15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/1

(1)

Между 2003 и 2006 г. Комисията е получила няколко жалби, в които се твърди, че регионалните органи са предоставили неправомерна държавна помощ на летище Niederrhein-Weeze (по-нататък наричано „летището“).

(2)

С писма от 13 октомври 2005 г., 2 март 2007 г., 3 август 2007 г., 19 октомври 2010 г. и 1 април 2011 г. Комисията поиска информация от Германия във връзка с тези жалби.

(3)

Германия отговори на исканията за информация на Комисията с писма от 21 декември 2005 г., 2 февруари 2006 г., 14 юни 2007 г., 18 октомври 2007 г., 11 ноември 2010 г. и 30 май 2011 г. Въпреки това отговорът на германските органи от 30 май 2011 г. беше непълен, тъй като в него не отговарят на въпроси, отнасящи се до периодите преди юли 2009 г. Германия посочи, че е отказала да отговори на тези въпроси на основание, че тези въпроси вече са били обект на разследване, което според Комисията е било приключено през юли 2009 г.

(4)

На 24 август 2011 г. Комисията изпрати напомняне на Германия в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (3) (по-нататък наричан „Процедурен регламент“), като ѝ даде възможност да предостави информация до 19 септември 2011 г. Комисията добави, че ще разгледа възможността да издаде разпореждане за информация при липса на отговор в рамките на посочения срок.

(5)

С писмо по електронната поща от 13 септември 2011 г. Германия поиска удължаване на срока до 19 октомври 2011 г. Комисията се съгласи с поисканото удължаване.

(6)

Германските органи представиха своя отговор на 19 октомври 2011 г. Въпреки това отговорът отново беше непълен, тъй като Германия настоя да не отговоря на въпросите, отнасящи се до периодите преди юли 2009 г.

(7)

С писмо от 25 януари 2012 г. Комисията уведоми Германия, че е взела решение да открие процедурата, определена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на посочената по-горе неправомерна помощ („решение за откриване“).

(8)

С писмо по електронна поща от 1 февруари 2012 г. Германия поиска удължаване на срока, в рамките на който да представи мненията си относно решението за откриване. Този допълнителен срок беше даден от службите на Комисията с писмо по електронната поща от 10 февруари 2012 г.

(9)

Германия представи своите съображения на Комисията на 13 март 2012 г. и изпрати допълнителни документи на 4 март 2013 г.

(10)

Поправка на решението за откриване беше приета на 13 юли 2012 г.

(11)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 14 септември 2012 г. (4) Комисията призова заинтересованите страни да представят мненията си в срок от един месец от датата на тази публикация.

(12)

Комисията получи мнения от летище Дюселдорф, окръг Kleve, FN GmbH и от няколко други заинтересовани страни, по-конкретно предприятия, чиято дейност зависи от съществуването на летище Niederrhein-Weeze. На 18 април 2013 г., на 3 май 2013 г. и на 19 юни 2014 г. Комисията предаде тези мнения на Германия. С писма от 19 август 2013 г. и 3 юли 2014 г. Германия представи коментарите си по мненията на заинтересованите страни.

(13)

С писма от 18 април 2013 г., 29 октомври 2013 г., 17 март 2014 г. и 16 май 2014 г. Комисията поиска допълнителна информация. Германия отговори с писма от 19 август 2013 г., 17 декември 2013 г., 15 януари 2014 г., 16 април 2014 г., 8 май 2014 г. и 25 май 2014 г.

(14)

С писмо от 18 юни 2014 г. Германия се съгласи настоящото решение да бъде прието на английски език. Следователно само текстът на английски език е автентичен.

(15)

Летището се намира в Германия, в провинция Северен Рейн-Вестфалия в Landkreis (административна област) Kleve между общините Weeze и Kevelaer — в непосредствена близост до германско-нидерландската граница. На юг следващият по-голям град е Дуисбург, който се намира на около 60 км. На около 50 км на север е разположен нидерландският град Неймеген.

(16)

Десетте най-близки летища са:

(17)

Между 1954 и 1999 г. летището е било използвано като военно летище от кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство. След преобразуването му в гражданско летище през 2003 г. започна извършването на пътнически полети.

(18)

Летището има писта с дължина 2 440 метра. Неговият терминал има капацитет от 3,5 милиона пътници. Броят на пътниците се е променял, както следва:

Таблица 1

Трафик на летище Niederrhein-Weeze между 2003 и 2012 г.

(19)

Летището понастоящем е обслужвано от Ryanair и Transavia (5). Въздушните превозвачи покриват над 50 международни дестинации. Целият обем на пътникопотока на летището понастоящем се генерира от нискотарифни превозвачи (наричани по-нататък „НТП“). Делът на пътниците на Ryanair на летището от общия брой на пътниците възлиза на [80—99] (6) %. Ryanair присъства на летището от неговото откриване и междувременно летището е станало едно от неговите базови летища в Германия с 9 самолета на постоянен престой (към лятото на 2013 г.).

(20)

До 2010 г. повече от 50 % от пътниците на летището са от Нидерландия, а останалата част са главно от съседните германски региони и отчасти от белгийските региони. Според най-новата обществена информация (7) делът на нидерландските пътниците е спаднал до около 40 %.

(21)

Летището е основано през 1954 г. от кралските военновъздушни сили за военни цели. В началото на 90-те години на миналия век кралските военновъздушни сили обявяват намерението си да се оттеглят от летището до 1999 г. Собствеността на летището трябва да бъде прехвърлена на германското федерално правителство. С оглед на очакваната загуба от около 400 граждански работни места окръг Kleve и община Weeze през 1993 г. планират да създадат гражданско летище (Euroregionales Zentrum für Luftverkehr, Logistik und Gewerbe, „EuZZLG“) на мястото на бившото военно летище. За тази цел те създават дружество Flughafen Niederrhein GmbH (наричано по-нататък „FN GmbH“), което да управлява преобразуването на бившото военно летище за последващо използване за граждански цели.

(22)

FN GmbH е регистрирано през 1993 г. като дружество с ограничена отговорност със собствен капитал в размер на 50 000 германски марки (= 25 564 EUR). Акционерите учредители са окръг Kleve (52 %) и община Weeze (48 %).

(23)

От самото начало община и окръг Kleve предвиждат, че летището ще се управлява от частно дружество. В подкрепа на тази цел са определени четири стъпки:

(24)

На 30 ноември 1999 г. кралските военновъздушни сили са прехвърлили собствеността на летището върху федералното правителство на Германия.

(25)

На 16 декември 1999 г. окръг Kleve и община Weeze са създали още едно дружество, Entwicklungs- und Erschließungsgesellschaft Laarbruch GmbH („EEL GmbH“). 52 % от акциите на EEL GmbH са собственост на окръг Kleve и 48 % на община Weeze.

(26)

Тогавашните задачи на EEL GmbH са били различни от задачите на FN GmbH. Докато FN GmbH е създадено, за да управлява преобразуването на бившото военно летище, EEL GmbH е натоварено по-специално с администрацията на съоръженията от закриването на военното летище през 1999 г. до закупуването му от частен инвеститор.

(27)

Във връзка с това EEL GmbH е трябвало да премахне инфраструктурите и съоръженията на бившото военно летище с цел последващо търговско използване.

(28)

След като на 23 август 2000 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия е разрешила плана за преобразуване на военното летище, представен от окръг Kleve и община Weeze, и след издаване на лиценз за експлоатация на гражданско летище на FN GmbH от Bezirksregierung Дюселдорф на 20 юни 2001 г. (8), приватизацията на дейността и недвижимото имущество на летището е била извършена на два етапа:

(29)

Германското федерално правителство е определило продажната цена на недвижимия имот, на който е построено летището, в съответствие с член 63, параграф 3 от Bundeshaushaltsordnung и Wertermittlungsverordnung. Тази разпоредба задължава федералното правителство да продава имотите по текущата им стойност, т.е. тяхната пазарна цена, установена от независим експерт съгласно правилата, установени в закона Wertermittlungsverordnung. В разглеждания случай недвижимото имущество е било оценено от независим експерт на [11-20] млн. евро, докато сградите са били оценени на [4-10] млн. евро въз основа на предложената концепция за развитие и използване на имота. От тези стойности експертът е приспаднал [4-10] млн. евро, които представляват стойността на разрушаването на казармите, което е част от строителните работи по преобразуването, и още [2-5] млн. евро, представляващи разходите за приемане на мерките, изисквани от приложимото законодателство в областта на околната среда и планирането. Считано от 2001 г., първите строителни мерки са били осъществени (разрушаване на бункерите, инфраструктура за пречиствателни станции и др.) с цел подготовка на летището за гражданска авиация.

(30)

Незабавно след своето създаване през 1999 г. EEL GmbH е поело управлението на недвижимото имущество на летището чрез договор за лизинг. Първите мерки за развитие и първите строителни мерки са били проведени между 2000 и 2001 г.

(31)

След като съдът Bezirksregierung Дюселдорф е предоставил на FN GmbH лиценз за експлоатация на гражданско летище съгласно германското право в областта на въздухоплаването и след приключване на покупката на 1 юли 2001 г. на FN GmbH от частния инвеститор — групата ANH, ANH е възстановило на EEL GmbH разходите, които предприятието е направило за управлението на летищната инфраструктура, включително някои строителни работи за преобразуване.

(32)

В хода на 2002 г. EEL GmbH е предало управлението на летищната инфраструктура на FN GmbH. През 2002 г. FN GmbH е реализирало загуба от 0,3 млн. евро. От 2003 г. нататък EEL GmbH вече не е изпълнявало задачи, свързани с управлението на недвижимото имущество на летището. Въпреки това окръг Kleve и община Weeze не са ликвидирали EEL GmbH през 2003 г.

(33)

FN GmbH първоначално е натрупало финансови загуби, преди да реализира печалби, както е показано в следната таблица:

Таблица 2

Годишни резултати и EBITDA за периода 2003—2011 г.

(34)

В началото на 2003 г. FN GmbH е изпитвало финансови затруднения, които са застрашавали старта на търговското въздухоплаване (планиран за 1 май 2003 г.) и следователно са застрашавали целия проект за преустройство и развитие на летището. Затова публичните собственици на EEL GmbH са решили да продължат дейността на своето дружество. На 11 април 2003 г. EEL GmbH предоставя на FN GmbH първия заем („заем 1“) в размер на [11-20] млн. евро при лихвен процент с [1-5] % над основния лихвен процент. Според Германия основният лихвен процент, приложен за този заем, е обикновената ставка, предвидена в член 247 от Германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch „или“„BGB“), която на съответната дата е била 1,97 % (9). Падежът на заема е определен до 30 юни 2005 г. Като обезпечение е поставен залог за земята и сградите на летището (Grundschuld) в полза на EEL GmbH за размера на заема, т.е. [11-20] млн. евро. В допълнение към тази цифра се добавя годишна лихва от [15-23] %, ако обезпечението се използва в случай на неплащане. Освен това […] е предоставил лична гаранция за заема (selbstschuldnerische Bürgschaft) в размер на най-много [5-15] млн. евро. Германия не представи данни, що се отнася до стойността на тази лична гаранция. Тази лична гаранция е била заменена на 8 юни 2003 г. от лична гаранция, предоставена от […] за сумата от [5-15] млн. евро. В допълнение частните акционери на FN GmbH са заложили както своите дялове от акциите на ANH GmbH в капитала на FN GmbH (оценени на [20-30] млн. евро), така и акциите на Airport Network BV в капитала на ANH GmbH. Германия не представи пълни данни, що се отнася до стойността на предоставеното обезпечение.

(35)

Според Германия с този заем публичните собственици на EEL GmbH са искали да предоставят на FN GmbH мостово финансиране за покриване на оперативните затруднения с ликвидността, за да може дружеството да приключи придобиването и инсталирането на активите, необходими за навременното започване на летищните операции.

(36)

През 2003 г. летищните операции са започнали и FN GmbH е регистрирало загуби в размер на 7 млн. евро. Само една година след като летището е започнало да осъществява търговски въздушни операции, т.е. през 2004 г., най-важната авиокомпания за летището, нидерландската V-Bird, е прекратила дейността си поради неплатежоспособност. С оглед на произтичащите от това текущи финансови проблеми за FN GmbH, EEL GmbH е продължил да отпуска заеми на FN GmbH в хода на 2004 г.:

(37)

Общо само през 2004 г. FN GmbH е получило [4-10] млн. евро в заеми, отпуснати от EEL GmbH (в допълнение към втората серия от мерки, които са обект на разследване и които са предоставени пряко от окръг Kleve — вж. точка 3.2). Според Германия тези заеми са били предоставени за целите на развитието и преустройството на бившото военно летище, а не за оперативни разходи.

(38)

В края на 2004 г. FN GmbH отново е регистрирало загуби, този път в размер на 8,3 млн. евро. Още веднъж FN GmbH изглежда е имало нужда от допълнителна ликвидност. Изплащането на заем 1 и заем 2 (заедно възлизащи на [10-20] млн. евро), предоставени от EEL GmbH, е било дължимо на 30 юни 2005 г. По това време FN GmbH частично е изплатило лихвите по предишните заеми. Според Германия обаче загубите, понесени от FN GmbH между 2002 г. и 2006 г., са били поети от неговите частни собственици.

(39)

В този контекст на 1 юли 2005 г. EEL GmbH е предоставило четвърти заем („заем 4“) на FN GmbH, този път в размер на [4-10] млн. евро с падеж 31 декември 2010 г. Параграф 1, точка 2 от споразумението за заема гласи, че заемът е бил предназначен само за инвестиции. Освен това в параграф 2 се изисква FN GmbH (и EELGmbH, ако се наложи) да провери дали фактурите са били строго свързани с изграждането на летището и дали EEL GmbH (а не FN GmbH) изплаща фактурите от заема. В допълнение, заем 1, заем 2 и заем 3, които възлизат общо на [15-30] млн. евро (без лихвите), са били удължени („удължаване 1“). Падежът на тези заеми е бил хармонизиран и удължен до 31 декември 2010 г. Фиксиран лихвен процент от [1-5] % е бил определен за всички тези заеми, считано от 1 юли 2005 г. По този начин лихвеният процент за заем 1, заем 2 и заем 3 е бил намален. Като обезпечение е бил поставен залог за земята и сградите на летището (Grundschuld) в полза на EEL GmbH за сумата на четвъртия заем ([4-10] млн. евро) в допълнение към удължаването на предишните залози за заем 1, заем 2 и заем 3 (в допълнение към които се прибавят лихви [15-23] % годишно, ако обезпечението се използва в случай на неплащане). Освен това, с цел да се гарантират всички вземания на EEL GmbH по всички заеми, на 1 юли 2005 г. е била предоставена лична гаранция от […]. (selbstschuldnerische Bürgschafte) с максимален размер от [20-30] млн. евро (заедно с лихва и сложна лихва). Тази гаранция удължава предишната гаранция, предоставена от […] на 8 юни 2003 г. във връзка със заем 1. Накрая е определен залог върху акциите на Airport Network BV в капитала на ANH GmbH и залог върху акциите на ANH GmbH в капитала на FN GmbH. Германия не представи пълни данни, що се отнася до стойността на предоставеното обезпечение.

(40)

Освен това EEL GmbH и FN GmbH се съгласиха, че FN GmbH ще трябва да плати лихва на датата на падежа, т.е. най-късно до 31 декември 2010 г., и че в случай че FN GmbH достигне прага на печалбата и стане рентабилно преди тази дата, FN GmbH ще бъде длъжно да започне да изплаща лихвата, считано от датата, на която дружеството спре да понася загуби. Що се отнася до лихвените проценти, приложими за първите три заема до тяхното хармонизиране с кредитното споразумение от 1 юли 2005 г., в § 5 (5.4) от договор за роловър (Darlehensverlängerungsvertrag) от 29 ноември 2010 г. се споменава, че всеки от четирите заема носи [15-23] % годишна лихва в случай на неплащане (11).

(41)

Германия заяви, че EEL GmbH се е съгласило да се оттегли в ранга си на кредитор (Rangrücktritterklärung) по отношение на достъпа до залога върху земята между март 2009 г. и 31 декември 2010 г. с цел да се даде възможност на FN GmbH да получи краткосрочен кредит от [банка] (вж. съображение 73).

(42)

FN GmbH е възстановило своята рентабилност през 2007 г. Независимо от това и противно на предварителните споразумения, FN GmbH не е започнало да връща заемите или лихвите. Изчислено към 31 декември 2010 г., датата на падежа, договорена от страните, FN GmbH дължи на EEL GmbH [20-30] млн. евро заеми плюс [7-10] млн. евро лихви, т.е. общо [24-40] млн. евро. EEL GmbH се е съгласило за втори път да удължи и 4-те заема и натрупаните лихвени плащания (второ удължаване). На 29 ноември 2010 г. FN GmbH и EEL GmbH са подписали пето кредитно споразумение, като по този начин са удължили срока на падежа на всички заеми до 31 декември 2016 г.

(43)

Лихвеният процент за това второ удължаване на заемите е бил определен на [1-5] % годишно. Германия заяви, че лихвеният процент за кредитното споразумение от 29 ноември 2010 г. е установен чрез добавяне на […] базисни пункта към референтната ставка от 1,24 % (12). EEL GmbH и FN GmbH са се договорили лихвите, дължими до 31 декември 2010 г., да бъдат добавени към главницата на кредита, като по този начин тя се е увеличила до [24-40] млн. евро. Освен това FN GmbH е било задължено да плаща лихва на тримесечна основа и първото плащане на лихвата е било дължимо до края на първото тримесечие на 2011 г.

(44)

Следната таблица обобщава основните характеристики на петте кредитни споразумения, които подлежат на оценка:

Таблица 3

Преглед на мерките за публично подпомагане от EEL GmbH за FN GmbH

(45)

В края на първото тримесечие на 2011 г. FN GmbH отново не е било в състояние да плати първата вноска по лихвата, както е договорено при удължаването на срока на действие на кредитните споразумения (Darlehensverlängerungsvetrag) от 29 ноември 2010 г. Окръг Kleve е приел предложението на акционера на FN GmbH да получи акции на FN GmbH до март 2011 г. като операция по замяна на дълг срещу дялов капитал за продължаващото отлагане на плащанията на лихвата и главницата (13). Тази замяна на дълг срещу дялов капитал обаче е била законно подписана едва в края на 2012 г. Окръг Kleve понастоящем притежава 1,88 % от акционерния капитал на FN GmbH (14).

(46)

На 15 октомври 2002 г. на FN GmbH е било предоставено публично подпомагане в размер на 3,525 млн. евро от провинция Северен Рейн-Вестфалия за финансирането на 50 % от следните разходи: летищен перон, зона за зареждане на гориво, разширяване на пътеките за рулиране и възстановяване на съществуващите перони, прецизна осветителна система на подхода, осветление по ръба, осветление на старта и на пистата.

(47)

Правното основание за тази подкрепа е постановлението на Министерството на транспорта, енергетиката и пространственото планиране на провинция Северен Рейн-Вестфалия, отнасящо се до публичната подкрепа за мерки за строителство и реновиране (инфраструктурни инвестиции) на летищата в Северен Рейн-Вестфалия (Richtlinien über die Gewährung von Zuwendungen für Ausbau- und Erneuerungsmaßnahmen auf Flugplätzen RdErl. — MBl.NRW.1993 S. 617) („постановлението от 1993 г.“). Тези насоки са били впоследствие заменени от насоките с номер (Va VA 5 — 10 — 60/195- v. 25 ноември 2002 г.) (15), които са били в сила между 1 януари 2003 г. и 1 януари 2008 г.

(48)

Съгласно декрета от 1993 г. за предоставянето на финансова подкрепа за покриване на инвестиционните разходи за някои видове летищна инфраструктура, например писти за излитане и кацане, пътеки за рулиране, стоянки, защитни ленти, инфраструктура за контрол на въздушното движение (кули, радари, оптични системи за предупреждение), навигационни светлини, оптични устройства в помощ на кацането, многоетажни сгради (терминали, хангари, т.н.), паркинги, заграждения, инфраструктура за безопасност на полетите, снабдяване и извозване, защита от шума, противопожарна защита, спасителни служби и екипи за работа при зимни условия, както и инвестиционни разходи за компенсаторни мерки за съхраняване на ландшафта и опазването на околната среда. С декрета от 1993 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия предостави помощ до 40 % от допустимите разходи за посочените по-горе видове летищна инфраструктура. Международните и регионалните летища могат да получават подкрепа в размер до 65 % от допустимите разходи. За паркинги, заграждения и инфраструктура за безопасност на полетите могат да бъдат отпуснати като подкрепа до 80 % от допустимите разходи при подаване на заявление от летището.

(49)

Както е описано в съображение 28, на 14 март 2002 г. германското федерално правителство е продало на FN GmbH летищните имоти за [5—15] милиона евро. На същия ден район Kleve е сключил договор с FN GmbH за предоставянето на мостово финансиране на част от разходите по придобиването на сградния фонд на летището. Мостовото финансиране е отпуснато под формата на безлихвени заеми, обезпечени изцяло с имоти на летището (следователно на стойност [5—15] милиона евро към датата на предоставяне на заема). Било е договорено [4—10] милиона евро от [5—15] милиона евро да бъдат финансирани предварително от район Kleve. Airport Network B.V. — дружеството майка на ANH GmbH, е трябвало до 30 декември 2003 г. да върне на район Kleve първия транш от [2—5] милиона евро от този безлихвен заем (това е било направено). Вторият транш от [2—5] милиона евро е бил платим пет години след началната дата на летателните дейности на летището, най-късно на 31 декември 2007 г., освен ако е била изпълнена клауза от споразумението между район Kleve и FN GmbH за разкриването на (350) работни места.

(50)

На 8 юли 2004 г. район Kleve е решил, че FN GmbH не трябва да изплаща втория транш от [2—5] милиона евро, тъй като вече са били разкрити повече от 350 работни места.

(51)

За да е в състояние да отпуска заеми на FN GmbH, самото дружество EEL GmbH се нуждаело от рефинансиране. EEL GmbH се e рефинансирало, като е получило следните заеми:

(52)

През юли 2005 г. структурата на капитала на EEL GmbH е преобразувана от неговите акционери, които са решили да влеят [5—15] милиона евро капитал и да заменят [1—4] милиона евро дълг срещу дялов капитал, с което дългът по първия заем е намалял до [3—13] милиона евро. EEL GmbH е погасило втория заем от [2—5] милиона евро. Накрая, останалите договори за заем в размер на [3—13] милиона евро и [2—5] милиона евро са били удължени до 31 декември 2010 г. На 1 юли 2005 г. лихвеният процент е бил определен на [3—8] %, а от 1 ноември 2005 г. на [3—8] % На 29 ноември 2010 г. тези два заема отново са били удължени до 31 декември 2016 г. с лихвен процент [3—8] %.

(53)

Освен това през 2006 г. район Kleve е влял в EEL GmbH [1—5] милиона евро капитал и през 2007 г. [2—6] милиона. Тези суми са били осчетоводени като капиталов резерв в дружеството и подлежат на връщане заедно с погасяването на заема в края на 2016 г. Заедно двамата публични акционери са отпуснали на EEL GmbH [24—40] милиона евро, от които ([15—25] милиона евро вливания на капитал, включително мярката за замяна на дълг срещу собствен капитал, и [10—20] милиона евро под формата на заеми).

(54)

Едновременно с това на 2 май 2003 г. EEL GmbH е получило [2—5] милиона евро заем от частната [банка]. Падежът му е бил на 30 юни 2005 г. с [1—5] % лихвен процент. Община Weeze е предоставила 100 % публична гаранция за този заем в полза на EEL GmbH и съответно в полза на [банката]. На 30 юни 2005 г. този заем е било преобразуван, а публично притежаваната [банка] (дъщерно дружество на [банка]) е заменила [банката] в качеството на кредитор. Падежът първо е удължен до 30 декември 2010 г. с [1—5] % лихвен процент и втори път през 2010 г. до 31 декември 2016 г. с [1—5] % лихвен процент.

(55)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения дали заемите от EEL GmbH за FN GmbH са били отпуснати и разсрочени при пазарни условия. Комисията отбеляза първо, че Германия не е предоставила кредитната история или рейтинга на получателя на заема. Освен това Комисията не може да изключи, че FN GmbH е било дружество във финансово затруднение. Комисията отбеляза също така, че Германия не е дала обяснение за лихвените проценти, прилагани по отделните заеми, или за полученото обезпечение. Комисията отбелязва също липсата на обяснения за причината публичният заемодател многократно да се съгласява да разсрочва заемите, като винаги е удължавал техния падеж, нито защо никога досега не е било изискано главницата на кредита и дължимите лихви да бъдат изплатени обратно.

(56)

Въз основа на тези съображения Комисията изрази предварителното становище, че като е отпуснало и разсрочило заемите за FN GmbH, EEL GmbH не е действало като инвеститор или кредитор в условията на пазарна икономика. Предвид на това, че през целия период FN GmbH изглежда е било предприятие в затруднение, което поне до края на 2010 г. не е било в състояние да получи финансиране от търговски банки, Комисията изрази предварителното становище, че целият размер на заемите плюс неизплатената лихва трябва да бъдат квалифицирани като държавна помощ.

