8.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 135/1

РЕШЕНИЕ № 466/2014/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 209 и 212 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

В допълнение към основната ѝ мисия за финансиране на инвестиции в Европейския съюз, което остава нейната главна задача и цел, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осъществява операции по финансиране извън Съюза в подкрепа на външните му политики. Това позволява бюджетните средства на Съюза, предназначени за външните региони, да бъдат допълвани с финансовите възможности на ЕИБ, което е от полза за набелязаните трети държави. Като осъществява такива операции по финансиране, ЕИБ косвено спомага за изпълнението на общите принципи и на целите на политиките на Съюза, сред които са намаляване на бедността посредством приобщаващ растеж и устойчива икономика, екологично и социално развитие и благоденствие на Съюза при променящи се икономически условия в световен план.

(2)

Член 209, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с член 208 от него предвижда, че ЕИБ, при спазване на посочените в своя устав условия, дава своя принос за изпълнението на мерките, необходими за постигане на целите на политиката на Съюза на сътрудничество за развитие.

(3)

За да се подпомага външната дейност на Съюза и за да може ЕИБ да финансира инвестиции извън Съюза, без това да се отразява на кредитния ѝ рейтинг, по-голямата част от нейните операции извън Съюза се ползват с бюджетна гаранция от ЕС (наричана по-долу „гаранция от ЕС“), управлявана от Комисията. Това допълнително допринася за кредитоспособността на ЕИБ на финансовите пазари, което е от първостепенно значение.

(4)

Последната гаранция от ЕС за операциите на ЕИБ по финансиране, подписани в периода от 1 февруари 2007 г. до 31 декември 2013 г., е учредена с Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2). Следва да се учреди гаранция от ЕС за операциите на ЕИБ по финансиране извън Съюза в подкрепа на политиките на Съюза за многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

(5)

Гаранционният фонд за външни дейности (наричан по-долу „Гаранционният фонд“), създаден с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (3), осигурява ликвиден буфер за бюджета на Съюза в случай на загуби, претърпени при операции на ЕИБ по финансиране и при отпускане на макрофинансова помощ и заеми от Евратом извън Съюза.

(6)	Следва да бъде съставен списък на държавите, които е възможно да отговарят на условията за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС. Целесъобразно е също така да се състави списък на държавите, които действително отговарят на условията за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС.

(7)

Бутан следва да бъде добавен в списъка на държавите, които действително отговарят на условията за финансиране от ЕИБ, а Мианмар/Бирма следва да бъде добавен в двата списъка след неотдавнашните събития, които дадоха възможност на Съюза да започне нов етап в отношенията си с Бутан и Мианмар/Бирма, за да бъдат подкрепени провежданите в тези две държави политически и икономически реформи.

(8)

С цел отразяване на значимите промени в политиката списъкът на държавите, които действително отговарят на условията за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС, следва да бъде преразглеждан при необходимост, а на Комисията следва да бъдe делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с измененията на приложение III. Измененията на приложение III, внасяни от Комисията, следва да се основават на цялостна оценка, включително на икономическите, социалните, екологичните и политическите аспекти, по-специално тези, свързани с демокрацията, правата на човека и основните свободи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

За да се съобрази възможното изменение в действителните потребности от финансиране на Гаранционния фонд съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009, максималният таван на гаранцията от ЕС следва да бъде разделен на фиксиран таван с максимален размер от 27 000 000 000 EUR и незадължителни допълнителни средства в размер на 3 000 000 000 EUR. Финансирането на Гаранционния фонд в общия бюджет на Съюза (бюджетен ред 01 03 06) се прави впоследствие въз основа на данните за бюджетните резултати относно непогасеното гарантирано външно кредитиране в края на година n-2. Предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1638/2006 за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство, „обратните потоци“, получени от средиземноморски инвестиции в рисков капитал и заеми по операции, сключени преди 2007 г. с използването на средства от бюджета на Съюза, се натрупват в доверителна сметка, създадена за целите на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP). Част от тези обратни потоци следва да се използват за Гаранционния фонд като извънредна мярка с цел да се гарантира, че таваните за финансовите операции на ЕИБ съгласно настоящото решение се поддържат на подходящо равнище през периода 2014—2020 г. Оставащите средства следва да бъдат върнати в общия бюджет на Съюза.

(10)

Сред въпросите, които трябва да бъдат разгледани във връзка с използването на пълния размер или на част от незадължителните допълнителни средства, следва да се включват: напредъкът на ЕИБ по изпълнението на настоящото решение, по-специално резултатите от операциите на ЕИБ въз основа на информация, получена наред с другото от рамката за измерване на резултатите, включително въздействието върху развитието; потребностите от финансиране на Гаранционния фонд при отчитане на минали и бъдещи непогасени суми по всички дейности, обхванати от Гаранционния фонд; макроикономическото, финансовото и политическото положение в отговарящите на условията за финансиране региони и държави към момента на извършване на междинния преглед.

(11)

Сумите, покрити с гаранция от ЕС за всеки регион, следва да продължат да съставляват тавани за финансирането от ЕИБ с гаранция от ЕС, а не цели, които ЕИБ трябва да изпълни. Таваните следва да бъдат оценени в рамките на междинния преглед на настоящото решение, по-специално с оглед на евентуалните промени в списъка на регионите и държавите, които действително отговарят на условията за финансиране от ЕИБ.

(12)

Операциите на ЕИБ по финансиране следва да са в съответствие със собствените стратегии на държавата бенефициер. Във връзка с това, с цел да се повиши степента на съгласуваност и целенасоченост на дейността на ЕИБ по външно финансиране в подкрепа на политиките на Съюза, както и да се постигне максимална полза за бенефициерите, с Решение № 1080/2011/ЕС се определят общите цели за операциите на ЕИБ по финансиране във всички отговарящи на условията за финансиране региони и държави, а именно развитие на местния частен сектор, по-специално подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), социалната и икономическата инфраструктура, както и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, въз основа на сравнителните предимства на ЕИБ в областите, в които тя е постигнала доказани резултати. Тези цели следва да бъдат запазени в настоящото решение с оглед на по-нататъшното насърчаване на устойчивия растеж и създаването на работни места.

(13)

Подобряването на достъпа до финансиране за МСП, включително за МСП от Съюза, инвестиращи в регионите по настоящото решение, може да е от съществено значение за насърчаване на икономическото развитие и за борба с безработицата. За да се окаже реално съдействие на МСП, операциите на ЕИБ по финансиране следва да бъдат насочени към постигането на резултати. Когато е възможно, ЕИБ следва да инвестира в дейности на МСП в областта на научните изследвания и иновациите като средство за подпомагане на местното развитие. ЕИБ следва да си сътрудничи с местните финансови посреднически институции в отговарящите на условията за финансиране държави, които следва да бъдат интегрирани в местната икономика, по-специално за да се гарантира, че част от финансовите ползи достигат до техните клиенти, както и че се осигурява добавена стойност в сравнение с други източници на финансиране. ЕИБ следва също така, доколкото е възможно, да разнообрази избора си на финансови партньори в държавите, в които извършва дейност. При извършването на комплексна проверка ЕИБ следва да прецени дали операциите по финансиране в подкрепа на МСП с помощта на финансов посредник са съобразени с регионалните технически оперативни насоки, рамката за измерване на резултатите и стандартите на ЕИБ. ЕИБ следва да създаде механизъм за докладване, за да гарантира, че заделените за МСП средства се използват в тяхна полза. Като част от приноса си за междинния преглед ЕИБ следва да представи обобщен доклад относно финансирането на МСП съгласно настоящото решение.

(14)

Покритието на гаранцията от ЕС, което е ограничено до свързаните с държавния суверенитет и политика рискове, не е достатъчно само по себе си, за да осигури значима дейност на ЕИБ в подкрепа на микрофинансирането. Затова, когато е целесъобразно, тази дейност следва да се извършва във връзка с наличните бюджетни ресурси по други инструменти и с помощта на посреднически институции, включително на местно равнище, като средство за насърчаване на растежа и за косвен принос за намаляването на бедността в по-бедните държави.

(15)

ЕИБ следва да продължи да финансира инвестиционни проекти в областта на социалната, екологичната и икономическата инфраструктура, включително в транспорта и енергетиката, и следва да обмисли засилването на дейността си в подкрепа на инфраструктурата в здравеопазването и образованието, когато в това би имало ясна добавена стойност.

(16)

За да се засилят аспектите на гаранцията от ЕС, свързани с изменението на климата, следва да се въведе целево равнище на общия размер на операциите, както и система, позволяваща предварителна оценка на емисиите на парникови газове при проектите, подпомагани с гаранция от ЕС. Операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него следва да представляват най-малко 25 % от общия размер на операциите на ЕИБ по финансиране, за да спомогнат за постигането на целите на Съюза по отношение на климата в световен мащаб. ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, следва да предоставя техническите си експертни знания в подкрепа на публичните и частните партньори, които се ползват от операциите на ЕИБ по финансиране, за да се справят с предизвикателството, свързано с изменението на климата, и да усвоят наличните средства по най-добър възможен начин. За проекти в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него следва да се предоставя финансиране при облекчени условия. Когато е възможно и целесъобразно, операциите на ЕИБ по финансиране следва да се допълват от средства от общия бюджет на Съюза посредством ефикасно и подходящо съчетаване на безвъзмездни средства и заеми за финансиране в областта на изменението на климата в рамките на външната помощ на Съюза. В това отношение годишният доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета следва да съдържа подробни данни относно финансовите инструменти, използвани за финансиране на тези проекти, размера на операциите на ЕИБ по финансиране и съответния размер на безвъзмездните средства.

(17)

В обхванатите от общите цели области основна цел за операциите на ЕИБ по финансиране следва да бъде регионалната интеграция между държавите, по-специално икономическата интеграция между държавите в процес на предприсъединяване, държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и Съюза. Във връзка с това, в обхванатите от общите цели области ЕИБ следва да може да оказва подкрепа на държавите партньори чрез преки чуждестранни инвестиции от дружества от Съюза, които да насърчават икономическата интеграция със Съюза и да спомагат за стимулиране на трансфера на технологии и знания, при условие че в рамките на комплексната проверка на инвестиционните проекти са положени надлежни усилия за свеждане до минимум на риска от неблагоприятно въздействие на операциите на ЕИБ по финансиране върху заетостта в Съюза. ЕИБ следва също така да бъде насърчавана да подкрепя на свой риск преките чуждестранни инвестиции в държавите партньори от дружества от Съюза, като се отчита способността на ЕИБ за поемане на рискове.

(18)

ЕИБ следва редовно да извършва последващи или междинни оценки на подпомаганите съгласно настоящото решение дейности, за да оцени тяхното значение, изпълнение и последици за развитието, както и да набележи аспектите, които биха могли да подобрят дейностите в бъдеще. Тези оценки следва да допринасят за отчетността и анализа на устойчивостта.

(19)

Конкретните мерки за обвързване на общите цели на гаранцията от ЕС с тяхното постигане трябва да бъдат определени в регионални технически оперативни насоки. Тези насоки следва да са съобразени с по-широката рамка на регионалната политика на Съюза, включително и с принципа на диференциация в европейската политика за съседство. Регионалните технически оперативни насоки следва да бъдат подложени на преглед след приемането на настоящото решение и допълнително актуализирани след междинния преглед, за да бъдат адаптирани към промените във външните политики и приоритети на Съюза. При актуализацията на регионалните оперативни технически насоки следва, наред с другите съображения, да се вземат предвид значимите процеси в отговарящите на условията за финансиране държави.

(20)

Съгласно Протокол № 5 за устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, исканията, отправени пряко към ЕИБ за операциите ѝ по финансиране, които да бъдат извършвани съгласно настоящото решение, трябва да се предоставят на Комисията за становище относно съответствието със законодателството и политиките на Съюза в тази област. Що се отнася до операции на ЕИБ по финансиране, които попадат в обхвата на настоящото решение, ако Комисията даде отрицателно становище по такава операция, то тази операция не следва да се ползва с покритието на гаранция от ЕС.

(21)

Въпреки че предимството на ЕИБ остава изключителният ѝ характер на публична инвестиционна банка, в чиято компетентност се включва предоставянето на дългосрочно финансиране с цел постигане на целите на политиката, определени от нейните акционери, операциите на ЕИБ по финансиране следва да допринасят за спазването на общите принципи, ръководещи външната дейност на Съюза, посочени в член 21 ДЕС, за укрепване и подкрепа на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи, и за изпълнение на международните ангажименти и споразумения, включително в областта на околната среда, по които Съюзът е страна. По-специално, ЕИБ следва да допринася за икономическото, финансово и техническо сътрудничество с трети държави в съответствие с член 212 ДФЕС. Освен това, действията на ЕИБ следва да са в съответствие с международното право, като това включва спазването на принципите, заложени в Устава на Организацията на обединените нации. Действията на ЕИБ следва да са в съответствие и с Конвенцията на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“) на отделните етапи от проектния цикъл. По отношение на развиващите се държави операциите на ЕИБ по финансиране следва да насърчават устойчивото им икономическо, социално и екологично развитие, особено в държавите в най-неблагоприятно положение, безпроблемната им и постепенна интеграция в световната икономика, както и спазването на целите, одобрени от Съюза в рамките на Организацията на обединените нации и други съответни международни организации. Когато допринася за изпълнението на мерките, необходими за осъществяване на напредък в постигането на целите на политиката на Съюза на сътрудничество за развитие в съответствие с член 209, параграф 3 ДФЕС, ЕИБ следва да полага усилия косвено да подкрепя постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г., които са формулирани от Организацията на обединените нации, а след 2015 г. — на нови цели в областта на развитието, които може да изменят или заменят Целите на хилядолетието за развитие, във всички региони, в които извършва дейност.

(22)

Дейността на ЕИБ съгласно настоящото решение следва да подкрепя изпълнението на европейския консенсус относно развитието, Програмата за промяна и принципите за ефективност на помощта, изложени в Декларацията от Париж от 2005 г., Програмата за действие от Акра от 2008 г. и Споразумението за партньорство от Пусан от 2011 г. Освен това тя следва да е съгласувана със Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г., както и на международните споразумения за опазване на околната среда, съдържащи ангажименти във връзка с биологичното разнообразие. Тя следва да се осъществява посредством редица конкретни мерки, по-специално повишаване на капацитета на ЕИБ за оценяване на екологичните, социалните и свързаните с развитието аспекти на инвестиционните проекти, включително правата на човека, основните свободи и свързаните с конфликти рискове, както и насърчаване на консултациите на местно равнище с публичните органи и гражданското общество. Във връзка с това ЕИБ следва да прилага и да продължи да разработва своята рамка за измерване на резултатите, която съдържа подробен набор от показатели за резултатите, измерващи икономическото, екологичното, социалното и свързаното с развитието въздействие на операциите на ЕИБ по финансиране през целия проектен цикъл на ЕИБ. Прилагането на рамката за измерване на резултатите следва да бъде оценено в рамките на междинния преглед на настоящото решение. При извършване на комплексна проверка във връзка с инвестиционен проект ЕИБ следва да изисква — когато това е целесъобразно и съобразено със социалните и екологичните принципи на Съюза и международните добри практики, както и с правото на Съюза и националното право на държавата бенефициер — организаторът на инвестиционния проект да проведе консултации на местно равнище и да оповести резултатите от тях пред обществеността, за да се вземе предвид въздействието на проектите върху съответните заинтересовани страни. ЕИБ следва да поддържа връзка с организаторите и бенефициерите на проектите по време на целия процес на планиране на проектите. Във финансовите договори, подписани в периода, обхванат от настоящото решение, за операции на ЕИБ по финансиране с участието на публични субекти следва изрично да се предвижда възможността отпускането на средства да бъде спряно, ако държавата, в която се изпълнява инвестиционният проект, престане да отговаря на условията за финансиране съгласно настоящото решение.

(23)

На всички равнища — от глобалното стратегическо планиране до конкретното разработване на инвестиционни проекти — следва да се гарантира, че операциите на ЕИБ по финансиране са съобразени с външните политики на Съюза и общите цели, посочени в настоящото решение, и подпомагат тяхното изпълнение. За да се повиши съгласуваността на външната дейност на Съюза, диалогът по политически и стратегически въпроси между Комисията и ЕИБ, в който участва Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), следва да бъде още по-интензивен, като същевременно Европейският парламент и Съветът биват надлежно информирани. Представителствата на ЕИБ извън Съюза следва по възможност да бъдат разположени в делегациите на Съюза с цел да се засили сътрудничеството и същевременно да се поделят оперативните разходи. Следва да продължи да се прилага Меморандумът за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка относно сътрудничеството и координацията в регионите, обхванати от външния мандат, който беше преразгледан през 2013 г. с цел засилване на сътрудничеството и своевременния обмен на информация на оперативно равнище между Комисията, ЕСДВ и ЕИБ. Сътрудничеството в рамките на меморандума за разбирателство следва по-специално да включва редовен преглед на прилагането на принципа на диференциация в държавите, обхванати от европейската политика за съседство. От особено значение е своевременният и редовен обмен на мнения между Комисията и ЕИБ, когато е целесъобразно — с участието на ЕСВД, в процеса на изготвяне на съответните програмни документи с цел постигане на максимално полезно взаимодействие между дейностите им. Следва да бъде засилено и сътрудничеството по въпроси, свързани със спазването на правата на човека, основните свободи и предотвратяването на конфликти. ЕИБ следва да бъде насърчавана да си сътрудничи с делегациите на Съюза по време на проектния си цикъл.

(24)

Подкрепата за външните отношения на Съюза следва да се основава на няколко инструмента, по-специално Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4). За да се постигне по-висока степен на съгласуваност на подкрепата от Съюза в съответните региони като цяло, когато това е целесъобразно, следва да бъдат използвани възможностите за съчетаване по подходящ начин на финансирането от ЕИБ с бюджетните ресурси на Съюза под формата на финансови инструменти, предвидени в дял VIII от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5), и под формата на техническа помощ за изготвяне и изпълнение на проекти чрез Инструмента за предприсъединителна помощ II, създаден с Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6), Европейския инструмент за съседство, създаден с Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7), Инструмента за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8), Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави, създаден с Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9), Инструмента за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света, създаден с Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета (10), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, създаден с Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, създаден с Регламент (ЕС) № 237/2014 на Съвета (12). Вследствие на Решение № 1080/2011/ЕС Комисията създаде платформа на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество с цел оптимизиране на функционирането на механизмите за съчетаване на безвъзмездни средства и заеми за проекти извън Съюза, по-специално при изпълнението съответно на общия бюджет на Съюза и на заемите от ЕИБ, и обмен на добри практики по отношение на управлението и критериите за оценка на равнище проект. Участието на ЕИБ и на други финансови институции в механизми за смесено финансиране следва да съответства изцяло на целите на Съюза в областта на външната политика, ефективността на помощта и прозрачността.

(25)

В операциите си по финансиране извън Съюза, които попадат в обхвата на настоящото решение, ЕИБ следва да полага допълнителни усилия за засилване на координацията и сътрудничеството с европейските и международните финансови институции, по-специално с тези, които участват в Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество. Когато е целесъобразно, това сътрудничество включва сътрудничество, свързано с условията за отделните сектори и взаимното доверие в процедурите, използването на съвместно финансиране и участието в глобални инициативи, например в инициативи за подобряване на координацията и ефективността на помощта. Стремежът при такава координация и сътрудничество следва да бъде да се сведе до минимум евентуалното дублиране на разходи и ненужното припокриване на усилия. Сътрудничеството следва да се основава на принципа на реципрочност. Когато е целесъобразно, следва да се насърчава достъпът на ЕИБ на реципрочна основа до финансови инструменти, създадени от други европейски и международни финансови институции. Тристранният меморандум за разбирателство между Комисията, Групата на ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по отношение на сътрудничеството извън Съюза, с който се дава възможност на Групата на ЕИБ и ЕБВР да работят, като се допълват взаимно въз основа на съответните си сравнителни предимства, беше актуализиран през 2012 г., за да отрази разширяването на географския обхват на дейността на ЕБВР чрез включването на Средиземноморския регион в него, и следва да продължи да се прилага. Изложените в настоящото решение принципи следва да се прилагат и когато финансирането от ЕИБ се осъществява посредством споразумения за сътрудничество с други европейски и международни финансови институции.

(26)

ЕИБ следва да бъде насърчавана да продължи да финансира операции извън Съюза и на свой риск, включително в подкрепа на икономическите интереси на Съюза, в държави и в полза на инвестиционни проекти, които са достатъчно кредитоспособни според оценката на ЕИБ, и като се отчита способността на самата ЕИБ за поемане на рискове, така че гаранцията от ЕС да може да се използва предимно по отношение на държави и инвестиционни проекти, при които тази гаранция осигурява добавена стойност съгласно собствената оценка на ЕИБ, включително от гледна точка на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие.

(27)

ЕИБ следва да разшири гамата на предлагани новаторски финансови инструменти, включително чрез отделяне на повече усилия за разработването на гаранционни такива. Освен това ЕИБ следва активно да се стреми към участие в инструменти за споделяне на риска и в дългово финансиране чрез капиталовите пазари на проекти със стабилни и предсказуеми парични потоци. По-специално, тя следва да обмисли възможността да окаже подкрепа за дългови инструменти на капиталовите пазари, които се емитират или предоставят в полза на инвестиционни проекти, изпълнявани в отговарящи на условията за финансиране държави. Освен това ЕИБ следва да предоставя повече заеми в местна валута и да емитира облигации на местните пазари, при условие че държавите бенефициери са провели необходимите структурни реформи, по-специално във финансовия сектор, както и други мерки за улесняване на дейностите на ЕИБ. При диверсификацията и разширеното използване на инструменти на капиталовите пазари следва да се положат специални усилия да се гарантира, че тези инструменти не водят до рискови финансови практики и задлъжнялост, като по този начин биха могли да застрашат финансовата стабилност.

(28)

Комисията следва да докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета. В доклада следва да се направи оценка на операциите на ЕИБ по финансиране и тяхното съответствие с настоящото решение, добавената им стойност и приноса им за външните политики на Съюза, тяхното качество и въздействието им върху развитието въз основа на рамката на ЕИБ за измерване на резултатите и прехвърлените към бенефициерите финансови ползи. В доклада следва също така да бъде включена информация за исканията по отношение на гаранцията от ЕС, за финансирането във връзка с изменението на климата и биологичното разнообразие съгласно настоящото решение, за последващите действия във връзка с изпълнението на Меморандума за разбирателство между ЕИБ и Европейския омбудсман, както и описание на сътрудничеството с Комисията и с други европейски и международни финансови институции, включително на съфинансирането. Докладът следва да бъде публично оповестен, за да се даде възможност на съответните заинтересовани страни, включително гражданското общество, да изразят становищата си.

(29)

Операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на външните политики на Съюза следва да продължат да се извършват в съответствие с принципите на добрата банкова практика. Те следва да продължат да бъдат управлявани в съответствие със собствените правила и процедури на ЕИБ, които следва да отразяват посочените принципи и да включват подходящи мерки за контрол и спазване на изявлението на ЕИБ за социалните и екологичните стандарти, както и съответните правила и процедури относно Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите (OLAF). В операциите си по финансиране ЕИБ следва да прилага по подходящ начин политиките си по отношение на слабо регулираните или неоказващите съдействие юрисдикции, определени като такива от Съюза, Организацията на обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие или Специалната група за финансови действия (Financial Action Task Force), за да даде принос в международната борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари. От съображения за прозрачност ЕИБ следва да изготви, доколкото е възможно, в сътрудничество с местните финансови посредници, списък на крайните заемополучатели.

(30)

ЕИБ следва да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че при финансирането на операции, които са предмет на гаранция от ЕС, финансовите интереси на Съюза се защитават чрез прилагането на превантивни мерки срещу измамите, корупцията, изпирането на пари и всякакви други незаконни дейности и че OLAF има право да извършва проверки и инспекции в помещенията на бенефициерите. В съответствие със своята политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на Европейската инвестиционна банка (наричана по-долу „Политика на ЕИБ за борба с измамите“), приета през 2008 г. и преразгледана през 2013 г., ЕИБ следва да си сътрудничи тясно с компетентните органи на Съюза и на държавите членки с цел да бъдат засилени съществуващите мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да се спомогне за подобряване на тяхното прилагане. В съответствие с политиката си във връзка с подаването на сигнали за нарушения ЕИБ следва да обръща специално внимание и на подаването на сигнали за евентуални случаи на измами, корупция или други незаконни дейности, което да даде възможност за подходящи последващи действия, обратна информация и защита срещу ответни мерки.

(31)	Управителните органи на ЕИБ следва да се насърчават да вземат необходимите мерки с цел дейността на ЕИБ да бъде адаптирана така, че да допринася ефективно за осъществяването на външните политики на Съюза, при съответно спазване на изискванията на настоящото решение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Гаранция от ЕС

1. Съюзът предоставя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) бюджетна гаранция за операциите по финансиране, осъществявани извън Съюза (наричана по-долу „гаранцията от ЕС“). Гаранцията от ЕС се предоставя като обща гаранция по отношение на неполучените дължими вземания на ЕИБ във връзка със заеми, гаранции по заеми и дългови инструменти на капиталовите пазари, предоставени или емитирани в полза на инвестиционни проекти на ЕИБ, които са допустими в съответствие с параграф 2.

2. Допустими за обезпечаване с гаранция от ЕС са заемите и гаранциите по заеми на ЕИБ и дълговите инструменти на капиталовите пазари, предоставени или емитирани в полза на инвестиционни проекти, изпълнявани в отговарящи на условията за финансиране държави в съответствие със собствените правила и процедури на ЕИБ, включително изявлението на ЕИБ за екологичните и социалните принципи и стандарти, и в подкрепа на съответните цели на външната политика на Съюза, когато финансирането от ЕИБ е било предоставено съгласно подписано споразумение, чийто срок на действие не е изтекъл и което не е развалено или прекратено (наричани по-долу „операции на ЕИБ по финансиране“).

3. Операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на външните политики на Съюза продължават да бъдат управлявани в съответствие с принципите на добрата банкова практика.

4. Гаранцията от ЕС се ограничава до 65 % от общия размер на действително преведените и гарантирани средства по операции на ЕИБ по финансиране, минус възстановените средства, плюс всички свързани с тях средства.

5. Гаранцията от ЕС покрива операциите на ЕИБ по финансиране, договорени в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

6. Ако в края на периода по параграф 5 Европейският парламент и Съветът не са приели решение за предоставяне на нова гаранция от ЕС на ЕИБ за загуби по нейни операции по финансиране извън Съюза, този период автоматично се удължава еднократно с шест месеца.

Член 2

Тавани за операциите на ЕИБ по финансиране с гаранция от ЕС

1. Максималният таван за операциите на ЕИБ по финансиране с гаранция от ЕС за периода 2014—2020 г. не може да надхвърля 30 000 000 000 EUR. От този таван се изваждат сумите, които първоначално са били предвидени за операции по финансиране, но впоследствие са отменени.

Максималният таван се разделя на:

а)	фиксиран таван с максимален размер от 27 000 000 000 EUR;

б)	незадължителни допълнителни средства в размер на 3 000 000 000 EUR.

Европейският парламент и Съветът вземат решение съгласно обикновената законодателна процедура за използването на пълния размер или на част от средствата по буква б) и регионалното им разпределение след провеждането на междинния преглед, предвиден в член 19.

2. Фиксираният таван, посочен в параграф 1, буква а), се разбива на регионални тавани и техни подгрупи, както е посочено в приложение I. В рамките на регионалните тавани ЕИБ постепенно гарантира балансирано разпределение по държави в рамките на регионите, покрити от гаранцията от ЕС.

Член 3

Общи цели и принципи

1. Гаранцията от ЕС се предоставя само за операции на ЕИБ по финансиране, които имат добавена стойност съгласно собствената оценка на ЕИБ и които се извършват в подкрепа на някоя от следните общи цели:

а)	развитие на местния частен сектор, по-специално подкрепа за МСП;

б)	развитие на социална и икономическа инфраструктура, включително транспорт, енергетика, екологична инфраструктура и информационни и комуникационни технологии (ИКТ);

в)	смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него.

2. Като се запазва изключителният характер на ЕИБ на инвестиционна банка, операциите на ЕИБ по финансиране, осъществявани съгласно настоящото решение, допринасят за общия интерес на ЕС, по-специално принципите, ръководещи външната дейност на Съюза, посочени в член 21 ДЕС, и за изпълнението на международните споразумения за опазване на околната среда, по които Съюзът е страна. Управителните органи на ЕИБ се насърчават да вземат необходимите мерки с цел дейността на ЕИБ да бъде адаптирана така, че да допринася ефективно за осъществяването на външните политики на Съюза, при съответно спазване на изискванията на настоящото решение.

3. Регионалната интеграция между държавите, включително по-специално икономическата интеграция между държавите в процес на предприсъединяване, държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и Съюза, е основна цел за операциите на ЕИБ по финансиране в областите, обхванати от общите цели, определени в параграф 1. ЕИБ предприема операции по финансиране в държавите бенефициери в областите, обхванати от общите цели, като оказва подкрепа за преките чуждестранни инвестиции, насърчаващи икономическата интеграция със Съюза.

4. В развиващите се държави, определени в изготвения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие списък на получателите на официална помощ за развитие, операциите на ЕИБ по финансиране допринасят, в съответствие с членове 208 и 209 ДФЕС, косвено за изпълнението на целите на политиката на Съюза в областта на сътрудничество за развитие, като намаляване на бедността посредством приобщаващ растеж и устойчива икономика, екологично и социално развитие.

5. За да се гарантира, че инвестициите от частния сектор имат максимално въздействие върху развитието, ЕИБ се стреми да укрепва местния частен сектор в държавите бенефициери посредством подкрепа за местните инвестиции, както е предвидено в параграф 1, буква а). При операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на постигането на общите цели по параграф 1 се полагат усилия и за включването на подкрепа за инвестиционни проекти на МСП от Съюза. С цел осигуряване на ефективно наблюдение на използването на средствата в полза на съответните МСП ЕИБ установява подходящи договорни изисквания спрямо финансовите посредници, включително стандарти за докладите, които да бъдат представяни от бенефициерите.

ЕИБ си сътрудничи с финансови посредници, които могат да действат в подкрепа на конкретните потребности на МСП в държавите, в които се осъществяват операциите, и които не участват в операции на ЕИБ по финансиране, извършвани в отговаряща на условията за финансиране държава посредством инструменти, намиращи се в чужда юрисдикция, която не оказва съдействие, посочена в член 13.

6. С операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на постигането на общата цел по параграф 1, буква б) се подпомагат инвестиционни проекти предимно в областта на транспорта, енергетиката, екологичната инфраструктура, информационните и комуникационните технологии, здравеопазването и образованието. Това включва производството и интегрирането на енергия от възобновяеми източници, преобразуването на енергийни системи, даващо възможност за преминаване към технологии и горива с по-ниски въглеродни емисии, устойчивата енергийна сигурност и енергийна инфраструктура, включително за производството на газ и преноса му до енергийния пазар на Съюза, както и електрификацията на селските райони, екологичната инфраструктура, като например водоснабдяване и канализация и екологосъобразна инфраструктура, далекосъобщителната инфраструктура и широколентовите интернет мрежи.

7. С операциите на ЕИБ по финансиране в подкрепа на постигането на общите цели по параграф 1, буква в) се подпомагат инвестиционни проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, които допринасят за постигането на общата цел на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, по-специално чрез предотвратяване или намаляване на емисиите на парникови газове в областта на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и устойчивия транспорт или чрез увеличаване на устойчивостта на уязвимите държави, сектори и общности към неблагоприятните последици от изменението на климата. Критериите за допустимост на проекти, насочени към действия в областта на климата, се определят в стратегията на ЕИБ във връзка с изменението на климата, която ще бъде актуализирана до края на 2015 г. За тази цел в процедурата за екологична оценка трябва да бъде включен анализ на „въглеродния отпечатък“, за да се определи дали предложените проекти водят до максимално подобрение на енергийната ефективност. През обхванатия от настоящото решение период обемът на тези операции трябва да съставлява най-малко 25 % от всички операции на ЕИБ по финансиране.

8. Съгласно целите на Съюза и международните цели във връзка с изменението на климата, до края на 2015 г. ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, актуализира стратегията си във връзка с изменението на климата по отношение на операциите по финансиране. Тази актуализация трябва да включва, наред с другото, конкретни действия с цел да се гарантира, че инвестиционните проекти по настоящото решение са в съответствие с целите на Съюза във връзка с изменението на климата, както и да се повишат усилията в подкрепа на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност.

9. Гаранцията от ЕС покрива само операции на ЕИБ по финансиране, осъществявани в отговарящи на условията за финансиране държави, които са сключили рамково споразумение с ЕИБ за определяне на правните условия за осъществяване на тези операции.

Член 4

Покрити държави

1. Списъкът на държавите, които е възможно да отговарят на условията за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС, се съдържа в приложение II. Списъкът на държавите, които отговарят на условията за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС, се съдържа в приложение III и включва само държави, посочени в списъка в приложение II. Допустимостта за финансиране от ЕИБ с гаранция от ЕС на държави, които не са включени в списъка в приложение II, се определя за всеки отделен случай в съответствие с обикновената законодателна процедура.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 във връзка с измененията на приложение III. Решенията на Комисията се основават на цялостна оценка, включително на икономическите, социалните, екологичните и политическите аспекти, по-специално тези, отнасящи се до демокрацията, правата на човека и основните свободи, както и на съответните резолюции на Европейския парламент и съответните решения и заключения на Съвета.

3. Делегираните актове за изменение на приложение III не засягат покритието на гаранцията от ЕС за операции на ЕИБ по финансиране, договорени преди влизането в сила на посочените делегирани актове, при спазване на условията в параграф 4.

4. Не се превеждат средства по операции на ЕИБ по финансиране, покрити от цялостна гаранция, посочена в член 8, параграф 1, за държави извън списъка в приложение III.

5. Гаранцията от ЕС не покрива операции на ЕИБ по финансиране в държава, с която споразумението за тези операции е подписано след присъединяването ѝ към Съюза.

Член 5

Принос на операциите на ЕИБ по финансиране към политиките на Съюза

1. Заедно с ЕИБ Комисията актуализира действащите регионални технически оперативни насоки за операциите на ЕИБ по финансиране в срок от една година от влизането в сила на настоящото решение.

Регионалните технически оперативни насоки са съобразени с по-общата рамка на регионалната политика на Съюза, изложена в приложение IV. По-специално с регионалните технически оперативни насоки се гарантира, че финансирането от ЕИБ по настоящото решение допълва съответните политики, програми и инструменти на Съюза за подпомагане в различните региони.

При актуализирането на регионалните технически оперативни насоки Комисията и ЕИБ вземат предвид съответните резолюции на Европейския парламент и съответните решения и заключения на Съвета. Регионалните технически оперативни насоки са съобразени с приоритетите в евентуалните националните или регионалните програми, изготвени от държавите бенефициери, като се вземат надлежно предвид консултациите с местното гражданско общество в процеса на изготвяне на тези програми.

Комисията предава на Европейския парламент и Съвета актуализираните регионални технически оперативни насоки веднага щом бъдат изготвени.

В рамката, определена от регионалните технически оперативни насоки, ЕИБ определя съответните стратегии за финансиране и осигурява изпълнението им.

Операциите на ЕИБ по финансиране са в съответствие с регионалните технически оперативни насоки и със стратегиите на държавата бенефициер.

Регионалните технически оперативни насоки подлежат на преглед след междинния преглед по член 19.

2. В рамките на процедурата, предвидена в член 19 от Протокол № 5, Комисията дава становище за операциите на ЕИБ по финансиране. При операции на ЕИБ по финансиране, които попадат в обхвата на настоящото решение, ако Комисията даде отрицателно становище, то тази операция не се покрива с гаранция от ЕС.

Член 6

Сътрудничество с Комисията и ЕСВД

1. Съгласуваността на външните дейности на ЕИБ с целите на външната политика на Съюза се повишава допълнително с цел постигане на максимално полезно взаимодействие между операциите на ЕИБ по финансиране и бюджетните ресурси на Съюза, по-специално чрез актуализиране на регионалните технически оперативни насоки, посочени в член 5, за което, когато е целесъобразно, се провеждат консултации с ЕСВД по въпросите на политиката, както и чрез редовен и систематичен диалог и своевременен обмен на информация относно:

а)	стратегически документи, изготвени в зависимост от случая от Комисията или от ЕСВД, като национални и регионални стратегически документи, индикативни програми, планове за действие и предприсъединителни документи;

б)	стратегически документи на ЕИБ за планиране, инвестиционни проекти в процес на изготвяне и изпълнение, както и годишни доклади на ЕИБ до Комисията;

в)	други политически и оперативни аспекти.

2. Сътрудничеството се осъществява поотделно за всеки регион, включително на равнището на делегациите на Съюза, като се взема предвид ролята на ЕИБ, както и политиките на Съюза във всеки регион.

Член 7

Сътрудничество с други европейски и международни финансови институции

1. Когато е целесъобразно, операциите на ЕИБ по финансиране се извършват в сътрудничество с други европейски многостранни финансови институции и финансови институции на държавите членки (наричани по-долу „европейски финансови институции“) и международни финансови институции, включително регионални банки за развитие (наричани по-долу „международни финансови институции“), с цел да се постигне максимално полезно взаимодействие, сътрудничество и ефикасност, да се разработват съвместно новаторски финансови инструменти, да се осигурят предпазливо и разумно поделяне на рисковете и съгласувани условия по отношение на инвестиционните проекти и секторите, както и за да се сведе до минимум евентуалното дублиране на разходи и ненужното припокриване на усилия.

2. Сътрудничеството по параграф 1 се улеснява от координацията, осъществявана, когато е целесъобразно, в контекста на меморандуми за разбирателство или други форми за регионално сътрудничество на Съюза, между Комисията, ЕИБ и съответните европейски и международни финансови институции, които извършват дейността си в различните региони.

Член 8

Покритие и условия на гаранцията от ЕС

1. За операции на ЕИБ по финансиране — с изключение на състоящите се от дългови инструменти на капиталовите пазари — които са договорени с дадена държава или са гарантирани от дадена държава, и за други операции на ЕИБ по финансиране, които са договорени с регионални или местни органи или с притежавани или контролирани от дадена държава публични предприятия или институции, когато тези други операции на ЕИБ по финансиране имат подходяща оценка за кредитния риск от страна на ЕИБ, отчитаща положението на кредитния риск в съответната държава, гаранцията от ЕС покрива всички неполучени дължими вземания на ЕИБ (наричана по-долу „цялостна гаранция“).

2. За целите на параграф 1 Палестина се представлява от Палестинската власт, а Косово (13) се представлява от властите на Косово.

3. За операции на ЕИБ по финансиране извън посочените в параграф 1 гаранцията от ЕС покрива всички неполучени дължими плащания на ЕИБ, когато неполучаването им е причинено от настъпването на един от следните политически рискове (наричана по-долу „гаранция срещу политически рискове“):

а)	невъзможност за превеждане на парични средства във валута;

б)	отчуждаване;

в)	война или граждански безредици;

г)	отказ на правосъдие при нарушаване на договор.

4. За операции на ЕИБ по финансиране, включващи дългови инструменти на капиталовите пазари, се прилага единствено гаранцията срещу политически рискове.

5. Споразуменията за финансиране с отделни организатори, свързани с операции на ЕИБ по финансиране, включват и подходящи разпоредби в екологичната и социалната област в съответствие със собствените правила и процедури на ЕИБ.

6. В гаранционното споразумение, посочено в член 14, Комисията и ЕИБ установяват ясна и прозрачна политика на отпускане на средства, позволяваща на ЕИБ да определя в рамките на външната си дейност операциите, които да бъдат финансирани съгласно настоящото решение, за да се осигури най-ефективно използване на гаранцията от ЕС. Политиката на отпускане на средства се основава на кредитоспособността на операциите на ЕИБ по финансиране според оценката на ЕИБ, на определените в приложение I тавани, на формата на насрещната страна — дали е суверенна държава или образувание на поддържавно равнище, попадащо в обхвата на параграф 1 от настоящия член, или частен субект, на способността на ЕИБ за поемане на риск и на други приложими критерии, включително добавената стойност на гаранцията от ЕС. Европейският парламент и Съветът се информират за политиката на отпускане на средства в съответствие с член 14.

7. Когато гаранцията от ЕС бъде активирана, Съюзът встъпва във всички съответни права на ЕИБ по отношение на всяко задължение във връзка с операциите ѝ по финансиране съгласно гаранционното споразумение, посочено в член 14.

Член 9

Оценяване и наблюдение на инвестиционните проекти от страна на ЕИБ

1. ЕИБ извършва щателна комплексна проверка и, когато е целесъобразно, изисква от организаторите на проекти да проведат обществени консултации на местно равнище, съобразно социалните и екологичните принципи на Съюза, със съответните заинтересовани страни в национален и местен план, както и с гражданското общество, на етапа на планиране и изпълнение на проекта по социалните, екологичните, икономическите и свързаните с правата на човека и с развитието аспекти на инвестиционните проекти, покрити от гаранцията от ЕС, както и да предоставят необходимата информация за оценка на приноса за изпълнението на външнополитическите и стратегическите цели на Съюза.

Когато е целесъобразно, посочената проверка включва оценка на начините, по които капацитетът на бенефициерите на финансиране от ЕИБ може да бъде повишаван чрез техническа помощ през целия проектен цикъл. Собствените правила и процедури на ЕИБ включват необходимите разпоредби относно оценяването на екологичното и социалното въздействие на инвестиционните проекти, както и на аспектите, свързани с правата на човека и предотвратяването на конфликти, за да се гарантира, че подпомаганите в съответствие с настоящото решение инвестиционни проекти са екологично и социално устойчиви.

2. Като допълнение към извършването на предварителната оценка на свързаните с развитието аспекти ЕИБ наблюдава и изпълнението на операциите по финансиране. По-специално, ЕИБ изисква от организаторите на проектите да извършват цялостно наблюдение по време на изпълнението на проекта до завършването му по отношение, наред с другото, на икономическото, социалното и екологичното въздействие на инвестиционния проект, както и на въздействието му върху развитието и правата на човека. ЕИБ редовно извършва проверка на информацията, предоставена от организаторите на проектите, и с тяхно съгласие я оповестява. Когато е възможно, докладите за завършване на проектите, свързани с операции на ЕИБ по финансиране, се публикуват, с изключение на съдържащата се в тях поверителна информация.

3. Наблюдението от страна на ЕИБ има за цел също така да обхваща изпълнението на операциите, извършвани чрез посредници, и резултатите от дейността на финансовите посредници в подкрепа на МСП.

4. ЕИБ създава цялостна система за предварителна оценка в относителни и абсолютни стойности на емисиите на парникови газове, свързани с операции на ЕИБ по финансиране, когато тези емисии достигат значителни прагове, определени в съответната методика, включена в стратегията на ЕИБ във връзка с изменението на климата, и когато има данни за тях.

5. Когато е възможно, резултатите от наблюдението се оповестяват при спазване на изискванията за поверителност и със съгласието на съответните страни.

Член 10

Външни целеви приходи за Гаранционния фонд

За Гаранционния фонд се използват външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, които представляват възстановени средства и приходи в размер от 110 000 000 EUR, произтичащи от операции, сключени преди 2007 г., включително капиталови изплащания, освободени гаранции и погашения на главницата по заеми, дивиденти, прираст на капитала, гаранционни такси и лихви по заеми и по суми по доверителни сметки, които са изплатени по доверителната сметка, открита за целите на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, и които могат да бъдат отнесени към отпуснатата от общия бюджет на Съюза подкрепа.

Сумите, надвишаващи 110 000 000 EUR, изплатени по доверителната сметка, открита за целите на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, се записват в общия бюджет на Съюза след приспадане на разходите и таксите за управление.

Член 11

Годишни доклади и счетоводна отчетност

1. Комисията докладва ежегодно на Европейския парламент и Съвета за операциите на ЕИБ по финансиране, извършени съгласно настоящото решение. Докладът се оповестява и включва:

а)	оценка на операциите на ЕИБ по финансиране на равнище проект, сектор, държава и регион и тяхното съответствие с настоящото решение;

б)

оценка на добавената стойност, прогнозираните крайни продукти, резултати и въздействие на операциите на ЕИБ по финансиране върху развитието на обобщено равнище, въз основа на годишния доклад на ЕИБ за рамката за измерване на резултатите. За тази цел ЕИБ използва показатели за изпълнение на екологичните, социалните и свързаните с развитието аспекти, включително аспектите, свързани с правата на човека на финансираните проекти, като взема предвид съответните показатели съгласно Парижката декларация от 2005 г. за ефективност на помощта. Показателите за екологичните аспекти на проектите включват критерии за „чисти технологии“, които са ориентирани по принцип към енергийната ефективност и технологиите за намаляване на емисиите;

в)	оценка на приноса на операциите на ЕИБ по финансиране за изпълнението на външнополитическите и стратегическите цели на Съюза, като се отчитат регионалните технически оперативни насоки, посочени в член 5;

г)	оценка на финансовите ползи, прехвърлени на бенефициерите по операции на ЕИБ по финансиране, на обобщено равнище;

д)	оценка на качеството на операциите на ЕИБ по финансиране, по-специално на степента, в която ЕИБ е отчела екологичната и социалната устойчивост по време на комплексната проверка и наблюдението на финансираните инвестиционни проекти;

е)	подробна информация за исканията за активиране на гаранцията от ЕС;

ж)

информация за размера на финансирането във връзка с изменението на климата и биологичното разнообразие съгласно настоящото решение, обобщена информация за въздействието върху емисиите на парникови газове в относителни и абсолютни стойности, посочено в член 9, параграф 4, както и информация за броя на проектите, оценени спрямо климатичния риск;

з)

описание на сътрудничеството с Комисията и с други европейски и международни финансови институции, включително съфинансирането. Докладът съдържа по-специално разбивка на финансовите ресурси на Съюза и на други европейски и международни финансови институции, използвани в съчетание с финансиране от ЕИБ, като по този начин се прави обзор на всички инвестиции, подкрепени от операциите на ЕИБ по финансиране съгласно настоящото решение. В доклада се посочват и сключените нови меморандуми за разбирателство между ЕИБ и други европейски или международни финансови институции, които имат отношение към операциите на ЕИБ по финансиране съгласно настоящото решение;

и)	информация за последващите действия във връзка с изпълнението на Меморандума за разбирателство между ЕИБ и Европейския омбудсман, доколкото този меморандум засяга операциите на ЕИБ по финансиране съгласно настоящото решение.

2. За да може Комисията да изготви доклада по параграф 1, ЕИБ ѝ предоставя ежегодни доклади за операциите си по финансиране, извършвани съгласно настоящото решение, като включва всички данни, необходими на Комисията за доклада в съответствие с параграф 1. ЕИБ може да предоставя на Комисията допълнителна информация, благодарение на която Европейският парламент и Съветът могат да получат цялостна представа за външната дейност на ЕИБ.

3. ЕИБ предоставя на Комисията статистически, финансови и счетоводни данни за всяка от операциите си по финансиране, а също така всякаква допълнителна информация, която е необходима за изпълнението на задълженията на Комисията за изготвяне на доклади или отговаряне на исканията на Сметната палата, както и удостоверение от одитор за оставащите за изплащане суми по операциите на ЕИБ по финансиране. ЕИБ предоставя на Комисията и всякакви други необходими документи в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

4. За целите на счетоводната отчетност и изготвянето на доклади от страна на Комисията относно рисковете, покрити от гаранцията от ЕС, ЕИБ предоставя на Комисията собствена оценка на риска и информация за категоризацията на операциите си по финансиране.

5. Най-малко веднъж годишно ЕИБ представя на Комисията ориентировъчна многогодишна програма, в която посочва планирания размер на средствата по договори за операции по финансиране, за да се гарантира, че предвижданото финансиране от ЕИБ е съобразено с таваните, установени в настоящото решение, и да се осигури подходящо бюджетно планиране за финансиране на Гаранционния фонд. Комисията отчита тези прогнозни данни при изготвянето на проекта на общия бюджет на Съюза.

6. ЕИБ редовно представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията всички свои доклади за независима оценка, в които се оценяват практическите резултати, постигнати от конкретните дейности на ЕИБ по настоящото решение и в рамките на други външни мандати.

7. ЕИБ предоставя на собствени разноски информацията, посочена в параграфи 2 — 6. Освен това ЕИБ оповестява публично информацията, посочена в параграфи 2, 3 и 6, в общ вид и без да включва никаква поверителна информация.

Член 12

Прозрачност и публично оповестяване на информация

1. Съгласно собствената си политика за прозрачност и принципите на Съюза относно достъпа до документи и информация и във все по-голяма степен съгласно стандартите на Инициативата за прозрачност на международната помощ, ЕИБ оповестява чрез уебсайта си информация за:

а)

всички операции на ЕИБ по финансиране, осъществявани съгласно настоящото решение, след етапа на одобрение на проекта, като по-специално се посочва дали даден инвестиционен проект е покрит от гаранцията от ЕС и как той допринася за постигането на целите на външните действия на Съюза, по-специално неговото икономическо, социално и екологично въздействие;

б)	ако няма изисквания за поверителност — сключените меморандуми за разбирателство между ЕИБ и други европейски или международни финансови институции, които оказват влияние върху операциите на ЕИБ по финансиране съгласно настоящото решение;

в)	съществуващи рамкови споразумения между ЕИБ и държавата получател, когато това е възможно и целесъобразно. Когато подписва нови или изменя съществуващи споразумения, ЕИБ се стреми да осигури възможност за оповестяването им;

г)	политиката на ЕИБ за отпускане на средства.

2. Комисията оповестява чрез своя уебсайт конкретна информация във връзка с всички случаи на събиране на вземания съгласно гаранционното споразумение, посочено в член 14, и споразумението за установяване на подробни разпоредби и процедури за събиране на вземания, посочено в член 15, параграф 2, освен когато съществуват изисквания за поверителност.

Член 13

Юрисдикции, които не оказват съдействие

В своите операции по финансиране ЕИБ не толерира действия, извършвани с незаконна цел, включително изпиране на пари, финансиране на тероризъм, данъчни измами и избягване на данъци, корупция и измами, засягащи финансовите интереси на Съюза. По-специално, ЕИБ не взема участие в операции по финансиране, извършвани в отговаряща на условията за финансиране държава чрез чуждестранен инструмент, намиращ се в юрисдикция, която не оказва съдействие и която е определена като такава от Съюза, ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие или Специалната група за финансови действия.

По отношение на финансовите си операции ЕИБ прилага принципите и стандартите, предвидени в правото на Съюза относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, включително изискване да се предприемат разумни мерки за установяване на бенефициерите, когато е приложимо.

Член 14

Гаранционно споразумение

Комисията и ЕИБ сключват гаранционно споразумение, в което се установяват подробни разпоредби и процедури, свързани с гаранцията от ЕС, изложена в член 8, и информират за това Европейския парламент и Съвета.

