(1)

На 19 септември 2011 г. в Органа постъпи жалба (събитие № 608967) относно предполагаемо субсидиране от исландската държава („държавата“) и град Рейкявик („градът“) в полза на конферентните, ресторантьорските и кетъринг услугите в концертна зала и конферентен център Harpa („Harpa“) (2).

(2)

След получаване на цялата приложима информация от исландските органи и след обсъждане на случая на среща на 5 юни 2012 г. (3), с Решение № 128/13/COL от 20 март 2013 г. Органът откри официалната процедура по разследване относно потенциална държавна помощ за финансирането на концертна зала и конферентен център Harpa („Решение № 128/13/COL“ или „решението за откриване на процедурата“).

(3)

С писмо от 28 май 2013 г. (събитие № 673762) исландските органи представиха мненията си относно решението на Органа. Случаят също така бе предмет на обсъждане между Органа и исландските органи по време на срещата за пакета държавни помощи в Рейкявик на 4 юни 2013 г.

(4)

На 8 август 2013 г. Решение № 128/13/COL бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП. На заинтересованите страни бе даден едномесечен срок да представят мненията си относно решението на Органа за откриване на процедурата. Органът не получи мнения от заинтересовани страни.

(5)

В Решение № 128/13/COL Органът оцени финансирането на концертна зала и конферентен център Harpa. Harpa е многофункционална сграда, разположена в центъра на Рейкявик, която понастоящем е собственост на исландската държава (54 %) и град Рейкявик (46 %), които съвместно допринасят за финансирането ѝ.

(6)

През 1999 г. съвместно с представители на исландското правителство кметът на Рейкявик обяви строителството на концертен и конферентен комплекс в центъра на Рейкявик. В края на 2002 г. исландската държава и градът подписаха споразумение относно проекта, а през следващата година бе основано дружеството Austurhöfn-TR ehf. с цел упражняване на надзор над проекта (4).

(7)

В първоначалния бизнес модел на Harpa се предвижда частна страна да отговаря за строителството и експлоатацията на сградата, като в замяна получава годишни вноски от държавата и от градът. През април 2004 г. Държавният център за търговия обяви процедура за предварително класиране за проекта, а през 2005 г. комитет за оценяване обяви офертата на дружеството с ограничена отговорност Portus ehf. за най-изгодна от четирите получени оферти. Впоследствие исландската държава и градът сключиха договор („споразумение относно проекта“) с Portus за строителството и експлоатацията на концертен и конферентен комплекс (5). Въпреки това през 2008 г. след финансовия срив избраният частен партньор бе изправен пред сериозни финансови затруднения и се наложи да се оттегли от проекта, като вследствие на това строителството на Harpa бе замразено.

(8)

При оттеглянето на частния партньор от проекта, около половината от Harpa вече е била построена и следователно исландските органи е трябвало да вземат решение относно бъдещето на Harpa. Според исландските органи към онзи момент е имало три варианта (6):

(9)

Също така е било ясно, че „полупостроена“ сграда с размерите на Harpa в центъра на града би породила проблеми в дългосрочен план и би се стигнало до унищожаване на стойност. Следователно не е счетено за реалистично проектът да бъде прекратен, тъй като са вложени огромни ресурси с цел стартирането на проекта, а повторното му стартиране на по-късен етап би било много скъпо и сложно. Следователно през февруари 2009 г. кметът на Рейкявик и министърът на образованието постигат споразумение, съгласно което държавата и градът продължават със строителството на проекта без частния партньор (7).

(10)

Следователно Austurhöfn-TR ehf. поема контрол върху проекта и плановете са преразгледани, за да се намерят по-икономични решения за процеса на изграждане и проектиране на сградата. В съобщение за медиите на държавата и града е заявено, че придобиването е временно решение и собствеността и финансирането на Harpa ще бъдат преразгледани, когато икономиката се възстанови. Споразумението относно проекта е изменено през 2010 г., за да отрази новото управление на проекта и оттеглянето на частния партньор (8), а строителството е подновено. Landsbankinn ефективно отписва голяма част от инвестиционните разходи, като в процеса целият акционерен капитал е обезсилен. През 2011 г. строителството на Harpa завърши и сградата бе официално открита на 20 август 2011 г.

(11)

Доскоро няколко дружества с ограничена отговорност участваха в експлоатацията на Harpa, а именно: Portus ehf., отговарящо за недвижимите имоти и операции на Harpa, както и Situs ehf., отговарящо за другите сгради, планирани в същия район. Portus има две дъщерни дружества: Totus ehf., което притежава самото недвижимо имущество, и Ago ehf., което отговаря за всички операции в Harpa и взема под наем собствеността от Totus. Situs също има две дъщерни дружества: Hospes ehf., което е трябвало да притежава и експлоатира хотел, който е щял да бъде изграден в района, както и Custos ehf., което е трябвало да притежава и експлоатира всички други сгради в района.

(12)

За да се сведат до минимум оперативните разходи и да се повиши ефективността обаче, съветът на Austurhöfn-TR ehf. взема решение през декември 2012 г. за опростяване на оперативната структура на Harpa чрез сливане на повечето от дружествата с ограничена отговорност, които участват в операциите, в едно дружество. Следователно държавата и градът основават дружеството Harpa Concert and Conference Centre ehf. (т.е. Harpa tónlistar- og ráðstefnuhús ehf.), което отговаря за надзора върху всички операции на Harpa. Опростяването на инфраструктурата на Harpa е част от дългосрочен план за осигуряване на устойчивост на операциите на Harpa.

(13)

Според исландските органи Harpa е планирано като форум за разнообразен и амбициозен музикален и културен живот в Исландия с цел насърчаване на най-доброто, което исландските творци могат да предложат по всяко време, със специален акцент върху разнообразни музикални събития. Освен това Harpa има за цел да бъде източник на иновации на исландската културна и музикална сцена и да бъде поставен акцент върху международните връзки, така че Harpa да се превърне във важно място за посещенията на чуждестранни творци в Исландия.

(14)

В допълнение е предвидено Harpa да бъде форум за всякакви видове конференции, срещи и събирания, както местни, така и чуждестранни, и да укрепи позицията на Исландия като място за международни конференции, като предлага услуги и конферентни зали, съпоставими с конферентните съоръжения в друга държави. Предвидено е също Harpa да насърчи туризма в Исландия и да укрепи центъра на Рейкявик, като се превърне в средище за всички исландци в района и дестинация за посетители, както исландци, така и чужденци, които искат да се запознаят със сградата и да се насладят на предлаганите услуги, на архитектурата на сградата и на изкуството, изложено в нея.

