6.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 319/1

(1)

На 15 февруари 2014 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) (известието за започване на процедура), Европейската комисия (Комисията) обяви започването на антисубсидийна процедура по отношение на вноса в Съюза на определена дъгова пъстърва с произход от Турция (засегнатата държава) въз основа на член 10 от Регламент (ЕО) № 597/2009 (основния регламент). Поправка на Известието за започване на процедура беше публикувана в Официален вестник на 4 септември 2014 г. (3)

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 3 януари 2014 г. от Danish Aquaculture Association (жалбоподателя) от името на производители, които представляват повече от 25 % от общото производство в Съюза на определена дъгова пъстърва. Жалбата съдържаше prima facie доказателства за субсидиране на определена дъгова пъстърва и за съществена вреда, произтичаща от субсидирането, които Комисията счете за достатъчно основание за започването на разследване.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент преди започване на процедурата Комисията уведоми правителството на Турция (ПТ), че е получила надлежно документирана жалба, в която се твърди, че субсидираният внос на определена дъгова пъстърва с произход от Турция причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза. Комисията покани ПТ на консултации с цел изясняване на положението във връзка със съдържанието на жалбата и постигане на взаимно приемливо решение.

(4)

ПТ прие поканата за консултации и впоследствие те бяха проведени. По време на консултациите не се стигна до взаимно приемливо решение. След провеждането на консултациите бяха получени коментари от ПТ. Комисията взе предвид коментарите.

(5)

На 15 февруари 2014 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4), Комисията също така обяви започването на антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на същия продукт с произход от Турция.

(6)

Анализите на вредата, проведени в рамките на настоящото антисубсидийно разследване и в рамките на паралелното антидъмпингово разследване, се основават на едно и също определение за промишленост на Съюза, на едни и същи представителни производители от Съюза и на един и същ разследван период и доведоха до идентични заключения, освен ако не е посочено друго. Това беше счетено за целесъобразно с цел да се рационализира анализът на вредата и да се гарантира последователност на констатациите. По тази причина коментарите относно различни аспекти на вредата, направени в хода на една от тези процедури, бяха взети предвид и при двете разследвания.

(7)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията специално информира жалбоподателите, другите известни производители от Съюза, ползвателите и вносителите, производителите износители в Турция и турските органи, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(8)

Всички заинтересовани страни имаха възможността да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Не бяха получени коментари.

(9)

В известието за започване на процедурата Комисията обяви, че може да направи подбор чрез извадка на заинтересованите страни, по-специално на производителите от Съюза, несвързаните вносители и производителите износители в Турция в съответствие с член 27 от основния регламент.

(10)

В известието си за започване на процедура Комисията обяви, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент и с оглед на факта, че промишлеността на Съюза е силно фрагментирана, като съществуват над 700 малки и средни предприятия производители (МСП), Комисията подбра извадка от производители въз основа на най-големия представителен обем на производството, за които е разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време, като също така се има предвид географското разпределение и достатъчното обхващане на различните етапи и видове производство (производство на жива, прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва). Тази извадка се състоеше от девет производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза представляваха повече от 12 % от общото производство на Съюза въз основа на посочените в жалбата данни. Комисията покани заинтересованите страни да изложат коментарите си по временната извадка. Не бяха получени коментари в рамките на крайния срок и по този начин временната извадка беше потвърдена. Извадката е представителна за промишлеността на Съюза.

(11)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и ако е необходимо — да направи подбор на такава, Комисията поиска от несвързани вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(12)

Три несвързани вносителя предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. С оглед на малкия брой Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

(13)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и ако е необходимо — да направи подбор на такава, Комисията поиска от всички производители износители в Турция да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Република Турция в Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(14)

Осемнадесет групи от производители износители в Турция предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Общият деклариран обем на износа за Съюза от тези дружества на определената дъгова пъстърва през 2013 г. представлява целият износ на Турция за Съюза.

(15)

В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от четири групи производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за които е разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време, като също така се има предвид географското разпределение. Включените в извадката дружества представляват почти 64 % от декларираните продажби за износ за Съюза и дружествата са разположени в два различни региона.

(16)

В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни производители износители, които са засегнати, и с турските органи във връзка с подбора на извадката. Едно дружество оспори подбора на включените в представителната извадка дружества и заяви, че трябва да бъде включено в нея. То заяви, че се занимава изключително с производството, обработката и продажбата на пъстърва (т.е., че няма каквито и да било други дейности) и извършва това от 1971 г. насам, което го прави първия производител на разглеждания продукт в Турция. Освен това то твърди, че има значителни продажби на националния пазар и накрая — че е най-големият производител в региона на Мармара.

(17)

Комисията припомня, че подборът на включените в представителната извадка дружества е направен съгласно критерия за най-голям обем в съответствие член 27, параграф 1 от основния регламент, като се взема предвид броят на производителите, за които е разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време. Тъй като предложената извадка представлява 64 % от износа на разглеждания продукт за Съюза, тази извадка е представителна за състоянието на турската промишленост. Освен това включените в извадката дружества са разположени в два различни региона (от трите представени региона), което се счита за достатъчно за целите на разследването. Поради това Комисията счита, че дружествата, включени в извадката, съответстват на най-големите представителни обеми на вноса, за които е разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време.

(18)

Единадесет дружества или групи от дружества поискаха индивидуално разглеждане по силата на член 27, параграф 3 от основния регламент. На този етап от разследването Комисията не е взела решение относно искането за индивидуално разглеждане. Комисията ще реши дали да предостави индивидуално разглеждане на окончателния етап от разследването.

(19)

Комисията изпрати въпросници до ПТ, до всички включени в извадката дружества в Съюза, до трима вносители и до включените в извадката групи от производители износители в Турция.

(20)

Три дружества в рамките на група от турски производители износители поискаха освобождаване от задължението за предоставяне на отговори на въпросника. Едно от тези дружества заяви, че е осъществявало дейност главно в производството на лаврак и каракуда и че произвежда само малък обем от разглеждания продукт. Друго дружество управлява малък супермаркет и връзката му с разглеждания продукт е незначителна, а трето е било свързан вносител, който не е имал значителни продажби на разглеждания продукт през разследвания период. Комисията реши да освободи дружеството, управляващо малкия супермаркет, от задължението за попълване на отговорите на въпросника. Тя обаче продължи да отстоява позицията си, че дружеството, осъществяващо дейност главно в производството на лаврак и каракуда, както и свързаният вносител, трябва да попълнят въпросника, тъй като произведените (в случая на производителя износител) или търгуваните (в случая на свързания вносител) обеми въпреки това са били значителни.

(21)

Отговори на въпросника бяха получени от ПТ и от всички други включени в извадката групи от производители износители в Турция и дружествата, поискали индивидуално разглеждане.

(22)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на субсидията, вредата от нея и интереса на Съюза. Бяха извършени проверки на място в съответствие с член 26 от основния регламент в помещенията на следните дружества:

(23)

Разследването на субсидията и вредата обхвана периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. (разследвания период). Проучването на тенденциите, които имат значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2010 г. до края на разследвания период (разглеждания период).

(24)

Разглежданият продукт е дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss):

с произход от Турция и понастоящем класирана в кодове по КН ex 0301 91 90, ex 0302 11 80, ex 0303 14 90, ex 0304 42 90, ex 0304 82 90 и ex 0305 43 00 (разглежданият продукт).

(25)

Както вече беше споменато в съображение 1, определението за разглеждания продукт е подлежало на поправка. Корекцията е била чисто редакционна и обхватът не е бил засегнат.

(26)

Разследването показа, че продуктът, произвеждан и продаван на турския национален пазар и/или изнасян за Съюза, и продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики, както и една и съща основна употреба.

(27)

На този етап Комисията реши, че тези продукти следователно са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(28)

Някои заинтересовани страни заявиха, че пушената пъстърва следва да се изключи от обхвата на продукта. Според тези страни съществуват различия в производствения процес и различия във физическите, техническите и химическите характеристики в сравнение с непушената пъстърва. Освен това турските органи заявиха, че структурата на разходите на производителите на пушени филета значително се е различавала от структурата на разходите на останалите производители, което показва, че пушените и непушените продукти не са един и същ продукт. И накрая, тези страни се позоваха на две предходни антидъмпингови разследвания по отношение на сходни продукти (едра дъгова пъстърва и сьомга), приключени съответно през 2004 г. (5) и 2005 г. (6), при които пушените продукти са били извън обхвата на продукта. Страните се позоваха по-специално на съображение 9 от Регламент (ЕО) № 437/2004 на Съвета (7), където според тях се посочва, че процесът на опушване променя основните качества на въпросния продукт. Въз основа на това пушената пъстърва следва да бъде изключена от обхвата на продукта в настоящото разследване.

(29)

Разследването показа, че различните форми на продукта — „прясна“, „охладена“, „замразена“ или „пушена“ пъстърва — обхванати от определението за разглеждания продукт, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики. По-специално всички пъстърви са имали едни и същи присъщи качества (химически, хранителни или други) и обработката не е лишила рибата от тях, а само е довела до различни форми на продукта, които са били просто различни средства за консервиране на рибата преди по-нататъшната обработка, приготвяне, готвене или консумация. Поради това беше направено заключението, че консервирането чрез опушване не изменя съществено основните физически, технически и химически характеристики на продукта.