(57)

Тъй като тези мерки са били приведени в действие, без да е подадено уведомление до Комисията, тя стига до условното заключение, че те представляват неправомерна държавна помощ.

(58)

Накрая, Комисията изрази съмнения за съвместимостта на разглежданите споразумения с вътрешния пазар, ако те трябва да се считат за държавна помощ, по-конкретно с оглед на правилата, предвидени в Насоките за оздравяване и преструктуриране (17).

(59)

В решението за откриване на процедурата Комисията отбеляза, че подкрепата, предоставена от провинция Северен Рейн-Вестфалия, е била избирателна мярка, тъй като не всички летища в провинцията са отговаряли на критериите за такава помощ. Като се има предвид, че подкрепата е с публични средства и е придала на летището предимство чрез помощ за инвестиции, не може да бъде изключено, че подкрепата представлява държавна помощ.

(60)

Тъй като тези мерки са били приведени в действие, без да е подадено уведомление до Комисията, тя стига до условното заключение, че те представляват неправомерна държавна помощ.

(61)

Накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар, ако тя бъде квалифицирана като държавна помощ, по-конкретно с оглед на правилата, предвидени в Насоките за оздравяване и преструктуриране (18).

(62)

Що се отнася до пряката подкрепа от район Kleve за FN GmbH, предварителното становище на Комисията е, че пазарен инвеститор не би предоставил такова финансиране без възнаграждение. Освен това Комисията изрази съмнения относно готовността на инвеститор в условията на пазарна икономика да се откаже да му бъде възстановена част от финансовата помощ въз основа на съображения за разкриването на работни места в региона.

(63)

Тъй като тези мерки са били приведени в действие, без да е подадено уведомление до Комисията, тя стига до условното заключение, че те представляват неправомерна държавна помощ.

(64)

Накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар, ако тя бъде квалифицирана като държавна помощ, по-конкретно с оглед на правилата, предвидени в Насоките за оздравяване и преструктуриране (18).

(65)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения дали финансирането в полза на FN GmbH е било отпуснато и разсрочено от неговите публични акционери при пазарни условия.

(66)

Тъй като тези мерки са били приведени в действие, без да е подадено уведомление до Комисията, тя стига до условното заключение, че те представляват неправомерна държавна помощ.

(67)

Накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар, ако те трябва да бъдат квалифицирани като държавна помощ.

(68)

Германия припомня контекста на проекта, описан в раздели 2.1 и 2.2 по-горе. Крайъгълен камък на „Euroregionales Zentrum für Luftverkehr, Logistik und Gewerbe“ беше изграждането на гражданско летище на мястото бившия военен аеродрум, което да бъде притежавано и управлявано от частноправни субекти.

(69)

Германия изтъква, че разрастването на въздушното движение е било затруднено от външни фактори. Първо, обявяването през октомври 2004 г. в несъстоятелност на V-Bird, чиито основни дейности са били базирани в Niederrhein-Weeze, е довело до значителна загуба на въздушен транспорт, която не е била компенсирана напълно от допълнителни полети на Ryanair и Hapagfly до 2008 г., когато въздушният транспорт е достигал равнището си от 2004 г. Второ, серията от съдебни искове, предявени пред националните съдилища, многократно е създавала правна несигурност за авиокомпаниите (19) и е предполагала непредвидени допълнителни разходи за FN GmbH. Преди да получи окончателния оперативен лиценз през 2009 г., за FN GmbH е било невъзможно да прилага стратегията си поради текущите съдебни спорове и е предпочело да прибегне до производства за извънсъдебни споразумения. За успешния изход обаче е било необходимо FN GmbH да заплати компенсации на страните по тези производства в размер на [5—10] милиона евро. Трето, прекъсването на въздушното движение, причинено от изригването на вулкана Eyjafjallajokull в Исландия през 2010 г., се е отразило неблагоприятно на транспорта от летището и към него. Четвърто, Германия отбелязва, че през септември 2010 г. тя е въвела пътническа такса, която е подкопала конкурентоспособността на Niederrhein-Weeze спрямо други европейски летища, които не подлежат на тази такса. Според Германия това е накарало Ryanair да намали своята дейност на Niederrhein-Weeze, където е отчетен спад на пътникопотока през 2011 и 2012 г.

(70)

Германия твърди, че въпреки тези неблагоприятни събития извън контрола на FN GmbH, EEL GmbH или неговите акционери, успехът на проекта се доказва от постоянно нарастващия въздушен транспорт през периода на разследване (вж. съображение 18), който се е изравнил или дори надвишил прогнозата за въздушното движение в различните експертни проучвания (освен през 2011 г.). Освен това Германия посочва, че FN GmbH е успяло също да увеличи приходите от неавиационна дейност и с течение на времето да подобри своята рентабилност.

(71)

Германия посочва, че Niederrhein-Weeze е пример за успешно летище, защото то понастоящем е не само третото по големина летище в Северен Рейн-Вестфалия, но и уникален пример на приватизирана инфраструктура, продадена на пазарна цена. Германия добавя, че инвестициите в летището винаги са били на много високо равнище. През периода 2002—2011 г. общите инвестиции на FN GmbH са възлизали на [60—90] милиона евро, от които [20—30] милиона евро са използвани за изграждането на търговски сгради, [10—20] милиона евро за летателни съоръжения и стоянки и [5—10] милиона евро за започване или разширяване на проектите. Германия твърди, че от своята приватизация насам FN GmbH непрекъснато е можело да разчита на частни източници за финансирането на тези значителни инвестиции: i) заемите и вливанията на капитал от страна на акционерите, ii) заемите от търговски банки, и iii) собствената оперативна печалба на FN GmbH.

(72)

Що се отнася до подкрепата на мажоритарния акционер, Германия счита, че ANH GmbH и неговите собствени акционери многократно са подкрепяли своето дъщерно дружество FN GmbH, като са покривали неговите първоначални оперативни загуби, както и инвестициите му в летищна инфраструктура. Тази подкрепа е била под формата на вливания на капитал и заеми, за които мажоритарният акционер е приел да премине към по-нисък ред в качеството си на кредитор (Rangrücktritterklärung). По този начин мажоритарният акционер е превърнал дългови вземания в собствен капитал, с което ги е извадил от масата на несъстоятелността. Германия обаче отбелязва, че частни акционери не биха могли да понесат сами цялата финансова тежест за такава скъпа инвестиция и са се нуждаели от допълнителни източници на финансиране, които само публични органи са можели да предоставят при пазарни условия. Тази външна подкрепа е била взета предвид още в бизнес плана от 2003 г. (вж. съображение 95).

(73)

Що се отнася до заемите от търговските банки, Германия твърди, че FN GmbH е успяло много бързо да получи кредит от търговските банки благодарение на своя търговския успех. Според Германия достъпът до банките доказва устойчивостта на бизнес модела, разчитащ на частно финансиране. През първата половина на 2009 г. FN GmbH е успяло да подпише споразумение за инвестиционен заем в размер на [0—10] милиона евро с [банката]. Лихвеният процент по този заем е бил [2—6] %, обвързан с подчиненост на вземанията на EEL GmbH по заемите, които то е отпуснало на FN GmbH (а оттук и необходимостта EEL GmbH да премине към по-нисък ред в качеството си на кредитор). Падежът на заема е бил 31 декември 2010 г. Според Германия условията на обезпечението и лихвените проценти на договорите следователно са били сравнително благоприятни за FN GmbH. FN GmbH е погасило изцяло заема към [банката] на неговия падеж. Германия добавя, че [банката] е предложила на FN GmbH две кредитни улеснения ([8—15] милиона евро и [1—5] милиона евро) с индикативен лихвен процент от [1—5] % (20) и че е било възможно да бъде подписано лизингово финансиране за около [0—3] милиона евро с [банката].

(74)

Що се отнася до самофинансирането, Германия изтъква, че FN GmbH постепенно е успяло да финансира собствените си инвестиции чрез положителните оперативни парични потоци. Първият положителен EBITDA (печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация) е бил отчетен през 2006 г., а първата нетна печалба — през 2007 г., а именно само няколко години след започването на дейността. Освен това Германия упреква Комисията, че в решението за откриване на процедурата е представила цифрите за оборота и разходите на FN GmbH по грешен и подвеждащ начин. По тази причина Германия предостави следната информация във връзка със сравнителната динамика на оборота и разходите през периода 2003—2010 г.:

Таблица 4

Приходи и разходи на FN GmbH през периода 2003—2010 г.

(75)

Германия твърди, че Комисията е пропуснала по-специално да вземе под внимание всички разходи, свързани с изпълнението на обществената задача (разходите за нестопански дейности), които не могат да бъдат отнесени към ежедневната дейност на летището и понижават изкуствено оперативната печалба. Германия счита, че таблицата по-долу отразява истинската оперативна рентабилност на FN GmbH:

Таблица 5

Коригирана структура на разходите FN GmbH (без разходите, свързани с изпълнението на обществена задача)

(76)

Германия счита, че изграждането на летища не представлява стопанска дейност, която частни инвеститори биха предприели сами, и че в Европа няма такъв пример (вж. следващия раздел). Според Германия частни инвеститори биха проявили много по-голям интерес към експлоатацията на съществуваща летищна инфраструктура, тъй като рисковете са по-малки и управляеми.

(77)

Германия посочи, че изграждането на летищна инфраструктура повече не следва да попада в приложното поле на контрола върху държавните помощи с цел да се преодолее липсата на частни инвестиции в тази област. Германия изтъква, че изграждането на подобна инфраструктура представлява инструмент, чрез който държавата може да насочва икономическото си развитие и да структурира териториалното планиране чрез транспортната политика.

(78)

Освен това Германия счита, че публичната подкрепа в разглеждания случай е била насочена предимно към дейности от компетенциите на публичната политика, която не попада в приложното поле на контрола на Комисията върху държавните помощи. От [20—30] милиона евро [20-30] са били инвестирани в системите за противопожарна защита и сигурност. Германия добави, че останалата сума от [2—5] милиона евро е била използвана през 2011 г. изцяло за финансирането на други дейности.

(79)

Германия е на мнение, че в Европа не съществува пазар за финансирането на инфраструктурата на регионални летища, които са собственост на частноправни субекти. Според Германия налице са само няколко напълно приватизирани летища в Европа. Glasgow-Prestwick или Luton са примери за такива летища. Въпреки че спрямо тези изцяло частни летища не е откривана процедура за разследване на държавна помощ, Германия се усъмни в липсата на публична подкрепа за тези летища. Германия подчерта, че дори в примера на летище Lübeck-Blankensee, през 2009 г. община Любек си е върнала собствеността върху платформата. Тази рядкост на частната собственост е свързана с високото равнище на постоянните разходи, необходими за изграждането на летищна инфраструктура, което Комисията признава в проекта на Насоките за въздухоплаването от 2014 г., които бяха в процес на изготвяне, когато започна официалната процедура по разследване (21). Освен това Германия отбеляза, че правната несигурност, породена от задължителното сертифициране на летището, едновременното постановяване на решение по делото Aéroports de Paris и подписването на международно споразумение между Германия и Нидерландия са възпрели частните инвеститори от участие в този вид проекти. Според Германия, в първоначалната си оценка от решението за откриване на процедурата Комисията погрешно е пренебрегнала факта, че не е било изненадващо търговските банки да откажат да финансират изграждането на частни летища и че в тази област не е имало функциониращ пазар.

(80)

Германия счита, че предварителната оценка на Комисията не се е основавала на ясни критерии за оценка на пазарната съвместимост на разглежданите мерки. Според Германия Комисията е трябвало да се позове на установената съдебна практика (22) в контекста на универсалните пощенски услуги, което щеше да потвърди, че създаването и поддържането на мрежа не следва чисто търговска логика. Германия предлага също да се придържаме към досегашната практика на Комисията, в която според твърденията на Германия тя е одобрила подобни мерки за помощ. В подкрепа на своето становище Германия дава за пример случая с финансирането на летищната инфраструктура Kassel-Calden.

(81)

Германия стига до заключението, че с оглед на успешното развитие на летището всеки частен инвеститор би инвестирал, по подобие на Германия, в летище Niederrhein-Weeze.

(82)

Германия оспорва предварителното заключение на Комисията, че FN GmbH може да бъде квалифицирано като предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение („Насоките за оздравяване и преструктуриране“) (23).

(83)

В подкрепа на своето твърдение Германия изтъква пет основания. Първо, FN GmbH вече е било печелившо предприятие след много кратката фаза на започване на дейността (пръв положителен EBITDA през 2006 г. — с приспадане на разходите за обществена задача — и първа чиста печалба през 2007 г.). Германия отбелязва, че в своята оценка на финансирането на мерки в полза на регионални летища Комисията никога не е квалифицирала губещ получател на помощ като дружество в затруднение през фазата на започване на дейността. Според Германия, ако Комисията продължава в тази посока на мислене, повече не би било възможно да се финансира нито една летищна инфраструктура.

(84)

Второ, Германия твърди, че нито един от „твърдите“ критерии за предприятие в затруднение никога не е бил изпълнен. Германия оспорва мнението от решението за откриване на процедурата във връзка с отрицателния собствен капитал и добавя, че мажоритарният акционер е съхранил платежоспособността на дружеството чрез заем, ново вливане на капитал и съгласието да премине към по-нисък ред в качеството си на кредитор (Rangrücktritterklärung). Освен това Германия оспорва направеното от Комисията тълкуване на решенията на Общия съд по дела T-102/07 и T-120/07 Freistaat Sachsen/Commission, доколкото Комисията предполага автоматична връзка между наличието на отрицателен собствен капитал и квалификацията като предприятие в затруднение. Според Германия отрицателният капитал е само един от многото критерии, установени от Общия съд, за да се определи дали едно предприятие се намира в затруднение.

(85)

Трето, Германия твърди, че FN GmbH не показва никакви симптоми, сочещи, че дружеството е в затруднение, тъй като развитието на стопанската дейност на FN GmbH е било положително от самото му създаване. По-специално фактът, че разходите по лихвите на FN GmbH се увеличават, не разкрива финансови трудности като свръхзадлъжнялост, а по-скоро отразява многократните инвестиции на основният акционер в FN GmbH.

(86)

Четвърто, Германия твърди, че FN GmbH е успяло да разреши финансовите си затруднения благодарение на собствените си оперативни печалби, заеми от търговски банки, както и от заеми и средства, получени от неговия мажоритарен акционер.

(87)

На последно място Германия твърди, че FN GmbH не може да се счита за предприятие в затруднение съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране, които изключват от тази квалификация предприятията през първите три години от създаването им (като FN GmbH GmbH).

(88)

Германия изтъква, че в решението за откриване Комисията не е доказала ефекта на мерките за помощ върху конкуренцията на съответния пазар, който не е определила.

(89)

След като направи тези общи бележки, Германия взе становище по различните мерки, които са предмет на оценка:

(90)

Германия заяви, че всички плащания, финансирани от заемите, отпуснати на FN GmbH от EEL GmbH, са били строго контролирани от EEL GmbH, което е надзиравало прякото им прехвърляне към кредиторите (treuhänderisch) от името на FN GmbH.

(91)

Според Германия по този начин EEL GmbH е могло да гарантира, че неговите ресурси ще бъдат разпределени изключително за инвестиции, а не за ежедневни операции.

(92)

Германия отбелязва освен това, че в качеството си на акционери в EEL GmbH в учредителния акт на FN GmbH (Geschäftsvertrag) на район Kleve и на община Weeze са предоставени няколко изключителни права, например правомощието да назначават президента на FN GmbH (използвано през 2004 г.) и различни права на вето върху отделни управленски мерки, както и за промяна или продажба на капитала на FN GmbH. Тези права остават валидни, докато FN GmbH не погаси всички свои задължения към тези двама акционери.

(93)

Германия изтъкна, че през целия период на разследване всички инвестиционни решения са били подкрепени с пазарни проучвания, заключенията от които систематично са сочели необходимостта от инвестициите.

(94)

Във връзка с това Германия се позовава първо на проучване от 1998 г. (извършено от […]), съгласно което проектът за летище Niederrhein-Weeze е изглеждал икономически стабилен и устойчив. Германия посочва допълнителни проучвания, изготвени скоро след това, в които се е препоръчвало новата летищна инфраструктура да се специализира в НТП сегмента, който по онова време се е определял като обещаващ източник на растеж в края на 90-те години на миналия век. Изграждането на инфраструктура, предназначена изрично за транспорт от НТП, географското положение на летището (обслужващо потенциално около 35 милиона жители), насищането на намиращите се в близост летища Амстердам и Дюселдорф тогава са били описани като конкурентни предимства.

(95)

Освен това Германия се позовава на други бизнес планове, които за да предскажат финансовия успех на летището, са се основавали на очаквания растеж на транспорта с НТП, насищането на съседните летищни платформи и подписването на споразуменията с Ryanair. Предвид на необходимостта да се прилагат правилата за защита на околната среда, FN GmbH едновременно е поръчало изготвянето от […] („проучването […]“) на прогноза за въздушното движение, според която през 2010 г. се очаквал пътникопоток от 2,88 милиона пътници, а за 2020 пътникопоток между 3,1 и 4,85 милиона пътници. Германия отбелязва, че цифрите на пътникопотока показват, че до 2010 г. бизнес планът е спазван изрядно въпреки неблагоприятните събития, описани по-горе.

(96)

Освен това Германия обяснява, че през 2009 г. поради разрастващата се дейност на Ryanair на летището FN GmbH е поръчало друг бизнес план за периода 2009—2020 г. („бизнес плана от 2009 г.“). Този бизнес план е бил предаден на [банката], която е могла да вземе предвид това експертно проучване, когато е решавала да предостави търговски заеми на FN GmbH.

(97)

С оглед на тези елементи Германия оспори предварителното становище на Комисията, че стопанският модел на FN GmbH е бил неустойчив и че процесът на приватизация е осъществен по политически съображения, а не при изцяло търговски условия.

(98)

Германия заяви, че в решението за откриване е използвано неправилно правно основание, за да се прецени съвместимостта с пазара на лихвите на отпуснатите на EEL GmbH заеми. Според Германия в оценката си Комисията е използвала своето Съобщение от 2008 г. относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти („Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г.“) (24). Германия твърди, че тъй като повечето разглеждани мерки са били предоставени в периода между 2003 и 2005 г., Комисията е трябвало да приложи своето Известие от 1997 г. относно метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти („Съобщението относно референтния лихвен процент от 1997 г.“) (25).

(99)

Освен това независимо от това кое от двете съобщения би било приложимо ratione temporis, Германия изразява съмнение относно приложимостта на референтните лихвен процент на Комисията към настоящия случай на основание, че се предполага, че няма функциониращ финансов пазар за строителство на летищна инфраструктура.

(100)

Германия добавя, че заемите, предоставени от държавните органи, са съответствали напълно на пазара предвид следните основания:

(101)

С оглед на критерия за частния инвеститор Германия се позова на съдебната практика, установена с Решение по дело Италианската република срещу Комисията  (26), в което Съдът постановява, че „за да определи дали тези мерки имат характер на държавна помощ, следва да се прецени дали при сходни обстоятелства частен инвеститор, чиято големина е сравнима с тази на органите, управляващи публичния сектор, би извършил капиталова вноска в такъв размер“. Германия твърди, че частен инвеститор на мястото на EEL би взел предвид задължението за спазване на правните изисквания и би приел, че рентабилността на инвестицията може да се забави, като се имат предвид разходите за привеждане в съответствие, както вече беше признато от Комисията в предишното дело за индивидуална помощ Einzelbeihilfe für Wasserwerke  (27). Германия също така добави, че един частен инвеститор може също така да вземе предвид стратегическия характер/цел на бизнес модела, за да адаптира своите прогнози за възвръщаемост. В съответствие с точка 3.2 (v) на Съобщението на Комисията относно участието на публичните органи в капитала на предприятията от 14 септември 1984 г., (28)„стратегическият характер на инвестицията от гледна точка на пазари или доставки е такава, че придобиването на дялово участие би могло да се разглежда като нормално поведение на доставчик на капитал, въпреки че възвръщаемостта се отлага за по-късен момент“. Германия стига до извода, че тази разпоредба изключва наличието на икономическо предимство, включващо държавна помощ.

(102)

Според Германия мярката за подпомагане, предоставена с решение на провинция Северен Рейн-Вестфалия, на FN GmbH на 15 октомври 2002 г. за сума в размер на 3,525 милиона евро, в действително не представлява помощ или поне съществуваща помощ по смисъла на Процедурния регламент. Германия твърди, че мярката е приета въз основа на постановлението от 1993 г. Според Германия постановлението е било прието преди Известието на Комисията за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и член 61 от Споразумението на ЕИП за държавни помощи за авиационния сектор (наричани по-долу „насоки за въздухоплаването от 1994 г.“) (29).

(103)

Германия добави, че финансирането на летищни инфраструктури беше счетено за държавна помощ и стана обект на разследване от страна на Комисията едва на по-късна дата, след: а) приемането от страна на Комисията на нейните насоки на Общността относно финансирането на летищата и началната помощ за авиокомпании с полети от регионални летища („Насоки за въздухоплаването“) през 2005 г., и б) приемането на ключови решения в този сектор от Общия съд и Съда на Европейския съюз (30).

(104)

Освен това Германия твърди, че в това отношение Комисията се е основала на неправилно правно основание в решението за откриване на процедурата за предварителна оценка на мярка 2. Действително решението за откриване (31) се основава на новата версия на постановлението от 1993 г., което влезе в сила на 1 януари 2003 г., след предоставянето на мярката.

(105)

Накрая, Германия счита, че тъй като постановлението от 1993 г., въз основа на което мярката за помощ, обект на проверка, е била приета, е било отменено, не е необходимо Комисията да използва разпоредбите на процедурния регламент по отношение на съществуващата помощ.

(106)

Германия счита, че в началния етап е било необходимо предоставянето на мостово финансиране, което да придружава инвестирането от страна на частния сектор в летището. По отношение на отмяната на задължението на FN GmbH да изплати втория транш на заема, Германия твърди, че окръг Kleve съзнателно взема това решение, тъй като FN GmbH е изпълнил правното си задължение да създаде поне 350 работни места.

(107)

Германия оспорва факта, че рефинансирането на EEL GmbH представлява операция с участието на държавата, тъй като става въпрос само за капиталова инжекция, направена от акционери на EEL GmbH. Германия посочва, че рефинансирането на EEL GmbH е било извършено от публичните собственици и от частни банки.

(108)

Германия твърди, че в решението за откриване предполагаемата държавна помощ е взета предвид два пъти (рефинансиране на FN GmbH от страна на EEL GmbH и рефинансиране на EEL GmbH от неговите публични акционери), въпреки че те представляват само една единна мярка. Германия припомня, че Комисията се е отказала от извършването на двойна оценка при сходно дело Leipzig/Halle  (32).

(109)

Германия отрича, че EEL GmbH е участвала в каквато и да било икономическа дейност и посочва, че вместо това EEL GmbH следва да бъде разглеждано като временно дружество със специална инвестиционна цел (SPV), създадено за управление и развитие на летищна инфраструктура. Германия е на мнение, че EEL GmbH е било създадено, за да бъде по-ефективно в управлението на проекти, отколкото биха били неговите двама отделни акционери (окръг Kleve и община Weeze), и за да може предоставената от общината помощ за започване на икономическа дейност да бъде насочена по по-прозрачен начин. Според Германия нито един частен инвеститор не би предприел същите дейности като тези, извършени от EEL GmbH.

(110)

Накрая, Германия добави, че EEL GmbH е реализирало марж на печалбата благодарение на разликата между лихвените проценти на заемите, предоставени от неговите акционери, и тези, отпуснати на FN GmbH.

(111)

Германия изразява съмнение, че Комисията е направила задълбочена оценка на съвместимостта на мерките за подпомагане в решението за откриване на процедурата. Тя допълва, че с оглед на въпроса, свързан с оправданите правни очаквания, както е обяснено по-долу, Комисията не следва нито да продължи разследването, нито да изисква каквото и да е било възстановяване на мярката за подпомагане. Накрая Германия отбелязва, че Комисията вече е дала разрешение за прилагането на мерки за подпомагане, предоставени на летище Kassel-Calden, които са подобни на тези, предоставени на летище Niederrhein-Weeze. Германия стига до заключението, че Комисията следва да обяви тези мерки за съвместими с вътрешния пазар.

(112)

В своите коментари относно решението за откриване на процедурата Германия потвърждава своите предходни мотиви по отношение на оправданите правни очаквания. Според Германия Комисията е трябвало да я уведоми през месец юли 2009 г. (33), че не възнамерява да разследва допълнително случая, и по този начин щеше да породи оправдани правни очаквания. Германия стига до заключението, че към този момент Комисията е била обвързана с принципа на добро управление и е трябвало да приключи предварителното разследване. В подкрепа на становището си Германия твърди, че Съдът на Европейския съюз е установил по делото Salzgitter  (34), че закъснение от страна на Комисията при упражняване на нейните надзорни правомощия и при разпореждане да бъде възстановена държавна помощ не водят до незаконосъобразност на решението за възстановяване, освен в изключителни случаи (като настоящия), при които Комисията ясно не е предприела действия и очевидно не е спазила задължението си за добросъвестност.

