20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/1

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Παφίτικο Λουκάνικο“ (Pafitiko Loukaniko), подадено от Кипър, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Παφίτικο Λουκάνικο“ (Pafitiko Loukaniko) следва да бъде регистрирано,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/3

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Cipolla bianca di Margherita“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Cipolla bianca di Margherita“ следва да бъде регистрирано,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/4

(1)

С Регламент (ЕС) № 511/2014 се въвеждат правила, уреждащи спазването на изискванията за достъп до генетичните ресурси и свързаните с тях традиционните знания и за подялбата на ползите в съответствие с разпоредбите на Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие („Протоколът от Нагоя“). Ефективното прилагане на посочения регламент също така ще допринесе за опазване на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на неговите компоненти в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за биологичното разнообразие.

(2)

В членове 5 и 8 от Регламент (ЕС) № 511/2014 се предвиждат доброволни инструменти, а именно регистрирани колекции и най-добри практики, които да подпомогнат ползвателите при изпълнението на задължението им за дължима грижа. Определянето и регистрирането на колекции, които ефективно прилагат мерки, водещи до предоставяне на генетични ресурси и свързана с тях информация само с документация, удостоверяваща законен достъп и гарантираща определянето на взаимно договорени условия, когато това се изисква, се очаква да подпомогне ползвателите при изпълнението на това задължение. За ползвателите, които получават генетични ресурси от колекция, включена в регистъра, следва да се счита, че са положили дължима грижа по отношение на намирането на информация. Определянето и признаването като най-добри практики на мерки, които са особено подходящи за спазване на изискванията на Протокола от Нагоя при поносими разходи и с висока степен на правна сигурност, също се очаква да подпомогне ползвателите при изпълнението на това задължение. Ефективното упражняване на призната най-добра практика от страна на ползвателите следва да се взема под внимание от компетентните органи при техните проверки за спазване на задълженията от страна на ползвателите. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на тези разпоредби, са необходими подробни правила относно процедурите, които да се изпълняват в случай на искане за регистрация на колекция или на част от колекция и относно признаването на най-добри практики.

(3)

Когато заявител, желаещ да бъде включен в регистъра, е член на мрежа от колекции, е полезно този заявител да предостави информация за всички други колекции или част от тях от същата мрежа, които са били или са предмет на заявление в други държави членки. За да се улесни справедливото и съгласувано третиране на заявителите в различните държави членки, при проверката на колекциите или на част от тях компетентните органи на държавите членки, които са били уведомени за такива заявления за различни колекции или части от тях в рамките на една мрежа, следва да разгледат възможността за обмен на информация с органите на тези държави членки, в които са подадени заявления от други членове на мрежата.

(4)

Регламент (ЕС) № 511/2014 се прилага по отношение на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания. Материалът, за чието използване се изисква декларация за дължима грижа, включва: генетични ресурси, свързани с тях традиционни знания и съчетание от двете.

(5)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на разпоредбите относно наблюдението за спазване на задълженията от страна на ползвателите, са необходими подробни правила относно декларациите, които следва да се подадат от получателите на финансиране на научно-изследователски дейности, при които се използват генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания, както и относно декларациите, които следва да се подадат от ползвателите на етапа на окончателното разработване на продукт, разработен чрез използване на генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания.

(6)

При наблюдението за спазване на задълженията от страна на ползвателите на етапа на финансирането за научни изследвания е важно да се гарантира, че получателите на финансиране разбират задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 511/2014 и че полагат дължимата грижа. Не по-малко важно е да се предоставя информация на механизма за обмен на информация за достъпа и подялбата на ползите („механизъм ДПП“) и да се гарантира, че тази информация е полезна за функционирането и прилагането на Протокола от Нагоя. Когато не съществува международно признат сертификат за съответствие, следва да се представи друга подходяща информация. За да се балансират целите за предоставяне на полезна информация на механизма ДПП и за избягване на прекомерно обременяване на получателите на финансиране за научни изследвания, на този контролен етап следва да се предоставя само информация, която е от съществено значение за определянето на генетичните ресурси.

(7)

Наблюдението за спазване на задълженията от страна на ползвателите е ефективно, когато се извършва в държавите членки, в които се осъществява използването. Поради това е целесъобразно декларацията за дължима грижа да се представя на компетентния орган на държавата членка, в която е установен получателят на финансирането, тъй като обикновено това е мястото, където обикновено се извършва научно-изследователската дейност, при която се използват генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания.

(8)

Следва да се избягва излишното подаване на многобройни декларации за дължима грижа. Поради това декларация, изготвена от получатели на финансиране за научни изследвания, може да обхваща повече от един генетичен ресурс или всякакви свързани с него традиционни знания. Освен това една декларация може да се изготви от няколко ползватели, провеждащи съвместно научно изследване, в което се използват генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания и което е финансирано чрез едно и също отпускане на безвъзмездни средства. Във връзка с това специална функция следва да се предостави на координатора на проекта, който да отговаря за подаването на декларациите от името на съответните ползватели. С оглед на член 12 от Регламент (ЕС) № 511/2014 компетентният орган, който получава декларациите, подадени от координатора на проекта, следва да обменя информацията с колегите си в другите съответни държави членки.

(9)

С цел осъществяване на наблюдение за спазване на задължения от страна на ползвателите съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 511/2014 следва да се определи последният етап от използването, т.е. етапът на окончателното разработване на продукта. Етапът на окончателното разработване на продукта може да бъде определен с правна сигурност като завършен или в момента на подаване на заявка за одобрение за пазарното разпространение или разрешение за търговия, или на изпращане на уведомлението, изисквано преди първото пускане на продукта на пазара на Съюза, или, в случаите, когато не се изисква нито одобрение за пазарно разпространение или разрешение за търговия, нито уведомление — в момента на първото пускане на пазара на Съюза на продукт, разработен чрез използването на генетични ресурси и на свързани с тях традиционни знания. В някои случаи ползвателят може да не е същият, който подава заявка за одобрение за пазарно разпространение или разрешение за търговия, изпраща уведомление или пуска продукт на пазара на Съюза за първи път. С цел да се обхванат ефективно всички дейности, при които се използват генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания в рамките на Съюза, в тези случаи декларацията за дължима грижа следва да се изготвя от ползвателя, продаващ или прехвърлящ по друг начин резултата от използването. Ефективното наблюдение за спазване на задълженията от страна на ползвателите следва също така да обхваща случаите, в които използването в Съюза е приключило и неговият резултат е продаден или прехвърлен по друг начин извън Съюза, без на пазара на Съюза да бъде пускан продукт.

(10)

Тези различни събития, които пораждат необходимостта от подаване на декларацията за дължима грижа от ползвателя на етапа на окончателното разработване на продукт, не могат да съвпадат, поради което декларацията се подава само еднократно. Тъй като етапът на окончателното разработване на продукт се достига преди настъпването на всяко от тези събития, декларацията за дължима грижа следва да се подава преди настъпването на първото събитие.

(11)

Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014 информацията, предоставяна в декларациите за дължима грижа, се подава от компетентните органи до механизма ДПП. Когато не съществува международно признат сертификат за съответствие, следва да се представи друга подходяща информация съгласно член 17, параграф 4 от Протокола от Нагоя, както се посочва в член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 511/2014. С цел да се гарантира ефективното функциониране на Протокола от Нагоя, и по-специално на механизма ДПП, следва да се обменя само информация, която ще улесни наблюдението за спазване на задълженията, извършвано от компетентните национални органи, посочени в член 13, параграф 2 от Протокола от Нагоя.

(12)

Декларация за дължима грижа се изисква само за генетични ресурси или свързани с тях традиционни знания, получени от страна по Протокола от Нагоя, която е установила съответно законодателство или регулаторни изисквания относно достъпа и подялбата на ползите съгласно член 6, параграф 1 и член 7 от Протокола от Нагоя.

(13)

Предвид факта, че въведените мерки са нови, е целесъобразно преразглеждането на настоящия регламент. Във връзка с това докладите, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 511/2014, могат да се окажат полезни и поради това следва да бъдат взети под внимание, когато са налични.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за ДПП,

а)

регистрационен код, определен от Комисията;

б)

име, предоставено на колекцията или на част от нея, както и нейните данни за контакт;

в)

име и данни за контакт на притежателя;

г)

категория на колекцията или на част от нея;

д)

кратко описание на колекцията или на част от нея;

е)

връзка към база данни, ако такава е налична;

ж)

институция в рамките на компетентния орган на държавата членка, която е проверила способността на колекцията да спазва член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

з)

дата на включване в регистъра;

и)

друг съществуващ идентификатор, ако такъв е наличен;

й)

ако е приложимо, дата на заличаване от регистъра.

а)

проверки на място;

б)

проверка на избрани документи и данни за колекция или част от нея, които са от значение за доказване на спазването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

в)

проверка дали избрани образци на генетични ресурси и свързана с тях информация от съответната колекция са документирани съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

г)

проверка дали притежателят на колекцията е в състояние да предоставя редовно генетични ресурси на трети страни за използването им в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

д)

интервюта със съответни лица, например притежателя на колекцията, персонал, външни проверители и ползватели, които получават образци от тази колекция.

а)

проверки на място;

б)

проверка на избрани документи и данни за колекция или част от нея, които са от значение за доказване на спазването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

в)

проверка дали избрани образци на генетични ресурси и свързана с тях информация са документирани и предоставени на трети лица за използването им съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 511/2014;

г)

интервюта със съответни лица, например притежателя на колекцията, персонал, външни проверители и ползватели, които получават образци от тази колекция.

а)

подаване на заявка за одобрение за пазарно разпространение или разрешение за търговия на продукт, разработен чрез използване на генетични ресурси и на свързани с тях традиционни знания;

б)

изпращане на уведомление, което се изисква преди първото пускане на пазара на Съюза за продукт, разработен чрез използване на генетични ресурси и на свързани с тях традиционни знания;

в)

пускането на пазара на Съюза за първи път на продукт, разработен чрез използване на генетични ресурси и на свързани с тях традиционни знания, за който не се изисква одобрение за пазарно разпространение, разрешение за търговия или уведомление;

г)

резултатът от използването се продава или прехвърля по друг начин на физическо или юридическо лице в рамките на Съюза с цел това лице да осъществи една от дейностите, посочени в букви а), б) и в);

д)

използването в Съюза е приключило и неговият продукт се продава или прехвърля по друг начин на физическо или юридическо лице извън Съюза.

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/20

(1)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) постепенното премахване на изхвърлянето на улов чрез въвеждане на задължението за разтоварване на сушата на улова от видовете, подлежащи на ограничения на улова, е една от целите на общата политика в областта на рибарството.

(2)

Съгласно член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване се прилага от 1 януари 2016 г. по отношение на мерлузата при видовете риболов, които се определят от посочения вид.

(3)

Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 494/2002 на Комисията (3) противоречат на задължението за разтоварване, като задължават рибарите да изхвърлят уловената мерлуза, която превишава някои ограничения за състава на улова.

(4)

Следователно тези разпоредби на Регламент (ЕО) № 494/2002 следва да бъдат изменени, като се въведе изискването целият непреднамерен улов на мерлуза да се разтоварва на сушата и да се приспада от квотите.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

1)

Вмъква се следният член 1а:

„Член 1а

За целите на настоящия регламент „непреднамерен улов“ означава случаен улов на морски организми, които съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) трябва да бъдат разтоварени на сушата и приспаднати от квотите или поради факта, че са под минималния референтен размер за опазване, или защото количеството им надвишава разрешените количества съгласно правилата за състава на улова и за прилова.

(4)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).“"

2)

В член 2 се добавя следният параграф 3:

„3.   Параграф 1 не се прилага за непреднамерения улов на мерлуза, който подлежи на задължението за разтоварване на сушата, определено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този непреднамерен улов се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.“

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/22

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/24

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) има за цел осигуряването на подкрепа за съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е преустановена в резултат на мащабни структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, в резултат от продължаващата световна финансова и икономическа криза или в резултат на нова световна финансова и икономическа криза и да се подпомогне реинтеграцията им на пазара на труда.

(2)

Както е определено в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3), ЕФПГ не може да надхвърля максималния годишен размер от 150 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 24 март 2015 г. Белгия подаде заявление EGF/2015/003 BE/Ford Genk за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка със съкращения и преустановяване на дейности (наричани по-долу „съкращения“) във Ford Genk и 11 доставчици и производители надолу по веригата. Към него беше добавена допълнителна информация в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1309/2013. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансово участие по линия на ЕФПГ, определени в член 13 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(4)

Поради това следва да бъдат мобилизирани средства от ЕФПГ за осигуряване на финансово участие в размер на 6 268 564 EUR по подаденото от Белгия заявление.

(5)

За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от ЕФПГ, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/26

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) цели да оказва подкрепа на съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е прекратена в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, в резултат на продължаване на световната финансова и икономическа криза или в резултат на нова световна финансова и икономическа криза, както и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда.

