ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 157

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
27 май 2014 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер

1

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение № 565/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното призн аване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО

23

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

 

2014/300/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 15 юли 2013 година за сключване на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Демократична социалистическа република Шри Ланка относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги

31

 

 

2014/301/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 19 май 2014 година за сключване на Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

33

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 566/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 617/2007 по отношение на приложението на преходния период между 10-ия ЕФР и 11-ия ЕФР до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР

35

 

*

Регламент (ЕС) № 567/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 215/2008 относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие, по отношение на прилагането на преходния период между 10-ия Европейски фонд за развитие и 11-ия Европейски фонд за развитие до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия Европейски фонд за развитие

52

 

*

Делегиран регламент (ЕС) № 568/2014 на Комисията от 18 февруари 2014 година за изменение на приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оценката и проверката на постоянството на експлоатационните показатели на строителните продукти

76

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 569/2014 на Комисията от 23 май 2014 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на трихлороизоцианопикочна киселина с произход от Китайската народна република след преразглеждане във връзка с нов износител съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

80

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 570/2014 на Комисията от 26 май 2014 година за прекратяване на частичното възобновяване на антидъмпинговото разследване по отношение на вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия

85

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 571/2014 на Комисията от 26 май 2014 година за одобряване на активното вещество ипконазол в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията ( 1 )

96

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 572/2014 на Комисията от 26 май 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

101

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

ДИРЕКТИВИ

27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/1


ДИРЕКТИВА 2014/66/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 май 2014 година

относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемането на мерки в областта на имиграцията, които са справедливи спрямо гражданите на трети държави.

(2)

ДФЕС предвижда, че Съюзът трябва да развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира на всеки етап ефективно управление на миграционните потоци и справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите членки. За тази цел Европейският парламент и Съветът трябва да приемат мерки по отношение на условията за влизане и пребиваване, стандарти за издаване от държавите членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, както и по отношение на определянето на правата на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки.

(3)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ се поставя целта Съюзът да се превърне в икономика, основаваща се на знания и иновации, да се намали административната тежест върху дружествата и да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд. Мерките за улесняване на влизането в Съюза на ръководители, специалисти и служители стажанти от трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер трябва да се разглеждат в този по-широк контекст.

(4)

В Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на 11 декември 2009 г., се признава, че трудовата имиграция може да допринесе за повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизненост и че в контекста на важните демографски предизвикателства, пред които ще бъде изправен Съюзът в бъдеще, свързани с повишеното търсене на работна ръка, провеждането на гъвкави имиграционни политики ще допринесе значително за икономическото развитие и успеха на Съюза в дългосрочен план. Ето защо в Стокхолмската програма Комисията и Съветът се приканват да продължат да прилагат Плана за политика в областта на законната миграция, предвиден в съобщението на Комисията от 21 декември 2005 г.

(5)

В резултат на глобализацията на бизнеса, нарастването на търговията и растежа и разширяването на мултинационалните групи, движението на ръководители, специалисти и служители стажанти от клонове и дъщерни дружества на мултинационални корпорации, които се преместват временно за краткосрочни задачи в други звена на дружеството, придоби по-голямо значение през последните години.

(6)

Такива вътрешнокорпоративни трансфери на ключови служители водят до нови умения и знания, до иновации и увеличаване на икономическите възможности за приемащите структури, като по този начин се подпомага напредъкът в Съюза към изграждане на икономика, основаваща се на знанието, като същевременно се стимулират инвестиционните потоци в целия Съюз. Вътрешнокорпоративните трансфери от трети държави имат потенциал да улеснят и вътрешнокорпоративните трансфери от дружества в Съюза към дружества в трети държави и да поставят Съюза в по-силна позиция в отношенията му с международните партньори. Улесняването на вътрешнокорпоративните трансфери дава възможност на мултинационалните групи да използват най-добре своите човешки ресурси.

(7)

Наборът от правила, установени от настоящата директива, може да бъде от полза и за държавите на произход на мигрантите, тъй като тази временна миграция може, при добре определени правила, да стимулира трансфера на знания, умения, технологии и ноу-хау.

(8)

С настоящата директива не следва да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза при достъпа до пазара на труда на държавите членки, както се посочва в относимите разпоредби на съответните Актове за присъединяване.

(9)

Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да издават разрешения, различни от разрешения за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, за цели, свързани със заетост, ако гражданин на трета държава не попада в нейния обхват.

(10)

Настоящата директива следва да установи прозрачна и опростена процедура за приемане на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, която се основава на общи определения и хармонизирани критерии.

(11)

Държавите членки следва да осигурят извършването на подходящи проверки и ефективни инспекции, за да се гарантира правилното изпълнение на настоящата директива. Фактът, че е издадено разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не следва да засяга или възпрепятства прилагането от страна на държавите членки по време на вътрешнокорпоративния трансфер на разпоредбите от областта на трудовото им право, които имат за цел — в съответствие с правото на Съюза — осъществяване на контрол върху спазването на условията на труд, посочени в член 18, параграф 1.

(12)

Незасегната следва да остане възможността държава членка да налага, въз основа на националното си право, санкции срещу работодател на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, който е установен в трета държава.

(13)

За целите на настоящата директива лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да включват ръководители, специалисти и служители стажанти. Определението за тези лица следва да се основава на конкретни ангажименти на Съюза по силата на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и двустранни търговски споразумения. Тъй като тези ангажименти, поети съгласно ГАТС, не обхващат условията за влизане, престой и работа, настоящата директива следва да допълва и улеснява прилагането на тези ангажименти. Обхватът на вътрешнокорпоративните трансфери, които се уреждат с настоящата директива, обаче следва да е по-широк от този съгласно поети търговски ангажименти, тъй като трансферите не са непременно в сектора на услугите и могат да имат за отправна точка трета държава, която не е страна по търговско споразумение.

(14)

При оценяването на квалификациите на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, държавите членки следва да използват по съответстващ начин Европейската квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот с цел оценяване на квалификациите по съпоставим и прозрачен начин. Националните координатори за ЕКР могат да предоставят информация и насоки за съответствията между националните квалификационни нива и ЕКР.

(15)

Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да се ползват от поне същите условия на работа като командированите работници, чийто работодател е установен на територията на Съюза, както е определено в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки следва да изискват лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да се ползват от равно третиране с гражданите на държавата членка, заемащи сходни позиции, по отношение на възнаграждението, което ще бъде предоставяно през целия период на трансфера. Всяка държава членка следва да отговаря за извършването на проверки на възнаграждението, предоставяно на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, по време на престоя им на нейна територия. Това има за цел да защити работниците и да гарантира лоялна конкуренция между предприятия, установени в държава членка, и такива, установени в трета държава, тъй като гарантира, че предприятията от трети държави няма да могат да се възползват от съществуването на по-ниски трудови стандарти, за да получат конкурентно предимство.

(16)

За да се гарантира, че уменията на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, са специфични за приемащата структура, преместеното лице следва да е било на работа в същата група предприятия от поне три до дванадесет месеца без прекъсване, непосредствено преди трансфера, когато става въпрос за ръководители и специалисти, и от поне три до шест месеца без прекъсване, когато става въпрос за служители стажанти.

(17)

Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери представляват временна миграция, максималната продължителност на един трансфер към Съюза, включително мобилността между държавите членки, не следва да надвишава три години за ръководителите и специалистите и една година за служителите стажанти, след което те следва да напуснат към трета държава, освен ако получат разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с правото на Съюза или с националното право. Максималната продължителност на трансфера следва да обхваща общата продължителност на последователно издадените разрешения на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Последващ трансфер към Съюза може да бъде осъществен, след като гражданинът на трета държава е напуснал територията на държавите членки.

(18)

С цел да се гарантира временният характер на вътрешнокорпоративните трансфери и да се предотвратят злоупотреби, държавите членки следва да могат да изискват да изтече определен период от време от края на максималния срок на един трансфер до подаването на друго заявление, отнасящо се до същия гражданин на трета държава, за целите на настоящата директива в същата държава членка.

(19)

Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери представляват временно командироване, заявителят следва да представи доказателства, като част от трудовия договор или от документ за описание на дейността, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на трансфера. Заявителят следва представи и доказателства, че ръководителят или специалистът, който е гражданин на трета държава, притежава професионалната квалификация и подходящия професионален опит, необходими в приемащата структура, в която ще бъде прехвърлен.

(20)

Гражданите на трети държави, които кандидатстват за приемане като служители стажанти, следва да представят диплома за висше образование. Освен това при необходимост служителите стажанти следва да представят споразумение за обучение, включително описание на програмата за обучение, нейната продължителност и условията, при които ще бъдат наставлявани, което да доказва, че те наистина ще се обучават, а няма да бъдат използвани като нормални работници.

(21)

Освен ако това не противоречи на принципа на отдаване на предпочитание на граждани на Съюза, както е посочено в относимите разпоредби на съответните Актове за присъединяване, не следва да се изисква проучване на пазара на труда.

(22)

Държава членка следва да признава придобитите от гражданин на трета държава професионални квалификации в друга държава членка по същия начин като тези на граждани на Съюза и следва да взема предвид квалификациите, придобити в трета държава в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Такова признаване не следва да засяга евентуални ограничения върху достъпа до регламентирани професии, произтичащи от резерви по отношение на съществуващи ангажименти във връзка с регламентираните професии, поети от Съюза или от Съюза и неговите държави членки в рамките на търговски споразумения. Във всеки случай настоящата директива не следва да предвижда по-благоприятно третиране на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, отколкото на гражданите на Съюза или на Европейското икономическо пространство по отношение на достъпа до регламентираните професии в дадена държава членка.

(23)

Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да определят броя на приеманите граждани, в съответствие с член 79, параграф 5 от ДФЕС.

(24)

С оглед на борбата с евентуални злоупотреби по настоящата директива държавите членки следва да могат да откажат, да отнемат или да не подновят разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато приемащата структура е създадена с основна цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и/или не извършва реална дейност.

(25)

Настоящата директива има за цел да улесни мобилността на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, в рамките на Съюза („мобилност в рамките на ЕС“) и да намали административната тежест, свързана с работа, извършвана в няколко държави членки. За тази цел настоящата директива създава специална схема за мобилност в рамките на ЕС, при която притежател на валидно издадено от държава членка разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, има право на влизане, престой и работа в една или повече държави членки в съответствие с разпоредбите, уреждащи краткосрочната и дългосрочната мобилност по настоящата директива. Краткосрочната мобилност за целите на настоящата директива следва да обхваща престой в държави членки, различни от издалата разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за период до 90 дни на отделна държава членка. Дългосрочната мобилност за целите на настоящата директива следва да обхваща престои в държави членки, различни от издалата разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за период над 90 дни на отделна държава членка. За да не се допуска незачитане на разликата между краткосрочна и дългосрочна мобилност, краткосрочната мобилност във връзка с една държава членка следва да се ограничи до максимум 90 дни в рамките на който и да е период от 180 дни и да не е възможно да се подава едновременно уведомление за краткосрочна мобилност и заявление за дългосрочна мобилност. Ако след започването на краткосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възникне необходимост от дългосрочна мобилност, втората държава членка може да поиска заявлението да бъде подадено поне 20 дни преди края на срока на краткосрочна мобилност.

(26)

Въпреки че създадената с настоящата директива специална схема за мобилност следва да установи автономни правила по отношение на влизането и престоя с цел работа като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в държави членки, различни от държавата членка, издала разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, всички останали правила за движението на лица през границите, установени в съответните разпоредби на достиженията на правото от Шенген, продължават да се прилагат.

(27)

С цел улесняване на проверките, ако трансферът включва няколко места в различни държави членки, заявителят следва да представи, когато е приложимо, необходимата информация на компетентните органи на втората държава членка.

(28)

Когато лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, са упражнили правото си на мобилност, втората държава членка следва, при определени условия, да бъде в състояние да предприеме мерки, така че дейностите на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да не противоречат на съответните разпоредби на настоящата директива.

(29)

Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, например финансови санкции, които да бъдат налагани в случай на неспазване на настоящата директива. Тези санкции могат да включват, наред с другото, мерки като предвидените в член 7 от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Тези санкции могат да бъдат наложени на приемащата структура, установена в съответната държава членка.

(30)

Въвеждането на единна процедура, чрез която да се издава един комбиниран документ, представляващ едновременно разрешение за пребиваване и разрешение за работа („единно разрешение“), следва да допринесе за опростяване на приложимите понастоящем в държавите членки правила.

(31)

Следва да бъде възможно създаването на опростена процедура за структури или групи предприятия, които са били признати за тази цел. Признаването следва да подлежи на редовно оценяване.

(32)

Когато държава членка реши да приеме гражданин на трета държава, който отговаря на критериите, определени в настоящата директива, този гражданин на трета държава следва да получи разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, което му позволява да изпълнява при определени условия задачата си в различни структури, принадлежащи към една и съща транснационална корпорация, включително структури, намиращи се в друга държава членка.

(33)

Когато се изисква виза и гражданинът на трета държава отговаря на условията за издаване на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, държавата членка следва да предостави на гражданина на трета държава всички улеснения за получаване на изискваната виза и да вземе необходимите мерки компетентните органи да сътрудничат ефективно за тази цел.

(34)

Когато разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е издадено от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пресича, в рамките на мобилност в рамките на ЕС, външна граница по смисъла на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7), дадена държава членка следва да има правото да изисква доказателство, което потвърждава, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се премества на нейната територия за целите на вътрешнокорпоративен трансфер. Освен това в случай на пресичане на външна граница по смисъла на Регламент (ЕО) № 562/2006 държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да правят проверка в Шенгенската информационна система и да отказват влизането или да възразяват срещу мобилността на лица, за които са постъпили сигнали в тази система с цел отказ от влизане или престой, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(35)

Държавите членки следва да могат да посочат допълнителна информация във вид на документ на хартия или да съхраняват тази информация в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (9) и буква а), точка 16 от приложението към него, за да предоставят по-точна информация за трудовата дейност на лицето по време на вътрешнокорпоративния трансфер. Предоставянето на такава допълнителна информация следва да бъде незадължително за държавите членки и да не съставлява допълнително изискване, което да застраши единното разрешение и единната процедура за кандидатстване.

(36)

Настоящата директива не следва да възпрепятства лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да упражняват специфични трудови дейности в обектите на клиенти в рамките на държавата членка, в която е установена приемащата структура, в съответствие с разпоредбите, прилагани в тази държава членка по отношение на такива дейности.

(37)

Настоящата директива не засяга условията за предоставяне на услуги в рамките на член 56 от ДФЕС. По-специално, настоящата директива не засяга реда и условията на работа, които по силата на Директива 96/71/ЕО се прилагат за работниците, командировани от установено в държава членка предприятие, за да предоставят услуги на територията на друга държава членка. Настоящата директива не следва да се прилага за граждани на трети държави, които са командировани от установени в държава членка предприятия в рамките на предоставянето на услуги в съответствие с Директива 96/71/ЕО. Гражданите на трети държави, притежаващи разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не могат да се възползват от Директива 96/71/ЕО. В съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО с настоящата директива не следва да се предоставя на предприятията, установени в трета държава, по-благоприятно третиране, отколкото на предприятията, установени в държава членка.

(38)

Адекватното социално осигуряване на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, включително когато е приложимо — обезщетенията за членовете на техните семейства, е важно за гарантирането на достойни условия на труд и живот по време на престоя им в Съюза. Поради това равно третиране следва да бъде предоставено по националното право по отношение на клоновете на социалната сигурност, изброени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (10). С настоящата директива не се хармонизира законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Директивата се ограничава до прилагане на принципа на равно третиране в областта на социалната сигурност спрямо лицата, попадащи в нейния обхват. Правото на равно третиране в областта на социалната сигурност се прилага за граждани на трети държави, които отговарят на обективните и недискриминационни условия, установени в правото на държава членка, в която се извършва работата, по отношение на участието в схема за социална сигурност и правото на социалноосигурителни обезщетения.

В много държави членки правото на семейни обезщетения е обвързано с условие за наличие на определена връзка с тази държава членка, тъй като целта на обезщетенията е да подкрепят положителното демографско развитие с цел да се осигури бъдещата работна сила в тази държава членка. Ето защо настоящата директива не следва да засяга правото на дадена държава членка да ограничава, при определени условия, равното третиране по отношение на семейните обезщетения, след като лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и придружаващите го членове на семейството имат временен престой в същата държава членка. Социалноосигурителните права следва да бъдат предоставени, без да се засягат разпоредбите на националното право и/или на двустранни споразумения, предвиждащи прилагането на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата на произход. Двустранните споразумения или националното право в областта на социалноосигурителните права на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които са приети след влизането в сила на настоящата директива, обаче не следва да предвиждат по-неблагоприятно третиране от третирането, предоставяно на граждани на държавата членка, в която се извършва работата. Вследствие на националното право или такива споразумения може например да бъде в интерес на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да останат включени в системата за социална сигурност на тяхната държава на произход, ако прекъсването на това включване ще повлияе неблагоприятно върху правата им или ако включването им ще доведе до поемане на разходите за двойно социалноосигурително покритие. Държавите членки следва винаги да разполагат с възможността да предоставят по-благоприятни социалноосигурителни права на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга правото на преживелите лица, чиито права произтичат от лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да получават пенсия за преживели лица, когато пребивават в трета държава.

(39)

В случай на мобилност между държавите членки следва да се прилага съответно Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11). Настоящата директива не следва да предоставя повече права от вече предвидените в съществуващото право на Съюза в областта на социалната сигурност по отношение на гражданите на трети държави, които имат трансгранични интереси в държавите членки.

(40)

За да бъдат специфичните правила, установени с настоящата директива, по-привлекателни и за да се даде възможност директивата да доведе до осъществяване на всичките очаквани ползи за конкурентоспособността на бизнеса в Съюза, на гражданите на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да се предоставят благоприятни условия за събиране на семейството в държавата членка, която е издала разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и в държавите членки, които предоставят на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възможността за престой и работа на тяхна територия в съответствие с разпоредбите на настоящата директива относно дългосрочната мобилност. С това право ще бъде отстранена важна пречка пред лицата, които потенциално могат да бъдат преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да приемат дадена задача. С цел запазване на целостта на семейството членовете на семейството следва да могат да се присъединят към лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер в друга държава членка, и следва да се улесни техният достъп до пазара на труда.

(41)

С оглед да се улесни бързата обработка на заявленията, държавите членки следва да отдават приоритет на обмена на информация и на изпращането на съответните документи по електронен път, освен ако възникнат технически трудности или съществени интереси налагат друго.

(42)

Събирането и изпращането на досиета и данни следва да се осъществява в съответствие с приложимите правила за сигурност и за защита на данните.

(43)

Настоящата директива не следва да се прилага за граждани на трети държави, които кандидатстват за пребиваване в държава членка като научни работници с цел осъществяване на изследователски проект, тъй като те попадат в обхвата на Директива 2005/71/ЕО на Съвета (12).

(44)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно въвеждане на специална процедура за приемане и приемането на условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративни трансфери, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(45)

С настоящата директива се съблюдават основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, която на свой ред доразвива правата, произтичащи от социалните харти, приети от Съюза и от Съвета на Европа.

(46)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (13) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(47)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(48)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват:

а)

условията за влизане и пребиваване за повече от 90 дни на територията на държавите членки и правата на граждани на трети държави и на членове на техните семейства в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер;

б)

условията за влизане и пребиваване и правата на посочените в буква а) граждани на трети държави в държави членки, различни от държавата членка, която е издала първо на гражданина на трета държава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на настоящата директива.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага за граждани на трети държави, които по време на кандидатстването за приемане пребивават извън територията на държавите членки и кандидатстват да бъдат приети или които са били приети на територията на държава членка съгласно условията на настоящата директива, в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер в качеството на ръководители, специалисти или служители стажанти.

2.   Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави, които:

а)

кандидатстват за пребиваване в държава членка в качеството си на научни работници по смисъла на Директива 2005/71/ЕО за целите на провеждане на научноизследователски проект;

б)

по силата на споразумения между Съюза и неговите държави членки с трети държави се ползват с право на свободно движение, равностойно на това на гражданите на Съюза, или са наети от предприятие, установено в тези трети държави;

в)

са командировани в рамките на Директива 96/71/ЕО;

г)

извършват дейност като самостоятелно заети работници;

д)

са получили задача от агенции за заетост, агенции за временна заетост или от други предприятия, ангажирани с осигуряването на труд под надзора и насоките на друго предприятие;

е)

са приети за редовни студенти или които преминават краткосрочно практическо обучение под ръководството на наставник като част от образованието си.

3.   Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да издават разрешения за пребиваване, различни от разрешенията за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, попадащи в обхвата на настоящата директива, на граждани на трета държава за цели, свързани със заетост, които не попадат в обхвата на настоящата директива.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)

„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;

б)

„вътрешнокорпоративен трансфер“ означава временно командироване с цел работа или обучение на гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на държавите членки, от предприятие, установено извън територията на държава членка, с което гражданинът на трета държава е обвързан с трудов договор преди и по време на трансфера, в структура, принадлежаща към предприятието или към същата група предприятия, установено(а) в посочената държава членка, и когато е приложимо — мобилност между приемащи структури, установени в една или няколко втори държави членки;

в)

„лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на държавите членки и който е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер;

г)

„приемаща структура“ означава структурата, в която е преместено лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, без оглед на нейната правна форма, установена, в съответствие с националното право, на територията на държава членка;

д)

„ръководител“ означава лице, което заема висша длъжност и изпълнява основно ръководни функции в приемащата структура и чиято работа се контролира или направлява като цяло от съвет на директорите, от акционери на дружеството или от еквивалентен орган; тази длъжност включва: управление на приемащата структура или на подразделение или отдел на приемащата структура; упражняване на контрол и надзор върху работата на другите професионални или управленски кадри и служители, извършващи контрол; притежаване на правомощията да дава препоръки при назначаване, освобождаване от длъжност или други действия по отношение на персонала;

е)

„специалист“ означава лице, което работи в групата предприятия и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащата структура. При оценката на неговите знания се отчитат не само специфичните за приемащата структура знания, но и дали лицето има високо ниво на квалификация, включително подходящ професионален опит за даден вид работа или дейност, изискващи специфични технически познания, включително евентуалната му принадлежност към акредитирана професия;

ж)

„служител стажант“ означава лице с висше образование, което е преместено в приемаща структура с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане по време на трансфера;

з)

„членове на семейството“ означава гражданите на трети държави, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета (14);

и)

„разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава разрешение с обозначението „ICT“, което дава право на титуляря на разрешението да пребивава и работи на територията на първата държава членка и, когато е приложимо, на втората държава членка, съгласно условията на настоящата директива;

й)

„разрешение за дългосрочна мобилност“ означава разрешение с обозначението „mobile ICT“, което дава право на титуляря на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да пребивава и работи на територията на втората държава членка съгласно условията на настоящата директива;

к)

„единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, при която въз основа на заявление за издаване на разрешение за пребиваване и работа на гражданин на трета държава на територията на държава членка се взема решение по това заявление;

л)

„група от предприятия“ означава две или повече предприятия, признати за свързани съгласно националното право по следните начини: едно предприятие по отношение на друго предприятие пряко или непряко — притежава преимуществен дял от записания капитал на това предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от това предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на това предприятие; или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка;

м)

„първа държава членка“ означава държавата членка, която първа издава на гражданина на трета държава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

н)

„втора държава членка“ означава всяка държава членка, различна от първата държава членка, в която лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възнамерява да упражнява или упражнява правото на мобилност по смисъла на настоящата директива;

о)

„регламентирана професия“ означава регламентирана професия съгласно определението в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

1.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:

а)

правото на Съюза, включително на двустранни и многостранни споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна;

б)

двустранните или многостранните споразумения, сключени между една или повече държави членки и една или повече трети държави.

2.   Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби за граждани на трети държави, за които директивата се прилага във връзка с член 3, буква и) и членове 15, 18 и 19.

ГЛАВА II

УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 5

Критерии за приемане

1.   Без да се засяга член 11, параграф 1 гражданинът на трета държава, който кандидатства за приемане съгласно условията на настоящата директива, или приемащата структура:

а)

представя доказателство, че приемащата структура и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;

б)

представя доказателство за работа в рамките на същото предприятие или група предприятия за период от поне три до дванадесет месеца без прекъсване непосредствено преди датата на вътрешнокорпоративния трансфер — за ръководителите и специалистите, и от поне три до шест месеца без прекъсване — за служителите стажанти;

в)

представя трудов договор и, при необходимост, документ за описание на дейността от работодателя, съдържащи:

i)

данни за продължителността на трансфера и местонахождението на приемащата структура или структури;

ii)

доказателство, че гражданинът на третата държава поема длъжност като ръководител, специалист или служител стажант в приемащата структура или структури в съответната държава членка;

iii)

възнаграждението, както и останалите условия и ред за трудова заетост по време на вътрешнокорпоративния трансфер;

iv)

доказателство, че гражданинът на трета държава ще може да се върне след края на вътрешнокорпоративния трансфер в структура, която принадлежи към това предприятия или група от предприятия и която е установена в трета държава;

г)

представя доказателство, че гражданинът на трета държава притежава професионалната квалификация и опит, необходими в приемащата структура, в която предстои да бъде преместен като ръководител или специалист, или когато става въпрос за служители стажанти — изискваното висше образование;

д)

когато е приложимо, представя документи, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на условията, предвидени в националното право на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регламентираната професия, за която се отнася заявлението;

е)

представя валиден документ за пътуване на гражданина на трета държава съгласно определеното в националното право, както и заявление за издаване на виза или виза, ако е необходимо; държавите членки могат да изискват срокът на валидност на документа за пътуване да обхваща поне срокът на валидност на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

ж)

без да се засягат съществуващите двустранни споразумения, представя доказателство за притежаване или, ако е предвидено в националното право, за кандидатстване за здравно осигуряване, покриващо всички рискове, които обикновено се покриват за гражданите на съответната държава членка, за периода, през който това осигуряване и съответните права на обезщетения не се предоставят във връзка със или в резултат на извършването на работа в тази държава членка.

2.   Държавите членки могат да поискат от заявителя да представи посочените в параграф 1, букви а), в), г), д) и ж) документи на официалния език на съответната държава членка.

3.   Държавите членки могат да изискат от заявителя да представи най-късно към момента на издаване на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, адреса на съответния гражданин на трета държава на територията на държавата членка.

4.   Държавите членки изискват:

а)

по време на трансфера на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, всички условия в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в колективните трудови договори с общо приложение, които са приложими за командировани работници в подобна ситуация в съответните сектори на заетост, да бъдат изпълнени по време на вътрешнокорпоративния трансфер във връзка с условията и реда за полагане на труд, различни от възнаграждението;

При отсъствие на система за деклариране на колективните трудови договори за договори с общо приложение, държавите членки могат да се основат на колективните трудови договори, които обикновено са приложими за всички подобни предприятия в съответния географски район и съответната професия или отрасъл, и/или на колективни трудови договори, които са сключени от най-представителните организации на работодатели и на работници на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на тези държави членки;

б)

възнаграждението, отпускано на гражданина на трета държава през целия период на вътрешнокорпоративния трансфер, да не бъде по-неблагоприятно от възнаграждението, давано на граждани на държавата членка, в която се извършва трудовата дейност, които заемат подобни длъжности в съответствие с приложимите закони или колективни трудови договори или практики в държавата членка, където е установена приемащата структура.

5.   Въз основа на документите, представени в съответствие с параграф 1, държавите членки могат да изискат лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да разполага с достатъчно средства за времето на престоя си, за да издържа себе си и членовете на семейството си, без да се налага да прибягва до системите за социално подпомагане на държавите членки.

6.   В допълнение към доказателствата, изисквани по параграф 1, от всеки гражданин на трета държава, кандидатстващ да бъде приет като служител стажант, може да се изиска да представи споразумение за обучение, свързано с подготовката на неговата бъдеща позиция в рамките на предприятието или групата от предприятия, включително описание на програмата за обучение, в която се посочва, че целта на престоя е обучение на служителя стажант с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи, както и продължителността на програмата и условията, при които служителят стажант ще бъде ръководен по време на програмата.

7.   В хода на процедурата за кандидатстване заявителят уведомява компетентните органи на съответната държава членка за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, посочени в настоящия член.

8.   За целите на настоящата директива не се приемат граждани на трети държави, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

Член 6

Обем на приема

Настоящата директива не засяга правото на държавата членка да определя броя на приеманите граждани на трети държави в съответствие с член 79, параграф 5 от ДФЕС. На тази основа заявлението за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, може да бъде или счетено за недопустимо или да бъде отхвърлено.

Член 7

Основания за отхвърляне

1.   Държавите членки отхвърлят подадено заявление за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, във всеки един от следните случаи:

а)

когато не е спазен член 5;

б)

когато представените документи са били придобити чрез измама или са били подправени или преправени;

в)

когато приемащата структура е била създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;

г)

когато е достигната максималната продължителност на престоя съгласно определеното в член 12, параграф 1.

2.   Държавите членки отхвърлят, ако това е уместно, дадено заявление, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.

3.   Държавите членки могат да отхвърлят подадено заявление за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, във всеки един от следните случаи:

а)

когато работодателят или приемащата структура не са изпълнили техните законови задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на работа;

б)

когато стопанската дейност на работодателя или на приемащата структура подлежи на ликвидация или е прекратена съгласно производство по несъстоятелност в съответствие с националното право или не се осъществява икономическа дейност;

в)

когато целта или последствието от временното присъствие на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е да се намеси или по друг начин да повлияе върху резултатите от трудовоправен управленски спор или преговори.

4.   Държавите членки могат да отхвърлят заявление за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, на основанието, посочено в член 12, параграф 2.

5.   Без да се засяга параграф 1, при всяко решение за отхвърляне на заявление се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се зачита принципът на пропорционалност.