Член 15

Събиране на суми, изплатени от Комисията

1. Когато Комисията извърши плащане в рамките на гаранцията от ЕС, ЕИБ предприема действия от името и за сметка на Комисията за събиране на вземанията във връзка с изплатените суми.

2. Не по-късно от датата на сключване на гаранционното споразумение, посочено в член 14, Комисията и ЕИБ сключват отделно споразумение за установяване на подробни разпоредби и процедури за събиране на вземанията.

Член 16

Одитиране от Сметната палата

Гаранцията от ЕС и плащанията и събраните вземания по нея, които се отнасят до общия бюджет на Съюза, подлежат на одитиране от Сметната палата.

Член 17

Мерки за борба с измамите

1. ЕИБ незабавно уведомява OLAF и ѝ предоставя необходимата информация, когато на някой етап от подготовката, изпълнението или приключването на проект с гаранция от ЕС има основания да предполага, че е възможен случай на измама, корупция, изпиране на пари или друга незаконна дейност, която може да засегне финансовите интереси на Съюза.

2. OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламенти и на Съвета (14), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (15) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (16), за защита на финансовите интереси на Съюза, като целта е да се установи дали е налице измама, корупция, изпиране на пари или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка с операции по финансиране. OLAF може да предава на компетентните органи на съответните държави членки информацията, получена в хода на разследванията.

Когато подобни незаконни дейности са доказани, ЕИБ съдейства на усилията за събиране на вземанията, свързани с финансовите ѝ операции, в рамките на своите отговорности.

3. Споразуменията за финансиране, подписани във връзка с проекти, за които е предоставена подкрепа съгласно настоящото решение, включват разпоредби, които позволяват спиране на операциите по финансиране на ЕИБ и, ако е необходимо, предприемане на подходящи мерки за събиране на вземанията в случай на измама, корупция или други незаконни дейности. ЕИБ взема решение за спиране или отмяна на финансиране със средства на банката след надлежно разглеждане на всички обстоятелства и рискове.

4. ЕИБ продължава да разчита на единното си звено за контакт за борба с корупцията и измамите, предназначено за служителите на ЕИБ и всички заинтересовани страни.

5. По отношение на финансовите си операции ЕИБ прилага своя механизъм за отстраняване с цел лишаване от права на субекти, участвали в измами и корупция, който включва критериите за отстраняване от централната база данни на Съюза за отстраняванията, при гарантиране на спазването на правата на всички страни.

Член 18

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 11 май 2014 г.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19

Междинен преглед

До 31 декември 2016 г. Комисията, в сътрудничество с ЕИБ, представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад с оценка на прилагането на настоящото решение през първите години, като при необходимост представя и предложение за изменението му. Докладът се изготвя въз основа на независима външна оценка и информация от ЕИБ.

Междинният доклад включва по-специално:

а)	оценка на прилагането на политиката на разпределение на средства;

б)	оценка на процеса на докладване от страна на ЕИБ и, ако е целесъобразно, препоръки относно това как да се подобри;

в)	оценка на рамката за измерване на резултатите, включително показателите и критериите за резултатите и приносът им за постигане на целите на настоящото решение;

г)	подробно описание на критериите, разглеждани във връзка с препоръката за евентуално използване на пълния размер или на част от незадължителните допълнителни средства.

Член 20

Окончателен доклад

До 31 декември 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета окончателен доклад за прилагането на настоящото решение.

Член 21

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS

(1) Позиция на Европейския парламент от 11 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 април 2014 г.

(2) Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Съюза и за отмяна на Решение № 633/2009/ЕО (ОВ L 280, 27.10.2011 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

(4) Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедурите за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95).

(5) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11).

(7) Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27).

(8) Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44).

(9) Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 77).

(10) Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 85).

(11) Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 1).

(12) Регламент (Евратом) № 237/2014 на Съвета от 13 декември 2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 109).

(13) Това название не засяга позициите по отношение на статуса и е съобразено с Резолюция 1244(1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(14) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(15) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(16) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЕГИОНАЛНИ ТАВАНИ

A.	Държави в процес на предприсъединяване: 8 739 322 000 EUR.

Б.

Държави, обхванати от европейската политика за съседство, и партньорски държави: 14 437 225 000 EUR, разпределени в следните ориентировъчни подгрупи:

i)	Средиземноморски държави: 9 606 200 000 EUR;

ii)	Източна Европа, Южен Кавказ и Русия: 4 831 025 000 EUR.

В.

Азия и Латинска Америка: 3 407 295 000 EUR, разпределени в следните ориентировъчни подгрупи:

i)	Латинска Америка: 2 288 870 000 EUR;

ii)	Азия: 936 356 000 EUR;

iii)	Централна Азия: 182 069 000 EUR.

Г.	Южна Африка: 416 158 000 EUR.

В рамките на общия фиксиран таван управителните органи на ЕИБ могат след консултация с Комисията да решат да преразпределят сума в размер до 20 % от таваните по подгрупите в рамките на регионите и до 10 % от регионалните тавани между регионите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РЕГИОНИ И ДЪРЖАВИ, КОИТО Е ВЪЗМОЖНО ДА ОТГОВАРЯТ НА УСЛОВИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ

A. Държави в процес на предприсъединяване

1.	Кандидати за членство Исландия, бивша югославска република Македония, Сърбия, Турция, Черна гора

2.	Потенциални кандидати за членство Албания, Босна и Херцеговина, Косово

Б. Държави, обхванати от европейската политика на съседство, и партньорски държави

1.	Средиземноморски държави Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис

2.	Източна Европа, Южен Кавказ и Русия Източна Европа: Беларус, Република Молдова, Украйна Южен Кавказ: Азербайджан, Армения, Грузия Русия

В. Азия и Латинска Америка

1.	Латинска Америка Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас, Чили

Азия

Афганистан, Бангладеш, Бруней, Бутан, Виетнам, Индия, Индонезия, Ирак, Йемен, Камбоджа, Китай (включително специалните административни райони Хонконг и Макао), Лаос, Малайзия, Малдивските острови, Мианмар/Бирма, Монголия, Непал, Пакистан, Сингапур, Тайван, Тайланд, Филипини, Шри Ланка, Южна Корея

3.	Централна Азия Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан

Г. Южна Африка

Южна Африка

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОТГОВАРЯЩИ НА УСЛОВИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ РЕГИОНИ И ДЪРЖАВИ

A. Държави в процес на предприсъединяване

1.	Кандидати за членство Исландия, бивша югославска република Македония, Сърбия, Турция, Черна гора

2.	Потенциални кандидати за членство Албания, Босна и Херцеговина, Косово

Б. Държави, обхванати от европейската политика на съседство, и партньорски държави

1.	Средиземноморски държави Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Палестина, Тунис

2.	Източна Европа, Южен Кавказ и Русия Източна Европа: Република Молдова, Украйна Южен Кавказ: Азербайджан, Армения, Грузия Русия

В. Азия и Латинска Америка

1.	Латинска Америка Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас, Чили

2.	Азия Бангладеш, Бруней, Бутан, Виетнам, Индия, Индонезия, Ирак, Йемен, Камбоджа, Китай (включително специалните административни райони Хонконг и Макао), Лаос, Малайзия, Малдивските острови, Мианмар/Бирма, Монголия, Непал, Пакистан, Сингапур, Тайланд, Филипини, Шри Ланка, Южна Корея

3.	Централна Азия Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан

Г. Южна Африка

Южна Африка

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАМКА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА

Дейността на ЕИБ в държавите партньори, които участват в процеса на предприсъединяване, се осъществява в рамките, установени от партньорствата за присъединяване и европейските партньорства, в които се определят приоритетите за кандидатите и потенциалните кандидати за постигане на напредък в сближаването със Съюза и които осигуряват рамка за подпомагане от Съюза. Процесът на стабилизиране и асоцииране е политическата рамка на Съюза за Западните Балкани. Той е основан на постепенно задълбочаващо се партньорство, в което Съюзът предлага търговски отстъпки, икономическо и финансово подпомагане и договорни взаимоотношения чрез споразумения за стабилизиране и асоцииране. Чрез предприсъединителната финансова помощ се помага на кандидатите и потенциалните кандидати да се подготвят за задълженията и предизвикателствата на членството в Съюза. Чрез тази помощ се подпомага процеса на реформиране, включително за подготовката за евентуално членство. Тя е насочена към изграждане на институции, съобразяване с достиженията на правото на Съюза, подготовка за политиките и инструментите на Съюза и въвеждане на мерки за икономическо сближаване.

Дейността на ЕИБ в държавите, обхванати от европейската политика за съседство, се осъществява в рамките на новата европейска политика за съседство, установена със Съвместното съобщение, озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“, прието от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията на 25 май 2011 г., и заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г., в които по-специално се призовава за повече подкрепа за партньорите, поели задължение да изградят демократични общества и да проведат реформи, в съответствие с принципа „повече в замяна на повече“ и принципа на взаимната отчетност, и чрез които се осигурява стратегическа рамка на политиката на Съюза по отношение на съседите му. В рамките на това сътрудничество финансирането от ЕИБ съгласно настоящото решение ще е насочено и към политика, която насърчава приобщаващия растеж и създаването на работни места и която допринася за социалната стабилност в съответствие с основан на стимулите подход в подкрепа на целите на външната политика на Съюза, включително по отношение на въпросите на миграцията.

За постигането на тези цели Съюзът и неговите партньори прилагат съвместно договорени двустранни планове за действие, в които се определят поредица от приоритети, включително по отношение на въпроси от сферата на политиката и сигурността, търговията и икономиката, екологичните и социалните проблеми и интегрирането на транспортните и енергийните мрежи.

Съюзът за Средиземноморието, Източното партньорство, Черноморското взаимодействие, стратегията на Съюза за региона на река Дунав и стратегията на Съюза за региона на Балтийско море са многостранни и регионални инициативи, които имат за цел насърчаване на сътрудничеството между Съюза и съответната група от съседни държави партньори, изправени пред общи предизвикателства и/или споделящи обща географска среда. Съюзът за Средиземноморието има за цел да бъде подновен процесът на евро-средиземноморската интеграция чрез подпомагане на съвместното икономическо, социално и екологично развитие от двете страни на Средиземно море; чрез тази инициатива се оказва съдействие за подобряване на социално-икономическото развитие, солидарността, регионалната интеграция, устойчивото развитие и създаването на знания, като се подчертава необходимостта от увеличаване на финансовото сътрудничество в подкрепа на регионални и транснационални проекти. Посредством Съюза за Средиземноморието се оказва подкрепа най-вече за създаване на морски и сухопътни магистрали, за почистване на Средиземно море, за Средиземноморския план за слънчева енергия, за Средиземноморската инициатива за развитие на предприятията, за инициативите за гражданска защита и за Евро-средиземноморския университет.

Източното партньорство има за цел създаване на необходимите условия за ускоряване на политическото асоцииране и по-нататъшната икономическа интеграция между Съюза и източните държави партньори. Източното партньорство ще осигури допълнителен стимул за икономическото, социалното и регионалното развитие на държавите партньори. То ще улесни доброто управление, включително във финансовия сектор, ще насърчава регионалното развитие и социалното сближаване и ще спомогне за намаляване на социално-икономическите несъответствия в държавите партньори.

Чрез стратегията на Съюза за региона на Балтийско море се оказва подкрепа за устойчиво развитие по отношение на околната среда и за оптимално икономическо и социално развитие в региона на Балтийско море. Посредством стратегията на Съюза за региона на река Дунав се оказва подкрепа по-специално за развитието на транспорта, енергийните връзки и енергийната сигурност, устойчивото развитие по отношение на околната среда и социално-икономическото развитие на региона на река Дунав. Източното партньорство има за цел създаване на необходимите условия за ускоряване на политическото асоцииране и по-нататъшната икономическа интеграция между Съюза и източните партньорски държави. Между Русия и Съюза съществува широкообхватно стратегическо партньорство извън европейската политика за съседство, изразено под формата на общи пространства и пътни карти. Те се допълват на многостранно равнище от инициативата „Северно измерение“, която осигурява рамка за сътрудничество между Съюза, Русия, Норвегия и Исландия (Беларус, Канада и Съединените американски щати са наблюдатели по тази инициатива).

Дейността на ЕИБ в Латинска Америка се осъществява в рамките на Стратегическото партньорство между Съюза и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн. Както беше подчертано в съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 30 септември 2009 г., озаглавено „Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство“, приоритетите на Съюза в областта на сътрудничеството по отношение на Латинска Америка са насърчаването на регионалната интеграция и изкореняването на бедността и социалното неравенство с цел подпомагане на устойчивото икономическо и социално развитие. Изпълнението на тези политически цели ще се насърчава, като се отчита различната степен на развитие на държавите от Латинска Америка. Двустранният диалог и сътрудничеството ще се осъществяват в области от общ интерес за двата региона, включващи околната среда, изменението на климата, намаляването на риска от бедствия, енергетиката, науката, научноизследователската дейност, висшето образование, технологиите и иновациите.

В Азия Съюзът задълбочава своите стратегически партньорства с Китай и Индия и понастоящем напредват преговорите за ново партньорство и споразумения за свободна търговия с държавите от Югоизточна Азия. Същевременно сътрудничеството за развитие запазва водещите си позиции в плановете на Съюза за Азия; стратегията на Съюза за развитие за азиатския регион има за цел премахването на бедността чрез подкрепяне на устойчивия и диверсифициран икономически растеж, осигуряване на благоприятна среда и условия за търговия и интеграция в рамките на региона, укрепване на управлението и увеличаване на политическата и социалната стабилност, както и оказването на подкрепа за постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. Съвместно се провеждат политики, насочени към преодоляване на общите предизвикателства като изменението на климата, устойчивото развитие, сигурността и стабилността, управлението и правата на човека, както и предотвратяването на природни и хуманитарни бедствия и предприемането на мерки при такива бедствия.

Стратегията на Съюза за ново партньорство с Централна Азия, приета от Европейския съвет от 21—22 юни 2007 г., доведе до засилен регионален и двустранен диалог и сътрудничество на Съюза с държавите от Централна Азия по ключови въпроси, касаещи региона, като намаляването на бедността, устойчивото развитие и стабилността. Чрез изпълнението на стратегията бе отбелязан значителен напредък в областта на правата на човека, принципите на правовата държава, доброто управление и демокрацията, образованието, икономическото развитие, търговията и инвестициите, енергетиката и транспорта и политиката за опазване на околната среда.

Дейността на ЕИБ в Южна Африка се осъществява в рамките на Съвместния стратегически документ на ЕС за Южна Африка. Ключовите области, определени в стратегическия документ, са създаването на работни места и изграждането на капацитет за предоставяне на услуги и социално сближаване. Дейностите на ЕИБ в Южна Африка се провеждат при висока степен на взаимно допълване с програмата на Съюза за сътрудничество за развитие, по-специално чрез приоритетната подкрепа на ЕИБ за частния сектор и инвестициите в развитието на инфраструктурата и социалните услуги (жилищно строителство, електроенергия, пречистване на питейната вода и общинска инфраструктура). При междинния преглед на стратегическия документ на ЕС за Южна Африка, извършен през 2009—2010 г., беше предложено да се засилят действията във връзка с изменението на климата чрез подкрепа на създаването на „зелени“ работни места. За периода 2014—2020 г. се очаква дейността на ЕИБ да подкрепя и допълва външната политика, програмите и инструментите на Съюза за сътрудничество, а усилията отново ще бъдат насочени към приоритетите в отношенията ЕС—Южна Африка, за да се насърчава справедлив и устойчив икономически растеж, да се допринася за създаването на работни места и изграждането на капацитет и да се подпомага устойчивото осигуряване на основна инфраструктура и услуги и гарантирането на справедлив достъп до тях.

8.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 135/24

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС по отношение на изделия от преработена хартия

(нотифицирано под номер С(2014) 2774)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/256/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,

след консултация със Съвета по екомаркировката на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 екомаркировката на ЕС може да се присъжда на продукти, които през целия си жизнен цикъл имат намалено въздействие върху околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 66/2010 предвижда установяване на специфични критерии за екомаркировка на ЕС по групи продукти.

(3)

Тъй като продуктите с най-добри екологични показатели следва да бъдат произведени при намалено изпускане на токсични или еутрофни вещества във водите, намалена вреда или намалени рискове за околната среда, свързани с използването на енергия (глобално затопляне, подкиселяване, разрушаване на озоновия слой, изчерпване на невъзобновяемите енергийни източници), както и намалена вреда или намалени рискове за околната среда, свързани с употребата на опасни химикали, е целесъобразно да се установят критерии за екомаркировката на ЕС за продуктовата група „преработена хартия“.

(4)	Преразгледаните критерии, както и съответните изисквания за оценка и проверка следва да бъдат валидни за период от три години, считано от датата на приемане на настоящото решение, като се отчита цикълът на иновации за тази продуктова група.

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 66/2010,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Продуктовата група „изделия от преработена хартия“ включва следните продукти:

а)	пликове и хартиени торбички, които се състоят тегловно от най-малко 90 % хартия, картон или хартиени субстрати;

б)	канцеларски материали, които се състоят тегловно от най-малко 70 % хартия, картон или хартиени субстрати, с изключение на подкатегориите висящи папки и папки с метални скрепителни елементи.

В посочения в буква б) случай пластмасовият компонент не трябва да превишава 10 %, освен за папки с пръстени, учебни и други тетрадки, дневници и класьори с механизъм с дъгов лост, при които пластмасовият компонент не трябва да превишава 13 %. Освен това теглото на металите не трябва да надвишава 30 g на изделие, с изключение на висящи папки, папки с метални скрепителни елементи и папки с пръстени, при които то може да бъде до 50 g, и с изключение на класьори с механизъм с дъгов лост, при които то може да бъде до 120 g.

2. Продуктовата група „преработени изделия от хартия“ не включва следните продукти:

а)	печатни продукти, включени в екомаркировката на ЕС съгласно Решение 2012/481/ЕС на Комисията (2);

б)	опаковъчни продукти (с изключение на хартиени торбички).

Член 2

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1.	„картонен субстрат“ означава картон или мукава, ненапечатани и непреработени, с тегло на квадратен метър над 400 g/m2;

2.	„консумативи“ означава химикали, използвани по време на процесите на отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване, и които могат да бъдат използвани, унищожени, разградени, превърнати в отпадъци или отработени;

„изделие от преработена хартия“ представлява хартия, картон или хартиени субстрати, напечатани или ненапечатани, обикновено използвани за опазване, обработване или съхраняване на предмети и/или бележки, за които процесът на преработване представлява съществена част от производствения процес и които включват три основни категории продукти: пликове, хартиени торбички и канцеларски хартиени материали;

4.	„канцеларски хартиени материали“ включват папки, класьори, тетрадки, бележници, блокове за записки, учебни тетрадки, тетрадки със спирала, календари с подвързия, дневници и сменяеми листове;

5.	„процес на преработване“ означава процес, при който от даден материал се произвежда изделиe от преработена хартия. Този процес може да включва печатен процес (дейности по предпечат, печат и следпечатна обработка);

6.	„халогениран органичен разтворител“ означава органичен разтворител, който съдържа най-малко един атом бром, хлор, флуор или йод на молекула;

7.	„нехартиени компоненти“ означава всички части на дадено изделиe от преработена хартия, които не се състоят от хартия, картон или хартиен субстрат;

8.	„опаковка“ означава всички продукти, направени от материал от всякакво естество, използвани, за да се поставят в тях, съхраняват, обработват, доставят и представят стоки — от суровини до обработени продукти — от производителя до ползвателя или потребителя;

9.	„хартиени торбички“ са хартиени изделия, използвани за носене/транспортиране на стоки;

10.

„рециклиране“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, независимо дали за първоначалната им цел, или за други цели, но не включва оползотворяване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

11.

с „рециклирани влакна“ се обозначават влакна, извлечени от отпадъчен материал, възникнал в процеса на производство или генериран от крайни потребители на продукта, които не могат да бъдат използвани повече по предназначение. Тук не се включва повторната употреба на материали, които могат да бъдат рециклирани в рамките на производствения процес, в който са възникнали (остатъци, възникнали в рамките на производството на хартия — собствени или закупени);

12.	„папки“ означава сгъваеми обвивки или подвързии за отделни листове хартия, като висящи папки, индекси и разделители, сборни папки, папки с три капака и папки преписки;

13.	„класьори“ са хартиени изделия, които се състоят от външно покритие, обикновено изработено от картон, и с пръстени, които държат съединени отделни листове хартия, като например папки с пръстени и класьори с механизъм с дъгов лост;

14.	„летливо органично съединение“ (ЛОС) означава всяко органично съединение, както и фракцията от креозот, което при температура 293,15 К има парно налягане 0,01 kPа или повече, или притежава съответна летливост при конкретните условия на употреба;

15.	„миещи средства“ означава химикали, използвани за измиване на печатни форми и печатни преси за отстраняване на печатни мастила, хартиени частици и подобни; почистващи средства за машини за дообработване и печатни машини; средства за почистване на засъхнало печатно мастило;

16.	„отпадъчна хартия“ означава хартия, натрупана по време на производството на готовото изделие от преработена хартия, която не представлява част от него.

Член 3

За да му бъде присъдена екомаркировката на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010, дадено изделие от преработена хартия трябва да попада в продуктовата група „изделие от преработена хартия“, определена в член 1 от настоящото решение, и да съответства на критериите, както и на съответните изисквания за оценка и проверка, формулирани в приложението.

Член 4

Критериите за продуктовата група „изделия от преработена хартия“, както и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка са валидни за период от три години, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 5

Кодът на продуктовата група „изделие от преработена хартия“, използван за административни цели, е „046“.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 2 май 2014 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията

(1) ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.

(2) Решение 2012/481/ЕС на Комисията от 16 август 2012 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС по отношение на печатни изделия (ОВ L 223, 21.8.2012 г., стр. 55).

ПРИЛОЖЕНИЕ

РАМКОВИ РАЗПОРЕДБИ

Цели на критериите

Критериите за екомаркировката отразяват продуктите с най-добри екологични показатели, налични на пазара на изделия от преработена хартия. Използването на химични продукти и отделянето на замърсители е част от производствения процес, но при продукт, който носи знака на екомаркировката на ЕС, потребителят има гаранция, че използването на такива вещества е било ограничено до технически възможна степен, без това да засяга годността за употреба на крайния продукт. Доколкото е възможно, не се използват опасни вещества. Изключения се допускат само когато на пазара не съществуват реалистични алтернативи, а използването на такива опасни вещества се разрешава само в минимални концентрации.

КРИТЕРИИ

Критерии за присъждане на екомаркировка на ЕС по отношение на изделия от преработена хартия:

субстрат

2.	влакнеста маса: устойчиво управление на горите

3.	вещества и смеси със забранена или ограничена употреба

4.	възможност за рециклиране

емисии

отпадъци

енергия

обучение

9.	годност за употреба

10.	информация върху продукта

11.	информация в знака на екомаркировката на ЕС

Тези критерии се прилагат по отношение на всички такива процеси, извършвани на площадката или площадките или по производствените линии, където се преработва изделието от хартия. Ако има процеси на преработка, отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване, които се извършват изключително за продукти с екомаркировка, критерии 2, 4, 5, 6 и 7 се прилагат само по отношение на тези процеси.

Екологичните критерии не включват транспорт на суровини, консумативи и крайни продукти.

Критерий 1 се прилага само за субстрати, използвани в крайното изделие от преработена хартия.

Критерии 4, 9, 10 и 11 се прилагат към крайното изделие от преработена хартия.

Критерий 3 се прилага както по отношение на нехартиените компоненти на изделието от преработена хартия, така и за процесите на преработка, отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване на хартиените компоненти.

Критерии 5, 6, 7 и 8 се прилагат само по отношение на процесите на преработка, отпечатване, ламиниране и дообработване на хартиените компоненти.

За всеки критерий са посочени съответните специфични изисквания за оценка и проверка.

Всички процеси на отпечатване или преработка на изделието от преработена хартия трябва отговарят на критериите. Следователно частите на продукта, които са отпечатани или преработени от подизпълнител, също трябва да отговарят на съответните изисквания. Заявлението включва списък на всички печатници и подизпълнители, участващи в производството на преработената хартия, както и географското им местоположение.

Заявителят представя списък на химичните продукти, използвани в печатницата за производството на преработените изделия от хартия. Това изискване се прилага към всички консумативи, използвани по време на процесите на преработка, отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване. Предоставеният от заявителя списък трябва да включва количеството, функцията и доставчика на всеки използван химичен продукт, заедно с информационния лист за безопасност, съставен в съответствие с насоките в раздели 10, 11 и 12 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1).

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документация, анализи, доклади от изпитвания или други доказателства, за да покаже съответствие с критериите, последните могат да бъдат предоставени от заявителя и/или неговия доставчик (неговите доставчици), и/или техния доставчик (техните доставчици), според случая.

Когато е целесъобразно, могат да бъдат използвани методи за изпитване, различни от посочените за съответния критерий, ако тяхната равностойност е призната от компетентния орган, оценяващ заявката.

Компетентните органи признават с предимство изпитванията, акредитирани в съответствие със стандарта ISO 17025, и проверките, извършвани от органи, акредитирани в съответствие със стандарта EN 45011 или равностоен международен стандарт.

Когато е целесъобразно, компетентните органи могат да изискват подкрепяща документация и да извършват независими проверки.

Критерий 1 — Субстрат

Част А — Хартиен субстрат

Използваният субстрат трябва да съответства на критерии 1, 2, 4 и 5 за присъждане на екомаркировката на ЕС, установени в Решение 2011/333/ЕС на Комисията (2) за копирна и графична хартия или в Решение 2012/448/ЕС на Комисията (3) за вестникарска хартия, и да доказва съответствието с критерий 2 за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС — влакнеста маса: устойчиво управление на горите, установен в настоящото решение на Комисията за изделия от преработена хартия.

