15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/1

(1)

На 10 юли 2008 г.Marker Völkl International GmbH (наричано по-долу „жалбоподател“), ски производител от Германия, подаде жалба, в която се твърдеше, че Словения е предоставила държавна помощ на дружеството Elan d.o.o. (наричано по-нататък „Elan“; към момента на подаване на жалбата дружеството беше известно като „Skimar d.o.o.“). Комисията изпрати няколко искания за информация до Словения, на които Словения отговори с писма от 14 октомври 2008 г., 30 януари 2010 г. и 22 февруари 2010 г. През ноември 2009 г. Комисията също така изпрати искане за информация до жалбоподателя, на което бе даден отговор на 5 март 2010 г.

(2)

С писмо от 12 май 2010 г. Комисията уведоми Словения, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на помощта.

(3)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения относно мерките. Комисията не получи мнения от заинтересовани трети страни.

(4)

След решението за откриване на процедурата Словения предостави допълнителна информация с писма от 9, 10 и 16 юни 2010 г. (последното с приложения от 26, 28 и 31 май и 2 и 14 юни 2010 г.). На 16 август 2011 г. Комисията изпрати искане за информация до словенските власти, на което те отговориха с писмо от 10 октомври 2011 г. Няколко приложения към това писмо бяха предоставени на 11 октомври 2011 г. След провеждането на среща между службите на Комисията и представители на дружеството Словения представи допълнителна информация с писма от 6 и 30 март, 13, 16 и 23 април и 10, 15 и 30 май 2012 г.

(5)

Дружеството с ограничена отговорност Elan осъществява дейност в сферата на производството на ски оборудване и морски плавателни съдове, като например яхти. Дружеството се намира в Begunje na Gorenjskem, Словения, което в своята цялост отговаря на условията за получаване на регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (3). Понастоящем Elan има около 460 служители и има две основни подразделения: за зимни спортове и за морски плавателни съдове. Дружеството има само едно дъщерно дружество в Словения — Elan Inventa d.o.o. (спортно оборудване), както и няколко търговски дружества в други страни.

(6)

До юни 2010 г. и по време на прилагането на разглежданите мерки Elan е имало друга организация. То се е състояло от холдинга Elan, притежаващ дялове в четири дъщерни дружества:

(7)

Elan е държавна собственост. Понастоящем 66,4 % от дяловете на дружеството се притежават от Posebna družba za podjetniško svetovanje, d.d. (наричано по-нататък „PDP“), финансов холдинг, притежаван от три фонда, които са държавна собственост. Други 25 % от дяловете в Elan се държат от Triglav Naložbe, finančna družba, d.d. (наричано по-нататък „Triglav Naložbe“), финансово дружество за застрахователна компания, основната част от която е държавна собственост. Останалите 8,6 % са притежание на Prvi pokojninski sklad — пенсионен фонд, който е държавна собственост (вж. точка 2.2 за подробно описание на съдружниците в Elan). Когато мерките — предмет на разследването, са били взети, Elan в по-голямата си част също е било държавна собственост. Структурата на собствеността му обаче е била малко по-различна (вж. също точка 2.2).

(8)

Що се отнася до финансовото състояние на Elan, след трудна година през 2004 г. дружеството е било рентабилно през 2005 г. и 2006 г. и оборотът му е нараснал. Положението на дружеството е започнало да се влошава през 2007 г., като в резултат оборотът му е намалял и са били отчетени нетни загуби в периода 2007—2008 г. По-подробна оценка на финансовото състояние на Elan е представена в съображения (68) — (74).

(9)

Понастоящем Elan е в процес на приватизация. Главният съдружник PDP възнамерява да продаде своя дял в дружеството и е в процес на преговори с потенциални оференти.

(10)

Тъй като структурата на собствеността, както и самоличността на собствениците на Elan и корпоративното им управление имат отношение към въпроса дали мерките в полза на Elan се състоят от държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата, по-долу ще бъде представено кратко описание на всеки собственик, последвано от преглед на дяловете в Elan, притежавани от всеки от собствениците във времето. Следва да се отбележи, че структурата на собствеността на Elan е претърпяла промени между момента на първото вливане на капитал през 2007 г. (мярка 1) и второто вливане на капитал през 2008 г. (мярка 2), както и че оттогава са настъпили още промени. Подробности са дадени по-долу (вж. съображения (19) — (22)).

(11)

Kapitalska družba pokojninskega in invalidskega zavarovanja, d.d. (наричано по-нататък „KAD“) е акционерно дружество, чийто единствен акционер е Словения. KAD управлява държавните пенсионни фондове и активи за Словения. Дружеството отговаря също за приватизацията на държавни активи. Спрямо KAD се прилага словенският закон за дружествата (ZGD-1, Zakon o gospodarskih družbah). Съответно KAD има събрание, надзорен съвет и управителен съвет. Словенското правителство назначава всички 15 членове на събранието (5 представители на пенсионерите и работниците с увреждания, 5 представители на работодателите и осигурените лица и 5 представители на словенското правителство) и всички 9 членове на надзорния съвет. На заседанията на събранието са поканени да участват представители а правителството.

(12)

Prvi pokojninski sklad е Първият пенсионен фонд на Република Словения, което означава, че е 100 % държавна собственост. KAD управлява този пенсионен фонд и също така упражнява контрол върху дяла на PPS в Elan (наричани по-нататък „KAD-PPS“).

(13)

Družba za svetovanje in upravljanje, d.o.o. (наричано по-нататък „DSU“) е управляващо и консултантско дружество с ограничена отговорност, което е 100 % държавна собственост. То отговаря inter alia за приватизацията на държавни активи. DSU има надзорен съвет, състоящ се от трима членове. Двама от тях се назначават от словенското правителство и един се определя от служителите на дружеството. До назначаването на представителя на служителите Словения назначава също и третия член. Надзорният съвет назначава директор на дружеството, който управлява търговските сделки на DSU.

(14)

Zavarovalnica Triglav, d.d. (наричано по-нататък „Zavarovalnica Triglav“) е дружество, предлагащо всички видове общозастрахователни и животозастрахователни продукти, здравни застраховки и застраховки срещу злополука. 67,7 % от неговите акции се притежават от дружества, които на свой ред са пряко или косвено мажоритарна собственост на държавата. Към момента на предоставяне на помощта основните акционери на Zavarovalnica Triglav са били: Zavod za pokojninsko in invalidsko zavarovanje (наричан по-нататък „ZIPZ“, Институтът за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност), 100 % държавна собственост, притежаващ дял от 34,5 % в Zavarovalnica Triglav; Slovenska odškodninska družba, d.d. (наричано по-нататък „SOD“, словенското дружество за обезщетения и уреждане на задължения), 100 % държавна собственост, притежаващо дял от 28,1 % в Zavarovalnica Triglav; NLB, d.d., 50 % държавна собственост, притежаващо дял от 3,1 % в Zavarovalnica Triglav и HIT d.d., 100 % държавна собственост, притежаващо дял от 1,1 % в Zavarovalnica Triglav. Нито един от другите акционери на Zavarovalnica Triglav не е притежавал дял от повече от 1,8 % в дружеството.

(15)

Zavarovalnica Triglav има надзорен съвет с 8 членове и управителен съвет. Петима членове на надзорния съвет представляват интересите на акционерите и се избират от общото събрание на Zavarovalnica Triglav. Другите трима членове представляват интересите на служителите.

(16)

Triglav Naložbe е финансово дружество. По време на второто вливане на капитал 80 % от акциите на Triglav Naložbe са били притежавани от Zavarovalnica Triglav. Последното от своя страна е дружество, в което държавата е мажоритарен собственик (вж. съображение (14)). Оставащата част от капитала на Triglav Naložbe е силно разпръснат между отделни инвеститори, нито един от които не притежава дял от повече от 0,67 %. Triglav Naložbe има надзорен съвет и управителен съвет. Надзорният съвет има трима членове и се назначава от общото събрание на Triglav Naložbe.

(17)

PDP е финансов холдинг, създаден през юни 2009 г. Той е собственост на три държавни фонда — KAD, DSU и SOD, и изпълнява функциите на преструктуриращо дружество от името на словенската държава. PDP може, по договор, да поема управлението на държавни предприятия, които изпитват трудности, да упражнява всички права на глас, да назначава надзорен и управителен съвет и да провежда мерки за възстановяване от името на държавата (4). PDP притежава дялове в няколко словенски компании, които по-рано са били собственост на парадържавни фондове (5), и търси стратегически инвеститори за някои от тях.

(18)

KD Kapital, finančna družba, d.o.o. (наричано по-нататък „KD Kapital“) е дружество, осъществяващо дейност в сферата на капиталовите инвестиции. KD Kapital принадлежи на групата Skupina KD  (6) и e частна собственост.

(19)

През 2007 г., когато е била осъществена първата мярка, следните дружества са притежавали дял в Elan: KAD (30,48 %), KAD-PPS (10,3 %), DSU (17,34 %), Triglav Naložbe (13,16 %), Zavarovalnica Triglav (11,89 %) и KD Kapital (16,83 %).

(20)

През април 2008 г., KD Kapital е продал своя дял на KAD. След тази трансакция и по време на второто вливане на капитал следните дружества са притежавали дял в Elan: KAD (47,31 %), KAD-PPS (10,3 %), DSU (17,34 %), Triglav Naložbe (13,16 %) и Zavarovalnica Triglav (11,89 %).

(21)

През 2010 г. KAD и DSU са прехвърлили своите дялове в Elan на финансовия холдинг PDP. Днес PDP притежава 66,4 % от дяловете на Elan. KAD-PPS притежава 8,6 %, а Triglav Naložbe — 25 %.

(22)

В таблица 1 се съдържа преглед на дяловете, притежавани от всеки съдружник към момента на осъществяване на мярка 1 и мярка 2 и през май 2012 г.:

Таблица 1

(23)

През 2006 г. Elan е планирало амбициозна инвестиционна програма за групата, свързана с инвестиции в сгради, оборудване и маркетинг на търговската марка, въз основа на стратегически план за развитие за периода 2006—2010 г. (изготвен от надзорния съвет на Elan през декември 2005 г.). За периода 2006—2007 г. са били планирани инвестиции в размер на 20,2 млн. евро. С цел финансиране на тези инвестиции Elan е предложило на съдружниците увеличение на капитала в размер на 20,2 млн. евро. Междувременно през 2006 г. Elan е започнало да купува нови производствени мощности, което също е било предвидено в стратегическия план за развитие.

(24)

На 29 януари 2007 г.Elan и съдружниците в него са подписали писмо за намерение, с което се постига съгласие съдружниците да вложат 10,225 млн. евро в Elan (около половината от сумата от 20,2 млн. евро, предвидена в стратегическия план за развитие за периода 2006—2010 г.). Всеки съдружник е дал съгласието си да участва в увеличението на капитала пропорционално на дяла си в Elan. Решението е било взето въз основа оценка на дружеството, изготвена от независимия консултант […] (7), и въз основа на няколко други документа, изготвени от Elan, както и от KAD — мажоритарния съдружник в Elan. […] справедливата стойност на дружеството е била изчислена на базата на средната стойност на изчисленията (за всяко подразделение) за i) съотношението среднопретеглена целева цена/продажби при наскоро осъществените сделки, ii) съотношенията цена/печалби на съответните дружества през 2005 г. и iii) стойността на EBITDA, умножена по седем, включително 25 % от прогнозния потенциал за икономии. От тази средна стойност са били приспаднати краткосрочните лихвоносни задължения и половината от идентифицираните инвестиции, които не са могли да бъдат финансирани с прогнозните парични потоци на дружеството. Експресната оценка на стойността на Elan от KAD е била изготвена въз основа на метода на дисконтираните парични потоци с използване на бизнес прогнози, предоставени от Elan на неговия надзорен съвет.

(25)

Преди това, през май 2006 г., Elan е уведомило съдружниците, че въпреки че всички свободни парични потоци се влагат в инвестициите, предвидени в стратегическия план за развитие за периода 2006—2010 г., за осъществяването на необходимите инвестиции ще е нужен допълнителен капитал (8). През ноември 2006 г. Elan е изготвило по-подробен анализ на ефектите от евентуално увеличаване на капитала (9), според който инвестициите биха довели до кумулативна нетна печалба за подразделението за зимен спорт от 15,4 млн. евро за периода 2006—2010 г.; за сравнение, без увеличението на капитала би се стигнало до кумулативни нетни загуби от 4,8 млн. евро. Освен това кумулативната нетна печалба от дейността в морския сектор за периода 2006—2010 г. би била по-голяма, ако увеличението на капитала се осъществи (14,9 млн. евро в сравнение с 8 млн. евро). Същевременно мажоритарният съдружник в Elan, KAD, е изчислил стойността на групата на 22,8 млн. евро. Надзорните съвети на съдружниците KAD, DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe са одобрили вливането на капитал още през декември 2006 г. и януари 2007 г. съответно.

(26)

Официално увеличението на капитала е било потвърдено на събранието на съдружниците на 25 октомври 2007 г. Плащанията от съдружниците са били извършени на 15 ноември 2007 г. пропорционално на дяла от собствеността на съответния съдружник. Сумата от 10,225 млн. евро е била вложена в Elan, което на свой ред е дало на Elan Winter sport заем от съдружниците в размер на 5,8 млн. евро, а на Elan Marine — в размер на 4,425 млн. евро. Тези заеми от съдружниците впоследствие са били преобразувани в капитал в Elan Winter sport и Elan Marine. Както е посочено по-горе, Elan Winter sport и Elan Marine са били слети с тяхното дружество майка Elan през юни 2010 г. (вж. съображение (6)).

(27)

Една от причините за забавянето между писмото за намерения и официалното споразумение на съдружниците е фактът, че KD Kapital — единственият частен съдружник в Elan по това време, който е разполагал с блокиращо малцинство — е блокирало официалното решение за увеличаване на капитала. Причината KD Kapital да блокира решението е спор между KAD и KD Kapital във връзка с промени в надзорния съвет на Elan. Както бе обяснено от Словения, KD Kapital е било също така съдружник с дял от 50 % в един от конкурентите на Elan — Seaway Group d.o.o., и е възнамерявало да назначи представител на KD Kapital в надзорния съвет на Elan. KAD е бил на мнение, че това е неприемливо предвид дяловото участие на KD Kapital в Seaway. За да се разреши този въпрос, в началото на октомври 2007 г. KAD е предложило на KD Kapital пут опция, при условие че KD Kapital гласува в подкрепа на предложението на KAD, свързано със спора относно членовете на надзорния съвет.

(28)

След това предложение KD Kapital най-накрая е дало съгласието си за увеличението на капитала и, както се посочва по-горе, през октомври 2007 г. съдружниците са взели официалното решение.

(29)

Въпреки увеличението на капитала през ноември 2007 г. лошият зимен сезон през 2007/2008 г. (засегнат от предишната „зелена“ зима на 2006/2007 г.) е довел до допълнителни трудности за групата. В началото на 2008 г. Elan е било изправено пред несъстоятелност.

(30)

Когато в началото на 2008 г. SKB banka d.d. е отказала да продължи да финансира Elan, през март 2008 г. KD Kapital е упражнило своята пут опция, в сила от април 2008 г. KAD е закупило дяловете на KD Kapital и по този начин е увеличило дяла си в Elan. Оттогава Elan е изцяло държавно дружество (вж. съображение (20)).

(31)

За да се справят с трудното финансово положение, през април 2008 г. съдружниците в Elan са назначили нов управителен съвет. Управлението е започнало преговори с банките, за да се постигане споразумение за разсрочване на техните вземания от Elan и по този начин да се избегне фалита на дружеството. Банките са били готови да разсрочат вземанията си само ако съдружниците в Elan осигурят допълнителен капитал на дружеството.

(32)

В този контекст през март 2008 г. Elan е поискало от съдружниците допълнителен нов капитал. Въз основа на дългосрочен план за Elan за периода 2008—2012 г., изготвен от дружеството през юни 2008 г. (наричан по-долу „дългосрочен план за периода 2008—2012 г.“), по-конкретно Elan е отправило искане към съдружниците за 25 млн. евро през юни/юли 2008 г. Съдружниците в Elan са били на мнение, че дългосрочният план за периода 2008—2012 г. не е адекватен за влагането на 25 млн. евро. Всъщност съдружниците са били готови да вложат само 10 млн. евро, като условието, което са поставили за това увеличение на капитала, е било първо да бъде постигнато споразумение между Elan и неговите банки за разсрочване на дълговете. Съдружниците също така са поставили искане да се допълни дългосрочният план за Elan  (10). В отговор на това искане Elan е изготвило допълнителния план за възстановяване от 8 август 2008 г. (наричан по-долу „план за възстановяване“). Elan обаче не е успяло да постигне споразумение със своите банки за разсрочване на дълга. Напротив, един от кредиторите на Elan, SKB banka d.d., е започнала съдебно производство за принудителното събиране на вземанията си и през август 2008 г. съдът в Любляна е връчил на Elan съдебно нареждане, съгласно което дружеството трябва да изплати неуредените си задължения. Изпълнението на това нареждане е щяло да доведе до обявяване на дружеството в несъстоятелност.

(33)

При тези обстоятелства Elan е призовало за спешно събрание на съдружниците, което е било проведено на 28 август 2008 г. На това събрание, след отправено от KAD предложение, съдружниците в Elan са решили да вложат 10 млн. евро в Elan, въпреки че не е било изпълнено условието Elan да постигне споразумение с банките за разсрочване на заемите.

(34)

Надзорният съвет на KAD е одобрил вливането на капитал още преди събранието на съдружниците през август 2008 г.; надзорните съвети на другите съдружници са одобрили решението за вливане на 10 млн. евро в Elan най-късно в началото на септември 2008 г.

(35)

Плащанията от съдружниците са били извършени на 8 септември 2008 г. пропорционално на дяла от собствеността на съответния съдружник. Както е описано в съображение (6), към момента на предоставяне на помощта дейностите на Elan в сферата на зимния спорт и в морския сектор са били организирани в две дъщерни предприятия, а именно Elan Winter sport и Elan Marine. Сумата от 10 млн. евро е била вложена в Elan, което на свой ред е вложило 5,924 млн. евро в Elan Winter sport и 4,076 млн. евро — в Elan Marine.

(36)

В дългосрочния план за периода 2008 — 2012 г., изготвен от Elan през юни 2008 г., първо са описани икономическото и финансовото състояние на групата Elan. Предложени са няколко мерки за преструктуриране на ниво Elan Winter sport (коригиране на инвестициите в свързани дружества, корекции при стоково-материалните запаси и обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение) и на ниво Elan Marine (корекции при стоково-материалните запаси, обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, обезценяване на леярски форми за морския сектор). В допълнение към тези мерки за преструктуриране, за Elan Winter sport са предвидени следните действия:

(37)

За Elan Marine в дългосрочния план за периода 2008 — 2012 г. са предвидени следните действия:

(38)

По-нататък в дългосрочния план за периода 2008—2012 г. са представени прогнози за групата и нейните дъщерни дружества въз основа на допускането, че описаните по-горе действия и мерки за преструктуриране са били изпълнени. Според тези прогнози Elan Winter sport е щяло да регистрира печалби от 2010 г. нататък,а Elan Marine — от 2011 г. нататък. В плана е представено заключението, че на Elan е необходим допълнителен капитал в размер на [23—26] млн. евро, за да бъдат посрещнати неговите нужди от ликвидни средства. Според плана Elan би могло да осигури адекватна възвръщаемост за съдружниците единствено ако бъде предоставен този капитал.

(39)

В плана за възстановяване, изготвен през август 2008 г. от Elan, първо са представени структурата на дружеството Elan group и финансовото и икономическото състояние на Elan Winter sport и Elan Marine, в това число подробен анализ на пасивите, разходите, но също и на приходите. След това в плана са анализирани операциите на Elan Winter sport и Elan Marine в периода януари —юни 2008 г. И накрая, в плана се съдържа част, отнасяща се до възстановяването на дружеството. Според плана осъществяването на предложените в тази част действия е било възможно само при вливане на свеж капитал в Elan и разсрочване на банковите заеми. В плана за възстановяване обаче не са посочени необходимите суми.

(40)

В плана са предвидени следните мерки за Elan Winter sport:

(41)

За Elan Marine са предвидени следните мерки:

(42)

По-нататък в плана за възстановяване са представени бизнес прогнози за периода 2008—2012 г., според които Elan Winter sport ще реализира печалба от 2010 г. нататък, а Elan Marine — от 2011 г. нататък.

(43)

Както е описано по-горе в съображения (2) — (3), на 12 май 2010 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване („решението за откриване на процедурата“). В това решение за откриване на процедура Комисията на предварителен етап счете, че двете вливания на капитал са представлявали държавна помощ в полза на Elan Ski и Elan Marine. Тя изрази съмнения относно това дали такава държавна помощ би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Като предварителна точка, Комисията проучи дали бенефициерите са били предприятия в затруднено положение.

(44)

В точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране са установени определени обстоятелства, при които за дадена компания може да се счита, че е в затруднено положение, като например значителното намаляване на капитала. В решението за откриване на процедурата беше счетено, че Elan Ski и Elan Marine не отговарят на критериите на точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. При все това, съгласно точка 11 от Насоките дадено предприятие все пак може да бъде считано за намиращо се в затруднено положение, когато са налице обичайните признаци, че едно предприятие в затруднение. С оглед на нарастващите загуби, намаляващия оборот и затрудненото финансово положение на групата Elan като цяло, Комисията счете, че Elan Ski и Elan Marine биха могли да се разглеждат като дружества в затруднено положение поне през 2007 г. и 2008 г.

(45)

На първо място, Комисията извърши оценка на това дали мерките са осъществени с държавни ресурси и дали могат да бъдат приписани на държавата. С оглед на факта, че KAD е 100 % собственост на Словения, че Словения назначава всички членове на събранието и надзорния съвет, както и че представители на словенското правителство участват във всички заседания на събранието и на надзорния съвет, Комисията направи предварителното заключение, че мерките, предприети от KAD, са осъществени с държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата. Относно мерките, предоставени от другите собственици на Elan, които са KAD-PPS, DSU, Triglav Naložbe и Triglav Insurance, Комисията заключи, че в хода на официалната процедура по разследване следва да бъде проверено дали те също са осъществени с държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата.

(46)

На второ място, Комисията проучи дали с мерките е било дадено предимство на бенефициерите. Изразено бе съмнение дали мерките биха били в съответствие с теста на инвеститора в условията на пазарна икономика. При първата мярка единственият частен съдружник в Elan, KD Kapital, не е пожелал да участва в нея. Впечатлението е било, че мярката не се е основавала на бизнес план или на друга информация за потенциалната възвръщаемост на инвестицията в бъдеще. Към момента на вливането на капитал бенефициерите изглежда са изпитвали финансови затруднения. Във втората мярка не е участвало нито едно частно дружество. Макар да е вярно, че дългосрочен план и план за възстановяване са били изготвени преди съдружниците да вземат решение за вливането на капитал, има индикации, че според съдружниците в Elan тези планове не са били адекватни. При предоставянето на втората мярка Elan Ski и Elan Marine все още са били изправени пред финансови затруднения.

(47)

На трето място, Комисията бе на мнение, че е вероятно мерките, предприети от Словения, да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки, тъй като действително е налице търговия между държавите членки на ски оборудване и морски плавателни съдове.

(48)

Комисията извърши предварителна оценка на съвместимостта на мерките съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. Предвид техните трудности и при липсата на други силни предприятия в групата Elan Ski и Elan Marine по принцип могат да получават помощ за оздравяване и преструктуриране. Тъй като предоставените мерки са били под формата на увеличение на капитала, те не можеха да бъдат счетени за помощ за оздравяване. Що се отнася до съвместимостта на тези мерки като помощ за преструктуриране, не беше ясно дали са изпълнени всички съответни условия. По-специално не беше ясно дали помощта е била ограничена до необходимия минимум и нямаше индикации за собствен принос и компенсаторни мерки.

(49)

Също така беше предварително проучено дали мерките могат да бъдат съвместима регионална помощ. Въпреки че и двете предприятия бенефициери са разположени в регион, за който е допустима помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, не беше ясно дали те са отговаряли на критериите за такава помощ, тъй като и двете предприятия бенефициери са били в затруднение в момента на предоставянето.

(50)

Словения представи своите мнения с писма от 9, 10 и 16 юни 2010 г. Допълнителна информация беше изпратена на 10 октомври 2011 г. и с писма от 6 и 30 март, 13, 16 и 23 април, 10, 15 и 30 май 2012 г. (вж. съображение (4)).

(51)

В обобщение, според Словения мерките не включват държавна помощ, тъй като те не са осъществени с държавни ресурси и не могат да бъдат приписани на държавата. Дори и да отговаряха на тези изисквания, мерките не биха дали предимство на бенефициера, тъй като Словения е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. Освен това Словения изтъква, че мерките не са засегнали търговията, нито са нарушили конкуренцията, като се има предвид, че, според Словения, пазарът на дълготрайни стоки в сектора на зимните спортове е силно консолидиран с тенденция за допълнително консолидиране, както и че Elan е бил само слаб конкурент на много по-големи участници на този пазар.

(52)

Словения не представя аргументи, що се отнася до потенциалната съвместимост на мярка 1 с вътрешния пазар, ако мярката е включвала държавна помощ. Според Словения мярка 2 може да се счита за съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(53)

Словения твърди, че не е упражнила влияние при увеличаването на дяловия капитал на Elan.

(54)

Тя припомня, че за да се считат за държавна помощ, мерките трябва да бъдат предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси и трябва да могат да бъдат приписани на държавата. Словения е съгласна, че ако държава членка има доминиращо влияние върху дадено предприятие, то условието за държавните ресурси е изпълнено. Въпреки това не може автоматично да се приема — ако дадена държава членка е в състояние да упражни доминиращо влияние върху дадено предприятие — че тя действително е упражнила такова влияние по конкретен случай. В тази връзка Словения се позовава на решението по дело Stardust Marine  (11), в което е посочен набор от показатели, чрез които да се определи дали държавата действително е упражнила такова влияние във връзка с конкретен случай. Тези показатели включват интеграцията в структурите на публичната администрация, естеството на дейността на дружеството и упражняването ѝ на пазара в нормални условия на конкуренция с частни оператори, правния статут на предприятието, интензитетът на надзора от страна на публичните органи върху управлението на предприятието. Словения посочва, че следва да се отдаде подобаващо значение на това дали дадено предприятие е учредено като частноправен субект.

(55)

В тази връзка Словения излага аргументи за всеки субект, участващ във вливането на капитал, както следва:

(56)

KAD е частноправен субект, който извършва дейност на пазара в условия на конкуренция. Въпреки че KAD е контролирано от държавата, не може да се заключи единствено въз основа на това, че рекапитализациите — предмет на оценката, следва да бъдат приписани на държавата. Държавната намеса в рекапитализациите не е била доказана поради следните причини: Дейността на KAD се урежда от словенския закон за дружествата (ZGD-1, Zakon o gospodarskih družbah); разпореждането с активите му не е ограничено по закон; KAD се финансира изключително от дивиденти, лихви и други приходи от инвестиции и бизнес операции; и решението за капитализацията на Elan е било взето от надзорния съвет, който се ползва с независимост при вземането на решения. Макар да е вярно, че държавата е възложила на KAD управлението на пенсионни фондове и извършването на приватизация на дружества, общественият интерес, съдържащ се в тези задачи, не може да влияе върху предприетите от KAD мерки така, че тези действия да следва да бъдат приписани на държавата.

(57)

DSU е пряка държавна собственост, но не се финансира от държавата и се стреми да повиши максимално стойността на инвестициите си. Макар да е вярно, че държавата е възложила на DSU управлението на пенсионни фондове и извършването на приватизация на дружества, общественият интерес, с който са свързани тези задачи, не може да влияе върху предприетите от DSU мерки така, че тези действия да следва да бъдат приписани на държавата.

(58)

Zavarovalnica Triglav се притежава от държавата само непряко и неговите дейности се основават изключително на пазарни принципи. Държавата няма пряко влияние върху дейността му. Вярно е, че членовете на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav се избират от неговите акционери; те обаче се избират като частни лица и никой от тях не е заемал длъжност в словенското правителство или държавна администрация.

(59)

Triglav Naložbe се притежава непряко от държавата чрез Zavarovalnica Triglav. Неговата цел е да генерира печалба. Държавата няма пряко влияние върху дейностите на Triglav Naložbe, а надзорният му съвет се състои от независими частни лица. Освен това Triglav Naložbe е финансирал рекапитализацията с търговски заем.

(60)

Според Словения мярка 1 не е дала предимство на Elan поради следните причини: През декември 2005 г. Elan е приел стратегически план за развитие за периода 2006—2010 г., в това число подробни планове за развитие за дъщерните дружества на Elan по това време. В плана за развитие за периода 2006—2010 г. са били предвидени инвестиции както в подразделението за зимен спорт, така и в това за морски плавателни съдове. С цел да се реализират тези инвестиции, през май 2006 г. Elan е предложило на съдружниците увеличаване на капитала на Elan в периода 2006—2009 г. с 20,2 млн. евро. Съдружниците внимателно са оценили това предложение и Elan им е предоставило документи, които ясно показват, че такова увеличение на капитала би им донесло печалба. KAD — мажоритарният съдружник в Elan, е извършил своя собствена оценка на предложеното увеличение на капитала през ноември 2006 г., като е заключил, че увеличението на капитала би било добра инвестиция. Triglav Naložbe също е разгледало прогнозите на Elan и на тази основа е дало съгласие за вливането на капитал. Освен това съдружниците в Elan са изискали независима оценка на групата — задача, за която е бил избран […] (вж. съображение (24)). Тази оценка е показала нуждата от инвестиции, както и че при всички случаи инвестицията би могла да бъде възстановена чрез продажбата на акции на стратегически партньор на справедлива стойност.

(61)

Въз основа на гореизложените съображения през януари 2007 г. Elan и съдружниците в него са одобрили писмо за намерения, с което се договарят, че съдружниците ще вложат 10,225 млн. евро в дружеството. KD Kapital, единственият частен съдружник в Elan, също се включва в писмото за намерения без каквито и да било условия. Словения счита, че това решение е било взето от съдружниците с оглед осигуряването на разумна възвръщаемост на инвестирания от тях капитал и че следователно те са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(62)

Що се отнася до факта, че събранието на съдружниците е дало официално съгласие за вливането на капитал едва през октомври 2007 г., Словения обяснява, че забавянето се е дължало на спор между KD Kapital, частния миноритарен съдружник в Elan, и KAD, мажоритарния съдружник в Elan. KD Kapital е било съдружник с дял от 50 % в един от конкурентите на Elan — Seaway Group d.o.o. KD Kapital е имало намерение да назначи представител на интересите си в надзорния съвет на Elan, което останалите съдружници не са искали да приемат предвид дяловото участие на KD Kapital в дружество конкурент. Спорът е бил разрешен, когато KAD е предложило на KD Kapital пут опция. След намирането на това решение всички съдружници в Elan, включително KD Kapital, официално са дали съгласието си за вливането на 10,225 млн. евро в Elan.

(63)

Според Словения в началото на 2008 г. Elan е било близо до изпадане в несъстоятелност. Надзорният съвет и съдружниците са реагирали незабавно с назначаването на нови членове в управителния съвет на Elan, които са започнали преговори с банките на Elan за разсрочване на задълженията. Банките обаче са поискали допълнително вливане на капитал от съдружниците. В този контекст с помощта на външен консултант през май 2008 г. Elan е изготвило стратегия за промяна; през юни 2008 г. Elan е изготвило дългосрочния план за периода 2008—2012 г., а през август 2008 г. ръководството на дружеството е приело плана за възстановяване. На 11 юли 2008 г. съдружниците са дали съгласието си за увеличаване на капитала, при условие че банките първо се съгласят да разсрочат дълга с оглед на тези документи. Освен това според Словения съдружниците са взели предвид стойността на дружеството, определена в оценката на капитала на Elan, извършена от независима одиторска компания (12). Според тази оценка пазарната стойност на Elan към 31 декември 2007 г. е била 38 059 000 EUR. Съдружниците също така са взели под внимание експресна оценка на стойността на Elan от 1 юли 2008 г. На 28 август 2008 г., съдружниците най-накрая са решили да влеят капитала без предварително съгласие от страна на банките за разсрочване на дълга. Словения твърди, че в противен случай съдружниците са можели да изгубят целия размер на инвестицията си в Elan. Предвид гореизложеното Словения счита, че съдружниците в Elan са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(64)

Според Словения мерките не биха могли да нарушат конкуренцията и не са имали отражение върху търговията. Първо, при предоставянето на мерките за вливане на капитал Elan е бил слаб конкурент на много по-големи участници на ски пазара. Второ, на конкурентите на Elan също са били необходими действия от страна на техните частни акционери, за да се възстановят от загубите през 2007—2008 г.

(65)

Словения привежда аргументи за съвместимост само по отношение на мярка 2. Тя твърди, че тази мярка е била съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като Elan е изготвило осъществим план за преструктуриране, включително подобрения в групата главно чрез вътрешни мерки.

(66)

Словения твърди, че след увеличението на капитала през 2008 г. Elan надлежно е приложило своите планове и е успяло да разсрочи краткосрочни си заеми. През януари 2009 г. са били приети планове за съкращения, а през октомври 2009 г. Elan е продало дъщерните си дружества Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. През април 2010 г. е било продадено Elan Brod d.o.o., разположено в Obrovac, Хърватия. Постъпленията от тези продажби са възлезли на общо [3,1—3,6] млн. евро. През май 2010 г. Elan е било в състояние да получи ново финансиране чрез сключването на дългосрочно кредитно споразумение с неговите банки на стойност [21,5—25,5] млн. евро]. Новият заем е бил използван за връщането на стари заеми. Накрая, на 1 юни 2010 г., Elan Winter sport и Elan Marine са били слети в тяхното дружество майка Elan. Словения също така твърди, че е налице компенсаторен ефект от прекратяването на неговото северноамериканско съвместно предприятие с Dal Bello Sports за дистрибуция на ски. […] на 14 декември 2009 г. страните са се съгласили да прекратят своето споразумение за съвместно предприятие. Канадското споразумение за дистрибуция е било прекратено считано от 1 януари 2010 г., след което, считано от 1 януари 2011 г., е било прекратено споразумението за дистрибуция в САЩ.

(67)

Комисията проверява дали бенефициерът е получил държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (вж. точка 5.2 по-долу), и ако е така, дали тази помощ може да е съвместима с вътрешния пазар (вж. точка 5.3 по-долу). За тази цел е необходимо да се определи от кой момент потенциалният бенефициер следва да се счита за предприятие в затруднено положение (вж. точка 5.1 по-долу).

(68)

В съответствие с точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране дадено дружество е в затруднение, ако е изгубило повече от половината от своя капитал през предходните 12 месеца или отговаря на критериите да бъде предмет на производство по обявяване в несъстоятелност съгласно националното законодателство. Както бе заключено и в решението за откриване на процедурата, нито дъщерните дружества, нито групата като цяло са изпълнявали критериите на точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране през 2007 г.

(69)

Съгласно точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране едно предприятие все пак може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите.

(70)

В този контекст трябва да се отбележи, че в периода 2003—2006 г. оборотът на групата е нараснал от 109,2 млн. евро на 122,4 млн. евро. Освен това, с изключение на 2004 г., през този период групата Elan е отчела нетни печалби. Финансовото състояние на Elan е започнало да се влошава през 2007 г. През 2007 г. оборотът на групата е намалял с 5 млн. евро на 117,5 млн. евро, като през 2008 г. е спаднал на 100 млн. евро. Същевременно през 2007 г. резултатите на групата Elan са достигнали отрицателни стойности, намалявайки от 0,6 млн. евро през 2006 г. на – 8,4 млн. евро през 2007 г. и на – 12,7 млн. евро през 2008 г.

Таблица 2

Основни финансови показатели за групата Elan

(71)

Това може да се обясни отчасти с мекия зимен сезон през 2006—2007 г. (т. нар. „зелена“ зима), засегнал продажбите в направлението за зимни спортове. Продажбите на Elan Ski са намалели от 48,1 млн. евро през 2006 г. на 40,8 млн. евро през 2007 г. През 2008 г. те са намалели на 37,7 млн. евро. Същевременно през 2007 г. резултатите на Elan Ski са се влошили от – 0,5 млн. евро през 2006 г. на – 6,7 млн. евро през 2007 г. и на – 13,0 млн. евро през 2008 г.

Таблица 3

Elan Ski

(72)

Приходите от продажби от дейността на Elan в морския сектор са се увеличили значително през 2007 г. — от 31,8 млн. евро на 38,6 млн. евро, но като цяло е отчетена неголяма загуба от 0,3 млн. евро. Въпреки това ситуацията се е влошила през 2008 г., когато продажбите са намалели с една трета от 38,6 млн. евро на 25,9 млн. евро и Elan Marine е отчело нетна загуба в размер на 10,2 млн. евро.

Таблица 4

Elan Marine

(73)

Предвид финансовите данни, представени в таблици 2—4, е ясно, че Elan не се е намирало в затруднено положение в началото на 2007 г., когато е била предоставена мярка 1 (вж. съображения (78) — (85)).

(74)

Както обаче се вижда от финансовата информация по-горе, в хода на 2007 г. финансовото положение на Elan е започнало да се влошава и през 2008 г. е станало много сериозно. Дружеството е понесло спад в оборота и увеличаване на загубите и е било изправено пред несъстоятелност в началото на 2008 г. (вж. съображения (29) — (34) и съображение (63)). Може да се заключи, че Elan следва да се счита за предприятие в затруднено положение съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране към момента на предоставянето на мярка 2. Всъщност съгласието на съдружниците в Elan за пристъпване към вливането на капитал е било мотивирано от факта, че в противен случай Elan е трябвало да обяви несъстоятелност (вж. съображения (31) — (33)).

(75)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(76)

Условията, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни и следователно за да може дадена мярка да бъде определена като държавна помощ, трябва всички условия да бъдат изпълнени едновременно.

(77)

Словения твърди главно, че мярка 1 е била предоставена в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно няма предимство за бенефициера. Освен това тя твърди, че във всеки случай вливането на капитал не може да бъде приписано на държавата (вж. съображения (53) — (63)).

(78)

На първо място трябва да се определи кога точно мярка 1 е била предоставена на Elan. Като правило дадена държавна мярка при всички случаи се счита за предоставена в момента, в който държавата членка се е ангажирала с нея, т.е. след като държавата членка е била правно обвързана с предоставянето на мярката. Както е посочено по-горе (вж. съображение (24)), съдружниците в Elan и Elan са подписали писмо за намерения на 29 януари 2007 г., но увеличението на капитала е било официално потвърдено на общото събрание на съдружниците в Elan едва през октомври 2007 г. Следователно трябва да се определи дали писмото за намерения може да се счита за обвързващо за съдружниците по начин, който позволява да се заключи, че мярка 1 може да се счита за предоставена на датата, на която е подписано писмото за намерения.

(79)

В тази връзка Комисията отбелязва, че според правно експертно становище, предоставено от Словения (13), словенското право не урежда конкретно естеството на писмото за намерения. Такова писмо за намерения може да представлява просто необвързващо документиране на текущи преговори, преддоговорно споразумение или споразумение. Правният характер на дадено писмо за намерения следва да се определя въз основа на конкретния случай, като се вземат предвид формулировката на писмото за намерения, обстоятелствата, при които то е било подписано, и общите правила на тълкуване съгласно словенското право.

(80)

Съгласно член 15 от словенския кодекс за задълженията (14), дадено споразумение е обвързващо, когато страните се споразумеят относно основните елементи на споразумението. По-конкретно, трябва да бъдат посочени страните по споразумението и всяко споразумение трябва да има основание.

(81)

В тази връзка Комисията отбелязва, че съгласно формулировката на писмото за намерения страните по споразумението са били ясно посочени; общият размер на увеличението на капитала е бил определен още в писмото за намерения (10,225 млн. евро); определени са били максималният номинален размер на емитирания нов капитал и минималната цена за дял от новия капитал; всеки съдружник, подписал писмото, е дал съгласието си да участва пропорционално на дяловото си участие към този момент; посочена е била целта на вливането на капитал (основно инвестиции в Elan Winter sport и Elan Marine) и е бил определен механизъм за контрол, за да се следи как се използва капиталът. Освен това трябва да се вземе предвид, че писмото за намерения е сключено не само между съдружниците в Elan, а между съдружниците и Elan. Съдружниците е следвало да влеят капитал в Elan, а Elan е следвало да запише новите дялове и да използва вливането на капитал по начина, определен в писмото за намерения. С оглед на това Комисията счита, че страните са договорили всички основни елементи, необходими за сключването на обвързващо споразумение.

(82)

Формулировката на писмото за намерения също сочи, че страните са сключили обвързващо споразумение: съдружниците и Elan„потвърдиха намерението си да увеличат капитала“; съдружниците „ще подкрепят вливането на капитал“; новите дялове „ще бъдат платени с парични средства“.

(83)

Също така веднага след подписването на писмото за намерения Elan е сключило договор за доставка на нова производствена линия, което също може да се разглежда като индикатор, че Elan е очаквало съдружниците да влеят капитала в дружеството.

(84)

Накрая, в правното експертно становище, представено от Словения, се стига до заключението, че след като е било подписано, писмото за намерения е имало обвързващи последствия, т.е., че съдружниците са били задължени да приемат решението за вливане на капитал и да внесат съответния капитал след вземането на това решение. Според това експертно становище въпросът дали задължението да се гласува за увеличението на капитала подлежи на изпълнение все още не е решен от словенските съдилища; при все това, страна, която наруши такова споразумение, по правило би носила отговорност за причинени вреди.

(85)

С оглед на представените по-горе доводи Комисията стига до заключението, че датата на подписване на писмото за намерения, а именно 29 януари 2007 г., може да се счита за датата на предоставяне на мярка 1.

(86)

За да бъде счетена за държавна помощ, дадена мярка трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на определени стоки.

(87)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се споменава понятието за предприятие при дефинирането на бенефициера на помощта. Както бе потвърдено от съдилищата на Съюза, за целите на тази разпоредба предприятието не е нужно да бъде един-единствен правен субект, а може да обхваща група дружества (15). Ключовият критерий за определяне на това дали е налице предприятие по смисъла на тази разпоредба е дали става въпрос за „икономическа единица“. Една икономическа единица може да бъде съставена от няколко юридически лица. В настоящия случай Elan е било юридическото лице, в което е бил влят капиталът. Към момента на предоставяне на помощта Elan е имал четири дъщерни дружества, а именно Elan Winter sport, Elan Marine, Elan Inventa d.o.o. и Marine Nova d.o.o. (вж. съображение (6)). След вливането на капитал Elan е предоставил на Elan Winter sport и Elan Marine заеми от съдружниците. Тези заеми от съдружниците на по-късен етап са преобразувани в собствен капитал в дъщерните дружества. Ето защо следва да се прецени дали групата като такава или само Elan Winter sport и Elan Marine съответно са се възползвали от вливането на капитал.

(88)

Първо, що се отнася до отношенията на собственост, се отбелязва, че Elan е притежавало 100 % от дяловете и в двете дъщерни дружества, т.е. Elan Winter sport и Elan Marine. Следователно Elan контролира цялата стопанска дейност на тези дъщерни предприятия.

(89)

На второ място, Elan Winter sport и Elan Marine са осъществявали основните дейности на Elan към момента на предоставяне на помощта, а именно производството на ски и сноубордове, както и производството на яхти. Другите дъщерни предприятия или не са били активни на пазара (Marine Nova d.o.o.) или са осъществявали дейност по подпомагане на основните дейности на Elan (Elan Inventa d.o.o.). Действително, когато Elan е преструктуриранo, Elan Winter sport и Elan Marine са били слети в дружеството майка Elan — още един елемент, сочещ, че групата може да бъде считана за бенефициера.

(90)

Предвид изложените по-горе аргументи заключението е, че цялата група Elan трябва да се разглежда като бенефициер на увеличението на капитала. Като следваща стъпка трябва да се прецени дали с мярката се предоставя предимство на бенефициера.

(91)

Ако дадена мярка отговаря на изискванията на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, наличието на предимство може да бъде изключено. Според съдебната практика инвеститорът в пазарни условия би се опитал да увеличи максимално възвръщаемостта от активите си в съответствие с обстоятелствата и интересите си, дори когато става въпрос за инвестиция в предприятие, в което той вече притежава дялове (16). В разглеждания случай трябва да се прецени дали съдружниците в бенефициера са действали съобразно този принцип, основавайки инвестиционното си решение ex ante върху информация, позволяваща да се заключи, че трансакцията е целесъобразна от икономическа гледна точка.

(92)

В тази връзка Комисията взема под внимание обстоятелствата, довели до вливането на капитал, и информацията, на която се е основавало решението на съдружниците. Както е описано по-горе, по времето на предоставяне на помощта Elan не е било предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображения (68) — (73)). Решението за вливането на нов капитал в Elan е взето въз основа на оценка на дружеството, изготвена от независимия консултант […], и въз основа на няколко други документа, изготвени от Elan, както и от KAD — мажоритарния съдружник в Elan. Изготвеният от Elan подробен анализ на ефектите от едно увеличаване на капитала е показал, че инвестициите биха довели до кумулативна нетна печалба от дейността в сектора на зимните спортове от 15,4 млн. евро за периода 2006—2010 г.; за сравнение, според анализа без увеличението на капитала би се стигнало до кумулативни нетни загуби от 4,8 млн. евро. Освен това кумулативната нетна печалба от дейността в морския сектор за периода 2006—2010 г. би била по-голяма, ако увеличението на капитала се осъществи (вж. съображения (23) — (24)).

(93)

С оглед на изложеното по-горе се счита, че при вливането на средства в дружеството съдружниците в Elan са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно с мярка 1 не се предоставя предимство на бенефициера. Тъй като наличието на държавна помощ вече може да бъде изключено на тази основа, не се извършва оценка за това дали мярка 1 може да бъде приписана на държавата. Комисията заключава, че мярка 1 не включва държавна помощ.

(94)

Що се отнася до мярка 1, Словения основно твърди, че мярка 2 е била предоставена в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно няма предимство за бенефициера. Освен това тя твърди, че във всеки случай вливането на капитал не може да бъде вменено на държавата (вж. съображения (53) — (63)). Накрая, тя счита, че мярката не е имала никакво отражение върху търговията и че е нямало нарушаване на конкуренцията (вж. съображение (64)).

(95)

За да се счита за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, дадена мярка трябва да бъде предоставена пряко или непряко чрез държавни ресурси и да може да бъде приписана на държавата.

(96)

Съгласно съдебната практика ресурсите на едно предприятие следва да бъдат считани за държавни ресурси, ако държавата, упражнявайки доминиращо влияние върху такова предприятие, е в състояние да управлява използването на неговите ресурси (17).

(97)

Въпреки това способността на държавата да упражнява контрол върху субектите, участващи в предоставянето на мерките, не оправдава автоматично предположението, че действията на субектите могат да бъдат приписани на държавата. Съдът е обяснил по-подробно понятието за вменяване на отговорност в решението си по делото Stardust Marine  (18). Той е определил следните показатели за вменяване на отговорност на държавата: интегрираността на публичното предприятие в структурите на публичната администрация; естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори; правния статут на предприятието (дали е субект на публичното право или на общото дружествено право); интензитетът на надзора от страна на публичните органи върху управлението на предприятието; както и всеки друг показател, сочещ в конкретния случай участие на публичните органи или малката вероятност за липса на участие при приемането на дадена мярка, с оглед също и на обхвата на мярката, на нейното съдържание или на включените в нея условия.

(98)

Както се посочва в съображение (54), Словения се позовава на решението по делото Stardust Marine и твърди, че собствеността ѝ върху KAD и DSU не предполага автоматично вменяване на техните действия на държавата. Що се отнася до Triglav Naložbe и Zavarovalnica Triglav, Словения счита, че тези дружества не са контролирани от държавата и че във всеки случай техните действия също не могат да бъдат приписани на държавата. Във връзка с въпроса за вменяването на отговорност на държавата Словения специално изтъква, че всички съдружници в Elan са учредени съгласно частното право, като според Словения само то предлага задоволителна степен на независимост на тези дружества от държавата.

(99)

Като предварителна забележка Комисията изтъква, че фактът, че държавно дружество е учредено съгласно частното право, сам по себе си не е достатъчен, за да се изключи възможността за вменяване на неговите действия на държавата. Не следва да се прави разлика между случаите, в които помощта е предоставена пряко от държавата, и тези, в които тя е предоставена от публичноправни или частноправни субекти, създадени или упълномощени от държавата да се разпореждат с помощта. Освен това, както е описано по-горе, Съдът е счел, че има няколко показателя за вменяване на отговорност на държавата, като въпросът дали дадено дружество е субект на частното или на публичното право е само един от тези показатели (вж. съображение (97)). Следователно трябва да се проучи дали съществуват други факти, сочещи, че мярка 2 може да бъде приписана на държавата.

(100)

В това отношение Комисията отбелязва, че са налице няколко признака, че държавата активно е участвала в решението на съдружниците да влеят допълнителен капитал в бенефициера. Въпреки че Словения окачествява медийното отразяване, в което се изтъква ролята на държавата при спасяването на Elan, като „слухове“ или „резултат от прекомерно опростяване“, това отразяване показва общественото възприемане на подхода на правителството към промишлената политика по това време. Както по-подробно се обяснява по-долу, възприемането, че словенското правителство е следвало активен подход в областта на промишлената политика във въпросния момент, действително се потвърждава от извършения от ОИСР преглед на корпоративното управление в Словения, в който също така се подчертава, че план за действие за реформа на корпоративното управление в Словения е бил приет от правителството едва почти година след провеждането на мярка 2, а именно в средата на 2009 г (19). Следователно през юни 2008 г., когато несигурното положение на Elan е било очевидно за външния свят, медиите са съобщавали за потенциалната държавна подкрепа за Elan. В материал на германско спортно списание от 6 юни 2008 г. се казва, че според слухове правителството е възнамерявало да влее 5,7 млн. евро в Elan, за да бъде компенсиран миналият лош зимен сезон (20). Словенските медии също са обсъждали положението на Elan, като е било подчертавано значението на държавна подкрепа за запазването на работни места. Например най-голямата търговска (независима) телевизия PopTv е съобщила на своя уебсайт на 26 юни 2008 г., че управителният и надзорният съвет на Elan очакват държавата да намери решение на финансовите затруднения на дружеството, като изтъкват, че ако държавата не помогне с вливането на капитал, повече от 700 работни места са застрашени (21).

(101)

Както е изложено по-подробно по-долу, участието на публичните органи или малката вероятност те да не са участвали са съвсем очевидни в случая на най-големия съдружник в Elan, KAD (който е контролирал 57,61 % от дяловете на Elan по времето на вливане на капитала), и на DSU (контролиращ по това време 17,34 % от дяловете на Elan). Дори независимата консултантска фирма […] е обърнала внимание на значението на политическите съображения за процеса на вземане на решения на KAD и DSU в своя доклад за оценка от 22 декември 2006 г. (22) В контекста на анализ на евентуалната приватизация на Elan (по това време известно като Skimar d.o.o.), […] заключава, че двама от неговите собственици, KAD и DSU, са 100 % държавна собственост и че следователно съществува вероятност решението им да продават да бъде политически, както и икономически мотивирано.

(102)

Комисията проверява за всеки съдружник дали той е бил под контрола на държавата и дали средствата, използвани за вливането на капитал, могат да се считат за държавни ресурси. Освен това Комисията определя дали решението за вливане на капитал в Elan може да бъде приписано на държавата. В този контекст Комисията обръща особено внимание на състава на надзорния съвет на всеки съдружник и дали надзорният съвет е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал в Elan през 2008 г. След това Комисията разглежда допълнителни елементи, сочещи участие на публичните власти в приемането на мярката или малката вероятност за липсата на участие от тяхна страна.

(103)

Комисията отбелязва, че Словения е притежавала 100 % от акциите в KAD, мажоритарния съдружник в Elan по времето на предоставяне на помощта. Словенското правителство е назначило всички членове на събранието на KAD, както и надзорния съвет (вж. съображение (11)). Според учредителния акт на KAD последният трябва да даде съгласието си за извършването на трансакция, чиято стойност надвишава 1 % от дяловия капитал на KAD. Вливането на капитал, което е предмет на настоящата оценка, е било квалифицирано като такава трансакция и всъщност надзорният съвет на KAD е обсъдил вливането на капитал в Elan и е дал съгласието си за него на 134-тото си заседание на 10 юли 2008 г. и на 135-ото си заседание през август 2008 г (23).

(104)

Тъй като Словения притежава KAD, може да се допусне, че тя е в състояние да упражнява контрол върху дружество и че по принцип ресурсите на KAD могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, произтичат от дивиденти, лихви и други приходи на KAD, не променя това заключение. Използването на дивиденти, лихви или други приходи, които вместо това е можело да се платят на държавата в качеството ѝ на акционер с контролиращо участие в дружеството, представлява намаление на държавни ресурси и следователно може да се счита за използване на държавни ресурси (24).

(105)

Що се отнася до вменяването на отговорност за мярка 2, Комисията счита, че KAD не би вляло капитала без влиянието на публичните органи върху процеса на вземане на решения. Силното влияние на държавата не може да бъде изведено само от факта, че Словения е едноличен акционер на KAD по това време, че всички членове на надзорния съвет на KAD са били назначени от Словения, както и че надзорният съвет действително е трябвало да даде съгласието си за трансакцията. Допълнителен показател за тясното участие на държавата в процеса на вземане на решения на KAD е фактът, че представители на словенското правителство участват във всички заседания на събранието и на надзорния съвет (вж. съображение (45)).

(106)

Влиянието на правителството върху процеса на вземане на решения на KAD (и на още един фонд под контрола на държавата, реституционния фонд SOD) с оглед на осъществяването на целите на промишлената политика се подчертава и в прегледа на ОИСР на корпоративното управление в Словения: „двата фонда представляват силен механизъм, чрез който правителството може да упражнява влияние върху управителните съвети и ръководството на приватизирани дружества и в крайна сметка да играе активна роля при определяне на смяната на собствеността. Отчасти изглежда, че това (поне първоначално) е било мотивирано от желанието да се контролира степента, в която чуждестранни предприятия придобиват контрол върху значими национални предприятия и отрасли. Степента на пряка и непряка собственост е позволила на минали правителства да играят много значителна, а понякога и непрозрачна роля при упражняването на влияние върху функционирането на големи сектори от словенските търговски предприятия и на пазара на корпоративен контрол.“ (25)

(107)

В изготвения от правителството на Словения документ „Структурни корекции — 2010 г. и 2011 г.“ (26) допълнително се изтъква ролята, която KAD и контролираният от държавата реституционен фонд SOD са изиграли за обслужването на целите на Словения в областта на промишлената политика, например чрез предоставянето на помощ за Elan. В раздел 2.1.1 от документа, озаглавен „Създаване на публична агенция за управлението на държавни предприятия и преобразуването на KAD и SOD“, се казва следното: „преструктуриране означава, че KAD и SOD и трябва да бъдат освободени от всички стратегически инвестиции: … — лоши инвестиции, които са станали стратегически, тъй като държавата желае да им предостави помощ за преодоляване на трудностите, които изпитват (Mura, ELAN).“ Охарактеризирането, според което инвестициите на KAD в Elan са станали стратегически, „тъй като държавата желае да предостави помощ“ на Elan, е в ярък контраст с твърдението на Словения, че KAD е било независимо при вземането на своите решения (вж. съображение (56)). По-нататък в правителствения документ се обяснява, че прехвърлянето на лоши стратегически инвестиции от парадържавни дружества пряко на държавата е преди всичко задача, свързана с персонала, и че преструктуриращото дружество PDP, създадено от KAD и SOD, е било прехвърлено пряко на държавата, тъй като екипът вече не можел да бъде част от KAD и SOD  (27).

(108)

Комисията прикани Словения да представи мнения относно цитираните по-горе документи. Словения заяви, че не е имало решение на правителството относно рекапитализацията на Elan. Словения изтъква, че в прегледа на ОИСР, в който се описва как KAD и SOD са представлявали силен механизъм за правителството за оказване на влияние върху управителните съвети и ръководството на приватизирани дружества, не се споменават DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe, както и че в документа на словенското правителство не се споменава за каквото и да било пряко или непряко влияние по отношение на активите, притежание на Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe. Освен това Словения насочва вниманието към откъс от прегледа на ОИСР, в който се казва, че „липсата на централна координация създава трудности за ефективното управление на дяловото участие на държавата“. Словения също така обяснява, че за KAD винаги е отговаряло Министерството на финансите, докато за производствения сектор, към който Elan принадлежи, отговаря Министерството на икономиката. Що се отнася до документа на словенското правителство, в който се говори за лоши инвестиции, които са станали стратегически, Словения посочва, че Mura, вторият пример за такива инвестиции, приведен в документа наред с Elan, е било оставено да стартира процедура по обявяване в несъстоятелност през октомври 2009 г.

(109)

Представените от Словения мнения не опровергават гореизложените аргументи, сочещи участието на публичните власти в приемането на мярката или малката вероятност за липсата на такова участие от тяхна страна. Декларацията, че правителството не е участвало в решението за рекапитализация, е само твърдение. Фактът, че в прегледа на ОИСР DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe не се споменават изрично и че в него се говори за липса на централна координация, не променя общата картина, обрисувана в този преглед, а именно, че словенското правителство активно се е намесвало в икономиката и е преследвало цели на промишлената политика. Що се отнася до дружествата, които не са споменати изрично в прегледа на ОИСР и в документа на словенското правителство — Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe, подробности за упражнявания от държавата контрол са дадени по-долу. В същото време не трябва да се забравя, че тези дружества са били миноритарни съдружници, притежаващи само 25 % от дяловете на Elan. На последно място, що се отнася до документа на правителството, фактът, че друго дружество в затруднено положение, считано за „стратегическа инвестиция“, е обявено в несъстоятелност, е без значение за оценката на настоящия случай.

(110)

Предвид гореизложеното се заключава, че вливането от KAD на капитал в Elan през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(111)

Както се посочва в съображение (12), KAD управлява PPS и упражнява контрол над неговите дялове. Следователно участието на KAD-PPS във вливането на капитал следва да се разглежда по същия начин, както участието на KAD. Всъщност съгласието на надзорния съвет на KAD за вливането на капитал, дадено на неговото 134-то заседание на 10 юли 2008 г., е включвало също съгласие за вливането на капитал от името на PPS (28). Същото важи и за решението, взето по време на 135-ото заседание на надзорния съвет на KAD, проведено през август 2008 г.

(112)

Следователно се заключава, че вливането на капитал в Elan от KAD-PPS през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(113)

Комисията отбелязва, че към момента на предоставяне на помощта DSU е било 100 % пряка държавна собственост. Надзорният му съвет се състои от трима членове, двама от които са назначени от собственика, т.е. Словения (вж. съображение (13)). По време на вливанията на капитал третият член на надзорния съвет също е бил назначен от държавата. Съгласно учредителния договор надзорният съвет приема решения с мнозинство от гласовете и осъществява контрол върху управлението на дейността на DSU. Всъщност надзорният съвет на DSU е проучил и одобрил вливането на капитал в Elan на извънредно заседание на 11 юли 2008 г. и частично е изменил решението си на две извънредни заседания, проведени на 26 август и 8 септември 2008 г. (29)

(114)

Тъй като Словения е собственик на DSU, може да се допусне, че тя е в състояние да упражнява контрол върху дружество и че по принцип ресурсите на DSU могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, произтичат от дивиденти, лихви и други приходи на DSU, не променя това заключение, както бе обяснено в съображение (104).

(115)

Що се отнася до вменяването на отговорност за мярка 2, следва да се вземе предвид, че по времето на предоставяне на помощта и тримата членове на надзорния съвет са били назначени от Словения, едноличния съдружник в DSU, както и че надзорният съвет действително е трябвало да даде съгласието си за трансакцията. Както е посочено по-горе, влиянието на политическите съображения върху процеса на вземане на решения в DSU е отчетено в доклада за оценка на […] от 22 декември 2006 г. (30) Също така фактът, че заедно с KAD през 2010 г. DSU е прехвърлило дяловете си в Elan на холдинга PDP, трябва да се разглежда, като се вземат предвид разясненията, дадени по-горе по въпроса за това как словенското правителство е решило да процедира с парадържавните инвестиции, които са станали стратегически, предвид желанието на държавата да им предостави помощ за преодоляване на трудностите, пред които са били изправени. Във връзка с другите всеобхватни обстоятелства, подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, Комисията счита, че DSU не би вляло капитала без влиянието на публичните власти върху процеса на вземане на решения в DSU.

(116)

Следователно се заключава, че вливането от DSU на капитал в Elan през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(117)

Zavarovalnica Triglav не е пряка собственост на Словения. Комисията отбелязва обаче, че Словения косвено притежава две трети от Zavarovalnica Triglav (вж. съображение (14)). Мажоритарните му акционери са ZIPZ, Институтът за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност, и SOD, словенското дружество за обезщетения и уреждане на задължения. И двете са 100 % държавна собственост. Нито един от другите акционери на Zavarovalnica Triglav не притежава дял от повече от 1,8 % в дружеството.

(118)

Пет от осемте членове на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav, включително неговия председател и заместник-председател, представляват акционерите и се назначават от тях. Както е описано в съображение (14), мажоритарните акционери на Zavarovalnica Triglav са дружества, които са 100 % държавна собственост. Поради това по принцип държавата е тази, която назначава тези петима членове на надзорния съвет, и членовете на надзорния съвет представляват на интересите на държавата. Комисията отбелязва, че именно управителният съвет на Zavarovalnica Triglav е гласувал за увеличаването на капитала на общото събрание на Elan, проведено на 28 август 2008 г., но той е направил това, при условие че надзорният съвет би дал съгласието си за трансакцията. В действителност надзорният съвет е дал съгласието си за вливането на капитал на 4 септември 2008 г. (31)

(119)

Тъй като Словения е притежавала непряко две трети от акциите на Zavarovalnica Triglav, може да се приеме, че тя е била в състояние да упражнява контрол върху дружеството и че по принцип ресурсите на Zavarovalnica Triglav могат да се считат за държавни ресурси.

(120)

Трябва да се обърне внимание на факта, че държавата назначава мнозинството от членовете на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav, в това число председателя и заместник-председателя, и че надзорният съвет е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал.

(121)

Във връзка с другите разгледани по-горе всеобхватни обстоятелства, ясно подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, се счита, че мярката може да бъде приписана на Словения.

(122)

Triglav Naložbe не е пряка собственост на Словения. Комисията обаче отбелязва, че Словения косвено притежава по-голямата част от акциите на Triglav Naložbe. Към момента на предоставянето на мярката Zavarovalnica Triglav реално е притежавала 80 % от акциите на Triglav Naložbe. От своя страна Zavarovalnica Triglav е непряка мажоритарна собственост на Словения (вж. съображение (14)). Следователно Словения косвено притежава над 51 % от акциите на Triglav Naložbe. Нито един от другите акционери не притежава дял в дружеството от повече от 0,67 %.

(123)

Тримата членове на надзорния съвет представляват интересите на акционерите и се избират от тях. Тъй като държавата косвено е мажоритарният акционер в Triglav Naložbe, трябва да се вземе предвид, че държавата може да решава кой да бъде назначен в надзорния съвет, за да представлява интересите на Словения. Надзорният съвет на Triglav Naložbe е трябвало да одобри вливането на капитал в Elan и той е дал одобрението си на седмото си извънредно заседание, проведено на 3 септември 2008 г. (32)

(124)

Тъй като Словения е притежавала непряко мажоритарен дял в Triglav Naložbe, може да се приеме, че тя е била в състояние да упражнява контрол върху дружеството и че по принцип ресурсите на Triglav Naložbe могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, са от заем, не променя това заключение, както бе обяснено в съображение (104).

(125)

Като се има предвид, че държавата назначава всички членове на надзорния съвет на Triglav Naložbe и че той е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал, във връзка с другите разгледани по-горе всеобхватни обстоятелства, ясно подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, се счита, че мярката може да бъде приписана на Словения.

(126)

Съставът на надзорните съвети на съдружниците в Elan и фактът, че надзорните съвети е трябвало да дадат съгласието си за вливането на капитал през 2008 г., вече са индикация, че въпросната мярка може да бъде приписана на държавата (33).

(127)

Освен това, както бе посочено по-горе, Комисията разполага със силни индикации за активното участие на държавата в процеса на вземане на решения в KAD — несъмнено най-значимия съдружник в Elan, който е контролирал 57,61 % от капитала по времето на вливането на капитал, и в DSU. Тези индикации се основават на доклада на ОИСР, доклада на […], документи, публикувани от словенското правителство и информация в пресата.

(128)

- Освен това аналогичното поведение на петте дружества — съдружници в Elan, всяко едно от които е било под контрола на държавата, са индикация за участието на държавата в решението на съдружниците, тъй като изглежда малко вероятно, че пет на брой частни и независими оператори биха дали съгласието си за вливането на капитал в дружество в затруднено положение по едно и също време и при едни и същи условия.

(129)

Предвид гореизложеното се заключава, че мярка 2 се състои от държавни ресурси и може да бъде приписана на Словения.

(130)

За да се счита за държавна помощ, дадена мярка трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на определени стоки.

(131)

Счита се, че цялата група Elan трябва да се разглежда като бенефициер на увеличението на капитала през 2008 г. по същите причини като за мярка 1 (вж. съображения (87) — (90)). Като следваща стъпка трябва да се прецени дали с мярката се предоставя предимство на бенефициера.

(132)

Ако дадена мярка отговаря на изискванията на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, наличието на предимство може да бъде изключено. Както е описано по-горе, инвеститорът в пазарни условия би се опитал да увеличи максимално възвръщаемостта от активите си (вж. съображение (91)).

(133)

В тази връзка Комисията на първо място отбелязва, че по времето на предоставяне на мярка 2 Elan е било в затруднено положение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображение (74)). Освен това според Словения, в началото на 2008 г. Elan е било изправено пред несъстоятелност и е изпитвало недостиг на ликвидност от [12,6—15 млн. евро].

(134)

Словения твърди, че съдружниците в Elan са взели решението си за вливане на допълнителен капитал въз основа на няколко документа, изготвени от Elan и външни консултанти, които показват, че решението е било оправдано.

(135)

Макар да е вярно, че Elan е изготвило дългосрочен план за групата за периода 2008—2012 г., трябва да се вземе предвид, че този план е предвиждал увеличение на капитала от 25 млн. евро като основа за постигането на адекватна възвръщаемост в бъдеще и че съдружниците в Elan са счели, че този дългосрочен план не е адекватен за вливането на капитал в такъв размер. Планът за възстановяване от август 2008 г. се е състоял главно от прогнози и в него не е била предоставена информация относно планираното увеличение на капитала. Както дългосрочният план за периода 2008—2012 г., така и планът за възстановяване, са били изготвени от Elan без участието на външен консултант. Друг документ, предоставен от Словения във връзка с второто увеличение на капитала, беше изготвената от KAD експресна оценка на стойността на Elan от юли 2008 г. Този документ обаче не подкрепя аргумента на Словения, според който съдружниците в Elan са действали като разумни инвеститори, тъй като според тази приблизителна оценка, ако бъдат взети потенциалните задължения, Elan е имало отрицателна стойност на собствения капитал в размер на [29,5—34] млн. евро през юли 2008 г. Освен това експресните оценки сочат, че прогнозите в дългосрочния план на Elan за периода 2008—2012 г. може в голяма степен да са прекалено оптимистични с оглед на опита до този момент, като в този случай стойността на дружеството би била дори още по-ниска.

(136)

Словения представи и оценка на капитала на Elan въз основа на метода на дисконтираните парични потоци. При тази оценка на капитала, изготвена от […] през юни 2008 г., е счетено, че пазарната стойност на Elan към 31 декември 2007 г. все още е била положителна и възлизала на [35—40] млн. евро. Въпреки това, както бе описано по-горе (вж. съображения (70) — (74)), през 2008 г. положението на Elan драстично се е влошило. С оглед на тези развития горепосочената оценка на капитала трябва да се счита за неактуална към 28 август 2008 г., когато съдружниците в Elan са взели решението за вливане на капитал, и на нея не може да се разчита да покаже, че съдружниците в Elan са действали като разумни пазарни инвеститори, особено като се имат предвид обстоятелствата при второто вливане на капитал.

(137)

Както е описано в съображение (32), съдружниците са поставили като условие за увеличението на капитала първо да бъде постигането споразумение с банките за разсрочване на съществуващите заеми на Elan. Въпреки че такова споразумение не е могло да бъде постигнато преди увеличението на капитала, съдружниците в Elan са пристъпили към вливането на капитал, тъй като в противен случай Elan е трябвало да обяви несъстоятелност.

(138)

Ако банките бяха дали съгласието си за разсрочването на заемите преди увеличението на капитала, това би могло да се счита за признак, че те са вярвали във възстановяването на жизнеспособността на Elan. Това обаче не се е случило и една от банките дори е поискала съдебно нареждане за принудително събиране на неуредените задължения на Elan. Позицията на банката може да се разглежда като знак, че пазарът не е вярвал във възстановяването на жизнеспособността на Elan.

(139)

Освен това трябва да се вземе предвид, че още през 2007 г. съдружниците са вложили 10,225 млн. евро в Elan, без успех. Следва да се уточни, че въпреки че вливането на капитал от 2007 г. е било осъществено въз основа на т.нар стратегически план за развитие, съгласно който Elan първоначално е поискало инвестиции в размер на 20,2 млн. евро, вливането на капитал от 2008 г. в размер на 10 млн. евро не може да се счита за втори инвестиционен транш по силата на първоначалния стратегически план за развитие. Вливането на капитал от 2008 г. е било необходимо, за да се избегне несъстоятелност, като се покрият недостигът на ликвидност на Elan и понесените загуби; капиталът не е бил предназначен за реализиране на целите, очертани в стратегическия план за развитие (вж. съображение (23)).

(140)

На последно място Комисията отбелязва, че всички съдружници по времето на предоставянето на мярката са били държавна собственост, т.е. в увеличението на капитала не е участвал нито един частен съдружник.

(141)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че мярка 2 не е била предоставена в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика и с нея е било предоставено предимство на Elan.

(142)

Комисията отбелязва, че бенефициерът извършва дейност на пазари, които са отворени за конкуренция. Всяка безвъзмездна помощ от държавата за такова предприятие може да му осигури предимство спрямо другите конкуренти, които не получават такава безвъзмездна помощ. Противно на гледището на Словения, в този контекст е без значение дали конкурентите на Elan са имали по-голям пазарен дял, или дали тези конкуренти също са получили средства от своите акционери.

(143)

Когато с предоставена от държава членка помощ се засилва позицията на дадено предприятие спрямо други конкурентни предприятия при търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита, че последната е била засегната от тази помощ (34). Действително е налице търговия между държавите членки в областта на ски оборудването и морските плавателни съдове — стоки, които бенефициерът произвежда и предлага на пазара.

(144)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че мярка 2 може да наруши конкуренцията и да има отражение върху търговията.

(145)

С оглед на гореизложените доводи Комисията заключава, че мярка 2 включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС за Elan. Словения не е спазила задължението за непредприемане на действия съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(146)

В член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС се предвиждат изключения от общото правило, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС, че държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар.

(147)

В този контекст трябва да се отбележи, че тежестта на доказване на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, чрез дерогация от член 107, параграф 1 от ДФЕС, се носи главно от съответната държава членка, която трябва да покаже, че условията за дерогацията са изпълнени (35).

(148)

Комисията извършва оценка на съвместимостта на мярка 2 съгласно тези изключения. Предвид факта, че въпросната мярка е била предоставена на предприятие в затруднено положение (вж. по-горе точка 5.1), Комисията първо оценява съвместимостта на мярката съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. На второ място се разглежда дали мярката може да бъде счетена за съвместима на друга основа.

(149)

Съгласно точка 33 от Насоките за оздравяване и преструктуриране само предприятия в затруднено положение могат да получават помощ за оздравяване и преструктуриране. Elan може да получава такава помощ, тъй като може да се счита, че е било предприятие в затруднено положение по времето на второто вливане на капитал (вж. съображение (74)).

(150)

Съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, не всички от които са изпълнени от въпросната мярка:

(151)

Следователно въпросните вливания на капитал не могат да се считат за помощ за оздравяване.

(152)

Мярката също така не изпълнява всички изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като не са били предоставени никакви компенсаторни мерки, които биха могли да компенсират неблагоприятния ефект на помощта върху условията на търговия.

(153)

Съгласно точки 38—42 от Насоките за оздравяване и преструктуриране преструктурирането трябва да бъде съпътствано от компенсаторни мерки, пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта, и по-специално на размера и относителното значение на предприятието бенефициер на съответния пазар. Точка 40 от Насоките гласи, че компенсаторните мерки следва да се прилагат по-специално на пазарите, на които предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането. Словения твърди, че някои продажби на активи, извършени от Elan през 2009 г. и 2010 г., са имали компенсаторен ефект.

(154)

Що се отнася до подразделението на Elan за зимни спортове, Словения описва Elan„като една от последните самостоятелни марки за дълготрайни стоки в областта на зимните спортове“ и и го окачествява като „само слаб [sic] конкурент на много по-големи участници на този пазар.“ (36) Това описание обаче не е в съответствие с начина, по който сегашният мажоритарен съдружник в Elan описва предприятието. PDP посочва, че през 2010 г. Elan е продало 448 000 комплекта ски и 217 000 сноуборда, че Elan представлява 13 % от ски производството в световен мащаб, както и че дружеството е седмата ски марка в света, като дялът на марката от световния пазар е около 8 %.

(155)

Словения не предлага никакво конкретно определение на продукта или географския(те) пазар(и), на които извършва дейност подразделението на Elan за зимен спорт. Както е описано подробно по-долу, като се вземат предвид предоставената от Словения информация и съображенията във връзка с определянето на пазара от практиката във връзка със сливанията в миналото (37), трябва да бъде направено заключението, че Elan действително е притежавало значителни пазарни дялове поне в някои от съответните пазари под въпрос.

(156)

За да оцени относителното значение на Elan на пазарите, на които то извършва дейност, Комисията разгледа наличните доказателства, включително стратегическите документи, изготвени от самото предприятие. Освен принадлежности Elan произвежда по-специално алпийски ски и сноубордове. От една страна, те се продават като продукти с марка Elan на търговците на дребно (наричани по-нататък „пазар на дребно“). От друга страна, Elan извършва дейност като производител на оригинално оборудване (ПОО) и доставя ски и сноубордове на други (конкурентни) производители (наричани по-долу „пазара за ПОО“). Следва да се отбележи, че по дело № COMP/M.3765 — AMER SALOMON, през декември 2005 г. за целите на това решение Комисията разгледа inter alia отделни продуктови пазари за различни видове дълготрайни стоки в сферата на зимните спортове, в това число отделни съответни продуктови пазари за алпийски ски, за сноубордове и за пазара за ПОО за алпийски ски. Пазарите на дребно за дълготрайни стоки в сферата на зимните спортове бяха счетени за национални пазари, докато пазарите за ПОО бяха счетени за обхващащи най-малко територията на ЕИП (38). В своя План за развитие за Elan Ski в сегмента на ПОО за периода 2006—2010 г., предприятието посочва, че през 2005 г. неговият пазарен дял в световен мащаб в ски производството в сегмента на ПОО е бил 21 %, и обяснява, че „[…]“. Планът за развитие за Elan Sportartikel за периода 2006—2010 г. сочи, че Elan се е считало за световен лидер в производството на сноубордове с произведени 268 000 бройки през 2005 г., което се е равнявало на пазарен дял от 16 %. Огромната част от това производство е в направлението за ПОО, като през 2005 г. са били продадени 30 000 сноуборда с марката Elan. Що се отнася до ските с марка Elan, Планът за развитие за стратегия за маркетинг и налагане на пазара на марката Elan за периода 2006—2010 г. сочи пазарен дял в световен мащаб от 7,5 %, което нарежда Elan на седмо място по пазарен дял. В документа обаче се изтъква, че предприятието е считало, че в средносрочен план би могло да се нареди сред петте водещи марки, като се обяснява, че […].

(157)

Тъй като подразделението за зимен спорт носи огромната част от приходите на Elan и като се има предвид силната позиция на Elan, описана подробно по-горе, поне в някои от секторите за зимен спорт, е следвало да бъдат осъществени компенсаторни мерки по-специално в тази област. Разглеждането на елементите, които според Словения представляват компенсаторни мерки, предприети в подразделението за зимен спорт, показва, че единственото освобождаване от активи е продажбата на дял [17,5 % — 20 %] от притежавания от Elan капитал в неговия партньор в съвместното предприятие за дистрибуция в САЩ — Dal Bello Sports (наричано по-долу „Dal Bello“). Освобождаването от активи от страна на Elan е било следствие от прекратяването на съвместното предприятие с Dal Bello за маркетинг и дистрибуция в Северна Америка. Elan твърди, че прекратяването на сътрудничеството е довело до спад в продажбите на Elan в Канада и САЩ, и разглежда това като „компенсаторен ефект“.

(158)

На първо място следва да се отбележи, че нито в дългосрочния план за периода 2008—2012 г., нито в плана за възстановяване се споменава продажбата на акциите в Dal Bello, и следователно продажбата не може да се разглежда като „интегрална част от преструктурирането“, както е предвидено в точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. В действителност при по-задълбочено проучване на сделката става ясно, че сътрудничеството за маркетинг и дистрибуция е било прекратено по инициатива на Dal Bello. Словения е признала, че „проблемите на Elan през 2008 г. и фактът, че Dal Bello търси по-надежден партньор в дългосрочен план, доведе до дискусия относно прекратяване на иначе успешното сътрудничество. Следствието от тези дискусии бе споразумението за прекратяване на съвместното предприятие от 14 декември 2009 г…“ Предвид горепосоченото тези причини са достатъчни за това продажбата от страна на Elan да не може да бъде окачествена като компенсаторна мярка.

(159)

Освен това макар спадът в продажбите, водещ до намаляване на пазарния дял на бенефициера, при други обстоятелства да може да представлява компенсаторна мярка, Комисията отбелязва, че в разглеждания случай сделката се е отнасяла до пазара на дребно, който по-рано е бил счетен за национален от Комисията (39), както и че във всеки случай продажбите на ски на Elan са намелели само на северноамериканския пазар, но не и на европейския(те) пазар(и), и следователно сделката не може да компенсира създаденото нарушаване на конкуренцията в ЕИП. При това съвместното предприятие е извършвало дейност в областта на маркетинга и дистрибуцията на ски, а не в областта на тяхното производство. Основната дейност на Elan обаче е производството на ски и сноубордове. Само продажбите на активи на основния пазар на бенефициера могат да се считат за подходящи компенсаторни мерки.

(160)

Словения също така твърди, че намаляването на служителите, работещи в производството на ски, и намаляването на инвестициите в маркетинг биха могли да се считат за компенсаторни мерки.

(161)

Както обаче е видно и от дългосрочния план и плана за възстановяване на Elan, тези мерки трябва да бъдат разглеждани като обикновени мерки за рационализация, имащи за цел съкращаване на разходите и повишаване на ефективността за възстановяване на финансовата жизнеспособност. Мерките не са били предприети с цел да се намали пазарното присъствие на Elan или да се компенсира евентуалното нарушаване на конкуренцията, настъпило в резултат на помощта, получена от Elan.

(162)

Що се отнася до дейността в морския сектор, Словения твърди, че следните продажби са имали компенсаторен ефект: През 2009 г. Elan е продало две дружества, занимаващи се с отдаване под наем на яхти, Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. През 2010 г. е било продадено Elan Brod d.o.o. — дружество, установено в Хърватия, което се е занимавало главно с производството на моторни яхти. Словения твърди, че дружествата не са били губещи от структурна гледна точка, че дейностите по отдаване на яхти под наем, извършвани от Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o., са спомагали за навлизането на яхтите на Elan на основните му пазари, както и че оттеглянето от пазарния сегмент за моторни яхти значително е намалило присъствието на Elan на пазара на плавателни съдове за спорт и отдих.

(163)

Комисията припомня, че съгласно точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, компенсаторните мерки следва да се извършват по-специално на пазара(ите), където предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането. Отписването и закриването на губещи дейности, които при всяко положение ще са необходими за възстановяването на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета за целите на оценката на компенсаторните мерки.

(164)

Важно е да се има предвид, че дейността в морския сектор не е основната дейност на Elan. Дружеството генерира значително по-голям дял от оборота си в подразделението за зимен спорт. Според финансовата прогноза за 2011 г. общите приходи от дейността в сектора, свързан с морските плавателни съдове, се е очаквало да достигнат само [20—24] млн. евро в сравнение с [58—68] млн. евро в подразделението за зимен спорт. Освен това подразделението за зимен спорт е получило и по-голямата част (5,924 млн. евро) от вливането на капитал в Elan в размер на 10 млн. евро. Предвид точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране изглежда малко вероятно продажбите на активи в подразделението на дейност, свързано с морските плавателни съдове, да могат да се считат за уместни компенсаторни мерки, тъй като, както е описано в повече подробности по-долу, дейността в морския сектор не е пазарът, на който предприятието има най-значително пазарно присъствие след преструктурирането.

(165)

За да оцени в максимална степен аргументите на Словения обаче, Комисията все пак проучи в каква степен Словения би могла да твърди, че са били взети подходящи компенсаторни мерки в сферата на дейност в морския сектор. Преди преструктурирането максималният производствен капацитет на Elan е бил [280—330] ветроходни яхти и [45—55] моторни яхти. Словения не предлага конкретно определение на продукт в областта на морските плавателни съдове или географски пазар(и), на който(които) би могла да се измери относителната му значимост. В представените документи тя говори за намаляване на присъствието на Elan на „пазара на плавателни съдове за спорт и отдих“, като същевременно посочва оттеглянето му от „пазарния сегмент за моторни яхти“.

(166)

Въпреки това анализът на наличните документи, включително стратегическите документи, изготвени от Elan, в които се разглежда конкурентната позиция на подразделението на Elan за плавателни съдове, предоставят допълнителна информация за относителната значимост на предприятието на пазара на плавателни съдове. В Плана за развитие на подразделението на Elan за плавателни съдове за периода 2006—2010 г. е посочено, че световният пазар на всички нови яхти е възлизал на около 25 млрд. евро, от които 80 % са били моторни яхти, а 20 % — ветроходни яхти, като в Европа съотношението е било същото. Elan е описало пазара като „силно фрагментиран“ и е определило пазарния дял в ЕС на своята програма за ветроходни плавателни съдове на приблизително [0—5] %, а този на програмата си за моторни яхти — на много под 1 %. В плана за развитие обаче все пак се посочва, че съществуват различни пазарни сегменти, които се характеризират с различни условия на конкуренция, включително бариери за навлизане на пазара. В дългосрочния план на Elan за Skimar Group за периода 2008—2012 г. от юни 2008 г. се говори за сегментиране на пазара на яхти по дължина на яхтите и се твърди, че конкуренцията е най-силна в сегмента за малки съдове (30 фута), като Elan произвежда и продава продукти в средната категория с дължина от 30 до 50 фута и възнамерява да разработи нови модели […]. Най-ясното изявление относно пазарния дял на Elan в сегмента, в който предприятието се стреми да е конкурентно, идва от презентация на текущия мажоритарен съдружник в Elan — PDP. „През 2010 г. в сегмента за ветроходни яхти с дължина между 32 и 60 фута (което представлява 20 % от пазара на плавателни съдове) Elan е продало 122 яхти, осигурявайки си пазарен дял от 5,2 %.“ Изглежда правдоподобно, че сегментирането на пазара използва като отправна точка критерии като начина на движение (платна/двигател) и размера. В отсъствието на противоположно гледище, за целите на настоящото решение Комисията може да приеме оценката на PDP, че Elan е имало дял от над 5 % на фрагментирания пазар на ветроходни яхти.

(167)

Въз основа на гореизложеното, дори ако извършените от Elan продажби на активи в подразделението за плавателни съдове биха могли да бъдат взети предвид за целите на извършваната от Комисията оценка на съвместимостта, всякакви компенсаторни мерки в сектора за плавателни съдове е трябвало да бъдат осъществени в производството на ветроходни яхти, което несъмнено е представлявало основната дейност на подразделението за плавателни съдове на Elan и при което, както беше посочено, предприятието е имало съществен дял от, според твърденията на Elan, „силно фрагментирания пазар“. Следователно продажбата на дейностите по отдаване на яхти под наем, които в най-добрия случай непряко са подпомагали продажбите на яхти на Elan, както и продажбата на производството на моторни яхти — сектор, от който Elan напълно е излязъл с продажбата на Elan Brod d.o.o, не са в съответствие с точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Що се отнася до моторните яхти, Elan е започнало да произвежда такива яхти едва през 2002 г., като е възнамерявало да използва репутацията, спечелена в сектора на ветроходните яхти и за производството на моторни яхти. Продажбите на моторни яхти обаче са достигнали връхна точка с продажбата на 50 яхти през 2006 г. и 2007 г., като след това отново са намалели на [25—29] яхти през 2008 г. и само [7—9] яхти през 2009 г.

(168)

Представените от Словения документи също подчертават факта, че съдружниците в Elan и банките са считали, че дейностите — предмет на продажба, не са били основни дейности (40). Следва да се отбележи също така, че продажбата на дъщерните дружества на Elan не е имала за цел да компенсира евентуално нарушаване на конкуренцията. И трите дъщерни дружества са били губещи към момента на продажбата, както и през годините преди продажбата. Словения съобщи на Комисията, че общият (комбиниран) нетен резултат на Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. е бил – 157 000 EUR през 2007 г., – 100 000 през 2008 г. и – 57 000 EUR през 2009 г. Elan Brod d.o.o. също е регистрирало загуби през целия период, а именно – 58 000 EUR през 2006 г., – 436 000 EUR през 2007 г., – 1 млн. евро през 2008 г. и – 1,5 млн. евро през 2009 г. Предвид тези данни твърдението на Словения, че дружествата не са били губещи от структурна гледна точка изглежда е просто твърдение, обслужващо нейните цели и интерес. Както се посочва по-горе, съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране отписването и закриването на носещи загуби дейности, които при всяко положение ще са необходими за възстановяването на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета за целите на оценката на компенсаторните мерки. Големите загуби, регистрирани от трите продадени дъщерни предприятия в сектора на плавателните съдове, и тежката отрицателна тенденция при Elan Brod d.o.o. обаче подчертават, че продажбите действително са били необходими при всяко положение за това да бъде възстановена жизнеспособността, и по тази причина също така не могат да се считат за компенсаторни мерки.

(169)

Следователно Комисията заключава, че продажбата на активи на Elan и извършеното от дружеството намаляване на броя на служителите и на разходите за маркетинг не могат да бъдат определени като компенсаторни мерки. Тъй като не са били приложени подходящи компенсаторни мерки, дори като се вземе предвид точка 56 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, която постановява, че условията за разрешаване на помощ могат да бъдат по-малко строги в подпомаганите райони по отношение на прилагането на компенсаторни мерки, Комисията трябва да направи заключението, че изискванията на Насоките за оздравяване и преструктуриране не са спазени, що се отнася до необходимостта от прилагане на подходящи компенсаторни мерки. Тъй като изискванията за съвместима помощ за преструктуриране, определени в Насоките, са кумулативни, за да се изключи приложимостта на Насоките е достатъчно да не е изпълнено дори само едно изискване. Следователно Комисията не извършва по-нататъшна оценка за това дали са изпълнени другите изисквания. Предвид гореизложеното се заключава, че мярка 2 не може да се счита за съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(170)

Освобождаванията, предвидени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, не са приложими в настоящия случай, тъй като тази мярка няма социален характер, не е била предоставена на отделни потребители, не е предназначена за отстраняването на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и не е била предоставена на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, засегнати от разделението на Германия.

(171)

Допълнителни случаи на освобождаване са определени в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(172)

Член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост“, могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Седалището на Elan е в регион, който отговаря на условията за получаване на помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (41). Съвместимостта на държавната помощ за подпомагани региони се урежда от Насоките за регионална помощ (42). Съгласно тези насоки държавна помощ по правило може да се предоставя само на дружества, които не са в затруднено положение. Elan обаче е било в затруднено положение по времето на предоставяне на мярката (вж. съображение (74)). Поради това мярка 2 не може да се счита за съвместима регионална помощ.

(173)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че помощта не отговаря на условията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(174)

Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“ могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(175)

Комисията отбелязва, че въпросната помощ не е била предназначена за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, като Комисията също така не е открила доказателства, че тази помощ е била предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Словения.

(176)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че помощта не отговаря на условията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(177)

Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС гласи, че помощи за насърчаване на културата и опазване на наследството могат да бъдат обявени за съвместими с ДФЕС, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на ЕС в степен, противоречаща на общия интерес. Този член очевидно не е приложим към настоящия случай.

(178)

Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС предвижда разрешаване на държавна помощ, имаща за цел улесняване на развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Комисията е изготвила няколко набора с насоки и съобщения, в които се обяснява как тя ще прилага дерогацията, съдържаща се в този член. Предвид факта, че въпросните мерки са били предоставени на предприятие в затруднено положение, Комисията оцени съвместимостта на мярката единствено съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. Нито един от другите набори насоки и съобщения не са приложими към мярката, която е предмет на оценка.

(179)

Следователно оценяваната помощ представлява несъвместима държавна помощ.

(180)

Съгласно ДФЕС и установената практика на Съда Комисията е компетентна да реши, че въпросната държава трябва да отмени или да измени помощта (43), когато Комисията е установила, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение (44). В този контекст Съдът е постановил, че тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от преимуществото, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и положението, съществувало преди плащането на помощта, е възстановено (45).

(181)

В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Процедурния регламент гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(182)

Следователно предвид факта, че разглежданата мярка следва да се счита за неправомерна и несъвместима помощ, помощта трябва да бъде възстановена, за да се възобнови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. Следователно възстановяването обхваща времето от момента, в който е възникнало предимство за получателя, т.е. когато помощта е била предоставена на разположение на получателя, до датата на действителното възстановяване, като се дължат лихви за възстановяване до момента на действителното възстановяване.

(183)

Вливането на капитал от 2008 г. трябва да бъде възстановено в неговата цялост, тъй като решенията и на петте субекта, участващи в операцията, могат да бъдат приписани на държавата. Вливането на капитал е било в общ размер от 10 млн. евро, от които 5,924 млн. евро са били влети в Elan Winter sport и 4,076 млн. евро — в Elan Marine. През юни 2010 г. обаче тези две дружества са били слети в тяхното дружество майка Elan. Датата, от която трябва да се изчисли лихвата по възстановяването, е датата, на която капиталът е бил действително предоставен на разположение на получателя, а именно 8 септември 2008 г.

(184)

Вливането на капитал в полза на Elan, за което е взето решение през януари 2007 г. (мярка 1), не включва държавна помощ, тъй като решението на съдружниците е било в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(185)

Вливането на капитал в полза на Elan, за което е взето решение през август 2008 г. (мярка 2), включва държавна помощ. Държавната помощ не е съвместима с вътрешния пазар. Тя не отговаря на изискванията на Насоките за оздравяване и преструктуриране. Освен това не е изпълнена никоя от разпоредбите на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. Следователно вливането на капитал в размер на 10 млн. евро трябва да бъде възстановено от Elan заедно с лихвите върху сумата за възстановяване.

а)

общата сума (главница и лихви върху сумата за възстановяване), която следва да бъде възстановена от получателя;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/29

(1)

На 5 юни 2007 г. [жалбоподателят] (3) е подал жалба до Европейската комисия относно първоначално капиталово вложение в размер на 150 милиона EUR в полза на акционерно дружество SA Ducroire/Delcredere NV (по-долу „SA Ducroire/Delcredere NV“) при създаването му през септември 2004 г. от Office National du Ducroire (по-долу „ONDD“).

(2)

С писмо от 7 декември 2007 г. Комисията поиска от Белгия подробна информация. На 12 февруари 2008 г. тя получи отговори на поставените въпроси, придружени от множество документи, както и от бизнес план.

(3)

На 9 септември 2008 г. се състоя среща между жалбоподателя и службите на Комисията.

(4)

На 4 декември 2008 г. Комисията предаде на Белгия неповерителна версия на жалбата.

(5)

На 12 и 17 декември 2008 г. на жалбоподателя беше изпратена неповерителна версия на отговора на Белгия и му беше поискана по-конкретна информация. Жалбоподателят отговори с писмо от 6 ноември 2009 г.

(6)

Допълнителни запитвания бяха отправени към Белгия на 21 април 2010 г., на които тя отговори на 23 юли 2010 г.

(7)

На 23 февруари 2011 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по-долу „ДФЕС“) (4) на следните евентуални мерки за подпомагане: i) предоставената гаранция от белгийската държава в полза на ONDD относно продаваемите рискове, ii) един или повече вътрешни трансфери на средства за застрахователни дейности за продаваеми рискове и iii) записаният от ONDD капитал в полза на застрахователни дейности за продаваеми рискове на SA Ducroire/Delcredere NV. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните мерки.

(8)

На 17 март и на 28 април 2011 г. бяха проведени две срещи между белгийските органи, ONDD, SA Ducroire/Delcredere NV и службите на Комисията.

(9)

На 4 май 2011 г. белгийските органи поискаха срокът за отговор на решението за откриване на официална процедура по разследване (по-долу „решението за откриване на процедурата“) да бъде удължен с четири седмици. На 5 май 2011 г. Комисията уведоми белгийските органи, че няма възражения относно искането за удължаване на срока и поиска допълнителна информация за срещата от 28 април 2011 г.

(10)

На 1 юни 2011 г. белгийските органи съобщиха своя отговор на формулираните от Комисията мнения и въпроси в решението за откриване на процедурата. Приложенията към техния отговор бяха съобщени на 9 и 10 юни 2011 г.

(11)

След този отговор, на 27 юли 2011 г. Комисията поиска допълнителна информация.

(12)

За да подготвят отговора си на поставените от Комисията въпроси, белгийските органи проведоха две технически съвещания със службите на Комисията и с бенефициера на мерките за подпомагане, съответно на 26 септември и на 18 октомври 2011 г. На 14 ноември 2011 г. Белгия предостави допълнителна информация за обсъжданите на тези заседания въпроси.

(13)

На 5 декември 2011 г. белгийските органи представиха отговор на въпросите, поставени от Комисията, с дата 27 юли 2011 г.

(14)

На 23 април 2012 г. Комисията поиска някои уточнения относно представената информация, които бяха предоставени от белгийските органи на 16 май 2012 г.

(15)

На 21 май 2012 г. беше проведена среща между белгийските органи, ONDD, SA Ducroire/Delcredere NV и службите на Комисията, след която белгийските органи представиха в писмо от 31 май 2012 г. допълнителни обяснения. С писмо от 14 юни 2012 г. белгийските органи потвърдиха позицията си относно оспорваната от Комисията мярка за предоставяне на капитал.

(16)

ONDD е „самостоятелна държавна институция“, която функционира на пазара на кредитното застраховане и се ползва от подкрепата и гаранцията на белгийската държава.

(17)

До 31 август 2003 г. ONDD е упражнявал за своя сметка всичките си дейности, като се е ползвал от държавна гаранция. Не е съществувало разделно счетоводство за дейностите по краткосрочно и дългосрочно кредитно застраховане, нито по отношение на продаваемите и непродаваеми рискове. В Съобщението на Комисията до държавите членки съгласно член 93, параграф 1 от Договора относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити (по-долу „съобщението за застраховане на експортни кредити“) (5) се определят като продаваеми търговските и на политически рискове със срок под две години, отнасящи се за длъжници (6), установени в държава от Европейския съюз или в някои държави — членки на ОИСР, а именно: Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария и Съединени американски щати (7).

(18)

На 1 септември 2003 г. ONDD е активирал „търговска“ сметка, без да ползва, според белгийските органи, отпуснатата от тази дата държавна гаранция за цялостната дейност, свързана с краткосрочните рискове. По тази търговска сметка е предоставен капитал в размер на [45—70] милиона EUR, необходим за получаване на разрешение от националния регулатор на застрахователите, l'Office de Contrôle des Assurances (по-долу OCA). В рамките на тази търговска сметка не е съществувало разделно счетоводство за продаваеми и непродаваеми рискове.

(19)

През май 2004 г. ONDD решава да финализира съществуващите си дейности за краткосрочно кредитно застраховане, като създава SA Ducroire/Delcredere NV. Според белгийските органи решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV е взето с цел съобразяване със Съобщението за застраховане на експортни кредити, с което държавите членки се приканват да променят схемите за застраховане на експортни кредити, така че да се преустанови държавното подпомагане на институциите за застраховане на експортни кредити по отношение на определените като „продаваеми“ рискове.

(20)

Решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и за предоставянето му на капитал в размер на 150 милиона EUR е взето от управителния съвет на 11 май 2004 г. въз основа на бизнес план, изготвен от ONDD за периода 2005—2007 г., в рамките на който са предвидени два възможни сценария: а) „реалистичен“ сценарий, базиран на конюнктурата и основаващ се на ръст от 3 % на застрахованите суми; б) „динамичен“ сценарий, базиран на проактивен подход за завладяване на пазара, основаващ се на евентуален двойно по-голям ръст отколкото при реалистичния сценарий, а именно 6 % (8).

(21)

Дружеството SA Ducroire/Delcredere NV е учредено на 23 септември 2004 г., дата на която ONDD е записал в полза на въпросното дружество капитал в размер на 150 милиона EUR, от които 100 милиона EUR са внесени веднага, а останалите 50 милиона EUR са внесени през 2009 г.

(22)

На 1 януари 2005 г. ONDD прехвърля своя портфейл от краткосрочни рискове на SA Ducroire/Delcredere NV, което започва дейността си на тази дата, докато ONDD продължава да управлява дългосрочните рискове.

(23)

По този начин SA Ducroire/Delcredere NV управлява всички продаваеми рискове по смисъла на Съобщението за застраховане на експортни кредити (които по дефиниция за краткосрочни), както и краткосрочните непродаваеми рискове, като рисковете за период под две години, отнасящи се за длъжници, установени извън ОИСР.

(24)

През 2007 г. SA Ducroire/Delcredere NV придоби 33 % от капитала на Komerčni ύvěrová pojišt'ovna EGAP (KUP) (търговския клон на чешката национална агенция за застраховане на експортни кредити) за [12—14] милиона EUR. Придобиването е извършеносъвместно със SACE BT, която придоби също така 33 % от капитала на KUP. През 2009 г. SA Ducroire/Delcredere NV изкупи изцяло дяловото участие на SACE BT в капитала на KUP за общата сума от [0—20] милиона EUR. Впоследствие, 12 милиона EUR от тази сума бяха отчетени като загуба от прехвърляне на дялови участия (отрицателна корекция на стойността на инвестицията).

(25)

На 5 юни 2007 г. е подадена жалба до Комисията. Според жалбоподателя ONDD е предоставил вноска в капитала при условия, при каквито не би действал частен инвеститор. От една страна, очакваната от SA Ducroire/Delcredere NV възвръщаемост на внесения капитал е по-ниска от възвръщаемостта, която би очаквал един частен инвеститор. От друга страна, внесеният в SA Ducroire/Delcredere NV капитал надхвърля необходимия капитал както от гледна точка на пруденциалните правила за адекватен минимален размер на собствения капитал, както и по отношение на средния коефициент на платежоспособност (нетни премии/ собствени средства) на останалите участници в сектора. Според жалбоподателя, единствено чрез тяхната „свръхкапитализация“ през 2004 г. SA Ducroire/ Delcredere NV и SACE BT са могли да подадат през второто тримесечие на 2006 г. съвместната си оферта „извън всякаква конкуренция“ за придобиването на 66 % от акциите на KUP.

(26)

Разследването, предприето на 23 февруари 2011 г. се отнася за следните мерки:

(27)

По отношение на мярка 3 в решението за откриване на процедурата се заключава, че не представляват помощ следните части от отпуснатия на SA Ducroire/Delcredere NV капитал (9):

(28)

Оспорваната евентуална нова помощ (мярка 3) следователно се отнася само за частта от капитала, отпусната на SA Ducroire/Delcredere NV, която не е в подкрепа на дейността по кредитно застраховане на непродаваеми рискове и която не превишава частта от капитала, която е била в полза на дейността по застраховане за продаваеми рискове в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г. (малко преди прехвърлянето на дейностите по застраховане на краткосрочни рискове към Ducroire/Delcredere NV).

(29)

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)    „допълнителен капитал“ — частта от предоставения на SA Ducroire/Delcredere NV капитал, превишаваща частта от капитала, която е била в полза на дейността, свързана с краткосрочните рискове (продаваеми и непродаваеми) в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г. (малко преди прехвърлянето на дейностите по застраховане за краткосрочни рискове към SA Ducroire/Delcredere NV);

б)   „добавен капитал“— частта от допълнителния капитал, определен по-горе, която е в полза на дейността по експортно кредитно застраховане за продаваеми рискове и която превишава частта от капитала която е била в полза на дейността, свързана с краткосрочните рискове в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г.).

(30)

Следователно допълнителният капитал включва добавения капитал (вж. графиката към съображение 141).

(31)

В решението си за откриване на процедурата, Комисията предполага, че е налице значителен допълнителен и добавен капитал, тъй като съществува диспропорция между капитала от 150 милиона EUR, предоставен на SA Ducroire/Delcredere NV при учредяването му, и капитала от [45—70] милиона EUR, отпуснат в рамките на ONDD в търговската сметка предназначена от 1 септември до 31 декември 2004 г. за дейността, свързана с краткосрочните рискове, включваща и продаваемите рискове. Още тогава Комисията посочи, че вероятно е налице допълнителен и добавен капитал и че очакваната от него доходност е недостатъчна.

(32)

Тъй като ONDD и SA Ducroire/Delcredere NV не са се съобразили с изискването в точка 4.3 от Съобщението за застраховане на експортни кредити (вж. съображения 17 и 19 за изготвяне на отделно управление и счетоводство, за да се разграничат продаваемите и непродаваемите рискове, Комисията не може да определи точно какъв е размерът на „добавения“ капитал в етапа на откриване на официалната процедура по разследване. Поради този факт, в решението си за откриване на официална процедура по разследване Комисията призова белгийските органи да се съобразят с точка 4.3 от съобщението за застраховане на експортни кредити и да посочат частите от капитала, които са били предназначени за подкрепа съответно на дейността по краткосрочните непродаваеми рискове и тази по продаваемите рискове, преди и след прехвърлянето им на SA Ducroire/Delcredere NV.

(33)

В определения срок Комисията не е получила мнения от заинтересованите страни относно откриването на процедурата.

(34)

Белгия заяви, че ONDD винаги е бил съсредоточен върху непродаваемите рискове и че тези рискове неизменно са били преобладаващи в неговия портфейл. След 1993 г. (12), и преди приемането на десетте нови държави членки в Европейския съюз (ЕС) през май 2004 г., дейността, свързана с продаваемите рискове в ONDD е била слабо застъпена. В края на 2003 г. премиите за тази дейност са представлявали едва около [0—1 %] в портфейла от краткосрочни рискове и застрахованите суми са възлизали едва на […] милиона EUR (вж. таблица 1 по-долу). Следва да се отбележи, че ниският процент на покритите тогава продаваеми рискове се е дължал единствено на тяхната свързаност с непродаваем риск (13).

(35)

Едва след 1 май 2004 г. след приемането на десетте нови държави членки в Европейския съюз, балансът между продаваеми и краткосрочни непродаваеми рискове в портфейла на ONDD се е променил, тъй като делът на продаваемите рискове в портфейла на ONDD от [0—1 %] ( премии) през 2003 г. е нараснал на [15—20 %] през 2004 г. (вж. таблица 1 по-долу). Тази промяна се дължи на автоматичното преминаване от категория непродаваеми към категория продаваеми на краткосрочните рискове, отнасящи се за длъжници установени в новите десет държави — членки на Европейския съюз.

(36)

По отношение на мярка 1 белгийските органи отбелязват също така, че държавната гаранция е била спряна още на 1 септември 2003 г. по отношение на продаваемите рискове чрез техния трансфер към търговската сметка, за която ONDD е получил одобрение от OCA (14), точно защото тази сметка не се е ползвала от държавна гаранция (дейностите, ползващи се от държавна гаранция не са регулирани от ОСА).

(37)

По отношение на вътрешните трансфери на ресурси в полза на продаваемите рискове в ONDD, белгийските органи изтъкват, че поради слабо застъпената дейност по продаваеми рискове всякакъв трансфер на ресурси е бил немислим и във всички случаи би бил de minimis  (15).

(38)

Белгийските органи заключават, че по отношение на мярка 1 и мярка 2 разглежданите суми във всички случаи са de minimis  (16).

Таблица 1

Изменение на премиите и застрахованите суми за краткосрочни продаваеми и непродаваеми рискове (глобални полици с износители — краткосрочни)

(39)

Като доказателство, че капиталът, разпределен от ONDD за SA Ducroire/Delcredere NV е бил необходим и е отговарял на критериите за частния инвеститор, белгийските органи се привели следните аргументи: 1) операцията следва да бъде разгледана в нейния контекст, тоест прехвърлянето на съществуваща дейност към ново дъщерно предприятие, 2) капиталовата вноска е оправдана съгласно правилата за платежоспособност, 3) очакваната възвръщаемост от дейностите, които се прехвърлят на SA Ducroire/Delcredere NV, е била достатъчна, за да бъде убеден един частен инвеститор в условия на пазарна икономика да осъществи инвестицията.

(40)

Белгийските органи считат, че внесеният капитал следва да се оцени в неговия контекст, тоест прехвърлянето на съществуваща дейност. Цялостната дейност, въведена в SA Ducroire/Delcredere NV при създаването му, съответства на обикновено прехвърляне на портфейл от дейности по краткосрочно застраховане на ONDD.

(41)

По този повод, белгийските органи заявяват, че всички балансови позиции от търговската сметка, свързани с търговската дейност, са били прехвърлени към началния баланс на SA Ducroire/Delcredere NV. В актива са прехвърлени единствено вземанията, които са пряко свързани със застрахователните полици, включени в портфейла (вложенията не са прехвърлени). Балансови позиции, прехвърлени в пасива, се отнасят единствено за позициите, свързани със съществуващия застрахователен портфейл, и следователно изключват капитала, резервите и провизиите за уравняване и катастрофи (19). Белгийските органи подчертават, че разпределените [45—70] милиона EUR в търговската сметка не са били прехвърлени на SA Ducroire/Delcredere NV, тъй като определянето на размера на капитала е било предмет на специална оценка.

(42)

Белгийските органи твърдят, че разпределеният капитал в търговската сметка не е подховяща база за сравнение при оценка на нуждите от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV. Нуждата от капитал в търговската сметка е била оценена чрез механичното прилагане на правилата на Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 март 2002 г. за изменение на Директива 73/239/ЕИО на Съвета по отношение на изискванията за границите на платежоспособност на дружества, които не извършват животозастраховане (20) (по-долу Директива Платежоспособност I), съответстващи на пруденциалните правила, за да получат лиценз от OCA за дейността по краткосрочно застраховане, след като тя вече не е подлежала на държавна гаранция, но този капитал не е съответствал на икономическия капитал, необходим за покриване на профила на риска за тази дейност.

(43)

Според белгийските органи съществува разлика в поведението на частен инвеститор, който търси нова рентабилна инвестиция и предприятие майка, което обособява съществуващите си дейности като дъщерно дружество. Според белгийските органи всяка друга оценка може да принуди дадено публично предприятие да прехвърли или прекрати някоя икономическа дейност, която не е достатъчно рентабилна за частен инвеститор в условия на пазарна икономика, което ще бъде нарушаване на принципа на неутралитет, изразен в член 345 от ДФЕС.

(44)

Белгийските органи твърдят, че през 2004 г. са били възможни два метода за определяне на нуждите от капитал на кредитните застрахователи: а) класическият метод в сектора на общото застраховане, въведен от Директива Платежоспособност I, който се основава на възвръщаемостта на рисковете (или премии — „premium based approach“) и б) методът, основаващ се на поетите рискове („exposure based approach“), например методът на правилата от Базел, прилагани към банковия сектор и методът на Standard & Poor's за определяне на необходимия капитал за даден кредитен застраховател.

(45)

Белгийските органи считат, че методът предвиден от Директива Платежоспособност I, не отразява достатъчно цялостния финансов профил на застрахователя.

(46)

Съгласно Директива Платежоспособност I изискуемата граница на платежоспособност се равнява на по-високия от два резултата, единият от които се определя на базата на годишния размер на премиите или вноските, а другият на базата на средната тежест на претенциите за последните три финансови години. Въпреки това абсолютният минимален праг за периода 2004—2006 г. възлиза на 3 милиона EUR, а за 2007—2009 г. на 3,2 милиона EUR.

(47)

В резултат от прилагането на тези правила от ONDD, минималното ниво на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV е било около 3—3,3 милиона EUR  (21) през 2005—2007 г. съгласно данните от бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу).

(48)

Белгия изтъква, че нуждите от капитал на кредитните застрахователи зависят повече от рисковете на които те са изложени, отколкото от възвръщаемостта на рисковете (премиите) и че методите основаващи се на рисковете („exposure based approach“) (например член 8 от закона от 1939 г. за ONDD), методът на Standard & Poor's или методът на правилата от Базел, прилагани към банковия сектор) са по-адекватни отколкото Директивата Платежоспособност I, основаваща се на възвръщаемостта на рисковете („premium based approach“).

(49)

Според белгийските органи портфейлът от рискове, застраховани от SA Ducroire/Delcredere NV, е нетипичен, доколкото дружеството, за разлика от повечето си конкуренти, покрива мажоритарно непродаваеми рискове по смисъла на съобщението за застраховане на експортни кредити. Нивото на риск, съдържащ се в такъв портфейл, е значително по-високо, отколкото при портфейл, съставен изключително или частично от продаваеми рискове, и според Белгия оправдава използването на пруденциални правила.

(50)

Белгийските органи считат, че приложението на член 8 от закона от 31 август 1939 г. за ONDD (22) (по-долу „законът от 1939 г.“) в този случай е уместно, тъй като то следва така наречения „exposure based approach“. Важно е да се уточни, че член 8 от закона от 1939 г. няма регламентарен ефект за SA Ducroire/Delcredere NV, тъй като той се прилага само по отношение на ONDD.

(51)

Освен това въпреки посочения в член 8 максимален обем задължения на ONDD, произтичащи от дейностите му за собствена сметка или с гаранция от държавата, както и от тези за сметка на държавата, белгийските органи считат, че член 8 от закона от 1939 г. не представлява минимална изходна точка за SA Ducroire/Delcredere NV, което не се ползва от държавна помощ.

(52)

Прилагайки член 8, параграф 1 от Закона от 1939 г.  (23), който гласи, че задълженията не могат да превишават 20 пъти кумулирания размер на отпуснатите средства и общия резерв, белгийските органи оценяват (24) нуждите от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV за периода 2005—2007 г. на около 92—106 милиона EUR въз основа на бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу).

(53)

В своите коментари белгийските органи се позовават на метода, разработен от Standard & Poor's за определяне на необходимия капитал за кредитен застраховател.

(54)

За определяне на нивото на този капитал (25) Standard & Poor's използва модел, който се основава на поетите рискове („exposure based approach“) заедно с оценка за презастраховането на застрахователя. Необходимият капитал се определя съгласно методиката за сравняване на брутните вземания с брутните застраховани суми („the gross loss over gross exposure method“) за период от (обичайно) 10 години. Най-високият коефициент за този период се умножава по 1,25 и се прилага за планираните и коригирани застраховани суми, за да се вземе предвид презастраховането. Моделът се основава на хипотезата, че портфейлът на застрахователя е разумно диверсифициран географски и по сектори на дейност („line of business“).

(55)

Въпреки че се позовават на метода на Standard & Poor's, белгийските органи не са използвали този метод за определяне на нивото на необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал.

(56)

Според белгийските органи правилата от Базел са по-подходящи за оценка на платежоспособността на кредитните застрахователи, отколкото действащите пруденциални правила, и по-точно Директива Платежоспособност I. Естеството на дейностите на кредитните застрахователи и принципът на предпазливост оправдават използването на правилата от Базел. Според белгийските органи кредитното застраховане е сходно с кредитната дейност на банките по отношение на степента на кредитния риск от контрагента (основно риска от неплащане от страна на длъжника). Освен това дейността на SA Ducroire/Delcredere NV, за разлика от дейността на други частни кредитни застрахователи, включва основно кредитни рискове, свързани с длъжници, установени в по-слабо развити държави или такива с бързо развиваща се икономика (рискове, намиращи се в зона 2 (26)).

