(1)

На 21 ноември 2011 г. вестник Le Soir публикува поредица от статии, според които регион Валония (3) е предоставял от 2003 г. финансова помощ на групата за производство на стомана (наричана по-нататък „Duferco“ или „групата Duferco“), без да информира Комисията за това. Според белгийския всекидневник, през март 2003 г. регион Валония учредява нов финансов холдинг, наречен Foreign Strategic Investment Holding (наричан по-нататък „FSIH“), дъщерно дружество на Société Wallonne de Gestion et de Participations (наричано по-нататък „SOGEPA“), за инвестиране в дружества на групата Duferco със седалища извън Белгия или извън Съюза.

(2)

След тази информация, с писмо от 29 ноември 2011 г. Комисията поиска от Белгия да ѝ представи допълнителна информация във връзка с естеството на финансовата подкрепа, която регион Валония е предоставил на групата Duferco в периода 2003—2011 г.

(3)

С писмо от 14 декември 2011 г. Белгия поиска допълнителен срок за отговор, какъвто ѝ беше предоставен на 16 декември 2011 г. Белгия отговори на искането на Комисията за информация на 4 януари 2012 г. С писмо от 29 юни 2012 г. Комисията поиска допълнителна информация. Белгия поиска допълнителен срок за отговор, какъвто ѝ беше предоставен на 18 юли 2012 г. Тя изпрати отговор на 28 септември 2012 г.

(4)

На 6 май 2013 г. в помещенията на Комисията се проведе среща между Комисията, от една страна, и белгийските органи и представителите на SOGEPA и на FSIH, от друга.

(5)

На 4 и 10 юни 2013 г., както и на 15 и 30 юли 2013 г. Белгия изпрати на Комисията допълнителна информация.

(6)

Нова среща беше проведена в помещенията на Комисията на 30 септември 2013 г. между Комисията и представителите на SOGEPA и на FSIH.

(7)

С писмо от 16 октомври 2013 г. Комисията информира Белгия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на тези мерки (наричана по-нататък „официална процедура по разследване“).

(8)

Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (4). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно разглежданите мерки.

(9)

Комисията получи мненията на Белгия на 11 декември 2013 г., след като на последната беше предоставен допълнителен срок. Освен това на 23 и 24 юни 2014 г. Комисията получи мненията на заинтересованите страни, след като беше предоставила и на тях допълнителен срок. На 3 и 18 юли 2014 г. тя предаде тази информация на Белгия, като ѝ даде възможност да я коментира, и получи коментарите с писма от 1 и 18 август 2014 г.

(10)

С писмо от 28 януари 2015 г. Комисията поиска от Белгия допълнителна информация. Белгия поиска допълнителен срок, за да отговори, какъвто ѝ беше предоставен на 25 февруари 2015 г. Тя изпрати на Комисията отговора си на 8 април 2015 г.

(11)

С писмо от 18 май 2015 г. Комисията поиска нова допълнителна информация. Белгия отговори на 2 юни 2015 г.

(12)

Последно искане за информация беше изпратено на Белгия на 15 септември 2015 г. Тя поиска допълнителен срок от един месец, за да отговори, какъвто ѝ беше предоставен на 28 септември 2015 г. Белгия изпрати отговора си до Комисията с писмо от 23 октомври 2015 г.

(13)

Групата Duferco произвежда и продава стомана. Тя развива дейност в около петдесет държави в целия свят. В Европа групата е съсредоточена в Белгия (около 3 000 служители през 2009 г. и десетина обекта във Валония) и в Италия (около 1 300 служители през 2009 г.). Действа също в Швейцария, Люксембург и Франция, както и в Бившата югославска република Македония (БЮРМ).

(14)

Duferco се настанява в Белгия от 1997 г., като поема металургичните заводи на Clabecq, изпаднали в сериозни финансови затруднения, с подкрепата на регион Валония (придобиване на дялово участие от 8,75 милиона евро и заем от 13,75 милиона евро) (5). През 1999 г. Duferco изкупува от групата Hoogovens заводите Gustave Boël в La Louvière, отново с подкрепата на регион Валония (преобразуване на задължение от 12,5 милиона евро в 25 % от капитала и заем от 25,3 милиона евро) (6). През 2002 г. Duferco поема фазата на гореща обработка в Charleroi, която става Carsid, в сътрудничество с Usinor и отново с подкрепата на регион Валония (дялово участие на SOGEPA в капитала на Carsid в размер на 20 милиона евро, намалени на 9 милиона евро след решението за откриване (7) на процедурата, предвидена в член 6, параграф 5 от Решение № 2496/96/ЕОВС на Комисията (8)). Тази процедура приключва на 15 октомври 2003 г. (9) с отрицателно решение на Комисията с мотив, че не може да се разглежда като равностойна (pari passu) инвестиция в ново дружество, при която единствено публичният акционер поема нов риск, докато частният акционер само прехвърля съществуваща дейност или проект в рамките на новото дружество.

(15)

В резултат на тази серия от придобивания Duferco разполага с три основни дъщерни дружества в Белгия: Duferco Clabecq, Duferco La Louvière (наричано по-нататък „DLL“) и Carsid.

(16)

През 2006 г. Duferco установява стратегическо партньорство с руската стоманодобивна група Novolipetsk (наричана по-нататък „NLMK“). Целта на това партньорство е да се възползва от присъствието на NLMK нагоре по веригата за стомана (доставка на суровини и производство на заготовки). То става под формата на 50 % дялово участие на NLMK в един от холдингите на групата Duferco, наречен Steel Invest and Finance (наричан по-нататък „SIF“) и регистриран в Люксембург. В SIF са групирани многобройни активи на групата Duferco, сред които Duferco Clabecq, DLL и Carsid. Американското дъщерно дружество на Duferco, Farrell Corporation, също е присъединено в края на 2006 г. На 18 декември 2006 г. договорът между Duferco и NLMK е одобрен. NLMK придобива дялово участие от 50 % в SIF, заедно с опция за безусловно закупуване на поне една акция от SIF.

(17)

През лятото на 2011 г. партньорството между Duferco и NLMK приключва. Двете дружества си поделят активите на SIF. Duferco поема сектора за „дълги продукти“ на DLL, някои дейности за диверсификация и активите на Carsid. Всички тези белгийски активи се групират в рамките на новото дъщерно дружество Duferco Long Products (наричано по-нататък „DLP“), учредено съгласно люксембургското законодателство през март 2011 г.

(18)

През 2012 г. предприятието Carsid затваря окончателно. През 2013 г. Duferco решава да спре дейностите за производство на „дълги продукти“ в предприятието в La Louvière.

(19)

Консолидацията на групата Duferco е осъществена от дружеството майка Duferco Participations Holding (наричано по-нататък „DPH“). В периода 2003—2010 г. собственият капитал на DPH се променя от […] (*1) милиона евро през 2003 г. на […] милиона евро.

(20)

Първоначално DPH е установено в […], но след това е преместено в […]. Самото дружество DPH се притежава от други дружества: […].

(21)

В периода 2003—2011 г. FSIH извършва шест интервенции в полза на дъщерни дружества на Duferco в общ размер 517 милиона евро.

(22)

SOGEPA е акционерно дружество с публичен капитал, притежавано изцяло от регион Валония. То гарантира изпълнението на решенията, взети от правителството на Валония, по отношение на интервенции в търговски дружества и управлението на тези интервенции. Освен това то е привилегирован инструмент на политиката на регион Валония в сектора на стоманодобива. SOGEPA е създадено през 1999 г. от сливането на Société Wallonne pour la Sidérurgie (SWS — Стоманодобивно дружество на Валония) и Société pour la gestion de participations de la Région wallonne dans des sociétés commerciales (SOWAGEP — Дружество за управление на дялови участия на регион Валония в търговски дружества).

(23)

Според уебсайта на SOGEPA дружеството изпълнява два вида конкретни задачи във връзка с интервенциите, осъществени по искане на правителството на Валония: (i) анализ и изразяване на предварително становище за евентуално решение на правителството на Валония; (ii) изпълнение и контрол на взетите от правителството на Валония решения. В рамките на изпълнението на решенията на правителството на Валония като услуги от SOGEPA се изисква да договаря и изготвя акционерни споразумения и/или споразумения за заем, при спазване на евентуално уточнените условия в решението на правителството за интервенция.

(24)

Контролът на интервенциите предполага по принцип присъствието на SOGEPA и неговите сътрудници в управителните съвети на дружествата получатели на интервенциите, което става в качеството понякога на администратор, понякога на наблюдател. Това включва също и участие в заседанията на общото събрание, както и най-общо редовен контрол за интересите на регион Валония.

(25)

Директорите на SOGEPA се назначават от правителството на Валония. То делегира в него също и двама комисари на правителството.

(26)

На 27 март 2003 г. SOGEPA учредява FSIH с капитал от 180 милиона евро. Според учредителния акт FSIH „има за предмет да инвестира под каквато и да е форма в чуждестранни предприятия, свързани със стоманодобивния сектор, и/или да сключва с тях всякакви финансови сделки“. За тази цел FSIH „ще може по-специално да насърчава всяко сътрудничество между тези предприятия и предприятията от Валония“.

(27)

Членовете на управителния съвет на FSIH се назначават от общото събрание и следователно от SOGEPA. Общо събрание е проведено на 27 март 2003 г., веднага след учредяването на FSIH, и е довело до назначаването на директорите и на председателя на управителния съвет. Назначеният председател е същият, който е и на SOGEPA. Това съвместяване продължава до 31 март 2013 г.

(28)

Duferco US Investment Corp. (наричано по-нататък „Duferco US“) е холдингово дружество, което притежава 100 % само от едно дружество, а именно дружеството Duferco Farrell Corp. (наричано по-нататък „Farrell“). Преди разследваната мярка дружеството Duferco US е принадлежало 99,8 % на групата Duferco, чрез едно от промишлените ѝ дъщерни дружества Duferco Industrial Investment (наричано по-нататък „DII“).

(29)

Farrell е стоманодобивно предприятие, установено в Пенсилвания (Съединените щати). То произвежда горещо и студено валцувана стомана.

(30)

На 9 април 2003 г. FSIH купува от Duferco US половината акции без една за сумата от 97,22 милиона щатски долара (USD) (или 90 милиона евро). DII остава притежател на другата половина от акциите, без една. Останалите две акции са дадени в „дружество със специална цел“ (véhicule ad hoc), натоварено да ги държи като залог докато трае партньорството между FSIH и DII. Същият ден FSIH придобива срещу 5 милиона евро опция за закупуване, позволяваща му да придобие двете акции от посоченото дружество със специална цел и следователно да получи контрол на Duferco US, която опция обаче никога не е била осъществена.

(31)

Преди да придобие през 2003 г. чрез посредничеството на FSIH половината без една от акциите на Duferco US, SOGEPA прави оценка на стойността на Farrell. Според британското консултантско дружество Hatch Beddows средната консервационна стойност на Farrell е била 330 милиона щатски долара. Осъществено е също и допълнително проучване от американския консултант World Steel Dynamics, който е оценил стойността на Farrell на 410 милиона щатски долара. Сравняването на двата анализа дава средна стойност за Farrell от 375 милиона щатски долара. В евро тази средна стойност е около 345,5 милиона, в зависимост от средния месечен обменен курс долар/евро през април 2003 г.

(32)

През 2005 г. FSIH получава дивидент от 2,5 милиона щатски долара за финансовата година, приключила на 30 септември 2004 г. В своите мнения Белгия уточнява, че дивидентът е получен на 23 юни 2005 г. Според средния годишен обменен курс долар/евро през 2005 г., този дивидент се равнява на около 2,01 милиона евро.

(33)

Както и за много други преработвателни отрасли, резултатите на Farrell са могли да бъдат повлияни пряко от покупната цена на неговите изходни суровини (сляби). Следователно, за да намали неустойчивостта на резултатите си, на 15 септември 2005 г. Farrell подписва с Duferco договор за доставка на сляби. В този договор се определя, че Duferco трябва да доставя на Farrell сляби на договорно определена цена, така че маржът на Farrell да не излиза извън определен диапазон ([…])

(34)

На 1 януари 2006 г. е сключен договор между групата Duferco и групата […]. Според договора, […] ще доставя на Duferco сляби на цена, изчислена като (i) продажната цена на крайните продукти на Farrell, (ii) минус разходите за преработка от Farrell, (iii) увеличени с определен марж. Този договор позволява да се покрие на равнището на групата Duferco рискът, прехвърлен ѝ от Farrell вследствие на договора от 15 септември 2005 г.

(35)

През 2006 г. FSIH решава да преразгледа целесъобразността на дяловото си участие в Duferco US. Така, на 14 юни 2006 г. DII и FSIH се договарят, че DII ще има опция за закупуване на всички акции, притежавани от FSIH, за сумата от 95 милиона евро. Тази опция изглежда е била предоставена без възнаграждение.

(36)

Опцията за закупуване се вписва също и в контекста на договарянето на стратегическото партньорство между Duferco и NLMK. Действително е ставало въпрос Duferco US да влезе в периметъра на SIF.

(37)

На 12 декември 2006 г., след използването на тази опция за закупуване от […] — дружество от групата Duferco, което наследява DII с всички права и задължения, имащи отношение към настоящата мярка — FSIH се оттегля от Duferco US. В резултат на това групата Duferco отново става изцяло собственик на Duferco US на 12 декември 2006 г. срещу сумата от 125,85 милиона щатски долара (или 95 милиона евро). На 18 декември 2006 г. 50 % от дяловете на SIF са прехвърлени на NLMK.

(38)

На 9 април 2003 г. FSIH придобива от [дружеството, което по онова време контролира DPH], със седалище в […], днес в […], около 25 % от капитала на DPH, както и привилегирована акция („preferred share“), даваща преференциално право на дивиденти. Преди това FSIH са поискали от консултанта Ernst & Young оценка на стойността на DPH. Въз основа на тази оценка стойността на 25 % от DPH е била между […] и […] милиона щатски долара, т.е. средна стойност от […] милиона щатски долара. Накрая цената на сделката между FSIH и [дружеството, което по онова време контролира DPH] е 86,42 милиона щатски долара или около 80 милиона евро според средния месечен обменен курс долар/евро през април 2003 г.

(39)

Страните се договарят, че поради притежаваната една привилегирована акция, FSIH ще разполага с преференциално право на дивиденти от DPH, както следва: (i) предоставяне на сума от 2 милиона евро за всяка финансова година през 2003 и 2004 г., (ii) предоставяне на сума от 4 милиона евро за всяка следваща финансова година до 2012 г.

(40)

Така през януари 2005 г. FSIH получава дивидент от 4 милиона евро за финансовите 2003 и 2004 години. За финансовата 2005 година изглежда не е платен никакъв дивидент. Финансовата 2006 година още не е била приключила, когато FSIH препродава дяловото си участие.

(41)

През 2006 г. FSIH пожелава да се оттегли от DPH. В очакване на излизането си FSIH отново възлага на Ernst & Young да определи стойността на дяловото участие от 25 % в DPH. В доклада на Ernst & Young от 2006 г. („доклад на Ernst & Young от 2006 г.“) дяловото участие от 25 % се оценява между […] и […] милиона щатски долара или около […] и […] милиона евро според средния годишен обменен курс долар/евро през 2006 г.

(42)

Страните не приемат стойността от доклада на Ernst & Young от 2006 г. Действително на 14 юни 2006 г. FSIH продава дяловото си участие за […] милиона щатски долара или […] милиона евро на [дружеството, което по онова време контролира DPH].

(43)

В допълнение към стоманодобива Duferco е развила в Белгия и дейности за диверсификация, които през септември 2006 г. са прегрупирани в ново дъщерно дружество, прикрепено към SIF: Carsid Développement. През декември 2006 г., няколко дни преди SIF да премине под частичен контрол на NLMK, е решено Carsid Développement да бъде извадено от периметъра на партньорството с руското дружество.

(44)

Тогава Duferco се обединява с FSIH, за да поеме отново и да развива активите на Carsid Développement. На 29 ноември 2006 г. е създадено ново дружество, […], за да поеме тези активи. В момента на създаването му името на неговия акционер е […], а дружественият му капитал възлиза на […] милиона евро (записан, но невнесен, с изключение на една акция с номинална стойност от едно евро). Още на първото си събрание на 7 декември 2006 г. обаче управителният съвет на […] приема прехвърлянето на съществуващата акция от […] на FSIH. След това той приема записването от дъщерно дружество на групата Duferco, Duferco Développement, на една акция с номинална стойност от едно евро. Управителният съвет решава също и да промени името на дружеството на Duferco Salvage Investments Holding (наричано по-нататък „DSIH“). И така на 7 декември FSIH и Duferco разполагат с ново съвместно дъщерно дружество, DSIH, готово да поеме активите на Carsid Développement.

(45)

На 11 и 14 декември 2006 г. FSIH и Duferco Développement увеличават капитала на DSIH всеки поотделно с [65—72] милиона евро, което съответства на дялово участие от 50 %, в брой. Тези средства служат за обратното изкупуване на всички акции на Carsid Développement, което става на 14 декември 2006 г. за сумата от […] милиона евро. Carsid Développement е кръстено отново Duferco Diversification.

(46)

Така Duferco Diversification държи 100 % от следните три дружества: Duferco Environnement, Duferco Immobilière и Marcinelle Energie. Duferco Environnement се занимава по-специално с проект за рехабилитация на терени, намиращи се в […] и принадлежащи на Duferco Développement (проектът […]). Duferco Immobilière групира набор от активи от недвижими имоти, притежавани преди това от Carsid. И накрая, Marcinelle Energie има за предмет през 2006 г. завършване на строителството на централа CCGT (централа с газова турбина с комбиниран цикъл или турбина газ-пара) в Charleroi.

Графика 1

Дружествата, включени в мярка № 3

50 %

50 %

Duferco Immobilière

Marcinelle Energie

Duferco Environnement

Duferco Diversification

FSIH

Duferco Développement

DSIH

(47)

През 2008 г. 80 % от проекта Marcinelle са продадени на италианското електроснабдително дружество ENEL за [30—37] милиона евро.

(48)

На 26 март 2010 г. Duferco Développement записва допълнителна акция от DSIH и така с 67 001 акции (срещу 67 000 акции, притежавани от FSIH) си осигурява мажоритарен контрол в DSIH.

(49)

През юни 2011 г., след приключване на партньорството между Duferco и NLMK, Duferco и FSIH решават да групират всички свои активи във Валония — стоманодобив и диверсификация — в ново и единствено дъщерно дружество: DLP. Активите в стоманодобива, произхождащи от извеждането от експлоатация на SIF, са придадени към DLP посредством дъщерно дружество, наречено Duferco La Louvière Produits Longs (наричано по-нататък „DLLPL“, вж. мярка 6). Що се отнася до активите от диверсификацията, поредица от сделки през лятото на 2011 г. също довежда до включването им в DLP:

(50)

През 2009 г. FSIH дава заем в размер общо на 100 милиона евро на […] — дружеството, което е начело на групата Duferco — за срок от шест години. По времето, когато е даден заемът, дружеството е било регистрирано в […]. Днес то вече е дружество […], регистрирано съгласно законодателството на […].

(51)

Най-напред, според условията на договор, подписан на 4 септември 2009 г., FSIH предоставя заем в размер на [30—40] милиона евро. Приложимият за заема лихвен процент е определен на ставката на Euribor за 12 месеца (1,302 %) плюс 75 базисни пункта, или 2,052 % към момента на сключване на договора. Според предоставената информация от Белгия на 4 юни 2013 г., действително възприетата ставка е възлизала на 2,04 %. Главницата е подлежала на възстановяване in fine на 31 декември 2015 г. или по-рано, в случай на промяна в управлението на SIF. Лихвите по заема са подлежали на годишно капитализиране и са били платими за минал период върху дължимия неизплатен остатък, считано от шестата година или по-рано, в случай на промяна в управлението на SIF.

(52)

Клаузите за възстановяване в случай на промяна в капитала на SIF, съдържащи се в член 1.1 от договора за заема, са въведени за да се вземат предвид взаимните клаузи за опция за закупуване, договорени от Duferco и NLMK по отношение на SIF в договора от 1 февруари 2008 г. В договора от 2008 г. действително се предвижда, че такава опция може да бъде използвана във всеки момент след декември 2010 г., при цена от […] милиона щатски долара. Съгласно член 6.1 от договора за заема между FSIH и [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], в случай на промяна в управлението на SIF заемополучателят е бил длъжен да разпредели приоритетно получените по този повод суми за пълното възстановяване на предоставения от FSIH заем.

(53)

Заемът е бил обезпечен с два вида гаранции:

(54)

През декември 2009 г. към договора за заем от 4 септември 2009 г. е подписано допълнително споразумение. Предоставен е нов заем в размер на [60—70] милиона евро от FSIH на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco]. Приложимият за заема лихвен процент е определен също на ставката на Euribor за 12 месеца (1,302 %) плюс 75 базисни пункта, или 2,052 % към момента на сключване на договора. Според предоставената информация от Белгия на 4 юни 2013 г., действително възприетата ставка при отпускането на заема е била 1,99 %. Същите условия като тези от договора от 4 септември се прилагат по отношение на възстановяването на заема (главница и лихва). Що се отнася до гаранциите, заложени са […] допълнителни акции от DPH.

(55)

Според годишния доклад на Duferco за 2009 г., общата стойност на гаранцията за двата заема е съответствала на приблизително […] милиона щатски долара. Според Белгия стойността на гаранцията е съответствала на тази сума, ако за основа се вземе единствено нетният актив към момента на предоставяне на заема.

(56)

Заемът е възстановен предсрочно през юли 2011 г. поради поемането на SIF изцяло от NLMK.

(57)

По същото време, съгласно два договора, подписани на 29 септември и на 22 декември 2009 г., FSIH предоставя заем от 75 милиона евро на SIF. Този заем е предоставен на два транша — 20 милиона евро през септември 2009 г. и 55 милиона евро през декември 2009 г. Приложимият за заема лихвен процент е определен на ставката на Euribor за 12 месеца (1,302 %) плюс 75 базисни пункта, или 2,052 % към момента на сключване на договора. Според предоставената информация от Белгия на 4 юни 2013 г., действително възприетата ставка при отпускането на двата транша е била 1,99 %.

(58)

Главницата е подлежала на възстановяване […]. Лихвите са били […]. Освен това, съгласно член 5 от договора за заема, […].

