ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 366

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
20 декември 2014 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1367/2014 на Съвета от 15 декември 2014 година за определяне на възможностите за риболов за 2015 и 2016 г. на някои запаси от дълбоководна риба за риболовните кораби на Съюза

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1368/2014 на Комисията от 17 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕС) № 1372/2013 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 ( 1 )

15

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1369/2014 на Комисията от 17 декември 2014 година за одобрение на изменение, което не е несъществено, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Garda (ЗНП)]

17

 

*

Делегиран регламент (ЕС) № 1370/2014 на Комисията от 19 декември 2014 година за предоставяне на временна извънредна помощ за производителите на мляко във Финландия

18

 

*

Делегиран регламент (ЕС) № 1371/2014 на Комисията от 19 декември 2014 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 за определяне на допълнителни временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои видове плодове и зеленчуци

20

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1372/2014 на Комисията от 19 декември 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

32

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1373/2014 на Комисията от 19 декември 2014 година за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 декември 2014 г. заявления за права на внос в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 за птиче месо с произход от Украйна

34

 

*

Регламент (ЕС) № 1374/2014 на Европейската централна банка от 28 ноември 2014 година относно изисквания за статистическа отчетност за застрахователни (осигурителни) дружества (ЕЦБ/2014/50)

36

 

*

Регламент (ЕС) № 1375/2014 на Европейската централна банка от 10 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1071/2013 относно баланса на сектор Парично-финансови институции (ЕЦБ/2013/33) (ЕЦБ/2014/51)

77

 

*

Регламент (ЕС) № 1376/2014 на Европейската централна банка от 10 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1745/2003 за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (ЕЦБ/2014/52)

79

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2014/110/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 година за изменение на Директива 2004/33/ЕО по отношение на критериите за временно отхвърляне на донори на алогенна кръв ( 1 )

81

 

*

Директива за изпълнение 2014/111/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 година за изменение на Директива 2009/15/ЕО във връзка с приемането от Международната морска организация (ММО) на някои кодекси и свързаните с тях изменения в някои конвенции и протоколи ( 1 )

83

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2014/938/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 9 юли 2014 година относно мярка SA.35668 (13/C) (ex 13/NN) (ex 12/CP), приведена в действие от Дания и Швеция за Scandinavian Airlines (нотифицирано под номер C(2014) 4532)  ( 1 )

88

 

 

2014/939/ЕС

 

*

Решение за изпълнение на Комисията от 18 декември 2014 година за изменение на Решение за изпълнение 2014/833/ЕС относно някои защитни мерки във връзка с появилите се наскоро огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в Нидерландия (нотифицирано под номер C(2014) 9741)  ( 1 )

104

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1367/2014 НА СЪВЕТА

от 15 декември 2014 година

за определяне на възможностите за риболов за 2015 и 2016 г. на някои запаси от дълбоководна риба за риболовните кораби на Съюза

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда Съветът, по предложение на Комисията, да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква приемането на мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е целесъобразно, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Съветът е натоварен с приемането на мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително някои функционално свързани с това условия, когато това е целесъобразно. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка държава членка относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, определени с Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти, и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и предвид становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и най-вече със съответните регионални консултативни съвети.

(5)

Възможностите за риболов следва да съответстват на международните споразумения и принципи, като например Споразумението на Организацията на обединените нации от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (2) и на подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които, по-специално, регулаторът трябва да предприеме още повече предпазни мерки, когато данните са несигурни, малко надеждни или не са подходящи. Липсата на подходящи научни данни не следва да се използва като основание за отказ от вземане на мерки за опазване и управление или за отлагане на приемането им.

(6)

Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на НТИКР показват, че уловът на по-голямата част от дълбоководните запаси все още се извършва по неустойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост възможностите за риболов на тези запаси следва да бъдат още намалени до появата на положителна тенденция в развитието на запасите. Освен това ICES препоръча да не се разрешава целеви риболов на атлантически големоглав във всички зони, както и на някои запаси на северен пагел и гренадир.

(7)

Що се отнася до четирите запаса на гренадир, научни становища и неотдавнашните дискусии в рамките на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан показват, че улов на този вид може да е невярно докладван като улов на дългоопашата риба. Поради това е уместно да бъде определен ОДУ, който обхваща и двата вида, но същевременно дава възможност за отделно докладване за всеки от тях.

(8)

По отношение на дълбоководните акули основните търговски видове се смятат за крайно намалели и поради това следва да не се извършва целеви риболов. Освен това, с оглед на миграционния характер на дълбоководните акули и тяхното широко разпространение в цялата североизточна част на Атлантическия океан НТИКР препоръча мерките за управление на тези видове да бъдат разширени, за да обхванат водите на Съюза от Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) около Мадейра.

(9)

Възможностите за риболов на дълбоководните видове, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (3), се установяват на всеки две години. Допуска се обаче изключение за запасите на атлантическа аргентина и тези на синя молва. Основният риболов на синя молва е предмет на ежегодните преговори с Норвегия; в интерес на опростяването всички ОДУ за синя молва следва да бъдат установени въз основа на него и в един и същ правен акт. Поради това възможностите за риболов за запасите на атлантическа аргентина и синя молва следва да бъдат установени в друг съответен годишен регламент за определяне на възможностите за риболов.

(10)

Съгласно Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (4) следва да бъдат определени запасите, за които се прилагат различните посочени в него мерки. За запасите, за които не съществува конкретна научна оценка по отношение възможностите за риболов за годината, за която трябва да бъдат определени ОДУ, следва да се прилагат предпазни ОДУ; в останалите случаи следва да се прилагат аналитични ОДУ. С оглед на становищата на ICES и НТИКР относно дълбоководните морски запаси, по отношение на онези от тях, за които няма научнообоснована оценка на съответните възможности за риболов, в настоящия регламент следва да се предвиждат предпазни ОДУ.

(11)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2015 г. Поради съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят годишните възможности за риболов за 2015 и 2016 г. на рибни запаси от някои дълбоководни видове за риболовните кораби на Съюза във водите на Съюза и в определени води извън Съюза, които подлежат на ограничения на улова.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„риболовен кораб на Съюза“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка и регистриран в Съюза;

б)

„води на Съюза“ са водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки с изключение на водите, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора,

в)

„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да се улови и разтовари на суша всяка година;

г)

„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза или на държава членка;

д)

„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава.

2.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения на зони:

а)

зони на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5);

б)

Зоните на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан) са географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6).

Член 3

ОДУ и разпределения

ОДУ за дълбоководните видове, които се ловят от риболовните кораби на Съюза във водите на Съюза или в определени води извън Съюза, разпределението на тези ОДУ между държавите членки и функционално свързаните с тях условия, когато е целесъобразно, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 4

Специални разпоредби относно разпределението на възможностите за риболов

1.   Разпределението на възможностите за риболов между държавите членки се определя в настоящия регламент, без да се засяга следното:

а)

размените съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (7) или съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (8);

в)

допълнителните разтоварвания на сушата, разрешени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

г)

приспаданията, извършени съгласно членове 105, 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

2.   Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилага за запасите, по отношение на които се прилага предпазен ОДУ, докато член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от посочения регламент се прилага за запасите, по отношение на които се прилага аналитичен ОДУ, освен ако в приложението към настоящия регламент не е посочено друго.

Член 5

Условия за разтоварване на улов и прилов на сушата

Риба от запаси, за които са установени ОДУ, се задържа на борда или се разтоварва на сушата само ако уловът е извършен от риболовни кораби, плаващи под знамето на държава членка, която има квота, като тази квота не е изчерпана.

Член 6

Предаване на данни

Когато държавите членки изпращат на Комисията данни относно разтоварванията на суша на уловените запаси съгласно членове 33 и 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, те използват кодовете на запасите, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 15 декември 2014 година.

За Съвета

Председател

M. MARTINA


(1)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(2)  Споразумение за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове (ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 16).

(3)  Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6).

(4)  Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (ОВ L 115, 9.5.1996 г., стр. 3).

(5)  Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

(6)  Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността, изменящ регламенти (ЕИО) № 2847/93 и (ЕО) № 1627/94 и отменящ Регламент (ЕО) № 3317/94 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Ако не е посочено друго, под риболовни зони се разбират зоните на ICES.

ЧАСТ 1

Определение на видове и групи видове

1.

В списъка в част 2 от настоящото приложение рибните запаси са посочени по азбучен ред в зависимост от наименованията на видовете на латински език. Независимо от това дълбоководните акули са поставени в началото на списъка. За целите на настоящия регламент се предоставя следната сравнителна таблица между общоприетото наименование и латинското наименование:

Общоприето наименование

Код алфа-3

Научно наименование

Афанопус

BSF

Aphanopus carbo

Берикс

ALF

Beryx spp.

Гренадир

RNG

Coryphaenoides rupestris

Дългоопашата риба

RHG

Macrourus berglax

Атлантически големоглав

ORY

Hoplostethus atlanticus

Северен пагел

SBR

Pagellus bogaraveo

Брадата мерлуза

GFB

Phycis blennoides

2.

За целите на настоящия регламент за „дълбоководни акули“ се считат следните видове:

Общоприето наименование

Код алфа-3

Научно наименование

Дълбоководни котешки акули

API

Apristurus spp.

Мантиева акула

HXC

Chlamydoselachus anguineus

Гълтаща акула

CWO

Centrophorus spp.

Португалска котешка акула

CYO

Centroscymnus coelolepis

Дългоноса кадифена котешка акула

CYP

Centroscymnus crepidater

Черна котешка акула

CFB

Centroscyllium fabricii

Клюнеста акула

DCA

Deania calcea

Черна акула

SCK

Dalatias licha

Голяма светеща акула

ETR

Etmopterus princeps

Нощна акула

ETX

Etmopterus spinax

Миша котешка акула

GAM

Galeus murinus

Тъпоноса шестхрилна акула

SBL

Hexanchus griseus

Грапава акула

OXN

Oxynotus paradoxus

Острозъба котешка акула

SYR

Scymnodon ringens

Гренландска акула

GSK

Somniosus microcephalus

ЧАСТ 2

Годишни възможности за риболов, приложими към риболовните кораби на Съюза в зоните, в които се прилагат ОДУ, по видове и по зона (в тонове живо тегло)

Вид:

Дълбоководни акули

Зона:

Води на Съюза и международни води от V, VI, VII, VIII и IX; води на Съюза от CECAF 34.1.1, 34.1.2 и 34.2

(DWS/ 56789-)

Година

2015

2016

 

 

Германия

0

0

 

 

Естония

0

0

 

 

Ирландия

0

0

 

 

Испания

0

0

 

 

Франция

0

0

 

 

Литва

0

0

 

 

Полша

0

0

 

 

Португалия

0

0

 

 

Обединено кралство

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Дълбоководни акули

Зона:

Води на Съюза и международни води от X

(DWS/10-)

Година

2015

2016

 

 

Португалия

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Дълбоководни акули, Deania hystricosa и Deania profundorum

Зона:

Международни води от XII

(DWS/12INT-)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

0

0

 

 

Испания

0

0

 

 

Франция

0

0

 

 

Обединено кралство

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Афанопус

Aphanopus carbo

Зона:

Води на Съюза и международни води от I, II, III и IV

(BSF/1234-)

Година

2015

2016

 

 

Германия

3

3

 

 

Франция

3

3

 

 

Обединено кралство

3

3

 

 

Съюз

9

9

 

 

ОДУ

9

9

 

Предпазен ОДУ


Вид:

Афанопус

Aphanopus carbo

Зона:

Води на Съюза и международни води от V, VI, VII и XII

(BSF/56712-)

Година

2015

2016

 

 

Германия

42

39

 

 

Естония

20

19

 

 

Ирландия

104

96

 

 

Испания

208

191

 

 

Франция

2 918

2 684

 

 

Латвия

136

125

 

 

Литва

1

1

 

 

Полша

1

1

 

 

Обединено кралство

208

191

 

 

Други (1)

11

10

 

 

Съюз

3 649

3 357

 

 

ОДУ

3 649

3 357

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Афанопус

Aphanopus carbo

Зона:

Води на Съюза и международни води от VIII, IХ и Х

(BSF/8910-)

Година

2015

2016

 

 

Испания

12

12

 

 

Франция

29

29

 

 

Португалия

3 659

3 659

 

 

Съюз

3 700

3 700

 

 

ОДУ

3 700

3 700

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Афанопус

Aphanopus carbo

Зона:

Води на Съюза и международни води от CECAF 34.1.2

(BSF/C3412-)

Година

2015

2016

 

 

Португалия

3 141

2 827

 

 

Съюз

3 141

2 827

 

 

ОДУ

3 141

2 827

 

Предпазен ОДУ


Вид:

Берикс

Beryx spp.

Зона:

Води на Съюза и международни води от III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XII и XIV

(ALF/3X14-)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

9

9

 

 

Испания

67

67

 

 

Франция

18

18

 

 

Португалия

193

193

 

 

Обединено кралство

9

9

 

 

Съюз

296

296

 

 

ОДУ

296

296

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Гренадир и дългоопашата риба

Coryphaenoides rupestris и Macrourus berglax

Зона:

Води на Съюза и международни води от I, II и IV

(RNG/124-) за гренадир

(RHG/124-) за дългоопашата риба

Година

2015

2016

 

 

Дания

1

1

 

 

Германия

1

1

 

 

Франция

10

10

 

 

Обединено кралство

1

1

 

 

Съюз

13

13

 

 

ОДУ

13

13

 

Предпазен ОДУ


Вид:

Гренадир и дългоопашата риба

Coryphaenoides rupestris и Macrourus berglax

Зона:

Води на Съюза и международни води от III

(RNG/03-) за гренадир (2)

(RHG/03-) за дългоопашата риба

Година

2015

2016

 

 

Дания

412

329

 

 

Германия

2

2

 

 

Швеция

21

17

 

 

Съюз

435

348

 

 

ОДУ

435

348

 

Предпазен ОДУ


Вид:

Гренадир и дългоопашата риба

Coryphaenoides rupestris и Macrourus berglax

Зона:

Води на Съюза и международни води от Vb, VI и VII

(RNG/5B67-) за гренадир (5)

(RHG/5B67-) за дългоопашата риба

Година

2015 (3)  (4)

2016 (3)  (4)

 

 

Германия

8

8

 

 

Естония

59

60

 

 

Ирландия

260

265

 

 

Испания

65

66

 

 

Франция

3 302

3 358

 

 

Литва

76

77

 

 

Полша

38

39

 

 

Обединено кралство

194

197

 

 

Други (4)

8

8

 

 

Съюз

4 010

4 078

 

 

ОДУ

4 010

4 078

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Гренадир и дългоопашата риба

Coryphaenoides rupestris и Macrourus berglax

Зона:

Води на Съюза и международни води от VIII, IX, X, XII и XIV

(RNG/8X14-) за гренадир (7)

(RHG/8X14-) за дългоопашата риба

Година

2015 (6)

2016 (6)

 

 

Германия

24

21

 

 

Ирландия

5

5

 

 

Испания

2 617

2 354

 

 

Франция

121

109

 

 

Латвия

42

38

 

 

Литва

5

5

 

 

Полша

819

737

 

 

Обединено кралство

11

10

 

 

Съюз

3 644

3 279

 

 

ОДУ

3 644

3 279

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Атлантически големоглав

Hoplostethus atlanticus

Зона:

Води на Съюза и международни води от VI

(ORY/06-)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

0

0

 

 

Испания

0

0

 

 

Франция

0

0

 

 

Обединено кралство

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Атлантически големоглав

Hoplostethus atlanticus

Зона:

Води на Съюза и международни води от VII

(ORY/07-)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

0

0

 

 

Испания

0

0

 

 

Франция

0

0

 

 

Обединено кралство

0

0

 

 

Други

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Атлантически големоглав

Hoplostethus atlanticus

Зона:

Води на Съюза и международни води от зони I, II, III, IV, V, VIII, IX, X, XII и XIV

(ORY/1CX14)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

0

0

 

 

Испания

0

0

 

 

Франция

0

0

 

 

Португалия

0

0

 

 

Обединено кралство

0

0

 

 

Други

0

0

 

 

Съюз

0

0

 

 

ОДУ

0

0

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Северен пагел

Pagellus bogaraveo

Зона:

Води на Съюза и международни води от VI, VII и VIII

(SBR/678-)

Година

2015

2016

 

 

Ирландия

5

5

 

 

Испания

135

128

 

 

Франция

7

6

 

 

Обединено кралство

17

16

 

 

Други (8)

5

5

 

 

Съюз

169

160

 

 

ОДУ

169

160

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Северен пагел

Pagellus bogaraveo

Зона:

Води на Съюза и международни води от IX

(SBR/09-)

Година

2015 (9)

2016 (9)

 

 

Испания

294

144

 

 

Португалия

80

39

 

 

Съюз

374

183

 

 

ОДУ

374

183

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Северен пагел

Pagellus bogaraveo

Зона:

Води на Съюза и международни води от X

(SBR/10-)

Година

2015

2016

 

 

Испания

6

5

 

 

Португалия

678

507

 

 

Обединено кралство

6

5

 

 

Съюз

690

517

 

 

ОДУ

690

517

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Брадата мерлуза

Phycis blennoides

Зона:

Води на Съюза и международни води от I, II, III и IV

(GFB/1234-)

Година

2015

2016

 

 

Германия

10

10

 

 

Франция

10

10

 

 

Обединено кралство

17

17

 

 

Съюз

37

37

 

 

ОДУ

37

37

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Брадата мерлуза

Phycis blennoides

Зона:

Води на Съюза и международни води от V, VI и VII

(GFB/567-)

Година

2015 (10)

2016 (10)

 

 

Германия

12

12

 

 

Ирландия

312

312

 

 

Испания

706

706

 

 

Франция

427

427

 

 

Обединено кралство

977

977

 

 

Съюз

2 434

2 434

 

 

ОДУ

2 434

2 434

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Брадата мерлуза

Phycis blennoides

Зона:

Води на Съюза и международни води от VIII и IX

(GFB/89-)

Година

2015 (11)

2016 (11)

 

 

Испания

290

290

 

 

Франция

18

18

 

 

Португалия

12

12

 

 

Съюз

320

320

 

 

ОДУ

320

320

 

Аналитичен ОДУ


Вид:

Брадата мерлуза

Phycis blennoides

Зона:

Води на Съюза и международни води от X и XII

(GFB/1012-)

Година

2015

2016

 

 

Франция

10

10

 

 

Португалия

45

45

 

 

Обединено кралство

10

10

 

 

Съюз

65

65

 

 

ОДУ

65

65

 

Аналитичен ОДУ

(1)  Изключително за прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота.

(2)  До провеждане на консултации между Европейския съюз и Норвегия не се извършва целеви риболов на гренадир в зона IIIa на ICES

(3)  Най-много 10 % от всяка квота могат да се ловят във води на Съюза и в международни води от зони VIII, IX, X, XII и XIV (RNG/*8X14-).

(4)  Изключително за прилов. Не е разрешен целеви риболов.

(5)  Разтоварванията на гренадир не могат да надвишават 95 % от квотата на всяка държава членка.

(6)  Най-много 10 % от всяка квота могат да се ловят във води на Съюза и в международни води от зони Vb, VI и VII (RNG/*5B67-).

(7)  Разтоварванията на гренадир не могат да надвишават 80 % от квотата на всяка държава членка.

(8)  Изключително за прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота.

(9)  Най-много 8 % от всяка квота могат да се ловят във води на Съюза и в международни води от зони VI, VII и VIII (SBR/*678-).

(10)  Най-много 8 % от всяка квота могат да се ловят във води на Съюза и в международни води от зони VIII и IX (GFB/*89-).

(11)  Най-много 8 % от всяка квота могат да се ловят във води на Съюза и в международни води от зони V, VI и VII (GFB/*567-).


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/15


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1368/2014 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕС) № 1372/2013 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 48 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (1), и по-специално член 72, буква е) от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (2), и по-специално членове 8, 9 и 92 от него,

като има предвид, че:

(1)

Държавите членки отправиха до Административната комисия за координация на системите за социална сигурност искане за промени в приложение 1 към Регламент (ЕО) № 987/2009, който следва да бъде изменен, за да може приложението да бъде актуализирано съобразно измененията в националното законодателство.

(2)

В приложение 1 към Регламент (ЕО) № 987/2009 се предоставя обобщена информация относно разпоредбите за прилагане на двустранните споразумения между държавите членки, които продължават да са в сила съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент или които са сключени и са изброени в приложението съгласно член 8, параграф 2 и член 9, параграф 2 от същия регламент.

(3)

В съответствие с член 72, буква е) от Регламент (ЕО) № 883/2004 Административната комисия за координация на системите на социална сигурност отправи до Комисията предложения относно поисканите изменения.

(4)

Комисията изрази съгласие предложенията за технически изменения да бъдат включени в приложение 1 към Регламент (ЕО) № 987/2009.

(5)

С член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1372/2013 (3) погрешно се изменя приложение XI към Регламент (ЕО) № 883/2004. Следователно посочената разпоредба следва да бъде заличена. От съображения за правна яснота заличаването на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1372/2013 следва да се прилага с обратна сила, считано от 1 януари 2014 г.

(6)

Поради това Регламент (ЕО) № 987/2009 и Регламент (ЕС) № 1372/2013 следва да бъдат съответно изменени.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

(1)

Приложение 1 се изменя, както следва:

a)

Позицията „ДАНИЯ — ИТАЛИЯ“ се заличава.

(2)

В позицията „ФРАНЦИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ“ буква б) се заменя със следното:

„б)

Размяната на писма от 17 юли и 20 септември 1995 г. относно условията за уреждане на взаимни искания в съответствие с членове 93, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72 и размяната на писма от 10 юли и 30 август 2013 г.“

.

Член 2

В член 1 от Регламент (ЕС) № 1372/2013 параграф 2 се заличава.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на неговото публикуване.

Той се прилага от 1 януари 2015 г., с изключение на член 2, който се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕС) № 1372/2013 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 27).


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/17


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1369/2014 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2014 година

за одобрение на изменение, което не е несъществено, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Garda (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 52, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявката на Италия за одобрение на изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Garda“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 2325/97 на Комисията (2).

(2)

Предвид това, че по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 въпросното изменение не е несъществено, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз  (3) заявлението за изменение в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от посочения регламент.

(3)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в спецификацията следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобрява се публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз изменение в спецификацията на наименованието „Garda“ (ЗНП).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Phil HOGAN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 2325/97 на Комисията от 24 ноември 1997 г. (ОВ L 322, 25.11.1997 г., стр. 33-35).

(3)  ОВ C 260, 9.8.2014 г., стр. 17.


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/18


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1370/2014 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2014 година

за предоставяне на временна извънредна помощ за производителите на мляко във Финландия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 219, параграф 1 във връзка с член 228 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 7 август 2014 г. руското правителство въведе забрана за внос в Русия на определени селскостопански продукти от Съюза, включително млечни продукти.

(2)

Финландия е сред държавите членки, чието млекопроизводство бе най-силно зависимо от износа за Русия преди въвеждането на забраната, тъй като над 25 % от произведеното там мляко се изнасят за Русия, което възлиза на 64 % от общия износ на млечни продукти от Финландия към трети страни.

(3)

Изкупните цени на млякото във Финландия отбелязаха рязък спад през септември 2014 г., който се дължи изключително на забраната за внос в Русия. Докато средната цена на млякото във Финландия е относително висока в сравнение с Европейския съюз като цяло, производствените разходи в страната са най-високите в Съюза.

(4)

Непрекъснатостта на сектора на млякото и млечните продукти във Финландия е застрашена от наложената от Русия забрана върху вноса, тъй като този сектор е инвестирал в продукти с висока добавена стойност, разработени специално за вкусовете и нуждите на руския пазар. Млечните продукти, произведени за руския пазар, трябва да бъдат усвоени от финландския пазар на дребно на намалени цени. Необходимо е време, за да се намерят нови възможности за сектора във Финландия да пласира продукцията си или да се адаптира чрез производството на нови продукти, за които би съществувало търсене. Не е достатъчно да се разчита на публична интервенция и частно съхранение за справяне с тази заплаха.

(5)

С цел ефикасното и ефективно преодоляване на съществуващите пазарни смущения, причинени от значителен спад на цените, е уместно да бъде отпусната помощ за Финландия под формата на еднократен финансов пакет за подпомагане на производителите на мляко, които са засегнати от наложената от Русия забрана върху вноса и в резултат на това са изправени пред проблеми с ликвидността.

(6)

Финансовият пакет за Финландия следва да се изчисли въз основа на произведеното в рамките на националните квоти мляко през 2013/2014 г. и да бъде пропорционален на наблюдавания спад на цените на млякото. С цел да се осигури ефикасно насочване на подкрепата към онези производители, които са засегнати от забраната, като същевременно се вземат под внимание ограничените бюджетни ресурси, Финландия следва да разпредели сумите на национално равнище въз основа на обективни критерии и по недискриминационен начин, като избягва нарушаване на пазарните условия и на конкуренцията.

(7)

Тъй като финансовият пакет за Финландия ще компенсира само малка част от действителните загуби, които производителите понасят, следва да се даде възможност на Финландия да предостави допълнителна помощ на млекопроизводителите.

(8)

Тази допълнителна помощ следва да се предоставя при същите обективни и недискриминационни условия, които не нарушават конкуренцията, и следва да отчита помощта, получена от националните производители за същата цел въз основа на член 142 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

(9)

Помощта, предвидена в настоящия регламент, се предоставя като мярка в подкрепа на селскостопанските пазари съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(10)

По бюджетни съображения Съюзът следва да финансира разходите, направени от Финландия във връзка с подпомагането за производителите на млечни продукти, само когато тези плащания са направени в определен срок.

