(1)

Средната стойност за масата, използвана за целите на изчисляването на специфичните емисии на CO2 за всеки нов лек пътнически автомобил, трябва да се коригира на всеки три години, за да се отчетат евентуални промени в средната маса на новите превозни средства, регистрирани в Съюза.

(2)

От наблюдението на масата на новите леки пътнически автомобили в готовност за движение, регистрирани през календарните години 2011, 2012 и 2013, е видно, че средната маса се е увеличила и че по тази причина стойността M0, посочена в точка 1, буква б) от приложение I към Регламент (ЕО) № 443/2009, следва да бъде изменена.

(3)

По изключение за тази първа корекция е целесъобразно да се вземе предвид, че качеството на данните, събирани през годините 2011, 2012 и 2013 г., е било различно. Следователно новата стойност следва да се определи, като се вземат предвид само тези стойности за масата, които са могли да бъдат проверени при съответните производители на превозни средства, като са изключени явно грешните стойности за масата, т.е. стойности над 2 840 kg или по-малки от 500 kg, както и стойности, свързани с превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 443/2009. Освен това новата стойност е въз основа на среднопретеглената стойност, като се взема предвид броят на новите регистрации през всяка от отчетните години.

(4)

Предвид всичко това, стойността M0, която ще се прилага от 1 януари 2016 г., следва да бъде увеличена с 20,4 kg, от 1 372,0 на 1 392,4 kg,

„б)

Специфични емисии на CO2 = 130 + a × (M – M0)

където:

(1)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че здравните претенции за храните са забранени, освен когато са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и са включени в списък на разрешените претенции.

(2)

Съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 бе приет Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията (2), с който се създава списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата.

(3)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешаване на здравни претенции се подават от стопанските субекти в хранителната промишленост до националния компетентен орган на държава членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“, за научна оценка, както и до Комисията и държавите членки за информация.

(4)

Комисията се произнася относно разрешението на здравните претенции, като взема предвид становището на Органа.

(5)

С цел да се насърчат иновациите, разрешението за здравни претенции, които са основани на нови научни доказателства и/или които включват искане за защита на частни данни, се дава посредством ускорена процедура.

(6)

Във връзка с подадено от Aptonia заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция, свързана с гликемичните въглехидрати и възстановяването на обичайните функции на мускулите (съкращаване) след интензивно физическо натоварване (въпрос № EFSA-Q-2013-00234) (3). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Гликемичните въглехидрати ускоряват насищането на мускулите с гликоген след интензивно физическо натоварване“.

(7)

На 25 октомври 2013 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който въз основа на предоставените данни стигна до заключението, че е установена причинно-следствена връзка между приемането на гликемични въглехидрати и ефекта, който е предмет на претенцията. Здравната претенция, която отразява посоченото заключение, следва съответно да бъде счетена за отговаряща на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и да бъде включена в списъка на Съюза на разрешените здравни претенции, създаден с Регламент (ЕС) № 432/2012.

(8)

Една от целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 е да се гарантира, че здравните претенции съдържат вярна, ясна, надеждна и полезна за потребителя информация и че в тази връзка е обърнато внимание на формулировката и представянето. Поради това, когато използваната от заявителя формулировка на претенции има същото значение за потребителя като това на вече разрешена здравна претенция, тъй като при тях е налице същата връзка като съществуващата между дадена категория храни, дадена храна или една от нейните съставки и здравословното състояние на ползващия ги, те следва да отговарят на същите условия за използване като посочените в приложението към настоящия регламент.

(9)

В съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 регистърът на хранителните и здравните претенции, съдържащ всички разрешени здравни претенции, следва да бъде актуализиран, за да се вземе предвид настоящият регламент.

(10)

При определянето на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети под внимание коментарите на заявителя и на граждани, получени от Комисията в съответствие с член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(11)

Поради това Регламент (ЕС) № 432/2012 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Бяха проведени консултации с държавите членки,

(1)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че здравните претенции за храните са забранени, освен когато са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и са включени в списък на разрешените претенции.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешаване на здравни претенции се подават от стопанските субекти в хранителната промишленост до националния компетентен орган на държава членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“, за научна оценка, както и на Комисията и на държавите членки за информация.

(3)

Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на Органа. В някои случаи научната оценка на риска сама по себе си не може да предостави цялата информация, на която трябва да се основава дадено решение за управление на риска, и следователно трябва да бъдат взети под внимание и други основателни фактори, имащи отношение към разглеждания въпрос.

(4)

Във връзка с подадено от Dextro Energy GmbH & Co. KG заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на глюкозата и ролята ѝ за обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00266) (2). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Глюкозата се усвоява по време на нормалната обмяна на веществата в организма и отделянето на енергия“.

(5)

На 11 май 2012 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който въз основа на предоставените данни стигна до заключението, че не е установена причинно-следствена връзка между приема на глюкоза и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия. Целевата група потребители включва населението като цяло.

(6)

Във връзка с подадено от Dextro Energy GmbH & Co. KG заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00267) (3). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Глюкозата подпомага обичайната физическа дейност“.

(7)

На 11 май 2012 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който стигна до заключението, че претенцията относно глюкозата и ролята ѝ за обмяната на веществата и отделянето на енергията вече е била оценена положително; той се позова на своето становище относно здравна претенция за въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00266).

(8)

Във връзка с подадено от Dextro Energy GmbH & Co. KG заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00268) (4). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Глюкозата допринася за нормалното протичане на обмяната на веществата и отделянето на енергия“.

(9)

На 11 май 2012 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който стигна до заключението, че претенцията относно глюкозата и ролята ѝ за обмяната на веществата и отделянето на енергията вече е била оценена положително; той се позова на своето становище относно здравна претенция за въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00266).

(10)

Във връзка с подадено от Dextro Energy GmbH & Co. KG заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00269) (5). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Глюкозата допринася за нормалното протичане на обмяната на веществата и отделянето на енергия по време на физическа дейност“.

(11)

На 11 май 2012 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който стигна до заключението, че претенцията относно глюкозата и ролята ѝ за обмяната на веществата и отделянето на енергията вече е била оценена положително; той се позова на своето становище относно здравна претенция за въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00266).

