ISSN 1977-0618 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 80 |
|
![]() |
||
Издание на български език |
Законодателство |
Година 58 |
|
|
Поправки |
|
|
* |
|
|
|
(1) текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
II Незаконодателни актове
РЕШЕНИЯ
25.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 80/1 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/454 НА КОМИСИЯТА
от 9 юли 2014 година
относно държавна помощ SA.34823 (2012/C), SA.36004 (2013/NN), SA.37965 (2013/N), SA.37966 (2013/N), SA.37967 (2013/N), приведена в действие от Гърция за Alpha Bank Group, свързана със:
— |
рекапитализация и преструктуриране на Alpha Bank S.A.; |
— |
оздравяване на Кооперативна банка на Западна Македония чрез нареждане за прехвърляне към Alpha Bank S.A.; |
— |
оздравяване на Кооперативна банка на остров Евбея чрез нареждане за прехвърляне към Alpha Bank S.A.; |
— |
оздравяване на Кооперативна банка на Додеканезите чрез нареждане за прехвърляне към Alpha Bank S.A. |
(нотифицирано под номер C(2014) 4662)
(само текстът на английски език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като покани държавите членки и други заинтересовани страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби,
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
1.1. ПРОЦЕДУРА, СВЪРЗАНА С ALPHA BANK
(1) |
С решение от 19 ноември 2008 г. Комисията одобри схема с наименование „Мерки в помощ на кредитните институции в Гърция“ („схема за подпомагане на гръцките банки“), предназначена да гарантира стабилността на гръцката финансова система. Със схемата за подпомагане на гръцките банки се предвижда предоставянето на помощ по включените в нея три мерки: мярка за рекапитализация, мярка за гаранции и мярка за държавни облигационни заеми (1). През месец май 2009 г. Alpha Bank Group („Банката“) беше рекапитализирана от Гърция по мярката за рекапитализация. |
(2) |
В съображение 14 от решението от 19 ноември 2008 г. е отбелязано, че на Комисията следва да бъде предоставен план за преструктуриране по отношение на получателите на мярката за рекапитализация. |
(3) |
На 2 август 2010 г. гръцките органи представиха на Комисията план за преструктуриране на Банката. Този план и последващите му актуализации, както и допълнителната информация, представена от гръцките органи, бяха регистрирани от Комисията като дело SA.30342 (PN 26/2010) и след това дело SA.32786 (2011/PN). |
(4) |
Банката нееднократно е ползвала държавни гаранции по дългови инструменти и държавни облигационни заеми в рамките на схемата за помощ на гръцките банки (2). Тя се е възползвала също така от гарантирана от държавата спешна помощ за осигуряване на ликвидност („гарантирана от държавата СПОЛ“). |
(5) |
На 20 април 2012 г. Гръцкият фонд за финансова стабилност („HFSF“) е предоставил на Банката писмо за поемане на ангажимент да участва в планирано увеличение на акционерния капитал на Банката. На 28 май 2012 г. HFSF е извършил междинна рекапитализация на Банката в размер на 1 900 млн. EUR („първа междинна рекапитализация“). |
(6) |
През месец май 2012 г. гръцките органи уведомиха Комисията за ангажимента, поет от HFSF към Банката. Комисията я регистрира като помощ, за която не е постъпило уведомление (дело SA.34823 (2012/NN)), тъй като мярката вече е била приведена в действие. |
(7) |
С решение от 27 юли 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване по отношение на първата междинна рекапитализация („решението за откриване по отношение на Alpha Bank“) (3). |
(8) |
На 12 октомври 2012 г. HFSF даде одобрението си на Банката за придобиването на Emporiki Bank от Crédit Agricole S.A („Crédit Agricole“). На 16 октомври 2012 г. Crédit Agricole и Банката подписаха споразумение за покупка на акции. |
(9) |
Преди тази дата гръцките органи информираха службите на Комисията относно напредъка на процеса и условията на потенциалното придобиване на Emporiki Bank. |
(10) |
На 23 ноември 2012 г. службите на Комисията изпратиха писмо до гръцките органи, включително предварителната си оценка на придобиването. |
(11) |
През месец декември 2012 г. HFSF е извършил втора междинна рекапитализация на Банката в размер на 1 042 млн. EUR („втора междинна рекапитализация“). На 21 декември 2012 г. HFSF е предоставил също така на Банката писмо за поемане на ангажимент да участва в увеличението на акционерния капитал на Банката и в конвертируеми капиталови инструменти, които е трябвало да бъдат емитирани, в общ размер на 1 629 млн. EUR (4). Гръцките органи уведомиха Комисията за тези мерки на 27 декември 2012 г. (5) |
(12) |
През месец май 2013 г. Банката обяви успешното приключване на издаването на права от 457,1 млн. EUR и разпределянето на всички предложени акции с допълнителна частна емисия на ценни книжа в размер на 92,9 млн. EUR. На 3 юни 2013 г. HFSF преобразува първата и втората междинна рекапитализация в собствен капитал и инжектира допълнително 1 079 млн. EUR капитал в Банката („рекапитализация от пролетта на 2013 г.“). |
(13) |
На 19 декември 2013 г. гръцките органи представиха информация на Комисията по отношение на условията на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. |
(14) |
На 12 юни 2014 г. гръцките органи представиха на Комисията окончателен план за преструктуриране на Банката („план за преструктуриране“). На същата дата те предоставиха информация относно гарантирана от държавата СПОЛ. Те посочиха, че възнамеряват да продължат да предоставят такава помощ за ликвидност на Банката, както и държавни гаранции по дългови инструменти и държавни облигационни заеми в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки (6). |
(15) |
Комисията проведе множество срещи, телеконференции и обмен по електронната поща с представители на гръцките органи и на Банката. |
(16) |
Гърция по изключение се съгласява това решение да бъде прието само на английски език. |
1.2. ПРОЦЕДУРА, СВЪРЗАНА С ДЪРЖАВНАТА ПОДКРЕПА, ПРЕДОСТАВЕНА НА ТРИТЕ КООПЕРАТИВНИ БАНКИ
(17) |
На 3 декември 2013 г. Гърция информира Комисията относно предвиденото преструктуриране на три кооперативни банки („трите кооперативни банки“), а именно Кооперативна банка на Додеканезите („Банката на Додеканезите“), Кооперативна банка на остров Евбея („Банката на Евбея“) и Кооперативна банка на Западна Македония („Банката на Западна Македония“). |
(18) |
На 4 декември 2013 г. службите на Комисията поискаха от Гърция да предостави информация по отношение на предвиденото преструктуриране на трите кооперативни банки. |
(19) |
На 5 декември 2013 г. Гърция представи на службите на Комисията исканата информация. |
(20) |
На 8 декември 2013 г. Банката на Гърция пристъпи към преструктурирането на трите кооперативни банки и прехвърлянето на избрани задължения на трите кооперативни банки към Банката. |
(21) |
На 17 декември 2013 г. Гърция изпрати уведомление за държавна помощ, предоставена в рамките на преструктурирането на трите кооперативни банки. |
2. ОПИСАНИЕ
2.1. БАНКАТА И НЕЙНИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ
2.1.1. Общо положение на гръцкия банков сектор
(22) |
Гръцкият реален темп на нарастване на брутния вътрешен продукт („БВП“) е намалял с 20 % за периода 2008—2012 г., както е показано в таблица 1. В резултат на това гръцките банки са се сблъскали с бързо повишаващ се процент на неизпълнение по кредитите на гръцките домакинства и дружества (7). Тези тенденции са оказали неблагоприятно въздействие върху изпълнението на активите на гръцките банки и са породили капиталови нужди. Таблица 1 Реален темп на нарастване на БВП в Гърция, 2008—2013 г.
|
(23) |
Освен това през месец февруари 2012 г. Гърция е извършила обмяна на облигации, притежавани от частния сектор, известна като участие на частния сектор („програма за PSI“). Гръцките банки са били включени в програмата за PSI, в хода на което гръцкото правителство е предложило на съществуващите частни притежатели на облигации нови ценни книжа (включително нови гръцки държавни облигации („GGB“), ценни книжа, свързани с БВП, и известия за плащане по PSI, емитирани от Европейския фонд за финансова стабилност („ЕФФС“), срещу съществуващи GGB с номинална отстъпка от 53,5 % и по-късни падежи (8). На 9 март 2012 г. гръцките органи обявиха резултатите от тази обмяна на облигации (9). Обмяната е довела до значителни загуби за притежателите на облигации (изчислени от Банката на Гърция средно на 78 % от номиналната стойност на старите GGB за гръцките банки) и капиталови нужди, които са били записани със задна дата във финансовите отчети на гръцките банки за 2011 г. Таблица 2 Общи загуби на основните гръцки банки, свързани с програмата за PSI (млн. EUR)
|
(24) |
Тъй като гръцките банки са се сблъскали със значителен недостиг на капитал в резултат на програмата за PSI и продължаващата рецесия, за рекапитализацията на тези банки са били предоставени средства по Меморандума за икономически и финансови политики („МИФП“) в рамките на Втората програма за корекции за Гърция между гръцкото правителство, Европейския съюз, Международния валутен фонд („МВФ“) и Европейската централна банка („ЕЦБ“) от 11 март 2012 г. Гръцките органи са оценили общите нужди от рекапитализация на банките и разходите за оздравяване, които следва да бъдат финансирани по тази програма, на 50 млрд. EUR (11). Тази сума е изчислена въз основа на стрес-тест, извършен от Банката на Гърция за периода декември 2011 г. — декември 2014 г. („стрес-тест от 2012 г.“), базиран на прогноза за загуби по кредити, направена от Blackrock (12). Средствата за рекапитализацията на гръцките банки са на разположение чрез HFSF. В таблица 3 е обобщено изчислението на капиталовите нужди за основните гръцки банки, направено в резултат на стрес-теста от 2012 г. Таблица 3 Стрес-тест от 2012 г.: капиталови нужди на основните гръцки банки (млн. EUR)
|
(25) |
Според МИФП „на банките, които представят жизнеспособни планове за набиране на капитал, ще бъде дадена възможност да кандидатстват за публично подпомагане и да получат такова по начин, по който да бъдат запазени стимулите за частния сектор да влива капитал и следователно да бъде сведена до минимум тежестта за данъкоплатците“ (13). Банката на Гърция установи, че само четирите най-големи банки (Eurobank, National Bank of Greece, Piraeus Bank и Alpha Bank) са представили жизнеспособни планове за набиране на капитал (14). Те са получили от HFSF първа междинна рекапитализация през месец май 2012 г. |
(26) |
Вътрешните депозити в банките в Гърция са намалели общо с 37 % между края на 2009 г. и месец юни 2012 г. вследствие на рецесията и политическата несигурност. Тези банки е трябвало да плащат по-високи лихвени проценти, за да се опитат да задържат депозитите. Разходите по депозитите са се увеличили, което е намалило нетния лихвен марж на банките. Тъй като гръцките банки не са имали достъп до пазарите за финансиране на едро, те са станали изцяло зависими от финансирането от Евросистемата (15), все по-голяма част от което под формата на гарантирана от държавата („СПОЛ“), предоставена от Банката на Гърция. |
(27) |
На 3 декември 2012 г. Гърция е стартирала програма за обратно изкупуване на новите GGB, получени от инвеститорите в рамките на програмата за PSI, по цени в диапазона 30,2 % — 40,1 % от тяхната номинална стойност (16). Гръцките банки са участвали в тази програма за обратно изкупуване, вследствие на което са реализирали допълнителни загуби по своите счетоводни баланси, тъй като по-голямата част от счетоводната загуба (т.е. разликата между пазарната стойност и номиналната стойност), записана за новите GGB по времето на програмата за PSI, е станала окончателна и необратима (17). |
(28) |
През месец декември 2012 г. четирите най-големи гръцки банки са получили втора междинна рекапитализация от HFSF. |
(29) |
През пролетта на 2013 г. междинната рекапитализация на четирите банки беше превърната в постоянна рекапитализация с обикновени акции, като HFSF притежава повече от 80 % от капитала на всяка от четирите банки. За банките, които са успели да привлекат предварително определена сума частен капитал (Банката, Piraeus Bank S.A. и National Bank of Greece S.A.), HFSF получи акции без право на глас и на частните инвеститори бяха предоставени варанти за акциите на HFSF. |
(30) |
През месец юли 2013 г. Банката на Гърция е възложила на консултант да извърши диагностично проучване на кредитните портфейли на всички гръцки банки. Въпросният консултант е направил прогнози за загуби по кредити („ПЗК“) по всички вътрешни кредитни портфейли на гръцките банки, както и по кредити, които носят гръцки риск в чуждестранни клонове и дъщерни дружества, за периода от над три и половина години и за целия срок на кредитите. След анализа са били направени ПЗК при два макроикономически сценария — базов и неблагоприятен. Банката на Гърция е направила ПЗК за чуждестранните кредитни портфейли въз основа на сведения от консултанта. |
(31) |
В съответствие с оценката на консултанта по ПЗК през есента на 2013 г. Банката на Гърция е извършила нов стрес-тест („стрес-тестът от 2013 г.“), за да прецени стабилността на капиталовата позиция на гръцките банки при базов и при неблагоприятен сценарий. Банката на Гърция е извършила оценка на капиталовите нужди с техническата помощ на втори консултант. |
(32) |
Основните компоненти на оценката на капиталовите нужди при стрес-теста от 2013 г. са i) ПЗК (18) на банковите кредитни портфейли на консолидирана основа за гръцкия риск и външните рискове, нетно от съществуващи кредитни резерви, и ii) изчислената оперативна рентабилност на банките за периода от юни 2013 г. до декември 2016 г., въз основа на консервативни корекции на плановете за преструктуриране, представени на Банката на Гърция през четвъртото тримесечие на 2013 г. В таблица 4 е обобщено изчислението на капиталовите нужди на основните гръцки банки на консолидирана база при базовия сценарий за въпросния стрес-тест от 2013 г. Таблица 4 Стрес-тест от 2013 г.: капиталови нужди на гръцките банки на консолидирана база при базовия сценарий (млн. EUR)
|
(33) |
На 6 март 2014 г. Банката на Гърция обяви резултатите от стрес-теста от 2013 г. и поиска от банките да представят до средата на месец април 2014 г. своите планове за набиране на капитал с оглед на покриването на капиталовите нужди при базовия сценарий. |
(34) |
Между края на март 2013 г. и началото на май 2014 г. банките извършиха увеличения на капитала. |
2.1.2. Бенефициерът
(35) |
Банката предоставя универсални банкови услуги предимно в Гърция и в Югоизточна Европа (Кипър, Румъния, България, Сърбия, Албания и бившата югославска република Македония („БЮРМ“)), както и в Обединеното кралство. Тя предлага пълната гама от банкови и финансови продукти и услуги за домакинства и за фирми. Банката осъществява банкиране на дребно, корпоративно и частно банкиране, управление на активи, трезор и инвестиционно банкиране. Банката е учредена в Гърция и акциите ѝ са допуснати до търговия на Атинската фондова борса. На 30 септември 2012 г. служителите на Банката наброяват общо 17 119 души, от които около една трета са наети в Югоизточна Европа и в Обединеното кралство, а останалите две трети са заети в Гърция (22). |
(36) |
Банката е взела участие в програмата за PSI, като е обменила GGB и свързани с държавата кредити с номинална стойност от 6 043 млн. EUR. Общата начислена сума, свързана с PSI, е била в размер на около 4 786 млн. EUR преди данъчно облагане и е била изцяло записана в отчетите ѝ за 2011 г. (23) В рамките на програмата за обратно изкупуване от месец декември 2012 г. Банката е продала новите GGB, които е получила по линия на програмата за PSI с голяма отстъпка от номиналната стойност. Вследствие на тази продажба са станали ясни загубите ѝ по новите GGB. |
(37) |
Основните цифри за Банката към месец декември 2010 г., декември 2011 г., декември 2012 г. и декември 2013 г. (консолидирани данни) са представени в таблица 5. Таблица 5 Основни цифри на Alpha Bank, 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
|
(38) |
От таблица 5 е видно, че, освен огромните загуби, които е записала през 2011 г. вследствие на програмата за PSI (4 786 млн. EUR (25)), приходите на Банката непрекъснато са се понижавали (наред с други причини така също вследствие на по-високите разходи по депозитите) и от високите и повишаващите се загуби от обезценка по нейните кредитни портфейли в Гърция и в чужбина. Позицията на ликвидност на Банката е била сериозно засегната от отлива на депозити, като нейното съотношение на кредитите към депозитите е достигнало 152 % към 31 декември 2011 г. (26), а 34 % от счетоводния ѝ баланс към тази дата е бил финансиран от Евросистемата (27). |
(39) |
Според стрес-теста от 2013 г. Банката на Гърция е определила капиталовите нужди на Банката в размер на 262 млн. EUR при базовия сценарий. |
(40) |
През месец март 2014 г. Банката извърши увеличение на капитала в размер на 1,2 млрд. EUR с цел покриване на нуждите от капитал, споменати в съображение 39, и за да изплати привилегированите акции, държани от Гърция за сумата от 940 млн. EUR (28). За разлика от увеличаването на капитала на Eurobank през април 2014 г., HFSF не се е ангажирал да влее капитал за увеличаване на капитала на Банката в случай на недостатъчно търсене в частния сектор. Увеличението на капитала на Банката беше постигнато чрез непреференциално предлагане на собствен капитал (т.е увеличение на капитала с отменяне на правата на преференциално изкупуване на акционерите) на международни инвеститори и чрез публично предлагане в Гърция. Продажната цена беше определена на 0,66 EUR за акция. |
(41) |
След увеличението на капитала Банката обяви на 17 април 2014 г., че е изкупила обратно привилегированите акции от Гърция за обща сума в размер на 940 млн. EUR. |
2.2. ПРИДОБИВАНИЯ ОТ БАНКАТА НА БАНКОВИ ДЕЙНОСТИ В ГЪРЦИЯ
2.2.1. Придобиване на Emporiki Bank
(42) |
Emporiki Bank е създадена през 1882 г. |
(43) |
През 2000 г. Crédit Agricole Group първоначално придобива 6,7 % от Emporiki Bank. Emporiki Bank става дъщерно предприятие на Crédit agricole през 2006 г., когато Crédit agricole придобива контролен дял. Crédit Agricole увеличава участието си на 94,99 % в Emporiki Bank по това време. |
(44) |
Emporiki Bank функционира във всички банкови дейности (на дребно, корпоративни), както и в областта на инвестиционното банкиране, управлението на активи, управлението на портфейли и общите финансови услуги. Тя предлага своите услуги в Гърция чрез мрежа от 323 клона и в чужбина чрез клона си в Кипър, както и чрез дъщерни дружества в Албания, България, Кипър и Румъния (29). В Банката работят 4 230 служители към 31 декември 2012 г. |
(45) |
Банката е взела участие в програмата за PSI, като е обменила GGB и други допустими ценни книжа с номинална стойност от 766 млн. EUR. Както е показано в таблица 2, общата начислена сума, свързана с PSI, е била в размер на около 590 млн. EUR преди данъчно облагане и е била изцяло записана в отчетите ѝ за 2011 г. Както е показано в таблица 3, капиталовите нужди на Emporiki Bank бяха оценени на 2 475 млн. EUR и бяха изчислени въз основа на стрес-тест от 2012 г., извършен от Банката на Гърция за периода от 31 декември 2011 г. до 31 декември 2014 г., която разчита на прогнозата за кредитните загуби, направена от Blackrock. |
(46) |
На 12 октомври 2012 г. HFSF даде одобрението си на Банката за придобиването на Emporiki Bank от Crédit Agricole. |
(47) |
На 16 октомври 2012 г. Crédit Agricole и Банката подписаха „споразумение за продажба на акции от 16 октомври 2012 г. между Crédit Agricole S.A. и Alpha Bank S.A. за покупко-продажба на Emporiki Bank of Greece S.A.“ След приключването на финансовата проверка Crédit Agricole инжектира капитал на обща стойност 2 893 млн. EUR, като записа в пълен размер 150 млн. EUR конвертируеми облигации, издадени от банка (30). Банката след това трябваше да придобие изцяло рекапитализираната Emporiki Bank за едно евро. Съгласно споразумение за продажба на акции Банката не е придобила чуждестранните дъщерни дружества на Emporiki Bank, които са останали в рамките на Crédit Agricole, с изключение на кипърския клон на Emporiki Bank, който възлиза на 0,5 млрд. EUR активи и който бе част от периметъра, придобит от Банката. |
(48) |
На 31 декември 2012 г. след рекапитализацията от Crédit Agricole коефициентът на капиталовата адекватност на Emporiki Bank беше 17,6 %, докато коефициентът на нейния капитал от първи ред беше 13,5 %. |
(49) |
На 1 февруари 2013 г. Банката обяви приключването на прехвърлянето на целия дружествен капитал на Emporiki Bank към Банката (31). |
(50) |
Основните цифри за Emporiki Bank към декември 2010 г., декември 2011 г., декември 2012 г. и януари 2013 г. са представени в таблица 6. Таблица 6 Основни цифри на Emporiki Bank, 2010 г., 2011 г., 2012 г. и януари 2013 г.
|
2.2.2. Придобиване на избрани задължения на трите кооперативни банки
(51) |
На 8 декември 2013 г. Банката на Гърция реши да пристъпи към преструктуриране на трите кооперативни банки — Банката на Додеканезите, Банката на Евбея и Банката на Западна Македония. |
(52) |
Банката на Гърция пристъпи към придобиване и поемане на задължения (32), при което всички депозити, включително междубанковите депозити, вземанията и задълженията към гръцкия фонд за гарантиране на депозитите и инвестициите, без заемите, ще бъдат прехвърлени на купувач. Банката на Гърция се свърза с четирите гръцки банки със системно значение, тъй като според Банката на Гърция депозитите следва да бъдат прехвърлени към изцяло рекапитализирани институции. Само Банката и Eurobank предоставиха обвързващи оферти на 5 декември 2013 г. Банката на Гърция счете офертата на Банката като предпочитана. Банката предложи сума, равна на 2,1 % от прехвърлените депозити като насрещна престация. |
2.2.2.1. Банката на Додеканезите
(53) |
Банката на Додеканезите е създадена през 1994 г. |
(54) |
На 22 юли 2013 г. националната банка на Гърция поиска от Банката на Додеканезите да възстанови своето съотношение на основния капитал от първи ред. Банката на Додеканезите увеличи капитала си чрез публично предлагане на кооперативни акции. Според проспекта на търга съотношението на основния капитал от първи ред на Банката на Додеканезите, изчислено въз основа на финансовите данни на банката на 30 юни 2013 г., бе оценено на 3,5 % и следователно е под минималните изисквания в областта на капиталовата адекватност, определени от Банката на Гърция. Въпреки това увеличението на капитала не успя да привлече достатъчно търсене от страна на инвеститорите. |
(55) |
По тази причина на 8 декември 2013 г. Банката на Гърция започна оздравяването на Банката на Додеканезите. Лицензът на Банката на Додеканезите беше оттеглен и тя беше обявена в ликвидация (33). Подбрани пасиви на Банката на Додеканезите бяха прехвърлени на Банката (34). Според Банката на Гърция (35) справедливата стойност на прехвърлените активи е възлязла на около 6 млн. EUR, докато справедливата стойност на прехвърлените пасиви е възлязла на 255 млн. EUR. Разликата е в недостига на финансиране (36) от 249 млн. EUR. Недостигът на финансиране е бил покрит от HFSF съгласно член 63, буква г), точка (13) от Закон № 3601/2007. През декември 2013 г. HFSF изплати 2/3 от общия недостиг на финансиране, т.е. 166 млн. EUR, под формата на известия на EFSF, като същевременно се ангажира, че оставащата сума от 83 млн. EUR ще бъде изплатена при окончателното определяне на недостига на финансиране. На 16 юни 2014 г. Банката на Гърция определи, че окончателният недостиг на финансиране на Банката на Додеканезите възлиза на 258,5 млн. EUR. HFSF ще покрие неплатената част от недостига на финансиране. |
(56) |
Към 30 септември 2013 г. Банката на Додеканезите има 132 служители и 11 клона. В рамките на оздравяването Банката не е поела клонове на Банката на Додеканезите, но посочи, че ще запази физическо присъствие в области, в които няма мрежово припокриване (а именно на 4 острова без банкови алтернативи), чрез даване под наем на четирите малки клона, които се управляват от синдика. Служителите на Банката на Додеканезите бяха съкратени и селективно назначени отново от Банката. |
2.2.2.2. Банката на Евбея
(57) |
Банката на Евбея е създадена през 1995 г. |
(58) |
На 22 юли 2013 г. Банката на Гърция поиска от Банката на Евбея да възстанови своето съотношение на основния капитал от първи ред. Банката на Евбея увеличи капитала си чрез публично предлагане на кооперативни акции. Според проспекта на търга съотношението на основния капитал от първи ред на Банката на Евбея бе изчислено на 1,8 % въз основа на финансовите данни на банката на 30 юни 2013 г. и следователно е под минималните изисквания в областта на капиталовата адекватност, определени от Банката на Гърция. Въпреки това увеличението на капитала не успя да привлече достатъчно търсене от страна на инвеститорите. |
(59) |
По тази причина на 8 декември 2013 г. Банката на Гърция започна оздравяването на Банката на Евбея. Лицензът на Банката на Евбея беше оттеглен и тя беше обявена в ликвидация (37). Подбрани пасиви на Банката на Евбея бяха прехвърлени на Банката (38). Според Банката на Гърция (39) справедливата стойност на прехвърлените активи е възлязла на 2 млн. EUR, докато справедливата стойност на прехвърлените пасиви е възлязла на 98 млн. EUR. Разликата е в недостига на финансиране от 96 млн. EUR. Недостигът на финансиране е бил покрит от HFSF съгласно член 63, буква г), точка (13) от Закон № 3601/2007. През декември 2013 г. HFSF изплати 2/3 от общия недостиг на финансиране, т.е. 64 млн. EUR, под формата на известия на EFSF, като същевременно се ангажира, че оставащата сума от 32 млн. EUR ще бъде изплатена при окончателното определяне на недостига на финансиране. На 16 юни 2014 г. Банката на Гърция определи, че окончателният недостиг на финансиране на Банката на Евбея възлиза на 105 млн. EUR. HFSF ще покрие неплатената част от недостига на финансиране. Към 30 септември 2013 г. Банката на Евбея има 59 служители и 4 клона. Банката не е поела клонове на Банката на Евбея. Служителите на Банката на Евбея бяха съкратени и селективно назначени отново от Банката. |
2.2.2.3. Банката на Западна Македония
(60) |
През 1995 г. бе създадено Кредитното кооперативно дружество за развитие на Префектура Кожани. През 2008 г. Кооперативът действаше с новото наименование „Кооперативна банка на Западна Македония“. |
(61) |
На 22 юли 2013 г. Банката на Гърция поиска от Банката на Западна Македония да възстанови своето съотношение на основния капитал от първи ред. Банката на Западна Македония увеличи капитала си чрез публично предлагане на кооперативни акции. Според проспекта на търга съотношението на основния капитал от първи ред на Банката на Западна Македония бе изчислено на -11 % въз основа на финансовите данни на банката на 30 септември 2013 г. и следователно е под минималните изисквания в областта на капиталовата адекватност, определени от Банката на Гърция. Въпреки това увеличението на капитала не успя да привлече достатъчно търсене от страна на инвеститорите. |
(62) |
По тази причина на 8 декември 2013 г. Банката на Гърция започна оздравяването на Банката на Западна Македония. Лицензът на Банката на Западна Македония беше оттеглен и тя беше обявена в ликвидация (40). Подбрани пасиви на Банката на Западна Македония бяха прехвърлени на Банката (41). Според Банката на Гърция (42) справедливата стойност на прехвърлените активи е възлязла на 2 млн. EUR, докато справедливата стойност на прехвърлените пасиви е възлязла на 84 млн. EUR. Разликата е в недостига на финансиране от 82 млн. EUR. Недостигът на финансиране е бил покрит от HFSF съгласно член 63, буква г), точка (13) от Закон № 3601/2007. През декември 2013 г. HFSF изплати 2/3 от общия недостиг на финансиране, т.е. 55 млн. EUR, под формата на известия на EFSF, като същевременно се ангажира, че оставащата сума от 27 млн. EUR ще бъде изплатена при окончателното определяне на недостига на финансиране. |
(63) |
Към 30 септември 2013 г. Банката на Западна Македония има 36 служители и 3 клона. Банката не е поела клонове на Банката на Западна Македония. Служителите на Банката на Западна Македония бяха съкратени и селективно назначени отново от Банката. |
(64) |
Основните параметри на трите кооперативните банки са представени в таблица 7. Таблица 7 Ключови данни за трите кооперативни банки (млн. EUR)
|
2.2.3. Придобиване на Citibank Гърция
(65) |
Citibank International е основана през 1812 г. Citibank е създадена през 1964 г. в Гърция преди всичко да служи на нуждите на морския и корпоративния сектор. През 1980 г. Citibank Гърция започна да се развива и в банкирането на дребно. Citibank Гърция в момента е активна в потребителския и корпоративния сектор и функционира с мрежа от 20 клона в цялата страна. |
(66) |
На 29 май 2014 г. HFSF получи искане от Банката за одобрение за придобиване на Citibank Гърция, включително Diners Club Гърция („Diners“) (43). |
(67) |
Банката изрази намерението си да придобие дейностите на Citibank Гърция, включително потребителските заеми (за нетна обща сума в размер на 442 млн. EUR и 1 115 млн. EUR необслужвани заеми, които са напълно отписани), потребителските депозити (общо 1 067 млн. EUR), управляваните активи (1 186 млн. EUR), клоновете на дребно, мрежата от банкомати (44) и служителите (45). Освен това Банката изрази намерението си да закупи 100 % от акционерния капитал на Diners под формата на обикновени акции. |
(68) |
Цената бе определена на 2 млн. EUR. |
(69) |
На 5 юни 2014 г. HFSF предостави своето одобрение по отношение на придобиването на Citibank Гърция от Банката. |
2.3. МЕРКИ ЗА ПОМОЩ
2.3.1. Мерки за помощ, предоставени на Банката по схемата за подпомагане на гръцките банки (мерки L1 и A)
(70) |
Банката е получила помощ под няколко форми по схемата за подпомагане на гръцките банки, по мярката за рекапитализация, по мярката за гаранции и по мярката за държавни облигационни заеми. |
2.3.1.1. Държавно подпомагане за осигуряване на ликвидност, предоставено по мерките за гаранции и за държавни облигационни заеми (мярка L1)
(71) |
Банката е ползвала и продължава да ползва помощ по мярката за гаранции и по мярката за държавни облигационни заеми. Въпросната помощ ще бъде наричана в настоящото решение „мярка L1“. Към 30 ноември 2011 г. гаранциите, предоставени на Банката, възлизат на 14,0 млрд. EUR. Към 30 септември 2011 г. Банката е получила заеми от държавни облигации в размер на 1,6 млрд. EUR (46). |
(72) |
В плана за преструктуриране на Банката, представен от гръцките органи на Комисията на 12 юни 2014 г., гръцките органи съобщиха за намерението си през периода на преструктуриране да продължат да предоставят гаранции и заеми от държавни облигации по схемата за подпомагане на гръцките банки. |
2.3.1.2. Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация (мярка A)
(73) |
През месец май 2009 г. в Банката е бил влят капитал в размер на 940 млн. EUR (мярка A) по мярката за рекапитализация по линия на схемата за подпомагане на гръцките банки. Това вливане на капитал е било равно приблизително на 2 % от претеглените спрямо риска активи (47) (RWA) на Банката към този момент. |
(74) |
Рекапитализацията е била извършена под формата на привилегировани акции, записани от Гърция, като купонът е бил 10 %, а падежът — пет години. |
(75) |
Банката изкупи обратно привилегированите акции на 17 април 2014 г., както е описано в съображение 41. |
2.3.2. Гарантирана от държавата СПОЛ (мярка L2)
(76) |
СПОЛ представлява извънредна мярка, която дава възможност на платежоспособна финансова институция, изправена пред временни проблеми с ликвидността, да получи финансиране от Евросистемата без въпросната операция да е включена в единната парична политика. Лихвеният процент, който финансовата институция заплаща за СПОЛ, е с […] (*1) базисни пункта по-висок отколкото лихвата, която тя плаща за обичайното рефинансиране от Централната банка. |
(77) |
Банката на Гърция отговаря за програмата за СПОЛ, което означава, че всички разходи за предоставянето на СПОЛ и рисковете, които произтичат от това, са за сметка на Банката на Гърция. Гърция е предоставила на Банката на Гърция държавна гаранция, която важи за целия размер на СПОЛ, предоставена от Банката на Гърция (48). Приемането на член 50, параграф 7 от Закон 3943/2011, с който се изменя член 65, параграф 1 от Закон 2362/1995, е дало възможност на министъра на финансите да предоставя на Банката на Гърция гаранции от името на държавата, за да бъдат обезпечени вземанията на Банката на Гърция от кредитни институции. Банките, които се ползват от СПОЛ, трябва да заплащат на държавата такса за гаранцията в размер на […] базисни пункта. |
(78) |
Към 31 декември 2011 г. Банката е ползвала гарантирана от държавата СПОЛ в размер на 6,7 млрд. EUR (49), докато към 31 декември 2012 г. Банката е ползвала гарантирана от държавата СПОЛ в размер на 23,6 млрд. EUR (50). |
2.3.3. Мерки за помощ, предоставени на Банката чрез HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4)
(79) |
От 2012 г. насам Банката се е възползвала от няколко мерки за капиталова подкрепа, предоставени от HFSF. В таблица 8 е представен преглед на споменатите мерки за помощ. Таблица 8 Мерки за помощ, предоставени на Банката чрез HFSF
|
2.3.3.1. Първата междинна рекапитализация (мярка B1)
(80) |
В съображения 14—32 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank (51) е дадено подробно описание на първата междинна рекапитализация от месец май 2012 г. (мярка B1). В настоящия раздел са представени контекстът и основните характеристики на тази мярка. |
(81) |
На 20 април 2012 г. HFSF изпрати писмо до Банката, с което се е задължил да участва в планираното увеличение на капитала на Банката в размер на до 1,9 млрд. EUR. |
(82) |
По мярка B1 на 28 май 2012 г. HFSF прехвърли на Банката 1,9 млрд. EUR под формата на облигации на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF) в съответствие с разпоредбите за междинни рекапитализации, определени в Закон 3864/2010 за създаването на HFSF („Закон за HFSF“). Прехвърлените на Банката облигации на EFSF са били известия с плаваща лихва на EFSF с падежи от шест и десет години и с дата на емисията 19 април 2012 г. В съображение 48 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията вече е определила, че „Междинната рекапитализация, която е била финализирана на 28 май 2012 г., е извършена в изпълнение на поетото задължение в писмото за поемане на ангажимент и следователно представлява продължение на същата помощ“. Както предвидените в писмото за поемане на ангажимент суми, така и тези в първата междинна рекапитализация са били изчислени от Банката на Гърция по такъв начин, че да се гарантира, че Банката ще достигне капиталово съотношение от 8 % към 31 декември 2011 г. — датата на която междинната рекапитализация е записана със задна дата в отчетите на Банката. Както е видно от таблица 3, мярка B1 е покрила само ограничена част от общите капиталови нужди, които са били установени от стрес-теста от 2012 г. Предвидено е било, че Банката ще набере капитала чрез бъдещо увеличение на капитала и междинната рекапитализация е трябвало единствено да осигури допустимостта на Банката за финансиране от ЕЦБ до извършването на въпросното увеличение на капитала. |
(83) |
За периода между датата на първата междинна рекапитализация и датата на превръщането на първата междинна рекапитализация в обикновени акции и други конвертируеми финансови инструменти, в сключеното между Банката и HFSF споразумение преди записването е било предвидено, че Банката е трябвало да плаща на HFSH годишна такса в размер на 1 % от номиналната стойност на известията на EFSF и че всички плащания на купони и начислени лихви по известията на EFSF за този период ще се считат за допълнителна вноска в капитала, направена от HFSF за Банката (52). |
2.3.3.2. Втората междинна рекапитализация (мярка B2)
(84) |
През есента на 2012 г. Банката е записала допълнителни загуби. По тази причина капиталът ѝ отново е спаднал под минималните капиталови изисквания, за да продължи да е допустима за рефинансиране от ЕЦБ. |
(85) |
В резултат на това се е наложило да бъде извършена втората междинна рекапитализация. На 21 декември 2012 г. HFSF е извършил втората междинна рекапитализация в размер на 1 042 млн. EUR (мярка B2), която отново е била платена посредством прехвърлянето на облигации на EFSF към Банката. |
2.3.3.3. Писмото за поемане на ангажимент от 21 декември 2012 г. (мярка B3)
(86) |
В допълнение към втората междинна рекапитализация, на 21 декември 2012 г. HFSF е предоставил на Банката писмо за поемане на ангажимент, че ще участва в увеличението на акционерния капитал на Банката и в конвертируемите инструменти, които е трябвало да бъдат емитирани, в общ размер 1 629 млн. EUR (мярка B3). |
(87) |
Общият размер на двете рекапитализации (мерки B1 и B2) и на допълнителната сума, за която е бил поет ангажимент през месец декември 2012 г. (мярка B3), е означавал, че HFSF е поел ангажимент за покриване на всички капиталови нужди, които са били установени от стрес-теста от 2012 г. (4 571 млн. EUR (53)). |
2.3.3.4. Участие на HFSF в рекапитализацията през пролетта на 2013 г. (мярка B4)
(88) |
На 16 април 2013 г. Общото събрание на акционерите на Банката одобри увеличение на акционерния капитал на Банката. На 1 май 2013 г. Банката съобщи за записване на предлагането на права за 457 и стартирането на частно капиталовложение за сума до 93 млн. EUR при цена от 0,44 EUR за нова акция (54). |
(89) |
Банката обяви завършването на емитирането на права, както и пълното разпределяне на частното капиталовложение на 3 юни 2013 г. (55) Общото участие на частен капитал в увеличението на акционерния капитал на Банката следователно достигна 550 млн. EUR. |
(90) |
На същата дата Банката обяви също, че HFSF ще запише 9 138 636 364 акции при цена от 0,44 EUR на акция. В резултат на това до рекапитализация от пролетта на 2013 г. HFSF инжектира в Банката капитал в размер на 4 021 млн. EUR под формата на обикновени акции (мярка B4). Тази сума е равна на сумата от мерки B1, B2 и B3, след като се приспадне сумата на частно участие. Акциите, притежавани от HFSF, му дават ограничено право на глас, тъй като общото частно участие достигна 12 % от увеличението на капитала. Законът за HFSF предвижда, че частните инвеститори ще запазят контрола над Банката, ако инжектират над 10 % от капитала, необходим на Банката. Въпреки това HFSF запазва пълно право на глас за ключови корпоративни решения. |
(91) |
Посредством увеличението на акционерния капитал на Банката (мярка B4) първата и втората междинни рекапитализации (мерки B1 и B2) са били преобразувани в постоянна рекапитализация и е бил частично изпълнен поетият ангажимент за предоставяне на допълнителна капиталова помощ (мярка B3). |
(92) |
Цената на новите акции е била определена на 50 % от средната цена, претеглена спрямо обема на акциите, през 50-те дни на търгуване преди определянето на цената на предлагане. В резултат на обратния сплит на акции (56), за който извънредно свиканото общо събрание на акционерите е взело решение на 16 април 2012 г. (57), цената на новите акции е била определена на 0,44 EUR на акция. |
(93) |
Непосредствено след рекапитализацията от пролетта на 2013 г. HFSF е станал основният акционер в Банката с дял от 83,66 % (58). HFSF издаде 1 233 503 482 варанти и предостави на частните инвеститори един варант за всяка записана акция, без никаква насрещна престация (59). Всеки варант дава право на закупуване на 7,40 акции от HFSF на определени интервали и цени. Първото упражнение беше на 10 декември 2013 г. и варантите след това могат да бъдат упражнявани два пъти годишно до 10 декември 2017 г. Цената на упражняване е равна на продажната цена от 0,44 EUR, увеличена с годишен лихвен процент (4 % за първата година, 5 % за втората година, 6 % за третата година, 7 % за четвъртата година и след това 8 % на годишна база през последните шест месеца) (60). |
(94) |
Законът за HFSF, изменен през 2014 г., предвижда, че само цените на упражняване на варантите могат да бъдат коригирани в случай на емитиране на права. В допълнение, всяка такава корекция ще се извършва ex post и само до размера на реализираните постъпления от продажбата на права на преференциално закупуване от HFSF. Не е предвидена корекция в случай на непреференциално увеличаване на акционерния капитал. |
2.3.4. Мерки за държавна подкрепа за трите кооперативни банки
(95) |
Както вече беше посочено в раздел 2.2.2., недостатъчното финансиране на Банката на Додеканезите, Банката на Евбея и Банката на Западна Македония беше изчислено от Банката на Гърция съответно на 249 млн. EUR, 96 млн. EUR и 82 млн. EUR. Следователно общият размер на недостига на финансирането беше оценен на 427 млн. EUR. Той беше покрит от HFSF, който предостави на Банката съответна сума облигации на EFSF. |
2.4. ПЛАНЪТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
(96) |
На 12 юни 2014 г. Гърция представи план за преструктуриране на Банката, в който е обяснено как Банката — като комбиниран субект в резултат от придобиването на Emporiki Bank и депозитите на трите кооперативни банки — възнамерява да възстанови своята жизнеспособност в дългосрочен план. |
2.4.1. Национални операции
(97) |
Според плана за преструктуриране Банката ще се съсредоточи върху своите основни банкови дейности в Гърция. Въпреки че международните ѝ операции представляват повече от 20 % от общите активи през декември 2009 г. и 15 % от общите активи през юни 2013 г. (61), този дял ще намалеят до около […] в края на 2018 г. (62) |
(98) |
Основният приоритет на Банката е да възстанови доходността и жизнеспособността на своите банкови дейности в Гърция. За тази цел в плана за преструктуриране са включени редица мерки, целящи подобряването на оперативната ефективност и нетния лихвен марж на Банката, както и мерки за подобряване на нейната капиталова позиция и структурата на счетоводния ѝ баланс. |
(99) |
Що се отнася до оперативната ефективност, доста преди придобиванията на Emporiki Bank и трите кооперативни банки Банката вече е била започнала мащабна програма за рационализиране. От 31 декември 2010 г. до 30 септември 2012 г. Банката намалява своето физическо присъствие в Гърция. Тя намалява своите клонове от 458 през 2010 г. на 426 през 2012 г. (63) и също съкращава броя на заетите в гръцките банкови и небанкови дейности с няколко стотин служители през същия период (64). |
(100) |
От декември 2012 г. до декември 2017 г. Банката планира да намали допълнително броя на клоновете в Гърция от 739 на […]. Броят на служителите в банковите и небанковите дейности в Гърция ще намалее от 11 435 на […] (65). |
(101) |
Повишената ефективност от гледна точка на клонове и персонал ще допринесе за намаляването на общите разходи на дейностите на Банката в Гърция с […] % от 1 345 млн. EUR на прогнозна база през 2012 г. на […] млн. EUR през 2017 г. (66) В резултат на това очакваното съотношение на разходите към приходите на банковите дейности в Гърция ще намалее до под […] % в края на периода на преструктуриране. |
(102) |
В плана за преструктуриране е описано също така как Банката ще намали своите разходи за финансиране, което е от съществено значение за възстановяването на жизнеспособността. Банката очаква да може да плаща по-ниски лихвени проценти по депозитите в нея благодарение на по-стабилната среда и по-специално предвиденото стабилизиране и възстановяване на гръцката икономика, която се очаква от 2014 г. нататък отново да бележи растеж. Лихвата, платена по депозити (средната стойност на срочните, безсрочните депозити и процента на спестяванията) се очаква да спадне в Гърция. Това намаление ще бъде постигнато главно посредством плащането на много по-ниски проценти по срочните депозити. Аналогично, зависимостта на Банката от гарантирана от държавата СПОЛ и по-голямото финансиране от Евросистемата ще намалее от 32 % от общите ѝ активи през 2012 г. на само […] % през 2017 г. (67) |
(103) |
Според плана за преструктуриране се очаква Банката да укрепи също така своя счетоводен баланс. Нейното нетно съотношение на заемите към депозитите в Гърция ще намалее до […] % през 2018 г. (по-ниско в сравнение със 131 % през 2012 г. (68)), а нейната капиталова адекватност ще продължи да се подобрява. |
(104) |
Друг приоритет на Банката е управлението на необслужваните кредити. Банката ще подобри своите кредитни процеси както по отношение на инициирането на кредити (по-добро обезпечение, намалени лимити), така и по управлението на необслужваните заеми. Съотношението на необслужваните заеми ще достигне […] % през 2014 г. и след това ще започне да намалява, с очакван процент от […] % в края на периода на преструктуриране (69). Стойността на риска (обезценка) ще намалее от 2 799 млн. EUR през 2012 г. на прогнозна база (т.е. включително Emporiki Bank) на […] млн. EUR през 2018 г. (70) поради възстановяването на гръцката икономика. |
(105) |
Повишаването на оперативната ефективност, увеличаването на нетния лихвен марж и намаляващите разходи за риска ще дадат възможност на Банката да възстанови своята доходност в Гърция от 2015 г. нататък. […]. Нейната възвръщаемост на собствения капитал ще достигне […]% през 2018 г. (71) в Гърция. |
2.4.2. Международни банкови дейности
(106) |
Банката вече е започнала да намалява задлъжнялостта и да преструктурира своята международна мрежа. Тя продаде украинското си дъщерно дружество през август 2013 г. Броят на клоновете в Югоизточна Европа беше намален от 622 през 2009 г. на 488 през 2012 г. (72) |
(107) |
Банката ще продължи да преструктурира и да намалява задлъжнялостта на своята международна мрежа. Банката възнамерява да ограничи размера на международните си активи до […] млрд. EUR. В съответствие с тази цел Банката ще разгледа всяка комбинация от продажби на активи или намаляване на задлъжнялостта на своя портфейл. Този предвиден размер на международните активи на Банката представлява намаление от […] % на чуждестранните активи към 31 декември 2012 г. […]. |
(108) |
В плана за преструктуриране е подчертана необходимостта да се намали зависимостта на чуждестранните дъщерни предприятия от тяхното гръцко дружество майка, що се касае до ликвидната позиция. Вътрешногруповото финансиране на чуждестранните дъщерни дружества ще намалее от 4 172 млн. EUR на […] млн. EUR от 2013 г. до 2017 г. (73) |
(109) |
За да подобри рентабилността на външната си дейност, Банката планира да осъществи значителна програма за намаляване на разходите в международната мрежа, с намаляване на броя на клоновете и персонала. Например, през […], […] клонове от общо […] ще бъдат закрити, докато работната сила ще намалее с […] служители (- […]) между 2012 г. и 2018 г. (74) |
(110) |
В резултат възвръщаемостта на собствения капитал ще достигне […] (75). |
2.4.3. Набиране на частен капитал и вноски от съществуващите акционери и подчинени кредитори
(111) |
Банката е успяла да набере значителна сума капитал на пазара и по този начин е намалила размера на държавната помощ, от която е имала нужда. |
(112) |
Първо, Банката набра частен капитал през 2009 г. с емисия на права в размер на 986 млн. EUR (76). Както е посочено в съображение 89, Банката успя също да набере капитал от частни инвеститори чрез рекапитализацията от пролетта на 2013 г. Делът на съществуващите акционери също беше силно намален вследствие на рекапитализацията от пролетта на 2013 г., тъй като HFSF получи 83,66 % от акциите на Банката след рекапитализацията от пролетта на 2013 г., което означава, че дяловото участие на акционерите стана едва 4,9 %. От 2008 г. насам не са плащани никакви дивиденти в парични средства. |
(113) |
Банката мобилизира 1,2 млрд. EUR капитали от пазара през март 2014 г., за да покрие своята нужда от допълнителен капитал и за погасяване на привилегированите акции, държани от Гърция. Тези нови акции бяха издадени на по-висока цена на акция от това, което е било платено от HFSF при рекапитализацията от пролетта на 2013 г. |
(114) |
На 20 април 2012 г. Банката предложи да изкупи обратно ценните книжа от първи ред, горния втори ред и долния втори ред на покупни цени от 40 %, 60 % и 60 % от съответните им номинални стойности в брой. Тази цена на обратно изкупуване е била определена въз основа на пазарната цена на инструментите и е включвала премия от най-много десет процентни пункта, която е била добавена, за да бъдат насърчени инвеститорите да участват в обратното изкупуване. На 7 май 2012 г. Банката обяви резултатите от обратното изкупуване (77). Съвкупната участие достигна 66 % с обща капиталова печалба от 333 млн. EUR. На 19 април 2013 г. Банката обяви друго упражнение за управление на пасивите за неизплатена номинална стойност в размер на 316 млн. EUR. Банката предложи да изкупи обратно ценните книжа от първи ред, горния втори ред и долния втори ред на покупни цени от 35 %, 55 % и 55 % от съответните им номинални стойности в брой. Цената на обратно изкупуване е била определена въз основа на пазарната цена на инструментите и е включвала премия от най-много десет процентни пункта, която е била добавена, за да бъдат насърчени инвеститорите да участват в обратното изкупуване. Процентът на приемане е бил 58 %, като прирастът на капитала възлиза на 103 млн. EUR. |
(115) |
В резултат на двете операции по обратно изкупуване размерът на подчинения и на хибридния дълг е намалял от 985 млн. EUR на 134 млн. EUR. |
2.5. ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ ГРЪЦКИТЕ ОРГАНИ
(116) |
На 12 юни 2014 г. Гърция е поела задължение Банката и нейните филиали да изпълнят плана за преструктуриране, представен на същата дата, и е поела допълнителни задължения по отношение на изпълнението на плана за преструктуриране. Тези допълнителни ангажименти, които са изброени в приложението, са обобщени в настоящия раздел. |
(117) |
Първо, гръцките органи са поели задължение Банката да преструктурира своите търговски операции в Гърция, като е определен максимален брой клонове и служители, както и максимален размер на общите разходи, които трябва да бъдат спазени до 31 декември 2017 г. (78) |
(118) |
Гръцките органи са поели задължение също така Банката да намали разходите за депозити, събирани в Гърция, и да постигне определено максимално съотношение на нетните кредити към депозитите до 31 декември 2017 г. (79) |
(119) |
Що се отнася до чуждестранните филиали на Банката, гръцките органи са поели задължение Банката да не предоставя допълнителна капиталова подкрепа, освен ако са изпълнени предварително определени условия. Гръцките органи са поели задължение също така, че Банката значително ще намали задлъжнялостта на своите международни активи до 30 юни 2018 г. (80) |
(120) |
Гръцките органи са поели задължение Банката да продаде множество ценни книжа и да намали размера на своя портфейл с частен собствен капитал. Освен това Банката няма да купува неинвестиционни ценни книжа с някои ограничени изключения (81). |
(121) |
Гръцките органи са поели редица задължения, свързани с корпоративното управление на Банката. Те са се задължили да ограничат възнаграждението на служителите и управителите на Банката, да приведат Банката в съответствие с гръцките закони за корпоративното управление и да създадат ефективна и адекватна организационна структура (82). |
(122) |
Гърция също така пое ангажимент, че Банката ще прилага висококачествена кредитна политика, за да се гарантира, че решенията относно предоставянето и преструктурирането на заеми целят максималното увеличаване на жизнеспособността и рентабилността на Банката. Гръцките органи поеха задължение Банката да спазва високи стандарти за наблюдение на кредитния риск, както и преструктурирането на кредитите (83). |
(123) |
Поети са няколко задължения по отношение на операциите на Банката със свързани кредитополучатели. Целта на тези задължения е да се гарантира, че Банката няма да се отклони от благоразумните банкови практики при отпускането или преструктурирането на кредити на своите служители, управители и акционери, както и за публични субекти, политически партии и медийни дружества (84). |
(124) |
Накрая Гърция пое ангажимент, че Банката ще спазва някои поведенчески ограничения, като например забрана за изплащане на купони и за раздаване на дивиденти, забрана за придобивания и забрана за обявяване на държавната подкрепа (85). |
(125) |
Изпълнението на тези задължения ще се следи до 31 декември 2018 г. от контролиращо доверено лице. |
(126) |
Отделно,Гърция посочи, че ще получи одобрение от Комисията преди всяко обратно изкупуване на варантите от Банката или от какъвто и да било държавен субект, включително HFSF (86). |
3. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МЕЖДИННА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
(127) |
На 27 юли 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване, за да провери дали са изпълнени условията на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. (87) по отношение на целесъобразността, необходимостта и пропорционалността на първата междинна рекапитализация, предоставена от HFSF в полза на Банката (мярка B1). |
(128) |
Що се отнася до целесъобразността на мярката, предвид факта, че помощта е предоставена след предходна рекапитализация и помощ за осигуряване на ликвидност, и предвид продължителния период на оздравяване, Комисията изрази съмнения относно това дали Банката е предприела всички възможни действия, за да избегне необходимостта от помощ в бъдеще (88). Освен това за Комисията не е ясно кой ще контролира Банката, след като първата междинна рекапитализация бъде заменена от постоянна рекапитализация (89), тъй като Банката може да попадне под контрола или на държавата, или на миноритарни частни собственици. Комисията отбеляза, че и в двата случая би желала да се гарантира, че качеството на управлението на Банката и по-специално дейността по отпускане на заеми няма да се влоши. |
(129) |
Що се отнася до необходимостта от първата междинна рекапитализация, в съображение 66 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank, Комисията постави под въпрос дали са били взети всички възможни мерки, за да се избегне възможността Банката отново да има нужда от помощ в бъдеше. Освен това, тъй като продължителността на периода на междинната рекапитализация не беше ясен, Комисията не можеше да стигне до заключение дали е бил достатъчен и дали е отговарял на принципите за възнаграждение и споделяне на тежестта в съответствие с правилата за държавна помощ. Освен това, тъй като условията на преобразуването на първата междинна рекапитализация в постоянна рекапитализация не са били известни към момента на вземане на решението за откриване по отношение на Alpha Bank, Комисията не можеше да ги оцени. |
(130) |
Що се отнася до пропорционалността на мярката, Комисията изрази съмнения относно това дали предпазните мерки (забрана за рекламиране на държавната помощ, забрана за изплащане на купони и дивиденти, забрана за кол опция и забрана за обратно изкупуване, както са описани в съображение 71 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank) са били достатъчни по отношение на първата междинна рекапитализация. Освен това в съображение 72 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията посочи, че е възможно да бъдат предизвикани нарушения на конкуренцията вследствие на липсата на правила, които да възпират HFSF от координиране на четирите най-големи гръцки банки (а именно Банката, Eurobank, Националната банка на Гърция и Piraeus Bank), и отсъствието на адекватни предпазни мерки, с които да не се допуска споделянето на търговски чувствителна информация между тях. Следователно Комисията предложи да бъде назначено контролиращо доверено лице, което физически да присъства в Банката. |
4. МНЕНИЯ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МЕЖДИННА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
4.1. КОМЕНТАР НА БАНКАТА
(131) |
На 30 август 2012 г. Комисията получи мнения от Банката във връзка с решението за откриване по отношение на Alpha Bank. |
(132) |
По отношение на целесъобразността на мярката Банката отбеляза, че тя е от системно значение както в Гърция, така и на банковите пазари, на които извършва дейност. Тя добави също, че бизнес моделът ѝ е жизнеспособен и че това е доказано през дългата ѝ забележителна история. |
(133) |
Банката също така отбеляза, че двете вълни на рекапитализация са били вторичен ефект от сериозното влошаване на икономическата среда и че допълнителните мерки за помощ да дошли в резултат на задълбочаването на финансовата криза. Тя заяви, че пропорционално е получила най-малко държавна помощ до този момент в сравнение с големите гръцките банки. Банката отбеляза, че по отношение на това дали всички възможни мерки са били незабавно предприети, за да се избегне по-нататъшната нужда от помощ за Банката в бъдеще, в плана за преструктуриране се предоставя изчерпателна информация относно мерките за споделяне на тежестта, които са вече приложени, текущи и планирани. Банката също така отбеляза, че тези мерки гарантират, че нито една от заинтересованите страни не е засегната. Те биха допринесли, заедно със съществуващата силна бизнес основа и надеждността на процеса на оценка на капитала, за да се гарантира, че Банката е подходящо капитализирана, което ще доведе до възстановяване на жизнеспособността и в крайна сметка излизане от държавната помощ. |
(134) |
Освен това Банката приветства яснотата по отношение на постоянната рекапитализация, която според нея следва да отразява напълно причините, поради които е поискала държавно подпомагане. Тя отбеляза още, че рекапитализацията е насочен към капиталовите загуби, произтичащи от участието ѝ в програмата за PSI, което е извънредно и непредвидимо събитие. Тя изрази становището, че не е поела прекомерен риск при придобиването на държавен дълг по гръцките и европейските стандарти. Тя заяви, че без PSI тя щеше да избегне необходимостта за рекапитализация през 2012 г. и щеше да бъде в добра позиция да изплати привилегированите акции в съответствие с договорните условия. Освен това отбеляза, че дори след отчитането на значителни капиталови загуби в резултат на участието на Банката в PSI, тя все още е имала положителна нетна стойност на активите. |
(135) |
Банката добави, че тя работи с много силна база и е изключително активна в прилагането на мерки за успешна работа през период на изключителен стрес. Тя отбеляза, че от началото на кризата не е участвала в агресивни търговски политики или неподходящо поемане на риск, като същевременно се е съсредоточила върху управлението на кредитния риск, приела е мерки за дисбалансите в своя профил на финансиране чрез контролирано намаляване на задлъжнялостта и активно е управлявала своята разходна база чрез рационализиране на оперативната платформа и оптимизиране на разходите за обществени поръчки. |
(136) |
Освен това тя изтъкна значителното споделяне на тежестта между заинтересованите страни. Тя посочи още съществените предпазни мерки, предоставени на разположение на официалния сектор за предотвратяване на прекомерното поемане на риск от страна на рекапитализирани банки и за стриктно наблюдение на правилното прилагане на плановете за преструктуриране, като назначаването на представители на Министерството на финансите и HFSF в борда на директорите на Банката и съответните комитети. Тя подчерта също така, че HFSF ще наблюдава изпълнението на плана за преструктуриране и че периодът на суспендиране на правата на глас на HFSF ще бъде прекратен в случай на съществено неспазване. |
(137) |
По тези причини Банката счита, че структурата и условията на постоянната рекапитализацията следва да осигурят силни стимули за съществуващите и новите акционери да участват в бъдещи увеличения на капитала. |
(138) |
По отношение на необходимостта от мярката, Банката отбеляза, че мярката за помощ е насочена към капиталовия дефицит, причинен от PSI, така че Банката спазва минималния коефициент на капиталова адекватност, наложен от Банката на Гърция, продължава да има достъп до операции по рефинансиране от ЕЦБ и ще може да подкрепи своите клиенти и гръцката икономика по време на трудна ситуация. |
(139) |
Що се отнася до пропорционалността на мярката, Банката заяви намерението си да не използва своята помощ за нарушаване на конкуренцията. Тя подчерта също така, че не е участвала в агресивни търговски политики след получаване на държавната помощ. Тя отбеляза също, че тъй като всички големи гръцки банки са получатели на помощ и тъй като желанието на чуждестранните участници в гръцкия пазар за гръцкия риск намалява, способността на всеки получател на помощта да наруши конкуренцията в ущърб на неподпомаганите получатели е сведена до минимум. |
4.2. МНЕНИЯ ОТ ДРУГА ГРЪЦКА БАНКА
(140) |
На 3 януари 2013 г. Комисията получи мнения от една гръцка банка във връзка с решението за откриване по отношение на Alpha Bank. Въпросната гръцка банка посочва, че рекапитализацията на гръцки банки от HFSF по принцип представлява желана стъпка в посока на една по-здрава и по-жизнеспособна банкова система и не изразява възражения по отношение на рекапитализацията на Банката. |
(141) |
Въпреки че изразява пълната си подкрепа за принципната рекапитализация на гръцките банки от HFSF, въпросната банка обаче обясни, че, за да се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията и да се избегне дискриминация, тя е очаквала рекапитализацията от HFSF да бъде на разположение на всички банки, които осъществяват дейност в Гърция, при еднакви условия. |
5. МНЕНИЯ НА ГРЪЦКИТЕ ОРГАНИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МЕЖДИННА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
(142) |
На 5 септември 2012 г. гръцките органи представиха мненията си, изготвени от Банката на Гърция и от HFSF, във връзка с решението за откриване по отношение на Alpha Bank. |
5.1. МНЕНИЯ ОТ БАНКАТА НА ГЪРЦИЯ
(143) |
По отношение на целесъобразността на първата междинна рекапитализация, Банката на Гърция отбеляза, че първата междинна рекапитализация е била временна, като се има предвид, че процесът на рекапитализация ще приключи с увеличение на акционерния капитал на четирите банки. |
(144) |
Банката на Гърция отбелязва също така, че рекапитализацията на най-големите гръцки банки е част от по-дългосрочното преструктуриране на гръцкия банков сектор. Тя отбелязва, че, ако Банката остане в частни ръце, най-вероятно ще се запази същото ръководство, докато, ако Банката стане държавна собственост (т.е. притежавана от HFSF), HFSF може да назначи ново ръководство, което при всички случаи ще бъде оценявано от Банката на Гърция. Банката на Гърция отбелязва, че редовно оценява рамката за корпоративна отговорност, адекватността на управлението и рисковия профил на всяка банка, за да се увери, че не се поемат прекомерни рискове. Тя отбелязва също така, че HFSF вече е назначил представители в съвета на директорите на рекапитализираните банки. |
(145) |
Що се отнася до необходимостта на първата междинна рекапитализация, Банката на Гърция отбелязва, че рекапитализацията на Банката е била ограничена, за да се гарантира покриването на приложимите към въпросния момент минимални капиталови изисквания (8 %). Тя посочва също така, че продължителният период от време преди рекапитализациите се е дължал на бързото влошаване на работната среда в Гърция и на въздействието на програмата за PSI, на сложността на целия проект и на необходимостта от увеличаване до максимум на участието на частните инвеститори в увеличенията на акционерния капитал. |
(146) |
Що се отнася до пропорционалността на първата междинна рекапитализация, Банката на Гърция посочва, че пълното изпълнение на плана за преструктуриране, които е трябвало да бъде представен на Комисията, е било обезпечено от факта, че спирането на правата на глас на HFSF ще бъде отменено, ако, inter alia, бъдат установени съществени нарушения на плана за преструктуриране. Банката на Гърция отбелязва също така, че затрудненията на Банката не са били вследствие нито на подценяване на рискове от страна на ръководството на Банката, нито на агресивни търговски действия. |
5.2. КОМЕНТАР НА HFSF
(147) |
Що се отнася до целесъобразността на първата междинна рекапитализация, с цел да се избегне потенциална намеса от държавата, ако държавата предостави държавна помощ в голям размер чрез HFSF и HFSF притежава пълните права на глас, HFSF заявява, че финансираните от него банки не се считат за публични субекти или за такива под държавен контрол и че те не биха били контролирани от държавата, след като бъдат рекапитализирани за постоянно от HFSF. HFSF отбеляза, че той е напълно независимо частноправно юридическо лице, което има автономност на вземане на решения. Фондът не е обект на държавен контрол в съответствие с член 16В, параграф 2 от Закона за HFSF, според който кредитните институции, на които HFSF е предоставил капиталова подкрепа, не са част от по-широкия публичен сектор. Той изтъкна също така структурата на управление на HFSF. |
(148) |
Що се отнася до намесата на HFSF в управлението на Банката, HFSF отбеляза, че той ще съблюдава автономността на Банката и няма да се намесва в ежедневното ѝ управление, като се има предвид, че функциите му са ограничени до предвиденото в Закона за HFSF. Фондът посочва, че няма да има каквато и да било държавна намеса или координиране и че решенията на Банката по отношение на кредитния процес (inter alia по отношение на обезпечения, ценообразуване и платежоспособност на кредитополучателите) ще се вземат на базата на търговски критерии. |
(149) |
HFSF отбелязва, че в Закона за HFSF и в споразумението преди записването са предвидени целесъобразни предпазни мерки, за да се предотврати поемането на прекомерни рискове от старите частни акционери. Той посочва елементи като i) назначаването на представители на HFSF като независими неизпълнителни членове на съвета на директорите на Банката и присъствието им в комитетите; ii) извършването от HFSF на надлежна проверка на Банката; както и iii) факта, че след последната рекапитализация неговите права на глас ще бъдат ограничени само ако Банката спазва условията на плана за преструктуриране. |
(150) |
HFSF заявява, че са предвидени подходящи мерки, за да се гарантира, че банките, в които участва HFSF, няма да споделят помежду си чувствителна от търговска гледна точка информация. Те включват назначаването на различни представители на HFSF във въпросните банки, предоставянето на мандати на тези представители, с които категорично да не се допусне изтичане на информация от един представител на друг, и ясни вътрешни инструкции за тези представители да не предават чувствителна от търговска гледна точка информация на банките. Освен това HFSF заявява, че не упражнява правата си във връзка с банките по начин, по който би могло да се възпре, ограничи, наруши или значително намали или предотврати действителната конкуренция. На последно място HFSF посочва, че членовете на неговия съвет на директорите и неговите служители са задължени да спазват строги правила за поверителност и задължения, свързани с доверителните отношения, и са обвързани от разпоредби за професионална тайна по отношение на делата на фонда. |
6. ОЦЕНКА НА ДЪРЖАВНАТА ПОДКРЕПА, СВЪРЗАНА С ПРИДОБИВАНЕТО НА ИЗБРАНИ ПАСИВИ НА ТРИТЕ КООПЕРАТИВНИ БАНКИ
(151) |
На първо място Комисията трябва да оцени дали държавната помощ, свързана с оздравяването на трите кооперативни банки (т.е. финансирането на недостига на финансиране, което позволи прехвърлянето на депозити, включително междубанкови задължения и вземания и задължения срещу HDIGF), представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Според споменатата разпоредба държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, доколкото засяга търговията между държавите членки. |
(152) |
Комисията ще започне с оценката на това дали следните потенциални бенефициери са се възползвали от предимство: i) кооперативните банки и потенциално прехвърлените към Банката дейности; и ii) Банката. |
i)
(153) |
Що се отнася до кооперативните банки, Комисията отбелязва, че Банката на Додеканезите, Банката на Евбея и Банката на Западна Македония бяха поставена в ликвидация и техните банкови лицензи бяха оттеглени. Поради тази причина те вече няма да извършват икономическа дейност на пазара на банкирането. |
(154) |
Държавната помощ, тоест финансирането на недостига на финансиране, би представлявала помощ за прехвърлените вземания и задължения по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, единствено ако те заедно са съставлявали едно предприятие. Това понятие трябва да се разбира в смисъл, че обозначава стопанска единица, дори ако от правна гледна точка тази стопанска единица е съставена от няколко физически или юридически лица. Всяка дейност, състояща се в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, се смята за икономическа дейност. Поради това, с цел да се направи заключение дали е налице помощ за дадено предприятие, следва да се прецени дали прехвърлянето на вземанията и задълженията предполага трансфер на икономическа дейност. |
(155) |
Както бе посочено в раздел 2.2.2, вследствие на преструктурирането на кооперативните банки само депозитите, междубанковите задължения и вземания и задълженията към HDIGF бяха прехвърлени на Банката. Трите кооперативни банки имаха общо 227 служители и 18 клона. Следва да се отбележи, че не е имало автоматично прехвърляне на клонове или трудови договори или заеми между трите кооперативни банки и Банката. Следователно фактът, че заемите не се прехвърлят на Банката, но остават за трите кооперативни банки в процедура по ликвидация, фактът, че не са прехвърлени клонове, и липсата на автоматично прехвърляне на трудови договори допринасят (90) за заключението, че не е налице прехвърляне на икономическа дейност. Прехвърлените пасиви (т.е. депозити) не могат да се считат за получател на държавна помощ, тъй като те не представляват „предприятие“. |
(156) |
Накратко, трите съществуващи правни субекти са били поставени в ликвидация и вече не упражняват никаква банкова дейност. В същото време прехвърлените активи и пасиви не представляват икономическа дейност. |
(157) |
Поради това се стигна до заключението, че предоставянето на EFSF облигации от HFSF на Банката за покриване на недостига във финансирането на придобитите активи и пасиви на трите кооперативни банки не позволява продължаването на икономически дейности на тези банки. Следователно подкрепата от HFSF не представлява нито помощ за ликвидираните предприятия, нито помощ за прехвърлените активи и пасиви. |
ii)
(158) |
Що се отнася до това дали продажбата на активите и пасивите на трите кооперативни банки включва държавна помощ в полза на Банката, Комисията трябва да прецени дали са изпълнени определени изисквания, и по-специално дали i) продажбата е открита, безусловна и недискриминационна; ii) продажбата се извършва при пазарни условия; както и iii) държавата е повишила до възможно най-високото равнище продажната цена на съответните активи и пасиви (91). |
(159) |
Както е посочено в съображение 52, Банката на Гърция се е свързала само с четирите гръцки банки със системно значение с оглед на продажбата на определени активи и пасиви на трите кооперативни банки, тъй като е счела, че депозитите трябва да бъдат прехвърлени на изцяло да рекапитализирани институции. Само Банката и Eurobank са предоставили обвързващи оферти. Alpha Bank е била избрана като най-добър оферент в тръжната процедура, организирана от органа по преструктурирането, който е взел предвид предложената цена и способността за поемане и интегриране на закупените депозити по цялостен и бърз начин. |
(160) |
Пакетът за продажба се е състоял само от депозити без никаква инфраструктура. Купувачът би могъл да бъде само банка с инфраструктура и мрежа от клонове в Гърция, която да служи на интересите на вложителите. |
(161) |
Тъй като Комисията няма причина да смята, че продажбата не се е състояла при пазарни условия, той стига до заключението, че помощта за Банката може да бъде изключена, в съответствие с точка 80 от Съобщението относно банковия сектор от 2013 г., точка 20 от Съобщението за преструктуриране и практиката за вземане на решения на Комисията (92). |
iii)
(162) |
Държавната помощ, свързана с продажбата на трите кооперативни банки, не облагодетелства определена икономическа дейност или предприятие. Затова мярката не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
7. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА, ПРЕДОСТАВЕНА НА БАНКАТА
7.1. НАЛИЧИЕ И РАЗМЕР НА ПОМОЩТА
(163) |
Комисията трябва да установи наличието на държавна помощ за Банката по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
7.1.1. Наличие на помощ в мерките, предоставени по схемата за подпомагане на гръцките банки (мерки L1 и A)
7.1.1.1. Държавно подпомагане за осигуряване на ликвидност, предоставено по мерките за гаранции и за държавни облигационни заеми (мярка L1)
(164) |
В своите решения за одобряване и удължаване на схемата за подпомагане на гръцките банки (93) Комисията вече е определила, че предоставеното по схемата подпомагане за осигуряване на ликвидност представлява помощ. Бъдеща подкрепа за осигуряване на ликвидност, отпусната по тази схема, също представлява помощ. |
7.1.1.2. Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация (мярка A)
(165) |
В решението си от 19 ноември 2008 г. относно схемата за подпомагане на гръцките банки Комисията вече е установила, че рекапитализациите, които ще се предоставят по мярката за рекапитализация, ще представляват помощ. Банката е получила 940 млн. EUR под формата на привилегировани акции, което представлява 2 % от RWA на Банката. |
7.1.2. Наличие на помощ в гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2)
(166) |
В точка 51 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. Комисията пояснява, че предоставянето на средства от централните банки за финансови институции не представлява помощ, ако са изпълнени четири кумулативни условия, свързани с платежоспособността на финансовата институция, обезпечеността на механизма, лихвения процент, начислен на финансовата институция, както и липсата на насрещна гаранция от държавата. Тъй като гарантираната от държавата СПОЛ за Банката не отговаря на тези четири кумулативни условия, най-вече защото тя е гарантирана от държавата и е предоставена заедно с други мерки за подпомагане, тя представлява помощ. |
(167) |