Оценка и проверка: Заявителят представя спецификациите на съответните преработени изделия от хартия, включително търговските наименования, количеството и теглото на m2 на използваната хартия. Списъкът включва също така наименованията на доставчиците на използваната хартия. Съответствие с критерии 1, 2, 4 и 5 за присъждане на екомаркировката на ЕС, установени в Решение 2011/333/ЕС или Решение 2012/448/ЕС, се доказва за всеки субстрат, като се предоставя копие на валиден сертификат за екомаркировка на ЕС за използваната хартия. Съответствието с критерий 2 относно влакнестата маса — устойчиво управление на горите — се доказва за всеки субстрат, като се предоставя сертификат на PEFC, FSC или равностоен на тях сертификат, валиден за използвания субстрат, или чрез собствена декларация, в случай че заявителят вече притежава валиден сертификат за екомаркировка на ЕС за използвания субстрат.

Част Б — Картонен субстрат

Критерий Б1 — Емисии във водите и въздуха

а)

COD, Сяра, NOx, Фосфор

За всеки от тези параметри емисиите във въздуха и/или водите от производството на пулп, ламинирана хартия и картон се изразяват чрез точки (РCOD, РS, РNox, РР), както е описано по-долу.

Никоя от отделните точки РCOD, РS, РNОx и РР не трябва да надхвърля 1,5.

Общият брой точки (Ptotal = PCOD + PS + PNOx + PP) не трябва да надхвърля 4,0.

Изчисляването на Р COD се извършва, както следва (изчисляването на PS, PNOx и PP се извършва по абсолютно същия начин).

Свързаните с всеки използван вид целулоза „i“ или хартия за ламиниране, за която е използван „i“, измерени COD емисии (CODцел.,i или CODхартия, i, изразени в kg/тон въздушно суха целулоза — ADT), се умножават по процентния дял на съответния вид целулоза или ламинирана хартия (дела на целулозата от „i-тия“ вид или хартията от „i-тия“ вид в тон въздушно суха целулоза или хартия) и получените произведения се сумират. Тази претеглена стойност на COD емисия при производството на целулоза или хартия за ламиниране се сумира с измерената стойност на COD емисия при производството на картона, за да се получи обща COD емисия CODобща.

Претеглената референтна стойност на COD емисията за производство на целулоза или хартия за ламиниране се изчислява по същия начин като сума от претеглените референтни стойности за всеки използван вид целулоза или хартия за ламиниране плюс референтната стойност за производството на картон, за да се получи обща COD референтна стойност, COD реф. обща. Референтните стойности за всеки от използваните видове целулоза или хартия за ламиниране и за производство на картон са дадени в таблица 1.

Накрая общата COD емисия се разделя на съответната обща COD референтна стойност, както следва:

Таблица 1

Референтни стойности за емисиите при производството на различни видове целулоза и производството на картон

Вид целулоза/картон	Емисии (kg/ADT) (4)
Вид целулоза/картон	COD референтна стойност	S референтна стойност	NOx референтна стойност	P референтна стойност
Избелена химична целулоза (без сулфитната)	18	0,6	1,6	0,045 (4)
Избелена химична целулоза (сулфитна)	25,0	0,6	1,6	0,045
Неизбелена химична целулоза	10,0	0,6	1,6	0,04
CTMP (химикотермомеханична целулоза)	15,0	0,2	0,3	0,01
TMP (термомеханична целулоза)/от смляна дървесина	3,0	0,2	0,3	0,01
Рециклирана влакнеста целулоза	2,0	0,2	0,3	0,01
Ламинирани избелени крафтхартии	19	0,9	2,4	0,055
Ламинирани неизбелени крафтхартии	11	0,9	2,4	0,055
Ламинирана рециклирана хартия	3	0,5	1,1	0,02
Производства на картон (предприятия без собствено производство на целулоза, използващи само закупена на пазара целулоза)	1	0,3	0,8	0,01
Производства на картон (комбинирани предприятия, произвеждащи и целулоза, и хартия)	1	0,3	0,7	0,01

Когато в дадена фабрика съществува комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия, емисиите на сяра (S) и азотни оксиди (NOx), произтичащи от производството на електроенергия, могат да се приспаднат от общата стойност на емисиите. За изчисляване на дела на емисиите, дължащи се на производството на електроенергия, може да се използва следната формула:

2 × (MWh(електроенергия))/[2 × MWh(електроенергия) + MWh(топлина)]

Електроенергията в горната формула е произведената в когенерационната централа електроенергия.

Топлинната енергия във формулата е нетната топлинна енергия, подадена от когенерационната централа към производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон.

Оценка и проверка: Заявителят предоставя подробни изчисления, показващи спазването на този критерий, заедно със съответната подкрепяща документация, която включва доклади от изпитвания, като се използват следните методи за изпитване: за химичната потребност от кислород (COD): ISO 6060; за NOx: ISO 11564; за серните оксиди: EPA № 8; за редуцираните серни съединения: EPA № 16A; за съдържанието на сяра в нефта и нефтопродуктите: ISO 8754; за съдържанието на сяра във въглищата: ISO 351; за съдържанието на фосфор: EN ISO 6878, APAT IRSA CNR 4110 или Dr Lange LCK 349.

Подкрепящата документация включва данни за честотата на измерванията и изчисление на точките за COD, S и NOx. Тя обхваща всички емисии на S и NOx при производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, включително емисиите при производството на пара, генерирани извън производствения обект, с изключение на емисиите, дължащи се на производството на електроенергия. Измерванията обхващат содорегенерационните котли, пещите за варовик, парните бойлери и деструкционните пещи за силно миришещи газове. Следва да се вземат предвид и дифузните емисии. Докладваните емисионни стойности на сяра във въздуха включват както емисиите на окислена, така и на редуцирана сяра (диметилсулфид, метилмеркаптан, водороден сулфид и подобни). Серните емисии, свързани с производството на топлоенергия от нефтопродукти, въглища и други външни горива с известно съдържание на S, могат да бъдат изчислени, вместо да бъдат измервани, и се вземат предвид.

Измерванията на емисиите във водите се правят на нефилтувани и неутаени проби или след пречистване в съответния промишлен обект, или след пречистване в публична пречиствателна станция. Периодът за провеждане на измервания се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие измерванията се основават на най-малко 45 последователни дни след постигането на стабилен режим на работа на предприятието. Измерванията трябва да бъдат представителни за съответния период.

При комбинираните предприятия, произвеждащи и целулоза, и хартия, поради трудността да бъдат получени поотделно данни за емисиите, дължащи се съответно на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, и ако има информация само общо за обема на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, емисиите при целулозното производство се приемат за нулеви и стойността на емисиите за цялото предприятие за картон обхваща производството и на целулоза, и на хартия за ламиниране, и на картон.

б)

AOX (абсорбируеми органохалогенни съединения)

Среднопретеглената стойност на AOX, отделени при производството на видовете целулоза, използвани в субстрата, не надвишава 0,170 kg/тон въздушно сушен картон.

AOX емисиите от всеки отделен вид целулоза, използван в картона, не надвишава 0,250 kg/тон въздушно сушена целулоза.

Оценка и проверка: Заявителят представя доклади от изпитвания, проведени по следния метод за изпитване: AOX ISO 9562, придружени от подробни изчисления, посочващи съответствието с този критерий, заедно със свързаната подкрепяща документация.

Подкрепящата документация включва данни за честотата на измерване. Емисиите на АОХ се измерват само при процеси, при които се използват хлорни съединения за избелване на целулозата. Не е необходимо тези емисии да се измерват в изходящите отпадъчни води от самостоятелно производство на картон (без собствено производство на целулоза) или в изходящите отпадъчни води от целулозно производство без избелване, или в случаите, при които избелването се извършва с несъдържащи хлор вещества.

Измерванията се правят на нефилтрувани и неутаени проби или след пречистване на отпадъчните води в предприятието, или след пречистването им в публична пречиствателна станция. Периодът за провеждане на измервания се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие измерванията обхващат поне 45 последователни дни след постигането на стабилен режим на работа на предприятието. Измерванията трябва да бъдат представителни за съответния период.

в)

CO2

Емисиите на въглероден диоксид от невъзобновяеми източници не надхвърлят 1000 kg на тон произведен картон, включително емисиите от производството на електроенергия (независимо дали тя е генерирана в самия производствен обект или извън него). В предприятията за самостоятелно производство на картон (при които всичката използвана целулоза се закупува на пазара) емисиите не надхвърлят 1100 kg на тон. Емисиите се изчисляват като сума на емисиите при производството на целулоза и на картон.

Оценка и проверка: Заявителят представя подробни изчисления, показващи съответствие с този критерий, заедно със съответната подкрепяща документация.

Заявителят представя данни за емисиите на въглероден диоксид във въздуха. Те обхващат всички емисии от използването на невъзобновяеми горива при производството на целулоза и картон, включително емисиите при производството на електроенергия (генерирана както в самия производствен обект, така и извън него).

При изчисляването на емисиите на СО2, дължащи се на използването на горива, се използват следните емисионни фактори:

Таблица 2

Гориво	Емисии на CO2 fossil	Единица
Въглища	95	g CO2 fossil/MJ
Суров петрол	73	g CO2 fossil/MJ
Газьол 1	74	g CO2 fossil/MJ
Тежък газьол и мазут	77	g CO2 fossil/MJ
Втечнени нефтени газове	69	g CO2 fossil/MJ
Природен газ	56	g CO2 fossil/MJ
Електроенергия от мрежата	400	g CO2 fossil/kWh

Периодите за изчисленията или за масовите баланси се основават на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие измерванията се основават на най-малко 45 последователни дни след постигането на стабилен режим на работа на предприятието. Изчисленията трябва да бъдат представителни за съответния период.

За електроенергията от мрежата се използва посочената в горната таблица стойност (която е средна стойност за Европа), освен ако заявителят представи документация, показваща каква е средната стойност за неговите доставчици на електроенергия (т.е. средната стойност за договорния му доставчик или средната национална стойност), като в този случай заявителят може да използва цитираната в тази документация вместо посочената в таблицата стойност.

В изчислението на емисиите на СО2 не се включват закупените и използвани в производствения процес количества енергия от възобновяеми източници (5): заявителят представя подходяща документация, че такъв вид енергия се използва действително в инсталацията или се закупува от външни източници.

Критерий Б2 — Енергопотребление

а)

Електроенергия

Консумацията на електроенергия при производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон се изразява чрез точки (РЕ), както е описано по-долу.

Броят на точките PE не превишава 1,5.

Изчислението на PE се извършва, както следва.

Изчисление за производство на целулоза или хартия за ламиниране: За всеки използван „i-ти“ вид целулоза или хартия за ламиниране свързаната консумация на електроенергия (Ецелулоза или ламинирана хартия, i, изразена в kWh/ADT) се изчислява, както следва:

Eцелулоза или хартия за ламиниране i

вътрешно произведената електроенергия + закупената електроенергия – продадената електроенергия

Изчисление за производството на картон: По аналогичен начин се изчислява и консумацията на електроенергия, свързана с производството на картон (Екартон), както следва:

Екартон

вътрешно произведена електоенергия + закупена електроенергия – продадена електроенергия

Накрая точките за производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон се изчисляват съвместно и се получава общият брой точки (РЕ), както следва:

При комбинираните предприятия, произвеждащи и целулоза, и хартия, поради трудността да бъдат получени поотделно данни за електроенергията, дължащи се съответно на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, и ако има информация само общо за обема на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, данните за електроенергията при целулозното производство се приемат за нулеви и данните за цялото предприятие за картон обхващат производството и на целулоза, и на хартия за ламиниране, и на картон.

б)

Гориво (топлинна енергия)

Консумацията на гориво при производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон се изразява чрез точки (РF), както е описано по-долу.

Броят на точките PF не превишава 1,5.

Изчислението на PF се извършва, както следва.

Изчисление за производство на целулоза или хартия за ламиниране: За всеки използван „i-ти“ вид целулоза или хартия за ламиниране свързаната консумация на гориво (Fцелулоза или хартия за ламиниране, i, изразена в kWh/ADT), се изчислява, както следва:

Fцелулоза или хартия за ламиниране, i

вътрешно произведено гориво + закупено гориво – продадено гориво – 1,25 × вътрешно произведена електроенергия

Бележка:

Fцелулоза или хартия за ламиниране, i (и приносът му за PF, целулоза или хартия за ламиниране) не следва да се изчислява за механична целулоза, освен ако тя е пазарна въздушно сушена механична целулоза, съдържаща поне 90 % сухо вещество.

Количеството гориво, използвано за производството на продадена топлинна енергия, се добавя към количеството „продадено гориво“ в уравнението по-горе.

Изчисление за производството на картон: По аналогичен начин се изчислява и консумацията на гориво, свързана с производството на картон (Fкартон, изразена в kWh/ADT), както следва:

Fкартон

Накрая, точките за производството на целулоза и картон се изчисляват съвместно и се получава общият брой точки (РF), както следва:

Formula

Таблица 3

Референтни стойности за електроенергия и гориво

Вид целулоза	Гориво kWh/ADT Fреферентна стойност	Електроенергия kWh/ADT Eреферентна стойност
Химична целулоза	4000 (Бележка: за пазарна въздушно сушена целулоза (ПВСЦ), съдържаща минимум 90 % сухо вещество, тази стойност може да бъде увеличена с 25 % за сметка на енергията за сушене)	800
Механична целулоза	900 (Забележка: тази стойност се прилага само за ПВСЦ)	1 900
CTMP (химикотермомеханична целулоза)	1000	2 000
Рециклирана влакнеста целулоза	1800 (Забележка: за ПВСЦ тази стойност може да бъде увеличена с 25 % за сметка на енергията за сушене)	800
Ламинирани крафтхартии (избелени или неизбелени)	6100	1 600
Ламинирана рециклирана хартия	3900	1 600
Производство на картон	2100	800

Оценка и проверка (общо за букви а) и б): Заявителят представя подробни изчисления, показващи съответствие с този критерий, заедно с цялата съответна подкрепяща документация. Следователно докладваните данни включват общата консумация на електроенергия и гориво.

Заявителят изчислява всички вложени енергийни ресурси, разделени на две групи — топлина/горива и електроенергия, използвани по време на производството на целулоза и картон, включително енергията, използвана за обезмастиляване на отпадъчни хартии за производството на рециклирана хартия. В изчислението на консумацията на енергия не се включва енергията, използвана за транспортиране на суровините, както и за преработване и опаковане.

Общата топлинна енергия включва енергията на всички закупени горива. Тя включва и топлинната енергия, възстановена от изгаряне на течности и отпадъци от процеси на производствената площадка (напр. дървени отпадъци, стърготини, течности, отпадъчна хартия, хартиени късове), както и топлината, възстановена от вътрешното производство на електроенергия — но при изчисляване на общата топлинна енергия заявителят трябва да брои само 80 % от топлинната енергия от такива източници.

Под термина „електрическа енергия“ се разбира нетното количество електроенергия, внесено от мрежата, плюс електроенергията от вътрешното електропроизводство, измерена като електроенергия. Не се включва електроенергията, използвана за пречистване на отпадъчни води.

Ако се произвежда пара с помощта на електричество като източник на топлина, топлинната стойност на парата се изчислява, после се дели на 0,8 и се добавя към общата консумация на гориво.

При комбинираните предприятия, произвеждащи и целулоза, и хартия, поради трудността да бъдат получени поотделно данни за горивото (топлината), дължащи се съответно на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, и ако има информация само общо за обема на производството на целулоза, хартия за ламиниране и картон, стойностите на горивото (топлината) при целулозното производство се приемат за нулеви и стойността за цялото предприятие обхваща производството и на целулоза, и на хартия за ламиниране, и на картон.

Критерий Б3 — Вещества и смеси със забранена или ограничена употреба

Оценка и проверка: заявителят представя списък на химическите продукти, използвани при производството на целулоза и картон, заедно с подходяща документация (например информационни листове за безопасност). В този списък трябва да са посочени количеството, функцията и доставчиците на всички вещества, използвани в производствения процес.

а)

Опасни вещества и смеси

В съответствие с член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) картонът не трябва да съдържа вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, нито вещества или смеси, отговарящи на изискванията за класифициране като опасни в определените по-долу класове и категории.

Списък на предупреждения за опасност и рискови фрази:

Предупреждение за опасност (7)	Рискова фраза (8)
H300 Смъртоносен при поглъщане	R28
H301 Токсичен при поглъщане	R25
H304 Може да бъде смъртоносен при поглъщане и навлизане в дихателните пътища.	R65
H310 Смъртоносен при контакт с кожата	R27
H311 Токсичен при контакт с кожата	R24
H330 Смъртоносен при вдишване	R26
H331 Токсичен при вдишване	R23
H340 Може да причини генетични дефекти	R46
H341 Предполага се, че причинява генетични дефекти	R68
H350 Може да причини рак	R45
H350i Може да причини рак при вдишване	R49
H351 Предполага се, че причинява рак	R40
H360F Може да увреди оплодителната способност	R60
H360D Може да увреди плода	R61
H360FD Може да увреди оплодителната способност. Може да увреди плода	R60; R61; R60—61
H360Fd Може да увреди оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода	R60—R63
H360Df Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност	R61—R62
H361f Предполага се, че уврежда оплодителната способност	R62
H361d Предполага се, че уврежда плода	R63

H361fd Предполага се, че уврежда оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода	R62—63
H362 Може да бъде вреден за кърмачета	R64
H370 Причинява увреждане на органите	R39/23; R39/24; R39/25; R39/26; R39/27; R39/28
H371 Може да причини увреждане на органите	R68/20; R68/21; R68/22
H372 Причинява увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция	R48/25; R48/24; R48/23
H373 Може да причини увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция	R48/20; R48/21; R48/22
H400 Силно токсичен за водните организми	R50
H410 Силно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R50—53
H411 Токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R51—53
H412 Вреден за водните организми, с дълготраен ефект	R52—53
H413 Може да причини дълготраен вреден ефект за водните организми	R53
EUH059 Опасен за озоновия слой	R59
EUH029 При контакт с вода се отделя токсичен газ	R29
EUH031 При контакт с киселини се отделя токсичен газ	R31
EUH032 При контакт с киселини се отделя силно токсичен газ	R32
EUH070 Токсичен при контакт с очите	R39—41
Нито при целулоза, нито при картон следва да се използват търговски багрила, оцветители, агенти за довършителна обработка на повърхността, спомагателни средства и покрития, които са били причислени или могат да бъдат причислени по времето на заявлението към предупреждението за опасност H317: Може да предизвика алергична реакция на кожата	R43

Горните изисквания не се прилагат за използването на вещества или смеси, променящи свойствата си при обработка (например губещи биологичната си годност, търпящи химична промяна) по такъв начин, че установената опасност престава да съществува.

Пределните концентрации за вещества и смеси, които могат да бъдат или са били причислени към описаните по-горе предупреждения за опасност или рискови фрази и които отговарят на изискванията за класифициране в класове или категории на опасност, както и за вещества, отговарящи на критериите на член 57, буква а), б) или в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надвишават общите и специфичните пределни концентрации, определени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9). Когато има определена специфична пределна концентрация, тя има предимство пред общата.

Пределните концентрации за вещества, отговарящи на критериите на член 57, буква г), д) или е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надвишават 0,10 тегловни процента.

Оценка и проверка: Заявителят доказва съответствие с този критерий, като представя данни за количеството на използваните в процеса вещества (kg/ADT произведен картон, и доказва също така, че крайният продукт не съдържа посочените в този критерий вещества в концентрации над установените пределни стойности. Концентрацията за вещества и смеси се посочва в информационните листове за безопасност съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

б)

Вещества, изброени съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006

Не се дава дерогация от забраната, установена в член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010, по отношение на вещества, идентифицирани като пораждащи много сериозно безпокойство и включени в списъка, определен по член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, които присъстват в смеси, в изделие или в хомогенна част от съставен продукт в концентрации над 0,10 %. Специфичните пределни концентрации, определени съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008, се използват, когато става въпрос за концентрации под 0,10 %.

Оценка и проверка: списъкът на веществата, идентифицирани като пораждащи много сериозно безпокойство и включени в списъка съгласно член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, е на разположение на следния адрес:

http://echa.europa.eu/chem_data/authorisation_process/candidate_list_table_en.asp

Позоваването на списъка трябва да се прави във вида му към датата на подаване на заявлението.

Заявителят доказва съответствие с този критерий, като представя данни за количеството на използваните в процеса вещества (kg/ADT произведен картон), и доказва също така, че крайният продукт не съдържа посочените в този критерий вещества в концентрации над установените пределни стойности. Концентрацията се посочва в информационните листове за безопасност в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

в)

Хлор

Хлор в газообразно състояние не следва да се използва като средство за избелване. Това изискване не се отнася за газообразния хлор при производството и употребата на хлорен диоксид.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация от производителя или производителите на целулозата, че хлор в газообразно състояние не е бил използван като избелващ агент. Забележка: Независимо че това изискване се отнася и до избелването на рециклирани влакна, допустимо е влакната да са били избелвани с хлор в газообразно състояние в своя предишен жизнен цикъл.

г)

APEO (алкилфенолетоксилати)

Алкилфенолетоксилати или други производни на алкилфенол не следва да бъдат добавяни към почистващи химикали, химикали за обезмастиляване, инхибитори на пяна, дисперсанти или покрития. Производните на алкилфенол се дефинират като вещества, които при разграждане произвеждат алкилфеноли.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация (декларации) от своя доставчик (своите доставчици) на съответните химикали, че към тях няма добавени алкилфенолетоксилати или други производни на алкилфенол.

д)

Остатъчни мономери

Общото количество на остатъчни мономери (с изключение на акриламид), които могат да бъдат или са били причислени към някоя от следните рискови фрази (или комбинации от тях) и които присъстват в покрития, задържащи средства, укрепители, водни репеленти или химикали, използвани във вътрешното или външното третиране на води, не трябва да надвишава 100 ppm (изчислено на базата на тяхното съдържание на вещества в твърдо състояние).

Предупреждение за опасност (10)	Рискова фраза (11)
H340 Може да причини генетични дефекти	R46
H350 Може да причини рак	R45
H350i Може да причини рак при вдишване	R49
H351 Предполага се, че причинява рак	R40
H360F Може да увреди оплодителната способност	R60
H360D Може да увреди плода	R61
H360FD Може да увреди оплодителната способност. Може да увреди плода	R60; R61; R60—61
H360Fd Може да увреди оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода	R60—R63
H360Df Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност	R61—R62
H400 Силно токсичен за водните организми	R50
H410 Силно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R50—53
H411 Токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R51—53
H412 Вреден за водните организми, с дълготраен ефект	R52—53
H413 Може да причини дълготраен вреден ефект за водните организми	R53

Акриламид не следва да присъства в покрития, задържащи средства, укрепители, водни репеленти или химикали, използвани във вътрешното или външното третиране на води, в концентрации, надвишаващи 700 ppm (изчислено на базата на тяхното съдържание на вещества в твърдо състояние).

Компетентният орган може да освободи заявителя от тези изисквания по отношение на химикалите, използвани във външно третиране на води.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация (декларации) за съответствие с този критерий от своя доставчик (своите доставчици) на съответните химикали, заедно с подходяща документация (например информационни листове за безопасност).

е)

Повърхностноактивни вещества в обезмастиляването

Всички използвани в обезмастиляването повърхностноактивни вещества трябва да са изцяло биоразградими.

Оценка и проверка: За всяко повърхностноактивно вещество заявителят представя декларация за съответствие с този критерий от своя доставчик (своите доставчици) на химикали, заедно със съответните информационни листове за безопасност или доклади от изпитвания, които да посочват метода за изпитване, прага и заключенията, като се използва един от следните методи за изпитване и се прилагат следните прагови стойности: OECD 302 А-С (или равностойни стандарти на ISO), със степен на разграждане (включително адсорбция) в рамките на 28 дни от поне 70 % за 302 А и В и поне 60 % за 302 С.

ж)

Биоциди

Активните компоненти в биоцидите или биостатичните агенти, използвани за противодействие на организми, формиращи слуз във водните циркулационни системи, не следва да са потенциално биоакумулиращи се. Биоакумулиращият потенциал на биоцидите се характеризира с log Pow (логаритмичен коефициент на разпределение октанол/вода) < 3,0 или с опитно определен коефициент на биоконцентрация (BCF) ≤ 100.

з)

Азобагрила

Съгласно приложение ХVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 не следва да се използват азобагрила, които биха могли да се разградят до някой от следните ароматни амини:

1.	4-аминобифенил

(92-67-1)

Бензидин

(92-87-5)

3.	4-хлоро-о-толуидин

(95-69-2)

4.	2-нафтиламин

(91-59-8)

5.	o-аминоазотолуен

(97-56-3)

6.	2-амино-4-нитротолуен

(99-55-8)

7.	p-хлороанилин

(106-47-8)

8.	2,4-диаминоанизол

(615-05-4)

9.	4,4′-диаминодифенилметан

(101-77-9)

10.	3,3′-дихлоробензидин

(91-94-1)

11.	3,3′-диметоксибензидин

(119-90-4)

12.	3,3′-диметилбензидин

(119-93-7)

13.	4,4′-диамино-3,3′-диметилдифенилметан

(838-88-0)

14.	р-крезидин

(120-71-8)

15.	4,4′-метиленбис(2-хлороанилин)

(101-14-4)

16.	4,4′-оксидианилин

(101-80-4)

17.	4,4′-тиодианилин

(139-65-1)

18.	o-толуидин

(95-53-4)

19.	2,4-диаминотолуен

(95-80-7)

20.	2,4,5-триметиланилин

(137-17-7)

21.	4-аминоазобензен

(60-09-3)

22.	o-анизидин

(90-04-0)

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий от своя доставчик (своите доставчици) на химикали.