(12)

Във връзка с подадено от Dextro Energy GmbH & Co. KG заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00270) (6). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Глюкозата допринася за нормалната функция на мускулите“

(13)

На 11 май 2012 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който стигна до заключението, че претенцията относно глюкозата и ролята ѝ за обмяната на веществата и отделянето на енергията вече е била оценена положително; той се позова на своето становище относно здравна претенция за въздействието на глюкозата и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия (Въпрос № EFSA-Q-2012-00266).

(14)

Съгласно член 6, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 здравните претенции трябва да се основават на общоприети научни доказателства. Разрешението може да бъде основателно отказано и ако здравните претенции не отговарят на общите и специалните изисквания на Регламент (ЕО) № 1924/2006, дори и в случай на положителна научна оценка от страна на Органа. Не следва да се отправят здравни претенции, които не са в съответствие с общоприетите хранителни и здравни принципи. Органът стигна до заключението, че е установена причинно-следствена връзка между приема на глюкоза и ролята ѝ за протичането на обмяната на веществата и отделянето на енергия. Използването на такава здравна претенция обаче може да предаде подвеждащо и объркващо послание на потребителите, тъй като би насърчило приема на захари, чиято консумация обаче по препоръки на национални и международни органи, направени въз основата на общоприето научно становище, следва да бъде намалена. Поради това подобна здравна претенция не отговаря на разпоредбите на член 3, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, които предвиждат, че използването на претенциите не бива да е двузначно или подвеждащо. Освен това, дори съответната здравна претенция да бъде разрешена само при специални условия на употреба и/или да бъде придружена от допълнителна информация или предупреждения, това не би било достатъчно да намали объркването на потребителите, поради което претенцията не следва да бъде разрешена.

(15)

Здравните претенции, включени в обхвата на настоящия регламент, са здравни претенции по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, за които се прилага преходният период, установен в член 28, параграф 5 от посочения регламент, до приемането на списъка на разрешените здравни претенции, но при условие че те отговарят на разпоредбите на посочения регламент.

(16)

Списъкът с разрешените здравни претенции е установен в Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията (7) и се прилага от 14 декември 2012 г. По отношение на претенциите, посочени в член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, за които оценката на Органа все още не е била приключена или Комисията все още не се е произнесла по тях до 14 декември 2012 г. и които по силата на настоящия регламент не са включени в списъка с разрешените здравни претенции, е целесъобразно да се предвиди преходен период, през който те все още могат да бъдат използвани, за да се даде възможност на стопанските субекти в хранителната промишленост и на компетентните национални органи да се съобразят със забраната на тези претенции.

(17)

При определянето на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети под внимание коментарите на заявителите и на граждани, получени от Комисията съобразно член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(18)

Бяха проведени консултации с държавите членки,

(1)

С Регламент (ЕО) № 1069/2009 се установяват правила по отношение на страничните животински продукти и производните продукти във връзка с опазването на общественото здраве и здравето на животните, за да се предотвратят и сведат до минимум рисковете за общественото здраве и за здравето на животните, произтичащи от тези продукти. В регламента се определя също така крайна точка в производствената верига за някои производни продукти, след която за тях повече не се прилагат изискванията на същия регламент.

(2)

С Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (2) се определят правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1069/2009, в т.ч. правила за приемането на алтернативни методи за употреба или унищожаване на странични животински продукти или на производни продукти, както и изискванията за пускане на пазара на органични торове и на някои видове странични животински продукти.

(3)

В съответствие с член 19, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 държавите членки могат да разрешат събирането, транспортирането и унищожаването на материали от категория 3, както е посочено в член 10, буква е) от същия регламент, по другите начини, посочени в глава IV от приложение VI към Регламент (ЕС) № 142/2011. В съответствие с член 36, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 142/2011 тази възможност бе ограничена в рамките на преходния период до 31 декември 2014 г. Някои държави членки разрешават събирането, транспортирането и унищожаването по другите начини, посочени в глава IV от приложение VI към Регламент (ЕС) № 142/2011, на малки количества продукти, които вече не се използват за храна — до 20 kg седмично.

(4)

При липсата на доказани отрицателни последици за здравето на животните и предвид факта, че в определени случаи унищожаването в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 би създало твърде много затруднения в сравнение с унищожаването на място, изглежда са налице основания преходната дерогация да бъде утвърдена като постоянна възможност, при условие че този вид унищожаване не води до неприемливи рискове за здравето. Поради това член 15 от Регламент (ЕС) № 142/2011, в който се предвиждат специални правила за прилагането на член 19, параграф 1, букви а), б), в), д) и е) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, следва да бъде допълнен с препратка към мерките, предвидени в глава IV от приложение VI към Регламент (ЕС) № 142/2011, който следва да бъде съответно изменен. След консултация с държавите членки и със заинтересованите организации стана ясно, че възможността държавите членки да решат да увеличат обема до максимум 50 kg седмично следва да бъде премахната, след като преходната дерогация стане постоянна възможност. Освен това параграф 3 от член 36 от Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде заличен.

(5)

