболовните уреди, на риболовните практики и на екосистемата. НТИКР стигна до заключението, че изключението е обосновано. Ето защо това изключение следва да остане в настоящия регламент.

(9)

В съвместната препоръка се предлага изключение от задължението за разтоварване да се прилага за улов на морски език под минималния референтен размер за опазване, уловен от съоръжения за траловете с трални дъски с размер на отвора 80 до 99 mm в участък VIId на ICES, в рамките на шест морски мили от брега и извън установени зони за развъждане в риболовни операции, които отговарят на определени специфични условия. Научните доказателства сочат висок процент на оцеляване, предвид характеристиките на риболовните съоръжения и на екосистемата. НТИКР отбеляза, че оцеляването зависи от редица фактори и препоръча предпазливост при разширяването на заключенията от изпитването така, че да обхващат и други риболовни дейности и че в подкрепа на това искане следва да се извършат съответните по-нататъшни изпитвания. Ето защо това изключение следва да бъде включено в настоящия регламент за 2017 г., при условие че флотът, използващ това изключение, действа при сравними условия с тези на изпитването и съответните държави членки извършват допълнителни изпитвания. Резултатите от тези допълнителни изпитвания следва да бъдат оценени от НТИКР през 2017 г.

(10)

В съвместната препоръка се предвиждат седем минимални изключения от задължението за разтоварване за някои риболовни дейности и до определени равнища. НТИКР разгледа представените от държавите членки доказателства и стигна до принципното заключение, че съвместната препоръка съдържа обосновани аргументи във връзка с трудностите за по-нататъшното подобряване на селективността и/или с несъразмерно високите разходи за обработка на нежелания улов, които в някои случаи бяха подкрепени от качествена оценка на разходите. В контекста на гореизложеното и при липса на научна информация за противното е целесъобразно в настоящия регламент да се включат тези минимални изключения в съответствие с процента, предложен в съвместната препоръка, и при равнища, които не надвишават разрешените съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(11)

Минималното изключение за обикновен морски език до не повече от 3 % от общия му годишен улов през периода 2017—2018 г. от кораби, които ловят този вид в участъци VIId, VIIe, VIIf и VIIg на ICES с тристенни мрежи и хрилни мрежи, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността. НТИКР стигна до заключението, че това изключение е добре определено и поради това то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(12)

Минималното изключение за меджид до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, които имат задължение за разтоварване на меджид и които ловят този вид с дънни тралове и грибове с отвор на мрежата под 100 mm и пелагични тралове за улов на меджид в подзони VIId и VIIe на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността.

(13)

Минималното изключение за меджид до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, които имат задължение за разтоварване на меджид и които ловят този вид с дънни тралове и грибове с отвор на мрежата не по-малък от 100 mm за улов на меджид в подзони VIIb — VIIj на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността.

(14)

Минималното изключение за меджид до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, които имат задължение за разтоварване на меджид и които ловят този вид с дънни тралове и грибове с отвор на мрежата под 100 mm за улов на меджид в подзона VII (с изключение на VIIa, VIId и VIIe) на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността.

(15)

По отношение на трите минимални изключения за меджид, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/2438 съответните държави членки са задължени да представят на Комисията допълнителни научни данни, подкрепящи изключението. Както отбелязва НТИКР, въпреки факта, че все още липсват пълни доказателства, допълнителната информация отговаря на някои опасения от страна на НТИКР. НТИКР изтъкна необходимостта от по-съгласуван подход към този запас. Въз основа на научните доказателства, разгледани от НТИКР, и като се има предвид по-доброто представяне на допълнителни доказателства в подкрепа на изключението, това изключение може да бъде продължено и следва да бъде включено в настоящия регламент.

(16)

Минималното изключение за норвежки омар до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, които имат задължение за разтоварване на норвежки омар в подзона VII на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността. НТИКР стигна до заключението, че изключението е обосновано. Поради тази причина то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(17)

Минималното изключение за норвежки омар до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, които имат задължение за разтоварване на норвежки омар в подзона VI на ICES, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността; представена е и количествена информация относно несъразмерно високите разходи за обработка на нежелания улов. НТИКР стигна до заключението, че изключението е обосновано. Поради тази причина то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(18)

Минималното изключение за обикновен морски език до не повече от 3 % от общия му годишен улов през 2017 г. и 2018 г. от кораби, които ловят този вид в участъци VIId, VIIe, VIIf, VIIg и VIIh на ICES с уред TBB с размер на отвора 80—119 mm, с повишена селективност, се основава на факта, че много трудно може да се постигне увеличаване на селективността. НТИКР отбелязва, че изключението трябва да компенсира използването на по-селективни съоръжения, а поисканото минимално изключение е за покриване на остатъчните изхвърляния. Поради тази причина то следва да бъде включено в настоящия регламент.

