23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/1

(1)

Световната финансова криза, която започна през 2007—2008 г., разкри, че във финансовата система съществуват прекомерни спекулативни дейности, значителни регулаторни празноти, неефективен надзор, непрозрачни пазари и прекалено комплексни продукти. Съюзът прие набор от мерки, за да се укрепи и стабилизира банковата система, сред които по-строги капиталови изисквания, правила за подобряване на управлението и режими за надзор и преструктуриране, както и за да се гарантира, че финансовата система изпълнява своята роля за насочване на капитала към финансиране на реалната икономика. В този контекст от решаващо значение е и напредъкът по пътя към създаването на банковия съюз. От друга страна, кризата открои и необходимостта от подобряване на прозрачността и наблюдението не само в традиционния банков сектор, а и в области, в които се осъществява банкоподобно кредитно посредничество, известно като „банкиране в сянка“, чийто мащаб е тревожен, тъй като се смята, че вече съответства на близо половината от регулираната банкова система. Всякакви недостатъци по отношение на тези дейности, които са сходни с дейностите, извършвани от кредитните институции, имат потенциала да повлияят на останалата част от финансовия сектор.

(2)

При работата си по ограничаването на банкирането в сянка Съветът за финансова стабилност („СФС“) и Европейският съвет за системен риск („ЕССР“), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), установиха рисковете, които пораждат сделките за финансиране с ценни книжа („СФЦК“). СФЦК дават възможност за нарастване на ливъриджа, процикличността и взаимосвързаността на финансовите пазари. По-специално, в периода преди и по време на финансовата криза липсата на прозрачност при използването на СФЦК попречи както на регулаторите и надзорните органи, така и на инвеститорите да оценяват и наблюдават адекватно съответните банкоподобни рискове и степента на взаимосвързаност във финансовата система. Във връзка с това на 29 август 2013 г. СФС прие рамка на политиката, озаглавена „Засилване на надзора и регулиране на банкирането в сянка“ („рамка на политиката на СФС“), за отстраняване на рисковете при заемането на ценни книжа и репо сделките в контекста на банкирането в сянка, която беше одобрена от ръководителите на държавите от Г-20 през септември 2013 г.

(3)

На 14 октомври 2014 г. СФС публикува регулаторна рамка за процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг. При липсата на клиринг такива операции пораждат големи рискове, ако не са подходящо обезпечени. Въпреки че увеличаването на прозрачността във връзка с повторното използване на активите на клиентите би било първа стъпка към улесняване на способността на контрагентите да анализират и предотвратяват рискове, до 2016 г. СФС трябва да приключи работата си по набор от препоръки относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, за да се предотврати прекомерният ливъридж и да се намали рискът от концентрация и рискът от неизпълнение на задължения.

(4)

На 19 март 2012 г. Комисията публикува зелена книга относно банкирането в сянка. Въз основа на получените обстойни коментари и предвид тенденциите в международен план, на 4 септември 2013 г. Комисията представи съобщение до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Банкиране в сянка — търсене на отговор на новите рискове във финансовия сектор“. В него се подчертава, че сложният и непрозрачен характер на СФЦК затруднява идентифицирането на контрагентите и наблюдението на концентрацията на риска и също води до натрупването на прекомерен ливъридж във финансовата система.

(5)

През октомври 2012 г. председателстваната от Ерки Ликанен експертна група на високо равнище прие доклад за структурно реформиране на банковия сектор в Съюза. Сред разгледаните въпроси бяха и взаимодействието между традиционната банкова система и банкирането в сянка. В доклада се отчитат рисковете от дейностите във връзка с банкирането в сянка, като значителен ливъридж и процикличност, и се отправя призив за намаляване на взаимосвързаността между банките и системата на банкирането в сянка, причинила разпространението на кризата в цялата банкова система. В доклада се предлагат и някои структурни мерки за отстраняване на оставащите недостатъци в банковия сектор на Съюза.

(6)

Структурните реформи на банковата система в Съюза са разгледани в предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Налагането на структурни мерки върху банките обаче би могло да доведе до пренасочването на някои дейности към по-слабо регулирани области като сектора на банкирането в сянка. Поради това посоченото предложение следва да бъде придружено от предвидените в настоящия регламент обвързващи изисквания за прозрачност и докладване при СФЦК. Следователно, предвидените в настоящия регламент разпоредби относно прозрачността допълват посоченото предложение.

(7)

Настоящият регламент е в отговор на необходимостта от по-прозрачни пазари за финансиране с ценни книжа и оттам — от по-прозрачна финансова система. С цел да се осигурят равностойни условия на конкуренция и международно сближаване, настоящият регламент следва рамката на политика на СФС. С него се създава рамка на Съюза, която позволява ефикасното докладване на подробна информация за СФЦК пред регистри на трансакции и оповестяването на информация за СФЦК и суаповете за обща доходност пред инвеститорите в предприятия за колективно инвестиране. Определението за СФЦК в настоящия регламент не включва договорите за деривати, както са определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). То обаче включва сделките, обикновено наричани суапове за ликвидност и суапове за обезпечение, които не попадат в обхвата на определението за договори за деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012. Необходимостта от международно сближаване се засилва от вероятността след структурната реформа на банковия сектор в Съюза дейностите, които понастоящем се извършват от традиционните банки, да бъдат пренасочени към сектора на банкирането в сянка и да обхванат финансови и нефинансови образувания Следователно това може да доведе до още по-малка прозрачност за регулаторните и надзорните органи по отношение на тези дейности и да им попречи да получат достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК. Подобно положение само ще задълбочи вече установените връзки между регулирания банков сектор и този на банкирането в сянка на някои пазари.

(8)

Развитието на пазарните практики и технологиите позволява на участниците на пазара да използват сделки, различни от СФЦК, като източник на финансиране, за управление на ликвидността и обезпеченията, като стратегия за повишаване на доходността, за покриване на къси продажби или за данъчен арбитраж по отношение на доходите от дивиденти. Такива сделки биха могли да имат равностоен икономически ефект и да пораждат рискове, сходни на тези от СФЦК, включително процикличност, предизвикана от променливите стойности на активите и нестабилността; трансформиране на матуритет или ликвидност поради финансиране на дългосрочни или неликвидни активи чрез краткосрочни или ликвидни активи; и ефект на доминото във финансовия сектор, предизвикан от взаимосвързаността на верижните сделки, включващи повторно използване на обезпечението.

(9)

Вероятно е в отговор на повдигнатите в рамката на политиката на СФС въпроси и с оглед на очакваните тенденции след структурната реформа на банковия сектор в Съюза, държавите членки да приемат разнопосочни национални мерки, което може да създаде пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар в ущърб на пазарните участници и финансовата стабилност. Освен това липсата на хармонизирани правила за прозрачност затруднява и националните органи при съпоставянето на микроикономическите данни, предоставяни от различни държави членки, и оттам — добиването на представа за реалните рискове, които отделни пазарни участници представляват за системата. Ето защо е необходимо да се предотврати появата в Съюза на подобни изкривявания и пречки. Поради това подходящото правно основание за настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), както е тълкуван в съответствие с последователната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(10)

Във връзка с това новите правила за прозрачност, следва да предвиждат всички пазарни участници — независимо дали са финансови или нефинансови образувания — да докладват подробна информация за сключените СФЦК, включително състава на обезпечението, дали то е на разположение за повторно използване или е било повторно използвано, замяната на обезпечението в края на деня, както и приложената обезценка. За да се сведат до минимум допълнителните оперативни разходи за пазарните участници, новите правила и стандарти следва да се основават на вече налични инфраструктури, оперативни процеси и формати, въведени във връзка с докладването на информация за договорите за деривати пред регистрите на трансакции. В този контекст Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с Регламент(ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва, доколкото е възможно и целесъобразно, да сведе до минимум припокриването и да избегне несъответствията между техническите стандарти, приети съгласно настоящия регламент, и техническите стандарти, приети съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Доколкото е възможно, правната рамка, установена с настоящия регламент, е следва да е същата, като тази на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на докладването на информация за договорите за деривати пред регистрираните за целта регистри на трансакции. Това следва също така да позволи на регистрите на трансакции, регистрирани или признати в съответствие с посочения регламент,да изпълняват ролята на информационни хранилища, предвидена в настоящия регламент, ако удовлетворяват някои допълнителни критерии, след като бъдат регистрирани по опростена процедура.

(11)

За да се гарантира съгласуваност и ефективност на правомощията на ЕОЦКП за налагане на санкции, участниците на пазара, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва чрез препращане към Регламент (ЕС) № 648/2012 да бъдат обект на разпоредбите относно правомощията на ЕОЦКП, установени в посочения регламент, както е предвидено в делегирани актове, приети съгласно член 64, параграф 7 от посочения регламент — по отношение на процедурните правила.

(12)

Сделките с членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) следва да бъдат освободени от задължението да докладват СФЦК пред регистрите на трансакции. Въпреки това, за да се гарантира, че регулаторните и надзорните органи получават достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК, сключени от образуванията, които те регулират или спрямо които упражняват надзор, съответните органи и членовете на ЕСЦБ следва да поддържат тясно сътрудничество. Такова сътрудничество следва да осигури възможност на регулаторните и надзорните органи да изпълняват съответните си отговорности и мандати. Такова сътрудничество следва да бъде поверително и да се предоставя само при обосновано искане от съответните компетентни органи, и следва да се предоставя единствено с цел да се позволи на тези органи да изпълняват своите съответни отговорности, като надлежно отчитат принципите и изискванията за независимост на централните банки и изпълнението на техните функции на монетарни органи, включително извършването на операции в областта на паричната политика, валутната политика и политиката на финансова стабилност, за чието осъществяване членовете на ЕСЦБ разполагат с нормативно предвидени правомощия. Членовете на ЕСЦБ следва да могат да отказват да предоставят информация, когато сделките са сключени от тях в изпълнение на техните функции на монетарни органи. Те следва да уведомяват запитващия орган за всеки подобен отказ заедно с обосновката за това.

(13)

Информацията за рисковете, присъщи на пазарите за финансиране с ценни книжа, следва да бъде съхранявана централно и да бъде лесно и пряко достъпна, наред с другото, за ЕОЦКП, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8),Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на задачите ѝ в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (10), за целите на идентифицирането и наблюдението на рисковете за финансовата стабилност, породени от дейностите, свързани с банкирането в сянка, извършвано от регулирани и нерегулирани образувания. Когато изготвя или предлага да се преразгледат предвидените в настоящия регламент регулаторни технически стандарти, ЕОЦКП следва да взема предвид техническите стандарти, приети съгласно член 81 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с които се регламентират регистрите на трансакции за договорите за деривати, както и бъдещото развитие на тези технически стандарти. ЕОЦКП следва също така да се стреми да гарантира на съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, пряк и незабавен достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията им, включително за определяне и прилагане на паричната политика и за осъществяване на контрол на инфраструктурата на финансовите пазари. За тази цел ЕОЦКП следва да определи в проекта на регулаторните технически стандарти реда и условията за достъп до тази информация.

(14)

Необходимо е да се предвидят разпоредби за обмен на информация между компетентните органи и да се подсилят задълженията за помощ и сътрудничество между тях. Поради нарастващата трансгранична дейност компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация за упражняването на своите функции, така че да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент, включително в ситуации, в които нарушенията или съмненията за нарушения могат да са от значение за органите на две или повече държави членки. При обмена на информация е необходима строга професионална поверителност, за да се осигури безпрепятственото предаване на тази информация и защитата на конкретните права. Без да се засягат разпоредбите на националното наказателно или данъчно право, компетентните органи, ЕОЦКП, институциите или физическите или юридическите лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация, следва да я използват единствено за изпълнение на задълженията си и за упражняване на функциите си. Това обаче не следва да пречи на националните органи, които отговарят за предотвратяването, разследването или коригирането на случаи на лошо администриране, да изпълняват своите функции в съответствие с националното право.

(15)

СФЦК се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране с оглед на ефективно управление на портфейла. Такава употреба може да има значително въздействие върху резултатите от дейността на тези предприятия за колективно инвестиране. СФЦК могат да се използват за постигане на инвестиционните цели или за увеличаване на доходността. Управителите на предприятия за колективно инвестиране също използват суапове за обща доходност, които имат ефект, равностоен на СФЦК. СФЦК и суаповете за обща доходност се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране за целите на определени стратегии или за подобряване на доходността им. Използването на СФЦК и на суапове за обща доходност може да увеличи общия профил на риска на предприятията за колективно инвестиране, като същевременно то не се оповестява на инвеститорите по подходящ начин. От решаващо значение е да се гарантира, че инвеститорите в тези предприятия за колективно инвестиране са в състояние да направят информиран избор и да преценят цялостния профил на риск и възвращаемост на предприятията за колективно инвестиране. При оценката на СФЦК и на суаповете за обща доходност предприятието за колективно инвестиране следва да отчита същността на сделката в допълнение към правната ѝ форма.

(16)

Инвестициите, направени въз основа на непълна или неточна информация за инвестиционната стратегия на дадено предприятие за колективно инвестиране, могат да причинят значителни загуби на инвеститорите. Поради това е важно предприятията за колективно инвестиране да оповестяват цялата имаща отношение подробна информация във връзка с използването от тях на СФЦК и на суапове за обща доходност. Освен това пълната прозрачност е особено важна при предприятията за колективно инвестиране, тъй като цялата съвкупност от активи, които са предмет на СФЦК и на суапове за обща доходност, не са собственост на управителите на предприятията за колективно инвестиране, а на техните инвеститори. Следователно предоставянето на пълна информация за СФЦК и за суапове за обща доходност е инструмент от основно значение с оглед на предотвратяването на евентуални конфликти на интереси.

(17)

Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност са тясно свързани с директиви 2009/65/ЕО (11) и 2011/61/ЕС (12) на Европейския парламент и на Съвета, тъй като тези директиви представляват правната рамка, която урежда създаването, управлението и пазарното предлагане на предприятията за колективно инвестиране.

(18)

Предприятията за колективно инвестиране могат да действат като предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), управлявани от управляващи дружества или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, или като алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), управлявани от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), получили разрешение за извършване на дейност или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС. Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност, въведени с настоящия регламент, следва да се прилагат в допълнение към разпоредбите на посочените директиви.

(19)

За да могат инвеститорите да бъдат информирани за рисковете, свързани с използването на СФЦК и суапове за обща доходност, управителите на предприятия за колективно инвестиране следва да включват в периодичните доклади подробна информация за всеки случай, в който са използвали тези техники. Тази допълнителна информация за използването на СФЦК и на суапове за обща доходност следва да бъде в допълнение на настоящото задължение за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, и за ЛУАИФ да предоставят периодични доклади. При допълнителното уточняване на съдържанието на тези периодични доклади ЕОЦКП следва да вземе предвид административната тежест и особеностите на различните видове СФЦК и суапове за обща доходност.

(20)

Инвестиционната политика на дадено предприятие за колективно инвестиране по отношение на СФЦК и суаповете за обща доходност следва да бъде ясно оповестена в преддоговорната документация, като проспекта— за фондовете на ПКИПЦК, и преддоговорното оповестяване, насочено към инвеститорите —за АИФ. Това следва да гарантира, че преди да вземат решение да инвестират в конкретно ПКИПЦК или АИФ, инвеститорите са разбрали и преценили присъщите рискове.

(21)

Повторното използване на обезпечение предоставя ликвидност и позволява на контрагентите да намаляват разходите за финансиране. При него обаче се наблюдава тенденция за създаване на сложни вериги на обезпеченията между традиционното банкиране и банкирането в сянка, което създава риск за финансовата стабилност. Липсата на прозрачност за степента, до която предоставените като обезпечение финансови инструменти са използвани повторно, и съответните рискове в случай на несъстоятелност могат да подкопаят доверието у контрагентите и значително да увеличат рисковете за финансовата стабилност.

(22)

За да се повиши прозрачността относно повторното използване, следва да се наложат минимални изисквания за предоставяне на информация. Повторното използване следва да става само с изричното знание и съгласие на предоставящия контрагент. Ето защо упражняването на правото на повторно използване следва да се отразява в отнасящата се до него сметка за ценни книжа на предоставящия контрагент, освен ако тази сметка се урежда от правото на трета държава, което предвижда други подходящи средства за отразяване на повторното използване.

(23)

Макар обхватът на правилата относно повторното използване в настоящия регламент да е по-широк от този на Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), настоящият регламент не изменя обхвата на посочената директива, а по-скоро следва да се чете в допълнение към нея. Условията, при които контрагентите имат право да използват повторно и могат да упражняват това право, не следва по никакъв начин да намаляват защитата, предоставяна за споразуменията за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО. В този контекст нарушаването на изискванията за прозрачност относно повторното използване не следва да засяга националното право, уреждащо валидността или действието на сделката.

(24)

С настоящия регламент се установяват строги правила за контрагентите за предоставяне на информация относно повторното използване, които не следва да засягат прилагането на секторните правила, приспособени към конкретни участници, структури и ситуации. Поради това правилата относно повторното използване, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат например към предприятията за колективно инвестиране и депозитарите или клиентите на инвестиционните посредници, само доколкото в правната рамка по отношение на предприятията за колективно инвестиране или за защита на активите на клиентите не са предвидени по-строги правила относно повторното използване, които представляват lex specialis и имат предимство пред правилата, съдържащи се в настоящия регламент. По-специално, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга никое правило в правото на Съюза или в националното право, което ограничава способността на контрагентите да участват в повторно използване на финансови инструменти, предоставени като обезпечение от контрагенти или други лица. Прилагането на изискванията относно повторното използване следва да се отложи с шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент, за да се даде на контрагентите достатъчно време да адаптират действащите си споразумения за финансово обезпечение, включително рамковите договори, и да се гарантира, че новите споразумения за финансово обезпечение са в съответствие с настоящия регламент.

(25)

С цел насърчаване на международната съгласуваност на терминологията настоящият регламент използва термина „повторно използване“ в унисон с рамката на политиката на СФС. Това обаче не следва да доведе до непоследователност в рамките на достиженията на правото на Съюза, и, по-специално, не следва да засяга значението на понятието „повторно използване“, използвано в директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС.

(26)

За да се гарантира, че контрагентите спазват задълженията, произтичащи от настоящия регламент, както и че подлежат на сходно третиране в целия Съюз, държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощия за налагане на административни санкции и други административни мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. С оглед на това административните санкции и другите административни мерки по настоящия регламент следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на лицата, за които се отнасят, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при прилагането на дадена санкция или мярка, публикуването на санкциите или мерките, основните правомощия за налагане на санкции и размера на административните имуществени санкции. Целесъобразно е санкциите и другите мерки, установени по силата на Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС да се прилагат за нарушенията на предвидените в настоящия регламент задължения за прозрачност във връзка с предприятията за колективно инвестиране.

(27)

Предоставените на компетентните органи правомощия за налагане на санкции не следва да засягат изключителната компетентност на ЕЦБ, в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, да отнема лицензите на кредитните институции за целите на пруденциалния надзор.

