17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/1

(1)

На 18 януари 2012 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 36/2012.

(2)

Едно лице и две образувания следва да бъдат заличени от списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, съдържащи се в приложение II към Регламент (ЕС) № 36/2012.

(3)

Поради това Регламент (ЕС) № 36/2012 следва да бъде съответно изменен,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/3

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

В съответствие с тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, издадена по отношение на обхванатите от настоящия регламент стоки, която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде използвана от титуляря за известен период от време в съответствие с член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (2). Този период следва да бъде определен на три месеца.

(5)

Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/7

(1)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 местните доставчици не налагат никаква надценка в допълнение към националната цена на дребно на роуминг клиенти в която и да е държава членка за получено регулирано роуминг повикване, което е в разрешените от политиката за справедливо ползване граници. Настоящата разпоредба се прилага от 15 юни 2017 г., при условие че към тази дата е станал приложим законодателният акт, приет в резултат на предложението относно пазара на роуминг на едро, посочено в член 19, параграф 2 от същия регламент.

(2)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 местните доставчици могат да прилагат надценка, в допълнение към националната цена на дребно, за потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно по време на преходния период от 30 април 2016 г. до датата, когато стане приложим законодателният акт, предвиден в член 19, параграф 2 от същия регламент.

(3)

Регламент (ЕС) № 531/2012 позволява на местните доставчици да прилагат, след изтичане на преходния период, надценка в допълнение към националната цена на дребно за потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно, които превишават определените лимити по политиката за справедливо ползване.

(4)

Регламент (ЕС) № 531/2012 ограничава надценката, прилагана за получени регулирани роуминг повиквания, до средно претеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза.

(5)

Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения предостави на Комисията събраната от националните регулаторни органи на държавите членки информация относно: i) наложеното от тях максимално ниво на цените за терминиране в мобилни мрежи в съответствие с членове 7 и 16 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) (Рамкова директива), както и с член 13 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) (Директива за достъпа), на всеки национален пазар на едро за терминиране на гласови повиквания в отделни мобилни мрежи; и ii) общия брой на абонатите в държавите членки.

(6)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 Комисията изчисли средно претеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза, като: i) умножи разрешената в дадена държава членка максимална цена за терминиране в мобилни мрежи по общия брой на абонатите в тази държава членка; ii) сумира стойностите на това произведение за всички държави членки; и iii) раздели получената обща стойност на общия брой на абонатите във всички държави членки.

(7)

Данните, използвани за изчисляване на средно претеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза, са от 1 юли 2015 г. За държавите извън еврозоната е използван средният обменен курс на валутата им през второто тримесечие на 2015 г., получен от базата данни на Европейската централна банка.

(8)

Съгласно Регламент (ЕС) № 531/2012 Комисията преразглежда ежегодно средно претеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за регулиране на съобщенията,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/9

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/11

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да се счита, че предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларации за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Сейшелските острови депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 27 май 2008 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Сейшелските острови на 1 август 2008 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Сейшелските острови към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Сейшелските острови доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Сейшелските острови, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Сейшелските острови при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Сейшелските острови, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Сейшелските острови в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Република Полша, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, които вече са приели присъединяването на Сейшелските острови към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/14

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да се счита, че предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларации за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Руската федерация депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 28 юли 2011 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Руската федерация на 1 октомври 2011 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Руската федерация към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Руската федерация доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Руската федерация, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Руската федерация при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Руската федерация, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Руската федерация в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Република България, Чешката република, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Република Литва, Румъния, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, които вече са приели присъединяването на Руската федерация към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/17

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да се счита, че предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларации за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Албания депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 4 май 2007 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Албания на 1 август 2007 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Албания към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Албания доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Албания, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Албания при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Албания, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Албания в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Полша, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, които вече са приели присъединяването на Албания към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/20

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (EО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки, inter alia, в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Може да се счита, че една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларациите за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Мароко депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 9 март 2010 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Мароко на 1 юни 2010 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Мароко към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Мароко доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Мароко, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Мароко при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Мароко, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Мароко в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Румъния, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, които вече са приели присъединяването на Мароко към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/23

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (EО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки, inter alia, в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Може да се счита, че една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларациите за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Армения депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 1 март 2007 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Армения на 1 юни 2007 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Армения към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Армения доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Армения, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Армения при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Армения, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Армения в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Унгария, Малта, Република Полша, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, които вече са приели присъединяването на Армения към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/26

(1)

На 31 май 2013 г. Съветът прие Решение 2013/255/ОВППС.

