(1)

Вследствие на неофициални разговори между Комисията и Франция, на 7 февруари 2014 г. последната изпрати на Комисията справка относно предоставянето на акционерен заем от Фонда за икономическо и социално развитие (наричан по-нататък „ФИСР“) на дружеството MoryGlobal (2).

(2)

В отговор на устно запитване на Комисията Франция представи нова информационна бележка на 2 април 2014 г.

(3)

На две допълнителни искания за предоставяне на информация, изпратени на 11 април и на 8 май 2014 г., Франция отговори с писма от 30 април и 9 май 2014 г. Тези искания бяха допълнени с искане от 27 юни 2014 г., на което Франция отговори на 10 юли 2014 г.

(4)

По предложение на Комисията на 9 юли 2014 г. беше проведена среща с Франция.

(5)

Тъй като първият транш по заема от ФИСР е направен на 18 февруари 2014 г., Комисията регистрира тази мярка в регистъра на помощите, за които не е отправено уведомление.

(6)

С писмо от 16 септември 2014 г. Комисията уведоми Френската република за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по отношение на помощта (наричана по-нататък „официална процедура по разследване“).

(7)

Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък „решение за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта. Комисията не получи мнения по този въпрос от заинтересованите страни.

(8)

Франция представи своите коментари на 24 октомври 2014 г. По искане на Комисията тя предостави допълнителна информация на 12 януари и 6 май 2015 г.

(9)

Групата Mory-Ducros включва по-специално дружеството Mory-Ducros SAS (наричано по-нататък „MD“) и дружествата за управление на недвижима собственост SPAD и ARCATIME CAUDAN, дъщерни дружества, които са 100 % собственост на MD.

(10)

Акционер в MD е Arcole Industries (наричано по-нататък „Arcole“), холдингово дружество, специализирано в придобиването и оздравяването на предприятия в затруднение. През юни 2010 г. DHL Arcole придобива активи на дружеството Ducros Express, а след това през юни 2011 г. — някои активи на Mory SA в рамките на производство по несъстоятелност, образувано по отношение на него. Впоследствие Arcole слива тези две дейности в рамките на MD.

(11)

MD е вторият оператор във Франция в сферата на куриерските услуги и чартирането след Geodis. MD извършва четири основни дейности, а именно национални куриерски и транспортни услуги, национално чартиране, международни куриерски услуги и чартиране и логистика. Във Франция този стопански сектор изпитва все по-големи затруднения от началото на десетилетието, водещи до сливания и/или фалити на големи оператори. Освен историята на активите или на дружествата, станали част от MD вследствие на различни производства по несъстоятелност, е уместно да се отбележи придобиването на активите на SERNAM, традиционен оператор и дъщерно дружество на SNCF, от Geodis, осъществено след ликвидацията на първото (4).

(12)

Към 31 декември 2012 г. MD е реализирало консолидиран оборот в размер на 765 милиона евро. MD има около 5 300 служители и разполага с 85 клона. Отрицателното въздействие на финансовата криза и повишеният конкурентен натиск от страна на другите оператори в контекста на трудностите в сектора на куриерските услуги и чартирането обаче водят до влошаване на резултатите, което се задълбочава поради разходи за производство, които надвишават пазарните, неблагоприятни цени при много клиенти и лошо състояние на сградния фонд и подвижния състав в резултат на недостатъчни инвестиции през предходните периоди.

(13)

С решение от 26 ноември 2013 г. търговския съд в Pontoise открива производство по несъстоятелност по отношение на MD.

(14)

На 3 януари 2014 г. Arcole, мажоритарен акционер в MD към онзи момент, отправя предложение за придобиване.

(15)

На 28 януари 2014 г. Arcole подава в търговския съд в Pontoise подобрено предложение под формата на план за прехвърляне с цел придобиване на набор от активи, съставен от по-голямата част от активите на MD, към ново дружество, създадено за тази цел — MoryGlobal.

(16)

На 29 януари 2014 г. министърът на икономиката и финансите издава указ, по силата на който ФИСР отпуска заем на MoryGlobal в размер на 17,5 милиона евро, усвояем на една или повече вноски.

(17)

На 30 януари 2014 г., докато се очаква формализирането на споразумението за заем между MoryGlobal и държавата, държавата, представлявана от Comité interministériel de restructuration industrielle („Междуведомствена комисия за промишлено преструктуриране“) (наричана по-нататък „CIRI“), и Arcole подписват меморандум за разбирателство: Arcole се ангажира по-специално да осигури общо финансиране в размер на 17,5 милиона евро, от които 10 милиона евро под формата на увеличение на капитала и 7,5 милиона евро под формата на конвертируеми облигации (5).

(18)

На 6 февруари 2014 г. търговският съд в Pontoise прекратява плана за прехвърляне на активи на MD в полза на Arcole.

(19)

На 31 март 2015 г., въпреки вливането на капитал и заема от ФИСР, MoryGlobal е обявено в ликвидация от търговския съд в Bobigny.

(20)

По силата на споразумение от 11 февруари 2014 г. държавата отпуска на MoryGlobal заем от ФИСР в размер на 17,5 милиона евро. В съответствие с разпоредбите на заема той е бил предназначен да финансира придобиването на част от дейностите на MD и на дейността на MoryGlobal.

(21)

Предвидено е заемът от ФИСР да се изплаща при фиксирана лихва от 1 % годишно. Лихвите, начислени до крайната дата на погасяването, трябва да се изчисляват на годишна база, след което да се капитализират и изплатят еднократно на датата на падежа на заема от ФИСР. Като изключение от гореизложеното, в случай че на Arcole са изплатени дивиденти, MoryGlobal трябва на датата на изплащане на дивидентите и до размера на изплатените дивиденти да пристъпи към изплащане на капитализираните фиксирани лихви, начислени до тази дата.

(22)

Към фиксираната лихва се добавя променлива лихва, равна на общия размер на дивидентите, които са гласувани и изплатени през годината, и намалена с размера на изплатеното фиксирано възнаграждение.

(23)

Общият лихвен процент (фиксиран + променлив) на заема от ФИСР не може да бъде по-нисък от средния лихвен процент по текущите сметки на партньори, одобрени от Arcole.

(24)

Погасяването на заема трябва да стане наведнъж, двадесет години след датата на последния транш по заема, който е платен на 24 април 2014 г.

(25)

Заемът от ФИСР е обезпечен със залог от първа степен и без да се засяга сметка с ценни книжа, включваща 100 % от акциите MoryGlobal. Обезпечителната сметка трябва да включва за целия срок на заема от ФИСР най-малко 90 % от заложените акции на MoryGlobal.

(26)

В случай че Arcole прехвърли 100 % от акциите си в MoryGlobal, MoryGlobal трябва да възстанови цялата останала част от заема и всички дължими суми по него, както и да плати в полза на държавата сума, представляваща неустойка за прекратяване, равна на сумата на прехвърлянето минус сумата, инвестирана от Arcole в MoryGlobal под каквото и да била форма, общото възнаграждение по платения до датата на прехвърлянето акционерен заем, както и всички разходи, свързани с прехвърлянето. При частично прехвърляне на акции обезпечението се изчислява пропорционално на броя на прехвърлените от Arcole акции спрямо общия на броя на акциите на Arcole преди прехвърлянето.

