19.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/3

ПРОТОКОЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

КНЯЖЕСТВО МОНАКО,

наричани по-нататък поотделно „договарящата страна“ или съвместно „договарящите страни“,

С ОГЛЕД прилагането на стандарта за автоматичен обмен на информация за финансови сметки разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на сътрудничеството, което отчита законните интереси на договарящите страни,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД дългогодишните си и тесни отношения на сътрудничество в областта на данъчното облагане, и по-специално във връзка с прилагането на мерки, еквивалентни на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (1), както и предвид желанието си чрез задълбочаване на тези отношения да се подобри спазването на данъчното законодателство в международен план,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД желанието си да сключат споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен план чрез реципрочен автоматичен обмен на информация при съблюдаването на поверителност и други защитни механизми, посочени в настоящия протокол за изменение, включително въвеждането на разпоредби за ограничаване използването на обменяната информация,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД постигнатата помежду им договореност Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, да отговаря на стандарта за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (наричан по-долу „световен стандарт“), разработен от ОИСР,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че член 12 от Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета (наричано по-долу „Споразумението“) във вида (2) преди изменението му с настоящия протокол за изменение, предвижда обмен на информация при поискване единствено относно действията, които представляват данъчна измама, следва да се приведе в съответствие със стандарта на ОИСР за прозрачност и обмен на информация по данъчни въпроси, за да се постигнат целите на въпросния стандарт, както са описани в член 5, параграф 1 от Споразумението след изменението му с настоящия протокол за изменение и като съблюдават разпоредбите относно поверителността и защитата на личните данни, предвидени в член 6 от Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, и в приложение III към него,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че по отношение на държавите членки, с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) са установени конкретни правила за защита на данните в Европейския съюз, които се прилагат и спрямо обмена на информация от страна на държавите членки, попадащ в обхвата на Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Закон № 1.165 от 23 декември 1993 г. относно защитата на личните данни (изменен със Закон № 1.240 от 2 юли 2001 г. и Закон № 1.353 от 4 декември 2008 г., влязъл в сила на 1 април 2009 г., включително условията за прилагането му в Княжеска разпоредба № 2.230 от 19 юни 2009 г. (4) урежда защитата на личните данни в Княжество Монако,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че до датата на подписване на настоящия протокол за изменение Европейската комисия не е приела решение по смисъла на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО с констатация, че Княжество Монако осигурява подходящо равнище на защита на личните данни,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че договарящите страни се ангажират за прилагането и съблюдаването на специфични предпазни мерки за защита на данните, които мерки са включени в Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, включително в приложение III към него, с което да гарантират, че никоя от договарящите страни няма по никакъв начин да търси извинение за това да не обменя информация с другата договаряща страна,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че „предоставящите информация финансови институции“, „компетентните органи“ на изпращащите държави членки и тези на получаващите държави членки, в качеството си на администратори на данни, следва да съхраняват информацията, която е обработена в съответствие със Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигането на целите на протокола. Предвид различията между законодателствата на отделните държави членки и това на Княжество Монако, максималният срок на съхранение за всяка от договарящите страни следва да се определи въз основа на давностните срокове, предвидени във вътрешното законодателство в областта на данъчното облагане на отделните администратори на данни,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че категориите „предоставящи информация финансови институции“ и „сметки, за които се предоставя информация“, от обхвата на Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, са определени така, че да се ограничат възможностите данъчно задължените лица да избягват предоставянето на информация за тях чрез прехвърляне на активи към „финансови институции“ извън обхвата на Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, или чрез инвестиране във финансови продукти извън този обхват. Същевременно определени „финансови институции“ и сметки, за които рискът да се използват с цел избягване на данъци е малък, следва да бъдат изключени от обхвата. По принцип не следва да се въвеждат прагови стойности, тъй като те лесно могат да бъдат заобиколени чрез разделяне на сметките в различни „финансови институции“. Финансовата информация, която трябва да се предоставя и обменя, следва да засяга не само всички съответни доходи (лихви, дивиденти и други подобни видове доход), но също и наличностите по сметки и постъпленията от продажба на „финансови активи“, за да се обхванат и случаите, когато данъчно задълженото лице се опитва да скрие капитал, който сам по себе си представлява доход или активи, по отношение на които има отклонение от данъчно облагане. Следователно обработването на информация съгласно Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, е необходимо и пропорционално на целта да се даде възможност на данъчните администрации на държавите членки и Княжество Монако да идентифицират правилно и недвусмислено съответните данъчно задължени лица, да администрират и прилагат данъчноправните си норми при трансгранични ситуации, да оценяват вероятността от укриване на данъци и да избягват ненужните допълнителни разследвания,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета (наричано по-долу „Споразумението“) се изменя, както следва:

Заглавието се заменя със следното:

„Споразумение между Европейския съюз и Княжество Монако за обмен на информация за финансови сметки с оглед подобряване на спазването на данъчното законодателство в международен план в съответствие със стандарта за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)“.

Членове 1—21 се заменят със следния текст:

„Член 1

Определения

1. За целите на настоящото споразумение понятията и изразите по-долу имат следното значение:

а)	„Европейски съюз“ означава Съюзът, създаден с Договора за Европейския съюз, и включва териториите, в които се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени в този договор;

б)	„държава членка“ означава държава — членка на Европейския съюз;

в)

„Монако“ означава Княжество Монако, неговите вътрешни води и териториално море, включително наземната територия и подземните недра, въздушното пространство, изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които в съответствие с разпоредбите на международното право и съгласно националните закони Княжество Монако упражнява суверенни права и юрисдикция;

г)

„компетентните органи на Монако“ и „компетентните органи на държавите членки“ означава органите, изброени в приложение IV, съответно в буква а) и в букви б) — ав). Приложение IV представлява неразделна част от настоящото споразумение. Списъкът на „компетентните органи“ в приложение IV може да се изменя с уведомяване на другата договаряща страна, като за органа, посочен в буква а) от него, уведомлението се прави от Монако, а за органите, посочени в букви б) — ав) от него, — от Европейския съюз. Европейската комисия уведомява съответно държавите членки и Монако за всяко получено уведомление в този смисъл;

д)

„финансова институция на държава членка“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на държава членка, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън тази държава членка, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на тази държава членка, ако този клон се намира в тази държава членка;

е)

„финансова институция на Монако“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на Монако, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън Монако, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на Монако, ако този клон е разположен в Монако;

ж)	„предоставяща информация финансова институция“ означава според случая всяка „финансова институция на държава членка“ или „финансова институция на Монако“, на територията на прилагане на съответната юрисдикция, която не е „непредоставяща информация финансова институция“;

з)

„сметка, за която се предоставя информация“ означава според случая „сметка от държава членка, за която се предоставя информация“, или „сметка от Монако, за която се предоставя информация“, при условие че е идентифицирана като такава по въведените, в съответствие с приложения I и II, в тази държава членка или в Монако процедури за комплексна проверка;

и)

„сметка от държава членка, за която се предоставя информация“ означава „финансова сметка“ в „предоставяща информация финансова институция“ на Монако и чийто титуляр са едно или повече „лица от държава членка, за които се предоставя информация“, или „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица от държава членка, за които се предоставя информация“;

й)

„сметка от Монако, за която се предоставя информация“ означава „финансова сметка“ в „предоставяща информация финансова институция“ на държава членка и чийто титуляр са едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ от Монако или „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ от Монако;

к)

„лице от държава членка“ означава физическо лице или „образувание“, което „предоставяща информация финансова институция“ на Монако е определила като местно лице на държава членка по процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, или наследството на починало лице, което е било местно лице на държава членка;

л)

„лице от Монако“ означава физическо лице или „образувание“, което „предоставяща информация финансова институция“ от държава членка е определила като местно лице на Монако по процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, или наследството на починало лице, което е било местно лице на Монако.

2. Всички оградени с кавички понятия, за които в настоящото споразумение няма определения, имат значението, което към дадения момент имат: i) за държавите членки — в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (5) или, когато е приложимо — в националното законодателство на прилагащата настоящото споразумение държава членка; и ii) за Монако — във вътрешното му право, като това значение е в съответствие със значението в приложения I и II.

Всички понятия, за които в настоящото споразумение няма определения, освен ако контекстът не изисква друго или в съответствие с член 7 (според разрешеното от националното законодателство) съответният „компетентен орган на държава членка“ и „компетентен орган на Монако“ не се договорят за общо значение, имат значението, което към дадения момент имат в законодателството на прилагащата настоящото споразумение юрисдикция: i) за държавите членки — в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане или, когато е приложимо — в националното законодателство на съответната държава членка; и ii) за Монако — във вътрешното му право, като значението в приложимото данъчно законодателство на съответната юрисдикция (държава членка или Монако) е с по-голяма сила от това, дадено на понятието в други закони на посочената юрисдикция.

Член 2

Автоматичен обмен на информация по отношение на „сметки, за които се предоставя информация“

1. В съответствие с разпоредбите на настоящия член, както и с приложимите разпоредби за предоставяне на информация и комплексна проверка в приложения I и II, които представляват неразделна част от настоящото споразумение, „компетентният орган на Монако“ ежегодно обменя с всеки от „компетентните органи на държавите членки“ и всеки от „компетентните органи на държавите членки“ ежегодно обменя с „компетентния орган на Монако“ по автоматичен начин посочената в параграф 2 информация, получена съобразно тези приложими разпоредби.

2. Обменяната информация е: за държава членка — по отношение на всяка „сметка от Монако, за която се предоставя информация“, а за Монако — по отношение на всяка „сметка от държава членка, за която се предоставя информация“:

а)

при физическо лице — името, адресът, „данъчният(ите) идентификационен(ни) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметката“ за съответната сметка; при „образувание“, което е „титуляр на сметката“ и което, след прилагането на процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адресът и „данъчният(ите) идентификационен(ни) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адресът, „данъчният(ите) идентификационен(ни) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“. Към датата на подписване на Протокола за изменение, подписан на 12 юли 2016 г. в Монако, няма „данъчен идентификационен номер“ за „лицата от Монако“;

б)	номерът на сметката (или функционалният еквивалент при липсата на номер на сметка);

в)	наименованието и идентификационният номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)

наличността или стойността по сметката (включително при „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойността при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, а ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — при закриването на сметката;

д)

при „попечителска сметка“:

общият брутен размер на лихвите, общият брутен размер на дивидентите и общият брутен размер на другите доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; и

ii)

общият размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

е)	при „депозитна сметка“ — общият брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; и

ж)

в случай на сметка, която не е описана в параграф 2, буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумираният размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Член 3

Срок и начин за извършване на автоматичен обмен на информация

1. За целите на обмена на информация по член 2, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметка, за която се предоставя информация“, могат да бъдат определени в съответствие с принципите на данъчното законодателство на юрисдикцията (държава членка или Монако), която обменя информацията.

2. За целите на обмена на информация по член 2, в обменяната информация се посочва валутата, в която е деноминирана всяка съответна сума.

3. По отношение на член 2, параграф 2 се обменя информация за 2017 г. и за всички следващи години, като обменът се извършва в рамките на девет месеца след края на календарната година, за която се отнася информацията.

4. „Компетентните органи“ обменят автоматично информацията по член 2 според обща стандартна схема за предоставяне на информация, като използват формат „разширяем маркиращ език“ (XML).

5. „Компетентните органи“ се договарят за един или повече начини за предаване на данните (включително стандарти за криптиране).

Член 4

Сътрудничество във връзка със спазването и правоприлагането

„Компетентният орган на държава членка“ уведомява „компетентния орган на Монако“, а „компетентният орган на Монако“ уведомява „компетентния орган на държава членка“, ако първият (уведомяващият) „компетентен орган“ има основание да смята, че в резултат на грешка предоставянето на информация по член 2 е било неточно или непълно, или че „предоставящата информация финансова институция“ не е спазила приложимите изисквания за предоставяне на информация и процедурите за комплексна проверка, предвидени в приложения I и II. Уведоменият „компетентен орган“ предприема всички подходящи мерки, с които разполага по силата на вътрешното право, за да преодолее описаните в уведомлението грешки или неспазване.

Член 5

Обмен на информация при поискване

1. Независимо от разпоредбите на член 2, както и на всяко друго споразумение, което предвижда обмен на информация при поискване между Монако и държава членка, „компетентните органи на Монако“ и „компетентните органи на която и да е държава членка“ обменят при поискване информация, която е от предполагаема значимост за изпълнението на настоящото споразумение или за администрирането или прилагането на националните норми, отнасящи се до данъци от всякакъв вид или описание, наложени от името на Монако и държавите членки или от името на техните политически подразделения или местни органи, доколкото данъчното облагане въз основа на тези национални норми на запитващата държава не противоречи на разпоредба, която позволява да се избегне двойното данъчно облагане от действащо споразумение между Монако и съответната държава членка.

2. В никакъв случай разпоредбите на параграф 1 от настоящия член и на член 6 не се тълкуват така, че да наложат на Монако или на държава членка задължението:

а)	да предприема административни мерки, които са в разрез със законите и административната практика съответно на Монако или на държавата членка;

б)	да предоставя информация, която не може да се получи по силата на законите или в рамките на обичайната практика на администрацията съответно на Монако или на държавата членка;

в)	да предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, индустриална или служебна тайна, или търговски процес, както и информация, разкриването на която би накърнило обществения ред.

3. Ако държава членка или Монако поиска информация в качеството си на запитващата юрисдикция в съответствие с настоящия член, Монако или държавата членка използва в качеството си на запитана юрисдикция средствата си за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако няма нужда от нея за собствените си данъчни цели. Задължението, съдържащо се в предходното изречение, подлежи на ограниченията на параграф 2, но тези ограничения в никакъв случай не се тълкуват като разрешение запитаната юрисдикция да откаже да предостави информация само защото тя самата няма интерес от такава информация.

4. В никакъв случай разпоредбите на параграф 2 не се тълкуват като разрешение Монако или държава членка да откаже да предостави информация само защото информацията е държана от банка, друга финансова институция, лице, номинирано вместо собственика или действащо като агент или фидуциар, или защото се отнася до участие в лице.

5. „Компетентните органи“ се договарят за един или повече начини за предаване на данните (включително стандарти за криптиране), включително, според случая, за приложимите стандартни формуляри.

Член 6

Поверителност и защита на личните данни

1. В допълнение към правилата за поверителност и другите предпазни мерки, посочени в настоящото споразумение, включително посочените в приложение III, събирането и обменът на информация в съответствие с настоящото споразумение се уреждат i) за държавите членки — от техните законови и подзаконови актове, с които се прилага Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, и ii) за Монако — от разпоредбите на Закон № 1.165 от 23 декември 1993 г. относно защитата на личните данни, изменен със Закон № 1.240 от 2 юли 2001 г. и Закон № 1.353 от 4 декември 2008 г., влязъл в сила на 1 април 2009 г., включително условията за прилагането му в Княжеска разпоредба № 2.230 от 19 юни 2009 г.

С цел правилното прилагане на член 5 държавите членки ограничават обхвата на задълженията и правата по член 10, член 11, параграф 1, членове 12 и 21 от Директива 95/46/ЕО до степента, необходима за защита на интересите по член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива. Монако предприема еквивалентни мерки съгласно законодателството си.

Чрез дерогация от предходната алинея, всяка държава членка и Монако гарантират, че всяка „предоставяща информация финансова институция“, за която те отговарят, уведомява всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“ („лице от Монако“ или „лице от държава членка“), че свързаната с него информация, посочена в член 2, се събира и предава в съответствие с настоящото споразумение, и също така гарантират, че „предоставящата информация финансова институция“ съобщава на въпросното физическо лице цялата информация, на която то има право съгласно националното законодателство за защита на данните, и най-малко следното:

а)	целта на обработването на личните му данни;

б)	правното основание на обработването на данните;

в)	получателите на личните данни;

г)	самоличността на администраторите на данни;

д)	сроковете за съхранение на данните;

е)	правото на лицето да поиска от администратора на данни достъп, поправка и заличаване на своите лични данни;

ж)	правото на административна и/или съдебна защита;

з)	процедурата за ползване на правото на административна и/или съдебна защита;

и)	правото да сезира компетентния надзорен орган или органи за защита на личните данни и съответните данни за връзка.

Информацията се предоставя в срок, който позволява на лицето да упражни правата си по отношение на защитата на данните, и при всички случаи преди съответната „предоставяща информация финансова институция“ да е съобщила информацията по член 2 на „компетентния орган“ на юрисдикцията, на която то е местно лице (държава членка или Монако).

Държавите членки и Монако гарантират, че всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“ („лице от Монако“ или „лице от държава членка“), се уведомява за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.

2. Информацията, обработвана в съответствие с настоящото споразумение, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящото споразумение, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове.

„Предоставящите информация финансови институции“ и „компетентните органи“ на всяка държава членка и на Монако се считат за администратори на данни по отношение на обработваните от тях по настоящото споразумение лични данни. Администраторите на данни отговарят за осигуряване на спазването на предпазните мерки за защита на личните данни съгласно описанието на тези мерки в настоящото споразумение, както и за зачитане на правата на съответните лица.

3. Всяка информация, получена от дадена юрисдикция (държава членка или Монако) съгласно настоящото споразумение, се третира като поверителна и се защитава по същия начин, по който и информацията, получена съгласно националното законодателство на тази юрисдикция, до степента, необходима за защитата на личните данни, съгласно приложимите национални законови и подзаконови актове и предпазните мерки, които могат да бъдат уточнени от юрисдикцията, която предоставя информацията, съобразно изискванията на нейните национални законови и подзаконови актове.

4. Във всички случаи тази информация се разкрива само на лицата или органите (включително съдилища и административни или надзорни органи), натоварени с определянето и събирането на дължимите данъци в тази юрисдикция (държава членка или Монако), както и с правоприлагането, наказателното преследване или произнасянето при обжалване във връзка с данъците в тази юрисдикция или с надзора върху тези дейности. Достъпът до тази информация е разрешен само на горепосочените лица или органи и само за формулираните в предходното изречение цели. Независимо от разпоредбите на параграф 3, тези лица или органи могат да я оповестяват в открити съдебни заседания или в съдебни решения, отнасящи се до тези данъци, при условие че що се отнася до събирането на данъци, разполагат с предварително разрешение от предоставящия информацията „компетентен орган“ (съответно от Монако или от държава членка).

5. Независимо от разпоредбите на предходните параграфи, информацията, получена от дадена юрисдикция (държава членка или Монако), може да бъде използвана за други цели, когато това е предвидено в правни норми на юрисдикцията, предоставяща информацията (съответно Монако или държава членка), и когато „компетентният орган“ на тази юрисдикция го разреши предварително. Информацията, предоставена от дадена юрисдикция (държава членка или Монако) на друга юрисдикция (съответно Монако или държава членка), може да бъде предадена от последната на трета юрисдикция (друга държава членка), при прилагане на предпазните мерки по настоящия член и при условие че „компетентният орган“ на първата юрисдикция, от която произхожда информацията, предварително разреши това, след като е получил необходимата информация, която му позволява да оцени прилагането на въпросните предпазни мерки. Информацията, предоставена от една държава членка на друга съгласно нейното приложимо право, с което се прилага Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, може да се предава на Монако, ако „компетентният орган“ на държавата членка, от която произхожда информацията, предварително разреши това.

6. „Компетентният орган“ на дадена държава членка или на Монако незабавно уведомява другия „компетентен орган“, т.е. този на Монако или на държавата членка, съответно, за всяко нарушение на поверителността или на предпазните мерки или за всяко друго нарушение на правилата за защита на данните, както и за евентуално предприетите впоследствие коригиращи действия и наложените санкции.

Член 7

Консултации и преустановяване на действието на настоящото споразумение

1. При евентуални затруднения в прилагането или тълкуването на настоящото споразумение, всеки „компетентен орган“ на Монако или на държава членка може да поиска консултации между „компетентния орган“ на Монако и един или повече „компетентни органи на държавите членки“ с оглед изготвянето на подходящи мерки за осигуряване на изпълнението на настоящото споразумение. Тези „компетентни органи“ незабавно уведомяват Европейската комисия и „компетентните органи“ на останалите държави членки за резултатите от проведените консултации. Европейската комисия може да участва в консултациите по въпроси във връзка с тълкуването, ако някой от „компетентните органи“ поиска това.

2. Ако консултациите са свързани със съществено нарушение на разпоредбите на настоящото споразумение и процедурата по параграф 1 не дава възможност за подходящото му уреждане, „компетентният орган“ на държава членка или на Монако може да преустанови обмена на информация съгласно настоящото споразумение съответно спрямо Монако или дадена държава членка, като писмено уведоми за това другия заинтересован „компетентен орган“. Действието на такова преустановяване е незабавно. За целите на настоящия параграф същественото нарушение обхваща следното, без да се изчерпва с него: i) несъблюдаване на разпоредбите относно поверителността и защитата на данните, предвидени в настоящото споразумение, включително приложение III, в Директива 95/46/ЕО и в Закон 1.165 от 23 декември 1993 г. относно защитата на личните данни, изменен със Закон № 1.240 от 2 юли 2001 г. и Закон № 1.353 от 4 декември 2008 г., влязъл в сила на 1 април 2009 г., включително условията за прилагането му в Княжеска разпоредба № 2.230 от 19 юни 2009 г., според случая, ii) непредоставяне от „компетентния орган“ на държава членка или на Монако на навременна или подходяща информация в разрез с изискванията на настоящото споразумение, и iii) определяне на статуса на „образуванията“ или сметките като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ по начин, който застрашава постигането на целите на настоящото споразумение.

Член 8

Изменения

1. Договарящите страни се консултират помежду си при всяка съществена промяна на някой от елементите на стандарта за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (наричан по-долу „световен стандарт“), разработен от ОИСР, или — ако сметнат за необходимо — при всеки друг повод с цел да подобрят техническото прилагане на настоящото споразумение или да преценят и отразят други възникнали в международен план обстоятелства. Консултациите се провеждат в срок от един месец, считано от отправянето на искане от една от договарящите страни, а при спешни случаи — възможно най-бързо.

2. Въз основа на такъв контакт договарящите страни могат да се консултират помежду си, за да проучат дали се налагат промени в настоящото споразумение.

3. За целите на консултациите, предвидени в параграфи 1 и 2, всяка договаряща страна информира другата за евентуалните обстоятелства, които биха се отразили на правилното прилагане на настоящото споразумение. Тук се включват също всички съответни споразумения между една от договарящите страни и трета държава.

4. В резултат от проведените консултации настоящото споразумение може да бъде изменено посредством протокол или ново споразумение между договарящите страни.

5. Когато дадена договаряща страна въведе промяна, внесена в „световния стандарт“ от ОИСР, и желае съответно да измени приложения I и/или II към настоящото споразумение, тя уведомява за това другата договаряща страна. Процедурата за консултации между договарящите страни се провежда в срок от един месец след уведомлението. Независимо от параграф 4, когато в рамките на процедурата за консултации договарящите страни се споразумеят за промените, които следва да се направят в приложения I и/или II към настоящото споразумение, както и за необходимия срок за въвеждане на промяната чрез официално изменение на настоящото споразумение, договарящата страна, която е поискала промяната, може временно да прилага утвърдения в рамките на процедурата за консултации преработен вариант на приложения I и/или II към настоящото споразумение, считано от първия ден на януари на годината след приключването на горепосочената процедура.

Промяна, внесена в „световния стандарт“ от ОИСР, се приема за въведена от договаряща страна:

а)	за държавите членки: когато промяната е включена в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане;

б)	за Монако: когато промяната е включена в споразумение с трета държава или в националното му законодателство.

Член 9

Прекратяване

Всяка от договарящите страни може да прекрати настоящото споразумение чрез отправено до другата договаряща страна писмено предизвестие за прекратяване. Такова прекратяване влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на 12-месечен срок, считано от датата на предизвестието за прекратяване. В случай на прекратяване на Споразумението цялата информация, получена преди това по настоящото споразумение, остава поверителна и предмет i) за държавите членки — на разпоредбите на техните законови и подзаконови актове, с които се прилага Директива 95/46/ЕО, и ii) за Монако — на разпоредбите на Закон № 1.165 от 23 декември 1993 г. относно защитата на личните данни, изменен със Закон № 1.240 от 2 юли 2001 г. и Закон № 1.353 от 4 декември 2008 г., влязъл в сила на 1 април 2009 г., включително условията за прилагането му в Княжеска разпоредба № 2.230 от 19 юни 2009 г., и, в двата случая, на специфичните предпазни мерки за защита на данните, установени в настоящото споразумение, включително в приложение III.

Член 10

Териториален обхват

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите на държавите членки, на които се прилагат Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз, и съгласно условията, предвидени в тези договори, и, от друга страна, в Монако, съгласно определението в член 1, параграф 1, буква в).“

Приложенията се заменят със следния текст:

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩ СТАНДАРТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ (НАРИЧАН ПО-ДОЛУ „ОБЩ СТАНДАРТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ“)

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

А.

При спазване на параграфи В—Д всяка „предоставяща информация финансова институция“ трябва да предостави на „компетентния орган“ на своята юрисдикция (държава членка или Монако) следната информация за всяка „сметка, за която се предоставя информация“ от такава „предоставяща информация финансова институция“:

при физическо лице — името, адреса, юрисдикцията(ите) (държава членка или Монако), на която е местно лице, данъчния(ите) идентификационен(ни) номер(а), датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметката“; при „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на процедурите за комплексна проверка съгласно раздели V, VI и VII е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса, юрисдикцията(ите), на която е местно лице, данъчния(ите) идентификационен(ни) номер(а) на „образуванието“ и името, адреса, юрисдикцията(ите) (държава членка или Монако), на която е местно лице, данъчния(ите) идентификационен(ни) номер(а), датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

2.	номера на сметката (или функционалния еквивалент при липсата на номер на сметка);

3.	наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

при „попечителска сметка“:

а)

общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на другите доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; и

б)

общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

6.	при „депозитна сметка“ — общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; и

при сметка, която не е описана в параграф А, точка 5 или 6 — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Б.

В предоставяната информация трябва да се посочва валутата, в която е деноминирана всяка сума.

В.

Независимо от параграф A, точка 1, при „сметка, за която се предоставя информация“, която е „съществуваща сметка“, не се изисква да се предоставя информация за данъчния(те) идентификационен(ни) номер(а) или датата на раждане, ако този (тези) номер(а) или дата не са в записите на „предоставящата информация финансова институция“ и вътрешното право или, ако е приложимо, — правен инструмент на Европейския съюз не изисква да бъдат събирани по друг начин от тази „предоставяща информация финансова институция“. Въпреки това, при „съществуващи сметки“, от „предоставящата информация финансова институция“ се изисква да положи разумни усилия, за да получи данъчния(те) идентификационен(ни) номер(а) и датата на раждане до края на втората календарна година след годината, през която „съществуващите сметки“ са били идентифицирани като „сметки, за които се предоставя информация“.

Г.

Независимо от параграф A, точка 1, не се изисква да се предоставя информация за данъчния идентификационен номер, ако такъв не се издава от съответната държава членка, Монако или друга юрисдикция, на която лицето е местно.

Д.

Независимо от параграф A, точка 1, мястото на раждане не се изисква да бъде съобщавано, освен ако от „предоставящата информация финансова институция“ не се изисква да получи и да предостави тази информация съгласно вътрешното право и информацията е налична в поддържаните от тази институция данни за електронно търсене.

РАЗДЕЛ II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

А.

Дадена сметка се третира като „сметка, за която се предоставя информация“, считано от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка по раздели II—VII и, освен ако е предвидено друго, информацията за „сметката, за която се предоставя информация“ трябва да се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

Б.

Наличността или стойността на сметката се определят към последния ден на календарната година или друг подходящ отчетен период.

В.

Когато прагът на наличността или на стойността се определя към последния ден на дадена календарна година, съответните наличност или стойност трябва да се определят към последния ден на отчетния период, който завършва с календарната година или в нейните рамки.

Г.

Според предвиденото във вътрешното право, всяка държава членка или Монако може да позволи на „предоставящите информация финансови институции“ да използват доставчици на услуги за изпълнение на възложените им задължения за предоставяне на информация и комплексна проверка, но за изпълнението на тези задължения продължават да отговарят „предоставящите информация финансови институции“.

Д.

Всяка държава членка или Монако може да позволи на „предоставящите информация финансови институции“ да прилагат процедурите за комплексна проверка на „нови сметки“ по отношение на „съществуващи сметки“, както и процедурите за комплексна проверка на „сметки на висока стойност“ — по отношение на „сметки на ниска стойност“. Когато държава членка или Монако позволява процедурите за комплексна проверка на „нови сметки“ да бъдат използвани по отношение на „съществуващи сметки“, продължават да се прилагат правилата, приложими за „съществуващите сметки“.

РАЗДЕЛ III

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

А.

За да се идентифицират „сметките, за които се предоставя информация“ измежду „съществуващите сметки на физически лица“, се прилагат следните процедури:

Б.

Сметки на ниска стойност. По отношение на „сметките на ниска стойност“ се прилагат следните процедури:

Адрес на пребиваване. Ако въз основа на „документални доказателства“„предоставящата информация финансова институция“ съхранява в своите регистри настоящия адрес на пребиваване на физическо лице — „титуляр на сметката“, тя може да го третира като местно лице за данъчни цели на държавата членка, Монако или друга юрисдикция, в която се намира адресът, за да се определи дали това физическо лице — „титуляр на сметката“, е „лице, за което се предоставя информация“.

Търсене в електронните записи. Ако въз основа на „документалните доказателства“, посочени в параграф Б, точка 1, „предоставящата информация финансова институция“ не използва настоящия адрес на пребиваване на физическото лице — „титуляр на сметката“, тя трябва да прегледа поддържаните от нея електронни бази данни за която и да е от следните индикации, като прилага параграф Б, точки 3—6:

а)	идентификация на „титуляря на сметката“ като местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

б)	настоящ пощенски адрес или адрес на пребиваване (включително пощенска кутия) в „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

в)	наличие на един или повече телефонни номера в „юрисдикция, за която се предоставя информация“ и липса на телефонен номер в Монако или държавата членка на „предоставящата информация финансова институция“, според случая;

г)	постоянни инструкции (освен по отношение на „депозитна сметка“) за превод на средства по сметка, поддържана в „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

д)	действащо към момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“; или

е)	инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, ако „предоставящата информация финансова институция“ не разполага с никакъв друг адрес в досието на „титуляря на сметката“.

Ако нито една от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не е открита при електронното търсене, не е необходимо да се предприемат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, или сметката стане „сметка на висока стойност“.

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при електронното търсене или ако има промяна в обстоятелствата, която води до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира „титуляря на сметката“ като местно лице за данъчни цели на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

Когато при електронното търсене се открие инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)— д), не се установи за „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва по най-подходящия според обстоятелствата начин да осъществи търсене в досието на хартиен носител, както е предвидено в параграф В, точка 2, или да се опита да получи от „титуляря на сметката“ декларация или „документални доказателства“, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако търсенето в досието на хартиен носител не позволи да се установи някаква индикация и опитът да се получат декларация или „документални доказателства“ е неуспешен, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да представи информация за сметката на „компетентния орган“ според случая в своята държава членка или в Монако като при недокументирана сметка.

Независимо от откриването на индикации по параграф Б, точка 2, „предоставящата информация финансова институция“ не е длъжна да третира „титуляря на сметката“ като местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“:

а)

когато информацията за „титуляря на сметката“ съдържа настоящ пощенски адрес или настоящ адрес на пребиваване в тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“, един или повече телефонни номера в тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“ (и липса на телефонен номер в Монако или в държавата членка на „предоставящата информация финансова институция“, според случая) или постоянни инструкции (по отношение на „финансовите сметки“, различни от „депозитни сметки“) за превод на средства по сметка, поддържана в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, и „предоставящата информация финансова институция“ получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)	декларация от „титуляря на сметката“ за юрисдикцията(ите) (държава членка, Монако или други юрисдикции), на която „титулярят на сметката“ е местно лице, която декларация не включва такава „юрисдикция, за която се предоставя информация“; и

ii)	„документални доказателства“ за това, че „титулярят на сметката“ е лице, за което не се предоставя информация;

б)

когато информацията за „титуляря на сметката“ съдържа действащо към момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“, и „предоставящата информация финансова институция“ получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)	декларация от „титуляря на сметката“ за юрисдикцията(ите) (държава членка, Монако или други юрисдикции), на която „титулярят на сметката“ е местно лице, която декларация не включва такава „юрисдикция, за която се предоставя информация“; или

ii)	„документални доказателства“ за това, че „титулярят на сметката“ е лице, за което не се предоставя информация.

В.

Засилени процедури за преглед на „сметки на висока стойност“. По отношение на „сметките на висока стойност“ се прилагат следните засилени процедури за преглед:

1.	Търсене в електронните записи. По отношение на „сметките на висока стойност“„предоставящата информация финансова институция“ трябва да прегледа поддържаните от нея електронни бази данни за всяка от индикациите, описани в параграф Б, точка 2.

Търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни, поддържани от „предоставящата информация финансова институция“, съдържат полета, които обхващат цялата информация, описана в параграф В, точка 3, тогава не е необходимо последващо търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни не обхващат цялата информация, тогава по отношение на „сметката на висока стойност“„предоставящата информация финансова институция“ трябва също да прегледа съществуващото главно досие на клиента и следните документи (доколкото те не са включени в главното досие), свързани със сметката и събрани от предоставящата информация финансова институция през последните пет години, за някоя от индикациите, описани в параграф Б, точка 2:

а)	последното „документално доказателство“, събрано във връзка със сметката;

б)	последния договор за откриване на сметка или документация във връзка с откриване на сметка;

в)	последната документация, събрана от „предоставящата информация финансова институция“ по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ или за други регулаторни цели;

г)	всякакви действащи към момента пълномощни или пълномощни за подписване; и

д)	всяка действаща към момента постоянна инструкция (освен такава за „депозитна сметка“) за превод на средства.