(2)

В съответствие с предвиденото в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) ЕФПГ не може да надхвърля максимален годишен размер от 150 млн. евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 24 март 2015 г. Италия подаде заявление EGF/2015/004 IT/Alitalia за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка с извършени съкращения в Gruppo Alitalia (4) в Италия. Към него беше предоставена допълнителна информация в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1309/2013. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансово участие от ЕФПГ, определени в член 13 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(4)

Поради това, за да бъде удовлетворено подаденото от Италия заявление, следва да бъдат мобилизирани средства за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ в размер на 1 414 848 EUR.

(5)

С цел да се сведе до минимум времето, необходимо за мобилизиране на средства от ЕФПГ, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/28

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) цели да осигурява подкрепа за съкратените работници и самостоятелно заетите лица, чиято дейност е преустановена в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, в резултат от продължаващата световна финансова и икономическа криза или в резултат на нова световна финансова и икономическа криза и да се подпомогне повторната им интеграция на пазара на труда.

(2)

В съответствие с предвиденото в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) ЕФПГ не може да надхвърля максимален годишен размер от 150 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 26 февруари 2015 г. Германия подаде заявление EGF/2015/002 DE/Adam Opel за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на съкращения в Adam Opel AG и при един доставчик в Германия. Към него беше предоставена допълнителна информация в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1309/2013. Заявлението е в съответствие с изискванията за определяне на финансово участие по линия на ЕФПГ, предвидени в член 13 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(4)

Поради това следва да бъдат мобилизирани средства от ЕФПГ за осигуряване на финансово участие в размер на 6 958 623 EUR по подаденото от Германия заявление.

(5)

С цел да се сведе до минимум времето, необходимо за мобилизиране на средства от ЕФПГ, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/30

(1)

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („фондът“) има за цел да се осигури възможност на Съюза да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации и да покаже солидарност с населението на регионите, засегнати от бедствия.

(2)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) максималната годишна сума, която фондът не може да надхвърля, е 500 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

България подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда във връзка със сурови зимни условия.

(4)

Гърция подаде две заявления за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с наводнения.

(5)

Комисията заключи, че заявленията отговарят на условията за отпускане на помощ от фонда, определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002.

(6)

Поради това Фондът следва да бъде мобилизиран, за да се осигури чрез него финансова помощ в размер на пълната сума от 16 274 765 EUR във връзка със заявленията, подадени от България и Гърция.

(7)

Съществуват възможности за преразпределение на бюджетни кредити в съответствие с второто изречение на точка 11 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. Бюджетните кредити за авансови плащания за финансовата 2015 година бяха използвани в много ограничена степен за трите заявления, които са предмет на настоящото решение и за които остава да бъде изплатена сума в размер на 14 647 288 EUR. Следователно пълната сума за мобилизиране на средства ще се финансира чрез преразпределянето на наличните бюджетни кредити за авансови плащания в общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, като не са необходими допълнителни бюджетни кредити.

(8)

За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от фонда, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/32

(1)

В съответствие с член 6 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширения научен комитет на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) беше изготвен доклад за оценка на риска относно новото психоактивно вещество 4-метил-5-(4-метилфенил)-4,5-дихидрооксазол-2-амин (4,4′-DMAR), който впоследствие беше представен на Комисията и на Съвета на 19 септември 2014 г.

(2)

Веществото 4,4′-DMAR е синтетично заместено производно на оксазолина. То е производно на аминорекса и 4-метиламинорекса (4-MAR), два синтетични стимуланта, контролирани съгласно Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества.

(3)

Веществото 4,4′-DMAR се предлага на пазара на наркотици в Съюза поне от декември 2012 г., като за него е докладвано чрез системата за ранно предупреждение през декември 2012 г. Девет държави членки са докладвали за случаи на откриването му в резултат на конфискации, най-вече под формата на бял или цветен прах и таблетки, както и в биологични и други взети проби.

(4)

Веществото 4,4′-DMAR се появи на пазара на нови психоактивни вещества като „химикал за научноизследователски цели“, продаван от търговци на дребно по интернет, и понастоящем се предлага на уличния пазар. То се продава и консумира като самостоятелно вещество, но на незаконния пазар е продавано, включително като е представяно за екстази и амфетамини.

(5)

В три държави членки има данни за 31 смъртни случая, свързани с 4,4′-DMAR, в периода юни 2013 г. — юни 2014 г. В повечето случаи веществото 4,4′-DMAR е причинило смъртта или има вероятност да е допринесло за смъртта в комбинация с други вещества. В една държава членка е регистриран случай на несмъртоносна интоксикация.

(6)

Изследвания за токсичността на веществото 4,4′-DMAR няма.

(7)

Няма данни за това колко е разпространена употребата на 4,4′-DMAR. Наличната информация обаче подсказва, че веществото не е широко използвано. От информацията за смъртните случаи личи също така, че потребителите са консумирали 4,4′-DMAR, без да знаят това, търсейки други стимуланти.

(8)

Участието на организираната престъпност в производството, разпространението, трафика и доставката на 4,4′-DMAR в рамките на Съюза е ограничено. Химическите прекурсори и начините за синтез, използвани за производството на 4,4′-DMAR, не са известни.

(9)

Веществото 4,4′-DMAR не е сред подлежащите на контрол вещества, посочени в Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества, нито в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества. Понастоящем то не е предмет на оценка, като нито е било оценявано от системата на ООН, нито се предвижда извършването на подобна оценка.

(10)

Няма установена или призната хуманна или ветеринарна медицинска употреба на веществото 4,4′-DMAR в Съюза. С изключение на употребата му в аналитични референтни материали, както и в научноизследователската дейност, изследваща неговите химични, фармакологични и токсикологични свойства, няма данни веществото да се използва за други цели.

(11)

В доклада за оценка на риска се посочва, че научните данни за 4,4′-DMAR са ограничени и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, свързани с него. Въпреки това наличните към момента данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото 4,4′-DMAR на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, свързани с употребата на 4,4′-DMAR и документирани с откриването му при няколко смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност на посоченото вещество следва да бъдат въведени мерки за контрол на 4,4′-DMAR.

(12)

Като се има предвид, че три държави членки контролират 4,4′-DMAR съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а пет държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(13)

В съответствие с член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширения научен комитет на ЕЦМНН беше изготвен доклад за оценка на риска относно новото психоактивно вещество 1-циклохексил-4-(1,2-дифенилетил)пиперазин (MT-45), който впоследствие беше представен на Комисията и на Съвета на 6 октомври 2014 г.

(14)

Веществото MT-45 е N,N′-дизаместен пиперазин, с циклохексанов пръстен, свързан с един от азотните атоми на пиперазиновия пръстен, и 1,2-дифенилетилова част, свързана с другия азотен атом. Веществото MT-45 е един от поредицата аналгетици на основата на 1-(1,2-дифенилетил)пиперазин, изобретени в началото на 70-те години на XX век.

(15)

MT-45 се предлага на пазара на наркотици в Съюза от октомври 2013 г. и се продава като „химикал за научноизследователски цели“, най-вече по интернет. ЕЦМНН е идентифицирал 12 уебсайта на доставчици и търговци на дребно в интернет, предлагащи MT-45 за продажба, като някои от тях изглежда са установени в Съюза.

(16)

Една държава членка е докладвала за общо 28 смъртни случая, настъпили в периода между ноември 2013 г. и юли 2014 г. В повечето случаи наличието на MT-45 в биологични проби е потвърдено аналитично. Същата държава членка е докладвала и за близо 18 случая на несмъртоносна интоксикация, при които клиничните симптоми са били подобни на интоксикация с опиоиди, поддаваща се в някои случаи на лечение с антагониста на опиоидните рецептори налоксон.

(17)

Съществуват няколко изследвания върху животни, показващи, че острата токсичност на веществото MT-45 е няколко пъти по-висока от тази на морфина.

(18)

Наличната към настоящия момент информация подсказва, че веществото MT-45 не е широко използвано. Изглежда, че веществото се използва най-често в домашни условия от потребители, които желаят да опитат нови вещества, или от зависими към опиоиди потребители без достъп до хероин или други опиоиди. Използващите веществото MT-45 могат да го комбинират с други психоактивни вещества. Няма налична информация относно социалните рискове, свързани с MT-45.

(19)

Няма доказателства за участие на организираната престъпност в производството, разпространението, трафика и доставката на МТ-45 в рамките на Съюза. Химическите прекурсори и начините за синтез, използвани за производството на откритото в държавите членки вещество MT-45, не са известни.

(20)

Веществото MT-45 не е сред подлежащите на контрол вещества, посочени в Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества, нито в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества. Понастоящем то не е предмет на оценка, като нито е било оценявано от системата на ООН, нито се предвижда извършването на подобна оценка.

(21)

Няма установена или призната хуманна или ветеринарна медицинска употреба на веществото МТ-45 в Съюза. С изключение на употребата му в аналитични референтни материали, както и в научноизследователската дейност, изследваща неговите химични, фармакологични и токсикологични свойства, няма данни веществото да се използва за други цели.

(22)

В доклада за оценка на риска се посочва, че научните данни за веществото MT-45 са ограничени и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, свързани с него. Въпреки това наличните към момента данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото MT-45 на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, свързани с употребата му и документирани с откриването му при няколко смъртни случая, както и поради липсата на медицинска стойност на посоченото вещество следва да бъдат въведени мерки за контрол на веществото MT-45.

(23)

Като се има предвид, че една държава членка контролира MT-45 съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества и от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а седем държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(24)

С Решение 2005/387/ПВР на Съвета се предоставят изпълнителни правомощия с цел на равнището на Съюза да се осигури бърза и основана на експертни становища реакция на появата на нови психоактивни вещества, установени и докладвани от държавите членки, чрез подлагане на тези вещества на мерки за контрол на територията на Съюза. Тъй като условията и процедурата за упражняването на тези изпълнителни правомощия са изпълнени, следва да бъде прието решение за изпълнение с цел веществата 4,4′-DMAR и MT-45 да бъдат поставени под контрол на територията на Съюза.

(25)

Дания е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(26)

Ирландия е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(27)

Обединеното кралство не е обвързано от Решение 2005/387/ПВР и поради това не участва в приемането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР, и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане,

а)

4-метил-5-(4-метилфенил)-4,5-дихидрооксазол-2-амин (4,4′-DMAR);

б)

1-циклохексил-4-(1,2-дифенилетил)пиперазин (МТ-45).

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/35

(1)

В съответствие с член 6 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширения научен комитет на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) беше изготвен доклад за оценка на риска относно веществото 4-метиламфетамин, който впоследствие беше получен от Комисията на 29 ноември 2012 г.

(2)

Веществото 4-метиламфетамин е синтетично производно на амфетамина с метилиран пръстен, което се изземва основно в прахообразен вид и във вид на паста в проби, съдържащи амфетамин и кофеин, но се среща и във вид на таблетки и течности. То се появи на незаконния пазар на амфетамини, където се продава и използва като контролираното вещество амфетамин. Съобщен е един случай, при който веществото е открито в търговски продукт, продаван по интернет. Основният химически прекурсор за синтеза на веществото 4-метиламфетамин е веществото метил-4-метилбензилкетон (4-methyl-BMK), което изглежда се предлага за продажба в интернет и не се контролира съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г.

(3)

Потребителите рядко съобщават за специфични въздействия върху организма, причинени от веществото 4-метиламфетамин, тъй като обикновено не знаят, че са употребили това вещество. Малкото съобщени случаи обаче показват, че то предизвиква въздействия, подобни на тези на стимулантите. Ограничените налични данни, свързани с хората, показват, че неблагоприятните последици от веществото 4-метиламфетамин включват хипертермия, хипертония, анорексия, гадене, изпотяване, стомашни проблеми, кашлица, повръщане, главоболие, сърцебиене, безсъние, параноя, безпокойство и депресия. Актуалните данни не са достатъчни, за да се определи относителният потенциал на това вещество за предизвикване на зависимост.

(4)

Според ограничените налични източници на данни острата токсичност на веществото 4-метиламфетамин е сходна с тази на други стимуланти. Някои данни сочат, че веществото 4-метиламфетамин в комбинация с други вещества, включително амфетамин и кофеин, може да доведе до по-голям риск от цялостна повишена токсичност.

(5)

Има общо 21 регистрирани смъртни случая в четири държави членки, при които в проби, взети след смъртта, е открит 4-метиламфетамин, използван самостоятелно или в комбинация с едно или повече вещества, особено с амфетамин. Въпреки че от наличната информация не е възможно да се определи със сигурност ролята на веществото 4-метиламфетамин в тези смъртни случаи, в някои случаи то е било преобладаващото открито вещество, с нива, сравними с тези, които се срещат в някои случаи на смърт, причинена от употребата на амфетамин.

(6)

Веществото 4-метиламфетамин е открито в 15 държави членки, а една държава членка е съобщила за производство на веществото на нейна територия. Трудно е да бъде определено конкретното разпространение на веществото 4-метиламфетамин. Няма информация за търсенето конкретно на това вещество от групи потребители и то не се предлага на пазара чрез магазини в интернет.

(7)

Наличната информация сочи, че веществото 4-метиламфетамин се произвежда и разпространява от същите групировки на организираната престъпност, които участват в производството и трафика на амфетамин.

(8)

Веществото 4-метиламфетамин няма никаква позната, установена или призната медицинска стойност или приложение в Съюза и няма разрешение за търговия на това вещество на територията на Съюза. Освен използването му като референтен аналитичен стандарт, както и при научни изследвания, няма данни, че то може да се използва за каквито и да било други законни цели.