(30)

Що се отнася до различните производствени процеси и различните структури на разходите, страните не обясниха как това би могло да е оказало въздействие върху заключението, че пушените и непушените продукти са един и същ продукт. Във всеки случай всяка възможна разлика в производствените процеси като такава не оказва въздействие върху определението за обхвата на продукта. Освен това в този конкретен случай производственият процес и структурата на разходите за пушените филета в действителност не са се различавали значително от производствения процес и структурата на другите форми на представяне на пъстървата. Основният елемент на разходите на всяка форма на представяне на продукта са разходите за отглеждане, включващи основно разходите за фураж (рибно брашно и рибно масло), разходите за енергия и разходите за хайвер или млади екземпляри. Поради това твърденията в това отношение следва да бъдат отхвърлени.

(31)

В предходните разследвания, на които се позоваха заинтересованите страни, и за разлика от настоящото разследване, пушените продукти не са били включени в жалбата, довела до започването на разследвания по тези случаи. Поради това те не са били в обхвата на тези разследвания и следователно не са били разследвани. Съображение 9 от Регламент (ЕО) № 437/2004 на Съвета се отнася до твърдение на заинтересована страна, че замразените цели риби и рибни филета следва да се изключат от процедурата. Въпреки това при разследването не е било установено или конкретно заключено, че пушените продукти следва да бъдат изключени от обхвата на продукта. Въз основа на констатацията от настоящото разследване, че всички форми на представяне на пъстървата имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики, този аргумент следва да бъде отхвърлен.

(32)

Поради горните причини твърдението, че пушените продукти следва да бъдат изключени от обхвата на продукта, на този етап беше отхвърлено.

(33)

Жалбоподателят твърди, че ПТ субсидира своя сектор на аквакултурите. Жалбата съдържа prima facie доказателства за няколко практики на субсидиране, включени както в законодателството, така и в редица документи относно политиката, на които се основава държавната подкрепа за сектора.

(34)

Комисията направи преглед и анализира документите, представени в жалбата, както и допълнителните документи, предоставени в хода на разследването от ПТ и от включените в извадката производители износители, и установи, че всички тези документи показват, че секторът на аквакултурите в Република Турция се ползва с преференциално третиране в много области.

(35)

Решението на турските органи да субсидират конкретно сектора на аквакултурите датира от 2003 г. и е довело до прехвърлянето на големи суми публични средства на турски производители и износители през последните десет години.

(36)

Както беше посочено в съображения 3 и 4 по-горе, в рамките на предварително проведените консултации между ПТ и Комисията ПТ не оспори съществуването на никоя от разследваните схеми.

(37)

Комисията изпрати въпросници на ПТ и на включените в извадката производители износители, като поиска информация относно следните схеми, за които се твърди, че включват отпускането на субсидии на сектора на аквакултурите.

(38)

ПТ е въвело схема за подпомагане на предприятия, които инвестират средства в определени сектори и региони, включително в сектора на аквакултурите. Целта на тази схема е:

(39)

Следните правни разпоредби предвиждат държавна подкрепа за инвестиции в сектора на аквакултурите: Постановление № 2012/3305 на Турция, публикувано на 19 юни 2012 г., относно държавната подкрепа за инвестиции, и Комюнике № 2012/1, публикувано на 20 юни 2012 г., относно прилагането на постановлението относно държавната подкрепа за инвестиции, публикувани в Официален вестник № 28328 и № 28329 съответно.

(40)

Въпреки че Постановление № 2012/3305 на Турция е приложимата схема за подпомагане за разследвания период, подобни разпоредби са били в сила от 2006 г. насам и дори преди това. Този факт е от значение, тъй като субсидиите, свързани със закупуването на дълготрайни активи, като например инвестиционните субсидии, могат да бъдат разпределени за разследвания период, дори ако те са били предоставени преди разследвания период.

(41)

Разследването потвърди съществуването на различни схеми за подпомагане от държавата. Производството на аквакултури е изрично посочено в приложение 2/A към Постановление № 2012/3305 сред секторите, които могат да се ползват от стимули като освобождаване от данък добавена стойност (ДДС), освобождаване от мита, данъчно облекчение, принос към инвестициите, помощ за премията за социално осигуряване (за вноските на работодателите), предоставяне на земя, помощ за лихвите, помощ за данъка върху доходите и помощ за премията за социално осигуряване (за вноските на наетите лица). Въз основа на степента на икономическо развитие на шестте региона, определени в Постановление № 2012/3305, интензитетът на помощта може да бъде различен.

(42)

Макар че разследването потвърди съществуването на програми за „регионално инвестиране“, никое от включените в извадката дружества не се е възползвало от всички схеми. Няколко от тях са се ползвали от освобождаване от ДДС и от мито, което важи в еднаква степен за всичките шест региона в Турция. Въпреки това, тъй като включените в извадката дружества са закупили машини и оборудване от дружества от Съюза в рамките на митническия съюз между ЕС и Турция, мито не е било дължимо. Освен това, тъй като Турция прилага система за данъчен кредит и ДДС върху продукцията, получените по време на разследвания период ползи са се състояли само в печелене на време (два месеца), докато данъчните органи възстановят ДДС на дружествата. Реалната полза би била лихвата, дължима на търговска банка за периода до възстановяването на ДДС. Тази полза е незначителна и не бе допълнително анализирана.

(43)

Едно от включените в извадката дружества се е ползвало от данъчно облекчение поради закупуването на машини в рамките на горепосоченото регламентиране на държавната подкрепа за инвестиции. Вместо общоприложимата данъчна ставка за корпоративния данък от 20 % то е платило само 4 %.

(44)

Същото включено в извадката дружество се е възползвало и от програмата за помощ за премията за социално осигуряване. Като притежател на удостоверение за насърчаване на инвестициите то се е ползвало с помощ за премията за социално осигуряване за вноските на работодателите и служителите. След като е осъществило инвестицията си, дяловете на работодателите и служителите за премията за социално осигуряване на дружеството, съответстващи на минималната работна заплата, са били освободени от Института за социално осигуряване за новосъздадени работни места. Министерството на икономиката е финансирало схемата.

(45)

Държавната подкрепа за инвестиции временно се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, когато държавната подкрепа е под формата на данъчни стимули, т.е. когато държавните приходи иначе са дължими, но в действителност са били пропуснати или не са били събрани.

(46)

Субсидията е специфична и подлежаща на изравняване, тъй като ползата от нея е специфично ограничена до списък с икономически сектори. Достъпът до субсидията е допълнително ограничен до определени предприятия, извършващи дейност в определени сектори. Освен това субсидията не отговаря на изискванията за неспецифичност, предвидени в член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент, като се имат предвид броят и качеството на ограниченията, приложими за определени сектори, най-вече тези, които я ограничават до определени видове предприятия или напълно изключват определени сектори.

(47)

Аквакултурите са изрично посочени в приложение 2А към постановлението като една от дейностите, които могат да се ползват от този вид освобождаване от данъци. В приложение 4 към постановлението се посочват секторите, които не могат да се ползват от стимули по тази схема.

(48)

Следователно съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент горепосочените субсидии се считат за финансово участие от страна на правителството, което предоставя полза на получателите.

(49)

Едно дружество се е възползвало от ползите по горепосочените схеми. Тази полза за дружеството обаче е сметната за незначителна.

(50)

Преките субсидии на произведен килограм пъстърва са основната схема за субсидиране, която се прилага в полза на разглеждания продукт. Тези субсидии се преразглеждат всяка година като част от годишния преглед на селскостопанските субсидии.

(51)

Следните правни разпоредби предвиждат преки субсидии: Постановление № 2013/4463 на Турция относно селскостопанските субсидии през 2013 г., с дата 7 март 2013 г. и публикувано в Официален вестник № 28612 от 8 април 2013 г. (прилагано със задна дата, считано от 1 януари 2013 г.).

(52)

Разследването потвърди съществуването на преки субсидии за пъстървата. Беше установено, че за разследвания период нивото на субсидията за килограм пъстърва е било определено на 0,65 TL/kg за производство до 250 тона годишно. Половината от тази сума (0,325 TL/kg) е била предоставена за произведени количества между 251 — 500 тона/годишно и не са били отпуснати субсидии за произведени количества над 500 тона. Субсидията е била предоставена на производителите на разглеждания продукт с лиценз от Министерството на храните, земеделието и животновъдството.

(53)

Преди да се направи каквото и да било плащане, е било необходимо производителите да бъдат регистрирани в системата за регистрация на аквакултури към Министерството на храните, земеделието и животновъдството. Те подлежат на редовни и внезапни инспекции.

(54)

Три от четирите включени в извадката групи от дружества са се ползвали от преки субсидии по време на разследвания период, тъй като те сами са отглеждали пъстървата. Най-голямата група — Ternaeben, обаче не е отглеждала пъстърва, а я е купувала (основно жива пъстърва и замразени цели риби) от несвързани производители и я е преработвала. Поради това тя не е получавала преки субсидии. В резултат на това възникна въпросът дали ползата от преките субсидии е приложима и за Ternaeben, и за останалите три включени в извадката групи от дружества, които не само са отглеждали, но и са купували определено количество пъстърва от несвързани дружества с цел преработка.