(15)

Исландският симфоничен оркестър, Исландската опера и Big Band на Рейкявик са сключили дългосрочни договори за използване на определени съоръжения в Harpa. В Harpa също се организират конференции както и различни творчески събития, като поп и рок концерти, както на исландски, така и на чуждестранни изпълнители. Други дейности в Harpa, като кетъринг, ресторанти, музикален магазин и магазин за мебели се извършват от частни дружества, които наемат съоръжения в Harpa. Тези съоръжения се отдават под наем на частните субекти при пазарни условия и са били предмет на публични търгове, при които са избрани най-изгодните оферти.

(16)

Преди изграждането на Harpa в Исландия не е имало концертни зали с подходяща акустика, които да побират повече от 300 души и да бъдат подходящи както за Исландския симфоничен оркестър, така и за Исландската опера. Затова исландските органи са счели, че е необходимо да се изгради зала за културни мероприятия, която да гарантира, че гражданите на Исландия могат да се насладят на музиката и изкуството. По отношение на съоръженията за конференции, според исландските органи в Исландия не е имало конферентни центрове или съоръжения с капацитет за провеждане на големи конференции.

(17)

Harpa е разположено на 28 000 m2 и се намира на старото пристанище в Рейкявик, на адрес „Austurbakki“ № 2. Сградата е проектирана от датското дружество Henning Larsen Architects в сътрудничество с исландското архитектурно бюро Batteríið arkitektar. Художникът Ólafur Elíasson е проектирал стъклената конструкция около сградата в сътрудничество с архитектите. Artec Consultants Inc е отговорно за акустиката, звукоизолацията, сценичното проектиране и озвучителната техника.

(18)

Проектът на сградата има за цел да осигури многообразие и добри съоръжения за всички видове концерти и конференции, както и да предостави на исландците удобства, които не са били на разположение в страната преди това. Harpa вече е спечелила награди за концертните съоръжения и е избрана за една от най-значимите концертни зали на новото хилядолетие от списание Gramophone и за най-добро място за спектакли на 2011 г. от списание Travel & Leisure. Освен това Harpa получи наградата на Европейския съюз за съвременна архитектура за 2013 г. — наградата „Mies van der Rohe“ (9).

(19)

По-долу е представен преглед на залите в Harpa (10):

(20)

В Harpa има седем по-малки конферентни зали, в които има седящи места за от 8 до 250 души, и има също така няколко общи пространства, които понякога се отдават под наем за изложби и приеми, за да увеличат приходите на дружеството. Заседателните зали могат да бъдат разделени на по-малки помещения. Всички конферентни зали са технически оборудвани и включват проектор, оборудване за конферентна връзка и озвучителна система.

(21)

Както вече бе отбелязано, Harpa е изцяло собственост на исландската държава и града чрез Austurhöfn-TR ehf. Задълженията на държавата и на града се уреждат от член 13 от споразумението относно проекта от 2006 г. (11) Годишните плащания на държавата и града се покриват от съответните им бюджети. Според държавния бюджет за 2011 г. се е очаквало годишната държавна вноска да възлиза на 424,4 милиона исландски крони. За 2012 г. размерът на вноската на държавата се е очаквало да бъде 553,6 милиона исландски крони. Всички публични вноски за Harpa се поемат в съответствие с участието в проекта, т.е. държавата заплаща 54 %, а градът — 46 %. Вноските също се индексират с индекса на потребителските цени.

(22)

В допълнение към вноската, предвидена в бюджетите на държавата и на града, правителството на Исландия и град Рейкявик са поели ангажимент да предоставят краткосрочен кредит за функционирането на Harpa до сключване на споразумение за дългосрочно финансиране, необходимо за цялостно покриване на разходите за проекта. Считано от 2013 г. общият размер на кредита е 794 милиона исландски крони с лихвен процент от 5 % и премия от 200 базисни пункта. Кредитът е трябвало да бъде изплатен преди 15 февруари 2013 г. На 6 март 2013 г. градът, държавата и Harpa Concert and Conference Centre ehf. подписаха споразумение, в което се предвижда, че междинният кредит ще се преобразува в акционерен капитал на Harpa, тъй като преди това не е внесен капитал в дружеството. В същото споразумение държавата и градът се ангажират с допълнителни временни годишни плащания към Harpa в размер на 160 милиона исландски крони годишно за периода 2013—2016 г., за да се покрият най-напред данъците за недвижимо имущество, начислени за Harpa, които се оказват много по-високи от очакваното (12). На второ място, възникват и други непредвидени разходи, свързани с Harpa.

(23)

Държавата и градът отпускат средства на месечна база за изплащане на задълженията по кредити във връзка с Harpa. Тъй като проектът е трябвало да бъде самостоятелно устойчив, печалбата трябва да покрива всички оперативни разходи. Следователно според исландските органи средствата от собствениците са предназначени само за покриване на неизплатени кредити (13).

(24)

На 16 април 2013 г. бе подписано ново споразумение („споразумението относно проекта от 2013 г.“), което заменя измененото споразумение относно проекта (14). Според новото споразумение вноската на града и държавата ще продължи да бъде безусловно плащане на месечни вноски в един и същ размер, 595 милиона исландски крони всяка година, за срок от 35 години, считано от март 2011 г. Когато годишната сума е коригирана в зависимост от увеличението на индекса на потребителските цени към март 2013 г., дължимата сума всяка година възлиза на 1 023 339 932 ISK (15).

(25)

Според прогнозния годишен отчет на Austurhöfn-TR ehf. за 2012 г., дружеството се е очаквало да претърпи значителна оперативна загуба, съответстваща на общо отрицателна EBITDA в размер на 406,5 милиона исландски крони. Конферентната част на Harpa генерира отрицателна EBITDA в размер на 120 милиона исландски крони през 2012 г., като същото важи и за „други артистични прояви“ (отрицателна EBITDA в размер на 131 милиона исландски крони). Прогнозираните годишни отчети и анализът на печалбата за 2013 г. също предвиждат значителна оперативна загуба, обща отрицателна EBITDA от около 348 милиона исландски крони, като както конферентната дейност, така и „другите артистични прояви“ работят на загуба (16).

(26)

Съгласно първоначалното споразумение относно проекта следва да има финансово разделение между различните дружества, участващи в експлоатацията на Harpa, и между различните операции и дейности:

13.11.1.   Частният партньор във всеки един момент гарантира, че е налице финансово разделение между дружеството за недвижими имоти, дружеството за експлоатация, Hringur и частния партньор. Всяко предприятие се ръководи и управлява отделно по отношение на финансите.

13.11.2.   Частният партньор във всеки един момент гарантира, че е налице достатъчно финансово разделение, т.е. отделно счетоводно отчитане, между заплащането за извършена дейност и други операции и дейности в рамките на конферентния център. Частният партньор трябва във всеки един момент от срока на действие да бъде в състояние да докаже по искане от страна на Клиента, че съществува такова финансово разделяне.“

(27)

Дейността на Harpa е разделена в няколко категории: 1) Исландския симфоничен оркестър, 2) Исландската опера, 3) други артистични прояви, 4) конферентен отдел, 5) операции, 6) продажба на билети, 7), експлоатация на съоръжения, 8) разходи за управление. Всички тези категории разходи сега попадат в Harpa- tónlistar- og ráðstefnuhús ehf., а приходите и разходите за всяка от тези категории са включени в бюджета в рамките на съответната категория. Общите оперативни разходи, като например заплати, настаняване (отопление и електричество) и административните разходи, се разпределят между категориите съобразно модел на разпределение на разходите (17).

(28)

По-подробно описание на мярката се съдържа в Решение на Органа № 128/13/COL (18).

(29)

В Решение № 128/13/COL Органът направи предварителна оценка дали финансирането на Harpa представлява държавна помощ и ако е така, дали помощта е съвместима с разпоредбите за държавна помощ, заложени в Споразумението за ЕИП.

(30)

Според исландските органи финансирането на Harpa не включва държавна помощ, тъй като надлежно е гарантирано, че е налице разделяне на сметките за различните дейности в рамките на концертната зала и конферентния център. В подкрепа на това твърдение исландските органи представиха доклади от две счетоводни фирми относно разделянето на сметките на дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa. Исландските органи също представиха анализ на ценообразуването, в който сравняват цените на сравними конферентни съоръжения в Рейкявик на базата на размер и капацитет. Освен това исландските органи изложиха твърдението, че конферентната дейност е дала положителен принос към другите дейности на Harpa и че без конферентния бизнес разходите за другите дейности биха били значително по-високи.

(31)

Въпреки това в предварителното становище на Органа се посочва, че финансирането на Harpa включва държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В Решение № 128/13/COL бяха набелязани следните аспекти:

(32)

Освен това Органът изрази съмнение, че държавната помощ може да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП. Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството може да се считат за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, когато такива помощи не засягат условията на търговия и конкуренцията в ЕИП до степен, която противоречи на общия интерес. Исландските органи заявиха, че основната цел на въпросната мярка е насърчаването на културата чрез изграждането на концертна зала, в която биха могли да се помещават и Исландският симфоничен оркестър, и Исландската опера. Органът прие, че като се има предвид предназначението за културни цели на симфоничната и оперна зала, изграждането и експлоатацията ѝ биха могли да се определят като помощ за насърчаване на културата.

(33)

Органът също така прие, че инфраструктура като Harpa би могла да приюти и различни търговски дейности, като ресторанти, кафенета, магазини, конференции и популярни концерти. Въпреки това, за да не се нарушава конкуренцията, е трябвало да бъдат въведени предпазни мерки, за да се гарантира, че няма кръстосано субсидиране между търговските дейности и субсидираните дейности в областта на културата. Органът стигна до предварителното заключение, че има съмнения дали исландските органи са въвели необходимите предпазни мерки, за да се гарантира, че не е налице такова кръстосано субсидиране. Следователно след извършената предварителна оценка Органът изрази съмнения дали изграждането и експлоатацията на Harpa биха могли да се считат за съвместими съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(34)

Становищата на исландските органи отразяват тяхното мнение, че финансирането на дейността на Harpa не е свързано с държавна помощ, тъй като те надлежно са гарантирали, че дружествата имат отделни сметки за различните дейности в Harpa (21).

(35)

Исландските органи не оспорват, че финансовите вноски в Harpa се предоставят чрез държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата. Въпреки това те твърдят, че Harpa не може да се счита за предприятие по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Според исландските органи Harpa е инфраструктура и място за културни прояви, чиято цел е съхраняване и популяризиране на културата и исландското културно наследство, и следователно не може да се разглежда като предоставящо стоки и услуги на конкурентен пазар. Освен това исландските органи са на мнение, че условието за икономическо предимство не е изпълнено в този случай, тъй като е било гарантирано, че търговската част на Harpa не се финансира чрез държавни ресурси, които се разпределят единствено за културните дейности. Накрая, що се отнася до отражението върху конкуренцията и търговията между договарящите се страни, исландските органи отбелязват, че трябва да се има предвид географското разположение на Исландия и че е малко вероятно публиката от други държави, страни по Споразумението за ЕИП, да пътува до Исландия, специално за да присъства на концерти или други подобни прояви.

(36)

Исландските органи подчертават, че цялостната дейност на Harpa не е от търговски характер. Според тях Harpa не би била създадена от частно предприятие и не може да се сравни с частна група от предприятия. Ето защо според исландските органи фактите сочат ясно, че тестът за инвеститор в условията на пазарна икономика има своите ограничения в този случай.

(37)

След консултация с директорите на Harpa исландските органи са предложили структурата, която се използва, за да се гарантира предотвратяването на кръстосано субсидиране, да не бъде под формата на отделни дружества или задължителна тръжна процедура за конферентните дейности. Исландските органи са уверени, че други мерки са по-подходящи и ще създадат по-малко затруднения в дейността на съоръжението. Така независимо от това дали държавните ресурси, използвани за финансиране и експлоатация на Harpa, се считат за държавна помощ, съвместима с правилата за държавните помощи, или въобще не се считат за държавна помощ, исландските органи се съгласяват, че трябва да бъдат приложени мерки, за да се гарантира, че всяка подкрепа не нарушава неправомерно конкуренцията на пазара на конферентни услуги.

(38)

Исландските органи се съгласяват с Органа, че трябва да бъде гарантирано, че конферентните дейности са финансово независими от другите дейности на Harpa, както и че следва да бъдат приложени гаранции, за да се избегне кръстосаното субсидиране между двете части. Следователно, за да се гарантира правилното разделение между търговските дейности и останалите дейности, както и за да се предотврати всяка субсидия за първите, са били предприети две основни мерки:

(39)

Исландските органи са представили проект на предложение за пълно разделяне на сметките на конферентния отдел на Harpa, в който се взема под внимание новата методика за разпределяне на разходите и приходите (24). Таблицата по-долу представя предложеното разделяне на сметки в рамките Harpa (25):

(40)

По отношение на таксата за наем, исландските органи представиха пред Органа сравнение с наема, начисляван от други конферентни съоръжения в Исландия, което показва, че наемът на конферентния отдел е над сравнимия наем по пазарни цени за клиенти на дребно. Според исландските органи наемът на едро за оператор като конферентния отдел обичайно би бил значително по-нисък от този за клиент на дребно. Следователно исландските органи предлагат да се прилага марж от 25 % (отстъпка) (26). Според исландските органи такъв нисък марж следва да гарантира, че конферентният отдел плаща целесъобразна такса в сравнение с другите оператори на пазара.

(41)

Според исландските органи е разбираемо, че инвестиция като Harpa, както при всеки друг голям инвестиционен проект, няма да осигури възвръщаемост на печалбата през първите няколко години от своето функциониране. Въпреки това новият модел на разпределение на разходите и приходите сочи, че търговската част постепенно ще стане по-рентабилна, като ще осигури на собствениците на Harpa възвръщаемост на техните инвестиции през следващите няколко години. Новият модел също показва, че конферентният отдел до този момент най-вероятно поема непропорционално висока част от общите разходи.

(42)

Накрая, в случай че Органът счете, че мярката представлява държавна помощ, исландските органи изразиха мнението, че такава помощ може да се счита за съвместима с член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, като се вземат предвид целите на мярката, включително целта за съхраняване и насърчаване на културата и исландското културно наследство. Във връзка с това исландските органи също така приканиха Органа да оцени дали такава помощ следва да се разглежда като финансиране на услуга от общ икономически интерес (УОИИ).

(43)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(44)

Това означава, че дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако кумулативно са изпълнени следните условия: мярката i) е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси; ii) предоставя икономическо предимство на бенефициера; iii) е избирателна; iv) оказва отражение върху търговията между договарящите се страни и заплашва да наруши конкуренцията (27).

(45)

В главите по-долу ще бъде направена оценка на държавното финансиране на Harpa по отношение на тези критерии.

(46)

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, за да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде предоставена от държавата или чрез държавни ресурси.

(47)

В самото начало Органът отбелязва, че както местните, така и регионалните органи се считат за равностойни на държавата (28). Следователно за целите на член 61, параграф 1 държавата обхваща всички органи на държавната администрация — от централното правителство до равнище град или най-ниско административно ниво, както и публичните предприятия и органи. Освен това общинските средства се считат за държавни ресурси по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП (29).

(48)

Тъй като исландската държава и град Рейкявик покриват съвместно годишния дефицит на дружеството, експлоатиращо Harpa, посредством ежегодни вноски в определен размер от своите бюджети, са включени държавни ресурси. Освен това преобразуването на кредитите в акционерен капитал също води до прехвърляне на държавни ресурси, тъй като държавата и градът ще се откажат от правото на пълно погасяване на неизплатените кредити. Следователно е изпълнен първият критерий, заложен в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(49)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да предоставя предимство на дадено предприятие. Независимо от правния си статут и начина на финансиране, предприятията са субекти, които извършват икономическа дейност (30). Икономическите дейности са дейности, състоящи се от предлагане на стоки или услуги на даден пазар (31). И обратно, лица, които не развиват търговска дейност, т.е. не предлагат стоки и услуги на даден пазар, не представляват предприятия.

(50)

Както бе посочено в Решение № 128/13/COL, Органът е на мнение, че и изграждането, и експлоатацията на инфраструктура представляват икономическа дейност сами по себе си (и следователно спрямо тях се прилагат правилата за държавни помощи), ако тази инфраструктура е или ще бъде използвана с цел предоставяне на стоки или услуги на пазара (32). В този случай Harpa е предназначена за провеждането на конференции, както и музикални, културни и „други артистични прояви“ на търговска основа, т.е. за предоставяне на услуги на пазара. Това становище е потвърдено от Съда на Европейския съюз („Съда“) по дело Leipzig срещу Halle (33). Следователно в случаи, засягащи инфраструктура, помощта може да бъде отпусната на няколко нива: изграждане, експлоатация и използване на съоръженията (34).

(51)

Както вече бе отбелязано, Harpa е домакин на концерти на Исландския симфоничен оркестър, Исландската опера, както и различни други културни събития и конференции. По мнението на исландските органи от дейностите на Harpa само конферентната дейност съставлява икономическа дейност. Следователно всички други дейности трябва да бъдат класифицирани като неикономически.

(52)

Въпреки това някои от дейностите, които се провеждат в Harpa, а именно конференции, театрални постановки, концерти на популярна музика и др., могат да привлекат значителен брой клиенти, като същевременно са в конкуренция с частни центрове за провеждане на конференции, театри или други места за музикални изпълнения. Следователно Органът изразява мнение, че концертна зала и конферентен център Harpa и дружеството, участващо в експлоатацията им, доколкото извършват търговски дейности, може да се определи като предприятие (35).

(53)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да предоставя икономическо предимство на получателя на помощта.

(54)

По отношение на финансирането на строителството на Harpa, държавната помощ може да бъде изключена, ако е налице съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика (36). Въпреки това исландските органи са възразили срещу прилагането на теста за инвеститор в условията на пазарна икономика в този случай, тъй като според тях цялостната дейност на Harpa не е с търговски характер. Според исландските органи Harpa не би била създадена от частно предприятие и следователно не може да се сравни с частна група предприятия. Следователно исландските органи са изразили мнението, че тестът за инвеститор в условията на пазарна икономика има своите ограничения в този случай.