(57)

Така според белгийските органи коефициентът Cooke от пруденциалните правила на Базел I, който изисква минимална капитализация, съответстваща на 8 % от нетните задължения, е по-подходящ за оценка на платежоспособността на кредитните застрахователи.

(58)

От протокола от 20 април 2004 г. на управителния съвет на ONDD е видно, че той е използвал коефициента Cooke, за да определи необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал, като същевременно е взел предвид необходимостта да осигури на дружеството достатъчно доверие в сравнение с конкурентите му.

(59)

В действителност коефициентът, приет от белгийските органи при изчисленията, не е 8 %, както изискват предписанията на правилата Базел I, а 10 %, за да се предвиди защитен буфер.

(60)

Така определеният от ONDD капитал за SA Ducroire/Delcredere NV, посочен (27) във финансовите планове, представени на регулатора, и в информационната докладна записка от 20 април 2004 г., въз основа на която управителният съвет е дал принципното си съгласие за създаването на SA Ducroire/Delcredere NV със записан капитал от 150 милиона EUR, е възлизал на около 68—74 милиона EUR в края на 2006 г. (вж. таблица 2 по-долу). Приетите хипотези са включвали единствено рисковете, намиращи се в зона 2 и в десетте държави, приети в Европейския съюз през май 2004 г.

(61)

Обаче в стратегическия документ от 28 септември 2004 г. (28), капиталът, оценен от ONDD посредством коефициента Cooke (10 % от нетните задължения) за периода 2005—2007 г., възлиза на около 74—101 милиона EUR. За разлика от финансовите предвиждания в документа от април 2004 г. финансовите предвиждания от септември 2004 г. включват покритие за всички краткосрочни рискове и по този начин обхващат изцяло зона 1 и зона 2. В докладна записката се заключава, че „внесеният капитал в размер на 100 милиона EUR е достатъчен за извършване на дейност по сключване на краткосрочни глобални полици с износители до 2007 г., но следва да бъде преразгледан след този период“.

(62)

Белгийските органи считат, че прилагането на коефициента Cooke не е подходящият метод за разграничаване на нуждите от капитал при застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, тъй като методът по коефициента Cookе, прилаган за размера на задълженията, според тях води до известна линейност, като не отчита достатъчно разнообразния характер на различните латентни рискове.

(63)

Правилата на Платежоспособност II се определят от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (29) (по-долу „Директива Платежоспособност II“).

(64)

За да се разграничат нуждите от капитал за застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, през 2011 г. ONDD е разработила методика, която според нея е най-подходяща. Става въпрос за стандартната формула по смисъла на Платежоспособност II (30), разработена в рамките на Quantitative Impact Study 5 (QIS 5), съчетана с вътрешен модел на нуждите от капитал за покриване на политическия риск и калибрирана така, че да осигури платежоспособност, отговаряща на рейтинг А и прилагана с параметрите за 2004 г.

(65)

Според белгийските органи логично може да се приеме, че един разумен частен инвеститор би разчитал на тази методика през 2004 г.

(66)

Стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5 е била приложена от ONDD за всички рискове, без политическите рискове. Според белгийските органи политическият риск при кредитното застраховане наподобява някакъв вид катастрофичен риск. Според белгийските органи катастрофичният риск при кредитното застраховане няма добро покритие при стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5. Следователно те смятат, че е основателно да се използва вътрешен модел за оценка на нуждите от капитал за политическите рискове.

(67)

Съгласно този метод нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV се оценява (31) на около 80—99 милиона EUR за периода 2005—2007 г. и около [125—150] милиона EUR за 2009 г. на базата на бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу). Преобладаващата част от този капитал произтича от покритието за политически риск.

(68)

Вследствие на искането на Комисията белгийските органи са оценили нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV чрез прилагане на стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5 за всички видове риск (включително и политическия риск). В този случай нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV е била (32) под 23—25 милиона EUR за периода 2005—2007 г. и под [25—50] милиона EUR за 2009 г.(вж. таблица 2 по-долу).

Таблица 2

Определяне на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, извършено от ONDD/белгийските органи за 2005, 2007 и 2009 г. съгласно два сценария за растеж и чрез различни методи

(69)

В своите коментари от 16 и 31 май 2012 г. ONDD уточни, че вследствие на взетите стратегически решения в периода от 2007 г. до 2009 г. (например смяна на презастрахователната стратегия, изменение на рисковите параметри в портфейла от непродаваеми рискове), които не са били предвидени в стратегическия план от 2004 г., са извършени вътрешни капиталови трансфери от дейността с непродаваеми рискове към тази с продаваеми рискове.

(70)

Според белгийските органи внесеният от ONDD първоначален капитал при учредяването на SA Ducroire/Delcredere NV отговаря на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

(71)

В докладна записката от април 2004 г. според сценария 1 Б, който предвижда 6 % ръст на дейността, ONDD е очаквала нормата на възвръщаемост на собствения капитал („return on equity“ или „ROE“) да бъде между 1,3 % и 1,5 % за първите три години от дейността на SA Ducroire/Delcredere NV (2005, 2006 и 2007 г.) при включване на изравнителния резерв и между 2,2 % и 2,9 % за същите години без включване на изравнителния резерв.

Таблица 3

Финансови предвиждания от април 2004 г. (периметър: зона 1 „10 присъединяващи се държави“ + зона 2)

(72)

В докладна записката, представена на управителния съвет от 28 септември 2004 г. — следователно след учредяването на SA Ducroire/Delcredere на 23 септември 2004 г. — ONDD предвижда съгласно сценария „динамика — ръст от 6 %“ възвръщаемост на собствения капитал от 1,3 % до 1,9 % за трите години 2005, 2006 и 2007 при включване на изравнителния резерв и от 2,8 % до 4,3 % за същите години, без включване на изравнителния резерв. Финансовите предвиждания от септември 2004 г. представят малко по-различни резултати от тези от април 2004 г., тъй като тези от септември 2004 г. се базират на по-широк периметър от дейности (цялата зона 1). Освен това някои хипотези са били преразгледани през септември 2004 г.

Таблица 4

Финансови предвиждания — септември 2004 г. (периметър: цялата зона 1 и цялата зона 2)

(73)

За разлика от докладна записката от април 2004 г. възвръщаемостта на капитала е изчисленa на базата на внесения капитал от 100 милиона EUR, без да е отчетен добавеният капитал от 50 милиона EUR, които са инвестирани, но не са внесени.

(74)

Относно очакваната ROE за дейността по застраховане на продаваеми рискове белгийските органи обясниха, че разпределението, посочено в стратегическия документ, представен на управителния съвет от 28 септември 2004 г. (37), не следва да бъде взето предвид при анализа на възвръщаемостта от застраховането на продаваеми и непродаваеми рискове. Белгийските органи обясниха (38), че тези прогнози са нелогични, тъй като квотата на щетимост е била доста надценена за рисковете, станали продаваеми през 2004 г., а същевременно не е била взета предвид възможността застрахователят да коригира премиите в случай на действително възникнала висока щетимост. Белгийските органи припомнят, че при определянето на степента на капитализация на SA Ducroire/Delcredere NV управителният съвет на ONDD не е изхождал от извършеното разграничение в приложение 9 към стратегическия документ.

(75)

Следователно прогнозите от 2004 г. е са послужили за основа при разграничаването на прогнозите за продаваеми и непродаваеми рискове, представени на Комисията през юни 2011 г. Колкото до мненията от юни 2011 г., те са изготвени въз основа на данните отпреди 2004 г. и на резултатите на тогавашните конкуренти на SA Ducroire/Delcredere NV. Белгия счита, че използваният в мненията от юни 2011 г. подход отразява най-добре логиката, която би имал частен инвеститор през 2004 г. и същевременно съответства на консолидирания резултат.

(76)

В мненията си от юни 2011 г. белгийските органи са оценили възвръщаемостта от дейността по застраховане на продаваеми рискове спрямо разпределения за тази цел капитал по модела на Платежоспособност II (стандартната формула QIS 5 и вътрешен модел), като този метод е бил разработен ex post, след искане от страна на Комисията. Следва да се отбележи, че разликата между размера на минималния капитал по този модел, или 82 милиона EUR, е бил предназначен за дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове пропорционално на техния дял в минималния капитал от 82 милиона EUR. От това следва, че „коригираният“ капитал, който ONDD е оценило за продаваеми рискове, възлиза на 9,8 милиона EUR за 2005 г. (39) (вж. таблица 5 по-долу).

(77)

Въз основа на преразгледаните финансови прогнози, представени от белгийските органи през 2011 г,. и извършените от тях разчети на капитала за застраховане на продаваеми рискове, както е обяснено в съображение 76, белгийските органи са определили възвръщаемостта от дейността по застраховане на продаваеми рискове за периода 2005 г.-2007 г. така, както е показано по-долу:

Таблица 5

Финансови прогнози, преизчислени през 2011 г. (40)

(78)

ROE е изчислена от белгийските органи на базата на 100 милиона EUR внесен капитал, без да бъдат отчетени добавените 50 милиона EUR, които са били инвестирани, но внесени чак през 2009 г.

(79)

По повод на изказаното в решението за откриване на процедурата съмнение, че един частен инвеститор би поискал възвръщаемост от невнесения капитал, тъй като в случай на фалит той би понесъл загуба, белгийските органи отговориха, че поддържат позицията си, че капиталът от 50 милиона EUR не следва да бъде отчетен при изчисляването на възвръщаемостта, докато не бъде действително внесен. Според тях, в случай на фалит (ако се предположи, че той ще доведе до искане за внасяне на остатъка от записания капитал) само ще се съкрати срокът на една такава инвестиция. Те добавят още, че до внасянето на капитала през 2009 г. ONDD е било в състояние на инвестира свободно този капитал от 50 милиона EUR на пазара, за да получи съответната възвръщаемост.

(80)

Освен това според белгийските органи нормата на инвестицията в размер на 2 %, използвана в прогнозите от 2004 г. и отчетена при изчисленията, представени в таблица 5, е по-ниска от тази, която вероятно би използвал един частен инвеститор. Използвайки норма на инвестицията от 3,5 %, белгийските органи са установили, че прогнозата за възвръщаемост на застраховането на продаваем риск (коригирана ROE за изравнителния резерв) би достигнала ниво от около 9,7—10,4 % за периода 2005—2007 г. (срещу 7,7—8,4 % при норма на инвестицията от 2 %) (42).

(81)

Белгийските органи считат, че най-подходящият коефициент за оценка на очакваната възвръщаемост на инвестицията е така нареченият „Economic Return on Revenue“ (по-долу „ROR“), въпреки че той липсва във финансовите прогнози ex ante (бизнес плана на ONDD). Този коефициент се изчислява като отношение на техническите приходи (преди вноските за изравнителния резерв) към оборота (застрахователни премии). Според белгийските органи, ROR е най-подходящ, доколкото:

(82)

С ROR от 16,5 % и 18,5 %, съответно за 2005 г. и 2006 г., SA Ducroire/Delcredere NV е било по-печелившо (43) от трите най-големи компании в областта на кредитното застраховане: Coface, Euler Hermes и Atradius, чиито ROR през 2005 г. и 2006 г. са били съответно 9,7 % и 10,9 %, 16,0 % и 16,9 %, 9,3 % и 11,9 %.

(83)

В отговор на забележка на Комисията, в която се изтъква, че е малко вероятно частен инвеститор да изхожда единствено от ROR, за да прецени възвръщаемостта на инвестицията, която възнамерява да осъществи, белгийските органи предложиха две нови методики, за да докажат, че възвръщаемостта на SA Ducroire/Delcredere NV е била задоволителна в момента на неговата капитализация. Става дума а) за модела за оценка на капиталовите активи „Capital Asset Pricing Model“ (по-долу „CAPM“) (44), който позволява да се оцени очакваната пазарна възвръщаемост на даден капиталов актив в зависимост от неговия риск и б) „бенчмаркинг“ на възвръщаемостта на кредитните застрахователи.

(84)

Съгласно модела CAPM, цената на капитала се определя по следната формула:

(85)

Белгийските органи са определили цената на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, както е показано в графиката по-долу.

(86)

Според оценките на ONDD, които се основават на модела CAPM, даден частен инвеститор в сектора на застраховането, различно от животозастраховане в Белгия през 2004 г., би изискал минимална възвръщаемост от 7—8 %.

(87)

За целите на бенчмаркинг на историческата възвръщаемост в сектора, белгийските органи са изготвили представителна извадка за застрахователи, като са избрали тези, които отговарят на следните критерии: а) европейски застрахователи, б) застраховането на кредити е тяхна основна дейност, в) оперират основно в сектора на продаваемите рискове, но извършват дейност и в сектора на непродаваемите рискове, с изключение на предприятията, засегнати от процедура за държавна помощ или създадени след 2004 г., и с изключение на дъщерните дружества на предприятия, включени в представителната извадка. Извадката включва 11 застрахователи. Според белгийските органи при застрахователите, които оперират основно в сектора на продаваемите рискове, средната стойност на нормата ROE е от 6 до 7,5 % в зависимост от разглеждания период (с включени или не години на криза). Средната стойност на ROE за тези 11 застрахователи през 2004 г. е 7,8 %, в сравнение със средния ROE от 13,3 % за тримата участника в пазарния бенчмаркинг (вж. таблица 6).

Таблица 6

Бенчмаркинг на възвръщаемостта на кредитните застрахователи, представен от Белгия

(88)

Според белгийските органи очакваната възвръщаемост преди изравнителния резерв (ROE преди изравнителния резерв) от дейността по застраховане на продаваеми рискове, съгласно преизчислените от белгийските органи финансови прогнози през 2011 г. в сценарий 1 Б (вж. таблица 5), отговаря на очакванията за възвръщаемост на частен инвеститор през 2004 г. (както са оценени от белгийските органи на базата на цената на капитала по модела CAPM и на базата на бенчмаркинга на възвръщаемостта на кредитните застрахователи. (вж. съответно съображения 86 и 87.

(89)

След като в решението за откриване на процедурата Комисията поиска да бъде спазена точка 4.3 от Съобщението за застраховането на експортни кредити, в която се изисква отделно управление и водене на отделни счетоводни смекти за дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, белгийските органи отговориха, че такова разделно счетоводство не е необходимо. След 1 януари 2005 г. дейностите по краткосрочно застраховане (на продаваеми и непродаваеми рискове) се извършват в SA Ducroire/Delcredere NV, в рамките на прехвърлянето на съществуваща дейност. Според белгийските органи, тъй като SA Ducroire/Delcredere NV вече не ползва държавна подкрепа дори за извършваната от него дейност по застраховане на непродаваеми рискове, Белгия счита, че не е необходимо да се водят отделни сметки.

(90)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(91)

Комисията следва първоначално да анализира дали въпросните мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следователно в следващите раздели тя анализира мерките по отношение на различните критерии за установяване на наличието на държавна помощ.

(92)

Съгласно точки 3.1 и 3.2 от Съобщението за застраховането на експортни кредити, държавната гаранция, предоставена на предприятие за застраховане на експортни кредити, може да му осигури финансово предимство спрямо неговите конкуренти. Ето защо откритото на 23 февруари 2011 г. разследване (вж. съображение 26) беше именно във връзка с държавната гаранция, която ONDD е получило от Белгия за дейността си по застраховане на продаваеми рискове.

(93)

От 1 септември 2003 г. нататък за дейността на ONDD по застраховане на краткосрочни рискове, включително и продаваеми рискове, е била открита така наречената „търговска“ сметка, която според белгийските органи не се е ползвала от държавна гаранция.

(94)

Тъй като в ONDD не са съществували отделни сметки, чрез които да се разграничат дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, белгийските органи бяха призовани да уточнят частта от държавната гаранция, която може да се счита за предоставена до 31 август 2003 г. за дейността по застраховане на продаваеми рискове. Те бяха призовани също така да представят доказателства, че тази гаранция е била прекратена към 31 август 2003 г., а не при учредяването на SA Ducroire/Delcredere NV на 1 януари 2005 г.

(95)

Белгийските органи заявиха, че ONDD е прекратило предлагането на покритие на рисковете за длъжници от „зона 1“ (52) през 1993 г. След 1993 г. дейността на ONDD е била насочена изключително към застраховане на непродаваеми рискове. ONDD е допускало в извънредно изключителни случаи покритие на продаваеми рискове.

(96)

Както се посочва в съображение 34, Белгия е уточнила, че дейността по застраховане на продаваеми рискове в рамките на ONDD преди май 2004 г. е била слабо застъпена. Освен това тогава са били покривани много нисък процент продаваеми рискове, и то защото са били свързани с непродаваем риск. Визираният случай (53) е следният: „Застраховано лице X е продавало стоки на посредник A, установен в зона 1, който е препродавал стоките на крайния клиент Б, намиращ се в зона 2. През по-голямата част от времето стоките са били доставяни директно на крайния клиент Б. Плащането на фактурата на застрахованото лице X от посредника A фактически е било свързано с плащането на фактурата на посредника A от крайния клиент Б. Застрахованите лица по принцип не са получавали покритие от друг кредитен застраховател, тъй като става въпрос за операции, свързани с политическия риск на държавата, в която е установен крайният клиент Б“.

(97)

Белгийските органи са потвърдили, че тези рискове не са имали покритие от други частни кредитни застрахователи.

(98)

С оглед на посочените факти в съображения 93, 94 и 95 се счита, че тези рискове, въпреки че теоретично се определят като продаваеми (поради главната връзка между застрахования износител Х и посредника А) на практика следва да се разглеждат като непродаваеми, имайки предвид пазарните условия през този период. Освен това преди месец май 2004 г. тези рискове са били покривани от ONDD в изключително извънредни случаи, тъй като те са представлявани по-малко от [0—2 %] от премиите (през периода 2000—2004 г.) в портфейла от краткосрочни рискове на ONDD (вж. съображение 34).

(99)

Белгийските органи са привели и доказателства, че държавната гаранция в полза на ONDD за дейността му по застраховане на продаваеми рискове е била прекратена след 1 септември 2003 г. Действително тази гаранция е отпаднала веднага след прехвърлянето на продаваемите рискове в търговската сметка, за която сметка ONDD е получило лиценз от OCA (54), именно защото тази сметка не се е ползвала от държавната гаранция. Кралското постановление, с което се определят дейностите, упражнявани от ONDD за негова собствена сметка без гаранция от държавата, е обнародвано на 1 септември 2003 г. и влиза в сила от тази дата, като с него се определят операциите, които следва да бъдат причислени към тази сметка. След влизането в сила на кралското постановление (55), за всяко покритие на рискове чрез полица за износ и с период под 2 години се прилага член 3, параграф 2 от Закона от 1939 г. (дейност за собствена сметка на ONDD без гаранция от държавата).