(11)

С оглед да осигури прозрачност, надзор и подходящо управление на предоставените ѝ суми, Финландия следва да информира Комисията относно обективните критерии, използвани за определяне на методите за оказване на помощ, и взетите мерки за избягване на нарушаването на конкуренцията.

(12)

За да се гарантира възможно най-бърз достъп на производителите на млечни продукти до помощта, на Финландия следва да се предостави възможност за незабавното прилагане на настоящия регламент. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила на третия ден след деня на неговото публикуване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

На Финландия се отпуска помощ от Съюза на обща стойност 10 729 307 EUR за предоставяне на целенасочена подкрепа на производителите на мляко, които са засегнати от забраната, наложена от Русия върху вноса на продукти с произход от Съюза.

Финландия използва тази сума въз основа на обективни и недискриминационни критерии, при условие че произтичащите плащания няма да предизвикат нарушаване на конкуренцията. За тази цел Финландия взема под внимание степента на въздействието върху съответните производители на наложената от Русия забрана върху вноса.

Финландия извършва тези плащания най-късно до 31 май 2015 г.

Член 2

Финландия може да предоставя допълнителна подкрепа за млекопроизводителите, които получават помощта, посочена в член 1, до максималния размер, предвиден в този член.

Тази допълнителна помощ се предоставя при същите обективни и недискриминационни условия, които не нарушават конкуренцията, и отчита помощта, получена от националните производители за същата цел въз основа на член 142 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

Финландия изплаща допълнителната помощ най-късно до 31 май 2015 г.

Член 3

Финландия уведомява Комисията за следното:

a)

незабавно и не по-късно от 30 април 2015 г. — за обективните критерии, използвани за определяне на методите за предоставяне на целенасочена помощ, и за мерките, предприети с цел да се избегне нарушаване на конкуренцията;

б)

най-късно до 31 юли 2015 г. — за общия размер на изплатените помощи, както и броя и типа на получателите им.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/20


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1371/2014 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2014 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 за определяне на допълнителни временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои видове плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 219, параграф 1 във връзка с член 228 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 7 август 2014 г. правителството на Русия въведе забрана за вноса в Русия на някои продукти от Съюза, включително плодове и зеленчуци.

(2)

За да се избегне последвалите смущения на пазара за плодове и зеленчуци, свързани с големи количества бързоразвалящи се продукти, да се превърнат в по-тежки или продължителни смущения на пазара, беше приет Делегиран регламент (ЕС) № 932/2014 на Комисията (2). В него се предвиждат максимални размери на подпомагането за операции по изтегляне от пазара, небране и бране на плодове и зеленчуци, докато са още зелени. Въведеният с посочения регламент механизъм впоследствие беше допълнен от мерки, установени с Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 на Комисията (3), под формата на допълнително целенасочено подпомагане за определени количества продукти, изчислени въз основа на традиционния износ за Русия.

(3)

Руската забрана за внос не престава да създава сериозна опасност от пазарни смущения в резултат на значителен спад на цените поради внезапното отпадане на важен експортен пазар. При подобна ситуация на пазара съществуващите обичайни мерки съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 все още изглеждат недостатъчни. Поради това трябва да се удължи действието на механизма, основаващ се на подпомагане за определени количества продукти съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014.

(4)

Като се вземат предвид приблизителните количества, засегнати от въпросната забрана, финансовата помощ от Съюза следва да продължи да се предоставя в съответствие с количествата от съответните продукти. Изчисляването на тези количества следва да се извърши за всяка държава членка в съответствие със средното ниво на нейния износ от съответните продукти за Русия през предходните три години за следните месеци: април и май за плодовете и от януари до май за зеленчуците. Освен това, поради сезонния характер на техния износ, лимоните с код по КН 0805 50 10 следва да бъдат добавени към списъка на продуктите, отговарящи на условията за подпомагане съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014.

(5)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 следва да бъде съответно изменен.

(6)

За да се постигне незабавно въздействие върху пазара и да се допринесе за стабилизирането на цените, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014

Регламент (ЕС) № 1031/2014 се изменя, както следва:

1)

Член 1 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 се добавя следната буква с):

„с)

лимони с код по КН 0805 50 10.“

;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Подпомагането, посочено в параграф 1, обхваща дейности, извършени в период, който се разделя на следните подпериоди:

а)

периода от 30 септември 2014 г. до датата, на която посочените в член 2, параграф 1 количества са изчерпани във всяка от съответните държави членки или до 31 декември 2014 г., в зависимост от това коя дата е по-ранна;

б)

периода от 1 януари 2015 г. до датата, на която посочените в член 2, параграф 1 количества са изчерпани във всяка от съответните държави членки, или до 30 юни 2015 г., в зависимост от това коя дата е по-ранна.“

2)

В член 2 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Подпомагането, посочено в член 1, параграф 1, се предоставя на държавите членки за следните количества продукти:

а)

за периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а) — количествата, посочени в приложение I;

б)

за периода, посочен в член 1, параграф 3, буква б) — количествата, посочени в приложение Ia.

За периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а), посоченото подпомагане се предоставя също така във всички държави членки за операции по изтегляне от пазара, небране и бране на плодове и зеленчуци, докато са още зелени, по отношение на един или повече от продуктите, посочени в член 1, параграф 2, както е определено от държавата членка, при условие че допълнителното количество не надвишава 3 000 тона за всяка държава членка.“

3)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   До 31 януари 2015 г. организациите на производители подават заявления за изплащане на финансовата помощ от Съюза, посочена в членове 4, 5 и 6, по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а), а до 31 юли 2015 г. — по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква б).

2.   До 31 януари 2015 г. организациите на производители подават заявления за изплащане на цялата финансова помощ от Съюза, посочена в членове 4 и 6 от настоящия регламент в съответствие с процедурата, посочена в член 72 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а) от настоящия регламент, а до 31 юли 2015 г. — по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква б) от настоящия регламент.“

;

б)

в параграф 3 думите „до датата, посочена в параграф 1“ се заменят с „до датите, посочени в параграф 1“.

4)

В член 10, параграф 1 встъпителната част от първата алинея се заменя със следното:

„До 30 септември 2014 г., 15 октомври 2014 г., 31 октомври 2014 г., 15 ноември 2014 г., 30 ноември 2014 г., 15 декември 2014 г., 31 декември 2014 г., 15 януари 2015 г., 31 януари 2015 г. и 15 февруари 2015 г. по отношение на периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а), и до 30 септември 2015 г., както и до 15-о или последно число на всеки месец по отношение на периода, посочен в член 1, параграф 3, буква б), държавите членки уведомяват Комисията относно следната информация за всеки продукт:“

.

5)

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Изплащане на финансовата помощ от Съюза

Разходите на държавите членки във връзка с плащанията съгласно настоящия регламент са допустими за отпускане на финансова помощ от Съюза само ако са били платени до следните дати:

а)

до 30 юни 2015 г. по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква а);

б)

до 30 септември 2015 г. по отношение на операциите, проведени през периода, посочен в член 1, параграф 3, буква б).“

6)

Заглавието на приложение I се заменя със следния текст:

„Максимални количества продукти, разпределени по държави членки съгласно член 2, параграф 1, буква а)“

.

7)

Вмъква се приложение Iа, чийто текст се съдържа в приложение I към настоящия регламент.

8)

Приложения III и IV се заменят с текста, който се съдържа в приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 932/2014 на Комисията от 29 август 2014 г. за определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои плодове и зеленчуци и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 913/2014 (ОВ L 259, 30.8.2014 г., стр. 2).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 на Комисията от 29 септември 2014 г. за определяне на допълнителни временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои видове плодове и зеленчуци (ОВ L 284, 30.9.2014 г., стр. 22).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ Iа

Максимални количества продукти, разпределени по държави членки съгласно член 2, параграф 1, буква б)

(В тонове)

Ябълки и круши

Сливи, трапезно грозде и киви

Домати, моркови, сладки пиперки, краставици и корнишони

Портокали, клементинки, мандарини и лимони

Белгия

21 200

0

13 200

0

Германия

3 450

0

0

0

Гърция

200

3 100

2 000

0

Испания

300

0

26 650

15 775

Франция

3 800

0

1 450

0

Италия

8 400

3 800

0

0

Кипър

0

0

0

1 750

Литва

0

0

6 000

0

Нидерландия

9 700

0

24 650

0

Австрия

500

0

0

0

Полша

155 700

0

18 650

0

Португалия

350

0

0

0“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Образци за уведомленията, посочени в член 10

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ПРОДУКЦИЯ ОТ ПАЗАРА — БЕЗПЛАТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Държава членка:

Обхванат период:

Дата:


Продукт

Организации на производители

Производители, които не членуват в организация на производители

Общи количества (t)

Обща финансова помощ от Съюза (EUR)

Количества (t)

Финансова помощ от Съюза (EUR)

Количества (t)

Финансова помощ от Съюза (EUR)

изтегляне

транспорт

сортиране и опаковане

ОБЩО

изтегляне

транспорт

сортиране и опаковане

ОБЩО

(а)

(б)

(в)

(г)

(д) = (б) + (в) + (г)

(е)

(ж)

(з)

(и)

(й) = (ж) + (з) + (и)

(к) = (a) + (е)

(л) = (д) + (й)

Ябълки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Круши

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо ябълки и круши

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Домати

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Моркови

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сладки пиперки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Краставици и корнишони

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо зеленчуци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сливи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прясно трапезно грозде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Киви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо други плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Портокали

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Клементинки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мандарини

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лимони

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо цитрусови плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зеле

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Карфиол и броколи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гъби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Меки плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо други

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*

За всяко уведомление трябва да се попълни отделна таблица във формат Excel.

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ПРОДУКЦИЯ ОТ ПАЗАРА — ДРУГИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЯ

Държава членка:

Обхванат период:

Дата:


Продукт

Организации на производители

Производители, които не членуват в организация на производители

Общи количества (t)

Обща финансова помощ от Съюза (EUR)

Количества

(t)

Финансова помощ от Съюза

(EUR)

Количества

(t)

Финансова помощ от Съюза

(EUR)

(а)

(б)

(в)

(г)

(д = (а) + (в)

(е) = (б) + (г)

Ябълки

 

 

 

 

 

 

Круши

 

 

 

 

 

 

Общо ябълки и круши

 

 

 

 

 

 

Домати

 

 

 

 

 

 

Моркови

 

 

 

 

 

 

Сладки пиперки

 

 

 

 

 

 

Краставици и корнишони

 

 

 

 

 

 

Общо зеленчуци

 

 

 

 

 

 

Сливи

 

 

 

 

 

 

Прясно трапезно грозде

 

 

 

 

 

 

Киви

 

 

 

 

 

 

Общо други плодове

 

 

 

 

 

 

Портокали

 

 

 

 

 

 

Клементинки

 

 

 

 

 

 

Мандарини

 

 

 

 

 

 

Лимони

 

 

 

 

 

 

Общо цитрусови плодове

 

 

 

 

 

 

Зеле

 

 

 

 

 

 

Карфиол и броколи

 

 

 

 

 

 

Гъби

 

 

 

 

 

 

Меки плодове

 

 

 

 

 

 

Общо други

 

 

 

 

 

 

ОБЩО

 

 

 

 

 

 

*

За всяко уведомление трябва да се попълни отделна таблица във формат Excel.

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НЕБРАНЕ И БРАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ДОКАТО СА ОЩЕ ЗЕЛЕНИ

Държава членка:

Обхванат период:

Дата:


Продукт

Организации на производители

Производители, които не членуват в организация на производители

Общи количества

(t)

Обща финансова помощ от Съюза (EUR)

Площ

(ha)

Количества

(t)

Финансова помощ от Съюза

(EUR)

Площ

(ha)

Количества

(t)

Финансова помощ от Съюза

(EUR)

(а)

(б)

(в)

(г)

(д)

(е)

(ж) = (б) + (д)

(з) = (в) + (е)

Ябълки

 

 

 

 

 

 

 

 

Круши

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо ябълки и круши

 

 

 

 

 

 

 

 

Домати

 

 

 

 

 

 

 

 

Моркови

 

 

 

 

 

 

 

 

Сладки пиперки

 

 

 

 

 

 

 

 

Краставици и корнишони

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо зеленчуци

 

 

 

 

 

 

 

 

Сливи

 

 

 

 

 

 

 

 

Прясно трапезно грозде

 

 

 

 

 

 

 

 

Киви

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо други плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

Портокали

 

 

 

 

 

 

 

 

Клементинки

 

 

 

 

 

 

 

 

Мандарини

 

 

 

 

 

 

 

 

Лимони

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо цитрусови плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

Зеле

 

 

 

 

 

 

 

 

Карфиол и броколи

 

 

 

 

 

 

 

 

Гъби

 

 

 

 

 

 

 

 

Меки плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо други

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО

 

 

 

 

 

 

 

 

*

За всяко уведомление трябва да се попълни отделна таблица във формат Excel.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ С ПЪРВОТО УВЕДОМЛЕНИЕ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1

ИЗТЕГЛЯНЕ ОТ ПАЗАРА — ДРУГИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЯ

Максимални размери на подпомагането, определени от държавата членка в съответствие с член 79, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 и с членове 4 и 5 от настоящия регламент

Държава членка:

Дата:


Продукт

Вноска на организацията на производители

(EUR/100 kg)

Финансова помощ от Съюза

(EUR/100 kg)

Ябълки

 

 

Круши

 

 

Домати

 

 

Моркови

 

 

Зеле

 

 

Сладки пиперки

 

 

Карфиол и броколи

 

 

Краставици и корнишони

 

 

Гъби

 

 

Сливи

 

 

Меки плодове

 

 

Прясно трапезно грозде

 

 

Киви

 

 

Портокали

 

 

Клементинки

 

 

Мандарини

 

 

Лимони

 

 

НЕБРАНЕ И БРАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ДОКАТО СА ОЩЕ ЗЕЛЕНИ

Максимални размери на подпомагането, определени от държавата членка в съответствие с член 85, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 и с член 6 от настоящия регламент

Държава членка:

Дата:


Продукт

На открито

В оранжерия

Вноска на организацията на производители

(EUR/ha)

Финансова помощ от Съюза

(EUR/ha)

Вноска на организацията на производители

(EUR/ha)

Финансова помощ от Съюза

(EUR/ha)

Ябълки

 

 

 

 

Круши

 

 

 

 

Домати

 

 

 

 

Моркови

 

 

 

 

Зеле

 

 

 

 

Сладки пиперки

 

 

 

 

Карфиол и броколи

 

 

 

 

Краставици и корнишони

 

 

 

 

Гъби

 

 

 

 

Сливи

 

 

 

 

Меки плодове

 

 

 

 

Прясно трапезно грозде

 

 

 

 

Киви

 

 

 

 

Портокали

 

 

 

 

Клементинки

 

 

 

 

Мандарини

 

 

 

 

Лимони

 

 

 

 


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/32


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1372/2014 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

AL

65,6

EG

176,9

IL

88,5

MA

85,1

TN

241,9

TR

106,4

ZZ

127,4

0707 00 05

IL

241,9

TR

149,1

ZZ

195,5

0709 93 10

MA

83,0

TR

137,8

ZZ

110,4

0805 10 20

AR

35,3

MA

68,6

TR

59,8

UY

32,5

ZA

50,5

ZW

33,9

ZZ

46,8

0805 20 10

MA

68,5

ZZ

68,5

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

IL

97,8

MA

75,3

TR

79,5

ZZ

84,2

0805 50 10

TR

65,2

US

236,5

ZZ

150,9

0808 10 80

BR

59,1

CL

80,1

NZ

90,6

US

97,4

ZA

54,1

ZZ

76,3

0808 30 90

CN

90,3

US

141,4

ZZ

115,9


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите текст от значение за ЕИП (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/34


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1373/2014 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2014 година

за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 декември 2014 г. заявления за права на внос в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 за птиче месо с произход от Украйна

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 1 и 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо с произход от Украйна.

(2)

Количествата, за които се отнасят заявленията за права на внос, подадени от 1 до 7 декември 2014 г. за подпериода от 1 януари до 31 март 2015 г., са по-големи от наличните количества по отношение на пореден номер 09.4273. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани права на внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3) във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент.

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

По отношение на количествата, за които се отнасят подадените по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 заявления за права на внос за подпериода от 1 януари до 31 март 2015 г., се прилага коефициентът на разпределение, посочен в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 на Комисията от 23 април 2014 г. за откриване и управление на тарифни квоти на Съюза за внос на месо от домашни птици с произход от Украйна (ОВ L 121, 24.4.2014 г., стр. 37).

(3)  Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1 януари до 31 март 2015 г.

(в проценти)

09.4273

3,3555

09.4274


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/36


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1374/2014 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 28 ноември 2014 година

относно изисквания за статистическа отчетност за застрахователни (осигурителни) дружества

(ЕЦБ/2014/50)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия (2),

като има предвид, че:

(1)

В член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се предвижда, че за изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно това, което е необходимо за изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2533/98 следва, че застрахователните (осигурителните) дружества са част от общата съвкупност от отчетни единици за целите на изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia, в областта на паричната и финансовата статистика. Освен това в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се предвижда, че в надлежно обосновани случаи ЕЦБ има правото да събира статистическа информация на консолидирана основа. В член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 от ЕЦБ се изисква да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ предоставя правомощието изцяло или частично да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнение на изискванията ѝ за статистическа отчетност.

(2)

С налагането на изисквания за статистическа отчетност за застрахователните (осигурителните) дружества се цели на ЕЦБ да се предоставят адекватни статистически данни за финансовите дейности на подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като единна икономическа територия. Събирането на статистическа информация за застрахователните (осигурителните) дружества е необходимо с оглед на задоволяването на редовни и ad hoc аналитични нужди, подпомагането на ЕЦБ при извършването на паричен и финансов анализ, както и с оглед на приноса на ЕСЦБ за стабилността на финансовата система.

(3)

НЦБ следва да разполагат с правомощието да събират информация за застрахователните (осигурителните) дружества от действителната съвкупност от отчетни единици като част от по-широката рамка за статистическа отчетност, при условие че спазването на статистическите изисквания на ЕЦБ не се излага на риск. В тези случаи е уместно да се осигури прозрачност, като отчетните единици се информират за различните статистически цели, с оглед на които се събират данните.

(4)

С цел да се сведе до минимум тежестта на отчетността за застрахователните (осигурителните) дружества, НЦБ следва да разполагат с правомощието да съчетаят изискванията си за отчетност по настоящия регламент с тези по Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2012/24) (3).

(5)

Налице е тясна връзка между данните, събирани от НЦБ за статистически цели по силата на настоящия регламент, и данните, събирани от националните компетентни органи (НКО) за надзорни цели съгласно уредбата, установен с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Предвид общото правомощие на ЕЦБ по член 5.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“) да установи сътрудничество с други органи в областта на статистиката и за да се ограничи административната тежест и за да се избегне дублирането на задачи, НЦБ могат да извличат данните, за които се изисква отчетност съгласно настоящия регламент, от данните, събрани съгласно Директива 2009/138/ЕО, включително съгласно националното законодателството, с което се прилага директивата, като се спазват надлежно условията на договореностите за сътрудничество между съответната НЦБ и съответния НКО. В член 70 от Директива 2009/138/ЕО е предвидено, че НКО могат да предават информация, предназначена за изпълнението на техните задачи по директивата, на НЦБ и на други органи с подобна функция в качеството им на органи на паричната политика.

(6)

В Европейската система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), създадена с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), се изисква активите и пасивите на институционалните единици да се отчитат в държавата по резидентност. С цел да се сведе до минимум тежестта на отчетността, ако НЦБ извличат данните, за които се изиска отчетност съгласно настоящия регламент, от данни, събрани съгласно Директива 2009/138/ЕО, активите и пасивите на клоновете на застрахователните (осигурителните) дружества, чието главно управление е резидент в Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да бъдат агрегирани с тези на главното управление. За целите на наблюдението на размера им и на отклоненията от ЕСС 2010 от клоновете на застрахователните (осигурителните) дружества следва да се събира ограничено количество информация.

(7)

Стандартите за защитата и използването на поверителна статистическа информация, установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98, следва да се прилагат към събирането на статистическа информация по настоящия регламент.

(8)

Въпреки че се признава, че приетите съгласно член 34.1 от Устава на ЕСЦБ регламенти не предоставят права и не налагат задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. В съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се посочва, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за разработване и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, както и за своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(9)

В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 е предвидено, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ.

(10)

Най-късно до 2020 г. Управителният съвет следва да оцени предимствата и разходите, свързани със: а) разширяване на обхвата на тримесечната отчетност от 80 % до 95 % от общия пазарен дял на застрахователните (осигурителните) дружества във всяка държава членка от еврозоната; б) отделното отчитане на активите и пасивите на клоновете на застрахователните (осигурителните) дружества в случаите, когато клонът е резидент в държава членка от еврозоната и дружеството майка на този клон е резидент в ЕИП; и в) последващо съкращаване на срока за предаването на данни от отчетните единици до четири седмици след края на тримесечието, за което се отнасят данните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„застрахователно (осигурително) дружество“ или „ЗОД“ (подсектор 128 от ЕСС 2010) е финансово предприятие или квазикорпорация, което се занимава основно с финансово посредничество като следствие от обединяването на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане.

В определението се включват:

а)

финансови корпорации или квазикорпорации, които предоставят животозастрахователни услуги, при които титулярите на полицата правят редовни или еднократни плащания към застрахователя, в замяна на което той гарантира да предостави на титулярите на полицата договорена сума или анюитет на определена дата или по-рано;

б)

финансови корпорации или квазикорпорации, които предоставят общозастрахователни услуги, за да покрият рискове, като например рискове от злополуки, заболяване, пожар или неизпълнение на задължение по кредит;

в)

финансови корпорации или квазикорпорации, които предоставят общозастрахователни услуги, при които застрахователят купува застраховка, за да се предпази от неочаквано висок брой претенции или изключително големи по размер претенции.

В определението не се включват:

а)

инвестиционните фондове така, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/38) (6);

б)

финансови предприятия за секюритизация така, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/40) (7);

в)

парично-финансовите институции така, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (8);

г)

пенсионните фондове така, както са определени в параграф 2.105 от ЕСС 2010;

2.

„клон“ означава неперсонифицирано търговско представителство или клон, различно от главното управление, на застрахователно (осигурително) или презастрахователно дружество;

3.

„дъщернo дружествo“ e персонифицирано лице, в което друго лице е мажоритарен или едноличен собственик;

4.

„отчетни единици“ е със значението, определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

5.

„резидент“ е със значението, определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98. За целите на настоящия регламент, ако юридическо лице няма физическо измерение, резидентността му се определя от икономическата територия, съгласно чието право то е учредено. Ако лицето не е учредено, резидентността му се определя от мястото му на възникване, а именно от държавата, чиято правна система урежда създаването и съществуването на лицето;

6.

„съответна НЦБ“ е НЦБ на държава членка от еврозоната, в която застрахователното (осигурителното) дружество е резидент;

7.

„съответен НКО“ е НКО на държава членка от еврозоната, в която застрахователното (осигурителното) дружество е резидент;

8.

„данни ценна книга по ценна книга“ са данни, разбити по отделни ценни книги;

9.

„данни по отделни позиции“ са данни, разбити по отделни активи или пасиви;

10.

„агрегирани данни“ са данни, които не са разбити по отделни активи или пасиви;

11.

„финансови трансакции“ са трансакции, които възникват в резултат от създаването на финансови активи или пасиви, ликвидацията им или промяната на собствеността върху тях, както е описано по-подробно в част 5 от приложение II;

12.

„ценови и валутни преоценки“ означава промени в оценката на активите и пасивите, които произтичат от промени в цената на активите и пасивите и/или от влиянието на обменните курсове върху изразените в евро стойности на активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, както е описано по-подробно в част 5 от приложение II.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Ако НЦБ събират данни съгласно ЕСС 2010, в която се изисква активите и пасивите на институционалните единици да бъдат отчетени в държавата по резидентност, действителната съвкупност от отчетни единици се състои от застрахователните (осигурителните) дружества, резиденти на територията на съответната държава членка от еврозоната.

2.   Ако НЦБ извличат данни, които подлежат на отчитане съгласно настоящия регламент, от данни, събрани съгласно разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО или съгласно националното законодателството, с което се прилага Директива 2009/138/ЕО, действителната съвкупност от отчетни единици се състои от:

а)

застрахователните (осигурителните) дружества, които са учредени и са резиденти на територията на съответната държава членка от еврозоната, включително дъщерни дружества, чиито дружества майка се намират извън тази територия;

б)

клонове на застрахователните (осигурителните) дружества, определени в буква а), които са резиденти извън територията на съответната държава членка от еврозоната; и

в)

клонове на застрахователни (осигурителни) дружества, които са резиденти на територията на съответната държава членка от еврозоната, но чието главно управление се намира извън ЕИП.

Не са част от действителната съвкупност от отчетни единици клоновете на застрахователни (осигурителни) дружества, които са резиденти на територията на държава членка от еврозоната и чието главно управление се намира в ЕИП.

3.   Застрахователните (осигурителните) дружества в действителната съвкупност от отчетни единици са длъжни да изпълняват всички изисквания за статистическа отчетност, освен ако се прилага предоставена съгласно член 7 дерогация.

Член 3

Списък със застрахователните (осигурителните) дружества за статистически цели

1.   За статистически цели, Изпълнителният съвет на ЕЦБ съставя и поддържа списък със застрахователните (осигурителните) дружества, които образуват действителната съвкупност от отчетни единици съгласно настоящия регламент. Списъкът може да се базира на списъците със застрахователните (осигурителните) дружества, които понастоящем сe съставят от националните органи, ако подобни списъци съществуват, и да се допълнят от други списъци със застрахователни (осигурителни) дружества, които попадат в определението за „застрахователни (осигурителни) дружества“ по член 1.