Член 8

Отнемане или неподновяване на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер

1.   Държавите членки отнемат разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, във всеки един от следните случаи:

а)

когато разрешението е било придобито чрез измама, било е подправено или преправено;

б)

когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава в съответната държава членка с цел, различна от тази, за която е получило разрешение за пребиваване;

в)

когато приемащата структура е създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.

2.   Държавите членки отнемат, ако това е уместно, разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.

3.   Държавите членки отказват да подновят разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, във всеки един от следните случаи:

а)

когато разрешението е било придобито чрез измама, било е подправено или преправено;

б)

когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава в съответната държава членка с цел, различна от тази, за която е получило разрешение за пребиваване;

в)

когато приемащата структура е била създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;

г)

когато е достигната максималната продължителност на престоя съгласно определеното в член 12, параграф 1.

4.   Държавите членки отказват, когато е уместно, да подновят разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.

5.   Държавите членки могат да отнемат или да откажат да подновят разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, във всеки един от следните случаи:

а)

когато член 5 не е спазен или вече не се спазва;

б)

когато работодателят или приемащата структура не са изпълнили техните законови задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на работа;

в)

когато дейността на работодателя или на приемащата структура подлежи на ликвидация или е прекратена съгласно производство по несъстоятелност в съответствие с националното право, или не се осъществява икономическа дейност;

г)

когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не е спазило определените в членове 21 и 22 правила относно мобилността.

6.   Без да се засягат параграфи 1 и 3, при всяко решение за отнемане или за отказ за подновяване на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се зачита принципът на пропорционалност.

Член 9

Санкции

1.   Държавите членки могат да потърсят от приемащата структура отговорност за неспазване на условията за приемане, престой и мобилност, установени в настоящата директива.

2.   Съответната държава членка предвижда санкции когато от приемащата структура се търси отговорност съгласно параграф 1. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.   Държавите членки предвиждат мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби и за санкциониране на нарушения на настоящата директива. Мерките включват наблюдение, оценка и когато е подходящо — проверки, в съответствие с националното право или административната практика.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРА И РАЗРЕШЕНИЕ

Член 10

Достъп до информация

1.   Държавите членки създават условия за лесен достъп на заявителите до информацията относно всички документи, необходими за подаването на заявление, и до информацията относно влизането и пребиваването, включително правата и задълженията на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и на членовете на неговото семейство, както и съответните процедурни гаранции. Държавите членки също така предоставят лесно достъпна информация за процедурите, приложими за краткосрочната мобилност съгласно член 21, параграф 2 и за дългосрочната мобилност съгласно член 22, параграф 1.

2.   Съответните държави членки предоставят на приемащата структура информация за правото на държавите членки да налагат санкции в съответствие с членове 9 и 23.

Член 11

Заявления за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер или разрешение за дългосрочна мобилност

1.   Държавите членки определят дали заявлението трябва да се подаде от гражданина на трета държава или от приемащата структура. Държавите членки могат също така да решат да дадат възможност за подаване на заявление от който и да е от двамата.

2.   Заявлението за разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер се подава, докато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, в която кандидатства да бъде приет.

3.   Заявлението за разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер се подава до органите на държавата членка, в която се осъществява първият престой. Когато първият престой не е най-дългият, заявлението се подава до органите на държавата членка, в която ще се осъществи най-дългият като цяло престой по време на трансфера.

4.   Държавите членки определят кои органи са компетентни да приемат заявлението и да издават разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер или разрешение за дългосрочна мобилност.

5.   Заявителят има право да подаде заявление в рамките на единна процедура за кандидатстване.

6.   Опростени процедури във връзка с издаването на разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, на разрешения за дългосрочна мобилност, на разрешения за членове на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, както и на визи, могат да се предоставят на структури, на предприятия или групи предприятия, които са били признати за тази цел от държавите членки в съответствие с националното им право или административна практика.

Признаването подлежи на редовна преоценка.

7.   Опростените процедури, предвидени в параграф 6, включват най-малкото:

а)

освобождаване на заявителя от задължението да представи някои от доказателствата, посочени в член 5 или в член 22, параграф 2, буква а);

б)

ускорена процедура за приемане, позволяваща разрешенията на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, както и разрешенията за дългосрочна мобилност, да се издават в по-кратък срок от посочения в член 15, параграф 1 или в член 22, параграф 2, буква б); и/или

в)

улеснени и/или ускорени процедури във връзка с издаване на изискваните визи.

8.   Структури или предприятия или групи предприятия, които са признати в съответствие с параграф 6, уведомяват своевременно и във всеки случай не по-късно от 30 дни съответния орган за всяка промяна, свързана с условията за признаване.

9.   Държавите членки предвиждат подходящи санкции, включително отмяна на признаването, в случай че не бъде уведомен съответният орган.

Член 12

Продължителност на вътрешнокорпоративния трансфер

1.   Максималната продължителност на вътрешнокорпоративен трансфер е три години за ръководители и специалисти и една година за служители стажанти, след което те трябва да напуснат територията на държавите членки, освен ако не получат разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с правото на Съюза или националното право.

2.   Без да се засягат задълженията съгласно международни споразумения, държавите членки могат да изискват изтичането на срок до шест месеца между края на максималния срок за трансфер, посочен в параграф 1, и подаването на друго заявление, отнасящо се до същия гражданин на трета държава, за целите на настоящата директива в същата държава членка.

Член 13

Разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер

1.   На лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които отговарят на критериите за приемане, предвидени в член 5, и за които компетентните органи са взели положително решение, се издава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

2.   Срокът на валидност на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е най-малко една година или е равен на срока на трансфера на територията на съответната държава членка, като се прилага по-краткият срок, и може да бъде удължен до максимум три години за ръководители и специалисти и една година за служители стажанти.

3.   Разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се издава от компетентните органи на държавата членка, като се използва единният формат, предвиден в Регламент (ЕО) № 1030/2002.

4.   В рубриката „Категория“ в съответствие с точка 6.4, буква а), от приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки вписват „ICT“.

Държавите членки могат да добавят това обозначение и на официалния си език или езици.

5.   Държавите членки не издават допълнителни разрешения, по-специално разрешения за работа от какъвто и да е тип.

6.   Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовата дейност на гражданина на трета държава по време на вътрешнокорпоративния трансфер, във вид на документ на хартия и/или да съхраняват тези данни в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и точка 16, буква а) от приложението към него.

7.   Съответната държава членка предоставя на гражданите на трети държави, чиито заявления са били приети, всички улеснения за получаване на изискваната виза.

Член 14

Промени, засягащи условията за приемане по време на престоя

Заявителят уведомява компетентните органи на съответната държава членка за всяка промяна по време на престоя, която засяга условията за приемане, посочени в член 5.

Член 15

Процедурни гаранции

1.   Компетентните органи на съответната държава членка приемат решение по заявлението за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или за неговото подновяване и уведомяват заявителя в писмена форма за това решение, в съответствие с процедурите за уведомяване съгласно националното право, възможно най-скоро, но не по-късно от 90 дни от датата на подаване на пълното заявление.

2.   Ако информацията или документите, предоставени в подкрепа на заявлението, са непълни, компетентните органи уведомяват заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и определят разумен срок за предоставянето ѝ. Срокът, посочен в параграф 1, се спира, докато компетентните органи получат изискваната допълнителна информация.

3.   На заявителя се предоставят в писмена форма основанията за взето решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо, или заявлението се отхвърля или за отказ за подновяване на разрешението. Основанията за решение за отнемане на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се предоставят в писмена форма на съответното лице и на приемащата структура.

4.   Всяко решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо, или за отхвърляне на заявлението, за отказ за подновяване или за отнемане на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, подлежи на обжалване в съответната държава членка в съответствие с националното право. В писменото уведомление се посочват съдът или административният орган, пред който може да се подаде жалба, както и срокът за подаване на жалбата.

5.   В рамките на срока, посочен в член 12, параграф 1, на заявителя се разрешава да подаде заявление за подновяване преди изтичането на срока на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Държавите членки могат да определят максимален срок за подаване на заявление за подновяване, който е 90 дни преди изтичането на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

6.   Когато валидността на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, изтече по време на процедурата за подновяване, държавите членки разрешават на въпросното лице да остане на тяхна територия, докато компетентните органи вземат решение относно заявлението. В такъв случай те могат да издадат — когато това се изисква от националното право — национални разрешения за временно пребиваване или равностойни на тях разрешения.

Член 16

Такси

Държавите членки могат да изискат заплащането на такси за обработката на заявленията в съответствие с настоящата директива. Размерът на тези такси не може да бъде несъразмерен или прекомерен.

ГЛАВА IV

ПРАВА

Член 17

Права на основание разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер

В рамките на срока на валидност на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, титулярят се ползва най-малко със следните права:

а)

право на влизане и престой на територията на първата държава членка;

б)

свободен достъп до цялата територия на първата държава членка, в съответствие с националното ѝ право;

в)

право да упражняват определена трудова дейност, позволена съгласно разрешението, в съответствие с националното право на.всяка приемаща структура, принадлежаща към предприятието или групата предприятия в първата държава членка

Правата, посочени в първа алинея, букви а)-в) от настоящия член, се упражняват във втората държава членка в съответствие с член 20.

Член 18

Право на равно третиране

1.   Независимо от приложимото към трудовото правоотношение право и без да се засяга член 5, параграф 4, буква б), лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които са приети съгласно настоящата директива, се ползват най-малкото от равно третиране с лицата, обхванати от Директива 96/71/ЕО, по отношение на реда и условията на заетост в съответствие с член 3 от Директива 96/71/ЕО в държавата членка, в която се извършва работата.

2.   Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от равно третиране с гражданите на държавата членка, в която се извършва работата, по отношение на:

а)

свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организация на работници или работодатели или във всяка друга организация, чиито членове упражняват определена професия, включително правата и предимствата, които тези организации предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност;

б)

признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;

в)

разпоредбите на националното право във връзка с клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, освен ако не се прилага правото на държавата на произход по силата на двустранни споразумения или на националното право на държавата членка, в която се извършва работата, като се гарантира, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е обхванато от законодателството в областта на социалната сигурност в една от тези държави. В случай на мобилност в рамките на ЕС и без да се засягат двустранните споразумения, гарантиращи, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е обхванато от националното право на държавата на произход, се прилага съответно Регламент (ЕС) № 1231/2010;

г)

без да се засягат Регламент (ЕС) № 1231/2010 и двустранните споразумения, изплащането на законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, основани на предишната заетост на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и придобити от лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които се преместват в трета държава, или преживелите съпрузи на такива лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които пребивават в трета държава и чиито права произтичат от тези на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, в съответствие със законодателството, установено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответната държава членка, когато те се преместват в трета държава;

д)

достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги за обществеността, с изключение на процедури за жилищно настаняване, предвидени в националното право, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право, и услуги, предоставяни от публични служби по заетостта.

Двустранните споразумения или националното право, посочени в настоящия параграф, представляват международни споразумения или разпоредби на държавите членки по смисъла на член 4.

3.   Без да се засяга Регламент (ЕС) № 1231/2010, държавите членки могат да решат, що се отнася до семейните обезщетения, параграф 2, буква в) да не се прилага за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, на които е дадено разрешение за престой и работа на територията на дадена държава членка за срок, ненадвишаващ девет месеца.

4.   Настоящият член не засяга правото на държавите членки да отнемат или да отказват да подновят разрешението в съответствие с член 8.

Член 19

Членове на семейството

1.   Директива 2003/86/ЕО се прилага в първата държава членка и във вторите държави членки, които предоставят на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възможността за престой и работа на тяхна територия в съответствие с член 22 от настоящата директива, при спазване на посочените в настоящия член дерогации.

2.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и член 8 от Директива 2003/86/ЕО събирането на семейството в държавите членки не е обвързано с изискването титулярят на издаденото от тези държави членки въз основа на настоящата директива разрешение да има реални перспективи да получи право на постоянно пребиваване и да е пребивавал в продължение на определен минимален срок.

3.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1, трета алинея и член 7, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО държавите членки могат да прилагат посочените в тези членове мерки за интегриране само след като съответните лица получат право на събиране на семейството.

4.   Чрез дерогация от член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО дадена държава членка издава разрешения за пребиваване на членовете на семейството, ако условията за събиране на семейството са изпълнени в рамките на 90 дни от датата на подаване на пълно заявление. Когато заявлението за разрешение за пребиваване на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се подава по едно и също време, компетентният орган на държавата членка разглежда заявлението за разрешение за пребиваване на членовете на семейството на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, едновременно със заявлението за разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност. Прилагат се съответно процедурните гаранции по член 15.

5.   Чрез дерогация от член 13, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО срокът на валидност на разрешенията за пребиваване на членовете на семейството в дадена държава членка изтича, като общо правило, на същата дата като този на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или на разрешението за дългосрочна мобилност, издадени от същата държава членка.

6.   Чрез дерогация от член 14, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО и без да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза, посочен в относимите разпоредби на съответните актове за присъединяване, членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, получили право на събиране на семейството, имат право да бъдат наемани по трудови договори и да осъществяват дейност като самостоятелно заети лица на територията на държавата членка, издала разрешението за пребиваване член на семейството.

ГЛАВА V

МОБИЛНОСТ В РАМКИТЕ НА ЕС

Член 20

Мобилност

Граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, могат — въз основа на това разрешение и на валиден документ за пътуване и при условията, предвидени в членове 21 и 22 и като се спазват изискванията на член 23 — да влизат, да осъществяват престой и да работят в една или няколко втори държави членки.

Член 21

Краткосрочна мобилност

1.   Граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, имат право на престой в която и да е втора държава членка и право на работа във всяка друга структура, установена в последната държава членка и принадлежаща към същото предприятие или група предприятия, за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни за всяка държава членка, при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Втората държава членка може да изиска приемащата структура в първата държава членка да уведоми първата държава членка и втората държава членка за намерението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да работи в структура, установена във втората държава членка.

В тези случаи втората държава членка дава възможност уведомлението да се осъществи:

а)

или по време на кандидатстването в първата държава членка, където на този етап вече е предвидена мобилността към втората държава членка; или

б)

след като лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е било прието в първата държава членка — веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.

3.   Втората държава членка може да изиска уведомлението да включва предоставяне на следните документи и информация:

а)

доказателство, че приемащата структура във втората държава членка и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;

б)

трудов договор и, при необходимост, документ за описание на дейността, изпратени в първата държава членка в съответствие с член 5, параграф 1, буква в);

в)

когато е приложимо, документи, удостоверяващи, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, отговаря на условията, предвидени в националното право на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регламентираната професия, за която се отнася заявлението;

г)

валиден документ за пътуване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква е); и

д)

когато това не е уточнено в никой от посочените по-горе документи — планираната продължителност и датите на мобилността.

Втората държава членка може да изиска тези документи и тази информация да бъдат представени на н официален език на тази държава членка.

4.   Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква а) и втората държава членка не е повдигнала възражения пред първата държава членка в съответствие с параграф 6, мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, към втората държава членка може да се осъществи във всеки момент в рамките на срока на валидност на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

5.   Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква б), мобилността може да се предприеме след уведомление до втората държава членка — незабавно или във всеки момент след това в рамките на срока на валидност на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

6.   Въз основа на посоченото в параграф 2 уведомление втората държава членка може да повдигне възражение срещу мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, на своя територия в срок от 20 дни след получаване на уведомлението, когато:

а)

не са спазени условията по член 5, параграф 4, буква б) или по параграф 3, буква а), в) или г) от настоящия член;

б)

представените документи са били придобити чрез измама подправени или преправени;

в)

е достигната максималната продължителност на престоя съгласно член 12, параграф 1 или параграф 1 от настоящия член.

Компетентните органи на втората държава членка информират незабавно компетентните органи на първата държава членка и приемащата структура в първата държава членка относно възраженията си срещу мобилността.

7.   Когато втората държава членка повдигне възражения срещу мобилността в съответствие с параграф 6 от настоящия член и мобилността още не е започнала, лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, няма право да работи във втората държава членка като част от вътрешнокорпоративен трансфер. Когато мобилността вече е започнала, се прилага член 23, параграфи 4 и 5.

8.   Когато разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е подновено от първата държава членка с максималния срок, предвиден в член 12, параграф 1, подновеното разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, продължава да дава право на своя титуляр да работи във втората държава членка, като се спазва условието за максималния срок, предвиден в параграф 1 от настоящия член.

9.   На лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, не се разрешава влизане или престой на територията на втората държава членка.

Член 22

Дългосрочна мобилност

1.   По отношение на граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, и които възнамеряват да осъществяват престой в която и да е втора държава членка и да работят в друга(и) структура(и), установена(и) в последната държава членка и принадлежащи към същото предприятие или група предприятия за повече от 90 дни за всяка държава членка, втората държава членка може да реши:

а)

да приложи член 21 и да позволи на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да осъществи престой и да работи на нейната територия въз основа на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, по време на срока на валидност на това разрешение; или

б)

да приложи процедурата, предвидена в параграфи 2—7.

2.   Когато е подадено заявление за дългосрочна мобилност:

а)

втората държава членка може да изиска от заявителя да представи някои или всички посочени по-долу документи, когато втората държава членка ги изисква при подаване на първоначално заявление:

i)

доказателство, че приемащата структура във втората държава членка и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;

ii)

трудов договор и, при необходимост, документ за описание на дейността, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква в);

iii)

когато е приложимо, документи, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на условията, предвидени в националното право на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регламентираната професия, за която се отнася заявлението;

iv)

валиден документ за пътуване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква е);

v)

доказателство, че лицето притежава или, ако е предвидено от националното право, че е кандидатствало за здравно осигуряване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква ж).

Втората държава членка може да изиска от заявителя да представи най-късно към момента на издаване на разрешението за дългосрочна мобилност, адреса на съответното лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, на територията на втората държава членка.

Втората държава членка може да изиска тези документи и тази информация да бъдат представени на официален език на тази държава членка;

б)

втората държава членка взема решение относно заявлението за дългосрочна мобилност и уведомява писмено заявителя за него във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 90 дни, считано от датата на подаване на заявлението и документите, предвидени в буква а), до компетентните органи на втората държава членка;

в)

за подаване на заявлението не е необходимо лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да напуска територията на държавите членки и не се изисква да има виза;

г)

лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, има право да работи във втората държава членка до момента, в който компетентните органи вземат решение относно заявлението за дългосрочна мобилност, при условие че:

i)

не е изтекъл срокът, посочен в член 21, параграф 1, нито срокът на валидност на издаденото от първата държава членка разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, както и

ii)

ако втората държава членка изиска това — пълното заявление е било представено на втората държава членка поне 20 дни, преди да започне дългосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

д)

заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност. Когато след започването на краткосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възникне необходимост от дългосрочна мобилност, втората държава членка може да поиска заявлението за дългосрочна мобилност да бъде подадено най-малко 20 дни преди края на срока на краткосрочна мобилност.

3.   Държавите членки могат да отхвърлят заявление за дългосрочна мобилност, когато:

а)

не са изпълнени условията по параграф 2, буква а) от настоящия член или не са спазени критериите по член 5, параграф 4, 5 или 8;

б)

е приложимо някое от основанията, посочени в член 7, параграф 1, буква б) или г) или член 7, параграф 2, 3 или 4; или

в)

срокът на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, изтече по време на процедурата.

4.   Когато втората държава членка вземе положително решение относно заявлението за дългосрочна мобилност, съгласно посоченото в параграф 2, на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се издава разрешение за дългосрочна мобилност, което дава на това лице възможност за престой и работа на нейната територия. Това разрешение се издава като се използва единният формат, установен в Регламент (ЕО) № 1030/2002. В рубриката „Категория“ в съответствие с точка 6.4, буква а) от приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки вписват: „mobile ICT“. Държавите членки могат да добавят това обозначение и на официалния си език или езици.

Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовата дейност по време на дългосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративния трансфер, във вид на документ на хартия и/или да съхраняват тези данни в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и точка 16, буква а) от приложението към него.

5.   Подновяването на разрешение за дългосрочна мобилност не засяга разпоредбите на член 11, параграф 3.

6.   Втората държава членка информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за дългосрочна мобилност.

7.   Когато дадена държава членка взема решение относно заявление за дългосрочна мобилност, се прилагат съответно член 8, член 15, параграфи 2—6 и член 16.

Член 23

Гаранции и санкции

1.   Когато разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е издадено от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и въпросното лице пресече външна граница, втората държава членка има право да поиска като доказателство, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се придвижва към втората държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер:

а)

копие на уведомлението, изпратено от приемащата структура в първата държава членка в съответствие с член 21, параграф 2; или

б)

писмо от приемащата структура във втората държава членка, съдържащо поне подробна информация за продължителността на мобилността в рамките на ЕС и за местоположението на приемащата(ите) структура(и) във втората държава членка.

2.   Когато първата държава членка отнеме разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, тя незабавно уведомява органите на втората държава членка.

3.   Приемащата структура във втората държава членка информира компетентните органи на втората държава членка за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността.

4.   Втората държава членка може да поиска от лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията ѝ, когато:

а)

втората държава членка не е била уведомена в съответствие с член 21, параграфи 2 и 3, а изисква такова уведомление;

б)

е повдигнала възражение срещу мобилността в съответствие с член 21, параграф 6;

в)

е отхвърлила заявление за дългосрочна мобилност в съответствие с член 22, параграф 3;

г)

разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

д)

вече не са изпълнени условията, на основата на които е била разрешена мобилността.

5.   В случаите по параграф 4, при поискване от втората държава членка първата държава членка позволява незабавно и без формалности повторно влизане на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и когато е приложимо — на членовете на неговото семейство. Същото се прилага и ако срокът на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, изтече или разрешението е било отнето по време на мобилността във втората държава членка.

6.   Когато притежателят на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пресече външната граница на държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, същата държава членка прави проверка в Шенгенската информационна система. Тази държава членка отказва влизане или повдига възражение срещу мобилността на лицата, за които в Шенгенската информационна система е подаден сигнал за целите на отказ на влизане и престой.

7.   Държавите членки могат в съответствие с член 9 да налагат санкции срещу приемащата структура, установена на тяхна територия, когато:

а)

приемащата структура не е уведомила за мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в съответствие с член 21, параграфи 2 и 3;

б)

разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

в)

заявлението за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е подадено до държава членка, различна от тази, в която се осъществява най-дълъг като цяло престой;

г)

лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, вече не отговаря на критериите и условията, на основата на които е била разрешена мобилността, и приемащата структура не е уведомила за тази промяна компетентните органи на втората държава членка;

д)

лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е започнало работа във втората държава членка, въпреки че условията за мобилност не са били изпълнени, когато се прилагат член 21, параграф 5 или член 22, параграф 2, буква г).

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Статистика

1.   Държавите членки предоставят на Комисията статистически данни относно броя на издадените за първи път разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и разрешения за дългосрочна мобилност и, когато е приложимо, за уведомленията, получени съгласно член 21, параграф 2, както и доколкото е възможно, относно броя на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, чиито разрешения са били подновени или отнети. Тези статистически данни се представят в разбивки по гражданство и по срок на валидност на разрешението и доколкото е възможно — по икономически сектори и длъжност на преместеното лице.

2.   Статистическите данни се отнасят до референтни периоди от една календарна година и се предоставят на Комисията в срок от шест месеца след края на референтната година. Първата референтна година е 2017.

3.   Статистическите данни се съобщават в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета (15).

Член 25

Докладване

На всеки три години и за първи път до 29 ноември 2019 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите членки, като предлага всякакви необходими изменения. Докладът по-специално се спира подробно върху оценката на правилното функциониране на схемата за мобилност в рамките на ЕС и върху възможните злоупотреби с тази схема, както и върху взаимодействието ѝ с достиженията на правото от Шенген. По-специално Комисията прави оценка на практическото прилагане на членове 20, 21, 22, 23 и 26.

Член 26

Сътрудничество между звената за контакт

1.   Държавите членки посочват звена за контакт, които осъществяват ефективно сътрудничество и отговарят за получаването и предаването на информацията, необходима за изпълнението на членове 21, 22 и 23. Държавите членки отдават приоритет на обмена на информация чрез електронни средства.

2.   Всяка държава членка информира останалите държави членки, посредством националните звена за контакт, посочени в параграф 1, за определените органи, посочени в член 11, параграф 4, и за приложимата при мобилност процедура, посочена в членове 21 и 22.

Член 27

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 29 ноември 2016 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)   ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 101.

(2)   ОВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 59.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.

(4)  Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г.относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).

(5)  Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(6)  Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24).

(7)  Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4).

(9)  Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 344, 29.12.2010 г., стр. 1).

(12)  Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15).

(13)   ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(14)  Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12).

(15)  Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23).


РЕШЕНИЯ

27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/23


РЕШЕНИЕ № 565/2014/EС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 май 2014 година

за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното призн аване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви а) и б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г., от Хърватия, която се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., се изисква от тази дата да наложи задължение за притежаване на виза на гражданите на третите държави, които са изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (2).

(2)

Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. разпоредбите на достиженията на правото от Шенген относно условията и критериите за издаване на единни визи, както и разпоредбите за взаимно признаване на визи и за равностойността между разрешенията за пребиваване, визите за дългосрочно пребиваване и визите за краткосрочно пребиваване, се прилагат в Хърватия единствено след приемането на решение на Съвета за тази цел. Те обаче са задължителни за Хърватия от датата на присъединяване.

(3)

Поради това от Хърватия се изисква да издава национални входни визи или национални визи за транзитно преминаване през нейна територия на граждани на трети държави, притежаващи единна виза или виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадена/издадено от държава-членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, или подобни документи, издадени от България, Кипър и Румъния, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген.

(4)

Притежателите на документи, издадени от държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и на документи, издадени от България, Кипър и Румъния, не представляват риск за Хърватия, тъй като те са били подложени на всички необходими проверки от тези държави-членки. С цел да се избегне налагането на неоправдана допълнителна административна тежест за Хърватия, следва да се приемат общи правила, с които на Хърватия се разрешава едностранно да признава определени документи, издадени от тези държави-членки, за равностойни на националните си визи и да въведе опростен режим за контрола на лица на външните граници въз основа на тази едностранна равностойност.

(5)

Общите правила, въведени с Решение № 895/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с Решение № 582/2008/ЕО Европейския парламент и на Съвета (4), следва да бъдат отменени. По отношение на Кипър, който прилага общия режим, установен с Решение № 895/2006/ЕО, от 10 юли 2006 г. насам, както и на България и на Румъния, които прилагат общия режим, установен с Решение № 582/2008/ЕО, от 18 юли 2008 г. насам, следва да се приемат общи правила, с които на България, Кипър и Румъния се разрешава, подобно на Хърватия, едностранно да признават определени документи, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и подобни документи, издадени от Хърватия, за равностойни на националните си визи и да въведат опростен режим за контрола на лица на външните граници въз основа на тази едностранна равностойност. Настоящото решение не засяга целта на България и Румъния да станат незабавно държави-членки от Шенгенското пространство.

(6)

Опростеният режим, определен в настоящото решение, следва да се прилага през преходен период до датата, която следва да бъде определена с решение на Съвета, както е посочено в член 3, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. по отношение на Кипър, в член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2005 г. по отношение на България и Румъния и в член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2011 г. по отношение на Хърватия, при спазване на евентуалните преходни разпоредби относно документи, издадени преди тази дата.

(7)

Участието в опростения режим следва да бъде незадължително, без на държавите-членки да се налагат задължения в допълнение към предвидените в Акта за присъединяване от 2003 г., в Акта за присъединяване от 2005 г. или в Акта за присъединяване от 2011 г.

(8)

Общите правила следва да се прилагат за краткосрочните единни визи, визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, визите с ограничена териториална валидност, издадени на кандидат, който притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) (Визов кодекс), както и от държавите, асоциирани в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, а така също и за визите за краткосрочно пребиваване, визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния. Признаването на даден документ следва да бъде ограничено до срока на валидност на документа.

(9)

Условията за влизане на граждани на трети страни за престой на територията на държавите-членки, който не надвишава 90 дни за период от 180 дни, както е посочено в Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6), трябва да бъдат изпълнени, с изключение на условието да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, доколкото с настоящото решение се създава режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и на подобни документи, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни.

(10)

Тъй като целта на настоящото решение, а именно въвеждането на режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от други държави-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(11)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (8).

(12)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (10).

(13)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола, подписан между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в рамките на областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (12).

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(15)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета, (13) и следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(16)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (14), и следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото решение се въвежда опростен режим за контрола на лица на външните граници, съгласно който България, Хърватия, Кипър и Румъния могат едностранно да признават за равностойни на националните си визи за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, документите, посочени в член 2, параграф 1 и член 3 от настоящото решение, които са издадени на граждани на трети държави, задължени да притежават виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001.

Изпълнението на настоящото решение не засяга проверките на лица на външните граници в съответствие с членове 5 — 13 и 18 — 19 от Регламент (ЕО) № 562/2006.

Член 2

1.   България, Хърватия, Кипър и Румъния могат да считат за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от гражданството на техните притежатели:

а)

„единна виза“ по смисъла на член 2, точка 3 от Визовия кодекс, валидна за две или многократни влизания;

б)

„виза за дългосрочно пребиваване“, посочена в член 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (15);

в)

„разрешение за пребиваване“ по смисъла на член 2, точка 15 от Регламент (ЕО) № 562/2006.

2.   България, Хърватия, Кипър и Румъния могат също да считат за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с член 25, параграф 3, първо изречение от Визовия кодекс.

3.   Ако България, Хърватия, Кипър или Румъния решат да прилагат настоящото решение, те признават всички документи, посочени в параграфи 1 и 2, независимо коя държава-членка е издала документа, освен когато тези документи са поставени върху документи за пътуване, които те не признават, или върху документи за пътуване, издадени от трета държава, с която те не поддържат дипломатически отношения.