(2)

Едно лице и две образувания следва да бъдат заличени от списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, съдържащ се в приложение I към Решение 2013/255/ОВППС.

(3)

Поради това Решение 2013/255/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/28

(1)

На 26 януари, 5 февруари и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г.

(2)

На 10 декември 2015 г. се освободи едно място за член на Комитета на регионите след изтичането на мандата, въз основа на което беше предложен г-н Dimitrios KALOGEROPOULOS (politically accountable to the Municipal Council of Maroussi),

(3)

След изтичането на мандата на г-н Panagiotis KATSIVELAS се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

а)

за член:

и

б)

за заместник-член:

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/29

(1)

На 26 януари, 5 февруари и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Ignazio MARINO се освободи едно място за член на Комитета на регионите.

(3)

С назначаването на г-н Antonio DECARO за член на Комитета на регионите се освобождава едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

а)

за член:

и

б)

за заместник-член:

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/30

(1)

Понастоящем по отношение на вноса на основни велосипедни части с произход от Китайската народна република в Европейския съюз се прилага антидъмпингово мито („митото с разширен обхват“) вследствие на разширяването с Регламент (ЕО) № 71/97 („регламента за разширяване“) на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република („Китай“).

(2)

Съгласно член 3 от регламента за разширяване Европейската комисия („Комисията“) е оправомощена да приема необходимите мерки за разрешаване на освобождаването на вноса на основни велосипедни части, който не заобикаля антидъмпинговото мито.

(3)

Тези мерки за изпълнение са включени в Регламент (ЕО) № 88/97 („регламента за освобождаване“), с който се създава специфичната система за освобождаване.

(4)

Въз основа на това Комисията освободи редица дружества, чиято дейност се състои в сглобяване на велосипеди, от митото с разширен обхват („освободените страни“).

(5)

Както е предвидено в член 16, параграф 2 от регламента за освобождаване, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз последователни списъци на освободените страни (4).

(6)

Последното решение за изпълнение на Комисията относно освобождавания в съответствие с регламента за освобождаване беше прието на 16 април 2014 г. (5)

(7)

Освен това след прегледа, започнат с Известие на Комисията 2014/C 299/08 (6), Комисията актуализира списъка на освободените страни чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/831 на Комисията (7).

(8)

Комисията получи от страните, посочени в таблици 1, 2 и 4 по-долу, искания за освобождаване заедно с цялата необходима информация за определяне на тяхната допустимост съгласно член 4, параграф 1 от регламента за освобождаване.

(9)

На страните беше дадена възможност да направят коментари по заключенията на Комисията относно допустимостта на техните искания.

(10)

В съответствие с член 5, параграф 1 от регламента за освобождаване преди да бъде взето решение по същество по исканията от тези страни плащането на митото с разширен обхват по отношение на какъвто и да било внос на основни велосипедни части, декларирани за допускане за свободно обращение от тези страни, беше спряно, считано от датата, на която Комисията получи техните искания.

(11)

Разглеждането по същество на исканията от страните, посочени в таблица 1, приключи.

Таблица 1

(12)

В процеса на разглеждане на исканията Комисията установи, че стойността на частите с произход от Китай представлява по-малко от 60 % от общата стойност на частите, използвани при операциите по сглобяване, извършвани от тези страни.

(13)

Следователно операциите по сглобяване попадат извън обхвата на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009.

(14)

Поради тази причина и в съответствие с член 7, параграф 1 от регламента за освобождаване страните, посочени в таблица 1, следва да бъдат освободени от митото с разширен обхват.

(15)

В съответствие с член 7, параграф 2 освобождаванията следва да породят действие, считано от датата на получаване на исканията, като освен това митническите задължения на страните по отношение на митото с разширен обхват следва да се считат за нищожни, считано от същата дата.

(16)

Страните бяха уведомени за заключенията по същество, които направи Комисията по техните искания, и им беше дадена възможност да направят коментари по тях.