(59)

На 29 юни 2011 г. страните се договарят, че предвид негативната ситуация в световен план в сектора на стоманодобива и промяната в управлението на SIF, SIF трябва да възстанови заема предсрочно на три вноски, разпределени през 2011, 2012 и 2013 година. На 30 юни 2011 г. SIF възстановява част от главницата, или [15—25] милиона евро, както и натрупаните лихви към тази дата, които са [1—2] милиона евро. Последното допълнително споразумение от 30 септември 2013 г. предвижда предсрочно възстановяване на дължимия неизплатен остатък, който е [55—65] милиона евро главница и [1—2] милиона евро лихви. В отговора си на решението за откриване на процедурата Белгия информира Комисията, че дългът на SIF към FSIH е бил напълно изплатен.

(60)

През лятото на 2011 г. FSIH инжектира обща сума от 100 милиона евро в DLP, инвестиционното дружество, учредено съгласно люксембургското законодателство и създадено за поемане на успоредните инвестиции на FSIH и на Duferco в Белгия. Тази инвестиция е направена на два пъти.

(61)

Най-напред на 29 юни 2011 г. FSIH предоставя на DLP конвертируем заем от 30 милиона евро при ставка 12-месечен Euribor плюс 200 базисни пункта (или 2,137 + 2 % = 4,137 %). Този заем е сключен за десет години. Заемът не е придружен от никаква гаранция, предвид целта на страните да го преобразуват в капитал. Преобразуването на заема в капитал се осъществява реално на 23 септември 2011 г.

(62)

На 7 юли 2011 г. Duferco, чрез дъщерното си дружество DII, участва в увеличаване на капитала в DLP със 101 милиона евро, за 50,26 % от дружествения капитал на DLP.

(63)

На 14 юли 2011 г. FSIH предоставя на DLP 70 милиона евро чрез увеличаване на капитала.

(64)

Вследствие на инвестицията си FSIH вече притежава 49,74 % от дружествения капитал на DLP.

(65)

Увеличаването на капитала с 201 милиона евро (100 милиона евро, инжектирани от FSIH и 101 милиона евро от Duferco) е записано с цел:

(66)

През декември 2012 г. е решено да се разделят отново дейностите на Duferco във Валония за стоманодобив (в по-голямата си част затихнали) и тези, различни от стоманодобива. Duferco Belgium запазва стоманодобивните дейности, докато ново дъщерно дружество на DLP поема дейностите по диверсификация: Duferco Wallonie. След края на тези реорганизации схемата на групата има следния вид:

Графика 2

Дружествата, включени в мярка № 6

[…]

(67)

Комисията припомня, че нейните съмнения не се отнасяха до условията, при които FSIH е придобил дяловото си участие в Duferco US. За сметка на това Комисията изразяваше съмнения, че условията, при които FSIH е позволил прекратяването на дяловото си участие в Duferco US, са били в съответствие с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. За да обоснове съмненията си, Комисията привеждаше различни аргументи.

(68)

На първо място, цената на продажбата в евро през 2006 г. беше същата като цената на придобиване през 2003 г., което предопределя слаба доходност за периода на притежание. Комисията беше учудена от това, предвид положителните резултати, пожънати от Duferco US в периода 2003—2006 г., и последващото увеличаване на собствения капитал на последното. В тази връзка Комисията оспорваше мненията на Белгия, според която доходността на дяловото участие е следвало да се оценява в щатски долари (функционалната валута на Duferco US), а не в евро (функционалната валута на FSIH).

(69)

След това Комисията изразяваше учудване от липсата на осъществена предварителна оценка преди определянето на цената за използване на опцията.

(70)

Комисията поставяше също така под съмнения мотивите за оттеглянето на FSIH, и по-специално неговото очакване за обрат в конюнктурата през следващите години. В това отношение Комисията изказваше съмнения, че частен инвеститор би се съгласил на толкова дълъг срок за опцията (почти 10 години), при условие че според твърденията му очаква скорошен обрат в конюнктурата. Комисията отбелязваше освен това, че договорите от 2005 и 2006 г., подписани съответно с Duferco и […], намаляват излагането на Duferco US на колебанията на пазара и следователно допринасят за повишаване на привлекателността на последното.

(71)

И накрая, Комисията изразяваше учудване, че опцията за закупуване е предоставена безвъзмездно, докато тя притежава определена икономическа стойност за групата Duferco, която би могла да я използва по най-добрия начин.

(72)

Комисията изказваше съмнения, че условията, при които FSIH е прекратил дяловото си участие в DPH, са били в съответствие с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(73)

Освен оспорването от Комисията на използването на щатския долар за оценка на доходността на инвестицията в DPH, тя се съмняваше най-вече в обосноваността на метода за определяне на цената на прехвърлянето. Комисията по-специално изразяваше учудване от разликата в приетата от страните цена и независимата оценка, осъществена от Ernst & Young през 2006 г.

(74)

По време на фазата на предварително разследване Белгия всъщност беше обосновала тази разлика с вземането под внимание на пет отстъпки. Комисията оспорваше, че тези отстъпки са направени реално по време на преговорите между [дружеството, което по онова време контролира DPH] и FSIH, а извън това официално поставяне под въпрос, тя имаше съмнения и относно тяхната икономическа обоснованост.

(75)

И накрая, Комисията имаше съмнения относно мотивите за оттеглянето на FSIH.

(76)

В заключение Комисията излагаше идеята, че далеч от това да действа като частен инвеститор, FSIH се е опитвал единствено да си възстанови първоначалното вложение от 80 милиона евро, увеличени само с дивидента от 4 милиона евро за 2005 година, който обаче още не му е бил разпределен.

(77)

Комисията изказваше съмнения, че условията, при които FSIH е инвестирал в DSIH, са били в съответствие с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(78)

В отговор на твърдението на Белгия по отношение на равностойния (pari passu) характер на сделката, Комисията отбелязваше, че в момента на инвестицията DSIH вече е било в сферата на контрол на Duferco и че внесените в това ново дъщерно дружество активи също вече са били притежание на Duferco (в размер на 50 % чрез SIF). При тези условия само новият (публичен) акционер е поемал новите рискове и сделката не би могла да се квалифицира като равностойна (pari passu).

(79)

Що се отнася до определянето на стойността на Duferco Diversification и неговите дъщерни дружества:

(80)

И накрая, Комисията изказваше съмнения относно последствията за FSIH от препродажбата на Duferco Diversification на DLP през 2011 г., тъй като FSIH е притежавал едва 49,7 % от DLP, докато в същото време е притежавал всички акции без една в DSIH.

(81)

Комисията имаше съмнения относно твърдението на Белгия, според която ставките, възприети за двата заема, не са съдържали никакъв елемент на помощ, тъй като са били много по-високи от средния променлив лихвен процент, прилаган от банките за [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и за групата SIF, който е бил съответно 1,31 % и 1,92 %.

(82)

По отношение на заема, предоставен на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], представената тогава информация от Белгия не позволяваше да бъдат намерени частни заеми със сходни характеристики.

(83)

По отношение на заема, предоставен на SIF, Комисията изразяваше съмнения, че предприятието може да бъде приравнявано към рейтинг AAA, и се учудваше от липсата на обезпечения за този дълг.

(84)

Следователно Комисията заявяваше, че не може да изключи категорично възможността заемите, предоставени на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и SIF, да са съдържали елементи на държавна помощ.

(85)

Комисията изразяваше съмнения относно съответствието на увеличаването на капитала в DLP със 100 милиона с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(86)

Комисията отбелязваше, че инвестицията не може да бъде приемана априори като равностойна (pari passu), тъй като за Duferco тя се е осъществявала в дружество, което вече се притежава от групата. При тези условия публичният акционер и частният акционер не поемат едни и същи рискове, тъй като последният не може да бъде определен като независим по отношение на въпросната инвестиция.

(87)

Що се отнася до цената на активите, които е трябвало да бъдат придобити от DLP, Комисията изразяваше съмнения по-специално за метода, възприет за определяне на стойността на DLLPL, Duferco Trebos и откупените от Duferco La Louvière Sales акции.

(88)

Комисията отбелязваше, че никой текст от указания или насоки на Комисията във връзка с критериите за съвместимост по отношение на държавните помощи не изглежда приложим за разследваните мерки. По отношение на възможността по-специално за регионални помощи, съответните текстове предвиждат, че такива помощи в сектора на стоманодобива не са съвместими с вътрешния пазар.

(89)

По отношение на принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика Белгия счита, че предвид конкретния контекст, в който е сключен договора за продажба на акциите на Duferco US, не би могло да се смята, че тази сделка не е осъществена по пазарна цена.

(90)

На първо място Белгия отбелязва, че функционалната валута на Duferco US — предприятие, установено в Съединените щати — е щатският долар, в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 21.9. Следователно Белгия счита, че инвестицията на FSIH и изчисляването на нейната доходност трябва да бъдат анализирани в щатски долари, а не в евро след преобразуване. Тя добавя, че FSIH е поел риска да не се защити срещу рисковете от обменния курс, доколкото е било много трудно да се получи покритие, като се има предвид естеството на сделката, и по-специално поради несигурността що се отнася до крайната дата на инвестицията. Така Белгия твърди, че въз основа на сумите в щатски долари доходността на инвестицията е била 6,81 % годишно.

(91)

След това Белгия оспорва, че стойността на собствения капитал трябва да бъде вземана предвид при определянето на стойността на Duferco US. Аргументите ѝ са, че на първо място нарастване на собствения капитал — макар разбира се това да оказва въздействие върху счетоводната стойност на дадено дружество — не води непременно до увеличаване на неговата пазарна стойност. На второ място тя подчертава голямата нестабилност на печалбите на дружеството през разглежданите от Комисията години. В тази връзка Белгия се противопоставя на твърдението на Комисията, според която периодът 2003—2006 г. е бил „като цяло печеливш период“ за Duferco US и Farrell.

(92)

Вместо оценка въз основа на собствения капитал, Белгия е на мнение, че следва да се приеме методология за определяне на стойността въз основа на коефициент на EBITDA (печалба преди олихвяване, данъци, обезценяване и амортизация). Тя оспорва стойността на коефициента, използван от Комисията, като се позовава на независимата база данни S&P Capital IQ. Белгия твърди, че средният коефициент за предприятия, сходни на Duferco US (между […] и […]), е по-нисък от този, използван от Комисията ([…]). От това следва по-малка оценка на стойността на 49,9 % от Duferco US. Договорената от страните цена на прехвърлянето ([…] милиона щатски долара) би била според Белгия значително по-висока от стойността на прехвърленото дялово участие ([…] милиона щатски долара, ако приетият коефициент е […], и […] милиона щатски долара, ако коефициентът е […]).

(93)

След това, за да уточни по-добре направената оценка на стойността, Белгия се връща на въздействието от договорите за доставка, сключени от Farrell, Duferco и […] през септември 2005 г. и януари 2006 г. Тя посочва, че стабилизирането на показателя EBITDA на Farrell произтича от тези договори, чийто резултат е намаляване на съотношението риск/доходност на инвестицията, което обосновава цена на прехвърлянето за дяловото участие на FSIH в Duferco US между […] милиона щатски долара и […] милиона щатски долара. Белгия подчертава, че крайната договорена цена на прехвърлянето ([…] милиона щатски долара) е значително по-висока от тези оценки на стойността.

(94)

И накрая, що се отнася до оттеглянето на FSIH, Белгия привежда различни мотиви: (i) сключването на договора за доставка на сляби с […], което едновременно със стабилизирането на резултатите все пак води до риск от ограничаване на потенциалните печалби на Duferco US; (ii) преговорите в ход за прехвърлянето на 50 % от SIF на NLMK, които са предвиждали включването на Duferco US в периметъра на партньорството с руската група; (iii) очакването на FSIH за скорошен обрат в конюнктурата при стоманата; (iv) наличието на изобилие от ликвидни средства в групата Duferco, което е създавало отваряне на възможност FSIH да прехвърли дяловете си в Duferco US.

(95)

Що се отнася до цената и до срока на опцията за закупуване, Белгия твърди, че цената на опцията е била включена в цената на договорената сделка и че срокът от почти десет години е бил оправдан от несигурността на датата за осъществяване на предвидената сделка между Duferco и NLMK.

(96)

В отговор на първото съмнения на Комисията Белгия набляга на необходимостта инвестицията в DPH да се оценява в щатски долари, а не в евро, тъй като функционалната валута на DPH е щатският долар. Използването на щатски долар като отправна валута би позволило определянето на годишна доходност за дяловото участие в DPH от 8,81 %.

(97)

Що се отнася до другите съмнения на Комисията, Белгия обосновава разликата между продажната цена и диапазона от доклада на Ernst & Young от 2006 г. с вземането предвид на пет отстъпки.

(98)

DPH е дружеството майка на две големи поделения: поделение „Продажби“ (търговия) и поделение „Промишленост“ (производство). На 29 септември 2003 г., т.е. няколко месеца след встъпването на FSIH във владение на капитала си, DPH продава 50 % от дяловете на своето поделение „Продажби“ (Duferco International Trading Holding — […]) на […]. Тази продажба е направена въз основа на счетоводната стойност на поделението „Продажби“, в смисъл че продажната цена е изчислена като е взет предвид половината от собствения капитал на Duferco International Trading Holding, т.е. 40,83 милиона щатски долара или 36,01 милиона евро според средния годишен обменен курс долар/евро през 2003 г.

(99)

Според Белгия тази цена представлява пазарна цена. Следователно тя е трябвало да бъде взета предвид когато, около три години по-късно, е правена оценка на цялата група. Според Белгия докладът на Ernst & Young от 2006 г. би трябвало да вземе предвид счетоводната стойност на поделението „Продажби“, а не както е направено — да прилага своя метод на оценяване, а именно метода, наричан съотношение „цена/печалба“ (price/earnings), за цялата група. За сметка на това Белгия не оспорва това поделението „Промишленост“ от своя страна да остане оценявано по метода, наричан съотношение „цена/печалба“.

(100)

Оценката на стойността на поделението „Продажби“ според счетоводната му стойност води до прилагане на отстъпка между 20 и 31 милиона щатски долара спрямо оценката в доклада на Ernst & Young от 2006 г.

(101)

И накрая Белгия подчертава, че дори и да бихме искали да се приложи методът на съотношението „цена/печалба“ към цялата група, възприетото в доклада на Ernst & Young от 2006 г. съотношение не би отразявало рисковия профил на DPH. И наистина, изборът на такъв метод не освобождава от оценяване поотделно на поделението „Продажби“ и на поделението „Промишленост“, като за всяко от тях трябва да се прилага различно съотношение. В докладът на Ernst & Young от 2006 г. е допусната грешка, прилагайки за цялата група (включително поделението „Продажби“) съотношение, получено от сравними предприятия, действащи единствено в промишлеността. Според Белгия обаче търговията е по-рискова дейност от производството. Следователно към този вид дейности е уместно да се прилага по-ниско съотношение „цена/печалба“, като отражение на по-слабия интерес на инвеститорите към този рисков профил (за да подкрепи тази констатация Белгия предоставя данни, получени от S&P Capital IQ). Като не е действано по този начин, в доклада на Ernst & Young от 2006 г. DPH е надценено.

(102)

Белгия твърди, че приетият от Ernst & Young период за оценка на печалбата и съотношението „цена/печалба“, който да се използва при определяне на стойността на Duferco US, не отразява адекватно цикличността на стоманодобивния сектор. След като този период обхваща само четирите години между 2003 и 2006 г., в него всъщност са включени само три добри години (2004, 2005 и 2006 г.) и само една лоша година (2003 г.). Следователно страните са добавили в анализа си и 2001 и 2002 година и са определили различни теглови коефициенти от тези на Ernst & Young за всяка година.

(103)

С възприетите от страните стойности и теглови коефициенти се стига до оценка от […] милиона щатски долара за DPH (срещу […] милиона щатски долара в случая на Ernst & Young). Тази значителна разлика в оценката на стойността, към която освен това трябва да се добави и ефектът от другите отстъпки и корекции, дава доказателство за надценяването на DPH в доклада на Ernst & Young от 2006 г.

(104)

Според Белгия следва да се приложи отстъпка, отразяващо неликвидността на притежаваните от FSIH дялове в DPH. Вземаните обикновено за оценка на ликвидността на акциите на едно дружество фактори са следните:

(105)

Предвид тези фактори и като се отчита „липсата на интерес за това дялово участие от страна на други участници“, страните са се договорили за прилагане на отстъпка за неликвидност от 40 % срещу 30 %, препоръчани от Ernst & Young.

(106)

Белгия счита, че не е необходимо да дава повече основания за допълнителните отстъпки, тъй като те попадат в диапазона на обичайно прилаганите и приетата отстъпка от 40 % е резултат от договаряне между страните.

(107)

FSIH е договорил правото на преференциален дивидент от 4 милиона евро годишно за финансовите години от 2005 до 2012 г. Ernst & Young са взели предвид това право в своята оценка на стойността от 2006 г., като приемат, че FSIH може да се надява да получава 4 милиона щатски долара (11) годишно през седемте години до 2012 г. (или актуализирана сума от 26,3 милиона щатски долара).

(108)

Ernst & Young не са добавили тази актуализирана сума като такава към оценката си. Консултантът е приложил отстъпка от 6,2 %, като е преценил, че рискът от неплащане на този преференциален дивидент е сравним с риска от неизпълнение на задължение с рейтинг ВВВ. Следователно в доклада на Ernst & Young от 2006 г. са добавени 22,2 милиона щатски долара към получената стойност за 25 % от дяловете на DPH.

(109)

Според Белгия по това време страните са преценили, че тази отстъпка от 6,2 % не е достатъчна, за да отрази риска от неплащане на преференциалния дивидент.

(110)

Като обосновка Белгия привежда два основни аргумента. Първият е свързан с нестабилността на резултатите на DPH: в случай на недостатъчна печалба или парична наличност, DPH ще трябва да се откаже от плащането на дивидента. В тази връзка Белгия подчертава, че плащането на преференциалния дивидент е било по преценка на дружеството. Вторият аргумент е свързан с организацията на групата Duferco: тъй като дружеството, което дължи дивидентите, е холдинг (DPH), печалбите на неговото равнище представляват само консолидиране на генерираните от дъщерните му дружества печалби. Следователно поради различни причини (по-специално: данъчноправна уредба, финансови ангажименти, договорни ангажименти) проследяването на печалбите от дъщерните дружества до дружеството холдинг не винаги е било лесно, а дори и невъзможно.

(111)

Всички тези фактори са били източник на реална несигурност що се отнася до бъдещото плащане на преференциалния дивидент на DPH. Според Белгия по този начин приложената отстъпка е трябвало задължително да бъде по-голяма от тази, която би била приложена за бъдеща доходност от задължения с рейтинг BBB. Страните са се договорили за размер от 14 %, което прави отстъпка от 4 милиона щатски долара спрямо оценката на Ernst & Young.

(112)

Отстъпка № 5 всъщност е изборът да не се прилага една премия, предложена в доклада на Ernst & Young от 2006 г. Наистина, в този доклад консултантът отбелязва, че съгласно акционерното споразумение FSIH има специални права, които му позволяват да има превес при някои стратегически решения на групата. Поради това в доклада на Ernst & Young от 2006 г. се счита, че трябва да се добави премия за контрол с размер между 0 % и 10 % от стойността на дяловото участие.

(113)

Според Белгия страните са избрали да не приемат такава премия за контрол, тъй като специалните права, за които става дума, на практика не биха имали никаква пазарна стойност при прехвърляне на трета страна или пък на [дружеството, което по онова време контролира DPH]. Всъщност според Белгия, при хипотеза за прехвърляне на трети акционер, [дружеството, което по онова време контролира DPH] е можело да се противопостави на прехвърлянето на правата, записани в споразумението на акционерите на DPH. Следователно [дружеството, което по онова време контролира DPH] не е трябвало да плаща определена сума за възстановяване на пълните права.

(114)

Белгия отбелязва, че страните са се договорили, че специалните права, свързани с дяловете на FSIH съгласно акционерното споразумение, ще отпаднат в случай на прехвърляне на дяловото участие на една от тях на трета страна. Макар да не може да се оспори, че специалните права, предвидени в акционерното споразумение, са предоставяли на FSIH правото най-малкото да влияе върху управлението на DPH, и че като такива тези права непременно са имали определена стойност в момента на придобиването от FSIH на неговото дялово участие в DPH, не по-малко вярно е, че FSIH не е можел да прехвърли свободно на трета страна специалните права, които е имал. От това следва, че тези права не са имали никаква пазарна стойност.

(115)

Белгия посочва два други елемента, които не са довели до прилагането на отстъпка, но които иска да спомене, за да може Комисията да добие представа за различните елементи на договарянето, които са били обсъждани между страните за определянето на окончателната цена.

(116)

Първият елемент от контекста се отнася до договора от 2005 г. между DPH и Farrell, в който се предвижда прехвърлянето на определени печалби към Farrell. Заради този договор, в доклада на Ernst & Young от 2006 г. се прилага отстъпка от 5,5 милиона щатски долара върху отчетената печалба („reported earning“) за всяка от разглежданите години. Страните не са увеличили тази отстъпка.

(117)

Вторият елемент от контекста се отнася до договор за доставка с дружеството […]. В този договор се е предвиждало закупуването на значително количество заготовки (сляби) на цена, съответстваща на производствените разходи. За DPH този договор е представлявал както риск от загуба, така и възможност за печалба, в зависимост от световните цени на стоманата. В този договор са се предвиждали задължения за внасяне на капитал и сериозни санкции в случай на оттегляне и следователно той е представлявал риск от потенциална тежест за DPH. В доклада на Ernst & Young от 2006 г. не е посочена цифрова стойност за този риск, а според предоставената от Белгия информация на Комисията страните също не са го направили.

(118)

И накрая, Белгия държи да припомни мотивите за оттеглянето на FSIH: цикличност на сектора, влизане и влияние на нови частни инвеститори в групата Duferco ([…] и NLMK), наличие на ликвидни средства в рамките на групата Duferco. В тази връзка Белгия подчертава, че съвместното предприятие с NLMK е било израз на желанието на Duferco постепенно да излезе от промишленото производство на стомана, за да се насочи към нови дейности като рехабилитация на обекти и разработване на енергийни проекти. FSIH е щял да последва тази тенденция, като се оттегли от DPH и като инвестира в нови проекти за диверсификация на групата (вж. мярка 3).

(119)

Белгия обосновава цената от […] милиона евро със сбора от различни елементи.

(120)

Carsid Développement, което става Duferco Diversification, наследява [30—37] милиона евро търговски задължения към друго дружество от групата (Duferco La Louvière Sales).

(121)

От […] 2002 г. групата Duferco се е занимавала с разработването на голям проект за преустройство на обекта. Макар че терените са в ръцете на Duferco Développement, с разработването на този проект е натоварено дъщерното дружество Carsid Développement (станало Duferco Diversification).