Предвид ниския риск от евентуални контакти на селскостопанските животни с органичните торове и подобрителите на почвата, с които боравят някои оператори и ползватели, и по-специално при операции извън хранителната верига на хората и на животните, на компетентните органи следва да се позволи да освобождават посочените оператори и ползватели от задължението за регистрация съгласно член 23 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Посочените оператори и ползватели следва да бъдат добавени в списъка на операторите, освободени от задължението за уведомяване на компетентните органи в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 142/2011. Поради това член 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Не съществува риск растежните среди, включително пръстта за саксийни растения с малко съдържание на странични животински продукти или на производни продукти, опаковани за използване от крайния потребител, да бъдат използвани като фураж за селскостопански животни. Чрез ограничението до съдържание на по-малко от 5 % от обема на производните продукти от материали от категория 2 или 3 в растежните среди, включително пръст за саксийни растения, рискът те да бъдат използвани като фураж за селскостопански животни се свежда до минимум, тъй като поради високото съдържание на почва и други материали тези продукти са неприятни на вкус за селскостопанските животни. При производството на растежни среди може да се използва преработен оборски тор. Преработеният оборски тор обаче не следва да бъде единствената съставка на растежната среда. Той следва да представлява не повече от 50 % от обема на растежната среда. Преработеният оборски тор не следва да се използва за производството на растежни среди, когато на мястото на произход е наложена забрана поради съмнения или потвърждение за наличието на огнище на сериозна заразна болест, която засяга селскостопанските животни. Следователно посочените продукти могат да бъдат освободени от ветеринарните проверки за пускане на пазара, различно от внос. Поради това член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Определенията на понятията „междинен продукт“ и „мостри за търговски цели“, съответно в точки 35 и 39 от приложение I към Регламент (ЕС) № 142/2011, следва да бъдат уточнени, за да се избегнат неоправдани пречки пред търговията. В определението за „междинни продукти“ се включва и тяхното предназначение. Има основания за разширяване на обхвата на настоящото определение с цел включване на възможни допълнителни видове употреба в козметичната промишленост. Производните продукти, които отговарят на изискванията на Директива 76/768/ЕИО на Съвета (3) могат да бъдат обявени за крайна точка в производствената верига в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Освен това е необходимо да се уточни, че храната за домашни любимци може да бъде въвеждана в ЕС като мостра за търговски цели за пробно хранене или изпробване на съоръжения или оборудване. Определението за „междинни продукти“ и „мостри за търговски цели“ в точки 35 и 39 от приложение I към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменено.

(8)

Въпреки че в съответствие с член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 еднокопитните животни се приемат за селскостопански животни, някои отделни еднокопитни животни имат особено тесни връзки със своите стопани. Поради това са налице основания да се предвиди възможността за кремиране на мъртви еднокопитни животни в инсинератори, които са одобрени за тази цел от компетентния орган, при условие че еднокопитните животни са с произход от стопанства, върху които не са наложени забрани поради болести, които подлежат на обявяване. В Директива 2009/156/ЕО на Съвета (4) се предвиждат ветеринарно-санитарните условия, регулиращи, наред с друго, движението на еднокопитни животни, в т.ч. условията за тяхното идентифициране. Само мъртви еднокопитни животни, които отговарят на изискванията на посочената директива, могат да бъдат кремирани поотделно в инсинератори с нисък капацитет. Поради това глава III от приложение III към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменена.

(9)

В член 13, буква ж) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 се предвижда, че страничните животински продукти с произход от водни животни от материал от категория 2 може да бъдат силажирани, компостирани или преобразувани в биогаз. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) публикува научно становище във връзка с оценката на нов метод на преработка на странични животински продукти от материали от категория 2, получени от риба (5). Съгласно становището на ЕОБХ рискът от материали от категория 2, получени от риба, е надлежно намален чрез метода на преработка, и съответно производните продукти могат да се използват за производството на органични торове, да бъдат компостирани, преобразувани в биогаз или използвани за производството на фураж за животни с ценна кожа или за други животни, непредназначени за консумация от човека. Заключението от становището на ЕОБХ е, че не е налице повишен риск, ако методът на преработка е приложен и при преработката на странични продукти, получени от водни животни от материал от категория 3. Следователно материалът от категория 3, получен от водни животни, може да бъде използван за целите, изброени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(10)

След положителния резултат от оценката на риска на ЕОБХ силажирането на рибен материал следва да бъде добавено към списъка на алтернативните методи на преработка в глава IV от приложение IV към Регламент (ЕС) № 142/2011. Приложение IV към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменено.

(11)

Остатъците от храносмилането и компостът от животински произход на практика могат да бъдат смесени с материали от неживотински произход. Операторите следва да знаят кои правила се прилагат при унищожаването на такива остатъци от храносмилането и компост. Освен това е необходимо да се изясни в кои случаи компостът и остатъците от храносмилането, получени от кухненски отпадъци, могат да бъдат унищожени в разрешено депо. Поради това глава III от приложение V към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменена.

(12)

Хърватия обяви списък на видове диви лешоядни птици, за които следва да се прилага дерогацията относно специалните хранителни цели, установена с член 18 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Списъкът на лешоядните птици в приложение VI към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменен.

(13)

ЕОБХ направи оценка на риска от контролираното съхранение за компостиране и последващо изгаряне на починали в стопанствата свине (6) и стигна до заключението, че обработката под формата на контролирано съхранение за компостиране, както е посочено в алтернативните параметри в глава III, раздел 2 от приложение V към Регламент (ЕС) № 142/2011, не е достатъчна за безопасното унищожаване на материали от категория 2, поради което не може да бъде описана като алтернативен метод на преработка в глава IV от приложение IV към същия регламент. Съгласно посоченото становище на ЕОБХ „разграждането и съхраняването в аеробна среда на починали в стопанствата свине с последващо изгаряне или съвместно изгаряне“ следва да се разглежда като специфичен метод на контролирано съхранение на странични животински продукти до тяхното последващо унищожаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009. С цел посоченият метод да се отличи от одобрените методи на компостиране и да се избегне процедурата по одобрение, която се изисква за предприятията за производство на компост и която е установена в приложение V към Регламент (ЕС) № 142/2011, е целесъобразно методът да бъде включен в нова глава в приложение IX към посочения регламент заедно с понастоящем включения в глава IV, раздел II, буква З от приложение IV метод „Хидролиза с последващо унищожаване“, който се основава на същите принципи. Освен това препратката към приложение IV в глава II, раздел 11 от приложение XVI следва да бъде съответно адаптирана. Поради това приложения IV, IX и XVI към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъдат съответно изменени.

(14)

За топените мазнини от материали от категория 3 се прилагат специални изисквания съгласно глава II, раздел 3 от приложение X към Регламент (ЕС) № 142/2011. Не са налице обаче съображения от гледна точка на здравето на животните за налагане на забрана за преработката на материали от категория 3 от водни животни и от странични животински продукти от водни животни, както е посочено в член 10, букви и) и й) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, както и странични животински продукти от категория 3, получени от сухоземни животни, в смесени топени мазнини. Съответно следва да бъде възможно използването на материали от категория 3 от водни животни и от странични животински продукти от водни животни, както е посочено в член 10, букви и) и й) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, за производството на топени мазнини. Поради това глава II, раздел 3, буква А, точка 1 от приложение X към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменена.