и)

Металкомплексни багрилни вещества или пигменти

Не трябва да се използват багрила или пигменти на основата на олово, мед, хром, никел или алуминий. Могат да се използват обаче багрила или пигменти на основата на меден фталоцианин.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие от своя доставчик (своите доставчици) на химикали.

й)

Йонни примеси в багрилни вещества

Нивата на йонни примеси в използваните багрилни вещества не надвишават следните стойности: сребро (Ag) — 100 ppm; арсен (As) — 50 ppm; барий (Ba) — 100 ppm; кадмий (Cd) — 20 ppm; кобалт (Co) — 500 ppm; хром (Cr) — 100 ppm; мед (Cu) — 250 ppm; желязо (Fe) —2500 ppm; живак (Hg) — 4 ppm; манган (Mn) — 1000 ppm; никел (Ni) — 200 ppm; олово (Pb) — 100 ppm; селен (Se) — 20 ppm; антимон (Sb) — 50 ppm; калай (Sn) — 250 ppm; цинк (Zn) —1500 ppm.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие.

Критерий Б4 — Управление на отпадъците

Всички обекти за производство на целулоза и картон имат система за третиране на отпадъците (съгласно определението на съответните регулаторни органи за въпросните обекти за производство на целулоза и картон) и на остатъчните продукти, възникващи при производството на продукта, носещ знака за екомаркировка. Системата е документирана или описана в заявлението, като бъде включена информация поне по следните точки:

—	процедури за отделяне и използване на подлежащите на рециклиране материали от потока от отпадъци,

—	процедури за оползотворяване на отпадъчни материали за други видове употреба, като например изгаряне с цел генериране на технологична пара или за отоплителни нужди, или, също така, за селскостопанска употреба,

—	процедури за третиране на опасни отпадъци (съгласно определението на съответните регулаторни органи за въпросните обекти за производство на целулоза и картон).

Оценка и проверка: Заявителят представя подробно описание на процедурите за управление на отпадъците за всеки от съответните обекти и декларация за съответствие с този критерий.

Критерий 2 — Влакнеста маса: устойчиво управление на горите

Влакнестата суровина може да произхожда от рециклирана или първична влакнеста маса.

За първичните влакна са издадени валидни сертификати за устойчиво управление на горите и за обратно проследяване на произхода, издадени от независима схема за сертифициране, явяваща се трета страна, като например FSC или PEFC, или еквивалентна на тях схема.

Когато обаче дадена схема за сертифициране позволява смесването на сертифициран, рециклиран и несертифициран материал в даден продукт или продуктова линия, делът на несертифицирания първичен материал във влакнестата суровина не трябва да надвишава 30 %. Такъв несертифициран материал е обхванат от система за проверка, която гарантира, че е добит по законен начин и отговаря на всички други изисквания на схемата за сертифициране по отношение на несертифициран материал.

Сертифициращите органи, издаващи сертификати за устойчиво управление на горите и/или за обратно проследяване на произхода, се акредитират/признават от посочената схема за сертифициране.

Оценка и проверка: Заявителят представя подходяща документация, в която се посочват типовете, количествата и произходът на влакната, използвани в производството на целулоза и картон.

Когато се използват първични влакна, за съответния продукт са издадени валидни сертификати за устойчиво управление на горите и за обратно проследяване на произхода, издадени от независима схема за сертифициране, явяваща се трета страна, като например FSC или PEFC, или еквивалентна на тях схема. Когато продуктът или продуктовата линия включва несертифициран материал, се представя доказателство, че делът на несертифицирания материал е под 30 % и че той е обхванат от система за проверка, която гарантира, че е добит по законен начин и отговаря на всички други изисквания на схемата за сертифициране по отношение на несертифициран материал.

Когато се използват рециклирани влакна, заявителят представя декларация, посочваща средното количество за всяка категория рециклирана хартия, използвано в продукта в съответствие със стандарта EN 643 или равностоен стандарт. Заявителят представя декларация, че в изчислението на процентния дял не са включени отпадни изрезки от хартиеното производство (собствени или закупени).

Критерии, приложими за процесите на преработка

Критерий 3 — Вещества и смеси със забранена или ограничена употреба

а)

Опасни вещества и смеси

Консумативи, които могат да присъстват в крайното преработено изделие от хартия и съдържат вещества и/или смеси, отговарящи на критериите за класифициране с предупрежденията за опасност или рисковите фрази, определени по-долу в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 или Директива 67/548/ЕИО на Съвета (12), или вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, не се използват при дейностите по отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване на крайното преработено изделие от хартия.

Това изискване не се прилага за толуен за употреба в процесите на отпечатване при дълбок печат, когато се използва затворена или капсулирана инсталация или система за регенериране, или друга подобна система, които контролират и наблюдават неорганизирани емисии, и когато ефикасността на регенерирането е най-малко 92 %. Ултравиолетови мастила и лакове, класифицирани като H412/R52—53, също са освободени от това изискване.

Нехартиените компоненти, които са част от крайното изделие от преработена хартия, не съдържат посочените по-горе вещества.

Списък на предупреждения за опасност и рискови фрази

Предупреждение за опасност (13)	Рискова фраза (14)
H300 Смъртоносен при поглъщане	R28
H301 Токсичен при поглъщане	R25
H304 Може да бъде смъртоносен при поглъщане и навлизане в дихателните пътища.	R65
H310 Смъртоносен при контакт с кожата	R27
H311 Токсичен при контакт с кожата	R24
H330 Смъртоносен при вдишване	R23 или R26
H331 Токсичен при вдишване	R23
H340 Може да причини генетични дефекти	R46
H341 Предполага се, че причинява генетични дефекти	R68
H350 Може да причини рак	R45
H350i Може да причини рак при вдишване	R49
H351 Предполага се, че причинява рак	R40
H360F Може да увреди оплодителната способност	R60
H360D Може да увреди плода	R61
H360FD Може да увреди оплодителната способност. Може да увреди плода	R60; R61; R60/61
H360Fd Може да увреди оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода	R60; R63
H360Df Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност	R61; R62
H361f Предполага се, че уврежда оплодителната способност	R62
H361d Предполага се, че уврежда плода	R63
H361fd Предполага се, че уврежда оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода	R62—63
H362 Може да бъде вреден за кърмачета	R64
H370 Причинява увреждане на органите	R39/23; R39/24; R39/25; R39/26; R39/27; R39/28
H371 Може да причини увреждане на органите	R68/20; R68/21; R68/22
H372 Причинява увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция	R48/25; R48/24; R48/23
H373 Може да причини увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция	R48/20; R48/21; R48/22
H400 Силно токсичен за водните организми	R50
H410 Силно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R50/53
H411 Токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	R51/53
H412 Вреден за водните организми, с дълготраен ефект	R52/53
H413 Може да причини дълготраен вреден ефект за водните организми	R53
EUH059 Опасен за озоновия слой	R59
EUH029 При контакт с вода се отделя токсичен газ	R29
EUH031 При контакт с киселини се отделя токсичен газ	R31
EUH032 При контакт с киселини се отделя силно токсичен газ	R32
EUH070 Токсичен при контакт с очите	R39/41

Горните изисквания не се отнасят за вещества или смеси, променящи свойствата си при обработка (например губещи биологичната си годност, търпящи химична промяна) по такъв начин, че установената опасност престава да съществува.

Пределните концентрации за вещества, за които могат да се отнасят или се отнасят описаните по-горе предупреждения за опасност или рискови фрази или които отговарят на изискванията за класифициране в класовете или категориите за опасност, както и пределните концентрации за вещества, отговарящи на критериите на член 57, буква а), б) или в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надвишават общите или специфичните пределни концентрации, определени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008. Когато има определена специфична пределна концентрация, тя има предимство пред общата.

Пределните концентрации за вещества, отговарящи на критериите по член 57, буква г), д) или е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надхвърлят 0,10 тегловни процента.

Оценка и проверка: За веществата, които досега не са класифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, заявителят доказва съответствие с тези критерии, като представя следното: i) декларация, че нехартиените компоненти, които са част от крайния продукт, не съдържат посочените в тези критерии вещества в концентрация над разрешените пределни стойности; ii) декларация, че нито един от консумативите, използвани при дейностите по отпечатване, нанасяне на покрития и дообработване на крайното изделие от преработена хартия, не съдържа посочените в тези критерии вещества в концентрация над разрешените пределни стойности; iii) списък на всички консумативи, използвани за отпечатване, дообработване и нанасяне на покритие на преработените изделия от хартия. Този списък включва количеството, функцията и доставчиците на всички използвани в процеса на производството консумативи.

Заявителят доказва съответствието с този критерий, като предоставя декларация от своя доставчик (своите доставчици) на съответните химикали, че никое от веществата не е класифицирано в никой от класовете на опасност, свързани с предупрежденията за опасност, посочени в горепосочения списък в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, доколкото това може да се определи, като минимум, от информацията съгласно посочените в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 изисквания. Тази декларация е придружена от обобщена информация относно съответните характеристики, свързани с предупрежденията за опасност, посочени в горепосочения списък, с равнището на подробност, определено в раздели 10, 11 и 12 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (изисквания за съставянето на информационни листове за безопасност).

Информация за присъщите свойства на веществата може да бъде събрана и по начини, различни от изпитвания, например чрез използването на алтернативни методи, като методи „in vitro“, на количествени модели за взаимовръзка между структура и активност или чрез групиране или read-across в съответствие с приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Споделянето на съответните данни силно се насърчава.

Предоставената информация се отнася до формите или физичните състояния на веществата или смесите, така както се използват в крайния продукт.

За веществата, изброени в приложения IV и V към Регламента REACH, които са освободени от задължения за регистрация по силата на член 2, параграф 7, букви а) и б) от REACH Регламент (ЕО) № 1907/2006, е достатъчна декларация в този смисъл, за да се спазят посочените по-горе изисквания.

Заявителят представя съответна документация за ефикасността на регенериране на затворената/капсулираната инсталация/система за генериране или всякаква друга еквивалентна система, която е внедрена на място във връзка с употребата на толуен в печатането с дълбок печат.

б)

Вещества, изброени съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006

Не се предоставя дерогация от забраната, установена в член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010, по отношение на вещества, идентифицирани като пораждащи много сериозно безпокойство и включени в списъка, определен по член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, присъстващи в смеси в концентрация над 0,1 %. Специфичните пределни концентрации, определени съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008, се използват, когато концентрациите са под 0,10 %.

Оценка и проверка: Списъкът на веществата, идентифицирани като пораждащи много сериозно безпокойство и включени в списъка съгласно член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, е на разположение на следния адрес:

http://echa.europa.eu/chem_data/authorisation_process/candidate_list_table_en.asp

Позоваването на списъка трябва да се прави във вида му към датата на подаване на заявлението.

Заявителят доказва съответствие с този критерий, като представя данни за количеството на веществата, използвани за отпечатването на преработените изделия от хартия, и декларация, в която се посочва, че веществата по този критерий не се съдържат в крайния продукт над определените пределни концентрации. Концентрацията се посочва в информационните листове за безопасност в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

в)

Биоциди

Използването на биоциди като част от рецептурата или като част от смес, включена в рецептурата, с цел съхранение на продукта и класифицирани като H410/R50—53 или H411/R51—53 в съответствие с Директива 67/548/ЕИО, Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15) или Регламент (ЕО) № 1272/2008 е разрешено, при условие че потенциалите за биоакумулация на тези биоциди се характеризират с log Pow (логаритмичен коефициент на разпределение октанол/вода) < 3,0 или с експериментално определен биоконцентрационен фактор (BCF) ≤ 100.

Оценка и проверка: За всички биоциди, използвани в различните производствени етапи, заявителят предоставя копия от информационния лист за безопасност, както и документация за концентрациите на биоцидите в крайния продукт.

г)

Миещи средства

Миещи средства, използвани за почистване в печатните процеси и/или подпроцеси и които съдържат ароматни въглеводороди, се допускат само ако са в съответствие с точка 3, буква б) и ако е изпълнено едно от следните условия:

i)	количеството на ароматните въглеводороди в използваните миещи средства не превишава 0,10 тегловни процента;

ii)	количеството на използваните миещи средства на основа на ароматни въглеводороди за една година не надвишава 5 % от общото количество миещи средства, използвани през една календарна година.

Този критерий не се прилага за толуен, използван като миещо средство в дълбокия печат.

Оценка и проверка: Заявителят представя информационния лист за безопасност за всяко миещо средство, използвано в печатницата през годината, за която се отнася годишното потребление. Доставчиците на миещите средства предоставят декларации за съдържанието на ароматни въглеводороди в миещите средства.

д)

Алкилфенолетоксилати — халогенирани разтворители — фталати

Следните вещества или смеси не се добавят към мастила, багрила, тонери, лепила или миещи средства, или други почистващи химикали, използвани за отпечатването на изделието от преработена хартия:

—	алкилфенолетоксилати и техни производни, които могат да произвеждат алкилфеноли чрез разграждане,

—	халогенирани разтворители, които към момента на прилагане са класифицирани в посочените в точка 3, буква а) категории като опасни или рискови,

—	фталати, които към момента на прилагане са класифицирани с рискови фрази H360F, H360D, H361f в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий.

е)

Печатни мастила, тонери, мастила, лакове, фолиа и ламинати

Следните тежки метали и техните съединения не могат да се използват като печатни мастила, тонери, мастила, лакове, фолиа и ламинати (било като вещество, или като част от използвана смес): кадмий, мед (с изключение на меден фталоцианин), олово, никел, хром(VI), живак, арсен, разтворим барий, селен и антимон. Кобалт може да се използва до 0,10 тегловни процента.

Съставките могат да съдържат следи от тези метали, произтичащи от примеси в суровините, до концентрация 0,010 тегловни процента.

Оценка и проверка: Заявителят предоставя декларация за съответствие с този критерий, както и декларации от доставчиците на съставките.

ж)

Метални компоненти

Металите не трябва да бъдат покрити с кадмий, хром, никел, цинк, живак, олово, калай и техните съединения.

Допуска се повърхностна обработка с никел или цинк на метални повърхности при малки части (като нитове, окцета и механизми с лентов материал), когато това е необходимо поради физическо износване.

Както при никелирането, така и при галваничното поцинковане се използват пречистване на отпадъчните води, йонообменна технология, мембранна технология или равностойна на тях технология с цел да се рециклират химичните продукти във възможно най-голяма степен.

Емисиите от повърхностната обработка се рециклират и унищожават. Системата е затворена без дренаж, с изключение на цинк, където емисията може да бъде най-много 0,50 mg/l.

Химичните продукти, използвани в повърхностната обработка, отговарят на критериите, посочени в точка 3, буква в) — биоциди, и буква д) — алкилфенолетоксилати — халогенизирани разтворители — фталати.

Това изискване се прилага за всяка отделна метална съставка, надвишаваща 10 тегловни процента от крайните продукти в подкатегорията висящи папки, папки с метални скрепителни елементи, папки с пръстени и класьори с механизъм с дъгов лост.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий.

Критерий 4 — Възможност за рециклиране

Изделията от преработена хартия са рециклируеми. Нехартиените компоненти на изделието от преработена хартия са лесно отстраними, за да се гарантира, че тези компоненти няма да възпрепятстват процеса на рециклиране.

а)	Средства за придаване на по-голяма здравина във влажно състояние могат да бъде използвани само ако може да се докаже, че дообработеният продукт може да бъде рециклиран.

б)	Неразтворими лепила могат да се използват само ако възможността за отстраняването им може да се докаже.

в)	Лакове и ламиниране, включително полиетен и/или полиетен/полипропилен, могат да се използват само за класьори, папки, учебни тетрадки, бележници и дневници.

Оценка и проверка: Заявителят представя резултатите от изпитването на възможността за рециклиране на средствата за придаване на по-голяма здравина във влажно състояние и на възможността за отстраняване на лепилата. Референтните методи за изпитване са методът на PTS „PTS-RH 021/97“ (за средства за придаване на по-голяма здравина във влажно състояние), „Метод 12“ на INGEDE (за възможност за отстраняване на неразтворими лепила) или равностойни методи за изпитване. Заявителят представя декларация, че преработените изделия от хартия с покритие и ламинираните преработени изделия от хартия са в съответствие с точка 3, буква в). Когато част от изделието от преработена хартия се отделя лесно (напр. метална лента във висяща папка или пластмасов капак, или обложка на учебна тетрадка за многократна употреба), изпитването за въможност за рециклиране може да се извърши без този компонент. Доколко лесно се отстраняват нехартиените компоненти се доказва чрез декларация от страна на предприятието за събиране на хартия, рециклиращото предприятие или еквивалентна организация. Методи за изпитване, за които компетентна и независима трета страна демонстрира, че дават еквивалентни резултати, също могат да се използват.

Критерий 5 — Емисии

а)

Емисии във водите

Вода от изплакването, която съдържа сребро от обработка на лента и от производство на плаки, и фотохимикали, не се изхвърля към пречиствателна станция за отпадъчни води.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий, заедно с описание на управлението на място на съдържащата фотохимикали и сребро вода от изплакване. Когато обработка на лента и/или производство на плаки се възлага на външни изпълнители, подизпълнителят предоставя декларация за съответствие с този критерий заедно с описание на управлението при подизпълнителя на съдържащата фотохимикали и сребро вода от изплакване.

В дълбокия печат количеството Cr и Cu, изхвърляни към пречиствателната станция за отпадъчни води, не трябва да надвишава съответно 45 mg/m2 и 400 mg/m2 от площта на печатащ цилиндър, използван в пресата.

Оценка и проверка: При печатниците за дълбок печат съдържанието на Cr и Cu в отпадъчните води се проверява след третирането и преди изхвърлянето на водата. Всеки месец се взема представителна проба от водата, замърсена с Cr и Cu. Най-малко едно аналитично изпитване годишно се извършва от акредитирана лаборатория, за да се определи съдържанието на Cr и Cu в една представителна подпроба от тези проби. Съответствието с този критерий се оценява чрез разделяне на съдържанието на Cr и Cu, както е определено от годишното аналитично изпитване, на повърхността на цилиндъра, използвана в пресата по време на отпечатването. Повърхността на цилиндъра, използвана в пресата за отпечатване, се изчислява, като се умножи повърхността на цилиндъра (= 2πrL, където r е радиусът, а L — дължината на цилиндъра) по броя на печатните продукти през годината (= броя на различните заявки за печат). Референтните методи за изпитване за Cr са следните: EN ISO 11885 (Качество на водата. Определяне на избрани елементи чрез оптична емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES) и EN 1233 (Качество на водата. Определяне на хром. Атомноабсорбционни спектрометрични методи), а за Cu — следният: EN ISO 11885 (Качество на водата. Определяне на избрани елементи чрез оптична емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES).

б)

Емисии във въздуха

Летливи органични съединения (ЛОС)

Трябва да бъде изпълнен следният критерий:

(PЛОС – RЛОС)/ Pхартия < 5 [kg/t]

където:

PЛОС	=	общо годишно количество в kg на ЛОС, съдържащи се в закупените химични продукти, използвани за общото годишно производство на преработени изделия от хартия
RЛОС	=	общо годишно количество в kg на ЛОС, които са унищожени чрез отстраняване; оползотворени от процеси на печатане и продадени или повторно използвани
Pхартия	=	общо годишно количество хартия в тонове, закупено и използвано за производството на преработени изделия от хартия.

Когато дадена печатница или преработвателно предприятие използва различни технологии за печатане, този критерий следва да бъде изпълнен за всяка технология поотделно.

Стойността на PЛОС се изчислява от информацията в информационните листове за безопасност, свързана със съдържанието на ЛОС, или от равностойна декларация, предоставена от доставчика на химическите продукти.

Стойността на RЛОС се изчислява от декларацията за съдържание на ЛОС, съдържащи се в продадените химически продукти, или от вътрешния регистър (или какъвто и да било друг равностоен документ), в който се отчита годишното количество на ЛОС, които са оползотворени или повторно използвани на място.

Специфични условия за офсетов печат с горещо сушене:

При офсетовия печат с горещо сушене с интегрирана камера за изгаряне за сушилнята се прилага следният метод на изчисление:

ii)

При офсетов печат с горещо сушене без интегрирана камера за изгаряне за сушилнята се прилага следният метод на изчисление:

PЛОС = 90 % от общото годишно количество в kg на ЛОС, съдържащи се в овлажняващите разтвори, използвани за годишното производство на преработени изделия от хартия + 85 % от общото годишно количество в kg на ЛОС, съдържащи се в миещите средства, използвани за годишното производство на преработени изделия от хартия + 10 % от общото годишно количество в kg на ЛОС, съдържащи се в печатните мастила, използвани за годишното производство на преработени изделия от хартия.

За i) и ii) пропорционално по-ниски проценти от 90 % и 85 % могат да бъдат използвани за това изчисление, ако се покаже, че повече от 10 % или 15 % съответно от общото годишно количество в kg на ЛОС в овлажняващите разтвори или миещите средства, използвани за годишното производство на преработени изделия от хартия, се отстраняват в процеса на сушенето чрез системата за изгаряне на отпадни газове.

Оценка и проверка: Доставчикът на химичните продукти представя декларация за съдържанието на ЛОС в алкохоли, миещи средства, мастила, овлажняващи разтвори или други съответни химични продукти. Заявителят представя доказателства за изчислението съгласно посочените по-горе критерии. Периодът за целите на изчисленията се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие изчисленията обхващат най-малко три месеца от режим на работа на предприятието, който е представителен за целите на изчислението.

Критерий 6 — Отпадъци

а)

Управление на отпадъците

В съоръжението, където се произвеждат изделията от преработена хартия, работи система за обработване на отпадъци, включително остатъчни продукти, получени при производството на преработените изделия от хартия, която отговаря на определенията на съответните местни и национални регулаторни органи.

Системата е документирана или обяснена и включва информация най-малко относно следните процедури:

i)	обработване, събиране, разделяне и използване на рециклируеми материали от потока от отпадъци;

ii)	възстановяване на материали за друг вид употреба, като например изгаряне с цел получаване на пара за производствения процес или отопление, или за селскостопанска употреба;

iii)	обработване, събиране, разделяне и обезвреждане на опасни отпадъци, както е определено от съответните местни и национални регулаторни органи.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий заедно с описание на утвърдените процедури за управление на отпадъци. В случаите, в които е необходимо, заявителят ежегодно представя съответната декларация на местните органи. Когато управлението на отпадъците се възлага на външен изпълнител, подизпълнителят също представя декларация за съответствие с този критерий.

б)

Отпадъчна хартия

Размерът на отпадъчна хартия „X“ не превишава:

—	20 % за пликове

—	20 % за канцеларски материали

—	10 % за хартиени торбички

където X = килограми отпадъчна хартия годишно, произведена по време на преработването (включително процесите на дообработване) на изделието от преработена хартия с екомаркировка, разделени на тоновете хартия годишно, закупени и използвани за производството на изделието от преработена хартия с екомаркировка.

Когато печатницата извършва процеси на дообработване от името на друга печатница, количеството отпадъчна хартия, произвеждано в тези процеси, не се включва в изчисляването на Х.

Когато процесите на дообработване се възлагат на друго предприятие в качеството му на външен изпълнител, количеството отпадъчна хартия в резултат от възложената работа на външния изпълнител се изчислява и декларира в изчисляването на Х.

Оценка и проверка: Заявителят представя описание на изчисляването на количеството на отпадъчната хартия заедно с декларация от изпълнителя, който събира отпадъчната хартия от печатницата. Предоставят се договорните условия, при които е възложено външното изпълнение, както и изчисленията от външния изпълнител на количеството на отпадъчната хартия, генерирана в процесите на дообработване. Периодът за целите на изчисленията се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие изчисленията обхващат най-малко три месеца от режим на работа на предприятието, който е представителен за целите на изчислението.

Критерий 7 — Енергопотребление

Печатницата/преработвателното предприятие съставя регистър на всички потребяващи електроенергия съоръжения (включително машини, осветление, климатични и хладилни инсталации) и програма с мерки за подобряване на енергийната ефективност.

Оценка и проверка: Заявителят предоставя регистъра на потребяващи електроенергия съоръжения заедно с програмата за подобряване.

Критерий 8 — Обучение

На всички членове на персонала, участващи в ежедневното производство, се предоставят познанията, необходими за изпълнение на изискванията за екомаркировката на ЕС и постоянното подобряване на това изпълнение.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий и данни за програмата за обучение с нейното съдържание, той посочва кои членове на персонала какво обучение са преминали и кога е било това. Заявителят също така представя на компетентния орган образец от материалите за обучение.

Критерий 9 — Годност за употреба

Продуктът трябва да е подходящ за своето предназначение.

Оценка и проверка: Заявителят представя съответна документация за съответствието с този критерий. Където е целесъобразно, заявителят може да използва национални или търговски стандарти, за да докаже годността за употреба на изделията от преработена хартия. За хартиени торбички референтният метод за изпитване е EN 13590:2003.

Критерий 10 — Информация върху хартиените торбички

Хартиените торбички носят следната информация:

„Моля, използвайте тази торбичка повторно.“

Оценка и проверка: Заявителят представя образец от опаковката на хартиената торбичка, съдържащ изискваната информация.

Критерий 11 — Информация в знака за екомаркировката на ЕС

Незадължителният етикет с текстова рамка съдържа следния текст:

—	Този продукт може да бъде рециклиран.

—	Емисиите на химикали във въздуха и водата при производството на хартия, отпечатването и преработването са ограничени.