(122)

Белгия уточнява, че в деня на решението на FSIH да одобри встъпването във владение на капитала на DSIH, т.е. 5 декември 2006 г., вече е било постигнато съгласие, че Duferco Développement, което не е разполагало с никакви човешки ресурси, ще се обърне към Duferco Diversification, за да извърши работите по подготовката и рехабилитацията на обекта в […]. Що се отнася до възнаграждението на Duferco Diversification за предоставените в рамките на проекта услуги, вече е било договорено, че Duferco Diversification ще получи половината от очакваната печалба върху цената от продажбата на терените, принадлежащи на Duferco Développement, като другата половина остава за последното.

(123)

Белгия признава, че с оглед на сложността на проекта за строителство и на неговата амбиция, сключването на официален договор между Duferco Diversification и Duferco Développement е закъсняло. Действително някои аспекти е трябвало все още да бъдат уточнени в зависимост от заключенията на обединението за проучвания, което е създадено с министерско постановление от 18 януари 2007 г., т.е. един месец след влизането на FSIH в DSIH.

(124)

Възнаграждението на Duferco Diversification в рамките на проекта […] е окончателно формализирано в споразумение, сключено на 4 февруари 2009 г. между Duferco Développement, собственик на терените, и Duferco Diversification. Белгия изтъква, че в съответствие с договореното от самото начало, сключеното през 2009 г. споразумение предвижда, че печалбата от продажбата на рехабилитирания терен ще бъде разделена поравно между Duferco Développement и Duferco Diversification. По този начин споразумението от 2009 г. е само формализиране на съществуващ договор между Duferco Développement и Carsid Développement още от 2006 г. Следователно вземането предвид на този проект в процеса на оценяване на стойността на Carsid Développement е било напълно обосновано от гледна точка на FSIH, когато фондът е инвестирал в DSIH.

(125)

Освен това Белгия подчертава факта, че още от 2006 г. FSIH е основал инвестицията си върху оценка на проекта. Белгия счита, че очакваната печалба от проекта […] е била оценена предпазливо през 2006 г. на […] милиона евро.

(126)

Тази сума съответства на разликата между прогнозните разходи за рехабилитация на обекта […] ([…] милиона евро според експертен доклад от 2006 г.) и стойността на терените, притежавани от Duferco Développement (вече оценени според Белгия на […] милиона евро — стойност, потвърдена през януари 2010 г. от фирмата оценител GALTIER).

(127)

Следователно Белгия счита, че FSIH е действал консервативно, като е поискал страните да приемат печалба от […] милиона евро, която съгласно техните договори ще бъде разделена поравно между Duferco Développement и Duferco Diversification (т.е. да се вземат предвид […] милиона евро от DSIH).

(128)

Съгласно вътрешните реорганизации в Duferco, проектът […] е прехвърлен на дружеството Duferco Wallonie на 19 декември 2012 г. срещу стойност от […] милиона евро. Тази стойност е отговаряла на очакваната добавена стойност от проекта, оценена отново през 2012 г. според нови експертизи.

(129)

Белгия не дава други сведения за това дали проектът […] е изпълнен или не към днешна дата и за неговия търговски успех или неуспех.

(130)

Някои недвижими имоти на дружеството Duferco La Louvière са били прехвърлени на Duferco Immobilière, дъщерно дружество на Duferco Diversification. Тяхната стойност, удостоверена от консултант, е оценена на сума между [14—21] и [15—22] милиона евро.

(131)

Marcinelle Energie, дъщерно дружество на Duferco Diversification, през 2006 г. има като проект завършване на строителството на централа CCGT в Charleroi. FSIH се позовава на експертна оценка, направена от консултантското дружество Bain (наричано по-нататък „Bain“) през юли 2006 г. за определяне на стойността на този проект.

(132)

Според Bain общата стойност на проекта може да се оцени на […] милиона евро: (i) […] милиона евро актуална нетна стойност на самата централа и (ii) […] милиона евро в случай на разпределяне на 100 % от квотите за CO2 на проекта.

(133)

Междинна оценка, предложена от Bain, се основава на (i) актуализирана нетна стойност от […] милиона евро (въз основа на хипотезата, че Duferco няма да се сдружи с електроснабдително дружество), и (ii) разпределяне само на 50 % от квотите за CO2 за сумата от […] милиона евро. След това стойността на квотите за CO2 е била намалена още, предвид риска от понижаване на цената на търгуването на квоти. Приетата окончателно от FSIH цена на квотите за CO2 е била […] милиона евро.

(134)

Въз основа на тази експертна оценка FSIH с пълно право са могли да смятат, че инвестицията в строителството на CCGT ще донесе нетна актуализирана стойност от […] милиона евро ([…] милиона евро). От доклада на Bain все пак се разбира, че сдружение с електроснабдително дружество би позволило постигане на допълнителна стойност, което би направило нетната актуализирана стойност на проекта […] милиона евро.

(135)

Според Белгия средната глобална стойност на проекта Marcinelle Energie, както е оценена предпазливо въз основа на експертната оценка, направена от Bain, е била следователно […] милиона евро.

(136)

В светлината на тази оценка FSIH започва преговори относно определянето на стойността на проекта Marcinelle Energie, като се позовава на проучвателни контакти, осъществявани по това време от групата Duferco с различни участници от енергийния сектор, с цел установяване на партньорство. Както се доказва от разменените мнения с основните участници от енергийния сектор — сред които EDF, ELECTRABEL, SPE, NUON и ENEL — проектът Marcinelle Energie е предизвикал голям интерес и е оставял усещане за сериозни възможности.

(137)

Въпреки това, след като в рамките на тези проучвателни контакти са споменати само суми от порядъка на […] милиона евро за придобиването на 80 % от дяловете на проекта Marcinelle Energie, FSIH са поискали и получили преразглеждане към намаляване на средната стойност на проекта от […] милиона евро според Bain, предвид сумите, споменати в рамките на тези неформални контакти.

(138)

В крайна сметка е приета стойност от […] милиона евро като оценка на 80 % от проекта. За останалите 20 % от проекта FSIH и Duferco са се договорили да ги оценят на 20 % от средната стойност на проекта, както е посочена в експертната оценка на Bain, т.е. […] милиона евро (20 % от […] милиона евро). Следователно за проекта Marcinelle Energie е приета обща стойност от […] милиона евро.

(139)

По този начин Белгия твърди, че когато през декември 2006 г. FSIH решава да встъпи във владение на капитала на DSIH редом с Duferco Développement, стойността на проекта за централата Marcinelle Energie вече е била предмет на преговори, довели до приемане от страните на оценка за проекта категорично по-ниска от средната стойност от […] милиона евро, получена от доклада на Bain: партньорите са приели окончателно сума от […] милиона евро. Действайки по този начин, FSIH са постигнали приемането на много предпазлив метод на изчисляване.

(140)

От казаното следва, че в крайна сметка страните са приели предпазлива оценка на стойността, много по-ниска от максималната доходност, която проектът би могъл да генерира. Следователно би било фундаментално погрешно да се обвинява FSIH, че е инвестирал предпазливо „сума, равняваща се на очакваната възвръщаемост на проекта“ (точка 161 от решението на Комисията за откриване на процедурата по разследване).

(141)

Все пак Белгия е съгласна, че според доклада на Bain вземането предвид на квотите за емисии на CO2 е изисквало централата много бързо да влезе в експлоатация и във всеки случай през 2009 г. Ако проектът закъснее, не би могъл да се възползва от възможността да получи наличните квоти за емисии на CO2.

(142)

Две години след тези обсъждания, през юни 2008 г., Duferco Diversification успява да продаде 80 % от проекта Marcinelle Energie на италианското електроснабдително дружество ENEL на цена от [30—37] милиона евро. Тази продажба е придружена от опция за продажба, според която Duferco Diversification може да препродаде оставащите си дялове ([…]) на ENEL една година след пускането в експлоатация на централата, на цена […] милиона евро, увеличена с възстановяването на евентуалните загуби, произтичащи от договор за доставка на цена по себестойност („off-take right“).

(143)

От 2010 г. обаче конюнктурата на пазара на електроенергия рязко се обръща и тогава доходността на централите CCGT пада драстично. Това не е попречило централата да бъде пусната в действие на 31 март 2012 г.

(144)

Вследствие на това, в началото на 2013 г. Duferco Diversification (станало вече Duferco Belgium) упражнява правото си да се оттегли на цена от […] милиона евро, завишена с […] милиона евро като възстановяване на загубите, понесени по договора за доставка на цена по себестойност, в размер на […] милиона евро под формата на отстъпка от цената на газа и на […] милиона евро под формата на „преоценки и различни лихви“ (без други уточнения).

(145)

Следователно в крайна сметка проектът Marcinelle Energie е бил прехвърлен общо за [70—78] милиона евро. Все пак, както уточнява Белгия, от тази сума трябва да се приспаднат инвестициите ([…] милиона евро) и загубите (около […] милиона евро), реализирани в периода 2006—2013 г.: получава се нетна неактуализирана печалба около [40—46] милиона евро.

(146)

Тези резултати са по-ниски от очертаните перспективи през 2006 г. Белгия ги обяснява с пълното обръщане на пазара на газ, считано от 2010 г., и отбелязва, че групата ENEL също е загубила пари в този проект.

(147)

Въз основа на четирите посочени елемента FSIH и групата Duferco стигат до заключение през 2006 г., че стойността на Duferco Diversification е между […] и […] милиона евро. Накрая се приема стойност от […] милиона евро, половината от които се внасят от FSIH.

(148)

Белгия изтъква, че тази инвестиция в DSIH трябва да се разглежда като равностойна инвестиция (pari passu) с Duferco Développement. След като FSIH и Duferco Développement са внесли една и съща сума, те имат еднакви интереси и се излагат на същите рискове. В тази връзка Белгия припомня, че дружеството DSIH не е принадлежало към групата Duferco преди инвестицията на FSIH, като се има предвид, че то е учредено на 29 ноември 2006 г. от трета страна (под името „[…]“), преди да бъде прехвърлено на FSIH и на Duferco Développement като дружество със специална цел за съвместните им инвестиции през декември 2006 г. Поради тези различни причини, интервенцията на FSIH е в съответствие с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(149)

Да припомним, че на 8 юли 2011 г. DSIH продава дяловото си участие в Duferco Diversification на DLP за същата сума, а именно […] милиона евро. Тази сума обаче не е платена от DLP, като Duferco Diversification запазва в баланса си вземане от […] милиона евро от него.

(150)

Що се отнася до заема на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], Белгия отхвърля всякакъв елемент на помощ. Тя припомня, че средният променлив лихвен процент на банковите заеми на различните дъщерни дружества на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] е бил през 2009 г. [1,1—1,55] %, т.е. по-нисък от лихвения процент по разследваните заеми.

(151)

Белгия твърди, че този елемент за сравнение е валиден, тъй като взетите предвид заеми за изчисляването му са напълно сравними с този, предоставен от FSIH. В това тя се противопоставя на Комисията, която счита тези заеми като неподходящи за сравнителен анализ.

(152)

Според Белгия Комисията действително греши, като взема предвид такива критерии като падежа на заема, предоставената сума или вида на заема, за да реши дали частни заеми са сравними с тези на FSIH. Такъв подход би бил в противоречие с разпоредбите от Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (Съобщение относно референтните лихвени проценти от 2008 г.) (12), в което изрично се уточнява, че „маржът до голяма степен е независим от падежа на заема“.

(153)

Белгия илюстрира тази липса на взаимовръзка между падежа, размера и вида, от една страна, и маржа, от друга страна, чрез анализ на заемите, отпуснати на Duferco от търговски банки. Заемите от банкови институции, които са за най-големи суми, са с лихвени проценти, вариращи между [0,9—1,35] % и [1,7—2,2] %, и често са по-ниски от лихвените проценти за заеми с малък размер (до [2,25—2,75] % за заем от […] милиона евро или дори [2,3—2,75] % за заем от […] милиона евро). Лихвените проценти на заеми за оборотен капитал („working capital“) се колебаят между [0,75—1,15] % и [2,75– 3,25] %, докато лихвените проценти на заеми за разходи за инвестиции („Capex“) се колебаят между [1,5—2] % и [2,75—3,25] %.

(154)

Впрочем според Белгия нищо не налага за изключването на елемент на помощ при предоставянето на публичен заем да се взема под внимание наличието на идентичен по всички показатели заем от частна банка. Нито нормативната уредба на Съюза относно държавните помощи, нито съдебната практика налагат публичните заеми да бъдат идентични на частните по отношение на падежа, размера и вида, за да бъде изключен всякакъв елемент на държавна помощ.

(155)

Що се отнася до рейтинга на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], Белгия стига до заключение от използваните лихвени проценти за различните заеми, предоставени на Duferco от банкови институции, че дружеството би могло да претендира за рейтинг AAA. Белгия се обосновава с лихвените проценти, които в Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. се свързват с предприятия с рейтинг от A до AAA с висока обезпеченост, през 2009 г.: 2,37 % през септември 2009 г. и 2,05 % през декември 2009 г.

(156)

И накрая Белгия защитава мнението, че обезпеченията, свързани със заема на FSIH, са от изключително високо ниво според Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. От много голямата финансова стабилност на DPH следва, че залогът на 15 % от акциите е отлично обезпечение. Освен това, почти сигурният характер на вземането от […] милиона евро, което е трябвало да бъде разпределено приоритетно за връщане на заема в случай на промяна в управлението на SIF, е давало на това обезпечение голяма стабилност.

(157)

Що се отнася до заемите, предоставени на групата SIF, сравнението би показало, че и в този случай съществува само силно ограничена връзка между изтъкнатите от Комисията критерии (падеж, размер и вид) и лихвения процент за плащане на тези заеми.

(158)

При сравнението се установява също, че цената на заема на FSIH е близка до тази на различните заеми, предоставени от частни финансови институции на дружеството SIF. При лихвен процент от 1,99 %, цената действително би била малко по-висока от средния лихвен процент на заемите на групата SIF, който е [1,65—2,15] %.

(159)

Вземането предвид единствено на дългосрочните заеми, сключени от SIF, би довело до диапазон, който е още по-нисък от тази средна стойност от [1,65—2,15] %, т.е. диапазон между [1—1,5] % и [1,65—2,15] %.

(160)

Според Белгия, липсата на обезпечение за заема, предоставен на SIF, налага добавянето към този диапазон на марж от [20—60] базисни пункта. Това би било оправдано с категорията на рейтинга „силен“, според условията на Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г., за който SIF може да претендира. С това увеличение се стига до диапазон от [1,5—2] % до […] %, в който действително се вписва предоставеният от FSIH заем.

(161)

При отсъствието на публичен рейтинг, Белгия обосновава категорията „силен“ на SIF с факта, че лихвените проценти, използвани от частните финансови институции, съответстват (или са по-ниски) на лихвените проценти, определени в Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. за финансово стабилните предприятия (рейтинг от АAA до A).

(162)

Според Белгия, инвестицията на FSIH в DLP е осъществена равностойно (pari passu) на тази на DII, предвид това, че (i) инвестираните от частния и от публичния партньор суми са практически идентични, (ii) преди тази инвестиция DLP не е принадлежало към групата Duferco, а е било учредено точно с цел да служи като дружество за поемане на съответните инвестиции от FSIH и от DII, и (iii) целта на инвестициите не е била изкупуването на активи, които вече са принадлежали на групата Duferco (а на SIF).

(163)

Белгия посочва, че фактът, че инвестицията на FSIH е била предоставена на първо време под формата на конвертируем заем (и конвертиран бързо), не оказва влияние. Действително, в деня на предоставянето на конвертируемия заем FSIH и DII са сключили едновременно акционерно споразумение, с което са се ангажирали да направят увеличаване на капитала на DLP в размер съответно на 70 и 101 милиона евро. Следователно заемът от 30 милиона евро трябва да се разглежда като елемент от увеличаването на капитала с 201 милиона евро, решено равностойно (pari passu) от FSIH и DII.

(164)

Що се отнася до закупуването на акциите на DLLPL, на Комисията се напомня, че регион Валония е бил — чрез посредничеството на SOGEPA — акционер на DLL от 1999 г. и като такъв е разполагал с подробна информация за неговите активи и за неговото финансово състояние. Това би обяснило защо в рамките на инвестицията на DLP в DLLPL страните не са счели за необходимо да изготвят бизнес план в съответната надлежна форма. FSIH са познавали отлично предмета на придобиване. Отново според Белгия, в момента на инвестицията си FSIH са могли да бъдат спокойни поради предпазливия характер на този бизнес план, тъй като прогнозите са били изцяло в съответствие с вече наличните реални цифри. Същото важи и за Duferco Trebos.

(165)

Що се отнася до закупуването на акции от Duferco La Louvière Sales, Белгия твърди, че макар да е вярно, че инвестициите на FSIH и на DII в DLP са позволили изкупуването от последното на значителен пакет от продукти на стойност [50 –70] милиона евро (договор за продажба от 30 юни 2011 г.), трябва да се подчертае, че продавачът на тези продукти съвсем не е бил „дружество, различно от Duferco“. Всъщност Duferco La Louvière Sales е било дружество, управлявано към този момент и все още от SIF. След преговори акциите са били взети по тяхната счетоводна стойност, докато реалната им цена е била доста по-висока.

(166)

По отношение на инвестицията от [30—40] милиона евро в DLLPL са изготвени отделни бизнес планове за различни проекти или сценарии за инвестиране. В крайна сметка страните са предпочели инвестиция от [30—40] милиона евро в DLLPL, станало Duferco Belgium. Тази инвестиция е била предмет на един единствен бизнес план, представен от Белгия на Комисията. Другите бизнес планове, на които се позовава Белгия, са станали безпредметни, като се има предвид, че разглежданите проекти и сценарии в крайна сметка не са били приети от страните.

(167)

Като начало е полезно да се уточни, че […] — дружество холдинг на групата Duferco — е приемник на […], както и на дружествата […] и […], бивши дружества майки на DPH.

(168)

[…] най-напред подчертава, че е напълно съгласно с мненията на Белгия.

(169)

След това […] се връща на мотивите, накарали FSIH да инвестира в Duferco US. Придобиването на дялово участие във Farrell е свързано с желанието на FSIH да управлява обекта, за да не изостави Duferco обекта в Белгия за сметка на този в Америка. Регион Валония е искал да се защити срещу риска от евентуално използване в негов ущърб на потенциално различни интереси вътре в Duferco. Освен това инвестицията на FSIH във Farrell е била предназначена също и за улесняване на сближаването между производствените обекти в Белгия и в Америка с цел оптимизиране на обмена на информация и възможните синергии между тях.

(170)

[…] счита за важно да подчертае, че инициативата за оттеглянето на FSIH идва от Duferco. През февруари 2006 г. Duferco подписва писмо за намерение с NLMK с оглед прехвърлянето на последното на дялово участие от 50 % в SIF. Все пак едно от предварителните условия е, че всички акции на Duferco US ще се държат от SIF, което следователно предполага обратно изкупуване на притежаваните акции от FSIH. И така Duferco дава на FSIH идеята за опция за закупуване, за да може да отговори на изискванията на NLMK и в същото време да запази необходимата гъвкавост, предвид несигурността по това време около осъществяването на сделката. В същото време предложението за обратно изкупуване от Duferco е било интересно в контекста на очаквания край на цикъла за стоманата в края на 2006 година, което прави инвестицията по-малко привлекателна.

(171)

[…] потвърждава мненията на Белгия, според които целесъобразността на създаването на предварителна конкуренция между евентуалните кандидати за закупуване не е от значение, предвид предмета на прехвърлянето: продажбата на миноритарно дялово участие в частно дружество, което има за цел неинтегриран производствен обект. Дори ситуацията да не е изисквала създаване на предварителна конкуренция, […] твърди, че прехвърлянето все пак е осъществено по пазарна цена.

(172)

[…] припомня, че функционалната валута на Duferco US е щатският долар. Следователно няма значение, освен за вътрешните нужди на FSIH, че цената за придобиване е била платена в евро.

(173)

С цел допълване на оценките за определяне на стойността, осъществени от регион Валония, […] възлага на KPMG да определи стойността на дяловото участие от 49,9 % на FSIH в Duferco US към 14 юни 2006 г. — датата на предоставянето на опцията за закупуване — като използва метода на справедливата стойност.

(174)

KPMG са счели, че дяловото участие на FSIH в Duferco US трябва да се оцени като участие, което не дава контрол и което не подлежи на договаряне, едновременно с прилагане на премия за контрол, предвид това, че с акционерното споразумение от 9 април 2003 г. на FSIH се дава значително влияние върху Duferco US — повече от влиянието, с което разполага един миноритарен акционер.

(175)

KPMG посочва, че продължителността на промишлените цикли в стоманодобива обикновено варира между три и седем години. KPMG констатира, че макар стоманодобивната промишленост да се е представила добре през 2006 г., показателите са сочели ясно сериозните рискове във връзка със слабостта на националната автомобилна промишленост и на възможността за корекция на пазара в областта на нежилищното строителство.

(176)

Като приема по същество цикли от три до пет години, както и определяне на стойността според коефициент на EBITDA, получен от сравними дружества, KPMG оценява справедливата стойност на дяловото участие от 49,9 % в Duferco US на […] милиона щатски долара към 14 юни 2006 г.

(177)

След това […] изразява своето мнение относно дискусията да се взема ли предвид или не стойността на собствения капитал при оценяването на Duferco US. Дружеството потвърждава, че оценка на базата на собствения капитал, каквато е имала предвид Комисията в решението си за откриване на процедурата по разследване, не е най-подходящата. Но то отбелязва, че дори при желание да се вземе предвид собствения капитал, пак е щяло да се стигне до заключение, че сделката е осъществена по пазарна цена. За да го докаже, дружеството обръща внимание на Комисията на една сделка, която счита за сравнима: прехвърлянето на NLMK на дялово участие от 50 % в SIF (заедно с опция за безусловно закупуване на поне една акция от SIF). Приетата при тази сделка от 2006 г. цена отговаря на коефициент от собствения капитал на дружеството, който на практика е идентичен на коефициента от собствения капитал, какъвто представлява прехвърлянето от FSIH на дяловото му участие в Duferco US (и в двата случая коефициент почти равен на 2). Нищо не би могло да сочи, че свързаната със SIF сделка не е осъществена при пазарни условия, като това сравнение би потвърдило, че вземането предвид на собствения капитал също би довело до приемане, че сделката е осъществена по пазарна цена.