(113)

Германия твърди, че при официалното разследване на Комисията са били пренебрегнати други актове на Комисията, като например Решението Konver II от 2005 г. (предоставяне на 14,9 милиона ECU за трансформирането на бивши военни летища в Nordrhein Westfalen) и плана за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа (35), в който изрично се призовава за създаване на нова летищна инфраструктура.

(114)

Flughafen Düsseldorf GmbH („Flughafen Düsseldorf“) — оператор на летище „Дюселдорф“, е на мнение, че четирите разглеждани мерки са нарушили конкуренцията в рамките на единния пазар и трябва да бъдат обявени за несъвместими. Според Flughafen Düsseldorf трафикът на Niederrhein-Weez е бил умножен с 10 за по-малко от десет години само защото структурата на разходите на летището е била намалена изкуствено чрез публична подкрепа. Поради това, че от началото на въздушните операции в Niederrhein-Weeze Ryanair е използвал неправомерно марката „Düsseldorf“ в своите маркетингови кампании, това е подвело и отклонило потенциални клиенти към Niederrhein-Weeze за сметка на Flughafen Düsseldorf.

(115)

Niederrheinische Industrie— und Handelskammer Duisburg Wesel Kleve zu Duisburg („Niederrheinische IHK“), местната камара на търговията и промишлеността, изтъква, че затварянето на военното летище е довело до загубата на 400 работни места и на около 100 млн. евро приходи годишно за окръга, докато обратно бизнес развитието на летището Niederrhein-Weeze е било изключително добро и са били създадени над 1 200 работни места в региона. Niederrheinische IHK отбелязва също така, че летището се разраснало в съответствие с бизнес плана от 2003 г. и се е превърнало в третото по големина регионално летище в провинцията. Неотдавнашното намаление на пътникопотока може до голяма степен да се дължи на въвеждането на данъчно облагане на пътниците във въздушния транспорт в Германия.

(116)

Erlebe-Fernreisen GmbH (наричано по-нататък „Erlebe-Fernreisen“) и Atlasreisen Partnerunternehmen („Аtlasreisen“), две местни туристически агенции, подкрепиха позицията на летището Niederrhein-Weeze в рамките на процедурата. Erlebe-Fernreisen застъпва становището, че обновяването на военното летище и сътрудничеството с ръководството на летището Niederrhein-Weeze са стимулирали растежа на дружеството. Аtlasreisen припомня, че летището е успяло да премине през трудния процес на сертифициране и въвеждането данъчно облагане на пътниците във въздушния транспорт в Германия.

(117)

Agello Service GmbH (наричано по-нататък „Аgello“), доставчик на летищни услуги, счита, че положителното развитие на стопанската дейност на летището Niederrhein-Weeze го е превърнало в третото по големина регионално летище в провинцията и счита това за успешен европейски проект. Според Agello неотдавнашното намаление на пътникопотока се дължи до голяма степен на въвеждането на данъчно облагане на пътниците във въздушния транспорт в Германия.

(118)

Pro: niederrhein, група от местни граждани, подкрепящи летището Niederrhein-Weeze, счита, че оценяваните мерки не са неправомерни и че летището е важно за региона, както се подчертава в петицията, подписана от над 20 000 души през 2006 г.

(119)

The Tower Company GmbH (наричано по-нататък „Тower Company“), доставчик на летищни услуги, отговарящ за сигурността на полетите, и STI Security Training International GmbH (STI), доставчик на услуги за контрол на пътниците, счита, че публичните дейности, които извършва, не могат да бъдат преместени в случай на затваряне на летището. STI приканва Комисията да вземе под внимание в своята оценка трудовата заетост.

(120)

Serve2fly Heico Losch Airport Service GmbH („Serve2fly“), доставчик на летищни услуги по наземно обслужване, и I-Punkt GmbH („I-Punkt“), местна строителна фирма, считат, че бизнес развитието на летището Niederrhein-Weeze е било изключително позитивно и е довело до създаването на над 1 000 работни места в тази по-слабо развита част от региона Nordrhein Westfalen. Serve2fly твърди, че становищата, посочени в решението за откриване на процедурата, са в противоречие с насоките на самата Комисия, тъй като възпрепятстват местните летища да се конкурират на пазара. Serve2fly припомня външните неблагоприятни събития, с които летището е трябвало да се справи, и приканват Комисията да ги вземе предвид.

(121)

Gaetan Data GmbH („Gaetan Data“), местно дружество за обучение, твърди, че летището представлява уникален ресурс от гледна точка на летищното обучение и счита, че Комисията следва да разреши случая бързо.

(122)

Van Boekel GmbH („Van Boekel“), местно дружество, което развива дейност inter alia в пътното строителство и ландшафтно проектиране, Rheinland Air Service Werft & Handel GmbH (наричано по-нататък „RAS“), доставчик на услуги по зареждане с гориво на самолети, и Schilling Omnibusverkehr GmbH („SOV“), дружество за автобусен транспорт, обслужващи Niederrhein-Weeze от Кьолн и Дюселдорф, твърдят, че понастоящем летището е печелившо частно летище с истинско европейско измерение.

(123)

NRN Energie GmbH („NRN Energie“) заяви, че летището е финансирано от частен инвеститор, противно на летище Айндховен, което е могло да разчита на допълнителното финансиране на военни операции от страна на Нидерландия. По отношение на участието на публичния сектор NRN Energie счита, че публичните заеми са били отпуснати при пазарни условия. От NRN Energie споделят опасенията на Германия относно нарушението на оправданите правни очаквания.

(124)

KPP Steuerberatungsgesellschaft mbH (KPP), дружество за данъчни консултантски услуги, се позовава на значителната възвръщаемост на капитала ([10-20] %) на FN GmbH през 2010 г. KPP твърди, че заемите, получени от FN GmbH, следва да се разглеждат в по-голямата си част като квазикапиталови средства и при всички положения са били напълно обезпечени.

(125)

Окръг Kleve подкрепя всички коментари, направени от Германия, по-специално тези, свързани с нарушението на оправданите правни очаквания. Той също така подчертава нарастващото търсене на регионални летища в Nordrhein Westfalen, един от най-гъсто населените райони в Европа, което търсене не може да бъде изцяло удовлетворено от близкото и почти пренаситено летище „Дюселдорф“. Окръг Kleve добавя, че финансирането на летището Niederrhein-Weeze спазва стриктно Насоките за въздухоплаването от 2005 г., тъй като последното е квалифицирано като летище от категория D (до 2007 г. включително).

(126)

FN GmbH подкрепя всички коментари на Германия относно решението за откриване на процедурата, за която то внася своя принос. FN GmbH подчертава, че разглежданите мерки не представляват държавна помощ, а именно заемите, предоставени на EEL GmbH, които са предоставени при пазарни условия. Според FN GmbH въпреки много същественото ниво на инвестиции в летищната инфраструктура ([50-100] млн. евро), FN GmbH е било в състояние да поддържа високо съотношение между дълга/собствения си капитал (над [20-50] %) и да ограничи дела на мерките за финансиране, предмет на проверката, на по-малко от [20-50] % в общото финансиране. FN GmbH добавя, че от началото на операциите през 2003 г. са се увеличили както записите на трафик, така и оперативните печалби, така че FN GmbH постига годишни печалби от 2007 г. насам. FN GmbH отбелязва още, че оперативните приходи продължават да се увеличават и до голяма степен надхвърлят оперативните разходи, които остават стабилни. Според FN GmbH тази солидна оперативна ефективност би била още по-добра, ако всички разходи, свързани със сферата на публичните разходи, са били приспаднати от отчета за приходите и разходите.

(127)

FN GmbH подчертава, че то не е предприятие в затруднение и че всички заеми са били отпуснати при пазарни условия. FN GmbH твърди, че за този клас кредити лихвените проценти, определени в заемите, отпуснати от EEL GmbH, са по-високи от процентите на Bundesbank за нови обезпечени кредити или от процентите на Pfandbriefindex (36) (плюс обичаен марж от 80 до 120 базисни пункта).

(128)

Пет физически лица, изразяват съмнение, че:

(129)

Германия не счита, че представените от г-н Kleinschnittger елементи могат да бъдат използвани законно в процедурата, тъй като те разкриват поверителна информация от обсъжданията на окръжния съвет на окръг Kleve, която е била получена и предадена на Комисията незаконно.

(130)

По отношение на коментарите, получени от някои лица, Германия се позовава на своите коментари от 18 март 2013 г. и 19 август 2013 г., обобщени в раздел 5.

(131)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(132)

Критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни. Поради това, за да бъде определена дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени всички от следните условия. Финансовото подпомагане трябва:

(133)

В настоящия случай Германия твърди, че EEL GmbH и неговите акционери последователно са действали като благоразумни оператори в условията на пазарна икономика, ръководени от цели за възвръщаемост, а подлежащите на оценка мерки не предоставят никакво икономическо предимство, което дружеството не би получило при нормални пазарни условия. Ако това наистина е така, мерките, изпълнени от Германия, не биха представлявали държавна помощ.

(134)

Противно на това, което Германия твърди, Комисията не е породила оправдани правни очаквания по отношение на приключването на предварителното разследване. От една страна, доводът, че Комисията е бездействала, не е от значение. По съединени дела Demesa и Territorio Histórico de Álava/Комисия  (38) Съдът потвърждава, че бездействието във връзка с дадена мярка за помощ не е от значение, когато Комисията не е била уведомена за нея. Тъй като Германия не е нотифицирала тази помощ (вж. съображение 247), Германия не може да се позове на оправдани правни очаквания. Комисията отбелязва, че позоваването на съдебната практика Salzgitter не е от значение, тъй като това решение засяга само периода на възстановяването в случай на помощ, обявена за несъвместима с решение на Комисията, а не до периода на предварителното разследване, обхванат от коментарите на Германия. Накрая, Комисията отбелязва, че тъй като никога не е била информирана от Германия за приключването на случая, тя има право да пристъпи към неговото официално разследване.

(135)

В решението за откриване Комисията заключи, че не може да се изключи, че FN GmbH е било дружество в затруднено финансово положение. Въпреки това, с оглед на предоставената от Германия информация, Комисията е на мнение, че финансовото състояние на FN GmbH се е подобрило с времето:

(136)

За това Комисията е на мнение, че дружеството никога не е било в ситуацията, описана в параграф 9 от Насоките за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, съгласно които дадено предприятие се смята за предприятие в затруднено положение, „когато е неспособно чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно биха довели в краткосрочен или средносрочен план до прекратяване на икономическата му дейност“. Комисията заключава, че FN GmbH не може да бъде определено като дружество в затруднение.

(137)

Доскоро развитието на летищата често се определяше от чисто териториални съображения или, в някои случаи, от военни изисквания. Експлоатацията на летищата бе организирана като част от администрацията, а не като търговско предприятие. Конкуренцията между летищата и операторите на летища също беше несъществена и се засили постепенно.

(138)

Тази ситуация обаче се промени през последните години. Макар аспектите, свързани с планирането на земеползването, и управленските структури да са все още налице в някои случаи, повечето летища са дружества, регистрирани по търговското право, което позволява тяхното функциониране в пазарни условия при засилваща се конкуренция. Процесът на прехвърляне към частния сектор обикновено е под формата на приватизация или постепенно отваряне на дружеството за частни капитали. През последните години дружества за частни дялови инвестиции и инвестиционни пенсионни фондове показват голям интерес към придобиването на летища, както показва и настоящият случай.

(139)

Както е отбелязано в параграф 44 от Насоките на Комисията относно държавните помощи за летища и авиокомпании („Насоките за въздухоплаването от 2014 г.“) (39), постепенното развитие на пазарните сили в летищния сектор не позволява да се определи точна дата, от която експлоатацията на дадено летище несъмнено следва да се счита за стопанска дейност. Съдилищата на Съюза обаче признаха промените в естеството на летищните дейности. В „Leipzig-Halle airport“ (40) Общият съд постанови, че считано от датата на постановяване на решението по дело „Aéroports de Paris“, прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на финансирането на летищна инфраструктура вече не трябва да се изключва. Вследствие на това, считано от датата на решението по дело „Aéroports de Paris“ (12 декември 2000 г.), експлоатацията и изграждането на летищна инфраструктура трябва да се смятат за подлежащи на контрола върху държавните помощи.

(140)

По отношение на настоящия случай различните заеми, отпуснати на FN GmbH от EEL GmbH, предмет на процедурата за официално разследване, за финансирането на изграждането на летище Niederrhein-Weeze, са били отпускани от 2003 г. нататък, което е след решението по дело Aéroports de Paris. В резултат на това Комисията заключава, че тя има право да разгледа всички заеми, отпуснати на FN GmbH от EEL GmbH.

(141)

Концепцията за държавна помощ се прилага спрямо всяко пряко или косвено предоставено преимущество, финансирано от ресурси на държавата, което се предоставя от самата държава или от посреднически орган, действащ по силата на поверените му правомощия.

(142)

В конкретния случай дружеството, отпуснало помощта на EEL GmbH, е изцяло собственост на публични органи, т.е. на окръг Kleve, от една страна, и на община Weeze, от друга страна. Поради това то е публично предприятие по силата на член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията (41) относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия.

(143)

Предоминиращото влияние на окръг Kleve и на община Weeze по това време се вижда ясно в акционерната структура, тъй като окръг Klevе (52 %) и община Weeze (48 %) са единствените акционери на EEL GmbH. Освен това управителният съвет на EEL GmbH се състои от двама представители на публични органи, а именно кмета на община Weeze и областния съвет (Landrat) на окръг Klevе.

(144)

Решаващото влияние на публичните органи върху EEL GmbH е също финансово поради посочения по-горе факт, че през периода 2004—2005 г. EEL GmbH е получило от акционерите си различни субсидии („ликвидни обезщетения“ и капиталови инжекции). Следователно е налице пряка финансова подкрепа, предоставена на EEL GmbH от страна на публичната администрация.

(145)

Поради това Комисията счита, че EEL GmbH е публично предприятие и че неговите ресурси трябва да бъдат разглеждани като държавни ресурси.

(146)

Съдът обаче постанови също, че дори ако държавата е в състояние да контролира едно публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху неговата дейност, не може да има автоматична презумпция, че в конкретен случай действително се упражнява такъв контрол. Публичните предприятия могат да бъдат повече или по-малко независими, което се определя от степента на автономност, която държавата им предоставя. По тази причина единствено фактът, че дадено публично предприятие се намира под държавен контрол, не е достатъчно основание да се счита, че предприетите от това предприятие мерки, като например въпросните заеми, могат да бъдат вменени на държавата. Съдът посочи, че вменяването на отговорност на държавата за дадена мярка за помощ, предприета от публично предприятие, може да се заключи на база на набор от показатели.

(147)

Такива показатели могат да бъдат интегрираността на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори, правният статут на предприятието (дали е субект на публичното право, или на общото дружествено право), интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието, или всеки друг показател, сочещ в съответния случай намеса на публичните органи или малката вероятност за липса на намеса при приемането на мярка, с оглед и на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия.

(148)

Първо трябва да се отбележи, че съществените инвестиционни проекти, които засягат дадено летище, са от интерес за местните органи, които често участват до известна степен в такива проекти. Това е така, тъй като едно летище може да има основна роля в редица политики: транспортна политика, регионална или национална политика за икономическо развитие или политика за териториално и селищно устройство. В разглеждания случай летището действително се управлява от частно дружество. Въпреки това решението за преобразуване на бившото военно летище в гражданско летище и за неговата продажба на частен инвеститор е политическо решение. Освен това окръг Kleve и община Weeze са изиграли главна роля в това преобразуване.

(149)

Комисията отбелязва, че EEL GmbH е основано от два регионални публични органа с цел да подготви сградния фонд на летището за по-нататъшна търговска употреба като гражданско летище и да управлява сградния фонд до придобиването от частен инвеститор, както е определено в член 2 от учредителния му акт (Gesellschaftsvertrag) (42) от 16 декември 1999 г. Както е обяснено в съображение 32, тази дейност е била прекратена до възстановяване на дейността на дружеството през април 2003 г. Оттогава насам естеството на дейностите на EEL GmbH се ограничава до насочването на нови инвестиции към летище Niederrhein-Weeze, което е съвместимо с първоначалната мисия на дружеството.

(150)

Освен това между 1999 и 2001 г. летището е било експлоатирано от окръг Kleve и община Weeze (чрез публично притежаваното по това време FN GmbH) и EEL GmbH е било създадено специално с цел да се осигури бъдещото функциониране на гражданското летище.

(151)

От гореизложеното следва, че EEL GmbH следва да се разглежда като средство, определено в съображение 109, вече създадено от окръг Kleve и община Weeze за постигане на целите на държавната им политика по отношение на летище Niederrhein-Weeze, и по-специално за неговото преобразуване от военно в гражданско летище, като разглежданите мерки са предназначени за финансиране и подпомагане на този процес. Това е важен признак, че разглежданите мерки могат да бъдат приписани на окръг Kleve и община Weeze.

(152)

Освен това решението за предоставяне на заеми и удължаване на тези заеми за FN GmbH чрез EEL GmbH е било взето от акционерите на EEL GmbH, които представляват публичните органи. Комисията също така отбелязва, че двамата публични акционери са определили обхвата, съдържанието и условията за всеки от заемите, отпуснати от EEL GmbH в полза на FN GmbH, както се подчертава в протокола от общото събрание на EEL GmbH.

(153)

Освен това всички заеми, предоставени от EEL GmbH на дружеството за експлоатация на летището FN GmbH, са били рефинансирани от окръг Kleve (43). Това е още една индикация, че решенията за предоставяне на заеми и удължаване на тези заеми за FN GmbH произхождат всъщност от публичните органи.

(154)

Освен това EEL GmbH няма съвет на директорите. Двамата изпълнителни директори са представители на публичните акционери. Единият изпълнителен директор на дружеството е областният съвет (Landrat), който е начело на окръг Kleve, а другият управляващ директор е кметът на община Weeze. Освен това EEL GmbH не разполага с постоянен персонал и се управлява от едно длъжностно лице от окръг Kleve. От тези елементи следва, че всяко решение, взето от EEL GmbH, на практика е прието от представители на публичните акционери, които го управляват ежедневно, освен че участват в управителните му органи. Това потвърждава, че разглежданите мерки могат да бъдат приписани на публичните акционери.

(155)

В допълнение, въпреки че има юридическа форма на частно дружество, EEL GmbH спазва публичните счетоводни правила (44).

(156)

Накрая, планирано е EEL GmbH да се разтури, след като FN GmbH изплати всички заеми и лихви, които му дължи. Поради това, както твърди Германия, EEL GmbH следва да се разглежда като средство, създадено от тези двама публични акционери, чиято единствена функция е да се обединят ресурсите да бъдат насочени към FN GmbH за инвестиционни цели. Това също така потвърждава, че мерките могат да бъдат приписани на тези публични акционери.

(157)

Поради това Комисията е на мнение, че решенията на EEL GmbH за отпускане на заеми и за удължаване на сроковете на погасяване в полза на FN GmbH, съставляващи мярка 1, представляват трансфер на държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата.

(158)

С цел да се провери дали дадено предприятие се е ползвало от икономическо предимство, предизвикано от отпускането на заем при привилегировани условия, Комисията прилага критерия за „принципа на оператор в условията на пазарна икономика“. Според този принцип капиталът, предоставен на разположение на дадено дружество пряко или непряко при обстоятелства, които съответстват на нормалните условия на пазара, не следва да се разглежда като държавна помощ. (45)

(159)

Следователно Комисията трябва най-напред да прецени дали условията на четирите заема и двете удължавания на заемите, отпуснати от EEL GmbH на FN GmbH, предоставят икономическо предимство, което предприятието не би получило при нормални пазарни условия. В конкретния случай Германия обясни за четирите заема, че ангажиментите за отпускане на заеми в полза на FN GmbH от търговски банки са били много малко вероятни по онова време (2003—2005 г.), както е обяснено по-горе.

(160)

Определянето на елемента на помощ в мерките се позовава на понятието за държавна помощ и, както последователно постановява Съдът на ЕС, „понятието за държавна помощ трябва да се прилага към обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията взема решението си“. С цел да се оцени дали заемите от публични източници са били предоставени при пазарни условия или дали те водят до предимство за заемополучателя, Комисията може също така, при липсата на сравнима пазарна ставка, да се основе на аналогични референтни лихвени проценти. Поради това Комисията счита, че най-подходящият метод за определяне на елемента на помощ е методът, посочен в Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти („Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г.“) (46), който влезе в сила на 1 юли 2008 г. Комисията предлага да разгледа въпросните мерки с оглед на това съобщение (47).

(161)

Съгласно Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г. лихвеният процент на даден заем зависи от степента на обезпеченост и кредитния рейтинг на кредитополучателя. Следователно, за да определи подходящият, съобразен с пазара лихвен процент, Комисията трябва да вземе под внимание кредитния рейтинг на FN GmbH и стойността на обезпечението, с което заемът е бил обезпечен.

(162)

По време на периода, когато първите четири кредита са били отпуснати, FN GmbH не е било оценено от никоя кредитна агенция, а вътрешен банков рейтинг също не е бил на разположение. Поради тази причина Германия поръча на консултантска компания […] („консултанта“) да оцени рейтинга на FN GmbH за всяка от годините, в които са предоставени заемите от 1 до 4. Консултантът направи оценка на едногодишната вероятност за неизпълнение (ВН) и на рейтинга. Тези изчисления бяха проверени и потвърдени от одиторското дружество […].

(163)

Оценките на консултанта са направени въз основа на Наредбата за платежоспособността от 2006 г. (48), която прилага правилата на Базел II в Германия. В съответствие с Наредбата за платежоспособността банките трябва да изчислят едногодишната вероятност за неизпълнение в рамките на т.нар. вътрешнорейтингов подход (IRBA). Въпреки това някои видове финансиране, наречени Spezialfinanzierungen, са изключени от задължението да се изчислява ВН. За тези видове финансиране в Наредбата за платежоспособността се предвижда опростено претегляне на риска. Консултантът е базирал своята оценка на ВН и рейтинга на този опростен метод за оценка. Според този метод се оценяват следните пет фактора: финансовото състояние на кредитополучателя; политическата и правната среда; характеристиките на дейността; състоянието на собственика; обезпечеността.

(164)

ВН за всеки от заемите се оценява на между [0,5-3] % и [1-5] %. Според консултанта тази ВН съответства на рейтинг от […]. Трябва да се отбележи, че тази рейтингова оценка включва оценката на степента на обезпечение и следователно загубата при неизпълнение (LGD), свързана с всеки един от заемите. Това означава, че рейтингът, предоставен от консултанта, вече включва потенциал за увеличение поради предоставянето на обезпечение и представлява рейтинг на емисията (в противовес на рейтинг на емитента). Въпреки това в доклада на консултанта не се съдържа информация за стойността на предоставеното обезпечение по въпросните заеми и не се предоставя информация за действителното ниво на LGD, свързана с всеки отделен заем.

(165)

Ако само първите четири фактора, които консултантът е оценил, се вземат под внимание (а последният „обезпечение“ се изключи), оценките на консултанта следва да предоставят рейтинг, близък до рейтинга на емитента. Например средната стойност на резултатите от първите четири фактора е [1-5], което би могло да се тълкува като близко до рейтинг от […]. Този рейтинг на емитента се прилага за заеми 1, 2 и 3. За заем 4 рейтингът на емитента, определен чрез този подход, е […].

(166)

Комисията отбелязва, че докладът, изготвен от консултанта, поражда някои съмнения по отношение на качеството на рейтинговата оценка. Освен това тази рейтингова оценка трябва да бъде взета с известна предпазливост предвид факта, че консултантът няма кредитно отношение с кредитополучателя. Въпреки това рейтинговата оценка е сравнително ниска по рейтинговите скали, използвани от агенциите за кредитен рейтинг, и не изглежда несъвместима с кредитната рейтингова оценка на [банката] за по-късен период.

(167)

Освен това Германия предостави оценката на едногодишната вероятност за неизпълнение (ВН) на FN GmbH, използвана от [банката] за 2009 и 2010 г. [Банката] е предоставила 2-годишен заем в размер на [4-10] млн. евро през 2009 г. на FN GmbH. [Банката] е изчислила едногодишната ВН на [1-5] % през 2009 г. и през 2010 г. Съгласно оценките на средната стойност на вероятностите от неизпълнение, публикувани от агенциите за кредитен рейтинг (49), едногодишна ВН от [1-5] % съответства на рейтинг между […] и […].