(9)

Понастоящем веществото 4-метиламфетамин не е предмет на оценка и не е било предмет на оценка по системата на Организацията на обединените нации. Осем държави членки контролират веществото съгласно националното си законодателство за контрол на наркотиците по силата на задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. Две други държави членки прилагат за веществото общото определение за фенетиламин в националното си законодателство, а една държава членка го контролира съгласно своето законодателство за лекарствата.

(10)

В доклада за оценката на риска се констатира, че съществуват ограничени научни данни за характеристиките на веществото 4-метиламфетамин и свързаните с него рискове, и се посочва, че са необходими допълнителни изследвания относно общите здравни и социални рискове, свързани с веществото. Въпреки това наличните данни дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото 4-метиламфетамин на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, документирани с откриването му при няколко регистрирани смъртни случая, особено когато се използва в комбинация с други вещества; поради силното му сходство във външен вид и въздействия с веществото амфетамин; поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради ограничената му медицинска стойност или приложение, веществото 4-метиламфетамин следва да бъде подложено на мерки за контрол на територията на Съюза.

(11)

Тъй като десет държави членки вече упражняват контрол върху веществото 4-метиламфетамин, подлагането му на мерки за контрол на територията на Съюза може да спомогне за предотвратяване на проблеми при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област.

(12)

Мерките за контрол на територията на Съюза могат също така да спомогнат да се предотврати превръщането на веществото 4-метиламфетамин в алтернатива на амфетамина на пазарите на забранени наркотични вещества.

(13)

С Решение 2005/387/ПВР на Съвета се предоставят изпълнителни правомощия с цел на равнището на Съюза да се осигури бърза и основана на експертни становища реакция на появата на нови психоактивни вещества, установени и докладвани от държавите членки, чрез подлагане на тези вещества на мерки за контрол на територията на Съюза. Тъй като условията и процедурата за упражняването на тези изпълнителни правомощия са изпълнени, следва да бъде прието решение за изпълнение с цел веществото 4-метиламфетамин да бъде поставено под контрол на територията на Съюза.

(14)

Настоящото решение заменя Решение 2013/129/ЕС на Съвета (2), което беше отменено от Съда на Европейския съюз (Съда) с решението му от 16 април 2015 г. по дело C-317/13 (3). С това решение Съдът постанови, че действието на Решение 2013/129/ЕС се запазва до влизането в сила на нови актове, които да го заменят. Следователно, считано от деня на влизане в сила на настоящото решение, Решение 2013/129/ЕС престава да поражда правно действие.

(15)

С оглед да се осигури последователност на мерките за контрол на територията на Съюза спрямо веществото 4-метиламфетамин, настоящото решение следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на крайния срок, в който да въведат в националното си право мерки за контрол и наказателноправни санкции за това ново психоактивно вещество съгласно предвиденото в член 2 от Решение 2013/129/ЕС.

(16)

Дания е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(17)

Ирландия е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(18)

Обединеното кралство не е обвързано от Решение 2005/387/ПВР и поради това не участва в приемането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР, и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/38

(1)

В съответствие с Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширената научна комисия на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) бяха изготвени доклади за оценка на риска относно новите психоактивни вещества 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин), които впоследствие бяха представени на Комисията и на Съвета на 23 април 2014 г.

(2)

25I-NBOMe, AH-7921, MDPV и метоксетаминът не бяха обект на оценка на равнището на Организацията на обединените нации по времето, когато беше поискана оценка на риска на равнището на Съюза, но те бяха оценени през юни 2014 г. от експертната комисия по наркозависимостите към Световната здравна организация.

(3)

По отношение на 25I-NBOMe, AH-7921, MDPV и метоксетамина няма установена или призната употреба за медицински цели в хуманната или ветеринарната медицина. С изключение на употребата им в аналитични референтни материали, в научноизследователската дейност, изследваща техните химични, фармакологични и токсикологични свойства в резултат от появата им на пазара на наркотици, а в случая с 25I-NBOMe, също и в областта на неврохимията, няма признаци те да се използват за други цели.

(4)

25I-NBOMe е мощно синтетично производно на 2,5-диметокси-4-йодофенетиламин (2C-I) — класически серотонергичен халюциноген, който от 2003 г. е подложен на оценка на риска и на мерки за контрол и наказателноправни санкции на равнището на Съюза по силата на Решение 2003/847/ПВР на Съвета (2).

(5)

Поради липсата на публикувани изследвания, в които се оценяват неговата остра и хронична токсичност, психологическото и поведенческото му въздействие и потенциалът му да предизвиква зависимост, както и поради ограничената информация и данни е трудно да се определи специфичното физическо въздействие на 25I-NBOMe. Клиничните наблюдения върху лица, които са използвали това вещество, показват, че то има халюциногенни ефекти и потенциал за причиняване на силна възбуда, объркване, интензивни звукови и визуални халюцинации, агресия, тежки злополуки и самонаранявания.

(6)

Досега с 25I-NBOMe се свързват четири смъртни случая, регистрирани в три държави членки. Остра токсичност, свързана с неговата употреба, е докладвана в четири държави членки, които са съобщили за 32 отравяния с нелетален изход. Ако това ново психоактивно вещество стане по-широко достъпно и използвано, последиците за личното и общественото здраве могат да бъдат значителни. Няма налична информация относно социалните рискове, свързани с 25I-NBOMe.

(7)

Двадесет и две държави членки и Норвегия са докладвали на ЕЦМНН и Европейската полицейска служба (Европол), че са открили 25I-NBOMe. Няма данни за това колко е разпространена употребата на 25I-NBOMe, но наличната ограничена информация сочи, че веществото може да се консумира на много места, като например в домашни условия, в барове, нощни клубове, на музикални фестивали.

(8)

25I-NBOMe се предлага публично на пазара и се продава по интернет като „химикал за научноизследователски цели“ и по данни от конфискации, взети проби, уебсайтове на ползватели и интернет търговци на дребно се предполага, че веществото се продава като отделен наркотик, а също така се предлага на пазара и като „разрешен от закона“ заместител на LSD. ЕЦМНН идентифицира над 15 търговци на дребно в интернет, които продават това вещество и може би са установени в Съюза и в Китай.

(9)

В доклада за оценка на риска се посочва, че са налице ограничени научни данни за 25I-NBOMe, и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, които поражда това вещество. Въпреки това наличните данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо 25I-NBOMe на територията на Съюза. Поради породените от 25I-NBOMe рискове за здравето, документирани с откриването му при няколко смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност или употреба на това вещество, по отношение на 25I-NBOMe следва да бъдат въведени мерки за контрол на територията на Съюза.

(10)

Тъй като шест държави членки контролират 25I-NBOMe съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а седем държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегнат евентуални пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(11)

AH-7921 е структурно нетипичен синтетичен опиоиден аналгетик, който е известен сред доставчици по интернет, на уебсайтове на ползватели и в медиите като „доксилам“ (doxylam). Той може лесно да бъде объркан с „доксиламин“ (doxylamine) — антихистаминово лекарство с успокояващо и приспивателно действие, което може да доведе до непреднамерено свръхдозиране.

(12)

Поради липсата на публикувани изследвания, в които се оценяват неговата остра и хронична токсичност, психологическото, поведенческото му въздействие и потенциалът му да предизвиква зависимост, както и поради ограничената информация и данни е трудно да се определи специфичното физическо въздействие на AH-7921. Въз основа на свидетелства на потребители изглежда, че въздействието на AH-7921 прилича на това на класическите опиоиди с усещането за лека еуфория, сърбеж и отпускане. Гаденето, изглежда, е типично неблагоприятно въздействие. В допълнение към изпитването на AH-7921 върху себе си, както и „употребата с развлекателна цел“, някои от потребителите свидетелстват за самолечение с този нов наркотик с цел облекчаване на болката, други — за облекчаване на абстинентни симптоми, дължащи се на преустановяване на използването на други опиоиди. Това може да е признак за потенциала на AH-7921 за разпространение сред лицата, инжектиращи си опиоиди.

(13)

Няма данни за това колко е разпространена употребата на AH-7921, но наличната информация показва, че веществото не е широко използвано, както и че когато се използва, това става в домашна обстановка.

(14)

В периода декември 2012 г. — септември 2013 г. в три държави членки са регистрирани 15 смъртни случая, при които в проби, взети след смъртта, е открито веществото AH-7921, използвано самостоятелно или в комбинация с други вещества. Макар да не е възможно да се определи със сигурност ролята на AH-7921 във всички тези смъртни случаи, в някои от тях веществото е изрично посочено в причината за смъртта. Една държава членка е докладвала за шест свързани с AH-7921 отравяния с нелетален изход. Ако това ново психоактивно вещество стане по-широко достъпно и използвано, последиците за личното и общественото здраве могат да бъдат значителни. Няма налична информация относно социалните рискове, свързани с AH-7921.

(15)

В доклада за оценка на риска се посочва, че са налице ограничени научни данни за AH-7921, и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, които поражда това вещество. Въпреки това наличните данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо AH-7921 на територията на Съюза. Поради породените от AH-7921 рискове за здравето, документирани с откриването му при няколко регистрирани смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност или употреба на това вещество, по отношение на AH-7921 следва да бъдат въведени мерки за контрол на територията на Съюза.

(16)

Тъй като една държава членка контролира AH-7921 съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а пет държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(17)

MDPV е заместено при пръстена синтетично производно на катинона, химически свързан с пировалерона, като последните две съединения са обект на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества.

(18)

Информация относно хроничната и острата токсичност, свързани с MDPV, както и относно психологическото и поведенческото въздействие и потенциала му да предизвиква зависимост, не е събирана по еднакъв начин в целия Съюз. По информация от публикувани изследвания, потвърдени от клинични случаи, се предполага, че макар и по-силен и по-дълготраен, наблюдаваният психофармакологичен профил на MDPV е подобен на този на кокаина и метамфетамина. Освен това беше установено, че капацитетът на MDPV да индуцира двигателна активност, тахикардия и хипертония е десет пъти по-висок.

(19)

Уебсайтове на ползватели показват, че свързаната с него остра токсичност може да предизвика неблагоприятно въздействие върху хората, сходно с въздействията, свързани с други стимуланти. Те включват параноидна психоза, тахикардия, хипертония, диафореза, дихателни проблеми, силна възбуда, звукови и визуални халюцинации, дълбоко безпокойство, хипертермия, изблици на насилие и дисфункция на повече от един орган.

(20)

В периода между септември 2009 г. и август 2013 г. в осем държави членки и Норвегия са регистрирани 108 смъртни случая, при които MDPV е открит в биологични проби, взети след смъртта, или е свързан с причината за смъртта. Осем държави членки са докладвали общо 525 свързани с MDPV отравяния с нелетален изход. Ако това ново психоактивно вещество стане по-широко достъпно и използвано, последиците за личното и общественото здраве могат да бъдат значителни.

(21)

От 2009 г. насам за откриване на MDPV в биологични проби, свързани с пътнотранспортни произшествия с летален и нелетален изход или с шофиране под въздействие на наркотици, е докладвано в четири държави членки.

(22)

MDPV е в наличност на пазара на наркотици в Съюза от ноември 2008 г., като за конфискации на MDPV в количества над един килограм е докладвано в 27 държави членки, Норвегия и Турция. MDPV се продава като отделно вещество, но е открито и в комбинация с други вещества. То е широко достъпно от интернет доставчици и търговци на дребно, „специализирани магазини“, както и улични търговци. По известни признаци може да се предполага, че съществува известна организираност при производството на таблетки и разпространението на това вещество на територията на Съюза.

(23)

В доклада за оценката на риска се посочва, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, породени от MDPV. Въпреки това наличните данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо MDPV на територията на Съюза. Поради породените от MDPV рискове за здравето, документирани с откриването му при няколко регистрирани смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност или употреба на това вещество, по отношение на MDPV следва да бъдат въведени мерки за контрол на територията на Съюза.

(24)

Тъй като двадесет и една държави членки контролират MDPV съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а четири държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би предпазило от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(25)

Метоксетаминът е арилциклохексиламин, сходен в химично отношение с кетамина и с контролираното в световен мащаб вещество фенциклидин (PCP). Подобно на кетамина и PCP, той има дисоциативни свойства.

(26)

Няма проучвания относно хроничната и острата токсичност, свързани с метоксетамина, нито относно психологическото и поведенческото му въздействие и потенциала му да предизвиква зависимост. От самостоятелно съобщаван опит в уебсайтове на ползватели се предполага наличие на неблагоприятни въздействия, подобни на отравяне с кетамин. Те включват гадене и силно повръщане, затруднения в дишането, припадъци, загуба на ориентация, тревожност, кататония, агресивност, халюцинации, параноя и психоза. В допълнение острите отравяния с метоксетамин могат да включват въздействия от стимуланти (възбуда, тахикардия и хипертония) и характеристики на церебралната дейност, които не се очакват при остро отравяне с кетамин.