(28)

Разпоредбите в настоящия регламент по отношение на заявленията за регистрация на регистрите на трансакции и отнемането на регистрацията не засягат правните средства за защита, предвидени в глава V от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(29)

Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят последователното хармонизиране и адекватната закрила на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Поради силно специализирания експертен опит на ЕОЦКП е уместно и ефективно да му бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и стандарти за изпълнение, които не налагат избор, свързан с провежданата политика. При изготвянето на техническите стандарти ЕОЦКП следва да осигури ефективност на административния процес и на процеса на докладване. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в следните области: подробна информация за данните, които следва да се докладват относно различните видове СФЦК; реквизити на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции; подробна информация за процедурите, които следва да се прилагат от регистрите за трансакции с оглед проверката на СФЦК, докладвани пред тях; честотата на публикуване и подробна информация за публикуването на данните в регистрите на трансакции, изискванията и достъпа до тях; както и, ако е необходимо, доразвиване съдържание на приложението.

(30)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема разработените от ЕОЦКП технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 по отношение на формàта и честотата на докладите, формàта на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции, както и процедурите и формулярите за обмена на информация с ЕОЦКП относно санкциите и другите мерки.

(31)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на списъка на образуванията, които са изключени от обхвата на настоящия регламент, и вида на таксите, услугите, за които те се дължат, размера на таксите и начина им на плащане от регистрите на трансакции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да взема решения относно оценката на нормативната уредба в трети държави за целите на признаването на техните регистри на трансакции, както и за да се избягват евентуално дублиращи се или противоречащи си изисквания. Оценката, на която се основават решенията относно еквивалентността на изискванията за докладване в дадена трета държава, следва да не засяга правото на регистри на трансакции, установени в тази трета държава и признати от ЕОЦКП, да предоставят услуги за докладване на образувания, установени в Съюза, тъй като дадено решение за признаване следва да бъде независимо от тази оценка за целите на решението относно еквивалентността.

(33)

Когато акт за изпълнение относно еквивалентност бъде оттеглен, контрагентите следва отново автоматично да подлежат на всички установени в настоящия регламент изисквания.

(34)

Ако е целесъобразно, Комисията следва да си сътрудничи с органите на трети държави с цел да бъдат намерени взаимно допълващи се решения, които да осигурят съгласуваност между настоящия регламент и изискванията, установени от тези трети държави, като по този начин се избегне възможно дублиране в тази област.

(35)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на прозрачността на някои дейности на финансовите пазари, като използването на СФЦК и повторното използване на обезпечение с цел наблюдение и установяване на съответните рискове, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците от настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(36)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита и принципа ne bis in idem, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(37)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 юли 2014 г. (15).

(38)

Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи на държавите членки или от регистрите на трансакции следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16). Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на ЕОЦКП, ЕБО или ЕОЗППО следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, определени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

(39)

Със съдействието на ЕОЦКП Комисията следва да наблюдава и изготвя доклади до Европейския парламент и Съвета относно международното прилагане на задължението за докладване, предвидено в настоящия регламент. Срокът, предвиден за представяне на докладите на Комисията, следва да взема предвид предварителното действително прилагане на настоящия регламент.

(40)

Въз основа на резултатите от работата на съответните международни форуми и със съдействието на ЕОЦКП, ЕБО и ЕССР, Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка в международните усилия за смекчаване на рисковете, свързани със СФЦК, включително препоръките на СФС относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, и целесъобразността на тези препоръки за пазарите на Съюза.

(41)

Прилагането на изискванията за прозрачност, установено в настоящия регламент, следва да бъде отложено, за да се осигури достатъчно време за регистрите на трансакции да поискат разрешаването и признаването на своите дейности, предвидени в настоящия регламент, и достатъчно време за контрагентите и предприятията за колективно инвестиране да спазят тези изисквания. По-специално е целесъобразно да се отложи прилагането на допълнителни изисквания за прозрачност за предприятията за колективно инвестиране, като се имат предвид насоките за компетентните органи и дружествата за управление на ПКИПЦК, представени от ЕОЦКП на 18 декември 2012 г., които определят незадължителна рамка за дружествата за управление на ПКИПЦК относно задълженията за оповестяване, и необходимостта от намаляване на административната тежест за управителите на предприятия за колективно инвестиране. За да се гарантира ефективното прилагане на докладването на СФЦК, е необходимо поетапно прилагане на изискванията по вид контрагент. Този подход следва да взема под внимание действителната възможност на контрагента да спазва задълженията за отчитане, предвидени в настоящия регламент.

(42)

Новите единни правила за прозрачност на СФЦК и някои извънборсови деривати, а именно суаповете за обща доходност, предвидени в настоящия регламент, са тясно свързани с правилата, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012, тъй като тези извънборсови деривати попадат в обхвата на изискванията за отчитане, предвидени в посочения регламент. За да се гарантира съгласуваност на обхвата на двете групи изисквания за прозрачност и отчитане, е необходимо ясно разграничаване между извънборсовите деривати и борсово търгуваните деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави. Ето защо определението за извънборсови деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменено, за да се гарантира, че един и същ вид договори за деривати се идентифицират като извънборсови деривати или борсово търгувани деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави.

(43)

Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,

а)

контрагентите по СФЦК, установени:

б)

управляващите дружества на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества в съответствие с Директива 2009/65/ЕО;

в)

получилите разрешение по Директива 2011/61/ЕС лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ);

г)

контрагентите, извършващи повторно използване, установени:

а)

членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), други институции на държавите членки, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг;

б)

Банката за международни разплащания.

1)

„регистър на трансакции“ означава юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за СФЦК;

2)

„контрагенти“ означава финансови контрагенти и нефинансови контрагенти;

3)

„финансов контрагент“ означава:

4)

„нефинансов контрагент“ означава предприятие, установено в Съюза или в трета държава, различно от образуванията, посочени в точка 3;

5)

„установен“ означава:

6)

„клон“ означава място на стопанска дейност, което е различно от главното управление, представлява част от контрагента и няма правосубектност;

7)

„предоставяне в заем на ценни книжа или стоки“ или „получаване в заем на ценни книжа или стоки“ означава сделка, при която контрагент прехвърля ценни книжа или стоки срещу задължението заемополучателят да върне еквивалентни ценни книжа или стоки на дадена бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя; сделката е предоставяне в заем на ценни книжа или стоки за прехвърлителя и получаване в заем на ценни книжа или стоки за получателя;

8)

„сделка за покупка с условие за последваща продажба“ или „сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване“ означава сделка, при която контрагент купува или продава ценни книжа, стоки, или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, като се съгласява на бъдеща дата съответно да продаде или изкупи обратно ценните книжа, стоките, или гарантираните права със същото описание за определена цена; тази сделка е сделка за покупка с условие за последваща продажба за контрагента, който купува ценните книжа, стоките или гарантираните права, и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване за контрагента, който ги продава, при положение че такава сделка за покупка с условие за последваща продажба или сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване не се урежда от репо споразумение или обратно репо споразумение, по смисъла на точка 9;

9)

„репо сделка“ означава сделка по силата на споразумение, при която контрагент прехвърля ценни книжа, стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, когато тази гаранция е издадена от призната борса, която държи правата върху ценните книжа или стоките, и споразумението не позволява на контрагента да прехвърля или залага конкретна ценна книга или стока на повече от един контрагент по едно и също време, като се задължава да ги изкупи обратно, или замяна на ценни книжа или стоки със същото описание на определена цена на бъдеща дата, която е определена или трябва да бъде определена от прехвърлителя, като споразумение за обратно изкупуване за контрагента, продаващ ценните книжа или стоките, и обратно репо споразумение за контрагента, който ги купува;

10)

„маржин заемна сделка“ означава сделка, при които контрагент предоставя кредит във връзка с покупката, продажбата, държането или търгуването на ценни книжа, но не включва други заеми, за които има обезпечение във вид на ценни книжа;

11)

„сделка за финансиране с ценни книжа“ или „СФЦК“ означава:

12)

„повторно използване“ означава използването от получаващ контрагент, от негово собствено име и за негова сметка или за сметка на друг контрагент, включително физическо лице, на финансови инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение; това използване включва прехвърляне на собственост или упражняване на правото на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, но не включва ликвидация на финансовия инструмент в случай на неизпълнение от страна на предоставящия контрагент;

13)

„споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

14)

„споразумение за обезпечение с предоставяне на залог“ означава споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог съгласно определението в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

15)

„споразумение за обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение и споразумение за обезпечение с предоставяне на залог;

16)

„финансов инструмент“ означава финансов инструмент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС;

17)

„стока“ означава стока съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията (22);

18)

„суап за обща доходност“ означава договор за деривати съгласно определението по член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, при който даден контрагент прехвърля общите икономически резултати от референтното задължение на друг контрагент, включително приходите от лихви и такси, печалбите или загубите от промените на цените и кредитните загуби.

а)

сключени преди съответната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), и чието изпълнение все още не е приключило към тази дата, ако:

б)

сключени на датата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), или след нея.

а)

страните по СФЦК и — когато е различен — бенефициера на правата и задълженията по сделката;

б)

сумата на главницата; валутата; активите, използвани като обезпечение, и техния вид, качество и стойност; използвания метод за предоставяне на обезпечението; дали обезпечението е налично за повторно използване; в случай, че обезпечението може да се отличи от другите активи, дали е било повторно използвано; евентуалната замяна на обезпечението; ставката на обратно изкупуване, таксата за заемане или ставката за маржин заемните сделки; обезценката; вальора; датата на падежа; първата дата, на която е възможно обратно изкупуване; и пазарния сегмент.

в)

в зависимост от СФЦК, информация за следното:

а)

глобални идентификатори за юридически лица (LEI) или предварителни такива, докато системата на глобалните идентификатори за юридически лица не бъде приложена изцяло;

б)

международни идентификационни номера на ценните книжа (ISIN номера); и

в)

уникални търговски идентификатори.

а)

заявление за регистрация;

б)

заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на трансакции трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и точността на докладваната им съгласно член 4, параграф 1 информация;

б)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

в)

опростено заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б), за да се избегне дублиране на изискванията.

а)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

б)

заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

а)

се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)

е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин;

в)

вече не отговаря на условията, при които е регистриран.

а)

ЕОЦКП;

б)

Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) („ЕБО“);

в)

Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“);

г)

ЕССР;

д)

компетентния орган, осъществяващ надзор върху местата за търговия на отчитаните сделки;

е)

съответните членове на ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при осъществяването на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

ж)

съответните органи на трета държава, по отношение на която е бил приет акт за изпълнение съгласно член 19, параграф 1;

з)

надзорни органи, определени съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24);

и)

съответните органи на Съюза за ценни книжа и пазари, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

й)

Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета (25);

к)

органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26);

л)

Единният съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (27);

м)

органите, посочени в член 16, параграф 1.

а)

честотата и информацията за съвкупните позиции, посочени в параграф 1, както и посочената в параграф 2 информация за СФЦК;

б)

необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно:

в)

информацията, до която имат достъп образуванията, посочени в параграф 2, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности;

г)

реда и условията, при които образуванията, посочени в параграф 2, имат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на трансакции.

а)

за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества — в шестмесечните и годишните си отчети, посочени в член 68 от Директива 2009/65/ЕО;

б)

за ЛУАИФ — в годишния отчет, посочен в член 22 от Директива 2011/61/ЕС.

а)

получаващият контрагент надлежно и писмено е уведомил предоставящия контрагент за потенциалните рискове и последствия, които може да породи едно от следните:

б)

предоставящият контрагент предварително е дал изричното си съгласие, удостоверено със собственоръчния подпис или по равностоен законно установен начин от предоставящия контрагент по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, чиито условия предвиждат право на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, или изрично се е съгласил да предостави обезпечение посредством споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.

а)

повторното използване е предприето в съответствие с условията, определени в споразумението за обезпечение, посочено в параграф 1, буква б);

б)

финансовите инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение, са прехвърлени от сметката на предоставящия контрагент.

а)

за финансовите контрагенти — компетентните органи или националните компетентни органи по смисъла на регламенти (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 1024/2013 и (ЕС) № 909/2014 и на директиви 2003/41/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС и2014/65/ЕС, и надзорните органи по смисъла на Директива 2009/138/ЕО;

б)

за нефинансовите контрагенти — компетентните органи, определени в съответствие с член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

в)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на управляващите дружества на ПКИПЦК и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества— компетентните органи, определени в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

г)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на ЛУАИФ — компетентните органи, определени в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС.

а)

когато вече е образувано съдебно производство за същите действия и по отношение на същите лица в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането; или

б)

когато по отношение на тези лица за същите действия е постановено влязло в сила съдебно решение в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането;

а)

регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, отговарят на правно обвързващи изисквания, еквивалентни на установените в настоящия регламент;

б)

регистрите на трансакции подлежат на текущ ефективен надзор и изпълнението на задълженията им е осигурено с ефективно правоприлагане в тази трета държава;

в)

съществуват гаранции относно професионалната тайна, включително защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети лица, и че тези гаранции са най-малко еквивалентни на установените в настоящия регламент; и

г)

за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и изпълняемо задължение да осигуряват пряк и незабавен достъп до данните за образуванията, посочени в член 12, параграф 2.

а)

заявление за признаване;

б)

заявление за разширяване обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е признат в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

Комисията е определила, чрез акт за изпълнение съгласно параграф 1, че третата държава има еквивалентна и подлежаща на изпълнение правна и надзорна рамка;

б)

съответните органи на третата държава са сключили споразумение за сътрудничество с ЕОЦКП, в което се определят най-малко:

а)

са еквивалентни на изискванията, установени в член 4;

б)

гарантират защита на професионалната тайна, еквивалентна на установената в настоящия регламент;

в)

се спазват ефективно и се прилагат по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава; и

г)

гарантират, че посочените в член 12, параграф 2 образувания имат пряк достъп до пълните данни за СФЦК съгласно член 19, параграф 1 или непряк достъп до данните за СФЦК съгласно член 20.

а)

заповед, с която от лицето, носещо отговорност за нарушението, се изисква да преустанови неправомерното поведение и да се въздържа от повтарянето му;

б)

публично изявление, в което се посочва отговорното лице и естеството на нарушението в съответствие с член 26;

в)

отнемане на разрешението или спиране на действието му;

г)

временна забрана за всяко лице, натоварено с управленски отговорности, или всяко физическо лице, за което се счита, че е отговорно за нарушението, да изпълнява управленски функции;

д)

максимални административни имуществени санкции най-малко в трикратен размер на придобитата печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен от съответния орган, дори тези санкции да надвишават сумите, посочени в букви е) и ж);

е)

по отношение на физическите лица: максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко 5 000 000 евро или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към 12 януари 2016 г.;

ж)

по отношение на юридическите лица — максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко:

а)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на отговорното за нарушението лице;

в)

финансовото състояние на отговорното за нарушението лице въз основа на показатели като общия оборот — при юридическо лице или годишния доход — при физическо лице;

г)

значимостта на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, доколкото размерът им може да се определи;

д)

степента на сътрудничество на отговорното за нарушението лице с компетентния орган, без да се засяга необходимостта това лице принудително да възстанови придобитата печалба или избегната загуба;

е)

предишни нарушения от отговорното за нарушението лице.

а)

специфични процедури за получаване на съобщения за нарушения на член 4 или член 15 и тяхното проследяване, включително осигуряване на защитени комуникационни канали за такива сигнали;

б)

подходяща защита срещу репресивни мерки, дискриминация или други видове несправедливо отношение за работещите по трудов договор лица, които подават сигнал за нарушение на член 4 или член 15 или са обвинени в такова;

в)

защита на личните данни както на лицето, което подава сигнал за нарушение на член 4 или член 15, така и на лицето, за което се предполага, че е извършило нарушението, включително защита на всички етапи от процедурата с оглед запазване поверителността на самоличността, без да се засягат разпоредбите в националното право за разкриване на информация в контекста на разследвания или последващи съдебни производства.

а)

забавя публикуването на решението до момента, в който основанията за това забавяне отпаднат;

б)

публикува решението, без да съобщава имената на нарушителите, по начин, съобразен с националното право, ако такова публикуване осигурява ефективна защита на личните данни, и по целесъобразност отлага публикуването на съответните данни за разумен период, когато очаква, че причините за публикуването без да се съобщават лични данни ще престанат да съществуват до изтичането на този период;

в)

не публикува решението, ако според компетентния орган публикуването в съответствие с букви а) или б) няма да е достатъчно, за да се гарантира, че:

а)

дали използването на СФЦК води до натрупване на значителен ливъридж, който не е разгледан в действащата нормативна уредба;

б)

при необходимост, наличните варианти за справяне с такова натрупване;

в)

дали са необходими допълнителни мерки за намаляване на процикличността на този ливъридж.

1)

В член 2 точка 7 се заменя със следното:

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Решения относно еквивалентността за целите на определението за извънборсови деривати

1.   За целите на член 2, точка 7 от настоящия регламент, пазарът на дадена трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, когато спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от посочената директива и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база, както е определено от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в параграф 2 от настоящия член.

2.   Комисията може да приема актове за изпълнение, с които определя, че пазарът на дадена трета държава спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от Директива 2004/39/ЕО и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база за целите на параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   Комисията и ЕОЦКП публикуват на своите уебсайтове списък на пазарите, които трябва да се считат за еквивалентни в съответствие с акта за изпълнение, посочен в параграф 2. Този списък се актуализира периодично.“

3)

В член 81 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Регистърът на трансакции предоставя достъп до необходимата информация на следните образувания, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности и мандати:

(30)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63)."

(31)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12)."

(32)  Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1)."

(33)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).“"

а)

член 4, параграф 1, който се прилага:

б)

член 13, който се прилага считано от 13 януари 2017 г.;

в)

член 14, който се прилага считано от 13 юли 2017 г. в случай на предприятия за колективно инвестиране, при условията на Директива 2009/65/ЕО или Директива 2011/61/ЕС и които са образувани преди 12 януари 2016 г.;

г)

член 15, който се прилага считано от 13 юли 2016 г., включително за споразумения за финансово обезпечение, съществуващи към посочената дата.

23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/35

(1)

През последните години интеграцията на плащанията на дребно в Съюза отбеляза значителен напредък, по-специално в контекста на актовете на Съюза в областта на плащанията, а именно Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5), Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7). С Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) беше допълнена правната рамка в областта на платежните услуги, като с нея беше въведено специално ограничение на възможността търговците на дребно да събират допълнителна такса от клиентите си за използването на определени платежни средства.

(2)

Преработената правна рамка на Съюза в областта на платежните услуги беше допълнена от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета (9). С посочения регламент по-специално се въвеждат правила относно начисляването на обменни такси за операции, свързани с карти, и се цели да се ускори още повече изграждането на ефективен интегриран пазар за плащания, свързани с карти.

(3)

Директива 2007/64/ЕО беше приета през декември 2007 г. въз основа на предложение на Комисията от декември 2005 г. Оттогава насам на пазара на плащания на дребно настъпиха значителни технически иновации в резултат на бързото нарастване на броя на електронните и мобилни плащания и появата на нови видове платежни услуги, представляващи предизвикателства пред действащата уредба.