Изключение, когато базите данни съдържат достатъчно информация. „Предоставящата информация финансова институция“ не е длъжна да извършва търсене в досието на хартиен носител, описано в параграф В, точка 2, ако нейните електронни бази данни включват следното:

а)	статуса на „титуляря на сметката“ по отношение на това къде е местно лице;

б)	адреса на пребиваване и пощенския адрес на „титуляря на сметката“, които към момента са в досието на „предоставящата информация финансова институция“;

в)	телефонния(те) номер(а) на „титуляря на сметката“, които към момента са в досието на „предоставящата информация финансова институция“, ако има такива;

г)	при„финансови сметки“, различни от „депозитни сметки“, дали има постоянни инструкции за превод на средства от сметката към друга сметка (включително сметка в друг клон на „предоставящата информация финансова институция“ или друга „финансова институция“);

д)	дали има настоящ адрес за получаване на поща чрез друго лице или инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ за „титуляря на сметката“; и

е)	дали има пълномощно или пълномощно за подписване за сметката.

Проверка от отговорния служител за връзка с клиента на действителното положение. В допълнение към електронното търсене и търсенето в досието на хартиен носител, описани в параграф В, точки 1 и 2, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира като „сметка, за която се предоставя информация“ всяка „сметка на висока стойност“, която е възложена на отговорен служител за връзка с клиента (включително всички „финансови сметки“, които се събират с тази „сметка на висока стойност“), ако отговорният служител за връзка с клиента знае, че „титулярят на сметката“ е „лице, за което се предоставя информация“.

Последици от откриването на индикации.

а)

Ако никоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не бъде открита при засилените процедури за преглед на „сметки на висока стойност“, описани в параграф В, и не е установено, че сметката е държана от „лице, за което се предоставя информация“ съгласно параграф В, точка 4, тогава не се налагат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката.

б)

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при засилените процедури за преглед на „сметки на висока стойност“, описани в параграф В, или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“ по отношение на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да приложи параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на тази сметка.

в)

Ако при описаните в параграф В засилени процедури за преглед на „сметки на висока стойност“ се открие инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), не бъде установена за „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи от него декларация или „документални доказателства“, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако „предоставящата информация финансова институция“ не може да получи такава декларация или „документални доказателства“, тя трябва да представи информация за сметката на „компетентния орган“ съответно в своята държава членка или в Монако като при недокументирана сметка.

Ако съществуваща „сметка“ на физическо лице не е „сметка на висока стойност“ към 31 декември 2016 г., но стане „сметка на висока стойност“ към последния ден на следваща календарна година, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да приложи по отношение на такава сметка засилените процедури за преглед, описани в параграф В, в рамките на календарната година след годината, през която сметката е станала „сметка на висока стойност“. Ако въз основа на прегледа сметката бъде идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да предоставя на годишна база изискваната информация за такава сметка за годината, в която тя е била идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“, както и за следващите години, освен ако „титулярят на сметката“ престане да бъде „лице, за което се предоставя информация“.

Когато „предоставящата информация финансова институция“ приложи към „сметка на висока стойност“ описаните в параграф В засилени процедури за преглед, тя не е задължена следващите години отново да ги прилага към същата „сметка на висока стойност“, с изключение на описаната в параграф В, точка 4 проверка от отговорния служител за връзка с клиента, освен ако сметката е недокументирана, като в този случай „предоставящата информация финансова институция“ следва да ги прилага отново всяка година, докато сметката престане да бъде недокументирана.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „сметка на висока стойност“, която води до свързването ѝ с една или повече от описаните в параграф Б, точка 2 индикации, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

„Предоставящата информация финансова институция“ трябва да прилага процедури, които да гарантират, че отговорният служител за връзка с клиента установява всяка промяна в обстоятелствата по отношение на дадена сметка. Например, ако отговорният служител за връзка с клиента бъде уведомен, че „титулярят на сметката“ има нов пощенски адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да третира новия адрес като промяна в обстоятелствата и ако избере да прилага параграф Б, точка 6 — да събере съответната документация от „титуляря на сметката“.

Г.

Прегледът на „съществуващи сметки на висока стойност на физически лица“ трябва да приключи до 31 декември 2017 г. Прегледът на „съществуващи сметки на ниска стойност на физически лица“ трябва да приключи до 31 декември 2018 г.

Д.

Всяка „съществуваща сметка на физическо лице“, която е идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“ по настоящия раздел, трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“ през всички следващи години, освен ако „титулярят на сметката“ престане да бъде „лице, за което се предоставя информация“.

РАЗДЕЛ IV

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА НОВИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

За да се установи кои измежду „новите сметки на физически лица“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

За „новите сметки на физически лица“, след откриването на сметката „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация (която може да бъде част от документацията за откриването на сметката), която да ѝ позволи да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели и да потвърди достоверността на декларацията, сверявайки я с получената от нея информация във връзка с откриването на сметката, включително с всякаква документация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

Б.

Ако от декларацията се установи, че „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели на дадена „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, а декларацията трябва да включва също така „данъчния идентификационен номер“ на „титуляря на сметката“ в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ (в съотвeтствие с раздел I, параграф Г) и датата на раждане.

В.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „нова сметка на физическо лице“, вследствие на която „предоставящата информация финансова институция“ знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, „предоставящата информация финансова институция“ не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, която установява къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели.

РАЗДЕЛ V

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА „СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ“

За да се установи кои измежду „съществуващите сметки на образувания“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

Сметки на образувания, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. Освен ако „предоставящата информация финансова институция“ избере друго, по отношение на всички „съществуващи сметки на образувание“ или поотделно за всяка ясно определена група от такива сметки, „съществуваща сметка на образувание“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември 2016 г. възлиза на не повече от 250 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, не следва да бъде преглеждана, идентифицирана или съобщавана като „сметка, за която се предоставя информация“, докато нейната сумирана наличност или стойност не надвиши тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година.

Б.

Сметки на образувания, които трябва да бъдат преглеждани. „Съществуваща сметка на образувание“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември 2016 г. възлиза на повече от 250 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, и „съществуваща сметка на образувание“, която не надвишава тази сума към 31 декември 2016 г., но чиято сумирана наличност или стойност надвишава тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година, трябва да бъдат преглеждани в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

В.

Сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. Описаните в параграф Б „съществуващи сметки на образувания“ се третират като „сметки, за които се предоставя информация“ само ако са държани от едно или повече „образувания“, които са „лица, за които се предоставя информация“, или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“.

Г.

Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За да определи дали дадена описана в параграф Б „съществуваща сметка на образувание“ е държана от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“, или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да приложи към такава сметка следните процедури за преглед:

Определяне дали „образуванието“ е „лице, за което се предоставя информация“.

Преглед на информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“), за да се определи дали тя указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“. За тази цел информацията, указваща, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, включва място на учредяване или създаване, или адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“.

б)

Ако информацията указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако получи декларация от „титуляря на сметката“ или въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, основателно определи, че „титулярят на сметката“ не е „лице, за което се предоставя информация“.

Определяне дали „образуванието“ е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. По отношение на титуляря на съществуваща сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. Ако някое от „контролиращите лица“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, сметката трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“. При извършване на това определяне „предоставящата информация финансова институция“ трябва да следва насоките в параграф Г, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ според обстоятелствата.

а)

Определяне дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“. За да определи дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация от „титуляря на сметката“, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, може основателно да определи, че „титулярят на сметката“ е „активно нефинансово образувание“ или „финансова институция“, различна от „инвестиционно образувание“ по смисъла на раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

б)	Определяне на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“. За да определи „контролиращите лица“ на „титуляр на сметка“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

в)

Определяне дали „контролиращо лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“. За да определи дали „контролиращо лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва:

при „съществуваща сметка на образувание“, държана от едно или повече „нефинансови образувания“, със сумирана наличност или стойност, която възлиза на не повече от 1 000 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако — информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“; или

ii)	декларация от „титуляря на сметката“ или от това „контролиращо лице“ от юрисдикцията(ите) (държава членка, Монако или други юрисдикции), в която „контролиращото лице“ е местно лице за данъчни цели.

Д.

Срок на прегледа и допълнителни процедури, приложими към „съществуващи сметки на образувания“.

1.	Прегледът на „съществуващи сметки на образувания“ със сумирана наличност или стойност на сметката, която към 31 декември 2016 г. възлиза на повече от 250 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, трябва да бъде приключен до 31 декември 2018 г.

Прегледът на „съществуващи сметки на образувания“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември 2016 г. възлиза на не повече от 250 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, но надвишава тази сума към 31 декември на следваща година, трябва да бъде приключен в рамките на календарната година, следваща годината, в която сумираната наличност или стойност на сметката надвиши тази сума.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „съществуваща сметка на образувание“, вследствие на която „предоставящата информация финансова институция“ знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, тя трябва да определи отново статуса на сметката в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

РАЗДЕЛ VI

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА НОВИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За да се установи кои измежду „новите сметки на образувания“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

Процедури за преглед с цел идентифициране на „сметките на образувания“, за които се изисква предоставяне на информация. За „новите сметки на образувания“„предоставящата информация финансова институция“ трябва да прилага следните процедури за преглед, за да се определи дали сметката се държи от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“:

Определяне дали „образуванието“ е „лице, за което се предоставя информация“.

а)

Получаване на декларация (която може да бъде част от документацията за откриването на сметката), която да позволи на „предоставящата информация финансова институция“ да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели и да потвърди достоверността на декларацията въз основа на получената от нея информация във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“. Ако „образуванието“ удостовери, че не е местно лице за данъчни цели, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва адреса на централното управление на „образуванието“, за да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице.

б)

Ако декларацията указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, основателно определи, че по отношение на тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“„титулярят на сметката“ не е „лице, за което се предоставя информация“.

Определяне дали „образуванието“ е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. „Предоставящата информация финансова институция“ трябва да определи дали „титулярят на сметката“ на „нова сметка на образувание“ (включително „образувание“, което е „лице, за което се предоставя информация“) е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. Ако някое от „контролиращите лица“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, сметката трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“. При извършване на това определяне „предоставящата информация финансова институция“ трябва да следва насоките в параграф А, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ според обстоятелствата.

а)

Определяне дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“. За да определи дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация от „титуляря на сметката“, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, може основателно да определи, че „титулярят на сметката“ е „активно нефинансово образувание“ или „финансова институция“, различна от „инвестиционно образувание“ по раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

б)

Определяне на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“. За да определи „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

в)

РАЗДЕЛ VII

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

При прилагане на процедурите за комплексна проверка, описани по-горе, се прилагат следните допълнителни правила:

А.	Използване на декларации и „документални доказателства“. „Предоставящата информация финансова институция“ не може да използва декларация или „документални доказателства“, ако знае или има причина да знае, че декларацията или „документалните доказателства“ са неверни или ненадеждни.

Б.

Други процедури за „финансови сметки“, държани от физически лица — бенефициери по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ и по „групови застрахователни договори с откупна стойност“ или „групови анюитетни договори“. „Предоставящата информация финансова институция“ може да предположи, че физическо лице — бенефициер (различен от титуляря) по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“, което получава обезщетение при смърт, не е „лице, за което се предоставя информация“, и следователно може да третира такава „финансова сметка“ като различна от „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако към дадения момент знае или има причина да знае, че бенефициерът е „лице, за което се предоставя информация“. „Предоставящата информация финансова институция“ има причина да знае, че бенефициерът по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ е „лице, за което се предоставя информация“, ако събраната от нея информация, свързана с бенефициера, съдържа индикации, описани в раздел III, параграф Б. Ако „предоставящата информация финансова институция“ към дадения момент знае или има причина да знае, че бенефициерът е „лице, за което се предоставя информация“, тя трябва да следва процедурите по раздел III, параграф Б.

На държавите членки и Монако се предоставя право да разрешат на „предоставящата информация финансова институция“ да третира „финансова сметка“, която представлява участие на член в „групов застрахователен договор с откупна стойност“ или в „групов анюитетен договор“, като „финансова сметка“, която не е „сметка, за която се предоставя информация“, до датата, на която сумата е платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, ако „финансовата сметка“, която представлява участие на даден член в „груповия застрахователен договор с откупна стойност“ или в „груповия анюитетен договор“, отговаря на следните изисквания:

a)	„груповият застрахователен договор с откупна стойност“ или „груповият анюитетен договор“ е издаден на работодател и включва 25 или повече служители/притежатели на сертификати;

б)	служителят/притежателят на сертификата има право да получи каквато и да е стойност от договора, свързана с неговото участие, и да посочи бенефициерите за изплащане на обезщетението при смърт на служителя; и

в)	сумата, платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, възлиза на не повече от 1 000 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако.

Понятието „групов застрахователен договор с откупна стойност“ означава „застрахователен договор с откупна стойност“, който i) осигурява покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, браншово сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група; и ii) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или член на клас в рамките на групата), която е определена без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (или на класа от членове) на групата.

Понятието „групов анюитетен договор“ означава „анюитетен договор“, по който правоимащите лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, браншово сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група.

Преди 1 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Монако и съответно Монако уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Монако и Европейската комисия предава известието от Монако на всички държави членки. Всички по-нататъшни промени по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Монако се съобщават по същия начин.

В.

Правила за сумиране на наличност по сметки и във връзка с валутата

Сумиране на „сметки на физически лица“. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр физическо лице, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да сумира всички „финансови сметки“, поддържани от нея или от нейно „свързано образувание“, но само доколкото информационните ѝ системи свързват „финансовите сметки“ чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен идентификационен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на съвместна „сметка“ се отнася цялата наличност или стойност по тази „сметка“.

Сумиране на „сметки на образувания“. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр „образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да вземе предвид всички „финансови сметки“, поддържани от нея или от нейно „свързано образувание“, но само доколкото информационните ѝ системи свързват „финансовите сметки“ чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен идентификационен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на съвместна „финансова сметка“ се отнася цялата наличност или стойност по съвместната „финансова сметка“.

Специални правила за сумиране, приложими за отговорния служител за връзка с клиента. За целите на определяне на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр лице, за да се определи дали дадена „финансова сметка“ е „сметка на висока стойност“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна също така да сумира всички „финансови сметки“, за които на отговорния служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от това лице.

4.	Суми, за които се счита, че включват равностойността в друга национална валута. Счита се, че всички суми в националната валута на всяка държава членка или на Монако включват равностойността в други валути, както е предвидено в националното право.

РАЗДЕЛ VIII

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Понятията и изразите по-долу имат следното значение:

А.

Предоставяща информация финансова институция

1.	Понятието „предоставяща информация финансова институция“ означава според случая всяка „финансова институция на държава членка“ или „финансова институция на Монако“, която не е „непредоставяща информация финансова институция“.

Понятието „финансова институция на участваща юрисдикция“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на „участваща юрисдикция“, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън тази „участваща юрисдикция“, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на „участваща юрисдикция“, ако този клон се намира в тази „участваща юрисдикция“.

3.	Понятието „финансова институция“ означава „попечителска институция“, „депозитарна институция“, „инвестиционно образувание“ или „определено застрахователно дружество“.

Понятието „попечителска институция“ означава всяко „образувание“, което държи, като значителна част от стопанската си дейност, „финансови активи“ за чужда сметка. Приема се, че дадено „образувание“ държи „финансови активи“ за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният му доход от държаните „финансови активи“ и свързаните с тях финансови услуги е равен или надвишава 20 % от брутния му доход през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември (или на последния ден от счетоводния период за некалендарна година) преди годината, в която се прави определянето, или ii) периода, през който „образуванието“ е съществувало.

5.	Понятието „депозитарна институция“ означава всяко „образувание“, което приема депозити в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.

Понятието „инвестиционно образувание“ означава всяко „образувание“:

а)

което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции за или от името на клиент:

i)	търговия с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, сертификати за депозит, деривати и др.); обмен на валута; инструменти, представляващи валутни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; прехвърлими ценни книжа; или търговия със стокови фючърси;

ii)	индивидуално и колективно управление на портфейли; или

iii)	друга форма на инвестиране, администриране или управление на „финансови активи“ или пари от името на други лица;

или

б)

чийто брутен доход се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“, ако „образуванието“ се управлява от друго „образувание“, което е „депозитарна институция“, „попечителска институция“, „определено застрахователно дружество“ или „инвестиционно образувание“ по параграф A, точка 6, буква а).

Дадено „образувание“ се третира като преимуществено извършващо като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в параграф A, точка 6, буква а), или брутният му доход се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“ за целите на параграф A, точка 6, буква б), ако брутният му доход, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 % от брутния му доход през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който „образуванието“ е съществувало. Понятието „инвестиционно образувание“ не включва „образувания“, които са „активни нефинансови образувания“, тъй като такива „образувания“ отговарят на някой от критериите в параграф Г, точка 9, букви г)—ж).

Настоящата точка се тълкува по съгласуван начин със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в препоръките на Специалната група за финансови действия.

Понятието „финансов актив“ включва ценни книжа (напр. акционерен дял в дружество; съдружие или опосредено действително участие в широко притежавани или публично търгувани съдружия или тръстове; запис на заповед, облигация, дългова облигация или друго доказателство за наличие на дълг), дял в съдружие, стоки, суап (напр. лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху капиталови инструменти, суап върху борсови индекси и подобни споразумения), „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“, или всякакви лихви (включително фючърсна сделка или форуърден договор или опция) по ценна книга, дял в съдружие, стока, суап, „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“. Понятието „финансов актив“ не включва недългов, пряк дял в недвижимо имущество.

8.	Понятието „определено застрахователно дружество“ означава всяко „образувание“, което е застрахователно дружество (или холдинг на застрахователно дружество), което емитира или е длъжно да извършва плащания по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“.

Б.

Непредоставяща информация финансова институция

Понятието„непредоставяща информация финансова институция“ означава всяка „финансова институция“, която е:

а)

„държавно образувание“, „международна организация“ или „централна банка“, освен в случаите, когато става дума за плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от „определено застрахователно дружество“, „попечителска институция“ или „депозитарна институция“;

б)	„пенсионен фонд с широко участие“; „пенсионен фонд с тясно участие“; „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“; или „определен издател на кредитни карти“;

в)

всяко друго „образувание“, което е свързано с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някое от „образуванията“, описани в параграф Б, точка 1, букви a) и б), и е определено от националното право като „непредоставяща информация финансова институция“, както и, за държавите членки — е съобщено на Монако, както е предвидено в член 8, параграф 7а от Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, а за Монако — е съобщено на Европейската комисия, при условие че статусът на такова „образувание“ като „непредоставяща информация финансова институция“ не възпрепятства постигането на целите на настоящото споразумение;

г)	„освободена колективна инвестиционна схема“; или

д)	тръст, доколкото попечителят е „предоставяща информация финансова институция“, която предоставя цялата изискуема по раздел I информация за всички „сметки, за които се предоставя информация“ на тръста.

Понятието „държавно образувание“ означава правителството на държава членка, Монако или друга юрисдикция, всяко политическо подразделение на държава членка, Монако или друга юрисдикция (която, за да се избегне всяко съмнение, се отнася за щат, област, окръг или община) или всяка агенция или учреждение, изцяло притежавани от държава членка, Монако или друга юрисдикция, или от някоя от горепосочените структури (всяка от които е „държавно образувание“). Тази категория обхваща съставните части, контролираните образувания и политическите подразделения на държава членка, Монако или друга юрисдикция.

а)

„Съставна част“ на държава членка, Монако или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган, независимо от начина, по който са били определени, което представлява орган на публичната власт на държава членка, Монако или друга юрисдикция. Нетните приходи на органа на публичната власт трябва да бъдат кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на държавата членка, Монако или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица. Съставната част не включва физическо лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в частно или лично качество.

б)

„Контролирано образувание“ означава „образувание“, което е отделено като форма от държавата членка, Монако или друга юрисдикция или което по друг начин съставлява самостоятелен правен субект, при условие че:

i)	„образуванието“ се притежава и контролира изцяло от едно или повече „държавни образувания“, пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;

ii)	нетните приходи на „образуванието“ се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече „държавни образувания“, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица; и

iii)	при прекратяване активите на „образуванието“ се прехвърлят на едно или повече „държавни образувания“.

в)

Доходът не се употребява в полза на частни лица, ако тези лица са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в полза на широката общественост с цел създаване на общи блага или са свързани с администрирането на фаза от управлението. Независимо от горното обаче се приема, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако той произтича от използването на „държавно образувание“ за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги на частни лица.

Понятието „международна организация“ означава всяка международна организация или изцяло притежавана нейна агенция или учреждение. Тази категория включва всяка междуправителствена организация (включително наднационална организация), i) която се състои преимуществено от правителства; ii) която има с държавата членка, Монако или другата юрисдикция действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер; и iii) чийто доход не се употребява в полза на частни лица.

Понятието „централна банка“ означава институция, която по силата на правна норма или с одобрение на правителството е основният орган, освен самото правителство на държавата членка, Монако или другата юрисдикция, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица. Такава институция може да включва учреждение, което е самостоятелно от правителството на държавата членка, Монако или другата юрисдикция, независимо дали е притежавано изцяло или частично от държавата членка, Монако или другата юрисдикция.

Понятието „пенсионен фонд с широко участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт, или всяка комбинация от тези събития, на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:

а)	няма нито един бенефициер с право на повече от 5 % от активите на фонда;

б)	подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи; и

в)

отговаря на поне едно от следните изисквания:

i)	фондът е като цяло освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка заради статуса на фонда като пенсионна схема;

ii)	фондът получава от участващите работодатели най-малко 50 % от общите си вноски (с изключение на трансфери на активи от другите схеми, описани в параграф Б, точки 5—7, или от пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а);

iii)

разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпването на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределенията с прехвърляне към други пенсионни фондове, описани в параграф Б, точки 5—7, или пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), като в случай на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; или

iv)

вноските (освен някои разрешени наваксващи вноски) на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход и не могат да надвишават годишно 50 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, като се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

Понятието „пенсионен фонд с тясно участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че:

а)	във фонда участват по-малко от 50 участници;

б)	във фонда участват един или повече работодатели, които не са „инвестиционни образувания“ или „пасивни нефинансови образувания“;

в)	вноските на служителя и на работодателя във фонда (освен трансферите на активи от пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), са ограничени съответно до получения от служителя доход и обезщетението на служителя;

г)	участниците, които не са местни лица на юрисдикцията (държава членка или Монако), в която е установен фондът, нямат право на повече от 20 % от активите на фонда; и

д)	фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи.

Понятието „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“ означава фонд, създаден от „държавно образувание“, „международна организация“ или „централна банка“ за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители), или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на „държавното образувание“, „международната организация“ или „централната банка“.

Понятието „определен издател на кредитни карти“ означава „финансова институция“, която отговаря на следните изисквания:

а)	„финансовата институция“ се определя като „финансова институция“ единствено поради това, че е издател на кредитни карти, който приема вложения само когато клиент извършва плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента; и

б)

считано от или преди 1 януари 2017 г.„финансовата институция“ прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сумата от 50 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, или гарантира, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности във връзка с оспорени такси, но включва кредитни наличности в резултат от връщане на стоки.

Понятието „освободена колективна инвестиционна схема“ означава „инвестиционно образувание“, което се регулира като колективна инвестиционна схема, при условие че цялото участие в колективната инвестиционна схема се държи от — или чрез — физически лица или „образувания“, които не са „лица, за които се предоставя информация“, с изключение на „пасивните нефинансови образувания“ с „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“.

„Инвестиционно образувание“, което е регулирано като колективна инвестиционна схема, се определя по параграф B, точка 9 като „освободена колективна инвестиционна схема“ единствено поради факта, че колективната инвестиционна схема е емитирала налични акции на приносител, при условие че:

а)	колективната инвестиционна схема не е емитирала и не емитира налични акции на приносител след 31 декември 2016 г.;

б)	колективната инвестиционна схема обезсилва всички такива акции при връщането им;

в)	колективната инвестиционна схема следва процедурите за извършване на комплексна проверка, установени в раздели II — VII, и предоставя всякаква изисквана информация относно такива акции, когато те бъдат представени за изкупуване или друго плащане; и

г)	колективната инвестиционна схема прилага политики и процедури, чрез които се гарантира, че такива акции се изкупуват или задържат при първа възможност, и във всеки случай преди 1 януари 2019 г.

В.

Финансова сметка

Понятието „финансова сметка“ означава сметка във „финансова институция“ и включва „депозитна сметка“, „попечителска сметка“ и:

а)

в случай на „инвестиционно образувание“ — всякакво капиталово или дългово участие във „финансовата институция“. Независимо от горното, понятието „финансова сметка“ не включва капиталово или дългово участие в „образувание“, което е „инвестиционно образувание“ единствено поради факта, че i) предоставя инвестиционни консултации на и действа от името на клиент или ii) управлява портфолио на и действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на „финансови активи“, вложени на името на клиента във „финансова институция“, различна от такова „образувание“;

б)	в случай на „финансова институция“, която не е посочена в параграф В, точка 1, буква а) — всякакво капиталово или дългово участие във „финансовата институция“, ако класът на участието е установен с цел да се избегне предоставяне на информация в съответствие с раздел I; и

в)

всеки „застрахователен договор с откупна стойност“ и всеки „анюитетен договор“, сключен или поддържан от „финансова институция“, освен несвързани с инвестиции, непрехвърлими, незабавно платими пожизнени анюитети, сключени с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, свързани със сметка, която е „изключена сметка“.

Понятието „финансова сметка“ не включва сметки, които са „изключени сметки“.

Понятието „депозитна сметка“ включва всякакви търговски, разплащателни, спестовни, срочни или влогови сметки в търговски банки или сметки, които се удостоверяват с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържан от „финансова институция“ при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. „Депозитната сметка“ включва също сума, държана от застрахователно дружество по инвестиционен договор с гарантирана доходност или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.

3.	Понятието „попечителска сметка“ означава сметка (освен „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“), по която се държат един или повече „финансови активи“ в полза на друго лице.

Понятието „капиталово участие“ означава, в случай на съдружие, което е „финансова институция“, участие в капитала или печалбите в дружеството. В случай на тръст, който е „финансова институция“, „капиталовото участие“ се счита, че се държи от всяко лице, което е третирано като учредител или бенефициер на целия тръст или на част от него, или от всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. „Лице, за което се предоставя информация“, се третира като бенефициер на тръст, ако такова лице има право да получава, пряко или косвено (например чрез пълномощник), задължително разпределение или може да получава, пряко или косвено, разпределение от тръста по преценка на попечителя.

Понятието „застрахователен договор“ означава договор (с изключение на „анюитетен договор“), по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати определена сума при настъпването на определено случайно събитие като смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.

Понятието „анюитетен договор“ означава договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица. Това понятие включва и договор, който се счита за „анюитетен договор“ съгласно законите и подзаконовата нормативна уредба или практиката на юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), в която е сключен договорът, и по който издателят се съгласява да извършва плащания за определен брой години.

7.	Понятието „застрахователен договор с откупна стойност“ означава „застрахователен договор“ (с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества), който има „откупна стойност“.

Понятието „откупна стойност“ означава по-голямата стойност измежду: i) сумата, която притежателят на полицата има право да получи при разваляне или прекратяване на договора (определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата), и ii) сумата, която притежателят на полицата може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от горното, понятието „откупна стойност“ не включва сума, платима по „застрахователен договор“:

а)	единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;

б)	като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;

в)

като възстановяване на изплатена преди това премия (минус размера на застрахователните разходи, независимо дали са наложени в действителност) по „застрахователен договор“ (с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор) поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на счетоводно записване или подобна грешка по отношение на премията за договора;

г)	като дивидент за притежателя на полицата (с изключение на дивидент при прекратяване), при условие че дивидентът е свързан със „застрахователен договор“, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в параграф В, точка 8, буква б); или

д)	като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит за „застрахователен договор“, по който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора.

Понятието „съществуваща сметка“ означава:

а)	финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, към 31 декември 2016 г.;

б)

държавата членка или Монако може да разшири обхвата на понятието „съществуваща сметка“ така, че да включва и всяка „финансова сметка“ на „титуляр на сметката“, независимо от датата, на която тази „финансова сметка“ е била открита, ако:

„титулярят на сметката“ притежава в „предоставящата информация финансова институция“ или в „свързано образувание“ в същата юрисдикция (държава членка или Монако), в която се намира „предоставящата информация финансова институция“, и „финансова сметка“, която е „съществуваща сметка“ по смисъла на параграф В, точка 9, буква а);

ii)

„предоставящата информация финансова институция“, а когато е приложимо — „свързаното образувание“ в същата юрисдикция (държава членка или Монако), в която се намира „предоставящата информация финансова институция“, третира и двете посочени по-горе „финансови сметки“ и всяка друга „финансова сметка“ на „титуляря на сметка“, която се третира като „съществуваща сметка“ по смисъла на настоящия параграф В, точка 9, буква б), като единна „финансова сметка“ за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента, установени в раздел VII, параграф A, и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от „финансовите сметки“, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;

iii)

при „финансова сметка“, по отношение на която се прилагат „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“, „предоставящата информация финансова институция“ има право да приложи тези процедури по отношение на „финансовата сметка“, като се основава на „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“, извършени по отношение на „съществуващата сметка“ по параграф В, точка 9, буква а); и

iv)	откриването на „финансовата сметка“ не изисква от „титуляря на сметката“ да предоставя нова, допълнителна или изменена информация за клиента, освен за целите на настоящото споразумение.

Преди 1 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Монако и съответно Монако уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Монако и при предаването на известието от Монако на всички държави членки. Всяка друга промяна по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Монако се съобщава по същия начин.

10.	Понятието „нова сметка“ означава поддържана от „предоставяща информация финансова институция“„финансова сметка“, открита на или след 1 януари 2017 г., освен ако не се третира като „съществуваща сметка“ съгласно разширеното определение на „съществуваща сметка“ в параграф В, точка 9.

11.	Понятието „съществуваща сметка на физическо лице“ означава „съществуваща сметка“ с титуляр едно или повече физически лица.

12.	Понятието „нова сметка на физическо лице“ означава „нова сметка“ с титуляр едно или повече физически лица.

13.	Понятието „съществуваща сметка на образувание“ означава „съществуваща сметка“ с титуляр едно или повече „образувания“.

14.	Понятието „сметка на ниска стойност“ означава „съществуваща сметка на физическо лице“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември 2016 г. възлиза на не повече от 1 000 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако.

15.

Понятието „сметка на висока стойност“ означава „съществуваща сметка на физическо лице“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември 2016 г. или 31 декември на всяка следваща година възлиза на повече от 1 000 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако.

16.	Понятието „нова сметка на образувание“ означава „нова сметка“ с титуляр едно или повече „образувания“.

17.

Понятието „изключена сметка“ означава една от следните сметки:

а)

пенсионна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката подлежи на регламентиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регламентирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране (включително на обезщетения при инвалидност или смърт);

ii)

сметката се облага при по-благоприятни условия (т.е. вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на „титуляря на сметката“ или се облагат по намалена ставка, или облагането на дохода от инвестициите по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)	изисква се предоставяне на данъчните органи на информация за сметката;

iv)	тегленията се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; и

или i) годишните вноски са ограничени до сума, която възлиза на не повече от 50 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, или ii) е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до сума, която възлиза на не повече от 1 000 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, като във всеки случай се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

За „финансова сметка“, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква а), подточка v), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава „финансова сметка“ могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече „финансови сметки“, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7;

б)

сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката подлежи на регламентиране като инвестиционна схема за цели, различни от пенсиониране, и се търгува редовно на установен пазар на ценни книжа или подлежи на регламентиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;

ii)

iii)	тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (например предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди да са изпълнени тези критерии, се налагат санкции; и

iv)	годишните вноски са ограничени до сума, която възлиза на не повече от 50 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, като се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

За „финансова сметка“, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква б), подточка iv), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава „финансова сметка“ могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече „финансови сметки“, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7;

в)

договор за животозастраховане със застрахователен период, който изтича преди застрахованото лице да навърши 90-годишна възраст, при условие че договорът отговаря на следните изисквания:

i)	периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;

ii)	договорът няма договорна стойност, до която някое лице да може да има достъп (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да води до прекратяване на договора;

iii)

сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при разваляне или прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, минус сбора от таксите при смърт, заболяване и разходи (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди развалянето или прекратяването на договора; и

iv)	страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение;

г)	сметка, чийто титуляр е наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт;

д)

сметка, открита във връзка с едно от следните:

i)	съдебно разпореждане или решение;

ii)

продажба, замяна или наем на недвижимо имущество или на лични вещи, при условие че сметката отговаря на следните изисквания:

—	сметката се финансира единствено с авансово плащане, задатък, депозит на подходяща сума за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделката, или подобно плащане или се финансира с „финансов актив“, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имуществото,

—

сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имуществото, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договора за наем,

—

активите по сметката, включително полученият от нея доход, се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем,

—	сметката не е гаранционна сметка по маржин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на „финансов актив“, и

—	сметката не се свързва със сметка, посочена в параграф В, точка 17, буква е);

iii)	задължение на „финансова институция“, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;

iv)	задължение на „финансова институция“ единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап;

е)

„депозитна сметка“, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата наличност по кредитна карта или друг механизъм за револвиращ кредит, и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента; и

ii)

считано от или преди 1 януари 2017 г.„финансовата институция“ прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сумата от 50 000 USD или тяхната равностойност в националната валута на всяка държава членка или на Монако, или гарантира, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата за конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности във връзка с оспорени такси, но включва кредитни наличности в резултат от връщане на стоки;

ж)

всяка друга сметка, която е свързана с нисък риск да бъде използвана за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някоя от сметките, описани в параграф В, точка 17, букви a)—е), и е определена от вътрешното право като „изключена сметка“, както и, за държавите членки — е съобщено на Монако, както е предвидено в член 8, параграф 7а от Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, а за Монако — е съобщено на Европейската комисия, при условие че статусът на такава сметка като „изключена сметка“ не възпрепятства постигането на целите на настоящото споразумение.

Г.