(178)

Що се отнася до срока на опцията за закупуване, […] счита, че тя се вписва в контекста на водените едновременно преговори за евентуално прехвърляне от Duferco на 50 % от капитала на SIF на NLMK. NLMK е било длъжно до десет дни след подписването на писмото за намерение да изготви първи проект на споразумение за прехвърляне на акция и акционерно споразумение. Самото писмо за намерение е било валидно най-късно до 1 октомври 2006 г. Следователно намерението е било Duferco да се възползва или не от опцията за закупуване в седмиците или месеците, последвали предоставянето ѝ от FSIH. Поради това не би имало реална причина страните да се споразумеят опцията да е валидна чак до 31 декември 2015 г.

(179)

KPMG са оценили справедливата стойност предоставената на Duferco на опция за закупуване през юни 2006 г. KPMG се присъединява към позицията на Duferco, според която следва да се вземе предвид срокът на опцията („expected term“, който е четири месеца), като основанията са, че опцията не е могла нито да бъде преотстъпвана, нито прехвърляна, което е намалявало значително нейната стойност. KPMG счита, че справедливата стойност на опцията за закупуване възлиза на […] милиона щатски долара.

(180)

Въз основа на договорния срок, справедливата цена би възлизала на […] милиона щатски долара. Ако такава сума е била взета предвид, добавена към справедливата стойност на дяловото участие на FSIH в Duferco US, цената на прехвърлянето би възлизала на […] милиона щатски долара — сума категорично по-ниска от цената, платена от [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco].

(181)

Според […] инвестицията на FSIH в DPH има двойна цел: от една страна, неговото дялово участие в капитала, представителство в управителния съвет, достъп до стратегическа информация и документи, и от друга страна, финансова доходност с лихви и обезпеченост (преференциален дивидент).

(182)

Основната причина за прекратяване на инвестицията на FSIH в DPH е прехвърлянето на белгийските производствени обекти на NLMK. По този начин Duferco губи качеството си на стратегически партньор за регион Валония и производствените обекти в Clabecq и Louvière вече не са били засягани пряко от решенията на поделението „Продажби“ на Duferco.

(183)

[…] твърди, че DPH е дружество, чиято функционална валута е щатският долар, така че доходността от всяка инвестиция в такова дружество трябва да бъде оценявана в щатски долари. Следователно инвестицията на FSIH в DPH е генерирала доходност от 8,81 % годишно.

(184)

[…] възлага на KPMG задачата да анализира направената от Ernst & Young през март 2006 г. оценка. По отношение на методите за оценяване KPMG отбелязва, че Ernst & Young не уточнява вида на стойността при оценяването (пазарна стойност, инвестиционна стойност или справедлива стойност). По принцип Ernst & Young са приложили пазарния подход от сравнимите дружества. KPMG не дава предпочитание на метода, който се основава на сравнимите предприятия, пред този, който се основава на сравнимите сделки. KPMG не базира оценката си на стойността на нетните активи, като се има предвид, че при този метод не се включват бъдещите печалби, както и операционните рискове.

(185)

KPMG заключават, че предвид техния анализ на цикличността на стоманодобивната промишленост, за оценката на DPH би следвало да се вземат предвид периоди между четири и шест години, с равностойна тежест на всяка година. KPMG се присъединява към анализа на страните, който се състои във вземане под внимание на 2001 и 2002 година при оценяването на DPH, за да се отрази по адекватен начин цикличността на стоманодобивната промишленост и да се придаде еднаква тежест на всяка година.

(186)

KPMG потвърждава уместността и размера на корекциите, направени от Ernst & Young за оценяване на DPH по отношение на еднократните събития. KPMG прави корекции също и за 2001 и 2002 година, които не са взети предвид от Ernst & Young.

(187)

KPMG разглежда списъка със сравними дружества, подбрани от Ernst & Young. KMPG не успява да открие в използваната от Ernst & Young база данни (Bloomberg) някои коефициенти, цитирани в доклада на Ernst & Young от 2006 г. Освен това от KPMG са сметнали за целесъобразно да не включват някои дружества в списъка със сравними дружества, предоставен от Ernst & Young. KPMG съставя собствен списък със сравними дружества, от който се получава, че средното съотношение „цена/печалба“ за годините от 2003 до 2006 е по-ниско от приетото от Ernst & Young.

(188)

KPMG не успява да наблюдава достатъчен брой котирани на борсата дружества, действащи единствено в търговията на стомана. Отделна оценка на поделението „Търговия“ не е възможна. KPMG потвърждава все пак, че би било уместно да се направи отделна оценка на търговските и на производствените дейности. При по-висок риск и по-нестабилни резултати, търговските дейности биха предложили по-висока доходност на инвеститорите, което би довело до определяне на по-ниска стойност на дейностите. Следователно за търговската дейност трябва да се приеме по-малък коефициент. […] счита, че е уместно позоваване на прехвърлянето през септември 2003 г. на 50 % от […], чиято договорена цена е била близка до стойността на собствения капитал.

(189)

По отношение на задбалансовите позиции, KPMG потвърждава, че размерът на собствения капитал на едно дружество трябва да бъде коригиран, за да се вземат предвид задбалансовите позиции на пасива, ако не са повтарящи се. За разлика от Ernst & Young, KPMG счита, че от оценката на стойността на собствения капитал на дружеството трябва да се приспаднат само тези позиции, независимо от метода на оценяване.

(190)

За две от задбалансовите позиции KPMG смята за целесъобразно да се върне към размера на корекцията, приложена от Ernst & Young. Става дума за „френските и белгийските гаранции“, които през 2006 г. Ernst & Young са оценили на […] милиона щатски долара, докато според KPMG те са възлизали на […] милиона щатски долара. Тези гаранции са коригирани в зависимост от риска, който съдържат. Получава се обща сума от […] милиона долара срещу […] милиона долара, приета от Ernst & Young.

(191)

KPMG потвърждава уместността и степента на отстъпката за неликвидност (30 %), приложена от Ernst & Young. По същия начин би била уместна и една отстъпка от 12 % при определянето на стойността въз основа на сравними сделки.

(192)

KPMG счита, че е подходящо да се приложи премия за контрол от 5 % в случай на оценяване въз основа на сравними дружества, като се има предвид, че при такава методология се определя оценка, съответстваща на миноритарно дялово участие, докато участието на FSIH е позволявало значително влияние върху DPH. KPMG счита, че в случай на определяне на стойността въз основа на сравними сделки, би следвало да се прилага отстъпка от 20 %, като се има предвид, че тази методология води до оценка с контролиращо дялово участие.

(193)

KPMG отбелязва по отношение на доходността на привилегированата акция, че Ernst & Young са сбъркали при определянето на стойността на преференциалните дивиденти за периода 2006—2012 г., като са основали изчислението си на годишни дивиденти от 4 милиона щатски долара, докато всъщност става дума за 4 милиона евро. KPMG счита освен това, че приложеният от Ernst & Young процент на отстъпка по отношение на риска от неплащане (6,2 %) е в определения приемлив диапазон между 1,8 % и 16,4 %. Размерът на отстъпка от 14 %, приложен от страните, също се счита за приемлив, тъй като попада в диапазона за оценяване.

(194)

От тези корекции се получава стойност за дяловото участие в DPH, която се колебае между […] милиона щатски долара и […] милиона щатски долара, т.е. средна стойност от […] милиона евро, което съответства на цената на прехвърляне през юни 2006 г. от […] милиона евро. […] прави заключение, че в никакъв случай не може да става въпрос за държавна помощ в полза на [дружеството, което по онова време контролира DPH].

(195)

DSIH потвърждава изтъкнатите от Белгия аргументи в защита на равностойния (pari passu) характер на инвестицията на FSIH. DSIH твърди, че условията на сделката са били еднакви за Duferco Développement и за FSIH. Двамата акционери са приели заедно да поемат нов риск, инвестирайки в DSIH, за да реализират проектите за диверсификация на Duferco Diversification. И двамата акционери се ползват от пропорционално разпределение, въз основа на дяловото им участие в капитала, на евентуалните дивиденти и на финансовите ползи от проектите, разработени от общите им дъщерни дружества. Според DSIH частната интервенция на Duferco Développement придобива реално икономическо значение и размерът на инвестицията е идентичен на този на FSIH.

(196)

DSIH твърди, че не е принадлежало към Duferco Développement преди направените едновременно инвестиции. DSIH е дружество, учредено от трета страна малко преди тези инвестиции (на 29 ноември 2006 г.) и придобито след това от двамата партньори, за да даде възможност за техните инвестиции. Отново според DSIH, откупените от DSIH проекти също не са принадлежали на групата Duferco преди инвестицията на FSIH, макар че в първоначалната си форма са били държани от SIF.

(197)

Относно проекта […], DSIH уточнява, че регион Валония — чрез SOGEPA — е бил отлично запознат със ситуацията на обекта в […], като се има предвид, че заедно с групата Duferco регионът е участвал в рамките на възстановяването на […], по това време във фалит. По този начин регион Валония е бил акционер на […] и е заемал няколко поста в управителния съвет на това дружество. Регион Валония е участвал също и в проекта […] още от самото му начало и е имал достъп до цялата налична информация при стартирането на този проект, а именно абсолютно същата като тази, която е била на разположение на частните инвеститори.

(198)

DSIH се позовава на последваща оценка на проекта, която доказва основателността на оценката на стойността на проекта, както е била направена първоначално, и предвещава повече от интересна доходност.

(199)

Що се отнася до проекта Marcinelle, DSIH твърди, че по-ниската от очакваната доходност не се дължи на твърде високия размер на инвестициите на партньорите, а на независещи от волята на страните обстоятелства. На първо място, през януари 2008 г. Комисията обявява предложение за премахване на безплатното предоставяне на квоти за емисии на CO2, което е засегнало много сериозно оценката на проекта преди приключването на преговорите с ENEL. На второ място, през 2010 г. пазарът на електроенергия претърпява пълен и непредвидим обрат с неблагоприятни промени в цените на електроенергията, газта и CO2.

(200)

Duferco Diversification успява да избегне тази криза, като продава Marcinelle Energie точно преди тя да започне. Предприятието прехвърля 80 % от Marcinelle Energie при разумна цена и успява да обезпечи останалите […] чрез опция за продажба, договорена с ENEL.

(201)

[…] отбелязва, че за прилагането на критерия за частен инвеститор в условията на пазарна икономика трябва да бъдат разгледани различни елементи, най-вече приложимият лихвен процент и изискваните обезпечения за гарантиране на заема.

(202)

Относно обезпеченията […] припомня, че Duferco е имало много стабилно финансово положение, както се доказва от условията на заемите, отпуснати от банкови институции на групата Duferco, при лихвени проценти, сравними с тези, предлагани на предприятия с рейтинг AAA според референтните лихвени проценти на Комисията. Освен това [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] е било длъжно да предназначи приоритетно за предсрочното погасяване на заема от FSIH средствата, получени от бъдещата продажба на NLMK на дяловото участие на DII в SIF. Съществуването на бъдещо, но почти сигурно, вземане от […] милиона щатски долара от NLMK представлява ликвидна и лесно изискуема гаранция. Този заем може да се приравни на аванс по бъдещо вземане. FSIH се е ползвал също и от залог върху 15 % от акциите на DPH, много солидно във финансово отношение дружество (без регистрирана загуба през 2009 г.), срещу приблизителна стойност от […] милиона щатски долара. И накрая, референтната 12-месечна ставка на Euribor е гарантирала стабилен лихвен процент за период от 12 месеца, което е привлекателна характеристика във време на криза и понижаване на лихвените проценти. Следователно рискът за FSIH предвид тези гаранции е бил минимален.

(203)

Прилаганите от частните банки лихвени проценти за групата Duferco варират между [0,65—1,15] % и [2,75—3,25] % при средна ставка от [1,1—1,55] %, т.е. лихвени проценти, които са напълно в съответствие с тези на FSIH. […] счита, че от сравнението не може да се изключват заемите, които не са с абсолютно същия падеж, същия размер, същия вид или които имат различна базова ставка. Трябва да се вземат предвид само обезпеченията и прилаганите лихвени проценти.

(204)

Размерът на представените от Белгия заеми е по принцип по-малък от този на заема на FSIH, тъй като Белгия е представила единствено заемите, взети в евро, които представляват само малка част от общата сума. […] е проучило заемите в различни валути, които са били в значително по-големи размери. Тези данни показват, че Duferco е имало достъп до кредитни линии в много голям размер и че някои заеми са включвали дългосрочни кредити (десет години). Лихвените проценти по тези заеми варират между [0,5—1] % и [2,2—2,65] % при средно претеглена стойност от [1,6—2,05] %.

(205)

Следователно […] стига до заключение, че предвид солидните обезпечения, с които се ползва FSIH, приложимите лихвени проценти напълно съответстват на пазарните ставки.

(206)

Според DLP още от самото начало страните са предвиждали заемът от 30 милиона евро да може не след дълго да се преобразува, което се случва през септември 2011 г. Първоначалното намерение на FSIH е било за инвестиция в капитал в размер на 100 милиона евро. DLP счита, че конвертируемият заем трябва да бъде анализиран съвместно с инжекцията в капитала и да бъде разглеждан като такъв.

(207)

DLP твърди, че интервенциите на DII и на FSIH се осъществяват едновременно, като DII участва в увеличение на капитала на DLP на 7 юли 2011 г., т.е. няколко дни преди увеличението на капитала от FSIH и след предоставянето на конвертируемия заем. Дружеството твърди също, че условията на сделката са идентични, тъй като двамата партньори са инвестирали почти еднакви суми. Следователно става въпрос за инвестиции, осъществени при едни и същи условия, тъй като FSIH и DII поемат един и същи риск и се ползват от пропорционално разпределение на дивидентите и от увеличението на стойността на тяхното дъщерно дружество.

(208)

DLP твърди, че в момента на инвестицията на FSIH дружеството не е принадлежало към групата Duferco, а е било новоучредено дружество именно с цел да приеме съвместните инвестиции на двамата партньори. Фактът, че тези инвестиции са послужили успоредно за закупуването на активи на SIF няма значение, предвид това, че цената на прехвърлянето се е базирала на експертни доклади. Следователно DLP заключава, че осъществената от FSIH инвестиция в DLP е равностойна (pari passu) с тази на DII.

(209)

DLP припомня също така, че SOGEPA е било акционер на DLL от 1999 г. и следователно е имало задълбочени познания за дейностите и финансовото състояние на дружеството що се отнася до сектора на „дългите продукти“. Чрез SOGEPA регион Валония също е разполагал със солидни познания за условията на пазара, производствените обекти и тяхната среда. DLL посочва също така, че съществува само един единствен бизнес план за всяко от дружествата Duferco Trebos и DLLPL. Следователно FSIH са могли да вземат своето решение напълно съзнателно и са разполагали с ниво на информация, идентично на това, което би изисквал частен инвеститор в същата ситуация.

(210)

Според DLP, от финансовите резултати става ясно, че реализираният след три месеца EBITDA е съответствал на прогнозирания EBITDA в бизнес плана за периода от шест месеца. Следователно в момента на инвестицията си FSIH са могли да бъдат спокойни що се отнася до предпазливия характер на бизнес плана.

(211)

Комисията уточнява, че мненията на SIF засягат единствено мярката, по която дружеството е получател, а именно мярка 5.

(212)

SIF счита, че в момента на предоставяне на заема финансовото му положение е било стабилно и че към момента на споразумението за заем гаранциите са били напълно достатъчни за възстановяване на целия заем на FSIH. Освен това, отново според SIF, доходността на сделката за заема не е пораждала никакво съмнения за FSIH по отношение на политиката за инвестиции и развитие, водена от SIF. Бизнес планът на SIF за белгийските обекти, по-специално за периода 2007—2010 г., е съдържал сериозни инвестиционни проекти, които са обещавали значителни перспективи за развитие на групата в Белгия.

(213)

Освен това SIF счита, че принадлежността му към двама основни участници в стоманодобивния сектор е взета под внимание при анализа на риска, свързан със сделката по заема от FSIH. NLMK е дало гаранция на FSIH в случай на промяна на контрола. С отпускането на заем от 75 милиона евро на SIF при лихвен процент 2,05 % (марж от 75 базисни пункта), докато ставката на Националната банка на Белгия за нови заеми е била 1,63 %, FSIH не е поел необмислен риск в сравнение с частен оператор.

(214)

SIF припомня, че прилагането на критерия за частен инвеститор в условията на пазарна икономика по никакъв начин не изисква сравняване със заеми, които са идентични по всички показатели с предоставения от FSIH. SIF посочва също, че Комисията уточнява, че трябва да се взема предвид видът на разглеждания оператор, характерът на сделката и съответните пазари. С оглед на това уточнение, за сравнение с предоставения от FSIH заем трябва да се вземат предвид два частни заема, предоставени на Duferco Clabecq, дъщерно дружество на SIF. Анализът на тези заеми ще покаже, че в периода на предоставяне на заема от FSIH, SIF е могло да получи кредити от частни финансови институции и че условията на предоставения от FSIH заем не се различават съществено от пазарните. Приложените от кредитните институции лихвени проценти за тези два заема [1—1,5] % (заем от Sumitomo) и [1,2—1,7] % (заем от Rabobank), са по-ниски от предоставения от FSIH (2,05 %). От това следва, че присъщият субективен риск за предоставения от FSIH заем е отразен в приложения лихвен процент — 12-месечен Euribor — което е елемент, засилващ обезпечеността на заема за заемодателя, тъй като се гарантира стабилен лихвен процент за дванадесет месеца.

(215)

Освен това, според SIF липсата на обезпечения в никакъв случай не може да представлява предимство. Това, че не е изисквана никаква гаранция се дължи на финансовата му стабилност и на принадлежността му към групите NLMK и Duferco и […], което е давало сигурност на FSIH по отношение на способността на SIF да върне заема.

(216)

SIF посочва също, че марж от 75 пункта е в съответствие с банковата практика по това време. Заемът от Sumitomo показва, че за нормално ниво на обезпеченост маржът е бил [10—50] пункта, т.е. по-нисък от посочения в Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г., при „добър“ (100 пункта) или дори при „силен“ (75 пункта) рейтинг. По същия начин и при заема от Rabobank маржът е [45—85] пункта за нормално ниво на обезпеченост. От това следва, че ако се приеме, че SIF се е ползвало с добър рейтинг, марж от 75 пункта (под 100 пункта) за заем за десет години би бил в съответствие с практиките на банките, които по това време са свили значително маржовете си.

(217)

SIF прави заключение, че предоставеният му от FSIH заем отговаря на пазарните условия и не му дава никакво предимство.

(218)

Все пак SIF уточнява, че ако заемът трябва да бъде квалифициран като помощ, такава помощ би могла да е съвместима с вътрешния пазар в изпълнение на съобщението на Комисията относно временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (Съобщението от 2009 г.) (13). За оценяване на съвместимостта на субсидираните лихвени проценти с правилата за държавна помощ, в Съобщението от 2009 г. се установява специален намален лихвен процент за периода на криза. SIF посочва, че са изпълнени всички условия, предвидени в Съобщението от 2009 г.: договорът е сключен на 29 септември 2009 г. и към 1 юли 2008 г. SIF не е било в затруднение. Следователно, ако заемът се квалифицира като помощ, съвместимостта на лихвения процент по заема, предоставен от FSIH на SIF, трябва да се оценява предвид намаления лихвен процент.

(219)

Мненията на […] не изискват специални коментари от Белгия. Дружеството потвърждава, че взетите решения са били в съответствие с логика на промишлеността, отговаряща на пазарни условия.

(220)

Мненията на SIF не изискват специални коментари от Белгия. Освен това Белгия декларира, че остава на разположение на Комисията в случай, че предоставеният на SIF заем бъде разглеждан като елемент на помощ, с цел да се направи проверка на съвместимостта.

(221)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“. С тази разпоредба се определят условията, според които дадена мярка на държава членка може да бъде разглеждана като държавна помощ.

(222)

На първо място, разглежданите мерки трябва да бъдат с държавен произход, в смисъл че трябва да включват ресурси на държавата и да могат да се припишат на държавата. На второ място, Комисията трябва да провери дали държавните ресурси предоставят предимство. Трето, мерките трябва да бъдат избирателни (например, да се отнасят за дадено предприятие, даден икономически сектор или дадена географска зона) за разлика от мярка с общо приложение. Четвърто, мерките трябва да са способни да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки.

(223)

Комисията ще разгледа най-напред за шестте разследвани мерки критериите за държавен произход, за избирателност и за въздействие върху конкуренцията и вътреобщностната търговия. След това ще анализира критерия за икономическо предимство за всяка отделна мярка.

(224)

Комисията отбелязва, че Белгия не е оспорила държавния произход на финансиранията, тяхната избирателност и въздействието им върху конкуренцията и търговията между държавите членки. Следователно за тези критерии Комисията ще се ограничи до потвърждаване на направения в решението за откриване на процедурата по разследване анализ. Белгия оспорва единствено условието, свързано с наличието на икономическо предимство.

(225)

Комисията припомня, че „за да се разглеждат предоставените предимства като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от ДФЕС, те трябва първо да се предоставят пряко или косвено чрез ресурси на държава членка […] и второ да могат да се припишат на държавата […]“ (14).

(226)

Организацията, която е в основата на разследваните мерки, е финансовият холдинг FSIH. FSIH, чийто предмет на дейност е интервенция в стоманодобивни дружества, базирани в чужбина, е дъщерно дружество, което е притежавано изцяло от SOGEPA, което от своя страна е притежавано изцяло от регион Валония. Следователно средствата на разположение на FSIH са под контрола на регион Валония и по този начин представляват ресурси на държавата.

(227)

Описанието на SOGEPA и на FSIH показва, че при интервенциите на SOGEPA и на FSIH ролята на публичните власти е решаваща. SOGEPA действа по искане на правителството на Валония. В член 3, параграф 1 от устава на дружеството се казва, че: „предметът на дейност на дружеството е изпълнението на всички задачи, които са му възложени от правителството на Валония, (…). В този контекст то по-специално гарантира изпълнението на решенията за интервенция в търговските дружество, придобити от правителството на Валония, както и управлението на инвестициите, задълженията, авансовите плащания или интересите, които регион Валония или самото то притежава в такива дружества“. В областта на стоманодобива, всяко решение на SOGEPA, което е повече от просто управление на портфейла, трябва освен това да получи одобрението на министрите на икономиката и на бюджета на регион Валония. В тази връзка статиите, публикувани във вестник Le Soir на 21 ноември 2011 г., представят реакциите на министрите на Валония, отговарящи за икономиката по времето на събитията. Тези лица очевидно поемат отговорността на правителството на Валония за интервенциите на FSIH.

(228)

В заключение Комисията счита, че разследваните мерки изпълняват критерия за държавен произход и могат да се припишат на регион Валония.