(4)

Прегледът на правната рамка на Съюза в областта на платежните услуги, по-специално анализът на въздействието на Директива 2007/64/ЕО и консултациите във връзка със зелената книга на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавена „Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“, показват, че развитието на услугите поражда значителни предизвикателства от регулаторна гледна точка. Значими области на пазара на плащания, по-специално картовите, интернет и мобилните плащания, все още са разпокъсани в съответствие с държавните граници. Много иновативни платежни продукти или услуги не попадат изцяло или в голямата си част в обхвата на Директива 2007/64/ЕО. Освен това обхватът на Директива 2007/64/ЕО, и по-специално елементите, които са изключени от нейния обхват — като например някои свързани с плащане дейности — се оказват в някои случаи прекалено неясни, прекалено общи или просто остарели предвид развитието на пазара. Това поражда правна несигурност, потенциални рискове за сигурността по платежната верига и липса на защита на потребителите в определени области. Оказва се, че е трудно за доставчиците на платежни услуги да въведат иновативни, безопасни и удобни за използване цифрови платежни услуги, които да осигурят на потребителите и търговците на дребно ефективни, удобни и сигурни платежни методи в Съюза. Във връзка с това има голям положителен потенциал, който трябва да бъде проучен по-последователно.

(5)

Продължаващото развитие на интегриран вътрешен пазар за сигурни електронни плащания е от решаващо значение за подпомагането на растежа на икономиката на Съюза и за осигуряването за потребителите, търговците и дружествата на избор и прозрачност на платежните услуги, така че те да се възползват изцяло от вътрешния пазар.

(6)

С цел отстраняване на пропуските в регулаторната уредба следва да бъдат установени нови правила, като същевременно се осигури повече правна яснота и последователно прилагане на законодателната рамка в целия Съюз. Следва да се гарантира, че съществуващите и новите участници на пазара работят при еднакви условия, което позволява новите средства на плащане да достигнат до по-широк пазар и осигурява високо ниво на защита на потребителите при използването на тези платежни услуги в целия Съюз. Това следва да доведе до ефикасност в платежната система като цяло и до по-голям избор и по-голяма прозрачност на платежните услуги, като същевременно се укрепи доверието на потребителите в хармонизирания пазар на плащанията.

(7)

През последните години се увеличиха рисковете, свързани със сигурността на електронните плащания. Това се дължи на по-голямата техническа сложност на електронните плащания, постоянно нарастващите обеми на електронни плащания в световен мащаб и на новосъздадените видове платежни услуги. Безопасността и сигурността на платежните услуги са задължително условие за доброто функциониране на пазара на платежни услуги. Поради това ползвателите на платежни услуги следва да бъдат защитени по подходящ начин срещу подобни рискове. Платежните услуги са от основно значение за извършването на жизнено важни икономически и обществени дейности.

(8)

Разпоредбите на настоящата директива относно прозрачността и изискванията за предоставяне на информация от доставчиците на платежни услуги и относно правата и задълженията във връзка с предоставянето и ползването на платежни услуги следва да се прилагат, когато е целесъобразно, и за операциите, при които един от доставчиците на платежни услуги се намира извън рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП), с цел да се избегне използването на различни подходи в различните държави членки във вреда на потребителите. Когато е целесъобразно, тези разпоредби следва да бъдат прилагани и по отношение на операциите във всички официални валути между доставчици на платежни услуги, намиращи се в рамките на ЕИП.

(9)

Наличният паричен превод е проста платежна услуга, основаваща се обикновено на пари в наличност, предоставени от платеца на доставчика на платежни услуги, който превежда съответната сума, например посредством съобщителна мрежа, на получател или на друг доставчик на платежни услуги, който действа от името на получателя. В някои държави членки супермаркети, търговци и други търговци на дребно предоставят на населението съответна услуга, даваща възможност за плащане на комунални и други обичайни разходи на домакинствата. Тези услуги за плащане на сметки следва да се разглеждат като налични парични преводи, освен когато компетентните органи преценят, че дейността попада в друга категория платежни услуги.

(10)

Настоящата директива въвежда неутрално определение за приемането на платежна операция, за да се отразят не само традиционните модели на приемане, структурирани около използването на платежни карти, но и различните бизнес модели, включително тези, при които участва повече от един приемащ субект. Това следва да гарантира еднаква защита за всички търговци, независимо от използвания платежен инструмент, когато дейността е еднаква с приемането на картови операции. Техническите услуги, предоставяни на доставчиците на платежни услуги, като например обикновеното обработване и съхраняване на данни или управлението на терминали, не следва да се считат за съставляващи приемане. Освен това при някои модели на приемане не се предвижда действителен превод на средства от приемащия субект към получателя, тъй като страните могат да уговорят други форми на сетълмент.

(11)

Предвиденото изключение от обхвата на Директива 2007/64/ЕО във връзка с платежните операции, извършени чрез търговски представител от името на платеца или на получателя, се прилага по много различни начини в държавите членки. Някои държави членки позволяват изключението да се използва от платформи за електронна търговия, които действат като посредник от името както на отделните продавачи, така и на купувачите, без да имат реална възможност да договарят или да сключват договори за продажбата или покупката на стоки или услуги. Това прилагане на изключението надхвърля предвидения му обхват, установен в посочената директива, и може да увеличи рисковете за потребителите, тъй като тези доставчици остават извън осигурената от правната рамка защита. Различното прилагане води и до нарушаване на конкуренцията на пазара на плащания. Ето защо, за преодоляване на тези проблеми изключението следва да се прилага, когато представителите действат само от името на платеца или само от името на получателя, независимо дали са във владение на средствата на клиента или не. Когато представителите действат от името на платеца и на получателя (например чрез някои платформи за електронна търговия), те следва да бъдат изключени от обхвата само ако в нито един момент не влизат във владение, нито поемат контрол върху средствата на клиента.

(12)

Настоящата директива следва да не се прилага по отношение на дейностите на дружествата за транспортиране на пари и ценности и на дружествата за управление на касови средства, когато тези дейности са ограничени до физическия превоз на банкноти и монети.

(13)

Обратната информация от пазара показва, че платежните дейности, обхванати от изключението за ограничена мрежа, често са свързани със значителни по обем и стойност плащания и предлагат на потребителите стотици или хиляди различни продукти и услуги. Това не отговаря на целта на изключението за ограничена мрежа, предвидено в Директива 2007/64/ЕО, и води до по-големи рискове и липса на правна защита за ползвателите на платежни услуги, особено за потребителите, и очевидни недостатъци за регулираните участници на пазара. За да се ограничат тези рискове, един и същ инструмент следва да не може да бъде използван за извършването на платежни операции за придобиване на стоки и услуги в рамките на повече от една ограничена мрежа, нито за придобиването на неограничен набор от стоки и услуги. Даден платежен инструмент следва да се смята за използван в рамките на такава ограничена мрежа, ако може да се използва само при следните обстоятелства: първо, за закупуване на стоки и услуги от конкретен търговец на дребно или конкретна верига за продажби на дребно, когато участващите субекти са пряко обвързани от търговски договор, в който например е предвидено използването на една-единствена платежна марка и тази платежна марка се използва на местата на продажба и се обозначава, когато е възможно, върху платежния инструмент, който може да бъде използван в тях; второ, за закупуване на много ограничен набор от стоки или услуги, например когато възможностите за ползване са фактически ограничени до краен брой функционално свързани стоки или услуги, независимо от географското местоположение на мястото на продажба; или трето, когато платежният инструмент се регулира от национален или регионален публичен орган за конкретни социални или данъчни цели за придобиването на конкретни стоки или услуги.

(14)

Платежните инструменти, попадащи в обхвата на изключението за ограничена мрежа, биха могли да включват карти от вериги магазини, карти за покупка на гориво, членски карти, карти за обществения транспорт, талони за паркиране, ваучери за храна или ваучери за конкретни услуги, които понякога са предмет на специална данъчна или трудовоправна уредба, чиято цел е да насърчава използването на такива инструменти за постигането на целите на социалното законодателство. Когато такъв инструмент със специална цел се превърне в инструмент с общо предназначение, изключението от обхвата на настоящата директива следва да не се прилага повече. Инструменти, които могат да бъдат използвани за покупки в магазини на конкретно посочени търговци, следва да не се изключват от обхвата на настоящата директива, тъй като такива инструменти обикновено са предназначени за непрекъснато разрастваща се мрежа от доставчици на услуги. Изключението за ограничена мрежа следва да се прилага в съчетание със задължението на потенциалните доставчици на платежни услуги за съобщаване на дейностите, попадащи в неговия обхват.

(15)

Определени платежни операции, извършвани посредством далекосъобщително или информационно технологично устройство, са изключени от обхвата на Директива 2007/64/ЕО, когато мрежовият оператор действа не само като посредник при доставката на цифрови стоки и услуги чрез въпросното устройство, но също така добавя стойност към тези стоки или услуги. По-специално това изключение позволява т.нар. „директно фактуриране“ при оператора за онлайн услуги или директни покупки на сметката за мобилния телефон, които, като се започне от тоновете при позвъняване и услугите с добавена стойност (premium SMS-services), допринасят за развитието на нови бизнес модели, които се основават на продажба на цифрово съдържание и на гласови услуги с ниска стойност. Тези услуги включват забавления, като чат и теглене на съдържание от рода на видеоматериали, музика и игри, информация, например за времето, новините, получаване на актуална информация за спортни събития, търсене на информация за фондовите борси или в указатели, участия в телевизионни и радиопредавания, като гласуване, участие в състезания и коментари в реално време. Получената от пазара информация показва,че липсват данни тези платежни операции, които се приемат с доверие от потребителите като удобни за малки по размер плащания, да са се развили в обща платежна посредническа услуга. Поради неясната редакция на съответното изключение обаче то се прилага по различен начин в държавите членки, което води до липса на правна сигурност за операторите и потребителите, а понякога до искането платежни посреднически услуги да се ползват с неограничено изключение от обхвата на Директива 2007/64/ЕО. Поради това е целесъобразно да се изясни и ограничи обхватът на прилагане на изключението за тези доставчици на услуги, като се изброят видовете платежни операции, за които то се прилага.

(16)

Изключението, свързано с определени платежни операции, извършвани посредством далекосъобщително или информационно технологично устройство, следва да се прилага най-вече за микроплащания за цифрово съдържание и гласови услуги. Следва да се посочат ясно платежните операции за закупуването на електронни билети, за да се вземе предвид развитието в областта на плащанията, по-специално възможността клиентите да поръчват, заплащат, получават и заверяват електронни билети от всяко място и по всяко време с помощта на мобилни телефони или други устройства. Електронните билети позволяват и улесняват предоставянето на услуги, които потребителите в противен случай биха могли да закупят под формата на хартиен билет и които включват транспорт, забавления, паркинг и вход за различни събития, но не и материални стоки. По този начин с тях се намаляват производствените разходи и разходите за доставка, свързани с традиционните начини за издаване на хартиени билети, и се увеличава удобството за клиентите, като се осигуряват нови, по-прости начини за закупуване на билети. С цел да се намали тежестта за организациите, които събират дарения с благотворителна цел, е необходимо свързаните с такива дарения платежни операции също да бъдат изключени. Държавите членки следва да могат да ограничат в съответствие с националното право изключението до дарения, които се събират в полза на регистрирани благотворителни организации. Изключението като цяло следва да се прилага само когато стойността на платежната операция е под определен праг, за да може да бъде ясно ограничено до плащания с нисък рисков профил.

(17)

Единната зона за плащания в евро (SEPA) улесни създаването на общи за Съюза „звена за плащания“ и „звена за събиране на вземания“, което дава възможност за централизиране на платежните операции на една и съща група. Във връзка с това платежните операции между предприятие майка и негово дъщерно предприятие или между дъщерни предприятия на едно и също предприятие майка, извършвани от доставчик на платежни услуги, който е част от същата група, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. Събирането на платежни нареждания от името на група от страна на предприятие майка или негово дъщерно предприятие за по-нататъшно предаване на доставчик на платежни услуги не следва да се счита за платежна услуга за целите на настоящата директива.

(18)

Директива 2007/64/ЕО изключва от своя обхват платежни услуги, предлагани от оператори на терминални устройства АТМ („банкомати“), които са независими от доставчици на платежни услуги, обслужващи сметки. Това изключение насърчи ръста на независимите услуги, свързани с банкомати, в много държави членки, по-специално в по-слабо населените райони. Пълното изключване на тази бързо разрастваща се част от пазара на услуги, свързани с банкомати, от обхвата на настоящата директива обаче би довело до объркване относно таксите за теглене. В презгранични случаи това би могло да доведе до двойно начисляване на такси за едно и също теглене от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, и от оператора на банкомата. Ето защо, за да се запази предоставянето на услуги, свързани с банкомати, като същевременно да се осигури яснота относно таксите за теглене, е целесъобразно изключението да се запази, но от операторите на банкомати да се изисква да спазват специалните разпоредби за прозрачност на настоящата директива. Освен това таксите, прилагани от операторите на банкомати, не следва да засягат Регламент (ЕО) № 924/2009.

(19)

Доставчиците на услуги, желаещи да се възползват от изключението от обхвата на Директива 2007/64/ЕО, често не се консултират с компетентните органи за това, дали техните дейности са обхванати или са изключени от обхвата на посочената директива, като вместо това разчитат на собствената си преценка. Това води до различно прилагане на определени изключения в отделните държави членки. Освен това изглежда, че някои доставчици на платежни услуги са използвали определени изключения, за да променят своите бизнес модели, така че предлаганите от тях платежни дейности да попаднат извън обхвата на посочената директива. Това може да доведе до увеличаване на рисковете за ползвателите на платежни услуги и различни условия за доставчиците на платежни услуги на вътрешния пазар. Поради това доставчиците на услуги следва да бъдат задължени да уведомяват компетентните органи за съответните дейности, така че компетентните органи да могат да преценят дали са спазени изискванията на съответните разпоредби и да осигурят еднообразно тълкуване на правилата в рамките на вътрешния пазар. По-специално, за всички изключения, които се основават на спазването на определен праг, следва да се предвиди процедура за уведомяване с цел да се гарантира спазването на конкретните изисквания.

(20)

Освен това е важно да се включи изискване потенциалните доставчици на платежни услуги да уведомяват компетентните органи относно дейностите, които извършват в рамките на ограничена мрежа въз основа на критериите, установени в настоящата директива, в случай че стойността на платежната операция е над определен праг. Компетентните органи следва да преценят дали дейностите, за които са уведомени, могат да се разглеждат като дейности, извършвани в рамките на ограничена мрежа.

(21)

Определението на понятието „платежни услуги“ следва да бъде неутрално от технологична гледна точка и да дава възможност за разработване на нови видове платежни услуги, като същевременно се гарантират еднакви оперативни условия както за съществуващите, така и за новите доставчици на платежни услуги.

(22)

В настоящата директива следва да се запази подходът, възприет в Директива 2007/64/ЕО, която обхваща всички видове електронни платежни услуги. Затова не е целесъобразно новите правила да се прилагат за услуги, при които прехвърлянето на средства от платеца към получателя или техният пренос се извършва единствено в банкноти и монети, или при които прехвърлянето се основава на чек на хартиен носител, менителница, запис на заповед или други инструменти на хартиен носител, ваучери на хартиен носител или карти, чрез които на доставчика на платежни услуги или на друго лице се нарежда да предостави средства на разположение на получателя.

(23)

Настоящата директива не следва да се прилага за платежни операции, извършвани с наличност, тъй като вече съществува единен платежен пазар за плащания в наличност. Настоящата директива не следва да се прилага и за платежни операции, извършвани въз основа на чекове на хартиен носител, тъй като поради естеството си тези чекове не могат да се обработват толкова ефикасно, колкото други средства за плащане. При все това добрата практика в тази област следва да се основава на принципите, установени в настоящата директива.

(24)

Необходимо е да се определят категориите доставчици на платежни услуги, които законосъобразно могат да предоставят платежни услуги на територията на Съюза, а именно кредитните институции, които приемат от ползвателите влогове, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни операции, и към които следва да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания, предвидени в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10); институциите за електронни пари, които издават електронни пари, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни операции, и към които следва да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания, предвидени в Директива 2009/110/ЕО; платежните институции и пощенските джиро институции, които имат право да извършват такава дейност съгласно националното право. Прилагането на тази правна рамка следва да бъде ограничено до онези доставчици на услуги, които предоставят платежни услуги като обичайно занятие или като стопанска дейност в съответствие с настоящата директива.

(25)

В настоящата директива са предвидени правила относно изпълнението на платежни операции, когато средствата са електронни пари съгласно определението в Директива 2009/110/ЕО. Настоящата директива обаче не урежда издаването на електронни пари, което е предвидено в Директива 2009/110/ЕО. Следователно на платежните институции не следва да се разрешава да издават електронни пари.

(26)

С Директива 2007/64/ЕО се създаде пруденциален режим, с който се въведе единен лиценз за всички доставчици на платежни услуги, чиято дейност не е свързана с приемане на влогове или издаване на електронни пари. За целта с Директива 2007/64/ЕО беше въведена нова категория доставчици на платежни услуги, а именно „платежни институции“, като бе предвидено лицензиране, при спазване на набор от строги и всеобхватни условия, за юридическите лица извън съществуващите категории, които желаят да предоставят платежни услуги на територията на Съюза. Следователно в целия Съюз следва да се прилагат едни и същи условия по отношение на тези услуги.

(27)

След приемането на Директива 2007/64/ЕО се появиха нови видове платежни услуги, особено в областта на плащанията по интернет. По-специално, настъпи развитие на услугите по иницииране на плащане в областта на електронната търговия. Тези платежни услуги имат значение за плащанията при електронна търговия, като създават софтуерен мост между интернет страницата на търговеца и платформата за онлайн банкиране на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца, с цел да се инициират плащания по интернет въз основа на кредитен превод.

(28)

Нещо повече, развитието на технологиите през последните години доведе до появата на някои допълнителни услуги, като например услуги по предоставяне на информация за сметките. Чрез тези услуги на ползвателя на платежни услуги се предоставя обобщена информация онлайн относно една или повече платежни сметки, държани при един или повече доставчици на платежни услуги и достъпни посредством онлайн интерфейси на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката. По този начин ползвателят на платежни услуги има възможност да получи незабавно цялостна представа за финансовото си положение във всеки един момент. Тези услуги също следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива с цел потребителите да получат подходяща защита на данните за своите плащания и сметки, както и правна сигурност по отношение на статуса на доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка.

(29)

Услугите по иницииране на плащане дават възможност на доставчика на услуги по иницииране на плащане да потвърди пред получателя, че плащането е инициирано, с цел да се насърчи получателят да освободи стоките или да предостави услугата без неоснователно забавяне. Тези услуги предлагат евтино решение както за търговците, така и за потребителите, и предоставят на потребителите възможност да пазаруват онлайн, дори и да нямат платежни карти. Тъй като понастоящем за услугите по иницииране на плащане не се прилага Директива 2007/64/ЕО, те не подлежат задължително на надзор от компетентен орган и не е необходимо да са съобразени с изискванията на Директива 2007/64/ЕО. Това повдига редица правни въпроси, като например въпроси относно защитата на потребителите, сигурността и отговорността, както и въпроси относно конкуренцията и защитата на данни, по-специално по отношение на защитата на данните на ползвателя на платежни услуги в съответствие с правилата на Съюза за защита на данните. Следователно новите правила трябва да уредят тези въпроси.