Сметка, за която се предоставя информация

Понятието „сметка, за която се предоставя информация“ означава сметка, която се държи от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ или от „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурата за комплексна проверка в раздели II—VII.

Понятието „лице, за което се предоставя информация“ означава „лице от юрисдикция, за която се предоставя информация“, с изключение на: i) дружество, чиито акции се търгуват редовно на един или повече установени пазари на ценни книжа; ii) всяко дружество, което е „свързано образувание“ с дружество по подточка i); iii) „държавно образувание“; iv) „международна организация“; v) „централна банка“; или vi) „финансова институция“.

Понятието „лице от юрисдикция, за която се предоставя информация“ означава физическо лице или „образувание“, което е местно лице в „юрисдикция, за която се предоставя информация“ съгласно нейното данъчно законодателство, или наследството на починало лице, което е било местно лице в „юрисдикция, за която се предоставя информация“. За тази цел „образувание“ като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели, се третира като местно лице на юрисдикцията, на чиято територия се намира неговото място на действително управление.

4.	Понятието „юрисдикция, за която се предоставя информация“ означава Монако по отношение на дадена държава членка или държава членка по отношение на Монако в контекста на задължението за предоставяне на информация в раздел I.

Понятието „участваща юрисдикция“ по отношение на държава членка или Монако означава:

а)	всяка държава членка по отношение на предоставянето на информация на Монако;

б)	Монако по отношение на предоставянето на информация на дадена държава членка; или

в)

всяка друга юрисдикция: i) с която, според случая, въпросната държава членка или Монако има действащо споразумение, което предвижда тази друга юрисдикция да предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е посочена в списък, публикуван, според случая, от тази държава членка или Монако и предоставен, съответно, на Монако или на Европейската комисия;

г)	по отношение на държавите членки — всяка друга юрисдикция: i) с която Европейският съюз има действащо споразумение, което предвижда тази друга юрисдикция да предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е посочена в списък, публикуван от Европейската комисия.

Понятието „контролиращи лица“ означава физически лица, които упражняват контрол над „образувание“. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите) (ако има такива), бенефициера(ите) или класа(класовете) бенефициери, и всяко друго физическо лице (лица), което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случая на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Понятието „контролиращи лица“ трябва да се тълкува по начин, съответстващ на препоръките на Специалната група за финансови действия.

7.	Понятието „нефинансово образувание“ означава всяко „образувание“, което не е „финансова институция“.

8.	Понятието „пасивно нефинансово образувание“ означава всяко: i) „нефинансово образувание“, което не е „активно нефинансово образувание“; или ii) „инвестиционно образувание“, описано в параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

Понятието „активно нефинансово образувание“ означава всяко „нефинансово образувание“, което отговаря на някой от следните критерии:

а)

по-малко от 50 % от брутния доход на „нефинансовото образувание“ за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 % от активите, държани от „нефинансовото образувание“ през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход;

б)	акциите на „нефинансовото образувание“ се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа или „нефинансовото образувание“ е „свързано образувание“ на „образувание“, чиито акции се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа;

в)	„нефинансовото образувание“ е „държавно образувание“, „международна организация“, „централна банка“ или „образувание“, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;

г)

по същество всички дейности на „нефинансовото образувание“ се състоят от държането (изцяло или частично) на търгуеми акции във — или предоставянето на финансиране и услуги на — едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на „финансова институция“. Дадено „образувание“ не е допустимо за този статус, ако функционира (или се представя) като инвестиционен фонд, като например частен фонд за дялово участие, фонд за рисков капитал, фонд за изкупуване на дружества със заемни средства или всяка инвестиционна схема, чиято цел е да придобие или финансира дружества и след това да държи дял в тях като капиталов актив за инвестиционни цели;

д)

„нефинансовото образувание“ все още не извършва стопанска дейност и не е развивало стопанска дейност в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“, при условие че „нефинансовото образувание“ не е допустимо за това изключение след датата, която е 24 месеца по-късно от датата на първоначалното му създаване;

е)	„нефинансовото образувание“ не е било „финансова институция“ през последните пет години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или да започне отново да извършва стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“;

ж)

„нефинансовото образувание“ се занимава преимуществено с финансиране и хеджиране на трансакции на — или за — „свързани образувания“, които не са „финансови институции“, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други „образувания“, които не са „свързани образувания“, при условие че групата от „свързани образувания“ се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“; или

з)

„нефинансовото образувание“ отговаря на всички посочени по-долу изисквания:

то е установено и извършва дейност в юрисдикцията, на която е местно лице (държава членка, Монако или друга юрисдикция), изключително с религиозна, благотворителна, научна, художествена, културна, спортна или образователна цел; или е установено и извършва дейност в юрисдикцията, на която е местно лице (държава членка, Монако или друга юрисдикция), и е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;

ii)	то е освободено от подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице (държава членка, Монако или друга юрисдикция);

iii)	то няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост върху или материален интерес от неговия доход или активи;

iv)

приложимото законодателство на юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или учредителните документи на „нефинансовото образувание“ не допускат негов доход или активи да бъдат разпределяни или предоставяни в полза на частно лице или на „образувание“, което не преследва благотворителна цел, освен във връзка с извършването на собствените благотворителни дейности на нефинансовото образувание, като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги или като плащане, което представлява справедливата пазарна цена на закупено от „нефинансовото образувание“ имущество; и

приложимото законодателство на юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или учредителните документи на „нефинансовото образувание“ изискват при ликвидация или прекратяване на дейността на „нефинансовото образувание“ всички негови активи да бъдат разпределени на „държавно образувание“ или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат отчуждени в полза на правителството на юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или на нейно политическо подразделение.

Д.

Други въпроси

Понятието „титуляр на сметката“ означава лицето, което е вписано или идентифицирано като титуляр на „финансова сметка“ от „финансовата институция“, в която е сметката. Лице, с изключение на „финансова институция“, което е титуляр на „финансова сметка“ в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като титуляр на сметката за целите на настоящото приложение, като за титуляр на сметката се приема другото лице. В случая на „застрахователен договор с откупна стойност“ или на „анюитетен договор“„титулярят на сметката“ е всяко лице с право на получаване на „откупната стойност“ или на промяна на бенефициера по договора. Когато никое лице няма право на получаване на „откупната стойност“ или на промяна на бенефициера, „титуляр на сметката“ е всяко лице, което е посочено в договора като собственик, и всяко лице с неотменимо право на плащане по договора. При настъпване на падежа на „застрахователен договор с откупна стойност“ или на „анюитетен договор“ всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се третира като „титуляр на сметката“.

Понятието „процедури за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ означава процедури за комплексна проверка на клиента от страна на „предоставящата информация финансова институция“ в съответствие с изискванията за борба с прането на пари или други подобни изисквания, които се прилагат към „предоставящата информация финансова институция“.

3.	Понятието „образувание“ означава юридическо лице или правна договореност, като дружество, съдружие, тръст или фондация.

Дадено образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато i) всяко образувание контролира другото образувание; ii) двете образувания са под общ контрол; или iii) двете „образувания“ са „инвестиционни образувания“ по параграф A, точка 6, буква б) и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива „инвестиционни образувания“. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост върху над 50 % от гласовете и стойността на „образуванието“.

5.	Понятието „данъчен идентификационен номер“ (Taxpayer Identification Number — TIN) означава данъчен идентификационен номер или — ако такъв липсва — негов функционален еквивалент.

Понятието „документални доказателства“ означава някое от посочените по-долу:

а)	удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община) на юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), в която получателят на плащането твърди, че е местно лице;

б)	за физическо лице — всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа името на лицето и се използва обичайно за установяване на самоличността;

в)

за „образувание“ — всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа наименованието на „образуванието“ и адреса на неговото централно управление в юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), в която това „образувание“ твърди, че е местно лице, или в юрисдикцията (държава членка, Монако или друга юрисдикция), в която „образуванието“ е било учредено или създадено;

г)	всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или доклад на регулаторен орган по ценните книжа.

По отношение на „съществуваща сметка“ на „образувание“ всяка държава членка или Монако може да разреши на „предоставящите информация финансови институции“ да използват като „документално доказателство“ всяка класификация в регистрите на „предоставящата информация финансова институция“ по отношение на „титуляря на сметката“, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана от „предоставящата информация финансова институция“ в съответствие с обичайната ѝ стопанска практика за целите на „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и е била прилагана от „предоставящата информация финансова институция“ преди датата, използвана за класифициране на „финансовата сметка“ като „съществуваща сметка“, при условие че на „предоставящата информация финансова институция“ не е известно или няма причина да ѝ е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна. Понятието „стандартизирана класификация на икономическите дейности“ означава стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.

Преди 1 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Монако и съответно Монако уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известието от държавите членки на Монако и при предаването на известието от Монако на всички държави членки. Всяка друга промяна по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Монако се съобщава по същия начин.

РАЗДЕЛ IX

ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ

Държавите членки и Монако трябва да въведат правила и административни процедури за гарантиране на ефективното прилагане и на спазването на гореописаните процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка, включително:

а)	правила за предотвратяване на възприемането от „финансови институции“, лица или посредници на практики, целящи да заобиколят процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка;

б)

правила, изискващи от „предоставящите информация финансови институции“ да съхраняват информация за предприетите мерки и за всички използвани доказателства с оглед осигуряване прилагането на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка, както и да разполагат с подходящи механизми за получаването на тази информация;

в)

административни процедури за проверка на спазването от страна на „предоставящите информация финансови институции“ на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка; административни процедури за наблюдение на „предоставящата информация финансова институция“ при предоставяне на информация за недокументирани сметки;

г)

административни процедури, чрез които да се гарантира, че „образуванията“ и сметките, определени от националното законодателство като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, продължават да се характеризират с нисък риск да бъдат използвани за отклонение от данъчно облагане; и

д)	разпоредби за ефективно прилагане, насочени към борба с нарушенията.

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

1. Промяна в обстоятелствата

„Промяна в обстоятелствата“ означава всяка промяна, която води до добавяне на информация, отнасяща се до статуса на дадено лице, или по друг начин влиза в противоречие със статуса на такова лице. Наред с това, промяната в обстоятелствата включва всяка промяна или добавяне на информация по сметката на „титуляря на сметката“ (включително добавяне, замяна или друга промяна на „титуляря на сметката“) или всяка промяна или добавяне на информация по всяка сметка, свързана с такава сметка (при прилагане на правилата за сумиране на сметки, установени в раздел VII, параграф В, точки 1—3 от приложение I), ако такава промяна или добавяне на информация засяга статуса на „титуляря на сметката“.

Ако „предоставящата информация финансова институция“ е използвала проверката за адрес на пребиваване, описана в раздел III, параграф Б, точка 1 от приложение I, и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на „предоставящата информация финансова институция“ става известно или има причина да ѝ бъде известно, че първоначалното „документално доказателство“ (или друга равностойна документация) е невярно или ненадеждно, „предоставящата информация финансова институция“ трябва до по-късната от следните две дати: последния ден на съответната календарна година или на друг подходящ отчетен период, или 90 календарни дни след съобщението или установяването на такава промяна в обстоятелствата, да получи декларация и нови „документални доказателства“ за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на „титуляря на сметката“. Ако до тази дата „предоставящата информация финансова институция“ не може да получи декларация и нови „документални доказателства“, тя трябва да приложи процедурата за търсене в електронните записи, описана в раздел III, параграф Б, точки 2—6 от приложение I.

2. Декларация за нови сметки на образувания

По отношение на „нови сметки на образувания“, за целите на определянето дали „контролиращото лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва единствено декларация от страна на „титуляря на сметката“ или на „контролиращото лице“.

3. Качество на местно лице на финансова институция

Дадена „финансова институция“ има качество на местно лице на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“, ако попада под юрисдикцията на тази държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“ (т.е. „участващата юрисдикция“ има право да наложи на „финансовата институция“ задължение за предоставяне на информация). По правило, когато „финансова институция“ е местно лице за данъчни цели на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“, тя попада под юрисдикцията на тази държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“ и поради това е „финансова институция на държава членка“, „финансова институция на Монако“ или „финансова институция на друга участваща юрисдикция“. При тръст, който е „финансова институция“ (независимо дали е местно лице за данъчни цели на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“), се счита, че тръстът попада под юрисдикцията на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“, ако един или повече от попечителите на тръста са местни лица на тази държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“, освен ако тръстът предоставя на друга „участваща юрисдикция“ (държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“) цялата изискуема по силата на настоящото споразумение или друго споразумение за прилагане на „световния стандарт“ информация за поддържаните от тръста „сметки, за които се предоставя информация“, тъй като е местно лице за данъчни цели на тази друга „участваща юрисдикция“. Същевременно, когато „финансова институция“ (с изключение на тръст) не е местно лице за данъчни цели (например поради факта, че е третирана като фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък), се счита, че попада под юрисдикцията на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“ и поради това е „финансова институция на държава членка“, „финансова институция на Монако“ или „финансова институция на друга участваща юрисдикция“, ако:

а)	е учредена съгласно правото на държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“;

б)	мястото ѝ на управление (включително на действително управление) се намира в държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“; или

в)	подлежи на финансов надзор в държава членка, Монако или друга „участваща юрисдикция“.

Когато „финансова институция“ (с изключение на тръст) е местно лице на две или повече „участващи юрисдикции“ (държава членка, Монако или други „участващи юрисдикции“), тази финансова институция подлежи на задължение за предоставяне на информация и за извършване на комплексна проверка в „участващата юрисдикция“, в която поддържа „финансовата сметка“ („сметки“).

4. Сметки във финансова институция

По принцип се приема, че дадена сметка е сметка във „финансова институция“, както следва:

а)	при „попечителска сметка“ — във „финансовата институция“, която е попечител на активите по сметката (включително „финансова институция“, която държи активи на името на брокера за „титуляр на сметка“, в такава институция);

б)	при „депозитна сметка“ — във „финансовата институция“, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на представител на „финансова институция“, независимо от това дали този представител е „финансова институция“);

в)	при капиталово или дългово участие във „финансова институция“, което съставлява „финансова сметка“ — във въпросната „финансова институция“;

г)	при „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — във „финансовата институция“, която е длъжна да извършва плащания по договора.

5. Тръст, който е пасивно нефинансово образувание

„Образувание“ като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели съгласно раздел VIII, параграф Г, точка 3 от приложение I, се третира като местно лице на юрисдикцията, на чиято територия се намира неговото място на действително управление. За тези цели юридическо лице или правна договореност се приемат за „подобни“ на съдружие и неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност, когато данъчното законодателство на дадена „юрисдикция, за която се предоставя информация“ не ги третира като данъчно задължени лица в нея. Същевременно, за да се избегне двойното предоставяне на информация (предвид широкия обхват на понятието „контролиращи лица“ при тръстовете), тръст, който е „пасивно нефинансово образувание“, не може да се разглежда като подобна правна договореност.

6. Адрес на централно управление на образуванието

Едно от изискванията в раздел VIII, параграф Д, точка 6, буква в) от приложение I предвижда, че официалната документация на дадено „образувание“ съдържа адреса на централно управление на „образуванието“ в държавата членка, Монако или другата юрисдикция, в която „образуванието“ твърди, че е местно лице, или в държавата членка, Монако или другата юрисдикция, в която „образуванието“ е учредено или създадено. Адресът на централното управление на „образуванието“ по правило е мястото, където се намира неговото действително управление. Адресът на „финансова институция“, в която „образуванието“ поддържа сметка, пощенска кутия или адрес, използван единствено за кореспонденция, не е адресът на централното управление на „образуванието“, освен ако това е единственият адрес, използван от „образуванието“, и е посочен като негов регистриран адрес в организационните му документи. Наред с това, адрес, предоставен с инструкции за съхраняване на цялата поща на този адрес, не е адресът на централното управление на „образуванието“.

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРЕТИРАНЕТО НА ДАННИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ И ОБМЕНЯТ В РАМКИТЕ НА НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

1. Определения

Определените по-долу понятия и изрази притежават смисъла, с който са използвани в настоящото споразумение:

а)

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност (наричано по-долу „субект на данни“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност;

б)

„обработка“ означава всяка операция или съвкупност от операции, които се извършват със или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, справка, използване, разкриване чрез изпращане, разпространение или друга форма на предоставяне на данните, подреждане или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване.

2. Недискриминация

Договарящите страни гарантират, че предпазните мерки, приложими към обработката на лични данни съгласно настоящото споразумение и съответното национално право, се прилагат към всички физически лица без дискриминация, по-специално въз основа на националност или държава на пребиваване, или физическо присъствие.

3. Данни

Данните, обработвани от договарящите страни по силата на настоящото споразумение, трябва да бъдат подходящи, необходими и пропорционални на целите на настоящото споразумение.

Договарящите страни не обменят лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюзи, и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот на лицето.

4. Право на информация и достъп до данни и право на поправка или заличаване на данни

Ако съгласно член 6, параграф 5 от настоящото споразумение информацията се използва за други цели в получаващата юрисдикция или е предадена от получаващата юрисдикция на трета юрисдикция (държава членка или Монако), „компетентният орган“ на получаващата юрисдикция, която използва информацията за други цели или я предава на трета юрисдикция, информира засегнатите лица. Тази информация се предоставя в срок, който позволява на съответното лице да упражни правата си по отношение на защитата на данните и, при всички случаи, преди получаващата юрисдикция да е използвала информацията за други цели или да ги е предала на трета юрисдикция.

По отношение на обработваните по настоящото споразумение лични данни, всяко физическо лице има право да поиска достъп до своите лични данни, които се обработват от „предоставящите информация финансови институции“ и/или от „компетентните органи“, както и право на поправка, когато данните са неточни. Когато данните се обработват по незаконосъобразен начин, лицето може да поиска заличаването им.

С цел да се улесни упражняването на това право, всяко физическо лице има право да отправя искания за достъп до, поправка и/или заличаване на неговите данни. Тези искания се отправят до другия заинтересован „компетентен орган“ с посредничеството на „компетентния орган“ за въпросното физическо лице.

„Компетентен орган“, към който е отправено искане, предоставя достъп до съответните данни и, според случая, актуализира и/или коригира неточните или непълни данни.

5. Право на защита

По отношение на обработваните по настоящото споразумение лични данни всяко физическо лице има ефективно право на административна и съдебна защита, независимо от своята националност и от това на коя или кои от упоменатите юрисдикции е местно лице.

6. Автоматизирана обработка

„Компетентните органи“ не приемат решения, които пораждат неблагоприятни правни последици по отношение на дадено физическо лице или които го засягат в значителна степен и които се основават единствено на автоматизирана обработка на данни, която има за цел да бъдат оценени някои негови характеристики.

7. Предаване на органи на трети държави

„Компетентен орган“ може да предава понякога лични данни, получени по силата на настоящото споразумение, на публични органи в трети юрисдикции, различни от държавите членки и Монако, ако са налице всички посочени по-долу обстоятелства:

а)	предаването е необходимо за целите, посочени в член 6, параграф 4, в получаващата трета юрисдикция и данните ще се използват от получаващата третата юрисдикция само за тези цели;

б)	данните са подходящи и пропорционални на целите, за които се предават;

в)	правомощията на органа на третата юрисдикция са пряко свързани с целите, посочени в член 6, параграф 4;

г)	получаващата трета юрисдикция гарантира равнище на защита на личните данни, еквивалентно на установеното с настоящото споразумение, и се ангажира да не предава получените данни на трети страни;

д)	„компетентният орган“, от който е получена информацията, е предоставил предварително съгласието си в съответствие с условията по член 6, параграф 5; и

е)	въпросното лице е било информирано за това предаване.

Всякакво друго предаване на трети страни на данни, получени съгласно настоящото споразумение, се забранява.

8. Цялост и сигурност на данните

По отношение на обработваната по настоящото споразумение информация договарящите страни и „предоставящите информация финансови институции“ са длъжни да разполагат с:

а)	подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че информацията остава поверителна и се използва единствено за целите и от лицата или органите, посочени в член 6;

б)

необходимата за ефективен обмен инфраструктура (включително процесите за акуратен, сигурен, поверителен и навременен обмен на информация, както и ефективни и надеждни комуникации и капацитет за бързо разрешаване на свързаните с обмена въпроси и опасения или обработване на заявките за обмен и за осигуряване изпълнението на член 4 от настоящото споразумение);

в)	технически и организационни мерки за предотвратяване на неразрешено разкриване или достъп, случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба, промяна или всякакви други незаконни форми на обработка; и

г)	технически и организационни мерки за поправка на неточните данни и за заличаване на данните, за които няма правни основания да бъдат съхранявани.

Договарящите страни гарантират, че „предоставящите информация финансови институции“ незабавно уведомяват „компетентния орган“, под чиято юрисдикция са, когато имат основания да смятат, че са му съобщили неточна или невярна информация. Уведоменият „компетентен орган“ предприема всички подходящи мерки, с които разполага по силата на вътрешното право, за отстраняване на описаните в уведомлението грешки.

9. Санкции

Договарящите страни гарантират, че всяко нарушение на разпоредбите за защита на личните данни, определени в настоящото споразумение, е предмет на ефективни и възпиращи санкции.

10. Надзор

Обработването на лични данни по настоящото споразумение от страна на „предоставящите информация финансови институции“ и „компетентните органи“ е предмет на надзор: i) в държавите членки — от страна на националните надзорни органи, отговорни за защитата на данните съгласно националното законодателство, с което се прилага Директива 95/46/ЕО, и ii) в Монако — от Commission de contrôle des informations nominatives (Комисията за контрол на поименните данни).

Тези надзорни органи в държавите членки и Монако трябва да разполагат с ефективни правомощия да извършват надзор, разследване, намеса и преглед, както и с правомощия да сезират компетентните органи за нарушения на закона с цел правно действие, когато това е целесъобразно. Те гарантират по-специално, че жалбите за неспазване на съответните разпоредби се приемат, разследват и получават отговор и подходяща защита.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПИСЪК НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ

За целите на настоящото споразумение „компетентни органи“ на договарящите страни са следните органи:

а)	в Княжество Монако: le Conseiller de gouvernement-Ministre des finances et de l'économie (правителственият съветник-министър по финансови и икономически въпроси) или негов упълномощен представител;

б)	в Кралство Белгия: De Minister van Financiën/Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

в)	в Република България: Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или негов упълномощен представител;

г)	в Чешката република: Ministr financí (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

д)	в Кралство Дания: Skatteministeren (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

е)	във Федерална република Германия: Der Bundesminister der Finanzen (федералният министър на финансите) или негов упълномощен представител;

ж)	в Република Естония: Rahandusminister (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

з)	в Република Гърция: Ο Υπουργός Οικονομίας και Οικονομικών (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

и)	в Кралство Испания: El Ministro de Economía y Hacienda (министърът на икономиката и финансите) или негов упълномощен представител;

й)	във Френската република: Le Ministre chargé du budget (министърът на бюджета) или негов упълномощен представител;

к)	в Република Хърватия: Ministar financija (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

л)	в Ирландия: The Revenue Commissioners (комисарите по приходите) или техен упълномощен представител;

м)	в Италианската република: Il Direttore Generale delle Finanze (генералният директор на финансите) или негов упълномощен представител;

н)	в Република Кипър: Υπουργός Οικονομικών (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

о)	в Република Латвия: Finanšu ministrs (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

п)	в Република Литва: Finansų ministras или негов упълномощен представител;

р)	във Великото херцогство Люксембург: Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

с)	в Унгария: A pénzügyminiszter (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

т)	в Република Малта: Il-Ministru responsabbli għall-Finanzi (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

у)	в Кралство Нидерландия: De Minister van Financiën (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ф)	в Република Австрия: Der Bundesminister für Finanzen (федералният министър на финансите) или негов упълномощен представител;

х)	в Република Полша: Minister Finansów (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ц)	в Португалската република: O Ministro das Finanças (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ч)	в Румъния: Președintele Agenției Naționale de Administrare Fiscală (председателят на националната агенция по приходите) или негов упълномощен представител;

ш)	в Република Словения: Minister zа finаnce (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

щ)	в Словашката република: Minister financií (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

аа)	в Република Финландия: Valtiovarainministeriö/Finansministeriet (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

аб)	в Кралство Швеция: Chefen för Finansdepartementet (началникът на финансовата служба) или негов упълномощен представител;

ав)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в европейските територии, за чиито външни отношения отговаря Обединеното кралство: the Commissioners of Inland Revenue (комисарите по вътрешните приходи) или техен упълномощен представител и компетентният орган на Гибралтар, който Обединеното кралство определя в съответствие с договореностите за гибралтарските власти в контекста на инструментите на ЕС, както и със съответните договори, за които държавите членки и институциите на Европейския съюз са уведомени на 19 април 2000 г., копие от които генералният секретар на Съвета на Европейския съюз изпраща на Княжество Монако, и които се прилагат спрямо настоящото споразумение.

“

Член 2

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият протокол за изменение се сключва при условия за ратификация или одобрение от договарящите страни съгласно собствените им процедури. Договарящите страни се уведомяват взаимно за приключването на тези процедури. Настоящият протокол за изменение влиза в сила на първия ден от втория месец след последното уведомление.

2. При условие, че бъдат изпълнени институционалните процедури на Княжество Монако и процедурите съглосно правото на Европейския съюз за сключването на международни споразумения, Княжество Монако и, според случая, Европейският съюз ще прилагат и изпълняват ефективно Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, считано от 1 януари 2017 г. и се уведомяват за това взаимно.

3. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, договарящите страни прилагат временно настоящия протокол за изменение до влизането му в сила. Това временно прилагане започва на 1 януари 2017 г., с уговорката, че всяка от договарящите страни ще уведоми до 31 декември 2016 г. другата страна за приключването на съответните си вътрешни процедури, необходими за такова временно прилагане.

4. Независимо от параграфи 2 и 3, следните задължения съгласно Споразумението във вида му преди неговото изменение с настоящия протокол за изменение продължават да се прилагат, както следва:

а)

задълженията на Княжество Монако и свързаните с тях задължения на агент-платците, установени на негова територия, съгласно членове 8 и 9 от Споразумението във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение, продължават да се прилагат до 30 юни 2017 г. или докато тези задължения бъдат изпълнени изцяло;

б)

задълженията на държавите членки, съгласно член 10 от Споразумението във вида му преди неговото изменение с настоящия протокол за изменение, по отношение на удържаните при източника данъци през 2016 г. и предходни данъчни години, продължават да се прилагат, докато тези задължения бъдат изпълнени изцяло.

Член 3

Споразумението се допълва с протокол със следното съдържание:

„Протокол към Споразумението между Европейския съюз и Княжество Монако за обмен на информация за финансови сметки с оглед подобряване на спазването на данъчното законодателство в международен план в съответствие със стандарта за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

По случай подписването между Европейския съюз и Княжество Монако на настоящия протокол за изменение надлежно упълномощените долуподписани се споразумяха относно следните разпоредби, които съставляват неразделна част от настоящото споразумение, изменено с настоящия протокол за изменение:

1.	Приема се, че обменът на информация по член 5 от настоящото споразумение се иска само след като запитващата държава (държава членка или Княжество Монако) е изчерпала всички обичайни източници на информация, с които разполага по силата на вътрешното данъчно производство.

Приема се, че когато поиска информация съгласно член 5 от настоящото споразумение, „компетентният орган“ на запитващата държава (държава членка или Княжество Монако) предоставя на „компетентния орган“ на запитаната държава (съответно Княжество Монако или държава членка) следната информация:

а)	самоличността на проверяваното или разследваното лице;

б)	периода, за който се иска информацията;

в)	описание на търсената информация, включително естеството и формата, в която запитващата държава желае да получи информацията от запитваната държава;

г)	данъчната цел, за която се търси информация;

д)	доколкото са известни — името и адреса на всяко лице, за което се смята, че може да притежава исканата информация.

Приема се, че позоваването на стандарта за „предполагаема значимост“ има за цел да осигури възможно най-широк обмен на информация по член 5 от настоящото споразумение, като същевременно изясни, че държавите членки и Княжество Монако не следва да се ангажират с опити за извличане на информация, нито да искат информация, която вероятно няма връзка с данъчните задължения на дадено данъчно задължено лице. Макар в параграф 2 да се съдържат важни процедурни изисквания, чиято цел е да се гарантира, че не се предприемат опити за извличане на информация, подточки i) — v) от параграф 2 не следва да се тълкуват така, че да бъде възпрепятстван ефективният обмен на информация. Стандартът за „предполагаема значимост“ може да бъде изпълнен както в случаи, отнасящи се до едно данъчно задължено лице (идентифицирано по име или по друг начин), така и в случаи, отнасящи се до няколко данъчно задължени лица (идентифицирани по име или по друг начин).

4.	Приема се, че настоящото споразумение не включва спонтанен обмен на информация.

Приема се, че при обмена на информация по член 5 от настоящото споразумение остават приложими административните процедурни разпоредби относно правата на данъчно задължените лица, предвидени в запитаната държава (държава членка или Княжество Монако). Освен това се приема, че целта на тези разпоредби е да се осигури на данъчно задължените лица справедлива процедура, а не да се предотвратява или необосновано да се забавя процесът на обмен на информация.“.

член 4

Езици

Настоящият протокол за изменение е съставен в два еднообразни екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски език, като текстовете на всички езици са еднакво автентични.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО НА КОЕТО долуподписаните пълномощни представители полагат подписите си под настоящия протокол за изменение.

Съставено в Брюксел на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година.

Hecho en Bruselas, el doce de julio de dos mil dieciséis.

V Bruselu dne dvanáctého července dva tisíce šestnáct.

Udfærdiget i Bruxelles den tolvte juli to tusind og seksten.

Geschehen zu Brüssel am zwölften Juli zweitausendsechzehn.

Kahe tuhande kuueteistkümnenda aasta juulikuu kaheteistkümnendal päeval Brüsselis.

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις δώδεκα Ιουλίου δύο χιλιάδες δεκαέξι.

Done at Brussels on the twelfth day of July in the year two thousand and sixteen.

Fait à Bruxelles, le douze juillet deux mille seize.

Sastavljeno u Bruxellesu dvanaestog srpnja godine dvije tisuće šesnaeste.

Fatto a Bruxelles, addì dodici luglio duemilasedici.

Briselē, divi tūkstoši sešpadsmitā gada divpadsmitajā jūlijā.

Priimta du tūkstančiai šešioliktų metų liepos dvyliktą dieną Briuselyje.

Kelt Brüsszelben, a kétezer-tizenhatodik év július havának tizenkettedik napján.

Magħmul fi Brussell, fit-tnax-il jum ta’ Lulju fis-sena elfejn u sittax.

Gedaan te Brussel, twaalf juli tweeduizend zestien.

Sporządzono w Brukseli dnia dwunastego lipca roku dwa tysiące szesnastego.

Feito em Bruxelas, em doze de julho de dois mil e dezasseis.

Întocmit la Bruxelles la doisprezece iulie două mii șaisprezece.

V Bruseli dvanásteho júla dvetisícšestnásť.

V Bruslju, dne dvanajstega julija leta dva tisoč šestnajst.

Tehty Brysselissä kahdentenatoista päivänä heinäkuuta vuonna kaksituhattakuusitoista.

Som skedde i Bryssel den tolfte juli år tjugohundrasexton.

За Европейския съюз

Рог la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Za Europsku uniju

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā –

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

За Княжество Монако

Por el Principado de Mónaco

Za Monacké knížectví

For Fyrstendømmet Monaco

Für das Fürstentum Monaco

Monaco Vürstiriigi nimel

Για το Πριγκιπάτο του Μονακό

For the Principality of Monaco

Pour la Principauté de Monaco

Za Kneževinu Monako

Per il Principato di Monaco

Monako Firstistes vārdā –

Monako Kunigaikštystės vardu

A Monacói Hercegség részéről

Għall-Prinċipat ta' Monaco

Voor het Vorstendom Monaco

W imieniu Księstwa Monako

Pelo Principado do Mónaco

Pentru Principatul Monaco

Za Monacké kniežatstvo

Za Kneževino Monako

Monacon ruhtinaskunnan puolesta

För Furstendömet Monaco

(1) ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38.

(2) ОВ L 19, 21.1.2005 г., стр. 55.

(3) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(4) Journal de Monaco — Държавен вестник на Княжеството — брой 7918 от 26.6.2009 г.

(5) ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1.

ДЕКЛАРАЦИИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ:

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ ОТНОСНО СЪОТВЕТСТВИЕТО СЪС СВЕТОВНИЯ СТАНДАРТ

Договарящите страни се споразумяха за съответствието със световния стандарт на разпоредбите относно автоматичния обмен на информация, съдържащи се:

i)	в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, изменена с Директива 2014/107/ЕС на Съвета,

ii)	в Споразумението и приложенията към него и

iii)

в другите споразумения, които Съюзът договори успоредно в същата област с Конфедерация Швейцария, Княжество Андора, Княжество Лихтенщайн и Република Сан Марино, макар някои от тези споразумения да съдържат допълнителни подробности относно поверителността и защитата на данните, предвид различните позиции по тези въпроси на Княжество Монако и тези четири държави, в рамките на стриктно необходимото, за да се позволи на държавите членки з, да спазят изискванията, които са им наложени от правото на Европейския съюз в отношенията им с юрисдикции извън Европейския съюз.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ ОТНОСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО И ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО

По отношение на прилагането на Споразумението и на приложения I и II към него договарящите страни се споразумяват да използват като източник за привеждане на примери или за тълкуване, както и с цел осигуряване на съгласуваност в прилагането, коментарите по модела за споразумение между компетентни органи и общия стандарт за предоставяне на информация, разработени от ОИСР.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ ОТНОСНО ЧЛЕН 5 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО

По отношение на прилагането на член 5 от Споразумението за обмена на информация при поискване договарящите страни се споразумяват да използват като източник на тълкуване коментарите към член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ ОТНОСНО ЧЛЕН 2 ОТ ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

С позоваване на член 2 от Протокола за изменение договарящите страни се споразумяват, че временното прилагане на Протокола за изменение предполага:

—

Княжество Монако и държавите членки и техните „финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, считано от 1 януари 2017 г., за да са в състояние да изпълнят задълженията си съгласно член 3, параграф 3 от Споразумението, изменено с Протокола за изменение. Задълженията по член 3, параграф 3 от Споразумението, изменено с Протокола за изменение, ще се отнасят за договарящите страни едва след изпълнението на условията за влизане в сила, определени в член 2, параграф 1 от Протокола за изменение,

—

държавите членки да имат право да подават от 1 януари 2017 г. искания за информация на Княжество Монако по силата на член 5 от Споразумението, изменено с Протокола за изменение, но Княжество Монако може да избере да отговори на тези искания едва след изпълнението на условията за влизане в сила, определени в член 2, параграф 1 от Протокола за изменение,

—

Княжество Монако и неговите „финансови институции“, като отчитат временното прилагане на настоящия протокол за изменение, могат временно да преустановят изпълнението на своите задължения по Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета във вида му преди изменението с Протокола за изменение, считано от 1 януари 2017 г., освен ако в член 2, параграф 4 от Протокола за изменение не е предвидено друго.

