12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/1

(1)

На 13 февруари 2016 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на някои видове безшевни тръби от желязо (с изключение на тези от чугун) или от стомана (с изключение на тези от неръждаема стомана), с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, с произход от Китайската народна република („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (2). Тя публикува известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз  (3) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 4 януари 2016 г. от Комитета за защита на производството на безшевни стоманени тръби на Европейския съюз („жалбоподателя“). Жалбоподателят представлява повече от 25 % от общото производство на Съюза на безшевни тръби от желязо (с изключение на тези от чугун) или от стомана (с изключение на тези от неръждаема стомана), с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, други известни производители от Съюза, известните производители износители, компетентните органи на Китайската народна република, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(4)

Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(5)

В известието за започване Комисията уведоми заинтересованите страни, че възнамерява да използва Япония, Русия, Южна Корея и САЩ като възможни трети държави с пазарна икономика („държави аналог“) по смисъла на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Комисията се свърза с производители в тези държави, както и с производители в Канада, Индия, Мексико и Венесуела и ги прикани да вземат участие.

(6)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

(7)

В известието за започване на разследването Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза въз основа на производството на разглеждания продукт. Временната извадка се състоеше от четирима производители от Съюза, представляващи 51 % от общото производство на промишлеността на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени.

(8)

Разследването показа, че икономическата ситуация и структурата на най-голямото включено в извадката дружество може да не е представителна за промишлеността на Съюза. То има различен бизнес модел, тъй като над 60 % от продажбите му се основават на нефтения и газовия бизнес и производството му включва много висококачествени и съобразени с конкретните нужди продукти. Освен това, както е посочено в съображения 107—108, рентабилността му през целия разглеждан период значително се е влошила, което представлява още една съществена разлика спрямо другите производители от Съюза. Поради това Комисията допълнително ще проучи дали дружеството е представително за състоянието на промишлеността на Съюза. Ако е необходимо, Комисията ще обмисли предприемането на по-нататъшни стъпки, включително претегляне на съответните дружества.

(9)

На етапа на временните мерки Комисията реши да остави това дружество в извадката, но ще преразгледа въпроса в светлината на коментарите, които ще получи от заинтересованите страни.

(10)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(11)

Пет несвързани вносители предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима вносители въз основа на най-големия обем на вноса в Съюза. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент всички известни вносители, които са засегнати, бяха консултирани във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(12)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор, Комисията поиска от всички производители износители в Китайската народна република да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Китайската народна република в Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(13)

Дванадесет производители износители в засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от четири дружества въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни засегнати производители износители и с компетентните органи на засегнатата държава относно подбора на извадката. В тази връзка не бяха получени коментари от заинтересовани страни.

(14)

Шест производители износители в Китайската народна република поискаха индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. Три от тях са включени в извадката и в резултат на това се разглеждат поотделно. Разглеждането на останалите три искания на етапа на временните мерки в хода на разследването щеше да представлява прекомерна тежест вследствие на кратките срокове на разследването, ограничените ресурси и текущата натовареност на службите на Комисията. Комисията ще реши дали да предостави индивидуално разглеждане на исканията след етапа на временните мерки в хода на разследването.

(15)

За целите на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент Комисията изпрати формуляри за заявление за ТДПИ на всички оказали съдействие производители износители в Китайската народна република, които са избрани да бъдат включени в извадката, на всички известни сдружения на производители износители, както и на компетентните органи на Китайската народна република. Заявления за ТДПИ не бяха представени от нито един производител износител.

(16)

Комисията изпрати въпросници на всички включени в извадката дружества в рамките на сроковете, посочени в известието за започване. Отговори на въпросника бяха получени от четирите включени в извадката оказали съдействие (групи от) производители износители в Китайската народна република, четирите включени в извадката производители от Съюза и три несвързани вносители. Нито един ползвател не се отзова.

(17)

Комисията издири и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени проверки на място в помещенията на следните дружества:

(18)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. („разследвания период“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2012 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(19)

Разглежданият продукт са някои видове безшевни тръби от желязо (с изключение на тези от чугун) или от стомана (с изключение на тези от неръждаема стомана), с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, с произход от Китайската народна република, класирани понастоящем в кодове по КН 7304 19 90, ex 7304 29 90, 7304 39 98 и 7304 59 99 („разглежданият продукт“).

(20)

Разглежданият продукт има широка гама от приложения, например в нефтената и газовата промишленост, в производството на електроенергия и в строителството.

(21)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи основни употреби:

(22)

Поради това Комисията реши на този етап, че това са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(23)

Твърдения относно обхвата на продукта не бяха направени.

(24)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност бе определена въз основа на цената или конструираната стойност в трета държава с пазарна икономика, тъй като на нито един производител износител не бе предоставено ТДПИ. За тази цел трябваше да бъде избрана трета държава с пазарна икономика („държава аналог“).

(25)

В известието за започване Комисията уведоми заинтересованите страни, че предвижда да използва Япония, Русия, Южна Корея или САЩ като подходяща държава аналог и прикани заинтересованите страни да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(26)

Комисията поиска от тринадесет производители на сходния продукт в Канада, Индия, Япония, Русия, Южна Корея, Мексико, САЩ и Венесуела да предоставят информация. Съдействие оказа само едно дружество, установено в Мексико. Това дружество отговори на въпросника за държава аналог и се съгласи отговорите му да бъдат проверени на място.

(27)

На вътрешния пазар в Мексико конкуренцията е адекватна и неговият размер се счита за подходящ за целта (с около 20 000 тона годишно). По отношение на вноса на повечето видове безшевни тръби и тръбни продукти с произход от други държави се прилага мито от 5 %. Оказалото съдействие дружество представлява над 60 % от пазарния дял на вътрешния пазар. Въпреки това пазарният дял на вноса също е голям и представлява повече от 22 % на мексиканския вътрешен пазар, което е доказателство за наличието на конкуренция на този пазар.

(28)

Комисията стигна на този етап до заключението, че Мексико е подходяща държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(29)

Нормалната стойност за производителите износители, на които не е предоставено ТДПИ, беше определена въз основа на информацията, получена от оказалия съдействие производител в държавата аналог, в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(30)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на оказалия съдействие производител в държавата аналог е бил представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за износ за Съюза от производителите износители в разглежданата държава през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че реализираният от оказалия съдействие производител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(31)

След това Комисията установи кои са видовете продукти, продавани на вътрешния пазар в държавата аналог, които са идентични или сравними с видовете продукти, продавани за износ за Съюза, от производителите износители в разглежданата държава с представителни продажби на вътрешния пазар.

(32)

Впоследствие Комисията провери дали продажбите на оказалия съдействие производител на вътрешния пазар в държавата аналог за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Въз основа на това Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на някои видове на продукта в държавата аналог са представлявали по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравнимия вид на продукта за Съюза и поради това не са били представителни.

(33)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар в държавата аналог за всеки вид на продукта по време на разследвания период с цел да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(34)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че всички продажби на вътрешния пазар са рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са по-високи от производствените разходи. В съответствие с това нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност от цените на всички продажби на вътрешния пазар през РП.

