а)

Нож или ножица и разкъсващи пинсети за разфасоване на образци (от мускулни късове).

б)

Tабличка, разграфена на 50 кутийки, всяка от които може да поеме приблизително проби от 2 g месо, или друг инструменти, даващи еквивалентни гаранции по отношение на проследимостта на пробите.

в)

Cмесител със заострено режещо острие. Когато пробите са по-големи от 3 g, трябва да се използва мелачка за месо с отвори от 2 до 4 mm или ножици. В случая на замразено месо или език (след отстраняване на повърхностния слой, който не може да се усвоява), е необходима мелачка за месо и размера на проби ще трябва да бъде увеличен значително.

г)

Mагнитна бъркалка с термостатично контролирана нагряваща се плоча и бъркалки за разбъркване с тефлоново покритие, приблизително 5 cm дълги.

д)

Kонусовидни стъклени делителни фунии с капацитет от най-малко 2 литра, за предпочитане снабдени с тефлонови обезопасяващи запушалки.

е)

Стойки, пръстени и стягащи скоби.

ж)

Сита, с размер на отворите на мрежата 180 микрона, с външен диаметър 11 cm, с мрежа от неръждаема стомана.

з)

Фунии, с вътрешен диаметър не по-малък от 12 cm, за поддържане на ситата.

и)

Стъклена колба с капацитет 3 литра.

й)

Стъклени мерителни цилиндри, с капацитет от 50 до 100 ml, или центрофужни епруветки.

к)

Трихинелоскоп с хоризонтална плоча или стереомикроскоп, светлинен източник с подетапно излъчване с регулируем интензитет.

л)

Няколко петриеви панички с диаметър 9 cm (за използване със стереомикроскоп), разграфени от долната страна с остър инструмент на кутийки 10 × 10 mm за изследване.

м)

Легенче за броене на ларви (за използване при трихинелоскоп), направено от акрилни плочки, с 3 mm дебелина както следва:

н)

Алуминиево фолио.

о)

25-процентна солна киселина.

п)

Пепсин с активност 1:10 000 NF (US National Formulary), съответстваща на 1:12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie) или стабилизиран течен пепсин с минимум 660 единици на Европейската фармакопея/ml.

р)

Чешмяна вода, загрята от 46 до 48 °C.

с)

Везни с точност най-малко 0,1 g.

т)

Няколко кофи с капацитет от 10 до 15 литра, за събиране на останалия храносмилателен сок.

у)

Пипети с различни размери (1, 10 и 25 ml) и държатели на пипети.

ф)

Термометър с точност до 0,5 °C с обхват от 1 до 100 °C.

х)

Сифон за чешмяна вода.

а)

В случая на цели кланични трупове от домашни свине, проба за изследване, тежаща най-малко 1 g трябва да се вземе от основата на диафрагмата при прехода към мускулестата част. Специални пинсети за трихината могат да бъдат използвани, при условие че може да бъде гарантирана точност между 1,00 и 1,15 g.

В случай на разплодни свине и нерези, по-голяма проба тежаща най-малко 2 g трябва да бъде взета от основата на диафрагмата при прехода към мускулестата част.

При отсъствие на диафрагмени стволове, проби за изследване с двоен размер на 2 g (или 4 g в случай на разплодни свине и нерези) трябва да бъдат вземани от ребрената част или от гръдната част на диафрагмата, или от челюстния мускул, езика или стомашните мускули.

б)

За разфасовки от месо, проба, тежаща най-малко 5 g от набразден мускул, съдържащ малко мазнина, трябва да бъде взета, по възможност, близо до кости или сухожилия. Проба от същия размер трябва да бъде взета от месо, което не е предназначено за готвене изцяло или за подлагане на други видове следкланични обработки.

в)

За замразени проби от набраздена мускулна тъкан се взема за анализ проба, тежаща най-малко 5 g.

Теглото на месните проби за изследване се отнася към пробата от месо, което не съдържа мазнини и фасции. Специално внимание трябва да се обърне, когато се събират мускулни проби от езика с цел да се избегне замърсяване на повърхностните слоеве на езика, които са несмилаеми и могат да попречат на разчитането на седимента.