2.   Съответната НЦБ може да поиска от отчетната единица, посочена в член 2, параграф 2, буква а), да предостави необходимата информация за клоновете си, ако за целите на списъка се изисква подобна информация.

3.   НЦБ и ЕЦБ публикуват списъка и актуализациите му в подходяща форма, включително по електронен път, интернет или — по искане от съответните отчетни единици — на хартия.

4.   Ако най-актуалният електронен вариант на списъка, посочен в настоящия член, е неточен, ЕЦБ не налага санкции на отчетната единица, която не е изпълнила надлежно изискванията за отчетност, доколкото тя добросъвестно е използвала неточния списък.

Член 4

Изисквания за статистическа отчетност

1.   Отчетните единици предоставят на съответната НЦБ било пряко, било чрез съответния НКО съгласно местните договорености за сътрудничество и в съответствие с приложения I и II:

а)

на тримесечна база — данни за салдата в края на тримесечието относно активите и пасивите на застрахователните (осигурителните) дружества и в съответствие с член 5 — тримесечни корекции от преоценки или финансови трансакции, ако е приложимо;

б)

на тримесечна база — данни за салдата в края на тримесечието относно техническите резерви по общо застраховане, разбити според вида дейност;

в)

на годишна база — данни за салдата в края на годината относно техническите резерви по общо застраховане, разбити според вида дейност и географската област.

2.   Освен изискванията по параграф 1 отчетните единици, които са застрахователни (осигурителни) дружества, учредени и резиденти на територията на държава членка от еврозоната, предоставят на съответната НЦБ било пряко, било чрез съответния НКО съгласно местните договорености за сътрудничество, информация относно записаните премии, възникналите претенции и изплатените комисионни. Тази информация се предоставя на годишна база в съответствие с приложения I и II.

3.   НЦБ могат да получат данните, за които се изисква отчетност съгласно настоящия регламент, от следните данни, събрани съгласно установената с Директива 2009/138/ЕО уредба:

а)

данните, които се съдържат във формулярите за количествено отчитане, използвани при надзорната отчетност, предавани от НКО на НЦБ, независимо от това дали НЦБ и НКО са отделно учредени или принадлежат към една и съща институция, в съответствие с условията на местните договорености за сътрудничество между двата органа; или

б)

данните, които се съдържат във формулярите за количествено отчитане, използвани при надзорната отчетност, предавани от отчетните единици едновременно и направо на НЦБ и НКО.

В случаите, когато формулярът за количествено отчитане, използван при надзорната отчетност, съдържа данни, които са необходими за изпълнението на изискванията за статистическа отчетност съгласно настоящия регламент, НЦБ разполагат с достъп до целия образец или до който и да е друг свързан с него образец с оглед на осигуряването на качеството на данните.

Държавите членки могат да установят договорености за сътрудничество, в които да се предвиди централизирано събиране от съответния НКО на информация относно изискванията за събирането на данни съгласно уредбата, установена от Директива 2009/138/ЕО, и относно допълнителните изисквания за събиране на данни, определени в настоящия регламент, в съответствие с националното право и уеднаквените правила, които могат да бъдат определени от ЕЦБ.

4.   НЦБ уведомява отчетните единици относно различните цели, за които се събират данни от тях.

Член 5

Корекции от преоценки и финансови трансакции

Информацията относно корекциите от преоценки и финансовите трансакции, както е уточнено в приложение I и описано в приложение II, се получава по следния начин:

а)

отчетните единици отчитат агрегирани данни относно корекциите от преоценки и/или финансовите трансакции в зависимост от инструкциите на съответната НЦБ;

б)

НЦБ или извличат приблизителните стойности на трансакциите с ценни книжа от данните ценна книга по ценна книга, или пряко събират данни за тези трансакции от отчетните единици на база ценна книга по ценна книга. Когато събират данни по отделни позиции, НЦБ могат да възприемат подобен подход за активите, различни от ценни книжа;

в)

приблизителните стойности на финансовите трансакции, свързани със застрахователните технически резерви, поддържани от застрахователните (осигурителните) дружества, се извличат:

i)

от отчетните единици в съответствие с указанията от съответната НЦБ въз основа на общите най-добри практики, които могат да бъдат определени на равнището на еврозоната; или

ii)

от съответната НЦБ въз основа на данни, предоставени от застрахователните (осигурителните) дружества.

Член 6

Счетоводни правила

1.   Освен ако е предвидено друго в настоящия регламент, счетоводните правила, които следва да се спазват от застрахователните (осигурителните) дружества за целите на отчетността съгласно настоящия регламент, са установените в съответното национално законодателство, с което се прилага Директива 2009/138/ЕО, или в други национални или международни стандарти, които се спазват от застрахователните (осигурителните) дружества въз основа на инструкциите, издадени от НЦБ.

2.   В допълнение към изискванията, съдържащи се в счетоводните правила, които се спазват от застрахователните (осигурителните) дружества в съответствие с параграф 1, депозитите и кредитите на застрахователните (осигурителните) дружества, обозначени като „номинална стойност“ в таблица 2.1 и таблица 2.2 от приложение I, се отчитат по стойността на непогасената главница в края на тримесечието. Отписванията и намаляванията на стойността, определени от съответните счетоводни практики, се изключват от тази сума.

3.   Без да се засягат преобладаващите в държавите членки от еврозоната счетоводни практики и договорености за нетиране, всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна база за статистически цели.

Член 7

Дерогации

1.   Могат да се предоставят дерогации на малки застрахователни (осигурителни) дружества, както следва:

а)

НЦБ могат да предоставят дерогации на най-малките застрахователни (осигурителни) дружества от гледна точка на пазарния дял, както е посочено в член 35, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, при положение че застрахователните (осигурителните) дружества, които имат принос за тримесечния агрегиран баланс, представляват поне 80 % от общия пазарен дял на застрахователните (осигурителните) дружества във всяка държава членка от еврозоната;

б)

застрахователно (осигурително) дружество с дерогация по буква а) изпълнява изискванията за отчетност по член 4 на годишна база, така че застрахователните (осигурителните) дружества, които имат принос за годишния агрегиран баланс, представляват поне 95 % от общия пазарен дял на застрахователните (осигурителните) дружества във всяка държава членка от еврозоната;

в)

застрахователно (осигурително) дружество, към което няма изискване за отчитане на данни по букви а) и б), отчита намален набор от информация според определеното от съответната НЦБ;

г)

всяка година НЦБ проверяват своевременно изпълнението на условията, изложени в букви а) и б), за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, дадена дерогация с действие от началото на следващата календарна година.

2.   НЦБ могат да предоставят дерогации на застрахователните (осигурителните) дружества по отношение на отчитането на наличностите на държаните от тях валута и депозити по номинална стойност.

Ако данните, събрани на по-високо равнище на агрегиране, покажат, че наличностите от валута и депозити, държани от резидентните застрахователни (осигурителни) дружества, възлизат на по-малко от 10 % от сумарната обща стойност на балансите на застрахователните (осигурителните) дружества на национално равнище и на по-малко от 10 % от общата стойност на наличните салдата от държаните валута и депозити на застрахователните (осигурителните) дружества от еврозоната, съответната НЦБ може да реши да не изисква да бъде отчитана номиналната стойност на наличностите от държаните валута и депозити. Всяка НЦБ уведомява отчетните единици за това решение.

3.   Застрахователните (осигурителните) дружества могат да решат да не прилагат предоставената им дерогация, а да изпълняват изискванията за статистическа отчетност в тяхната цялост така, както са определени в член 4. Ако застрахователно (осигурително) дружество направи подобен избор, преди да пристъпи към последващото използване на дерогацията, то е длъжно да получи предварителното съгласие на съответната НЦБ.

Член 8

Срокове

1.   За 2016 г. отчетните единици предават на съответната НЦБ или на съответния НКО или и на двамата, в съответствие с местните договорености за сътрудничество, изискуемите тримесечни данни в срок най-късно до осем седмици след края на тримесечието, за което се отнасят данните. След това този срок се намалява с по една седмица на година и ще бъде пет седмици за края на тримесечията през 2019 г.

2.   За 2016 г. отчетните единици предават на съответната НЦБ или на съответния НКО или и на двамата, в съответствие с местните договорености за сътрудничество, изискуемите годишни данни в срок най-късно до 20 седмици след края на годината, за която се отнасят данните. След това този срок се намалява с по две седмици на година и ще бъде 14 седмици за 2019 г.

Член 9

Минимални стандарти и национални правила за отчетност

1.   Отчетните единици спазват изискванията за статистическа отчетност в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение III.

2.   В съответствие с националните им изисквания НЦБ определят и прилагат правилата за отчетност, които отчетните единици следва да спазват. НЦБ гарантират, че тези правила за отчетност предоставят необходимата статистическа информация и позволяват да бъде извършена точна проверка за изпълнението на предвидените в приложение III минимални стандарти за предаване, точност, съответствие с понятията и ревизии.

Член 10

Сливане, разделяне и преобразуване

В случай на сливане, разделяне или преобразуване, което може да окаже влияние върху изпълнението на статистическите им задължения, отчетните единици уведомяват съответната НЦБ, пряко или чрез съответния НКО в съответствие с местните договорености за сътрудничество, веднага след като намерението да се осъществи операцията бъде оповестено и преди операцията да бъде осъществена, за процедурите, които са планувани в изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за статистическа отчетност.

Член 11

Проверка и принудително събиране

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да проверява или да събира принудително подобна информация. По-специално НЦБ упражняват това право, когато дадена отчетна единица не изпълнява предвидените в приложение III стандарти за предаване, точност, съответствие с понятията и ревизии.

Член 12

Първо отчитане

1.   Първото отчитане започва с тримесечни данни за първото тримесечие на 2016 г. и с годишни данни за 2016 г.

2.   Застрахователните (осигурителните) дружества, посочени в член 7, параграф 1, буква б), отчитат годишни данни от референтната 2016 г. Освен това с оглед на съставянето на статистика за подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ от началото на 2016 г., тези застрахователните (осигурителните) дружества отчитат пълния набор от данни в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) за първото тримесечие на 2016 г.

Член 13

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 28 ноември 2014 година.

За Управителния Съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ C 427, 28.11.2014 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6).

(4)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 73).

(7)  Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни трансакции (EЦБ/2013/40) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 107).

(8)  Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

ЧАСТ 1

Общи изисквания за статистическа отчетност

1.

Действителната съвкупност от отчетни единици трябва да предостави следната статистическа информация на тримесечна база:

а)

данни ценна книга по ценна книга за ценните книги с ISIN кодове;

б)

данни относно ценните книги без ISIN кодове или на база ценна книга по ценна книга, или на агрегирана база, разбити по категории инструменти/матуритет и контрагенти;

в)

данни относно активите и пасивите, с изключение на ценните книги, или по отделни позиции, или на агрегирана база, разбити по категории инструменти/матуритет и контрагенти.

2.

Агрегираните данни трябва да се предоставят под формата на салда и — съгласно инструкциите на съответната НЦБ — под формата или: а) на преоценки поради промени в цените и обменните курсове; или б) на финансови трансакции.

3.

Застрахователните (осигурителните) дружества (ЗОД), учредени и резиденти на територията на държава членка от еврозоната, трябва също да предоставят на годишна база данни за премиите, претенциите и комисионните, като идентифицират дейността, извършена в държавата членка от еврозоната, в която са учредени и в която са резиденти, и чрез клонове в чужбина, разбити по отделни държави в случаите, когато се касае за държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП).

4.

Данните, които се предоставят на съответната НЦБ на база ценна книга по ценна книга, са посочени в таблица 2.1 за ценните книги с ISIN кодове и в таблица 2.2 за ценните книги без ISIN кодове. Изискванията за агрегиранa тримесечна отчетност за салдата са посочени в таблица 1а и таблица 1б, а тези за преоценките поради промени в цените и обменните курсове или финансовите трансакции са посочени в таблица 3а и таблица 3б. Изискванията за годишна отчетност за премиите, претенциите и комисионните са посочени в таблица 4.

ЧАСТ 2

Застрахователни технически резерви

1.

По отношение на застрахователните технически резерви, за изискванията за тримесечна отчетност, посочени по-долу, отчетните единици извличат приблизителни стойности, ако данните не могат да бъдат идентифицирани пряко, в съответствие с указанията от съответната НЦБ, въз основа на общите най-добри практики, определени на равнището на еврозоната:

а)

по отношение на активите — данни за резидентността на субекта, който предоставя презастрахователни услуги на отчетната единица, които се поддържат като технически резерви по общо застраховане (вземания по договори за презастраховане);

б)

по отношение на пасивите, данни за:

i)

резидентността на държателите на застрахователните технически резерви (по животозастраховане и по общо застраховане поотделно), предоставени от ЗОД, резиденти в държави членки, чиято валута е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“);

ii)

пенсионни права по професионални пенсионноосигурителни планове (разбити на според вида схема — в зависимост от постигнатата доходност, с предварително определен размер на пенсията и хибридна);

iii)

финансови трансакции и/или корекции от преоценки за всички изискуеми разбивки, както е посочено в таблица 3а и таблица 3б.

2.

НЦБ могат и да изберат да извличат изискуемата информация от данни, по отношение на които те считат, че е необходимо да бъдат изискани от отчетните единици за целите на настоящата част.

ЧАСТ 3

Отчетни таблици

Таблица 1а

Тримесечни салда

 

Общо

Еврозона

Останал свят

Местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

(информация държава по държава)

Общо

Неучастващи държави членки

(информация държава по държава)

Основни контрагенти извън Европейския съюз

(информация държава по държава за Бразилия, Канада, Китай, Хонконг, Индия, Япония, Русия, Швейцария, САЩ)

Активи (F)

1.

Валута и депозити (ЕСС 2010: F.21 + F.22 + F.29) — справедлива стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

 

до 1 година (остатъчен срок до падежа)

Сбор

 

 

 

 

 

 

над 1 година (остатъчен срок до падежа)

Сбор

 

 

 

 

 

 

1x.

Валута и депозити в т.ч. прехвърлими депозити (F.22)

Сбор

 

 

 

 

 

 

1.

Валута и депозити (ЕСС 2010: F.21 + F.22 + F.29) — номинална стойност

Сбор

 

Сбор

 

 

 

 

2.

Дългови ценни книжа (ЕСС 2010: F.3)

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

 

емитирани от ПФИ

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

Сбор

Сбор

 

 

 

 

до 1 година (първоначален матуритет)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

1—2 години (първоначален матуритет)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

матуритет над 2 години (първоначален матуритет)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

до 1 година (остатъчен срок до падежа)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

1—2 години (остатъчен срок до падежа)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

2—5 години (остатъчен срок до падежа)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

Над 5 години (остатъчен срок до падежа)

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

3.

Кредити (ЕСС 2010): F.4) — справедлива стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

 

първоначален матуритет до 1 година — справедлива стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет 1—5 години — справедлива стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет над 5 години — справедлива стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

 

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

до 1 година остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

1—2 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

2—5 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

над 5 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

3x.

Кредити в т.ч. депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност — справедлива стойност

Сбор

 

Сбор

 

 

 

 

3.

Кредити (ЕСС 2010): F.4) — номинална стойност

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

 

първоначален матуритет до 1 година — номинална стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет 1—5 години — номинална стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет над 5 години — номинална стойност

Сбор

 

 

 

 

 

 

4.

Собствен капитал (ЕСС 2010: F.51)

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

4a.

Собствен капитал в това число котирани акции

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

емитиран от ПФИ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДУ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ЗОД

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ПФ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от НФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

4б.

Собствен капитал в това число некотирани акции

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

емитиран от ПФИ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДУ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ЗОД

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ПФ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от НФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

4в.

Собствен капитал в това число други видове собствен капитал

Сбор

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

емитиран от ПФИ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДУ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ДФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ЗОД

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от ПФ

 

 

Сбор

 

 

 

 

емитиран от НФП

 

 

Сбор

 

 

 

 

5.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове (ЕСС 2010: F.52)

Сбор

Сбор

Сбор

 

Сбор

 

 

5a.

акции/дялови единици във ФПП

Сбор

 

 

 

 

 

 

5б.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове, които не са ФПП

Сбор

 

 

 

 

 

 

6.

Финансови деривати (ЕСС 2010: F.7)

 

 

 

 

 

 

 

7.

Технически резерви по общо застраховане (ЕСС 2010: F.61)  (1)

Сбор

 

Сбор

 

 

 

 

8.

Нефинансови активи (ЕСС 2010: AN)

 

 

 

 

 

 

 

9.

Други активи

 

 

 

 

 

 

 

10.

Общо активи

Сбор

 

 

 

 

 

 

Сбор
Клетки, които могат да бъдат извлечени от по-подробни разбивки

Съкращения, използвани в настоящата таблица: в т.ч. = в това число; ПФИ = парично-финансови институции; ДУ = държавно управление; ИФ = инвестиционни фондове; ДФП = други финансови посредници; ЗОД = застрахователни (осигурителни) дружества); ПФ = пенсионни фондове; НФП = нефинансови предприятия, НТООД = нетърговски организации, обслужващи домакинства; ФПП = фондове на паричния пазар


Таблица 1б

Тримесечни салда  (2)

 

Общо

Еврозона

Останал свят

Местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

(информация държава по държава)

Общо

Неучастващи държави членки

(информация държава по държава)

Основни контрагенти извън Европейския съюз

(информация държава по държава за Бразилия, Канада, Китай, Хонконг, Индия, Япония, Русия, Швейцария, САЩ)

ПАСИВИ (F)

1.

Емитирани дългови ценни книжа (ЕСС 2010: F.3)

 

 

 

 

 

 

 

2.

Кредити (ЕСС 2010: F.4)

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от парично-финансови институции (ПФИ) (3)

Сбор

 

 

 

 

 

 

емитирани от НПФИ (3)

Сбор

 

 

 

 

 

 

2.x.

Кредити в т.ч. депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност

 

 

 

 

 

 

 

3.

Собствен капитал (ЕСС 2010): F.51)

Сбор

 

 

 

 

 

 

3a.

Собствен капитал в т.ч. котирани акции

 

 

 

 

 

 

 

3б.

Собствен капитал в т.ч. некотирани акции

 

 

 

 

 

 

 

3в.

Собствен капитал в т.ч. други видове собствен капитал

 

 

 

 

 

 

 

4.

Застрахователни технически резерви (ЕСС 2010: F.6)  (4)

Сбор

 

 

 

 

 

 

4.1

Технически резерви по животозастраховане

Сбор

 

Сбор

 

 

 

 

в т.ч. обвързани с дялове в инвестиционен фонд

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. необвързани с дялове в инвестиционен фонд

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. Пенсионни права

Сбор

 

 

 

 

 

 

в т.ч. схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. схеми с предварително определен размер на пенсията

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. хибридни схеми

 

 

 

 

 

 

 

4.2.

Технически резерви по общо застраховане

Сбор

 

Сбор

 

 

 

 

според вида дейност

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка с медицински разходи

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Застраховане във връзка със защита на доходите

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Застраховане във връзка с обезщетение на работниците

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Застраховане на гражданска отговорност във връзка с моторнипревозни средства

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Други видове застраховане във връзка с моторни превозни средства

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Морско, авиационно и транспортно застраховане

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Имуществено застраховане срещу пожар и други бедствия

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Застраховане във връзка с обща гражданска отговорност

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Кредитно и гаранционно застраховане

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Застраховане във връзка с правни разноски

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Оказване на помощ

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Разни финансови загуби

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

Презастраховане

 

Годишно

 

Годишно

 

Годишно

Годишно

5.

Финансови деривати (ЕСС 2010: F.7)

 

 

 

 

 

 

 

6.

Други пасиви

 

 

 

 

 

 

 

Съкращениe, използванo в настоящата таблица: в т.ч. = в това число.

Таблица 2

Изискуеми данни ценна книга по ценна книга

Данните по полетата в таблица 2.1 и таблица 2.2 трябва да бъдат отчетени за всяка ценна книга, класифицирана в следните категории според инструмента: „дългови ценни книжа“, „собствен капитал“ и „акции/дялови единици в инвестиционни фондове“ (както са определени в таблица А, част 1, приложение II). Таблица 2.1. се отнася за ценните книжа, на които е присвоен ISIN код. Таблица 2.2 се отнася за ценни книжа без ISIN код.

Таблица 2.1

Наличности от държани ценни книжа с ISIN код

За всяка ценна книга трябва да се отчитат данни по всяко поле в съответствие със следните правила:

1.

По поле 1 трябва да се отчитат данни.

2.

Ако съответната НЦБ не събира пряко информация за финансовите трансакции ценна книга по ценна книга, трябва да се отчитат данни по две от трите полета 2, 3 и 4 (т.е. по полета 2 и 3, полета 2 и 4 или полета 3 и 4). Ако се събират данни по поле 3, трябва да се събират и данни по поле 3б.

3.

Ако съответната НЦБ събира пряко информация за финансовите трансакции ценна книга по ценна книга, трябва да се отчитат и данни по следните полета:

а)

поле 5 или полета 6 и 7; и

б)

поле 4; или полета 2 и 3.

4.

Съответната НЦБ може да изиска от отчетните единици да отчитат и данни по полета 8, 9, 10 и 11.

Поле

Наименование

1

ISIN код

2

Брой дялови единици или агрегирана номинална стойност

3

Цена

3б.

Котировъчна база

4

Обща сума по пазарна стойност

5

Финансови трансакции

6

Закупени ценни книжа

7

Продадени ценни книжа

8

Валута, в която е записана ценната книга

9

Други промени в обема по номинална стойност

10

Други промени в обема по пазарна стойност

11

Портфейлна инвестиция или пряка инвестиция

Таблица 2.2

Наличности от държани ценни книжа без ISIN код

По всяко поле трябва да се отчитат данни или: а) за всяка ценна книга; или б) като се агрегират ценни книги като отделен показател.

За случаите по подточка а) се прилагат следните правила:

1.

Трябва да се отчитат данни по полета 1, 12, 13, 14 и 15.

2.

Ако съответната НЦБ не събира пряко информация за финансовите трансакции ценна книга по ценна книга, трябва да се отчитат данни по две от трите полета 2, 3 и 4 (т.е. по полета 2 и 3, полета 2 и 4 или полета 3 и 4). Ако се събират данни по поле 3, трябва да се събират и данни по поле 3б.

3.

Ако съответната НЦБ събира пряко информация за финансовите трансакции ценна книга по ценна книга, трябва да се отчитат и данни за следните полета:

а)

поле 5 или полета 6 и 7; и

б)

поле 4; или полета 2 и 3.

4.

Съответната НЦБ може да изиска от отчетните единици да отчитат и данни по полета 3б, 8, 9, 10 и 11.

За случаите по подточка б) се прилагат следните правила:

1.

Трябва да се отчитат данни по полета 4, 12, 13, 14 и 15.

2.

Трябва да се отчитат данни или по поле 5, или по полета 10 и 16.

3.

Съответната НЦБ може да изиска от отчетните единици да отчитат и данни по полета 8, 9 и 11.

Поле

Наименование

1

Идентификационен код на ценната книга

2

Брой дялови единици или агрегирана номинална стойност

3

Цена

Котировъчна база

4

Обща сума по пазарна стойност

5

Финансови трансакции

6

Закупени ценни книжа

7

Продадени ценни книжа

8

Валута, в която е записана ценната книга

9

Други промени в обема по номинална стойност

10

Други промени в обема по пазарна стойност

11

Портфейлна инвестиция или пряка инвестиция

12

Инструмент (с класификация на финансовата трансакция)

дългови ценни книжа (F.3)

собствен капитал (F.51)

в т.ч. котирани акции (F.511)

в т.ч. некотирани акции (F.512)

в т.ч. други видове собствен капитал (F.519)

акции или дялови единици в инвестиционни фондове (F.52)

13

Дата на емитиране и падеж за дълговите ценни книжа. Алтернативно, разбивка според продължителността на матуритета, както следва: за първоначален матуритет — до една година, от една до две години и над две години; за остатъчен матуритет — от до една година, от една до две години, от две до пет години и над пет години.

14

Сектор или подсектор на емитента:

централна банка (S.121)

депозитни институции без централната банка (S.122)

фондове на паричния пазар (S.123)

инвестиционни фондове без фондовете на паричния пазар (S.124)

други финансови посредници с изключение на застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове (като се изключат финансовите предприятия за секюритизация) + финансовите спомагателни организации + каптивните финансови институции и заемодатели (S.125 без финансовите предприятия за секюритизация + S.126 + S.127)

финансови предприятия за секюритизация (подразделение на S.125)

ЗОД (S.128)

пенсионни фондове (S.129)

нефинансови предприятия (S.11)

държавно управление (S.13)

домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) (5)

15

Държава на емитента

16

Корекции от преоценки

Таблица 3a

Тримесечни корекции от преоценки или финансови трансакции

 

Общо

Еврозона

Останал свят

Местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

(информация държава по държава)

Общо

Неучастващи държави членки

(информация държава по държава)

Основни контрагенти извън Европейския съюз

(информация държава по държава за Бразилия, Канада, Китай, Хонконг, Индия, Япония, Русия, Швейцария, САЩ)

Активи (F)

1.

Валута и депозити (ЕСС 2010: F.21 + F.22 + F.29) — справедлива стойност

 

 

 

 

 

 

 

до 1 година (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

 

 

 

над 1 година (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

 

 

 

1x.

Валута и депозити в т.ч. прехвърлими депозити (F.22)

 

 

 

 

 

 

 

1.

Валута и депозити (ЕСС 2010: F.21 + F.22 + F.29) — номинална стойност

 

 

 

 

 

 

 

2.