(27)

Целият заем е отпуснат на три транша на следните дати и в следните размери: 3 милиона евро на 18 февруари 2014 г., 7 милиона евро на 11 март 2014 и 7,5 милиона евро на 24 април 2014 г.

(28)

На 6 февруари 2014 г. в съобщение до медиите (6) министрите на производственото възстановяване, труда, заетостта, професионалното обучение и социалния диалог, както и министърът на транспорта, морските дела и риболова обявяват, че ще бъде създаден план за подпомагане на служителите на MD. Той включва следните елементи:

(29)

Общата стойност на тези социални мерки и точните условия за тяхното отпускане не са описани по-подробно.

(30)

В решението си за откриване на процедура Комисията постави въпроса за наличието на икономическо предимство, свързани както със заема от ФИСР, така и със социалните мерки в полза на служителите. Като цяло Комисията счита, че предвид хронологията на осъществения между Arcole и Франция обмен е възможно заемът от ФИСР и социалните мерки да са предоставени по-специално поради съображения от социален характер, целящи запазване на работни места и производствени обекти, които не са характерни за разумен инвеститор.

(31)

На първо място, Комисията отбелязва, че участието и многократните намеси на държавата чрез различни съобщения до медиите са били от полза за отправеното от Arcole предложение за придобиване и следователно за MoryGlobal. Съответно в първоначалното предложение на Arcole от 3 януари 2014 г. се предвиждат 25 милиона евро външно финансиране от публичноправни дружества, докато в подобреното предложение от 28 януари 2014 г. заемът от ФИСР в размер на 17,5 милиона евро изглежда замества участието на тези други потенциални инвеститори. Вследствие на това Комисията, от една страна, поставя въпроса за причините, довели до тяхното оттегляне, и, от друга страна, допуска, че отпускането на заема от ФИСР е направено срещу ангажимент за подобряване на условията на социалния план.

(32)

В допълнение Комисията отбелязва, че Франция изглежда е взела решението за отпускане на заема преди да се запознае с окончателния доклад на Eight Advisory, представящ резултатите от симулациите на процента на възвръщаемост на инвестициите (наричан по-нататък „ПВИ“) във връзка с капиталовите вноски на Arcole и заема от ФИСР, тъй като този доклад е завършен едва на 26 януари 2014 г.

(33)

И накрая, Комисията поставя също така въпроса за условията на заема от ФИСР. В действителност те имат характеристики както на заем, в случай че дружеството не разпределя дивиденти, така и на капиталова инвестиция, в обратния случай.

(34)

В случай че мярката бъде разглеждана като заем, Комисията счита, че лихва в размер на 1 % не съответства на пазарната лихва, независимо от приетата методология (прилагане на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (7) (наричано по-нататък „Съобщението от 2008 г.“) или на основания на даннни метод на Bloomberg и Capital IQ), и Комисията достига до заключението, че за заема не е осигурено подходящо възнаграждение. Освен това Комисията не счита, че отлагането на плащането на лихвите до датата на падежа на заема е стандартна пазарна практика. Комисията също така поставя под въпрос оценката на стойността на обезпечението.

(35)

В случай че мярката бъде анализирана като капиталова инвестиция, Комисията счита, че положението на държавата в качеството ѝ на инвеститор не е същото като това на Arcole по отношение на риска, въпреки че размерът на вноската на последното е еквивалентен на този на държавата. В действителност държавата няма същите финансови стимули като Arcole, което е трябвало да направи инвестицията си рентабилна преди съдебното производство чрез продължаване на дейността на дружеството и така да избегне скъпоструващ социален план. В допълнение Комисията счита, че съвпадението с инвестицията на Arcole е станало възможно благодарение на намесата на прокурора с искане за дерогация […] (*1). Комисията отбелязва също така, че минималната цена на подобна инвестиция за срок от над двадесет години е около 7,4 %. Също така според нея вероятността за получаване на възнаграждение, което съществено да надвишава 1 %, изглежда малка предвид случайния характер на разпределяне на дивиденти. Освен това Комисията отбелязва, че загрижеността на държавата да предотврати оттеглянето на Arcole от капитала на MoryGlobal не е присъща на частен инвеститор.

(36)

И накрая, независимо от квалификацията на мярката, Комисията поставя въпроса доколко е уместно по отношение на принципа на частния инвеститор в споразумението за заем да се включат производствени ангажименти, свързани с опазването на околната среда.

(37)

Освен това Комисията отбелязва, че промените в социалния план с оглед на подобряване на подкрепата за освободените работници и служители на MD, направени преди подаването на подобреното предложение, изглежда се поемат основно от държавата чрез въвеждането на социалните мерки, описани в раздел 2.2.2. В действителност според пресата приобретателят е запазил предложението си за 7 000 EUR на служител под формата на обезщетения за уволнение над дължимите по закон, като е отказал да ги увеличи. Следователно тези мерки изглежда са предоставили предимство в полза на MoryGlobal, тъй като част от социалния план е бил финансиран от държавата, а не от предприятието. Комисията счита, че ако се установи икономическа приемственост между MD и MoryGlobal, освобождаването на MD от задълженията му по отношение на работниците и служителите е облагодетелствало икономическото положение на MoryGlobal.

(38)

Доколкото Комисията няма съмнения по отношение на квалификацията на MD като предприятие в затруднение, тя поставя под въпрос тази на MoryGlobal, създадено на 23 януари 2014 г.

(39)

Освен това, въпреки че счита, че мерките не представляват държавна помощ, Франция не е представила анализ на съвместимостта. Ето защо Комисията приканва Франция да предостави такъв анализ.

(40)

Комисията припомня, че в съдебната практика на Съда на Европейския съюз задължението за възстановяване на несъвместима помощ може да обхване новосъздадено дружество, на което разглежданото дружество е прехвърлило част от активите си, когато това прехвърляне позволява да се установи наличие на икономическа приемственост между двете дружества (8). Според Комисията са налице сериозни съмнения за икономическа приемственост между MD и MoryGlobal съгласно набора от признаци, почерпен от съдебната практика на Съда. Следователно MoryGlobal може да носи отговорност за несъвместима помощ, получена от MD.

(41)

Франция представи своите коментари относно решението за откриване на 23 октомври 2014 г.

(42)

На първо място, Франция не е съгласна, че ангажиментът за предоставяне на заем на MoryGlobal и свързаните с това съобщения до медиите са поставили последното в по-благоприятно положение чрез предоставяне на предимство на предложението на Arcole, което е могло, благодарение на въпросния заем, да представи по-добро предложение.

(43)

Франция счита, че е действала като разумен инвеститор, когато е взела решението за отпускане на заема от ФИСР на MoryGlobal. Най-напред тя подчертава, че е неточно да се твърди, че инвестиционното решение на държавата не се основава на никакъв съществен икономически и финансов анализ, защото не е изчакан окончателният доклад на Eight Advisory от 26 януари 2014 г. В действителност този доклад просто повтаря основната част от съдържанието на анализите, извършени преди това от Arcole и CIRI относно възможностите за съвместни инвестиции.