(27)

Двадесет смъртни случая, свързани с метоксетамин, са докладвани от шест държави членки, които са открили веществото в проби, взети след смъртта. Метоксетамин е открит, употребяван самостоятелно или в комбинация с други вещества, при 20 отравяния с нелетален изход, докладвани от пет държави членки. Ако това ново психоактивно вещество стане по-широко достъпно и използвано, последиците за личното и общественото здраве могат да бъдат значителни.

(28)

От ноември 2010 г. двадесет и три държави членки, Турция и Норвегия са докладвали, че са открили метоксетамин. Има данни, че той се продава и употребява като отделно вещество, както и че се продава като „разрешен от закона“ заместител на кетамина от интернет търговци на дребно, „специализирани магазини“ и улични търговци на наркотици.

(29)

Количества над един килограм във формата на прах са били конфискувани в рамките на Съюза, но няма информация за евентуално участие на организираната престъпност. За производството на метоксетамин не се изисква сложно оборудване.

(30)

Данните за разпространението са ограничени до непредставителни проучвания в две държави членки. Те сочат, че разпространението на употребата на метоксетамина е по-ниско от това на кетамина. Наличната информация сочи, че той може да се консумира на много места, включително в домашни условия, в барове, нощни клубове, музикални фестивали.

(31)

В доклада за оценката на риска се посочва, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, породени от метоксетамина. Въпреки това наличните доказателства и информация дават достатъчно основания за въвеждането на мерки за контрол спрямо метоксетамина на територията на Съюза. Поради породените от метоксетамина рискове за здравето, документирани с откриването му при няколко регистрирани смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност или употреба на това вещество, по отношение на метоксетамина следва да бъдат въведени мерки за контрол на територията на Съюза.

(32)

Тъй като девет държави членки контролират метоксетамина съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а девет държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би предпазило от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(33)

С Решение 2005/387/ПВР на Съвета се предоставят изпълнителни правомощия с цел на равнището на Съюза да се осигури бърза и основана на експертни становища реакция на появата на нови психоактивни вещества, установени и докладвани от държавите членки, чрез подлагане на тези вещества на мерки за контрол на територията на Съюза. Тъй като са изпълнени условията и процедурата за упражняването на тези изпълнителни правомощия, следва да бъде прието решение за изпълнение с цел веществата 25I-NBOMe, AH-7921, MDPV и метоксетамин да бъдат поставени под контрол на територията на Съюза.

(34)

В решението си от 16 април 2015 г. по съединени дела C-317/13 и C-679/13 (3) Съдът на Европейския съюз посочи, че преди да приеме решения за изпълнение на основание член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР, Съветът следва да се консултира с Европейския парламент. Решение за изпълнение 2014/688/ЕС на Съвета (4) беше прието без такова предварително консултиране, с което следователно е допуснато процесуално нарушение. Поради това Решение за изпълнение 2014/688/ЕС следва да бъде заменено с настоящото решение.

(35)

С оглед да се осигури последователност на мерките за контрол на територията на Съюза, както и спазване на задълженията на държавите членки, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества и Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества във връзка с 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин), настоящото решение следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на крайния срок, в който да подложат тези нови психоактивни вещества на мерки за контрол и наказателноправни санкции в националното им право съгласно предвиденото в член 2 от Решение за изпълнение 2014/688/ЕС.

(36)

Дания е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(37)

Ирландия е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(38)

Обединеното кралство не е обвързано от Решение 2005/387/ПВР и поради това не участва в приемането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР, и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане,

а)

4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил) фенилетиламин (25I-NBOMe);

б)

N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921);

в)

3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV);

г)

2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил) циклохексанон (метоксетамин).

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/43

(1)

В съответствие с член 6 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширената научна комисия на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) беше изготвен доклад за оценка на риска относно новото психоактивно вещество 5-(2-аминопропил)индол, който впоследствие беше представен на Комисията и на Съвета на 16 април 2013 г.

(2)

Веществото 5-(2-аминопропил)индол е синтетично производно на индола, получено чрез заместване във фенилната част от пръстенната система на индола. Това е стимулиращо вещество, което може да има и халюциногенно въздействие. 5-(2-аминопропил)индол може да се намери най-вече в прахообразна форма, но също и под формата на таблетки и капсули. Той се продава в интернет и в специализирани магазини и се предлага като „химическо вещество за научноизследователски цели“. Освен това наличие на веществото е установено в проби от продавания като „легална дрога“ продукт „Benzo Fury“ и в таблетки, наподобяващи екстази.

(3)

Според наличната информация и данни острата токсичност на 5-(2-аминопропил)индол може да доведе до неблагоприятни за човека последици като тахикардия и хипертермия, както и да предизвика мидриаза, превъзбуда и треперене. 5-(2-аминопропил)индол може да си взаимодейства с други вещества, включително медицински продукти и стимуланти, които въздействат върху моноаминергичната система. Поради липсата на публикувани изследвания, в които се оценява неговата остра и хронична токсичност, психологическото и поведенческото му въздействие или потенциалът му да предизвиква зависимост, както и поради ограничената налична информация и данни, е трудно да се определи специфичното физическо въздействие на 5-(2-аминопропил)индол при човека.

(4)

В периода април—август 2012 г. в четири държави членки са регистрирани общо 24 смъртни случая, във връзка с които в проби, взети след смъртта, е открито веществото 5-(2-аминопропил)индол, самостоятелно или в комбинация с други вещества. Макар да не е възможно да се определи със сигурност ролята на 5-(2-аминопропил)индол във всички смъртни случаи, в някои от тях веществото е изрично посочено сред причините за смъртта. Ако това ново психоактивно вещество стане по-широко достъпно и използвано, последиците за личното и общественото здраве могат да бъдат значителни. Няма налична информация за социалните рискове, свързани с 5-(2-аминопропил)индол.

(5)

Девет европейски държави са докладвали на ЕЦМНН и Европейската полицейска служба (Европол), че са установили наличието на 5-(2-аминопропил)индол. Няма данни за това колко е разпространена употребата на 5-(2-аминопропил)индол, но ограничената налична информация сочи, че веществото може да се употребява в подобна за други стимуланти среда — в домашни условия, в барове, нощни клубове или на музикални фестивали.

(6)

Няма данни за това, че 5-(2-аминопропил)индол се произвежда в Съюза, нито доказателства, че в производството, разпространението или доставката на това ново психоактивно вещество е замесена организираната престъпност.

(7)

Веществото 5-(2-аминопропил)индол няма никаква позната, установена или призната медицинска стойност или приложение; няма и разрешение за предлагане на това ново психоактивно вещество на пазара на Съюза. Освен че се използва като референтен аналитичен стандарт и при научни изследвания, няма данни то да се употребява за други цели.

(8)

Веществото 5-(2-аминопропил)индол не е било, нито понастоящем е предмет на оценка по системата на Организацията на обединените нации по смисъла на Решение 2005/387/ПВР. Две държави членки контролират това ново психоактивно вещество съгласно националното си законодателство по силата на задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. Пет европейски държави прилагат национално законодателство във връзка с нови психоактивни вещества, опасни стоки или лекарства и по този начин контролират веществото 5-(2-аминопропил)индол.

(9)

В доклада за оценка на риска се посочва, че са налице ограничени научни данни за веществото 5-(2-аминопропил)индол, и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, свързани с него. Въпреки това наличните към момента данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото 5-(2-аминопропил)индол на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, свързани с употребата на 5-(2-аминопропил)индол, документирани с откриването му при няколко смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност или приложение на посоченото вещество, следва да бъдат въведени мерки за контрол на 5-(2-аминопропил)индол на територията на Съюза.

(10)

Тъй като шест държави членки вече контролират веществото 5-(2-аминопропил)индол чрез различни видове законодателни разпоредби, подлагането му на мерки за контрол на територията на Съюза би спомогнало за предотвратяването на евентуални пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област, както и за защитата на потребителите от рисковете, които може да породи неговата употреба.

(11)

С Решение 2005/387/ПВР на Съвета се предоставят изпълнителни правомощия с цел на равнището на Съюза да се осигури бърза и основана на експертни становища реакция на появата на нови психоактивни вещества, установени и докладвани от държавите членки, чрез подлагане на тези вещества на мерки за контрол на територията на Съюза. Тъй като условията и процедурата за упражняването на тези изпълнителни правомощия са изпълнени, следва да бъде прието решение за изпълнение с цел веществото 5-(2-аминопропил)индол да бъде поставено под контрол на територията на Съюза.

(12)

Настоящото решение заменя Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета (2), което беше отменено от Съда на Европейския съюз (Съда) с решението му от 16 април 2015 г. по дело C-679/13 (3). С това решение Съдът постанови, че действието на Решение за изпълнение 2013/496/ЕС се запазва до влизането в сила на нови актове, които да го заменят. Следователно, считано от деня на влизане в сила на настоящото решение, Решение за изпълнение 2013/496/ЕС престава да поражда правно действие.

(13)

С оглед да се осигури последователност на мерките за контрол на територията на Съюза спрямо веществото 5-(2-аминопропил)индол, настоящото решение следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на крайния срок, в който да въведат в националното си право мерки за контрол и наказателноправни санкции за това ново психоактивно вещество съгласно предвиденото в член 2 от Решение за изпълнение 2013/496/ЕС.

(14)

Дания е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(15)

Ирландия е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(16)

Обединеното кралство не е обвързано от Решение 2005/387/ПВР и поради това не участва в приемането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР, и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане,

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/46

(1)

На 2 август 2011 г. Комисията получи жалба от инвестиционния фонд S.C. Fondul Proprietatea S.A. („жалбоподателя“) във връзка с покупката от страна на S.C. Hidroelectrica S.A. („Hidroelectrica“) на електроенергия от доставчиците на електроенергия на цени, предполагаемо определени над пазарното равнище.

(2)

На 25 април 2012 г. Комисията уведоми Румъния, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на договорите, съгласно които Termoelectrica S.A. („Termoelectrica“) и S.C. Electrocentrale Deva S.A. („Electrocentrale Deva“) доставят електроенергия на едро на Hidroelectrica, наричано по-долу „решение за откриване на процедура“.

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията призова румънските органи и заинтересованите страни да представят своите мнения.

(4)

На 23 юли 2012 г. румънските органи предоставиха на Комисията своите предварителни мнения относно решението за откриване на процедура.

(5)

Комисията получи само предварителни мнения от Termoelectrica с дата 11 юни 2012 г. и от Electrocentrale Deva с дата 12 юни 2012 г., които румънските органи предадоха на Комисията на 26 юли 2012 г. Румънските органи предадоха отново същите предварителни мнения на Комисията на 2 август 2012 г.

(6)

На 12 февруари 2013 г. Комисията информира румънските органи, че не е получила никакви мнения от страна на заинтересовани страни.

(7)

На 24 март 2013 г. румънските органи повториха своята предварителна позиция във връзка с това дело.

(8)

Комисията поиска допълнителна информация от румънските органи с писма от 29 юли и 11 септември 2013 г., 3 март, 6 август и 25 септември 2014 г. и 19 януари 2015 г. Румънските органи предоставиха допълнителна информация на 11 септември 2013 г., 24 март, 14 май, 3 септември, 22 септември, 10 октомври и 21 октомври 2014 г. и на 20 февруари 2015 г.

(9)

На 16 април 2015 г. Румъния се отказа от правата си по член 342 от Договора във връзка с член 3 от Регламент № 1 (3) решението да бъде прието на румънски език и се съгласи решението да бъде прието на английски език

(10)

В настоящия раздел се описват договарящите се страни (т.е. Hidroelectrica, Termoelectrica и Electrocentrale Deva), други производители на електроенергия, договори за закупуване на електроенергия в контекста на румънския пазар на електроенергия и различни събития и взаимовръзки между предполагаемите бенефициери.

(11)

Hidroelectrica е учредено през 2000 г. Hidroelectrica е субект на общото дружествено право. Акционерният капитал на дружеството е собственост на румънската държава чрез Министерство на икономиката и търговията (80,06 %) и на жалбоподателя (19,94 %). Румънската държава е представена в съвета на събранието на акционерите на Hidroelectrica. В съответствие с устава на Hidroelectrica генералният директор управлява и представлява ежедневната дейност на дружеството и взема независими решения по въпроси, различни от онези, които са от компетенциите на съвета на събранието на акционерите и на управителния съвет. На практика директорите на Hidroelectrica са съвместявали функции с правителствени постове (4).

(12)

Hidroelectrica е основният производител на електроенергия в Румъния с годишен производствен капацитет от приблизително 17,5 TWh в нормалните хидроложки години. Hidroelectrica произвежда електроенергия чрез язовири и хидрокинетични електроцентрали. Характерни за това производство обаче са големите различия в зависимост от хидроложките условия: през 2009 г. производството на Hidroelectrica е 16,4 TWh, през 2010 г. — 21,3 TWh, а през 2011 г. — 14,7 TWh. През 2013 г. пазарният дял на Hidroelectrica е 28,24 %, следвано Complexul Energetic Oltenia, производител на електроенергия от топлоелектрически централи (с гориво въглища), с 20,83 % пазарен дял и Nuclearelectrica с 20,65 % пазарен дял, като тези две дружества са държавна собственост.

(13)

По отношение на Hidroelectrica е образувано производство по несъстоятелност на 26 юни 2012 г. (5), което е прекратено на 26 юни 2013 г. (6) На 25 февруари 2014 г. по отношение на Hidroelectrica отново е образувано производство по несъстоятелност.