Гарантираната от държавата СПОЛ отговаря на изискванията, определени в член 107, параграф 1 от Договора. Първо, тъй като тази мярка включва държавна гаранция в полза на Банката на Гърция, всяка евентуална загуба ще е за сметка на държавата. Следователно мярката включва държавни ресурси. СПОЛ дава възможност на банките да получат финансиране в момент, в който нямат достъп до пазар за финансиране на едро и до редовни операции за рефинансиране от Евросистемата. Следователно гарантираната от държавата СПОЛ предоставя предимство на Банката. Мярката е селективна, тъй като СПОЛ е ограничена до банковия сектор. А поради това, че гарантираната от държавата СПОЛ дава възможност на Банката да продължи да осъществява своята дейност на пазара и да избегне неизпълнение и необходимостта да напусне пазара, тя нарушава конкуренцията. Банката осъществява дейност в други държави членки и финансови институции от други държави членки осъществяват дейност или потенциално биха били заинтересовани от осъществяването на дейност в Гърция, което означава, че предоставеното на Банката предимство засяга търговията между държавите членки. |
(168) |
Гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2) представлява държавна помощ. Размерът на гарантираната от държавата СПОЛ се е променял с течение на времето. Към 31 декември 2012 г. нейният размер е бил около 23,6 млрд. EUR. |
7.1.3. Наличие на помощ в мерките, предоставени чрез HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4)
7.1.3.1. Първата междинна рекапитализация (мярка B1)
(169) |
В раздел 5.1 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията вече е определила, че първата междинна рекапитализация представлява държавна помощ. Полученият капитал е бил в размер на 1,9 млрд. EUR. |
7.1.3.2. Втората междинна рекапитализация (мярка B2)
(170) |
Мярка B2 е била осъществена с ресурси на HFSF, което, както е обяснено в съображение 47 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank, включва държавни ресурси. |
(171) |
Що се отнася до наличието на предимство, мярка B2 е довела до увеличаване на капиталовото съотношение на Банката до равнище, което ѝ е дало възможност да продължи да функционира на пазара и да има достъп до финансиране от Евросистемата. Освен това възнаграждението за мярка B2 се състои от начислените лихви по известията на EFSF и допълнителна такса от 1 %. Тъй като посоченото възнаграждение очевидно е по-ниско от възнаграждението по сходни капиталови инструменти на пазара, Банката определено не би могла да набере този капитал при същите условия на пазара. Следователно мярка B2 е предоставила предимство с държавни ресурси на Банката. Тъй като мярката е била предоставена само на Банката, по своя характер тя е селективна. |
(172) |
В резултат на мярка B2 позицията на Банката е била укрепена, тъй като са ѝ били предоставени финансови средства, за да продължи да отговаря на капиталовите изисквания, което е довело до нарушения на конкуренцията. Тъй като Банката развива дейност на други банкови пазари в Европейския съюз и тъй като в Гърция оперират финансови институции от други държави членки, възможно е също мярка B2 да се отрази на търговията между държавите членки. |
(173) |
Комисията счита, че мярка B2 представлява държавна помощ. Националните органи са изпратили уведомление за нея като помощ. Полученият капитал е бил в размер на 1 042 млн. EUR. |
7.1.3.3. Писмо за поемане на ангажимент (мярка B3)
(174) |
С мярка B3 HFSF е поел ангажимент да предостави допълнителния капитал, необходим за завършването на рекапитализацията на Банката до размера, изискван от Банката на Гърция в рамките на стрес-теста от 2012 г. HFSF получава своите средства от държавата. HFSF получава ресурсите си от държавата. Поради това Комисията заключава, че е писмото се ангажират държавни ресурси. Обстоятелствата, при които HFSF може да предоставя подпомагане на финансови институции, са точно определени и ограничени от закона. Съответно използването на тези държавни ресурси е относимо към държавата. HFSF е поел ангажимент да предостави допълнителен капитал в размер до 1 629 млн. EUR. |
(175) |
Писмото за поемане на ангажимент е предоставило предимство на Банката, тъй като чрез него вложителите са получили увереност, че Банката ще може да набере цялата сума на необходимия ѝ капитал, т.е. HFSF е щял да предостави капитала, ако Банката не успее да го набере на пазара. Този ангажимент улеснява така също набирането на частен капитал на пазара, тъй като инвеститорите се уверяват, че, ако Банката не може да намери част от капитала на пазара, HFSF ще го предостави. Никой частен инвеститор не би се съгласил да поеме ангажимент да влее капитал,преди да са известни условията на рекапитализацията, а към въпросния момент Банката не е имала достъп до капиталов пазар. Предимството е избирателно, защото не е било предоставено на всички банки, осъществяващи дейност в Гърция. |
(176) |
Тъй като Банката развива дейност на други банкови пазари в Европейския съюз и тъй като в Гърция оперират финансови институции от други държави членки, възможно е също мярка B3 да се отрази на търговията между държавите членки да наруши конкуренцията. |
(177) |
Следователно мярка B3 представлява помощ и гръцките органи са изпратили уведомление за нея като държавна помощ на 27 декември 2012 г. |
7.1.3.4. Участие на HFSF в рекапитализацията през пролетта на 2013 г. (мярка B4)
(178) |
Участието на HFSF в рекапитализацията през пролетта на 2013 г. (мярка B4) представлява преобразуването на първата и втората междинни рекапитализации (мерки B1 и B2) и частично изпълнение на писмото за поемане на ангажимент (мярка B3) в постоянна рекапитализация в размер на 4 021 млн. EUR под формата на обикновени акции. Фактът, че не цялата сума на капитала, поета като ангажимент чрез мярка B3, действително е трябвало да се инжектира, се дължи на набирането на 550 млн. EUR капитал от частни инвеститори. Тъй като мярка B4 представлява преобразуване на вече предоставена помощ, тя отново включва държавни ресурси, но не увеличава номиналния размер на помощта. Тя увеличава обаче предимството за Банката (а оттам и нарушенията на конкуренцията), тъй като тя представлява постоянна рекапитализация, а не временна рекапитализация като в случая на мерки B1 и B2. В сравнение с мярка B3, която представлява само ангажимент, а не действителна рекапитализация, мярка B4 е повишила капиталовата адекватност на Банката и следователно е предоставила по-голямо предимство. |
(179) |
Комисията отбелязва, че такова подпомагане не е било предоставено на всички банки, осъществяващи дейност в Гърция. Поради това предимството, предоставено на Банката, е избирателно. Що се отнася до нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията, Комисията отбелязва например, че помощта е дала възможност на Банката да продължи да осъществява своята дейност в други държави членки. Ликвидацията на Банката би довела до прекратяване на нейните дейности в чужбина чрез ликвидиране на въпросните дейности или продажбата им. Следователно мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Мярката представлява държавна помощ. |
7.1.3.5. Заключение относно мерки B1, B2, B3 и B4
(180) |
Мерки B1, B2, B3 и B4 представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Размерът на държавната помощ, включена в мерки B1, B2, B3 и B4, възлизат на 4 571 млн. EUR. Както се посочва в раздел 7.1.3.4, само част от общата сума, отпусната през декември 2012 г. (мярка B3) е преобразувана в действително вливане на капитал (мярка B4). Размерът на действително изплатената държавна помощ е бил само 4 021 млн. EUR. |
(181) |
В точка 31 от Съобщението относно преструктурирането е указано, че, освен абсолютния размер на помощта, Комисията трябва да вземе предвид помощта „във връзка с активите на Банката, претеглени спрямо риска“. Мерки B1, B2, B3 и B4 са предоставени в рамките на период от една година — от месец април 2012 г. до месец май 2013 г. През този период RWA на Банката са се променили, като са се повишили след придобиването на Emporiki Bank. Във връзка с това възниква въпросът кое ниво на RWA следва да се използва, и по-специално дали държавната помощ следва да се преценява от гледна точка на RWA, които са съществували в началото на периода или в края на периода. Целта на мерки B1, B2, B3 и B4 е да бъде покрита капиталова нужда, която е била установена от Банката на Гърция през месец март 2012 г. (стрес-теста от 2012 г.). С други думи, капиталовите нужди, които тези мерки имат за цел да покрият, вече са съществували през месец март 2012 г. Следователно Комисията счита, че размерът на помощта, включена в мерки B1, B2, B3 и B4, следва да бъде съпоставен с RWA на Банката към 31 март 2012 г. Фактът, че Банката е придобила Emporiki Bank доста след март 2012 г., не следва да води до намаляване на съотношението „помощ към RWA“. В действителност помощта е не по-малко нарушаваща, тъй като Банката е направила покупка, която увеличава нейните RWA. Следва да се припомни също така, че след март 2012 г. и до рекапитализацията през пролетта на 2013 г. Банката на Гърция не е отчитала придобиването от страна на гръцките банки, за да коригира нуждите им от капитал — в посока нагоре или надолу. Този елемент допълнително показва, че мерки B1, B2, B3 и B4 са били мерки за помощ, свързани с периметъра на Банката във вида му към 31 март 2012 г. |
(182) |
Първата и втората междинни рекапитализации и писмото за поемане на ангажимент заедно са възлезли на 4 571 млн. EUR. Тази сума представлява 10,3 % от RWA на Банката към 31 март 2012 г. (94) |
(183) |
Тъй като Банката успя да привлече капитал от частния сектор, реалното инжектирано количество от HFSF в Банката възлизат на само 4 021 млн. EUR, което представлява 9,1 % от RWA на Банката на 31 март 2012 г. |
7.1.4. Заключение относно наличието и общия размер на получената помощ
(184) |
Мерки А, B1, B2, B3 и B4 представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.
|
7.2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА СЪВМЕСТИМОСТТА
(185) |
С член 107, параграф 3, буква б) от Договора Комисията се оправомощава да определи помощта за съвместима с вътрешния пазар, ако тя е предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“. |
(186) |
Комисията е признала, че световната финансова криза може да създаде сериозни затруднения в икономиката на дадена държава членка и че с мерките за подпомагане на банките тези затруднения могат да се преодолеят. Това е потвърдено в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно преструктурирането. Комисията поддържа мнението си, че изискванията за одобряване на държавната помощ в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора са изпълнени с оглед на повторната поява на напрежение на финансовите пазари. Комисията потвърди това становище, като прие Съобщението относно удължаването от 2011 г. (95) и Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. |
(187) |
Що се отнася до гръцката икономика, в решенията си за одобряване и удължаване на схемата за подпомагане на гръцките банки, както и в своите разрешения за мерките за държавна помощ, предоставени от Гърция на отделни банки (96), Комисията е потвърдила, че е налице заплаха от сериозни затруднения в гръцката икономика и че чрез държавната подкрепа за банките тези затруднения биха могли да бъдат преодолени. Затова оценката на мерките за подпомагане трябваше да бъде извършена на основание член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС. |
(188) |
По време на финансовата криза Комисията е разработила критерии за съвместимост за различните видове мерки за помощ. За пръв път принципите за оценка на мерките за помощ са определени в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
(189) |
В съответствие с точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. помощта е съвместима в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост:
|
(190) |
Насоки относно мерките за рекапитализация са дадени в Съобщението относно рекапитализацията и в Съобщението относно удължаването от 2011 г. |
(191) |
В Съобщението относно преструктурирането е определен възприетият от Комисията подход по отношение на оценката на планове за преструктуриране, по-специално необходимостта да се възвърне жизнеспособността, да се гарантира надлежното участие на получателя на помощта и да се ограничат нарушенията на конкуренцията. |
(192) |
Тази рамка е била допълнена от Съобщението относно банковия сектор от 2013 г., което се прилага за мерки за помощ, за които е изпратено уведомление след 31 Юли 2013 г. |
7.2.1. Правно основание за оценката на съвместимостта на помощта за осигуряване на ликвидност на Банката (мярка L1)
(193) |
Помощта за осигуряване на ликвидност, която вече е била получена от Банката, е била одобрена окончателно чрез поредица от решения за разрешаване на мерките по схемата за подпомагане на гръцките банки и измененията и удълженията на схемата (97). Всяка една бъдеща помощ за осигуряване на ликвидност за Банката ще трябва да бъде предоставена по надлежно разрешена от Комисията схема. Комисията ще трябва да одобри условията на въпросната помощ преди предоставянето ѝ и следователно тя не е необходимо да се оценява по-нататък в настоящото решение. |
7.2.2. Правно основание за оценката на съвместимостта на привилегированите акции (мярка A)
(194) |
Предоставената през 2009 г. рекапитализация под формата на привилегировани акции (мярка A), е била осигурена по мярката за рекапитализация, одобрена през 2008 г. в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки в съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. Следователно не е необходимо да ѝ се прави нова оценка по Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и трябва да бъде оценена единствено в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. |
7.2.3. Правно основание за оценката на съвместимостта на гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2)
(195) |
Съвместимостта на гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2) първо следва да бъде оценена въз основа на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и на Съобщението относно удължаването от 2011 г. Всяка гарантирана от държавата СПОЛ, предоставена след 1 август 2013 г., се оценява в съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. |
7.2.4. Правно основание на оценката на съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4)
(196) |
Съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4), по-специално по отношение на възнаграждението, първо следва да бъде оценена в съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. В решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярка B1 със споменатите съобщения. Тъй като тези мерки са били осъществени преди 31 юли 2013 г., те не попадат в приложното поле на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. Съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) следва да бъде оценена така също в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. |
7.3. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЯРКА L2 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2008 г., СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕТО ОТ 2011 г. И СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2013 г.
(197) |
Помощта е съвместима в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост: целесъобразност, необходимост и пропорционалност. |
(198) |
Тъй като гръцките банки не са имали достъп до пазарите на едро и са станали изцяло зависими от финансирането от централната банка, както е посочено в съображение 26, и тъй като Банката не е можела да заеме достатъчно средства посредством редовни операции за рефинансиране, Банката е имала нужда от гарантирана от държавата СПОЛ, за да получи достатъчна ликвидност, което да я предпази от неизпълнение. Комисията счита, че мярка L2 представлява целесъобразен механизъм за преодоляване на сериозно затруднение, което би било причинено от неизпълнението на Банката. |
(199) |
Тъй като гарантираната от държавата СПОЛ води до относително високи разходи за финансирането за Банката, тя е стимулирана в достатъчна степен с цел да избягва да разчита на този източник на финансиране за развитието на своите дейности. Банката трябва да заплаща лихва с […] базисни пункта по-висока от редовните операции за рефинансиране в рамките на Евросистемата. Освен това Банката трябва да плати на държавата гаранционна такса в размер на […] базисни пункта. В резултат на това общите разходи за гарантираната от държавата СПОЛ за Банката са много по-високи от нормалните разходи за рефинансиране от ЕЦБ. По-специално разликата между първите и вторите е по-голяма от гаранционната такса, която се изисква в съответствие със Съобщението относно удължаването от 2011 г. Това означава, че общото възнаграждение, което се изисква от държавата, може да се счита за достатъчно. Що се отнася до размера на гарантираната от държавата СПОЛ, той редовно се преразглежда от Банката на Гърция и от ЕЦБ въз основа на действителните нужди на Банката. Те следят отблизо нейното използване, за да гарантират ограничаването ѝ до необходимия минимум. Следователно мярка L2 не осигурява на Банката прекомерно голяма ликвидност, която би могла да се използва от Банката за финансирането на дейности, нарушаващи конкуренцията. Тя е ограничена до необходимия минимален размер. |
(200) |
Помощта е ограничена до минималния необходим размер. Подобно следене отблизо на използването на гарантираната от държавата СПОЛ и редовната проверка дали използването ѝ е ограничено до минимум, гарантират също така, че ликвидността е пропорционална и не води до ненужно нарушаване на конкуренцията. Комисията също така отбелязва, че Гърция е поела ангажимент, че Банката ще изпълни мерките за преструктуриране, като намали своята зависимост от рефинансиране от централната банка, и че Банката ще спазва ограниченията в поведението, анализирани в раздел 7.6. Тези фактори гарантират, че зависимостта от подкрепа за ликвидността ще приключи възможно най-скоро и че тази помощ е пропорционална. |
(201) |
Следователно мярка L2 съответства на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и на Съобщението относно удължаването от 2011 г. Тъй като със Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. не са въведени допълнителни изисквания по отношение на гаранциите, мярка L2 отговаря също така на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. |
7.4. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЕРКИ B1, B2, B3 И B4 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2008 г., СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯТА И СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕТО ОТ 2011 г.
(202) |
Както е посочено в съображение 189 и в съответствие с точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. помощта е съвместима в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост (98): целесъобразност, необходимост и пропорционалност. |
(203) |
В Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. са обяснява допълнителни относно равнището на изискваното възнаграждение за вливания на капитал от държавата. |
7.4.1. Целесъобразност на мерките
(204) |
По отношение на целесъобразността на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) Комисията счита, че са подходящи, защото те дават възможност на Банката да се съобрази с капиталовите изисквания. Без рекапитализациите от HFSF Банката не би била в състояние да упражнява своята дейност и би загубила достъп до операции по рефинансиране на ЕЦБ. |
(205) |
В това отношение в решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията отбеляза, че Банката е една от най-големите банкови институции в Гърция както от гледна точка на отпускането на кредити, така и на приемането на депозити. В това си качество Банката е от системна важност за Гърция. Следователно неизпълнението на Банката би създало сериозни затруднения в гръцката икономика. Предвид преобладаващите по това време обстоятелства, финансовите институции в Гърция са имали затруднения в достъпа до финансиране. Липсата на финансиране е ограничила тяхната възможност да предоставят заеми на гръцката икономика. В този контекст затрудненията на икономиката биха били допълнително влошени от неизпълнението на Банката. Освен това мерки B1, B2, B3, и B4 са били наложени главно поради програмата за PSI — едно крайно извънредно и непредвидимо обстоятелство — а не в резултат на погрешно управление или прекомерно поемане на рискове от Банката. Следователно мерките са насочени главно към справянето с последиците от програмата за PSI и допринасят за поддържането на финансовата стабилност в Гърция. |
(206) |
В решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията изрази съмнения относно това дали непосредствено са били предприети всички възможни мерки, за да се избегне вероятността в бъдеще Банката отново да има нужда от помощ. Както е посочено в съображения (121) и (122) от това решение, гръцките органи са поели задължение да осъществят редица дейности, свързани с корпоративното управление и търговските дейности на Банката. Както е описано в съображения (99) и (106), Банката е извършила и мащабно преструктуриране на своите дейности, като вече са реализирани големи съкращения на разходите. Следователно съмненията на Комисията са били разсеяни. |
(207) |
В решението за откриване по отношение на Alpha Bank Комисията е изразила съмнения също така относно това дали са били предвидени достатъчни предпазни мерки, в случай че Банката попадне под контрола на държавата или в случай че частните акционери запазят контрола си, докато по-голямата част от акциите са собственост на държавата. Описаните в съображения (121) и (122) от това решение поети задължения гарантират, че кредитните дейности на Банката ще се осъществяват на търговска база и ежедневните ѝ дела ще бъдат предпазени от държавна намеса. Договорената между HFSF и Банката рамка на взаимоотношенията също гарантира защитата на интересите на държавата като основен акционер от прекомерно поемане на рискове от страна на ръководството на Банката. |
(208) |
Следователно мерки B1, B2, B3 и B4 гарантират запазването на финансовата стабилност в Гърция. Предприети са били важни действия, за да бъдат сведени до минимум бъдещите загуби и за да се гарантира, че дейностите на Банката няма да бъдат застрашени вследствие на неудачно управление. На тази база Комисията определя, че мерки B1, B2, B3 и B4 са целесъобразни. |
7.4.2. Необходимост — ограничаване на помощта до минимум
(209) |
Според Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. мярката за помощ трябва да е необходима — от гледна точка на своя размер и форма — за постигането на целта. Това означава, че вливането на капитал трябва да бъде в минималния необходим размер за постигането на целта. |
(210) |
Размерът на капиталовата подкрепа е бил изчислен от Банката на Гърция в рамките на стрес-тест, за да се гарантира, че основният капитал от първи ред ще остане над определено равнище през периода 2012—2014 г., което е отразено в таблица 3. Следователно на Банката не е бил предоставен прекомерно висок капитал. Както е обяснено в съображение 206, били са предприети действия за намаляване на риска, че Банката ще се нуждае от допълнителна помощ в бъдеще. |
(211) |
Що се отнася до възнаграждението за първата и втората междинни рекапитализации (мерки B1 и B2), Комисията напомня, че те са били предоставени съответно през месец май 2012 г. и през месец декември 2012 г. и са били осъществени чрез непарични вноски под формата на известия на EFSF. От датата на изплащането на известията на EFSF до датата на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. HFSF е получило като възнаграждение начислените лихви по известията на EFSF плюс такса 1 % (99). Както е подчертано в решението за откриване по отношение на Alpha Bank, това възнаграждение е по-ниско от диапазона 7 % — 9 %, посочен в Съобщението относно рекапитализацията. Периодът с ниско възнаграждение обаче е бил ограничен до една година за мярка B1 и пет месеца за мярка B2 (т.е. до преобразуването на междинната рекапитализация в стандартна рекапитализацията в обикновени акции, именно мярка B4). Макар че първата и втората междинни рекапитализации не са довели до намаляване на дяловото участие на съществуващите акционери, рекапитализацията от пролетта на 2013 г., която се е изразявала в преобразуването на първата и втората междинни рекапитализации, сериозно е намалила дяловото участие на съществуващите акционери, тъй като делът им в собствения капитал на Банката е намалял до 4,9 %. Това е сложило край на противоестествената ситуация, настъпила на датата на първата междинна рекапитализация. Следователно изразените в решението за откриване по отношение на Alpha Bank съмнения са били разсеяни. |
(212) |
Второ, предвид необичайния източник на затрудненията на Банката, където загубите са следствие главно на опрощаване на дългове в полза на държавата (програмата за PSI и обратното изкупуване на дългове, което осигурява значително предимство за държавата, т.е намаляване на дълговете) и от последиците от продължителната рецесия на националната ѝ икономика, Комисията може да приеме подобно временно отклонение от стандартните изисквания за възнаграждение, определени в Съобщението относно рекапитализацията (100). |
(213) |
Що се отнася до мярка B3, тя представлява ангажимент за предоставяне на капитал. Този ангажимент, поет през месец декември 2012 г., е бил изпълнен посредством действителното вливане на капитал през месец май — юни 2013 г. — само пет месеца по-късно. Поради тази причина и поради посочените в съображение 212 причини е приемливо за въпросния ангажимент да не е изплатено възнаграждение. |
(214) |
Що се отнася до мярка B4, в съответствие с точка 8 от Съобщението относно удължаването от 2011 г. вливанията на капитал следва да се впишат при достатъчна отстъпка от цената на акция (след корекция по отношение на „ефекта на разреждане“), за да се даде разумна гаранция за подходящо възнаграждение за държавата. Въпреки че в тази рекапитализация не е била предвидена значителна отстъпка от цената на акция, коригирана по отношение на ефекта на разреждане, всъщност не е било възможно да се постигне значителна отстъпка от теоретичната цена на минали права (101). Преди рекапитализацията през пролетта на 2013 г. пазарната капитализация на Банката е само няколко стотин милиона евро. При такива обстоятелства възниква въпросът дали съществуващите акционери е трябвало да бъдат напълно отстранени. Комисията отбелязва, че емисионната цена е била определена с 50 % отстъпка от средната пазарна цена през петдесетте дни, предшестващи определянето на емисионната цена. Комисията отбелязва също така, че е било налице значително намаляване на дяловото участие на съществуващите акционери, тъй като след тази рекапитализация те са притежавали едва 4,9 % дялово участие в Банката. Следователно, прилагането на допълнителна отстъпка от пазарната цена би оказало слабо въздействие върху възнаграждението на HFSF. С оглед на специфичната ситуация на гръцките банки, обяснена в съображение 212, и предвид факта, че необходимостта от помощ произтича от опрощаването на дългове в полза на държавата, Комисията смята, че емисионната цена на акциите, записани от държавата, е била достатъчно ниска. |
(215) |
HFSF също издаде варанти и предостави един варант за всяка записана акция на частните инвеститори, участващи в рекапитализация през пролетта на 2013 г. HFSF предостави варантите безвъзмездно. Както е обяснено в съображение 93, всеки варант включва право на закупуване на 7,40 акции от HFSF на определени интервали и цени. Цената на упражняване е равна на продажната цена на HFSF, увеличена с годишен и кумулативен марж (4 % за първата година, 5 % за втората година, 6 % за третата година, 7 % за четвъртата година и 8 % на годишна база през последните шест месеца). Възнаграждението, получавано от HFSF по акциите, които притежава, де факто е ограничено до тези равнища. Това възнаграждение е по-ниско от диапазона 7 % — 9 %, посочен в Съобщението относно рекапитализацията. Въпреки това, тъй като тези варанти са ключов фактор за успеха на емитирането на права и частното пласиране, стартирани от Банката преди рекапитализацията от пролетта на 2013 г., Комисията счита, че те са позволили на Банката да намали размера на помощта с 550 млн. EUR. Действително поради ниския коефициент на капиталова адекватност на Банката преди рекапитализацията и голямата несигурност, преобладаваща към този момент, симулациите, които бяха на разположение тогава, показаха, че без варанти частните инвеститори не биха постигнали достатъчна възвращаемост и не биха участвали. Поради причините, обяснени в съображения 205 и 212, тъй като HFSF ще получи минимално положително възнаграждение, ако варантите бъдат упражнени, и поради това, че една от целите на Меморандума за икономическите и финансовите политики е да се привлекат частни инвеститори, за да се запазят някои банки под частно управление и да се избегнат ситуации, в които целият банков сектор ще се контролира от HFSF, Комисията може да приеме такова отклонение от стандартните изисквания възнаграждение, изложени в Съобщението относно рекапитализацията. Това приемане се основава също на факта, че законът за HFSF, изменен през март 2014 г., не предвижда никакви корекции на варантите в случай на непреференциално увеличаване на акционерния капитал и че в случай на емисия на права, само цената на упражняване на варантите може да се коригира и коригирането може да се осъществява едва ex post и само до размера на реализираните постъпления от продажбата на права на преференциално закупуване от HFSF. Освен това ангажиментът, поет от Гърция, че ще поиска одобрението на Комисията преди всяко обратно изкупуване на варантите, издадени от HFSF, ще позволи на Комисията да гарантира, че всяко бъдещо обратно изкупуване не намалява допълнително възнаграждението на HFSF и не увеличава възнагражденията на притежателите на варанти. |
(216) |
Що се отнася до обстоятелството, че акциите на HFSF са без право на глас, Комисията припомня, че необходимостта от помощ не произхожда главно от прекомерното поемане на риск. В допълнение, това е една от целите на МИФП за поддържане на някои банки под частно управление. Освен това рамката на взаимоотношенията и автоматичното въвеждане на правото на глас в случай на неизпълнение на плана за преструктуриране предоставят защитни мерки срещу бъдещо прекомерно поемане на риск от частните управители. Накрая, PSI и обратното изкупуване от декември 2012 г. представляват един вид възнаграждение за държавата, тъй като държавният дълг към Банката беше намален с няколко милиарда евро. Поради всички тези причини Комисията може да приеме, че HFSF получава акции без право на глас. Поради това Комисията прави заключението, че мярка B4 е била необходима. В заключение мерки B1, B2, B3 и B4 са необходими като помощ за оздравяване както от гледна точка на техния размер, така и на тяхната форма. |
7.4.3. Пропорционалност — мерки за ограничаване на разпространението на отрицателните последици
(217) |
Комисията отбелязва, че Банката е получила държавна помощ в много голям размер. Поради това тази ситуация може да доведе до сериозни нарушения на конкуренцията. Гръцките органи обаче са поели ангажимент да осъществят редица мерки, целящи намаляването на разпространението на отрицателните последици. По-специално, ангажиментите предвиждат, че операциите на Банката ще продължат да бъдат управлявани на търговски начала, както е обяснено в съображения 121 и 122, и Гърция също така се е ангажирала със забрана за придобиване, както и с редица продажби на активи, както е описано в съображения 123—124. Ограниченията на нарушенията на конкуренцията ще бъдат оценени допълнително в раздел 7.6. |
(218) |
В Банката е било назначено така също контролиращо доверено лице, което да следи за правилното изпълнение на поетите задължения във връзка с корпоративното управление и търговските дейности. С това ще се избегнат каквито и да било вредни промени в търговската практика на Банката и ще бъде намалено потенциалното разпространение на отрицателните последици. |
(219) |
Накрая, на 12 юни 2014 г. на Комисията беше представен нов подробен план за преструктуриране. Този план за преструктуриране ще бъде оценен в раздел 7.6. |
(220) |
В заключение може да се каже, че изразените в решението за откриване по отношение на Alpha Bank съмнения са били разсеяни. Мерки B1, B2, B3 и B4 са пропорционални с оглед на точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
7.4.4. Заключение относно съответствието на рекапитализациите от HFSF със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г.
(221) |
Следователно се стига до заключението, че рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) са целесъобразни, необходими и пропорционални предвид точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. |
7.5. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПРИДОБИВАНИЯТА СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО
(222) |
В точка 23 от Съобщението относно преструктурирането се обяснява, че придобиванията на предприятия от подпомаганите банки не могат да бъдат финансирани чрез държавна помощ, освен ако това не е от основно значение за жизнеспособността на предприятието. Освен това в точки 40 и 41 от Съобщението относно преструктурирането се посочва, че банките не следва да използват държавна помощ за придобиване на конкурентни дружества, освен ако придобиването е част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност или за осигуряване на ефективна конкуренция. Освен това придобиванията могат да застрашат или да усложнят възстановяването на жизнеспособността. Следователно Комисията трябва да прецени дали извършените от Банката придобивания могат да бъдат определени за съответстващи на Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.1. Съответствие на придобиването на Emporiki Bank със Съобщението относно преструктурирането
7.5.1.1. Въздействие на придобиването на Emporiki Bank върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(223) |
От гледна точка на доходността на дейностите, извършеното от Банката придобиване на Emporiki Bank подобрява възвръщането на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план, тъй като сливането на две банки на един и същ географски пазар дава възможност на Банката за осъществяването на значителни синергии, например под формата на намаляване на персонала, закриване на клонове и по-ниски режийни разноски. Банката придобива клиентите и депозитите, като в същото време значително намалява разходите за своята издръжка. Тя закрива значителен брой клонове на комбинираното дружество, в допълнение към рационализиране на функциите на централния офис. |
(224) |
По отношение на позициите, свързани с ликвидността, придобиването оказва положително въздействие върху Банката. В действителност, съотношението на заемите към депозитите на придобитото дружество е било около 115 %, което е доста под съотношението на Банката (102). Поради това то допринася за значителното подобряване на съотношението на заемите към депозитите на Банката. |
(225) |
От статична гледна точка сделката има положително въздействие и върху капиталовата адекватност на Банката, тъй като Банката придобива добре капитализирана банка за 1 евро. Към 31 март 2012 г. прогнозната капиталова адекватност на комбинираното дружество е била 11,8 %, докато равнището на капиталова адекватност на Банката е било само 8,8 %. Аналогично, прогнозното съотношение на основния капитал от първи ред на комбинираното дружество е възлизало на 11,1 %, докато това на Банката — на 7,9 %. Високият капитал ба Emporiki Bank предоставя защита срещу бъдещи загуби, които могат да се проявят при стрес-тест, както е показано в таблица 3. Статичното наблюдение на увеличаването на капиталовата адекватност на Банката е довело до надценяване на положителния ефект върху дългосрочната ѝ капиталова позиция. Следователно придобиването е положително за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.5.1.2. Въздействие на придобиването върху размера на помощта, от която Банката е имала нужда
(226) |
Според точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не трябва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. В този случай, въпреки че придобиването оказва положително влияние върху жизнеспособността на Банката, то не е от основно значение за жизнеспособността ѝ по смисъла на точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
(227) |
Банката е платила само 1 евро, за да закупи Emporiki Bank. Покупната цена следователно не е била финансирана чрез държавна помощ. Този факт предполага също, че плащането на продажната цена не е създало нужда от капитал за Банката. В допълнение, Emporiki Bank е подходящо капитализирана (т.е. до нивото, изисквано съгласно стрес теста от 2012 г., посочен в таблица 3). Като такова, придобиването е малко вероятно да създаде бъдеща нужда от капитал на Банката. |
(228) |
В заключение, поради наличието на нетипични условия (закупуване за 1 евро на изцяло капитализира Банката за изпълняване на изискванията на стрес теста), придобиването на Emporiki Bank по изключение не противоречи на изискването за свеждане до минимум на помощта. |
7.5.1.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиванията
(229) |
В съответствие с точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на дружества, които не получават подкрепа, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества. В точка 41 от Съобщението относно преструктурирането се посочва също, че може да разрешат придобивания, когато те са част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност или за осигуряване на ефективна конкуренция. При тези обстоятелства процесът на придобиване следва да бъде справедлив и придобиването следва да гарантира условия на ефективна конкуренция на съответния пазар. |
(230) |
Банката на Гърция не е считала Emporiki Bank за жизнеспособна като самостоятелна банка според преглед на жизнеспособността, извършен от външен консултант в началото на 2012 г. Тя е носела огромни загуби за Crédit Agricole, затова Crédit Agricole е искала да я продаде. Ако не беше възможна продажба, Crédit Agricole можеше да обмисли как да я остави да фалира. Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(231) |
Нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил валидна оферта за придобиването на Emporiki Bank, а процесът на продажба е бил открит, прозрачен и недискриминационен. Следователно Банката не е изместила участник в търга, който не е получил подкрепа. Тъй като въпросното придобиване е било разрешено от Гръцкия орган за защита на конкуренцията, резултатът от процеса на продажба не засяга условията на ефективна конкуренция в Гърция. |
(232) |
Освен това нуждата на Банката от помощ не произтича от лошо управление или неподходящо поемане на риск. На последно място, както е заключено в съображение 227, не е използвана държавна помощ за финансиране на това придобиване (покупка за 1 евро на банка, капитализирана до нивото, което се изисква, за да издържи стрес-теста на Банката на Гърция). |
(233) |
С оглед на тези елементи може да се заключи, че придобиването на Emporiki Bank е в съответствие с раздел 4 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.1.4. Заключение относно придобиването на Emporiki Bank
(234) |
С оглед на уникалната по рода си ситуация, в която са изпаднали гръцките банки, и специфичните особености, свързани с придобиването на Emporiki Bank, се заключава, че въпросното придобиване е в съответствие с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.2. Съответствие на придобиването на подбрани активи и пасиви на трите кооперативни банки със Съобщението относно преструктурирането
7.5.2.1. Въздействие на придобиванията върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(235) |
Придобиването на подбрани активи и пасиви на трите кооперативни банки ще подсили дългосрочната жизнеспособност на Банката. |
(236) |
По-точно интегрирането на депозитите на трите кооперативни банки в счетоводния баланс на Банката подобри нейния ликвиден профил. Нетното съотношение на заемите към депозитите на Alpha Bank S.A. намаля с около 1,5 % и зависимостта на Alpha Bank S.A. от Евросистемата спадна. |
(237) |
Освен това придобиванията дадоха на Банката възможност да увеличи своите приходи, като разшири клиентската си база в няколко географски области. Банката не е поела никаква скъпа инфраструктура или скъпа клонова мрежа. Банката не е поела и никакви заеми. Следователно това не увеличи нейните рискови или капиталови изисквания. |
7.5.2.2. Въздействие на придобиванията върху размера на помощта, от която Банката е имала нужда
(238) |
В съответствие с точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не трябва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. В този случай, въпреки че придобиването оказва положително влияние върху жизнеспособността на Банката, то не е от основно значение за жизнеспособността ѝ по смисъла на точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
(239) |
Платеното от Банката за придобиването на прехвърлените активи и пасиви на трите кооперативни банки бе определено на 2,1 % от стойността на прехвърлените депозити и възлиза на приблизително 9 млн. EUR, което се равнява на 0,01 % от общата сума на счетоводния баланс на Банката по време на придобиването. Това възнаграждение следователно може да се счете за много ниско. Освен това Банката вече беше привлякла средства в размер на 550 млн. EUR от частния капитал при рекапитализация през пролетта на 2013 г. |
(240) |
Заключението е, че покупната цена на прехвърлените активи и пасиви (главно депозити) на трите кооперативните банки е толкова ниска, че не възпрепятства помощта да бъде ограничена до необходимия минимум. |
7.5.2.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиванията
(241) |
Както е посочено в съображение 229, според точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на дружества, които не получават подкрепа, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества, освен при специфични обстоятелства. |
(242) |
Банката на Гърция счете, че трите кооперативни банки не са жизнеспособни и приемането на мерките за преструктуриране е необходимо за поддържането на финансова стабилност. Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(243) |
В допълнение, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил валидна оферта за придобиване на активите и пасивите на трите кооперативни банки, и единствената друга оферта идва от банка, която е получила дори по-голяма помощ. Освен това размерът на придобитите активи и пасиви е малък и не е довел до промяна в структурата на пазара (103). |
(244) |
В заключение, Комисията счита, че тези извънредни обстоятелства обосновават разрешаването на придобиванията в съответствие с точка 41 от Съобщението за преструктуриране. |
7.5.2.4. Заключение относно придобиването на подбрани активи и пасиви на трите кооперативни банки
(245) |
Заключава се, че с оглед на особеностите на придобиването на подбрани активи и пасиви на трите кооперативни банки въпросното придобиване отговаря на изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.3. Съответствие на придобиването на Citibank със Съобщението относно преструктурирането
7.5.3.1. Въздействие на придобиването върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(246) |
Придобиването на Citibank Гърция, включително Diners, ще подобри дългосрочната жизнеспособност на Банката. Банката придоби банка с високо обезпечен заем. В допълнение, на нетният кредитен портфейл е много по-малък отколкото придобитите депозити. |
(247) |
Интегрирането на депозитите на Citibank Гърция в счетоводния баланс на Банката ще подобри нейния средносрочен и дългосрочен финансов профил, като в същото време ще увеличи рентабилността на Банката. |
(248) |
Освен това чрез придобиването Банката ще подобри способностите си събиране на депозити, като по този начин ще постигне балансиран и устойчив бизнес модел. |
(249) |
Накрая, очакваните значителни синергии — от гледна точка на централните функции, ИТ услугите и оперативните разходи — ще допринесат за дългосрочната жизнеспособност на Банката. |
(250) |
Следователно придобиването е положително за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.5.3.2. Въздействие на придобиването върху размера на помощта, от която Банката е имала нужда
(251) |
Според точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не трябва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. В този случай, въпреки че придобиването оказва положително влияние върху жизнеспособността на Банката, то не е от основно значение за жизнеспособността ѝ по смисъла на точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
(252) |
Банката е платила само 2 млн. EUR (104), за да закупи Citibank Гърция и Diners. |
(253) |
Придобитият портфейл включва голям брой заеми, които са напълно отписани. В действителност, оценката на този нов портфейл от заеми би могла да компенсира ограничената нужда от капитал, произтичаща от включването им в счетоводния баланс на Банката. |
(254) |
Освен това Банката е привлякла средства в размер на 1,2 млрд. EUR от частния капитал на цена за акция, по-висока от цената, при която HFSF е записал при рекапитализацията през пролетта на 2013 г. |
(255) |
При тези конкретни обстоятелства не може да се твърди, че придобиването е било финансирано чрез държавна помощ. Придобиването няма да увеличи нуждата от помощ или да намали възнаграждението на съществуваща помощ. |
7.5.3.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиването
(256) |
Както е посочено в съображение 241, държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на дружества, които не получават подкрепа, по-специално за придобиването на конкурентни дружества. |
(257) |
Покупната цена, платена за Citibank Гърция, беше изключително ниска и Банката мобилизира голяма сума частен капитал при висока цена на акция. Поради това не може да се приеме, че е използвана държавна помощ за финансиране на това придобиване. |
(258) |
В допълнение, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил оферта за придобиване на периметъра на дейност, придобит от Банката, не е налице ефект на изтласкване на инвеститори, които не получават помощ. |
(259) |
В заключение, с оглед на елементите в съображения 257 и 258, придобиването не попада под забраната в точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането. Освен това Комисията припомня, че нуждата на Банката от помощ не произтича от лошо управление или неподходящо поемане на риск. |
7.5.3.4. Заключение относно придобиването на Citibank Гърция
(260) |
Заключава се, че с оглед на уникалната по рода си ситуация на Банката (105), и специфичните особености, свързани с придобиването на Citibank Гърция, въпросното придобиване е в съответствие с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.6. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЕРКИ A, B1, B2, B3 И B4 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО
7.6.1. Източници на затруднения и последици във връзка с оценката според Съобщението относно преструктурирането
(261) |
Както е посочено в раздели 2.1.1 и 2.1.2, затрудненията, пред които се е изправила банка, са следствие главно на кризата с гръцкия държавен дълг и дълбоката рецесия в Гърция и Южна Европа. Що се отнася до първия фактор, гръцкото правителство е изгубило своя достъп до финансовите пазари и в крайна сметка е трябвало да договори споразумение със своите вътрешни и международни кредитори (програма за PSI), което е довело до процентното намаление на вземанията от държавата с 53,3 %. Освен това 31,5 % от вземанията са били обменени за нови GGB с по-ниски лихвени проценти и по-далечни падежи. Държавата е изкупила обратно тези нови GGB от гръцките банки през месец декември 2012 г. на цена между 30,2 % и 40,1 % от тяхната номинална стойност, което е довело до реализирането на допълнителна загуба за гръцките банки. Освен въздействието върху нейната капиталова позиция, оказано от програмата за PSI и обратното изкупуване на дълга, Банката е претърпяла също така значителен отлив на депозити между 2010 г. и средата на 2012 г. поради риска, че Гърция може да излезе от еврозоната вследствие на неустойчивия си публичен дълг и на рецесията в икономиката. |
(262) |
Мерки B1, B2, B3 и B4 са в размер на 4 571 млн. EUR, което е по-малко от размера на загубата, която е била записана в резултат на програмата за PSI (4 786 млн. EUR). В такъв случай и ако трудностите не произтичат главно от практики, свързани с прекомерно поемане на рискове, в точка 14 от Съобщението относно удължаването от 2011 г. е предвидено, че Комисията може да смекчи своите изисквания. |
(263) |
Най-голямата част от капиталовите нужди произтичат от редовна експозиция на финансова институция на държавния риск на собствената ѝ държава. Този факт е отбелязан също така в съображения 58 и 69 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank. Комисията отбелязва също така, че експозиция на Банката на гръцкия държавен риск е по-малка от тази на другите основни гръцки банки, така че не може да се счита, че е натрупала прекомерна експозиция към държавен дълг. В резултат на това не е имало толкова голяма нужда Банката да разглежда въпроси, свързани с моралния риск, в своя план за преструктуриране, колкото при други подпомагани финансови институции, които са поемали прекомерно големи рискове. Тъй като мерките за помощ не са толкова нарушаващи, предприетите мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията съответно следва да бъдат смекчени пропорционално. Тъй като програмата за PSI и обратното изкупуване на дългове представляват опрощаване на дългове в полза на държавата, възнаграждението на държавата за рекапитализирането на банките може да е по-ниско. |
(264) |
Тъй като обаче гръцката икономика се е свила с около 25 % след 2008 г. и тъй като Банката е придобила по-нежизнеспособната банка Emporiki Bank, Банката трябва да приспособи своята организация, своята структура на разходите и търговска мрежа към тази нова среда, за да успее да възстанови доходността си. Следователно, въпреки отсъствието на съображения, свързани с моралния риск, Банката трябва да рационализира своята дейност в Гърция, за да осигури своята жизнеспособност в дългосрочен план. |
(265) |
Важен втори източник на загуби за Банката бяха нейните кредити за гръцките домакинства и фирми. Комисията счита, че тези загуби се дължат главно на изключително сериозното и продължително свиване на БВП с приблизително 25 % за период от пет години, а не на практики на Банката, свързани с рисково кредитиране. В резултат на това предоставената помощ за покриването на тези загуби не създава морален риск, какъвто е случаят, когато помощта предпазва Банката от последиците от нейните рискови практики в миналото. Следователно помощта предизвиква по-малки нарушения (106). |
(266) |
Част от капиталовите нужди и загубите от кредити на Банката обаче са реализирани от някои международни дъщерни предприятия. През 2012 г. например дейностите в Кипър, Румъния, Сърбия, Бивша югославска република Македония и България са били на загуба, докато дейностите в Албания са донесли нулева печалба. Стрес-тестовете, проведени през 2012 г. за определяне на потребностите от капитал на Банката, показват, че прогнозите за кредитните загуби по чуждестранните заеми възлизат на 921 млн. EUR при базовия сценарий и на 1 201 млн. EUR при неблагоприятния сценарий. Чуждестранните активи също представляваха изтичане на ликвидност, тъй като вътрешногруповото финансиране възлизаше на няколко милиарда евро. |
(267) |
В заключение, тъй като сред четирите най-големи гръцки банки Банката е притежавала най-малко по време на PSI и тъй като загубата, дължаща се на PSI, е по-голяма отколкото помощта, получена чрез мерки B, B2, B3 и B4, може да се заключи, че повечето от загубите и необходимостта от помощта попадат в обхвата на точка 14 от Съобщението относно удължаването от 2011 г., в която се позволява на Комисията да намали своите изисквания. Част от нуждата от помощ произтича от загубите от гръцки заеми вследствие на изключително дълбоката и продължителна рецесия, а не от рисково кредитиране. Тази помощ не създава морален риск и следователно не води до толкова големи нарушения. |
(268) |
Накрая, малка част от необходимостта от помощ идва от поемането на рискове от самата банка по отношение на нейните чуждестранни дъщерни предприятия. |
7.6.2. Жизнеспособност
(269) |
Планът за преструктуриране трябва да гарантира, че финансовата институция може да възстанови своята жизнеспособност в дългосрочен план до края на периода на преструктуриране (раздел 2 от Съобщението относно преструктурирането). В разглеждания случай периодът на преструктуриране е определен като периода между датата на приемане на настоящото решение и 31 декември 2018 г. |
(270) |
В съответствие с точки 9, 10 и 11 от Съобщението относно преструктурирането гръцките органи са представили цялостен и подробен план за преструктуриране, който дава пълна информация за бизнес модела на Банката. В плана са посочени също така причините за затрудненията, с които се е сблъскала Банката, както и предприетите мерки за справяне с всички срещнати от нея проблеми, свързани с жизнеспособността. По-специално в плана за преструктуриране е описана избраната стратегия за запазване на оперативната ефективност на Банката и за справяне с високото равнище на необслужваните кредити, ниската оперативна ефективност, нейната уязвима ликвидност и капиталовите позиции, както и чуждестранните ѝ предприятия, които през последните години са разчитали на своето дружество майка за финансирането и капитала си. |
7.6.2.1. Гръцки банкови дейности
(271) |
Що се отнася до ликвидността и зависимостта на Банката от финансиране от Евросистемата, в плана за преструктуриране е предвиден ограничен растеж на счетоводния баланс в Гърция, докато базата на депозитите отново следва да започне да се разраства. Зависимостта от гарантирана от държавата СПОЛ, която вече е намаляла, ще продължи да се понижава, което ще помогне на Банката така също да намали своите разходи за финансиране. |
(272) |
С посоченото в съображение 118 поето задължение, свързано със съотношението на кредитите към депозитите, се гарантира, че структурата на счетоводния баланс на Банката ще бъде устойчива до края на периода на преструктуриране. Продажбата на ценни книжа и други странични дейности ще укрепи също така позицията на ликвидност на Банката. Поради все още затруднената позиция на ликвидност на Банката Комисията може да приеме искането на гръцките органи да им бъде разрешено да предоставят средства за осигуряване на ликвидност на Банката по мерките за гаранции и за държавни облигационни заеми в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки и при гарантираната от държавата СПОЛ. |
(273) |
С оглед на намаляването на нейните разходи за финансиране Гърция също е поела задължение, че Банката ще продължи да намалява лихвените проценти, които плаща по депозити в Гърция, както е описано в съображение 118. Постигането на подобно намаляване на разходите по депозити ще изиграе ключова роля за подобряване на доходността на Банката преди включването на провизии. |
(274) |
От началото на кризата до момента Банката започна да рационализира своята търговска мрежа в Гърция посредством намаляване на броя на клоновете и на служителите (107). До 2017 г. общите разходи на Банката ще се понижат с още […] % спрямо 2013 г. За постигането на тази цел Гърция е поела ангажимент, че Банката ще намали своите клонове и служители в Гърция съответно до […] и […] към 31 декември 2017 г. с максимален размер на общите разходи (108) в Гърция от […] млн. EUR. Очакваното съотношение на разходите към приходите ще бъде под […] % в края на периода на преструктуриране. Комисията счита, че с плана за преструктуриране се запазва ефективността на Банката в новата пазарна среда. |
(275) |
Една от най-важните области е управлението на необслужваните кредити, тъй като те са били в размер на 32,4 % от портфейла към 31 декември 2013 г. (109) Банката възнамерява да подобри своята кредитна политика (граници, обезпечение) и да се съсредоточи върху основната дейност, за да намали до минимум загубите си. Гърция е поела задължение също така, че Банката ще изпълни високите стандарти по отношение на своята кредитна политика, за да управлява рисковете и да се увеличи до максимум стойността за Банката на всеки етап от кредитния процес, както е описано в съображение 122. |
7.6.2.2. Корпоративно управление
(276) |
Друг аспект, който заслужава внимание, е управлението на Банката, като се има предвид, че HFSF притежава 69,9 % (110) от акциите на Банката към след увеличението на капитала през 2014 г., но има ограничени права на глас. Освен това някои от частните инвеститори, които контролират Банката, притежават и варанти и по този начин биха могли да извлекат пълна полза, ако цената на акциите се повиши през периода на преструктуриране. Тъй като тази ситуация може да създаде морален риск, през 2013 г. между Банката и HFSF беше договорена специфична рамка на отношенията. С това споразумение се защитават ежедневните дела на Банката от всякаква намеса от страна на основните ѝ акционери, като в същото време се гарантира, че HFSF ще може да следи изпълнението на плана за преструктуриране и да възпира поемането на прекомерни рискове от страна на ръководството на Банката посредством подходящи процедури за консултиране. Банката е поела задължение също така да следи отблизо своята експозиция на свързани кредитополучатели. Комисията отбелязва с одобрение факта, че HFSF автоматично ще възстанови всички свои права на глас, ако Банката не изпълни своя план за преструктуриране. |
7.6.2.3. Международни дейности
(277) |
В миналото някои от международните дейности на Банката са довели до постепенното намаляване на нейния капитал, ликвидност и доходност, както е обяснено в съображение 266. |
(278) |
Според плана за преструктуриране се очаква Банката да продължи да се насочва към вътрешния пазар. Банката вече е продала своето непечелившо дъщерно предприятие в Украйна. Тя е започнала също така да рационализира другите дъщерни предприятия, да укрепва процеса на отпускане на кредити и да намалява недостига от финансиране на дъщерните си предприятия. Тя планира по-нататъшна рационализация на своята мрежа в останалите дъщерни дружества, както е описано в съображение 109. |
(279) |
Общото количество на чуждите активи ще се свие с най-малко още […] % до 31 декември 2017 г. (в сравнение с 31 декември 2012 г.). |
(280) |
Общата доходност на международните дейности ще бъде възстановена, считано от […] нататък. |
(281) |
Следователно Комисията вярва, че Банката ще успее в достатъчна степен да преструктурира и намали размера на тези чуждестранни дейности, за да се избегне излагането ѝ в бъдеще на допълнителни капиталови нужди и недостиг на ликвидност. Описаното в съображение 119 задължение да се въздържа от вливането на капитал в големи размери в международните дъщерни предприятия на Банката гарантира също така, че чуждестранните дъщерни предприятия няма да представляват заплаха за капитала или ликвидността. |
7.6.2.4. Заключение относно жизнеспособността
(282) |
Описаният в раздел 2.4 базов сценарий показва, че в края на периода на преструктуриране Банката ще може да реализира възвръщаемост, даваща ѝ възможност да покрива всички свои разходи и да осигури подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като се вземе предвид нейния рисков профил. В същото време капиталовата позиция на Банката се очаква да остане на задоволително ниво. |
(283) |
Накрая, Комисията отбелязва неблагоприятния сценарий, описан в представения от гръцките органи план за преструктуриране на Банката. Неблагоприятният сценарий е базиран на набор от допускания, които са били съгласувани с HFSF. При него е отчетена по-продължителна и по-дълбока рецесия, както и по-голяма дефлация на цените на недвижимите имоти (111) В плана за преструктуриране се показва, че Банката може да устои на умерен стрес, тъй като при неблагоприятния сценарий Банката остава печеливша и добре капитализирана в края на периода на преструктуриране. |
(284) |
Размерът на допълнителния капитал, който е бил повишен през 2014 г., а именно 1,2 млрд. EUR, е достатъчен, за справяне с основния сценарий на стрес-теста от 2013 г. в периода на преструктуриране и за възстановяване на сумата на привилегированите акции, което Банката направи през април 2014 г. (112) Банката ще представи на Банката на Гърция също така план за условен капитал, съдържащ мерки, които ще бъдат осъществени, ако икономическата среда допълнително се влоши. Комисията напомня, че в оценката на капиталовите нужди при базовия сценарий Банката на Гърция вече е направила някои корекции, които са довели до увеличаване на прогнозните капиталови нужди в сравнение с изчислените от Банката капиталови нужди в собствения ѝ базов сценарий. Комисията следователно счита, че капиталовите нужди при базовия сценарий, оценени от Банката на Гърция, предполагат известна степен на стрес. За да заключи, че Банката е жизнеспособна, Комисията не изисква Банката предварително да разполага с достатъчно капитал, за да покрие капиталовите нужди при неблагоприятния сценарий, които са изчислени от Банката на Гърция, тъй като последните изчислени равнища представляват високо равнище на напрежение и тъй като увеличението на капитала през март 2014 г. показва, че Банката е възстановила достъпа си до капиталовите пазари. |
(285) |
Друг положителен факт е, че Банката няма да извършва допълнителни инвестиции в неинвестиционни ценни книжа, което спомага за запазването на нейната капиталова позиция и позицията на ликвидност. |
(286) |
Поради това се стигна до заключението, че Банката е взела достатъчно мерки, за да възстанови своята дългосрочна жизнеспособност. |
7.6.3. Собствен принос и споделяне на тежестта
(287) |
Както е посочено в Съобщението относно преструктурирането, банките и техните акционери трябва да участват в преструктурирането във възможно най-голяма степен, за да се гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум. Следователно банките следва да използват свои собствени ресурси за финансиране на преструктурирането, например чрез продажбата на активи, докато акционерите трябва, по възможност, да поемат загубите на Банката. |
7.6.3.1. Собствен принос от Банката: продажби и съкращаване на разходите
(288) |
Банката вече е продала някои малки чуждестранните предприятия (Украйна) и се е освободила от част от портфейла си с цел да увеличи своята капиталова адекватност и ликвидност. Например Банката се е освободила от чуждестранни активи в размер на 1,9 млрд. EUR в периода от 2009 г. до 2013 г. (113) |
(289) |
Планът за преструктуриране предвижда продажбата на допълнителни активи в Югоизточна Европа, както е описано в съображение 107. Като се има предвид вече извършеното намаляване на задлъжнялостта и предприетите продажби и след приключване на тези задължения, Банката в значителна степен ще е намалила своето географско присъствие в Югоизточна Европа. Свиването на международните активи на Банката също така значително ще намали условния риск, че в бъдеще ще бъде необходима помощ. Следователно то спомага за намаляване до минимум на размера на помощта. |
(290) |
Банката е продала своите застрахователни дейности през 2007 г. Следователно тя няма значителна дейност на този пазар, която да може да бъде продадена като източник на средства. |
(291) |
С цел да ограничи капиталовите си нужди, Банката няма да използва капитал за подпомагане или за увеличаване на размера на своите чуждестранни дъщерни предприятия, както е описано в съображение 119. Освен това поетите от Гърция задължения включват така също Банката да не извършва допълнителни придобивания. |
(292) |
Банката се е ангажирала също така с мащабна програма за намаляване на разходите, както е посочено в раздел 2.4.2. Разходите ѝ допълнително ще се понижат до 2017 г. […] Работната сила намалява и заплатите са понижени. Гърция пое и ангажимент за ограничаване на възнагражденията на управителите на Банката, […]. |
7.6.3.2. Споделяне на тежестта от старите акционери и нов капитал, набран на пазара
(293) |
Историческите акционери на Банката бяха намалени чрез емисията на права, извършена през 2009 г. (114), и след това отново чрез рекапитализацията от HFSF (мярка B4) и набирането на частен капитал през 2013 г. и март 2014 г. Например, участието на акционерите в Банката, сред които тогава са били и инвеститорите, инжектирали средства през 2009 г., бе намалено от 100 % преди рекапитализацията от пролетта на 2013 г. до само 4,9 % след тази рекапитализация. Освен това Банката не е плащала дивиденти в брой от 2008 г. насам. В допълнение към това споделяне на тежестта от съществуващите акционери, Банката е набрала значителна сума частен капитал от началото на кризата през 2008 г., т.е. 986 млн. EUR през 2009 г., 550 млн. EUR през 2013 г. и 1 200 млн. EUR през 2014 г. |
7.6.3.3. Споделяне на тежестта от притежателите на подчинен дълг
(294) |
Притежателите на подчинен дълг на Банката са допринесли за разходите по преструктурирането на Банката. Банката е извършила няколко операции за управление на пасивите, за да генерира капитал. Общият размер на обменените пасиви достигна 828 млн. EUR, като капиталовият доход е 436 млн. EUR, както е описано в съображение 114. |
(295) |
За останалите инструменти се прилага посочената в съображение 124 забрана за купони. Следователно Комисията счита, че е осигурено адекватно споделяне на тежестта от страна на частните инвеститори, притежаващи хибриден капитал в Банката, и са изпълнени изискванията на Съобщението относно преструктурирането в това отношение. |
7.6.3.4. Заключение относно собствения принос и споделянето на тежестта
(296) |
В сравнение с получената обща рекапитализация от държавата, собственият принос и споделянето на тежестта, особено под формата на продажба на активи и намаляване на кредитния портфейл, са много по-ниски от нивата, които Комисията обикновено би приела за достатъчни. Съкращаването се отнася само до чуждестранните дейности (115), които представляват ограничена част от Банката (116), и в преструктурирането не се предвижда никакво намаляване на размера на заемите и депозитите в Гърция. Все пак, с оглед на елементите, обсъдени в раздел 7.6.1., и по-специално фактите, че Alpha Bank е най-слабо подпомогнатата банка сред големите гръцки банки и че получената помощ изцяло отговаря на условията за освобождаване, установени в точка 14 от Съобщението относно удължаването от 2011 г., по силата на която Комисията може да приеме по-малък собствен принос и споделяне на тежестта, планът за преструктуриране може да се счита за предоставящ достатъчен собствен принос и мерки за споделяне на тежестта. |
7.6.4. Мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията
(297) |
В Съобщението относно преструктурирането се изисква планът за преструктуриране да предлага мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията и за гарантиране на конкурентоспособността на банковия сектор. Освен това тези мерки следва да отстраняват също така моралния риск и да гарантират, че държавната помощ няма да се използва за финансиране на антиконкурентни практики. |
(298) |
Съгласно точка 31 от Съобщението относно преструктурирането при оценката на размера на държавната помощ и извършените от нея нарушения на конкуренцията Комисията трябва да вземе предвид както абсолютната, така и относителната сума на помощта, обхвата на разпределението на тежестта и пазарната позиция на финансовата институция след преструктурирането. В това отношение Комисията напомня, че Банката е получила капитал от държавата в размер на 12 % от нейните RWA (117). Освен това Банката е получила гаранции за ликвидност в размер на 14 млрд. EUR към 30 ноември 2011 г. и заеми и държавни облигационни заеми в размер на 1,6 млрд. EUR към 30 септември 2011 г., които заедно представляват 25 % от счетоводния баланс на Банката към тази дата. Освен това Банката е получила гарантираната от държавата СПОЛ. Мерките за ограничаване на потенциалните нарушения на конкуренцията са обосновани с оглед на големия размер на помощта. Освен това пазарният дял на Банката в Гърция е голям, като пазарният дял при кредитите е 15 %, а при депозитите е 13 % към 31 декември 2012 г. Придобиването на Emporiki Bank и в много по-малка степен придобиването на трите кооперативни банки и гръцките дейности на Citibank увеличиха пазарните дялове на Банката. След придобиването на Emporiki Bank пазарните дялове на Банката при депозитите в Гърция възлизат на 21 %, считано към 30 юни 2013 г., докато пазарните ѝ дялове при жилищните ипотеки, потребителските заеми и корпоративните заеми са съответно 23 %, 20 % и 21 % (118). След придобиването на гръцките дейности на Citibank пазарният дял на Банката при депозитите се увеличи с по-малко от 1 %. |
(299) |
Комисията напомня, че затрудненията на Банката се дължат главно на външни сътресения като кризата с гръцкия държавен дълг и продължителната рецесия, разкъсваща гръцката икономика от 2008 г. насам, както беше отбелязано в съображение 69 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank. Необходимостта от справяне с моралните рискове е по-малка, тъй като Банката не е поемала прекомерни рискове. Както е посочено в раздел 7.6.1 от настоящото решение, предвид тези фактори нарушенията на конкуренцията вследствие на мерките за помощ не са толкова големи, което важи така също за необходимостта от мерки за намаляването им. Поради тези причини по изключение Комисията може да приеме, че, въпреки големия размер на помощта и големия пазарен дял, в плана за преструктуриране не е предвидено намаляване на размера на счетоводния баланс и кредитите в Гърция. |
(300) |
Комисията обаче отбелязва, че рекапитализациите от държавата са дали възможност на Банката да продължи да осъществява своите банкови дейности на чуждестранни пазари. |
(301) |
В това отношение Комисията отбелязва, в допълнение към вече извършеното намаляване на задлъжнялостта и преструктурирането, че Банката още ще преструктурира и ще се освободи от чуждестранните си активи до 30 юни 2018 г. (119) в допълнение към ангажимента да не използва помощ за финансиране на растежа на тези дейности. Следователно помощта няма да бъде използвана за нарушаване на конкуренцията на тези чуждестранни пазари. |
(302) |
Гръцките органи са поели задължение също така за забрана на придобиванията, с което се гарантира, че Банката няма да използва получената държавна помощ, за да придобива нови предприятия. Тази забрана допринася да се гарантира, че помощта ще се използва единствено за подпомагането на възстановяването на жизнеспособността на банковите дейности в Гърция, а не например за реализиране на растеж на чуждестранните пазари. |
(303) |
Задължението за намаляване на лихвата, която се плаща по гръцки депозити от неустойчиво високите нива също гарантира, че помощта няма да се използва за финансиране на неустойчиви стратегии за привличане на депозити, които нарушават конкуренцията на гръцкия пазар. Аналогично благодарение на задължението за спазването на строги правила по отношение на ценообразуването на нови кредити, базирано на надлежна оценка на кредитния риск, няма да се допусне нарушаване от страна на Банката на конкуренцията на гръцкия пазар вследствие на нецелесъобразни стратегии за ценообразуване по кредитите за потребителите. |
(304) |
Като се има предвид специфичната ситуация, описана в раздел 7.6.1, и предвидените в плана за преструктуриране мерки, Комисията счита, че са налице достатъчни предпазни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията. |
7.7. МОНИТОРИНГ
(305) |
В съответствие с раздел 5 от Съобщението относно преструктурирането са необходими редовни доклади, за да може Комисията да следи за надлежното изпълнение на плана за преструктуриране. Както е посочено в ангажиментите, поети от Гърция (120), гръцките органи ще гарантират, че до края на периода за преструктуриране, а именно 31 декември 2018 г., контролиращото доверено лице, което е било назначено от Банката с одобрението на Комисията, ще следи за спазването на поетите от гръцките органи ангажименти във връзка с преструктурирането на дейностите в Гърция и в чужбина и във връзка с корпоративното управление и търговските дейности. Следователно може да се заключи, че изпълнението на плана за преструктуриране ще бъде обект на подходящ мониторинг. |
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(306) |
Заключението е, че Гърция неправомерно е привела в действие мерки за помощ B1, B2, B3 и B4 в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, тъй като те са били приведени в действие преди официалното им одобрение от Комисията. Комисията обаче счита, че планът за преструктуриране, разглеждан заедно с поетите задължения в приложението, гарантира възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план, е достатъчен от гледна точка на споделяне на тежестта и собствен принос и е целесъобразен и пропорционален, за да бъдат компенсирани нарушенията на конкуренцията вследствие на разглежданите в настоящото решение мерки за помощ. Планът за преструктуриране и поетите задължения изпълняват критериите на Съобщението относно преструктурирането и следователно мерките за помощ могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Следните мерки, които са осъществени от гръцките органи, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора:
а) |
спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена на Alpha Bank S.A. от Банката на Гърция и гарантирана от Гърция (мярка L2); |
б) |
втора междинна рекапитализация в размер на 1 042 млн. EUR, предоставена от гръцкия фонд за финансова стабилност („HFSF“) на Alpha Bank S.A. през месец декември 2012 г. (мярка B2); |
в) |
писмо за поемане на ангажимент в размер на 1 629 млн. EUR, предоставено от HFSF на Alpha Bank S.A. на 21 декември 2012 г. (мярка B3); |
г) |
рекапитализация в размер на 4 021 млн. EUR, предоставена от HFSF на Alpha Bank S.A. през пролетта на 2013 г. (мярка B4). |
2. Финансирането от HFSF на общия недостиг от финансиране в размер на 427 млн. EUR, в рамките на прехвърлянето на определени активи и пасиви на Кооперативна банка на Додеканезите, Кооперативна банка на остров Евбея и Кооперативна банка на Западна Македония към Alpha Bank S.A. през декември 2013 г., не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.