(44)

В допълнение специфичните характеристики на заема от ФИСР не са взети предвид от Комисията. В действителност Франция предоставя на MoryGlobal акционерен заем чрез финансовия инструмент на ФИСР: всички елементи, свързани с ниското възнаграждение съгласно разглеждания фиксиран лихвен процент, трябва да бъдат анализирани в съчетание с другите елементи на възнаграждението, както и на капиталовата печалба. Франция счита, че Комисията неоснователно разглежда MoryGlobal като дружество с рейтинг ССС по смисъла на Съобщението от 2008 г. В действителност MoryGlobal е дружество, освободено от пасивите на MD, създадено с цел прилагане на адаптиран стратегически план след колективно производство. Франция счита също, че противно на твърденията на Комисията еднократното погасяване представлява най-подходящият начин за изплащане на акционерен заем. Освен това Франция е изненадана, че Комисията оценява като ниска вероятността за получаване на норма на възвръщаемост, надхвърляща 1 %. Този анализ изглежда подкрепя идеята, че придобиването на най-жизнеспособните и най-печеливши активи на MD не може в никакъв случай да бъде разумна инвестиция. В допълнение Франция акцентира на факта, че няма за цел да предотврати или санкционира оттеглянето на Arcole от капитала на дружеството, а се стреми да не остане единствен акционер, в случай че Arcole се оттегли, което е в съответствие с принципа на разумния инвеститор.

(45)

И накрая, Франция счита, че мярката трябва да се разглежда като капиталова вноска, осъществена при равни условия с Arcole.

(46)

На последно място, що се отнася до съмненията на Комисията дали включването в споразумението за заем на производствени ангажименти, свързани с опазването на околната среда, е в съответствие с принципа на частния инвеститор, Франция възразява, като цитира проекта за известие на Комисията относно понятието за държавна помощ в съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС (9): „За целите на теста на ОУПИ следва се вземат предвид единствено ползите и задълженията, свързани с положението на държавата като икономически оператор, като се изключат свързаните с нейния статут на публичен орган.“

(47)

Освен това Франция счита, че финансираните от държавата социални мерки в полза на съкратените работници нямат характера на държавна помощ. В действителност тези мерки не предоставят помощ за предприятието, тъй като в никакъв случай не заменят нито едно негово задължение към работниците и служителите.

(48)

Франция счита, от една страна, че MoryGlobal е отговаряло на условията за получаване на помощ за преструктуриране като икономически правоприемник на MD и, от друга страна, че помощта е съвместима с Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (10) (по-нататък „Насоките от 2004 г.“). Франция подчертава, че предприетите мерки за възстановяване на жизнеспособността на MD/MoryGlobal са подобни на мерките, които биха били предприети като част от план за преструктуриране, одобрен от Комисията въз основа на Насоките от 2004 г. Също така намаляването на периметъра на дейност на MD спомага да се ограничи прекомерното нарушаване на конкуренцията. И накрая, помощта е ограничена до минимума.

(49)

Не бяха получени коментари от трети страни относно решението за откриване.

(50)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(51)

Въз основа на тази разпоредба квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ изисква да бъдат изпълнени кумулативно следните условия, а именно: i) помощта да е с произход от държавата, ii) помощта да е избирателна iii) помощта да предоставя икономическо предимство на получателя и iv) помощта да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да е в състояние да засегне търговията между държавите членки.

(52)

Комисията желае да подчертае, че и двата вида мерки, а именно заемът от ФИСР, от една страна, и социалните мерки, от друга страна, са разгледани поотделно в настоящото решение единствено за да се гарантира по-голяма яснота на анализа. На практика решението за двете мерки е взето едновременно и те са тясно свързани в своята крайна обща цел да се гарантира продължаването на икономическата дейност на MD със запазване на максимален брой работни места, както ще бъде доказано по-късно в решението.

(53)

Що се отнася до заема от ФИСР, той е бил предоставен с указ на министъра на икономиката и финансите, чието изпълнение е поверено на генералния директор на държавната хазна. Съответните средства са с произход от специална бюджетна сметка, като сумите за погасяване на главницата и лихвите също така се внасят в бюджета на френската държава. Заемът е подписан, изплатен и управляван от банковата институция Natixis от името на Франция въз основа на споразумение, подписано между Natixis и Франция.

(54)

Що се отнася до социалните мерки, в съобщението до медиите от 6 февруари 2014 г. ясно се посочва, че те ще бъдат финансирани от държавата.

(55)

Следователно Комисията заключава, че мерките, които са предмет на разследването, включват държавни ресурси и могат да бъдат приписани държавата.

(56)

Що се отнася до заема от ФИСР, Комисията отбелязва, че той е отпуснат в полза на дружеството, което е придобило активите на MD — MoryGlobal. В действителност, въпреки че мисията на ФИСР е да отпуска заеми за икономическо и социално развитие в съответствие с условията, предвидени в циркулярното писмо от 26 ноември 2004 г. относно действията на държавата за предотвратяване на и справяне със затрудненията на предприятията (11), което урежда дейността му, отпускането на заеми от ФИСР винаги подлежи на разглеждане за всеки отделен случай. Следователно условието за избирателност е изпълнено.

(57)

Що се отнася до социалните мерки в полза на работниците и служителите, Комисията отбелязва, че те са разделени на два стълба: автоматичен и дискреционен, по преценка на Франция.

(58)

Автоматичен механизъм Франция счита, че CSP е инструмент на общото право, предвиден в Кодекса на труда, чиято цел е по-специално да се гарантира, че съкратените работници и служители ще запазят почти същия размер на доходите си. CSP, създаден със Закона от 28 юли 2011 г. (12), е насочен към работниците и служителите на предприятия в производство по оздравяване или ликвидация. Комисията отбелязва, че служители на MD отговарят на условията за получаване на помощи съгласно този договор. Следователно тя счита, че обезщетенията, изплатени на съкратените работници в рамките на CSP, както и сумите, отпуснати по линия на съвместните фондове за обезпечаване на професионалното развитие за финансиране на обучения, не изпълняват критерия за избирателност и не представляват държавна помощ.

(59)

Дискреционен механизъм Анализът на Комисията е различен, що се отнася до помощите по втория стълб, които надхвърлят законовите задължения на дружеството и се финансират изцяло от държавата. В действителност помощите по линия на механизма за засилено подпомагане и поемането от страна на държавата за срок от две години на разликата в заплащането при наемане на служител или работник на по-ниска заплата са резултат от решение на държавата, упражняваща своето право на преценка, и в конкретния случай са насочени към предприятието получател; и то въпреки че условията на механизма за временни намаляващи надбавки са определени в член R.322-6 от Кодекса на труда и с указ от 22 януари 2014 г. за изпълнение на член R.5123 от Кодекса на труда (13).

(60)

В заключение, Комисията счита за избирателни мерките, включващи заема от ФИСР, от една страна, и социалните мерки по линия на дискреционния механизъм, от друга страна. Социалните мерки по линия на автоматичния инструмент не са избирателни. Следователно те не представляват държавна помощ и няма да бъдат разглеждани по-нататък в настоящото решение.

(61)

Икономическо предимство е налице, когато финансовото състояние на дадено предприятие се подобрява благодарение на намесата на държавата. Въпреки това в съответствие с установената съдебна практика, за да се определи дали дадена държавна мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, е необходимо да се определи дали предприятието получател получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия (14).

(62)

В действителност не е задължително намесата на публичен орган да предоставя предимство на получателя и следователно не представлява помощ, ако се извършва при нормални пазарни условия, тоест ако публичният орган е действал така, както би постъпил в подобна ситуация разумен оператор в условията на пазарна икономика. В тази връзка наличието на значителни инвестиции от подобен характер, извършени от други частни оператори едновременно с намесата на държавата, които поемат сходни рискове („pari passu“), може да се представлява индикация, че държавата е действала като разумен оператор. И накрая, следва да се проучи дали намесата на държавата се основава на икономически оценки, сравними с тези, които при конкретните обстоятелства би направил разумен частен оператор в условията на пазарна икономика, намиращ се в положение, възможно най-близко до това на държавата, преди да извърши инвестицията, за да определи бъдещата рентабилност на подобна инвестиция.