(35)

Предвид липсата или недостатъчните продажби на някои видове на сходния продукт при обичайни търговски условия в държавата аналог, Комисията конструира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(36)

За видовете на продукта, които не са продавани в представителни количества на вътрешния пазар на държавата аналог, са използвани средните разходи за продажба, общи и административни разходи и печалбата от сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не се продават на вътрешния пазар в държавата аналог, бяха използвани среднопретеглените разходи за продажба, общи и административни разходи и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(37)

Значителен брой видове на продукта, изнасяни от засегнатата държава за Съюза, не можаха да бъдат пряко съпоставени с видовете на продукта, произвеждани в държавата аналог. Поради това нормалната стойност за несъпоставимите видове на продукта трябваше да бъде формирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент въз основа на производствените разходи на производителя от държавата аналог, към които бяха добавени обосновани суми за разходи за продажба, общи и административни разходи и печалбата. Следователно нормалната стойност бе конструирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, като към средните разходи за производството на съответния вид на продукта се добавиха среднопретеглените разходи за продажба, общи и административни разходи (4) [1 %—10 %] и среднопретеглената печалба (4) [9 %—19 %], реализирана от производителя в държавата аналог при продажбите на вътрешния пазар при обичайни търговски условия по време на разследвания период.

(38)

Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества износители, установени в засегнатата държава. Не е осъществяван износ чрез свързани вносители, установени в Съюза.

(39)

Тъй като производителите износители са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане за разглеждания продукт при продажба за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(40)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на базата на цената франко завода.

(41)

Когато това беше обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(42)

Бяха направени корекции за разходите за транспорт, навло и застраховки, обработка, товарене и допълнителни разходи между 2 % и 12 %, разходите за кредити — между 0,01 % и 0,3 %, комисиони — между 0,1 % и 2 % и банкови такси — между 0,02 % и 0,3 %, когато е установено, че засягат сравнимостта на цените.

(43)

Китай прилага политика на единствено частично възстановяване на ДДС при износ и в този случай 8 % от ДДС не са възстановени. За да се гарантира, че нормалната стойност е изразена на същото равнище на данъчно облагане като експортната цена, нормалната стойност беше коригирана в посока нагоре с онази част от ДДС, с който е обложен вносът на безшевни тръби с широк диаметър, която не се възстановява на китайските производители износители (5).

(44)

За включените в извадката производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт в държавата аналог (вж. съображения 29—37 по-горе) със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(45)

За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Следователно този марж бе определен въз основа на маржовете на включените в извадката производители износители, без да се вземат предвид маржовете на производителите износители с дъмпингов марж, равен на нула или de minimis, както и маржовете, установени при обстоятелствата, посочени в член 18 от основния регламент.

(46)

По отношение на всички други производители износители в засегнатата държава Комисията определи дъмпинговите маржове въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие е обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия обем на износа — както е отчетено в статистическите данни за вноса на Евростат — от засегнатата държава за Съюза.

(47)

Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал около 85 % от общия износ за Съюза по време на РП. Въз основа на това Комисията реши да определи остатъчния дъмпингов марж на равнището на включеното в извадката дружество с най-високия дъмпингов марж.

(48)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са следните:

(49)

Седем производители от Съюза са произвеждали сходния продукт през разследвания период. За тях се счита, че представляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент и по-надолу същите са наричани „промишлеността на Съюза“.

(50)

За установяване на обема на общото производство на Съюза през разследвания период беше използвана цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза преди започването на разследването и след това, както и отговорите на въпросника, дадени от включените в извадката производители от Съюза.

(51)

На тази основа беше определено, че общото производство на Съюза през РП е приблизително 227 000 тона. Тук се включва производството на всички производители от Съюза, както на включените в извадката производители, така и изчисленото производство на производителите, които не са включени в извадката.

(52)

Както е посочено в съображение 7, в извадката бяха включени четири производители от Съюза, които представляват 51 % от изчисления общ обем производството на Съюза на сходния продукт.

(53)

Потреблението на Съюза беше определено въз основа на обема на всички продажби на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза и целия внос. Потреблението на Съюза е отбелязало спад от 2012 г. до 2014 г., като през 2015 г. се е наблюдавало умерено подобрение. През разглеждания период потреблението на Съюза се е понижило като цяло с 10 %.

(54)

Установено беше, че по време на разглеждания период вносът в Съюза от Китайската народна република от гледна точка на обема и на пазарния дял е следвал посочената по-долу тенденция:

(55)

След спад през 2013 г., обемът на вноса от Китай е нараснал рязко през 2014 г. и е останал стабилен през 2015 г. Като цяло през разглеждания период вносът се е увеличил с 9 % — от 39 000 тона на 42 500 тона през РП в контекста на намаляващо потребление в Съюза. През разглеждания период пазарният дял на вноса от Китай се е увеличил значително — от 22,2 % на 26,8 %.

(56)

Таблицата по-долу показва средната цена на вноса от Китай:

(57)

Средните цени на вноса бяха установени въз основа на статистическите данни на Евростат за вноса. По време на разглеждания период средните цени на вноса от Китай са останали относително стабилни. През 2014 г. цените на вноса са били малко по-високи, отколкото през предходните години, но през 2015 г. цените отново са намалели до първоначалните си равнища.

(58)

Въпреки това средните цени на вноса зависят от продуктовия асортимент, по-конкретно от класа на стоманата, което не се вижда в търговските статистики. Докато през РП средната експортна цена на всички китайски производители износители е била 910 EUR/тон, средната експортна цена на включените в извадката китайски производители износители е била 1 102 EUR/тон и е варирала между 946 EUR/тон и 1 444 EUR/тон.

(59)

Както може да се види от съображение 79, цените на вноса от Китай са останали значително под продажните цени на промишлеността на Съюза през целия период.

(60)

С цел да се определи дали е имало подбиване на цените през РП и каква е била степента му, среднопретеглените продажни цени на включените в извадката производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, като са извадени реално направените разходи за доставка (43,4 EUR/тон), комисиони (51 EUR/тон), отложени отстъпки (132,2 EUR/тон) и разходи за кредити (3,28 EUR/тон), бяха сравнени със съответните среднопретеглени цени по вид на продукта на дъмпинговия внос от включените в извадката китайски производители за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF, след прибавяне на разходите, направени след вноса и разходите за обработка (1,82 % от стойността CIF).

(61)

С цел да се направи справедливо сравнение на същото ниво на търговия като китайския внос, бяха разгледани само продажбите на Съюза на търговци и дистрибутори. Преките продажби за крайни потребители бяха изключени от анализа, тъй като те обикновено включват допълнителни специфични изисквания, водещи до по-високи цени в сравнение с продажбите на търговци и дистрибутори, при които се следват стандартни изисквания. В резултат на това средната продажна цена на промишлеността на Съюза, използвана за сравнение за целите на подбиването на цените, е била 1 359 EUR/тон (през разследвания период), докато, ако се вземат предвид всички продажби, средната продажна цена е 1 584 EUR/тон.

(62)

От резултата от сравнението, изразен като процентен дял от оборота на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период, е видно, че маржовете на подбиване на цените са били в размер от 15,1 % до 30,2 %.

(63)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проверката на въздействието на дъмпинговия внос от Китай върху промишлеността на Съюза е включвала оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(64)

Както беше посочено в съображение 7, за проверката на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, беше използвана извадка.