(14)

Доставчиците, с които Hidroelectrica е сключило договори, предмет на разследването, са Termoelectrica и Electrocentrale Deva, производители на електроенергия на базата на въглища, изцяло, пряко или косвено, държавна собственост, с годишен производствен капацитет към датата на подписване на договорите от съответно 1,7 TW и 1,3 TW и пазарни дялове в размер на 3 % и на 5 % през 2009 г. (7) и на 1,9 % и 4,1 % през 2011 г. (8) Termoelectrica и Electrocentrale Deva са продавали електроенергия, произведена от скъпи неконкурентоспособни местни въглища (9).

(15)

Electrocentrale Deva е подразделение на Termoelectrica до края на декември 2001 г., когато е регистрирано като отделно дружество, както и други държавни подразделения (CE Craiova, Electrocentrale București, CE Rovinari и др.). До 27 март 2012 г. единственият акционер в Electrocentrale Deva е Termoelectrica.

(16)

В производството на електроенергия в Румъния преобладават контролирани от държавата дружества, които заедно имат пазарен дял от приблизително 90 % (10). Общото нетно производство на електроенергия в Румъния възлиза на 60,38 TWh през 2011 г. Енергийният микс се състои основно от ВЕЦ (приблизително 28 % от общото производство) и електроцентрали, работещи с ядрено гориво (около 18 %) и с изкопаеми горива (приблизително 51 %) (11).

(17)

Румънският пазар е свързан, а именно с България, с нетен преносен капацитет от 400 MW през периода 2009—2010 г., и с Унгария, с нетен преносен капацитет от 500—800 MW през периода 2009—2010 г. През посочения период нетният капацитет за междусистемно свързване с тези държави членки не е бил напълно използван поради претоварване на мрежите за пренос. През периода 2009—2011 г. потокът на внос и износ на електроенергия към и от Румъния е, както следва: i) през 2009 г. вносът на електроенергия възлиза на 676 GWh, а износът възлиза на 3 154 GWh (приблизително 4,8 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния); ii) през 2010 г. вносът на електроенергия възлиза на 943 GWh, а износът възлиза на 3 854 GWh (приблизително 3,4 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния); iii) през 2011 г. вносът на електроенергия възлиза на 1 036 GWh, а износът възлиза на 2 942 GWh (приблизително 2,8 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния).

(18)

Договорът с Termoelectrica е сключен на 30 юли 2008 г. (12), а договорът с Electrocentrale Deva е сключен на 9 юни 2009 г. (наричани заедно в настоящото решение „договорите“) за срок от десет години. Тези договори са били прекратени от Euro-Insol, синдик на Hidroelectrica по време на производството по несъстоятелност, в края на август 2012 г. (13)

(19)

С писма до румънското министерство на икономиката и търговията Termoelectrica и Electrocentrale Deva са поискали одобрението на министерството за подписването на договорите, както е посочено в съображения 20—22:

(20)

На 15 юли 2008 г. с писмо № 7323 Termoelectrica заявява следното: „(…) Termoelectrica S.A. анализира няколко метода за решаването на този спешен проблем и единственият вариант с изглед за бърз успех, за който не се изисква одобрение от ЕС, е следният: подписване на дългосрочен (10 години) договор между Termoelectrica S.A. и Hidroelectrica S.A. за закупуването на електроенергията, произведена от генераторен блок № 4 на CET Рaroșeni. Стойността на договора ще бъде цената за CET Paroșeni, установена от ANRE на регулирания пазар въз основа на обоснованите разходи на Termoelectrica S.A.; и подписване с Compania Națională a Huilei Petroșani на дългосрочен (приблизително 10 години) договор за закупуване на въглища. За Termoelectrica S.A. (SE Paroșeni) и дори за Compagnia națională a Huilei (14) това (…) би гарантирало дългосрочното бъдеще на двете дружества, разположени в долината Жиу“.

(21)

На 27 май 2009 г. с писмо № 10855 Electrocentrale Deva отправя искане за следното: „(…) с цел предотвратяване на изпадането на дружеството в несъстоятелност и за създаване на необходимите условия за финансиране и изпълнение на инвестициите, необходими за неговото непрекъснато функциониране, Ви молим да дадете Вашето одобрение за воденето на преговори и сключването на 10-годишен договор между Electrocentrale Deva и Hidroelectrica București за продажбата на Hidroelectrica на количество електроенергия, което съответства на средна мощност 150 MW, в допълнение към количеството, доставено на регулирания пазар, и на цена, одобрена от ANRE, която ще включва обоснованите производствени разходи“.

(22)

Двете писма са одобрени от представители на румънското Министерство на икономиката и търговията на равнище министър и/или държавен секретар. В договорите се посочва, че те са били сключени въз основа на тези писма.

(23)

В договора с Termoelectrica нито Hidroelectrica, нито Termoelectrica е имало възможност за прекратяване на договора. В договора с Electrocentrale Deva както Hidroelectrica, така и Electrocentrale Deva е имало възможност да прекрати договора при следните обстоятелства: i) когато другата страна загуби лиценза си на производител, в срок от 5 работни дни, считано от датата, на която лицензът е загубен; ii) отказ на една от страните да сключи нов договор или да измени съществуващия договор в случай на промяна в икономическите и техническите условия, съществуващи към датата на сключването му (15);

(24)

В договора с Termoelectrica се съдържат следните подробности: i) договорната цена се определя ежегодно от румънския енергиен регулаторен орган (ANRE) въз основа на производствените разходи, обосновани от Termoelectrica; ii) Hidroelectrica закупува цялата електроенергия, произведена от централата Paroseni всеки месец (16). От датата на подписването му до неговото прекратяване от синдика договорът е изменен 8 пъти (седем допълнения се състоят от корекции на цените) (17).

(25)

В договора с Electrocentrale Deva се съдържат следните подробности: i) договорната цена се определя ежегодно от ANRE въз основа на производствените разходи, обосновани от Electocentrale Deva; ii) в случай че ANRE престане да регулира цените на електроенергията, цената трябва да бъде договорена от страните, но не трябва да бъде по-ниска от договорната цена през предходната година; iii) на договарящите се страни не се налагат никакви санкции или други такси, в случай че продавачът не успее да достави договореното количество електроенергия или купувачът не успее да плати договорната цена (18). От датата на подписването му до неговото прекратяване от синдика договорът е изменен 5 пъти (19) (всички промени се състоят от корекции на цените).

(26)

Въпреки ясните разпоредби в двата договора, съгласно които договорната цена е трябвало като правило да се определя от ANRE, на практика са правени корекции на цените след предварително одобрение от Министерството на икономиката и търговията с три изключения (20).

(27)

Например с писмо (дата нечетлива) Hidroelectrica е поискало одобрение от Министерството на икономиката и търговията за корекция на цените за периода от 1 август 2009 г. до 31 декември 2009 г. поради „увеличение на производствените разходи“. В същото писмо е ясно посочено, че „целта на сключването и изпълнението на двата договора е на конкурентния пазар да бъде продавано определено количество електроенергия, произведено от каменни въглища, заедно с водноелектрическа енергия, както и да се предостави на двата производителя на топлинна енергия договор, който да се приема от финансовите институции като гаранция за получаването на дългосрочни заеми, необходими за осъществяване на инвестициите, изисквани за запазването на лицензите за производство на електроенергия“.

(28)

По подобен начин с друго писмо Hidroelectrica е поискало одобрение от Министерството на икономиката и търговията, за да запази цената за 2009 г. от 230 RON/MWh за периода от 1 януари 2010 г. до 31 март 2010 г., с цел „получаване на приходите, необходими за продължаване на текущото преструктуриране на производителя на антрацитни въглища за производство на електроенергия и на производителя на топлинна енергия (…)“.

(29)

Освен това след сключването на договорите с писмо № 6547 от 2011 г. Hidroelectrica е поискало одобрение от министъра на икономиката и търговията за коригиране на цените за 2011 г. с цел да се позволи на Termoelectrica и Electrocentrale Deva: „да получат дългосрочни заеми, които са необходими за осъществяване на инвестициите, изисквани за запазването на лицензите за производство на електроенергия и за получаване на приходите, необходими за преструктурирането на производителя Compania Nationala a Huile“.

(30)

Във всички тези писма също ясно е посочено, че Hidroelectica търси одобрението на Министерството на икономиката и търговията „за да разреши на изпълнителното ръководство на трите производителя на електроенергия да подпишат допълненията относно новите цени“.

(31)

Освен това всички допълнения към договорите във връзка с корекции на цените се позовават на вътрешните писма, изготвени от Hidroelectrica и одобрени от министъра на икономиката и търговията или от държавния секретар в Министерството на икономиката и търговията, с три изключения, посочени в съображение 26, въз основа на които тези корекции на цените са били одобрени (21).

(32)

Закупените количества електроенергия и средните цени, платени по договорите между 2009 и 2011 г., са следните (22):

(33)

Търговията с електроенергия в Румъния се извършва главно на два пазара: i) на регулирания пазар на електроенергия, на който електроенергията се търгува въз основа на регулирани тарифи и условия; и ii) на конкурентния пазар на електрическа енергия, на който електроенергията се търгува свободно, включително чрез два основни вида договори: относително стандартни двустранни договори, търгувани на централизирания пазар, и свободно договаряни двустранни договори, т.нар. пазар за пряко сключвани договори.

(34)

Операциите на регулирания пазар на електроенергия се извършват посредством рамкови споразумения за покупко-продажба, сключени между производителите на електроенергия, осъществяващи дейност на регулирания пазар, включително Hidroelectrica, и „доставчици от последна инстанция“, които гарантират разпределението на електроенергията до крайните потребители. Допустимите клиенти купуват електроенергия по регулирани тарифи. На регулирания пазар всяка година ANRE определя предварително цените и количествата, които следва да бъдат доставени от производителите на електроенергия. През периода 2009—2010 г., когато разглежданите договори са започнали да се прилагат, 56—61 % от електроенергията, консумирана в Румъния, се е търгувала на регулирания пазар.

(35)

От 2005 г. насам конкурентният пазар на електрическа енергия в Румъния е разделен на пет специфични пазара: i) управляваните от OPCOM централизирани пазари; ii) пазара за пряко сключвани договори; iii) пазара на спомагателни услуги; iv) балансиращия пазар; и v) експортния пазар.

(36)

Централизираните пазари се управляват от OPCOM. OPCOM е създадено през 2001 г. съгласно решение на правителството № 627/2000 като акционерно дружество, което е дъщерно дружество 100 % собственост на Transelectrica, оператора на преносната система. По силата на лиценз, издаден от ANRE, OPCOM е определено като платформа за търговия на едро с електроенергия в Румъния. OPCOM е единствената енергийна борса в Румъния, която осигурява място за търговия с електроенергия, и има спомагателна роля.

(37)

Съществуват пет вида пазарни сегмента на OPCOM: i) пазарът за сделки за следващия ден; ii) пазар в рамките на деня (23); iii) централизиран двустранен пазар, т.е. централизиран пазар за двустранни договори чрез публичен търг „OPCOM–PCCB“ и централизиран пазар за двустранни договори чрез непрекъснати преговори — „CMBC–CN“; iv) централизираният пазар за зелени сертификати; и v) платформата за търговия със сертификати за емисии на парникови газове. Сделките на OPCOM са започнали през 2005 г. и то само за пазарните сегменти за следващия ден и OPCOM–PCCB.

(38)

Договорите са сключени на пазара за пряко сключвани договори в Румъния, който е пазарният сегмент от значение за оценката в настоящото дело.

(39)

По отношение на пазарния сегмент OPCOM–PCCB: OPCOM организира публични търгове за продажба и закупуване на електроенергия. Предложенията за продажба/покупка на всеки производител/доставчик/потребител се предоставят на пазарния оператор. Във всяко предложение трябва да бъде посочено следното: i) минималната цена, на която страната ще продава електроенергия, или максималната цена, на която ще купува електроенергия; и ii) рамковото споразумение, съгласно което страната, която прави предложението, предвижда да доставя/закупува електроенергия. В предложенията за продажба и закупуване се уточняват условията на доставка, включително количеството електроенергия, срокът (най-малко един месец и до една година), както и предвиденото рамково споразумение. Цената следва принципа на цената, най-близка до цената от предложението. През 2009 г. и 2010 г., когато са започнали да се прилагат договорите, продажбите на пазара OPCOM–PCCB са възлизали на по-малко от 7 % от електроенергията, произведена в Румъния.

(40)

След публикуването на решението за откриване на процедура Комисията прие решение съгласно член 102 от Договора, в което се констатира, че енергийната борса, управлявана от OPCOM, представлява релевантен пазар за услуги, на който OPCOM е с господстващо положение, отделно от пазара за пряко сключвани договори (24).

(41)

Пазарът на пряко сключвани договори е свободен пазар, който не се регулира от ANRE. Договарящите се страни договарят количества, цени и други договорни клаузи на двустранна основа. Това предоставя на страните висока степен на гъвкавост в преговорите относно реда и условията на договорите за продажба. Редът и условията на договорите са поверителни.