(63)

Следва да се отбележи, че участието и многократните намеси на държавата между датата на откриване на производството по несъстоятелност на 22 ноември 2013 г. и 6 февруари 2014 г., датата, на която е одобрено придобиването на активите с решение на търговския съд в Pontoise, са били от полза за отправеното от Arcole предложение за придобиване и следователно в крайна сметка за MoryGlobal, от една страна. На 22 ноември 2013 г. министърът на производственото възстановяване и министърът на транспорта обявяват публично следното: „Периодът, който започва, трябва да се използва, за да се проучат всички хипотези и да се разгледат решенията за продължаване на дейността в рамките на жизнеспособен икономически периметър и при запазване на максимален брой работни места“] (15). На 10 януари 2014 г. министърът на производственото възстановяване заявява, че Франция ще отпусне заем в размер на 17,5 милиона евро, за да се обезпечи предложението на Arcole, по-специално в замяна на подобряване на социалния план (16). В действителност министърът прави изявления относно социалните мерки, насочени към работниците и служителите на MD, като обещава: „запазване на възнаграждението в продължение на една година с договора за професионална сигурност“, „финансиране на всякакви обучения по всички признати професионални направления“ и „частично поемане в продължение на две години на разликата в заплащането, за да няма спад на покупателната способност“ (17). И накрая, на 29 януари 2014 г. главният изпълнителен директор на Arcole е поканен от министър-председателя, за да го увери, че Arcole действително се ангажира с предложението за придобиване на MD (18).

(64)

Относно правния характер на мярката. Франция счита, че мярката има двойствен характер, като представлява едновременно заем (изплащане на лихви) и капиталова вноска (евентуално изплащане на лихви на базата на дивиденти). Франция обяснява, че ако трябва да се направи избор, мярката би следвало да се определи като капиталова вноска, което ще позволи сравнение с капиталовата вноска на Arcole, също в размер на 17,5 милиона евро. По този начин Франция достига до извода, че двете финансирания са направени при равни условия и отсъствие на държавна помощ.

(65)

Намесите на ФИСР са регламентирани с циркулярното писмо на министъра на икономиката и финансите от 26 ноември 2004 г. (19) Съгласно този текст ФИСР може да се намесва в подкрепа на предприятия в затруднение само чрез подлежащи на връщане кредити и не може да бъде използван за придобиване на контрол върху подпомаганите предприятия. Освен това фактът, че част от възнаграждението по заема е обвързано с плащането на дивиденти на акционера Arcole, по никакъв начин не предполага, че ФИСР също ще получава дивиденти: заемът от ФИСР е частично възмезден с променлива лихва, чието плащане просто зависи от изплащането на дивиденти на Arcole. И накрая, съществува очевидна асиметрия между правата на ФИСР и Arcole. Например ФИСР не разполага с информация за решенията относно управлението и стратегическата ориентация на MoryGlobal, а още по-малко може да участва във вземането им, нито пък ще може да се възползва от евентуално увеличение на стойността на капитала на MoryGlobal.

(66)

Поради това Комисията счита, че мярката за подкрепа от ФИСР трябва да се разглежда като заем, а не като капиталова вноска, и че при липса на еднакви перспективи за възнаграждение тя не може да се разглежда като направена при равни условия с капиталовата вноска на Arcole. Освен това във всеки случай разликата в естеството на вноските на ФИСР и Arcole е още по-очевидна, когато се вземат предвид механизмът за засилено подпомагане и механизмът за временни намаляващи надбавки, осигурени от Франция. В действителност от финансова гледна точка това плащане е сравнимо с безвъзмездна и неподлежаща на възстановяване субсидия, която се добавя към заема от ФИСР, без Arcole да поема подобен финансов ангажимент с оглед на очакваните печалби. Франция би могла в най-добрия случай да се надява на възнаграждение и възстановяване на самия заем, докато Arcole остава акционер в MoryGlobal и може да очаква възвръщаемост от своя дял от капитала.

(67)

Относно поведението на Франция като разумен икономически оператор. Съществуват множество доказателства, че Франция не е действала като разумен икономически оператор.

(68)

На първо място, както вече бе описано в раздел 6.1.3.2, представители на Франция многократно публично са подчертавали, че Франция ще се намеси в подкрепа на придобиването на активите на MD, и то с цел „запазване на максимален брой работни места“. Подобни декларации за намерение не изглеждат съвместими с поведението на разумен икономически оператор, оказващ подкрепа на предприятие в затруднено положение: в подобен случай една от първите мерки, която обикновено се предприема с цел намаляване на разходите и спасяване на предприятието, е намаляване на разходите за възнаграждения. Тези съображения и цели на публична власт, които водят до увеличаване на разходите за възнаграждения, могат да се окажат в противоречие с интересите на разумен частен кредитор, тъй като могат да намалят способността на кредитополучателя да изплати предоставените като заем суми.

(69)

Освен това не изглежда, че Франция е получила „икономически оценки, сравними с тези, каквито би извършил — с цел да определи бъдещата рентабилност на подобна инвестиция — разумен частен инвеститор, който, преди да направи посочената инвестиция, се намира във възможно най-близко положение до положението на държавата членка (20)“. В отговор на решението за откриване на процедурата Франция твърди, че окончателният доклад на Eight Advisory от 26 януари 2014 г. е просто обобщение на междинните доклади, изготвени през декември. При все това въпреки многократните искания от страна на Комисията (21) Франция не е представила тези междинни доклади, за да даде на Комисията възможност да провери това твърдение. С оглед на елементите, с които разполага, и по-специално публичните изявления на различни компетентни министри (22), Комисията счита, че принципното решение за отпускане и условията на заема от ФИСР са били взети преди да бъде завършен докладът, представящ резултатите от симулацията на ПВИ във връзка с капиталовата вноска на Arcole и заема от ФИСР, и че Франция е решила да отпусне заема преди да се запознае с резултатите от този доклад. Въпреки това „икономически оценки, направени след предоставяне на посоченото предимство, установяване впоследствие на реалната рентабилност на направената от съответната държава членка инвестиция или по-късни обосновки на избора на действително възприетия способ не са достатъчни, за да се докаже, че тази държава членка е взела в качеството си на акционер такова решение предварително или едновременно с предоставянето на предимството“ (23).

(70)

Освен това фактът, че в съображенията към решението на търговския съд в Pontoise заемът от ФИСР изрично се посочва като гаранция, позволяваща да се гарантира продължаването на дейността на предприятието и неговата стабилност, доказва, че той е предоставил предимство на MD в рамките на производството по несъстоятелност, а следователно и на MoryGlobal в качеството му на наследник на дейността на MD след ликвидацията на последния.