(65)

За целите на анализа на вредата Комисията направи разлика между макроикономическите и микроикономическите показатели на вредата. Като макроикономически показатели тя използва производството, производствения капацитет, използването на капацитета, обема на продажбите, пазарния дял, растежа, заетостта, производителността и възстановяването от предишен дъмпинг. Тя анализира също така средните цени за единица продукция, разходите за единица продукция, рентабилността, паричния поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал, складовите наличности и разходите за труд на включените в извадката производители от Съюза като микроикономически показатели.

(66)

Цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза преди започването на разследването и след това, както и отговорите на въпросника от включените в извадката производители от Съюза бяха използвани, за да се установят макроикономическите показатели, и по-специално, данните за невключените в извадката производители от Съюза. Статистическите данни, представени от жалбоподателя, бяха проверени в помещенията на жалбоподателите.

(67)

Микроикономическите показатели бяха установени на базата на проверена информация, предоставена от включените в извадката производители от Съюза в техните отговори на въпросника.

(68)

През разглеждания период тенденциите при производството, производствения капацитет и използването на капацитета са били, както следва: Разследването разкри, че някои от производствените линии, използвани за производството на разглеждания продукт, са били използвани и за производството на други продукти, а именно тръби с по-малък диаметър. Поради това таблицата съдържа общия обем на производството, в това число производството на други продукти, както и обема на производството на разглеждания продукт.

(69)

През разглеждания период производството на Съюза на разглеждания продукт е намаляло. Спадът в производството е бил по-бърз в сравнение със спада в потреблението на Съюза.

(70)

Тъй като едни и същи машини могат да се използват за производството и на сходния продукт, и на други безшевни тръби с по-малък диаметър, производственият капацитет и използването на капацитета бяха изчислени за всички видове безшевни тръби. Няма машини, ограничени само до производството на безшевни тръби с диаметър над 406,4 mm, които биха могли да бъдат използвани за изчисляване на капацитета и използването на капацитета по отношение само на сходния продукт. Във всеки случай следва да се отбележи, че спадът в обема на производството на всички продукти отразява спада в обема на производството на разглеждания продукт. През разглеждания период капацитетът е останал постоянен, тъй като не е имало добавени нови или закрити производствени мощности. Използването на капацитета се е понижило в съответствие с намаляването на продажбите на производителите от Съюза.

(71)

Продажбите на производителите от Съюза са включвали малка част от продажбите за свързани дружества. Свързаните продажби са представлявали 3 % от потреблението на Съюза. Поради това обемът на продажбите, пазарният дял и растежът бяха оценени поотделно за свързаните продажби и за свободния пазар (несвързаните продажби).

(72)

По време на разглеждания период обемът на продажбите, пазарният дял и растежът са следвали посочените по-долу тенденции:

(73)

В контекста на намаляващо потребление в Съюза, обемът на продажбите е намалял от 2012 до 2014 г. и до известна степен се е подобрил през 2015 г. Като цяло през разглеждания период продажбите на Съюза са намалели с 24 %. В резултат на това пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял от 75 % на 64 %.

(74)

Свързаните продажби са намалели с повече от половината — от 11 000 тона на по-малко от 5 000 тона. Общият дял на свързаните продажби е бил малък — 3 % от потреблението на Съюза през РП. Свързаните продажби са били извършени в рамките на търговска дейност. Впоследствие продуктите са били препродадени и не са били използвани за собствено потребление от свързаните дружества.

(75)

Заетостта е спаднала от 3 256 през 2012 г. на 2 824 през РП (2015 г.). Заетостта в промишлеността на Съюза беше изчислена, като бе взет предвид броят на заетите лица, работещи пряко с разглеждания продукт, когато този брой беше известен, или като общата заетост на производителите бе разпределена пропорционално на дела на продукцията на разглеждания продукт. Производителността, измерена като продукция (в тонове) за наето лице на година, първоначално се е подобрила през 2013 г., когато производството на Съюза се е увеличило, но след това отново се е понижила в съответствие с намаляването на производството на Съюза. В резултат от спада в производството промишлеността на Съюза е трябвало до намали броя на смените на работник, което означава, че броят на служителите е намалял в по-малка степен, отколкото производството на Съюза.

(76)

Дъмпинговите маржове на включените в извадката китайски производители износители са значителни (вж. съображение 48). Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на дъмпинговия внос от Китай, разгледани по-горе, въздействието върху промишлеността на Съюза на действителния дъмпингов марж не може да се счита за незначително.

(77)

Не беше установено дъмпинг да е упражняван по-рано.

(78)

Средните продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са спаднали с 14 % от 2012 г. до РП.

(79)

През същия период разходите на промишлеността на Съюза са се увеличили с 8 %. Това се е дължало основно на увеличаването на режийните разходи за тон. Обемът на продажбите е намалял и вследствие на това режийните разходи са били правени за по-малък обем на продажбите, което е довело до увеличаване на средните режийни разходи за тон. В резултат на това след 2013 г. промишлеността е започнала да бележи загуби.

(80)

По време на разглеждания период паричният поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал на производителите на Съюза са следвали посочените по-долу тенденции:

(81)

Рентабилността бе изразена като нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за клиенти в Съюза, като процент от оборота от тези продажби.

(82)

Включените в извадката производители от Съюза са отбелязали печалби през 2012 г. (5,7 %), но са започнали да бележат загуби от 2013 г. насам.

(83)

Паричният поток, който представлява способността на промишлеността да финансира самостоятелно дейността си, е останал положителен през разглеждания период, но на значително по-слабо равнище.

(84)

Развитието на рентабилността и паричния поток през разглеждания период е ограничило способността на включените в извадката производители от Съюза да инвестират в свои дейности и е възпрепятствало тяхното развитие. Поради естеството на промишлеността обаче направените инвестиции се използват за производството на безшевни тръби с различни размери, включително продукти извън обхвата на разследването. Поради тази причина не е възможно пряко да бъдат определени инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите специално по отношение на разглеждания продукт. Вместо това за общите инвестиции на промишлеността се приема, че са разпределени по отношение на разглеждания продукт в съответствие с неговия дял в общия оборот.

(85)

С оглед на изложеното по-горе може да се стигне до заключението, че финансовите резултати на включените в извадката производители от Съюза са останали отрицателни по време на РП.

(86)

Равнището на складовите наличности на включените в извадката производители от Съюза се е увеличило с 65 % през разглеждания период. Производството обаче се базира обикновено на поръчки, в резултат на което равнищата на складовите наличности са били като цяло ниски — 3 % от производството през РП.

(87)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са нараснали слабо през 2013 г., когато производството се е увеличило, а след това са се понижили в периода 2014—2015 г. до равнище, което е било с 8 % под равнището от 2012 г. в резултат от спада в производството. Производителите от Съюза са регулирали броя на смените в съответствие с търсенето.

(88)

Както бе посочено по-горе, през разглеждания период производството на промишлеността на Съюза и в резултат на това — заетостта, са намалели. Промишлеността на Съюза е изгубила обем на продажбите и пазарен дял, а вносът от Китай е подбивал цените на Съюза, като по този начин е оказвал натиск върху тях. В резултат на това продажните цени са се понижили. Най-важното е, че промишлеността е започнала да бележи загуби: през разглеждания период рентабилността се е влошила, като е достигнала най-ниски стойности през РП с 18,3 % загуби.

