ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 250

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
22 август 2014 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Правило № 19 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобрение на предни фарове за мъгла за моторни превозни средства

1

 

*

Правило № 112 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни условия относно одобрението на фарове за моторни превозни средства, излъчващи асиметрична къса и/или дълга светлина, оборудвани с нажежаеми лампи и/или светодиодни модули

67

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

22.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 250/1


Единствено оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес: http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html.

Правило № 19 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобрение на предни фарове за мъгла за моторни превозни средства

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 6 към серия от изменения 04 — Дата на влизане в сила: 9 октомври 2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Обхват

1.

Определения

2.

Заявление за одобрение

3.

Маркировки

4.

Одобрение

5.

Общи изисквания

6.

Осветяване

7.

Цвят

8.

Определяне на дискомфорта (заслепяването)

9.

Промени на типа преден фар за мъгла и разширение на одобрението

10.

Съответствие на производството

11.

Санкции за несъответствие на производството

12.

Окончателно прекратяване на производството

13.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитвания за одобрение, както и на органите по одобряването на типа

14.

Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.

Съобщение

2.

Минимални изисквания за допустимите отклонения при процедурите на контрол за съответствие на производството

3.

Примери на оформление на маркировки за одобрение за предни фарове за мъгла от категория В и категория F3

4.

Параметри на измервателния екран и измервателна мрежа

5.

Изпитвания за стабилност на фотометричните показатели на предни фарове за мъгла при експлоатация (изпитвания на комплектовани предни фарове за мъгла)

6.

Изисквания за фаровете с лещи от пластмаса — изпитване на образци на леща или пластмаса и комплектовани фарове

7.

Минимални изисквания за процедурите на контрол за съответствие на производството

8.

Минимални изисквания за вземане на образци от инспектора

9.

Определение и отчетливост на границата между осветената и тъмната зона на предни фарове за мъгла от категория F3 и процедура за регулиране на фара посредством тази граница

10.

Периоди на експлоатация при изпитванията за стабилност на фотометричните показатели

11.

Базов център

12.

Изисквания в случай на използване на светодиоден модул(и) или на излъчватели на светлина

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото правило (1) се прилага за предни фарове за мъгла, които могат да включват лещи от стъкло и пластмаса. То включва две отделни категории.

Оригиналният фар за мъгла, първоначално спадащ към категория В, е модернизиран, като се включва система с ъглови координати с изменение на стойностите в съответната таблица на фотометричните стойности. За тази категория са допустими единствено светлинните източници, посочени в Правило № 37.

Категория F3 е предназначена за подобряване на фотометричните показатели. По-специално са увеличени широчината на светлинния сноп и минималните стойности на светлинния интензитет под линията Н—Н (точка 6.4.3), като същевременно са въведени органи за управление на максималния интензитет в преден план. Над линията Н—Н интензитетът на разсеяната светлина е намален, за да бъде подобрена видимостта. Освен това фаровете от тази категория могат да имат форма на светлинния сноп, която се регулира, като показателите варират съгласно условията на видимост.

Въвеждането на категория F3 внася изисквания, които са изменени, за да бъдат подобни на изискванията за преден фар, както следва:

а)

фотометричните стойности са определени като стойности на светлинния интензитет, като се използва система с ъглови координати;

б)

могат да бъдат избирани светлинни източници съгласно разпоредбите на Правило № 37 (светлинни източници с нажежаема спирала) и Правило № 99 (газоразрядни светлинни източници). Могат също да бъдат използвани светодиодни модули и разпределени системи за осветяване.

Определения на границата между осветената и тъмната зона и градиента.

Фотометричните изисквания позволяват използването на несиметрично разпределение на светлинния сноп.

ОБХВАТ

Настоящото правило се прилага за предни фарове за мъгла за превозни средства от категориите L3, L4, L5, L7, M, N и T (2).

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото правило:

1.1.

Определенията, дадени в Правило № 48 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, се прилагат към настоящото правило.

1.2.

„Леща“ означава най-външният елемент на предния фар за мъгла (модул), който пропуска светлината през осветителната повърхност.

1.3.

„Покритие“ означава всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на лещата.

1.4.

„Предни фарове за мъгла от различен тип“ означава фарове, които се различават по такива основни белези като:

1.4.1.

Търговското наименование или марката;

1.4.2.

Различни категории (B или F3), определени чрез специфични фотометрични изисквания:

1.4.3.

Характеристиките на оптичната система (базова оптична схема, тип/категория светлинен източник, светодиоден модул, газоразряден светлинен източник и т.н.);

1.4.4.

Допълнителни елементи, способни да изменят оптичните резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация, и орган за регулиране на интензитета, ако има такъв;

1.4.5.

Категорията на използваната нажежаема лампа(и), указана в Правило № 37, Правило № 99 и/или уникалния идентификационен код(ове) на светодиодния модул или излъчвателя на светлина (ако има такива);

1.4.6.

Счита се обаче, че устройство, предназначено за монтиране от лявата страна на превозното средство, и съответното устройство, предназначено за монтиране от дясната страна на превозното средство, принадлежат към един и същи тип.

1.5.

„Цвят на светлината, излъчвана от устройството“. Определенията за цвета на излъчваната светлина, дадени в Правило № 48 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, се прилагат към настоящото правило.

1.6.

Позоваванията, които се правят в настоящото правило към стандартни (еталонни) светлинни източници и към Правила № 37 и № 99 се отнасят до Правила № 37 и № 99 и техните серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа.

2.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

2.1.

Заявлението за одобрение се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов надлежно упълномощен представител.

2.2.

За всеки тип преден фар за мъгла заявлението за одобрение се придружава от:

2.2.1.

Достатъчно подробни чертежи (в три екземпляра), които дават възможност за идентифициране на типа и представляват изглед отпред на предния фар за мъгла, със съответните подробности на оптичните елементи, ако има такива, и напречно сечение; чертежите показват мястото, предназначено за маркировката за одобрение.

2.2.1.1.

Ако предният фар за мъгла е оборудван с регулируем отражател — указание относно положението(ята) за монтиране на фара спрямо земната повърхност и спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство, ако предният фар за мъгла трябва да се използва само в това или тези положения;

2.2.2.

За изпитването на пластмасата, от която са изработени лещите:

2.2.2.1.

Тринадесет лещи;

2.2.2.1.1.

Шест от тези лещи могат да бъдат заместени с шест образеца от пластмаса с размери най-малко 60 mm × 80 mm, които имат равна или изпъкнала външна повърхност, а в средата — практически равна зона (радиусът на кривина е не по-малък от 300 mm) с размери най-малко 15 mm × 15 mm;

2.2.2.1.2.

Всяка леща или образец от пластмаса се произвежда по метода, който следва да се използва в серийното производство;

2.2.2.1.3.

Отражател, върху който лещите могат да се закрепят в съответствие с указанията на производителя.

2.2.3.

Материалите, от които са изработени лещите и, по целесъобразност, покритията се придружават от протоколите от изпитвания на техните характеристики, когато тези материали и покрития вече са били подложени на изпитвания.

2.3.

В случай на предни фарове за мъгла от категория В:

2.3.1.

Кратко техническо описание, включително категорията на използваната нажежаема лампа, изброена в Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, дори ако нажежаемата лампа не може да бъде заменяна;

2.3.2.

Два образеца от всеки тип преден фар за мъгла; единият образец е предназначен за монтиране от лявата страна на превозното средство, а другият е предназначен за монтиране от дясната страна на превозното средство.

2.4.

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3:

2.4.1.

Кратко техническо описание, включително категорията на използвания светлинен източник(ци); тази (тези) категория(и) на светлинния източник следва да бъде изброена в Правило № 37 или Правило № 99 и техните серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, дори ако светлинният източник не може да бъде заменян;

2.4.2.

В случай на светодиоден модул(и) или излъчвател на светлина — уникалния идентификационен код. Чертежът трябва да съдържа достатъчно подробности за идентифицирането на елемента и мястото, предвидено за уникалния идентификационен код и търговската марка на заявителя.

2.4.3.

Посочват се конструкцията и видовете баласт(и) и/или пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, ако има такива:

2.4.3.1.

В случай на регулируем преден фар за мъгла — кратко описание на органа за регулиране на интензитета.

2.4.3.2.

В случай на използване на пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, която не е част от устройството, стойността(стойностите) с допустимите отклонения на подаваното на входните клеми на тази пусково-регулираща апаратура напрежение или границите на напрежението.

2.4.4.

Ако предният фар за мъгла е оборудван с светодиоден модул(и) или разпределена система за осветяване, се предоставя кратко техническо описание. Тази информация трябва да включва номера на частта, присвоен от производителя на светлинния източник, чертеж с размери и основните електрични и фотометрични стойности, указание, дали светлинният източник съответства на изискванията за ултравиолетовото лъчение от точка 4.6 от приложение 12 към настоящото правило, официален протокол от изпитването, свързано с точка 5.8 от настоящото правило, и номиналния светлинен поток.

2.4.5.

В случай на използване на разпределена система за осветяване: указание за частта(частите), която(които) е(са) предназначена(и) да осигурява предния светлинен сноп за мъгла на системата. Освен това кратко техническо описание, което включва списък на светловода (светловодите) и свързаните оптични елементи, както и достатъчна информация относно излъчвателя (излъчвателите) на светлина, която дава възможност за неговото идентифициране. Тази информация трябва да включва номера на частта, присвоен от производителя на излъчвателя на светлина, чертеж с размери и основните електрични и фотометрични стойности и официален протокол от изпитването, свързано с точка 5.8 от настоящото правило.

2.4.6.

В случай на използване на газоразряден светлинен източник:

2.4.6.1.

и баластът не е вграден в светлинния източник — един баласт, който може да бъде изцяло или частично вграден в предния фар за мъгла.

2.4.6.2.

За одобрение на разпределена система за осветяване, използваща незаменяем газоразряден светлинен източник, който не е одобрен съгласно Правило № 99 — два образеца на системата, включително излъчвателя на светлина и един баласт от всеки тип, подлежащ на използване, ако е приложимо.

2.4.7.

В случай на светодиоден модул(и) или разпределена система за осветяване и ако не е предвидено екраниране на съответните изработени от пластмаса елементи на преден фар за мъгла или разпределена система за осветяване срещу ултравиолетовото лъчение на (газоразрядните) светлинни източници, напр. посредством стъклени филтри, които поглъщат ултравиолетовото лъчение:

Образец от всяка от съответните пластмаси. Образецът трябва да има геометрия, подобна на геометрията на предния фар за мъгла или разпределената система за осветяване, които се изпитват. Всеки образец от пластмаса трябва да има същия вид и, ако е необходимо, да е претърпял същата обработка на повърхността като пластмасите, предназначени за използване в предния фар за мъгла, подлежащ на одобрение.

2.4.8.

В случай на одобрение на преден фар за мъгла съгласно точка 2.4.8 и/или точка 5.8, съдържащ лещи от пластмаса и/или с вътрешни оптични части, изработени от пластмаса, които вече са изпитвани:

Пластмасите, от които са изработени лещите, покритията или вътрешните оптични части трябва да бъдат придружени от протокола(ите) от изпитването на материала срещу ултравиолетово лъчение.

2.4.9.

Два образеца от всеки тип преден фар за мъгла; единият образец е предназначен за монтиране от лявата страна на превозното средство, а другият е предназначен за монтиране от дясната страна на превозното средство; или комбинирана двойка предни фарове за мъгла.

2.4.10.

Пускова-регулираща апаратура на светлинния източник, ако има такава.

2.4.11.

Органа за регулиране на интензитета или генератор, който произвежда същите сигнали, ако има такъв.

2.5.

Компетентният орган трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството преди издаването на одобрение на типа.

3.   МАРКИРОВКИ

3.1.

На образците на тип преден фар за мъгла или разпределена система за осветяване, които са предоставени за одобрение, трябва да бъде нанесено ясно, четливо и незаличимо:

а)

търговското наименование или марката на заявителя;

б)

маркировка, указваща категорията на предния фар за мъгла, и в случай на предни фарове за мъгла от категория F3:

в)

уникален идентификационен код на светодиодния модул или излъчвателя на светлина, ако има такъв.

3.2.

На лещата и на основния корпус (3) на образците трябва да бъде предвидено пространство с достатъчни размери за маркировката за одобрение и за допълнителните символи, посочени в точка 3; пространството се отбелязва на чертежите, посочени в точка 2.2.1.

3.3.

Маркировката за одобрение не се поставя на вътрешна или външна част (прозрачна или не) на устройството, която не може да се отдели от прозрачната част на устройството, излъчващо светлина; в случай на разпределителна система на осветяване с външна леща, вградена в светловода, това условие се смята за удовлетворено, ако маркировката за одобрение е поставена най-малко на излъчвателя на светлина, на светловода или на неговия защитен екран. Във всеки случай маркировката трябва да е видима, когато устройството е монтирано на превозното средство или когато подвижна част като капака на двигателя или на багажника, или врата е отворена.

3.4.

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3:

3.4.1.

В случай на разпределена система на осветяване на излъчвателя(ите) на светлина трябва да бъде нанесена маркировка за номиналното напрежение и номиналната мощност и в случай, че електронната пусково-регулиращата апаратура не е част от устройството на излъчвателя(ите) на светлина трябва да бъде нанесено търговското наименование или марката на производителя и номера на частта.

3.4.2.

В случай на фарове с светодиоден модул(и) на фара трябва да бъде нанесена маркировката за номиналното напрежение, за номиналната мощност и уникалният идентификационен код на модула на светлинния източник.

3.5.

На предоставения със заявлението за одобрение на фара светодиоден модул(и) трябва:

3.5.1.

да бъде нанесено търговското наименование или марката на заявителя; тази маркировка трябва да е ясна, четлива и незаличима;

3.5.2.

да бъде нанесен уникалният идентификационен код на модула; тази маркировка трябва да бъдат ясна, четлива и незаличима.

Уникалният идентификационен код се състои от началните букви „MD“ за „MODULE“, следвани от маркировката за одобрение без окръжността, предписана в точка 4.2.1; уникалният идентификационен код се отбелязва на чертежите, споменати в точка 2.2.1, и в случай на използване на няколко различаващи се светодиодни модула е следван от допълнителни символи или букви. Не е задължително маркировката за одобрение да бъде еднаква с маркировката на фара, за който е предназначен модулът, но двете маркировки трябва да бъдат от един и същ заявител.

3.6.

Ако се използва пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, която не е част от светодиодния модул, тя трябва да бъде маркирана със своя уникален идентификационен код(ове), номиналното напрежение на входа и номиналната мощност.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.   Общи положения

4.1.1.

Ако всички образци на тип преден фар за мъгла, предоставени съгласно точка 2, удовлетворяват разпоредбите на настоящото правило, се издава одобрение.

4.1.2.

Когато се констатира, че групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини съответстват на изискванията на няколко правила, може да бъде нанесена само една международна маркировка за одобрение, при условие че тези светлини не са групирани, комбинирани или взаимно вградени с друга светлина или светлини, които не удовлетворяват някое от тези правила.

4.1.3.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите две цифри на този номер (понастоящем 04) обозначават серията от изменения, отразяващи най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по договора не може да присвоява същия номер на друг тип преден фар за мъгла, обхванат от настоящото правило, с изключение на случай на разширение по отношение на устройство, различаващо се единствено по цвета на излъчваната светлина.

4.1.4.

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение или окончателно прекратяване на производството на тип преден фар за мъгла съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило, с указанията съгласно точка 2.2 от настоящото правило.

4.1.5.

На всеки фар за мъгла, който съответства на одобрен съгласно настоящото правило тип, на местата, посочени в точка 3.2, и в допълнение на маркировката, предписана в точка 3.1, се поставя маркировка за одобрение, описана в точки 4.2 и 4.3.

4.2.   Състав на маркировката за одобрение

Маркировката за одобрение се състои от:

4.2.1.

Международна маркировка за одобрение, която се състои от:

4.2.1.1.

Оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (4); и

4.2.1.2.

Номера на одобрението, предписан в точка 4.1.3 по-горе.

4.2.2.

Следния допълнителен символ (или символи):

4.2.2.1.

На предни фарове за мъгла, отговарящи на изискванията на настоящото правило, в случай на:

а)

категория В — буквата „В“;

б)

категория F3 — символа „F3“.

4.2.2.2.

На предни фарове за мъгла с леща от пластмаса, близо до предписаните в точка 4.2.2.1 символи се поставя групата от букви „PL“.

4.2.2.3.

Във всички случаи съответният режим на експлоатация, използван по време на процедурата на изпитване съгласно точка 1.1.1 от приложение 5, и допустимите мощности съгласно точка 1.1.2 от приложение 5 се посочват във формулярите за одобрение и във формулярите за съобщение, които предоставят на държавите, които са договарящи страни по Спогодбата и прилагат настоящото правило.

В съответните случаи устройството се маркира, както следва:

4.2.2.3.1.

На елементи, отговарящи на изискванията на настоящото правило, които са така конструирани, че нажежаемата спирала(и) на един вид светлина да не се включва едновременно с друг вид светлина, с която може да бъде взаимно вградена, зад символа в маркировката за одобрение на този вид светлина се поставя наклонена черта (/).

4.2.2.3.2.

Ако обаче само предният фар за мъгла и фарът за къси светлини не се включват едновременно, наклонената черта се поставя зад символа на предния фар за мъгла, или отделно, или в края на комбинация от символи.

4.2.2.3.3.

На елементи, които отговарят на изискванията на приложение 5 към настоящото правило, само когато се захранват с напрежение 6 V или 12 V, близо до фасунгата на нажежаемата лампа се поставя символ, състоящ се от цифрата 24, зачеркната с две наклонени черти (х).

4.2.2.4.

Възможно е взаимното вграждане на фар за къси светлини и преден фар за мъгла, ако е в съответствие с Правило № 48.

4.2.2.5.

На предните фарове за мъгла от категория F3, които имат несиметрично разпределение на светлината и които не могат да бъдат произволно монтирани на всяка страна на превозното средство, се нанася стрелка, сочеща към външната страна на превозното средство.

4.2.2.6.

Двете цифри на номера на одобрение (понастоящем 04), които указват серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението, могат да бъдат маркирани в близост до гореспоменатите допълнителни символи.

4.2.2.7.

Маркировките и символите, посочени в точки 4.2.1 и 4.2.2, трябва да бъдат незаличими, ясни и четливи, дори и след монтирането на предния фар за мъгла на превозното средство.

4.3.   Оформление на маркировката за одобрение

4.3.1.   Самостоятелни светлини

В приложение 3 към настоящото правило са дадени примери на оформление на маркировката за одобрение, съдържаща гореспоменатите допълнителни символи.

4.3.2.   Групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини

4.3.2.1.

Когато се констатира, че групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини съответстват на изискванията на няколко правила, може да бъде поставена само една международна маркировка за одобрение, състояща се от оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението, и номера на одобрението. Тази маркировка за одобрение може да бъде разположена на произволно място върху групираните, комбинираните или взаимно вградените светлини, при условие че:

4.3.2.1.1.

е видима след монтирането им;

4.3.2.1.2.

никоя част от групираните, комбинирани или взаимно вградени светлини, излъчващи светлина, не може да бъде отстранена, без да бъде отстранена в същото време маркировката за одобрение.

4.3.2.2.

Идентификационният символ за всяка светлина, съответен за всяко правило, съгласно което е било издадено одобрение, заедно със съответната серия от изменения, включваща най-новите основни технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрението, и при необходимост съответната стрелка се маркират:

4.3.2.2.1.

или върху съответната светлоизлъчваща повърхност;

4.3.2.2.2.

или в случай на група — по такъв начин, че всяка светлина от групираните, комбинираните или взаимно вградените светлини да може лесно да се идентифицира.

4.3.2.3.

Размерът на елементите на отделната маркировка за одобрение не трябва да бъде по-малък от минималния размер, определен за най-малките отделни маркировки по правилото, съгласно което е издадено одобрението.

4.3.2.4.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Една и съща страна по договора не може да присвоява същия номер на друг тип групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини, обхванати от настоящото правило.

4.3.2.5.

В приложение 3, фигура 3 към настоящото правило са дадени примери на оформлението на маркировките за одобрение за групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини, съдържащи всички горепосочени допълнителни символи.

4.3.3.   В случай на светлини, чиято леща се използва за различен тип предни фарове за мъгла и които могат да бъдат взаимно вградени или групирани с други светлини, се прилагат разпоредбите на параграф 4.3.2.

4.3.3.1.   Освен това, когато се използва една и съща леща за различни типове фарове, върху последната могат да бъдат нанесени различните маркировки за одобрение на различните типове предни фарове за мъгла или комплекти фарове, при условие че основният корпус на предния фар за мъгла, дори ако не може да бъде отделен от лещата, съдържа също мястото, описано в точка 3.2 по-горе, и носи маркировките за одобрение на фактическите функции.

Когато различни типове предни фарове за мъгла имат общ основен корпус, на последния могат да бъдат нанесени различните маркировки за одобрение.

4.3.3.2.   В приложение 3, фигура 4 към настоящото правило са дадени примери на маркировки за одобрение относно гореспоменатия случай.

5.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

5.1.   Всеки образец на преден фар за мъгла, предоставен в съответствие с точка 2.2, трябва да отговаря на изискванията, изложени в точки 6 и 7 от настоящото правило.

5.2.   Предните фарове за мъгла трябва да бъдат проектирани и конструирани така, че при нормална експлоатация и независимо от вибрациите, на които могат да бъдат подложени, да продължават да работят задоволително и да запазват характеристиките, предписани в настоящото правило. Правилното положение на лещата трябва да е ясно обозначено, като лещата и отражателят трябва да са закрепени така, че при експлоатация да се предотвратява всякакво въртене. Съответствието с изискванията на тази точка се проверява чрез външен оглед и при необходимост чрез пробен монтаж.

5.2.1.   Предните фарове за мъгла се монтират с устройство, което дава възможност да се регулират на превозното средство, така че да съответстват на приложимите към тях изисквания. Това устройство не се монтира на комплектите фарове, на които отражателят и лещата не могат да бъдат разделени, при условие че използването на тези комплекти е ограничено до превозни средства, при които регулировката на предните фарове за мъгла може да се осигури с други средства. Когато преден фар за мъгла и друг фар, всеки от които е оборудван със собствен светлинен източник, са групирани и образуват единно устройство, устройството за регулиране трябва да дава възможност за индивидуална регулировка на всяка оптична система.

5.2.2.   Тези разпоредби не се прилагат към комплектовани предни фарове, чиито отражатели не могат да се отделят. За този тип комплекти се прилагат изискванията на съответно точка 6.3.4 или 6.4.3.

5.3.   Провеждат се допълнителни изпитвания съгласно изискванията на приложение 5, за да се гарантира, че при експлоатация няма прекомерно изменение във фотометричните показатели.

5.4.   Ако лещата на фара е изработена от пластмаса, се провеждат изпитвания съгласно изискванията на приложение 6.

5.5.   В случай на използване на заменяеми светлинни източници:

а)

фасунгата на светлинния източник трябва да съответства на характеристиките, дадени в Публикация на IEC № 60061. Прилага се таблицата с данни за фасунгата, съответстваща на използваната категория светлинни източници;

б)

светлинният източник трябва да се монтира без затруднение в предния фар за мъгла;

в)

конструкцията на устройството трябва да бъде такава, че светлинният източник(ци) да не може да бъде монтиран в никое друго положение освен в правилното.

5.6.   В случай на категория В предният фар за мъгла трябва да бъде оборудван с една нажежаема лампа, одобрена съгласно Правило № 37, дори ако нажежаемата лампа не може да бъде заменяна. Може да се използва всяка нажежаема лампа съгласно Правило № 37, при положение че:

а)

нейният фактически светлинен поток не надвишава 2 000 лумена; и

б)

в Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, няма никакви ограничения за използването.

5.6.1.   Тази нажежаема лампа трябва да съответства на изискванията на точка 5.6 дори ако не може да бъде заменяна.

5.7.   В случай на категория F3, без значение дали могат да бъдат заменяни, светлинните източници трябва да бъдат:

5.7.1.

Един или повече светлинни източници, одобрени съгласно:

5.7.1.1.

Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, при условие че няма никакви ограничения за използването им,

5.7.1.2.

Или Правило № 99 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа,

5.7.2.

И/или един или повече светодиодни модули, когато са прилагат изискванията на приложение 12 към настоящото правило; съответствието с посочените изисквания се изпитва.

5.7.3.

И/или един или повече излъчватели на светлина, когато са прилагат изискванията на приложение 12 към настоящото правило. Съответствието с изискванията се изпитва.

5.8.   В случай на светодиоден модул или излъчвател на светлина се проверява:

5.8.1.

Конструкцията на светодиодния модул(и) или излъчвателя(ите) на светлина да бъде такава, че те да не могат да бъдат монтирани в никое друго положение, освен в правилното.

5.8.2.

Нееднаквите модули на светлинен източник, ако има такива, да не бъдат взаимозаменяеми в един и същи корпус на фар.

5.8.3.

Светодиодният модул(и) или излъчвателят(ите) на светлина да бъдат защитени срещу вмешателство.

5.9.   В случай на предни фарове за мъгла със светлинен източник(ци) с общ номинален светлинен поток, надвишаващ 2 000 лумена, това се посочва в точка 10 от формуляра за съобщение в приложение 1.

5.10.   Ако лещата на предния фар за мъгла е изработена от пластмаса, се провеждат изпитвания съгласно изискванията на приложение 6.

5.10.1.   Пропускащите светлината елементи, разположени вътре в предния фар за мъгла и изработени от пластмаса, се изпитват по отношение на устойчивостта на въздействието на ултравиолетовото лъчение съгласно приложение 6, точка 2.7.

5.10.2.   Изпитването в точка 5.10.1 не е необходимо, ако се използват светлинни източници с ниско ниво на ултравиолетово лъчение, посочени в Правило № 99 или в приложение 12 към настоящото правило, или ако са предвидени мерки за защита на съответните елементи на фара от ултравиолетовите лъчение, напр. посредством стъклени филтри.

5.11.   Предният фар за мъгла и неговата баластова система или пусково-регулиращата апаратура на светлинния източник не трябва да генерират излъчени смущения или смущения по захранващите проводници, които причиняват неизправност на друга електрическа/електронна система на превозното средство (5).

5.12.   Разрешават се предни фарове за мъгла, предназначени за постоянна работа с допълнителна система за регулиране на интензитета на излъчваната светлина или които са взаимно вградени с друг вид светлина, използваща общ светлинен източник и предназначена за постоянна работа с допълнителна система за регулиране на интензитета на излъчваната светлина.

5.13.   В случай на категория F3 отчетливостта и линейността на границата между осветената и тъмната зона се изпитват съгласно изискванията на приложение 9.

6.   ОСВЕТЯВАНЕ

6.1.   Предните фарове за мъгла се конструират така, че да осигуряват осветяване с ограничено заслепяване.