(71)

И накрая, задълженията в областта на околната среда, свързани с подмяната на автомобилния парк на MoryGlobal, наложени по силата на договора за заем от ФИСР, отново показват, че Франция не е действала като разумен икономически оператор, а като публична власт. В действителност никой разумен икономически оператор не би обвързал отпускането на заем на предприятие в затруднено положение със скъпо струващото подновяване на автомобилния парк на въпросното предприятие, воден единствено от грижа за околната среда. Без ясна обосновка това условие би било напълно чуждо на целта за рентабилност, която трябва да преследва кредиторът. Налагането на свързани с околната среда изисквания по отношение на автомобилния парк в действителност води до допълнителни разходи, които могат да намалят капацитета на кредитополучателя за погасяване на кредита.

(72)

Относно несъответстващо на разумен икономически оператор поведение на Франция във връзка с условията на заема. На първо място, кредитът включва обезпечение, състоящо се от залог върху капитала на MoryGlobal. С оглед на изключително несигурното положение на MoryGlobal подобно решение изглежда най-малкото не съвсем надеждно. В действителност, ако се допусне, че MoryGlobal бъде обявено в несъстоятелност и предвид факта, че погасяването на главницата и лихвите се извършва еднократно след 20 години, ФИСР няма да си възстанови първоначалната сума на заема. От друга страна изглежда, че стойността на акциите на дружеството е толкова по-ниска, колкото по-малко ликвидни са те — какъвто е случаят с MoryGlobal. При стагнация или спад в резултатите на MoryGlobal стойността на тези акции също ще бъде силно засегната. Следователно предоставеното обезпечение и очакваната възвръщаемост изглеждат ниски и недостатъчни да компенсират риска, който Франция поема.

(73)

Заем с еднократно погасяване след 20 години наистина крие значителен риск за кредитора. Освен това отлагането на плащането на лихвите на датата на падежа на заема не изглежда да е често срещана практика, още по-малко за предприятие в положение на производство по несъстоятелност, и следователно няма положителна кредитна история или рейтинг, и което освен това осъществява дейност в изпитващ затруднения икономически сектор, както е описано в съображения 10 — 12. В действителност стойността на лихвите за кредитора намалява, ако плащането им се отлага за крайния срок на заема, като може да падне под номиналния лихвен процент. В конкретния случай при номинална доходност от 1 % би било достатъчно процентът на инфлацията да надхвърли това равнище, за да стане отрицателна действителната стойност на заема в края на периода. Политиката на Европейската централна банка по този въпрос обаче е насочена към поддържане на равнище на инфлация близо до, но под 2 % в дългосрочен план (24), докато лихвите по 10-годишните и 30-годишните държавни облигации на Франция (съкровищни облигации) възлизат съответно на 2,29 и 3,27 % в началото на февруари 2014 г. Следователно изглежда, че номиналният процент на възнаграждение по заема в размер на 1 % може да се оцени като отрицателен в реално изражение, тъй като по всяка вероятност би паднал под процента на инфлацията в края на 20-годишния срок. Възнаграждението по заема от ФИСР е по-ниско от разхода за финансиране на френската държава на базата на държавните облигации по същото време, при това за много по-рисков актив.

(74)

Нещо повече, отрицателната рентабилност на заема се задълбочава, когато в сметката се включат разходите за механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, които се поемат от Франция. От представените в съображение 90 суми следва, че тези механизми могат да представляват за френската държава разход, който надвишава 10 милиона евро в номинално изражение (4 000 EUR на членуващ служител при максимален брой на персонала, определен на 2 732 служители). Например, ако нетната настояща стойност на предвидимия матуритет на плащане и погасяване на заема от ФИСР, дисконтиран при лихвен процент с 20-годишен постоянен матуритет (TEC 20) от 2,90 %, вече е отрицателен за сума от – 5,45 милиона евро след включване на разходите за механизмите (25), нетната настояща стойност става отрицателна до размер на – 14,62 милиона евро (26). Следователно разумен икономически оператор не би отпуснал подобно финансиране.

(75)

В допълнение, представените от Франция симулации на вътрешната норма на възвръщаемост се основават на допускането за излизане на Arcole от капитала на MD и заплащане на неустойка на държавата, без което рентабилността би била много по-малка. Arcole обаче може да реши да остане акционер. В този случай рентабилността на заема за Франция ще се ограничи до лихвите. Освен това в такава ситуация Arcole ще се възползва от поскъпването на стойността на своето участие или от потенциални капиталови печалби върху него, нещо, на което самата държава не може да разчита. Във връзка с това следва да се отбележи, че желанието на Франция да предотврати или да санкционира излизането на Arcole от капитала на предприятието по никакъв начин не съответства на поведението на разумен икономически оператор, движен само от съображения за рентабилност в по-краткосрочен или по-дългосрочен план. Напротив, то се обяснява със стремежа да се гарантира приемствеността на предприятие, заради което Франция е оказала подкрепа на Arcole […].

(76)

Освен това изплащането на променлива лихва изглежда изключително хипотетично предвид факта, че MoryGlobal е създадено след ликвидацията на MD, което на свой ред отчасти е било създадено след ликвидацията на Mory. Освен това в предложените от Франция допускания се предвижда изплащане на дивиденти и следователно на променлива лихва едва от 2018, 2019 и 2020 г., без това да превръща ПВИ в положителен. Във връзка с това следва да се подчертае, че разпоредбата относно заема, в която се предвижда общият лихвен процент (постоянни + променливи лихви) на заема от ФИСР да не може да бъде по-нисък от средния лихвен процент по текущите сметки на партньори, одобрени от Arcole, също не може да обоснове разумността на отпускането на заема, като се има предвид, че изплащането на променлива лихва е силно хипотетично.

(77)

И накрая, представеното от Франция изчисление на вътрешната норма на възвръщаемост се прави само върху заема от ФИСР, без по никакъв начин да отразява въздействието от прилагането на механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, които се поемат от Франция, въпреки че решението за тях е взето едновременно с това за заема от ФИСР. От представените в съображение 90 предвидими суми следва, че по-специално първият механизъм би могъл да представлява разход за френската държава, надвишаващ 10 милиона евро в номинално изражение. Разумен оператор в условията на пазарна икономика обаче би взел предвид всички средства, които мобилизира за дадена инвестиция, за да оцени действителната ѝ доходност. За да се прецени дали общото публично финансиране за продължаване на дейността на MD предлага достатъчно перспективи за рентабилност, разумният икономически оператор, поставен в положението на Франция, би взел под внимание не само заема, но и разходите за механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, които се поемат от Франция.

(78)

Що се отнася до дискреционния стълб на социалните мерки, който включва механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, Франция използва два аргумента, за да изключи наличието на икономическо предимство за предприятието получател. На първо място, Франция посочва, че тези помощи не намаляват приноса на MD към плана на запазване на работните места. На второ място, Франция твърди, че помощта е изключително в полза на съкратените работници и поради това тя не води до предимство за предприятието.

(79)

Комисията не е съгласна с този анализ.

(80)

От една страна, видно е, че гаранцията за отпускане на тези помощи от страна на държавата — макар те да са предназначени да подпомогнат работниците и служителите — в крайна сметка е облагодетелствала MD и неговия акционер Arcole в рамките на предложението му за придобиване, като е облекчило значително социалния контекст във връзка с придобиването на дейността. Във връзка с това Комисията отбелязва, че решението на Франция да стартира механизма за засилено подпомагане е взето на 22 януари 2014 г. и че подобреното предложение на Arcole е внесено в търговския съд в Pontoise малко след тази дата, на 28 януари 2014 г. Подобряването на социалния план, постигнато преди внасянето на подобреното предложение, е изцяло за сметка на Франция чрез изпълнението на описаните по-горе социални мерки. В действителност според пресата приобретателят е запазил предложението си за 7 000 EUR на служител за обезщетения за уволнение над дължимите по закон, като е отказал да ги увеличи.