(19)

В такъв случай Делегиран регламент (ЕС) 2015/2438 следва да бъде отменен и да бъде заменен с нов регламент.

(20)

Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, тъй като предвидените в него мерки оказват пряко въздействие върху икономическите дейности, свързани с риболовния сезон на корабите на Съюза, и неговото планиране. Той следва да се прилага от 1 януари 2017 г.,

а)

за норвежки омар (Nephrops norvegicus), уловен с винтери, капани или кошове (кодове на съоръженията (3) FPO и FIX) в подзони VI и VII на ICES;

б)

през 2017 г. за улов на обикновен морски език (Solea solea) под минималния референтен размер за опазване, уловен със съоръжения за траловете с трални дъски (Кодовете на съоръженията OTT, OTB, TBS, TBN, TB, PTB, OT, PT, TX), с размер на отвора 80 до 99 mm, в участък VIId на ICES, в рамките на шест морски мили от брега и извън установени зони за развъждане в риболовни операции, които отговарят на следните условия. плавателни съдове с максимална дължина 10 метра, максимална мощност на двигателя 180 kW, когато извършват риболов във води на дълбочина 15 метра или по-малка и с малка продължителност на изтеглянето (не повече от 1:30 ч.). Такъв улов на обикновен морски език се освобождава незабавно.

а)

за меджид (Merlangius merlangus), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби със задължение за разтоварване на меджид, и които използват дънни тралове и грибове с отвор по-малък от 100 mm (OTB, SSC, OTT, PTB, SDN, SPR, TBN, TBS, TB, SX, SV OT, PT и TX) и пелагични тралове (OTM и PTM) за улов на меджид в участъци VIId и VIIe на ICES;

б)

за меджид (Merlangius merlangus), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, задължени да разтоварват меджид, и които използват дънни тралове и грибове с отвор не по-малък от 100 mm (OTB, SSC, OTT, PTB, SDN, SPR, TBN, TBS, TB, SX, SV OT, PT и TX) и пелагични тралове (OTM и PTM) за улов на меджид в участъци VIIb — VIIj на ICES;

в)

за меджид (Merlangius merlangus), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, задължени да разтоварват меджид, и които използват дънни тралове и грибове с отвор по-малък от 100 mm (OTB, SSC, OTT, PTB, SDN, SPR, TBN, TBS, TB, SX, SV OT, PT и TX) и пелагични тралове (OTM и PTM) за улов на меджид в подзона VII, с изключение на участъци VIIa, VIId и VIIe на ICES;

г)

за норвежки омар (Nephrops norvegicus), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби със задължение за разтоварване на норвежки омар в подзона VII на ICES;

д)

за норвежки омар (Nephrops norvegicus), до не повече от 7 % през 2017 г. и до не повече от 6 % през 2018 г. от общия му годишен улов от кораби със задължение за разтоварване на норвежки омар в подзона VI на ICES;

е)

за обикновен морски език (Solea solea), до не повече от 3 % за 2017 г. и 2018 г. от общия му годишен улов от кораби, използващи тристенни мрежи и хрилни мрежи за улов на този вид в участъци VIId, VIIe, VIIf и VIIg на ICES;

ж)

за обикновен морски език (Solea solea), до не повече от 3 % през 2017 г. и 2018 г. от общия годишен улов на този вид от кораби със задължение за разтоварване на обикновен морски език, използващи уред TBB с размер на отвора 80—119 mm с по-голяма селективност (като удължение с широки отвори) в участъци VIId, VIIe, VIIf, VIIg and VIIh на ICES.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/48

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постепенното премахване на изхвърлянето на улов в рибарството в целия ЕС, като се въведе задължение за разтоварване по отношение на улова от видовете, за които са въведени ограничения на улова.

(2)

С член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години, които се основават на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след допитване до съответните консултативни съвети. Плановете за премахване на изхвърлянето на улов могат да включват и технически мерки по отношение на риболовни дейности.