(3) Като се има предвид планът за преструктуриране на Alpha Bank Group (Alpha Bank и всички нейни дъщерни предприятия и клонове), представен на 12 юни 2014 г., и поетите задължения от страна на гръцките органи на същата дата, следната държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар:
а) |
вливане на капитал в размер на 940 млн. EUR, предоставено от гръцките органи на Alpha Bank S.A. през месец май 2009 г. по мярката за рекапитализация (мярка A); |
б) |
спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена на Alpha Bank S.A. от Банката на Гърция и гарантирана от гръцките органи след месец юли 2011 г. в размер на 23,6 млрд. EUR към 31 декември 2012 г. (мярка L2); |
в) |
първа междинна рекапитализация в размер на 1 900 млн. EUR, предоставена от HFSF на Alpha Bank S.A. през месец май 2012 г. (мярка B1); |
г) |
втора междинна рекапитализация в размер на 1 042 млн. EUR, предоставена от HFSF на Alpha Bank S.A. през месец декември 2012 г. (мярка B2); |
д) |
писмо за поемане на ангажимент в размер на 1 629 млн. EUR, предоставено от HFSF на Alpha Bank S.A. на 21 декември 2012 г. (мярка B3); |
е) |
рекапитализация в размер на 4 021 млн. EUR, предоставена от HFSF на Alpha Bank S.A. през май 2013 г. (мярка B4). |
Член 2
Адресат на настоящото решение е Република Гърция.
Съставено в Брюксел на 9 юли 2014 година.
За Комисията
Joaquín ALMUNIA
Заместник-председател
(1) Решение на Комисията от 19 ноември 2008 г. относно държавна помощ 560/2008 „ Support measures for the credit Institutions in Greece “ (ОВ C 125, 5.6.2009 г., стр. 6). На решението беше даден номер SA.26678 (№ 560/2008). Тази схема беше продължавана и изменяна, както е описано в бележка под линия 2.
(2) На 2 септември 2009 г. Гърция изпрати уведомление за редица изменения на мерките за подпомагане и удължаване до 31 декември 2009 г., които бяха одобрени на 18 септември 2009 г. (вж. Решение на Комисията от 18 септември 2009 г. относно държавна помощ N 504/2009 „ Prolongation and amendment of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 264, 6.11.2009 г., стр. 5). На 25 януари 2010 г. Комисията одобри второ удължаване на мерките за подпомагане до 30 юни 2010 г. (вж. Решение на Комисията от 25 януари 2010 г. относно държавна помощ N 690/2009 „ Prolongation of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 57, 9.3.2010 г., стр. 6). На 30 юни 2010 г. Комисията одобри редица изменения в мерките за подпомагане и удължаване до 31 декември 2010 г. (вж. Решение на Комисията от 30 юни 2010 г. относно държавна помощ N 260/2010 „ Extension of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 238, 3.9.2010 г., стр. 3). На 21 декември 2010 г. Комисията одобри удължаване на мерките за помощ до 30 юни 2010 г. (вж. Решение на Комисията от 21 декември 2010 г. относно държавна помощ SA 31998 (2010/N) „ Fourth extension of the Support measures for the credit Institutions in Greece “ (ОВ C 53, 19.2.2011 г., стр. 2). На 4 април 2011 г. Комисията одобри изменение (вж. Решение на Комисията от 4 април 2011 г. относно държавна помощ SA.32767 (2011/N) „ Amendment to the Support Measures for the Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 164, 2.6.2011 г., стр. 8). На 27 юни 2011 г. Комисията одобри удължаване на мерките за подпомагане до 31 декември 2011 г. (вж. Решение на Комисията от 27 юни 2011 г. относно държавна помощ SA.33153 (2011/N) „ Fifth prolongation of the Support measures for the credit Institutions in Greece “ (ОВ C 274, 17.9.2011 г., стр. 6). На 6 февруари 2012 г. Комисията одобри удължаване на мерките за подпомагане до 30 юни 2012 г. (вж. Решение на Комисията от 6 февруари 2012 г. относно държавна помощ SA.34149 (2011/N) „ Sixth prolongation of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 101, 4.4.2012 г., стр. 2). На 6 юли 2012 г. Комисията одобри удължаване на мерките за подпомагане до 31 декември 2012 г. (вж. Решение на Комисията от 6 юли 2012 г. относно дело за държавна помощ SA.35002 (2012/N) — Гърция „ Prolongation of the Support Scheme for Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 77, 15.3.2013 г., стр. 14). На 22 януари 2013 г. Комисията одобри удължаване на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 30 юни 2013 г. (вж. Решение на Комисията от 22 януари 2013 г. относно дело за държавна помощ SA.35999 (2012/N) — Гърция „ Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 162, 7.6.2013 г., стр. 6). На 25 юли 2013 г. Комисията одобри удължаване на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 31 декември 2013 г. (вж. Решение на Комисията от 25 юли 2013 г. относно дело за държавна помощ SA.36956 (2013/N) — Гърция „ Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece “ (ОВ C 141, 9.5.2014 г., стр. 3). На 14 януари 2014 г. Комисията одобри удължаване на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 30 юни 2014 г. (вж. Решение на Комисията от 14 януари 2014 г. относно дело за държавна помощ SA. 37958 (2013/N) — Гърция „ Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece “, още непубликувано).
(3) Вж. Решение на Комисията от 27 юли 2012 г. относно държавна помощ SA.34823 (2012/C) (ex 2012 NN), „Рекапитализация на Alpha Bank от Гръцкия фонд за финансова стабилност“ (ОВ C 357, 20.11.2012 г., стр. 36).
(4) Съобщение за медиите от HFSF от 24 декември 2012 г. на разположение онлайн на адрес: http://www.hfsf.gr/files/press_release_20121224_en.pdf.
(5) Тези мерки бяха регистрирани от Комисията като дело SA. 36004 (2013/NN).
(6) Уведомлението е регистрирано под номер SA.34823 (2012/C) (ex 2012 NN).
(7) Европейска комисия — Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“. The Second Economic Adjustment Programme for Greece - March 2012 (Втора програма за икономически корекции за Гърция — март 2012 г.), стр. 17, на разположение онлайн на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/occasional_paper/2012/pdf/ocp94_en.pdf.
(8) Вж. раздел II „Преструктуриране на гръцкия държавен дълг“ от Report on the Recapitalisation and Restructuring of the Greek Banking Sector (Доклад относно рекапитализацията на гръцкия банков сектор), Банка на Гърция, декември 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.bankofgreece.gr/BogEkdoseis/Report_on_the_recapitalisation_and_restructuring.pdf.
(9) Съобщение за медиите на министерство на финансите от 9 март 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.pdma.gr/attachments/article/80/9%20MARCH%202012%20-%20RESULTS.pdf.
(10) Съотношението на капитала от първи ред на дадена банка е едно от нормативно установените капиталови съотношения, които се следят от банковия надзор в рамките на Директивата за капиталовите изисквания.
(11) Вж. бележка под линия 7, стр. 106.
(12) Вж. бележка под линия 8.
(13) Вж. бележка под линия 7, стр. 104.
(14) Вж. бележка под линия 8.
(15) Европейската централна банка и националните централни банки заедно образуват Евросистемата — системата от централните банки на страните от еврозоната.
(16) Съобщение за медиите на министерство на финансите от 3 декември 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.pdma.gr/attachments/article/248/Press%20Release%20-%20December%2003.pdf.
Вследствие на това обратно изкупуване на собствения ѝ дълг на цена много под номиналната стойност Гърция е осъществила значително намаляване на дълга.
(17) Ако такова изкупуване не е било осъществено, пазарната стойност на тези нови GGB е можела да се повиши в зависимост от развитието на пазарните параметри като лихвени проценти и вероятност от неизпълнение на Гърция.
(18) Включително очакваната загуба от новите предоставени кредити в Гърция през периода юни 2013 г. — декември 2016 г.
(19) Въздействието на ПЗК за чуждестранен риск бе изчислено след чуждестранен данък и при отчитане на ангажиментите за продаване, които са били поети пред Генералната дирекция за политиката на конкуренция към този момент.
(20) Резервите за загуби от кредити на NBG към 30 юни 2013 г. след отчитане на провизиите за First Business Bank и Probank.
(21) Резервите за загуби от кредити към 30 юни 2013 г. след отчитане на провизиите за New Hellenic Postbank и New Proton Bank, които са били придобити през месец август 2013 г.
(22) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/IFRS_Alphagroup_Q3_2013_en.pdf.
(23) Вж. таблица 2.
(24) За 2010 г., 2011 г. и 2012 г. тези суми на собствения капитал включват 940 млн. EUR привилегировани акции, предоставени от Гърция през 2009 г. За 2012 г. тези суми не включват двете междинни рекапитализации в размер на 2 942 млн. EUR, получени от Банката през 2012 г. Размерът на собствения капитал за 2013 г. включва цялата рекапитализация за 2012 г. и 2013 г. от HFSF и чрез частни средства, която възлиза на общо 4 571 млн. EUR.
(25) Вж. таблица 2.
(26) Информация от Alpha Bank до Комисията от 25 юни 2013 г.
(27) Финансови отчети за 2011 г., http://www.alpha.gr/files/investorrelations/GROUP_IAS_FY_2011_en1.pdf.
(28) Вж. раздел 2.3.1.2 „Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация“.
(29) Консолидирани финансови отчети към 31 декември 2011 г. на Emporiki Bank, стр. 9.
(30) Годишен финансов отчет на HFSF за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., стр. 8, на разположение в интернет на адрес: http://www.hfsf.gr/files/hfsf_annual_report_2012_en.pdf.
(31) http://www.alpha.gr/files/deltia_typou/Deltio_Typou_20130201EN.pdf.
(32) Придобиването и поемането на задължения е процедура за оздравяване, която се състои в определяне, в юридическо лице в производство по ликвидация, на активите и пасивите с високо качество и предлагането им на търг с цел да бъдат прехвърлени към жизнеспособно предприятие.
(33) Вж. Решение 97/3/8.2.2013 на Кредитния и застрахователен комитет на Банката на Гърция.
(34) Вж. Решение 14/4/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(35) Вж. Решение 14/5/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(36) Терминът „недостиг на финансиране“ може да бъде подвеждащ, тъй като описва мярка за подпомагане на капитала, а не подкрепа на ликвидността.
(37) Вж. Решение 97/2/8.2.2013 на Кредитния и застрахователен комитет на Банката на Гърция.
(38) Вж. Решение 14/1/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(39) Вж. Решение 14/2/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(40) Вж. Решение 97/1/8.2.2013 на Кредитния и застрахователен комитет на Банката на Гърция.
(41) Вж. Решение 14/7/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(42) Вж. Решение 14/8/8.12.2013 на Комитета по мерките за оздравяване на Банката на Гърция.
(43) Diners Club International е дружество за кредитни карти, което е основано през 1950 г. и е установено в Гърция през 1959 г. Diners Club Гърция се държи от Citibank International и Citibank Overseas Investment Corporation.
(44) Банкомат е електронно банково гише, което позволява на клиентите да извършват основни операции без помощта на представител (или „гише“), като например теглене на пари в брой.
(45) Предоставяне на информация от гръцките органи на 24 юни 2014 г.
(46) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 64.
(47) Терминът „претеглени спрямо риска активи“ означава нормативно установена съвкупност, с която се измерва експозицията на риск на дадена финансова институция и която се използва от надзорните органи за следене на капиталовата адекватност на финансовите институции.
(*1) Търговска тайна
(48) Според писмо на Банката на Гърция от 7 ноември 2011 г. „гаранциите важат за целия размер на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ)“.
(49) Информация, предоставена от Банката на Гърция на 7 април 2014 г.
(50) Финансовите прогнози, приложени към плана за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г.
(51) Вж. бележка под линия 4.
(52) В споразумението преди записването е било предвидено: „Платимият на Банката действителен риск включва облигациите на EFSF и всички плащания на купони и начислени лихви по облигациите на EFSF за периода от емитирането на облигациите до преобразуването на Аванса в акционерен капитал и други конвертируеми финансови инструменти, както е предвидено в настоящото“.
(53) Вж. таблица 3.
(54) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/deltio_typou_20130501EN.pdf.
(55) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/Deltio_Typou_20130603EN.pdf.
(56) Сплит на акции е корпоративно действия, при което дадено дружество разделя своите съществуващи акции на множество акции.
(57) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/EA20130416EN.pdf.
(58) http://www.hfsf.gr/files/HFSF_activities_Jan_2013_Jun_2013_en.pdf.
(59) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/1306010_Warrants_en.pdf.
(60) Вж. бележка под линия 43. Например, цената на упражняване на 10 декември 2013 г. беше 0,4488 EUR, на 10 юни 2014 г. ще бъде 0 EUR,4576, на 10 декември 2014 г. ще бъде 0,4686, на 10 юни 2015 г. ще бъде 0,4796 EUR и така нататък. Вж. Съобщение на Alpha Bank от 10 юни 2013 г. относно „Окончателни условия на включване в списъка и характеристиките на дялове, представляващи права на собственост на акции (варанти), които са резултат от сключеното увеличаване на капиталовия дял“, достъпно на адрес: http://www.alpha.gr/files/investorrelations/1306010_Warrants_en.pdf.
(61) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 22.
(62) Банката се ангажира да ограничи количеството на чуждите активи до […] млрд. EUR, а общите активи на Банката ще бъдат в размер на […] млрд. EUR през 2018 г. съгласно финансовите прогнози.
(63) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 132, преди придобиването на Emporiki Bank.
(64) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 129.
(65) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 102—103. Нарастването на броя на клоновете и персонала между септември 2012 г. и декември 2013 г. се дължи на придобиването на Emporiki Bank.
(66) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 103.
(67) Финансовите прогнози, приложени към плана за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., цифри за Alpha Bank Гърция.
(68) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 105.
(69) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 96.
(70) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 96.
(71) Финансовите прогнози, приложени към плана за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., цифри за операциите в Гърция.
(72) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 132.
(73) Финансовите прогнози, приложени към плана за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г.
(74) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., раздел 5.4.2.
(75) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., раздел 5.4.2.
(76) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/EA20091130EN.pdf.
(77) http://www.alpha.gr/files/investorrelations/EA20120507EN.pdf.
(78) Вж. приложението, глава II.
(79) Вж. приложението, глава II.
(80) Вж. приложението, глава II.
(81) Вж. приложението, глава II.
(82) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(83) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(84) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(85) Вж. приложението, глава III, раздел В.
(86) „Накрая, що се отнася до варантите, издадени от HFSF, следва да се поясни, че Гръцката република ще иска одобрението на Европейската комисия преди всяко обратно изкупуване на варантите от Alpha Bank или от какъвто и да било държавен субект (включително HFSF), така че Европейската комисия да може да проверява дали планираното обратно изкупуване на варанти не противоречи на изискванията за възнаграждение на държавата съгласно правилата за държавната помощ“
(87) Вж. Съобщение на Комисията — Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза, ОВ C 270/2, 25.10.2008 г., стр. 8.
(88) Съображение 59 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank.
(89) Съображение 63 от решението за откриване по отношение на Alpha Bank.
(90) Вж. съображение 146 Решение на Комисията от 12 ноември 2008 г. по дело за държавна помощ SA. 510/2008 – Italia „Vendita dei beni della compagnia aerea ALITALIA“ (ОВ C 46, 25.2.2009 г., стр. 6).
(91) Вж. точка 80 от Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор от 2013 г.“), ОВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1.
(92) Вж. Решение на Комисията от 25.1.2010 г. по дело за държавна помощ NN 19/2009 — Помощ за преструктуриране на Dunfermline Building Society, съображение 47; Решение на Комисията от 25.10.2010 г. по дело за държавна помощ N 560/2009 — Помощ за ликвидацията на Fionia bank, съображение 55; Решение на Комисията от 8.11.2010 г. по дело за държавна помощ N 392/2010 — Преструктуриране на CajaSur, съображение 52.
(93) Вж. бележки под линия 1 и 2.
(94) RWA на Банката към 31 март 2012 г. възлизаше на 44,2 млрд. EUR.
(95) Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 януари 2012 г. на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза (Съобщение относно удължаването от 2011 г.) (ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 7).
(96) Вж. бележка под линия 6.
(97) Вж. бележка под линия 6.
(98) Вж. съображение 41 от Решение на Комисията по дело NN 51/2008 — Гаранционна схема за банките в Дания (ОВ C 273, 28.10.2008 г., стр. 2).
(99) Вж. съображение 83: начислените лихви се считат за допълнително участие от HFSF и следователно са намалили плащането, което HFSF е трябвало да извърши към Банката, за да плати рекапитализацията от пролетта на 2013 г.
(100) Вж. също раздел 7.5.1.
(101) Теоретичната цена на минали права („TERP“) е общоприета пазарна методика за количествено определяне на ефекта на разреждане вследствие на увеличението на акционерния капитал.
(102) Вж. таблица 5.
(103) Придобиването на прехвърлените активи и пасиви на Банката на Западна Македония и Банката на Евбея не е било съобщено на гръцката комисия за защита на конкуренцията, тъй като оборотът на прехвърлената част от всяка кооперативна банка не надхвърля прага от 15 млн. EUR, както е предвидено в член 6, параграф 1 от Закон 3959/2011 в съчетание с член 10, параграф 3, буква а) от същия закон.
(104) Възнаграждението е изчислено при допускането, че обезценяването на депозитите е 30 % от подписването до приключването на сделката. Възнаграждението ще се коригира ex post в зависимост от действителното обезценяване, наблюдавано преди приключването на продажбата.
(105) Вж. също раздели 7.5.1 и 7.5.2.
(106) Вж. точка 28 от Съобщението относно преструктурирането и съображение 320 от Решение 2011/823/ЕС на Комисията от 5 април 2011 година относно мерки C 11/09 (ex NN 53b/08, NN 2/10 и N 19/10), приведени в действие от нидерландската държава в полза на ABN AMRO Group NV (създадено в резултат на сливане между Fortis Bank Nederland и ABN AMRO N) (ОВ L 333, 15.12.2011 г., стр. 1).
(107) Вж. съображение 99.
(108) Включително вноските във Фонда за гарантиране на депозитите и инвестициите („TEKE“).
(109) Финансовите прогнози, приложени към плана за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., цифри за Alpha Bank S.A.
(110) Годишен финансов отчет на HFSF за годината, приключваща на 31 декември 2013 г. , стр. 68, на разположение в интернет на адрес: http: //www.hfsf.gr/files/hfsf_annual_report_2013_en.pdf.
(111) Финансовите прогнози, които са включени в плана за преструктуриране, се различават от резултатите от извършения от Банката на Гърция стрес-тест, тъй като последният не е бил базиран на същия набор от допускания и е бил обект на допълнителни корекции, извършени от Банката на Гърция.
(112) http://www.alpha.gr/files/deltia_typou/deltio_typou_170414EN.pdf.
(113) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 107.
(114) Вж. съображение 116.
(115) Както е посочено в ангажиментите (вж. приложението, глава 2, точка 7), това съкращаване може да бъде постигнато чрез намаляване на счетоводния баланс на запазените чуждестранни образувания и/или чрез продажба на чуждестранни образувания.
(116) Размерът на предложения собствен принос трябва да бъде сравнен с размера на Банката преди придобиването на Emporiki Bank, депозитите на трите кооперативни банки и Citibank Гърция поради причините, обяснени в раздел 7.1.3.5.
(117) Ако се вземе предвид само действително платената помощ, която е най-изгодна и следователно с най-сериозни нарушения на конкуренцията, сумата на помощта се намалява на 11 % от RWA на Банката.
(118) План за преструктуриране на Alpha Bank, юни 2014 г., стр. 36.
(119) Вж. приложението, глава II.
(120) Вж. съображение 129.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ALPHA BANK — ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Република Гърция („ РГ “) следва да гарантира, че Alpha Bank („ Банката “) изпълнява плана за преструктуриране, представен през юни 2014 г. Планът за преструктуриране се базира на макроикономически допускания, определени от Европейската комисия („Комисията“) в допълнение I, както и на регулаторни допускания.
С настоящото Република Гърция поема следните задължения („поети задължения“), които са неразделна част от плана за преструктуриране. Поетите задължения включват задълженията във връзка с изпълнението на плана за преструктуриране („задължения за преструктуриране“) и задълженията за корпоративно управление и търговски дейности.
Поетите задължения влизат в сила от датата на приемане на решението на Комисията за одобряване на плана за преструктуриране („решението“).
Планът за преструктуриране ще приключи на 31 декември 2018 г. Поетите задължения се прилагат през целия период на преструктуриране, освен ако в отделните поети задължения е посочено друго.
Настоящият текст следва да се тълкува в светлината на решението в общата рамка на правото на Съюза и във връзка с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (1).
ГЛАВА I. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на поетите задължения следните термини означават:
(1) Банка: Alpha Bank S.A. и всички нейни дъщерни предприятия. Следователно терминът включва цялата Alpha Bank Group с всички нейни гръцки и чуждестранни дъщерни предприятия и клонове както банкови, така и небанкови.
(2) Увеличаваща капитала оферта в банковия сектор: оферта, която води до увеличение на съотношението на собствения капитал на Банката, като се вземат предвид всички свързани елементи, по-специално печалбата/загубата, която е записана във връзка със сделката, и намалението на RWA в резултат на продажбата (коригирано, при нужда, с оглед на увеличението на RWA в резултат на останалите финансови връзки);
(3) Приключване: датата на прехвърляне на правото на собственост върху продаваното предприятие към купувача;
(4) Продавано предприятие: всички предприятия и активи, по отношение на които Банката поеме задължение за продажба;
(5) Дата на влизане в сила: датата на приемане на решението.
(6) Край на периода на преструктуриране:
31 декември 2018 г.(7) Чуждестранни активи или негръцки активи: активи, свързани с дейностите на клиенти извън Гърция, независимо от държавата, в която са записани активите. Например активи, които са записани в Люксембург, но са свързани с дейности на клиенти в Гърция, не се включват в обхвата на това определение. Обратно, активи, които са записани в Люксембург или Гърция, но са свързани с дейности на клиенти в други държави от ЮИЕ, се считат за чуждестранни активи и са включени в обхвата на това определение.
(8) Чуждестранни предприятия: чуждестранни банкови и небанкови дъщерни предприятия и клонове на Банката.
(9) Чуждестранни дъщерни предприятия: всички банкови и небанкови дъщерни предприятия на Банката извън Гърция.
(10) Гръцки банкови дейности: гръцките банкови дейности на Банката, независимо от това къде са записани активите.
(11) Гръцки небанкови дейности: гръцките небанкови дейности на Банката, независимо от това къде са записани активите.
(12) Гръцки дъщерни предприятия: всички гръцки банкови и небанкови дъщерни предприятия на Банката.
(13) Контролиращо доверено лице: едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), независимо(и) от Банката, одобрено(и) от Комисията и назначено(и) от Банката; контролиращото доверено лице е натоварено да следи за спазването на поетите задължения.
(14) Купувач: едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), което(които) придобива(т), изцяло или отчасти, продавано предприятие.
(15) Продажба: продажбата на 100 % от дяловото участие, притежавано от Банката, освен ако в конкретното поето задължение е предвидено друго.
За целите на поетите задължения употребата на тези термини в единствено число включва така също множествено число (и обратно), освен ако в поетите задължения е предвидено друго.
ГЛАВА II. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
(1) |
Брой клонове в Гърция: броят на клоновете в Гърция ще възлиза най-много на […] към 31 декември 2017 г. |
(2) |
Брой служители в Гърция: броят на еквивалентите на пълно работно време („FTE“) в Гърция (гръцки банкови и небанкови дейности) ще възлиза максимум на […] към 31 декември 2017 г. |
(3) |
Общи разходи в Гърция: общите разходи в Гърция (гръцки банкови и небанкови дейности) ще възлизат максимум на […] млн. EUR към 31 декември 2017 г. |
(4) |
Разходи за депозити в Гърция: с цел да възстанови своята доходност преди отчитането на провизиите на гръцкия пазар, Банката ще намали разходите за финансиране чрез понижаване на разходите по депозитите, които се привличат в Гърция (включително спестовни, безсрочни и срочни депозити, както и други сходни продукти, които се предлагат на клиенти и чиито разходи са за сметка на Банката) […]. |
(5) |
Съотношение на нетните кредити към депозитите в Гърция: за гръцките банкови дейности съотношението на нетните кредити към депозитите ще възлиза максимум на 119 % към 31 декември 2017 г. […] […] |
(6) |
Подпомагане на чуждестранни дъщерни предприятия: за всяко чуждестранно дъщерно предприятие, кумулативно от датата на влизане в сила до 30 юни 2018 г., Банката няма да предоставя допълнителен собствен капитал или подчинен капитал в размер, надвишаващ по-високата сума от i) […] % от RWA на въпросното дъщерно предприятие към 31 декември 2012 г.; или ii) […] млн. EUR. Ако Банката възнамерява да влее собствен капитал или подчинен дълг в чуждестранното предприятие в размер над определения праг, тя трябва да се обърне към гръцките органи, които да поискат приемането на решение на Комисията за изменение на плана за преструктуриране.
[…]:
[…] |
(7) |
Намаляване на задлъжнялостта на чуждестранните активи до 30 юни 2018 г.: общият размер на портфейла от чуждестранни активи ще бъде намален до максимална сума от […] млрд. EUR до 30 юни 2018 г. (таван на чуждестранните активи)
(7.1) […] (7.2) […] |
(8) |
Продажба на ценни книжа: Портфейлът на котираните ценни книжа, както са определени по-долу, трябва да бъде продаден до […], а портфейлът на некотираните ценни книжа трябва да бъде продаден до […]: този портфейл включва всички капиталови инвестиции, по-големи от […] млн. EUR, както и всички инвестиции в подчинени облигации и хибридни облигации. Това задължение не се прилага по отношение на […] акции ([…] млн. EUR). За неосновни дъщерни предприятия и асоциирани предприятия ([…]), ако до […], Банката активно е търсила потенциални купувачи и не са извършени сделки, които са капиталово неутрални или увеличаващи капитала, тогава срокът за продажбата на тези участия се отлага до […]. |
(9) |
Размер на портфейла с частен собствен капитал: Размерът на портфейла с частен собствен капитал се намалява до […] млн. EUR до 31 декември 2017 г. |
(10) |
За всяка продажба Република Гърция поема задължение:
|
(11) |
Инвестиционна политика: До 30 юни 2017 г. Банката няма да купува неинвестиционни ценни книжа.
Това задължение не се прилага за следните ценни книжа (освободени ценни книжа):
|
(12) |
Горна граница на заплатите: до […] Банката няма да плаща на който и да било служител или управител общо годишно възнаграждение (работна заплата, пенсионни осигуровки, бонус), надвишаващо […]. В случай на вливане на капитал от HFSF горната граница на възнаграждението ще бъде преоценена в съответствие със Съобщението на Европейската комисия относно банковия сектор от 1 август 2013 г. |
ГЛАВА III. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ТЪРГОВСКИ ДЕЙНОСТИ — УДЪЛЖАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЯ
(1) |
Банката ще продължи да изпълнява поетите ангажименти относно корпоративното управление и търговските операции, както са представени от Република Гърция на 20 ноември 2012 г., с последващите изменения, предвидени в глава III на ангажиментите, до 30 юни 2018 г. |
(2) |
Ако някое конкретно поето задължение не се прилага на равнището на Банката, тя няма да използва дъщерните предприятия или действията, които не са включени във въпросното задължение, за да заобиколи изпълнението му. |
Раздел А: Създаване на ефективна и целесъобразна вътрешна организация
(3) |
Банката, с изключение на чуждестранните ѝ дъщерни предприятия, във всеки един момент ще спазва всички разпоредби на Закон 3016/2002 за корпоративното управление и Закон 2190/1920 за акционерните дружества и по-специално разпоредбите във връзка с функциите на корпоративните органи като събрание на акционерите и съвет на директорите, за да осигури ясно разпределение на отговорностите и прозрачност. Правомощията на събранието на акционерите ще бъдат ограничени до задачите от компетентността на общо събрание в съответствие с фирменото право, по-специално по отношение на правата, свързани с информацията. Отменят се по-широките правомощия, които биха позволили упражняването на неправомерно влияние върху управлението. Отговорността за ежедневното управление на дейностите определено трябва да се носи от изпълнителните директори на Банката. |
(4) |
Банката — с изключение на своите чуждестранни дъщерни предприятия — следва във всеки един момент да спазва рамката за отношения на Гръцкия фонд за финансова стабилност („HFSF“). |
(5) |
Банката ще спазва разпоредбите на Закон 2577/9.3.2006 г. за управителя, както е в сила, за да поддържа — на индивидуална и на групова база — ефективна организационна структура и подходяща система за вътрешен контрол, включително трите основни стълба, а именно функциите за вътрешен одит, управление на риска и съответствие, както и най-добрите практики за корпоративно управление на международно равнище. |
(6) |
Банката трябва да разполага с ефективна организационна структура, за да се осигури пълната независимост на отдели „Вътрешен одит“ и „Управление на риска“ от търговските мрежи и тяхното отчитане направо пред съвета на директорите. Одитен комитет и комитет по риска, създадени в рамките на съвета на директорите, ще разглеждат всички повдигнати въпроси от съответните отдели. В подходящи Харта за вътрешен одит и Харта за управление на риска ще бъдат уточнени ролите, отговорностите и ресурсите на въпросните отдели. Тези харти трябва да отговарят на международните стандарти и да обезпечават пълната независимост на отделите. Кредитната политика трябва да съдържа насоки и указания по отношение на предоставянето на кредити, в това число ценообразуването и преструктурирането на кредити. |
(7) |
Банката трябва да предоставя на компетентните органи списъка с акционерите, които притежават най-малко 1 % от обикновените акции. |
Раздел Б: Търговски практики и мониторинг на риска
Общи принципи
(8) |
В кредитната политика трябва да бъде предвидено, че всички клиенти следва да бъдат третирани справедливо чрез недискриминационни процедури, освен свързаните с кредитния риск и платежоспособността. В кредитната политика са определени праговете, над които предоставянето на кредити трябва да бъде одобрено от по-висшите нива на управление. Подобни прагове следва да бъдат определени по отношение на преструктурирането на кредити и на процедурите в случай на искове и съдебни процеси. Кредитната политика трябва да предвижда централизирането на процеса на вземане на решения на национално равнище в определени центрове и да включва ясни предпазни мерки, гарантиращи последователното изпълнение на нейните инструкции в рамките на всички гръцки банкови дейности. |
(9) |
Що се отнася до всички гръцки банкови дейности, Банката следва напълно да включи правилата на кредитната политика в работните процеси по предоставяне и рефинансиране на кредити и в системите за плащане. |
Специфични разпоредби
(10) |
Специфичните разпоредби, посочени в точки 11—18 от Глава III на поетите ангажименти се прилагат за гръцките банкови дейности, освен ако изрично е посочено друго. |
(11) |
В кредитната политика следва да бъде предвидено, че ценообразуването на кредитите и ипотеките трябва да отговаря на строги насоки. Тези насоки следва да включват задължението за стриктно спазване на включените в кредитната политика стандартни таблици с обхватите (диапазоните) на лихвените проценти според падежа на кредита, оценката на кредитния риск на клиента, очакваното оползотворяване на обезпечението, което е предоставено в залог (в това число срок за евентуална ликвидация), общото отношение с Банката (например ниво и стабилност на депозитите, структура на таксите и други дейности по предлагане на допълнителни продажби) и разходите за финансиране на Банката. Генерирането на специални класове кредитни активи (например търговски кредит, ипотека, обезпечени/необезпечени и др.) и тяхната рамка за ценообразуване се включват в подходяща таблица на кредитната политика, която следва да бъде редовно актуализирана от кредитния комитет. Всяко едно изключение трябва да бъде надлежно разрешено от кредитния комитет или на по-ниско управленско ниво, когато кредитната политика го допуска. Специално разработените сделки, като синдикирани кредити или финансиране на проекти, трябва да спазват същите принципи, като надлежно се отчита фактът, че е възможно да не могат да бъдат поместени в стандартизираните таблици на кредитната политика. Нарушенията на тази политика за ценообразуване трябва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице. |
(12) |
Отдел „Управление на риска“ ще отговаря за оценката на кредитния риск и за оценяването на обезпеченията. При оценяването на качеството на даден кредит отдел „Управление на риска“ трябва да действа независимо, като дава писменото си становище, за да гарантира, че използваните в оценката критерии се прилагат последователно във времето и при различните клиенти и на основата на кредитната политика на Банката. |
(13) |
Що се отнася до кредитите за физически и юридически лица, за всички гръцки банкови дейности Банката, въз основа на най-добрите практики на международно равнище, следва да прилага строги индивидуални и общи ограничения на максималния размер на кредитите, които могат да бъдат предоставени на единичен кредитен риск (ако това изобщо е разрешено в съответствие с гръцкото и европейското законодателство). При тези ограничения трябва да се взема предвид падежа на кредита и качеството на всяко предоставено обезпечение, като те трябва да са определени спрямо ключови еталони, включително с оглед на капитала. |
(14) |
Забранява се предоставянето на кредити (2), които да дадат възможност на кредитополучателите да закупят акции или хибридни инструменти на Банката и други банки (3), независимо кои са тези кредитополучатели (4). Тази разпоредба се прилага и следи на равнището на Банката. |
(15) |
Всички заявления за кредит от несвързани кредитополучатели, надвишаващи [[…] % от RWA на Банката], или всеки кредит, който води до експозиция на една група (определена като група от свързани кредитополучатели, която представлява единичен кредитен риск), надвишаваща [[…] % от RWA на Банката], следва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице, което може, ако изглежда, че условията не са определени въз основа на принципа на сделка между несвързани лица или ако на контролиращото доверено лице не е предоставена достатъчна информация, да отложи предоставянето на кредитната линия или на кредита с […] работни дни. В спешни случаи този период може да бъде намален до […] работни дни, при условие че на контролиращото доверено лице е предоставена достатъчна информация. Този период ще даде възможност на контролиращото доверено лице да докладва за случая пред Комисията и HFSF преди Банката да предприеме каквито и да било окончателни действия. |
(16) |
Кредитната политика следва да съдържа ясни инструкции относно преструктурирането на кредитите. Тя следва ясно да определя кои кредити са допустими, при какви обстоятелства и да указва условията, които могат да бъдат предложени на допустимите клиенти. За всички гръцки банкови дейности Банката следва да гарантира, че целта на всички преструктурирания е подобряването на бъдещите възстановявания на Банката, а оттам и опазването на интересите на Банката. В никакъв случай политиката на преструктуриране не бива да застрашава бъдещата доходност на Банката. За тази цел отдел „Управление на риска“ на Банката следва да отговаря за разработването и прилагането на подходящи механизми за докладване във връзка с ефективността на преструктурирането, за извършването на задълбочени анализи на вътрешните и/или външните най-добри практики, като докладва своите констатации най-малко на тримесечна база пред кредитния комитет и комитета по риска към съвета на директорите, като предлага осъществими подобрения по свързаните процеси и политики, наблюдава и докладва за тяхното осъществяване пред кредитния комитет и комитета по риска към съвета на директорите. |
(17) |
За всички гръцки банкови дейности Банката следва да прилага политика относно исковете и съдебните процеси, целяща увеличаване до максимум на възстановяванията и недопускаща никаква дискриминация или преференциално третиране при уреждането на съдебни спорове. Банката следва да гарантира, че ще бъдат предприети всички необходими действия за увеличаване до максимум на възстановяванията за Банката и запазване на финансовата ѝ позиция в дългосрочен план. Всяко нарушение при изпълнението на тази политика следва да бъде докладвано на контролиращото доверено лице. |
(18) |
Банката следва да наблюдава кредитния риск чрез добре развит набор от сигнали и доклади, даващ възможност на отдел „Управление на риска“ да: i) открива ранните сигнали за случаи на обезценка и необслужване на кредити; ii) оценява оползотворяването на кредитния портфейл (включително, но не само, алтернативни източници на погасяване като съдлъжници и гаранти, както и обезпечение, което е предоставено в залог или е на разположение, но не е предоставено в залог); iii) оценява общата експозиция на Банката на даден индивидуален клиент или на база портфейл; и iv) предлага на съвета на директорите действия за коригиране и подобряване, ако това е необходимо. На контролиращото доверено лице трябва да бъде предоставен достъп до тази информация. |
Разпоредби, касаещи свързани кредитополучатели
(19) |
Всички разпоредби, касаещи свързани кредитополучатели, се прилагат на равнището на Банката. |
(20) |
В рамките на кредитната политика трябва да бъде отделен специален раздел за правилата, уреждащи отношенията със свързаните кредитополучатели. В понятието свързани кредитополучатели се включват служители, акционери, директори, управители, както и техните брачни партньори, деца, братя и сестри и всяко юридическо лице, което пряко или непряко се контролира от ключови служители (т.е. служители, участващи в процеса на вземане на решения във връзка с кредитната политика), акционери, директори или управители или техните брачни партньори, деца, братя и сестри. В по-широк смисъл за свързан кредитополучател следва да се счита всяка публична институция или контролирана от държавата организация, всяко публично дружество или държавна агенция. Политическите партии също следва да се третират като свързани кредитополучатели за целите на кредитната политика. Особено внимание трябва да се обръща на решенията по отношение на евентуално преструктуриране и обезценка на кредити за настоящи или бивши служители, директори, акционери, управители и техните близки, както и политиките, които се прилагат по отношение на целесъобразността, оценяването, регистрирането на тежести и реализирането на обезпечения по кредити. Определението на свързани кредитополучатели допълнително е уточнено в отделен документ. |
(21) |
Отдел „Управление на риска“ следва да отговаря за набелязването на всички свързани групи от кредитополучатели, които представляват единичен кредитен риск, с цел надлежния мониторинг на евентуална концентрация на кредитен риск. |
(22) |
Що се отнася до кредитите за физически и юридически лица, въз основа на най-добрите практики на международно равнище Банката прилага строги индивидуални и общи ограничения на максималния размер на кредитите, които могат да бъдат предоставени на единичен кредитен риск, отнасящ се до свързани кредитополучатели (ако това изобщо е разрешено в съответствие с гръцкото и европейското законодателство). |
(23) |
Банката следва отделно да следи своята експозиция на свързани кредитополучатели, включително субектите от публичния сектор и политическите партии. Предоставянето на нови кредити (5) на свързани кредитополучатели (годишен % от размера за Г-1 (6)) не трябва да е по-високо от предоставянето на нови кредити в рамките на целия кредитен портфейл в Гърция (годишен % от размера за Г-1). Това задължение ще се изпълнява поотделно за всеки вид свързан кредитополучател (служители, акционер, управители, публични субекти, политическа партия). Кредитната оценка на свързаните кредитополучатели, както и условията за ценообразуване и евентуалното преструктуриране, което им бъде предложено, не трябва да бъдат по-изгодни в сравнение с условията, които се предлагат на сходни, но несвързани кредитополучатели, за да се осигурят равнопоставени условия в гръцката икономика. Това задължение не се прилага за съществуващи общи схеми в полза на служителите, които им предлагат субсидирани кредити. Банката следва да докладва ежемесечно пред кредитния комитет за промени в тази експозиция, за размера на новите предоставени кредити и за скорошни искания, надвишаващи [[…] % от RWA на Банката]. |
(24) |
Кредитните критерии, които се прилагат за служители/управители/ акционери, не трябва да са по-облекчени от прилаганите за други, несвързани кредитополучатели. Ако общата кредитна експозиция на един служител/управител/акционер превиши размер, равен на [[…]] от твърдата заплата за обезпечени кредити, и размер, равен на [[…]] от твърдата заплата за необезпечени кредити, тогава експозицията следва да бъде докладвана незабавно на контролиращото доверено лице, което може да се намеси и да отложи предоставянето на кредита в съответствие с процедурата, описана в точка (25) о т Глава III. на поетите задължения. |
(25) |
Всички заявления за кредит от свързани кредитополучатели, надвишаващи [[…] % от RWA на Банката], или всеки кредит, който води до експозиция на една група (определена като група от свързани кредитополучатели, която представлява единичен кредитен риск), надвишаваща [[…] % от RWA на Банката], следва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице, което може, ако изглежда, че условията не са определени въз основа на принципа на сделка между несвързани лица или ако на контролиращото доверено лице не е предоставена достатъчна информация, да отложи предоставянето на кредитната линия или на кредита с […] работни дни. В спешни случаи този период може да бъде намален до […] работни дни, при условие че на контролиращото доверено лице е предоставена достатъчна информация. Този период ще даде възможност на контролиращото доверено лице да докладва за случая пред Комисията и HFSF преди Банката да предприеме каквито и да било окончателни действия. |
(26) |
Кредитите за преструктуриране, включващи свързани кредитополучатели, трябва да отговарят на същите изисквания както и тези за несвързани кредитополучатели. Освен това, ако е необходимо, следва да бъдат разгледани и подобрени установените рамки и политики за справяне с несъбираеми активи. Очаква се обаче да се докладва отделно за преструктурирани кредити на свързани кредитополучатели, най-малко по клас кредитни активи и по тип свързани кредитополучатели. |
Раздел В: Други ограничения
(27) |
Забрана за изплащане на дивиденти, купони, повторно купуване, кол опции и обратно изкупуване: освен ако Комисията по друг начин се съгласи на изключение, Република Гърция поема задължение, че:
|
(28) |
Забрана за придобивания: Република Гърция поема задължение, че Банката няма да придобива никакви нови дялове в което и да било предприятие, било то под формата на активи или на прехвърляне на акции. Тази забрана за придобивания обхваща както предприятия с правната форма на дружества, така и всякакви пакети от активи, които представляват някакво предприятие (7).
|
(29) |
Забрана за рекламиране: Република Гърция поема задължение, че Банката ще се въздържа от рекламиране на държавното подпомагане и от прилагането на каквито и да било агресивни търговски стратегии, каквито не биха били използвани, ако не е имало подпомагане от Република Гърция. |
ГЛАВА IV. КОНТРОЛИРАЩО ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ
(1) |
Република Гърция поема задължение, че Банката ще измени и удължи мандата на контролиращото доверено лице, което е било одобрено от Комисията и назначено от Банката на 16 януари 2013 г. до края на периода на преструктуриране. Банката ще разшири също така обхвата на този мандат, като включи мониторинга на i) плана за преструктуриране; както и ii) всички поети задължения, които са включени в настоящия документ. |
(2) |
Четири седмици след датата на влизане в сила на поетите задължения Република Гърция следва да представи на Комисията пълните условия на изменения мандат, който следва да включва всички разпоредби, които са необходими, за да може контролиращото доверено лице да изпълнява своите задачи във връзка с въпросните поети задължения. |
(3) |
Допълнителни разпоредби относно контролиращото доверено лице са посочени в отделен документ. |
Генерален секретар
Christina PAPAKONSTANTINOU
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(2) За целите на това поето задължение терминът „кредити“ следва да се тълкува largo sensu, като всякакъв вид финансиране, например кредитен механизъм, гаранция и т.н.
(3) С оглед на яснотата „други банки“ се отнася до всяка банка — финансова институция в света.
(4) С оглед на яснотата в това задължение са включени всички кредитополучатели, включително клиентите на частното банкиране на Банката.
(5) С оглед на яснотата предоставянето на нови кредити включва също така рефинансирането на кредити и преструктурирането на съществуващи кредити.