Член 3

1.   Ако България, Хърватия, Кипър или Румъния решат да прилагат член 2, те могат, в допълнение към документите, посочени в настоящия член, да признават за равностойни на националните си визи за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни:

а)

националните визи за краткосрочен престой и националните визи за дългосрочен престой, издадени от България, Хърватия, Кипър или Румъния в единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета (16);

б)

разрешенията за пребиваване, издадени от България, Хърватия, Кипър или Румъния в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (17),

освен когато визите и разрешенията за пребиваване са поставени върху документи за пътуване, които тези държави-членки не признават, или върху документи за пътуване, издадени от трета държава, с която те не поддържат дипломатически отношения.

2.   Документите, издавани от България, които могат да бъдат признати, са изброени в приложение I.

Документите, издавани от Хърватия, които могат да бъдат признати, са изброени в приложение II.

Документите, издавани от Кипър, които могат да бъдат признати, са изброени в приложение III.

Документите, издавани от Румъния, които могат да бъдат признати, са изброени в приложение IV.

Член 4

Срокът на валидност на документите, посочени в членове 2 и 3, обхваща времетраенето на транзитното преминаване или престоя.

Член 5

България, Хърватия, Кипър и Румъния нотифицират Комисията в срок от 20 работни дни от влизането в сила на настоящото решение, ако решат да прилагат настоящото решение. Комисията публикува съобщената ѝ от тези държави-членки информация в Официален вестник на Европейския съюз.

В тези нотификации, когато е приложимо, се посочват третите държави, по отношение на които България, Хърватия, Кипър и Румъния, поради липсата на дипломатически отношения, не прилагат настоящото решение в съответствие с член 2, параграф 3 и член 3, параграф 1.

Член 6

Решения № 895/2006/ЕО и № 582/2008/ЕО се отменят.

Член 7

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

То се прилага до датата, определена с решение на Съвета, прието съгласно член 3, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. — по отношение на Кипър, съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2005 г. — по отношение на България и Румъния, и съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2011 г. — по отношение на Хърватия, на която дата всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген в областта на общата визова политика и движението на граждани на трети държави, законно пребиваващи на територията на държавите-членки, се прилагат за съответната държава-членка.

Член 8

Адресати на настоящото решение са Република България, Република Хърватия, Република Кипър и Румъния.

Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).

(3)  Решение № 895/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия на определени документи като равностойни на националните им визи за целите на транзитно преминаване през техните територии (ОВ L 167, 20.6.2006 г., стр. 1).

(4)  Решение № 582/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Кипър и Румъния на определени документи като равностойни на националните им визи за целите на транзитно преминаване през техните територии (ОВ L 161, 20.6.2008 г., стр. 30).

(5)  Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.)

(7)   ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(8)  Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(9)   ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(10)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(11)   ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(12)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(13)  Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).

(14)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(15)   ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(16)  Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1).

(17)  Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗДАВАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Визи

България издава следните видове визи в съответствие със Закона за чужденците в Република България

Виза за летищен транзит (виза вид А) — Виза за летищен транзит (виза вид A)

Виза за краткосрочно пребиваване (виза вид С) — Виза за краткосрочно пребиваване (виза вид С)

Виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D) — Виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D)

Разрешения за пребиваване

България издава следните разрешения за пребиваване, посочени в член 2, точка 15 от Регламент (ЕО) № 562/2006:

1.

Разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец — продължително пребиваване.

2.

Разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец — дългосрочно пребиваващ в ЕС.

3.

Разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ в Република България чужденец — разрешение за пребиваване.

4.

Разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който не е упражнил правото си на свободно придвижване, с отбелязване „член на семейство“ — продължително пребиваване — член на семейството съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).

5.

Разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който не е упражнил правото си на свободно придвижване, с отбелязване „член на семейство“ — разрешение за пребиваване — член на семейството съгласно Директива 2004/38/ЕО.

6.

Разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ — продължително пребиваване — бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО.

7.

Разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ — разрешение за пребиваване — бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО.

8.

Разрешение за пребиваване тип „синя карта на ЕС“ — разрешение за пребиваване — синя карта на ЕС.

9.

Единно разрешение за пребиваване и работа — единно разрешение.

10.

Временно разрешение за пребиваване на притежател на синя карта на ЕС, издадена от друга държава — членка на ЕС — временно разрешение за пребиваване.

11.

Разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на бежанец или на чужденец с предоставено убежище — продължително пребиваване — Family member of refugee or foreigner with granted asylum.

12.

Разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на чужденец с хуманитарен статут — продължително пребиваване — Family member of subsidiary protection beneficiary.

13.

Разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на чужденец с предоставена временна закрила — продължително пребиваване — член на семейството на чужденец с предоставена временна закрила.

14.

Разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „научен работник“ — продължително пребиваване — научен работник.

15.

Удостоверение за завръщане в Република България на чужденец — временен паспорт на чужденец за завръщане в Република България.

16.

„Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ — карта за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС — продължително пребиваване.

17.

„Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС — карта за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС — продължително пребиваване.


(1)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗДАВАНИ ОТ ХЪРВАТИЯ

Визи

Kratkotrajna viza (C) — виза за краткосрочен престой (C)

Разрешения за пребиваване

Odobrenje boravka — разрешение за престой

Osobna iskaznica za stranca — карта за самоличност за чужди граждани


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗДАВАНИ ОТ КИПЪР

Θ ε ω ρ ή σ ε ι ς (визи)

Θεώρηση διέλευσης — Κατηγορία Β (транзитна виза — тип B)

Θεώρηση για παραμονή βραχείας διάρκειας — Κατηγορία Γ (виза за краткосрочен престой — тип C)

Ομαδική θεώρηση — Κατηγορίες Β και Γ (групова виза — типове B и C)

Ά δ ε ι ε ς π α ρ α μ ο ν ή ς (разрешения за пребиваване)

Προσωρινή άδεια παραμονής (απασχόληση, επισκέπτης, φοιτητής) — временно разрешение за пребиваване (работа, посетител, студент)

Άδεια εισόδου (απασχόληση, φοιτητής) — разрешение за влизане (работа, студент)

Άδεια μετανάστευσης (μόνιμη άδεια) — разрешение за имиграция (постоянно разрешение)


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗДАВАНИ ОТ РУМЪНИЯ

Визи

viză de tranzit, identificată prin simbolul B (транзитна виза, тип B);

viză de scurtă ședere, identificată prin simbolul C (виза за краткосрочно пребиваване, тип C);

viză de lungă ședere, identificată prin unul dintre următoarele simboluri, în funcție de activitatea pe care urmează să o desfășoare în România străinul căruia i-a fost acordată (виза за дългосрочно пребиваване, обозначена чрез един от следните символи в зависимост от дейността, която титулярът на визата, ще осъществява в Румъния):

i)

desfășurarea de activități economice, identificată prin simbolul D/AE (стопанска дейност, тип D/AE);

ii)

desfășurarea de activități profesionale, identificată prin simbolul D/AP (професионална дейност, тип D/AP);

iii)

desfășurarea de activități comerciale, identificată prin simbolul D/AC (търговска дейност, тип D/AC);

iv)

angajare în muncă, identificată prin simbolul D/AM (трудово правоотношение, тип D/AM);

v)

detașare, identificată prin simbolul D/DT (дългосрочно командироване, тип D/DT);

vi)

studii, identificată prin simbolul D/SD (обучения, тип D/SD);

vii)

reîntregirea familiei, identificată prin simbolul D/VF (събиране на семейства, тип D/VF);

viii)

activități religioase, identificată prin simbolul D/AR (религиозна дейност, тип D/AR);

ix)

activități de cercetare științifică, identificată prin simbolul D/CS (научноизследователска дейност, тип D/CS);

x)

viză diplomatică și viză de serviciu, identificată prin simbolul DS (дипломатически и служебни визи, тим DS);

xi)

alte scopuri, identificată prin simbolul D/AS (други, тип D/AS).

Разрешения за пребиваване

permis de ședere (разрешение за пребиваване);

carte albastră a UE (Синя карта на ЕС);

carte de rezidență pentru membrul de familie al unui cetățean al Uniunii (карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза);

carte de rezidență pentru membrul de familie al unui cetățean al Confederației Elvețiene (карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Конфедерация Швейцария);

carte de rezidență permanentă pentru membrul de familie al unui cetățean al Uniunii (карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза);

carte de rezidență permanentă pentru membrul de familie al unui cetățean al Confederației Elvețiene (карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Конфедерация Швейцария).


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/31


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 15 юли 2013 година

за сключване на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Демократична социалистическа република Шри Ланка относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги

(2014/300/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) и параграф 8 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

С решението си от 5 юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави за замяната на някои разпоредби на действащите двустранни споразумения със споразумение на равнището на Съюза.

(2)

От името на Съюза Комисията договори споразумение с правителството на Демократична социалистическа република Шри Ланка относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (1) („споразумението“) в съответствие с механизмите и насоките в приложението към Решението на Съвета от 5 юни 2003 г.

(3)

Споразумението беше подписано от името на Европейския съюз на 27 септември 2012 г. в съответствие с Решение 2013/100/ЕС на Съвета (2), при условие че бъде сключено на по-късна дата.

(4)

Споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото от името на Европейския съюз се одобрява Споразумението между Европейския съюз и правителството на Демократична социалистическа република Шри Ланка относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги.

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Европейския съюз предвиденото в член 7 от споразумението уведомление (3).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Люксембург на 15 юли 2013 година.

За Съвета

Председател

V. JUKNA


(1)  Споразумението беше публикувано в ОВ L 49 от 22.2.2013 г., стp. 2, заедно с решението за подписване.

(2)   ОВ L 49, 22.2.2013 г., стp. 1.

(3)  Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/33


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 май 2014 година

за сключване на Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

(2014/301/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 74 и член 78, параграфи 1 и 2 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с Решение 2014/204/EС (1) Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището („договореността“) беше подписана на 19 март 2014 г., при условие на сключването ѝ.

(2)

Договореността следва да бъде одобрена.

(3)

Както е посочено вРегламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), Обединеното кралство и Ирландия участват в посочения регламент и са обвързани от него. Ето защо те следва да приложат член 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 439/2010, като участват в настоящото решение. Следователно Обединеното кралство и Ирландия участват в настоящото решение.

(4)

Както е посочено в съображение 22 от Регламент (ЕС) № 439/2010, Дания не участва в посочения регламент и не е обвързана от него. Следователно Дания не участва в настоящото решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Одобрява се от името на Съюза Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (3).

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Съюза нотифицирането, предвидено в член 13, параграф 1 от Договореността (4).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 19 май 2014 година.

За Съвета

Председател

A. TSAFTARIS


(1)  Решение 2014/204/EС на Съвета от 11 февруари 2014 г. за подписване от името на Съюза и за временното прилагане на Договореността между Европейския съюз и с Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ОВ L 109, 12.4.2014 г., стp. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11).

(3)  Споразумението е публикувано в ОВ L 109, 12.4.2014 г., стp. 3 заедно с решението за подписването му.

(4)  Датата на влизане в сила на договореността ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


РЕГЛАМЕНТИ

27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/35


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 566/2014 НА СЪВЕТА

от 26 май 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 617/2007 по отношение на приложението на преходния период между 10-ия ЕФР и 11-ия ЕФР до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна с последните му изменения (1) („Споразумението за партньорство АКТБ — ЕС“),

като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Общността по финансовата рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ и ЕО и относно разпределянето на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, по отношение на които се прилага четвърта част от Договора за ЕО (2) („Вътрешното споразумение“), и по-специално член 10, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейската инвестиционна банка,

като има предвид, че:

(1)

С Решение 2013/759/ЕС на Съвета (3) бяха въведени преходни мерки за управление на Европейския фонд за развитие (ЕФР) („преходен инструмент“), за да се осигури наличността на средства за сътрудничеството с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и с отвъдморските страни и територии, както и за разходи за подкрепа, за периода от 1 януари 2014 г. до влизането в сила на 11-ия ЕФР.

(2)

Необходимо е да се измени регламент (ЕО) № 617/2007 на Съвета (4) с оглед на оперативното и финансовото управление от Комисията на преходния инструмент в преходния период между 10-ия ЕФР и 11-ия ЕФР до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР и Регламента за изпълнение на 11-ия ЕФР.

(3)

Целесъобразно е по същия начин да бъдат променени правилата за изпълнение за оперативното и финансовото управление на Инвестиционния инструмент по време на настоящия преходен период.

(4)

Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) са описани в Решение 2010/427/ЕС на Съвета (5).

(5)

Следователно Регламент (ЕО) № 617/2007 следва да се измени съответно,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За преходния период между 10-ия ЕФР и 11-ия ЕФР до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР членове 1—16 от Регламент (ЕО) № 617/2007 се заменят с разпоредбите, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се до влизането в сила на Регламента за изпълнение на 11-ия ЕФР.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 2014 година.

За Съвета

Председател

Ch. VASILAKOS


(1)   ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)   ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 32.

(3)  Решение 2013/759/ЕС на Съвета от 12 декември 2013 г. относно преходните мерки за управление на ЕФР за периода от 1 януари 2014 г. до влизането в сила на 11-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 48).

(4)   ОВ L 152, 13.6.2007 г., стр. 1.

(5)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 година за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ДЯЛ I

ЦЕЛИ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

Цели и критерии за допустимост

1.   Географското сътрудничество с държавите и регионите от АКТБ в контекста на Европейския фонд за развитие (ЕФР) се основава на целите, основните принципи и ценностите, заложени в общите разпоредби на Споразумение за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (1) с последните му изменения („Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС“).

2.   По-конкретно и в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза, както и на Европейския консенсус за развитие и на Програмата за промяна и последващите изменения и допълнения към тях:

а)

основната цел на сътрудничеството съгласно настоящия регламент е намаляване и в дългосрочен план премахване на бедността;

б)

сътрудничеството съгласно настоящия регламент също така ще допринесе за:

i)

насърчаването на устойчиво и приобщаващо икономическо, социално и екологично развитие,

ii)

консолидирането и подпомагането на демокрацията, върховенството на закона, доброто управление, правата на човека и съответните принципи на международното право, както и

iii)

прилагането на основан на правата подход, обхващащ целия спектър на правата на човека.

Постигането на тези цели се измерва чрез съответните показатели, включително показателите за човешко развитие, по-специално Цел на хилядолетието за развитие (ЦХР) 1 за буква а) и ЦХР 1—8 за буква б), а след 2015 г. и с други показатели, договорени на международно равнище от Съюза и неговите държавите членки.

3.   Програмирането се извършва така, че да изпълни в максимална степен критериите за официална помощ за развитие (ОПР), определени от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), като се отчита целта на Съюза да гарантира, че за периода 2014—2020 г. най-малко 90 % от предоставяната от него външна помощ, взета като цяло, се счита за ОПР.

4.   Действията, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета (2) и които отговарят на критериите за финансиране съгласно този регламент, по принцип не се финансират по линия на настоящия регламент, освен ако не е налице необходимост да се осигури непрекъснатост на сътрудничеството при преход от криза към стабилни условия за развитие. В тези случаи специално внимание се обръща на осигуряването на ефективна връзка между хуманитарната помощ, възстановяването и помощта за развитие, което да допринася за намаляването на риска от бедствия и за устойчивостта на бедствия.

Член 2

Общи принципи

1.   При прилагането на настоящия регламент се гарантират съгласуваност с другите области на външна дейност на Съюза и с другите имащи отношение политики на Европейския съюз, както и съгласуваност на политиките с цел развитие, в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). За тази цел мерките, финансирани съгласно настоящия регламент, включително тези, които се управляват от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), се основават на политиките за сътрудничество, определени в документи като договорености, декларации и планове за действие между Съюза и съответните трети държави и региони, както и на решенията, конкретните интереси, политическите приоритети и стратегиите на Съюза.

2.   Съюзът и държавите членки работят в посока на съвместно многогодишно програмиране въз основа на стратегиите на държавите партньори за намаляване на бедността или еквивалентни стратегии за развитие. Те могат да предприемат съвместни действия, включително съвместен анализ и съвместен отговор на тези стратегии, като определят приоритетните сектори за намеса и разделението на труда в съответната държава, чрез съвместни мисии на донорите и чрез използването на договорености за съфинансиране и делегирано сътрудничество.

3.   Съюзът насърчава многостранен подход към глобалните предизвикателства и си сътрудничи с държавите членки и държавите партньори в това отношение. Когато е уместно, той насърчава сътрудничеството с международни организации и органи и с други двустранни донори.

4.   Отношенията между Съюза и неговите държави членки и държавите партньори се основават на споделени ценности като правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, както и на принципите на ангажираност и взаимна отчетност, и ще утвърждават тези ценности и принципи. Подкрепата за партньорите ще бъде адаптирана към тяхната ситуация, свързана с развитието, ангажираността им и постигнатия от тях напредък по отношение на правата на човека, демокрацията, върховенството на закона и доброто управление.

Освен това в отношенията с държавите партньори се вземат предвид техният ангажимент и постигнатите от тях резултати в прилагането на международните споразумения и договорните отношения със Съюза, включително в областта на миграцията, както е определено в Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

5.   Съюзът насърчава ефективното сътрудничество с партньорските държави и региони в съответствие с най-добрите международни практики. Той съгласува подкрепата си с националните и регионалните стратегии за развитие на партньорите, с техните политики за реформи и процедури винаги когато това е възможно, и подпомага демократичната ангажираност, както и вътрешната и взаимната отчетност. За тази цел той насърчава:

а)

процес на развитие, който е прозрачен, който се ръководи от партньорската държава или регион и с който партньорската държава или регион са се ангажирали, в това число насърчаването на местния експертен опит;

б)

подход, основан на зачитане на правата и обхващащ всички права на човека, независимо дали става въпрос за граждански и политически, икономически, социални и културни права, за да се включат принципите на правата на човека в процеса на прилагане на настоящия регламент, с оглед подпомагане на партньорските държави в изпълнението на международните им задължения по отношение на правата на човека, както и подпомагане на притежателите на права, с акцент върху бедните и уязвимите групи, да предявяват своите права;

в)

предоставянето на права и възможности на населението на държавите партньори, възприемането на приобщаващи и отворени за участие подходи към развитието и широко участие на всички сегменти на обществото в процеса на развитие и в диалога на национално и регионално равнище, включително политическия диалог. Особено внимание се отделя на ролята на парламентите, местните органи и гражданското общество, включително по отношение на участието, надзора и отчетността;

г)

ефективни методи и инструменти за сътрудничество в съответствие с най-добрите практики на ОИСР/КПР, в това число използването на новаторски инструменти като съчетаване на безвъзмездни средства и заеми и други механизми за поделяне на риска в избрани сектори и държави и привличане на частния сектор, като се отделя надлежно внимание на въпросите, засягащи устойчивостта на обслужването на дълга, броя на подобни механизми и изискването за систематична оценка на въздействието в съответствие с целите на настоящия регламент, по-специално намаляването на бедността, както и специфични механизми за бюджетна подкрепа, като например договори за държавно изграждане. Всички програми, интервенции и методи и инструменти на сътрудничество се адаптират към конкретните обстоятелства във всяка партньорска държава или регион, като акцентът се поставя върху основаните на програми подходи, предоставянето на предсказуемо финансиране на помощта, мобилизирането на частни ресурси, включително от местния частен сектор, всеобщия и недискриминационен достъп до основни услуги, както и върху разработването и използването на национални системи;

д)

мобилизирането на национални приходи и укрепването на фискалната политика на държавите партньори с цел намаляване на бедността и на зависимостта от помощи;

е)

подобряване на въздействието на политиките и програмирането чрез координация, съгласуваност и хармонизация между донорите с цел да се създадат полезни взаимодействия и да се избегнат припокриване и дублиране, да се увеличи степента на взаимно допълване и да се подкрепят инициативите, в които участват всички донори, и чрез координация в партньорските държави и региони, като се използват съгласувани насоки и принципи на добрата практика относно координацията и ефективността на помощта;

ж)

ориентирани към резултатите подходи към развитието, включително чрез прозрачни и определяни от държавите рамки за резултатите, които се основават, там, където това е уместно, на договорени на международно равнище цели и съпоставими и подлежащи на обобщение показатели, като например тези на ЦХР, с цел оценяване и съобщаване на резултатите, в това число крайните продукти, последиците и въздействието от помощта за развитие.

6.   Съюзът подкрепя, когато това е целесъобразно, осъществяването на двустранно, регионално и многостранно сътрудничество и диалог, свързаното с развитието измерение на споразуменията за партньорство и тристранното сътрудничество. Съюзът насърчава сътрудничеството Юг—Юг.

7.   В дейностите си в областта на сътрудничеството за развитие Съюзът използва и споделя, когато това е уместно, опита на държавите членки, придобит при провеждането на реформи и извършването на преход, както и извлечените поуки.

8.   Съюзът се стреми към редовен обмен на информация със страните по партньорството в съответствие с член 4 от Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

ДЯЛ II

ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА

Член 3

Обща рамка за разпределяне на средствата

1.   Комисията определя многогодишното индикативно разпределение на средствата за всяка държава и регион от АКТБ и за сътрудничеството в рамките на АКТБ въз основа на критериите, предвидени в членове 3, 9 и 12в от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, във финансовите рамки, определени в член 2 от Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Общността по финансовата рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ и ЕО и относно разпределянето на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, по отношение на които се прилага четвърта част от Договора за ЕО (3) („Вътрешното споразумение“).

2.   При определянето на индикативното разпределение на средствата за държавите се прилага диференциран подход с цел да се гарантира, че на държавите партньори се предоставя специално и конкретно адаптирано за тях сътрудничество въз основа на:

а)

техните нужди;

б)

капацитета им за генериране на финансови ресурси и достъп до тях и капацитета им за тяхното усвояване;

в)

поетите от тях ангажименти и постигнатите резултати; както и

г)

потенциалното въздействие на помощта, предоставяна от Съюза.

В процеса на разпределяне на средствата се дава приоритет на най-нуждаещите се държави, по-специално най-слабо развитите държави, държавите с ниски доходи и държавите в кризисни и следкризисни ситуации, нестабилните държави и тези в уязвимо положение.

Съюзът ще адаптира помощта си чрез динамични и ориентирани към резултати мерки по държави, както се посочва в член 7, параграф 2, съобразно положението на държавата и ангажираността ѝ и постигнатия напредък по отношение на въпроси като доброто управление, правата на човека, демокрацията, върховенството на закона и способността ѝ да провежда реформи и да отговори на исканията и нуждите на своя народ.

3.   Комитетът на Европейския фонд за развитие („комитетът на ЕФР“), създаден съгласно член 8 от Вътрешното споразумение, провежда обмен на мнения относно метода за определяне на многогодишното индикативно разпределение на средствата, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 4

Обща рамка за програмиране

1.   Програмирането на помощта за държавите и регионите от АКТБ съгласно Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС се извършва в съответствие с общите принципи, посочени в членове 1—14 от приложение IV към това споразумение и в членове 1 и 2 от настоящия регламент.

2.   Освен в случаите, предвидени в параграф 3, програмирането се извършва съвместно със съответната партньорска държава или регион и се съгласува във все по-голяма степен със стратегиите на партньорската държава или регион за намаляване на бедността или еквивалентни стратегии.

Съюзът и държавите членки се консултират помежду си на ранен етап и по време на целия процес на програмиране, за да се насърчи последователността, взаимното допълване и съгласуваността на дейностите им за сътрудничество. Консултациите могат да доведат до съвместно програмиране с държавите членки, представени на място. Съвместното програмиране следва да се основава на относителните предимства на донорите от Съюза. Останалите държави членки се приканват да допринесат за целта за подсилване на съвместната външна дейност на Съюза.

Операциите за финансиране от ЕИБ допринасят за общите принципи на Съюза, по-специално определените в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, като намаляването на бедността чрез приобщаващ и устойчив растеж и икономическо, екологично и социално развитие. ЕИБ и Комисията следва да се стремят към максимално полезно единодействие в процеса на програмиране на ЕФР, по целесъобразност. С ЕИБ се осъществяват консултации по въпросите, свързани с нейния експертен опит и операции, с цел по-голяма съгласуваност на външното действие на Съюза.

Осъществяват се консултации и с други донори и участници в процеса на развитие, в това число представители на гражданското общество и регионални и местни органи.

3.   При обстоятелства като тези, посочени в член 3, параграф 3 и член 4, параграф 5 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, Комисията може да определи специални разпоредби за програмиране и осъществяване на помощта за развитие чрез управление от самата Комисия на средствата, разпределени на въпросната държава членка, съгласно съответните политики на Съюза.

4.   По принцип Съюзът ще съсредоточава двустранната помощ, която предоставя, в най-много три сектора, които се договарят с държавите партньори.

Член 5

Документи за програмиране

1.   Стратегическите документи са документи, които Съюзът и съответната партньорска държава или регион изготвят с цел осигуряване на съгласувана рамка на политиката за сътрудничество за развитие, която отговаря на общото предназначение и обхват, на целите и общите принципи на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и съответства на принципите, определени в членове 2, 8 и 12а от приложение IV към това споразумение.

При подготовката и изпълнението на стратегическите документи се спазват принципите на ефективност на помощта: национална ангажираност, партньорство, координация, хармонизация, съответствие със системите на държавата или региона бенефициер, прозрачност, взаимна отчетност и насоченост към резултатите съгласно посоченото в член 2 от настоящия регламент. По принцип периодът на програмиране трябва да се синхронизира с циклите на стратегията на държавата партньор.

2.   При съгласие от страна на съответната партньорска държава или регион стратегически документ няма да се изисква за:

а)

държавите или регионите, които разполагат със стратегия за развитие под формата на план за развитие или подобен документ за развитие, приет от Комисията като основа за съответната многогодишна индикативна програма при приемането на последния документ;

б)

държавите или регионите, за които е договорен съвместен документ за многогодишно програмиране между Съюза и държавите членки;

в)

държавите или регионите, за които вече съществува съвместен рамков документ (СРД), с който се осигурява всеобхватен подход на Съюза към отношенията със съответната партньорска държава или регион, включително политиката на Съюза за развитие;

г)

регионите, които разполагат със стратегия, съвместно договорена със Съюза;

д)

държавите, в които Съюзът възнамерява да синхронизира стратегията си с нов национален цикъл, започващ преди 1 януари 2017 г.; в тези случаи в многогодишната индикативна програма за междинния период между 2014 г. и началото на новия национален цикъл ще се съдържа отговорът на Съюза за тази държава.

3.   Не се изискват стратегически документи за държавите или регионите, които получават първоначално разпределение на финансови средства от Съюза по силата на настоящия регламент в размер, който не надхвърля 50 млн. евро за периода 2014—2020 г. В тези случаи в многогодишните индикативни програми ще се съдържа отговорът на Съюза за тези държави или региони.

Ако посочените в параграфи 2 и 3 варианти не са приемливи за партньорската държава или регион, се изготвя стратегически документ.

4.   Освен в обстоятелствата, посочени в член 4, параграф 3, многогодишните индикативни програми се основават на диалог с партньорската държава или регион и ще се изготвят въз основа на стратегическите документи или подобните на тях документи, посочени в настоящия член, и за тях ще се постигне договореност със съответната държава или регион.

За целите на настоящия регламент съвместният документ за многогодишно програмиране, посочен в параграф 2, буква б) от настоящия член и отговарящ на принципите и условията, установени в този параграф, включително индикативно разпределение на средствата, може да бъде считан за многогодишната индикативна програма съгласно процедурата, определена в член 14, със съгласието на партньорската държава или регион.

5.   В многогодишните индикативни програми се излагат приоритетните сектори, избрани за финансиране от Съюза, конкретните цели, очакваните резултати, показателите за резултатите и индикативното разпределение на финансовите средства, както общо, така и по приоритетни области. В тях се посочва и как предлаганите програми ще допринесат за цялостната стратегия на страната, спомената в настоящия член, и как ще допринесат за изпълнението на Програмата за промяна.

В съответствие с принципите за ефективност на помощта стратегията в рамките на АКТБ избягва фрагментирането и гарантира допълване и реална добавена стойност по отношение на националните и регионалните програми.

6.   В допълнение към документите за програмиране за държавите и регионите Комисията и АКТБ чрез секретариата на АКТБ съвместно изготвят стратегически документ в рамките на АКТБ и свързана с него многогодишна индикативна програма, в съответствие с принципите, установени в членове 12—14 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

7.   Специалните разпоредби, посочени в член 4, параграф 3, могат да са под формата на специални програми за подкрепа, като се отчитат специалните съображения, посочени в член 6, параграф 1.

Член 6

Програмиране за държавите и регионите в кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност

1.   При изготвянето на документите за програмиране за държавите и регионите в кризисни или следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност, или предразположени към природни бедствия, надлежно се вземат предвид уязвимостта, специалните нужди и обстоятелствата на съответното население, съответните държави или региони.

Съюзът продължава да е твърдо ангажиран с изпълнението на Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави и неговите принципи, в т.ч. чрез съсредоточаване върху петте цели за укрепване на мира и държавността, гарантиране на поемане на отговорност на местно равнище и чрез тясно съгласуване с националните планове, разработени като част от изпълнението на Новия курс.

Надлежно внимание ще се обръща на мерките за предотвратяване и разрешаване на конфликти, изграждане на държавността и укрепване на мира, помиряване след конфликти и възстановяване, със специален акцент върху приобщаващата и законна политика, сигурността, правосъдието, икономическите основи и изграждането на капацитет за отговорно и справедливо предоставяне на услуги. Специално внимание ще се отделя на ролята на жените и перспективата за децата в тези процеси.

Когато партньорските държави или региони пряко участват или са засегнати от кризисни и следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност, специално внимание се обръща на засилването на координацията между помощта, възстановяването и развитието сред всички имащи отношение участници, включително за политическите инициативи, за да се подпомогне преходът от извънредна ситуация към фазата на развитие. В програмирането за нестабилните държави и региони или държавите и регионите, които често биват засегнати от природни бедствия, се предвиждат превенция и готовност при бедствия и справяне с последиците от такива бедствия, търсят се решения за уязвимостта от сътресения и се укрепва устойчивостта.

2.   За държавите или регионите в кризисни или следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност може да се извършва преглед ad hoc на стратегията за сътрудничество на съответната държава или регион. В рамките на тези прегледи може да бъде предложена специална и адаптирана стратегия, за да се гарантира преходът към дълготрайно сътрудничество и развитие, като се насърчават по-добра координация и преход между хуманитарните инструменти и инструментите на политиката за развитие.