(89)

С оглед на изложеното по-горе се прави временното заключение, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(90)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от Китай е причинил вреда на промишлеността на Съюза в степен, достатъчна, за да бъде считана за съществена. Разгледани бяха и други известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които са могли по същото време да нанесат вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че евентуалната вреда, причинена от тези други фактори, не е отдадена на дъмпинговия внос.

(91)

Разследването показа, че обемът на вноса с произход от Китай се е увеличил, докато потреблението на Съюза е намаляло. Както бе пояснено в съображения 54 и 72, вносът от Китай е нараснал от 39 195 тона през 2012 г. на 42 539 тона през РП. Продажбите на промишлеността на Съюза са спаднали от 132 241 тона през 2012 г. на 100 975 тона през РП.

(92)

По отношение на ценовия натиск на пазара на Съюза през разглеждания период беше установено, че средните цени на вноса от Китай са останали непрекъснато по-ниски от средните продажни цени на промишлеността на Съюза. Подбивайки цените на промишлеността на Съюза, китайският внос е увеличил пазарния си дял от 22,2 % на 26,8 %, докато пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял.

(93)

Поради ценовия натиск, упражняван от увеличаващия се обем на китайския внос на дъмпингови цени, промишлеността на Съюза не е могла да покрива разходите си. През 2013 г. промишлеността на Съюза е започнала да бележи загуби.

(94)

Комисията установи, че развитието на вноса от Китай и развитието на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, не са съвпаднали напълно по години между 2012 и 2015 г. През 2014 г. обаче китайският пазарен дял се е увеличил значително, а в същото време показателите за вреда са отбелязали ясно изразена отрицателна тенденция, която е продължила и през 2015 г. От 2014 г. насам Съюзът вече не е успявал да компенсира признаците на слабост, които е започнал да проявява през 2013 г.

(95)

Въз основа на изложеното по-горе се стигна до временното заключение, че увеличението на дъмпинговия внос от Китай на цени, постоянно подбиващи цените на промишлеността на Съюза, е причинило съществената вреда на промишлеността на Съюза.

(96)

Износът за трети държави, както свързаният, така и несвързаният, е намалял през разглеждания период. Тъй като продажбите на Съюза също са се понижили по същото време със сходен процент, делът на износа е останал висок, като е спаднал от 59 % за всички продажби през 2012 г., на 56 % за всички продажби през РП. Някои от експортните продажби са били извършени посредством свързани дружества в държавите износителки. Впоследствие продуктите са били препродадени и не са били използвани за собствено потребление от свързаните дружества.

(97)

Високият дял на износа показва, че промишлеността на Съюза е конкурентоспособна и е в състояние да продава продуктите си на други пазари.

(98)

Спадът на експортните продажби е допринесъл за вредата, нанесена на промишлеността на Съюза. Според промишлеността на Съюза (6), този спад на износа е отбелязан в контекста на общ спад на световните пазари. Комисията приканва заинтересованите страни да предоставят допълнителна информация, за да се прецени дали резултатите на промишлеността на Съюза са били в съответствие с тези на световния пазар или са били по-ниски. Във всеки случай, на етапа на временните мерки Комисията стигна до заключението, че развитието на износа не може да обясни рязкото увеличение на пазарния дял на Китай от 2014 г. насам и произтичащата от това вреда. Поради това понижаването на експортните продажби не е прекъснало причинно-следствената връзка между китайския внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(99)

Както бе пояснено в съображения 72—74, продажбите на свързаната страна в Съюза са възлизали на 4 971 тона през РП, което съответства на 2 % от всички продажби и 5 % от продажбите на пазара на Съюза. Свързаните продажби са били извършени в рамките на търговска дейност. Впоследствие продуктите са били препродадени и не са били използвани за собствено потребление от свързаните дружества.

(100)

Поради малкия им обем свързаните продажби в Съюза не могат да бъдат потенциална причина за вредата.

(101)

По време на РП дъмпинговият внос от Китай е представлявал 74 % от целия внос на пазара на Съюза. Освен него е имало и други източници на внос, сред които Япония, които бяха разгледани в контекста на причинно-следствената връзка.

(102)

Вносът от държавите, различни от Китай, взети заедно, се е увеличил от 5 313 тона на 15 024 тона през разглеждания период. Техният пазарен дял е нараснал от 3,0 % на 9,5 %. Средната цена на този внос е останала значително по-висока от цените на вноса от Китай и от продажните цени в Съюза от промишлеността на Съюза.

(103)

Япония е била най-големият източник на внос след Китай. Пазарният дял на вноса от Япония е варирал между 1,3 % и 5,2 % от потреблението на Съюза. По време на РП вносът от Япония е възлизал на 3,6 % от потреблението на Съюза. Средните продажни цени на японските производители износители са се задържали по-високи от продажните цени на китайските производители износители.

(104)

Вносът от други държави е бил дори още по-малък от вноса от Япония, като следващи по големина източници на внос са били САЩ, Корея и Русия, всеки от които е представлявал 1—2 % от потреблението на Съюза. Обемът на вноса от тези държави не е бил достатъчно съществен, за да нанесе вреда на промишлеността на Съюза.

(105)

Въз основа на изложеното по-горе се прави заключението, че въздействието на този внос не е било от такова естество, че да наруши причинно-следствената връзка между китайския внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(106)

Спадът на цените на нефта са довели до забавяне на инвестициите в нефтения и газовия сектор. Това е оказало отрицателно въздействие върху търсенето на обсадни и сондажни тръби с голям диаметър, продавани от промишлеността на Съюза, като по този начин е допринесло за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Това обаче не може да обясни рязкото увеличение на пазарния дял на Китай от 2014 г. насам и произтичащата от това вреда. Поради това кризата в нефтения и газовия сектор не е прекъснала причинно-следствената връзка между китайския внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(107)

Комисията установи, че разходите на един от включените в извадката производители от Съюза са били значително по-високи от тези на останалите три включени в извадката производители от Съюза. Неговата продуктова гама е по-широка и включва категории продукти и видове клиенти, които не се срещат при останалите производители от Съюза. Рентабилността му значително се е влошила, дори когато вносът от Китай е намалял или се е задържал на стабилни равнища.

(108)

Причините за това все още не са напълно установени.

(109)

Комисията ще разгледа допълнително този въпрос като потенциален фактор, който нарушава причинно-следствената връзка. В това отношение е важно да се посочи, че като най-голямото дружество в извадката, то оказва силно отражение върху цялостната картина по отношение на вредата.

(110)

Ако допълнителният анализ покаже, че i) вредата, причинена на Vallourec Deutschland GmbH, няма причинно-следствена връзка с дъмпинговия внос, а е породена от други причини, и ii) че поради невключването на Vallourec Deutschland GmbH в анализа на вредата, наличието на вреда не може да бъде обосновано, Комисията може да разгледа въздействието върху причинно-следствената връзка и в сравнение със състоянието на цялата промишленост на Съюза.

(111)

Комисията приканва заинтересованите страни да представят своите мнения по този въпрос.

(112)

По време на разглеждания период е отбелязано увеличение на обема (от 39 195 тона през 2012 г. на 42 539 тона през 2015 г.) и на пазарния дял (от 22,2 % през 2012 г. на 26,8 % през 2015 г.) на дъмпинговия внос с произход от Китай. Освен това този внос е подбивал цените на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза. По време на РП подбиването на цените е варирало от 15,1 % до 30,2 % въз основа на сравними видове продукти.