(55)

Във връзка с това Комисията подчертава, че разглежданият продукт обхваща както пряко субсидираната суровина, а именно живата пъстърва, така и продуктите надолу по веригата (пресни и замразени цели риби, филета, пушена пъстърва). Тъй като производството на жива пъстърва се субсидира и практически всички, които отглеждат пъстърва в Турция, се ползват от тази схема, всички производители на разглеждания продукт (а именно на жива пъстърва и продуктите надолу по веригата) се ползват от тази схема за пряко субсидиране, независимо от това дали те сами отглеждат пъстървата или я купуват с цел по-нататъшна преработка.

(56)

Ползата за производителите на разглеждания продукт при всички случаи може да бъде доказана. Във връзка с това Комисията сравни разходите за отглеждане на пъстърва на трите включени в извадката дружества, които сами отглеждат пъстървата (включително обоснованите и умерените по размер разходи за реализация, общите и административните разходи и печалбата) с цената, платена за закупуване на жива или охладена риба от несвързани доставчици. Комисията установи, че за трите дружества покупната цена за жива или охладена риба е била по-ниска от средните разходи за отглеждането.

(57)

Що се отнася до групата Ternaeben, Комисията сравни средните разходи за отглеждането на пъстърва на другите три включени в извадката дружества (включително обоснованите и умерените по размер разходи за реализация, общите и административните разходи и печалбата) с индивидуалната средна покупна цена, платена от Ternaeben за жива или охладена риба. Беше установено, че средните разходи за отглеждането на пъстърва на другите три включени в извадката дружества са по-високи от средната покупна цена, платена от групата Ternaeben. Беше установено, че платената от групата средна покупна цена е в съответствие с цената, платена от другите включени в извадката дружества.

(58)

Поради това Комисията счита, че включените в извадката дружества, дотолкова, доколкото са закупили пъстърва от несвързани дружества, също са се възползвали от схемата за пряко субсидиране.

(59)

Жалбоподателят твърди, че е извършено допълнително плащане за подпомагане на биологичното производство на пъстърва и производството на млади екземпляри на бройка. Разследването потвърди съществуването на допълнително плащане за подпомагане на биологичното производство на пъстърва. Въпреки това беше установено, че в Турция е съществувало само едно дружество за биологично производство на пъстърва, но то наскоро е изпаднало в несъстоятелност. В резултат на това през разследвания период не са били предоставяни субсидии за биологичното производство на пъстърва.

(60)

В допълнение Комисията установи, че специфичната подкрепа за производството на млади екземпляри е съществувала през 2012 г., но е била преустановена, считано от 2013 г., тъй като нивото на производството на млади екземпляри в Турция вече е било задоволило нуждите на пазара.

(61)

Въз основа на констатациите от разследването Комисията стига до временното заключение, че посоченият по-горе публичен принос е под формата на директни безвъзмездни помощи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и следователно предоставя пряка полза на турските производители на пъстърва в съответствие с член 3, параграф 2 от основния регламент. Предоставя се „полза“, тъй като прякото финансиране (безвъзмездните средства) се предоставя от публичните органи без заплащането на лихвен процент или възнаграждение. Такива безплатно предоставяни средства обикновено не са налични на пазара.

(62)

Схемата за преки субсидии е специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като достъпът до нея е ограничен до определени предприятия. Предприятията в сектора на аквакултурите са изрично посочени и пъстървата е ясно определена като един от видовете, които се ползват от тази схема за субсидиране. Тези директни безвъзмездни помощи са специфични, тъй като предоставящата ги организация и законодателството, по което действа предоставящата организация, изрично ограничават достъпа до тези безвъзмездни средства само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на аквакултурите.

(63)

Общата полза за дадено дружество е отговаряла на средния размер на получените по време на разследвания период преки субсидии за собствено отглежданата жива риба и средния размер на отпуснатите от ПТ субсидии, изчислен въз основа на общия размер на предоставените субсидии и разделен на общия размер на производството на пъстърва в Турция за закупената жива риба.

(64)

В таблицата по-долу е показан временно определеният размер на ползата от горепосочените безвъзмездни средства, като тя съответства на сумата, получена през разследвания период от засегнатите дружества.

(65)

Някои публични и частни правни субекти са предоставили преференциални заеми на дружества, осъществяващи дейност в сектора на аквакултурите. Основните засегнати правни субекти са описани по-долу.

(66)

Земеделските кредитни кооперативи (АСС) са частни правни субекти, създадени от земеделски производители (т.е. физически или юридически лица, които се занимават със земеделско производство) в Турция, с цел да се подпомогнат финансовите им нужди при тяхната работа.

(67)

Земеделската банка на Република Турция (Türkiye Cumhurriyeti Ziraat Bankasi или „Ziraat Bankasi“) е държавна банка и публичен орган, чиито акции се притежават изцяло от подсекретариата на Министерството на финансите. В рамките на правителствена програма, посочена в съображение 70 по-долу, която се прилага и за разследвания период, Ziraat Bankasi предоставя преференциални заеми за сектора на аквакултурите с цел насърчаване на земеделското производство и агробизнеса. За тази цел Министерският съвет ежегодно определя продължителността, процедурите и принципите на програмата, а Министерството на финансите прехвърля на Ziraat Bankasi останалата сума от плащането на лихвата, съответстваща на дисконтовия лихвен процент. Поради това се смята, че Ziraat Bankasi разполага с държавна власт и следователно е публичен орган.

(68)

Организацията за развитие на малките и средните предприятия (KOSGEB) е публичен орган, чиято цел е увеличаване на дела на малките и средните предприятия (МСП) в икономиката и социалното развитие чрез предоставяне на качествени услуги и помощ за развитие на конкурентоспособността на МСП и разпространяване на културата на предприемачество. KOSGEB попада в сферата на компетентност на Министерството на науката, промишлеността и технологиите и е частично независима.

(69)

Türk Eximbank (Eximbank) е създадена от турското правителство на 21 август 1987 г. с Постановление № 87/11914 в изпълнение на Закон № 3332 и е изцяло държавна банка и публичен орган, действащ като основен инструмент на турското правителство за насърчаване на износа в стратегията на Турция за устойчив износ. Eximbank е получила пълномощия от правителството да подкрепя външната търговия и турските изпълнители/инвеститори, които работят в чужбина, с цел увеличаване на износа на турския бизнес и за укрепване на неговата международна конкурентоспособност. Затова се смята, че Eximbank разполага с държавна власт и следователно е публичен орган.

(70)

Следните правни разпоредби предвиждат субсидирани заеми: Постановление № 2013/4271 на Турция, публикувано в Официален вестник № 28561 от 16 февруари 2013 г., относно разширяването на нисколихвените инвестиционни заеми и бизнес заемите от Ziraat Bankasi и АСС през 2013 г., Постановление № 2010/27612 на Турция, публикувано в Официален вестник на 15 юни 2010 г., относно заеми при нулев лихвен процент за МСП и Закон № 3332 на Турция, публикуван на 31 март 1987 г. в Официален вестник № 19417 (А) относно експортните заеми от Eximbank, турската банка за експортно кредитиране.

(71)

Преференциалните заеми от Eximbank и KOSGEB бяха разследвани въз основа на съответните твърдения в жалбата по отношение на субсидираните заеми. Разследването потвърди съществуването на нисколихвени заеми. Все пак за никой от включените в извадката производители износители не беше установено да се е възползвал от заеми, предоставени от АСС.

(72)

Комисията установи, че по време на разследвания период едно дружество, включено в извадката, е получило четири преференциални заема от Ziraat Bankasi съгласно разпоредбите на Постановление № 4271/2013. В рамките на земеделските заеми Ziraat Bankasi е разширила инвестиционните заеми по отношение на закупуването на машини и оборудване, като банката е разширила и оперативните заеми с цел финансиране на оперативни разходи.

(73)

В допълнение към преференциалните заеми от Ziraat Bankasi едно от включените в извадката дружества е ползвало заем при нулев лихвен процент съгласно Постановление № 2010/27612, въз основа на което KOSGEB управлява различните програми за подпомагане на МСП. МСП, които работят в сектора на аквакултурите, също имат право да се възползват от тези програми за подпомагане.

(74)

Нещо повече, по време на разследването беше установено, че две от включените в извадката дружества са получили съответно два и шест нисколихвени заема от Eximbank. По време на проверката на място, осъществена от ПТ, представителят на Eximbank е потвърдил, че Eximbank отпуска заеми на турски износители при по-добри условия от обичайно предлаганите на пазара.

(75)

Горепосочените нисколихвени заеми временно се считат за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и параграф 2 от основния регламент.

(76)

Въз основа на констатациите от разследването Комисията стига до заключението, че предоставената на получателя полза е под формата на намаление на лихвените проценти на заемите, получени за производство на аквакултури. Схемата — заеми с държавна подкрепа — предоставя полза на получателя на заемите, тъй като тези заеми се отпускат при финансови условия, които не съответстват на пазарните условия за заеми със сравним падеж. Те се отпускат под пазарните лихвени проценти.