6.2.   Светлинният интензитет на предния фар за мъгла трябва да се измерва на разстояние 25 m посредством фотоелектрична клетка, която има ефективна площ в рамките на квадрат със страна 65 mm.

Точката HV се явява център на координатната система с вертикална полярна ос. Линията h е хоризонталата, преминаваща през HV (вж. приложение 4 към настоящото правило).

6.3.   В случай на предни фарове за мъгла от категория В:

6.3.1.

Използва се стандартната(еталонната) нажежаема лампа, посочена в Правило № 37, от категорията, посочена от производителя, която може да бъде предоставена от производителя или заявителя.

6.3.1.1.

По време на изпитването на предния фар за мъгла електрическото захранване на тази нажежаема лампа се регулира така, че при напрежение 13,2 V да се получи еталонният светлинен поток, указан в съответната таблица със стойности в Правило № 37.

6.3.1.2.

По време на изпитването на преден фар за мъгла, чиято нажежаема лампа не може да бъде заменена, напрежението на клемите на предния фар за мъгла трябва да бъде стабилизирано на 13,2 V.

6.3.2.

Счита се, че предният фар за мъгла удовлетворява изискванията, ако той отговаря на фотометричните изисквания с поне една стандартна нажежаема лампа.

6.3.3.

На разстояние 10 m или 25 m пред предния фар за мъгла се поставя екран за регулировка, служещ за визуални корекции, (вж. приложение 4 към настоящото правило).

6.3.3.1.

Светлинният сноп трябва да образува на екрана за регулировка, на широчина не по-малка от 5,0° от двете страни на линията v, симетрична и достатъчно хоризонтална граница между осветената и тъмната зона, която да дава възможност за визуална вертикална корекция.

6.3.3.2.

Предният фар за мъгла се регулира така, че границата между осветената и тъмната зона на екрана за регулировка да е на 1,15° под линията h.

6.3.4.

Така регулираният преден фар за мъгла трябва да отговаря на изискванията в точка 6.3.5.

6.3.5.

Осветяването (вж. приложение 4, точка 2.1) трябва да отговаря на следните изисквания:

Определени линии или зони

Вертикално положение (6)

Хоризонтално положение (6)

Светлинен интензитет

Съответствие

Линия 1

15° нагоре до 60° нагоре

макс. 145 cd

Цялата линия

Зона А

0° до 1,75° нагоре

5° отляво до 5° отдясно

мин. 85 cd

Цялата зона

Зона В

0° до 3,5° нагоре

26° отляво до 26° отдясно

макс. 570 cd

Цялата зона

Зона С

3,5° нагоре до 15° нагоре

26° отляво до 26° отдясно

макс. 360 cd

Цялата зона

Зона D

1,75° надолу до 3,5° надолу

12° отляво до 12° отдясно

мин. 1 700 cd макс. 11 500 cd

Поне една точка на всяка вертикална линия

Зона Е

1,75° надолу до 3,5° надолу

12° отляво до 22° отляво и 12° отдясно до 22° отдясно

мин. 810 cd макс. 11 500 cd

Поне една точка на всяка вертикална линия

Светлинният интензитет се измерва с бяла или селективно жълта светлина, предписана от производителя за използване на предния фар за мъгла при нормална експлоатация.

Нито в зона В, нито в зона С не се допускат отклонения, които да правят видимостта незадоволителна.

6.3.6.

В схемата на разпределение на светлината, посочена в таблицата в точка 6.3.5, в зоната над 15° се допускат отделни тесни петна или ивици с не повече от 230 cd, ако те не се простират извън коничен ъгъл с големина 2° или широчина 1°. Ако са налице няколко петна или ивици, те трябва да бъдат разделени с ъгъл не по-малък от 10°.

6.4.   В случай на предни фарове за мъгла от категория F3

6.4.1.   В зависимост от светлинния източник се прилагат следните условия.

6.4.1.1.   В случай на фарове с нажежаеми светлинни източници:

6.4.1.1.1.

Предният фар за мъгла трябва да съответства на изискванията на точка 6.4.3 от настоящото правило с поне един комплект стандартни (еталонни) нажежаеми лампи, които могат да бъдат предоставени от производителя или заявителя.

В случай на нажежаеми лампи, работещи директно с напрежението на електрическата система на превозното средство:

 

Предният фар за мъгла се проверява посредством безцветни стандартни (еталонни) нажежаеми лампи, посочени в Правило № 37.

 

По време на изпитването на предния фар за мъгла електрическото захранване на нажежаемата лампа(и) се регулира така, че при напрежение 13,2 V да се получи еталонният светлинен поток, указан в съответната таблица със стойности в Правило № 37.

6.4.1.1.2.

В случай на система, използваща пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, която е част от фара, на входните клеми на фара се подава напрежението, обявено от производителя.

6.4.1.1.3.

В случай на система, използваща пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, която не е част от фара, на входните клеми на електронната пусково-регулираща апаратура се подава напрежението, обявено от производителя. Изпитвателната лаборатория трябва да изиска от заявителя специалната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, необходима за захранването на светлинния източник и действащите функции. Начинът за идентифициране на пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, ако има такава, и/или подаваното напрежение, включително допустимите отклонения, следва да бъдат отбелязани във формуляра за съобщение в приложение 1 към настоящото правило.

6.4.1.2.   В случай на използване газоразряден светлинен източник:

 

Използва се стандартният светлинен източник, посочен в Правило № 99, който е подложен на стареене през най-малко 15 цикъла в съответствие с приложение 4, точка 4 от Правило № 99.

 

По време на изпитването на предния фар за мъгла напрежението на клемите на баласта или на клемите на светлинния източник, в случай че баластът е вграден в светлинния източник, трябва да бъде стабилизирано на 13,2 V при 12-волтова ел. система или да бъде напрежението на електрическата система на превозното средство, посочено от заявителя, с допустимо отклонение ± 0,1 V.

 

Номиналният светлинен поток на газоразрядния светлинен източник може да се различава от посочения в Правило № 99. В този случай стойностите на светлинния интензитет трябва да бъдат съответно коригирани.

6.4.1.3.   В случай на незаменяеми светлинни източници:

Всички измервания на предни фарове за мъгла, оборудвани с незаменяеми светлинни източници, се провеждат при напрежения съответно 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V или при друга стойност на напрежението на електрическата система на превозното средство, посочена от заявителя. Изпитвателната лаборатория може да изиска от производителя специалното захранващо устройство, необходимо за захранване на светлинните източници. На входните клеми на фара се подава изпитвателното напрежение.

6.4.1.4.   В случай на светодиодни модули:

Всички измервания на предни фарове за мъгла, оборудвани с светодиоден модул(и), се провеждат при напрежения съответно 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, ако не е посочено друго в рамките на настоящото правило. Светодиодни модули, които работят с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерват с посоченото от заявителя напрежение на входа или с устройство за захранване и управление, което заменя тази пусково-регулираща апаратура за фотометричното изпитване. Съответните входящи параметри (напр. коефициент на запълване, честота, форма на импулса, върхово напрежение) се определят и посочват във формуляра за съобщение, точка 10.6 от приложение 1 към настоящото правило.

6.4.1.5.   Съответствието с изискването в точка 5.8.1 се проверява поне по отношение на стойностите за линии 3 и 4 в таблицата в точка 6.4.3.

6.4.2.   Фотометрична корекция и условия на измерване:

6.4.2.1.

На разстояние 10 m или 25 m пред предния фар за мъгла се поставя екран за регулировка, служещ за визуални корекции, (вж. приложение 4, точка 2.2).

6.4.2.2.

Светлинният сноп трябва да образува на екрана за регулировка, на широчина не по-малка от 5,0° от двете страни на линията v, симетрична и достатъчно хоризонтална граница между осветената и тъмната зона, която да дава възможност за визуална вертикална корекция. В случай че визуалната регулировка води до проблеми или нееднозначни положения, се прилагат измерването на качеството на границата и измервателният метод, посочени в точки 4 и 5 от приложение 9.

6.4.2.3.

Предният фар за мъгла трябва да бъде регулиран така, че границата между осветената и тъмната зона на екрана е на 1° под линията h съгласно изискванията в точка 2 от приложение 9.

6.4.3.   Фотометрични изисквания:

Така регулираният преден фар за мъгла трябва да отговаря на фотометричните изисквания в таблицата по-долу (вж. също приложение 4, точка 2.2 от настоящото правило):

Определени линии или зони

Вертикално положение (7)

над h: +

под h: –

Хоризонтално положение (7)

отляво на v: –

отдясно на v: +

Светлинен интензитет

(в cd)

Съответствие

Точка 1, 2 (8)

+ 60°

± 45°

макс. 85

Всички точки

Точка 3, 4 (8)

+ 40°

± 30°

Точка 5, 6 (8)

+ 30°

± 60°

Точка 7, 10 (8)

+ 20°

± 40°

Точка 8, 9 (8)

+ 20°

± 15°

Линия 1 (8)

+ 8°

– 26° до + 26°

макс. 130

Цялата линия

Линия 2 (8)

+ 4°

– 26° до + 26°

макс. 150

Цялата линия

Линия 3

+ 2°

– 26° до + 26°

макс. 245

Цялата линия

Линия 4

+ 1°

– 26° до + 26°

макс. 360

Цялата линия

Линия 5

– 10° до + 10°

макс. 485

Цялата линия

Линия 6 (9)

– 2,5°

– 10° до + 10°

мин. 2 700

Цялата линия

Линия 7 (9)

– 6,0°

– 10° до + 10°

< 50 % от макс. стойност на линия 6

Цялата линия

Линия 8 отляво и отдясно (9)

– 1,5° до – 3,5°

– 22° и + 22°

мин. 1 100

Една или повече точки

Линия 9 отляво и отдясно (9)

– 1,5° до – 4,5°

– 35° и + 35°

мин. 450

Една или повече точки

Зона D (9)

– 1,5° до – 3,5°

– 10° до + 10°

макс. 12 000

Цялата зона

6.4.3.1.

Светлинният интензитет се измерва с бяла или цветна светлина, предписана от производителя за използване на предния фар за мъгла при нормална експлоатация. В зоната над линия 5 в рамките на 10 градуса отляво до 10 градуса отдясно не се допускат отклонения в хомогенността, които да правят видимостта незадоволителна.

6.4.3.2.

По искане на заявителя два предни фара за мъгла, съставляващи комбинирана двойка в съответствие с точка 4.2.2.5, могат да бъдат изпитвани поотделно. В този случай изискванията за линии 6, 7, 8 и 9 и зона D, посочени в таблицата в точка 6.4.3, се прилагат за половината от сбора на показанията на десния и левия преден фар за мъгла. Всеки от двата предни фара за мъгла обаче трябва да отговаря на поне 50 процента от минималната стойност, изисквана за линия 6. Освен това всеки от двата предни фара за мъгла, които съставляват комбинирана двойка в съответствие с точка 4.2.2.5, е необходимо само да изпълнят изискванията за линия 6 и линия 7 от 5° навътре до 10° навън.

6.4.3.3.

В рамките на зоната между линиите 1—5 на фигура 3 в приложение 4 структурата на светлинния сноп трябва да бъде до голяма степен равномерна. Между линиите 6, 7, 8 и 9 не се допускат резки колебания в интензитета, които да правят видимостта незадоволителна.

6.4.3.4.

В схемата на разпределение на светлината, посочена в таблицата в точка 6.4.3, в зоната, включваща измервателните точки 1—10 и линия 1, или в зоната на линия 1 и линия 2 се допускат отделни тесни петна или ивици с не повече от 175 cd, ако те не се простират отвъд конически ъгъл с големина 2° или широчина 1°. Ако са налице няколко петна или ивици, те трябва да бъдат разделени с ъгъл не по-малък от 10°.

6.4.3.5.

Ако не са спазени установените изисквания за светлинния интензитет, се допуска повторно регулиране на положението на границата между осветената и тъмната зона в граници ± 0,5° по вертикалата и/или ± 2° по хоризонталата. В повторно регулираното положение трябва да бъдат спазени всички фотометрични изисквания.

6.4.4.   Други фотометрични изисквания

6.4.4.1.   В случай на предни фарове за мъгла, оборудвани с газоразрядни светлинни източници, като баластът не е вграден в светлинния източник, светлинният интензитет трябва да надвишава 1 080 cd в измервателната точка, намираща се на 0° по хоризонталата и 2° надолу по вертикалата, четири секунди след включването на фара за мъгла, който не е бил използван 30 минути или повече.

6.4.4.2.   За адаптиране към гъста мъгла или подобни условия на намалена видимост се допуска автоматичното регулиране на стойностите на светлинния интензитет, при условие че:

а)

в системата на предния фар за мъгла е вградена активна електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник;

б)

всички стойности на интензитета се регулират пропорционално.

Системата се счита за приемлива, ако при проверка за съответствие съгласно разпоредбите на точка 6.4.1.1.3, стойностите на светлинния интензитет остават в границите на 60 процента и 100 процента на стойностите, посочени в таблицата в точка 6.4.3.

6.4.4.2.1.

Във формуляра за съобщение се включва съответното указание (приложение 1, точка 10).

6.4.4.2.2.

Техническата служба, отговаряща за одобрението на типа, проверява дали системата позволява автоматични промени, така че да се постига добро осветяване на пътя, без да се причинява дискомфорт на водача и другите участници в пътното движение.

6.4.4.2.3.

Фотометричните измервания се извършват съгласно описанието на заявителя.

7.   ЦВЯТ

Цветът на светлината, излъчвана от предния фар за мъгла трябва да бъде бял или селективно жълт по избор на заявителя. В съответния случай селективно жълтият цвят на светлинния сноп може да се получава или чрез цвета на светлинния източник, или чрез лещата на предния фар за мъгла, или чрез всякакво друго подходящо средство.

7.1.

Колориметричните характеристики на предния фар за мъгла се измерват при напрежението, определено в точки 6.3 и 6.4.

8.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИСКОМФОРТА (ЗАСЛЕПЯВАНЕТО)

Определя се дискомфортът от заслепяването, причинено от предния фар за мъгла (10).

9.   ПРОМЕНИ НА ТИПА ПРЕДЕН ФАР ЗА МЪГЛА И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕТО

9.1.

Органът по одобряването на типа, одобрил типа преден фар за мъгла, се уведомява за всяка промяна на типа преден фар за мъгла. Тогава отделът може:

9.1.1.

Да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения предният фар за мъгла продължава да съответства на изискванията;

или

9.1.2.

Да изиска протокол от допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

9.2.

Потвърждение или отказ на одобрение, посочващо измененията, се съобщава по процедурата, посочена в точка 4.1.4. по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

9.3.

Компетентният орган, издаващ разширението на одобрението, присвоява сериен номер на това разширение и уведомява за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, който съответства на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

10.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.

Предните фарове за мъгла, одобрени по настоящото правило, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията, изложени в точки 6 и 7 от настоящото правило и в приложение 7.

10.2.

С цел проверка на спазването на изискванията на точка 10.1 се провеждат подходящи проверки на производството.

10.3.

Титулярят на одобрението трябва по-специално:

10.3.1.

Да осигури наличието на процедури за ефективен контрол върху качеството на продуктите;

10.3.2.

Да има достъп до контролното оборудване, необходимо за проверка на съответствието на всеки одобрен тип;

10.3.3.

Да гарантира, че резултатите от изпитванията се записват и че приложените документи остават на разположение в продължение на срок, който се определя съвместно с административната служба;

10.3.4.

Да анализира резултатите от всеки вид изпитване с цел удостоверяване и осигуряване на стабилни характеристики на продуктите с отчитане на отклоненията, допустими в условията на промишленото производство;

10.3.5.

Да гарантира, че за всеки тип продукт се провеждат поне изпитванията, предписани в приложение 7 към настоящото правило, като се вземат предвид допустимите отклонения, предписани в приложение 2 към настоящото правило;

10.3.6.

Да гарантира, че всяко вземане на образци, представляващи доказателство за несъответствие със съответния тип изпитване, ще доведе до ново вземане на образци и до провеждането на ново изпитване. Предприемат се всички необходими стъпки, за да се възстанови съответствието на въпросното производство.

10.4.

Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение.

10.4.1.

При всяка инспекция на проверяващия инспектор се представят протоколите от изпитванията и документацията за следене на производството.

10.4.2.

Инспекторът може да подбира произволно образци за изпитване в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да се определя с оглед резултатите от собствените проверки на производителя.

10.4.3.

Когато нивото на качеството изглежда незадоволително или когато е необходимо да се провери валидността на изпитванията, проведени в приложение на точка 10.4.2, инспекторът избира образците, които да се изпратят на техническата служба, провела изпитванията за одобрение на типа, като използва критериите от приложение 7 към настоящото правило и взема предвид допустимите отклонения, предписани в приложение 2 от настоящото правило.

10.4.4.

Компетентният орган може да проведе всяко от изпитванията, предписани в настоящото правило. Тези изпитвания се извършват върху произволно избрани образци, без да се причиняват смущения в поетите от производителя ангажименти за доставки и в съответствие с критериите от приложение 7 към настоящото правило, като се вземат предвид допустимите отклонения, предписани в приложение 2 от настоящото правило.

10.4.5.

Компетентният орган следва да се стреми към постигане на честота на проверките веднъж на две години. Все пак честотата на проверките зависи от компетентния орган и неговото доверие в мероприятията за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството. В случай че са отчетени незадоволителни резултати, компетентният орган гарантира вземането на всички необходими мерки за възможно най-бързото възстановяване на съответствието на производството.

10.5.

Фарове за мъгла с очевидни дефекти се отхвърлят.

11.   САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1.

Одобрението, издадено съгласно настоящото правило по отношение на преден фар за мъгла, може да бъде отменено, ако изложените по-горе изисквания не са спазени или ако преден фар за мъгла, носещ маркировката за одобрение, не съответства на одобрения тип.

11.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

12.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението напълно прекрати производството на преден фар за мъгла, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението, който на свой ред уведомява за това останалите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

13.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА ОРГАНИТЕ ПО ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, съобщават на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на органите по одобряването на типа, издаващи одобрение и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, или окончателно прекратяване на производството, издадени в други страни.

14.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

14.1.

Считано от датата на влизане в сила на серия от изменения 04 (9 декември 2010 г.), никоя страна по договора, прилагаща настоящото правило, не може да откаже да издаде одобрение на типа по настоящото правило на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 04.

14.2.

Считано от датата на влизане в сила на допълнение 2 към серия от изменения 04, страните по договора, прилагащи настоящото правило, отказват да издават одобрения на нови типове предни фарове за мъгла от категория B. Страните по договора, прилагащи настоящото правило, обаче трябва да продължат да издават одобрения за предни фарове за мъгла от категория B въз основа на серии от изменения 02, 03 и 04 на настоящото правило, при условие че тези предни фарове за мъгла са предназначени само за резервни части за монтаж на превозни средства в експлоатация.

14.3.

До изтичането на 60 месеца от датата на влизане в сила на серия от изменения 04 (9 декември 2015 г.) по отношение на внесените със серия от изменения 04 промени относно фотометричното изпитване с еталонен светлинен поток при приблизително напрежение 13,2 V и с цел да се даде възможност на техническите служби да обновят изпитвателното си оборудване, никоя страна по договора, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издава одобрения по настоящото правило, изменено със серия от изменения 04, когато се използва съществуващото изпитвателно оборудване, като се прилага подходящо преобразуване на стойностите до удовлетворяване на изискванията на отговарящия за одобряването на типа орган.

14.4.

Съществуващите одобрения за предни фарове за мъгла, вече издадени по предходната серия от изменения към настоящото правило, остават валидни за неопределен срок от време.

14.5.

Считано от 60 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 03 (11 юли 2013 г.) страните по договора, прилагащи настоящото правило, отказват да издават разширения на одобрения за предни фарове за мъгла от категория B, освен за предназначените за резервни части за монтаж на превозни средства в експлоатация. Страните по договора, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на одобрения за всички предни фарове за мъгла от категория F3.


(1)  Никоя от разпоредбите в настоящото правило не e пречка за страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, да забраняват комбинацията от преден фар за мъгла с леща от пластмаса, одобрен по настоящото правило, с механично устройство за почистване на фара (с чистачки).

(2)  Съгласно определението в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2, параграф 2.

(3)  Ако лещата не може да се отдели от основния корпус на предния фар за мъгла, достатъчно е да бъде предвидено място на лещата или на корпуса.

(4)  Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.2.

(5)  Съответствието с изискванията за електромагнитната съвместимост зависи от типа превозно средство.

(6)  Координатите са указани в градуси за сферичните ъгли на система с вертикална полярна ос.

(7)  Координатите са указани в градуси за сферичните ъгли на система с вертикална полярна ос.

(8)  Вж. точка 6.4.3.4.

(9)  Вж. точка 6.4.3.2.

(10)  Това определяне ще бъде предмет на съответна препоръка за целите на администрациите.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm))

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОПУСТИМИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ ПРИ ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.

В случай на предни фарове за мъгла от категория В:

1.1.

При изпитването на фотометричните показатели на всеки произволно избран преден фар за мъгла, оборудван със стандартна нажежаема лампа, никоя измерена стойност не трябва да се отклонява неблагоприятно с повече от 20 процента от стойностите, указани в настоящото правило.

1.2.

За периодичните отчитания показанията се ограничават до точка B50 (1), както и до левия и десния долен ъгъл на зона D (вж. фигура 2 в приложение 4).

2.

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3:

2.1.

При изпитването на фотометричните показатели на всеки произволно избран преден фар за мъгла съгласно точка 6.4 от настоящото правило, никоя измерена стойност на светлинния интензитет не трябва да се отклонява неблагоприятно с повече от 20 процента;

2.2.

За измерените стойности в таблицата съгласно точка 6.4.3 от настоящото правило съответните максимални отклонения могат да бъдат:

Определени линии или зони

Вертикално положение (2)

над h: +

под h: –

Хоризонтално положение (2)

отляво на v: –

отдясно на v: +

Светлинен интензитет в кандели

Съответствие

Еквивалент

20 процента

Еквивалент

30 процента

 

Точка 1, 2 (3)

+ 60°

± 45°

макс. 115

макс. 130

Всички точки

Точка 3, 4 (3)

+ 40°

± 30°

 

 

Точка 5, 6 (3)

+ 30°

± 60°

Точка 7, 10 (3)

+ 20°

± 40°

Точка 8, 9 (3)

+ 20°

± 15°

Линия 1 (3)

+ 8°

– 26° до + 26°

макс. 160

макс. 170

Цялата линия

Линия 2 (3)

+ 4°

– 26° до + 26°

макс. 180

макс. 195

Цялата линия

Линия 3

+ 2°

– 26° до + 26°

макс. 295

макс. 320

Цялата линия

Линия 4

+ 1°

– 26° до + 26°

макс. 435

макс. 470

Цялата линия

Линия 5

– 10° до + 10°

макс. 585

макс. 630

Цялата линия

Линия 6 (4)

– 2,5°

от 5° навътре

до 10° навън

мин. 2 160

мин. 1 890

Цялата линия

Линия 8

отляво и отдясно (4)

– 1,5° до – 3,5°

– 22° и + 22°

мин 880

мин. 770

Една или повече точки

Линия 9

отляво и отдясно (4)

– 1,5° до – 4,5°

– 35° и + 35°

мин. 360

мин. 315

Една или повече точки

Зона D

– 1,5° до – 3,5°

– 10° до + 10°

макс. 14 400

макс. 15 600

Цялата зона

2.3.

За периодичните отчитания фотометричните измервания за проверка на съответствието предоставят данни най-малко за точки 8 и 9 и линии 1, 5, 6, 8 и 9, както е посочено в точка 6.4.3 от настоящото правило.


(1)  Точката B 50 съответства на координати 0° по хоризонталата и 0,86° нагоре по вертикалата.

(2)  Координатите са указани в градуси за сферичните ъгли на система с вертикална полярна ос.

(3)  Вж. точка 6.4.3.4 от настоящото правило.

(4)  Вж. точка 6.4.3.2 от настоящото правило.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРИМЕРИ НА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ ЗА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА ОТ КАТЕГОРИЯ В И КАТЕГОРИЯ F3

Фигура 1

Image

Устройството, носещо горепоказаната маркировка за одобрение, е фар за мъгла от категория В, одобрен в Германия (Е1) под № 221 в съответствие с Правило № 19.

Споменатият номер в близост до символа „В“ указва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 19, изменено със серия от изменения 04.

На фигура 1 е указано, че устройството е преден фар за мъгла, който може да се включва едновременно с всяка друга светлина, с която може да бъде взаимно вграден.

Фигура 2a

Image

Фигура 2б

Image

На фигури 2а и 2б е указано, че устройството е преден фар за мъгла, одобрен във Франция (Е2) под № 222 в съответствие с Правило № 19, с леща от пластмаса, който не може да се включва едновременно с друга светлина, с която може да бъде взаимно вграден.

Забележка: Номерът на одобрението и допълнителните символи трябва да бъдат поставени в близост до окръжността, над или под буквата „E“, или отляво или отдясно на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да бъдат от една и съща страна на буквата „Е“ и ориентирани в една и съща посока. Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Фигура 3

Примери на възможни маркировки за групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини, разположени отпред на превозното средство

Образец A

Image

Образец B

Image

Образец C

Image

Образец D

Image

Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение.

Устройствата, показани в образец A и образец B от фигура 3, носят маркировки за одобрение на фар за мъгла, одобрен в Италия (Е3) под № 17120 в съответствие с Правило № 19.

Устройствата, показани в образец C и образец D от фигура 3, носят маркировки за одобрение на фар за мъгла, одобрен в Нидерландия (Е4) под № 17122 в съответствие с Правило № 19.

Забележка: Четирите примера, показани във фигура 3, съответстват на светлинно устройство, носещо маркировка за одобрение относно:

 

предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;

 

фар с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина с максимален интензитет между 86 250 и 101 250 кандели (както указва номерът 30), одобрен в съответствие със серия от изменения 00 на Правило № 112 и с леща от пластмаса;

 

преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 04 на Правило № 19 и с леща от пластмаса;

 

предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 6.

Фигура 4

Светлина, взаимно вградена с преден фар

Image

Примерът във фигура 4 съответства на маркировката на леща от пластмаса, предназначена да се използва с различни типове предни фарове, а именно:

или:

ФАРФАР с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина с максимален интензитет между 86 250 и 101 250 cd, одобрен в Швеция (E5) в съответствие с изискванията на Правило № 112, изменено със серия от изменения 00, взаимно вграден с преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 04 на Правило № 19;

или:

ФАРФАР с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина, одобрен в Швеция (E5) в съответствие с изискванията на Правило № 98, изменено със серия от изменения 00, взаимно вграден със същия преден фар за мъгла като горепосочения;

или дори:

Всеки един от гореспоменатите фарове, одобрен като самостоятелна светлина.

На основния корпус на фара трябва да бъде нанесен единственият валиден номер на одобрението. Примери за валидни маркировки са показани във фигура 5.