(113)

Този ръст на обема и на пазарния дял на дъмпинговия внос от Китай е съвпаднал с влошаването на финансовото състояние на промишлеността на Съюза. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да увеличи продажбите и цените си, поради което финансовите показатели, като рентабилността, са отбелязали отрицателни стойности.

(114)

Разглеждането на другите известни фактори, като продажбите на свързаните страни, вноса от други трети държави и понижаването на потреблението, които може да са причинили вреда на промишлеността на Съюза, показа, че тези фактори не са от такова естество, че да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Китай и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Въпреки това Комисията допълнително ще разгледа причините, довели до значителния спад в рентабилността на промишлеността на Съюза.

(115)

Въз основа на направения по-горе анализ, при който бе разграничено и отделено въздействието на всички познати фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносния ефект на дъмпинговия внос, бе направено временното заключение, че дъмпинговият внос от Китай е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(116)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше проучено дали въпреки временната констатация за вредоносен дъмпинг съществуват неопровержими доводи да се направи заключението, че не е в интерес на Съюза да се приемат мерки в този конкретен случай. Интересът на Съюза беше анализиран на базата на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(117)

Промишлеността на Съюза е съставена от седем известни производители, които представляват цялото производство на сходния продукт в Съюза. Тези производители са установени в различни държави членки на Съюза и по време на РП наемат пряко повече от 2 800 работници във връзка със сходния продукт. Четири производители от Съюза, които представляват 51 % от производството, са се отзовали и са оказали съдействие при разследването.

(118)

Промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Китай. Припомня се, че промишлеността на Съюза е изгубила обем на продажбите и пазарен дял и финансовото ѝ състояние е останало нестабилно.

(119)

Очаква се, че налагането на антидъмпингови мита ще възстанови условията на лоялна търговия на пазара на Съюза и ще даде възможност на промишлеността на Съюза да коригира цените на сходния продукт според производствените си разходи.

(120)

Може да се очаква също така, че налагането на мерките ще даде възможност на промишлеността на Съюза да си възвърне поне част от загубения по време на разглеждания период пазарен дял, което ще окаже положително въздействие върху нейната рентабилност и общото ѝ финансово състояние.

(121)

В случай че не бъдат наложени мерки, може да се очакват нови загуби на пазарен дял и рентабилността на промишлеността на Съюза ще продължи да се влошава.

(122)

Поради това беше направено временното заключение, че налагането на антидъмпингови мерки върху вноса с произход от Китай би било в интерес на промишлеността на Съюза.

(123)

Нито един ползвател не изяви желание да окаже съдействие при разследването. Преките клиенти на промишлеността на Съюза са най-често търговци и дистрибутори, в резултат на което крайният клиент невинаги е в пряк контакт с производителя. За по-големите строителни проекти, като например електроцентрали, крайните ползватели могат да са в пряк контакт с производителите. Изглежда обаче, че китайският внос не се е конкурирал за такива договори, тъй като неговите продажби са се осъществявали чрез търговци.

(124)

Ползвателите ще продължат да имат няколко алтернативни източници на доставки както в рамките на Съюза, така и в други държави износителки, дори ако предложените временни мерки срещу китайския внос бъдат наложени. Също така липсват доказателства, показващи, че въздействието на предложените временни мерки върху ползвателите ще бъде особено сериозно. Поради това се стигна до временното заключение, че е малко вероятно предложените временни мерки да окажат голямо въздействие върху ползвателите.

(125)

Пет вносители предоставиха информация във връзка с подбора на извадката. Подбрана бе извадка от трите най-големи вносителя, представляващи общо 10 % от общия обем на вноса от Китай.

(126)

Включените в извадката вносители предоставиха отговори на въпросника, но проверките на място все още не са извършени.

(127)

Въз основа на непроверените отговори на трите включени в извадката вносителя, техните маржове на печалба са обикновено в размер между 2 % и 4 %. Предложените временни мерки могат да доведат до загуби за вносителите, особено, ако те не съумеят да прехвърлят увеличението на цените на своите клиенти.

(128)

Отрицателните последици за вносителите обаче са смекчени от следните фактори. Разглежданият продукт представлява незначителен дял от общите продажби на вносителите — между 1 % и 3 % за двата вносителя и до 17 % за третия вносител. Съществуват други източници на доставка както в Съюза, така и в трети държави износителки, в резултат на което вносителите ще могат да продължат дейността си чрез преминаване към други източници на доставка.

(129)

Въз основа на това беше направено временното заключение, че налагането на предложените временни антидъмпингови мерки няма да има съществено отрицателно въздействие върху интереса на вносителите.

(130)

С оглед на изложеното по-горе се заключава, че няма убедителни аргументи срещу налагането на предложените временни мерки върху вноса на разглеждания продукт от Китай.

(131)

Евентуалните отрицателни ефекти върху несвързаните ползватели се смекчават от наличието на алтернативни източници на доставка.

(132)

Освен това при разглеждането на общото въздействие на антидъмпинговите мерки на пазара на Съюза положителните ефекти, по-специално по отношение на промишлеността на Съюза, натежават над потенциалното отрицателно въздействие върху останалите заинтересовани групи.

(133)

Въз основа на направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното причиняване на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(134)

С оглед на определянето на равнището на мерките Комисията най-напред определи размера на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(135)

Вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза е в състояние да покрие производствените си разходи и преди облагане с данъци да реализира от продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза печалба, която разумно може да се очаква при нормални условия на конкуренция от промишленост от този вид в отрасъла, и то при липсата на дъмпингов внос.

(136)

За да бъде определена целевата печалба, Комисията разгледа печалбите, реализирани от несвързаните продажби, които се използват с цел определяне на равнището на премахване на вредата.

(137)

Целевият марж на печалба беше временно определен на 5,7 % в съответствие с печалбите от несвързани продажби в Съюза през 2012 г. Счита се, че равнището на печалба от 2012 г. е отражение на това, което може да се постигне при нормални условия на конкуренция, тъй като към този момент промишлеността на Съюза все още е била в състояние да продължи да функционира при относително нормални условия и да реализира разумна печалба. Тази референтна стойност е малко или много консервативна, като се има предвид фактът, че към този момент китайският внос на ниски цени вече е бил налице. За разлика от това 2013 г. не може да бъде счетена за подходяща референтна година. Както обемът на продажбите, така и средните продажни цени на промишлеността на Съюза са спаднали с почти 10 %, докато разходите ѝ са останали стабилни. В резултат на това от 2013 г. насам промишлеността на Съюза е започнала да бележи загуби. Положението допълнително се е влошило през 2014 и 2015 г. Поради това действително реализираната печалба през 2012 г. — 5,7 %, бе временно използвана като референтна стойност за целевата печалба. Комисията може да преразгледа този въпрос, ако се окаже, че Vallourec Deutschland GmbH трябва да бъде изключено от извадката или от анализа на вредата и констатацията не важи за останалите три включени в извадката дружества.

(138)

За да се направи обективно сравнение, са взети предвид само цените на продажбите на сравнимо ниво на търговията, както е пояснено в съображение 61.

(139)

На тази основа Комисията изчисли невредоносната цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като извади от продажните цени на Съюза действителния марж на печалбата, постигнат по време на разследвания период, и го замени с посочения по-горе марж на печалбата от 5,7 %.