Дългови ценни книжа (ЕСС 2010: F.3)

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от ПФИ

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от ДУ

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от ДФП

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от ЗОД

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от ПФ

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от НФП

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

до 1 година (първоначален матуритет)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

1—2 години (първоначален матуритет)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

над 2 години (първоначален матуритет)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

до 1 година (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

1—2 години (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

2—5 години (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

Над 5 години (остатъчен срок до падежа)

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

 

емитирани от ПФИ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДУ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ДФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ЗОД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от ПФ

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от НФП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

емитирани от Домакинства и НТООД

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

 

 

 

3.

Кредити (ЕСС 2010): F.4) — справедлива стойност

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет до 1 година — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет 1—5 години — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет над 5 години — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

отпуснати на ПФИ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДУ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ИФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ДФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ЗОД

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на ПФ

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на НФП

 

 

 

 

 

 

 

отпуснати на Домакинства и НТООД

 

 

 

 

 

 

 

до 1 година остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

1—2 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

2—5 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

над 5 години остатъчен срок до падежа — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

3x.

Кредити в т.ч. депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност — справедлива стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

3.

Кредити (ЕСС 2010): F.4) — номинална стойност

 

 

 

 

 

 

 

първоначален матуритет до 1 година — номинална стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

първоначален матуритет 1—5 години — номинална стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

първоначален матуритет над 5 години — номинална стойност

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

4.

Собствен капитал (ЕСС 2010): F.51)

 

 

 

 

 

 

 

4a.

Собствен капитал в т.ч. котирани акции

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

емитиран от ПФИ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДУ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ЗОД

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ПФ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от НФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

4б.

Собствен капитал в т.ч. некотирани акции

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

емитиран от ПФИ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДУ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ЗОД

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ПФ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от НФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

4в.

Собствен капитал в т.ч. други видове собствен капитал

 

 

 

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

емитиран от ПФИ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДУ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ДФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ЗОД

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от ПФ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

емитиран от НФП

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

5.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове (ЕСС 2010: F.52)

 

 

 

 

 

 

 

5a.

акции/дялови единици във ФПП

 

 

 

 

 

 

 

5б.

aкции/дялови единици в инвестиционни фондове, които не са ФПП

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

6.

Финансови деривати (ЕСС 2010: F.7)

 

 

 

 

 

 

 

7.

Технически резерви по общо застраховане (ЕСС 2010: F.61)  (6)

 

МИНИМУМ

МИНИМУМ

 

МИНИМУМ

 

 

8.

Нефинансови активи (ESA 2010: AN)

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

9.

Други активи

 

 

 

 

 

 

 

10.

Общо активи

 

 

 

 

 

 

 

Съкращения, използвани в настоящата таблица: в т.ч. = в това число; ПФИ = парично-финансови институции; ДУ = държавно управление; ИФ = инвестиционни фондове; ДФП = други финансови посредници; ЗОД = застрахователни (осигурителни) дружества; ПФ = пенсионни фондове; НФП = нефинансови предприятия, НТООД = нетърговски организации, обслужващи домакинства; ФПП = фондове на паричния пазар

Отчет на ЗОД: полетата са обозначени с „МИНИМУМ“, ако данните за категориите инструменти не се събират на база показател по показател. НЦБ могат да прилагат тази практика и за полетата с данни, които не съдържат думата „МИНИМУМ“.


Таблица 3б

Тримесечни корекции от преоценки или финансови трансакции

 

Общо

Еврозона

Останал свят

Местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

Държави членки от еврозоната, различни от местни

(информация държава по държава)

Общо

Неучастващи държави членки

(информация държава по държава)

Основни контрагенти извън Европейския съюз (приложими са коментарите за предходните таблици)

(информация държава по държава за Бразилия, Канада, Китай, Хонконг, Индия, Япония, Русия, Швейцария, САЩ)

ПАСИВИ (F)

1.

Емитирани дългови ценни книжа (ЕСС 2010: F.3)

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

2.

Кредити (ЕСС 2010: F.4)

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

емитирани от парично-финансови институции (ПФИ) (7)

 

 

 

 

 

 

 

емитирани от НПФИ (7)

 

 

 

 

 

 

 

2.x.

Кредити в т.ч. депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

3.

Собствен капитал (ЕСС 2010: F.51)

 

 

 

 

 

 

 

3a.

Собствен капитал в т.ч. котирани акции

 

 

 

 

 

 

 

3б.

Собствен капитал в т.ч. некотирани акции

 

 

 

 

 

 

 

3в.

Собствен капитал в т.ч. други видове собствен капитал

 

 

 

 

 

 

 

4.

Застрахователни технически резерви (ЕСС 2010: F.6)  (8)

 

 

 

 

 

 

 

4.1

Технически резерви по животозастраховане

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. обвързани с дялови единици в инвестиционен фонд

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

в т.ч. необвързани с дялови единици в инвестиционен фонд

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. Пенсионни права

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

в т.ч. схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. схеми с предварително определен размер на пенсията

 

 

 

 

 

 

 

в т.ч. хибридни схеми

 

 

 

 

 

 

 

4.2

Застрахователни технически резерви по общо застраховане

 

 

 

 

 

 

 

според вида дейност

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка с медицински разходи

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка със защита на доходите

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка с обезщетение на работниците

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане на гражданска отговорност във връзка с моторнипревозни средства

 

 

 

 

 

 

 

Друго видове застраховане във връзка с моторни превозни средства

 

 

 

 

 

 

 

Морско, авиационно и транспортно застраховане

 

 

 

 

 

 

 

Имуществено застраховане срещу пожар и други бедствия

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка с обща гражданска отговорност

 

 

 

 

 

 

 

Кредитно и гаранционно застраховане

 

 

 

 

 

 

 

Застраховане във връзка с правни разноски

 

 

 

 

 

 

 

Оказване на помощ

 

 

 

 

 

 

 

Разни финансови загуби

 

 

 

 

 

 

 

Презастраховане

 

 

 

 

 

 

 

5.

Финансови деривати (ЕСС 2010: F.7)

МИНИМУМ

 

 

 

 

 

 

6.

Други пасиви

 

 

 

 

 

 

 

Отчет на ЗОД: полетата са обозначени с „МИНИМУМ“, ако данните за категориите инструменти не се събират на база показател по показател. НЦБ могат да разширят тази практика до полетата с данни, които не съдържат думата „МИНИМУМ“.


Таблица 4

Годишни премии, претенции и комисионни

 

Общо (9)

 

 

 

В това число: местни

В това число: клонове в ЕИП (информация държава по държава)

В това число: клонове извън ЕИП (информация държава по държава)

1.

Премии

 

 

 

 

2.

Претенции

 

 

 

 

3.

Комисионни

 

 

 

 


(1)  Ако отчетната единица не може пряко да идентифицира резидентността на контрагента, тя може да извлича приблизителни стойности или вместо това да отчита друга информация, изискана от съответната НЦБ, така че съответната НЦБ да може да извлече приблизителни стойности (както е предвидено приложение I, част 2 към настоящия регламент).

(2)  Освен ако е посочена годишна периодичност.

(3)  За държавите членки извън еврозоната съкращенията „ПФИ“ и „НПФИ“ се отнасят за „банките“ и „небанковите институции“.

(4)  Ако отчетната единица не може пряко да идентифицира информацията, тя може да извлича приблизителни стойности или вместо това да отчита друга информация, изискана от съответната НЦБ, така че съответната НЦБ да може да извлече приблизителни стойности (както е предвидено приложение I, част 2 към настоящия регламент).

(5)  Съответната НЦБ може да изиска от отчетните единици да идентифицират поотделно подсектор „Домакинства“ (S.14) и подсектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (S.15).

(6)  Ако отчетната единица не може пряко да идентифицира резидентността на контрагента, тя може да извлича приблизителни стойности или вместо това да отчита друга информация, изискана от съответната НЦБ, така че съответната НЦБ да може да извлече приблизителни стойности (както е предвидено приложение I, част 2 към настоящия регламент).

(7)  За държавите членки извън еврозоната съкращенията „ПФИ“ и „НПФИ“ се отнасят за „банките“ и „небанковите институции“.

(8)  Ако отчетната единица не може пряко да идентифицира резидентността на контрагента, тя може да извлича приблизителни стойности или вместо това да отчита друга информация, изискана от съответната НЦБ, така че съответната НЦБ да може да извлече приблизителни стойности (както е предвидено приложение I, част 2 към настоящия регламент).

(9)  В общата стойност се включва дейността, извършена в резултат от упражняването на свободното предоставяне на услуги по член 56 от Договора.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПИСАНИЕ

ЧАСТ 1

Описание на категориите инструменти

1.

В таблица А е предоставено подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) трябва да транспонират в национални категории в съответствие с настоящия регламент. Със списъка от отделни финансови инструменти в таблицата и със съответстващото им описание не се цели изчерпателност. Описанията съответстват на Европейската система от сметки, създадена с Регламент (ЕС) № 549/2013 (наричана по-долу „ЕСС 2010“).

2.

За някои категории инструменти се изискват разбивки по матуритет. Тези разбивки се отнасят до:

а)

първоначалния матуритет, т.е. матуритетът при емитиране, който представлява определен период от време от живота на даден финансов инструмент, преди изтичането на който той не може да бъде погасен, например при дълговите ценни книжа, или преди изтичането на който той може да бъде погасен, но с налагането на санкция, например при някои видове депозити; или

б)

остатъчния матуритет, т.е. оставащият период от време от живота на даден финансов инструмент в края на отчетния период, преди изтичането на който той не може да бъде погасен, например при дълговите ценни книжа, или преди изтичането на който той може да бъде погасен, но с налагането на санкция, например при някои видове депозити.

3.

Финансовите вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако то лесно може да бъде прехвърлено от една страна на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Въпреки че всеки финансов инструмент може да бъде търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

Таблица А

Описание на категориите инструменти, записани като активи и пасиви на застрахователните (осигурителните) дружества (ЗОД)

АКТИВИ

Категория инструмент

Описание на основните характеристики

1.

Валута и депозити

Наличностите от държаните евробанкноти и монети и банкноти и монети в чуждестранна валута в обращение, които обичайно се използват за извършване на плащания, както и депозитите, направени от ЗОД в парично-финансови институции (ПФИ). Те могат да включват овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие, както и вземания по обратни репо сделки или по ценни книжа, взети в заем срещу предоставянето на парично обезпечение.

1.1

Прехвърлими депозити

Прехвърлими депозити са депозитите, които са пряко прехвърлими при поискване за извършване на плащания в полза на други стопански субекти чрез обичайно използвани платежни средства, като например кредитен трансфер и директен дебит, а също и евентуално чрез кредитна или дебитна карта, трансакции на електронни пари, чекове или други подобни средства, без значително забавяне, ограничение или санкция. Депозитите, които могат да се използват само за теглене на парични средства и/или депозитите, от които средствата могат само да се теглят или прехвърлят през друга сметка на същия титуляр, не се включват като прехвърлими депозити.

2.

Дългови ценни книжа

Наличностите от държаните ценни книжа, които са търгуеми финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари. Освен това по отношение на тях може да бъде заета обратна позиция на пазара и не дават на титуляря им права на собственост върху институцията емитент.

В тази категория инструмент се включват:

наличностите от държаните ценни книжа, които дават на титуляря им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или на посочена фиксирана сума, чието изплащане започва на определена дата или дати или от дата, определена по време на емисията;

кредитите, които са станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличието на маркет мейкъри, и за често ценообразуване на финансовия актив, видно от разликата между покупната и продажната му цена. Ако тези критерии не са изпълнени, заемите следва да се класифицират в категория инструменти 3 „Кредити“ (виж също „търгувани кредити“ в същата категория);

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа (вж. също „подчинен дълг под формата на кредити“ в категория инструменти 3 „Кредити“).

Ценните книжа, отпуснати в заем по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, продължават да се водят в баланса на първоначалния собственик (и не се записват в баланса на временния им приобретател), ако е налице твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба трябва да бъде записана като окончателна сделка с ценни книжа и да се впише в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа.

3.

Кредити

За целите на схемата на отчитането тази категория се състои от средства, отпуснати в заем от ЗОД на кредитополучатели, или от кредити, придобити от ЗОД, които или се доказват с нетъргуеми документи или не се доказват с документи.

Включват се следните показатели:

наличностите от държаните нетъргуеми ценни книжа: наличностите от държаните дългови ценни книжа, които не са търгуеми и не могат да се търгуват на вторични пазари;

търгуемите кредити: кредитите, които фактически са станали търгуеми, се класифицират в категория „Кредити“, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те се класифицират като дългови ценни книжа (категория инструменти 2);

подчинен дълг под формата на кредити: инструментите, представляващи подчинен дълг, предоставят субсидиарна претенция към институцията емитент, която може да бъде упражнена само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут, като им се придават някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се класифицира или като „Кредити“, или като „Дългови ценни книжа“ според естеството на инструмента. Ако наличностите от подчинен дълг, държан от ЗОД под каквато и да е форма, се идентифицират като единна сума за целите на статистиката, тази сума се класифицира в категория „Дългови ценни книжа“ на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на дългови ценни книжа, а не на кредити;

вземания по обратни репо сделки или вземането в заем на ценни книжа срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на парични средства, изплатени срещу ценни книжа, закупени от отчетните единици на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите или подобни ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата, или вземането в заем на ценни книжа срещу парично обезпечение.

От тази категория се изключват активите под формата на депозити, направени от ЗОД (които се включват в категория 1).

3.1

Депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност

Депозити, предоставени от презастрахователните дружества като обезпечение за ЗОД, действащи като цеденти при презастрахователни сделки.

4.

Собствен капитал

Финансови активи, които представляват права на собственост в предприятия или квазикорпорации. Тези финансови активи обикновено дават на притежателите им право на дял в печалбите на предприятията или квазикорпорациите и на дял в техните нетни активи в случай на ликвидация.

В тази категория се включват котирани и некотирани акции и други видове собствен капитал.

За капиталовите ценни книжа, отпуснати в заем по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумения за обратно изкупуване, се прилага категория 2 „Дългови ценни книжа“.

4.1

Котирани акции

Капиталови ценни книжа, листвани на борса. Борсата може да бъде призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар. Котираните акции се наричат още листвани акции.

4.2

Некотирани акции

Некотираните акции са капиталови ценни книжа, които не са листвани на борса.

4.3

Други видове собствен капитал

Другите видове собствен капитал обхващат всички форми на собствен капитал, различни от котирани акции и некотирани акции.

5.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове

В тази категория се включват наличностите от държани акции или дялови единици, емитирани от фондове на паричния пазар (ФПП) и инвестиционни фондове, които не са ФПП (т.е. инвестиционни фондове, различни от ФПП), включени в списъците на ЕЦБ с ФПП и с инвестиционни фондове (ИФ) за статистически цели.

5.1

Акции/дялови единици във ФПП

Наличностите от държаните акции или дялови единици, емитирани от ФПП, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

5.2

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове, които не са ФПП

Наличностите от държаните акции или дялови единици, емитирани от инвестиционни фондове, различни от ФПП, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38).

6.

Финансови деривати

Финансовите деривати са финансови инструменти, свързани с определен финансов инструмент, показател или стока, чрез които специфични финансови рискове могат да се търгуват самостоятелно на финансовите пазари.

В тази категория се включват:

опции;

варанти;

фючърси;

форуърди;

суапове;

кредитни деривати.

Финансовите деривати се записват в баланса по пазарна стойност на брутна база. Индивидуалните договори с деривати с положителни пазарни стойности се записват в активите на баланса, а договорите с отрицателни пазарни стойности — в пасивите на баланса.

Брутните фючърсни задължения, произтичащи от договори с деривати, не следва да се вписват като балансови показатели.

В тази категория не се включват финансовите деривати, които съобразно националните правила не подлежат на записване в баланса.

7.

Технически резерви по общо застраховане

Финансови претенции на ЗОД към презастрахователни предприятия въз основа на животозастрахователни и общозастрахователни полици.

8.

Нефинансови активи

Материални и нематериални активи, различни от финансови активи.

В тази категория се включват жилищни имоти и други сгради и структури, машини и оборудване, ценности, продукти на интелектуалната собственост, като компютърен софтуер и бази данни.

9.

Други активи

Това е остатъчна категория в активите на баланса, определена като „Активи, които не са включени другаде“. НЦБ могат да изискат отчитането на специфични подпозиции, включени в тази категория. В категорията „Други активи“ може да се включат:

дивиденти за получаване;

начислен наем за получаване;

презастрахователни обезщетения за получаване;

суми за получаване, които не са свързани с основната дейност на ЗОД.


ПАСИВИ

Категория инструмент

Описание на основните характеристики

10.

Емитирани дългови ценни книжа

Ценни книжа, различни от собствен капитал, емитирани от ЗОД, които обикновено са търгуеми инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на титуляря им права на собственост върху институцията емитент.

11.

Получени кредити

Суми, дължими от ЗОД на кредитори, различни от сумите, които възникват в резултат от емитирането на търгуеми ценни книжа. Тази категория се състои от:

кредити: кредити, предоставени на ЗОД, които или се доказват с нетъргуеми документи, или не се доказват с документи,

репо сделки и операции от тип „репо сделка“ срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на парични средства, получени срещу ценни книжа, продадени от ЗОД на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Сумите, получени от ЗОД срещу ценни книжа, прехвърлени на трето лице („временен приобретател“), се класифицират тук, ако е налице твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Това предполага, че всички рискове и ползи от базовите ценни книжа по време на операцията са за ЗОД,

парични обезпечения, получени срещу отпускането на ценни книжа в заем: суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице под формата на кредитни операции с ценни книжа срещу парично обезпечение,

парични обезпечения, получени при операции с временно прехвърляне на злато срещу обезпечение.

11.1

Депозитни гаранции във връзка с презастрахователна дейност

Депозити, които дружества-цеденти получават като обезпечение от презастрахователни дружества.

12.

Собствен капитал

Вж. категория 4.

12.1

Котирани акции

Вж. категория 4.1.

12.2

Некотирани акции

Вж. категория 4.2.

12.3

Други видове собствен капитал

Вж. категория 4.3.

13.

Застрахователни технически резерви

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещи претенции за застрахователно обезщетение от титулярите на полици.

13.1

Технически резерви по животозастраховане

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещи претенции за застрахователно обезщетение от титулярите на животозастрахователни полици.

13.1.1

в това число технически резерви по животозастраховане, обвързани с дялови единици в инвестиционен фонд

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещи претенции за застрахователно обезщетение от титулярите на животозастрахователни полици, които не са обвързани с дялови единици в инвестиционен фонд. Бъдещите претенции на титуляря на полицата по обвързан с дялови единици в инвестиционен фонд договор зависят от доходността на групата активи, в които са инвестирани средствата на титуляря на полицата.

13.1.2

в това число технически резерви по животозастраховане, необвързани с дялови единици в инвестиционен фонд

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещи претенции за застрахователно обезщетение от титулярите на животозастрахователни полици, които не са обвързани с дялови единици в инвестиционен фонд. Бъдещите претенции на титуляря на полицата по необвързан с дялови единици в инвестиционен фонд договор не зависят от доходността на определена група активи.

13.1.3

в това число пенсионни права

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещите претенции, произтичащи от пенсионноосигурителни схеми. Тази категория се отнася само за професионалните пенсионноосигурителни планове. Индивидуалните пенсионноосигурителни планове, несвързани с трудови правоотношения, не попадат в тази категория.

13.1.3.1

Пенсионни права в това число схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещи претенции от титулярите по схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност.

В схема за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност плащаните пенсии зависят от доходността на активите, които са придобити от пенсионната схема. Пасивът на схема за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност е текущата пазарна стойност на активите на фонда.

13.1.3.2

Пенсионни права в това число схеми с предварително определен размер на пенсията

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещите претенции от титулярите по схеми с предварително определен размер на пенсията.

В пенсионна схема с предварително определен размер на пенсията нивото на пенсионните плащания, които са обещани на участващите в нея наети лица, се определя посредством предварително съгласувана формула. Пасивът на пенсионна схема с предварително определен размер на пенсията е равен на настоящата стойност на обещаните плащания.

13.1.3.3

Пенсионни права, в това число хибридни схеми

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещите претенции по схеми, които комбинират елементи на схемите за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност и на схемите с предварително определен размер на пенсията.

13.2

Технически резерви по общо застраховане

Размерът на капитала, който ЗОД притежава с оглед на удовлетворяването на бъдещите претенции за застрахователно обезщетение от титулярите на общозастрахователни полици.

13.2.1

Застраховане във връзка с медицински разходи

Застрахователни задължения във връзка с медицински разходи, при които техническата база за извършването на основната дейност е различна от тази при животозастраховането и които са различни от задълженията, включени във вида дейност по 13.2.3.

13.2.2

Застраховане във връзка със защита на доходите

Застрахователни задължения във връзка със защита на доходите, при които техническата база за извършването на основната дейност е различна от тази при животозастраховането и които са различни от задълженията, включени във вида дейност по 13.2.3.

13.2.3

Застраховане във връзка с обезщетение на работниците

Здравни застрахователни задължения, които са свързани с трудова злополука, трудови травми и професионални болести и при които техническата база за извършване на основната дейност е различна от тази при животозастраховането.

13.2.4

Застраховане на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства

Застрахователни задължения, които покриват цялата отговорност, която възниква от използването на моторни превозни средства по суша (включително отговорност на превозвача).

13.2.5

Други видове застраховане във връзка с моторни превозни средства

Застрахователни задължения, които обхващат всички щети или погиване на сухопътни превозни средства (включително железопътен подвижен състав).

13.2.6

Морско, авиационно и транспортно застраховане

Застрахователни задължения, които обхващат всички щети или погиване на морски, езерни, речни и канални плавателни съдове, въздухоплавателни средства, както и щети или погиване на транзитно преминаващи стоки или багажи, независимо от вида на транспорта. Застрахователни задължения, които обхващат отговорността, възникваща от използването на въздухоплавателни средства, кораби, плавателни съдове или лодки по море, езеро, река или канал (включително отговорността на превозвача).

13.2.7

Имуществено застраховане срещу пожар и други бедствия

Застрахователни задължения, които обхващат всички щети или погиване на имущество, различни от включените във видовете дейности по 13.2.5 и 13.2.6, вследствие на пожар, експлозия, природни бедствия, в това число бури, градушки или слана, ядрена енергия, движение на земни маси, както и при всяко друго събитие, като например кражба.

13.2.8

Застраховане във връзка с обща гражданска отговорност

Застрахователни задължения, които обхващат всяка отговорност, различна от посочените във видовете дейности по 13.2.4 и 13.2.6.

13.2.9

Кредитно и гаранционно застраховане

Застрахователни задължения, които обхващат неплатежоспособност, експортно кредитиране, кредитиране на вноски, ипотеки, земеделско кредитиране и пряко и косвено поръчителство.

13.2.10

Застраховане във връзка с правни разноски

Застрахователни задължения, които обхващат правни разноски и съдебни разходи.

13.2.11

Оказване на помощ

Застрахователни задължения, които обхващат оказването на помощ на лица, които са изпаднали в затруднения по време на пътуване, когато са далече от дома си или от мястото си на обичайно пребиваване.

13.2.12

Разни финансови загуби

Застрахователни задължения, които обхващат рискове, свързани със заетостта, недостатъчен доход, лоши метеорологични условия, пропуснати ползи, продължителни общи разходи, непредвидени търговски разходи, загуба на пазарна стойност, загуба на наем или доход, косвени търговски загуби, различни от посочените по-горе, други (нетърговски) финансови загуби, както и всеки друг риск при общото застраховане, необхванат от видовете дейности по 13.2.1—13.2.11.

13.2.13

Презастраховане

Презастрахователни задължения.

14.

Финансови деривати

Вж. категория 6.

15.

Други пасиви

Това е остатъчен показател в пасива на баланса, определен като „Пасиви, които не са включени другаде“. НЦБ могат да изискат отчитането на специфични подпозиции, включени в тази категория. В категорията „Други пасиви“ може да се включат:

платими суми, които не са свързани с основната дейност на ЗОД, т.е. суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, социалноосигурителни вноски и други,

провизии, представляващи задължения към трети лица, т.е. пенсии, дивиденти и други,

нетни позиции, възникващи от отпускането на ценни книжа в заем без парично обезпечение,

нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на сделки с ценни книжа.

ЧАСТ 2

Описание на атрибутите ценна книга по ценна книга

Таблица Б

Описание на атрибутите ценна книга по ценна книга

Поле

Описание

Идентификационен код на ценната книга

Код, който еднозначно обозначава ценната книга съгласно инструкциите на НЦБ (например идентификационен номер на НЦБ, CUSIP, SEDOL).

Брой дялови единици или агрегирана номинална стойност

Брой дялови единици от ценна книга или агрегирана номинална стойност, ако ценната книга се търгува по стойност, а не по дялови единици, с изключение на начислената лихва.

Цена

Пазарната цена за дял от ценната книга или процент от агрегираната номинална стойност, ако ценната книга се търгува по стойност, а не по дялови единици. По тази позиция НЦБ могат да изискат и отчитането на начислената лихва.

Котировъчна база

Обозначава дали ценната книга е котирана в процент или в дялови единици.

Обща стойност

Обща пазарна стойност на ценната книга. Ако ценните книжа се търгуват по дялови единици, тази стойност е равна на броя на ценните книжа, умножен по цената за дялова единица. Когато ценните книжа се търгуват по стойност, а не по дялови единици, тази стойност е равна на агрегираната номинална стойност, умножена по цената, изразена като процент от номиналната стойност.

НЦБ трябва по принцип да изискват начислената лихва да бъде отчитана или по тази позиция, или отделно. НЦБ могат обаче, по своя преценка, да изискват данни без начислената лихва.