(6) С оглед на яснотата „годишен % от размера за Г-1“ се отнася до предоставянето на нови кредити като процент от размера в края на предходната година. Размерът на RWA е размерът в края на годината.
(7) С оглед на яснотата за целите на това поето задължение предприятието, представляващо частния собствен капитал/рисков капитал на Банката, следва да бъде изключено от обхвата на задължението. В това отношение Банката трябва да отправя официално искане до Комисията, което следва да включва бизнес план за въпросния субект.
(8) С оглед на яснотата за целите на това поето задължение размерът на счетоводния баланс е равен на общите активи на Банката.
(9) С оглед на яснотата, в случай че Комисията даде своето одобрение за вдигане на забраната за придобивания в съответствие с точка (28), подточка а) от Глава III на поетите задължения, счетоводният баланс на Банката към датата на влизане в сила на поетите задължения следва да бъде изчислен, като се включат също така активите на придобитите субекти или придобитите активи към датата на придобиването.
Допълнение
Макроикономически прогнози за гръцките национални дейности
% годишен растеж (освен ако е посочено друго) |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
Кумулативен процент на растеж 2013—2017 г. |
Реален БВП |
–6,4 |
–4,2 |
0,6 |
2,9 |
3,7 |
3,5 |
6,4 |
Номинален растеж на кредитите в Гърция |
–6,4 |
–4,2 |
0,6 |
2,9 |
3,7 |
3,5 |
6,4 |
Дефлатор на БВП |
–0,8 |
–1,1 |
–0,4 |
0,4 |
1,1 |
1,3 |
1,3 |
Цени на имоти |
–11,7 |
–10 |
–5 |
0 |
2 |
3,5 |
|
Номинален разполагаем доход на домакинствата |
–8,8 |
–9,5 |
–0,3 |
–0,4 |
2,6 |
3,6 |
–4,5 |
Депозити на частния сектор |
–7 |
1,3 |
1 |
3,4 |
5 |
5 |
16,6 |
Безработица (%) |
24,2 |
27 |
26 |
24 |
21 |
18,6 |
|
Процент на рефинансиране от ЕЦБ (%) |
0,75 |
0,5 |
0,5 |
1 |
1,5 |
1,75 |
|
Най-високо ниво на необслужвани кредити |
|
|
2H2014 |
|
|
|
|
3-месечен Euribor (средна стойност, %) |
|
0,24 |
0,43 |
0,75 |
1,25 |
1,80 |
|
Достъп до капиталови пазари — репо |
|
Горна граница ДА/НЕ |
|
||||
Достъп до капиталови пазари — покрити/привилегировани необезпечени |
|
ДА — до 500 млн. EUR всеки |
ДА — до 1 млрд. EUR всеки |
Горна граница ДА/НЕ |
|
25.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 80/49 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/455 НА КОМИСИЯТА
от 23 юли 2014 година
относно държавната помощ (SA.34826 (2012/C), SA.36005 (2013/NN), предоставена от Гърция в полза на Piraeus Bank Group във връзка с рекапитализацията и преструктурирането на Piraeus Bank S.A.
(нотифицирано под номер C(2014) 5217)
(само текстът на английски език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като покани държавите членки и други заинтересовани страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1),
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
1.1. ПРОЦЕДУРА, СВЪРЗАНА С PIRAEUS BANK
(1) |
С решение от 19 ноември 2008 г. Комисията одобри схема с наименование „Мерки в помощ на кредитните институции в Гърция“ („схема за подпомагане на гръцките банки“), предназначена да гарантира стабилността на гръцката финансова система. Със схемата за подпомагане на гръцките банки се предвижда предоставянето на помощ по включените в нея три мерки: мярка за рекапитализация, мярка за гаранции и мярка за държавни облигационни заеми (2). През май 2009 г. Piraeus Bank („Банката“ (3)) беше рекапитализирана от Гърция по мярката за рекапитализация. |
(2) |
В съображение 14 от Решението от 19 ноември 2008 г. е отбелязано, че на Комисията следва да бъде представен план за преструктуриране по отношение на получателите на мярката за рекапитализация. |
(3) |
На 23 юли 2010 г. гръцките органи представиха на Комисията план за преструктуриране. Този план и последващите му актуализации, както и допълнителната информация, представена от гръцките органи, бяха регистрирани от Комисията като дело SA.30342 (PN 26/2010) и след това дело SA.32787 (2011/PN). |
(4) |
Банката нееднократно е ползвала държавни гаранции и държавни облигационни заеми в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки (4). Тя се е ползвала и от гарантирана от държавата спешна помощ за осигуряване на ликвидност („гарантирана от държавата СПОЛ“). |
(5) |
На 20 април 2012 г. Гръцкият фонд за финансова стабилност („HFSF“) предостави на Банката писмо за поемане на ангажимент да участва в планирано увеличение на акционерния капитал на Банката. На 28 май 2012 г. HFSF извърши мостова рекапитализация на Банката на стойност 4 700 млн. евро („първа мостова рекапитализация“). |
(6) |
На 10 май 2012 г. гръцките органи официално уведомиха Комисията за писмото за поемане на ангажимент от HFSF към Банката. Комисията го регистрира като помощ, за която не е постъпило уведомление (дело SA.34826 (2012/NN), тъй като мярката вече е била приведена в действие. |
(7) |
С решение от 27 юли 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване по отношение на първата мостова рекапитализация („решението за откриване по отношение на Piraeus“) (5). |
(8) |
През декември 2012 г. HFSF извърши втора мостова рекапитализация на Банката на стойност 1 553 млн. евро („втора мостова рекапитализация“). На 21 декември 2012 г. HFSF предостави на Банката и писмо за поемане на ангажимент за участие в увеличението на акционерния капитал на Банката и в конвертируемите капиталови инструменти, които трябва да бъдат емитирани, в общ размер на 1 082 млн. евро (6). Гръцките органи уведомиха Комисията за тези мерки на 20 декември 2012 г. (7). |
(9) |
През септември 2012 г. Банката обяви намерението си да придобие Geniki от Société Générale S.A. („Société Générale“). През септември и октомври Комисията проведе множество телеконференции и обмен на електронна кореспонденция с представители на гръцките органи и на Банката във връзка с придобиването на Geniki. |
(10) |
На 19 октомври 2012 г. Банката подписа споразумение за покупка на дялове със Société Générale относно придобиването на общия дял на Société Générale (99,08 %) в Geniki. |
(11) |
На 12 декември 2012 г. службите на Комисията изпратиха писмо до Гърция, включващо предварителната им оценка за придобиването на Geniki. |
(12) |
На 26 февруари 2013 г. Банката информира Комисията за намерението си да придобие Millennium Bank Greece S.A. („MBG“). Комисията проведе множество телеконференции и обмен на електронна кореспонденция с гръцките органи и с Банката във връзка с придобиването на MBG. |
(13) |
На 25 март 2013 г. службите на Комисията изпратиха писмо до Гърция, включващо предварителната им оценка за придобиването на MBG. |
(14) |
На 22 април 2013 г. Банката съобщи, че е сключила споразумение с Millennium Banco Comercial Portugues („BCP“) относно придобиването на целия акционерен капитал на MBG и участието на BCP в предстоящото увеличение на капитала на Piraeus. |
(15) |
На 3 юни 2013 г. HFSF частично преобразува първата и втората мостови рекапитализации в собствен капитал на обща стойност 5 891 млн. евро. HFSF предостави на Банката и допълнителна сума в размер на 1 094 млн. евро в съответствие с ангажимента, поет в момента, в който Банката придоби „добрата“ част на Agricultural Bank of Greece („ATE“) и гръцките клонове на трите кипърски банки (вж. раздел 1.2). В допълнение частни инвеститори вляха 1 444 млн. евро. Общата рекапитализация възлезе на 8 429 млн. евро и е известна като „рекапитализацията от пролетта на 2013 г.“ |
(16) |
На 19 декември 2013 г. гръцките органи представиха на Комисията информация по отношение на условията на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. |
(17) |
На 25 юни 2014 г. гръцките органи представиха на Комисията окончателен план за преструктуриране на Банката („план за преструктуриране“). На същата дата те предоставиха информация относно гарантирана от държавата СПОЛ. Те обявиха намерението си да продължат да предоставят помощ за ликвидност на Банката, както и държавни гаранции по дългови инструменти и държавни облигационни заеми в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки. |
(18) |
В хода на административната процедура Комисията проведе множество срещи, телеконференции и обмен на електронна кореспонденция с представители на гръцките органи и на Банката. |
(19) |
Гърция изрази съгласие по изключение настоящото решение да бъде прието само на английски език. |
1.2. ПРОЦЕДУРА, СВЪРЗАНА С ПРИДОБИТИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
1.2.1. Процедура, свързана с ATE
(20) |
През април 2011 г. Гърция вля 1 445 млн. евро в ATE (сума, която включваше и 675 млн. евро, предоставени първоначално по линия на гръцката схема за рекапитализация). Освен това ATE получи помощ за осигуряване на ликвидност в размер на 6 103 млн. евро. С решение от 23 май 2011 г. Комисията одобри тези мерки въз основа на план за преструктуриране на ATE („решението за преструктуриране на ATE“) (8). |
(21) |
На 29 декември 2011 г. Гърция участва в емитиране на капиталови права на ATE на стойност 290 млн. евро. |
(22) |
На 22 март 2012 г. Гърция представи доклад на Банката на Гърция, в който се предлагаше преструктуриране на ATE посредством прилагането на процедура за придобиване и поемане на задължения (9) към избрани активи и пасиви на ATE („прехвърлените дейности на ATE“), докато оставащите активи и пасиви бъдат преструктурирани чрез отделянето им в „лоша“ банка. |
(23) |
През юли 2012 г. Банката обяви придобиването чрез поглъщане на „добрата“ част от ATE, която беше обявена за ликвидация. |
(24) |
В същото време HFSF се ангажира да покрие капиталовите нужди на Банката, произтичащи от придобитите активи. На 27 януари 2013 г. Банката на Гърция заключи, че капиталът, необходим за регулаторни цели в резултат на придобиването на прехвърлените дейности на ATE, възлиза на 570 млн. евро, които ще се покрият от HFSF. |
(25) |
С решение от 3 май 2013 г. (10) („решението за ликвидация на ATE“) Комисията заключи, че мерките за подпомагане, предоставени по време на трансфера на прехвърлените дейности на ATE, не представляват държавна помощ за Банката, а за прехвърлените дейности на ATE. Освен това Комисията заключи, че тази помощ би била съвместима с вътрешния пазар, ако планът за преструктуриране на Банката, който понастоящем включва и прехвърлените дейности на ATE, дава възможност за възстановяване на жизнеспособността ѝ в дългосрочен план. |
(26) |
През юни 2013 г. HFSF вля 570 млн. евро в Банката в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (11). |
1.2.2. Процедура, свързана с гръцките дейности на Bank of Cyprus, Cyprus Popular Bank и Hellenic Bank („трите кипърски банки“)
(27) |
След извънредното заседание на Еврогрупата (12) от 15 март 2013 г., кипърските власти и Европейският съюз, Международният валутен фонд („МВФ“) и Европейската централна банка („ЕЦБ“) постигнаха политическо съгласие по политиката в основата на бъдещата програма за макроикономически корекции. По-конкретно, наред с другото, беше договорено, че дейностите на трите кипърски банки в Гърция ще бъдат прехвърлени към гръцка банка. |
(28) |
Банката и други гръцки банки изразиха интерес към придобиването на дейностите на трите кипърски банки в Гърция. |
(29) |
На 22 март 2013 г. HFSF изрази съгласие Банката да направи оферта за придобиването на гръцките клонове, депозити и заеми на трите кипърски банки. Офертата на Банката беше обвързана с предоставянето на собствен капитал от HFSF за Банката в размер, равностоен на цената, платена за собствения капитал на придобитото предприятие. |
(30) |
Гръцките власти и HFSF информираха подробно службите на Комисията за напредъка на процеса, както и за условията на придобиването. |
(31) |
На 26 март 2013 г. Банката подписа споразумение за продажба и трансфер с всяка от трите кипърски банки по отношение на техните гръцки дейности (депозити, заеми и клонова мрежа). |
(32) |
В съответствие с договореното през март 2013 г. HFSF вля капитал в размер на 524 млн. евро в Банката (13), за да покрие капиталовите нужди, възникнали с придобиването на тези активи. |
2. ОПИСАНИЕ
2.1. БАНКАТА И НЕЙНИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ
2.1.1. Общо положение на гръцкия банков сектор
(33) |
Реалният брутен вътрешен продукт („БВП“) на Гърция спадна с 20 % в периода 2008—2012 г., както е показано в таблица 1. В резултат на това гръцките банки бяха изправени пред бързо повишаващ се процент на неизпълнение по кредитите на гръцките домакинства и дружества (14). Тези тенденции оказаха неблагоприятно въздействие върху показателите на активите на гръцките банки и породиха капиталови нужди. Таблица 1 Ръст на реалния БВП на Гърция, 2008—2013 г.
|
(34) |
Освен това през февруари 2012 г. Гърция осъществи обмен на облигации с частния сектор, известен като участие на частния сектор („програма за PSI“). Гръцките банки взеха участие в програмата за PSI, в чиито рамки гръцкото правителство предлагаше на съществуващите частни притежатели на облигации нови ценни книжа (включително нови гръцки държавни облигации („гръцки държавни облигации“), ценни книжа, свързани с БВП, и известия за плащане по PSI, емитирани от Европейския фонд за финансова стабилност („ЕФФС“), срещу съществуващи гръцки държавни облигации с номинална отстъпка от 53,5 % и по-дългосрочен матуритет (15). На 9 март 2012 г. (16) гръцките органи обявиха резултатите от този обмен на облигации. Обменът доведе до значителни загуби за притежателите на облигации (изчислени от Банката на Гърция средно на 78 % от номиналната стойност на старите гръцки държавни облигации за гръцките банки) и капиталови нужди, които бяха записани със задна дата във финансовите отчети на гръцките банки за 2011 г. Общите загуби на основните гръцки банки, свързани с програмата за PSI, са обобщени в таблица 2. Таблица 2 Общи загуби на основните гръцки банки, свързани с програмата за PSI (млн. EUR)
|
(35) |
Тъй като гръцките банки бяха изправени пред значителен недостиг на капитал в резултат на програмата за PSI и продължаващата рецесия, за рекапитализацията на тези банки бяха предоставени средства по линия на Меморандума за икономически и финансови политики („МИФП“) в рамките на Втората програма за корекции за Гърция между гръцкото правителство, Европейския съюз, МВФ и ЕЦБ от 11 март 2012 г. Гръцките органи направиха оценка, че общо нуждите от банкова рекапитализация и разходите за преструктуриране, които следва да бъдат финансирани по тази програма, възлизат на 50 млрд. евро (17). Тази сума беше изчислена въз основа на стрес тест, проведен от Банката на Гърция в периода декември 2011 г. — декември 2014 г. („стрес тест от 2012 г.“), който беше базиран на прогнозата за загуби по кредити, направена от Blackrock (18). Средствата за рекапитализацията на гръцките банки бяха предоставени чрез HFSF. В таблица 3 е обобщено изчислението на капиталовите нужди за основните гръцки банки, направено в резултат на стрес теста от 2012 г. Таблица 3 Стрес тест от 2012 г.: капиталови нужди на основните гръцки банки (млн. EUR)
|
(36) |
В съответствие с МИФП от март 2012 г. „на банките, които представят жизнеспособни планове за набиране на капитал, ще се предостави възможност да кандидатстват за публично подпомагане и да получат такова по начин, който да запази стимулите за вливане на капитал от частния сектор и следователно да сведе до минимум тежестта за данъкоплатците“ (19). Банката на Гърция установи, че само четирите най-големи банки (Eurobank, National Bank of Greece, Банката и Alpha Bank) са представили жизнеспособни планове за набиране на капитал (20). Те получиха от HFSF средства за първа рекапитализация през май 2012 г. |
(37) |
Вътрешните депозити в банките в Гърция намаляха с общо 37 % между края на 2009 г. и юни 2012 г. вследствие на рецесията и политическата несигурност. Тези банки трябваше да плащат по-високи лихвени проценти, за да се опитат да задържат депозитите. Разходите по депозитите нараснаха, което намали нетния лихвен марж на банките. Тъй като гръцките банки нямаха достъп до пазарите за финансиране на едро, те станаха изцяло зависими от финансирането от Евросистемата (21), все по-голяма част от което е под формата на гарантирана от държавата СПОЛ, предоставена от Банката на Гърция. |
(38) |
На 3 декември 2012 г. Гърция стартира програма за обратно изкупуване на новите гръцки държавни облигации, получени от инвеститорите в рамките на програмата за PSI, по цени в диапазона 30,2 % — 40,1 % от тяхната номинална стойност (22). Гръцките банки участваха в тази програма за обратно изкупуване, вследствие на което реализираха допълнителни загуби по техните счетоводни баланси, тъй като по-голямата част от счетоводната загуба (т.е. разликата между пазарната стойност и номиналната стойност), записана на тези нови гръцки държавни облигации по времето на програмата за PSI, става окончателна и необратима (23). |
(39) |
През декември 2012 г. четирите най-големи гръцки банки получиха средства за втора мостова рекапитализация от HFSF. |
(40) |
През пролетта на 2013 г. мостовата рекапитализация на четирите банки беше преобразувана в постоянна рекапитализация под формата на обикновени акции, като HFSF държеше повече от 80 % от дяловото участие на всяка от четирите банки. За банките, които успяха да привлекат предварително определена сума частен капитал (Банката, Alpha Bank и National Bank of Greece), HFSF получи дялове без право на глас, а частните инвеститори получиха гаранции за акциите на HFSF. |
(41) |
През юли 2013 г. Банката на Гърция възложи на консултант задачата да извърши диагностично проучване на кредитните портфейли на всички гръцки банки. Въпросният консултант направи прогнози за загуби по кредити („ПЗК“) по всички вътрешни кредитни портфейли на гръцките банки, както и по кредити, които носят гръцки риск в чуждестранни клонове и дъщерни дружества, за период, надвишаващ над три и половина години, и за целия срок на кредитите. След анализа бяха направени ПЗК при два макроикономически сценария — базов и неблагоприятен. Банката на Гърция направи ПЗК за чуждестранните кредитни портфейли въз основа на сведения от консултанта. |
(42) |
Въз основа на оценката на ПЗК от консултанта през есента на 2013 г. Банката на Гърция стартира нов стрес тест („стрес тестът от 2013 г.“), за да прецени стабилността на капиталовата позиция на гръцките банки при базов и при неблагоприятен сценарий. Банката на Гърция направи оценка на капиталовите нужди с техническата помощ на втори консултант. |
(43) |
Основните компоненти на оценката на капиталовите нужди по стрес теста от 2013 г. бяха следните: i) ПЗК (24) по кредитните портфейли на банките на консолидирана база за гръцки риск и чуждестранен риск, без съществуващи резерви за заеми; и ii) прогнозната доходност от дейността на банките за периода от юни 2013 г. до декември 2016 г. въз основа на консервативна корекция на плановете за преструктуриране, които са били представени на Банката на Гърция през четвъртото тримесечие на 2013 г. В таблица 4 е обобщено изчислението на капиталовите нужди на основните гръцки банки на консолидирана база при базовия сценарий за въпросния стрес тест от 2013 г. Таблица 4 Стрес тест от 2013 г.: капиталови нужди на гръцките банки на консолидирана база при базовия сценарий (млн. евро)
|
(44) |
На 6 март 2014 г. Банката на Гърция обяви резултатите от стрес теста от 2013 г. и поиска от банките да представят до средата на април 2014 г. своите планове за набиране на капитал с оглед на покриването на капиталовите нужди при базовия сценарий. |
(45) |
Между края на март 2014 г. и началото на май 2014 г. банките извършиха увеличенията на капитала. |
2.1.2. Бенефициерът
(46) |
Банката предоставя универсални банкови услуги основно в Гърция и в Централна, Източна и Югоизточна Европа (Румъния, България, Сърбия, Албания, Украйна и Кипър), както и в Египет. Тя предлага пълната гама от банкови и финансови продукти и услуги за домакинства и за фирми. Банката осъществява банкиране на дребно, корпоративно и частно банкиране, управление на активи, трезор и инвестиционно банкиране. Банката е учредена в Гърция и акциите ѝ се котират на Атинската фондова борса. На 30 декември 2012 г. служителите на Банката наброяват общо 18 597 души (28). |
(47) |
Банката взе участие в програмата за PSI, като обмени гръцки държавни облигации и свързани с държавата кредити с номинална стойност от 7,7 млрд. евро. Общата начислена сума, свързана с PSI, е в размер на около 5 911 млн. евро преди данъчно облагане и е изцяло записана в отчетите ѝ за 2011 г. (29). В рамките на програмата за обратно изкупуване от декември 2012 г. Банката продаде новите гръцки държавни облигации, които получи по линия на програмата за PSI, с голяма отстъпка от номиналната стойност. Вследствие на тази продажба станаха ясни загубите ѝ по новите гръцки държавни облигации. |
(48) |
Основните цифри за Банката към декември 2010 г., декември 2011 г., декември 2012 г. и декември 2013 г. (консолидирани данни) са представени в таблица 5. Таблица 5 Основни цифри на Piraeus Bank, 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
|
(49) |
От таблица 5 е видно, че, освен огромните загуби, записани през 2011 г. вследствие на програмата за PSI (5 911 млн. евро (31)), Банката бележи спад в приходите (наред с другото и поради по-високите разходи по депозитите) и високи и нарастващи загуби от обезценка по нейните кредитни портфейли в Гърция и в чужбина до средата на 2012 г. Позицията на ликвидност на Банката е сериозно засегната от отлива на депозити. Тази ситуация се подобри донякъде след като Банката започна да прави придобивания през юли 2012 г. |
(50) |
При стрес теста от 2013 г. Банката на Гърция определи капиталовите нужди на Банката на 465 млн. евро при базовия сценарий. |
(51) |
През март 2014 г. Банката извърши увеличение на капитала в размер на 1 752 млн. евро за покриване на капиталовите нужди, посочени в съображение 50, и за изплащане на 940 млн. евро в привилегировани акции, държани от Гърция (32). За разлика от увеличението на капитала на Eurobank от април 2014 г., HFSF не пое към Банката задължение за вливане на капитал в рамките на увеличението на капитала в случай на недостатъчно търсене от частния сектор. Увеличението на капитала на Банката е осъществено чрез непреференциално предлагане на собствен капитал (т.е. увеличение на капитала с отменяне на правата на акционерите на преференциално изкупуване) на международни инвеститори и чрез публично предлагане в Гърция. Цената на записването е определена на 1,7 евро на акция. |
(52) |
След увеличението на капитала Банката обяви на 22 май 2014 г., че е изкупила обратно привилегированите акции на Гърция, за обща сума в размер на 750 млн. евро (33). |
2.2. ПРИДОБИВАНИЯ ОТ БАНКАТА НА БАНКОВИ ДЕЙНОСТИ В ГЪРЦИЯ
2.2.1. Придобиване на ATE
(53) |
ATE е учредена от Гърция през 1929 г. като организация с нестопанска цел. До началото на 90-те години ATE е специализирана финансова институция, която подпомага развитието на селскостопанския сектор от името на гръцката държава. През декември 2000 г. дружеството започва да се котира на Атинската фондова борса. На 14 ноември 2011 г. Гърция е основният акционер на ATE с дял от 89,9 %. |
(54) |
ATE извършва всички банкови дейности, както банкиране на дребно, така и корпоративно банкиране, предоставя финансови услуги като застраховане и лизинг, и придобива мажоритарно участие в дружества с дейност в нефинансовия сектор, включително сектора на производство на захар и сектора на производство на мляко и млечни продукти. |
(55) |
През юли 2012 г. ATE предлага своите услугите чрез мрежата си от 468 клона и има 5 024 служители. През юли 2012 г. общата сума на депозитите ѝ възлиза на 14,9 млрд. евро при обща сума на активите в размер на 21,8 млрд. евро (34). |
(56) |
От 2006 г. насам ATE предлага услугите си и извън пределите на Гърция с 74 % дял в ATE Bank Romania и дял от 20,3 % от общия акционерен капитал и 25 % от привилегированите акции в AIKBanka Serbia. |
(57) |
Трудностите на ATE възникват преди кризата с гръцкия държавен дълг основно в резултат на лошо качество на активите и на традиционно ниската рентабилност преди загубите. Освен това кризата с гръцкия държавен дълг засегна всички гръцки банки, включително ATE, по два начина: i) загубата на достъп на Гърция до международните дългови пазари засегна сериозно позицията на ликвидност на гръцките банки, и ii) качеството на активите се влоши и се увеличиха загубите. |
(58) |
През април 2011 г. Гърция вля 1 445 млн. евро в ATE (включително 675 млн. евро, предоставени първоначално по линия на гръцката мярка за рекапитализация). Освен това ATE получи помощ за осигуряване на ликвидност в размер на 6 103 млн. евро. Комисията одобри тези мерки в Решението за преструктуриране на ATE. |
(59) |
Въпреки това, през втората половина на 2011 г. положението на ATE по отношение на капитала се влоши основно поради нейното участие в програмата за PSI. Както е показано в таблица 2, общата начислена сума, свързана с PSI, е в размер на около 4 329 млн. евро преди данъчно облагане и е изцяло записана в отчетите ѝ за 2011 г. Както е показано в таблица 3, капиталовите нужди на прехвърлените дейности на ATE са оценени на 4 920 млн. евро. |
(60) |
На 22 март 2012 г. Гърция представи доклад на Банката на Гърция, съдържащ предложение за преструктуриране на ATE посредством процедура за придобиване и поемане на задълженията по отношение на прехвърлените дейности на ATE и за преструктуриране на оставащите активи и пасиви чрез отделянето им в „лоша“ банка. Банката и друга голяма гръцка банка представиха необвързващи оферти на HFSF. На 26 юли 2012 г. съветът на директорите на HFSF одобри предложението на Банката. |
(61) |
На 27 юли 2012 г. Банката на Гърция осъществи трансфера на прехвърлените дейности на ATE към Банката (35). |
(62) |
Тъй като прехвърлените дейности на ATE съдържат по-малко активи по справедлива стойност, отколкото пасиви, HFSF, в съответствие с решението на Банката на Гърция от 28 януари 2013 г., трябваше да покрие разликата между прехвърлените активи и прехвърлените пасиви, т.е. недостига от финансиране. Банката на Гърция заключи въз основа на одитираните стойности, че недостигът от финансиране би бил в размер на 7 471 млн. евро и че HFSF е предоставил на Банката облигации на Европейския инструмент за финансова стабилност („облигации на EFSF“) на стойност 7 471 млн. евро. |
(63) |
Освен това HFSF се ангажира да предостави капитал на Банката, за да може прехвърлените дейности на ATE да бъдат капитализирани до 9 %. Тази сума първоначално е определена на 500 млн. евро, но окончателната сума е определена на 570 млн. евро. HFSF вля окончателната сума в Банката срещу обикновени акции в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. |
(64) |
Банката придоби прехвърлените дейности на ATE на покупна цена от 95 млн. евро. |
2.2.2. Придобиване на Geniki
(65) |
Geniki е създадена през 1937 г. Geniki предоставя финансови услуги в секторите банкиране на дребно, корпоративно банкиране и услуги на капиталовия пазар. През 2004 г. Société Générale придоби мажоритарен дял от акциите на Geniki. Geniki има 104 клона и 1 391 служители към 31 декември 2012 г. (36) Общата стойност на активите възлиза на 2,6 млрд. евро, общите нетни кредити — на 1,9 млрд. евро, а депозитите — на приблизително 2 млрд. евро (37). |
(66) |
Кризата с гръцкия държавен дълг оказа много отрицателно въздействие върху резултатите в банковия сектор. Освен това, участието на гръцките банки в програмата за PSI доведе до бързо влошаване на положението им по отношение на капитала. Както е показано в таблица 2, общата начислена сума на Geniki, свързана с PSI, е в размер на приблизително 292 млн. евро преди данъчно облагане и е изцяло записана в отчетите ѝ за 2011 г. Както е показано в таблица 3, капиталовите нужди на Geniki са оценени на 281 млн. евро и са изчислени въз основа на стрес теста, извършен от Банката на Гърция. |
(67) |
През юни 2012 г. Société Générale осъществи връзка и с четирите големи гръцки банки в опит да продаде Geniki. Единствено Банката изрази интерес към придобиването на Geniki. |
(68) |
Преговорите между Société Générale и Банката за продажбата на Geniki доведоха до официално споразумение на 19 октомври 2012 г., съгласно което: i) Société Générale трябваше да продаде, а Банката да закупи дела от 99,08 %, който Société Générale държи в Geniki, и ii) Société Générale трябваше да преотстъпи и прехвърли, а Банката да придобие 100 % от авансовите плащания за акционерен капитал на Geniki, които Société Générale е договорила и ще договори в бъдеще. В крайна сметка Société Générale се съгласи да направи авансово плащане на приблизително 290 млн. евро на Geniki и да закупи облигации, емитирани от Банката в размер на приблизително 170 млн. евро. След това Банката придоби Geniki за 1 млн. евро. |
(69) |
На 14 декември 2012 г. Банката обяви, че придобиването на дела на Société Générale в Geniki е приключено. |
2.2.3. Придобиване на гръцките дейности на трите кипърски банки
(70) |
Bank of Cyprus, Cyprus Popular Bank и Hellenic Bank са създадени съответно през 1899 г., 1901 г. и 1976 г. |
(71) |
След извънредното заседание на Еврогрупата от 15 март 2013 г. беше постигнато споразумение относно основните параметри на плана за спасяване на Кипър от Европейския съюз, МВФ и ЕЦБ. Гръцкият съвет за системна стабилност („HSSB“) с единодушие предложи гръцките активи и пасиви от клоновете на трите кипърски банки в Гърция да бъдат прехвърлени към съществуваща гръцка банка. По-конкретно, HSSB посочи, че „[…] (*3) споразумението дава пълна сигурност на вложителите на гръцките клонове [на трите кипърски банки], гарантира гръцкия обществен интерес и финансовата стабилност и не представлява тежест за гръцкия държавен дълг“. |
(72) |
Банката на Гърция е натоварена да проучи дали гръцките банки са потенциално заинтересовани и в този контекст отправи покана за изразяване на интерес. Освен това, HFSF постигна съгласие да покрие капиталовите нужди (на купувача), които ще възникнат при придобиването на гръцките клонове на трите кипърски банки. |
(73) |
В таблица 6 са обобщени активите и пасивите на трите кипърски банки, които в крайна сметка са прехвърлени към Банката („кипърски прехвърлени дейности“). Таблица 6 Прехвърлени дейности на трите кипърски банки
|
(74) |
Активите, прехвърлени на Банката, възлизат на приблизително 18,9 млрд. евро, а пасивите — на приблизително 15 млрд. евро. Въпреки това, страните по сделката постигнаха съгласие да вземат под внимание размера на загубите, който беше прогнозиран в доклада на PIMCO за банките в Кипър, при неблагоприятен сценарий (38). Съгласно доклада на PIMCO стойността на активите, които ще се прехвърлят на Банката, възлиза на приблизително 16,5 млрд. евро. Прехвърлените пасиви възлизат на приблизително 14,5 млрд. евро. |
(75) |
На 21 и 22 март 2013 г. само три банки, включително Банката, представиха необвързващи оферти. |
(76) |
На 22 март 2013 г. HFSF даде съгласието си за придобиването на дейностите на трите кипърски банки в Гърция от Банката. Общата сума, платена от Банката за придобиването на кипърските прехвърлени дейности, е 524 млн. евро. По-конкретно е постигната договореност, че Банката ще плати 237 млн. евро за придобиването на прехвърлените дейности на Bank of Cyprus, 258 млн. евро за придобиването на прехвърлените дейности на Cyprus Popular Bank и 29 млн. евро за придобиването на прехвърлените дейности на Hellenic Bank. |
(77) |
През юни 2013 г., в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (39), HFSF вля капитал в размер на 524 млн. евро в Банката, за да покрие покупната цена, платена от Банката. |
2.2.4. Придобиване на MBG
(78) |
MBG е създадена през 2000 г. MBG има 119 клона и 1 174 служители към 31 декември 2012 г. (40). |
(79) |
На 22 април 2013 г. Банката подписа окончателно споразумение с BCP относно придобиването на целия акционерен капитал на MBG и участието на BCP в предстоящото увеличение на капитала на Банката. |
(80) |
Съгласно това споразумение BCP трябваше да допринесе с 400 млн. евро за регулаторната рекапитализация на MBG (от която 139 млн. евро вече са предоставени от BCP през декември 2012 г.) посредством преобразуването на подчинените и първостепенните кредити от BCP на MBG в собствен капитал. Освен това, цялото финансиране, предоставено от BCP на MBG в миналото, трябваше да бъде възстановено от MBG в два транша: 650 млн. евро да бъдат платени на датата на приключване на сделката, а сумата от приблизително 250 млн. евро да бъде платена в срок от шест месеца от приключването. Накрая, BCP трябваше да допринесе с 400 млн. евро за рекапитализацията на Банката посредством частни емисии на ценни книжа с изключение на преференциални права. Тогава Банката трябваше да придобие изцяло рекапитализираната MBG за 1 млн. евро. |
(81) |
На 19 юни 2013 г. Банката обяви, че придобиването на MBG е приключено. |
2.2.5. Преглед на комбинирания ефект от придобиванията
(82) |
В таблица 7 се прави преглед на последиците от последователните придобивания върху размера и състоянието на Банката в Гърция (нито един от придобитите субекти не включва чуждестранни активи, с изключение на прехвърлените дейности на ATE, които съдържат малко румънски активи). В резултат на тези придобивания Банката понастоящем има най-големия пазарен дял от гръцкия пазар на депозити и кредити. Таблица 7 Последици от последователните придобивания върху размера на Piraeus в Гърция
|
2.3. МЕРКИ ЗА ПОМОЩ
2.3.1. Мерки за помощ, предоставени на Банката по схемата за подпомагане на гръцките банки (мерки L1 & A)
(83) |
Банката е получила помощ под различна форма по схемата за подпомагане на гръцките банки, по мярката за рекапитализация, по мярката за гаранции и по мярката за държавни облигационни заеми. |
2.3.1.1. Държавна помощ за ликвидност, предоставена по мярката за гаранции и по мярката за държавни облигационни заеми (мярка L1)
(84) |
Банката е ползвала и продължава да ползва помощ по мярката за гаранции и по мярката за държавни облигационни заеми. Въпросната помощ ще бъде наричана в настоящото решение „мярка L1“. През 2010 г. Банката емитира държавно гарантирани облигации на обща стойност 9,9 млрд. евро. Гърция също отпуска заем на Банката в размер на 1 289 млн. евро под формата на държавни облигации. В края март 2014 г. размерът на неизкупените държавни облигации възлиза на 1 024 млн. евро (41). |
(85) |
В плана за преструктуриране на Банката, представен от гръцките органи на Комисията на 25 юни 2014 г., гръцките органи поискаха разрешение да продължат да предоставят гаранции и заеми от държавни облигации на Банката по схемата за подпомагане на гръцките банки по време на периода на преструктуриране, ако възникне необходимост от подобна помощ за ликвидност, въпреки че не се очаква това да се случи. |
2.3.1.2. Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация (мярка A)
(86) |
През май 2009 г. и декември 2011 г. Банката получи от Гърция по мярката за рекапитализация към схемата за подпомагане на гръцките банки вливания на капитал съответно в размер на 370 млн. евро и 380 млн. евро, в общ размер от 750 млн. евро (мярка А), които се равняват на приблизително 2,1 % от рисково претеглените активи (42) на Банката за този период. |
(87) |
Рекапитализацията е извършена под формата на привилегировани акции, записани от Гърция, като купонът е 10 %, а падежът — пет години. |
(88) |
Банката е изкупила привилегированите акции на 22 май 2014 г., както е посочено в съображение 52. |
2.3.2. Гарантирана от държавата СПОЛ (мярка L2)
(89) |
СПОЛ представлява извънредна мярка, която дава възможност на платежоспособна финансова институция, изправена пред временни проблеми с ликвидността, да получи финансиране от Евросистемата, без въпросната операция да е включена в единната парична политика. Лихвеният процент, който дадена финансова институция заплаща за СПОЛ, е […] базисни пункта по-висок, отколкото лихвата, която тя плаща за обичайното рефинансиране от Централната банка. |
(90) |
Банката на Гърция отговаря за програмата за СПОЛ, което означава, че всички разходи за предоставянето на СПОЛ и рисковете, които произтичат от това, са за сметка на Банката на Гърция (43). Гърция е предоставила на Банката на Гърция държавна гаранция, която важи за целия размер на СПОЛ, предоставена от Банката на Гърция. Приемането на член 50, параграф 7 от Закон 3943/2011, с който се изменя член 65, параграф 1 от Закон 2362/1995, дава възможност на министъра на финансите да предоставя на Банката на Гърция гаранции от името на държавата, за да бъдат обезпечени вземанията на Банката на Гърция от кредитни институции. Банките, които се ползват от СПОЛ, трябва да заплащат на държавата такса за гаранцията в размер на […] базисни пункта. |
(91) |
Към 31 декември 2011 г. банката е ползвала гарантирана от държавата СПОЛ в размер на 11,64 млрд. евро, докато към 31 декември 2012 г. банката е ползвала гарантирана от държавата СПОЛ в размер на 31,4 млрд. евро (44). След рязък спад през 2013 г. към края на същата година Банката се е възползвала от гарантирана от държавата СПОЛ в размер на едва от 750 млн. евро. |
2.3.3. Мерки за помощ, предоставени на Банката по линия на HFSF (мерки B1, B2, B3 & B4)
(92) |
От 2012 г. насам Банката се е възползвала от няколко мерки за капиталова подкрепа, предоставени от HFSF. В таблица 8 е направен преглед на споменатите мерки за помощ. Таблица 8 Мерки за помощ, предоставени на Банката чрез HFSF
|
2.3.3.1. Първата мостова рекапитализация (мярка B1)
(93) |
В съображения 14—33 от решението за откриване по отношение на Piraeus е дадено подробно описание на първата мостова рекапитализация от май 2012 г. (мярка B1). В настоящия раздел са представени контекстът и основните характеристики на тази мярка. |
(94) |
На 20 април 2012 г. HFSF предостави на Банката писмо с ангажимент за участие в планираното увеличение на капитала на Банката със сума в размер до 5 млрд. евро. |
(95) |
По мярка B1 през май 2012 г. HFSF прехвърля на Банката 4,7 млрд. евро под формата на облигации на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF) в съответствие с разпоредбите за мостови рекапитализации, определени в Закон 3864/2010 за създаването на HFSF („Закон за HFSF“). В съображение 53 от решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията вече е определила, че „Мостовата рекапитализация, която е била финализирана на 28 май 2012 г., е извършена в изпълнение на поетото задължение в писмото за поемане на ангажимент и следователно представлява продължение на същата помощ“. Както предвидените в писмото за поемане на ангажимент суми, така и тези в първата мостова рекапитализация, са били изчислени от Банката на Гърция по такъв начин, че да се гарантира, че Банката ще достигне капиталово съотношение от общо 8 % към 31 декември 2011 г. — датата, на която мостовата рекапитализация е записана със задна дата в отчетите на Банката. Както е видно от таблица 3, мярка B1 покрива само част от общите капиталови нужди, които са били установени от стрес теста от 2012 г. Предвидено е било Банката да набере капитал чрез бъдещо увеличение на капитала, а целта на мостовата рекапитализация е била единствено да гарантира, че Банката ще отговаря на условията за финансиране от ЕЦБ до извършването на въпросното увеличение на капитала. |
(96) |
За периода между датата на първата мостова рекапитализация и датата на преобразуването на първата мостова рекапитализация в обикновени акции и други конвертируеми финансови инструменти, в сключеното между Банката и HFSF споразумение преди записването е било предвидено Банката да плаща на HFSH годишна такса в размер на 1 % от номиналната стойност на дълговите ценни книжа на EFSF и че всички плащания на купони и начислени лихви по дългови ценни книжа на EFSF за този период ще се считат за допълнителна вноска в капитала, направена от HFSF за Банката (46). |
2.3.3.2. Втората мостова рекапитализация (мярка B2)
(97) |
През есента на 2012 г. Банката е записала допълнителни загуби. По тази причина капиталът ѝ отново е спаднал под минималните капиталови изисквания, на които трябва да отговаря за да се ползва от рефинансиране от ЕЦБ. |
(98) |
В резултат на това се е наложило да бъде извършена втората мостова рекапитализация. На 20 декември 2012 г. HFSF извърши втора мостова рекапитализация в размер на 1 553 млн. евро (мярка B2), която отново е платена посредством прехвърлянето на облигации на EFSF към Банката. |
2.3.3.3. Писмото за поемане на ангажимент от 20 декември 2012 г. (мярка B3)
(99) |
В допълнение към втората мостова рекапитализация, на 20 декември 2012 г. HFSF предостави на Банката писмо за поемане на ангажимент, че ще участва в увеличението на акционерния капитал на Банката и в конвертируемите инструменти, които трябва да бъдат емитирани, със сума в общ размер до 1 082 млн. евро (мярка B3). |
(100) |
Общият размер на двете мостови рекапитализации (мерки B1 и B2) и на допълнителната сума, за която е поет ангажимент през декември 2012 г. (мярка B3), означава, че HFSF е поел ангажимент за покриване на всички капиталови нужди, които са били установени от стрес теста от 2012 г. (7 335 млн. евро (47)). |
2.3.3.4. Участие на HFSF в рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (мярка B4) и частично изплащане по мерки B1 и B2
(101) |
На 23 април 2013 г. общото събрание на акционерите на Банката одобри увеличение на акционерния капитал в размер на 8 429 млн. евро (48). Тази сума е изчислена като сумата от:
|
(102) |
Цената на новите акции е определена на 1,70 евро за акция, което съответства на 50 % от средната цена, претеглена спрямо обема на акциите, през 50-те дни на търгуване преди определянето на цената. |
(103) |
На 3 юни 2013 г. съветът на директорите на Банката обяви емитирането на 3 888 268 914 нови акции с номинална стойност от 0,30 евро при цена от 1,70 евро за акция (50). Банката обяви на 28 юни 2013 г. (51), че съветът на директорите е удостоверил пълното изплащане на общото увеличение на акционерен капитал на обща стойност от 8 429 млн. евро, включително размера на премиите. |
(104) |
Общото частно участие в увеличението на акционерния капитал на Банката възлиза на 1 444 млн. евро (52). Тази сума включва и участието на BCP, както е описано в съображение 80. |
(105) |
Поради това участието на HFSF в увеличението на акционерния капитал на Банката възлиза на 6 985 млн. евро. |
(106) |
Непосредствено след рекапитализацията от пролетта на 2013 г. HFSF става мажоритарен акционер в Банката с дял от 81 % (53). HFSF предостави гаранции и предостави на частните инвеститори гаранция за всяка закупена акция безвъзмездно (54). Всяка гаранция включва право на закупуване на 4,48 акции от HFSF през определени периоди и по цени на упражняване. Първата възможна дата е 2 януари 2014 г., а след тази дата правата, включени в гаранциите, могат да се упражняват на всеки шест месеца до 2 януари 2018 г. Цената на упражняване е равна на цената на записване от 1,70 евро, увеличена с годишен лихвен процент (4 % за първата година, 5 % за втората година, 6 % за третата година, 7 % за четвъртата година и след това 8 % на годишна основа за останалите шест месеца) (55). |
(107) |
Съгласно закона за HFSF в изменения му вид от 2014 г. само цените на упражняване на гаранциите могат да бъдат коригирани при емитиране на права. Освен това, всяка подобна корекция ще се извършва впоследствие и само в границите на размера на сумата от реализираните постъпления от продажбата на преференциални права на HFSF. Не се предвиждат корекции в случай на незадължително увеличение на акционерния капитал. |
2.3.4. Мерки за помощ за придобитите предприятия (мярка C)
2.3.4.1. Мерки за помощ за ATE
(108) |
Както е посочено в съображение 58, към момента на приемането на Решението за преструктуриране на ATE, ATE вече се е ползва от мерки за помощ. |
(109) |
През декември 2011 г. гръцката държава вля 290 млн. евро в ATE. |
(110) |
Преструктурирането от 27 юли 2012 г., както е описано в съображения 62 и 63, включва също допълнително подпомагане от държавата. HFSF предостави на Банката облигации на EFSF на стойност 7 471 млн. евро с цел да покрие недостига от финансиране. HFSF пое и ангажимент да рекапитализира Банката за сума в размер на 570 млн. евро. |
(111) |
Като цяло помощта, свързана с процедурата за придобиване и поемане на задължения, възлиза на 8 041 млн. евро. |
2.3.4.2. Мерки за помощ за гръцките дейности на трите кипърски банки (мярка C)
(112) |
Както вече е посочено в съображения 77 и 101, по време на придобиването на гръцките дейности на трите кипърски банки, HFSF пое ангажимент да предостави на Банката капитал в размер на 524 млн. евро (мярка C). Този ангажимент е изпълнен през юни 2013 г. (56). |
2.4. ПЛАНЪТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
2.4.1. Национални операции
(113) |
Според плана за преструктуриране Банката ще се съсредоточи върху своите основни банкови дейности в Гърция. |
(114) |
Основният акцент е да се възстанови доходността и жизнеспособността на гръцките банкови дейности. За тази цел в плана за преструктуриране са включени редица мерки, целящи подобряването на оперативната ефективност и нетния лихвен марж на Банката, както и мерки за подобряване на нейната капиталова позиция и структурата на счетоводния ѝ баланс. |
(115) |
По отношение на оперативната ефективност, Банката вече започна да изпълнява мащабна програма за рационализиране. |
(116) |
От 31 декември 2011 г. до 31 декември 2013 г. Банката намали физическото си присъствие в Гърция с общо 322 клона, като отчете преструктурирането на придобитите субекти след датата на придобиване. Банката продължи да поддържа възприетия ритъм през 2014 г., като още през първото полугодие приключи затварянето на […] субекта. Таблица 9 Преструктуриране на гръцката клонова мрежа 2010 г. — първо полугодие на 2014 г.
|
(117) |
Банката съкрати и общия брой на персонала, зает в осъществяването на банкови и небанкови действия в Гърция, през периода 2011—2013 г. с 2 519 служители. По-специално, 2 114 поста бяха освободени в рамките на прилаганата от Банката схема за доброволно оттегляне. Таблица 10 Съкращаване на персонал в Гърция за периода 2010—2013 г.