(77)

Тези схеми са специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като предоставящите ги органи или законодателството, по което действат предоставящите ги органи, изрично ограничават достъпа само до определени предприятия.

(78)

Поради това всички горепосочени заеми се считат за подлежащи на изравняване субсидии, които предоставят полза и са специфични по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(79)

В член 6, буква б) от основния регламент се предвижда, че ползите от преференциални заеми временно се изчисляват като разлика между сумата на изплатените лихви и стойността, която дружествата биха платили за подобен търговски заем на пазара. Като референтна стойност Комисията приложи среднопретегления лихвен процент за заемите в Турция за разследвания период с помощта на електронната платформа за търговия Bloomberg (индекс WAIRCOMM).

(80)

Ползата за разследвания период беше изчислена, като бе изчислена разликата между действително платената лихва през разследвания период и лихвата, която щеше да бъде платена въз основа на референтната стойност.

(81)

Изчислените маржове на субсидията за включените в извадката производители износители въз основа на тази методология са следните:

(82)

Законът за селскостопанското застраховане и Правилникът за принципите на прилагане на Пула за селскостопанско застраховане определят целта на правителството за предоставяне на застрахователно покритие срещу загуби на рибни запаси и улов от производители на пъстърва вследствие на множество възможни заболявания, природни бедствия, злополуки и т.н.

(83)

Видовете застраховки, които се включват в Пула за селскостопанско застраховане, са i) застраховка на реколтата, ii) застраховка на оранжерии, iii) застраховка на едър рогат добитък, iv) застраховка на дребен рогат добитък, v) застраховка на птици, и vi) застраховка на аквакултури.

(84)

Правното основание на тази програма е Законът за селскостопанското застраховане № 5363 и Постановление № 2012/4138 на Турция относно рисковете, продуктите и регионите в обхвата на Пула за селскостопанско застраховане и ставките за помощ за премията, публикувано в Официален вестник № 28537 от 23 януари 2013 г.

(85)

Разследването потвърди съществуването на тази схема за субсидиране. Съгласно членове 12 и 13 от Закона за селскостопанското застраховане № 5363 и Постановление № 2012/4138 относно рисковете, продуктите и регионите в обхвата на Пула за селскостопанско застраховане и ставките за помощ за премията (Постановление № 2012/4138) производителите на продукти от аквакултури могат да се ползват от помощ от правителството за премията по застраховка, както се предвижда в член 1/6 от Постановление № 2012/4138.

(86)

Дружество, което иска да кандидатства пред Пула за селскостопанско застраховане, попълва проект на застрахователната полица, която желае. След това дружеството се проверява от Пула за селскостопанско застраховане за оценка на риска и му се предлага застрахователна полица, която включва и сумата на дължимата премия. Ако дружеството, което работи в сектора на селското стопанство, приеме офертата, правителството плаща половината от застрахователната премия.

(87)

Комисията установи, че селскостопанските производители в Турция като цяло не застраховат своята продукция. Само едно от включените в извадката дружества се е възползвало от програмата на правителството за помощ за застрахователната премия в продължение на 3 месеца от разследвания период. След това то е преминало към частен застраховател.

(88)

На практика ползата от тази схема е под формата на намаление на финансовите разходи, направени за застраховането на аквакултурите. Схемата представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент под формата на директни безвъзмездни помощи от правителството за производителите на пъстърва, както и „финансово участие“ по смисъла на основния регламент, тъй като получателят на субсидията се ползва от благоприятна застрахователна премия, която е далеч под нивото на предлаганите на пазара застрахователни премии за покритие на сравними рискове. Схемата предоставя полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент. Ползата се равнява на разликата между премиите, предлагани в контекста на търговска застрахователна полица, и субсидираната премия.

(89)

Субсидията е специфична, тъй като предоставящата я организация и законодателството, по което действа предоставящата организация, изрично ограничават достъпа до тези безвъзмездни средства само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на селското стопанство, и дори изрично визират рисковете, на които са изложени производителите на аквакултури.

(90)

Едно дружество се е възползвало от ползите по тази схема. Тази полза за дружеството обаче е сметната за незначителна.

(91)

Тази схема има за цел да осигури необходимите знания и ноу-хау на производителите на аквакултури, за модернизиране и увеличаване на производството и за повишаване на неговата ефективност. За никой от включените в извадката производители износители не беше установено да се е възползвал от тази схема по време на разследвания период.

(92)

Тези субсидии са свързани със закупуването на гориво за риболовни кораби или пък са свързани с бракуването на риболовни кораби. Плащанията на такива субсидии по-специално са от полза за риболовни дейности. За никой от включените в извадката производители износители не беше установено да се е възползвал от тези субсидии по време на разследвания период.

(93)

Комисията изчисли за всяка програма стойностите на подлежащите на изравняване субсидии по отношение на разследваните дружества в съответствие с разпоредбите на основния регламент и събра тези стойности, за да изчисли общия размер на субсидията за всяка група за разследвания период.

(94)

С цел да определи маржовете на общата субсидия Комисията най-напред изчисли процента на субсидиране, който е съотношението между размера на субсидията и общия оборот на дружеството. След това този процент бе използван, за да се изчисли субсидията, предоставена за износа на разглеждания продукт за Съюза през разследвания период.

(95)

След това бе изчислен размерът на субсидията в еквивалент на цяла риба на разглеждания продукт, изнасян за Съюза през разследвания период, и посочените по-долу маржове бяха изчислени като процент от цената CIF на същия износ в еквивалент на цяла риба.

(96)

За оказалите съдействие производители износители, които не са включени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления марж на субсидията. Следователно този марж беше определен въз основа на маржовете за включените в извадката производители износители.

(97)

По отношение на всички други производители износители Комисията определи маржа на субсидията въз основа на наличните факти в съответствие с член 28 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие е обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия обем на износа — както е докладвано в статистическите данни за вноса от Евростат — от засегнатата държава за Съюза.

(98)

Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като вносът на оказалите съдействие производители износители представлява над 80 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да използва остатъчния марж на субсидията на равнището на включеното в извадката дружество с най-високия марж на субсидията.

(99)

По време на разследвания период сходният продукт е бил произвеждан от повече от 700 производители в Съюза. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 8, параграф 1 от основния регламент.

(100)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период беше изчислено на около 170 милиона килограма „еквиваленти на цяла риба“ (WFE) въз основа на данни, предоставени от асоциации на националните и европейските производители, както и от отделни дружества. Както беше посочено в съображение 10, в извадката бяха подбрани девет производители от Съюза, които представляват повече от 12 % от общото производство на Съюза на сходния продукт.

(101)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на изчисления общ обем на продажбите, осъществени от производителите от Съюза на пазара на Съюза, и на общия обем на вноса по данни от Евростат.

(102)

Общият обем на продажбите на производителите от Съюза беше изчислен, както е посочено в съображение 130 по-долу.

(103)

Що се отнася до обема на вноса, Евростат докладва данни за нетните тегла за продукти с шест различни кода по КН, а именно живи, пресни, охладени, замразени и/или пушени под формата на цели и/или изкормени риби или рибни филета. Нетните тегла бяха преобразувани в WFE с цел сравнение, като регистрираното в Евростат количество на вноса беше разделено на посочените по-долу коефициенти на преобразуване. Тези коефициенти на преобразуване бяха предоставени в жалбата и са често използвани в промишлеността.

Таблица 1

Коефициенти на преобразуване

(104)

Съответните кодове по КН обхващат и други видове риба, които не са включени в обхвата на настоящото разследване, като кафява пъстърва (Salmo trutta), пъстърва от видовете Oncorhynchus clarki, Oncorhynchus aguabonita и Oncorhynchus gilae. Разследването обаче установи, че видовете, различни от разглеждания продукт, не се произвеждат в Турция или се произвеждат само в незначителни количества. Тази констатация беше основана на информацията, предоставена от турската промишленост на Федерацията на европейските производители на аквакултури (ФЕПА), и на други публични източници на информация (8), съпоставени, когато това е възможно, със съответните официални статистически данни на Турция. Въз основа на това беше направено заключението, че статистическите данни на Евростат са предоставили достатъчно надеждни и пълни данни за вноса.

(105)

Потреблението на Съюза, както беше установено, е останало стабилно през периода 2010 — 2011 г., след това е намаляло с 5 % между 2011 г. и 2012 г. и е спаднало с още 7 % между 2012 г. и разследвания период. Като цяло потреблението е отбелязало спад от 12 % през разглеждания период.

Таблица 2

Потребление на Съюза (kg WFE)

(106)

Както беше посочено в съображение 103, Комисията установи обема на вноса, изразен в kg WFE, въз основа на данни от Евростат. Пазарният дял на вноса беше установен въз основа на обема на вноса от Турция и на общото потребление на Съюза.

(107)

Вносът в Съюза от засегнатата държава се е променял, както следва:

Таблица 3

Обем на вноса (в kg в „еквивалент на цяла риба“ (WFE) и пазарен дял

(108)

Въпреки спада в потреблението обемът на вноса на разглеждания продукт за Съюза е отбелязал стабилен ръст през разглеждания период и е нараснал общо със 72 %. Това е довело до увеличаване на съответния пазарен дял от 9 % през 2010 г. до 17 % през разследвания период, т.е. увеличение в размер на 8 процентни пункта или на 95 % през разглеждания период.