а)

16 ± 0,5 ml солна киселина се добавя към 3 литрова стъклена колба, съдържаща 2,0 литра чешмяна вода, предварително загрята до 46 — 48 °C; бъркалката се слага в стъклената колба и тя се поставя на предварително затоплена плоча и разбъркването започва.

б)

Добавят се 10 ± 0,2 g пепсин или 30 ± 0,5 ml течен пепсин.

в)

100 g проби, събрани в съответствие с точка 2, се смилат в миксера.

г)

Смляното месо се прехвърля към 3-литровата стъклена колба, съдържаща водата, пепсина и солната киселина.

д)

Мелещият уред на смесителя се потапя повторно в изкуствения стомашен сок в стъклената колба и смесителната купа се изплаква с малко количество изкуствен стомашен сок, за да се отстрани всякакво останало месо.

е)

Стъклената колба се покрива с алуминиево фолио.

ж)

Магнитната бъркалка трябва да бъде настроена така че да поддържа постоянна температура от 44 до 46 °C по време на процеса. По време на разбъркването изкуствения стомашен сок трябва да се върти с достатъчно висока скорост, така че да създаде дълбок водовъртеж без разплискване на течността.

з)

Стомашният сок се бърка, докато частиците месо изчезнат (приблизително 30 минути). Тогава бъркалката се изключва и изкуствения стомашен сок се изсипва през сито във фуния за утаяване. По-дълго време за смилане може да бъде необходимо (не надвишаващо 60 минути) при преработката на определени видове месо (език, дивечово месо и др.).

и)

Процесът на смилане се счита за задоволителен, ако не повече от 5 % от началното тегло на пробата остане върху ситото.

й)

Разрешено е изкуственият стомашен сок да престои във фунията 30 минути.

к)

След 30 минути проба от 40 ml стомашен сок се пресипва бързо в измервателния цилиндър или центрофужната епруветка.

л)

Изкуственият стомашен сок и други течни отпадъци се съхраняват в кофа до завършване отчитане на резултатите.

м)

40 ml проба се оставя да стои за 10 минути. 30 ml от плаващата повърхност след това се отстранява внимателно чрез засмукване за да се отстранят горните слоеве и да остане един обем от не повече от 10 ml.

н)

Оставащата 10 ml проба от утайката се излива в легенче за броене на ларви или петриева паничка.

о)

Цилиндърът или центрофужната епруветка се изплакват с не повече от 10 ml чешмяна вода, която трябва са се добави към пробата в легенчето за броене на ларви или петриевата паничка. След това пробата се изследва чрез трихинелоскоп или стереомикроскоп при увеличение от 15 до 20 пъти. Визуализиране, като се използват други техники, е разрешено, при условие че изследването на положителни контролни проби е показало че дава равен или по-добър резултат от традиционните методи на визуализация. При всички случаи на съмнителни области или паразитоподобни форми трябва да се използва по-голямо увеличение — от 60 до 100 пъти.

п)

Храносмилателните части трябва да бъдат изследвани веднага щом са готови. При никакви обстоятелства не би следвало изследването да бъде отложено до следващия ден.

Когато пробите не се изследват в рамките на 30 минути от приготвянето, с тях се постъпва, както следва. Последната проба от около 40 ml се изсипва в мерителен цилиндър и се оставя да престои за 10 минути. След това 30 ml от плаващата течност на повърхността се отстранява, като се оставя обем от 10 ml. Този обем се долива до 40 ml с чешмяна вода. След по-нататъшен период на утаяване от 10 минути, 30 ml от плаващата на повърхността течност се изтегля чрез засмукване, като се оставя обем от не повече от 10 ml за изследване в петриева паничка или легенче за броене на ларви Измервателният цилиндър се измива с не повече от 10 ml чешмяна вода и тези смивки се добавят към пробата в петриевата паничка или в легенчето за броене на ларви за изследване.

Ако се установи, че утайката е неясна при изследване, пробата се изсипва в мерителен цилиндър и допълва до 40 ml с чешмяна вода и тогава процедурата описана в настоящия раздел се повтаря. Процедурата може да бъде повторена от 2 до 4 пъти докато течността е достатъчно ясна за надеждно отчитане.

а)

Нож или ножица за разфасоване на проби за изследвания.