(3)

В качеството си на единствената държава членка с пряк управленски интерес по отношение на риболова, насочен към двучерупчести мекотели Venus spp. в своите териториални води, Италия представи на Комисията препоръка в съответствие с процедурата по член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тази препоръка бе представена под формата на национален план за управление на изхвърлянето на улов от запаса на Venus spp., съгласувана с Консултативния съвет за Средиземно море (MEDAC). След представяне на препоръката Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) разгледа научните становища, представени от Италия. Мерките, включени в съвместната препоръка, са в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

С член 15а от Регламент (ЕО) № 1967/2006 Комисията се оправомощава да определи, за целите на приемането на планове за премахване на изхвърлянето на улов и относно видовете, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, минимален референтен размер за опазване с цел да се осигури защита на младите екземпляри морски организми. Когато е целесъобразно, по отношение на минималните референтни размери за опазване може да се прилагат дерогации от размерите, определени в приложение III към посочения регламент.

(5)

Съгласно заключенията на НТИКР относно националния план за управление на изхвърлянето на улов от запаса на Venus spp., този вид спада към видовете с висок процент на оцеляване, което оправдава искане за дерогация от задължението за разтоварване за изхвърлената част на улова. Намаляването на минималния референтен размер за опазване от 25 mm на 22 mm е съвместимо с дължината при полова зрялост, така че не следва да има значително въздействие върху защитата на младите организми. Очаква се то да доведе само до леко намаляване на репродуктивния потенциал на запаса, за което се счита, че няма да има значително въздействие върху запаса. И накрая, беше направено заключението, че предложената научна програма за мониторинг вероятно ще предостави достатъчно данни, за да може да се оцени въздействието на плана за премахване на изхвърлянето на улов.

(6)

С цел да се осигури подходящ контрол на изпълнението на задължението за разтоварване държавата членка следва да състави списък на корабите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(7)

Тъй като предвидените в настоящия регламент мерки оказват пряко въздействие върху икономическите дейности във връзка с рибарството и върху планирането на риболовния сезон на корабите на Съюза, той следва да влезе в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. В съответствие с член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 настоящият регламент следва да се прилага за период от не повече от три години,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/50

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постепенното премахване на изхвърлянето на улов в рибарството в целия ЕС, като се въведе задължение за разтоварване по отношение на улова от видовете, за които са въведени ограничения на улова.

(2)

С член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години, които се основават на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след консултации със съответните консултативни съвети.

(3)

С Делегиран Регламент (ЕС) № 1394/2014 на Комисията (2) се установява план за премахване на изхвърлянето на улов при риболова на някои пелагични видове в югозападните води, с цел да се улесни изпълнението на задължението за разтоварване посредством някои механизми за гъвкавост.

(4)

В съответствие с член 15, параграф 5, буква д) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 плановете за премахване на изхвърлянето на улов могат да съдържат определянето на минимални референтни размери за опазване.

(5)

Пряк управленски интерес по отношение на риболова в югозападните води имат Белгия, Испания, Франция, Нидерландия и Португалия. След като се консултираха с консултативния съвет по югозападните води и консултативния съвет по пелагичните видове, на 30 май 2016 г. тези държави членки представиха на Комисията съвместна препоръка, в която предлагат чрез дерогация от приложение XII към Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета (3) минималният референтен размер за опазване за сафрид (Trachurus spp.) в участък VIIIc на ICES и подзона IX да се определи на 12 cm за 5 % от съответните квоти на Испания и Португалия. Освен това в съвместната препоръка се предлага в рамките на това ограничение от 5 % от квотата за сафрид, при специфичния непромишлен риболов „xávega“ (с теглени от кораб грибове, на които единият край е фиксиран върху брега) в участък IXa на ICES, 1 % от квотата на Португалия да може да се лови с мрежи с размер под 12 cm.

(6)

Съответните научни организации представиха също така научни становища, които бяха разгледани от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). НТИКР стигна до извода, че намаляването на минималния референтен размер за опазване, съгласно предложението от съвместната препоръка, е свързано с нисък риск от промяна на утвърдения от години модел на експлоатация в съответните риболовни сектори. Този модел на експлоатация, съчетан с умерени равнища на експлоатация, не изглежда да е в ущърб на динамиката на съответните запаси. Същевременно НТИКР посочи, че контролът на улова с различни ограничения на размерите, може да бъде труден и, ако уловът не е правилно контролиран, може да доведе до увеличаване на смъртността. Освен това е важно да се спазват пределните процентни стойности, установени за по-ниските размери. Следователно е важно засегнатите държавите членки да въведат подходящи мерки за контрол по отношение на съответните риболовни дейности.