19.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/41

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1393 НА КОМИСИЯТА

от 4 май 2016 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (1), и по-специално член 63, параграф 4, член 64, параграф 6, член 72, параграф 5, член 76, член 77, параграф 7, член 93, параграф 4, член 101, параграф 1 и член 120 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 7, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията (2) системата за идентификация и регистрация на правата на плащане следва да гарантира ефективна проследимост на правата на плащане по отношение на някои елементи, сред които и датата на последното активиране. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) относно попълването на националния или регионалния резерв по схемата за основно плащане, тази конкретна информация вече не се изисква, ако може да се установи общият брой права на плащане за всеки земеделски стопанин.

(2)	В член 9 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се съдържат правила относно определянето на площите, когато земеделският парцел съдържа особености на ландшафта и дървета. Целесъобразно е да се уточни формулировката на тази разпоредба чрез посочване на хектарите допустима площ.

(3)

В член 11, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията (4) се предвижда, че компетентният орган уведомява бенефициера за резултатите от предварителните проверки в срок от 26 календарни дни след крайната дата за подаване на единното заявление, заявлението за помощ или искането за плащане, посочен в член 13 от същия регламент. В член 12 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се предвиждат дерогации от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (5) по отношение на крайните дати за подаване. От съображения за съгласуваност е целесъобразно да се въведе същата дерогация по отношение на последната възможна дата за уведомяване относно резултатите от тези предварителни проверки и последната възможна дата за уведомяване на компетентния орган от страна на бенефициера относно направените изменения в резултат на тези предварителни проверки. Следва също да се уточни, че във всички случаи периодът от 26 календарни дни за уведомяване относно резултатите от тези предварителни проверки ще изтече един ден след последната възможна дата за късно подаване на заявление за помощ или искане за плащане или на заявление във връзка с права на плащане.

(4)

По отношение на преразпределителното плащане, на плащането за млади земеделски стопани и на плащането за райони с природни ограничения, в член 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се съдържа принципът, че земеделските стопани не следва да подлежат на санкции за свръхдеклариране в случаите, когато не може да се извлече евентуална полза поради съществуването на максимално ограничение по отношение на хектарите, за които може да се предостави плащане. Подобна разпоредба съществуваше по отношение на премиите за живи животни в Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията (6) и на свързаните със земеделска площ мерки в Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията (7). За да се гарантира приемственост и справедливост при третирането на земеделските стопани и с цел опростяване, е целесъобразно да се въведе такова правило в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 по отношение на изчисляването на основата за плащането за всички свързани с площ и с животни схеми за помощ и свързаните с площ и с животни мерки за развитие на селските райони, когато е приложимо.

(5)

В рамките на Интегрираната система за администриране и контрол изчисляването на помощта, на която има право даден бенефициер, се основава на понятието за група култури. В рамките на преразпределителното плащане, предвидено в член 41 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, държавите членки могат да решат да степенуват броя на подлежащите на плащане хектари по различен начин. Въвеждането на специфична група култури за преразпределителното плащане ще допринесе за опростяване на подаваното от бенефициера заявление в случай на степенуване на преразпределителното плащане, тъй като няма да е необходимо бенефициерът да посочва към коя част на степенувания брой хектари спада даден земеделски парцел. От съображения за съгласуваност е целесъобразно да се въведе същата разпоредба по отношение на схемата за млади земеделски стопани и мерките за доброволно обвързаното с производството подпомагане.

(6)

По отношение на свързаните с площ схеми за помощ или мерки за подпомагане, различни от схемата за основно плащане или схемата за единно плащане на площ, в член 17, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се разграничават групи култури като група за всяка от декларираните площи, за която се прилага различен размер на помощта или подпомагането. Що се отнася до плащанията за районите с природни или други специфични ограничения, съгласно член 31, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) се изисква, освен в някои специални случаи, държавите членки да предвидят прогресивно намаляване на плащанията над дадено прагово ниво за площ на стопанство, което се определя в програмата. По отношение на това плащане следва да се уточни, че когато се използват прогресивно намаляващи размери на помощта, следва да се взема предвид средната стойност на тези размери за съответните декларирани площи, както беше предвидено преди това в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011.

(7)

С оглед на промените в Интегрираната система за администриране и контрол и с цел опростяване е целесъобразно да се адаптират административните санкции по отношение на схемите за помощ или мерките за подпомагане, когато могат да се извършват ефективни административни кръстосани проверки със системата за идентификация на земеделските парцели и когато е възможно възстановяването на суми със задна дата, а именно свързаните с площ схеми за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и свързаните с площ мерки за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. При това следва да се вземат предвид принципите на възпиращо действие и пропорционалност, за да се гарантира доброто финансово управление на общата селскостопанска политика.

(8)

По отношение на тези схеми за помощ или мерки за подпомагане е целесъобразно да се въведе система за намалени санкции при първо нарушение в случаите на незначително свръхдеклариране. В съответствие с принципите на доброто финансово управление и с цел да се предотврати злоупотреба със системата и да се стимулира правилното деклариране в бъдеще, сумата, с която е била намалена административната санкция, следва да се плати, когато през следващата референтна година на бенефициера бъде наложена друга административна санкция за съответната свързана с площ схема за помощ или мярка за подпомагане.

(9)

В член 24 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се предвиждат намаления на плащането за екологизиране при неспазване на изискванията за диверсификация на културите. За по-голяма яснота следва да се включи специална разпоредба, за да се обхванат случаите на неспазване на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

(10)

Съгласно член 21 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 в своето заявление за помощ за добитък или в исканията за плащане в рамките на мерките за подпомагане за животни бенефициерът трябва да се ангажира, когато е приложимо, да държи в стопанството си животни в продължение на период, който се определя от държавата членка, и да посочи мястото или местата, където ще бъдат държани животните през този период. Целесъобразно е да се предвидят разпоредби, съгласно които животните, преместени през този период на друго място, различно от местата, за които е изпратено уведомление, да могат да се считат за установени, ако при проверките на място могат да бъдат незабавно локализирани в рамките на земеделското стопанство.

(11)

Съгласно член 53, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията (9) държавите членки трябва да определят като условие за допустимост изискването за идентифициране и регистриране на едрия рогат добитък в съответствие с Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (10). Целта на позоваването на посочения регламент като системно условие за допустимост е да се гарантира еднозначна идентификация на животните, допустими за помощ или подпомагане. В това отношение в член 30, параграф 4, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да се уточни, че неправилните вписвания в регистъра, в паспортите на животните и/или в компютризираната база данни за едър рогат добитък на такива елементи, като напр. пол, порода, цвят или дата, следва да се считат за случаи на неспазване след първото им констатиране, ако информацията е от съществено значение за оценка на допустимостта на животните по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. В противен случай съответното животно следва да се счита за неустановено, ако такива неправилни вписвания бъдат констатирани при поне две проверки в рамките на 24-месечен период.

(12)

Административните санкции, които следва да се прилагат при мерките за подпомагане за животни, са предвидени в член 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 и са предназначени за прилагане на равнището на мярката. В посочения член не се взема предвид фактът, че операциите по дадена мярка могат да се отнасят за различни породи и видове животни, по отношение на които в програмите за развитие на селските райони може да се прилагат различни размери на подпомагане и условия за допустимост. Затова в цитирания член е целесъобразно да се посочи видът на операцията.

(13)

Освен това в член 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се посочва праг от три животни с констатирани несъответствия. При животинските видове с кратък производствен цикъл и голям оборот на животните този праг може да не доведе до равнище на санкциите, равностойно на равнището при видове като едрия рогат добитък и животните от рода на овцете и козите. Затова по отношение на тези животински видове с кратък производствен цикъл следва да се разреши на държавите членки да определят коригиран брой на животните, който по същество да е равностоен на прага от три животни.

(14)

За да се гарантира надеждността на данните, използвани за целите на системата без искания, посочена в член 21, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, потенциално допустимите животни следва да бъдат предмет на проверки на място. Административните санкции, предвидени в член 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, се прилагат, в случай че бъдат установени несъответствия. Без да се засягат другите условия за допустимост, тези потенциално допустими животни ще продължат въпреки това да се считат за допустими за плащане, при условие че несъответствията по отношение на изискванията за идентификация и регистрация бъдат отстранени не по-късно от първия ден на периода на задържане или не по-късно от датата, избрана от държавата членка, в съответствие с член 53, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014. Поради това в член 31, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да се уточни, че потенциално допустимите животни, за които е установено, че са неправилно идентифицирани или неправилно регистрирани, се считат за животни с констатирани несъответствия, независимо от статута им по отношение на изпълнението на изискванията за допустимост, предвидени в член 53, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014.

(15)

Освен това в член 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се определя методологията за изчисляване на административните санкции по отношение на декларираните животни по схемите за помощи за животни или мерките за подпомагане за животни. Тази методология се основава на броя на отделните животни с констатирани несъответствия, независимо колко дни са престояли животните в стопанството. Някои държави членки са създали система, при която изчисляването на помощта или подпомагането се основава не само на броя на отделните животни, отговарящи на критериите за допустимост, но и на броя дни в стопанството, през които животните отговарят на критериите за допустимост. В интерес на пропорционалността тези държави членки следва да коригират съответно своята методология за изчисляване на административните санкции.

(16)

Съгласно Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета (11) държавите членки трябва да създадат система за идентификация и регистрация на животните от рода на овцете и козите, включваща централен регистър или компютърна база данни. Поради това е целесъобразно да се разшири обхватът на член 34 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, така че да включва и посочените видове животни.

(17)

За по-голяма яснота е целесъобразно в членове 43 и 44 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 да се уточни, че продължаващото прилагане на регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 и отложеното прилагане на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се отнася и до заявленията за подпомагане. Целесъобразно е да се уточни също, че продължаващото прилагане на регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отнася до исканията за плащане за 2014 г. и предходните години.

(18)

Освен това е целесъобразно в член 43 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 да се уточни, че по отношение на подадените за 2015 година искания за плащане на разходите, свързани с техническа помощ, посочени в член 66, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (12), продължават да се прилагат регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011.

(19)	И накрая, за по-голяма яснота е целесъобразно да се заменят позоваванията на правно основание от Регламент (ЕС) № 1306/2013 с позоваване на член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията (13).

(20)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде съответно изменен.

(21)	С оглед на приемствеността измененията, с които се уточняват членове 43 и 44 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, следва да се прилагат за референтните години и премийните периоди, започващи от същата дата като предвидената в Регламент (ЕС) № 640/2014,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014

Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се изменя, както следва:

член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

а)	буква г) се заличава;

б)	добавя се следната втора алинея: „В този електронен регистър се съдържа цялата необходима информация за извършване на попълването на националния или регионалния резерв съгласно член 31 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.“;

в член 9, параграф 3, първа алинея буква б) се заменя със следното:

„б)	броят на дърветата на хектар допустима площ не надвишава определена максимална гъстота.“;

член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Дерогация от крайната дата за подаване и уведомяване

Чрез дерогация от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (*1), когато една от следните дати е официален празник, събота или неделя, се счита, че тя се пада на първия следващ работен ден:

а)	крайната дата за подаване на заявление за помощ, заявление за подпомагане, искане за плащане или други декларации или подкрепящи документи или договори, или крайната дата за внасяне на изменения в единното заявление или в искането за плащане;

б)	последната възможна дата за късно подаване, посочена в член 13, параграф 1, трета алинея, и последната възможна дата за късно подаване, посочена в член 14, втора алинея, за подаването на заявления от бенефициерите за разпределяне или увеличаване на правата на плащане;

в)	последната възможна дата за уведомяване на бенефициера относно резултатите от предварителните проверки, посочени в член 11, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията (*2);

г)	последната възможна дата за уведомяване на компетентния орган от страна на бенефициера относно измененията в резултат на предварителните проверки, посочени в член 15, параграф 2a от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014.

Когато обаче вече се счита, че последните възможни дати за късно подаване, посочени в първа алинея, буква б), се падат на първия следващ работен ден, се счита, че последната възможна дата за уведомяване, посочена в буква в) от същата алинея, се пада на втория следващ работен ден.

(*1) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1)."

(*2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 69).“;"

вмъква се следният член 15а:

„Член 15a

Индивидуално ограничение или таван

Когато в рамките на дадена схема за помощ или мярка за подпомагане е приложимо индивидуално ограничение или индивидуален таван и площта или броят на животните, декларирани от бенефициера, надвишават индивидуалното ограничение или индивидуалния таван, декларираната площ или съответстващият ѝ брой декларирани животни се коригират до ограничението или до тавана, определени за съответния бенефициер.“;

в член 17 параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на настоящия раздел се разграничават според случая следните групи култури:

а)	площи, декларирани с цел активиране на правата на плащане по схемата за основно плащане или с цел получаване на плащане по схемата за единно плащане на площ;

б)	площи, даващи право на преразпределително плащане;

в)	площи, даващи право на плащания по схемата за млади земеделски стопани;

г)	площи, декларирани по мерките за доброволно обвързано с производството подпомагане;

д)	група за всяка от площите, декларирани за целите на някоя друга свързана с площ схема за помощ или мярка за подпомагане, за която се прилага различен размер на помощта или подпомагането;

е)	площи, декларирани в графата „с друго предназначение“.

За целите на първа алинея, буква д), по отношение на плащанията за районите с природни или други специфични ограничения, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, когато се използват прогресивно намаляващи размери на помощта, се взема предвид средната стойност на тези размери за съответните декларирани площи.“;

в член 19 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията (*3) през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.

(*3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 59).“;"

вмъква се следният член 19а:

„Член 19a

Административни санкции при свръхдеклариране на площи по схемата за основно плащане, схемата за единно плащане на площ, преразпределителното плащане, схемата за млади земеделски стопани, плащането за районите с природни ограничения, схемата за дребни земеделски стопани, плащанията по „Натура 2000“ и по Рамковата директива за водите и плащанията за районите с природни или други специфични ограничения

1. Ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара.

Административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ.

2. Когато на бенефициера не е наложена административна санкция по параграф 1 за свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, посочената в същия параграф административна санкция се намалява с 50 %, ако разликата между декларираната и установената площ не надвишава 10 % от установената площ.

3. Когато административната санкция на даден бенефициер е била намалена в съответствие с параграф 2 и на същия бенефициер следва да се наложи друга административна санкция, посочена в настоящия член и в член 21, по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане за следващата референтна година, бенефициерът плаща пълния размер на административната санкция за съответната следваща референтна година, плюс сумата, с която изчислената съгласно параграф 1 административна санкция е била намалена в съответствие с параграф 2.

4. Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.“;

в член 21 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Ако сумата от извършените недължими плащания и административните санкции, посочени в параграф 1, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.“;

член 24 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф 3а:

„3a. Когато съгласно член 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се изисква основната култура върху останалата обработваема земя да не заема повече от 75 % от тази останала обработваема земя, а площта, която е установена за основната група култури върху останалата обработваема земя, заема повече от 75 %, площта, която трябва да се използва за изчисляване на плащането за екологизиране съгласно член 23 от настоящия регламент, се намалява с 50 % от останалата площ на установената обработваема земя, умножена по коефициента на разликата.

Коефициентът на разликата по първа алинея е делът на площта на основната група култури върху останалата обработваема земя, която превишава 75 % от останалата установена обработваема земя в общата площ, необходима за другите групи култури върху тази останала обработваема земя.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато бъде установено, че даден бенефициер не спазва изискванията за диверсификация на културите, описани в настоящия член, в продължение на три години, площта, с която се намалява площта, която трябва да се използва за изчисляване на плащането за екологизиране по параграфи 1, 2, 3 и 3а за следващите години, е общата площ на установената обработваема земя, умножена по приложимия коефициент на разликата.“;

10)

в член 28 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Ако сумата от административните санкции, изчислени съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.“;

11)

член 30 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф 3а:

„3a. Когато животните са преместени на други места, различни от местата, за които е изпратено уведомление в съответствие с член 21, параграф 1, буква г) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, през определения от държавата членка период, посочен в същата буква, те се считат за установени, ако са били локализирани незабавно в рамките на земеделското стопанство по време на проверката на място.“;

б)

в параграф 4, първа алинея буква в) се заменя със следното:

„в)

когато установените несъответствия се отнасят до неправилни вписвания в регистъра, в паспортите на животните или в компютризираната база данни за животни, но не са от значение за проверка на спазването на условията за допустимост — с изключение на посоченото в член 53, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 — по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, съответното животно се счита за неустановено само ако такива неправилни вписвания се констатират при най-малко две проверки в рамките на 24-месечен период. Във всички други случаи съответните животни се считат за неустановени след първата констатация.“;

12)

член 31 се заменя със следното:

„Член 31

Административни санкции във връзка с декларираните животни по схемите за помощи за животни или мерките за подпомагане за животни

1. Когато във връзка със заявление за помощ по схема за помощи за животни или във връзка с искане за плащане по мярка за подпомагане за животни или вид операция по такава мярка за подпомагане бъде констатирана разлика между броя на декларираните животни и броя, установен съгласно член 30, параграф 3, общият размер на помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът има право съгласно тази схема за помощ или мярка за подпомагане или вид операция по такава мярка за подпомагане за съответната референтна година, се намалява с процента, който се определя съгласно параграф 3 от настоящия член, ако са констатирани не повече от три животни с несъответствия.

2. Ако са констатирани повече от три животни с несъответствия, посоченият в параграф 1 общ размер на помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът има право съгласно схемата за помощ или мярката за подпомагане или вида операция по такава мярка за подпомагане за съответната референтна година, се намалява със:

а)	процента, който се определя съгласно параграф 3, ако той не е по-голям от 10 %;

б)	двукратния размер на процента, който се определя съгласно параграф 3, ако той е по-голям от 10 %, но не по-голям от 20 %.

Ако процентът, определен съгласно параграф 3, е по-голям от 20 %, помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгласно член 30, параграф 3 по схемата за помощ или мярката за подпомагане или вида операция по такава мярка за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година.

Ако процентът, определен съгласно параграф 3, е по-голям от 50 %, помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгласно член 30, параграф 3 по схемата за помощ или мярката за подпомагане или вида операция по такава мярка за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция в размер, равен на сумата, съответстваща на разликата между декларирания брой животни и установения брой животни съгласно член 30, параграф 3. Ако тази сума не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.

За други видове, различни от посочените в член 30, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент, държавите членки могат да решат да определят брой на животните, различен от прага от три животни, предвиден в параграфи 1 и 2 от настоящия член. При определянето на този брой държавите членки вземат мерки той да е по същество равностоен на посочения праг, като наред с другото вземат предвид животинските единици и/или размера на отпусканата помощ или подпомагане.

3. За определяне на процентите, посочени в параграфи 1 и 2, броят на животните, които са декларирани по схема за помощи за животни или мярка за подпомагане за животни или вид операция и във връзка с които са констатирани несъответствия, се разделя на броя на животните, които са установени по съответната схема за помощи за животни или мярка за подпомагане или вид операция по такава мярка за подпомагане във връзка със заявлението за помощ или искането за плащане или вида операция по такава мярка за подпомагане за съответната референтна година.

За целите на настоящия параграф, когато държава членка се възползва от възможността за система без искания в съответствие с член 21, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, потенциално допустимите животни, за които е установено, че са неправилно идентифицирани или неправилно регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животни, се считат за животни с констатирани несъответствия, независимо от статута им по отношение на изпълнението на изискванията за допустимост, предвидени в член 53, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014.

4. Когато изчисляването на общия размер на помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът има право съгласно дадена схема за помощ или мярка за подпомагане или вид операция по такава мярка за подпомагане за съответната референтна година, се основава на броя дни, през които отговарящите на условията за допустимост животни се намират в стопанството, изчисляването на броя на животните с констатирани несъответствия съгласно параграфи 1 и 2 също се основава на броя дни, през които тези животни се намират в стопанството.

За потенциално допустимите животни, посочени в параграф 3, втора алинея, изчисляването на броя на животните с констатирани несъответствия се основава на броя дни, през които животните отговарят на изискванията за помощта или подпомагането.“;

13)

член 34 се заменя със следното:

„Член 34

Изменения и корекции на вписванията в компютризираната база данни за животни

Що се отнася до декларираните животни, по отношение на грешките и пропуските във връзка с вписванията в компютризираната база данни за животни, направени от момента на подаване на заявлението за помощ или искането за плащане, се прилагат разпоредбите на член 15.“;

14)

в член 35 параграф 7 се заменя със следното:

„7. Ако оттеглянията и административните санкции, посочени в параграфи 1, 2, 4, 5 и 6, не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.“;

15)

в член 43, втора алинея буква б) се заменя със следното:

„б)	подадените искания за плащане и заявления за подпомагане за 2014 г. и предходните години и исканията за плащане за 2015 г. съгласно член 66, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005; и“;

16)	в член 44 втората алинея се заменя със следното: „Той се прилага по отношение на заявленията за помощ, заявленията за подпомагане и исканията за плащане за референтните години или премийните периоди, започващи от 1 януари 2015 г.“

Член 2

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага по отношение на заявленията за помощ, заявленията за подпомагане и исканията за плащане за референтните години или премийните периоди, започващи от 1 януари 2016 г.

Въпреки това член 1, точки 15 и 16 се прилагат по отношение на заявленията за помощ, заявленията за подпомагане и исканията за плащане за референтните години или премийните периоди, започващи от 1 януари 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 4 май 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 48).

(3) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

(4) Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 69).

(5) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 65).

(7) Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.1.2011 г., стр. 8).

(8) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(9) Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8).

(12) Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1).

(13) Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 59).

19.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/52

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1395 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2016 година

за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd., Buildyet Shoes Mfg., DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd, Dongguan Stella Footwear Co Ltd, Dongguan Taiway Sports Goods Limited, Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co., Jianle Footwear Industrial, Sihui Kingo Rubber Shoes Factory, Synfort Shoes Co. Ltd., Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd., Wei Hao Shoe Co. Ltd., Wei Hua Shoe Co. Ltd. и Win Profile Industries Ltd, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 266 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално членове 9 и 14 от него,

като има предвид, че:

A. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 23 март 2006 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 553/2006, с който наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа („обувките“) с произход от Китайската народна република (КНР) и Виетнам („регламента за временните мерки“) (2).

(2)	С Регламент (ЕО) № 1472/2006 (3) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита със ставки от 9,7 % до 16,5 % върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и КНР за срок от две години („Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета“, или „оспорвания регламент“).

(3)

С Регламент (ЕО) № 388/2008 (4) Съветът разшири обхвата на окончателните антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР и върху вноса на същия продукт, доставян от специален административен район Макао, независимо дали е деклариран с произход от специален административен район Макао или не.

(4)

Вследствие на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, започнато на 3 октомври 2008 г. (5), с Регламент (ЕС) № 1294/2009 (6) Съветът удължи срока на антидъмпинговите мерки с още 15 месеца до 31 март 2011 г., когато срокът на действие на мерките изтече („Регламент (ЕС) № 1294/2009“).

(5)

Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co Ltd, както и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („заявителите“) обжалваха оспорвания регламент пред Първоинстанционния съд (понастоящем Общия съд). С решенията си от 4 март 2010 г. по дело Brosmann Footwear (HK) и други/Съвет (T-401/06, Сборник, стр. II-671) и от 4 март 2010 г. по съединени дела Zhejiang Aokang Shoes и Wenzhou Taima Shoes/Съвет (T-407/06 и T-408/06, Сборник, стр. II-747) Общият съд отхвърли жалбата.

(6)

Заявителите обжалваха тези решения. С решенията си от 2 февруари 2012 г. по дело C-249/10 P Brosmann et al и от 15 ноември 2012 г. по дело C-247/10 P Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („решенията по дела Brosmann и Aokang“) Съдът на Европейския съюз отмени тези решения. Съдът постанови, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да разгледа исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) в съответствие с член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, подадени от търговци, които не са включени в извадката (точка 36 от решението по дело C-249/10 P и точки 29 и 32 от решението по дело C-247/10 P).

(7)

След това Съдът постанови решението си по този въпрос. Той постанови следното: […] Комисията е трябвало да разгледа мотивираните искания, подадени до нея от жалбоподателите на основание член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, с оглед да се ползват от ТДПИ в рамките на антидъмпинговата процедура, предмет на оспорвания регламент. По-нататък следва да се констатира, че не е изключено подобна проверка да доведе до налагане на жалбоподателите на окончателно антидъмпингово мито, различно от приложимото спрямо тях на основание член 1, параграф 3 от оспорвания регламент мито от 16,5 %. Действително, от същата разпоредба следва, че окончателно антидъмпингово мито от 9,7 % е наложено на единствения включен в извадката китайски оператор, който е получил ТДПИ. Както обаче е видно от точка 38 от настоящото решение, в случай че изчисляването на индивидуален дъмпингов марж не беше възможно, ако Комисията беше констатирала, че условията на пазарна икономика преобладават и за жалбоподателите, спрямо тях също трябваше да се приложи последният процент (точка 42 от решението по дело C-249/10 P и точка 36 от решението по дело C-247/10 P).

(8)	Вследствие на това Съдът отмени оспорвания регламент в частта, която се отнася до засегнатите заявители.

(9)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (7), през октомври 2013 г. Комисията обяви, че е взела решение да възобнови антидъмпинговата процедура от момента, в който е допусната констатираната незаконосъобразност, като проучи дали в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. заявителите са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика, и прикани заинтересованите страни да се представят и да заявят интереса си.

(10)

С Решение за изпълнение 2014/149/EС (8) през март 2014 г. Съветът отхвърли предложението на Комисията да се приеме регламент за изпълнение на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd, и прекрати процедурата по отношение на тези производители. Съветът застъпи становището, че вносителите, които са купили обувки от тези производители износители и на които компетентните национални органи са възстановили съответните мита въз основа на член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (9) („Митническия кодекс на Общността“), са имали оправдани правни очаквания съгласно член 1, параграф 4 от оспорвания регламент, с който разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, и по-специално член 221 от него, стават приложими за събирането на тези мита.

(11)

Трима вносители на разглеждания продукт — C&J Clark International Ltd. („Clark“), Puma SE („Puma“) и Timberland Europe B.V. („Timberland“) („засегнатите вносители“), оспориха антидъмпинговите мерки за вноса на някои обувки от Китай и Виетнам, като се позоваха на съдебните решения, посочени в съображения 5—7, пред съответните национални съдилища, които отнесоха въпроса до Съда на Европейския съюз за преюдициално заключение.

(12)

При съединени дела C-659/13 C&J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE Съдът на Европейския съюз обяви регламенти (ЕО) № 1472/2006 и (ЕС) № 1294/2009 на Съвета за недействителни, доколкото Европейската комисия не е разгледала исканията за ТДПИ и за индивидуално третиране (ИТ), подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката („решенията“), което е в противоречие с изискванията, предвидени в член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (10).

(13)	Що се отнася до третия случай C-571/14, Timberland Europe B.V. срещу Inspecteur van de Belastingdienst, kantoor Rotterdam Rijnmond, на 11 април 2016 г. Съдът реши да заличи делото от регистъра по искане на запитващата национална юрисдикция.

(14)

Съгласно член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) институциите са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите в контекста на административна процедура, като например антидъмпингово разследване, изпълнението на решението на Съда се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Съда незаконосъобразност (11).

(15)

Съгласно съдебната практика на Съда процедурата за замяна на отменения акт може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността (12). Това предполага по-специално, че ако актът, приет в заключение на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на антидъмпинговата процедура. В случай че даден регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мерки бъде отменен, това означава, че вследствие на отмяната антидъмпинговата процедура остава открита, тъй като актът, приет в заключение на антидъмпинговата процедура, се заличава от правния ред на Съюза (13), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата.

(16)	Като се изключи това, че институциите не са разгледали исканията за ТДПИ и за ИТ, подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, всички останали констатации в регламенти (ЕО) № 1472/2006 и (ЕС) № 1294/2009 на Съвета остават в сила.

(17)

В настоящия случай незаконосъобразността е настъпила след започването на процедурата. С оглед на това Комисията реши да възобнови настоящата антидъмпингова процедура, която все още е била открита след решенията в момента на възникване на незаконосъобразността, и да проучи дали засегнатите производители износители са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., което беше разследвания период в рамките на разследването, довело до налагането на окончателните антидъмпингови мита, посочени в съображения 1 и 2 („първоначалното разследване“). Комисията също така проучи, където е уместно, дали засегнатите производители износители са отговаряли на условията за получаване на ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент във вида му преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 765/2012 (14) („основния регламент преди изменението му“) (15).

(18)	Като първа стъпка, за вноса на Clark и Puma от КНР Комисията оцени всички искания за ТДПИ и ИТ от съответните невключени в извадката производители износители, подали такива искания при първоначалното разследване.

(19)

Що се отнася до вноса на Timberland от КНР, в дело C-571/14 бяха идентифицирани двама доставчици в КНР. Един от тези доставчици, Zhongshan Pou Yuen, беше включен в извадката при първоначалното разследване и поради това няма възникнала незаконосъобразност по отношение на този доставчик. Вторият доставчик, General Shoes Limited, бе погрешно определен като китайския доставчик, а дружеството е учредено във Виетнам. Както е посочено в съображение 150 по-долу, това по-късно беше оспорено от Федерацията на промишлеността на спортни стоки (FESI), която заяви, че General Shoes Ltd всъщност е китайски доставчик.

(20)	За вноса на Puma, Clark и Timberland от Виетнам понастоящем Комисията също извършва оценка на исканията за ТДПИ и ИТ, предоставени от съответните невключени в извадката производители износители, подали такива искания при първоначалното разследване. Разследването все още продължава.

Б. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА НА СЪДА ПО СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C-659/13 И C-34/14 ОТНОСНО ВНОС ОТ КНР

(21)	Комисията има възможност да коригира аспектите на оспорвания регламент, довели до отмяната му, като при това запази непроменени частите от оценката, останали незасегнати от решението (16).

(22)	Целта на настоящия регламент е да се поправят аспектите на оспорвания регламент, за които е установено, че са в противоречие с основния регламент и поради това са довели до обявяването му за недействителен по отношение на някои производители износители от КНР.

(23)	Всички останали констатации в оспорвания регламент, които не са отменени от Съда, остават в сила и представляват част от настоящия регламент.

(24)	Поради това в следващите съображения анализът е ограничен само до новата оценка, необходима за привеждане в съответствие със съдебните решения.

(25)

Комисията проучи дали китайските производители износители за Clark и Puma, които са подали искане за ТДПИ и/или ИТ по време на разследването, са действали в преобладаващо пазарни условия и при индивидуално третиране през периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. Целта бе да се определи до каква степен двамата засегнати вносители имат право да им бъдат възстановени сумите на антидъмпинговото мито, платено за внос от китайските им доставчици, които са поискали ТДПИ и/или ИТ.

(26)

Ако анализът покаже, че на китайския производител износител, върху чийто износ някой от двамата вносители е платил антидъмпингово мито, е трябвало да се предостави ТДПИ, сумата на митото ще бъде възстановена само в размер, съответстващ на разликата между платеното мито от 16,5 %, и митото, наложено на единствения включен в извадката износител, получил ТДПИ — дружеството Golden Step, за което е определена ставка от 9,7 %.

(27)

Ако анализът покаже, че ИТ е трябвало да бъде предоставено на китайския производител износител, за когото ТДПИ беше отхвърлено, но чийто износ е обект на антидъмпинговите мита, платени от единия или от двамата вносители, на въпросния производител износител би следвало да бъде предоставена индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще бъде ограничена до сума, съответстваща на разликата между платеното мито и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такива.

(28)	Ако при анализа на исканията за ТДПИ и ИТ се установи, че такъв статут следва да бъде отказан, сумите на платените антидъмпингови мита не може да бъдат възстановени.

(29)

Както е обяснено в съображение 12, Съдът отмени оспорвания регламент и Регламент (ЕС) № 1294/2009, inter alia, по отношение на някои обувки, изнесени от 13 китайски производители износители (Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd., Buildyet Shoes Mfg., DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd, Dongguan Stella Footwear Co Ltd, Dongguan Taiway Sports Goods Limited, Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co., Jianle Footwear Industrial, Sihui Kingo Rubber Shoes Factory, Synfort Shoes Co. Ltd., Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd., Wei Hao Shoe Co. Ltd., Wei Hua Shoe Co. Ltd. и Win Profile Industries Ltd („засегнатите производители износители“) за Съюза и внесени от Clark и Puma, доколкото Комисията не е разгледала исканията за ТДПИ и ИТ, подадени от, inter alia, китайските производители износители.

(30)

Ето защо Комисията проучи като първа стъпка исканията за ТДПИ и за ИТ на тези тринайсет производители износители, с цел да се определи митническата ставка, приложима по отношение на техния износ. Оценката показа, че предоставената информация не е достатъчна, за да се докаже, че засегнатите производители износители действат в условията на пазарна икономика или че отговарят на изискванията за получаване на индивидуално третиране (за подробно разяснение вж. съображение 32 по-долу и следващите го съображения).