Финансови трансакции

Сумата на покупките минус продажбите (ценни книжа в активите на баланса) или на емисиите минус погасяванията (ценни книжа в пасивите на баланса) на ценна книга, записана по стойността на трансакцията в евро.

Закупени ценни книжа

Сумата на покупките на ценна книга, записана по стойността на трансакцията.

Продадени ценни книжа

Сумата на продажбите на ценна книга, записана по стойността на трансакцията.

Валута на записването на ценната книга

ISO код или еквивалент на валутата, която е използвана, за да се изрази цената на ценната книга и/или непогасената сума по нея.

Други промени в обема по номинална стойност

Други промени в обема на държаната ценна книга, по номинална стойност в номинална валута/парична единица или в евро.

Други промени в обема по пазарна стойност

Други промени в обема на държаните ценни книжа, по пазарна стойност в евро.

Портфейлна инвестиция или пряка инвестиция

Функцията на инвестицията според класификацията ѝ в статистиката на платежния баланс (1)

Държава на емитента

Резидентност на емитента. За акциите/дяловите единици на инвестиционен фонд държавата на емитента е мястото, където инвестиционният фонд е резидент, а не мястото на резидентност на управителя на фонда.

ЧАСТ 3

Таблица В

Описание на премиите, претенциите и комисионните

Категория

Описание

Начислени премии

Начислените брутни премии, които обхващат всички дължими по застрахователни договори суми през финансовата година, независимо от това, че тези суми може да се отнасят изцяло или отчасти за следваща финансова година.

Възникнали претенции

Сумата от изплатените за финансовата година претенции и провизията за претенции за същата финансова година, минус провизията за претенции за предходната финансова година.

Комисионни

Разходи за придобиване, платени от ЗОД на други субекти, за да продават те продуктите на ЗОД.

ЧАСТ 4

Описание по сектор

В ЕСС 2010 е установен стандартът за секторна класификация. В таблица Г е предоставено подробно описание на секторите, които НЦБ трябва да транспонират в национални категории в съответствие с настоящия регламент. Контрагентите, резиденти на територията на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се идентифицират според техния сектор в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели, и с указанията за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: Указания за статистическата класификация на клиенти“ на ЕЦБ (2).

Таблица Г

Описание по сектор

Сектор

Описание

1.

ПФИ

ПФИ са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Сектор „ПФИ“ се състои от НЦБ, кредитни институции, както са определени в правото на Съюза, ФПП, други финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от субекти, различни от ПФИ, и които за своя собствена сметка, поне в икономически смисъл, предоставят кредити и/или инвестират в ценни книжа, както и институции за електронни пари, които се занимават основно с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари.

2.

Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно занимаващи се с преразпределението на национален доход и богатство (ЕСС 2010, параграфи 2.111—2.113).

3.

Други финансови посредници без ЗОД и пенсионните фондове + инвестиционните фондове, които не са ФПП + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели

Подсектор „Други финансови посредници без ЗОД и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които основно се занимават с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции/дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционални единици. Финансовите предприятия за секюритизация, както са определени в Регламент (ЕС) № 1075/2013 (ЕЦБ/2013/40), са включени в този подсектор (ЕСС 2010, параграфи 2.86—2.94).

Инвестиционните фондове, които не са ФПП, са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38).

Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които основно се занимават с дейности, тясно свързани с финансово посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. В този подсектор се включат и главните управления, всички или повечето дъщерни дружества на които са финансови предприятия (ЕСС 2010, параграфи 2.95—2.97).

Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не се занимават нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на открития пазар. В този подсектор се включват холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност се състои в притежаването на групата, без да предоставят други услуги на предприятията, в които държат капитал, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, точки 2.98—2.99).

4.

ЗОД

ЗОД са определени в член 1 от настоящия регламент.

5.

Пенсионни фондове

Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които основно се занимават с финансово посредничество като следствие от обединяването на социални рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). В качество си на социалноосигурителни схеми пенсионните фондове осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, точки 2.105—2.110). Не се включват социалноосигурителните фондове, които попадат в сектор „Държавно управление“.

6.

Нефинансови предприятия

Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. В този сектор се включват и нефинансовите квазикорпорации (ЕСС 2010, параграфи 2.45—2.50).

7.

Домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата

Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и предоставящи нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и предоставянето на услуги не се извършват от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. В този подсектор се включват и физически лица или групи физически лица, които произвеждат стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление. Сектор „Домакинства“ включва еднолични търговци и сдружения, които не са самостоятелни юридически лица, различни от разглежданите като квазикорпорации, и които са пазарни производители (ЕСС 2010, параграфи 2.118—2.128).

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, обслужват домакинства и са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинствата в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост (ЕСС 2010, параграфи 2.129—2.130).

ЧАСТ 5

Описание на финансовите трансакции и на корекциите от преоценки за целите на настоящия регламент

1.

„Финансовите трансакции“ се измерват като разликата между позициите на салдата на отчетните дати в края на периода, от които се изваждат ефектите на промените, които възникват в резултат от въздействието на „корекциите от преоценки“, (причинени от промени в цените и обменните курсове), и „прекласификациите и други корекции“. ЕЦБ изисква статистическа информация с оглед на съставянето на данни за финансови трансакции под формата на корекции, които обхващат „прекласификации и други корекции“ и „ценови и валутни преоценки“.

2.

„Ценовите и валутни преоценки“ отразяват промените в оценката на активите/пасивите, които произтичат или от промени в цената, по която се записват или търгуват активите/пасивите, или от промени в обменните курсове, които влияят на изразените в евро стойности на активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута. Ценовите преоценки отчитат промените, които настъпват с времето в стойността на салдата в края на отчетния период поради промени в референтните стойности, по която тези салда са записани, т.е. холдингови печалби/загуби. Движенията на обменни курсове спрямо еврото, които се наблюдават между отчетните дати в края на отчетния период, също пораждат промени в стойността на активите/пасивите в чуждестранна валута, когато те са изразени в евро. Тъй като тези промени представляват холдингови печалби/загуби и не се дължат на финансови трансакции, тези ефекти трябва да бъдат отстранени от данните за финансовите трансакции. „Ценовите и валутни преоценки“ по принцип отчитат и промените в стойността в резултат от трансакции с активи/пасиви, т.е. реализирани печалби/загуби; във връзка с това обаче съществуват различни национални практики.


(1)  Насоки ЕЦБ/2011/23 от 9 декември 2011 г. относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на външната статистика (ОВ L 65, 3.3.2012 г., стр. 1).

(2)  Март 2007 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ http://www.ecb.europa.eu.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици трябва да изпълнят следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;

б)

статистическите отчети трябва да се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

отчетната единица трябва да предостави на съответната НЦБ информация за връзка с едно или повече лица за контакт;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответната НЦБ;

д)

при отчитане ценна книга по ценна книга, ако това бъде поискано от съответната НЦБ, отчетните единици трябва да предоставят допълнителна информация (например име на емитента, дата на емитиране), необходима за идентифициране на ценните книжа, чиито идентификационни кодове са грешни или не са публично достъпни.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде точна: всички линейни ограничения трябва да бъдат спазени (например сумата на междинните сборове трябва да дава общата сума);

б)

отчетните единици трябва да могат да предоставят сведения относно промените, за които предадените данни носят информация;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се съдържат повтарящи се и структурни пропуски; съществуващите непълноти следва да бъдат посочени и обяснени на съответната НЦБ и когато е приложимо, се запълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици трябва да спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответната НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

а)

статистическата информация трябва да отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации отчетните единици трябва редовно да наблюдават и измерват количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици трябва да могат да обяснят прекъсванията на предадените данни спрямо цифрите от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Трябва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, трябва да бъдат придружени от обяснителни бележки.


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/77


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1375/2014 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 10 декември 2014 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1071/2013 относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33)

(ЕЦБ/2014/51)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (2), и по-специално член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Член 19.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка предвижда, че Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на необходимите минимални резерви. Подробните правила относно прилагането на изискването за минимални резерви са определени в Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2003/9) (3).

(2)

На 3 юли 2014 г. Управителният съвет взе решение да промени честотата на заседанията си по паричната политика, като преминава от четириседмичен на шестседмичен цикъл, считано от 1 януари 2015 г., и да удължи периодите на поддържане на резервите съответно от четири на шест седмици.

(3)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) „период на поддържане“ е периодът, за който се изчислява спазването на изискването за задължителни резерви и за който такива минимални резерви трябва да се държат по резервните сметки.

(4)

За институциите, които подлежат на изискванията за пълна отчетност съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (4), промяната в продължителността на периодите на поддържане не засяга изчисляването на размера на минималните резерви, които следва да бъдат изпълнени по време на периода на поддържане. Както и преди, тези институции изчисляват резервната база по отношение на конкретен период на поддържане на основата на данните по Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), които се отнасят за месеца, предхождащ с два месеца месеца, в чиито рамки започва периодът на поддържане на резервите. От друга страна, за институциите, които отчитат данни на тримесечна база съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), промяната в продължителността на периодите на поддържане не засяга изчисляването на размера на минималните резерви, тъй като тримесечният период отсега нататък ще се състои от два периода на поддържане.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменение

Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) се заменя със следния текст:

„2.   Данните относно резервната база за институциите от „опашката“ за два периода на поддържане на резервите се основават на данните от края на тримесечния период, събрани от НЦБ в рамките на 28 работни дни след края на тримесечието, за което се отнасят.“

Член 2

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено във Франкфурт на Майн на 10 декември 2014 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (EЦБ/2003/9) (ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10).

(4)  Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 1).


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/79


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1376/2014 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 10 декември 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1745/2003 за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9)

(ЕЦБ/2014/52)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 19.1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (2),

като има предвид, че:

(1)

Член 19.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка предвижда, че Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на необходимите минимални резерви. Подробните правила относно прилагането на изискването за минимални резерви са определени в Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2003/9) (3).

(2)

На 3 юли 2014 г. Управителният съвет взе решение да промени честотата на заседанията си по паричната политика, като преминава от четириседмичен на шестседмичен цикъл, считано от 1 януари 2015 г., и да удължи периодите на поддържане на резервите съответно от четири на шест седмици.

(3)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) „период на поддържане“ е периодът, за който се изчислява спазването на изискването за задължителни резерви и за който такива минимални резерви трябва да се държат по резервните сметки.

(4)

За институциите, които подлежат на изискванията за пълна отчетност съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (4), промяната в продължителността на периодите на поддържане не засяга изчисляването на размера на минималните резерви, които следва да бъдат изпълнени по време на периода на поддържане. Както и преди, тези институции изчисляват резервната база по отношение на конкретен период на поддържане на основата на данните по Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), които се отнасят за месеца, предхождащ с два месеца месеца, в чиито рамки започва периодът на поддържане на резервите. От друга страна, за институциите, които отчитат данни на тримесечна база съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), промяната в продължителността на периодите на поддържане не засяга изчисляването на размера на минималните резерви, тъй като тримесечният период отсега нататък ще се състои от два периода на поддържане.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения

Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) се изменя, както следва:

1.

Член 3, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   За институциите, на които е била предоставена дерогацията, посочена в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (5) („институциите от опашката“), резервната база се изчислява за два последователни периода на поддържане, като се започва с периода на поддържане, започващ на третия месец след края на тримесечието, на базата на данните към края на тримесечието, отчетени в съответствие с приложение III, част 1, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Тези институции нотифицират минималните си резерви в съответствие с член 5.

2.

Член 7, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Освен ако Управителният съвет на ЕЦБ реши да промени календара съгласно параграф 2, периодът на поддържане започва в деня на сетълмента на основната операция по рефинансиране, следващ заседанието на Управителния съвет, на което по предварителен график се прави оценка на текущата позиция на паричната политика. Изпълнителният съвет на ЕЦБ публикува календар на периодите за поддържане на резервите най-малко три месеца преди началото на всяка календарна година. Този календар се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайтовете на ЕЦБ и на участващите НЦБ.“

3.

В член 3, параграфи 1 и 3, член 4, параграф 1, член 5, параграф 5, член 10, параграф 6, член 11 и член 13а, параграф 1, буква б) позоваването на Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13) се заменя с позоваване на Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

4.

В член 5, параграф 3 и член 13, параграф 4 позоваването на член 5 от Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13) се заменя с позоваване на Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

5.

В член 13, параграф 2 позоваването на приложение II към Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13) се заменя с позоваване на приложение III към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

Член 2

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено във Франкфурт на Майн на 10 декември 2014 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(3)  Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (EЦБ/2003/9) (ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10).

(4)  Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 1).“


ДИРЕКТИВИ

20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/81


ДИРЕКТИВА 2014/110/ЕС НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2014 година

за изменение на Директива 2004/33/ЕО по отношение на критериите за временно отхвърляне на донори на алогенна кръв

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2002/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/EО (1), и по-специално член 29, втора алинея, буква г) от нея,

като има предвид, че:

(1)

В точка 2.2 от приложение III към Директива 2004/33/ЕО на Комисията (2) се определят критерии за временно отхвърляне на донори, които са прекарали инфекциозна болест или живеят в зона, в която е разпространена инфекциозна болест.

(2)

В точка 2.2.1 от приложение III към Директива 2004/33/ЕО за бъдещи донори се установява период на отхвърляне от 28 дни след напускане на зона, в която западнонилският вирус (WNV) се предава на хора.

(3)

Според най-новите научни данни временно отхвърляне не е необходимо, ако бъдещият донор направи тест за нуклеинови киселини (NAT) с отрицателен резултат.

(4)

Поради това на държавите членки следва да се предостави възможност да прилагат такъв тест, ако искат да заменят критериите за временно отхвърляне на донори.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден с Директива 2002/98/EО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Критерият за отхвърляне при западнонилски вирус, посочен във втора графа, последен ред от таблицата в точка 2.2.1 от приложение III към Директива 2004/33/ЕО, се заменя със следното:

„28 дни след напускане на рискова зона, в която съществува местно разпространение на западнонилския вирус, освен ако няма отрицателен резултат от тест за нуклеинови киселини (NAT)“

Член 2

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2015 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 33, 8.2.2003 г., стр. 30.

(2)  Директива 2004/33/ЕО на Комисията от 22 март 2004 г. за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки (ОВ L 91, 30.3.2004 г., стр. 25).


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/83


ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2014/111/ЕС НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2014 година

за изменение на Директива 2009/15/ЕО във връзка с приемането от Международната морска организация (ММО) на някои кодекси и свързаните с тях изменения в някои конвенции и протоколи

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (1), и по-специално член 7, параграф 2, второ изречение от нея,

в съответствие с процедурата за проверка на съответствието, уредена в член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (2),

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 държавите членки и Комисията си сътрудничат, за да определят, при необходимост, обща позиция или подход в компетентния международен форум с оглед намаляване на рисковете от конфликт между законодателството на Съюза в областта на морския транспорт и международните актове.

(2)

Директива 2009/15/ЕО ведно с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) формират единна законодателна уредба, по силата на която дейността на признатите организации е регламентирана по последователен начин в съответствие с едни и същи принципи и определения. Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/15/ЕО, когато държава членка реши да упълномощи по отношение на плаващи под нейно знаме кораби дадена организация да извършва от нейно име проверките и прегледите, свързани със задължителните свидетелства, тя поверява тези задължения само на призната организация, което съгласно член 2, буква ж) от посочената директива означава организация, призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009. Следователно наборът от правила, въз основа на които се признават съответните организации, оказва въздействие върху двата акта.

(3)

Понятието „международни конвенции“ съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 2009/15/ЕО означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. („конвенцията SOLAS“), с изключение на глава XI-2 от анекса към нея, Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. („Конвенцията за товарните водолинии“) и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. („конвенцията MARPOL“), ведно с протоколите и измененията към тях, както и свързаните с тях кодекси със дължителен характер във всички държави членки, в тяхната актуализирана версия.

(4)

На своята 28-а сесия Асамблеята на Международната морска организация прие Кодекс за прилагане на правните инструменти на ММО („Кодекс за правните инструменти“), както това е посочено в Резолюция A.1070(28) на ММО от 4 декември 2013 г., както и изменения на Конвенцията за товарните водолинии, с оглед придаване на задължителен характер на Кодекса за правните инструменти, ведно със съответна схема за одит на държавата на флага, както това е посочено в Резолюция A.1083(28) на ММО от 4 декември 2013 г.

(5)

На 66-ото си заседание Комитетът по опазване на морската среда (Marine Environment Protection Committee — MEPC) на ММО прие изменения на протокола от 1978 г. във връзка с конвенцията MARPOL, както това е посочено в Резолюция MEPC.246(66) от 4 април 2014 г., и на протокола от 1997 г. във връзка с конвенцията MARPOL, както той се изменя от свързания с него протокол от 1978 г. и както това е посочено в Резолюция MEPC.247(66) от 4 април 2014 г., с оглед придаване на задължителен характер на Кодекса за правните инструменти, ведно със съответна схема за одит на държавата на флага.

(6)

На 93-ото си заседание Комитетът по морска безопасност (Maritime Safety Committee — MSC) на ММО прие изменения на Конвенцията SOLAS, както това е посочено в Резолюция MSC.366(93) от 22 май 2014 г., и на протокола от 1988 г. във връзка с Конвенцията за товарните водолинии, както това е посочено в Резолюция MSC.375(93) от 22 май 2014 г., с оглед придаване на задължителен характер на Кодекса за правните инструменти, ведно със съответна схема за одит на държавата на флага.

(7)

Комитетът MEPC на 65-то си заседание и комитетът MSC на 92-то си заседание приеха Кодекс на ММО за признатите организации („Кодекс за признатите организации“), както това е посочено в Резолюция MSC.349(92) от 21 юни 2013 г.

(8)

На 65-ото си заседание комитетът MEPC прие изменения на протокола от 1978 г. във връзка с конвенцията MARPOL, с оглед придаване на задължителен характер на Кодекса за признатите организации, както това е посочено в Резолюция MEPC.238(65) от 17 май 2013 г.

(9)

На 92-ото си заседание комитетът MSC прие изменения на конвенцията SOLAS и на протокола от 1988 г. във връзка с Конвенцията за товарните водолинии, с оглед придаване на задължителен характер на Кодекса за признатите организации, както това е посочено в резолюции MSC.350(92) и MSC.356(92) от 21 юни 2013 г.

(10)

Поради това, в съответствие с приложимите правила за приемане, ратифициране и влизане в сила на изменения по силата на всяка от посочените по-горе конвенции на ИМО, се очаква кодексите за правните инструменти и за признатите организации да влязат в сила в периода между 1 януари 2015 г. и 1 януари 2018 г..

(11)

На 13 май 2013 г. Съветът прие Решение 2013/268/ЕС относно позицията, която да бъде взета от името на Европейския съюз в Международната морска организация (ММО) във връзка с приемането на някои кодекси и свързаните с тях изменения на определени конвенции и протоколи (4). Съгласно член 5 от посоченото решение Съветът разрешава на държавите членки да дадат своето съгласие да бъдат обвързани — в интерес на Съюза и в съответствие с декларацията, съдържаща се в приложението към посоченото решение — от измененията, посочени в съображения 4—9 от настоящата директива.

(12)

В декларацията, съдържаща се в приложението към Решение 2013/268/ЕС на Съвета, се посочва, че държавите членки са на мнение, че в Кодекса за правните инструменти и Кодекса за признатите организации се съдържа набор от минимални изисквания, които държавите могат да доразвиват и подобряват в зависимост от конкретния случай с оглед да се оптимизират морската безопасност и опазването на околната среда.

(13)

Също така в декларацията се посочва, че никоя от разпоредбите на Кодекса за правните инструменти или Кодекса за признатите организации не следва да се тълкува така, че да ограничава по какъвто и да е начин изпълнението на задълженията на държавите членки съгласно правото на Европейския съюз във връзка с определението за „задължителни свидетелства“ и „свидетелства за клас“, обхвата на установените задължения и критерии за признати организации и задълженията на Европейската комисия във връзка с признаването, оценяването и, когато е уместно, налагането на корективни мерки или санкции на признати организации. В същата декларация се посочва, че в случай на одит на ММО държавите членки ще заявят, че се проверява изпълнението само на тези разпоредби от съответните международни конвенции, които са ратифицирани от държавите членки, в това число съгласно условията на посочената декларация.

(14)

Съгласно правовия ред на Съюза в приложното поле на Директива 2009/15/ЕО, както и на Регламент (ЕО) № 391/2009, се включват позовавания на „международни конвенции“ като посочените в съображение 3. В тези рамки измененията на конвенциите на ММО автоматично се инкорпорират в законодателството на Съюза едновременно с влизането им в сила на международно равнище, в това число и свързаните с тях кодекси със задължителен характер като кодексите за правните инструменти и за признатите организации, които съответно стават част от актовете на ММО, които са от значение във връзка с прилагането на Директива 2009/15/ЕО.

(15)

Възможно е обаче измененията на международните конвенции да бъдат изключени от приложното поле на морското законодателство на Съюза в съответствие с процедурата за проверка на съответствието, ако те отговарят поне на един от двата критерия, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

(16)

Комисията подложи на анализ измененията на конвенциите на ММО в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 и установи, че съществуват редица несъответствия между Кодекса за правните инструменти и Кодекса за признатите организации, от една страна, и Директива 2009/15/ЕО и Регламент (ЕО) № 391/2009, от друга.

(17)

На първо място, в част 2, параграф 16.1 от Кодекса за правните инструменти е предвиден списък от минимални ресурси и процеси, които държавите на флага трябва да създадат, в това число предоставянето на административни указания, отнасящи се, наред с останалото, и до свидетелствата за клас на корабите, които се изискват от държавата на флага като доказателство, че са спазени изискванията по отношение на конструкцията, машините и механизмите и електрическото оборудване и/или други изисквания по силата на международна конвенция, по която държавата на флага е страна, или че са спазени изискванията на вътрешната нормативна уредба на тази държава на флага. Както е пояснено в съображение 21 по-долу обаче, в законодателството на Съюза се прави разграничение между задължителните свидетелства и свидетелствата за клас. Вторите са документ с частен характер и не са актове на държава на флага, нито се издават от името на някоя държава на флага. Тази разпоредба на Кодекса за правните инструменти всъщност препраща към глава II-1, част А-1, правило 3-1 от конвенцията SOLAS, където е предвидено корабите да са проектирани, построени и поддържани в съответствие с изискванията по отношение на конструкцията, машините и механизмите и електрическото оборудване на класификационна организация, призната от администрацията в съответствие с разпоредбите на правило XI-1/1. 1. В конвенцията SOLAS ясно се определя, че обект на това изискване е корабът или неговият законен представител по отношение на държавата на флага. Освен това, когато една призната организация издава свидетелства за клас на кораби в качеството си на класификационна организация, тя извършва това съобразно своите собствени правила, процедури, условия и частни договорни споразумения, по които държавата на флага не е страна. Следователно тази разпоредба на Кодекса за правните инструменти е в противоречие с разграничението на дейностите по издаване на свидетелства за клас и на задължителни свидетелства, както е предвидено в действащото законодателство на ЕС.

(18)

На второ място, в част 2, параграф 18.1 от Кодекса за правните инструменти се съдържа изискването държавата на флага да определи „само по отношение на корабите, имащи право да плават под нейния флаг“ дали дадена призната организация разполага с достатъчно ресурси по отношение на технически, управленски и изследователски възможности, за да изпълни възложените ѝ задачи. За разлика от това, този аспект е залегнал в законодателството на Съюза като изискване за целите на признаването, за което свидетелства критерий А.3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 391/2009, и то по отношение на цялата флота, на която съответната организация е дала клас, без разлика на флага. В случай че горепосочената разпоредба на Кодекса за правните инструменти бъде инкорпорирана в законодателството на Съюза, това ще ограничи прилагането на критерий А.3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 391/2009 само до онази част от дейността на признатата организация, която се отнася за корабите, плаващи под флага на държава членка, което е в противоречие с изискванията, които понастоящем са в сила.

(19)

На трето място, в част 2, параграф 19 от Кодекса за правните инструменти е въведена забрана за държавата на флага да предоставя правомощия на нейните признати организации да прилагат за други кораби, освен имащите право да плават под нейния флаг, всички изисквания, които се отнасят, наред с останалото, и до правилата, изискванията или процедурите на тези организации за даване на клас. В съответствие с Директива 2009/15/ЕО държавите членки могат да упълномощят дадена организация да извършва от тяхно име дейностите, свързани с издаването на задължителни свидетелства за тяхната флота, ако тази организация е призната и над нея се упражнява надзор за тази цел в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009. В тази рамка признатите организации като такива трябва да спазват определени изисквания при изпълнението на съответните им дейности за цялата класифицирана от тях флота, независимо от флага. Това се отнася за повечето от критериите, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 391/2009, както и за други задължения, в частност определените в член 10, параграф 4 от същия регламент. В случай че горепосочената разпоредба на Кодекса за правните инструменти бъде инкорпорирана в законодателството на Съюза, с това ще се ограничи прилагането на съдържащите се в Регламент (ЕО) № 391/2009 действащи изисквания във връзка с признаването, ако те между другото са определени като правила, изисквания и процедури, само до онази част от дейността на признатата организация, която се отнася за корабите, плаващи под флага на държава членка.

(20)

На четвърто място, в част 2, раздел 1.1 от Кодекса за признатите организации „призната организация“ по определение означава организация, която е била оценена от държава на флага и по отношение на която е установено, че отговаря на изискванията на част 2 от Кодекса за признатите организации. За разлика от това, според определението в член 2, буква ж) от Директива 2009/15/ЕО за призната организация се счита „организация, призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009“. Въз основа на оценката от страна на Комисията, изложена в съображения 21—23, изглежда, че няколко разпоредби в част 2 от Кодекса за признатите организации са несъвместими с Регламент (ЕО) № 391/2009. Оттук следва, че организация, призната по смисъла на определението в Кодекса за признатите организации, няма да отговаря на всички изисквания на Регламент (ЕО) № 391/2009 и поради това няма да отговаря на определението за призната организация, установено в законодателството на Съюза.