Фигура 5

Светлинно устройство, използвано като преден фар за мъгла или фар за заден ход

Image

Устройството, носещо маркировката във фигура 6, е фар, одобрен в Белгия (Е6) под номер № 17120 и № 17122 в съответствие с Правило № 19 и с Правило № 23 (фарове за заден ход):

Фигура 6

Image

Един от гореспоменатите фарове е одобрен като самостоятелен фар, който може да бъде използван само като преден фар за мъгла или фар за заден ход.

Фигура 7

Примери на оформление на маркировки за одобрение за предни фарове за мъгла от категория F3

Image

Устройството, носещо маркировката за одобрение, показана във фигура 7, е фар за мъгла от категория F3, одобрен в Германия (Е1) под № 221 в съответствие с Правило № 19.

Споменатият номер в близост до символа „F3“ указва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 19, изменено със серия от изменения 03.

Маркировката във фигура 7 указва, че устройството е преден фар за мъгла, който може да се включва едновременно с всяка друга светлина, с която може да бъде взаимно вграден.

Фигура 8a

Image

Фигура 8б

Image

Устройството, носещо маркировката за одобрение, показана във фигури 8а и 8б, е фар за мъгла от категория F3, с леща от пластмаса и одобрен във Франция (Е2) под № 222 в съответствие с Правило № 19. Споменатият номер в близост до символа „F3“ указва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 19, изменено със серия от изменения 04.

На фигурите 8а и 8б е указано, че устройството е преден фар за мъгла с леща от пластмаса, който не може да се включва едновременно с всяка друга светлина, с която може да бъде взаимно вграден.

Забележка: Номерът на одобрението и допълнителните символи трябва да бъдат поставени в близост до окръжността, над или под буквата „E“, или отляво или отдясно на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да бъдат от една и съща страна на буквата „Е“ и ориентирани в една и съща посока. Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Фигура 9

Примери на възможни маркировки за групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини, разположени отпред на превозното средство

Образец A

Image

Образец B

Image

Образец C

Image

Образец D

Image

Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение.

Устройството, носещо маркировката за одобрение, показана в образците А и Б във фигура 9, е фар за мъгла, одобрен в Италия (Е3) под № 17120 и включващ:

 

предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;

 

фар с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина с максимален интензитет между 86 250 и 101 250 кандели (както указва номерът 30), одобрен в съответствие със серия от изменения 00 на Правило № 112 и с леща от пластмаса;

 

преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 04 на Правило № 19 и с леща от пластмаса;

 

предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 6.

Устройството, носещо маркировката за одобрение в образци C и D във фигура 9, е устройство, одобрено в Нидерландия (Е4) под № 17122 в съответствие с прилаганото правило и показва малко по различно оформление спрямо показаното в образци A и B.

Светлинно устройство, използвано като преден фар за мъгла или фар за заден ход

Устройството, носещо маркировката, показана във фигура 10, е светлина, одобрена в Швеция (Е5) под номер № 17120 и № 17122 в съответствие с Правило № 19 и с Правило № 23 (фарове за заден ход):

Фигура 10

Image

Един от гореспоменатите фарове е одобрен като самостоятелен фар, който може да бъде използван само като преден фар за мъгла или фар за заден ход.

Преден фар за мъгла, взаимно вграден с фар

Устройствата, носещи маркировката за одобрение, показана във фигура 11, са одобрени в Белгия (Е6) под № 17120 или 17122 в съответствие със съответните правила.

Фигура 11

Image

Горепосоченият пример отговаря на маркировка на леща от пластмаса, предназначена за използване във фарове от различен тип, а именно:

или:

ФАРФАР с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина с максимален интензитет между 86 250 и 101 250 кандели, одобрен в Белгия (E6) в съответствие с изискванията на Правило № 112 (таблица Б), изменено със серия от изменения 00, взаимно вграден с преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 04 на Правило № 19;

или:

ФАРФАР с къса светлина, предназначен за дясно и ляво движение и с дълга светлина, одобрен в Белгия (E6) в съответствие с изискванията на Правило № 98, изменено със серия от изменения 00, взаимно вграден със същия преден фар за мъгла като горепосочения;

или дори:

Всеки един от гореспоменатите фарове, одобрен като самостоятелна светлина.

На основния корпус на фара трябва да бъде нанесен единственият валиден номер на одобрението. Примери за валидни маркировки са показани във фигура 12.

Фигура 12

Image

Горепосоченият пример отговаря на устройства, одобрени в Чешката република (Е8).

Светодиоден модул

Фигура 13

Image

Светодиодният модул, носещ идентификационния код, показан във фигура 13, е одобрен заедно със светлина, одобрена в Чешката република (Е8) с одобрение № 17325.

Предни фарове за мъгла като комбинирана двойка

С показаната по-долу маркировка за одобрение е означен преден фар за мъгла, изработен като комбинирана двойка и отговарящ на изискванията на настоящото правило. Устройството, носещо маркировката за одобрение, показана във фигура 14, е преден фар за мъгла, одобрен в Япония (Е43) под № 321.

Фигура 14

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПАРАМЕТРИ НА ИЗМЕРВАТЕЛНИЯ ЕКРАН И ИЗМЕРВАТЕЛНА МРЕЖА

1.   ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

Координатите са указани в градуси за сферичните ъгли на система с вертикална полярна ос (вж. фигура 1).

Фигура 1

Image

2.   ИЗМЕРВАТЕЛНА МРЕЖА (вж. фигура 2)

Измервателната мрежа е симетрична спрямо линията v—v (вж. таблицата в точка 6.4.3 от настоящото правило). С цел опростяване сферичната система е показана под формата на правоъгълна мрежа.

2.1.

В случай на предни фарове за мъгла от категория В измервателната мрежа е показана на фигура 2.

Фигура 2

Разпределение на светлината на преден фар за мъгла от категория В

Image

2.2.

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3 измервателната мрежа е показана на фигура 3.

Фигура 3

Разпределение на светлината на преден фар за мъгла от категория F3

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ (ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТОВАНИ ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА)

След измерването на фотометричните стойности съгласно предписанията на настоящото правило в точката на максимална осветеност в зона D (Emax) и в точката HV, образец на комплектован фар за мъгла се подлага на изпитване на устойчивост на фотометричните показатели при експлоатация. „Комплектован преден фар за мъгла“ е самият комплектован фар, включително тези прилежащи части на корпуса и лампи, които биха могли да окажат въздействие на неговото топлинно разсейване.

Изпитванията се провеждат:

а)

при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като изпитвателният образец се закрепва върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство;

б)

в случай на заменяеми светлинни източници: като се използва серийно произведен светлинен източник, който е подложен на стареене най-малко един час, или серийно произведен газоразряден светлинен източник, който е подложен на стареене най-малко 15 часа, или серийно произведени светодиодни модули, които са подложени на стареене най-малко 48 часа и охладени до температурата на околния въздух, преди да започнат изпитванията, определени в настоящото правило. Използват се светодиодните модули, предоставени от заявителя.

Измервателното оборудване трябва да бъде еквивалентно на използваното по време на изпитванията за одобрение на типа преден фар.

Изпитвателният образец трябва да работи, без да се демонтира от неговата стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея. Светлинният източник трябва да бъде светлинен източник от категорията, посочена за съответния преден фар.

1.   ИЗПИТВАНЕ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

1.1.   Чист преден фар за мъгла

Предният фар за мъгла се включва за период от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1., и се проверява, както е предписано в точка 1.1.2.

1.1.1.   Процедура на изпитването

Предният фар за мъгла се включва, както следва:

1.1.1.1.

В случай на одобряване на само един вид светлина (преден фар за мъгла), съответният светлинен източник се включва в продължение на предписания период от време (1),

1.1.1.2.

В случай на повече от един вид светлина (напр. преден фар с една или повече дълги светлини и/или преден фар за мъгла): предният фар трябва да бъде подложен на следния цикъл за период от време, равен на предписания период:

а)

15 минути — включен преден фар за мъгла;

б)

5 минути — включени всички нажежаеми спирали.

Ако заявителят укаже, че по едно също време може да бъде използван само един вид светлина (напр. включена само къса светлина или дълга светлина(и), или преден фар за мъгла (1), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат предният фар за мъгла за половината период от време и един от светлинните източници за половината период от време, посочен в точка 1.1.

1.1.1.3.

В случай на преден фар за мъгла с къса светлина и един или повече видове светлини (една от тях е преден фар за мъгла):

а)

предният фар за мъгла трябва да бъде подложен на следния цикъл за период от време, равен на предписания период:

i)

15 минути — включен светлинен източник(ци) на къса светлина,

ii)

5 минути — включени всички светлинни източници;

б)

ако заявителят укаже, че по едно и също време предният фар за мъгла може да бъде използван или само с включена къса светлина, или само като включен преден фар за мъгла (2), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (3) късата светлина за половината период от време и предният фар за мъгла за половината период от време, посочен в точка 1.1. Дългата светлина(и) е(са) подложена(и) на цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“ за половината период от време и в периода, през който е включена късата светлина;

в)

ако заявителят укаже, че по едно и също време предният фар за мъгла може да бъде използван или само с включена къса светлина или дълга светлина(и) (2), или само като включен преден фар за мъгла (2), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за една трета от периода от време, дългата светлина(и) за една трета от периода от време и предният фар за мъгла за една трета от периода от време, посочен в точка 1.1.

1.1.2.   Изпитвателно напрежение

Напрежението на клемите на изпитвателния образец трябва да бъде, както следва:

а)

в случай на заменяем нажежаем светлинен източник (източници), работещ(и) директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: изпитването се извършва съответно при 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, освен ако заявителят не посочи, че изпитвателният образец може да бъде използван при различно напрежение. В този случай изпитването се провежда, като нажежаемият светлинен източник работи при най-високото напрежение, което може да бъде използвано;

б)

в случай на заменяем газоразряден светлинен източник (източници): стойността на изпитвателното напрежение за електронната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник е 13,2 V ± 0,1 V за 12 V електрическа система на превозното средство или друга стойност, посочена в заявлението за одобрение;

в)

в случай на незаменяем нажежаем светлинен източник, работещ директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: всички измервания на осветителни модули, оборудвани с незаменяеми светлинни източници (нажежаеми светлинни източници и/или други), се провеждат при напрежения 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, или при друга стойност на напрежението съгласно електрическата система на превозното средство, съответно посочени от заявителя;

г)

в случай на заменяеми или незаменяеми светлинни източници, които работят независимо от напрежението на захранване на превозното средство и са напълно управлявани от системата, или в случай на светлинни източници, осигурявани от устройство за захранване и работа, посочените по-горе стойности на изпитвателното напрежение се подават на входните клеми на това устройство. Изпитвателната лаборатория може да изиска от производителя устройството за захранване и управление или специалното захранващо устройство, необходимо за захранване на светлинния източник (източници);

д)

измерванията на светодиодния модул(и) се провеждат при напрежения съответно 6,75 V, 13,2 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодни модули, които работят с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерват, както е посочено от заявителя;

е)

когато в изпитвателния образец са групирани, комбинирани или взаимно вградени сигнални светлинни устройства, които работят при напрежение, различно от съответното номинално напрежение 6 V, 12 V или 24 V, напрежението трябва да се регулира съгласно обявеното от производителя за правилно от гледна точка на фотометрията функциониране на този фар.

ж)

за газоразряден светлинен източник изпитвателното напрежение за баласта или за светлинния източник, в случай че баластът е вграден в светлинния източник, е 13,2 ± 0,1 V при 12-волтова ел. система или друга стойност, посочена в заявлението за одобрение.

1.1.3.   Резултати от изпитванията

1.1.3.1.   Визуална проверка

След като температурата на предния фар за мъгла достигне температурата на околния въздух лещата на предния фар за мъгла и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това се проверяват визуално; не трябва да се забелязват изкривявания, деформации, пукнатини или промяна на цвета на лещата на предния фар за мъгла или външната леща, ако има такава.

1.1.3.2.   Фотометрично изпитване

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, следните фотометричните стойности се проверят в следните точки:

 

В случай на предни фарове за мъгла от категория В: в точка HV и в точката на Imax в зона D.

 

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3: на линия 5 в точка h = 0 и в точката на Imax в зона D.

Може да се извърши нова регулировка на фара, за да се отчетат евентуални деформации на стойката на предния фар за мъгла, предизвикани от топлината (преместването на границата между осветената и тъмната зона е разгледано в точка 2).

Допуска се разлика до 10 %, включваща грешките при фотометричното измерване, между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването.

1.2.   Мръсен преден фар за мъгла

След като е изпитван, както е посочено в точка 1.1, предният фар за мъгла се включва за период от 1 час, както е описано в точка 1.1.1. След подготовката, предписана в точка 1.2.1., той се проверява, както е предписано в точка 1.1.3.

1.2.1.   Подготовка на предния фар за мъгла

1.2.1.1.   Изпитвателна смес

1.2.1.1.1.

За преден фар за мъгла с външна леща от стъкло:

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху фара, се състои от:

а)

9 части тегловни кварцов пясък с големина на частиците 0—100 μm;

б)

една тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0—100 μm;

в)

0,2 тегловни части от NaCMC (4); и

г)

съответното количество дестилирана вода, която за нуждите на настоящото изпитване трябва да има проводимост S < l μЅ/m.

Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.1.2.

За преден фар за мъгла с външна леща от пластмаса:

 

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху фара, се състои от:

а)

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0—100 μm;

б)

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0—100 μm;

в)

0,2 тегловни части от NaCMC (4);

г)

13 тегловни части дестилирана вода, която за нуждите на настоящото изпитване трябва да има проводимост S < 1 μЅ/m; и

д)

± 1 тегловна част от повърхностноактивно вещество (5).

 

Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.2.   Нанасяне на изпитвателната смес върху предния фар за мъгла

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на предния фар за мъгла и се оставя да изсъхне. Тази операция се повтаря, докато осветеността не намалее до 15—20 % от стойностите, измерени при условията, описани в настоящото приложение, в следната точка:

Точка на Emax в зона D.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ВЕРТИКАЛНОТО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНА

Това изпитване се състои от проверка на това дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината не превишава определена стойност за включения преден фар за мъгла.

Предният фар за мъгла, който се изпитва в съответствие с точка 1., се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без фарът да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо него.

2.1.   Изпитване

Изпитването трябва да се проведе при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва серийно произведен светлинен източник, който е подложен на стареене най-малко един час, предният фар за мъгла се включва да работи, без да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо него. (За целта на това изпитване, напрежението се регулира, както е указано в точка 1.1.2). Положението на границата между осветената и тъмната зона между точка, разположена 3,0 градуса отляво, и точка, разположена 3,0 градуса отдясно на линията v-v, (вж. приложение 4 към правилото) се проверява съответно три минути (r3) и 60 минути (r60) след включването.

Гореописаното измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона трябва да се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2.   Резултати от изпитванията

2.2.1.

Резултатът, изразен в милирадиани (mrad), се счита за приемлив, когато абсолютната стойност

Formula

отчетена на този фар за мъгла, не надвишава 2 mrad (Δ rI ≤ 2 mrad).

2.2.2.

Ако тази стойност обаче е по-висока от 2 mrad, но не надвишава 3 mrad (2 mrad < ΔrI ≤ 3 mrad), трябва да бъде изпитан втори фар за мъгла, както е описано в точка 2.1. Това трябва да бъде направено, след като предният фар за мъгла е подложен три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира положението на механичните части на предния фар за мъгла, който е закрепен върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране върху превозното средство:

а)

включване на предния фар за мъгла за 1 час (напрежението се регулира, както е указано в точка 1.1.2);

б)

период на изключване за един час.

2.2.3.

Типът преден фар за мъгла се счита за приемлив, ако средната стойност на абсолютните стойности Δ rI, измерени на първия образец, и Δ rII, измерени за втория образец, е не по-висока от 2 mrad.

Formula mrad.


(1)  Когато изпитваният преден фар за мъгла включва сигнални светлинни устройства, последните, с изключение на светлина за движение през деня, трябва да светят през цялото време на изпитването. В случай на пътепоказател, той свети в мигащ работен режим в съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(2)  Ако две или повече нажежаеми спирали светят едновременно по време, когато се използва мигането на предния фар, това не се счита за нормална употреба на спиралите едновременно.

(3)  Когато изпитваният преден фар включва сигнални светлинни устройства, последните трябва да са включени през цялото време на изпитването. В случай на пътепоказател, той свети в мигащ работен режим в съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(4)  NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулоза, обикновено наричана CMC. NaCMC, която се използва в сместа за замърсяване, трябва да има степен на заместване (DS) от 0,6 — 0,7 и вискозитет от 200 — 300 μР за 2 % разтвор при 20 °С.

(5)  Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по цялата пластмасова леща.


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФАРОВЕТЕ С ЛЕЩИ ОТ ПЛАСТМАСА — ИЗПИТВАНЕ НА ОБРАЗЦИ НА ЛЕЩА ИЛИ ПЛАСТМАСА И КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.

Образците, предоставени съгласно точка 2.2.2 от настоящото правило, трябва да отговарят на спецификациите, указани в точки 2.1—2.5.

1.2.

Два от петте образеца на комплектовани фарове, предоставени съгласно точка 2.3 от настоящото правило (или точка 2.4 от настоящото правило в съответните случаи), с лещи от пластмаса, трябва да отговарят на спецификациите, указани в точка 2.6, по отношение на пластмасата, от която е изработена лещата.

1.3.

Образците на лещите от пластмаса или образците от пластмаса се подлагат, заедно с отражателя, на който са предназначени да бъдат монтирани (в съответните случаи), на изпитвания за одобрение в хронологичния ред, указан в таблица А в допълнение 1 към настоящото приложение.

Ако производителят на фара обаче може да докаже, че продуктът е преминал предписаните в точки 2.1—2.5 изпитвания или еквивалентни изпитвания съгласно друго правило, не е необходимо съответните изпитвания да бъдат повтаряни; задължителни са само изпитванията, предписани в допълнение 1, таблица Б.

2.   ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

 

3 часа при 40 °С ± 2 °С и 85—95 процента ОВ,

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 процента ОВ,

 

15 часа при – 30 °C ± 2 °C,

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 процента ОВ,

 

3 часа при 80 °C ± 2 °C,

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 процента ОВ.

Преди това изпитване образците трябва да престоят най-малко 4 часа при 23 °C ± 5 °C и 60—75 % ОВ.

Забележка: Периодите от един час при температура 23 °C ± 5 °C включват периодите на преминаване от една температура към друга, необходими за избягване на последствията от топлинния удар.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването. Тези измервания се правят при условията, посочени в точка 6.3. или 6.4. от настоящото правило, в следните точки:

 

В случай на предни фарове за мъгла от категория В:

а)

в точка HV; и

б)

точка h = 0, v = 2° D в зона D.

 

В случай на предни фарове за мъгла от категория F3:

а)

в пресечната точка на линия v-v с линия 6; и

б)

в пресечната точка на линия v-v с линия 4.

2.1.2.2.   Резултати

Разликите между фотометричните стойности, включващи грешките при фотометричното измерване, измерени за всеки от образците преди и след изпитването, не трябва да надвишават 10 %.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферния влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черното тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали доколкото е възможно излъчването с дължина на вълната по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците трябва да се изложат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че получената от тях светлинна енергия да е 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черния екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на излъчване със скорост между 1 и 5 min–1.

Образците трябва да се пръскат с дестилирана вода, която има проводимост по-малка от 1 μЅ/m при температура 23 °C ± 5 °C, съобразно следния цикъл:

 

Пръскане: 5 минути;

 

Сушене: 25 минути.

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването, описано в точка 2.2.1, и извършването на измерването, описано в точка 2.2.3.1, външната повърхност на споменатите три образеца се подлага на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в точка 2.2.2.1.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % етилов тетрахлорид, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни %).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1, и най-много след 10 секунди се налага в продължение на 10 минути върху външната повърхност с налягане от 50 N/cm2, съответстващо на натиск от 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 mm.

През този период от 10 минути кърпата отново се напоява със сместа така, че съставът на прилаганата течност да бъде винаги еднакъв с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегнат пукнатините, които това налягане може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3. (устойчивост на въздействието на миещи препарати), при температура 23 °C ± 5 °C.

След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 % примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мека кърпа.

2.2.3.   Резултати

2.2.3.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на атмосферните влияния върху външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания и деформации и средната стойност на изменението при пропускането на светлината:

Formula,

измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,020 (Δ tm ≤ 0,020).

2.2.3.2.

След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества върху образците не трябва да има следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност:

Formula,

измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,020 (Δ dm ≤ 0,020).

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на трите образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за 5 минути в смес, чиято температура се поддържа в границите 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажна кърпа.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната повърхност на трите образци се търка леко в продължение на една минута с памучно парче, напоено със смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни %), след което се изсушават на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината:

Formula,

измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,010 (Δ tm ≤ 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод на механичното износване

Външната повърхност на три нови образеца (лещи) се подлага на изпитване на равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

в пропускането на светлината

:

Formula

и в разсейването на светлината

:

Formula

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 2.1.2.1. Тяхната средна стойност за трите образеца трябва да бъде такава, че:

 

Δ tm ≤ 0,010,

 

Δ dm ≤ 0,050.

2.5.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху повърхност на покритието на леща с размери 20 mm × 20 mm с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже най-малко покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2N/(cm от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента с минимална широчина 25 mm се притиска в продължение най-малко на 5 минути към повърхността, подготвена според предписанията в точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. От този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост от 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Повреди при пресичането на прорезите или в техните краища се допускат при условие че повредената повърхност не надвишава 15 % от прорязания участък.

2.6.   Изпитвания на комплектован фар с леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механичното износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на образец № 1 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, предписани за зона В за преден фар за мъгла от категория В и за линиите 2 и 5 за преден фар за мъгла от категория F3, не трябва да бъдат по-високи от предписаните граничните стойности с повече от 30 %.

2.6.2.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

Лещата на образец № 2 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.5.

2.7.   Устойчивост на излъчването на светлинен източник

2.7.1.

В случай на газоразряден светлинен източник: за изпитване на устойчивостта на пропускащите светлината елементи вътре в предния фар за мъгла, изработени от пластмаса, срещу въздействието на ултравиолетовите лъчи вътре в предния фар за мъгла:

2.7.1.1.

На светлината на газоразрядния светлинен източник се излагат плоски образци на всеки пропускащ светлината елемент на предните фарове за мъгла. Параметрите, като ъгли и разстояния на тези образци, трябва да бъдат еднакви с параметрите в предния фар за мъгла.

2.7.1.2.

След 1 500 часа непрекъснато осветяване колориметричните характеристики на пропусканата светлина трябва да отговарят на изискванията с нов стандартен газоразряден светлинен източник, както върху повърхността на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания или деформации.

3.   ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

3.1.

По отношение на материалите, използвани за производството на лещи, серийно произведените фарове се признават за съответстващи на настоящото правило, ако:

3.1.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на химични вещества и изпитването на устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди, външната повърхност на образците не показва никакви пукнатини, олющвания или деформации, видими с невъоръжено око (вж. точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2);

3.1.2.

След изпитването, описано в точка 2.6.1.1, фотометричните стойности в точките на измерване, посочени в точка 2.6.1.2, са в границите за съответствие на производството, предписани в настоящото правило.

3.2.

Ако резултатите от изпитванията не удовлетворяват изискванията, изпитванията се повтарят с други образци произволно избрани предни фарове за мъгла.

Допълнение 1

ХРОНОЛОГИЧЕН РЕД НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

А.

Изпитвания на пластмаси (лещи или образци от пластмаса, предоставени съгласно точка 2.2.2 от настоящото правило).

Изпитвания

Образци

Лещи и образци от пластмаса

Лещи

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

1.1.

Област на валидност на фотометричните измервания (точка 2.1.2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.1.1.

Изменение на температурата (точка 2.1.1)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.1.2.

Област на валидност на фотометричните измервания (точка 2.1.2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.2.1.

Измерване степента на пропускане

X

X

X

X

X

X

X

X

X

 

 

 

 

1.2.2.

Измерване степента на разсейване

X

X

X

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

1.3.

Атмосферни влияния (точка 2.2.1)

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.3.1.

Измерване степента на пропускане

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.4.

Химични вещества (точка 2.2.2)

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.4.1.

Измерване степента на разсейване

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.5.

Миещи препарати (точка 2.3.1)

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

1.6.

Въглеводороди (точка 2.3.2)

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

1.6.1.

Измерване степента на пропускане

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

1.7.

Степен на износване (точка 2.4.1)

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

1.7.1.

Измерване степента на пропускане

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

1.7.2.

Измерване степента на разсейване

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

1.8.

Адхезия (точка 2.5)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

Б.

Изпитвания на комплектовани фарове (предоставени съгласно точка 2.3.2 от настоящото правило).

Изпитвания

Комплектован фар

Образец №

1

2

2.1.

Степен на износване (точка 2.6.1.1)

X

 

2.2.

Фотометрични измервания (точка 2.6.1.2)

X

 

2.3.

Адхезия (точка 2.6.2)

 

X

Допълнение 2

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ СТЕПЕНТА НА РАЗСЕЙВАНЕ И ПРОПУСКАНЕ НА СВЕТЛИНА

1.   ОБОРУДВАНЕ (вж. фигурата)

Снопът от колиматора K с полуразходимост β/2 = 17,4 × 10-4 rd се ограничава от диафрагма DT с отвор 6 mm, срещу която се намира стойката с образеца.

Диафрагмата DT е съединена с приемника R посредством събирателна ахроматична леща L2, коригирана за сферични аберации; диаметърът на лещата L2 трябва да е такъв, че да не ограничава снопа светлина, разсейван от образеца в конус с полуъгъл при върха ß/2 = 14°.

Във въображаемата фокусна равнина на лещата L2 се разполага пръстеновидната диафрагма DD с ъгли a/2 = 1° и amax/2 = 12°.

Непрозрачната централна част на диафрагмата е необходима, за да се елиминира директната светлина от светлинния източник. Трябва да е възможно централната част на диафрагмата да се извади от светлинния сноп така, че да може той да се върне точно в своето първоначално положение.

Разстоянието L2 DT и фокусното разстояние F2  (1) на лещата L2 трябва да се изберат така, че образът на DT да покрива изцяло приемника R.

Ако първоначалният падащ поток се приеме за 1 000 единици, абсолютната точност на всяко показание трябва да бъде по-висока от 1 единица.

2.   ИЗМЕРВАНИЯ

Отчитат се следните показания:

Показание

С образец

С централната част на DD

Съответстваща величина

T1

не

не

Падащ поток при първоначалното измерване

T2

да

(преди изпитването)

не

Поток, пропуснат през новия материал в рамките на 24°

T3

да

(след изпитването)

не

Поток, пропуснат през изпитвания материал в рамките на 24°

T4

да

(преди изпитването)

да

Поток, разсеян от новия материал

T5

да

(след изпитването)

да

Поток, разсеян от изпитвания материал

Image


(1)  За L2 се препоръчва да се използва фокусно разстояние от порядъка на 80 mm.

Допълнение 3

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ С ПРЪСКАНЕ

1.   ИЗПИТВАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

Пистолет разпръсквач

Използваният пистолет разпръсквач трябва да е снабден с дюза с диаметър 1,3 mm, която осигурява дебит на течността 0,24 ± 0,02 l/min при работно налягане 6,0 – 0, + 0,5 бара.

При тези условия на употреба трябва да се получи „метла“ с диаметър 170 mm ± 50 mm върху подлаганата на износване повърхност, разположена на разстояние 380 mm ± 10 mm от дюзата.

Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от:

 

Кварцов пясък с твърдост 7 по Моосовата скала и големина на частиците между 0 и 0,2 mm, с приблизително нормално разпределение и ъглов коефициент от 1,8 до 2;

 

Вода, чиято твърдост не е по-голяма от 205 g/m3, за смес в съотношение 25 g пясък на 1 литър вода.

2.   ИЗПИТВАНЕ

Външната повърхност на лещите на фаровете се подлага веднъж или повече пъти на действието на струята пясък, както е описано по-горе. Струята се пръска почти перпендикулярно на изпитваната повърхност.

Степента на износване се проверява посредством един или повече стъклени образци, поставено като еталон близо до лещите, които се изпитват. Сместа се пръска, докато отклонението на стойността на разсейването на светлината върху образеца или образците, измерено по метода, описан в допълнение 2, достигне:

Formula

Могат да бъдат използвани няколко еталонни образци, за да се провери, дали цялата повърхност, подлежаща на изпитване, е равномерно износена.

Допълнение 4

ИЗПИТВАНЕ НА АДХЕЗИЯТА С ПОМОЩТА НА САМОЗАЛЕПВАЩА СЕ ЛЕНТА

1.   ЦЕЛ

Настоящият метод позволява да се определи при стандартни условия линейната сила на адхезия на самозалепваща се лента към стъклена пластина.

2.   ПРИНЦИП

Измерва се силата, необходима за отлепването под ъгъл 90° на самозалепваща се лента от стъклена пластина.

3.   АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ ПО СПЕЦИФИКАЦИЯ

Околният въздух трябва да бъде с температура 23 °С ± 5 °С и относителна влажност (ОВ) 65 % ± 15 %.

4.   ИЗПИТВАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ

Преди изпитването ролката с образеца на самозалепваща се лента трябва да престои в продължение на 24 часа при определените условия на околната среда (вж. точка 3).

От всяка ролка се вземат за изпитване 5 изпитвателни образци с дължина 400 mm. Изпитвателните образци се отрязват от ролката след изхвърлянето на първите три навивки.

5.   ПРОЦЕДУРА

Изпитването се извършва при условията на околната среда, определени в точка 3.

Взимат се 5 изпитвателни образеца, като лентата се отмотава радиално със скорост приблизително 300 mm/s, след което те се залепват в следващите 15 секунди по следния начин:

 

Лентата се залепва постепенно към стъклената пластина с леко надлъжно втриващо движение с пръст, без прекомерно натискане така, че да не останат мехурчета въздух между лентата и стъклената пластина.

 

Така слепената група се оставя в продължение на 10 минути при специфицираните условия на околната среда.

 

Отлепва се около 25 mm лента от пластината в равнина, перпендикулярна на оста на изпитвателния образец.

 

Плоскостта се закрепва неподвижно и свободният край на лентата се огъва назад на 90°. Прилага се усилие по такъв начин, че линията на разделяне между пластината и лентата да е перпендикулярна на това усилие и перпендикулярна на пластината.

 

За да се отлепи, лентата се издърпва със скорост 300 mm/s ± 30 mm/s и се отчита необходимото усилие.

6.   РЕЗУЛТАТИ

Петте получени стойности се подреждат хронологично и средната стойност се приема за резултата от измерването. Тази величина се изразява в нютони на сантиметър широчина от лентата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията на настоящото правило.

1.2.   По отношение на фотометричните показатели съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла не се оспорва, ако са спазени фотометричните показатели съгласно изискванията на приложение 2 към настоящото правило в зависимост от преобладаващата категория предни фарове за мъгла.

Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията на преден фар за мъгла се повтарят, като се използват по целесъобразност светлинните източници, определени в точки 6.3. или 6.4. от настоящото правило.

1.2.1.   Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар за мъгла може да се промени, при условие че оста на светлината не се измести странично с повече от 0,5° надясно или наляво и с повече от 0,2° нагоре или надолу. В повторно регулираното положение трябва да бъдат спазени всички фотометрични изисквания.

1.3.   За проверка на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

1.3.1.

Един от фаровете за мъгла, избран като образец, се изпитва съгласно процедурата, описана в точка 2.1. от приложение 5, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2. от приложение 5.

1.3.2.

Фарът за мъгла се счита за приемлив, ако Δr не надвишава 3,0 mrad. Ако тази стойност превишава 3,0 mrad, но не е повече от 4,0 mrad, на изпитването се подлага втори фар за мъгла, при което средната стойност на отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 3,0 mrad.

1.4.   Координатите на цветността трябва да съответстват на точка 7. от настоящото правило. Фотометричните показатели на преден фар за мъгла, излъчващ селективно жълта светлина, оборудван с безцветен светлинен източник, трябва да съответстват на стойностите, съдържащи се в настоящото правило, умножени по 0,84.

2.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

За всеки тип преден фар за мъгла титулярят на маркировката за одобрение провежда на подходящи интервали най-малко следните изпитвания. Изпитванията се провеждат в съответствие с разпоредбите на настоящото правило. Ако някой образец покаже несъответствие по отношение на типа на съответното изпитване, се вземат допълнителни образци и се изпитват. Производителят предприема мерки за осигуряване съответствието на съответното производство.

2.1.   Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината.

2.2.   Методи на изпитванията

2.2.1.

Като правило изпитванията се извършват в съответствие с методите, определени в настоящото правило.

2.2.2.

При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи със съгласието на компетентния орган, отговарящ за изпитванията за одобрение на типа. Отговорност на производителя е да докаже, че прилаганите методи са еквивалентни на тези, определени в настоящото правило.

2.2.3.

Прилагането на точки 2.2.1 и 2.2.2 изисква редовното калибриране на апаратурата за изпитване, както и установяването на съответствието ѝ с измерванията, направени от компетентния орган.

2.2.4.

Във всички случаи еталонни са методите, посочени в настоящото правило, особено за целите на административната проверка и вземането на образци.

2.3.   Начин на вземане на образци

Образците предни фарове за мъгла се избират произволно от еднородна партида произведени устройства. Еднородна партида означава съвкупност от предни фарове за мъгла от един и същи тип, определена според производствените методи на производителя.

Като правило оценката обхваща серийното производство от отделни фабрики. Производителят обаче може да групира заедно документите относно един и същ тип от няколко фабрики, при условие че в тях се работи по еднаква система и управление на качеството.

2.4.   Измерени и записани фотометрични характеристики

Взетият за образец преден фар за мъгла се подлага на фотометрични измервания в точките, предвидени в правилото, като отчитането се ограничава до точките, изброени в приложение 2 към настоящото правило, в зависимост от преобладаващата категория предни фарове за мъгла.

2.5.   Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистическо проучване на резултатите от изпитването и за определяне със съгласието на компетентния орган на критериите, които обуславят приемливостта на неговата продукция, за да се отговори на изискванията, определени за проверка на съответствието на продуктите в точка 10.1. от настоящото правилото.

Критериите за приемливост трябва да са такива, че при доверителна вероятност от 95 процента минималната вероятност да се премине проверка на произволно избрано отделно устройство в съответствие с приложение 8 (първо вземане на образци) да бъде 0,95.


ПРИЛОЖЕНИЕ 8

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОРА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията на настоящото правило.

1.1.

По отношение на фотометричните показатели съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла не се оспорва, ако са спазени фотометричните показатели съгласно изискванията на приложение 2 към настоящото правило в зависимост от преобладаващата категория предни фарове за мъгла.

Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията на преден фар за мъгла се повтарят, като се използват по целесъобразност светлинните източници, определени в точки 6.3. или 6.4. от настоящото правило.

Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар за мъгла може да се промени, при условие че оста на светлината не се измести странично с повече от 0,5° надясно или наляво и с повече от 0,2° нагоре или надолу. В повторно регулираното положение трябва да бъдат спазени всички фотометрични изисквания.

Ако не са спазени установените изисквания за светлинния интензитет, се допуска повторно регулиране на положението на границата между осветената и тъмната зона в граници ± 0,5° по вертикалата и/или ± 2° по хоризонталата. В повторно регулираното положение трябва да бъдат спазени всички фотометрични изисквания.

Ако след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения не се постигне изискваното положение, се прилага измервателният метод, посочен в приложение 9 към настоящото правило, и качеството на границата между осветената и тъмната зона се изпитва на един образец.

1.2.

Предни фарове за мъгла с очевидни дефекти се отхвърлят.

1.3.

Координатите на цветността трябва да съответстват на точка 7. от настоящото правило. Фотометричните показатели на преден фар за мъгла, излъчващ селективно жълта светлина, оборудван с безцветен светлинен източник, трябва да съответстват на стойностите, съдържащи се в настоящото правило, умножени по 0,84.

2.   ПЪРВО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

При първото вземане на образци се избират произволно четири предни фара за мъгла. Първият образец от два фара се обозначава с А, а вторият образец от две устройства се обозначава с В.

2.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

2.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла не се оспорва, ако стойностите, измерени на дадените фарове, показват следните отклонения в неблагоприятна посока:

2.1.1.1.

Образец А:

A1:

един преден фар за мъгла

 

0 процента

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

A2:

двата предни фара за мъгла

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

преминава се към образец В;

 

 

2.1.1.2.

Образец В:

B1:

двата предни фара за мъгла

 

0 процента

2.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

2.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако стойностите, измерени на дадените фарове, показват следните отклонения:

2.2.1.1.

Образец А:

A3:

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

повече от

20 процента

но

не повече от

30 процента

2.2.1.2.

Образец В:

B2:

в случай на А2:

 

 

един преден фар за мъгла

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

B3:

в случай на А2:

 

 

един преден фар за мъгла

 

0 процента

един преден фар за мъгла

повече от

20 процента

но

не повече от

30 процента

2.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите на точка 11, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на предните фаровете за мъгла са:

2.3.1.

Образец А:

A4:

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

повече от

30 процента

A5:

двата предни фара за мъгла

повече от

20 процента

2.3.2.

Образец В:

B4:

в случай на А2:

 

 

един преден фар за мъгла

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

повече от

20 процента

B5:

в случай на А2:

 

 

двата предни фара за мъгла

повече от

20 процента

B6:

в случай на А2:

 

 

един преден фар за мъгла

 

0 процента

един преден фар за мъгла

повече от

30 процента

3.   ПОВТОРНО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

Необходимо е в рамките на два месеца след уведомяването, в случаите на A3, B2, B3 да се извърши повторно вземане на образци, трето вземане на образец С от два предни фара за мъгла и четвърто вземане на образец D от два предни фара за мъгла, избрани от наличната продукция, произведена след привеждането в съответствие.

3.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

3.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла не се оспорва, ако стойностите, измерени на дадените фарове, показват следните отклонения в неблагоприятна посока:

3.1.1.1.

Образец С:

C1:

един преден фар за мъгла

 

0 процента

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

C2:

двата предни фара за мъгла

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

преминава се към образец D;

 

 

3.1.1.2.

Образец D:

D1:

в случай на С2:

 

двата предни фара за мъгла

0 процента

3.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

3.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове за мъгла се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако стойностите, измерени на дадените фарове, показват следните отклонения:

Образец D:

D2:

в случай на С2:

 

 

един преден фар за мъгла

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

3.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите на точка 12., ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на предните фаровете за мъгла са:

3.3.1.

Образец С:

C3:

един преден фар за мъгла

не повече от

20 процента

един преден фар за мъгла

повече от

20 процента

C4:

двата предни фара за мъгла

повече от

20 процента

3.3.2.

Образец D:

D3:

в случай на С2:

 

 

един преден фар за мъгла

0 или повече от

0 процента

един преден фар за мъгла

повече от

20 процента

4.   ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

 

След извършване на процедурата за вземане на образци във фигура 1, един от фаровете за мъгла от образец А, се изпитва съгласно процедурата, описана в точка 2.1. от допълнение 5, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от допълнение 5.

 

Предният фар за мъгла се счита за приемлив, ако Δr не превишава 3,0 mrad.

 

Ако тази стойност превишава 3,0 mrad, но не е повече от 4,0 mrad, на изпитването се подлага вторият фар за мъгла от образец А, при което средната стойност на отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 3,0 mrad.

 

Ако обаче стойността 3,0 mrad не е спазена за образец А, двата фара за мъгла от образец В се подлагат на същото изпитване, като стойността на Δr за всеки от тях не трябва да превишава 3,0 mrad.

Фигура 1

Image

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОТЧЕТЛИВОСТ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА НА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА ОТ КАТЕГОРИЯ F3 И ПРОЦЕДУРА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ФАРА ПОСРЕДСТВОМ ТАЗИ ГРАНИЦА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Разпределението на светлинния интензитет на предния фар за мъгла трябва да включва граница между осветената и тъмната зона, която дава възможност за правилното регулиране на предния фар за мъгла за фотометричните измервания и за регулирането на фара на превозното средство. Характеристиките на границата между осветената и тъмната зона да съответстват на изискванията, определени в точки 2—4.

2.   ФОРМА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

За визуалната корекция на светлинния сноп на предния фар за мъгла границата между осветената и тъмната зона трябва да представлява: хоризонтална линия за вертикална корекция на предния фар за мъгла, простираща се до 4° от двете страни на линията v-v (вж. фигура 1).

Фигура 1

Форма и положение на границата между осветената и тъмната зона

Image

3.   КОРИГИРАНЕ НА ПРЕДНИЯ ФАР ЗА МЪГЛА

3.1.   Хоризонтална корекция

Границата между осветената и тъмната зона трябва да бъде разположена така, че проекцията на светлинния сноп да е приблизително симетрична на линията v-v. Когато предният фар за мъгла е предназначен за използване в комбинирана двойка или по друга причина има несиметрична форма на светлинния сноп, той трябва да коригиран хоризонтално съгласно указанията на заявителя или по друг начин, така че границата между осветената и тъмната зона да се явява симетрична на линията v-v.

3.2.   Вертикална корекция

След хоризонталната корекция на светлинния сноп на предния фар за мъгла съгласно точка 3.1, се извършва вертикална корекция по такъв начин, че границата между осветената и тъмната зона да се премести нагоре от долното положение, докато се установи по линията v-v на 1° под линията h-h. Ако хоризонталната част не е права, а с лека кривина или наклон, границата между осветената и тъмната зона не трябва да излиза извън границите на вертикалната зона, образувана от двете хоризонтални линии, разположени между 3° отляво и отдясно на линията v-v на 0,2° над и под нормалното положение на границата между осветената и тъмната зона (вж. фигура 1).

3.2.1.

Когато вертикалните положения, получени при три опита за коригиране на границата между осветената и тъмната зона, се различават с повече от 0,2°, се приема, че хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона не осигурява достатъчна линейност или отчетливост за извършване на визуална корекция. В този случай качеството на границата между осветената и тъмната зона се изпитва с помощта на прибори по отношение на съответствието със следните изисквания:

4.   ИЗМЕРВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

4.1.   Измерванията се извършват чрез обхождане по вертикала през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона, на ъглови стъпки, които не надвишават 0,05°:

на разстояние на измерване 10 m и с детектор с диаметър приблизително 10 mm;

или на разстояние на измерване 25 m и с детектор с диаметър приблизително 30 mm.

Измерването на качеството на границата между осветената и тъмната зона се счита за приемливо, ако изискванията от точки 4.1.1—4.1.3 от настоящото приложение са спазени при поне едно измерване на разстояние 10 m или 25 m.

Разстоянието на измерване, при което се определя успешността на изпитването, се записва в точка 9 от формуляра за съобщение в приложение 2 към настоящото правило.

Обхождането се извършва отдолу-нагоре през границата между осветената и тъмната зона по дължината на вертикалните линии на –2,5° и +2,5° от линията v-v. При това измерване качеството на границата между осветената и тъмната зони трябва да отговаря на следните изисквания:

4.1.1.   Трябва да бъде видима не повече от една граница между осветената и тъмната зони.

4.1.2.   Отчетливост на границата между осветената и тъмната зони:

При вертикално обхождане през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зони по дължината на вертикалните линии на ± 1° от линията v-v, измерената максимална стойност на коефициента на отчетливост G на границата между осветената и тъмната зони трябва да бъде не по-малка от 0,08, където:

Formula

4.1.3.   Линейност

Частта от границата между осветената и тъмната зони, която служи за вертикалните корекции, трябва да бъде хоризонтална от 3° отляво до 3° отдясно на линията v-v. Това изискване е удовлетворено, ако вертикалните положения на инфлексните точки съгласно точка 3.2. на 3° отляво и отдясно на линията v-v не се отклоняват с повече от ± 0,20°.

5.   ВЕРТИКАЛНА КОРЕКЦИЯ С ПОМОЩТА НА ИЗМЕРВАНЕ

Ако границата между осветената и тъмната зони съответства на посочените по-горе изисквания за качеството, вертикалната корекция на светлинния сноп може да бъде извършена посредством измерване. За тази цел инфлексната точка, в която d2 (log E)/dv2 = 0, е разположена на линията v-v и под линията h-h. Преместването за измерване и коригиране на границата между осветената и тъмната зона трябва да бъде нагоре, като се започва от ниво под нормалното положение.


ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ПЕРИОДИ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Съкращения

:

P: фар за къса светлина;

D: фар за дълга светлина (D1 + D2 означава две дълги светлини);

F: преден фар за мъгла.

Всички указани групирани предни светлини и предни фарове за мъгла заедно с добавените маркировки са дадени само като примери и нямат изчерпателен характер.

Image

: означава цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“.


1.

P или D или F (HC или HR или B или F3)

Image

2.

P+F (HC B или F3)

Image

3.

P+F (HC B или F3/) или HC/B или F3

Image

4.

D+F (HR B или F3) или D1+D2+F (HR B или F3)

Image

5.

D+F (HR B или F3/) или D1+D2+F (HR B или F3/)

Image

6.

P+D+F (HCR B или F3) или P+D1+D2+F (HCR HR B или F3)

Image

7.

P+D+F (HC/R B или F3) или P+D1+D2+F (HC/R HR B или F3)

Image

8.

P+D+F (HCR B или F3/) или P+D1+D2+F (HCR HR B или F3/)

Image

9.

P+D+F (HC/R B или F3/) или P+D1+D2+F (HC/R HR B или F3/)

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 11

БАЗОВ ЦЕНТЪР

Image

Тази незадължителна маркировка на базовия център се поставя на лещата в нейната точка на пресичане с базовата ос на предния фар за мъгла.

На чертежа по-горе маркировката на базовия център е представена, като проектирана в равнина, която е по същество допирателна към лещата в центъра на окръжността. Линиите, съставляващи маркировката, могат да бъдат непрекъснати или пунктирани.


ПРИЛОЖЕНИЕ 12

ИЗИСКВАНИЯ В СЛУЧАЙ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВЕТОДИОДЕН МОДУЛ(И) ИЛИ НА ИЗЛЪЧВАТЕЛИ НА СВЕТЛИНА

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.

Всеки предоставен образец на светодиоден модул или излъчвател на светлина трябва да отговаря на съответните изисквания на настоящото правило, когато е изпитван с предоставената електронна пусково-регулираща апаратура(и), ако има такава.

1.2.

Светодиодните модули или излъчвателите на светлина трябва да са конструирани така, че да работят и остават в изправност при нормални условия на експлоатация. Освен това те не трябва да имат конструктивни и производствени дефекти.

1.3.

Светодиодните модули или излъчвателите на светлина трябва да бъдат защитени срещу вмешателство.

1.4.

Конструкцията на демонтируемите светодиодни модули трябва да бъде такава, че:

1.4.1.

Фотометричните изисквания към фара да бъдат спазени след демонтирането и замяната на модула;

1.4.2.

Нееднаквите светодиодни модули да не бъдат взаимозаменяеми в един и същ корпус на фар.

1.5.

В случай на светодиодни модули:

1.5.1.

Геометричното положение и размерите на елементите за оптично излъчване и екраниране, ако има такива, трябва да съответстват на указаните в предоставената таблица със стойности.

1.5.2.

Измерването се извършва посредством оптични методи през прозрачна обвивка, след като предоставеният светлинен източник е подложен на стареене с използване на електронната пусково-регулираща апаратура при изпитвателно напрежение.

1.5.3.

Положението, размерите и степента на светлопропускане на защитните ивици или екрани, ако има такива, трябва да съответстват на указаните в предоставената таблица със стойности.

2.   ИЗРАБОТВАНЕ

2.1.

По прозрачната обвивка (напр. колба) на светлинния източник не трябва да има никакви белези или петна, които да влошават неговата ефективност и оптични показатели.

2.2.

В случай на светодиодни модули или излъчвател(и) на светлина:

2.2.1.

Светодиодът (светодиодите) на светодиодния модул трябва да бъде снабден с подходящи елементи за закрепване.

2.2.2.

Елементите за закрепване трябва да бъдат яки и здраво закрепени към светлинния източник(ци) и светодиодния модул.

2.2.3.

Светлинният източник в излъчвателя на светлина трябва да бъде снабден с подходящи елементи за закрепване.

2.2.4.

Елементите за закрепване трябва да бъдат яки и здраво закрепени към светлинния източник(ци) и излъчвателя на светлина.

3.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Приложение и отклонения

3.1.1.   Всички образци трябва да бъдат изпитвани, както е посочено в точка 4.

3.1.2.   Типът светлинни източници трябва да съответства на определения в Правило № 48, точка 2.7.1, по-специално по отношение на елемента на излъчването във видимата област. Не се допускат други типове светлинни източници.

3.1.3.   Условия на експлоатация

Условия на експлоатация на светодиодния модул или светлинния източник:

3.1.3.1.

Всички образци трябва да бъдат изпитвани при условията, посочени в точка 6.4.1.4 от настоящото правило.

3.1.3.2.

Ако нищо друго не е посочено в настоящото приложение, светодиодните модули или излъчвателите на светлина се изпитват вътре в предния фар за мъгла, предоставен от производителя.

3.1.4.   Температура на околния въздух

За измерването на електрическите и фотометричните характеристики предният фар за мъгла трябва да се използва при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

3.1.5.   В случай на излъчватели на светлина:

3.1.5.1.   Електрозахранване

Електрозахранването, използвано за изпитване на пускането и разгарянето, трябва да бъде достатъчно за осигуряване на рязкото нарастване при импулса на тока.

3.1.5.2.   Положение на светене

Положението на светене трябва да бъде указаното от заявителя. Положенията на стареене и на изпитване трябва да бъдат еднакви. Ако светлината се използва случайно в неправилна посока, тя трябва да бъде подложена повторно на стареене, преди започването на измерванията. По време на стареенето и измерванията, в границите на пространството, указано от заявителя, не се допускат никакви провеждащи електричен ток предмети. Освен това трябва да се избягват магнитни полета на разсейване.

3.2.   Стареене

3.2.1.   Светодиодните модули или излъчвателите на светлина трябва да бъдат подложени на стареене.

3.2.2.   Посочените по-долу изпитвания се провеждат, след като светодиодният модул(и) или излъчвателят(излъчвателите) на светлина са подложени на стареене с използване на предоставената електронна пусково-регулираща апаратура при изпитвателно напрежение.

3.2.3.   Светодиоден модул(и)

По искане на заявителя светодиодният модул се включва за период от 15 часа и се охлажда до температурата на околния въздух, преди да започнат изпитванията, посочени в настоящото правило.

3.2.4.   Нажежаеми лампи

Нажежаемите лампи първо трябва да се подложат на стареене при напрежението за изпитването им в продължение на около един час. При лампите с две нажежаеми спирали всяка спирала се подлага на стареене поотделно.

3.2.5.   Газоразрядни светлинни източници

С изключение на изпитването на пускането, всички изпитвания трябва да се провеждат със светлинни източници, които са подложени на стареене в продължение на най-малко 15 цикъла при следната цикличност на включване: 45 минути „включено“, 15 секунди „изключено“, 5 минути „включено“, 10 минути „изключено“.

4.   КОНКРЕТНИ ИЗПИТВАНИЯ

Нажежаемите лампи, одобрени съгласно Правило № 37, газоразрядните светлинни източници, одобрени съгласно Правило № 99, и светодиодните модули не подлежат на изпитванията, указани в точки 4.3.1 и 4.3.2 по-долу.

4.2.   Газоразрядни светлинни източници

Изпитването на пускането се прилага за светлинните източници, които не са били подложени на стареене и не са били използвани за период от най-малко 24 часа преди изпитването. Светлинният източник трябва да се включва директно и да продължава да свети.

4.3.   Разгаряне

4.3.1.   Нажежаемите лампи не подлежат на това изпитване.

4.3.2.   Газоразрядни светлинни източници

Изпитването на разгарянето се прилага за светлинните източници, които не са били използвани за период от най-малко 1 час преди изпитването. Предният фар за мъгла трябва да достигне поне в точка 0° и 2,5° надолу по линия 6 светлинен интензитет:

 

След 1 секунда: 25 процента от своя номинален светлинен поток;

 

След 4 секунди: 80 процента от своя номинален светлинен поток.

 

Номиналният светлинен поток е указан в предоставената таблица със стойности.

4.4.   Повторно пускане в загрято състояние

4.4.1.   Нажежаемите лампи не подлежат на това изпитване.

4.4.2.   Газоразрядни светлинни източници

Светлинният източник се включва и работи с електронната пусково-регулираща апаратура при изпитвателно напрежение за период от 15 минути. След това напрежението на захранване на електронната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник се изключва за период от 10 секунди, след което се включва отново. Светлинният източник трябва да се включи непосредствено, след като е бил изключен за период от 10 секунди. След 1 секунда светлинният източник трябва да излъчва най-малко 80 процента от своя номинален светлинен поток.

4.5.   Цветопредаване

4.5.1.   Съдържание на червени съставки

Минималното съдържание на червени съставки на светлината, излъчвана от светодиоден модул или излъчвател на светлина, трябва да бъде такова, че:

Formula

където:

Ee (λ) (единица: W)

е спектралното разпределение на излъчвания поток;

V(λ) (единица: 1)

е относителната спектрална светлинна ефективност (спектралната чувствителност на окото);

λ (единица: nm)

е дължината на вълната.

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър.

4.6.   Ултравиолетово лъчение

Ултравиолетовото лъчение на светодиоден модул или излъчвател на светлина трябва да бъде такова, че:

Formula

където:

S(λ)(единица: 1)

е функцията за спектрално претегляне;

km =

683 lm/W е максималната стойност на светлинната ефективност на лъчението;

(относно определенията на другите символи вж. точка 4.5.1)

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър. Ултравиолетовото лъчение се претегля съгласно стойностите, указани в таблицата на ултравиолетовото лъчение, дадена по-долу.

Таблица за ултравиолетовото лъчение

λ

S(λ)

250

0,430

255

0,520

260

0,650

265

0,810

270

1,000

275

0,960

280

0,880

285

0,770

290

0,640

295

0,540

300

0,300

305

0,060

310

0,015

315

0,003

320

0,001

325

0,00050

330

0,00041

335

0,00034

340

0,00028

345

0,00024

350

0,00020

 

 

355

0,00016

360

0,00013

365

0,00011

370

0,00009

375

0,000077

380

0,000064

385

0,000530

390

0,000044

395

0,000036

400

0,000030

 

 

Стойности съгласно „Международната асоциация по радиационна защита/Комитета по нейонизиращи лъчения (IRPA/INIRC) — Указания относно граничните стойности за излагането на ултравиолетово лъчение“. Избраните дължини на вълните (в нанометри) се считат за представителни; другите стойности следва да се определят по метода на интерполацията.

4.7.   Температурна стабилност

4.7.1.   Светлинен интензитет

4.7.1.1.

Нажежаемите лампи и газоразрядните светлинни източници не подлежат на това изпитване.

4.7.1.2.

Фотометричното измерване се извършва след 1 минута експлоатация на устройството при стайна температура. Измерването се извършва в следната изпитвателна точка: 0° по хоризонталата и 2,5° надолу по вертикалата.

4.7.1.3.

Фарът трябва да бъде включен до достигането на фотометрична стабилност. Моментът, в който е достигната фотометрична стабилност, се определя като момент във времето, в който колебанието на фотометричната стойност е по-малко от 3 процента в границите на период от 15 минути. След достигането на стабилност се извършва регулировка на положението на устройството в съответствие с изискванията за даденото устройство. Необходимо е извършването на фотометрични измервания във всички изпитвателни точки на даденото устройство.

4.7.1.4.

След постигането на фотометрична стабилност, трябва да се изчисли отношението между фотометричните стойности за изпитвателните точки, определени в точка 4.7.1.2, и стойностите, определени в точка 4.7.1.3.

4.7.1.5.

За да се създаде нова таблица на фотометричните стойности, която описва цялостно фотометрията въз основа на 1 минута експлоатация, към останалите изпитвателни точки се прилага отношението, изчислено в точка 4.7.1.4.

4.7.1.6.

Стойностите за осветяването, измерени след една минута и до достигането на фотометричната стабилност, трябва да съответстват на минималните и максималните изисквания.

4.7.2.   Цвят

Цветът на излъчваната светлина, измерена след 1 минута и след 30 минути експлоатация, трябва да бъдат и в двата случая в рамките на предписаните гранични стойности на цветовете.


22.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 250/67


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на електронен адрес: http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html.

Правило № 112 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни условия относно одобрението на фарове за моторни превозни средства, излъчващи асиметрична къса и/или дълга светлина, оборудвани с нажежаеми лампи и/или светодиодни модули

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 4 към серия изменения 01 — дата на влизане в сила: 15 юли 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

А.   Административни разпоредби

Поле на приложение

1.

Определения

2.

Заявление за одобрение на преден фар

3.

Маркировки

4.

Одобрение

Б.   Технически изисквания за предните фарове

5.

Общи спецификации

6.

Осветяване

7.

Цвят

8.

Измерване на дискомфорта

В.   Допълнителни административни разпоредби

9.

Промяна на типа преден фар и разширение на одобрението

10.

Съответствие на производството

11.

Санкции при несъответствие на производството

12.

Окончателно прекратяване на производството

13.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на органите по одобряването на типа

14.

Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.

Съобщение

2.

Примери за оформление на маркировката за одобрение

3.

Система за измерване със сферични координати и местоположение на изпитвателните точки

4.

Изпитвания за стабилност на фотометричните показатели на предни фарове при експлоатация

5.

Минимални изисквания за процедурите на контрол за съответствие на производството

6.

Изисквания за фаровете с лещи от пластмаса — изпитване на образци на леща или пластмаса и комплектовани фарове

7.

Минимални изисквания за вземане на образци от инспектора

8.

Периоди на експлоатация при изпитването за стабилност на фотометричните показатели

9.

Проверка на границата между осветената и тъмната зона за предни фарове с къса светлина с помощта на измерване

10.

Изисквания към светодиодните модули и към предните фарове, включващи светодиодни модули

11.

Обща илюстрация на главна къса светлина и участващите светлинни източници и съответстващите варианти по отношение на светлинните източници

А.   АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ (1)

Настоящото правило се прилага за предни фарове за превозни средства от категориите L, M, N и T (2).

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на това правило,

1.1.

Леща“ означава най-външния компонент на предния фар (модул), който излъчва светлина през осветителната повърхност;

1.2.

Покритие“ означава всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на леща;

1.3.

Предни фарове от различни типове“ означава предни фарове, които се различават по отношение на такива съществени елементи, като:

1.3.1.

Търговското наименование или марката;

1.3.2.

Характеристиките на оптичната система;

1.3.3.

Включването или изключването на компоненти, които могат да изменят оптичните резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация;

1.3.4.

Пригодността за дясно или за ляво движение или и за двете системи на движение;

1.3.5.

Видът на създавания светлинен сноп (къса светлина, дълга светлина или и двете);

1.3.6.

Категорията използвана нажежаема лампа и/или уникалния идентификационен код(ове) на светодиодния модул;

1.3.7.

Счита се обаче, че устройство, предназначено за монтиране от лявата страна на превозното средство, и съответното устройство, предназначено за монтиране от дясната страна на превозното средство, принадлежат към един и същи тип.

1.4.

Предни фарове от различни „класове“ (А или В) означава предни фарове, идентифицирани по специфични фотометрични изисквания.

1.5.

Определенията, дадени в Правило № 48 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, се прилагат към настоящото правило.

1.6.

Позоваванията, които се правят в настоящото правило относно стандартна (еталонна) нажежаема лампа(и) и във връзка с Правило № 37 се отнасят до Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа.

2.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕДЕН ФАР

2.1.

Заявлението за одобрение се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов надлежно упълномощен представител. В него се посочва:

2.1.1.

Дали фарът е предназначен да осигурява и къса светлина, и дълга светлина, или само една от тези светлини;

2.1.2.

Дали, ако предният фар е предназначен да осигурява къса светлина, той е проектиран както за ляво движение, така и за дясно движение, или само за един от двата вида движение;

2.1.3.

Ако предният фар е оборудван с регулируем отражател — положението(ята) за монтиране на фара спрямо повърхността на пътя и спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство;

2.1.4.

Дали той се отнася за преден фар от клас А или от клас В;

2.1.5.

Категорията използвана нажежаема лампа(и), както са изброени в Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, и/или уникалният идентификационен код на модула на светлинния източник за светодиодни модули, ако има такъв.

2.2.

Всяко заявление за одобрение се придружава от:

2.2.1.

Чертежи в три екземпляра с достатъчно подробности, за да позволят идентифицирането на типа и изобразяващи изглед отпред на фара, с подробности за оребряването на лещата, ако има такова, и напречното сечение. В чертежите се посочват запазените за маркировката за одобрение места, а в случай на светодиоден модул(и) — също и запазените места за уникалния идентификационен код(ове) на модула(ите);

2.2.1.1.

Ако предният фар е снабден с регулируем отражател — указание за положението(ята) за монтиране на фара спрямо повърхността на пътя и спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство, ако фарът е предназначен за използване само в това (тези) положение(я);

2.2.2.

Кратко техническо описание, включващо в случаите, когато предните фарове се използват за осигуряване на осветяване с променлив ъгъл в завой, крайните положения в съответствие с точка 6.2.7 по-долу. В случай на светодиоден модул(и) това включва:

а)

кратко техническо описание на светодиодния модул(и);

б)

чертеж с размери и основните електрични и фотометрични стойности, както и фактическия светлинен поток, а за всеки светодиоден модул — декларация за това дали е заменяем;

в)

в случай на електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник — информация за електрическия интерфейс, необходим за изпитването за одобрение;

2.2.3.

Два образеца от всеки тип преден фар, като единият образец е предназначен за монтиране от лявата страна на превозното средство, а другият е предназначен за монтиране от дясната страна на превозното средство.

2.2.4.

За изпитването на пластмасата, от която са изработени лещите:

2.2.4.1.

Четиринадесет лещи;

2.2.4.1.1.

Десет от тези лещи могат да бъдат заместени с десет образеца от пластмаса с размери най-малко 60 mm × 80 mm, които имат равна или изпъкнала външна повърхност, а в средата — практически равна зона (с радиус на кривината не по-малък от 300 mm) с размери най-малко 15 mm × 15 mm;

2.2.4.1.2.

Всяка леща или образец от пластмаса се произвежда по метода, който ще се използва в серийното производство;

2.2.4.2.

Отражател, върху който лещите могат да се закрепят в съответствие с указанията на производителя.

2.2.5.

За изпитване на устойчивостта на пропускащите светлина компоненти, изработени от пластмаса, на ултравиолетово лъчение спрямо ултравиолетовото лъчение на светодиодните модули вътре в предния фар:

2.2.5.1.

Образец от съответната пластмаса, използвана в предния фар, или образец на преден фар, съдържащ тези пластмаси. Всеки образец от пластмаса трябва да има същия вид и да е претърпял същата обработка на повърхността, ако има такава обработка, като пластмасите, предназначени за използване в предния фар, подлежащ на одобрение;

2.2.5.2.

Изпитването на вътрешните материали за устойчивост на ултравиолетово лъчение от светлинния източник не е необходимо, ако не се използват светодиодни модули, различни от типовете с ниско ултравиолетово лъчение, посочени в приложение 10 към настоящото правило, или ако са взети мерки за предпазване на съответните компоненти на предния фар от ултравиолетовото лъчение, например със стъклени филтри.

2.2.6.

Електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, ако има такава.

2.3.

Материалите, от които са изработени лещите и покритията, ако има такива, се придружават от протоколите от изпитванията на техните характеристики, ако тези материали и покрития вече са били подложени на изпитвания.

3.   МАРКИРОВКИ

3.1.

Представените за одобрение предни фарове носят търговското наименование или марка на заявителя.

3.2.

На лещата и на основния корпус (3) на образците трябва да бъдат предвидени места с достатъчни размери за маркировката за одобрение и за допълнителните символи, посочени в точка 4; тези места се отбелязват на чертежите, посочени в точка 2.2.1 по-горе.

3.3.

Предназначените да осигуряват къса светлина предни фарове, които са проектирани да отговарят на изискванията за използване както при дясно движение, така и при ляво движение, трябва да имат нанесени маркировки, указващи двете положения на оптичния модул или светодиодния модул върху превозното средство или на нажежаемата лампа върху отражателя; тези маркировки трябва да се състоят от буквите „R/D“ за положението за дясно движение и буквите „L/G“ за положението за ляво движение.

3.4.

В случай на фарове със светодиоден модул(и) фарът трябва да има нанесена маркировка за номиналното напрежение, за номиналната мощност и уникалния идентификационен код на модула на светлинния източник.

3.5.

Предоставеният със заявлението за одобрение на фара светодиоден модул(и) трябва:

3.5.1.

Да бъде обозначен(и) с търговското наименование или марката на заявителя. Тази маркировка трябва да бъде ясно четлива и незаличима;

3.5.2.

Да бъде обозначен(и) с уникалния идентификационен код на модула. Тази маркировка трябва да бъде ясно четлива и незаличима.

Този уникален идентификационен код се състои от началните букви „MD“ за „MODULE“ (модул), следвани от маркировката за одобрение без окръжността, предписана в точка 4.2.1 по-долу, и в случай на използване на няколко различаващи се модула на светлинния източник — следвани от допълнителни символи или букви. Този уникален идентификационен код се отбелязва на чертежите, споменати в точка 2.2.1 по-горе. Не е задължително маркировката за одобрение да бъде еднаква с маркировката на фара, за който е предназначен модулът, но двете маркировки трябва да бъдат от един и същ заявител.

3.5.3.

Ако светодиодният модул(и) е незаменяем, маркировки за него не се изискват.

3.6.

Ако за задействането на светодиодния модул(и) се използва електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, която не е част от светодиодния модул, тя трябва да бъде маркирана със свой уникален идентификационен код(ове), номиналното напрежение на входа и номиналната мощност.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.   Общи положения

4.1.1.

Ако всичките образци на тип преден фар, представени в съответствие с точка 2 по-горе, отговарят на изискванията на настоящото правило, се издава одобрение.

4.1.2.

Когато групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове отговарят на изискванията на няколко правила, може да бъде нанесена само една международна маркировка за одобрение, при условие че всеки от тези групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове отговаря на приложимите за него разпоредби.

4.1.3.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите две негови цифри показват серията изменения, която включва най-скорошните значителни технически изменения, направени в правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява същия номер на друг тип преден фар, обхванат от настоящото правило.

4.1.4.

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение или окончателно прекратяване на производството на тип преден фар в съответствие с настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило, с указанията в съответствие с точка 2.2.1.1.

4.1.4.1.

Ако предният фар е оборудван с регулируем отражател и ако този фар трябва да се използва само в положението(ята) за монтиране, съответстващо на указанията в точка 2.2.1.1, заявителят се задължава от органа по одобряването на типа да информира потребителя по подобаващ начин за правилното положение(я) за монтиране.

4.1.5.

На всеки преден фар, който съответства на одобрен съгласно настоящото правило тип, на местата, посочени в точка 3.2 по-горе, и в допълнение към маркировката, предписана в точка 3.1, се поставя маркировка за одобрение, описана в точки 4.2 и 4.3 по-долу.

4.2.   Състав на маркировката за одобрение

Маркировката за одобрение се състои от:

4.2.1.

Международна маркировка за одобрение, която се състои от:

4.2.1.1.

Оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (4);

4.2.1.2.

Номера на одобрението, предписан в точка 4.1.3 по-горе;

4.2.2.

Следния допълнителен символ (или символи):

4.2.2.1.

На предните фарове, отговарящи само на изискванията за ляво движение — насочена надясно хоризонтална стрелка, когато се гледа срещу предния фар, т.е. насочена към страната на пътя, по която се извършва движението;

4.2.2.2.

На предните фарове, проектирани да отговарят на изискванията за двата вида движение посредством съответно коригиране на положението на оптичния модул или на нажежаемата лампа или на светодиодния модул(и) — двупосочна хоризонтална стрелка, която сочи съответно наляво и надясно;

4.2.2.3.

На предните фарове, отговарящи на изискванията на настоящото правило само по отношение на късата светлина — буквата „С“ за предни фарове от клас А, или буквите „НС“ за предни фарове от клас В;

4.2.2.4.

На предните фарове, отговарящи на изискванията на настоящото правило само по отношение на дългата светлина — буквата „R“ за предни фарове от клас А, или буквите „НR“ за предни фарове от клас В;

4.2.2.5.

На предните фарове, отговарящи на изискванията на настоящото правило както по отношение на късата светлина, така и по отношение на дългата светлина — буквите „СR“ за предни фарове от клас А или буквите „НСR“ за предни фарове от клас В;

4.2.2.6.

На предните фарове с леща от пластмаса — групата от букви „PL“, които трябва да бъдат поставени близо до символите, предписани в точки 4.2.2.3 — 4.2.2.5 по-горе;

4.2.2.7.

На предните фарове, отговарящи на изискванията на настоящото правило по отношение на дългата светлина — указание за максималния светлинен интензитет посредством обозначение, определено в точка 6.3.4 по-долу, поставено в близост до окръжността около буквата „E“;

В случай на групирани или взаимно вградени фарове с дълга светлина, указанието за максималния светлинен интензитет на дългите светлини като цяло трябва да бъде направено по посочения по-горе начин.

4.2.3.

Във всички случаи съответният режим на експлоатация, използван по време на процедурата на изпитване съгласно точка 1.1.1.1 от приложение 4, и допустимата мощност(и) съгласно точка 1.1.1.2 от приложение 4 се посочват във формулярите за одобрение и във формулярите за съобщение, които се предоставят на държавите, които са страни по Спогодбата и прилагат настоящото правило.

В съответните случаи устройството се маркира, както следва:

4.2.3.1.

На предни фарове, отговарящи на изискванията на настоящото правило, които са проектирани така, че нажежаемата лампа(и) или светодиодният модул(и), които създават главната къса светлина, да не се включват едновременно с друг вид светлина, с която могат да бъдат взаимно вградени: зад символа в маркировката за одобрение, обозначаващ предния фар за къса светлина, се поставя наклонена черта (/).

4.2.3.2.

На предни фарове, оборудвани с нажежаеми лампи и отговарящи на изискванията на приложение 4 към настоящото правило, само когато се захранват с напрежение 6 V или 12 V, близо до фасонката на нажежаемата лампа се поставя символ, състоящ се от цифрата 24, зачеркната с две наклонени черти (х).

4.2.4.

Двете цифри на номера на одобрение, които указват серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението, и при необходимост съответната стрелка могат да бъдат маркирани в близост до горепосочените допълнителни символи.

4.2.5.

Маркировките и символите, посочени в точки 4.2.1 — 4.2.3 по-горе, трябва да бъдат ясно четливи и незаличими. Те могат да се поставят върху вътрешна или външна част (прозрачна или не) на предния фар, която не може да се отделя от прозрачната част на предния фар, излъчваща светлината. Във всеки случай те трябва да са видими, когато предният фар е монтиран на превозното средство, или когато подвижна част, като например капака на двигателя, е отворена.

4.3.   Оформление на маркировката за одобрение

4.3.1.   Самостоятелни светлини

Във фигури 1 — 10 от приложение 2 към настоящото правило са дадени примери на оформление на маркировката за одобрение с гореспоменатите допълнителни символи.

4.3.2.   Групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове

4.3.2.1.

Когато се констатира, че групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове съответстват на изискванията на няколко правила, може да бъде поставена само една международна маркировка за одобрение, състояща се от оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението, и номера на одобрението. Тази маркировка за одобрение може да бъде разположена на произволно място върху групираните, комбинираните или взаимно вградените фарове, при условие че:

4.3.2.1.1.

Тя е видима в съответствие с точка 4.2.5;

4.3.2.1.2.

Никоя част от групираните, комбинирани или взаимно вградени фарове, излъчващи светлина, не може да бъде отстранена, без да бъде отстранена в същото време маркировката за одобрение.

4.3.2.2.

Идентификационният символ за всеки фар, съответстващ на всяко правило, въз основа на което е издадено одобрение, заедно със съответната серия от изменения, включваща последните основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението, и при необходимост изискваната стрелка трябва да бъдат маркирани:

4.3.2.2.1.

Или върху подходяща повърхност на излъчване на светлина,

4.3.2.2.2.

Или в група по такъв начин, че всеки от групираните, комбинираните или взаимно вградените фарове да може лесно да бъде идентифициран (вж. четири възможни примера в приложение 2).

4.3.2.3.

Размерът на компонентите на дадена маркировка за одобрение не трябва да бъде по-малък от минималния размер, определен за най-малките отделни маркировки по правилото, съгласно което е издадено одобрението.

4.3.2.4.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява същия номер на друг тип групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове, обхванати от настоящото правило.

4.3.2.5.

На фигура 11 от приложение 2 към настоящото правило са дадени примери на оформления на маркировки за одобрение за групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове с всички гореспоменати допълнителни символи.

4.3.3.   Фарове, чиято леща се използва за различни типове предни фарове и които могат да бъдат взаимно вградени или групирани с други фарове

Приложими са разпоредбите, посочени в точка 4.3.2 по-горе.

4.3.3.1.

Освен това, когато се използва една и съща леща, върху последната могат да бъдат нанесени различните маркировки за одобрение на различните типове предни фарове или комплекти фарове, при условие че основният корпус на предния фар, дори ако не може да бъде отделен от лещата, съдържа също мястото, описано в точка 3.2 по-горе, и носи маркировките за одобрение на фактическите функции.

Ако различни типове предни фарове съдържат един и същ основен корпус, последният може да носи различните маркировки за одобрение.

4.3.3.2.

На фигура 12 от приложение 2 към настоящото правило са дадени примери на оформления на маркировки за одобрение, които се отнасят до случая по-горе.

Б.   ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДНИТЕ ФАРОВЕ  (5)

5.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1.   Всеки образец трябва да отговаря на спецификациите, изложени в точки 6 — 8 по-долу.

5.2.   Предните фарове трябва да бъдат изработени така, че да запазват предписаните за тях фотометрични характеристики и да работят и остават в изправност при нормални условия на експлоатация, въпреки вибрациите, на които могат да бъдат подложени.

5.2.1.   Предните фарове трябва да бъдат снабдени с устройство, позволяващо да се извършва предписаното регулиране на фара на превозното средство, така че да отговаря на прилаганите за него правила. Това устройство не е необходимо да се монтира във фарове, в които отражателят и разсейващата леща не могат да се разделят, ако използването на такива фарове е ограничено само за превозни средства, на които регулирането на предния фар може да бъде извършено по други начини.

При преден фар за главна къса светлина и преден фар за дълга светлина, всеки от които е оборудван със собствена нажежаема лампа или светодиоден модул(и), устройството за регулиране трябва да дава възможност за индивидуална регулировка на главната къса светлина и дългата светлина.

5.2.2.   Тези разпоредби обаче не се прилагат за комплекти от фарове, при които отражателите са неделими. За този вид комплекти се прилагат изискванията по точка 6.3 от настоящото правило.

5.3.   Предният фар трябва да бъде оборудван със:

5.3.1.

Нажежаема лампа(и), одобрена в съответствие с Правило № 37. Може да бъде използвана всяка нажежаема лампа, одобрена съгласно Правило № 37, при условие че в Правило № 37 и неговите серии от изменения, които са в сила към момента на заявлението за одобрение на типа, няма никакви ограничения за използването.

5.3.1.1.

Конструкцията на устройството трябва да бъде такава, че нажежаемата лампа да не може да бъде монтирана в друго положение освен в правилното (6);

5.3.1.2.

Фасонката на нажежаемата лампа трябва да съответства на характеристиките, дадени в Публикация на IEC 60061. Приложима е таблицата с данни за фасонката, съответстваща на категорията нажежаема лампа.

5.3.1.3.

В корпуса на предния фар може за удобство да бъде разположено средство за контролиране на напрежението на клемите на устройството в рамките на допустимото отклонение, определено в Правило № 48. При все това за целите на одобрението на типа на преден фар за къса светлина и/или за дълга светлина в съответствие с разпоредбите на настоящото правило такива средства за контролиране на напрежението не се считат за част от предния фар и по време на изпитването за проверка на функционирането в съответствие с изискванията на настоящото правило се разкачват.

5.3.2.

И/или светодиоден модул(и):

5.3.2.1.

Ако е приложимо, се счита, че електронната пусково-регулираща апаратура(и) на светлинния източник, свързана с работата на светодиодния модул(и), е част от предния фар; тя(те) може да бъде част от светодиодния модул(и);

5.3.2.2.

Предният фар, ако е оборудван със светодиодни модули, както и самият светодиоден модул(и) трябва да отговарят на съответните изисквания, определени в приложение 10 към настоящото правило. Съответствието с изискванията се изпитва.

5.3.2.3.

Общият фактически светлинен поток на всички светодиодни модули, създаващи главната къса светлина и измерени според описаното в точка 5 от приложение 10, трябва да е най-малко 1 000 lm.

5.3.2.4.

В случая на заменяем светодиоден модул неговото демонтиране и замяна в съответствие с описаното в приложение 10, точка 1.4.1, се демонстрира по удовлетворителен за техническата служба начин.

5.4.   Предните фарове, проектирани да удовлетворяват изискванията както за ляво, така и за дясно движение, трябва да могат да бъдат регулирани за съответния вид движение посредством първоначално регулиране на превозното средство или посредством избирателно регулиране от водача. Това първоначално или избирателно регулиране може да се извършва например или чрез фиксиране на оптичния модул върху превозното средство по даден ъгъл, или чрез фиксиране на нажежаемата лампа или светодиодния модул(и), даващи главната къса светлина, под даден ъгъл/положение спрямо оптичния модул. Във всички случаи трябва да са възможни само две ясно различими регулировки, една за дясно движение и една за ляво движение, като конструкцията не трябва да позволява неволно преместване от едното положение в другото или в някакво средно положение. Когато са предвидени две различни регулировки на нажежаемата лампа или светодиодния модул(и), даващи главната къса светлина, компонентите, предназначени за закрепване на нажежаемата лампа или светодиодния модул(и), даващи главната къса светлина, към отражателя, трябва да бъдат проектирани и изработени така, че и при двете регулировки нажежаемата лампа или светодиодният модул(и) да се намират в точното положение, което се изисква за предните фарове, проектирани за само един вид движение. Съответствието с изискванията на тази точка се проверява чрез визуална проверка, а когато е необходимо — чрез пробно монтиране.

5.5.   Провеждат се допълнителни изпитвания съгласно изискванията на приложение 4, за да се гарантира, че при експлоатация няма прекомерно изменение във фотометричните показатели.

5.6.   Пропускащите светлина компоненти, изработени от пластмаса, трябва да бъдат изпитвани в съответствие с изискванията на приложение 6.

5.7.   За предни фарове, проектирани да осигуряват сменящи се дълга светлина и къса светлина, или къса светлина и/или дълга светлина, проектирани да могат да служат за осветяване с променлив ъгъл в завой, всяко механично, електромеханично или друго устройство, включено във фара за тези цели, трябва да е конструирано така, че:

5.7.1.

Устройството е достатъчно здраво, да издържи 50 000 включвания при нормални условия на експлоатация. За да провери съответствието с това изискване, техническата служба, отговаряща за изпитванията за одобрение, може:

а)

да изиска заявителят да предостави необходимото оборудване за извършване на изпитването;

б)

да не проведе изпитването, ако представеният от заявителя преден фар е придружен от протокол от изпитване, издаден от техническата служба, отговаряща за изпитванията за одобрение на предни фарове със същата конструкция (сглобка), който потвърждава съответствието с това изискване.

5.7.2.

В случай на неизправност светлинният интензитет над линията H-H не трябва да надхвърля стойностите за къса светлина съгласно точка 6.2.4; освен това на предните фарове, проектирани да осигуряват къса и/или дълга светлина, която може да служи за осветяване с променлив ъгъл в завой, в изпитвателната точка 25 V (линия V-V, 1,72D) трябва да бъде постигнат минимален светлинен интензитет от най-малко 2 500 cd.

Когато извършва изпитванията за проверка на съответствието с тези изисквания, техническата служба, отговаряща за изпитванията за одобрение, се съобразява с инструкциите, предоставени от заявителя.

5.7.3.

Фарът трябва да бъде винаги в едно от двете положения (главна къса светлина или дълга светлина), като не трябва да има каквато и да е възможност механизмът да спре между двете положения;

5.7.4.

Водачът не трябва да може да променя с обикновени инструменти формата или положението на движещите се части.

5.8.   Конфигурация на осветяването за различни условия на движение

5.8.1.   В случай на предни фарове, проектирани да отговарят на изискванията само за един вид движение (дясно или ляво), трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да не бъдат заслепявани водачите в държави, при които движението е от страната, обратна на тази, за която е проектиран предният фар (7). Тези мерки могат да бъдат:

а)

закриване на част от площта на външната леща на предния фар;

б)

преместване надолу на светлинния сноп. Допуска се хоризонтално преместване;

в)

всякаква друга мярка за отстраняване или намаляване на асиметричната част на светлинния сноп.

5.8.2.   След прилагането на тази(тези) мярка(мерки) трябва да бъдат спазени следните изисквания по отношение на светлинния интензитет на предния фар, като регулировката остава непроменена в сравнение с регулировката за първоначалния вид движение:

5.8.2.1.

Къса светлина, проектирана за дясно движение и адаптирана за ляво движение:

 

при 0,86D — 1,72L най-малко 2 500 cd;

 

при 0,57U — 3,43L не повече от 880 cd.

5.8.2.2.

Къса светлина, проектирана за ляво движение и адаптирана за дясно движение:

 

при 0,86D — 1,72R най-малко 2 500 cd;

 

при 0,57U — 3,43L не повече от 880 cd.

5.9.   В случай на преден фар с къса светлина, включващ светлинен източник или светодиоден модул(и), даващи главната къса светлина и имащи общ фактически светлинен поток, надвишаващ 2 000 lm, в точка 9 се прави позоваване на формуляра за съобщение в приложение 1. Фактическият светлинен поток на светодиодните модули се измерва според описаното в точка 5 от приложение 10.

5.10.   Определенията в точки 2.7.1.1.3 и 2.7.1.1.7 в Правило № 48 дават възможност да бъдат използвани светодиодни модули, които могат да съдържат фасонки за други светлинни източници. Независимо от тази възможност не се разрешава използването на комбинация от светодиоден модул(и) и други светлинни източници за главната къса светлина или за осветяване с променлив ъгъл в завой, или за всяка дълга светлина, както е определено в настоящото правило.

5.11.   Светодиодният модул трябва:

а)

да може да бъде демонтиран от устройството, в което е вграден, само чрез инструменти, освен ако в уведомителния лист не е указано, че светодиодният модул е незаменяем, и

б)

да бъде проектиран така, че независимо от това дали се използва инструмент(и), той да не е механично взаимозаменяем с който и да е одобрен заменяем светлинен източник.

6.   ОСВЕТЯВАНЕ

6.1.   Основни изисквания

6.1.1.   Предните фарове трябва да бъдат изработени така, че да създават достатъчно осветяване без заслепяване, когато излъчват къса светлина, и добро осветяване, когато излъчват дълга светлина. Осветяване с променлив ъгъл в завой може да бъде създавано със задействането на един допълнителен светлинен източник с нажежаема лампа или един или повече светодиодни модула, които са част от фара с къса светлина.

6.1.2.   Светлинният интензитет на предния фар трябва да се измерва на разстояние 25 m посредством фотоелектрична клетка, която има ефективна площ в рамките на квадрат със страна 65 mm. Точката HV се явява център на координатната система с вертикална полярна ос. Линията h е хоризонталата, преминаваща през HV (вж. приложение 3 към настоящото правило).

6.1.3.   Освен светодиодния модул(и), предните фарове трябва да бъдат проверени посредством безцветна стандартна (еталонна) нажежаема лампа, проектирана за номинално напрежение от 12 V.

6.1.3.1.   По време на изпитването на предния фар напрежението на клемите на тази нажежаема лампа се регулира така, че при 13,2 V да се получи еталонният светлинен поток, указан за всяка нажежаема лампа в съответната таблица с данни в Правило № 37.

Ако обаче за главната къса светлина се използва нажежаема лампа от категория H9 или H9B, заявителят може да избере да получи еталонния светлинен поток при 12,2 V или при 13,2 V, както е отбелязано в съответната таблица с данни от Правило № 37, като в точка 9 на формуляра за съобщение в приложение 1 се посочва кое напрежение е избрано за одобрението на типа.

6.1.3.2.   С цел предпазване на стандартната (еталонната) нажежаема лампа по време на фотометричното измерване е допустимо измерванията да се извършат при светлинен поток, който се различава от еталонния при 13,2 V. Ако техническата служба реши да извърши измерванията по такъв начин, светлинният интензитет се коригира, като измерената стойност се умножава по индивидуалния коефициент F lamp на стандартната (еталонната) нажежаема лампа, за да се провери съответствието с фотометричните изисквания, където:

F lamp

=

Φ referencetest

Φ reference е еталонният светлинен поток при 13,2 V, определен в съответната таблица с данни от Правило № 37.

Φ test е използваният за измерването действителен светлинен поток.

Когато обаче е избран еталонният светлинен поток при 12,2 V, определен в таблицата с данни за категория H9 или H9B, тази процедура не е разрешена.

6.1.3.3.   Счита се, че предният фар е годен, ако отговаря на изискванията по точка 6 с най-малко една стандартна (еталонна) нажежаема лампа, която може да бъде предоставена заедно с предния фар.

6.1.4.   Измерванията на светодиодния модул(и) се провеждат при напрежение съответно 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодният модул(и), който работи с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерва, както е посочено от заявителя.

6.1.5.   В случай на оборудвани със светодиоден модул(и) и нажежаеми лампи предни фарове, частта на предния фар с нажежаемата лампа(и) се изпитва в съответствие с точка 6.1.3, а частта на предния фар със светодиоден модул(и) се оценява в съответствие с разпоредбите по точка 6.1.4, след което резултатът се добавя към получения от изпитаната нажежаема лампа(и).

6.2.   Изисквания относно късите светлини

6.2.1.   Разпределението на светлинния интензитет на преден фар за главна къса светлина трябва да включва граница между осветената и тъмната зона (вж. фигура 1), която дава възможност за правилното регулиране на предния фар за фотометричните измервания и за регулирането на фара на превозното средство.

Границата между осветената и тъмната зона трябва да бъде:

а)

за светлини за дясно движение:

i)

права „хоризонтална част“ в посока наляво;

ii)

издигната част „коляно – рамо“ в посока надясно.

б)

за светлини за ляво движение:

i)

права „хоризонтална част“ в посока надясно;

ii)

издигната част „коляно – рамо“ в посока наляво.

Във всички случаи частта „коляно – рамо“ трябва да има рязко отчетлив край.

6.2.2.   Предният фар трябва да бъде визуално регулиран посредством границата между осветената и тъмната зона (вж. фигура 1), както следва: Регулирането се извършва посредством плосък вертикален екран, разположен на 10 m или 25 m (както е указано в точка 9 от приложение 1) пред предния фар и под прав ъгъл спрямо оста H – V, както е показано в приложение 3 към настоящото правило. Изпитвателният екран трябва да бъде достатъчно широк, за да позволява проверката и коригирането на границата между осветената и тъмната зона на късата светлина в обхват най-малко 5° от всяка страна на линията V – V.

6.2.2.1.   За вертикална корекция: хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона се премества в посока нагоре, като се започва под линията В, и се регулира в нормалното си положение един процент (0,57 градуса) под линията H – H;

Фигура 1

Image

Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

6.2.2.2.   За хоризонтална корекция: частта „коляно – рамо“ на границата между осветената и тъмната зона се премества:

 

За дясно движение — от дясно наляво и след преместването си се позиционира хоризонтално така, че:

а)

над линията 0,2° D нейното „рамо“ не излиза отвъд линията А наляво;

б)

върху линията 0,2° D или по-долу нейното „рамо“ трябва да пресича линията А; и

в)

върхът на „коляното“ е разположен основно в диапазона +/-0,5 градуса наляво или надясно от линията V – V;

или

 

За ляво движение — от ляво надясно и след преместването си се позиционира хоризонтално така, че:

а)

над линията 0,2° D нейното „рамо“ не излиза отвъд линията А надясно;

б)

върху линията 0,2° D или по-долу нейното „рамо“ трябва да пресича линията А; и

в)

върхът на „коляното“ трябва да бъде основно върху линията V – V;

6.2.2.3.   Когато регулираният по този начин преден фар не отговаря на изискванията, посочени в точки 6.2.4 — 6.2.6 и точка 6.3, регулировката на предния фар може да се промени, при условие че оста на снопа не се измества:

 

Хоризонтално от линия А с повече от:

а)

0,5° наляво или 0,75° надясно — за дясно движение; или

б)

0,5° надясно или 0,75° наляво — за ляво движение; и

 

Вертикално не повече от 0,25° нагоре или надолу от линия В.

6.2.2.4.   Ако обаче след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения, описани в точка 6.2.2.3 по-горе, не се постигне изискваното положение, се прилага измервателният метод от приложение 9, точки 2 и 3, за да се изпита съответствието с изискваното минимално качество на границата между осветената и тъмната зона и да се извърши вертикална и хоризонтална корекция на светлинния сноп.

6.2.3.   Когато предният фар е така регулиран и ако неговото одобрение се иска само за къса светлина (8), той трябва да съответства само на изискванията, посочени в точки 6.2.4 — 6.2.6 по-долу; ако е предназначен да осигурява както къса светлина, така и дълга светлина, той трябва да съответства на изискванията, посочени в точки 6.2.4 — 6.2.6 и точка 6.3.

6.2.4.   Късата светлина трябва да съответства на изискваните светлинни интензитети в изпитвателните точки, посочени в таблиците по-долу и в приложение 3, фигура Б (или на огледалните им спрямо линия V-V точки за ляво движение):

Предни фарове за дясно движение (10)

Преден фар от клас A

Преден фар от клас B

Определяне на изпитвателните точки

Ъглови координати на изпитвателните точки — градуси

Изискван светлинен интензитет cd

Изискван светлинен интензитет cd

Макс.

Мин.

Макс.

Мин.

B 50 L

0,57U, 3,43L

350

 

350

 

BR

1,0 U, 2,5R

1 750

 

1 750

 

75 R

0,57D, 1,15R

 

5 100

 

10 100

75 L

0,57D, 3,43L

10 600

 

10 600

 

50 L

0,86D, 3,43L

13 200 (11)

 

13 200 (11)

 

50 R

0,86D, 1,72R

 

5 100

 

10 100

50 V

0,86D, 0

 

 

 

5 100

25 L

1,72D, 9,0L

 

1 250

 

1 700

25 R

1,72D, 9,0R

 

1 250

 

1 700

Всяка точка в зона III

(ограничена от следните координати в градуси)

8 L

8 L

8 R

8 R

6 R

1,5 R

V – V

4 L

1 U

4 U

4 U

2 U

1,5 U

1,5 U

H – H

H – H

625

 

625

 

Всяка точка в зона IV

(0,86D — 1,72D, 5,15 L — 5,15 R)

 

1 700

 

2 500

Всяка точка в зона I

(1,72D — 4D, 9 L — 9 R)

17 600

 

< 2I (9)

 

Забележка: В таблицата:

 

Буква L означава, че точката е разположена отляво на линията V-V.

 

Буква R означава, че точката е разположена отдясно на линията V-V.

 

Буква U означава, че точката е разположена над линията Н-Н

 

Буква D означава, че точката или зоната е разположена под линията Н-Н


Предни фарове за дясно движение (**)

Изпитвателна точка

Ъглови координати

градуси

Изискван светлинен интензитет — cd

Мин.

1

4U, 8L

Точки 1 + 2 + 3

190

2

4U, 0

3

4U, 8R

4

2U, 4L

Точки 4 + 5 + 6

375

5

2U, 0

6

2U, 4R

7

0, 8L

65

8

0, 4L

125

6.2.5.   Не трябва да има странични изменения, пречещи на добрата видимост в която и да е от зоните I, II, III и IV.

6.2.6.   Предните фарове, проектирани да отговарят на изискванията както за ляво, така и за дясно движение, трябва във всяко от двете положения на оптичния модул или светодиодния модул(и), даващи основната къса светлина, или на нажежаемата лампа, да отговарят на посочените по-горе изисквания за съответната посока на движение.

6.2.7.   Изискванията от точка 6.2.4 по-горе се прилагат също за предни фарове, проектирани да осигуряват осветяване с променлив ъгъл в завой и/или които включват допълнителния светлинен източник или светлинния модул(и), посочени в точка 6.2.8.2. В случай на преден фар, проектиран да осигурява осветяване с променлив ъгъл в завой, неговата регулировка може да се промени, при условие че оста на светлинния сноп не се измества вертикално с повече от 0,2°.

6.2.7.1.   Ако осветяването с променлив ъгъл в завой се получава посредством:

6.2.7.1.1.

Завъртане на късата светлина или хоризонтално преместване на върха на коляното на границата между осветената и тъмната зона, измерванията се извършват, след като целият комплектован преден фар е регулиран повторно хоризонтално, например посредством гониометър;

6.2.7.1.2.

Преместване на една или повече оптични части на предния фар, без да се премества върхът на коляното на границата между осветената и тъмната зона, измерванията се извършват, като тези части са в най-външните положения;

6.2.7.1.3.

Един допълнителен светлинен източник с нажежаема лампа или един или повече светодиодни модули, без да се премества върхът на коляното на границата между осветената и тъмната зона, измерванията се извършват, като този светлинен източник или светодиоден модул(и) са включени.

6.2.8.   За главната къса светлина са разрешени само един светлинен източник с нажежаема лампа или един или повече светодиодни модули. Допълнителни светлинни източници или светодиодни модули се разрешават само при следните условия (вж. приложение 10):

6.2.8.1.

Един допълнителен светлинен източник съгласно Правило № 37 или един или повече допълнителни светодиодни модули могат да бъдат използвани вътре в предния фар с къса светлина за осветяване с променлив ъгъл в завой;

6.2.8.2.

Един допълнителен светлинен източник съгласно Правило № 37 и/или един или повече светодиодни модули вътре в предния фар с къса светлина могат да бъдат използвани с цел генериране на инфрачервено лъчение. Той/те могат да бъдат задействани само едновременно с главния светлинен източник или светодиоден модул(и). В случай на неизправност на главния светлинен източник или (един от) главния светодиоден модул(и), този допълнителен светлинен източник и/или светодиоден модул(и) трябва да се изключат автоматично;

6.2.8.3.

В случай на неизправност на допълнителен светлинен източник с нажежаема лампа или на един или повече допълнителни светодиодни модули, предният фар трябва да продължи да изпълнява изискванията за късата светлина.

6.3.   Изисквания относно дългите светлини

6.3.1.   В случай на преден фар, проектиран да осигурява дълга и къса светлина, измерванията на светлинния интензитет на дългата светлина се правят при същата регулировка на предния фар, както за измерванията в съответствие с точки 6.2.4 — 6.2.6 по-горе; в случай на преден фар само за дълга светлина, той трябва да бъде регулиран така, че центърът на зоната на максимален светлинен интензитет да съвпада с пресечната точка на линиите Н – Н и V – V; такъв преден фар трябва да отговаря само на изискванията, посочени в точка 6.3. Ако за осигуряването на дългата светлина се използва повече от един светлинен източник, за да се определи максималната стойност на светлинния интензитет (IM) се използва съвместната им работа.

6.3.2.   Без оглед на типа светлинен източник (светодиоден модул(и) или светлинен източник(ци) с нажежаема лампа), който се използва за създаване на главната къса светлина, няколко светлинни източника:

а)

или светлинни източници с нажежаема лампа, посочени в Правило № 37; или

б)

светодиоден модул(и) могат да бъдат използвани за всяка отделна дълга светлина.

6.3.3.   В съответствие с приложение 3, фигура В и таблицата по-долу разпределението на светлинния интензитет на дългата светлина трябва да отговаря на следните изисквания:

 

Преден фар от клас A

Преден фар от клас B

Изпитвателна точка

Ъглови координати — градуси

Изискван светлинен интензитет

cd

Изискван светлинен интензитет

cd

 

 

Мин.

Мин.

Imax

 

27 000

40 500

H-5L

0,0, 5,0 L

3 400

5 100

H-2,5L

0,0, 2,5 L

13 500

20 300

H-2,5R

0,0, 2,5 R

13 500

20 300

H-5R

0,0, 5,0 R

3 400

5 100

6.3.3.1.   Пресечната точка (НV) на линиите hh и vv трябва да е разположена в зоната с еднаква осветеност, равна на 80 % от максималния светлинен интензитет (Imax).

6.3.3.2.   Максималната стойност (IM) при никакви обстоятелства не трябва да превишава 215 000 cd;

6.3.4.   Обозначението (I’M) на максималния светлинен интензитет, посочен в точка 6.3.3.2 по-горе, се получава по формулата:

I’M

=

IM/4 300

Тази стойност се закръгля до стойността 7,5 — 10 — 12,5 — 17,5 — 20 — 25 — 27,5 — 30 — 37,5 — 40 — 45 — 50.

6.4.   В случай на предни фарове с регулируем отражател, изискванията по точки 6.2 и 6.3 са приложими за всяко положение на монтиране, посочено в съответствие с точка 2.1.3. За проверка се използва следната процедура:

6.4.1.

Всяко прилагано положение се осъществява на изпитвателния гониометър спрямо линия, свързваща центъра на светлинния източник и точката НV на екрана за регулиране. След това регулируемият отражател се премества в такова положение, че светлинното отражение върху екрана да съответства на предписанията за регулиране по точки 6.2.1 — 6.2.2.3 и/или точка 6.3.1;

6.4.2.

Когато отражателят е закрепен първоначално в съответствие с точка 6.4.1, предният фар трябва да отговаря на съответните фотометрични изисквания по точки 6.2 и 6.3;

6.4.3.

Допълнителните изпитвания се извършват, след като отражателят бъде преместен вертикално ± 2°, или най-малко в крайното положение, ако преместването е по-малка от 2°, спрямо неговото първоначално положение с помощта на устройството за регулиране на предни фарове. След като целият преден фар бъде повторно регулиран (с помощта на изпитвателния гониометър например) в съответната срещуположна посока, светлинният поток в следващите направления трябва да бъде измерен и да е в изискваните граници:

къса светлина

:

точки НV и 75 R (съответно 75 L);

дълга светлина

:

IM и точка HV (процент от IM).

6.4.4.

Ако заявителят не е посочил повече от едно положение на монтиране, процедурата по точки 6.4.1 — 6.4.3 се повтаря за всички други положения;

6.4.5.

Ако заявителят не е поискал специални положения на монтиране, фарът се регулира за измерванията по точки 6.2 и 6.3 с устройството за регулиране на предни фарове в неговото средно положение. Допълнителното изпитване по точка 6.4.3 се извършва с отражателя в неговите крайни положения (вместо ± 2°) с помощта на устройството за регулиране на предни фарове.

7.   ЦВЯТ

7.1.

Цветът на излъчваната светлина трябва да бъде бял.

8.   ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСКОМФОРТА

Причиненият от късата светлина на предните фарове дискомфорт трябва да бъде измерен (12).

В.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

9.   ПРОМЯНА НА ТИПА ПРЕДЕН ФАР И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕТО

9.1.

За всяка промяна на типа преден фар се уведомява органът по одобряването на типа, който го е одобрил. Тогава споменатият орган може:

9.1.1.

Да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения предният фар продължава да съответства на изискванията; или

9.1.2.

Да поиска допълнителен изпитвателен протокол от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.

9.2.

Потвърждение или отказ на одобрение, посочващо измененията, се съобщава по процедурата, посочена в точка 4.1.4 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

9.3.

Компетентният орган, който издава разширението на одобрението, присвоява сериен номер на всеки съставен за такова разширение формуляр за съобщение и уведомява за това другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

10.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), с отчитане на следните изисквания:

10.1.

Предните фарове, одобрени в съответствие с настоящото правило, се произвеждат така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията, изложени в точки 6 и 7.

10.2.

Спазват се минималните изисквания за процедурите за контрол на съответствието на производството, изложени в приложение 5 към настоящото правило.

10.3.

Спазват се минималните изисквания за вземане на образци от инспектор, изложени в приложение 7 към настоящото правило.

10.4.

Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да провери методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение. Нормалната честота на тези проверки е един път на всеки две години.

10.5.

Предни фарове с очевидни дефекти се отхвърлят.

10.6.

Обозначението не се зачита.

10.7.

Измервателните точки 1 — 8 от точка 6.2.4 от настоящото правило не се отчитат.

11.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1.

Одобрение, издадено за тип преден фар в съответствие с настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията или ако преден фар с нанесена маркировка за одобрение не съответства на одобрения тип.

11.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени дадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца, даден в приложение 1 към настоящото правило.

12.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на тип преден фар, одобрен в съответствие с настоящото правило, той трябва да уведоми за това органа, издал одобрението на типа. При получаване на съответното съобщение, този орган уведомява за това останалите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

13.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА ОРГАНИТЕ ПО ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, съобщават на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на органите по одобряването на типа, издаващи одобрение и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, или окончателно прекратяване на производството, издадени в други държави.

14.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

14.1.

Считано от датата на влизане в сила на серия от изменения 01 на настоящото правило, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да откаже да издаде одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

14.2.

До изтичането на 60 месеца от датата на влизане в сила на серия от изменения 01 на настоящото правило по отношение на внесените със серия от изменения 01 промени относно процедурите за фотометрично изпитване, включващи използването на система със сферични координати и спецификацията на стойностите на светлинния интензитет, както и с цел да се даде възможност на техническите служби да обновят изпитвателното си оборудване, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издава одобрения по настоящото правило, изменено със серия от изменения 01, когато се използва съществуващото изпитвателно оборудване, като се прилага подходящо преобразуване на стойностите до удовлетворяване на изискванията на отговарящия за одобряването на типа орган.

14.3.

Считано от 60 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 01, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения само ако предния фар отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

14.4.

Съществуващите одобрения за предни фарове, вече издадени по настоящото правило преди датата на влизане в сила на серия от изменения 01, остават валидни за неопределен срок от време.

14.5.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават разширения на одобрения съгласно предшестващи серии от изменения на настоящото правило.


(1)  Никоя от разпоредбите в настоящото правило не e пречка за страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, да забраняват комбинацията от преден фар с леща от пластмаса, одобрен по настоящото правило, с механично устройство за почистване на фара (с чистачки).

(2)  Съгласно определението в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2, параграф 2.

(3)  Ако лещата не може да се отдели от основния корпус на предния фар, е достатъчно да бъде нанесена уникална маркировка в съответствие с точка 4.2.5.

(4)  Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2/изменение 1.

(5)  За техническите изисквания за нажежаеми лампи вж. Правило № 37.

(6)  Счита се, че предният фар удовлетворява изискванията по тази точка, ако нажежаемата лампа може лесно да бъде монтирана към фара и ако скобите за закрепване на лампата могат правилно да бъдат сглобени към прорезите за тях дори на тъмно.

(7)  Инструкции относно монтирането на фарове, при чийто монтаж са приложени мерките, са дадени в Правило № 48.

(8)  Такъв специален фар за „къса светлина“ може да включва дълга светлина, която не е предмет на изисквания.

(9)  Действително измерена стойност съответно при точки 50R/50L

(10)  За ляво движение буква R се заменя с буква L и обратно.

(11)  При преден фар, в който светодиодни модули произвеждат къса светлина заедно с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, измерената стойност не трябва да е по-голяма от 18 500 cd.

(12)  Това изискване ще бъде предмет на препоръка до административните органи.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

Фигура 1

Image

Фигура 2

Image

a ≥ 8 mm (върху стъкло)

a ≥ 5 mm (върху пластмаса)

Предният фар, върху който е нанесена горепоказаната маркировка за одобрение, е одобрен в Нидерландия (Е4) в съответствие с Правило № 112 с одобрение № 243, съответстващ на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01. Късата светлина на фара е предназначена само за дясно движение. Буквите CR (фигура 1) показват, че става въпрос за фар за къса и дълга светлина от клас А, а буквите HCR (фигура 2) показват, че става въпрос за фар за къса и дълга светлина от клас B.

Цифрата 30 указва, че максималният светлинен интензитет на дългата светлина е между 123 625 и 145 125 кандели.

Забележка: Номерът на одобрението и допълнителните символи трябва да бъдат поставени в близост до окръжността, над или под буквата „E“, или отляво или отдясно на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да бъдат от една и съща страна на буквата „Е“ и ориентирани в една и съща посока.

Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Фигура 3

Image

Фигура 4a

Image

Фигура 4б

Image

Предният фар, който носи горепоказания знак за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение на късата и на дългата светлина и е предназначен:

Фигура 3: Клас A — само за ляво движение.

Фигури 4a и 4б: Клас B — за двата вида движение посредством регулировка на положението на оптичния модул или на нажежаемата лампа върху превозното средство.

Фигура 5

Image

Фигура 6

Image

Предният фар, който носи горепоказания знак за одобрение, е преден фар, който е комплектован с леща от пластмаса, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение само на късата светлина и е предназначен:

Фигура 5: Клас A — за двата вида движение.

Фигура 6: Клас B — само за дясно движение.

Фигура 7

Image

Фигура 8

Image

Предният фар, който носи горепоказаната маркировка за одобрение, е преден фар, който отговаря на изискванията на настоящото правило:

Фигура 7: Клас B — по отношение само на късата светлина и е предназначен само за ляво движение.

Фигура 8: Клас A — по отношение само на дългата светлина.

Фигура 9

Image

Фигура 10

Image

Идентифициране на преден фар, комплектован с леща от пластмаса и отговарящ на изискванията на настоящото правило:

Фигура 9: Клас B — по отношение както на късата светлина, така и на дългата светлина и проектиран само за дясно движение.

Фигура 10: Клас B — по отношение само на късата светлина и предназначен само за дясно движение.

Късата светлина не трябва да се използва едновременно с дългата светлина и/или друг взаимно вграден преден фар.

Фигура 11

Опростена маркировка за групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове

(Вертикалните и хоризонталните линии представят схематично формата на устройство за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение).

Образец А

Image

Образец Б

Image

Образец В

Image

Образец Г

Image

Забележка: Четирите примера по-горе съответстват на устройство за осветяване с маркировка за одобрение, която включва:

 

Предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;

 

Преден фар от клас B с къса светлина, предназначена за дясно и ляво движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 123 625 и 145 125 кандели (означено с цифрата 30), одобрен в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01, и комплектован с леща от пластмаса,

 

Преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 19 и комплектован с леща от пластмаса,

 

Предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 01 на Правило № 6.

Фигура 12

Светлина, взаимно вградена с преден фар

Пример 1

Image

Горепосоченият пример съответства на маркировката на леща от пластмаса, предназначена за използване в различни типове предни фарове, а именно:

Или

преден фар от клас B с къса светлина, предназначена за двата вида движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 123 625 и 145 125 кандели (означено с цифрата 30), одобрен в Германия (E1) в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01,

който е взаимно вграден със:

предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;

или

преден фар от клас A с къса светлина, предназначена за двата вида движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 48 375 cd и 64 500 cd (означено с цифрата 12.5), одобрен в Германия (E1) в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01,

който е взаимно вграден със:

същата предна габаритна светлина, като посочената по-горе;

или

всеки един от гореспоменатите предни фарове, одобрен като самостоятелна светлина.

На основния корпус на предния фар трябва да бъде нанесен единственият валиден номер на одобрението, например:

Пример 2

Image

Горният пример съответства на маркировката на леща от пластмаса, използвана при модул от два предни фара, одобрен във Франция (E2) с номер на одобрение 81151, който се състои от:

 

Преден фар от клас B, който излъчва къса светлина и дълга светлина с максимален светлинен интензитет между „х“ и „у“ кандели и отговаря на изискванията на настоящото правило, и

 

Преден фар от клас B, който излъчва дълга светлина, проектирана за двата вида движение, с максимален светлинен интензитет между „w“ и „z“ кандели и който отговаря на изискванията на настоящото правило, като общият максимален светлинен интензитет на дългите светлини е между 123 625 и 145 125 кандели.

Фигура 13

Светодиодни модули

Image

Светодиодният модул, върху който е нанесен горепосоченият идентификационен код за модул на светлинен източник, е одобрен заедно с предния фар, първоначално одобрен в Италия (E3) с одобрение № 17325.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СИСТЕМА ЗА ИЗМЕРВАНЕ СЪС СФЕРИЧНИ КООРДИНАТИ И МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИТЕ ТОЧКИ

Фигура A

Система за измерване със сферични координати

Image

Фигура Б

Къса светлина за дясно движение

Image

Изпитвателните точки за ляво движение са огледално разположени спрямо линията v-v

Фигура В

Изпитвателни точки за дълга светлина

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Изпитвания на комплектовани фарове

След като се измерят фотометричните стойности в съответствие с предписаното в настоящото правило, в точката за Imax за дълга светлина и в точките НV, 50 R и В 50 L за къса светлина (или НV, 50 L и В 50 R за предни фарове, проектирани за ляво движение), образец на комплектован фар трябва да бъде изпитан за стабилност на фотометричните показатели при експлоатация. Под „комплектован фар“ се разбира самият комплектован фар, включително онези части и лампи в съседство, които могат да повлияят на неговата способност да разсейва топлина.

Изпитванията се провеждат:

а)

при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като изпитвателният образец се закрепва върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство;

б)

в случай на заменяеми светлинни източници: като се използва серийно произвеждан светлинен източник с нажежаема лампа, който е подложен на обгаряне най-малко един час, или серийно произвеждан газоразряден светлинен източник, който е подложен на обгаряне най-малко 15 часа, или серийно произвеждани светодиодни модули, които са подложени на обгаряне най-малко 48 часа и охладени до температурата на околния въздух, преди да започнат изпитванията, определени в настоящото правило. Използват се светодиодните модули, предоставени от заявителя.

Измервателното оборудване е еквивалентно на използваното по време на изпитванията за одобрение на типа преден фар.

Изпитвателният образец се включва, без да се демонтира от своята стойка и без да се регулира допълнително спрямо нея. Използваният светлинен източник трябва да бъде светлинен източник от посочената за съответния преден фар категория.

1.   Изпитване за стабилност на фотометричните показатели

1.1.   Чист преден фар

Предният фар се включва за период от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в подточка 1.1.2.

1.1.1.   Процедура на изпитване (1)

Предният фар се включва за период, съответстващ на определеното време, така че:

а)

В случай на одобряване на само един вид светлина (дълга или къса светлина или преден фар за мъгла), съответната нажежаема лампа или светодиоден модул(и) се включват за предписаното време (2);

б)

В случай на преден фар с къса светлина и една или повече дълги светлини или в случай на преден фар с къса светлина и преден фар за мъгла:

i)

Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:

 

15 минути — включени нажежаема лампа или светодиоден модул(и) с главна къса светлина;

 

5 минути — включени всички видове нажежаеми лампи и/или светодиодни модули.

ii)

ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и дългата светлина(и) (едновременно) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

в)

В случай на преден фар с преден фар за мъгла и една или повече дълги светлини:

i)

Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:

 

15 минути — включен преден фар за мъгла;

 

5 минути — включени всички нажежаеми лампи и/или светодиодни модули.

ii)

ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включен преден фар за мъгла или само с включена дълга светлина(и) (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) предният фар за мъгла за половината период от време и дългата светлина(и) (едновременно) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

г)

В случай на преден фар с къса светлина, една или повече дълги светлини и преден фар за мъгла:

i)

Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:

 

15 минути — включени нажежаема лампа или светодиоден модул(и) с главна къса светлина;

 

5 минути — включени всички нажежаеми лампи и/или светодиодни модули.

ii)

Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина(и) (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и дългата светлина(и) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе, докато предният фар за мъгла се подлага на цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“ за половината период от време и в периода, през който е включена дългата светлина;

iii)

Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включен преден фар за мъгла (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и предният фар за мъгла за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе, докато дългата светлина(и) се подлага на цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“ за половината период от време и в периода, през който е включена главната къса светлина;

iv)

Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина(и) (3) или само с включен преден фар за мъгла (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) главната къса светлина за една трета от периода от време, дългата светлина(и) за една трета от периода от време и предният фар за мъгла за една трета от периода от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

д)

В случай на къса светлина, проектирана да осигурява осветяване с променлив ъгъл в завой с допълнителен светлинен източник с нажежаема лампа и/или един или повече светодиодни модула, този светлинен източник с нажежаема лампа и/или един или повече светодиодни модула се включват за една минута и се изключва за девет минути по време на самостоятелното задействане на късата светлина (вж. приложение 4, допълнение 1).

1.1.1.2.   Изпитвателно напрежение

На клемите на изпитвателния образец се подава напрежение, както следва:

а)

В случай на нажежаем светлинен източник(източници), работещ(и) директно с напрежението на електрическата система на превозното средство:

Изпитването се извършва съответно при 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, освен ако заявителят не посочи, че изпитвателният образец може да бъде използван при друго напрежение. В този случай изпитването се провежда, като нажежаемият светлинен източник работи при най-високото напрежение, което може да бъде използвано.

б)

В случай на заменяем газоразряден светлинен източник(източници): Стойността на изпитвателното напрежение за електронната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник е 13,2 V ± 0,1 V за 12 V електрическа система на превозното средство или друга стойност, посочена в заявлението за одобрение.

в)

В случай на незаменяем нажежаем светлинен източник, работещ директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: Всички измервания на осветителни модули, оборудвани с незаменяеми светлинни източници (светлинни източници с нажежаема лампа и/или други), се провеждат при напрежения 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V или при друга стойност на напрежението съгласно електрическата система на превозното средство, съответно посочени от заявителя.

г)

В случай на заменяеми или незаменяеми светлинни източници, които работят независимо от напрежението на захранване на превозното средство и са напълно управлявани от системата, или в случай на светлинни източници, осигурявани от устройство за захранване и управление, посочените по-горе стойности на изпитвателното напрежение се подават на входните клеми на това устройство. Изпитвателната лаборатория може да изиска от производителя устройството за захранване и управление или специално захранващо устройство, необходимо за захранване на светлинния източник (източници).

д)

измерванията на светодиодния модул(и) се провеждат при напрежения съответно 6,75 V, 13,2 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодният модул(и), който работи с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерва, както е посочено от заявителя.

е)

когато в изпитвателния образец са групирани, комбинирани или взаимно вградени сигнални светлинни устройства, които работят при напрежение, различно от съответното номинално напрежение 6 V, 12 V или 24 V, напрежението трябва да се регулира съгласно обявеното от производителя за правилно от гледна точка на фотометрията функциониране на този фар.

1.1.2.   Резултати от изпитването

1.1.2.1.   Визуална проверка

След като температурата на предния фар достигне температурата на околния въздух, лещата на предния фар и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това се проверяват визуално; не трябва да се забелязват изкривявания, деформации, пукнатини или промяна на цвета на лещата на предния фар или външната леща, ако има такава.

1.1.2.2.   Фотометрично изпитване

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, фотометричните стойности се проверят в следните точки:

 

Къса светлина:

 

50 R – B 50 L – 25 L за предни фарове, проектирани за дясно движение,

 

50 L – B 50 R – 25 R за предни фарове, проектирани за ляво движение.

 

Дълга светлина: Точка Imax

Може да се направи и друго регулиране, за да се отчете евентуалната деформация на основата на фара, причинена от топлина (промяната на границата между осветената и тъмната зона е обхваната в точка 2 от настоящото приложение).

Освен за точка B 50 L, между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването, се допуска разлика до 10 %, включваща допустимите отклонения при фотометричното измерване. Измерената в точка B 50 L стойност не трябва да превишава с повече от 170 cd измерената преди изпитването фотометрична стойност.

1.2.   Мръсен преден фар

След като бъде изпитан в съответствие с точка 1.1 по-горе, предният фар трябва да работи в продължение на един час, както е описано в точка 1.1.1, след като е бил подготвен съгласно предписаното в точка 1.2.1, и проверен съгласно предписаното в точка 1.1.2.

1.2.1.   Подготовка на предния фар

1.2.1.1.   Изпитвателна смес

1.2.1.1.1.

За преден фар с външна леща от стъкло:

 

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху предния фар, се състои от:

 

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,

 

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,

 

0,2 тегловни части NaCMC (4), и

 

съответното количество дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m.

 

Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.1.2.

За преден фар с външна леща от пластмаса:

 

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху предния фар, се състои от:

 

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,

 

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,

 

0,2 тегловни части от NaCMC (4);

 

13 тегловни части дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m; и

 

2 ± 1 тегловни части повърхностноактивно вещество (5)

 

Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.2.   Нанасяне на изпитвателната смес върху предния фар

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на предния фар и се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветеността спадне до 15 — 20 % от измерените за всяка от следващите точки стойности съгласно условията, описани в настоящото приложение:

 

Точка Emax в къса/дълга светлина и само в дълга светлина,

 

50 R и 50 V (6) за преден фар, осигуряващ само къса светлина и проектиран за дясно движение,

 

50 L и 50 V (6) за преден фар, осигуряващ само къса светлина и проектиран за ляво движение,

2.   Изпитване за вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина

Това изпитване се състои в проверка на това, дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина не превишава определена стойност за включен преден фар, осигуряващ къса светлина.

Предният фар, който се изпитва в съответствие с точка 1, се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без фарът да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея.

2.1.   Изпитване

Изпитването се провежда при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва серийно произведена нажежаема лампа или светлинният модул(и), представени заедно с предния фар, които са подложени на обгаряне в продължение на най-малко един час, предният фар се включва да работи с главната къса светлина, без да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея. (За целта на това изпитване напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2). Положението на границата между осветената и тъмната зона в хоризонталната ѝ част (между v-v и вертикалната линия, минаваща през точка B 50 L за дясно движение или B 50 R за ляво движение) се проверява съответно 3 минути (r3) и 60 минути (r60) след включване на фара.

Гореописаното измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2.   Резултати от изпитването

2.2.1.

Резултатът, изразен в милирадиани (mrad), се счита за приемлив за преден фар за къса светлина, когато отчетената за предния фар абсолютна стойност

Formula

е не по-голяма от 1,0 mrad (Δ r1 ≤ 1,0 mrad) нагоре и не по-голяма от 2,0 mrad (Δ r1 ≤ 2.0 mrad) надолу.

2.2.2.

Ако тази стойност обаче е:

Движение

 

нагоре

по-голяма от 1,0 mrad, но не по-голяма 1,5 mrad

(1,0 mrad < ΔrI ≤ 1,5 mrad)

надолу

по-голяма от 2,0 mrad, но не по-голяма 3,0 mrad

(2,0 mrad < ΔrI ≤ 3,0 mrad)

трябва да бъде изпитан допълнителен образец на преден фар, както е описано в точка 2.1, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира положението на механичните части на предния фар върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство:

 

Включване на късата светлина за един час (напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2),

 

След този едночасов период типът преден фар се счита за приемлив, ако измерената върху този образец абсолютната стойност Δr отговаря на изискванията в точка 2.2.1 по-горе.


(1)  За плана на изпитване вж. приложение 8 към настоящото правило.

(2)  Когато изпитваният преден фар включва сигнални светлинни устройства, последните, с изключение на светлина за движение през деня, трябва да светят през цялото време на изпитването. В случай на пътепоказателна светлина, тя свети в мигащ работен режим в съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(3)  Ако две или повече нажежаеми лампи и/или светодиодни модули са включени едновременно, когато се използва мигането на предния фар, това не се счита за нормална употреба на нажежаемите лампи и/или светодиодните модули.

(4)  NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулоза, обикновено наричана CMC. NaCMC, която се използва в сместа за зацапване, трябва да има степен на заместване (DS) 0,6 — 0,7 и вискозитет от 200 — 300 сР (сантипоази) за 2-процентен разтвор при 20 °С.

(5)  Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по цялата пластмасова леща.

(6)  Точка 50 V се намира на разстояние 375 mm под HV по вертикалната линия v-v върху екрана, отстоящ на разстояние 25 m.

Допълнение 1

ПРЕГЛЕД НА ПЕРИОДИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ПРИ ИЗПИТВАНЕ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Съкращения

:

P: фар с къса светлина

D: фар с дълга светлина (D1 + D2 означава две дълги светлини)

F: преден фар за мъгла

Image

:

означава цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“

Image

:

означава цикъл от 9 минути „изключено“ и 1 минута „включено“

Всички указани по-долу групирани предни фарове и предни фарове за мъгла заедно с добавените маркировки са дадени само като примери и нямат изчерпателен характер.

1.

P или D, или F (HC или HR, или B)

P, D или F

Допълнителен светлинен източник или светодиоден модул(и) за осветяване с променлив ъгъл в завой

Image

2.

P+F (HC B) или P+D (HCR)

Допълнителен светлинен източник или светодиоден модул(и) за осветяване с променлив ъгъл в завой

D или F

P

Image

3.

P+F (HC/B) или HC/B, или P+D (HC/R)

D или F

P

Допълнителен светлинен източник или светодиоден модул(и) за осветяване с променлив ъгъл в завой

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   Общи положения

1.1.

Изискванията по отношение на съответствието се считат за удовлетворени от гледна точка на механиката и геометрията, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията по настоящото правило. Това условие се прилага също по отношение на цвета.

1.2.

По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийно произвеждани предни фарове не се оспорва, ако при фотометрично изпитване на който да е случайно избран преден фар, снабден със стандартна (еталонна) нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на фара:

1.2.1.

Никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност. За стойностите B 50 L (или R) (1) и зона III, максималното отклонение в неблагоприятна посока може да бъде съответно:

B 50 L (или R):

170 cd, еквивалентни на 20 процента

255 cd, еквивалентни на 30 процента

Зона III

255 cd, еквивалентни на 20 процента

380 cd, еквивалентни на 30 процента

1.2.2.

Или ако

1.2.2.1.

По отношение на късата светлина предписаните в настоящото правило стойности са постигнати в точка HV (с допустимо отклонение от +170 cd) и при това регулиране в най-малко една точка от кръг 0,35 градуса около точки B 50 L (или R) (с допустимо отклонение от 85 cd), 75 R (или L), 50 V, 25 R, 25 L, и в цялата площ на зона IV, която не трябва да е на повече от 0,52 градуса над линията 25 R и 25 L;

1.2.2.2.

И ако по отношение на дългата светлина при точка НV, намираща се в зоната с еднаква осветеност 0,75 Imax, във всяка точка на измерване, определена в точка 6.3.2 от настоящото правило, за фотометричните стойности се наблюдава допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности.

1.2.3.

Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар може да се промени, при условие че оста на светлината не се измества странично с повече от 1° надясно или наляво.

1.2.4.

Ако в случай на фар, оборудван със заменяем светлинен източник с нажежаема лампа, резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят, като се използва друга стандартна (еталонна) нажежаема лампа.

1.3.

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

 

Един от предните фарове, избрани като образци, се изпитва в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.

 

Предният фар се счита за приемлив, ако Δr не превишава 1,5 mrad.

 

Ако тази стойност е по-голяма от 1,5 mrad, но не превишава 2,0 mrad, на изпитването се подлага втори образец, след което средната стойност на абсолютните стойности, измерени за двата образеца, не трябва да надвишава 1,5 mrad.

1.4.

Ако обаче след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения, описани в точка 6.2.2.3 от настоящото правило, не се постигне изискваното положение, се изпитва един образец в съответствие с процедурата, описана в точки 2 и 3 от приложение 9.

2.   Минимални изисквания за проверка на съответствието от производителя

За всеки тип преден фар притежателят на маркировката за одобрение извършва най-малко следните изпитвания през подходящи интервали. Изпитванията се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящото правило.

Ако някой образец покаже несъответствие по отношение на типа на съответното изпитване, се вземат и се изпитват допълнителни образци. Производителят предприема мерки за осигуряване съответствието на съответното производство.

2.1.   Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината.

2.2.   Използвани при изпитванията методи

2.2.1.

Като правило изпитванията се извършват в съответствие с методите, определени в настоящото правило.

2.2.2.

При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи със съгласието на компетентния орган, отговарящ за изпитванията за одобрение. Отговорност на производителя е да докаже, че прилаганите методи са еквивалентни на определените в настоящото правило.

2.2.3.

Прилагането на точки 2.2.1 и 2.2.2 изисква редовното калибриране на апаратурата за изпитване, както и установяването на съответствието ѝ с измерване, направено от компетентен орган.

2.2.4.

Във всички случаи еталонни методи трябва да са тези от настоящото правило, по-специално за целите на административната проверка и подбора на образци.

2.3.   Начин на вземане на образци

Образците предни фарове се избират произволно от еднородна партида произведени фарове. Еднородна партида означава съвкупност от предни фарове от един и същи тип, определена според производствените методи на производителя.

В общия случай оценката обхваща серийното производство от отделни фабрики. Производителят обаче може да групира отчети относно един и същ тип от няколко завода, при положение че те работят с една и съща система за качество и управление на качеството.

2.4.   Измерени и отчетени фотометрични характеристики

Образците предни фарове се подлагат на фотометрични измервания в предвидените в правилото точки, като се отчитат само стойностите в точките Imax, HV (2), HL, HR (3) за дълга светлина и в точките B 50 L (или R), HV, 50 V, 75 R (или L) и 25 L (или R) за къса светлина (вж. фигурата в приложение 3).

2.5.   Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистически анализ на резултатите от изпитването и за определянето в съгласие с компетентния орган на критериите, които обуславят приемливостта на неговите продукти, за да се отговори на изискванията за проверка на съответствието на продуктите, определени в точка 10.1. от настоящото правило.

Критериите относно приемливостта трябва да са такива, че при доверителна вероятност от 95 процента минималната вероятност за успешно преминаване на проверка на място в съответствие с приложение 7 (начален подбор на образци) да бъде 0,95.


(1)  Буквите в скобите се отнасят за предни фарове, предназначени за дясно движение.

(2)  Когато дългата светлина е взаимно вградена с късата, точката НV за дългата светлина трябва да бъде същата измервателна точка, както за късата светлина.

(3)  HL и HR: точките „hh“, разположени на 1,125 m отляво и съответно отдясно на точката НV.


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФАРОВЕ С ЛЕЩИ ОТ ПЛАСТМАСА — ИЗПИТВАНЕ НА ОБРАЗЦИ НА ЛЕЩА ИЛИ ПЛАСТМАСА И КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

1.   Общи спецификации

1.1.

Образците, предоставени в съответствие с точка 2.2.2 от настоящото правило, трябва да отговарят на спецификациите, указани в точки 2.1 — 2.5 по-долу.

1.2.

Двата образеца на комплектовани фарове, предоставени в съответствие с точка 2.2.3 от настоящото правило и оборудвани с лещи от пластмаса, трябва да отговарят на указаните в точка 2.6 по-долу спецификации по отношение на пластмасата, от която е изработена лещата.

1.3.

Образците на лещите от пластмаса или образците от пластмаса се подлагат, заедно с отражателя, на който са предназначени да бъдат монтирани (в съответните случаи), на изпитвания за одобрение в хронологичния ред, указан в таблица А в допълнение 1 към настоящото приложение.

1.4.

Ако производителят на фара обаче може да докаже, че продуктът е преминал предписаните в точки 2.1 — 2.5 по-долу изпитвания или еквивалентни изпитвания в съответствие с друго правило, не е необходимо съответните изпитвания да бъдат повтаряни; задължителни са само изпитванията, предписани в допълнение 1, таблица Б.

2.   Изпитвания

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

 

3 часа при 40 °С ± 2 °С и 85 — 95 процента ОВ;

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

 

15 часа при – 30 °C ± 2 °C;

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

 

3 часа при 80 °C ± 2 °C;

 

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

Преди това изпитване образците трябва да престоят най-малко четири часа при 23 °C ± 5°C и 60 — 75 процента ОВ.

Забележка: Периодите от един час при температура от 23 °C ± 5 °C включват периодите на преход от една температура към друга, необходими, за да се предотвратят ефектите на топлинно механично разрушаване.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Тези измервания се извършват чрез използването на стандартна (еталонна) лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар, в следните точки:

 

B 50 L и 50 R за късата светлина (B 50 R и 50 L в случай на предни фарове, предназначени за ляво движение);

 

Imax за дългата светлина.

2.1.2.2.   Резултати

Разликата между фотометричните стойности, включваща допустимото отклонение при фотометричното измерване, измерена за всеки от образците преди и след изпитването, не трябва да надвишава 10 процента.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черното тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали доколкото е възможно излъчването с дължина на вълната, по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците се излагат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че получената от тях светлинна енергия да е 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черния екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на излъчване със скорост между 1 и 5 min–1.

Образците се пръскат с дестилирана вода, която има проводимост по-малка от 1 mS/m при температура 23 °C ± 5 °C, съобразно следния цикъл:

пръскане: 5 минути; сушене: 25 минути.

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването, описано в точка 2.2.1 по-горе, и извършването на измерването, описано в точка 2.2.3.1 по-долу, външната повърхност на споменатите три образеца се подлага на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-долу.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от 61,5 процента n-хептан, 12,5 процента толуол, 7,5 процента етилов тетрахлорид, 12,5 процента трихлоретилен и 6 процента ксилол (обемни проценти).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-горе, и след не повече от 10 секунди се нанася в продължение на 10 минути върху външната повърхност на образеца с налягане от 50 N/cm2, съответстващо на натиск от 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 x 14 mm.

По време на този период от 10 минути, парчето плат се напоява отново със сместа така, че съставът на прилаганата течност да остава постоянно идентичен с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегне напукването, което това налягане може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3.1 (Устойчивост на въздействието на миещи препарати), при температура 23 °C ± 5 °C.

След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 процента примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мек плат.

2.2.3.   Резултати

2.2.3.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на атмосферни влияния, по външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, одрасквания, олющвания или деформации, а средната стойност на изменението в пропускането на светлина

Formula

, измерено на трите образеца в съответствие с процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020 (Δtm ≤ 0,020).

2.2.3.2.

След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества, върху образците не трябва да има следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност

Formula

, измерена на трите образеца в съответствие с процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020 (Δdm ≤ 0,020).

2.2.4.   Устойчивост на излъчването на светлинен източник

Провежда се следното изпитване:

 

На светлината на светодиодния модул(и) се излагат плоски образци на всеки пропускащ светлината пластмасов елемент на предния фар. Параметри като ъгли и разстояния на образците трябва да бъдат същите, както в предния фар. Тези образци трябва да имат същия цвят и същата обработка на повърхността, ако има такава, както частите на предния фар.

 

След 1 500 часа непрекъснато осветяване колориметричните спецификации на пропусканата светлина трябва да бъдат изпълнени, а върху повърхността на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания или деформации.

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на трите образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за 5 минути в смес, чиято температура се поддържа в границите на 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 процента примеси, и една част алкиларил сулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажна кърпа.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната повърхност на трите образеца се търка леко в продължение на една минута с памучно парче плат, напоено със смес, съставена от 70 процента n-хептан и 30 процента толуол (обемни процента), след което се изсушават на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината Formula, измерено на трите образеца в съответствие с

процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,010 (Δtm ≤ 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод на механичното износване

Външната повърхност на трите нови образеца (лещи) се подлага на изпитване на равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

при пропускането на светлината

:

Formula,

и при разсейването на светлината

:

Formula,

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 2.2.4.1.1 от настоящото правило. Средната стойност на трите образеца е такава, че:

 

Δtm ≤ 0,100;

 

Δdm ≤ 0,050.

2.5.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху повърхност на покритието на леща с размери 20 mm × 20 mm с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително

2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже най-малко покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/(cm от широчината) ± 20 процента, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента, чиято широчина трябва да е най-малко 25 mm, се притиска поне пет минути към повърхността, подготвена в съответствие с предписаното в точка 2.5.1 по-горе.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. В този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост от 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Допускат се повреди при пресичането на прорезите или в техните краища, при условие че повредената повърхност не надвишава 15 процента от прорязания участък.

2.6.   Изпитвания на комплектован фар с леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механичното износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на образец № 1 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени на предния фар в съответствие с настоящото правило, не трябва да превишават:

а)

с повече от 30 процента максималните стойности, предписани за точките B 50 L и HV, и с повече от 10 процента под минималните стойности, предписани за точката 75 R (в случай че фарът е предназначен за ляво движение, точките, за които се отнасят посочените по-горе изисквания, са B 50 R, HV и 75 L)

или

б)

с повече от 10 процента под минималните стойности, предписани за точката HV, в случай на преден фар, осигуряващ само дълга светлина.

2.6.2.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

Лещата на образец № 2 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.5 по-горе.

3.   Проверка на съответствието на производството

3.1.

По отношение на материалите, използвани за производството на лещи, серийно произведените фарове се признават за съответстващи на настоящото правило, ако:

3.1.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на химични вещества и изпитването на устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди, по външната повърхност на образците няма никакви пукнатини, олющвания или деформации, видими с невъоръжено око (вж. точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2 по-горе);

3.1.2.

След изпитването, описано в точка 2.6.1.1 по-горе, фотометричните стойности в точките на измерване, посочени в точка 2.6.1.2 по-горе, са в границите за съответствие на производството, предписани в настоящото правило.

3.2.

Ако резултатите от изпитването не задоволяват изискванията, изпитванията се повтарят с други случайно подбрани образци на фарове.

Допълнение 1

ХРОНОЛОГИЧЕН РЕД НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

А.

Изпитвания на пластмаси (лещи или образци от пластмаса, предоставени в съответствие с точка 2.2.4 от настоящото правило).

Образци

Лещи или образци от пластмаса

Лещи

Изпитвания

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

1.1.

Област на валидност на фотометричните измервания (A.6, точка 2.1.2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.1.1.

Изменение на температурата (A.6, точка 2.1.1)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.2.

Област на валидност на фотометричните измервания (A.6, точка 2.1.2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

1.2.1.

Измерване на степента на пропускане

X

X

X

X

X

X

X

X

X

 

 

 

 

 

1.2.2.

Измерване на степента на разсейване

X

X

X

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

1.3.

Атмосферни влияния (A.6, точка 2.2.1)

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.3.1.

Измерване на степента на пропускане

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.4.

Химични вещества (A.6, точка 2.2.2)

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.4.1.

Измерване на степента на разсейване

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.5.

Миещи препарати (A.6, точка 2.3.1)

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

1.6.

Въглеводороди (A.6, точка 2.3.2)

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

1.6.1.

Измерване на степента на пропускане

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

1.7.

Степен на износване (A.6, точка 2.4.1)

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

1.7.1.

Измерване на степента на пропускане

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

1.7.2.

Измерване на степента на разсейване

 

 

 

 

 

 

X

X

X

 

 

 

 

 

1.8.

Адхезия (A.6, точка 2.5)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

1.9.

Устойчивост на излъчването на светлинния източник (A.6, точка 2.2.4)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

 

 

 

 

Б.

Изпитвания на комплектовани фарове (предоставени в съответствие с точка 2.2.3 от настоящото правило).

Изпитвания

Комплектован фар

Образец №

1

2

2.1.

Степен на износване (точка 2.6.1.1)

x

 

2.2.

Фотометрични измервания (точка 2.6.1.2)

x

 

2.3.

Адхезия (точка 2.6.2)

 

x

Допълнение 2

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ СТЕПЕНТА НА РАЗСЕЙВАНЕ И ПРОПУСКАНЕ НА СВЕТЛИНА

1.   Оборудване (вж. фигурата)

Снопът от колиматора K с полуразходимост β/2 = 17,4 × 10–4 rd се ограничава от диафрагма Dτ с отвор 6 mm, срещу която се намира стойката с образеца.

Диафрагмата Dτ е съединена с приемника R посредством събирателна ахроматична леща L2, коригирана за сферични аберации; диаметърът на лещата L2 трябва да е такъв, че да не ограничава снопа светлина, разсейван от образеца в конус с полуъгъл при върха β/2 = 14°.

Във въображаемата фокусна равнина на лещата L2 се разполага пръстеновидната диафрагма DD с ъгли αο/2 = 1° и αmax /2 = 12°.

Непрозрачната централна част на диафрагмата е необходима, за да се елиминира директната светлина от светлинния източник. Трябва да е възможно централната част на диафрагмата да се извади от светлинния сноп така, че да може той да се върне точно в своето първоначално положение.

Разстоянието L2 Dτ и фокусното разстояние F2  (1) на лещата L2 трябва да се изберат така, че образът на Dτ да покрива изцяло приемника R.

Ако първоначалният падащ поток се приеме за 1 000 единици, абсолютната точност на всяко показание трябва да бъде по-висока от 1 единица.

2.   Измервания

Отчитат се следните показания:

Показание

С образеца

С централната част на DD

Представена величина

T1

Не

Не

Падащ поток при първоначалното измерване

T2

Да

(преди изпитването)

Не

Поток, пропуснат през новия материал в участъка от 24°

T3

Да

(след изпитването)

Не

Поток, пропуснат през изпитвания материал в участъка от 24°

T4

Да

(преди изпитването)

Да

Поток, разсеян от новия материал

T5

Да

(след изпитването)

Да

Поток, разсеян от изпитвания материал

Image


(1)  За L2 се препоръчва да се използва фокусно разстояние от порядъка на 80 mm.

Допълнение 3

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ С ПРЪСКАНЕ

1.   Изпитвателно оборудване

1.1.   Пистолет-разпръсквач

Използваният пистолет-разпръсквач трябва да е снабден с дюза с диаметър 1,3 mm, която осигурява дебит на течността 0,24 ± 0,02 l/min при работно налягане 6,0 бара – 0/+ 0,5 бара.

При тези условия на употреба трябва да се получи „метла“ с диаметър 170 mm ± 50 mm върху подлаганата на износване повърхност, разположена на разстояние 380 mm ± 10 mm от дюзата.

1.2.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес трябва да е съставена от:

а)

кварцов пясък с твърдост 7 по скалата на Моос и големина на частиците между 0 и 0,2 mm, с приблизително нормално разпределение и ъглов коефициент от 1,8 до 2;

б)

вода, чиято твърдост не превишава 205 g/m3, за смес в съотношение 25 g пясък на 1 литър вода.

2.   Изпитване

Външната повърхност на лещите на фаровете се подлага веднъж или повече пъти на действието на струята пясък, както е описано по-горе. Струята се пръска почти перпендикулярно на изпитваната повърхност.

Степента на износване се проверява посредством един или повече стъклени образци, поставено като еталон близо до лещите, които се изпитват. Сместа се пръска, докато отклонението на стойността на разсейването на светлината върху образеца или образците, измерено по метода, описан в допълнение 2, достигне:

Formula

Могат да бъдат използвани няколко еталонни образеца, за да се провери, дали цялата повърхност, подлежаща на изпитване, е равномерно износена.

Допълнение 4

ИЗПИТВАНЕ НА АДХЕЗИЯТА С ПОМОЩТА НА САМОЗАЛЕПВАЩА СЕ ЛЕНТА

1.   Цел

Настоящият метод позволява да се определи при стандартни условия линейната сила на адхезия на самозалепваща се лента към стъклена пластина.

2.   Принцип

Измерване на силата, необходима за отлепването под ъгъл 90° на самозалепваща се лента от стъклена пластина.

3.   Атмосферни условия по спецификация

Околният въздух трябва да бъде с температура 23 °С ± 5 °С и 65 % ± 15 % ОВ.

4.   Изпитвателни образци

Преди изпитването ролката с образеца на самозалепваща се лента трябва да престои в продължение на 24 часа при определените условия на околната среда (вж. точка 3 по-горе).

От всяка ролка се вземат за изпитване пет изпитвателни образеца с дължина 400 mm. Изпитвателните образци се отрязват от ролката след изхвърлянето на първите три навивки.

5.   Процедура

Изпитването се извършва при условията на околната среда, определени в точка 3.

Вземат се петте изпитвателни образеца, като лентата се отмотава радиално със скорост приблизително 300 mm/s, след което те се залепват в следващите 15 секунди по следния начин:

 

Залепва се парчето лента върху стъклената пластина с леко надлъжно притискащо движение на пръстите, без прекомерно силен натиск, като между лентата и стъклената пластина не се оставят въздушни мехурчета.

 

Така слепената група се оставя в продължение на 10 минути при определените условия на околната среда.

 

Отлепва се около 25 mm лента от пластината в равнина, перпендикулярна на оста на изпитвателния образец.

 

Пластината се закрепва неподвижно и свободният край на лентата се огъва назад на 90°. Прилага се усилие по такъв начин, че линията на разделяне между пластината и лентата да е перпендикулярна на това усилие и перпендикулярна на пластината.

 

За да се отлепи, лентата се дърпа със скорост 300 mm/s ± 30 mm/s и се отчита необходимото усилие.

6.   Резултати

Петте получени стойности се подреждат по големина и за резултат от измерването се приема средната стойност. Тази стойност се изразява в нютони на сантиметър широчина от лентата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

1.   Общи положения

1.1.

Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, в съответствие с евентуалните изисквания на настоящото правило, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения. Това условие се прилага също по отношение на цвета.

1.2.

По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийно произвеждани предни фарове не се оспорва, ако при фотометрично изпитване на който да е случайно избран преден фар, снабден със стандартна нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар:

1.2.1.

Никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност. За стойностите B 50 L (или R) (1) и зона III, максималното отклонение в неблагоприятна посока може да бъде съответно:

B 50 L (или R):

170 cd, еквивалентни на 20 процента

255 cd, еквивалентни на 30 процента

Зона III

255 cd, еквивалентни на 20 процента

380 cd, еквивалентни на 30 процента

1.2.2.

Или ако

1.2.2.1.

По отношение на късата светлина предписаните в настоящото правило стойности са постигнати в точка HV (с допустимо отклонение от + 170 cd) и съответно при това насочване в най-малко една точка от всяка област от измервателния екран (отстоящ на разстояние 25 m) ограничена от окръжност с радиус 15 cm, описана около точки B 50 L (или R) (1) (с допустимо отклонение от + 85 cd), 75 R (или L), 50 V, 25 R, 25 L, и в цялата площ на зона IV, която не трябва да е на повече от 22,5 cm над линията 25 R и 25 L;

1.2.2.2.

И ако по отношение на дългата светлина при точка НV, намираща се в зоната с еднаква осветеност 0,75 Imax, във всяка точка на измерване, определена в точка 6.3.2 от настоящото правило, за фотометричните стойности се наблюдава допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности. Обозначението не се зачита.

1.2.3.

Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар може да се промени, при условие че оста на светлината не се измества странично с повече от 1° надясно или наляво.

1.2.4.

Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят, като се използва друга стандартна нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар.

1.2.5.

Предни фарове с очевидни дефекти се отхвърлят.

1.2.6.

Обозначението не се зачита.

1.3.

Ако обаче след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения, описани в точка 6.2.2.3 от настоящото правило, не се постигне изискваното положение, се изпитва един образец в съответствие с процедурата, описана в точки 2 и 3 от приложение 9.

2.   Първо вземане на образци

При първото вземане на образци се избират произволно четири предни фара. Първият образец от два предни фара се обозначава с А, а вторият образец от два фара се обозначава с В.

2.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

2.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове не се оспорва, ако отклоненията в неблагоприятна посока на измерените на предните фарове стойности са:

2.1.1.1.

Образец А

A1:

един преден фар

 

0 процента

един преден фар

не повече от

20 процента

A2:

двата предни фара

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

преминава се към образец В

 

 

2.1.1.2.

Образец В

B1:

двата предни фара

 

0 процента

2.1.2.

Или ако са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец А.

2.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

2.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове се оспорва и към производителя се отправя искане да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

2.2.1.1.

Образец А

A3:

един преден фар

не повече от

20 процента

един преден фар

повече от

20 процента

но

не повече от

30 процента

2.2.1.2.

Образец В

B2:

в случай на А2

 

 

един преден фар

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар

не повече от

20 процента

B3:

в случай на А2

 

 

един преден фар

 

0 процента

един преден фар

повече от

20 процента

но

не повече от

30 процента

2.2.2.

Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец А.

2.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите по точка 11, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

2.3.1.

Образец А

A4:

един преден фар

не повече от

20 процента

един преден фар

повече от

30 процента

A5:

двата предни фара

повече от

20 процента

2.3.2.

Образец В

B4:

в случай на А2

 

 

един преден фар

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар

повече от

20 процента

B5:

в случай на А2

 

 

двата предни фара

повече от

20 процента

B6:

в случай на А2

 

 

един преден фар

 

0 процента

един преден фар

повече от

30 процента

2.3.3.

Или ако условията по точка 1.2.2 за образците А и В не са изпълнени.

3.   Повторно вземане на образци

Необходимо е в рамките на два месеца след уведомяването в случаите на A3, B2 и B3 да се извърши повторно вземане на образци и трето вземане на образец С от два предни фара, избрани от наличната продукция, произведена след привеждането в съответствие.

3.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

3.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове не се оспорва, ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

3.1.1.1.

Образец С

C1:

един преден фар

 

0 процента

един преден фар

не повече от

20 процента

C2:

двата предни фара

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

преминава се към образец D

 

 

3.1.1.2.

Образец D

D1:

в случай на С2

 

двата предни фара

0 процента

3.1.2.

Или ако са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец С.

3.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

3.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове се оспорва и към производителя се отправя искане да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

3.2.1.1.

Образец D

D2:

в случай на С2

 

 

един преден фар

повече от

0 процента

но

не повече от

20 процента

един преден фар

не повече от

20 процента

3.2.1.2.

Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец С.

3.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите по точка 11, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

3.3.1.

Образец С

C3:

един преден фар

не повече от

20 процента

един преден фар

повече от

20 процента

C4:

двата предни фара

повече от

20 процента

3.3.2.

Образец D

D3:

в случай на С2

 

 

един преден фар

0 или повече от

0 процента

един преден фар

повече от

20 процента

3.3.3.

Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образци С и D.

4.   Вертикално отклонение на границата между осветената и тъмната зона

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

 

След извършване на процедурата за вземане на образци на фигура 1, един от предните фарове от образец А се изпитва в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.

 

Предният фар се счита за приемлив, ако Δr не превишава 1,5 mrad.

 

Ако тази стойност превишава 1,5 mrad, но не е повече от 2,0 mrad, на изпитването се подлага вторият преден фар от образец А, след което средната стойност на отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 1,5 mrad.

 

Ако обаче стойността 1,5 mrad не е спазена за образец А, двата предни фара от образец В се подлагат на същото изпитване, като стойността на Δr за всеки от тях не трябва да превишава 1,5 mrad.

Фигура 1

Image

(1)  Буквите в скобите се отнасят за предни фарове, предназначени за дясно движение.


ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРЕГЛЕД НА ПЕРИОДИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Съкращения

:

P: фар с къса светлина

D: фар с дълга светлина (D1 + D2 означава две дълги светлини)

F: преден фар за мъгла

— — — — — —: означава цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“.

Всички указани по-долу групирани предни светлини и предни фарове за мъгла заедно с добавените маркировки за клас B са дадени само като примери и нямат изчерпателен характер.

1.

P или D, или F (HC или HR, или B)

Image

2.

P+D (HCR) или P+D1+D2 (HCR HR)

Image

3.

P+D (HC/R) или P+D1+D2 (HC/R HR)

Image

4.

P+F (HC B)

Image

5.

P+F (HC B/) или HC/B

Image

6.

D+F (HR B) или D1+D2+F (HR HR B)

Image

7.

D+F (HR B/) или D1+D2+F (HR HR B/)

Image

8.

P+D+F (HCR B) или P+D1+D2+F (HCR HR B)

Image

9.

P+D+F (HC/R B) или P+D1+D2+F (HC/R HR B)

Image

10.

P+D+F (HCR B/) или P+D1+D2+F (HCR HR B/)

Image

11.

P+D+F (HC/R B/) или P+D1+D2+F (HC/R HR B/)

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ПРОВЕРКА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ЗА ПРЕДНИ ФАРОВЕ С КЪСА СВЕТЛИНА С ПОМОЩТА НА ИЗМЕРВАНЕ

1.   Общи положения

Когато е приложима точка 6.2.2.4 от настоящото правило, качеството на границата между осветената и тъмната зона се изпитва съгласно изискванията, посочени в точка 2 по-долу, като вертикалната и хоризонталната корекция с помощта на измерване се извършват съгласно изискванията, посочени в точка 3 по-долу.

Преди извършване на измерването на качеството на границата между осветената и тъмната зона и на процедурата на регулировка с помощта на измерване, се изисква предварителна визуална регулировка в съответствие с точки 6.2.2.1 и 6.2.2.2 от настоящото правило.

2.   Измерване на качеството на границата между осветената и тъмната зона

За определяне на минималната отчетливост измерванията се извършват чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на ъглови стъпки, равни на 0,05°, на разстояние на измерване:

а)

10 m с детектор с диаметър приблизително 10 mm или

б)

25 m с детектор с диаметър приблизително 30 mm.

Разстоянието на измерване, при което е проведено изпитването, се записва в точка 9 от формуляра за съобщение (вж. приложение 1 към настоящото правило).

За определяне на максималната отчетливост измерванията се извършват чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на ъглови стъпки, които не надвишават 0,05°, само на разстояние на измерване 25 m и с детектор с диаметър приблизително 30 mm.

Качеството на границата между осветената и тъмната зона се счита за приемливо, ако изискванията по точки 2.1 — 2.3 по-долу са спазени при поне един набор измервания.

2.1.   Трябва да бъде видима не повече от една граница между осветената и тъмната зона (1).

2.2.   Отчетливост на границата между осветената и тъмната зона

Коефициентът на отчетливост G се определя чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата на 2,5° от V-V, където:

Formula, където β е вертикалното положение в градуси.

Стойността на G не трябва да бъде по-малка от 0,13 (минимална отчетливост) и не по-голяма от 0,40 (максимална отчетливост).

2.3.   Линейност

Частта от хоризонталната граница между осветената и тъмната зона, която служи за вертикална корекция, трябва да бъде хоризонтална на 1,5° до 3,5° от линията V-V (вж. фигура 1).

Инфлексните точки на нарастването на границата между осветената и тъмната зона на вертикалните линии на 1,5°, 2,5° и 3,5° се определят по формулата:

Formula.

Максималното разстояние по вертикалата между определените инфлексни точки не трябва да превишава 0,2°.

3.   Вертикална и хоризонтална корекция

Ако границата между осветената и тъмната зона съответства на изискванията за качеството по точка 2 от настоящото приложение, корекцията на светлинния сноп може да бъде извършена с помощта на измервания.

Фигура 1

Измерване на качеството на границата между осветената и тъмната зона

Image

Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

3.1.   Вертикална корекция

Като се започва под линията В в посока нагоре (вж. фигура 2 по-долу), се извършва обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на 2,5° от V-V. Определя се инфлексната точка (в която d2 (log E)/dv2 = 0), която се намира върху линията В, разположена един процент под H-H.

3.2.   Хоризонтална корекция

Заявителят трябва да посочи един от следните методи за хоризонтална корекция:

а)

Метод „линия 0,2 D“ (вж. фигура 2 по-долу)

След като фарът е регулиран вертикално, се обхожда единична хоризонтална линия на 0,2° D от 5° отляво до 5° отдясно. Максималният градиент „G“, определен чрез използване на формулата Formula, където β е хоризонталното положение в градуси, не трябва да бъде по-малък от 0,08.

Установената върху линия 0,2 D инфлексна точка трябва да се намира върху линия А.

Фигура 2

Вертикална и хоризонтална корекция с помощта на измерване — метод на обхождане по хоризонталата

Image

Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

б)

Метод „линия 3“ (вж. фигура 3)

След като фарът е регулиран вертикално, се обхождат три вертикални линии от 2° D до 2° U при 1°R, 2°R и 3°R. Съответните максимални градиенти „G“, определени чрез използване на формулата:

Formula

където β е вертикалното положение в градуси, не трябва да бъдат по-малки от 0,08. Установените върху трите линии инфлексни точки се използват за получаване на права линия. Получената при извършване на вертикалното регулиране пресечна точка на тази права с линия B трябва да се намира върху линия V.

Фигура 3

Вертикална и хоризонтална корекция с помощта на измерване — метод на обхождане по три линии

Image

Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.


(1)  Настоящата точка следва да бъде изменена, когато е налице обективен метод за изпитване.


ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СВЕТОДИОДНИТЕ МОДУЛИ И КЪМ ПРЕДНИТЕ ФАРОВЕ, ВКЛЮЧВАЩИ СВЕТОДИОДНИ МОДУЛИ

1.   Общи спецификации

1.1.

Всеки предоставен образец на светодиоден модул трябва да отговаря на съответните изисквания на настоящото правило, когато е изпитван с предоставената електронна пусково-регулираща апаратура(и), ако има такава.

1.2.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде проектиран така, че да работи и остава в изправност при нормални условия на експлоатация. Освен това те не трябва да имат конструктивни или производствени дефекти. Даден светодиоден модул се счита за неотговарящ на изискванията, ако който и да е от неговите светодиоди не отговаря на изискванията.

1.3.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде защитен срещу вмешателство.

1.4.

Конструкцията на демонтируем светодиоден модул(и) трябва да бъде такава, че:

1.4.1.

Когато светодиодният модул е демонтиран и заменен с друг модул, предоставен от заявителя и на който е нанесен същият идентификационен код за модул на светлинен източник, фотометричните изисквания на предния фар са спазени;

1.4.2.

Светодиодните модули с различни идентификационни кодове за модул на светлинен източник не трябва да бъдат взаимозаменяеми в един и същ корпус на фар.

2.   Изработване

2.1.

Светодиодът(ите) на светодиодния модул трябва да бъде снабден с подходящи елементи за закрепване.

2.2.

Елементите за закрепване трябва да бъдат яки и здраво закрепени към светодиода(ите) и светодиодния модул.

3.   Условия на изпитването

3.1.   Приложение

3.1.1.   Всички образци трябва да бъдат изпитвани, както е посочено в точка 4 по-долу.

3.1.2.   Светлинните източници на светодиодния модул трябва да бъдат светодиоди, както са определени в Правило № 48, точка 2.7.1, по-специално по отношение на излъчването във видимата област. Не се допускат други типове светлинни източници.

3.2.   Условия на експлоатация

3.2.1.   Условия на експлоатация на светодиодния модул

Всички образци трябва да бъдат изпитвани при условията, посочени в точки 6.1.4 и 6.1.5 от настоящото правило. Ако нищо друго не е посочено в настоящото приложение, светодиодните модули се изпитват вътре в предния фар, предоставен от производителя.

3.2.2.   Температура на околната среда

За измерването на електрическите и фотометричните характеристики предният фар трябва да се използва при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

3.3.   Обгаряне

По искане на заявителя светодиодният модул се включва за период от 15 часа и се охлажда до температурата на околната среда, преди да започнат изпитванията, посочени в настоящото правило.

4.   Специфични изисквания и изпитвания

4.1.   Цветопредаване

4.1.1.   Съдържание на червени съставки

Освен измерванията, описани в точка 7 на настоящото правило:

Минималното съдържание на червени съставки на даден изпитван при 50 V светодиоден модул или преден фар, окомплектован със светодиоден модул(и), трябва да бъде такова, че:

Formula

където:

Ee(λ) (единица: W)

е спектралното разпределение на излъчвания поток;

V(λ) (единица: безразм.)

е относителната спектрална светлинна ефективност;

(λ) (единица: nm)

е дължината на вълната.

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър.

4.2.   Ултравиолетово лъчение

Ултравиолетовото лъчение на светодиоден модул с ниско ниво на ултравиолетово излъчване трябва да бъде такова, че:

Formula

където:

 

S(λ) (единица: безразм.) е функцията за спектрално претегляне;

 

km = 683 lm/W е максималната стойност на светлинната ефективност на лъчението.

(Относно определенията на другите символи вж. точка 4.1.1 по-горе).

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър. Ултравиолетовото лъчение се претегля в съответствие със стойностите, указани в таблицата за ултравиолетовото лъчение, дадена по-долу:

Таблица за ултравиолетовото лъчение

Стойности съгласно „Международната асоциация по радиационна защита/Комитета по нейонизиращи лъчения (IRPA/INIRC) — Гранични стойности за излагането на ултравиолетово лъчение“. Избраните дължини на вълните (в нанометри) се считат за представителни; другите стойности следва да се определят по метода на интерполацията.

λ

S(λ)

250

0,430

255

0,520

260

0,650

265

0,810

270

1,000

275

0,960

280

0,880

285

0,770

290

0,640

295

0,540

300

0,300

305

0,060

310

0,015

315

0,003

320

0,001

325

0,00050

330

0,00041

335

0,00034

340

0,00028

345

0,00024

350

0,00020

 

 

355

0,00016

360

0,00013

365

0,00011

370

0,00009

375

0,000077

380

0,000064

385

0,000053

390

0,000044

395

0,000036

400

0,000030

 

 

4.3.   Температурна стабилност

4.3.1.   Осветеност

4.3.1.1.

Извършва се фотометрично измерване на предния фар след 1 минута експлоатация по отношение на специфичната функция при определената по-долу изпитвателна точка. По отношение на тези измервания регулировката може да бъде приблизителна, но трябва да бъде запазена за измервания на съотношението преди и след това.

Измервателни точки, които трябва да бъдат измерени:

 

Къса светлина 25 R

 

Дълга светлина HV

4.3.1.2.

Фарът трябва да остане включен до достигането на фотометрична стабилност. Моментът, в който е достигната фотометрична стабилност, се определя като момент във времето, в който колебанието на фотометричната стойност е по-малко от 3 процента в границите на период от 15 минути. След достигането на стабилност се извършва регулировка за пълни фотометрични измервания в съответствие с изискванията за даденото устройство. Извършва се фотометрично измерване на фара във всички изисквани изпитвателни точки за даденото устройство.

4.3.1.3.

Изчислява се съотношението между стойността за точката на фотометрично измерване, определена в точка 4.3.1.1 по-горе, и стойността за точката, определена в точка 4.3.1.2 по-горе.

4.3.1.4.

След като е постигната фотометрична стабилност, изчисленото по-горе съотношение се прилага към всяка от останалите изпитвателни точки, за да се създаде нова таблица на фотометричните стойности, която описва пълните фотометрични измервания въз основа на 1 минута експлоатация.

4.3.1.5.

Стойностите на светлинния интензитет, измерени след една минута и след достигането на фотометричната стабилност, трябва да съответстват на минималните и максималните изисквания.

4.3.2.   Цвят

Цветът на излъчваната светлина, измерен след една минута и след достигането на фотометричната стабилност, както е описано в точка 4.3.1.2 от настоящото приложение, трябва и в двата случая да бъде в рамките на изискваните гранични стойности за цветовете.

5.   Измерването на фактическия светлинен поток на светодиодния модул(и), даващ главната къса светлина, се извършва, както следва:

5.1.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде в конфигурацията, описана в техническата спецификация, както е определено в точка 2.2.2 от настоящото правило. Оптичните елементи (вторична оптика) се демонтират от техническата служба по искане на заявителя с помощта на инструменти. Тази процедура и условията по време на измерването, както е описано по-долу, се описват в изпитвателния протокол.

5.2.

Заявителят предоставя три светодиодни модула заедно с пусково-регулиращата апаратура на светлинния източник, ако е приложимо, и достатъчно инструкции.

Могат да бъдат взети мерки за контрол на температурата (напр. радиатор за разсейване на топлина), за да се симулират подобни температурни условия, като тези при използването на съответния преден фар.

Преди изпитването всеки светодиоден модул се подлага на обгаряне в продължение най-малко на седемдесет и два часа при същите условия, като тези при използването на съответния преден фар.

В случай на използване на интегрираща сфера, тази сфера трябва да има по-голямата от следните две мерки — минимален диаметър от един метър и най-малко десетократния максимален размер на светодиодния модул. Измерванията на светлинния поток могат да бъдат извършени също чрез интегриране с помощта на гониофотометър. Вземат се под внимание предписанията в публикация 84 – 1989 на Международната комисия по осветление (МКО) относно стайната температура, разположението и др.

Светодиодният модул се обгаря за приблизително един час в затворената сфера или гониофотометъра.

Светлинният поток се измерва след достигане на стабилност, както е обяснено в точка 4.3.1.2 от настоящото приложение към настоящото правило.

Средната стойност от измерванията върху трите образеца на всеки тип светодиоден модул се счита за негов фактически светлинен поток.


ПРИЛОЖЕНИЕ 11

ОБЩА ИЛЮСТРАЦИЯ НА ГЛАВНА КЪСА СВЕТЛИНА И УЧАСТВАЩИТЕ СВЕТЛИННИ ИЗТОЧНИЦИ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ВАРИАНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТЛИННИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Image