(55)

Що се отнася до изграждането на Harpa, според исландските органи държавата и градът първоначално са се надявали, че частен инвеститор ще финансира реализирането на проекта. Въпреки това в резултат на финансовата криза осъществяването на проекта се е оказало невъзможно без публично финансиране. Следователно се твърди, че пряката безвъзмездна помощ от държавата и града е необходима, тъй като без нея не би имало достатъчно средства за финансирането на проекта. Поради това Органът счита, че публичното финансиране на строителството на Harpa представлява икономическо предимство и следователно помощ, тъй като проектът наистина не би бил реализиран при липсата на публично финансиране. Следователно участието от страна на държавата и на града е било от съществено значение за проекта Harpa като цяло.

(56)

От практиката на Органа при вземането на решения следва, че когато дадено лице извършва търговски и нетърговски дейности, трябва да е налице система за отчитане на разходи и осчетоводяване, която гарантира, че търговските дейности не се финансират чрез държавни ресурси, отпуснати за дейностите с нестопанска цел (37). Този принцип е заложен и в Директивата за прозрачността. Директивата за прозрачността не се прилага пряко към настоящия случай, тъй като общият годишен нетен оборот на Harpa за последните две години е под прага на оборота, посочен в член 5, параграф 1, буква г) от директивата (38). Въпреки това Органът е на мнение, че независимо от това се прилагат принципите на осъществяване на икономически дейности при търговски условия с отделни счетоводни сметки, както и ясно установяване на принципи за отчитане на разходите, съгласно които се водят отделните сметки.

(57)

Както е описано в раздел I.2 по-горе, дейностите на Harpa са разделени в няколко категории, като например провеждане на концерти на Исландския симфоничен оркестър и Исландската опера, както и други културни събития и конференции. Исландските органи обаче осигуриха адекватна гаранция, че е налице ясно и последователно разделяне на сметките за различните дейности на Harpa, едва след като Органът прие Решение № 128/13/COL. Само разделяне на загубите, свързани с експлоатацията на сградата и общите административни разходи, между различните дейности на Harpa въз основа на оценка за използването и други критерии, каквато е била практиката през първите години от функционирането на Harpa, не може да се приеме за ясно разделяне на сметките съгласно правото на ЕИП. Следователно тази ситуация е можело да доведе до кръстосано субсидиране между културните дейности и икономическите дейности в рамките на Harpa.

(58)

Както е описано в раздел I.4, исландските органи са въвели някои мерки за разделянето на сметките на търговските и нетърговските дейности в рамките на Harpa (39). Мерките включват нова методика за разпределението на разходите и доходите и воденето на отделни счетоводни сметки за конферентния отдел на Harpa. Въпреки че тези нови мерки свеждат предимството на дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa, до необходимия минимум за гарантиране на функционирането на инфраструктурата, не може да бъде напълно изключено наличието на предимство за конферентния отдел.

(59)

Освен това е предоставено предимство на дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa, доколкото тези дружества извършват търговски дейности, като провеждането на конференции, под формата на нереализирани печалби, тъй като държавата и градската управа не изискват възвръщаемост на инвестициите си в концертната зала и конферентния център. Обикновено всеки собственик на бизнес или инвеститор изисква възвръщаемост на инвестициите си в търговско предприятие. Това изискване представлява ефективен разход за предприятието. Ако от държавно предприятие не се изисква да генерира обичайна норма на възвръщаемост за собственика му, това на практика означава, че предприятието се ползва с предимство, когато собственикът се отказва от тази печалба (40).

(60)

Исландските органи са на мнение, че финансирането на изграждането и експлоатацията на Harpa трябва да се характеризира като финансирането на услуга от общ икономически интерес и че четирите кумулативни критерия на „теста Altmark“ са изпълнени, така че мярката не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(61)

В решението на Съда по делото Altmark се дават пояснения относно условията, при които компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ поради липса на предимство (41). Въпреки това, за да не се класифицира такава компенсация като държавна помощ в даден случай, трябва да са изпълнени четири кумулативни условия, наричани обикновено „критериите от решението по делото Altmark“ (42).

(62)

Четирите условия са, както следва: i) бенефициерът по механизъм за държавно финансиране на услуга от общ икономически интерес (УОИИ) трябва да бъде официално натоварен с предоставянето и изпълнението на задължения във връзка с УОИИ и неговите задължения трябва да бъдат ясно определени; ii) параметрите за изчисляване на компенсацията трябва да бъдат определени предварително по обективен и прозрачен начин, за да не може тя да даде икономическо предимство, което може да постави в по-благоприятно положение предприятието получател спрямо конкурентни предприятия; iii) компенсацията не може да надвишава стойността, която е необходима за цялостно или частично покриване на разходите, направени при изпълнението на задълженията във връзка с УОИИ, като се отчетат съответните приходи и разумната печалба при изпълнението на тези задължения; и iv) когато бенефициерът не е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, размерът на предоставената компенсация трябва да бъде определен на базата на анализ на разходите, които добре управлявано типично предприятие би направило за изпълнението на тези задължения, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба.

(63)

Като цяло държавите — членки на ЕИП, имат голяма свобода относно определянето на дадена услуга като УОИИ, като съответната съдебна практика определя общите принципи, които трябва да се спазват. В член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП се посочва, че предприятията, натоварени с управлението на УОИИ, са предприятия, натоварени със „специфична задача“ (43).

(64)

Съгласно насоките на Органа за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на компенсация, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (44), обществената услуга трябва да бъде възложена чрез акт, който в зависимост от законодателството в държавите от ЕАСТ може да бъде под формата на законодателен или регулаторен инструмент или договор. Услугата може също така да бъде определена в няколко акта. Въз основа на подхода, възприет от Комисията и Органа в такива случаи, в акта или поредицата от актове трябва поне да се уточни:

(65)

Според исландските органи задълженията за предоставяне на обществена услуга от страна на Harpa са ясно определени в политиката за собствеността. Според политиката за собствеността целта на Harpa е: i) да бъде форум за музика и културен живот в Исландия, ii) да укрепи позицията на Исландия като място за провеждане на конференции, iii) да укрепи позицията на туристическата индустрия в Исландия, и iv) да насърчи живота в центъра на Рейкявик. Освен това политиката за собствеността предвижда дейността на Harpa да е самостоятелно устойчива и да няма допълнителни вноски към Harpa, различни от тези, договорени в споразумението относно проекта. Въпреки това политиката за собствеността не разглежда продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга, нито пък очертава конкретните параметри за изчисляване, контрол и преразглеждане на компенсацията или описва мерки за избягване и възстановяване на свръхкомпенсация. Следователно по мнението на Органа не е изпълнен първият критерий по делото Altmark.