(21)

На пето място, в част 2, раздел 1.3 от Кодекса за признатите организации „задължителното сертифициране и услуги“ се определят като единна категория дейности, които една призната организация има право да извършва от името на държавата на флага, включително издаването на свидетелства, които едновременно отговарят на изискванията за задължителни свидетелства и за свидетелства за клас. За разлика от това, в определенията, фигуриращи в член 2, букви и) и к) от Директива 2009/15/ЕО, се прави ясно разграничение между „задължително свидетелство“, което е свидетелство, издадено от държавата на флага или от нейно име в съответствие с международните конвенции, и „свидетелство за клас“, което е документ, издаден от призната организация в качеството ѝ на класификационна организация, с който се удостоверява годността на кораба за конкретна употреба или услуга в съответствие с правилата и процедурите, установени и разгласени от тази призната орган изация. Оттук следва, че в правото на Съюза задължителните свидетелства се разграничават от свидетелствата за клас и имат различен характер. Задължителните свидетелства имат публичен характер, докато свидетелствата за клас имат частен характер, тъй като се издават от класификационна организация в съответствие с нейните собствени правила, процедури и условия. Следователно класификационните свидетелства, издадени за един кораб от призната организация в потвърждение на това, че са спазени класификационните правила и процедури, включително когато се верифицират от държава на флага като доказателство, че са спазени изискванията на правило 3-1 в глава II-I, част А-1 от конвенцията SOLAS, са документи със строго частен характер и не са акт на държава на флага, нито се издават от името на някоя държава на флага. В Кодекса за признатите организации обаче системно се посочва, че „задължителното сертифициране и услуги“ се извършват от признатата организация „от името на държавата на флага“, което противоречи на правното разграничение, установено със законодателството на Съюза. Независимо от това противоречие, ако тази разпоредба на Кодекса за признатите организации бъде приета за норма в правовия ред на Съюза, въпросната разпоредба ще породи явен риск в рамките на ЕС да станат неприложими изискванията във връзка с признаването, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 391/2009 и се отнасят за цялостната дейност на организацията, независимо от флага. Поради връзката между двата акта, описана в съображение 2, този риск се отнася също и за Директива 2009/15/ЕО.

(22)

На шесто място, в част 2, раздел 3.9.3.1 от Кодекса за признатите организации е предвиден механизъм за сътрудничество между признатите организации единствено в установената от държавата на флага рамка с оглед стандартизиране на процесите, касаещи задължителното сертифициране и услуги, извършвани от името на държавата на флага, както е целесъобразно; от друга страна в част 2, раздел 3.9.3.2 от същия кодекс се съдържа позоваване на установената „от една държава на флага или група държави на флага“ рамка, която да регламентира сътрудничеството между признатите от тази държава или държави организации по въпроси от техническо естество и по въпросите на безопасността, що се отнася до „задължителното сертифициране на кораби и услуги […] от името на въпросната държава/държави на флага“. За разлика от това, в правото на Съюза сътрудничеството между признати организации е уредено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 391/2009, съдържащ изискването признатите организации да се консултират помежду си с оглед поддържане на еквивалентност и постигане на хармонизация на техните правила и процедури и на тяхното прилагане и да определят рамка за взаимното признаване в съответните случаи на свидетелства за клас за материали, оборудване и части. Тези два процеса на сътрудничество по силата на член 10, параграф 1 се отнасят за частните дейности на признатите организации в качеството им на класификационни организации и следователно се прилагат без разграничение въз основа на флага. Следователно, в случай че механизмите за сътрудничество, предвидени в Кодекса за признатите организации, бъдат инкорпорирани в законодателството на Съюза, с това ще се ограничи обхватът на определената в Регламент (ЕО) № 391/2009 рамка за сътрудничество само до онази част от дейността на признатите организации, която се отнася за корабите, плаващи под флага на държава членка, което е в противоречие с изискванията, които понастоящем са в сила.

(23)

На седмо място, раздел 3.9.3.3 от част 2 от Кодекса за признатите организации е идентичен с параграф 19 от част 2 от Кодекса за правните инструменти; поради това изложеното в съображение 19 е валидно в същата степен за тази разпоредба на Кодекса за признатите организации.

(24)

Никоя от разпоредбите на Кодекса за правните инструменти и Кодекса за признатите организации не трябва да ограничава възможността за определяне от Съюза, в съответствие с Договорите и международното право, на необходимите условия за предоставяне на признаване на организации, които са поискали да бъдат упълномощени от държавите членки за извършване на дейности по преглед и издаване на свидетелства на кораби от тяхно име с оглед постигане целите на Съюза и по-специално за подобряване на морската безопасност и опазване на околната среда.

(25)

Схемата за взаимно признаване на свидетелства за клас за материали, оборудване и части, предвидена в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 391/2009, е приложима в рамките на Съюза само по отношение на кораби, които плават под флага на държава членка. Преценката за това дали такива свидетелства ще бъдат приемани по отношение на чуждестранни плавателни съдове остава в прерогативите на съответните трети държави на флага извън ЕС в рамките на упражняваната от тях изключителна компетентност, а именно съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS).

(26)

Въз основа на направената от нея оценка Комисията установи, че разпоредбите на Кодекса за правните инструменти и на Кодекса за признатите организации, посочени в предходните съображения, са несъвместими с Директива 2009/15/ЕО или с Регламент (ЕО) № 391/2009 и следователно с Директива 2009/15/ЕО поради връзката между двата акта, описана в съображение 2, и следва да бъдат изключени от приложното поле на същата директива. Поради това текстът на член 2, буква г) от Директива 2009/15/ЕО следва да бъде съответно изменен.

(27)

Тъй като Кодексът за признатите организации влиза в сила на 1 януари 2015 г., настоящата директива следва да влезе в сила във възможно най-кратък срок след датата на нейното публикуване.

(28)

Комитетът по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) не даде становище относно мерките, предвидени в настоящата директива. Беше счетено за необходимо да се изготви акт за изпълнение и председателят представи проекта на акт за изпълнение на апелативния комитет за допълнително обсъждане. Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на апелативния комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В член 2 от Директива 2009/15/ЕО буква г) се заменя със следното:

„г):

„международни конвенции“ означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. (SOLAS 74), с изключение на глава XI-2 от анекса към нея, Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (MARPOL), ведно с протоколите и измененията към тях, както и свързаните с тях кодекси със задължителен характер във всички държави членки, в тяхната актуализирана версия, с изключение на част 2, параграфи 16.1, 18.1 и 19 от Кодекса за прилагане на правните инструменти на ММО и част 2, раздели 1.1, 1.3, 3.9.3.1, 3.9.3.2 и 3.9.3.3 от Кодекса на ММО за признатите организации;“

Член 2

1.   Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2015 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2016 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 47.

(2)  ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11).

(4)  ОВ L 155, 7.6.2013 г., стр. 3.


РЕШЕНИЯ

20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/88


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 юли 2014 година

относно мярка SA.35668 (13/C) (ex 13/NN) (ex 12/CP), приведена в действие от Дания и Швеция за Scandinavian Airlines

(нотифицирано под номер C(2014) 4532)

(само текстът на английски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/938/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като взе предвид решението, с което Комисията взе решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на помощ SA.35668 (13/C) (ex 13/NN) (ex 12/CP) (1),

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

В края на октомври 2012 г. Дания, Швеция и Норвегия (наричани по-нататък „държавите“) се обърнаха неофициално към Комисията и Надзорния орган на ЕАСТ („НОЕ“) във връзка с намерението си да участват в нов инструмент за револвиращ кредит („нов ИРК“) в полза на Scandinavian Airlines („SAS“, „SAS Group“ или „дружеството“). На 12 ноември 2012 г. държавите решиха да участват в новия ИРК, без обаче официално да уведомят Комисията за мярката.

(2)

На 14 ноември 2012 г. Комисията започна неофициално разследване относно новия ИРК. Комисията изпрати искания за информация до Дания и Швеция на 29 ноември 2012 г., 18 декември 2012 г., 28 януари 2013 г. и 18 февруари 2013 г. и отговори съответно на 6 декември 2012 г., 8 януари 2013 г., 5 и 13 февруари 2013 г. и 22 март 2013 г. Дания и Швеция предоставиха допълнителна информация с писмо от 3 юни 2013 г.

(3)

Освен това на 20 ноември 2012 г. Комисията получи жалба от Ryanair, последвана от жалба от Европейската асоциация на нискобюджетните авиокомпании („ELFAA“) на 4 февруари 2013 г., по която Дания и Швеция представиха мнение с писмо от 22 март 2013 г.

(4)

С писмо от 19 юни 2013 г. Комисията уведоми Дания и Швеция, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), по отношение на помощта (наричано по-нататък „решение за откриване“). Дания и Швеция представиха мнения относно решението за откриване с писма от 19 август 2013 г.

(5)

Решението на Комисията да започне процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) на 28 септември 2013 г. Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките.

(6)

Комисията получи мнения от SAS Group и от Foundation Asset Management Sweden AB (наричано по-нататък „FAM“) (3) на 28 октомври 2013 г. На 5 ноември 2013 г. Комисията препрати тези мнения на Дания и Швеция, като им бе дадена възможност да реагират. С писма от 4 и 5 декември 2013 г. датските и шведските органи отбелязаха, че нямат коментари по мненията на SAS Group и FAM.

(7)

Комисията поиска допълнителна информация от Дания и Швеция, с писмо от 25 февруари 2014 г., на което двете държави членки отговориха на 25 март 2014 г. Освен това с писма от 5 и 7 март 2014 г. датските и шведските органи уведомиха Комисията, че дружеството SAS е решило да отмени новия ИРК и да проучи алтернативни възможности за укрепване на капиталовата си основа. Отмяната е в сила от 4 март 2014 г.

(8)

С писма съответно от 4 и 7 юли 2014 г. Швеция и Дания се съгласиха да се откажат от правата си, произтичащи от член 342 ДФЕС във връзка с член 3 от Регламент № 1 и настоящото решение да бъде прието и оповестено на английски език.

(9)

За тази процедура Комисията е единствено компетентна да прецени дали разпоредбите на ДФЕС са били спазени от Дания и Швеция. От друга страна, НОЕ, съгласно член 109, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“) във връзка с член 24 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, е компетентен да прецени дали разпоредбите на Споразумението за ЕИП са били спазени от Норвегия. Също така, въз основа на член 109, параграф 2 и Протокол 27 към Споразумението за ЕИП, за да се гарантира еднакво прилагане в рамките на ЕИП, НОЕ и Комисията трябва да си сътрудничат, да обменят информация и да се консултират взаимно по въпроси, свързани с политиката на надзор, и по отделни случаи.

(10)

Предвид гореизложеното и като се вземат предвид паралелните компетентности на двете институции в този случай, Комисията си сътрудничи и се консултира с НОЕ преди приемането на настоящото решение.

2.   СКАНДИНАВСКИЯТ ПАЗАР ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ

(11)

Между 2001 и 2011 г. скандинавският пазар за въздушен транспорт (който включва Дания, Швеция, Финландия и Норвегия) по получени данни е нараснал с 126 % по отношение на разполагаемите креслокилометри (4). Почти целият растеж в скандинавския пазар за полети на къси разстояния се пада на нискотарифните превозвачи, по-специално Norwegian Air Shuttle и Ryanair. Наистина, смята се, че нискотарифните превозвачи да генерирали 90 % от растежа през този период (5).

(12)

Въпреки нарастването на значението на нискотарифните превозвачи най-големият участник в скандинавския пазар все още е SAS, чийто пазарен дял се изчислява на 35,6 % през 2011 г., което е далеч от стойностите над 50 %, на които се радваше предприятието преди десетилетие. Пазарните дялове на Norwegian Air Shuttle и Ryanair достигнаха съответно 18,7 % и 6,8 % през тази година.

3.   ПРЕДПРИЯТИЕТО БЕНЕФИЦИЕР

(13)

SAS е национален превозвач на държавите, най-голямата авиокомпания в Скандинавия и осмата по големина авиокомпания в Европа. Предприятието също така е един от основателите на Star Alliance. Групата, която включва Scandinavian Airlines, Widerøe (6) и Blue 1, е със седалище в Стокхолм, а основният ѝ европейски и междуконтинентален център се намира на летището в Копенхаген. През 2013 г. SAS превози около 28 милиона пътници, като достигна приходи от близо 42 млрд. SEK.

(14)

Предприятието SAS в момента се притежава на 50 % от държавите: 21,4 % от Швеция, 14,3 % от Дания и 14,3 % от Норвегия. Основния частен акционер е фондацията Knut и Alice Wallenberg foundation („KAW“) (7,6 %), а останалите акционери притежават дялове от 1,5 % или по-малко.

Таблица 1

Основни акционери в SAS AB към 31 март 2012 г.  (7)

Акционер

Общо (%)

Правителството на Швеция

21,4

Правителството на Дания

14,3

Правителството на Норвегия

14,3

Knut and Alice Wallenberg's foundation

7,6

Försäkringsaktiebolaget, Avanza Pension

1,5

A.H värdepapper AB

1,4

Unionen

1,4

Датската национална банка

1,4

Robur försäkring

0,9

Ponderus Försäkring

0,8

Andra AP-fonden

0,5

Tredje AP-fonden

0,5

SSB+TC Ledning Omnibus FD No OM79

0,5

Nordnet Pensionsförsäkring AB

0,4

Swedbank Robur Sverigefond

0,4

Swedbank Robur Sverigefond Mega

0,3

JPM Chase NA

0,3

AMF Aktiefond Småbolag

0,3

JP Morgan Bank

0,3

KPA Pensionsförsäkring AB

0,2

Nomura International

0,2

(15)

Финансовото състояние на SAS бе слабо в продължение на няколко години с многократни загуби между 2008 и 2013 г. През ноември 2012 г. Standard and Poor's („S&P“) намали кредитния рейтинг на дружеството от B– на CCC+ (8). Тези трудности бяха задълбочени от пазарната среда на високи разходи за гориво и несигурност по отношение на търсенето.

(16)

По-специално, от годишните доклади на дружеството се вижда, че между 2008 г. и 2012 г. дружеството SAS е понесло значителни загуби всяка година и е поело значителен по размер финансов нетен дълг.

Таблица 2

Основни финансови данни на SAS за периода 2007—2012 г. (милиони SEK)  (9)

 

2007

2008

2009

2010

2011

2012

(януари—октомври)

Приходи

50 958

52 870

44 918

41 070

41 412

35 986

Финансов нетен дълг

1 231

8 912

6 504

2 862

7 017

6 549

Печалба преди облагане с данъци (EBT)

1 044

– 969

– 3 423

– 3 069

– 1 629

– 1 245

Нетни доходи

636

– 6 360

– 2 947

– 2 218

– 1 687

– 985

Паричен поток за годината

– 1 839

– 3 084

– 1 741

868

– 1 243

– 1 018

Възвръщаемост на вложения капитал (ROCE)– %

6,7

– 19,6

– 11,7

– 7,6

– 2,2

– 8,1

Възвръщаемост на капитала след облагане — %

3,8

– 47,6

– 26,8

– 17,0

– 12,0

– 24,8

Коефициент на лихвено покритие — %

1,8

– 5,3

– 4,4

– 1,9

– 0,6

– 1,6

(17)

В резултат на влошаващото му се финансово състояние SAS следваше програма за значително намаление на разходите („Core SAS“) през 2009/2010 г. При изпълнението на тази програма SAS трябваше да набере капитал от своите акционери чрез две емисии на права: i) 6 млрд. SEK през април 2009 г.; и i) 5 млрд. SEK през май 2010 г. (10)

(18)

Финансовите затруднения на SAS достигнаха върха си през 2012 г., когато дружеството представи бизнес плана 4 Excellence Next Generation („план 4XNG“), възприет от управленския състав на авиокомпанията като „последен шанс“ за SAS (11). Освен това през ноември 2012 г. пресата съобщи за възможността за SAS да изпадне в несъстоятелност (12).

4.   ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА: НОВИЯТ ИРК ПРЕЗ 2012 Г.

(19)

Що се отнася до другите авиокомпании в световен мащаб, SAS разчиташе на външни кредитни споразумения, за да поддържа минимални нива на ликвидност. От 20 декември 2006 г., SAS разчиташе на ИРК, който трябваше да изтече през юни 2013 г. („стар ИРК“). Старият ИРК възлизаше на 366 млн. евро и беше предоставен изключително от няколко банки ([…] (13)). Той включваше и редица финансови клаузи или условия, като […].

(20)

През декември 2011 г., вследствие на влошаване на стопанските резултати на дружеството, ръководството на SAS реши да използва изцяло стария ИРК. След подаване на молба за обявяване в несъстоятелност от дъщерно дружество на SAS (а именно Spanair) през януари 2012 г., SAS започна преговори с банките и на 15 март 2012 г. постигна споразумение за актуализация на договорните клаузи. Тази актуализация на договорните клаузи доведе до нарастване на разходите за използване на стария ИРК, до въвеждане на по-строги условия за усвояване и изискваше от SAS да предостави пълно и незабавно изплащане на усвоената сума. Освен това SAS трябваше да предостави на кредиторите плана за рекапитализиране, който трябваше да бъде одобрен от управителния съвет и основните акционери, т.е. държавите и KAW.

(21)

Планът за рекапитализиране се основаваше на т.нар.план 4XNG, който се разработваше в началото на 2012 г. Планът 4XNG също даваше отговор на опасенията, изразени от […] относно съществуващия бизнес план на SAS, наречен 4 Excellence („план 4X“), през май 2012 г. Според SAS планът 4XNG би позволил на дружеството да се установи като авиокомпания, която е финансово самодостатъчна. В него се набелязват редица финансови цели, които SAS трябваше да постигне през финансовата година 2014/2015. Те включваха печалба преди лихви и данъци (EBIT) над 8 %, съотношение на финансова подготвеност над 20 % и коефициент на собствения капитал (собствен капитал/активи) над 35 %. Планът 4XNG трябваше да позволи на SAS да подобри своята печалба преди облагане с данъци (EBT) с приблизително 3 млрд. SEK на годишна основа, като в същото време осъществяването му ще изисква разходи за преструктуриране и еднократни разходи в размер на приблизително 1,5 млрд. SEK.

(22)

Друга цел на плана 4XNG е дружеството да се подготви за въвеждането на нови счетоводни правила за пенсиите от ноември 2013 г., като се очакваше те да имат отрицателно въздействие върху собствения капитал на SAS Group. Освен това в плана се съдържаше ангажимент да се изпълни план за продажба на активи и финансиране, който включваше общо около 3 млрд. SEK в потенциални нетни парични постъпления. Продажбата на активи включваше (14): i) продажбата на Widerøe, дъщерна регионална авиокомпания в Норвегия (15), ii) продажбата на инвестиции с миноритарно участие в […], iii) продажбата на лихви от летищно недвижимо имущество, iv) аутсорсинга на наземното обслужване (16), v) продажбата на самолетни двигатели (17), vi) продажбата или обратния лизинг или други финансови трансакции по отношение на […], vii) аутсорсинга на системите за управление и телефонните централи (18), и viii) продажбата или гарантираното финансиране на три самолета Q400.

(23)

Държавите настояват, че планът 4XNG се е самофинансирал, което означава, че SAS би генерирал достатъчно парични наличности от операциите и от допълнителните продажби на активи, за да финансира първоначалните разходи за изпълнението на плана 4XNG. SAS обаче се безпокоеше от очакванията на инвеститорите за позиция на ниска ликвидност в резултат на значителните предварителни разходи за изпълнение на плана 4XNG. Затова SAS поиска удължаване на срока на действие на стария ИРК заедно с въвеждането на новия ИРК, подкрепян от държавите и KAW. SAS обаче твърдеше, че нито старият ИРК (удължен), нито новият ИРК биха били използвани.

(24)

Обсъжданията по новия ИРК започнаха на 4 юни 2012 г. (19) Първоначално, в съответствие с плана за рекапитализиране (вж. точка 20), банките, които бяха кредитори по стария ИРК, изискваха държавите да пристъпят към още едно записване на собствен капитал, например емисия на права, понеже не желаеха да финансират сами нов ИРК. Държавите обаче отхвърлиха тази идея.

(25)

След провеждането на преговори банките приеха нов ИРК, който ще бъде създаден съвместно с държавите и с KAW и ще бъде строго структуриран при равни условия без подчиненост или непропорционални права за финансова гаранция. Следва да се отбележи, че новият ИРК бе планиран първоначално да бъде в размер на [3—6] млрд. SEK, а съществуваше налична финансова гаранция само в размер на [1—4] млрд. SEK. На 22 октомври 2012 г. размерът на новия ИРК бе накрая намален на 3,5 млрд. SEK(приблизително 400 млн. EUR).

(26)

Новият ИРК беше предоставен от същите банки, които са предоставиха стария ИРК (с изключение на една (20)) заедно с държавите и KAW. Във връзка с това 50 % от новия ИРК се осигуряваха от държавите пропорционално на акционерното им участие в SAS, а останалите 50 % се предоставяха от банките и от KAW. Държавите и KAW участваха в новия ИРК при същите условия (такси, лихви, спогодби) като банките.

(27)

Основните характеристики на новия ИРК са следните:

Той бе разделен на два подинструмента от 2 млрд. SEK (инструмент А) и 1,5 млрд. SEK (инструмент Б), по отношение на които държавите допринесоха с 50 % от стойността. Ценовите условия за двата инструмента включваха авансова такса, такса ангажимент, такса за използване, марж и изходна такса.

SAS трябваше да отговори на някои условия, за да може да използва ИРК, като тези условия бяха по-строги за инструмент А, отколкото за инструмент Б (21).

Новият ИРК продължи всички финансови гаранции на стария ИРК и освен това на кредиторите бяха предоставени гаранции върху всички дялове в Widerøe и върху всички други свободни от тежести дълготрайни активи на SAS Group от декември 2012 г. По този начин новият ИРК разполагаше с гаранция от първи ред по редица активи на SAS, включително 100 % от дяловете на нейните дъщерни дружества Widerøe and SAS Spare Engine, 18 самолета и няколко имота. Тези гаранции бяха оценени на счетоводна стойност от около 2,7 млрд. SEK (т.е. приблизително 75 % от новия ИРК) и бяха разпределени пропорционално между инструмент А и инструмент Б.

Инструмент Б можеше да се използва само след като бе изцяло използван инструмент А. След 1 януари 2014 г. SAS можеше да го използва само ако е приключила продажбата на активите или акциите на Widerøe.

Падежът на новия ИРК беше 31 март 2015 г.

(28)

Условията на новия ИРК бяха договорени на 25 октомври 2012 г. Той обаче подлежеше, наред с другото, на парламентарно одобрение за всяка от държавите и на подписване на профсъюзни споразумения с летателния персонал и с кабинния екипаж.

(29)

Държавите представиха доклад с дата 7 ноември 2012 г., изготвен от CITI („доклад на CITI“), който имаше за цел да оцени дали частен инвеститор в положение, възможно най-близко до това на държавите, би могъл да участва в новия ИРК при подобни условия. Като предполага успешно изпълнение на плана 4XNG в основния си сценарий, докладът на CITI заключава, че участието на държавите в новия ИРК би създало вътрешна норма на възвръщаемост („ВНВ“) от [90—140] %, възвръщаемост на паричните средства от [4—9]х и увеличение на стойността на собствения капитал в размер на почти [700—1 200] % (от ноември 2012 г. до март 2015 г.). В доклада на CITI се заключава, че възвръщаемостта, изисквана от държавите, би била най-малко равна на тази, изисквана от частни инвеститори, които се намират в подобно положение. В доклада на CITI обаче не бе оценена вероятността за успешно изпълнение на базовия сценария на плана 4XNG, нито пък бе оценено въздействието на отклоненията от „базовия сценарий“, като например липсата на парично остойностяване на неосновните активи.

(30)

SAS обяви на 19 декември 2012 г., че всички условия, необходими за да може новият ИРК да влезе в сила (вж. точка 28), са били налице, включително парламентарно одобрение в държавите. Считано от тази дата и до 3 март 2014 г. новият ИРК беше в сила и замени стария ИРК (22).

(31)

С писмо от 3 юни 2013 г. Дания и Швеция обясниха, че в резултат на продажбата на 80 % от акциите на Widerøe (точка 22) държавите и банките кредиторки са се съгласили със SAS за изменение на условията на новия ИРК, въпреки че споразумението за изменение все още не е било официално подписано. В мнението си, представено в хода на официалната процедура по разследване, датските и шведските органи информираха Комисията, че изменението на новия ИРК бе подписано от всички страни и ще влезе в сила, когато бъде приключена трансакцията за Widerøe, т.е. на 30 септември 2013 г. Тези изменения включват следното:

Инструмент А ще бъде намален от 1,173 млрд. SEK на 0,8 млрд. SEK и срокът му на падеж ще бъде удължен с пет месеца до 1 юни 2014 г.

Предприятието SAS ще се ангажира да предостави [0,5—0,8] млрд. SEK в брой като гаранция за инструмент А, а останалите [0,1—0,4] млрд. SEK ще бъдат обезпечени чрез ценни книжа, вече включени в новото споразумение за ИРК.

0,2 млрд. SEK по инструмент А ще бъдат анулирани, след като част от дейностите по наземно обслужване бъде продадена. До момента, когато новият ИРК беше отменен на 4 март 2014 г., предприятието SAS беше подписало писмо за намерения с потенциален купувач (23).

Инструмент Б ще бъде намален от 1,5 млрд. SEK на 1,2 млрд. SEK.