(168)

Първият заем е гарантиран със следното обезпечение към момента, в който заемът е предоставен (11 април 2003 г.):

(169)

Ако счетоводната стойност на дълготрайните активи на летището се вземе под внимание ([5-20] млн. евро), и вземането от първи ред на […] се приспадне ([1-6] млн. евро), остават около [5-15] млн. евро за покриване на исканията на кредитора ([5-15] млн. евро). Така LGD се оценява на около […] % (51). Това най-вероятно е консервативна оценка на LGD, като известна допълнителна стойност би могла да бъде приписана и на личната гаранция и залога на акции, за които липсва информация.

(170)

Вторият заем е гарантиран със следното обезпечение към момента, в който заемът е предоставен (17 юни 2004 г.).

(171)

Ако счетоводната стойност на дълготрайните активи на летището се вземе под внимание ([20-40] млн. евро), и двете вземания от първи ред на […] и EEL GmbH се приспаднат ([1-6] млн. евро и [11-20] млн. евро), остават около [10-25] млн. евро за покриване на исканията на EEL GmbH по заем 2 ([1-5] млн. евро). Очакваният процент на възстановяване в този случай е близък до […] %. Така LGD се оценява на около […] %.

(172)

Третият заем е гарантиран със следното обезпечение към момента, в който заемът е предоставен (28 юли 2004 г.).

(173)

Ако счетоводната стойност на дълготрайните активи на летището се вземе под внимание ([20-40] млн. евро), и двете вземания от първи ред на […] и EEL GmbH се приспаднат ([1-6] млн. евро и [10-20] млн. евро), остават около [10-20] млн. евро за покриване на исканията на кредитора по заем 3 ([2-5] млн. евро). Процентът на възстановяване в този случай е около […] %. Така LGD се оценява на около […] %.

(174)

По времето, когато е предоставен заем 4 (1 юли 2005 г.), всички предходни заеми заедно с неплатените и все още дължими лихви от около [0,5-3] млн. евро са били удължени с един и същ срок (до 31 декември 2010 г.). Общият размер на кредита възлиза на [20-30] млн. евро и [0,5-3] млн. евро за неизплатените лихви. Договорените обезпечения за гарантиране на тези вземания на EEL GmbH са следните:

(175)

Счетоводната стойност на дълготрайните активи на летището ([20-40] млн. евро) и личната гаранция от […] ([20-40] млн. евро) покриват повече от 100 % от общия размер на заема и дължимите лихви ([20-30] млн. евро и [0,5-3] млн. евро). Следователно процентът на възстановяване е […] %, а стойността на LGD е […].

(176)

На 29 ноември 2010 г. всички отпуснати заеми в размер на общо [20-30] млн. евро заедно с натрупаните и дължими лихви в размер на [5-10] млн. евро бяха удължени с още 6 години до 31 декември 2016 г. Дължимата сума беше гарантирана със следното обезпечение:

(177)

Счетоводната стойност на дълготрайните активи на летището ([30-70] млн. евро) и личната гаранция с прогнозна стойност от около [30-70] млн. евро минус залога от първи ред на [банка] ([0,5-3] млн. евро) обхващат около […] % от общия размер на заема и дължимите лихви ([20-30] млн. евро и [5-10] млн. евро), което означава LGD от […].

(178)

Таблицата по-долу обобщава информацията за рейтинга и обезпеченията за всеки от заемите:

Таблица 6

Рейтинг и обезпечения за всеки от заемите

(179)

Според Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г. референтният лихвен процент се определя, като се добави подходяща рискова премия към 1-годишната базова ставка. Подходящите рискови премии са включени в таблицата в Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г. и са съобразени с рейтинга на кредитополучателя и нивото на обезпеченост на заема. Например удължаването на втория заем е било предоставено с високо ниво на обезпеченост и рейтингът на FN GmbH е между […] и […]. С цел да бъде консервативна, Комисията приема рейтинг от […]. Следователно FN GmbH е в рейтинговата група „([…])“ (56) в таблицата, определена в Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. Маржът на риска, който съответства на тази рейтингова група и на високата обезпеченост, е […] базисни пункта. Приложимият основен процент към момента, в който удължаването е било предоставено (29 ноември 2010 г.), е 1,24 % (57).

(180)

Следната таблица обобщава информацията за реалните лихвени проценти и референтните проценти, приложими към момента на предоставянето на заемите съгласно Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г.:

Таблица 7

Референтни лихвени проценти и начислени лихвени проценти

(181)

Съгласно горепосочените оценки заеми 1, 2 и 3 са предоставени при лихвени проценти, значително над приложимите референтни лихвени проценти. Поради това Комисията счита, че FN GmbH не е получило икономическо предимство чрез тези мерки.

(182)

Що се отнася до удължаване 2, горепосочените данни показват също, че то е предоставено при пазарни условия, тъй като лихвеният процент на това удължаване е по-висок от изчисления референтен лихвен процент. Въпреки това различни елементи пораждат съмнения относно липсата на държавна помощ в удължаване 2, като например фактът, че бенефициерът все още не е погасил предишните заеми, наличието на помощ в заем 4 и удължаване 1 и кратката продължителност на периода между предоставянето на удължаване 2 и предварителното споразумение, сключено между публичните органи и FN GmbH относно замяната на дълг срещу собствен капитал, посочено в съображение 45. Във всеки случай Комисията счита, че поради същите причини, изложени в раздел 9.4 относно съвместимостта с вътрешния пазар на помощта, включена в удължаване 1, ако удължаване 2 може да се квалифицира като държавна помощ, тази помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

(183)

Заем 4 и удължаване 1 са отпуснати при ставка под референтната ставка с разлика от […] базисни пункта. Поради това Комисията счита, че що се отнася до заем 4 и удължаване 1, FN GmbH е получило икономическо предимство, което предприятието не би могло да получи при нормални пазарни условия (58).

(184)

В разглеждания случай Комисията отбелязва, че мярка 1 (заем 4, удължаване 1 и евентуално удължаване 2) е мярка за индивидуална помощ, която е била предоставена само на FN GmbH, и не е обща мярка.

(185)

Поради това предимството, предоставено на FN GmbH чрез мярка 1 (заем 4, удължаване 1 и евентуално удължаване 2), е селективно.

(186)

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз финансовата подкрепа нарушава конкуренцията, доколкото чрез нея се укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с другите предприятия (59). По принцип когато предимство, предоставено от държава членка, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират на определен европейски пазар, търговията между държавите членки трябва да се счита за засегната от това предимство (60).

(187)

Управителите на летища се конкурират на европейско равнище, за да привлекат авиокомпании, които откриват нови линии от техните летища или добавят нови честоти по тези маршрути. При избора на летища, от които да открият линии или на които да добавят нови честоти по съществуващите маршрути, авиокомпаниите сравняват летищата въз основа на фактори като вида на предоставяните летищни услуги и съответните клиенти, населението или стопанската дейност, претовареността, наличието на достъп по земя, размера на таксите и цялостните търговски условия за използване на летищните инфраструктура и услуги (61). Чрез предоставяне на FN GmbH на финансиране при по-благоприятни условия от нормалните условия на пазара Германия е позволила на предприятието да се конкурира по-агресивно с другите управители на летища за привличане на авиокомпании, отколкото би било възможно, ако предприятието беше платило цена на капитала в съответствие с нормалните пазарни условия.

(188)

Поради това мярка 1 (заем 4 и удължаване 1 и евентуално удължаване 2) е имала потенциал да наруши конкуренцията и да повлияе на търговията в рамките на ЕС.

(189)

Сравняването на реалните лихвени проценти по заемите с референтните проценти, получени от Съобщението относно референтния лихвен процент от 2008 г., показва, че всички заеми и удължавания, освен заем 4 и удължаване 1, са предоставени при лихвени проценти, надхвърлящи референтните ставки.

(190)

Следователно Комисията може да заключи, че заеми 1, 2 и 3 са отпуснати при пазарни условия, докато заем 4 и удължаване 1 не са. Комисията оставя открит въпроса дали удължаване 2 е предоставено в съответствие с пазарните условия.

(191)

Тъй като са изпълнени кумулативните критерии съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията е на мнение, че заем 4, удължаване 1 и евентуално удължаване 2 по мярка 1 включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(192)

Същата обосновка като за естеството на помощ на мярка 1 се прилага (вж. точка 8.3.1 по-горе), въпреки че Германия изтъкна, че тя представлява съществуваща помощ (вж. съображение 102). В решение Leipzig Halle Съдът потвърди, че изграждането на летищната инфраструктура следва също да попадне в обхвата на правилата за държавна помощ от 2000 г., т.е. преди датата на предоставяне на мярка 2 на 15 октомври 2002 г. Комисията е на мнение, че поради това мярката представлява помощ в момента на въвеждането ѝ в действие. Противно на това, което Германия твърди, фактът, че мярката е била приета по силата на постановлението от 1993 г., не засяга тази оценка. Постановлението от 1993 г. само предоставя правно основание, което позволява евентуални мерки за подкрепа за регионалните летища, които провинция Северен Рейн-Вестфалия може да предвиди, считано от 1993 г. Но то не постановява неотменимо задължение спрямо FN GmbH за предоставяне на мярка 2 и не създава законно право само по себе си за бенефициера (както е изрично посочено в член 1 от постановлението от 1993 г.). Мярка 2 представлява в действителност индивидуално приложение на схемата, въведена с постановлението от 1993 г.

(193)

В резултат на това Комисията стигна до заключението, че има право да проучи мярка 2, за която има съмнения съгласно правилата за държавна помощ, тъй като по времето, когато тя е била отпусната, е било ясно, че FN GmbH е осъществявало стопанска дейност.

(194)

Както бе споменато в точка 111 от решението за откриване, публичната подкрепа е била изплатена директно от бюджета на провинция Северен Рейн-Вестфалия като пряка безвъзмездна помощ в полза на FN GmbH. По този начин подпомагането, предоставено от провинция Северен Рейн-Вестфалия, е било финансирано чрез държавни ресурси и може да бъде приписано на държавата.

(195)

За да се прецени дали дадена държавна мярка представлява държавна помощ, трябва да се установи дали предприятието бенефициер получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.

(196)

В случая — предмет на разследването, провинция Северен Рейн-Вестфалия е предоставила публични средства под формата на пряка безвъзмездна помощ за подпомагане на инвестиции в инфраструктурата на летището. Тези средства са получени от FN GmbH в качеството му на управител на летището за финансиране на инвестиции в летището. Комисията отбелязва, че никой пазарен инвеститор не би предоставил подобна безвъзмездна помощ без възнаграждение и без възможност за възвръщаемост.

(197)

Ето защо инвестиционната субсидия намалява инвестиционните разходи, които летищният оператор иначе би трябвало да понесе, без да е осигурено никакво възнаграждение, и следователно с нея се предоставя икономическо предимство на FN GmbH.

(198)

По отношение на разглеждания случай Комисията отбелязва, че мярка 2 е индивидуално приложение на схема, въз основа на която са предоставени предимства не само на летище Niederrhein-Weeze, но също и на няколко други летища, разположени в провинция Северен Рейн-Вестфалия. При все това въпросната схема не представлява обща мярка за всички летища в провинция Северен Рейн-Вестфалия, тъй като по-големите летища „Дюселдорф и Кьолн/Бон“ не отговарят на условията за допустимост по тази мярка за подпомагане на федералната провинция. Във всеки случай ако всички летища в Северен Рейн-Вестфалия отговаряха на условията за допустимост по мярката, подобна секторна мярка би следвало да се счете за селективна, тъй като е в полза само на определен сектор в определен регион.

(199)

Следователно предимството, предоставено на FN GmbH чрез мярка 2, е селективно.

(200)

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз финансовата подкрепа нарушава конкуренцията, доколкото чрез нея се укрепва позицията на дадено предприятие спрямо другите предприятия (62). По принцип когато предимство, предоставено от държава членка, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират на определен европейски пазар, търговията между държавите членки трябва да се счита за засегната от това предимство (63).

(201)

Управителите на летища се конкурират на европейско равнище, за да привлекат авиокомпании, които откриват нови линии от техните летища или добавят нови честоти по тези маршрути. При избора на летища, от които да открият линии или на които да добавят нови честоти по съществуващите маршрути, авиокомпаниите сравняват летищата въз основа на фактори, като вида на предоставяните летищни услуги и съответните клиенти, населението или стопанската дейност, претовареността, наличието на достъп по земя, размера на таксите и цялостните търговски условия за използване на летищните инфраструктура и услуги (64). Следователно чрез предоставяне на FN GmbH на финансиране при по-благоприятни условия от нормалните условия на пазара Германия е позволила на предприятието да се конкурира по-агресивно с другите управители на летища за привличане на авиокомпании, отколкото би било възможно, ако предприятието беше платило цена на капитала в съответствие с нормалните пазарни условия.

(202)

Поради това мярка 2 е имала потенциал да наруши конкуренцията и да повлияе на търговията в рамките на ЕС.

(203)

Мярка 2 представлява държавна помощ за FN GmbH по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(204)

В сила е същата логика както относно характера на помощ на заемите, предоставени от страна на публичното дружество EEL GmbH (вж. точка 8.3.1 по-горе). Действително различните мерки, съставляващи мярка 3, са предоставени на 14 март 2002 г., т.е. след постановяването на решението по дело Aéroports de Paris. Съгласно параграф 1, точка 4 от кредитното споразумение датата на предоставяне на мярката е датата, на която бенефициерът е финализирал покупката на летищната инфраструктура с германското федерално правителство, т.е. 14 март 2002 г.

(205)

В резултат на това Комисията стигна до заключението, че има право да проучи мярка 3 и да оцени съвместимостта ѝ с правилата за държавна помощ, тъй като по времето, когато тя е била отпусната, е било ясно, че FN GmbH е осъществявало стопанска дейност.

(206)

Подкрепата е била предоставена директно от бюджета на окръг Kleve на FN GmbH. Следователно мярка 3 е била финансирана чрез държавни ресурси и може да бъде приписана на държавата.

(207)

За да се прецени дали дадена държавна мярка представлява държавна помощ, трябва да се установи дали предприятието бенефициер получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия. В тази връзка Комисията трябва да анализира дали окръг Kleve е действал като инвеститор в условията на пазарна икономика, като се е отказал от получаването на един транш от мостово финансиране, предоставено на FN GmbH по-рано.

(208)

Поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика се ръководи от перспективите за рентабилност. (65) Критерият за инвеститор при пазарни условия обикновено е удовлетворен в случаите, когато структурните перспективи и перспективите за бъдещето на дружеството дават възможност да се очаква нормална възвръщаемост в разумен срок, посредством изплащане на дивиденти или увеличаване на стойността на капитала, сравними с тези на едно частно предприятие.

(209)

В разглеждания случай окръг Kleve е предоставил заем с нулева лихвена ставка, отпуснат на FN GmbH, в размер на [4-10] млн. евро и е отменил задължението на FN GmbH да изплати транш — в размер на [2-5] млн. евро, — без да получи каквато и да било допълнителна компенсация. С последното решение всъщност е била приложена клаузата в параграф 4, точка 1 от самото кредитно споразумение, съгласно която въпросният транш няма да бъде погасен, ако бъде постигната целта за създаване на 350 работни места. По тази причина Комисията отбелязва, че нито един инвеститор в условията на пазарна икономика не би отпуснал безлихвен заем и отменил задължението за погасяване на значителна част от този заем без каквато и да било компенсация.

(210)

Освен това оценката за инвеститор в условията на пазарна икономика не следва да отчита положителните ефекти за икономиката в региона, в който е разположено летището, включително по отношение на създаването на работни места, тъй като Комисията оценява дали въпросната мярка представлява помощ, като преценява дали „при сходни обстоятелства един частен акционер, като се вземе предвид предвидимата възвръщаемост и като се оставят настрана всички съображения от социален характер и съображенията, свързани с регионалната политика и конкретния отрасъл, би записал този капитал“ (66). В разглеждания случай единственият съответстващ елемент на снемането на задължението за изплащане е било определено равнище на създаване на работни места. Създаването на работни места обаче не следва да се взема предвид в контекста на принципа на оператор в условията на пазарна икономика. С други думи, никой инвеститор в условията на пазарна икономика не би се съгласил да се откаже да му бъде възстановена сума в размер на [2-5] млн. евро въз основа на съображения, свързани със създаването на работни места в региона.

(211)

Ето защо вследствие на факта, че заемът е бил безлихвен, и на даденото от окръг Kleve освобождаване от задължение за изплащане се намаляват разходите, които летищният оператор обикновено би трябвало да понесе, и следователно се предоставя предимство на FN GmbH, което то не би получило при нормални пазарни условия.

(212)

Разглежданото предимство е предоставено само на FN GmbH. Тъй като публичното финансиране е било насочено към едно-единствено предприятие, то е селективно по смисъла на член 107, параграф 1 на ДФЕС.

(213)

Валидна е същата обосновка като изложената по-горе във връзка с нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията (вж. точка 8.4.5).

(214)

Поради изложените по-горе причини Комисията счита, че публичните средства, осигурени от окръг Kleve и предоставени на FN GmbH, що се отнася до споразумението относно мостовото финансиране на част от разходите за придобиване на сградния фонд на летището, включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(215)

Германия твърди, че EEL GmbH е средство, чиято цел е да се улесни насочването на средства към FN GmbH по един ефикасен и икономически ефективен начин.

(216)

Както бе посочено в съображение 25, EEL GmbH е основано от окръг Kleve и община Weeze, за да управлява сградния фонд на летището преди приватизацията му. След това EEL GmbH е предоставяло заеми на FN GmbH. Отпускането на заеми на трети страни само по себе си е стопанска дейност. Следователно когато различните мерки, съставляващи мярка 4, са били предоставени на EEL GmbH, последното е осъществявало стопанска дейност.

(217)

В съответствие с член 101 от ДФЕС понятието за предприятие обозначава всеки стопански субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. EEL GmbH действа единствено като механизъм на публичните органи и само по себе си не осъществява стопански дейности: единствената му цел е да обединява ресурсите на два публични органа с цел финансиране развитието на летищата.

(218)

Тъй като не са изпълнени кумулативните критерии съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията счита, че мярка 4 не включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(219)

Дори ако EEL GmbH трябваше да се разглежда като предприятие, попадащо в обхвата на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, през целия период на предоставяне на мерките, съставляващи мярка 4 (а то не се разглежда като такова), оценката на Комисията би довела до същото заключение, че мярка 4 не представлява държавна помощ, както се вижда в точките по-долу.

(220)

EEL GmbH е получило целия капитал, ползи по отношение на ликвидността и вливания на капитал, включени в обхвата на мярка 4, от своите акционери, които са финансирали тези мерки чрез съответните си бюджети. Мярка 4 включва също така и 100 % гаранция, предоставена от община Weeze, представляваща риск за бюджета на общината. Следователно всички мерки, съставляващи мярка 4, са финансирани от бюджетни ресурси на два местни органа, които освен това са решили да предоставят тези различни мерки.

(221)

Следователно мярка 4 е финансирана с държавни ресурси и може да бъде приписана на държавата.

(222)

За да се прецени дали дадена държавна мярка представлява държавна помощ, трябва да се установи дали предприятието бенефициер получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.

(223)

Във връзка с това Комисията трябва да анализира дали с предоставянето на EEL GmbH на капиталовите мерки, гаранциите, заемите и разсрочването на заемите, съставляващи мярка 4, окръг Kleve и община Weeze са действали, както биха действали разумни оператори в условията на пазарна икономика, ръководени от перспективите за рентабилност (67), при същите обстоятелства.

(224)

На първо място е важно да се припомни, съгласно заключението в точка 8.3.2, че EEL GmbH е дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), създадено от двамата си публични акционери с цел управлението на сградния фонд на летище Niederrhein-Weeze и, считано от 2003 г., използвано изключително за предоставянето на финансиране на същото летище. Това се потвърждава от факта, че на своето (протоколирано) общо събрание на 10 и 11 април 2003 г. тези двама публични акционери строго са ограничили новата дейност на EEL GmbH по финансиране до инвестициите в летище Niederrhein-Weeze. Тази цел е в съответствие с целта на EEL GmbH, определена в член 2 от учредителния му акт (Gesellschaftsvertrag) от 16 декември 1999 г. (68) Освен това, както вече бе обяснено в съображение 153, EEL GmbH няма съвет на директорите. Двамата изпълнителни директори са представители на публичните органи. Единият изпълнителен директор на дружеството е областният съветник (Landrat), който е начело на окръг Kleve, а другият управляващ директор е кметът на община Weeze. Освен това EEL GmbH не разполага с постоянен персонал и се управлява от едно длъжностно лице от окръг Kleve. От тези обстоятелства следва, че всяко решение, взето от EEL GmbH, на практика е прието от представители на публичните акционери, които осъществяват текущото му управление в допълнение към участието си в управителните му органи. Това потвърждава, че разглежданите мерки могат да бъдат приписани на публичните акционери.

(225)

При прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика към мярка 4 е необходимо надлежно да се вземе под внимание фактът, че бенефициерът на тези мерки за финансиране е ДСИЦ, създадено от и собственост на субектите, от които произхожда мярка 4, и използвано изключително за ясно определена цел, преследвана от същите субекти. Освен това в този контекст е необходимо надлежно да се вземе под внимание самата цел, за която дружеството със специална цел се използва и с оглед на която се поддържа неговата дейност.

(226)

ДСИЦ обикновено се създават и използват от частни предприятия при различни обстоятелства. Възможна ситуация, при която се използват ДСИЦ, са случаите, при които две отделни предприятия създават съвместно предприятие с цел разработване на конкретен проект или осъществяване на конкретна дейност или функция (например научноизследователска и развойна дейност, производство, дистрибуция) (69) в полза на всяко предприятие. Следователно ДСИЦ е правна структура, на която и двете предприятия предоставят ресурсите (финансови средства, персонал, активи и др.), необходими за изпълнението на съвместния им проект, функция или дейност, и чрез който те изпълняват този съвместен проект или осъществяват тази съвместна функция или дейност. В определени ситуации, например когато ДСИЦ има единствено функция по производство или научноизследователска и развойна дейност, то получава финансиране от страна на своите дружества майки, без самото то да генерира печалба, която може да се преразпредели между акционерите, например под формата на дивиденти. Вместо да генерира такава печалба, то допринася за изпълнението на операциите, които неговите дружества майки считат за необходими с оглед на своите цели.

(227)

Следователно е ясно, че когато две отделни частни предприятия създадат и използват ДСИЦ за ясно определена цел и му предоставят финансиране, те не предоставят това финансиране непременно с цел финансова възвръщаемост под формата на дивиденти или плащане на лихви, както биха направили един инвеститор или банка, а го предоставят с оглед на постигането на целта, за която се използва ДСИЦ.

(228)

С оглед на тези съображения поведението на окръг Kleve и община Weeze спрямо EEL GmbH следва да бъде анализирано, като се вземе предвид фактът, че тези два публични органа са единствените акционери на EEL GmbH, и като се вземе под внимание изключителната цел, определена за EEL GmbH, считано от 2003 г., а именно предоставянето на FN GmbH на различните заеми и разсрочването, съставляващи мярка 1. В тази връзка следва да се припомни, че както се посочва в точка 8.3.2, различните мерки, съставляващи мярка 1, могат ясно да бъдат приписани на окръг Kleve и община Weeze. С други думи, двата публични органа са проектирали и взели решение да приложат мярка 1 и са решили също така да използват EEL GmbH за тази цел.

(229)

Следователно при прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика към мярка 4 фактът, че окръг Kleve и община Weeze са решили да приложат мярка 1 и да използват EEL GmbH за тази цел, следва да се вземе за отправна точка. Въпросът, който Комисията трябва да разгледа в тази връзка, е: ако двама хипотетични оператори в условията на пазарна икономика бяха взели решение за прилагането на мерки като тези в рамките на мярка 1, щяха ли те да използват ДСИЦ като EEL GmbH и да му осигурят подобно финансиране, като произтичащото от мярка 4, за постигането на тази цел?

(230)

В този контекст обстоятелството, че някои заеми може да са били предоставени на EEL GmbH от акционерите му при лихвени проценти, по-ниски от нормалните за пазара, че е била предоставена безплатна гаранция или че е бил влят капитал без ясни изгледи за финансова възвръщаемост, не налага непременно заключението, че окръг Kleve и община Weeze не са действали спрямо EEL GmbH, както биха действали оператори в условията на пазарна икономика. Релевантният въпрос е по-скоро дали финансирането, предоставено на EEL GmbH по мярка 4, е разумно от гледна точка на оператор в условията на пазарна икономика, като се има предвид целта, преследвана от акционерите на EEL GmbH, а именно прилагането на мярка 1.

(231)

Двама разумни оператори в условията на пазарна икономика, преследващи същата цел като публичните акционери на EEL GmbH, по същество биха имали две възможности: създаване на дружество със специална цел, подобно на EEL GmbH (вариант 1), или отпускане на заеми пряко на FN GmbH без специално създаден за целта орган (вариант 2). Един рационално действащ оператор в условията на пазарна икономика не би се спрял на друг вариант, като например използването на частни финансови посредници, които биха изискали заплащането на такса за предоставянето на такава услуга. Заради въпросните такси този вариант би довел до по-високи разходи за насочването на финансови средства към FN GmbH.