(229)

Разследваните мерки засягат единствено дружествата и дъщерните дружества на групата Duferco. Следователно те са избирателни.

(230)

Групата Duferco действа на стоманодобивния пазар. Интервенциите на FSIH са позволили на групата Duferco да запази по-силна конкурентна позиция, отколкото би имала при отсъствието на тези интервенции. Освен това, в рамките на Съюза, на стоманодобивния пазар действат няколко други оператора и стоманодобивните продукти се търгуват между няколко държави членки. Предоставеното с интервенциите на FSIH предимство на един отворен за конкуренция пазар е засегнало тази търговия. Действително, „когато държавната финансова помощ засилва позицията на дадено предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират във вътреобщностната търговия, последната трябва да се счита за засегната от помощта“ (15).

(231)

Следователно, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз (16), мерките могат да засегнат конкуренцията и търговията между държавите членки.

(232)

Икономическите и финансовите сделки, извършвани от публичноправни субекти, не предоставят предимство на съответния контрагент и следователно не представляват държавна помощ, ако се извършват в съответствие с нормалните пазарни условия (17). С други думи, трябва да се уточни дали при подобни обстоятелства частен инвеститор, действащ при нормални пазарни условия, би осъществил същата интервенция. Ако случаят не е такъв, това означава, че предприятието получател е получило икономическо предимство, което не би станало при нормални пазарни условия, и това го е поставило в по-благоприятно положение от това на неговите конкуренти (18).

(233)

Комисията ще разгледа в светлината на този критерий последователно шестте мерки, предоставени на групата Duferco.

(234)

Комисията счита, че макар анализът на мотивите за оттегляне на FSIH да не е достатъчен за доказване на неразумния характер на инвестицията, той все пак хвърля ценна светлина върху разследваната мярка.

(235)

Белгия обосновава оттеглянето на FSIH от Duferco US с: (i) усещането на FSIH за скорошен обрат в конюнктурата при стоманата; (ii) сключването на договора за доставка на сляби с […], което едновременно със стабилизирането на резултатите все пак води до риск от ограничаване на потенциалните печалби на Duferco US; (iii) наличието на изобилие от ликвидни средства в групата Duferco, което е създавало отваряне на възможност FSIH да прехвърли дяловете си в Duferco US; (iv) преговорите в ход за прехвърлянето на 50 % от SIF на NLMK, които са предвиждали включването на Duferco US в периметъра на партньорството с последното.

(236)

По отношение на първия мотив Комисията отбелязва, че в отговора си от 8 април 2015 г. Белгия му е придала по-малко значение. Комисията действително е поискала от Белгия да представи всяко проучване преди мярката, което се отнася до перспективите на пазара на стомана за следващите пет години. Белгия е представила преглед на състоянието на американската икономика — извлечение от The National Economic Review — за първите две четиримесечия на 2006 г. и изследване на сектора на стоманата от 10 април 2006 г., осъществено от Crédit suisse. Първите две изследвания са общ преглед на американския растеж през първите две четиримесечия; в тях се стига до заключение за намаляване на темпа на растеж на БВП поради отстъпление на сектора на жилищата, но не се предвижда рецесия в краткосрочен план. Второто изследване, което засяга пряко пазара на стомана, остава предпазливо що се отнася до развитието на този пазар в Съединените щати.

(237)

След прочит на тези проучвания, Комисията отбелязва, че Белгия с основание е приела като относително значението, което би имало усещането за пазара на стомана за решението на FSIH да се оттегли. Съществуващите към момента на оттеглянето на FSIH икономически перспективи действително изглеждат недостатъчни, за да се представя това оттегляне като реална възможност.

(238)

Що се отнася до втория мотив, Комисията констатира, че сключването на договорите за доставка е довело до значително подобряване на резултатите на Farrell още от финансовата 2006 г. Нетните продажби почти са се удвоили; резултатът от дейността се е променил от загуба от […] милиона щатски долара на положителен резултат от […] милиона щатски долара; нетният резултат се е променил от загуба от […] милиона щатски долара на положителен резултат от […] милиона щатски долара. След като финансовата 2006 г. приключва на 30 септември, FSIH не е могъл да не знае за подобрението на тези резултати през юни 2006 г.

(239)

Тъй като FSIH не е хедж фонд, Комисията не е убедена, че увеличаване и стабилизиране на приходите до едно задоволително и предвидимо равнище може да бъдат действителни мотиви за оттегляне.

(240)

Комисията не оспорва третия мотив, но счита, че той следва да бъде определен спрямо истинския мотив за оттеглянето на FSIH: сближаването между Duferco и NLMK.

(241)

Наистина изглежда, че именно Duferco е инициатор на оттеглянето. Както е посочило […] в мненията си до Комисията (19), прехвърлянето от FSIH на дяловете му в Duferco US е било задължително условие за влизането на NLMK във владение на капитала на SIF.

„NLMK по-специално е поставило като предварително условие за осъществяването на цялата сделка всички акции на Duferco US да бъдат контролирани от SIF, което следователно предполага обратно изкупуване на акциите, притежавани от FSIH.“

Предвид казаното, FSIH несъмнено е бил в силна позиция за договаряне на прехвърлянето на своите дялове на Duferco. В този контекст фактът, че въпреки това FSIH не е поискал да възстанови повече от първоначалното си вложение от 95 милиона евро, позволява да се предположи, че той не е действал като разумен инвеститор.

(242)

Срещу такова предположение Белгия възразява в мненията си, че инвестицията на FSIH трябва да се анализира във функционалната валута на Duferco US (щатски долар), а не в тази на FSIH (евро). В долари, получената от FSIH продажна цена от ([…] милиона щатски долара) би му предоставила прилична доходност от 6,81 % годишно. Комисията не споделя тази позиция по две причини. На първо място, тя счита, че единствената валута, която има смисъл за FSIH като управител на фонд в евро, е еврото. Второ и по-съществено, Комисията уточнява, че този спор няма никакво значение за единствения важен въпрос, който е да се разбере дали тази цена от […] милиона щатски долара (или еквивалентът от […] милиона евро) съответства на пазарната цена, която би могъл да получи частен инвеститор при подобни обстоятелства. След това необходимо излагане на контекста, Комисията би желала да отговори на този въпрос по-нататък.

(243)

Комисията установява най-напред, че в момента на договаряне на прехвърлянето на дяловете му в Duferco US, FSIH не е използвал прозрачна и безусловна открита тръжна процедура с мотива, че според последния „е било трудно да си представи да се обърне към трети купувач за прехвърлянето на миноритарно дялово участие в частно (некотирано) дружество“ (20). Разглеждането на мотивите за оттеглянето на FSIH ясно опровергава този аргумент: ако FSIH не е поискал да постави Duferco в конкуренция, то е било за да му съдейства, тъй като дружеството е имало спешна нужда от дяловете на FSIH, за да сключи договора с NLMK.

(244)

Но Комисията не изисква систематично използването на тръжна процедура (21), за да квалифицира една продажба като съответстваща на пазарната цена. За сметка на това тя препоръчва в такива случаи да се използват независими експерти, за да се определи оценка на пазарната цена.

(245)

FSIH обаче не са използвали никаква такава експертна оценка. В тази връзка Белгия счита, че изготвянето на доклад за оценка би било също толкова безполезно, колкото и тръжна процедура „предвид активното и ефективно участие на FSIH във Farrell още от влизането във владение на капитала през 2003 г. и отличното познаване на стоманодобивния сектор“ (22).

(246)

Следователно Комисията констатира, че и двата метода, използвани обикновено от нея за определяне на пазарна цена, а именно тръжната процедура и независимата експертна оценка, не са били приложени от регион Валония.

(247)

Когато една държава членка твърди, че дадена икономическа сделка отговаря на критерия за частен инвеститор в условията на пазарна икономика, тя трябва да предостави факти, които показват, че решението за осъществяване на сделката е взето към онзи момент въз основа на икономически оценки, сравними с тези, които разумен частен оператор би изготвил при подобни обстоятелства, за да определи произтичащите икономически предимства.

(248)

Това действително се вижда, както следва от решението по делото EDF (23):

(249)

Комисията отбелязва обаче, че използваните от Белгия и от […] методи за оценяване са проучвания, направени след изпълнението на разследваната мярка. Те са били осъществени единствено в отговор на изразените от Комисията в решението за откриване на процедурата съмнения, т.е. много след въпросните действия.

(250)

В тази връзка, в мненията от […] (24) Комисията посочва, че когато е поискала от KPMG да възстанови със задна дата оценката на Duferco US, KPMG е трябвало да изостави подхода според приходите, при липсата на какъвто и да е бизнес план, изготвен по онова време от Duferco US.

(251)

Комисията три пъти е поискала какъвто и да е предишен документ, който показва съществуването на предварителна работа преди решението на FSIH (25). Белгия е отговорила, че от 2003 г. — датата, от която FSIH влиза във владение на капитала на Duferco US — в управителния съвет на Duferco US и на Farrell е имало трима администратори, представляващи FSIH, и те са участвали в управлението на тези дружества. Между акционерите на Duferco US са разменени многобройни доклади (26). Затова Белгия е изпратила два примерни доклада с дата август 2004 г. и март 2005 г. Тези доклади представляват преразказ в няколко страници на двете посещения във Farrell, осъществени от представители на FSIH. Комисията счита, че те по никакъв начин не дават възможност да се определи оценката на дяловото участие на FSIH в Duferco US. Белгия счита, че тези експерти в областта на стоманодобива са били способни сами да оценят положението на предприятието (27). Комисията отбелязва обаче, че Белгия не е представила никаква бележка, кореспонденция или други документи, свързани с обмена на информация, който тези експерти в областта на стоманодобива може да са осъществили с групата Duferco за определяне на цената на дяловото участие на FSIH в Duferco US.

(252)

В светлината на тези факти, на мотивите за оттеглянето на FSIH и на съдебната практика, произтичаща от решението по делото EDF, Комисията прави заключение, че FSIH не е действал като частен инвеститор в условията на пазарна икономика при прехвърлянето на дяловете си в Duferco US.

(253)

Комисията показа, че като не е действал като частен инвеститор, FSIH е предоставил икономическо предимство на DII, което последното не би получило при нормални пазарни условия.

(254)

При отсъствието на доказателство от страна на Белгия, че една предварителна оценка на Duferco US би довела до действително платената продажна цена, Комисията направи своя собствена оценка за определяне на стойността на 49,99 % (притежавания от FSIH дял) от Duferco US.

(255)

На първо място, Комисията отказва да изключи напълно метода за оценка според собствения капитал, използван в решението за откриване на процедурата по разследване. Все пак, и за да се вземат предвид забележките на Белгия относно вътрешно присъщите на този метод ограничения, Комисията ще го използва единствено за проверка.

Таблица 1

Собствен капитал и нетни резултати на Duferco US (хил. щатски долари)

Таблица 2

Собствен капитал и нетни резултати на Farrell (хил. щатски долари)

(256)

От тези данни следва просто, че метод за оценяване, основан на стойността на собствения капитал, несъмнено води до по-висока стойност през 2006 г., отколкото през 2003 г.

(257)

Комисията обаче е оценила стойността на дяловото участие на FSIH в Duferco US според предпочетения от Белгия метод: този за коефициент на EBITDA. При този метод се изисква да се оцени (i) EBITDA за 2006 г. (годината на прехвърлянето) и (ii) коефициент, който да се приложи към показателя, въз основа на сравними дружества.

(258)

Белгия е предпочитала да се основава на показател EBITDA между 25 и 42 милиона евро за 2006 г. Според консолидирания отчет на Duferco US, на 30 септември 2006 г. (28), EBITDA в действителност се е повишил до 52,25 милиона долара (резултат от експлоатацията: 45,97 + обезценка и амортизация: 6,28). Този добър резултат би трябвало в основни линии вече да е бил известен на 14 юни 2006 г., тъй като до приключване на финансовата година са оставали само два месеца и половина. Следователно Комисията счита, че предпочетеният от Белгия диапазон е неоправдано нисък. Освен това Комисията отбелязва, че в последващото проучване, осъществено от KPMG, се приема „прогнозен“ EBITDA за финансовата 2006 г. от 42 милиона долара. Сравняването на тези различни данни кара Комисията да приеме, че в течение на 2006 г. е могло реалистично да се очаква стойност на EBITDA от 47,12 милиона щатски долара (29).

(259)

Преценката на Комисията се подкрепя и от фактите, които следват. В бележка от 12 юни 2006 г. (30) за управителния съвет на 14 юни FSIH предвижда стабилизиран резултат от „20 до 25 милиона щатски долара“ за 2006 г. и следващите. Това потвърждава, че FSIH са имали определен поглед върху финансовото състояние на дружеството. Но то най-вече дава добра индикация за равнището на EBITDA, което е можело да се очаква предварително. При осъщественото през 2014 г. от KPMG счетоводно и финансово възстановяване действително се стига до заключение, че нетен резултат от 20,3 милиона евро е свързан с EBITDA от 42,3 милиона евро. Ако се приеме това съотношение EBITDA/нетен резултат от 2,09 и ако то се приложи към нетен прогнозен резултат от 22,5 милиона евро (средно аритметично на очаквания от FSIH диапазон в бележката им до управителния съвет), тогава се получава прогнозен EBITDA за 2006 г. от 47 милиона евро — сума, много близка до 47,12 милиона евро, получена от Комисията в предходното съображение.

(260)

Що се отнася до коефициента, който да се приложи, Комисията взема получения при използваната от Hatch Beddows методология за оценяването на Duferco US, осъществено през 2003 г., т.е. коефициент от […]. Това проучване всъщност е единственият предварителен анализ, който е бил наличен по време на прехвърлянето.

(261)

От това следва, че стойността на дяловото участие на FSIH в Duferco US ще се определи на […] милиона щатски долара (31). Размерът на помощта отговаря на разликата между тази оценка и цената на прехвърлянето от […] милиона щатски долара, приета през 2006 г., или 15,24 милиона щатски долара.

(262)

Към тази сума трябва да се добави стойността на опцията за закупуване, т.е. […] милиона щатски долара, както е оценена впоследствие от KPMG. Следователно общият размер на помощта, получена от DII, възлиза на 15,34 милиона щатски долара или принципно 11,58 милиона евро (32).

(263)

Комисията отбелязва, че така прецененият размер на помощта потвърждава, че продажната цена на дяловото участие на FSIH в Duferco US не отговаря на тази, която би могъл да очаква частен инвеститор, действащ при нормални пазарни условия.

(264)

В мненията си Белгия обосновава оттеглянето на FSIH от DPH със следните фактори: цикличност на сектора, навлизане и влияние на нови частни инвеститори в групата Duferco ([…] и NLMK), наличие на ликвидни средства в рамките на групата Duferco.

(265)

Ако последният фактор не буди съмнение, то за сметка на това Комисията оспорва, че първите два фактора са изиграли решаваща роля. И действително никоя от тези две причини не присъства в протокола от заседанието на управителния съвет на FSIH от 14 юни 2006 г. (33), на което се разглежда прехвърлянето на дяловете на DPH. За сметка на това в протокола се посочва по-неотложна мотивация: необходимост от спешна ликвидност на дела на FSIH.

„В края на 2005 г. F.S.I.H беше изправен през значителни нужди от парична наличност, за да финансира спешни проекти.

По същото време групата Duferco получи възможността да продаде промишленото си поделение в Русия.

F.S.I.H се възползва от тази възможност, за да поиска от [дружеството, което по онова време контролира DPH] да откупи дяловете му в D.P.H.“

(266)

Трябва да се припомни, че при създаването си FSIH е бил субсидиран с 180 милиона евро от SOGEPA. В края на 2005 г. тази сума е била почти изцяло в трайни активи: 95 милиона евро са били инвестирани в Duferco US и 80 милиона евро в DPH. През 2006 г. обаче FSIH са искали да подкрепят други проекти, които несъмнено са преценявани като по-приоритетни от гледна точка на публичната власт на Валония. Сред тези проекти е било преоборудването на доменната и на коксовата пещ в Carsid — „стратегически проект за бъдещето на стоманодобива в басейна на Charleroi [и] който със сигурност попада в предмета на дейност на SOGEPA“ (34).

(267)

В светлината на тези мотиви става ясно, че решението на FSIH да прехвърли дяловото си участие в DPH е резултат от принципно политически и социални съображения: FSIH е трябвало да намери отново ликвидни средства, за да може да продължи да подкрепя стоманодобива във Валония. Като е действал по този начин, FSIH не е мислил за получаване на максимална стойност на дяловото си участие. Напротив, валонското дружество се е поставило в по-слаба позиция за договарянето с Duferco на излизането си от DPH.

(268)

В този контекст [дружеството, което по онова време контролира DPH] е имало пълната свобода да направи агресивно предложение за обратно изкупуване. Именно тогава FSIH е поръчал независимо проучване, за да се валидира предложението на [дружеството, което по онова време контролира DPH], както става ясно от протокола от заседанието на управителния съвет на FSIH от 14 юни 2006 г. (35):

„С цел валидиране на предложената за сделката цена, FSIH направи оценка на стойността на групата, изготвена от дружество Ernst & Young.“

(269)

Когато публичен орган продава някаква собственост на частно лице, трябва да се определи дали цената за прехвърлянето е равностойна на пазарна цена, в смисъл че съответства на цената, която би могла да се получи от купувача при пазарни условия. За тази цел публичният орган трябва да използва или прозрачна и безусловна открита тръжна процедура, или в противен случай — независима експертна оценка.

(270)

Комисията не отрича, че FSIH е действал като частен инвеститор в момента, когато е възложил независимото проучване на Ernst & Young. Тя заявява обаче, че въпреки искания в този смисъл (36), Белгия не е успяла да ѝ предостави доказателство, потвърждаващо че заключенията от това проучване действително са били взети под внимание по време на преговорите между страните. Изглежда, че напротив, като е бързал да прехвърли дяловото си участие, FSIH е оставил на [дружеството, което по онова време контролира DPH] инициативата да предложи цена, която е била приета, без при преговорите да се използват данните от допълнителната експертна оценка. Следователно Комисията твърди, че докладът на Ernst & Young от 2006 г. не е бил използван така, както би действал частен инвеститор в условията на пазарна икономика, и че той в крайна сметка е послужил само за придаване на едно вече практически приключено договаряне форма на пазарна сделка.

(271)

Предвид казаното става ясно, че дълго аргументираните от Белгия „отстъпки“ не са били обсъждани — или поне не са били обсъждани достатъчно — като такива с [дружеството, което по онова време контролира DPH] по време на преговорите. Напротив, те изглеждат като придаване в последствие на форма на частично посочени вътрешно от FSIH основания, за да се убеди в обосноваността на предложената от [дружеството, което по онова време контролира DPH] цена.

(272)

Освен това Комисията отбелязва, че колкото и спорни да са според Белгия резултатите от доклада на Ernst & oung от 2006 г., регион Валония не е сметнал за нужно да потърси противно експертно мнения, както обаче е направено през 2003 г. при влизането му в Duferco S. Такива технически и важни обсъждания като посочените от Белгия по отношение на отстъпките, за които се твърди че са договаряни между FSIH и [дружеството, което по онова време контролира DPH], биха оправдали обаче при всяка хипотеза търсенето на друго експертно мнения.

(273)

Поради тези причини Комисията счита, че не трябва да коментира „отстъпките“ точка по точка, тъй като поведението на FSIH по никакъв начин не е било това на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Комисията стигна до заключение, че като е продал дяловото си участие за […] милиона щатски долара, FSIH е предоставил на [дружеството, което по онова време контролира DPH] икономическо предимство, което то не би могло да получи при нормални пазарни условия.

(274)

След като единствената независима експертна оценка от това време посочва пазарна цена между […] и […] милиона щатски долара, помощта в полза на [дружеството, което по онова време контролира DPH], включена в тази мярка, възлиза на разликата между долната граница на този диапазон и действителната цена по сделката, която е 25,58 милиона щатски долара (или 20,36 милиона евро (37)).

(275)

Съответствието на дадена сделка с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика се счита за спазено, ако може да бъде доказано, че въпросната сделка е осъществена равностойно (pari passu) между публичния и частния инвеститор.

(276)

Белгия твърди, че инвестицията на FSIH в DSIH е pari passu с тази на Duferco Développement, като се има предвид, че (i) рисковете са едни и същи за FSIH и за Duferco Développement (преди тяхното съвместно дялово участие DSIH не е принадлежало нито на групата Duferco, нито на FSIH), (ii) внесените суми са идентични и (iii) интервенциите са направени едновременно.

(277)

[…] потвърждава защитаваните от Белгия твърдения.

(278)

Комисията не оспорва едновременното осъществяване на сделките. За сметка на това тя отхвърля първите две твърдения на Белгия и следователно счита, че поемането на дялово участие от FSIH не е равностойно (pari passu) с това на Duferco Développement.

(279)

Макар DSIH формално да е било учредено извън групата Duferco, Комисията всъщност отбелязва, че DSIH е послужило просто като механизъм за Duferco да придобие съвместно с FSIH едно дружество, Carsid Développement, чийто капитал е притежавало изцяло в рамките на SIF. Ще припомним, че Duferco е единствен акционер в SIF до 18 декември 2012 г. — датата на закупуването от NLMK на 50 % от люксембургския холдинг.

(280)

Следователно групата Duferco е платила […] милиона евро за придобиване на Carsid Développement чрез посредничеството на DSIH, а е получила […] милиона евро от продажбата на Carsid Développement чрез дъщерното си дружество SIF. Тази сделка, която на практика не е нищо друго освен прехвърляне на дъщерни дружества, е печеливша за групата Duferco, докато за FSIH тя представлява разход от […] милиона евро.

(281)

Комисията стигна до заключение, че при придобиване на равно дялово участие FSIH е внесъл […] милиона евро в брой на дъщерно дружество от групата Duferco, докато последната е получила […] милиона евро нето, без да е необходимо да поема нов риск. При тези условия не може да се твърди, че тази инвестиция е била равностойна (pari passu).

(282)

Извън равностойния (pari passu) характер на сделката, Комисията излага причините, които ѝ позволяват да направи недвусмислено заключение за несъответствието на сделката с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Тези причини са свързани с начина, по който FSIH е оценил придобиването на дяловото си участие в DSIH, като става въпрос по-специално (i) за активите и пасивите, притежавани от Carsid Développement, и (ii) за оценката на проекта […].