(17)

Тъй като освобождаванията ще се прилагат единствено към страните, конкретно посочени в таблица 1 с техните наименования и адреси, освободените страни следва да уведомят незабавно Комисията (8) за евентуалните промени в тези обстоятелства (например след промяна в наименованието, правната форма или адреса или след създаване на нови субекти, чиято дейност се състои в сглобяване на велосипеди).

(18)

В подобни случаи съответната страна следва да предостави цялата имаща отношение информация, по-специално относно евентуални промени в дейностите ѝ във връзка с операциите по сглобяване. Когато това е целесъобразно, Комисията ще актуализира данните на страната.

(19)

Разглеждането по същество на искането от страната, посочена в таблица 2, приключи.

Таблица 2

(20)

В процеса на разглеждане на искането Комисията установи, че стойността на частите с произход от Китай представлява повече от 60 % от общата стойност на частите, използвани при операциите по сглобяване, извършвани от тази страна, като страната не е доказала, че добавената стойност, създадена по отношение на частите в процеса на операциите по сглобяване, е по-голяма от 25 % от производствените разходи.

(21)

Поради това операциите по сглобяване, извършвани от тази страна, попадат в обхвата на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и критериите за освобождаване не са изпълнени.

(22)

С оглед на това и в съответствие с член 7, параграф 3 от регламента за освобождаване Комисията трябва да отхвърли искането на страната и да отмени временното спиране на плащането на митото с разширен обхват, посочено в член 5 от Регламента за освобождаване.

(23)

Следователно митото с разширен обхват следва да бъде събрано, считано от датата на получаване на искането за освобождаване, подадено от тази страна, т.е. от датата, на която временното спиране е породило действие.

(24)

Страната беше уведомена за заключенията по същество, които направи Комисията по нейното искане, и ѝ беше дадена възможност да направи коментари по тях. В определения срок не бяха представени коментари.

(25)

Посоченото в предходните съображения не изключва прилагането на освобождаване при условие за контрол на крайната употреба в съответствие с член 14 от регламента за освобождаване.

(26)

Освободената страна, посочена в таблица 3, заяви интереса си и уведоми Комисията, че са настъпили промени в наименованието и правната ѝ форма. След като провери предоставената информация, Комисията заключи, че тези промени по никакъв начин не засягат операциите по сглобяване по отношение на условията за освобождаване, определени в регламента за освобождаване.

(27)

Въпреки че освобождаването на посочената страна от митото с разширен обхват в съответствие с член 7, параграф 1 от регламента за освобождаване не се променя по какъвто и да било начин, позоваванията на тази страна следва да бъдат актуализирани.

Таблица 3

(28)

Разглеждането по същество на исканията на страните, посочени в таблица 4, продължава. До вземането на решение по същество по исканията на страните плащането на митото с разширен обхват от тези страни временно се спира.

(29)

Тъй като временното спиране ще се прилага единствено към страните, конкретно посочени в таблица 4 с техните наименования и адреси, тези страни следва да уведомят незабавно Комисията (9) за евентуалните промени в техните обстоятелства (например след промяна в наименованието, правната форма или адреса или след създаване на нови субекти, чиято дейност се състои в сглобяване на велосипеди).

(30)

В подобни случаи съответната страна следва да предостави цялата имаща отношение информация, по-специално относно евентуални промени в дейностите ѝ във връзка с операциите по сглобяване. Когато това е целесъобразно, Комисията ще актуализира данните на страната.

Таблица 4

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/37

(1)

По силата на член 11, параграф 2 от Паричното споразумение между Европейския съюз и Княжество Монако („Паричното споразумение“) от Княжество Монако се изисква да прилага разпоредбите, приети от Франция, за въвеждане на правните актове на Съюза относно дейността и контрола на кредитните институции и предотвратяването на системни рискове в системите за плащане и системите за сетълмент на ценни книжа, изброени в приложение А към Паричното споразумение.

(2)

В съответствие с член 11, параграф 3 от Паричното споразумение списъкът от приложение A към Паричното споразумение следва да бъде изменян от Комисията след всяко изменение на съответните текстове и след всеки новоприет от Съюза текст.

(3)

Съюзът е приел двадесет и четири законодателни акта относно дейността и пруденциалното регулиране на кредитните институции и относно предотвратяването на системни рискове в системите за плащане и системите за сетълмент на ценни книжа, които следва да бъдат добавени към списъка от приложение A към Паричното споразумение:

(4)

Приложение А към Паричното споразумение следва да бъде съответно изменено,