(7)

Мерките, включени в съвместната препоръка, са в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и следователно могат да бъдат включени в плана за премахване на изхвърлянето на улов при риболова на някои пелагични видове в югозападните води.

(8)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 1394/2014 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, тъй като предвидените в него мерки оказват пряко въздействие върху икономическите дейности, свързани с риболовния сезон на корабите на Съюза, и неговото планиране. Той следва да се прилага от 1 януари 2017 г.,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/52

(1)

С Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) се определят правилата за прилагане на системата на допълнителни вносни мита и представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин, показва, че се налага да бъдат променени представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде изменен.

(4)

С оглед на необходимостта да се осигури възможно най-бързото прилагане на тази мярка след предоставянето на актуализираните данни, е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила в деня на публикуването му,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/55

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/57

(1)

Съгласно Решение 2010/452/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен, в съответствие с член 38, трета алинея от Договора, да взема съответните решения относно упражняване на политическия контрол и стратегическото ръководство на Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Georgia), включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 19 декември 2014 г. КПС прие Решение EUMM GEORGIA/1/2014 (2), с което г-н Kęstutis JANKAUSKAS се назначава за ръководител на мисията EUMM Georgia от 15 декември 2014 г. до 14 декември 2015 г.

(3)

На 13 ноември 2015 г. КПС прие Решение (ОВППС) 2015/2200 (EUMM GEORGIA/1/2015) (3) за удължаване на мандата на г-н Kęstutis JANKAUSKAS като ръководител на Мисията (EUMM Georgia), от 15 декември 2015 г. до 14 декември 2016 г.

(4)

На 12 декември 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/2238 (4) за удължаване на срока на действие на EUMM Georgia от 15 декември 2016 г. до 14 декември 2018 г.

(5)

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи да се удължи мандатът на г-н Kęstutis JANKAUSKAS като ръководител на мисията EUMM Georgia от 15 декември 2016 г. до 14 декември 2017 г.,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/59

(1)

Съгласно Решение 2014/219/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен в съответствие с член 38 от Договора да взема необходимите решения с цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство на мисията EUCAP Sahel Mali, включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 26 май 2014 г. КПС прие Решение EUCAP Sahel Mali/1/2014 (3), с което г-н Albrecht CONZE беше назначен за ръководител на мисията за EUCAP Sahel Mali за периода от 26 май 2014 г. до 14 януари 2015 г.

(3)

Мандатът на г-н Albrecht CONZE като ръководител на мисията на EUCAP Sahel Mali беше няколкократно удължаван, за последен път — с Решение (ОВППС) 2016/938 на КПС (4), с което мандатът на г-н Albrecht CONZE като ръководител на мисията за EUCAP Sahel Mali бе удължен до 14 януари 2017 г.

(4)

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи да се удължи мандатът на г-н Albrecht CONZE като ръководител на мисията за EUCAP Sahel Mali за периода от 15 януари 2017 г. до 14 юли 2017 г.,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/60

(1)

На 18 юли 2005 г. Съветът прие Съвместно действие 2005/575/ОВППС за създаване на Европейски колеж по сигурност и отбрана („ЕКСО“) (1). Това съвместно действие беше заменено от Съвместно действие 2008/550/ОВППС (2). Това съвместно действие беше отменено на свой ред с Решение 2013/189/ОВППС на Съвета (3).

(2)

През ноември 2008 г. Съветът прие европейската инициатива за обмен на млади офицери по модела на програма Еразъм (4) и постигна споразумение в рамките на изпълнителния академичен съвет на ЕКСО да се събере работна група по прилагане.

(3)

На 15 юли 2016 г. Управителният комитет на ЕКСО постигна съгласие по препоръки по отношение на перспективите пред ЕКСО.

(4)

Дейностите по обучение и образование в рамките на ЕКСО ще се провеждат в областта на ОПСО/ОВППС, включително по отношение на стабилизирането при конфликти, разрешаването на конфликти и условията, необходими за устойчиво развитие.