б)

Таблички, разграфени на 50 кутийки, всяка от които може да побира проби от приблизително 2 g месо, или други съоръжения, даващи еквивалентни гаранции по отношение проследяемост на пробите.

в)

Месомелачка или електрически смесител.

г)

Лабораторен хомогенизатор термомодел 3 500.

д)

Пластмасови торби, подходящи за хомогенизатора.

е)

Конични стъклени разделителни фунии, с капацитет от най-малко 2 литра, за предпочитане снабдени с тефлонови предпазни запушалки.

ж)

Стойки, пръстени и затягащи скоби.

з)

Сита, с размер на мрежа 180 микрона, с външен диаметър 11 cm, с мрежа от неръждаема стомана или отпадъчна мрежа.

и)

Фунии, вътрешен диаметър не по-малък от 12 cm, за поддържане на ситата.

й)

100 ml стъклени мерителни цилиндри.

к)

Термометър с точност до 0,5 °C с обхват от 1 до 100 °C.

л)

Вибратор, например електрическа бръсначка с отстранена глава.

м)

Реле, което ще се включва и изключва на интервали от една минута.

н)

Трихинелоскоп с хоризонтална табла или стереомикроскоп, светлинен източник с подетапно излъчване с регулируем интензитет.

о)

Ваничка за броене на ларви и петриеви панички с диаметър 9 cm като в глава I, точка 1, букви л) и м).

п)

17,5-процентна солна киселина.

р)

Пепсин с активност: 1:10 000 NF (US National Formulary), съответстваща на 1:12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie) или стабилизиран течен пепсин с минимум 660 единици на Европейската фармакопея/ml.

с)

10-литрови кофи за отпадъци, които да бъдат използувани за обеззаразяване на апаратура, например с формол, и за останалия изкуствен стомашен сок, когато пробата за изследване е с положителен резултат.

т)

Везни с точност до 0,1 g.

а)

Пълни групи (100 проби наведнъж):

б)

По-малки групи (по-малко от 100 проби):

—

Прибавя се лед (от 300 до 400 g ледени парченца, или натрошен лед) към стомашния сок, за да допълни неговия обем до около 2 литра. Изкуственият стомашен сок след това се бърка, докато ледът се разтопи. В случай на по-малки групи (вж. раздел II, буква б), количеството лед трябва да бъде съответно редуцирано.

—

Охладеният изкуствен стомашен сок се прехвърля в 2-литрова фуния за сепариране, съоръжена с вибратор.

—

Процесът на утаяване протича за 30 минути, по време на които фунията за утаяване вибрира с прекъсване, т.е. една минута вибрация последвана от едноминутна пауза.

—

След 30 минути 60 ml проба от утайката се пресипват в 100 ml мерителен цилиндър (фунията се изплаква с разтвор от миещ препарат след употреба).

—

Оставя се 60 ml проба да престои най-малко 10 минути, след което повърхностният слой се изтегля чрез засмукване, докато остане обем от 15 ml, който да бъде изследван за наличие на ларви.

—

За засмукване може да бъде използвана спринцовка за еднократна употреба, оборудвана с пластмасова тръба. Дължината на тръбата трябва да бъде такава, че 15 ml от нея остават в мерителния цилиндър, когато фланците на спринцовката опрат на ръба на цилиндъра.

—

Оставащите 15 ml се изливат във ваничка за броене на ларви или две петриеви панички и се изследват, като се използва трихинелоскоп или стереомикроскоп.

—

Мерителният цилиндър се измива с 5 до 10 ml чешмяна вода и смивките се добавят към пробата.

—

Смлените проби се изследват веднага след приготвянето им. При никакви обстоятелства изследването не се отлага за следващия ден.

—

крайната проба от 60 ml се изсипва в мерителен цилиндър и се оставя да престои 10 минути; 45 ml от повърхностния слой се отстраняват чрез засмукване и останалите 15 ml се допълват с чешмяна вода до 45 ml;

—

след последващ период на престой от 10 минути, 30 ml от повърхностния слой се отстраняват чрез засмукване и останалите 15 ml се изсипват в петриева паничка или във ваничка за броене на ларви за изследване.

—

мерителният цилиндър се измива с 10 ml чешмяна вода и смивките се добавят към пробата в петриевата паничка или ваничката за изследване на ларви.