(81)

От друга страна, Комисията отбелязва, че фактът, че намесата покрива незадължителни разходи на получателя, не е достатъчен да изключи наличието на помощ. В действителност, съгласно установената от нея практика и както се припомня в решението на Съда от 26 септември 1996 г. по дело Kimberly Clark Sopalin (27): „подпомагането на някои предприятия или на производството на някои стоки следва да се категоризира като помощ, дори ако тя се използва за финансиране на разходи, направени доброволно от съответното предприятие“. В настоящия случай Комисията счита, че фактът, че социалните мерки по дискреционния стълб не водят до намаляване на приноса на MD към плана на запазване на работните места, не е достатъчен, за да се докаже отсъствието на помощ. Освен това Съдът в решението си по делото Corsica Ferries France/Комисия (28) посочва в точка 83, че „[в] съответствие с принципа на равно третиране (вж. точка 75 по-горе) възможността за изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение е открита и за държавите членки при ликвидация на публично предприятие, независимо че задълженията им a priori не надвишават строгия законов и договорен минимум“. Съдът обаче заявява в следващата точка 84, че „поемането на тези допълнителни разходи поради основателни опасения не може да преследва единствено социална или дори политическа цел, тъй като по този начин може да излезе от рамките на теста за частния инвеститор, както е описан в точки 76 — 82 по-горе. При липса на всякаква, дори дългосрочна, икономическа рационалност, поемането на разходи, които излизат извън строгите законови или договорни задължения, следователно трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.“ В конкретния случай MD не е публично предприятие. Следователно поемането на социалните мерки от Франция не е обосновано по друг начин, освен с действието й като публична власт.

(82)

Следователно механизмът за засилено подпомагане и механизмът за временни намаляващи надбавки предоставят предимство в полза на MD, тъй като част от социалния план, макар и незадължителна за работодателя, е финансирана от Франция, а не от MD, без последното да е задължено да възстанови поетите от Франция суми.

(83)

Поради това разследването на заема от ФИСР и на механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, взети поотделно или още повече в тяхната съвкупност, показва, че Франция не е действала като разумен икономически оператор и че отпускането им е предоставило на MoryGlobal и на MD икономическо предимство, което те не биха били в състояние да получат при пазарни условия. От това следва, че MoryGlobal и MD са поставени в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(84)

В заема от ФИСР. Що се отнася до лихвата по заема, Комисията счита, че лихва от 1 % сама по себе си не отговаря на пазарните условия. В действителност при отсъствието на елементи, които да оспорват лихвените проценти, посочени в съобщението на Комисията от 2008 г., Комисията счита, че пазарната лихва може да се изчисли въз основа на последното.

(85)

Следва да се отбележи, че по този въпрос Франция изтъква противоречиви доводи. В действителност в отговора си на решението за откриване на процедура тя обяснява в отговор на съмненията на Комисията по отношение на възнаграждението по заема от ФИСР че „NewcoMD/MoryGlobal никога не е получавало оценка, а още по-малко рейтинг CCC, доколкото става дума за дружество, което няма пасиви, разполага със собствен капитал, създадено е за изпълнение на адаптиран стратегически план (sic) след колективно производство“ (29). В своя анализ на съвместимостта обаче Франция твърди, че MoryGlobal е икономически правоприемник на MD и като такъв е бил в състояние да получи помощ за преструктуриране, каквато е и една от целите на учредяването му: „NewcoMD не е новосъздадено предприятие по смисъла на насоките“ (30).

(86)

В конкретния случай Комисията установява, че формално, към момента на отпускане на заема от ФИСР, MoryGlobal е предприятие, освободено от пасивите на MD, което разполага със собствен капитал. Така на теория MoryGlobal не би трябвало да срещне затруднения при получаване на финансиране от частни оператори. На практика, поради липса на частни оператори, желаещи да се ангажират, MoryGlobal е трябвало да се обърне към Франция и ФИСР. В очите на частните оператори MoryGlobal, разбира се, би могло да изглежда като предприятие, освободено от пасивите на MD, но въпреки това е негов наследник, неблагонадеждно предприятие, подложено на ликвидация няколко години след преструктурирането, което е причината за създаването му. Въз основа на информацията, с която Комисията разполага, икономическото положение на MD е най-добрата налична отправна точка за сравнение в отсъствието на какъвто и да било рейтинг на MoryGlobal. Ето защо, въпреки твърденията на Франция, по отношение на MoryGlobal следва да се прилага рейтинг CCC.

(87)

Освен това обезпечението, чиято стойност зависи единствено от успеха на проекта за придобиване на дейността на MD, а не от обективни присъщи характеристики, свързани с физическо имущество, фондове, производствени активи или недвижими имоти, следва да се счита за слабо.

(88)

По този начин, ако се приложи Съобщението от 2008 г., възприетият процент е трябвало да бъде 10,53 % (т.е. 0,53 % — основен лихвен процент във Франция между януари и март 2014 г. — плюс 1 000 базисни пункта предвид ниската стойност на предоставеното обезпечение).

(89)

Комисията счита, че размерът на помощта е равен на разликите между i) 10,53 % (референтен лихвен процент във Франция + 1 000 базисни пункта) по главницата и ii) 1 % (лихва по заема от ФИСР) по главницата, изчислена за периода, през който сумата е била предоставена на MoryGlobal. Този подход за оценка на икономическото предимство въз основа на разликата в процентите следва да се прилага към сумите по лихвите. Фактът, че в споразумението за заем се предвижда изплащане на променлива лихва, не поставя под въпрос тази сума. В действителност в симулациите, на които Франция твърди, че се основава при вземането на решение за отпускане на заема, се предвижда изплащане на дивиденти едва от 2018 г. нататък, но не и след 2020 г. Освен това фактът, че MoryGlobal е създадена след ликвидацията на MD, която пък е създадена след ликвидацията на Mory, свидетелства за силно хипотетичния характер на плащането на променливи лихви на Франция.

(90)

В механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки. В рамките на механизма за засилено подпомагане, създаден по силата на указа от 22 януари 2014 г. относно прилагането на член R.5123 от Кодекса на труда и споразумението за механизма за засилено колективно подпомагане, сключено между Франция и синдика на MD, Франция участва с до 4 000 EUR на членуващ служител, като максималният брой на членовете е определен на 2 732 служители. Помощта съответства на действително платените от Франция суми по този механизъм.

(91)

В рамките на механизма за временни намаляващи надбавки, създаден по силата на членове R.5123-9 — R.5123-11 от Кодекса на труда и на указ от 26 май 2004 г. относно споразуменията за временни намаляващи надбавки (31), както и на съобщението до медиите от 6 февруари 2014 г. (32), Франция ще плаща до 300 EUR месечно за срок от 2 години на служителите и работниците на MD, наети на длъжност с по-ниско възнаграждение. Помощта съответства на действително платените от Франция суми по този механизъм.

(92)

Социалните мерки поставят MD в по-благоприятно положение, като го освобождават от част от задълженията, установени по силата на социалния план. Ако приемем, че MD не е обявено в несъстоятелност, конкурентната му позиция спрямо останалите оператори на пазара на куриерски услуги би била засилена.

(93)

Заемът от ФИСР поставя MoryGlobal в по-благоприятно положение, като му предоставя допълнителни ресурси. В действителност заемът му позволява да запази по-силна конкурентна позиция в сравнение с тази, която би имало без помощта. Поради това заемът заплашва да наруши конкуренцията между операторите в сектора на куриерски услуги и чартиране.

(94)

Освен това пазарът на куриерски услуги и чартиране е напълно отворен за конкуренцията и се характеризира със значителен търговски обмен между държавите членки. Поради това Комисията заключава, че предимството, произтичащо от мерките, които са предмет на разследването, на предприятие, осъществяващо дейност на отворен за конкуренцията пазар, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки.

(95)

Заемът от ФИСР, както и механизмът за засилено подпомагане и механизмът за временни намаляващи надбавки, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(96)

Забраната за държавна помощ, предвидена в член 107, параграф 1 от ДФЕС, не е абсолютна, нито безусловна. По-специално параграфи 2 и 3 от член 107 от ДФЕС представляват правната основа, която дава възможност някои помощи да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

(97)

В конкретния случай Комисията счита, че помощта е била предоставена, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на предприятие в затруднено положение. Поради това е необходимо да се анализира дали въпросните мерки биха могли да се считат за съвместими въз основа на член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(98)

В точка 137 от насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, различни от финансови институции (33) се казва, че „Комисията ще разгледа съвместимостта с вътрешния пазар на всички помощи за оздравяване или преструктуриране, предоставени без разрешение и по тази причина, нарушаващи член 108, параграф 3 от Договора, въз основа на настоящите насоки, ако част от помощта или цялата помощ е предоставена след публикуване на насоките в Официален вестник на Европейския съюз от [31 юли 2014 г.].“ В точка 138 се уточнява: „Във всички останали случаи тя ще извършва проверката в съответствие с насоките, които са се прилагали към момента на предоставянето на помощта“.

(99)

Тъй като мерките, които са предмет на разследването, са отпуснати през февруари 2014 г., тяхната съвместимост трябва да се анализира в контекста на Насоките от 2004 г.

(100)

В решението си по дело Италия/Комисия Съдът счита, че: „Следва да се напомни, държава членка, която иска да получи възможност да отпусне помощи в дерогация от правилата на Договора, има задължение за сътрудничество спрямо Комисията, по силата на което по-специално е длъжна да предоставя всички данни, които са от естество да позволят на тази институция да провери, че условията за исканата дерогация са изпълнени“ (34). Следователно оценката на съвместимостта на мерките следва да се направи в контекста на предоставените от Франция елементи.

(101)

За да се възползва от помощ за оздравяване и преструктуриране, предприятието трябва да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение по смисъла на раздел 2.1 от Насоките от 2004 г. MD отговаря на условията да бъде обект на колективно производство по несъстоятелност. Всъщност, както е посочено в раздел 2.1 по-горе, MD е обявено в несъстоятелност на 26 ноември 2013 от търговския съд в Pontoise. Следователно може да се счита, че то се намира в затруднено положение по смисъла на точка 10 от Насоките от 2004 г.

(102)

В точки 34 и 35 от Насоките от 2004 г. се посочва, че предоставянето на помощ трябва да става, при условие че съществува план за преструктуриране, който трябва да е препоръчан от Комисията във всички случаи на индивидуална помощ и да позволява да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на предприятието, въз основа на разумни предположения.

(103)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че Франция не е предоставила план за преструктуриране. Доводът на Франция, че план за преструктуриране, приведен в действие въз основа на анализ на Комисията, би стигнал до същото решение, е неприемлив, тъй като на Комисията не е предоставена възможност да извърши въпросния анализ. Следователно критерият за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност не може да бъде изпълнен.

(104)

Също така в точки 38 — 42 от Насоките от 2004 г. се предвижда предприемането на компенсаторни мерки от страна на предприятието получател. Тези мерки трябва да бъдат определени въз основа на проучване на пазара, съпътстващо плана за преструктуриране. При отсъствието на компенсаторни мерки помощта ще бъде разглеждана като противоречаща на общия интерес и следователно несъвместима с вътрешния пазар.

(105)

Във връзка с това Франция не е предложила компенсаторни мерки от каквото и да било естество. Подобно на довода относно плана за преструктуриране, доводът на Франция, според който приемането на компенсаторни мерки въз основа на анализ на Комисията би стигнало до същото решение, е неприемлив, тъй като на Комисията не е предоставена възможност да извърши въпросния анализ.

(106)

Поради това Комисията заключава, че държавната помощ в полза на MD, произтичаща от поемането от страна на Франция на плащанията по механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, не може да се разглежда в контекста на Насоките от 2004 г. като държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(107)

Следва да се припомни, на първо място, че Франция не е представила план за преструктуриране, нито компенсаторни мерки, които могат да гарантират съвместимостта на помощта за преструктуриране, изплатена на MoryGlobal. Следователно Насоките от 2004 г. не могат да дадат основание да се направи заключение за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.

(108)

Освен това, както многократно е посочвано, следва да се отбележи, че в точка 12 от Насоките от 2004 г. се предвижда следното: „За целите на настоящите насоки едно новосъздадено предприятие не е приемливо за помощ за оздравяване или преструктуриране, дори и ако първоначалното му финансово положение е несигурно. Такъв например е случаят, когато новото предприятие възниква в резултат на ликвидация на предишното или просто поема активите на ликвидираното предприятие.“ В конкретния случай MoryGlobal е създадено на 23 януари 2014 г. след ликвидацията на MD. Следователно във всеки случай MoryGlobal не би могло да получава държавна помощ под формата на помощ за преструктуриране. Освен това, дори ако MoryGlobal в качеството си на „икономически правоприемник“ на MD не трябва да се счита за новосъздадено предприятие по смисъла на Насоките от 2004 г., помощта не може да бъде обявена за съвместима въз основа на изложените в съображение 107 причини. Комисията отбелязва, че не е доказано и че MoryGlobal изпълнява условията да бъде считано за предприятие в затруднено положение, което пък е основен елемент за прилагането на Насоките от 2004 г. И накрая, следва да се отбележи, че в хода на процедурата Франция не е посочила друго правно основание за съвместимост.

(109)

Поради това Комисията заключава, че държавната помощ в полза на MoryGlobal, произтичаща от заема от ФИСР, не може да се счита в контекста на Насоките от 2004 г. за държавна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(110)

В съответствие с разпоредбите на ДФЕС и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши съответната държава да отмени или измени помощта, ако установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така многократно е постановявал, че наложеното на дадена държава членка с решение на Комисията задължение за отмяна на помощ, несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да се възстанови съществувалото преди това положение (35).

(111)

В този контекст Съдът е установил, че тази цел е постигната, когато получателят е възстановил сумите, предоставени посредством неправомерна помощ, като по този начин е изгубил предимството, което е имал спрямо своите конкуренти, и съществувалото преди плащането на помощта положение е възстановено (36).

(112)

В съответствие със съдебната практика, член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (37) постановява, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […]“.