(15)

Изискванията за термична обработка на утайка от центрофуги и сепаратори, която впоследствие може да бъде използвана като органичен тор или за производството на органични торове и да бъде пускана на пазара, са изложени в глава II, раздел 4, част III от приложение X към Регламент (ЕС) № 142/2011. Целесъобразно е да се предвиди дерогация, така че компетентният орган да може да разреши прилагането на алтернативни параметри за термичната обработка на утайка от центрофуги и сепаратори, предназначена за употреба в рамките на държавите членки, при условие че операторите са в състояние да докажат, че при термичната обработка, извършена съобразно алтернативните показатели, се гарантира най-малко същата степен на намаляване на риска като при обработката, извършена съгласно вече установените параметри, приложими за целите на пускане на пазара. Поради това глава II, раздел 4, част III от приложение X към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменена.

(16)

Освен за други цели междинните продукти могат да се използват за производството на лабораторни реагенти или диагностични изделия in vitro за животни. След проверките на граничния инспекционен пункт в съответствие с член 4 от Директива 97/78/ЕО на Съвета (7) продуктът трябва да бъде транспортиран директно до регистрирания обект или предприятие по местоназначение. С цел да бъде внесена повече яснота относно изискванията за внос на междинни продукти приложение XII към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменено.

(17)

Кръвните продукти, предназначени за производството фураж за селскостопански животни, в т.ч. пулверизационно изсушени кръв и кръвна плазма от свине, трябва да са произведени в съответствие с глава II, раздел 2 от приложение Х към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията. Както е отбелязано в буква Б от посочения раздел, кръвните продукти трябва да са били подложени на някой от методите на преработка с номера от 1 до 5 или метод на преработка № 7, посочени в глава III от приложение IV към посочения регламент, или на друг метод, гарантиращ, че кръвният продукт отговаря на микробиологичните стандарти за производни продукти, посочени в глава I от приложение Х към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията. В Регламент (ЕС) № 142/2011, и по-конкретно в глава I, раздел 1, таблица 1, ред 2, колона 6 от приложение XIV е предвидено, че когато са предназначени за изпращане за Съюза или транзитно преминаване през него, непредназначените за консумация от човека кръвни продукти, които биха могли да бъдат използвани за фураж, трябва да бъдат придружени от здравен сертификат в съответствие с образеца от приложение XV, глава 4(Б).

(18)

Бе докладвано за наличие на епидемична диария по свинете, в т.ч. заразяване на свинете с вируса на епидемичната диария по свинете и с делта коронавирус по свинете, в Азия, Северна Америка, Карибския басейн, Централна и Южна Америка. Досега делта коронавирусът по свинете не е откриван в Съюза. Неподходящата термична обработка или замърсяването след термична обработка на пулверизационно изсушени кръв и кръвна плазма от свине — традиционна съставка на фуражите за малки прасенца — е една от причините за разпространяване на вируса.

(19)

По своя инициатива Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) № 483/2014 на Комисията (8) като междинна предпазна мярка по отношение на безопасността на пулверизационно изсушени кръв и кръвна плазма от свине, предназначени за производството на фураж за животни от рода на свинете. Тъй като рискът за здравето на животните ще остане налице, необходимо е да бъдат преразгледани изискванията за внос на пулверизационно изсушени кръв и кръвна плазма от свине, предназначени за производството на фураж за животни от рода на свинете, а временните мерки да бъдат въведени като постоянно изискване.

(20)

Научните наблюдения сочат, че коронавирусите по свинете, намиращи се в техните изпражнения, се инактивират, ако се нагряват в продължение на 10 минути при температура 71 °C, или ако се оставят за 7 дни на стайна температура от 20 °C. При експериментално заразен сух фураж, съхраняван най-малко две седмици при стайна температура от 24 °C, вирусът не е оцелял. В Съюза и в трети страни при пулверизационното сушене на кръв и кръвна плазма обикновено се прилага температура от 80 °C в цялото съдържание.

(21)

Предвид наличната информация изглежда целесъобразно да се въведе изискването въведените от трети държави и предназначени за хранене на свине пулверизационно изсушени кръв и кръвна плазма от свине да са били подложени на високотемпературна обработка, последвана от съответното съхранение за известно време на стайна температура с цел да се сведе до минимум рискът от замърсяване след обработката.

(22)

Вносът на кости и продукти на основата на кости (с изключение на костно брашно), рога и продукти на основата на рога (с изключение на брашно от рога) и копита и продукти на основата на копита (с изключение на брашно от копита), предназначени за употреба, различна от фуражни суровини, органични торове или подобрители на почвата, следва да бъде разрешен и в случаите, когато посочените материали са транспортирани със самолет, при условие че те отговарят на изискванията на член 41 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Приложение XIV към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъде съответно изменено.

(23)

След въвеждането на изменения в определението за „междинни продукти“ и на допълнителни изисквания по отношение на вноса на кръвни продукти образецът на декларацията, която трябва да се използва при внос на междинни продукти от трети държави, и образецът на здравния сертификат за внос на кръвни продукти, предназначени за употреба като фуражни суровини, следва да бъдат съответно изменени. Поради това глава 4(Б) и глава 20 от приложение XV към Регламент (ЕС) № 142/2011 следва да бъдат съответно изменени.

(24)

С цел да се избегнат смущения в търговията следва да бъде определен преходен период, по време на който вносът на междинни продукти, за които се отнасят разпоредбите на Регламент (ЕС) № 142/2011, изменен с настоящия регламент, следва да бъде приеман от държавите членки в съответствие с действащите разпоредби преди влизането в сила на настоящия регламент.