(5)

Докато персоналът на ЕКСО следва да се състои основно от командировани служители, може да е необходимо на длъжността административен и финансов асистент да бъде назначен договорно нает служител.

(6)

Съгласно Решение 2010/427/ЕС на Съвета (5) ЕСВД следва да осигурява на ЕКСО подкрепата, осигурявана преди това от Генералния секретариат на Съвета,

а)

да укрепва допълнително културата по отношение на общата европейска сигурност и отбрана в рамките на Съюза и да популяризира принципите, заложени в член 21, параграф 1 от ДЕС, извън Съюза;

б)

да насърчава по-доброто разбиране за ОПСО като съществена част на ОВППС;

в)

да осигурява на институциите и мисиите по линия на ОПСО на Съюза компетентен персонал, способен да работи ефективно по всички въпроси на ОПСО и ОВППС;

г)

да осигурява на администрациите на държавите членки и на техните военни щабове компетентен персонал, познаващ добре политиките, институциите и процедурите на Съюза в областта на ОПСО и ОВППС;

д)

да обучава персонала на мисиите и операциите по линия на ОПСО на принципите на функциониране на тези мисии и операции, както и на чувство за обща европейска идентичност;

е)

да предлага обучение и образование според нуждите на мисиите и операциите по линия на ОПСО;

ж)

да подкрепя партньорствата на Съюза в областта на ОПСО и ОВППС, по-специално партньорствата със страните, които участват в мисии в областта на ОПСО;

з)

да подпомага гражданското управление на кризи, включително в областта на предотвратяването на конфликти и създаването или запазването на условията, необходими за устойчиво развитие;

и)

да популяризира европейската инициатива за обмен на млади офицери;

й)

да подпомага развитието на професионални взаимоотношения и контакти между участниците в дейностите по обучение и образование;

а)

курсове за начинаещи и напреднали по общо познаване на ОПСО и ОВППС;

б)

курсове по развитие на лидерски умения;

в)

курсове за пряко подпомагане на мисиите и операциите по линия на ОПСО, включително за обучение и образование преди и по време на мисиите или операциите;

г)

курсове за подпомагане на партньорствата на ЕС и на страните, участващи в мисии и операции по линия на ОПСО;

д)

модули в подкрепа на гражданското и военното обучение и образование в областта на ОПСО и ОВППС;

е)

курсове, семинари, програми и конференции в областта на ОПСО и ОВППС за специализирана аудитория или със специална насоченост;

ж)

общи модули, провеждани по линия на европейската инициатива за обмен на млади офицери по модела на програма Еразъм.

а)

подкрепя създаването на връзки между институтите, посочени в член 5, параграф 1, които участват в мрежата, посочена в същия параграф („мрежата“);

б)

прилага и развива система за електронно учене (e-Learning) в подкрепа на дейностите за обучение и образование във връзка с ОПСО и ОВППС или, при изключителни обстоятелства, за да послужи за самостоятелни дейности за обучение и образование;

в)

разработва и издава материали за обучението и образованието в областта на ОПСО и ОВППС, като се ползва и от вече съществуващите материали в тази област;

г)

подпомага асоциация на възпитаниците на колежа;

д)

подкрепя програми за обмен в областта на ОПСО и ОВППС между институтите на държавите членки, предлагащи обучение и образование;

е)

изпълнява функцията на администратор на отделение за модула „Schoolmaster“ на проекта „Goalkeeper“ и осигурява принос за годишната програма на Съюза за обучение по ОПСО чрез този модул;

ж)

подпомага управлението на обучението и образованието в областта на предотвратяването на конфликти, гражданското управление на кризи, създаването или запазването на условията, необходими за устойчиво развитие, инициативите за реформа на сектора за сигурност, както и повишаването на осведомеността относно киберсигурността и хибридните заплахи;

з)

организира и провежда ежегодно конференция на мрежата, която обединява цивилни и военни експерти в областта на обучението и образованието по линия на ОПСО от институтите, предлагащи обучение и образование, и министерствата на държавите членки и, когато е подходящо, съответни външни специалисти в областта на обучението и образованието;

и)

поддържа връзки със съответните лица в областта на свободата, сигурността и правосъдието, в областта на развитието и сътрудничеството, а също и със съответните международни организации.

а)

Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането („CEPOL“),

б)

Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Frontex“),

в)

Европейската агенция по отбрана („EDA“),

г)

Сателитния център на Европейския съюз („Satсen“); и

д)

Европейската полицейска служба (Европол).

а)

да изпълнява задачите и да постига целите си,

б)

да сключва договори и да влиза в административни договорености, необходими за неговото функциониране, включително да извършва командироване на служители и да наема срочно наети служители; да придобива оборудване, по-специално учебно оборудване;

в)

да има банкови сметки; и

г)

да бъде страна по съдебни производства.

а)

Управителен комитет, който отговаря за цялостната координация и ръководство на дейностите на ЕКСО за обучение и образование;

б)

Изпълнителен академичен съвет („съветът“), който отговаря за осигуряването на качеството и съгласуваността на дейностите на ЕКСО за обучение и образование;

в)

директор на ЕКСО („директорът“), който е единственият законен представител на ЕКСО, отговаря за финансовото и административното управление на ЕКСО, както и консултира комитета и съвета във връзка с организацията и управлението на дейностите на ЕКСО;

г)

Секретариат на ЕКСО („секретариатът“), който подпомага директора при изпълнение на задачите му и по-специално при оказването на съдействие на съвета за осигуряване на цялостното качество и съгласуваност на дейностите на ЕКСО за обучение и образование.

а)

да одобрява и подлага на редовен преглед дейностите на ЕКСО за обучение и образование, като отразява договорените изисквания към предоставяното от колежа обучение и образование;

б)

да приема годишната академична програма на ЕКСО;

в)

да подбира и подрежда по значимост дейностите за обучение и образование, които ще бъдат осъществявани от ЕКСО, като се имат предвид предоставените на колежа ресурси и идентифицираните изисквания за обучение и образование;

г)

да избира държавата (-ите) членка (-и) — домакин(и) на дейностите на ЕКСО за обучение и образование, както и институтите, които да ги реализират;

д)

да взема решения относно допускането на трети страни до участие в конкретни дейности на ЕКСО за обучение и образование в рамките на общата политическа рамка, приета от Комитета по политика и сигурност;

е)

да приема учебните програми за всички дейности на ЕКСО за обучение и образование;

ж)

да взема под внимание докладите за оценка на курсовете;

з)

да взема под внимание общия годишен доклад за дейностите на ЕКСО за обучение и образование и да приема препоръките в него, които се изпращат на съответните органи на Съвета;

и)

да предоставя общи насоки за работата на съвета;

й)

да назначава председателите на Изпълнителния академичен съвет и на различните му състави;

к)

да взема необходимите решения във връзка с функционирането на ЕКСО, доколкото те не са възложени на други органи;

л)

да одобрява годишния бюджет и всички коригиращи бюджети, като действа въз основа на предложение от директора;

м)

да одобрява годишните отчети и да освобождава директора от отговорност;

н)

да одобрява допълнителни правила, приложими по отношение на разходите, управлявани от ЕКСО;

о)

да одобрява всички финансови споразумения и технически договорености с Комисията, ЕСВД, агенция на Съюза или държава членка във връзка с финансирането или извършването на разходите на ЕКСО;

п)

да допринася за процеса на подбор на директор съгласно определението в член 11, параграф 3.

а)

да предоставя академични становища и препоръки на Управителния комитет;

б)

да изпълнява чрез мрежата договорената годишна академична програма;

в)

да упражнява контрол на системата за електронно учене;

г)

да разработва учебните програми за всички дейности на ЕКСО за обучение и образование

д)

да осигурява общата координация на дейностите на ЕКСО за обучение и образование между всички институти;

е)

да прави преглед на нормите за дейностите за обучение и образование, предприети през предходната академична година;

ж)

да внася в Управителния комитет предложения за дейности за обучение и образование през следващата академична година;

з)

да извършва систематична оценка на всички дейности на ЕКСО за обучение и образование и да одобрява докладите за оценка на курсовете;

и)

да допринася за изготвянето на проекта за общия годишен доклад за дейността на ЕКСО;

й)

да подкрепя изпълнението на европейската инициатива за обмен на млади офицери по модела на програма Еразъм.

а)

отговаря за дейността на ЕКСО;

б)

е единственият законен представител на ЕКСО;

в)

отговаря за финансовото и административното управление на ЕКСО;

г)

съветва Управителния комитет и съвета и подкрепя тяхната работа; и

д)

действа като представител на ЕКСО във връзка с дейности за обучение и образование в рамките на мрежата и извън нея.