(140)

След това Комисията определи равнището на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на включените в извадката оказали съдействие производители износители от Китай, установена с цел изчисляване на подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

(141)

Равнището на отстраняване на вредата за „другите оказали съдействие производители“ и за „всички други производители“ бе определено по същия начин като дъмпинговите маржове в съображения 45—47.

(142)

Върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо (с изключение на тези от чугун) или от стомана (с изключение на тези от неръждаема стомана), с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, с произход от Китайската народна република, следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на вредата и дъмпинговите маржове. Размерът на митата следва да бъде определен на равнището на по-ниския от двата маржа.

(143)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на временните антидъмпингови мита, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(144)

Посочените в настоящия регламент индивидуални антидъмпингови мита за дружествата са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. За тях не следва да се прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита.

(145)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговите мита, ако впоследствие промени наименованието на своето предприятие. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (7). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(146)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(147)

В интерес на доброто административно обслужване Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(148)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

а)

да поискат оповестяване на основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент;

б)

да представят писмено своите коментари на Комисията; както и

в)

да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/23

(1)

В съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на 4 септември 2015 г. Комисията получи заявление от Institut Technique de l'Agriculture Biologique (ITAB) за одобрение на слънчогледовото масло като основно вещество. Заявлението бе придружено от информацията, изисквана в член 23, параграф 3, втора алинея.

(2)

Комисията поиска научно съдействие от Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“). На 11 април 2016 г. Органът представи на Комисията технически доклад за слънчогледовото масло (2). На 12 юли 2016 г. Комисията представи на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите доклада за преразглеждане (3) и проект на настоящия регламент и ги изготви в окончателен вид за заседанието на същия комитет на 7 октомври 2016 г.

(3)

Документацията, предоставена от заявителя, показва, че слънчогледовото масло отговаря на критериите за хранителен продукт съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4). Освен това веществото не се употребява преимуществено за целите на растителната защита, но независимо от това е полезно за растителната защита в състава на продукт, състоящ се от веществото и вода. Следователно то трябва да се счита за основно вещество.

(4)

Проведените анализи показаха, че може да се очаква, че слънчогледовото масло принципно отговаря на изискванията, предвидени в член 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, по-специално по отношение на видовете употреба, които са проучени и подробно описани в изготвения от Комисията доклад за преразглеждане. Поради това е целесъобразно слънчогледовото масло да бъде одобрено като основно вещество.

(5)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от него и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат включени определени условия за одобрението, които са изложени подробно в приложение I към настоящия регламент.

(6)

В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (5) следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/26

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/28

(1)

На 26 януари 2015 г., 5 февруари 2015 г. и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Alessandro PASTACCI се освободи едно място за член на Комитета на регионите,

—

г-н Giuseppe RINALDI, Presidente della Provincia di Rieti.

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/29

(1)

На 26 януари 2015 г., 5 февруари 2015 г. и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г. На 20 юли 2015 г. с Решение (ЕС) 2015/1203 на Съвета (4) г-жа Ingeborg WIKSTEN замени г-н Kenth LÖVGREN в качеството му на заместник-член.

(2)

След изтичането на мандата на г-жа Ingeborg WIKSTEN се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

—

г-н Mohamad HASSAN, Ledamot i kommunfullmäktige, Uppsala kommun.

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/30

(1)

С Решение 2007/441/ЕО на Съвета (2) на Италия бе разрешено да ограничи до 31 декември 2010 г. правото на приспадане на ДДС, начислен върху разходите за определени моторни превозни средства, които не се използват изцяло за стопански цели, до 40 %. В това решение се посочва също така, че използването за лични нужди на тези превозни средства не се разглежда като възмездна доставка. В допълнение, някои категории превозни средства и разходи са изключени от обхвата на посоченото решение.

(2)

Решение 2007/441/ЕО беше впоследствие изменено с Решение за изпълнение 2010/748/ЕС на Съвета (3) и с Решение за изпълнение 2013/679/ЕС на Съвета (4), които удължават срока на изтичане на посочените мерки („дерогационните мерки“) до 31 декември 2016 г.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 31 март 2016 г., Италия поиска разрешение за удължаване на срока на прилагане на дерогационните мерки.

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/EО, с писмо от 22 юни 2016 г. Комисията информира другите държави членки за отправеното от Италия искане. С писмо от 23 юни 2016 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата необходима информация за разглеждане на искането.

(5)

В съответствие с член 6 от Решение 2007/441/ЕО Италия представи на Комисията доклад за прилагането на посоченото решение, включващ и преглед на процентното ограничение. Предоставената от Италия информация показва, че ограничението на правото на приспадане до 40 % все още отразява действителното положение, що се отнася до съотношението между използването на съответните превозни средства за стопански и за лични цели.

(6)

Следователно на Италия следва да се разреши да продължи да прилага дерогационните мерки за допълнителен ограничен срок — до 31 декември 2019 г.

(7)

В случай че Италия поиска допълнително удължаване за периода след 2019 г., на Комисията следва да се представи доклад, заедно с искането за удължаване, най-късно до 1 април 2019 г.

(8)

Удължаването на срока на прилагане на дерогационните мерки няма въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(9)

Поради това Решение 2007/441/ЕО следва да бъде съответно изменено,

12.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 305/32

(1)

На 24 май 2011 г. Комисията получи жалба от тримата главни алтернативни далекосъобщителни оператори, извършващи дейност в Италия (Wind, Fastweb и Vodafone). В подробната информация, която предоставиха, те твърдяха, че проект, стартиран от италианската автономна провинция Тренто (наричана по-нататък „провинцията“), за разполагане на инфраструктура за достъп от следващо поколение (ДСП) на територията на провинцията, представлява de facto държавна помощ в полза на Telecom Italia (TI), предоставена в нарушение на правилата за конкуренция съгласно Насоките за широколентовите мрежи (2). По-специално жалбоподателите твърдяха, че те не са били съответно информирани от страна на провинцията или че тя не се е допитала до тях за своите планове и цели, че бенефициерът е бил предопределен от самото начало и че след като бъде разположена, избраната инфраструктура няма да създаде условия за ефективна конкуренция.

(2)

Италианските органи отговориха на 20 юли 2011 г. въз основа на искане за информация, изпратено на 22 юни 2011 г. Те твърдяха, че са възнамерявали да приложат принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че тяхната намеса не е представлявала държавна помощ и следователно не е било необходимо тя да изпълнява условията за съвместимост съгласно Насоките за широколентовите мрежи. На 4 ноември 2011 г., след като отстрани поверителната информация, Комисията препрати отговора на италианските органи на жалбоподателите, които предоставиха допълнителни забележки и документи на 29 ноември и 7 и 16 декември 2011 г. Италианските органи предоставиха допълнителна подробна информация между януари и май 2012 г. Между февруари и май 2012 г. жалбоподателите също предоставиха допълнителна информация. В този интервал бяха проведени няколко срещи и телефонни конференции с всяка от засегнатите страни.

(3)

С решение от 25 юли 2012 г. („решението за откриване“) Комисията уведоми Италия, че е започнала официалната процедура за разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на проекта. След като отстрани поверителната информация, Комисията публикува решението за откриване в Официален вестник на Европейския съюз  (3) и покани заинтересованите страни да представят своите мнения.