(42)

С писмо от 21 февруари 2014 г. Комисията поиска от румънските органи да ѝ предоставят информация относно двустранните договори, сключени на румънския пазар, различни от договорите, но със сходна на тях продължителност и количества на доставките на електроенергия. Искането на Комисията се отнасяше до всички румънски доставчици на електроенергия, независимо дали са държавни или частни. На 14 май 2014 г. румънските органи предоставиха поисканите основни данни за всички договори, подписани от купувачи на електроенергия с общо годишно потребление на електроенергия над 150 GWh за всяка от годините от 2009 до 2011 г. (25)

(43)

Румънските власти подчертаха, че всички договори, сключени на пазара на дребно при конкурентни условия от потребители, които не са домакинства, в съответния период от време са били предмет на ad hoc събиране на данните, поискани от Комисията. По-специално, румънските органи представиха 75 набора от годишни данни за договори от значение за настоящия случай, които са били в сила за една или повече години през периода 2009—2011 г. Комисията разбира, че румънските органи са предоставили съответните данни за всички договори, които отговарят на установените от нея критерии (сравними периоди и количества) за съответния период 2009—2011 г. Договорите представляват приблизително 17 % от общия обем на електроенергията, предмет на пряко сключваните договори в периода 2009—2011 г., за които Румъния е дала информация.

(44)

От предоставените от румънските органи данни се вижда, че най-високите цени, платени на свободния пазар на продажби на дребно на електроенергия в периода 2009—2011 г., са следните: за 2009 г.: 266,5 RON/MWh; за 2010 г.: 229,96 RON/MWh и за 2011 г.: 232,33 RON/MWh. Всеки от тези договори обаче сам по себе си възлиза на по-малки количества от всеки един от договорите.

(45)

Проверка на информацията относно договорите, сключени от доставчици, различни от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, показва, че когато договорите са започнали да се прилагат през 2009 г., не е имало друг доставчик, който да е сключил договор за доставка, достатъчно сходен с тези два договора по отношение на количествата (приблизително 900 GWh и 500 GWh, всеки) и продължителността (10 години). Напълно смислено сравнение с договорите е възможно единствено с други договори за същите количества, продължителност и/или датата на влизане в сила. Тъй като не съществуват такива напълно сравними договори, за да се отчетат разликите в договорите, бе необходимо извършването на иконометричен анализ, чиито обосновка и резултати са представени в съображения 77—80 и в приложението.

(46)

През периода 2009—2011 г. Hidroelectrica е продавала и около 60 % от своята електроенергия на други частни купувачи на едро и на дребно чрез дългосрочни договори, които са предмет на разследване от страна на Комисията (26). Продажните цени на Hidroelectrica в тези договори са с над 40 % по-ниски от средните изкупни цени на едро, заплащани от Hidroelectrica на Termoelectrica и Electrocentrale Deva. Така например най-високата продажна цена за електроенергия съгласно тези договори е 159,8 RON/MWh през 2009 г. и 168 RON/MWh през 2010 г.

(47)

Също така Hidroelectrica е сключила с други лица (27) договори за продажба на по-малки количества електроенергия. Най-високата продажна цена на дребно на електроенергия съгласно тези договори за съответния период е 185 RON/MWh през 2009 г., 109 RON/MWh през 2010 г. и 160 RON/MWh през 2011 г., т.е. средно около 13 % по-ниска от изкупните цени на едро, заплащани на Termoelectrica и Electrocentrale Deva от Hidroelectrica.

(48)

Електроцентралата на Termoelectrica Paroseni, която всъщност е доставяла количеството електроенергия, закупувано по силата на договора с Termoelectrica, става независимо юридическо лице, което е записано в търговския регистър на Румъния под наименованието „Electrocentrale Paroseni“ на 11 юли 2011 г. (28) На 22 септември 2011 г. Electrocentrale Paroseni е поело всички права и задължения на Termoelectrica по силата на договора с Hidroelectrica. Electrocentrale Paroseni е доставяло електроенергия за Hidroelectrica през септември и октомври 2011 г., въпреки че количествата са били незначителни.

(49)

Към датата на преустановяване на доставките по договорите Termoelectrica все още е било единственият акционер както в Electrocentrale Deva, така и в Electrocentrale Paroseni.

(50)

С Извънредна заповед № 84/2011 (29) е осъществена размяна на дълг срещу дялов капитал между Termoelectrica и държавата. По този начин Termoelectrica е прехвърлило дяловете си от различни дружества (Electrocentrale Deva, Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale București) на държавата с цел изплащане на своите дългове към нея. Това прехвърляне на дялове е направено въз основа на доклади за оценка, изготвени от независим оценител.

(51)

Electrocentrale Рaroșeni и Electrocentrale Deva са се обединили в едно юридическо лице, наречено „Complexul Energetic Hunedoara“ (CEH), изцяло държавно дружество, записано в търговския регистър на Румъния на 1 ноември 2012 г. CEH е поело всички права и задължения на Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale Deva. На 1 август 2013 г. CEH е поело също така „Societatea Nationala a Huilei“, предприятие, което е било част от мините на държавното дружество „Compania Nationala a Huilei“, доставящо въглища за Termoelectrica и Electrocentrale Deva. Понастоящем всички три дружества се определят като клонове на CEH и нямат юридическа правосубектност.

(52)

Termoelectrica е в ликвидация (30), като притежава активи с пазарна стойност от приблизително 80 милиона евро и ликвидационна стойност от приблизително 60,5 милиона евро според доклад от 1 октомври 2013 г. Въпреки това дълговете на Electrocentrale Deva, Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale București остават за сметка на Termoelectrica.

(53)

Промените след 2011 г. по отношение на Termoelectrica и Electrocentrale Deva, както и различните взаимовръзки, разяснени в съображения 48—52, са илюстрирани за по-лесна справка в графиката по-долу:

(54)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения дали цените за закупуване на електроенергия съгласно договорите са били съобразени с пазара и дали са представлявали държавна помощ. В случай че последното се окаже вярно, Комисията изрази съмнения дали такава помощ би била съвместима с Договора.

(55)

Комисията сравни определените в договорите цени с тези, на които електроенергията се търгува на пазара OPCOM-PCCB, и отбеляза, че цените, на които Hidroelectrica закупува електроенергия от предполагаемите бенефициери са между 40 % и 55 % по-високи от преобладаващата цена на електроенергията на свободния пазар за търговия с електроенергия OPCOM-PCCB. Следователно изглежда, че Hidroelectrica е имало по-високи разходи, отколкото е било необходимо, като същевременно предполагаемите бенефициери са получили помощ, която е увеличила приходите им, без да е била предназначена за постигането на конкретна цел от общ интерес. Ето защо Комисията първоначално беше на мнение, че предполагаемите бенефициери са получили неправомерно предимство под формата на изкуствено покачени цени на електроенергията в договорите им и последващите изменения към тях.

(56)

Комисията стигна до предварителното заключение, че разглежданите тарифи за електроенергия са били избирателни по своята същност, тъй като те са се прилагали само за някои предприятия.

(57)

Освен това Комисията стигна до предварителното заключение, че преференциалните тарифи за електроенергия биха могли да включват прехвърляне на държавни средства, за което може да се счита отговорна държавата, тъй като Hidroelectrica е било контролирано от румънската държава (80,06 % от акционерния капитал на дружеството е било притежание на Румъния). В допълнение Комисията се позова на Министерско постановление № 445/2009, посредством което представителите на Министерството на икономиката, търговията и бизнес средата — членове на управителните съвети на държавните електроенергийни дружества, са длъжни да гарантират, че от 31 март 2010 г. електроенергията, предназначена за пазара на едро, се търгува изключително и само на борсата OPCOM.

(58)

Следователно представителите на Министерство на икономиката и търговията са имали контрол, или най-малкото влияние, върху практиките на държавните дружества, включително Hidroelectrica, при сключването на договори. Това би могло да окаже въздействие върху вътресъюзната търговия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(59)

Предварителното заключение на Комисията беше, че ако договорите представляват държавна помощ, те биха били счетени за помощ, предоставена в нарушение на задълженията за уведомяване и непредприемане на действия, установени в член 108, параграф 3 от Договора.

(60)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до предварителното заключение, че преференциалните тарифи за електроенергия потенциално биха могли да включват държавна помощ и прикани Румъния да предостави достатъчно информация, за да разсее тези съмнения.

(61)

Румънските органи се въздържаха от предоставянето на коментари за това дали договорите са включвали държавна помощ. На 24 март 2013 г. Румъния предостави забележки относно коментарите на третите страни по отношение на други случаи, засягащи Hidroelectrica, които също попадат в обхвата на разследването, водено от Комисията (31). Румънските органи отново се въздържаха от предоставянето на мнения.

(62)

В рамките на официалната процедура по разследване от румънските органи беше поискано да дадат икономическа обосновка за сключването на договорите. Румъния не предостави никакви обяснения в това отношение. Румъния заяви единствено, че с договорите е била дадена възможност на Hidroelectrica за по-добро количествено определяне на максимална стойност на разходите за закупуване на електроенергия, както и защита срещу променливостта на цените на касовия пазар.

(63)

Освен това румънските органи поясниха също, че договорите не са били споразумения за подпомагане, както са дефинирани в доклада на синдика на Hidroelectrica във връзка с причините за неплатежоспособността на Hidroelectrica (32). Според този доклад споразумения за подпомагане са договорите, сключени от Hidroelectrica с цел обезпечаване на прекъсвания в неговото производство. Целта на този вид договори е да се предотврати плащането на обезщетения за щети, предизвикани от неспазването на договорно задължение за доставка.

(64)

Румънските органи поясниха (33) защо на практика, с изключение на трите случая, посочени в съображение 28, ANRE не е установил договорни цени, както е предвидено в договорите. Беше обяснено, че договорите не са били сключени на регулирания пазар и следователно цената не е била коригирана от ANRE. Румънските органи обясниха още, че: i) първоначално ANRE е посочил на Министерството на икономиката и търговията минимален и максимален праг, въз основа на които са били установени цените; ii) тези прагове са били определени въз основа на ясни технически параметри, специфични за производителите на топло- и електроенергия; iii) ANRE след това е преустановил тази практика, която Министерството на икономиката и търговията е възприело въз основа на подобни на използваните от ANRE принципи.

(65)

Що се отнася до договора с Termoelectrica, румънските органи потвърдиха, че Hidreoelectrica е единственият потребител на електроенергията, произведена от електроцентралата на Termoelectrica Paroseni. Освен това беше уточнено, че Hidroelectrica не е закупувало цялото количество електроенергия, първоначално предвидено съгласно договора, а вместо това е купувало само количеството, което е било необходимо, за да се покрият колебанията в производството, зависещи от непредвидимите промени на хидрологичните условия.

(66)

Що се отнася до договора с дружеството Electrocentrale Deva, румънските органи поясниха, че през съответния период 2009—2011 г., Electrocentrale Deva е продавало електроенергия и на клиенти, различни от Hidroelectrica. Беше доказано, че през годините 2010 и 2011 Electrocentrale Deva е продало големи количества електроенергия (сходни или дори по-големи количества) на потребители, различни от Hidroelectrica, на сравними цени (34).

(67)

В предварителните си забележки относно решението за откриване на процедурата както Termoelectrica, така и Electrocentrale Deva заявиха, че нито първоначалните договорни цени, нито последващите им промени са им предоставили предимство, както и че тези цени са били определени от ANRE и са били изчислени въз основа на производствените им разходи.

(68)

В допълнение към това, Румъния твърди, че последващите промени в договорните цени са били обусловени от повишаването на цената на нефта (35) или въглищата (36). Electrocentrale Deva също така заяви, че цената на въглищата е била определяща за близо 70 % от цената на електроенергията.

(69)

В настоящото решение Комисията оценява дали Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (вж. съображение 101) и ако това е така, дали тази помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар (вж. съображения 102—105).

(70)

В член 107, параграф 1 от Договора се постановява, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(71)

Условията, определени в член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни и за да бъде квалифицирана дадена мярка като държавна помощ, всички условия трябва да бъдат изпълнени едновременно.

(72)

За целите на член 107, параграф 1 от Договора, за да се определи дали в резултат на сключването и изпълнението на договорите Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили икономическо предимство, което не би съществувало иначе при пазарни условия, е необходимо да се определи какви са били цените при пазарни условия в Румъния в периода между 2009 г. и 2011 г. за подобни сделки.

(73)

В тази връзка, противно на предварителното мнение в решението за откриване на процедурата, разследването показа, че условията и продължителността на сключените на OPCOM-PCCB договори за доставка на електроенергия не са достатъчно сходни с тези на договорите, особено по отношение на продължителността и специалните условия, договорени на двустранна основа (съображения 18, 23, 25, 39 и 40). На добре функциониращите пазари на електроенергия, имащи адекватни ликвидност и форуърдни сделки, които позволяват предвидимост на цените на бъдещите доставки, спотовите цени са добра ориентация или заместител на пазарните цени и могат да се използват като референтни при оценката на равнищата на цените в отделните договори. В този случай обаче, като се има предвид, че през 2009 г. в Румъния все още относително голяма част от търсенето се е обслужвало при регулирани тарифи и че ликвидността на търговските платформи OPCOM в периода 2009—2011 г. е била ограничена, както и факта, че енергийните борси, управлявани от OPCOM, са били определени като значим антитръстов пазар с тенденция към злоупотреба с господстващо положение (съображения 34—40), е уместно да се използват подходящи референтни показатели, различни от цените на OPCOM PCCB, за оценяване на възможното наличие на икономическо предимство в сравнение с пазарните цени.