|
(118) |
Банката планира допълнително съкращаване на персонала си в Гърция за периода от декември 2013 г. до края на 2017 г. (от 16 558 на […] служители) и на размера на мрежата си (от 1 037 на […] клона) (57) […]. |
(119) |
Повишената ефективност от гледна точка на клонове и персонал ще допринесе за намаляването на общите разходи за дейностите на Банката в Гърция с […] % от 1 394 млн. евро на прогнозна база през 2013 г. на […] млн. евро (58) през 2017 г. (59). В резултат на това очакваното съотношение на разходите към приходите на дейностите на Банката в Гърция следва да спадне под […] % в края на периода на преструктуриране. |
(120) |
В плана за преструктуриране е описано също как Банката ще намали своите разходи за финансиране, което е от съществено значение за възстановяването на жизнеспособността. Банката очаква да може да плаща по-ниски лихвени проценти по депозитите в нея благодарение на по-стабилната среда, и по-специално очакваното стабилизиране и възстановяване на гръцката икономика, която трябва да започне да отбелязва растеж от 2014 г. нататък.Очаква се спредовете по депозитите в Гърция да се понижат (60). Това понижение на спредовете ще бъде постигнато главно посредством плащането на много по-ниски проценти по срочните депозити. По същия начин, зависимостта на Банката от спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ) и по-голямо финансиране от Евросистемата ще намалее от над 45 % от общите ѝ активи през 2012 г. на по-малко от […] % през 2017 г. (61). |
(121) |
Според плана за преструктуриране се очаква Банката да укрепи също така своя счетоводен баланс. Нетното ѝ съотношение на кредитите към депозитите в Гърция ще намалее до […] % през 2017 г. (от 114 % през 2013 г. (62)), а капиталовата ѝ адекватност ще се подобри допълнително. |
(122) |
Друг приоритет на Банката е управлението на необслужваните кредити. Банката ще подобри своята кредитна политика както по отношение на предоставянето на кредити (по-добро покритие на обезпечението и по-малки лимити), така и по отношение на управлението на необслужваните кредити. Делът на необслужваните кредити ще бъде близо […]% през […] г. и след това ще започне да се понижава, като се очаква да достигне приблизително […] % в края на периода на преструктуриране (63). Свързаните с риска разходи (загуби от обезценка на заемите) ще се понижат от близо 2 млрд. евро през 2013 г. до по-малко от […] млн. евро през 2018 г. (64). |
(123) |
Подобряването на оперативната ефективност, повишаването на нетния лихвен марж и намаляващите разходи за риска ще дадат възможност на Банката да възстанови своята доходност в Гърция от […] г. нататък. Банката очаква печалбите ѝ да надвишат […] млрд. евро през 2018 г. за вътрешни дейности. |
2.4.2. Международни банкови дейности
(124) |
С оглед на подобряването на доходността от чуждестранните дейности Банката вече започна да изпълнява програма за значително намаляване на разходите в международната мрежа. За периода от края на 2011 г. до март 2014 г. броят на служителите беше намален с 10 %, от 6 634 на 5 948 души, а броят на клоновете с 18 %, от 499 на 410 (65). Структурата на международния портфейл на Банката също беше опростена, за да се намали разходната база (66). |
(125) |
В плана за преструктуриране е подчертана необходимостта да се намали зависимостта на чуждестранните дъщерни предприятия от тяхното гръцко дружество майка, що се касае до техните нужди от финансиране, и да се продължи поддържането на капиталовата позиция на Банката. |
(126) |
През септември 2012 г. Банката продаде дъщерното си предприятие в САЩ, на което се падаха приблизително 0,7 млрд. евро от активите (13 клона и 158 служители). |
(127) |
Банката ще намали експозицията си в чуждестранни активи до […] млрд. евро към края на юни 2018 г. Тази стойност представлява намаление от […]% (67) спрямо края на 2012 г. (68). |
(128) |
Намалението на чуждестранните активи ще бъде малко по-незначително — до […] млрд. евро в случай […] (69). При това положение общото намаление на чуждестранните активи ще възлезе на […]% спрямо равнището от края на 2012 г. |
(129) |
Вместо обаче да се съобрази с горепосочения размер на общите активи към края на юни 2018 г., Банката може да реши да пристъпи към продажба […] (70). В този случай запазените дейности няма да представляват повече от […]% от общите чуждестранни дейности на Банката към края на 2012 г. |
(130) |
Банката ще намали своето общо финансиране на чуждестранните си дъщерни предприятия. |
2.4.3. Набиране на частен капитал и вноски от съществуващите акционери и подчинени кредитори
(131) |
Банката успя да набере значителен капитал на пазара и по този начин намали размера на необходимата ѝ държавна помощ. |
(132) |
Първо, Банката успя да набере определен частен капитал през 2011 г. чрез емитирането на права в размер на 807 млн. евро (71). Както е посочено в съображение 104, Банката успя да набере капитал и от частни инвеститори чрез рекапитализацията от пролетта на 2013 г. Броят на вече съществуващите акционери също намаля значително като резултат от рекапитализацията от пролетта на 2013 г., след която 81 % от акциите на Банката се държат от HFSF, 17 % от нови инвеститори, което оставя на старите акционери едва 2 % дялово участие. От 2008 г. насам не са плащани никакви дивиденти в парични средства. |
(133) |
Банката успя да набере на пазара капитал в размер на 1 750 млн. евро през април 2014 г. за покриване на нуждите от допълнителен капитал и изплащане на държаните от Гърция привилегировани акции. Новите акции бяха емитирани на цена 1,7 евро, което представлява цената, платена от HFSF в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. |
(134) |
Банката генерира капитал и чрез обратно изкупуване на собствените си хибридни и подчинени дългови инструменти с отстъпка от номиналната стойност. През март 2012 г. Банката предложи да изкупи обратно част от хибридните инструменти и инструменти от по-нисък втори ред. Цената, изчислена на базата на пазарната стойност и включваща премия от най-много десет процентни пункта, беше определена на 37 % от номиналната стойност за хибридните инструменти и на 50 % от номиналната стойност за инструментите от по-нисък втори ред. Процентите на участие бяха съответно 52,8 % и 18,2 %. През май 2013 г. Банката стартира допълнителна операция по управление на пасивите за обратно изкупуване на ценни книжа, задълженията по които не са погасени, на стойност до 321 млн. евро. Процентът на участие беше 20 %. Тази поредица от обратни изкупувания доведе до реализиране на обща капиталова печалба от приблизително 120 млн. евро (72). |
2.5. ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ ГРЪЦКИТЕ ОРГАНИ
(135) |
На 25 юни 2014 г. Гърция пое задължение Банката и нейните филиали да изпълнят представения на същия ден план за преструктуриране, както и допълнителни задължения по отношение на изпълнението на плана за преструктуриране („поети задължения“). В настоящия раздел са обобщени задълженията, които са изложени в приложението. |
(136) |
Първо, гръцките органи поеха задължение Банката да преструктурира своите търговски операции в Гърция, като определиха максимален брой клонове и служители към 31 декември 2017 г. в Гърция, както и максимален размер на общите разходи за дейностите в Гърция през 2017 г. (73). |
(137) |
Освен това гръцките органи поеха задължение Банката да намали разходите за депозити, събирани в Гърция. Това следва да е съобразено с максималното съотношение на нетните кредити към депозитите към 31 декември 2017 г. (74) […]. |
(138) |
Що се отнася до чуждестранните дъщерни предприятия на Банката, гръцките органи поеха задължението Банката да намали задлъжнялостта по отношение на чуждестранните си активи до 30 юни 2018 г. (75). Освен това подкрепата за ликвидността и капиталовата подкрепа за тези дъщерни предприятия е силно ограничена като номинален размер и може да се използва само при конкретни обстоятелства. |
(139) |
Гръцките органи поеха задължението Банката да продаде някои ценни книжа. Освен това Банката няма да купува неинвестиционни ценни книжа с някои ограничени изключения (76). |
(140) |
Гръцките органи поеха редица задължения, свързани с корпоративното управление на Банката. Те се задължиха да ограничат възнаграждението на служителите и управителите на Банката (77). |
(141) |
Гръцките органи поеха и задължението Банката да прилага разумна кредитна политика, за да се гарантира, че решенията за предоставянето и преструктурирането на кредити целят увеличаване до максимум на жизнеспособността и доходността на Банката. Банката ще съблюдава високите стандарти по отношение на наблюдението на кредитния риск и преструктурирането на кредитите (78). |
(142) |
Поети са редица задължения по отношение на операциите на Банката със свързани кредитополучатели. Целта на тези задължения е да се гарантира, че Банката няма да се отклони от благоразумните банкови практики при предоставянето или преструктурирането на кредити на своите служители, управители и акционери, както и на публични субекти, политически партии и медийни дружества (79). |
(143) |
Накрая, гръцките органи поеха задължението Банката да се съобразява с някои ограничения по отношения на дейността като забрана за изплащане на дивиденти и купони, забрана за придобиване и забрана за рекламиране на държавна подкрепа (80). |
(144) |
Изпълнението на тези задължения ще се следи до 31 декември 2018 г. от контролиращо доверено лице. |
(145) |
Отделно, в представените на 25 юни 2014 г. документи гръцките органи посочиха, че ще искат одобрението на Комисията преди обратно изкупуване на гаранции от Банката или от държавен орган, включително HFSF (81). |
3. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МОСТОВА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
(146) |
На 27 юли 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване, за да провери дали са изпълнени условията на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. (82) по отношение на целесъобразността, необходимостта и пропорционалността на първата мостова рекапитализация, предоставена от HFSF в полза на Банката (мярка B1). |
(147) |
Що се отнася до целесъобразността на мярката, предвид факта, че помощта е предоставена след предходна рекапитализация и помощ за осигуряване на ликвидност, и предвид продължителния период на оздравяване, Комисията изрази съмнения относно това дали Банката е предприела всички възможни действия, за да избегне необходимостта от помощ в бъдеще (83). Освен това за Комисията не е ясно кой ще контролира Банката в бъдеще, след като първата мостова рекапитализация бъде заменена от постоянна рекапитализация (84), тъй като Банката може да попадне или под контрола на държавата, или под контрола на миноритарни частни собственици. Комисията посочи, че и в двата случая качеството на управление на Банката, и по-специално дейността по отпускане на кредити, следва да се запази, за да се приеме първата мостова рекапитализация за целесъобразна. |
(148) |
Що се отнася до необходимостта от първата мостова рекапитализация, в съображение 70 от решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията постави под въпрос дали са били взети всички възможни мерки, за да се избегне възможността Банката отново да има нужда от помощ в бъдеше. Освен това, тъй като не беше ясно колко ще продължи мостовата рекапитализация, Комисията не успя да стигне до заключение дали е била достатъчна и дали е отговаряла на принципите за възнаграждение и споделяне на тежестта в съответствие с правилата за държавна помощ. Освен това, тъй като условията на преобразуването на първата мостова рекапитализация в постоянна рекапитализация не са били известни към момента на вземане на решението за откриване по отношение на Piraeus, Комисията не беше в състояние да ги оцени. |
(149) |
Що се отнася до пропорционалността на мярката, Комисията изрази съмнения относно това дали предпазните мерки (забрана за рекламиране на държавна подкрепа, забрана за изплащане на купони и дивиденти, забрана за кол опция и забрана за обратно изкупуване, както са описани в съображение 76 от решението за откриване по отношение на Piraeus) са били достатъчни по отношение на първата мостова рекапитализация. Освен това, в съображение 77 от решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията посочи, че липсата на правила, които да не позволяват на HFSF да координира четирите основни гръцки банки (а именно Банката, Eurobank, NBG и Alpha Bank), и отсъствието на адекватни предпазни мерки, които да не допускат споделянето на чувствителна търговска информация между тях, би могло да доведе до нарушаване на конкуренцията. В този контекст Комисията предложи да бъде назначено контролиращо доверено лице, което физически да присъства в Банката. |
4. КОМЕНТАРИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МОСТОВА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
4.1. КОМЕНТАРИ НА БАНКАТА
(150) |
На 30 август 2012 г. Комисията получи коментарите на Банката във връзка с решението за откриване по отношение на Piraeus. |
(151) |
По отношение на целесъобразността на мерките Банката отбеляза, че ситуацията с дълговата криза в Гърция и в еврозоната е безпрецедентна. Вливането на капитал от май 2009 г., който се равнява на 1,0 % от рисково претеглените активи, представлява конкретен отговор на извънредните смущения на световните финансови пазари. В края на 2011 г. допълнителното вливане на капитал в размер на 380 млн. евро, получено от Гърция, се равнява на 1,1 % от рисково претеглените активи на Банката към този момент и е предназначено да покрие недостига от капитал, очакван вследствие на задълбочаващата се рецесия. Извършената от HFSF рекапитализация на Банката на стойност 4,7 млрд. евро е първата част на рекапитализацията, имаща за цел да покрие недостига на капитал, който е резултат от участието на частния сектор, оценката на кредитните портфейли, извършена от Blackrock (85), и задълбочаващата се рецесия. |
(152) |
Беше изразено становището, че назначаването от гръцките органи и от HFSF съответно на един и двама представители в съвета на директорите на Банката и на един представител на HFSF като член на комитета на Банката за оценка на риска, наред с останалото гарантира, че няма да се поема прекомерен риск. |
(153) |
По отношение на необходимите мерки Банката посочи, че решението за провеждане на рекапитализацията под формата на мостово финансиране е взето от гръцките власти и от Европейския съюз, МФВ и ЕЦБ, и че сумата на мостовата рекапитализация в размер на 4,7 млрд. евро до голяма степен компенсира ефекта от участието на частния сектор. Що се отнася до преобразуването на мостовата рекапитализация в постоянен капитал, Банката посочи, че след продължителния период през второто тримесечие на 2012 г., в който Гърция нямаше правителство, и след одобряването на окончателната структура, неминуемо ще произтече значително намаляване на дяловото участие на съществуващите акционери и ще се договори адекватно възнаграждение (в зависимост от прилаганите условия и инструменти). |
(154) |
По отношение на пропорционалността на мерките Банката отбеляза, че от 2009 г. насам са коригирани кредитните политики чрез прилагането на по-строги кредитни критерии, по-кратки срокове за погасяване и по-ниски кредитни лимити. От първото тримесечие на 2009 г. всички искания за кредити над конкретна сума се преразглеждат и одобряват от заместник-директора и управителя на отдел „Кредити“. Това няма да промени настоящите бизнеспрактики, посочени в представения на Банката на Гърция бизнесплан, и няма да изложи на риск настоящите стандарти за кредитиране. Тези стандарти са едни от най-стриктните в сектора, което беше потвърдено и посредством добрите резултати на Банката при надзорната проверка на Blackrock Solutions. Осъществяването на тези намерения ще бъде подсигурено и от факта, че гръцките органи и HFSF имат свои представители в съвета на директорите на Банката. |
(155) |
По отношение на предложението на Комисията да бъде назначено контролиращо доверено лице, Банката смята, че няколко трети страни вече извършват внимателно наблюдение, в т.ч. Банката на Гърция, външни одитори, представителите на гръцките органи и представителите на HFSF. |
4.2. КОМЕНТАРИ НА ДРУГА ГРЪЦКА БАНКА
(156) |
На 3 януари 2013 г. Комисията получи коментарите на една гръцка банка във връзка с решението за откриване по отношение на Piraeus. Въпросната гръцка банка посочва, че рекапитализацията на гръцки банки от HFSF по принцип представлява желана стъпка в посока на една по-здрава и по-жизнеспособна банкова система и не изразява възражения по отношение на рекапитализацията на Банката. |
(157) |
Въпреки че изразява пълната си подкрепа за принципната рекапитализация на гръцките банки от HFSF, въпросната банка обаче обясни, че за да се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията и да се избегне дискриминация, тя е очаквала рекапитализацията от HFSF да бъде на разположение на всички банки, които осъществяват дейност в Гърция, при сходни условия. |
5. КОМЕНТАРИ НА ГРЪЦКИТЕ ОРГАНИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВАТА МОСТОВА РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ
(158) |
На 5 септември 2012 г. гръцките органи представиха кометнарите си, изготвени от Банката на Гърция и от HFSF. |
5.1. КОМЕНТАРИ НА БАНКАТА НА ГЪРЦИЯ
(159) |
Що се отнася до целесъобразността на първата мостова рекапитализация, Банката на Гърция отбеляза, че сумата в размер на 18 млрд. евро капитал, с която HFSF е рекапитализирал четирите най-големи гръцки банки през май 2012 г., е била по-малка от окончателната сума, необходима за постепенното постигане и поддържане от тези банки на съотношението на базовия капитал от първи ред, определено на 10 %, до юни 2012 г., и съотношението на базовия капитал от първи ред, определено на 7 %, при тригодишен неблагоприятен сценарий. Тя отбеляза също, че първата мостова рекапитализация е била временна предвид факта, че процесът на рекапитализация ще приключи с увеличения на акционерния капитал на тези четири банки. |
(160) |
Банката на Гърция посочи още, че рекапитализацията на най-големите гръцки банки е част от по-дългосрочното преструктуриране на гръцкия банков сектор. Тя отбеляза, че ако дадена банка остане частна собственост, най-вероятно ще се запази същото ръководство, а ако стане държавна собственост (т.е. притежавана от HFSF), HFSF може да назначи ново ръководство, което при всички случаи ще бъде оценявано от Банката на Гърция. Банката на Гърция отбеляза, че редовно оценява рамката за корпоративно управление, адекватността на управлението и рисковия профил на всяка банка, за да се увери, че не се поема прекомерен риск. Тя отбеляза също, че HFSF вече е назначил представители в съвета на директорите на рекапитализираните банки. |
(161) |
Що се отнася до необходимостта от първата мостова рекапитализация, Банката на Гърция посочи, че рекапитализацията на Банката е била ограничена, за да се гарантира покриването на приложимите към въпросния момент минимални капиталови изисквания (8 %). Тя посочи още, че продължителният период от време преди рекапитализациите е бил следствие от бързото влошаване на работната среда в Гърция и въздействието на програмата за участието на частния сектор, сложността на целия проект и необходимостта от постигане на максимално участие на частните инвеститори в увеличенията на акционерния капитал. |
(162) |
Що се отнася до пропорционалността на първата мостова рекапитализация, Банката на Гърция посочи, че цялостното изпълнение на плана за преструктуриране, който трябва да бъде представен на Комисията, ще се гарантира въз основа на факта, че при съществено нарушение на плана за преструктуриране ще бъде преустановено временното отнемане на правото на глас на HFSF. Банката на Гърция отбеляза също, че затрудненията на Банката не се дължат нито на подценяването на риска от страна на ръководството на Банката, нито на агресивни търговски действия. |
5.2. КОМЕНТАРИ НА HFSF
(163) |
Що се отнася до целесъобразността на първата мостова рекапитализация, с цел да се избегне потенциална държавна намеса в случай на предоставяне на държавна помощ в голям размер чрез HFSF и пълно право на глас на HFSF, HFSF посочи, че банките, които финансира, не се считат за публични субекти или за субекти под държавен контрол и че те няма да се контролират от държавата след постоянната им рекапитализация от HFSF. HFSF отбеляза, че той е напълно независимо юридическо лице по частното право, което взема автономни решения. Фондът не е предмет на държавен контрол в съответствие с член 16В, параграф 2 от Закона за HFSF, според който кредитните институции, на които HFSF е предоставил капиталова подкрепа, не са част от по-широкия публичен сектор. Той се позова също така на структурата на управление на HFSF. |
(164) |
Що се отнася до намесата на HFSF в управлението на Банката, HFSF отбеляза, че ще зачита автономността на Банката и няма да се намесва в ежедневното ѝ управление, като се има предвид, че функциите му са ограничени до предвиденото в Закона за HFSF. Фондът посочва, че няма да има каквато и да било държавна намеса или координиране и че решенията на Банката по отношение на кредитния процес (наред с останалото, по отношение на обезпечения, ценообразуване и платежоспособност на кредитополучателите) ще се вземат на базата на търговски критерии. |
(165) |
HFSF отбеляза, че в Закона за HFSF и в споразумението преди записването са предвидени подходящи предпазни мерки, за да се предотврати поемането на прекомерен риск от съществуващите частни акционери. Фондът изтъкна следните елементи i) назначаването на представители на HFSF като независими членове на съвета на директорите на Банката без изпълнителни функции, и присъствието им в комитетите; ii) извършването на надлежна проверка на Банката от HFSF, както и iii) факта, че след окончателната рекапитализация правото му на глас ще бъде ограничено само дотолкова, доколкото Банката спазва условията на плана за преструктуриране. |
(166) |
Освен това HFSF заяви, че са взети подходящи мерки, за да се гарантира, че банките, в които участва HFSF, няма да споделят помежду си чувствителна търговска информация. Тези мерки включват назначаването на различни представители на HFSF във въпросните банки, предоставянето на мандати на тези представители, които осигуряват специфична гаранция срещу изтичането на информация от един представител към друг, и ясни вътрешни инструкции за тези представители да не предават чувствителна търговска информация за банките. Освен това HFSF заяви, че не упражнява правата си във връзка с банките по начин, който може да попречи, ограничи, наруши или значително намали или възпрепятства ефективната конкуренция. На последно място, HFSF посочи, че членовете на съвета на директорите и служителите му са предмет на строги правила за поверителност и фидуциарни задължения и са обвързани от разпоредби за професионална тайна по отношение на действията на фонда. |
6. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ПРИДОБИВАНЕТО НА ATE И ГРЪЦКИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ТРИТЕ КИПЪРСКИ БАНКИ
6.1. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ATE
(167) |
В решението относно преструктурирането на ATE Комисията заключи, че мерките, които се съдържат в съображения 58 и 108 от посоченото решение, представляват държавна помощ и са в съответствие с вътрешния пазар. |
(168) |
В решението относно ликвидацията на ATE Комисията заключи, че мерките, които се съдържат в съображения 109 и 110 от посоченото решение, представляват държавна помощ за прехвърлените дейности на ATE. Освен това Комисията заключи, че помощта за АТЕ би била съвместима с вътрешния пазар единствено ако интегрирането на прехвърлените дейности на ATE бъде осъществено по план и ако планът за преструктуриране на Банката, който включва прехвърлените дейности на ATE, позволи възстановяване на жизнеспособността в дългосрочен план. Възстановяването на жизнеспособността в дългосрочен план ще бъде разгледано в раздел 7.6.2. |
(169) |
Поради тази причина не е необходимо Комисията да прави нова оценка на посочените мерки и потвърждава, че те са съвместими с вътрешния пазар. |
6.2. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ГРЪЦКИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ТРИТЕ КИПЪРСКИ БАНКИ (МЯРКА C)
6.2.1. Наличие и размер на помощта
(170) |
Комисията трябва да установи наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора по отношение на мярка С. Съгласно посочената по-горе разпоредба държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки. |
(171) |
Рекапитализацията на Банката от страна на HFSF в размер на 524 млн. евро беше възложена през март 2013 г. по време на тръжната процедура за придобиването на прехвърлените кипърски дейности. Мярката следователно е била одобрена през март 2013 г. Действителната рекапитализация беше осъществена в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (86). |
(172) |
Рекапитализацията на Банката е осъществена от HFSF, който е създаден и се финансира от Гърция за подкрепа на банките, и следователно плащанията са направени с държавни ресурси. |
(173) |
Що се отнася до бенефициера на държавната помощ, рекапитализацията, както е посочено в съображение 72, е била необходима за покриване на капиталовите нужди, които ще възникнат в резултат от придобиването на прехвърлените кипърски дейности. Освен това която и да е гръцка банка, която придобие прехвърлените кипърски дейности, ще има възможност за рекапитализация. В офертата на Банката, представена за одобрение на HFSF, беше взета предвид рекапитализация от HFSF. В този момент гръцките банки разполагат с ограничен капитал и никоя от тях нямаше да придобие прехвърлените кипърски дейности без обещание за рекапитализация. Следователно, макар Банката да е формалният получател на предоставения от HFSF капитал, Комисията счита, че бенефициер на държавната помощ са прехвърлените кипърски дейности, тъй като мярката позволява прехвърлените кипърски дейности да бъдат купени от гръцка банка. Без рекапитализацията на Банката прехвърлените кипърски дейности нямаше да бъдат придобити от гръцка банка. Те щяха да останат част от групи с извънредно големи затруднения (и Cyprus Popular Bank, и Bank of Cyprus са били в процес на преструктуриране предвид нуждата им от значителен капитал), поради което щяха да фалират или най-малко да претърпят масово изтегляне на депозити. По отношение на наличието на предимство Комисията отбелязва още, че рекапитализацията на Банката от HFSF не отговаря на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика: при висока степен на несигурност частен инвеститор, който действа при нормални пазарни условия, няма да се ангажира с бъдещото вливане на капитал в големи размери в Банката, без да знае предварително условията за това вливане (т.е. емисионната цена). |
(174) |
Освен това, мярката е по дефиниция селективна, тъй като се прилага изключително за прехвърлените кипърски дейности (всяка от които представлява дружество) и за никое друго дружество. |
(175) |
На последно място, прехвърлените кипърски дейности, т.е. гръцките клонове на три кипърски банки, се конкурират с други банки, включително дъщерни предприятия на чуждестранни банки, които развиват дейност в Гърция или са потенциално заинтересовани да навлязат на гръцкия пазар. Следователно оздравяването на тези дейности нарушава конкуренцията и въздейства върху търговския обмен между държавите членки. |
(176) |
По тази причина Комисията стига до заключението, че рекапитализацията на Банката от страна на HFSF в размер на 524 млн. евро представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
(177) |
Както вече беше обяснено в съображение 173, Комисията счита прехвърлените кипърски дейности за бенефициер на средствата, отпуснати от HFSF под формата на облигации на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF). |
(178) |
Освен това, както вече беше обяснено в съображения 71 и 173, прехвърлените кипърски дейности, т.е. гръцките клонове на три кипърски банки, е трябвало да бъдат придобити от друга банка от съображения за финансова стабилност и главно поради факта, че трите кипърски банки са били в много трудно положение. Следователно продажбата на прехвърлените кипърски дейности и доколко тази продажба е свързана с държавна помощ за купувача, т.е за Банката, следва да се разгледат в съответствие с раздел „Жизнеспособност чрез продажба на банка“ от Съобщението относно преструктурирането (87). |
(179) |
За целите на тази продажба Банката на Гърция реши да се свърже само с най-големите местни банки, опериращи в Гърция, от които само Банката и две други банки представиха необвързващи оферти. Банката е единственият оферент, подал валидна обвързваща оферта. Ограниченият брой потърсени купувачи не изключва открития характер на тръжната процедура предвид факта, че разумно не е можело да се очаква официално предложение от други инвеститори. Действително, към този момент, поради финансовата нестабилност на гръцката банкова система, която отчиташе големи загуби по кредитите поради дълбоката и продължителна рецесия, чуждестранните банки в Гърция са продали или е предстояло да продадат гръцките си активи (напр. Geniki, MBG, Emporiki Bank). С други думи, те са били на етап да напуснат гръцкия пазар, а не да търсят нови възможности за инвестиране в Гърция. Освен това може разумно да се приеме, че само инвеститор, който е в състояние бързо да стабилизира и да направи жизнеспособни придобитите дейности — т.е. голяма банкова група — би проявил интерес към тези дейности. Накрая, поради твърде кратките срокове за приключване на продажбата, наложени от финансовата криза, в условията на която са работели продаващите банки, е било много малко вероятно в процедурата по продажбата да се включат чуждестранни банки или други видове инвеститори; такива инвеститори нормално биха изисквали да извършат надлежна проверка на предлаганите за продажба активи, преди да представят официална оферта. |
(180) |
Ето защо Комисията прави заключението, че продажната цена на прехвърлените кипърски дейности е била пазарната цена и че може да се изключи държавна помощ за купувача, т.е. за Банката. |
6.2.2. Правно основание на оценката на съвместимостта
(181) |
С член 107, параграф 3, буква б) от Договора Комисията се оправомощава да определи помощта за съвместима с вътрешния пазар, ако тя е предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“. |
(182) |
Комисията е признала, че световната финансова криза може да създаде сериозни затруднения в икономиката на дадена държава членка и че с мерките за подпомагане на банките тези затруднения могат да се преодолеят. Това е потвърдено в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно преструктурирането. Комисията поддържа мнението си, че изискванията за одобряване на държавната помощ в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора са изпълнени с оглед на повторната поява на напрежение на финансовите пазари. Комисията потвърди това становище, като прие Съобщението относно удължаването от 2011 г. (88) и Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. (89). |
(183) |
Що се отнася до гръцката икономика, в решенията си за одобряване и удължаване на схемата за подпомагане на гръцките банки, както и в своите разрешения за мерките за държавна помощ, предоставени от Гърция на отделни банки (90), Комисията потвърди, че е налице заплаха от сериозни затруднения в гръцката икономика и че чрез държавната подкрепа за банките тези затруднения биха могли да бъдат преодолени. Следователно правното основание за оценката на мерките за помощ следва да бъде член 107, параграф 3, буква б) от Договора. |
(184) |
По време на финансовата криза Комисията разработи критерии за съвместимост на различните видове мерки за помощ. Принципите за оценка на мерките за помощ са посочени за пръв път в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
(185) |
В съответствие с точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., помощта е съвместима с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост:
|
(186) |
По време на финансовата криза Комисията разработи критерии за съвместимост на различните видове мерки за помощ. Принципите за оценка на мерките за помощ бяха посочени за пръв път в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
(187) |
В Съобщението относно рекапитализацията Комисията дава допълнителни насоки относно равнището на възнаграждението, което се изисква при вливания на капитал от държавата. |
(188) |
Накрая, в Съобщението относно преструктурирането Комисията обяснява как ще оценява плановете за преструктуриране. В оценката си на плана за преструктуриране на Банката в съответствие със Съобщението относно преструктурирането Комисията ще вземе предвид всички мерки, посочени в таблица 11. |
6.2.3. Съвместимост на мярката за помощ C със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и Съобщението относно рекапитализацията
6.2.3.1. Целесъобразност
(189) |
По отношение на целесъобразността на мярката, т.е. на ангажимента на HFSF да рекапитализира Банката с 524 млн. евро, Комисията счита, че тази мярка е целесъобразна, тъй като е позволила гръцките дейности на трите кипърски банки да бъдат продадени на Банката. |
(190) |
Без тази мярка нито една гръцка банка, в т.ч. Банката, не би пожелала да придобие прехвърлените кипърски дейности в момент, когато нито една банка извън Гърция не е желаела да навлезе на пазара. Ако прехвърлените кипърски дейности не са били придобити, тези дейности и по-специално депозитите на гръцките клонове биха били застрашени. Следователно мярката е гарантирала запазването на финансовата стабилност в Гърция. На тази база Комисията счита, че мярката е целесъобразна като помощ за оздравяване. |
6.2.3.2. Необходимост
(191) |
В съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., от гледна точка на своя размер и форма мярката за помощ трябва да е необходима за постигането на своята цел. Това предполага, че вливането на капитал например трябва да е в минималния необходим размер за постигането на въпросната цел. |
(192) |
В момент, когато за гръцките банки е било много трудно да намерят капитал, мярката е покрила капиталовите нужди, които биха произтекли от плащането на покупната цена за придобиване на прехвърлените кипърски дейности, така че придобиването да стане възможно. |
(193) |
Нещо повече, Комисията отбелязва със сигурност, че помощта е приела формата на вливане на капитал в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г., тъй като HFSF не е предоставил безвъзмездни средства на Банката, а е получил обикновени акции на същата стойност. |
(194) |
Ето защо мярката е необходима за постигането на целта за ограничаване на затрудненията в гръцката банкова система и в икономиката като цяло. |
6.2.3.3. Пропорционалност
(195) |
Дейностите, за които е отпусната помощта, са продадени, след като гръцките органи отправят покана за оферти. Освен това придобитите дейности са интегрирани бързо в Банката. Помощта не е позволила дейностите, за които е отпусната, да останат като отделни конкуренти на пазара. |
(196) |
Нещо повече, размерът на помощта е бил относително малък, тъй като възлиза на около 3 % от общите нетни кредити на прехвърлените кипърски дейности (или около 3 % от техните рисково претеглени активи) (91). |
(197) |
Ето защо Комисията счита, че тази мярка е замислена по начин, който да сведе до минимум ненужните нарушения на конкуренцията. |
6.2.3.4. Заключение относно съвместимостта на мерките за помощ със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и Съобщението относно рекапитализацията
(198) |
Въз основа на анализа в съображения (189)—(197) се налага заключението, че рекапитализацията на Банката от страна на HFSF в размер на 524 млн. евро е била целесъобразна, необходима за постигане на целта да се ограничат затрудненията в гръцката банкова система и в икономиката като цяло и е замислена по начин, който да сведе до минимум ненужните нарушения на конкуренцията, както и че тя съответства на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и Съобщението относно рекапитализацията. |
6.2.4. Съответствие на мярката за помощ със Съобщението относно преструктурирането
(199) |
Както е обяснено в съображение 178, продажбата на прехвърлените кипърски дейности попада в обхвата на раздел „Жизнеспособност чрез продажба на банка“ от Съобщението относно преструктурирането. В съответствие с точка 17 от Съобщението относно преструктурирането при продажбата на банка в затруднение на друга финансова институция трябва да се спазват изискванията за жизнеспособност, собствен принос и ограничения на нарушенията на конкуренцията. |
6.2.4.1. Жизнеспособност в дългосрочен план на прехвърлените кипърски дейности чрез продажба
(200) |
В точка 17 от Съобщението относно преструктурирането е пояснено, че продажбата на банка в затруднение на друга финансова институция може да допринесе за възстановяването на жизнеспособността в дългосрочен план, ако купувачът е жизнеспособен и е в състояние да поеме трансфера на Банката в затруднение, и може да спомогне за възвръщането на доверието на пазара. |
(201) |
Банката е интегрирала успешно прехвърлените кипърски дейности. Както е посочено в раздел 7.6, според нейния план за преструктуриране Банката може да се счита за жизнеспособен субект. Следователно фактът, че прехвърлените кипърски дейности са били прехвърлени на Банката, дава възможност за възстановяването на тяхната жизнеспособност в дългосрочен план. |
6.2.4.2. Собствен принос и споделяне на тежестта
(202) |
По отношение на приноса на акционерите на трите кипърски банки за разходите по преструктурирането Комисията отбелязва, че трите кипърски банки не са продали прехвърлените кипърски дейности по счетоводна стойност, а по стойност, коригирана в съответствие с доклада на PIMCO. Освен това дори и след корекцията трите кипърски банки са прехвърлили повече активи, отколкото пасиви на Банката. Ето защо е постигнато достатъчно споделяне на тежестта от страна на акционерите, тъй като загубата от стойността на прехвърлените кипърски дейности е понесена от продавачите. |
6.2.4.3. Мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията
(203) |
По отношение на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, в точка 30 от Съобщението относно преструктурирането е предвидено, че „[п]ри оценката си на нуждата от такива мерки Комисията взема за отправна точка размера, мащаба и обхвата на дейностите, които въпросната банка би имала след прилагане на надежден план за преструктуриране... Естеството и формата на тези мерки ще зависят от два критерия: първо, от размера на помощта и от условията и обстоятелствата, при които е предоставена, и второ, от характеристиките на пазара или пазарите, на които извършва дейност Банката бенефициер.“ |
(204) |
Както е описано в съображение 196, размерът на помощта възлиза на около 3 % от рисково претеглените активи на прехвърлените кипърски дейности. Ето защо Комисията счита, че тази помощ е относително малка, предвид факта, че е позволила продажбата на прехвърлените кипърски дейности и, както е обяснено в съображение 190, е осигурила запазването на финансовата стабилност в Гърция. |
(205) |
След продажбата на прехвърлените кипърски дейности гръцките клонове са спрели да съществуват като самостоятелни конкуренти, тъй като са били цялостно интегрирани в Банката. |
(206) |
Заключението на Комисията е, че предвид относително малкия размер на помощта, отпусната на прехвърлените кипърски дейности, и на факта, че те няма да продължат да съществуват като самостоятелни конкуренти, не са налице ненужни нарушения на конкуренцията. |
6.2.4.4. Заключение относно съответствието със Съобщението относно преструктурирането
(207) |
Въз основа на анализа в съображения 199—206 се счита, че продажбата на прехвърлените кипърски дейности и интегрирането им в Банката гарантира тяхната жизнеспособност в дългосрочен план, така също че помощта е ограничена до необходимия минимум и че не е налице ненужно нарушаване на конкуренцията, в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. |
(208) |
Следователно рекапитализацията на Банката от страна на HFSF в размер на 524 млн. евро следва да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. |
7. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА, ПРЕДОСТАВЕНА НА БАНКАТА
7.1. НАЛИЧИЕ И РАЗМЕР НА ПОМОЩТА
(209) |
Комисията трябва да установи наличието на отпусната държавна помощ в полза на Банката по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
7.1.1. Наличие на помощ в мерките, предоставени по схемата за подпомагане на гръцките банки
7.1.1.1. Държавно подпомагане за осигуряване на ликвидност, предоставено по мерките за гаранции и за държавни облигационни заеми (мярка L1)
(210) |
В своите решения за одобряване и удължаване на схемата за подпомагане на гръцките банки (92) Комисията вече е установила, че предоставеното по схемата подпомагане за осигуряване на ликвидност представлява помощ. През 2011 г. Банката е емитирала държавно гарантирани облигации на обща стойност 9,9 млрд. евро. Гърция също е отпуснала заем на Банката в размер на 1 289 млн. евро под формата на държавни облигации. В края на март 2014 г. размерът на неизкупени държавно гарантирани облигации и държавни облигации възлиза съответно на 9,9 млрд. евро и 1 024 млн. евро (93). Бъдещо подпомагане за осигуряване на ликвидност по линия на схемата за подпомагане на гръцките банки също би представлявало помощ. |
7.1.1.2. Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация (мярка A)
(211) |
В решението си от 19 ноември 2008 г. относно схемата за подпомагане на гръцките банки Комисията вече е установила, че рекапитализациите, които ще се предоставят по включената в схемата за подпомагане на гръцките банки мярка за рекапитализация, представляват помощ. Банката е получила 750 млн. евро под формата на привилегировани акции, което представлява 2,1 % от рисково претеглените активи на Банката (94). |
7.1.2. Наличие на помощ в гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2)
(212) |
В точка 51 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. Комисията пояснява, че предоставянето на средства от централните банки за финансови институции не представлява помощ, ако са изпълнени четири кумулативни условия, свързани с платежоспособността на финансовата институция, обезпечеността на механизма, лихвения процент, начислен на финансовата институция, и липсата на насрещна гаранция от държавата. Тъй като предоставената на Банката гарантирана от държавата СПОЛ не съответства на тези четири кумулативни условия, по-специално тъй като е гарантирана от държавата и се отпуска успоредно с други мерки за подпомагане, не може да се направи изводът, че гарантираната от държавата СПОЛ не представлява държавна помощ. |
(213) |
Гарантираната от държавата СПОЛ отговаря на изискванията, определени в член 107, параграф 1 от Договора. Първо, тъй като тази мярка включва държавна гаранция в полза на Банката на Гърция, всяка евентуална загуба ще е за сметка на държавата. Следователно мярката включва държавни ресурси. СПОЛ дава възможност на банките да получат финансиране в момент, в който нямат достъп до пазара за финансиране на едро и до редовни операции за рефинансиране от Евросистемата. Следователно гарантираната от държавата СПОЛ предоставя предимство на Банката. Понеже СПОЛ е ограничена до банковия сектор, мярката е селективна. Поради това, че гарантираната от държавата СПОЛ дава възможност на Банката да продължи да осъществява своята дейност на пазара и да избегне неизпълнение и необходимостта да напусне пазара, тя нарушава конкуренцията. Тъй като Банката осъществява дейност в други държави членки и тъй като финансови институции от други държави членки осъществяват дейност или потенциално биха били заинтересовани от осъществяването на дейност в Гърция, предоставеното на Банката предимство засяга търговията между държавите членки. |
(214) |
Въз основа на посоченото по-горе Комисията счита, че гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2) представлява държавна помощ. Размерът на гарантираната от държавата СПОЛ се е променял с течение на времето. Към 31 декември 2012 г. нейният размер е бил около 31,4 млрд. евро. След рязък спад през 2013 г., към края на същата година тя възлиза едва на 750 млн. евро. |
7.1.3. Наличие на помощ в мерките, предоставени чрез HFSF
7.1.3.1. Първа мостова рекапитализация (мярка B1)
(215) |
В раздел 5.1 от решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията вече е определила, че първата мостова рекапитализация представлява държавна помощ. Полученият капитал е бил в размер на 4,7 млрд. евро. |
7.1.3.2. Втора мостова рекапитализация (мярка B2)
(216) |
Мярка B2 е била осъществена с ресурси на HFSF, което, както е обяснено в съображение 65 от решението за откриване по отношение на Piraeus, включва държавни ресурси. |
(217) |
Що се отнася до наличието на предимство, мярка B2 е довела до увеличаване на капиталовото съотношение на Банката до равнище, което ѝ е дало възможност да продължи да функционира на пазара и да има достъп до финансиране от Евросистемата. Освен това възнаграждението за мярка B2 се е състояло от начислените лихви по дълговите ценни книжа на EFSF и допълнителна такса от 1 %. Тъй като посоченото възнаграждение очевидно е по-ниско от възнаграждението по сходни капиталови инструменти на пазара, Банката определено не би могла да набере този капитал при същите условия на пазара. Следователно мярка B2 е предоставила предимство с държавни ресурси на Банката. Тъй като мярката е била предоставена само на Банката, по своя характер тя е селективна. |
(218) |
Позицията на Банката е била засилена в резултат на мярка B2, тъй като са ѝ били предоставени необходимите финансови ресурси, за да продължи да изпълнява капиталовите изисквания, което е довело до нарушения на конкуренцията. Тъй като Банката осъществява дейност на банковите пазари в други държави членки и тъй като финансови институции от други държави членки осъществяват дейност или потенциално биха били заинтересовани от осъществяването на дейност в Гърция, мярка B2 засяга търговията между държавите членки. |
(219) |
Комисията счита, че мярка B2 представлява държавна помощ. Националните органи са изпратили уведомление за нея като за държавна помощ. Полученият капитал е бил в размер на 1 553 млн. евро. |
7.1.3.3. Писмо за поемане на ангажимент (мярка B3)
(220) |
С мярка B3 HFSF е поел ангажимент да предостави допълнителния капитал, необходим за завършването на рекапитализацията на Банката, до размера, изискван от Банката на Гърция в рамките на стрес теста от 2012 г. HFSF получава средствата си от държавата. Следователно с писмото се поема ангажимент за отпускането на държавни ресурси. Обстоятелствата, при които HFSF може да предоставя подпомагане на финансови институции, са точно определени и ограничени от закона. Съответно използването на тези държавни ресурси е присъщо на държавата. HFSF е поел ангажимент да предостави допълнителен капитал в размер до 1 082 млн. евро. |
(221) |
Писмото за поемане на ангажимент е предоставило предимство на Банката, тъй като чрез него вложителите са получили увереност, че Банката ще може да набере цялата сума на необходимия ѝ капитал, т.е. HFSF е щял да предостави капитала, ако Банката не успее да го набере на пазара. Този ангажимент е улеснил така също набирането на частен капитал на пазара, тъй като инвеститорите са се уверили, че ако Банката не може да намери част от капитала на пазара, HFSF ще го предостави. Никой частен инвеститор не би се съгласил да поеме ангажимент, преди да са известни условията на рекапитализацията, а към въпросния момент Банката не е имала достъп до капиталовите пазари. Предимството е селективно, тъй като не е предоставено на всички банки, извършващи дейност в Гърция. |
(222) |
Тъй като Банката осъществява дейност в други държави членки и тъй като финансови институции от други държави членки осъществяват дейност или потенциално биха били заинтересовани от осъществяването на дейност в Гърция, мярка В3 има вероятност да засегне също търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията. |
(223) |
Следователно мярка B3 представлява помощ и гръцките органи са изпратили уведомление за нея като за държавна помощ. |
7.1.3.4. Участие на HFSF в рекапитализацията от пролетта на 2013 г. за покриване на капиталовите нужди на стрес теста от 2013 г. (мярка В4)
(224) |
Участието на HFSF в рекапитализацията от пролетта на 2013 г., която има за цел да бъдат покрити капиталовите нужди, набелязани по време на стрес теста от 2012 г. (мярка В4), се изразява в частичното преобразуване на първата и втората мостова рекапитализация (мерки В1 и В2) в постоянна рекапитализация в размер на 5 891 млн. евро под формата на обикновени акции. Тъй като мярка B4 представлява частично преобразуване на вече предоставена помощ, тя отново включва държавни ресурси, но не увеличава номиналния размер на помощта. За определена номинална стойност на помощта обаче тя увеличава предимството за Банката (а оттам и нарушенията на конкуренцията), тъй като представлява постоянна рекапитализация, а не временна рекапитализация, както в случая на мерки B1 и B2. |
(225) |
Комисията отбелязва, че такова подпомагане не е било предоставено на всички банки, осъществяващи дейност в Гърция. Що се отнася до нарушенията на конкуренцията и последиците за търговията, Комисията отбелязва например, че помощта е дала възможност на Банката да продължи да осъществява дейността си в други държави членки. Ликвидацията на Банката би довела до прекратяване на нейните дейности в чужбина чрез ликвидиране на въпросните дейности или тяхната продажба. Освен това някои банки от други държави членки са осъществявали дейност в Гърция. Следователно мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Поради това Комисията счита, че мярка B4 представлява държавна помощ. |
7.1.3.5. Заключение относно мерки B1, B2, B3 и B4
(226) |
Мерки B1, B2, B3 и B4 представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Размерът на държавната помощ, включена в мерки B1, B2, B3 и B4, е 7 335 млн. евро. Както е посочено в точка 7.1.3.3, тъй като Банката е привлякла частен капитал в размер на 1 444 млн. евро при рекапитализацията от пролетта на 2013 г., само част от първата и втората мостова рекапитализация (мерки В1 и В2) е била преобразувана в постоянна рекапитализация (мярка В4). Допълнителният капитал в размер на 1 082 млн. евро (мярка В3), за който HFSF е поел ангажимент, не е бил необходим и поради тази причина не е изплатен. Следователно размерът на изплатената държавна подкрепа е бил равен само на сбора от първата и втората мостова рекапитализация, т.е. 6 253 млн. евро, и част от тази помощ е била върната в рамките на шест месеца при рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (мярка В4), тъй като частното участие е превишило размера на сумата, за която е бил поет ангажимент. |
(227) |
В точка 31 от Съобщението относно преструктурирането е посочено, че освен абсолютния размер на помощта Комисията трябва да вземе предвид помощта „във връзка с рисково претеглените активи на Банката“. Мерки B1, B2 и B3 са били предоставени в рамките на период от една година — от месец април 2012 г. до месец май 2013 г. През този период рисково претеглените активи на Банката са нараснали значително след поредицата от придобивания. Следователно възниква въпросът кое ниво на рисково претеглените активи следва да се използва, и по-конкретно дали държавната помощ следва да бъде оценявана спрямо рисково претеглените активи, съществували към началото на периода или към края на периода. Целта на мерки B1, B2 и B3 е да бъде покрита капиталова нужда, която е била установена от Банката на Гърция през месец март 2012 г. (стрес теста от 2012 г.). С други думи, капиталовите нужди, към които са насочени тези мерки за държавна подкрепа, са съществували още през март 2012 г. Ето защо Комисията счита, че размерът на помощта, включена в мерки В1, В2 и В3, следва да бъде сравняван с рисково претеглените активи на Банката към 31 март 2012 г. Комисията напомня също така, че след месец март 2012 г. и до рекапитализацията от пролетта на 2013 г. Банката на Гърция не е взела предвид придобиванията, извършени от гръцките банки, за да коригира, било то в посока нагоре или надолу, техните капиталови нужди. Този фактор допълнително показва, че мерки B1, B2 и B3 са били мерки за помощ, свързани с периметъра на Банката във вида му към 31 март 2012 г. |
(228) |
Отпуснатата помощ на Банката възлиза на сбора от първата и втората мостова рекапитализация (мерки В1 и В2) и поетия ангажимент на HFSF (мярка В3), т.е. 7 335 млн. евро или 21,5 % от рисково претеглените активи на Банката към 31 март 2012 г. |
(229) |
Изплатената помощ на Банката възлиза на сбора от първата и втората мостова рекапитализация (мерки В1 и В2), а именно 6 253 млн. евро или 18,4 % от рисково претеглените активи на Банката към 31 март 2012 г. |
(230) |
Тъй като Банката е успяла да привлече частен капитал, размерът на сумата, влята окончателно от HFSF в Банката под формата на обикновени акции, е възлязъл на 5 891 млн. евро, което представлява 17,3 % от рисково претеглените активи на Банката към 31 март 2012 г. |
7.1.4. Заключение относно наличието и общия размер на получената помощ от Банката
(231) |
Мерки A, B1, B2, B3, B4, L1 and L2 представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Тези мерки са обобщени в таблица 11. Таблица 11 Преглед на общия размер на помощта, получена от Банката
|
7.2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА СЪВМЕСТИМОСТТА
(232) |
Както е посочено в съображение 183, правното основание за оценката на мерките за помощ следва да бъде член 107, параграф 3, буква б) от Договора (95). |
(233) |
По време на финансовата криза Комисията разработи критерии за съвместимост за различните видове мерки за помощ. Принципите за оценка на мерките за помощ бяха посочени за пръв път в Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
(234) |
Насоки относно мерките за рекапитализация са дадени в Съобщението относно рекапитализацията и в Съобщението относно удължаването от 2011 г. |
(235) |
В Съобщението относно преструктурирането е определен възприетият от Комисията подход по отношение на оценката на планове за преструктуриране, по-специално необходимостта да се възвърне жизнеспособността, да се гарантира надлежното участие на получателя на помощта и да се ограничат нарушенията на конкуренцията. |
(236) |
Тази рамка беше допълнена от Съобщението относно банковия сектор от 2013 г., като се прилага за мерки за помощ, за които е изпратено уведомление или които са предоставени без предварително одобрение от Комисията след 31 юли 2013 г. |
7.2.1. Правно основание на оценката на съвместимостта на подпомагането за осигуряване на ликвидност на Банката (мярка L1)
(237) |
Подпомагането за осигуряване на ликвидност, което вече е било получено от Банката, е било одобрено окончателно чрез поредица от решения за разрешаване на мерките по схемата за подпомагане на гръцките банки и измененията и удълженията на тази схема (96). Всяка бъдещо подпомагане за осигуряване на ликвидност за Банката ще трябва да бъде предоставено по надлежно одобрена от Комисията схема. Комисията ще трябва да даде разрешение по отношение на условията на въпросното подпомагане преди предоставянето му и следователно не е необходимо тези условия да се оценяват по-нататък в настоящото решение. |
7.2.2. Правно основание на оценката на съвместимостта на привилегированите акции (мярка A)
(238) |
Предоставената през 2009 г. рекапитализация под формата на привилегировани акции (мярка A) е била осигурена по мярката за рекапитализация в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки, одобрена през 2008 г. по силата на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. Следователно не е необходимо да ѝ се прави нова оценка по Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и тя трябва да бъде оценена единствено в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. |
7.2.3. Правно основание на оценката на съвместимостта на гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2)
(239) |
Съвместимостта на гарантираната от държавата СПОЛ (мярка L2) първо следва да бъде оценена въз основа на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и Съобщението относно удължаването от 2011 г. Всяка гарантирана от държавата СПОЛ, предоставена без предварително одобрение от Комисията след 31 юли 2013 г., попада в приложното поле на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. |
7.2.4. Правно основание на оценката на съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4)
(240) |
Съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4), по-специално по отношение на възнаграждението, първо следва да бъде оценена в съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. В решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярка B1 със споменатите съобщения. Тъй като тези мерки са били осъществени преди 1 август 2013 г., те не попадат в приложното поле на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. Съвместимостта на рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) следва да бъде оценена така също в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. |
7.3. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЯРКА L2 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2008 г., СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯТА И СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕТО ОТ 2011 г.
(241) |
Помощта е съвместима с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост: целесъобразност, необходимост и пропорционалност. |
(242) |
Тъй като гръцките банки не са имали достъп до пазарите на едро и са станали изцяло зависими от финансирането от централната банка, както е посочено в съображение (37), и тъй като Банката не е могла да заеме достатъчно средства посредством стандартни операции за рефинансиране, Банката е разчитала на гарантирана от държавата СПОЛ, за да получи достатъчна ликвидност, което да я предпази от неизпълнение. Комисията счита, че мярка L2 представлява целесъобразен механизъм за преодоляване на сериозните затруднения, които биха били причинени от неизпълнението на Банката. |
(243) |
Тъй като гарантираната от държавата СПОЛ води до относително високи разходи за финансиране за Банката, тя има достатъчен стимул да избягва да разчита на този източник на финансиране за развитието на своите дейности. Банката е трябвало да плаща лихва, по-висока с […] базисни пункта, отколкото по стандартните операции за рефинансиране от Евросистемата. Освен това Банката е трябвало да плати на държавата гаранционна такса в размер на […] базисни пункта. В резултат на това общите разходи за гарантираната от държавата СПОЛ за Банката са много по-високи от нормалните разходи за рефинансиране от ЕЦБ. По-специално, разликата между първите и вторите е по-голяма от гаранционната такса, която се изисква в съответствие със Съобщението относно удължаването от 2011 г. Това означава, че общото възнаграждение, което се изисква от държавата, може да се счита за достатъчно. Що се отнася до размера на гарантираната от държавата СПОЛ, той редовно се преразглежда от Банката на Гърция и от ЕЦБ въз основа на действителните нужди на Банката. Те следят отблизо използването на СПОЛ, за да гарантират ограничаването ѝ до необходимия минимум. Следователно мярка L2 не осигурява на Банката прекомерно голяма ликвидност, която би могла да се използва за финансиране на дейности, нарушаващи конкуренцията. Помощта по тази мярка е ограничена до минималния необходим размер. |
(244) |
Подобно наблюдение отблизо на използването на гарантираната от държавата СПОЛ и редовната проверка дали използването ѝ е ограничено до минимум гарантират също така, че ликвидността е пропорционална и не води до ненужно нарушаване на конкуренцията. Комисията отбелязва също, че Гърция е поела ангажимент Банката да изпълни план за преструктуриране, с който да се намали зависимостта ѝ от финансиране от централната банка, и да спазва ограниченията по отношение на дейността, анализирани в раздел 7.6. Тези фактори гарантират, че зависимостта от подпомагане за осигуряване на ликвидност ще приключи възможно най-скоро и че тази помощ е пропорционална. |
(245) |
Следователно мярка L2 съответства на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и на Съобщението относно удължаването от 2011 г. Тъй като със Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. не са въведени допълнителни изисквания по отношение на гаранциите, мярка L2 отговаря също така на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. |
7.4. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЕРКИ B1, B2, B3 И B4 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2008 г., СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯТА, СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕТО ОТ 2011 г. И СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО БАНКОВИЯ СЕКТОР ОТ 2013 г.
(246) |
Както е посочено в съображение 241 и в съответствие с точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., помощта е съвместима с член 107, параграф 3, буква б) от Договора, ако отговаря на общите критерии за съвместимост (97): целесъобразност, необходимост и пропорционалност. |
(247) |
В Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. са определени допълнителни насоки относно равнището на изискваното възнаграждение за вливания на капитал от държавата. |
7.4.1. Целесъобразност на мерките
(248) |
Комисията счита, че рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) са целесъобразни, защото позволяват на Банката да спази капиталовите изисквания. Без рекапитализациите от HFSF Банката нямаше да може да продължи да осъществява своите дейности и би загубила достъп до операциите за рефинансиране на ЕЦБ. |
(249) |
В това отношение в решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията отбеляза, че Банката е една от най-големите банкови институции в Гърция както от гледна точка на отпускането на кредити, така и на приемането на депозити. В това си качество Банката е от системно значение за Гърция. Следователно неизпълнението на Банката би създало сериозни затруднения в гръцката икономика. Предвид преобладаващите по това време обстоятелства, финансовите институции в Гърция са имали затруднения в достъпа до финансиране. Липсата на финансиране е ограничила тяхната възможност да предоставят кредити на гръцката икономика. В този контекст затрудненията на икономиката биха били допълнително влошени от неизпълнението на Банката. Освен това, мерки B1, B2, B3 и B4 са били наложени в значителна степен поради програмата за PSI — едно крайно извънредно и непредвидимо обстоятелство — а не в резултат на погрешно управление или прекомерно поемане на рискове от Банката. Следователно мерките са насочени главно към справянето с последиците от програмата за PSI и допринасят за запазване на финансовата стабилност в Гърция. |
(250) |
В решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията изрази съмнения относно това дали незабавно са били предприети всички възможни мерки, за да се избегне вероятността в бъдеще Банката отново да има нужда от помощ. Както е посочено в съображения 140 и 141 от настоящото решение, Гърция е поела ангажимент да осъществи редица действия, свързани с корпоративното управление и търговските дейности на Банката. Както е описано в съображения 115, 116 и 117, Банката е преструктурирала също дейността си в значителна степен, като е намалила много от разходите си. Следователно съмненията на Комисията бяха разсеяни. |
(251) |
В решението за откриване по отношение на Piraeus Комисията изрази съмнения също така дали са били предвидени достатъчни предпазни мерки, в случай че Банката попадне под контрола на държавата или в случай че частните акционери запазят контрола си, като същевременно по-голямата част от акциите са собственост на държавата. Описаните в съображения 140 и 141 от настоящото решение поети задължения гарантират, че кредитните дейности на Банката ще се осъществяват на търговска основа и ежедневната ѝ дейност ще бъде предпазена от държавна намеса. Договорената между HFSF и Банката рамка на взаимоотношенията също гарантира защита на интересите на държавата като основен акционер от прекомерно поемане на рискове от страна на ръководството на Банката. |
(252) |
Следователно мерки B1, B2, B3 и B4 гарантират запазването на финансовата стабилност в Гърция. Предприети са били важни действия, за да бъдат сведени до минимум бъдещите загуби и за да се гарантира, че дейностите на Банката няма да бъдат застрашени вследствие на неудачно управление. Въз основа на това Комисията определя, че мерки B1, B2, B3 и B4 са целесъобразни. |
7.4.2. Необходимост — ограничаване на помощта до минимум
(253) |
В съответствие със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., от гледна точка на своя размер и форма мярката за помощ трябва да е необходима за постигането на своята цел. Това означава, че вливането на капитал трябва да бъде в минималния необходим размер за постигането на целта. |
(254) |
Размерът на капиталовата подкрепа е бил изчислен от Банката на Гърция в рамките на стрес теста от 2012 г., за да се гарантира, че съотношението на базовия капитал от първи ред на Банката ще остане над определено равнище през периода 2012—2014 г., което е отразено в таблица 3. Ето защо с мерки В1, В2, В3 и В4 на Банката не се осигурява прекомерно голям капитал. Както е обяснено в съображение 250, били са предприети действия за намаляване на риска Банката да има нужда от допълнителна помощ в бъдеще. |
(255) |
Що се отнася до възнаграждението за първата и втората мостова рекапитализация (мерки B1 и B2), Комисията напомня, че то е било предоставено съответно през месец май 2012 г. и през месец декември 2012 г. и е било осъществено чрез непарични вноски под формата на дългови ценни книжа на EFSF. От датата на изплащането на тези дългови ценни книжа на EFSF до датата на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. HFSF е получил като възнаграждение начислената лихва по дълговите ценни книжа на EFSF плюс такса от 1 % (98). Както е подчертано в решението за откриване по отношение на Piraeus, това възнаграждение е по-ниско от диапазона 7 % — 9 %, посочен в Съобщението относно рекапитализацията. Периодът с ниско възнаграждение обаче е бил ограничен до една година за мярка B1 и пет месеца за мярка B2 (т.е. до преобразуването на мостовата рекапитализация в стандартна рекапитализация в обикновени акции, а именно мярка B4). Макар че първата и втората мостова рекапитализация не са довели до намаляване на дяловото участие на съществуващите акционери, рекапитализацията от пролетта на 2013 г., която се е изразявала в частично преобразуване на първата и втората мостова рекапитализация, сериозно е намалила дяловото участие на въпросните акционери, тъй като делът им в собствения капитал на Банката е спаднал до 2,3 %. Това е сложило край на необичайната ситуация, настъпила от датата на първата мостова рекапитализация. Следователно изразените в решението за откриване по отношение на Piraeus съмнения са разсеяни. |
(256) |
Второ, предвид необичайния източник на затрудненията на Банката, където загубите са следствие главно от опрощаване на дългове в полза на държавата (програмата за PSI и обратното изкупуване на дългове, което осигурява значително предимство за държавата, т.е намаляване на дълговете) и от последиците от продължителната рецесия на националната икономика, Комисията може да приеме подобно временно отклонение от стандартните изисквания за възнаграждение, определени в Съобщението относно рекапитализацията (99). |
(257) |
По отношение на мярка В3, тя е представлявала ангажимент за предоставянето на капитал в рамките на бъдещо увеличение на капитала. Този ангажимент, поет през декември 2012 г., е могъл да бъде изпълнен при действително капиталово вливане през май—юни 2013 г., едва пет месеца по-късно, когато Банката е увеличила капитала си. Тъй като Банката е привлякла частни инвеститори, не се е наложило HFSF да влее капитала, за който е бил поел ангажимент. Предвид краткия период, през който е съществувал ангажиментът за предоставяне на капитал, и поради причините, изложени в съображение 256, фактът, че за този ангажимент не е платено възнаграждение, е приемлив. |
(258) |
Що се отнася до мярка B4, в съответствие с точка 8 от Съобщението относно удължаването от 2011 г., вливанията на капитал следва да се впишат при достатъчна отстъпка от цената на акция (след корекция по отношение на „ефекта на разреждане“), за да се даде разумна гаранция за подходящо възнаграждение за държавата. Въпреки че в рамките на мярка В4 не е била предвидена значителна отстъпка от цената на акция, коригирана по отношение на ефекта на разреждане, всъщност не е било възможно да се постигне значителна отстъпка от теоретичната цена на минали права (100). Преди рекапитализацията от пролетта на 2013 г. пазарната капитализация на Банката е била едва няколко стотин милиона евро. При такива обстоятелства възниква въпросът дали съществуващите акционери е трябвало да бъдат напълно отстранени. Комисията отбелязва, че емисионната цена е била определена с 50 % отстъпка от средната пазарна цена през петдесетте дни, предшестващи определянето на емисионната цена. Комисията отбелязва също така, че е било налице значително намаляване на дяловото участие на старите акционери, тъй като след рекапитализацията от пролетта на 2013 г. те са притежавали едва 2,3 % дялово участие в Банката. Следователно, прилагането на допълнителна отстъпка от пазарната цена би оказало слабо въздействие върху възнаграждението на HFSF. С оглед на специфичната ситуация на гръцките банки, обяснена в съображение 256, и предвид факта, че необходимостта от помощ произтича в голяма степен от опрощаването на дългове в полза на държавата, Комисията счита, че емисионната цена на акциите, записани от държавата, е била достатъчно ниска. |
(259) |
HFSF също така е емитирал гаранции и е предоставил по една гаранция за всяка нова акция, записана от частен инвеститор, участвал в рекапитализацията от пролетта на 2013 г. HFSF епредоставил тези гаранции безвъзмездно. Както бе обяснено в съображение 106, във всяка гаранция е заложено правото на закупуване на 4,48 акции от HFSF през определени периоди от време по цени на упражняване. Цената на упражняване е равна на цената на записване от HFSF, увеличена с годишен и кумулативен марж (4 % за първата година, 5 % за втората година, 6 % за третата година, 7 % за четвъртата година и 8 % на годишна основа за останалите шест месеца). Таванът на полученото от HFSF възнаграждение за притежаваните от него акции де факто е бил на тези равнища. Това възнаграждение е по-ниско от диапазона 7 % — 9 %, посочен в Съобщението относно рекапитализацията. Тъй като обаче тези гаранции са били решаващ фактор за успеха на емисията на права и на емисията за частни инвестиции, направени от Банката в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г., Комисията счита, че тези гаранции са позволили на Банката да намали размера на помощта с 1 444 млн. евро. Действително, поради ниския коефициент на капиталова адекватност на Банката преди рекапитализацията и високата несигурност, която преобладава към този момент, наличните тогава симулации са показали, че без гаранциите частните инвеститори е нямало да постигнат достатъчна възвращаемост и е нямало да участват. Поради причините, обяснени в съображения 249 и 256, тъй като HFSF е щял да получи минимално положително възнаграждение при евентуално упражняване на гаранциите и понеже целта на МИФП е била да се привлекат някои частни инвеститори, за да бъде запазено частното управление в някои банки и да се избегнат ситуациите, в които целият банков сектор се контролира от HFSF, Комисията може да приеме това отклонение от стандартните изисквания за възнаграждение, определени в Съобщението относно рекапитализацията. Това приемане се основава и на факта, че в изменения през март 2014 г. закон за HFSF не е предвидена никаква корекция на гаранциите в случай на непреференциално увеличение на акционерния капитал и че в случай на емисия на права може да се коригира единствено цената на упражняване на гаранциите и корекцията е възможна единствено впоследствие и само до сумата на постъпленията, реализирани от продажбата на права на предпочтително изкупуване на HFSF. Нещо повече, ангажиментът, поет от Гърция, да потърси одобрението на Комисията, преди каквото и да било обратно изкупуване на гаранциите, емитирани от HFSF, ще позволи на Комисията да направи необходимото евентуалното бъдещо обратно изкупуване да не намали допълнително възнаграждението на HFSF и да увеличи възнаграждението на притежателите на гаранциите. |
(260) |
Колкото до факта, че акциите на HFSF са без право на глас, Комисията припомня, че необходимостта от помощ не произтича главно от поемането на прекомерни рискове. Освен това МИФП е имал за цел да бъде запазено частното управление в някои банки. Нещо повече, рамката на взаимоотношенията и автоматичното повторно въвеждане на правата на гласуване в случай на неизпълнение на плана за преструктуриране са предпазна мярка срещу бъдещо поемане на прекомерни рискове от страна на частните управители. Накрая, PSI и обратното изкупуване от декември 2012 г. са един вид възнаграждение за държавата, тъй като нейният дълг към Банката е намалял с няколко милиарда евро. Поради всички тези причини Комисията може да приеме, че HFSF получава акции без право на глас. Ето защо заключението на Комисията е, че мярка В4 е била необходима. |
(261) |
В заключение мерки B1, B2, B3 и B4 са необходими като помощ за оздравяване от гледна точка както на техния размер, така и на тяхната форма. |
7.4.3. Пропорционалност — мерки за ограничаване на разпространението на отрицателните последици
(262) |
Банката е получила държавна помощ в много голям размер. Поради това тази ситуация може да доведе до сериозни нарушения на конкуренцията. Гръцките органи обаче са поели задължение да осъществят редица мерки, целящи намаляването на разпространението на отрицателните последици. По-специално, поето е задължение да продължи осъществяването на дейностите на Банката на търговска база, както е обяснено в съображения 136 и 137. Гърция се е ангажирала също със забрана на придобиванията и с редица намаления на задълженията, както е описано в съображения 138, 139 и 143. Ограниченията на нарушенията на конкуренцията ще бъдат оценени допълнително в раздел 7.6. |
(263) |
В Банката е било назначено контролиращо доверено лице, което да следи за правилното изпълнение на поетите задължения във връзка с корпоративното управление и търговските дейности. С това ще се избегнат каквито и да било вредни промени в търговската практика на Банката и ще бъде намалено потенциалното разпространение на отрицателните последици. |
(264) |
Накрая, на 25 юни 2014 г. на Комисията беше представен нов всеобхватен план за преструктуриране. Този план за преструктуриране ще бъде оценен в раздел 7.6. |
(265) |
В заключение може да се посочи, че изразените в решението за откриване по отношение на Piraeus съмнения са разсеяни. Мерки B1, B2, B3 и B4 са пропорционални с оглед на точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. |
7.4.4. Заключение относно съответствието на рекапитализациите от HFSF със Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г.
(266) |
Във връзка с посоченото по-горе заключението на Комисията е, че рекапитализациите от HFSF (мерки B1, B2, B3 и B4) са целесъобразни, необходими и пропорционални предвид точка 15 от Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г.. Следователно мерки B1, B2, B3 и B4 съответстват на Съобщението относно банковия сектор от 2008 г., Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно удължаването от 2011 г. |
7.5. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРИДОБИВАНИЯТА НА ПРЕХВЪРЛЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ATE, GENIKI, ПРЕХВЪРЛЕНИТЕ КИПЪРСКИ ДЕЙНОСТИ И MBG СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО
(267) |
В точка 23 от Съобщението относно преструктурирането е обяснено, че придобиванията на предприятия от подпомогнати банки не могат да бъдат финансирани чрез държавна помощ, освен ако това е от основно значение за възстановяването на жизнеспособността на предприятието. Освен това, в точки 40 и 41 от Съобщението относно преструктурирането се посочва, че банките не следва да използват държавна помощ за придобиване на конкурентни дружества, освен ако придобиването е част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност или за осигуряване на ефективна конкуренция. В допълнение, придобиванията могат да застрашат или да усложнят възстановяването на жизнеспособността. Следователно Комисията трябва да прецени дали извършените от Банката придобивания могат да бъдат определени за съответстващи на Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.1. Съответствие на придобиването на прехвърлените дейности на ATE със Съобщението относно преструктурирането
7.5.1.1. Въздействие на придобиването на прехвърлените дейности на ATE върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(268) |
Придобиването на прехвърлените дейности на ATE донесе на Банката голяма съвкупност от депозити и много по-малко количество нетни кредити (101). Следователно то допринесе за значителното намаляване на извънредно високото съотношение на кредитите към депозитите в Банката. |
(269) |
Освен това, придобиването даде възможност за значителни синергии, например по отношение на разходите — чрез намаляване на клоновете, на служителите и чрез интегриране на ИТ, по отношение на финансирането и по отношение на приходите. |
(270) |
Ето защо се счита, че придобиването е оказало много благотворно въздействие за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.5.1.2. Въздействие на придобиването на прехвърлените дейности на ATE върху размера на помощта, от която е имала нужда Банката
(271) |
В съответствие с точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не следва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. |
(272) |
Заплатената от Банката сума за придобиването на прехвърлените дейности на АТЕ беше определена на 0,6 % от стойността на прехвърлените депозити и възлизаше приблизително на 95 млн. евро. Тази сума се равняваше на 0,02 % от общите активи на Банката към момента на придобиването. Следователно тази сума може да се счита за малка, но не за незначителна. |
(273) |
Придобиването на прехвърлените дейности на ATE подобри драстично силно затруднената позиция на ликвидност на Банката и я направи много по-жизненоспособна. Комисията припомня, че […]. Следователно може да се приеме, че придобиването с ниската заплатена за него цена е от съществено значение за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на Банката и попада в рамките на изключението по точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.1.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиването на прехвърлените дейности на ATE
(274) |
В съответствие с точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането държавната помощ не следва да бъде използвана в ущърб на неподпомогнати дружества, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества. В точка 41 от Съобщението относно преструктурирането е посочено също, че придобиванията могат да бъдат разрешени, когато са част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност или за осигуряване на ефективна конкуренция. При такива обстоятелства процесът на придобиване следва да бъде справедлив и придобиването да гарантира условия на ефективна конкуренция на съответния пазар. |
(275) |
ATE не беше счетена за жизнеспособна сама по себе си от Банката на Гърция при направения от последната преглед на жизнеспособността на всички гръцки банки в началото на 2012 г. Освен това, Банката на Гърция анализира различни алтернативи за ATE (например ликвидация) и стигна до заключението, че продажбата на прехвърлените дейности на ATE е най-благоприятният вариант, тъй като ще ограничи риска от изпълнението и ще намали до минимум разходите за Гърция. Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(276) |
Освен това, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил оферта за придобиването на прехвърлените дейности на ATE. |
(277) |
Накрая, тъй като придобиването на прехвърлените дейности на ATE е било разрешено от Гръцкия орган за защита на конкуренцията (102), може да се приеме, че резултатът от процеса на продажба не застрашава ефективната конкуренция в Гърция. |
(278) |
Ето защо придобиването на прехвърлените дейности на ATE е в съответствие с раздел 4 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.1.4. Заключение относно придобиването на прехвърлените дейности на ATE
(279) |
Заключението е, че с оглед на уникалната по рода си ситуация на гръцките банки и специфичните особености, свързани с придобиването на прехвърлените дейности на ATE, въпросното придобиване е в съответствие с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.2. Съответствие на придобиването на Geniki със Съобщението относно преструктурирането
7.5.2.1. Въздействие на придобиването на Geniki върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(280) |
От гледна точка на доходността на дейността, придобиването на Geniki ще подобри възвръщането на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. Според анализа, представен от Банката към момента на това придобиване, сливането на две банки в рамките на един и същи географски пазар ще създаде синергии, например по отношение на спестяването на разходи чрез намаляване на служителите и затваряне на клонове. Банката ще придобие клиентите и вложителите на Geniki и следователно значително ще намали разходите за своята издръжка. |
(281) |
От гледна точка на позицията на ликвидност, както е посочено в съображение 65, Geniki е имала повече депозити, отколкото нетни кредити. Следователно придобиването е увеличило ликвидността на Банката и е спомогнало за намаляването на съотношението на кредитите към депозитите. Освен това, Geniki е била адекватно капитализирана, преди да бъде придобита от Банката. Ето защо, няма вероятност придобиването да генерира каквито и да било бъдещи капиталови нужди за Банката. |
(282) |
Поради това се счита, че придобиването е оказало положително въздействие за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.5.2.2. Въздействие на придобиването на Geniki върху размера на помощта, от която е имала нужда Банката
(283) |
В съответствие с точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не следва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. В този случай, макар че придобиването е оказало положително въздействие върху жизнеспособността на банката, то не е от съществено значение за нейната жизнеспособност по смисъла на точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
(284) |
Банката обаче е платила само 1 млн. евро за закупуването на Geniki, което се счита за много малка сума. Освен това, Geniki е била адекватно капитализирана и, като условие за сключване на сделката, Société Générale е вляла значителен капитал в Банката (103). |
(285) |
Комисията стига до заключение, че с оглед на особеностите на сделката (придобиване на много ниска цена на напълно капитализирана банка и вливане на капитал от страна на продавача в Банката) придобиването не генерира допълнителна капиталова нужда за Банката и поради това придобиването на Geniki по изключение не противоречи на принципа, че помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум. |
7.5.2.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиването на Geniki
(286) |
Както е посочено в съображение 274, в съответствие с точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането, държавната помощ не следва да бъде използвана в ущърб на неподпомогнати дружества, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества, освен при специфични обстоятелства. |
(287) |
Geniki не беше счетена за жизнеспособна сама по себе си от Банката на Гърция при направения от последната преглед на жизнеспособността на всички гръцки банки в началото на 2012 г. Geniki носеше големи загуби на Société Générale, която по тази причина поиска да я продаде или евентуално да я остави да фалира, в случай че не може да се осъществи продажба. Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(288) |
Освен това, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил валидна оферта за придобиването на Geniki. Следователно Банката не е изместила никой участник в търга, който не получава подкрепа. |
(289) |
В допълнение, тъй като въпросното придобиване е било разрешено от Гръцкия орган за защита на конкуренцията (104), може да се приеме, че резултатът от процеса на продажба не застрашава ефективната конкуренция в Гърция. |
(290) |
Накрая, покупната цена е била много ниска. Следователно не може да се счита, че Банката е получила държавна помощ за финансиране на придобиването. С оглед на тези елементи може да се направи заключение, че придобиването на Geniki попада в рамките на изключението по точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.2.4. Заключение относно придобиването на Geniki
(291) |
Заключението е, че с оглед на уникалната по рода си ситуация на гръцките банки и специфичните особености, свързани с придобиването на Geniki, въпросното придобиване е в съответствие с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.3. Съответствие на придобиването на прехвърлените кипърски дейности със Съобщението относно преструктурирането
7.5.3.1. Въздействие на придобиването на прехвърлените кипърски дейности върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(292) |
Придобиването на прехвърлените кипърски дейности повишава жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
(293) |
Според анализа, представен от Банката към момента на придобиването, сделката ще доведе до значителни синергии, например по отношение на разходите, чрез спестявания по линия на административните процедури и служителите и значително подобрение на разходите за депозити. След придобиването Банката е интегрирала напълно гръцките дейности на трите кипърски банки, променила е търговското наименование на всички клонове на въпросните три банки и е осъществила добър напредък в оптимизирането на мрежата. |
(294) |
Провизиите по кредитните портфейли на гръцките дейности на трите кипърски банки бяха в голям размер. Действително Банката придоби тези кредити на цена, по-ниска от номиналната им стойност: покупната цена беше занижена, за да бъдат отразени бъдещите загуби, изчислени от PIMCO в рамките на стрес тест. По този начин рискът от загуби по кредити, надвишаващи вече заложените в ниската покупна цена, е ограничен. |
(295) |
Банката придоби и голяма съвкупност от депозити — почти толкова голяма, колкото придобитите нетни кредити. Следователно тя е укрепила позицията си на ликвидност. |
(296) |
Поради това придобиването е оказало положително въздействие за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.5.3.2. Въздействие на придобиването на прехвърлените кипърски дейности върху размера на помощта, от която е имала нужда Банката
(297) |
В съответствие с точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не следва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. |
(298) |
Съгласно анализа в раздел 7.3 помощта е била необходима за покриването на капиталовите нужди на купувача на прехвърлените кипърски дейности, тъй като тяхното придобиване би допринесло за поддържането на финансовата стабилност в Гърция. Крайната изплатена от Банката цена за придобиването на прехвърлените кипърски дейности е била много по-ниска от балансовата стойност на придобития портфейл. Тя е била по-ниска дори от стойността на кредитите след коригирането на последната в посока надолу, за да бъдат отразени бъдещите загуби по кредитите, изчислени от PIMCO в рамките на стрес тест. Следователно цената на придобиването би могла да се приеме за отрицателна. Това заключение се подкрепя и от факта, че при придобиването на прехвърлените кипърски дейности Банката е добавила в баланса си голяма сума по перо „отрицателна репутация“, което е довело до увеличаване на капитала ѝ. |
(299) |
Обаче ако въпреки това се приеме, че Банката е платила положителна цена, Комисията отбелязва, че като предварително условие за осъществяване на придобиването HFSF е поела задължение към купувача да влее стойността, съответстваща на покупната цена, в капитала. HFSF е изпълнила това задължение в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. Това вливане на капитал представлява помощ за прехвърлените кипърски дейности, а не за Банката, както е обяснено в раздел 6.2.1. Поради това придобиването не е създало нужда от допълнителна държавна помощ за Банката. |
(300) |
Заключението е, че предвид необичайните условия (ниска покупна цена и поето от HFSF задължение за вливане на покупната цена в капитала с цел увеличаването му) придобиването на прехвърлените кипърски дейности по изключение не противоречи на принципа, че помощта следва да е ограничена до необходимия минимум. |
7.5.3.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиването на прехвърлените кипърски дейности
(301) |
Както е посочено в съображение 274, в съответствие с точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането, държавната помощ не следва да бъде използвана в ущърб на неподпомогнати дружества, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества, освен при специфични обстоятелства. |
(302) |
Продажбата на гръцките дейности на кипърските банки е имала за цел да се запази стабилността на гръцката банкова система и да се гарантира, че кипърските банки ще могат да продадат тези дейности, преди те да загубят каквато и да било част от стойността си. Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(303) |
Освен това, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил валидна оферта за придобиването на трите кипърски банки. Процесът на продажба е бил открит, прозрачен и недискриминационен. |
(304) |
Накрая, тъй като въпросното придобиване е било разрешено от Гръцкия орган за защита на конкуренцията (105), може да се приеме, че резултатът от процеса на продажба не застрашава ефективната конкуренция в Гърция. |
(305) |
С оглед на тези елементи може да се направи заключението, че придобиването на прехвърлените кипърски дейности попада в рамките на изключението по точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.3.4. Заключение относно придобиването на прехвърлените кипърски дейности
(306) |
В заключение се счита, че с оглед на уникалната по рода си ситуация на гръцките банки и специфичните особености, свързани с придобиването на прехвърлените кипърски дейности, въпросното придобиване е съвместимо с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.4. Съответствие на придобиването на MBG със Съобщението относно преструктурирането
7.5.4.1. Въздействие на придобиването на MBG върху жизнеспособността на Банката в дългосрочен план
(307) |
Придобиването на напълно рекапитализираната MBG повишава жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
(308) |
Според анализа, представен от Банката към момента на придобиването, сделката ще доведе до значителни синергии, например по отношение на разходите — чрез намаляване на клоновете, служителите и на разходите по депозитите, както и по отношение на приходите. Междувременно Банката напълно интегрира MBG. |
(309) |
Освен това, тъй като MBG е била адекватно капитализирана, преди да бъде придобита от Банката и тъй като Банката е заплатила покупна цена от 1 млн. евро, няма вероятност придобиването да генерира каквито и да било бъдещи капиталови нужди за Банката. Наред с това, купувачът е поел задължение, като част от сделката, да влее в Банката капитал на стойност 400 млн. евро. Това задължение е било изпълнено в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г., по време на която BCP е вляла в Банката 400 млн. евро. |
(310) |
В заключение се счита, че придобиването е оказало положително въздействие за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план и че покупната цена за MBG е била достатъчно ниска, за да не попречи на това помощта да бъде ограничена до необходимия минимум. |
7.5.4.2. Въздействие на придобиването на MBG върху размера на помощта, от която е имала нужда Банката
(311) |
В съответствие с точка 23 от Съобщението относно преструктурирането помощта за преструктуриране не следва да се използва за придобиването на други дружества, а само за покриване на разходите по преструктурирането, които са необходими за възстановяването на жизнеспособността на Банката. В този случай, макар че придобиването е оказало положително въздействие върху жизнеспособността на банката, то не е от съществено значение за нейната жизнеспособност по смисъла на точка 23 от Съобщението относно преструктурирането. |
(312) |
Банката обаче е платила само 1 млн. евро за закупуването на MBG, което се счита за много малка сума. Освен това, MBG е била адекватно капитализирана от BCP и, като условие за сключване на сделката, BCP е вляла в Банката капитал в размер на 400 млн. евро (106). |
(313) |
В заключение се счита, че с оглед на особеностите на сделката (придобиване на много ниска цена на напълно капитализирана банка и вливане на капитал от страна на продавача в Банката) придобиването на MBG не генерира допълнителни капиталови нужди за Банката и поради това то по изключение не противоречи на изискването, че помощта следва да бъде ограничена до минимум. |
7.5.4.3. Нарушаване на конкуренцията вследствие на придобиването на MBG
(314) |
Както е посочено в съображение 274, в съответствие с точки 39 и 40 от Съобщението относно преструктурирането, държавната помощ не следва да бъде използвана в ущърб на неподпомогнати дружества, и по-специално за придобиването на конкурентни дружества, освен при специфични обстоятелства. |
(315) |
MBG не беше счетена за жизнеспособна сама по себе си от Банката на Гърция при направения от последната преглед на жизнеспособността на всички гръцки банки в началото на 2012 г. MBG е носела големи загуби на BCP, която по тази причина е поискала да я продаде или евентуално да я остави да фалира, в случай че не може да се осъществи продажба. Продажбата на MBG е била освен това част от плана за преструктуриране на BCP (107). Следователно сделката може да се счита за част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност, като описания в точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
(316) |
Освен това, нито един участник в търга, който не получава подкрепа, не е представил валидна оферта за придобиването на MBG. |
(317) |
С оглед на тези елементи може да се заключи, че придобиването на MBG попада в рамките на изключението по точка 41 от Съобщението относно преструктурирането. |
7.5.4.4. Заключение относно придобиването на MBG
(318) |
В заключение се счита, че с оглед на уникалната по рода си ситуация на гръцките банки и специфичните особености, свързани с придобиването на MBG, въпросното придобиване е съвместимо с изискванията, определени в Съобщението относно преструктурирането. |
7.6. СЪОТВЕТСТВИЕ НА МЕРКИТЕ A, B1, B2, B3 И B4 СЪС СЪОБЩЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО
7.6.1. Източници на затруднения и последици във връзка с оценката според Съобщението относно преструктурирането
(319) |
Както е посочено в раздели 2.1.1 и 2.1.2, затрудненията, пред които е изправена Банката, са следствие главно от кризата с гръцкия държавен дълг и дълбоката рецесия в Гърция и Южна Европа. Що се отнася до първия фактор, гръцкото правителство е изгубило достъп до финансовите пазари и в крайна сметка е трябвало да договори споразумение със своите вътрешни и международни кредитори (програма за PSI), което е довело до процентното намаление на вземанията от държавата с 53,3 %. Освен това, 31,5 % от вземанията са били обменени за нови гръцки държавни облигации с по-ниски лихвени проценти и по-продължителен срок на падежа. Държавата е изкупила обратно тези нови гръцки държавни облигации от гръцките банки през декември 2012 г. на цена между 30,2 % и 40,1 % от тяхната номинална стойност, което е довело до реализирането на допълнителна загуба за гръцките банки. Освен въздействието върху нейната капиталова позиция, оказано от програмата за PSI и обратното изкупуване на дълга, Банката е претърпяла също така значителен отлив на депозити между 2010 г. и средата на 2012 г. поради риска, че Гърция може да излезе от еврозоната вследствие на неустойчивия си публичен дълг и икономическата рецесия. |
(320) |
Предоставената на Банката помощ, т.е. сумата по мерки B1, B2, B3 и B4 или 7 335 млн. евро, надвишава стойността на загубите, записани вследствие на програмата за PSI (5 911 млн. евро). |
(321) |
Голяма част от капиталовите нужди произтичат от стандартната експозиция на финансова институция по отношение на държавния риск на собствената ѝ държава. Този факт е отбелязан също в съображения 63 и 74 от решението за откриване по отношение на Piraeus. В резултат на това не е имало толкова голяма нужда Банката да разглежда въпроси, свързани с моралния риск, в своя план за преструктуриране, колкото при други подпомагани финансови институции, които са поемали прекомерно големи рискове. Тъй като мерките за помощ не са толкова нарушаващи, предприетите мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва съответно да бъдат смекчени по пропорционален начин. Тъй като програмата за PSI и обратното изкупуване на дълга представляват опрощаване на дългове в полза на държавата, възнаграждението на държавата за рекапитализирането на банките може да е по-ниско. Комисията отбелязва обаче, че експозицията на Банката по отношение на гръцкия държавен риск е била по-голяма, отколкото тази на другите големи гръцки банки (108). В резултат на това не всички загуби, свързани с гръцки държавни облигации, могат да бъдат отдадени на стандартната експозиция на финансова институция по отношение на държавния риск на собствената ѝ държава. |
(322) |
Вторият източник на загуби за Банката са загубите по нейните кредити за гръцките домакинства и фирми. Комисията счита, че тези загуби се дължат главно на изключително сериозното и продължително свиване на БВП, в резултат на рецесията, с приблизително 25 % за период от пет години, а не на практики на Банката, свързани с рисково кредитиране. В резултат на това предоставената помощ за покриването на тези загуби не създава морален риск, какъвто е случаят, когато помощта предпазва дадена Банката от последиците от нейните рискови практики в миналото. Следователно помощта предизвиква по-малки нарушения (109). |
(323) |
Част от капиталовите нужди и загубите по кредити на Банката обаче са реализирани от някои международни дъщерни предприятия. Проведените през 2012 г. стрес тестове с цел определяне на капиталовите нужди на Банката са показали, че прогнозите за загуби по чуждестранните кредити са в размер на 1 314 млн. евро според базовия сценарий и 1 624 млн. евро според неблагоприятния сценарий. Няколко от тези чуждестранни предприятия са били на загуба през последните години. Загубите от международните дейности са били на стойност 244 млн. евро преди данъците през 2012 г. (110). Чуждестранните активи също допринесоха за намаляването на ликвидността. |
(324) |
Следователно може да се направи заключението, че значителна част от загубите и нуждата от помощ попадат в обхвата на точка 14 от Съобщението относно удължаването от 2011 г., което дава възможност на Комисията да смекчи своите изисквания. По същия начин, част от нуждата от помощ произтича от изключително дълбоката рецесия в Гърция, а не от рисково кредитиране. Тази помощ не създава морален риск и следователно не води до толкова големи нарушения. |
(325) |
Накрая, част от нуждата от помощ идва от поемането на рискове от самата Банка, по-специално свързани с притежаването в голям размер на държавен дълг и с чуждестранните ѝ дъщерни предприятия. |
7.6.2. Жизнеспособност
(326) |
Планът за преструктуриране трябва да гарантира, че финансовата институция може да възстанови своята жизнеспособност в дългосрочен план до края на периода на преструктуриране (раздел 2 от Съобщението относно преструктурирането). В разглеждания случай периодът на преструктуриране е определен като периода между датата на приемане на настоящото решение и 31 декември 2018 г. |
(327) |
В съответствие с точки 9, 10 и 11 от Съобщението относно преструктурирането гръцките органи са представили цялостен и подробен план за преструктуриране, който дава пълна информация за бизнес модела на Банката. В плана са посочени също така причините за затрудненията, с които се е сблъскала Банката, както и предприетите мерки за справяне с всички срещнати от нея проблеми, свързани с жизнеспособността. По-специално в плана за преструктуриране е описана избраната стратегия за запазване на оперативната ефективност на Банката и за справяне с високото равнище на необслужваните кредити, уязвимите ѝ позиции на ликвидност и капиталови позиции, както и чуждестранните ѝ предприятия, които през последните години са разчитали на дружеството майка за финансирането и капитала си. |
7.6.2.1. Гръцки банкови дейности
(328) |
Що се отнася до ликвидността (111) и зависимостта на Банката от финансиране от Евросистемата, в плана за преструктуриране е предвиден ограничен растеж на счетоводния баланс в Гърция, докато базата на депозитите отново следва да започне да се разраства. Зависимостта от гарантираната от държавата СПОЛ, която вече е намаляла, ще продължи да се понижава, което също ще помогне на Банката да намали разходите си за финансиране. |
(329) |
С посоченото в съображение 137 поето задължение, свързано със съотношението на кредитите към депозитите, се гарантира, че структурата на счетоводния баланс на Банката ще бъде устойчива към края на периода на преструктуриране. Продажбата на ценни книжа и други странични дейности ще укрепи също позицията на ликвидност на Банката. Поради все още затруднената позиция на ликвидност на Банката Комисията може да приеме искането на гръцките органи да им бъде разрешено да предоставят средства за осигуряване на ликвидност на Банката по мерките за гаранции и за държавни облигационни заеми в рамките на схемата за подпомагане на гръцките банки и гарантираната от държавата СПОЛ. |
(330) |
С оглед намаляване на разходите за финансиране Гърция също така е поела задължение Банката да продължи да намалява лихвените проценти, които плаща по депозити в Гърция, както е описано в съображение 137 Осъществяването на подобно намаляване на разходите по депозити ще изиграе ключова роля за подобряване на доходността на Банката преди включването на провизии. |
(331) |
От началото на кризата Банката е реализирала големи придобивания, които драстично увеличиха нейния размер и база на депозити. Банката успешно интегрира придобитите предприятия в изключително кратък срок. Понастоящем Банката се опитва да осъществи всички възможни синергии в резултат на тези придобивания. Тя започна да рационализира своята търговска мрежа в Гърция посредством намаляване на броя на клоновете и на служителите (112). До 2017 г. общите разходи на Банката в Гърция ще са намалели с още […]% спрямо 2013 г. За да постигне тази цел, Гърция е поела задължение Банката да намали клоновете и служителите си в Гърция съответно на […] и […] към 31 декември 2017 г., при максималната сума на разходите в Гърция от […] млрд. евро. Очакваното съотношение на разходите към приходите ще бъде под […] % в края на периода на преструктуриране. Комисията счита, че с плана за преструктуриране се запазва ефективността на Бнката в новата пазарна среда. |
(332) |
Една от най-важните области е управлението на необслужваните кредити, тъй като те са били в размер на 36 % от портфейла на Банката към 31 декември 2013 г. (113). Банката планира да засили кредитната си политика (ограничения, покритие на обезпечението) и да се съсредоточи върху основната дейност, за да ограничи до минимум загубите си. Гърция е поела също задължение Банката да изпълни високите стандарти по отношение на кредитната си политика, за да овладее рисковете и да увеличи до максимум стойността за Банката на всеки етап от кредитния процес, включително преструктурирането на кредитите, както е описано в съображение 141. |
7.6.2.2. Корпоративно управление
(333) |
Друг аспект, който заслужава внимание, е управлението на Банката, предвид това, че HFSF притежава по-голямата част от акциите на Банката след рекапитализацията от пролетта на 2013 г., но има ограничени права на гласуване. Освен това, някои от частните инвеститори, които контролират Банката, притежават и гаранции и следователно ще получат максимална полза, в случай че цените на акциите се покачат през периода на преструктуриране. Тъй като тази ситуация може да създаде морален риск, през 2013 г. Банката и HFSF договориха специална рамка за отношенията си. С това споразумение се защитава ежедневната дейност на Банката от всякаква намеса от страна на основните ѝ акционери, като в същото време се гарантира, че HFSF ще може да следи изпълнението на плана за преструктуриране и да възпира поемането на прекомерни рискове от страна на ръководството на Банката посредством подходящи процедури за консултиране. Банката е поела и задължение да следи отблизо експозицията си по отношение на свързани кредитополучатели. Комисията отбелязва с одобрение факта, че HFSF автоматично възстановява своите права на гласуване, ако Банката не изпълни плана си за преструктуриране. |
7.6.2.3. Международни дейности
(334) |
В миналото някои от международните дейности на Банката са довели до постепенното намаляване на нейния капитал и ликвидност, както е обяснено в съображение 323. |
(335) |
Според плана за преструктуриране се очаква Банката да продължи пренасочването си към своя вътрешен пазар. Банката вече е продала дъщерното си предприятие в САЩ. Тя е започнала също да рационализира другите дъщерни предприятия, да укрепва процеса на гарантиране на кредити и да намалява недостига от финансиране на дъщерните си предприятия. Тя планира по-нататъшна рационализация на мрежата си в запазените дъщерни предприятия, както е описано в съображение 130. |
(336) |
Следователно общата сума на чуждестранните активи ще намалее в бъдеще. Към края на периода на преструктуриране те ще са в размер на […] част от общия счетоводен баланс на Банката. |
(337) |
Следователно Комисията е убедена, че Банката ще успее в достатъчна степен да преструктурира и намали размера на тези чуждестранни предприятия, за да се избегне излагането ѝ в бъдеще на допълнителни капиталови нужди и недостиг на ликвидност. Описаното в съображение 138 задължение Банката да се въздържа от вливането на капитал в големи размери в международните си дъщерни предприятия допринася също за това да се гарантира, че чуждестранните дъщерни предприятия няма да представляват заплаха за капиталовата позиция или позицията на ликвидност на Банката. |
7.6.2.4. Заключение относно жизнеспособността
(338) |
Описаният в раздел 2.4 базов сценарий показва, че към края на периода на преструктуриране Банката ще може да реализира възвръщаемост, даваща ѝ възможност да покрива всички свои разходи и да осигури подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като се вземе предвид нейният рисков профил. Същевременно капиталовата позиция на Банката се очаква да остане на задоволително ниво. |
(339) |
Накрая, Комисията отбелязва неблагоприятния сценарий, описан в представения от гръцките органи план за преструктуриране на Банката. Неблагоприятният сценарий е базиран на набор от допускания, които са били съгласувани с HFSF. При него е отчетена по-продължителна и по-дълбока рецесия, както и по-голяма дефлация на цените на недвижимите имоти. Планът за преструктуриране показва, че Банката може да устои на разумно напрежение, тъй като — дори при неблагоприятния сценарий — тя ще продължи да реализира печалба и ще остане добре капитализирана към края на периода на преструктуриране. |
(340) |
Размерът на допълнителния капитал, който беше набран през 2014 г., а именно 1 750 млн. евро, е достатъчен за справяне при базовия сценарий със стрес теста от 2013 г. през периода на преструктуриране и за изплащане на привилегированите акции, което Банката направи през май 2014 г. (114) […] Комисията напомня, че в оценката на капиталовите нужди при базовия сценарий Банката на Гърция вече е направила някои корекции, които са довели до увеличаване на прогнозните капиталови нужди в сравнение с изчислените от Банката капиталови нужди в собствения ѝ базов сценарий. Поради това Комисията счита, че изчислените от Банката на Гърция базови капиталови нужди съответстват на определена степен на напрежение. За да направи заключението, че Банката е жизнеспособна, Комисията не изисква Банката предварително да разполага с достатъчно капитал, за да покрие капиталовите нужди при неблагоприятния сценарий, които са изчислени от Банката на Гърция, тъй като така изчислените нужди съответстват на високо равнище на напрежение и тъй като набраният през март 2014 г. капитал показва, че Банката е възвърнала достъпа си до капиталовите пазари. |
(341) |
Друг положителен факт е, че Банката няма да извършва допълнителни инвестиции в неинвестиционни ценни книжа, което спомага за запазването на нейната капиталова позиция и позиция на ликвидност. |
(342) |
Поради това заключението е, че комбинацията от вече извършеното преструктуриране и предложеното допълнително преструктуриране е достатъчна за възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план. |
7.6.3. Собствен принос и споделяне на тежестта
(343) |
Както е посочено в раздел 3 от Съобщението относно преструктурирането, банките и техните акционери трябва да участват в преструктурирането във възможно най-голяма степен, за да се гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум. Следователно банките следва да използват свои собствени ресурси за финансиране на преструктурирането, например чрез продажбата на активи, докато акционерите трябва по възможност да поемат загубите на банката. |
7.6.3.1. Собствен принос на Банката: продажби и съкращаване на разходите
(344) |
Банката вече е продала някои малки чуждестранни предприятия (в САЩ) и е намалила задлъжнялостта по част от портфейла си, за да укрепи капиталовата си адекватност и позицията си на ликвидност. В плана за преструктуриране се предвижда намаляване на задлъжнялостта по отношение на чуждестранните ѝ дейности, както е описано в съображения 125—129. Като се има предвид вече извършеното намаляване на задлъжнялостта и предприетите продажби и след приключването на задълженията, свързани с намаляването на задлъжнялостта и продажбата на чуждестранните предприятия, Банката в значителна степен ще е намалила своето географско присъствие в […]. Намаляването на международните активи на Банката също ще намали значително условния риск от необходимост от помощ в бъдеще. Следователно то допринася за намаляването на размера на помощта до минимум. |
(345) |
С цел да ограничи капиталовите си нужди Банката няма да използва капитал за подпомагане или за разширяване на чуждестранните си дъщерни предприятия, както е описано в съображение 138. Също така, Гърция е поела задължения да гарантира, че Банката няма да осъществява скъпоструващи придобивания. |
(346) |
Банката се е ангажирала също така с мащабна програма за намаляване на разходите, както е посочено в раздел 2.4.2. Разходите ѝ ще се понижават допълнително до 2017 г. […] В момента служителите ѝ се намаляват и заплатите се понижават. Гърция е поела задължение и да ограничи възнаграждението на управителите на Банката […]. |
7.6.3.2. Споделяне на тежестта от старите акционери и нов капитал, набран на пазара
(347) |
Участието на старите акционери на Банката намаля с извършеното през 2009 г. емитиране на права (115) и след това с рекапитализацията на HFSF (мярка B4) и набирането на частен капитал през 2013 г. и март 2014 г. Например притежаваният от акционерите на Банката дял, който по онова време включваше и инвеститорите, които са влели средства през 2009 г., намаля от 100 % преди рекапитализацията от пролетта на 2013 г. на едва 2,3 % след тази рекапитализация. Освен това, Банката не е плащала никакви дивиденти в парични средства от 2008 г. насам. Освен споделянето на тежестта от старите акционери, от началото на кризата през 2008 г. Банката набра значително количество частен капитал, а именно 807 млн. евро през 2009 г., 1 444 млн. евро през 2013 г. и 1 750 млн. евро през 2014 г. |
7.6.3.3. Споделяне на тежестта от притежателите на подчинен дълг
(348) |
Притежателите на хибриден и на подчинен дълг на Банката са допринесли за разходите за преструктурирането ѝ. Банката е извършила няколко операции за управление на пасивите, за да генерира капитал, както е описано в съображение 134. |
(349) |
Все още неизплатените инструменти са обект на забраната за изплащане на купони, посочена в съображение 143. Следователно Комисията счита, че е осигурено адекватно споделяне на тежестта от страна на притежателите на хибриден и на подчинен дълг на Банката и че са изпълнени изискванията на Съобщението относно преструктурирането в това отношение. |
7.6.3.4. Заключение относно собствения принос и споделянето на тежестта
(350) |
В сравнение с получената обща рекапитализация от държавата, собственият принос и споделянето на тежестта, особено под формата на продажба на активи и намаляване на кредитния портфейл, са много по-ниски от нивата, които Комисията обикновено би приела за достатъчни. Намаляването засяга само чуждестранни дейности, които представляват ограничена част от дейността на Банката (116), а в рамките на преструктурирането не се предвижда никакво намаляване на размера на кредитните и депозитните портфейли в Гърция, които вместо това са се увеличили драстично през последната година в резултат на придобиванията. Комисията обаче взема под внимание разгледаните в раздел 7.6.1 елементи, и по-конкретно фактите, че получената помощ частично отговаря на условията за освобождаване, изложени в точка 14 от Съобщението относно удължаването от 2011 г., според които Комисията може да приеме по-ниски нива на собствен принос и споделяне на тежестта. Комисията също отбелязва като положителен факта, че Банката е набрала 1 444 млн. евро на пазара през май 2013 г. и 1 750 млн. евро през март 2014 г., […]. Освен това, капиталът през март 2014 г. е бил набран при цена на акция, равна на цената на акция, при която HFSF е записала акции в рамките на рекапитализацията от пролетта на 2013 г. (мярка B4). Следователно високата емисионна цена е ограничила ефекта на разреждане за HFSF. Банката също така е изплатила привилегированите акции (мярка A). Предвид всички тези елементи може да се счита, че планът за преструктуриране предвижда достатъчно мерки по отношение на собствения принос и споделянето на тежестта, за да се ограничи помощта до необходимия минимум. |
7.6.4. Мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията
(351) |
В Съобщението относно преструктурирането се изисква планът за преструктуриране да предлага мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията и за гарантиране на конкурентоспособността на банковия сектор. Освен това, тези мерки следва да отстраняват също така моралния риск и да гарантират, че държавната помощ не се използва за финансиране на антиконкурентни практики. |
(352) |
В точка 31 от Съобщението относно преструктурирането е посочено, че при оценяването на размера на помощта и произтичащите нарушения на конкуренцията Комисията трябва да вземе предвид както абсолютния, така и относителния размер на получената държавна помощ, както и степента на споделянето на тежестта и позицията на финансовата институция на пазара след преструктурирането. В това отношение Комисията напомня, че Банката е получила капиталова подкрепа от държавата в размер на 23,7 % от нейните рисково претеглени активи (117). Наред с това през 2010 г. Банката е получила гаранции за осигуряване на ликвидност в размер на 9,9 млрд. евро и държавни облигационни заеми в размер на 1,3 млрд. евро, които заедно представляват почти 25 % от счетоводния баланс на Банката. Освен това, Банката е получила гарантирана от държавата СПОЛ. Поради това, с оглед на големия размер на помощта, са необходими мерки за ограничаване на евентуалните нарушения на конкуренцията. Освен това, пазарният дял на Банката в Гърция е голям. Придобиването на прехвърлените дейности на ATE, Geniki, MBG и прехвърлените кипърски дейности увеличи пазарните дялове на Банката. След тези придобивания пазарният дял на Банката от депозитите в Гърция достигна до 29 % в края на 2013 г., докато пазарните ѝ дялове от жилищните ипотеки, потребителските кредити и корпоративните кредити бяха съответно 25 %, 22 % и 35 % (в сравнение със съответно 10 %, 8 %, 8 % и 14 % през 2011 г.) (118). |
(353) |
Комисията припомня, че затрудненията на Банката се дължат до голяма степен на външни сътресения като кризата с гръцкия държавен дълг и продължителната рецесия, които причиниха срив в гръцката икономика от 2008 г. насам, както вече беше отбелязано в съображение 74 от решението за откриване по отношение на Piraeus. Следователно е намалена необходимостта от разглеждане на въпроси, свързани с моралния риск. Както е посочено в раздел 7.6.1 от настоящото решение, предвид тези фактори нарушенията на конкуренцията вследствие на мерките за помощ не са толкова големи, което важи и за необходимостта от мерки за ограничаването на такива нарушения. Поради тези причини Комисията по изключение може да приеме, въпреки големия размер на помощта и големите пазарни дялове, че в плана за преструктуриране не е предвидено намаляване на размера на счетоводния баланс и кредитите в Гърция. Би било проблематично обаче, ако най-подпомаганата от четирите големи гръцки банки, която също се разрасна най-много в резултат на придобивания през последните години, продължи да расте в периода на преструктуриране с по-бързи от пазарните темпове и евентуално измести по-малко подпомаганите банки. Поради това Комисията приветства ангажимента Банката да не се разраства с по-бързи от пазарните темпове. |
(354) |
Комисията обаче отбелязва, че рекапитализациите от държавата са дали възможност на Банката да продължи да осъществява банковите си дейности на чуждестранни пазари. |
(355) |
Комисията посочва, че в допълнение към вече извършеното намаляване на задлъжнялостта и преструктуриране, Банката ще продължи преструктурирането и ще намали още повече своите чуждестранни активи до 30 юни 2018 г. (119). Освен това, Банката е поела задължение да не използва помощта за финансиране на разрастването на тези дейности. Следователно помощта няма да се използва за нарушаване на конкуренцията на тези чуждестранни пазари. |
(356) |
Гърция е поела също така задължение Банката да не осъществява скъпоструващи придобивания, като следи тя да не използва получената държавна помощ, за да придобива нови предприятия. Тази забрана допринася за това да се гарантира, че помощта ще се използва единствено за подпомагане на възстановяването на жизнеспособността на банковите дейности в Гърция, а не например за разрастване на чуждестранните пазари. |
(357) |
Задължението за намаляване на неустойчиво високите нива на лихвата, плащана по гръцките депозити, също гарантира, че помощта няма да се използва за финансиране на неустойчиви стратегии за привличане на депозити, които нарушават конкуренцията на гръцкия пазар. Аналогично, задължението за въвеждане на строги насоки по отношение на ценообразуването на нови кредити, базирано на надлежна оценка на кредитния риск, ще възпрепятства Банката да нарушава конкуренцията на гръцкия пазар чрез нецелесъобразни стратегии за ценообразуване на потребителските кредити. |
(358) |
Като се има предвид специфичната ситуация, описана в раздел 7.6.1, и предвидените в плана за преструктуриране мерки, Комисията счита, че са налице достатъчни предпазни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията. |
7.6.5. Мониторинг
(359) |
В съответствие с раздел 5 от Съобщението относно преструктурирането са необходими редовни доклади, за да може Комисията да следи за надлежното изпълнение на плана за преструктуриране. Както е посочено в поетите от Гърция задължения (120), гръцките органи ще гарантират, че до края на периода на преструктуриране, а именно 31 декември 2018 г., контролиращото доверено лице, което е назначено от Банката с одобрението на Комисията, ще следи за спазването на поетите от гръцките органи задължения във връзка с преструктурирането на дейностите в Гърция и в чужбина и във връзка с корпоративното управление и търговските дейности. Следователно Комисията счита, че е осигурен надлежен мониторинг на изпълнението на плана за преструктуриране. |
7.6.6. Заключение относно съответствието на мерките A, B1, B2, B3 и B4 със Съобщението относно преструктурирането
(360) |
Комисията счита, че планът за преструктуриране, разглеждан заедно с поетите задължения в приложението към настоящото решение, гарантира възстановяването на жизнеспособността на Банката в дългосрочен план, достатъчен е от гледна точка на споделяне на тежестта и собствен принос, целесъобразен е, за да бъдат компенсирани последиците от нарушенията на конкуренцията вследствие на разглежданите в настоящото решение мерки за помощ, и е пропорционален. Планът за преструктуриране и поетите задължения, представени на Комисията, изпълняват критериите на Съобщението относно преструктурирането. |
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(361) |
Комисията изразява съжаление, че гръцките органи неправомерно са привели в действие мерки за помощ B2, B3 и B4 в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, тъй като въпросните мерки са били осъществени преди изпращането на официално уведомление. При все това може да се приеме, че тези мерки, както и другите анализирани в настоящото решение мерки, са съвместими с вътрешния пазар, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Следните мерки, които са осъществени от гръцките органи, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора:
а) |
спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена на Piraeus Bank S.A. от Банката на Гърция и гарантирана от Гърция (мярка L2); |
б) |
втора мостова рекапитализация в размер на 1 553 млн. евро, предоставена от гръцкия фонд за финансова стабилност („HFSF“) на Piraeus Bank S.A. през месец декември 2012 г. (мярка B2); |
в) |
писмо за поемане на ангажимент в размер на 1 082 млн. евро, предоставено от HFSF на Piraeus Bank S.A. на 20 декември 2012 г. (мярка B3); |
г) |
рекапитализация в размер на 5 891 млн. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през пролетта на 2013 г. (мярка B4); и |
д) |
рекапитализация в размер на 524 млн. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през пролетта на 2013 г. (мярка C). |
2. Като се има предвид планът за преструктуриране на Piraeus Bank Group, която включва Piraeus Bank S.A. и всички нейни дъщерни предприятия и клонове, представен на 25 юни 2014 г., и поетите на тази дата задължения от страна на Гърция, следната държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар:
а) |
вливане на капитал в размер на 750 млн. евро, предоставен от Гърция на Piraeus Bank S.A. през месец май 2009 г. и месец декември 2011 г. по схемата за рекапитализация (мярка A); |
б) |
спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена на Piraeus Bank S.A. от Банката на Гърция и гарантирана от Гърция след месец юли 2011 г., в размер на 30,4 млрд. евро към 31 декември 2012 г. (мярка L2); |
в) |
първа мостова рекапитализация в размер на 4,7 млрд. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през месец май 2012 г. (мярка B1); |
г) |
втора мостова рекапитализация в размер на 1 553 млн. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през месец декември 2012 г. (мярка B2); |
д) |
писмо за поемане на ангажимент в размер на 1 082 млн. евро, предоставено от HFSF на Piraeus Bank S.A. на 20 декември 2012 г. (мярка B3); |
е) |
рекапитализация в размер на 5 891 млн. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през пролетта на 2013 г. (мярка B4); и |
ж) |
рекапитализация в размер на 524 млн. евро, предоставена от HFSF на Piraeus Bank S.A. през пролетта на 2013 г. (мярка C). |
Член 2
Адресат на настоящото решение е Република Гърция.
Съставено в Брюксел на 23 юли 2014 година.
За Комисията
Joaquín ALMUNIA
Заместник-председател
(1) Вж. Решение на Комисията от 27 юли 2012 г. относно държавна помощ № SA. 34826 (2012/C) (ex 2012/NN) — „Рекапитализация на Piraeus Bank от Гръцкия фонд за финансова стабилност“ (ОВ C 359, 21.11.2012 г., стр. 43).
(2) Решение на Комисията от 19 ноември 2008 г. относно държавна помощ N 560/2008 „Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 125, 5.6.2009 г., стр. 6). Регистрирана е под номер SA.26678 (N 560/2008). Впоследствие тази схема беше удължена и изменена, както е описано в бележка под линия4.
(3) „Банката“ се отнася до Piraeus Bank Group.
(4) На 2 септември 2009 г. Гърция изпрати уведомление за редица изменения на мерките за подпомагане и удължаване на прилагането им до 31 декември 2009 г., които бяха одобрени на 18 септември 2009 г. (вж. Решение на Комисията от 18 септември 2009 г. относно държавна помощ N 504/2009 „Prolongation and amendment of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 264, 6.11.2009 г., стр. 5). На 25 януари 2010 г. Комисията одобри второ удължаване на прилагането на мерките за подпомагане до 30 юни 2010 г. (вж. Решение на Комисията от 25 януари 2010 г. относно държавна помощ N 690/2009 „Prolongation of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 57, 9.3.2010 г., стр. 6). На 30 юни 2010 г. Комисията одобри редица изменения на мерките за подпомагане и удължаване на прилагането им до 31 декември 2010 г. (вж. Решение на Комисията от 30 юни 2010 г. относно държавна помощ N 260/2010 „Extension of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 238, 3.9.2010 г., стр. 3). На 21 декември 2010 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на мерките за подпомагане до 30 юни 2011 г. (вж. Решение на Комисията от 21 декември 2010 г. относно държавна помощ SA 31998 (2010/N) „Fourth extension of the Support measures for the credit Institutions in Greece“ (ОВ C 53, 19.2.2011 г., стр. 2). На 4 април 2011 г. Комисията одобри изменение на мерките за подпомагане (вж. Решение на Комисията от 4 април 2011 г. относно държавна помощ SA.32767 (2011/N) „Amendment to the Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 164, 2.6.2011 г., стр. 8). На 27 юни 2011 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на мерките за подпомагане до 31 декември 2011 г. (вж. Решение на Комисията от 27 юни 2011 г. относно държавна помощ SA.33153 (2011/N) „Fifth prolongation of the Support measures for the credit Institutions in Greece“ (ОВ C 274, 17.9.2011 г., стр. 6). На 6 февруари 2012 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на мерките за подпомагане до 30 юни 2012 г. (вж. Решение на Комисията от 6 февруари 2012 г. относно държавна помощ SA.34149 (2011/N) „Sixth prolongation of the Support Measures for the Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 101, 4.4.2012 г., стр. 2). На 6 юли 2012 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на мерките за подпомагане до 31 декември 2012 г. (вж. Решение на Комисията от 6 юли 2012 г. относно дело за държавна помощ SA.35002 (2012/N) — Гърция „Prolongation of the Support Scheme for Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 77, 15.3.2013 г., стр. 14). На 22 януари 2013 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 30 юни 2013 г. (вж. Решение на Комисията от 22 януари 2013 г. относно дело за държавна помощ SA.35999 (2012/N) — Гърция „Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece“ (ОВ C 162, 7.6.2013 г., стр. 6). На 25 юли 2013 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 31 декември 2013 г. (вж. Решение на Комисията от 25 юли 2013 г. относно дело за държавна помощ SA.36956 (2013/N) — Гърция „Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece“, все още непубликувано. На 14 януари 2014 г. Комисията одобри удължаване на прилагането на схемата за гаранции и на схемата за облигационни заеми до 30 юни 2014 г. (вж. Решение на Комисията от 14 януари 2014 г. относно дело за държавна помощ SA.37958 (2013/N) — Гърция „Prolongation of the Guarantee Scheme and the Bond Loan Scheme for Credit Institutions in Greece“, все още непубликувано.
(5) Вж. бележка под линия 1.
(6) Съобщение на HFSF за медиите, 24 декември 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.hfsf.gr/files/press_release_20121224_en.pdf.
(7) Тези мерки бяха регистрирани от Комисията като дело SA.36005 (2013/NN).
(8) Решение на Комисията от 23 май 2011 г. относно държавна помощ SA.31154 „Restructuring of Agricultural Bank of Greece“ (ОВ C 317, 29.10.2011 г., стр. 4).
(9) Процедурата за придобиване и поемане на задължения е процедура за преструктуриране, при която в юридическо лице в процес на ликвидация се установяват висококачествените активи и пасиви и те се търгуват с оглед прехвърлянето им към жизнеспособно дружество.
(10) Решение на Комисията от 3 май 2013 г. относно държавна помощ SA.35460 „Liquidation aid for ATE Bank resolution“ (ОВ C 261, 10.9.2013 г., стр. 1).
(11) Вж. раздел 2.3.3.3.
(12) Заседанието на Еврогрупата е заседание на финансовите министри от еврозоната, т.е. държавите членки, приели еврото за своя официална парична единица.
(13) Вж. раздел 2.3.3.3.
(14) Европейска комисия — Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“. „The Second Economic Adjustment Programme for Greece - March 2012“ (Втора програма за икономически корекции за Гърция — март 2012 г.), стр. 17, на разположение онлайн на адрес:
http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/occasional_paper/2012/pdf/ocp94_en.pdf.
(15) Вж. раздел II „Преструктуриране на гръцкия държавен дълг“ от Доклада относно рекапитализацията и преструктурирането на гръцкия банков сектор (Report on the Recapitalisation and Restructuring of the Greek Banking Sector), Банка на Гърция, декември 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.bankofgreece.gr/BogEkdoseis/Report_on_the_recapitalisation_and_restructuring.pdf.
(16) Съобщение за медиите на Министерството на финансите от 9 март 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.pdma.gr/attachments/article/80/9%20MARCH%202012%20-%20RESULTS.pdf.
(17) Вж. бележка под линия 14, стр. 106.
(18) Вж. бележка под линия 15.
(19) Вж. бележка под линия 14, стр. 104.
(20) Вж. бележка под линия 15.
(21) Европейската централна банка и националните централни банки заедно образуват Евросистемата — системата на централните банки от еврозоната.
(22) Съобщение за медиите на министерство на финансите от 3 декември 2012 г., на разположение онлайн на адрес: http://www.pdma.gr/attachments/article/248/Press%20Release%20-%20December%2003.pdf.
Вследствие на това обратно изкупуване на собствения ѝ дълг на цена много под номиналната стойност, Гърция успя да осъществи значително намаляване на дълга.
(23) Ако такова изкупуване не беше осъществено, пазарната стойност на тези нови гръцки държавни облигации можеше да се повиши в зависимост от развитието на пазарните параметри като лихвени проценти и вероятност от неизпълнение на финансовите задължения от страна на Гърция.
(24) Включително очакваната загуба от новите предоставени кредити в Гърция през периода юни 2013 г. — декември 2016 г.
(25) Въздействието на ПЗК от чуждестранен риск е било изчислено след приспадането на чуждестранните данъци и при отчитане на задълженията по отношение на продажбите, които са били представени на генералния директор за политиката по конкурентоспособност по това време.
(26) Резервите за загуби от кредити на NBG към 30 юни 2013 г. след отчитане на провизиите за First Business Bank и Probank.
(27) Резервите за загуби от кредити на Eurobank към 30 юни 2013 г. след отчитане на провизиите за New Hellenic Postbank и New Proton Bank, които са били придобити през август 2013 г.
(28) Годишен доклад от 2012 г. http://www.piraeusbankgroup.com/en/investors/financials/annual-reports.
(29) Вж. таблица 2.
(30) За 2012 г. тази сума не включва двете мостови рекапитализации, получени от Банката. Сумата за 2013 г. включва цялата рекапитализация от пролетта на 2013 г.
(*1) Включително ATE и Geniki
(*2) Включително ATE Geniki, гръцките клонове на трите кипърски банки, MBG
(31) Вж. таблица 2.
(32) Вж. раздел 2.3.1.2 Държавна рекапитализация, предоставена по мярката за рекапитализация.
(33) http://www.piraeusbankgroup.com/en/press-office/press-release/2014/05/apopliromi-pronomiouxon-metoxon-ellinikou-dimosiou.
(34) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 40.
(35) Вж. съображение 27 от Решението за ликвидацията на ATE.
(36) Данни на Hellenic Bank Association, достъпни онлайн на адрес: http://62.1.43.74/4Statistika/UplPDFs/network2012engl.pdf.
(37) http://www.geniki.gr/Portals/0/PDFs/140321_annual_results_en_2.pdf.
(*3) Търговска тайна.
(38) Докладът е изготвен от PIMCO на 1 февруари 2013 г. и е озаглавен „Независима надлежна проверка на банковата система в Кипър“ (Independent Due Diligence of the Banking System in Cyprus). Прогнозите за капитала са генерирани както при базов, така и при неблагоприятен макроикономически сценарий. Приложимата референтна дата за изпълнението е 30 юни 2012 г., а прогнозният период е удължен от 30 юни 2012 г. до 30 юни 2015 г.
(39) Вж. съображение 101.
(40) Пак там.
(41) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 51.
(42) Терминът „ рисково претеглени активи “ се отнася за нормативно установена съвкупност, с която се измерва експозицията на риск на дадена финансова институция и която се използва от надзорните органи за мониторинг на капиталовата адекватност на финансовите институции.
(43) Според писмо на Банката на Гърция от 7 ноември 2011 г. „гаранциите важат за целия размер на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ)“.
(44) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 133.
(45) С изключение на частта от рекапитализацията, записана от HFSF за покриване на капиталовите изисквания, възникнали при придобиването на ATE Bank и на гръцките клонове на трите кипърски банки. За повече информация, вж. съображение 101.
(46) Споразумението преди записването гласи следното: „Платимият на Банката действителен риск включва облигациите на EFSF и всички плащания на купони и начислени лихви по облигациите на EFSF за периода от емитирането на облигациите до преобразуването на аванса в акционерен капитал и други конвертируеми финансови инструменти, както е предвидено в настоящото споразумение“.
(47) Вж. таблица 3.
(48) http://www.piraeusbankgroup.com/~/media/Com/Piraeus-Bank-Documents/Press-Releases/2013/Apofaseis_BGM_23042013_en.pdf.
(49) Вж. съображение 112.
(50) http://www.piraeusbankgroup.com/~/media/Com/Piraeus-Bank-Documents/Press-Releases/2013/Anakoinwsi-apokomis-DS-gia-AMK.pdf.
(51) http://www.piraeusbankgroup.com/en/press-office/announcement/2013/06/anakoinosi-kalipsis.
(52) http://www.hfsf.gr/files/HFSF_activities_Jan_2013_Jun_2013_en.pdf.
(53) http://www.hfsf.gr/files/HFSF_activities_Jan_2013_Jun_2013_en.pdf.
(54) http://www.piraeusbankgroup.com/~/media/Com/Downloads/Investors/PIRAEUS-BANKS-ANNOUNCEMENTS-ON-THE-CHARACTERISTICS-OF-HFSF-WARRANTS.pdf.
(55) Например, цената на упражняване на 2 януари 2014 г. е 1,7340 евро, на 2 юли 2014 г. е 1,7680 евро, на 2 януари 2015 г. ще бъде 1,8105 евро, на 2 юли 2015 г. ще бъде 1,8530 евро и т.н.
(56) Вж. раздел 2.3.3.4.
(57) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 117.
(58) Включително вноски във фонда за гарантиране на депозитите и инвестициите („TEKE“).
(59) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 128.
(60) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 117.
(61) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 133.
(62) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 117.
(63) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 136.
(64) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 128.
(65) Годишен доклад от 2012 г. за стойностите през 2012 г. http://www.piraeusbankgroup.com/en/investors/financials/annual-reports.
План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 96 за стойностите за 2014 г.
(66) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 97.
(67) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 149.
(68) Вж. поетите задължения в приложението, глава I.
(69) Вж. поетите задължения в приложението, глава I.
(70) Вж. поетите задължения в приложението, глава I.
(71) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 44.
(72) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 147.
(73) Вж. поетите задължения в приложението, глава II.
(74) Вж. поетите задължения в приложението, глава II.
(75) Вж. приложението, глава II.
(76) Вж. приложението, глава II.
(77) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(78) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(79) Вж. приложението, глава III, раздел A.
(80) Вж. приложението, глава III, раздел В.
(81) „Накрая, по отношение на издадените от HFSF гаранции следва да се поясни, че Република Гърция ще иска одобрението на Европейската комисия преди обратното изкупуване на гаранции от Alpha Bank или от държавен орган (включително HFSF), така че Европейската комисия да може да провери дали предвиденото обратно изкупуване на гаранции не е в противоречие с изискванията за възнаграждението на държавата съгласно правилата за държавната помощ.“
(82) Съобщение на Комисията — Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 2).
(83) Съображение 64 от решението за откриване по отношение на Piraeus.
(84) Съображение 68 от решението за откриване по отношение на Piraeus.
(85) Вж. съображение 35.
(86) Вж. съображение 101.
(87) Съобщение на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (ОВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9).
(88) Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 януари 2012 г. на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза (ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 7).
(89) Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (ОВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1).
(90) Вж. бележка под линия 6.
(91) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 40.
(92) Вж. бележка под линия 4.
(93) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 51.
(94) Вж. решението за откриване по отношение на Piraeus, съображение 41.
(95) Отбелязва се също така, че гръцките органи са предоставили помощта на Банката по схемата за подпомагане на гръцките банки, която е била разрешена от Комисията въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора, както и чрез HFSF, чието създаване също е било одобрено с решение на Комисията.
(96) Вж. бележка под линия 6.
(97) Вж. съображение 41 от Решение на Комисията по дело NN 51/2008 — Гаранционна схема за банките в Дания (ОВ C 273, 28.10.2008 г., стр. 2).
(98) Вж. съображение 96: начислените лихви се считат за допълнително участие от HFSF и следователно са намалили плащането, което HFSF е трябвало да извърши към Банката, за да плати рекапитализацията от пролетта на 2013 г.
(99) Вж. също така раздел 7.5.1.
(100) Теоретичната цена на минали права („TERP“) е общоприета пазарна методика за количествено определяне на ефекта на разреждане вследствие на увеличението на акционерния капитал.
(101) Вж. съображение 55.
(102) http://www.epant.gr/apofasi_details.php?Lang=gr&id=345&nid=689.
(103) Вж. съображение 68.
(104) http://www.epant.gr/news_details.php?Lang=en&id=89&nid=497.
(105) http://www.epant.gr/apofasi_details.php?Lang=gr&id=352&nid=713.
(106) Вж. съображение 80.
(107) Все още непубликувано решение на Комисията от 30 август 2013 г. в SA.34724, „Преструктуриране на Banco Comercial Português (BCP) Group“.
(108) Вж. таблица 2.
(109) Вж. точка 28 от Съобщението относно преструктурирането и съображение 320 от Решение на Комисията от 5 април 2011 година относно мерки C 11/09 (ex NN 53b/08, NN 2/10 и N 19/10), приведени в действие от нидерландската държава в полза на ABN AMRO Group NV (създадено в резултат на сливане между Fortis Bank Nederland и ABN AMRO N), (ОВ L 333, 15.12.2011 г., стр. 1).
(110) http://www.piraeusbankgroup.com/en/investors/financials/presentation-audio-archive.
(111) Комисията отбелязва също, че част от нуждите от ликвидност на Банката произтичат от необичайната форма на участие на HFSF в първата и втората мостова рекапитализация, както и в рекапитализацията от пролетта на 2013 г. Действително като заплащане за участието си HFSF е прехвърлил на Банката емитирани от EFSF дългови ценни книжа вместо парични средства. Банката притежава голямо количество средносрочни и дългосрочни дългови ценни книжа на EFSF, което увеличава нуждите ѝ от финансиране спрямо ситуация, в която рекапитализацията се плаща в парични средства. Тази част от нуждите от ликвидност не отразява неподходящ бизнес модел или структура на счетоводния баланс. Тя ще изчезне автоматично с настъпването на падежа на дълговите ценни книжа на EFSF.
(112) Вж. съображение 116.
(113) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 132.
(114) Вж. съображение 52.
(115) Вж. съображение 132.
(116) Размерът на предложената във връзка със собствения принос мярка трябва да се сравнява с размера на Банката преди придобиванията на прехвърлените дейности на ATE, Geniki, BCP и прехвърлените кипърски дейности по причините, разяснени в раздел 7.1.3.5.
(117) Когато се отчита само действително изплатената помощ, което е най-благоприятно и съответно води до най-голямо нарушаване на конкуренцията, размерът на помощта се свежда до 19,4 % от рисково претеглените активи на Банката.
(118) План за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г., стр. 35.
(119) Вж. приложението, глава II.
(120) Вж. съображение 129.
ПРИЛОЖЕНИЕ
PIRAEUS BANK – ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Република Гърция следва да гарантира, че Банката изпълнява плана за преструктуриране, представен на 25 юни 2014 г. Планът за преструктуриране се базира на макроикономически допускания, определени от Европейската комисия („Комисията“) в допълнението, както и на регулаторни допускания.
С настоящото Република Гърция поема следните задължения („ поети задължения “), които са неразделна част от плана за преструктуриране. Поетите задължения включват задълженията във връзка с изпълнението на плана за преструктуриране („ задължения за преструктуриране “) и задълженията за корпоративно управление и търговски дейности.
Поетите задължения влизат в сила от датата на приемане на решението на Комисията за одобряване на плана за преструктуриране („решението“).
Периодът на преструктуриране приключва на 31 декември 2018 г. Поетите задължения важат за целия период на преструктуриране, освен ако в конкретното поето задължение е предвидено друго.
Настоящият текст следва да се тълкува в светлината на решението в общата рамка на правото на Съюза и във връзка с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (1).
ГЛАВА I. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на поетите задължения следните термини означават:
1) банка: Piraeus Bank S.A. и всички нейни дъщерни предприятия. Следователно терминът включва цялата Piraeus Bank Group с всички нейни гръцки и чуждестранни дъщерни предприятия и клонове както банкови, така и небанкови;
2) увеличаваща капитала оферта в банковия сектор: оферта, която води до увеличение на съотношението на собствения капитал на Банката, като се вземат предвид всички свързани елементи, по-специално печалбата/загубата, която е записана във връзка със сделката, и намалението на рисково претеглените активи в резултат на продажбата (коригирано, при нужда, с оглед на увеличението на рисково претеглените активи в резултат на останалите финансови връзки);
3) увеличаваща капитала оферта в застрахователния сектор: оферта, която води до увеличение на съотношението на собствения капитал на Банката. Всяка оферта над балансовата стойност на застрахователната дейност в отчетите на Банката автоматично се приема за увеличаваща капитала;
4) приключване: датата на прехвърляне на правото на собственост върху продаваното предприятие към купувача;
5) продавано предприятие: всички предприятия и активи, по отношение на които Банката поеме задължение за продажба;
6) дата на влизане в сила: датата на приемане на решението;
7) край на периода на преструктуриране: 31 декември 2018 г.;
8) чуждестранни активи: активи, свързани с дейностите на клиенти извън Гърция, независимо от държавата, в която са записани активите. Например активи, които са записани в Люксембург, но са свързани с дейности на клиенти в Гърция, не се включват в обхвата на това определение. Обратно, активи, които са записани в Люксембург или Гърция, но са свързани с дейности на клиенти в други държави от ЮИЕ, се считат за чуждестранни активи и са включени в обхвата на това определение;
9) чуждестранни предприятия: чуждестранни банкови и небанкови дъщерни предприятия и клонове на Банката;
10) чуждестранни дъщерни предприятия: всички банкови и небанкови дъщерни предприятия на Банката извън Гърция;
11) гръцки банкови дейности: гръцките банкови дейности на Банката, независимо от това къде са записани активите;
12) гръцки небанкови дейности: гръцките небанкови дейности на Банката, независимо от това къде са записани активите;
13) гръцки дъщерни предприятия: всички гръцки банкови и небанкови дъщерни предприятия на Банката;
14) контролиращо доверено лице: едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), независимо(и) от Банката, одобрено(и) от Комисията и назначено(и) от Банката;
15) купувач: едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), което(които) придобива(т), изцяло или отчасти, продавано предприятие.
16) продажба: продажбата на 100 % от дяловото участие, притежавано от Банката, освен ако в конкретното поето задължение е предвидено друго.
За целите на поетите задължения употребата на тези термини в единствено число включва така също множествено число (и обратно), освен ако в поетите задължения е предвидено друго.
ГЛАВА II. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
1) |
Брой клонове в Гърция: броят на клоновете в Гърция ще възлиза най-много на […] към 31 декември 2017 г. В случай на продажба на Geniki, това число ще се промени на […]. |
2) |
Брой служители в Гърция: броят на еквивалентите на пълно работно време („FTE“) в Гърция (гръцки банкови и небанкови дейности) ще възлиза максимум на […] към 31 декември 2017 г. В случай на продажба на Geniki, това число ще се промени на […]. |
3) |
Общи разходи в Гърция: общите разходи (2) в Гърция (гръцки банкови и небанкови дейности) ще възлизат максимум на 1 200 млн. евро през 2017 г. В случай на продажба на Geniki, това число ще се промени на […] евро. |
4) |
Разходи за депозити в Гърция: с цел да възстанови своята доходност преди отчитането на провизиите на гръцкия пазар, Банката ще намали разходите за финансиране чрез понижаване на разходите по депозитите, които се привличат в Гърция (включително спестовни, безсрочни и срочни депозити, както и други сходни продукти, които се предлагат на клиенти и чиито разходи са за сметка на Банката) […]. |
5) |
Съотношение на нетните кредити към депозитите в Гърция: за гръцките банкови дейности съотношението на нетните кредити към депозитите ще възлиза максимум на […] към 31 декември 2017 г. […] |
6) |
Процент на растеж на кредитите като цяло за гръцките банкови дейности: Процентът на растеж на кредитите като цяло няма да бъде по-висок от процента на растеж на пазара, обявен от Банката на Гърция, освен ако процентът на растеж на пазара е по-нисък от прогнозите на Комисията (вж. допълнението), на които се основава планът за преструктуриране. В такъв случай горната граница на растежа на кредитите може да се преразгледа, като се отчетат макроикономическите условия и конкуренция в гръцкия банков сектор. Това задължение се следи на годишна база. |
7) |
Подпомагане на чуждестранни дъщерни предприятия: за всяко чуждестранно дъщерно предприятие, от датата на влизане в сила до 30 юни 2018 г., Банката няма да предоставя допълнителен собствен капитал или подчинен капитал в размер, надвишаващ по-малката сума от i) […] % от рисково претеглените активи на въпросното дъщерно предприятие към 31 декември 2012 г. или ii) […] млн. евро съвкупно за всички чуждестранни дъщерни предприятия (кумулативно между 30 юни 2013 г. и 30 юни 2018 г.). Ако Банката възнамерява да влее собствен капитал или подчинен дълг в чуждестранното предприятие в размер над определения праг, тя трябва да се обърне към гръцките органи, които да поискат приемането на решение на Комисията за изменение на плана за преструктуриране […]. |
8) |
Намаляване на задлъжнялостта на чуждестранните активи до 30 юни 2018 г.: Гръцките органи поемат задължение Банката да е изпълнила поне едно от следните две условия към 30 юни 2018 г.:
|
9) |
Продажба на […]: […] |
10) |
Продажба на ценни книжа: Портфейлът от търгувани на борсата ценни книжа, определен по-долу, следва да бъдат продаден до […], а портфейлът от нетъргувани на борсата ценни книжа следва да бъде продаден до […]: тези портфейли включват всички капиталови инвестиции, надхвърлящи […] млн. евро, както и всички инвестиции в подчинени облигации и хибридни облигации. Това задължение не се отнася до участията в чуждестранни дъщерни предприятия или до инвестициите в следните предприятия:
[…]. |
11) |
За всяка продажба, извършена съобразно задълженията за продажба, включени в настоящия документ, Република Гърция поема ангажимент, че:
|
12) |
Инвестиционна политика: до 30 юни 2017 г. Банката няма да купува неинвестиционни ценни книжа.
Този ангажимент няма да се отнася до следните ценни книжа (освободените ценни книжа): […] |
13) |
Горна граница на заплатите: до […] Банката няма да плаща на който и да било служител или управител общо годишно възнаграждение (работна заплата, пенсионни осигуровки, бонус), надвишаващо […]. В случай на вливане на капитал от HFSF горната граница на възнаграждението ще бъде преоценена в съответствие със Съобщението на Европейската комисия относно банковия сектор от 1 август 2013 г. |
ГЛАВА III. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ТЪРГОВСКИ ДЕЙНОСТИ — УДЪЛЖАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЯ
1) |
Банката ще продължи да изпълнява задълженията за корпоративно управление и търговски дейности, поети от Република Гърция на 20 ноември 2012 г., с последващите изменения, посочени в глава III от поетите задължения, до 30 юни 2018 г. |
2) |
Ако някое конкретно поето задължение не се прилага на равнището на Банката, тя няма да използва дъщерните предприятия или действията, които не са включени във въпросното задължение, за да заобиколи изпълнението му. |
Раздел А. Създаване на ефективна и целесъобразна вътрешна организация
3) |
Банката, с изключение на чуждестранните ѝ дъщерни предприятия, във всеки един момент ще спазва всички разпоредби на Закон 3016/2002 за корпоративното управление и Закон 2190/1920 за акционерните дружества и по-специално разпоредбите във връзка с функциите на корпоративните органи като събрание на акционерите и съвет на директорите, за да осигури ясно разпределение на отговорностите и прозрачност. Правомощията на събранието на акционерите ще бъдат ограничени до задачите от компетентността на общо събрание в съответствие с фирменото право, по-специално по отношение на правата, свързани с информацията. Отменят се по-широките правомощия, които биха позволили упражняването на неправомерно влияние върху управлението. Отговорността за ежедневното управление на дейностите определено трябва да се носи от изпълнителните директори на Банката. |
4) |
Банката — с изключение на своите чуждестранни дъщерни предприятия — следва във всеки един момент да спазва рамката за отношения на Гръцкия фонд за финансова стабилност („HFSF“). |
5) |
Банката ще спазва разпоредбите на Закон 2577/9.3.2006 г. за управителя, както е в сила, за да поддържа — на индивидуална и на групова база — ефективна организационна структура и подходяща система за вътрешен контрол, включително трите основни стълба, а именно функциите за вътрешен одит, управление на риска и съответствие, както и най-добрите практики за корпоративно управление на международно равнище. |
6) |
Банката трябва да разполага с ефективна организационна структура, за да се осигури пълната независимост на отдели „Вътрешен одит“ и „Управление на риска“ от търговските мрежи и тяхното отчитане направо пред съвета на директорите. Одитен комитет и комитет по риска, създадени в рамките на съвета на директорите, ще разглеждат всички повдигнати въпроси от съответните отдели. В подходящи Харта за вътрешен одит и Харта за управление на риска ще бъдат уточнени ролите, отговорностите и ресурсите на въпросните отдели. Тези харти трябва да отговарят на международните стандарти и да обезпечават пълната независимост на отделите. Кредитната политика трябва да съдържа насоки и указания по отношение на предоставянето на кредити, в това число ценообразуването и преструктурирането на кредити. |
7) |
Банката трябва да предоставя на компетентните органи списъка с акционерите, които притежават най-малко 1 % от обикновените акции. |
Раздел Б. Търговски практики и мониторинг на риска
Общи принципи
8) |
В кредитната политика трябва да бъде предвидено, че всички клиенти следва да бъдат третирани справедливо чрез недискриминационни процедури, освен свързаните с кредитния риск и платежоспособността. В кредитната политика са определени праговете, над които предоставянето на кредити трябва да бъде одобрено от по-висшите нива на управление. Подобни прагове следва да бъдат определени по отношение на преструктурирането на кредити и на процедурите в случай на искове и съдебни процеси. Кредитната политика трябва да предвижда централизирането на процеса на вземане на решения на национално равнище в определени центрове и да включва ясни предпазни мерки, гарантиращи последователното изпълнение на нейните инструкции в рамките на всички гръцки банкови дейности. |
9) |
Що се отнася до всички гръцки банкови дейности, Банката следва напълно да включи правилата на кредитната политика в работните процеси по предоставяне и рефинансиране на кредити и в системите за плащане. |
Специфични разпоредби
10) |
Специфичните разпоредби, посочени в точки 8—18 от глава III на поетите ангажименти се прилагат за гръцките банкови дейности, освен ако изрично е посочено друго. |
11) |
В кредитната политика следва да бъде предвидено, че ценообразуването на кредитите и ипотеките трябва да отговаря на строги насоки. Тези насоки следва да включват задължението за стриктно спазване на включените в кредитната политика стандартни таблици с обхватите (диапазоните) на лихвените проценти според падежа на кредита, оценката на кредитния риск на клиента, очакваното оползотворяване на обезпечението, което е предоставено в залог (в това число срок за евентуална ликвидация), общото отношение с Банката (например ниво и стабилност на депозитите, структура на таксите и други дейности по предлагане на допълнителни продажби) и разходите за финансиране на Банката. Генерирането на специални класове кредитни активи (например търговски кредит, ипотека, обезпечени/необезпечени и др.) и тяхната рамка за ценообразуване се включват в подходяща таблица на кредитната политика, която следва да бъде редовно актуализирана от кредитния комитет. Всяко едно изключение трябва да бъде надлежно разрешено от кредитния комитет или на по-ниско управленско ниво, когато кредитната политика го допуска. Специално разработените сделки, като синдикирани кредити или финансиране на проекти, трябва да спазват същите принципи, като надлежно се отчита фактът, че е възможно да не могат да бъдат поместени в стандартизираните таблици на кредитната политика. Нарушенията на тази политика за ценообразуване трябва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице. |
12) |
Отдел „Управление на риска“ ще отговаря за оценката на кредитния риск и за оценяването на обезпеченията. При оценяването на качеството на даден кредит отдел „Управление на риска“ трябва да действа независимо, като дава писменото си становище, за да гарантира, че използваните в оценката критерии се прилагат последователно във времето и при различните клиенти и на основата на кредитната политика на Банката. |
13) |
Що се отнася до кредитите за физически и юридически лица, за всички гръцки банкови дейности Банката, въз основа на най-добрите практики на международно равнище, следва да прилага строги индивидуални и общи ограничения на максималния размер на кредитите, които могат да бъдат предоставени на единичен кредитен риск (ако това изобщо е разрешено в съответствие с гръцкото и европейското законодателство). При тези ограничения трябва да се взема предвид падежа на кредита и качеството на всяко предоставено обезпечение, като те трябва да са определени спрямо ключови еталони, включително с оглед на капитала. |
14) |
Забранява се предоставянето на кредити (4), които да дадат възможност на кредитополучателите да закупят акции или хибридни инструменти на Банката и други банки (5), независимо кои са тези кредитополучатели (6). Тази разпоредба се прилага и следи на равнището на Банката. |
15) |
Всички заявления за кредит от несвързани кредитополучатели, надвишаващи [[…] % от рисково претеглените активи на Банката], или всеки кредит, който води до експозиция на една група (определена като група от свързани кредитополучатели, която представлява единичен кредитен риск), надвишаваща [[…] % от рисково претеглените активи на Банката], следва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице, което може, ако изглежда, че условията не са определени въз основа на принципа на сделка между несвързани лица или ако на контролиращото доверено лице не е предоставена достатъчна информация, да отложи предоставянето на кредитната линия или на кредита с […] работни дни. В спешни случаи този период може да бъде намален до […] работни дни, при условие че на контролиращото доверено лице е предоставена достатъчна информация. Този период ще даде възможност на контролиращото доверено лице да докладва за случая пред Комисията и HFSF преди Банката да предприеме каквото и да било окончателно действие. |
16) |
Кредитната политика следва да съдържа ясни инструкции относно преструктурирането на кредитите. Тя следва ясно да определя кои кредити са допустими, при какви обстоятелства и да указва условията, които могат да бъдат предложени на допустимите клиенти. За всички гръцки банкови дейности Банката следва да гарантира, че целта на всички преструктурирания е подобряването на бъдещите възстановявания на Банката, а оттам и опазването на интересите на Банката. В никакъв случай политиката на преструктуриране не бива да застрашава бъдещата доходност на Банката. За тази цел отдел „Управление на риска“ на Банката следва да отговаря за разработването и прилагането на подходящи механизми за докладване във връзка с ефективността на преструктурирането, за извършването на задълбочени анализи на вътрешните и/или външните най-добри практики, като докладва своите констатации най-малко на тримесечна база пред кредитния комитет и комитета по риска към съвета на директорите, като предлага осъществими подобрения по свързаните процеси и политики, наблюдава и докладва за тяхното осъществяване пред кредитния комитет и комитета по риска към съвета на директорите. |
17) |
За всички гръцки банкови дейности Банката следва да прилага политика относно исковете и съдебните процеси, целяща увеличаване до максимум на възстановяванията и недопускаща никаква дискриминация или преференциално третиране при уреждането на съдебни спорове. Банката следва да гарантира, че ще бъдат предприети всички необходими действия за увеличаване до максимум на възстановяванията за Банката и запазване на финансовата ѝ позиция в дългосрочен план. Всяко нарушение при изпълнението на тази политика следва да бъде докладвано на контролиращото доверено лице. |
18) |
Банката следва да наблюдава кредитния риск чрез добре развит набор от сигнали и доклади, даващ възможност на отдел „Управление на риска“ да: i) открива ранните сигнали за случаи на обезценка и необслужване на кредити; ii) оценява оползотворяването на кредитния портфейл (включително, но не само, алтернативни източници на погасяване като съдлъжници и гаранти, както и обезпечение, което е предоставено в залог или е на разположение, но не е предоставено в залог); iii) оценява общата експозиция на Банката на даден индивидуален клиент или на база портфейл;и iv) предлага на съвета на директорите действия за коригиране и подобряване, ако това е необходимо. На контролиращото доверено лице трябва да бъде предоставен достъп до тази информация. |
Разпоредби, касаещи свързани кредитополучатели
19) |
Всички разпоредби, касаещи свързани кредитополучатели, се прилагат на равнището на Банката. |
20) |
В рамките на кредитната политика трябва да бъде отделен специален раздел за правилата, уреждащи отношенията със свързаните кредитополучатели. В понятието свързани кредитополучатели се включват служители, акционери, директори, управители, както и техните брачни партньори, деца, братя и сестри и всяко юридическо лице, което пряко или непряко се контролира от ключови служители (т.е. служители, участващи в процеса на вземане на решения във връзка с кредитната политика), акционери, директори или управители или техните брачни партньори, деца, братя и сестри. В по-широк смисъл за свързан кредитополучател следва да се счита всяка публична институция или контролирана от държавата организация, всяко публично дружество или държавна агенция. Политическите партии също следва да се третират като свързани кредитополучатели за целите на кредитната политика. Особено внимание трябва да се обръща на решенията по отношение на евентуално преструктуриране и обезценка на кредити за настоящи или бивши служители, директори, акционери, управители и техните близки, както и политиките, които се прилагат по отношение на целесъобразността, оценяването, регистрирането на тежести и реализирането на обезпечения по кредити. Определението на свързани кредитополучатели допълнително е уточнено в отделен документ. |
21) |
Отдел „Управление на риска“ следва да отговаря за набелязването на всички свързани групи от кредитополучатели, които представляват единичен кредитен риск, с цел надлежния мониторинг на евентуална концентрация на кредитен риск. |
22) |
Що се отнася до кредитите за физически и юридически лица, въз основа на най-добрите практики на международно равнище Банката прилага строги индивидуални и общи ограничения на максималния размер на кредитите, които могат да бъдат предоставени на единичен кредитен риск, отнасящ се до свързани кредитополучатели (ако това изобщо е разрешено в съответствие с гръцкото и европейското законодателство). |
23) |
Банката следва отделно да следи своята експозиция на свързани кредитополучатели, включително субектите от публичния сектор и политическите партии. Предоставянето на нови кредити (7) на свързани кредитополучатели (годишен % от размера за Г-1 (8)) не трябва да е по-високо от предоставянето на нови кредити в рамките на целия кредитен портфейл в Гърция (годишен % от размера за Г-1). Това задължение ще се изпълнява поотделно за всеки вид свързан кредитополучател (служители, акционер, управители, публични субекти, политическа партия). Кредитната оценка на свързаните кредитополучатели, както и условията за ценообразуване и евентуалното преструктуриране, което им бъде предложено, не трябва да бъдат по-изгодни в сравнение с условията, които се предлагат на сходни, но несвързани кредитополучатели, за да се осигурят равнопоставени условия в гръцката икономика. Това задължение не се прилага за съществуващи общи схеми в полза на служителите, които им предлагат субсидирани кредити. Банката следва да докладва ежемесечно пред кредитния комитет за промени в тази експозиция, за размера на новите предоставени кредити и за скорошни искания, надвишаващи [[…] % от рисково претеглените активи на Банката]. |
24) |
Кредитните критерии, които се прилагат за служители/управители/ акционери, не трябва да са по-облекчени от прилаганите за други, несвързани кредитополучатели. Ако общата кредитна експозиция на един служител/управител/акционер превиши размер, равен на [[…]] от твърдата заплата за обезпечени кредити, и размер, равен на [[…]] от твърдата заплата за необезпечени кредити, тогава експозицията следва да бъде докладвана незабавно на контролиращото доверено лице, което може да се намеси и да отложи предоставянето на кредита в съответствие с процедурата, описана в точка 25 на глава III от поетите задължения. |
25) |
Всички заявления за кредит от свързани кредитополучатели, надвишаващи [[…] % от рисково претеглените активи на Банката], или всеки кредит, който води до експозиция на една група (определена като група от свързани кредитополучатели, която представлява единичен кредитен риск), надвишаваща [[…] % от рисково претеглените активи на Банката], следва да бъдат докладвани на контролиращото доверено лице, което може, ако изглежда, че условията не са определени въз основа на принципа на сделка между несвързани лица или ако на контролиращото доверено лице не е предоставена достатъчна информация, да отложи предоставянето на кредитната линия или на кредита с […] работни дни. В спешни случаи този период може да бъде намален до […] работни дни, при условие че на контролиращото доверено лице е предоставена достатъчна информация. Този период ще даде възможност на контролиращото доверено лице да докладва за случая пред Комисията и HFSF преди Банката да предприеме каквото и да било окончателно действие. |
26) |
Кредитите за преструктуриране, включващи свързани кредитополучатели, трябва да отговарят на същите изисквания както и тези за несвързани кредитополучатели. Освен това, ако е необходимо, следва да бъдат разгледани и подобрени установените рамки и политики за справяне с несъбираеми активи. Очаква се обаче да се докладва отделно за преструктурирани кредити на свързани кредитополучатели, най-малко по клас кредитни активи и по тип свързани кредитополучатели. |
Раздел В: Други ограничения
27) |
Забрана за изплащане на дивиденти, купони, повторно купуване, кол опции и обратно изкупуване: освен ако Комисията по друг начин се съгласи на изключение, Република Гърция поема задължение, че:
|
28) |
Забрана за придобивания: Република Гърция поема задължение, че Банката няма да придобива никакви нови дялове в което и да било предприятие, било то под формата на активи или на прехвърляне на акции. Тази забрана за придобивания обхваща както предприятия с правната форма на дружества, така и всякакви пакети от активи, които представляват някакво предприятие (9).
|
29) |
Забрана за рекламиране: Република Гърция поема задължение, че Банката ще се въздържа от рекламиране на държавното подпомагане и от прилагането на каквито и да било агресивни търговски стратегии, каквито не биха били използвани, ако не е имало подпомагане от Република Гърция. |
ГЛАВА IV. КОНТРОЛИРАЩО ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ
1) |
Република Гърция поема задължение, че Банката ще измени и удължи мандата на контролиращото доверено лице, което е било одобрено от Комисията и назначено от Банката на 16 януари 2013 г. до края на периода на преструктуриране. Банката ще разшири също така обхвата на този мандат, като включи мониторинга на i) плана за преструктуриране, както и ii) всички поети задължения, които са включени в настоящия документ. |
2) |
Четири седмици след датата на влизане в сила на поетите задължения Република Гърция следва да представи на Комисията пълните условия на изменения мандат, който следва да включва всички разпоредби, които са необходими, за да може контролиращото доверено лице да изпълнява своите задачи във връзка с въпросните поети задължения. |
3) |
Допълнителни разпоредби относно контролиращото доверено лице са посочени в отделен документ. |
Генерален секретар
Christina PAPAKONSTANTINOU
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).
(2) Включително приноса на TEKE.
(3) Това не се отнася до продажбата на недвижими имоти, в който случай Банката може да осигури финансиране на купувача, ако това ново кредитиране бъде осъществено в съответствие с разумните практики за кредитиране. За да се направи оценка на съответствието с ангажимента за намаляване на задлъжнялостта на чуждестранните активи, ще бъде взето предвид всяко ново кредитиране, което попада в рамките на определението за чуждестранни активи.
(4) За целите на това поето задължение терминът „кредити“ следва да се тълкува largo sensu, като всякакъв вид финансиране, например кредитен механизъм, гаранция и т.н.
(5) С оглед на яснотата „други банки“ се отнася до всяка банка — финансова институция в света.
(6) С оглед на яснотата в това задължение са включени всички кредитополучатели, включително клиентите на частното банкиране на Банката.
(7) С оглед на яснотата предоставянето на нови кредити включва също така рефинансирането на кредити и преструктурирането на съществуващи кредити.
(8) С оглед на яснотата „годишен % от размера за Г-1“ се отнася до предоставянето на нови кредити като процент от размера в края на предходната година. Размерът на рисково претеглените активи е размерът в края на годината.
(9) С оглед на яснотата за целите на това поето задължение предприятието, представляващо частния собствен капитал/рисков капитал на Банката, следва да бъде изключено от обхвата на задължението. В това отношение Банката трябва да отправя официално искане до Комисията, което следва да включва бизнес план за въпросния субект.
(10) С оглед на яснотата за целите на това поето задължение размерът на счетоводния баланс е равен на общите активи на Банката.
(11) С оглед на яснотата, в случай че Комисията даде своето одобрение за вдигане на забраната за придобивания в съответствие с подточка i), точка 28, глава III от поетите задължения, счетоводният баланс на Банката към датата на влизане в сила на поетите задължения следва да бъде изчислен, като се включат също така активите на придобитите субекти или придобитите активи към датата на придобиването.
Допълнение
Макроикономически прогнози за гръцките национални дейности
% годишен растеж (освен ако е посочено друго) |
2012 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
Кумулативен процент на растеж 2013—2017 г. |
Реален БВП |
–6,4 |
–4,2 |
0,6 |
2,9 |
3,7 |
3,5 |
6,4 |
Номинален растеж на кредитите в Гърция |
–6,4 |
–4,2 |
0,6 |
2,9 |
3,7 |
3,5 |
6,4 |
Дефлатор на БВП |
–0,8 |
–1,1 |
–0,4 |
0,4 |
1,1 |
1,3 |
1,3 |
Цени на имоти |
–11,7 |
–10 |
–5 |
0 |
2 |
3,5 |
|
Номинален разполагаем доход на домакинствата |
–8,8 |
–9,5 |
–0,3 |
–0,4 |
2,6 |
3,6 |
–4,5 |
Депозити на частния сектор |
–7 |
1,3 |
1 |
3,4 |
5 |
5 |
16,6 |
Безработица (%) |
24,2 |
27 |
26 |
24 |
21 |
18,6 |
|
Процент на рефинансиране от ЕЦБ (%) |
0,75 |
0,5 |
0,5 |
1 |
1,5 |
1,75 |
|
Най-високо ниво на необслужвани кредити |
|
|
2H2014 |
|
|
|
|
3-месечен Euribor (средна стойност, %) |
|
0,24 |
0,43 |
0,75 |
1,25 |
1,80 |
|
Достъп до капиталови пазари — репо |
|
Горна граница – ДА/НЕ |
|
||||
Достъп до капиталови пазари — покрити/привилегировани необезпечени |
|
ДА — до 500 млн. евро всеки |
ДА — до 1 млрд. евро всеки |
Горна граница – ДА/НЕ |
|
25.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 80/100 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/456 НА КОМИСИЯТА
от 5 септември 2014 година
относно схема за помощ № SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя
(нотифицирано под номер C(2014) 6207)
(само текстът на български език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като взе предвид Решение C(2011) 4444 на Комисията от 29 юни 2011 г. (1),
като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочената(ите) по-горе разпоредба(и) и като взе предвид техните мнения,
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
(1) |
На 17 юли 2008 г. Комисията получи жалба от жалбоподател, пожелал да остане анонимен („първият жалбоподател“), който твърди, че Република България е предоставила помощ при замяната на собственост върху частна срещу държавна горска земя, често следвана от промяна в предназначението на заменената земя от горска земя в земя за застрояване. Първият жалбоподател представи допълнителна информация с писма от 28 август 2008 г., 3 септември 2008 г., 1 октомври 2008 г., 5 декември 2008 г., 18 февруари 2010 г., 12 октомври 2010 г. и 26 януари 2011 г. |
(2) |
На 27 януари 2009 г. Комисията получи от трета страна допълнителна информация относно оспорваните сделки за замяна. На 14 май 2009 г. беше подадена втора жалба относно тези замени, като този жалбоподател предостави допълнителна информация на 2 юни 2009 г. и 8 юни 2009 г. На 23 март 2010 г. друга трета страна предостави на Комисията информация относно тези замени. |
(3) |
Българските органи предоставиха на Комисията информация относно оспорваните сделки за замяна с писма от 2 септември 2008 г., 28 октомври 2008 г., 4 януари 2010 г., 23 март 2010 г., 27 март 2010 г., 30 август 2010 г. и 14 февруари 2011 г. По време на срещите, проведени между службите на Комисията и българските органи на 22 февруари 2010 г., 12 октомври 2010 г. и 3 февруари 2011 г., последните предоставиха допълнителна информация относно тези замени. |
(4) |
С писмо от 29 юни 2011 г. Комисията уведоми Република България, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на оспорваните сделки за замяна. Решението на Комисията за откриване на официалната процедура по разследване („решението за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мярката. |
(5) |
С писмо, получено на 29 септември 2011 г., българските органи представиха своите мнения относно решението за откриване. |
(6) |
Комисията получи мнения относно решението за откриване от следните заинтересовани страни: Екобалкани-България ЕООД (3), Вихрен ООД (4), Аква Истейт ООД (5), Елкабел АД (6), Живка Благоева (7), Ви-Ен-Жи Конфорт ООД (8), Явор Хайтов (9), Симеон Стоев Миров (10), Ел Ем Импекс ЕООД (11), Ол сийз пропърти 2 ООД (12), Литекс Комерс АД (13), Форос Дивелъпмънт ЕАД (14), Изгрев 5 ЕООД (15), БОИЛ ООД (16), БГ Ленд Ко ООД (17), Мирта Инженеринг ЕООД (18), Бета Форест ЕООД (19), Коста Геров (20), Мариета Бабева (21), Димитър Терзиев (22), Светослав Михайлов и Елизабет Михайлова (23), и от жалбоподател, който поиска неговата/нейната самоличност да не се разкрива (24). |
(7) |
С писма от 1 септември 2011 г., 5 октомври 2011 г., 25 ноември 2011 г., 14 декември 2011 г. и 3 април 2012 г. Комисията препрати тези мнения на българските органи, на които беше предоставена възможност да отговорят. Мнението на Република България относно мненията на заинтересованите страни беше получено с писма съответно от 4 ноември 2011 г., 15 декември 2011 г., 12 януари 2012 г. и 25 април 2012 г. |
(8) |
С писмо от 2 декември 2011 г. и по време на среща със службите на Комисията, проведена на 9 декември 2011 г., българските органи предоставиха допълнителна информация относно оспорваните сделки за замяна. |
(9) |
С писмо от 9 февруари 2012 г. Комисията поиска допълнителни разяснения от първия жалбоподател относно някои от представените от него доказателства. |
(10) |
На 3 април 2012 г. Комисията препрати на българските органи допълнителни мнения от редица трети страни (25). Комисията получи мненията на Република България относно тези мнения на 25 април 2012 г. и 15 май 2012 г. |
(11) |
На 26 юли 2012 г. Комисията поиска допълнителна информация от българските органи. На 17 август 2012 г. българските органи поискаха удължаване на срока за предоставяне на информацията, което беше одобрено от Комисията на 31 август 2012 г. На 19 септември 2012 г. българските органи предоставиха исканата информация. |
(12) |
На 3 октомври 2012 г. Комисията поиска допълнителни разяснения от Елкабел АД, една от третите страни, изразили мнения относно решението за откриване. Тези разяснения бяха предоставени на 31 октомври 2012 г. |
(13) |
С писма от 14 януари 2013 г., 17 май 2013 г., 22 юли 2013 г. и 22 октомври 2013 г. Комисията поиска допълнителна информация от българските органи, която беше представена съответно на 4 и 5 февруари 2013 г., 25 юни 2013 г. и 5 юли 2013 г., 16 и 23 август 2013 г., както и на 19 ноември 2013 г. и 20 декември 2013 г. Част от информацията, предоставена в последното становище, беше предоставена отново от българските органи по електронна поща на 21 януари 2014 г. |
2. ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА
2.1. ЗАМЕНИТЕ НА ЗЕМИ
(14) |
През 1947 г. всички горски земи в България са станали държавна собственост в резултат на отчуждаването им от държавата. Положението се е запазило такова до 2000 г., когато е започнало реституирането на горска земя на предишните частни собственици. |
(15) |
Въз основа на изменение на Закона за горите (26), влязло в сила на 22 февруари 2002 г., са станали възможни замените на наскоро приватизирана горска земя срещу държавна горска земя от държавния горски фонд. Това изменение на Закона за горите е било в сила до 27 януари 2009 г. и в него са били определени условията, в съответствие с които са били осъществени тези замени. |
(16) |
За целите на замените цените на частните и държавните горски земи са били определени въз основа на специализирана наредба, а именно Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (27) („Наредбата за базисните цени“), която е влязла в сила на 18 ноември 2003 г. Българското законодателство не е позволявало на експертите оценители да се отклоняват от цените, определени за горските земи въз основа прилагането на предписанията на Наредбата за базисните цени. |
(17) |
Въз основа на тази наредба базисната цена на даден горски поземлен парцел се определя като сумата от базисната цена на тази земя и стойността на насаждението (растителните видове на територията на тази земя). |
(18) |
Стойността на земята се определя въз основа на средната стойност на земята според категориите земя, предлагащи идентични условия за растеж на растенията (150 типа месторастения съгласно приложение 1 от Наредбата за базисните цени). Тази стойност тогава се коригира чрез използването на корекционен коефициент, при който се отчита местонахождението на земята по отношение на местната и националната инфраструктура. Този корекционен коефициент (Km), определен в приложение 2 към Наредбата за базисните цени, се определя чрез използване на следната формула:
където:
|
(19) |
Стойността на земята допълнително се коригира с добавянето на увеличение за хектар (добавка), което се определя въз основа на средната цена на земята, наблюдавана в зоната, в която се намира парцелът. Тези добавки са определени в разпоредбите на приложение 3 към Наредбата за базисните цени и са посочени в таблица 2: Таблица 2
|
(20) |
Общата стойност на земята, определена чрез този механизъм, е така наречената базисна стойност на земята. |
(21) |
Стойността на насаждението (растителните видове, разположени на територията на земята) е стойността на сегашната възраст на насаждението и прогнозираната стойност на неговата турнусна възраст. Стойността на дървесината от горските насаждения при сегашната им възраст (възрастта към момента на оценката) е равна на приходите от продажбата на въпросните видове по средни пазарни цени, като се приспаднат разходите, свързани със сечта, първичната обработка и извозването до място за временно съхранение. Счита се, че ако приходите не покриват разходите, дървесината няма никаква стойност. |
(22) |
Приходите от продажбите се определят като се сортиментира запасът и се класифицират обемите на категориите дървесина. Разходите (лева/кубичен метър) за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището се определят според дървесния вид и категорията дървесина на територията на земята. Разходите за извозване на дървесината се определят според дървесния вид, категорията дървесина и средното извозно разстояние от въпросния парцел. Транспортните разходи се умножават на всеки километър извозно разстояние по коефициент, при който се отчита трудността на извозния път. |
(23) |
Средните пазарни цени и разходите, свързани със сечта, първичната обработка и извозването на дървесина, следва редовно да се определят и актуализират от Изпълнителната агенция по горите („ИАГ“) (28) въз основа на среднопретеглените стойности, изчислени от статистическите данни, събрани за период от три години (като последната година е с удвоена тежест). |
(24) |
По този начин, след като към базисната стойност на земята се добави стойността на насаждението, както е определена от оценител, се получава базисната цена на горския поземлен парцел. |
(25) |
Към тази базисна цена, във връзка със защитата на средообразуващите и рекреационните функции на горската земя се прави корекция по отношение на земята, намираща се в зоните на така наречената „особена защита от урбанизация“, установена със закон в определени райони на България. Съгласно разпоредбите на приложение 19 към Наредбата за базисните цени базисната стойност на горските имоти, намиращи се в такива райони, се умножава с коефициент (К), посочен в таблица 3 (29), а именно: Таблица 3
|
(26) |
И накрая, така нареченият „коефициент за пазарен регулатор“ се прилага към базисната цена на земята съгласно приложение 20 към Наредбата за базисните цени. Този коефициент се изразява в лева/м2 и варира от 10 за земи в близост до морето, големи планински курорти и София до 1 за най-малко атрактивни земи. |
(27) |
Независимо от гореизложеното, ако частната страна е получила чрез сделката за замяна горска земя с по-висока обща административна цена от земята, от която се е отказала, тя е трябвало да плати компенсация на държавата за разликата в цените. Според българските органи по принцип държавата е приемала само замени, в резултат на които тя е получавала земя с по-висока административна стойност. Този принцип обаче се отнася само за случаите, когато общата административна цена на частния парцел е по-висока от административната цена на държавния парцел, за който той е бил заменен, а не за цената му на квадратен метър. |
(28) |
На 27 януари 2009 г. е влязла в сила забрана на замените на горска земя. По този начин разглежданият период на оспорваните сделки за замяна е от 1 януари 2007 г. — датата на присъединяването на Република България към Съюза, до 27 януари 2009 г., датата на мораториума върху замените („разглежданият период“). |
2.2. ПРОМЯНАТА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА
(29) |
Жалбоподателите освен това твърдят, че сделките за замяна често са били последвани от промяна в предназначението на земята от горска земя в земя за застрояване и че тази промяна още повече е увеличила несъответствието между пазарната стойност на държавната горска земя, която е била заменена с частния парцел. |
(30) |
Българските органи обясниха, че процедурата за промяна на предназначението на земята не се урежда от разпоредбите на Закона за горите (като сделките за замяна), а от отделен набор от законодателни актове, наред с другото, от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (30). Съгласно това законодателство всеки собственик на горска земя може да поиска промяна на предназначението на своята горска земя в земя за застрояване, като подаде молба до изпълнителния директор на ИАГ, която е била част от Министерството на земеделието и храните (31). След това комисия от (вътрешни и евентуално външни) експерти разглежда молбата и предоставя становище на изпълнителния директор, въз основа на което той взема предварително решение. Ако това решение е положително и потвърждава основателността и законосъобразността на молбата, то се изпраща до всички служби, отговарящи за промяната на предназначението (областния управител, кмета на общината и директора на регионалната дирекция, отговаряща за горите). |
(31) |
Въз основа на положително предварително решение собственикът подава молба до съответната община за възлагането, изготвянето и одобряването на подробен общ устройствен план. За такъв план е необходима консултация с всички (местни) заинтересовани страни. Ако този план е одобрен от отговорните органи и започне да действа, собственикът на земята подава молба до министъра на земеделието и храните за изключването на тази горска земя от защитения горски фонд. Ако тази молба бъде уважена, се дължи таксова марка, определена от независим оценител в съответствие с разпоредбите на Наредбата за базисните цени. |
(32) |
След като собственикът на горската земя заплати таксовата марка на отговорните органи, започва процедурата за издаване на административно решение за промяна на предназначението на земята. В зависимост от размера на имота това решение се взема или от министъра на земеделието и храните (ако се отнася до имот с площ по-малко от 10 хектара), или от Министерския съвет. |
(33) |
На 3 септември 2009 г. бе въведен мораториум върху последващата промяна на предназначението на заменена земя. |
2.3. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА МЕРКИТЕ
(34) |
Замените, изчисляването на цените, които да се използват при сделките за замяна, и процедурата за промяна на предназначението на заменената горска земя се уреждат от следните правни текстове:
|
2.4. БЕНЕФИЦИЕРИ
(35) |
Потенциалните бенефициери на помощта от сделките за замяна са физически лица, частни дружества и общини, често осъществяващи дейност в сферата на строителството на недвижими имоти и/или туризма, които са заменили притежаваната от тях горска земя срещу държавна горска земя. |
3. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
(36) |
В решението за откриване Комисията изрази съмнения по отношение на това дали сделките за замяна и/или последващата промяна на предназначението на земята не съдържат елементи на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и дали тази помощ би могла да се счете за съвместима с вътрешния пазар. |
3.1. НЕРАЗРИВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЗАМЕНИТЕ И ПРОМЯНАТА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА
(37) |
Първото съмнение, изразено от Комисията, беше свързано с твърдението на жалбоподателите, че в няколко случая замените са били последвани от промяна на предназначението на заменената земя, т.е. от горска земя в земя за застрояване. |
(38) |
С оглед на цифровите доказателства, представени от българските органи, Комисията отбеляза в решението за откриване, че от 147-те замени, осъществени по време на разглеждания период (2006—2009 г.), 15 са били последвани от промяна на предназначението (10 %). Освен това Комисията отбеляза, че към сделката за замяна и към потенциалните искания за промяна на предназначението се прилагат различни правни разпоредби и че по отношение на двете процедури се прилагат отделни административни процедури. На пръв поглед тези елементи изглежда са в подкрепа на тезата на българските органи, че — като общ принцип — двете стъпки не са неразривно свързани (34). |
(39) |
Българските органи обаче посочиха, че формулите за определяне на административните цени на горската земя и дължимата таксова марка за промяна на предназначението на земята са определени на такова равнище, че да се гарантира, че цялата цена за замяна на дадена горска земя плюс промяна на предназначението ѝ в голяма степен ще се равнява на пазарната цена на подобна земя, върху която може да се строи. Това би могло да означава, че органите са допускали, че много инвеститори ще се опитат да обединят двете стъпки в една сделка. |
(40) |
Ето защо Комисията изрази съмнения относно това до каква степен потенциалната промяна на предназначението на съответната горска земя следва да се вземе предвид при определянето на цената на парцела за целите на сделките за замяна, т.е. дали замяната и последващата промяна на предназначението на заменената земя следва да се считат за неразривно свързани. |
3.2. ПОТЕНЦИАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПРИ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА
(41) |
Второто съмнение, изразено от Комисията, беше дали промяната на предназначението на заменената земя би била в основата на предоставяне на държавна помощ, доколкото допълнително е увеличила стойността на заменената земя. |
(42) |
Комисията отбеляза в решението за откриване, че промяната в предназначението на земята не изглежда prima facie, че е включвала прехвърляне на държавни ресурси. Дължимата таксова марка за тези сделки е била изчислена в съответствие с правните разпоредби, и — доколкото е известно на Комисията — е била платена във всички разглеждани случаи. Поради това, въпреки че засегнатите от промяната на предназначението на земята предприятия вероятно са имали полза от тази промяна, административните решения за привеждане в действие на промяната не биха довели до предоставянето на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Комисията не изрази окончателно становище по този въпрос и прикани заинтересованите страни да изкажат мнение дали операцията е съдържала елементи на държавна помощ. |
3.3. ПОТЕНЦИАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПРИ ЗАМЯНАТА НА ГОРСКА ЗЕМЯ
(43) |
Комисията отбеляза в решението за откриване, че цените на горската земя за целите на замените са определени от експерти, като се използват единствено формулите, определени в Наредбата за базисните цени. Поради това Комисията изрази съмнение дали прилагането на тези формули е довело до административна цена, подобна на цените, получени при сделки, сключени между две несвързани частни страни при справедливи пазарни условия. Поради това Комисията прикани Република България и третите страни да предоставят информация относно пазарните цени, формирани при изцяло частни продажби (или сделки за замяна) на горска земя, които са били извършени в България през разглеждания период. Комисията освен това прикани Република България и третите страни да предоставят информация относно разликите между тези цени и административните цени, използвани за оспорваните сделки за замяна, а оттам и за потенциалния размер на съответната държавна помощ, съдържаща се в тези сделки. Освен това Комисията прикани Република България и третите страни да предоставят информация относно правилата, приложими по отношение на изплатената компенсация при сделките за замяна, в случай на разлика между цените на двата съответни заменени парцела земя. И накрая Комисията прикани Република България да предостави допълнителна информация, за да обоснове твърдението си, че оспорваните замени не засягат търговията в рамките на Съюза. |
(44) |
В решението за откриване Комисията изложи също предварителното си становище по въпроса как предимството, произтичащо от оспорваните сделки за замяна, следва да бъде определено количествено, ако се установи, че тези замени водят до държавна помощ:
Тогава размерът на съответната държавна помощ, съдържаща се в сделките за замяна, ще се равнява на стойността на ii) минус стойността на i). Всяка парична компенсация, получена в резултат на разликата между административните цени на два парцела, които са обект на замяна, платена от една от страните на другата, също ще бъде взета предвид при изчислението на потенциалния елемент на държавна помощ, съдържащ се в сделката. |
3.4. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОТЕНЦИАЛНАТА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
(45) |
При установено наличие на държавна помощ в резултат на промяната на предназначението на земята и/или в резултат на сделките за замяна, впоследствие Комисията изразява съмнения в решението за откриване дали тази помощ би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и по-специално с член 107, параграф 3, буква а) от Договора и разпоредбите на Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. (35) и/или с член 107, параграф 3, буква в) от Договора и разпоредбите на Насоките на Общността за държавните помощи за земеделския и горския сектор за периода 2007—2013 г. („Насоките за горския сектор“) (36). |
(46) |
Поради това Комисията поиска от Република България и заинтересованите страни да представят своите коментари относно съвместимостта на оспорваните мерки. |
4. МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ
4.1. МНЕНИЯ НА ПЪРВИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪМНЕНИЯТА, ИЗРАЗЕНИ ОТ КОМИСИЯТА В РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ
(47) |
Първият жалбоподател твърди, че оспорваните замени представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, която е несъвместима с вътрешния пазар. |
(48) |
Що се отнася до първото съмнение, изразено от Комисията, първият жалбоподател твърди, че промяната в предназначението на земята и сделките за замяна следва да се считат за неразривно свързани. Първо, жалбоподателят твърди, че много от бенефициерите на помощта при замените упражняват дейност в секторите на строителството и туризма, а не в горския сектор. Второ, според първия жалбоподател, тъй като мораториумът е влязъл в сила през 2009 г., заменените горски земи практически не са използвани за търговски цели. Трето, към момента на извършване на сделките за замяна много от бенефициерите на помощта обявили и рекламирали своите проекти за развитие на заменените горски земи като ски или морски курорти и дори започнали разговори със съответните местни органи, за да се уверят, че предназначението на земята действително ще бъде променено. Четвърто, жалбоподателят твърди, че една и съща държавна агенция („ДАГ“) често е отговаряла за осъществяването на сделката за замяна и за изключване на заменената земя от горския фонд (ДАГ и компетентният регулатор) (37), като по този начин се е проправял пътят за нейното търговско развитие. |
(49) |
Поради това първият жалбоподател счита, че една потенциална промяна в класификацията на предназначението на земята и съответното увеличение на цената следва да бъдат взети под внимание при определянето в количествено изражение на общия размер на държавната помощ, съдържаща се в сделките за замяна. Следователно според жалбоподателя при определяне на помощта в количествено изражение следва да се направи сравнение с парцелите подлежаща на застрояване земя, за да се отрази точно пазарната цена на заменената земя. |
(50) |
Жалбоподателят също така заявява, че предвид привлекателността на районите, в които са се намирали държавните горски парцели, би било по-разумно органите първо да предприемат действия за увеличаване на стойността на парцелите (т.е. да променят предназначението им, за да стане възможно тяхното застрояване) и едва след това да се разпореждат с парцелите. Според жалбоподателя в нито един от случаите, в които е отправено искане за замяна, ДАГ не е предприела действия за промяна на предназначението на тази земя преди замяната. Това според жалбоподателя показва ясно, че е било налице намерение купувачът на държавната горска земя да бъде облагодетелстван. Световната банка също критикува тази практика в Доклад относно българската политика за управление на горите от 2009 г., в който се отбелязва, че по този начин държавата понася загуби (38). |
(51) |
Що се отнася до второто изразено от Комисията съмнение относно това дали е била предоставена държавна помощ в резултат на промяната на предназначението на заменената земя, първият жалбоподател твърди, че макар купувачът на земята впоследствие да е платил таксова марка за решението за промяна на предназначението на земята и тази сума да следва да се приспадне при определянето в количествено изражение на размера на държавната помощ, получена в резултат на замяната, тази такса не отразява действителното увеличение на стойността на парцела в резултат от тази промяна. Освен това жалбоподателят твърди, че в случаите, в които замените са били осъществени преди присъединяването на България към Съюза, но промяната на предназначението на земята е станала след присъединяването, неправомерната държавна помощ, предоставена на купувача на земята, следва да бъде разликата между пазарната стойност на съответния парцел към момента на замяната (преди присъединяването) и пазарната стойност на парцела след промяната в предназначението на земята (след присъединяването). |
(52) |
Що се отнася до третото изразено от Комисията съмнение относно наличието на държавна помощ в резултат на замените, жалбоподателят твърди, че предвидените в Наредбата за базисните цени формули не отразяват пазарната стойност на заменената земя. Жалбоподателят оспорва също и независимостта на оценителите, тъй като по негово мнение купувачът на земята е свободен да избере пристрастен оценител, което би довело до значително занижаване на цените. |
(53) |
Жалбоподателят предоставя и допълнителна информация за пазарните цени на заменените горски парцели или на много подобни горски парцели, която — според него — разкрива значителни несъответствия с определените по административен ред цени за парцелите. Поради ограниченото време жалбоподателят е проучил цените само на девет от заменените парцели. За това са използвани банкови оценки на земята, както и информация от регистъра на държавните имоти в България, които съдържат действителни цени, при които са били сключени сделки за подобни парцели. Установените несъответствия в цените варираха от занижаване на цените (при използване на определената по административен ред цена) с 50—65 % до случаи, при които горската земя — според твърденията — е придобита при цена в размер на 1—2 % от пазарната ѝ стойност. |
(54) |
И накрая, жалбоподателят твърди, че фактът, че е образувано наказателно производство срещу бившия ръководител на ИАГ по обвинение за сключване на замени в ущърб на държавата, е доказателство, че самите български органи считат, че горската земя е била предоставена на определени частни лица на цена много под пазарната стойност. |
(55) |
Във връзка с въпроса дали замените нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки, жалбоподателят твърди, че доколкото му е известно, никой от бенефициерите на помощта при замените не упражнява горски дейности като основна търговска дейност. Вместо това той твърди, че почти всички бенефициери на помощта са имали минали или бъдещи бизнес планове за икономическа дейност или инвестиции в някой от следните сектори: сделки с недвижими имоти, строителство и/или туризъм. Според жалбоподателя туризмът по определение засяга целия вътрешен пазар, така че дори само няколко случая на избирателна помощ водят до нарушения в сектора. Жалбоподателят добавя също, че с оглед на броя и мащаба на замените чуждестранните конкуренти фактически са изправени пред пречки за навлизането си на българския пазар. Въпреки че няколко големи инвеститори от Съюза (напр. Lindner, ECE) са работели по проекти за градско строителство в България (бизнес центрове и големи универсални магазини), твърди се, че практически всички мащабни инвестиции в морски, ски и голф курорти са били осъществени от контролирани от български лица дружества. |
4.2. МНЕНИЯ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ НА СДЕЛКИТЕ ЗА ЗАМЯНА И НА ДРУГИ ТРЕТИ СТРАНИ
(56) |
Комисията получи мнения от множество трети страни, повече от които са били частни лица по сделките за замяна („бенефициерите на помощта“). Комисията отбелязва, че редица бенефициери на помощта (39) са представили само кратко изявление, че сделките за замяна, по които те са страна, не са включвали държавна помощ. Други бенефициери предоставиха по-подробно изложение във връзка със съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване, които ще бъдат разгледани в следващите раздели. |
4.2.1. Неразривна връзка между замяната и промяната в предназначението на земята
(57) |
Що се отнася до първото съмнение, изразено от Комисията, относно наличието на неразривна връзка между замените и промяната на предназначението на земята, по-голямата част от бенефициерите на помощта (40), които отговориха на решението за откриване, твърдят, че не съществува такава връзка. Замяната и последващата промяна в предназначението на заменената земя се регламентирали от две отделни процедури, всяка от които е от компетентността на два различни държавни органа, които функционират независимо един от друг. За замените са компетентни министърът на земеделието и храните или Министерският съвет — в зависимост от големината на парцела, който ще се заменя, и ИАГ, докато за промяната на предназначението на земята компетентни са местните органи — кметовете на общините или общинският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител за обекти, намиращи се в неговата област — и за нея е необходимо да бъде одобрен подробен или общ план за устройство на територията. |
(58) |
Един бенефициер (41) освен това добавя, че няма автоматична връзка между промяната в предназначението на земята и увеличението на нейната стойност. Според него решението за промяна в предназначението на земята се основава на оценка на необходимостта от нея, която има по-широк обхват и често не се съобразява с частните интереси на собствениците, и поради това не се основава на търговските интереси на страните по сделката за замяна. Друг бенефициер (42) отбелязва, че статистическата информация, предоставена от българските органи, потвърждава липсата на неразривна връзка. И накрая, други бенефициери (43) считат въпроса за това дали съществува връзка за неуместен, тъй като в техните конкретни случаи заменената земя, която те са придобили, не е била изключена от защитения горски фонд с цел строителство, нито е била открита процедура за промяна в предназначението на земята. |
(59) |
Що се отнася до въпроса дали потенциалната промяна на предназначението на заменената земя би трябвало да бъде взето предвид при определянето на цената на тази земя, по-голямата част от бенефициерите по различни причини твърдят, че не би трябвало да е така. Редица бенефициери (44) твърдят, че би било неоснователно да се взема под внимание хипотетичната възможност за промяна в предназначението на заменената земя, тъй като такава промяна може никога да не бъде поискана или може да бъде отхвърлена поради неспазване на съответните административни изисквания. Стратегическото местоположение на заменената горска земя, за което се твърди, че увеличава нейната стойност, следва да е без значение, ако предназначението на земята не е било променено и ако придобитата земя може да се използва само за целта, предвидена по закон. Поради това един бенефициер (45) твърди, че следва да се взема предвид конкретното договаряне, постигнато между страните по замяната към датата на оценката. За обективното и справедливото изчисляване на пазарната стойност следва да се вземат предвид също и общите планове за устройство на територията (позволяващи застрояване или не) в сила към датата на изготвяне на оценката на заменената горска земя. Ето защо трябва да бъде установен набор от еднакви критерии, които да позволят разграничение между хипотетичната възможност и действителното намерение на страните по замяната да предприемат впоследствие промяна в предназначението на земята. |
(60) |
Освен това много бенефициери отбелязват, че за изключването на земя от защитения горски фонд е необходимо да бъде платена такса за промяна на предназначението ѝ, която се равнява на цената на квадратен метър подлежаща на застрояване земя във въпросния район. Ето защо тези бенефициери твърдят, че те не получават икономическа полза от промяната, тъй като ако придобитата земя бъде продадена, използвана като обезпечение или застроена, нейната стойност би била същата като стойността на земята за застрояване. Подобен довод беше изложен също така и от Мирта Инженеринг и Бета Форест, които отбелязват, че промяната в предназначението на земята също така включва и други разноски, по-специално таксова марка и местен данък, както и разходи за проектиране, които допълнително увеличават стойността на имота. Всъщност г-н Михайлов и г-жа Михайлова твърдят, че в техния случай промяната в предназначението на земята е зависела от плащането на държавните такси, определени в член 17 от Закона за горите и Наредбата за прилагане на Закона за горите. |
(61) |
И накрая, някои бенефициери (46) считат, че въпросът не е от значение, тъй като в техните конкретни случаи заменената земя, която те са придобили, не е била изключена от защитения горски фонд с цел строителство, нито е била открита процедура за промяна на предназначението на земята. В своето становище МИКС отбеляза, че в договорите си за замяна българската държава е предвидила, че не се позволява промяна на предназначението на земята. |
4.2.2. Държавна помощ при замяната на горска земя
(62) |
Що се отнася до изразените от Комисията съмнения относно това дали административните цени на сделките за замяна са довели до конкретна пазарна цена, бенефициерите (47) изложиха няколко сходни довода защо това е точно така по отношение на техните собствени сделки за замяна. |
(63) |
Първо, един от бенефициерите (48) твърди, че при определянето на административните цени в Наредбата за базисните цени се вземат предвид такива обективни критерии като местоположението на земята, важността на районите, както и типа и важността на растителните видове, намиращи се върху тази земя, докато други двама бенефициери (49) твърдят, че административната цена на заменените земи се основава на критерии, които са идентични с тези, използвани за замени на частна горска земя, осъществени от частни инвеститори и включващи земя, намираща се в близост до обекти на местната или националната инфраструктура, която е подобна на земята от оспорваните сделки за замяна по отношение на растителни видове, месторазположение в райони под специална защита от урбанизация и т.н. Аналогично други бенефициери (50) твърдят, че оценките, произтичащи от Наредбата за базисните цени, водят до административни цени, които са сходни със или в много случаи по-високи от пазарните цени за горска земя в България поради липсата на национален пазар за този тип земя и поради факта, че няколкото частни сделки са били сключени на ниски цени. Следователно замените са били осъществени при преобладаващите на пазара икономически условия. |
(64) |
Второ, редица бенефициери (51) твърдят, че са извършили оценки на заменените парцели, които са довели до административни цени, които са сходни с (52), а в много случаи дори и по-високи от (53) пазарните цени за горска земя в България. |
(65) |
Трето, като причина защо административните цени трябва да се считат за близки до пазарните цени някои бенефициери (54) изтъкват липсата на изцяло частни замени или сделки за продажби в районите, където са осъществени предприетите от тези бенефициери замени. |
(66) |
И накрая, няколко бенефициери (55) твърдят, че доколкото упражнявайки своите правомощия да действа по собствено усмотрение, министърът на земеделието и храните има право да откаже да извърши замяната, ако не е в интерес на държавата да придобие частната горска земя, и доколкото условията на споразумението за замяна трябва да бъдат одобрени и от двете страни (публична и частна), сделките за замяна трябва да се считат за търговски сделки, в чийто контекст държавата се държи като оператор в условията на пазарна икономика („ОУПИ“). |
(67) |
Що се отнася до потенциалния размер на държавната помощ, съдържаща се в сделките за замяна (т.е. разликата между административните и пазарните цени за горската земя), по-голямата част от бенефициерите (56) отговориха, че в случаите, в които частната земя е с по-висока стойност от държавната земя, българските органи не са покрили разликата в цените. Друг бенефициер (57) заяви, че разликата в пазарните цени на заменените частни и държавни гори, разположени в едни и същ или в съседни райони, облагодетелства правителството, тъй като административните цени са по-високи отколкото пазарните цени, свободно договорени между частните собственици на гори в съответните райони. |
(68) |
Що се отнася до другите условия за констатиране на наличието на държавна помощ, няколко бенефициери (58) оспориха, че те са били спазени. Така някои бенефициери (59) твърдят, че те са физически лица, за които българският Закон за държавните помощи и член 107 от Договора не се прилагат. Във връзка с държавните ресурси тези бенефициери отбелязват, че правителството е придобило земята чрез неправомерно отчуждаване без съответстващо обезщетение, така че не може да се счита, че държавата разполага с тези ресурси. Във връзка с избирателността тези бенефициери твърдят, че Законът за горите се прилага за всички (erga omnes) и поради това не води до дискриминация. |
(69) |
Друг бенефициер (60) също счита, че условията на член 107 от Договора не са били изпълнени по отношение на сделките за замяна, но поради малко по-различни причини. Първо, нямало прехвърляне на държавни ресурси, доколкото замяната била „сделка за двойна продажба“, осъществена след като е направена оценка от независим оценител на имота въз основа на предвидените в закона обективни критерии за изчисление на цената. Не било предоставено предимство, нито страните по замените били поставени в по-благоприятно положение в сравнение с техните конкуренти, тъй като всеки собственик на горска земя можел да поиска замяна на своята частна земя срещу горска земя държавна собственост. Подобен довод е изложен и от друг бенефициер (61), който счита, че схемата за замяна е обща мярка, достъп до която имат всички собственици на горска земя. |
(70) |
Що се отнася до наличието на икономическо предимство, по-голямата част от бенефициерите (62) оспориха, че са получили такова предимство от сделките, тъй като според тях административната цена на заменената земя е била равна на или по-висока от пазарната ѝ цена. |
(71) |
И накрая, що се отнася до въпроса дали сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки, по-голямата част от бенефициерите (63) отговориха, че не упражняват дейност в секторите недвижими имоти и туризъм и/или не са предприели никакви стъпки за получаването на лиценз за туроператор. Освен това те потвърдиха, че не са ползвали придобитата чрез замяната земя за производството на дървен материал след нейното придобиване, нито са продавали дървен материал в България или в други държави членки. Поради това те заявяват, че не може да се твърди, че съществува реално или потенциално влияние върху търговията в рамките на Общността. Друг бенефициер (64) добави, че замените не водят до повишаване на производителността на национално равнище, ограничавайки по този начин наличните възможности за предприятията от други държави членки да внасят продукти на местния пазар. |
(72) |
Други бенефициери (65) заявиха, че тъй като замените не включват прехвърляне на държавни ресурси и не им предоставят икономическо предимство, не може да се счита, че те са нарушили равновесието на пазара и икономическите условия, при които предприятията упражняват дейност, т.е. необходимостта от придобиване на материални активи за първоначална инвестиция. По тази причина предприятия от други държави членки могат да навлизат и извършват дейност на същия пазар при справедливи условия, така че не може да се твърди, че търговията между държавите членки е била засегната от оспорваните замени. |
(73) |
И накрая, един бенефициер (66) обясни, че горската земя, която е придобил от държавата, не е подходяща за залесяване. Освен това той счита, че неговият имот е бил по-добър от този, който е получил от държавата, и че сделката не включва държавна помощ. Накрая той посочи, че придобитата земя се използва за отглеждане на пчели с подвижни кошери, като през лятото земята се използва за пасище. |
4.2.3. Съвместимост на потенциалната помощ
(74) |
Въпреки че Комисията поиска от заинтересованите страни да предоставят всички доказателства, с които разполагат и които биха ѝ позволили да провери съвместимостта на оспорваните сделки за замяна с вътрешния пазар, никой от бенефициерите не направи това. |
5. МНЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
5.1. МНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ
(75) |
Българските органи твърдят, че оспорваните сделки за замяна не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
(76) |
По повод на предполагаемата неразривна връзка между сделките за замяна и промяната в предназначението на заменената горска земя българските органи отбелязаха, че в член 15, буква б) от Закона за горите е предвидена възможността да се кандидатства за промяна в предназначението на горската земя, независимо от начина на придобиване на земята — било то чрез замяна, сделка за продажба и/или по друг начин. Такава теоретична възможност обаче не следва да се разбира като твърдо предварително съгласие между органите и частната страна по замяната за последваща промяна в предназначението на земята. |
(77) |
Българските органи са предоставили доказателства, че във връзка със 132-те замени, които са били осъществени през периода 2007—2009 г., са били подадени 24 искания за промяна в предназначението на заменената горска земя, от които само в 15 случая (т.е. 11,4 % от всички замени) е било прието положително административно решение, допускащо исканата промяна. |
(78) |
Българските органи също така отбелязват и различните цели, преследвани от сделките за замяна и от промяната в предназначението на земята. Докато със замените се цели да се постигне консолидиране и съхранение на българските гори с оглед гарантиране на тяхното устойчиво развитие и възпроизводство в полза на цялото общество, промяната в предназначението на земята е свързана с постигането на целите, предвидени в Закона за устройство на територията, който установява правилата за включване на земя в границите на агломерации, в които застрояването е разрешено в съответствие с обществените потребности и интереси, свързани с устойчивото развитие и създаването на подходящи условия за живот, работа и развлечение на гражданите. Освен това, докато сделките за замяна зависят от решенията, вземани от министъра на земеделието и храните, промените в предназначението на земята зависят от одобрението на плановете за устройство на територията от различни компетентни органи, а именно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, областния управител или общинските съвети. И накрая, предвид факта, че правото да се поиска промяна в предназначението на земята не произтича непосредствено от Закона за горите, а изисква спазването на условия, предвидени в други закони, българските органи считат, че хипотетичната възможност за промяна в предназначението на земята не означава, че тази промяна е неразривно свързана със сделките за замяна. |
(79) |
Що се отнася до въпроса дали потенциалната промяна в предназначението на заменената земя трябва да се вземе предвид при определяне цената на тази земя, българските органи повториха позицията си, че няма пряка връзка между цената, по която е оценена замяната, и последващата промяна в предназначението на земята. Органите са предоставили подробно описание на процедурата, която трябва да се следва, за да се определят съответно цените за замяната (предишни член 20, параграф 5 и член 21 от Наредбата за базисните цени) и дължимите такси за промяната на предназначението на земята. Тези органи също така отбелязват, че частните собственици могат да поискат промяна в предназначението на горската земя независимо от това как са получили земята, така че всеки един инвеститор би получил същите предимства независимо от това дали е придобил гората от държавата или чрез сделка между несвързани лица, сключена при справедливи пазарни условия с частна страна, така че таксите, дължими за промяна в предназначението на земята, следва да се считат за неизбирателни спрямо бенефициерите. |
(80) |
Що се отнася до съмненията на Комисията дали методиката за изчисление на административните цени отразява правилно пазарните цени, българските органи отбелязват на първо място, че административните цени се определят при съблюдаване на разпоредбите на Наредбата за базисните цени и че при изготвянето на тази наредба са били взети за пример практики за определяне на административните цени за горски земи в други държави членки, най-вече в Германия. Освен това оценките на частните и държавните гори са извършени от независими експерти въз основа на единен набор от критерии. |
(81) |
Второ, българските органи предоставиха данни за всички сделки (67) за покупко-продажба на частни гори, осъществени през периода 2007—2009 г. (68). В информацията, предоставена по отношение на средните цени на имоти частна собственост (т.е. „пазарните цени“), се съдържа резюме на надеждни пазарни доказателства в съответствие с изискването, предвидено в точка 34 от Допълнителните разпоредби към Наредбата за базисните цени. Когато няма налична информация за сделките, сключени в същите райони, са предоставени данни за такива, които са осъществени в близки райони и са включвали гори, сходни като местоположение и растителни видове. Според българските органи въз основа на тези данни може да се докаже, че в повечето случаи административната цена, използвана за оспорваните сделки за замяна, е била като цяло по-висока от пазарните цени, получени при сделки, сключени между несвързани лица при справедливи пазарни условия (69). Във връзка с това българските органи поставят под въпрос представеното от жалбоподателя доказателство. От една страна, цитираните от жалбоподателите цени са били именно цените, по които земята е била предложена за продажба, а не непременно реално получените цени, или цени на парцели земя с вече променено предназначение и заплатена таксова марка. От друга страна, цитираната от жалбоподателя пазарна цена невинаги е надеждна, тъй като в много случаи тя е получена само в резултат на една-единствена частна сделка. |
(82) |
Трето, българските органи отново посочиха, че правителството не е покрило разликата до по-високата административна обща стойност на придобитата частна горска земя и че сделките за замяна са били осъществявани само ако полученият при замяната парцел горска земя частна собственост е бил със стойност, по-висока или равна на стойността на държавния парцел, за който той е бил заменен. Освен това частната страна е трябвало да плати административни разходи в размер на 2 % от стойността на имота. |
(83) |
И накрая, българските органи посочват, че след първоначалното ѝ приемане Наредбата за базисните цени е била изменяна три пъти — съответно през 2004 г., 2005 г. и 2007 г. Особено внимание заслужава изменението на Наредбата през 2005 г. с оглед на напредналия етап на реституцията на отчуждени гори и горски земи, доколкото това е означавало, че на пазара вече са се предлагали и търсели частни гори. Това изменение по същество е целяло да промени методиката за оценка на земята. Освен това коефициентите, отнасящи се до защитени от урбанизация райони, също са били увеличени и са били въведени няколко нови категории, определящи добавките към цените на земята в зависимост от категорията на населеното място. |
(84) |
Нещо повече, след присъединяването на България към Съюза на 1 януари 2007 г. коефициентите в Наредбата са били актуализирани изцяло, включително и онези, имащи отношение към защитените от урбанизация райони, както и така наречените коефициенти за „пазарен регулатор“, които зависят от категорията на земята. Освен това член 20, параграф 5 от Наредбата за базисните цени е бил изменен, като цената за замяната на държавна земя е била увеличена с 50 % от стойността на коефициента за „пазарен регулатор“. Също така е била въведена добавка към стойността на земята според различните категории населени места. |
(85) |
Според българските органи тези изменения на Наредбата за базисните цени показват, че въпреки липсата на добре развит национален пазар за горски земи и с оглед на предстоящото присъединяване на България към Съюза органите са се опитали да актуализират механизма за оценка, определен в Наредбата, като гарантират, че той е основан на надеждни пазарни доказателства. Следователно към датата на присъединяването на България към Съюза изчислените административни цени въз основа на Наредбата за базисните цени не са били по-ниски от пазарните цени за тези парцели. |
(86) |
По отношение на съмнението на Комисията относно потенциала на сделките за замяна да нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки, българските органи на първо място изтъкват, че от частните страни, участвали в оспорваните сделки за замяна, 81 от тях представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Останалите 51 частни страни са били физически лица, които не извършват търговия на стоки или услуги. В този контекст България подчертава, че нито Държавната агенция по горите, нито нейният правоприемник Изпълнителната агенция по горите е получавала молби за добив на дървен материал или износ от физическите лица, които са осъществявали замени през разглеждания период. |
(87) |
Второ, българските органи твърдят, че сделките за замяна не могат да засегнат търговията в рамките на Съюза, тъй като подпомогнатите дружества се занимават с дейности, които не включват вноса или износа на продукти или услуги. Българските органи допълниха вече предоставената информация относно обема на добития и изнесен за Съюза дървен материал през разглеждания период и представиха документ, показващ че нито една от частните страни, придобили държавна горска земя чрез оспорваните сделки за замяна, не е добивала, продавала на националния пазар или изнасяла дървен материал от Република България. |
(88) |
Трето, българските органи заявяват, че секторът на туризма (напр. извършването на дейност като туроператор, туристическа агенция, собственик на хотел и доставчик на допълнителни туристически услуги) се урежда от правилата, предвидени в българския Закон за туризма. Този закон изисква административна регистрация на операторите в публичен регистър, воден от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Лицата, занимаващи се с хотелиерство, също подлежат на регистрация в специален регистър съгласно член 58 от Закона за туризма. Поради тази причина само дружествата, вписани в съответните публични регистри, водени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, могат да се считат за предприятия, осъществяващи дейност в сектора на туризма. Проверка в съответните регистри показа, че само едно от дружествата, придобили държавна горска земя в резултат на оспорваните сделки за замяна — Капси Турс ООД — е регистрирано като туроператор по смисъла на Закона за туризма. |
(89) |
Четвърто, българските органи обясниха, че извършването на стопанска дейност като строително дружество в България също е предмет на изискване за регистрация в Централния професионален регистър на строителя, воден от Камарата на строителите в България, в съответствие със специален закон, и по-специално Закона за Камарата на строителите (70). Българските органи изтъкват, че само три от предприятията, които са осъществили замени с правителството, са били регистрирани като строителни дружества и биха могли по някакъв начин да участват в строителни работи съгласно закона. |
(90) |
Следователно българските органи твърдяха, че повечето предприятия, които потенциално са имали полза от оспорваните сделки за замяна, не са извършвали дейност в секторите на строителството и туризма. Следователно според тях не може да се каже, че конкуренцията на съответните пазари, с изключение на сектора на горското стопанство, е била нарушена от тези сделки. |
5.2. МНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО КОМЕНТАРИТЕ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
(91) |
Българските органи са съгласни с жалбоподателя, че няма наличие на държавна помощ при замените на горски земи между държавата и общините. За разлика от това, според тях твърдението на жалбоподателя, че повечето бенефициери осъществяват дейност в сферата на строителството или туризма, е невярно поради обяснените в предишния раздел причини. |
(92) |
Българските органи също така не са съгласни с начина, по който жалбоподателят определя пазарните цени на горите, като сравнява цените на горската земя през различни години (напр. няколко години преди замяната на горите), и оспорват твърдението на жалбоподателя, че в някои случаи собствениците на заменени горски земи са предоставили тези земи като обезпечение, за да получат заеми, тъй като това не би отговаряло на разпоредбите на българското законодателство и на цитирания от жалбоподателя Закон за държавната собственост. Предоставените от жалбоподателя данни съдържат значителни грешки и не съответстват на информацията в наличните имотни регистри и документацията за замените. Предоставените от жалбоподателя данни биха били неверни и по отношение на горската земя държавна собственост, която е била придобита чрез замените и впоследствие е била предоставена като обезпечение по заеми. Във всеки случай българските органи обясниха, че в България банките изискват освен недвижими имоти и други ликвидни активи като обезпечение, за да се гарантира погасяването на дълга. Следователно според тези органи би било неправилно размерът на предоставения заем да бъде разделен на квадратурата на земята, служеща за обезпечение за ипотеката, за да се определи цената на квадратен метър. Органите също така представят становище на Първа инвестиционна банка относно механизмите за предоставяне на заеми и методите на оценяване на гори и горски имоти, предложени от заемополучателите като обезпечение. |
(93) |
Българските органи не са съгласни и с твърдението на жалбоподателя, че общинските органи не са имали друг избор освен да приемат подробни планове за устройство на територията за земята, чието предназначение е било променено. Според тези органи всяка промяна в предназначението на земята е основана на законоустановени подробни планове за устройство на територията, които са били подложени на публично обсъждане и са изменили съществуващите общи планове за устройство на територията за населените райони. Тези административни процедури не се извършват по преценка на министъра на земеделието и храните, който издава индивидуални административни разпореждания за промяна на зонирането на земята на страните, искащи такава промяна, едва след като съответният подробен план за устройство на територията влезе в сила. |
(94) |
Освен това органите отхвърлят твърдението, че много от участващите в замените страни са възнамерявали да променят предназначението на придобития горски парцел. Съгласно българския Закон за горите такова намерение за промяна може да бъде осъществено само чрез подаване на молба по процедурата, посочена в член 14в от Закона за горите (отменен). Всяко друго намерение, изразено в публикация в средствата за масово осведомяване или по начин, различен от предвидената в закона процедура, би било неуместно и произволно. |
(95) |
Органите също така не са съгласни с твърдението на жалбоподателя, че административният начин за определяне на цените на горската земя не отразява динамичното развитие на икономиката. Органите считат, че начинът на определяне на цените чрез използване на Наредбата за базисните цени е подходящ. Не е вярно и това, че наредбата не е била актуализирана, тъй като през 2007 г. са въведени нови коефициенти, така че да не се предоставя икономическо предимство на икономическите оператори чрез вече осъществените замени. |
(96) |
Органите отхвърлят довода на жалбоподателя, че оценителите са пристрастни. Според органите тези оценители са съдебни експерти, чиято почтеност не може да се поставя под съмнение. Освен това, ако бяха оценили горската земя благоприятно по отношение на частната страна и по начин, който не отговаря на условията от Наредбата за базисните цени, такава оценка не би била приета от органите за целите на замяната. |
(97) |
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че официалните статистически данни за стойностите/цените на сделките, предоставени от органите, са неверни, органите заявяват, че избягването на данъчно облагане чрез укриване на действителната цена, при която е осъществена дадена сделка, представлява престъпление по българския Наказателен кодекс. |
(98) |
И накрая, българските органи отхвърлят твърдението на жалбоподателя, че обвинителният акт срещу бившия ръководител на ИАГ представлява доказателство за наличие на държавна помощ, свързана със замените. Според тези органи производствата срещу длъжностни лица, които са участвали в процедурите за замяна на горска земя държавна собственост, не са от значение за оценяването на наличието на помощ при оспорваните сделки. |
5.3. МНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО КОМЕНТАРИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ДРУГИ ТРЕТИ СТРАНИ
5.3.1. Мнение на България от 29 септември 2011 г.
(99) |
С писмо от 29 септември 2011 г. българските органи отговориха на становището, изразено от Ол Сийз относно решението за откриване. |
(100) |
Дружеството Ол Сийз е заменило общо 157,4 хектара горски парцели частна собственост в общините Тетевен и Габрово за приблизително 57,9 хектара горски парцели държавна собственост в община Балчик (71). В тази връзка Ол Сийз също така е платило на българската държава 138 781 лева административни разходи. |
(101) |
Административната цена на горските парцели държавна собственост е била оценена на 11,99 лева/м2. Според информацията, с която разполагат българските органи, през разглеждания период средната пазарна цена (която е цената, договорена между частни страни, купуващи и продаващи горски парцели на търговска основа в един и същ или съседен район на територията на една и съща община) е била 4,16 лева/м2. Следователно замяната между Ол Сийз и Република България е била осъществена срещу заплащане и не е довела до икономическо предимство по смисъла на член 107 от Договора. |
(102) |
Българските органи отбелязват още, че Ол Сийз е подало молба за промяна на предназначението на горския парцел в съответствие с член 14 от Закона за горите и че Министерският съвет на България е одобрил молбата в съответствие с член 14г, алинея втора от Закона за горите (72). Доколкото е известно на българските органи, това решение не е влязло в сила. Българските органи са съгласни със становището на Ол Сийз, че държавата не е оказала пряко влияние върху промените в предназначението на въпросната земя (за която не е имало план за земеползване) и че поради това промяната на собствеността в резултат на замяната не може да бъде израз на общо намерение от страна на участниците в замяната да осъществят промяна в нейното предназначение. Според българските органи определящият фактор при оценката на замените трябва да бъде дали балансовата стойност на разменяните активи е еквивалентна. Именно това е базата, въз основа на която българското правителство е извършвало тези сделки. Друга причина, поради която няма наличие на държавна помощ при промяната в предназначението на земята след замяната, е фактът, че административните такси са еднакви за всички кандидати. |
(103) |
Българските органи освен това отбелязват, че Ол Сийз нито е добивало дървен материал в парцелите, които е получило в резултат на замяната, нито е търгувало в рамките на Съюза с дървен материал от тези парцели. Освен това Ол Сийз не предлага туристически услуги, както се посочва в Закона за туризма, нито е строително дружество по смисъла на Закона за камарата на строителите. |
5.3.2. Мнение на България от 4 ноември 2011 г.
(104) |
С писмо от 4 ноември 2011 г. България представи становището си относно мненията на следните трети страни: Елкабел АД, Ел Ем Импекс ЕООД, Форос Дивелъпмънт ЕАД и Симеон Стоев Миров. |
(105) |
Що се отнася до сделките за замяна, осъществени с Елкабел, Ел Ем Импекс и Форос Дивелъпмънт, българските органи заявиха, че те не са покрили разликата в цените и в съответните случаи са получили допълнително плащане на административните разходи от частните страни. Освен това всички местни данъци са били платени от тези страни. И накрая, нито едно от трите дружества не е поискало промяна в предназначението на придобитата горска земя. |
(106) |
Българските органи освен това отбелязват, че в някои от общините, в които са били разположени заменените парцели, не са сключвани изцяло частни сделки, така че не е било възможно да се определи пазарната цена на заменените парцели или дали е било предоставено икономическо предимство. |
(107) |
Българските органи освен това отбелязват, че нито Елкабел, нито Ел Ем Импекс са износители на дървен материал и не са регистрирани като строителни или туристически дружества съгласно българското законодателство. |
(108) |
Що се отнася до Симеон Стоев Миров, физическо лице, който е заменил 5,6 декара частна горска земя в Ракитово, оценена на 3 436 лева, за 5 декара горска земя държавна собственост в Бургас (село Крайморие), оценена на 1 308 лева, българските органи считат, че тази замяна следва да попада в обхвата на Регламента за минималната помощ (помощ de minimis). |
(109) |
По тези причини българските органи заявяват, че според тях осъществените с горепосочените частни страни замени не представляват държавна помощ. |
5.3.3. Мнение на България от 16 декември 2011 г.
(110) |
С писмо от 16 декември 2011 г. България представи становището си относно мненията на следните трети страни: ВИ-ЕН-ЖИ Конфорт ООД, Изгрев 5 ЕООД, Екобалкани-България ЕООД, Вихрен ЕООД, Литекс Комерс АД и Живка Благоева. |
(111) |
Що се отнася до сделките за замяна, сключени с ВИ-ЕН-ЖИ Конфорт, Изгрев 5, Екобалкани, Вихрен и Литекс Комерс, българските органи обясниха, че те не са покрили разликата в цените и в съответните случаи са получили допълнително плащане на административните разходи от частните страни. Освен това всички местни данъци са били платени от тези страни. И накрая, ВИ-ЕН-ЖИ Конфорт, Екобалкани и Литекс Комерс не са поискали промяна в предназначението на придобитата от тях държавна горска земя. |
(112) |
Българските органи освен това отбелязват, че в някои от общините, в които са били разположени заменените парцели, не са сключвани изцяло частни сделки, така че не е било възможно да се определени пазарната цена на съответните парцели и не може със сигурност да се установи дали на горепосочените частни страни е било предоставено икономическо предимство. В случая с Изгрев 5 административната цена на заменената горска земя държавна собственост е била малко по-висока от пазарната цена, получена при подобни частни сделки, така че според българските органи не е било предоставено предимство. Същата обосновка била относима и към сделката с Литекс Комерс, при която — според българските органи — административните цени са били четири пъти по-високи от пазарните цени за държавната горска земя. |
(113) |
И накрая, българските органи отбелязват, че нито една от горепосочените частни страни не е износител на дървен материал и не е регистрирана като строително или туристическо дружество съгласно българското законодателство, така че сключените с тях сделки за замяна не засягат търговията между държавите членки. |
(114) |
Що се отнася до сделката за замяна с Живка Благоева, физическо лице, тя е довела до замяна на 1,9036 хектара частна горска земя в община Тетевен, оценена на 16 091 лева, за 0,3001 хектара горска земя държавна собственост в района на Предела, община Разлог, оценена на 24 216 лева. Българската държава не е покрила разликата в цените, всички административни разходи и местни данъци са били платени от Живка Благоева и новият собственик не е поискал промяна в предназначението на заменената земя. Според българските органи тази замяна следва да попада в обхвата на Регламента за минималната помощ (помощ de minimis). |
(115) |
Съответно българските органи считат, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, сключени с горепосочените частни страни. |
5.3.4. Мнение на България от 25 април 2012 г.
(116) |
С писмо от 25 април 2012 г. българските органи представиха становището си относно мненията на следните трети страни: Аква Истейт, Бета Форест, Коста Геров, Димитър Иванов Терзиев, Явор Илиев Хайтов, Валентина Ангелова Хайтова, Георги Александров Бабев, Мариета Тихомирова Дамянова, Елизабет Петкова Михайлова, Светослав Петков Михайлов, БГ Ленд Ко, Мирта Инженеринг, Микс-ПС ООД и БОИЛ ООД. |
(117) |
Българските органи подкрепят мненията, представени от тези физически лица и дружества, които са били страни по сделки за замяна, сключени през разглеждания период, а именно че замените не включват наличието на държавна помощ, а вместо това представляват сделки, извършени при благоприятни за държавата условия и по цени, които не са по-ниски от пазарните цени за подобни недвижими имоти. Освен това българските органи подкрепят становището на горепосочените частни страни, че сделките за замяна са били извършени в съответствие с действащото българско национално законодателство — Наредбата за базисните цени и Закона за горите. И накрая, следва да се счита, че някои от тези сделки попадат в обхвата на Регламента за минималната помощ (помощ de minimis). |
5.4. ОТГОВОРИ НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТПРАВЕНИТЕ ОТ КОМИСИЯТА ИСКАНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗПРАТЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ
(118) |
На по-късен етап, в отговор на искания за информация, българските органи предоставиха пазарните цени — както за горските парцели частна собственост, така и за горските парцели държавна собственост — за всички сделки за замяна през разглеждания период (73). |
(119) |
В становището си от 19 ноември 2013 г. (74) обаче българските органи посочиха, че съществуват някои проблеми относно надеждността на предоставените от тях данни. По-специално за целите на формулата, изложена в съображение 44, българските органи предоставиха справедливите пазарни цени за 82 парцела (60 държавни и 22 частни парцела), засегнати от оспорваните сделки за замяна. За останалите парцели те представиха пазарните стойности, изчислени при полагането на максимални усилия, като посочиха, че те могат и да не отразяват непременно справедливите пазарни стойности. По отношение на останалите засегнати парцели държавна собственост българските органи обясниха, че цените, посочени от тях като пазарни, всъщност са били средните цени от различни видове сделки с гори. Следователно те не представляват непременно справедливата пазарна стойност, тъй като не са равни на средните цени на напълно аналогични сделки. |
(120) |
По подобен начин по отношение на останалите частни парцели, които все още не са били предмет на оценка от независим експерт, българските органи посочиха, че при определени случаи цените, посочени в удостоверенията за продажби, които са били използвани от органите като приблизителна стойност на представените от тях пазарни цени на тези парцели, са били близки до или равни на така наречените данъчни стойности. Данъчната стойност на даден парцел не е неговата пазарна стойност, а минималната цена, която трябва да бъде платена при сделки с недвижимия имот, т.е. пазарната стойност на съответния парцел по принцип би била по-висока. |
(121) |
Независимо от изложеното по-горе българските органи подчертаха, че представените от тях данни относно пазарните цени са най-добрите приблизителни оценки, които могат да получат, тъй като: i) в България няма конкретни правила за определяне на пазарни цени за горски парцели чрез оценка, ii) извършването на оценка от независим експертен оценител на това какви биха били пазарните цени на засегнатите парцели към момента на замяната би отнело много време и iii) това би било много скъпоструващ процес. Освен това българските органи заявиха, че представените цени при всички случаи са по-близки до справедливите пазарни цени, отколкото до административните цени. |
(122) |
И накрая, българските органи предоставиха информация относно извадка от 25 сделки за замяна, осъществени при действително използваните административни цени, и хипотетичните административни цени, които биха се получили след прилагането на коефициентите, посочени в актуализираната през 2010 г. Наредба за базисните цени. В представената извадка бяха включени 25 сделки, осъществени основно през 2009 г. или 2008 г. (само 6 сделки — реализирани през 2007 г.). Тази информация бе поискана от Комисията, за да провери дали системата на административните цени — ако са били правилно актуализирани — отразява по подходящ начин пазарните цени за горска земя въз основа на цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност, и която във всички случаи би довела до такава, както се изисква в съдебната практика. |
6. ОЦЕНКА НА МЯРКАТА
6.1. НАЛИЧИЕ НА ПОМОЩ
(123) |
Съгласно член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар. |
(124) |
Поради това, за да бъде определена като помощ по смисъла на член 107, параграф 1, мярката трябва да отговаря на следните кумулативни условия: i) за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер; iii) това предимство трябва да бъде избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. |
(125) |
В настоящия случай обаче трябва да бъде разгледан и предварителният въпрос дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Това е необходимо, тъй като съгласно формулировката на тази разпоредба правилата за държавни помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. |
(126) |
Съдът на Европейския съюз („Съдът на ЕС“) определя понятието „предприятие“ за целите на член 107, параграф 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране (75). Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява стопанска дейност (76). Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. Субект, който извършва както стопански, така и нестопански дейности, трябва да се счита за предприятие единствено по отношение на първия тип дейност. Не е необходимо предприятието да бъде юридическо лице. Физическите лица също могат да се считат за предприятия по отношение на държавната помощ, при условие че те извършват стопанска дейност. |
(127) |
С оглед на това следва да се отбележи, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава дейност. В резултат на това тези бенефициери не могат да се считат за предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, поради което се счита, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с българската държава. |
(128) |
Следователно останалата част от настоящото решение се отнася само до тези бенефициери на оспорваните сделки за замяна, които представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
6.1.1. Неразривна връзка между замяната и промяната в предназначението на земята
(129) |
Първото съмнение, изразено от Комисията в решението ѝ за откриване на процедурата, беше дали съществува неразривна връзка между сделките за замяна и промяната в предназначението на заменената земя, придобита от бенефициерите. Това е важно, тъй като ако се установи, че такава връзка съществува, тя ще повлияе на оценката на Комисията за това дали сделките за замяна водят до икономическо предимство и как това предимство трябва да бъде определено в количествено изражение. Неразривна връзка означава, че намерението на страните по сделката за замяна още преди сключване на сделката е било след замяната да променят предназначението на земята държавна собственост от горска земя в земя за застрояване. Поради това, макар административните цени за сделката за замяна, изчислени въз основа на Наредбата за базисните цени, да са се основавали на замяната на два парцела горска земя, последващата промяна в предназначението на парцела държавна собственост — ако това е било намерението от самото начало — би могла да доведе до формирането на цена, по-ниска от реалната цена на получения парцел, като се вземе предвид бъдещото му предназначение като земя за застрояване. |
(130) |
Според Комисията фактът, че оспорваните сделки за замяна винаги — или поне в голямата част от случаите — са били последвани от (одобрено) искане за промяна на предназначението на заменената горска земя, придобита от бенефициера, в земя за застрояване, би бил обективен признак за това, че страните по тези сделки за замяна от самото начало са имали намерение да променят предназначението на земята държавна собственост след замяната. |
(131) |
Статистическите данни, предоставени от българските органи в отговор на решението за откриване, потвърждават отново данните, отразени в съображение 38, показвайки, че във връзка със 132-те сделки за замяна, осъществени през разглеждания период, са били подадени 24 искания за промяна на предназначението на земята в земя за застрояване (което представлява 18,2 % от всички замени), от които в 15 случая исканата промяна е била одобрена (което представлява 11,4 % от всички замени). Въз основа на тези данни Комисията стига до заключението, че в повечето случаи замените не са били последвани от искане за промяна на предназначението на земята. |
(132) |
Във всеки случай Комисията отбелязва, че българското законодателство предвижда две отделни процедури за замяна и за промяна на предназначението на земята и съответно два отделни държавни органа, които са компетентни за всяка една от операциите и осъществят дейността си независимо един от друг. Това е още един признак, че в настоящия случай липсва неразривна връзка между сделките за замяна и промяната на предназначението на земята. |
(133) |
Тъй като не се установи наличието на неразривна връзка между сделките за замяна и промяната на предназначението на заменената земя, придобита от бенефициерите, Комисията ще провери всяка една от тези операции поотделно за наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
6.1.2. Наличие на помощ при промяната в предназначението на земята
(134) |
Определянето на предназначението на земята подлежи на правния контрол, упражняван от държавните органи върху използването и интензивността на застрояване на даден парцел земя. Когато държавен орган одобрява промяна в предназначението на даден парцел земя, той осъществява регулаторна дейност и не действа като икономически субект. |
(135) |
Единствено предимствата, предоставени пряко или косвено чрез държавни ресурси, следва да се разглеждат като помощ по смисъла на член 107 от Договора. В съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС (77) разграничението, което се прави в тази разпоредба, между „помощ, предоставена от държава членка“, и помощ, предоставена „чрез държавни ресурси“, не означава, че всички предимства, които са предоставени от държавата, независимо дали са финансирани чрез държавни ресурси или не, представляват помощ. Това разграничение цели по-скоро само да включи в това определение както предимствата, които са предоставени пряко от държавата, така и тези, които се предоставят от публичен или частен орган, посочен или учреден от държавата. |
(136) |
Макар че одобрението от публичен орган на промяната в предназначението на определен парцел земя от горска земя в земя за застрояване може да доведе до увеличаване на пазарната стойност на тази земя, това одобрение не води до прехвърляне на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора: упражняването на тази регулаторна функция не води до положително прехвърляне на средства към получателя на това одобрение, нито пък води до отказ от държавни ресурси, тъй като при упражняването на тази регулаторна функция държавата не е задължена да налага на успешните кандидати такса, която да отразява цялата икономическа стойност, която те извличат от получаването на това одобрение (78). |
(137) |
Съответно решението на публичен орган да промени предназначението на определен парцел земя не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
6.1.3. Наличие на помощ при сделката за замяна
(138) |
В съответствие с установената съдебна практика (79) продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност, могат да доведат до икономическо предимство и това да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, по-специално когато продажбата не се извършва по пазарна стойност, т.е. по цената, която вероятно би определил частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция. Същото се отнася и за сделки за замяна, при които стойността на получената от държавата земя е по-висока от стойността на частната земя, отстъпена на държавата. |
(139) |
Преди обаче да провери дали сделките за замяна водят до икономическо предимство, Комисията следва да провери дали останалите условия, посочени в съображение 124, са налице с оглед установяване наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
(140) |
Първо, що се отнася до носенето на отговорност за мярката, за сделките за замяна е компетентен министърът на земеделието и храните или Министерският съвет (в зависимост от размера на парцела, който ще се заменя) и ИАГ, всички от които са държавни органи. При условие че резултатът от сделките за замяна е прехвърлянето на горска земя държавна собственост с по-висока стойност срещу отстъпена горска земя частна собственост, това води до прехвърляне на държавни ресурси, доколкото българската държава се отказва от определени приходи, които е можела да получи, ако при извършването на сделката бе действала в съответствие с пазарните условия. |
(141) |
Второ, сделките за замяна са избирателни, доколкото те облагодетелстват само тези собственици на земя, които са заменили своята горска земя частна собственост с горска земя държавна собственост. |
(142) |
Трето, сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки. Доколкото бенефициерите при замените са предприятия, които предлагат стоки и услуги на определен пазар, всяка финансова изгода в резултат на замените укрепва позицията им в сравнение с други конкурентни предприятия в рамките на Съюза при търговията със същите стоки и услуги (80). В действителност много бенефициери (81) по сделките за замяна са посочили в българския Търговски регистър като своя сфера на дейност, наред с другото, недвижимите имоти, туризма, ресторантьорството и залесяването. Тези сектори са отворени за конкуренция на равнището на Съюза. Това се вижда от информацията в същия този регистър, в който няколко бенефициери (82) по сделките за замяна са посочили търговията или (международната) търговска дейност като своя сфера на дейност. Що се отнася до довода, изтъкнат от българските органи, че за да могат дружествата да извършват дейност в сектора на туризма или строителството, е необходимо да бъдат вписани в специални регистри, а това не е така за по-голямата част от дружествата, участващи в сделките за замяна, Комисията отбелязва, че понятието „предприятие“ в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. |
(143) |
И накрая, що се отнася до наличието на икономическо предимство, сделките за замяна се отнасят до замяната на (най-малко) два парцела горска земя между българската държава и частни страни. За да се определи дали частните страни са получили икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, пазарните стойности на заменените парцели трябва да бъдат оценени и сравнени една с друга. Ако сделката за замяна води до прехвърлянето на горска земя държавна собственост, чиято стойност е по-висока от стойността на горската земя, отстъпена от частната страна, на частната страна е предоставено икономическото предимство. |
(144) |
Както беше обяснено в съображение 16, административните цени за въпросните замени са били изчислени въз основа на Наредбата за базисните цени. Съдът на ЕС призна, че когато националното право установява административни правила за изчисляване на пазарната стойност на земи с оглед на продажбата им от публични органи, за да съответстват тези правила на член 107 от Договора, прилагането им във всички случаи трябва да води до административна цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност на земята (83). Тъй като пазарната стойност е теоретична, задължително ще се приеме допустим марж на отклонение на получената цена от теоретичната (84). |
(145) |
От българските органи беше поискано да предоставят информация относно административните цени, използвани за всичките 132 сделки за замяна, осъществени в разглеждания период, както и относно пазарните цени на същите тези сделки. Комисията поиска от българските органи да вземат предвид и всякакви предишни или последващи сделки със същите горски парцели при определянето на тяхната пазарна стойност. Следователно, въпреки че Комисията счита, че за оценката на потенциалните елементи на държавна помощ при сделките за замяна разположението на заменените горски парцели не е от значение, информацията за цените — когато е имало такава — е била взета под внимание. |
(146) |
Българските органи посочиха, че съществуват някои проблеми по отношение на надеждността на данните, които са могли да предоставят относно пазарните цени (85). Същевременно обаче те посочиха, че предоставената информация съдържа най-добрите приблизителни оценки на пазарните цени (86). Комисията счита тези данни за достатъчно надеждни приблизителни оценки на реалната (т.е. на „справедливата“) пазарна стойност на съответните парцели. |
(147) |
Анализът на данните показа, че за парцели частна собственост използването на административни цени е довело до системно завишаване на цената на съответната горска земя в сравнение с пазарните цени (87), докато по отношение на държавната горска земя ситуацията не е така еднозначна, тъй като са налице и двата случая — на завишаване и понижаване. Съответно при определянето на това дали на бенефициерите е било предоставено предимство в резултат на сделките за замяна, едно просто сравнение на пазарната цена на парцела държавна собственост към момента на замяната с пазарната цена на парцела частна собственост, за който е бил заменен, не би отчело в достатъчна степен систематичното завишаване на цената на последната. Поради това Комисията разработи формула, която взема предвид административните цени, използвани при първоначалната сделка, за правилно оценяване на произтичащото от замяната предимство. За тази формула, която вече беше определена в решението за откриване, е необходимо да се изчислят следните суми:
Приема се, че предимство е налице, ако стойността на ii) минус стойността на i) е положителна. Всяка парична компенсация, платена от една от страните на другата, за да покрие разликата в административните цени на два парцела, които са предмет на сделката за замяна, също ще бъде взета предвид при определянето на това дали сделката за замяна е довела до предимство. |
(148) |
Като прилага тази формула към данните, предоставени от българските органи относно справедливите пазарни стойности и административните цени на заменените горски земи, Комисията заключава, че на бенефициерите на замените на земи е било предоставено предимство в почти 80 % от сделките за замяна, осъществени през разглеждания период, както е отразено в таблица 4. Таблица 4 Сравнение на административните цени, използвани при замените, и пазарните цени, предоставени от българските органи
|
(149) |
Посочените по-горе данни показват, че административните цени, определени за целите на сделките за замяна в съответствие с Наредбата за базисните цени, не са отразявали в достатъчна степен реалната пазарна стойност на съответните горски парцели. |
(150) |
Това несъответствие между административните цени, използвани за оспорваните сделки за замяна, и пазарните цени на въпросните парцели произтича, от една страна, от факта, че основната методика, използвана в Наредбата за базисните цени, не отразява в достатъчна степен критериите, които даден пазарен оператор би счел за важни при оценяването на заменените парцели горска земя, нито им отдава тяхната подходяща тежест. Първо, средните стойности на земята, посочени в приложение 1 от Наредбата за базисните цени, според категориите земя, предлагащи идентични условия за растеж на растенията, които се използват като основа за определянето на базисната стойност на земята (вж. съображение 18), е трябвало да бъдат определени въз основа на пазарните цени или на отчетите, водени за горите държавна собственост, но в действителност са били определени от експерти въз основа на малък брой пазарни източници. |
(151) |
Второ, коефициентите и добавките, използвани за отчитане на определени качества на горската земя при изчисляването на основната стойност на тази земя, описани в съображения 18—26, отразяват средство за административно опростяване, а не опит за точно измерване на икономическата стойност, която хипотетичен пазарен оператор, поставен в подобна ситуация, би придал на тези качества. Всъщност българските органи не са предоставили никакви икономически данни в подкрепа на нивата, на които тези коефициенти и добавки са били определени в Наредбата. |
(152) |
От друга страна, дори и методиката, определена в Наредбата за базисните цени, първоначално да е довела до пазарни цени за заменената горска земя, quod non, средните цени, коефициентите и добавките никога не са били актуализирани през разглеждания период, така че да отразяват адекватно промените в пазарните цени, които са настъпили впоследствие. В съответствие със съдебната практика (88), когато цените на земята се увеличават рязко, в административните методи за изчисляване на цената на продаваната от публичните органи земя трябва да се предвижда постоянното актуализиране на тези цени, така че действително заплатената от купувача цена да отразява, доколкото е възможно, пазарната стойност на тази земя. През етапа на предварително проучване българските органи обясниха, че съгласно членове 7.1 и 32 от Наредбата за базисните цени коефициентите, съдържащи се в тази наредба за изчисляването на административните цени, следва да бъдат актуализирани ежегодно. Освен това според предоставената от българските органи информация през разглеждания период пазарните цени на горските земи рязко са се увеличили. Въпреки това актуализирането, предвидено в тази наредба, никога не е било извършено през този период. Българските органи са актуализирали средните цени, коефициентите и добавките, използвани за определяне на административните цени, едва през 2010 г. въз основа на последните развития на пазара. |
(153) |
Съответно Комисията заключава, че на бенефициерите на замените на земи е било предоставено икономическо предимство със сделките за замяна в случаите, когато използваните административни цени не са отразявали адекватно пазарната цена на заменената земя. |
6.1.4. Помощта de minimis
(154) |
И на последно място следва да се отбележи, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (89), това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, параграф 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. |
(155) |
Въз основа на количествените данни, предоставени от българските органи, би изглеждало, че в много от случаите (90) размерът на помощта, получена от бенефициерите на сделката за замяна, е по-нисък от прага de minimis от 200 000 EUR. |
6.1.5. Заключение относно наличието на помощ
(156) |
С оглед на гореизложеното Комисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013. |
6.2. ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА МЯРКАТА
(157) |
Като не е подала уведомление за тези сделки за замяна преди тяхното осъществяване, Република България не е изпълнила задължението си съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Поради това тези сделки за замяна представляват неправомерно приведена в действие държавна помощ. |
6.3. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА
(158) |
Въпреки че от българските органи беше поискано да предоставят информация относно съвместимостта на тези сделки за замяна с вътрешния пазар, те продължиха да се придържат към своята аргументация, че тези сделки не оказват въздействие върху търговията в рамките на Съюза и следователно не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
(159) |
Във връзка с това Комисията отбелязва, че съответната държавна членка носи основната тежест за доказването на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар чрез дерогация от член 107, параграф 1 от Договора, като тя трябва да докаже, че условията за тази дерогация са изпълнени (91). |
(160) |
Във всеки случай Комисията отбелязва, че не изглежда да са налице някакви prima facie основания, така че да се приеме, че сделките за замяна са съвместими с вътрешния пазар или пряко въз основа на член 107, параграф 3, буква а) и буква в) от Договора, или въз основа на съответните насоки, основаващи се на тези разпоредби. |
(161) |
Поради това Насоките на Общността относно държавните помощи за земеделския и горския сектор („Насоките за горския сектор“) не могат да се използват като основание за съвместимост на схемата за замени, тъй като те се отнасят само за живи дървета и тяхната естествена среда в гори и други залесени земи, включително мерки за поддържане и засилване на екологичните и защитните функции на горите и мерки за насърчаване на използването на горите за отдих и на техните социални и културни измерения. Освен това разходите, покрити от помощта, предоставена в контекста на замените, не отговарят на определението за допустими разходи, посочено в Насоките за горския сектор (92), тъй като на частните страни не са били наложени никакви законови или договорни задължения да използват земята, получена чрез замените, като защитена природна зона. Напротив, всички страни са имали правото да поискат промяна на предназначението на горската земя в подлежаща на застрояване земя и някои от тях наистина са го направили. |
(162) |
Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. също не предоставят основание за съвместимост. Във връзка с това Комисията отбелязва, че замените не са били предприети от българските органи с цел специално да допринесат за регионалното развитие. Освен това не са определени какви са допустимите разходи, нито е уточнено как ще се контролира стимулиращият ефект на помощта и как ще се гарантира спазването на приложимите тавани за регионалната помощ. |
(163) |
И накрая, при обсъжданията преди приемането на решението за откриване българските органи заявиха, че със замените е преследвана цел на публичната политика за консолидиране на собствеността на горската земя. Дори ако можеше да се установи, че консолидирането на горска земя представлява цел от общ интерес, quod non, българските органи не доказаха, че предоставената помощ е била необходима, за да се постигне тази цел, нито че избраните средства са били най-подходящите. |
(164) |
Те също така не доказаха, че избраните средства са гарантирали, че предоставената помощ е била ограничена до минимално необходимото за стимулиране на частните страни да предприемат сделките за замяна. Това е, наред с другото, видно от силните колебания на административните цени, получени чрез използване на предписаната методика. При сравнение с пазарните цени, предоставени от българските органи, тези административни цени не изглежда да са системно със сходен процент по-високи или по-ниски от пазарните цени. Ако например се вземат сделките през 2007 г., разликата между пазарните цени и административните цени за частните парцели е варирала между -503,97 % до +89,91 % (93). |
(165) |
И накрая, българските органи не доказаха, че сделките за замяна не нарушават конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес. Съответно не може да се счита, че сделките за замяна са съвместими с вътрешния пазар директно въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора. |
(166) |
Вследствие на това Комисията заключава, че помощта, предоставена в контекста на сделките за замяна, не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. |
7. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
(167) |
Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, когато се установи, че неправомерно предоставена държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар, тази помощ следва да бъде възстановена от бенефициерите, освен ако това противоречи на общ принцип на правото. В член 14, параграф 2 от този регламент се постановява, че помощта, която трябва да бъде възстановена, ведно с лихвите, обхваща периода от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на бенефициера, до датата на нейното действително възстановяване. И накрая, в член 14, параграф 3 от този регламент се предвижда, че възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. |
(168) |
Целта на възстановяването е постигната, когато въпросната неправомерна помощ, ведно с подходяща лихва за забава, бъде изплатена от предприятията, които са се възползвали от нея. Като възстановява помощта, бенефициерът се отказва от предимството, което е имал пред своите конкуренти на пазара, и се възстановява положението преди предоставянето на помощта (94). Въпреки че държавата членка може да избира средствата за изпълнение на задължението си за възстановяване на неправомерната помощ, избраните мерки не могат да засягат неблагоприятно приложното поле и ефективността на правото на Съюза. Държава членка може да изпълни задължение за възстановяване само ако избраните средства са подходящи, за да се възстановят нормалните условия на конкуренция, които са били нарушени с предоставянето на неправомерната помощ и са съвместими със съответните разпоредби на правото на Съюза (95). |
(169) |
Поради това, предвид факта, че е установено, че чрез сделките за замяна Република България неправомерно е привела в действие държавна помощ, от нея следва да се изиска да възстанови тази помощ от бенефициерите на тези сделки. |
7.1. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ВЪЗСТАНОВЯТ ПОМОЩТА
(170) |
Неправомерната и несъвместима помощ трябва да бъде възстановена от предприятията, които действително са се възползвали от нея (96). Когато обаче Комисията не е в състояние да идентифицира в самото решение всички предприятия, които са получили неправомерна и несъвместима помощ, това трябва да бъде направено в началото на процеса на изпълнение на решението от съответната държава членка, която следва да разгледа конкретното положение на всяко засегнато предприятие (97). |
(171) |
В настоящия случай потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ са тези физически и юридически лица, които са участвали в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за „предприятия“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. |
7.2. КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОМОЩТА
(172) |
Комисията не е законово задължена да определя точната сума, която трябва да бъде възстановена, особено в случаите, когато не разполага с необходимите данни за това. Вместо това е достатъчно в решението на Комисията да се съдържа информация, която позволява на държавата членка да определи без големи затруднения сумата, която подлежи на възстановяване (98). |
(173) |
Като беше обяснено в съображение 147, Комисията счита, че държавата членка следва да спазва следната методика като отправна точка за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер:
Първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, се равнява на стойността на ii) минус стойността на i). Корекция на първоначалната сума следва да се направи за тези случаи, при които парцел земя държавна собственост с по-висока административна стойност е бил заменен срещу парцел земя частна собственост с по-ниска административна стойност. Според българските органи в тези случаи бенефициерът е трябвало да плати компенсация на държавата, за да покрие разликата в стойността на парцелите. Поради това в тези случаи първоначалният размер на помощта следва да се намали с размера на компенсацията, платена от бенефициера на българските органи. След това българските органи следва да възстановят от бенефициера получената сума, за да бъде взето предвид предимството, получено в резултат на сделката за замяна. |
(174) |
За определянето на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. От информацията, която се съдържа в представеното от българските органи становище от 29 август 2008 г. изглежда, че в някои случаи вече са били построени сгради и инфраструктура върху горските парцели, принадлежащи на държавата, преди извършването на замяната, дори и преди това парцелът да не е бил преобразуван в земя за застрояване. В тези случаи Комисията е на мнение, че стойността на тези сгради и/или инфраструктура също следва да бъде изцяло отразена в пазарната стойност на парцела. |
(175) |
Комисията отбелязва, че българските органи вече притежават информацията относно административните цени, използвани в сделките за замяна, както и пазарните цени на всички парцели, засегнати от тези сделки към момента на замените (99), така че те не би трябвало да срещнат големи затруднения при определянето на подлежащите на възстановяване суми въз основа на методиката, описана в съображение 173 (100). |
(176) |
Въпреки това в случаите, когато българските органи могат да изразят основателни опасения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно размера на сумата, получена от бенефициера, те могат да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки и е избран чрез открита публична тръжна процедура. При установяването на процедурата за избор на този експерт, дори и в случаите, когато в поръчката не се превишават праговете на директивите за обществените поръчки на Съюза, следва да се спазват принципите на прозрачност и равно третиране. По-специално тръжната процедура следва: i) да бъде подходящо обявена; ii) да се основава на обективни критерии за подбор, които са предварително известни; и iii) да включва информация, че след етапа на предварителен подбор окончателното решение ще бъде взето с участието на представители на службите на Комисията. В тези изключителни случаи българските органи трябва да: i) посочат съответния(ите) парцел(и), ii) посочат обосновката за необходимостта от оценка от независим експерт в този конкретен случай; и iii) представят на Комисията предложение за независим експерт (избран чрез публична тръжна процедура), който трябва да бъде одобрен както от Комисията, така и от Република България. |
(177) |
И накрая, тъй като целта на възстановяването е да се възстанови положението, съществувало преди датата, на която е била осъществена сделката за замяна, Комисията счита, с оглед на изключителния характер на споразуменията за замяна на горска земя, която не е била използвана за търговски цели, че Република България ще изпълни задължението си за възстановяване на неправомерно приведената в действие помощ, като отмени оспорваните сделки за замяна чрез обратна замяна на съответните парцели. Това обаче ще доведе до подходящо възстановяване само в случаите, когато не са извършени материални промени в горските земи държавна и частна собственост след датата на сделката за замяна. В такива случаи Комисията трябва да бъде информирана за съответните горски парцели в срок от два месеца от уведомяването на Република България за настоящото решение, като свързаните с тях замени следва да бъдат отменени, а доказателства за отмяната следва да бъдат предоставени в срок от четири месеца от датата на уведомяването за настоящото решение. |
(178) |
Във всички случаи, в които се изисква възстановяване, това възстановяване влиза в сила от момента, в който бенефициерите са започнали да се ползват от предимството, т.е. от датата на правния акт, с който на бенефициерите се дава право да заменят своята горска земя частна собственост срещу горска земя държавна собственост. |
(179) |
Сумите, които трябва да бъдат възстановени, следва да включват лихви, начислени от датата, на която те са били предоставени на разположение на бенефициерите, до действителното им възстановяване. Лихвеният процент следва да се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (101) и с Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията (102) за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004. |
(180) |
Сроковете за възстановяването на сумите на държавната помощ от отделните бенефициери следва, доколкото е възможно, да бъдат съобразени със сроковете, посочени в Известието относно възстановяването (103). При всички случаи крайните срокове не следва да бъдат по-дълги от сроковете, посочени в таблица 5. Таблица 5 График за възстановяването
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. — 27 януари 2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 2
Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.
Член 3
Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи.
Член 4
1. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1.
2. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка.
3. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване.
4. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008.
5. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.
Член 5
1. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.
2. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него.
Член 6
1. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация:
а) |
списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация:
|
б) |
установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; |
в) |
установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; |
г) |
установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията. |
2. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация:
а) |
списъка на бенефициерите, които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1 сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки; |
б) |
общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер; |
в) |
подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; |
г) |
документи, доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта. |
3. В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от съответните бенефициери.
4. Република България информира редовно Комисията за напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена при сделките за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два месеца. По искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите и предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването, които вече са възстановени от бенефициерите.
Член 7
Адресат на настоящото решение е Република България.
Съставено в Брюксел на 5 септември 2014 година.
За Комисията
Joaquín ALMUNIA
Заместник-председател
(1) ОВ C 273, 16.9.2011 г., стр. 13.
(2) Вж. бележка под линия 1.
(3) Писмо от 26 юли 2011 г.
(4) Писмо от 27 юли 2011 г.
(5) Писма от 28 юли и 14 октомври 2011 г.
(6) Писмо от 29 юли 2011 г.
(7) Писмо от 29 юли 2011 г.
(8) Писмо от 29 юли 2011 г.
(9) Писма от 30 юли 2011 г. и 15 и 22 октомври 2011 г.
(10) Писмо от 31 юли 2011 г.
(11) Писмо от 1 август 2011 г.
(12) Писмо от 1 август 2011 г.
(13) Писмо от 5 август 2011 г.
(14) Писмо от 12 август 2011 г.
(15) Писмо от 22 август 2011 г.
(16) Писмо от 12 октомври 2011 г.
(17) Писма от 14 и 23 октомври 2011 г.
(18) Писмо от 14 октомври 2011 г.
(19) Писмо от 14 октомври 2011 г.
(20) Писма от 16 септември и 15 октомври 2011 г.
(21) Писма от 16 септември и 15 октомври 2011 г.
(22) Писма от 16 септември и 15 октомври 2011 г.
(23) Писма от 15 октомври 2011 г. и 7 декември 2011 г.
(24) Писмо от 17 октомври 2011 г. В съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1) тази заинтересована страна е поискала, на основание за потенциална вреда, нейната самоличност да не се оповестява на съответната държава членка.
(25) Аква Истейт ООД, Бета Форест ЕООД, Коста Геров, Димитър Терзиев, Явор Хайтов, Валентина Хайтова, Георги Александров Бабев, Мариета Бабева, Елизабет Михайлова, Светослав Михайлов, БГ Ленд Ко ООД, Мирта Инженеринг ЕООД, Микс-ПС ООД и БОИЛ ООД.
(26) Българският Закон за горите, обнародван в ДВ, бр. № 125 от 29 декември 1997 г.
(27) Приета с Постановление на Министерския съвет № 252 от 6 ноември 2003 г., публикувано в българския Държавен вестник, бр. № 101 от 18 ноември 2003 г. (последно изменено в Държавен вестник, бр. № 1 от 5 януари 2007 г.).
(28) Изпълнителната агенция по горите преди това се е наричала Държавна горска агенция или „ДГА“. По съображения за съгласуваност по-нататък в настоящото решение ще бъде наричана „ИАГ“.
(29) В случаите, когато един имот попада едновременно в повече от една зона, при оценяването му се взема под внимание по-високият коефициент.
(30) Публикуван в българския Държавен вестник, бр. № 1 от 2 януари 2001 г.
(31) През периода 1999—2007 г. това министерство се е наричало Министерство на земеделието и горите. В началото на 2008 г. то е преименувано на Министерство на земеделието и храните. По съображения за съгласуваност в настоящото решение министерството се нарича с настоящото му наименование. Изпълнителната агенция по горите („ИАГ“) някога е била част от това министерство.
(32) Публикуван в българския Държавен вестник бр. № 44 от 21 май 1996 г. (последно изменен в българския Държавен вестник, бр. № 41 от 2 юни 2009 г.).
(33) Публикуван в българския Държавен вестник бр. № 275 от 22 ноември 1950 г. (последно изменен с българския Държавен вестник, бр. № 50 от 30 май 2008 г.).
(34) Неизвестен брой планирани промени на предназначението биха могли да бъдат блокирани от мораториума, наложен през 2009 г.
(35) ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.
(36) ОВ C 319, 27.12.2006 г., стр. 1.
(37) Според жалбоподателя изключването на гора от държавния горски фонд предопределя последващото решение на местните органи относно по-нататъшното ѝ използване, тъй като те нямат друга възможност освен да приемат подробен устройствен план за парцела, който е престанал да бъде горска земя и да бъде защитен на това основание.
(38) „България: Бележки относно политиката за управление на горите“, 10 март 2009 г., стр. 11, параграф 51, http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/BulgariaForestPolicyNote03102009GOB.pdf
(39) Екобалкани-България ЕООД, Вихрен ООД и Елкабел АД.
(40) Това становище беше подкрепено от Форос, Мирта Инженеринг, Бета Форест, Ел Ем Импекс, г-н Геров, г-н Бабев и г-жа Бабева, г-н Терзиев, г-н Михайлов и г-жа Михайлова.
(41) Ол Сийз
(42) Ел Ем Импекс
(43) Това становище беше подкрепено от Изгрев, Литекс, МИКС, БОИЛ и г-жа Благоева.
(44) Това становище беше подкрепено от г-н Геров и г-н Терзиев, както и от г-н Бабев и г-жа Бабева.
(45) Ол Сийз
(46) Форос Дивелъпмънт, Изгрев, Литекс Комерс и Живка Благоева
(47) Това становище беше подкрепено от г-н Михайлов и г-жа Михайлова, Мирта Инженеринг, Бета Форест, Елкабел и г-жа Благоева.
(48) Г-жа Благоева
(49) Изгрев и Литекс Комерс
(50) Г-н Геров, г-н Бабев и г-жа Бабева, и г-н Терзиев (и техният адвокат г-жа Шанкова от тяхно име).
(51) Ел Ем Импекс, г-н Михайлов и г-жа Михайлова, Мирта Инженеринг, Бета Форест, Форос Дивелъпмънт.
(52) Елкабел. В отговор на изразените от Комисията съмнения Елкабел поръча нова оценка от независим експерт, която показа, че макар и за някои от въпросните парцели пазарните цени да са били по-високи от административните цени, изчислени в съответствие с Наредбата за базисните цени, общата административна цена на всички парцели, заменени от Елкабел, е била по-висока от тяхната пазарна стойност. Беше обяснено още, че общата административна цена на заменените парцели държавна собственост също е била по-висока от тяхната пазарна стойност. Оценителят съответно е заключил, че използването на административни цени не е довело до предоставяне на неправомерно предимство на Елкабел.
(53) Изгрев, Литекс Комерс, г-н Гергов, г-н Терзиев, г-н Бабев и г-жа Бабева, МИКС и БОИЛ. В случая на г-н Михайлов и г-жа Михайлова се твърди, че стойността на заменения парцел частна собственост (83 322,66 лева) е била по-висока от стойността на земята държавна собственост (67 125,00 лева).
(54) Г-н Михайлов и г-жа Михайлова, Мирта Инженеринг и Бета Форест (във връзка с района на Ново Оряхово), Форос Дивелъпмънт (във връзка с община Бургас) и МИКС и БОИЛ (във връзка с района на Несебър).
(55) МИКС, БОИЛ, Форос Дивелъпмънт, Мирта Инженеринг и Бета Форест
(56) Изгрев, г-жа Благоева, МИКС, БОИЛ, Мирта Инженеринг, Бета Форест, г-н Михайлов и г-жа Михайлова.
(57) Литекс Комерс.
(58) БОИЛ, г-н Михайлов и г-жа Михайлова.
(59) Г-н Геров, г-н Терзиев, г-н Бабев и г-жа Бабева.
(60) Ел Ем Импекс.
(61) Ол Сийз.
(62) Изгрев, г-жа Благоева, Литекс Комерс, МИКС, Форос Дивелъпмънт, Мирта Инженеринг и Бета Форест.
(63) Изгрев, Литекс Комерс, МИКС, БОИЛ, Мирта Инженеринг, Бета Форест, г-н Михайлов и г-жа Михайлова, Ел Ем Импекс.
(64) Ел Ем Импекс.
(65) Г-н Геров, г-н Бабев и г-жа Бабева, и г-н Терзиев.
(66) Г-н Стоев.
(67) Органите посочиха, че през разглеждания период са били извършени 567 частни сделки за продажби на гори.
(68) Впоследствие през януари 2009 г. замените на земя държавна собственост по старите правила и процедури бяха забранени със закон и практиката беше преустановена.
(69) Българските органи посочват доказателства, от които е видно, че в 105 сделки за замяна административната цена, при която е била осъществена замяната, е била по-висока от пазарната цена, получена от частни страни при сделки между несвързани лица, сключени при справедливи пазарни условия, и е била по-ниска само в 13 случая.
(70) ДВ № 108/2006.
(71) Заповед № РД 49-269/17.7.2007 г.
(72) Решение № 602/16.9.2008 г.
(73) Тази информация беше изпратена (отново) от България до Комисията под формата на електронна таблица по електронната поща на 21 януари 2014 г. (2014/032997).
(74) Становище с входящ номер № 2013/115208.
(75) Решение на Съда от 12 септември 2000 г. по съединени дела Павлов и други, от C-180/98 до C-184/98, Recueil, стр. I-6451, точка 74.
(76) Решение на Съда от 16 юни 1987 г. по дело Комисия/Италия, 118/85, Сборник, стр. 2599, точка 7; Решение на Съда от 18 юни 1998 г. по дело Комисия/Италия, C-35/96, Сборник, стр. I-3851, точка 36; Решение на Съда от 12 септември 2000 г. по съединени дела Павлов и други, от C-180/98 до C-184/98, Сборник, стр. I-6451, точка 75.
(77) Решение от 13 март 2001 г. по дело Preussen Elektra, C-379/98, Сборник, стр. I-2099.
(78) Вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2007 г. по дело Bouygues SA/Комисия, T-475/04, Сборник, стр. II-2097, точки 108—111 и точка 123, потвърдено с Решение на Съда от 2 април 2009 г. по дело Bouygues SA, Bouygues Télécom SA/Комисия, С-431/07 P, Сборник, стр. I-2665, точки 94—98 и точка 125.
(79) Решение на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Seydaland Vereinigte Agrarbetriebe GmbH & Co. KG/BVVG Bodenverwertungs- und -verwaltungs GmbH, C-239/09, Сборник, стр. I-13083, точка 34 и Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Scott, C-290/07 P, Сборник, стр. I-7763, точка 68, Решение на Общия съд от 13 декември 2011 г. по дело Konsum Nord ekonomisk förening/Комисия, T-244/08, Сборник, стр. II-444, точка 61.
(80) Решение на Първоинстанционния съд от 4 април 2001 г. по дело Friuli-Venezia Giulia, T-288/97, Recueil, стр. II-1619, точка 41.
(81) Такъв е случаят, наред с другото, с: Ол сийз пропърти 2, Аква Истейт, Бета Форест, БГ Ленд Ко, Екобалкани, МИКС и БОИЛ.
(82) Такъв е случаят напр. с Изгрев, Литекс Комерс, Ел Ем Импекс и Ви-Ен-Жи Конфорт.
(83) Вж. Решение на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Seydaland, C-239/09, цитирано по-горе, точка 35. Вж. също Решение на Комисията от 19 декември 2012 г. по дело SA.33167 относно предложения алтернативен метод за оценка на земеделска и горска земя в Германия, продавана от държавната агенция BVVG (ОВ C 43, 15.2.2013 г., стр. 7).
(84) Вж. по аналогия раздел II, точка 2, точка 2, буква б) от Съобщението на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (ОВ C 209, 10.7.1997 г., стр. 3).
(85) Писмо от 19 ноември 2013 г.; становище с входящ номер № 2013/115208.
(86) Този въпрос, заедно с българските доводи, е описан подробно в раздел 5.4.
(87) Понижаване или завишаване в сравнение с пазарната цена, съобщена от българските органи за съответния парцел.
(88) Вж. Решение на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Seydaland, C-239/09, цитирано по-горе, точка 54.
(89) Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 1). Регламентът за минималната помощ (помощта de minimis) беше приет от Комисията съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013 (ОВ L 204, 31.7.2013 г., стр. 11).
(90) Въз основа на предварителните изчисления, направени от Комисията на базата на предоставените от българските органи количествени данни, изглежда, че само в 45 от 104-те случая, в които е било предоставено предимство на частна страна в резултат на замяната, това предимство е надвишавало прага de minimis. Тези изчисления обаче нито изключват онези случаи, при които бенефициерът на замяната не е бил предприятие (което би довело до намаляване на броя на замените, представляващи помощ), нито (обясняват тези случаи, в които един и същ бенефициер се е възползвал от множество сделки за замяна, при които стойността на предоставеното чрез тях предимство като цяло надвишава 200 000 EUR (увеличавайки броя на сделките, които представляват помощ). По-точни изчисления следва да се извършат от българските органи във връзка с възстановяването.
(91) Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE/Комисия, T-68/03, Сборник, стр. II-2911, точка 34.
(92) В параграф 175, буква ж) от Насоките за горския сектор допустимите разходи се определят като: „разходите за закупуване на горска земя, която се използва или ще бъде използвана като природна защитена зона. Въпросната горска земя трябва да бъде напълно и трайно защитена като земя за използване за природно защитена зона чрез договорни или законови ангажименти.“ Останалите категории допустими разходи, определени в параграф 175 от Насоките за горския сектор, не са относими в разглеждания случай.
(93) За горската земя държавна собственост разликата между пазарната цена и административната цена варира от -6 130,00 % до +74,98 %. Следва да се отбележи обаче, че административната цена за тези парцели е била по-висока от тяхната пазарна цена само в 2 от 23 случая.
(94) Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, C-277/00, Сборник, стр. I-11695, точки 74—76.
(95) Решение на Съда от 12 декември 2002 г. по дело Германия/Комисия, C-209/00, цитирано по-горе, точки 57—58.
(96) Решение на Съда от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисия, C-303/88, Сборник, стр. I-1433, точка 57; Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия („SMI“), C-277/00, Recueil, стр. I-3925, точка 75.
(97) Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, C-310/99, Сборник, стр. I-2289, точка 91.
(98) Решение на Съда от 12 октомври 2000 г. по дело Кралство Испания/Комисия, C-480/98, Сборник, стр. I-8717, точка 25, и Решение на Съда от 2 февруари 1988 г. по дело Kwekerij Gebroeders van der Kooy BV и други/Комисия, съединени дела C-67/85, C-68/85 и C-70/85, Сборник, стр. 219.
(99) Тази информация беше изпратена от България до Комисията като електронна таблица по електронната поща на 21 януари 2014 г. (по-нататък наричано: становище 2014/032997).
(100) Т.е. i) пазарната цена на съответния горски парцел и ii) административната цена на съответния горски парцел, определена, като се прилага Наредбата за базисните цени и ефективно използвана за целите на сделката за замяна, в сумите, посочени в становище 2014/032997.
(101) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
(102) Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 82, 25.3.2008 г., стр. 1).
(103) Известие на Комисията — Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ (ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4).
Поправки
25.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 80/128 |
Поправка на Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга
( Официален вестник на Европейския съюз L 261 от 30 август 2014 г. )
Страница 145 се заменя със следното:
„Suomen tasavallan puolesta
För Republiken Finland
För Konungariket Sverige
For the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland
За Европейския съюз
Por la Unión Europea
Za Evropskou unii
For Den Europæiske Union
Für die Europäische Union
Euroopa Liidu nimel
Για την Ευρωπαϊκή Ένωση
For the European Union
Pour l'Union européenne
Za Europsku uniju
Per l'Unione europea
Eiropas Savienības vārdā –
Europos Sąjungos vardu
Az Európai Unió részéről
Għall-Unjoni Ewropea
Voor de Europese Unie
W imieniu Unii Europejskiej
Pela União Europeia
Pentru Uniunea Europeană
Za Európsku úniu
Za Evropsko unijo
Euroopan unionin puolesta
För Europeiska unionen“