1. Оценка на исканията за ТДПИ

(31)

Необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. С оглед на това съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Следователно институциите на Съюза не са длъжни да докажат, че производителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ, а съдилищата на Съюза следва да проверят дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (точка 32 от решението по дело C-249/10 P и точка 24 от решението по дело C-247/10 P).

(32)	Съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да получи ТДПИ, производителят износител следва да отговаря и на петте критерия, изброени в посочения член. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ТДПИ.

(33)

Нито един от засегнатите производители износители не успя да докаже, че отговаря на критерии 1 (решения във връзка със стопанската дейност) и 3 (активи и „пренасяне“). По-специално във връзка с критерий 1 засегнатите производители износители не успяха да предоставят съществена и пълна информация (например данни за структурата и капитала на дружеството, данни за продажбите на вътрешния пазар, данни относно заплащането на служителите и т.н.), за да докажат, че са вземали решения във връзка със стопанската си дейност в отговор на сигнали от пазара и без значителна намеса на държавата. По отношение на критерий 3 засегнатите производители износители също не успяха да предоставят съществена и пълна информация (например данни за притежаваните от дружеството активи и за правото за земеползване), за да докажат, че няма нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика.

(34)	Освен това четири дружества (дружествата A, I, K и M) не отговарят на условията по критерий 2 (счетоводна отчетност), тъй като не са представили ясен основен комплект счетоводна документация.

(35)	За останалите девет дружества (дружествата B, C, D, E, F, G, H, J и L) оценка по критерий 2 (счетоводна отчетност) не беше направена поради причината, изложена в съображение 32.

(36)	Също поради причината, изложена в съображение 22, за нито един от засегнатите производители износители не беше направена оценка по критерии 4 (законодателство относно несъстоятелност и собственост) и 5 (превръщане на обменните курсове).

(37)	С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че ТДПИ не следва да се предостави на нито един от 13-те китайски производители износители, и надлежно ги уведоми за това, като ги покани да представят коментари. Нито един от 13-те китайски производители износители не представи коментари.

(38)	С оглед на това нито един от 13-те китайски производители износители не отговори на всички условия, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и на всички тях се отказва ТДПИ.

(39)	Следва да се припомни постановеното от Съда — ако институциите установят, че за засегнатите производители износители преобладават условията на пазарна икономика, за тях трябва да се приложи същият процент като този за дружеството в извадката, което е получило ТДПИ (17).

(40)	Тъй като обаче въз основа на констатациите от възобновената процедура ТДПИ се отказва на всички засегнати производители износители, за нито един от тях не следва да се прилага индивидуалната митническа ставка на включеното в извадката дружество, което е получило ТДПИ.

2. Разглеждане на исканията за ИТ

(41)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, ако се прилага член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент, следва въпреки това да бъде определено индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, че отговарят на всички критерии, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му.

(42)

Както е посочено в съображение 31, необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му. За тази цел член 9, параграф 5, първа алинея гласи, че подаденото искане трябва да бъде надлежно обосновано. Поради това институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че износителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия износител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че са изпълнени установените в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му критерии, за да му бъде предоставено ИТ.

(43)	В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, износителите следва да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че петте критерия, посочени в същия член, са изпълнени, за да може да им бъде предоставено ИТ.

(44)	Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ИТ.

(45)

Петте критерия са следните:

а)	за предприятия, притежавани изцяло или частично от чуждестранни лица, или за съвместни предприятия износителите са свободни да репатрират капитала и печалбите;

б)	експортните цени, количествата, условията и параметрите на продажбата са определени свободно;

в)	по-голямата част от акциите принадлежи на частни лица; държавните служители, участващи в съвета на директорите или заемащи ключови позиции в управлението, са или малцинство, или трябва да се докаже, че дружеството въпреки това е достатъчно независимо от държавна намеса;

г)	конвертиранетона паричните единици се извършва по пазарния курс; и

д)	държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки.

(46)	Всички тринайсет производители износители, които поискаха ТДПИ, също поискаха ИТ, в случай че не им се предостави ТДПИ.

(47)

По-голямата част от засегнатите производители износители (дружества A, B, C, D, E, G, H, I, J, K, L, M) не успяха да докажат, че отговарят на критерий 2 (експортните продажби и цени са определени свободно). По-конкретно, в учредителните актове на определени засегнати производители износители (дружества E, G, H, J, K, L) се предвижда ограничаване на производството и поради това не успяха да докажат, че стопанските решения, например тези относно експортните количества, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето. Други (дружества A, B, M) не са продавали на вътрешния пазар и не предоставиха допълнителна информация, така че не доказаха, че това не е било поради държавна намеса. Останалите производители износители (дружества C, D, I) не предоставиха съществена и пълна документация и поради това не успяха да докажат, че критерий 2 е изпълнен.

(48)

Що се отнася до критерий 3, (дружеството — заемане на ключови позиции в управлението и акции — е достатъчно независимо от държавна намеса), десет китайски производители износители (дружества B, E, F, G, H, I, J, K, L, M) не предоставиха съществена и пълна документация (по-специално относно това как дружеството е придобило активите, кой притежава активите и правата за земеползване и др.) и поради това не успяха да докажат, че не е имало държавна намеса и че отговарят на този критерий.

(49)

Освен това един производител износител (дружество C) не успя да изпълни критерий 1 (репатриране на капитал), тъй като разследването разкри ограничения за репатрирането на капитал, дължащи се на държавна намеса. Също така, посоченият производител износител (дружество C) не успя да докаже, че изпълнява критерий 5 (без държавна намеса, която да позволи заобикаляне на мерките), тъй като не предостави информация относно две свързани дружества в Китай, вследствие на което липсваше важна документация, доказваща, че този критерий е изпълнен.

(50)	С оглед на това нито един от 13-те китайски производители износители не отговори на условията, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, и на всички тях беше отказан ТДПИ.

(51)

Поради това за периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета на тези производители износители следва да бъде наложено остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за КНР. Периодът на прилагане на посочения регламент първоначално бе от 7 октомври 2006 г. до 7 октомври 2008 г. След започването на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките на 30 декември 2009 г. посоченият период бе удължен до 31 март 2011 г. Установената в съдебните решения незаконосъобразност се изразява в това, че институциите не са могли да установят дали на продуктите, произвеждани от засегнатите производители износители, следва да бъде наложено остатъчното мито, индивидуална митническа ставка или митото на дружеството в извадката, на което е предоставено ТДПИ.

(52)

Въз основа на установената от Съда незаконосъобразност не съществува правно основание за пълно освобождаване от антидъмпингово мито на произвежданите от засегнатите производители износители продукти. Поради това в новия акт, отстраняващ установената от Съда незаконосъобразност, трябва да бъде преразгледана само ставката на приложимото антидъмпингово мито, а не самите мерки.

(53)

Тъй като се прави заключението, че по отношение на засегнатите производители износители остатъчното мито следва да бъде наложено при същата ставка като първоначално наложеното със оспорвания регламент и с Регламент (ЕС) № 1294/2009, не са необходими промени в Регламент (ЕО) № 388/2008 на Съвета. Посоченият регламент остава в сила.

В. КОМЕНТАРИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ СЛЕД ОПОВЕСТЯВАНЕТО

(54)

Посочените по-горе констатации и заключения бяха оповестени пред заинтересованите страни, на които беше даден срок да представят коментари. FESI, представляващa вносители, включително Puma, Timberland, Clark и друг вносител, както и един производител износител, чиито искания за ТДПИ/ИТ не бяха предмет на настоящото изпълнение, се отзоваха и представиха коментари.

Предполагаеми нередности в процедурата

(55)

FESI и един вносител заявиха, че има редица процедурни грешки при сегашното изпълнение. Те изтъкнаха факта, че исканията за ТДПИ на засегнатите китайски производители износители вече са били разгледани и оповестени преди решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE, т.е. на 3 декември 2015 г., както и намерението на Комисията за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки в размер на 16,5 %. Поради това тези оценки са били извършени без правно основание и преди предстоящото решение на Съда на Европейския съюз.

(56)

Комисията не е съгласна с горното твърдение, тъй като тя само подготви изпълнението на евентуално бъдещо решение. Тази подготовка имаше за цел да обезпечи добро административно управление поради следните причини: първо, Комисията безспорно трябваше да разгледа исканията за ТДПИ/ИТ. Единственият спорен въпрос във висящото съдебно производство в онзи момент беше дали несвързани вносители като Clark, Puma и Timberland могат да се позоват на установената незаконосъобразност. Като се има предвид, че въпросът предполага недвусмислен положителен или отрицателен отговор, по изключение Комисията успя напълно да се подготви, ако решението по този въпрос е отрицателно. Второ, експедитивното изпълнение беше необходимо, за да могат националните митнически органи бързо да обработят внесените искания за възстановяване на платените мита и за да се осигури правна сигурност за всички оператори. Изключено беше да се окаже каквото и да било влияние върху решението на Съда, тъй като то имаше различен предмет (а именно — дали вносителите могат да се позоват на правото на производителите износители да се направи оценка на исканията им за ТДПИ/ИТ).

(57)

Тези страни заявиха също така, че известието относно изпълнението на решението по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C&J Clark International Limited и Puma SE, по-късно публикуванo на 17 март 2016 г. (18), не може да поправи по-горните нередности в процедурата, тъй като не е предоставило на заинтересованите страни възможност да упражнят правото си на защита.

(58)	Няколко страни също така заявиха, че е трябвало да получат достъп до пълното досие на първоначалното разследване и че имената на съответните производители износители не е трябвало да бъдат анонимни в документите за оповестяването.

(59)	В заключение, тези страни заявиха, че въз основа на посочените по-горе процедурни грешки, Комисията е нарушила основната правна рамка на ЕС и по този начин е извършила злоупотреба с правомощията си.

(60)	Друга страна постави под въпрос връзката между оповестяването, посочено в съображение 55, и последното оповестяване, изпратено на 20 май 2016 г., и поиска разяснения по този въпрос.

(61)

Известието относно изпълнението на решението беше публикувано с цел увеличаване на прозрачността, в съответствие с политиката на Комисията за прозрачност в разследванията за търговска защита и по искане на служителя по изслушванията, след изслушване на една от страните, повдигнали въпроса. Комисията продължава да е на мнение, че тази публикация, строго погледнато, не се изисква от закона. Във всеки случай, дори ако е необходимо, quod non, за да се гарантира правото на справедлив процес и правото на изслушване, тези изисквания са били изпълнени чрез публикуването му и това, че на всички заинтересовани страни е дадена възможност да представят своите коментари.

(62)

Достъп до пълното досие на първоначалното разследване е бил предоставен, въпреки че Комисията не вижда как други сведения, освен исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, биха могли да са от значение за настоящото производство. Анонимността на производителите износители беше необходима, за да се гарантира, че техните поверителни данни са защитени; Въпреки това, по тяхно искане, заинтересованите страни, извършващи внос, бяха информирани кои от вносителите са техните вносители.

(63)	Второто оповестяване стана наложително, тъй като регламентът вече обхваща и исканията за ИТ, които първоначално не бяха оценени.

(64)	По тези причини всички претенции по отношение на нередности в процедурата трябва да се отхвърлят.

Правно основание за възобновяване на антидъмпинговата процедура

(65)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че няма правно основание за настоящото изпълнение. По-специално, те заявиха, че член 266 от ДФЕС не е приложим на основание, че срокът на окончателните мерки върху обувките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че поради това няма продължаващи последствия, произтичащи от неправомерния характер на тези мерки. Страните изтъкнаха, че член 266 от ДФЕС няма за цел да коригира със задна дата нередности за мерки с изтекъл срок. Това становище ще бъде подкрепено от членове 263 и 265 от ДФЕС, които определят сроковете за подаване на искове срещу незаконни действия и бездействие от страна на институциите на ЕС. Настоящият подход няма прецедент и Комисията също така не предостави никакви аргументи или предишна съдебна практика, които да подкрепят нейното тълкуване на член 266 от ДФЕС.

(66)

Страните изтъкнаха освен това, че в настоящия случай разследването не може да бъде възобновено от момента на възникване на незаконосъобразността на основание член 266 от ДФЕС, тъй като Съдът не просто е установил липса на мотиви, а незаконосъобразността засяга основна правна разпоредба от основния регламент, имаща значение за цялото оценяване на дъмпинга по отношение на засегнатите китайски производители износители.

(67)

Страните заявиха също така, че корекцията със задна дата за мерки с изтекъл срок нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. На първо място, те твърдят, че са били уверени, че срокът на действие на мерките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че предвид времето, изминало от първоначалното разследване, страните са имали право на оправдани очаквания, че първоначалното разследване няма да бъде възобновено или започнато повторно. От друга страна, самият факт, че в хода на първоначалното разследване исканията за ТДПИ не са били разследвани в рамките на 3-месечния срок, гарантира правна сигурност за китайските производители износители, че в действителност исканията им за ТДПИ няма да бъдат преразглеждани. В заключение, страните заявиха, че предвид дългия период, възобновяването на разследването нарушава общия принцип за давностните и преклузивните срокове, които се прилагат във всички правни условия.

(68)	Няколко заинтересовани страни заявиха, че нито член 266 от ДФЕС, нито основният регламент позволява повторно налагане с обратна сила на окончателно мито от 16,5 % за вноса от засегнатите китайски производители износители.

(69)

По отношение на твърдението, че срокът на действие на посочените мерки е изтекъл на 31 март 2011 г. Комисията не разбира защо изтичането на срока на действие на мярката би било от значение за възможността да приеме нов акт, с който да замени отменения. Решението за отмяна на първоначалния акт открива повторно, съгласно съдебната практика, административната процедура, която може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността.

(70)	Вследствие на отмяната на акта, с който се приключва антидъмпинговата процедура, процедурата все още е открита. Комисията е длъжна да я приключи, тъй като съгласно предвиденото в основния регламент разследването трябва да завърши с акт на Комисията.

(71)

По отношение на твърдението относно обратното действие, основано на член 13 от основния регламент и член 10 от Антидъмпинговото споразумение на СТО (АДС), съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент, който повтаря текста на член 10, параграф 1 от АДС, временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, допуснати за свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4 от основния регламент, според случая. В настоящия случай антидъмпинговите мита се прилагат само за продукти, допуснати за свободно обращение след влизането в сила на регламента за временните мерки и на оспорвания (окончателен) регламент, приети в съответствие с член 7, параграф 1 и член 9, параграф 4 от основния регламент. Обратното действие по смисъла на член 10, параграф 1 от основния регламент обаче се отнася само за случаи, в които стоките са въведени в свободно обращение преди въвеждането на мерки, както е видно от самия текст на посочената разпоредба и от изключението, предвидено в член 10, параграф 4 от основния регламент (19).

(72)	Комисията също така отбелязва, че не е налице прилагане с обратно действие, нито нарушение на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, свързани с конкретния случай.

(73)

При преценката за това дали дадена мярка се прилага с обратно действие, в съдебната практика на Съда се прави разграничение между прилагането на ново правило към положение, станало окончателно (наричано също така съществуващо или окончателно установено правно положение) (20), и положение, започнало преди влизането в сила на новото правило, което обаче все още не е станало окончателно (наричано също временно положение) (21).

(74)

В настоящия случай положението на вноса на разглежданите продукти, осъществен през периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета, все още не е окончателно, тъй като в резултат на отмяната на оспорвания регламент приложимото за него антидъмпингово мито все още не е окончателно установено. Едновременно с публикуването на известието за започване на процедура и на регламента за временните мерки вносителите на обувки са били предупредени за вероятността от налагане на такова мито. В съдебната практика на съдилищата на Съюза е прието, че операторите не могат да имат оправдани правни очаквания, преди институциите да са приели акт за приключване на административна процедура, който да е станал окончателен (22).

(75)

Настоящият регламент се прилага незабавно по отношение на бъдещите правни последици на положение, което вече е актуално: Националните митнически органи са събрали митата за обувките. Тъй като няма окончателно решение по исканията за възстановяване на митата, те представляват актуално положение. С настоящия регламент се определя ставка на митото, приложимо за този внос, и по този начин се уреждат бъдещите последици от актуалното положение.

(76)	Дори да е имало обратно действие по смисъла на правото на Съюза, а случаят не е такъв, при всяко положение то би било оправдано поради изброените по-долу причини.

(77)

Правилата на материалното право на Съюза могат да бъдат прилагани за положения, възникнали преди влизането им в сила, при условие че от тяхната формулировка, цели или обща схема ясно следва, че трябва да им бъде придадено такова действие (23). В дело С-337/88 Società agricola fattoria alimentare (SAFA) по-специално се постановява: [В]ъпреки че поначало принципът за опазване на правната сигурност изключва възможността дадена мярка на Общността да породи действие от даден момент дълго преди нейното публикуване, по изключение това може да бъде допуснато, когато целта го налага и оправданите правни очаквания на засегнатите страни са надлежно зачетени (24).

(78)

В настоящия случай се цели изпълнение на задължението на Комисията по член 266 от ДФЕС. Тъй като Съдът установи незаконосъобразност само по отношение на определянето на приложимата ставка на митата, а не по отношение на налагането на самите мерки (т.е. по отношение на констатацията за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза), засегнатите производители износители не биха могли да имат оправдани очаквания, че няма да им бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки. Следователно налагането на такива мерки, дори с обратно действие, а случаят не е такъв, не може да се тълкува като нарушение на оправданите правни очаквания.

(79)

С оглед на опазването на правната сигурност и на оправданите правни очаквания на първо място следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика вносителите не могат да се позовават на опазването на правната сигурност и на оправданите правни очаквания в случаите, когато са били предупредени за предстояща промяна в търговската политика на Съюза (25). В конкретния случай, с публикуването на известието за започване на процедура и на регламента за временните мерки (които също са част от правния ред на Съюза) в Официален вестник на Европейския съюз, вносителите са били предупредени, че съществува риск да бъде наложено антидъмпингово мито за продуктите, произвеждани от засегнатите производители износители. Поради това засегнатите производители износители не биха могли да се позовават на общите принципи на правото на Съюза за опазване на правната сигурност и на оправданите правни очаквания.

(80)

Когато са внасяли обувки, стопанските субекти са били напълно наясно, че вносът се облага с мито. Митото е било отчитано като фактор при определянето на продажните цени и оценката на икономическите рискове. Следователно стопанските субекти не са имали правна сигурност или оправдани правни очаквания, че вносът ще бъде освободен от мито и са прехвърлили стойността на митото на своите клиенти съгласно обичайната практика. Поради това в интерес на Съюза е сега да се установи приложимата ставка на митото, а не да се предостави извънредна печалба на засегнатите вносители, които биха се обогатили без основателна причина.

(81)	Следователно не е налице нарушение на принципите на давност, правна сигурност и оправдани правни очаквания, нито на разпоредбите на основния регламент и на АДС.

(82)

По отношение на твърдението, че решение относно предоставянето на ТДПИ е трябвало да бъде взето в срок от три месеца след започването на процедурата, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент не се посочва какви са последиците, в случай че Комисията не спази тримесечния срок. В тази връзка Общият съд счита, че вземането на решение относно ТДПИ на по-късен етап не накърнява валидността на регламента за налагане на окончателните мерки, тъй като заявителите не са доказали, че ако Комисията не беше просрочила тримесечния срок, Съветът е могъл да приеме различен регламент, по-благоприятен за техните интереси от оспорвания (26). Също така Съдът е признал, че институциите могат да променят оценката за ТДПИ до приемането на окончателните мерки (27).

(83)

Решенията по делата Brosmann и Aokang не изменят тази съдебна практика. В решенията по делата Brosmann и Aokang Съдът се позовава на задължението за Комисията да извърши оценката в срок от три месеца, с цел да демонстрира, че задължението за извършване на тази оценка съществува, независимо дали Комисията прибягва до изготвянето на извадка. Съдът не се е произнесъл по въпроса какви биха били правните последици, ако Комисията приключи оценката за предоставяне на ТДПИ на по-късен етап от разследването. Съдът единствено постановява, че институциите не могат изцяло да пренебрегнат исканията за ТДПИ и трябва да ги оценят най-късно при налагането на окончателните мерки. Решенията потвърждават съдебната практика, цитирана в предходното съображение.

(84)

В настоящия случай засегнатите производители износители не са показали, че ако Комисията беше извършила оценката за предоставяне на ТДПИ в срок от три месеца след започването на антидъмпинговата процедура през 2005 г., е било възможно Съветът да приеме различен регламент, по-благоприятен за техните интереси от оспорвания. Поради това твърдението за давност на оценката на искането за ТДПИ се отхвърля.

(85)	Също така бе изказано твърдението, че тъй като незаконосъобразността е възникнала на етапа на оценка за предоставяне на ТДПИ, Комисията е трябвало да възобнови процедурата до момента преди налагането на временните мерки.

(86)

В това отношение Комисията отбелязва, че временните мерки не са необходим етап от процедурата, а самостоятелен акт, чието действие се прекратява с приемането на окончателни мерки (28). Единственият съществен процедурен етап преди приемането на окончателни мерки е започването на процедурата. Следователно този довод е неприложим.

(87)	Някои страни, като се позовават на решението на Общия съд по дело IPS/Съвет (T-2/95), изтъкнаха формалната разлика между „разследване“ и „процедура“ и заявиха, че след като процедурата е прекратена, както в настоящия случай, тя вече не може да бъде възобновена.

(88)	Комисията не вижда никаква съществена разлика между термините „разследване“ и „процедура“. Те се използват по взаимозаменяем начин в основния регламент и в съдебната практика. Във всеки случай решението по дело T-2/95 трябва да се разглежда в контекста на решението по жалбата по това дело.

(89)

Няколко страни също така заявиха, че член 266 от ДФЕС не допуска частично изпълнение на съдебно решение на Съда и в настоящия случай на обръщане на тежестта на доказване. Поради това те твърдят, че Комисията погрешно е оценила само исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, които са доставчици на вносителите, подали искания за възстановяване. Тези заинтересовани страни основават твърдението си на разбирането, че последиците от решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE е erga omnes и че не може да се изключи, че резултатите от настоящата оценка на исканията за ТДПИ/ИТ е повлияла и на остатъчното мито, което се прилага за всички китайски производители износители. Поради това тези страни заявиха, че Комисията е трябвало да оцени всички искания за ТДПИ/ИТ, които са били предоставени по време на първоначалното разследване.

(90)

Нещо повече, тези страни не се съгласиха, че тежестта на доказване се носи от производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ, като твърди, че производителите са се освободили от тежестта на доказване през 2005 г., подавайки искания за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване. Те също така не са съгласни, че решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE може да бъде изпълнено само чрез оценка на исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от невключени в извадката производители износители, тъй като Съдът не е посочил изрично, че констатираната недействителност наистина е ограничена до този аспект.

(91)

Комисията счита, че изпълнението на съдебното решение е необходимо само за тези производители износители, за които не всички сделки за внос са станали окончателни. В действителност, след като тригодишният давностен срок, предвиден в Митническия кодекс на Общността, е изтекъл, задължението е станало окончателно, както се потвърждава в съдебните решения. Изключено е каквото и да е въздействие върху остатъчното мито, тъй като искането за ТДПИ/ИТ на включените в извадката дружества е било оценено и предоставянето на ТДПИ/ИТ на едно от дружествата извън извадката не засяга ставката на остатъчното мито.

(92)	Доказателствената тежест не е ограничена до подаването на искане. Тя се отнася до съдържанието на искането, което трябва да докаже, че всички условия за предоставяне на ТДПИ/ИТ са спазени.

(93)	Единствената установена в съдебните решения незаконосъобразност е липсата на оценка на исканията за ТДПИ/ИТ.

Правно основание за повторно налагане на мита

(94)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е трябвало да прилага два различни правни режима, т.е. основния регламент преди изменението му — при оценката на исканията за ИТ, подадени от производителите износители, от една страна, и от друга страна — настоящия основен регламент, включващ измененията с Регламент (ЕС) № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета (29), с който се въвеждат процедури на комитет в областта, inter alia, на защитата на търговията, и по този начин процесът на вземане на решения се делегира на Комисията.

(95)

Страните също така отново изтъкнаха, че в член 266 от ДФЕС не се предвижда налагането на антидъмпингови мита с обратно действие, което също би се потвърдило от решението на Съда на Европейските общности по дело IPS/Съвет (T-2/95), както и от Регламент (ЕО) № 1515/2001 на Съвета от 23 юли 2001 г. относно мерките, които Общността може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (30). Те твърдят, че Комисията не е дала никаква основателна причина за отклоняване от принципа за забрана на обратното действие и е нарушила принципа на оправданите правни очаквания.

(96)

Една от заинтересованите страни заяви, че налагането на мерки би било безпредметно, тъй като срокът на давност, предвиден в член 103 от Митническия кодекс на Общността, е изтекъл. Събирането на антидъмпингови мита би нарушило принципа на добра администрация, както и член 21 от основния регламент, и би представлявало злоупотреба с власт.

(97)

Няколко страни също така изразиха твърдението, че повторното налагане на окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на китайски производители износители, засегнати от настоящото изпълнение, представлява: i) дискриминация на вносителите, засегнати от настоящото изпълнение, спрямо вносителите, засегнати от изпълнението на решенията по делата Brosmann и Aokang, на които бяха възстановени платените мита върху вноса на обувки от петимата производители износители, засегнати от тези решения, както и ii) дискриминация на производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, спрямо петимата производители износители, засегнати от решенията по делата Brosmann и Aokang, на които не беше наложено мито съгласно Решение за изпълнение на Съвета от 18 март 2014 г. за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd (31).

(98)	Целта на тези твърдения за дискриминационно третиране беше да се отрази липсата на еднакво тълкуване и прилагане на законодателството на ЕС, която е в нарушение на основното право на ефективна съдебна защита.

(99)	По отношение на предполагаемото използване на различни правни режими Комисията е на мнение, че това произтича от разликите в преходните правила, съдържащи се в три регламента за изменение на основния регламент, за който става въпрос.

(100)

На първо място, член 2 от Регламент (ЕС) № 765/2012 (т.нар. „изменение относно скрепителните елементи“, отнасящо се до ИТ) гласи: той се прилага за всички разследвания, започнати съгласно Регламент (ЕО) № 1225/2009 след влизането в сила на настоящия регламент. Тъй като настоящото разследване беше започнато преди тази дата, измененията на основния регламент, въведени с посочения регламент, в случая не се прилагат.

(101)

На второ място, член 2 от Регламент (ЕС) № 1168/2012 (т.нар. „изменение Brosmann“, отнасящо се до ТДПИ) гласи: настоящият регламент се прилага за всички нови и всички текущи разследвания считано от 15 декември 2012 г. Поради това, ако Комисията беше предприела по-стриктен подход, дори нямаше да бъде необходимо да бъдат оценени исканията за ТДПИ на невключените в извадката дружества, тъй като те загубиха правото си на оценка за ТДПИ на 15 декември 2012 г. Комисията обаче счита, че подобно стриктно третиране трудно би се съчетало със задълженията ѝ да изпълнява съдебните решения. Също така, с Регламент (ЕС) № 1168/2012 не се въвежда пълна забрана за анализиране на исканията за ТДПИ на дружества извън извадката, тъй като се разрешава такова разглеждане в случай на индивидуално третиране. По аналогия може да се твърди, че посочената дерогация се отнася и за настоящия случай. Комисията е на мнение, че в противен случай резултатът от прилагането на Регламент (ЕС) № 1168/2012 в настоящия случай би довело до същия резултат, тъй като всички искания за ТДПИ биха били автоматично отхвърлени, без да им бъде извършена оценка.

(102)

На трето място, по отношение на процедурата на комитет, в член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 се предвижда, че Съветът запазва компетентността си по отношение на актовете, когато Комисията е приела акт, вече е в ход консултация или Комисията е приела предложение. В настоящия случай не е предприето такова действие по отношение на изпълнението на съдебно решение преди влизането в сила на посочения регламент.

(103)

Що се отнася до налагането със задна дата на окончателни антидъмпингови мита, в съображения 73 и 81 по-горе тези твърдения са подробно разгледани.

(104)

Що се отнася до дискриминацията Комисията отбелязва, че производителите износители и някои вносители, засегнати от настоящия регламент, се ползват от съдебна защита пред съдилищата на Съюза срещу настоящия регламент. Други вносители се ползват с такава защита чрез националните съдилища, които обичайно прилагат правото на Съюза.

(105)

Твърдението за дискриминация също не е основателно. Вносителите, които са внасяли от Brosman и останалите четирима производители износители, са в различно правно и фактическо положение, тъй като техните производители износители са взели решение да обжалват оспорвания регламент и тъй като платените от тях мита са възстановени, така че те са защитени от член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността. Други страни не са обжалвали и няма възстановени мита. Комисията започва да подготвя изпълнението на решението по отношение на китайските производители износители на Clark, Puma и Timberland; всички други невключени в извадката производители износители от КНР и Виетнам, както и техните вносители, ще бъдат третирани по същия начин на по-късен етап в съответствие с процедурата, посочена в настоящия регламент.

(106)

Освен това същите заинтересовани страни заявиха, че член 14 от основния регламент не може да служи като правно основание за намеса при прилагането на член 236 от Митническия кодекс на Общността и че действието на член 236 от Митническия кодекс на Общността е независимo от всяко решение, взето по силата на основния регламент или на задълженията на Комисията по член 266 от ДФЕС.

(107)

В тази връзка беше заявено, че прилагането на член 236 от Митническия кодекс на Общността попада в изключителната компетентност на националните митнически органи, като последните са задължени да възстановят платените мита, които не са били законово дължими. В допълнение на това заинтересованите страни изказаха твърдението, че член 236 от Митническия кодекс на Общността не може да бъде подчинен или субсидиарен на член 14 от основния регламент, тъй като и двата члена представляват вторично законодателство и следователно нито един от тях няма върховенство пред другия. Освен това обхватът на член 14 от основния регламент се отнася до специалните разпоредби, които обхващат разследвания и процедури съгласно основния регламент и не се прилага за други правни инструменти като Митническия кодекс на Общността.

(108)

Комисията отбелязва, че Митническият кодекс на Общността не се прилага автоматично за налагане на антидъмпингови мита, а само препраща към регламента за налагането им. В съответствие с член 14 от основния регламент Комисията може да реши да не прилага някои разпоредби на този кодекс, а вместо това да създаде специални правила. Тъй като Митническият кодекс на Общността се прилага само въз основа на препращане към регламенти за изпълнение на Съвета и на Комисията, той не е от същия ранг в йерархията на правните норми по отношение на член 14 от основния регламент, а е подчинен на него и може да се окаже неприложим или да се прилага по различен начин.

Подходящо изложение на мотивите

(109)

Посочените по-горе заинтересовани страни заявиха, че в нарушение на член 296 от ДФЕС Комисията не е представила подходящо изложение на мотивите и посочване на правното основание, въз основа на което митата са били повторно наложени с обратно действие, и поради това е отказано възстановяването на мита на вносителите, засегнати от настоящото изпълнение.

(110)

Липсата на надлежно мотивиране засяга по-специално: i) отсъствието на правно основание за повторно откриване на разследването и липсата на публикация на съответното обявление за повторното откриване; ii) едва частичното изпълнение на решението на Общия съд, най-вече чрез оценяване на исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, когато исканията за възстановяване са подадени от вносителите; iii) дерогацията от принципа за забрана на прилагането на антидъмпингови мита с обратна сила; iv) прилагането на основния регламент преди изменението му от 6 септември 2012 г. за оценка на исканията за ИТ на производителите износители, от една страна, и настоящия основен регламент, изменен с Регламент (ЕС) № 1168/2012 по отношение на приложимите процедури за вземане на решения, и v) липсата на отговор на правните доводи, представени от тези страни след оповестяването на Комисията от 15 декември 2015 г., касаещо оценката на исканията за ТДПИ на засегнатите китайски производители износители.

(111)

Що се отнася до липсата на правно основание за повторно откриване на разследването, Комисията напомня съдебната практика, цитирана в съображение 15, съгласно която може да възобнови разследването от момента на възникване на незаконосъобразността. Този момент е настъпил след започването на процедурата. Комисията няма правно задължение да публикува известие за повторно започване, възобновяване или повторно откриване на процедурата или разследването. Такова е по-скоро автоматичното действие на съдебното решение, което впоследствие институциите трябва да приложат.

(112)

Според съдебната практика законосъобразността на даден антидъмпингов регламент трябва да се преценява от гледна точка на обективните норми на правото на Съюза, а не на практиката при вземане на решения дори в случаите, когато такава практика съществува (което в конкретния случай не е така) (32). Следователно обстоятелството, че при предходни случаи Комисията може да е приложила различна практика, не може да породи оправдани правни очаквания. Това важи в още по-голяма степен, тъй като посочената предходна практика не отговаря на фактическото и правно положение в настоящия случай и различията може да се обяснят с фактически и правни различия в конкретния случай.

(113)

Разликите са, както следва: установената от Съда незаконосъобразност не се отнася за констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, т.е. не касае принципа за налагането на митото, а само точния размер на ставката на митото. Напротив, при предходните случаи на отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, се засягат констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза. По тази причина институциите считат, че е по-целесъобразно в бъдеще да бъдат приети нови мерки.

(114)

По-специално, в конкретния случай не бе необходимо да се изисква допълнителна информация от заинтересованите страни. Вместо това Комисията трябваше да оцени вече депозираната информация, която не е била разгледана преди приемането на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Във всеки случай предходната практика при други случаи не представлява точна и безусловна гаранция за настоящия случай.

(115)

На последно място, всички страни, срещу които е насочена процедурата, а именно засегнатите производители износители, страните по висящи съдебни дела и асоциацията, представляваща една от страните, бяха уведомени чрез оповестяването на съответните факти, въз основа на които Комисията възнамерява да приеме настоящата оценка за предоставяне на ТДПИ. Поради това тяхното право на защита е гарантирано. Във връзка с това е важно да се отбележи по-специално, че несвързаните вносители при антидъмпингова процедура не се ползват от право на защита, тъй като тези процедури не са насочени срещу тях (33).