(4)

Комисията получи мнения относно решението за откриване от Италия с писма от 22 и 23 ноември 2012 г. Освен това тя получи забележки от заинтересовани страни, а именно от представителите на Telecom Italia на 3 декември 2012 г. и от представителите на Wind, Fastweb и Vodafone на 7 декември 2012 г. След като отстрани цялата поверителна информация, с писмо от 29 януари 2013 г. Комисията препрати горепосочените забележки на италианските органи, които представиха своето мнение по повод на забележките на третите страни на 5 март 2013 г. В периода март—декември 2013 г. се проведоха интензивни дискусии и обмен с всички засегнати страни (италианските органи, Telecom Italia, Wind, Fastweb и Vodafone) и с всяка от тях се състояха срещи и телефонни конференции.

(5)

С писмо от 31 януари 2014 г. италианските органи уведомиха Комисията за намерението на провинцията да се оттегли от проекта. На 14 и 20 март 2014 г. италианските органи предоставиха допълнителна информация относно ефективното оттегляне на провинцията от съвместното предприятие Trentino NGN, по-специално относно продажбата на акциите на провинцията на Telecom Italia, извършена на 28 февруари 2014 г.

(6)

През септември 2010 г. провинцията изработи стратегия за постигане на своята цел за свързаност относно покритие на 100 % от своята територия с оптична мрежа за свръхшироколентов достъп до 2018 г. В стратегията се предвиждат два типа действия — за райони на провинцията със „средна рентабилност“ (4) и за райони с„ниска рентабилност“, като районите с висока рентабилност бяха изключени. По отношение на районите със средна рентабилност провинцията възнамеряваше да учреди ново предприятие, наречено „Trentino NGN“, в което да могат да участват частни партньори. По отношение на районите с ниска рентабилност провинцията планираше да проектира мярка за държавна помощ ad hoc, която да бъде разработена и нотифицирана на по-късен етап, вероятно под надзора на публично притежаваното дружество Trentino Network, собственост на провинцията, което е самостоятелно предприятие, несвързано с Trentino NGN, което отговаря за други инициативи в рамките на общата стратегия на провинцията за широколентовите мрежи.

(7)

През следващите месеци се проведоха отделни контакти между провинцията и няколко частни оператора, а на 8 февруари 2011 г. провинцията подписа меморандум за разбирателство с Telecom Italia за учредяването на съвместното предприятие Trentino NGN с цел разполагане на инфраструктура за оптични линии до домашни абонати в районите със средна рентабилност. Съгласно това първоначално споразумение провинцията се ангажира с парична вноска в размер до 60 милиона евро в капитала на Trentino NGN, а Telecom Italia — само с вноски в натура, които включват ангажимента: 1) незабавно да предостави своята съществуваща пасивна инфраструктура (проводи и стълбове); и 2) да изключи съществуващата медна мрежа вследствие на влизането в експлоатация на FTTH мрежата. По-късно през 2011 г. два други миноритарни частни акционери подписаха меморандума за разбирателство: финансовата институция Finanziaria Trentina и MC-link — по-малък доставчик на интернет услуги, всеки от които трябваше да направи малка финансова вноска в предприятието.

(8)

До декември 2011 г. бизнес планът беше финализиран и по искане на провинцията Analysys Mason изготви доклад за финансов и правен анализ. В същото време съответните права и задължения на акционерите бяха окончателно установени и вноските в натура от Telecom Italia в Trentino NGN бяха определени по-конкретно. След обсъждане с Комисията и след финализирането на експертен доклад, изготвен от Analysys Mason относно проекта, бяха направени/внесени нови изменения в споразуменията между акционерите. До март 2012 г. Reconta Ernst & Young изготви възложения експертен доклад относно първоначалната вноска в натура на Telecom Italia, който доведе до по-нататъшни корекции.

(9)

Първо, провинцията учреди самостоятелно Trentino NGN с минимална капиталова вноска по-ниска от 100 000 EUR. Очакваше се дружеството да достигне своята окончателна капиталова структура посредством увеличение на капитала след финализирането на споразуменията с частните акционери. Беше планирано собственият капитал на Trentino NGN да бъде увеличен, както следва: вноска на провинцията в размер на 50 милиона евро (което представлява дял от 52,2 %), вноска на Finanziaria Trentina от 5 милиона евро (дял от 5,2 %), вноска на MC-link от 1,5 милиона евро (дял от 1,56 %) (5) и вноска на Telecom Italia под формата на лизинг — чрез неотменяеми права на ползване — на неговата пасивна инфраструктура (проводи и стълбове) в цялата провинция, която да бъде използвана при изграждането на новата оптична мрежа („първоначалната вноска“). В началото първоначална вноска на Telecom Italia беше оценена на 39,8 милиона евро, но в доклада на Ernst & Young относно стойността на вноската се посочва по-малка сума — 39,3 милиона евро, което доведе до актуализиране на споразумението (окончателната оценка беше за 39,448 милиона евро).

(10)

Съвместното предприятие Trentino NGN беше учредено на 18 май 2012 г. и всяка от страните направи своята първоначална вноска, както следва: провинцията плати само част от планираната парична вноска, т.е. 14,845 милиона евро вместо 50 милиона евро; аналогично, Finanziaria Trentino направи вноска в размер само на 1,25 милиона евро от общо 5 милиона евро, а MC-link внесе само 0,375 милиона евро от 1,5 милиона евро. Telecom Italia предостави неотменяемите права за ползване на своята пасивна инфраструктура, които в крайна сметка бяха оценени на 39,448 милиона евро. Така беше оформена следната акционерна структура: провинцията: 52,16 %; Telecom Italia: 41,07 %; MC-link: 1,56 %; Finanziaria Trentino: 5,21 %. От нея произтича следната ситуация за акционерите на Trentino NGN и техните съответни участия (през периода 18 май 2012 г.—28 февруари 2014 г.).

(11)

В споразумението между акционерите се предвиждаше, че в края на третата година от първоначалната вноска или след активирането на поне 16 % от новите оптични връзки Telecom Italia и провинцията могат да решат да задействат „втората вноска“ от Telecom Italia, т.е. трансфера към Trentino NGN: 1) на собствеността (за разлика от вече предоставените неотменяеми права на ползване) на пасивната инфраструктура в районите със средна рентабилност, посочени от Trentino NGN, и 2) собствеността на медната мрежа с перспектива за нейното изключване и миграцията на всички клиенти към новата оптична мрежа. Предварителната оценка на стойността на вноската беше 250 EUR на активна медна линия, включително абонатните линии на Telecom Italia и линиите, експлоатирани от името на операторите, които са имали необвързан достъп до абонатната линия. Според прогнозата тази стойност трябваше да се увеличи с 2 милиона евро, което съответства на стойността на преобразуване на неотменяемите права на ползване на пространството за проводи (т.е първоначалната вноска) в собственост. През тази втора фаза предвид на неговата втора вноска Telecom Italia трябваше да придобие мажоритарен дял и контрол в Trentino NGN, при необходимост посредством допълнителна вноска в капитала.