Член 7

Одобряване и изменяне на документите за програмиране

1.   Документите за програмиране, включително съдържащото се в тях индикативно разпределение на средства, се одобряват от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 14.

Едновременно с предаването на документите за програмиране на Комитета за ЕФР Комисията ги предава също и на Съвместната парламентарна асамблея за информация при пълно спазване на процедурата за вземане на решение в съответствие с дял IV от настоящия регламент.

След това документите за програмиране се одобряват от съответната държава или регион от АКТБ, както е предвидено в приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Държавите или регионите, които не разполагат с подписан документ за програмиране, продължават да отговарят на изискванията за финансиране съгласно условията, определени в член 4, параграф 3 от настоящия регламент.

2.   Стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, включително съдържащото се в тях индикативно разпределение на средства, могат да бъдат адаптирани, като се взимат предвид прегледите, предвидени в членове 5, 11 и 14 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

В съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 4 и член 3, параграф 2 от настоящия регламент и въз основа на предходни ЕФР и друг придобит опит относно стимулирането, включително извлечените поуки, индикативното разпределение на средства по държави може да бъде допълвано наред с другото чрез механизми, основани на резултатите. В това отношение е редно да се отчита, че нестабилните и уязвими държави трябва да получат специално третиране, за да се гарантира, че техните конкретни нужди се вземат надлежно предвид, а същевременно трябва да се предоставят средства, по възможност в размер до обема на транша за стимулиране на управлението по 10-ия ЕФР, за да се осигурят стимули за ориентирани към резултатите реформи в съответствие с Програмата за промяна и за изпълнение на ангажиментите, установени със Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Комитетът за ЕФР провежда обмен на мнения по основания на резултатите механизъм в съответствие с член 14, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   Процедурата, посочена в член 14, се прилага и за съществените изменения, с които значително се изменят стратегията, документите за програмиране към нея и/или разпределените средства, подлежащи на програмиране. Когато е приложимо, съответните допълнения към документите за програмиране впоследствие се одобряват от съответната държава или регион от АКТБ.

4.   По надлежно обосновани съображения за спешност, като например кризи или непосредствена заплаха за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и основните свободи, включително случаите, посочени в член 6, параграф 2, процедурата, посочена в член 14, параграф 4, може да се използва, за да се изменят документите за програмиране, посочени в член 5.

ДЯЛ III

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 8

Обща рамка за изпълнение

Изпълнението на помощта, предоставяна на държавите и регионите от АКТБ, което се управлява от Комисията и ЕИБ съгласно Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, се извършва в съответствие с Финансовия регламент, посочен в член 10, параграф 2 от Вътрешното споразумение („Финансовият регламент за ЕФР“).

Член 9

Приемане на програми за действие, индивидуални и специални мерки

1.   Комисията приема годишни програми за действие въз основа на документите за индикативно програмиране, посочени в член 5.

При повтарящи се действия тя също така може да приеме многогодишни програми за действие за период до три години.

При необходимост и надлежна обосновка дадено действие може да бъде прието като индивидуална мярка преди или след приемането на годишните или многогодишните програми за действие.

2.   Програмите за действие и индивидуалните мерки се подготвят от Комисията заедно с партньорската държава или регион, като в процеса се включват представените на място държави членки и, където е уместно, се осъществява координация с други донори, по-специално в случаите на съвместно програмиране, както и с ЕИБ. Държавите членки, които нямат местно представителство, биват информирани за дейностите на място.

Програмите за действие съдържат конкретно описание на всяка предвидена операция. В това описание се посочват преследваните цели, очакваните резултати и основните дейности.

В описанието очакваните резултати се определят по отношение на крайните продукти, последиците и въздействието, с количествено или качествено измерими цели, и се разясняват връзките помежду им и с целите по многогодишната индикативна програма. Крайните продукти и по принцип последиците трябва да са свързани с конкретни, измерими и реалистични показатели, и включват основни линии и референтни показатели, обвързани със срокове, като са съгласувани със собствените цели и референтни показатели на страната или региона във възможно най-голяма степен. Където е уместно, ще се извършва анализ на разходите и ползите.

В описанието се посочват рисковете, заедно с предложения за тяхното смекчаване по целесъобразност, излага се анализът на контекста в специфичния сектор и на ключовите участници, описват се методите на изпълнение, бюджетът и ориентировъчният график, а в случай на бюджетна подкрепа — критериите за плащанията, включително евентуални променливи траншове. Посочват се и евентуалните свързани мерки за подкрепа, както и механизмите за мониторинг, одит и оценка.

Ако е приложимо, описание посочва допълването с текущи или планирани дейности на ЕИБ в партньорската държава или регион.

3.   В случаите, посочени в член 4, параграф 3, и в случаите на непредвидени и надлежно обосновани нужди или при извънредни обстоятелства Комисията може да приеме специални мерки, включително мерки за улесняване на прехода от спешна помощ към дългосрочни операции или мерки в областта на развитието за по-добро подготвяне на хората да се справят с повтарящи се кризи.

4.   Програмите за действие и индивидуалните мерки, предвидени в параграф 1, за които финансовата помощ от Съюза надхвърля 5 млн. евро, и специалните мерки, за които финансова помощ от Съюза надхвърля 10 млн. евро, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 14 от настоящия регламент. Тази процедура не се изисква за програмите за действие и мерките, които са под посочените прагове, както и за несъществени изменения в тях. Несъществените изменения са технически корекции, като например удължаване на периода на изпълнение, пренасочване на средства в рамките на прогнозния бюджет или увеличаване или намаляване на размера на бюджета с по-малко от 20 % от първоначалния бюджет, но без да се надхвърля границата от 10 млн. евро, при условие че тези изменения не засягат съществено целите на първоначалната програма за действие или мярка. В такива случаи програмите за действие и мерките и несъществените изменения в тях се приемат от Комисията, която уведомява Комитета за ЕФР в срок от един месец след тяхното приемане.

Всяка държава членка може да поиска оттеглянето на проект или програма от програма за действие, представена на Комитета за ЕФР, в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент. Ако такова искане се подкрепя от блокиращото малцинство държави членки, както е определено в член 8, параграф 3 във връзка с член 8, параграф 2 от Вътрешното споразумение, програмата за действие се приема от Комисията без съответния проект или програма. Освен в случаите, когато в съответствие със становищата на държавите членки в Комитета за ЕФР Комисията не желае да продължава оттегления проект или програма, оттегленият проект или програма се предлага отново на по-късен етап пред Комитета за ЕФР извън програмата за действие под формата на отделна мярка, която тогава се приема от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент.

По надлежно обосновани съображения за спешност, като например кризи, природни или предизвикани от човека бедствия или непосредствена заплаха за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека или основните свободи, Комисията може да приеме индивидуални или специални мерки или изменения в съществуващите програми за действие и мерки в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 4 от настоящия регламент.

5.   Комисията приема специални програми за действие за разходите за подкрепа, посочени в член 6 от Вътрешното споразумение, в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент. Евентуалните промени в програмите за действие за разходи за подкрепа се приемат в съответствие със същата процедура.

6.   На ниво проект се предприема подходящ преглед с екологична насоченост, включително относно отражението върху изменението на климата, биологичното разнообразие и свързаните с това социални последици, както и — когато това е приложимо — оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за чувствителните от екологична гледна точка проекти, по-специално ако има вероятност те да окажат значително неблагоприятно въздействие, което е чувствително, разнородно или няма прецедент, върху околната среда и/или в социален план. Този преглед се извършва по международно признати практики. Когато е уместно, при изпълнението на секторните програми се използват стратегически екологични оценки (СЕО). Гарантира се участието на заинтересованите страни в екологичните оценки и публичният достъп до резултатите.

Член 10

Допълнителни вноски на държавите членки

1.   По своя собствена инициатива държавите членки могат да предоставят на Комисията или на ЕИБ доброволни вноски съгласно член 1, параграф 9 от Вътрешното споразумение с цел да спомогнат за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС извън договореностите за съфинансиране. Тези вноски не засягат цялостното разпределение на средствата по линия на ЕФР. Те се третират по същия начин, както редовните вноски на държавите членки, посочени в член 1, параграф 2 от Вътрешното споразумение, освен по отношение на разпоредбите на членове 6 и 7 от Вътрешното споразумение, за които могат да бъдат установени специални договорености в двустранно споразумение за вноската.

2.   Целево заделяне на средства се прави само при надлежно обосновани обстоятелства, например в отговор на изключителните обстоятелства, посочени в член 4, параграф 3. В този случай доброволните вноски, поверени на Комисията, се третират като целеви приходи в съответствие с Финансовия регламент за ЕФР.

3.   Допълнителните средства се интегрират в процеса на програмиране и преглед и в годишните програми за действие, в индивидуалните и в специалните мерки, посочени в настоящия регламент, и отразяват ангажираността на партньорската държава или регион.

4.   Всяка извършена впоследствие промяна в програмите за действие, индивидуалните и специалните мерки се приема от Комисията в съответствие с член 9.

5.   Държавите членки, които поверяват на Комисията или на ЕИБ допълнителни доброволни вноски с цел да спомогнат за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, предварително уведомяват Съвета и Комитета за ЕФР или Комитета за Инвестиционния инструмент за тези вноски.

Член 11

Данъци, мита и такси

Предоставяната от Съюза помощ не генерира и не поражда събирането на специфични данъци, мита или такси.

Без да се засягат разпоредбите на член 31 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, такива данъци, мита и такси могат да са допустими за финансиране съгласно условията, определени във Финансовия регламент за ЕФР, посочен в член 10, параграф 2 от Вътрешното споразумение.

Член 12

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяване или, при необходимост, чрез събиране на погрешно платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия да извършват одити или когато се отнася за международни организации — проверки в съответствие с постигнатите с тях споразумения, и проверки по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили финансови средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

3.   Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (5), с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансирани по силата на настоящия регламент.

4.   Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, в споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да извършват такива одити, проверки и инспекции на място съгласно съответните им компетенции.

Член 13

Правила относно националността и произхода, приложими за процедурите за обществени поръчки, за отпускането на безвъзмездни средства и за други процедури по възлагане

Правилата относно националността и произхода, приложими за процедурите за обществени поръчки, за отпускането на безвъзмездни средства и за други процедури по възлагане, са определени в член 20 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

ДЯЛ IV

ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Член 14

Задължения на Комитета за ЕФР

1.   Комитетът за ЕФР дава своето становище в съответствие с процедурата, посочена в параграфи 3 и 4 от настоящия член.

Наблюдател от ЕИБ участва в работата на Комитета за ЕФР, свързана с въпроси, които засягат ЕИБ.

2.   Задачите на Комитета за ЕФР обхващат задълженията, изложени в дялове II и III от настоящия регламент:

а)

програмиране на помощта от Съюза по линия на ЕФР и прегледи на програмирането, съсредоточаващи се по-специално върху стратегиите за държавите, регионите и стратегиите в рамките на АКТБ; и

б)

мониторинг на изпълнението и оценка на помощта от Съюза, която обхваща, наред с други елементи, въздействието на помощта за намаляването на бедността, секторните аспекти, свързаните с други области въпроси, функционирането на координацията на място с държавите членки и с други донори, както и напредъка по отношение на принципите на ефективност на помощта, посочени в член 2.

За програми за бюджетна подкрепа, за които Комитетът за ЕФР е изразил положително становище, но които са били прекратени по време на изпълнението им, Комисията предварително уведомява Комитета за прекратяването и последващото решение за възобновяване на плащанията.

Всяка държава членка може да прикани Комисията по всяко време да предостави на Комитета за ЕФР информация и да проведе обмен на мнения по въпроси, свързани със задачите, посочени в настоящия параграф. Този обмен на мнения може да доведе до формулиране на препоръки от държавите членки, които Комисията взема предвид.

3.   Когато Комитетът за ЕФР бъде приканен да даде своето становище, представителят на Комисията представя пред Комитета за ЕФР проект на мерките, които следва да бъдат взети, в сроковете, определени в решението на Съвета относно процедурния правилник на Комитета за ЕФР, посочен в член 8, параграф 5 от Вътрешното споразумение. Комитетът за ЕФР дава своето становище в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса, но който не надхвърля 30 дни. ЕИБ взема участие в обмена на мнения. Становището се дава с квалифицираното мнозинство, определено в член 8, параграф 3 от Вътрешното споразумение, въз основа на тежестта на гласовете на държавите членки, изчислена по начина, определен в член 8, параграф 2 от Вътрешното споразумение.

Когато Комитетът за ЕФР е дал становището си, Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно.

Ако обаче тези мерки не са в съответствие със становището на Комитета за ЕФР, Комисията незабавно съобщава на Съвета за тях. В този случай Комисията отлага прилагането на мерките за период, който по принцип не надхвърля 30 дни от датата на такова съобщение, но който може да бъде продължен с период до 30 дни при изключителни обстоятелства. Съветът, като действа със същото квалифицирано мнозинство както Комитета за ЕФР, може да вземе различно решение в рамките на този период.

4.   По надлежно обосновани съображения за спешност, както е предвидено в член 7, параграф 4 и член 9, параграф 4, Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно, без предварително внасяне в Комитета за ЕФР, и които остават в сила за срока на действие на приетия или изменен документ, програма за действие или мярка.

Най-късно до 14 дни след тяхното приемане председателят представя мерките пред Комитета за ЕФР, за да получи неговото становище.

В случай че Комитетът за ЕФР даде отрицателно становище, както е посочено в параграф 3 от настоящия член, Комисията незабавно отменя мерките, приети съгласно първа алинея от настоящия параграф.

Член 15

Механизъм за подкрепа на мира в Африка

В индикативните програми в рамките на АКТБ се заделя финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка. Това финансиране може да бъде допълнено от регионалните индикативни програми. Прилага се специалната процедура, изложена по-долу:

а)

по искане на Африканския съюз, одобрено от Комитета на посланиците на АКТБ, Комисията изготвя многогодишни програми за действие, в които се посочват преследваните цели, обхватът и естеството на възможните интервенции, както и редът и условията за изпълнението; на ниво интервенции се уточнява установен формат за докладване. В приложение към всяка програма за действие се описват специфичните процедури за вземане на решение за всеки възможен вид интервенция в съответствие с нейното естество, обхват и спешност;

б)

програмите за действие, включително посоченото в буква а) приложение, както и всички евентуални промени в тях се обсъждат от съответните подготвителни работни групи на Съвета и Комитета по политика и сигурност и се одобряват от Комитета на постоянните представители с квалифицирано мнозинство, посочено в член 8, параграф 3 от Вътрешното споразумение, преди да бъдат приети от Комисията;

в)

програмите за действие, без посоченото в буква а) приложение, са основата за споразумението за финансиране, което следва да бъде сключено от Комисията и Африканския съюз;

г)

всяка интервенция, която следва да се осъществи съгласно споразумението за финансиране, подлежи на предварително одобрение от Комитета по политика и сигурност; съответните подготвителни работни групи на Съвета се информират или — поне когато трябва да се финансират нови мироопазващи операции — консултират своевременно преди предаването на интервенциите на Комитета по политика и сигурност в съответствие със специфичните процедури за вземане на решение, посочени в буква а), за да се гарантира, че в допълнение към военните въпроси и въпросите, свързани със сигурността, са взети предвид и аспектите на предвидените мерки, свързани с развитието, и финансовите аспекти. Без да се засяга финансирането на мироопазващи операции, специално внимание се отдава на дейности, признати за ОПР;

д)

Комисията изготвя ежегодно доклад за дейността относно използването на финансовите средства с цел информиране на Съвета и на Комитета за ЕФР и по искане на Съвета или на Комитета за ЕФР, като прави разграничение между поетите задължения и плащанията в рамките на ОПР и тези извън рамките на ОПР.

В края на първата многогодишна програма за действие Съюзът и неговите държави членки ще направят преглед на резултатите и процедурите на Механизма за подкрепа на мира в Африка и ще обсъдят вариантите на възможностите за финансиране в бъдеще. Във връзка с това и с цел Механизмът за подкрепа на мира в Африка да бъде поставен на по-солидна основа, Съюзът и неговите държави членки ще проведат обсъждания, посветени както на средствата за мироопазващи операции, включително финансираните от ЕФР, така и на устойчивата подкрепа на Съюза за ръководени от африканските държави мироопазващи операции след 2020 г. В допълнение Комисията ще направи оценка на Механизма най-късно през 2018 г.

Член 16

Комитет за Инвестиционния инструмент

1.   Комитетът за Инвестиционния инструмент (ИИ), създаден под егидата на ЕИБ с член 9 от Вътрешното споразумение („Комитетът за ИИ“), се състои от представители на държавите членки и представител на Комисията. Канят се представител на Генералния секретариат на Съвета и представител на Европейската служба за външна дейност, които присъстват като наблюдатели. Всяка държава членка, както и Комисията излъчват по един представител и по един негов заместник. С цел поддържане на приемственост председателят на Комитета за ИИ се избира от и измежду членовете на Комитета за ИИ за период от две години. ЕИБ осигурява секретариата и помощното обслужване на Комитета за ИИ. Гласуват само членовете на Комитета за ИИ, определени от държавите членки, или техните заместници.

Съветът, като действа с единодушие, приема процедурен правилник на Комитета за ИИ въз основа на предложение, изготвено от ЕИБ след консултация с Комисията.

Комитетът за ИИ действа с квалифицирано мнозинство. Тежестта на гласовете се определя съгласно член 8 от Вътрешното споразумение.

Комитетът за ИИ заседава най-малко четири пъти годишно. Могат да бъдат свикани допълнителни заседания по искане на ЕИБ или на членовете на Комитета за ИИ съгласно реда, определен в процедурния правилник. Освен това Комитетът за ИИ може да дава становище чрез писмена процедура при условията в съответствие с неговия процедурен правилник.

2.   Комитетът за ИИ одобрява:

а)

оперативните насоки за прилагането на Инвестиционния инструмент („ИИ“);

б)

инвестиционните стратегии и бизнес планове на ИИ, включително показателите за изпълнението, въз основа на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и на общите принципи на политиката на Съюза за развитие;

в)

годишните доклади на ИИ;

г)

всички документи за общата политика, включително докладите за оценка, отнасящи се до ИИ.

3.   Комитетът за ИИ дава становище по:

а)

предложенията за предоставяне на лихвени субсидии съгласно член 2, параграф 7 и член 4, параграф 2, буква б) от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. В такива случаи Комитетът за ИИ дава становище и относно използването на такава лихвена субсидия;

б)

предложенията за инвестиция по линия на ИИ за проекти, за които Комисията е дала отрицателно становище;

в)

други предложения, отнасящи се до ИИ, въз основа на общите принципи, определени в оперативните насоки на ИИ;

г)

предложенията, свързани с разработването на рамка на ЕИБ за измерване на резултатите, доколкото такава рамка е приложима към операциите по Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.

С цел да се опрости процесът на одобряване за малки операции Комитетът за ИИ може да даде положително становище по предложения на ЕИБ за общо разпределение на средства (лихвени субсидии, техническа помощ) или общо разрешение (кредитиране, собствен капитал), които впоследствие, без друго становище на Комитета за ИИ и/или на Комисията, се преразпределят от ЕИБ за отделни проекти съгласно критериите, определени в контекста на общото разпределение на средства или разрешение, включително максималния размер на преразпределените средства за отделните проекти.

Освен това ръководните органи на ЕИБ могат периодично да изискват Комитетът за ИИ да представя становище по всички предложения за финансиране или по определени категории предложения за финансиране.

4.   ЕИБ своевременно представя пред Комитета за ИИ всички въпроси, които изискват неговото одобрение или становище, както е предвидено съответно в параграфи 2 и 3. Всяко предложение, представено за становище пред Комитета за ИИ, се изготвя съгласно съответните критерии и принципи, определени в оперативните насоки на ИИ.

5.   ЕИБ си сътрудничи тясно с Комисията и, когато това е приложимо, координира операциите си с другите донори. По-конкретно ЕИБ:

а)

изготвя или преразглежда съвместно с Комисията оперативните насоки на ИИ, посочени в параграф 2, буква а). ЕИБ отговаря за съответствието с насоките и гарантира, че проектите, които подпомага, спазват международните стандарти в социалната сфера и в сферата на околната среда и са съгласувани с целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, с общите принципи на политиката на Съюза за развитие, както и със стратегиите за сътрудничество за съответната държава или регион;

б)

иска становището на Комисията при изготвянето на инвестиционните стратегии, бизнес плановете и документите за общата политика;

в)

информира Комисията относно проектите, които управлява, в съответствие с член 18, параграф 1. На етапа на оценка на даден проект ЕИБ иска становището на Комисията относно неговата съгласуваност със стратегията за сътрудничество за съответната държава или регион, или, в зависимост от случая, с общите цели на ИИ;

г)

с изключение на лихвените субсидии, попадащи в рамките на общото разпределение на средствата, посочено в параграф 3, буква а), иска одобряването от Комисията на етапа на оценка на даден проект за всяко предложение за лихвена субсидия, направено пред Комитета за ИИ, що се отнася до неговото съответствие с член 2, параграф 7 и член 4, параграф 2 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, както и с критериите, определени в оперативните насоки на ИИ.

Счита се, че Комисията е дала положително становище по дадено предложение или че го е приела, ако в триседмичен срок след представяне на предложението не е уведомила за отрицателното си становище по него. Що се отнася до становищата за проекти във финансовия или публичния сектор, както и до одобряването на лихвени субсидии, Комисията може да поиска окончателното предложение за даден проект да ѝ бъде представено за становище или за одобрение две седмици преди да бъде изпратено на Комитета за ИИ.

6.   ЕИБ не пристъпва към нито едно от действията, посочени в параграф 3, букви а), б) или в), освен ако Комитетът за ИИ не е дал положително становище.

След положително становище на Комитета за ИИ ЕИБ взема решение по предложението в съответствие със собствените си процедури. По-специално, тя може да реши да не предприема действие по предложението. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за случаите, в които решава да не предприема действие по предложението.

За заеми от собствените си ресурси и за инвестиции на ИИ, за които не се изисква становището на Комитета за ИИ, ЕИБ взема решение по предложението съгласно собствените си процедури, а в случая на ИИ — в съответствие с оперативните насоки на ИИ и инвестиционните стратегии, одобрени от Комитета за ИИ.

Независимо от даването на отрицателно становище от Комитета за ИИ по предложение за предоставяне на лихвена субсидия, ЕИБ може да отпусне въпросния заем, без да се възползва от лихвената субсидия. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за всеки случай, по който реши да отпусне заем.

ЕИБ може, при условията, определени в оперативните насоки на ИИ, и при условие че основната цел на въпросния заем или инвестиция по линия на ИИ остава непроменена, да реши да промени условията на заем или инвестиция по линия на ИИ, за които Комитетът за ИИ е дал положително становище съгласно параграф 3, или на всеки заем, за който Комитетът за ИИ е дал положително становище за лихвени субсидии. По-специално, ЕИБ може да реши да увеличи размера на заема или инвестицията по линия на ИИ с до 20 %.

При проектите с лихвени субсидии, посочени в член 2, параграф 7 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, такова увеличение може да доведе до пропорционално увеличение на размера на лихвената субсидия. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за всеки случай, по който реши да действа по този начин. За проектите по член 2, параграф 7 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, ако е поискано увеличение на размера на субсидията, Комитетът за ИИ се задължава да даде становище, преди ЕИБ да предприеме действие.

7.   ЕИБ управлява инвестициите по линия на ИИ и всички средства, с които разполага във връзка с ИИ, в съответствие с целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Тя може по-специално да участва в управителните и надзорните органи на юридически лица, в които са инвестирани средства по линия на ИИ, и може да сключва споразумения относно правата, свързани с ИИ, както и да упражнява и изменя тези права в съответствие с оперативните насоки на ИИ.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Участие на трета държава или регион

За да гарантира съгласуваността и ефективността на помощта от Съюза, Комисията може да реши, че развиващи се държави извън АКТБ и органи за регионална интеграция с участие от АКТБ, насърчаващи регионалното сътрудничество и интеграция и отговарящи на критериите за получаване на помощ от Съюза по линия на други инструменти на Съюза за финансиране на външната дейност, отговарят на условията за получаване на финансовите средства, посочени в член 1, параграф 2, буква а), подточка i) от Вътрешното споразумение, когато съответният проект или програма е с регионален или трансграничен характер и е в съответствие с член 6 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Отвъдморските страни и територии (ОСТ), отговарящи на условията за получаване на помощ от Съюза съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (6), и най-отдалечените региони на Съюза също могат да участват в проекти и програми за регионално сътрудничество; финансирането, чрез което да се даде възможност за участието на тези територии или най-отдалечени региони, е в допълнение към средствата, посочени в член 1, параграф 2, буква а), подточка i) от Вътрешното споразумение. Целта за засилено сътрудничество между държавите членки, най-отдалечените региони на Съюза, ОСТ и държавите от АКТБ следва да бъде взета под внимание и, когато е уместно, да бъдат създадени механизми за координация. Разпоредби за това финансиране и за видовете финансиране, посочени в Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета (7), могат да бъдат предвидени в стратегическите документи и в многогодишните индикативни програми, както и в програмите за действие и мерките, посочени в член 9 от настоящия регламент.

Член 18

Мониторинг, докладване и оценка на помощта от ЕФР

1.   Комисията и ЕИБ осъществяват редовен мониторинг на действията си и на финансираните действия и извършват редовен преглед на напредъка към постигането на очакваните резултати. Комисията също така ще извършва оценки на въздействието и ефективността на секторните си политики и действията си, както и на ефективността на програмирането, когато това е уместно — чрез независими външни оценки. Евентуални предложения на Съвета за независими външни оценки надлежно се вземат под внимание. Оценките следва да се основават на най-добрите практики на ОИСР/КПР, като се стремят да установят дали са изпълнени специфичните цели, вземайки предвид равенството на половете, да формулират препоръки и да предоставят данни за улесняване на извличането на поуки с оглед подобряване на дейността в бъдеще. Тези оценки се извършват въз основа на показатели, които са предварително установени, ясни, прозрачни и по целесъобразност специфични за отделните държави и измерими.

ЕИБ периодично информира Комисията и държавите членки относно изпълнението на проектите, финансирани със средствата от ЕФР, които тя управлява, следвайки процедурите, определени в оперативните насоки на ИИ.

2.   Комисията изпраща своите доклади за оценка, придружени от реакцията на службите на основните препоръки, на държавите членки чрез Комитета за ЕФР и на ЕИБ за сведение. Всички оценки, включително препоръките и последващите действия, могат да бъдат обсъждани в Комитета за ЕФР по искане на държава членка. В такъв случай Комисията докладва отново на Комитета за ЕФР след една година за изпълнението на договорените последващи действия. Резултатите се вземат предвид при изготвянето на програмите и разпределението на ресурсите.

3.   Комисията включва всички съответни заинтересовани страни в подходяща степен в етапа на оценка на помощта, предоставяна от Съюза съгласно настоящия регламент, и може, когато това е уместно, да се стреми да извършва съвместни оценки с държавите членки, други донори и партньорите в областта на развитието.

4.   Комисията разглежда напредъка, постигнат в изпълнението на ЕФР, включително многогодишните индикативни програми, и от 2016 г. нататък представя на Съвета годишен доклад за изпълнението. Докладът съдържа анализ на основните крайни продукти и резултати и, доколкото е възможно, на приноса на финансовата помощ от Съюза за осъществяване на въздействие. За тази цел ще бъде създадена рамка на резултатите. Този доклад се изпраща също на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

5.   В годишния доклад се съдържа и информация за предходната година относно финансираните мерки, резултатите от извършения мониторинг и действията за оценка, участието на съответните партньори в областта на развитието, както и относно изпълнението на бюджетните кредити за поети задължения и плащания с разбивка по държави, региони и сектори на сътрудничество. В доклада се представя и качествен анализ на първоначално предвидените и постигнатите резултати, наред с другото въз основа на данни от системите за мониторинг, както и последващи действия по извлечените поуки.

6.   В доклада се използват във възможно най-голяма степен конкретни и измерими показатели за ролята на помощта за постигане на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. В него са отразени основните извлечени поуки и последващите действия по препоръките, съдържащи се в оценките от предходните години. В доклада се прави оценка, доколкото е възможно и приложимо, и на спазването на принципите за ефективност на помощта, включително за иновативни финансови инструменти.

7.   Съюзът и неговите държави членки извършват най-късно до края на 2018 г. преглед на изпълнението, в който се оценяват степента на изпълнение на поетите задължения и плащанията, както и резултатите и въздействието от предоставената помощ чрез показатели за крайните продукти, последиците и въздействието, измерващи ефективността на използване на средствата, както и ефективността на ЕФР. Разглежда се и приносът на финансираните мерки за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и за приоритетите на Съюза, определени в Програмата за промяна. Прегледът се извършва въз основа на предложение от Комисията.

8.   ЕИБ предоставя на Комитета за ИИ информация по отношение на напредъка към постигане на целите на ИИ. В съответствие с член 6б от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС цялостното изпълнение на ИИ подлежи на съвместен преглед към средата и в края на ЕФР. Средносрочният преглед се извършва от независим външен експерт в сътрудничество с ЕИБ и се предоставя на разположение на Комитета за ИИ.

Член 19

Разходи за действия в областта на климата и биологичното разнообразие

Въз основа на приетите индикативни документи за програмиране се изготвя годишна приблизителна оценка на общите разходи, свързани с действията в областта на климата и биологичното разнообразие. За финансирането, отпуснато по ЕФР, се прилага система за годишно проследяване въз основа на методологията на ОИСР („маркери от Рио“) — без да се изключва използването на по-точни методологии, когато такива са на разположение — която е интегрирана в съществуващата методология за управление на изпълнението на програмите на Съюза, за да се определят количествено разходите, свързани с действията в областта на климата и биологичното разнообразие на равнището на програмите за действие, индивидуалните и специалните мерки, посочени в член 9, и вписани в оценките и годишните доклади.

Член 20

Европейска служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (8).“


(1)   ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)  Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 година относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1).

(3)   ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 32.

(4)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(5)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(6)  Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 година относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 78, 19.3.2008 г., стр. 1).

(8)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/52


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 567/2014 НА СЪВЕТА

от 26 май 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 215/2008 относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие, по отношение на прилагането на преходния период между 10-ия Европейски фонд за развитие и 11-ия Европейски фонд за развитие до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия Европейски фонд за развитие

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, с последните му изменения (1) („Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС“),

като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Общността по многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО и относно разпределянето на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, по отношение на които се прилага четвърта част от Договора за ЕО (2) („Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР“), и по-специално член 10, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Сметната палата,

като взе предвид становището на Европейската инвестиционна банка,

като има предвид, че:

(1)

С Решение 2013/759/ЕС на Съвета (3) се въвеждат преходни мерки за управление на Европейския фонд за развитие (ЕФР) („преходен инструмент“), за да се осигури наличността на средства за сътрудничеството с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с отвъдморските страни и територии, както и за разходи за подкрепа, за периода от 1 януари 2014 г. до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР.

(2)

Необходимо е да се измени Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета (4) с оглед на оперативното и финансовото управление от страна на Комисията на преходния инструмент през преходния период между 10-ия и 11-ия ЕФР до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР и Регламента за изпълнение на 11-я ЕФР.

(3)

Правилата за изпълнение за оперативното и финансовото управление на Инвестиционния механизъм, прилаган от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през настоящия преходен период и до влизането в сила на Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР е целесъобразно да се изменят по същия начин.

(4)

Следователно Регламент (ЕО) № 215/2008 следва да се измени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За преходния период между 10-ия и 11-ия ЕФР членове 1–159 от Регламент (ЕО) № 215/2008 се заменят с разпоредбите, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага до влизането в сила на Финансовия регламент за 11-ия ЕФР.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 2014 година.

За Съвета

Председател

Ch. VASILAKOS


(1)   ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. Споразумение, изменено със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (ОВ L 287, 28.10.2005 г., стр. 4), и със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (ОВ L 287, 4.11.2010 г., стр. 3).

(2)   ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 32.

(3)  Решение 2013/759/ЕС на Съвета от 12 декември 2013 година относно преходните мерки за управление на ЕФР за периода от 1 януари 2014 г. до влизането в сила на 11-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 48).

(4)  Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 година относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 78, 19.3.2008 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПЪРВА ЧАСТ

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

Предмет, обхват и общи разпоредби

Член 1

Обхват

Настоящият регламент установява правилата за финансовото изпълнение на ресурсите на Европейски фонд за развитие (ЕФР) и за представянето и одита на отчетите му.

Член 2

Връзка с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012

1.   Освен ако специално не е предвидено друго, се счита, че преките позовавания в настоящия регламент на разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) включват също препратки към съответните разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (2).

2.   Не се счита, че препратките в настоящия регламент към приложимите разпоредби на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 включват процедурни разпоредби, които не са приложими към ЕФР, по-специално тези относно оправомощаване за приемане на делегирани актове.

3.   Вътрешните позовавания в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 или в Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 не превръщат разпоредбите, на които се прави позоваване, в косвено приложими за ЕФР.

4.   Използваните в настоящия регламент понятия имат същия смисъл като тези в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, с изключение на определенията, посочени в член 2, букви а)—д) от посочения регламент.

Въпреки това за целите на настоящия регламент посочените по-долу понятия в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 означават следното:

а)

„бюджет“ или „бюджетен/-на“ означават „ЕФР“;

б)

„бюджетно задължение“ означава „финансово задължение“;

в)

„институция“ означава „Комисията“;

г)

„бюджетни кредити“ или „бюджетни кредити за оперативни разходи“ означава „ресурси на ЕФР“

д)

„бюджетен ред“ или „ред в бюджета“ означава „отпуснати средства“;

е)

„основен акт“ означава, според съответния контекст, Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, Решение 2013/755/ЕС на Съвета (3) („Решението за отвъдморско асоцииране“) или Регламент (ЕО) № 617/2007 на Съвета (4) („Регламент за изпълнение“);

ж)

„трета държава“ означава всяка държава или територия бенефициер, попадаща в географския обхват на ЕФР.

5.   Целта на тълкуването на настоящия регламент е запазването на съгласуваността с разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 освен ако такова тълкуване би било несъвместимо с особеностите на ЕФР, както е предвидено в Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, Решението за отвъдморско асоцииране или Регламента за изпълнение.

Член 3

Срокове, дати и крайни срокове

Освен ако не е предвидено друго, Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (5) се прилага за крайните срокове, определени с настоящия регламент.

Член 4

Защита на личните данни

Настоящият регламент не засяга изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) и изискванията на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (7).

Прилага се член 29 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 относно информацията за трансферите на лични данни за целите на одита.

ДЯЛ II

Финансови принципи

Член 5

Финансови принципи

Ресурсите на ЕФР се усвояват в съответствие със следните принципи:

а)

единство и точност на бюджета;

б)

разчетна единица;

в)

универсалност;

г)

специфичност;

д)

добро финансово управление;

е)

прозрачност.

Финансовата година започва на 1 януари и завършва на 31 декември.

Член 6

Принципи на единство и на точност на бюджета

Не се събира приход и не се извършва разход, без това да е отразено в предвидените средства на ЕФР.

Прилагат се член 8, параграфи 2 и 3 и член 8, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 7

Принцип на разчетна единица

Член 19 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно използването на еврото се прилага mutatis mutandis.

Член 8

Принцип на универсалност

Без да се засяга член 9 от настоящия регламент, общият размер на приходите покрива общия размер на прогнозираните плащания.

Всички приходи и разходи се записват в пълния им размер без насрещни корекции и без да се засяга член 23 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 по отношение на правилата относно приспаданията и корекциите на обменните курсове, които се прилагат.

Въпреки това приходите, посочени в член 9, параграф 2, буква в) от настоящия регламент, автоматично намаляват плащанията, извършени спрямо поетите задължения, от които са били генерирани.

Съюзът не може да сключва заеми в рамките на ЕФР.

Член 9

Целеви приходи

1.   Целевите приходи се използват за финансиране на конкретни разходни позиции.

2.   Целеви приходи представляват:

а)

финансовите вноски от държавите членки и трети държави, включително и в двата случая техните държавни агенции, субекти или физически лица, и от международни организации за определени проекти или програми за външна помощ, финансирани от Съюза и управлявани от Комисията или Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от тяхно име в съответствие с член 10 от Регламента за изпълнение;

б)

приходи, предназначени за конкретна цел, като например приходи от фондации, субсидии, дарения и завещания;

в)

приходи, които възникват от възстановяване на недължимо платени суми;

г)

приходи от лихви от плащания по предварително финансиране, при спазване на условията на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

д)

възстановяване на плащания и приходи, натрупани от финансови инструменти по силата на член 140, параграф 6 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

е)

приходи, които възникват от последващото възстановяване на данъци, при спазване на условията на член 23, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   Целевите приходи, посочени в параграф 2, букви а) и б), финансират разходи, които са определени от донора, при условие че това е прието от Комисията.

Целевите приходи, посочени в параграф 2, букви д) и е), финансират разходи, които са подобни на тези, от които целевите приходи са генерирани.

4.   Член 184, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилага mutatis mutandis.

5.   Член 22, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 за безвъзмездните сделки се прилага към целевите приходи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. По отношение на член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, приемането на безвъзмездна сделка подлежи на разрешение от Съвета.

6.   Ресурсите на ЕФР, които съответстват на целеви приходи, се предоставят автоматично, когато тези приходи бъдат получени от Комисията. Въпреки това ефектът от прогнозата за вземанията е, че ресурсите на ЕФР се предоставят в случай на целеви приходи по параграф 2, буква а), когато споразумението с държавата членка е изразено в евро; плащанията във връзка с тези приходи могат да бъдат извършени само когато същите приходи бъдат получени.

Член 10

Принцип на специфичност

Ресурсите на ЕФР се заделят за конкретни цели по държави от АКТБ или ОСТ и съгласно основните инструменти за сътрудничество.

По отношение на държавите от АКТБ тези инструменти са установени с финансовия протокол, приложен към Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС. Заделянето на ресурси (индикативни разпределени суми) се основава и на разпоредбите от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР и на Регламента за изпълнение и е съобразено с ресурсите, предназначени за разходи за подкрепа, свързани с планирането и изпълнението по силата на член 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

По отношение на ОСТ тези инструменти са установени в част четвърта от Решението за отвъдморско асоцииране и в приложение II към него. При заделянето на тези ресурси се отчита също така неразпределеният резерв, предвиден в член 3, параграф 3 от посоченото приложение, и ресурсите, предназначени за проучвания или мерки за техническа помощ по член 1, параграф 1, буква в) от него.

Член 11

Принцип на добро финансово управление

1.   Прилага се член 30, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Без да се засяга параграф 3, буква а) от настоящия член, член 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 не се прилага.

2.   Поставят се конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове цели. Постигането на тези цели се следи чрез показатели за постигнатото.

3.   За да се подобри процесът на вземане на решения, по-специално за да се обоснове и уточни определянето на вноските, които да се изплащат от държавите членки съгласно член 21 от настоящия регламент, се изискват следните оценки:

а)

използването на ресурсите на ЕФР се предшества от предварителна оценка на операцията, която ще бъде предприета, като обхваща елементите, изброени в член 18, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012;

б)

операцията подлежи на последваща оценка, с която да се гарантира, че желаните резултати оправдават използваните средства.

4.   Видовете финансиране, предвидени в дял VIII от настоящия регламент, и методите на изпълнение, предвидени в член 17 от настоящия регламент, се избират въз основа на способността им да постигнат специфичните цели на действията и възможностите им за осигуряване на резултати, като се отчитат по-специално разходите за проверки, административната тежест, както и очакваният риск от неспазване. По отношение на безвъзмездните средства това включва разглеждане на възможността за използването на еднократни суми, единни ставки и единични разходи.

Член 12

Вътрешен контрол

Прилага се член 32 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 13

Принцип на прозрачност

1.   ЕФР се изпълнява и отчетите се представят в съответствие с принципа на прозрачност.

2.   Годишните справки за поетите задължения, плащанията и и годишната сума на изискваните вноски по член 7 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 4 от настоящия регламент, се прилагат член 35, параграф 2, първа алинея и член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно публикуването на информация за получателите и на друга информация. За целите на член 21, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 понятието „местонахождение“ е, когато е необходимо, еквивалентно на региона от ниво NUTS 2, когато получателят е физическо лице.

4.   Действията, финансирани по ЕФР, могат да бъдат изпълнявани чрез успоредно или съвместно съфинансиране.

В случаите на успоредно съфинансиране действието трябва да се раздели на редица ясно определими компоненти, като всеки от тях се финансира от различни партньори, които предоставят съфинансиране по такъв начин, че крайното използване на финансирането да може винаги да се идентифицира.

В случаите на съфинансиране общата стойност на действието трябва да се раздели между партньорите, които предоставят съфинансирането, и ресурсите трябва се обединят по начин, по който вече не е възможно да се идентифицира източникът на финансиране за дадена дейност, предприета като част от дейността. В такива случаи последващото публикуване на безвъзмездни средства и на договори за възлагане на обществени поръчки, както е предвидено в член 35, параграф 2, първа алинея и член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, е съобразено с правилата на субекта, на който са възложени изпълнителни правомощия, ако има такива.

5.   Когато предоставя финансова помощ, Комисията по целесъобразност предприема всички необходими мерки с оглед гарантиране на видимостта на финансовата подкрепа от Съюза. Това включва мерки за налагане на изискванията за видимост за получателите на средства на Съюза, освен в надлежно обосновани случаи. Комисията носи отговорност за осъществяването на мониторинг за спазването от получателите на тези изисквания.

ДЯЛ III

Ресурси на ЕФР и изпълнение

Член 14

Произход на ресурсите на ЕФР

Ресурсите на ЕФР се състоят от максималния размер на средствата, посочени в член 1 от Решение 2013/759/ЕС и други целеви приходи, посочени в член 9 от настоящия регламент.

Ресурсите на ЕФР, управлявани от ЕИБ, включват и ресурсите на Инвестиционния механизъм, управляван като револвиращ фонд.

Член 15

Структура на ЕФР

Приходите и разходите на ЕФР се класифицират според техния вид или употребата, за която са предназначени.

Член 16

Изпълнение на ЕФР в съответствие с принципа на добро финансово управление

1.   Комисията поема отговорностите на Съюза, определени в член 57 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и в Решението за отвъдморско асоцииране. За тази цел тя изпълнява приходите и разходите на ЕФР в съответствие с разпоредбите на тази част и част трета от настоящия регламент изцяло на своя отговорност и в рамките на ресурсите на ЕФР.

2.   Държавите членки сътрудничат на Комисията за усвояване на ресурсите на ЕФР в съответствие с принципа на добро финансово управление.

Член 17

Методи на изпълнение

1.   Прилагат се членове 56 и 57 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   При спазване на разпоредбите на параграфи 3—5 от настоящия член се прилагат правилата относно методите на изпълнение, предвидени в част първа, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и членове 188 и 193 от този регламент. Не се прилагат обаче член 58, параграф 1, буква б) и член 59 от посочения регламент относно споделеното управление с държавите членки.

3.   Субектите, на които са възложени изпълнителни пълномощия, гарантират съгласуваност с външната политика на Съюза и могат да възлагат задачи по изпълнението на бюджета на други субекти при условия, равностойни на тези, които се прилагат за Комисията. Те изпълняват ежегодно задълженията си съгласно член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Одиторското становище се предава в срок от един месец след доклада и декларацията за управлението и се взема предвид при изготвянето на декларацията за достоверност на Комисията.

Международните организации, както е посочено в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (EС, Eвратом) № 966/2012, и органите на държавите членки, както е посочено в член 58, параграф 1, буква в), подточки v) и vi) от посочения регламент, на които са били възложени задачи от Комисията, могат също да възлагат задачи за изпълнение на бюджета на организации с нестопанска цел, които притежават необходимия оперативен и финансов капацитет, при условия, равностойни с условията, прилагани спрямо Комисията.

Държавите от АКТБ и ОСТ могат да възлагат задачи по изпълнението на своите служби и органи, уредени от частното право, въз основа на договор за услуги. Тези органи се избират въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като се избягват конфликти на интереси. В споразумението за финансиране се постановяват условията на договора за услуги.

4.   Когато ЕФР се изпълнява в рамките на непряко управление с държавите от АКТБ или ОСТ, без да се засягат отговорностите на държавите от АКТБ или ОСТ, които действат в качеството си на възложители, Комисията:

а)

събира, ако е необходимо, суми, дължими от получатели в съответствие с член 80 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, включително посредством решение, което влиза в сила при същите условия, като тези, които са предвидени в член 299 на Договора;

б)

налага, когато обстоятелствата го изискват, административни и/или финансови санкции при същите условия, като тези, които са предвидени в член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

В споразумението за финансиране се съдържат разпоредби относно сътрудничеството между Комисията и държавите от АКТБ или ОСТ за тази цел.

5.   Финансовата помощ на Съюза може да бъде предоставена чрез вноски към международни, регионални или национални фондове, като тези, създадени или управлявани от ЕИБ, държавите членки, партньорски държави и региони или международни организации, за привличане на съвместно финансиране от няколко донора, или към фондове, създадени от един или повече донори за целите на съвместното изпълнение на проекти.

Насърчава се реципрочният достъп на финансовите институции на Съюза до финансови инструменти, създадени от други организации, когато е целесъобразно.

ДЯЛ IV

Финансови участници

Член 18

Общи разпоредби относно финансовите участници и тяхната отговорност

1.   Комисията осигурява на всеки финансов участник необходимите ресурси за изпълнение на неговите задължения и устав, описващ подробно неговите задачи, права и задължения.

2.   Член 64 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно разделяне на функциите се прилага mutatis mutandis.

3.   Глава IV от дял IV на част първа от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно отговорността на финансовите участници се прилагат mutatis mutandis.

Член 19

Разпоредител с бюджетни кредити

1.   Прилагат се членове 65, 66 и 67 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, които се отнасят съответно до разпоредителя с бюджетни кредити, неговите правомощия и функции и правомощията и функциите на ръководителите на делегациите на Съюза.

Годишният отчет за дейността, посочен в член 66, параграф 9 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, включва в приложение таблици, показващи по отпуснати суми, държави, територии, региони или подрегиони общите поети задължения, целевите средства и плащанията, извършени през финансовата година, и обобщените сборове от откриването на съответния ЕФР.

2.   Когато разпоредителят с бюджетни кредити на Комисията установи проблеми при изпълнението на процедури, свързани с управлението на ресурсите на ЕФР, той заедно с националния или регионалния разпоредител, разпоредителя в рамките на АКТБ или териториалния разпоредител осъществява необходимите контакти за справяне със ситуацията и взема всякакви необходими мерки за тази цел. Когато националният, регионалният разпоредител, разпоредителят в рамките на АКТБ или териториалният разпоредител с бюджетни кредити не изпълнява или не е в състояние да изпълнява своите задълженията съгласно Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС или Решението за отвъдморско асоцииране, отговорният разпоредител с бюджетни кредити на Комисията може временно да го замести и да действа от негово име, като в този случай Комисията може да получи финансова компенсация за допълнителното административно натоварване от ресурсите, отпуснати за съответната държава от АКТБ или ОСТ.

Член 20

Счетоводител

1.   Счетоводителят на Комисията е счетоводителят на ЕФР.

2.   Прилага се член 68, с изключение на параграф 1, втора алинея и член 69 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, които се отнасят съответно до правомощия и функции на счетоводителя, и правомощия, които може да се делегират от счетоводителя. Не се прилагат член 54 и член 57, параграф 3, член 58, параграф 5, втора алинея и член 58, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

ДЯЛ V

Приходни операции

Член 21

Годишен размер на вноските и частите, на които ще се изплащат

1.   В съответствие с член 7 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР горната граница на годишния размер на вноската за година n + 2 и годишният размер на вноската за година n + 1, както и изплащането им на три части, се определят съгласно процедурата, установена в параграфи 2—7 от настоящия член.

Частите на вноската, които всяка държава членка плаща, се определят по такъв начин, че да са пропорционални на вноските на тази държава в ЕФР, както са определени в член 1, параграф 2 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

2.   Комисията представя предложение до 15 октомври на година n, което съдържа:

а)

горната граница на годишната сума на вноската за година n + 2;

б)

годишната сума на вноската за година n + 1;

в)

размера на първата част от вноската за година n + 1;

г)

индикативна необвързваща прогноза, базирана на статистическия подход за очаквания годишен размер на вноските за години n + 3 и n + 4.

Съветът взема решение по това предложение до 15 ноември на година n.

Държавите членки плащат първата част от вноската за година n + 1 най-късно до 21 януари на година n + 1.

3.   Комисията представя предложение до 15 юни на година n + 1, което съдържа:

а)

размера на втората част от вноската за година n + 1;

б)

преразгледана годишна сума на вноската за година n + 1 според действителните потребности в случаите, когато съгласно член 7, параграф 3 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР годишният размер се отклонява от действителните потребности.

Съветът взема решение по предложението най-късно 21 календарни дни след като Комисията представи предложението си.

Държавите членки плащат втората част от вноската най-късно 21 календарни дни след приемането на решението на Съвета.

4.   До 15 юни на година n + 1, като вземе предвид предвижданията на ЕИБ относно управлението и функционирането на Инвестиционния механизъм, в т.ч. лихвените субсидии, които се прилагат от ЕИБ, Комисията изготвя и изпраща на Съвета справка за поетите задължения, плащанията и годишния размер на поканите за вноски, направени за година n, както и на тези, които следва да бъдат направени за годините n + 1 и n + 2. Комисията предоставя справка за годишните суми от вноските на държавите членки, както и за сумата, която трябва да се плати от ЕФР, като прави разграничение между дяловете на ЕИБ и тези на Комисията. Сумите за години n + 1 и n + 2 се основават на способността за ефективно предоставяне на предложеното ниво на ресурси, като се прави опит за избягване на значителни различия между различните години и на значителни баланси в края на годината.

5.   Комисията представя предложение до 10 октомври на година n + 1, което съдържа:

а)

третата част от годишната вноска за година n + 1;

б)

преразгледания годишен размер на вноската за година n + 1 според действителните потребности в случаите, когато съгласно член 7, параграф 3 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР годишният размер се отклонява от действителните потребности.

Съветът взема решение по предложението най-късно 21 календарни дни след като Комисията представи предложението си.

Държавите членки плащат третата част от вноската най-късно 21 календарни дни след приемането на решението на Съвета.

6.   Сборът от частите за определена година не може да надхвърля годишната сума на вноската, определена за тази година. Годишната сума на вноската не може да надхвърля определената за тази година горна граница. Горната граница не може да се увеличава освен в съответствие с член 7, параграф 4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР. Възможното увеличение на горната граница се включва към предложенията, посочени в параграфи 2, 3 и 5 от настоящия член.

7.   В горната граница на годишния размер на вноската, която трябва да се плати от всяка държава членка за година n + 2, в годишния размер на вноската за година n + 1 и в частите, на които се плаща вноската, се посочват:

а)

сумата, управлявана от Комисията, и

б)

сумата, управлявана от ЕИБ, включително лихвените субсидии, които тя управлява.

Член 22

Плащане на частите на вноските

1.   Поканите за вноски първо усвояват, една след друга, сумите, предвидени за предходни Европейски фондове за развитие.

2.   Вноските на държавите членки се определят в евро и се заплащат в евро.

3.   Вноската, посочена в член 21, параграф 7, буква а), се кредитира от всяка държава членка на специална сметка, озаглавена „Европейска комисия—Европейски фонд за развитие“, която се открива в централната банка на съответната държава членка или в посочена от нея финансова институция. Сумите по тези вноски остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията трябва да бъдат направени. Комисията се стреми да прави всички тегления от специалните сметки по такъв начин, че да поддържа такова разпределение на активи в тези сметки, което съответства на формулата за разпределение съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

Вноската, посочена в член 21, параграф 7, буква б) от настоящия регламент, се кредитира от всяка държава членка в съответствие с член 53, параграф 1.

Член 23

Лихва за неизплатени суми по вноски

1.   При изтичане на сроковете, определени в член 21, параграфи 2, 3 и 5, съответната държава членка е задължена да заплати лихва в съответствие със следните условия:

а)

лихвеният процент е процентът, определен от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции за рефинансиране, който е публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз, и е в сила на първия календарен ден от месеца, през който изтича срокът, увеличен с два процентни пункта. Ставката нараства с 0,25 процентни пункта за всеки месец закъснение;

б)

периодът, за който се дължи лихва, започва да тече от първия календарен ден след датата, на която изтича крайният срок за плащането, и свършва в деня на плащането.

2.   По отношение на вноската, посочена в член 21, параграф 7, буква а), лихвата се кредитира по една от сметките, посочени в член 1, параграф 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

По отношение на вноската, посочена в член 21, параграф 7, буква б), лихвата се кредитира на Инвестиционния механизъм в съответствие с член 53, параграф 1.

Член 24

Предявяване на неизплатени вноски

При изтичане на срока на действие на финансовия протокол, приложен към Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, неиздължената част от посочените в член 21 от настоящия регламент финансови вноски на държавите членки се предявява от Комисията и ЕИБ като изискуема в съответствие с условията, предвидени в настоящия регламент.

Член 25

Други приходни операции

1.   Прилагат се членове 77—79, член 80, параграфи 1 и 2 и членове 81—82 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно прогнозата за вземанията, установяването на вземания, разпореждането и правилата за събиране, давностния срок и националното третиране на вземанията на Съюза. Събирането може да се направи чрез решение на Комисията, подлежащо на принудително изпълнение съгласно член 299 от Договора.

2.   По отношение на член 77, параграф 3 и член 78, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 позоваването на собствените ресурси се счита за позоваване на вноските на държавите членки, както са определени в член 21 от настоящия регламент.

3.   По отношение на събираните суми в евро се прилага член 83, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012. За събираните суми в местна валута той се прилага, като се използва обменният курс на централната банка на емитиращата валутата държава, който е в сила на първия календарен ден от месеца, през който е изготвено нареждането за събиране.

4.   По отношение на член 84, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 списъкът на вземанията се изготвя отделно за ЕФР и се добавя към доклада, посочен в член 44, параграф 2 от настоящия регламент.

5.   Не се прилагат членове 85 и 90 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

ДЯЛ VI

Разходни операции

Член 26

Решения за финансиране

Поемането на задължение за разход се предхожда от решение за финансиране, прието от Комисията.

Член 84 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилага, с изключение на параграф 2 от него.

Член 27

Правила, приложими за поетите задължения

1.   Прилагат се член 85, с изключение на буква в) от параграф 3, членове 86, 87, 185 и член 189, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно видовете поети задължения и осъществяването на външните дейности. Не се прилагат член 95, параграф 2, член 97, параграф 1, букви а) и д) и член 98 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

2.   По отношение на прилагането на член 189, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 периодът за сключването на отделни договори и споразумения за безвъзмездни средства, с които се осъществява дейността, може да бъде удължен за срок над три години след датата на сключване на споразумението за финансиране, когато държавите от АКТБ и ОСТ възложат задачи по изпълнението на бюджета в съответствие с член 17, параграф 3 от настоящия регламент.

3.   Когато ресурсите на ЕФР се изпълняват при непряко управление с държавите от АКТБ или с ОСТ, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може, след като приеме обосновка, да удължи двегодишния срок, посочен в член 86, параграф 5, трета алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и тригодишния период, посочен във втора алинея от член 189, параграф 2 от него.

4.   В края на удължения срок, посочен в параграф 3 от настоящия член, или сроковете, посочени в член 86, параграф 5, трета алинея и в член 189, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, неусвоените остатъци, ако е приложимо, се отменят.

5.   Когато мерките са предприети съгласно членове 96 и 97 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, прилагането на удължените срокове, посочени в параграф 3 от настоящия член, в член 86, параграф 5, трета алинея и в член 189, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, може да бъде спряно.

6.   За целите на параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б) от член 87 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 привеждането в съответствие и редовността се преценяват спрямо съответните разпоредби, и по-специално Договорите, Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, Решението за отвъдморско асоцииране, Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, настоящия регламент и всички актове, приети в изпълнение на тези разпоредби.

7.   Всяко правно задължение предвижда изрично Комисията и Сметната палата да разполагат с правомощия за извършване на проверка и одит, а OLAF с правомощия да извършва разследвания, въз основа на документи и на място на всички бенефициери, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства по ЕФР.

Член 28

Утвърждаване, разрешаване и плащане на разход

Прилагат се членове 88, 89, член 90, с изключение на параграф 4, втора алинея от него, член 91 и член 184, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 29

Срокове за плащане

1.   При условие че са спазени разпоредбите на параграф 2, за плащания, извършени от Комисията, се прилага член 92 Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Когато ресурсите на ЕФР се изпълняват при непряко управление с държавите от АКТБ или ОСТ и Комисията извършва плащания от тяхно име, срокът, посочен в член 92, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, се прилага за всички плащания, които не са посочени в буква а) от него. Финансовото споразумение съдържа необходимите разпоредби, чрез които да се гарантира своевременното сътрудничество на възлагащия орган.

3.   Вземания за просрочени плащания, за които Комисията носи отговорност, се поемат от сметката или сметките, посочени в член 1, параграф 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

ДЯЛ VII

Различни разпоредби за изпълнение

Член 30

Вътрешен одитор

Вътрешният одитор на Комисията е вътрешният одитор на ЕФР. Прилагат се членове 99 и 100 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 31

Информационни системи, електронно предаване на документи и електронно управление

Членове 93, 94 и 95 от Регламент (EС, Евратом) № 966/2012 относно електронното управление на операциите и на документите се прилагат mutatis mutandis.

Член 32

Добра администрация и средства за обжалване

Прилагат се членове 96 и 97 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 33

Използване на централната база данни за отстраняванията

Централната база данни за отстраняванията, създадена с член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, която съдържа подробна информация за кандидатите и оферентите, и кандидатите и бенефициерите, които отговарят на един от критериите, посочени в член 106, член 109, параграф 1, първа алинея, буква б) и член 109, параграф 2, буква а) от този регламент, се използва за изпълнението на ЕФР.

Член 108, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и членове 142 и 144 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 относно използването на централната база данни за отстраняванията и относно достъпа до нея се прилагат mutatis mutandis.

По отношение на член 108, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 финансовите интереси на Съюза включват изпълнението на ЕФР.

Член 34

Административни договорености с ЕСВД

Съгласно член 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР между Европейската служба за външна дейност (наричана по-нататък „ЕСВД“) и службите на Комисията могат да бъдат договорени подробни правила с цел улесняване на изпълнението от страна на делегациите на Съюза на ресурсите, предвидени за разходи за подкрепа, свързани с ЕФР.

ДЯЛ VIII

Видове финансиране

Член 35

Общи разпоредби за видовете финансиране

1.   За целите на предоставяне на финансова помощ съгласно настоящия дял, сътрудничеството между Съюза, държавите от АКТБ и ОСТ може да приеме формата, inter alia, на:

а)

тристранни договорености, с които Съюзът координира с трети държави помощта, която предоставя за държава от АКТБ, ОСТ или регион;

б)

административни мерки за сътрудничество, като например туининг между държавни институции, местни органи, национални държавни органи или частноправни субекти, натоварени със задачи за обществени услуги в държава членка или най-отдалечен регион и такива в държава от АКТБ или в ОСТ или техен регион, както и мерки за сътрудничество с участието на експерти от публичния сектор, изпратени от държавите членки и техните регионални и местни органи;

в)

експертни механизми за целево изграждане на капацитет в държави от АКТБ, ОСТ или техен регион и за предоставяне на краткосрочна техническа и консултативна помощ, както и за подпомагане на ефективни центрове за знания и високи постижения в областта на управлението и реформите в публичния сектор;

г)

вноски към разходите, необходими за създаването и управлението на публично-частно партньорство;

д)

програми в подкрепа на секторните политики, с които Съюзът предоставя подкрепа за секторна програма на държава от АКТБ или ОСТ, или

е)

лихвени субсидии в съответствие с член 37.