5.   РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(32)

В решението си за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения по отношение на участието pari passu на държавите, KAW и банките в новия ИРК главно поради следното:

Предишна експозиция на банките към SAS чрез участието им в стария ИРК. В действителност банките намалиха приблизително наполовина своя принос към новия ИРК и поради това намалиха общата си експозиция към SAS с близо 50 % по отношение на ИРК, а държавите — които не получиха никаква доходност по отношение на емисиите на права от 2009 и 2010 г. с оглед на трайно отрицателните резултати на SAS — бяха увеличили експозицията си към SAS.

Фактът, че предприятието SAS беше използвало напълно стария ИРК през януари 2012 г., което може да е оказало влияние върху решението на банките кредиторки да участват в новия ИРК, за да избегнат по-нататъшно използване и да гарантират, че техните вноски в ИРК не са изцяло загубени с оглед на затрудненията на предприятието.

На Комисията не беше ясно дали решението на банките да участват в новия ИРК беше повлияно от непрекъсната финансова подкрепа на държавите за SAS през предходните години. Комисията също така отбеляза, че участието на държавите е строго условие, за да могат частни оператори да участват в новия ИРК.

Комисията се запита дали участието на KAW в новия МРК може да бъде сравнено с това на частен инвеститор, като се има предвид експозицията на KAW към SAS не само чрез своето дялово участие, но също и чрез банката SEB.

(33)

Освен това Комисията се запита дали участието на държавите в новия ИРК може да се счита за рационално от гледна точка на акционер и би отговорило на теста за инвеститор в условията на пазарна икономика (тест MEI) отвъд разсъждението за pari passu. Във връзка с това Комисията прецени дали планът 4XNG се е основавал на достатъчно солидни предположения, за да привлече частен инвеститор да участва в новия ИРК, и дали анализите на чувствителността, извършени по плана, са били прекалено оптимистични.

(34)

Например Комисията посочи наред с другото оптимистичните данни в плана относно растежа на пазара в разполагаеми креслокилометри и БВП, както и инфлацията от 0 % за периода 2015—2017 г. По същия начин Комисията изрази съмнения дали успешното изпълнение на всички инициативи за намаляване на разходите и продажба на активи е могло да бъде предвидено в момента на подписване на новия ИРК.

(35)

Що се отнася до реда и условията на новия ИРК и оценката на CITI на очакваната възвръщаемост от участието на държавите в новия ИРК, Комисията подчерта факта, че докладът на CITI не извърши оценка на плана 4XNG, нито анализ на чувствителността на финансовия модел, а просто се позовава на предоставената му информация. Комисията също така подчерта, че докладът на CITI не оцени сигурността на новия ИРК от гледна точка на частен инвеститор в условията на пазарна икономика, нито взе предвид въздействието на възможни алтернативни сценарии с по-малко благоприятни предположения (включително в неизпълнение) относно анализа на възвръщаемостта. В това отношение Комисията отбелязва, че в доклада на CITI се приписва нулева вероятност за това SAS да не изпълни задълженията си през следващите три години, което изглежда подценяване на риска.

(36)

С оглед на горепосоченото, Комисията не може да изключи, че участието на държавите в новия ИРК може да води до предимство в полза на SAS по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(37)

Накрая, ако новият ИРК включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията се съмнява, че новият ИРК би могъл да бъде счетен за съвместим с вътрешния пазар. В това отношение, Комисията прецени дали биха били приложими някои от възможните основания за съвместимост, посочени в ДФЕС. Предвид характера на мярката и трудностите на SAS, Комисията отбеляза, че единствените подходящи критерии изглежда са тези, свързани с помощта за оздравяване и преструктуриране по член 107, параграф 3 от ДФЕС, въз основа на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (24) (Насоките за оздравяване и преструктуриране). Комисията обаче стигна до предварителното заключение, че условията за помощ за оздравяване и преструктуриране, определени в Насоките за оздравяване и преструктуриране, изглежда не са били изпълнени.

6.   МНЕНИЕ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

6.1.   Мнения на Дания и Швеция

(38)

Дания и Швеция поддържат, че тяхното участие в новия ИРК се извършва по пазарни условия, тъй като те са участвали в него pari passu с банките и с KAW, като по този начин се изключва наличието на държавна помощ.

(39)

Дания и Швеция твърдят, че предприятието SAS не е използвало стария ИРК в нито един момент през периода, в който са се провеждали преговорите по новия ИРК. Те отбелязват измененията на стария ИРК през март 2012 г., с които се въвеждат още по-строги условия за използване, и твърдят, че от края на юни 2012 г. банките са могли да отхвърлят всяко искане за използване от страна на SAS. Използваната по ИРК сума бе изцяло изплатена от SAS през март 2012 г. и от този момент предприятието SAS не е използвало стария ИРК. В резултат на това тези банки са могли разумно да бъдат счетени за „външни“ инвеститори, които участват в новия ИРК при равни условия с държавите (25), без да имат някаква съществена необезпечена експозиция към SAS (26).

(40)

По отношение на участието на KAW в новия ИРК заедно с банките, датските и шведските органи са на мнение, че KAW е имал ограничена икономическа експозиция към SEB и че това не е могло да повлияе върху решението му да участва в новия ИРК.

(41)

Освен това Дания и Швеция твърдят, че планът 4XNG е бил реалистичен и че той би могъл да се приложи успешно. Те твърдят, че всички аспекти и допускания, включително тези, които се отнасят до прогнози за приходите (ПСМК) (27), и мерките за икономии на разходи и предвидените продажби са били внимателно прегледани, за да се задоволят финансовите цели в плана 4XNG за периода 2014—2015 г. Освен това планът 4XNG — заедно с всички допускания, на които са основаваше — беше внимателно разгледан от външните финансови съветници на държавите (Goldman Sachs) и на банките ([…]) и беше адаптиран с оглед на техните забележки и препоръки. Те подчертават също, че очакването за успешно изпълнение на плана, когато се взема решение за участие в новия ИРК, беше подкрепено от факта, че сключването на нови профсъюзни споразумения бе предпоставка за новия ИРК. Освен това според Дания и Швеция, промените между декември 2012 г. и отмяната на новия ИРК на 4 март 2014 г. показаха, че планът е на път да постигне очакваните резултати (28).

(42)

По отношение на реда и условията на новия ИРК, Дания и Швеция твърдят, че те са били в съответствие с нормалните пазарни условия, като те са били подобни на условията по подобни сделки и новият ИРК също е имал по-високи авансови такси и по-строги условия за използване от повечето анализирани сделки. Що се отнася до пакета от финансови гаранции, Дания и Швеция твърдят, че действителните финансови рискове за банките кредиторки не са били незначителни, тъй като прогнозната стойност на гаранциите очевидно е надхвърляла размера на инструмент A. В резултат на това при сценарий на ликвидация всички искания на банките кредиторки биха били удовлетворени от пакета от финансови гаранции или от други активи на SAS, които биха могли да бъдат продадени, като […], дяловото му участие в […] и др. Горепосоченото се подкрепя и от реалното анулиране на значителна част от ангажиментите, поети по инструмент А през първата половина на 2013 г. Според Дания и Швеция това показва, че банките са действали от търговска гледна точка и разумно при вземането на решение да участват в новия ИРК с държавите и KAW.

(43)

На последно място, Дания и Швеция докладват, че участието в новия ИРК е създало значителна възвръщаемост за кредиторите по ИРК, без да се налага SAS да използва инструмента. Това би трябвало да подкрепи мнението, че участието на държавите в новия ИРК заедно с KAW и банките е било в пълно съответствие с принципа за MEI.

6.2.   Мнения на SAS Group

(44)

SAS Group твърди, че държавите са участвали в новия ИРК в качеството им на акционери, а не на публични органи. От тази гледна точка, участието в такъв инструмент е за предпочитане спрямо дяловото участие, като се има предвид генерирането на значителни приходи за акционерите/кредиторите по отношение на такси, както и предвиденото увеличение на стойността на дяловете.

(45)

По отношение на теста pari passu, SAS Group твърди, че той е бил изпълнен, като се има предвид, че банките не са имали експозиция към SAS и в резултат на това, те е следвало да бъдат третирани като „външни“ инвеститори. Освен това участието на държавите в новия ИРК не повлияло на поведението на банките, тъй като именно предприятието SAS — а не банките– е поискало акционерите да се включат в новия ИРК. Освен това SAS Group твърди, че банките са решили да участват в новия ИРК при равни условия с държавите и KAW въз основа на много положителните резултати от анализа на риска/приходите.

(46)

SAS Group допълнително подкрепя твърдението на Дания и Швеция, че допусканията, стоящи в основата на плана 4XNG, са били стабилни с много реалистични прогнози по отношение на трите основни фактора, а именно пазарния растеж на разполагаемите креслокилометри, прогнозите за БВП за периода 2015—2017 г. и предположената инфлация от 0 %. Освен това рисковете, свързани с изпълнението на плана, бяха проверени внимателно от всички банки кредиторки с особен акцент върху ПСМК като ключов показател за рентабилността на предприятието.

(47)

В същото време SAS Group твърди, че пакетът от финансови гаранции е бил оценен в достатъчна степен и че рискът от неизпълнение на задълженията на SAS по прилагането на плана 4XNG бе намален. Това се подкрепя от факта, че реализирането на икономии на разходи е било условие за това кредиторите да участват в новия ИРК и че сключването на нови колективни споразумения през ноември 2012 г. е от ключово значение за успешното прилагане на плана.

(48)

SAS Group допълнително упреква Комисията, че е пропуснала да отчете алтернативата за несъстоятелността и факта, че държавите биха загубили стойността на общото си участие, ако не беше въведен новият ИРК. В този контекст SAS Group подчертава, държавите са участвали в новия ИРК в качеството си на основни акционери в SAS, с цел да получат подходяща възвръщаемост на своите инвестиции.

(49)

Накрая, SAS Group съобщава, че изпълнението на плана 4XNG е довело до печалба преди облагане с данъци в размер на 3 млрд. SEK, което е довело до положителен резултат за SAS за периода ноември 2012 г. — юли 2013 г.

6.3.   Мнения от FAM

(50)

Според FAM, предприятието, което отговаря за управлението на активите на KAW, решението на KAW да участва в новия ИРК е взето независимо от неговия интерес в SEB и експозицията на SEB към SAS. FAM твърди, че KAW не е имал нито мажоритарен дял в SEB, нито може да се твърди, че контролира SEB.

(51)

Предприятието FAM е разгледало плана 4XNG, свързаните с него финансови рискове и пакета от финансови гаранции и е счело, че е в интерес на KAW да участва в новия ИРК. В това отношение то е сравнило перспективата за защита на дългосрочните инвестиции на KAW в SAS и бъдещата възможна възвръщаемост на тези инвестиции, както и високите такси, които биха били заплатени от SAS по новия ИРК, спрямо ликвидацията на SAS, която то не смята за икономически интересен вариант.

(52)

FAM също изразява своето съгласие с Дания, Швеция и SAS Group, че всички заинтересовани страни са участвали в новия ИРК при еднакви условия, без каквато и да е форма на подчиненост, непропорционални права на гаранции или другояче асиметрични условия. Решението за участие в новия ИРК се е основавало на задълбочен анализ на перспективите за рентабилност в резултат на силното и конкурентоспособно предприятие SAS в бъдеще.

(53)

На последно място, FAM споделя виждането на Дания и Швеция, че решението на банките кредиторки да участват в новия ИРК се е основавало на съображения от търговски характер, като съществуващата им експозиция по стария ИРК е била само теоретична. То твърди, че банките са имали дори по-малки стимули да участват в новия ИРК от държавите и KAW, тъй като последните са могли да разчитат на увеличение на цените на дяловете си. Поради това предприятието твърди, че условията на теста pari passu трябва да се считат за изпълнени.

7.   ОЦЕНКА НА МЯРКАТА

7.1.   Наличие на държавна помощ

(54)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(55)

Така понятието държавна помощ се прилага за всяко предимство, което пряко или непряко е предоставено и е финансирано с държавни ресурси, отпуснати от самата държава или от някой междинен орган, действащ по силата на правомощията, които са му предоставени.

(56)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да произтича от държавни ресурси и трябва да може да бъде приписана на държавата. По принцип държавните ресурси са ресурси на държава членка и на нейните публични органи, както и ресурси на публичните предприятия, върху които публичните органи могат да упражняват, пряко или косвено, значително влияние.

(57)

Не може да се отрече, че въпросната мярка включва държавни ресурси, тъй като тя беше финансирана от ресурси, идващи от бюджетите на държавите, и тя може да бъде приписана на държавата. По-специално, уместно е да се отбележи, че парламентите на Дания и Швеция одобриха участието на двете правителства в новия ИРК (точка 30).

(58)

Въпросната мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да може да засегне търговията между държавите членки.

(59)

Съгласно установената съдебна практика, когато финансова помощ, отпусната от държава членка, засилва позицията на дадено предприятие в сравнение с други предприятия, конкуриращи се при търговията в рамките на Съюза, тогава е налице най-малкото потенциално въздействие върху търговията между държавите членки и върху конкуренцията (29). Във връзка с това Комисията е на мнение, че всяко потенциално икономическо предимство, предоставени на SAS чрез държавни ресурси, би отговорило на това условие. SAS се конкурира с други въздушни превозвачи в Европейския съюз, по-специално след като на 1 януари 1993 г. (30) влезе в сила третия етап от либерализацията на въздушния транспорт („трети пакет“). Освен това за пътувания на сравнително кратки разстояния в рамките на ЕС въздушният транспорт е в конкуренция със сухопътния и железопътния транспорт и поради това сухопътните и железопътните превозвачи също биха могли да бъдат засегнати.

(60)

Така, единственият критерий за понятието за държавна помощ, който е под въпрос, е дали мярката е предоставила избирателно неправомерно икономическо предимство на SAS.

(61)

С оглед на отмяната на новия ИРК, считано от 4 март 2014 г., Комисията оцени дали новият ИРК е предоставил неправомерно избирателно икономическо предимство на SAS от момента на своето създаване през 2012 г. до отмяната си през 2014 г.

7.2.   Икономическо предимство в полза на SAS

(62)

За да определи дали предприятието SAS е получило държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията ще прецени дали на авиокомпанията е предоставено икономическо предимство, което не би могла да получи при нормални пазарни условия. Комисията проучва този въпрос чрез прилагане на тест MEI, според който не е налице държавна помощ, когато при подобни обстоятелства частен инвеститор с размер, съпоставим на този на съответните органи от публичния сектор, и който осъществява дейност при нормални пазарни условия в пазарна икономика, би бил склонен да предостави въпросната мярка на бенефициера.

(63)

Според тест MEI Комисията трябва следователно да прецени дали частен инвеститор би сключил разглежданата сделка при същите условия. Становището на хипотетичния частен инвеститор е това на благоразумен инвеститор, чиято цел за увеличаване до максимум на печалбата се преследва внимателно, като се преценява равнището на приемливия риск за дадената възвръщаемост (31).

(64)

По принцип принос от публични средства не включва държавна помощ, ако се извършва едновременно със значителна вноска в капитала от страна на частен инвеститор при сравними обстоятелства и при съпоставими условия (pari passu) (32).

7.2.1.   Участие pari passu на държавите, KAW и банките в новия ИРК

(65)

Комисията отбелязва, че банките кредиторки, които участват в новия ИРК, участва също така и в стария ИРК. В новия ИРК обаче държавите увеличиха своята експозиция към SAS, докато банките намалиха приблизително наполовина своя принос (от 366 млн. EUR на приблизително 200 млн. EUR) и така намалиха общата си експозиция по ИРК към SAS с около 50 %. Предвид Комисията изрази съмнения в решението за откриване на процедурата, че може да бъде приложен доводът за pari passu, тъй като държавите и банките изглежда не са били в сравними положения.

(66)

Дания, Швеция и SAS Group твърдят, че банките кредиторки не са имали никаква експозиция по стария ИРК, когато са водели преговори за участието си в новия ИРК. Поради това банките следва да са били считани за „външни“ инвеститори в положение, сходно на това на държавите и на KAW.

(67)

Комисията отбелязва, че предприятието SAS е използвало напълно стария ИРК през януари 2012 г. (точка 20). Наистина измененията на стария ИРК през март 2012 г. включваха наред с другото условие за пълно и незабавно изплащане на усвоената сума. Сумите бяха напълно изплатени през март 2012 г. и измененията на стария ИРК, влезли в сила през същия месец, затрудниха изключително SAS да използва инструмента след това (33). Освен това SAS трябваше да предостави до юни 2012 г. план за рекапитализиране, който трябваше да бъде утвърден от управителния съвет, както и от държавите и KAW като основни акционери. Този план беше първоначално отхвърлен от банките. Едва през ноември 2012 г., след като внимателно разгледаха преработения план 4XNG, държавите, последвани от банките, решиха да участват в новия ИРК.

(68)

В резултат на това датските и шведските органи и SAS Group твърдят, че SAS бе ефективно възпрепятствано да поиска използване на стария ИРК. Съзнавайки тази ситуация, банките трябваше да решат дали да продължат със стария ИРК до изтичането му през юни 2013 г. или да участват в новия ИРК при равни условия с държавите и KAW, въпреки факта, че държавите и KAW като акционери имаха повече стимули за участие с оглед евентуално постигане на по-висока стойност на акциите си след изпълнението на плана 4XNG.

(69)

Въпреки че Комисията счита за вероятно банките, или поне онези, които не разполагат с други необезпечени двустранни експозиции към SAS, не са били съществено изложени на стария ИРК в момента на вземането на решение да участват в новия ИРК, тя също така е на мнение, че все пак съществува риск, че предприятието SAS е могло да да изпълни условията за ползване на инструмента, преди да е въведен новият ИРК. Фактът, че това не се е случило и че старият ИРК не е бил използван, след като е бил напълно изплатен през март 2012 г., е без значение в това отношение. Въз основа на това става ясно, че банките имат известна степен на експозиция към SAS по стария ИРК, което не е било така за държавите и KAW. Поради това Комисията не може да приеме аргумента на датските и шведските органи, че банките са участвали в новия ИРК като „външни“ инвеститори, независимо от тяхната експозиция по стария ИРК.

(70)

Освен това Комисията не може да се съгласи с Дания и Швеция, че експозицията на някои банки под формата на двустранни инструменти, свързани със стария ИРК (34), не е включвала никакъв финансов риск за банките през периода на преговори по новия ИРК, въз основа на това, че тези инструменти не са могли да бъдат използвани, освен ако старият ИРК не е бил използван изцяло. Както бе посочено по-горе, съществува риск, макар и малък, че условията на използване не са могли да бъдат изпълнени, въпреки факта, че вследствие на измененията през март 2012 г. и въведените строги условия вероятността от това SAS да използва стария ИРК е била много ниска.

(71)

Освен това изглежда, че някои банки са имали друга експозиция към SAS. Например, освен участие в стария ИРК, […] е имала — считано от 30 септември 2012 г. — необезпечена (и неизползвана) двустранна експозиция към SAS в размер на [200–600] млн. SEK, както и необезпечена експозиция на използване кредитни карти в размер на [500—900] млн. SEK. Ето защо банката може да е трябвало да поеме разходите по възстановяването на клиентите, ако SAS е отменил съответните полети. Въпреки че необезпечената експозиция на използване на кредитни карти представлява [0—2] % от общия кредитен портфейл на […] в размер на около [1 000—3 000] млрд. SEK, експозицията все пак представлява финансов риск и следователно не може да се приеме, че […] е била в сходно положение по отношение на държавите, когато е взела решение да участва в новия ИРК.

(72)

Освен това три други банки са били изложени на кредитен риск по отношение на текущи механизми за финансиране на самолети (например […]). Въпреки че държавите, твърдят, че финансирането е било обезпечено от самите самолети и не е представлявало финансов риск за банките, тъй като те могат лесно да бъдат продадени на пазара, това не е било доказано от фактическа гледна точка. Все още не е ясно дали в случай на спешна продажба на самолета общата сума би била действително възстановена.

(73)

Освен това в решението за откриване на процедурата Комисията се запита дали поведението на банките може да е било повлияно от поведението на държавите, като се има предвид непрекъсната финансова подкрепа за авиокомпанията през предходни години (например емисии на права от 2009 и 2010 г.). В допълнение към това банките са били готови да участват в новия ИРК само при условие че държавите участват в него, както е обяснено в точки 23 и 24.

(74)

По принцип Комисията счита, че условието pari passu не може да се прилага в случаи, когато участието на държавите представлява строго условие за участието на частни оператори в сделката.

(75)

В хода на официалното разследване, Дания, Швеция и SAS Group заявиха, че в нито един момент по време на преговорите за новия ИРК банките не се са почувствали „заразени“ от миналото поведение на държавите и постоянната им готовност да подкрепят SAS, въпреки факта, че държавните приходи по емисиите на права от 2009 и 2010 г. са били по-малки от прогнозираните.

(76)

Комисията не може да изключи възможността частните оператори да не са желали да инвестират в предприятие с такива резултати и непредвидими прогнози, освен ако държавите не са участвали. В същото време тя не може да изключи, че държавите, които са отказали да предоставят нов собствен капитал и да участват в подчинен ИРК, повече не са искали да вложат допълнителни средства в SAS. Независимо от тези съображения, Комисията не е убедена, че участието на държавите в новия ИРК е било направено на принципа pari passu по отношение на банките кредиторки, като се има предвид, че участието на държавите е довело до това, че банките са намалили съвкупната си експозиция по ИРК към SAS с приблизително 50 %, докато същевременно държавите са увеличили експозицията си към SAS.

(77)

Във връзка с това дали поведението на KAW може да се счете за отправна точка, за да се определи поведението на частен инвеститор, официалното разследване показа, че експозицията на KAW към SAS чрез участието му в капитала на SEB е по-малка от посочената в решението за откриване. Като се има предвид, че KAW е само миноритарен акционер в SEB и че експозицията, която SEB е имал към SAS, е била ограничена, би могло да се твърди, че участието на KAW в новия МРК е било ръководено от перспективите за рентабилност на инвестицията.

(78)

В допълнение на горното официалната процедура по разследване не е позволи на Комисията да заключи със сигурност, че разглежданата сделка се е провеле на принципа pari passu.

(79)

Независимо от оценката на принципа pari passu Комисията проучи също дали участието на държавите в новия ИРК може да се счита за рационално от гледна точка на акционер и би преминало теста MEI отвъд разсъждението за pari passu.

7.2.2.   Оценка на участието на държавите в новия ИРК при теста MEI

(80)

Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали даден частен инвеститор в същото положение като държавите, т.е. като съществуващите акционери в SAS, и изправен пред подобен набор от обстоятелства като държавите през 2012 г., е щял да участва в новия ИРК при подобни условия (35).

(81)

Показателни в това отношение са независимите анализи, извършени от външни финансови съветници (а именно Goldman Sachs International и CITI в качеството им на съветници на държавите и […] като съветник на кредиторите) преди сключването на новия ИРК. Според Дания и Швеция държавите са решили да участват в новия ИРК само след строга проверка на плана 4XNG от външните им съветници и след коригиране на реда и условията на новия ИРК.

(82)

Комисията изрази някои резерви в решението си за откриване по отношение на обхвата на доклада, изготвен от CITI, но Дания и Швеция поясниха, че решението им да участват в новия ИРК се е основавало на всички анализи, изготвени от финансовите им съветници, и че поради това докладът на CITI не трябва да се оценява изолирано.

(83)

Финансовите съветници бяха натоварени със задачата, наред с другото, да предоставят критичен анализ на плана 4XNG и на новия ИРК, както и на съответните чувствителни въпроси и слабости в това отношение. Този анализ бе проведен въз основа на последователни доклади, с позоваване на историческите данни за резултатите на SAS и на други критерии за сравнение в сектора. Съветниците представиха редица препоръки относно стратегии за намаляване на риска за новия ИРК и за плана 4XNG. В съответствие с това становище, държавите поискаха редица корекции на плана 4XNG (за ускоряване на мерки за икономии на разходи и въвеждане на допълнителни инициативи), както и корекции на условията на новия ИРК за намаляване на вероятността от използване.

(84)

При анализа на плана 4XNG външните съветници определиха и обърнаха специално внимание на ключови области на потенциален риск, включително цели за икономии на разходите, продажби и натиска от показателя за приходите от предлагани свободни места на километър (ПСМК). Тази оценка на риска доведе, наред с другото, до следните съображения:

Цели за икономии на разходи

Въз основа на получените съвети от външните съветници планът 4XNG бе променен и разширен, за да включва инициативи за икономии на разходи в размер на приблизително [1—4] млрд. SEK годишно (увеличена от първоначалната цел от [1—4] млрд. SEK годишно). Като обезпокоително беше определено непостигането на целите за икономии на разходи, но ключова мярка за премахване на риска за плана 4XNG преди финализирането на новия ИРК бе сключването на нови профсъюзни споразумения, включващи намаляване на компенсациите и придобивките на персонала, както и промени на пенсионната схема през ноември 2012 г. Това доведе до преки икономии на разходите от малко под [0—3] млрд. SEK годишно […], което, по искане на държавите, трябваше да бъде успешно изпълнено, преди новият ИРК може да влезе в сила.

Продажба на активи

След като първоначалните допускания относно продажбата на активи бяха оспорени от външния финансов съветник, а също и поради наличието на нова информация, събрана при процеса, окончателният списък на планираните продажби на активи в плана 4XNG се отклони от първоначално предложения от SAS списък (36). Финансовият съветник на държавите в крайна сметка стигна до заключението, че продажбите на активи (с прогнозна стойност от приблизително 3,0 млрд. SEK), включени в окончателния план 4XNG, са изпълними в рамките на прогнозен срок. Освен това в новия ИРК се съдържаха разпоредби за определяне на графика на продажбата на Widerøe, както и за стриктното използване на постъпленията от продажбата за връщане на средствата по новия ИРК.