(100)

В заключение отпадат съмненията относно наличието на предимство за застрахователната дейност по продаваеми рискове поради държавна гаранция, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата. Счита се, че държавната гаранция, която ONDD е получило за своята дейност по застраховане на продаваеми рискове до август 2003 г. не е осигурила на въпросната дейност конкурентно предимство спрямо конкурентите, тъй като не е била налице дейност по застраховане на реално продаваеми кредити. Освен това не е правен опит да се развие дейност по застраховане на реално продаваеми рискове с държавната гаранция. Може да се заключи още, че цялата дейност, свързана с краткосрочните рискове не се е ползвала от държавната гаранция след 1 септември 2003 г.

(101)

В ONDD не е имало вътрешни трансфери на ресурси към продаваеми рискове, тъй като не е съществувала дейност по застраховане на реално продаваеми рискове. Не е правен опит да се развие дейност по застраховане на реално продаваеми рискове чрез трансфер на ресурси от дейността по застраховане на непродаваеми рискове (вж. съображение 98). В заключение не са налице доказателства за наличието на трансфери на ресурси към продаваеми рискове в ONDD или за някакво предимство за ONDD вследствие на такива трансфери.

(102)

В заключение, мярка 1 и мярка 2 не предоставят предимство по смисъла на член 107 от ДФЕС. Следователно те не представляват държавна помощ.

(103)

От това следва, че анализът по-долу на останалите критерии за установяване на държавна помощ (държавни ресурси, селективност, нарушаване на конкуренцията) няма да включва мярка 1 и мярка 2.

(104)

Съгласно решението за откриване на процедурата (вж. съображения 27 и 28 от настоящото решение), от размера на първоначалната вноска в капитала на SA Ducroire/Delcredere NV трябва да бъдат приспаднати следните две суми, тъй като те не представляват помощи:

(105)

За да се следва подхода, изложен в решението за откриване на процедурата, би следвало Комисията да започне, като приложи тези два критерия за изключване.

(106)

Белгия обаче изтъкна довод, който се основава на втория критерий за изключване и който, ако се окаже правилен, ще позволи да се изключи незабавно определянето като помощ на цялата мярка 3. Ето защо Комисията първо ще докаже, че този аргумент не е валиден, преди да приложи двата критерия за изключване, представени в решението за откриване на процедурата.

(107)

В отговор на решението за откриване на процедурата, Белгия изтъкна в своя полза и разшири втория критерий за изключване, съгласно който капиталът, който в ONDD е бил в полза на съществуващите дейности по застраховане на продаваеми рискове точно преди прехвърлянето им към SA Ducroire/Delcredere NV на 1 януари 2005 г., не представлява помощ. По-точно Белгия счита, че целият първоначален капитал от 150 милиона EUR, предоставен на SA Ducroire/Delcredere NV, представлява икономическия капитал, свързан с прехвърлените дейности по застраховане на краткосрочни рискове (продаваеми и непродаваеми). Тя е на мнение, че създаването на SA Ducroire/Delcredere NV с първоначален капитал от 150 милиона EUR е само промяна на правната форма на съществуваща дейност и на свързания с нея капитал. Поради този факт, цялата първоначална капиталова вноска не представлява помощ. Следователно Белгия счита, че няма основания да се проверява как е бил използван по-нататък този капитал от SA Ducroire/Delcredere NV (тоест дали е бил използван за продаваеми или непродаваеми рискове — първи критерий за изключване) след като този капитал не може да представлява помощ.

(108)

В подкрепа на това твърдение белгийските органи изтъкват, че записването на 150 милиона EUR в капитала на SA Ducroire/Delcredere NV е било необходимо още в началото на 2005 г. Те се аргументират за това ниво на капитализация с „действащите стандарти“, разработени във връзка с приемането на Директива Платежоспособност II (57) (така нареченият „стандартен“ метод съгласно техническите параметри, изведени от проучване за оценка на въздействието („QIS 5“ за Белгия, проведено през март 2011 г.) за всички рискове на SA Ducroire/Delcredere NV, с изключение на политическите рискове, за които е използвано вътрешно моделиране, за да се определи нуждата от капитал за покриване на тези рискове. Както се посочва в раздела „Платежоспособност II с вътрешно моделиране на политическите рискове“ на таблица 2, за покриване на предвиденото ниво на дейност през 2009 г. е бил необходим капитал от [125—150] милиона EUR.

(109)

Комисията отбелязва, че понятието „капитал, свързан с прехвърлените дейности“ е определено в Решението на Комисията от 21 декември 2005 г.„Мерки, свързани със създаването и функционирането на la Banque Postale“ (58). В този случай беше направено заключението, че прехвърлянето не е включвало нов капитал, тъй като само собствените средства, свързани с дейността на финансовите служби на La Poste, са били прехвърлени към новосъздадения правен субект „La Banque Postale“. Това означава, че става въпрос за само за съществуващи собствени средства, които преди това ясно са били предназначени за прехвърлените активи, права и задължения. Следователно анализът се отнася за капитала, който изрично е бил вече свързан с прехвърлените дейности, а не за перспективна оценка на капитала, който е следвало да бъде отпуснат за развитие на новото дружество.

(110)

Както беше обяснено по-горе, дейността, свързана с краткосрочните рискове (продаваеми и непродаваеми), която е била прехвърлена на SA Ducroire/Delcredere NV в рамките на ONDD, се е управлявала чрез търговската сметка след 2003 г. По тази сметка е внесен капитал от [45—70] милиона EUR. Освен това както е посочено в съображение 99, ONDD е получило специално и единствено за търговската сметка (и свързания с нея капитал от [45—70] милиона EUR) лиценз от националния регулатор на застрахователите (OCA). Правилата за контрол на OCA са включвали и inter alia спазване на правилата за платежоспособност (определяне на минимален гаранционен фонд, граници на платежоспособност) (59). От това следва, че на базата на действащите тогава пруденциални правила, тези дейности по краткосрочно застраховане, включени в търговската сметка, са били капитализирани в достатъчна степен.

(111)

По този повод Комисията отбелязва, че според вътрешна докладна записка от 20 април 2004 г. (60), въз основа на която е взето решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и отпускането му на капитал от 150 милиона EUR, капиталът, който е бил стриктно разпределен за дейността, свързана с краткосрочните рискове, е този, регистриран в търговската сметка плюс печалбата за период от 16 месеца (от 1 септември 2003 г. до 31 декември 2004 г.), оценена на [0—5] милиона EUR. В докладна записката се уточнява, че „в капитала от 150 милиона EUR на акционерното дружество, [45—70] милиона идват от прехвърлянето на собствени средства към търговската сметка“. От това Комисията заключава, че когато е взето решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV, капиталът който може да се счита за изрично разпределен за дейностите по краткосрочно застраховане към 31 декември 2004 г. е възлизал само на [45—75] милиона EUR ([45—70] милиона EUR плюс печалбата, оценена на [0—5] милиона EUR). От това следва, че само прехвърленият капитал в размер на [45—75] милиона EUR представлява частта от капитала, която още в рамките на ONDD е била предназначена за дейността, свързана с краткосрочните рискове, и само е била прехвърлена към SA Ducroire/Delcredere NV. Ето защо този трансфер не може да представлява ново предимство за тази дейност и следователно не може да представлява помощ.

(112)

Комисията отхвърля твърдението на Белгия, според което пълният размер на първоначалния капитал от 150 милиона EUR представлява капитала, който само е бил прехвърлен и който още в рамките на ONDD е бил разпределен за прехвърлената дейност и следователно не може да се счита за предимство. Комисията е на мнение, че разликата между [45—75] милиона EUR и действително записания капитал от 150 милиона EUR представлява допълнителен капитал, който е ново предимство за тази дейност.

(113)

В допълнение Комисията отбелязва, че вътрешните докладни записки от 2004 г. в подкрепа на решението на ONDD да предостави на SA Ducroire/Delcredere NV капитал в размер на 150 милиона EUR (значително превишаващ отпуснатите [45—75] милиона EUR в търговската сметка), показват, че ONDD е разглеждало различни сценарии за растеж по отношение на дейностите на бъдещото дружество SA Ducroire/Delcredere NV. Следователно, нуждата от капитал в размер на 150 милиона EUR е била определена на базата на предположения за бъдещ растеж на дейностите на SA Ducroire/Delcredere NV. От това може да се направи заключение, че подходът на белгийските органи означава да се изключи от обхвата на анализа за наличие на предимство целият капитал, който е щял да бъде необходим на новото дружество за бъдещото му развитие. Този подход е неприемлив. Единствено капиталът, който е бил изрично предназначен за прехвърлените дейности в съществуващия правен субект (дейности по краткосрочно застраховане в ONDD), не представлява ново предимство, тъй като той вече е бил предназначен именно за въпросните дейности. Затова пък всеки допълнителен капитал представлява ново предимство, тъй като той не е бил предназначен за въпросната дейност преди прехвърлянето. Решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и за отпускането му на капитал в размер на 150 милиона EUR не може да се разглежда само като промяна на правната форма на съществуваща дейност с обикновен трансфер на капитала, разпределен за прехвърлената дейност. От това следва, че твърдението на белгийските органи, според което още през 2004 г. е могло да се предвиди, че през 2009 г. SA Ducroire/Delcredere NV ще се нуждае от капитал в размер на 150 милиона EUR, на базата на очаквания растеж на неговите дейности, е неуместно. Белгийските органи с нищо не доказват, че този капитал от 150 милиона EUR вече е бил разпределен за дейностите по краткосрочно застраховане в ONDD преди те да бъдат прехвърлени към SA Ducroire/Delcredere NV и че този капитал от 150 милиона EUR не включва ново предимство за тези дейности.

(114)

В допълнение дори ако капиталът, необходим за поддържане на очаквания растеж на дейностите, е бил уместен критерий за настоящия анализ (което Комисията оспорва), Комисията отбелязва следното:

(115)

Управителният съвет на ONDD от 20 април 2004 г. е използвал друг метод, за да определи необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал, а именно коефициента Cooke, като е взел предвид необходимостта да осигури на SA Ducroire/Delcredere NV достатъчно надеждност спрямо неговите конкуренти. Приетият коефициент за изчисляване всъщност не е 8 %, както изискват правилата от Базел, а 10 %. Така в изчисленията на нуждата от капитал, направени през 2004 г., е включен защитен буфер от 2 %. Следва да се отбележи, че така определеният капитал за края на 2004 г. е възлизал на 66 милиона EUR (63) и следователно е значително по-нисък от записания капитал в размер на 150 милиона EUR.

(116)

Относно използването на коефициента Cooke за определяне на необходимия капитал Комисията разкритикува в решението си за откриване на процедурата като неуместно прилагането на банкови правила (като коефициента Cooke) за кредитни застрахователи, с оглед на многобройните разлики между рисковете, поети от кредитните застрахователи и банките (вж. съображение 90 от решението за откриване на процедурата). Белгия не представи доказателство, че правилата от Базел (коефициента Cooke), които в областта на правото се прилагат изключително в банковия сектор, са се прилагали на практика от кредитни застрахователи или са били препоръчани от рейтинговите агенции или от надзорните органи в областта на застраховането.

(117)

Относно прилагането на член 8 от закона от 1939 г. за ONDD белгийските органи потвърдиха, че този закон не се прилага за SA Ducroire/Delcredere NV. Освен това този член се отнася единствено за дейностите, извършвани за собствена сметка от ONDD с гаранция от държавата, както и за дейностите за сметка на държавата.

(118)

Въпреки че Белгия се позовава на съществуващия тогава метод на Standard & Poor's за определяне на нуждите от капитал на кредитните застрахователи, следва да се отбележи, че белгийските органи не са представили оценка на капитала по този метод. Всъщност методът не е бил използван от ONDD през 2004 г.

(119)

В заключение, дори ако се приеме, че капиталът, необходим за подкрепа на очаквания растеж на дейностите на SA Ducroire/Delcrederе NV, е уместен критерий за настоящия анализ (което Комисията оспорва), белгийските органи не са представили убедително доказателство за това, че капиталът, необходим за краткосрочни рискове, който е бил прехвърлен на SA Ducroire/Delcrederе NV, е трябвало да превишава съществуващия капитал в търговската сметка на ONDD в края на 2004 г.

(120)

В настоящия раздел Комисията доказа, че е трябвало да се отхвърли твърдението на белгийските органи, според което внесеният първоначален капитал в размер на 150 милиона EUR в SA Ducroire/Delcrederе NV през 2004 г. представлява прехвърления капитал, който и преди това е бил предназначен за дейността, свързана с краткосрочните рискове в ONDD. Комисията стигна до заключението, че капиталът, който е бил предназначен за дейността, свързана с краткосрочните рискове в ONDD преди тази дейност да бъде прехвърлена на SA Ducroire/Delcrederе NV, е възлизал на [45—75] милиона EUR и следователно за тази дейност е имало налице допълнителен капитал в размер на [75—100] милиона EUR.

(121)

По-нататък следва да се разгледа прилагането на двата критерия за изключване, описани в решението за откриване на процедурата. Най-напред ще бъде анализиран вторият критерий за изключване, а след това първият.

(122)

В съображение 111 Комисията стигна до заключението, че в ONDD е бил разпределен капитал от [45—75] милиона EUR за дейността, свързана с краткосрочните рискове към 31 декември 2004 г. Следователно, за да се приложи вторият критерий за изключване, трябва да се прецени каква е частта от капитала, свързана с продаваемите рискове (64) в капитала от [45—75] милиона EUR, разпределени за дейността, свързана с краткосрочните рискове в края на 2004 г. Както беше описано по-горе, тези продаваеми рискове са се състояли изключително от рискове, свързани с длъжници установени в десетте държави, присъединили се в Европейския съюз през май 2004 г.

(123)

Както също беше описано по-горе, търговската сметка, която в края на 2004 г. е разполагала с капитал от [45—75] милиона EUR не е съдържала отделни сметки, за да може да се определи с точност капиталът, който е бил предназначен единствено за дейността, свързана с продаваемите рискове. Следователно трябва да се определи делът от тези [45—75] милиона EUR, за който логично може да се счита, че е бил предназначен за дейността, свързана с продаваемите рискове.

(124)

Данните, представени през 2004 г. на регулатора, показват, че в края на 2004 г. размерът на нетните задължения е бил 141,6 милиона EUR за рисковете, свързани с десетте нови държави членки, и 661,4 милиона EUR за всички краткосрочни полици с износители (65). На базата на пропорционалното разпределение на капитала от [45—75] милиона EUR спрямо нетните задължения, може да се приеме, че [10—25] милиона EUR съставляват капитала, свързан с рисковете, отнасящи се за десетте нови държави членки, преди прехвърлянето му от ONDD в търговската сметка на SA Ducroire/Delcredere NV.

(125)

Комисията констатира, че такова разпределение на капитала според нетните задължения е в съответствие с подхода, който следва ONDD през 2004 г. (66).

(126)

Комисията отбелязва също така, че по време на процедурата белгийските органи и ONDD/SA Ducroire/Delcredere NV постоянно са твърдели, че непродаваемите рискове, за дадена застрахователна сума, изискват по-голям капитал отколкото продаваемите рискове. Следователно сумата от [10—25] милиона EUR е по-скоро таван, отколкото праг. Въпреки това Комисията счита, че е разумно да се приеме това число, тъй като то съответства на подхода, следван от ONDD през 2004 г.

(127)

От това Комисията заключава, че от размера на първоначалния капитал от 150 милиона EUR, частта от [10—25] милиона EUR може да се приеме като непредставляваща предимство в полза на дейността по застраховане на продаваеми рискове, тъй като тази част вече е била предназначена за тази дейност в ONDD (67). В този случай става въпрос само за промяна на правната форма на една и съща икономическа дейност и на свързания с нея капитал. Следователно прехвърлянето на този капитал към SA Ducroire/Delcredere NV заедно с въпросната дейност не може да представлява помощ.

(128)

По аналогия следва да се приложи същата логика за размера на капитала, отнасящ се за рисковете, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България. През 2007 г. беше извършена рекласификация на непродаваемите рискове, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България към категорията на продаваемите рискове, поради присъединяването на тези държави към Европейския съюз. Следователно капиталът, който вече е бил предназначен за тези рискове, когато те не са били продаваеми, не може да представлява ново предимство поради факта, че тези рискове впоследствие са станали продаваеми. Затова следва да се изключи и този капитал като помощ.

(129)

По този начин капиталът, отнасящ се за непродаваемите рискове, които са станали продаваеми, се изключва от анализа за наличие на предимство. В своите коментари от 16 май 2012 г. белгийските органи са оценили капитала, отнасящ се за рискове, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България до размера на [0—2] милиона EUR, изхождайки от хипотезата, че тези рискове са били продаваеми през 2005 г. Те обаче не са дали оценка за капитала, свързан с тези рискове към 31 декември 2006 г. Тъй като въпросните рискове не са били продаваеми през 2005 г., направената от белгийските органи оценка на разпределения за тези рискове капитал изглежда занижена. Отделните сметки, създадени впоследствие от ONDD (мнения от 16 май 2012 г.) показват, че разпределеният за непродаваеми рискове капитал е намалял с [0—5] милиона EUR през 2007 г. спрямо 2006 г. Това намаление се обяснява с промяната на категорията на рисковете, свързани с Румъния и България (считани за продаваеми след 2007 г.), но също така и с други фактори, като промяната на презастрахователната политика. На базата на всички налични факти, може логично да се приеме, че капиталът, предназначен за рисковете, свързани с България и Румъния, преди тези рискове да станат продаваеми, е възлизал на [0—5] милиона EUR.

(130)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че още преди 1 януари 2005 г. е била предназначена сума от [10—25] милиона EUR в полза на продаваемите рискове и че прехвърлянето на тази сума заедно със съответните дейности не може да представлява предимство. Също така сума от [0—5] милиона EUR е била предназначена за рисковете, станали продаваеми след 1 януари 2007 г. (Румъния и България) преди още да станат продаваеми.

(131)

Както беше описано по-горе, капитал в размер на [45—75] милиона EUR е бил предназначен за краткосрочните рискове преди тяхното прехвърляне към ONDD (вж. съображение 120). От тези [45—75] милиона EUR, както беше установено по-горе, логично може да се определи, че делът на продаваемите рискове е [10—25] милиона EUR. Следователно логично може да се определи, че делът на непродаваемите рискове е [35—50] милиона EUR (от които [0-5] милиона EUR, отнасящи се за рисковете, свързани с България и Румъния, са станали продаваеми през 2007 г.).

(132)

Поради същите причини, които бяха изложени в съображение 127, прехвърлянето на пълния размер от [45—75] милиона EUR (включително и дела на непродаваемите рискове, оценен на [35—50] милиона EUR) не представлява предимство и се изключва от анализа за наличие на помощ.

(133)

В заключение от първоначалния капитал в размер на 150 милиона EUR, разпределен на SA Ducroire/Delcreder NV, само [75—100] милиона EUR представляват допълнителен капитал, тоест нов капитал. Единствено предоставянето на тези [75—100] милиона EUR може да представлява предимство (вж. съображение 120).