(30)

Персонализираните средства за сигурност, използвани за сигурно установяване на идентичността на клиента пряко от ползвателя на платежните услуги или от доставчика на услуги по иницииране на плащане, обикновено са тези, които се издават от доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметките. Доставчиците на услуги по иницииране на плащане не винаги встъпват в договорно правоотношение с доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметките, и независимо от бизнес модела, използван от доставчиците на услуги по иницииране на плащане, доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметките, следва да предоставят възможност на доставчиците на услуги по иницииране на плащане да разчитат на процедурите за установяване на идентичността, предвидени от доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметките, при иницииране на конкретно плащане от името на платеца.

(31)

Когато предоставя единствено услуги по иницииране на плащане, доставчикът на услуги по иницииране на плащане не държи средствата на ползвателя на нито един етап от платежната верига. Когато доставчик на услуги по иницииране на плащане има намерение да предоставя други платежни услуги, във връзка с които държи средствата на ползвателя, той следва да получи пълен лиценз за предоставяне на тези услуги.

(32)

Услугите по иницииране на плащане се основават на пряк или непряк достъп на доставчиците на услуги по иницииране на плащане до сметките на платците. Обслужващият сметката доставчик на платежни услуги, който предоставя механизъм за непряк достъп, следва да разреши и пряк достъп за доставчиците на услуги по иницииране на плащане.

(33)

Настоящата директива следва да има за цел осигуряването на приемственост на пазара, като се даде възможност съществуващите и новите доставчици на услуги, независимо от използвания от тях бизнес модел, да предлагат услугите си при ясна и хармонизирана регулаторна рамка. Без да се засяга необходимостта от осигуряване на сигурността на платежните операции и защитата на клиентите срещу явни рискове от измама, до началото на прилагането на тези правила държавите членки, Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският надзорен орган (Европейският банков орган, създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11) (ЕБО) следва да гарантират лоялна конкуренция на този пазар, като избягват неоправданата дискриминация срещу който и да е съществуващ участник на пазара. Всеки доставчик на платежни услуги, включително доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката на ползвателя на платежни услуги, следва да може да предлага услуги по иницииране на плащане.

(34)

Настоящата директива не променя съществено условията за издаване и запазване на лиценз на платежна институция. Подобно на Директива 2007/64/ЕО условията включват пруденциални изисквания, които са пропорционални на операционния и финансовия риск, пред който са изправени тези субекти при упражняване на стопанската си дейност. В тази връзка съществува необходимост от надежден режим за начален капитал, съчетан с оборотен капитал, който би могъл своевременно да бъде усъвършенстван в зависимост от потребностите на пазара. Поради разнообразието в областта на платежните услуги настоящата директива следва да допуска използването на различни методи, съчетани с определени правомощия за преценка при надзора, за да се гарантира, че към еднаквите по вид рискове се подхожда по еднакъв начин при всички доставчици на платежни услуги. Изискванията по отношение на платежните институции следва да отразяват обстоятелството, че платежните институции извършват по-специализирани и ограничени дейности, като по този начин възникват по-малки и лесни за наблюдение и контрол рискове в сравнение с рисковете, които възникват в рамките на по-широкия спектър от дейности на кредитните институции. По-специално на платежните институции следва да се забрани да приемат влогове от ползвателите и следва да им се разреши да използват средства, получени от ползвателите само за предоставяне на платежни услуги. Необходимите пруденциални правила, включително относно началния капитал, следва да са подходящи с оглед на риска, свързан със съответните платежни услуги, предоставяни от платежната институция. Доставчиците на платежни услуги, които предоставят единствено услуги по иницииране на плащане, следва да се считат за средно рискови по отношение на началния капитал.

(35)

Доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, когато предоставят единствено такива услуги, не държат средствата на клиентите. Съответно би било несъразмерно по отношение на тези нови участници на пазара да се налагат изисквания за собствен капитал. Въпреки това е важно те да могат да изпълняват задълженията си във връзка със своите дейности. Поради това от тях следва да се изисква да притежават застраховка „Професионална отговорност“ или друга сравнима гаранция. ЕБО следва, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, да разработи насоки относно критериите, които да бъдат използвани от държавите членки за определянето на минималната парична стойност на застраховката „Професионална отговорност“ или на друга сравнима гаранция. ЕБО не следва да прави разграничение между застраховката „Професионална отговорност“ и други сравними гаранции, тъй като те следва да бъдат взаимозаменяеми.

(36)

С цел да се избегнат злоупотреби с правото на установяване е необходимо от платежната институция, поискала лиценз в държава членка, да се изиска да извършва поне част от своята свързана с платежни услуги стопанска дейност в тази държава членка.

(37)

Следва да се предвиди средствата на ползвателите на платежни услуги да бъдат съхранявани отделно от средствата на платежната институция. Необходими са изисквания за защитни мерки, когато платежната институция държи средствата на ползватели на платежни услуги. Когато една и съща платежна институция изпълнява платежна операция едновременно за платеца и за получателя, а на платеца е отпусната кредитна линия, може да се окаже подходящо средствата да бъдат съхранявани в полза на получателя, след като тези средства се превърнат във вземане на получателя към платежната институция. По отношение на платежните институции следва да се прилагат и изисквания за ефективно предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(38)

Настоящата директива не въвежда промени в задълженията на платежните институции по отношение на счетоводното отчитане или в тяхното задължение за извършване на одит на техните годишни и консолидирани счетоводни отчети. Изисква се платежните институции да изготвят своите годишни и консолидирани счетоводни отчети съгласно Директива 86/635/ЕИО на Съвета (12) и Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13). Извършва се одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, освен ако платежната институция не е освободена от това задължение съгласно посочените директиви.

(39)

Когато предоставят една или повече от платежните услуги, обхванати от настоящата директива, доставчиците на платежни услуги следва винаги да разполагат с платежни сметки, използвани единствено за платежни операции. За да могат доставчиците на платежни услуги да предоставят платежни услуги, е абсолютно необходимо те да имат възможност да откриват и поддържат сметки в кредитни институции. Държавите членки следва да гарантират, че достъпът до такива сметки се предоставя по начин, който е недискриминационен и пропорционален предвид законната цел, чието постигане се цели с този достъп. Въпреки че достъпът може да бъде само до основни елементи, той винаги следва да бъде винаги достатъчно широк, за да даде възможност на платежната институция да предоставя своите услуги безпрепятствено и ефикасно.

(40)

Настоящата директива следва да уреди отпускането на кредити от платежните институции, а именно отпускането на кредитни линии и издаването на кредитни карти само когато това е тясно свързано с извършването на платежни услуги. Целесъобразно е платежните институции да могат да отпускат кредити във връзка със своите презгранични дейности само ако кредитът е отпуснат с цел улесняване извършването на платежни услуги, има краткосрочен характер и е отпуснат за период не по-дълъг от 12 месеца, включително ако е револвиращ, както и при условие че кредитът се рефинансира основно чрез използването на собствения капитал на платежната институция, както и на средства от капиталовите пазари, но не и на средства, държани от името на клиенти за извършване на платежни услуги. Тези правила не следва да засягат Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) или друго съответно право на Съюза или национални мерки, отнасящи се до условията за отпускане на кредити на потребители, които не са хармонизирани с настоящата директива.

(41)

Като цяло практиката показва наличието на задоволително сътрудничество между националните компетентни органи, които отговарят за издаването на лицензи на платежните институции, упражняват контрол и вземат решенията за отнемане на тези лицензи. Сътрудничеството между компетентните органи обаче следва да се засили както по отношение на обменяната информация, така и на съгласуваното прилагане и тълкуване на настоящата директива, когато лицензирана платежна институция желае да предоставя платежни услуги в държава членка, различна от държавата членка по произход, като упражнява правото си на установяване или свободата на предоставяне на услуги (т.нар. „упражняване на дейност в ЕИП въз основа на един лиценз“), включително посредством интернет. ЕБО следва да съдейства на компетентните органи да уреждат разногласията помежду си в контекста на презграничното сътрудничество в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010. Необходимо е ЕБО да изготви и проекти на регулаторни технически стандарти относно сътрудничеството и обмена на данни.

(42)

С цел да се увеличи прозрачността по отношение на работата на платежните институции, които са лицензирани или регистрирани от компетентните органи на държавата членка по произход, включително на техните представители, и да се гарантира високо ниво на защита на потребителите в Съюза, е необходимо да се осигури лесен публичен достъп до списъка със субекти, предоставящи платежни услуги. Поради това ЕБО следва да разработи и поддържа централен регистър, в който да публикува списък с наименованията на субектите, предоставящи платежни услуги. Държавите членки следва да гарантират, че предоставените от тях данни се актуализират. Тези мерки следва също така да допринесат за укрепване на сътрудничеството между компетентните органи.

(43)

Следва да се подобри осигуряването на точна и актуална информация, като платежните институции бъдат задължени да информират без неоснователно забавяне компетентните органи в своята държава членка по произход за всяка промяна, която засяга точността на информацията и предоставените във връзка с получаването на лиценз доказателства, включително допълнителните представители или подизпълнители. При съмнение компетентните органи следва да проверяват верността на получената информация.

(44)

Държавите членки следва да могат да изискват от платежните институции, които извършват дейност на тяхна територия, чието главно управление се намира в друга държава членка, да им представят периодично отчети за дейността си на тяхната територия за сведение или за статистически цели. Когато тези платежни институции извършват дейност въз основа на правото на установяване, тази информация може да се използва и за да се наблюдава спазването на дялове III и IV от настоящата директива, а държавите членки следва да могат да изискват от тези платежни институции да определят централно звено за контакт на тяхна територия, за да улеснят надзора върху мрежите от представители от страна на компетентните органи. ЕБО следва да изготви проекти на регулаторни стандарти, установяващи критериите за преценка в кои случаи е подходящо да бъде определено централно звено за контакт и какви следва да бъдат неговите функции. Изискването за определяне на централно звено за контакт следва да бъде пропорционално с оглед постигането на целта за осигуряване на подходяща комуникация и предоставяне на информация относно спазването на дялове III и IV в приемащата държава членка.

(45)

В извънредни ситуации, когато са необходими незабавни действия за преодоляването на сериозна заплаха за колективните интереси на ползвателите на платежни услуги в приемащата държава членка, например измами в големи размери, компетентните органи на приемащата държава членка следва да могат да предприемат предпазни мерки, успоредно с презграничното сътрудничество между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка и до приемането на мерки от страна на компетентните органи на държавата членка по произход. Тези мерки следва да бъдат подходящи, пропорционални на целта, недискриминационни и с временен характер. Всички тези мерки следва да са надлежно обосновани. Компетентните органи на държавата членка по произход на съответната платежна институция, както и други компетентни органи, например Комисията и ЕБО, следва да бъдат уведомени предварително, а ако не е възможно с оглед на извънредната ситуация — без неоснователно забавяне.

(46)

Въпреки че настоящата директива определя минималния набор от правомощия, с които следва да разполагат компетентните органи, когато упражняват надзор над спазването на съответните изисквания от страна на платежните институции, тези правомощия трябва да се упражняват при съблюдаване на основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот. Без да се засяга контролът на независим орган (национален орган за защита на данните) и в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, държавите членки следва да въведат подходящи и ефективни гаранции, когато упражняването на тези правомощия може да доведе до злоупотреби или произвол, представляващи сериозна намеса в тези права, например, когато е целесъобразно, чрез изискване за предварително разрешение от съдебен орган на съответната държава членка.

(47)

Важно е да се гарантира, че по отношение на всички лица, предоставящи платежни услуги, се прилагат определени минимални правни и регулаторни изисквания. Затова е желателно да се въведе изискване за регистрация на идентификационните данни и местонахождението на всички лица, предоставящи платежни услуги, включително на лицата, които не са в състояние да изпълнят целия спектър от условия за получаване на лиценз като платежни институции. Този подход е в съответствие с обосновката на Специална препоръка VI на Специалната група за финансови действия за изпирането на пари (Financial Action Task Force on Money Laundering), която предвижда създаване на механизъм, чрез който доставчиците на платежни услуги, които не могат да изпълнят всички условия, определени в посочената препоръка, могат въпреки това да бъдат третирани като платежни институции. За тази цел, дори когато определени лица са освободени от прилагането на част или на всички условия за издаване на лиценз, държавите членки следва да ги впишат в регистъра на платежните институции. От съществено значение обаче е възможността за подобно освобождаване да бъде обвързана със строги изисквания относно стойността на платежните операции. Платежните институции, които се ползват от такова освобождаване, не следва да имат нито право на установяване, нито свобода на предоставяне на услуги и не следва да упражняват тези права непряко, когато са член на платежна система.

(48)

Предвид особения характер на извършваната дейност и на рисковете, свързани с услугите по предоставяне на информация за сметката, е целесъобразно да се въведе специален пруденциален режим за доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметки. Доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметки следва да могат да предоставят услуги на презгранична основа, като се ползват от правилата за „упражняване на дейност в ЕИП въз основа на един лиценз“.

(49)

За всеки доставчик на платежни услуги е от съществено значение да има достъп до услугите на техническите инфраструктури на платежните системи. За този достъп обаче следва да се прилагат подходящи изисквания, за да се осигури целостта и стабилността на тези системи. Всеки доставчик на платежни услуги, който кандидатства за участие в платежна система, следва да носи риска от собствения си избор на система и да представи пред платежната система доказателства, че неговата вътрешна организация е достатъчно стабилна, за да понесе всякакви рискове. Обикновено такива платежни системи включват четиристранни картови схеми, както и големи системи за обработка на кредитни преводи и директни дебити. С цел да се гарантира еднакво третиране в целия Съюз на различните категории лицензирани доставчици на платежни услуги според условията на техния лиценз, е необходимо да се изяснят правилата относно достъпа до платежните системи.

(50)

Следва да се предвиди недискриминационно третиране на лицензираните платежни институции и кредитни институции, така че всеки доставчик на платежни услуги, участващ в конкуренцията на вътрешния пазар, да може да ползва при едни и същи условия услугите на техническите инфраструктури на тези платежни системи. Целесъобразно е да се предвиди различно третиране на лицензираните доставчици на платежни услуги и тези, които се ползват от освобождаване по настоящата директива, както и от освобождаване по член 3 от Директива 2009/110/ЕО, предвид различията в съответната им пруденциална рамка. Във всеки случай различия в ценовите условия следва да бъдат допустими само когато са обусловени от различия в направените от доставчиците на платежни услуги разходи. Това следва да не засяга правото на държавите членки да ограничат достъпа до системно важни системи в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15), както и компетентността на ЕЦБ и Европейската система на централните банки по отношение на достъпа до платежни системи.

(51)

Настоящата директива не засяга приложното поле на Директива 98/26/ЕО. Въпреки това, за да се осигури лоялна конкуренция между доставчиците на платежни услуги, когато участник в определена платежна система, за която се прилагат условията на Директива 98/26/ЕО, предоставя услуги във връзка с подобна система на лицензиран или регистриран доставчик на платежни услуги, той следва, при поискване в този смисъл, да предостави достъп до тези услуги по обективен, пропорционален и недискриминационен начин и на всеки друг лицензиран или регистриран доставчик на платежни услуги. Доставчиците на платежни услуги, на които е предоставен такъв достъп, не следва обаче да бъдат считани за участници съгласно определението в Директива 98/26/ЕО и съответно не следва да се ползват от защитата по посочената директива.

(52)

Разпоредбите относно достъпа до платежни системи следва да не се прилагат по отношение на системите, които са създадени и се управляват от един доставчик на платежни услуги. Тези платежни системи могат да функционират в пряка конкуренция с платежните системи или, по-често, в пазарна ниша, която не е в достатъчна степен запълнена от платежните системи. Тези системи включват тристранни схеми като тристранните картови схеми, доколкото те никога не действат като реални четиристранни картови схеми, например като разчитат на лицензополучатели, представители или партньори в рамките на сътрудничество на различни марки. Тези системи обикновено обхващат и платежни услуги, предлагани от доставчици на далекосъобщителни услуги, при които операторът на схемата е доставчик на платежни услуги едновременно на платеца и на получателя, както и вътрешни системи на банкови групи. За да се насърчи конкуренцията, която тези платежни системи от затворен тип могат да породят по отношение на установените традиционни платежни системи, не би било целесъобразно да се дава достъп на трети лица до тези частни платежни системи от затворен тип. Независимо от това, за такива системи от затворен тип следва винаги да се прилагат правилата на Съюза и националните правила в областта на конкуренцията, които може да наложат предоставянето на достъп до схемите с цел запазване на реалната конкуренция на платежните пазари.

(53)

Потребителите и предприятията не се нуждаят от еднакво ниво на защита, тъй като не са в еднакво положение. Въпреки че е важно правата на потребителите да се гарантират посредством разпоредби, от които не е възможна дерогация с договор, разумно е предприятията и организациите да имат право да уговорят различни условия, когато тези условия не засягат потребителите. Държавите членки обаче следва да имат възможността да предвидят, че микропредприятията съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (16) се третират по същия начин като потребителите. При всички случаи някои основни разпоредби на настоящата директива следва да се прилагат винаги, независимо от статуса на ползвателя.

(54)

С настоящата директива следва да се определят задълженията на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на информация на ползвателите на платежни услуги, които следва да получават в еднакво висока степен ясна информация за платежните услуги, за да могат да вземат добре информирани решения и да избират свободно в рамките на Съюза. От съображения за прозрачност с настоящата директива се установяват хармонизираните изисквания, необходими за осигуряване на ползвателите на платежни услуги на необходимата, достатъчна и разбираема информация както по отношение на договора за платежни услуги, така и по отношение на платежните операции. С цел да се насърчи гладкото функциониране на единния пазар на платежни услуги държавите членки следва да приемат само разпоредбите относно информацията, предвидени в настоящата директива.

(55)

Потребителите следва да бъдат защитени от нелоялни или подвеждащи практики в съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17), както и с директиви 2000/31/ЕО (18), 2002/65/ЕО (19), 2008/48/ЕО, 2011/83/ЕС (20) и 2014/92/ЕС (21) на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбите на тези директиви продължават да се прилагат. Нужно е обаче да се поясни по-специално връзката между изискванията за предоставяне на информация преди сключването на договора, предвидени в настоящата директива и в Директива 2002/65/ЕО.

(56)

За да се повиши ефикасността, изискваната информация следва да отговаря на потребностите на ползвателите и да се съобщава в стандартен формат. Въпреки това изискванията за информация при еднократна платежна операция следва да се различават от изискванията при рамков договор, предвиждащ изпълнението на поредица от платежни операции.

(57)

В практиката рамковите договори и включените в тях платежни операции са много по-разпространени и икономически значими от еднократните платежни операции. Рамков договор е необходим при наличието на платежна сметка или конкретен платежен инструмент. Ето защо, изискванията за предварителна информация при рамковите договори следва да бъдат всеобхватни и информацията следва винаги да бъде предоставена на хартиен или друг траен носител, като разпечатки от устройства за разпечатване на извлечения по сметки, CD-ROM, DVD, компютърни твърди дискове, на които може да се съхраняват електронни съобщения, както и интернет страници, при условие че тези страници са достъпни за последващи справки за достатъчен срок за целите на достъпа до информацията и при условие че тези интернет страници позволяват възпроизвеждането на съхранената на тях информация в непроменен вид. Доставчикът на платежни услуги и ползвателят на платежни услуги обаче следва да могат да уговорят в рамковия договор начина на осигуряване на последваща информация относно изпълнените платежни операции, например при интернет банкиране цялата информация относно платежната сметка да бъде на разположение онлайн.