С цел да се избегне рискът от предоставяне на объркваща информация на потребителите по отношение на торбичка с екомаркировката на ЕС и нейното съдържание, което не е с екомаркировката на ЕС, хартиените торбички са разработени така, че да бъдат отворени и да се пълнят или на мястото на покупката, или след това, така че потребителите да разберат, че екомаркировката на ЕС е валидна само за хартиената торбичка, а не за добавените стоки. Знакът на екомаркировката на ЕС върху торбичката трябва да съдържа следния текст: „Хартиена торбичка с екомаркировка на ЕС“.

Указанията за използване на незадължителния етикет с текстовата рамка са публикувани в „Указания за използването на логото за екомаркировка на ЕС“ на следния уебсайт:

http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/promo/pdf/logo%20guidelines.pdf

Оценка и проверка: Заявителят представя образец на изделието от преработена хартия, носещо знака, както и декларация за съответствие с този критерий.

(1) Регламент (EО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(2) Решение 2011/333/ЕС на Комисията от 7 юни 2011 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС за копирна и графична хартия (ОВ L 149, 8.6.2011 г., стр. 12).

(3) Решение 2012/448/ЕС на Комисията от 12 юли 2012 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС на вестникарска хартия (ОВ L 202, 28.7.2012 г., стр. 26).

(4) Представянето на доказателство, че по-високите стойности на Р се дължат на естественото съдържание на Р в дървесната целулоза, води до освобождаване от задължението за спазване на това ниво (до ниво от 0,1).

(5) Съгласно Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(6) Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стp. 1).

(7) Съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета.

(8) Съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета

(9) Регламент (EО) No 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(10) Съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008.

(11) Съгласно Директива 67/548/ЕИО.

(12) Директива 67/548/EИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (OВ 196, 16.8.1967 г., стp. 1).

(13) Съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008.

(14) Съгласно Директива 67/548/ЕИО.

(15) Директива 1999/45/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 31 май 1999 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 200, 30.7.1999 г., стp. 1).

8.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 135/49

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 73/13/COL

от 20 февруари 2013 година

за изменение за осемдесет и девети път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез въвеждане на нова глава относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (1), и по-специално членове 61—63 и протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд (2), и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и член 24 от него,

КАТО НАПОМНЯ процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ, приети на 19 януари 1994 г. от Надзорния орган (3),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

Съгласно член 24 от Споразумението за надзор и съд Органът прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ.

Съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд Органът публикува известия или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако се предвижда изрично в това споразумение или в Споразумението за надзор и съд, или ако Надзорният орган сметне това за необходимо.

На 19 декември 2012 г. Европейската комисия прие ново съобщение относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи (4).

Това съобщение е от значение и за Европейското икономическо пространство.

Следва да се осигури еднакво прилагане на правилата на ЕИП за държавната помощ в цялото Европейско икономическо пространство.

Съгласно точка II от глава „Общи положения“ в края на приложение XV към Споразумението за ЕИП, след консултиране с Европейската комисия Органът ще приеме актове, съответстващи на приетите от нея.

Проведени са консултации с Европейската комисия и с държавите от ЕАСТ,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насоките относно държавната помощ се изменят, като се добавя нова глава относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи. Новата глава се съдържа в приложение към настоящото решение.

Член 2

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 20 февруари 2013 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Oda Helen SLETNES

Председател

Sabine MONAUNI-TÖMÖRDY

Член на колегията

(1) Наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“.

(2) Наричано по-нататък „Споразумението за надзор и съд“.

(3) Насоки за прилагане и тълкуване на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и издадени от Надзорния орган на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (наричан по-нататък „ОВ“) L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 и в Притурка за ЕИП № 32, 3.9.1994 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките относно държавната помощ“. Актуализирана версия на Насоките относно държавната помощ е публикувана на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/.

(4) Съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“ (ОВ C 25, 26.1.2013 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ВЪВ ВРЪЗКА С БЪРЗОТО РАЗПОЛАГАНЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИ МРЕЖИ (1)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

(1)

Широколентовите връзки са от стратегическо значение за европейския растеж и за иновациите във всички сектори на икономиката, както и за социалното и териториалното сближаване. В стратегията на ЕС „Европа 2020“ се подчертава значението на въвеждането на широколентовия достъп. В една от водещите инициативи на стратегията — Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (2) — е потвърдена целта от „Европа 2020“ да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г., като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат достъп до много по-бърз интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % от европейските домакинства или повече имат абонамент за интернет връзка със скорост над 100 Mbps. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ и Програмата в областта на цифровите технологии Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Органът“) също подкрепя широкото предлагане на широколентови услуги за всички европейски граждани и достъпа до по-високоскоростен интернет.

(2)

Секторът на електронните съобщения премина през задълбочен процес на либерализация и в момента подлежи на секторно регулиране. В регулаторната рамка на ЕИП за електронните съобщения също се предвиждат правила за хармонизиране на широколентовия достъп (3). Що се отнася до наследствените широколентови мрежи, пазарите на едро досега подлежат на предварително регулиране в повечето държави от ЕИП. За по-нататъшното внедряване на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за достъп от следващо поколение (наричан по-нататък „ДСП“) (4) продължава да се изисква намесата на националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“), което се дължи на тяхната роля в сектора на електронните съобщителни услуги.

(3)

Още по-важно е публичните средства в този сектор да се използват внимателно и Органът да гарантира, че държавната помощ е допълваща и не замества инвестициите от страна на пазарните участници. Държавната интервенция следва да ограничи възможно най-много риска от изместване на частните инвестиции, от промяна на търговските стимули за инвестиране и в крайна сметка от нарушаване на конкуренцията в противовес на общия интерес на ЕИП.

(4)

В настоящите насоки се прави обобщение на принципите на политиката на Органа при прилагане на правилата за държавна помощ съгласно Споразумението за ЕИП към мерките, които са в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи като цяло (раздел 2). В тях се обяснява прилагането на тези принципи при оценката на мерки за помощ, насочени към бързото внедряване на основни широколентови мрежи и мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) с много висока скорост (раздел 3). Органът ще прилага насоките при оценката на държавната помощ за широколентови мрежи. Това ще увеличи правната сигурност и прозрачността при вземането на решенията му.

2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКАТА НА ОРГАНА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ ЗА ШИРОКОЛЕНТОВ ДОСТЪП

(5)

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП „за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства“. Оттук следва, че за да бъде счетена дадена мярка за държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени следните кумулативни условия:

а)	мярката трябва да бъде отпусната чрез държавни ресурси;

б)	тя трябва да дава икономическо предимство на предприятия;

в)	предимството трябва да бъде селективно; и

г)	да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията;

д)	мярката трябва да засяга търговията в рамките на ЕИП.

2.1. Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП: наличие на помощ

(6)

Използване на държавни ресурси: Трансферът на държавни ресурси може да приеме различни форми, като например преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения (5), кредити при облекчени условия или други видове преференциални условия на финансиране. Държавни ресурси се използват и ако държавата предоставя полза в натура, например инвестиции в изграждането на (част от) широколентовата инфраструктура. Държавните ресурси могат да се използват (6) на национално, регионално или местно равнище.

(7)

Предприятие: Държавните мерки в подкрепа на инвестициите в широколентова инфраструктура обикновено са насочени към упражняване на стопанска дейност, като изграждането, експлоатацията и предоставянето на достъп до широколентовата инфраструктура или създаването на условия за осигуряването на връзка за крайните потребители. Самата държава също може да извършва стопанска дейност, когато стопанисва и експлоатира (части от) широколентова инфраструктура, например чрез вътрешно дружество или като част от държавната администрация. Изграждането на широколентова мрежова инфраструктура с оглед на нейното бъдещо ползване с търговска цел от държавата или от оператори, които се явяват трети страни, също представлява стопанска дейност (7). Разполагането на широколентова мрежа, която не е с търговско предназначение, може да не представлява държавна помощ (8), защото изграждането на мрежата не облагодетелства никое предприятие (9). Ако обаче впоследствие тази мрежа бъде отворена за използване от страна на инвеститори в сектора на широколентовите услуги или оператори на широколентови услуги, вероятно ще е налице държавна помощ (10).

(8)

Предимство: Помощта обикновено се предоставя пряко на инвеститори в мрежата, които в повечето случаи се избират чрез конкурентна тръжна процедура. Когато държавният принос не е бил предоставен при нормални пазарни условия и следователно отговаря на критериите за държавна помощ съгласно принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (вж. точка 11 по-долу), използването на състезателна процедура за подбор гарантира, че помощта е ограничена до минималния размер, необходим за конкретния проект. Това обаче не премахва помощта, тъй като публичният орган все пак ще предостави субсидия на спечелилия участник в търга (например като „финансиране на разликата“ или като принос в натура), и целта на тази процедура е именно да бъде избран бенефициерът на помощта. Финансовата подкрепа ще даде възможност на спечелилия участник в търга да проведе тази търговска дейност при условия, които иначе не биха съществували на пазара. Освен прекия бенефициер на помощта непреки бенефициери могат да бъдат и оператори, които се явяват трети страни и които получават достъп на едро до субсидираната инфраструктура (11).

(9)

Селективност: държавните мерки, подкрепящи внедряването на широколентови мрежи, са селективни по своята същност поради това, че са насочени към инвеститори в сектора на широколентовите услуги и оператори, които са трети страни и които извършват дейност само в някои сегменти от общия пазар на електронни съобщителни услуги. От друга страна, по отношение на крайните бизнес потребители на субсидираната мрежа (12) мярката може да не бъде селективна, стига достъпът до субсидираната инфраструктура да е отворен за всички сектори на икономиката. Селективност ще съществува, ако внедряването на широколентовите мрежи е специално насочено към конкретни бизнес потребители, например ако подкрепата от държавата е насочена към внедряването на широколентова мрежа в полза на предварително определени предприятия, които не са избрани в съответствие с общите критерии, приложими в цялата област, за която е отговорен органът, предоставящ помощта (13).

(10)

Нарушаване на конкуренцията: според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) финансовата подкрепа или помощта в натура нарушава конкуренцията, доколкото чрез нея се укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с другите предприятия (14). Поради държавната помощ, предоставена на конкурент, съществуващите оператори могат да намалят капацитета си или потенциалните оператори могат да решат да не навлязат на нов пазар или в дадена географска област. Нарушаването на конкуренцията вероятно ще е по-голямо, ако бенефициерът на помощта разполага с пазарна мощ. Когато бенефициерът на помощта вече доминира на даден пазар, мярката за помощ може да укрепи това влияние, като допълнително намали конкурентния натиск, който конкурентите могат да упражняват.

(11)

Въздействие върху търговията: и накрая, доколкото е възможно държавната интервенция да засегне доставчици на услуги от други държави от ЕИП (като ги възпира също така да се установят във въпросната държава от ЕИП), тя оказва въздействие и върху търговията, тъй като пазарите за електронни съобщителни услуги (пазарите на широколентови услуги на едро и дребно) са отворени за конкуренция между оператори и доставчици на услуги (15).

2.2. Липса на помощ: прилагането на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика

(12)

В член 125 от Споразумението за ЕИП се посочва, че „Настоящото споразумение не засяга по никакъв начин режима на собственост на договарящите се страни“. Според съдебната практика на Съда, отнасяща се до съответстващия член 345 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), от принципа на равното третиране следва, че капиталът, предоставен от държавата пряко или косвено на разположение на дадено предприятие при обстоятелства, които съответстват на обичайните пазарни условия, не може да се разглежда като държавна помощ. Когато дяловото участие или вливането на капитали от страна на публичен инвеститор не съдържат достатъчно перспективи за реализиране на печалба дори и в дългосрочен план, тази интервенция трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и нейната съвместимост с функционирането на Споразумението за ЕИП трябва да бъде оценена единствено въз основа на критериите, посочени в тази разпоредба (16).

(13)

С решението си по делото Amsterdam Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) провери прилагането на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика в сферата на широколентовите услуги (17). Както се подчертава в това решение, съвместимостта на публичната инвестиция с пазарните условия трябва да бъде доказана задълбочено и изчерпателно чрез наличието на значително участие на частни инвеститори или чрез съществуването на стабилен бизнес план, показващ достатъчна възвръщаемост на инвестицията. Когато в проекта участват частни инвеститори, условие sine qua non е, че те следва да поемат търговския риск, свързан с инвестицията, при същите ред и условия като публичния инвеститор. Това важи също и за другите форми на държавна подкрепа, като например кредити при облекчени условия или гаранции (18).

2.3. Държавната помощ за внедряване на широколентови мрежи като услуга от обществен икономически интерес — делото Altmark и съвместимостта по член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП

(14)

В някои случаи държавите от ЕАСТ могат да решат, че предоставянето на широколентова мрежа следва да се разглежда като услуга от обществен икономически интерес („УОИИ“) по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (19) и съдебната практика по делото Altmark (20) и да предоставят публично финансиране на тази основа. В такива случаи мерките на държавите от ЕАСТ трябва да се оценяват в съответствие с насоките на Органа относно компенсацията, предоставяна за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес (21), рамката на Органа относно държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга (22), както и Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (23), и Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (24). Тези документи (наричани всички заедно „пакетът за УОИИ“) се прилагат и за държавната помощ за разполагане на широколентови мрежи. В следващите редове само ще бъде илюстрирано прилагането на някои от принципите, определени в тези документи, към финансирането на широколентовия достъп в контекста на някои секторни особености.

Определение за УОИИ

(15)

Относно определението за УОИИ Органът вече поясни в общи линии, че държавите от ЕАСТ не могат да обвързват задълженията, свързани с извършване на обществена услуга, с услуги, извършвани от предприятия по правилата на пазара, които вече се предоставят или могат да бъдат предоставени задоволително и при условия като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата (25).

(16)

Като прилага този принцип към сектора на широколентовия достъп, Органът смята, че в райони, където частни инвеститори вече са инвестирали в инфраструктура за широколентова мрежа (или са в процес на допълнително разширяване на мрежата) и вече предоставят конкурентни широколентови услуги с достатъчно широколентово покритие, изграждането на паралелна конкурентна и публично финансирана широколентова инфраструктура не може да се счита за УОИИ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (26). Когато обаче може да се докаже, че частните инвеститори не са в състояние да предоставят в близко бъдеще (27) достатъчно широколентово покритие за всички граждани или потребители, като така значителна част от населението ще се окаже без достъп, може да бъде отпусната компенсация за обществена услуга на предприятие, на което е поверено извършването на УОИИ, при условие че са изпълнени условията от горепосоченото съобщение за УОИИ. Във връзка с това мрежите, които следва да се вземат предвид за определяне на нуждата от УОИИ, следва винаги да бъдат от сравним вид, а именно или обикновени широколентови мрежи, или мрежи за ДСП.

(17)

Освен това разполагането и експлоатацията на широколентова инфраструктура може да се определи като УОИИ само ако чрез тази инфраструктура се предоставя универсална връзка на всички потребители в определен район, както за живущите на място граждани, така и за предприятията. Няма да бъде достатъчно да се предоставя подкрепа само за свързване на предприятията (28).

(18)

Задължителният характер на задачата за предоставяне на УОИИ предполага също, че доставчикът на мрежата, която ще се изгради, няма да може да отказва достъп на едро до инфраструктурата на дискреционна и/или дискриминационна основа (например понеже предоставянето на услуги за достъп в определен район може да не е търговски изгодно).

(19)

Предвид степента на конкуренция, която беше постигната след либерализацията на сектора на електронните комуникации в ЕИП, и в частност конкуренцията на пазара на широколентови услуги на дребно днес, една мрежа, финансирана с публични средства и изградена в контекста на УОИИ, следва да бъде достъпна за всички заинтересовани оператори. Съответно признаването на задачата за предоставяне на УОИИ при изграждането на широколентова инфраструктура следва да се основава на предоставянето на пасивна (29), неутрална (30) и отворена инфраструктура. Такава мрежа следва да предоставя на търсещите достъп всички съществуващи видове достъп до мрежа и да позволява ефективна конкуренция на равнището на услугите на дребно, като се гарантира предоставянето на конкурентни услуги на достъпни цени за крайните потребители (31).

(20)

Затова задачата за предоставяне на УОИИ следва да обхваща единствено разполагането на широколентова мрежа, която предоставя универсална връзка, и предоставянето на съответните услуги за достъп на едро, без да включва съобщителните услуги на дребно (32). Когато доставчикът на УОИИ е също така вертикално интегриран широколентов оператор, следва да бъдат предприети подходящи предпазни мерки, за да се избегне конфликт на интереси, неправомерна дискриминация и всякакви други скрити непреки предимства (33).

(21)

Предвид че пазарът за електронни съобщителни услуги е изцяло либерализиран следва, че задачата за предоставяне на УОИИ за разполагане на широколентови мрежи не може да се основава на предоставянето на изключително или специално право на доставчика на УОИИ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

Изчисляване на компенсацията и възвръщане на предоставените средства

(22)

За изчисляване на компенсацията за УОИИ се прилагат изцяло принципите на пакета за УОИИ. С оглед на особеностите на сектора на широколентовия достъп обаче е полезно да се добави разяснение за УОИИ, предназначени за покриване на несвързани квартали или райони (т. нар. „бели петна“) в рамките на по-широка област, в която някои оператори вече са разположили мрежовата си инфраструктура или възнамеряват да направят това в близко бъдеще. В случаите, когато районът, за който се възлагат УОИИ, не се ограничава само до белите петна поради техния размер или местоположение, доставчикът на УОИИ може да се наложи да разположи мрежова инфраструктура и в рентабилните райони, които вече са обхванати от търговски оператори. В такъв случай предоставената компенсация следва да обхване само разходите за разполагането на инфраструктура в нерентабилните бели петна, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба (34).

(23)

В много случаи може да е целесъобразно размерът на компенсацията да се определи на предварителна основа (ex ante), така че да бъдат задоволени очакваните нужди от финансиране за определен период, вместо компенсацията да се установява просто въз основа на разходите и приходите при извършването им. В първия модел обикновено има повече стимули за дружеството да удържа разходите и да развива бизнеса с течение на времето (35). Когато задачата за предоставяне на УОИИ за разполагане на широколентова мрежа не се основава на разполагането на публично притежавана инфраструктура, следва да се въведат подходящи механизми за преразглеждане и възвръщане на предоставени средства с цел да се попречи на доставчика на УОИИ да придобие неправомерно предимство поради това, че запазва собствеността върху мрежата, която е финансирана с публични средства, след изтичане на концесията за УОИИ.

2.4. Административни и регулаторни мерки в подкрепа на внедряването на широколентовия достъп, попадащи извън приложното поле на правилата на ЕИП за държавната помощ

(24)

Освен чрез пряко финансиране на предприятията държавите от ЕАСТ могат да изберат няколко вида мерки, за да ускорят внедряването на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за ДСП. Не е необходимо тези мерки непременно да включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(25)

Предвид факта, че обикновено голяма част от разходите за разполагане на мрежи за ДСП са за строителни работи (36), държавите от ЕАСТ могат да решат в съответствие с регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (37), например, да улеснят процеса на придобиване на право на преминаване, да изискат операторите на мрежи да координират своите строителни работи и/или да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно ползване. По подобен начин държавите от ЕАСТ могат също да изискат задължението за изграждане на кабелна връзка, подходяща за ДСП, при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и/или сгради. Трети страни също могат да поставят на свои разноски своя пасивна мрежова инфраструктура, когато при всички случаи се осъществяват общи строително-инженерни дейности. Тази възможност следва да се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин на всички заинтересовани оператори и по принцип да бъде открита за всички потенциални потребители, а не само за операторите в областта на електронните съобщителни услуги (т.е. електроснабдяването, газоподаването, водоснабдяването и т.н.) (38). Чрез централизиран опис на съществуващата инфраструктура (субсидирана или не), като при възможност в него се включат и планираните дейности, може да се помогне за внедряването на търговски широколентов достъп (39). Съществуващата инфраструктура не се отнася единствено до далекосъобщителната инфраструктура, като например кабелна, безжична или спътникова инфраструктура, но и до алтернативните инфраструктури (канали, шахти и др.) на други отрасли (като комуналните услуги) (40).

2.5. Оценка на съвместимостта съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП

(26)

Когато държавната интервенция в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи отговаря на условията, определени в раздел 2.1, нейната съвместимост по принцип ще бъде оценена от Органа съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (41). До момента регионалните и местните органи са приели различни модели на интервенция. Неизчерпателен списък на тези модели се намира в допълнението. Освен описаните в допълнението модели публичните органи могат също така да разработят други модели в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи (42). За всички видове интервенция трябва да се прилагат всички критерии за съвместимост, посочени в настоящите насоки (43).

(27)

Проектите за широколентов достъп с държавна помощ могат да бъдат осъществявани в подпомагани области по смисъла на член 61, параграф 3, букви а) и в) от Споразумението за ЕИП и специфичните правила за регионалната помощ (44). В този случай помощта за широколентов достъп може да се определи като помощ за първоначална инвестиция по смисъла на правилата за регионалната помощ. Когато дадена мярка попада в приложното поле на тези правила и когато се предвижда чрез нея да се предостави индивидуална ad hoc помощ на единствено предприятие или помощ, сведена до една област на дейност, отговорност на държавите от ЕАСТ е да докажат, че са изпълнени условията от правилата за регионалната помощ. Това означава по-специално въпросният проект да допринася за постигане на съгласувана стратегия за регионално развитие и предвид естеството и размера на проекта, да не води до неприемливо нарушаване на конкуренцията.

2.5.1. Преглед на общите принципи на съвместимостта

(28)

В оценката по член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП Органът гарантира, че положителното въздействие на мярката за помощ за постигането на цел от общ интерес е с по-голяма важност от нейните потенциални негативни странични ефекти, като нарушаването на търговията и конкуренцията. Това се осъществява в две фази.

(29)

Първо, всяка мярка за помощ трябва да отговаря на посочените по-долу необходими условия. Неспазването на някои от тези условия ще доведе до обявяването на помощта за несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

1)	Принос за постигането на цели от общ интерес.

2)	Липса на пазарно решение поради пазарна неефективност или значителни неравенства.

3)	Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката.

4)	Наличие на стимулиращ ефект.

5)	Помощта е ограничена до необходимия минимум.

6)	Ограничено отрицателно въздействие.

7)	Прозрачност.

(30)

Второ, ако всички необходими условия са изпълнени, Органът сравнява положителното въздействие на мярката за помощ във връзка с осъществяването на цел от общ интерес с потенциалното отрицателно въздействие.

(31)

Отделните стъпки на оценката на Органа в областта на широколентовите мрежи са представени подробно в следващите точки.

1) Принос за постигането на цели от общ интерес

(32)

Що се отнася до целта от общ интерес, Органът ще оцени до каква степен планираната интервенция ще допринесе за постигане на обяснените по-горе цели от общ интерес.

2) Липса на пазарно решение поради пазарна неефективност или значителни неравенства

(33)

„Пазарна неефективност“ съществува, ако пазарите, оставени сами и без намеса, не успяват да постигнат ефикасни резултати за обществото. Това може да се случи например когато определени инвестиции не са предприети, въпреки че икономическата полза за обществото надвишава разходите (45). В такива случаи предоставянето на държавна помощ може да доведе до положително въздействие и цялостната ефективност може да се подобри чрез адаптиране на икономическите стимули за предприятията. В сектора на широколентовите услуги една от формите на пазарна неефективност е свързана с положителните външни ефекти. Такива външни ефекти възникват, когато участниците на пазара не прилагат в рамките на своята система цялата полза от своите действия. Например наличието на широколентови мрежи проправя пътя за предоставяне на допълнителни услуги и иновации, от които вероятно ще има полза за повече хора, а не само за непосредствените инвеститори и абонати на мрежата. Пазарният резултат следователно би породил недостатъчни частни инвестиции в широколентовите мрежи.

(34)

Поради икономиката на гъстотата на населението разполагането на широколентови мрежи е по принцип по-рентабилно там, където потенциалното търсене е по-голямо и концентрирано, т.е. в гъсто населени райони. Поради високите фиксирани разходи за инвестиции разходите за единица нарастват значително при намаляване на гъстотата на населеност (46). Следователно, когато са разположени съгласно търговски условия, при широколентовите мрежи се наблюдава рентабилно покритие само за част от населението. Широкият достъп на приемливи цени до широколентови услуги обаче генерира положителни външни ефекти поради способността си да ускорява растежа и иновациите във всички сектори на икономиката. Когато пазарът не предоставя достатъчно широколентово покритие или условията за достъп не са подходящи, държавната помощ може да спомогне за преодоляване на тази пазарна неефективност.

(35)

Втората възможна цел от общ интерес е свързана с равнопоставеността. Правителствата могат да решат да се намесят, за да коригират социалните или регионалните неравенства, породени от пазарните резултати. В някои случаи държавната помощ за широколентов достъп може да бъде използвана и като инструмент за постигане на цели за равнопоставеност, т.е. като начин за подобряване на достъпа до основно средство за комуникация и участие в обществото, както и на свободата на изразяване на всички членове на обществото, като по този начин се подобрява социалното и териториалното сближаване.

3) Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката и предназначението на мярката

(36)

Публичната интервенция в подкрепа на широколентовите мрежи може да се извършва на държавно, регионално или общинско равнище (47). Следователно от съществено значение е координирането на различните интервенции, за да се избегне дублиране и несъгласуваност. За да се осигури последователност и координиране на местните интервенции, е необходимо да се гарантира висока степен на прозрачност на местните инициативи.

(37)

При възможност и при спазване на компетентностите и особеностите държавите от ЕАСТ се насърчават да разработят национални схеми, съдържащи основните принципи, които направляват публичните инициативи, както и да посочат най-важните характеристики на планираните мрежи (48). Националните рамкови схеми за развитието на широколентовия достъп гарантират съгласуваност при използването на публични средства, намаляват административната тежест върху по-малките органи, отпускащи помощ, и ускоряват изпълнението на отделните мерки за помощ. Освен това държавите от ЕАСТ се насърчават да предоставят ясни насоки на централно равнище за изпълнението на финансираните чрез държавна помощ проекти за широколентов достъп.

(38)

При планирането на стимулираща конкуренцията мярка за държавна помощ в подкрепа на широколентовия достъп от особено важно значение е ролята на НРО. НРО са натрупали технически познания и експертен опит поради отредената им ключова роля в секторното регулиране (49). Те най-добре могат да подкрепят публичните органи по отношение на схемите за държавна помощ и с тях трябва да се консултират при идентифицирането на целевите области. С НРО следва също да се консултират по отношение на определянето на цените и на условията за достъп на едро и за решаване на спорове между търсещите достъп страни и оператора на субсидираната инфраструктура. Държавите от ЕАСТ се насърчават да предоставят на НРО ресурсите, от които се нуждаят, за да оказват тази подкрепа. Когато е необходимо, държавите от ЕАСТ следва да осигуряват подходящо правно основание за такова участие на НРО в проектите за широколентови мрежи с държавна помощ. В съответствие с най-добрите практики НРО следва да издадат насоки за местните органи, които включват препоръки за анализ на пазара, продукти за достъп до услуги на едро и принципи на ценообразуване, при които се вземат предвид регулаторната рамка за електронните съобщения и съответните препоръки, издадени от Органа (50).

(39)

В допълнение към участието на НРО националните органи по конкуренция могат също да предоставят полезни съвети, особено във връзка с големи рамкови схеми, за да помогнат за установяване на еднакви условия за участващите в търга оператори и за предотвратяване на отделянето на непропорционално висок дял държавни средства за един оператор, укрепвайки по този начин неговото (евентуално вече господстващо) положение на пазара (51). В допълнение към ролята на НРО някои държави от ЕИП създадоха национални центрове за компетентност, които да помагат на малките местни органи да разработват подходящи мерки за държавна помощ и да гарантират последователност в прилагането на правилата за държавната помощ, посочени в настоящите насоки (52).

(40)

За да се планира по-добре мярката, в сравнителния тест освен това се изисква за справяне с проблема държавната помощ да бъде подходящ инструмент на политиката. В тази връзка, въпреки че предварителното (ex ante) регулиране в много случаи е улеснило внедряването на широколентови мрежи в градски и по-гъсто населени райони, то може да не бъде достатъчен инструмент за гарантиране на предлагането на широколентови услуги, особено в райони с недостатъчно обслужване, за които е характерна ниска доходност от инвестициите (53). По подобен начин мерките по отношение на търсенето, които са в полза на широколентовия достъп (като например ваучери за крайните потребители) и които, въпреки че могат да допринесат в положителен смисъл за навлизането на широколентовия достъп (54), невинаги могат да разрешат проблема с липсата на предлагане на широколентови услуги (55). Следователно в някои ситуации може да няма алтернатива на предоставянето на публично финансиране за преодоляване на недостига на широколентови връзки. Предоставящите помощта органи вземат също така предвид (пре)разпределянето на радиочестотния спектър, което може да доведе до разполагане на мрежа в целевите области, което би могло да доведе до постигане на целите на предоставящите органи без отпускане на преки безвъзмездни средства.

(4) Наличие на стимулиращ ефект

(41)

По отношение на стимулиращия ефект на мярката е необходимо да се проучи дали въпросната инвестиция в широколентова мрежа е щяла да бъде предприета в рамките на същия период без наличието на държавна помощ. Когато даден оператор подлежи на определени задължения да покрие целевия район (56), той може да не отговаря на условията за отпускане на държавна помощ, тъй като тази помощ вероятно няма да има стимулиращо въздействие.

5) Помощта е ограничена до необходимия минимум

(42)

При оценката на пропорционалността на мерките, за които е внесено уведомление, Органът ще посочи няколко необходими условия за свеждане до минимум на държавната помощ и на потенциалното нарушаване на конкуренцията, както е обяснено по-подробно в следващите раздели.

6) Ограничено отрицателно въздействие

(43)

Промяната в поведението на бенефициера в резултат на помощта обаче може да има и отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията. Значимостта на нарушаването на конкуренцията може да бъде оценена чрез оценката на въздействието върху конкурентите. Ако конкурентите смятат, че рентабилността на техните предварителни инвестиции намалява поради помощта, те могат да решат да намалят собствените си бъдещи инвестиции или дори да се изтеглят от пазара (57). Освен това, когато бенефициерът на помощта, който трябва да бъде избран чрез състезателна процедура за подбор, има вероятност да бъде предприятие, което вече разполага с господстващо положение на пазара или може да придобие такова положение в резултат на финансираните от държавата инвестиции, мярката за помощ може да отслаби конкурентния натиск, който упражняват конкурентите. Освен това, ако дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия (включително метода за финансирането ѝ, когато той представлява неразделна част от мярката) водят до неотделимо нарушение на законодателството на ЕИП, помощта не може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП (58).

7) Прозрачност

(44)

Помощта се предоставя по прозрачен начин; по-специално, трябва да се гарантира, че държавите от ЕАСТ, икономическите оператори, заинтересованите страни и Органът имат лесен достъп до всички съответни актове и съответна информация за помощта, предоставена по силата на настоящите насоки. Подробностите относно изискванията за прозрачност са посочени в раздел 3.4.

8) Цялостното балансиране и условията за съвместимост за ограничаване на нарушаването на конкуренцията

(45)

Внимателното планиране на схемата за държавна помощ за широколентови мрежи следва да гарантира, че общият баланс от въздействията на тази мярка е положителен.

(46)

В това отношение въздействието на мярката за държавна помощ може да се опише като промяна в дейността в сравнение с това, което би се случило без помощта. Положителните ефекти от помощта са пряко свързани с промяната в поведението на бенефициера на помощта. Тази промяна следва да позволи постигането на желаната цел от общ интерес. В сектора за широколентови услуги помощта води до разполагането на нова инфраструктура, която иначе не би била налице, като по този начин се осигурява допълнителен капацитет и скорост на пазара, както и по-ниски цени и по-голям избор за потребителите, по-високо качество и иновации. Това би довело и до по-голям достъп на потребителите до онлайн ресурси и има вероятност да насърчи нарастването на търсенето, като осигури по-добра защита на потребителите в тази област.

(47)

Субсидираната мрежа трябва да може да осигури „радикална промяна“ по отношение на наличието на широколентов достъп. Налице ще бъде „радикална промяна“, ако в резултат от публичната интервенция i) избраният участник в търга предприеме значителни нови инвестиции в широколентовата мрежа (59) и ако ii) субсидираната инфраструктура носи значителни нови възможности на пазара по отношение на наличието и на капацитета (60), на бързината и на конкурентоспособността (61) на широколентовите услуги. Тази радикална промяна се сравнява с тази на съществуваща мрежа, както и на конкретно планирано разполагане на мрежа.

(48)

Освен това, за да се гарантира, че отрицателните въздействия върху конкуренцията са сведени до минимум, трябва да бъдат изпълнени няколко условия при планирането на мярката за помощ, както е посочено по-долу в точка 78.

(49)

За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията е ограничено, Органът може да изиска някои схеми да подлежат на ограничение във времето (обикновено 4 години или по-малко) и на оценка, за да се провери i) дали предположенията и условията, довели до решението за съвместимостта, са били изпълнени; ii) ефективността на мярката за помощ с оглед на предварително определените ѝ цели; iii) въздействието ѝ върху пазарите и конкуренцията, както и че не възниква неправомерно нарушаване във връзка с продължителността на схемата за помощ, което да противоречи на интересите на ЕИП (62). Като се имат предвид съответните цели и за да не се причинява прекомерна тежест върху държавите от ЕАСТ и върху по-малки проекти за помощ, това се прилага само за националните схеми за помощ и схемите за помощ с големи бюджети, съдържащи новаторски характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката се извършва въз основа на обща методика (63) от експерт, независещ от органа, предоставящ държавната помощ, и се оповестява публично. Оценката се представя на Органа в срок, за да се даде възможност за оценяване на евентуалното удължаване на мярката за помощ, и при всички случаи след изтичане на срока на схемата. Точните обхват и условия на оценката се определят в решението за одобряване на мярката за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел се вземат предвид резултатите от тази оценка.

(50)

Ако сравнителният тест покаже, че отрицателните ефекти са повече от ползите, Органът може да забрани помощта или да поиска коригиращо действие, независимо дали в планирането на помощта или по отношение на вредата за конкуренцията.

3. Оценка на държавната помощ за широколентови мрежи

3.1. Видове широколентови мрежи

(51)

За целите на оценката на държавната помощ в настоящите насоки се прави разграничение между основни мрежи и мрежи за ДСП.

(52)

Няколко различни технологични платформи могат да се считат за основни широколентови мрежи, включително асиметричните цифрови абонатни линии ADSL (стигащи до мрежи ADSL2+), кабелни мрежи от предишно поколение (напр. DOCSIS 2.0), мобилни мрежи от трето поколение (UMTS) и сателитни системи.

(53)

На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите (64) мрежите за ДСП са мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи (65) и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики в сравнение със съществуващите основни широколентови мрежи (66).

(54)

За мрежите за ДСП се смята, че имат поне следните характеристики: i) надеждно доставят услуги с много висока скорост на абонат чрез оптически пренос (backhaul) (или чрез еквивалентна технология) достатъчно близо до помещенията на потребителя, за да се гарантира действителното доставяне на много висока скорост; ii) поддържат редица усъвършенствани цифрови услуги, включително конвергентни услуги, изцяло основани на IP; и iii) имат значително по-високи скорости за качване на файловете (в сравнение с основните широколентови мрежи). На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите мрежите за ДСП са: i) оптични кабелни мрежи за достъп (FТТх) (67); ii) модернизирани кабелни мрежи с разширени функционалности (68); и iii) някои безжични мрежи за достъп с разширени функционалности, които могат да предоставят надеждни високи скорости на абоната (69).

(55)

Важно е да се има предвид, че се очаква в по-дългосрочен план мрежите за ДСП да изместят съществуващите основни широколентови мрежи, а не само да ги модернизират. Доколкото мрежите за ДСП изискват наличие на различна архитектура на мрежата, като предлагат широколентови услуги със значително по-добро качество в сравнение със сега и предоставят многобройни услуги, които не биха били възможни със сегашните широколентови мрежи, вероятно е в бъдеще да има значителни различия между районите, които са обхванати от мрежи за ДСП, и тези, които не са (70).

(56)

Държавите от ЕАСТ могат свободно да решават под каква форма ще протече тяхната интервенция, при условие че съответства на правилата за държавната помощ. В някои случаи държавите от ЕАСТ могат да решат да финансират т.нар. „мрежи от следващо поколение“ (МСП), т.е. мрежи за пренос (backhaul), които не достигат до крайния потребител. Мрежите за пренос са необходими на операторите на далекосъобщителни услуги на дребно, за да предоставят услуги за достъп на крайните потребители. Тези видове мрежи са в състояние да поддържат основните мрежи и мрежите за ДСП (71): на операторите на далекосъобщителни услуги принадлежи (инвестиционното) решение за избор на вида инфраструктура за „последната миля“, която желаят да свържат към мрежата за пренос (72). Публичните органи могат също да решат да предприемат само строителни работи (като например изкопни работи на терени, които са публична собственост, изграждане на канали), за да способстват и ускорят разполагането от страна на заинтересованите оператори на собствените им елементи на мрежата. Освен това, когато е подходящо, публичните органи могат също да вземат предвид сателитните решения.

3.2. Разграничаване на бели, сиви и черни райони при основните широколентови мрежи

(57)

За да се оценят пазарната неефективност и целите за равнопоставеност, може да се направи разграничение между видовете целеви райони. Това разграничение е обяснено в следващите раздели. При набелязването на целевите райони, когато публичната интервенция е ограничена до частта от мрежата, свързана с преноса (backhaul), при оценката на държавната помощ ще се вземе предвид отражението върху пазарите на преноса (backhaul) и пазарите на достъп (73).

(58)

Различните стандарти, които оправдават публичните интервенции в тези географски области, ще бъдат описани по-долу.

(59)

С цел идентифициране на географските райони като бели, сиви или черни, както е описано по-долу, предоставящият помощта орган трябва да определи дали съществуват широколентови инфраструктури в целевия район. За се осигурят допълнителни гаранции за това, че публичната интервенция не нарушава частните инвестиции, предоставящите помощта органи следва също така да проверят дали частни инвеститори имат конкретни планове да разположат своя собствена инфраструктура в близко бъдеще. Понятието „близко бъдеще“ следва да се разбира като отнасящо се за период от три години (74). Ако предоставящият помощта орган приеме по-дълъг времеви хоризонт за разполагането на субсидираната инфраструктура, същият времеви хоризонт следва да бъде използван и за оценката на наличието на търговски инвестиционни планове.

(60)

За да провери дали няма частни инвеститори, планиращи да разположат собствена инфраструктура в близко бъдеще, органът, предоставящ помощта, следва да публикува резюме на планираната мярка за помощ и да покани заинтересованите страни да представят коментари.

(61)

Съществува риск, че простото „изразяване на интерес“ от страна на частен инвеститор би могло да забави доставянето на широколентови услуги в целевия район, ако впоследствие тези инвестиции не се извършат, а в същото време публичната интервенция е отложена. Следователно органът, предоставящ помощта, би могъл да поиска определени ангажименти от страна на частния инвеститор, преди да отложи публичната интервенция. Тези ангажименти следва да гарантират, че ще се осъществи значителен напредък по отношение на покритието в рамките на тригодишния период или на по-дългия период, предвиден за подкрепяната инвестиция. Органът може освен това да поиска от съответния оператор да сключи съответен договор, в който се очертават ангажиментите за разполагането на инфраструктурата. В този договор могат да се предвиждат поредица от „основни етапи“, които трябва да бъдат постигнати през тригодишния период (75), и докладване за осъществения напредък. Ако не е постигнат основен етап, органът, предоставящ помощта, може да пристъпи към изпълнение на плановете си за публична интервенция. Това правило се прилага както за основните мрежи, така и за мрежите за ДСП.

3.2.1. „Бели райони“: подпомагане на целта за териториално сближаване и икономическо развитие

(62)

„Бели райони“ са тези, в които няма широколентова инфраструктура и няма вероятност да бъде разработена в близко бъдеще. Органът признава, че като осигуряват финансова подкрепа за предоставянето на широколентови услуги в области, в които широколентовият достъп понастоящем не е наличен, държавите от ЕАСТ се стремят да постигнат истински цели за сближаване и за икономическо развитие и следователно интервенцията им вероятно съответства на общия интерес, при условие че изискванията, изложени в точка 78 по-долу, са изпълнени (76).

3.2.2. „Сиви райони“: необходимост от по-подробна оценка

(63)

„Сиви райони“ са тези, в които присъства един оператор на мрежа и в които няма вероятност да бъде разработена друга мрежа (77) в близко бъдеще. Самото наличие на един оператор на мрежа (78) не означава непременно, че не съществува пазарна неефективност или проблем по отношение на сближаването. Ако този оператор разполага с пазарна мощ (монопол), гражданите може да не получават оптималната комбинация от качество на услугите и цени за тях. Някои категории потребители могат да не бъдат адекватно обслужени или, при липса на регулирани тарифи за достъп на едро, цените на дребно могат да бъдат по-високи от тези за същите услуги, предлагани в подобни, но по-конкурентоспособни райони на страната. Ако освен това има съвсем ограничени изгледи за това на пазара да навлязат алтернативни оператори, финансирането на алтернативна инфраструктура би могло да бъде целесъобразна мярка (79).

(64)

От друга страна, в райони, където вече присъства един оператор на широколентова мрежа, субсидиите за изграждането на алтернативна мрежа могат да нарушат пазарната динамика. Следователно държавната подкрепа за разполагането на широколентови мрежи в „сиви“ райони е оправдана единствено при ясни доказателства, че продължава да е налице пазарна неефективност. Ще бъдат необходими по-внимателен анализ и подробна оценка на съвместимостта.

(65)

Сивите райони могат да отговарят на условията за отпускане на държавна помощ, при условие че са изпълнени условията за съвместимост от точка 78, ако се докаже, че i) не се предлагат достъпни или адекватни услуги, за да се удовлетворят нуждите на гражданите или бизнес потребителите (80), и че ii) не съществуват мерки, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (включително предварително, ex ante регулиране), за да се постигнат същите цели.

(66)

За да установи i) и ii), Органът ще прецени по-конкретно дали:

а)	общите пазарни условия са неподходящи, като разгледа, inter alia, актуалното равнище на цените на широколентовите услуги, видовете услуги, предлагани на крайните потребители (домашни и бизнес потребители), и условията, свързани с тях;

б)	при липса на предварително регулиране, наложено от НРО, до мрежата не се предлага действителен достъп на трети страни или условията за достъп не водят до ефективна конкуренция;

в)	бариерите за навлизане като цяло възпрепятстват потенциалното навлизане на пазара на други оператори на електронни съобщителни услуги (81); както и

г)	всички предприети мерки или наложени коригиращи мерки от страна на компетентния национален регулаторен орган или органа, отговарящ за конкуренцията, по отношение на съществуващия доставчик на мрежа не са били в състояние да разрешат тези проблеми.

(67)

Само сивите райони, които отговарят на изброените по-горе критерии за допустимост, ще бъдат подложени на описания в точка 78 тест за съвместимост.

3.2.3. „Черни райони“: не е необходима държавна интервенция

(68)

Когато в дадена географска зона има или ще има в близко бъдеще най-малко две основни широколентови мрежи на различни оператори и широколентовите услуги се предоставят при конкурентни условия (конкуренция, основана на инфраструктурата (82)), може да се предположи, че няма пазарна неефективност. Съответно полето за държавна интервенция, която да доведе до допълнителни ползи, е много ограничено. Обратно, държавната подкрепа за финансиране на изграждането на допълнителна широколентова мрежа със сравними параметри по принцип ще доведе до недопустимо нарушаване на конкуренцията и изтласкване на частни инвеститори от пазара. Ето защо в отсъствието на ясно изразена пазарна неефективност Органът ще вземе отрицателно становище по отношение на мерките за финансиране на разполагането на допълнителна широколентова инфраструктура в „черен район“ (83).

3.3. Разграничаване на бели, сиви и черни райони при мрежите за ДСП

(69)

Разграничението, направено по-горе в точка 61 между „бели“, „сиви“ и „черни“ райони, важи и при оценката на това дали държавната помощ за мрежи за ДСП е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в).

(70)

Понастоящем, като модернизират активното оборудване, някои основни широколентови мрежи с разширени функционалности могат да поддържат и някои широколентови услуги, които в бъдеще вероятно ще се предлагат по мрежите за ДСП (като пакетни услуги от типа „triple play“). Могат обаче да се появят нови продукти или услуги, които не са взаимозаменяеми от гледна точка на търсенето или предлагането, и за тях ще са нужни капацитет, надеждност и значително по-високи скорости на качване и теглене, надвишаващи горните физическите граници на основната широколентова инфраструктура.

3.3.1. „Бели райони за ДСП“

(71)

За целите на оценката на държавна помощ за мрежи за ДСП като „бял район за ДСП“ съответно следва да се счита район, в който понастоящем не съществуват мрежи за ДСП и няма вероятност частни инвеститори да ги изградят в рамките на три години в съответствие с точки 63—65. Този район отговаря на условията за отпускане на държавна помощ за ДСП, при условие че са изпълнени условията за съвместимост, посочени в раздел 78 и буква й).

3.3.2. „Сиви райони за ДСП“

(72)

Един район следва да се счита за „сив район за ДСП“, когато съществува само една мрежа за ДСП (84), или такава ще се разполага през следващите три години и няма планове друг оператор да разположи мрежа за ДСП през следващите три години. Когато се преценява дали други инвеститори биха могли да разположат допълнителни мрежи за ДСП в даден район, трябва да се отчита съществуването на регулаторни или законодателни мерки, чрез които може да са снижени бариерите за разполагане на такива мрежи (достъп до канали, съвместно ползване на инфраструктура и т.н.). Органът ще трябва да извърши по-подробен анализ, за да провери дали е необходима държавна интервенция, тъй като държавната интервенция в такива райони крие висок риск от изтласкване от пазара на съществуващите инвеститори и от нарушаване на конкуренцията. Във връзка с това Органът ще извърши своята оценка въз основа на условията за съвместимост, установени в настоящите насоки.

3.3.3. „Черни райони за ДСП“

(73)

Ако съществуват поне две мрежи за ДСП на различни оператори в даден район или такива ще бъдат разположени през следващите три години, този район следва да се счита за „черен район за ДСП“. Органът ще смята, че държавната подкрепа за допълнителна, публично финансирана, еквивалентна конкурентна мрежа за ДСП в тези райони вероятно ще наруши сериозно конкуренцията и е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в).

3.4. Планиране на мярката и необходимост от ограничаване на нарушаването на конкуренцията

(74)

Всяка държавна мярка в подкрепа на разполагането на широколентови мрежи следва да отговаря на всички принципи за съвместимост, описани по-горе в точка 25, включително целта от общ интерес, съществуването на пазарна неефективност, целесъобразността и стимулиращия ефект на мярката. Що се отнася до ограничаването на нарушаването на конкуренцията, освен да се покаже как във всички случаи се постига „радикална промяна“ (в белите, сивите и черните райони) (85), следните необходими условия трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже пропорционалността на мярката. Неизпълнението на някое от тези условия най-вероятно ще изисква задълбочена оценка (86), която би могла да доведе до заключението, че помощта е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

а)

Подробно картографиране и анализ на покритието: държавите от ЕАСТ трябва ясно да определят кои географски райони ще бъдат обхванати от въпросната мярка за подкрепа (87), по възможност в сътрудничество с компетентните национални органи. Препоръчително е да се консултират НРО, но това не е задължително. Примерите за най-добри практики сочат създаването на централна база данни на наличната инфраструктура на национално равнище, като по този начин се увеличава прозрачността и се намаляват разходите за изпълнението на по-малки, местни проекти. Държавите от ЕАСТ разполагат със свободата да определят целевите райони, но се насърчават да вземат предвид икономическите условия при определянето на съответните райони, преди да започнат тръжната процедура (88).

б)

Обществена консултация: държавите от ЕАСТ следва да предоставят подходяща публичност на основните характеристики на мярката и на списъка на целевите райони чрез публикуване на съответната информация за проекта и покана за представяне на мнения. Оповестяването на централна интернет страница на национално равнище по принцип ще гарантира, че тази информация е предоставена на всички заинтересовани страни. Като проверяват и резултатите от картографирането чрез обществена консултация, държавите от ЕАСТ свеждат до минимум нарушенията в конкуренцията със съществуващите доставчици и с тези, които вече разполагат с инвестиционни планове за близкото бъдеще, и позволяват на тези инвеститори да планират своите дейности (89). Подробното картографиране и задълбочените консултации гарантират не само висока степен на прозрачност, но служат и като важен инструмент за определянето на „бели“, „сиви“ и „черни“ райони (90).

в)

Състезателна процедура за подбор: когато органите, предоставящи помощта, избират оператор, който е трета страна, да разположи и експлоатира субсидираната инфраструктура (91), процедурата за подбор се извършва в съответствие с духа и принципите на директивите относно обществените поръчки (92). Процедурата гарантира, че има прозрачност за всички инвеститори, които желаят да предложат тръжна оферта за осъществяването и/или управлението на субсидирания проект. Необходими условия са равното и недискриминационно третиране на всички участници в търга и определянето на обективни критерии за оценка. Конкурентният търг е метод за намаляване на бюджетните разходи, за свеждане до минимум на потенциалната държавна помощ и същевременно намалява избирателния характер на мярката, доколкото изборът на бенефициера не е известен предварително (93). Държавите от ЕАСТ следва да гарантират прозрачност на процеса (94) и благоприятстващ конкуренцията резултат (95) и да използват специален централен уебсайт на национално равнище за публикуване на всички текущи тръжни процедури относно мерки за държавна помощ за широколентов достъп (96).

г)

Икономически най-изгодната оферта: в контекста на конкурентната тръжна процедура органът, предоставящ помощта, установява критерии за качество, според които се оценяват подадените тръжни оферти. Сред съответните критерии за оценка на офертите могат да бъдат например достигнатият географски обхват, (97) устойчивостта на технологичния подход или въздействието на предложеното решение върху конкуренцията (98). Тези критерии за качество трябва да бъдат претеглени спрямо искания размер на помощта. За да се намали размерът на помощта, която ще се предостави, при сходни, дори еднакви условия за качество, участникът в търга, който иска най-ниския размер на помощта, би следвало по принцип да получи повече точки в рамките на цялостната оценка на офертата си. Възлагащият орган следва винаги да определя предварително относителната тежест, която ще даде на всеки от избраните (качествени) критерии.

д)

Технологичен неутралитет: тъй като съществуват различни технологични решения за предоставяне на широколентови услуги, търгът не трябва да облагодетелства или да изключва определени технологии или мрежови платформи. Участниците в търга трябва да имат правото да предложат да предоставят необходимите широколентови услуги чрез използване или съчетаване на технологиите, които считат за най-подходящи. Тогава въз основа на обективните тръжни критерии органът, предоставящ помощта, може да избере най-подходящото технологично решение или комбинация от технологични решения. По принцип всеобщото покритие на по-големи целеви райони може да бъде постигнато посредством комбинация от технологии.