2.   В допълнение към видовете финансиране, предвидени в членове 36—42, финансова помощ може да бъде предоставена и чрез:

а)

намаляване на дългове по международно съгласувани програми за намаляване на дългове;

б)

в изключителни случаи, секторни и общи програми за внос, които могат да приемат формата на:

секторни програми за внос в натура,

секторни програми за внос, които предвиждат чужда валута за финансиране на вноса за въпросния сектор, или

общи програми за внос, които предвиждат чужда валута за финансиране на общия внос на широка гама от продукти.

3.   Финансовата помощ на Съюза може също да бъде предоставена чрез вноски към международни, регионални или национални фондове, като тези, създадени или управлявани от Европейската инвестиционна банка, държавите членки или държави от АКТБ или ОСТ и техни региони или от международни организации, за привличане на съвместно финансиране от редица донори, или към фондове, създадени от един или повече донори за целите на съвместното изпълнение на проекти.

Насърчава се реципрочният достъп на финансовите институции на Съюза до финансови инструменти, създадени от други организации, когато е целесъобразно.

4.   При изпълнението на своята подкрепа за преход и реформа в държавите от АКТБ и ОСТ Съюзът се основава и използва опита на държавите членки и извлечените поуки.

Член 36

Възлагане на обществени поръчки

1.   Прилага се член 101 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, в който се определят обществените поръчки.

2.   За целите на настоящия регламент възложители са:

а)

Комисията от името и за сметка на една или повече държави от АКТБ или ОСТ;

б)

субектите и лицата, посочени в член 185 на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, на които са възложени съответните задачи по изпълнението на бюджета.

3.   За договорите за обществени поръчки, възлагани от възложителите, посочени в параграф 2 от настоящия член, или от тяхно име, разпоредбите на глава 1 от дял V на част първа, както и на глава 3 от дял IV на част втора от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилагат, с изключение на:

а)

член 103, член 104, параграф 1, втора алинея и член 111 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

б)

член 127, параграфи 3 и 4, член 128, членове 134—137, член 139, параграфи 3—6, член 148, параграф 4, член 151, параграф 2, член 160, член 164, второто изречение от член 260 и член 262 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

По отношение на поръчките за недвижими имоти се прилага член 124, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за възложителите, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член, когато след проверките съгласно член 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 Комисията им е разрешила да прилагат собствени процедури за възлагане на обществени поръчки.

4.   За договорите за обществени поръчки, възлагани от Комисията за собствена сметка, както и за изпълнение на действия, свързани с помощи при управление на кризисни ситуации и операции за предоставяне на хуманитарна помощ и гражданска защита, се прилагат разпоредбите на дял V на част първа от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

5.   При неспазване на процедурите по параграф 3 разходите за съответните операции не отговарят на критериите за финансиране от ЕФР.

6.   Процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в параграф 3, се предвиждат в споразумението за финансиране.

7.   С оглед на разпоредбите на член 263, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012:

а)

„обявление за предварителна информация“ е обявление, чрез което възложителите оповестяват индикативно прогнозите за общата стойност и предмета на поръчките и рамковите споразумения, които възнамеряват да възложат през дадена финансова година, с изключение на поръчките по процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка;

б)

„обявление за поръчка“ е начинът, по който възложителите обявяват намерението си да започнат процедура за възлагане на обществена поръчка, сключване на рамково споразумение или създаване на динамична система за покупки в съответствие с член 131 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012;

в)

„обявление за възлагане“ е обявлението, което съдържа резултатите от процедурата за възлагане на поръчки, за сключване на рамкови споразумения или за възлагане на поръчки, основани на динамична система за покупки.

Член 37

Безвъзмездни средства

1.   При спазване на разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат дял VI на първа част и член 192 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Безвъзмездните средства представляват преки финансови помощи, отпускани безвъзмездно от ЕФР с цел финансиране на:

а)

действие, предназначено да подпомогне постигането на цел от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС или от Решението за отвъдморско асоцииране или цел на програма или проект, приети съгласно това споразумение или решение; или

б)

функционирането на орган, който преследва целта, посочена в буква а).

Безвъзмездни средства по смисъла на буква а) могат да се отпускат на някой от органите, посочени в член 208, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   Когато Комисията работи със заинтересовани страни от АКТБ и ОСТ, тя взема под внимание техните специфични особености, включително потребностите и контекста, при определянето на условията за финансиране, вида на участието, условията на отпускането и административните разпоредби, свързани с управлението на безвъзмездни средства, с цел да се достигне до възможно най-широкия кръг заинтересовани страни от АКТБ и ОСТ и да се постигне най-ефективно изпълнение на целите на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС или Решението за отвъдморско асоцииране. Специфичните условия се насърчават, като те могат да бъдат споразумения за партньорство, финансова подкрепа за трети страни, пряко възлагане или покани за предложения с ограничения по отношение на допустимостта или еднократни суми.

4.   Не представляват безвъзмездни средства по смисъла на настоящия регламент:

а)

елементите, посочени в букви б)—е), букви з) и и) от член 121, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

б)

финансовата помощ, посочена в член 35, параграф 2 от настоящия регламент.

5.   Не се прилагат членове 175 и 177 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

Член 38

Награди

Дял VII на част първа от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилага с изключение на втората алинея от член 138, параграф 2 от него.

Член 39

Бюджетна подкрепа

Прилага се член 186 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Общата или секторната бюджетна подкрепа на Съюза се основава на взаимна отчетност и споделени ангажименти по отношение на универсални ценности и е насочена към укрепване на договорните партньорства между Съюза и страните от АКТБ или ОСТ с цел утвърждаване на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, подкрепа на устойчивия и приобщаващ икономически растеж и премахване на бедността.

Всяко решение за предоставяне на бюджетна подкрепа се основава на политики за бюджетна подкрепа, одобрени от Съюза, на набор от ясни критерии за допустимост и на внимателна оценка на рисковете и ползите.

Един от ключовите фактори за такова решение е извършването на оценка на ангажиментите, постигнатите резултати и напредъка в държавите от АКТБ и ОСТ по отношение на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. Бюджетната подкрепа е диференцирана, за да отговори по-добре на политическия, икономическия и социалния контекст в държавите от АКТБ и ОСТ, като се вземат предвид ситуациите на нестабилност.

При предоставянето на бюджетна подкрепа Комисията определя ясно и контролира нейното обвързване с условия и също така подкрепя развитието на парламентарния контрол и капацитета за одит, и повишава прозрачността и публичния достъп до информация.

Отпускането на бюджетна подкрепа се обвързва с постигането на задоволителен напредък по отношение на целите, договорени с държавите от АКТБ и ОСТ.

При предоставянето на бюджетна подкрепа за ОСТ се вземат предвид техните институционални връзки със съответната държава членка.

Член 40

Финансови инструменти

Финансови инструменти могат да бъдат създавани в рамките на решенията за финансиране, посочени в член 26. Винаги когато е възможно, те са под ръководството на ЕИБ, на многостранна европейска финансова институция, като например Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), или на двустранна европейска финансова институция, например двустранните банки за развитие, евентуално групирани с допълнителни безвъзмездни средства от други източници.

Комисията може да прилага финансовите инструменти в режим на пряко управление или в режим на непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на субектите съгласно подточки ii), iii), v) и vi) от член 58, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Тези субекти изпълняват изискванията на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и съблюдават целите, стандартите и политиките на Съюза, както и най-добрите практики по отношение на използването и докладването относно средствата на Съюза.

Счита се, че субектите, които изпълняват критериите по член 60, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, отговарят и на критериите за подбор, посочени в член 139 от същия регламент. Прилага се дял VIII на част първа от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, с изключение на член 139, параграф 1, параграф 4, първа алинея и параграф 5.

Финансовите инструменти могат да бъдат групирани в инструменти за целите на изпълнението и докладването.

Член 41

Експерти

Прилага се член 204, втора алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и член 287 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 относно външните експерти, получаващи възнаграждение.

Член 42

Доверителни фондове на Съюза

1.   При спазване на параграф 2 от настоящия член се прилага член 187 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   По отношение на член 187, параграф 8 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 компетентният комитет е комитетът, посочен в член 8 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

ДЯЛ IX

Представяне на отчетите и счетоводна отчетност

Член 43

Отчети на ЕФР

1.   В отчетите на ЕФР, в които е описано финансовото състояние на фонда към 31 декември на определена година, се включват:

а)

финансовите отчети;

б)

доклада относно финансовото изпълнение.

Финансовите отчети са придружени от информацията, предоставена от ЕИБ в съответствие с член 57.

2.   Счетоводителят изпраща предварителните отчети на Сметната палата най-късно до 31 март на следващата година.

3.   До 15 юни на следващата година Сметната палата излага своите съображения относно предварителните отчети по отношение на частта от ресурсите на ЕФР, за чието финансово управление носи отговорност Комисията, така че Комисията да може да внесе корекциите, които счита за необходими за изготвянето на окончателните отчети.

4.   Комисията одобрява окончателните отчети и ги изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата най-късно до 31 юли на следващата година.

5.   Прилага се член 148, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

6.   До 15 ноември на следващата година окончателните отчети се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз заедно с декларацията за достоверност, предоставена от Сметната палата в съответствие с член 49.

7.   Предварителните и окончателните отчети могат да бъдат изпращани в съответствие с параграфи 2 и 4 по електронен път.

Член 44

Финансови отчети и доклад относно финансовото изпълнение

1.   Прилага се член 145 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Докладът относно финансовото изпълнение се изготвя от отговорния разпоредител с бюджетни кредити и се изпраща на счетоводителя до 15 март за включване в отчетите на ЕФР. Той дава вярна и точна представа за приходните и разходните операции на ЕФР. Докладът се представя в милиони евро и се състои от:

а)

отчет за финансовия резултат, който представя всички финансови операции през годината като приходи и разходи;

б)

приложение към отчета за финансовия резултат, което допълва и коментира представените в отчета данни.

3.   Отчетът за финансовия резултат съдържа следното:

а)

таблица, описваща промените през предходната финансова година по отношение на разпределените средства;

б)

таблица, показваща по разпределени суми общия размер на поетите задължения, целевите средства и плащанията, извършени през финансовата година, и обобщените сборове от откриването на ЕФР насам.

Член 45

Мониторинг и докладване от страна на Комисията и на ЕИБ

1.   Комисията и ЕИБ, доколкото това ги засяга, наблюдават използването на помощта по ЕФР от държавите от АКТБ, ОСТ или от други бенефициери, както и изпълнението на проектите, финансирани от ЕФР, като обръщат специално внимание на целите, посочени в членове 55 и 56 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и в съответните разпоредби от Решението за отвъдморско асоцииране.

2.   ЕИБ периодично информира Комисията за изпълнението на проектите, финансирани с обслужвани от банката ресурси от ЕФР, като следва процедурите, предвидени в оперативните насоки за Инвестиционния механизъм.

3.   Комисията и ЕИБ предоставят на държавите членки информация за оперативното изпълнение на ресурсите на ЕФР, както е предвидено в член 18 от Регламента за изпълнение. Комисията изпраща тази информация до Сметната палата съгласно член 11, параграф 5 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

Член 46

Счетоводна отчетност

Счетоводните правила, посочени в член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, се прилагат за ресурсите на ЕФР, управлявани от Комисията. Тези правила се прилагат за ЕФР, като се взема предвид специфичното естество на неговите дейности.

Счетоводните принципи, съдържащи се в член 144 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, се прилагат към финансовите отчети, посочени в член 44 от настоящия регламент.

Прилагат се членове 151, 153, 154 и 155 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Счетоводителят изготвя и след консултации с отговорния разпоредител с бюджетни кредити приема сметкоплан, който се прилага за операциите по ЕФР.

Член 47

Бюджетно счетоводство

1.   В бюджетните сметки се отразява подробно финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР.

2.   Бюджетните сметки показват всички:

а)

разпределени средства и съответстващите им ресурси на ЕФР;

б)

финансови задължения;

в)

плащания; и

г)

установени дългове и операции по събиране на вземания за финансовата година, изцяло и без никаква насрещна корекция.

3.   Когато поетите задължения, плащанията и дълговете са изразени в национални валути, счетоводната система дава възможност, когато е необходимо, те да бъдат записани в национални валути и в евро.

4.   Общите финансови задължения се отразяват в евро по стойността на приетите от Комисията решения за финансиране. Отделните финансови задължения се отразяват в евро по стойност, равна на правните задължения. Тази стойност, когато е уместно, включва:

а)

разпоредба за плащането на възстановими разходи при представяне на оправдателна документация;

б)

разпоредба за корекцията на цените, за увеличаването на количествата и за непредвидените разходи за договори, финансирани по ЕФР;

в)

финансова разпоредба за колебанията в обменния курс.

5.   Цялата счетоводна документация, отнасяща се до изпълнението на поето задължение, се пази за период от пет години от датата на решението по член 50 за освобождаване от отговорност за финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за финансовата година, през която поетото задължение е било приключено за счетоводни цели.

ДЯЛ X

Външен одит и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Член 48

Външен одит

1.   По отношение на операциите, финансирани с управлявани от Комисията ресурси на ЕФР съгласно член 16, Сметната палата упражнява своите правомощия в съответствие с настоящия член и член 49.

2.   Прилагат се членове 159, 160, член 161, с изключение на параграф 6, член 162, с изключение на първото изречение от параграф 3 и на параграф 5, и член 163 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   За целите на член 159, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 Сметната палата взема предвид Договорите, Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, Решението за отвъдморско асоцииране, Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, настоящия регламент и всички други актове, приети съгласно тези инструменти.

4.   За целите на член 162, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 датата, посочена в първото изречение, е 15 юни.

5.   Сметната палата бива информирана относно вътрешните правила, посочени в член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, включително назначаването на разпоредители с бюджетни кредити, както и относно инструмента за делегиране на правомощия, посочен в член 69 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

6.   Националните органи за одит на държавите от АКТБ и на ОСТ се насърчават да сътрудничат на Сметната палата по нейно искане.

7.   По искане на една от другите институции на Съюза Сметната палата може да даде становища по въпроси, свързани с ЕФР.

Член 49

Декларация за достоверност

Едновременно с годишния доклад, посочен в член 162 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност по отношение на точността на отчетите, както и на законосъобразността и правомерността на извършените операции, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 50

Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета по отношение на Комисията

1.   Решението за освобождаване от отговорност обхваща отчетите по член 43, освен частта от тях, осигурена от ЕИБ в съответствие с член 57, и се приема в съответствие с член 164 и член 165, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Освобождаването от отговорност, посочено в член 164, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, се предоставя по отношение на тези ресурси от ЕФР, които се управляват от Комисията в съответствие с член 16, параграф 1 от настоящия регламент за година n.

2.   Решението за освобождаване от отговорност се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Прилагат се членове 166 и 167 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

ВТОРА ЧАСТ

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

Член 51

Участие на Европейската инвестиционна банка

ЕИБ управлява Инвестиционния механизъм и извършва операции в съответствие с него, включително лихвени субсидии и техническа помощ, от името на Съюза в съответствие с разпоредбите на част втора от настоящия регламент.

Освен това ЕИБ поема финансовото изпълнение на други операции, които се осъществяват посредством финансиране от собствените ѝ ресурси в съответствие с член 4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, където е приложимо в съчетание с лихвени субсидии от ресурсите на ЕФР.

Прилагането на част втора на настоящия регламент не поражда задължения или пасиви за Комисията.

Член 52

Прогнози за поетите задължения и плащанията на Инвестиционния механизъм

До 1 септември всяка година ЕИБ изпраща на Комисията прогноза за поетите задължения и плащанията, които са необходими за изготвяне на декларацията, посочена в член 7, параграф 1 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, по отношение на операциите по Инвестиционния механизъм, включително лихвените субсидии, които изпълнява, в съответствие с Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР. Когато счете за необходимо, ЕИБ изпраща на Комисията актуализирана прогноза за поетите задължения и плащанията. Условията се определят в споразумението за управление, посочено в член 55, параграф 4 от настоящия регламент.

Член 53

Управление на вноските за Инвестиционния механизъм

1.   Вноските, посочени в член 21, параграф 7, буква б) и одобрени от Съвета, се изплащат без разходи за бенефициера от държавите членки на ЕИБ по специална сметка, открита от ЕИБ на името на Инвестиционния механизъм съгласно подробните правила, установени в споразумението за управление, предвидено в член 55, параграф 4.

2.   Освен ако Съветът не вземе друго решение относно възнаграждението на ЕИБ в съответствие с член 5 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР, постъпленията, получени от ЕИБ от кредитното салдо на специалните сметки, посочени в параграф 1, се добавят към инвестиционния механизъм и се вземат предвид при вноските, посочени в член 21.

3.   ЕИБ поема касовото управление на посочените в параграф 1 средства в съответствие с подробните правила, установени в споразумението за управление, предвидено в член 55, параграф 4.

4.   Инвестиционният механизъм се управлява съгласно условията, посочени в Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, Решението за отвъдморско асоцииране, Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР и част втора от настоящия регламент.

Член 54

Възнаграждение за ЕИБ

ЕИБ получава възнаграждение въз основа на пълно компенсиране за управлението на операциите по Инвестиционния механизъм. Съветът решава относно ресурсите и механизмите за заплащане на банката съгласно член 5, параграф 4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР. Мерките за изпълнение на това решение се включват в споразумението за управление, предвидено в член 55, параграф 4.

Член 55

Изпълнение на Инвестиционния механизъм

1.   По отношение на инструментите, финансирани с ресурси на ЕФР и управлявани от ЕИБ, се прилагат вътрешните правила на ЕИБ.

2.   Когато програмите или проектите са съфинансирани от държавите членки или техните изпълнителни органи и съответстват на приоритетите, залегнали в държавните стратегии за сътрудничество и програмните документи, които са посочени в регламента за изпълнение, както е предвидено в член 10, параграф 1 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР и в член 83 от Решението за отвъдморско асоцииране, ЕИБ може да възложи отговорността за управление на Инвестиционния механизъм на държавите членки или на техни изпълнителни органи.

3.   Имената на получателите на финансовата подкрепа в рамките на Инвестиционния механизъм се публикуват от ЕИБ, освен ако такова оповестяване рискува да навреди на търговските интереси на получателите, като се съблюдават надлежно изискванията за поверителност и сигурност, и по-специално за защита на личните данни. Критериите за оповестяване и степента на подробност на публикуваната информация са съобразени с характерните особености на сектора и на естеството на Инвестиционния механизъм.

4.   Подробните правила за изпълнение на настоящата част са предмет на споразумение за управление между Комисията, действаща от името на Съюза, и ЕИБ.

Член 56

Докладване в рамките на Инвестиционния механизъм

ЕИБ информира редовно Комисията за дейностите, извършвани в рамките на Инвестиционния механизъм, включително лихвените субсидии, усвояването на изплатените на ЕИБ средства след всяка покана за вноски и най-вече за общите тримесечни суми на поетите задължения, поръчките и плащанията в съответствие с подробните правила, установени в споразумението за управление, предвидено в член 55, параграф 4.

Член 57

Счетоводни и финансови отчети и годишен доклад на Инвестиционния механизъм

1.   ЕИБ води сметките на Инвестиционния механизъм, включително изпълняваните от нея и финансираните от ЕФР лихвени субсидии, за да осигури пътека за проследяване на пълния оборот на средствата — от получаването до разходването, и впоследствие до прихода, произтичащ от тях, и всякакви последващи вземания. ЕИБ изготвя съответните счетоводни правила и методи съобразно международните счетоводни стандарти и информира Комисията и държавите членки за тях.

2.   Всяка година ЕИБ изпраща на Съвета и на Комисията доклад за изпълнението на операциите, финансирани с управлявани от банката ресурси на ЕФР, включително финансовите отчети, изготвени съобразно правилата и методите, посочени в параграф 1, и информацията, посочена в член 44, параграф 3.

Тези документи се представят в проектна форма не по-късно от 28 февруари и в тяхната окончателна версия не по-късно от 30 юни на следващата финансова година, така че те да могат да бъдат ползвани от Комисията при изготвянето на отчетите по член 43 в съответствие с член 11, параграф 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР. Докладът за финансовото управление на ресурсите, управлявани от ЕИБ, се предоставя от банката на Комисията до 31 март.

Член 58

Външен одит и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета по отношение на операциите на ЕИБ

Операциите, финансирани от ресурсите на ЕФР, управлявани от ЕИБ в съответствие с настоящата част, са предмет на одита и процедурите за освобождаване от отговорност, установени в устава на ЕИБ за всички нейни операции. Подробни правила за одита, извършван от Сметната палата, са установени в тристранно споразумение между ЕИБ, Комисията и Сметната палата.

ТРЕТА ЧАСТ

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 59

Приходи от лихви върху ресурси на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР

Салдото от приходи, натрупани от лихви върху ресурси на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР, се прехвърля към ЕФР и се заделя за същите цели както приходите, предвидени в член 1, параграф 6 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР. Същото важи и за други приходи от 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР, включващи например наказателни лихви за просрочено плащане на вноски от държавите членки към тези ЕФР. Лихвите, натрупани върху управлявани от ЕИБ ресурси на ЕФР, се добавят към Инвестиционния механизъм.

Член 60

Прилагане на настоящия регламент за операции в рамките на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР

Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за операции, финансирани по 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР, без да се засягат съществуващите правни задължения. Това правило не се прилага по отношение на Инвестиционния механизъм.

Член 61

Начало на процедурите във връзка с вноските

Предвидените в членове 21—24 от настоящия регламент процедури относно вноските на държавите членки се прилагат за първи път към вноските за 2016 година. Дотогава продължават да се прилагат членове 57—61 от Регламент (ЕО) № 215/2008.“


(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(3)  Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 617/2007 на Съвета от 14 май 2007 година относно изпълнението на 10-ия Европейски фонд за развитие съгласно Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО (ОВ L 152, 13.6.2007 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

(6)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(7)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/76


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 568/2014 НА КОМИСИЯТА

от 18 февруари 2014 година

за изменение на приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оценката и проверката на постоянството на експлоатационните показатели на строителните продукти

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 60, буква д) от него,

като има предвид, че:

(1)

По силата на член 28 от Регламент (ЕС) № 305/2011 оценката и проверката на постоянството на експлоатационните показатели на строителните продукти по отношение на съществените им характеристики трябва да се извършва в съответствие със системите, определени в приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011.

(2)

Приложение V следва да бъде адаптирано с цел да се отговори на технологичния напредък, да се предвиди специфичният случай на продукти, за които са издадени европейски технически оценки, както и да се подобрят яснотата, точността и последователността на описанията и термините, използвани в него, в съответствие с практическия опит, натрупан в хода на прилагането на приложение V.

(3)

Това адаптиране би улеснило работата на производителите и нотифицираните органи, упълномощени да изпълняват задачи като трети страни в процеса на оценка и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на строителни продукти, би намалило административната тежест и би увеличило яснотата относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 305/2011, като това ще окаже благоприятно въздействие върху конкурентоспособността в строителния сектор като цяло.

(4)

Регламент (ЕС) № 305/2011 предполага, че производителят е отговорен за определянето на типа продукт за всеки продукт, който иска да пусне на пазара. В същия контекст логиката в основата на Регламент (ЕС) № 305/2011 не изисква наличието на сертифициране на продукта, а нотифицираните органи са отговорни само за оценката на експлоатационните показатели на строителните продукти, чието постоянство след това трябва да се сертифицира. Това разпределение на компетенциите между производителя и нотифицираните органи следва да бъде отразено по-добре в приложение V, без да води до промяна в отговорностите на тези оператори.

(5)

Тъй като постоянното наблюдение на производствения контрол в предприятието от страна на нотифицираните органи в действителност не е възможно и на практика не се извършва, следва да се направи позоваване по-скоро на редовния характер на наблюдението.

(6)

За строителни продукти, които не са обхванати или не са напълно обхванати от хармонизирани стандарти, европейските технически оценки (ЕТО) могат да бъдат издавани от орган за техническа оценка. Съгласно член 2, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 305/2011 такава ЕТО вече съдържа оценка на показателите на въпросния продукт по отношение на съществените му характеристики. Допълнителен последващ контрол на правилното изпълнение на този процес на оценяване няма да прибави никаква добавена стойност, а само ще създаде излишни разходи за производителите. Предприятия вече са отправили искания за ЕТО и се нуждаят от правна сигурност по отношение на задачите, които се изпълняват от трета страна в процеса на оценка и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на тези строителни продукти.

(7)

С цел по-добре да се отрази настоящата практика наименованията на видовете нотифицирани органи и описанието на съответните им задачи следва да бъдат коригирани.

(8)

Необходимо е техническо адаптиране на понятието „поглъщане на шума“, посочено в раздел 3 от приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011, за да се постигне по-точно описание на съществените характеристики, които трябва да бъдат оценени, и повече съгласуваност с терминологията, използвана в съответните хармонизирани технически спецификации.

(9)

С цел да се осигури гладък преход за производителите, те следва да имат правото да продължат да използват сертификатите и другите документи, които са издадени от нотифицирани органи в съответствие с приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011, преди влизането в сила на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

Член 2

Сертификати и други документи, издадени от нотифицирани органи в съответствие с приложение V към Регламент (ЕС) № 305/2011 преди влизането в сила на настоящия регламент, се считат за съответстващи на настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 февруари 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)   ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОЦЕНКА И ПРОВЕРКА НА ПОСТОЯНСТВОТО НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

1.   СИСТЕМИ ЗА ОЦЕНКА И ПРОВЕРКА НА ПОСТОЯНСТВОТО НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите изготвят декларацията за експлоатационните показатели и определят типа продукт въз основа на оценките и проверките на постоянството на експлоатационните показатели, извършени със следните системи:

1.1.   Система 1+

а)

производителят извършва:

i)

производствен контрол в предприятието;

ii)

по-нататъшно изпитване на проби, взети в производствената инсталация от производителя, съгласно предписания план за изпитване;

б)

нотифицираният орган за сертифициране на продукти взема решение за издаване, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификата за постоянство на експлоатационните показатели на строителния продукт въз основа на резултата от следните оценки и проверки, извършени от този орган:

i)

оценка на експлоатационните показатели на строителния продукт, извършена въз основа на изпитване (включително вземането на проба), изчисления, таблични стойности или описателна документация на продукта;

ii)

първоначална инспекция на производствената инсталация и на производствения контрол в предприятието;

iii)

непрекъснато наблюдение, оценка и преценка на производствения контрол в предприятието;

iv)

одит — изпитване на проби, взети от нотифицирания орган за сертифициране на продукти в производствената инсталация или в съоръженията на производителя за съхранението на продукти.

1.2.   Система 1

а)

производителят извършва:

i)

производствен контрол в предприятието;

ii)

по-нататъшно изпитване на проби, взети в производствената инсталация от производителя, съгласно предписания план за изпитване;

б)

нотифицираният орган за сертифициране на продукти взема решение за издаване, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификата за постоянство на експлоатационните показатели на строителния продукт въз основа на резултата от следните оценки и проверки, извършени от този орган:

i)

оценка на експлоатационните показатели на строителния продукт, извършена въз основа на изпитване (включително вземането на проба), изчисления, таблични стойности или описателна документация на продукта;

ii)

първоначална инспекция на производствената инсталация и на производствения контрол в предприятието;

iii)

непрекъснато наблюдение, оценка и преценка на производствения контрол в предприятието.

1.3.   Система 2+

а)

производителят извършва:

i)

оценка на експлоатационните показатели на строителния продукт въз основа на изпитване (включително вземането на проба), изчисления, таблични стойности или описателна документация на продукта;

ii)

производствен контрол в предприятието;

iii)

по-нататъшно изпитване на проби, взети в производственото предприятие от производителя, съгласно предписания план за изпитване;

б)

нотифицираният орган за сертифициране на производствения контрол в предприятието взема решение за издаване, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификат за съответствие на производствения контрол в предприятието въз основа на резултата от следните оценки и проверки, извършени от този орган:

i)

първоначална инспекция на производствената инсталация и на производствения контрол в предприятието;

ii)

непрекъснато наблюдение, оценка и преценка на производствения контрол в предприятието.

1.4.   Система 3

а)

производителят извършва производствен контрол в предприятието;

б)

нотифицираната лаборатория оценява експлоатационните показатели въз основа на изпитване (основано на проби, взети от производителя), изчисления, таблични стойности или описателна документация на строителния продукт.

1.5.   Система 4

а)

производителят извършва:

i)

оценка на експлоатационните показатели на строителния продукт въз основа на изпитване, изчисления, таблични стойности или описателна документация на продукта;

ii)

производствен контрол в предприятието;

б)

няма задачи, които да изискват намесата на нотифицирани органи.

1.6.   Строителни продукти, за които е издадена европейска техническа оценка

Нотифицираните органи, изпълняващи задачи съгласно системи 1+, 1 и 3, както и производителите, изпълняващи задачи съгласно системи 2+ и 4, считат европейската техническа оценка, издадена за въпросния строителен продукт, за оценка на експлоатационните показатели на този продукт. Поради това нотифицираните органи и производителите не изпълняват задачите, посочени съответно в точка 1.1, буква б), подточка i), точка 1.2, буква б), подточка i), точка 1.3, буква а), подточка i), точка 1.4, буква б) и точка 1.5, буква а), подточка i).

2.   ОРГАНИ, УЧАСТВАЩИ В ОЦЕНКАТА И ПРОВЕРКАТА НА ПОСТОЯНСТВОТО НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Като се отчита функцията на нотифицираните органи, участващи в оценката и проверката на постоянството на експлоатационните показатели на строителните продукти, трябва да се прави разлика между:

1)

орган за сертифициране на продукт: орган, нотифициран в съответствие с глава VII с цел извършването на сертифициране за постоянство на експлоатационните показатели;

2)

орган за сертифициране на производствения контрол в предприятието: орган, нотифициран в съответствие с глава VII с цел извършването на сертифициране за производствения контрол в предприятието;

3)

лаборатория: орган, нотифициран в съответствие с глава VII с цел измерване, изследване, изпитване, изчисляване или оценка по някакъв друг начин на експлоатационните показатели на строителните продукти.

3.   ХОРИЗОНТАЛНИ НОТИФИКАЦИИ: СЛУЧАИ НА СЪЩЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ, ПРИ КОИТО НЕ СЕ ИЗИСКВА ПОЗОВАВАНЕ НА СЪОТВЕТНА ХАРМОНИЗИРАНА ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ

1.

Реакция на огън

2.

Пожароустойчивост

3.

Поведение при пожар отвън

4.

Акустични показатели

5.

Емисии на опасни вещества“


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/80


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 569/2014 НА КОМИСИЯТА

от 23 май 2014 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на трихлороизоцианопикочна киселина с произход от Китайската народна република след преразглеждане във връзка с нов износител съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 11, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

А.   ДЕЙСТВАЩИ МЕРКИ

(1)

През октомври 2005 г. с Регламент (ЕО) № 1631/2005 (2) („първоначалния регламент“) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на трихлороизоцианопикочна киселина („ТССА“) с произход от Китайската народна република („КНР“). Ставките на антидъмпинговото мито варираха от 7,3 % до 42,6 %.

(2)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 855/2010 (3) Съветът измени първоначалния регламент като намали ставката на антидъмпинговото мито за един производител износител на 3,2 %.

(3)

След преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011 (4) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мерки във вид на индивидуални мита в размер от 3,2 % до 40,5 % с остатъчно мито от 42,6 % върху вноса на TCCA с произход от КНР.

Б.   НАСТОЯЩА ПРОЦЕДУРА

1.   Искане за преразглеждане

(4)

На 3 май 2013 г. в Европейската комисия („Комисията“) постъпи искане за започване на преразглеждане във връзка с „нов износител“ в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент. Искането е подадено от Liaocheng City Zhonglian Industry Co. Ltd. („заявителя“), производител износител в КНР.

(5)

В него заявителят заявява, че не е осъществявал износ на TCCA за Съюза през първоначалния период на разследването, т.е. периода от 1 април 2003 г. до 31 март 2004 г. („първоначалния разследван период“).

(6)

Освен това заявителят заявява, че не е свързан с никой от производителите износители на TCCA, спрямо които се прилагат посочените по-горе антидъмпингови мерки.

(7)

Заявителят също така уточнява, че е започнал да осъществява износ на TCCA за Съюза след края на първоначалния разследван период.

2.   Започване на процедура по преразглеждане във връзка с „нов износител“

(8)

Комисията разгледа доказателствата, представени от заявителя, и ги сметна за достатъчни, за да оправдаят започването на преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент. След консултация с Консултативния комитет и след като на засегнатата промишленост на Съюза беше дадена възможност да представи становището си, с Регламент (ЕС) № 809/2013 (5) Комисията започна процедура по преразглеждане на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011 по отношение на заявителя.

(9)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 809/2013 антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011, бе отменено по отношение на вноса на TCCA, произвеждана и продавана от заявителя за износ за Съюза. Същевременно, в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент, на митническите органи бяха дадени указания да предприемат необходимите мерки за регистрирането на този внос.

3.   Разглеждан продукт

(10)

Разглежданият продукт, предмет на настоящото преразглеждане, е същият като описания в първоначалния регламент — трихлороизоцианопикочна киселина и препарати от нея, наричана също с международното ѝ непатентовано наименование (INN) „симклозен“, понастоящем класирана в кодове по КН ex 2933 69 80 и ex 3808 94 20 и с произход от Китайската народна република („разглеждан продукт“ или „ТССА“).

(11)

TCCA е химически продукт, който се използва като широкоспектърен органичен хлорен дезинфектант и избелител и се прилага по-специално за дезинфекция на водата в плувни басейни. Продава се във вид на прах, гранули, таблетки или дражета. Всички разновидности на TCCA и препаратите от нея имат еднакви основни характеристики (химичен състав) и свойства (дезинфектант) и са предназначени за сходна употреба, поради което се разглеждат като един-единствен продукт.

4.   Страни, засегнати от разследването

(12)

Комисията официално уведоми заявителя, промишлеността на Съюза, както и представителите на държавата износителка, за започването на процедурата по преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат писмено становищата си и да бъдат изслушани.

(13)

С цел да получи информацията, която считаше за необходима за целите на настоящото разследване, Комисията изпрати на заявителя формуляр на заявление за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), и въпросник и получи отговорите в рамките на указаните за тази цел срокове. Комисията се зае да провери цялата информация, която сметна за необходима за определянето на статута на нов износител и на дъмпинговия марж. Беше извършена проверка на място в помещенията на заявителя в КНР.

5.   Разследван период

(14)

Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 август 2012 г. до 31 юли 2013 г. („разследвания период“ или „РП“).

В.   РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО

1.   Статут на „нов износител“

(15)

В хода на разследването бе потвърдено, че заявителят не е осъществявал износ на разглеждания продукт през първоначалния разследван период и че е започнал да го изнася за Съюза след този период.

(16)

Що се отнася до другите условия за признаване на статут на нов износител, заявителят успя да докаже, че не е бил свързан по пряк или косвен начин с нито един от китайските производители износители, обект на действащите антидъмпингови мерки по отношение на разглеждания продукт.

(17)

Поради това се потвърждава, че заявителят следва да бъде считан за „нов износител“ („новоизносител“) в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент, и съответно за него следва да бъде определен индивидуален марж.

2.   Дъмпинг

Третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ)

(18)

Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент в антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос с произход от КНР нормалната стойност се определя в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от основния регламент за онези производители износители, за които е установено, че отговарят на критериите, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, а именно че при производството и продажбата на сходния продукт преобладават условията на пазарна икономика.

(19)

Тези критерии са представени в обобщен вид по-долу:

стопанските решения се вземат в отговор на сигнали от пазара без значителна намеса на държавата, а разходите отразяват пазарните стойности;

дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти („МСС“) и се прилага във всички случаи;

няма значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика;

законодателството относно несъстоятелността и собствеността гарантира стабилност и правна сигурност;

преобразуването на обменните курсове се извършва по пазарен курс.

(20)

В хода на разследването беше установено, че счетоводната документация на заявителя не отговаря на изискванията на международните счетоводни стандарти и че поради тази причина счетоводната практика на дружеството не отговаря на изискванията от втория критерий. По-специално, заявителят е пропуснал да посочи в отчетите си съществуването на схема за стимулиране, предназначена за управленския персонал, което противоречи на международните счетоводни стандарти.

(21)

Вследствие на това балансът не отразява достоверно финансовото състояние на дружеството и отчетът за приходите и разходите и отчетът за паричния поток са обременени с финансови разходи, за които не е посочено основание.

(22)

Въз основа на тези съображения заявителят не можа да се възползва от ТДПИ.

(23)

На заявителя и на другите заинтересовани страни беше дадена възможност да представят своите коментари по изложените по-горе констатации.

(24)

Заявителят изтъкна, че схемата за стимулиране следва да бъде осчетоводена през 2013 г., че тя няма връзка с баланса за 2012 г. и че през 2012 г. условията на схемата все още не са били определени. Според заявителя те трябва да бъдат определени в съответствие с препоръките, които ще бъдат формулирани от одиторите по време на одита на финансовите отчети за 2013 г., и могат да приемат формата на възнаграждения, лихви по заеми или квази-принос.

(25)

Схемата е била договорно оформена между дружеството и управлението през 2012 г. Данни за това обаче липсват в одитираните отчети за 2012 г., дори и в бележките към финансовите отчети. Освен това през финансовата 2013 година до момента на започване на разследването (ноември 2013 г.) липсват и счетоводни записи, позволяващи идентифицирането на схемата за стимулиране.

(26)

Този пропуск по отношение на декларираните данни в отчетите съвсем не е безобиден. В действителност общата стойност на пасивите, отчетени в баланса, съставен при проверката в края на РП (31 юли 2013 г.), е била декларирана в значително занижен размер, тъй като общият размер на кредитните задължения, поети от управителния орган, би увеличил стойността на пасивите с 14 %. Освен това отчетът за приходите и разходите за 2013 г. ще съдържа финансови разходи, за които няма никакво правно основание, тъй като липсват входящи парични потоци, съответстващи на схемата за стимулиране; въпреки това през 2013 г. действително са били изплатени лихви. В резултат на това финансовите разходи през 2013 г. ще бъдат деветократно по-високи, отколкото разходите, докладвани за 2012 г. Поради това може да се заключи, че съдържащата се в отчетите финансова информация не даваше надеждна и вярна представа за финансовото състояние на дружеството.

(27)

Следва също така да се отбележи, че естеството на схемата и нейното осчетоводяване не би трябвало да зависят от одитните заключения, както и че съответните счетоводни записи следва да бъдат правилно и своевременно извършвани, а не със задна дата. Следователно липсата на точно деклариране на финансовото състояние и потоци, свързани със схемата, трябва да се разглежда като несъответствие с международните счетоводни стандарти.

(28)

В отговор на оповестените констатации на Комисията заявителят възобнови искането си за ТДПИ, без обаче да приведе нови доводи. Следователно констатациите относно ТДПИ се потвърждават.

Нормална стойност

(29)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент за държави без пазарна икономика и — когато е невъзможно да се предостави ТДПИ — за държави в преход, нормалната стойност трябва да се определи на основата на цената или конструираната стойност в държава аналог.

(30)

Както бе обявено в рамките на Регламент (ЕС) № 809/2013, Комисията възнамеряваше да използва Япония като държава аналог за целите на определянето на нормалната стойност за заявителя, в случай че не му бъде предоставено третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, подобно на това, което беше направено при разследването, което доведе до налагането на мерките с първоначалния регламент.

(31)

Заинтересованите страни бяха поканени да изразят становището си доколко е подходящ изборът на Япония като държава аналог, но не представиха коментари. Комисията се свърза също така с производители в Съединените американски щати, но не получи съдействие от тяхна страна. Следователно Япония се счита за подходяща държава аналог. Един единствен производител в Япония се съгласи да окаже съдействие и представи поисканата информация.

(32)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията първо провери дали са били представителни продажбите на TCCA, извършени от този японски производител на независими клиенти на вътрешния пазар. В тази връзка беше установено, че общият обем на тези продажби е равен най-малко на 5 % от общия обем на експортните продажби на заявителя за Съюза.

(33)

След това Комисията провери дали съществуват видове TCCA, продавани на вътрешния пазар от оказалия съдействие японски производител, които да са достатъчно съпоставими с видовете, продавани от заявителя за износ за Съюза. Комисията определи видовете TCCA, счетени за идентични или пряко съпоставими с вида, продаван за износ за Съюза от заявителя. Също така беше установено, че тези видове са били продавали от японското дружество на изгодни цени и в рамките на обичайната му търговска дейност и че продажните цени на вътрешния пазар биха могли да бъдат взети предвид при определянето на нормалната стойност.

(34)

Поради това нормалната стойност се основаваше на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност, на считаните да съпоставими видове на продукта TCCA.

Експортна цена

(35)

Тъй като разглежданият продукт е бил изнасян директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, т.е. на основата на експортните цени, реално платени или подлежащи на плащане при продажба на предназначения за износ за Съюза продукт.

Сравнение

(36)

Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на базата на цена франко завода и на същото ниво на търговия. С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, бяха отчетени в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент разликите, които влияят на съпоставимостта на цените. За тази цел, транспортните разходи и разходите за опаковане бяха извадени както от китайските експортни цени, така и от продажните цени на вътрешния пазар на оказалия съдействие японски производител.

Дъмпингов марж

(37)

В съответствие с предвиденото в член 2, параграф 11 от основния регламент дъмпинговият марж беше определен на базата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност за всеки вид от продукта и среднопретеглената експортна цена за съответния вид от разглеждания продукт. Това сравнение показа наличието на дъмпинг.

(38)

Беше установено, че дъмпинговият марж за заявителя, изразен като процент от нетната цена франко границата на Съюза, е 32,8 %.

Г.   ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(39)

Предвид констатациите при разследването и в съответствие с правилото за по-ниското мито се стигна до заключението, че на заявителя следва да бъде наложено окончателна антидъмпингова мярка на равнището на установения дъмпингов марж, който в случая е по-нисък от установения в хода на първоначалната процедура марж на вредата.

Д.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(40)

Предвид посочените по-горе констатации приложимото спрямо заявителя антидъмпингово мито се събира със задна дата върху вноса на разглеждания продукт, който е бил подложен на регистрация съгласно член 3 от Регламент (ЕС) № 809/2013.

Е.   ОПОВЕСТЯВАНЕ И СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА МЕРКИТЕ

(41)

Заинтересованите страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвиждаше да се наложи изменено окончателно антидъмпингово мито върху осъществения от заявителя внос на TCCA, и това мито да бъде събрано със задна дата върху подложения на регистрация внос. Бяха получени коментари от страна на заявителя, които, както бе пояснено по-горе, обаче не бяха от такъв характер, че да доведат до промяна в изложените по-горе заключения.

(42)

Настоящата процедура по преразглеждане не се отразява по никакъв начин на датата, на която ще изтече срокът на действие на мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011.

Ж.   СТАНОВИЩЕ НА КОМИТЕТА

(43)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   В таблицата в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011 се вмъква следният ред:

Дружество

Ставка на антидъмпинговото мито

Допълнителен код по ТАРИК

„Liaocheng City Zhonglian Industry Co. Ltd

32,8 %

A998 “

2.   В съответствие с посоченото в член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011, прилагането на индивидуалното мито е обвързано с условието на митническите органи на държавите членки да бъде представена валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията, съдържащи се в приложението към посочения регламент. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага ставката на антидъмпинговото мито, приложима за „всички останали дружества“, посочена в таблицата в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1389/2011.

Наложеното с настоящия регламент мито се прилага също така със задна дата по отношение на вноса на разглеждания продукт, който е бил регистриран съгласно член 3 от Регламент (ЕС) № 809/2013. За този внос не важи условието за представяне на търговска фактура, тъй като е бил регистриран.

На митническите органи се дават указания да прекратят регистрирането на вноса на разглеждания продукт с произход от Китайската народна република, произвеждан и продаван за износ в Съюза от Liaocheng City Zhonglian Industry Co. Ltd.

3.   Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митата.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 23 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)   ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)   ОВ L 261, 7.10.2005 г., стр. 1.

(3)   ОВ L 254, 29.9.2010 г., стр. 1.

(4)   ОВ L 346, 30.12.2011 г., стр. 6.

(5)   ОВ L 229, 28.8.2013 г., стр. 2.


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/85


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 570/2014 НА КОМИСИЯТА

от 26 май 2014 година

за прекратяване на частичното възобновяване на антидъмпинговото разследване по отношение на вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 9, параграф 4 от него,

като има предвид, че

А.   СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси (FOH) с произход от Индия, Индонезия и Малайзия („регламент за окончателните мерки“). Регламентът за окончателните мерки беше предшестван от Регламент (ЕС) № 446/2011 на Комисията (3) за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия („регламент за временните мерки“). Констатациите, които доведоха до налагането на окончателно антидъмпингово мито, ще бъдат наричани „констатациите от първоначалното разследване“.

(2)

На 21 януари 2012 г. PT Ecogreen Oleochemicals, производител износител на FOH от Индонезия, Ecogreen Oleochemicals (Сингапур) Pte. Ltd и Ecogreen Oleochemicals GmbH (наричани по-долу заедно „Ecogreen“), подадоха жалба пред Общия съд (дело T-28/12) с искане за отмяна на регламента за окончателните мерки, доколкото той засяга антидъмпинговото мито по отношение на Ecogreen. Ecogreen оспори корекцията на своята експортна цена, извършена на основание на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент с цел тази експортна цена да бъде сравнена с установената за дружеството нормална стойност.

(3)

С решението по дело T-249/06 (Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT)/Съвет на Европейския съюз) Общият съд отмени член 1 от Регламент (ЕО) № 954/2006 по отношение на Interpipe NTRP VAT, inter alia, на основание на явна грешка в преценката при извършването на корекцията по член 2, параграф 10, буква и), а по отношение на Interpipe Niko Tube ZAT — на други основания. На 16 февруари 2012 г. Съдът на Европейския съюз отхвърли жалбата, подадена от Съвета и Комисията (съединени дела C-191/09 P и C-200/09 P).

(4)

Като се има предвид, че фактическите обстоятелства за Ecogreen са сходни с тези за Interpipe NTRP VAT по отношение на корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, беше сметнато за уместно да се преизчисли дъмпинговият марж за Ecogreen, без да се извършва корекция по член 2, параграф 10, буква и).

(5)

Ето защо на 21 декември 2012 г. беше публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) № 1241/2012 на Съвета от 11 декември 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (4), с прилагане с обратна сила, считано от 12 ноември 2011 г. („регламентът за изменение“).

(6)

Установеният в него дъмпингов марж за Ecogreen беше de minimis в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. Поради тази причина разследването по отношение на Ecogreen беше прекратено, без да бъдат наложени мерки. Вследствие на това на 9 април 2013 г. Общият съд реши, че липсва основание за произнасяне по жалбата, подадена по дело T-28/12.

(7)

Въпреки че по отношение на всички останали производители износители от Индия, Индонезия и Малайзия продължиха да се прилагат антидъмпингови мита, констатациите от първоначалното разследване, по-специално относно вредоносното въздействие на дъмпинговия внос, следва да бъдат подложени на повторна оценка в оглед на преразгледаните констатации относно дъмпинга, съдържащи се в регламента за изменение.

Б.   ПОВТОРНА ОЦЕНКА НА КОНСТАТАЦИИТЕ ОТ ПЪРВОНАЧАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ

1.   Рамка на повторната оценка

(8)

На 28 февруари 2013 г. беше публикувано известие за частично възобновяване („възобновяването“) на антидъмпинговото разследване по отношение на вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия („разглежданите държави“) (5). В известието се посочва, че възобновяването е ограничено по обхват до проучването на въздействието, което определените нови дъмпингови маржове може да окажат върху констатациите, свързани по-специално с вредата и причинно-следствената връзка, установени в първоначалното разследване („повторното разследване“).

(9)

Комисията уведоми официално производителите износители, вносителите и потребителите, за които се знае, че са засегнати, както и промишлеността на Съюза, за частичното възобновяване на антидъмпинговото разследване. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да обявят становищата си в писмен вид и да бъдат изслушани в рамките на определения в известието писмен срок.

(10)

Няколко страни заявиха, че не е ясно на базата на какво правно основание Комисията е възобновила първоначалното разследване и какви данни ще събира, за да установи фактите и да направи заключения в настоящото повторно разследване.

(11)

Страните заявиха също, че не е ясно какъв вид разследване е предприето и какъв би могъл да бъде окончателният резултат с оглед на окончателните мерки, какъв период ще бъде обхванат и кои аспекти на първоначалното разследване се подлагат на повторна оценка.

(12)

Следва да се припомни, че настоящото възобновяване е неизбежна последица от приемането на регламента за изменение, като самият той е резултат от констатациите на Общия съд по дело T-249/06 (Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT)/Съвет на Европейския съюз.

(13)

Следва да се припомни, че в първоначалното разследване т.нар. разследван период („РП“) обхвана периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г. Оценката на вредата обхвана периода от 1 януари 2007 г. до края на РП — „разглеждания период“.

(14)

Предмет на настоящото повторно разследване са същият РП и същият разглеждан период. Направените при първоначалното разследване констатации относно вредата и причинно-следствената връзка за тези периоди са подложени на повторна оценка предвид установените в регламента за изменение нови дъмпингови маржове за индонезийските износители.

(15)

По-конкретно и както е посочено в известието за възобновяване, целта на настоящото разследване е да се определи дали дъмпинговият марж „de minimis“, установен за един производител износител от Индонезия, и промяната в равнищата на дъмпинговите маржове за другите индонезийски дружества, установени с регламента за изменение, може да имат някакво въздействие върху констатациите от първоначалното разследване, свързани с вредата и причинно-следствената връзка.

(16)

Резултатите от повторното разследване са изложени по-долу. Както при първоначалното разследване, някои данни и видове информация са представени под формата на индекси по-специално с цел да се запази поверителността на първоначално предоставените данни.

2.   Разглеждан продукт и сходен продукт

(17)

Следва да се припомни, че разглежданият продукт е определеният в първоначалното разследване, а именно наситени мастни алкохоли с дължина на въглеродната верига от C8, C10, C12, C14, C16 или C18 (не се включват разклонените изомери), включително наситените мастни алкохоли с една дължина на въглеродната верига (наричани също наситени мастни алкохоли с еднакъв брой на въглеродните атоми) и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C6-C8, C6-C10, C8-C10, C10-C12 (обикновено категоризирани като C8-C10), смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C12-C14, C12-C16, C12-C18, C14-C16 (обикновено категоризирани като C12-C14), и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C16-C18, с произход от Индия, Индонезия и Малайзия, класирани понастоящем в кодове по КН ex 2905 16 85 , 2905 17 00 , ex 2905 19 00 и ex 3823 70 00 („мастни алкохоли“).

(18)

Констатациите в регламента за изменение не засягат констатациите от първоначалното разследване по отношение на разглеждания продукт и сходния продукт.

3.   Дъмпинг

(19)

Както е посочено в съображение 7 от регламента за изменение, дъмпинговият марж за всички останали дружества от Индонезия, с изключение на другия производител износител с индивидуален марж, който беше изчислен на базата на дъмпинговия марж на оказалия съдействие индонезийски производител износител с най-висок дъмпингов марж, беше преразгледан, за да се вземе предвид преизчисленият дъмпингов марж за Ecogreen.

(20)

Дъмпинговите маржове, установени в съображение 23 от регламента за окончателните мерки за производители износители от Индия и в съображение 55 — за производители износители от Малайзия, не бяха засегнати от регламента за изменение.

(21)

Както е посочено в съображение 6 от регламента за изменение, дъмпинговият марж за Ecogreen беше установен под 2 % и следователно е под прага de minimis в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. Поради това в повторното разследване вносът в Съюза на този производител износител следва да се счита за недъмпингов внос.

(22)

В таблицата по-долу е показано развитието на обема, цената и пазарния дял на недъмпинговия внос, осъществен от посочения индонезийски износител, през разглеждания период. Както е посочено в съображение 16 по-горе, предоставените данни са под формата на индекси.

Внос

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Тонове

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

110

107

115

Годишно изменение (в проценти)

 

9,6

– 2,3

7,5

Пазарен дял

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

107

110

113

Годишно изменение (в проценти)

 

6,8

2,9

2,8

Средна цена в евро/тон

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

110

91

91

Годишно изменение (в проценти)

 

9,9

– 17,0

0,2

Източник: отговори на въпросника.

(23)

Като се имат предвид таблицата в съображение 70 от регламента за временните мерки, която беше потвърдена в съображение 64 от регламента за окончателните мерки, и таблицата по-горе, разследването показа, че недъмпинговият внос е представлявал ограничен дял от общия внос от разглежданите държави и че като съотношение през разглеждания период се е увеличил в по-малка степен от дъмпинговия внос. Недъмпинговият внос е представлявал около 15—18 % от общия обем на вноса от разглежданите държави през 2007 г. и едва около 10—13 % през РП.

(24)

Повторното разследване показва, че през разглеждания период средните цени на недъмпинговия внос от Ecogreen са намалели с 9 %, но са останали стабилни между 2009 г. и РП.

4.   Вреда

4.1.   Производство на Съюза и промишленост на Съюза

(25)

Констатациите относно производството на Съюза и промишлеността на Съюза, изложени в съображения 57—61 от регламента за окончателните мерки, не са засегнати от повторното разследване и се потвърждават.

4.2.   Потребление на Съюза

(26)

Констатациите, изложени в съображения 64—66 от регламента за временните мерки, които бяха потвърдени в съображение 62 от регламента за окончателните мерки, остават непроменени. Потвърждава се, че, както е посочено в таблицата по-долу, потреблението на мастни алкохоли в Съюза е било сравнително стабилно и през разглеждания период се е увеличило съвсем слабо — с 2 %. Както е посочено в съображение 64 от регламента за временните мерки, информацията относно потреблението е представена под формата на индекси, за да се запази поверителността на данните.

Потребление

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

102

97

102

Годишно изменение (в проценти)

 

2,2

– 4,8

4,6

4.3.   Внос в Съюза от разглежданите държави и подбиване на цените

4.3.1.   Кумулативна оценка на дъмпинговия внос

(27)

Както при първоначалното разследване, беше анализирано дали все още е необходимо дъмпинговият внос от трите разглеждани държави да се оценява кумулативно в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 4 от основния регламент с оглед на преразгледаните дъмпингови маржове за индонезийските производители износители, посочени в съображения 19 и 21 по-горе.

(28)

Следва да се припомни, че в член 3, параграф 4 от основния регламент се посочва, че когато вносът на продукт от повече от една държава е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно само ако се установи, че: а) дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка държава, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 от посочения регламент, и обемът на този внос от всяка държава не е несъществен и б) кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и сходния с тях продукт с произход от Съюза.

(29)

Констатациите по отношение на обемите и цените на дъмпинговия внос за всяка от разглежданите държави бяха подложени на повторна оценка за разглеждания период. По отношение на Малайзия и Индия информацията за обема на вноса, използвана за установяване на средните цени, посочени в съображение 63, буква б) от регламента за окончателните мерки, остава непроменена. Данните за Индонезия бяха преразгледани, за да се вземе предвид фактът, както беше посочено в съображение 21 по-горе, че за един производител износител вече не се счита, че продава продуктите си на дъмпингови цени на пазара на Съюза. Установената нова динамика на дъмпинговия внос е показана по-долу. С оглед на съображение 16 по-горе информацията за обема на вноса е представена под формата на индекси за всяка от разглежданите държави.

Обем на дъмпинговия внос

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Малайзия

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

161

141

137

Годишно изменение (в проценти)

 

61,4

– 12,5

– 2,9

Индия

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

118

104

143

Годишно изменение (в проценти)

 

18,2

– 11,8

37,5

Индонезия

 

 

 

 

Индекс: 2008 г. = 100

 

100

142

168

Годишно изменение (в проценти)

 

 

42,1

17,9

(30)

Разследването показа, че обемът на дъмпинговия внос от всяка от разглежданите държави не е бил незначителен през РП и наличието на дъмпингов внос на пазара на Съюза е останало значително през разглеждания период, по-специално през РП. Фактът, че за един от индонезийските производители износители в регламента за изменение беше установено, че не продава продуктите си на дъмпингови цени, не променя това заключение.

(31)

Констатациите относно цените на дъмпинговия внос за всяка от разглежданите държави също бяха подложени на повторна оценка за разглеждания период и са представени в таблицата по-долу. Цените, посочени в таблицата в съображение 63, буква б) от регламента за окончателните мерки, остават непроменени по отношение на Малайзия и Индия. Данните относно Индонезия бяха преразгледани, за да се вземе предвид фактът, както беше посочено в съображение 21 по-горе, че за един производител износител вече не се счита, че продава продуктите си на дъмпингови цени на пазара на Съюза. С оглед на съображение 16 по-горе информацията за цената на износителя от Индонезия, за когото беше установено, че продава продуктите си на дъмпингови цени, е посочена под формата на индекс.

Внос въз основа на данни от Евростат (коригирани с цел да бъдат обхванати разглежданият продукт и дъмпинговият внос)

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Средна цена в евро/тон Малайзия

911

944

799

857

Индекс: 2007 г. = 100

100

104

88

94

Годишно изменение (в проценти)

 

3,6

– 15,4

7,3

Средна цена в евро/тон Индия

997

1 141

897

915

Индекс: 2007 г. = 100

100

114

90

92

Годишно изменение (в проценти)

 

14,4

– 21,4

2,1

Средна цена в евро/тон Индонезия

 

 

 

 

Индекс: 2008 г. = 100

 

100

70

72

Годишно изменение (в проценти)

 

 

– 30,0

2,6

Източник: Евростат и отговори на въпросника.

(32)

Разследването показа, че освен за 2007 г., когато не е имало внос от Индонезия, цените на индонезийските производители износители са останали почти същите като при първоначалното разследване. Следователно може да бъде потвърдена констатацията в съображение 63, буква б) от регламента за окончателните мерки, че цените и ценовите практики на разглежданите държави в голяма степен са били сходни, по-специално през РП. Фактът, че за един от производителите износители от Индонезия в регламента за изменение беше установено, че не продава продуктите си на дъмпингови цени, не променя това заключение.

(33)

Освен това в сила остават и констатациите, изложени в съображение 127 от регламента за временните мерки и потвърдени в съображение 122 от регламента за окончателните мерки, по-специално че нивата на отстраняване на вредата, установени за разглежданите държави, са били значително над прага de minimis от 2 %. Освен това каналите за продажба и ценовите тенденции за всяка от разглежданите държави бяха подложени на анализ и беше установено, че са сходни, както се вижда от таблицата по-горе. Както показа разследването, цените на вноса от разглежданите държави са следвали низходяща тенденция след постигнатите максимални стойности през 2008 г. и като цяло са били изключително ниски в сравнение със средните цени на промишлеността на Съюза.

(34)

От таблицата по-долу е видно, че през разглеждания период пазарният дял на дъмпинговия внос от всяка от разглежданите държави като цяло се е увеличил. С оглед на съображение 16 по-горе информацията е представена под формата на индекси за всяка от разглежданите държави.

Пазарен дял на дъмпинговия внос

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Малайзия

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

157

145

135

Годишно изменение (в проценти)

 

57

– 8

– 7

Индия

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

115

107

141

Годишно изменение (в проценти)

 

15

– 7

31

Индонезия

 

 

 

 

Индекс: 2008 г. = 100

 

100

142

168

Годишно изменение (в проценти)

 

 

50

13

(35)

Въз основа на горепосочените факти и съображения повторното разследване показва, че направените в първоначалното разследване констатации по отношение на кумулирането остават непроменени. Поради това се счита, че установените в член 3, параграф 4 от основния регламент условия за кумулативната оценка на дъмпинговия внос от разглежданите държави продължават да бъдат изпълнени. Следователно въздействието на дъмпинговия внос с произход от разглежданите държави може да бъде оценено съвместно за целите на повторното разследване по отношение на вредата и причинно-следствената връзка.