а)

1-литрова гелманова фуния, оборудвана с държач на филтъра (диаметър 45 mm);

б)

филтрови дискове, състоящи се от кръгла мрежа от неръждаема стомана с отвори от 35 микрона (диаметър на диска: 45 mm), два гумени обръча с дебелина 1 mm (с външен диаметър 45 mm, вътрешен диаметър 38 mm), кръглата мрежа се поставя между двата гумени пръстена и се залепва към тях, като се използва двукомпонентно лепило, подходящо за двата материала;

в)

ерленмайерова колба с капацитет от 3 литра, снабдена със странична тръба за засмукване;

г)

филтърна помпа;

д)

пластмасови торби с капацитет най-малко 80 ml;

е)

оборудване за запечатване на пластмасовите торби;

ж)

ренилаза с активност 1:150 000 единици на грам.

а)

Пълни групи (100 проби наведнъж)

Вж. раздел A, точка 3, подточка II, буква а).

б)

По-малки групи (по-малко от 100 проби)

Вж. раздел A, точка 3, подточка II, буква б).

а)

Към течността за смилане се прибавя лед (от 300 до 400 g ледени парченца, или натрошен лед), за да допълни нейния обем до около 2 литра. В случай на по-малки групи количеството лед трябва да бъде съответно редуцирано.

б)

Храносмилателната течност се бърка, докато ледът се разтопи. Охладената храносмилателна течност се оставя да престои най-малко три минути, за да може навитата ларва да се освободи.

в)

Гелмановата фуния, оборудвана с държач на филтъра и филтърен диск, се монтира на една ерленмайерова колба, свързана с филтърна помпа.

г)

Смилателната течност се изсипва в гелманова фуния и се филтрира. Към края на филтрацията на смилателната течност се помага да премине през филтъра чрез засмукване с филтърна помпа. Засмукването трябва да се преустанови преди филтърът да изсъхне, т.е. когато от 2 до 5 ml от течността са останали във фунията.

д)

След като веднъж цялата храносмилателна течност е била филтрирана, филтърният диск се отстранява и се поставя в една пластмасова торба с капацитет 80 ml, заедно с 15 до 20 ml разтвор на ренилаза. Разтворът от ренилаза се приготвя чрез прибавяне на 2 g ренилаза към 100 ml чешмяна вода.

е)

Пластмасовата торба се запечатва двойно и се поставя между вътрешната и външната торба в хомогенизатора.

ж)

Хомогенизаторът се оставя да работи в продължение на три минути, т.е. докато работи пълна или непълна група проби.

з)

След три минути пластмасовата торба, снабдена с филтърен диск и разтвор на ренилаза, се отстранява от хомогенизатора и се отваря с ножица. Течното съдържание се изсипва във ваничката за броене на ларви или в петриевата паничка. Торбата се измива с 5 — 10 ml вода, която след това се прибавя към ваничката за броене на ларви за изследване чрез трихинелоскоп или в петриевата паничка за изследване чрез стереомикроскоп.

и)

Смлените проби трябва да бъдат изследвани веднага след приготвянето им. При никакви обстоятелства изследването не бива да се отлага до следващия ден.

Забележка: филтриращите дискове не трябва никога да бъдат използвани, ако не са напълно чисти. Нечисти дискове не бива да се оставят да изсъхват. Филтриращите дискове могат да бъдат почиствани чрез оставянето им в разтвор на ренилаза за една нощ. Преди употреба те се измиват в пресен разтвор от ренилаза, като се използва хомогенизаторът.

а)

Нож или ножица за разрязване на проби за изследване.

б)

Таблички, разграфени на 50 кутийки, всяка от които може да побира проби от приблизително 2 g месо, или други инструменти, даващи еквивалентни гаранции по отношение на проследяемостта на пробите.

в)

Миксер Трихоматик 35® с филтърна втулка.

г)

Солна киселина с тегло 8,5 ± 0,5 %.

д)

Прозрачни поликарбонатни мембранни филтри с диаметър 50 mm и размер на отворите 14 микрона.

е)

Пепсин с активност 1:10 000 NF (US national formulary), съответстваща на 1:12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie), или стабилизиран течен пепсин с минимум 660 единици на Европейската фармакопея/ml.