(66)

Освен това съгласно споразумението относно проекта вноската на държавата и града е трябвало да бъде фиксирана годишна сума (595 милиона исландски крони), която да се изменя на всяка дата на плащане, за да се отразят промените в индекса на потребителските цени. Въпреки това поради финансовата ситуация на Harpa са предоставени значителни временни финансови вноски от собствениците на Harpa, както и мерки за преобразуване на кредит (45). Следователно противно на мнението на исландските органи изглежда, че компенсацията за предполагаемото задължение за предоставяне на обществена услуга не е установена предварително по обективен и прозрачен начин. Освен това въз основа на непрозрачния характер на помощта (покритието на годишния дефицит на Harpa, потенциалното кръстосано субсидиране и липсата на изискване за разумна възвръщаемост на инвестицията) Органът може единствено да стигне до заключението, че исландските органи не са гарантирали адекватно, че компенсацията не надвишава необходимия минимум.

(67)

Накрая, Органът отбелязва, че операторът на Harpa не е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка и че исландските органи не са предоставили на Органа информация, която позволява да се провери дали разходите, направени от Harpa, съответстват на разходите, които добре управлявано и адекватно оборудвано типично предприятие би направило за изпълнението на тези задължения съгласно четвъртия критерий по делото Altmark.

(68)

Следователно въз основа на гореизложеното Органът заключава, че финансирането на Harpa не отговаря на всички критерии по делото Altmark и следователно не може да се характеризира като финансиране на услуга от общ икономически интерес.

(69)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да има избирателен характер.

(70)

Исландските органи осигуряват финансиране на дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa. Финансирането се използва за покриване на загубите, произтичащи от различните дейности в рамките Harpa, включително икономическите дейности като провеждане на конференции. Тази система за компенсация, при която може да възникне кръстосано субсидиране, не е достъпна за други дружества, които извършват дейност на пазара на конферентни услуги в Исландия или другаде.

(71)

С оглед на изложеното по-горе мнението на Органа e, че дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa, получават избирателно икономическо предимство в сравнение с техните конкуренти на пазара.

(72)

Накрая, мярката трябва да заплашва да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП, за да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(73)

Според установената съдебна практика самият факт, че дадена мярка укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с други конкурентни предприятия в търговията в рамките на ЕИП се счита за достатъчен, за да се стигне до заключението, че е вероятно мярката да засегне търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията между предприятия, установени в други държави от ЕИП (46). Държавните ресурси, предоставени на дружествата, които участват в експлоатацията на Harpa, за покриване на загубите им представляват предимство, което укрепва позициите на Harpa в сравнение с тази на други конкурентни предприятия на същия пазар.

(74)

Макар повечето от дейностите, извършвани в Harpa, да са от местен характер, Harpa има капацитет да бъде домакин на големи и средноголеми международни събития и следователно не може да се изключи евентуално отражение върху конкуренцията и търговията между договарящите се страни (47). Според исландските органи е по-скоро малко вероятно повече от няколко събития, ако въобще има такива, провеждани в Harpa, да бъдат от такъв интерес за лицата, които живеят в съседни държави, че те да бъдат готови да пътуват на далечно разстояние до Рейкявик, за да присъстват на събитията, и следователно би било малко вероятно събитията, провеждани в Harpa, да се конкурират с подобни форуми в съседни държави.

(75)

Въпреки това, тъй като пазарът за организиране на международни събития е отворен за конкуренция между доставчиците на мястото и организаторите на събития, които по принцип се занимават с дейности, предмет на търговия между държавите от ЕИП, може да се допусне, че е налице отражение върху търговията. В този случай отражението върху търговията между някои съседни държави от ЕИП е още по-вероятно поради естеството на конферентната индустрия. Освен това наскоро в определението си по отношение на комплекса Ahoy в Нидерландия Общият съд прие, че не е имало причина пазарът да се ограничи до територията на въпросната държава членка (48).

(76)

Следователно, както и в решението за откриване на процедурата, Органът счита, че помощта за Harpa има потенциала да засегне конкуренцията и търговията в рамките на ЕИП.

(77)

Във връзка с посочените по-горе съображения Органът стига до заключението, че мярката, предмет на оценка, т.е. финансирането на Harpa, включва елементи на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Следователно при условията, посочени по-горе, е необходимо да се разгледа дали мярката може да бъде счетена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(78)

Съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставяне или изменение на помощ. […] Заинтересованата държава членка не прилага предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

(79)

Исландските органи не са уведомили Органа за мерките за помощ. Освен това чрез изграждането и експлоатацията на Harpa исландските органи са приложили тези мерки, преди Органът да е приел окончателно решение. Следователно Органът стига до заключението, че исландските органи не са спазили задълженията си съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3. Поради това предоставянето на всякаква помощ е неправомерно.

(80)

Мерките за подпомагане, обхванати от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, по принцип са несъвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, освен ако не отговарят на условията за дерогация по член 61, параграф 2 или 3 или член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и са необходими, пропорционални и не водят до неоправдано нарушаване на конкуренцията. Исландските органи твърдят, че всяка помощ, включена в проекта, би била съвместима с член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

(81)

Споразумението за ЕИП не съдържа разпоредба, съответстваща на член 107, параграф 3, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Органът все пак признава, че мерките за държавна помощ могат да бъдат одобрени въз основа на съображения, свързани с културни дейности, въз основа на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (49).

(82)

Въз основа на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП помощта за насърчаване на културата и опазване на културното наследство може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, ако тази помощ не засяга условията на търговия и конкуренцията в ЕИП до степен, която се счита за противоречаща на общия интерес. Следователно Органът трябва да прецени дали предоставянето на помощ за различните дейности в Harpa може да бъде оправдано като помощ за насърчаване на културата въз основа на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(83)

Следва да се отбележи, че принципите, заложени в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, са били прилагани по отношение на случаи, донякъде сходни с настоящия случай (50). Исландските органи заявиха, че основната цел на въпросната мярка е насърчаването на културата чрез изграждането на концертна зала, в която биха могли да се помещават и Исландският симфоничен оркестър, и Исландската опера. Подобни многофункционални културни центрове вече съществуват в повечето други европейски градове. Harpa е предназначена да бъде националната концертна зала на Исландия, която да осигури необходимата културна инфраструктура, която е липсвала в Исландия, и която да играе ролята на средище за развитието и напредъка на сценичните изкуства в Исландия. Затова Harpa допринася за развитието на културните познания и предоставя достъп до културни, образователни и рекреационни стойности за обществеността (51).

(84)

С оглед на гореизложеното Органът счита, че предвид културното предназначение на съоръжението за Симфоничния оркестър и Операта неговото изграждане и експлоатация биха отговорили на критериите за помощ за насърчаване на културата по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Въпреки това Органът изразява съмнения относно това дали помощта, предоставена за субсидиране на конферентни мероприятия, може да бъде оправдана съгласно член 61, параграф 3, буква в), като този въпрос трябва да се разгледа отделно.

(85)

Що се отнася до необходимостта, пропорционалността и вероятността мярката да наруши конкуренцията, Органът има следните наблюдения: както вече бе отбелязано, основната причина за построяването на Harpa е очевидната необходимост от подходяща концертна зала за Исландския симфоничен оркестър и Исландската опера. Предвид мащаба на проекта е разбираемо, че инфраструктура като Harpa ще се използва също за помещаване на различни търговски дейности, като ресторанти, кафенета, магазини, конференции и популярни концерти. Въпреки това, за да не се нарушава конкуренцията, трябва да бъдат въведени предпазни мерки, за да се гарантира, че не е налице кръстосано субсидиране между търговските дейности и силно субсидираните културни дейности.

(86)

В Решение № 128/13/COL Органът очерта три основни метода, чрез които исландските органи биха могли да гарантират, че не е налице кръстосано субсидиране между търговските дейности и културните дейности в рамките на Harpa (52). На първо място, Органът отбеляза, че тази цел може да бъде постигната чрез тръжни процедури за съоръженията, предназначени за търговските дейности, като по този начин се гарантира, че икономическият оператор плаща пазарна цена за съоръженията и не се ползва от кръстосано субсидиране. На второ място, исландските органи са можели да създадат отделно юридическо лице за търговските дейности. Третият вариант, посочен в решението на Органа за откриване на процедурата, бе да се отделят в достатъчна степен икономическите дейности от нетърговски дейности чрез създаване на система за разпределение на разходите и отделни сметки, която осигурява разумна възвръщаемост на инвестициите.

(87)

Исландските органи подчертават, че експлоатацията на Harpa се нуждае от известна гъвкавост, тъй като културните събития и конферентните дейности трябва да съществуват паралелно и се наблюдават различни случаи, при които би се стигнало до конфликт между тези две основни дейности, освен ако надзорът и планирането не се осъществяват по много последователен начин. Следователно въвеждането на нов оператор — било то частен оператор или отделен публичен субект — в рамките на сградата би увеличило административната тежест и би довело до допълнителни ограничения и разходи на и без това трудната експлоатация на Harpa. Поради това след консултация с директорите на Harpa исландските органи стигат до заключението, че третият вариант, т.е. разделянето на икономическите дейности и нетърговските дейности на Harpa и създаването на достатъчно надеждна система за разделяне на разходите и отделни сметки, е най-подходящ с оглед на обстоятелствата, описани по-горе.

(88)

Както вече бе отбелязано, отделните сметки и новата методика за разпределяне на приходи и разходи, въведени от собствениците на Harpa, вземат под внимание насоките, заложени в Директивата за прозрачността. Специални сметки (подразделения) се водят за всички културни дейности и наематели, както и за конферентните дейности, като по този начин се гарантира, че се водят вътрешни сметки, отговарящи на различните дейности. Освен това исландските органи са гарантирали, че определена част от фиксираните и общите разходи на Harpa са разпределени за всяко отделно подразделение на дейността, въз основа на действителното ползване и търговската дейност. В допълнение, на конферентния отдел ще бъде начислен наем по пазарни цени за офис площи и други съоръжения (53). Мерките, въведени от исландските органи, ефективно гарантират, че няма да има кръстосано субсидиране между търговските дейности и културните дейности в рамките на Harpa.

(89)

Според предварителните отчети за 2013 г. се очаква конферентният отдел да постигне незначителна печалба от 9 574 000 ISK. До 2016 г. се очаква тази печалба да се увеличи до над 23 милиона исландски крони. Следователно новият модел на разпределяне на разходите и приходите сочи, че търговската част постепенно ще стане по-рентабилна, като ще осигури на собствениците на Harpa възвръщаемост на инвестициите им през следващите няколко години.

(90)

Що се отнася до дефицита на конферентния отдел през първите години на експлоатация на Harpa, Органът приема, че е разбираемо, че инвестиция като Harpa, като всеки друг голям инвестиционен проект, няма да отчете печалба през първите години на експлоатацията. Покриването на оперативния дефицит през първите години на търговската дейност следователно може да се разглежда като разходи за новосъздадено предприятие в съответствие с принципа на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Освен това отделените сметките и новата методика за разходите и доходите сочат, че огромният дефицит на търговските части на Harpa, оценен в решението за откриване на процедурата на Органа, с отрицателна EBITDA от 120 милиона исландски крони за 2012 г., не отразява непременно реалното финансово състояние на конферентния отдел.

(91)

В допълнение исландските органи показаха, че Harpa ще допълни съществуващите съоръжения с допълнителен капацитет и ще увеличи видовете прояви, както културни, така и търговски, които могат да се провеждат в Рейкявик, което ще е от значителна полза за културното развитие и за широката общественост в Исландия. Следователно помощта трябва да се счита за добре насочена, а публичното ѝ финансиране — за оправдано.

(92)

Освен това, като се има предвид местоположението на Harpa и фактът, че повечето от дейностите, които се провеждат там, са от местен характер, отражението върху конкуренцията и търговията между договарящите се страни е ограничено, въпреки че, както е описано по-горе, то не може да бъде изключено (54).

(93)

Предвид посочените по-горе причини се доказва, че участието на държавата и града във финансирането на Harpa е едновременно необходимо, пропорционално и не води до неправомерно нарушаване на конкуренцията. Освен това чрез пълното отделяне на сметките на търговската и нетърговската част на Harpa исландските органи са успели да гарантират, че няма разпространение на отрицателни ефекти, произтичащи от техния принос към културните аспекти на експлоатацията на Harpa. Следователно финансирането на Harpa е съвместимо с правилата за държавна помощ, заложени в Споразумението за ЕИП.