(12)

Накрая, в споразумението между акционерите се предвиждаше също така, че след още три години или след постигането на целта за 43 % активни и свързани линии Telecom Italia ще има право да упражни кол опция срещу провинцията и MC-link за закупуване на техните акции в Trentino NGN. В замяна на предоставянето на това право на Telecom Italia и ако то в крайна сметка бъде упражнено, Telecom Italia би заплатило 6,5 милиона евро на провинцията, половината от тази сума в рамките на една година, а другата половина в рамките на две години. Покупната цена на акциите би се равнявала на стойността на вноската, увеличена годишно с 7,75 %, като се извадят разпределените дивиденти (6). На двамата други акционери MC-link и Finanziaria Trentina беше предоставена пут опция, като те можеха да решат да продадат своите акции в Trentino NGN на Telecom Italia на цена, съответстваща на стойността на техните вноски, увеличени съответно с 5,5 % и 7 % годишно.

(13)

В допълнение, чрез специални споразумения между акционерите Telecom Italia беше определено също така като доставчик на Trentino NGN за изграждането, управлението и експлоатацията на мрежата. Типът на мрежата, която трябваше да бъде разгърната, е познат като модел „от точка до много точки“. Не се предвиждаха задължения за физически необвързан достъп и задължения за достъп. Избраната архитектура предвиждаше единствено разгръщането на три паралелни гигабитови пасивни оптични мрежи (GPON) (7), две от които ще бъдат на разположение за предоставяне на концесия на други оператори.

(14)

Комисията започна официалната процедура по разследване въз основа на сериозни съмнения по отношение на съвместимостта на мярката с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и за да установи дали ако мярката включва елементи на държавна помощ, тя може да се определи като съвместима с вътрешния пазар.

(15)

В решението за откриване Комисията изрази своето безпокойство, че няколко аспекта в участието на провинцията в Trentino NGN пораждат съмнение относно неговата съвместимост с принципа на инвеститор в пазарна икономика и неговата равностойност на участието на нейните частни партньори. Съмненията на Комисията засягаха по-специално:

(16)

На 31 януари 2014 г. италианските органи уведомиха Комисията за решението на провинцията да се оттегли от проекта Trentino NGN и да не продължава с неговото изпълнение със съгласието на всички други страни: Telecom Italia, MC-link и Finanziaria Trentina.

(17)

На 14 март 2014 г. италианските органи уведомиха Комисията, че провинцията е продала участието си в Trentino NGN на Telecom Italia за 15 852 435 EUR, което съответства на стойността на частичната парична вноска на провинцията в Trentino NGN в размер на 14,845 милиона евро плюс сложна лихва от 3,75 %. Според италианските органи Trentino NGN вече е контролирано от Telecom Italia, а Finanziaria Trentina и MC-link са останали миноритарни акционери.

(18)

Италианските органи обясниха, че макар Trentino NGN да е било учредено и да са били направени частични вноски в неговия капитал на 18 май 2012 г., на 20 август 2012 г. (след решението за откриване) провинцията и други страни, свързани с Trentino NGN, са изменили споразумението между акционерите и всички дейности на NGN са били прекъснати в изчакване на заключението от провежданото от Комисията официално разследване. По този начин е било прекъснато пълното плащане на вноските (били са направени само частични вноски) за всички засегнати страни. Преустановени са и всички други следващи стъпки, предвидени в споразумението между акционерите. Trentino NGN не е започнало да разгръща своята планирана мрежа за оптични линии до домашни абонати (нито друга мрежа).

(19)

Дейностите на Trentino NGN са били ограничени изключително до предоставяне на достъп на трети страни до неотменяемите права на ползване на инфраструктура, за да бъдат спазени регулаторните задължения. В тази връзка италианските органи обясниха, че тъй като Telecom Italia е продължило да подлежи на задължения за регулаторен достъп по отношение на други лицензирани оператори, след като Telecom Italia е прехвърлило правата на ползване на пасивната инфраструктура на Trentino NGN, през май 2012 г. някои оператори са поискали достъп до тази пасивна инфраструктура и такъв достъп им е бил предоставен. Впоследствие Telecom Italia е извършило няколко плащания към Trentino NGN като възнаграждение за придобиването на достъп до пасивната инфраструктура от Trentino NGN с цел да бъдат задоволени исканията за достъп на другите лицензирани оператори. Тези плащания са възлизали на по-малко от 15 000 EUR и представляват всички приходи, реализирани от Trentino NGN след неговото създаване.

(20)

Освен това италианските органи посочиха, че провинцията не е заплатила и няма да заплати глоба за оттеглянето си от Trentino NGN. Споразумението между акционерите от 16 декември 2011 г. и последващите изменения съдържат разпоредби в случай на прекратяване, съгласно които провинцията има право да се оттегли от Trentino NGN, без да бъде санкционирана за това, дори в случай че проектът не е реализиран дори отчасти.

(21)

Макар че Италия предприе някои подготвителни стъпки за изпълнението на проекта Trentino NGN, по-специално чрез различните споразумения и актове, които доведоха до учредяването на съвместното предприятие и гореспоменатото частично плащане на паричната вноска на провинцията (заедно с частичните парични вноски на други страни и вноската в натура на Telecom Italia), по проекта не беше постигнат по-нататъшен напредък.

(22)

Що се отнася до частичната вноска на провинцията в капитала на Trentino NGN, италианските органи обясниха, че Trentino NGN е депозирало всички получени суми под формата на парични вноски от своите акционери (т.е. финансовите вноски от провинцията, MC-link и Finanziaria Trentina, като се изключат разходите и данъците) в банкова сметка, от която е получавало лихва в размер на 2,71 % през 2012 г., 1,509 % до 1 февруари 2013 г. и 1,524 % след 1 февруари 2013 г. Частичните плащания (включително на провинцията) са били оставени неактивни в банковата сметка на Trentino NGN. Според италианските органи на 28 февруари 2014 г. провинцията е възстановила своята частична парична вноска плюс 3,75 % сложна лихва. Италианските органи обясниха, че сложната лихва в размер на 3,75 % се основава на договорено споразумение между страните и тя е приблизително двойно по-висока от лихвата по две-до-три годишните италиански държавни облигации и е подобна на лихвата по десетгодишните облигации.

(23)

Частичното плащане на паричната вноска на провинцията в полза на Trentino NGN е включвало трансфер на държавни ресурси. Въпреки това въз основа на наличната информация и на факта, че реализацията на проекта Trentino NGN беше преустановена на 20 август 2012 г. и че провинцията се оттегли ефективно от проекта и си възстанови своето първоначално плащане в неговата цялост плюс приемлива лихва на 28 февруари 2014 г., Комисията е съгласна да приеме, че това частично плащане не е породило икономическо предимство за Trentino NGN или за неговите акционери.

(24)

Що се отнася до минималната дейност, извършена от Trentino NGN, а именно сделките, свързани с продажба на права на ползване (вж. съображение 19), тези дейности са били извършени с цел да бъдат спазени регулаторни задължения, които остават в сила за Telecom Italia, и както изглежда, те не са породили икономическо предимство за Trentino NGN или за неговите акционери, включително за Telecom Italia. При тези обстоятелства въпросните сделки не поставят под въпрос оценката, направена по-горе.

(25)

Следователно Комисията счита, че проектът Trentino NGN никога не е бил осъществен, и следователно след оттеглянето на провинцията от проекта настоящото разследване става безпредметно.

(26)

С оглед на горепосоченото Комисията реши да закрие процедурата в съответствие с член 108, параграф 2 от ДФЕС с основанието, че вследствие на оттеглянето на италианските органи (провинцията) от проекта Trentino NGN настоящото разследване става безпредметно.