ж)

Везна с точност до 0,1 g.

з)

Пинсети с плосък край.

и)

Определен брой микроскопски предметни стъкла със странична дължина от най-малко 5 cm или петриеви панички с размер най-малко 6 cm в диаметър, разграфени с остър инструмент от вътрешната страна на квадрати с размер 10 × 10 mm.

й)

Един (стерео)микроскоп с предавана светлина (увеличение от 15 до 60 пъти) или един трихинелоскоп с хоризонтална масичка.

к)

Съд за събиране на отпадъчни течности.

л)

10-литрови съдове, които да се използват за обеззаразяване на съоръженията, например с формол, и за обеззаразяване на останалия изкуствен стомашен сок, когато изследваните проби са с положителен резултат.

м)

Термометър с точност до 0,5 °C от 1 до 100 °C.

а)

Поставя се миксерът с филтърната втулка, свързва се с тръбата за отпадъци и тръбата се поставя така, че да се отцежда в кофата за отпадъци.

б)

Когато миксерът бъде включен, загряването ще започне.

в)

Преди да се направи това, дънната клапа, разположена под камерата за реакция, трябва да бъде отворена и след това затворена.

г)

Прибавят се до 35 проби, тежащи приблизително 1 g всяка (при 25 до 30 °C), взети от всяка една индивидуална проба в съответствие с точка 2. По-големите парчета сухожилия трябва да се отстранят, тъй като те могат да запушат мембранния филтър.

д)

Сипва се вода до ръба на камерата за вода, свързана с миксера (приблизително 400 ml).

е)

Изсипва се около 30 ml солна киселина (8,5 %) до ръба на по-малката свързана камера за течност.

ж)

Поставя се мембранният филтър под грубия филтър в държача за филтър във филтърната втулка.

з)

Накрая се добавят 7 g пепсин или 21 ml течен пепсин. Този ред трябва да бъде следван стриктно, за да се избегне разграждането на пепсина.

и)

Затварят се капаците на камерите за реакция и течности.

й)

Избира се периодът за смилане. За прасетата на нормална кланична възраст трябва да се установи кратък период на смилане (5 минути), а за другите видове проби — по-дълго време (8 минути).

к)

Когато стартовият бутон върху миксера е включен, процесът на смилане започва автоматично, следван от филтриране. След 10 до 13 минути процесът завършва и миксерът спира автоматично.

л)

Отваря се капакът на камерата за реакция, след като проверите, че камерата е празна. Ако в камерата има пяна или изкуствен стомашен сок, процедурата се повтаря в съответствие с раздел V.

а)

Отстранява се държачът на филтъра и мембранният филтър се премества върху предметно стъкло или петриева паничка.

б)

Мембранният филтър се изследва, като се използва (стерео)микроскоп или трихинелоскоп.

а)

Когато резултатът от изследването е положителен, камерата за реакция на миксера се напълва с кипяща вода до две трети от обема ѝ. В свързващата камера за течност се изсипва обикновена чешмяна вода, докато тя покрие по-ниския сензор. Извършва се автоматично почистване. Обеззаразява се държачът на филтъра и останалото използвано оборудване, например като се използва формол.

б)

След като работата за деня е завършена, камерата за течност на миксера се напълва с вода и се прекарва през един стандартен цикъл.

а)

затваря се дънната клапа под камерата за реакция;

б)

отстранява се държачът на филтъра и се премества мембранният филтър на предметното стъкло или петриевата паничка;

в)

поставя се един нов мембранен филтър в държача на филтъра и се прикрепва държачът на филтъра;

г)

камерата за течност на миксера се напълва с вода, докато покрие долния сензор;

д)

изпълнява се автоматичният процес на почистване;

е)

след като цикълът за почистване е завършен, капакът на камерата за реакция се отваря и се проверява дали има остатъци от течност;

ж)

ако камерата е празна, държачът на филтъра се отстранява и мембранният филтър на предметно стъкло или петриева паничка се премества с пинсети;

з)

двата мембранни филтъра се изследват в съответствие с раздел II. Ако не могат да се изследват филтрите, целият процес на смилане се повтаря с по-продължително време на смилане в съответствие с раздел I.