(58)

При еднократните платежни операции доставчикът на платежни услуги следва да осигурява по своя собствена инициатива само съществената информация. Тъй като платецът обикновено присъства при даването на платежното нареждане, не следва да е необходимо да се изисква информацията винаги да бъде предоставяна на хартиен или друг траен носител. Доставчикът на платежни услуги следва да може да предостави информацията устно на гишето или по друг леснодостъпен начин, например чрез излагане на условията на табло в помещенията си. Също така следва да бъде осигурена информация къде може да бъде намерена по-подробна информация, например на интернет страница. По искане на потребителя обаче съществената информация следва да му бъде осигурена на хартиен или на друг траен носител.

(59)

В настоящата директива следва да бъде предвидено правото на потребителите да получават безплатно необходимата информация, преди да бъдат обвързани с някакъв договор за платежни услуги. Потребителите следва също така да могат да поискат предварителната информация, както и рамковият договор да бъдат предоставени безплатно на хартиен носител, по всяко време в хода на договорното правоотношение, така че да имат възможност да сравнят услугите и условията на различни доставчици на платежни услуги и в случай на спор — да проверят своите договорни права и задължения, като по този начин се поддържа високо ниво на защита на потребителите. Тези разпоредби следва да са съвместими с Директива 2002/65/ЕО. Специалните разпоредби на настоящата директива относно безплатната информация не следва да водят до налагането на такси за предоставяне на информация на потребителите по други приложими директиви.

(60)

Начинът, по който изискваната информация се осигурява от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, следва да е съобразен с потребностите на ползвателя, както и с практическите технически аспекти и съотношението между разходи и ефективност в зависимост от конкретната ситуация и с оглед на уговореното в съответния договор за платежни услуги. Следователно в настоящата директива следва да се направи разграничение между двата начина, по които информацията се осигурява от доставчика на платежни услуги: в единия случай информацията следва да се предостави, т.е. тя се съобщава по инициатива на доставчика на платежни услуги в подходящия момент съгласно изискванията на настоящата директива, без допълнително искане от страна на ползвателя на платежни услуги, в другия случай информацията следва да се осигури на разположение на ползвателя на платежни услуги, като се взема под внимание всяко негово искане за допълнителна информация. Във втория случай ползвателят на платежни услуги следва да предприеме действия, за да получи информацията, като например изрично да я поиска от доставчика на платежни услуги, да влезе в електронната кутия на банковата си сметка или да постави банкова карта в устройство за разпечатване на извлечения по сметка. За тази цел доставчикът на платежни услуги следва да гарантира, че достъпът до информацията е възможен и че информацията е на разположение на ползвателя на платежни услуги.

(61)

Потребителят следва да получава основната информация относно изпълнените платежни операции, без да заплаща допълнителни такси за това. При еднократна платежна операция доставчикът на платежни услуги не следва да начислява отделни такси за тази информация. По същия начин последващата информация относно платежни операции, изпълнени съгласно рамковия договор, следва да бъде предоставяна ежемесечно и безплатно. При все това, предвид значението на прозрачността при ценообразуването и различните потребности на клиентите, страните следва да имат възможност да уговорят заплащане на такси за предоставяне на информация на по-кратки интервали или за предоставянето на допълнителна информация. За да се вземат предвид различните национални практики, на държавите членки следва да бъде разрешено да изискват месечните извлечения от платежни сметки на хартиен или друг траен носител да бъдат винаги осигурявани безплатно.

(62)

С цел улесняване на мобилността на клиентите следва да е възможно потребителите да прекратяват рамковия договор, без да дължат такса. Въпреки това, за договорите, прекратени от потребителя по-малко от шест месеца след влизането им в сила, доставчиците на платежни услуги следва да имат възможност да налагат такси в съответствие с разходите, направени в резултат на прекратяването на рамковия договор от потребителя. Уговореният срок за предизвестие за потребителите следва да бъде не по-дълъг от един месец, а за доставчиците на платежни услуги — не по-кратък от два месеца. Настоящата директива не следва да засяга задължението на доставчика на платежни услуги да прекрати договора за платежни услуги при изключителни обстоятелства съгласно други съответни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, като това в областта на изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и всички действия, целящи замразяването на средства, или специални мерки, свързани с предотвратяването и разследването на престъпления.

(63)

За да осигурят високо ниво на защита на потребителите, държавите членки следва да могат, в интерес на потребителя, да запазят или да въведат ограничения или забрани за едностранни изменения в условията на рамков договор, например ако няма оправдана причина за подобно изменение.

(64)

Договорните условия не следва да имат за своя цел или последица дискриминация на пребиваващи законно в Съюза потребители въз основа на тяхното гражданство или местопребиваване. Например, когато в рамковия договор е предвидено право за блокиране на платежен инструмент по обективно оправдани причини, доставчикът на платежни услуги не следва да може да се позове на такова право само поради факта, че ползвателят на платежни услуги е променил мястото си пребиваване си в рамките на Съюза.

(65)

По отношение на таксите опитът е показал, че поделянето на таксите между платеца и получателя е най-ефикасната система, тъй като улеснява автоматизираната обработка на плащанията. Поради това следва да се предвиди, че при нормални условия таксите се начисляват пряко на платеца и получателя от техните съответни доставчици на платежни услуги. Размерът на събираните такси може да бъде равен на нула, тъй като разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат практики, при които доставчикът на платежни услуги не начислява на потребителите такси за заверяване на техните сметки. По същия начин, в зависимост от условията по договора, доставчикът на платежни услуги може да събира такси само от получателя (търговеца) за използването на платежната услуга, като в такъв случай на платеца не се налагат такси. Възможно е събирането на такси от платежните системи да се извършва под формата на абонамент. Разпоредбите относно преведената сума или начислените такси нямат преки последици върху ценообразуването между доставчиците на платежни услуги или посредниците.

(66)

Различните национални практики в областта на събиране на такси за използването на даден платежен инструмент (т.нар. „начисляване на допълнителни такси“) са довели до драстични различия на пазара на плащанията в Съюза и до объркване сред потребителите, особено в условията на електронната търговия и презграничен контекст. Търговците, които се намират в държави членки, в които е разрешено начисляването на допълнителни такси, предлагат продукти и услуги в държави членки, в които това е забранено, и начисляват допълнителна такса на потребителите. Съществуват и много примери за търговци, начисляващи допълнителни такси на потребителите на нива, които са много по-високи от тези на направените от страна на търговеца разходи за използването на определен платежен инструмент. Освен това сериозна причина за преразглеждане на практиките за начисляване на допълнителни такси е фактът, че с Регламент (ЕС) 2015/751 се установяват правила за обменните такси при плащания, свързани с карти. Обменните такси са основният компонент на търговските такси за карти и плащания, свързани с карти. Начисляването на допълнителни такси е практиката за насочване на избора на ползвателя, която търговците понякога използват за компенсиране на допълнителните разходи по плащанията, свързани с карти. С Регламент (ЕС) 2015/751 се ограничава равнището на обменните такси. Тези ограничения ще започнат да се прилагат преди забраната, предвидена в настоящата директива. Ето защо, държавите членки следва да разгледат възможностите за предотвратяване на исканията от страна на получателите за налагане на такси за използване на платежни инструменти, обменните такси за които се регулират с глава II от Регламент (ЕС) 2015/751.

(67)

Въпреки че настоящата директива признава значението на платежните институции, кредитните институции остават основната възможност за получаване на платежни инструменти от потребителите. Издаването на платежни инструменти, свързани с карти, от доставчик на платежни услуги, който е кредитна институция или платежна институция, различна от тази, която обслужва сметката на клиента, ще осигури по-голяма конкуренция на пазара и по този начин — за по-голям избор и по-добро предлагане за потребителите. Въпреки че днес повечето плащания на местата за продажби са свързани с карти, текущото ниво на иновациите в областта на плащанията би могло да доведе до бърза поява на нови начини на плащане през следващите години. Поради това е целесъобразно при прегледа на настоящата директива Комисията да отдели специално внимание на тези промени, включително на евентуалната необходимост от преразглеждане на обхвата на разпоредбата относно потвърждаването на наличието на средства. Възможността доставчикът на платежни услуги, който издава платежен инструмент, свързан с карта, по-специално дебитна карта, да получи потвърждение за наличието на средства по сметката на клиента от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, ще обезпечи по-доброто управление от страна на издателя и намаляването на кредитния риск за него. Същевременно това потвърждение не следва да позволява на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, да блокира средства по платежната сметка на платеца.

(68)

Използването на карта или платежен инструмент, свързан с карта, за извършване на плащане често пъти води до генериране на съобщение, с което се потвърждава наличието на средства и две последващи платежни операции. Първата операция се извършва между издателя на платежния инструмент и доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на търговеца, докато втората, най-често директен дебит, се извършва между доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца, и издателя. И двете операции следва да бъдат третирани по същия начин като всички други еквивалентни операции. Доставчиците на платежни услуги, издаващи платежни инструменти, свързани с карти, следва да се ползват от едни и същи права и да имат едни и същи задължения по настоящата директива, независимо дали са обслужващият сметката на платеца доставчик на платежни услуги или не, особено по отношение на отговорността (например установяване на идентичността) и задълженията спрямо различните участници в платежната верига. Тъй като искането от страна на доставчика на платежни услуги и потвърждението за наличието на средства могат да постъпят чрез съществуващите сигурни канали за връзка, технически процедури и инфраструктура за връзка между доставчиците на услуги по иницииране на плащане или по предоставяне на информация за сметката и доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметките, като се спазват необходимите мерки за сигурност, не следва да има допълнителни разходи за доставчиците на платежни услуги или притежателите на карти. Освен това, независимо дали платежната операция се извършва в интернет среда (на интернет страницата на търговеца) или в търговски обект, доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, следва да бъде задължен да предоставя потвърждението по искане на издателя само когато сметките, държани от доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, са достъпни по електронен път за такова потвърждение най-малко онлайн. Предвид особения характер на електронните пари, този механизъм не следва да може да се прилага за платежни операции, инициирани чрез платежни инструменти, свързани с карти, на които се съхраняват електронни пари съгласно определението в Директива 2009/110/ЕО.

(69)

Задължението за съхраняване на персонализираните средства за сигурност е от изключително значение за защитата на средствата на ползвателя на платежни услуги и за ограничаването на рисковете, свързани с измами и неразрешен достъп до платежната сметка. Въпреки това, условията или други задължения, наложени от доставчиците на платежни услуги на ползвателите на платежни услуги по отношение на безопасността на персонализираните средства за сигурност, не следва да се изготвят по начин, който не позволява на ползвателите на платежни услуги да се ползват от услугите, предлагани от други доставчици на платежни услуги, включително услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка. Освен това, тези условия не следва да съдържат разпоредби, които биха затруднили по какъвто и да било начин използването на платежните услуги на други доставчици на платежни услуги, лицензирани или регистрирани съгласно настоящата директива.

(70)

За да се намалят рисковете и последиците от неразрешени или неточно изпълнени платежни операции, ползвателят на платежни услуги следва да информира своевременно доставчика на платежни услуги за всяко оспорване, свързано с предполагаеми неразрешени или неточно изпълнени платежни операции, при условие че доставчикът на платежни услуги е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация съгласно настоящата директива. Ако ползвателят на платежни услуги е спазил срока за уведомяване, той следва да може да предяви претенциите си при спазване на предвидените в националното право давностни срокове. Настоящата директива не следва да засяга други претенции между ползвателите на платежни услуги и доставчиците на платежни услуги.

(71)

В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги следва незабавно да възстанови на платеца сумата по тази операция. Когато обаче е налице силно подозрение за неразрешена операция в резултат на измамно поведение от страна на ползвателя на платежни услуги и когато съмнението се основава на обективни причини, които се съобщават на съответния национален орган, преди да възстанови средствата на платеца, доставчикът на платежни услуги следва да може да проведе разследване в рамките на разумен срок. С цел да платецът да бъде защитен от неизгодни последици вальорът на заверяване на сметката при възстановяването следва да е не по-късно от датата, на която сумата е била дебитирана. С оглед насърчаване на ползвателя на платежни услуги да уведомява доставчика на платежни услуги без неоснователно забавяне за кражба или загуба на платежен инструмент, намалявайки по този начин риска от неразрешени платежни операции, ползвателят следва да носи отговорност само за много ограничена сума, освен ако ползвателят на платежни услуги е действал с цел измама или при груба небрежност. В този контекст сумата от 50 EUR изглежда подходяща, за да се гарантира хармонизирано и високо ниво на защита на ползвателите в рамките на Съюза. Платецът не следва да се носи отговорност, в случай че не е бил състояние да разбере за загубата, кражбата или незаконното присвояване на платежен инструмент. Освен това, след като ползвателите са уведомили доставчика на платежни услуги за възможна злоупотреба с платежния им инструмент, от ползвателите на платежни услуги не следва да се изисква да покриват допълнителни щети, произтичащи от неразрешената употреба на този инструмент. Настоящата директива не следва да засяга отговорността на доставчиците на платежни услуги за техническата сигурност на собствените им продукти.

(72)

С цел да се прецени дали ползвателят на платежни услуги е проявил евентуална небрежност или груба небрежност, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства. Доказателствата и степента на предполагаемата небрежност следва по принцип да се оценяват в съответствие с националното право. Докато понятието „небрежност“ предполага нарушение на задължението за полагане на грижа, „груба небрежност“ следва да означава повече от обикновена небрежност, т.е. да има елементи на поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство, като например съхраняване на персонализираните средства, използвани за разрешаване на платежна операция, непосредствено до платежния инструмент в достъпен и лесно разпознаваем за трети лица вид. Договорните условия, свързани с предоставянето и използването на платежни инструменти, чиято цел е да се увеличи доказателствената тежест за потребителя или да се намали доказателствената тежест за издателя на инструмента, следва да се считат за нищожни. Освен това, в някои конкретни ситуации, и по-специално ако платежният инструмент не се намира физически на мястото на продажба, като например в случай на плащания онлайн, е целесъобразно доставчикът на платежни услуги да бъде задължен да представи доказателство за предполагаемата небрежност, тъй като в такива случаи средствата на платеца да представи доказателства са много ограничени.

(73)

Следва да се уреди разпределението на щетите при неразрешени платежни операции. За ползвателите на платежни услуги, които не са потребители, могат да се прилагат различни разпоредби, тъй като такива ползватели обикновено са в състояние да преценят по-добре риска от измама и да предприемат насрещни мерки. За да се гарантира високо ниво на защита на потребителите, платецът следва винаги да има право да насочва претенцията си за възстановяване на средства към доставчика на платежни услуги, който обслужва сметката му, дори когато в платежната операция участва доставчик на услуги по иницииране на плащане. Това не засяга разпределението на отговорността между доставчиците на платежни услуги.

(74)

По отношение на услугите по иницииране на плащане правата и задълженията на ползвателите на платежните услуги и на участващите доставчици на платежни услуги следва да са подходящи с оглед предоставяната услуга. По-специално, разпределението на отговорността между доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, и доставчика на услуги по иницииране на плащане, които участват в операцията, следва да ги задължи да поемат отговорност за съответните контролирани от тях части на операцията.

(75)

Настоящата директива има за цел повишаване на защитата на потребителите при платежни операции, свързани с карти, при които не е известна точната сума по операцията към момента, в който платецът дава съгласието си за изпълнение на платежната операция, например на бензиностанциите за автоматично зареждане, при договори за наем на автомобил или при хотелски резервации. Доставчикът на платежни услуги на платеца следва да може да блокира средствата по платежната сметка на платеца само ако платецът е дал съгласието си за точната сума на средствата, които да бъдат блокирани, като тези средства следва да се освободят без неоснователно забавяне след получаването на информация за точната сума по платежната операция и най-късно веднага след получаване на платежното нареждане.

(76)

SEPA има за цел допълнителното развитие на общи за Съюза платежни услуги, които да заменят настоящите национални услуги по отношение на плащания, деноминирани в евро. За да се осигури пълно преминаване към общи за Съюза механизми за кредитни преводи и директни дебити, в Регламент (ЕС) № 260/2012 се установяват технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро. По отношение на директните дебити в същия регламент се предвижда, че платецът дава съгласието си както на получателя, така и на доставчика на платежни услуги на платеца (пряко или непряко — чрез получателя), като съгласията, заедно с последващите им изменения или оттеглянето им, се съхраняват от получателя или от трето лице от името на получателя. Настоящата и засега единствена общоевропейска схема за директен дебит за потребителски плащания в евро, разработена от Европейския платежен съвет, се основава на принципа, че съгласието за извършване на директен дебит се дава от платеца на получателя и заедно с последващите му изменения или оттеглянето му се съхранява от получателя. Съгласието може да се съхранява и от трето лице от името на получателя. За да се осигури широка обществена подкрепа за SEPA, както и високо ниво на защита на потребителите в рамките на SEPA, съществуващата общоевропейска схема за директен дебит предвижда безусловно право на възстановяване във връзка с разрешени плащания. В съответствие с тези обстоятелства настоящата директива има за цел установяването на безусловно право на възстановяване на средства като общо изискване за всички деноминирани в евро операции по директен дебит в Съюза.

Успоредно със SEPA обаче в държавите членки, чиято парична единица е различна от еврото, продължават да съществуват традиционни схеми за директни дебити в различни от еврото валути. Тези схеми са ефикасни и осигуряват на платеца също толкова високо ниво на защита чрез други гаранции, които невинаги се основават на безусловно право на възстановяване. В този случай платецът следва да бъде защитен от общото правило за възстановяване, когато сумата по изпълнената платежна операция надвишава разумно предвидимия размер. В допълнение държавите членки следва да могат да предвидят правила относно правото на възстановяване, които са по-благоприятни за платеца. В рамките на SEPA е налице реално търсене на определени деноминирани в евро продукти за директен дебит, за което свидетелства запазването на определени традиционни платежни услуги в евро в някои държави членки. Би било целесъобразно да се допусне платецът и доставчикът на платежни услуги на платеца да могат да уговорят в рамковия договор, че платецът няма право на възстановяване на средства, в случаите когато е защитен, тъй като е дал съгласието си за изпълнение на операция пряко на своя доставчик на платежни услуги, включително когато доставчикът на платежни услуги действа от името на получателя, или тъй като, когато е приложимо, доставчикът на платежни услуги или получателят е предоставил или е осигурил на разположение на платеца по уговорен помежду им начин информация относно предстоящата платежна операция най-малко четири седмици преди падежа. Във всеки случай платецът следва винаги да е защитен от общото правило за възстановяване в случай на неразрешени или неточно изпълнени платежни операции.