(232)

Комисията отбелязва, че като са взели решение сами да финансират EEL GmbH, вместо да използват финансови посредници, публичните акционери са ограничили своята финансова експозиция до строго необходимото за финансиране на FN GmbH по мярка 1:

(233)

Комисията застъпва становището, че следователно изборът на вариант 1, направен от двамата акционери, е бил в съответствие със заявената от тях цел да използват ресурсите на EEL GmbH единствено към финансирането на FN GmbH.

(234)

Освен това Комисията счита, че при вариант 1 разходите за администриране и управление на ДСИЦ като EEL GmbH са сведени до строгия минимум (няма обездвижване на активи освен вземанията от FN GmbH, няма постоянен персонал и ръководство, няма почти никакви оперативни разходи, няма финансови разходи освен възстановяването на заема, отпуснат от [банката]). Това се потвърждава в още по-голяма степен от обстоятелството, че когато двамата публични акционери са взели решение да приложат мярка 1, EEL GmbH вече е съществувало като структура, която не е била активна, и не е трябвало да се учредява ex nihilo. Изборът на ДСИЦ също така улеснява управлението на финансови сделки с трети страни (като FN GmbH или частна банка), като същевременно свежда до минимум трансакционните разходи между двамата акционери. И обратно, изборът на вариант 2 би довел до дублиране на въведените механизми за подкрепа на FN GmbH, което би довело до увеличаване на административните и правните разходи за насочване на средства към FN GmbH (напр. дублиране на договори) и евентуално би се отразило на качеството на контрола и координацията на проекта.

(235)

Ето защо би било разумно за двама разумни оператори в условията на пазарна икономика, ръководени от съображения за рентабилност в средносрочен до дългосрочен план и действащи вместо публичните акционери на EEL GmbH, да изберат вариант 1, а не вариант 2. Комисията счита, че критериите на теста за пазарния инвеститор са удовлетворени и че на EEL GmbH не е предоставено икономическо предимство.

(236)

От 2003 г. нататък дейността на EEL GmbH е била строго ограничена до предоставянето на финансиране на FN GmbH. EEL GmbH не е можело да извършва друга дейност. Например то не е можело да предоставя заеми на друго образувание.

(237)

Следователно единствената дейност, във връзка с която мярка 4 е можела да засегне динамиката на конкуренцията, е предоставянето на финансиране на FN GmbH. Такъв ефект върху конкуренцията би бил налице, ако при липсата на мярка 4 източници на финансиране, различни от EEL GmbH, като например банки или други инвеститори, биха имали по-голяма възможност да предоставят финансиране на FN GmbH с цел реализиране на печалба.

(238)

Както е посочено в точка 8.5.3 обаче, ясното намерение на окръг Kleve и община Weeze е било сами да изпълнят мярка 1 с цел предоставяне на финансиране на FN GmbH. Действително единствената обосновка за мярка 4 е прилагането на мярка 1.

(239)

Без мярка 4 EEL GmbH не би било в състояние самостоятелно да изпълни мярка 1. Липсата на мярка 4 обаче просто би означавала, че окръг Kleve и община Weeze биха решили да изпълнят мярка 1, без да използват EEL GmbH, например чрез пряко правоотношение между тях и FN GmbH. По тази причина при отсъствие на мярка 4 банките или други инвеститори не биха се ползвали от по-голяма възможност да предоставят финансиране на FN GmbH с цел реализиране на печалба, тъй като при всички случаи необходимото финансиране щеше да се предостави от окръг Kleve и община Weeze.

(240)

Ето защо ако се приеме, че мярка 4 би включвала икономическо предимство в полза на EEL GmbH (quod non), това предимство не би имало никакво въздействие върху конкуренцията и търговията и следователно не би представлявало държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(241)

Поради изложените по-горе причини мярка 4 не включва държавна помощ за EEL GmbH по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(242)

Случаите, при които дадена мярка представлява съществуваща помощ, са подробно изброени в член 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (72).

(243)

Безспорно е, че разглежданите мерки не са били приведени в изпълнение преди присъединяването на Германия към ЕС (буква б), подточка i) от горепосочения член), че те не могат да се считат за разрешени поради липсата на приемане на решение от Комисията в предвидените срокове от процедурата (буква б), подточка iii) и че също така те не могат да се считат за съществуваща помощ поради изтичането на давностните срокове (буква б), подточка iv). Те не са станали помощ поради еволюцията на общия пазар и без да са били изменяни от държавата членка (буква б), подточка v), първо изречение) (73).

(244)

Тази оценка е валидна по-специално за мярка 2, въпреки че според Германия тя представлява съществуваща помощ (вж. съображение 102). В решението по делото Leipzig Halle Съдът на Европейския съюз потвърди, че изграждането на летищната инфраструктура също следва да попадне в обхвата на правилата за държавна помощ от 2000 г. (74), т.е. преди датата на предоставяне на мярка 2 на 15 октомври 2002 г. (вж. съображение 46). Комисията е на мнение, че поради това мярката представлява помощ в момента на въвеждането ѝ в действие. Противно на това, което твърди Германия, фактът, че мярката е била приета по силата на постановлението от 1993 г., не засяга тази оценка. Постановлението от 1993 г. само предоставя правно основание, което позволява евентуални мерки за подкрепа за регионалните летища, които провинция Северен Рейн-Вестфалия може да предвиди, считано от 1993 г., но то не създава само по себе си законно право за тези летища, както изрично се посочва в член 1 от постановлението от 1993 г.

(245)

Датата на предоставяне на мярка 2 следователно е 15 октомври 2002 г., т.е. след решението по дело Aéroports de Paris. Следователно мярка 2 вече е представлявала държавна помощ, когато е била предоставена, както се вижда от точка 8.4.6, а не е станала държавна помощ впоследствие поради еволюцията на общия пазар. Освен това мярка 2 е била предоставена по-малко от десет години преди Комисията да открие официалната процедура по разследване във връзка с нея и следователно не е станала съществуваща помощ след изтичане на давностния срок. Поради това мярка 2 не отговаря на условията за съществуваща помощ.

(246)

Съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни да уведомяват Комисията за плановете за предоставяне или изменение на дадена помощ и не могат да прилагат предложените мерки, докато уведомителната процедура не приключи с постановяването на окончателно решение.

(247)

Тъй като Германия не е уведомила за всички публични мерки, предмет на проверката, мерки 1, 2 и 3 представляват неправомерна помощ.

(248)

За въпросните мерки следва да се направи оценка въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, който предвижда, че: „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(249)

В този смисъл Насоките за въздухоплаването от 2014 г. осигуряват рамка за оценяване на това дали помощта за летищата може да бъде обявена за съвместима съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(250)

Съгласно Насоките за въздухоплаването от 2014 г. Комисията счита, че разпоредбите на Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ не следва да се прилагат към нерешени дела за неправомерна оперативна помощ за летища, отпусната преди 4 април 2014 г. Вместо това Комисията ще прилага принципите, определени в насоките от 2014 г., по отношение на всички случаи на оперативна помощ (помощи в процес на уведомяване и неправомерни помощи, за които не е подадено уведомление) за летища, дори когато помощта е била предоставена преди 4 април 2014 г. и преди началото на преходния период (75).

(251)

Що се отнася до инвестиционните помощи за летища, Комисията, в съответствие с Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ, прилага по отношение на незаконосъобразната инвестиционна помощ в полза на летища правилата, които са били в сила по времето, когато е отпусната помощта. Съответно тя ще прилага принципите, изложени в Насоките за въздухоплаването от 2005 г., в случай на незаконосъобразна инвестиционна помощ за летища, отпусната преди 4 април 2014 г. (76)

(252)

Комисията вече стигна до заключението, че мерки 2 и 3 представляват неправомерна държавна помощ, предоставена преди 4 април 2014 г., докато мерки 1 и 4 не представляват държавна помощ.

(253)

С оглед на разпоредбите на насоките от 2014 г., посочени в съображения 250 и 251, Комисията е задължена да установи дали въпросните мерки представляват неправомерна оперативна помощ, или инвестиционна помощ.

(254)

Съгласно заключението в раздел 8.3.6 FN GmbH се е възползвало от държавна помощ, съдържаща се в заем 4 и разсрочване 1, както и евентуално в разсрочване 2, които представляват част от мярка 1. Комисията ще направи оценка на характера на всяка подмярка отделно.

(255)

Комисията отбелязва, че заем 4 е бил предоставен с оглед на финансирането на инвестиции, направени от FN GmbH: както е посочено в съображение 39, в параграф 1, точка 2 от споразумението за заем, подписано на 1 юли 2005 г., се уточнява, че заемът е предназначен единствено за инвестиции. Комисията отчита, че EEL GmbH е въвело механизмите за контрол, предвидени в параграф 2 от споразумението за заем, който изисква FN GmbH (а EEL GmbH по собствено усмотрение) да проверява дали фактурите са изцяло свързани с изграждането на летището и EEL GmbH (а не FN GmbH) да изплаща фактурите от заема. Тези механизми за контрол са се оказали ефективни, тъй като Германия успя да докаже, че вноските, изплатени от този заем, са спомогнали единствено за покриването на инвестиционни разходи. Поради това Комисията е на мнение, че заем 4 представлява незаконосъобразна инвестиционна помощ, предоставена преди 4 април 2014 г., и нейната съвместимост трябва да бъде оценена съгласно Насоките за въздухоплаването от 2005 г.

(256)

Що се отнася до разсрочване 1, Комисията отбелязва, че то представлява удължаване на срока за погасяване на заеми 1, 2 и 3. Като такова въпросното разсрочване не е насочено към финансиране на нови инвестиции — нещо, което Германия не успя да докаже. Комисията по-скоро смята, че това разсрочване е било разрешено само за да бъде облекчено FN GmbH от краткосрочното си задължение да изплати всички натрупани заеми и интереси. С това си действие EEL GmbH и неговите публични акционери са искали да гарантират, че FN GmbH няма да остане без ликвидни средства, което би могло да накара бенефициера на помощта да намали своите инвестиции или да се превърне в проблемно дружество. По тези причини гледището на Комисията е, че разсрочване 1 представлява неправомерна оперативна помощ, предоставена преди 4 април 2014 г., и нейната съвместимост трябва да бъде оценена съгласно Насоките за въздухоплаването от 2014 г.

(257)

Подобни съображения се отнасят и до разсрочване 2, ако то би трябвало да се разглежда като държавна помощ.

(258)

FN GmbH се е възползвало от мярка 2, за да се компенсират разходите за придобиване и инсталиране на дълготрайни капиталови активи, описани в съображение 46. Съгласно точка 25 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. „инвестиционна помощ“ означава помощ за финансирането на дълготрайни капиталови активи, по-конкретно за покриване на недостига на финансиране на капиталови разходи“. Поради това всички разходи, подпомогнати по мярка 2, представляват инвестиционни разходи. Така мярка 2 представлява неправомерна инвестиционна помощ, отпусната преди 4 април 2014 г., и нейната съвместимост трябва да бъде оценена съгласно Насоките за въздухоплаването от 2005 г.

(259)

Както е описано в раздел 3.3, разглежданата мярка 3 е предоставена с цел да се осигури на FN GmbH мостово финансиране на част от разходите за придобиване на недвижимата собственост на летището (615 ha и около 650 различни видове сгради, които да бъдат преконфигурирани в гражданско летище). Както е посочено в точка 3 от преамбюла и в параграф 1 от споразумението за заем от 14 март 2002 г., мостовото финансиране е предоставено чрез безлихвен заем, изрично предназначен за финансирането на инвестиционните разходи, необходими за завършването на EuZZLG (вж. съображение 21).

(260)

Поради това посоченото мостово финансиране на инвестициите представлява незаконна държавна помощ, предоставена преди 4 април 2014 г., и нейната съвместимост трябва да бъде оценена съгласно Насоките за въздухоплаването от 2005 г.

(261)

Както е обяснено по-горе, Комисията смята, че заем 4 от мярка 1, както и мярка 2 и мярка 3 представляват държавна помощ за инвестиции, докато разсрочване 1 и евентуално разсрочване 2 от мярка 1 трябва да се считат за оперативна помощ.

(262)

Според точка 61 от Насоките от 2005 г. Комисията трябва да проучи дали:

(263)

В допълнение към изискването за удовлетворяване на конкретни критерии за съвместимост, определени в Насоките за въздухоплаването от 2005 г., за да бъде приета за съвместима, държавната помощ за летища, както всяка друга мярка за държавна помощ, следва да бъде необходима и да отговаря на поставената правомерна цел (77).

(264)

Мерките за инвестиционна помощ, които са предмет на оценка, са имали за цел да се финансира преобразуването на бившата британска военната база във Weeze в гражданско летище, както и значителното развитие на летището. Тези мерки са дали значителен принос за регионалното развитие и създаването на нови работни места в областта, която е била икономически засегната от затварянето на британската военна база. Както е изтъкнато от Германия, закриването на британската военна база, довело до загубата на 400 граждански работни места, пряко свързани с дейността на базата, и загубата на приблизително 102 милиона евро приходи на близо 80 дружества, е накарало приблизително 6 300 души да напуснат областта. Освен това със заминаването на британските военни части са се изпразнили 1 600 жилищни единици, които представляват повече от 30 % от целия жилищен фонд само на община Weeze.

(265)

Комисията отбелязва, че според Германия създаването и развитието на гражданското летище е довело до откриването на над 1 200 работни места в окръг Kleeve и струпването на дружества, предоставящи услуги, в помещенията на бизнес парка на летището.

(266)

Както е посочено от Германия, приносът на проекта за регионалното икономическо развитие — а така и за икономическото сближаване, важна цел на Съюза — до известна степен вече е признат от Комисията. Комисията наистина предостави структурни фондове на провинция Северен Рейн-Вестфалия по програмата КонверКонвер II, в която изрично бе предвидено да се финансира преобразуването на бивши военни съоръжения в Kleve.

(267)

Разглежданите мерки за инвестиционна помощ също са допринесли за подобряване на достъпността на района. В действителност най-близките летища до летище Niederrhein-Weeze са Дюселдорф (разположено на 76 km от летището, 51 минути пътуване с кола) и Айндховен, NL (88 km, 1 час и 12 минути пътуване с кола) (78).

(268)

Трафикът на летища Дюселдорф и Айндховен се е увеличавал непрекъснато от 2003 г. насам: трафикът в Дюселдорф е нараснал от 14,3 милиона пътници през 2003 г. на приблизително 21 милиона през 2013 г., докато трафикът на летище Айндховен е нараснал от 0,4 милиона през 2003 г. на 3,4 милиона през 2013 г. През посочения период техният постоянен растеж е бил засегнат само от собствени проблеми, свързани с натовареност и ограничен капацитет (по-специално недостатъчния брой налични слотове в Дюселдорф). През 2013 г. капацитетът на летище Дюселдорф е достигнал своят максимум от 22 милиона пътници, докато летище Айндховен е могло да обслужи само 2,5 млн. пътници през 2012 г. Въпреки увеличаването на трафика на летище Niederrhein-Weeze Комисията отбелязва, че работа по разширяването на двете летища с цел увеличаване на капацитета им (79) е била приключена или е започната от 2012 г.

(269)

Поради това Комисията прави заключението, че Niederrhein-Weeze не представлява дублиране на съществуваща нерентабилна инфраструктура. Напротив, летище Niederrhein-Weeze е изиграло важна роля за намаляването на натовареността на летище Дюселдорф, без да ограничава плановете за разширяване на летищата на Дюселдорф и Айндховен. При евентуално отсъствие на разглеждания проект е съществувал риск транспортното обслужване на региона да остане недостатъчно.

(270)

Поради това Комисията може да направи заключението, че строителството и експлоатацията на инфраструктурата съответства на ясно определена цел от общ интерес, а именно регионално икономическо развитие и подобрена достъпност на региона.

(271)

Според Германия планираната модернизация на летище Niederrhein-Weeze е била необходима, за да завърши преобразуването на бившата военна база в летище за гражданско въздухоплаване. Изграждането и модернизацията на пътеките за рулиране и пероните са били необходими, за да започне извършването на граждански полети.

(272)

Германия твърди, че инфраструктурният проект е бил предприет единствено в степента, която е била необходима за постигане на целите: при все че построената инфраструктура е била предвидена за максимален пътникопоток от 3,5 милиона пътници, от статистическите данни за трафика, показани в таблица 1, става ясно, че трафикът непрекъснато е нараствал до 2010 г., като е достигнал рекордно равнище от 2,9 милиона пътници, преди да намалее до 2,2 милиона през 2012 г. Това означава, че очакваното търсене по отношение на трафика като цяло е отговорило на действителното търсене и че проектът не е несъответно мащабен или сложен.

(273)

Поради това Комисията може да направи заключението, че въпросната инфраструктура е необходима и отговаря на поставените цели.

(274)

Както е обяснено по-горе, летище Niederrhein-Weeze е достигнало през 2010 г. пътникопоток (2,9 милиона пътници), близък до максималния му капацитет (3,5 милиона пътници). Този трафик е достигнат в рамките на само 6 години експлоатация, което е много по-бързо от други германски летища, които следват същата стратегия за нискотарифни превозвачи (например Касел или Хан). Значителният растеж на летище Niederrhein-Weeze играе важна роля за намаляване на натовареността на летища Дюселдорф и Айндховен, както и на гъстота на населението в региона на обслужване (повече от 35 милиона жители).

(275)

Въз основа на гореспоменатите числа за броя на пътниците в средносрочен план проектът за развитие на летище Niederrhein-Weeze е предлагал добри перспективи за използване, особено във връзка с наличната военна инфраструктура на летището, която първоначалните инвестиции са спомогнали да се преобразува в гражданска платформа.

(276)

Комисията отбелязва, че наличните граждански инфраструктури са били винаги отворени за всички потенциални потребители на недискриминационна основа.

(277)

Към момента на отпускането на помощта на 15 октомври 2002 г. летище Niederrhein-Weeze е обслужвало по-малко от 1 милион пътници годишно, което съгласно Насоките за въздухоплаването от 2005 г. го квалифицира като малко регионално летище (категория D) (80).

(278)

Регионът на обслужване на летище Niederrhein-Weeze са западните области на Германия и източните области на Нидерландия. Както е обяснено по-горе, летище Niederrhein-Weeze не е накърнило сериозно конкуренцията в посочения регион на обслужване, т.е. летища Дюселдорф и Айндховен, които са били засегнати от сериозни проблеми, свързани с натовареност и недостиг на слотове (вж. съображение 268).

(279)

Освен това летище Niederrhein-Weeze не се обслужва нито от железопътна връзка, нито от връзка с магистралата, противно на своите двама конкуренти.

(280)

В допълнение Комисията отбелязва, че сегментът на служебните пътувания заема значителен 40 % пазарен дял на летище Дюселдорф, докато при Niederrhein-Weeze той представлява само 7 %.

(281)

Що се отнася до летище Айндховен, Комисията отбелязва, че това съоръжение служи за извършването както на граждански, така и на военни полети и че финансирането на разходите за инфраструктура съответно се поделят между гражданските оператори на летището и нидерландските въоръжени сили. През 2010 и 2011 г. летище Айндховен е изплатило около 1 милион евро годишно за компенсиране на нидерландските въоръжени сили предимно за разходите за поддръжка на инфраструктурата, сигурност, контрол на въздушното движение, но то не е поело първоначалните инвестиционни разходи, които летище Niederrhein-Weeze е трябвало (частично) да поеме.

(282)

Освен това интензитетът на помощта за целия проект е ограничен до недостига на финансиране. Акционерите на летищния оператор ще финансират повече от 50 % от инвестиционните разходи.

(283)

Въз основа на горестоящото Комисията следователно може да направи заключението, че развитието на търговията не е засегнато до степен, която противоречи на общия интерес.

(284)

Комисията трябва да установи дали държавната помощ, предоставена на FN GmbH, е променила поведението на предприятието бенефициер по такъв начин, че то да започне дейност, допринасяща за постигането на цел от обществен интерес, която: i) не би предприело без помощта, или ii) би я предприело, но по ограничен или различен начин. Освен това помощта се счита за пропорционална само ако същият резултат не може да бъде постигнат с по-малка помощ и по-малко изкривяване. Това означава, че размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до необходимия минимум, за да се извърши подпомогнатата дейност.

(285)

Според Германия помощта е била необходима, тъй като развитието на летището би било изложено на риск с оглед на трудната финансова ситуация на FN GmbH към момента на предоставяне на помощта. Германия също така добавя, че при евентуално осъществяване на проекта пряко от публичните органи тези органи е трябвало да покрият както разходите за строителство, така и началните оперативни загуби. Комисията споделя това становище и отбелязва, че публичната подкрепа е предоставена в период, когато частните акционери на FN GmbH са реализирали твърде значителни инвестиции в инфраструктурата в началната фаза на проекта ([20-60] милиона евро през периода 2002—2003 г.), като същевременно са понесли и първоначалните оперативни загуби на летището. Съмнително е дали местни органи с ограничени финансови ресурси като окръг Kleve и община Weeze биха могли самостоятелно да поемат финансовата тежест на такъв широкомащабен проект, докато те биха могли да постигнат същия резултат при ограничено участие чрез оказване на подкрепа на частна инициатива. С оглед на рисковия характер на проекта, който е един от малкото случаи на частни летища в Европа, ограничената публична подкрепа в началната му фаза изглежда добре обоснована.

(286)

Според Германия инвестицията не би могла да бъде извършена в същата степен без помощта на мерки 1, 2 и 3. Както Германия с право изтъква, само ограничен брой инвестиции биха могли да бъдат осъществени, като например разширяването на пистата за излитане и кацане. Би се наложило да се забавят значително някои инвестиции, вследствие на което летището да се сблъска със сериозни оперативни затруднения или да не бъде в състояние да отговори на очакваното търсене на авиокомпаниите и пътниците в региона на обслужване. Поради това може да се заключи, че мерките за помощ 1, 2 и 3 имат стимулиращ ефект, тъй като са позволили на бенефициера да осъществи инвестицията.

(287)

Що се отнася до оценката на пропорционалността на мярка 2, действително предоставеното публично финансиране на летището е било в размер на [2—5] милиона евро. Както е обяснено в съображение 46, тази мярка за подкрепа съответства на финансиране на 50 % от допустимите разходи по силата на постановлението от 1993 г.. Останалата сума ([2—5] милиона евро) е била финансирана от FN GmbH. Следователно интензитетът на помощта е в размер на 50 %.

(288)

Тъй като насоките за въздухоплаването от 2005 г. оставят отворен въпроса за интензитета на помощта, максималният допустим размер на помощта трябва да е ограничен до строго необходимото. Комисията отбелязва, че инвестициите, подпомагани по мярка 2, са финансирани на принципа pari passu. Поради това в разглеждания случай интензитетът на помощта от 50 % изглежда основателен.

(289)

По отношение на пропорционалността на заем 4 от мярка 1 и на мярка 3 Комисията отбелязва, че отпускането на заем с ниска лихва или без лихва представлява мярка, която нарушава конкуренцията в по-малка степен, отколкото прякото отпускане на безвъзмездни средства. Освен това, тъй като публичните органи са обезпечили напълно заемите, финансовото им участие е било много ограничено. Що се отнася до пропорционалността на освобождаване от задължението за възстановяване на половината от мостово финансиране, Комисията е съгласна с Германия, че условието за създаване на 350 работни места представлява стимул за частните собственици на летището да завършат изграждането и развитието на летищната инфраструктура. Комисията отбелязва, че този стимул е бил ефективен, тъй като по време на освобождаването са създадени 445 работни места (през 2004 г.), т.е. значително преди изтичането на срока по договора (в края на 2007 г.).

(290)

С оглед на оценката по-горе Комисята прави заключението, че мерки 1 (заем 4), 2 и 3 са съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(291)

В раздел 5.1.2 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. се определят критериите, които Комисията ще прилага при оценката на съвместимостта на оперативна помощ с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. По-специално съгласно точка 172 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. Комисията ще прилага тези критерии по отношение на всички случаи на оперативна помощ, включително помощи в процес на уведомяване и неправомерни помощи, за които не е подадено уведомление, за летища дори когато помощта е била предоставена преди 4 април 2014 г., т.е. преди влизането в сила на Насоките за въздухоплаването от 2014 г. Критериите за съвместимост за оперативна помощ, която може да се отпуска за преходен период от 10 години, считано от датата на публикуването на Насоките за въздухоплаването от 2014 г., са:

(292)

Като се има предвид, че оперативната помощ, съставена от разсрочване 1 и евентуално от разсрочване 2 от мярка 1, е била предоставена изцяло преди влизането в сила на Насоките за въздухоплаването от 2014 г., тези критерии за съвместимост се прилагат съгласно съображенията, изложени в точка 137 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. (т.е. някои условия не се прилагат).

(293)

Подложената на оценка оперативна помощ е имала за цел поддържането на съответно равнище на експлоатация на летище Niederrhein-Weeze.

(294)

Съгласно точка 113 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. оперативната помощ за летища ще бъде считана за допринасяща за постигането на цел от общ интерес за десетгодишен преходен период, ако тя увеличава мобилността на гражданите на Съюза и свързаността на регионите, намалява натовареността на въздушния трафик на възловите летища на Съюза или улеснява регионалното развитие.

(295)

Съгласно заключението в съображение 270 изграждането и експлоатацията на Niederrhein-Weeze отговаря на ясно определени цели от общ интерес, а именно регионално икономическо развитие и подобрена достъпност на региона.

(296)

Съгласно точка 116 и сл. от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. оперативната помощ за летищата се смята за необходима, ако води до съществено подобрение, което не може да бъде постигнато от самия пазар. Освен това в Насоките се отчита, че необходимостта от публично финансиране, за да се финансират оперативни разходи, обикновено е пропорционално по-голяма за по-малките летища поради високите постоянни разходи и че летищата с годишен пътникопоток между 200 000 и 700 000 пътници могат да не са в състояние да покрият в значителна степен оперативните си разходи.

(297)

От началото на дейността на новия терминал през 2003 г. годишният брой на пътниците на летище Niederrhein-Weeze е достигнал 207 992 през 2003 г., 796 745 през 2004 г. и 591 744 през 2005 г. (вж. таблица 1). Комисията отбелязва, че през този начален етап пътникопотокът е варирал драстично, а именно значително понижение с 34 % между 2004 и 2005 г. Поради това Комисията смята, че през тези 3 години пътникопотокът е останал средно между 200 000 и 700 000 пътници. Едновременно с това Комисията отбелязва също, че FN GmbH е било винаги на загуба (вж. таблица 5) и дори не е успяло да покрие оперативните си разходи (коригираната EBITDA е отрицателна през 2004 г. и 2005 г.), което в Насоките за въздухоплаването от 2014 г. се определя като типично за летища с такъв размер.

(298)

Поради това Комисията смята, че оперативната помощ за летище Niederrhein-Weeze е необходима.

(299)

Съгласно точка 120 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. оперативната помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на преследваната цел или за решаването на проблема, за който е предназначена помощта. Тъй като летище Niederrhein-Weeze генерира загуби на оперативно равнище, единственият подходящ инструмент е оперативна помощ, която позволява на летището да продължи дейността си, осигуряваща свързаността на региона Северен Рейн. Други инструменти, като например инвестиционна помощ или регулаторни мерки, не изглеждат подходящи за преодоляване на финансовите проблеми на летище Niederrhein-Weeze на оперативно равнище. Поради това Комисията смята, че оперативната помощ, предоставена на летище Niederrhein-Weeze, е подходящ инструмент.

(300)

Съгласно точка 124 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г. оперативната помощ има стимулиращ ефект, когато при липса на оперативната помощ и предвид на вероятното наличие на инвестиционна помощ и равнището на пътникопотока има вероятност стопанската дейност на летището значително да намалее.

(301)

Летище Niederrhein-Weeze е получило инвестиционна помощ за строежа на нов терминал и за изпълнението на нови изисквания за безопасност и сигурност. Това е позволило на летището да отговори на нуждите от свързаност и транспорт на региона Niederrhein, израз на което е нарасналият брой на пътниците през последните години. Въпреки по-скоро нарасналия брой пътници, летището не е в състояние да покрива своите оперативни разходи. Без държавната оперативна помощ летището не би могло да запази настоящото равнище на трафик и инвестиции и неговата стопанска дейност би трябвало да бъде намалена. Същевременно помощта не е надвишила размера, необходим за покриване на оперативните загуби, следователно размерът на помощта е ограничен до необходимия минимум.

(302)

Поради това Комисията смята, че оперативната помощ за летище Niederrhein-Weeze има стимулиращ ефект и е пропорционална.

(303)

Съгласно точка 131 от Насоките за въздухоплаването от 2014 г., когато оценява съвместимостта на оперативната помощ, Комисията ще вземе предвид нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговията. Показателен за потенциални нарушения на конкуренцията или засягане на търговията може да бъде фактът, че летището е разположено в същия регион на обслужване като друго летище със свободен капацитет.

(304)

Както е показано в съображение 276 и сл. по-горе, Комисията вече заключи, че развитието на търговията не е засегнато до степен, която противоречи на общия интерес.

(305)

Всички мерки, които са предмет на настоящото разследване и се квалифицират като държавна помощ, са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Настоящото заключение не засяга по никакъв начин оценката на други мерки за държавна помощ, предоставени евентуално от публичните органи на FN GmbH, която Комисията може да извърши в бъдеще.

(306)

С писмо от 18 юни 2014 г. Германия е приела настоящото решение да бъде прието на английски език. Следователно само текстът на английски език е автентичен.

15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/47

(1)

На 11 май 2012 г. Белгия изпрати предварително уведомление до Комисията относно помощ за оздравяване на Val Saint-Lambert SA (наричано по-долу „VSL“) под формата на заем при преференциални условия в размер на 1 млн. EUR. Като констатира, че част от помощта за оздравяване, или 400 000 EUR, вече е била предоставена на 3 април 2012 г., Комисията регистрира делото в регистъра на помощите, за които не е постъпило уведомление. Тази помощ остана необявена и впоследствие тя не е била предмет на уведомление.

(2)

На 3 октомври 2012 г. белгийските органи изпратиха уведомление за помощ за преструктуриране в полза на VSL. Тя се изразява в удължаване на срока на заема от 1 млн. EUR с 10 години.

(3)

С писмо от 1 февруари 2013 г. Комисията уведоми Белгия относно решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“) във връзка с тези две помощи и други мерки, предоставени в полза на VSL.

(4)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) (наричано по-долу „решението за откриване“). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните помощ и мерки.

(5)

Комисията не е получила мнения на трети страни по този въпрос.

(6)

Белгия представи мнението си относно решението за откриване на 21 март 2013 г.

(7)

С писмо от 14 ноември 2013 г. белгийските органи уведомиха Комисията, че желаят да оттеглят уведомлението относно помощта за преструктуриране. Поради това тази мярка не е анализирана в рамките на настоящото решение.

(8)

С писма от 17 октомври и 14 ноември 2013 г. и електронно писмо от 10 декември 2013 г. Комисията поиска допълнителна информация от белгийските органи. Белгийските органи отговориха с писмо от 12 декември 2013 г. и с електронно писмо от 11 декември 2013 г. Те поискаха удължаване на срока за отговор на искането за предоставяне на информация от 14 ноември 2013 г. Удължаването на срока им беше предоставено с писмо от 19 декември 2013 г. Отговорът на белгийските органи в крайна сметка беше получен на 6 януари 2014 г. Комисията изпрати ново искане за предоставяне на информация на 7 февруари 2014 г. Белгийските органи и адвокатът на Société Wallonne de Gestion et de Participations (наричано по-долу „SOGEPA“) отговориха съответно на 25 и 27 февруари 2014 г. Ново искане за предоставяне на информация беше изпратено на белгийските органи на 11 април 2014 г. С писмо от 30 април 2014 г. Комисията удължи срока, предоставен на белгийските органи, до 23 май 2014 г. Отговорът им действително бе получен от Комисията на тази дата.

(9)

С писмо от 18 юни 2014 г. белгийските органи упълномощиха Комисията да приеме и да уведоми за настоящото решение само на френски език.

(10)

Дружеството VSL произвежда кристални изделия от висок клас и луксозни кристални изделия. То е базирано в Серен, Валония, има 52 работници и годишен оборот от приблизително 2 млн. EUR. Изделията на дружеството се ползват с добра репутация, но в историята си то няколко пъти е обявявано в несъстоятелност. По-специално през 2002 г. заводът за кристал SA Cristallerie du Val Saint-Lambert изпада в несъстоятелност и дейността му се поема от дружеството SA La cristallerie du Val Saint-Lambert (наричано по-долу „CVSL“), учредено на 19 декември 2002 г. Впоследствие Търговският съд в Лиеж с решението си от 11 август 2008 г. обявява CVSL в несъстоятелност. Дейността се поема от двама частни акционери: Châteaux Finances Corporation (наричано по-долу „CFC“), холдинг, притежаващ множество дружества за недвижими имоти или такива, свързани с винарството и кулинарията, и Société de Promotion d'Espaces Commerciaux et Industriels (наричано по-долу „SPECI“), дружество за управление и развитие на недвижими имоти.

(11)

Първоначално CFC и SPECI държат съответно 70 % и 30 % от VSL. През март 2011 г. CFC и регион Валония пристъпват към увеличаване на капитала, в което SPECI не участва. Към днешна дата 76 % от VSL са собственост на CFC, 17 % — на регион Валония и 7 % — на SPECI.

(12)

От 14 октомври 2013 г. VSL отново е в производство по несъстоятелност.

(13)

VSL се ползва с изключителен лиценз за използване на търговските марки, дизайн и скици на VSL. Този лиценз е предоставен на дружеството, считано от януари 2009 г., от регион Валония, който е настоящият собственик на марките. Преди това, до октомври 2005 г., марките VSL са били собственост на Compagnie financière du Val (наричано по-долу „CFV“), което е правоприемник на Société de Gestion des marques du Val Saint-Lambert, притежавана изцяло от SOGEPA (която на свой ред е изцяло собственост на регион Валония).

(14)

Със споразумение за прехвърляне от 5 октомври 2005 г. CFV прехвърля тези марки на SA Interagora, дружество майка на CVSL, за сумата от [500 000—800 000] (3) EUR. На 11 август 2008 г. SA Interagora, преобразувано в SA Val Saint-Lambert International (наричано по-долу „VSLI“), обявява несъстоятелност, като балансова сума в размер на 280 000 EUR остава дължима на CFV. Впоследствие регион Валония използва преимущественото си право на закупуване и става собственик на марките за сумата от [700 000—1 000 000] EUR през 2008 г.

(15)

Помощта за оздравяване в полза на VSL се изразява в заем при преференциални условия в размер на 1 млн. EUR, отпуснат на 3 април 2012 г. от регион Валония, представляван от SOGEPA (SOGEPA действа от името на региона по отношение на всички мерки, при които има намеса на SOGEPA), за срок от 6 месеца при лихва от 3,07 % (основен лихвен процент 2,07 + 100 пункта). Впоследствие лихвата се увеличава с марж от 100 базисни пункта за възстановяване на разходите на SOGEPA и следователно става 4,07 %. Част от заема от 1 млн. EUR, и по-точно 400 000 EUR, е отпусната в деня на сключване на споразумението за заем от 3 април 2012 г., без за това да е било изпратено предварително уведомление до Комисията по смисъла на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Остатъкът от заема, или 600 000 EUR, е отпуснат на по-късна дата, за която Комисията не е известена. Въпреки това Комисията счита, че е отпуснат целият заем, а именно 1 млн. EUR, тъй като той е бил вписан в декларацията за предявяване на вземания, представена пред Търговския съд в Лиеж в рамките на обявяването в несъстоятелност на VSL с решение на същия съд от 14 октомври 2013 г.

(16)

На 3 октомври 2012 г. белгийските органи подадоха уведомление за помощ за преструктуриране. Тя се изразява в удължаване на срока на заема от 1 млн. EUR (т.е. на мярка 1) с 10 години. Същевременно с писмо от 14 ноември 2013 г. белгийските органи информираха Комисията, че оттеглят уведомлението относно помощта за преструктуриране. С писмо от 12 декември 2013 г. белгийските органи потвърдиха, че тази помощ не е била осъществена. Поради това тази помощ не е анализирана в настоящото решение.

(17)

Преди горепосочената помощ за оздравяване (мярка 1) регион Валония, представляван от SOGEPA и от други държавни структури, собственост на региона и действащи от негово име, като CFV, е предприемал намеси в полза на VSL шест пъти между 2008 г. и 2011 г. под следните форми: гаранция в размер на 150 000 EUR (мярка 3), използване и прехвърляне на марките Val Saint-Lambert (мярка 4), заем в размер на 1,5 млн. EUR (мярка 5), увеличаване на капитала с 1,5 млн. EUR (мярка 6), помощ в ограничен размер (мярка 7) и финансиране на дейности за почистване в рамките на проекта Cristal Park (мярка 8).

(18)

CVSL, което е експлоатирало завода за производство на кристал преди VSL, е обявено в несъстоятелност на 11 август 2008 г. от Търговския съд в Лиеж. С цел да се гарантира продължаването на дейността въпреки обявяването в несъстоятелност и за да се намери купувач, с решение от 28 август 2008 г. регион Валония възлага на SOGEPA да издаде гаранция в размер на 150 000 EUR по заем от ING в размер на 300 000 EUR на синдика, назначен във връзка с производството по несъстоятелност на CVSL. Тази гаранция е предоставена без възнаграждение на синдика на CVSL на 24 септември 2008 г.

(19)

Както беше посочено, до октомври 2005 г. CFV е бил собственик на марките VSL.

(20)

Със споразумение за прехвърляне от 5 октомври 2005 г. CFV отстъпва тези марки на SA Interagora срещу сумата от [500 000—800 000] EUR. Извършването на плащането на тези 700 000 EUR е трябвало да стане с един транш от [100 000—500 000] EUR и десет годишни вноски от по [10 000—50 000] EUR. В член 7 от това споразумение на регион Валония се предоставя преимуществено право за закупуване, в случай че преди 5 октомври 2010 г. SA Interagora или неговите правоприемници решат да преотстъпят марките, дизайна, моделите, които са предмет на прехвърлянето.

(21)

На 11 август 2008 г. SA Interagora, което вече е станало VSLI, изпада в несъстоятелност, като остава да дължи на CFV балансова сума в размер на 280 000 EUR.

(22)

На 1 октомври 2008 г. синдикът, назначен във връзка с производството по несъстоятелност на CVSL, подписва протокол за съгласие със CFC и SPECI (купувачи на CVSL), който също така включва закупуването на марките Val Saint-Lambert de VSLI на цена от [700 000—1 000 000] EUR. Регион Валония се възползва от преимущественото си право за закупуване (член 7 от споразумението от 5 октомври 2005 г.) на същата цена и изпраща известие в този смисъл на синдика на 7 ноември 2008 г. Впоследствие, в споразумението от 29 януари 2009 г., сключено между CFV и VSL, регион Валония предлага следните условия:

(23)

В своите коментари белгийските органи уведомиха Комисията, че след края на производството за преструктуриране по съдебен път (4), започнало на 28 февруари 2012 г., балансовата сума за плащане вече не е била 280 000 EUR, а 61 250 EUR, след приспадане на 43 750 EUR, решено в рамките на производството за преструктуриране по съдебен път и след изплащането на 105 000 EUR, извършено в изпълнение на въпросното производство.

(24)

На 31 август 2009 г. регион Валония, представляван от SOGEPA, отпуска заем в размер на 1,5 млн. EUR на VSL при лихва от 4,7 % за срок от 7 години, за да се даде възможност на дружеството да закупи нови пещи. Заемът е гарантиран с първична ипотека върху недвижимата собственост на VSL, чиято стойност според твърденията на белгийските органи надвишава размера на заема.

(25)

На 17 март 2011 г. регион Валония взима решение за вливане в капитала на VSL на сума в размер на 1,5 млн. EUR с цел закупуване на нова пещ. Между 25 май 2009 г. и 29 март 2011 г. CFC (мажоритарен акционер в VSL) влива във въпросното дружество общо вземане в размер на 5,2 млн. EUR.

(26)

Между февруари 2010 г. и ноември 2012 г. VSL получава 197 503 EUR чрез различни помощи в ограничен размер. На 25 март 2011 г. SOGEPA предоставя помощ за назначаването на временен управител в размер на 97 785 EUR. На 25 септември 2012 г. обаче SOGEPA е поискало възстановяването на тази помощ с лихвите, след като си дава сметка, че прагът от 200 000 EUR, предвиден в Регламент (ЕО) № 1998/2006 (5), е надвишен.

(27)

В рамките на проекта Cristal Park се предвижда почистването на сгради, принадлежащи на VSL, с държавни средства.

(28)

С писмо от 20 август 2012 г. Spaque (société publique d'aide à la qualité de l'environnement — общинско дружество за подпомагане на качеството на околната среда) отправя оферта за придобиване под условие на сградите на VSL за 2 040 000 EUR, без разходите за почистване, които предстои да бъдат изчислени. Цената от 2 040 000 EUR е определена от независимия експерт Cushman & Wakefield на 29 март 2012 г., който признава, че не е в състояние сам да оцени разходите за саниране. С писмо от 5 септември 2012 г. VSL съобщава на Spaque размера на разходите за почистване, определени на 219 470 EUR през август 2012 г. от дружеството GEOLYS. В същото писмо VSL уведомява Spaque и за съгласието си да продаде сградите на цена 2 040 000 EUR, намалена с 220 000 EUR. На 13 декември 2012 г. въпросните сгради са продадени на Spaque за сумата от 2 040 000 EUR без разходите за почистване, изчислени на 220 000 EUR, или за 1 820 000 EUR. Междувременно в изпратено от белгийските органи съобщение от 1 декември 2011 г. разходите за почистване са оценени на няколко милиона евро.

(29)

Преди продажбата от 13 декември 2012 г., по време на заседание на общинския съвет от 10 септември 2012 г., общинският съвет на град Серен одобрява две проектоспоразумения за опции, първото между Spaque и град Серен, и второто между град Серен и SPECI. В проектоспоразуменията се описват условията за бъдещото прехвърляне на недвижимостите, продадени на Spaque след почистване, между трите субекта.

(30)

Към онзи момент е осъществена само продажбата от 13 декември 2012 г. Сделките, предвидени в проектоспоразуменията, одобрени от общинския съвет на Серен и посочени в предходните съображения (28 и 29) не са осъществени. Дейностите по почистване не са започнали.

(31)

Освен това на 11 декември 2012 г. между Spaque и VSL е подписано споразумение за предоставяне за временно ползване на част от заводите на Val Saint-Lambert. С това споразумение дружеството Spaque предоставя на VSL за определен срок и безвъзмездно определен брой от сградите, на които е станало собственик (вж. съображение 27). В замяна на това VSL се ангажира да съдейства на Spaque при предаването на цялата полезна и необходима информация във връзка с дейностите по обновяване и саниране, които трябва да се извършат на обекта.

(32)

Комисията счита, че всички разглеждани мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. По отношение на мярка 1 (помощ за оздравяване), 3 (безвъзмездна гаранция) и 4 (използване и прехвърляне на марки) Комисията изразява съмнение относно съответствието на тези мерки с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. По отношение на мярка 5 (заем в размер на 1,5 млн. EUR) Комисията изразява съмнения относно това дали лихвата по заема не представлява помощ. Комисията също така повдигна въпроси относно pari passu на мярка 6 (увеличаване на капитала) и съответствието с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. Що се отнася до мярка 7, която обхваща мерките с ограничен размер, Комисията не е сигурна, че всяка една от тези мерки отговаря на условията, описани в горепосочения регламент (6). И накрая, по отношение на мярка 8 (продажба на недвижима собственост и предоставяне на определени сгради за безвъзмездно ползване) Комисията се пита дали е налице помощ по отношение на продажната цена на терените, отстъпени на Spaque от VSL, поради относителната несигурност при оценката на разходите за почистване. Комисията изразява съмнение и за наличието на помощ при сделката, чрез която Spaque предоставя на VSL сгради за безвъзмездно ползване. По отношение на мярка 3 Комисията се пита също дали между CVSL et VSL съществува икономическа приемственост. Най-накрая, Комисията изразява съмнения относно съвместимостта на всички тези мерки с вътрешния пазар и по-точно с Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (7) (наричани по-долу „Насоките за оздравяване и преструктуриране“) (мерки 1, 2 и 3).

(33)

Белгийските органи не оспорват определянето на VSL за предприятие в затруднение, считано от 8 февруари 2012 г., датата на подаване на иска за преструктуриране по съдебен път (което, както ще стане видно, е важно за анализа на няколко от въпросните мерки). Въпреки това те считат, че преди това VSL не е могло да бъде определено като предприятия в затруднение, тъй като според тях VSL е било новосъздадено предприятие и се е ползвало с безусловната подкрепа на своя мажоритарен акционер, т.е. CFC, в съответствие с точки 10 и 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, както и с практиката по вземане на решения на Комисията (8).

(34)

В решението си за откриване Комисията счита, че този заем, отпуснат без никакво обезпечение на предприятие в затруднение, би могъл да представлява помощ, тъй като VSL не би могло да получи заем при тези условия от частна банка.

(35)

В своите коментари белгийските органи не отричат, че заемът при преференциални условия в размер на 1 млн. EUR, отпуснат на 3 април 2012 г. от регион Валония, представлява помощ. Въпреки това те считат, че тази мярка представлява помощ за оздравяване в съответствие с точка 13 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, в смисъл че затрудненията на VSL са специфични за дружеството и не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата и че затрудненията са прекалено сериозни, за да бъдат решени от самата група. В действителност белгийските органи обясняват, че CFC, поради своите разнообразни дейности и участия, не може да предостави на VSL всички свои ресурси. Ликвидните активи на CFC са намалели значително след края на финансовата 2011 г. и към 19 октомври 2012 г. вече възлизат едва на 130 000 EUR. Белгийските органи припомнят също, че предвид честотата, с която CFC е предоставяла средства на VSL (9,5 млн. EUR от създаването на VSL) и системно слабите финансови резултати на VSL, CFC вече не е в състояние да решава затрудненията на VSL с ресурсите на групата.

(36)

Освен това по отношение на принципа за еднократност на помощта, по силата на който мярка 1 би била несъвместима с точка 72 и следващи от Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като мерките 3, 5, 6 и 7 представляват помощи за оздравяване или преструктуриране, белгийските органи считат точно обратното, че:

(37)

След оттеглянето на уведомлението относно тази мярка и поради факта, че тя не е приложена от белгийските органи, мярката не е предмет на настоящото решение и следователно коментарите на белгийските органи в това отношение се обезсмислят.

(38)

В решението за откриване Комисията подчертава, че гаранцията от 150 000 EUR е предоставена без възнаграждение на предприятие в затруднение, тъй като CVSL към онзи момент е в несъстоятелност. В този смисъл изглежда тя води до предимство за CVSL, тъй като нито един частен оператор не би предоставил тази гаранция без възнаграждение.

(39)

Белгийските органи не коментират определянето на тази мярка като помощ или не.

(40)

Освен това белгийските органи уточняват, че гаранцията е предоставена на синдика, а не на обявеното в несъстоятелност CVSL. Същевременно те твърдят, че не е имало икономическа приемственост между CVSL и VSL. Те считат, че са представили достатъчно доказателства за прекъсването на икономическата приемственост между CVSL и VSL. Белгийските органи подчертават, че обхватът на прехвърлените активи на VSL е бил по-широк и напълно различен от този на CVSL, което изключва всякаква приемственост.

(41)

Белгийските органи припомнят също, че новите акционери във VSL винаги са искали да обвържат закупуването на CVSL с проект от голям мащаб в областта на недвижимата собственост и туризма — Cristal Park. Така според тях икономическата логика на придобиването влиза в явно противоречие с експлоатацията на завода от CVSL, дружество, което се занимава изключително с производството на кристал.

(42)

В решението за откриване Комисията отбелязва, че механизмът за възнаграждение за концесията, предложено на VSL, който се основава на EBITDA на VSL, изглежда води до икономическо предимство. Действително регион Валония прехвърля ценен актив без никакво гарантирано възнаграждение, тъй като EBITDA на VSL би могла да бъде отрицателна както през предишните години и без да очаква печалба след изтичане на срока на концесията, различна от адаптирането към инфлацията (индекс), което впрочем ще стане едва след шестата година. Частен оператор най-вероятно би предпочел възнаграждение, което да включва поне твърда и сигурна основа. Освен това в решението за откриване се разглежда вероятността за наличие на помощ в условията, свързани с прехвърлянето на марките.

(43)

Белгийските органи считат за необоснован подхода на Комисията да се изтъкват лошите резултати на предшествениците на VSL, за да се критикува изчислението на възнаграждението, получено от регион Валония в замяна на предоставянето на лиценз за марките.

(44)

Напротив, те считат, че изчислението на възнаграждението за използването на марките на основата на EBITDA не е избор, лишен от търговска логика. Според тях този избор е обоснован, доколкото EBITDA е един от счетоводните показатели, позволяващи на органите на Валония да измерят търговския успех, свързан с продажбата на продуктите, чиито марки притежават.

(45)

Белгийските органи не са коментирали условията на бъдещата продажба на марките VSL.

(46)

В решението за откриване Комисията изразява съмнение относно качеството на обезпечението. В действителност от предоставените на Комисията документи е видно, че ипотеката, поне частично, обхваща недвижима собственост на VSL, която е трябвало да бъде санирана. С други думи, действителната стойност на тези терени не е била известна и може би е била отрицателна. Следователно изглежда, че лихвата по заема, определена на 4,7 %, е прекалено ниска. В действителност, в зависимост от качеството на обезпечението, би било подходящо към основния лихвен процент от 1,778 % да се добавят между 400 и 1 000 базисни пункта.

(47)

Белгийските органи считат, че стойността на обезпечението е била отлична, тъй като е покривала целия заем. Тяхната оценка е изготвена въз основа на експертизата на кантората Marengo, извършена през януари и февруари 2009 г.

(48)

В решението за откриване Комисията констатира, че решението за увеличаване на капитала не е взето въз основа на бизнес-план, а въз основа на обикновена финансова прогноза. Тя не дава никакво обяснение за начина, по който трябва да се осъществи възстановяването на предприятието, нито за възнаграждението, което трябва да се гарантира на доставчика на капитала, а именно регион Валония. Освен това регион Валония и CFC не изглежда да са в еднаква ситуация и да са изложени на едни и същи рискове. Регион Валония не е акционер във VSL преди тази мярка и няма никакъв икономически интерес, свързан с дружеството. Напротив, CFC е акционер във VSL и има интерес дружеството да се възстанови или поне да ограничи загубите си.

(49)

Белгийските органи считат, че към момента на предоставянето на мярката VSL не е в затруднение, доколкото мажоритарният акционер е имал пълно доверие на своето дъщерно дружество и му е предоставял финансовата си подкрепа.

(50)

Белгийските органи упрекват Комисията, че се основава на последващата рентабилност на инвестицията, за да прецени дали става дума за държавна помощ или не — практика, която е в противоречие с европейската съдебна практика.

(51)

Те твърдят, че вноската в капитала е в по-малък размер и се извършва едновременно с тази, направена от акционерите в CFC. Освен това, дори регион Валония да не е бил акционер във VSL, той е имал икономически интерес от увеличаването на капитала, тъй като според белгийските органи регионът е имал интерес да подкрепя дейността с цел възстановяване на предприятието и последващо изплащане на заема.

(52)

В решението за откриване Комисията счита, че VSL изглежда в затруднение от 2009 г. до настоящия момент и следователно не може да се ползва от този вид помощ.

(53)

Според белгийските органи VSL не трябва да бъде определено като предприятия в затруднение, доколкото става дума за новосъздадено предприятие на по-малко от три години, което до производството по преструктуриране по съдебен път се ползва с доверието на мажоритарния си акционер. Следователно тези мерки попадат в приложното поле на Регламента за помощ de minimis и не могат да бъдат считани за държавна помощ.

(54)

В решението за откриване Комисията счита, че Spaque е поело ангажимент да закупи сградите, без да е наясно с цената за тяхното саниране.

(55)

Белгийските органи обясняват, че що се отнася до разходите за почистване, законодателството на Валония ограничава обхвата на задълженията на собственика на дадена замърсена сграда в случай на натрупано замърсяване и в зависимост от зоните, в които са разположени замърсените сгради, спрямо плановете за устройство на територията. Пак според белгийските органи дори да се предположи, че VSL има задължение да поеме почистването, от дружеството може да се иска да санира обекта само доколкото е необходимо да осигури съответствие с неговото използване съгласно плана за устройство на зоната, в която се намира, т.е. използване с промишлена цел. Следователно разходите за почистване на даден обект трябва да бъдат изчислени по такъв начин, че да се осигури съответствието му с действащото към момента на продажбата му предназначение, в случая — използване с промишлена цел. Белгийските органи считат, че разходите са били изчислени в доклада GEOLYS. Впоследствие те са били приспаднати от продажната цена.

(56)

По-нататък белгийските органи обясняват, че след закупуването на сградите от SPAQUE дейностите по тяхното почистване ще бъдат осъществени с държавни средства от държавния орган SPAQUE. В съответствие с Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда дейностите по саниране, извършени от държавен орган на един или повече терени, които са негова собственост, не представляват държавна помощ.

(57)

По отношение на предоставянето за безвъзмездно ползване на сгради в полза на VSL белгийските органи считат, че това предоставяне засяга сградите, принадлежащи на SPECI, акционерно дружество с частен капитал.

(58)

Комисията не е получила такива мнения.

(59)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(60)

От тази разпоредба следва, че за да бъдат признати за държавна помощ, разглежданите мерки трябва i) да произтичат от държавата, т.е. да ангажират държавни ресурси и да бъдат отговорност на държавата, ii) да водят до икономическо предимство за техния получател, iii) да са избирателни и iv) да са в състояние да нарушат конкуренцията и да засягат търговията между държавите членки.

(61)

Белгия не е оспорила определянето на помощта за оздравяване като държавна помощ (мярка 1). Комисията отчете това още с вземането на решението за откриване. Що се отнася до мярка 2, Белгия оттегли уведомлението след откриването на официалната процедура по разследване. Поради това тази мярка не е подложена на анализ в настоящото решение. Белгия обаче оспорва определянето по отношение на мерки от № 3 до 6, 7 и 8, доколкото тези мерки не са довели до икономическо предимство за техния получател или пък са de minimis.

(62)

Мярка 1 (заемът в размер на 1 млн. EUR), мярка 3 (гаранцията в размер на 150 000 EUR), мярка 5 (заемът в размер на 1,5 млн. EUR) и мярка 6 (увеличаването на капитала с 1,5 млн. EUR) са предоставени от SOGEPA за сметка на регион Валония. Тъй като става дума за изцяло публично дружество, неговите средства могат да се считат за държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (9).

(63)

Комисията констатира, че споразумението, с което на VSL се предоставя изключителна и неограничена концесия за ползване на марките Val Saint-Lambert и се организира тяхната прехвърляне, е сключено между VSL и регион Валония. Тази мярка, както и условията на бъдещата продажба на марките, предполагат наличието на държавни ресурси.

(64)

От представената от белгийските органи информация също така е видно, че помощите, определени от тях като de minimis, също са били предоставени от публичен орган или дружество, като Белгия всеки път уточнява, че става дума за регион Валония или за SOGEPA. Така или иначе става дума за държавни ресурси, а и освен това белгийските органи не оспорват, че тези мерки произтичат от държавата.

(65)

Комисията констатира, че Spaque е дружество с държавен капитал, филиал на Société Régionale d'Investissement de Wallonne (SRIW), и че средствата за почистване на сградите на VSL са му били предоставени от правителството на Валония (10). Закупуването на терените на VSL от Spaque и предоставянето за безвъзмездно ползване на част от тях предполага наличието на държавни ресурси.

(66)

За да отсъди по отношение на отговорността, Съдът на Европейския съюз се основава на „комплекс от признаци, които са следствие от обстоятелствата по конкретния случай, както и от контекста, в който тази мярка е осъществена“ (11).

(67)

Две държавни структури на регион Валония, действащи от негово име, SOGEPA и Spaque, са пристъпили към предоставяне на мерките, изброени в параграф 2.2. по-горе.

(68)

SOGEPA, Société Wallonne de Gestion et de Participations (дружество на Валония за управление на дялови участия), е акционерно дружество с държавен капитал, което се притежава изцяло от регион Валония. То гарантира изпълнението на решенията, взети от правителството на Валония, по отношение на операции в търговски дружества и управлението на тези операции. SOGEPA е създадено през 1999 г. вследствие на сливането на Société Wallonne pour la Sidérurgie (SWS — металургично дружество на Валония) и Société pour la gestion de participations de la Région wallonne dans des sociétés commerciales (SOWAGEP — дружество за управление на дялови участия на регион Валония в търговски дружества).

(69)

SOGEPA действа по искане на правителството на Валония. В член 3, параграф 1 от устава на дружеството се казва следното: „Предметът на дейност на дружеството е изпълнението на всички задачи, които са му възложени от правителството на Валония, (…). В този контекст то по-специално гарантира изпълнението на решенията за операции в търговските дружество, придобити от правителството на Валония, както и управлението на инвестициите, задълженията, авансовите плащания или интересите, които регион Валония или самото то притежава в такива дружества“.

(70)

Създадено през 1991 г., дружеството Spaque има за предмет на дейност почистване на отпадъци и на замърсени промишлени зони. То е натоварено да изготви опис на замърсените обекти във Валония. Spaque е дъщерно дружество на Société Régionale d'investissement de la Wallonie (SRIW), 98,66 % от което са собственост на регион Валония и чиято задача е да допринесе за развитието на икономиката в региона чрез финансова подкрепа за валонските предприятия или за тези, базирани във Валония, които осъществяват промишлени проекти или услуги, водещи до създаване на добавена стойност.

(71)

Съгласно договора за управление, подписан през юли 2007 г. между правителството на Валония и Spaque за периода 2008—2012 г. и подновен през октомври 2012 г. за още шест месеца, в тази рамка Spaque осъществява дейности в рамките на възложените му от регион Валония задачи. Регионът по-специално определя списък с приоритетните обекти и конкретни правомощия за извършване на саниране.

(72)

В контекста на тази информация Комисията счита, че регион Валония взима решения, които след това се изпълняват от SOGEPA. Що се отнася до Spaque, изглежда регионът чрез своите делегирани задачи може да въздейства пряко върху осъществяваните от Spaque дейности.

(73)

Поради това на този етап от процедурата Комисията заключава, че разглежданите мерки включват държавни ресурси и са отговорност на държавата.

(74)

Условието за избирателност е лесно за доказване. В решението за откриване на процедура Комисията констатира, че всички разглеждани мерки са предоставени в полза на едно и също дружество — VSL, или синдика на CVS — за мярка № 3 (гаранция от 150 000 EUR).

(75)

Следва да се разгледа критерият за икономическо предимство както по отношение на помощта за оздравяване, така и по отношение на другите разглеждани мерки в контекста на коментарите на белгийските органи във връзка с решението за откриване.

(76)

Помощта за оздравяване, предоставена под формата на заем в размер на 1 млн. EUR при лихва от 3,07 % плюс 100 базисни пункта, като компенсация за SOGEPA, води до икономическо предимство за VSL. В действителност този заем е бил предоставен без никакво обезпечение на предприятие в затруднение, което по-рано два пъти е внасяло иск за преструктуриране по съдебен път (вж. параграф 5.2.1). Както признават белгийските органи, VSL — тъй като е предприятие в затруднение — никога не би могло да получи заем от частна банка. Следователно тази мярка е предоставила предимство за VSL в размер на 1 млн. EUR (стойността на заема).

(77)

Съмненията на Комисията се отнасят до съвместимостта на тази държавна намеса с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

(78)

В своите коментари белгийските органи не разглеждат критерия за икономическо предимство и обсъждат само наличието или липсата на икономическа приемственост между CVSL и VSL.

(79)

Съгласно информацията, с която в крайна сметка разполага Комисията, тази гаранция се отнася за заем в размер на 300 000 EUR, отпуснат от ING на синдика на CVSL Гаранцията е в размер на 150 000 EUR и е предоставена без възнаграждение. Целта на този заем е била да се даде възможност на CVSL да продължи своята дейност до евентуалната продажба на дружеството.

(80)

Комисията отбелязва, че белгийските органи са я информирали, че към момента на предоставяне на гаранцията нито е изготвено, нито е подписано каквото и да било споразумение. Следователно единственият елемент, с който тя разполага, е писмо от SOGEPA от 24 септември 2008 г., адресирано до ING, в което SOGEPA потвърждава своята гаранция да покрие евентуалните загуби, произтичащи от продължаването на дейностите, до сумата от 150 000 EUR. Поради това Комисията отбелязва, че SOGEPA е предоставила без възнаграждение гаранция на синдика на предприятие в несъстоятелност. Впрочем белгийските органи заявиха, че ING е обвързала предоставянето на заема с получаването на гаранцията. Поради това с оглед на обстоятелствата Комисията счита, че без държавната намеса заемът нямаше да бъде отпуснат в пълния му размер. Освен това Комисията отбелязва, че регион Валония не е имал никаква пряка правна или търговска връзка със CVSL.Регионът не е пряк, нито непряк — чрез посредничеството на SOGEPA — акционер в CVSL. Следователно регионът не е имал никакъв търговски интерес да предоставя тази гаранция на CVSL без възнаграждение.

(81)

Комисията заключава, че предоставянето на тази гаранция без възнаграждение е довело до предимство за CVSL. Предимството съответства на премията, която би поискало частно дружество, за да предостави гаранцията при сходни обстоятелства, и от която премия SOGEPA се е отказало.

(82)

Белгийските органи посочиха, че заемът в размер на 300 000 EUR е бил върнат изцяло на 28 юли 2009 г. от синдика с наличните средства и при усвояване на гаранцията в размер на 150 000 EUR.

(83)

Следователно размерът на държавната помощ съответства на разликата между лихвения процент по заема, който синдикът на CVSL би платил на пазара при отсъствие на държавната гаранция, и действително изплатения лихвен процент при наличието на гаранцията.

(84)

Този подход е в съответствие с точка 4.2. от Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (12): „За индивидуална гаранция еквивалентът на помощта в брой на гаранцията трябва да бъде изчислен като разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена. Когато пазарът не предоставя гаранции за съответния вид транзакция, не съществува пазарна цена за гаранцията. В този случай елементът на помощ трябва да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия, а именно като разлика между специфичния пазарен лихвен процент, който това дружество би трябвало да плати без гаранцията, и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат направени изплащания на премии.“

(85)

Тази сума следва да се изчисли по следната формула:

Размер на помощта = (14,59 % – 10,75 %) × 300 000 × 343/365 = 10 825,64 EUR

(86)

14,59 % са получени по следния начин: 4,59 % (основен лихвен процент в Белгия към август 2008 (13)), към който следва да се добавят 1 000 базисни пункта заради състоянието на CVSL (предприятие, чийто рейтинг е CCC с ниско равнище на обезпеченост (14)). 10,75 % е лихвеният процент по заема от ING, а срокът за отпускане на заема до неговото изплащане е 343 дни.

(87)

Съмненията на Комисията се отнасят до съответствието с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика на условията, свързани с продажбата и възнаграждението за условията за използване на марките от VSL (възнаграждение, равно на 1,5 % от EBITDA за първите пет финансови години и 5 % от шестата финансова година нататък) (15).

(88)

В споразумението от 29 януари 2009 г. между Compagnie financière du Val, собственост на регион Валония, и VSL се предвижда предоставянето на изключителен лиценз за използване на марките и условията за обратното изкупуване на марките от VSL (вж. съображение 19 и следващи).

(89)

Комисията отбелязва, че изключителният лиценз относно използването на марките се подчинява на условия, които не биха били наложени от частен оператор. В действителност регион Валония изисква от VSL да изпълни следното условие: „Този лиценз за използване може да бъде прекратен във всеки момент, автоматично и без предизвестие от регион Валония, в случай че VSL (или неговите правоприемници) не изпълни ангажимента си да произведе в завода на Val Saint-Lambert в Серен кристални изделия с висока добавена стойност, като запази минимум 60 % от работните места, еквивалентни на заетост на пълен работен ден, извън съществуващата икономическа безработица към датата на обявяване на CVSL в несъстоятелност (…)“. Комисията констатира, че в замяна на предоставянето на изключителен лиценз регионът налага на VSL задължение да поддържа производството в завода в Серен, както и задължение да поддържа предварително определено равнище на заетост. Тези условия са оказали въздействие върху възнаграждението за лиценза и върху бъдещата продажна цена на марките.

(90)

Комисията счита, че условия от политически характер (запазване на икономическата дейност в Серен и на определено равнище на заетост) са довели до намаляване на възнаграждението за използването на лиценза и на продажната цена. Следователно възнаграждението в размер на 1,5 % от EBITDA през първите 5 финансови години и 5 % след шестата финансова година не може да се счита за възнаграждение, съответстващо на пазарната цена. Цената в размер на [700 000—1 000 000] EUR, предложена от купувачите през октомври 2008 г. в рамките на процедурата по придобиване, също не може да се счита за пазарна цена поради наличието на посочените по-горе условия, които частен инвеститор в условията на пазарна икономика не би наложил и които биха разубедили някои инвеститори да представят оферта.

(91)

Размерът на държавната помощ, произтичаща от използването на марките, съответства на разликата между цената, която би предложил частен инвеститор, без условията от политически характер, наложени от регион Валония, и действително изплатеното възнаграждение. В рамките на процедурата по възстановяване белгийските органи следва да назначат независим експерт, квалифициран да извършва този вид оценки, избран след открита и прозрачна процедура и назначен със съгласието на Комисията. Този експерт ще извърши проучване, което да позволи да се определи възнаграждение, съответстващо на обичайно използваните и одобрени методи за управление на активи на интелектуална собственост.

(92)

Мярката относно прехвърлянето никога не е била приведена в действие поради обявяването на VSL в несъстоятелност. Прехвърлянето на марките не се е осъществило и регион Валония все още е собственик на марките. Поради това Комисията счита, че няма причина да се разпорежда възстановяването на мярката, тъй като тя никога не е била приведена в действие.

(93)

Съмненията на Комисията се отнасят до стойността, на която е оценено обезпечението по заема, както и до лихвения процент. В действителност Комисията счита, че действителната стойност на терените, използвани като обезпечение, може да е по-ниска и дори отрицателна, тъй като тези терени или части от тях е трябвало да бъдат почистени.

(94)

В действителност Комисията констатира, че от предоставените ѝ документи е видно, че ипотеката се е отнасяла частично до сградите на VSL, които е трябвало да бъдат санирани и почистени, ако те са били обект на продажба. Белгийските органи отговориха, че към датата на изготвяне на експертния доклад собствениците на засегнатите имоти не са обременени с никакво правно задължение. Следователно стойността на сградите не следва да включва евентуалните разходи за почистване.

(95)

В своите коментари относно решението за откриване белгийските органи представиха експертно мнение, изготвено през януари и февруари 2009 г. от Бюрото за експертни оценки Marengo, според което търговската стойност на недвижимите активи, обхванати от ипотеката, се оценява на 3 137 000 EUR. В случай на доброволна публична продажба стойността на тези активи би възлизала на 2 871 000 EUR и на 1 915 000 EUR в случай на ускорена публична продажба. Вследствие на това белгийските органи заключават, че стойността на обезпечението е отлична, тъй като обхваща пълната стойност на въпросния заем.

(96)

Освен това в доклада за управление, изготвен от Съвета на директорите и приложен към годишния финансов отчет за финансовата година, приключила на 31 декември 2009 г., се уточнява, че проучването на Marengo с цел оценка на недвижимите активи на VSL през 2009 г. показва, че посочените стойности са верни само ако терените и сградите са почистени, което все още не е факт. По-нататък в доклада се посочва, че VSL е получило оферта за покупка на всички терени и сгради в състоянието, в което се намират, за сумата от 2 000 000 EUR от дружеството, което е ангажирано с развитието на проекта Cristal Park. С цел да се съобрази с действителното положение Съветът на директорите тогава решава да отрази в баланса само стойността, съответстваща на офертата за закупуване, която е междинна в сравнение с цената при ускорена публична продажба и доброволна продажба, на почистените терени и сгради.

(97)

Поради това Комисията счита, че при наличието на оценка, изготвена от независим експерт, както и на оферта за закупуване, обезпечението може да се определи като високо.

(98)

Освен това Белгия не беше в състояние да предостави на Комисията счетоводен баланс на предприятието към 31 август 2009 г., датата на отпускане на заема, поради компютърен срив през лятото на 2009 г. Комисията не разполага с информация за финансовото състояние на предприятието към 31 август 2009 г., но за сметка на това тя е запозната с неговото състояние към 31 декември 2009 г. Към тази дата VSL отчита загуба в размер на 2 млн. EUR при първоначален капитал от 2 млн. EUR. Също така предприятието има голям запас от стоки на склад в размер на 3 млн. EUR и 5,759 млн. EUR дългове. EBITDA на VSL е отрицателна. Поради това, при отсъствието на други данни, представени от Белгия, Комисията стига до заключението, че VSL се е намирало в сложно финансово състояние въпреки редовните вноски на неговия мажоритарен акционер. Комисията счита, че в контекста на посочените по-горе счетоводни данни рейтингът на VSL към момента на предоставяне на заема е бил CCC в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (наричано по-долу „Съобщение относно референтните лихвени проценти“) (16).

(99)

Комисията констатира, че лихвеният процент, предложен на 31 август 2009 г., е определен от белгийските органи на 4,7 %. В Съобщението относно референтните лихвени проценти се предвижда добавяне на 400 базисни пункта към лихвата от 1,77 % (17), валидна за Белгия към момента на отпускане на заема, за предприятие, чийто рейтинг може да бъде определен като CCC и което представя високо ниво на обезпечение, или лихвен процент от 5,77 % (1,77 % + 400 базисни пункта).

(100)

Комисията констатира, че лихвеният процент по заема, отпуснат на 31 август 2009 г., определен на 4,7 % от регион Валония, представляван от SOGEPA, за срок от 7 години, е под прага от 5,77 %, определен в съобщението, и заключава, че е налице държавна помощ в полза на VSL.

(101)

Този елемент на помощта съответства на 1,07 %, т.е. на разликата между двата лихвени процента (5,77 % – 4,7 %), или 16 050 EUR годишно.

(102)

Съмненията на Комисията се отнасят до предполагаемия характер pari passu на мярката и в крайна сметка до съответствието на тази мярка с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, от една страна, поради икономическото и финансовото състояние на дружеството към момента на увеличаването на капитала и, от друга страна, поради прекалено общия характер на предоставените от белгийските органи документи, обосноваващи обосноваността на тази мярка.

(103)

В своите коментари белгийските органи считат, че Комисията не може да се позовава на рентабилността на инвестицията ex post, за да определи дадена мярка като държавна помощ. Те считат също, че макар да не е акционер, регион Валония има интерес да поддържа дейността на VSL в качеството си на основен кредитор (вж. мярка 4).

(104)

Въпреки това Комисията констатира, че регион Валония влива свежи капитали, докато CFC влива вземане, отнасящо се до собственото ѝ дъщерно дружество. Обратно на твърденията на белгийските органи, намесата на региона на 17 март 2011 г. не се осъществява едновременно с тази на акционера CFC. В действителност приносът на CFC в размер на 5,2 млн. EUR всъщност се състои от множество авансови вноски, направени между 25 май 2009 г. и 29 март 2011 г. Освен това регион Валония и CFC не се намират в една и съща ситуация и не са изложени на едни и същи рискове. Регион Валония не е акционер във VSL преди тази мярка. Напротив, CFC е акционер във VSL и има интерес предприятието да се стабилизира или поне да ограничи своите загуби. Поради това Комисията счита, че увеличаването на капитала не може да се счита за pari passu.

(105)

Фактът, че регион Валония е отпуснал заем две години по-рано, не е достатъчен да докаже уместността на увеличаването на капитала. Впрочем фактът, че регион Валония има вземане, чийто първоначален размер е 280 000 EUR, но със сигурност по-малък към момента на увеличаването на капитала, тъй като белгийките органи уточняват, че VSL е изплатило това вземане с вноски от 35 000 EUR годишно, считано от 5 октомври 2008 г., от една страна, и, от друга стана, е отпуснал заем в размер на 1,5 млн. EUR през 2009 г., не доказва уместността на допълнителна инвестиция в размер на 1,5 млн. EUR в дружество, чието финансово състояние продължава да се влошава (вж. параграф 5.2.1.)

(106)

Освен това Комисията констатира, че решението за увеличаване на капитала не е взето въз основа на бизнес-план, а на основата на обикновена финансова прогноза от една страница. В тази прогноза не се дава никакво обяснение за начина, по който дружеството смята да се възстанови, нито за възнаграждението, което смята да осигури на доставчика на капитала, и по-точно на регион Валония. Резултатите през финансовата 2008—2009 г. вече са показали, че предприятието е било в затруднено икономическо и финансова положение (вж. мярка 4). Обикновено увеличаване на оборота само по себе си не може да оправдае увеличаване на капитала с 1,5 млн. EUR, без да се вземат предвид други критерии, като EBITDA или степента на задлъжнялост на предприятието.

(107)

Следователно увеличаването на капитала не може да се счита за равностойно на поведението на частен инвеститор в условията на пазарна икономика, а на държавна помощ в размер на 1,5 млн. EUR, съответстваща на цялата стойност на увеличаването на капитала.

(108)

Мярка 7 обединява предоставени на VSL предимства на обща сума 197 503,04 EUR. Комисията счита, че за тях следва да се счита, че не изпълняват всички условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора, и следователно не представляват помощ след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (18). В член 7 от регламента се предвижда, че той се прилага за помощта, предоставена преди влизането му в сила, ако помощта изпълнява всички условия, определени в този регламент.

(109)

Получателят на помощта не е предприятие, чийто сектор на дейност попада в изключенията, изброени в член 1 от горепосочения регламент. В съответствие с член 3, параграф 1 от посочения регламент белгийските органи потвърждават, че общата сума на мерките, предоставени от региона, не надвишава 200 000 EUR за период от три финансови години. Наблюдението, предвидено в член 6 от регламента, е осъществено от SOGEPA. От това Комисията заключава, че мерките в този случай изпълняват условията на регламента. Освен това, предвид тяхната форма (субсидия), въпросните мерки могат да се считат за прозрачни по смисъла на член 4 от регламента. И накрая, за разлика от предходния регламент, в понастоящем действащия регламент не се изключва помощта de minimis в полза на предприятия в затруднение.

(110)

Поради това се счита, че мерките в конкретния случай не изпълняват всички условия на член 107, параграф 1 от Договора и не представляват държавна помощ.

(111)

Комисията изразява съмнение дали продажната цена на терените и сградите, закупени от Spaque, т.е. 2 040 000 EUR, е пазарна цена поради несигурността относно оценката на разходите за саниране, които следва да се поемат от VSL. Също така Комисията си задава въпроси, свързани с предоставянето за безвъзмездно ползване на сгради, собственост на SPAQUE, в полза на VSL.

(112)

Комисията констатира следната хронология на фактите:

(113)

В конкретния случай Комисията е изправена пред наличието на два документа, които предлагат две различни оценки на разходите за почистване.

(114)

Белгийските органи посочват следните причини, за да отхвърлят бележката от декември 2011 г. Най-напред те считат, че тя не се отнася до дейности по саниране и почистване с оглед да се осигури готовността на обекта за неговото настоящо използване с промишлена цел, а цели да се позволи разработването на търговски комплекс, предназначен за обзавеждане за дома, изделия за украса и отдих, което съответства на бъдещите планове за използване на обекта. Според белгийските органи тази бележка е просто бележка за вътрешна употреба, която не е изготвена от признат експерт и частично се отнася до терени, които не са отстъпени на SPAQUE. Накрая белгийските органи уточняват, че бележката почива на ориентировъчно проучване, което само проверява евентуалното наличие на замърсяване и предоставя описание. В бележката също така се уточнява, че проучването на характеристиките (19) е в ход.

(115)

По-нататък белгийските органи твърдят, че сградите, посочени в бележката от декември 2011 г., не могат да бъдат идентифицирани, след което обясняват, че тъй като общата им площ е +/– 67 000 m2, тя надвишава общата площ (50 299 m2) на сградите, описани в акта за продажба от 13 декември 2012 г. Според тях тази разлика от 17 000 m2 оправдава по-ниските разходи за саниране. Белгийските органи уточняват също, че центърът на бившия промишлен обект, а именно сградите с номера 18, 19, 22 и 22A, не са купени от Spaque и следователно остават собственост на VSL. Освен това според белгийските органи в тези сгради е концентрирано замърсяването от производствената дейност.

(116)

На първо място Комисията констатира, че оценката на продажната цена е направена от независимо експертно бюро през май 2012 г. В тази оценка продажната цена се оценява на 2 090 000 EUR. В доклада се уточнява също, че разходите за почистване към момента се оценяват от специализирано бюро за проучвания, определено от настоящия собственик на обекта. Следователно разходите за почистване също са били предмет на оценка от независим и специализиран експерт, Бюрото GEOLYS.

(117)

В отговора си от 23 май 2014 г. белгийските органи потвърдиха, че терените и сградите, оценени в доклада на GEOLYS, действително са същите като тези, засегнати от продажбата от 13 декември 2012 г. Освен това белгийските органи уточниха, че в случай на натрупано замърсяване и замърсяване, свързано с предназначението на зоните, в които са разположени замърсените терени и сгради съгласно устройствения план, действащото законодателство на Валония ограничава обхвата на задълженията на собственик на замърсен терен или сграда. От това следва, че само разходите за почистване на обекта с цел той да бъде приведен в съответствие с действащото към момента на продажбата предназначение, а именно използване с промишлена цел, трябва да бъдат взети предвид и приспаднати от стойността на терените и сградите. Комисията отбелязва, че в писмото на GEOLYS изрично се уточнява, че разходите са оценени с оглед на използването на обекта с промишлена цел.

(118)

В контекста на гореизложеното Комисията заключава, че продажната цена, на която сградите на VSL са продадени на Spaque (съответстваща на продажната цена, оценена от експерт, без разходите за почистване, оценени от Geolys), е пазарна цена и не съдържа елементи на държавна помощ.

(119)

Що се отнася до предоставянето от Spaque на определени сгради за безвъзмездно ползване, белгийските органи обосновават това с ангажимента на VSL да сътрудничи на SPAQUE при предоставянето на цялата информация, която е полезна и необходима за извършване на дейностите по обновяване и почистване на обекта.

(120)

На първо място Комисията отбелязва, че в своите коментари белгийските органи посочват, че сградите принадлежат на SPECI. Споразумението за предоставяне за безвъзмездно ползване обаче е сключено между SPAQUE и VSL, а SPECI не е страна по споразумението. Освен това белгийските органи не са предоставили доказателство, че SPECI е собственик на сградите.

(121)

Освен това Комисията констатира, че тази обосновка не е придружена с никакво доказателство с цел да се оцени дали стойността на наемите, от които SPAQUE доброволно се отказва, съответства на ангажимента на VSL. В действителност белгийските органи не представят никакви подробности относно условията и ефективността на изпълнението на този ангажимент.

(122)

Поради това Комисията счита, че предоставянето за безвъзмездно ползване на терените, посочени в споразумението за временно предоставяне за ползване на част от обекта „Cristalleries du Val Saint-Lambert“ от 11 декември 2012 г., предоставя предимство на VSL.

(123)

Размерът на помощта съответства на размера на наемите, които VSL би платило в условията на отдаване под наем на пазарни цени. Тази сума следва да се изчисли въз основа на кадастралния доход (индексиран), определен от компетентните белгийски органи (а именно службата по кадастъра, имотния регистър и поземлената собственост — ACED) за всяка наета сграда и в зависимост от срока на отдаването под наем. В действителност кадастралният доход (индексиран) се определя по такъв начин, че да отразява средния нетен доход, който даден недвижим имот би донесъл на своя собственик за една година, като се отчете пазарът за отдаване под наем на недвижими имоти, и по тази причина се приема от Комисията за разумна основа за изчисляване на стойността на отдаването под наем на въпросните имоти. В рамките на процедурата по възстановяване белгийските органи могат, въз основа на становището на признат независим експерт, който подлежи на одобрение от Комисията, да предоставят доказателство, че промените в размера на въпросната сума са необходими с цел да се отчетат особеностите на въпросните имоти.

(124)

По отношение на условията, свързани със засягането на конкуренцията и търговията между държавите членки, Комисията отбелязва, че в Европейския съюз има множество производители на кристал и на кристални изделия, като последните могат да се използват като функционални аксесоари или като произведения на изкуството и луксозни изделия. От предоставената от Белгия информация е видно, че например следните дружества извършват дейност, която е поне отчасти сходна на тази на VSL: Baccarat (Франция), Saint-Louis (Франция), Lalique (Франция), Daum (Франция), Arc International (Франция), Montbronn (Франция) и Bohemian glassworks (Чешка република). Комисията отбелязва, че изделията, произведени от тези предприятия и от другите участници на пазара, се търгуват между държавите членки.

(125)

Що се отнася по-специално до мярка 3 (гаранция в размер на 150 000 EUR) и до мярка 5 (заем от 1,5 млн. EUR), размерът на помощта, макар и да не може да бъде изчислен точно поради липсата на определени данни, е по-малък от прага на помощ de minimis. Въпреки това обаче Комисията счита, че тази мярка не може да бъде определена като помощ de minimis и тя засяга конкуренцията и търговията между държавите членки. Мерките, предоставени през 2008 г. и 2009 г., в действителност не могат да бъдат определени като помощ de minimis, тъй като по силата на предходния регламент, в сила до 31 декември 2013 г. (20), предприятията в затруднение не могат да получават подобен вид помощ. Към момента на предоставяне на гаранцията CVSL е било в производство по несъстоятелност. Освен това съгласно новия регламент, който е в сила от 1 януари 2014 г. (21), този, както и предходният регламент, се прилагат само по отношение на прозрачни помощи. В този случай обаче гаранцията не може да бъде считана за такава. В действителност в член 4, точка 6, буква а) от регламента се предвижда, че: „Помощта под формата на гаранции се счита за прозрачна помощ de minimis, ако бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност (…)“. Както вече беше установено по-горе, към момента на предоставяне на гаранцията CVSL е било в производство по обявяване в несъстоятелност. По отношение на заема в член 4, параграф 3, букви а) и б) се предвижда, че: „Помощта под формата на заеми се счита за прозрачна помощ de minimis, ако бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност (…) и заемът е гарантиран с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от неговия размер, като заемът възлиза на 1 000 000 EUR (…) за период от пет години или на 500 000 EUR (..) за срок от десет години“. В конкретния случай последното условие по отношение на заема не е спазено.

(126)

Освен това Комисията счита, че понятието за държавна помощ не налага нарушаването на конкуренцията или засягането на търговията да са осезаеми или конкретни. Фактът, че размерът на помощта е малък или че предприятието е скромно по мащаб, не изключва сам по себе си нарушаването на конкуренцията или заплахата от нарушаване на конкуренцията, при условие все пак, че вероятността за такова нарушаване не е чисто хипотетична. В конкретния случай, с оглед на естеството на пазара, описано в съображение 124 по-горе, тази вероятност не е хипотетична. Според белгийските органи съществуват около четиридесет действащи предприятия за производство на кристални изделия и извън Европа. Val Saint-Lambert е активно на пазара на кристални изделия, свързани с изкуството на сервирането и украсата. От момента, в който потребителят има избор между множество сходни изделия, например кана на VSL или кана, произведена от друго предприятие за кристал с различна марка, всяка помощ, получена от един от производителите в сектора, води до нарушаване на конкуренцията при другите производители.

(127)

Вследствие на това Комисията заключава, че разглежданите мерки, с изключение на мярка 7, представляват помощ, която може да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(128)

Комисията заключава, че разглежданите мерки в тяхната цялост, с изключение на мярка 7 и на продажбата на сградите на VSL на Spaque (част от мярка 8), представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(129)

Забраната за държавна помощ, предвидена в член 107, параграф 1 от ДФЕС, не е абсолютна, нито безусловна. По-специално параграфи 2 и 3 от член 107 от ДФЕС представляват правната основа, която дава възможност някои помощи да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар. В конкретния случай е уместно по-специално да се анализира дали разглежданите мерки биха могли да се считат за съвместими въз основа на член 107, параграф 3 от ДФЕС при прилагане на критериите, посочени в Насоките за оздравяване и преструктуриране. За тази цел е уместно най-напред да се определи за кои периоди CVSL и VSL могат да се считат за предприятия в затруднение.

(130)

Освен това относно мярка 3, предоставена през септември 2008 г., е важно също така да се установи дали съществува икономическа приемственост между обявеното в несъстоятелност дружество CVSL и дейностите, прехвърлени на купувачите, учредили VSL, за да се определи дали VSL се е възползвало от предимствата, свързани с предоставянето на тази мярка. Заключенията от този анализ в действителност оказват въздействие върху последствията от анализа относно съвместимостта на мерки 3 и 1.

(131)

Следва да се определи в кои периоди CVSL и VSL могат да се считат за предприятия в затруднение.

(132)

В своите коментари белгийските органи не оспорват статута на предприятие в затруднение на CVSL към момента на предоставяне на гаранцията от септември 2008 г. (мярка 3), но според тях от тази намеса се е възползвало дружеството CVSL, а не VSL.

(133)

Освен това те считат, че VSL може да бъде определено като предприятие в затруднение единствено считано от 8 февруари 2012 г., датата на подаване на иска за преструктуриране по съдебен път. Преди това VSL не може да бъде определено като предприятие в затруднение, тъй като съгласно белгийските органи VSL е новосъздадено предприятие и се ползва с безусловната подкрепа на мажоритарния акционер във VSL, т.е. CFC, в съответствие с точки 10 и 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране с оглед на практиката по вземане на решения на Комисията.

(134)

Комисията констатира, че към момента на предоставяне на мярка 3 CVSL е в несъстоятелност, считано от датата на решението от 11 август 2008 г.

(135)

По отношение на мерки 5, 6 и 8 белгийските органи се позовават на решението Saab (22), за да обосноват факта, че VSL не е в затруднение. По-специално те са предоставили хронологична справка за счетоводните отчети, показващи финансовите потоци между VSL и неговия мажоритарен акционер CFC с цел да се докаже, че поведението на CFC може в действителност да се счита за сходно на това на General Motors, който продължи да подкрепя своето дъщерно дружество Saab чрез вливане на капитал и на ликвидни средства, за да компенсира неговите загуби, което стана причина Комисията да изключи Saab от предприятията в затруднение по смисъла на Насоките (вж. съображение 59 от решението).

(136)

В действителност от 25 май 2009 г. досега в допълнение към капитала, внесен в момента на придобиването, CFC редовно е осъществявало финансови инжекции на стойност над 8 млн. EUR, което показва, че в първия период след ликвидацията на активите на CVSL, VSL не може да се счита за предприятие в затруднение въз основа на точки 12 и 13 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. В действителност в рамките на тази период мажоритарният акционер във VSL е бил в състояние да подкрепя предприятието чрез редовни вноски, което доказва, че затрудненията на VSL е можело да бъдат поети от мажоритарния акционер. Поради това Комисията счита, че от януари 2009 г. до февруари 2012 г. VSL не отговаря на критериите за предприятие в затруднение по смисъла на Насоките.

(137)

От февруари 2012 г. обаче VSL отново е в производство за преструктуриране по съдебен път. Освен това белгийските органи доказват, че CFC вече не е било в състояние да подкрепя своето дъщерно предприятие, както го е правило до тогава. В решението за откриване се уточнява, че равнището на ликвидни средства на CFC е възлизало на 1,26 млн. EUR и следователно предоставянето на еквивалентна сума на VSL (необходима като минимум за оздравяването) би лишило предприятието от почти всичките му ликвидни средства. Следователно VSL трябва да бъде считано за предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране към момента на предоставяне на помощта за оздравяване (мярка 1) през април 2012 г.

(138)

В резюме, Комисията счита, че CVSL е в затруднение от 11 август 2008 г. (датата на произнасяне на решението за обявяване в несъстоятелност) до края на ноември 2008 г. (акт за учредяване на VSL). VSL следва да се счита за предприятие в затруднение от 9 февруари 2012 г. (датата на започване на производството за преструктуриране по съдебен път) до решението от 14 октомври 2013 г. (датата на решението за обявяването му в несъстоятелност).

(139)

Следователно CVSL и VSL са били предприятия в затруднение по време на предоставянето на мерки 1 и 3. Анализът на съвместимостта им трябва да се извърши въз основа на Насоките.

(140)

Белгия счита, че тази помощ е съвместима с Насоките за оздравяване и преструктуриране. Напротив, Комисията счита, че принципът за еднократност на помощта, предвиден в точка 72 и следващи от Насоките, не е бил спазен. В действителност VSL е получило несъвместима помощ за оздравяване през септември 2008 г. (вж. съображение 141). Следователно дружеството не би могло да получи нова помощ за оздравяване преди 2018 г. Освен това белгийските органи потвърдиха, че заемът в размер на 1 млн. EUR е бил вписан в декларацията за предявяване на вземания на синдика към 5 ноември 2013 г. в полза SOGEPA. Това вземане е вписано в пасивите на VSL и към днешна дата не е изплатен. Следователно заемът не е изплатен в срок от шест месеца от отпускането му в съответствие с точка 25, буква а) от Насоките. Поради това Комисията счита, че помощта за оздравяване от 3 април 2012 г., която съответства на размера на заема, или 1 млн. EUR, е несъвместима с общия пазар.

(141)

В параграф 5.2.1. Комисията счита, че CVSL е предприятие в затруднение към момента на предоставяне на гаранцията. Елементът на помощта, произтичащ от безвъзмездното предоставяне на гаранцията, би могъл да се обяви за съвместим само ако отговаря на условията, установени в Насоките за оздравяване и преструктуриране. Както се видя обаче, тази гаранция е предоставена без възнаграждение. В точка 25, буква а) от Насоките за оздравяване и преструктуриране се посочва, че държавната помощ под формата на гаранции по кредити трябва да се облагат „с лихва, най-малкото сравнима с тези, наблюдавани при заемите за предприятия в добро състояние (…)“. Освен това белгийските органи, въпреки изричното искане за изпращане на информация във връзка с това, не са предоставили данни относно спазването на задължението за прекратяване на гаранцията след изтичане на шест месеца (точка 25, буква а) от Насоките). Въз основа на тези елементи Комисията счита, че елементът на помощта, произтичащ от безвъзмездното предоставяне на гаранцията, не може да се счита за помощ за оздравяване, съвместима с общия пазар, нито може да се обяви за съвместима на други основания.

(142)

Следователно, тъй като мярка 3 е несъвместима помощ за оздравяване, предоставена през 2008 г., преди придобиването на CVSL, трябва да се установи дали е имало икономическа приемствеността между обявеното в несъстоятелност дружество CVSL и дейностите, прехвърлени на купувачите, които учредяват VSL, за да се определи дали VSL се е възползвало от предимствата, свързани с предоставянето на тази мярка.

(143)

В решението за откриване Комисията си задаваше въпроси дали е възможно да се установи икономическа приемственост между CVSL и VSL, с други думи дали предимствата, свързани с предоставянето на гаранцията от 150 000 EUR през септември 2008 г., са били прехвърлени на купувачите на CVSL, учредили VSL. От заключенията от този анализ зависят едновременно определянето на субекта, на който ще бъде вменена отговорността да върне помощта, ако се докаже, че тя е неправомерна и несъвместима, както и анализът на съвместимостта на мярка 1, по специално по отношение на принципа за еднократност на помощта.

(144)

В това отношение белгийските органи считат, че мярката е била от полза за CVSL, а не за VSL, както и че е налице прекъсване на икономическата приемственост между CVSL и купувачите.

(145)

Съгласно съдебната практика задължението за възстановяване може да обхване новосъздадено предприятие, на което предприятието получател е прехвърлило своите активи, когато това прехвърляне позволява да се установи наличие на икономическа приемственост между двете предприятия (23). В действителност възможността задължението за възстановяване да обхване друг субект не би могла да се изключи от момента, в който се установи, че той действително се ползва от разглежданата помощ поради икономическата приемственост между двата субекта.

(146)

Съгласно решението на Съда от 8 май 2003 г. по съединени дела C-328/99 и C-399/00 Италианска република/Комисия  (24), разследването за икономическата приемственост между старо предприятие и новосъздадена структура се осъществява въз основа на съвкупност от признаци: по-специално предмета на продажбата (активи и пасиви, запазване на работната сила, групи активи), цената на прехвърлянето, самоличността на акционерите или на собствениците на новосъздадено предприятие, момента на прехвърлянето (след началото на разследването, започване на официалната процедура по разследване или окончателното решение), както и икономическата логика на сделката.

(147)

Най-напред белгийските органи са уточнили, че активите, свързани със CVSL, са разпръснати между различни субекти (предприятието майка VSLI, SARL VSLI във Франция и CVSL). За да улеснят продажбата, на 23 октомври 2008 г. синдиците сключват споразумение за сделка, насочено към осъществяване на прехвърлянето към дружеството в несъстоятелност на активите, разпределени в рамките на тези различни предприятия.

(148)

Съгласно меморандума за разбирателство от 1 октомври 2008 г. и споразумението за закупуване от 31 август 2009 г. VSL поема всички активи на CVSL без текущите активи: сградите, в които се намират цеховете на CVSL, и зоните за съхранение, терените, върху които те са построени, материалите и търговските площи на CVSL, с други думи — средствата за производство, формите за отливки, евентуалните патенти и свързани марки, които са принадлежали на CVSL към тази дата, поръчките в процес на изпълнение, стоковите наличности, включително онези от тях, които са били продадени на SARL Val Saint-Lambert International, дружество по френското право, поставено от синдиците на разположение на купувачите.

(149)

Отстъпени са също част от активите, принадлежали на VSLI, а именно марките, чертежите и моделите, както и друга интелектуална собственост (елементите, посочени в споразумението от 5 октомври 2005 г., и в допълнение — плановете, формите за отливки, чертежите, скиците …), застроените и незастроените терени, които VSLI е притежавала в Серен, складовите наличности от продукти на VSL, търговските площи в Серен (изложбена зала), наличностите в търговските обекти в Серен и Брюксел (Саблон).

(150)

На VSL също така е преотстъпена пълната собственост върху средствата за производство (машини за рязане, пещи и накрайници за пещи), които са били предмет на лизинг.

(151)

VSL се ангажира да изпълнява, освобождавайки напълно CVSL от отговорност, всички трудови договори, подписани от VSL, които са в сила към 30 септември 2008 г. VSL също така се ангажира да спазва сключените социални, колективни и индивидуални споразумения, като в същото време си запазва възможността да предоговаря някои условия с цел, ако това е целесъобразно, да ги адаптира към нови обстоятелства.

(152)

И накрая, VSL също така поема пасив в размер на 280 000 EUR, произтичащ от прехвърлянето на интелектуалните права на CVSL, осъществено от CFV. Съгласно споразумението от 29 януари 2009 г. между SA Compagnie financière du Val и VSL, VSL заменя Interagora и поема за своя сметка задълженията на SA Interagora към CFV със споразумението от 5 октомври 2005 г. По силата на това споразумение CFV отстъпва на SA Interagora всички марки, чертежи и модели, които са пряко или непряко свързани със CVSL. От договорената цена остава неизплатена сума в размер на 280 000 EUR.

(153)

Прехвърлянето на активите на CVSL е признато и от Търговския съд в Лиеж на 20 октомври 2009 г.

(154)

Предвид тези факти Комисията стигна до следното заключение по отношение на предмета на продажбата: прехвърлянето обхваща почти всички активи на CVSL (включително поръчките в процес на изпълнение), всички трудови договори, подписани от дружеството в несъстоятелност, които са в сила към 30 септември 2008 г., както и използването на марките и правата върху интелектуалната собственост.

(155)

Поради това Комисията отбелязва, че обхватът на поетите дейности е бил същият като тези на CVSL и че обхватът на придобиването дори надхвърля CVSL, включвайки активите на VSLI, които са необходими за продължаването на дейността на завода за кристал.

(156)

За да се установи дали е налице икономиечска приемственост след продажбата на активите на CVSL, трябва също така да се прецени дали тази продажба е извършена на пазарна цена. Това условие се прилага в еднаква степен както по отношение на материалните, така и на нематериалните активи.

(157)

Белгийските органи уточняват, че съгласно белгийското законодателство в областта на несъстоятелността определящият критерий за продажбата на активите е интересът на кредиторите. Член 75, параграф 3 от Закона за несъстоятелността позволява на кредиторите и на субектите в несъстоятелност да се противопоставят на определени видове продажба на активи, ако считат, че съществува риск планираната продажба да им навреди. Белгийските органи уточняват, че предоставянето на държавната гаранция в размер на 150 000 EUR е обосновано именно от желанието да се гарантира продължаването на дейността и насърчаването на процедурите по прехвърляне на активите.

(158)

Комисията отбелязва, че продажбата на активите на CVSL е осъществена чрез открита процедура, управлявана от синдика на дружеството в несъстоятелност. Синдиците са получили 36 оферти, от които в края на първия етап са избрали 12. Организирана е зала за данни за разкриване на през определен кръг лица на поверителна информация, където са събрани данни за CVSL. По всичко личи, че публичността е обхванала всички активи, без предварително да са определяни групи активи.

(159)

Комисията констатира, че тази процедура би позволила априори да се увеличи в максимална степен продажната цена на всеки актив на CVSL.

(160)

Въпреки това два елемента накараха Комисията да счита, че тази процедура сама по себе си е недостатъчна, за да се гарантира, че предложената от купувачите цена за активите съответства на пазарната цена.

(161)

Продажбата на активите на CVSL е обвързана с продължаването на всички трудови договори. Това показва, че продажбата не е безусловна и че това задължение би могло да снижи продажната цена.

(162)

И накрая, изключителният лиценз за използване на марките също е обвързан с условия, които частен оператор не би наложил. В замяна регион Валония изисква от VSL компенсация, вписана в споразумението за подновяване на задължението от 29 януари 2009 г. между регион Валония (представлявана от CFV) и VSL: „Настоящият лиценз за използване може да бъде прекратен във всеки момент, автоматично и без предизвестие от регион Валония, в случай че VSL (или неговите правоприемници) не изпълни ангажимента си да произвежда в завода на Val Saint-Lambert в Серен кристални изделия с висока добавена стойност, като запази минимум 60 % от работните места, еквивалентни на заетост на пълен работен ден, извън съществуващата икономическа безработица към датата на обявяване CVSL в несъстоятелност (…)“. Комисията констатира, че регионът налага на VSL, в замяна на предоставянето на изключителен лиценз, задължение да поддържа производството в завода в Серен, както и задължение да поддържа предварително определено равнище на заетост. Тези условия от политически характер биха могли да намалят продажната цена и да разубедят други потенциални кандидати, като по този начин са засегнали конкуренцията в рамките на тръжната процедура и са довели до ситуация, при която най-изгодната представена финансова оферта да не отговаря на действителната пазарна стойност (25).

(163)

С оглед на тези фактически елементи Комисията счита, че критерият, свързан с трансферната цена, не е спазен.

(164)

Критерият за икономическата логика на сделката има за цел да се провери дали купувачът на активите използва преотстъпените активи по същия начин като прехвърлителя с цел продължаване на същата икономическа дейност.

(165)

Белгийските органи считат, че следваната от VSL логика е коренно различна от тази на неговите предшественици, по-специално поради обвързването на закупуването на дейностите на завода за кристал с проекта за недвижими имоти Cristal Park.