а)

Нож или ножица и разкъсващи пинсети за разфасоване на проби за изследвания.

б)

Таблички, разграфени на 50 кутийки, всяка от които може да поеме приблизително проби от 2 g месо, или други инструменти, даващи еквивалентни гаранции по отношение на проследимостта на пробите.

в)

Смесител със заострено режещо острие. Когато пробите са по-големи от 3 g, трябва да се използва мелачка за месо с отвори от 2 до 4 mm или ножици. В случая на замразено месо или език (след отстраняване на повърхностния слой, който не може да се усвоява) е необходима мелачка за месо, а размерът на пробите ще трябва да бъде увеличен значително.

г)

Магнитни бъркалки с термостатично контролирана нагряваща се плоча и бъркалки за разбъркване с тефлоново покритие, приблизително 5 cm дълги.

д)

Стъклени колби с капацитет 3 литра.

е)

Сита с размер на отворите на мрежата 180 микрона, с външен диаметър 11 cm, с мрежа от неръждаема стомана.

ж)

Стоманена апаратура за филтриране за мрежа с отвори 20 μm със стоманена фуния.

з)

Вакуумна помпа.

и)

Метални или пластмасови съдове с капацитет от 10 до 15 литра за събиране на храносмилателния сок.

й)

Уред за разклащане с триизмерно действие.

к)

Алуминиево фолио.

л)

25-процентна солна киселина.

м)

Пепсин с активност 1:10 000 NF (US national formulary), съответстваща на 1:12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie), или стабилизиран течен пепсин с минимум 660 единици на Европейската фармакопея/ml.

н)

Чешмяна вода, загрята от 46 до 48 °C.

о)

Везни с точност до 0,1 g.

п)

Пипети с различен размер (1, 10 и 25 ml), микропипети, съответстващи на инструкциите на производителя на латекс-аглутинацията, и държатели на пипети.

р)

Филтри с найлонова мрежа с размер на отворите 20 микрона, чийто диаметър съответства на системата за филтриране.

с)

Пластмасови или стоманени пинсети с размер от 10 до 15 cm.

т)

Конусовидни флакони с вместимост 15 ml.

у)

Чукало с тефлонов или стоманен конусовиден връх, който да пасва на конусовидните флакони.

ф)

Термометър в точност до 0,5 °C в диапазона от 1 до 100 °C.

х)

Карти за латекс-аглутинация от комплекта антигенни тестове Trichin-L с код на одобрение EURLP_D_001/2011.

ц)

Буферен разтвор с консервант (разредител на пробата) от комплекта антигенни тестове Trichin-L с код на одобрение EURLP_D_001/2011.

ч)

Буферен разтвор с консервант (отрицателна контрола) от комплекта антигенни тестове Trichin-L с код на одобрение EURLP_D_001/2011.

ш)

Буферен разтвор с антигени Trichinella spiralis и консервант (положителна контрола) от комплекта антигенни тестове Trichin-L с код на одобрение EURLP_D_001/2011.

щ)

Буферен разтвор с полистиролови частици с покритие от антитела и с консервант (латексни зърна) от комплекта антигенни тестове Trichin-L с код на одобрение EURLP_D_001/2011.

аа)

Пръчки за еднократна употреба.

а)

16 ± 0,5 ml 25-процентна солна киселина (0,2 % от окончателния обем) се добавя към 3-литрова стъклена колба съдържаща 2,0 литра ± 200 ml чешмяна вода, предварително загрята до 46 — 48 °C; бъркалката се слага в стъклената колба, която се поставя на предварително затоплена плоча и разбъркването започва.

б)

Добавят се 10 ± 1 g пепсин на прах (или 30 ± 3 ml течен пепсин).

в)

100 — 115 g проби, събрани в съответствие с точка 2, се смилат в смесителя заедно със 150 ± 15 ml предварително затоплен храносмилателен буферен разтвор.

г)

Смляното месо се прехвърля към 3-литровата стъклена колба, съдържаща водата, пепсина и солната киселина.

д)

Мелещата приставка на смесителя се потапя многократно в изкуствения стомашен сок в стъклената колба, като смесителната купа се изплаква с малко количество изкуствен стомашен сок, за да се отстрани всякакво останало месо.

е)

Стъклената колба се покрива с алуминиево фолио.

ж)

Магнитната бъркалка трябва да бъде настроена така, че да поддържа постоянна температура от 44 до 46 °C по време на процеса. По време на разбъркването изкуственият стомашен сок трябва да се върти с достатъчно висока скорост, така че да създаде дълбок водовъртеж без разплискване на течността.

з)

Изкуственият стомашен сок се бърка, докато частиците месо изчезнат (приблизително 30 минути). Тогава бъркалката се изключва и изкуственият домашен сок се излива през сито във фунията за утаяване. При преработката на определени видове месо (език, дивечово месо и др.) може да бъде необходимо по-дълго време за смилане (без да надвишава 60 минути).

и)

Процесът на смилане се счита за задоволителен, ако не повече от 5 % от началното тегло на пробата остане върху ситото.

й)

Филтърът с найлонова мрежа с размер на отворите 20 микрона се поставя на поставката за филтриране. Конусовидната стоманена фуния за филтриране се закрепва на поставката посредством системата за закрепване и върху фунията се поставя стоманеното сито с размер на отворите на мрежата 180 микрона. Вакуумната помпа се свързва с поставката за филтриране и с металния или пластмасовия съд, за да събира изкуствения стомашен сок.

к)

Прекратява се разбъркването и изкуственият стомашен сок се излива във фунията за филтриране през ситото. Стъклената колба се изплаква с около 250 ml топла вода. Изплакващата течност трябва да се излее във филтриращата система, след като филтрирането на изкуствения стомашен сок приключи успешно.

л)

Филтриращата мембрана се взема с пинсетите, като се държи за някой от краищата. Филтриращата мембрана се сгъва най-малко на четири и се поставя в конусовиден флакон с вместимост 15 ml. Изборът на конусовиден флакон трябва да бъде съобразен с чукалото.

м)

Филтриращата мембрана се натиква на дъното на конусовидния флакон с вместимост 15 ml с помощта на чукалото и се притиска силно с около 20 последователни постъпателни и възвратни движения с чукалото, което трябва да е разположено отвътре на сгънатата филтрираща мембрана в съответствие с инструкциите на производителя.

н)

0,5 ± 0,01 ml от разредителите на пробата се прибавят в конусовидния флакон с вместимост 15 ml с помощта на пипета, а филтриращата мембрана се превръща в еднородна маса посредством последователни постъпателни и възвратни движения на чукалото с ниска амплитуда в продължение на около 30 секунди, като се избягват резките движения, за да се ограничи разливането на течност, в съответствие с инструкциите на производителя.

о)

Всяка проба, отрицателната контрола и положителната контрола се разпределят в различни полета на картата за аглутинация посредством пипети, в съответствие с инструкциите на производителя.

п)

Латексните зърна се прибавят към всяко поле на картата за аглутинация посредством пипета, в съответствие с инструкциите на производителя, без да се позволява те да влязат в контакт с пробата/пробите и контролите. След това латексните зърна във всяко поле се разбъркват внимателно с помощта на пръчките за еднократна употреба, докато хомогенната течност покрие цялото поле.

р)

Картата за аглутинация се поставя на уреда за разклащане с триизмерно действие и се разклаща в продължение на 10 ± 1 минути в съответствие с инструкциите на производителя.

с)

След изтичане на определеното по инструкциите на производителя време разклащането се прекратява, а картата за аглутинация се поставя върху равна повърхност и незабавно се отчита настъпилата реакция, в съответствие с инструкциите на производителя. При положителна проба трябва да се появят струпвания на зърна. При отрицателна проба суспензията остава хомогенна без струпвания на зърна.

а)

Месо, което вече е замразено, трябва да се съхранява при това условие.

б)

Техническото оборудване и електроснабдяването за хладилното помещение трябва да бъдат такива, че да осигуряват достигането на изискваната температура по най-бързия начин и поддържането ѝ във всички части на помещението и на месото.

в)

Изолационните опаковки трябва да бъдат отстранени преди замразяването, освен в случай на месо, което вече е било замразено до необходимата температура, когато е внесено в помещението за замразяване, или месо, което е опаковано така, че опаковката да не го предпазва да достигне изискваната температура в рамките на посоченото време.

г)

Партидите в помещението за замразяване трябва да бъдат съхранявани отделно и заключени.

д)

Датата и часът на внасяне на всяка партида в помещението за замразяване трябва да бъдат записвани.

е)

Температурата в помещението за замразяване трябва да бъде най-малко – 25 °C. Тя трябва да бъде измервана, като се използват калибрирани термоелектрически инструменти и да се записва непрекъснато. Не може да се измерва директно в притока на студен въздух. Уредите трябва да се държат заключени. Температурните диаграми трябва да включват съответните данни от регистъра за инспекция на месото при внос и датата и часът на започване и завършване на замразяването, като трябва да се съхраняват една година след това.

ж)

Месото с диаметър или дебелина до 25 cm трябва да се замразява най-малко 240 последователни часа, а месото с диаметър или дебелина между 25 и 50 cm трябва се замразява най-малко 480 последователни часа. Процесът на замразяване не трябва да се прилага за месо, което е с по-голям диаметър или дебелина. Времето на замразяване се изчислява от точката, когато температурата в помещението за замразяване достигне тази, посочена в буква е).

а)

месото с диаметър или дебелина до 15 cm трябва да бъде замразено при една от следните комбинации време — температура:

б)

месото с диаметър или дебелина между 15 и 50 cm трябва да бъде замразено при една следните комбинации време — температура:

Температурата в помещението за замразяване не трябва да бъде по-висока от нивото на избраната температура за дезактивация. Тя трябва да бъде измервана с калибрирани термоелектрически уреди и записвана непрекъснато. Тя не трябва да се измерва пряко в притока на студен въздух. Уредите трябва да бъдат държани заключени. Температурните диаграми трябва да включват съответните данни от регистъра за инспекция на месото при внос и датата и часът на започване и завършване на замразяването, като трябва да се съхраняват до една година след това.

Когато се използват тунели за замразяване и описаните в раздели А и Б процедури не се спазват стриктно, бизнес операторът в сектора на храните трябва да може да докаже на компетентния орган, че използваният алтернативният метод е ефективен за убиване на паразитите на Трихинелоза в свинското месо.

а)

Общите разпоредби на букви а) — д) от раздел А (метод 1) се вземат предвид и се прилагат при следните комбинации време — температура:

б)

Температурата трябва да се измерва, като се използват калибрирани термоелектрически уреди, и да се записва непрекъснато. Термометърната сонда се поставя в центъра на разфасовка от месо, не по-малка по размер от най-дебелото парче месо, което се замразява. Тази разфасовка трябва да бъде поставена на най-благоприятното място в хладилната камера, не близо до охлаждащото устройство или директно на притока студен въздух. Уредите трябва да се държат заключени. Температурните диаграми трябва да включват данните за стойностите от регистъра за инспекция на месото при внос и датата и часът на започване и завършване на замразяването, като трябва да бъдат съхранявани за период от една година.

а)

проби за изследвания, тежащи най-малко 10 g, се вземат от мускулите на езика или челюстта на коне или от предния крак, езика или диафрагмата на дива свиня;

б)

в случай на коне, когато тези мускули липсват, по-голям размер проби за изследване трябва да се вземат от ствола на диафрагмата при прехода към мускулната част. Мускулът не трябва да съдържа съединителна тъкан и мазнина;

в)

най-малко 5 g проба се смила, като се следва референтният метод за откриване, посочен в глава I, или еквивалентен метод, посочен в глава II. За всяко смилане общото тегло на изследвания мускул не трябва да превишава 100 g в случая на метод, посочен в глава I, и методи A и Б, посочени в глава II, и 35 g в случая на метод В, посочен в глава II;

г)

когато резултатът от изследването е положителен, се вземат допълнителни 50 g проби за последващо независимо изследване;

д)

без да се накърняват правилата за опазване на животинските видове, цялото месо от дивечови животни, различни от диви глигани, като мечка, месоядни бозайници (включително морски бозайници) и влечуги, се изследва чрез вземане на проби от 10 g на мускул от предилекционните места или по-големи количества, ако тези места не са налични. Предилекционните места са:

е)

времето за смилане трябва да е достатъчно, за да се осигури ефективно смилане на тъканта на тези животни, но не бива да превишава 60 минути.

А.

Б.

В.

а)

б)