(109)

Комисията установи средните цени на вноса въз основа на данните на Евростат, като раздели общия обем на турския внос, изразен в kg WFE, на общата стойност на този внос. Подбиването на цените в резултат на вноса беше установено въз основа на данните на включените в извадката производители износители.

(110)

Средната цена на вноса в Съюза от засегнатата държава се е променяла, както следва:

Таблица 4

Цени на вноса (EUR/kg WFE)

(111)

Средните цени на вноса на разглеждания продукт са се увеличили с 8 % между 2010 и 2012 г. и впоследствие са намалели с 3 % между 2012 г. и разследвания период. Като цяло средната цена на вноса се е увеличила с 5 % през разглеждания период.

(112)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни: а) среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на включените в извадката производители от Съюза към несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода; и б) съответните среднопретеглени цени за всеки вид на продукта на вноса от включените в извадката производители износители към първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база стойност, застраховка, навло (база CIF).

(113)

Сравнението на цените беше извършено за всеки вид на продукта по отношение на сделки, извършени на едно и също ниво на търговия, при необходимост със съответните корекции, и след приспадане на всички намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Той показа, че е налице среднопретеглен марж на подбиване на цените, вариращ между 5 и 18 % от вноса от засегнатата държава на пазара на Съюза.

(114)

Един включен в извадката производител износител заяви, че Комисията следва да обърне подобаващо внимание на всяка разлика в нивото на търговия. Разследването обаче показа, че не съществуват разлики в нивото на търговия между включените в извадката производители от Съюза и включените в извадката производители износители в Турция. Поради това този аргумент следва да бъде отхвърлен.

(115)

Асоциацията на егейските износители (представляваща турските износители) и един производител износител заявиха, че промишлеността на Съюза е съсредоточена главно върху производството на произведена по биологичен начин пъстърва и розова пъстърва, които имат значително по-висока цена в сравнение с изнасяната от Турция пъстърва. Поради това те заявиха, че цените не са съпоставими. Както бе обяснено в съображение 113 по-горе обаче, сравненията на цените бяха направени за всеки отделен вид на продукта по отношение на сделки на същото ниво на търговия със съответните корекции при необходимост. В резултат на това ценовите разлики, дължащи се на различните видове на продукта, бяха надлежно взети под внимание.

(116)

Асоциацията на егейските износители също така заяви, че промишлеността на Съюза използва различни производствени процеси, водещи до различни оптични и органолептични характеристики и до разлика в срока на трайност. Беше изказано твърдението, че пъстървата, произведена от промишлеността на Съюза, има и различни диапазони на теглото в сравнение с пъстървата, произведена в Турция. Според твърдението всички тези елементи са оказвали въздействие върху сравнението на цените и поради това следва да бъдат взети под внимание. Не бяха представени обаче никакви доказателства за обосноваването на тези твърдения, нито пък доказателствата, събрани по време на разследването, бяха в подкрепа на тези твърдения. Както бе обяснено в съображение 113, сравненията на цените бяха направени за всеки отделен вид на продукта по отношение на сделки на същото ниво на търговия със съответните корекции при необходимост. С оглед на това всяка една разлика, дължаща се на различните видове на продукта, бе надлежно взета под внимание.

(117)

Поради това твърденията, направени по отношение на сравненията на цените, следва да бъдат отхвърлени.

(118)

В съответствие с член 8, параграф 4 от основния регламент при проверката на въздействието на субсидирания внос върху промишлеността на Съюза беше направена оценка на всички икономически показатели, оказващи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(119)

Както беше посочено в съображение 10, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, беше използвана извадка.

(120)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията оцени макроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в жалбата, и данните, предоставени от ФЕПА и Евростат. Данните се отнасяха за всички производители от Съюза. Комисията оцени микроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. Данните бяха свързани с включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(121)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност и равнище на маржа на субсидията.

(122)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, парични потоци, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(123)

Данни за обема на производството на промишлеността на Съюза бяха получени от ФЕПА и от жалбоподателя. Данните на ФЕПА се събират на база франко рибовъдното стопанство и са свързани с уловената жива риба във всяка държава членка. Тъй като данните на ФЕПА обхващаха само част от разследвания период, те бяха допълнени от изчисленията на жалбоподателя. Освен това, тъй като данните на ФЕПА се събират на база франко рибовъдното стопанство и са свързани с уловената жива риба, както и за да се избегне двойното отчитане, делът на вноса от всички източници, предназначен за преработка (около 20 % от целия обем на вноса, с изключение на пушената риба, въз основа на информацията, предоставена в отговорите на въпросника от включените в извадката производители износители), беше добавен към производството на жива риба на ЕС.

(124)

Въз основа на това през разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(125)

Производството е намалявало през всяка година от разглеждания период. През разследвания период производството е намаляло с 19 % в сравнение с 2010 г. Това намаление е било по-силно изразено, отколкото спадът на потреблението през разглеждания период.

(126)

Производственият капацитет беше изчислен, като обемът на производството беше разделен на степента на използване на капацитета на включените в извадката производители от Съюза.

(127)

Производственият капацитет на промишлеността на Съюза е намалял със 17 % по време на разглеждания период. Констатациите от разследването показват, че редица производители от Съюза са закрили своите производствени съоръжения по време на разглеждания период, което е довело до намаляване на общия производствен капацитет на Съюза.

(128)

Степента на използване на капацитета на производителите от Съюза е била около 75 % през разглеждания период, като е намаляла с 1 процентен пункт между 2010 г. и края на разследвания период.

(129)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял

(130)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза беше установен въз основа на общия обем на производството, както бе описано в съображение 123, чрез приспадане на експортните продажби на промишлеността на Съюза.

(131)

Обемът на експортните продажби се основаваше на данни от Евростат, преобразувани в kg WFE. Другите видове пъстърва, евентуално включени в разглежданите кодове по КН, бяха счетени за незначителни, тъй като те не са били произвеждани в Съюза или са били произвеждани само в много малки количества. Поради това беше счетено, че Евростат е предоставил достатъчно надеждни данни за износа на дъгова пъстърва през разглеждания период.

(132)

По този начин обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалявал постоянно между 2010 г. и разследвания период и като цяло с 20 % през целия разглеждан период. Тази отрицателна тенденция е била по-силно изразена от намалението на общото потребление през същия период, както беше описано в съображение 105.

(133)

В резултат на това пазарният дял на промишлеността на Съюза също е намалявал през разглеждания период и като цяло е намалял с 8 процентни пункта през същия период. В същото време турският внос се е увеличил със 72 %, а съответният пазарен дял — с 8 процентни пункта, както беше описано в съображение 108 по-горе, което съответства на загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза.

(134)

Потреблението на Съюза е спадало от 2011 г. до края на разследвания период. Независимо от намаляващото търсене на пазара на Съюза вносът от Турция почти се е удвоил и е довел до нарастващ пазарен дял през разглеждания период. По този начин промишлеността на Съюза е изгубила част от пазарния си дял, докато разглежданият внос е успял да увеличи своя дял на намаляващия пазар на Съюза. В същото време обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял в по-голяма степен, отколкото се е свил пазарът, докато обемът на турския внос се е увеличил както в абсолютно, така и в относително изражение.

(135)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

(136)

Заетостта в промишлеността на Съюза беше изчислена въз основа на общия обем на производството, разделен на производителността на включените в извадката производители от Съюза. Като се има предвид намаляването на обема на производството (таблица 5), равнището на заетост в промишлеността на Съюза е намаляло с 22 % по време на разглеждания период.

(137)

Тъй като заетостта е намаляла с по-голям темп, отколкото обемът на производството, приблизителната производителност на наето лице, измерена като продукция в kg WFE на едно наето лице, е нараснала с 5 % по време на разглеждания период.

(138)

Всички маржове на субсидията са значително над нивото de minimis. Във връзка с въздействието на размера на подлежащите на изравняване субсидии върху промишлеността на Съюза, предвид обема и цените на вноса от Турция, може да се счита, че това въздействие не е незначително.

(139)

Тъй като това е първото антисубсидийно разследване по отношение на разглеждания продукт, не са налице данни, които предоставят възможност да се направи оценка на въздействието на евентуално предишно субсидиране или дъмпинг.

(140)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Продажни цени в Съюза

(141)

Средната единична продажна цена на включените в извадката производители от Съюза първо се е увеличила от 2,76 EUR на kg WFE през 2010 г. до 2,91 EUR през 2011 г., след което е намаляла на 2,89 EUR през 2012 г. и отново се е увеличила на 2,95 EUR през разследвания период. Като цяло средната продажна цена на включените в извадката производители от Съюза се е увеличила със 7 % през разглеждания период. Това увеличение обаче не е било достатъчно, за да отговори на паралелното увеличение на производствените разходи от 9 % през същия период. В резултат на това през разследвания период средната единична нетна продажна цена е паднала под производствените разходи за единица продукция.

(142)

Производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза са нараснали от 2,73 EUR/kg WFE през 2010 г. на 2,84 EUR/kg WFE през 2011 г. През 2012 г. е отчетено по-умерено увеличение до 2,89 EUR. По-голямо увеличение до 2,98 EUR е настъпило през разследвания период, когато производствените разходи са надхвърлили средните единични продажни цени, което е направило производството на Съюза като цяло нерентабилно. Най-важният елемент на производствените разходи са разходите за фураж (рибно брашно и рибно масло) заедно с разходите за енергия и разходите за хайвер или млади екземпляри, които през разглеждания период са се увеличили и които поради това са отразени в увеличението на средните производствени разходи.

(143)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд за наето лице

(144)

Между 2010 г. и разследвания период средните разходи за труд за наето лице на включените в извадката производители в Съюза са се увеличили с 4 %. Това общо увеличение през разглеждания период е относително слабо и във всеки случай е под общото увеличение на разходите за труд (7,5 %) (9) и инфлацията (9,6 %) (10) в Съюза през същия период.

(145)

Пъстървата е бързоразвалящ се продукт, който ако не е замразен, има срок на трайност под две седмици. Тъй като включените в извадката производители от Съюза не поддържат запаси от пъстърва след улова и не замразяват в значителна степен тяхното производство, в настоящото разследване нивата на запасите не се считат за значим показател за вредата.

(146)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(147)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза чрез изразяване на печалбата преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. През 2010 и 2011 г. рентабилността леко се е увеличила, но е останала на ниски нива, съвсем малко над нулевата стойност. Ситуацията се е влошила допълнително през 2012 г., когато рентабилността е станала отрицателна, и през разследвания период, когато загубите са се увеличили допълнително. Това, както беше обяснено в съображение 142, се дължи на възходящата тенденция в производствените разходи при невъзможност на промишлеността на Съюза да увеличи съответно цените си. През целия разглеждан период редица производители от Съюза са прекратили дейността си.

(148)

Нетният паричен поток е способността на производителите от Съюза сами да финансират дейностите си. Нетният паричен поток е отбелязал възходяща тенденция от 2010 до 2011 г., след което е започнал да спада. Между 2012 г. и разследвания период тенденцията значително се е влошила, което е довело до отрицателен общ кумулативен паричен поток през разглеждания период. Като цяло отрицателната тенденция на паричния поток следва низходящата тенденция на рентабилността, въпреки че отрицателният паричен поток през 2010 г. и значителният спад между 2012 г. и разследвания период са настъпили и в резултат на инвестициите, направени във връзка с усилията за консолидация, както е пояснено в съображение 149.

(149)

Инвестициите са се увеличили съвсем слабо през периода 2010 — 2012 г., докато през разследвания период е имало значително увеличение. Инвестициите са били свързани с придобиването на производствени съоръжения от дружества, преустановили дейността си, и/или с консолидацията на свързани дружества, а не със замяната на вече съществуващи активи или придобиването на допълнително и/или ново оборудване. По този начин върховата стойност в инвестициите, наблюдавана през разследвания период, е била свързана основно с консолидацията. Това се потвърждава от факта, че общите производствени мощности са намалели със 17 % през разглеждания период.

(150)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата в процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Възвръщаемостта на инвестициите е следвала същата тенденция като рентабилността, а именно: тя се е увеличавала от 2010 до 2011 г., като същевременно е оставала съвсем малко над точката на рентабилност. Възвръщаемостта на инвестициите след това е спаднала и през 2012 г. е станала отрицателна. През разследвания период тя е намаляла още повече. Това отрицателно развитие е резултат от факта, че промишлеността на Съюза не е била в състояние да повиши цените си въпреки тенденцията за нарастване на производствените разходи.

(151)

Що се отнася до способността за привличане на капитал, влошаването на способността на включените в извадката производители от Съюза да генерират парични постъпления за сходния продукт е влошило тяхното финансово състояние чрез намаляване на вътрешно генерираните средства. Що се отнася до финансирането от банки, са срещани все по-големи трудности при получаването на банково финансиране. Разследването установи, че като цяло способността за привличане на капитал се е влошила.

(152)

Разследването ясно показа, че на този етап промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда. Вредата по-специално се е изразявала в загуба на пазарен дял и спад на рентабилността. В същото време вносът на разглеждания продукт е увеличил пазарния си дял и беше установено, че е подбивал цените на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(153)

Някои показатели за вреда, като единичната продажна цена, средните разходи за труд на наето лице, производителността и инвестициите, са се развили в положителна посока. По отношение на единичните продажни цени увеличението е било вследствие на увеличените производствени разходи. Това увеличение обаче не е компенсирало пълното увеличение на производствените разходи за единица, като по този начин е довело до отрицателна рентабилност през 2012 г. Както беше обяснено в съображение 144, увеличението на средните разходи за труд на наето лице на промишлеността на Съюза е било под общото увеличение на разходите за труд и инфлацията в Съюза. Промишлеността на Съюза е трябвало да намали броя на наетите лица, което е довело до увеличаване на производителността на всеки служител. Увеличаването на инвестициите е било свързано главно с придобиването на производствени съоръжения от дружества, преустановили дейността си, и/или с консолидацията, а не със замяната на вече съществуващи активи или придобиването на ново оборудване.

(154)

Повечето показатели за вреда са показали отрицателни тенденции. Промишлеността на Съюза е отбелязала понижаване на рентабилността, паричните потоци и възвръщаемостта на инвестициите. Рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите, които са били съвсем малко над точката на рентабилност през 2010 и 2011 г., са станали отрицателни през 2012 г. и са спаднали още повече през разследвания период. В същото време обемът на производството, производственият капацитет, заетостта и пазарните дялове са намалели под натиска на субсидирания внос.

(155)

С оглед на изложеното по-горе Комисията на този етап стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент.

(156)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията проучи дали субсидираният внос от засегнатата държава е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда, причинена от фактори, различни от субсидирания внос от засегнатата държава, не е отдадена на субсидирания внос. Тези фактори са:

(157)

С цел да установи наличието на причинно-следствена връзка между субсидирания внос на разглеждания продукт от Турция и понесената от промишлеността на Съюза вреда Комисията направи анализ на равнищата на обема и цените на субсидирания внос, както и на степента, в която те са допринесли за нанасянето на съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(158)

Разследването показа, че субсидираният внос от засегнатата държава почти се е удвоил през разглеждания период. Това е довело до увеличаване на пазарния дял с 8 процентни пункта — от 9 % през 2010 г. до 17 % през разследвания период. Това е станало въпреки низходящата тенденция в потреблението. В същото време промишлеността на Съюза е загубила 8 процентни пункта от своя пазарен дял.

(159)

Средните цени на субсидирания внос са се увеличили с 5 % между 2010 г. и разследвания период. Това увеличение се е дължало на общото увеличение в производствените разходи. Въпреки това цените на вноса са останали на значително по-ниски нива от тези на промишлеността на Съюза. Субсидираният внос е подбил цените на промишлеността на Съюза със среден марж на подбиване на цените от 9 % през разследвания период. В същото време, предвид увеличения субсидиран внос на разглеждания продукт, който е упражнил значителен ценови натиск върху пазара на Съюза, промишлеността на Съюза не е била в състояние да повиши продажните си цени в достатъчна степен, така че да може да покрие увеличените си производствени разходи и при всички случаи не и над цените на субсидирания внос от Турция.

(160)

Беше констатирано, че увеличението на субсидирания внос от Турция и нарастването на неговия пазарен дял очевидно са съвпаднали със загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза, намаляването на обема на производство, производствения капацитет и заетостта, низходящата тенденция в рентабилността, паричните потоци и възвръщаемостта на инвестициите. Поради това беше счетено, че субсидираният внос упражнява натиск върху промишлеността на Съюза, което впоследствие е допринесло за нейната неспособност да увеличи продажните си цени в съответствие с разходите, за загубата на пазарен дял и за цялостното влошаване на икономическото и финансовото положение.

(161)

Въз основа на изложеното по-горе на този етап Комисията стигна до заключението, че влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза трябва да бъде отдадено на нарастването на вноса на субсидирани цени с произход от Турция и че вносът е изиграл решаваща роля за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(162)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави (Чили, Норвегия, Босна и Херцеговина и други) се е променял, както следва:

Таблица 11

Внос от трети държави

(163)

Обемът на вноса от всички други трети държави е бил на ниско равнище и дори леко е намалял през разглеждания период. Той се е увеличил между 2010 и 2011 г., но е спаднал впоследствие и е достигнал малко по-ниски обеми през разследвания период, отколкото в началото на разглеждания период през 2010 г. Пазарният дял е следвал подобна тенденция. Той се е увеличил между 2010 и 2011 г., но отново е спаднал през 2012 г. и през разследвания период. Като цяло техният пазарен дял леко се е увеличил от 2,4 % на 2,7 % по време на разглеждания период. В същото време вносът от Турция е бил на много по-високо ниво както по отношение на обема, така и по отношение на пазарните дялове, и е показал трайна възходяща тенденция.

(164)

Средните цени на вноса са се увеличавали през разглеждания период. Като цяло средните цени на вноса през разглеждания период са се увеличили с 12 %. Цените на вноса от други трети държави са били по-ниски от средните единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза, но по-високи от цените на турския внос, с изключение на 2012 г., когато те са били малко по-ниски.

(165)

С оглед на ниските и стабилни обеми на вноса, както и на ниските и сравнително стабилни пазарни дялове на всички други трети държави и техните ценови равнища, които са следвали общите ценови равнища в Съюза, Комисията на този етап стигна до заключението, че вносът от другите трети държави не е допринесъл за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(166)

През разглеждания период обемът на износа на промишлеността на Съюза се е променял, както следва:

Таблица 12

Равнище на износа на производителите от Съюза

(167)

Продажбите за износ на промишлеността на Съюза са се увеличили с 25 % през разглеждания период. Пазарът на Съюза обаче е основният пазар за промишлеността на Съюза и неговият износ е представлявал само около 3 % от производството му през периода 2010 — 2011 г. и около 5 % през разследвания период. Експортните продажни цени на промишлеността на Съюза са били с около 30 % по-високи от средните продажни цени в Съюза, генерирайки по-високи печалби в сравнение с продажбите на пазара на Съюза.

(168)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че равнището на износа на промишлеността на Съюза не е нарушило причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(169)

Потреблението на Съюза е останало стабилно от 2010 до 2011 г. и е намаляло с 12 % между 2011 г. и разследвания период, а като цяло е намаляло с 12 %. В контекста на намаляващото потребление субсидираният турски внос обаче е успял да увеличи пазарния си дял от 8 процентни пункта или 95 %, докато промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял също от 8 процентни пункта. Следователно загубата на обема на продажбите и пазарния дял на промишлеността на Съюза не би могла да бъде обяснена единствено с общото намаление на потреблението. Следователно стабилното увеличение на субсидирания внос при свиващ се пазар на цени, подбиващи продажните цени на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, самостоятелно е причинило вреда и, както беше заключено в съображение 160, е имало решаваща роля.

(170)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че намаляващото потребление, макар и да е могло да допринесе за вредата, понесена от промишлеността на Съюза, не би могло само по себе си да обясни вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и следователно не би могло да наруши причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(171)

Асоциацията на егейските износители заяви, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е била причинена от конкуренцията с други рибни видове, като пангас, едра пъстърва и сьомга.

(172)

Що се отнася до пангаса, вносът е намалял с около 24 % през разглеждания период. Това е в контраст с увеличението на вноса на разглеждания продукт през същия период.

(173)

По отношение на другите рибни видове бе отбелязано, че според наличната информация, а именно публично достъпно проучване от Fødevareøkonomisk Institut на Университета в Копенхаген (11), едрата пъстърва и сьомгата са заместители, конкуриращи се в един и същ пазарен сегмент. За разлика от това пъстървата, предмет на настоящото разследване, се продава в различни пазарни сегменти и не съществува пряка взаимовръзка между цената на едрата пъстърва или сьомгата и цената на пъстървата, предмет на настоящото разследване.

(174)

Въз основа на това тези твърдения следва да бъдат отхвърлени.

(175)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че конкуренцията с други рибни видове не е допринесла за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(176)

Асоциацията на егейските износители заяви също така, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е била причинена от административна и регулаторна тежест, както и от ограничения за използването на определени географски области за цели, свързани с аквакултурите.

(177)

Твърдяната причинно-следствена връзка между посочените административни и регулаторни изисквания и вредата не бе подкрепена с доказателства. По-специално не бе доказано, че административната и регулаторната рамка, включително географските ограничения по отношение на областите на разположение за цели, свързани с аквакултурите, е била променена по време на разглеждания период по такъв начин, че да е в състояние да причини вредата. В действителност тези посочени елементи просто характеризират цялостната икономическа и регулаторна среда на сектора на аквакултурите в Съюза и не могат да обяснят влошаването на положението на промишлеността на Съюза през разглеждания период. Следователно това твърдение следва да бъде отхвърлено.

(178)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че твърдяните административна и регулаторна тежест и географски ограничения не са нарушили причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(179)

Асоциацията на егейските износители и един от включените в извадката производители износители заявиха, че големите търговци на дребно в Съюза имат силна позиция при договаряне и че всяка вреда, понесена от производителите от Съюза, се дължи на ценовия натиск, упражняван от тези търговци на дребно, а не на вноса от Турция.

(180)

Нито един от големите търговци на дребно не се отзова и не оказа съдействие в настоящото разследване. Във всеки случай цените на турския внос са били субсидирани и са били под цените на промишлеността на Съюза през целия разглеждан период. През разследвания период маржовете на подбиване на цените са били между 5 и 18 %. При такъв сценарий предполагаемият ценови натиск, упражняван от големите търговци на дребно, не би могъл да обясни цялостното влошаване на икономическото и финансовото положение, и по-специално загубата на пазарен дял, а би могъл да има само незначителен принос за понесената вреда, ако въобще има някакъв принос.

(181)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че всякакъв евентуален ценови натиск, упражняван от големите търговци на дребно, не би могъл да наруши причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(182)

Асоциацията на егейските износители заяви, че влошените резултати поне на някои производители от Съюза са се дължали на свръхинвестиции, а не на турския внос. Същата страна освен това изказа твърдението, че спадът в рентабилността на промишлеността на Съюза отчасти се е дължал на увеличените финансови разходи, колебанията в обменния курс и разходите, направени във връзка със съдебни спорове.

(183)

Твърденията относно предполагаеми свръхинвестиции и разходи, направени във връзка със съдебни спорове, не бяха доказани. Нито пък заключенията от разследването бяха в подкрепа на твърдението, че тези фактори биха имали съществено въздействие върху рентабилността на включените в извадката производители от Съюза.

(184)

Твърденията, отнасящи се до увеличаването на финансовите разходи и колебанията в обменния курс, не бяха конкретизирани или обосновани по какъвто и да било начин. Нито пък заключенията от разследването бяха в подкрепа на твърдението, че тези фактори биха имали някакво въздействие върху рентабилността на включените в извадката производители от Съюза.

(185)

Поради това тези твърдения не следва да се вземат предвид.

(186)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че твърдяните свръхинвестиции, финансови разходи, колебания в обменния курс и извънредни загуби, свързани със съдебни спорове, не са допринесли за понесената вреда и по този начин те не биха могли да нарушат причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(187)

Посоченият по-горе анализ показва, че е имало значително увеличение на обема и пазарния дял на субсидирания внос от засегнатата държава. Увеличението на този внос на цени, подбиващи продажните цени в Съюза, е довело до влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза. Въз основа на това се стига до заключението, че вносът от Турция е имал определяща роля за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(188)

Други фактори, които биха могли да причинят вреда на промишлеността на Съюза, също бяха анализирани. В това отношение беше установено, че вносът от други трети държави, износът на промишлеността на Съюза, конкуренцията с други рибни видове, административната и регулаторната тежест, географските ограничения, свръхинвестициите, финансовите разходи, колебанията в обменния курс и извънредните загуби, свързани със съдебни спорове, не са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Други фактори, като промяната на потреблението на Съюза и ценовият натиск, упражняван от големите търговци на дребно, може да са допринесли за понесената вреда, но те не биха могли да нарушат причинно-следствената връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза през разследвания период.

(189)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията на този етап стигна до заключението, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от субсидирания внос от засегнатата държава и че никакви други фактори не нарушават причинно-следствената връзка. Вредата по-специално се състои в спад на производството и производствения капацитет, обема на продажбите, пазарния дял, заетостта, като същевременно печалбата и възвръщаемостта на инвестициите са станали отрицателни през разглеждания период.

(190)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията провери дали, независимо от установяването на вредоносно субсидиране, може да се направи недвусмислено заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(191)

Разследването установи, че на промишлеността на Съюза е нанесена съществена вреда, причинена от субсидирания внос от Турция.

(192)

Налагането на мерки би възстановило лоялната конкуренция на пазара. Отбелязаната от промишлеността на Съюза низходяща тенденция по отношение на показателите за финансовите резултати е резултат от срещнатите от нея затруднения да се конкурира със субсидирания внос от засегнатата държава. Налагането на изравнителни мита следователно би позволило на промишлеността на Съюза да увеличи цените си, за да покрие производствените разходи и по този начин да увеличи своя пазарен дял, заетост и производство, както и да подобри финансовите си показатели, като рентабилност, паричен поток и възвръщаемост на инвестициите.

(193)

Ако мерките не бъдат наложени, ценовият натиск от турския внос е вероятно да продължи да оказва по-нататъшно отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза. Това допълнително намаляване на производителността в крайна сметка би довело до допълнително намаляване на производството и нови закривания на производствени обекти, което от своя страна би застрашило заетостта и инвестициите в Съюза.

(194)

Въз основа на това Комисията на този етап стигна до заключението, че изравнителните мерки са в интерес на промишлеността на Съюза.

(195)

В известието за започване Комисията прикани вносителите и техните представителни организации да заявят своя интерес. Както беше посочено в съображение 12 по-горе, три дружества заявиха своя интерес, като попълниха формуляра за изготвяне на извадка за несвързани вносители. Впоследствие бяха изпратени въпросници на трите дружества, заявили интерес, но само едно от тях отговори. От отговора стана ясно, че независимо от това, че тази страна е внесла много малко количество пъстърва по време на разследвания период, тя обикновено не внася пъстърва, а други рибни продукти. Внесеното от това дружество количество пъстърва не беше достатъчно, за да се счита за представително като цяло.

(196)

На по-късен етап друг вносител заяви своя интерес, без обаче да отговори на въпросника. Този вносител твърдеше, че налагането на мита върху пъстървата от Турция би попречило на неговите дейности, свързани с вноса, без обаче да конкретизира това твърдение или да предостави информация, която е от значение за оценката на потенциалното въздействие върху неговата стопанска дейност, като например рентабилността, цените на вноса и цените на препродажбата.

(197)

Макар и да не може да се изключи възможността несвързаните вносители да бъдат засегнати от налагането на изравнителни мита, целта на тези мита е да бъдат възстановени равнопоставените условия на конкуренция на пазара на Съюза. Съществуват и други източници на доставка и вносителите в Съюза би следвало да могат да сменят своите източници на доставка в отговор на налагането на мита. Като цяло разследването не установи никакво значително отрицателно въздействие от налагането на мита върху несвързаните вносители/търговци в Съюза.

(198)

В контекста на изложеното по-горе и при липсата на други данни от несвързани вносители/търговци Комисията на този етап стигна до заключението, че налагането на мерки като цяло не би имало значително неблагоприятно въздействие върху несвързаните вносители/търговци.

(199)

В известието за започване Комисията прикани ползвателите и техните представителни организации, както и представителните организации на потребителите да заявят своя интерес. Освен това Комисията се свърза с всички известни заинтересовани страни. Въпреки това нито една от тези страни не се отзова.

(200)

След изтичането на крайния срок, посочен в известието за започване, две страни, твърдящи, че са доставчици на машини за турски производители/преработватели на пъстърва, заявиха своя интерес.

(201)

Едната страна заяви, че налагането на мита би довело до увеличаване на цените за крайните потребители. Тази страна обаче не обоснова това твърдение. Разследването не установи никакво значително отрицателно въздействие от налагането на мита върху крайните потребители. Както беше посочено по-горе, организациите на потребителите не оказаха съдействие и не предоставиха информация, въз основа на която въздействието на мерките да може да бъде подробно оценено. Във всеки случай, макар изравнителните мита да могат да окажат въздействие върху цените на вноса, такова потенциално увеличение на цените може поне отчасти да бъде разпределено по цялата дистрибуторска верига и всяко увеличение на цените за крайните потребители може следователно да се окаже незначително.

(202)

Освен това целта на изравнителните мита е да бъдат възстановени равнопоставените условия на конкуренция на пазара на Съюза, а не да се ограничава вносът на продукти, внасяни на справедливи цени в Съюза.

(203)

С оглед на изложеното по-горе, както и при липсата на съдействие от страна на ползвателите и организациите на потребителите в разследването, и по-специално с оглед на равнището на мерките, Комисията на този етап стигна до заключението, че налагането на мерките като цяло не би имало значително неблагоприятно въздействие върху ползвателите, потребителите или доставчиците.

(204)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията установи, че на този етап от разследването не са налице основателни причини да се заключи, че налагането на мерки върху вноса на разглеждания продукт от Турция не е в интерес на Съюза.

(205)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни изравнителни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда за промишлеността на Съюза от субсидирания внос.

(206)

С оглед на определянето на равнището на мерките Комисията най-напред определи размера на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(207)

Вредата се счита за отстранена, ако промишлеността на Съюза е в състояние да покрие производствените си разходи и да реализира от продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза, преди облагане с данъци, печалба, която би се очаквала при нормални условия на конкуренция от промишленост от този вид в сектора, а именно при липсата на субсидиран внос.

(208)

Вносът от Турция е започнал да се увеличава със значителни количества главно през 2008 г., т.е. преди разглеждания период. Поради това рентабилността на промишлеността на Съюза в началото на разглеждания период през 2010 г. не беше счетена за представителна. Тъй като преди 2008 г. натискът на вноса от Турция върху пазара на Съюза не е бил съществен, беше счетено, че маржовете на печалба, реализирани преди този период, биха могли да се приемат за разумни. Въз основа на данните в жалбата, през 2006 и 2007 г. датският сектор на пъстървата е реализирал марж на печалба, който средно е достигнал или надхвърлил нивото от 12 %. Впоследствие, въз основа на това беше счетено, че на този етап марж на печалбата от 12 % от оборота може да се счита за подходящо ниво, което промишлеността на Съюза би могла да очаква да получи при отсъствието на вредоносно субсидиране.

(209)

Асоциацията на егейските износители и един производител износител заявиха, че целевата печалба следва да бъде по-ниска от 12 % поради това, че i) в предишни разследвания (сьомга; едра дъгова пъстърва) целевата печалба е била по-ниска, ii) действителният марж на печалбата, получен от промишлеността на Съюза в началото на разглеждания период, също е бил по-нисък, и iii) маржът на печалба от 12 % се отнася само за датския сектор на пъстървата, а не за промишлеността на Съюза като цяло и следователно не е представителен. И на последно място, производителят износител заяви също, че следва да се използва марж на печалбата от 3 %, тъй като такава печалба е в съответствие със средния марж на печалбата в хранително-вкусовата промишленост като цяло.

(210)

Първо, по отношение на сравнението с разследванията, отнасящи се до едрата пъстърва и сьомгата, следва да се отбележи, че всяко разследване трябва да достигне до свои собствени заключения въз основа на своите собствени основания. В този конкретен случай в досието по разследването имаше налична информация за текущото разследване, която беше счетена за обоснована и поради това беше използвана.

(211)

Второ, целевото ниво на печалба от продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза следва да бъде това, което би се очаквало при нормални условия на конкуренция от промишленост от този вид в сектора, а именно при липсата на субсидиран внос. Като се има предвид, че през разглеждания период, а дори и преди това субсидираният внос е присъствал в значителни количества, не може да се приеме, че е имало нормални условия на конкуренция. Нивото на печалба от 12 % е получено в отсъствието на значителен турски внос на пазара на Съюза и затова на този етап се счита за целева печалба, която би се очаквала при обстоятелствата в настоящия случай.

(212)

Трето, датският сектор на пъстървата бе счетен за достатъчно представителен за пазара на Съюза, тъй като Дания е една от основните държави производителки на пъстърва в Съюза. При отсъствието на друга налична информация на този етап този сектор беше използван с цел определяне на целевото ниво на печалба.

(213)

И накрая, твърдението, че общият марж на печалбата за хранително-вкусовата промишленост е реализиран на много по-ниско ниво, не беше подкрепено с доказателства. Комисията счете, че при всички случаи маржът на печалбата, постигнат от датския сектор на пъстървата, би следвало по-добре да отчита специфичните особености на тази промишленост и затова той би бил по-подходящ. Действително, хранително-вкусовата промишленост се състои от различни подкатегории, които принадлежат на различни пазарни сегменти и са поставени в различни пазарни условия, не непременно приложими за сектора на пъстървата.

(214)

Поради причините, изложени по-горе, Комисията на този етап стигна до заключението, че с основание може да се използва целеви марж на печалбата в размер на 12 % от оборота.

(215)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносната цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза чрез изваждане от продажните цени на Съюза на действително постигнатия марж на печалбата през разследвания период и заместването му с маржа на печалбата от 12 %.

(216)

След това Комисията определи нивото на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на включените в извадката производители износители в Турция, установена с цел изчисляване на подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

(217)

Нивото на отстраняване на вредата за „дружествата в приложение I“ и за „всички други дружества“ се определя по същия начин като маржа на субсидията за тези дружества (вж. съображения 96 и 97).

(218)

Временни изравнителни мита следва да бъдат наложени върху вноса на дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), която е жива, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или прясна, охладена, замразена и/или пушена под формата на цели риби или риби без глави, или под формата на филета, с произход от Турция, в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 12, параграф 1 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на вредата и маржовете на субсидията. Размерът на митата следва да бъде определен на равнището на по-малкия от маржовете на субсидията.

(219)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на временните изравнителни мита, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(220)

Изложените по-горе изравнителни мерки са установени под формата на адвалорни мита, т.е. пропорционално на стойността на вноса.

(221)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те са отразявали установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от изрично посочените правни субекти.

(222)

Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на изравнителното мито не следва да се прилагат за тях.

(223)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито в случай на последваща промяна на наименованието на неговия правен субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (12). Искането трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на името.

(224)

С цел свеждане до минимум на рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки за гарантиране на прилагането на индивидуалните изравнителни мита. Дружествата с индивидуални изравнителни мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, определени в приложение II. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с изравнителното мито, приложимо за „всички други дружества“.

(225)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, остатъчното мито за всички други дружества следва да се прилага не само за неоказалите съдействие производители износители в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(226)

В интерес на доброто администриране Комисията ще покани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговски процедури в рамките на определен срок.

(227)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

—

жива, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или

—

прясна, охладена, замразена и/или пушена:

6.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 319/36

(1)

С Регламент (ЕО) № 808/2004 се установява обща рамка за системно изготвяне на европейската статистика за информационното общество.

(2)

Мерките за прилагане са необходими, за да бъдат определени данните, които да се представят за подготовка на статистиката за модул 1 „Предприятия и информационно общество“ и модул 2 „Физически лица, домакинства и информационно общество“, както и крайните срокове за тяхното предаване.

(3)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Европейската статистическа система,