(77)

За целите на финансовото планиране и навременното изпълнение на задълженията за плащане потребителите и предприятията се нуждаят от сигурност относно срока на изпълнение на платежните нареждания. Затова в настоящата директива следва да се определи моментът, в който се пораждат правата и задълженията, а именно моментът на получаване на платежното нареждане от доставчика на платежни услуги, включително когато той е имал възможността да го получи посредством уговорени в договора за платежни услуги средства за връзка, независимо от предишно участие в процеса, довел до изготвянето и предаването на платежното нареждане, например проверки за сигурност и проверки за наличието на средствата, информация относно използването на персоналния идентификационен номер или даване на обещание за плащане. Освен това получаване на платежно нареждане следва да е налице, когато доставчикът на платежни услуги на платеца получи платежното нареждане за задължаване на сметката на платеца. В тази връзка не следва да имат значение денят или моментът, в който получателят предава на доставчика на платежни услуги нареждане за събиране на плащането, например при плащания с карти или директни дебити, или в който доставчикът на платежни услуги е предоставил на получателя предварително финансиране за съответните суми във вид на кредит под условие по неговата сметка. В случай че доставчикът на платежни услуги няма договорно или законово основание за отказ, ползвателите следва да могат да разчитат на точно изпълнение на пълно и валидно платежно нареждане. Ако доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане, отказът и мотивите за него следва да се съобщят при първа възможност на ползвателя на платежни услуги съгласно изискванията на правото на Съюза и на националното право. Когато рамковият договор включва условие, че доставчикът на платежни услуги може да начисли такса при отказ, тази такса следва да бъде обективно обоснована и поддържана на възможно най-ниско равнище.

(78)

С оглед на скоростта, с която съвременните напълно автоматизирани платежни системи обработват платежните операции, което означава, че след определен момент платежните нареждания не могат да се отменят, без това да доведе до високи разходи за ръчна обработка, е необходимо да се определи ясен краен срок за отмяна на плащането. При все това крайният срок следва да може да се променя чрез договореност между страните в зависимост от вида на платежната услуга и на платежното нареждане. В този контекст отмяната следва да се прилага само за правоотношението между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги, без да се засягат неотменимостта и окончателността на платежните операции в платежните системи.

(79)

Подобна неотменимост не следва да засяга правата или задълженията на доставчика на платежни услуги съгласно правната рамка на някои държави членки да възстанови на платеца сумата по изпълнената платежна операция при спор между платеца и получателя, произтичащи от рамковия договор на платеца или от националните законови, подзаконови и административни разпоредби или насоки. Такова възстановяване следва да се счита за ново платежно нареждане. Във всички други случаи правните спорове, възникнали по основното за платежното нареждане правоотношение, следва да се уреждат единствено между платеца и получателя.

(80)

За извършването на напълно интегрирана и автоматизирана обработка на плащанията и за постигането на правна сигурност по отношение на изпълнението на задълженията по основното правоотношение между ползвателите на платежни услуги, е от съществено значение сметката на получателя да бъде заверена с цялата преведена от платеца сума. Съответно никой от участващите в изпълнението на платежните операции посредници не следва да може да прави удръжки от преведената сума. Въпреки това получателят следва да може да сключи договор с доставчика на платежни услуги, с който се допуска последният да може да удържа свои такси. Независимо от това, с цел да се даде възможност на получателя да провери дали дължимата сума е точно изплатена, в предоставената впоследствие информация относно платежната операция следва да бъде отбелязан не само целият размер на преведените средства, но и размерът на удържаните такси.

(81)

Платежните инструменти с ниска стойност следва да представляват евтина и лесна за използване алтернатива за стоки и услуги с ниска цена и не следва да бъдат обременени с прекомерни изисквания. Поради това съответните изисквания за предоставяне на информация и правилата за тяхното спазване следва да се ограничат до съществената информация, като се вземат предвид и техническите възможности, които оправдано могат да се очакват от инструменти, предназначени за плащания с ниска стойност. Въпреки облекчения режим ползвателите на платежни услуги следва да се ползват от подходяща защита, като се имат предвид ограничените рискове, произтичащи от тези платежни инструменти, особено по отношение на предплатените платежни инструменти.

(82)

С оглед подобряване на ефективността на плащанията на територията на Съюза следва да се въведе изискване всички инициирани от платеца платежни нареждания, деноминирани в евро или във валута на държава членка,чиято парична единица е различна от еврото, включително кредитни преводи и налични парични преводи, да се изпълняват за максимален срок от един ден. Същият еднодневен срок за изпълнение следва да се прилага за всички останали плащания, като например плащания, инициирани от получателя или чрез него, включително директни дебити и картови плащания, когато липсва изрична договореност между доставчика на платежни услуги и платеца, в която да се определя по-дълъг срок за изпълнение. Ако платежното нареждане е дадено на хартиен носител, посочените срокове следва да могат да бъдат удължени с още един работен ден, за да се позволи запазването на предоставянето на платежни услуги на потребителите, които са свикнали да използват само документи на хартиен носител. При използването на схеми за директни дебити доставчикът на платежни услуги на получателя следва да изпрати искането за дебитиране в уговорения между получателя и доставчика на платежни услуги срок, за да се даде възможност за сетълмент на уговорения падеж. Предвид обстоятелството, че платежните инфраструктури често са високоефективни и с цел да се предотврати евентуално влошаване на съществуващото ниво на обслужване, държавите членки следва да имат право да запазят или да установят правила, които предвиждат срокове за изпълнение, по-кратки от един работен ден, когато това е уместно.

(83)

Разпоредбите относно изпълнение за пълния размер на сумата и относно срока за изпълнение следва да представляват добра практика, когато един от доставчиците на платежни услуги се намира извън територията на Съюза.

(84)

За да се укрепи доверието на потребителите в хармонизирания пазар на плащания, е важно ползвателите на платежни услуги да знаят какви са реалните разходи и такси за платежните услуги, за да могат да направят своя избор. Съответно следва да се забрани използването на непрозрачни методи на ценообразуване, тъй като е общоприето, че тези методи значително затрудняват ползвателите при установяването на реалната цена на платежната услуга. По-специално не следва да се разрешава използването на вальор, който е във вреда на ползвателя.

(85)

Гладкото и ефикасно функциониране на платежната система зависи от възможността на ползвателя да разчита на това, че доставчикът на платежни услуги ще изпълни платежната операция точно и в уговорения срок. Обикновено доставчикът на платежни услуги е в състояние да прецени рисковете, свързани с платежната операция. Именно доставчикът на платежни услуги е този, който осигурява платежната система, предприема мерки за обратно получаване на погрешно преведени средства и в повечето случаи решава кои посредници да използва при изпълнението на определена платежна операция. Предвид всички тези съображения е целесъобразно, освен при извънредни и непредвидени обстоятелства, доставчикът на платежни услуги да носи отговорност за изпълнението на приета от ползвателя платежна операция, освен в случаите на действия или бездействия от страна на доставчика на платежни услуги на получателя, за когото избор е направил единствено получателят. Въпреки това, с цел да не се допусне платецът да остане незащитен в редките случаи, при които не е ясно дали платената сума е била надлежно получена от доставчика на платежни услуги на получателя, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да носи съответстващата тежест на доказване. По правило може да се очаква посредническата институция, обикновено независим субект като централна банка или клирингова къща, който прехвърля сумата по плащането от изпращащия на получаващия доставчик на платежни услуги, да съхранява данните по сметката и да може да ги предостави на последния при необходимост. Когато сметката на получаващия доставчик на платежни услуги е била заверена със сумата, получателят следва незабавно да придобие право да поиска от доставчика на платежни услуги заверяване на сметката.

(86)

Доставчикът на платежни услуги на платеца, а именно доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, или, когато е приложимо, доставчикът на услуги по иницииране на плащане, следва да носи отговорност за точното изпълнение на плащането, включително за цялата сума по платежната операция и за срока на изпълнение, както и пълна отговорност за неизпълнение от страна на други лица по платежната верига до сметката на получателя. Вследствие на тази отговорност, в случай че сметката на доставчика на платежни услуги на получателя не е заверена с цялата сума или е заверена със забава, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да коригира платежната операция или без забавяне да възстанови на платеца съответната сума по операцията, без да се засягат други претенции, които могат да бъдат предявени съгласно националното право. Поради отговорността, която носи доставчикът на платежни услуги, платецът или получателят не следва да поемат разходите, свързани с неточното плащане. Държавите членки следва да гарантират, че в случай на неизпълнение, неточно или забавено изпълнение на платежни операции вальорът на коригиращото плащане, извършено от доставчиците на платежни услуги, винаги съвпада с вальора при точно изпълнение.

(87)

Настоящата директива следва да се отнася само до договорни задължения и отговорности между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги. За точното изпълнение на кредитните преводи и другите платежни услуги обаче се изисква доставчиците на платежни услуги и техните посредници, например тези, които осъществяват обработката на данни, да имат договори, в които са предвидени техните насрещни права и задължения. Въпросите, свързани с отговорността, са основен елемент на тези типови договори. С цел да се осигури доверие между доставчиците на платежни услуги и посредниците, участващи в платежната операция, е необходима правна сигурност, че доставчикът на платежни услуги, който не е отговорен, ще бъде обезщетен за претърпените щети или за изплатените суми съгласно разпоредбите на настоящата директива, свързани с отговорността. Допълнителните права и подробностите относно съдържанието на правото на регресен иск и уреждането на претенциите към доставчика на платежни услуги или посредника, породени от неточно изпълнената платежна операция, следва да бъдат предмет на договореност.

(88)

Доставчикът на платежни услуги следва да може недвусмислено да определи информацията, необходима за точното изпълнение на платежното нареждане. От друга страна обаче, за да не се създават условия за разпокъсване и за да се изложи на риск създаването на интегрирани платежни системи в Съюза, държавите членки следва да не могат да изискват използването на специфичен идентификатор за платежни операции. Това обаче не следва да препятства държавите членки да изискват от доставчика на платежни услуги на платеца да действа добросъвестно и да проверява, когато е технически възможно и без да се изисква ръчна намеса, съответствието на уникалния идентификатор, а в случай на несъответствие — да откаже платежното нареждане и да информира платеца за това. Отговорността на доставчика на платежни услуги следва да бъде ограничена до точното изпълнение на платежната операция в съответствие с платежното нареждане на ползвателя на платежни услуги. Ако средствата по платежна операция достигнат до погрешен краен получател поради предоставянето на неправилен уникален идентификатор от платеца, доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя не следва да носят отговорност, но следва да са задължени да съдействат за възстановяването на средствата чрез полагане на разумни усилия, включително чрез съобщаване на съответната информация.

(89)

Предоставянето на платежни услуги от доставчиците на платежни услуги може да доведе до обработката на лични данни. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22), националните правила, с които се транспонира Директива 95/46/ЕО, и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (23) са приложими за обработката на лични данни за целите на настоящата директива. По-специално, когато за целите на настоящата директива се обработват лични данни, следва да се определи точната цел, да се посочи съответното правно основание и да се спазват приложимите изисквания за сигурност, установени в Директива 95/46/ЕО, както и да се зачитат принципите на необходимост, пропорционалност, ограничаване в рамките на целта и пропорционален срок за запазване на данните. Принципите за защита на данните следва да са заложени във всички системи за обработка на данни, които се разработват и използват в рамките на настоящата директива, още при проектирането им и по подразбиране.

(90)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива и правото никой да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(91)

Доставчиците на платежни услуги отговарят за мерките за сигурност. Необходимо е тези мерки да бъдат пропорционални на съответните рискове за сигурността. Доставчиците на платежни услуги следва да създадат мрежа за смекчаване на рисковете и да поддържат ефективни процедури за управление на инциденти. Следва да се въведе механизъм за редовно докладване, за да се гарантира, че доставчиците на платежни услуги предоставят редовно на компетентните органи актуална оценка на рисковете за сигурността, с които се сблъскват, и информация за мерките, които са предприели в отговор на тези рискове. Освен това, за да бъдат сведени до минимум вредите за ползвателите, другите доставчици на платежни услуги или платежните системи – като например значително смущение във функционирането на съответната платежна система, е важно доставчиците на платежни услуги да бъдат задължени да докладват без неоснователно забавяне на компетентните органи значимите инциденти, свързани със сигурността. Следва да се предвиди ЕБО да изпълнява координационна функция.

(92)

Задълженията за докладване на инциденти, свързани със сигурността, не засягат задълженията за докладване на инциденти, предвидени в други правни актове на Съюза, като изискванията, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат приведени в съответствие със задълженията за докладване, наложени от други правни актове на Съюза, и да са пропорционални на тях.

(93)

Необходимо е да се създаде ясна правна рамка, в която са определени условията, при които доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка могат да предоставят своите услуги със съгласието на титуляря на сметката, без от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, да се изисква да използва определен бизнес модел — независимо дали въз основа на пряк или непряк достъп — за предоставянето на тези видове услуги. Доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, от една страна, и доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, от друга страна, следва да спазват необходимите изисквания за защита на данните и изисквания за сигурност, предвидени или посочени в настоящата директива или включени в регулаторните технически стандарти. Тези регулаторни технически стандарти следва да са съвместими с различните налични технологични решения. С цел да се гарантира сигурна връзка между съответните участници в рамките на тези услуги ЕБО следва да конкретизира и изискванията за общи и отворени стандарти за връзка, които да бъдат прилагани от всички доставчици на платежни услуги, обслужващи сметки, които осигуряват възможност за предоставянето на платежни услуги онлайн. Това означава, че тези отворени стандарти следва да осигурят оперативната съвместимост на различните технологични решения за връзка. Тези общи отворени стандарти следва също така да гарантират, че доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, знае, че с него установява контакт доставчик на услуги по иницииране на плащане или доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, а не самият клиент. Тези стандарти следва също така да гарантират, че доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка се свързват с доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка, и с участващите клиенти по сигурен начин. При изготвянето на тези изисквания ЕБО следва да обърне специално внимание на факта, че стандартите, които ще се прилагат, трябва да позволяват използването на всички обичайни видове устройства (като компютри, таблети и мобилни телефони) за извършване на различни платежни услуги.

(94)

При разработването на регулаторни технически стандарти, свързани с установяването на идентичността и връзката, ЕБО следва систематично да оценява и да взема под внимание свързаните с неприкосновеността на личния живот аспекти с цел да се набележат рисковете, свързани с всички налични технически възможности, и средствата за защита, които могат да бъдат въведени, за да се сведат до минимум заплахите за защитата на данните.

(95)

Сигурността на електронните плащания е от съществено значение за гарантиране на защитата на ползвателите и за създаване на надеждна среда за електронна търговия. Всички платежни услуги, предлагани по електронен път, следва да се извършват по сигурен начин посредством технологии, които могат да гарантират безопасно установяване на идентичността на ползвателя и възможно най-голямо ограничаване на риска от измами. Изглежда не е необходимо да се гарантира такова ниво на защита за платежните операции, които се инициират и изпълняват по различен начин от извършваните с помощта на електронни платформи или устройства, например платежните операции на хартия, поръчките по пощата или по телефона. Същественото нарастване на плащанията по интернет и чрез мобилни устройства се съпътства от цялостно засилване на мерките за сигурност. Платежните услуги, предлагани по интернет или чрез други дистанционни канали, чието функциониране не зависи от физическото местоположение на използваното за иницииране на платежната операция устройство и използвания платежен инструмент, следва съответно да включват установяване на идентичността при операциите посредством динамични кодове, така че ползвателят по всяко време да е запознат с размера на сумата и получателя по операцията, за която ползвателят дава разрешение.

(96)

Мерките за сигурност следва да са съвместими с нивото на риск, с което е свързана платежната услуга. За да се даде възможност за разработването на лесни за ползване и достъпни средства за плащания с ниско ниво на риск, например безконтактни плащания с ниска стойност на местата за продажба, независимо дали въз основа на мобилен телефон или не, в регулаторните технически стандарти следва да се конкретизират случаите на освобождаване от прилагането на изискванията за сигурност. Безопасното използване на персонализирани средства за сигурност е необходимо, за да се ограничат рисковете, свързани с опитите за кражба на лични данни по електронната поща и други измами. В това отношение ползвателят следва да може да разчита на приемането на мерки, които да защитават поверителността и неприкосновеността на персонализираните средства за сигурност. Тези мерки обикновено включват криптиращи системи, основаващи се на лични устройства на платеца, включително четци на карти или мобилни телефони, или предоставяни на платеца от неговия доставчик на платежни услуги по обслужване на сметка по друг начин, например чрез SMS или по електронна поща. Тези мерки, които обикновено включват криптиращи системи, които могат да осигурят кодове за установяване на идентичността, като еднократни пароли, могат да повишат сигурността на платежните операции. Използването на такива кодове за установяване на идентичността от ползвателите на платежни услуги следва да се счита за съвместимо с техните задължения във връзка с платежните инструменти и персонализираните средства за сигурност и в случаите, когато участват доставчици на услуги по иницииране на плащания или доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка.

(97)

Държавите членки следва да определят дали компетентните органи, определени за издаването на лицензи на платежните институции, биха могли да бъдат и компетентни органи във връзка с процедурите за алтернативно решаване на спорове (АРС).

(98)

Без да се засяга правото на клиентите да сезират съдилищата, държавите членки следва да осигурят наличието на лесно достъпни, подходящи, независими, безпристрастни, прозрачни и ефективни процедури за АРС между доставчиците на платежни услуги и ползвателите на платежни услуги, свързани с предвидените в настоящата директива права и задължения. Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (24) предвижда, че защитата, с която се ползват потребителите съгласно задължителните правила на държавата, в която пребивават обичайно, не може да бъде намалена посредством договорни условия относно приложимото към договора право. С оглед установяването на ефикасна и ефективна процедура за уреждане на спорове държавите членки следва да гарантират, че доставчиците на платежни услуги са въвели ефективна процедура за разглеждане на жалби, която техните ползватели на платежни услуги могат да използват, преди въпросът да бъде отнесен за уреждането му чрез процедура за АРС или по съдебен ред. Процедурата за разглеждане на жалби следва да включва кратки и ясно определени срокове, в рамките на които доставчикът на платежни услуги следва да отговори на жалбата. Държавите членки следва да гарантират, че структурите за АРС разполагат с достатъчен капацитет, за да участват по подходящ и ефективен начин в презграничното сътрудничество по отношение на спорове, свързани с права и задължения, възникнали съгласно настоящата директива.

(99)

Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива. Поради това следва да се установят подходящи процедури, чрез които ще бъде възможно да се подаде жалба срещу доставчиците на платежни услуги, които не спазват тези разпоредби, и да се гарантира, когато е уместно, налагането на подходящи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. С оглед гарантиране на ефективното спазване на настоящата директива държавите членки следва да определят компетентни органи, които отговарят на условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1093/2010, и които действат независимо от доставчиците на платежни услуги. От съображения за прозрачност държавите членки следва да уведомят Комисията за определените от тях органи, като ясно опишат задълженията им съгласно настоящата директива.

(100)

Без да се засяга правото им да сезират съдилищата, за да се осигури спазването на директивата, държавите членки следва да гарантират също така, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия, включително правомощия за налагане на санкции, когато доставчикът на платежни услуги не спазва правата и задълженията, предвидени в настоящата директива, особено когато съществува риск от повторно нарушение или друга причина за безпокойство за колективните интереси на потребителите.

(101)

Важно е потребителите да бъдат информирани по ясен и разбираем начин за своите права и задължения съгласно настоящата директива. Поради това Комисията следва да изготви брошура относно тези права и задължения.

(102)

Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното право по отношение на отговорността за грешки при отразяването или предаването на данни.

(103)

Настоящата директива не засяга разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета (25), свързани с третирането на платежните услуги за целите на ДДС.

(104)

Когато в настоящата директива са посочени суми в евро, те следва да се разбират като равностойността им в националната валута, определена от всяка държава членка, чиято парична единица е различна от еврото.