4.3.2.   Обем, цена и пазарен дял на дъмпинговия внос

(36)

За да се установи кумулативното равнище на дъмпинговия внос на пазара на Съюза по време на разглеждания период, се взема под внимание фактът, че в регламента за изменение са потвърдени положителните констатации по отношение на дъмпинга за всички производители износители от Индонезия, с изключение на Ecogreen. Техният внос се счита за дъмпингов и поради това спрямо него продължават да се прилагат антидъмпингови мита.

(37)

По подобен начин при повторното разследване се взема под внимание фактът, че дъмпинговите маржове, установени в първоначалното разследване за всички производители износители от Индия и Малайзия, остават непроменени, и че техният внос се счита за дъмпингов, като спрямо него продължават да се прилагат антидъмпингови мита.

(38)

Обемът на дъмпинговия внос от разглежданите държави беше коригиран, като от него беше приспаднат обемът на недъмпинговия внос на един производител износител от Индонезия, както е посочено в съображение 29 по-горе.

(39)

Въз основа на изложеното по-горе данните, посочени в съображение 70 от регламента за временните мерки и потвърдени в съображение 64 от регламента за окончателните мерки, както и констатациите от съображения 71—73 от регламента за временните мерки относно оценката на дъмпинговия внос по време на разглеждания период, потвърдени в съображение 65 от регламента за окончателните мерки, са преразгледани, както е показано по-долу. С оглед на съображение 16 по-горе информацията относно общия обем на вноса и пазарния дял на дъмпинговия внос е представена под формата на индекси.

Дъмпингов внос от разглежданите държави

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Тонове

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

167

155

165

Годишно изменение (в проценти)

 

67,0

– 7,3

6,5

Пазарен дял

 

 

 

 

Индекс: 2007 г. = 100

100

163

159

162

Годишно изменение (в проценти)

 

62,7

– 2,3

1,8

Средна цена на дъмпинговия внос в евро/тон

931

1 007

827

878

Индекс: 2007 г. = 100

100

108

89

94

Годишно изменение (в проценти)

 

8,2

– 17,9

6,1

Източник: Евростат и отговори на въпросника.

(40)

През разглеждания период обемът на дъмпинговия внос от разглежданите държави, установен при настоящото повторно разследване, се е увеличил значително — с 65 %. Най-голямото увеличение е отбелязано между 2007 и 2008 г., когато вносът се е увеличил с 67 %. След това през 2009 г. вносът леко се е понижил, преди да се повиши отново почти до равнището от 2008 г. през РП.

(41)

Преразгледаните средни цени на дъмпинговия внос от разглежданите държави силно са варирали през разглеждания период, като отбелязват общ спад от 6 %. Следва обаче да се отбележи, че между 2008 г. и РП спадът е достигнал цели 14 %. По време на целия разглеждан период средните цени на вноса от разглежданите държави винаги са били по-ниски от цените, установени в останалата част на света, и са подбивали тези на промишлеността на Съюза, което е довело до нарастване на пазарния дял на дъмпинговия внос.

(42)

През разглеждания период пазарният дял на дъмпинговия внос от разглежданите държави се е увеличил значително — с 62 %. Най-голямото увеличение е отбелязано в периода 2007—2008 г. Вносът е отбелязал лек спад по време на икономическата криза, което е довело до леко намаляване на пазарния дял на разглежданите държави — с 4 % между 2008 и 2009 г., след което обаче те са успели да възвърнат пазарния си дял преди края на разглеждания период.

(43)

Следователно изключването на недъмпинговия внос от Ecogreen не променя по никакъв начин констатациите, направени при първоначалното разследване по отношение на обема, цената и пазарния дял на дъмпинговия внос, поради което констатациите се потвърждават.

4.3.3.   Подбиване на цените

(44)

Следва да се припомни, че границите на подбиването на цените, установени при първоначалното разследване, бяха обяснени в съображения 74 и 75 от регламента за временните мерки и потвърдени в съображение 67 от регламента за окончателните мерки. Отделните изчисления за всеки от разглежданите износители не бяха засегнати от регламента за изменение. Следователно тези констатации се потвърждават.

(45)

Средният процент на подбиване, установен за дъмпинговия внос, оценен общо за трите държави след изключването на недъмпинговия внос, е 2 %. Този очевидно нисък процент на подбиване трябва да се разглежда на фона на обстоятелството, че самата промишленост на Съюза беше принудена да намали цените си поради наличието на вноса на ниски цени на пазара на ЕС. Тези цени обаче не покриват производствените разходи, по-специално през РП. Средното подбиване на цените за кумулативно оценения дъмпингов внос след изключването на Ecogreen е 22 %.

(46)

В отговор на оповестяването на констатациите на Комисията вносител на FOH с произход от Индонезия заяви, че средната цена на недъмпинговия внос би била по-ниска от средната цена на вноса, произвеждан от индонезийския производител износител, по отношение на когото мерките продължават да се прилагат. Това твърдение обаче не засяга констатациите относно подбиването на цените от кумулативно оценения дъмпингов внос.

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

(47)

Констатациите относно икономическото състояние на промишлеността на Съюза, изложени в съображения 76—91 от регламента за временните мерки и потвърдени в съображения 71—84 от регламента за окончателните мерки, не са засегнати от регламента за изменение и поради това могат да бъдат потвърдени.

(48)

Следва да се припомни, че според данните от първоначалното разследване повечето показатели за вреда, като производството (– 17 %), използването на капацитета (– 15 %), обемът на продажбите (– 18 %), пазарният дял (– 12 %) и заетостта (– 13 %), са се влошили по време на разглеждания период. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на промишлеността на Съюза, като паричните потоци и рентабилността. Това означава, че способността на Съюза да привлича капитали е била намалена, по-специално през РП.

(49)

С оглед на изложеното по-горе се потвърждава заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   Причинно-следствена връзка

(50)

След като се потвърди, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, беше извършена повторна оценка на това дали с оглед на преразгледаните констатации относно дъмпинга, установени в регламента за изменение, все още съществува причинно-следствена връзка между посочената вреда и преразгледания дъмпингов внос от разглежданите държави.

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(51)

Както беше отбелязано в съображение 26 по-горе, потреблението в Съюза се е запазило относително стабилно и се е увеличило само с 2 % по време на разглеждания период.

(52)

Таблицата в съображение 39 по-горе, която не включва вноса, осъществен от индонезийския производител износител, за когото в регламента за изменение беше установено, че не продава продуктите си на дъмпингови цени на пазара на Съюза, показва, че преразгледаният обем на дъмпинговия внос от трите разглеждани държави продължава да бъде значителен и през разглеждания период се е увеличил значително — с повече от 60 000 тона в абсолютно изражение и с повече от 60 % в относително изражение. Пазарният дял на дъмпинговия внос също се е увеличил значително и е нараснал с повече от 5 процентни пункта през този период.

(53)

Тези тенденции са много сходни с установените при първоначалното разследване, по-специално с тези в съображение 86—94 от регламента за окончателните мерки. Увеличението на пазарния дял, чието равнище при първоначалното разследване беше установено на 57 %, през разглеждания период въз основа на преразгледаните данни вече надхвърля 60 %.

(54)

Повторното разследване действително потвърди, че дъмпинговият внос от разглежданите държави е оказвал натиск върху промишлеността на Съюза още от 2008 г., когато дъмпинговият внос е нараснал с 67 %. През посочената година цените на дъмпинговия внос, посочени в съображение 39, са били много по-ниски в сравнение с цените на промишлеността на Съюза. Това е довело до значителна загуба в обема на продажбите (– 15,4 %) и пазарния дял на промишлеността на Съюза, които не са могли да бъдат възстановени през останалата част от разглеждания период. Същевременно пазарният дял на дъмпинговия внос от разглежданите държави е нараснал с 9 процентни пункта.

(55)

В съображение 72 от регламента за окончателните мерки е посочено, че за да реагира на този натиск, промишлеността на Съюза е трябвало значително да намали продажните цени — с 16,9 % през 2009 г. и още повече — с 5,3 % през РП. Дори ако тази ценова практика е дала възможност на промишлеността на Съюза да ограничи загубата на пазарен дял, тя е довела до натрупване на значителни загуби през разглеждания период, както е посочено в съображение 86 от регламента за временните мерки и се потвърждава в съображение 78 от регламента за окончателните мерки. Това съвпада с наличието на големи обеми дъмпингов внос на ниски цени на пазара на Съюза, по-специално през РП.

(56)

През 2009 г., въпреки че абсолютният обем на дъмпинговия внос от разглежданите държави е намалял със 7,3 % успоредно с икономическия спад и със свиването на пазара на ЕС, се отбелязва, че средната цена на дъмпинговия внос се е понижила със 17,9 %, т.е. повече от цената на промишлеността на Съюза, която се е понижила с 16,9 %. През РП промишлеността на Съюза е трябвало да намали цените си и е натрупала финансови загуби.

(57)

Горепосочените съображения показват тежките последици от наличието на големи обеми дъмпингов внос на ниски цени на пазара на Съюза за ценовата практика на промишлеността на Съюза на нейния основен пазар и отрицателното въздействие, което това е оказало върху икономическото ѝ състояние, по специално по време на РП.

(58)

Горепосоченият вносител заяви, че в анализа на причинно-следствената връзка останалият дъмпингов внос от Индонезия следва да се оцени отделно от вноса с произход от Индия и Малайзия въз основа на фактори като стабилния пазарен дял, по-високото равнище на цените, липсата на подбиване на цените, по-ниския марж на понижение на цените на този внос от Индонезия и успоредното развитие на пазарните дялове на промишлеността на Индонезия и на Съюза. Освен това вносителят заяви, че не съществува причинно-следствена връзка между вредата и дъмпинговия внос от Индонезия, след като той бъде оценен отделно.

(59)

Твърдението беше отхвърлено, тъй като посочените от износителя фактори, които в някои случаи са избирателни, не са тези, които са счетени за уместни съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент, за да се определи дали следва да се приложи кумулиране, по-специално по отношение на условията на конкуренция между внесените продукти и сходните с тях продукти с произход от Съюза. При първоначалното разследване действително беше направено заключението, че разглежданият продукт е междинен продукт, използван главно като материал за влагане в производството на сулфати на мастен алкохол, етоксилати и етер сулфати, и че внесеният продукт се конкурира пряко с произведения в Съюза продукт независимо от държавата на произход. Поради това еднаквата степен на конкуренция на пазара на Съюза налага извършването на кумулативна оценка на вноса по смисъла на член 3, параграф 4, буква б) от основния регламент. Доводите на износителя не засягат тази констатация и биха могли да бъдат от значение едва когато се извърши отделно оценяване. Предвид факта, че не е налице основание за промяна на констатациите относно кумулирането, анализът на въздействието на дъмпинговия внос се потвърждава.

(60)

Освен това следва да се отбележи, че останалият внос от Индонезия е осъществен на дъмпингови ценови равнища, пазарният му дял се е увеличил съществено през разглеждания период и той е подбивал продажните цени на промишлеността на Съюза.

(61)

И накрая, вносителят посочи, че Ecogreen е подбивал продажните цени в по-голяма степен от другия производител износител от Индонезия и следователно, тъй като въздействието на вноса на Ecogreen се счита за незначително, същото заключение се прилага a fortiori по отношение на останалия внос от Индонезия.

(62)

Това заключение се основава на неправилни доводи. Решението на Съда доведе до промяна в изчисляването на дъмпинга на Ecogreen, който беше определен на равнище de minimis. Единствено поради тази причина въздействието на вноса на Ecogreen трябваше да бъде счетено за незначително. Поради това твърдението се отхвърля.

(63)

Въз основа на горепосочените констатации беше направено заключението, че дъмпинговият внос е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза.

5.2.   Въздействие на други фактори

(64)

Въздействието на други фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза с оглед на причинно-следствената връзка също беше преразгледано.

5.2.1.   Недъмпингов внос от Индонезия

(65)

Както е посочено в съображение 23 по-горе, недъмпинговият внос като съотношение се е увеличил в по-малка степен от дъмпинговия внос и е представлявал съвсем ограничен дял от общия внос от разглежданите държави през РП. Освен това разследването показа, че този внос е имал скромен пазарен дял по време на разглеждания период и по-специално през РП.

(66)

Обемът на дъмпинговия внос се е увеличил с 6,5 % между 2009 г. и РП, т.е. в по-голяма степен от възстановяването на пазара, което е видно от увеличението с 4,6 % на потреблението на Съюза, и следователно е увеличил пазарния си дял.

(67)

Поради това се счита, че всяко въздействие, което недъмпинговият внос може да е оказал върху пазара на Съюза по време на РП, не може да компенсира значителното неблагоприятно въздействие на дъмпинговия внос, описано подробно в съображения 51—57.

(68)

Въз основа на горепосочените констатации се счита, че наличието на недъмпингов внос от Ecogreen на пазара на Съюза по време на РП не е такова, че да наруши причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза по време на РП.

5.2.2.   Други фактори, проучени при първоначалното разследване

(69)

Във връзка с потенциалните причини за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, при първоначалното разследване бяха проучени следните други фактори: вносът в Съюза от останалата част от света, равнището на износа на промишлеността на Съюза, въздействието на икономическата криза и продажбите на разклонени изомери, които не са включени в продуктовия обхват.

(70)

Като се има предвид, че тези фактори не са засегнати от преразгледаните дъмпингови маржове, установени за индонезийските производители износители, констатациите и заключението, направени в съображения 95—100 от регламента за окончателните мерки по отношение на тези фактори, се потвърждават. Въздействието на тези фактори не е такова, че да наруши причинно-следствената връзка, установена между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(71)

Настоящото повторно разследване показва, че все още съществува ясна и пряка връзка между увеличението на обема и неблагоприятното въздействие на цените на дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза по време на РП.

(72)

Изложеният по-горе анализ показва, че обемът на недъмпинговия внос е бил ограничен в сравнение с големия обем на дъмпинговите продукти, внесени от разглежданите държави. В условия на сравнително стабилно потребление този дъмпингов внос се е увеличил значително както в абсолютно, така и в относително изражение през разглеждания период и наличието му е имало съществено неблагоприятно въздействие върху пазара на Съюза. Беше отбелязано, че поради нарушеното нормално функциониране на пазара промишлеността на Съюза е трябвало да намали значително своите цени — с 22,2 % от 2008 г. нататък, и не е могла да възстанови разходите си и да постигне разумно равнище на печалба, по-специално по време на РП.

(73)

Повторното разследване потвърди също така, че въздействието на други фактори, различни от дъмпинговия внос, не би могло да наруши причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(74)

Следователно повторното разследване показва, че съществува причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Индия, Индонезия и Малайзия и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза по време на РП. Заключенията, направени в съображения 101 и 102 от регламента за окончателните мерки, се потвърждават.

6.   Интерес на Съюза

(75)

Заключението относно интереса на Съюза, изложено в съображение 118 от регламента за окончателните мерки, се потвърждава, тъй като не е доказано, че е засегнато от регламента за изменение.

В.   ПОВТОРНА ОЦЕНКА НА ОКОНЧАТЕЛНИТЕ МЕРКИ

(76)

Както беше посочено по-горе, повторното разследване на съответните факти и констатации, установени при първоначалното разследване, като се вземат под внимание новите дъмпингови маржове, установени в регламента за изменение, показа, че останалият дъмпингов внос от Индия, Индонезия и Малайзия на пазара на Съюза нанася съществена вреда на промишлеността на Съюза през РП.

(77)

С оглед на заключенията от първоначалното разследване по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и предвид факта, че настоящото повторно разследване потвърди наличието на причинно-следствена връзка между съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, и останалия дъмпингов внос от разглежданите държави, окончателните мерки, наложени с регламента за изменение, следва да бъдат потвърдени на същото равнище. Вследствие на това се прави заключението, че настоящото повторно разследване следва да бъде прекратено, без да се изменят окончателните мерки, наложени с регламента за окончателните мерки.

(78)

Действащите антидъмпингови мерки, установени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 и изменени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1241/2012, продължават да бъдат валидни и поради това следва да останат в сила. Следва да се припомни, че наложените мерки представляват специфични мита, определени за всеки разглеждан производител износител, както следва:

Държава

Дружество

Окончателно специфично антидъмпингово мито

(в евро на тон нето)

Индия

VVF (India) Ltd

46,98

Всички други дружества

86,99

Индонезия

P.T.Ecogreen Oleochemicals

0,00

P.T. Musim Mas

45,63

Всички други дружества

45,63

Малайзия

KL-Kepong Oleomas Sdn.Bhd.

35,19

Emery Oleochemicals (M) Sdn. Bhd.

61,01

Fatty Chemical Malaysia Sdn. Bhd

51,07

Всички други дружества

61,01

(79)

Органите на разглежданите държави, износителите и техните сдружения, всички заинтересовани страни в Съюза, по-специално промишлеността на Съюза, вносителите, както и сдруженията на потребители и търговци бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основава намерението да бъде прекратено частичното възобновяване на повторното антидъмпингово разследване по отношение на вноса на мастни алкохоли с произход от разглежданите държави, като им беше предоставена възможност да представят коментари и да бъдат изслушани. Представените от тези страни устни и писмени коментари бяха разгледани, но не промениха направените в настоящия регламент заключения.

(80)

Един производител износител предложи ценова гаранция в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент.

(81)

По-специално беше установено, че въпросният производител износител произвежда гама от продукти освен разглеждания продукт и продава тези други продукти на същите клиенти. Това би породило сериозен риск от взаимно компенсиране и би затруднило изключително много ефективното наблюдение на гаранцията, което подкопава ефективността на ценовата гаранция в настоящия случай. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че предложението за гаранция не може да бъде прието.

(82)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Частичното възобновяване на антидъмпинговото разследване по отношение на вноса на наситени мастни алкохоли с дължина на въглеродната верига от C8, C10, C12, C14, C16 или C18 (не се включват разклонените изомери), включително наситените мастни алкохоли с една дължина на въглеродната верига (наричани също наситени мастни алкохоли с еднакъв брой на въглеродните атоми) и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C6-C8, C6-C10, C8-C10, C10-C12 (обикновено категоризирани като C8-C10), смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C12-C14, C12-C16, C12-C18, C14-C16 (обикновено категоризирани като C12-C14), и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C16-C18, класирани понастоящем в кодове по КН ex 2905 16 85 , 2905 17 00 , ex 2905 19 00 и ex 3823 70 00 (кодове по ТАРИК 29051628510, 2905 19 00 60, 3823 70 00 11 и 3823 70 00 91), с произход от Индия, Индонезия и Малайзия, се прекратява без изменение на действащите мита.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)   ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)   ОВ L 293, 11.11.2011 г., стр. 1.

(3)   ОВ L 122, 11.5.2011 г., стр. 47.

(4)   ОВ L 352, 21.12.2012 г., стр. 1.

(5)   ОВ C 58, 28.2.2013 г., стр. 24.


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/96


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 571/2014 НА КОМИСИЯТА

от 26 май 2014 година

за одобряване на активното вещество ипконазол в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 13, параграф 2 и член 78, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Директива 91/414/ЕИО на Съвета (2) се прилага по отношение на процедурата и условията за одобрение на активни вещества, за които е прието решение в съответствие с член 6, параграф 3 от същата директива преди 14 юни 2011 г. По отношение на ипконазол условията, предвидени в член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени с Решение 2008/20/ЕО на Комисията (3).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 30 март 2007 г. Обединеното кралство получи заявление от Kureha GmbH за включването на активното вещество ипконазол в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Пълнотата на документацията бе потвърдена с Решение 2008/20/ЕО, т.е. може да се счита, че тя принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания относно данните и информацията.

(3)

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО бе направена оценка на въздействието на посоченото активно вещество върху здравето на човека и на животните и върху околната среда във връзка с видовете употреба, предложени от заявителя. На 22 май 2008 г. определената за докладчик държава членка Обединеното кралство представи проект на доклад за оценка. В съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 188/2011 на Комисията (4) на 20 май 2011 г. бе поискана допълнителна информация от заявителя. През ноември 2011 г. извършената от Обединеното кралство оценка на допълнителните данни бе предадена под формата на актуализиран проект на доклад за оценка.

(4)

Проектът на доклада за оценка бе разгледан от държавите членки и от Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“). На 2 април 2013 г. Органът представи на Комисията заключението си във връзка с партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество ипконазол като пестицид (5). Проектът на доклада за оценка и заключението на Органа бяха разгледани от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и на 20 март 2014 г. бяха изготвени в окончателен вид под формата на доклад на Комисията за преглед относно ипконазол.

(5)

Проведените различни изследвания показаха, че може да се очаква, че съдържащите ипконазол продукти за растителна защита принципно отговарят на изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на видовете употреба, които бяха проучени и са подробно описани в доклада на Комисията за преглед. Поради това е целесъобразно веществото ипконазол да бъде одобрено.

(6)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от посочения регламент и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат включени определени условия и ограничения. По-конкретно е целесъобразно да се изиска допълнителна потвърждаваща информация.

(7)

На държавите членки и на заинтересованите страни следва да бъде предоставен разумен срок преди одобрението, за да могат да се подготвят за спазването на произтичащите от него нови изисквания.

(8)

Без да се засягат посочените в Регламент (ЕО) № 1107/2009 задължения, произтичащи от одобрението, и предвид създалото се специфично положение във връзка с прехода от Директива 91/414/ЕИО към Регламент (ЕО) № 1107/2009 следва обаче да се предвидят следните възможности. На държавите членки следва да се предостави период от шест месеца след одобрението, за да преразгледат разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи ипконазол. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да изменят, заменят или отнемат разрешенията. Чрез дерогация от посочения срок следва да се предостави по-дълъг срок за предвидените в Директива 91/414/ЕИО процедури по подаване и оценка на пълната документация по приложение III за всеки продукт за растителна защита и за всеки отделен вид употреба съгласно единните принципи.

(9)

Натрупаният опит от включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на активни вещества, които са били обект на оценка съгласно Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията (6), показва, че е възможно да възникнат трудности при тълкуването на задълженията на притежателите на съществуващи разрешения във връзка с достъпа до данни. Поради това, с цел да се избегнат допълнителни затруднения, е необходимо да се уточнят задълженията на държавите членки и особено задължението да се провери дали притежателят на разрешение може да докаже, че има достъп до документация, която отговаря на изискванията на приложение II към посочената директива. С това уточнение обаче не се налагат нови задължения за държавите членки или за притежателите на разрешения в сравнение с приетите досега директиви за изменение на приложение I към посочената директива или регламентите за одобряване на активни вещества.

(10)

В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (7) следва да бъде съответно изменено.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобряване на активното вещество

Активното вещество ипконазол, посочено в приложение I, се одобрява при условията, предвидени в същото приложение.

Член 2

Повторна оценка на продуктите за растителна защита

1.   До 28 февруари 2015 г. държавите членки при необходимост изменят или отнемат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество ипконазол.

До тази дата те по-специално проверяват дали са изпълнени условията, предвидени в приложение I към настоящия регламент, с изключение на условията, определени в графата със специфичните разпоредби в посоченото приложение, както и дали притежателят на разрешението разполага с документация или достъп до документация, отговаряща на изискванията, предвидени в приложение II към Директива 91/414/ЕИО, съгласно условията на член 13, параграфи 1—4 от посочената директива и член 62 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ ипконазол като единствено активно вещество или като едно от няколко активни вещества, при положение че всички те са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 най-късно до 31 август 2014 г., държавите членки извършват повторна оценка на продукта съгласно единните принципи, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, въз основа на документация, отговаряща на изискванията на приложение III към Директива 91/414/ЕИО, като отчитат предвиденото в графата със специфичните разпоредби в приложение I към настоящия регламент. Въз основа на тази оценка те определят дали продуктът отговаря на условията, предвидени в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

След като определят това, държавите членки:

а)

при необходимост изменят или отнемат разрешението не по-късно от 29 февруари 2016 г. — за продукт, съдържащ ипконазол като единствено активно вещество; или

б)

при необходимост изменят или отнемат разрешението не по-късно от 29 февруари 2016 г. или до датата, определена за това изменение или отнемане в съответния акт (или актове), с който съответното вещество (или вещества) е било включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО или е било одобрено, в зависимост от това коя от двете дати е по-късната — за продукт, съдържащ ипконазол като едно от няколко активни вещества.

Член 3

Изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 4

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 септември 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)   ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(3)  Решение 2008/20/ЕО на Комисията от 20 декември 2007 г. за принципното признаване на пълнотата на документацията, представена за подробен преглед, с оглед възможното включване на ипконазол и малтодекстрин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 1, 4.1.2008 г., стр. 5).

(4)  Регламент (ЕС) № 188/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение на процедурите за оценка на активните вещества, които не са били предлагани на пазара две години след датата на нотифициране на посочената директива (ОВ L 53, 26.2.2011 г., стр. 51).

(5)  Европейски орган за безопасност на храните; заключение във връзка с партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество ипконазол като пестицид. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2013 г.; 11(4):3181. [76 стр.] doi:10.2903/j.efsa.2013.3181. Публикуван онлайн на адрес: www.efsa.europa.eu/efsajournal

(6)  Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 г. относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 366, 15.12.1992 г., стр. 10).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Изтичане на срока на одобрението

Специфични разпоредби

Ипконазол

CAS №

125225-28-7 (смес от диастереоизомери)

115850-69-6 (ипконазол cc, цис-изомер)

115937-89-8 (ипконазол ct, транс-изомер)

CIPAC № 798

(1RS,2SR,5RS;1RS,2SR,5SR)-5-изопропил-1-(1H-1,2,4-триазол-1-илметил)-2-(4-хлоробензил)цикло-пентанол

≥ 955 g/kg

Ипконазол cc: 875—930 g/kg

Ипконазол ct: 65—95 g/kg

1 септември 2014 г.

31 август 2024 г.

За прилагането на единните принципи, упоменати в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада за преглед относно ипконазол, и по-специално допълнения I и II към него, във вида, в който е финализиран от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 20 март 2014 г.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

1.

риска за зърноядните птици;

2.

защитата на операторите и работниците;

3.

риска за рибите.Условията за разрешаване включват мерки за ограничаване на риска, когато е целесъобразно.

Заявителят предоставя потвърждаваща информация относно:

а)

приемливостта на дълготрайния риск за зърноядните птици;

б)

приемливостта на дълготрайния риск за почвените макроорганизми;

в)

риска от енантиоселективна метаболизация или деградация;

г)

потенциалните свойства на ипконазола, нарушаващи функциите на ендокринната система при птиците и рибите.Заявителят предоставя на Комисията, държавите членки и Органа информацията по букви а) и б) не по-късно от 31 август 2016 г., информацията по буква в) — не по-късно от две години след приемането на съответния документ с указания за оценката на изомерни смеси и информацията по буква г) — не по-късно от две години след приемането на указанията за изпитване на ОИСР относно нарушаването на функцията на ендокринната система или като алтернатива, на съгласуваните указания за изпитване на равнище ЕС.


(1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са представени в доклада за преглед.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

В част Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се добавя следното вписване:

Номер

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (*1)

Дата на одобрението

Изтичане срока на одобрението

Специфични разпоредби

„73

Ипконазол

CAS №

125225-28-7 (смес от диастереоизомери)

115850-69-6 (ипконазол cc, цис-изомер)

115937-89-8 (ипконазол ct, транс-изомер)

CIPAC № 798

(1RS,2SR,5RS;1RS,2SR,5SR)-5-изопропил-1-(1H-1,2,4-триазол-1-илметил)-2-(4-хлоробензил)цикло-пентанол

≥ 955 g/kg

Ипконазол cc: 875—930 g/kg

Ипконазол ct: 65—95 g/kg

1 септември 2014 г.

31 август 2024 г.

За прилагането на единните принципи, упоменати в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се вземат под внимание заключенията от доклада за преглед относно ипконазол, и по-специално допълнения I и II към него, във вида, в който е финализиран от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 20 март 2014 г.

При тази цялостна оценка държавите членки обръщат особено внимание на:

1.

риска за зърноядните птици;

2.

защитата на операторите и работниците;

3.

риска за рибите.Условията за разрешаване включват мерки за ограничаване на риска, когато е целесъобразно.

Заявителят предоставя потвърждаваща информация относно:

а)

приемливостта на дълготрайния риск за зърноядните птици;

б)

приемливостта на дълготрайния риск за почвените макроорганизми;

в)

риска от енантиоселективна метаболизация или деградация;

г)

потенциалните свойства на ипконазола, нарушаващи функциите на ендокринната система при птиците и рибите.Заявителят предоставя на Комисията, държавите членки и Органа информацията по букви а) и б) не по-късно от 31 август 2016 г., информацията по буква в) — не по-късно от две години след приемането на съответния документ с указания за оценката на изомерни смеси и информацията по буква г) — не по-късно от две години след приемането на указанията за изпитване на ОИСР относно нарушаването на функцията на ендокринната система или като алтернатива, на съгласуваните указания за изпитване на равнище ЕС.“


(*1)  Допълнителни подробности за идентичността и спецификацията на активното вещество са представени в доклада за преглед.


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/101


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 572/2014 НА КОМИСИЯТА

от 26 май 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)   ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

AL

45,8

MA

33,4

MK

77,8

TR

65,0

ZZ

55,5

0707 00 05

AL

36,9

MK

43,4

TR

122,8

ZZ

67,7

0709 93 10

MA

29,9

TR

114,9

ZZ

72,4

0805 10 20

EG

50,8

MA

43,2

TR

49,7

ZZ

47,9

0805 50 10

TR

100,4

ZA

139,4

ZZ

119,9

0808 10 80

AR

103,2

BR

90,7

CL

107,3

CN

98,7

MK

26,7

NZ

131,4

US

185,3

ZA

110,0

ZZ

106,7


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.