(283)

Carsid Développement се ражда през 2006 г. от частичното разделяне на неговото дружество майка Carsid, което внася в новосъздаденото дружество определени активи в натура. Този апорт е оценен от KPMG на 14 ноември 2006 г. (38) В доклада на KPMG („доклад на KPMG от 2006 г.“) се посочва апорт на активи в размер на […] милиона евро, състоящи се повече от 99 % от търговски задължения към Duferco La Louvière Sales, и апорт на пасиви с подобен размер ([…] милиона евро), съответстващи на провизия за екологични рискове, предназначена да покрие разходите за все още незапочналата рехабилитация на обекта на Carsid.

(284)

FSIH действително е взел предвид тези […] милиона евро търговски задължения в оценката си на Carsid Développement (и следователно на DSIH) (39). За сметка на това и въпреки искане на Комисията в този смисъл (40), Белгия не е предоставила убедително доказателство за вземането предвид от FSIH на пасива на Carsid Développement при оценката на DSIH. Белгия всъщност претендира, че този пасив на практика не е съответствал на никакво законово задължение, тъй като прилаганото във Валония регламентиране относно замърсените почви е едва от 2008 г. Рехабилитация би трябвало да се предприема единствено с перспектива за по-нататъшно използване на терена. При последната хипотеза обаче разходите за рехабилитация биха били напълно компенсирани от стойността на рехабилитирания терен, която се твърди, че е определена от страните на […] милиона евро. Следователно не би имало никакво основание да се определя стойност на екологичната провизия, която въпреки това е вписана в сметките. Комисията констатира, че Белгия не ѝ е представила никакво доказателство за тези обсъждания, нито експертна оценка, доказваща стойността на рехабилитираните терени. Следователно Комисията стига до заключение, че този пасив не е бил взет предвид по задоволителен начин при оценяването на Carsid Développement от FSIH.

(285)

Що се отнася до проекта […], регионът твърди, че анализът на FSIH е бил основан на обективни данни за цената, определени в независимо проучване, поръчано през 2006 г. от Duferco на предприятие, специализирано в рехабилитацията на промишлени зони и депа за отпадъци (SPAQuE), и на оценки за пазарната стойност на пречистените терени.

(286)

Комисията признава значението на данните за цената, определени по това време от независим експерт. За сметка на това тя отбелязва, че пазарната стойност на прочистените терени изобщо не е била предмет на предварително независимо проучване. Белгия обосновава посочената цифра от […] милиона евро с проучване на експерта Galtier, осъществено през 2010 г., т.е. четири години след разследваната мярка.

(287)

Комисията отбелязва обаче, че независимото проучване на SPAQuE предлага през 2006 г. оценка на приходите, които може да бъдат получени от продажбата на прочистените терени (41). В никой от предвижданите от SPAQuE сценарии приходите не са превишавали […] милиона евро. Следователно, въз основа на тези данни от онзи момент изглежда невъзможно да се обоснове стойността от […] милиона евро, платена от FSIH.

(288)

И накрая, дори да се приеме проекцията на […] милиона евро, защитавана от Белгия, Комисията установява, че не е обичайно частен инвеститор в условията на пазарна икономика да оценява един проект по неактуализираната сума на неговите разходи и прогнозирани печалби. Действително частен инвеститор в условията на пазарна икономика не оценява по един и същи начин печалби, които ще се реализират едва в далечно бъдеще, и разходи, които трябва да се направят скоро.

(289)

Комисията отбелязва, че такива грешки в преценката не биха се допуснали, ако по онова време е била направена единна и цялостна оценка на Carsid Développement. Следователно Комисията констатира, че FSIH не е направил предварително икономическа оценка като тези, които се изискват от частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(290)

В светлината на казаното и на вече споменатата в съображение (248) съдебна практика по делото EDF, Комисията стига до заключение, че FSIH не е действал като частен инвеститор в условията на пазарна икономика и по този начин е предоставил на DSIH икономическо предимство при условия, различни от пазарните.

(291)

След като прехвърлянето от DSIH на неговите активи е довело единствено до неплатено задължение, което днес се държи от Duferco Wallonie, Комисията счита, че размерът на предоставената на DSIH помощ се равнява на общата сума на дяловото участие на FSIH, или […] милиона евро.

(292)

Комисията счита, че за да се прецени дали даден заем съдържа елемент на помощ, е уместно да се определи дали предприятието получател е могло да получи въпросните суми при подобни условия на капиталовия пазар (42). За да отсъди, Комисията може да приеме сравнителен подход и да оцени разследваните заеми от гледна точка на пазарни сделки, които счете за сравними. Именно в този контекст Комисията е поискала от Белгия да посочи дали [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и SIF са получили през 2009 г. сравними заеми от финансови институции, различни от FSIH, и ако да, при какви условия.

(293)

Белгия е представила пред Комисията таблици, показващи известен брой заеми, предоставени на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и на SIF.

(294)

Що се отнася до [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], Белгия уточнява, че в качеството си на нефункциониращ холдинг [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] никога не е имало нужда да прибягва до банков заем, така че е невъзможно да се сравнят тези две ставки с действително приложени от банки за това конкретно дружество лихвени проценти. Следователно за [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] всички предоставени от Белгия данни за сравнение се отнасят до негови дъщерни дружества.

(295)

И за [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], както и за SIF, Комисията вече е посочила в решението си за откриване на процедурата по разследване (43), че в таблиците се съдържат заеми, които не са сравними с тези, за които става въпрос тук: различни падежи (по принцип по-кратки от тези на двата разглеждани заема), различни суми (много по-големи от двата заема), различен вид (в таблиците се съдържат например едногодишни револвиращи заеми и разрешения за овърдрафт) и накрая, вида на различните обезпечения (ипотеки на недвижими имоти или други материални активи).

(296)

Белгия упрекна Комисията, че не е мотивирала достатъчно отказа си да приеме представените като валидни за сравнение заеми. Всъщност приетите от Комисията критерии за анализ не били допустими, тъй като според Белгия (44) лихвеният процент не зависи (i) нито от падежа на заема, (ii) нито от вида му, (iii) нито от размера му.

(297)

Обратно на твърденията на Белгия, Комисията констатира, че във финансовите среди е широко прието, че падежът на един заем оказва неоспоримо влияние върху определянето на неговата цена. Така например Централната европейска банка е представила в графика (45) взаимовръзката между нормата на възвръщаемост (цената) на един заем и неговия падеж. От нея съвсем ясно се вижда, че кривата на цената нараства като функция на падежа на заема, особено през първите две години. Тази констатация следва също и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. В решението по делото Arbel Fauvet (46) Съдът потвърждава анализа на Комисията, според който условията на възвръщаемост на един средносрочен и на един дългосрочен кредит не могат да бъдат сходни:

„Всъщност за разлика от спорните кредити, които са със срок от три години, увеличението на овърдрафта по текущата сметка от частна банка съставлява съвсем краткосрочен заем и следователно анализът на риска за кредиторите не е един и същ. Фактът, че длъжникът може да получи краткосрочен заем, не е показателен за възможностите му да получи заем с по-дълъг срок, чието изплащане ще зависи от неговата способност да оцелее.“

(298)

Комисията счита, че видът на кредита също оказва влияния върху неговата цена. Рискът, свързан с проект за финансиране на нужда от оборотен капитал, не може да се заплаща по същия начин като този на проект за инвестиции в капитал. След като нивото на риска е различно в зависимост от вида на финансирания проект, съответно и неговата цена задължително е съобразена с това.

(299)

Поради тези причини Комисията не приема формулираното от Белгия възражение и потвърждава отказа си да прилага сравнителен подход въз основа на представените от Белгия заеми.

(300)

Вследствие на отказа на Комисията да разгледа представените от Белгия заеми, […] и SIF поискаха да предложат на вниманието на Комисията други заеми.

(301)

Така например […] представи таблица, показваща 19 заема в различни валути за по-високи от посочените от Белгия суми. От тези 19 заема Комисията установява, че само един е предоставен през 2009 г. В случая той се отнася за механизъм за плащане, който е можел да се използва за периоди от порядъка на един месец (докато заемът на FSIH е бил сключен за шест години). Повечето от останалите заеми са били предоставени в периода 2003—2008 г., т.е. преди началото на финансовата криза и в период, през който пазарът на стомана е бил непрекъснато във възход. Поради самия факт на тези значителни разлики, Комисията счита, че представените от […] 19 заема не са добри примери за сравнение със заема на FSIH.

(302)

Що се отнася до SIF, Комисията преценява, че двата представени на вниманието ѝ заема не са подходящи. Става дума наистина за два дългосрочни заема. Тези заеми обаче са били придружени от значителни обезпечения: (i) обезпечения от страна на DPH и NLMK; (ii) за заема от Rabobank: […]; (iii) за заема от Sumitomo: гаранция от […]. Предоставеният от FSIH заем от своя страна не е обезпечен с никаква гаранция. Освен това, представените от SIF заеми са били […], докато предоставеният от FSIH заем е […]. От тези примери става ясно, че предоставеният от FSIH заем е бил по-рисков от посочените от SIF заеми. Следователно тези заеми не могат да служат като примери за сравнение.

(303)

В контекста на казаното Комисията заключава, че примерите за заеми, представени от Белгия, от […] и от SIF, не са сравними с двата разследвани заема. Следователно в този случай сравнителният метод е неубедителен.

(304)

За случаите, когато е трудно или невъзможно да се идентифицират сравними сделки на пазара, Комисията е изготвила индикатори, които служат за определяне дали заемите съдържат елементи на помощ. За заемите, методологията, която дава възможност да се изчисли референтен лихвен процент, който ще служи като пазарна цена, е описана в Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. Тази методология се базира на два основни параметъра: марж на лихвата и степен на обезпеченията.

(305)

На първо място Комисията би искала да приложи тази методология към заема, предоставен на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco].

(306)

Белгия изтъква, че в момента на предоставянето на заема от FSIH [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] е можело да отговаря на рейтинг AAA. Въз основа на таблица, показваща около четиринадесет заема в евро, получени през 2009 г. от Duferco (47), Белгия действително твърди, че прилаганите от търговските банки за Duferco маржове отразяват рейтинг AAA, съчетан с високи обезпечения, ако се вярва на Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. Ако посоченото съобщение е вярно отражение на пазара, трябва да се направи заключение, че Duferco е можело да претендира за рейтинг AAA.

(307)

Комисията отказва да приеме този аргумент. Посочените в представената от Белгия таблица заеми имат марж, който обикновено е между 70 и 150 базисни пункта. Значителен брой от тези заеми са договорени при 100 базисни пункта. Следователно, тъй като Белгия изглежда твърди, че Duferco е представил за тези заеми високи обезпечения, Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. ни сочи, че марж от 100 базисни пункта съответства на рейтинг BB при такава степен на обезпечение. Поради тази причина аргументацията на Белгия би довела до присвояване на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] на рейтинг BB.

(308)

Тази оценка за финансовия рейтинг на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] се потвърждава от сравнение с рейтингите на основните световни стоманодобивни групи през 2009 г. На първо място, в световен мащаб никоя стоманодобивна група, независимо от рейтинговата агенция, не е получила рейтинг AAA през 2009 г. Впрочем Белгия не оспорва тази констатация. От десетината основни световни стоманодобивни групи, за които е бил определен рейтинг през 2009 г. (48), Комисията установява само две, на които е даден рейтинг A и A-, три са в категорията BBB и четири попадат в категорията BB. От тук Комисията прави извод, че групата Duferco трудно е можела да постигне еквивалентен на AAA рейтинг през 2009 г. и че рейтингът BB, който се получава в резултат на предложения от Белгия подход, изглежда съответства на този на няколко други стоманодобивни дружества — това също е и най-често срещаният рейтинг през 2009 г.

(309)

Що се отнася до стойността на обезпеченията, Комисията споделя мненията на Белгия, според която свързаните с отпуснатия на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] заем обезпечения са били много солидни. Ще припомним, че тези обезпечения представляват залог върху 15 % от акциите на DPH и гаранция за приоритетно изплащане при падежа на бъдещо, но почти сигурно, вземане от […] милиона щатски долара.

(310)

Най-напред по отношение на залога върху 15 % от акциите на DPH, Комисията отбелязва, че тъй като е регистрирано в […], DPH е некотирано дружество, чиито акции следователно по дефиниция са слабо ликвидни. Стойността на едно обезпечение обаче се оценява в зависимост от неговата степен на ликвидност в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, т.е. от неговата способност да бъде продадено в кратък срок без загуба на стойност. Освен това, както при всяка обикновена акция, стойността на акциите на DPH остава променлива, което създава проблем за гарантиране на дългосрочен заем, който се връща изцяло in fine. И накрая, Белгия твърди, че Комисията е посочила специално финансовата стабилност на DPH в точка 148 от решението за откриване на процедурата по разследване (увеличаване на собствения капитал и на нетния резултат). Комисията уточнява, че тази констатация е била валидна за периода 2003—2006 г., а не за 2009 г. В годишния доклад за 2009 г. на Duferco се подчертава напротив драстичното падане на продажбите почти наполовина спрямо 2008 г. и консолидирана загуба от около […] милиона щатски долара. Следователно Комисията счита, че това обезпечение не може да бъде квалифицирано като нормално, а трябва тъкмо обратно — да се квалифицира като ниско.

(311)

След това, що се отнася до вземането от […] милиона щатски долара, Комисията припомня, че според член 3 от договора за заема, [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] е трябвало да го върне на 31 декември 2015 г. или по-рано в случай на промяна в контрола на SIF съгласно споразумението от 1 септември 2008 г., сключено между DII и NLMK. В последния случай, в член 6.1 от договора се уточнява, че [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] се ангажира да предостави приоритетно и преди всяко друго плащане или възстановяване на задължения от какъвто и да е характер, необходимите суми за плащането, дължимо по договора за заема. В член 6.2 се посочва също, че [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] се ангажира DII да отложи упражняването на опцията си за продажба до 18 декември 2012 г. и/или до осъществяване на посочените в приложение инвестиции.

(312)

Комисията уточнява, че стойността на обезпечението се оценява в зависимост от капацитета за реализация. Следователно в този случай вземането на Duferco не може да бъде разглеждано като сигурно в момента на подписването на договора за заем, защото DII се е ангажирало да не упражнява опцията си преди 18 декември 2012 г. До тази дата, в случай на неизпълнение от страна на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco], обезпечението няма никаква стойност. Комисията признава обаче, че предвид обстоятелствата по онова време, оттеглянето на Duferco от SIF е било много вероятно. Вероятността за осъществяване и де факто неговото качество са се увеличавали с времето, още повече че Duferco се е ангажирало да използва приоритетно станалото сигурно вземане за връщане на заема, предоставен от FSIH. Следователно Комисията е на мнения да следва позицията на Белгия що се отнася до квалификацията на нормалната степен на обезпечение.

(313)

По отношение на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] Комисията стига до заключение, че за предприятието трябва да се прилага рейтинг BB, а за разглежданите заеми — степен на обезпечение, която в най-добрия случай може да се квалифицира като нормална. Въз основа на Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. маржът би трябвало да е 220 базисни пункта — ниво, доста по-високо от 75 базисни пункта, одобрени от FSIH. Следователно на SIF е било предоставено икономическо предимство в условия, които не са пазарни.

(314)

На второ място Комисията прилага Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. за предоставения на SIF заем.

(315)

Комисията отбелязва, че също като Duferco, свързаното предприятие SIF не е разполагало с публичен рейтинг. При отсъствието на рейтинг или други данни, които да ѝ позволят да определи приблизително финансовия рейтинг на SIF, Комисията нямаше друг избор освен да се позове предпазливо на финансовия рейтинг на дружествата майки.

(316)

Тя установява, че дружеството майка NLMK е получило рейтинг BBB- от Standard and Poor's, Ba1 от Moody's и BB+ от Fitch (рейтингите са взети от годишния доклад за 2009 г. на NLMK). Според Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г., тези рейтинги отговарят на категорията „задоволителен рейтинг“ (ВВ). Второто дружество майка, Duferco, също получава рейтинг BB съгласно приетата от Комисията оценка в съображение (313).

(317)

Като дъщерно дружество на две дружества (NLMK и Duferco) с рейтинг BB, според оценките на Комисията, и предвид особено тежкия макроикономически контекст в сектора на стоманата през 2009 г., Комисията счита, че рейтингът на SIF може предпазливо и разумно да бъде квалифициран като BB.

(318)

След това Комисията установява, че заемът е бил предоставен без обезпечение. SIF възразява, че е притежавало капацитет да предостави собствена гаранция, а именно тази на NLMK или на Duferco: „Това, че FSIH не му е поискал никаква гаранция се дължи на финансовата му стабилност по онова време, принадлежността му към групите NLMK/Duferco и предложената от NLMK гаранция в случай на промяна в контрола, което е могло да даде спокойствие на FSIH по отношение на възможностите му за връщане на заема“ (49). SIF набляга на стабилността на финансовата ситуация през 2008 г. Отпуснатият от FSIH заем обаче е обхващал [7—12] години, с връщане in fine. Поради тези две характеристики, Комисията счита, че частен заемодател би изискал достатъчни и пропорционални гаранции за възнаграждаване на неговия риск в продължение на [7—12] години и не би се задоволил единствено с финансовите резултати на SIF за финансовата 2008 година, за да се откаже от всякакво обезпечение. От това Комисията заключава, че степента на обезпеченията за заема е ниска.

(319)

Оценката на финансовия рейтинг на SIF (BB) и на степента на обезпеченията (ниска), свързани със заема на FSIH, карат Комисията да счита, че в контекста на Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г. би се изисквала компенсация от 400 базисни пункта. Такава компенсация е много по-голяма от договорените между SIF и FSIH 75 базисни пункта. След като на SIF е предоставено икономическо предимство в условия, които не са пазарни, Комисията стига до заключение за наличие на помощ.

(320)

В светлината на казаното Комисията счита, че никой частен заемодател не би приел да предостави съответно 100 и 75 милиона евро на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и SIF при условията, одобрени от FSIH. Следователно FSIH е предоставил предимство на двете дружества получатели на заеми, като не е действал като частен заемодател, което ги поставя в по-изгодно положение от техните конкуренти.

(321)

Размерът на помощта се получава от разликата между действително приложените лихвени проценти (1,99 %) и лихвените проценти, произтичащи от Съобщението относно референтните лихвени проценти от 2008 г., т.е. 3,502 % (12-месечен Euribor + 220 базисни пункта) за [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и 4,302 % (12-месечен Euribor + 400 базисни пункта) за SIF, приложени за периода от деня, в който са одобрени заемите, до деня, в който са погасени предсрочно. Така например, заемът за [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] е подписан на 4 септември 2009 г. за сума от 30 милиона евро, срок по принцип от шест години и ефективен лихвен процент 2,04 % по време на изплащането, а след това сумата е увеличена със 70 милиона евро при ефективен лихвен процент 1,99 % по време на изплащането. Предсрочното погасяване се осъществява през юли 2011 г. Размерът на заема за SIF е бил 75 милиона евро, изплатен на траншове по 20 милиона евро (септември 2009 г.) и 55 милиона евро (декември 2009 г.), с ефективен лихвен процент 1,99 % за двата транша. Договорено е било предсрочно погасяване на траншове от главница и лихва през юни 2011 г., а след това през 2012 г. и 2013 г.

(322)

Въз основа на изчисляване на опростена актуализация, като пример, размерът на помощта следователно възлиза на приблизително 2,08 милиона евро за заема на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] и 10,41 милиона евро за заема на SIF (50).

(323)

Съответствието на дадена сделка с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика се счита за признато, ако може да бъде доказано, че въпросната сделка е осъществена равностойно (pari passu) между публичния и частния инвеститор.

(324)

Белгия твърди, че придобиването на дяловото участие на FSIH е равностойно (pari passu) с това на DII, като се мотивира, че инвестираните суми са практически идентични, че към момента на инвестицията на FSIH DLP не е принадлежало към групата Duferco и че целта на тези инвестиции е била обратно изкупуване на активи, принадлежащи на SIF, а не на групата Duferco.

(325)

[…] потвърждава това мнения и добавя, че DII не е разполагало с никакви други финансови документи, освен представените от Белгия, за да проучи целесъобразността на инвестициите.

(326)

Комисията счита, че също като DSIH (мярка 3), и DLP е само дружество със специална цел, използвано от заинтересованите, FSIH и DII, за да представят като равностойна сделка (pari passu) обратното придобиване от Duferco на активи, част от които вече са му принадлежали. DLP наистина е създадено през март 2011 г. от FSIH и DII като дружество със специална цел за поемане на белгийските активи на Duferco. Става дума по-специално за активи, произхождащи от извеждането от експлоатация на SIF (по това време притежавани 50 % от Duferco), и за активи, притежавани съвместно с FSIH посредством DSIH.

(327)

Макар че „кухото“ дружество DLP е създадено формално извън групата Duferco, Комисията е на мнения, че съвпадението във времето и последователността на прехвърлянията на дялово участие между различните дъщерни дружества на групата Duferco през юни и юли 2011 г. (51) доказва зависимостта на DLP от Duferco още от самото му създаване.

(328)

Още повече и дори по-съществено, Комисията отбелязва, че при приключване на разследваната мярка имущественото състояние на групата Duferco и рисковете, които са в основата му, почти не се променят. Duferco действително притежава чрез DLP (i) 50,3 % от активите на стоманодобива, 50 % от които вече е притежавала преди чрез SIF, и (ii) 50,3 % от активите на диверсификацията, 50 % от които вече е притежавала преди чрез DSIH. Обратно, имущественото състояние на FSIH се променя чувствително при приключването на разследваната мярка. Действително FSIH придобива 49,7 % важни активи в стоманодобива, разположени в La Louvière и Trebos, които преди са му били чужди.

(329)

По отношение на финансовите ангажименти това положение се изразява следователно за групата Duferco по следния начин:

(330)

Получава се нетен финансов принос на групата Duferco в размер на […] милиона евро за придобиване на дялово участие в DLP от 50,3 %. Тази сума е несъизмерима с предоставените от FSIH 99,7 милиона евро (52), за да стане акционер на DLP с дял от 49,7 %.

(331)

При тези условия не може да се твърди, че тази инвестиция е била равностойна (pari passu).

(332)

Комисията излага причините, които ѝ позволяват — извън равностойния (pari passu) характер на сделката — да направи заключение за несъответствието на сделката с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Тези причини са свързани с начина, по който FSIH е оценил придобиването на дяловото си участие в DLP.

(333)

Преди да навлезе в подробности за оценките си, Комисията отхвърля едно възражение, направено от […]. Според […], фактът, че по време на изпълнението FSIH не е имал достъп до по-различни документи от DII (частен инвеститор), е достатъчен да докаже разумния характер на инвестицията на FSIH.

(334)

Поради изрично посочените в съображение (329) причини, разследваната сделка е почти неутрална във финансово отношение за групата Duferco. Следователно тя по никакъв начин не е имала стимул да изготвя подробни доклади и проучвания: цената на откупените обратно активи от DLP е имала съвсем малко значение за нейните парични наличности. Това обаче не е било така за FSIH, който е трябвало да плати 49,7 % от определената за тези активи цена. Следователно именно FSIH, а не Duferco, е трябвало да положи всички възможни усилия за оценяване на активите по тяхната справедлива стойност. Фактът, че Duferco не са разполагали с други документи, освен предоставените от Белгия, в никакъв случай не доказва, че FSIH е действал като частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(335)

Що се отнася до съдържанието на тези оценки, Комисията припомня, че е следвало да се оценят четири елемента: (i) акциите на DLLPL, (ii) акциите на Duferco Trebos, (iii) изкупените обратно акции на Duferco La Louvière Sales и (iv) проекта, даващ основание за инвестиция от [30—40] милиона евро в DLLPL.

(336)

Комисията счита, че предаденият от Белгия доклад на Galtier от май 2011 г. не предоставя стриктно оценяване на DLLPL. В него се споменава само оценка на справедливата стойност („fair value“) на материалните активи на обекта в La Louvière и не се разглежда нито един елемент на пасива или някакъв бизнес план.

(337)

Все пак експертът Galtier е съобщил на Комисията чрез Белгия, че оценката му е била основана на бизнес план, изготвен в съответната надлежна форма. Резюмираната версия на този бизнес план, предоставена от Белгия (53), е кратък документ, в който не се съдържа нито една дата и не се споменава нито една хипотеза. Комисията не е получила пълната версия на този бизнес плана, ако се предположи, че той е съществувал.

(338)

Белгия привежда същия аргумент по отношение на цената на закупуване на акциите на Duferco Trebos, а именно, че документът, озаглавен „Стойност в употреба на материалните и нематериалните активи на Trebos“, от май 2011 г. всъщност е набор от проучвания и доклади, включващ предварителен бизнес план от две страници, изготвен от Duferco (54). Датата на изготвяне на последния документ не е уточнена. Целта на доклада от 2011 г. е била да се оценят активите по стойност в употреба и да се определи стойността на клиентите в общата положителна репутация. Не е направена никаква проверка на сметките, нито одит на предприятието. Не е предоставена никаква обобщена оценка на цялото дружество Duferco Trebos.

(339)

Във връзка с тези две придобивания Белгия всъщност признава, че „страните не са счели за необходимо да изготвят бизнес план в съответната надлежна форма. FSIH са познавали отлично предмета на придобиване.“ Комисията счита обаче, че познаването на едно предприятие е полезно, но не е достатъчно за инвеститор, чието решение за инвестиране зависи от очакваната бъдеща доходност.

(340)

Що се отнася до оценката на акциите на Duferco La Louvière Sales — дружество, контролирано от SIF — Белгия е предоставила документ, който според нея доказва, че пазарната стойност на акциите е била по-висока от балансовата им стойност, която е била приета за определяне на продажната цена. Комисията отново констатира, че датата на изготвяне на този документ не е посочена.

(341)

И накрая, относно инвестицията от [30—40] милиона евро в DLLPL, в решението за откриване на процедурата по разследване Комисията е поискала от Белгия да предостави всички проучвания и бизнес планове, свързани с тази инвестиция. Белгия е потвърдила, че в крайна сметка само един бизнес план е обосновал инвестицията от [30—40] милиона евро, тъй като другите споменати планове са станали безпредметни, защото са се отнасяли за други проекти, които не са били приети. И така Белгия е представила пред Комисията план от една страница, без дата, съдържащ таблица с EBITDA до 2016 г., без никакво обяснение или хипотеза, обосноваващи посочените цифри.

(342)

По мнението на Комисията недостатъчната информация в този документ не се компенсира от другите, споменати от Белгия документи. Документът, озаглавен „Бъдещ проект за стоманодобива в La Louvière“, от февруари 2011 г. описва стратегията за постигане на устойчивост на дейностите във връзка с „дългите“ продукти и „плосковалцуваните“ продукти. Една страница е посветена на историческото развитие на DLLPL през последните пет години. Документът, озаглавен „Маркетингов план за „дългите“ продукти 2011—2013 г.“, се ограничава до проучване на съответния сектор.

(343)

От казаното следва, че инвестицията на FSIH не може да се счита за съответстваща на принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Комисията установява, че DLP е позволило на FSIH още веднъж да подкрепи стоманодобива във Валония, без това да е обосновано с икономически анализ в съответствие с принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(344)

От казаното следва, че инвестицията не може да се счита за равностойна (pari passu) и съответстваща на принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Следователно размерът на получената от DLP помощ възлиза на сумата на увеличението на капитала, т.е. 100 милиона евро.

(345)

След като анализира всяка мярка поотделно, Комисията сметна за необходимо да направи по-общ анализ на инвестиционната стратегия на FSIH от неговото създаване. Тя действително счита, че тези мерки са неотделими една от друга и служат за една единствена цел: подкрепа и трайно запазване на дейностите на групата Duferco във Валония с помощта на непреки инвестиции в офшорните дъщерни дружества на групата, за да се заобиколят правилата за забрана на помощта за стоманодобивната промишленост в Съюза. От интервенциите на FSIH действително са се ползвали дружеството майка на Duferco или дъщерни дружества на групата, установени в Съединените щати (мярка 1), […] (мярка 2), в Ирландия (мярка 3), […] (мярка 4) и […] (мерки 5 и 6), за финансиране на проекти, чието осъществяване е ставало във Валония, в дъщерните дружества на групата във Валония, осъществяващи дейност в сектора на стоманодобива, след това в този на прочистване на промишлени обекти, когато групата постепенно е преустановила стоманодобивните си дейности във Валония.

(346)

Този анализ е обоснован от едновременното или близко във времето осъществяване на някои действия.

(347)

И наистина, Duferco се настанява в Белгия от 1997 г., като поема металургичните заводи на Clabecq, изпаднали в сериозни финансови затруднения, с подкрепата на регион Валония и одобрението на Комисията (придобиване на дялово участие от 8,75 милиона евро и заем от 13,75 милиона евро) (55). Комисията отбелязва, че това възстановяване е след отрицателното решение на Комисията относно металургичните заводи на Clabecq (56): опитът за спасяване от страна на белгийската държава на същите тези заводи е определен през декември 1996 г. като несъвместим с вътрешния пазар. След това през януари 1997 г. предприятието е обявено във фалит.

(348)

Следва серия от придобивания на стоманодобивни обекти във Валония от групата Duferco, все така с финансовата подкрепа на регион Валония чрез посредничеството на SOGEPA, а после — от 2003 г. — на FSIH. През 1999 г. Duferco изкупува обратно от Hoogovens заводите Gustave Boël в La Louvière, с подкрепата на регион Валония (преобразуване на задължение от 12,5 милиона евро в 25 % от капитала и заем от 25,3 милиона евро) (57). След обявеното през февруари 2001 г. от президента на групата Usinor-Sacilor намерение да прекратят дейностите на линията за горещо валцуване на Cockerill Sambre в Charleroi започват разговори между Usinor-Cockerill Sambre, групата Duferco и SOGEPA с основна цел създаване на общо дружество за производство на сляби, чиято производствена база ще се състои от съществуващите инсталации на Cockerill Sambre в Charleroi, допълнени с оборудване от Duferco Clabecq. Така през 2002 г. Duferco поема фазата за горещо валцуване в Charleroi, която става Carsid, в сътрудничество с Usinor и отново с подкрепата на регион Валония (участие на SOGEPA в капитала на Carsid в размер на 20 милиона евро, намалени на 9 милиона евро след решението за откриване на процедурата, предвидена в член 6, параграф 5, от Решение № 2496/96/ЕОВС).

(349)

Комисията установява, че FSIH е създаден през март 2003 г., т.е. по време на провежданото от Комисията разследване след приемането на 3 април 2002 г. на решението за откриване на официална процедура по разследване относно финансовото участие на регион Валония в предприятието Carsid. Тази процедура приключва на 15 октомври 2003 г. (58) с отрицателно решение на Комисията с мотив, че не може да се разглежда като равностойна (pari passu) инвестиция в ново дружество, при която единствено публичният акционер поема нов риск, докато частният акционер само прехвърля съществуваща дейност или проект в рамките на новото дружество. По този начин Комисията установява, че неколкократните интервенции на регион Валония в полза на Duferco са позволили забавяне на трудните в социално отношение, но икономически необходими корекции в стоманодобивната промишленост във Валония. Това поведение, мотивирано от регионални и социални съображение, както и за запазване на заетостта, за сметка на рационализиране и модернизиране на стоманодобивната промишленост, не може да бъде разглеждано като поведение на частен инвеститор.

(350)

Освен това Комисията отбелязва, че инвестиционното поведение на FSIH не съответства на поведението на разумен пазарен инвеститор. В този случай поведението на FSIH трябва да се сравнява с това, което би възприел един управител на инвестиционен фонд. Разглеждана в нейната цялост обаче, следваната от FSIH инвестиционна политика, както е разкрита от настоящата процедура, не би могла да е тази, която би следвал такъв пазарен оператор. За да си гарантира устойчивост, един неспекулативен инвестиционен фонд трябва да диверсифицира рисковете в инвестиционния си портфейл. Като отчита едновременно изпълнението и хоризонта на желаната доходност, диверсификацията на активите в портфейла в географски и секторен план намалява неустойчивостта на активите и следователно — разглеждано най-общо — инвестиционния риск на портфейла. Тази диверсификация не следва непременно да бъде крайна, но в случая FSIH е съсредоточил всичките си инвестиции в едно единствено дружество.

(351)

Следователно, като е инвестирал изключително в групата Duferco, излагането на риск за FSIH е било максимално, тъй като възвръщаемостта на инвестицията за FSIH е зависела от успеха или неуспеха на едно единствено предприятия. От това следва, че погледнато като цяло, инвестиционното поведение на FSIH дава допълнителна индикация, че сделките на FSIH няма да отговарят на критерия за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(352)

В светлината на казаното Комисията стига до заключение, че всички разследвани мерки не съответстват на принципа за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Условията на интервенциите са предоставили във всеки от случаите предимство на съответните различни субекти от групата Duferco. Следователно те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(353)

В резултат общият размер на помощта възлиза принципно на 211,43 милиона евро.

(354)

Забраната за държавна помощ не е нито абсолютна, нито безусловна. По-специално параграфи 2 и 3 от член 107 от ДФЕС представляват правната основа, която дава възможност някои помощи да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

(355)

В отговора си на решението за откриване на процедурата Белгия не е посочила нито един мотив, свързан със съвместимостта на разследваните мерки.

(356)

Комисията отбелязва, че дерогациите по параграф 2 от член 107 от ДФЕС определено не изглеждат приложими. От дерогациите по параграф 3 от същия член единствено букви а) и в) биха могли да се окажат полезни. Действително буква а) гласи, че като съвместими с вътрешния пазар може да се считат помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост. От своя страна в буква в) се предвижда, че помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, също може да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

(357)

Въпреки това никой текст от указания или насоки на Комисията във връзка с критериите за съвместимост по отношение на държавните помощи не изглежда приложим.

(358)

Действително, след изтичането на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Комисията е приела различни насоки или съобщения с цел запазване на забраната за регионални помощи за инвестиции и помощи за спасяване и преструктуриране в полза на стоманодобивната промишленост.

(359)

Така например насоките за държавна регионална помощ за периода 2007—2013 г. (59), период, в който FSIH е предоставил разследваната помощ, в своята точка 8 изрично изключват от приложното си поле регионални помощи в полза на стоманодобивната промишленост и потвърждават тяхната несъвместимост с вътрешния пазар.

(360)

По същия начин и в съобщението за помощта в стоманодобивната промишленост (60), в сила от 31 декември 2009 г., се посочва, че помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от сектора на стоманодобива са несъвместими с вътрешния пазар. При определени условия са разрешени единствено помощи, предназначени за покриване на обезщетения на работници от стоманодобивни предприятия, които са съкратени или пенсионирани по-рано, както и помощи в полза на предприятия, които преустановяват окончателно стоманодобивното си производство. Целта на предоставената от FSIH помощ не отговаря на посочените две категории държавна помощ. Напротив, тя е използвана за финансиране на инвестиции.

(361)

Що се отнася до евентуалната съвместимост на помощта, предоставена на SIF, със съобщението от 2009 г., Комисията е на мнение, че това съобщение не се прилага за SIF. Действително, в точка 4.4.2 от съобщението от 2009 г. се имат предвид предприятия, изпитващи затруднения за намиране на източници на финансиране при преобладаващата ситуация на пазара в периода декември 2008 г.—декември 2010 г. От мненията на SIF обаче не става ясно, че то е изпитвало такъв вид затруднения. Следователно Комисията счита, че SIF не е изпълнявало условията за допустимост, предвидени в съобщението от 2009 г., и че помощта не може да бъде считана като съвместима с вътрешния пазар.

(362)

И накрая, общностните насоки относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (61), в сила до 30 юли 2014 г., потвърждават в своята точка 18 изключването на стоманодобивната промишленост от приложното си поле.

(363)

В светлината на казаното Комисията стига до заключение, че шестте разследвани мерки са несъвместими с вътрешния пазар.

(364)

В съответствие с разпоредбите на ДФЕС и установената практика на Съда Комисията е компетентна да реши, че въпросната държава трябва да отмени или да измени помощта, когато Комисията установи, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар (62). Също така Съдът няколко пъти е отсъдил, че наложеното на дадена държава членка с решение на Комисията задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение (63).

(365)

В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от предимството, с което се е ползвал спрямо конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (64).

(366)

В член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (65) се определя: „Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […]“.

(367)

Следователно, като се има предвид, че въпросните мерки са били осъществени в нарушение на член 108 от ДФЕС и следва бъдат разглеждани като неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, те трябва да бъдат върнати, за да се възстанови съществуващата на пазара ситуация преди тяхното предоставяне.

(368)

В този случай помощта е била предоставена на следните предприятия: DII (мярка 1), [дружеството, което по онова време контролира DPH] (мярка 2), DSIH (мярка 3), [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] — станало […] — (мярка 4), SIF (мярка 5) и DLP (мярка 6), всички те дъщерни дружества на групата Duferco в различни държави. От тези предприятия или от евентуалните им правоприемници трябва да се иска възстановяване на неправомерно получената помощ.

(369)

Освен това възстановяването трябва да обхваща периода, през който на получателите е предоставено предимство, т.е. между момента на предоставянето на помощта на всеки получател и реалното ѝ възстановяване съгласно критериите за определяне на икономическото предимство и принципите за изчисляване, определени в раздели 7.1.4.1—7.1.4.5. При изпълнението на задължението за лоялно сътрудничество, което се пада на Белгия в рамките на процедурата по възстановяване, сумата по-специално на помощта, предоставена на [дружеството, което в онзи момент е начело на групата Duferco] — станало […] — и на SIF, следва да бъде определена по-точно в хода на процедурата, въз основа на данни, които ще се предоставят от Белгия, и като се вземат предвид, по-конкретно за помощта под формата на заеми, действителните дати на плащане или на връщане, както и всяко друго свързано с това обстоятелство, което Белгия ще посочи. Във всички случаи сумите за възстановяване включват дължимите лихви до действителното им плащане.

(370)

Комисията констатира, че Белгия неправомерно е привела в действие въпросните мерки за помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Комисията счита, че всички разследвани мерки представляват несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

(1)

С писмо от 4 март 2014 г. Германия уведоми Комисията за изменението на схемата за помощи относно производство и разпространение на филми (Filmförderungsgesetz („FFG“)). Тя предостави на Комисията допълнителна информация с писма от 17 април и 16 юли 2014 г.

(2)

С писмо от 17 октомври 2014 г. Комисията уведоми Германия за своето решение да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на мярката.

(3)

Решението на Комисията за откриване на процедурата („решението за откриване на процедурата“) бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения.

(4)

Германия изпрати коментари относно решението за откриване на процедурата с писмо от 11 декември 2014 г.

(5)

Комисията получи мнения от заинтересованите страни. Тя ги препрати на Германия, на която бе дадена възможността да отговори; мнението на Германия беше получено с писмо от 5 март 2015 г.

(6)

Правното основание на схемата е законът относно мерки за финансиране на германски филми в неговата седма редакция (FFG in der Fassung des Siebten Änderungsgesetzes), в който са изложени подробно условията за подпомагане на аудиовизуални произведения от германския Федерален филмов съвет (Filmförderanstalt („FFA“)). Схемата беше одобрена от Комисията с решение по дело SA.36753 от 3 декември 2013 г. за период до 31 декември 2016 г. Предвиденото изменение на тази схема, за което Комисията бе уведомена, се отнася до финансирането и облагането с данък на доставчиците на видеофилми по заявка, които не са установени или нямат представителство в Германия.

(7)

Съществуващата федерална схема за финансирането на производство, разпространение и показване на филми се финансира от специален данък („Sonderabgabe“), наложен на предприятията в кино и видео индустрията и в сектора на телевизионното разпространение. Операторите на киносалони, видео доставчици и доставчиците на видео по заявка трябва да заплащат задължителен данък на FFA въз основа на приходите си от експлоатация на филми. Операторите на киносалони заплащат данък въз основа на касовите приходи, събрани от прожекционна зала. Видео доставчиците и доставчиците на видео по заявка заплащат данък въз основа на нетния си годишен оборот, ако той надхвърля 50 000 ЕUR (3).

(8)

Изменението на схемата се извършва в контекста на бързо развитие на технологиите, по-специално в областта на разпространението на филми. В частните домове все по-често се гледат филми чрез онлайн достъп, а наемът на филми на физически носители загубва популярност. Мястото на установяване на доставчика на съответните услуги — в този случай доставянето на филми за частно гледане — е от все по-малко значение за успешното развитие на бизнес модела. От подбрано място доставчикът може да предоставя услуги на друга територия без големи транспортни разходи или разходи за физическо присъствие. Не е задължително наличието на седалище или филиал за предоставяне на услуги по заявка на клиенти в целевата държава членка. Мярката, която Германия възнамерява да приведе в изпълнение с предложеното изменение на своята федерална схема, се отнася до финансирането на разпространение на видеофилми по заявка. Досега само доставчици на услуги за видео по заявка със седалище или филиал в Германия имаха право да получават помощта. Занапред доставчиците на услуги за видео по заявка, които не са установени или нямат представителство в Германия, могат да се възползват по същия начин от помощ за офертите си по интернет на немски език, предназначени за клиенти в Германия.

(9)

Освен това е изменен член 66а, алинея 2 от FFG, така че системата за финансиране на схемата да бъде съобразена с това изменение и да се гарантира, че в замяна на полученото право на помощ разпространителите на видео по заявка, които са разположени извън Германия, ще заплащат данък. Данъкът ще се начислява върху оборота, който те реализират от евентуално подпомаганите продукти, т.е. от офертите по интернет на немски език за клиенти в Германия, и само доколкото този оборот не подлежи на сравним данък за помощ на киноиндустрията в мястото на установяване на доставчика.

(10)

Германия обосновава включването на дистрибуторите на видео по заявка, разположени извън Германия, на първо място със силно нарастващия дял на услугите за видео по заявка при разпространението и потреблението на филми и на второ място с наблюдаваното напоследък явление големите дистрибутори на видео по заявка, действащи на международно равнище, да избират едно-единствено място на установяване на територията на Съюза, откъдето да обслужват много или всички държави членки. Целта на разширяването на обхвата е да се запази съответствието със съществуващата система и философия на FFG, съгласно която потреблението на филми в Германия — на каквито и да са носители — осигурява приход в притежаван от правителството фонд, който подкрепя различни цели, включително производство и разпространение на филми.

(11)

Що се отнася до използването на средствата, генерирани от данъка, налаган върху националните и чуждестранните доставчици на видеофилми, 30 % ще бъдат заделени за помощ на разпространението на филми посредством видеоносители или посредством услуги за видео по заявка, а останалите, заедно с вноските от киносалоните и телевизионните разпространители, ще бъдат в помощ на производството или разпространението на филми по други канали. Заделените 30 % ще бъдат единственият източник на финансиране на помощта за дистрибуция на видеофилми.

(12)

Предвижда се мярката, предмет на уведомлението, да влезе в сила от момента на нейното одобрение от Комисията и да действа до 31 декември 2016 г. Прогнозираният годишен размер на средствата от постъпленията от данъка върху доставката на видеофилми е 13 млн. EUR.

(13)

Съгласно заключението в решението за откриване на процедурата описаната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. В съответствие с този член всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Описаната мярка отговаря на кумулативните условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде класифицирана като държавна помощ. Помощта за разпространение на филми се дава от държавни ресурси, тя предоставя икономическо предимство на предприятия, предимството е селективно и е в състояние да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и търговията на вътрешния пазар.

(14)

Що се отнася до държавните ресурси, помощта, предвидена от FFG, се предоставя от средства, финансирани от приходите от различни парафискални такси, налагани от този закон. FFA — институция, учредена съгласно публичното право, преразпределя постъпленията от тези такси за производство и разпространение на филми. Следователно тези мерки включват държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата.

(15)

Бенефициерите на схемата — производители на филми, сценаристи, дистрибутори на филми, оператори на киносалони, извършват икономически дейности и поради това отговарят на критериите за предприятия. Държавната помощ представлява предимство, каквото те нямаше да получат при нормалните пазарни условия. Схемата е освен това селективна, тъй като единствените ѝ бенефициери са предприятия, участващи в производството, разпространението и показването на филми.

(16)

Пазарът за филмово производство и разпространение е международен. Бенефициерите се конкурират на международно равнище с производители и дистрибутори в други държави членки. Следователно мярката, която има за цел да подпомогне производството, разпространението и популяризирането на филми, засяга конкуренцията и търговията между държавите членки и отговаря на критериите за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора.

(17)

Предвидената мярка — финансирането на и данъка върху услугите на доставчици на видео по заявка, които не са установени и нямат представителство в Германия, представлява изменение на схемата, която Комисията е одобрила за период до 31 декември 2016 г. Критериите за оценка на държавните помощи не са се променили след предходното одобрение на схемата, а предложеното изменение се отнася само до помощта за разпространение на видеофилми и данъка върху чуждестранните дистрибутори на видео по заявка.

(18)

Що се отнася до помощта за разпространението на филми посредством доставчици на видео по заявка, Комисията е установила вече, че тя е съвместима с член 107, параграф 3, буква г) от Договора (4). Разширяването на обхвата на евентуалните бенефициери до фирми, установени на друго място, няма отрицателно въздействие върху оценката на съвместимост съгласно този член.