Натиск от ПСМК

Съответните допускания относно доходността и натиска от ПСМК бяха оценени и счетени за разумни, като се вземат под внимание съответните данни за предишни тенденции, прогнозите на трети страни и известните промени в конкурентната среда към този момент. Затова не бе счетено, че тези допускания представляват значителен риск за изпълнението на плана 4XNG.

(85)

Във връзка с изразените от Комисията съмнения в решението за откриване на процедурата по отношение на оптимистичния характер на конкретни фактори в плана 4XNG (напр. пазарния растеж на разполагаемите креслокилометри, прогнозите за БВП и инфлация от 0 % за периода 2015—2017 г.), информацията, предоставена от Дания, Швеция и SAS Group по време на официалното разследване, показва, че при съставянето на тези прогнози е обърнато специално внимание на основните пазари, на които SAS извършва дейност. Това включваше по-изразената експозиция на предприятието на пазарите в северна, отколкото в южна Европа, както и експозицията му към пазара на САЩ и азиатския пазар. Представената информация показва също, че прогнозната инфлация на разходите от 0 % годишно за периода 2015—2017 г. е нетният ефект от основен процент на инфлация от 2 % годишно (в съответствие с очакваното от ЕС ниво на инфлация) и предположението, че би било възможно това да се неутрализира чрез нови мерки за намаляване на разходите.

(86)

Що се отнася до липсата на изследвания за чувствителност на ВНВ, анализът, представен в доклада на CITI (вж. точка 35), както и първоначалните опасения на Комисията във връзка с потенциалното въздействие на по-малко оптимистичните сценарии, Комисията получи допълнителна информация от Дания и Швеция в техните коментари относно решението за откриване на процедурата относно степента на предприетия анализ на чувствителността. Във връзка с това Goldman Sachs представи поредица от тестове за чувствителност по време на разработването на плана 4XNG за периода от юни до септември 2012 г. Преразгледан анализ през месец септември 2012 г. посочи, че предприятието SAS не би могло да остане без парични средства дори при представените неблагоприятни сценарии, т.е. при всички анализирани случаи позицията на ликвидност на SAS ще остане над долната граница на определения за ИРК коридор. Въпреки това, за да се запази доверието на пазара, бе счетено, че ликвидността е необходима и че ИРК е останал най-реалистичният вариант за такава резервна ликвидност.

(87)

Така Комисията отбелязва последователните финансови проверки, провеждани за плана 4XNG (включително обширен анализ и тестване на различни елементи от плана). Комисията отбелязва също произтеклите от това искания за намаляване на рисковете при прилагането и за постигане на консолидиран план за преструктуриране преди предприемането на участие в новия ИРК. Тези действия изглеждат в съответствие с тези на един благоразумен частен пазарен инвеститор. Независимо от това, все пак трябва да се разгледа дали условията на новия ИРК са били в съответствие с това, което би приел един частен пазарен инвеститор в същото положение като държавите, т.е. като съществуващите акционери в дружеството.

(88)

Дания, Швеция и SAS Group обясниха, че една от характерните особености на сектора на въздухоплаването е необходимостта да се поддържа високо ниво на финансова подготвеност за запазване на доверието на клиентите и на заинтересованите страни в способността на предприятието да продължи дейността си. Предвид финансовите затруднения, пред които бе изправено SAS през 2012 г., и ситуацията му на ликвидност по това време, вероятна мотивация за участието на държавите в новия ИРК в качеството им на акционери в SAS е избягването на по-големи загуби или несъстоятелност в случай на загуба на ликвидност на предприятието.

(89)

В това отношение държавите изглежда са използвали по-специално препоръките от страна на независимите финансови съветници при финализирането на реда и условията на новия ИРК. Наистина изглежда, че редът и условията на новия ИРК са били колективно насочени към намаляване на идентифицираните основни търговски рискове. Например, както е отбелязано в точка (84), ключово условие за изпълнението на новия ИРК беше успешното изпълнение на нови колективни споразумения с летателните екипажи. Освен това от условията за използване, приложими за инструмент Б, изглеждаше много малко вероятно инструментът да е можел да бъде използван преди март 2015 г. (37) Финансовите спогодби, приложени към новия ИРК, също бяха структурирани по такъв начин, че ако SAS бе в състояние да изпълни ключовите финансови прогнози, съдържащи се в плана 4XNG, предприятието не би имало достъп до ИРК или би трябвало да възстанови сумите, усвоени по ИРК към момента (38).

(90)

В допълнение към горепосочените забележки Комисията получи допълнителна информация относно адекватността на базисното обезпечение за новия ИРК. В доклад от май 2012 г. […] предостави независима оценка на Widerøe и на някои дълготрайни материални активи (включително резервни двигатели, съответни самолети, редица по-малки недвижими имоти и някои видове оборудване), които впоследствие бяха използвани като обезпечение за новия ИРК. Въпреки че акцентът беше поставен върху Widerøe като най-важния актив от пакета от финансови гаранции, а оценката на другите активи се основаваше на по-ограничена информация, цялостната оценка достигна до обща стойност на активите от около [1—4] — [3—6] млрд. SEK. По този начин общата прогнозна стойност на активите, предмет на обезпечение, превиши размера на инструмент А. Според Дания и Швеция това ниво беше счетено за достатъчно, за да увери кредиторите на новия МРК, тъй като, както е посочено по-горе, вероятността SAS някога да използва инструмент Б бе счетена за много малка.

(91)

Действителните финансови рискове, свързани с новия ИРК, бяха смекчени от разпоредбите за задължително предварително плащане и/или отмяна на ангажиментите по новия ИРК, ако SAS продаваше определени активи или използваше други възможности за финансиране. Предварителното плащане и отмяната на тези разпоредби имаха за последица намаляването на потенциалната загуба с течение на времето. В действителност, в резултат на продажбата на Widerøe и по силата на споразумение, което влезе в сила след продажбата през септември 2013 г. (вж. точка 31), общият размер на новия ИРК беше намален от 3,5 млрд. SEK на 2 млрд. SEK.

(92)

Следователно изглежда, че е бил взет всеобхватен и съгласуван набор от мерки, специално насочени към осигуряването на непрекъснатата жизненост на SAS през периода 2012—2015 г. и към ограничаване на ключовите финансови рискове, свързани с новия ИРК.

(93)

Освен това Комисията признава, че е необходимо да се обмисли дали подобен частен инвеститор, изправен пред сходни пазарни условия като държавите (т.е. като съществуващите акционери в SAS), би бил склонен да предостави въпросната мярка на бенефициера. За тази цел е полезно да се проучат възможните съпоставителни сценарии, възникващи при отсъствие на мярката.

(94)

В това отношение Дания, Швеция и SAS Group твърдят в своите коментари относно решението за откриване на процедурата, че несъстоятелността би била вероятна, ако новият ИРК не беше предоставен през 2012 г. Според Дания и Швеция това би съответствало на обща загуба от 1 044 млн. SEK за държавите, т.е. общата стойност на участието им. Друг елемент, който трябваше да се вземе предвид, беше свързан с перспективата за отказ от евентуални бъдещи капиталови печалби, ако планът 4XNG бъде изпълнен успешно. За сравнение Дания и Швеция преценяват в представените от тях становища, че в случай че SAS не изпълни задълженията си по новия ИРК, възможните комбинирани загуби, произтичащи от колективното дялово участие а държавите и вноските им в ИРК, биха били, при най-крайния сценарий, в размер на около [1 000—3 000] млн. SEK (39).

(95)

Поради това в случай на несъстоятелност на SAS, възможните допълнителни загуби, свързани с участието на държавите в новия ИРК (т.е. приблизително 447,5 млн. SEK въз основа на илюстративния пример на Дания и Швеция), изглеждат сравнително ограничени в сравнение със загубите, които биха били все пак натрупани при спазване на дяловото участие на държавите. Сравнението на тази сравнително ограничена постепенна промяна в песимистичния сценарий на държавите (несъстоятелност) с потенциалното благоприятно за държавите отражение от успешното изпълнение на плана 4XNG изглежда предоставя допълнителна подкрепа за решението на държавите да участват в новия ИРК. При най-оптимистичния „базов сценарий“ в доклада CITI потенциалните капиталови печалби за държавите се оценяват в размер на общо [7 000—12 000] млн. SEK. Комисията обаче изрази някои резерви в решението си за откриване по отношение на оптимистичния характер на тези прогнози за растежа, но тя признава възможността, че дори при по-консервативни сценарии потенциалните капиталови печалби в благоприятния сценарий все още могат значително да надхвърлят потенциалните загуби по песимистичния сценарий.

(96)

Така Комисията отчита горепосочената оценка на риска, както и задълбочения преглед и изпитване на плана 4XNG, предоставените допълнителни проверки по съответното обезпечение (40), разпоредбите за анулиране и предплащане, които намаляваха потенциалната загуба с течение на времето (41), и различните други мерки за ограничаване на риска, включени в условията на новия ИРК (42). Като се има предвид горното, решението на държавите за участие в новия ИРК изглежда съобразено с действията на частен оператор, действащ с цел получаване на нормална пазарна възвръщаемост предвид конкретното положение на предприятието в този момент.

(97)

Освен това Комисията заключава, че държавите, в качеството си на съществуващи акционери в SAS, са били водени от разумни и реалистични перспективи за рентабилност, когато са решили да участват в новия ИРК заедно с KAW и банките кредиторки през периода декември 2012 г. — март 2014 г. Така това участие не представлява предимство за SAS по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

7.3.   Заключение относно наличието на държавна помощ

(98)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че участието на Дания и Швеция в новия ИРК не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(99)

На последно място, Комисията отбелязва, че Дания и Швеция са се съгласили настоящото решение да бъде прието и нотифицирано на английски език.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Финансирането на Scandinavian Airlines посредством новия инструмент за револвиращ кредит, който Кралство Дания и Кралство Швеция приложиха през декември 2012 г., не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Адресати на настоящото решение са Кралство Дания и Кралство Швеция.

Съставено в Брюксел на 9 юли 2014 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ C 283, 28.9.2013 г., стр. 8.

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  FAM е дружеството, отговорно за управлението на активите на фондацията Knut and Alice Wallenberg's foundation.

(4)  Разполагаемите креслокилометри е мярка за капацитета на дадена авиокомпания да превозва пътници. Мярката е равна на броя на наличните места, умножен по броя на прелетените километри.

(5)  Източник: http://www.airlineleader.com/regional-focus/nordic-region-heats-up-as-all-major-players-overhaul-their-strategies.

(6)  Вж. бележка под линия14 и точка (31) относно продажбата на 80 % от акциите на Widerøe.

(7)  Източник: http://www.sasgroup.net/SASGroup/default.asp.

(8)  В бележка под линия 27 по-долу се обсъждат други скорошни промени в кредитния рейтинг на S&P за SAS.

(9)  Източник: годишни доклади за SAS за периода 2008—2012 г., налични на адрес http://www.sasgroup.net/SASGroup/default.asp.

(10)  Търговска тайна.

(11)  Емисиите на права от 2009 и 2010 г. бяха предмет на решение на Комисията по дело SA. 29785 (на разположение на адрес http://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/249053/249053_1461974_61_2.pdf), в което Комисията заключи, че емисиите на права не включваха държавна помощ.

(12)  Във връзка с това вж. думите на главния изпълнителен директор на SAS, цитиран от Reuters на 12 ноември 2012 г.: „Това е наистина нашият „последен шанс, ако искаме SAS да продължи да съществува в бъдеще“, заяви главният изпълнителен директор, след като стартира нов план за спасяване на авиокомпания[…], която от 2007 г. насам не е реализирала целогодишна печалба“, на адрес http://www.reuters.com/article/2012/11/12/uk-sas-idUSLNE8AB01O20121112. Вж. също така статията, озаглавена „SAS на челно място в списъка с проблемни европейски авиокомпании“ във Financial Times от 13 ноември 2012 г., на разположение на адрес: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/fa1cbd88-2d87-11e2-9988-00144feabdc0.html#axzz2TSY5JHUh.

(13)  Вж. например Reuters от 18 ноември 2012 г. ( http://www.reuters.com/article/2012/11/19/sas-idUSL5E8MI6IY20121119) и „Financial Times“ от 19 ноември 2012 г. ( http://www.ft.com/intl/cms/s/0/43e37eba-322f-11e2-b891-00144feabdc0.html#axzz2TSY5JHUh).

(14)  Според информацията, предоставена от датските и шведските органи, продажбата на […] – посочена в решението за откриване – беше премахната от окончателния списък на планираните продажби поради голямата несигурност по отношение на графика за продажба и генерирането на приходи.

(15)  На 20 май 2013 г. предприятие SAS съобщи, че е подписало споразумение за продажбата на 80 % от дяловете му в Widerøe на инвеститорска група. SAS ще запази дял от 20 % в Widerøe, но ще има възможност да прехвърли пълната собственост през 2016 г. Вж. http://mb.cision.com/Main/290/9410155/119539.pdf.

(16)  SAS продаде 10 % от акциите в дружеството си за наземно обслужване на Swissport. Това придобиване влезе в сила на 1 ноември 2013 г. Преговорите са понастоящем временно преустановени, докато Swissport не приключи процедурата по придобиване и интегриране на Servisair.

(17)  Тази операция оказа въздействие върху ликвидността от около 1,7 млрд. SEK.

(18)  Тези мерки са до голяма степен са изпълнени и ще доведат до икономии в размер на около 1 млрд. SEK.

(19)  […]

(20)  […], един от кредиторите по стария ИРК, посочи, че няма да бъде готов да участва в новия ИРК. В резултат на това […] и […] увеличиха дяловото си участие в новия ИРК пропорционално.

(21)  Вж. бележка под линия 34 по-долу.

(22)  Вж. http://www.reuters.com/finance/stocks/SAS.ST/key-developments/article/2662973.

(23)  Ангажиментът, поет по инструмент А, бе намален от 0,8 млрд. SEK на 0,6 млрд. SEK на 31 октомври 2013 г. като следствие от това, че SAS продаде част от дейността си по наземно обслужване на Swissport.

(24)  ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(25)  Алтернативата би била просто да се позволи на стария ИРК да изтече на 20 юни 2013 г., като същевременно се предотвратява всякакво използване през този период, докато SAS не бъде в състояние да удовлетвори условията на използването.

(26)  Датските и шведските органи предоставиха информация относно някои други експозиции на банките към SAS под формата на двустранни инструменти, различни споразумения за хеджиране, кредитни карти, инструменти за финансиране на самолети, механизми за овърдрафти и механизми за финансиране на сделки с недвижими имоти. Датските и шведските органи твърдят, че с изключение на експозицията на […], свързана с плащания по кредитни карти, банките не са имали никаква съществена необезпечена експозиция към SAS. Различните форми на експозиция са ограничени по размер или са обезпечени и следователно изглеждат без значение по отношение на решението на банките да участват в новия ИРК.

(27)  Приходите от предлагани свободни места на километър (ПСМК) е обичайно използвана мярка за приходите на авиокомпаниите.

(28)  Дания и Швеция, и SAS също подчертават в това отношение, че S&P повиши кредитния рейтинг на SAS от CCC+ на B– със стабилна перспектива на 5 август 2013 г.

(29)  Вж. дело 730/79 Philip Morris Holland BV/Комисия, Recueil 1980 г., стр. 2671, съображение 11; Вж. дело T-288/97, Regione Autonoma Friuli Venezia Giulia/Комисия, Recueil 2001 г., стр II-1169, точка 41; и дело C-280/00 Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg/Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH („Altmark“), Recueuil 2003 г., стр. I-7747, точка 75.

(30)  „Третият пакет“ включваше три законодателни мерки: i) Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23.7.1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи, ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1—7; ii) Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността, ОВ L 240, 24.8.1992 г.; и iii) Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи, ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 15. Тези регламенти бяха включени в Споразумението за ЕИП до момента, в който бяха отменени с Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3), включен в Споразумението за ЕИП с приложение XIII към Споразумението за ЕИП.

(31)  Съединени дела T-228/99 и T-233/99, Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein –Westfalen /Комисията, Recueil, 2003 г., стр. II-435, точка 255.

(32)  Дело T-296/97 Alitalia, Recueil 2000 г., стр. II-3871, точка 81.

(33)  […]

(34)  Освен стария ИРК, три банки са имали до 30 септември 2012 г. експозиции под формата на двустранни инструменти, свързани със стария ИРК, които не са могли да бъдат използвани, освен ако старият ИРК не е бил използван изцяло. Сумите на отделните двустранни инструменти са в размер на [400—800] млн. евро за […], от [200—400] млн. евро за […] EUR и [400—800] млн. евро за […].

(35)  Дело C-305/89 Италия/Комисия, Recueil 1991 г., стр. I-1603, точка 20.

(36)  Например […] бе отстранен от окончателния списък на планираните продажби […].

(37)  Например едно от условията за използване за инструмент Б е, че SAS е трябвало да притежава EBITDAR от поне [5—9] млрд. SEK на 12-месечна текуща база (rolling basis). Тъй като това е превишило EBITDAR, прогнозиран за всяка година от периода 2012—2015 г., бе счетено за малко вероятно SAS да може да използва инструмент Б по време на времевия хоризонт на новия ИРК.

(38)  Финансови спогодби, свързани с […]. Последните две финансови спогодби бяха коригирани на тримесечна база въз основа на финансовия модел, който е в основата на плана 4XNG, което предполага, че от SAS се е изисквало да спази собствените си финансови цели.

(39)  За илюстративни цели Дания и Швеция оцениха комбинираната загуба на държавите от новия ИРК при допускане на пълно усвояване на инструмент А (от който [700—1 200] млн. SEK бяха покрити от държавите) и при допълнително допускане на това, че гаранцията покрива само 50 % от ангажимента по инструмент А и че държавите вече са получили първия транш от таксата ангажимент. Това би довело до приблизителна загуба в размер на [400—800] млн. SEK за новия ИРК заедно със изчислени загуби по комбинираното дялово участие в размер на [700—1 200] млн. SEK, т.е. общо [1 100—2 000] млн. SEK.

(40)  Вж. точка 90.

(41)  Вж. точки 84 и 91.

(42)  Вж. точки 84 и 89.


20.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 366/104


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 2014 година

за изменение на Решение за изпълнение 2014/833/ЕС относно някои защитни мерки във връзка с появилите се наскоро огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в Нидерландия

(нотифицирано под номер C(2014) 9741)

(само текстът на нидерландски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/939/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

След уведомлението от страна на Нидерландия за поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в стопанство за кокошки носачки в Hekendorp, провинция Utrecht, на 16 ноември 2014 г. беше прието Решение за изпълнение 2014/808/ЕС на Комисията (3).

(2)

В Решение за изпълнение 2014/808/ЕС се предвижда, че предпазните и надзорните зони, създадени в Нидерландия в съответствие с Директива 2005/94/ЕО на Съвета (4), трябва да включват най-малко зоните, посочени като предпазни и надзорни зони в приложението към посоченото решение за изпълнение.

(3)

Временните защитни мерки, въведени вследствие на появата на огнище в Hekendorp в Нидерландия, бяха разгледани в рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите на 20 ноември 2014 г. Мерките бяха потвърдени и приложението към посоченото решение за изпълнение бе изменено с Решение за изпълнение 2014/833/ЕС на Комисията (5), за да се вземе предвид създаването на предпазните и надзорните зони около новите огнища в Ter Aar и Kamperveen, в които са наложени ветеринарни ограничения в съответствие с Директива 2005/94/ЕО.

(4)

На 30 ноември 2014 г. бе потвърдено още едно огнище в стопанство за домашни птици в Zoeterwoude, Zuid-Holland. Незабавно бяха предприети необходимите мерки съгласно Директива 2005/94/ЕО, включително създаване на предпазни и надзорни зони.

(5)

С цел да се предотврати излишното затрудняване на търговията в рамките на Съюза и да се избегне рискът от налагането от трети страни на необосновани бариери за търговията, е необходимо предпазните и надзорните зони, създадени поради новото огнище в Нидерландия, да бъдат определени на равнището на Съюза в сътрудничество с посочената държава членка и да се установи продължителността на това разделяне на зони.

(6)

Поради това Решение за изпълнение 2014/833/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение за изпълнение 2014/833/ЕС се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2014 година.

За Комисията

Vytenis ANDRIUKAITIS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.

(2)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(3)  Решение за изпълнение 2014/808/ЕС на Комисията от 17 ноември 2014 г. относно някои временни защитни мерки във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в Нидерландия (ОВ L 332, 19.11.2014 г., стр. 44).

(4)  Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16).

(5)  Решение за изпълнение 2014/833/ЕС на Комисията от 25 ноември 2014 г. относно някои защитни мерки във връзка с появилите се наскоро огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в Нидерландия (ОВ L 341, 27.11.2014 г., стр. 16).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В част А се добавя следното:

„Код на държавата по ISO

Държава членка

Код

(ако е наличен)

Име

Дата, до която се прилагат мерките, в съответствие с член 29 от Директива 2005/94/ЕО

NL

Нидерландия

Пощенски код/код ADNS

Община Zoeterwoude, провинция Zuid-Holland:

Зона, която включва:

22.12.2014 г.

 

 

 

От пресечната точка на A4/N11 се поема по A4 в северна посока до пресечната точка на A4/N446.

Продължава се по N446 (Doespolderweg, Ofwegen, Kerkweg, Kruisweg) в югоизточна посока до Woudwetering (водна граница).

Продължава се по Woudwetering в южна посока до Oude Rijn (водна граница).

Продължава се по Oude Rijn в източна посока до Gemeneweg/N209.

Продължава се по Gemeneweg/N209 в южна посока до Hoogeveenseweg

Продължава се по Hoogeveenseweg в източна посока до Heereweg.

Продължава се по Heereweg в източна посока, след което се поема по Dorpsstraat до Slootweg.

Продължава се по Slootweg в североизточна посока до Aziëweg.

Продължава се по Aziëweg в южна посока до Europaweg.

Продължава се по Europaweg в югозападна посока до N206.

Продължава се по N206 в северозападна посока до А4.

Продължава се по А4 в североизточна посока до пресечната точка на A4/N11.“

 

В част Б се добавя следното:

„Код на държавата по ISO

Държава членка

Код

(ако е наличен)

Име

Дата, до която се прилагат мерките, в съответствие с член 31 от Директива 2005/94/ЕО

NL

Нидерландия

Пощенски код/код ADNS

Община Zoeterwoude, провинция Zuid-Holland:

Зона, която включва:

31.12.2014 г.

 

 

 

От пресечната точка на A44/Lisserdijk се поема по Lisserdijk в източна посока, Huigsloterdijk до пресечната точка на A4/N446, след което по Huigsloterdijk, впоследствие по Leimuiderdijk до N207 Provincialeweg.

Продължава се по N207 Provincialeweg в южна посока до N446.

Продължава се по N446 в източна посока до Aardamseweg.

Продължава се по Aardamseweg в източна посока до Oostkanaalweg.

Продължава се по Oostkanaalweg в южна посока до Nieuwkoopseweg.

Продължава се по Nieuwkoopseweg в източна посока до Treinweg.

Продължава се по Treinweg в южна посока до Oude Rijn (водна граница).

Продължава се по Oude Rijn в източна посока до Goudse Rijpad.

Продължава се по Goudse Rijpad в южна посока до Rijerskoop.

Продължава се по Rijerskoop в западна посока до Zuidwijk.

Продължава се по Zuidwijk в южна посока, след което се поема по Randenburgseweg до N207.

Продължава се по N207 в южна посока до Brugweg.

Продължава се по Brugweg в западна посока до Kanaaldijk.

Продължава се по Kanaaldijk в южна посока до Dreef.

Продължава се по Dreef в западна посока до Beijerincklaan.

Продължава се по Beijerincklaan в югозападна посока до A12.

Продължава се по А12 в западна посока до Rotte (водна граница).

Продължава се по Rotte в южна посока до Lange Vaart.

Продължава се по Lange Vaart в западна посока, след което се поема по Groendelseweg до Munnikenweg.

Продължава се по Munnikenweg в западна посока до Berkelseweg.

Продължава се по Berkelseweg в северозападна посока до Katwijkerlaan.

Продължава се по Katwijkerlaan в югозападна посока до Nieuwkoopseweg.

Продължава се по Nieuwkoopseweg в северозападна посока до Gravenweg.

Продължава се по `s Gravenweg в западна посока до железопътната линия Rotterdam/Leiderdorp.

Продължава се по Rotterdam/Leiderdorp в северна посока до A12.

Продължава се по А12 в западна посока до пресечната точка на А4/Prins Clausplein.

Продължава се по А4 в северна посока до N14.

Продължава се по N14 в западна посока, след което се поема по N14/Rijksstraatweg и се продължава в северна посока до Rust en Vreugdelaan.

Продължава се по Rust en Vreugdelaan в западна посока, след което се поема по Lijsterlaan до Jagerslaan.

Продължава се по Jagerslaan zuide в северна посока, след което се поема по Jagerslaan noord до Katwijkerweg.

Продължава се по Katwijkerweg в северозападна посока, след което се поема по Wassenaarseweg до N206/Provincialeweg.

Продължава се по N206/Provincialeweg в северна посока до Sandtlaan.

Продължава се по Sandtlaan в източна посока, след което се поема по Oegstgeesterweg до Brouwerstraat.

Продължава се по Brouwerstraat в северна посока, след което се поема по Noordwijkerweg до Voorhoutenweg.

Продължава се по Voorhoutenweg в североизточна посока до Vinkenweg.

Продължава се по Vinkenweg в източна посока до Elsgeesterweg.

Продължава се по Elsgeesterweg в североизточна посока, след което се поема по Eerste Elsgeesterweg до N444/Leidsevaart.

Продължава се по N444/ Leidsevaart в южна посока до A44.

Продължава се по A44 в източна посока до пресечната точка на A44/Lisserdijk.“