а)

да предприема всички необходими мерки, включително приемането на вътрешни административни инструкции и публикуването на съобщения, за да осигури ефективното осъществяване на дейностите на ЕКСО;

б)

да изготвя предварителния проект за годишен доклад на ЕКСО и предварителния проект за неговата работна програма, които се представят на Управителния комитет въз основа на предложения, изготвени от съвета;

в)

да координира изпълнението на работната програма на ЕКСО;

г)

да поддържа контакти със съответните органи в държавите членки;

д)

да поддържа контакти със съответните външни участници в обучението и образованието в областта на ОВППС и ОПСО;

е)

при необходимост да сключва необходимите технически договорености във връзка с дейности на ЕКСО за обучение и образование със съответните органи и участници в обучението и образованието в областта на ОВППС и ОПСО;

ж)

изпълнява всякакви други задачи, възложени му от Управителния комитет.

а)

съставя и представя на Управителния комитет проектобюджета;

б)

приема бюджета след одобряването му от Управителния комитет;

в)

изпълнява функцията на разпоредител с бюджетни кредити по отношение на бюджета на ЕКСО;

г)

открива една или повече банкови сметки от името на ЕКСО;

д)

договаря, представя на Управителния комитет и сключва всички финансови споразумения и/или технически договорености с Комисията, ЕСВД или с държава членка във връзка с финансирането и/или извършването на разходите на ЕКСО;

е)

набира персонала на секретариата, подпомаган от комисия за подбор;

ж)

договаря и подписва от името на ЕКСО всички осъществявани с размяна на писма случаи на командироване в ЕКСО на служители на секретариата;

з)

договаря и подписва от името на ЕКСО всички трудови договори на служители, чието заплащане се осигурява от бюджета на ЕКСО;

и)

по правило представлява ЕКСО за целите на всички правни актове с финансово отражение;

й)

представя на Управителния комитет годишните счетоводни отчети на ЕКСО.

а)

служители, командировани в ЕКСО от институции на Съюза, ЕСВД и агенции на Съюза;

б)

национални експерти, командировани в ЕКСО от държавите членки;

в)

договорно наети служители, когато не е определен национален експерт за длъжността административен и финансов асистент и след одобрение от Управителния комитет.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/74

(1)

На 12 декември 2003 г. Европейският съвет прие Стратегия на Европейския съюз срещу разпространението на оръжия за масово унищожение („Стратегията“), в глава III от която се съдържа списък с мерките, които трябва да се предприемат както в Европейския съюз, така и в трети държави, за борба с разпространението на такива оръжия.

(2)

Съюзът активно изпълнява стратегията и привежда в изпълнение мерките, изброени в глава III от нея, по-специално като отпуска финансови средства в подкрепа на конкретни проекти, осъществявани от многостранни институции като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

(3)

На 17 ноември 2003 г. Съветът прие Обща позиция 2003/805/ОВППС (1) относно уеднаквяване и засилване на военните споразумения в областта на неразпространение на оръжия за масово поразяване и средствата за доставяне. В тази обща позиция наред с останалото се отправя призив за насърчаване на сключването на всеобхватните споразумения за гаранции на МААЕ и на допълнителните протоколи към тях, като Съюзът се ангажира да работи за превръщане на всеобхватните споразумения за гаранции и допълнителните протоколи в стандарт на системата за проверка на МААЕ.

(4)

На 17 май 2004 г. Съветът прие Съвместно действие 2004/495/ОВППС (2) относно подкрепата за дейностите на МААЕ по линия на програмата ѝ за ядрена сигурност и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(5)

На 18 юли 2005 г. Съветът прие Съвместно действие 2005/574/ОВППС (3) за подкрепа на дейностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в областта на ядрената сигурност и проверка и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(6)

На 12 юни 2006 г. Съветът прие Съвместно действие 2006/418/ОВППС (4) за подкрепа на дейностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в областта на ядрената сигурност и проверка и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(7)

На 14 април 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/314/ОВППС (5) за подкрепа на дейностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в областта на ядрената сигурност и проверка и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(8)

На 27 септември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/585/ОВППС (6) за подкрепа на дейностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в областта на ядрената сигурност и проверка и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(9)

На 21 октомври 2013 г. Съветът прие Решение 2013/517/ОВППС (7) за подкрепа на дейностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в областта на ядрената сигурност и проверка и в рамките на изпълнението на Стратегията.

(10)

На 8 май 2016 г. влезе в сила изменението на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал (ACPPNM). Съюзът и неговите държави членки насърчаваха изменението по дипломатически път и чрез финансиране на дейностите на МААЕ в това отношение. След влизането в сила ще са необходими постоянни усилия, за да се гарантира прилагането на национално равнище и всеобщото приемане на ACPPNM.

(11)

МААЕ преследва същите цели, които са изложени в съображения 3—10 като изпълнява своя план за ядрена сигурност, който се финансира изцяло от доброволни вноски във Фонда за ядрена сигурност на МААЕ.

(12)

Съюзът е ангажиран с укрепването на ядрената сигурност в световен мащаб и е готов да продължи да подпомага трети държави в тази насока. Съюзът приветства неотдавнашните стъпки за засилване на програмата за ядрена сигурност на МААЕ, както и на Международната конференция за ядрената сигурност: ангажименти и действия, чийто домакин ще бъде от 5 до 9 декември 2016 г. МААЕ. Съюзът се стреми към запазване на устойчивостта и ефективността в прилагането на съвместни действия 2004/495/ОВППС, 2005/574/ОВППС, 2006/418/ОВППС, 2008/314/ОВППС и Решение 2010/585/ОВППС („предходни съвместни действия и решения“) в подкрепа на плановете за ядрена сигурност на МААЕ и е заявил ангажимент да предоставя допълнителна подкрепа с оглед на приемането на план на МААЕ за ядрена сигурност за периода 2018—2021 г. Ще бъде осъществявана тясна координация с инициативата на ЕС за създаване на центрове за високи постижения в областта на химическите, биологични, радиоактивни и ядрени материали (CBRN), както и други инициативи и програми, с цел да се избегне дублиране на дейности и да се постигне максимална разходна ефективност и непрекъснато понижаване на рисковете.

(13)

Техническото прилагане на настоящото решение следва да бъде възложено на МААЕ, която поради своя дългогодишен и широко признат експертен опит в областта на ядрената сигурност би могла значително да засили съответните способности в целевите държави. Подкрепяните от ЕС проекти могат да бъдат финансирани единствено чрез доброволни вноски във Фонда на МААЕ за ядрена сигурност. Вноските, които ЕС ще предостави, ще способстват да се даде възможност на МААЕ да играе ключова роля в областта на ядрената сигурност, като подпомогнат държавите да изпълнят своите задължения в тази област.

(14)

Отговорността за ядрената сигурност в рамките на една държава е отговорност изцяло на тази държава,

а)

постигане на напредък по посока на всеобщото признаване на международноправните инструменти за неразпространение на ядрените оръжия и за ядрена сигурност;

б)

подпомагане на държавите в изграждането на технически, научен и човешки капацитет на място, необходим за ефективна и устойчива ядрена сигурност;

в)

укрепване на капацитета за предотвратяване, откриване и реагиране и за защита на хората, имуществото, околната среда и обществото от престъпни действия или умишлени непозволени действия, свързани с ядрени или други радиоактивни материали, необхванати от нормативен контрол;

г)

засилване на разкриването и реагирането на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали;

д)

осъществяване на принос за компютърната сигурност в ядрената област;

е)

укрепване на сигурността на радиоактивните източници, изпращането им в безопасно и сигурно хранилище в държавите, които се нуждаят от подпомагане, включително връщането им в държавата по произход или на доставчика;

ж)

засилване на физическата защита на ядрени и други радиоактивни материали.

а)

обезпечаване на устойчивостта и ефективността на подкрепата, предоставяна по линия на предходни съвместни действия и решения;

б)

укрепване на помощната инфраструктура на държавите в областта на ядрената сигурност;

в)

укрепване на законодателната и нормативна рамка на държавите;

г)

укрепване на системите и мерките за ядрена сигурност по отношение на ядрените и други радиоактивни материали;

д)

укрепване на институционалната инфраструктура и способностите на държавите да се справят с ядрени и радиоактивни материали, необхванати от нормативен контрол;

е)

укрепване на мерките за реагиране и устойчивостта на държавите срещу киберпрестъпността и смекчаване на последиците от нея за ядрената сигурност;

ж)

подсилване на капацитета за образование и обучение в областта на ядрената сигурност;

з)

осигуряване на целенасочена и постоянна подкрепа за прилагането и всеобщото приемане на изменението на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал;