23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/1

(1)

На 10 февруари 2014 г. Съветът прие Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 (2) за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001, с който се създава актуализиран списък на лица, групи и образувания, по отношение на които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001 („списъкът“).

(2)

Съветът представи изложение на основанията за включването им в списъка на всички лица, групи и образувания, за които това беше осъществимо на практика.

(3)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, Съветът информира лицата, групите и образуванията, включени в списъка, че е решил те да продължат да фигурират в него. Съветът информира също така засегнатите лица, групи и образувания за възможността да поискат да им бъдат изложени основанията на Съвета за включването им в списъка, в случай че те още не са им били съобщени.

(4)

Съветът преразгледа списъка в съответствие с изискванията на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001. При прегледа Съветът взе предвид възраженията, представени му от засегнатите страни.

(5)

Съветът определи, че вече няма основания едно лице да продължава да фигурира в списъка.

(6)

Съветът стигна до заключението, че лицата, групите и образуванията, изброени в приложението към настоящия регламент, са участвали в извършването на терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета (3), че по отношение на тях е било взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от същата обща позиция и че към тях следва да продължат да се прилагат специалните ограничителни мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 2580/2001.

(7)

Списъкът следва съответно да бъде актуализиран и Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 следва да бъде отменен,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/5

(1)

С Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета (2) се налагат ограничителни мерки по отношение на Ирак в съответствие с Обща позиция 2003/495/ОВППС и Резолюция 1483 (2003) на Съвета за сигурност на ООН.

(2)

Член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1210/2003, които предвиждат, че никакви финансови средства или икономически ресурси не се оставят, пряко или косвено, на разположение или в полза на физическо или юридическо лице, организация или образувание, включени в приложение IV, така че да улеснят това лице, организация или образувание да се сдобива с финансови средства, стоки или услуги, следва да се съединят.

(3)

На 22 юли 2014 г. Съветът прие Решение 2014/484/ОВППС (3), с което се забранява предоставянето, пряко или косвено, на финансови средства или икономически ресурси в полза на посочените лица и образувания. Предвиждат се специфични изключения, а именно за финансови средства и икономически ресурси, които са: а) необходими за задоволяване на основни нужди, б) предназначени изключително за заплащане на разумни по размер хонорари за професионални услуги и за възстановяване на направени разходи, свързани с извършени правни услуги, в) предназначени изключително за плащане на хонорари или такси за услуги за държане или поддържане на замразени финансови средства и икономически ресурси или г) необходими за заплащането на извънредни разходи.

(4)

Също така е целесъобразно да се актуализира Регламент (ЕО) № 1210/2003 с най-новата информация, предоставена от държавите членки по отношение на определянето на компетентните органи.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1210/2003 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 4 се изменя, както следва:

2)

Член 4а се заменя със следното:

„Член 4а

Забраната, установена с член 4, параграф 3, не поражда каквато и да е отговорност за съответните физически или юридически лица, или образувания, ако те не са знаели и не са имали основателна причина да предполагат, че действията им биха били в нарушение на тази забрана.“

3)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

1.   Член 4 не възпрепятства превеждането на средства по замразени сметки от финансови или кредитни институции, които получават финансови средства, прехвърлени от трети лица по сметката на включено в списъка лице, образувание или орган, при условие че постъпленията по тези сметки също се замразяват. Финансовата или кредитната институция незабавно уведомява компетентните органи за такива трансакции.

2.   Чрез дерогация от член 4, параграф 3 компетентните органи, посочени на уебсайтовете, включени в приложение V, могат да разрешат предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при условия, които те сметнат за подходящи, след като са установили, че въпросните финансови средства или икономически ресурси са:

3.   Съответните държави членки информират останалите държави членки и Комисията за всяко разрешение, дадено съгласно настоящия член.“

4)

Приложение V се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/9

(1)

На 2 март 2011 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 204/2011.

(2)

Съветът счита, че вече няма основания в списъка от приложение III към Регламент (ЕС) № 204/2011 да продължава да фигурира едно лице.

(3)

Поради това Регламент (ЕС) № 204/2011 следва да бъде съответно изменен,

23.

ZIDANE, Mohamad Ali

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/10

(1)

На 18 януари 2012 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 36/2012.

(2)

Предвид сериозната обстановка в списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица и образувания, който се съдържа в приложение II към Регламент (ЕС) № 36/2012, следва да бъдат добавени три лица и девет образувания.

(3)

Поради това приложение II към Регламент (ЕС) № 36/2012 следва да бъде съответно изменено,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/13

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/16

(1)

Съгласно член 127, параграф 2, четвърто тире от Договора и член 3.1, четвърто тире от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“) Евросистемата е оправомощена да насърчава нормалното функциониране на платежните системи.

(2)

Евросистемата насърчава нормалното функциониране на платежните системи, inter alia, като осъществява надзор.

(3)

През януари 2001 г. Евросистемата утвърди „Основните принципи за системно важните платежни системи“, разработени от Комитета по платежни и сетълмент системи (КПСС) на Банката за международни разплащания (БМР), като минимални изисквания за системно важните платежни системи (СВПС) (1).

(4)

През април 2012 г. „Основните принципи за системно важните платежни системи“ бяха заменени от принципите за инфраструктурите на финансовите пазари на КПСС и на Техническия комитет на Международната организация на комисиите за ценни книжа (МОКЦК) (наричани по-долу „принципите на КПСС—МОКЦК“) (2), с които се хармонизират и засилват съществуващите международни стандарти, inter alia, за СВПС.

(5)

Съгласно принципите на КПСС—МОКЦК, СВПС следва да бъдат обект на ефективен надзор, при ясно определени и публично оповестени критерии, тъй като могат да породят системни рискове, ако са недостатъчно добре защитени от рисковете, на които са изложени. Освен това компетентните органи следва да разполагат с достатъчно правомощия и средства, за да изпълняват съответните си задачи, включително да предприемат корективни действия. КПСС—МОКЦК препоръчва прилагането на тези принципи във възможно най-голяма степен, доколкото е позволено съгласно националните правни и регулаторни рамки.

(6)

Поради това и с оглед осигуряването на ефикасността и стабилността на СВПС, Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да приложи принципите на КПСС—МОКЦК посредством регламент. От органите в други държави също се очаква по подобен начин да въведат и прилагат принципите на КПСС—МОКЦК в съответната си правна и регулаторна рамка във възможно най-голяма степен, доколкото е позволено от тази рамка.

(7)

Настоящият регламент обхваща СВПС, включително платежни системи за големи плащания и платежни системи за малки плащания от системно значение. Той се прилага спрямо платежни системи, чиито оператори са както централни банки, така и частни оператори. В принципите на КПСС—МОКЦК е отчетено, че съществуват извънредни случаи, при които те се прилагат по различен начин спрямо платежните системи, чиито оператори са централни банки, поради изисквания, уредени в съответните закони, подзаконови актове или политики. Евросистемата има цели на обществената политика, отговорности и институционална уредба, дефинирани в Договора и Устава на ЕСЦБ, което означава, че СВПС на Евросистемата могат да бъдат освободени от определени изисквания по настоящия регламент. В този контекст СВПС на Евросистемата следва да бъдат освободени от определени изисквания относно управлението, плановете за постепенно прекратяване на дейността, собствения капитал и ликвидните активи, обезпеченията и инвестиционните рискове, които обхващат същите области като съответните изисквания, формално приети от Управителния съвет. Тези изключения са определени в няколко разпоредби на регламента.

(8)

Съгласно Насоки ЕЦБ/2012/27 от 5 декември 2012 г. относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2) (3), TARGET2 има децентрализирана структура, свързваща множество от платежни системи. Системните компоненти на TARGET2 са хармонизирани във възможно най-голяма степен, с някои изключения при наличие на национални ограничения от правно естество. TARGET2 също така се характеризира с единна техническа платформа, наречена единна съвместна платформа. Управителният съвет има върховна компетентност по отношение на TARGET2 и гарантира нейната публична функция: това правило във връзка с управлението е отразено в надзора над TARGET2.

(9)

За ефикасността и стабилността на СВПС се изисква спазване на приложимите национални закони и ясни правила, процедури и договори, съгласно които тя функционира. Спазването на законите се отнася до правните системи на всички държави, в които оператор на СВПС или нейни участници осъществяват дейност.

(10)

Ефикасността и стабилността на СВПС зависят също и от това колко ясни и уместни са правилата ѝ за управление, които трябва да бъдат ясно документирани.

(11)

Наличието на стабилна развиваща се рамка за цялостно управление на правни, кредитни, ликвидни и операционни рискове, общи бизнес рискове, попечителски, инвестиционни и други рискове е от съществено значение за идентифицирането, измерването, наблюдението и управлението на целия спектър от рискове, които възникват за оператора на СВПС или на които той е изложен. Това се отнася и за стабилността и устойчивостта на рамката за обезпечения, правилата и процедурите при неизпълнение от страна на участник и плановете за непрекъснатост на дейността на оператор на СВПС.

(12)

Намаляването на системния риск изисква, inter alia, окончателност на сетълмента. В Европейския съюз е приета Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (4). Директива 98/26/ЕО изисква правилата за системите, определени съгласно нея, да дефинират момента на въвеждане (след който нарежданията за превод подлежат на изпълнение и дори в случай на производство по несъстоятелност спрямо участник — са задължителни за трети страни) и момента на неотменимост на нарежданията за превод. Сетълментът в рамките на деня или в реално време също може да е препоръчителен, ако е съвместим с общия бизнес модел на СВПС и е необходим, за да даде възможност на оператора на СВПС и на участниците в нея да управляват съответните си кредитни и ликвидни рискове.

(13)

Обективните, основани на анализ на риска и публично оповестени критерии за участие в СВПС, които позволяват справедлив и (при условията на приемливи стандарти за контрол на риска) свободен достъп до СВПС, насърчават сигурността и ефикасността на СВПС и на пазарите, които тя обслужва, като същевременно не ограничават непропорционално свободното предоставяне на услуги.

(14)

Разпоредбите на настоящия регламент, които изискват от оператора на СВПС да събира, обработва и предава данни, следва да не засягат приложимите правила относно защитата на данните на участниците или клиентите.

(15)

Цялостно ефикасната и ефективна СВПС, с ясно определени, измерими и постижими цели и задачи, е най-добре устроена да посрещне нуждите на участниците в СВПС и на пазарите, които тя обслужва.

(16)

ЕЦБ може да използва националните централни банки за осъществяването на задачите на ЕСЦБ, доколкото е възможно и уместно.

(17)

Установените в настоящия регламент изисквания са пропорционални на характерните за СВПС рискове и експозиции.

(18)

Възможността за компетентните органи да изискват корективни мерки за отстраняване на последиците от неизпълнение или за избягване на повторно неизпълнение на настоящия регламент и възможността за ЕЦБ да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения на настоящия регламент са съществени елементи при прилагането на принципите на КПСС—МОКЦК във възможно най-голяма степен, доколкото е позволено от Договора и Устава на ЕСЦБ.

(19)

По отношение на спазването на надзорните изисквания, уредени в настоящия регламент, е необходимо да бъде предвиден преходен период, който да позволи на операторите на СВПС да се запознаят с изискванията и да ги приложат,

i)

общата среднодневна стойност на обработените деноминирани в евро плащания надвишава 10 милиарда евро;

ii)

пазарният ѝ дял е поне един от следните:

iii)

трансграничната ѝ дейност (т.е. участници, установени в държава, различна от тази на оператора на СВПС, и/или трансгранични връзки с други платежни системи) включва пет или повече държави и генерира най-малко 33 % от общия обем на деноминираните в евро плащания, обработени от тази СВПС;

iv)

тя се използва за сетълмента на други инфраструктури на финансовите пазари.

1)

„платежна система“ е формално споразумение между трима или повече участници, без да се броят възможните банки по сетълмента, централни контрагенти, клирингови къщи или индиректни участници, с общи правила и стандартизирани разпоредби за изпълнението на нареждания за превод между участниците;

2)

„нареждане за превод“ има същото значение, както е определено в член 2, буква и), първо тире от Директива 98/26/ЕО;

3)

„системен риск“ е рискът, че неизпълнението на съответните им задължения в СВПС от участник или оператора на СВПС ще стане причина други участници и/или операторът на СВПС да не могат да изпълнят задълженията си, когато те станат дължими, като това би могло да доведе до ефекти от преноса, които да застрашат стабилността на финансовата система или доверието в нея;

4)

„оператор на СВПС“ е юридическото лице, което носи юридическата отговорност за оперирането на СВПС;

5)

„компетентен орган“ е централната банка на Евросистемата, която носи основната отговорност за надзора, определена като такава съгласно член 1, параграф 2;

6)

„СВПС на Евросистемата“ е СВПС, която е притежавана и оперирана от централна банка на Евросистемата;

7)

„правен риск“ е рискът, който произтича от прилагането на закони или подзаконови актове, което обикновено води до загуба;

8)

„кредитен риск“ е рискът, че даден контрагент, независимо дали е участник, или друго лице, няма да може да изпълни изцяло финансовите си задължения, когато те станат дължими или в който и да е момент в бъдеще;

9)

„ликвиден риск“ е рискът, че даден контрагент, независимо дали е участник, или друго лице, няма да разполага с достатъчно средства, за да изпълни финансовите си задължения, когато те станат дължими, въпреки че той може да разполага с достатъчно средства да ги изпълни в бъдеще;

10)

„операционен риск“ е рискът, че недостатъци в информационните системи или вътрешните процеси, човешка грешка, грешки в управлението или нарушения, предизвикани от външни събития или външни услуги, ще доведат до намаляването, влошаването или прекъсването на услуги, предоставяни от СВПС;

11)

„попечителски риск“ е рискът от понасянето на загуба по отношение на съхранявани активи в случай на несъстоятелност, небрежност, измама, лошо управление или неподходящо водене на регистри от страна на попечител или подпопечител;

12)

„инвестиционен риск“ е рискът от загуба, пред който е изправен оператор на СВПС или участник, когато операторът на СВПС инвестира собствените си средства или тези на участниците, например обезпечение;

13)

„пазарен риск“ е рискът от загуби, както по балансови, така и по задбалансови позиции, произтичащи от движението на пазарните цени;

14)

„система за отложен нетен сетълмент“ е система, която извършва сетълмент на нетна база в края на предварително определен цикъл на сетълмент, например в края на работния ден или през работния ден;

15)

„трансгранично обезпечение“ е обезпечение, по отношение на което от гледна точка на държавата, в която активите се приемат като обезпечение, поне едно от следните е чуждестранно/чуждо: а) валутата на деноминация; б) държавата, в която се намират активите; или в) държавата, в която е установен емитентът;

16)

„трансгранично плащане“ е плащане между участници, установени в различни държави;

17)

„инфраструктура на финансовите пазари“ е многостранна система между участващи институции, включително системния оператор, която се използва за клиринг, сетълмент или регистрация на плащания, ценни книжа, деривативи или други финансови сделки;

18)

„участник“ е лице, което е идентифицирано или признато от платежна система, на което пряко или непряко е позволено да изпраща нареждания за превод до тази система и което може да получава нареждания за превод от нея;

19)

„съветът“ е административният или надзорният съвет на оператор на СВПС, или и двата съвета, в съответствие с националното законодателство;

20)

„ръководството“ са изпълнителните директори, т.е. членовете на едностепенна управленска структура, които се занимават с ежедневното управление на оператора на СВПС, и членовете на управителния съвет на оператора на СВПС при двустепенна управленска структура;

21)

„съответни заинтересовани страни“ са участници, инфраструктури на финансовите пазари, които оказват влияние върху риска в СВПС, и според конкретния случай — други засегнати участници на пазара;

22)

„кредитна експозиция“ е сума или стойност, за която има риск, че участник няма да погаси пълната стойност, когато е дължима или в който и да е момент след това;

23)

„обезпечение“ е актив или поето от трето лице задължение, които се използват от обезпечител с цел да обезпечи дадено задължение спрямо обезпечено лице. Обезпечението включва както вътрешно, така и трансгранично обезпечение;

24)

„предоставящо ликвидност лице“ е лице, предоставящо пари в брой съгласно член 5, параграф 3, член 6, параграф 5 и член 8, параграфи 1, 9 и 11 или активи съгласно член 8, параграф 4, включително участник в СВПС или външно лице;

25)

„извънредни, но реалистични пазарни условия“ са цялостен набор от исторически и хипотетични условия, включително периодите с най-високо ниво на променливост, които са били наблюдавани на обслужваните от СВПС пазари;

26)

„предвидена дата на сетълмент“ е датата, която е записана в СВПС като дата на сетълмента от подателя на нареждане за превод;

27)

„общ бизнес риск“ е всяко потенциално влошаване на финансовото състояние на СВПС като търговско предприятие, като последица от спад в приходите ѝ или увеличение на разходите ѝ, така че разходите надвишават приходите и водят до загуба, която трябва да бъде покрита от капитала;

28)

„план за възстановяване“ е план, разработен от оператор на СВПС, за възобновяване на нормалното функциониране на дадена СВПС;

29)

„план за организирано постепенно прекратяване на дейността“ е план, разработен от оператор на СВПС, за организираното закриване на дадена СВПС;

30)

„съществен“ квалифицира риск, зависимост и/или промяна, които могат да засегнат способността на дадено лице да изпълнява или предоставя услуги, както се очаква;

31)

„съответни органи“ са органите, които имат законов интерес за достъп до информация от СВПС, за да изпълняват законовите си задължения, например органите за преструктуриране и надзорните органи на основните участници;

32)

„основен риск“ е рискът, че даден контрагент ще загуби пълната стойност по дадена сделка, т.е. рискът, че продавач на финансов актив ще предостави актива неотменимо, но няма да получи плащане, или рискът, че купувач на финансов актив ще плати неотменимо за актива, но няма да го получи;

33)

„банка попечител“ е банка, която съхранява и гарантира финансовите активи на трети лица;

34)

„банка по сетълмента“ е банка, която държи сметки във връзка с плащания, по които се извършва изпълнението на задълженията, възникващи от платежна система;

35)

„nostro агент“ е банка, използвана от участниците в СВПС за сетълмент;

36)

„едностранно плащане“ е плащане, което включва само едно прехвърляне на средства в една валута;

37)

„двустранно плащане“ е плащане, което включва две прехвърляния на средства в различни валути в система за сетълмент от типа „обмен срещу стойност“;

38)

„утежняващ риск“ е рискът, който произтича от експозиция към участник или емитент, когато обезпечението, предоставено от този участник или емитирано от този емитент, е тясно свързано с кредитния му риск;

39)

„работен ден“ има същото значение, както е определено в член 2, буква н) от Директива 98/26/ЕО.

а)

установяване на ясни стратегически цели за СВПС;

б)

установяване на документирани процедури за функционирането на СВПС, включително процедури за идентифициране, търсене на решение за и управление на конфликти на интереси между членовете ѝ;

в)

с изключение на СВПС на Евросистемата, осигуряване на ефективен подбор, наблюдение и където е целесъобразно — отстраняване на членове на ръководството;

г)

с изключение на СВПС на Евросистемата, установяване на подходящи политики за обезщетяване, съгласувани с най-добрите практики и основани на дългосрочни резултати.

а)

че дейностите на оператора на СВПС са съгласувани с неговите цели, стратегия и толерантност към риска;

б)

че механизмите за вътрешен контрол и свързаните с тях процедури са разработени и изпълнени и спрямо тях се осъществява надзор по подходящ начин с цел насърчаване на целите на оператора на СВПС;

в)

че механизмите за вътрешен контрол и свързаните с тях процедури подлежат на редовен преглед и тестване от добре обучени и достатъчно на брой служители, отговарящи за функциите по управление на риска и вътрешен одит;

г)

активно участие в процеса по контрол на риска;

д)

че на рамката за управление на риска на СВПС са предоставени достатъчно средства.

а)

включва политиката за толерантност към риска на оператора на СВПС;

б)

възлага отговорности и определя отчетност за рискови решения;

в)

урежда вземането на решения при кризи и извънредни ситуации;

г)

урежда функциите по вътрешен контрол.

а)

включва политиката за толерантност към риска на оператора на СВПС и подходящите инструменти за управление на риска;

б)

възлага отговорност и определя отчетност за рискови решения;

в)

урежда вземането на решения при извънредни ситуации, свързани с дадена СВПС, включително тенденции на финансовите пазари, които биха могли да имат отрицателен ефект върху ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в държавата членка, чиято парична единица е еврото, в която е установен операторът на СВПС или един от участниците.

i)

емитирани са от емитент с нисък кредитен риск;

ii)

свободно прехвърлими са без никакви ограничения от правен характер или претенции от трети страни;

iii)

деноминирани са във валута, рискът от която се управлява от оператора на СВПС;

iv)

има надеждни данни за цените им, които се публикуват редовно;

v)

не са изложени по друг начин на значителен утежняващ риск;

vi)

не са емитирани от участника, който предоставя обезпечението, или от лице, което е част от същата група като участника, освен в случай на обезпечена облигация и само когато активите в пула от обезпечения са отделени по подходящ начин посредством солидна правна рамка и удовлетворяват изискванията, изложени в точки i)-v).

а)

под формата на пари в брой в Евросистемата; или

б)

под формата на допустимо обезпечение, както е дефинирано в рамката за обезпеченията на Евросистемата, установена в Насоки ЕЦБ/2011/14 от 20 септември 2011 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (5), по-специално ако операторът на СВПС има достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.

а)

договорени кредитни линии;

б)

договорени валутни суапове;

в)

договорени репо сделки;

г)

активи, както са определени в член 7, параграф 1, които са държани от попечител;

д)

инвестиции, които са леснодостъпни и които могат да бъдат превърнати в парични средства с предварително договорени разпоредби за финансиране, за които операторът на СВПС може да докаже на компетентния орган въз основа на подходяща вътрешна оценка, че разпоредбите за финансиране са много надеждни, дори при извънредни, но реалистични пазарни условия.

а)

пикът на историческата колебливост на цените на гореспоменатите активи;

б)

промените в други пазарни фактори, включително, inter alia, определящи цените фактори и криви на доходността;

в)

едно или повече неизпълнения от страна на участници в един и същи ден и в различни последователни дни;

г)

едновременен натиск на пазарите на финансиране и на активи;

д)

спектър от прогнозни стрес сценарии при най-различни извънредни, но реалистични пазарни условия.

а)

търсят решение за непредвидени и потенциално необезпечени случаи на недостиг на ликвидност;

б)

целят да се избегне анулирането, отмяната или забавянето на сетълмента в същия ден на задължения за плащане;

в)

посочват как да се попълнят отново парите в брой и другите активи, използвани от СВПС по време на стресово събитие, до изискуемия съгласно параграфи 3—5 размер.

а)

кога се очаква да бъдат извършени преводи по счетоводните книжа на отделни банки по сетълмента;

б)

че преводите трябва да са окончателни, когато са изпълнени;

в)

че получените средства се прехвърлят възможно най-бързо, най-късно до края на деня.

а)

действията, които операторът на СВПС може да предприеме при настъпване на неизпълнение;

б)

дали предприемането на тези действия е автоматично или зависи от упражняването на дискреция и начина, по който се упражнява дискрецията;

в)

потенциалните промени в обичайните практики за сетълмент на оператора на СВПС за гарантиране на навременен сетълмент;

г)

управлението на плащания на различните етапи от обработването;

д)

вероятната последователност на действията;

е)

ролите, задълженията и отговорностите на съответните страни, включително на участниците, които не са в неизпълнение;

ж)

други механизми, които да бъдат активирани за ограничаване въздействието от неизпълнението.

а)

обстоятелствата, при които следва да бъдат предприети действия;

б)

кой предприема тези действия;

в)

обхвата на действията, които се предприемат;

г)

механизмите за изпълнение на задълженията на оператор на СВПС към участниците, които не са в неизпълнение;

а)

частта от дейността, която директните участници осъществяват от името на индиректните участници;

б)

броя на индиректните участници, които извършват сетълмент посредством отделни директни участници;

в)

обемите или стойностите на плащанията в СВПС, инициирани от всеки индиректен участник;

г)

обемите или стойностите на плащанията по буква в) пропорционално на тези на директния участник, чрез който индиректният участник осъществява достъп до СВПС.

а)

избора на разпоредби за клиринг и сетълмент;

б)

оперативна структура;

в)

обхват на продуктите, на които се извършва клиринг или сетълмент;

г)

използването на технологии и процедури.

а)

информира оператора на СВПС за естеството на неизпълнението; и

б)

предоставя на оператора на СВПС възможността да бъде изслушан и да даде обяснения.

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/31

(1)

На 16 юли 2012 г. Съветът прие Решение 2012/392/ОВППС (1), чийто срок на действие изтича на 15 юли 2014 г.

(2)

На 28 октомври 2013 г. Съветът прие Решение 2013/533/ОВППС (2), в което предвиди референтна сума за покриване на разходите за периода до 15 юли 2014 г.

(3)

На 28 март 2014 г. Комитетът по политика и сигурност (КПС) препоръча срокът на действие на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger) да бъде удължен с две години в съответствие със стратегическия преглед.

(4)

На 2 май 2014 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП) получи писмо, с което нигерските власти изразяват подкрепата си за удължаването на срока на действие на мисията EUCAP Sahel Niger с две години.

(5)

EUCAP Sahel Niger ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз,

1)

Членове 2 и 3 се заменят със следното:

„Член 2

Цели

В контекста на прилагането на стратегията на Европейския съюз за сигурност и развитие в Сахел EUCAP Sahel Niger има за цел да осигури възможност на нигерските власти да определят и изпълняват своя собствена национална стратегия за сигурност. EUCAP Sahel Niger има също така за цел да допринесе за разработването на интегриран, мултидисциплинарен, съгласуван, устойчив и съобразен с правата на човека подход сред различните участници, свързани със сигурността в Нигер, в борбата с тероризма и организираната престъпност.

Член 3

Задачи

1.   За изпълнение на целите, посочени в член 2, EUCAP Sahel Niger:

2.   EUCAP Sahel Niger се съсредоточава върху дейностите, посочени в параграф 1, които допринасят за подобряването на контрола върху територията на Нигер, включително в координация с нигерските въоръжени сили.

3.   EUCAP Sahel Niger няма изпълнителни функции.“

2)

Член 4 се изменя, както следва:

3)

Член 6 се изменя, както следва:

4)

В член 7 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Условията на работа, както и правата и задълженията на членовете на международния и местния персонал се определят в договорите, сключени между EUCAP Sahel Niger и съответния член на персонала.“

5)

В член 11 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Ръководителят на мисията осигурява защитата на класифицираната информация на ЕС в съответствие с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (3).

(3)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).“"

6)

Вмъква се следният член:

„Член 12а

Правоспособност

В степента, необходима за изпълнението на настоящото решение, EUCAP Sahel Niger има правомощия да възлага поръчки за услуги и оборудване, да встъпва в договори и административни договорености, да наема персонал, да разполага с банкови сметки, да придобива активи и да се разпорежда с тях, да изпълнява задължения, както и да бъде страна в съдебни производства.“

7)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Финансови разпоредби

1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUCAP Sahel Niger разходи за периода от 16 юли 2012 г. до 31 октомври 2013 г., е в размер на 8 700 000 EUR.

Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUCAP Sahel Niger разходи за периода от 1 ноември 2013 г. до 15 юли 2014 г., е в размер на 6 500 000 EUR.

Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUCAP SAHEL Niger разходи за периода от 16 юли 2014 г. до 15 юли 2015 г., е в размер на 9 155 000 EUR.

2.   Управлението на всички разходи се извършва в съответствие с процедурите и правилата, приложими за общия бюджет на Съюза. Граждани на трети държави и граждани на приемащата държава имат право да участват в търгове за възлагане на поръчки. С одобрението на Комисията EUCAP Sahel Niger може да сключва технически договорености с държавите членки, с приемащата държава, с участващите трети държави и с други международни участници за предоставяне на оборудване, услуги и помещения на EUCAP Sahel Niger.

3.   EUCAP Sahel Niger отговаря за изпълнението на бюджета си. За тази цел EUCAP Sahel Niger подписва споразумение с Комисията.

4.   Без да се засяга Споразумението между Европейския съюз и Република Нигер относно статута на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger) (4), EUCAP Sahel Niger отговаря за претенциите и задълженията, произтичащи от изпълнението на мандата, считано от 16 юли 2014 г., с изключение на претенции, свързани с тежки нарушения от страна на ръководителя на мисията, за които отговорност носи той.

5.   Прилагането на финансовите разпоредби не засяга командната верига, предвидена в членове 4, 5 и 6, както и оперативните потребности на мисията EUCAP Sahel Niger, включително съвместимостта на оборудването и оперативната съвместимост на екипите ѝ.

6.   Разходите са допустими от 16 юли 2012 г.

(4)  ОВ L 242, 11.9.2013 г., стр. 2.“"

8)

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Проектна група

1.   EUCAP Sahel Niger разполага с проектна група за набелязване и осъществяване на проекти. При необходимост EUCAP Sahel Niger подпомага и предоставя съвети по проектите, осъществявани от държави членки и трети държави, при което съответните държави запазват своята отговорност, в области, свързани с мандата на EUCAP Sahel Niger, и в подкрепа на нейните цели.

2.   EUCAP Sahel Niger има право да използва финансовите вноски на държавите членки или на трети държави за осъществяване на проекти, които са били набелязани като допълващи по последователен начин останалите действия на EUCAP Sahel Niger и които:

EUCAP Sahel Niger сключва договореност с участващите държави, с която се уреждат по-специално конкретните процедури за разглеждане на евентуални жалби от трети лица относно вреди, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на EUCAP Sahel Niger при използване на средствата, предоставени от тези държави. В никакъв случай участващите държави не могат да търсят отговорност на Съюза или на ВП за действие или бездействие от страна на EUCAP Sahel Niger при използването на средствата на тези държави.

3.   КПС дава съгласието си за приемане на финансовото участие на трети държави в проектната група.“

9)

В член 15 „Решение 2011/292/ЕС“ се заменя с „Решение 2013/488/ЕС“.

10)

В член 16 втора алинея се заменя със следното:

„Прилага се до 15 юли 2016 г.“

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/35

(1)

На 27 декември 2001 г. Съветът прие Обща позиция 2001/931/ОВППС (1).

(2)

На 10 февруари 2014 г. Съветът прие Решение 2014/72/ОВППС (2) за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС („списъкът“).

(3)

В съответствие с член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС е необходимо да се преразглеждат редовно имената на лицата, групите и образуванията в списъка, за да се гарантира, че съществуват основания за оставянето им в него.

(4)

В настоящото решение се съдържат резултатите от извършения от Съвета преглед на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС.

(5)

Съветът установи, че повече няма основания едно определено лице да продължи да фигурира в списъка.

(6)

Съветът стигна до заключението, че лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС, са участвали в извършването на терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС, че във връзка с тях е било взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от същата обща позиция и че към тях следва да продължат да се прилагат специалните ограничителни мерки, предвидени в нея.

(7)

Списъкът следва съответно да бъде актуализиран, а Решение 2014/72/ОВППС следва да бъде отменено,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/38

(1)

На 7 юли 2003 г. Съветът прие Обща позиция 2003/495/ОВППС (1) в изпълнение на Резолюция 1483 (2003) на Съвета за сигурност на ООН.

(2)

Необходима е яснота относно някои разпоредби на Обща позиция 2003/495/ОВППС,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/39

(1)

На 16 юли 2012 г. Съветът прие Решение 2012/389/ОВППС (1). Срокът на действие на това решение изтича на 15 юли 2014 г.

(2)

На 18 март 2014 г., в съответствие със Стратегическия преглед, Комитетът по политика и сигурност препоръча мандатът на мисията да бъде удължен до 12 декември 2016 г.

(3)

EUCAP NESTOR ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

1)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Мандат на мисията

EUCAP NESTOR ще оказва на страните от региона на Африканския рог и на Западния Индийски океан съдействие за укрепване на капацитета им в областта на морската сигурност, за да могат да водят по-резултатна борба с пиратството. Основните усилия на EUCAP NESTOR ще бъдат насочени към Сомалия, с допълнителен фокус върху Джибути, Сейшелите и Танзания.“

2)

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Цели и задачи

1.   За осъществяването на мандата на мисията, установен в член 2, EUCAP NESTOR:

2.   За постигането на тези цели EUCAP NESTOR действа в съответствие с оперативните насоки и задачите, определени в приетите от Съвета документи за оперативно планиране.

3.   EUCAP NESTOR няма изпълнителни функции.“

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

Член 6 се изменя, както следва:

5)

В член 7 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Условията на работа, както и правата и задълженията на членовете на международния и местния персонал се определят в договорите, сключени между EUCAP NESTOR и съответния член на персонала.“

6)

В член 11 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Ръководителят на мисията осигурява защитата на класифицираната информация на ЕС в съответствие с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (2).

(2)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1.).“"

7)

Вмъква се следният член:

„Член 12а

Правоспособност

EUCAP NESTOR има правото да възлага поръчки за услуги и доставки, да сключва договори и административни договорености, да наема персонал, да има банкови сметки, да придобива активи, да се разпорежда с тях, да изпълнява задълженията си, както и да бъде страна в съдебно производство, доколкото е необходимо за изпълнението на настоящото решение.“

8)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Финансови разпоредби

1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUCAP NESTOR разходи за периода от 16 юли 2012 г. до 15 ноември 2013 г., е в размер на 22 880 000 EUR.

Референтната сума, предназначена за покриване на разходите на EUCAP NESTOR за периода от 16 ноември 2013 г. до 15 октомври 2014 г., е 11 950 000 EUR.

2.   Всички разходи се управляват в съответствие с правилата и процедурите, приложими за общия бюджет на Съюза. Граждани на трети държави и граждани на приемащата държава имат право да участват в търгове за възлагане на договори. При одобрение от Комисията EUCAP NESTOR може да сключва технически договорености с държавите членки, с приемащата държава, участващите трети държави и други международни участници по отношение снабдяването на EUCAP NESTOR с оборудване, услуги и помещения.

3.   EUCAP NESTOR отговаря за изпълнението на бюджета на мисията. За тази цел EUCAP NESTOR подписва споразумение с Комисията.

4.   Без да се засягат съществуващите разпоредби относно статута на EUCAP NESTOR и нейния персонал, EUCAP NESTOR носи отговорност по отношение на всякакви претенции и задължения, произтичащи от изпълнението на мандата, считано от 16 юли 2014 г., с изключение на претенции, свързани с тежки нарушения от страна на ръководителя на мисията, за които отговорност носи той.

5.   Изпълнението на финансовите договорености не засяга командната верига, предвидена в членове 4, 5 и 6, нито оперативните нужди на мисията EUCAP NESTOR, включително съвместимостта на оборудването и оперативната съвместимост на екипите ѝ.

6.   Разходите са допустими от 16 юли 2012 г.“

9)

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Проектна група

1.   EUCAP NESTOR има проектна група за набелязване и изпълнение на проекти. При необходимост EUCAP NESTOR подпомага и предоставя съвети по проекти, осъществявани от държави членки и трети държави под тяхна отговорност в области, свързани с EUCAP NESTOR и в подкрепа на нейните цели.

2.   EUCAP NESTOR има право да използва финансови вноски от държавите членки или от трети държави за осъществяване на набелязани проекти, които допълват по последователен начин останалите действия на EUCAP NESTOR, ако проектът е:

EUCAP NESTOR сключва с тези държави договореност, която включва по-конкретно специфичните процедури за разглеждане на жалби от трети страни във връзка с вреди, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на EUCAP NESTOR при използването на финансовите средства, предоставени от тези държави. В никакъв случай участващите държави не могат да търсят отговорност от Съюза или от ВП за действие или бездействие на EUCAP NESTOR при използването на финансовите средства на тези държави.

3.   КПС постига съгласие по приемането на финансови вноски от трети държави за проектната група.“

10)

В член 15 изразът „Решение 2011/292/ЕС“ се заменя с „Решение 2013/488/ЕС“.

11)

В член 16 втора алинея се заменя със следното:

„Прилага се до 12 декември 2016 г.“

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/42

(1)

На 14 април 2014 г. Съветът изрази готовността си да окаже съдействие на Украйна при реформата в сектора на гражданската сигурност, подпомагането на полицията и установяването на правов ред, както и да изработи политическа рамка за подхода при кризи в Украйна, разглеждайки всички възможности, включително евентуална мисия по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО).

(2)

На 8 май 2014 г. външният министър на Украйна изпрати писмо до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП), с което изрази интерес към разполагането на мисия по линия на ОПСО в Украйна.

(3)

На 12 май 2014 г. Съветът припомни готовността си да окаже съдействие на Украйна в областта на реформата в сектора на гражданската сигурност, приветства политическата рамка за подхода при кризи в Украйна и възложи на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да подготви концепция за управление на кризи (КУК) с оглед на евентуална гражданска мисия по линия на ОПСО. Съветът подчерта също значението на координирането и взаимното допълване с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и с други международни участници.

(4)

На 23 юни 2014 г. Съветът одобри КУК с оглед на евентуални действия по линия на ОПСО в подкрепа на реформата в сектора на гражданската сигурност.

(5)

На 11 юли 2014 г. министърът на външните работи на Украйна изпрати писмо до ВП, с което приема разполагането на мисия по линия на ОПСО.

(6)

EUAM Ukraine ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, предвидени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

създаване на концептуална рамка за планиране и изпълнение на реформи, водещи до устойчиви служби за сигурност, които да установят правов ред по начин, който допринася за засилване на тяхната легитимност и повишаване на общественото доверие и увереност, при пълно зачитане на правата на човека и в съответствие с процеса на конституционна реформа;

—

реорганизиране и преструктуриране на службите за сигурност по начин, който да позволи възстановяването на контрола и отчетността върху тях.

—

предвиден във финансовия разчет на настоящото решение; или

—

интегриран в хода на мандата посредством изменение на финансовия разчет по искане на ръководителя на мисията.

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/48

(1)

На 28 февруари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/137/ОВППС.

(2)

Съветът счита, че вече няма основания в списъка от приложение IV към Решение 2011/137/ОВППС да продължава да фигурира едно лице.

(3)

Поради това Решение 2011/137/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

23.

ZIDANE, Mohamad Ali.

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/49

(1)

На 31 май 2013 г. Съветът прие Решение 2013/255/ОВППС.

(2)

Предвид сериозната обстановка в списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица и образувания, който се съдържа в приложение I към Решение 2013/255/ОВППС, следва да бъдат добавени три лица и девет образувания.

(3)

Поради това Решение 2013/255/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

23.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/52

(1)

На 18 май 2009 г. Комисията получи жалба от SES Astra S.A. (наричано по-нататък „Astra“). Предметът на жалбата беше предполагаема схема за помощ, приета от Испания във връзка с преминаването от аналогова към цифрова телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания. Според Astra схемата представлява помощ, за която не е изпратено уведомление и поради това е неправомерна, което е довело до нарушаване на конкуренцията между платформите за сателитно и наземно радио- и телевизионно разпространение.

(2)

Основата на оспорваната схема е Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. относно спешни мерки за насърчаване на цифровата наземна телевизия, либерализация на кабелната телевизия и подкрепа на плурализма (2). Допълнително приетото законодателство във връзка с процеса на преход към цифрова наземна телевизия включва, наред с останалото, Кралски декрет № 944/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на Националния технически план за цифрова наземна телевизия (3) (наричан по-нататък „НТП“); Кралски декрет № 945/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на общите правила за доставка на цифрова наземна телевизионна услуга; Заповед № ITC 2476/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на общите правила и правилата за доставка на цифрова наземна телевизионна услуга, както и Кралски декрет № 920/2006 от 28 юли 2005 г. за одобрение на общите правила за доставка на услуга радиоразпространение и разпространение на кабелна телевизия.

(3)

С писмо от 29 септември 2010 г. Комисията уведоми Кралство Испания, че е взела решение за откриване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) по отношение на въпросната помощ за цялата територия на Испания с изключение на Кастилия-Ла Манча, за която е открита отделна процедура (4). Решението на Комисията за откриване на процедурата (наричано по-нататък „Решението за откриване“) беше публикувано на 14 декември 2010 г. в Официален вестник на Европейския съюз  (5). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите становища по отношение на мярката.

(4)

След удължаване на срока Испания отговори с писмо от 30 ноември 2011 г. на искането на мнения, отправено в решението за откриване. Отделно от централното правителство своите мнения и/или отговори на въпросите, зададени в решението за откриване, представиха органите на Астурия, Арагон, Страната на баските, Кастилия и Леон, Кастилия-Ла Манча (6), Естремадура, Галисия, Ла Риоха, Мадрид и Мурсия.

(5)

Комисията получи и мнения от Radiodifusion Digital SL с писмо от 11 януари 2011 г., от Grupo Antena 3 и UTECA (Union de Televisiones Comerciales Asociadas) с писма от 28 януари 2011 г., от Gestora La Sexta с писмо от 31 януари 2011 г., от Abertis Telecom SA (наричано по-нататък „Abertis“) с писмо от 2 февруари 2011 г., както и от Astra и Telecinco с писма от 4 февруари 2011 г. С писма от 19 януари 2011 г. и 9 февруари 2011 г. Комисията препрати тези становища на Испания, на която беше предоставена възможност за отговор. Испания представи мнения с писма от 22 февруари 2011 г. и 14 март 2011 г.

(6)

В хода на разследването бяха проведени няколко срещи: между Комисията и Испания на 11 и 12 април 2011 г., между Комисията и Astra на 14 април 2011 г., между Комисията и Abertis на 5 май 2011 г. и между Комисията и UTECA на 5 юли 2011 г. След няколкократно изпращане на информация от Испания по собствена инициатива, включително на становище от страната на баските от 24 февруари 2011 г., на Испания беше изпратено официално искане на информация с писмо от 14 февруари 2012 г. След удължаване на срока Испания представи отговор с писмо от 16 април, което беше последвано от писма от 15, 19 и 25 юни 2012 г. Тъй като част от информацията все още липсваше, на 9 август 2012 г. Комисията изпрати искане за допълнителна информация. След удължаване на срока Испания представи отговори в писмо от 10 октомври 2012 г., последвано от писмо от 30 октомври 2012 г.

(7)

Освен това Abertis представи по собствена инициатива допълнителни документи на 22 юни 2011 г. и 25 юли 2012 г. Astra представи допълнителна информация в писма от 21 юли 2011 г., 16 май 2011 г., 8 септември 2011 г. и 11 ноември 2011 г., като всички бяха предадени на Испания за мнение.

(8)

Жалбоподателят е оператор на сателитна платформа. Учреден през 1985 г. като Société Européenne des Satellites (SES), SES ASTRA (наричано по-нататък „Astra“) е първият частен сателитен оператор в Европа. Astra управлява сателитната система ASTRA, която предлага обширен портфейл от решения за радио- и телевизионно разпространение и широколентови решения за клиенти в Европа и извън нея. Тя разпространява радио- и телевизионни програми директно до милиони домове и предоставя достъп до интернет и мрежови услуги на държавните органи, големи предприятия, МСП и отделни домакинства.

(9)

В своята жалба Astra твърди, че мерките, въведени от правителството и автономните области в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания, нарушават принципа на технологична неутралност, тъй като те предвиждат наземното излъчване като единствен път към цифровизация. Astra има предвид по-специално случая на Кантабрия. Въз основа на търг за разширяване на покритието на цифровата телевизия върху цялата територия на Кантабрия, открит през януари 2008 г., регионалното правителство на Кантабрия избира Astra да предоставя свободно приемани канали чрез своята платформа. През ноември 2008 г. обаче този договор е прекратен от регионалното правителство. Според Astra органите прекратяват договора, след като са били информирани, че централното правителство ще финансира реконструкцията на аналоговата наземна мрежа. Всъщност в писмо от органите на Кантабрия от 7 ноември 2008 г. се обяснява, че причината за прекратяването на договора е тази, че междувременно централното правителство е взело решения, свързани с разширяване на покритието на цифровата телевизия върху цялата територия на Испания (7). Следователно случаят с Кантабрия изглежда показва, че, първо, Astra е можело да се конкурира на този пазар и, второ, че решенията на централното правителство са направили това невъзможно.

(10)

Случаят се отнася до сектора на радио- и телевизионно разпространение, в който много участници са активни на различните равнища от продуктовата верига на услугите за радио- и телевизионно разпространение.

(11)

Радио- и телевизионните оператори са редакторите на телевизионни канали, които купуват или произвеждат собствено телевизионно съдържание и го обединяват в канали. След това каналите се предоставят на обществеността чрез различни платформи (например сателитни, за цифрова наземна телевизия (DTT), кабелни, IPTV). В Испания услугите за радио- и телевизионно разпространение са определени от законодателя като обществена услуга и следователно се предоставят както от държавни радио- и телевизионни оператори (RTVE), така и от частни такива, които притежават концесии, предоставени от държавата (8). Така наречените свободно приемани („free-to-air“ — FTA) канали се предоставят безплатно на зрителите. За да се гарантира, че населението може ефективно да се възползва от тази обществена услуга, законът вменява задължения за минимално покритие както за излъчването, възложено на обществения радио- и телевизионен оператор, така и на частните оператори, които притежават концесиите. Вследствие на това обществените радио- и телевизионни оператори са задължени да покриват най-малко 98 % от населението на Испания, докато частните трябва да покриват най-малко 96 % от населението. В Испания националните радио- и телевизионни оператори не притежават национална мрежа за радио- и телевизионно разпространение. Поради това, за да излъчват своето съдържание и да изпълняват своите задължения за покритие, те сключват споразумения с оператори на платформи.

(12)

Доставчиците на хардуер са производителите или монтажниците на необходимите инфраструктури и устройства за изграждане на различни платформи.

(13)

Операторите на платформи (или операторите на мрежи) (9) са частни или публично контролирани образувания, които управляват необходимата инфраструктура (т.е. те пренасят и разпространяват сигнала) за предоставяне на каналите, продуцирани от радио- и телевизионните оператори, на обществеността. В първите години на телевизионната индустрия единствената платформа на разположение беше аналоговата наземна платформа. С подобряване на технологията на пазара станаха достъпни повече платформи, а именно сателитната платформа, кабелната платформа и в последно време IPTV (10), която използва широколентовата връзка за предаване на телевизионен сигнал.

(14)

При наземното телевизионно разпространение телевизионният сигнал се изпраща от телевизионно студио до предавателен център (head-end), който обикновено е собственост на и се управлява от оператор на мрежа. След това сигналът се пренася и разпределя от предавателен център (head-end) до центрове за радио- и телевизионно разпространение, управлявани от оператор на мрежа (например кула); понякога сигналът се пренася чрез сателит. Накрая сигналът се разпространява от центрове за радио- и телевизионно разпространение до домовете. За цифровизация на аналоговата наземна мрежа е необходима подмяна на наземните предаватели. Тъй като обаче цифровият сигнал има по-нисък обхват от аналоговия и следователно новата технология изисква по-гъста мрежа, в някои случаи разширяването на покритието налага и изграждането на нови предавателни центрове.

(15)

При сателитното телевизионно разпространение сигналът се изпраща до предавателен център (head-end) и след това се пренася до сателита, който го разпространява до домовете. Друг вариант е сигналът първо да се изпраща от телевизионно студио пряко до сателита, ако студиото разполага с подходящите устройства. Зрителят трябва да е оборудван със сателитна чиния и декодер. За да се увеличи сателитното покритие в даден регион, наземното оборудване трябва да се инсталира в дома на потребителя. В контекста на географското покритие по този начин сателитната платформа може да достигне почти 100-процентно покритие на територията на Испания, докато наземната платформа покрива около 98 %.

(16)

Разследваната мярка трябва да бъде разгледана в контекста на цифровизацията на радио- и телевизионното разпространение, която са провели или провеждат в момента сателитните и кабелните платформи. В сравнение с аналоговото радио- и телевизионно разпространение, цифровизираното радио- и телевизионно разпространение има предимството на увеличения капацитет на предаване в резултат на ефикасното използване на радиочестотния спектър. Преминаването към цифрова технология е от особено значение за наземното радио- и телевизионно разпространение, където наличният честотен спектър е ограничен. От друга страна предимството на излъчването чрез сателит е функционирането му в напълно различна честотна лента, където няма недостиг на честоти.

(17)

Преминаването от аналогова към цифрова телевизия освобождава значителен размер от висококачествения радиочестотен спектър в т.нар. „цифров дивидент“, който ще бъде свободен за въвеждането на електронни съобщителни услуги. Този цифров дивидент и по-специално честотата в диапазона 790—862 MHz („800 MHz-овата лента“) може да даде тласък на електронната съобщителна индустрия, да окаже значително влияние върху конкурентоспособността и растежа и да предостави широк кръг от социални и културни ползи (11).

(18)

„Цифровият дивидент“ може да бъде оползотворен или чрез преминаване от наземна към друга платформа, или чрез преминаване от аналогово към цифрово наземно радио- и телевизионно разпространение. Може да бъде предвидено и смесено решение, което съчетава различни платформи (12).

(19)

Въпреки това по отношение на наземното радио- и телевизионно разпространение недостигът на честоти продължава да бъде проблем дори и след цифровизацията. Това се илюстрира от факта, че скоро след приключване на преминаването от аналогова към цифрова телевизия през април 2010 г. испанското правителство трябваше да премести радио- и телевизионните оператори от 800 MHz-овата лента в друга честотна лента. Преместването на мултиплексите за DDT, определени за радио- и телевизионните оператори, доведе до допълнителни разходи и допълнителна държавна помощ, която понастоящем Комисията разглежда в рамките на официална процедура за разследване (13).

(20)

По отношение на телевизионното разпространение наземното цифрово предаване може да се замени в бъдеще от широколентова технология, тъй като има вероятност широколентовите мрежи от следващо поколение (NGA) да се превърнат във водещата технология за предаване. За момента обаче в Испания географското покритие на NGA мрежите не е пълно.

(21)

Понастоящем в Испания има четири платформи за радио- и телевизионно разпространение: DTT — цифрова наземна технология (DBV-T), сателитна (DBV-S), кабелна (DVB-C) и IPTV. DTT е главната платформа за свободно приеманите обществени и частни канали в Испания (14). Главният оператор на наземната мрежа е Abertis, който контролира и сателитния оператор Hispasat. Съществуват също редица местни далекосъобщителни оператори, които пренасят DTT сигнали, обикновено свързани с националната мрежа на Abertis. Що се отнася до платените телевизионни канали, те се разпространяват главно чрез сателит, кабел и IPTV. Astra и Hispasat са главните сателитни оператори.

(22)

За справяне с процеса на цифровизация с оглед преминаването от аналогова към цифрова телевизия, в периода 2005—2008 г. Испания прие поредица от регулаторни мерки, които се отнасяха до наземната мрежа, както е описано в раздел 2.2. С тях територията на Испания беше разделена на три отделни области:

(23)

Схемата, предмет на разследване, се основава на сложна система от правни разпоредби, въведени от испанските централни органи от 2005 г. нататък. Въз основа на тези разпоредби през годините 2008—2009 е отпусната държавна помощ за въвеждане на DTT в зона II от автономните области и градските съвети, които насочват към получателите средства от държавния бюджет и от съответните им бюджети. Освен това от 2009 г. нататък се отпуска текуща държавна помощ от автономните области за поддръжка и експлоатация на мрежите в зона II.

(24)

Регулирането на прехода към цифрова телевизионна технология започва с приемането на Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. (15). В него се посочва необходимостта от насърчаване на прехода от аналогова към цифрова наземна технология и се изисква правителството да предприеме подходящи мерки за осигуряване на този преход.

(25)

След това предоставяне на правомощия, с Кралски декрет № 944/2005 Министерският съвет одобри Националния технически план, с който за дата на изключване на аналоговата телевизия в Испания бе определен 3 април 2010 г. (16).

(26)

По отношение на зони II и III, в дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план вече беше предвидена възможността местните и регионалните органи да разширят покритието в диапазон между 96 % и 100 % от населението. В тази връзка в Техническия план изрично е посочена цифрова наземна телевизия (DTT) и са установени шест условия, при които местните органи могат да осъществят такова разширяване. Условие д) изисква местната инсталация да бъде в съответствие с Техническия план за цифрова наземна телевизия.

(27)

По-късно, на 7 септември 2007 г., Министерският съвет одобри Националния план за преход към цифрова наземна телевизия (наричан по-нататък „Преходен план“ (17), с който се прилага Националният технически план. С Преходния план територията на Испания беше разделена на девет проекта за технологичен преход (18) и беше определен краен срок за изключване на аналоговото телевизионно разпространение за всеки от проектите.

(28)

На 29 февруари 2008 г. Министерството на промишлеността, туризма и търговията (наричано по-нататък „МПТТ“) прие решение, което има за цел подобряване на далекосъобщителните инфраструктури и определяне на критерии, както и разпределение на финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на плана Avanza за 2008 г. (19). Бюджетът, одобрен с това решение, възлизаше на 558 млн. EUR и беше предназначен отчасти за развитие на широколентовия достъп и отчасти за цифровизация на телевизията в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания, които са извън обхвата на законоустановените задължения на търговските радио- и телевизионни оператори (20). Цифровизацията в тези зони беше известна сред обществеността като „разширяване на покритието“. По-късно тя беше осъществена чрез редица допълнения към съществуващите рамкови споразумения (21), които бяха подписани от МПТТ и автономните области между юли и ноември 2008 г. („Допълнения към рамковите споразумения от 2006 г.“, публикувани в Държавен вестник на Испания отделно за всяка автономна област.) В повечето случаи формулировките на тези споразумения посочват цифровата наземна технология като единствената технология, която следва да се финансира. Като резултат от споразуменията МПТТ привежда средства на автономните области, които се ангажират да покрият оставащите разходи по операцията от своите бюджети. Тези допълнения включват и задължението на местните органи да спазват условията на дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план.

(29)

Успоредно с това на 17 октомври 2008 г. Министерският съвет даде съгласие за предоставяне на допълнителни 8,72 млн. EUR за разширяване и завършване на покритието на DDT в рамките на проектите за преход, предвидени за завършване през първата половина на 2009 г., етап I от Преходния план. Финансирането беше предоставено след подписване на новите рамкови споразумения между МПТТ и автономните области през декември 2008 г. („рамковите споразумения от 2008 г.“). Тези споразумения се отнасят до горепосоченото отпускане на 8,72 млн. EUR и са озаглавени „Рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на промишлеността, туризма и търговията и автономна област […] за развитие на Националния план за преход към DTT“. В тях е определен списък от дейности, които ще бъдат финансирани от централните и регионалните органи с цел постигане на покритие на цифровата телевизия, което е еднакво със съществуващото аналогово покритие. Тези дейности са свързани с въвеждането на цифрова наземна телевизия.

(30)

На 29 май 2009 г. Министерският съвет одобри критериите за разпределяне на 52 млн. EUR за финансирането на дейности за преход към DTT, насочени към финансиране на разширяването на покритието на проектите в рамките на етапи II и III от преходния план (22). Чрез споразумението на Министерския съвет беше създадена пряка връзка с преходния план предвид това, че „за постигане на целта, заложена в Националния план за преход към DTT, а именно покритие на DTT, подобно на настоящото наземно телевизионно покритие с аналогова технология, е необходима финансовата подкрепа на държавните органи“, както и това, че „осъществяването на това сътрудничество ще бъде формализирано в рамката, установена от Националния план за преход към DTT“.

(31)

На последно място, между октомври и декември 2009 г. в Държавен вестник на Испания бяха публикувани допълнения към рамковите споразумения (посочени в параграф 29), включващи финансиране за разширяване на покритието по етапи II и III от Преходния план. Тези допълнения определят какво следва да се разбира под „дейност за разширяване на покритието“, като посочват изрично само наземната технология (макар и формално да не изключват други технологии) (23).

(32)

След публикуването на рамковите споразумения от 2008 г. и горепосочените допълнения (24), правителствата на автономните области започнаха да прилагат разширяването. Те организираха търгове за обществени поръчки самостоятелно или натовариха публични предприятия с провеждането им. Субсидиите бяха частично договорени с МПТТ и следователно бяха финансирани от централния бюджет или частично финансирани от самите автономни области. В определени случаи автономните области предоставиха правомощия на градските съвети за осъществяване на разширяването.

(33)

Като общ модел, в цялата страна бяха обявени два вида търгове. На първо място се провеждат търгове за разширяване на покритието, което означава, че одобреното предприятие бива натоварено със задачата да осигури (често като я изгради) функционираща мрежа за DTT. Задачите, които трябва да бъдат осъществени, включват проектиране и инженеринг на мрежата, пренос на сигнала, разгръщане на мрежата и доставка на необходимото оборудване. Другите видове търгове представляват търгове за доставка на хардуер, организирани в случай на вече съществуващи мрежи. От спечелилия търга се очаква да модернизира мрежата с необходимото оборудване, т.е. да достави, инсталира и приведе в действие оборудването.

(34)

В повечето търгове органите, които ги организират, посочват изрично чрез определение на предмета на търга (25) и/или по подразбиране в описанието на техническите спецификации или оборудването, за което се предвижда финансиране (26), наземната технология и DTT. В малобройните случаи, когато сателитната технология е изрично посочена, става дума за сателитни чинии за приемане на сателитен сигнал на наземни кули (27) или оборудване за достъп до цифрова телевизия в зона III (28). Много малък брой търгове за разширяване са неутрални по отношение на технологията и не изключват технологии, различни от DTT (29).

(35)

Като цяло, през годините 2008—2009 в разширяването в зона II са инвестирани почти 163 млн. EUR от централния бюджет (част от които заеми при облекчени условия, отпуснати от МПТТ на автономните области (30)) и 60 млн. EUR от бюджетите на 16 автономни области, предмет на разследване. В допълнение градските съвети финансираха разширяването с около 3,5 млн. EUR.

(36)

Като втора стъпка след разширяването на DTT в зона II, започнало през 2009 г., някои от автономните области организираха допълнителни търгове или сключиха без тръжни процедури съответни договори за експлоатация и поддръжка на оборудването, цифровизирано и внедрено по време на разширяването. За разлика от помощта за преминаване последните мерки представляват текуща помощ. Тъй като мерките са за експлоатация и поддръжка на наземната мрежа, инсталирана в зона II, договорите също не са неутрални по отношение на технологията. Общата сума на средствата, предоставени чрез търгове за експлоатация и поддръжка (текуща помощ) през годините 2009—2011, е била най-малко 32,7 млн. EUR.

(37)

В решението за откриване на процедурата Комисията отбеляза на първо място, че описаната мярка изглежда отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1, и следователно може да се разглежда като държавна помощ.

(38)

Тъй като на пазара на радио- и телевизионно разпространение има различни равнища, в решението за откриване бяха установени три категории получатели на държавна помощ: i) оператори на мрежи, ii) доставчици на хардуер, които участват в търговете за доставка на необходимото оборудване за разширяването, и iii) оператори за разпространение на телевизионни канали.

(39)

Комисията достигна до предварителното заключение, че чрез финансирането на разходите, свързани с разширяването на платформата DTT, схемата може да е довела до евентуално или реално нарушаване на конкуренцията между доставчиците на хардуер, които упражняват дейност с различни технологии, както и между наземните и сателитните платформи.

(40)

В своята предварителна оценка Комисията изрази становище, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и няма каквито и да е основания, на които тя може да бъде съвместима с вътрешния пазар, тъй като изглежда няма приложима дерогация.

(41)

За допълнителна фактологична информация моля направете справка с решението за откриване, което следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

(42)

В защитата си към решението за откриване Испания и автономните области са изложили множество аргументи (31). В широк смисъл те попадат в две категории. Първо, Испания твърди, че не става въпрос за държавна помощ, тъй като доколкото услугата е услуга от общ икономически интерес (УОИИ), мярката не представлява помощ, защото попада в обхвата на мисията за обществена услуга за публично радио- и телевизионно разпространение. Освен това тя не поражда предимство. На второ място, дори ако е съществувала държавна помощ, тя би била съвместима съгласно член 106, параграф 2 или член 107, параграф 3, буква в), предвид това, че a) аналоговата мрежа вече е съществувала и, с оглед на ефективността, простото модернизиране на съществуващата инфраструктура би струвало по-малко от преминаването към нова платформа; б) само DTT технологията би удовлетворила критериите за качество и в) търговете са били неутрални по отношение на технологията и в тръжната процедурата са можели да участват и оператори на други платформи. Тези аргументи са обобщени по-долу.

(43)

По отношение на операторите на мрежи, според Испания те предоставят услуга от общ икономически интерес по смисъла на решението по делото Altmark  (32). Тъй като обаче автономните области са отговорни за дейностите за разширяване на покритието, приложимостта на решението по делото Altmark трябва да бъде разгледана за всеки отделен случай и задача на автономните области е да докажат, че условията на решението по делото Altmark са били изпълнени. Най-изчерпателни са аргументите, представени от Страната на баските, където цифровизацията е осъществена чрез публично предприятие, Itelazpi S.A. (наричано по-нататък „Itelazpi“).

(44)

По отношение на доставчиците на хардуер Испания изрази становището, че фактът, че те са спечелили търгове за доставка на оборудване, изключва наличието на избирателно предимство.

(45)

Що се отнася до операторите на мрежи, въпреки че Abertis е главният оператор в зона I и е собственик на 29 % от обектите в зона II, които са били модернизирани, предприятието не експлоатира мрежата в зона II. Следователно Abertis не би се облагодетелствало от мярката в качеството на оператор на мрежа.

(46)

Вместо това експлоатацията на мрежата се осъществява от някои регионални оператори, от автономните области или от местните съвети, които просто наемат помещенията и инсталациите на Abertis. Автономните области и местните съвети не се конкурират с други оператори на мрежи и следователно не получават конкурентно предимство. Нещо повече, те не печелят каквито и да е приходи, тъй като радио- и телевизионните оператори не плащат за предоставянето на услуги по предаване в зона II.

(47)

По отношение на операторите на DTT Испания твърди, че въздействието на мерките, предмет на разследване, върху радио- и телевизионните оператори почти липсва. Мерките не са увеличили аудиториите на радио- и телевизионните оператори в сравнение с периода на аналогово излъчване на програмите, тъй като 2,5 % от населението, към което е насочено разширеното покритие, вече са приемали аналогова наземна телевизия. В резултат на това мерките нямат въздействие върху финансите на тези предприятия.

(48)

Страната на баските твърди, че държавната помощ, предоставена на Itelazpi, е съвместима с вътрешния пазар по силата на разпоредбите на член 106 от ДФЕС. В това отношение те считат, че мярката изпълнява всички условия на Решение от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (наричано по-нататък „Решението относно член 86, параграф 2“) (33).

(49)

В случай че Комисията вземе решение, че предприетите от Испания мерки по отношение на въвеждането на цифрова наземна телевизия в зона II представляват държавна помощ и че те не са съвместими с вътрешния пазар при прилагането на член 106 от ДФЕС, Испания твърди, че те със сигурност са съвместими с вътрешния пазар, доколкото целта им е да гарантират постигането на цел, която е от интерес за общността (преминаването към цифрово радио- и телевизионно разпространение), следователно те ще се ползват от изключението, предвидено в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(50)

Според Испания на национално равнище Националният технически план и Преходният план не представляват планове за разширяване на покритието, тъй като те се отнасят само до преминаването в зона I. По този начин те не ограничават предлаганите технологични варианти за разширяване на покритието. От друга страна рамковите споразумения нямат същия регулаторен статут като плановете и се основават на споразумения между централните и регионалните органи. Освен това според Испания те не изключват използването на сателитна и други технологии. Във всеки случай разширяването на покритието и изборът на технология са били осъществени от автономните области, обикновено чрез тръжна процедура. Една такава процедура — проведена в Кастилия и Леон — е била неутрална по отношение на технологията и самият факт на провеждане на този търг доказва, че централните органи не са налагали наземната технология на автономните области.

(51)

Дори и при някои търгове, проведени на други места, да се посочват определени технически елементи на наземната технология, това се обяснява с факта, че наземното радио- и телевизионно разпространение изисква определени елементи, които не са необходими при сателитното, и включването им е било необходимо, за да не бъдат изключени от търговете наземните решения.

(52)

Испанските органи се позовават и на проучване доколко е осъществимо предоставянето на универсална DTT услуга посредством различни технологии (DTT и сателитна), проведено от МПТТ през юли 2007 г., т.е. преди предлагането на финансиране за разширяване на покритието на DTT. Въпреки че органите признават, че проучването е само вътрешен документ, който по-късно не е взет под внимание, те все пак подчертават, че в него са отчетени реалните разходи за използване на DTT или сателитно предаване. Според заключенията на проучването не е възможно предварително да се установи коя технология за разширяване на покритието на телевизионния сигнал е по-ефективна или по-евтина. Вместо това изборът следва да се направи за всеки регион поотделно, за препоръчване посредством проучвания, проведени от конкретните автономни области, в които да се анализират фактори като топография, териториално разпределение на населението и състояние на съществуващата инфраструктура.

(53)

Представени са два аргумента по отношение на качеството. На първо място, към момента в тази зона свободно приеманите канали на DTT не са се предлагали чрез сателитно радио- и телевизионно разпространение. Следователно преминаването към сателитна платформа би означавало, че клиентите ще трябва да плащат за услугата.

(54)

На второ място, освен националните канали трябва да се излъчват и регионални канали. Технологията DTT позволява всеки географски район да приема каналите за района. Въз основа на регионалните и местните канали са разпределени общо 1 380 честоти за наземна телевизия в цяла Испания, без да са необходими някакви технически ограничения и без покритието на радио- и телевизионното разпространение да се разширява извън целевата зона на всеки канал. Според Испания това би било невъзможно за сателитните мрежи, тъй като те не предоставят възможност за определяне на географски граници и следователно ще трябва да използват сложна система за достъп под условие. Това допълнително би увеличило разходите за сателитно радио- и телевизионно разпространение, а радио- и телевизионните оператори няма да са склонни да предоставят достъп до техните канали, без да са сигурни, че е възможно определяне на граници.

(55)

Според Испания двустранните споразумения между централните и регионалните органи не са налагали конкретна технология за цифровизация. С тях просто са установени преводи за автономните области в съответствие с разходите за цифровизация, които са изчислени въз основа на определената като ефективна референтна технология, т.е. DTT. В тази връзка според Испания трябва да се вземе под внимание фактът, че към момента на разширяване наземната аналогова телевизия е достигала 98,5 % от испанските домове.

(56)

Във връзка с търга в Кантабрия, посочен в решението за откриване, Испания подчертава, че спечеленият от Astra търг се отнася за зони II и III, т.е. целта му е била универсално предоставяне на цифрова телевизия в Кантабрия. Това би оказало двояко въздействие върху оценката на случая.

(57)

Първо, проектът на Кантабрия се оказва неуспешен, когато след възлагането на поръчката на Astra някои от основните радио- и телевизионни оператори уведомяват Astra и правителството на Кантабрия, че те няма да разрешат излъчване на тяхно съдържание чрез сателит. В резултат на това безпрепятственото изпълнение на целта на плана вече не е възможно. Второ, главната причина за прекратяване на договора е решението на централното правителство да осигури сателитно покритие на територията на цялата зона III в Испания, а не решението за осигуряване на финансиране от централното правителство за разширяване на покритието в зона II. Освен това договорът е прекратен през ноември 2008 г., тъй като по това време е било явно, че Astra няма да може да спази своите задължения. По-специално Astra не е предприело необходимите работи навреме и не е получило разрешения от радио- и телевизионните оператори на свободно приемани канали за разпространение на техните канали.

(58)

В контекста на това решение проектът на Кантабрия е приложим само дотолкова, доколкото сателитната платформа може да се разглежда като реална алтернатива на наземната платформа. В този смисъл горните аргументи не са приложими. Когато избира сателитната платформа за зона III, Испания приема национален план и привежда в изпълнение специална наредба, с която радио- и телевизионните оператори са задължени да се координират помежду си и да изберат един общ доставчик на сателитна платформа. Подобен механизъм е можело да се приложи и за зона II. Посочените причини за прекратяване на договора не пораждат съмнения относно факта, че сателитната технология може да бъде реална платформа за предаване на телевизионни сигнали в зона II. Освен това те са опровергани от национален съд в Испания.

(59)

По отношение на конкуренцията между операторите на мрежи Испания изрази становището, че наземната и сателитната телевизия са два напълно различни пазара и следователно мерките, предмет на разследване, не са нарушили конкуренцията на засегнатите пазари. Испания твърди, че мерките, предмет на разследване, не оказват въздействие върху пазара в рамките на Съюза, тъй като са насочени към жителите на ограничен географски район. Тъй като това са местни услуги, няма вероятност мярката да засегне търговията между държавите членки.

(60)

Испанските органи изразиха също така становище, че правилото de minimis, въведено с Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за помощта de minimis  (34), със сигурност се прилага за значителна част от финансирането. Хардуерът е бил закупен независимо във всяка автономна област или местен съвет и следователно на този етап следва да бъдат анализирани разпоредбите относно минималната помощ. Тъй като в тези случаи е известна точната изплатена сума, както и придобитите стоки и услуги, помощта е достатъчно прозрачна, за да се прилагат праговете de minimis.

(61)

По отношение на експлоатацията и поддръжката на предавателните центрове испанските централни органи считат, че те остават извън обхвата на работата по разширяване на покритието, частично финансирана от МПТТ. Министерството не е компетентно да изисква от съветите или автономните области продължаване на експлоатацията и поддръжката след периода, включен в търговете за разширяване на покритието. Ето защо не може напълно да се изключи възможността експлоатацията и поддръжката на някои центрове да е била прекъсната поради съкращения в бюджетите на местните съвети. Годишните разходи за експлоатация и поддръжка бяха предварително оценени от централните органи на 10 % от първоначалните инвестиции. В хода на разследването няколко автономни области предоставиха по-подробни данни относно изразходените средства за експлоатация и поддръжка на мрежата за DTT в зона II.

(62)

Astra потвърждава предишната си позиция, че мерките, водещи до преминаването към наземна цифрова телевизия, представляват координиран план, изготвен на равнището на централното правителство и изпълняван от регионалните органи. Въпреки това, дори ако бъде прието, че държавната помощ за разширяване на покритието е била подготвена, организирана и приложена на регионално равнище, Astra счита, че тя би представлявала неправомерна и несъвместима помощ.

(63)

Във връзка с търга в Кантабрия Astra подчертава, че противно на твърдяното от Испания, получаването на разрешения от радио- и телевизионните оператори за качване на техните канали на сателитната платформа е било задължение на органите на Кантабрия. Нещо повече, въпреки че писмата са изпратени от радио- и телевизионните оператори през март 2008 г., органите на Кантабрия са предложили на други автономни области алтернативния вариант, който са избрали през юли 2008 г.

(64)

По отношение на предимството, получено от операторите на мрежи и по-специално Abertis, Astra отбелязва, че като доставчик на хардуер на Abertis са възложени около […] (35) от търговете за цифровизация на наземните обекти в зоните на разширяване на покритието. Тъй като Albertis е оператор на платформа, цифровизацията на мрежата благоприятства неговото търговско предлагане спрямо радио- и телевизионните оператори, тъй като мрежата за DTT понастоящем ще достигне почти 100 % от населението без допълнителни разходи, за разлика от очакваната наземна цифровизация на 96/98 % при липсата на оспорваната мярка. Освен това за Abertis би бил от полза фактът, че Astra в качеството му на главен конкурентен оператор на алтернативна платформа ще бъде възпрепятствано да затвърди позициите си на испанския пазар, като навлезе в зона II.

(65)

Освен това според Astra Abertis е получило други предимства в резултат на мерките. На първо място, за значителен брой от наземните обекти на Abertis е било отпуснато финансиране, предоставено от Испания в обхвата на мерките, предмет на разследване, и те в действителност са експлоатирани от Abertis. Такъв е по-специално случаят с обектите, намиращи се в района, в който RTVE (общественият радио- и телевизионен оператор) е задължено да предоставя своя сигнал, за който район обаче не съществува такова задължение за частните радио- и телевизионни оператори (приблизително 2,5 % от населението). Второ, Astra твърди, че Abertis се е възползвало косвено от държавната помощ на съседни пазари, например транспортния пазар. В допълнение жалбоподателят отбелязва, че мярката, предмет на разследване, води до нарушаване на конкуренцията в зона III (36).

(66)

Astra счита, че сателитните и наземните платформи принадлежат към един и същ пазар. Разграничението между телевизията със заплащане за еднократен достъп (pay-per-view) и свободно приеманата телевизия не е от значение по отношение на конкуренцията между платформите. В настоящия момент наземните и сателитните платформи вече се конкурират за предаване на платена телевизия, тъй като вече има най-малко два канала със заплащане за еднократен достъп, които предлагат своя сигнал чрез цифрова наземна платформа, а единият от тях е достъпен само на тази платформа. Освен това според Astra всички радио- и телевизионни оператори, които понастоящем имат разрешения, вече са поискали лицензи от правителството за излъчване на тяхното съдържание при платени условия.

(67)

Astra счита, че мерките, предмет на разследване, не са пропорционални. То посочва, че преминаването към DTT е изисквало значително приспособяване на жилищните блокове и инвестиции в окабеляване. Освен това в подкрепа на довода, че разширяването на покритието чрез сателит не би било по-скъпо отколкото чрез наземната платформа, Astra се позовава на вътрешното проучване на разходите, представено заедно с жалбата, което е проведено през ноември 2008 г. В проучването се съпоставят разходите за разширяване на покритието при използване на двете технологии — наземна и сателитна. Предположенията в проучването се различават от тези на Испания и Abertis в много отношения, включително и във връзка с разходите за сателитни чинии и необходимостта от закупуване на външни телевизионни приставки за приемане на цифрова наземна телевизия. Констатациите от проучването водят до заключението, че разширяването на покритието чрез сателит не е непременно по-скъпо от използването на наземна технология. Astra е представило и допълнителни документи, чиято цел е да покажат, че разходите за инсталиране и експлоатация на двете технологии не се различават съществено.

(68)

Astra също така твърди, че осигуряването на условия за достъп до сателитно радио- и телевизионно разпространение не е пречка за радио- и телевизионно разпространение на свободно приемани канали. Навсякъде по света съществуват системи за достъп под условие и тяхното използване не е сложно (37). Нещо повече, предложеното решение за достъп под условие в Кантабрия е било одобрено от органите на Кантабрия, които са можели да решат кои потребители да включат за получаване на услугата. Следователно териториалното ограничение на услугата се е управлявало от правителството на Кантабрия. За целта не са били необходими конкретни промени.

(69)

По отношение на целесъобразността на мярката Astra твърди, че благодарение на икономиите от мащаба при по-голямо географско покритие сателитната технология става по-привлекателна от икономическа гледна точка. Чрез разделянето на мярката в зона II на над 600 местни и регионални тръжни процедури сателитната технология вече е поставена в значително неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията. Въпреки това, дори и испанското правителство да не е било в състояние да наложи или предложи необходимостта от отчитане на положителните взаимодействия между отделните региони като условие за отпускане на финансирането, регионите биха могли да вземат предвид тази възможност, за да гарантират избора на икономически най-ефективното решение за техните данъкоплатци. Всъщност Astra твърди, че те се опитали да направят това преди намесата на испанското правителство в полза на наземната технология. След избора на Astra в търга за обществена поръчка правителството на Кантабрия първоначално се е опитало да убеди останалите региони също да изберат сателитната платформа, тъй като това би намалило допълнително собствените им разходи.

(70)

Astra отново изтъква, че част от оспорваните мерки представляват текуща държавна помощ, тъй като правителствата на автономните общности ще финансират разходите за експлоатация и поддръжка на местните мрежи в зона II на текуща база. Според оценката на Astra годишните разходи за експлоатация и поддръжка на сателитната технология биха възлизали на 100 000 EUR на канал годишно, въпреки че в случай на избор на сателитното решение от повече от един регион са възможни намаления.

(71)

Abertis е оператор на далекосъобщителна инфраструктура и доставчик на мрежово оборудване. То притежава, наред с други предприятия, Retevisión S.A. и TradiaS.A., които управляват и експлоатират далекосъобщителни мрежи и инфраструктури.

(72)

На първо място, Abertis отбелязва, че мерките, предмет на разследване, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Регионалните органи просто са придобили стоки и услуги при пазарни условия чрез открити търгове и те остават собственици на инсталираното оборудване в предавателните центрове в зона II. По тази причина на външни получатели не са прехвърляни каквито и да било средства, нито цифровото оборудване, придобито с тези средства.

(73)

Abertis освен това счита, че оспорваните мерки не са предоставили значително икономическо предимство на операторите на мрежи. Abertis твърди, че не експлоатира никоя от местните мрежи, разположени в зона II (дори в случаите, когато то притежава съответните предавателни центрове) и следователно не може да получи непосредствено предимство. На второ място, в зона II Abertis е упражнявало дейност само като доставчик на хардуер. На трето място, дори в случаите, когато цифровото оборудване, използвано за модернизация на предавателен център, е продадено от Abertis и по-късно това оборудване е инсталирано в предавателен център, собственост на Abertis, не е налице предимство. Това е така защото Abertis просто отдава под наем тези предавателни центрове на местните оператори на мрежи при пазарни условия и размерът на наема, плащан на Abertis, не се влияе от процеса на цифровизация. Четвърто, Abertis твърди, че постепенното увеличаване на покритието на мрежата за DTT с 1—2 % не се превръща в икономическо предимство за Abertis като оператор на платформа в зона I. На последно място, цифровизацията на зона II няма отражение върху цената, която Abertis може да поиска от телевизионните оператори за услугите за предаване, особено с оглед на факта, че цените на едро на Abertis са регулирани от Comision del Mercado de Telecomunicaciones, испанският регулатор (наричан по-нататък „CMT“).

(74)

По отношение на местните оператори на мрежи в зона II (градските съвети) Abertis счита, че не е възможно наличието на икономическо предимство, тъй като те не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и във всички случаи осъществяват обществена услуга.

(75)

Abertis изрази също становището, че мярката, предмет на разследване, не води до икономическо предимство за телевизионните оператори. Преминаването към цифрова технология в зона II не е увеличило броя на телевизионните зрители спрямо броя на зрителите, които са имали достъп до аналогова телевизия преди започналия през 2005 г. процес на преход към цифрово телевизионно разпространение.

(76)

Освен това Abertis счита, че оспорваните мерки не са оказали значително въздействие върху конкуренцията между операторите на мрежи. Фактът, че нито Astra, нито друг частен оператор е проявил интерес към предоставяне на услуги за предаване в зона II през последните 20 години потвърждава, че там няма пазар и е необходима държавна намеса за улесняване на предоставянето на услугата. По-специално между сателитната и цифровата наземна телевизия няма нарушаване на конкуренцията, тъй като това са два отделни пазара. Освен това цифровизацията на наземните мрежи в зона II по никакъв начин не е променила конкурентната структура на съответните пазари, а просто представлява необходимата техническа модернизация на съществуващата аналогова платформа.

(77)

Abertis твърди, че услугите за телевизионно разпространение, които се предоставят през мрежите в зона II, се ограничават до определени изолирани райони и следователно не оказват въздействие върху търговията между държавите членки.

(78)

В случай че Комисията счита, че съответните публични органи или техни подразделения представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Abertis счита, че финансирането за покриване на преминаването към цифрова технология в зона II е компенсация за предоставяне на обществена услуга. В този контекст Abertis вярва, че оспорваните мерки отговарят на условията, определени в съдебната практика по делото Altmark, и че не е налице държавна помощ.

(79)

Според Abertis въвеждането на мрежи за телевизионно разпространение в зона II започва през 1982 г. в един нелиберализиран сектор на телевизионното разпространение. По това време испанската държава е имала законен монопол на пазара на наземно телевизионно разпространение. Днес се използват публични средства за финансиране на инсталирането, поддръжката и експлоатацията на местните мрежи в зона II, въведени преди либерализацията на сектора. Следователно мярката, предмет на разследване, е текуща, съществуваща помощ.

(80)

Abertis твърди, че всяка потенциална държавна помощ би била съвместима по силата на разпоредбите на член 106 от ДФЕС, тъй като отговаря на условията на Решението относно член 86, параграф 2.

(81)

В останалите случаи всяка потенциална помощ непременно ще бъде съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Първо, целта на мерките, които са приети от Испания, е ускоряване на процеса на преминаване към цифрова технология в Испания, който е признат в практиката на Комисията по вземане на решения относно държавна помощ като цел от общ интерес. На второ място, помощта е подходящ инструмент, тъй като DTT е по-подходяща технология, която да осигури разширяване на покритието (38). Освен икономическите причини, Abertis отбелязва също и че телевизионните оператори не са готови да използват сателитни платформи поради ограниченията, пред които се изправят при придобиването на права върху съдържание за свободно приеманите програми. В повечето случаи те придобиват право за излъчване на съдържание само чрез определена платформа, а именно DTT, тъй като тази технология позволява целево предаване и географски ограничения. Освен това мерките са пропорционални, тъй като те покриват само разходи, които са строго необходими за преминаване от аналогови към цифрови телевизионни услуги в зона II. Единствените разходи, подпомогнати от оспорваната мярка, са свързаните с цифровизация на предавателните центрове в зона II, която се осъществява чрез придобиването и инсталирането на цифрово оборудване.

(82)

По отношение на технологичната неутралност на мярката Abertis отбелязва, че наземната технология не е единственото решение, което испанското правителство е взело под внимание. Освен това в зона III в крайна сметка сателитната технология се определя като най-подходящият технологичен вариант за предоставяне на цифрови телевизионни услуги. По важното е, че според Abertis DTT се счита за най-подходящата и най-евтина платформа за осигуряване на цифрови телевизионни услуги в зона II за постигане на същото покритие, което е съществувало преди прехода от аналогова телевизия, както проличава от представените проучвания на разходите (39).

(83)

Radiodifusión е сравнително нов доставчик на пазара за пренос на сигнал за аудиовизуални услуги, вписан в регистъра на операторите на CMT през ноември 2005 г.

(84)

Като цяло Radiodifusión е съгласно с решението за откриване и подкрепя Комисията в нейното становище, като представя някои допълнителни съображения, описани по-долу. То е съгласно, че държавната помощ не отговаря на изискванията по делото Altmark и е свързана с прехвърляне на значителни държавни ресурси.

(85)

Схемата за държавна помощ, предмет на разследване, е облагодетелствала операторите на мрежи, които вече осъществяват дейност в селски райони. Всъщност на въпросния пазар, който се характеризира с високи бариери за навлизане, облагодетелстващи оператор, който вече е с господстващо положение, мярката е довела до възпроизвеждане на същите исторически монополни модели. По-специално Abertis е получило възможност да затвърди своята монополна позиция и на практика да използва публично финансиране за изграждане на нова и по-гъста мрежа, която му позволява да се конкурира на нови пазари.

(86)

Radiodifusión твърди, че държавната помощ, предмет на разследване, е непропорционална. За да бъде в съответствие с изискването за пропорционалност, помощта трябва да е ограничена до необходимото, т.е. трябва да се прилага само за отдалечени селски райони и от нея еднакво да се възползват всички оператори, като се изискват ефективни задължения за достъп.

(87)

Радио- и телевизионните оператори твърдят, че мярката не може да се разглежда като държавна помощ, тъй като тя не е осигурила финансово предимство за предприятия и по-специално за радио- и телевизионни оператори. Мерките не са увеличили аудиториите на радио- и телевизионните оператори в сравнение с периода на аналогово радио- и телевизионно разпространение. Освен това жителите в зоните на разширяване на покритието, т.е. селските, отдалечените и рядко населените райони, не оказват въздействие върху рекламния пазар и не са част от целевата публика на радио- и телевизионните оператори. При тези обстоятелства частните оператори не са увеличили рекламните такси в резултат на разширяването.

(88)

Радио- и телевизионните оператори изразяват също становището, че те не са били заинтересовани от преминаване към сателитна платформа, където техните програми биха срещнали конкуренция от страна на стотици други канали. Наземната платформа предлага предимството на ограничения капацитет, който за търговските оператори на свободно приемани канали означава по-малко конкуренция. Освен това те подчертават факта, че обикновено купуват съдържание само за наземната платформа. Това е така, защото наземното радио- и телевизионно разпространение, за разлика от сателитното, гарантира определяне на географски граници на излъчването.

(89)

Телевизионните оператори също така подчертават, че след възлагането на обществената поръчка в Кантабрия на Astra, те са уведомили органите на Кантабрия, че ще се противопоставят на сателитното радио- и телевизионно разпространение, тъй като са придобили права за излъчване на съдържание само чрез наземната платформа.

(90)

Както е описано подробно по-горе в раздел 2.2, параграфи 23—30, правната рамка за преминаването към цифрово радио- и телевизионно разпространение в Испания е сложен комплекс от различни законови актове, издадени както от централното правителство, така и от регионалните и местните органи в рамките на четиригодишен период. Националният технически план от 2005 г. и Преходният план от 2007 г. регулират предимно прехода към DTT в зона I, но те създават и основата за допълнителни мерки за разширяване в зона II. Тези мерки за разширяване бяха приложени от регионалните органи след сключване на няколко рамкови споразумения с централното правителство (рамковите споразумения от 2008 г.) и допълнения през 2008 г. към предишните рамкови споразумения от 2006 г., както и през 2009 г. към рамковите споразумения от 2008 г.

(91)

В резултат на сключването на тези споразумения и допълнения регионалните и/или местните органи осъществиха широк спектър от мерки, насочени към разширяване на покритието на DTT в зона II, предимно чрез търгове за обществени поръчки, както е описано по-горе в параграфи 32—35. Следователно Комисията счита, че различните законови актове, приети на централно равнище, както и сключените и изменени споразумения между МПТТ и автономните области, представляват правното основание на схемата за помощ за разширяване на покритието в зона II. Вследствие на тези законови актове и споразумения автономните области предприеха мерки, които не са неутрални по отношение на технологията (40). Въпреки че Националният технически план урежда само преминаването към цифрова технология в зона I, той предоставя и правомощия на местните органи за създаване в сътрудничество с автономните области на допълнителните предавателни центрове, необходими за приемане на DTT в зона II. Следователно, по това време централното правителство вече е предвиждало разширяването на покритието на DTT. Предоставянето на пълномощия, което се съдържа в основния законов акт, който урежда преминаването към цифрова наземна телевизия, се отнася само до наземната платформа. На практика следва, че автономните области са изпълнили насоките на централното правителство относно разширяването на DTT (41).

(92)

За да потвърди тази констатация, Комисията разследва също така и извадка от отделните търгове, проведени от самите автономни области. Тази проверка потвърждава горното заключение, тъй като преобладаващата част от разгледаните търгове не са били неутрални по отношение на технологията.

(93)

Моментът на ефективно изплащане на държавната помощ за въвеждане на DTT в зона II се изразява в прехвърлянето на средства от централните и териториалните органи на получателите. Това се случва през период от време, който е различен за отделните автономни области. Според получената информация първите търгове са се състояли през юли 2008 г. (42). В приложението е дадена калкулация на размера на помощта по региони.

Що се отнася до текущата помощ за експлоатация и поддръжка на мрежите, тя не е била определена на централно равнище. Вместо това някои от автономните области (вж. „Текущи разходи“ в приложението към решението) откриха търгове за експлоатация и поддръжка на съществуващите наземни цифрови мрежи, които бяха публикувани в техните съответни официални вестници (43).

(94)

Разглежданата мярка, включително текущата помощ за експлоатация и поддръжка, описана в параграф 36, може да се определи като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, който излага условията за наличие на държавна помощ. Първо, трябва да съществува намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси. Второ, тя трябва да предоставя избирателно икономическо предимство на получателя. Tрето, трябва да нарушава или да създава риск от нарушаване на конкуренцията. Четвърто, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки.

(95)

Въпросната мярка произхожда от системата на законовите актове, описани по-горе, приети на централно, както и на регионално и местно равнище, както и от споразумения, сключени между различните равнища на испанската администрация. Освен това Испания не оспори констатацията в решението за откриване, че мярката е финансирана с бюджетни ресурси. Тя обаче подчерта, че мярката е финансирана както от централния, така и от областните и общинските бюджети. Освен това Испания изрази мнението, че въпросната мярка всъщност е представлявала само прехвърляне на средства между различните администрации. Ето защо фактът, че средствата произхождат основно от централния бюджет и отчасти от областните и местните бюджети не е оспорен от Испания. При това мярката не е била просто прехвърляне на средства между администрациите, тъй като в крайна сметка средствата са били използвани за въвеждане на мрежата за DTT от субекти, които извършват стопанска дейност (както е обяснено в раздел 5.2.1.2).

(96)

При тези обстоятелства беше направено заключение, че мярката, предмет на разследване, е била финансирана пряко от държавния бюджет и от бюджетите на конкретни автономни области и местни корпорации. Текущата помощ, описана в параграф 36, не е била финансирана от централния държавен бюджет, а пряко от бюджета на автономните области. Следователно тя се отнася към държавата и включва използването на държавни ресурси.

(97)

Въпросната мярка води до прехвърляне на държавни ресурси към определени предприятия. Въпреки че понятието „предприятие“ не е определено в Договора, то се отнася до всяко физическо или юридическо лице, независимо от неговия правен статут и финансиране, което извършва стопанска дейност. В практиката на Комисията, потвърдена от съдилищата, управлението на предавателна мрежа се счита за стопанска дейност (44), по подобие на други дела, свързани с управлението на инфраструктура от регионалните органи (45). В разглеждания случай повечето публични предприятия или градски съвети са вписани в регистъра на CMT като оператори на мрежи. Това подсказва, че те предоставят определени услуги, които според установената съдебна практика представляват стопанска дейност. Пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Astra например е провело няколко срещи с автономните области преди осъществяване на разширяването на покритието в зона II, за да им представи своята оферта. В допълнение през март 2008 г. Astra участва и печели неутрален по отношение на технологията търг за предоставяне на цифрова телевизия в зони II и III, публикуван в Кантабрия. Фактът, че публичните предприятия и градските съвети не получават възнаграждение за предоставяните услуги, не изключва възможността въпросните дейности да се разглеждат като стопанска дейност (46).

(98)

Комисията не е съгласна с довода на Испания, че експлоатацията на наземна мрежа от автономните области, публичните предприятия и градските съвети попада в обхвата на упражняването на прерогативите на публичната власт като публичен орган и следователно е извън приложното поле на член 107 от ДФЕС. Признато е, че дейностите, свързани с упражняване на прерогативите на държавната власт от самата държава или от органите, функциониращи в рамките на техните публични правомощия, не представляват стопанска дейност за целите на правилата на конкуренцията (47). Това са дейности, които съставляват част от основните функции на държавата или са свързани с тези функции поради естеството си, целта си и правилата, на които подлежат. В съдебната практика на Съда са дадени няколко примера за дейности, които попадат в тази категория, с което се поставя разделителна линия между чисто държавните дейности и стопанската дейност, в която може да участва определен държавен субект. Този списък включва дейности, свързани с армията или полицията, поддръжката и подобрението на безопасността на въздухоплаването; контрола на въздушния трафик (48); наблюдението за борба със замърсяването, което е задача в полза на обществения интерес, съставляваща част от основните функции на държавата във връзка с опазването на околната среда в морските райони (49) и дейности по стандартизация, както и дейности, свързани с научни изследвания и развитие (50).

(99)

В този контекст Комисията е на мнение, че в настоящия случай експлоатацията на наземната мрежа за телевизионно разпространение не попада в рамките на задълженията или прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Услугите, предмет на разглеждане, не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност, което се доказва от факта, че няколко предприятия осъществяват дейност на пазара в зона I. На второ място, частно предприятие, което не е зависимо от публичен орган — а именно Astra (както е видно от присъствието му като участник в търга от 2008 г. в Кантабрия) — е заинтересовано да предоставя тази услуга в зона II. На трето място, разгръщането на мрежата в зона II засяга само предаването на национални и регионални частни канали (51). Вследствие на това се заключава, че експлоатацията на наземната мрежа от автономните области, публичните предприятия и градските съвети не попада в рамките на упражняването на прерогативите на публичната власт в качеството на публичен орган.

(100)

Операторите на платформата за DTT са преките получатели на оспорваните мерки, тъй като те са получили средствата за модернизиране и разширяване на тяхната мрежа в зона II. Също така те се ползват от текущата помощ за експлоатация и поддръжка на тези мрежи. Автономните области са избрали различни подходи за осъществяване на разширяването на покритието и следователно са установени различни видове преки получатели.

(101)

Първо, някои от автономните области (52) са натоварили публично предприятие, което в някои случаи осъществява дейност като далекосъобщителна компания, със задачата за разширяване на покритието. Тези предприятия организират търгове за разширяване на покритието и оставят тази задача на участника, спечелил търга, или сами осъществяват разширяването, след като се снабдят с необходимия хардуер.

(102)

Понастоящем публичните предприятия са в състояние да експлоатират мрежата за цифрова наземна телевизия в зона II благодарение на публичната субсидия. Те могат да използват и нова инфраструктура за предоставяне на други услуги, например WiMax (стандарти за безжичен широколентов достъп, които могат да предоставят фиксиран или мобилен широколентов достъп), цифрово радио, мобилна телевизия (DVB-H) или колокационни услуги за основната широколентова мрежа на Telefonica в селските райони, както и за мобилни оператори. Благодарение на тези икономии от обхвата операторите на мрежата за DTT имат възможност да получават приходи от инфраструктура, финансирана с публични средства.

(103)

Предимството за публичните предприятия, позволяващо количествено изражение, е сумата на получените средства за разширяване на покритието.

(104)

На второ място, някои от автономните области (53) самостоятелно откриват търгове на регионално равнище за разширяване на DTT. Испания твърди, че преобладаващата част от търговете са били за доставка на хардуер и оборудване и одобрените предприятия са изпълнявали функцията на доставчици на хардуер. Такъв също е случаят при Abertis, Tradia и Retevision. Констатациите от разследването обаче водят към заключението, че значителен брой от търговете са били за разширяване на покритието, а не само за доставка на оборудване (54). Следователно, противно на твърдяното от Испания, Комисията счита, че Abertis и останалите дружества са участвали в такива търгове в качеството на оператори на мрежи (55). В този случай спечелилите търговете са получили конкурентно предимство спрямо останалите оператори на мрежи, които дори не са имали възможност да участват в процеса на подбор. Тяхното предимство се изразява в сумата на получените средства за разширяване в резултат на търг, който не е неутрален по отношение на технологията.

(105)

На трето място, някои от автономните области (56) са отпуснали средства на градските съвети за разширяване на покритието на цифровата на земна телевизия. Испания твърди, че това е просто прехвърляне на средства между различните равнища на администрация и че чрез разширяването на мрежите, собственост на градските съвети, последните просто са изпълнили своите административни задължения към жителите. Все пак Испания признава, че местните корпорации са извършвали дейност на оператори на мрежи, че много от тях са регистрирани в списъка на операторите на мрежи на CMT, както и че те са осъществили ефективно разширяването на мрежата, в някои случаи чрез тръжна процедура. Следователно Комисията счита, че когато местните корпорации осъществяват дейност на местни оператори на мрежа за DTT, те са преки получатели на помощта. Тяхното предимство се изразява в сумата, получена от регионалните и централните органи за разширяване на покритието. Това е приложимо и в случай че разширяването е частично финансирано от собствени ресурси на местната корпорация, което представлява помощ за предприятието или дейността.

(106)

Най-общо Abertis и Retevision са основните облагодетелствани от търговете. Като цяло от получената информация става видно, че те са получили приблизително […] от общия размер на средствата, предназначени за разширяване на покритието: най-малко […] млн. EUR в резултат на търговете за разширяване на покритието на мрежата.

(107)

Освен това някои от автономните области са предоставили държавна помощ за експлоатация и поддръжка на мрежите. Тези задачи се изпълняват от публични предприятия, от градските съвети или се предлагат на търг, например на собствениците на предавателни центрове. Испанските централни органи твърдят, че те не са наложили задължението за експлоатация и поддръжка на цифровизираните обекти и че решението по този въпрос е принадлежало на автономните области. В хода на разследването различни автономни области представиха данни, които показват, че те действително са финансирали експлоатацията и поддръжката на предавателните центрове в зона II, особено от 2009 г. нататък, след изтичането на първоначалния двугодишен период на експлоатация и поддръжка, включен в договорите със спечелилите търга оференти. Това се счита за текуща помощ и нейни преки получатели са предприятията, натоварени с експлоатацията и поддръжката на цифровизираната наземна мрежа в зона II.

(108)

На последно място, в по-общ смисъл Abertis е облагодетелствано също и от изключването на друг оператор на платформа от навлизане на пазара за предаване на свободно приемани телевизионни сигнали в Испания (57).

(109)

Оператори на мрежи. Операторите на мрежи, които участват в търговете за разширяване на покритието, организирани от публичните предприятия в рамките на първия сценарий, описан в параграф 101, са косвени получатели на помощта. Публичните предприятия не осъществяват разширяването сами и не задържат средствата, предназначени за разширяване на покритието; те по-скоро ги насочват към оператори на мрежи чрез търгове за разширяване. Тези търгове за разширяване са били насочени само към оператори на наземни мрежи. Следователно последните са се възползвали от изключването на сателитните оператори. Освен това, поради малкия брой оператори на пазара, операторите на наземни мрежи търпят само ограничен конкурентен натиск. Както бе посочено за преките получатели по-горе, те също са облагодетелствани, в случай че използват новата инфраструктура и за предоставяне на други услуги (като WiMax, цифрово радио, мобилна телевизия и др.). Предимството, получено от тези оператори на мрежи, възлиза на сумата на получените средства след търг за разширяване (58).

(110)

Доставчици на хардуер. За разлика от операторите на мрежи доставчиците на хардуер не се считат за косвени получатели, тъй като не са получили избирателно предимство. Както в случая с цифровите декодери в Италия (59), не е било възможно да се направи разграничение между различните категории производители на различни видове цифрова инфраструктура, защото производителите трябва да могат да произвеждат всякакъв вид оборудване. Дружествата, които печелят търговете, не се различават от групата предприятия, които биха участвали в търговете, ако схемата е била технологично неутрална по отношение на операторите на платформи (60). В Испания дружествата, които интегрират, инсталират и доставят необходимия хардуер за разширяване на DTT, обикновено предлагат и други услуги. Такива производители на оборудване, както и далекосъобщителни оператори, могат да предлагат също наземни или сателитни решения или комбинация от двете (61).

(111)

Въпросната мярка няма за цел чрез своя предмет или общата си структура да създаде предимство за производителите. Действително всяка публична политика в полза на цифровизацията (дори онази с най-голяма степен на неутралност по отношение на технологията) ще облагодетелства производителите на цифрово оборудване. Следователно в случая на производителите на оборудване фактът, че те са се облагодетелствали от увеличението на продажбите благодарение на мярката, може да се счита за механичен страничен ефект. По принцип всяка държавна помощ има ефект на пренасяне надолу по веригата по отношение на доставчиците на получателя на държавната помощ. Това обаче не създава непременно избирателно предимство за такива доставчици. Помощта не е насочена към доставчиците на хардуер и следователно те не са се възползвали от косвено целево въздействие. Освен това, доколкото те са избрани въз основа на прозрачни тръжни процедури, които са открити за всички доставчици на оборудване, включително такива от други държави членки, не може да се очаква те да се възползват от необичайни печалби.

(112)

Радио- и телевизионни оператори. Испания доказва в достатъчна степен, че наземните радио- и телевизионни оператори не са получили предимство вследствие на разширяването на покритието. За разлика от зона I радио- и телевизионните оператори отказват да платят за цифровизацията в зона II, тъй като за тях това няма да формира допълнителни приходи. На практика, с оглед на ограниченото целево население, което изглежда не представлява търговска цел за рекламодателите, радио- и телевизионните оператори не биха могли значително да повишат рекламните такси вследствие на разширяването към зона II. Следователно наземните радио- и телевизионни оператори не са косвени получатели на мярката, предмет на разследване.

(113)

Предимството, предоставено от мярката на операторите на мрежи, включително текущата помощ, е избирателно, тъй като е приложимо само за сектора на радио- и телевизионно разпространение. В рамките на този сектор то се отнася само до предприятията, осъществяващи дейност на пазара на наземни платформи. Законодателната рамка определя технически спецификации за допустимост, които може да изпълни само наземната технология. Освен това само предприятия на пазара на наземни платформи са получили текущата помощ за поддръжка и експлоатация на мрежата. Следователно операторите на мрежи, които експлоатират други платформи, например сателитни, кабелни или IPTV, се изключват от мярката.

(114)

Поради административната организация на страната и разпределението на правомощията между централните и регионалните органи, според Испания регионите следва да претендират за липса на държавна помощ съгласно съдебната практика по делото Altmark. Като най-добър и единствен пример испанските органи привеждат случая на Страната на баските. Никоя друга автономна област не представи аргументи в подкрепа на твърдението, че експлоатацията на наземната мрежа е обществена услуга.

(115)

В Страната на баските публично предприятие на баското правителство — Itelazpi S.A. (наричано по-нататък „Itelazpi“) предоставя услуги за пренос и разпространение на радио и телевизия. За тази цел то експлоатира около 200 центрове за радио- и телевизионно разпространение, повечето от които са собственост на баското правителство. С цел разширяване на покритието Itelazpi е натоварено да организира десет тръжни процедури на регионално равнище за доставка на необходимото оборудване за цифровизация на наземната инфраструктура.

(116)

Според Страната на баските държавите членки разполагат с право на преценка със значителен обхват за определяне на УОИИ. Определението може да бъде оспорено от Комисията единствено в случай на явна грешка; тази граница на правото на преценка е дори по-широка в случай на обществената услуга по радио- и телевизионно разпространение (62). Въз основа на това Страната на баските твърди, че експлоатацията на мрежите за радио- и телевизионно разпространение може да се счита за УОИИ. Тя няма да бъде самостоятелна, а по-скоро „основна услуга“, присъща на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, произтичаща от различни разпоредби на испанското право и съдебна практика (63).

(117)

Според баските органи финансирането, отпуснато на Itelazpi, всъщност е компенсация за предоставянето на услуги от общ икономически интерес в съответствие с критериите по делото Altmark.

(118)

В решението си по делото Altmark Съдът е посочил, че компенсацията за обществени услуги не съставлява икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за ЕО, ако са изпълнени всички четири условия по-долу: 1. предприятието получател действително трябва да е носител на задължения за обществени услуги и тези задължения трябва да са ясно определени; 2. параметрите на компенсацията трябва да са предварително установени по обективен и прозрачен начин; 3. компенсацията не трябва да превишава необходимото за покриване на възникналите разходи при изпълнение на задълженията за обществена услуга; 4. за да се гарантират най-ниски разходи за съответната общност, предприятието, което трябва да изпълнява задълженията за обществена услуга, се избира чрез възлагане на обществена поръчка, или разходите за предоставяне на услуги от общ икономически интерес се определят въз основа на разходите на типично, добре управлявано предприятие.

(119)

В испанското право няма постановка, че експлоатацията на наземна мрежа е обществена услуга. В закона за далекосъобщенията от 1998 г. (64) се посочва, че далекосъобщителните услуги, включително експлоатацията на мрежи за поддържане на радио и телевизия, са услуги от общ икономически интерес, но нямат статут на обществена услуга, който е запазен за ограничен брой далекосъобщителни услуги (65). Сега действащият закон за далекосъобщенията (66) запазва същата категоризация. Услугите за предаване за телевизионното разпространение, т.е. пренос на сигнали през далекосъобщителната мрежа, се считат за далекосъобщителни услуги и като такива са услуги от общ интерес, но не и обществена услуга (67).

(120)

Във всеки случай разпоредбите на Закона за далекосъобщенията са неутрални по отношение на технологията. Член 1 от закона определя далекосъобщенията като експлоатация на мрежи и предоставяне на услуги за електронни комуникации и прилежащи съоръжения. Далекосъобщенията представляват пренос на сигнали през всяка телекомуникационна мрежа, а не специално през наземна мрежа (68). Освен това член 3 от Закона посочва като една от неговите цели насърчаване, във възможната степен, на технологичната неутралност в правната уредба.

(121)

Въпреки че действащото законодателство, приложимо към момента на прехвърляне на средства на Itelazpi, определя публичното радио- и телевизионно разпространение като обществена услуга, според Комисията не е възможно това определение да се разшири, за да включи експлоатацията на конкретна поддържаща платформа. Нещо повече, когато съществуват няколко платформи за предаване, една определена платформа не може да се счита за „основна“ за излъчването на сигнали. Следователно, ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка.

(122)

Поради това се заключава, че според испанското законодателство експлоатацията на наземни мрежи не е със статут на обществена услуга.

(123)

Баските органи твърдят, че възлагането на предоставянето на тази услуга от общ икономически интерес на Itelazpi изрично се съдържа в споразуменията, сключени между баското правителство, EUDEL (Асоциацията на баските градски съвети) и трите баски регионалните съвета.

(124)

В споразуменията баската администрация признава, че ценности като всеобщ достъп до информация и плурализъм на информацията изискват универсализация на свободно приеманата телевизия, и се ангажира да защитава тези ценности, като разшири покритието на държавните мултиплекси (69). Въпреки това никоя от разпоредбите на споразуменията действително не показва, че експлоатацията на наземна мрежа се счита за обществена услуга. Следователно Комисията е на мнение, че формулировката на споразуменията не е достатъчна ясно да се очертае обхватът на мисията на обществената услуга и не може да се твърди на това основание, че предаването чрез наземна мрежа е обществена услуга.

(125)

В резултат на това не е установено, че първото условие по делото Altmark е изпълнено.

(126)

Критериите, определени в решението по делото Altmark, са кумулативни, т.е. всички те трябва да бъдат изпълнени, за да може мярката да не се счита за държавна помощ. Следователно, ако не е изпълнен първият критерий, финансирането, отпуснато на Itelazpi от баските органи, няма да отговаря на критериите за компенсация за предоставянето на услуги от общ икономически интерес.

(127)

При липса на търг четвъртото условие по делото Altmark изисква равнището на необходимата компенсация да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение на необходимите изисквания на обществената услуга, би направило при изпълнение на тези задължения. За тази цел следва да се вземат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

(128)

Тъй като не е провеждан търг, баските органи твърдят, че критерият е изпълнен поради факта, че само по себе си предприятието Itelazpi е добре управлявано и подходящо оборудвано да изпълни необходимите дейности. Въз основа на сравнение на разходите баските органи заключават, че обезпечаването на сателитна технология би струвало по-скъпо от модернизирането на наземната мрежа на Itelazpi (70). За да бъде изпълнен четвъртият критерий по делото Altmark обаче, сравнение със сателитната технология не е достатъчно, за да се установи, че Itelazpi е ефективно. Възможно е да е имало и други наземни оператори, които да извършват тази услуга на по-ниска цена.

С оглед на горепосоченото се заключава, че също и в случая на Страната на баските четвъртото условие по делото Altmark не е изпълнено. Като се има предвид, че тези условия са кумулативни, не може да се счита, че финансирането, предоставено на Itelazpi от органите на Страната на баските, не представлява държавна помощ, тъй като отговаря на условията за определянето му като компенсацията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес.

(129)

Испания и Abertis твърдят, че DTT и сателитната технология са два различни пазара. DTT е основната платформа за свободно приемана наземна телевизия, където броят на операторите в рамките на националния пазар се определя от броя на лицензите, издадени от испанското правителство. Финансирането за свободно приемани наземни телевизионни канали идва от реклама. Що се отнася до сателитната телевизия, голям брой канали са достъпни на единствената платформа за платена телевизия в Испания, за която оператор на мрежата е Astra. Тези канали се финансират чрез абонаменти, обикновено за пакет от канали. Испанските органи също така посочват, че в Испания цената на сателитно разпръскване за радио- и телевизионните оператори е много по-висока от цената на наземното радио- и телевизионно разпространение и следователно радио- и телевизионните оператори на свободно приемана телевизия, включително регионални и местни, не са заинтересовани от преминаването към тази платформа.

(130)

По няколко причини се стигна до заключението, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар.

(131)

На първо място, през 2008 г. Astra се състезава за разширяване на покритието на цифровата телевизия в Кантабрия и спечели търга. През 2008 г. Astra участва в поредица от срещи с автономните области, за да представи своята оферта за разпространение на цифрови телевизионни канали, които до този момент са разпространявани чрез наземна платформа. Въпреки че договорът с Кантабрия по-късно е прекратен от страна на органите, интересът на сателитния оператор към предоставянето на услуги в конкуренция с наземната платформа показва, че съществува възможност сателитните оператори да предоставят сходни услуги.

(132)

На второ място, сателитният оператор Hispasat (дъщерно дружество на Abertis) предоставя услуги в някои части на зона II (71), а сателитната платформа се използва изключително в зона III. Други държави членки също използват сателитни услуги за покриване на по-отдалечените райони на своите държави със свободно приемани канали (72).

(133)

На трето място, някои обществени и частни канали, разпространявани чрез наземната платформа, се разпространяват също и чрез сателитни платформи, включително Astra (73).

(134)

На четвърто място, по отношение на регионалните канали, някои от тях са налични или са били налични в близкото минало чрез сателитна платформа. Това противоречи на твърдението, че регионалните радио- и телевизионни оператори не са заинтересовани от сателитната технология.

(135)

На пето място, Комисията също така отбелязва аргумента на Astra по отношение на капацитета на сателита да доставя 1 380 канала и да ги разграничава географски. Astra твърди, че за сателита няма ограничения да излъчва такъв брой канали. Освен това цифрата 1 380 регионални канала изглежда завишена. Въпреки че това е максималният брой на наличните честоти в Испания за национални, регионални и местни канали, броят на издадените лицензи в действителност е много по-нисък (виж бележка под линия 13). В допълнение не всички радио- и телевизионни оператори, които получат лиценз, действително излъчват на определените им честоти.

(136)

На шесто място, някои радио- и телевизионни оператори са заявили предпочитание за наземното предаване, защото са придобили правата за радио- и телевизионно разпространение на съдържание само за наземна платформа. Това обаче не означава, че има различни пазари за наземно и сателитно предаване. Тъй като те са придобили права върху съдържание за наземната платформа, ако е необходимо, радио- и телевизионните оператори могат да направят същото за сателитната. Нещо повече, ако една сателитна платформа е избрана въз основа на процедура за обществена поръчка, какъвто е случаят на зона III, на радио- и телевизионен оператор може да бъде наложено „задължение за задължителен пренос“.

(137)

Накрая, според данните от май 2010 г. (74) покритието на DTT в Испания достига 98,85 % от населението, докато едва 93,5 % от домакинствата гледат телевизия чрез наземната платформа. Следователно 5 % от домакинствата имат достъп до цифровата наземна платформа, но предпочитат да не я използват, тъй като повечето от тях се абонират за платена телевизия чрез сателит.

(138)

В заключение, тъй като платформите за сателитно и наземно радио- и телевизионно разпространение са в конкуренция помежду си, мярката за въвеждане, експлоатация и поддръжка на DTT зона II води до нарушаване на конкуренцията между двете платформи. Следва да се отбележи, че други платформи, особено IPTV, също са поставени в неблагоприятно положение поради мярката. Въпреки че широколентовият достъп все още не е обхванал цялата зона II, е много вероятно в бъдеще значително да разшири покритието си.

(139)

Мярката оказва въздействие върху търговията в рамките на Съюза. Според съдебната практика на европейските съдилища, когато „държавна финансова помощ или помощ от държавни ресурси засилва позицията на някое предприятие в сравнение с предприятия, конкуриращи се във вътреобщностната търговия, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ“ (75).

(140)

Операторите на мрежи развиват дейност в сектора на търговия между държавите членки. Abertis е част от международна група от предприятия, също и жалбоподателят Astra. Следователно мярката за въвеждане, както и за експлоатация и поддръжка на DTT в зона II, засяга търговията между държавите членки.

(141)

С оглед на гореизложените аргументи Комисията счита, че мярката отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС. При тези обстоятелства мярката трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(142)

Комисията активно подкрепя прехода от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпространение. Предимствата на цифровата технология бяха подчертани в Плана за действие eEurope 2005 и в двете съобщения относно преминаването към цифрова технология (76). Комисията признава също, че преминаването към цифрова технология може да бъде забавено, ако се остави изцяло на пазарните сили.

(143)

Държавите членки могат да използват помощта за преодоляване на конкретна пазарна неефективност или за осигуряване на социално и регионално сближаване (77). Във всеки отделен случай обаче трябва да се докаже, че въпросната помощ е подходящ инструмент за решаване на проблема, че е ограничена до необходимия минимум и не нарушава неоправдано конкуренцията. По подобен начин в съобщението относно преминаването към цифровизация се предвижда, че в конкретната област на цифровизация публичната интервенция би била оправдана при две условия: първо, когато става въпрос за общите интереси, и второ, в случай на пазарна неефективност, т.e. когато само пазарните сили не са достатъчни да осигурят общественото благосъстояние. В него се посочва и че във всеки случай публичната интервенция следва да е подкрепена от сериозен анализ на пазара.

(144)

В съобщението относно преминаването към цифровизация се посочва също че преходът към цифрово радио- и телевизионно разпространение представлява голямо предизвикателство пред сектора, което трябва да се ръководи от пазара. По принцип всяка мрежа трябва да се конкурира въз основа на собствените си преимущества. С оглед съблюдаване на този принцип всяка публична интервенция следва да се стреми към неутралност по отношение на технологията. Изключения от този принцип могат да бъдат предвидени единствено ако интервенцията е насочена към конкретна неефективност или нестабилност на пазара и в същото време е подходяща, необходима и пропорционална за преодоляването на тези затруднения.

(145)

Ако бъдат оставени на пазара, с оглед на неравностойното им социално положение, съществува риск не всички части от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия. Предвид този проблем на социалното сближаване държавите членки могат да поискат да предприемат необходимите мерки за осигуряване на достъп до цифрова телевизия на всички граждани след изключването на аналоговата телевизия. Тъй като преминаването към цифрова технология е свързано с разходи за потребителите и изисква промяна на навиците, държавите членки могат да поискат да подпомогнат по-специално групите на обществото в неравностойно положение, като например възрастни хора, домакинства с ниски доходи или хората, живеещи в периферните региони.

(146)

В няколко решения за държавна помощ, които се основават на съобщенията относно преминаването към цифрова технология, Комисията е приложила правилата за държавните помощи в този сектор (78). Държавите членки имат няколко възможности за отпускане на публично финансиране за преминаването към цифровизация, за да гарантират, че всички географски райони продължават да имат достатъчно телевизионно покритие. Това включва финансиране за разгръщане на предавателна мрежа в райони, в които в противен случай телевизионното покритие би било недостатъчно (79). Такова финансиране обаче може да бъде предоставено само ако не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията между технологиите или предприятията и е ограничена до необходимия минимум.

(147)

Испания се позовава на член 107, параграф 3, буква в) и член 106, параграф 2 от ДФЕС, за да оправдае мярката, ако бъде установено, че тя представлява държавна помощ в съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС. По-долу Комисията оценява съвместимостта на мярката в контекста на тези разпоредби, като отчита гореизложените общи съображения.

(148)

За да установи съвместимост на мярката съгласно член 107, параграф 3, буква в), Комисията претегля положителните и отрицателните въздействия на помощта. При прилагане на теста за балансиране Комисията оценява следните въпроси:

(149)

Схемата за помощ е насочена към ускоряване процеса на преминаване към цифрова технология в Испания и осигуряване на непрекъснатост на телевизионното приемане за жителите на определени отдалечени и селски райони. В този смисъл мярката има за цел да позволи на хората, живеещи в тези райони, да гледат телевизия. Достъпът до медии, включително телевизионни предавания, е важен за гражданите за упражняването на конституционното им право на достъп до информация. Комисията признава значението на ползите от цифровото предаване в Плана за действие „eEurope 2005“ (80), както и в двете си съобщения относно прехода от аналогово към цифрово излъчване (81). В своето Съобщение i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост  (82), Комисията подчертава, че заплануваното изключване на аналоговата наземна телевизия до 2012 г. ще подобри достъпа до спектъра в Европа. Тъй като цифровото радио- и телевизионно разпространение използва спектъра по-ефективно, то освобождава спектърен капацитет за други потребители, например новите услуги за радио- и телевизионно разпространение и мобилна телефония, което на свой ред ще стимулира иновациите и растежа в телевизионната индустрия и електронната съобщителна индустрия.

(150)

Поради това се заключава, че мярката е насочена към ясно определена цел от общ интерес.

(151)

Както е посочено от Испания, общопризнато е, че съществува риск не всички групи от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия (проблемът за социалното и регионалното сближаване). Пазарна неефективност може да съществува там, където пазарните участници не отчитат в достатъчна степен положителните въздействия върху обществото като цяло на преминаването към цифрова технология, тъй като нямат икономически стимул за това (странични ползи). Освен това, с оглед на социалното сближаване, държавите членки могат да поискат да осигурят достъп до цифрова телевизия на всички граждани след изключването на аналоговата телевизия и следователно могат да обмислят и мерки за гарантиране на достатъчно телевизионно покритие за всички географски райони.

(152)

В решението за откриване Комисията признава, че е налице пазарна неефективност в това, че радио- и телевизионните оператори не са склонни да поемат допълнителните разходи за разширяване на покритието, надвишаващи законоустановените им задължения. Нещо повече, нито сателитните платформи, нито частните домакинства са направили инвестиции за осигуряване на приемането на цифрови канали чрез сателит от всички жители на зона II. Поради това Комисията признава, че ако цифровото покритие бъде изцяло оставено на пазарните сили хората, чието обичайно местопребиваване е в селски район, могат да бъдат напълно изключени от приемането на цифров телевизионен сигнал, и че публичната интервенция може да бъде ползотворна чрез финансово подпомагане на отделните лица.

(153)

В случаите на преминаване към цифрова технология принципът на технологична неутралност е ясно заложен в няколко решения на Комисията (83). Той е потвърден от Общия съд и Съда (84).

(154)

Обикновено изборът на технология следва да се определя чрез неутрален по отношение на технологията търг, какъвто е бил случаят в други държави членки (85). При липса на такъв търг изборът на конкретна технология може да бъде приет, ако е обоснован от констатациите на предварително проучване, които доказват, че по отношение на качество и цена би могло да бъде избрано само едно технологично решение (86). Тежестта на доказване се поема от държавата членка, която трябва да покаже, че това проучване е достатъчно надеждно и е осъществено по възможно най-независим начин (87).

(155)

Както беше подчертано в раздел 2.2., преобладаващата част от търговете не са били неутрални по отношение на технологията, тъй като в тях се посочват, или изрично чрез определянето на предмета на търга, или по подразбиране в описанието на техническите спецификации, наземна технология и DTT. Само операторите на DTT биха могли да изпълнят тези изисквания (и на практика в търговете са участвали само такива оператори). Испания твърди, че посочването на DTT в търга или спецификациите, които се отнасят до оборудване и предавателни центрове за DTT, не означава, че използването на тези центрове е задължително за участниците. Тези посочвания не може основателно да се тълкуват като указани от Испания. Във всеки случай, дори ако това е правилното тълкувание, подобен формален довод пренебрегва икономическата реалност. Участието в търг изисква много ресурси и следователно е скъпо струващо за всеки участник. Разделянето на интервенцията в зона II на няколкостотин отделни тръжни процедури е умножило разходите, чийто размер се превръща в съществена бариера за навлизане за всеки участник, които иска да покрие цялата зона II. Комбинацията от интервенции на централното правителство в полза на технологията DTT, обяснени в параграфи 88 и 89, конкретното посочване на DTT в търговете и необходимостта от участие в стотици различни тръжни процедури изпращат ясен сигнал до операторите на други платформи, че участието в такива търгове не е икономически оправдано. Поради това се заключава, че в огромното мнозинство от случаите това посочване прави конкуренцията на оператори на други платформи невъзможна (88).

(156)

Представеното от Испания предварително проучване, разгледано в параграф 52, не доказва в достатъчна степен преимуществата на наземната платформа над сателитната. Напротив, в проучването се заключава, че изборът на конкретно технологично решение за разширяване на покритието следва да се анализира за всеки регион поотделно, като се отчетат топографските и демографските особености на всеки от тях. Това заключение вместо това подкрепя необходимостта от провеждане на неутрален по отношение на технологията търг за определяне на най-подходящата платформа.

(157)

В хода на разследването някои от автономните области представиха вътрешни изчисления, съпоставящи разходите за разширяване на покритието при използване на двете технологии. Въпреки това, в допълнение към несигурността относно датата на тези изчисления, никое от тях не е достатъчно подробно и надеждно, за да обоснове избора на наземна технология за разширяване на покритието. Нещо повече, никое от тях не е изготвено от независим експерт.

(158)

По отношение на двете проучвания на разходите, представени от Abertis, следва да се отбележи, че те са проведени през 2010 г., дълго след привеждането в действие на мерките, предмет на разследване. Независимо дали те могат да се считат за независими или достатъчно надеждни, фактът, че те следват оспорваните мерки означава, че проучванията не могат да бъдат цитирани в подкрепа на довода, че испанското правителство не е провело неутрален по отношение на технологията търг. Освен това резултатите от тези проучвания са в противоречие с оценките на разходите, представени от Astra, които показват, че сателитната технология е по-рентабилна.

(159)

В допълнение мярката, предмет на разследване, не може да се счита за подходяща.

(160)

Фактът, че някои домакинства в зона II имат достъп до свободно приемани канали чрез сателит (89) показва, че наземната технология невинаги е най-ефикасната и подходяща платформа. Отбелязва се също, че сателитното решение е използвано в някои други държави членки (90).

(161)

Освен това фактът, че Astra се състезава и печели неутралния по отношение на технологията търг за разширяване на покритието на цифровата телевизия в Кантабрия, предполага най-малкото, че сателитната платформа може да осигурява тази услуга (91).

(162)

Дали мярката е подходяща все още е под въпрос. Въпреки че преходът от аналогова към цифрова наземна телевизия в 800 MHz-овата лента приключи в Испания на 3 април 2010 г., през 2011 г. беше взето решение да се предложат на търг честотите от 800 MHz-овата лента. Като резултат е необходимо радио- и телевизионното разпространение да бъде прехвърлено към други канали в диапазона под 790 MHz не по-късно от 1 януари 2014 г. Тъй като това поражда допълнителни разходи, на 5 ноември 2011 г. Испания изпрати уведомление за две мерки за домакинства и радио- и телевизионни оператори с бюджет от 600—800 млн. EUR в зона I (все още не е изпратено уведомление за мерки за зона II) (92). Такива разходи не биха възникнали при избор на други платформи (IPTV, кабелна или сателитна).

(163)

Нещо повече, беше подчертано, че мобилните честоти от четвърто поколение LTE интерферират със сигналите на DTT, в резултат на което домакинствата трябва да купуват скъпи филтри, за да защитят своя DTT сигнал от LTE вълни (93). Не може да се изключи възможността подобни интерференции да са по-основен проблем, който подкопава бъдещата целесъобразност на наземното радио- и телевизионно разпространение, особено в контекста на по-голямото и по-широко разгръщане на NGA мрежите.

(164)

Испания изложи два други довода в подкрепа на становището, че сателитното предаване би било по-скъпо от DTT. Първо, в споразуменията с определени доставчици радио- и телевизионните оператори имат териториални ограничения. За сателитната технология осигуряването на такъв достъп под условие би било по-скъпо. Второ, сателитната технология няма да бъде пригодена за излъчване на голям брой регионални канали. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства и са в противоречие с факта, че договорът на Astra с Кантабрия е съдържал професионална система за достъп под условие. Освен това според изчисленията на разходите на Astra сателитна технология отново би била по-евтина дори да е необходимо сключването на отделни споразумения с всеки един от испанските региони. По отношение на регионалното радио- и телевизионно разпространение Astra твърди, че посоченият от испанското правителство брой от 1 380 канала е твърде завишен (94). И отново според изчисленията на предприятието сателитният вариант би бил по-евтин дори и при включване на регионалните и местните канали.

(165)

Налице са също данни, че регионалните правителства са знаели, че съществува технологична алтернатива за разширяване освен наземната платформа. Разследването разкри, че в началото на процеса някои региони са се срещнали с представители на Astra. На тези срещи Astra им е представило предложение за сателитно решение, което обаче не е допълнително проучено от регионалните правителства.

(166)

По отношение на пропорционалността целесъобразно за централното правителство би било при замислянето на интервенцията в зона II първо да направи съпоставка на разходите (или да проведе търг) на национално равнище. Тъй като основният разход на сателитната мрежа произтича от сателитния капацитет, тази платформа работи със значителни икономии от мащаба (95). Преговорите на Astra с регионалните правителства показват, че предприятието е предложило значително понижение на цените, ако договорът бъде сключен съвместно с няколко региона. Следователно при провеждането на национален търг би могло да се очаква допълнително намаление. Вместо това чрез осъществяването на децентрализирани и нехармонизирани мерки, понякога дори и на общинско равнище, технология с такива икономии от мащаба вече е поставена в твърде неблагоприятно положение. В резултат на това общият размер на държавната помощ, необходима за осигуряване на цифрови телевизионни услуги за домакинствата в зона II, се увеличава. Макар Испания да е компетентна да определя своята административна организация при предоставянето на финансиране от централното правителство, вместо да настоява за използването на DTT, испанското правителство би могло поне да насърчи автономните области да вземат предвид при тръжните процедури възможните рентабилни решения за икономия на разходи, предлагани от определени платформи.

(167)

В заключение Комисията счита, че мярката, предмет на разследване, не е съобразена с принципа на технологична неутралност. Както бе обяснено по-горе, мярката не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на свободно приеманите канали за жителите на зона II.

(168)

По отношение на текущото финансиране, отпускано за експлоатация и поддръжка на субсидираните мрежи, то не може да се счита за неутрално по отношение на технологията, тъй като е свързано с помощта за въвеждане. То е насочено към запазване на центровете, които разпространяват сигнал чрез наземни платформи. Следователно тази помощ също е несъвместима.

(169)

За всяка бъдеща помощ за експлоатация и поддръжка трябва да бъде изпратено уведомление и тя трябва и да е в съответствие с принципа на технологична неутралност.

(170)

Въпреки че публичните интервенции могат да бъдат оправдани с оглед на съществуването на определена пазарна неефективност и възможни проблеми със сближаването, начинът, по който е изготвена мярката, поражда неоправдано нарушаване на конкуренцията.

(171)

Заключава се, че мярката, предмет на разследване, включително текущата помощ, не е подходящ, необходим и пропорционален инструмент за отстраняване на установената пазарна неефективност.

(172)

Изключението съгласно член 106, параграф 2, което може да се приложи по отношение на държавните компенсации за разходите за предоставяне на обществена услуга, не може да бъде ползвано нито в настоящия случай като цяло, нито в случая на Страната на баските в частност. Комисията счита, че националните (или регионалните) органи трябва ясно да определят УОИИ и да ги възложат на конкретно предприятие. Според направената оценка в параграфи 119—122 се счита, че испанските и баските органи не определят ясно експлоатацията на наземната платформа като обществена услуга.

(173)

Abertis предполага, че разгръщането на наземна мрежа за радио- и телевизионно разпространение в зона II е финансирано почти изцяло от испанските региони с публични средства въз основа на законодателство, датиращо от 1982 г., т.е. преди датата на присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г. Следователно според Abertis схемата може да се счита за част от текущо публично финансиране на експлоатацията на местните наземни мрежи и следователно може да се счита за съществуваща помощ.

(174)

Финансирането на разширяването на наземната мрежа от регионите действително започва в началото на осемдесетте години, но по това време на пазара няма частни радио- и телевизионни оператори. Следователно разширената инфраструктура е обслужвала само нуждите на обществените радио- и телевизионни оператори, които във всеки случай са били натоварени със задължението да предоставят своя сигнал на преобладаващата част от населението. В допълнение по това време наземната телевизия е единствената платформа за предаване на телевизионен сигнал в Испания. Като резултат разширяването на единствената налична мрежа не е предизвикало нарушаване на конкуренцията с други платформи.

(175)

След това развитието на законодателството и технологиите води до нови платформи за радио- и телевизионно разпространение и нови пазарни участници, по-специално частни радио- и телевизионни оператори. Тъй като получателят и общите условия на публично финансиране са се променили значително, мярката, предмет на разследване не може да се разглежда като промяна от чисто формален или административен характер. Тя е по-скоро изменение, което засяга самата същност на първоначалната схема и следователно трябва да се разглежда като нова схема за помощ (96). Във всеки случай преминаването от аналогова към цифрова телевизия става възможно единствено благодарение на неотдавнашния напредък на технологиите и поради това е нов феномен. Поради това Испания е следвало да изпрати уведомление за тази помощ.

(176)

Счита се, че финансирането, предоставено от Испания (включително помощта, отпусната на испанските автономни области и местните корпорации) на операторите на наземната мрежа за модернизиране и цифровизация на техните мрежи с цел предоставяне на свободно приемани телевизионни канали в зона II, представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Помощта не е съвместима с общия пазар, доколкото не са спазени критериите за технологична неутралност. Освен това Комисията не е уведомена за помощта (97) съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от ДФЕС и тя е неправомерно приложена без разрешението на Комисията. Следователно тя трябва да бъде възстановена от операторите на наземни мрежи.

(177)

В допълнение Комисията счита, че текущата помощ за експлоатация и поддръжка на цифровизираната мрежа, предоставена без търгове или вследствие на търгове, които не са неутрални по отношение на технологията, също е несъвместима. Освен това Комисията не е уведомена за тази помощ съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от ДФЕС и тя е неправомерно приложена без разрешението на Комисията.

(178)

За всяка бъдеща държавна помощ за поддръжка и експлоатация трябва да бъде изпратено уведомление и тя трябва да е в съответствие с принципа на технологична неутралност.

(179)

В съответствие с ДФЕС и установената съдебна практика на Съда, Комисията е компетентна да реши, че съответната държава трябва да отмени или измени мярка за помощ (98), когато е установено, че тя е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение (99). В този контекст Съдът е установил, че тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се откаже от предимството, от което се е ползвал пред конкурентите на пазара, и се възстанови положението, предхождащо плащането на помощта (100).

(180)

В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (101) гласи, че „Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(181)

Следователно предвид факта, че финансирането на модернизацията и цифровизацията на наземната платформа и последващата поддръжка и експлоатация, предоставено в Испания след годините 2008—2009, е неправомерна и несъвместима помощ, от Испания следва да се изисква да възстанови несъвместимата помощ, за да се възстанови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта.

(182)

Операторите на платформи са преки получатели, когато те директно получават средства за модернизиране и разширяване на своите мрежи и/или за експлоатация и поддръжка. В случаите, когато помощта е била изплатена на публични предприятия, които в последствие провеждат търгове за разширяване на покритието, избраният оператор на платформа се счита за косвен получател. Неправомерната и несъвместима помощ се възстановява от операторите на платформи независимо дали са преки или косвени получатели.

(183)

В случаите, когато неправомерната помощ е била предоставена след търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, държавата членка трябва да определи търговете като попадащи в категорията доставка на хардуер или разширяване на покритието при условията, посочени по-долу.

(184)

Търговете за разширяване на покритието натоварват одобреното предприятие със задачата да осигури (включително и да изгради) функционираща мрежа за цифрова наземна телевизия. За тази цел необходимите задачи включват проектиране и инженеринг на мрежата, пренос на сигнала, разполагане на мрежата и доставка на необходимото оборудване.

(185)

При търговете за доставка на хардуер от спечелилото предприятие се изисква да осигури необходимото оборудване за модернизиране на мрежата. За тази цел необходимите задачи включват доставка, инсталиране и привеждане в експлоатация на оборудването, както и обучение на персонала. За търговете за доставка на оборудване не се изисква възстановяване.

(186)

След категоризиране на търговете за разширяване на покритието Испания трябва да възстанови помощта в случаите, в които търгът не отговаря на две кумулативни условия: 1) търгът се отнася до разширяване на покритието на цифровата телевизия (а не цифровата наземна телевизия) и/или съдържа клауза за технологична неутралност, и 2) техническите спецификации на търга допускат технологии, различни от наземните. Ако Испания счита, че други търгове освен онези, които според самата Комисия са неутрални по отношение на технологията, отговарят на двете условия, тя ще предостави на Комисията съответните тръжни документи.

Пример

Сред търговете, разгледани от Комисията, организираният от автономната област Естремадура търг се предлага като пример за процедура за разширяване на покритието, която не е неутрална по отношение на технологията (102). Въпреки заглавието на търга, което се отнася само до доставката на хардуер, всъщност предметът на търга включва проектиране и разгръщане на мрежата (103). Поради спецификациите търгът не е неутрален по отношение на технологията (104), независимо от въвеждането на клауза, която на пръв поглед е клауза за технологична неутралност (105).

Друг пример за търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, е организираният от публичното предприятие (AICCM) в автономна област Мадрид (106). В този случай и заглавието, и съдържанието на търга показват, че това е търг за разширяване (107), насочен само към наземната платформа (108).

(187)

Търговете се категоризират не само според заглавието, а преди всичко според съдържанието, тъй като само заглавието не позволява да се определи ясно техният обхват.

(188)

След това помощта, отпусната вследствие на търговете за разширяване на покритието, които не са неутрални по отношение на технологията, ще бъде предмет на възстановяване.

(189)

По-долу са представени различни категории получатели на държавна помощ. Въз основа на получената информация от Испания в таблиците са описани автономните области и приблизителните категории помощи. Тъй като Испания не е предоставила пълна информация относно получателите на помощта, тя трябва да категоризира получателите в различните гореописани категории и да представи на Комисията съответните подкрепящи доказателства. Както вече бе подчертано в параграф 138, режимът сам по себе си е дискриминационен.

(190)

В допълнение преобладаващата част от търговете за разширяване, прегледани от Комисията, са категоризирани като несъответстващи на принципа на технологична неутралност. Независимо от това Комисията също доказа, че не може да се изключи неутралност на търга по отношение на технологията в изключителни отделни случаи.

Следователно Испания трябва да посочи конкретни търгове, които са неутрални по отношение на технологията, и да представи достатъчни доказателства за това въз основа на условията, определени в параграф 186 по-горе.

(191)

В случаите, когато автономните области са организирали търгове за разширяване на покритието, които не са технологично неутрални, какъвто е случаят на Естремадура, посочен в горния пример, спечелилите такива търгове са преки получатели на неправомерна помощ, която е предмет на възстановяване. Сумата за възстановяване е равна на цялата сума, получена от спечелилите търговете за разширяване. Въз основа на получената информация от Испания Комисията е установила, че такива търгове са провели (най-малко) автономните области Андалусия, Естремадура, Мурсия, Ла Риоха и Валенсия.

(192)

В случаите, когато неправомерна помощ за модернизиране на наземната мрежа е предоставена на градски съвети, извършващи дейност на оператори на мрежи, градските съвети са преки получатели на помощта. Сумата за възстановяване е равна на цялата сума, получена от градските съвети от централните и регионалните органи за разширяване на покритието на техните мрежи. Въз основа на получената информация от Испания Комисията е установила, че това е приложимо най-малко за градските съвети в автономните области Андалусия, Канарски острови, Естремадура и Мурсия (списъкът не е изчерпателен).

Пример

В Мурсия с помощта на паричните средства, получени от регионалните органи и МПТТ, градските съвети са организирали почти всички 143 установени тръжни процедури. При условие че не са de minimis, те попадат в тази категория.

(193)

В случаите на автономните области, когато разширяването на покритието на мрежата е осъществено от публично предприятие, извършващо дейност на оператор на мрежа, такова предприятие се счита за пряк получател и от него се изисква възстановяване. Според констатациите на Комисията в тази категория попадат Aragón Telecom, Gestión de Infraestructuras Públicas de Telecomunicaciones del Principado de Asturias, S.A., Multimedia de les Illes Balears S.A., Instituto Tecnologico de Canarias, Sociedad Regional de Cantabria I+D+I (IDICAN), Fundación Centro Tecnológico en Logística Integral de Cantabria (CTL), Promoción de Viviendas, Infraestructuras y Logística, S.A в Кастилия и Леон (Provilsa), Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, S.A. (Retegal), Obras Publicas y Telecomunicaciones De Navarra, S.A. (Opnatel), Itelazpi S.A., Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació (CTTI) в Каталония и Agencia de Informática y Comunicaciones de la Comunidad de Madrid (AICCM). Сумата за възстановяване е пълният размер на средствата, получени от органите за разширяването.

(194)

В тези случаи обаче не се изключва възможността публичните предприятия сами да са осъществили част от разширяването, а част от него да са възложили на оператори на мрежи чрез търг. В последния случай неправомерната помощ на практика е била прехвърлена на предприятията, които са спечелили търговете, и следователно те са ефективните, макар и косвени, получатели на помощта. Поради това, за да се избегне двойното възстановяване, неправомерната помощ се възстановява от ефективните получатели, т.е. а) от публичните предприятия — за получената сума за разширяване минус средствата, прехвърлени на операторите на мрежи след търгове за разширяване на покритието, които не са неутрални по отношение на технологията, и б) от операторите на мрежи — за сумата на възложените поръчки след търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, организиран от съответното публично предприятие.

Пример

В случая на Мадрид, където търг, организиран от публичното предприятие (AICCM), е представен като пример за търг за разширяване на покритието, който не е технологично неутрален (виж параграф 186), сумата от 3 622 744 EUR, отпусната на предприятието изпълнител Retevision S.A., трябва да бъде възстановена в пълен размер от Retevision като предприятие, спечелило търг, който не е технологично неутрален, и да бъде приспадната от сумата за възстановяване от AICCM, публичното предприятие, което е прекият получател (109).

(195)

Текущата помощ е за поддръжка и експлоатация на мрежите за цифрова телевизия. Операторите на тези мрежи са получателите на помощта за поддръжка и експлоатация. Следователно помощта трябва да бъде възстановена от тези оператори на мрежи.

(196)

В случаите когато отделни получатели са получили финансиране до размера на праговете, установени в Регламент (ЕО) № 1998/2006, това финансиране не се счита за държавна помощ, ако са изпълнени всички установени в този регламент условия, и не е предмет на възстановяване.

(197)

Възстановяването се извършва от датата, на която получателите са се ползвали от предимството, т.е. когато помощта е предоставена на получателя, като се дължат лихви до датата на действителното ѝ възстановяване.

а)

списък на получателите на помощта по схемата, посочена в член 1, и общия размер на помощта, получена от всеки един от тях по схемата; разделена по категориите, посочени в раздел 6.2 по-горе;

б)

общата сума (главница и лихви), която следва да бъде възстановена от всеки получател;

в)

подробно описание на вече предприетите или предвидените мерки за изпълнени на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.