(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

В член IX, параграфи 3 и 4 от Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация („Споразумението за СТО“) се установяват процедурите за освобождаване от задължение, произтичащо от Споразумението за СТО или от многостранните търговски споразумения.

(2)

Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета (1), с който се въвежда безмитно или преференциално третиране за продуктите с произход от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бившата югославска република Македония, Косово (*1), Черна гора и Сърбия), беше съществено изменян няколко пъти и кодифициран с Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета (2). С Регламент (ЕС) № 1336/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше удължен срокът на предоставянето на автономни търговски преференции до 31 декември 2015 г.

С Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета (4) Хърватия беше извадена от обхвата на Регламент (ЕО) № 1215/2009 след присъединяването ѝ към Европейския съюз. С Регламент (ЕС) 2015/2423 на Европейския парламент и на Съвета (5) беше удължен срокът на предоставянето на автономни търговски преференции до 31 декември 2020 г. С Регламент (ЕО) № 1215/2009, с последните му изменения, се предвижда свободен достъп до пазара на Съюза за продуктите с произход от държавите и териториите от Западните Балкани, с изключение на някои селскостопански продукти, които се ползват от ограничени отстъпки под формата на безмитни тарифни квоти.

(3)

Ако Европейският съюз не бъде освободен в необходимата степен от задълженията си по член I, параграф 1 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. и член XIII от ГАТТ от 1994 г., би се наложило третирането, предоставено в рамките на автономните търговски преференции, да се разшири, така че да обхване всички други държави — членки на Световната търговска организация (СТО).

(4)

В интерес на Съюза е да поиска удължаване на срока на освобождаване от задължения в рамките на СТО във връзка с автономните търговски преференции, предоставени от Съюза на Западните Балкани съгласно член IX, параграф 3 от Споразумението за СТО.

(5)

От Съюза се изисква да внесе такова искане в СТО.

(6)

Поради това е целесъобразно да бъде определена позицията, която трябва да се заеме от Съюза в рамките на Общия съвет на СТО по отношение на посоченото искане,

(1)

Ако количеството оборски тор, което дадена държава членка възнамерява да прилага при торенето на хектар годишно, е различно от количеството, определено в приложение III, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 91/676/ЕИО и в буква а) от същата алинея, това количество трябва да бъде определено така, че да не възпрепятства постигането на целите, определени в член 1 от посочената директива, и трябва да е обосновано от обективни критерии, като например дълги вегетационни периоди и култури с голямо усвояване на азот.

(2)

На 3 ноември 2011 г. Комисията прие Решение за изпълнение 2011/721/ЕС (2), с което позволява на Италия да разреши в областите Емилия-Романя, Ломбардия, Пиемонт и Венето, при известни условия, наторяване с количество до 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар годишно в стопанствата с минимум 70 % култури с голяма потребност от азот и дълъг вегетационен период.

(3)

Дерогацията, предоставена с Решение за изпълнение 2011/721/ЕС, се отнасяше за около 300 стопанства и 13 000 ha земя, като срокът на действието ѝ изтече на 31 декември 2015 г.

(4)

На 20 януари 2016 г. Италия подаде в Комисията искане за дерогация по точка 2, трета алинея от приложение III към Директива 91/676/ЕИО по отношение на областите Ломбардия и Пиемонт.

(5)

Исканата дерогация се отнася до намерението на Италия да разреши в областите Ломбардия и Пиемонт наторяване с количество до 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар годишно в стопанствата с минимум 70 % култури с голяма потребност от азот и дълъг вегетационен период. Според приблизителни оценки потенциално обхванати от дерогацията са около 600 говедовъдни стопанства и 60 свиневъдни стопанства в областите Ломбардия и Пиемонт, които съставляват съответно 15 % и 6 % от общия брой на говедовъдните и общия брой на свиневъдните стопанства в споменатите области, 4 % от използваната земеделска площ (ИЗП), 14 % от общия брой глави млекодаен добитък и 7,4 % от общия брой свине в същите области. За дерогацията могат да кандидатстват и полевъдни стопанства.

(6)

Законодателството, с което се транспонира Директива 91/676/ЕИО и се създават програмите за действие в Ломбардия (Решение № X/5171 от 16 май 2016 г.) и в Пиемонт (Решение № 19/2971 от 29 февруари 2016 г.), е прието и се прилага във връзка с настоящото решение за периода 2016—2019 г.

(7)

Определените уязвими зони, по отношение на които се прилагат програмите за действие, обхващат около 80 % от ИЗП в Ломбардия и 44 % от ИЗП в Пиемонт.

(8)

Представените данни относно качеството на водите показват, че за подпочвените води в областите Ломбардия и Пиемонт 87 % от подземните водни обекти имат средна концентрация на нитрати под 50 mg/l, а 55 % от подземните водни обекти — средна концентрация на нитрати под 25 mg/l. По отношение на повърхностните води, при над 90 % от площадките за мониторинг (станциите за наблюдение) средната концентрация на нитрати е под 25 mg/l, като в нито една точка концентрацията на нитрати не надвишава 50 mg/l.

(9)

В областите Ломбардия и Пиемонт се отглеждат над 35 % от добитъка в Италия, по-специално 38 % от млекодайния добитък, 60 % от свинете и 15 % от птиците. В периода 2007—2013 г. броят на животните показва тенденция към намаляване.

(10)

В периода 2003—2013 г. използването на азот от изкуствени торове е намаляло с около 27 %, както и използването на минерални фосфорни торове, което е намаляло с 57 %.

(11)

Пасищата, царевицата за зърно, царевицата за силаж и зимните зърнени култури заемат около 65 % от общата земеделска площ в Ломбардия и Пиемонт.

(12)

Подкрепящите документи, представени заедно с искането за дерогация, показват, че предлаганото количество от 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар годишно е обосновано от обективни критерии, като завишено количество на валежите, дълги вегетационни периоди и високи добиви от културите с голямо усвояване на азот.

(13)

След като проучи искането, Комисията смята, че предлаганото количество от 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар няма да възпрепятства постигането на целите на Директива 91/676/ЕИО, при условие че се спазват някои строги условия.

(14)

В Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) се предвижда комплексен трансграничен подход към опазването на водите, организиран около районите на речните басейни, с цел да се постигне добро състояние на европейските водни обекти до 2015 г. Намаляването на количеството на хранителните вещества е неразделна част от тази цел. Предоставянето на дерогация съгласно настоящото решение не засяга разпоредбите съгласно Директива 2000/60/ЕО и не изключва възможността да са необходими допълнителни мерки, за да се спазят произтичащите от нея задължения.

(15)

С Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят общи правила за създаването на Инфраструктура за пространствена информация в Съюза за целите на политиките на Съюза в областта на околната среда и политиките или дейностите, които могат да окажат влияние върху околната среда. Когато е приложимо, пространствената информация, събрана в контекста на настоящото решение, следва да е в съответствие с разпоредбите, предвидени в посочената директива. С цел да се намали административната тежест и да се подобри съгласуваността на данните, при събиране на необходимите данни съгласно настоящото решение Италия следва да използва, когато е целесъобразно, информацията, генерирана в рамките на интегрираната система за администриране и контрол, създадена съгласно дял V, глава II от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(16)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по нитратите, създаден съгласно член 9 от Директива 91/676/ЕИО,

а)

„стопанства“ означава земеделски стопанства със или без отглеждане на животни;

б)

„парцел“ означава индивидуален участък или група участъци, хомогенни по отношение на отглежданите селскостопански култури, вида на почвата и практиките за торене;

в)

„пасище“ означава постоянно или временно пасище (под временно се разбира за по-малко от пет години);

г)

„късна царевица“ означава царевица от група 600—700 по ФАО със срок на сеитба от средата на март до началото на април и вегетационен период най-малко 145—150 дни;

д)

„царевица или сорго, последвани от зимни фуражни култури“ означава среднокъсна или ранна царевица по Международната класификация на ФАО, или сорго, последвани от зимни фуражни култури, като например италиански райграс, ечемик, тритикале или зимна ръж;

е)

„зимна зърнена култура, последвана от летни фуражни култури“ означава зимна пшеница, зимен ечемик или тритикале, последвани от летни фуражни култури, като например царевица, сорго, Setaria или Panicum sp.;

ж)

„култури с голяма потребност от азот и дълъг вегетационен период“ означава пасища, късна царевица, царевица или сорго, последвани от зимни фуражни култури, и зимна зърнена култура, последвана от летни фуражни култури;

з)

„говежди тор“ означава животински изпражнения от едър рогат добитък, включително по време на паша или в преработен вид;

и)

„обработка на оборски тор“ означава преработката на свински тор в две фракции — твърда и течна, с цел подобряване на наторяването и по-добро оползотворяване на азота и фосфора;

й)

„обработен тор“ означава течната фракция, получена в резултат на обработката на свински тор, с минимално съотношение азот—фосфати (N/P2O5), равно на 2,5;

к)

„обработен тор, подложен на отстраняване на азот“ означава обработен тор със съдържание на азот, по-малко от 30 % от съдържанието на азот в необработения свински тор;

л)

„почви с ниско съдържание на органични вещества“ означава почви с по-малко от 2 % съдържание на органичен въглерод в горния 30-сантиметров почвен слой;

м)

„незасолени и слабо засолени почви“ означава почви с електрическа проводимост на наситен екстракт от почва EСe < 4 mS/cm или електрическа проводимост на воден екстракт от почва, при съотношение почва—вода 1:2, EC 1:2 < 1 mS/cm, или райони, определени като категорично незасегнати от риск от засоляване съгласно почвената карта, изготвена на регионално равнище;

н)

„ефективност на използване на азота“ означава процента на общия азот, внесен под формата на животински тор, който е наличен за усвояване от културите в годината на торенето.

а)

70 % или повече от площта на стопанството трябва да е заета от култури с голяма потребност от азот и дълъг вегетационен период;

б)

временните пасища се разорават напролет;

в)

временните и постоянните пасища включват не повече от 50 % бобови или други растения, фиксиращи азота от въздуха;

г)

реколтата от късна царевица се прибира (включително стъблата);

д)

зимните фуражни култури, като италиански райграс, ечемик, тритикале или зимна ръж, се засяват в срок от две седмици след прибирането на царевицата или соргото и се прибират не по-рано от две седмици преди сеитбата на царевицата или соргото;

е)

летните фуражни култури, като царевица, сорго, Setaria или Panicum sp., се засяват в срок от две седмици след прибирането на зимните зърнени култури и се прибират не по-рано от две седмици преди сеитбата на зимните зърнени култури;

ж)

в рамките на две седмици след разораването на тревата се засява култура с голяма потребност от азот, като в годината на разораване на постоянните пасища не се внасят изкуствени торове.

а)

оценка на прилагането на дерогацията, основаваща се на контрола, извършен на равнище стопанство, и на контрола на превоза на оборски тор, както и информация за неспазващите условията стопанства, основаваща се на резултатите от административните проверки и проверките на място;

б)

информация относно обработката на оборския тор, включително по-нататъшната преработка и оползотворяването на твърдите фракции, и подробни данни относно характеристиките на системите за обработка, тяхната ефективност и състава на обработения оборски тор, както и крайното местоназначение на твърдите фракции;

в)

карти, показващи районите с ниско съдържание на органични вещества, както и предприетите мерки за насърчаване на използването на стабилизираната твърда фракция върху почви с ниско съдържание на органични вещества съгласно член 5, параграф 2;

г)

методиките за оценка на състава на обработения оборски тор, измененията в състава и ефективността на обработката за всяко стопанство, ползващо индивидуална дерогация, съгласно член 5, параграф 3;

д)

инвентаризацията на емисиите на амоняк и другите емисии в резултат на обработката на оборския тор съгласно член 5, параграф 4;

е)

създаденият протокол за измерване на електропроводимостта и картите, показващи районите, засегнати от засоляване, съгласно член 6, параграф 12;

ж)

методиките за проверка на съвместимостта на предоставените дерогации с капацитета на инсталациите за обработка на оборски тор съгласно член 8, параграф 1;

з)

методиките за проверка на съвместимостта на всяка предоставена дерогация с разрешеното водоползване в ползващото дерогацията стопанство съгласно член 8, параграф 2;

и)

картите, показващи процента на стопанствата, процента на животните, процента на земеделската земя, обхваната от индивидуални дерогации, и картите, показващи местното земеползване, както и данни за сеитбообращенията и земеделските практики в ползващите дерогация стопанства съгласно член 10, параграфи 1 и 2;

й)

резултатите от мониторинга на водите, включително информация относно тенденциите в качеството на подземните и повърхностните води, в това число крайбрежните води, както и въздействието на дерогацията върху качеството на водите съгласно член 10, параграф 3;

к)

списъка на най-уязвимите водни обекти съгласно член 10, параграф 4;

л)

резюме и оценка на данните, получени от площадките за мониторинг (станциите за наблюдение) съгласно член 10, параграф 5.

(1)

Съгласно член 18.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, могат да осъществяват кредитни операции с кредитни институции и други участници на пазара, при които предоставянето на заеми се основава на адекватни обезпечения.

(2)

Стандартните критерии и минималните изисквания за праговете за кредитно качество, определящи допустимостта на търгуеми активи като обезпечение за целите на операциите по паричната политика на Евросистемата, са установени в Насоки (ЕС) 2015/510 (ЕЦБ/2014/60), и по-специално в член 59 и в четвърта част, дял II от тях.

(3)

Съгласно член 1, параграф 4 от Насоки (ЕС) 2015/510 (ЕЦБ/2014/60) Управителният съвет може по всяко време да променя средствата, инструментите, изискванията, критериите и процедурите за изпълнение на операциите по паричната политика на Евросистемата. Съгласно член 59, параграф 6 от Насоки (ЕС) 2015/510 (ЕЦБ/2014/60) Евросистемата си запазва правото да определя дали дадена емисия, емитент, длъжник или гарант изпълняват нейните изисквания за кредитно качество въз основа на всякаква информация, която тя счете за относима към осигуряването на адекватна защита от риск на Евросистемата.

(4)

Съгласно член 8, параграф 2 от Насоки ЕЦБ/2014/31 праговете за кредитно качество на Евросистемата не се прилагат за търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от централните държавни управления на държави членки, чиято парична единица е еврото, по програма на Европейския съюз/Международния валутен фонд, освен ако Управителният съвет реши, че съответната държава членка не изпълнява условията на финансовата помощ и/или макроикономическата програма.

(5)

През февруари 2015 г. Управителният съвет стигна до заключението, че не е възможно да се приеме, че е налице успешно приключване на прегледа на текущата към онзи момент програма на Европейския съюз/Международния валутен фонд за финансова помощ за Република Гърция. Поради това в Решение (ЕС) 2015/300 на Европейската централна банка (EЦБ/2015/6) (4) беше предвидено, че вече не следва да се счита, че Република Гърция изпълнява програма на Европейския съюз/Международния валутен фонд за целите на член 6, параграф 1 и член 8 от Насоки ЕЦБ/2014/31 и че праговете за кредитно качество на Евросистемата следва да се прилагат по отношение на търгуемите дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция. След изтичането на програмата на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) за финансова подкрепа за Гърция на 19 август 2015 г. Съветът на управителите на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) одобри нова тригодишна програма за финансова помощ за Гърция.

(6)

Първият транш по новата програма на ЕМС беше отпуснат, след като бяха взети всички изисквани мерки и бяха изпълнени основните етапи, което подпомогна постепенното стабилизиране на гръцката икономика и позволи рекапитализацията на гръцката банкова система в края на 2015 г. След извършването на предварителните действия, за които беше постигнато съгласие по програмата за първия преглед, на 17 юни 2016 г. Съветът на директорите на ЕМС одобри отпускането на първата част от втория транш по програмата. Така първият преглед на програмата на ЕМС завърши успешно.

(7)

Управителният съвет оцени ефектите от новата програма на ЕМС за Гърция, продължаващото ѝ изпълнение и демонстрирания от гръцките власти ангажимент да изпълнят програмата изцяло.

(8)

На базата на гореспоменатата оценка Управителният съвет счита, че Република Гърция изпълнява условията на програмата, и взе решение да възстанови допустимостта на търгуемите дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, за операциите по паричната политика на Евросистемата. Поради това Решение (ЕС) 2015/300 (ЕЦБ/2015/6) следва да бъде отменено.

(9)

С оглед на специфичните условия по пазарния и кредитния риск на търгуемите дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, Управителният съвет взе решение да преразгледа таблицата за допустимите отклонения, които се прилагат спрямо тези инструменти съгласно член 8, параграф 3 от Насоки ЕЦБ/2014/31.

(10)

В съответствие с предходните разисквания в Управителния съвет потенциалните покупки на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, по програмата за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари (ПЗАПС) ще бъдат разгледани на по-късен етап, като се вземат предвид прогресът в анализа и засилването на устойчивостта на публичния дълг на Гърция, както и други съображения, свързани с управлението на риска,