(116)

Що се отнася до частичното изпълнение на решенията дали и до каква степен институциите трябва да изпълнят съдебно решение, зависи от конкретното съдържание на решението. Дали по-специално е възможно да се потвърди налагането на мита върху внос, който е извършен преди постановяването на решението, зависи от това дали установената в решението незаконосъобразност засяга самата констатация за причиняващ вреда дъмпинг, или само начина, по който е изчислен точният размер на ставката на митото. При втората хипотеза, която е от значение в конкретния случай, няма основание за възстановяване на всички мита. Вместо това е достатъчно да се определи точната ставка на митото и да се възстанови евентуалната разлика (като се има предвид, че не би било възможно ставката на митото да се увеличи, тъй като увеличението би представлявало налагане на мито с обратно действие).

(117)

Предишните решения за отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, са свързани с констатацията за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза (по отношение на установяването на фактите, преценката на фактите или правото на защита).

(118)

Посочените решения са за частична или пълна отмяна.

(119)

Съдилищата на Съюза използват метода на частична отмяна, когато въз основа на фактите по делото сами могат да установят, че институциите е трябвало да предоставят определена корекция или да използват различен метод за някое изчисление, което би довело до налагането на по-малко мито (но това не поставя под въпрос констатациите за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза). Установената (по-ниска) ставка на митото остава в сила както за времето преди отмяната, така и след нея (34). За да се съобразят с решението на Съда, институциите преизчисляват митото и съответно изменят регламента, с който то се налага, за миналия период и за в бъдеще. Те също така разпореждат националните митнически органи да възстановят разликата, когато в определения за това срок за постъпили такива искания (35).

(120)

Съдилищата на Съюза пристъпват към пълна отмяна, когато въз основа на фактите по делото не могат сами да установят дали институциите основателно са допуснали наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, тъй като институциите трябва отново да проведат част от разследването си. Тъй като съдилищата на Съюза не са компетентни да проведат разследването вместо Комисията, те напълно отменят регламентите за налагане на окончателни мита. Вследствие на това институциите надлежно установяват наличието на трите условия, необходими за налагането на мерки, едва след решението за отмяна на митата. Налагането на окончателни мита за внос, извършен преди надлежното установяване на дъмпинга, вредата и интереса на Съюза, се забранява както с основния регламент, така и с АДС. Поради това с приетите от институциите актове, с които приключват съответните разследвания, се налагат окончателни мита само за бъдещ период (36).

(121)

Настоящият случай е различен от предходни решения за (частична или пълна) отмяна, доколкото предмет е не самото наличие на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, а само изборът на подходяща ставка на митото (т.е. изборът между ставката на митото, приложима за единственото дружество от извадката, получило ТДПИ, и ставката на остатъчното мито). Следователно се оспорва не самият принцип за налагане на митото, а само точният му размер (с други думи — една от характеристиките на митото). Съответно корекцията, ако има такава, може да бъде само за намаляване на ставката.

(122)

За разлика от предходните случаи на частична отмяна, разгледани в съображение 119 по-горе, Съдът не е в състояние да реши дали се налага да се определи нова (по-малка) ставка на митото, тъй като, преди да се вземе такова решение, трябва да се направи оценка на искането за ТДПИ. Задачата за оценка на искането за ТДПИ е в прерогативите на Комисията. Поради това Съдът не може да извърши тази част от разследването вместо Комисията, без да превиши правомощията си.

(123)

За разлика от предходните случаи на пълна отмяна, констатациите относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза не са отменени. Следователно в момента, в който е приет Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета, дъмпингът, вредата, причинно-следствената връзка и интересът на Съюза са били надлежно установени. Поради това няма основание повторното налагане на окончателни антидъмпингови мита да се ограничи само за бъдещ период.

(124)

Поради това настоящият регламент в никакъв случай не се отклонява от практиката за вземане на решения на институциите, дори тя да е от значение.

(125)

Също така според заинтересованите страни отмяната на антидъмпинговите мита не би довела до неоснователно обогатяване на вносителите, както твърди Комисията, тъй като поради включването на митото в продажната цена вносителите може да са отчели спад на продажбите.

(126)

В съдебната практика на Съда се признава, че изплащането на вземания, които са били неправомерно събрани, може да бъде отказано, когато това би довело до неоснователно обогатяване на получателите (37). Комисията отбелязва, че заинтересованите страни не оспорват обстоятелството, че митото е било прехвърлено на клиентите, и не представят никакво доказателство за спад в продажбите; освен това съдебната практика относно неоснователно обогатяване взема предвид само прехвърлянето, но не и възможни вторични последици от него.

(127)

По отношение на предполагаемата дерогация от принципа за забрана на прилагането с обратна сила се прави позоваване на съображения 76—81, където въпросът е разгледан подробно.

(128)

По отношение на предполагаемото прилагане на две различни правни уредби в настоящото изпълнение се прави позоваване на съображения 99—102, където въпросът е разгледан подробно.

(129)

На последно място, по отношение на мненията, представени от тези страни след оповестяването на оценката за предоставяне на ТДПИ на засегнатите китайски производители износители, се счита, че в настоящия регламент им е обърнато пълно внимание.

Други процедурни въпроси

(130)

Според горепосочените заинтересовани страни производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, следва да имат същите процесуални права като тези, предоставени на включените в извадката производители износители по време на първоначалното разследване. По-специално те изтъкнаха, че на китайските производители износители не е предоставена възможност да допълнят своите формуляри за заявление за ТДПИ/ИТ с писма с искане за допълнителна информация, а вместо проверки на място е извършен само документален анализ. Освен това Комисията не е гарантирала надлежното оповестяване на оценката на исканията за ТДПИ/ИТ на засегнатите производители износители, тъй като те са били изпратени единствено на законните представители на тези дружества по време на първоначалното разследване.

(131)

Беше заявено също, че засегнатите от настоящото изпълнение производители износители не са получили същите процедурни гаранции като стандартно прилаганите при антидъмпингови разследвания, а са били приложени по-строги стандарти. Комисията не е взела предвид разликата във времето между подаването на исканията за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване и оценката на тези искания. Освен това по време на първоначалното разследване производителите износители са имали на разположение само 15 дни за попълване на формуляра за искане за ТДПИ/ИТ, вместо обичайните 21 дни.

(132)

Също така един от вносителите заяви, че процесуалните права на производителите износители са нарушени, тъй като вече не са били в състояние да предоставят обосновани коментари или допълнителна информация в подкрепа на твърденията, направени преди 11 години, тъй като дружествата може вече да не съществуват, а документите може да не са налични.

(133)

Същата страна твърди, че за разлика от първоначалното разследване, настоящото повторно налагане на мерките само би засегнало вносителите в Съюза, без обаче да им даде възможност да предоставят значим принос.

(134)

Освен това беше заявено, че Комисията е приложила на практика наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, но не е спазила процедурните правила, изложени в член 18, параграф 4 от основния регламент.

(135)

Комисията отбелязва, че никоя разпоредба от основния регламент не я задължава да предостави на дружествата износители, подали искания за ТДПИ/ИТ, възможността да допълнят липсваща фактическа информация. Необходимо е да се припомни, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. С оглед на това съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Следователно, както е постановено в решенията на Съда по делата Brosmann и Aokang, институциите не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, определени с оглед на предоставянето на посочения статут. За сметка на това Комисията трябва да прецени дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му бъде предоставено ТДПИ/IT (вж. съображение 31 по-горе). Правото на изслушване се отнася за оценката на фактите, но не включва правото да се отстранят пропуски в предоставената информация. В противен случай производителите износители биха могли неограничено да удължат времето за оценка, като предоставят информация на части.

(136)

В тази връзка следва да се припомни, че Комисията не е длъжна да изисква от производителите износители да допълнят исканията си за ТДПИ/ИТ. Както е посочено в предходното съображение, Комисията може да извърши своята оценка въз основа на представената от производителя износител информация. Във всеки случай засегнатите производители износители не оспориха извършената от Комисията оценка на исканията им за ТДПИ/ИТ и не посочиха на кои документи или лица вече не може да се разчита. Следователно твърдението е толкова абстрактно, че институциите не могат да вземат под внимание тези затруднения при оценяването на исканията за ТДПИ/ИТ. Тъй като този аргумент се основава на твърдения и не е подкрепен от точни указания кои документи и лица вече не са на разположение или доколко значими са те за оценката на искането за ТДПИ/ИТ, той се отхвърля.

(137)

По отношение на прилагането на практика на член 18, параграф 1 от основния регламент, то не води автоматично до прилагането и на член 18, параграф 4 от основния регламент. Това се изисква само в случаите, когато Комисията отхвърля информация, предоставена от заинтересованата страна. В настоящия случай Комисията приема информацията, предоставена от засегнатите производители износители, и основава оценката си на тази информация. Това не е използване на наличните факти. Напротив, Комисията не е отхвърлила никаква информация.

Интерес на Съюза

(138)

Един от вносителите заяви, че Комисията не е анализирала дали налагането на антидъмпингови мита ще бъде в интерес на Съюза и изказа твърдение, че мерките ще бъдат в противоречие с интереса на Съюза, защото i) вече са постигнали търсения резултат при първото им прилагане; ii) няма да имат допълнителен принос за промишлеността на Съюза; iii) няма да засегнат производителите износители и iv) ще доведат до значителни разходи за вносителите в Съюза.

(139)

Настоящият случай се отнася само за исканията за ТДПИ/ИТ, тъй като това е единственият въпрос, по който съдилищата на Съюза са установили правна грешка. Що се отнася до интереса на Съюза, оценката от първоначалния регламент остава напълно валидна. Освен това настоящата мярка е обоснована с оглед на защитата на финансовите интереси на Съюза.

Явни грешки в оценката на исканията за ТДПИ/ИТ

i) Оценка за предоставяне на ТДПИ

(140)

FESI и Puma оспориха оценката на Комисията по отношение на исканията за ТДПИ на китайските им доставчици и заявиха, че са били отхвърлени основно поради липса на пълна информация. По отношение на критерий 1 тези страни твърдят, че освен че Комисията не е положила усилия да събере липсващата информация, тя също така не е уточнила какви данни ще са необходими, за да се докаже, че в стопанските решения на засегнатите производители износители няма значителна намеса на държавата. По отношение на критерий 3, като се позовават на решението на Съда по дело T-586/14 Xinyi OV/Комисия, тези страни твърдят, че данъчното стимулиране или преференциалните данъчни режими не са показател за нарушаването на пазарните принципи или за поведение като непазарна икономика.

(141)

Въз основа на това страните заявиха, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагането на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и също така не е предоставила достатъчно мотиви за отхвърлянето на исканията за ТДПИ на производителите износители.

(142)

По отношение на липсващата информация, засягаща критерий 1, се прави позоваване на съображение 135, според което в основния регламент не съществува разпоредба, която задължава Комисията да предостави на дружествата износители, подали искания за ТДПИ, възможността да допълнят липсваща фактическа информация, а доказателствената тежест е всъщност за производителя износител, който желае да поиска ТДПИ.

(143)

По отношение на критерий 3 се уточнява, че данъчното стимулиране и преференциалните данъчни режими (ако има такива) не бяха счетени като причина за отхвърляне на ТДПИ.

ii) Оценка за предоставяне на ИТ

(144)

Като се позоваха на критерий 2, същите горепосочени страни заявиха, че Комисията не е доказала, че експортните продажби не са били свободно определени и че е зависело от Комисията да провери дали и по какъв начин експортните цени са били засегнати вследствие на държавна намеса.

(145)

Освен това беше заявено, че констатацията, че експортните продажби не са свободно определени, противоречи на констатациите, направени по време на първоначалното разследване във връзка с продажбите на ПОО, при които се установи, че вносители като Puma извършват собствена научноизследователска и развойна дейност и снабдяване със суровини, като купуват от китайски доставчици (38). На тази основа беше посочено, че Puma и Timberland са имали значителен контрол върху производствения процес и спецификациите и поради това не е имало възможност за държавна намеса.

(146)

Както вече бе посочено в съображение 42 по-горе, доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ. Както също е обяснено в съображение 47 по-горе, производителите износители не успяха да докажат, че стопанските решения са вземани без намесата на държавата. Освен това следва да се отбележи, че критерий 2 не се отнася само до експортните цени, а като цяло до експортните продажби, включващи експортни цени и количества, както и други условия и условия на продажба, които следва да се определят свободно, без намесата на държавата.

(147)

В подкрепа на довода си, че експортните цени са определени свободно, засегнатите заинтересованите страни се позоваха на съображение 269 от Регламент (ЕО) № 553/2006 на Комисията (регламента за временните мерки). В посоченото съображение обаче са разгледани цените при препродажба на вносителите в Съюза и поради това не може да се счита за подходяща основа за установяване на надеждността на експортните цени на производителите износители. Също така позоваването на съображение 132 от регламента за временните мерки и съображение 135 от Регламент (ЕО) № 1472/2006 (39) (оспорвания регламент) се отнася до корекциите на нормалната стойност в сравнение с експортната цена и не позволява да се направят заключения дали експортните продажби на китайските дружества са били определени свободно.

(148)

Освен това страните заявиха, че Комисията не е обяснила как е стигнала до заключението, че съществува риск от заобикаляне на антидъмпинговите мерки, ако на засегнатите производители износители се предостави индивидуална митническа ставка, която въпреки това ще бъде основната цел на критериите за ИТ.

(149)

По отношение на риска от заобикаляне, това е само един от петте критерия, посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди неговото изменение. Съгласно този член следва да бъде доказано, че всички пет критерия са изпълнени от производителя износител. Следователно неспазването на един или повече критерии е достатъчно, за да се отхвърли искането за ИТ, без да се разглежда дали останалите критерии са изпълнени.

Доставчик на Timberland

(150)

FESI оспори твърдението от съображение 19 по-горе, според което един от доставчиците на Timberland — General Shoes Limited, е погрешно определен като китайски доставчик в иска пред националния съд, тъй като дружеството е било учредено във Виетнам. FESI твърди, че Комисията е трябвало да поиска допълнителни разяснения и че дружеството е лесно разпознаваемо като китайско дружество. Според FESI, макар да е вярно, че дружеството е с различно наименование във формуляра и искането за ТДПИ от първоначалното разследване (General Footwear Ltd), различното наименование на дружеството в иска на Timberland пред националния съд (General Shoes Ltd) най-вероятно се дължи на грешка при превода. Поради това искането за ТДПИ/ИТ на китайското дружество General Footwear Ltd е следвало също да бъде оценено.

(151)

General Footwear Ltd е част от група дружества със свързани предприятия в Китай и Виетнам. В първоначалното разследване както производител във Виетнам, така и производител в Китай, предоставят искания за ТДПИ/ИТ. В искането за ТДПИ/ИТ на китайското дружество наименованието последователно е упоменавано като „General Footwear Ltd“ с адрес в Китай. Производителят във Виетнам е посочен като „General Shoes Ltd“. Въпреки това от съответния формуляр на заявление за ТДПИ/ИТ не е ясно дали въпросното дружество е в действителност китайско или виетнамско. Поради това не е необосновано да се приеме, че посоченото дружество в представената на националния съда преписка,е в действителност от Виетнам.

(152)

Във всеки случай Комисията все още възнамерява да оцени искането за ТДПИ/ИТ на General Footwear Ltd (Китай). В духа на доброто административно управление и с цел да не се забавя ненужно текущото изпълнение, тази оценка обаче ще бъде предмет на отделен правен акт.

Аргумент, свързан с исканията за възстановяване на разходи

(153)

Един от вносителите отбеляза, че нито един от производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, не е негов доставчик и поради това счита, че заключенията не са приложими за неговия случай. Същата страна изказа твърдението, че поради тази причина заключенията на настоящото изпълнение не могат да бъдат основа за отказ на исканията за възстановяване на разходите, подадени в националните митници. Освен това вносителят пожела исканията за ТДПИ/ИТ на неговите доставчици да бъдат разследвани въз основа на документите, предоставени на Комисията от съответните белгийски митнически органи.

(154)

Във връзка с горепосоченото искане Комисията се позовава на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 на Комисията за установяване на процедура за оценка на някои искания за получаване на статут на дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, подадени от производители износители от Китай и Виетнам, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14 (40), в което се определя процедурата, която да се следва по този въпрос. По-специално в съответствие с членове 1 и 2 от същия регламент Комисията ще разгледа съответните искания за ТДПИ/ИТ, веднага след като получи съответната документация от митническите органи.

Г. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

(155)

С оглед на направените коментари и извършения въз основа на тях анализ се стигна до заключението, че остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за КНР по отношение на тринайсетте производители износители за периода на прилагане на оспорвания регламент, следва да бъде повторно наложено.

Д. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ

(156)

Засегнатите производители износители и всички страни, които заявиха интереса си, бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да препоръча повторното налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тринайсетте засегнати производители износители. Беше им предоставен срок, в рамките на който да направят коментари след оповестяване на информацията.

(157)

Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2016/1036, не представи становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от естествена или възстановена кожа, с изключение на спортни обувки, обувки по специална технология, пантофи и други домашни обувки, както и обувки със защитно покритие отпред, с произход от Китайската народна република, произведени от производителите износители, посочени в приложение II към настоящия регламент, и класирани в кодове по КН: 6403 20 00, ex 6403 30 00 (41), ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00 (42), извършен през периода на прилагане на регламенти (ЕО) № 1472/2006 и (EС) № 1294/2009 на Съвета. Кодовете по ТАРИК са изброени в приложение I към настоящия регламент.

2. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

—	„спортни обувки“ означава обувки по смисъла на забележка 1 към подпозициите от глава 64 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията (43);

—

„обувки по специална технология“ означава обувки с цена CIF за чифт, не по-ниска от 7,5 EUR, за спортни дейности, с лята подметка от един или повече пластове, която не е лята под налягане (шприцована), произведена от синтетични материали, специално проектирани да поемат удара от вертикални или странични движения и с технически характеристики, като например херметични стелки, съдържащи газ или течност, механични компоненти, които поемат или неутрализират удар, или материали като полимери с ниска плътност, които са класирани в кодове по КН ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96 и ex 6403 99 98;

—

„обувки със защитно покритие отпред“ означава обувки с вградена защита в бомбето с устойчивост на удар най-малко 100 джаула (44), класирани в кодове по КН: ex 6403 30 00 (45), ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00;

—	„пантофи и други домашни обувки“ означава обувки, класирани в код по КН ex 6405 10 00.

3. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима преди обмитяване към нетната цена франко граница на Съюза на продуктите, описани в параграф 1 и произведени от производителите износители, изброени в приложение II към настоящия регламент, е 16,5 %.

Член 2

С настоящия регламент окончателно се събират сумите, обезпечени чрез временното антидъмпингово мито съгласно Регламент (ЕО) № 553/2006 на Комисията от 27 март 2006 г. Сумите, депозирани като обезпечение, които надхвърлят окончателната ставка на антидъмпинговото мито, се освобождават.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2) ОВ L 98, 6.4.2006 г., стр. 3.

(3) Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, 6.10.2006 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 388/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. за разширяване на обхвата на окончателните антидъмпингови мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 1472/2006 върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и върху вноса на същия продукт, доставян от специалния административен район Макао, деклариран или не с произход от специалния административен район Макао (ОВ L 117, 1.5.2008 г., стр. 1).

(5) ОВ C 251, 3.10.2008 г., стр. 21.

(6) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (ОВ L 352, 30.12.2009 г., стр. 1).

(7) ОВ C 295, 11.10.2013 г., стр. 6.

(8) Решение за изпълнение 2014/149/EС на Съвета от 18 март 2014 г. за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd (ОВ L 82, 20.3.2014 г., стр. 27).

(9) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(10) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1).

(11) Решение от 26 април 1988 г. по съединени дела 97, 193, 99 и 215/86, Asteris AE и други и Република Гърция/Комисия, (Recueil 1988 г., стр. 2181, точки 27 и 28).

(12) Решение на Съда от 12 ноември 1998 г. по дело Испания/ Комисия (C-415/96, Recueil 1998 г., стр. I-6993, точка 31); решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des Poudres Sphériques/Съвет (C-458/98 P, Recueil 2000 г., стр. I-8147, точки 80—85); решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2008 г. по дело Alitalia/Комисия (T-301/01, Сборник, стр. II-1753, точки 99 и 142); решение на Общия съд от 12 май 2011 г. по съединени дела Région Nord-Pas de Calais/Комисия (T-267/08 и T-279/08, Сборник, стр. II-0000, точка 83).

(13) Решение на Съда от 12 ноември 1998 г. по дело Испания/Комисия (C-415/96, Recueil 1998 г., стр. I-6993, точка 31); решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des Poudres Sphériques/Съвет (C-458/98 P, Recueil 2000 г., стр. I-8147, точки 80—85).

(14) Регламент (ЕС) № 765/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 237, 3.9.2012 г., стр. 1).

(15) Съгласно член 2 от Регламент (ЕС) № 765/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. измененията, въведени с този регламент за изменение се прилагат само за разследвания, започнати след влизането му в сила. Настоящото разследване обаче започна на 7 юли 2005 г. (ОВ C 166, 7.7.2005 г., стр. 14).

(16) Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des Poudres Sphériques/Съвет (C-458/98 P, Recueil 2000 г., стр. I-8147).

(17) Точка 42 от решението по дело C-249/10 P и точка 36 от решението по дело C-247/10 P.

(18) Известие относно изпълнението на решението по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C&J Clark International Limited и Puma SE във връзка с Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ C 101, 17.3.2016 г., стр. 13).

(19) Ср. също другите случаи, в които се разрешава прилагането с обратно действие — в член 8 (нарушение на предоставена гаранция) и в член 14, параграф 5 (заобикаляне) от основния регламент — и които се отнасят също така за обстоятелства, при които стоките са били въведени в свободно обращение преди налагането на митата.

(20) Решение на Съда от 10 юли 1986 г. по дело Licata/ЕИСК (270/84, Recueil 1986 г., стр. 2305, точка 31); решение на Съда от 29 юни 1999 г. по дело Butterfly Music/CEDEM (C-60/98, Recueil 1999 г., стр. I-3939, точка 24); решение на Съда от 14 април 1970 г. по дело Bundesknappschaft/Brock (68/69, Recueil 1970 г., стр. 171, точка 6); решение на Съда от 4 юли 1973 г. по дело Westzucker GmbH/Einfuhrund Vorratsstelle für Zucker (1/73, Recueil 1973 г., стр. 723, точка 5); решение на Съда от 5 декември 1973 г. по дело SOPAD/FORMA a.o. решение на Съда от 5 декември 1973 г. по дело 143/73, SOPAD/FORMA a.o. (Recueil 1973 г., стр. 1433, точка 8); решение на Съда от 15 февруари 1978 г. по дело Bauche (96/77, Recueil 1978 г., стр. 383, точка 48); решение на Съда от 25 октомври 1978 г. по дело KoninklijkeScholten-Honig NV e.a./Floofdproduktschaap voor Akkerbouwprodukten (125/77, Recueil 1978 г., стр. 1991, точка 37); решение на Съда от 5 февруари 1981 г. по дело Ρ/Комисия (40/79, Recueil 1981 г., стр. 361, точка 12); решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2008 г. по дело Република Гърция/Комисия (T-404/05, Сборник, стр. II-272, точка 77); решение на Съда от 11 декември 2008 г. по дело Комисия/провинция Саксония (C-334/07 Ρ, Сборник, стр. I-9465, точка 53).

(21) Решение на Първоинстанционния съд от 18 ноември 2004 г. по дело Ferrière Nord/Комисия (T-176/01, Recueil 2004 г., стр. II-3931, точка 139); решение на Съда от 11 декември 2008 г. по дело Комисия/провинция Саксония (C-334/07 Ρ, Сборник, стр. I-9465, точка 53).

(22) Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия (C-169/95, Recueil 1997 г., стр. I-135, точки 51—54); решение на Първоинстанционния съд от 5 август 2003 г. по съединени дела P&O European Ferries (Vizcaya) SA (T-116/01 и T-118/01, Recueil 2003 г., стр. II-2957, точка 205).

(23) Решение на Съда от 15 юли 1993 г. по дело C-34/92 GruSa Fleisch/Hauptzollamt Hamburg-Jonas (Recueil 1993 г., стр. I-4147, точка 22). Еднаква или сходна формулировка може да се намери например в Решението по съединени дела 212 до 217/80 Meridionale Industria Salumi α.δ. (Recueil 1981 г., стр. 2735, точки 9 и 10); решение на Съда от 10 февруари 1982 г. по дело Bout (21/81, Recueil 1982 г., стр. 381, точка 13); решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1998 г. по дело Eyckeler & Malt/Комисия (T-42/96, Recueil 1998 г., стр. II-401, точка 53 и точки 55—56); дело T-180/01, Euroagri/Комисия, Recueil 2004 г., стр. II-369, точка 36.

(24) Вж. също така Решение на Съда от 9 януари 1990 г. по дело C-337/88 Società agricola fattoria alimentare (SAFA) (Recueil 1990 г., стр. I-1, точка 13).

(25) Решение на Съда от 15 юли 1982 г. по дело Edeka/Федерална република Германия (245/81, Recueil 1982 г., стр. 2746, точка 27).

(26) Решение на Първоинстанциония съд от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Exceli M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет (T-299/05, Сборник, стр. II-565, точки 116—146).

(27) Решение на Съда от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware Co. Ltd/Съвет (C-141/08 P, Сборник, стр. I-9147, точка 94 и следващи).

(28) Определение на Общия съд от 10 ноември 2014 г. по дело DelSolar/Комисия (T-320/13, Сборник, стр. II-0000, точки 40—67).

(29) Регламент (ЕС) № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 344, 14.12.2012 г., стр. 1).

(30) ОВ L 201, 26.7.2001 г., стр. 10, съображение 6.

(31) ОВ L 82, 20.3.2014 г., стр. 27.

(32) Решение от 20 май 2010 г. по дело Todaro (C-138/09, Сборник, стр. I-4561).

(33) Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия (T-167/94, Recueil 1995 г., стр. II-2589, точки 62 и 63).

(34) Вж. например решенията на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело Huvis/Съвет (T-221/05, Сборник, стр. II-124), и от 10 март 2009 г. по дело Interpipe Nikopolsky/Съвет (T-249/06, Сборник, стр. II-303). От съображения за изчерпателност изглежда полезно да се направят следните разяснения: по дело T-107/08 ENRC/Съвет Общият съд констатира, че не е имало дъмпинг или че най-малкото установеният дъмпингов марж е щял да бъде по-нисък от изчисления в оспорвания регламент, и поради това отменя спорния регламент в неговата цялост (решение на Общия съд от 30 ноември 2011 г. по дело ENRC/Съвет, T-107/08, Сборник, стр. II-8051, точки 67—70). Когато Комисията прилага метода, посочен от Общия съд, се оказва, че не е имало нито дъмпинг, нито вреда. Поради това Комисията решава да не възобновява официално разследването. В решението си от 27 септември 2007 г. по дело C-351/04 Ikea (C-351/04, Сборник, стр. I-7723) Съдът частично обяви за недействителен съответния регламент на Съвета, доколкото митото е било изчислено чрез метода на т. нар. „зануляване“. Още преди това — след решение на Апелативния орган на СТО — институциите вече са били преизчислили митото, без да се използва методът на зануляване, и са установили, че не е имало дъмпинг, поради което разследването е прекратено без налагане на мерки (т.е. на практика се определя ново мито с нулева ставка) (Регламент (ЕО) № 160/2002 на Съвета от 28 януари 2002 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2398/97 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан, и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Пакистан (ОВ L 26, 30.1.2002 г., стр. 2). По дело T-498/04 Zheijiang Xinan Chemical Group/Съвет (решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 2009 г. по дело Zheijiang Xinan Chemical Group/Съвет, T-498/04, Сборник, стр. I-1969) Съветът подаде жалба. Поради това отмяната поражда действие едва на датата, на която Съдът постанови своето решение по жалбата — 19 юли 2012 г. (решение на Съда от 19 юли 2012 г. по дело Съвет/Zheijiang Xinan Chemical Group, C-337/09 P, Сборник, стр. I-0000). В посоченото решение, потвърдено от Съда на Европейския съюз, Общият съд установи, че Комисията и Съветът са били длъжни да предоставят ТДПИ на жалбоподателя, който е бил единственото китайско дружество, изнасяло разглеждания продукт по време на разследвания период. За разлика от настоящия случай, в този случай Комисията и Съветът действително са извършили анализ на искането за получаване на ТДПИ и са го отхвърлили като неоснователно. Съдилищата на Съюза постановяват, че — противно на поддържаното от Комисията и Съвета — искането в действителност е било основателно и по тази причина нормалната стойност трябва да бъде изчислена въз основа на данните, предоставени от Zheijiang Xinan Chemical Group. При обичайни обстоятелства Комисията би трябвало да възобнови процедурата, за да предложи на Съвета налагането на мито в бъдеще. Въпреки това в конкретния случай през 2009 и 2010 г. Комисията (с Решение 2009/383/ЕО на Комисията от 14 май 2009 г. за суспендиране на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1683/2004 на Съвета върху внос на глифозат с произход от Китайската народна република (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 20) и Съветът (с Регламент за изпълнение (ЕС) № 126/2010 от 11 февруари 2010 г. за удължаване на периода на суспендиране на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1683/2004 върху вноса на глифозат с произход от Китайската народна република (ОВ L 40, 13.2.2010 г., стр. 1) вземат решение да суспендират антидъмпинговото мито за периода до крайната дата на приложимостта му — 30 септември 2010 г., като имат предвид, че поради високите равнища на печалба, отчетени от промишлеността на Съюза, е малко вероятно вредата да продължи. Следователно не е било необходимо процедурата да се възобнови за налагането на мито в бъдеще. Също така не е имало възможност процедурата да се възобнови с цел повторно налагане на мито за минал период. За разлика от настоящия случай тогава не е имало извадка. Zheijiang Xinan Chemical Group действително е единственият производител износител, който е реализирал продажби на пазара на Съюза през разследвания период. Тъй като Комисията и Съветът биха били длъжни да предоставят ТДПИ на Zheijiang Xinan Chemical Group, съдилищата на Съюза отменят констатацията за наличие на дъмпинг. Делото T-348/05 JSC Kirovo-Chepetsky/Съвет (решение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. по дело JSC Kirovo-Chepetsky/Съвет, T-348/05, Сборник, стр. II-159) е изключително специфичен случай. Комисията е започнала частично междинно преразглеждане по искане на промишлеността на Съюза и в конкретния случай е разширила обхвата на разглежданите продукти, като е включила различен продукт. Общият съд постановява, че не е било възможно процедурата да се осъществи по този начин, а е трябвало да се направи отделно разследване за допълнително включения продукт. Въз основа на общия принцип на правото на Съюза за силата на пресъдено нещо, след отмяната не е имало възможност институциите да възобновят частичното междинно преразглеждане.

(35) Вж. например Регламент (ЕО) № 412/2009 на Съвета от 18 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Китайската народна република и Саудитска Арабия и за изменение на Регламент (ЕО) № 2852/2000 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Република Корея и за прекратяване на антидъмпинговата процедура по вноса на такива продукти с произход от Тайван (ОВ L 125, 25.1.2009 г., стр. 1) (съобразяване с решението по делото Huvis); Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2012 на Съвета от 21 юни 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 954/2006 относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна (ОВ L 165, 26. 6.2012 г., стр. 1) (съобразяване с решението по делото Interpipe Nikopolsky).

(36) Вж. например решението на Съда от 22 март 2012 г. по дело Grünwald Logistik Services (C-338/10, Сборник, стр. I-0000) и повторното налагане на митата с Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 49, 22.2.2013 г., стр. 29). Вж. също така следните примери: по дело T-158/10 Dow/Съвет Общият съд констатира, че не съществува вероятност от продължаване на дъмпинга (решение на Общия съд от 8 май 2012 г., Dow/Съвет, T-158/10, Сборник, стр. II-0000, 47 и 59). По дело T-107/04 Aluminium Silicon Mill Products GmbH/Съвет Общият съд констатира, че няма причинно-следствена връзка между дъмпинга и вредата (решение на Общия съд от 14 март 2007 г., T-107/04, Сборник, стр. II-669, точка 116). В съответствие с общия принцип на правото на Съюза за силата на пресъдено нещо, констатациите на съдилищата на Съюза имат обвързващо действие за Комисията и за Съвета, когато въз основа на представените пред тях факти съдилищата могат да съставят окончателно заключение относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза. С оглед на това Комисията и Съветът не могат да се отклоняват от констатациите на съдилищата на Съюза. При тези обстоятелства разследването приключва по силата на решението на съдилищата на Съюза, които са стигнали до окончателното заключение, че жалбата на промишлеността на Съюза не е основателна. Поради това след двете съдебни решения Комисията и Съветът нямат възможност да възобновят разследването и след постановяването им не са предприети допълнителни стъпки.

(37) Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело 199/82 San Giorgio (Recueil 1983 г., стр. 3595, точка 13).

(38) Регламент (ЕО) № 553/2006 на Комисията за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, 6.4.2006 г., стр. 3).

(39) Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, 6.10.2006 г., стр. 1).

(40) ОВ L 41, 18.2.2016 г., стр. 3.

(41) По силата на Регламент (ЕО) № 1549/2006 на Комисията от 17 октомври 2006 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 301, 31.10.2006 г., стр. 1), от 1 януари 2007 г. този код по КН се заменя с кодове по КН ex 6403 51 05, ex 6403 59 05, ex 6403 91 05 и ex 6403 99 05.

(42) Както е определен в Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, 28.10.2005 г., стр. 1). Продуктовият обхват се определя, като едновременно се вземат предвид описанието на продукта по член 1, параграф 1 и описанието на продукта от съответните кодове по КН.

(43) ОВ L 286, 28.10.2005 г., стр. 1.

(44) Устойчивостта на удар се измерва съгласно европейски стандарт EN 345 или EN 346.

(45) По силата на Регламент (ЕО) № 1549/2006 на Комисията от 17 октомври 2006 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 301, 31.10.2006 г., стр. 1), от 1 януари 2007 г. този код по КН се заменя с кодове по КН ex 6403 51 05, ex 6403 59 05, ex 6403 91 05 и ex 6403 99 05.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Кодове по ТАРИК за обувки с горна част от естествена или възстановена кожа, както са определени в член 1

а)

от 7 октомври 2006 г.:

6403300039, 6403300089, 6403511190, 6403511590, 6403511990, 6403519190, 6403519590, 6403519990, 6403591190, 6403593190, 6403593590, 6403593990, 6403599190, 6403599590, 6403599990, 6403911199, 6403911399, 6403911699, 6403911899, 6403919199, 6403919399, 6403919699, 6403919899, 6403991190, 6403993190, 6403993390, 6403993690, 6403993890, 6403999199, 6403999329, 6403999399, 6403999629, 6403999699, 6403999829, 6403999899 и 6405100080

б)

от 1 януари 2007 г.:

6403510519, 6403510599, 6403511190, 6403511590, 6403511990, 6403519190, 6403519590, 6403519990, 6403590519, 6403590599, 6403591190, 6403593190, 6403593590, 6403593990, 6403599190, 6403599590, 6403599990, 6403910519, 6403910599, 6403911199, 6403911399, 6403911699, 6403911899, 6403919199, 6403919399, 6403919699, 6403919899, 6403990519, 6403990599, 6403991190, 6403993190, 6403993390, 6403993690, 6403993890, 6403999199, 6403999329, 6403999399, 6403999629, 6403999699, 6403999829, 6403999899 и 6405100080

в)

от 7 септември 2007 г.:

6403510515, 6403510518, 6403510595, 6403510598, 6403511191, 6403511199, 6403511591, 6403511599, 6403511991, 6403511999, 6403519191, 6403519199, 6403519591, 6403519599, 6403519991, 6403519999, 6403590515, 6403590518, 6403590595, 6403590598, 6403591191, 6403591199, 6403593191, 6403593199, 6403593591, 6403593599, 6403593991, 6403593999, 6403599191, 6403599199, 6403599591, 6403599599, 6403599991, 6403599999, 6403910515, 6403910518, 6403910595, 6403910598, 6403911195, 6403911198, 6403911395, 6403911398, 6403911695, 6403911698, 6403911895, 6403911898, 6403919195, 6403919198, 6403919395, 6403919398, 6403919695, 6403919698, 6403919895, 6403919898, 6403990515, 6403990518, 6403990595, 6403990598, 6403991191, 6403991199, 6403993191, 6403993199, 6403993391, 6403993399, 6403993691, 6403993699, 6403993891, 6403993899, 6403999195, 6403999198, 6403999325, 6403999328, 6403999395, 6403999398, 6403999625, 6403999628, 6403999695, 6403999698, 6403999825, 6403999828, 6403999895, 6403999898, 6405100081 и 6405100089

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на производителите износители

Наименование на производителя износител	Допълнителен код по ТАРИК
Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd.	A999
Buildyet Shoes Mfg.	A999
DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd	A999
Dongguan Stella Footwear Co Ltd	A999
Dongguan Taiway Sports Goods Limited	A999
Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co.	A999
Jianle Footwear Industrial	A999
Sihui Kingo Rubber Shoes Factory	A999
Synfort Shoes Co. Ltd.	A999
Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd.	A999
Wei Hao Shoe Co. Ltd.	A999
Wei Hua Shoe Co. Ltd.	A999
Win Profile Industries Ltd	A999

19.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/76

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1396 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2016 година

за изменение на някои приложения към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално член 23, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при говеда, овце и кози. Той се прилага за производството и пускането на пазара на живи животни и продукти от животински произход, а в някои конкретни случаи — и за износа им.

(2)

В приложение II към Регламент (ЕО) № 999/2001 са установени критериите, въз основа на които се определя статусът на държави или региони по отношение на СЕГ в съответствие с член 5, параграф 2 от посочения регламент. Посочените критерии се основават на условията, определени в главата относно спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

(3)

На своето заседание през май 2015 г. Световната асамблея на делегатите на OIE измени главата от Здравния кодекс за сухоземните животни, посветена на СЕГ, като в член 11.4.1 от Кодекса добави следното изречение: „За целите на официалното признаване на статуса по отношение на СЕГ, понятието СЕГ изключва „атипичната СЕГ“ като състояние, което се счита, че възниква спонтанно и в много ниска степен сред популациите от едър рогат добитък.“ (2) Поради това атипичната СЕГ следва да бъде изключена от определението за „СЕГ“ за целите на приложение II към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(4)

Приложения III, V и VII към Регламент (ЕО) № 999/2001 съдържат редица препратки към Директива 64/433/ЕИО на Съвета (3), Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията (5). Тъй като тези три акта бяха отменени, препратките в приложенията към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат актуализирани.

(5)

Посочените в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 специфични изисквания във връзка с отстраняването на специфичен рисков материал, отнасящи се за говеда с произход от държави членки с незначителен риск от СЕГ, бяха изменени с Регламент (ЕС) 2015/1162 на Комисията (6). Вследствие на посоченото изменение някои от разпоредбите относно отстраняването на специфичен рисков материал в приложение V и приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 също следва да бъдат изменени, както е изложено по-долу.

(6)

Първо, в съответствие с направеното с Регламент (ЕС) 2015/1162 изменение на посочените в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 специфични изисквания за държавите членки със статус на незначителен риск от СЕГ, сливиците вече не се определят като специфичен рисков материал за говеда с произход от държави членки с незначителен риск от СЕГ. Следователно напречният разрез на езика до основата, който се изисква за езици от говеда в съответствие с точка 7 от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001, следва да се извършва само при говеда с произход от държави членки с контролиран или неопределен риск от СЕГ. Поради това точка 7 от посоченото приложение V следва да бъде съответно изменена.

(7)

Второ, в съответствие с направеното с Регламент (ЕС) 2015/1162 изменение на приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001, гръбначният стълб се определя като специфичен рисков материал само за малка част от говедата в Съюза. Като се вземе предвид развитието на епидемиологичната обстановка в Съюза и необходимостта от намаляване на административната тежест за стопанските субекти, посоченото в точка 11.3, буква а) от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 изискване за предоставяне на информация върху етикета на кланичните трупове относно отстраняването на гръбначния стълб следва да бъде изменено, както следва: съгласно действащите към момента правила, когато не се изисква отстраняване на гръбначния стълб, върху етикета на съдържащите гръбначен стълб говежди кланични трупове или разфасовки за продажба на едро от кланични трупове трябва да се поставя синя лента, но след изтичането на преходен период, когато се изисква отстраняване на гръбначния стълб, върху етикета на съдържащите гръбначен стълб говежди кланични трупове или разфасовки за продажба на едро от кланични трупове следва да се поставя червена лента.

(8)

Същата промяна — от задължението да се поставя синя лента, когато не се изисква отстраняване на гръбначния стълб, към задължението да се поставя червена лента, когато се изисква отстраняване на гръбначния стълб, следва да се прилага по отношение на говеждите продукти, внасяни в Съюза. Глава В, раздел В, точка 3 и раздел Г, точка 3 от приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат съответно изменени.

(9)

С цел да се предостави необходимото време на стопанските субекти и на компетентните органи в Съюза и извън него, за да се адаптират към новия режим на задължително поставяне на червена лента, когато се изисква отстраняване на гръбначния стълб, тази разпоредба следва да влезе в сила след изтичането на преходен период до 30 юни 2017 г.

(10)

С член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 999/2001 се забранява практиката в държавите членки или региони от тях с контролиран или неопределен риск от СЕГ на разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кухина на говеда, овце или кози, чието месо е предназначено за консумация от човека или от животните. С точка 6 от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 в обхвата на тази забрана се включват и държавите членки със статус на незначителен риск от СЕГ до момента, когато всички държави членки бъдат класифицирани като държави с незначителен риск от СЕГ. Тъй като атипичната СЕГ се счита за спонтанна болест, която се характеризира с ниска болестност и в държави с незначителен риск от СЕГ, забраната следва да продължи да се прилага и след като всички държави членки бъдат класифицирани като държави с незначителен риск от СЕГ. Поради това точка 6 от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде изменена, за да се отмени това времево ограничение.

(11)

В глава A, раздел A, точка 2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 са определени правилата, свързани с одобряването на статуса на незначителен риск от класическа скрейпи за държави членки или зони от държава членка. Финландия и Швеция подадоха заявления до Комисията съответно на 25 юни 2014 г. и на 24 август 2014 г. с искане да бъдат признати като държави с незначителен риск от класическа скрейпи.

(12)

На 13 януари 2015 г. Комисията отправи искане за научна и техническа помощ от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за изготвянето на оценка на това дали в съответните си заявления Финландия и Швеция са доказали съответствие с разпоредбите на глава А, раздел А, точка 2.1., буква в) и точка 2.2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(13)

В отговор на искането от Комисията, на 19 ноември 2015 г. ЕОБХ публикува два научни доклада („докладите на ЕОБХ“) (7). В докладите на ЕОБХ се стига до заключението, че въз основа на чувствителността на изследванията, показана при предишни оценки на скринингови диагностични изследвания на ЕОБХ и Института за референтни материали и измервания (IRMM) на Съвместния изследователски център, Швеция е доказала съответствието с разпоредбите на глава А, раздел А, точка 2.1., буква в) от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 за всяка една от последните седем години, а Финландия е доказала такова съответствие за всяка от последните седем години с изключение на 2010 г. — година, през която степента на надеждност за откриването на класическа скрейпи при болестност над 0,1 процента е била 94,73 процента. Тъй като когато става въпрос за риска от пропускане на случай на класическа скрейпи, разликата между степента на надеждност от 94,73 процента и 95 процента е незначителна, а тъй като критерият от глава А, раздел А, точка 2.1., буква в) от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 е бил изпълнен през всички останали 6 години, този критерий може да се счита за изпълнен за последните 7 години.

(14)

В докладите на ЕОБХ също така се стига до заключението, че въз основа на чувствителността на изследванията, показана при предишни оценки от ЕОБХ и IRMM на скринингови тестове за диагностика, намеренията на Швеция и Финландия в бъдеще да извършват наблюдения за класическа скрейпи ще бъдат в съответствие с глава А, раздел А, точка 2.2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(15)

Предвид докладите на ЕОБХ и благоприятния резултат от оценката на Комисията на съответствието на посочените заявления на останалите критерии, посочени в глава А, раздел А, точка 2.1 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001, Финландия и Швеция следва да бъдат включени в съответния списък като държави членки с незначителен риск от класическа скрейпи.

(16)

В глава A, раздел A, точка 3.2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 са посочени държавите членки с одобрени национални програми за контрол на класическа скрейпи. Тъй като сега Финландия и Швеция следва да бъдат вписани в точка 2.3 от същия раздел като държави членки с незначителен риск от класическа скрейпи, те следва да бъдат заличени от списъка на държавите членки с одобрени национални програми за контрол на класическа скрейпи в точка 3.2 от същия раздел, тъй като този статус предлага по-големи гаранции от предоставените с одобрена национална програма за контрол.

(17)

В глава А, раздел А, точки 1.2 и 1.3 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде признато дадено животновъдно стопанство за стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи. В точка 4 от посочения раздел се определят условията по отношение на скрейпи, които трябва да бъдат изпълнени при вътресъюзна търговия с овце и кози и със семенна течност и ембриони от такива животни.

(18)

Освен това, съгласно определението в член 3, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 999/2001, животновъдно стопанство е всяко място, където животните, попадащи в обхвята на настоящия регламент, са настанени, хранени, отглеждани за разплод, обработвани или представяни пред публика. Следователно центровете за събиране на семенна течност, както и зоологическите градини трябва да се разглеждат като животновъдни стопанства и за тях да се прилагат условията, посочени в глава А, раздел А от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(19)

Като се има предвид, че рискът от разпространение на скрейпи чрез мъжки животни от рода на овцете и козите, държани в центрове за събиране на семенна течност, които са одобрени и надзиравани в съответствие с условията, определени в приложение Г към Директива 92/65/ЕИО на Съвета (8), е ограничен, е целесъобразно в глава А, раздел А от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 да се установят специални условия за центровете за събиране на семенна течност.

(20)

Тези специални условия следва да предвиждат, че животновъдно стопанство с незначителен, съответно контролиран риск от класическа скрейпи, може да въвежда овце и кози от център за събиране на семенна течност, при условие че: i) центърът за събиране на семенна течност е одобрен и надзираван в съответствие с приложение Г към Директива 92/65/ЕИО; ii) през последните седем, съответно три години, в центъра за събиране на семенна течност не е имало случай на класическа скрейпи; iii) през последните седем, съответно три години, в центъра за събиране на семенна течност са били въвеждани само посочените по-долу овце и кози: овце и кози от животновъдни стопанства, в които овцете и козите се маркират с постоянна маркировка, в които се поддържат архиви със записи за движението на овце и кози към и от стопанството, в които през последните седем, съответно три години не е бил установен нито един случай на класическа скрейпи и в които са извършвани редовни проверки от официален ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган; iv) центърът за събиране на семенна течност е въвел мерки за биологична сигурност с цел да се гарантира, че овцете и козите, които идват от стопанства с различни статуси по отношение на скрейпи, не са в контакт в центъра за събиране на семенна течност. Глава А, раздел А, точка 1.2, буква в) и точка 1.3, буква в) от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат съответно изменени.

(21)

Освен това условията по отношение на скрейпи при вътресъюзна търговия със семенна течност и ембриони, посочени в глава А, раздел А, точка 4.2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001, следва да бъдат изменени, така че да се вземат предвид специалните условия за центровете за събиране на семенна течност, посочени в предходното съображение. В допълнение, препратки към посочените специални условия следва да бъдат въведени и в условията за внос на семенна течност и ембриони от овце и кози, установени в глава З от приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(22)

Условията за вътресъюзна търговия с овце и кози, предвидени в глава А, раздел А, точка 4.1 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001, имат за цел да се предотврати разпространението на класическа скрейпи при селскостопанските животни, отглеждани в животновъдни стопанства. Тъй като движението на овце и кози само и единствено между зоологически градини не оказва въздействие върху статуса по отношение на скрейпи на селскостопанските овце и кози в Съюза, тези специални условия не следва да се прилагат за овце и кози, отглеждани и придвижвани само и единствено между зоологически градини, попадащи в обхвата на определението за одобрени органи, институти или центрове в член 2, параграф 1, буква в) на Директива 92/65/ЕИО на Съвета. Поради това посочените животни следва да бъдат освободени от условията, предвидени в глава А, раздел А, точка 4.1 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(23)

При вътресъюзна търговия с някои редки породи не е лесно да бъдат спазени условията по отношение на скрейпи при вътресъюзна търговия с живи овце и кози, предвидени в глава А, раздел А, точка 4.1 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001. С цел да се избегне близкородствено кръстосване и да се съхрани генетичното разнообразие в популациите на редки породи, е необходимо да се извършва редовен обмен на такива животни между държавите членки. Поради това следва да бъдат въведени специални условия за вътресъюзна търговия с овце и кози от редки породи. Тези специални условия следва да позволяват вътресъюзна търговия с овце или кози от редки породи, които не отговарят на изискванията на глава А, раздел А, точка 4.1 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(24)

Понятието „редки породи“ не е изрично определено в законодателството на Съюза. В член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (9) обаче се определят условията, при които да се поемат ангажименти за отглеждане на местни породи, застрашени от изчезване в животновъдството, по мярката за агроекология и климат. Съгласно тези условия се изисква по-специално надлежно признат съответен технически орган да регистрира и актуализира племенната книга за породата. В съответствие с Директива 89/361/ЕИО на Съвета (10) този технически орган трябва да бъде организация или сдружение на животновъди, които са официално одобрени от държавата членка, в която се намира седалището на съответната организация или сдружение на животновъди, или официален орган на въпросната държава членка.

(25)

Следователно, за целите на Регламент (ЕО) № 999/2001 местни породи, застрашени от изчезване в животновъдството, следва да се определят като породите овце и кози, които отговарят на условията на член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 и за които е създадена програма за опазване, провеждана от организация или сдружение на животновъди, одобрени в съответствие с Директива 89/361/ЕИО, или от официален орган на съответната държава членка.

(26)

Глава В, раздел Б от приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде изменена, така че да се позволи вносът в Съюза на продукти от говеда, овце и кози, идващи от трети държави с незначителен риск от СЕГ, дори когато тези продукти са получени от суровини, идващи изцяло или частично от държави с контролиран или неопределен риск от СЕГ, при условие че специфичният рисков материал е бил отстранен от суровините с произход от държави с контролиран или неопределен риск от СЕГ.

(27)	Следователно приложения II, III, V, VII, VIII и IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат съответно изменени.

(28)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения II, III, V, VII, VIII и IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Измененията в приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001, въведени с точка 6 от приложението към настоящия регламент, се прилагат от 1 юли 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1.

(2) http://www.oie.int/index.php?id=169&L=0&htmfile=chapitre_bse.htm

(3) Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно санитарните изисквания за производство и търговия с прясно месо (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012).

(4) Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 15).

(6) Регламент (ЕС) 2015/1162 на Комисията от 15 юли 2015 г. за изменение на приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 188, 16.7.2015 г., стр. 3).

(7) „Оценка на заявлението на Швеция да бъде призната за държава с незначителен риск от класическа скрейпи“ (EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015; 13(11):4292) и „Оценка на заявлението на Финландия да бъде призната за държава с незначителен риск от класическа скрейпи“ (EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015; 13(11):4293).

(8) Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

(9) Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 1).

(10) Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (ОВ L 153, 6.6.1989 г., стр. 30).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения II, III, V, VII, VIII и IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 се изменят, както следва:

В приложение II, глава А първата алинея се заменя със следното:

„СЕГ статусът на държавите членки или трети държави или региони от тях (наричани по-нататък „държави или региони“) се определя въз основа на критериите, посочени в букви а)—д). За целите на това приложение понятието „СЕГ“ изключва „атипичната СЕГ“ като състояние, което се счита, че възниква спонтанно и в много ниска степен сред популациите от едър рогат добитък.“

В приложение III глава A се изменя, както следва:

а)

в част I точка 6 се заменя със следното:

„6. Мерки, които се предприемат след изследването

6.1.

Когато дадено животно, заклано за консумация от човека, е избрано за изследване за наличие на СЕГ, на неговия кланичен труп не се поставя здравната маркировка, предвидена в раздел I, глава III от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004, преди да бъде получен отрицателен резултат от бързия тест.

6.2.

Държавите членки могат да предвидят дерогации от разпоредбите на точка 6.1, когато разполагат с официална система, с която се гарантира, че нито една част от изследваните животни със здравна маркировка няма да напусне кланицата, преди да бъде получен отрицателен резултат от бързия тест.

6.3.

Всички части от тялото на животното, подложено на изследване за наличие на СЕГ, включително кожата, трябва да останат под официален контрол до получаването на отрицателен резултат от бързия тест, освен когато бъдат унищожени в съответствие с член 12, буква а) или б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или когато мазнините от тях бъдат преработени в съответствие с Регламент (ЕС) № 142/2011 и използвани в съответствие с член 12, буква д) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или използвани за производство на производните продукти, посочени в член 36 от същия регламент.

6.4.

Всички части от тялото на животно, чиято реакция на бързия тест е положителна или не позволява да се даде заключение, включително кожата, се унищожават в съответствие с член 12, буква а) или б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, с изключение на материала, който трябва да се запази във връзка с регистрите, предвидени в глава Б, част III от настоящото приложение, и с изключение на мазнините, получени от такова тяло, при условие че тези мазнини бъдат преработени в съответствие с Регламент (ЕС) № 142/2011 и използвани в съответствие с член 12, буква д) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или използвани за производство на производните продукти, посочени в член 36 от същия регламент.

6.5.

В случай че реакцията на бързия тест на животно, заклано за консумация от човека, е положителна или не позволява да се даде заключение, се унищожават поне непосредствено предшестващият кланичен труп и двата кланични трупа, следващи непосредствено след кланичния труп на животното, чиято реакция на теста е била положителна или не е позволявала да се даде заключение, в същата кланица съгласно предвиденото в точка 6.4.

Чрез дерогация от първата алинея от настоящата точка държавите членки могат да решат да унищожат посочените по-горе кланични трупове само ако резултатът от бързия тест бъде потвърден като положителен или като непозволяващ да се даде заключение чрез потвърдителни изследвания, посочени в приложение X, глава В, точка 3.1, буква б).

6.6.

Държавите членки могат да предвидят дерогации от разпоредбите на точка 6.5, когато кланицата разполага със система, с която се предотвратява заразяването между кланичните трупове.“

б)

в част II точки 7.3 и 7.4 се заменят със следното:

„7.3.

Всички части от тялото на изследвано животно, включително кожата, трябва да останат под официален контрол до получаването на отрицателен резултат от бързия тест, освен когато бъдат унищожени в съответствие с член 12, буква а) или б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или когато мазнините от тях бъдат преработени в съответствие с Регламент (ЕС) № 142/2011 и използвани в съответствие с член 12, буква д) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или използвани за производство на производните продукти, посочени в член 36 от същия регламент.

7.4.

Всички части от тялото на животно, дали положителна реакция на бързия тест, включително кожата, се унищожават директно в съответствие с член 12, буква а) или б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, с изключение на материала, който трябва да се запази във връзка с регистрите, предвидени в глава Б, част III от настоящото приложение, и с изключение на топените мазнини, получени от такова тяло, при условие че тези топени мазнини бъдат преработени в съответствие с Регламент (ЕС) № 142/2011 и използвани в съответствие с член 12, буква д) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 или използвани за производство на производните продукти, посочени в член 36 от същия регламент.“

Приложение V се изменя, както следва:

а)

точки 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Маркиране и унищожаване

Специфичният рисков материал се оцветява с боя или, когато е целесъобразно, се маркира по друг начин веднага при отстраняването му и се унищожава в съответствие с правилата, установени в Регламент (ЕО) № 1069/2009, и по-специално в член 12 от него.

4. Отстраняване на специфичен рисков материал

4.1.

Специфичният рисковият материал се отстранява в:

а)	кланици или, когато е целесъобразно, други места на клане;

б)	транжорни — в случай на гръбначен стълб от говеда;

в)	когато е целесъобразно, в одобрени обекти или предприятия, посочени в член 24, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

4.2.

Чрез дерогация от разпоредбите на точка 4.1 използването на алтернативен тест за отстраняването на специфичен рисков материал, посочен в член 8, параграф 2, може да бъде разрешено по процедурата, предвидена в член 24, параграф 3 от настоящия регламент, при условие че този алтернативен тест е включен в списъка в приложение X, при следните условия:

а)	алтернативните тестове трябва да се провеждат в кланиците върху всички животни, които отговарят на условията за отстраняване на специфичен рисков материал;

б)

нито един продукт от говеда, овце или кози, предназначен за консумация от човека или за фураж за животни, не може да напуска кланицата, преди компетентният орган да е получил и приел резултатите от алтернативните тестовете, извършени върху всички заклани евентуално заразени животни, ако СЕГ е била потвърдена при някое от тях;

в)

когато алтернативен тест даде положителен резултат, целият материал от говеда, овце или кози, който евентуално е бил заразен в кланицата, трябва да бъде унищожен в съответствие с точка 3, освен ако всички части от тялото, включително кожата на засегнатото животно, могат да бъдат идентифицирани и държани отделно.

4.3.

Чрез дерогация от точка 4.1 държавите членки могат да разрешат:

а)	отстраняването на гръбначния мозък на овце и кози в транжорни, които са получили специално разрешение за целта;

б)	отстраняването на гръбначния стълб на говеда от кланични трупове или части от кланични трупове в месарски магазини, които са получили специално разрешение и са наблюдавани и регистрирани за целта;

в)	добиването на месо от говежди глави в транжорни, които са получили специално разрешение за целта в съответствие с разпоредбите на точка 9.

4.4.

Правилата за отстраняване на специфичен рисков материал, посочени в настоящата глава, не се прилагат за материал от категория 1, използван в съответствие с член 18, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за хранене на животни в зоологически градини, нито за материал от категория 1, използван в съответствие с член 18, параграф 2, буква б) от посочения регламент, за хранене на застрашени или защитени видове лешоядни птици, както и на други видове, живеещи в своето естествено местообитание, с оглед на насърчаването на биологичното разнообразие.“

б)

точки 6 и 7 се заменят със следното:

„6. Мерки във връзка с разкъсването на тъкани

В допълнение към установената в член 8, параграф 3 забрана на практиката в държавите членки или региони от тях с контролиран или неопределен риск от СЕГ на разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кухина на говеда, овце или кози, чието месо е предназначено за консумация от човека или от животните, посочената забрана се прилага и в държави членки с незначителен риск от СЕГ.

7. Добиване на езици от говеда

Езиците от говеда от всякакви възрасти, предназначени за консумация от човека или от животните, се добиват в кланици чрез напречен разрез на езика до основата, с изключение на езиците от говеда с произход от държави членки с незначителен риск от СЕГ.“

в)

точка 11 се заменя със следното:

„11. Контролни дейности

11.1.

Държавите членки извършват чести официални контролни дейности за проверка на правилното прилагане на настоящото приложение и гарантират, че са взети мерки за избягване на всякаква зараза, по-специално в кланиците, транжорните или други места, където се отстранява специфичен рисков материал, като месарски магазини или обекти по точка 4.1, буква в).

11.2.

По-специално държавите членки въвеждат система, чрез която да се гарантира и да се проверява, че с посочения специфичен рисков материал се борави и той се унищожава в съответствие с предвиденото в настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 1069/2009.

11.3.

Внедрява се система за контрол на отстраняването на гръбначния стълб, така както е описан в точка 1, буква а). Посочената система за контрол включва най-малко следните мерки:

а)

до 30 юни 2017 г.: когато не се изисква отстраняване на гръбначния стълб, съдържащите гръбначен стълб говежди кланични трупове или разфасовки за продажба на едро от кланични трупове се обозначават с ясно видима синя лента върху етикета, посочен в член 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000;

от 1 юли 2017 г.: когато се изисква отстраняване на гръбначния стълб, съдържащите гръбначен стълб говежди кланични трупове или разфасовки за продажба на едро от кланични трупове се обозначават с ясно видима червена лента върху етикета, посочен в член 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000;

б)

когато е приложимо, в търговския документ относно пратката с месо се добавя конкретна информация за броя на говеждите кланични трупове или разфасовки от кланични трупове за продажба на едро, от които се изисква отстраняване на гръбначния стълб. Когато е приложимо, при внос тази конкретна информация се добавя към общия ветеринарен входен документ (ОВВД), посочен в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 136/2004 на Комисията (*1);

в)	месарските магазини съхраняват търговските документи, посочени в буква б), в продължение на поне една година.

(*1) Регламент (ЕО) № 136/2004 на Комисията от 22 януари 2004 г. за определяне на процедурите за ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове на Общността на продукти, внасяни от трети страни (ОВ L 21, 28.1.2004 г., стр. 11).“ "

В приложение VII, глава Б точки 4.2, 4.3 и 4.4 се заменят със следното:

„4.2.

В животновъдното стопанство могат да бъдат въвеждани само посочените по-долу овце:

а)	кочове с генотип ARR/ARR;

б)

женски овце с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ.

Въпреки това, чрез дерогация от букви а) и б) дадена държава членка може да разреши въвеждането в животновъдното стопанство на овцете, посочени в букви в) и г), при спазване на следните условия:

i)	отглежданата в животновъдното стопанство порода е местна порода, застрашена от изчезване, в съответствие с разпоредбите на член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (*2);

ii)	за отглежданата в животновъдното стопанство порода е създадена програма за опазване, провеждана от организация или сдружение на животновъди, официално одобрени в съответствие с член 5 от Директива 89/361/ЕИО на Съвета (*3) или от официален орган; както и

iii)	честотата на алела ARR в рамките на отглежданата в животновъдното стопанство порода е ниска;

в)	кочове с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ;

г)	женски овце без нито един алел VRQ.

4.3.

В животновъдното стопанство могат да бъдат използвани само посочените по-долу кочове за разплод и зародишни продукти от овце:

а)	кочове с генотип ARR/ARR;

б)	семенна течност от кочове с генотип ARR/ARR;

в)

ембриони с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ.

Въпреки това, чрез дерогация от букви а), б) и в) дадена държава членка може да разреши използването в животновъдното стопанство на кочовете за разплод и на зародишните продукти от овце, посочени в букви г), д) и е), при спазване на следните условия:

i)	отглежданата в животновъдното стопанство порода е местна порода, застрашена от изчезване, в съответствие с разпоредбите на член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014;

ii)	отглежданата в животновъдното стопанство порода е предмет на програма за опазване, провеждана от организация или сдружение на животновъди, официално одобрени в съответствие с член 5 от Директива 89/361/ЕИО или от официален орган; както и

iii)	честотата на алела ARR в рамките на отглежданата в животновъдното стопанство порода е ниска;

г)	кочове с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ;

д)	семенна течност от кочове с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ;

е)	ембриони без нито един алел VRQ.

4.4.

Придвижването на животни от животновъдното стопанство се разрешава или с цел унищожаването им, или с цел отвеждането им директно за клане за консумация от човека, или при следните условия:

а)	кочове и обагнени овце с генотип ARR/ARR могат да бъдат придвижвани от животновъдното стопанство с всякаква цел, включително и за разплод, при условие че се придвижват до други стопанства, по отношение на които се прилагат мерките в съответствие с точка 2.2.2, буква в) или г);

б)

по решение на държавата членка агнета и ярета могат да бъдат придвижвани до друго животновъдно стопанство, разположено на нейната територия, единствено за угояване преди клане, при положение че са изпълнени следните условия:

i)	в животновъдното стопанство по местоназначение не се отглеждат други овце и кози, освен предназначените за угояване преди клане;

ii)

в края на периода на угояване агнетата и яретата от животновъдното стопанство, по отношение на което се прилагат мерките за ликвидиране по точка 2.2.2, буква в), подточка iii) или точка 2.2.2, буква г), се транспортират директно до кланица, разположена на територията на същата държава членка, за да бъдат заклани не по-късно от навършване на 12-месечна възраст.

(*2) Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 1)."

(*3) Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (ОВ L 153, 6.6.1989 г., стр. 30).“ "

В приложение VIII, глава A раздел А се изменя, както следва:

а)

точка 1 се заменя със следното:

„1.

Животновъдни стопанства с незначителен риск от класическа скрейпи и с контролиран риск от класическа скрейпи:

1.1.

За целите на вътресъюзната търговия, когато е целесъобразно, държавите членки могат да създадат и да контролират официална схема за признаване на животновъдните стопанства с незначителен риск от класическа скрейпи и на животновъдните стопанства с контролиран риск от класическа скрейпи. Въз основа на посочената официална схема, когато е приложимо, те поддържат списък на животновъдните стопанства с овце и кози с незначителен риск и на тези с контролиран риск от класическа скрейпи.

1.2.

Животновъдно стопанство с овце със статус на резистентност към ТСЕ от ниво I, както е посочено в приложение VII, глава В, част 4, точка 1, буква а), в което през предходните най-малко седем години не е бил потвърден случай на класическа скрейпи, може да бъде признато за стопанство с незначителен риск от класическа скрейпи.

Животновъдно стопанство с овце, с кози или с овце и кози може да бъде признато за стопанство с незначителен риск от класическа скрейпи и при условие че през предходните най-малко седем години е отговаряло на следните условия:

а)	на овцете и козите е поставено средство за постоянна идентификация и се поддържа регистър, за да може те да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

б)	поддържат се регистри на движението на овцете и козите към и от животновъдното стопанство;

в)

в животновъдното стопанство се въвеждат само посочените по-долу овце и кози:

i)	овце и кози от животновъдни стопанства с незначителен риск от класическа скрейпи;

ii)

овце и кози от животновъдни стопанства, които са отговаряли на условията, определени в букви а)—и), през предходните най-малко седем години или поне през същия период като периода, през който животновъдното стопанство, в което трябва да бъдат въведени, е отговаряло на условията, определени в посочените букви;

iii)	овце с прион протеинов генотип ARR/ARR;

iv)

овце и кози, които отговарят на условията, посочени в подточка i) или ii), освен през периода, когато са били държани в център за събиране на семенна течност, при положение че центърът за събиране на семенна течност отговаря на следните условия:

—	центърът за събиране на семенна течност е одобрен в съответствие с глава I, точка I от приложение Г към Директива 92/65/ЕИО на Съвета (*4) и се намира под надзор в съответствие с глава I, точка II от посоченото приложение;

—

през предходните седем години в центъра за събиране на семенна течност са били въвеждани само овце или кози от животновъдни стопанства, които през посочения период са отговаряли на условията, посочени в букви а), б) и д), и в които са провеждани редовни проверки от официален ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган;

—	през предходните седем години в центъра за събиране на семенна течност не е бил потвърден случай на класическа скрейпи;

—

в центъра за събиране на семенна течност са въведени мерки за биологична сигурност, за да се гарантира, че държаните в него овце и кози, идващи от животновъдни стопанства със статус на стопанства с незначителен или контролиран риск от класическа скрейпи, нямат пряк или непряк контакт с овце и кози, идващи от животновъдни стопанства с по-нисък статус по отношение на класическата скрейпи;

г)	животновъдното стопанство е обект на редовни проверки на съответствието с условията, определени в букви а)—и), които трябва да се извършват минимум един път годишно, считано от 1 януари 2014 г., от официален ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган;

д)	в него не е имало потвърден случай на класическа скрейпи;

е)

до 31 декември 2013 г. всички овце и кози, посочени в приложение III, глава А, част II, точка 3, на възраст над 18 месеца, умрели или умъртвени поради причини, различни от клането за консумация от човека, се изследват в лаборатория за класическа скрейпи в съответствие с лабораторните методи и протоколи, определени в приложение X, глава В, точка 3.2.

От 1 януари 2014 г. всички овце и кози на възраст над 18 месеца, умрели или умъртвени поради причини, различни от клането за консумация от човека, се изследват в лаборатория за класическа скрейпи в съответствие с лабораторните методи и протоколи, определени в приложение X, глава В, точка 3.2.