(19)

Комисията трябва да включи в анализа за държавна помощ съответствието на финансирането на мярката за помощ с разпоредбите на правото на Съюза, различни от правилата за конкуренцията, ако финансирането представлява неразделна част от мярката за помощ. Такъв е случаят, ако данъкът е предвиден за финансирането на помощта, в смисъл че приходите от данъка се заделят задължително за финансирането на помощта и имат пряко въздействие върху размера на помощта (5). Ако данъкът се окаже в противоречие с други разпоредби на Договора, Комисията не може да обяви помощта, от която данъка е част, за съвместима с вътрешния пазар (6).

(20)

В схемата, за която е постъпило уведомление, се посочва, че 30 % от приходите от данъка, заплащан от видео доставчиците, се използват за финансиране на подкрепата за разпространението на видеофилми. Освен това не съществува друг източник на финансиране за този тип помощи. Това създава връзка между финансирането на видеоразпространението и приходите от данъка върху тази дейност, чрез което приходите от данъците са единственият източник на финансиране и имат пряко въздействие върху наличната сума за тази помощ. Оттук следва, че данъкът е предвиден за определена цел и е необходимо да се провери дали е в съответствие и с други разпоредби на правото на Съюза, различни от правилата за конкуренцията.

(21)

Следователно трябва да се извърши оценка дали разширяването на данъка върху доставчиците на видео по заявка, установени извън Германия, е съвместимо с член 110 от Договора, съгласно който нито една държава членка не може да налага данък върху стоките на други държави членки, какъвто не налага върху подобните местни стоки. Освен това е необходимо да се извърши оценка дали данъкът нарушава правилата относно юрисдикцията по отношение на доставчиците на видео по заявка, установени в други държави членки, съдържащи се в Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7).

(22)

Даден данък би бил несъвместим с член 110 и следователно забранен, доколкото представлява дискриминация срещу вносните стоки, т.е. доколкото финансираната от него подкрепа компенсира до голяма степен данъка, наложен върху местната стока, в сравнение с този, наложен върху вносната стока (8).

(23)

Следователно парафискални такси, като налаганите съгласно описаната схема, може да са в противоречие с член 110 от Договора, ако схемата е в полза само на националните доставчици на услуги или е от полза в по-голяма степен за националните доставчици отколкото за конкурентите в други държави членки. В такъв случай, за да бъдат съвместими с Договора, вносните услуги не трябва да бъдат облагани с данък. Ако обаче вносните услуги на доставчиците на услуги в други държави членки, които подлежат на облагане с този данък, могат да бъдат подпомогнати от схемата по същия начин, както и услугите на националните доставчици на услуги, това не е в противоречие с член 110 от Договора.

(24)

Дори ако (както е в настоящия случай) дадена уредба предвижда, че чуждестранните доставчици могат също да се възползват от помощта без дискриминация, това само по себе си не е достатъчно. Трябва освен това да се изключи възможността условията да са на практика по-благоприятни в структурно отношение за националните оператори.

(25)

Комисията покани Германия и заинтересованите страни да изложат своите мнения и да предоставят релевантна информация във връзка със съответствието на схемата с член 110 от Договора.

(26)

Мярката, предмет на уведомлението, налага данък на доставчиците на видео по заявка, установени в други държави членки, въз основа на оборота, който те правят от услуги за видео по заявка на германския пазар. Това поставя въпроса дали Директива 2010/13/ЕС е приложима за този данък.

(27)

Съгласно член 13 от Директива 2010/13/ЕС държавите членки трябва да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка, предоставяни от доставчици на медийни услуги под тяхна юрисдикция, насърчават създаването и достъпа до европейски произведения, когато това е осъществимо и с подходящи средства. В член 13 като примери за такова насърчаване са посочени финансовият принос на тези услуги към създаването и придобиването на права по отношение на европейски произведения, както и определянето на дела на европейски произведения в програмните каталози на доставчиците на услуги по заявка и рекламата им в тези каталози. В съответствие със съображение 19 от Директива 2010/13/ЕС тази директива не засяга отговорността на държавите членки и техните органи „по отношение на организацията, включително системите за лицензиране, административни разрешения или облагането с данъци, финансирането и съдържанието на предаванията“.

(28)

Отбелязва се, че към момента на влизането в сила на Директива 2010/13/ЕС услугите по заявка, при които доставчикът на услуги не е установен в държавата членка, в която се получават услугите, бяха все още рядко явление. Оттогава обаче техният пазарен дял нарасна значително. През 2014 г. пазарът на видео по заявка в ЕС беше на стойност 2,501 млрд. ЕUR, което представлява ръст от 272 % спрямо 2010 г. В Германия пазарът на видео по заявка в ЕС беше на стойност 315,2 млн. ЕUR през 2014 г., което прави ръст от 172 % спрямо 2010 г. (9)

(29)

Ако FFG се разглежда като мярка за прилагане на член 13 от Директива 2010/13/ЕС, упражняваната от Германия юрисдикция върху доставчици на видео по заявка, установени в други държави членки, би следвало да се оцени по правилата относно юрисдикцията, установени в тази директива. В съответствие с член 2, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2010/13/ЕС, всяка държава членка е компетентна да регулира аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, които са установени в тази държава членка в съответствие със специфичните правила, установени в тази директива. Освен това, съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС, „[д]ържавите членки гарантират свобода на приемането и не ограничават препредаването на тяхна територия на аудиовизуални медийни услуги от други държави членки на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива“.

(30)

Следователно в случаите, при които Директива 2010/13/ЕС е приложима, задача на държавата членка, в която е установен доставчикът на медийни услуги, е да гарантира спазването на правилата, приложими към аудиовизуалните медийни услуги под нейна юрисдикция. За аудиовизуални медийни услуги по заявка възможните основания за дерогация от този принцип са изчерпателно изложени в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2010/13/ЕС.

(31)

Поради това в решението си за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на изменението на съществуващата мярка за държавна помощ съгласно FFG, което е обект на уведомлението. Тези съмнения се отнасяха по-специално до съвместимостта с Директива 2010/13/ЕС на държавната помощ за разпространение на филми, която е финансирана от фонд, който събира средствата си наред с другото от налози на доставчици на видео по заявка, намиращи се извън Германия.

(32)

Мнения бяха получени от 10 заинтересовани страни. Те постъпиха от германските публични телевизионни оператори ARD и ZDF, асоциацията на германските търговски телевизионни оператори (VPRT), Европейската асоциация на цифровите медии (EDiMA), Verband Deutscher Kabelnetzbetreiber (ANGA), публичния кино фонд Mitteldeutsche Medienförderung (MDM), Spitzenorganisation der Deutschen Filmwirtschaft (SPIO), представляваща членове в областите на производство, техническо оборудване и разпространение на филми, операторите на киносалони (AG Kino и HDF Kino) и асоциацията на германските производители на филми (Produzentenallianz). Една от предоставилите мнения страни поиска самоличността ѝ да бъде запазена в тайна.

(33)

От една страна, участникът, чиято самоличност е поверителна („дружество Х“), изразява загриженост, че член 110 от Договора е нарушен. Дори ако уредбата предвиждала, че чуждестранните доставчици могат също да се възползват от помощта без дискриминация, на практика условията щели да бъдат по-благоприятни в структурно отношение за националните оператори.

(34)

Дискриминация щяло да има, тъй като, поне към настоящия момент, всички членове на съвета, който взема решения относно безвъзмездните средства, били германци. Предоставянето на безвъзмездни средства щяло да зависи от свободата на преценка, така че най-вероятно средствата щели да бъдат насочени към германски предприятия. Освен това дружество Х твърди, че чуждестранните доставчици на услуги щели да предлагат по-голям дял от чуждестранно съдържание дори ако то било предназначено за германска аудитория. Следователно те щели да имат по-малък брой филми, отговарящи на условията за предоставяне на помощ за разпространение, тъй като предлагали по-малък брой германски филми. Освен това чуждестранните доставчици на видео по заявка щели бъдат изправени пред езикова бариера, тъй като съответните правила били достъпни само на немски език и заявките трябвало да се подават на немски език.

(35)

Дружество Х критикува малкия размер на помощта за разпространение за един филм и общия малък дял на разпределение на видео по заявка по този тип помощ в сравнение с продажбите на видеофилми във формат DVD или ВluRay. То критикува също така факта, че данъкът се налага върху оборота от всички филми, независимо от това дали са подходящи, като германски или европейски филми, за финансиране на разпространението, или не. И накрая, националните доставчици на видео по заявка щели бъдат по-малко засегнати от данъка, тъй като някои от тях щели да бъдат вертикално интегрирани оператори на видео по заявка и телевизия или кабелни оператори, които могат да получават и държавна помощ за производство от Федералния кино фонд, в който постъпват средства от доставчиците на видео по заявка.

(36)

Асоциацията ANGA, която също представлява доставчици на видео по заявка в Германия, от друга страна, счита, че е налице дискриминация на националните доставчици, тъй като те подлежат на данъчно облагане върху предлаганото от тях на националния пазар, докато чуждестранните конкуренти, които се конкурират с тях с оферти, съобразени със същия пазар, не подлежат на данъчно облагане върху съответния оборот само защото са предпочели да изберат постоянен адрес в друга държава. SPIO, VPRT, Produzentenallianz и MDM също считат, че данъкът ще доведе до дискриминация на националните доставчици. Според SPIO основната част от оборота с видео по заявка в Германия се реализира от 13 предприятия, 6 от които са установени в чужбина. В тези цифри не е още включено неотдавнашното влизане на пазара на водещ доставчик на видео по заявка от САЩ, който е установен в Нидерландия. Според SPIO решаващият елемент за данъчното облагане не следва да бъде случайното в по-голяма или по-малка степен местонахождение на доставчика. В цифровата ера доставчикът нямал нужда от повече от едно място на установяване на вътрешния пазар. По-важният въпрос за целите на данъчното облагане следвало да бъде дали доставчикът получава лицензи за търговска дейност с крайни потребители за разпространение на филми на германския пазар. SPIO се позовава също на събрани от нея данни, които показват, че чуждестранните доставчици на видео по заявка включват дял от германски продукции, подобен на този на националните доставчици.

(37)

Що се отнася до Директива 2010/13/ЕС, дружество Х и ЕDiMA са на мнение, че мярката, предмет на уведомлението, представлява мярка за насърчаване на достъпа до европейски произведения съгласно член 13, параграф 1 от тази директива в нарушение на принципа на държавата на произход.

(38)

Останалите заинтересовани страни подкрепиха предложението на Германия и изразиха мнение, че данъкът няма да представлява нарушение на член 13, параграф 1 във връзка с членове 2 и 3 от Директива 2010/13/ЕС.

(39)

Германия счита, че ще бъде по принцип в интерес на държавите членки да се предотврати нарушаване на конкуренцията за решения относно местоположението във филмовия сектор поради това, че дружествата избират мястото си на установяване главно по причини, свързани с данъчното облагане. Изключването на доставчиците на видео по заявка извън Германия, които работят с германска клиентела, щяло да окаже отрицателно въздействие върху финансирането на европейски произведения.

(40)

Германия потвърждава своето убеждение, че предложеното данъчно облагане на чуждестранните доставчици на видео по заявка не облагодетелства на практика националните оператори спрямо чуждестранните. Твърдението на дружество Х, че финансирането ще бъде насочено към германските предприятия, тъй като съветът, който предоставя безвъзмездните средства, се състои от германци, е според Германия необосновано. Критерий за финансиране не е мястото на установяване на кандидата, а културното и творческо качество на аудиовизуалните произведения, отговарящи на условията за подкрепа за разпространение. Германия изрично потвърждава и приветства факта, че чуждестранните доставчици на видео по заявка предлагат значителен брой германски филми, отговарящи на условията за подкрепа.

(41)

Според нея не отговаря на истината и твърдението, че чуждестранните доставчици ще предлагат по-голям дял от чуждестранно съдържание и поради това ще имат по-малък брой филми, отговарящи на условията за предоставяне на помощ за разпространение, въпреки че данъкът се налага върху оборота за всички филми. Първо, не се правило разграничение между националните и чуждестранните доставчици. Националните доставчици, повечето от предлаганите филми на които не отговарят на условията, щели да бъдат също поставени в такова положение. Второ, това нямало да представлява непряка дискриминация, тъй като чуждестранните доставчици всъщност предлагали не по-малък брой филми, отговарящи на условията за помощ, от своите национални конкуренти, а дори по-голям брой, както показвали данните на Европейската аудио-визуална обсерватория, посочени в Съобщението на Комисията относно европейското кино в цифровата епоха (10).

(42)

Германия отхвърля също така твърдението, че чуждестранните доставчици на видео по заявка ще бъдат изправени пред езикова бариера. Данъкът се налагал само на онези доставчици, които активно предлагат своята оферта на немски език на германския пазар; от тях се очаквало да са бездруго запознати със съответното законодателство. Освен това фондът давал указания на кандидатите при необходимост и на английски език.

(43)

Що се отнася до малкия размер на помощта за разпространение на един филм и общия малък дял на разпространението на видео по заявка при този тип помощи, Германия е на мнение, че условията на помощта за разпространение няма да се различават от различните форми на техническа подкрепа. Така например в никакъв случай нямало да е възможно разходите за създаване на общата техническа инфраструктура за отпечатване или въвеждане на филми в различните носители за разпространение да отговарят на условията за получаване на помощи. Помощта била предназначена за едно определено произведение, което отговаря на условията за предоставяне на помощ.

(44)

И накрая, във връзка с твърдението, че националните доставчици на видео по заявка ще бъдат по-малко засегнати от данъка, защото някои от тях ще са вертикално интегрирани оператори на видео по заявка и телевизионни или кабелни оператори, Германия подчертава, че на първо място само някои от операторите са интегрирани. Второ, това твърдение според нея не отчита факта, че излъчващите филиали на тези предприятия също имат задължение да правят вноски в кино фонда.

(45)

Германия твърди, че предвиденият данък няма да попадне в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС. Следователно той нямало да представлява нарушение на член 13, параграф 1 във връзка с членове 2 и 3 от тази директива. Данъкът не можел да се разглежда като регулаторна мярка, засягаща медийната услуга, нейното програмиране и разпространение. Финансирането на филми не било хармонизирано на равнището на Съюза. Данъчното облагане на мястото на потребление или предназначение на медийната услуга следвало освен това логиката, прилагана при облагането с ДДС на услугите в Съюза, приложим от 1 януари 2015 г.

(46)

С оглед на бързо нарастващия пазарен дял на чуждестранните доставчици на видео по заявка, германските доставчици щели бъдат в по-неизгодно конкурентно положение, ако продължавали да бъдат облагани с данък, докато чуждестранните конкуренти на националния пазар не подлежали на облагане със същия данък. Така например дружеството iTunes, което не е установено в Германия, щяло да се окаже още днес водещ доставчик на германски видеофилми по заявка.

(47)

Както е обяснено в съображения 13—16 от настоящото решение, описаната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Помощта за разпространение на филми се дава от държавни ресурси, тя предоставя икономическо предимство на предприятия, предимството е селективно и е в състояние да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и търговията на вътрешния пазар.

(48)

Предвидената мярка — финансирането на и данъка върху услугите на доставчици на видео по заявка, които не са установени и нямат представителство в Германия, представлява изменение на схемата, която Комисията е одобрила до 31 декември 2016 г. Критериите за оценка на държавните помощи не са се променили след предходното одобрение.

(49)

Що се отнася до помощта за разпространението на филми посредством доставчици на видео по заявка, Комисията е установила вече, че тя е съвместима с член 107, параграф 3, буква г) от Договора (11). Поради това Комисията вече заключи в решението за откриване на процедурата, че разширяването на обхвата на евентуалните бенефициери до фирми, установени на друго място, няма само по себе си отрицателно въздействие върху оценката на съвместимост съгласно този член.

(50)

Новият данък не нарушава член 110 от Договора. Чуждестранните доставчици на видео по заявка могат също да се възползват на практика при равни условия от финансирането. Както е обяснено от Германия, схемата предоставя ефективна възможност за чуждестранните доставчици на видео по заявка да кандидатстват за помощ за разпространение по същия начин, както техните германски конкуренти.

(51)

Чуждестранните предприятия могат да се запознаят с тази възможност за финансиране, точно както и предприятията, разположени в Германия. Те ще бъдат във всички случаи поотделно уведомявани за това поради факта, че трябва да внасят средства във фонд, който предоставя помощи за разпространение на филми. Освен това помощите се предоставят само по заявка и техните заявления за кандидатстване ще бъдат разглеждани по съвсем същия начин, както тези на германските дружества. Комисията за подбор е длъжна да оценява кандидатурите единствено въз основа на културното качество на филмите, за които се иска помощта. Следователно мястото на установяване на дистрибутора не е сред критериите, които комисията за подбор може да приложи при вземане на решение.

(52)

Чуждестранните доставчици на филми на немски език се ползват непряко по същия начин, както и германските си конкуренти, от подкрепата на производство на филми в Германия. Тази подкрепа осигурява постоянно предлагане на финансирани от Германия филми, които чуждестранните доставчици могат да включват в своите оферти. Това се доказва от факта, че в техните каталози се съдържа дял от германски филми, сравним с този в каталозите на националните доставчици.

(53)

Дружество Х изтъква довода, че националните доставчици на видео по заявка ще бъдат по-малко засегнати от данъка, защото някои от тях са вертикално интегрирани оператори на видео по заявка и телевизионни или кабелни оператори, които могат също да се възползват от помощи за производство на филми. Този довод не е съобразен с това, че разликата между интегрирани и неинтегрирани предприятия няма нищо общо с мястото на установяване. Различно ще бъдат третирани също така германските доставчици на телевизионни услуги и видео по заявка. Пренебрегва се и фактът, че доставчици на видео по заявка също произвеждат филми, отговарящи на условията за предоставяне на помощи.

(54)

Поставя се въпросът дали разглежданият данък, който по замисъл е наложен върху услуги, предназначени за аудитория в Германия, попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС. Въпросният данък се внася в публичен фонд (FFA), който се използва за насърчаване на различни културни цели в аудиовизуалния сектор. 30 % от средствата, събрани чрез данъка, се заделят за подкрепата на разпространението на филми посредством видеоносители или посредством услуги за видео по заявка. С останалите средства, заедно с вноските от киносалоните и излъчващите оператори, се предоставя по-обща подкрепа за производство или разпространение на филми по други канали.

(55)

Член 13, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС има за цел да обхване мерките, които са свързани с рекламирането на европейски произведения от доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка, и предвижда държавите членки, които имат юрисдикция над доставчика на такива услуги, да осигуряват тази реклама. Това може да се направи например чрез финансова подкрепа от доставчиците на такива услуги за производството на европейски произведения.

(56)

Фактът, че разглежданият данък служи за финансиране на публичен орган, който, като само една от редица други задачи, има задължението да подкрепя производството и разпространението на европейски произведения, дава основания за съмнения дали той не попада в приложното поле на член 13, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС. В член 13, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС не се посочва дали рекламата на европейски произведения трябва да се извършва без намеса на други страни, освен на самия доставчик на услуги по заявка.

(57)

Освен това налагането на данък като разглеждания върху услуги, предназначени от една държава членка за пазара в друга държава членка, може да постави въпроса дали такъв данък няма да постави под съмнение принципа, че държавата членка, в която е установен доставчикът на медийни услуги, има юрисдикция над доставчика, както е предвидено в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2010/13/ЕС.

(58)

Предложено е изменение на Директива 2010/13/ЕС, чиято цел е да се гарантира, че Директивата е в достатъчна степен съобразена с пазарните тенденции в областта на аудиовизуалните медийни услуги — както линейни, така и нелинейни. Предложението за такова изменение бе прието от Комисията на 25 май 2016 г. (12) В него се пояснява, че държавите членки могат да изискват от доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка под тяхна юрисдикция да допринасят финансово за производството на европейски произведения. В предложеното изменение на член 13 се пояснява по-специално, че държавите членки могат да изискват от доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка, насочени към аудиторията на тяхна територия, но установени в други държави членки, да правят такива вноски. В такъв случай предложеното изменение предвижда финансовото участие да се основава само на приходите, реализирани в целевите държави членки. Ако държавата членка, в която е установен доставчикът, налага финансов принос, тя трябва да вземе предвид всички финансови вноски, наложени от целевите държави членки.

(59)

Комисията разглежда предложената формулировка на член 13 от Директива 2010/13/ЕС като пояснение на онова, което би могло да е вече възможно съгласно директивата, която в момента е в сила. Този член, също и когато е приложен за целите на настоящото решение, не може да се разглежда като предоставящ изключителна компетентност на държавата членка, в която доставчикът е установен, за данъчно облагане на доставчици на медийни услуги по заявка, с цел да се направи принос към създаването и придобиването на права по отношение на европейски произведения или към дела и/или рекламата на европейските произведения в програмния каталог, предлаган в рамките на аудиовизуалната медийна услуга. Наистина формулировката на този член не е категорична и безусловна. Освен това данъчното облагане на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка е само един пример за мерките, които могат да бъдат предприети от държавата членка, която има юрисдикция.

(60)

Тълкуването, според което принципът на държавата на произход, както е установен в член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС, се прилага за данък като въпросния, води до ситуации, при които доставчици, действащи на един и същи пазар, нямат едни и същи задължения. Всъщност тълкуване, което би изисквало от дадена държава членка да освободи доставчици на видео по заявка, чиито услуги са насочени изрично към нейната аудитория, но които са установени в друга държава членка, от финансов принос за реклама на европейски произведения, би довело до дискриминация срещу доставчици, установени в първата държава членка, които са подложени на данъчно облагане, докато се конкурират на същия пазар.

(61)

Освен това степента, до която би нараснал размерът на пазарния дял на трансграничното предоставяне на видео по заявка и съответно неговото значение за предоставяне на средства за финансирането на филми, не беше известна към датата на влизане в сила на Директива 2010/13/ЕС, както е описано в съображение 28. Комисията отбелязва по-специално, че мярката, за която Германия е уведомила, изрично ограничава приходите, подлежащи на данъчно облагане, до приходите, получени в целевата държава членка, и то само до размера, в който не подлежат вече на облагане в държавата членка на установяване.

(62)

В резултат валидността на прилагането на данъка към определени доставчици на видео по заявка, които предоставят своите услуги от места извън Германия, не се поставя под въпрос по-специално от Директива 2010/13/ЕС.

(63)

Поради това Комисията заключава, че изменението на схемата FFG, която Германия възнамерява да приведе в действие за финансиране на разпространението на филми от доставчиците на видео по заявка, е съвместимо с член 107, параграф 3, буква г) и член 110 от Договора и също така не нарушава Директива 2010/13/ЕС,