(113)

Следователно, тъй като въпросните мерки са били приложени в нарушение на член 108 ДФЕС и трябва да се разглеждат като неправомерна и несъвместима помощ, те трябва да бъдат върнати, за да се възстанови положението, което е съществувало на пазара преди тяхното предоставяне. От това следва, че възстановяването трябва да обхваща периода, през който предимството е било предоставено на получателя, тоест от момента на предоставянето на помощта на получателя до действителното й възстановяване. Сумите, които подлежат на възстановяване, включват лихвите, дължими до момента на действителното погасяване. В съответствие със съдебната практика лихвата за възстановяване започва да тече от датата на ефективното предоставяне на помощта (38).

(114)

Следователно Франция трябва да си възстанови от MoryGlobal несъвместимата помощ, която представлява заемът от ФИСР, и от MD — несъвместимата помощ, която представляват механизмът за засилено подпомагане и механизмът за временни намаляващи надбавки.

(115)

Що се отнася до MoryGlobal, в момента то е в производство по несъстоятелност. В съответствие с установената съдебна практика неплатежоспособността на получателя неспособността му да възстанови помощта не представляват основателна причина той да бъде освободен от задължението за възстановяване (39). В такъв случай възстановяването на съществувалото положение преди предоставянето на помощта и премахването на нарушаването на конкуренцията могат по принцип да се постигнат чрез вписване на вземането, свързано с възстановяване на помощта, в списъка на приетите вземания в рамките на производството за обявяване в несъстоятелност. Ако държавата членка не може да си възстанови помощта в пълен размер, изискването за възстановяване се изпълнява с вписването на вземането, при условие че производството доведе до ефективна ликвидация на получателя, а именно до прекратяването на дейността му (40).

(116)

В тази връзка на 31 март 2015 г. Франция е изпратила на назначените от съда синдици декларация за вземания от MoryGlobal в размер на 17 500 000 EUR от главница и 155 916,66 EUR от лихви във връзка със заема от ФИСР. Лихвите обаче са изчислени за действителната продължителност на заема при посочената в договора ставка. Записването на тези вземания съответства на нормалните задължения на кредитор в рамките на производство по несъстоятелност и не е свързано със задълженията, които той има в рамките на процедурата за възстановяване на помощта. С цел възстановяване на сумата на помощта, определена в настоящото решение, Франция трябва да добави към вземанията във връзка с процедурата по несъстоятелност възстановяването на помощта, произтичаща от заема от ФИСР. Тази помощ ще бъде изчислена като разликата между приложения лихвен процент и лихва в размер на 10,53 % за вече изтеклите падежи, докато лихвите престанат да се начисляват по силата на френското право в контекста на производството по обявяване в несъстоятелност. Към сумите следва да бъдат добавени лихви за възстановяване за периода от предоставянето на помощта до нейното действително изплащане или, в конкретния случай, докато лихвите престанат да се начисляват по силата на правните разпоредби, уреждащи производството по обявяване в несъстоятелност.

(117)

Що се отнася до механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, те са предоставили предимство на MD. Последното обаче е било ликвидирано и с решение на търговския съд в Pontoise от 6 февруари 2014 г. активите му са прехвърлени на Arcole, което ги консолидира в рамките MoryGlobal.

(118)

Съгласно съдебната практика задължението за възстановяване може да се разпростре върху ново дружество, на което разглежданото дружество е прехвърлило част от активите си, когато това прехвърляне позволява да се установи икономическа приемственост между двете дружества (41). В действителност не е изключено задължението за възстановяване да се разпростре върху друго предприятие, ако се установи, че то ефективно се е възползвало от предоставената помощ по силата на икономическа приемственост между двете предприятия. В такъв случай приобретателите на дейностите на получателите на помощта също следва да възстановят помощта, считана за несъвместима с вътрешния пазар.

(119)

В конкретния случай е необходимо да се разгледа дали приобретателят на дейностите на MD, а именно MoryGlobal, може да се разглежда като икономически правоприемник на MD и следователно като отговорен за изплащането на несъвместимата с вътрешния пазар помощ, отпусната в полза на MD.

(120)

В съответствие с решението на Съда по дело Италия и SIM2 Multimedia/Комисия (42), въз основа на което Комисията е основала решенията си относно Olympic Airlines, Alitalia и Sernam (43), анализът на икономическата приемственост между операторите се основава на набор от признаци. Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид, съдебната практика изброява следните: i) размера на прехвърлените активи, ii) цената на прехвърлянето, iii) самоличността на приобретателите, iv) моментът на осъществяване на придобиването и v) икономическата обосновка на придобиването. Този набор от показатели е потвърден от Съда в решението му по дело Ryanair/Комисия (44) от 28 март 2012 г., което потвърждава решението на Комисията по делото Alitalia.

(121)

В конкретния случай Arcole поема всички материални и нематериални активи на MD и ги консолидира в рамките на дъщерното си дружество MoryGlobal. Освен това почти половината служители на MD преминават в MoryGlobal. Във връзка с това следва да се отбележи, че в решението на търговския съд в Pontoise се посочва, че в предложението си Arcole иска да му бъдат прехвърлени активите на MD, необходими за поддържане на значителна част от дейността на последното в областта на куриерските услуги, логистиката и чартирането.

(122)

Освен това цената на прехвърлените активи е определена от търговския съд в Pontoise в рамките на производството по несъстоятелност на MD. В решението си търговският съд обяснява: „в конкретния случай е безспорно, че с основание може да бъде разгледана само офертата, представена от Arcole Industries с клауза за замяна“. Следователно цената на прехвърлянето не е формирана въз основа на съпоставянето на няколко конкурентни оферти. От това следва, че цената, на която активите на MD са прехвърлени на Arcole, не може да се счита за пазарна сделка.

(123)

Освен това MD и MoryGlobal имат един и същ мажоритарен акционер — Arcole. Впрочем последното поема активите на MD след неговата ликвидацията само благодарение на специална дерогация, направена по искане на прокурора на републиката […].

(124)

И накрая, MoryGlobal продължава дейността на MD в областта на куриерските услуги, чартирането и логистиката, което Arcole ясно посочва при придобиването на MD. Във връзка с това следва да се отбележи, че в едно от съображенията си съдът посочва: „Като има предвид, че придобиването вероятно ще позволи освен това да се гарантира продължаването на дейността на дружеството и неговата устойчивост предвид представените гаранции“. В допълнение MoryGlobal поема всички търговски наименования, правото да се представя за правоприемник на MD във Франция и в чужбина без ограничение, както и всички марки.

(125)

Поради това, с оглед на обема на прехвърлените активи, цената на прехвърлянето на тези активи, самоличността на приобретателите и икономическата обосновка на придобиването, Комисията заключава, че е налице икономическа приемственост между MD и MoryGlobal.

(126)

Следователно възстановяването на сумата на помощта, предоставена по линия на механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки, трябва да се разпростре до MoryGlobal. Сумата на помощта също така трябва да бъде вписана в списъка на вземанията в рамките на производството по несъстоятелност на MoryGlobal.

(127)

Комисията констатира, че като отпуска заем чрез ФИСР на MoryGlobal и като поема плащанията по механизма за засилено подпомагане и механизма за временни намаляващи надбавки вместо MD, Франция неправомерно е предоставила държавна помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Франция трябва да си възстанови сумата на помощта заедно с лихвите от MoryGlobal или, ако цялостното възстановяване не е възможно предвид производството по несъстоятелност срещу предприятието, да се увери в действителната ликвидация на MoryGlobal.

(128)

Комисията констатира, че мерките, предоставени от Франция в полза на съкратените служители на MD по линия на договора за професионална сигурност, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС,