13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/1

(1)

Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (5) установяват всеобхватна правна рамка за разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО), която е приложима в пълна степен за ГМО, предназначени за отглеждане в целия Съюз под формата на семена или друг посадъчен материал („ГМО, предназначени за отглеждане“).

(2)

Съгласно посочената правна рамка ГМО, предназначени за отглеждане, трябва да се подлагат на отделна оценка на риска, преди да бъде разрешено пускането им на пазара на Съюза в съответствие с приложение II към Директива 2001/18/ЕО, като се вземат предвид преките, косвените, непосредствените и забавените последици, както и кумулативните дългосрочни последици върху човешкото здраве и околната среда. Тази оценка на риска предоставя научни становища с цел осигуряване на информация за процеса на вземане на решения и е последвана от решение за управление на риска. Целта на тази разрешителна процедура е да се осигури високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, на здравето и благосъстоянието на животните, на околната среда и на интересите на потребителите, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. На цялата територия на Съюза следва да се постигне и поддържа хармонизирано високо равнище на защита на здравето, на околната среда и на потребителите. Принципът на предпазливост следва винаги да се взема под внимание в рамките на Директива 2001/18/ЕО и последващото ѝ прилагане.

(3)

В съответствие със заключенията, приети от Съвета на 4 декември 2008 г. относно генетично модифицираните организми („Заключения на Съвета от 2008 г.“), е необходимо подобряване на прилагането на правната рамка за разрешаване на ГМО. В този контекст правилата за оценка на риска следва да се актуализират редовно, при необходимост, за да се отчита непрекъснатото развитие на научните знания и на процедурите за анализ, по-специално по отношение на дългосрочното въздействие върху околната среда от генетично модифицирани култури, както и техните потенциални въздействия върху нецелеви организми, характеристиките на приемащите среди и географските райони, в които може да се отглеждат генетично модифицирани култури, и критериите и изискванията за оценка на ГМО, произвеждащи собствени пестициди, и ГМО, устойчиви на хербициди. Поради това приложенията към Директива 2001/18/ЕО следва да бъдат изменени по съответния начин.

(4)

В допълнение към разрешението за пускане на пазара генетично модифицираните сортове трябва също да отговарят на изискванията на правото на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, определени по-специално в директиви 66/401/ЕИО (6), 66/402/ЕИО (7), 68/193/ЕИО (8), 98/56/ЕО (9), 1999/105/ЕО (10), 2002/53/ЕО (11), 2002/54/ЕО (12), 2002/55/ЕО (13), 2002/56/ЕО (14), 2002/57/ЕО (15) и 2008/90/ЕО (16) на Съвета. Сред посочените директиви Директива 2002/53/ЕО и Директива 2002/55/ЕО съдържат разпоредби, които позволяват на държавите членки да забраняват, при определени ясно формулирани условия, употребата на даден сорт на цялата си територия или на части от нея или да предвидят подходящи условия за отглеждането на даден сорт.

(5)

Когато даден ГМО е разрешен за отглеждане в съответствие с правната рамка на Съюза относно ГМО и по отношение на сорта, който ще се пусне на пазара, отговаря на изискванията на правото на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, на държавите членки не се разрешава да забраняват, ограничават или възпрепятстват свободното му обращение на своя територия, освен при условията, определени в правото на Съюза.

(6)

Опитът показва, че отглеждането на ГМО е въпрос, на който се обръща по-сериозно внимание на равнището на държавите членки. Въпросите, свързани с пускането на пазара и вноса на ГМО, следва да продължат да бъдат уреждани на равнището на Съюза с цел запазване на вътрешния пазар. Отглеждането обаче може да изисква повече гъвкавост в някои случаи, тъй като е въпрос със сериозно национално, регионално и местно измерение поради връзката му със земеползването, със структурата на местното земеделие и със защитата или запазването на местообитания, екосистеми и ландшафти. В съответствие с член 2, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите членки имат правото да могат да приемат правно обвързващи актове, които ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на тяхна територия, след като такива ГМО са получили разрешение за пускане на пазара на Съюза. Подобна гъвкавост обаче следва да не компрометира общата разрешителна процедура, и по-специално процеса на оценяване, извършван главно от Европейския орган за безопасност на храните („Органът“).

(7)

В миналото, с цел ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО, някои държави членки използваха предпазни клаузи и спешни мерки в съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО и член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 в резултат, според случая, на нова или допълнителна информация, станала известна след датата на съгласието и засягаща оценката на риска за околната среда или повторната оценка на съществуващата информация. Други държави членки използваха процедурата на уведомяване, посочена в член 114, параграфи 5 и 6 от ДФЕС, която изисква представянето на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда. Освен това процесът на вземане на решение за отглеждането на ГМО се оказа особено труден, тъй като изразените на национално равнище опасения не са свързани само с безопасността на ГМО за здравето или за околната среда.

(8)

Във връзка с това е целесъобразно, в съответствие с принципа на субсидиарност, на държавите членки да бъде предоставена по-голяма гъвкавост за вземане на решения, по време на разрешителната процедура или след нея, дали желаят или не на тяхната територия да се отглеждат ГМО, без да се засяга оценката на риска, предвидена в разрешителната система на Съюза за ГМО, и независимо от мерките, които държавите членки, отглеждащи ГМО, имат право да предприемат или изискат в съответствие с Директива 2001/18/ЕО за избягване на случайното наличие на ГМО в други продукти. Предоставянето на такава възможност на държавите членки вероятно ще подобри процеса на издаване на разрешения за ГМО и същевременно вероятно ще гарантира свободата на избор на потребителите, земеделските стопани и операторите, като внесе по-голяма яснота за заинтересованите страни по въпросите на отглеждането на ГМО в Съюза. Поради това настоящата директива следва да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(9)

За да се гарантира, че отглеждането на ГМО не води до тяхното случайно наличие в други продукти и като същевременно се спазва принципът на субсидиарност, особено внимание следва да се обърне на предотвратяването на евентуалното трансгранично замърсяване от дадена държава членка, в която отглеждането е разрешено, в съседна държава членка, където то се забранява, освен ако съответните държави членки не се споразумеят, че това не е необходимо поради специфичните географски условия.

(10)

Препоръката на Комисията от 13 юли 2010 г. (17) предоставя на държавите членки насоки за разработването на мерки за съвместно съществуване, включително в граничните райони. Препоръката насърчава държавите членки да сътрудничат помежду си за прилагане на подходящи мерки по границите между държавите членки, така че да се избегне нежелано трансгранично замърсяване.

(11)

По време на разрешителната процедура за даден ГМО на държавите членки следва да се предостави възможност да поискат коригиране на географския обхват на нотификацията/заявлението му, подадено в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО или в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, за да може цялата територия или част от територията на въпросната държава членка да бъде изключена от отглеждането. Комисията следва да придвижи процедурата, като представи искането на държавата членка на нотифициращото лице/заявителя без забавяне, а нотифициращото лице/заявителят следва да отговори на искането в установен срок.

(12)

Географският обхват на нотификацията/заявлението следва да бъде коригиран по съответния начин, освен ако нотифициращото лице/заявителят не потвърди географския обхват на нотификацията/заявлението в рамките на установения срок от съобщаването на това искане от Комисията. Това потвърждение обаче няма да засяга правомощието на Комисията в съответствие с член 19 от Директива 2001/18/ЕО или членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, според случая, да направи такава корекция по целесъобразност съгласно оценката на риска за околната среда, извършена от Органа.

(13)

Макар и да се очаква, че по-голямата част от ограниченията или забраните, приети съгласно настоящата директива, ще бъдат приложени на етапа на издаване на съгласието/разрешението или при подновяването му, следва да съществува също така и възможност държавите членки да приемат обосновани мерки, с които да ограничат или забранят отглеждането, на цялата си територия или на част от нея, на даден ГМО или на група ГМО, определени според вида на културата или техните характеристики, след като са били разрешени, на основания, различни от и допълващи оценяваните съгласно хармонизирания набор от правила на Съюза (т.е. Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003), които са в съответствие с правото на Съюза. Тези основания могат да бъдат свързани с цели на политиката по отношение на околната среда или селското стопанство, или с други сериозни основания, като градоустройството и териториалното планиране, земеползването, социално-икономическите въздействия, съвместното съществуване и обществения ред. Позоваване на тези основания може да се прави поотделно или в комбинация, в зависимост от конкретните обстоятелства в държавата членка, регион или зона, за която ще се прилагат мерките.

(14)

Избраното от Съюза равнище на защита на човешкото здраве или здравето на животните и на околната среда дава възможност за единна научна оценка в целия Съюз и настоящата директива следва да не променя това положение. Поради това, с цел да се избегне припокриване с компетенциите, предоставени на органите за оценка на риска и за управление на риска по Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003, държавите членки следва да използват само основания, отнасящи се до цели на политиката за околната среда във връзка с въздействията, които да са различни от и допълващи оценката на рисковете за здравето и околната среда, извършена в рамките на разрешителните процедури, предвидени в Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003, като запазването и развиването на земеделски практики, които предлагат по-добър потенциал за съчетаване на производството с екосистемната устойчивост, или запазването на местното биологично разнообразие, включително определени местообитания и екосистеми, или определени видове природни и ландшафтни характеристики, както и конкретни екосистемни функции и услуги.

(15)

Освен това държавите членки следва да могат да обосновават решенията, които приемат съгласно Директива 2001/18/ЕО, със социално-икономическите въздействия, до които би могло да доведе отглеждането на ГМО на територията на засегнатата държава членка. Макар и в препоръката на Комисията от 13 юли 2010 г. да се разглеждат мерки за съвместно съществуване, държавите членки следва да имат и възможност да приемат мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на разрешени ГМО на цялата своя територия или част от нея по настоящата директива. Тези основания могат да бъдат свързани с високите разходи, неосъществимостта или невъзможността да бъдат въведени мерки за съвместно съществуване поради специфични географски условия, например малки острови или планински райони, или необходимостта да се избегне наличието на ГМО в други продукти, като специфични или конкретни продукти. Освен това Комисията, в съответствие със заключенията на Съвета от 2008 г., представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно социално-икономическите последици от отглеждането на ГМО. Резултатите от този доклад могат да предоставят ценна информация на държавите членки, които смятат да вземат решения въз основа на настоящата директива. Основанията, свързани с целите на селскостопанската политика, могат да включват необходимостта от защита на разнообразието на селскостопанското производство, както и необходимостта да се гарантира чистотата на семената и растителния посадъчен материал. На държавите членки следва също да бъде позволено да базират мерките си на други основания, които могат да включват земеползването, градоустройството и териториалното планиране или други основателни фактори, включително тези, свързани с културните традиции.

(16)

Приетите по силата на настоящата директива ограничения и забрани следва да се отнасят до отглеждането, а не до свободното обращение и вноса на генетично модифицирани семена и посадъчен материал, като продукти или като съставка на продукти и реколтата от тях и освен това следва да съответстват на Договорите, по-специално по отношение на принципа за недискриминация между национални и ненационални продукти, принципа на пропорционалност и членове 34, 36 и член 216, параграф 2 от ДФЕС.

(17)

Мерките, приети от държавите членки в съответствие с настоящата директива, следва да подлежат на процедура за контрол и информиране на равнището на Съюза. С оглед равнището на контрол и информиране на Съюза не е необходимо в допълнение да се предвижда прилагането на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18). Държавите членки могат да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на цялата си територия или част от нея още от деня на влизане в сила на разрешението на Съюза и за целия срок, за който е дадено съгласието/разрешението, при условие че е изтекъл установеният срок на изчакване, по време на който на Комисията е била дадена възможност да коментира предложените мерки. Съответната държава членка следва поради това да предостави проект на тези мерки на Комисията поне 75 дни преди приемането им, за да даде възможност на Комисията да направи коментари в тази връзка, и по време на този срок следва да се въздържа от приемане и прилагане на тези мерки. След като изтече установеният срок на изчакване, държавата членка следва да може да приеме мерките в първоначалния им вид или изменени, с цел да се вземат предвид коментарите на Комисията.

(18)

По време на установения период на изчакване заявителят/притежателят на разрешение, който би бил засегнат от мерките, ограничаващи или забраняващи отглеждането на ГМО в дадена държава членка, следва да се въздържа от всякакви дейности, свързани с отглеждането на този ГМО в държавата членка.

(19)

Решенията за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО от държавите членки на цялата им територия или на част от нея следва да не възпрепятстват провеждането на биотехнологични изследвания, при условие че при провеждането на такива изследвания се съблюдават всички необходими мерки за безопасност, свързани със здравето на човека и животните и с опазването на околната среда, и че дейността не застрашава зачитането на основанията, на базата на които са въведени ограничаването или забраната. Освен това Органът и държавите членки следва да се стремят към създаването на обширна мрежа от научни организации, представляващи всички дисциплини, включително свързаните с екологични въпроси, и следва да си сътрудничат с цел откриването на ранен етап на евентуални потенциални несъответствия между научните становища с оглед разрешаване или изясняване на спорни научни въпроси. Комисията и държавите членки следва да следят за осигуряването на необходимите средства за провеждането на независими изследвания на потенциалните рискове, произтичащи от съзнателното освобождаване или пускане на пазара на ГМО, както и за предоставяне на достъп за независими изследователи до съответните материали, като същевременно се зачитат правата върху интелектуалната собственост.

(20)

Предвид значението на научните доказателства при вземането на решения за забрана или разрешаване на ГМО, Органът следва да събира и анализира резултатите от изследванията относно риска или опасностите, които ГМО носят за здравето на човека или околната среда, и да информира органите за управление на риска за всички нововъзникващи рискове. Тази информация следва да бъде направена публично достояние.

(21)

Държавите членки следва да имат правото да отправят искане до компетентния орган или Комисията да включи отново цялата им територия или част от нея в географския обхват на съгласието/разрешението, от което преди това са били изключени. В този случай следва да не е необходимо искането да бъде препращано на притежателя на съгласието/разрешението и да се иска неговото съгласие. Компетентният орган, който е издал писменото съгласие, или Комисията съгласно Директива 2001/18/ЕО или съответно Регламент (ЕО) № 1829/2003, следва да измени географския обхват на съгласието или на решението за издаване на разрешение по съответния начин.

(22)

Писменото съгласие или решенията за издаване на разрешение, съставени или приети с географски обхват, който е ограничен до някои зони, или мерките за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО, приети от дадени държави членки в съответствие с настоящата директива, следва да не възпрепятстват или да ограничават използването на разрешени ГМО от други държави членки. Освен това настоящата директива и приетите в съответствие с нея национални мерки следва да не засягат изискванията на правото на Съюза относно неволното и случайното наличие на ГМО в сортове семена и посадъчен материал, които не са генетично модифицирани, и следва да не възпрепятстват отглеждането на сортове, които отговарят на тези изисквания.

(23)

В Регламент (ЕО) № 1829/2003 се предвижда, че препоръките, направени в части А и Г от Директива 2001/18/ЕО за ГМО, разрешени в съответствие с част В от посочената директива, се считат за еднакво приложими за ГМО, разрешени в съответствие с посочения регламент. Съответно мерките, приети от държавите членки в съответствие с Директива 2001/18/ЕО, следва да се прилагат също и за ГМО, разрешени по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(24)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки по отношение на свободното движение на конвенционални семена, посадъчен материал и на продукта от реколтата съгласно приложимото право на Съюза и в съответствие с ДФЕС.

(25)

За да се гарантира високо ниво на защита на потребителите, държавите членки и операторите следва също така да вземат ефективни мерки за етикетиране и информиране съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета (19), за да се гарантира прозрачност относно наличието на ГМО в продуктите.

(26)

За да се съчетаят целите на настоящата директива със законните интереси на икономическите оператори във връзка с ГМО, за които е било дадено разрешение или които са били в процес на получаване на разрешение преди влизането в сила на настоящата директива, следва да се предвидят подходящи преходни мерки. Преходните мерки са оправдани и от необходимостта да се избегне създаването на потенциално изкривяване на конкуренцията чрез различно третиране на притежателите на вече дадени разрешения и бъдещите кандидати за разрешения. В интерес на правната сигурност срокът, в който могат да се приемат такива преходни мерки, следва да се ограничи до строго необходимото за осигуряване на безпроблемен преход към новия режим. Следователно тези преходни мерки следва да позволяват на държавите членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива към продукти, за които е било дадено разрешение или които са били в процес на получаване на разрешение преди влизането в сила на настоящата директива, при условие че не се засягат разрешените генетично модифицирани сортове семена и посадъчен материал, които вече са били засадени законосъобразно.

(27)

Разпоредбите, предвидени в членове 26б и 26в от Директива 2001/18/ЕО, се прилагат, без да се засяга член 23 от въпросната директива, както и член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(28)

Поради това Директива 2001/18/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 26а се вмъква следният параграф:

„1а   Считано от 3 април 2017 г. държавите членки, в които се отглеждат ГМО, вземат подходящи мерки в граничните области на своята територия с цел избягване на възможно трансгранично замърсяване в съседни държави членки, в които отглеждането на ГМО е забранено, освен ако тези мерки са ненужни в светлината на специфични географски условия. Комисията следва да бъде информирана за тези мерки.“

2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 26б

Отглеждане

1.   По време на разрешителната процедура за даден ГМО или по време на подновяването на съгласието/разрешението държава членка може да поиска да се коригира географският обхват на писменото съгласие или на разрешението, така че цялата територия на тази държава членка или част от нея да бъде изключена от отглеждане. Това искане се предава на Комисията не по-късно от 45 дни от датата на разпространение на доклада за оценка съгласно член 14, параграф 2 от настоящата директива или от датата на получаване на становището на Европейския орган по безопасност на храните съгласно член 6, параграф 6 и член 18, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1829/2003. Комисията представя без забавяне искането на държавата членка на нотифициращото лице/заявителя, както и на останалите държави членки. Комисията прави искането публично достояние по електронен път.

2.   В рамките на 30 дни от представянето от Комисията на това искане нотифициращото лице/заявителят може да коригира или да потвърди географския обхват от своята първоначална нотификация/първоначално заявление.

При липса на потвърждение коригирането на географския обхват на нотификацията/заявлението се въвежда в писменото съгласие, издадено по силата на настоящата директива, и когато е приложимо, в решението в съответствие с член 19 от настоящата директива, както и в решението за предоставяне на разрешение, прието съгласно членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Писменото съгласие в съответствие с настоящата директива и, когато е приложимо, решението съгласно член 19 от настоящата директива, както и решението за предоставяне на разрешение, прието съгласно членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, се издават въз основа на коригирания географски обхват на нотификацията/заявлението.

Когато Комисията е информирана за дадено искане в съответствие с параграф 1 от настоящия член след датата на разпространение на доклада за оценка съгласно член 14, параграф 2 от настоящата директива или след получаването на становището на Европейския орган по безопасност на храните съгласно член 6, параграф 6 и член 18, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, сроковете, определени в член 15 от настоящата директива за издаване на писменото съгласие или, според случая, в членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за представяне на Комитета на проект на решение, което да бъде взето, се удължават еднократно с 15 дни, независимо от броя на държавите членки, представящи такива искания.

3.   Ако не е подадено искане съгласно параграф 1 от настоящия член или ако нотифициращото лице/заявителят потвърди географския обхват на първоначалната нотификация/първоначалното заявление, държава членка може да приеме мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на цялата си територия или част от нея на даден ГМО или на група ГМО, определени според вида на културата или техните характеристики, след като са били разрешени в съответствие с част В от настоящата директива или с Регламент (ЕО) № 1829/2003, при условие че тези мерки са съобразени с правото на Съюза, са обосновани, пропорционални и недискриминационни и в допълнение на това се основават на сериозни основания, например свързани със:

Позоваване на тези основания може да се прави поотделно или в комбинация — с изключение на основанието, предвидено в буква ж), което не може да се използва самостоятелно — в зависимост от конкретните обстоятелства в държавата членка, регион или зона, за която ще се прилагат мерките, но в никакъв случай не може да противоречи на оценката на риска за околната среда, направена съгласно настоящата директива или Регламент (ЕО) № 1829/2003.

4.   Държава членка, която възнамерява да приеме мерки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, предварително изпраща на Комисията проект на тези мерки и съответните съображения, на които се позовава. Това изпращане може да се извърши преди приключването на разрешителната процедура за ГМО съгласно част В от настоящата директива или съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003. В продължение на 75 дни от датата на това изпращане:

След изтичане на 75-дневния срок, посочен в първа алинея, съответната държава членка може, за целия период на съгласието/разрешението и от датата на влизане в сила на разрешението на Съюза, да приеме мерките или в първоначалния им вид, или изменени с цел да се вземат предвид евентуални необвързващи коментари, получени от Комисията. Тези мерки се съобщават без забавяне на Комисията, останалите държави членки и притежателя на разрешението.

Държавите членки правят всяка такава мярка публично достояние за всички заинтересовани оператори, включително за земеделските производители.

5.   Когато държава членка желае цялата ѝ територия или част от нея да бъде включена отново в географския обхват на съгласието/разрешението, от което преди това е била изключена съгласно параграф 2, тя може да отправи искане в този смисъл до компетентния орган, който е издал писменото съгласие съгласно настоящата директива, или до Комисията, ако ГМО е бил разрешен съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003. Компетентният орган, който е издал писменото съгласие, или Комисията, според случая, изменя географския обхват на съгласието или на решението за издаване на разрешение по съответния начин.

6.   За целите на коригиране на географския обхват на съгласието/разрешението за ГМО по параграф 5:

7.   Когато държава членка отмени мерки, взети съгласно параграфи 3 и 4, тя нотифицира без забавяне Комисията и останалите държави членки.

8.   Приетите съгласно настоящия член мерки не засягат свободното обращение на разрешени ГМО, като продукти или съставки на продукти.

Член 26в

Преходни мерки

1.   Считано от 2 април 2015 г. до 3 октомври 2015 г. държава членка може да поиска коригиране на географския обхват на нотификация/заявление, което е подадено, или на разрешение, което е дадено съгласно настоящата директива или Регламент (ЕО) № 1829/2003 преди 2 април 2015 г. Комисията представя без забавяне искането на държавата членка на нотифициращото лице/заявителя, както и на останалите държави членки.

2.   Когато нотификацията/заявлението е в процес на разглеждане и нотифициращото лице/заявителят не е потвърдил географския обхват от първоначалната нотификация/първоначалното заявление в рамките на 30 дни от изпращането на искането, посочено в параграф 1 от настоящия член, географският обхват на нотификация/заявление се коригира по съответния начин. Писменото съгласие в съответствие с настоящата директива и, когато е приложимо, решението съгласно член 19 от настоящата директива, както и решението за предоставяне на разрешение, прието съгласно членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, се издават тогава въз основа на коригирания географски обхват на нотификацията/заявлението.

3.   Когато разрешението вече е било дадено и притежателят му не е потвърдил географския обхват на разрешението в рамките на 30 дни от предаването на искането, посочено в параграф 1 от настоящия член, разрешението се изменя по съответния начин. За писмено съгласие по настоящата директива компетентният орган изменя географския обхват на съгласието по съответния начин и информира Комисията, държавите членки и притежателя на разрешението веднага след като го е извършил. За разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията изменя решението за издаване на разрешение по съответния начин, без да прилага процедурата, предвидена в член 35, параграф 2 от посочения регламент. Комисията информира държавите членки и притежателя на разрешението за това.

4.   Ако не е представено искане в съответствие с параграф 1 от настоящия член или ако нотифициращо лице/заявител или притежател на разрешение потвърди географския обхват на първоначалното си заявление или, според случая, разрешение, се прилагат mutatis mutandis член 26б, параграфи 3 — 8.

5.   Настоящият член не засяга отглеждането на разрешени генетично модифицирани семена и посадъчен материал, които са били засадени законосъобразно преди ограничаването или забраняването на отглеждането на този ГМО в държавата членка.

6.   Приетите съгласно настоящия член мерки не засягат свободното обращение на разрешени ГМО като продукти или съставки на продукти.“

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/9

(1)

Подобряването на пътната безопасност е основна цел на транспортната политика на Съюза. Съюзът провежда политика за подобряване на безопасността по пътищата с цел намаляване на смъртните случаи, телесните повреди и имуществените вреди. Важен елемент на тази политика е последователното изпълнение на санкции за пътнотранспортни нарушения, извършени в Съюза, които представляват значителна заплаха за безопасността по пътищата.

(2)

Въпреки това, поради липсата на подходящи процедури и независимо от съществуващите възможности, предвидени в Решение 2008/615/ПВР на Съвета (3) и Решение 2008/616/ПВР на Съвета (4) („решенията „Прюм““), санкциите от финансов характер за някои пътнотранспортни нарушения често не се изпълняват, ако тези нарушения са извършени с превозно средство, регистрирано в държава членка, различна от държавата членка по местонарушението. Настоящата директива има за цел дори при такива случаи да се гарантира ефективно разследване на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата.

(3)

В своето съобщение от 20 юли 2010 г., озаглавено „Към европейско пространство на пътна безопасност: насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011—2020 година“, Комисията подчерта, че изпълнението на правилата за движение по пътищата остава ключов фактор за създаването на условия за значително намаляване на броя на загиналите и ранените. В заключенията си от 2 декември 2010 г. относно безопасността на движението по пътищата Съветът призова за разглеждане на необходимостта от по-нататъшно засилване на прилагането на правилата за движение по пътищата от държавите членки и, където е подходящо, на равнището на Съюза. Съветът прикани Комисията да проучи възможностите за хармонизиране на правилата за движение по пътищата на равнището на Съюза в случаите, в които това е целесъобразно, и за приемане на допълнителни мерки за улесняване на трансграничното правоприлагане по отношение на пътнотранспортните нарушения, и по-специално нарушенията, които са свързани с тежки пътнотранспортни произшествия.

(4)

На 19 март 2008 г. Комисията прие предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за улесняване на трансграничното правоприлагане в областта на пътната безопасност въз основа на член 71, параграф 1, буква в) от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) обаче беше приета въз основа на член 87, параграф 2 от ДФЕС. С решение на Съда от 6 май 2014 г. по дело C-43/12 (6) Директива 2011/82/ЕС беше отменена с обосновката, че тя не е може да бъде валидно приета на основание член 87, параграф 2 от ДФЕС. С решението бяха запазени правните последици на Директива 2011/82/ЕС до влизането в сила — в разумен срок, който не трябва да бъде по-дълъг от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение — на нова директива, основана на член 91, параграф 1, буква в) от ДФЕС. Поради това новата директива следва да бъде приета на основание на посочения член.

(5)

Следва да се насърчава по-голяма степен на сближаване на мерките за контрол между държавите членки и във връзка с това Комисията следва да проучи необходимостта от разработване на общи стандарти за автоматичното оборудване за контрол на безопасността по пътищата.

(6)

Следва да се повиши осведомеността на гражданите на Съюза относно правилата за безопасно движение по пътищата, действащи в различните държави членки, и относно изпълнението на настоящата директива, по-специално чрез подходящи мерки, които да гарантират предоставянето на достатъчна информация относно последствията от неспазването на правилата за безопасно движение по пътищата при пътуване в държава членка, различна от държавата членка на регистрация.

(7)

С цел да се подобри безопасността по пътищата в целия Съюз и да се гарантира еднакво третиране на водачите на превозни средства, а именно на нарушителите с местна и с чуждестранна регистрация, следва да бъде улеснено изпълнението независимо от държавата членка, в която е регистрирано превозното средство. За тази цел следва да се използва система за трансграничен обмен на информация за някои установени пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, независимо дали са от административен или наказателноправен характер съгласно правото на съответната държава членка, която система да предоставя на държавата членка по местонарушението достъп до данни за регистрацията на превозни средства, с които разполага държавата членка на регистрация.

(8)

По-ефикасният трансграничен обмен на данни за регистрацията на превозни средства, който би улеснил идентифицирането на лицата, за които съществува подозрение, че са извършили свързано с безопасността по пътищата пътнотранспортно нарушение, може да увеличи възпиращото въздействие и да доведе до по-предпазливо поведение на водачите на превозни средства, регистрирани в държава членка, различна от държавата членка по местонарушението, което от своя страна ще предотврати жертвите в резултат от пътнотранспортни произшествия.

(9)

Пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, които попадат в приложното поле на настоящата директива, не се третират по еднакъв начин в държавите членки. В националното си право някои държави членки определят тези нарушения като административни нарушения, а други — като престъпления. Настоящата директива следва да се прилага независимо от квалификацията на нарушенията по националното право.

(10)

Държавите членки следва взаимно да си предоставят право на достъп до данните за регистрацията на превозни средства, за да подобрят обмена на информация и да ускорят действащите процедури. За тази цел разпоредбите относно техническите спецификации и наличието на автоматизиран обмен на данни, предвидени в решенията„Прюм“, следва, доколкото е възможно, да бъдат включени в настоящата директива.

(11)

В Решение 2008/616/ПВР се определят характеристиките на сигурността за съществуващи софтуерни приложения и свързаните технически изисквания за обмен на данни за регистрацията на превозни средства. Без да се засяга общата приложимост на посоченото решение тези характеристики на сигурността и технически изисквания следва, от съображения за регулаторна и практическа ефективност, да се използват за целите на настоящата директива.

(12)

Обменът на данни съгласно настоящата директива следва да се основава на съществуващи софтуерни приложения, които следва същевременно да улесняват докладването от държавите членки до Комисията. Такива приложения следва да осигуряват бърз, сигурен и поверителен обмен на конкретни данни за регистрацията на превозни средства между държавите членки. Следва да се използва софтуерното приложение към Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление („Eucaris“), което е задължително за държавите членки по решенията „Прюм“ по отношение на данните за регистрацията на превозни средства. Комисията следва да изготви оценка и да докладва относно функционирането на софтуерните приложения, използвани за целите на настоящата директива.

(13)

Обхватът на софтуерните приложения следва да е ограничен само до процесите, използвани при обмена на информация между националните звена за контакт в държавите членки. Процедурите и автоматизираните процеси, в които се използва тази информация, са извън обхвата на тези приложения.

(14)

Стратегията за управление на информацията в областта на вътрешната сигурност на ЕС има за цел намирането на най-простите, лесно проследими и икономически ефективни решения за обмен на данни.

(15)

Държавите членки следва да могат да се свържат със собственика или държателя на съответното превозно средство или с идентифицирано по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, за да го уведомят за приложимите процедури и правните последици съгласно правото на държавата членка по местонарушението. Когато предприемат подобни действия, държавите членки следва да имат предвид да изпращат информацията за пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, на езика, на който са издадени документите за регистрация, или на езика, който най-вероятно разбира съответното лице, за да може то ясно да разбере предоставената му информация. Държавите членки следва да прилагат подходящи процедури, за да гарантират, че информацията се получава само от съответното лице, а не от трета страна. За тази цел държавите членки следва да използват механизми, аналогични на приетите за последващи действия при подобни нарушения, като например, където това е целесъобразно, препоръчано писмо. Това ще даде възможност на съответното лице да отговори по подходящ начин на уведомителното писмо, по-конкретно като поиска повече информация, като плати глобата или като упражни правото си на защита, по-специално в случай на грешка при установяване на самоличността. Последващите процедурни действия се уреждат от приложимите правни инструменти, включително инструментите относно взаимопомощта и относно взаимното признаване, например Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета (7).

(16)

Държавите членки следва да предоставят превод, който е равностоен на уведомителното писмо, изпратено от държавата членка по местонарушението, както е предвидено в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8).

(17)

С оглед провеждане на политика за безопасност по пътищата, насочена към постигане на високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза, и като се вземат предвид твърде различните обстоятелства в рамките на Съюза, държавите членки следва да предприемат действия, без да се засягат по-строгите политики и закони, с цел да се гарантира по-голяма степен на сближаване на правилата за движение по пътищата и тяхното прилагане между държавите членки. В рамките на своя доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива Комисията следва да проучи необходимостта от разработване на общи стандарти с цел установяване на сравними методи, практики и минимални стандарти на равнището на Съюза, като се вземат предвид международното сътрудничество и съществуващите споразумения в областта на безопасността по пътищата, по-специално Виенската конвенция за движението по пътищата от 8 ноември 1968 г.

(18)

В своя доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива от държавите членки Комисията следва да проучи необходимостта от общи критерии за последващите процедури от страна на държавите членки в случай на неплащане на парична глоба, които да са в съответствие със законите и процедурите на държавите членки. В посочения доклад Комисията следва да разгледа такива въпроси като процедурите между компетентните органи на държавите членки за предаването на окончателното решение за налагане на санкция и/или парична глоба, както и признаването и изпълнението на окончателното решение.

(19)

При подготовката за преразглеждане на настоящата директива Комисията следва да проведе консултации със заинтересованите страни, като например институциите или компетентните органи в областта на правоприлагането и безопасността по пътищата, сдруженията на пострадали лица и други неправителствени организации, осъществяващи дейност в областта на безопасността по пътищата.

(20)

По-тясното сътрудничество между правоприлагащите органи следва да бъде съчетано със зачитане на основните права, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани чрез специални правила за защита на данните. Посочените правила следва да отчитат по-конкретно специфичното естество на трансграничния онлайн достъп до бази данни. Необходимо е да бъдат създадени софтуерни приложения, които да позволяват обменът на информация да се извършва при сигурни условия и да гарантират поверителността на изпращаните данни. Данните, събирани съгласно настоящата директива, следва да не се използват за други цели, освен за целите, определени в нея. Държавите членки следва да спазват задълженията по отношение на условията за използване и временно съхраняване на данните.

(21)

Обработването на лични данни, предвидено с настоящата директива, е подходящо за постигането на законните цели, преследвани от настоящата директива в областта на пътната безопасност, а именно гарантиране на високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза чрез улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и по този начин изпълнението на санкциите и не превишава това, което е подходящо и необходимо за постигането на посочените цели.

(22)

Данните, свързани с идентифицирането на даден нарушител, са лични данни. При дейностите по обработване на лични данни, извършвани по силата на настоящата директива, следва да се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9). Без да се засягат процедурните изисквания за обжалване и механизмите за обезщетение на съответната държава членка, при уведомяването за извършеното нарушение лицето, чиито лични данни са засегнати, следва да бъде съответно информирано за правото на достъп, правото на поправка и заличаване на лични данни, както и за максималния законен срок на съхраняване на данните. В този контекст лицето, чиито лични данни са засегнати, следва да има и право да изиска корекция на неточни лични данни или незабавно заличаване на незаконно регистрирани данни.

(23)

В рамките на решенията „Прюм“ при обработването на данни за регистрацията на превозни средства, съдържащи лични данни, се прилагат специфичните разпоредби относно защитата на данните, определени в Решение 2008/615/ПВР. В това отношение държавите членки имат възможност да прилагат посочените специфични разпоредби към лични данни, които се обработват също и за целите на настоящата директива, при условие че гарантират, че обработването на данни, свързани с всички нарушения, обхванати от настоящата директива, е съобразено с националните разпоредби за изпълнение на Директива 95/46/ЕО.

(24)

Следва да се осигури възможност за участие на трети държави в обмена на данни за регистрацията на превозни средства, при условие че са сключили споразумение за тази цел със Съюза. Това споразумение следва да включва необходимите разпоредби за защита на данните.

(25)

Настоящата директива утвърждава основните права и принципи, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита.

(26)

За да се постигне целта за обмен на информация между държавите членки чрез оперативно съвместими средства, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на съобразяването със съответните изменения на решенията „Прюм“ или в случаите, в които това се изисква от правни актове на Съюза, непосредствено свързани с актуализирането на приложение I. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да следва обичайната си практика и да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(27)

Комисията следва да направи анализ на прилагането на настоящата директива с цел да набележи допълнителни ефективни и ефикасни мерки за подобряване на безопасността по пътищата. Без да се засягат задълженията за транспониране на настоящата директива, Дания, Ирландия и Обединеното кралство следва също да си сътрудничат с Комисията в тази дейност, когато е целесъобразно, за да се гарантира своевременно и цялостно докладване по този въпрос.

(28)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно осигуряване на високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза чрез улесняване на трансграничния обмен на информация за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, извършени с превозно средство, регистрирано в държава членка, различна от държавата членка по местонарушението, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)

Като се има предвид, че Директива 2011/82/ЕС не се прилага за Дания, Ирландия и Обединеното кралство и следователно те не са я транспонирали е подходящо да се предостави достатъчно допълнително време на посочените държави членки, за да го направят.

(30)

Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) и той представи становище на 3 октомври 2014 г.,

а)

несъобразена скорост;

б)

неизползване на обезопасителен колан;

в)

преминаване на червена светлина;

г)

управление в нетрезво състояние;

д)

управление под въздействието на наркотични вещества;

е)

неизползване на предпазна каска;

ж)

движение в забранена лента;

з)

незаконно използване на мобилен телефон или друго средство за комуникация по време на управление.

а)

„превозно средство“ означава всяко превозно средство с двигател, включително и мотоциклет, което обикновено се използва за превоз на пътници или товари по шосе;

б)

„държава членка по местонарушението“ означава държавата членка, в която е извършено нарушението;

в)

„държава членка на регистрация“ означава държавата членка, в която е регистрирано превозното средство, с което е извършено нарушението;

г)

„несъобразена скорост“ означава превишаване на ограниченията за скоростта на движение, които са в сила в държавата членка по местонарушението за съответния път или вид превозно средство;

д)

„неизползване на обезопасителен колан“ означава неспазване на изискването за използване на обезопасителен колан или на cистема за обезопасяване за деца в съответствие с Директива 91/671/ЕИО на Съвета (11) и с правото на държавата членка по местонарушението;

е)

„преминаване на червена светлина“ означава преминаване на червена светлина или неспиране при друг подаден сигнал за спиране съгласно правото на държавата членка по местонарушението;

ж)

„управление в нетрезво състояние“ означава управление на превозното средство под въздействието на алкохол съгласно правото на държавата членка по местонарушението;

з)

„управление под въздействието на наркотични вещества“ означава управление на превозното средство под въздействието на наркотични вещества или други вещества с подобен ефект съгласно правото на държавата членка по местонарушението;

и)

„неизползване на предпазна каска“ означава неизползване на предпазна каска, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;

й)

„движение в забранена лента“ означава незаконно използване на част от пътя, като например лента за аварийно спиране, лента, предназначена за обществения транспорт, или временно затворена лента поради задръстване или ремонтна дейност, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;

к)

„незаконно използване на мобилен телефон или друго средство за комуникация по време на управление“ означава незаконно използване на мобилен телефон или друго средство за комуникация при управление на превозно средство, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;

л)

„национално звено за контакт“ означава компетентният орган, определен да отговаря за обмена на данни за регистрацията на превозни средства;

м)

„автоматизирано търсене“ означава процедура за онлайн достъп за справка в базите данни на една, повече от една или всички държави членки, или на участващите държави;

н)

„държател на превозно средство“ означава лицето, на чието име е регистрирано превозното средство съгласно правото на държавата членка на регистрация.

а)

данни, свързани с превозните средства; и

б)

данни, свързани със собствениците или държателите на превозното средство.

—

оценка на необходимостта към приложното поле на настоящата директива да се добавят други пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата,

—

оценка на ефективността на настоящата директива по отношение на намаляването на броя на смъртните случаи по пътищата на Съюза,

—

оценка на необходимостта от разработване на общи стандарти за автоматичното оборудване за контрол и за процедурите. В този контекст Комисията се приканва да разработи на равнището на Съюза насоки за безопасност по пътищата в рамките на общата транспортна политика с цел да се гарантира по-голямо сближаване на прилагането на правилата за движение по пътищата от държавите членки чрез сравними методи и практики. Тези насоки може да покриват като минимум нарушенията, посочени в букви а) — г) на член 2,

—

оценка на необходимостта от засилване на изпълнението на санкциите в случай на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и от предлагане на общи критерии по отношение на процедурите за последващи действия в случай на неплащане на парични глоби в рамките на всички свързани политики на Съюза, включително общата транспортна политика,

—

възможностите за хармонизиране на правилата за движение по пътищата, където е подходящо,

—

оценка на софтуерните приложения, посочени в член 4, параграф 4, с оглед осигуряване на правилното изпълнение на настоящата директива, както и гарантиране на ефективен, бърз, сигурен и поверителен обмен на конкретни данни за регистрацията на превозни средства.

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/26

(1)

В приложение II към Директива 2002/46/ЕО е установен списък с витамини и минерални вещества, както и формите за всеки от тях, които могат да се използват при производството на хранителни добавки. Приложения I и II към Директива 2002/46/ЕО са заменени с Регламент (ЕО) № 1170/2009 на Комисията (2).

(2)

Съгласно член 14 от Директива 2002/46/ЕО разпоредби относно витамини и минерални вещества в хранителни добавки, които могат да имат отражение върху общественото здраве, се приемат след консултация с Европейския орган за безопасност на храните („Органа“).

(3)

Вследствие на искане глюкозаминовата сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиевата киселина да бъде добавена като източник на фолат в списъка в приложение II към Директива 2002/46/ЕО, на 11 септември 2013 г. Органът прие научно становище относно глюкозаминовата сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като източник на фолат, добавяна за хранителни цели към хранителни добавки, и относно бионаличността на фолат от този източник (3).

(4)

От становището на Органа следва, че използването на глюкозаминовата сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиевата киселина в хранителни добавки като източник на фолат не поражда опасения във връзка с безопасността.

(5)

Вследствие на положителното становище на Органа глюкозаминовата сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиевата киселина следва да бъде добавена в списъка в приложение II към Директива 2002/46/ЕО.

(6)

Глюкозаминовата сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиевата киселина е нова хранителна съставка, чието пускане на пазара е разрешено с Решение за изпълнение 2014/154/ЕС на Комисията (4).

(7)

Чрез Консултативната група по хранителната верига и здравето на животните и растенията бяха проведени консултации със заинтересованите страни и предоставените становища бяха взети предвид.

(8)

Директива 2002/46/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/28

(1)

В част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (2) са посочени активните вещества, които се считат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(2)

Срокът на одобренията на активните вещества етефон и фенамифос изтича на 31 юли 2017 г. Подадени са заявления за подновяване на одобренията на посочените активни вещества. Тъй като спрямо посочените активни вещества са приложими изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (3), е необходимо да се предвиди достатъчно време за приключване на процедурата по подновяване в съответствие със същия регламент. Поради това е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване. Затова е необходимо срокът им да бъде удължен.

(3)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменен.

(4)

За целите на член 17, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1107/2009 в случаите, в които най-късно 30 месеца преди датата на изтичане на срока, определена в приложението към настоящия регламент, не е подадена допълнителна документация в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012, Комисията посочва като дата на изтичане на срока датата, определена преди влизането в сила на настоящия регламент, или най-ранната възможна дата след това.

(5)

За целите на член 17, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1107/2009 в случаите, в които Комисията приема регламент, с който не се подновява одобрението за дадено активно вещество от приложението към настоящия регламент, тъй като не са изпълнени критериите за одобряване, Комисията посочва като дата на изтичане на срока по-късната от двете дати — датата, определена преди влизането в сила на настоящия регламент, или датата на влизането в сила на регламента, с който не се подновява одобрението на активното вещество.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/30

(1)

На 29 март 2012 г. Обединеното кралство получи заявление в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) за включване на активното вещество динотефуран в приложение I към нея за употреба в продуктов тип 18 — инсектициди, акарициди и продукти за борба срещу други артроподи, както е определен в приложение V към същата директива.

(2)

Към 14 май 2000 г. динотефуран не е присъствал на пазара като активно вещество, включено в биоцид.

(3)

На 15 октомври 2013 г., в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012, Обединеното кралство представи на Европейската агенция по химикали доклад за оценка, заедно с препоръките към него.

(4)

На 17 юни 2014 г. Комитетът по биоцидите изготви становището на Европейската агенция по химикали, като взе предвид заключенията на оценяващия компетентен орган.

(5)

Съгласно посоченото становище може да се очаква, че биоцидите, използвани за продуктов тип 18 и съдържащи динотефуран, отговарят на изискванията, определени в член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 528/2012, при условие че са спазени определени спецификации и условия, свързани с употребата му.

(6)

От становището също така става ясно, че може да се очаква, че характеристиките на веществото динотефуран го правят силно устойчиво (vP) и токсично (Т) в съответствие с критериите, посочени в приложение XIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3). Следователно по силата на член 10, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 528/2012 динотефуран следва да се счита за вещество — кандидат за замяна за целите на разрешаването на продукти в съответствие с член 23 от същия регламент.

(7)

Поради това е целесъобразно динотефуран да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктов тип 18, при спазване на определени спецификации и условия.

(8)

Тъй като при оценяването не са разгледани наноматериали, одобрението не следва да обхваща такива материали, в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(9)

Тъй като са изпълнени условията по член 90, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 528/2012, следва да се прилагат разпоредбите на същия регламент. В съответствие с член 10, параграф 4 от посочения регламент динотефуран следва да бъде одобрен за срок, не по-дълъг от 7 години.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/33

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им одобряване за използване в биоциди или включване в приложение I към Регламент (ЕС) № 528/2012. Този списък включва Bacillus sphaericus.

(2)

Bacillus sphaericus беше подложен на оценка съгласно член 90, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 с оглед на използването му в биоциди за продуктов тип 18 — „Инсектициди, акарициди и продукти за контрол на други артроподи“, както е определен в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

Данните, представени за целите на оценката, позволиха да се направят заключения само по отношение на определена форма на Bacillus sphaericus, а именно — Bacillus sphaericus 2362 серотип H5a5b, щам ABTS1743. Оценката не дава основания за формулиране на заключения относно никое друго вещество, което съответства на определението за Bacillus sphaericus от горепосочения списък на активни вещества от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014. Поради това настоящото одобрение следва да обхваща само Bacillus sphaericus 2362 серотип H5a5b, щам ABTS1743.

(4)

За оценяващ компетентен орган беше определена Италия и в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (3) на 9 януари 2009 г. тя представи на Комисията доклад за оценката, придружен с препоръки.

(5)

На 19 юни 2014 г. Комитетът по биоцидите изготви становището на Европейската агенция по химикалите, като взе предвид заключенията на оценяващия компетентен орган.

(6)

Съгласно това становище може да се очаква, че биоцидите, които се използват за продуктов тип 18 и съдържат Bacillus sphaericus 2362 серотип H5a5b, щам ABTS1743, отговарят на изискванията, посочени в член 5 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), ако са изпълнени определени спецификации и условия, свързани с неговата употреба.

(7)

Поради това е целесъобразно Bacillus sphaericus 2362 серотип H5a5b, щам ABTS1743 да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктов тип 18 при спазването на определени спецификации и условия.

(8)

Тъй като при оценките не са разгледани наноматериали, съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012 одобрението следва да не обхваща такива материали.

(9)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигури разумен срок, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат мерките за подготовка, необходими за спазването на новите изисквания.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/36

(1)

С Директива 2008/127/ЕО на Комисията (2) активното вещество Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат беше включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (3) в съответствие с процедурата, предвидена в член 24б от Регламент (ЕО) № 2229/2004 на Комисията (4). След замяната на Директива 91/414/ЕИО с Регламент (ЕО) № 1107/2009 посоченото вещество се счита за одобрено съгласно посочения регламент и е включено в списъка в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (5).

(2)

В съответствие с член 25а от Регламент (ЕО) № 2229/2004 на 18 декември 2013 г. Европейският орган за безопасност на храните, наричан по-долу „Органът“, представи на Комисията становището си по проекта на доклада за преразглеждане на Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат (6). Органът уведоми нотификатора за становището си относно веществото Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат.

(3)

Комисията прикани нотификатора да представи коментарите си по проектодоклада за преглеждане на веществото Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат. Проектът на доклада за преразглеждане и становището на Органа бяха разгледани от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите и въз основа на тях на 12 октомври 2014 г. бе изготвен окончателен доклад на Комисията за преразглеждане на Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат.

(4)

Потвърждава се, че активното вещество Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат следва да се счита за одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(5)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от същия регламент и предвид съвременните научно-технически познания е необходимо да се изменят условията за одобрение на веществото Z-13-хексадецен-11-ин-1-ил ацетат. Целесъобразно е по-конкретно да се изиска допълнителна потвърждаваща информация.

(6)

Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/39

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им одобряване за използване в биоциди или включване в приложение I към Регламент (ЕС) № 528/2012. Този списък включва толилфлуанид.

(2)

Толилфлуанид беше подложен на оценка съгласно член 90, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 с оглед на използването му в биоциди за продуктов тип 21 — „Продукти против замърсяване“, както е определен в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За оценяващ компетентен орган беше определена Финландия и в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (3) на 18 септември 2012 г. тя представи на Комисията доклад за оценката, придружен с препоръки.

(4)

На 17 юни 2014 г. Комитетът по биоцидите изготви становището на Европейската агенция по химикалите, като взе предвид заключенията на оценяващия компетентен орган.

(5)

Съгласно това становище може да се очаква, че биоцидите, които се използват за продуктов тип 21 и съдържат толилфлуанид, отговарят на изискванията, посочени в член 5 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), ако са изпълнени определени спецификации и условия, свързани с неговата употреба.

(6)

Въпреки това приемливостта на рисковете, свързани с употребата на продукти против замърсяване, както и пригодността на предложените мерки за ограничаване на рисковете се нуждаят от допълнително потвърждаване. С оглед на това към момента на обновяването на одобренията на съществуващи активни вещества против замърсяване да се улеснят прегледът и сравнението на рисковете и ползите от тези вещества, както и на приложените мерки за ограничаване на риска, датата на изтичане на одобрението на тези вещества следва да бъде същата.

(7)

Поради това е целесъобразно толилфлуанидът да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктов тип 21, при спазването на определени спецификации и условия.

(8)

Тъй като при оценките не са разгледани наноматериали, съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012 одобрението следва да не обхваща такива материали.

(9)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигури разумен срок, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат мерките за подготовка, необходими за спазването на новите изисквания.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/43

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/45

(1)

Член 11 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (2) позволява мобилизирането на Инструмента за гъвкавост в рамките на годишния таван от 471 млн. евро (цени от 2011 г.) с цел да се позволи финансирането на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в рамките на наличните тавани за една или повече функции.

(2)

След като бяха разгледани всички възможности за преразпределение на бюджетните кредити по подфункция 1б, изглежда необходимо да бъде мобилизиран Инструментът за гъвкавост с цел да се допълни финансирането в общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, над тавана на подфункция 1б, с 83 285 595 EUR за финансирането на програмите по линия на структурните фондове за Кипър с цел да бъдат отпуснати допълнително общо 100 000 000 EUR от структурните фондове за Кипър за 2015 г.

(3)

За финансовата 2014 година Европейският парламент и Съветът вече мобилизираха Инструмента за гъвкавост с Решение от 20 ноември 2013 г. за финансирането на програмите по линия на структурните фондове за Кипър за сума на стойност 89 330 000 EUR само под формата на бюджетни кредити за поети задължения.

(4)

Като се вземе предвид допълващият характер на Инструмента за гъвкавост, е необходимо да се осигурят допълнителни бюджетни кредити за плащания за покриване на допълнителните бюджетни кредити за поети задължения за Кипър за финансовите 2014 и 2015 година въз основа на очаквания профил на плащанията, който се оценява на 11,3 млн. евро за 2015 г., 45,7 млн. евро за 2016 г., 75,4 млн. евро за 2017 г. и 40,2 млн. евро за 2018 година. Годишните суми за всяка година от периода 2015—2018 г. ще трябва да бъдат потвърдени с всеки проектобюджет, представен от Комисията през този период,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/47

(1)

Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „фонда“) в израз на солидарност с населението на регионите, засегнати от бедствия.

(2)

В член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) е предвидена възможността за мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишен таван от 500 млн. евро (по цени от 2011 г.).

(3)

Член 4а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002 предвижда, че фондът може да бъде мобилизиран за сумата от най-много 50 000 000 EUR за извършването на авансови плащания и за съответните бюджетни кредити, включени в общия бюджет на Съюза,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/48

(1)

Съюзът одобри Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди („Ротердамската конвенция“) с Решение 2006/730/ЕО на Съвета (1).

(2)

С Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета в Съюза се прилага Ротердамската конвенция (2).

(3)

С цел да се гарантира, че държавите вносителки получават защитата, предложена чрез Ротердамската конвенция, е необходимо и целесъобразно да се подкрепи препоръката на Комитета за преглед на химичните вещества по отношение на включването в приложение III към Ротердамската конвенция на хризотилен азбест, метамидофос, трихлорфон, фентион (формулации със свръхниски обеми (СНО), съдържащи 640 g/L или повече активно вещество) и течни формулации (емулгиращ концентрат и разтворим концентрат), съдържащи 276 g/L или повече паракват дихлорид, съответстващ на 200 g/L или повече паракват йон. Тези вещества вече са забранени или строго ограничени в Съюза и следователно са предмет на изисквания във връзка с износа, които надхвърлят тези на Ротердамската конвенция.

(4)

Очаква се на седмата среща на Конференцията на страните по Ротердамската конвенция да бъде взето решение за предлаганите изменения в приложение III. Съюзът следва да подкрепи тези изменения,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/50

(1)

С писмо от 13 август 2014 г., получено от Комисията на 1 септември 2014 г., хърватските органи уведомиха Комисията — в съответствие с член 9, параграф 3 от Директива 96/67/ЕО (наричана по-долу „директивата“) — относно решението за освобождаване, взето от правителството на Република Хърватия въз основа на член 9, параграф 1, букви б) и г) от директивата, във връзка с международно летище Загреб. Хърватските органи предоставиха още информация, допълваща уведомлението, с писмо от 1 декември 2014 г., получено от Комисията на 17 декември 2014 г.

(2)

В решението, за което беше уведомена Комисията, се предвиждат две мерки за освобождаване. На първо място, в решението за един единствен доставчик се запазват наземните услуги от изброените в точки 3, 4 и 5, с изключение на точка 5.1, категории от приложението към директивата, а именно обработка на багаж, работа с товари и поща по отношение на физическото обработване на пощата и товарите, независимо дали пристигащи, отпътуващи или премествани между въздушния терминал и въздухоплавателното средство, и работа с подвижни стълби, с изключение на водене на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане. На второ място, в решението се забранява самообслужване за тези три категории наземни услуги, с изключение на воденето на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане. Двете мерки за освобождаване се прилагат за период от две години — от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.

(3)

Международно летище Загреб се експлоатира от Zagreb International Airport Jsc. Летището е обслужило 2,3 милиона пътници през 2013 г.

(4)

Към момента международно летище Загреб разполага с един пътнически терминал и се намира в процес на изграждане на нов пътнически терминал и свързаната с него инфраструктура (перон, пътища за достъп и паркинги). Новият терминал ще бъде завършен и ще бъде пуснат в експлоатация най-късно до края на 2016 г. Ще има капацитет от 5 милиона пътници. Съществуващият терминал ще бъде затворен, като ще продължи да се използва за въздухоплаване с общо предназначение и различни други дейности (наемане на офиси и др.).

(5)

Според хърватските органи ограниченият капацитет на съществуващия терминал — и по отношение на инфраструктурата и по отношение на функционалността — не би позволил икономично и ефективно въвеждане на допълнителни доставчици на наземни услуги в периода на построяване на новия терминал. След като сградата на новия пътнически терминал и новият перон бъдат завършени и след като започне тяхната експлоатация, проблемите с пространството и капацитета на съществуващата инфраструктура ще се решат.

(6)

Според хърватските органи достъпът до пазара за предоставяне на обработка на багаж, работа с подвижни стълби и работа с товари и поща към момента е свободен. Въпреки това до момента заявления за издаване на одобрение и лиценз за предоставянето на тези наземни услуги на международно летище Загреб не са подавани от доставчици на наземно обслужване, които се явяват трета страна. Понастоящем тези услуги биват предоставяни на ползвателите на летището от Zagreb International Airport Jsc. чрез изцяло притежавано дъщерно дружество.

(7)

На международно летище Загреб се предлага също и свобода на самообслужване. Но към момента само един въздушен превозвач практикува самообслужване по отношение на една подкатегория от услугите за работа с подвижни стълби (товарене и разтоварване на храни и напитки). Други въздушни превозвачи не са проявявали интерес към самообслужване.

(8)

Международно летище Загреб разполага с едно съоръжение за сортиране на регистрирания на летището багаж и на целия трансферен багаж. Площта на зоната, където се намират съоръженията за сортиране, е 515 m2. Зоната за сортиране е разположена на приземния етаж на централната част на терминала.

(9)

Международно летище Загреб разполага с един товарен терминал с обща площ от 2 160 m2 и целият процес на работа с товари протича в този склад. Поради значителни пространствени ограничения целият този процес се извършва ръчно с помощта на ръчни инструменти и вилкови товарачи. Оперативна платформа за доставяне и събиране на товари с една единствена входно-изходна рампа е разположена в приземната част при митническия склад.

(10)

Товарният терминал на международно летище Загреб годишно обработва между 8 000 и 8 500 тона товари и пощенски пратки, от които делът на пощата е между 1 000 и 1 500 тона на година.

(11)

Международно летище Загреб разполага с перон за търговско въздухоплаване с обща площ 140 000 m2 и 22 самолетни местостоянки, и перон за въздухоплаване с общо предназначение с обща площ от 28 000 m2 и капацитет от 20 въздухоплавателни средства.

(12)

В съответствие с член 9, параграф 3 от директивата, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз обобщение на решението за освобождаване, за което бе уведомена от хърватските органи, и прикани заинтересованите страни да представят коментари.

(13)

Комисията получи един коментар от доставчик на наземни услуги, в който се изисква информация по въпроса дали в рамките на периода на освобождаване ще се организира тръжна процедура с оглед на това избраният чрез нея оператор по наземното обслужване да може да започне дейността си след изтичането на периода на освобождаване. Не са получавани други коментари от заинтересовани страни.

(14)

Хърватските органи обосноваха своето решение за освобождаване с член 9, параграф 1, букви б) и г) от директивата, където се допуска при определени ограничения на използваемото пространство или капацитет една или повече категории, посочени в член 6, параграф 2 от директивата, да бъдат запазени за един единствен доставчик, а самообслужването за категориите, посочени в член 7, параграф 2 от директивата — да се забрани.

(15)

В съответствие с член 9, параграф 2, буква а) от директивата хърватските органи уточниха, че и двете мерки за освобождаване се прилагат по отношение на категориите наземни услуги, посочени в точки 3, 4 и 5, с изключение на точка 5.1, от приложението към директивата, а именно обработка на багаж, работа с товари и поща и работа с подвижни стълби, с изключение на водене на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане.

(16)

По отношение на обработката на багаж Комисията счита, че чрез предоставената информация хърватските органи убедително показват, че не е възможно в допълнение към отдела за наземни услуги на летището и самообслужващите се ползватели на летището да се разположи още един доставчик на услуги — трета страна.

(17)

Оперативното пространство е ограничено и тясно, а маневрирането с товарни колички е трудно. Особено проблематично е сортирането на багажа по време на периодите на висока натовареност, когато се използват и двата сектора за регистрация. Поради тази причина не е налице достатъчно пространство, за да се даде възможност на повече от един оператор да извършва тази дейност.

(18)

Не е възможно в рамките на настоящата база пространственият проблем да се реши, тъй като местоположението на съоръжението за сортиране на багажа не позволява разрастване на това съоръжение към други помещения. Използването на подземния етаж не би било целесъобразно поради нивото на подземните води и свързания с него риск от наводнения. Построяването на разширение на съоръжението за сортиране извън основната сграда също би изисквало значителни преустройства, което от своя страна би повлияло съществено на свързаните с трафика процеси и би породило големи разходи, a ефективността на тази инсталация би била спорна.

(19)

По отношение на работата с товари и поща Комисията счита, че чрез предоставената информация хърватските органи убедително показват, че не е възможно в допълнение към отдела за наземни услуги на летището и самообслужващите се ползватели на летището да се разположи още един доставчик на услуги — трета страна.

(20)

Товарният терминал е с ограничен размер. Платформата за доставяне и събиране на товари има само една единствена входно-изходна рампа, което значително намалява оперативните функции на платформата, когато няколко камиона влекачи са паркирани в затворено пространство, докато очакват или изпълняват задачи по товарене и разтоварване. Поради тази причина не е налице пространство, където да се разположи допълнителен оператор.

(21)

В тази връзка Комисията също така отбелязва, че обемът на товарите и пощата е около 8 000 и 8 500 тона товари и пощенски пратки годишно, което е доста под посочения в директивата праг от 50 000 тона товари, създаващ задължение за откриване на наземното обслужване за трети страни и за разрешаване на самообслужването.

(22)

По отношение на работата с подвижни стълби, с изключение на воденето на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане, Комисията счита, че чрез предоставената информация хърватските органи убедително показват, че не е възможно в допълнение към отдела за наземни услуги на летището и самообслужващите се ползватели на летището да се разположи още един доставчик на услуги — трета страна.

(23)

Графикът за полетите на международно летище Загреб се характеризира с три краткотрайни периода на висока натовареност, а именно сутрешен, следобеден и вечерен период на висока натовареност. По време на високите натоварвания много на брой и различни единици от оборудването трябва бъдат задействани през относително кратки периоди от време, за да отговорят на всички изисквания, свързани с навременното обслужване на въздухоплавателното средство.

(24)

Пространството за паркиране представлява проблем за толкова голям брой единици от оборудването. Като се вземе под внимание площта, заета от сгради и други обекти, не е налице използваемо пространство в близост до местостоянката на въздухоплавателното средство, където да може да се осигури пространство за паркиране на още единици от оборудването. Пространството за паркиране, необходимо за съществуващото оборудване, вече представлява проблем за управлението на летището. Проблемът става още по-сериозен през зимния сезон, когато обслужващите превозни средства за отстраняване и изхвърляне на сняг също биват паркирани в рамките на ограниченото пространство за паркиране. В този смисъл поради липсата на пространство за паркиране не е възможно да се разположи втори оператор.

(25)

Горепосочените ограничения в резултат на липсата на пространство за паркиране обаче не се прилагат за воденето на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане, тъй като за този вид обслужване не е необходимо оборудване, което изисква много място. Тези услуги не са включени в обхвата на решението за освобождаване, за което хърватските органи уведомиха Комисията, и поради тази причина на международно летище Загреб не се предвиждат ограничения по отношение на броя на доставчиците на услуга за водене на въздухоплавателното средство до мястото за излитане и кацане.

(26)

Освен това от информацията, с която разполага Комисията, става ясно, че строителството на новия терминал на международно летище Загреб е започнало през декември 2013 г. Очаква се първата фаза на строителството на нов терминал да бъде приключена през 2016 г., а терминалът се очаква да бъде пуснат в експлоатация до края на 2016 г. Новият терминал ще има капацитет от 5 милиона пътници годишно и ще разполага с нова напълно интегрирана система за багаж, нов перон и нови пътища за рулиране и обслужващи пътища. Хърватските органи обясниха, че с построяването и експлоатацията на новия терминал ще се преодолеят съществуващите ограничения по отношение на пространството и капацитета. Построяването и експлоатацията на новия терминал могат следователно да се разглеждат като подходяща мярка за справяне с ограниченията в съответствие с член 9, параграф 2, буква б).

(27)

Мерките за освобождаване, определени в решението за изключване, за което хърватските органи уведомиха Комисията, са ограничени във времето, а именно за период от две години. Следователно тези мерки отговарят на набора от изисквания, посочен в член 9, параграф 6 от директивата.

(28)

Накрая, в контекста на гореизложеното и по-специално предвид настоящата ситуация на международно летище Загреб, предвид ограничеността на тези мерки за освобождаване по отношение на техния материален и времеви обхват и предвид мерките, предприети с цел преодоляване на съществуващите ограничения, Комисията счита, че мерките за освобождаване не засягат неоснователно целите на директивата, не водят до нарушаване на конкуренцията между доставчиците на наземни услуги и/или самообслужващите се ползватели на летището и нямат по-голям обхват, отколкото е необходимо в съответствие с член 9, параграф 2, втора алинея от директивата.

(29)

В тази връзка също така са взети под внимание следните обстоятелства: ограниченията, предвидени при освобождаването, се прилагат по недискриминационен начин по отношение на всички (потенциални) доставчици на наземни услуги с изключение на отдела за наземни услуги на летището, както и по отношение на самообслужващите се ползватели на летището; към настоящия момент няма доставчици на наземни услуги или ползватели на летището, които да са подали искане да бъдат оправомощени да извършват дейности по наземно обслужване на международно летище Загреб, въпреки че понастоящем не съществуват ограничения на достъпа за доставчици — трети страни, или ограничения на правото за самообслужване; от заинтересованите страни не са представени възражения срещу решението за освобождаване. По отношение на коментарите, получени във връзка с евентуалната тръжна процедура, Комисията припомня задължението на хърватските органи да се съобразяват своевременно с всички съответни правила на правото на Съюза в това отношение, включително и с член 11 от директивата.

(30)

Решението не засяга член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който като несъвместима с вътрешния пазар е забранена всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

(31)

Поради тази причина, въз основа на резултатите от проведеното от Комисията разглеждане и след консултация с Република Хърватия, следва да бъде одобрено решението за освобождаване, взето от тази държава членка съгласно член 9, параграф 1, букви б) и г) от директивата и отнасящо се до международно летище Загреб, за което Комисията бе уведомена на 1 септември 2014 г. и 17 декември 2014 г.

(32)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Консултативния комитет, посочен в член 10 от директивата,

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/54

(1)

Решение ЕЦБ/2010/21 (1) урежда правилата относно съставянето на годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ).

(2)

Необходимо е да се доуточни подходът при оценяването на ценните книжа, държани за целите на паричната политика.

(3)

След приемането на Решение ЕЦБ/2014/40 (2) и Решение ЕЦБ/2014/45 (3) е необходимо е да се въведат технически уточнения в Решение ЕЦБ/2010/21.

(4)

Необходими са и някои допълнителни технически изменения на Решение ЕЦБ/2010/21.

(5)

Поради това Решение ЕЦБ/2010/21 следва да бъде съответно изменено,

1.

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Правила за оценка на баланса

1.   За целите на оценките при съставянето на баланса се използват текущите пазарни курсове и цени, освен ако не е посочено друго в приложение I.

2.   Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа (различни от ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, нетъргуеми ценни книжа и ценни книжа, държани за целите на паричната политика, които се осчетоводяват по амортизационни разходи), и на финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва в края на годината по средни пазарни курсове и цени.

3.   Не се прави разграничение между ценови и валутни разлики от преоценка за златото, а се осчетоводява една-единствена разлика от преоценка на златото, на база цената в евро на определена теглова единица злато, получена от обменния курс на еврото спрямо щатския долар в деня на преоценка за тримесечието. За валутните салда, включително за балансови и задбалансови транзакции, преоценката се извършва по отделни валути. За целите на настоящия член притежаваните специални права на тираж, включително заделените отделни валутни позиции, които са базови за кошницата на СПТ, се третират като една позиция. Преоценката на ценните книжа се извършва по отделни кодове, т.е по еднакъв ISIN код/вид, като включените в тях опции не се отделят за целите на оценките. Ценните книжа, държани за целите на паричната политика или включени в позиции „Други финансови активи“ или „Други“, се третират като отделни позиции.

4.   Ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, се третират като отделни позиции, оценяват се по амортизационни разходи и подлежат на обезценка. Същото третиране се прилага към нетъргуемите ценни книжа и ценните книжа, държани за целите на паричната политика, които се осчетоводяват по амортизационни разходи. Ценни книжа, които са класифицирани като държани до падеж, могат да бъдат продавани преди падежа им във всеки един от следващите случаи:

2.

Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящото решение.

13.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/69

(1)

Насоки ЕЦБ/2010/20 (1) уреждат правилата за стандартизирането на счетоводната и финансовата отчетност на операциите, предприети от националните централни банки.

(2)

Необходимо е да се доуточни подходът при оценяването на ценните книжа, държани за целите на паричната политика.

(3)

След приемането на Решение ЕЦБ/2014/40 (2) и Решение ЕЦБ/2014/45 (3) е необходимо е да се въведат технически уточнения в Насоки ЕЦБ/2010/20.

(4)

Необходими са и някои допълнителни технически изменения на Насоки ЕЦБ/2010/20.

(5)

Поради това Насоки ЕЦБ/2010/20 следва да бъдат съответно изменени,

1.

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Правила за оценка на баланса

1.   За формиране на оценките при съставянето на баланса се използват текущите пазарни курсове и цени, освен ако не е посочено друго в приложение IV.

2.   Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа (различни от ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, нетъргуеми ценни книжа и ценни книжа, държани за целите на паричната политика, които се осчетоводяват по амортизационни разходи) и финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва към датата на преоценка за тримесечието по средни пазарни курсове и цени. Това не изключва възможността отчетните единици да преоценяват своите портфейли по-често за вътрешни цели, при условие че те отчитат позициите по балансите си само по транзакционна стойност през тримесечието.

3.   Не се прави разграничение между ценови и валутни разлики от преоценка за златото, а се осчетоводява една-единствена разлика от преоценка на златото, на база цената в евро на определена теглова единица злато, получена от обменния курс на еврото спрямо щатския долар в деня на преоценка за тримесечието. За валутните салда, включително за балансови и задбалансови транзакции, преоценката се извършва по отделни валути. За целите на настоящия член притежаваните специални права на тираж, включително заделените отделни валутни позиции, които са базови за кошницата на СПТ, се третират като една позиция. Преоценката на ценните книжа се извършва по отделни кодове, т.е по еднакъв ISIN код/вид, като включените в тях опции не се отделят за целите на оценките. Ценните книжа, държани за целите на паричната политика или включени в позиции „Други финансови активи“ или „Други“, се третират като отделни позиции.

4.   Счетоводните записи за преоценка се приключват в края на следващото тримесечие, с изключение на нереализираните загуби, които се отнасят в отчета за приходите и разходите в края на годината; всички транзакции през тримесечието се отчитат по транзакционни цени и курсове.

5.   Ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, се третират като отделни позиции, оценяват се по амортизационни разходи и подлежат на обезценка. Същото третиране се прилага към нетъргуемите ценни книжа и ценните книжа, държани за целите на паричната политика, които се осчетоводяват по амортизационни разходи. Ценни книжа, които са класифицирани като държани до падеж, могат да бъдат продавани преди падежа им във всеки един от следващите случаи:

2.

В член 13 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Ажиото или дизажиото от емитирани и закупени ценни книжа се изчисляват и представят като част от доходите от лихви и амортизациите за тях се начисляват върху остатъчния договорен срок на ценните книжа съгласно линейния метод или съгласно метода на вътрешната норма на възвращаемост (IRR). Методът на вътрешната норма на възвращаемост обаче е задължителен при сконтови ценни книжа с остатъчен срок до падежа повече от една година, считано от датата на придобиване.“

3.

В член 15 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Суаповете върху лихвени проценти, фючърсите, форуърдните сделки с лихвено плащане и други лихвени инструменти и опции, с изключение на опциите, включени в ценни книжа, се осчетоводяват и преоценяват по отделни позиции. Тези инструменти се третират отделно от балансовите позиции.“

4.

Член 19 се изменя, както следва:

5.

В член 22 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   С изключение на опциите, включени в ценни книжа, всеки договор за опции се преоценява индивидуално. Нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи, не се приключват през следващи години срещу нереализирани печалби. Нереализираните печалби от преоценка се записват по сметка за преоценка. Не се извършва нетиране на нереализирани загуби по нито една опция срещу нереализирани печалби по друга опция.“

6.

В приложение II се добавя следното определение:

„—    Централен клирингов контрагент (Central clearing counterparty) : юридическо лице, което посредничи между контрагентите по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач;“

7.

В приложение III точка 2.2 се заменя със следното:

8.

Приложение IV се заменя с текста на приложението към настоящите насоки.