(94)

Въз основа на горните съображения Органът стигна до заключението, че финансирането на Harpa представлява държавна помощ, която е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(95)

На исландските органи се напомня, че за всички планове за промяна на финансирането на Harpa, включително за всяко увеличение на безвъзмездните средства от страна на държавата или града с повече от 20 %, трябва да бъде представено уведомление пред Органа.

(1)

С писмо от 31 януари 2014 г. норвежките органи уведомиха за своята карта на регионалните помощи, приложима от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г. (наричана по-нататък „картата на регионалните помощи“), съгласно параграф 156 от Насоките на Органа за регионалните помощи за периода 2014—2020 г. (наричани по-нататък „НРП“) (1). Съгласно тези насоки държавите от ЕАСТ, които възнамеряват да отпуснат регионална помощ, трябва да уведомят относно своите карти на регионалните помощи.

(2)

Настоящото решение представлява оценката на органа на съвместимостта на картата на регионалните помощи, за която е постъпило уведомление, в съответствие с точка 157 от тези насоки. Картата не включва държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП. Одобрението на картата не представлява разрешение за предоставяне на помощи. Заедно с НРП това одобрение установява рамката за предоставяне на регионална инвестиционна помощ. В това отношение картата представлява неделима част от НРП (2).

(3)

Норвежките органи изпратиха уведомление само за региони, отговарящи на изискванията за дерогация съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Поради относително високия БВП на глава от населението нито един норвежки регион не отговаря на условията за дерогация по член 61, параграф 3, буква а) от Споразумението за ЕИП (3).

(4)

В Норвегия статистическите региони на ниво 3 съответстват на области, а статистическите региони на ниво 5 — на общини.

(5)

Понастоящем в Норвегия има 19 области и 428 общини.

(6)

В Норвегия има осем области с гъстота на населението под 12,5 жители на km2 (4). Те са следните:

(7)

Общото население на тези 8 области е 1 255 027 (5), което представлява 25,51 % от норвежкото население. Следователно покритието на населението на Норвегия за съответния период е 25,51 % (6).

(8)

Норвежките органи изпратиха уведомление за следните четири области, които отговарят на условията за регионална инвестиционна помощ с цялата си територия:

(9)

Останалите четири области са само частично обхванати от картата, за която е постъпило уведомление. Норвежките органи обясниха, че отделните области в Норвегия са много разнородни. В някои области влизат централни региони с висока гъстота на населението и интензивна стопанска дейност, както и територии с ниска гъстота на населението, които страдат от обезлюдяване. Това се отнася както за области с гъстота на населението над 12,5 жители на km2, така и за области с по-ниска гъстота. По тази причина норвежките органи твърдят, че регион, който получава подпомагане единствено на основата на статистическите региони на ниво 3, не би отразявал реалните предизвикателства, пред които е изправена Норвегия в някои региони. Поради това при определянето на границите на регионите, които отговарят на условията за регионална помощ, норвежките органи са приложили гъвкавия подход, установен в точка 149 от НРП.

(10)

Таблица 1 по-долу съдържа общ преглед на общините в области с ниска гъстота на населението, които са изключени от картата на регионалните помощи („изключени общини“).

Таблица 1

(11)

Тези изключени общини имат общо население от 350 555 души.

(12)

Таблица 2 по-долу съдържа общ преглед на общините в гъсто населени области, които са включени в картата на регионалните помощи („включени общини“).

Таблица 2

(13)

Включените региони имат общо население от 349 002 души.

(14)

Таблица 3 по-долу дава обща представа за всички общини, включени в картата на регионалните помощи.

Таблица 3

(15)

Общият брой на общините, обхванати от картата на регионалните помощи, е 281.

(16)

В точка 149 от НРП се посочват три изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат да бъдат включени региони, които са част от области с гъстота на населението над 12,5 жители на km2.

(17)

Първо, включването и изключването на общини не може да води до увеличаване на покритието на населението, както е посочено в точка 142 от НРП. Територията за подпомагане, за която е постъпило предварително уведомление, обхваща 1 253 474 жители, което представлява 25,48 % от общия брой на населението на Норвегия, и следователно е под тавана от 25,51 % от националното население, определен в точка 142 от НРП. Поради това Органът заключава, че това изискване е изпълнено.

(18)

Второ, частите от областите, отговарящи на изискванията за гъвкавост, трябва да са с гъстота на населението под 12,5 жители на km2 на равнището на областта. Както става ясно от таблица 2 по-горе, това изискване е изпълнено за включените общини на равнището на областта.

(19)

Трето, включените общини трябва да бъдат съседни региони, които граничат с областите с гъстота на населението по-малка от 12,5 жители на km2. Органът заключава, че включените общини отговарят на това изискване, както се вижда от картата в приложението към настоящото решение (7).

(20)

Всички допустими региони ще имат общ таван на помощта от 15 % от брутния еквивалент на безвъзмездна помощ (БЕБП), който се увеличава с 20 % за малките предприятия или с 10 % за средните предприятия. Тези интензитети на помощта са съобразени с таваните, определени в точки 154 и 155 от НРП.

(21)

В съответствие с точка 156 от НРП картата, за която е постъпило уведомление, ще бъде в сила от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г. Ако е целесъобразно, съгласно предвиденото в точка 161 от НРП, картата, за която е постъпило уведомление, може да бъде предмет на междинен преглед през юни 2016 г., който ще има за цел да се определят териториите, които могат да отговарят на условията за регионална помощ съгласно член 61, параграф 1, буква а) от Споразумението за ЕИП, както и да се определи интензитетът на помощта, съответстващ на техния БВП на глава от населението.

(22)

В допълнение това решение не ограничава пълномощията на Органа, ако е целесъобразно, да преразгледа картата съгласно член 1, параграф 1 от част I на Протокол 3 към Споразумението за създаване на Надзорен орган и Съд, преди края на горепосочения период.

(23)

Въз основа на предходната оценка Органът счита, че норвежката карта на регионалните помощи за периода 2014 — 2020 г. е съвместима с принципите, определени в Насоките за регионалните помощи, тъй като покритието на територията не надхвърля допустимото покритие на населението в съответствие с параграф 142 от НРП. Включените региони отговарят и на останалите изисквания, посочени в точка 149 от НРП, тъй като интензитетите на помощта съответстват на праговете, определени в точки 154 и 155 от НРП, и срокът на действие не надвишава срока на действие на НРП, както е посочено в точка 156 от тези насоки,