Чрез дерогация от условията, определени в буква е), първа и втора алинея, държавите членки могат да решат всички овце и кози на възраст над 18 месеца без търговска стойност, които се умъртвяват в края на репродуктивния им цикъл, вместо да бъдат заклани за консумация от човека, да бъдат преглеждани от официален ветеринарен лекар, а всички, които показват признаци на линеене или неврологични признаци, да бъдат изследвани в лаборатория за класическа скрейпи в съответствие с лабораторните методи и протоколи, определени в приложение X, глава В, точка 3.2.

Освен условията, определени в букви а)—е), от 1 януари 2014 г. трябва да се изпълняват и следните условия:

ж)

в животновъдното стопанство се въвеждат само следните яйцеклетки и ембриони от овце и кози:

яйцеклетки и ембриони от животни донори, които от раждането си са отглеждани в държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи или в животновъдно стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи, или които отговарят на следните изисквания:

—	поставено им е средство за постоянна идентификация, за да може да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

—	отглеждани са от раждането си в животновъдни стопанства, в които по време на пребиваването им не е бил потвърден случай на класическа скрейпи;

—	по време на събирането на яйцеклетките или ембрионите не са показвали никакви клинични признаци на класическа скрейпи;

ii)	яйцеклетки и ембриони от овце с поне един алел ARR;

з)

в животновъдното стопанство се въвежда само следната семенна течност от овце и кози:

семенна течност от животни донори, които от раждането си са отглеждани в държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи или в животновъдно стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи, или които отговарят на следните изисквания:

—	поставено им е средство за постоянна идентификация, за да може да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

—	по време на събирането на семенната течност не са показвали никакви клинични признаци на класическа скрейпи;

ii)	семенна течност от кочове с прион протеинов генотип ARR/ARR;

и)	овцете и козите в животновъдното стопанство нямат никакъв пряк или непряк контакт, в това число и обща паша, с овце и кози от животновъдни стопанства от по-нисък статус по отношение на класическата скрейпи.

1.3.

Животновъдно стопанство с овце, с кози или с овце и кози може да бъде признато за стопанство с контролиран риск от класическа скрейпи, при условие че през най-малко трите предходни години е отговаряло на следните условия:

а)	на овцете и козите е поставено средство за постоянна идентификация и се поддържа регистър, за да може те да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

б)	поддържат се регистри на движението на овцете и козите към и от животновъдното стопанство;

в)

в животновъдното стопанство се въвеждат само посочените по-долу овце и кози:

i)	овце и кози от стопанства с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи;

ii)

овце и кози от животновъдни стопанства, които са отговаряли на условията, определени в букви а)—и), през най-малко трите предходни години или поне през същия период като периода, през който животновъдното стопанство, в което трябва да бъдат въведени, е отговаряло на условията, определени в посочените букви;

iii)	овце с прион протеинов генотип ARR/ARR;

iv)

—	центърът за събиране на семенна течност е одобрен в съответствие с глава I, точка I от приложение Г към Директива 92/65/ЕИО и се намира под надзор в съответствие с глава I, точка II от посоченото приложение;

—

през трите предходни години в центъра за събиране на семенна течност са били въвеждани само овце или кози от животновъдни стопанства, които през посочения период са отговаряли на условията, посочени в букви а), б) и д), и които са били подлагани на редовни прегледи от официален ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган;

—	през трите предходни години в центъра за събиране на семенна течност не е бил потвърден случай на класическа скрейпи;

—

г)	животновъдното стопанство е обект на редовни проверки на съответствието с условията, определени в букви а)—и), които трябва да се извършват минимум един път годишно, считано от 1 януари 2014 г., от официален ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган;

д)	в него не е имало потвърден случай на класическа скрейпи;

е)

Освен условията, определени в букви а)—е), от 1 януари 2014 г. трябва да се изпълняват и следните условия:

ж)

в животновъдното стопанство се въвеждат само следните яйцеклетки и ембриони от овце и кози:

—	поставено им е средство за постоянна идентификация, за да може да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

—	отглеждани са от раждането си в животновъдни стопанства, в които по време на пребиваването им не е бил потвърден случай на класическа скрейпи;

—	по време на събирането на яйцеклетките или ембрионите не са показвали никакви клинични признаци на класическа скрейпи;

ii)	яйцеклетки и ембриони от овце с поне един алел ARR;

з)

в животновъдното стопанство се въвежда само следната семенна течност от овце и кози:

—	поставено им е средство за постоянна идентификация, за да може да бъдат проследявани до животновъдното стопанство, в което са родени;

—	по време на събирането на семенната течност не са показвали никакви клинични признаци на класическа скрейпи;

ii)	семенна течност от кочове с прион протеинов генотип ARR/ARR;

и)	овцете и козите в животновъдното стопанство нямат никакъв пряк или непряк контакт, в това число и обща паша, с овце и кози от животновъдни стопанства от по-нисък статус по отношение на класическата скрейпи.

1.4.

Ако в животновъдно стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи или в животновъдно стопанство, за което е установено посредством изследване, посочено в приложение VII, глава Б, част 1, че има епидемиологична връзка с животновъдно стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи, бъде потвърден случай на класическа скрейпи, животновъдното стопанство с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи се заличава незабавно от списъка, посочен в точка 1.1 от настоящия раздел.

Държавата членка уведомява незабавно държавите членки, които са въвели овце и кози с произход от заразено стопанство или семенна течност или ембриони от овце или кози, отглеждани в такова стопанство, през предходните седем години, ако животновъдното стопанство е с незначителен риск от класическа скрейпи, или през предходните три години, ако животновъдното стопанство е с контролиран риск от класическа скрейпи.

(*4) Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).“ "

б)

в точка 2.1 букви б) и в) се заменят със следното:

„б)	овцете и козите, които проявяват клинични признаци, съответстващи на класическа скрейпи, са били изследвани през предходните най-малко седем години;

в)

през предходните най-малко седем години достатъчен брой овце и кози на възраст над 18 месеца, представителен за овцете и козите, заклани, умрели или умъртвени поради причини, различни от клането за консумация от човека, са изследвани ежегодно за откриването на класическа скрейпи при степен на надеждност 95 %, ако болестността в популацията е надвишавала 0,1 % и по време на същия период не е било докладвано за случай на класическа скрейпи;“

в)

точка 2.3 се заменя със следното:

„2.3.

Държавите членки или районите от държавите членки с незначителен риск от класическа скрейпи са следните:

—

Австрия

—

Финландия

—

Швеция.“

г)

точка 3.2 се заменя със следното:

„3.2.

Одобряват се националните програми за контрол на скрейпи на посочените по-долу държави членки:

—

Дания.“

д)

точка 4 се заменя със следното:

„4.

Вътресъюзна търговия с овце и кози и със семенна течност и ембриони от тях

Прилагат се следните условия:

4.1.

Овце и кози:

а)

овцете и козите за разплод, предназначени за държави членки, различни от тези с незначителен риск от класическа скрейпи или с одобрена национална програма за контрол на скрейпи:

i)	идват от животновъдно стопанство или стопанства с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи; или

ii)	идват от държава членка или от район от държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи; или

iii)	когато става въпрос за овце, те са с прион протеинов генотип ARR/ARR, при условие че не идват от животновъдно стопанство, което е обвързано с ограниченията, определени в приложение VII, глава Б, точки 3 и 4;

б)

овцете и козите за всякаква предвидена употреба с изключение на незабавното клане, предназначени за държави членки с незначителен риск от класическа скрейпи или с одобрена национална програма за контрол на скрейпи:

i)	идват от животновъдно стопанство или стопанства с незначителен риск от класическа скрейпи; или

ii)	идват от държава членка или от район от държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи; или

iii)	когато става въпрос за овце, те са с прион протеинов генотип ARR/ARR, при условие че не идват от животновъдно стопанство, което е обвързано с ограниченията, определени в приложение VII, глава Б, точки 3 и 4;

в)	чрез дерогация от букви а) и б) посочените в тях изисквания не се прилагат за овце и кози, които се отглеждат в и се придвижват само и единствено между одобрени органи, институти или центрове, така както са определени в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 92/65/ЕИО;

г)

чрез дерогация от букви а) и б) компетентният орган на дадена държава членка може да разреши вътресъюзната търговия с животни, които не отговарят на определените в посочените букви изисквания, при условие че е получил предварително съгласие от компетентния орган на държавата членка на местоназначение на тези животни и че животните отговарят на следните условия:

i)	животните са от местна порода, застрашена от изчезване, съгласно посоченото в член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014;

ii)

животните са вписани в родословна книга, съставена и поддържана от организация или сдружение на животновъди, официално одобрена(о) в съответствие с член 5 от Директива 89/361/ЕИО в държавата членка на изпращане, или от официален орган на същата държава членка, и че животните са вписани в родословна книга за съответната порода, създадена и поддържана от организация или сдружение на животновъди, официално одобрена(о) в съответствие с член 5 от Директива 89/361/ЕИО в държавата членка на местоназначение, или от неин официален орган;

iii)	посочените в подточка ii) организации или сдружения на животновъди или официален орган провеждат програма за опазване на същата порода в държавата членка на изпращане и в държавата членка на местоназначение;

iv)	животните не идват от животновъдно стопанство, което е обвързано с ограниченията, определени в приложение VII, глава Б, точки 3 и 4;

след влизането на животните, които не отговарят на изискванията, посочени в буква а) или б), в приемащото ги животновъдно стопанство в държавата членка на местоназначение движението на всички овце и кози от това животновъдно стопанство се ограничава в съответствие с приложение VII, глава Б, точка 3.4 за срок от три години, а когато държавата членка на местоназначение е държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи или с одобрена национална програма за контрол на скрейпи — за срок от седем години.

Чрез дерогация от първата алинея от настоящата подточка такова ограничение на движението не се прилага по отношение на вътресъюзната търговия с животни, извършвана съгласно условията, определени в точка 4.1, буква г) от настоящия раздел, нито за движенията в рамките на една държава на животни, предназначени за стопанство, в която се отглежда местна порода, застрашена от изчезване, съгласно посоченото в член 7, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014, при условие че за породата е създадена програма за опазване, провеждана от организация или сдружение на животновъди, официално одобрена(о) или призната(о) в съответствие с член 5 от Директива 89/361/ЕИО или от официален орган.

След търговията в рамките на Съюза или движението в рамките на една държава, посочени в подточка v), втора алинея, движението на всички овце и кози в животновъдното стопанство или стопанства, приемащи животните, придвижвани съгласно посочената дерогация, се ограничава в съответствие с подточка v), първа и втора алинея.

4.2.

Семенната течност и ембрионите от овце и кози:

а)

се събират от животни, които от раждането си непрекъснато са били отглеждани в животновъдно стопанство или стопанства с незначителен или с контролиран риск от класическа скрейпи, с изключение на случаите, когато животновъдното стопанство е център за събиране на семенна течност, при положение че центърът за събиране на семенна течност отговаря на условията, определени в точка 1.3, буква в), подточка iv); или

б)

се събират от животни, които през последните три години преди събирането непрекъснато са били отглеждани в животновъдно стопанство или стопанства, което(които) в продължение на три години е(са) отговаряло(и) на всички условия, определени в точка 1.3, букви а)—е), с изключение на случаите, когато животновъдното стопанство е център за събиране на семенна течност, при положение че центърът за събиране на семенна течност отговаря на условията, определени в точка 1.3, буква в), подточка iv); или

в)	се събират от животни, които от раждането си непрекъснато са били отглеждани в държава или район с незначителен риск от класическа скрейпи; или

г)	за семенна течност от овце — тя се събира от мъжки животни с прион протеинов генотип ARR/ARR; или

д)	за ембриони от овце — те са с поне един алел ARR.“

Приложение IX се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ВНОС В СЪЮЗА НА ЖИВИ ЖИВОТНИ, ЕМБРИОНИ, ЯЙЦЕКЛЕТКИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

ГЛАВА Б

Внос на говеда

РАЗДЕЛ А

Внос от държава или регион с незначителен риск от СЕГ

Вносът на говеда от държава или регион с незначителен риск от СЕГ се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	животните са родени и непрекъснато отглеждани в държава или регион, или държави или региони, класифицирани в съответствие с Решение 2007/453/ЕО на Комисията (*5) като държави или региони с незначителен риск от СЕГ;

б)

животните са идентифицирани чрез система за постоянна идентификация, за да може да бъдат проследявани до майката и до стадото на произход, и не са били излагани на контакти със следните говеда:

i)	всички случаи на СЕГ;

ii)	всички говеда, които през първата година от живота си са били отглеждани заедно със случаи на СЕГ през първата година от живота им и които според изследванията са консумирали от същата потенциално замърсена храна по време на този период; или

iii)	ако резултатите от изследванията, посочени в тире ii), не позволяват да се даде заключение, като всички говеда са родени в едно и също стадо, където са случаите на СЕГ, и в рамките на 12 месеца от появата им;

както и

в)

ако е имало местни случаи на СЕГ в засегнатата държава, животните са родени:

i)	след датата, от която действително е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с месокостно брашно и пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни; или

ii)	след датата на раждане на последното животно — местен случай на СЕГ, ако то е родено след датата на забраната на фуражите, посочени в подточка i).

РАЗДЕЛ Б

Внос от държава или регион с контролиран риск от СЕГ

Вносът на говеда от държава или регион с контролиран риск от СЕГ се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	държавата или регионът е класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с контролиран риск от СЕГ;

б)

i)	всички случаи на СЕГ;

ii)	всички говеда, които през първата година от живота си са били отглеждани със случаи на СЕГ през първата година от живота им и които според изследванията са консумирали от същата потенциално замърсена храна по време на този период; или

iii)	ако резултатите от изследванията, посочени в тире ii), не позволяват да се даде заключение, като всички говеда са родени в едно и също стадо, където са случаите на СЕГ, и в рамките на 12 месеца от появата им;

в)

животните са родени:

i)	след датата, от която действително е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с месокостно брашно и пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни; или

ii)	след датата на раждане на последното животно — местен случай на СЕГ, ако то е родено след датата на забраната на фуражите, посочени в подточка i).

РАЗДЕЛ В

Внос от държава или регион с неопределен риск от СЕГ

Вносът на говеда от държава или регион с неопределен риск от СЕГ се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	държавата или регионът е категоризиран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с неопределен риск от СЕГ;

б)	храненето на преживни животни с месокостно брашно и пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни, е забранено и забраната действително е влязла в сила в държавата или региона;

в)

i)	всички случаи на СЕГ;

ii)	всички говеда, които през първата година от живота си са били отглеждани със случаи на СЕГ през първата година от живота им и които според изследванията са консумирали от същата потенциално замърсена храна по време на този период; или

iii)	ако резултатите от изследванията, посочени в тире ii), не позволяват да се даде заключение, като всички говеда са родени в едно и също стадо, където са случаите на СЕГ, и в рамките на 12 месеца от появата им;

г)

животните са родени:

i)	най-малко две години след датата, от която действително е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с месокостно брашно и пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни; или

ii)	след датата на раждане на последното животно — местен случай на СЕГ, ако то е родено след датата на забраната на фуражите, посочени в подточка i).

ГЛАВА В

Внос на продукти от животински произход от говеда, овце или кози

РАЗДЕЛ А

Продукти

За изброените по-долу продукти от говеда, овце и кози съгласно определенията в посочените точки от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 се прилагат условията, посочени в раздели Б, В или Г от настоящата глава, в зависимост от категорията на риска от СЕГ за държавата на произход:

—	прясно месо съгласно определението в точка 1.10 от посочения акт;

—	мляно месо съгласно определението в точка 1.13 от посочения акт;

—	механично отделено месо съгласно определението в точка 1.14 от посочения акт;

—	месни заготовки съгласно определението в точка 1.15 от посочения акт;

—	месни продукти съгласно определението в точка 7.1 от посочения акт;

—	претопена животинска мазнина съгласно определението в точка 7.5 от посочения акт;

—	пръжки съгласно определението в точка 7.6 от посочения акт;

—	желатин съгласно определението в точка 7.7 от посочения акт, различен от получения от кожи от едри животни и други кожи;

—	колаген съгласно определението в точка 7.8 от посочения акт, различен от получения от кожи от едри животни и други кожи;

—	обработени стомаси, мехури и черва съгласно определението в точка 7.9 от посочения акт.

РАЗДЕЛ Б

Внос от държава или регион с незначителен риск от СЕГ

Вносът на продукти от животински произход от говеда, овце и кози, посочени в раздел А, от държава или регион с незначителен риск от СЕГ се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	държавата или регионът е класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ;

б)	говедата, овцете и козите, от които са добити продуктите от животински произход, са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

в)	продуктите от животински произход от говеда, овце и кози не съдържат и не са добити от специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент;

г)

ако животните, от които са получени говеждите продукти, са с произход от държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с контролиран или с неопределен риск от СЕГ, чрез дерогация от буква в) от настоящия раздел могат да се внасят кланични трупове, половинки от кланични трупове или половинки от кланични трупове, разфасовани на не повече от три части за продажба на едро, и четвъртинки, които не съдържат специфичен рисков материал, различен от гръбначния стълб, включително дорзални коренни ганглии. При такъв внос говеждите кланични трупове или разфасовки за продажба на едро от кланични трупове, съдържащи гръбначен стълб, който се определя като специфичен рисков материал в съответствие с точка 1 от приложение V към настоящия регламент, се обозначават с ясно видима червена лента върху етикета, посочен в член 13 или 15 от Регламент (ЕО) № 1760/2000. Освен това в общия ветеринарен входен документ (ОВВД), посочен в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 136/2004, се добавя конкретна информация за броя на говеждите кланични трупове или разфасовки от кланични трупове за продажба на едро, от които се изисква отстраняване на гръбначния стълб;

д)

продуктите от говеда, овце и кози не съдържат и не са получени от механично отделено месо, добито от кости от говеда, овце или кози, освен ако животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ, където не е имало местни случаи на СЕГ;

е)

животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, не са заклани след зашеметяване чрез инжектиране на газ в черепната кухина, нито умъртвени по същия начин, нито заклани чрез разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, освен ако животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ;

ж)

ако животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, са с произход от държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с неопределен риск от СЕГ, те не са били хранени с месокостно брашно или пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE;

з)

ако животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, са с произход от държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с неопределен риск от СЕГ, продуктите са произведени и с тях е боравено по начин, който гарантира, че те не съдържат и не са замърсени с нервна и лимфна тъкан, изложена на риск от замърсяване по време на процеса на обезкостяване.

РАЗДЕЛ В

Внос от държава или регион с контролиран риск от СЕГ

Вносът на продукти от животински произход от говеда, овце и кози, посочени в раздел А, от държава или регион с контролиран риск от СЕГ се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	държавата или регионът е класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с контролиран риск от СЕГ;

б)	говедата, овцете и козите, от които са добити продуктите от животински произход, са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

в)

животните, от които са получени предназначените за износ продукти от говеда, овце и кози, не са били умъртвени чрез разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кухина;

г)	продуктите от животински произход от говеда, овце и кози не съдържат и не са получени от специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент, нито механично отделено месо, добито от кости от говеда, овце или кози.

Що се отнася до говежди продукти, чрез дерогация от точка 1, буква г) могат да се внасят кланични трупове, половинки от кланични трупове или половинки от кланични трупове, разфасовани на не повече от три части за продажба на едро, и четвъртинки, които не съдържат специфичен рисков материал, различен от гръбначен стълб, включително дорзални коренни ганглии.

Когато се изисква отстраняване на гръбначния стълб, говеждите кланични трупове или разфасовки от кланични трупове за продажба на едро, съдържащи гръбначен стълб, се обозначават с ясно видима червена лента върху етикета, посочен в член 13 или член 15 от Регламент (ЕО) № 1760/2000;

При внос в общия ветеринарен входен документ (ОВВД), посочен в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 136/2004, се добавя броят на говеждите кланични трупове или разфасовки от кланични трупове за продажба на едро, от които се изисква отстраняване на гръбначния стълб.

Когато става въпрос за черва с първоначален произход от държава или регион с незначителен риск от СЕГ, вносът на обработени черва се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	държавата или регионът е класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с контролиран риск от СЕГ;

б)	говедата, овцете и козите, от които са добити продуктите от животински произход, са родени, непрекъснато са отглеждани и са заклани в държавата или региона с незначителен риск от СЕГ и са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

в)

ако червата произхождат от държава или регион, където е имало местни случаи на СЕГ:

i)	животните са родени след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с месокостно брашно и пръжки, добити от преживни животни; или

ii)	продуктите от животински произход от животни от говеда, овце и кози не съдържат и не са добити от специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент.

РАЗДЕЛ Г

Внос от държава или регион с неопределен риск от СЕГ

Вносът на продукти от животински произход от говеда, овце и кози, посочени в раздел А, от държава или регион с неопределен риск от СЕГ, се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

а)	говедата, овцете и козите, от които са получени продуктите от животински произход, не са били хранени с месокостно брашно или пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни, и са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

б)	животните, от които са получени продуктите от говеда, овце и кози, не са били умъртвени чрез разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кухина;

в)

продуктите от говеда, овце и кози не съдържат и не са получени от:

i)	специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент;

ii)	нервна и лимфна тъкан, изложена на риск от замърсяване по време на процеса на обезкостяване;

iii)	механично отделено месо, получено от кости от говеда, овце или кози.

Що се отнася до говежди продукти, чрез дерогация от точка 1, буква в) могат да се внасят кланични трупове, половинки от кланични трупове или половинки от кланични трупове, разфасовани на не повече от три части за продажба на едро, и четвъртинки, които не съдържат специфичен рисков материал, различен от гръбначен стълб, включително дорзални коренни ганглии.

При внос в общия ветеринарен входен документ (ОВВД), посочен в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 136/2004, се добавя конкретна информация за броя на говеждите кланични трупове или разфасовки от кланични трупове за продажба на едро, от които се изисква отстраняване на гръбначния стълб.

а)	държавата или регионът е класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с неопределен риск от СЕГ;

б)	говедата, овцете и козите, от които са добити продуктите от животински произход, са родени, непрекъснато са отглеждани и са заклани в държавата или региона с незначителен риск от СЕГ и са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

в)

ако червата произхождат от държава или регион, където е имало местни случаи на СЕГ:

i)	животните са родени след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с месокостно брашно и пръжки, добити от преживни животни; или

ii)	продуктите от животински произход от животни от говеда, овце и кози не съдържат и не са добити от специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент.

ГЛАВА Г

Внос на странични животински продукти и производни продукти от говеда, овце и кози

РАЗДЕЛ А

Странични животински продукти

Настоящата глава се прилага за изброените по-долу странични животински продукти съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 и за изброените по-долу производни продукти съгласно определението в точка 2 от същия член, при условие че посочените странични животински продукти и производни продукти са с произход от говеда, овце и кози:

а)	топени мазнини, получени от материали от категория 2, които са предназначени за употреба като органични торове или подобрители на почвата съгласно определението в член 3, точка 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

б)	кости и костни продукти, получени от материали от категория 2;

в)	топени мазнини, получени от материали от категория 3, които са предназначени за употреба като органични торове, подобрители на почвата или фуражи съгласно определението в член 3, съответно точки 22 и 25 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, или изходните им материали;

г)	храни за домашни любимци, включително дъвчащи предмети за кучета;

д)	кръвни продукти;

е)	преработен животински протеин;

ж)	кости и костни продукти, получени от материали от категория 3;

з)	желатин и колаген, получени от материали, различни от кожи от едри животни и други кожи;

и)

материали от категория 3 и производни продукти, различни от посочените в букви в)—з), с изключение на:

i)	пресни кожи от едри животни и други кожи, обработени кожи от едри животни и други кожи;

ii)	желатин и колаген, добити от кожи от едри животни и други кожи;

iii)	мастни производни.

РАЗДЕЛ Б

Изисквания за ветеринарен сертификат

Вносът на странични животински продукти и на производни продукти с произход от говеда, овце и кози, посочени в раздел А, се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, допълнен със следното удостоверение:

а)

страничният животински продукт или производният продукт:

i)	не съдържа и не е получен от специфичен рисков материал, така както е определен в точка 1 от приложение V към настоящия регламент; както и

ii)

не съдържа и не е получен от механично отделено месо, добито от кости от говеда, овце или кози, освен ако животните, от които са получени страничните животински продукти или производните продукти, са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ, където не е имало местни случаи на СЕГ; както и

iii)

е получен от животни, които не са били умъртвени чрез разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кухина, с изключение на животни, които са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ; или

б)

страничният животински продукт или производният продукт не съдържа и не е получен от материали от говеда, овце и кози, различни от добитите от животни, които са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в държава или регион, класифициран(а) в съответствие с Решение 2007/453/ЕО като държава или регион с незначителен риск от СЕГ.

Освен предвиденото в букви а) и б) от настоящия раздел, вносът на страничните животински продукти и на производните продукти, посочени в раздел А, съдържащи мляко или млечни продукти от овце или кози и предназначени за храна на животни, се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, допълнен със следното удостоверение:

в)

овцете и козите, от които са получени тези странични животински продукти или производни продукти, от раждането си са били непрекъснато отглеждани в държава, в която са изпълнени следните условия:

i)	класическата скрейпи подлежи на задължително обявяване;

ii)	налице e система за осведомяване, надзор и мониторинг;

iii)	при съмнение за ТСЕ или потвърждение на класическа скрейпи на животновъдните стопанства, в които се отглеждат овце и кози, се налагат официални ограничения;

iv)	овцете и козите, засегнати от класическа скрейпи, се умъртвяват и напълно се унищожават;

v)	храненето на овце и кози с месокостно брашно или пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни, е забранено и забраната действително е била в сила за цялата държава през предходните най-малко седем години;

г)	млякото и млечните продукти от овце или кози произхождат от животновъдни стопанства, на които не е наложено официално ограничение поради съмнение за ТСЕ;

д)

млякото и млечните продукти от овце или кози идват от стопанства, където през предходните седем години не е бил диагностициран случай на класическа скрейпи или където, след като е бил потвърден случай на класическа скрейпи:

i)	всички овце и кози в животновъдното стопанство са били умъртвени и унищожени или заклани, с изключение на кочовете за разплод с генотип ARR/ARR, обагнените овце за разплод с поне един алел ARR и без нито един алел VRQ и останалите овце с поне един алел ARR; или

ii)

всички животни, при които е била потвърдена класическа скрейпи, са били умъртвени и унищожени и в продължение на поне две години от потвърждаването на последния случай на класическа скрейпи животновъдното стопанство е било обект на засилен мониторинг за ТСЕ, в т.ч. чрез изследване с отрицателен резултат за наличие на ТСЕ в съответствие с лабораторните методи, определени в приложение X, глава В, точка 3.2, на всички изброени по-долу животни на възраст над 18 месеца, с изключение на овцете с генотип ARR/ARR:

—	животните, които са били заклани за консумация от човека; както и

—	животните, които са умрели или са били умъртвени в животновъдното стопанство, но не са били умъртвени в рамките на кампания за ликвидиране на болестта.

ГЛАВА Д

Внос на овце и кози

Вносът на овце и кози в Съюза се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че от раждането си животните са били отглеждани постоянно в държава, в която са били изпълнени следните условия:

1)	класическата скрейпи подлежи на задължително обявяване;

2)	налице e система за осведомяване, надзор и мониторинг;

3)	овцете и козите, засегнати от класическа скрейпи, се умъртвяват и напълно се унищожават;

4)	храненето на овце и кози с месокостно брашно или пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни, е забранено и забраната действително е била в сила за цялата държава през предходните най-малко седем години;

В допълнение към условията, определени в точки 1—4, ветеринарният сертификат следва да удостоверява също така, че:

за овцете и козите за разплод, внасяни в Съюза и предназначени за държави членки, различни от тези с незначителен риск от класическа скрейпи или от тези с одобрена национална програма за контрол на скрейпи, изброени в приложение VIII, глава А, раздел А, точка 3.2, са били изпълнени следните условия:

а)	внасяните овце и кози идват от стопанство или стопанства, които отговарят на условията от приложение VIII, глава А, раздел А, точка 1.3; или

б)	животните са овце с прион протеинов генотип ARR/ARR и идват от стопанство, на което през последните две години не е било налагано официално ограничение за придвижване поради случаи на СЕГ или класическа скрейпи;

за овцете и козите за всяка друга употреба освен незабавно клане, внасяни в Съюза и предназначени за държава членка с незначителен риск от класическа скрейпи или с одобрена национална програма за контрол на скрейпи, включена в приложение VIII, глава А, раздел А, точка 3.2, са били изпълнени следните условия:

а)	те идват от стопанство или стопанства, които отговарят на условията от приложение VIII, глава А, раздел А, точка 1.2; или

б)	животните са овце с прион протеинов генотип ARR/ARR и идват от стопанство, на което през последните две години не е било налагано официално ограничение за придвижване поради случаи на СЕГ или класическа скрейпи.

ГЛАВА Е

Внос на продукти от животински произход от отглеждани в стопанства и диви животни от семейство Еленови

Когато прясно месо, мляно месо, месни заготовки и месни продукти по смисъла съответно на точки 1.10, 1.13, 1.15 и 7.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, получени от отглеждани в стопанства животни от семейство Еленови, се внасят в Съюза от Канада или от Съединените американски щати, ветеринарните сертификати се придружават от декларация, подписана от компетентния орган на държавата на производство и формулирана, както следва:

„Този продукт съдържа или е получен само и единствено от месо, без карантия и гръбначен мозък, от отглеждани в стопанства животни от семейство Еленови, които са били подложени на изследване за болестта хронично линеене чрез хистопатологичен, имунохистохимичен или друг метод за диагностициране, признат от компетентния орган, които са показали отрицателни резултати, и продуктът не е добит от животни от стадо, където е потвърдено или има официални съмнения за наличието на болестта хронично линеене.“

Когато прясно месо, мляно месо, месни заготовки и месни продукти по смисъла съответно на точки 1.10, 1.13, 1.15 и 7.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, получени от диви животни от семейство Еленови, се внасят в Съюза от Канада или от Съединените американски щати, ветеринарните сертификати се придружават от декларация, подписана от компетентния орган на държавата на производство и формулирана, както следва:

„Този продукт съдържа или е получен само и единствено от месо, без карантия и гръбначен мозък, от диви животни от семейство Еленови, които са били подложени на изследване за болестта хронично линеене чрез хистопатологичен, имунохистохимичен или друг метод за диагностициране, признат от компетентния орган, които са показали отрицателни резултати, и продуктът не е добит от животни от регион, където през последните три години е било потвърдено или има официални съмнения за наличието на болестта хронично линеене.“

ГЛАВА З

Внос на семенна течност и ембриони от овце и кози

Вносът в Съюза на семенна течност и ембриони от овце и кози се извършва срещу представяне на ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че:

животните донори са били отглеждани от раждането си постоянно в държава, в която са изпълнени следните условия:

а)	класическата скрейпи подлежи на задължително обявяване;

б)	налице e система за осведомяване, надзор и мониторинг;

в)	овцете и козите, засегнати от класическа скрейпи, се умъртвяват и напълно се унищожават;

г)	храненето на овце и кози с месокостно брашно или пръжки съгласно определението в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE, добити от преживни животни, е забранено и забраната действително е била в сила за цялата държава през предходните най-малко седем години; както и

през последните три години преди събирането на изнасяната семенна течност или ембриони животните донори са били отглеждани непрекъснато в животновъдно стопанство или стопанства, което(които) през посочения период е(са) отговаряло(и) на всички изисквания, определени в приложение VIII, глава А, раздел А, точка 1.3., букви а)—е), с изключение на случаите, когато животновъдното стопанство е център за събиране на семенна течност, при положение че центърът за събиране на семенна течност отговаря на условията, определени в точка 1.3, буква в), подточка iv) от посочения раздел; или

а)	за семенна течност от овце — семенната течност е събрана от мъжки животни с прион протеинов генотип ARR/ARR; или

б)	за ембриони от овце — ембрионите са с поне един алел ARR.

(*5) Решение 2007/453/ЕО на Комисията от 29 юни 2007 г. относно установяване статуса по отношение на СЕГ на държави членки, на трети държави или на региони от тях в съответствие с риска от поява на СЕГ (ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 84).“ "

(*3) Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (ОВ L 153, 6.6.1989 г., стр. 30).“

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 225

Издание на български език	Законодателство	Година 59 19 август 2016 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2016/1392 на Съвета от 12 юли 2016 година за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета	1
		Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета	3
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2016/1393 на Комисията от 4 май 2016 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие	41
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1394 на Комисията от 16 август 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие	50
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 на Комисията от 18 август 2016 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd., Buildyet Shoes Mfg., DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd, Dongguan Stella Footwear Co Ltd, Dongguan Taiway Sports Goods Limited, Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co., Jianle Footwear Industrial, Sihui Kingo Rubber Shoes Factory, Synfort Shoes Co. Ltd., Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd., Wei Hao Shoe Co. Ltd., Wei Hua Shoe Co. Ltd. и Win Profile Industries Ltd, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14	52
	*	Регламент (ЕС) 2016/1396 на Комисията от 18 август 2016 година за изменение на някои приложения към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии ( 1 )	76
		Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1397 на Комисията от 18 август 2016 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	100

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	MA	148,1
0702 00 00	ZZ	148,1
0707 00 05	TR	158,2
0707 00 05	ZZ	158,2
0709 93 10	TR	135,1
0709 93 10	ZZ	135,1
0805 50 10	AR	181,3
	CL	137,8
	MA	99,8
	TR	154,0
	UY	201,1
	ZA	162,7
	ZZ	156,1
0806 10 10	EG	219,6
	TR	148,9
	ZZ	184,3
0808 10 80	AR	121,0
	BR	102,1
	CL	104,6
	CN	125,7
	NZ	130,5
	US	141,5
	UY	93,8
	ZA	91,0
	ZZ	113,8
0808 30 90	AR	93,2
	CL	121,2
	TR	141,3
	ZA	110,9
	ZZ	116,7
0809 30 10 , 0809 30 90	TR	130,5
0809 30 10 , 0809 30 90	ZZ	130,5