(105)

В интерес на правната сигурност е целесъобразно да се предвидят преходни разпоредби, допускащи лицата, които преди влизането в сила на настоящата директива са започнали да извършват дейност като платежни институции в съответствие с действащото национално право, с което се транспонира Директива 2007/64/ЕО, да могат да продължат да извършват тази дейност в съответната държава членка през определен срок.

(106)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за адаптиране на позоваването на Препоръка 2003/361/ЕО, ако тази препоръка бъде изменена или актуализирана, да променя средния размер на платежните операции, изпълнени от доставчика на платежни услуги, използван като праг за държавите членки, които прилагат възможността за (частично) освобождаване от прилагането на изискванията за лицензиране на по-малките платежни институции, с цел отчитане на инфлацията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(107)

За да се осигури последователно прилагане на настоящата директива, Комисията следва да може да разчита на експертния опит и подкрепата на ЕБО, на когото следва да бъде възложено разработването на насоки и подготвянето на проекти на регулаторни технически стандарти, свързани със сигурността на платежните услуги, по-специално със задълбоченото установяване на идентичността на клиента, както и на сътрудничеството между държавите членки в контекста на предоставянето на услуги и на установяването на лицензирани платежни институции в други държави членки. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приеме тези проекти на регулаторни технически стандарти. Тези конкретни задачи са изцяло в съответствие с ролята и отговорностите на ЕБО, предвидени в Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(108)

При разработването на насоки, проекти на регулаторни технически стандарти и проекти на технически стандарти за изпълнение съгласно настоящата директива и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО следва да осигури провеждането на консултации с всички съответни заинтересовани страни, включително тези на пазара на платежни услуги, като отрази всички засегнати интереси. Ако това е необходимо за постигането на подходящ баланс на мненията, ЕБО следва да положи особени усилия, за да получи мнението на съответните небанкови участници.

(109)

Тъй като целта на настоящата директива, и по-специално по-нататъшната интеграция на вътрешния пазар на платежни услуги, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, защото изисква хармонизиране на множество различни правила, действащи понастоящем в правните системи на различните държави членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(110)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (26) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(111)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 5 декември 2013 г. (27).

(112)

Поради това директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 следва да бъдат съответно изменени.

(113)

Поради големия брой изменения, които трябва да бъдат внесени в Директива 2007/64/ЕО, е целесъобразно тя да бъде отменена и заменена с нова,

а)

кредитните институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (28), включително техните клонове по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от същия регламент, когато тези клонове са разположени на територията на Съюза, независимо дали главното управление на тези клонове е в Съюза или — в съответствие с член 47 от Директива 2013/36/ЕС и националното право — извън Съюза;

б)

институциите за електронни пари по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2009/110/ЕО, включително — в съответствие с член 8 от същата директива и с националното право— техните клонове, когато тези клонове са разположени в Съюза, а главното им управление е извън Съюза, доколкото предоставяните от тези клонове платежни услуги са свързани с издаването на електронни пари;

в)

пощенските джиро институции, които съгласно националното право имат право да предоставят платежни услуги;

г)

платежните институции;

д)

ЕЦБ и националните централни банки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на други публични органи;

е)

държавите членки или техните регионални или местни органи, когато не действат в качеството си на публични органи.

а)

прозрачността на условията и изискванията за предоставяне на информация за платежните услуги; както и

б)

съответните права и задължения на ползвателите на платежни услуги и на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на платежни услуги като обичайно занятие или като стопанска дейност.

а)

платежните операции, извършвани изключително в наличност, пряко от платеца към получателя, без участието на посредник;

б)

платежните операции, извършвани от платеца към получателя посредством търговски представител, упълномощен чрез споразумение да договаря или да сключва договор за продажбата или покупката на стоки или услуги само от името на платеца или само от името на получателя;

в)

физическия превоз на банкноти и монети по занятие, включително тяхното събиране, обработка и доставка;

г)

платежните операции, състоящи се в събирането или доставката на пари в наличност, извършвани не по занятие, а в рамките на дейност с нестопанска цел или на благотворителна дейност;

д)

услугите, при които получателят предоставя пари в наличност на платеца като част от платежна операция по изрично искане от страна на ползвателя на платежни услуги, непосредствено преди изпълнението на платежната операция чрез плащане за покупката на стоки или услуги;

е)

операциите с пари в наличност, свързани с обмяна на валута, когато средствата не се държат по платежна сметка;

ж)

платежните операции на основание на някой от следните документи, предявени на доставчика на платежни услуги с оглед предоставяне на средства на разположение на получателя:

з)

платежни операции, извършени чрез система за сетълмент на плащания или на ценни книжа между агенти по сетълмента, централни съконтрагенти, клирингови къщи и/или централни банки и други участници в системата и доставчици на платежни услуги, без да се засяга член 35;

и)

платежните операции във връзка с услуги, свързани с обслужването на ценни книжа, включително дивиденти, доходи или други разпределения, обратно изкупуване или продажба, извършени от лицата, посочени в буква з), или от инвестиционни посредници, кредитни институции, предприятия за колективно инвестиране или дружества за управление на активи, предоставящи инвестиционни услуги, както и всички други субекти, които имат право да осъществяват попечителство на финансови инструменти;

й)

услугите, предоставяни от доставчици на технически услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги, без да влизат в нито един момент във владение на средствата по превода, включително обработката и съхранението на данни, доверителните услуги или услугите за защита на личния живот, установяването на автентичността на данни и идентифицирането на субекти, предоставянето на информационни технологии (ИТ) и съобщителни мрежи, предоставянето и поддръжката на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, с изключение на услугите по иницииране на плащане и услугите по предоставяне на информация за сметка;

к)

услугите, основаващи се на определени платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на едно от следните условия:

л)

платежните операции от доставчик на електронни съобщителни мрежи или услуги, предоставени в допълнение към електронните съобщителни услуги за абонат на мрежата или услугата:

при условие че стойността на всяка еднократна платежна операция, посочена в подточки i) и ii), не надвишава 50 EUR и:

м)

платежните операции, извършвани между доставчици на платежни услуги, техни представители или клонове за тяхна собствена сметка;

н)

платежните операции и свързаните с тях услуги между предприятие майка и негово дъщерно предприятие или между дъщерни предприятия на едно и също предприятие майка, без посредническата намеса на доставчик на платежни услуги, различен от предприятие, което е част от същата група;

о)

услугите по теглене на пари в наличност посредством банкомати, предлагани от доставчици, действащи от името на един или повече издатели на карти, които не са страна по рамковия договор с клиента, теглещ пари от платежна сметка, при условие че тези доставчици не извършват други платежни услуги, посочени в приложение I. На клиента обаче се предоставя информация за всички такси за теглене, посочени в членове 45, 48, 49 и 59, преди тегленето, както и при получаването на пари в наличност в края на операцията след тегленето.

1)

„държава членка по произход“ означава всяка от следните:

2)

„приемаща държава членка“ означава държава членка, различна от държавата членка по произход, в която доставчикът на платежни услуги има представител или клон или в която предоставя платежни услуги;

3)

„платежна услуга“ означава една или повече от стопанските дейности, изброени в приложение I;

4)

„платежна институция“ означава юридическо лице, на което е издаден лиценз в съответствие с член 11 за предоставяне и извършване на платежни услуги на територията на целия Съюз;

5)

„платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя;

6)

„дистанционна платежна операция“ означава платежна операция, инициирана по интернет или посредством устройство, което може да бъде използвано за дистанционна връзка;

7)

„платежна система“ означава система за прехвърляне на средства, функционираща въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции;

8)

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

9)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено за краен получател на средствата, които са предмет на платежна операция;

10)

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете качества;

11)

„доставчик на платежни услуги“ означава орган по член 1, параграф 1 или физическо и юридическо лице, което се ползва от освобождаване по член 32 или 33;

12)

„платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги и използвана за изпълнението на платежни операции;

13)

„платежно нареждане“ означава нареждане от платеца или получателя към съответния доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;

14)

„платежен инструмент“ означава персонализирано(и) устройство(а) и/или набор от процедури, уговорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани с цел даване на платежно нареждане;

15)

„услуга по иницииране на плащане“ означава услуга, при която се инициира платежно нареждане по искане на ползвателя на платежни услуги по отношение на платежна сметка, държана при друг доставчик на платежни услуги;

16)

„услуга по предоставяне на информация за сметка“ означава онлайн услуга, при която се предоставя обобщена информация за една или повече платежни сметки, държани от ползвателя на платежните услуги или при друг доставчик на платежни услуги, или при повече от един доставчик на платежни услуги;

17)

„доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка“ означава доставчик на платежни услуги, предлагащ и поддържащ платежни сметки за даден платец;

18)

„доставчик на услуги по иницииране на плащане“ означава доставчик на платежни услуги, осъществяващ стопанските дейности, посочени в точка 7 от приложение I;

19)

„доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка“ означава доставчик на платежни услуги, осъществяващ стопанските дейности, посочени в точка 8 от приложение I;

20)

„потребител“ означава физическо лице, което при договори за платежни услуги, уредени с настоящата директива, извършва дейност, различна от неговото занятие, стопанска или професионална дейност;

21)

„рамков договор“ означава договор за платежни услуги, с който се урежда бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции и който може да съдържа задължението и условията за откриване на платежна сметка;

22)

„наличен паричен превод“ означава платежна услуга, при която средствата се получават от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са му предоставени на разположение;

23)

„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото от платеца съгласие на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на самия платец;

24)

„кредитен превод“ е платежна услуга по заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане;

25)

„средства“ означава банкноти и монети, безналични пари или електронни пари по смисъла на определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО;

26)

„вальор“ означава референтна дата, използвана от доставчик на платежни услуги за изчисляване на лихвите по средствата, с които е задължена или заверена платежна сметка;

27)

„референтен обменен курс“ означава обменният курс, който се използва като основа за изчисляване на всякакъв валутен курс и който се предоставя от доставчика на платежни услуги или от общодостъпен източник;

28)

„референтен лихвен процент“ означава лихвеният процент, който се използва като основа за изчисляване на всякакъв приложим лихвен процент и който е получен от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за платежни услуги;

29)

„установяване на идентичността“ означава процедура, която позволява на доставчика на платежни услуги да провери самоличността на ползвателя на платежната услуга или валидността на използването на конкретен платежен инструмент, включително използването на персонализираните средства за сигурност на ползвателя;

30)

„задълбочено установяване на идентичността на клиента“ означава установяване на идентичността чрез използването на два или повече елемента, категоризирани като знания (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя), които са независими, така че нарушаването на един елемент не влияе на надеждността на останалите, а процедурата е разработена по начин, който защитава поверителността на данните за установяване на идентичността;

31)

„персонализирани средства за сигурност“ означава персонализирани характеристики, предоставени от доставчика на платежни услуги на ползвател на платежни услуги за целите на установяване на идентичността;

32)

„чувствителни данни за плащанията“ означава данни, включително персонализирани средства за сигурност, които могат да бъдат използвани за извършването на измама. За дейностите на доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, името на титуляря на сметката и номерът на сметката не представляват чувствителни данни за плащанията;

33)

„уникален идентификатор“ означава комбинация от букви, цифри или символи, която доставчикът на платежни услуги съобщава на ползвателя на платежни услуги и която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги, за да може при платежна операция еднозначно да бъде установен друг ползвател на платежни услуги и/или платежната сметка на този друг ползвател на платежна услуга;

34)

„средства за дистанционна връзка“ означава метод, чрез който може да се сключи договор за платежни услуги без едновременното физическо присъствие на доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги;

35)

„траен носител“ означава всеки инструмент, даващ възможност на ползвателя на платежни услуги да съхранява информация, изпратена лично до този ползвател на платежни услуги, по начин, който позволява последващото ѝ използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява възпроизвеждането на съхраняваната информация в непроменен вид;

36)

„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО;

37)

„работен ден“ означава ден, в който съответният доставчик на платежни услуги на платеца или доставчикът на платежни услуги на получателя, който участва в изпълнението на платежната операция, извършва стопанската дейност, необходима за изпълнението на платежната операция;

38)

„представител“ означава физическо или юридическо лице, което действа от името на платежна институция при предоставянето на платежни услуги;

39)

„клон“ означава място на стопанска дейност, различно от главното управление, което е част от платежна институция, няма правосубектност и пряко извършва някои или всички операции, присъщи за стопанската дейност на платежната институция; всички места на стопанска дейност, установени в рамките на една държава членка от платежна институция с главно управление в друга държава членка, се считат за един клон;

40)

„група“ означава група предприятия, които са свързани помежду си чрез връзка, посочена в член 22, параграф 1, 2 или 7 от Директива 2013/34/ЕС, или предприятия съгласно определенията в членове 4, 5, 6 и 7 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията (29), които са свързани помежду си чрез връзка, посочена в член 10, параграф 1 или в член 113, параграф 6 или 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

41)

„електронна съобщителна мрежа“ означава мрежа съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (30);

42)

„електронна съобщителна услуга“ означава услуга съгласно определението в член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО;

43)

„цифрово съдържание“ означава стоки или услуги, които са произведени и предоставени в цифров вид и чието използване или потребление е ограничено до техническо устройство, и които не включват по никакъв начин използването или потреблението на физически стоки и услуги;

44)

„приемане на платежни операции“ означава платежна услуга, предоставена от доставчик на платежни услуги, който се договаря с получател да приема и обработва платежни операции, които водят до прехвърлянето на средства към получателя;

45)

„издаване на платежни инструменти“ означава платежна услуга от доставчик на платежни услуги, сключил договор с платеца да му предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца;

46)

„собствен капитал“ означава капитал съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при което най-малко 75 % от капитала от първи ред е под формата на базов собствен капитал от първи ред, както е посочено в член 50 от същия регламент, а капиталът от втори ред е по-малък или равен на една трета от капитала от първи ред;

47)

„платежна марка“ означава всяко наименование, израз, знак, символ — в материален или цифров вид — или съчетание от тях, което посочва по коя платежна картова схема се извършват платежни операции, свързани с карти;

48)

„съвместяване на марки“ означава включването на две или повече платежни марки или приложения за плащане на една и съща платежна марка в един и същ платежен инструмент.

а)

програма на дейностите, в която се посочва по-специално видът на предвижданите платежни услуги;

б)

бизнес план, включващ прогнозен бюджет за първите три финансови години, който показва, че заявителят е в състояние да използва подходящи и пропорционални системи, ресурси и процедури, необходими за надеждното извършване на неговата дейност;

в)

доказателство, че платежната институция разполага с началния капитал, предвиден в член 7;

г)

за платежните институции, посочени в член 10, параграф 1 — описание на предприетите мерки за защита на средствата на ползвателите на платежни услуги в съответствие с член 10;

д)

описание на управленската рамка и механизмите за вътрешен контрол на заявителя, включително на механизмите за управление на риска и административните и счетоводните процедури, което показва, че тази управленска рамка, механизми и процедури за контрол са пропорционални, подходящи, надеждни и достатъчни;

е)

описание на съществуващата процедура, чрез която се наблюдават, обработват и проследяват свързани със сигурността инциденти и свързани със сигурността жалби на клиенти, като процедурата включва механизъм за докладване на инциденти, съобразен с установените в член 96 задължения на платежната институция да предоставя информация;

ж)

описание на процеса за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията;

з)

описание на мерките за осигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност, включително ясно описание на най-важните операции, ефективни планове за действие при непредвидени обстоятелства и процедура за редовни тестове и преглед на адекватността и ефективността на тези планове;

и)

описание на принципите и определенията, прилагани при събирането на статистически данни за резултатите от работата, операциите и измамите;

й)

документ относно политиката по сигурността, съдържащ подробна оценка на риска по отношение на платежните услуги и описание на мерките за контрол на сигурността и за смекчаване на въздействието от рисковете, предприети, за да се защитят ефикасно потребителите на платежни услуги срещу установените рискове, включително измамите и незаконното използване на чувствителни и лични данни;

к)

за платежните институции, за които се прилагат задълженията по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (31) и Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета (32) — описание на механизмите за вътрешен контрол, установени от заявителя с цел спазване на тези задължения;

л)

описание на организационната структура на заявителя, включително, ако е приложимо, описание на планираното използване на представители и клонове, а също и на проверките на място и от разстояние, които заявителят се задължава да извършва по отношение на тези представители и клонове най-малко веднъж годишно, както и описание на условията за възлагане на дейности на подизпълнители и на участието му в национална или международна платежна система;

м)

идентификационни данни на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя по смисъла на член 4, параграф 1, точка 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013, размера на дяловото им участие и доказателство за това, че са подходящи предвид необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на платежната институция;

н)

идентификационни данни на директорите и на лицата, отговарящи за управлението на платежната институция, и когато е приложимо, на лицата, отговарящи за управлението на свързаните с платежни услуги дейности на платежната институция, както и доказателство, че те са с добра репутация и притежават подходящата квалификация и опит за предоставяне на платежни услуги съгласно изискванията, определени от държавата членка по произход на платежната институция;

о)

когато е приложимо, идентификационни данни на задължителните одитори и одиторски дружества съгласно определението в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33);

п)

правен статус и устав на заявителя;

р)

адрес на главното управление на заявителя.

а)

рисковия профил на предприятието;

б)

дали предприятието предоставя други платежни услуги, посочени в приложение I, или осъществява друга стопанска дейност;

в)

обема на дейността:

г)

конкретните характеристики на сравнимите гаранции и критериите за тяхното прилагане.

а)

когато платежната институция предоставя само платежната услуга, посочена в точка 6 от приложение I, в нито един момент капиталът ѝ не трябва да бъде под 20 000 EUR;

б)

когато платежната институция предоставя само платежната услуга, посочена в точка 7 от приложение I, в нито един момент капиталът ѝ не трябва да бъде под 50 000 EUR;

в)

когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги, посочени в точки 1—5 от приложение I, в нито един момент капиталът ѝ не трябва да бъде под 125 000 EUR.

Метод А

Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равна най-малко на 10 % от режийните разходи за предходната година. Компетентните органи могат да коригират това изискване в случай на съществена промяна в стопанската дейност на платежната институция спрямо предходната година. Когато към датата на изчисляването платежната институция не е извършвала стопанска дейност по време на една пълна година, изискването е собственият капитал да е в размер на най-малко 10 % от съответните режийни разходи, заложени в бизнес плана, освен ако компетентните органи не изискат корекция на този план.

Метод Б

Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равна най-малко на сбора от следните елементи, умножен по коефициента к, определен в параграф 2, като обемът на плащанията (ОП) представлява една дванадесета част от общия размер на платежните операции, изпълнени от платежната институция през предходната година:

Метод В

Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равна най-малко на съответния показател, определен в буква а), умножен по коефициента за умножение, определен в буква б), и по коефициента к, определен в параграф 2:

а)

0,5, когато платежната институция предоставя единствено платежната услуга, посочена в точка 6 от приложение I;

б)

1, когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги, посочени в някоя от точки 1—5 от приложение I.