(25)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1)

В член 15 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от член 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 държавите членки могат да разрешат събирането, транспортирането и унищожаването на малки количества материал от категория 3, посочен в член 10, буква е) от същия регламент, по начините, посочени в член 19, параграф 1, буква г) от него, при условие че са спазени изискванията за унищожаване по други начини, предвидени в глава IV от приложение VI към посочения регламент.“

2)

В член 19 буква в) се заменя със следното:

3)

Член 20, параграф 4 се изменя, както следва:

4)

В член 22 параграф 2 се заменя със следното:

5)

В член 23 параграф 3 се заменя със следното:

6)

В член 36 параграф 3 се заличава.

7)

Приложения I, III, IV, V, VI, IX, X, XI, XII, XIV, XV и XVI се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

(1)

В член 41, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС е предвидена възможността управителите на инфраструктура да установяват изисквания спрямо заявителите, за да осигурят гаранции за оправданите си очаквания за бъдещи приходи и използване на инфраструктурата.

(2)

Тези изисквания следва да бъдат подходящи, прозрачни и недискриминационни. Те могат единствено да включват представянето на финансова гаранция, която не следва да надвишава определено равнище, което е пропорционално на очакваното равнище на дейност, и уверение за способността на заявителя за изготвяне на съвместими с правилата предложения за инфраструктурен капацитет.

(3)

Финансовите гаранции може да бъдат под формата на авансови плащания или гаранции, предоставяни от финансови институции.

(4)

При определяне на целесъобразността на изискванията, посочени в член 41, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, следва да се вземе предвид фактът, че при ползването на инфраструктурата на конкурентните видове транспорт, в т.ч. автомобилния и въздушния транспорт, морския и вътрешния воден транспорт, често не се начисляват такси и следователно не се налага да се определят финансови гаранции в тази връзка. С цел да се гарантира лоялната конкуренция между видовете транспорт, финансовите гаранции следва да бъдат строго ограничени до необходимия минимум по отношение на техния размер и продължителност.

(5)

Въпросните финансови гаранции са целесъобразни само когато са необходими като гаранция на управителя на инфраструктура за бъдещите приходи и използване на тази инфраструктура. Необходимостта от финансови гаранции намалява допълнително поради факта, че управителите на инфраструктура могат да разчитат на проверките и контрола на финансовата стабилност на железопътните предприятия, осъществявани в рамките на лицензионната процедура в съответствие с глава III от Директива 2012/34/ЕС, и по-специално член 20 от нея.

(6)

По отношение на тези гаранции се прилага принципът за недискриминация и следователно не би трябвало да има разлика между изискванията за гаранции, приложими по отношение на частни и публични заявители.

(7)

Гаранциите следва да бъдат съобразени с присъщото на конкретния заявител ниво на риск, пред което управителят на инфраструктурата е изправен на различните етапи на разпределяне на капацитета. Като цяло се приема, че рискът е нисък, ако капацитетът може да бъде преразпределен към други железопътни предприятия.

(8)

Гаранцията, която се изисква във връзка с изготвянето на съвместими с правилата предложения, може да се разглежда като подходяща, прозрачна и недискриминационна единствено когато управителят на инфраструктура е установил ясни и прозрачни правила за изготвянето на заявка за капацитет в референтния документ за железопътната мрежа и предлага на заявителите необходимите помощни инструменти. Тъй като не е възможна обективна преценка на способността да се изготвят съвместими с правилата предложения преди процедурата за подаване на заявки, всяка неспособност в това отношение може да се установи единствено след приключване на процедурата въз основа на системна неспособност да се изготвят тези предложения или да се предостави необходимата информация на управителя на инфраструктурата. Заявителят следва да понесе отговорност за това, като бъде санкциониран с изключване от процедурата за подаване на заявки за даден влаков маршрут.

(9)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 870/2014 на Комисията (2) бе погрешно приет в текст, различен от този, който е получил положително становище от Комитета. Съответно Регламент за изпълнение (ЕС) № 870/2014 следва да бъде отменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 62, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС,

„финансова гаранция“ означава а) авансови плащания с оглед намаляване и предвиждане на бъдещи задължения за плащане на такси за инфраструктура или б) договорни споразумения, чрез които финансова институция, например банка, е поела ангажимент да гарантира, че подобни плащания ще бъдат извършени, когато станат изискуеми.

а)

заявителят не е удовлетворил две последователни искания за предоставяне на липсващата информация или многократно е реагирал по начин, който не отговаря на условията, установени в референтния документ за железопътната мрежа, посочен в член 27 от Директива 2012/34/ЕС и в приложение IV към тази директива, по отношение на процедурите за подаване на заявки за влакови маршрути, както и

б)

при поискване от страна на регулаторния орган и по удовлетворителен за него начин управителят на инфраструктура може да докаже, че е предприел всички разумни мерки, за да спомогне за правилното и навременно подаване на заявките.

(1)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 влезе в сила на 3 януари 2013 г. Той отмени и замени Регламент (ЕО) № 510/2006 (2).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея заявлението за регистрация на названието „Kranjska klobasa“, подадено от Словения, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(3)

На 3 юли 2012 г. Германия, а на 16 и 17 август 2012 г. съответно Хърватия и Австрия подадоха възражения срещу регистрацията съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4). Възраженията бяха счетени за допустими.

(4)

С писма от 24 октомври 2012 г. Комисията прикани заинтересованите страни да проведат необходимите консултации, за да постигнат взаимно съгласие в срок от шест месеца в съответствие с техните вътрешни процедури.

(5)

Словения и Германия, от една страна, и Словения и Австрия, от друга, постигнаха споразумение. За сметка на това не бе постигнато споразумение между Словения и Хърватия.

(6)

Предвид липсата на споразумение между Словения и Хърватия, Комисията следва да приеме решение в съответствие с процедурата по член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(7)

По отношение на предявеното неспазване на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006, заменен с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, по отношение на определянето на географския район, т.е. че продуктът не произхожда от специфично място, регион или държава, или че се подвеждат потребителите, не беше установена явна грешка. Що се отнася до предявеното нарушение относно използването на името на държава, позволено само по изключение, то „Kranjska“ не е име на държава, а на (исторически) регион. Освен това, в Регламент (ЕС) № 1151/2012 не се предвижда при защитените географски указания името на държава да се използва само по изключение. Що се отнася до твърдението, че въпросният географски район не се отличава по физически характеристики от съседните райони, не е необходимо да се преценява основателността на това твърдение, тъй като това не се изисква по Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(8)

Термините „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“ и „Bauernkrainer“, от една страна, и „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“, от друга, са названия на подобни колбаси съответно на немски и хърватски и имат общ исторически произход, свързан с историческата провинция „Kranjska“, която днес вече не е самостоятелна административна единица. Тъй като названията имат общ произход и предвид външната прилика между продуктите, прилагането на защитата по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, и по-специално на параграф 1, буква б) от него, и при условие че наименованието „Kranjska klobasa“ бъде регистрирано, може да попречи на производителите, които не отговарят на изискванията на продуктовата спецификация на „Kranjska klobasa“, да използват наименованията „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“, „Bauernkrainer“, „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“.

(9)

По всичко личи, че ползването на наименованията „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“, „Bauernkrainer“, „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“ за продукти, които имат общ произход с „Kranjska klobasa“, няма за цел въпросните продукти да се възползват от репутацията на „Kranjska klobasa“ и потребителите не са били или не биха могли да бъдат подведени относно истинския произход на продуктите. Освен това бе доказано, че тези наименования са се използвали неизменно и законно най-малко 25 години преди заявлението за регистрация на названието „Kranjska klobasa“ да бъде подадено до Комисията.

(10)

Същевременно, следва да се отбележи, че за два века на немски език названието „Krainer“ и неговите производни отдавна не препращат към географския регион Карниола. Това се потвърждава и от факта, че и в двете споразумения, постигнати съответно с Германия и Австрия, Словения признава, че използването на термините „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“ и „Bauernkrainer“ не следва да се разбира като злоупотреба с названието „Kranjska klobasa“.

(11)

Поради всички горепосочени причини, в интерес на безпристрастния подход и на общоприетата употреба, независимо дали „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“, „Bauernkrainer“, „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“ могат да се смятат за родови термини по смисъла на член 41 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, и при условие че се спазват принципите и правилата, налагани от правния ред на Съюза, наименованията „Krainer“, „Käsekrainer“, „Schweinskrainer“, „Osterkrainer“ и „Bauernkrainer“ могат да продължат да се използват свободно и без времеви ограничения, а наименованията „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“ следва да се използват за предвидения максимален преходен период, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(12)

С член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 се забранява регистрацията на названия, които са станали родови. Според представените възражения потребителите в Австрия, Хърватия и Германия не свързват названията, използвани на техните пазари — термини като „Krainer“, „Krainer Wurst“, „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“ — с определен произход. Предложеното за регистрация название е „Kranjska klobasa“, докато в представените възражения се съдържат доказателства относно твърденията за обща употреба в Австрия, Хърватия и Германия на термините „Krainer“, „Krainer Wurst“, „Kranjska“ и „Kranjska kobasica“, а не на „Kranjska klobasa“. Възраженията не вземат под внимание положението в Словения. Възраженията не представят доказателства за обща употреба, която да съдържа или включва названието, предлагано за регистрация. Следователно на основание на предоставената информация названието „Kranjska klobasa“ не може да бъде смятано за родово и съответно няма нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(13)

Защитата се отнася за термина „Kranjska klobasa“ като цяло и следователно негеографската съставна част на този термин може да се използва, също в превод, в целия Европейски съюз, при условие че се спазват принципите и разпоредбите, прилагани в неговото законодателство.

(14)

Предвид гореизложеното, названието „Kranjska klobasa“ следва да бъде вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

В Директива 2014/32/ЕС се определят изискванията, на които трябва да отговарят някои от средствата за измерване с цел пускането им на пазара и/или пускането им в употреба за предвидени от държавите членки специфични дейности, свързани с измерванията.

(2)

В първото от специфичните изисквания по отношение на водомерите (изискване 1), включено в приложение III към Директива 2014/32/ЕС, се посочва предписаното условие за функциониране по отношение на обхвата на разхода, което е Q3/Q1 ≥ 10.

(3)

На 31 октомври 2011 г. влезе в сила актуализирана версия на стандарт EN 14154, в която се съдържа актуализиран обхват на разхода (Q3/Q1 ≥ 40). Преработеният стандарт EN 14154 отразява международните стандарти. Той е по-строг по отношение на обхвата на разхода от специфичните изисквания, посочени в приложение III към Директива 2014/32/ЕС, и в резултат дава възможност за по-точни измервания.

(4)

Преди въвеждането на изискването за обхвата на разхода (Q3/Q1 ≥ 10) чрез Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) относно измервателните уреди международният стандарт на Международната организация по законова метрология (OIML), в който вече се съдържаше изискване по отношение на обхвата на разхода (Q3/Q1 ≥ 40), бе прилаган във всички държави членки. В резултат от преходните разпоредби, предвидени в член 50, параграф 2 от Директива 2014/32/ЕС, повечето водомери, които понастоящем се пускат на пазара, вече са в съответствие с изискването за Q3/Q1 ≥ 40.

(5)

Водомери, отговарящи на изискването за обхвата на разхода по формулата Q3/Q1 ≥ 10, може да бъдат значително по-евтини от водомерите, които отговарят на изискванията на стандарт EN 14154 (Q3/Q1 ≥ 40). В точка 10 от приложение III към Директива 2014/32/ЕС се дава възможност доставчикът на вода или лицето, което е законово оправомощено да монтира водомера, да определи, inter alia, какъв мащаб на обхвата на разхода е подходящ за точното измерване на консумацията, която е предвидена или предвидима (3). Поради това водомерите, които не са в съответствие със стандарт EN 14154 по отношение на обхвата на разхода, но отговарят на изискванията, посочени в приложение III към Директива 2014/32/ЕС, могат да бъдат монтирани. Това обаче може да увеличи вероятността за грешки в сметките на потребителите, получени в резултат на по-малко прецизно измерване от страна на измервателния уред.

(6)

Обхватът на разхода по формулата Q3/Q1 ≥ 40 представлява част от последните достижения в съответната област, отразени в настоящия международен стандарт и производствената практика, както и минималният стандарт за качество, което понастоящем е налично на пазара на Съюза. Този обхват предоставя възможност за по-точни измервания, като по този начин се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите. Като се има предвид, че обхватът на разхода по формулата Q3/Q1 ≥ 40 в продължение на много години бе и все още е минимумът, който се предлага на пазара, осигуряването на съответствие с това изискване не е свързано с допълнителни разходи за ползвателите.

(7)

Директива 2014/32/ЕС следва да бъде съответно изменена,

„1.

Стойностите за обхвата на разхода трябва да отговарят на следните условия:

(1)

С Решение C(2010) 2576 (2) Комисията даде на Европейската железопътна агенция (Агенцията) мандат да разработва и преразглежда техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) с оглед на разширяване на техния обхват върху цялата железопътна система в ЕС, в съответствие с посоченото в член 1, параграф 4 от Директива 2008/57/ЕО. На 10 януари 2013 г. Агенцията представи своята препоръка за изменение на ТСОС на подсистемите за контрол, управление и сигнализация на трансевропейската железопътна система.

(2)

Съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2008/57/ЕО, отнасящ се за разширяването на обхвата на ТСОС, не е необходимо дадена държава членка да прилага преразгледаните ТСОС по отношение на проекти, които не са попадали в обхвата на предходните ТСОС, ако тези проекти са в напреднал стадий на изпълнение или ако са предмет на договор в процес на изпълнение.

(3)

Преразгледаната ТСОС „Контрол, управление и сигнализация“ (CCS TSI) следва да се прилага за железопътните мрежи с номинално междурелсие съответно 1 435 mm, 1 520 mm, 1 524 mm, 1 600 mm, и 1 668 mm. Това би осигурило оперативна съвместимост в рамките на железопътните системи с един вид междурелсие и би направило възможно разработването и експлоатацията на железопътни возила, предназначени за няколко вида междурелсие. Също така, това би създало възможност за разработване и използване на подсистеми за контрол, управление и сигнализация и съставни елементи на оперативната съвместимост независимо от вида на междурелсието. Голям процент от железопътните возила се движат както по трансевропейската железопътна мрежа, така и по железопътната мрежа, която е извън нея. Поради това характеристиките на бордовите и намиращите се по трасето подсистеми за контрол, управление и сигнализация следва да бъдат еднакви за цялата железопътна мрежа.

(4)

Възможно е да бъдат приключени някои открити въпроси във връзка със системите за установяване на наличието на влак, като се вземат предвид изискванията за различните видове междурелсия (спецификация, посочена с индекс 77 в приложение А). Откритият въпрос във връзка с изискванията за безопасност при функционирането на интерфейса „машинист — локомотив“ (DMI) към Европейската система за управление на влаковете (ETCS) може да бъде приключен, а освен това е постигнат напредък за изясняване на открития въпрос за „надеждност/работоспособност“.

(5)

Необходимо е да бъдат изяснени разпоредбите, отнасящи се за оценяването на съставните елементи на оперативна съвместимост и на подсистемите в случаите, при които изискванията са изпълнени частично.

(6)

В своята роля на системен ръководен орган на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), Агенцията е подготвила актуализация на задължителните спецификации на ERTMS, позоваване към които има в приложение А към ТСОС „Контрол, управление и сигнализация“ (CCS TSI). До момента, в който спецификациите във връзка с влаковия интерфейс (FFFIS — Form Fit Functional Interface Specification, в превод: Спецификация за интерфейса по отношение на формата, годността и функцията) достигнат по отношение и на двете страни на интерфейса такова равнище на консенсус между заинтересованите страни, че да могат да бъдат считани за задължителни, Агенцията следва да прави позовавания към тях в указанията за прилагане, така че те да могат да бъдат използвани в поканите за търгове.

(7)

Агенцията следва колкото е възможно по-скоро да публикува спецификации за изпитвания във връзка с базова линия 3 (baseline 3).

(8)

В текста на Решение 2012/88/ЕС на Комисията (3) са открити грешки и е необходимо да бъдат поправени.

(9)

Наличието и качеството на сигнали на глобалната система за мобилна комуникация на железниците (GSM-R) е от съществено значение за железопътните операции.

(10)

Роумингът чрез GSM-R до публичните мрежи е избираема незадължителна функция. Ако в дадена държава членка се използва такъв роуминг, неговата реализация следва да бъде посочена в ред номер 1.1.1.3.3.3 на регистъра на железопътната инфраструктура, в съответствие с Решение за изпълнение 2014/880/ЕС на Комисията (4).

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 29, параграф 1 от Директива 2008/57/ЕО,

1)

Заглавието се заменя със следното: „Решение 2012/88/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 година относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемите за контрол, управление и сигнализация“.

2)

Приложение III се изменя, както следва:

(1)

През юни 2014 г. финландските органи уведомиха Европейската комисия за мярка за забрана на пускането на пазара на протектори за глава, произвеждани от Ribcap AG, Berbegraben 4, CH-3110 Münsingen (Швейцария). На продуктите, наречени „Ribcap“, е поставена маркировка„CE“ в съответствие с Директива 89/686/ЕИО относно личните предпазни средства.

(2)

Продуктите се предлагат на пазара като протектори за глава — ЛПС от категория I, предназначени, наред с други дейности, за каране на кънки на лед и на ски.

(3)

В съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 89/686/ЕИО не се изисква ЕО изследване на типа в случаите на модели ЛПС с прост дизайн (категория I), при които проектантът приема, че потребителят може самостоятелно да прецени предоставяното ниво на защита срещу съответните минимални рискове, ефектът от които, когато е постепенен, може безопасно и навреме да се определи от потребителя.

(4)

Продуктът се внася и разпространява от дружеството Brandsense Oy/Classic Bike Finland, Mechelininkatu 15, FI-00100 Helsinki (Финландия). Според уебсайта на дружеството то внася и предлага на пазара велосипеди.

(5)

Уебсайтът на вносителя съдържа електронни препратки към изготвената от производителя брошура Ribcap и към удостоверение Ribcap, основаващо се на извършени от Университета в Страсбург изпитвания на продукта, които предполагаемо доказват, че Ribcap предотвратява нараняванията на главата, а опаковката и рекламните материали съдържат думите „удостоверена безопасност“. Думите „удостоверена безопасност“ могат да създадат впечатлението, че за продукта е извършено ЕО изследване на типа от упълномощен орган, въпреки че Университетът в Страсбург не е такъв орган.

(6)

Съгласно твърденията в рекламната брошура Ribcap предпазва главата при удар. Въз основа на брошурата потребителят може да остане с впечатление, че продуктите са подходящи за използване при различни видове спорт и като предпазно средство за главата — вж. например „Ribcap е моето удобно, леко и ефективно предпазно средство за главата при спортуване“. Въпреки че опаковката на продукта съдържа думите „Не предлага нивото на защита на каска“, твърденията създават подвеждаща представа за свързаните с безопасността характеристики на продукта и могат да породят в потребителя впечатлението, че продуктът предлага защита срещу рискове, които не са минимални.

(7)

В съответствие с указанията за категоризация, включени в насоките за прилагане на Директива 89/686/ЕИО, всички каски, включително спортните каски, са ЛПС от категория II, поради което подлежат на ЕО изследване на типа от упълномощен орган.

(8)

Продуктите не са придружени от инструкции за потребителя на фински и шведски език, които са официалните езици във Финландия.

(9)

По мнението на финландските власти, тъй като продуктите не са придружени от инструкции за потребителя, в които да са описани случаите, за които те са предназначени да бъдат използвани, или ограниченията за използването им, продуктите могат да създадат погрешно усещане за сигурност и да подведат потребителя да вярва, че имат същите защитни свойства, както каските (ЛПС от категория II).

(10)

Изготвената от производителя декларация за съответствие е била изпратена на финландските органи от дистрибутора, като тази декларация не е изготвена в съответствие с образеца в приложение VI към Директива 89/686/ЕИО.

(11)

Комисията изпрати писмо до производителя и до дистрибутора във Финландия, приканвайки ги да съобщят забележките си относно мярката, предприета от финландските органи. В отговора си производителят повтори своето становище, че Ribcap не е каска, а по-скоро вълнена шапка с протектори, която следва да бъде категоризирана като ЛПС от категория I в съответствие с Директива 89/686/ЕИО. Производителят призна, че използването на думите „удостоверена безопасност“ вероятно е объркващо и неудачно.

(12)

Производителят приложи към отговора си доклад, издаден от швейцарските органи. В доклада се упоменава писмо от швейцарските органи до Ribcap, в което наред с другото те настояват, че „продуктът повече не може да бъде рекламиран по такъв начин, че да създава впечатлението за предпазване на главата от нараняване в случай на падане в движение при използване на различно оборудване (ски, сноуборд, велосипед и др.)“. Актуализираното описание на продукта, заедно с включването на ясно предупреждение, даде основание на Ribcap да предлага този продукт като „шапка с пришити протектори“ — ЛПС от категория I.

(13)

Изглежда, че нито описанието на продукта, нито предупреждението за предлагането на продуктите на пазара във Финландия отговарят на необходимите изисквания, за да може продуктите да бъдат предлагани на пазара като ЛПС от категория I, тъй като според описанието продуктите се предлагат на пазара като протектори за глава при каране на кънки на лед и на ски и при други дейности на открито.

(14)

Предвид наличната документация и направените от заинтересованите страни коментари Комисията смята, че протекторите за глава „Ribcap“ не отговарят на основните изисквания за здраве и безопасност 1.1.2. Нива и класове на защита, 1.4. Информация, предоставяна от производителя и 3.1.1. Удар, причинен от падащи или стърчащи предмети и сблъсък на части от тялото с препятствие,

(1)

В случаите, при които даден национален стандарт, транспониращ хармонизиран стандарт, препратка към който е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, обхваща едно или повече съществени изисквания в областта на опазването на здравето и за безопасност, посочени в приложение I към Директива 2006/42/ЕО, за машината, конструирана в съответствие с този стандарт, се счита по презумпция, че отговаря на въпросните съществени изисквания за опазване на здравето и за безопасност.

(2)

През май 2013 г. Франция подаде официално възражение в съответствие с член 10 от Директива 2006/42/ЕО по отношение на стандарта EN 1870-17:2012 „Безопасност на дървообработващите машини. Циркуляри. Част 17: Циркуляри с ръчно подаване за хоризонтално напречно рязане с една отрезна глава (с ръчно подаване на отрезния диск, разположен на радиално рамо)“, за който Европейският комитет за стандартизация (CEN) предложи да бъде хармонизиран по Директива 2006/42/ЕО.

(3)

Официалното възражение се основава на несъответствието на разпоредбите в параграф 3 от точка 5.3.6.1 Предпазване от отрезния диск в стандарта, където се казва, че предпазителят може да бъде неподвижен или подвижен, без да се посочва кой от тези два вида е необходим, а тези две категории устройства са различни по своя характер и осигуряват различни степени на безопасност, съответстващи на различни анализи на риска.

(4)

След като проучи стандарт EN 1870-17:2012 съвместно с представители на Комитета, учреден по силата на член 22 от Директива 2006/42/ЕО, Комисията заключи, че стандартът не съответства на съществените изисквания за опазване на здравето и безопасност, посочени в точка 1.4.2 „Специални изисквания към предпазителите“ от приложение I към Директива 2006/42/ЕО, тъй като дава възможност на конструктора за избор какви предпазители (осигуряващи различни степени на безопасност) да предвиди, без да е необходимо да се позове на анализ на рисковете.

(5)

Включването в хармонизиран стандарт на няколко варианта, един от които не отговаря на съответните съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност съгласно Директива 2006/42/ЕО, би могло да създаде объркване по отношение на презумпцията за съответствие с изискванията при прилагане на стандарта.

(6)

Като взе предвид необходимостта от подобряване на аспектите по безопасността на стандарт EN 1870-17:2012 и докато бъде извършена подходяща преработка на този стандарт, публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на позоваване на стандарт EN 1870-17:2012 следва да бъде придружено от подходящо предупреждение,