(74)

В тази връзка обаче нито сходството на цените с тези, платени от купувачи, различни от Hidroelectrica, нито разходобазираната обосновка, предоставена от Румъния и бенефициерите (съображения 66—68), не са меродавни за това, че договорните условия и цените са в съответствие с пазарните условия.

(75)

Всъщност цените, заплащани от Hidroelectrica на Electrocentrale Deva между 2009 и 2011 г., са били сходни с тези, изплатени от други електроразпределителни държавни и частни дружества, които са купували електроенергия от Electrocentrale Deva. Въпреки това, тези покупки са се осъществявали между Electrocentrale Deva и електроразпределителни дружества, които са продавали електроенергия за домакинствата и малките предприятия на пазара на дребно при регулирани цени и условия (съображение 34). Hidroelectrica е купувало електроенергия на пазара на едро за препродажба на дребно на конкурентен пазар на промишлени потребители и/или търговци, на който цените и количествата не са регулирани и купувачите не са задължени да купуват от скъпо продаващи участници като Termoelectrica и Electrocentrale Deva и могат да избират най-евтиния доставчик, независимо от производствените му разходи. Следователно, дори цените да са били сходни и да се допусне, че продажбите на Termoelectrica и Electrocentrale Deva на регулирания пазар са им дали възможност да покрият разходите си, цените, заплащани от електроразпределителните дружества на Termoelectrica и Electrocentrale Deva не са съпоставими и не могат да представляват меродавна референтна стойност за цените, заплащани от Hidroelectrica на конкурентния свободен пазар.

(76)

По същия начин в представената от Termoelectrica и Electrocentrale Deva и от румънските органи обосновката за разходите се обяснява единствено защо цените, на които Termoelectrica и Electrocentrale Deva са могли да продават без загуби, са високи. В тази обосновка не се установява дали тези цени са били в съответствие с пазарните цени, определени при конкурентни условия, като например тези, при които Hidroelectrica е трябвало сключи и изпълнява договорите, така че тези договори да не бъдат считани за включващи държавна помощ.

(77)

С цел да се установи дали договорните цени са били в съответствие с пазарните условия в Румъния е целесъобразно те да се сравнят с ценовите условия, които преобладават в други двустранни договори, съвпадащи по време с договорите на свободния пазар. Комисията използва предоставения от румънските органи набор от данни, тъй като счита, че това е най-добрият наличен източник на доказателства за пазарните условия в Румъния (съображения 42—45). Както е посочено в съображение 45, нито един дългосрочен договор, сключен или в сила през 2009 г., не дублира характеристиките на договорите. Поради това Комисията извърши иконометричен анализ, за да определи референтна цена въз основа на договорите за доставка на електроенергия, съвпадащи по време с договорите за целия съответен период. Подробно техническо описание на иконометричния анализ и резултатите от него са предоставени в приложението.

(78)

При липсата на точна референтна стойност за установяването на „пазарните условия“ с цел да се провери дали цените в договорите са над пазарните равнища, бе счетено, че съпоставката им с пазарните цени е подходящ заместител на тази референтна стойност, което е предпазлива хипотеза, по-специално като се вземат под внимание съществените отклонения над приблизителната оценка на пазарната цена. Въз основа на тази предпазлива хипотеза, Комисията направи съпоставка на цените на договорите спрямо референтната пазарна цена, за всяка година между 2009 и 2011 г. Сравнението беше направено за всяка отделна година, тъй като продажните цени в договорите са увеличавани всяка година.

(79)

Анализът показа, че въз основа на референтните цени и при предпазливи допускания, цените, на които Termoelectrica е продавало на Hydroelectricа, са по-високи от пазарните цени. Като надлежно се отчита фактът, че съпоставката на сделките на едро по силата на договорите е направена с договори за продажба на дребно и като се добави марж от средно 5 %, начислени върху продажбите на дребно от търговците на румънския пазар, разликата с пазарните цени, е: 18,8 RON/MWh през 2010 г. и 19,8 RON/MWh през 2011 г. за Termoelectrica и 17,5 RON/MWh през 2010 г. и 13,9 RON/MWh през 2011 г.

(80)

Следователно иконометричният анализ предоставя първи индикации за това, че договорите дават на Termoelectrica и Electrocentrale Deva икономическо предимство спрямо пазарните условия. При все това сам по себе си фактът, че цените по договорите са оценени като надвишаващи референтните цени на сходни договори не е достатъчно, за да се докаже, че тези договори е нямало да бъдат сключени и изпълнявани от пазарен оператор, действащ вместо Hidroelectrica. Възможно е по обективни причини да не може да се смята, че високите равнища на цените сами по себе си осигуряват икономическо предимство спрямо пазарните условия за продавачите на електроенергия. Поради това е необходимо към надвишаващите пазарните условия цени да има и допълнително доказателство, което да потвърди надеждността на резултатите от иконометричния анализ.

(81)

В това отношение следва да се установи дали Hidroelectrica е действало по начин, сравним с този на частен икономически оператор в подобна ситуация („критерия на оператора в условията на пазарна икономика“) (37). Поради това Комисията оцени дали частен оператор, поставен в подобна ситуация, би действал по същия начин, както Hidroelectrica при сключването и поддържането на договорите. В този контекст са от значение следните обстоятелства, описани по-долу в съображения 82—85, които се отнасят до сключването и изпълнението на договорите.

(82)

Първо, към датата на сключване на договорите на пазара е имало налични по-евтини източници на електроенергия за Hidroelectrica. Така например през 2008—2009 г. Nuclearelectrica е предлагало електроенергия на цена от 153 RON/MWh в сравнение с цената на Termoelectrica от 227 RON/MWh и на Еlectrocentrale Deva от 230 RON/MWh (38).

(83)

Второ, Hidroelectrica е можело да продава електроенергията, закупена от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, на трети страни само на загуба. Както е посочено в съображения 46 и 47 по-горе, продажните цени на дребно на Hidroelectrica на свободния пазар са значително по-ниски от покупните цени на едро, като най-високата цена, на която Hidroelectrica препродава електроенергия на пазара за пряко сключвани договори е била 190 RON/MWh през 2010 г. в сравнение с покупна цена от 230 RON/MWh за Termoelectrica и 234 RON/MWh за Electrocentrale Deva. От това следва, че въз основа на тези цени всеки MWh, закупен от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, е препродаден от Hidroelectrica на загуба.

(84)

В тази връзка при разследването не беше предоставено никакво обяснение защо Hidroelectrica се е договорило да изкупи цялата продукция на притежаваната от Termoelectrica електроцентрала Paroseni (съображение 24). Ясна индикация за това, че Hidroelectrica не е имало нужда от договорите, за да спазва своите собствени договорни задължения за доставка, е неговият ангажимент за изкупуване на каквото и да е произведено от електроцентралата количество в дългосрочна 10-годишна перспектива. Това се потвърждава и от Румъния (съображение 63). Противно на това, нуждата от подкрепа за скъпата и неконкурентоспособна експлоатация на двете дружества и на въгледобивните мини, които са ги захранвали, е била представена от управниците на Termoelectrica (съображение 20) и Electrocentrale Deva (съображение 21) пред отговорния министър като причина Hidroelectrica да встъпи в договорни отношения с тях.

(85)

Когато обаче при встъпването в търговски отношения публични предприятия вземат предвид обстоятелства, свързани с оказването на подкрепа за дружества или отрасли в затруднено положение по причина на социалната или икономическата политика, които са чужди на техните търговски интереси, и встъпват в такива сделки при условия, които никой редовен пазарен оператор не би приел, приетите условия — в този случай покупните цени, заплащани от Hidroelectrica, биха могли да доведат до неправомерно икономическо предимство за другата страна или страни, с което се изпълнява едно от условията за прилагането на член 107, параграф 1 от Договора.

(86)

От това следва, че при сключването и поддържането на договорите Hidroelectrica не е действало като оператор в условията на пазарна икономика. Съответно, този тест потвърждава качествено резултата от иконометричния анализ, доказвайки че договорите са предоставили на Termoelectrica и Electrocentrale Deva икономическо предимство, което иначе не биха имали при пазарни условия.

(87)

Данните, предоставени от румънските органи, не обхващат дългосрочни договори с точно същите условия по отношение на количеството и продължителността, както договорите. Поради липсата на безспорен ориентир за установяване на „пазарните условия“ Комисията сравни на годишна основа договорните цени, платени от Hidroelectrica, с най-високите цени, прилагани в Румъния между 2009 г. и 2011 г. според дългосрочните договори на дребно, за които е предоставена информация от Румъния (вж. съображения 42—45).

(88)

Това сравнение почива на предпазливото допускане, че Termoelectrica и Electrocentrale Deva са можели да заменят договорите си с Hidroelectrica чрез няколко договора с други купувачи на пазара, предлагащи най-високите цени, и е до голяма степен предпазливо: вместо да приема като пазарна цена средната стойност, медианата или режима при сравними сделки, за пазарна цена се приема най-високата цена, установена в няколко не напълно сравними сделки. Като се имат предвид липсата на еднородност при сделките и наличието на потенциални фактори или аномалии, които могат да способстват за обосноваването на равнището на цените, договорени при сделките с най-високи цени, приети като ориентир, този подход е в полза на бенефициера, тъй като може потенциално да занижи стойността на полученото предимство. Среднопретеглените цени за количествата електроенергия, реално доставени на Hidroelectrica от Electrocentrale Deva и Termoelectrica между 2009 г. и 2011 г. (съображение 32), са следните:

(89)

Сравнени при тези предпазливи допускания, средните цени, заплатени от Hidroelectrica на Termoelectrica и Electrocentrale Deva, отново се оказват над тези най-високи цени през 2010 г. и 2011 г., като по този начин подкрепят резултатите от иконометричния анализ. Цените, начислявани от Termoelectrica на Hidroelectrica, са били с 16,6 RON/MWh по-високи от най-високите цени през 2010 г. и с 14,3 RON/MWh през 2011 г., а цените, начислявани от Electrocentrale Deva на Hidroelectrica са били с 9,8 RON/MWh по-високи от най-високите цени през 2010 г. и с 4,4 RON/MWh през 2011 г.

(90)

С оглед на изложеното по-горе може да се заключи, че договорите са облагодетелствали Termoelectrica и Electrocentrale Deva, като са им предоставили икономическо предимство, което не е налице при пазарни условия.

(91)

Следователно Комисията стига до заключението, че Hidroelectrica не е действало като оператор в условията на пазарна икономика при тези обстоятелства и е предоставило неправомерно икономическо предимство на Termoelectrica и Electrocentrale Deva.

(92)

За да се счита за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, дадена мярка трябва да бъде предоставена пряко или косвено от държавни ресурси и трябва да може да бъде приписана на държавата.

(93)

Както е посочено в съображение 11, Hidroelectrica се контролира пряко от румънската държава. Следователно тези пропуснати от Hidroelectrica ползи представляват пропуснати от държавата ползи. Освен това румънската държава назначава директори в управителния съвет. Също така тези директори са упражнявали едновременно с това и политически отговорности в министерството, което управлява държавния дял в Hidroelectrica.

(94)

Съгласно установената съдебна практика способността на държавата да упражнява контрол върху субектите, участващи в предоставянето на мерките, не оправдава автоматично предположението, че действията на субектите могат да бъдат приписани на държавата. Съдът на Европейския съюз е обяснил понятието за приписване на държавата на решения, включващи капитал на публични предприятия, в решението по дело „Stardust Marine“. Ресурсите на публично предприятие следва да бъдат разглеждани като държавни ресурси и се счита, че действията във връзка с тях могат да бъдат приписани на държавата, ако държавата е в състояние, като упражнява доминиращо влияние върху такова предприятие, да ръководи използването на неговите ресурси (39).

(95)

Съдът е посочил показатели за приписване на отговорност на държавата, които са: интеграцията на публичното предприятие в структурите на публичната администрация; естеството на неговите дейности; правният статут на предприятието; интензивността на упражнявания от публичните органи надзор върху управлението на предприятието или всеки друг показател, показващ участието на публичните органи в приемането на дадена мярка или малката вероятност да не са участвали. Трябва да се обърне внимание в настоящия случай на обхвата на договорите, тяхното съдържание или условията, които включват.

(96)

Следователно е необходимо да се проучи дали румънските органи могат да бъдат разглеждани като участвали по един или друг начин в сключването и поддържането на действащите договори и в промяната на договорните цени.

(97)

Във връзка с това Министерството на икономиката и търговията е участвало активно в процеса на вземане на решения относно сключването на договорите и последващите корекции на цените в договорите. По-специално, Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили одобрение от Министерството на икономиката и търговията, за да се подпишат договорите с Hidroelectrica, което de facto означава, че в крайна сметка румънската държава е упражнила решаващо влияние за това (съображения 19—22). Това се потвърждава допълнително от факта, че Hidroelectrica пряко е искало одобрението на румънското Министерство на икономиката и търговията за ценовите корекции (съображения 26—31).