а)

средствата не се смесват в нито един момент със средствата на което и да е физическо или юридическо лице, различно от ползвателите на платежни услуги, от името на които се държат средствата, и когато тези средства се държат от платежната институция и все още не са предадени на получателя или не са преведени на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който са получени, те се депозират в отделна сметка в кредитна институция или се инвестират в сигурни, ликвидни и нискорискови активи, определени от компетентните органи на държавата членка по произход; и средствата са защитени в съответствие с националното право на държавите членки в интерес на ползвателите на платежни услуги срещу претенции на други кредитори на платежната институция, по-специално в случай на несъстоятелност;

б)

средствата са покрити от застрахователна полица или друга сравнима гаранция от застрахователно дружество или кредитна институция, които не са част от същата група, от която е част самата платежна институция, за сума, равностойна на сумата, която би била заделена при липса на застрахователна полица или друга сравнима гаранция, и която е платима в случай на невъзможност на платежната институция да изпълни финансовите си задължения.

а)

12 месеца след издаването на лиценза още не го е използвала, отказала се е изрично от лиценза или е престанала да извършва стопанска дейност в продължение на повече от шест месеца, ако съответната държава членка не е включила разпоредба за обезсилване на лиценза в такива случаи;

б)

получила е лиценза посредством представяне на невярна информация или чрез друго нарушение;

в)

вече не отговаря на условията за издаване на лиценза или не е информирала компетентния орган относно основни промени в това отношение;

г)

би могла да застраши стабилността на платежната система или доверието в нея при продължаване на стопанската си дейност, свързана с платежни услуги; или

д)

попада в един от другите случаите, в които в националното право се предвижда отнемане на лиценз.

а)

лицензираните платежни институции и техните представители,

б)

физическите и юридическите лица, които се ползват от освобождаване съгласно член 32 или 33, и когато е приложимо, техните представители,

в)

институциите, посочени в член 2, параграф 5, които имат право да предоставят платежни услуги съгласно националното право.

а)

предоставяне на оперативни и тясно свързани с тях спомагателни услуги, като осигуряване на изпълнението на платежни операции, услуги по обмяна на валута, дейности по съхранение на ценности, съхраняване и обработка на данни;

б)

управление на платежни системи, без да се засяга член 35;

в)

стопански дейности, различни от предоставянето на платежни услуги, при спазване на приложимото право на Съюза и национално право.

а)

кредитът има спомагателен характер и се отпуска единствено и само във връзка с изпълнението на платежна операция;

б)

независимо от националните правила за отпускане на кредит по кредитни карти, кредитът, отпуснат във връзка с плащане и предоставен в съответствие с член 11, параграф 9 и член 28, се погасява в кратък срок, който при никакви обстоятелства не надвишава 12 месеца;

в)

такъв кредит не се отпуска от средствата, които са получени или се държат с цел изпълнение на платежна операция;

г)

собственият капитал на платежната институция е достатъчен по всяко време и се преценява като подходящ от надзорните органи предвид общия размер на отпуснатия кредит.

а)

име и адрес на представителя;

б)

описание на механизмите за вътрешен контрол, които ще използва представителят с оглед спазване на задълженията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива (ЕС) 2015/849 и които подлежат на незабавно актуализиране при съществени промени в данните, съобщени при първоначалното уведомяване;

в)

идентификационни данни на директорите и лицата, отговарящи за управлението на представителя, който ще бъде използван при предоставянето на платежни услуги, а за представители, които не са доставчици на платежни услуги — и доказателства за това, че тези лица са подходящи и благонадеждни;

г)

платежните услуги на платежната институция, във връзка с които е упълномощен представителят; и

д)

когато е приложимо, уникалния идентификационен код или номер на представителя.

а)

при използването на подизпълнител висшето ръководство не може да делегира своята отговорност;

б)

отношенията и задълженията на платежната институция спрямо нейните ползватели на платежни услуги съгласно настоящата директива не се променят;

в)

условията, които платежната институция е длъжна да спазва, за да получи и запази лиценза си в съответствие с настоящия дял, не се нарушават;

г)

нито едно от останалите условия, на основание на които е издаден лицензът на платежната институция, не отпада, нито се променя.

а)

да изискват от платежната институция да предостави всякаква информация, необходима за наблюдение на спазването на изискванията, като се посочи целта на искането, когато е целесъобразно, както и срокът, в който да бъде предоставена информацията;

б)

да извършват проверки на място на платежните институции, на представителите и клоновете, предоставящи платежни услуги под ръководството на платежната институция, или на подизпълнители;

в)

да отправят препоръки, насоки и когато е приложимо, задължителни административни разпоредби;

г)

да спират действието или да отнемат лиценз съгласно член 13.

а)

компетентните органи на други държави членки, отговорни за издаването на лицензи и упражняването на надзор над платежните институции;

б)

ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки в качеството им на парични и контролни органи и когато е целесъобразно, други публични органи, отговорни за надзора над платежните системи и системите за сетълмент;

в)

други органи, определени съгласно настоящата директива, Директива (ЕС) 2015/849 и друго право на Съюза, приложимо по отношение на доставчиците на платежни услуги, като например правните актове, приложими в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

г)

ЕБО във функцията му, свързана с допринасяне за последователното и съгласувано функциониране на надзорните механизми, както е посочено в член 1, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

а)

наименование, адрес и когато е приложимо, номер на лиценза на платежната институция;

б)

държавата членка или държавите членки, на чиято територия възнамерява да извършва дейност;

в)

платежната услуга или платежните услуги, които ще бъдат предоставяни;

г)

когато платежната институция възнамерява да използва представител — информацията, посочена в член 19, параграф 1;

д)

когато платежната институция възнамерява да използва клон — информацията, посочена в член 5, параграф 1, букви б) и д), по отношение на стопанската дейност, свързана с платежни услуги, извършвана на територията на приемащата държава членка, описание на организационната структура на клона и идентификационни данни на лицата, отговарящи за управлението на този клон.

а)

общият обем и стойност на операциите, извършени от платежната институция в приемащата държава членка;

б)

видът на предоставяните платежни услуги; и

в)

общият брой представители, установени в приемащата държава членка.

а)

за предходните 12 месеца средната месечна стойност на общата стойност на платежните операции, извършени от съответното лице, включително от представител, за когото лицето носи пълна отговорност, не надвишава определен от държавата членка праг, който във всички случаи не надхвърля 3 милиона евро. Това изискване се оценява въз основа на заложената в бизнес плана обща сума на платежните операции, освен ако компетентните органи не поискат корекция на плана; и

б)

никое от физическите лица, отговорни за управлението или извършването на стопанската дейност, не е осъждано за престъпления, свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризма, или за други финансови престъпления.

а)

ограничително правило относно действително участие в други платежни системи;

б)

правило, което води до дискриминация между лицензирани доставчици на платежни услуги или между регистрирани доставчици на платежни услуги по отношение на правата, задълженията и правата на участниците;

в)

ограничение, основано на статуса на институциите.

а)

платежни системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО;

б)

платежни системи, съставени изключително от доставчици на платежни услуги, които са част от една група.

а)

чрез дерогация от членове 51, 52 и 56, доставчикът на платежни услуги предоставя на платеца само информация за основните характеристики на платежната услуга, включително за начина, по който платежният инструмент може да се използва, за отговорността, за начислените такси и друга основна информация, необходима за вземането на информирано решение, както и указание къде са осигурени на разположение по леснодостъпен начин всяка друга информация и условия, посочени в член 52;

б)

може да бъде уговорено, че чрез дерогация от член 54 от доставчика на платежни услуги няма да се изисква да предлага изменения в условията на рамковия договор по начина, предвиден в член 51, параграф 1;

в)

чрез дерогация от членове 57 и 58, може да бъде уговорено след изпълнение на платежната операция:

а)

посочване на информацията или на уникалния идентификатор, които трябва да бъдат предоставени от ползвателя на платежни услуги, за да бъде точно инициирано или изпълнено платежното нареждане;

б)

максимален срок за изпълнение на предоставяната платежната услуга;

в)

всички такси, чието плащане ползвателят на платежни услуги дължи на своя доставчик на платежни услуги, и разбивката им по стойност, когато е приложимо;

г)

когато е приложимо, действителен или референтен обменен курс, който ще се прилага за платежната операция.

а)

наименование на доставчика на платежни услуги по иницииране на плащане, географски адрес на главното му управление и когато е приложимо, географски адрес на неговия представител или клон, установен в държавата членка, в която се предлага платежната услуга, както и всякакви други данни за връзка, включително адрес на електронна поща, които могат да бъдат използвани за връзка с доставчика на услугите по иницииране на плащане;

б)

данни за връзка на компетентния орган.

а)

потвърждение за успешното иницииране на платежното нареждане пред доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца;

б)

справочна информация, даваща възможност на платеца и на получателя да идентифицират платежната операция и когато е целесъобразно — на получателя да идентифицира платеца, както и всякаква информация, предадена с платежната операция;

в)

сумата по платежната операция;

г)

когато е приложимо, размера на евентуалните такси, платими на доставчика на услугите по иницииране на плащането за операцията, и когато е приложимо, разбивка по стойност на тази сума.

а)

справочна информация, позволяваща на платеца да идентифицира платежната операция и когато е приложимо, информация, свързана с получателя;

б)

сумата по платежната операция във валутата, посочена в платежното нареждане,

в)

размера на всички такси за платежната операция, чието плащане дължи платецът, както и когато е приложимо, разбивка по стойност на тази сума;

г)

когато е приложимо, обменния курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги по отношение на платеца или информация за този курс, когато е различен от предвидения в съответствие с член 45, параграф 1, буква г), и сумата по платежната операция след валутното конвертиране;

д)

датата на получаване на платежното нареждане.

а)

справочна информация, позволяваща на получателя да идентифицира платежната операция и когато е приложимо — платеца, както и всякаква информация, предадена с платежната операция;

б)

сума по платежната операция във валутата, в която средствата са на разположение на получателя;

в)

размер на всички такси за платежната операция, чието плащане дължи получателят, и разбивка по стойност на тази сума, когато е приложимо;

г)

когато е приложимо — обменен курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги на получателя, и стойността по платежната операция преди валутното конвертиране;

д)

вальор на заверяване на сметката.

1)

относно доставчика на платежни услуги:

2)

относно използването на платежната услуга:

3)

относно таксите, лихвения процент и обменния курс:

4)

относно осъществяването на връзка:

5)

относно защитните и коригиращите мерки:

6)

относно изменението и прекратяването на рамковия договор:

7)

относно процедурите за уреждане на спорове:

а)

максимален срок за изпълнение;

б)

такси, чието плащане дължи платецът;

в)

когато е приложимо, разбивка по стойност на евентуалните такси.

а)

справочна информация, даваща възможност на платеца да идентифицира всяка платежна операция и в зависимост от случая, информация, свързана с получателя;

б)

сума по платежната операция във валутата, в която е задължена платежната сметка на платеца, или във валутата, използвана за платежното нареждане.

в)

размер на всички такси, свързани с платежната операция и когато е приложимо, разбивка на тази сума, или на лихвите, чието плащане дължи платецът;

г)

когато е приложимо — обменен курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги на платеца, и стойност по платежната операция след валутното конвертиране;

д)

вальор на задължаване на сметката или дата на получаване на платежното нареждане.

а)

справочна информация, даваща възможност на получателя да идентифицира платежната операция и платеца, както и всякаква информация, предадена при платежната операция;

б)

сума по платежната операция във валутата, с която е заверена платежната сметка на получателя;

в)

размер на всички такси за платежната операция и когато е приложимо, разбивка на тази сума, или на лихвите, чието плащане дължи получателят;

г)

когато е приложимо — обменен курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги на получателя, и стойност по платежната операция преди валутното конвертиране;

д)

вальор на заверяване на сметката.

а)

член 69, параграф 1, буква б), член 70, параграф 1, букви в) и г) и член 74, параграф 3 не се прилагат, ако платежният инструмент не може да бъде блокиран или не е възможно да се предотврати по-нататъшното му използване;

б)

членове 72 и 73 и член 74, параграфи 1 и 3 не се прилагат, ако платежният инструмент се използва анонимно или доставчикът на платежни услуги не е в състояние да докаже по други причини, присъщи на платежния инструмент, че платежната операция е била разрешена;

в)

чрез дерогация от член 79, параграф 1, доставчикът на платежни услуги не е длъжен да уведомява ползвателя на платежни услуги за отказа на платежно нареждане, ако причините за това са очевидни предвид конкретните обстоятелства;

г)

чрез дерогация от член 80, платецът не може да отмени платежното нареждане след предаване на платежното нареждане или даване на съгласие за изпълнение на платежната операция на получателя;

д)

чрез дерогация от членове 83 и 84, се прилагат други срокове за изпълнение.

а)

платежната сметка на платеца е достъпна онлайн към момента на искането;

б)

платецът е дал изричното си съгласие на обслужващия сметки доставчик на платежни услуги да отговаря на искания от конкретен доставчик на платежни услуги да потвърди, че сумата, съответстваща на определена платежна операция, свързана с карта, е налична по платежната сметка на платеца;

в)

съгласието, посочено в буква б), е дадено, преди да бъде направено първото искане за потвърждение.

а)

платецът е дал изричното си съгласие на доставчика на платежни услуги да поиска потвърждението, посочено в параграф 1;

б)

платецът е инициирал платежната операция, свързана с карта, за въпросната сума, като е използвал платежен инструмент, свързан с карта, издаден от доставчика на платежни услуги;

в)

преди всяко искане за потвърждение доставчикът на платежни услуги удостоверява своята идентичност пред обслужващия сметката доставчик на платежни услуги и се свързва с обслужващия сметката доставчик на платежни услуги по сигурен начин в съответствие с член 98, параграф 1, буква г).

а)

в нито един момент не държи средствата на платеца във връзка с предоставянето на услугата по иницииране на плащане;

б)

гарантира, че персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги не са достъпни за други лица, освен за потребителя и издателя на персонализираните средства за сигурност, и че същите се предават от доставчика на услуги по иницииране на плащане по безопасен и ефикасен начин;

в)

гарантира, че всяка друга информация относно ползвателя на платежната услуга, получена при предоставянето на услугите по иницииране на плащане, се предоставя само на получателя и само с изричното съгласие на ползвателя на платежни услуги;

г)

всеки път, когато бъде инициирано плащане, удостоверява своята идентичност пред доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца, и се свързва с доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, с платеца и с получателя по сигурен начин, в съответствие с член 98, параграф 1, буква г);

д)

не съхранява чувствителни данни за плащанията на ползвателя на платежни услуги;

е)

не изисква от ползвателя на платежни услуги никакви други данни освен необходимите за предоставяне на услугата по иницииране на плащане;

ж)

не използва, не достъпва, нито съхранява данни за цели, различни от изпълнението на услугата по иницииране на плащане, която платецът изрично е поискал;

з)

не променя сумата, получателя или друга характеристика на операцията.

а)

да се свързва по сигурен начин с доставчиците на услуги по иницииране на плащане в съответствие с член 98, параграф 1, буква г);

б)

веднага след получаване на платежното нареждане от доставчика на услуги по иницииране на плащане да предостави или осигури на разположение цялата информация относно инициирането на платежната операция и цялата информация, достъпна за обслужващия сметката доставчик на платежни услуги, във връзка с изпълнението на платежната операция към доставчика на услуги по иницииране на плащане;

в)

да третира платежните нареждания, предадени чрез услугите на доставчик на услуги по иницииране на плащане, по недискриминационен начин, по-специално по отношение на сроковете, приоритета или таксите, в сравнение с платежните нареждания, предадени пряко от платеца, освен ако не са налице обективни причини.

а)

предоставя услуги единствено въз основа на изричното съгласие на ползвателя на платежни услуги;

б)

гарантира, че персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги не са достъпни за други лица, освен за ползвателя и издателя на персонализирани средства за сигурност, и че когато същите се предават от доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка, това става по безопасен и ефикасен начин;

в)

за всяко предаване на информация удостоверява своята идентичност пред доставчика или доставчиците на платежни услуги, обслужващ(и) сметките на ползвателя на платежни услуги, и се свързва с доставчика или доставчиците на платежни услуги, обслужващ(и) сметката, и с ползвателя на платежни услуги по сигурен начин в съответствие с член 98, параграф 1, буква г);

г)

ползва само информация от определени платежни сметки и свързаните с тях платежни операции;

д)

не изисква чувствителни данни за плащанията, свързани с платежните сметки;

е)

не използва, не достъпва, нито съхранява данни за цели, различни от изпълнението на услугата по предоставяне на информация за сметка, която ползвателят на платежни услуги изрично е поискал, в съответствие с правилата за защита на данните.

а)

да се свързва по сигурен начин с доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка в съответствие с член 98, параграф 1, буква г); и

б)

да третира исканията за данни, предадени чрез услугите на доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, по недискриминационен начин, освен ако са налице обективни причини.

а)

използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални;

б)

уведомява без неоснователно забавяне доставчика на платежни услуги или образуванието, посочено от последния, ако научи за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент.

а)

гарантира, че персонализираните средства за сигурност не са достъпни за лица, различни от ползвателя на платежни услуги, който има право да използва платежния инструмент, без да се засягат задълженията на ползвателя на платежни услуги, посочени в член 69;

б)

се въздържа от изпращане на платежен инструмент, за който няма постъпило искане, освен когато трябва да се подмени вече издаден на ползвателя на платежни услуги платежен инструмент;

в)

гарантира, че винаги са налице подходящи способи, позволяващи на ползвателя на платежни услуги да извърши уведомлението по член 69, параграф 1, буква б) или да поиска деблокиране на платежния инструмент съгласно член 68, параграф 4; при поискване доставчикът на платежни услуги предоставя на ползвателя на платежни услуги в продължение на 18 месеца, считано от уведомлението, средства, с които последният да докаже, че е извършил такова уведомление;

г)

предоставя на ползвателя на платежни услуги възможност да извърши безплатно уведомлението по член 69, параграф 1, буква б), като може да начислява само разходите за замяна, пряко свързани с платежния инструмент, ако изобщо има такива;

д)

предотвратява всяко използване на платежния инструмент, след като е направено уведомление съгласно член 69, параграф 1, буква б).

а)

загубата, кражбата или незаконното присвояване на платежен инструмент не са могли да бъдат установени от платеца преди плащането, освен когато самият платец е действал с цел измама; или

б)

щетата е била причинена от действие или бездействие на служител, на представител или клон на доставчик на платежни услуги или на подизпълнител.

а)

в момента на даване на разрешение за изпълнение на платежната операция в разрешението не е посочен точната сума по платежната операция;

б)

сумата по платежната операция надвишава сумата, която платецът би могъл основателно да очаква предвид естеството на предходните разходи, условията на рамковия договор и конкретните обстоятелства на случая.

а)

платецът е дал съгласието си за изпълнението на платежната операция пряко на доставчика на платежни услуги; и

б)

когато е приложимо —доставчикът на платежни услуги или получателят е предоставил или е осигурил на разположение на платеца по уговорения начин информация относно предстоящата платежна операция най-малко четири седмици преди падежа.

а)

платежните операции в евро;

б)

националните платежни операции във валутата на държава членка извън еврозоната;

в)

платежните операции с еднократно валутно конвертиране между евро и валутата на държава членка извън еврозоната, при условие че необходимото валутно конвертиране се извършва в съответната държава членка извън еврозоната и че в случай на презгранични платежни операции презграничният превод е в евро.

а)

няма валутно конвертиране; или

б)

има валутно конвертиране между евро и валута на държава членка или между валутите на две държави членки.