(98)

Това пряко доказателство се потвърждава от покупките на загуба на Hidroelectrica и липсата на икономическа обосновка при поемането на ангажимент за закупуване на цялостната продукция на електроцентрала Paroseni (съображения 84—85). Договорите изглежда са мотивирани от затрудненото финансово положение на двата други държавни производители и социалните съображения във връзка с производството на въглища (съображения 20—21). В крайна сметка трите държавни производители на електроенергия, както и държавните въгледобивни мини са собственост и под отговорността на държавата, от която Termoelectrica и Electrocentrale Deva са търсили начини за финансиране на своите текущи операции.

(99)

Горното потвърждава предварителното становище, изразено от Комисията в решението за откриване на процедурата, че договорите и изпълнението им не са рационални и независими търговски решения на Hidroelectrica, а са резултат от упражняването на доминиращо влияние от румънската държава.

(100)

Поради това Комисията стига до заключението, че са налице преки доказателства, че сключването на договорите и тяхното изпълнение могат да бъдат приписани на румънската държава. Освен това, като се има предвид, че сключването и изпълнението на договорите означават загуба на ресурси за Hidroelectrica, което е публично предприятие, Комисията стига до заключението, че тези мерки са предоставени чрез държавни ресурси.

(101)

За да бъде счетена за държавна помощ, мярката трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на някои стоки.

(102)

Договорите са били сключени с два конкретни доставчика — Termoelectrica и Electrocentrale Deva, като поотделно им предоставят неправомерно икономическо предимство. Никой друг доставчик на електроенергия на Hidroelectrica не се е ползвал от условия, сходни с условията, предвидени в договорите. Икономическите предимства, произтичащи от прекомерно високите договорни цени, са следователно избирателни.

(103)

Когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ. По-специално, приема се, че нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е налице, когато държавата предостави финансово предимство на дадено предприятие в либерализиран сектор, на който има или би могло да има конкуренция (40).

(104)

Termoelectrica и Electrocentrale Deva развиват дейност на пазар за продажба на електроенергия, който е отворен за конкуренция (съображения 35—38). Икономическо предимство, предоставено на такива предприятия, може да им предостави предимство спрямо другите конкуренти, които не получават такива цени при пазарни условия. В разглеждания случай подкрепата е била предназначена да насърчи производството на електроенергия на базата на въглища, което би могло да наруши конкуренцията между производителите на електроенергия. Освен това сега румънският пазар е (и е бил по времето на фактите) свързан с износа на електроенергия към други държави членки (съображение 17).

(105)

В светлината на казаното по-горе, Комисията стига до заключението, че договорите може да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(106)

Въз основа на аргументите, посочени по-горе в съображения 72—105, Комисията заключава, че и двата договора включват предоставяне на държавна помощ за Termoelectrica и Electrocentrale Deva по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Румъния не е спазила задължението за непредприемане на действия съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Държавната помощ е следователно неправомерна.

(107)

Тъй като мярката, приведена в действие от Румъния за Temoelectrica и Electrocentrale Deva, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, нейната съвместимост трябва да бъде оценена в контекста на изключенията, предвидени в параграфи 2 и 3 от същия член.

(108)

В настоящия случай помощта е донесла на бенефициерите текущи оперативни приходи, които не са специално предназначени за конкретна инвестиция, която би способствала за подобряване на производството или разпределението на електрическа енергия. Съвместимостта с вътрешния пазар на оперативна помощ от този вид по силата на член 107, параграф 2 или 3 от Договора трябва да бъде преценена ограничително съобразно строго определени условия. Периодичната и продължителна оперативна помощ в течение на две години не изглежда необходима, нито допринася за някаква ясна цел от общ интерес на Съюза. Пропорционалността на помощта също не е установен факт. Освен това и във всеки случай съгласно обичайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз държавата членка трябва да се позове на възможни основания за съвместимост и да докаже, че условията за такава съвместимост са изпълнени (41).

(109)

Румънските органи не представиха възможни основания, съобразно които държавната помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, а Комисията не установява никакви възможни основания за съвместимост.

(110)

В светлината на изложеното по-горе, Комисията е на мнение, че държавната помощ, предоставена по линия на договорите, е несъвместима с вътрешния пазар.

(111)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (42). Също съгласно установената практика на Съда наложеното на дадена държава членка задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение (43). В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от преимуществото, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (44).

(112)

В съответствие със съдебната практика член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (45) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […].“

(113)

Следователно предвид факта, че Комисията не е била уведомена за въпросната държавна помощ в нарушение на член 108 от Договора и поради това тя следва да се разглежда като неправомерна, и предвид факта, че помощта е и несъвместима с вътрешния пазар, тя трябва да бъде възстановена, за да се върне положението, съществувало на пазара преди предоставянето ѝ. Възстановяването следва да обхваща периода от момента, в който бенефициерите са започнали да се ползват от предимството, т.е. когато помощта е била предоставена на разположение на бенефициерите, до преустановяването на доставките в края на 2011 г. (46), а върху подлежащите на възстановяване суми се начислява лихва до датата на ефективното възстановяване.

(114)

Сумата за възстановяване ще бъде разликата между годишната средна стойност на цената, на която Hidroelectrica е купувало електроенергия от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, както е изложено в съображение 32, и най-високите цени, прилагани на пазара всяка година за общите количества, доставени от тях. Тази разлика е посочена в съображение 89. Въз основа на разликите в цените, приложими на 1 януари 2010 г. и 1 януари 2011 г. за целия годишен период, с цел опростяване сумите за възстановяване са 3 656 675 RON за Electrocentrale Deva и 22 619 821 RON за Termoelectrica. Като алтернатива румънските органи могат да изчислят сумите въз основа на действителните цени, начислявани на Hidroelectrica през съответната година (напр. на месец, на два месеца).

(115)

Независимо от това кой от двата метода се използва за изчисляването им, върху тези суми се начисляват лихви въз основа на списъка с действителните месечни доставки на електроенергия за Hidroelectrica в периода между 2009 г. и 2011 г., като се отчита разликата с пазарните цени, посочена в съображение 89.

(116)

Освен това е целесъобразно да се разгледа, в светлината на фактите по настоящия случай, дали задължението за възстановяване следва да бъде разширено или изпълнено от едно или повече юридически лица, различни от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, по силата на правоприемство или икономическа приемственост с предприятие, различно от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, с което би била налице икономическа приемственост, в случай че те няма да бъдат в състояние да изпълнят задълженията за възстановяване. В това отношение в съдебната практика на съдилищата на ЕС са установени редица критерии, които Комисията може да вземе предвид, заедно или поотделно, с цел да се определи икономическата приемственост между две различни предприятия (47).

(117)

Както е описано в съображение 52, Termoelectrica е дружество в ликвидация. Съгласно установената съдебна практика фактът, че едно дружество е в несъстоятелност и не може да възстанови помощта, не е причина то да бъде освободено от възстановяването. В такива случаи, възстановяването на предишното положение и отстраняването на нарушението на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписване на задължението, свързано с възстановяването на помощи, в списъка на задълженията (48). Когато държавните органи не могат да си възстановят пълния размер на помощта, вписването на задължението позволява да бъде изпълнено задължението за възстановяване само ако производството по несъстоятелност доведе до окончателното прекратяване на дейностите на предприятието (49). Когато обаче предприятието получател на неправомерната помощ е в несъстоятелност и е било учредено дружество, за да продължи някои от дейностите на неплатежоспособното предприятие, упражняването на тези дейности може, когато съответната помощ не е възстановена в нейната цялост, да продължи нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което дружеството се е ползвало на пазара в сравнение със своите конкуренти. Така например подобно новоучредено дружество може, ако запази това предимство, да бъде задължено да възстанови разглежданата помощ (50). Такъв например би бил случаят, ако преди ликвидацията на бенефициера на помощта, активите, които са се ползвали от помощта, са прехвърлени като действащо предприятие на дъщерно дружество, учредено за продължаване на дейността на бенефициера (икономическа приемственост). Освен това, ако предприятието бенефициер се слее с друго предприятие, като прехвърли всички свои права и задължения на слятото дружество, задължението за възстановяване на помощта също се прехвърля на слятото дружество (правоприемство).

(118)

В настоящия случай при липса на възстановяване на пълния размер на помощта, която е облагодетелствала дейностите на Termoelectrica, е необходимо да се проучи дали би имало икономическа приемственост и/или правоприемство между Termoelectrica и други дружества.

(119)

По отношение на икономическата приемственост, както е посочено в съображения 48 и 51, през септември 2011 г. Termoelectrica създава дъщерното дружество Electrocentrale Paroseni, на което прехвърля (в рамките на една и съща държавна група) електроцентралата, която всъщност е доставяла количеството електроенергия, закупено съгласно договора с Termoelectrica (съображения 48—65), включително всички права и задължения на Termoelectrica, произтичащи от този договор, и е продължила да продава електроенергия на Hidroelectrica по този договор до октомври 2011 г. (когато е слята с CEH). Следователно Electrocentrale Paroseni е поело от дружеството майка Termoelectrica и е продължило дейностите, ползващи се от помощта. Поради това то следва да се счита за икономически правоприемник на Termoelectrica.

(120)

През ноември 2012 г. Electrocentrale Paroseni се слива с Electrocentrale Deva в новосъздаденото дружество CEH. Чрез това сливане CEH е поело всички права и задължения на Electrocentrale Paroseni, което престава да съществува като отделен правен субект. От това следва, че съществува правоприемство между Electrocentrale Paroseni, което е поело дейностите, ползващи се от помощта, и CEH, с което дружеството се е сляло на 1 ноември 2012 г. и което е поело всички негови права и задължения.

(121)

Задължението за възстановяване на помощта, предоставена на Termoelectrica, следва да бъде разширено, за да обхване CEH.

(122)

Както е описано в съображение 51, Electrocentrale Deva, което е било облагодетелствано от помощта в пълна степен като независим правен субект, макар и контролиран от Termoelectrica, вече не съществува като самостоятелен субект. При все това обаче между Electrocentrale Deva като правен субект, който се е облагодетелствал от помощта, и CEH, с което дружество Electrocentrale Deva се е сляло на 1 ноември 2012 г. и което е поело всички негови права и задължения, съществува правоприемство.

(123)

Освен това няколко елемента показват наличието на икономическа приемственост между Electrocentrale Deva и CEH, например: i) в резултат на сливането между Electrocentrale Deva и Electrocentrale Paroseni, новоучреденото дружество CEH е поело двете дружества от август 2012 г., заедно с техните оперативни активи и служители; ii) основната икономическа дейност през 2012 г. на новоучреденото дружество CEH е производството на електроенергия, което се отнася и до Electrocentrale Deva; iii) двете дружества са изцяло държавни: както е посочено в съображение 50, от датата, когато са прекратени доставките на електроенергия по силата на договорите, Termoelectica, което е изцяло държавно предприятие, е притежавало от своя страна 100 % от Electrocentrale Deva и Electocentrale Paroseni; iv) новоучреденото дружество CEH също е 100 % държавна собственост.

(124)

В светлината на горепосоченото правоприемството и икономическата приемственост между, от една страна, Electrocentrale Deva, Termoelectrica чрез Electrocentrale Paroseni и, от друга страна, CEH са установен факт. В това отношение замяната на дълг срещу дялов капитал въз основа на независима оценка на прехвърлянето на акции, която е предшествала сливането на Electrocentrale Deva и Electrocentrale Paroseni в CEH (съображение 50), не представлява прекъсване на приемствеността между трите въпросни предприятия. Сделка с дялов капитал не влияе върху идентичността на бенефициера(ите) на помощта, нито на ползите, получени благодарение на нея и прехвърлени независимо от самоличността на акционера, който, освен това, в този случай се оказва в крайна сметка румънската държава преди 2011 г. и след сливането с CEH. От това следва, че задълженията за възстановяване на Electrocentrale Deva и Termoelectrica следва да бъдат разширени, за да обхванат CEH.

(125)

Размерът на помощта (без лихви), който трябва да бъде възстановен следва по принцип да възлиза на 3 656 675 RON за Electrocentrale Deva и 22 619 821 RON за Termoelectrica. В светлината на правоприемството и икономическата приемственост, установени между Electrocentrale Deva, Termoelectrica и CEH, задължението за възстановяване от двамата бенефициери следва да бъде разширено, за да обхване CEH.

(126)

Договорите, сключени от Hidroelectrica с Termoelectrica и Electrocentrale Deva, са съдържали в годините 2010 и 2011 преференциални тарифи за електроенергия в полза на тези предприятия. Те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Румъния неправомерно е привела в действие посочената помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора. Помощта е несъвместима с вътрешния пазар,

—

общата сума (главница и лихви) за възстановяване от всеки от бенефициерите;

—

подробно описание на мерките, които вече са предприети и които са планирани за изпълнение на настоящото решение, включително доказателство, че е отредила на разпореждането за възстановяване подходящо място в процеса на ликвидация на Termoelectrica;

—

ако за Termoelectrica е невъзможно да изпълни разпореждането за възстановяване, нареждането по отношение на Termoelectrica за прекратяване на дружеството и доказателство, че Termoelectrica окончателно излиза от пазара;

—

документи, показващи, че на бенефициерите е било наредено да възстановят помощта.

20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/68