е)

Използване на съществуваща инфраструктура: тъй като възможното повторно използване на съществуващата инфраструктура е един от основните определящи фактори за разходите за внедряване на широколентовия достъп, държавите от ЕАСТ следва да насърчават участниците в търга да използват всяка налична съществуваща инфраструктура, за да се избегне излишното и разточително дублиране на ресурси и да се намали размерът на публичното финансиране. Всеки оператор, който притежава или контролира инфраструктура (независимо от това дали действително е използвана) в целевия район и който желае да участва в търга, трябва да отговаря на следните условия: i) да информира органа, предоставящ помощта, и НРО относно тази инфраструктура по време на обществената консултация; ii) да предостави цялата полезна информация на останалите участници в търга в определен момент, което ще им позволи да включат тази инфраструктура в своята оферта. Държавите от ЕАСТ следва да създадат национална база данни относно наличието на съществуващите инфраструктури, които биха могли да се използват повторно за внедряване на широколентов достъп.

ж)

Достъп на едро: необходим компонент на всяка държавна мярка в подкрепа на широколентовия достъп е предоставянето на ефективен достъп на едро на трети страни до субсидираната широколентова инфраструктура. По-специално достъпът на едро дава възможност на оператори, които се явяват трети страни, да се конкурират с избрания участник в търга (когато последният също присъства на пазара на дребно), като така се увеличава изборът и конкуренцията в районите, засегнати от мярката, като същевременно се избягва създаването на регионални монополи за услуги. Прилагащо се само по отношение на бенефициерите на държавна помощ, това условие не зависи от предварителния анализ на пазара по смисъла на член 7 от Рамковата директива (99). Видът на задълженията за достъп на едро, наложени на субсидирана мрежа, следва да бъде съобразен с набора от задължения за достъп, установени при секторното регулиране (100). По принцип субсидираните предприятия следва да предоставят по-широк кръг продукти за достъп на едро, отколкото наложените съгласно секторното регулиране от НРО на операторите, разполагащи със значителна пазарна мощ (101), тъй като бенефициерът на помощта използва не само собствените си ресурси, но и парите на данъкоплатците, за да разположи собствената си инфраструктура (102). Този достъп на едро трябва да бъде предоставен възможно най-рано, преди да започне експлоатацията на мрежата (103).

Ефективният достъп на едро до субсидираната инфраструктура (104) трябва да се предлага за период от най-малко седем години. Ако в края на седемгодишния срок операторът на съответната инфраструктура е посочен от НРО съгласно приложимата регулаторна рамка като разполагащ със значителна пазарна мощ (ЗПМ) на съответния специфичен пазар, задълженията за достъп ще трябва да бъдат наложени в съответствие с регулаторната рамка за електронните съобщения (105). НРО или другите компетентни национални органи се насърчават да публикуват насоки за предоставящите помощта органи относно принципите за определяне на условията и тарифите за достъп на едро. За да се допусне ефективен достъп, същите условия за достъп се прилагат за цялата субсидирана мрежа, включително за частите на тази мрежа, в които са били използвани съществуващите инфраструктури (106). Задълженията за достъп се прилагат независимо от каквато и да е промяна в собствеността, управлението или функционирането на субсидираната инфраструктура.

з)

Ценообразуване на достъпа на едро: бенчмаркингът е важен инструмент, за да се гарантира, че предоставената помощ ще послужи за възпроизвеждане на пазарни условия като преобладаващите в други конкурентни пазари за широколентов достъп. Цената за достъпа на едро следва да се основава на определените от НРО принципи на ценообразуване и на целеви показатели и при определянето ѝ следва да се вземе предвид помощта, получена от мрежовия оператор (107). За определянето на целевия показател ще се вземат предвид средните публикувани цени на едро, които преобладават в други сравними, по-конкурентни райони в страната или в ЕИП, или при липса на такива публикувани цени — вече определените или одобрени от НРО цени за съответните пазари и услуги. Ако няма налични публикувани или регулирани цени за някои продукти за достъп на едро, за да се определи целевият показател, ценообразуването следва да се основава на принципа на разходоориентираността съгласно методиката, установена в съответствие с рамката за секторно регулиране (108). Като се има предвид сложността на бенчмаркинга на цените за достъп на едро, държавите от ЕАСТ се насърчават да предоставят мандат и необходимия персонал на НРО, за да могат те да съветват предоставящите помощта органи по тези въпроси. Подробно описание на проекта за помощ трябва да бъде изпратено до НРО поне 2 месеца преди уведомлението, за да се даде възможност на НРО да разполага с разумен период от време, за да представи становището си. Когато НРО е получил такава компетентност, органът, предоставящ помощта, следва да се посъветва с НРО при определянето на цените и условията за достъп на едро. Критериите за бенчмаркинг следва да бъдат посочени ясно в тръжната документация.

и)

Мониторинг и механизъм за възвръщане на предоставените средства: предоставящите помощта органи следят внимателно за изпълнението на проекта за широколентов достъп по време на цялата му продължителност. Когато операторът е подбран въз основа на състезателна процедура за възлагане на обществена поръчка, обикновено е по-малко необходимо да се наблюдава последващото развитие на рентабилността на проекта. В много случаи може да е целесъобразно размерът на помощта да се определи предварително (ex ante), така че да бъдат задоволени очакваните нужди от финансиране за определен период, вместо размерът на помощта да се определя въз основа на разходите и приходите при извършването им. В първия модел обикновено има повече стимули за дружеството да удържа разходите и да стане по-ефективно с течение на времето. Когато обаче бъдещата динамика на разходите и приходите е свързана с висока степен на несигурност и съществува сериозна асиметрия на информацията, публичният орган може и да приеме модели на финансиране, които не са изцяло ex ante, а по-скоро комбинация от ex ante и ex post (напр. чрез възвръщане на предоставените средства, така че да се позволи балансирано поделяне на неочакваните печалби). За да не се създаде непропорционално висока тежест върху малките местни проекти, за механизма за възвръщане на предоставените средства може да бъде нужен минимален праг. Следователно държавите от ЕАСТ следва да прилагат механизма за възвръщане на предоставените средства, ако размерът на помощта по проекта е над 10 млн. EUR (109). Предоставящите помощта органи могат да предвидят, че всяка допълнителна печалба, получена обратно от избрания участник в търга, може да се изразходва за допълнително разширяване на широколентовата мрежа според рамковата схема и при същите условия като първоначалната мярка за помощ. Налагането на задължение за водене на разделно счетоводство за спечелилия участник в търга по отношение на получената субсидия ще улесни задачата на органите, отпускащи помощта, да наблюдават изпълнението на схемата, както и всякаква реализирана допълнителна печалба (110).

й)

Прозрачност: държавите от ЕАСТ публикуват на централен уебсайт поне следната информация относно мерките за държавна помощ: пълния текст на одобрената схема за помощ и разпоредбите за прилагането ѝ, името на бенефициера на помощта, размера на помощта, интензитета на помощта и използваната технология. Тази информация се публикува, след като е взето решението за предоставянето на помощта, съхранява се за период от най-малко 10 години и е на разположение на широката общественост без ограничения. Бенефициерът на помощта е задължен да предостави на определени трети страни, които имат право на това, всеобхватен и недискриминационен достъп до информация относно инфраструктурата си (включително, inter alia, канали, улични кутии и оптични нишки), разположена по силата на мярка за държавна помощ (111). Това ще позволи на другите оператори да могат лесно да установят възможността за достъп до тази инфраструктура и следва да предостави цялата съответна информация относно широколентовата мрежа на централен регистър на широколентовите инфраструктури, ако такава база данни съществува в държавата от ЕАСТ, и/или на НРО.

к)

Докладване: считано от датата, когато мрежата е въведена в употреба, и по време на изпълнението на мярката за помощ органът, предоставящ помощта, следва да докладва на Надзорния орган на ЕАСТ на всеки две години за основна информация относно проектите за помощ (112). В случай на национални или регионални рамкови схеми националните или регионалните органи следва да консолидират информацията за отделните мерки и да докладват на Органа. Когато приема решение съгласно настоящите насоки, Органът може да изиска допълнително докладване относно предоставената помощ.

3.5. Подкрепа за бързото разполагане на мрежи за ДСП

(75)

Както при политиката, възприета по отношение на разполагането на основни широколентови мрежи, държавната помощ в полза на разполагането на мрежи за ДСП може да представлява подходящ и основателен инструмент, при условие че са спазени няколко съществени условия. Докато търговските оператори вземат решенията за инвестиции в мрежите за ДСП въз основа на очакваната рентабилност, при избора на публичния орган трябва да се отчете и общественият интерес от финансиране на отворена и неутрална платформа, на която редица оператори ще могат да се конкурират за предоставянето на услуги за крайните потребители.

(76)

Всяка мярка за подкрепа за разполагане на ДСП трябва да отговаря на условията за съвместимост, посочени в точки 25 и 72. Освен това трябва да са изпълнени следните условия, като се вземат предвид специфичните ситуации, в които ще се осъществяват публичните инвестиции в мрежи за ДСП.

а)

Достъп на едро: поради икономиката на модела на мрежите за ДСП изключително важно е да се гарантира ефективен достъп на едро за операторите, които се явяват трети страни. Особено в райони, в които вече съществуват конкуриращи се оператори на основни широколентови мрежи (113), трябва да се гарантира, че се запазва положението на конкурентния пазар, съществувало преди интервенцията. Условията за достъп, описани в точка 78 по-горе, са уточнени, както следва. Субсидираната мрежа трябва следователно да предоставя достъп при справедливи и недискриминационни условия на всички оператори, които искат такъв достъп, и ще им предоставя възможността за ефективен и напълно необвързан достъп (114). Освен това операторите, които се явяват трети страни, трябва да имат достъп до пасивната, а не само до активната (115) мрежова инфраструктура (116). Следователно освен битстрийм достъп и необвързан достъп до абонатната линия и абонатната подлиния задължението за достъп следва да включва и правото да се ползват канали и стълбове, неизползвани оптични нишки или улични кутии (117). Ефективен достъп на едро следва да се предостави за период от най-малко седем години, а правото на достъп до канали или стълбове не следва да бъде ограничено във времето. Това не засяга възможните подобни регулаторни задължения, които могат да бъдат наложени от НРО на въпросния пазар с цел да се насърчи ефективната конкуренция, или мерките, приети по време на този период или след изтичането му (118).

Може да се случи така, че в слабо населени райони, където са налице ограничени широколентови услуги, или при малки местни дружества налагането на всички видове продукти за достъп може да увеличи несъразмерно инвестиционните разходи (119), без да осигури значителни ползи за засилване на конкуренцията (120). В такава ситуация може да се предвиди, че продуктите за достъп, изискващи интервенции по субсидираната инфраструктура, които са свързани с много разходи и не са предвидени иначе (напр. съвместно разполагане на междинни разпределителни точки), ще се предлагат само при основателно искане от оператор, който е трета страна. Искането се смята за основателно, ако i) искащият достъп оператор предоставя съгласуван бизнес план, който оправдава разработването на продукта в субсидираната мрежа, и ii) в същата географска област не се предлага сравним продукт за достъп от друг оператор на същите цени като тези в по-гъсто населените райони (121).

За разлика от това предходната точка не може да бъде изтъквана като основание, когато става дума за по-гъсто населени области, в които би могло да се очаква да се разгърне конкуренция по отношение на инфраструктурата. Следователно в тези области субсидираната мрежа следва да отговаря на всички видове продукти за достъп до мрежа, от които се нуждаят операторите (122).

б)

Справедливо и недискриминационно третиране: В субсидираната инфраструктура трябва да се даде възможност конкуриращи се оператори да предоставят конкурентни услуги на достъпни цени на крайните потребители. Когато операторът на мрежата е вертикално интегриран, трябва да се въведат адекватни предпазни мерки, за да се избегнат конфликтите на интереси, неправомерната дискриминация спрямо търсещите достъп оператори или доставчиците на съдържание, както и всички други скрити непреки предимства. В същия дух критериите за оценка на офертите следва да съдържат разпоредба, че участниците в търга, които предлагат модел, основан само на предоставянето на достъп на едро, модел, основан само на пасивната инфраструктура, или модел, основан и на двете, получават допълнителни точки.

(77)

Проектите за държавна помощ, които целят финансиране на мрежи за пренос (backhaul) (123) или са ограничени до строителни работи, отворени за достъп за всички оператори и технологии, имат характеристики, които особено благоприятстват конкуренцията. Този аспект ще бъде взет предвид при оценяването на тези проекти.

3.6. Помощ за свръхвисокоскоростни широколентови мрежи

(78)

С оглед на целите, посочени във въведението, и по-специално постигането на 50 % проникване на интернет връзки над 100 Mbps, и като се има предвид, че особено в градските райони може да има нужда от по-високофункционални услуги в сравнение с това, което търговските инвеститори желаят да предложат в близко бъдеще, чрез дерогация от точка 77 публичната интервенция може да бъде разрешена по изключение за мрежи за ДСП, които могат да предоставят свръхвисоки скорости, далеч надхвърлящи 100 Mbps.

(79)

В „черните райони за ДСП“ тази интервенция може да бъде разрешена само ако се докаже „радикалната промяна“, изисквана по точка 51, въз основа на следните кумулативни критерии:

а)	съществуващите или планираните (124) мрежи за ДСП не достигат до помещенията на крайните потребители с оптични мрежи (125);

б)	ситуацията на пазара не се развива в посока към постигане на конкурентно предоставяне на свръхвисокоскоростни услуги (126) от над 100 Mbps в близко бъдеще според инвестиционните планове на търговските оператори в съответствие с точки 63—65;

в)	налице е очаквано търсене за тези качествени подобрения (127).

(80)

В ситуацията, описана в предходната точка, всяка нова субсидирана мрежа трябва да спазва условията за съвместимост съгласно раздел 3.4 и точка 80. Освен това органът, предоставящ помощта, трябва да докаже, че:

а)	субсидираната мрежа разполага със значително подобрени технологични характеристики и функционалност в сравнение с подлежащите на проверка характеристики и функционалност на съществуващите или на планираните мрежи (128); и

б)	субсидираната мрежа ще бъде базирана на отворена архитектура, експлоатирана като мрежа, чрез която се предоставя единствено достъп на едро; както и че

в)	помощта не води до прекомерно нарушаване на конкуренцията с други технологии за ДСП, които наскоро са били предмет на значителни нови инфраструктурни инвестиции от участниците на пазара в същите целеви райони (129).

(81)

Само ако са изпълнени тези допълнителни условия, публичното финансиране на тези мрежи може да бъде считано за съвместимо съгласно сравнителния тест. С други думи, това финансиране би трябвало да доведе до значителен, устойчив, насърчаващ конкуренцията технологичен напредък, който не е с временен характер, без да се създава непропорционална демотивация за частните инвестиции.

Заключителни разпоредби

(82)

Настоящите насоки се прилагат от първия ден след приемането им. Органът ще прилага настоящите насоки към всички мерки за помощ, за които е получено уведомление и във връзка с които той трябва да вземе решение, след като насоките бъдат приети, дори и в случаите, когато за проектите вече е постъпило уведомление преди тази дата.

(83)

В съответствие с приложимите правила на Органа за оценка на неправомерно предоставената държавна помощ (130) Органът ще прилага по отношение на такава помощ правилата, които са в сила по времето, когато е отпусната помощта. Съответно той ще прилага настоящите насоки в случай на неправомерно предоставена помощ, отпусната след публикуването им.

(84)

С настоящото Органът предлага на държавите от ЕАСТ, въз основа на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, да вземат подходящи мерки и при необходимост да изменят съществуващите си схеми за помощ, за да ги приведат в съответствие с разпоредбите от настоящите насоки, в срок от дванадесет месеца след приемането им.

(85)

Държавите от ЕАСТ се приканват да дадат изричното си и безусловно съгласие за тези предложени подходящи мерки в срок от два месеца след датата на получаване на мерките. При липсата на отговор Органът ще приеме, че съответната държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.

(86)

Органът ще преразглежда настоящите насоки в съответствие с бъдещи изменения от страна на Комисията на съответното съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“.

(1) Тази глава съответства на съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“ (ОВ C 25, 26.1.2013 г., стр. 1).

(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010) 245 окончателен), прието с Резолюцията от 37-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП на 26 октомври 2011 г.

(3) Вж. член 12, параграф 4 от акта, посочен в точка 5вл от приложение XI към Споразумението за ЕИП (Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33) (ОВ L 116, 22.4.2004 г., стр. 60 и Притурка за ЕИП № 20, 22.4.2004 г., стр. 14), изменен с Директива 2009/140/ЕО (Директива за по-добро регулиране) (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37) (все още не е включена в Споразумението за ЕИП) и с акта, посочен в точка 5вл от приложение XI към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕО) № 544/2009 (ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 12) (ОВ L 334, 17.12.2009 г., стр. 4 и Притурка за ЕИП № 68, 17.12.2009 г., стр. 4).

(4) Вж. акта, посочен в точка 26л от приложение XI към Споразумението за ЕИП (Препоръка на Комисията от 20 септември 2010 г. относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) (ОВ L 251, 25.9.2010 г., стр. 35) (ОВ L 341, 13.12.2012 г., стр. 28 и Притурка за ЕИП № 70, 13.12.2012 г., стр. 32).

(5) Вж. например решението на Комисията по дело N 398/05 — Унгария, Развитие на данъчни стимули за широколентови връзки.

(6) Ресурсите на публично предприятие представляват държавни ресурси по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като държавните органи контролират тези ресурси. Решение от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия (C-482/99, Recueil, стр. I-4397). В съответствие с това решение трябва освен това да се прецени дали финансирането чрез публично предприятие може да бъде приписано на държавата.

(7) Решение от 24 март 2011 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия (съединени дела T-443/08 и T-455/08, Сборник, стр. II-1311, точки 93—95).

(8) Вж. например решението на Комисията по дело NN 24/07 — Чешка република, Общинска безжична мрежа в Прага.

(9) По подобен начин, ако мрежата е изградена или широколентовите услуги са осигурени, за да се задоволят собствените нужди на публичната администрация при определени обстоятелства, тази интервенция може да не предоставя предимство на стопанските предприятия. Вж. решението на Комисията по дело N 46/07 — Обединено кралство, Схема за мрежа на уелския публичен сектор.

(10) Решение на Комисията по дело SA.31687(N 436/10) — Италия, Широколентов достъп във Friuli Venezia Giulia (проект Ermes) и по дело N 407/09 — Испания, Xarxa Oberta.

(11) Вероятно е ползата от субсидията да бъде поне частично прехвърлена на оператори, които са трети страни, дори ако плащат възнаграждение за достъпа на едро. Наистина цените на едро често са регулирани. Регулирането на цените води до по-ниска цена от тази, която търговецът на едро иначе би могъл да постигне на пазара (и която може да бъде монополна цена, ако няма конкуренция с други мрежи). Когато цените не са регулирани, от търговеца на едро при всички случаи ще се изисква да образува цените си спрямо средните цени, прилагани в други области, в които конкуренцията е по-голяма (вж. точка 74, буква з) по-долу), което е вероятно също да доведе до по-ниска цена в сравнение с тази, която търговецът на едро иначе би могъл да постигне на пазара.

(12) Субсидиите за домашните потребители попадат извън обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(13) Като пример би могла да бъде посочена помощта за бизнес районите, вж. например решението на Комисията по дело N 626/09 — Италия, ДСП за промишлените райони на Lucca.

(14) Решение от 7 март 2002 г. по дело Италианска република/Комисия (C-310/99, Recueil, стр. I-02289, точка 65).

(15) Вж. решението на Комисията по дело N 237/08 — Германия, Помощ за широколентов достъп в Niedersachsen.

(16) Решение от 21 март 1991 г. по дело Италианска република/Комисия (C-303/88, Recueil, стр. I-1433, точки 20—22).

(17) Решение на Комисията от 11 декември 2007 г. по дело C 53/2006 — Нидерландия, Citynet Amsterdam — инвестиция на община Амстердам в мрежа „оптичен кабел до дома“ (FttH) (ОВ L 247, 16.9.2008 г., стр. 27).

(18) Насоки на Органа относно държавните гаранции (ОВ L 274, 26.10.2000 г., Притурка за ЕИП № 48, 26.10.2000 г., стр. 45), изменени с ОВ L 105, 21.4.2011 г., стр. 32, Притурка за ЕИП № 23, 21.4.2011 г., стр. 1.

(19) Според съдебната практика предприятията, натоварени с извършването на услуги от обществен икономически интерес, трябва да са били натоварени с тази задача с акт на публичен орган. В тази връзка услугата от обществен икономически интерес може да бъде възложена на оператор чрез предоставянето на концесия за обществена услуга, вж. решението от 13 юни 2000 г. по дело EPAC — Empresa para a Agroalimentação e Cereais, SA/Комисия (съединени дела T-204/97 и T-270/97, Recueil, стр. II-2267, точка 126) и решението от 15 юни 2005 г. по дело Fred Olsen, SA/Комисия (T-17/02, Recueil, стр. II-2031, точки 186, 188—189).

(20) Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg/Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH (C-280-00, Recueil, стр. I-7747), наричано по-нататък „решението Altmark“.

(21) Вж. http://www.eftasurv.int/media/state-aid-guidelines/Part-VI---Compensation-granted-for-the-provision-of-services-of-general-economic-interest.pdf (все още непубликувано).

(22) Вж. http://www.eftasurv.int/media/state-aid-guidelines/Part-VI---Framework-for-state-aid-in-the-form-of-public-service-compensation.pdf (все още непубликувано).

(23) Акт, посочен в точка 1з от приложение XV към Споразумението за ЕИП — Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 66/2012 (ОВ L 207, 2.8.2012 г., стр. 46 и Притурка за ЕИП № 43, 2.8.2012 г., стр. 56) (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).

(24) Акт, посочен в точка 1за от приложение XV към Споразумението за ЕИП, вж. Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 225/2012 от 7 декември 2012 г., все още непубликувано.

(25) Вж. точка 48 от насоките на Органа относно компенсацията, предоставяна за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес, и точка 13 от рамката относно държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга.

(26) Вж. точка 49 от насоките на Органа относно компенсацията, предоставяна за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес.

(27) Понятието „в близко бъдеще“ следва да се разбира като отнасящо се за период от три години в съответствие с точка 63 от тези насоки.

(28) В съответствие с принципа, посочен в точка 50 от насоките на Органа относно компенсацията, предоставяна за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес. Вж. също решението на Комисията по делo N 284/05 — Ирландия, „Регионална програма за широколентови връзки: мрежи в населени места (MAN)“, фази II и III и решението на Комисията по делo N 890/06 — Франция, Aide du Sicoval pour un réseau de très haut débit.

(29) Пасивната мрежова инфраструктура е като цяло физическата инфраструктура на мрежите. Вж. определението в речника.

(30) Една мрежа следва да бъде неутрална от технологична гледна точка и по този начин да позволи на търсещите достъп да използват всички налични технологии за предоставяне на услуги за крайните потребители.

(31) В съответствие с раздел 3.4, буква ж) от настоящите насоки.

(32) Ограничението се обосновава с факта, че след като бъде разположена широколентовата мрежа, предоставяща универсална връзка, пазарните сили са по принцип достатъчни за предоставяне на съобщителни услуги за всички потребители на конкурентни цени.

(33) По-конкретно тези предпазни мерки следва да включват задължение за разделяне на счетоводството и могат да включват също така създаване на отделен правен субект с различна структура от тази на вертикално интегрирания оператор. Този субект следва да носи единствената отговорност за спазване и изпълнение на задачата за предоставяне на УОИИ, с която е натоварен.

(34) Държавите от ЕАСТ определят според особеностите на всеки случай най-подходящата методология, за да гарантират, че предоставената компенсация ще покрие единствено разходите за осъществяване на задачата за предоставяне на УОИИ в белите петна в съответствие с принципите на пакета за УОИИ, като се вземат предвид съответните приходи и разумна печалба. Например предоставената компенсация може да се основава на сравнение между приходите, произтичащи от търговската експлоатация на инфраструктурата в рентабилните райони, вече обхванати от търговски оператори, и приходите, произтичащи от търговската експлоатация в белите петна. Всички печалби, надхвърлящи разумната печалба, т.е. печалби, които надхвърлят средната възвръщаемост върху капитала в този икономически сектор за разполагането на определена широколентова инфраструктура, могат да бъдат пренасочени за финансиране на УОИИ в нерентабилните райони, като останалите печалби могат да бъдат част от предоставената финансова компенсация. Вж. решението на Комисията по дело N 331/08, Франция, THD Hauts de Seine.

(35) Когато обаче бъдещата динамика на разходите и приходите е свързана с висока степен на несигурност и съществува сериозна асиметрия на информацията, публичният орган може и да приеме модели на компенсация, които не са изцяло ex ante, а по-скоро комбинация от ex ante и ex post (напр. чрез възвръщане на предоставените средства, така че да се позволи балансирано поделяне на неочакваните печалби).

(36) Например изкопни работи, полагане на кабели, вътрешно окабеляване. При разполагане на мрежи за оптични линии до домашни абонати тези разходи биха могли да представляват до 70—80 % от общия размер на инвестиционните разходи.

(37) За справка вж. бележка под линия 3 по-горе.

(38) Вж. също решението на Комисията по дело N 383/09 — Германия, Изменение на N 150/23008 Широколентов достъп в селските райони на Саксония. Този случай се отнася до ситуация, в която общите строителни работи, като пътната поддръжка, не представляват държавна помощ. Мерките, предприети от германските власти, представляват „общи дейности в областта на гражданското строителство“, които във всички случаи биха били осъществени от държавата с цел поддръжка. Възможността за поставяне на канали и широколентова инфраструктура при поддръжка на пътищата — и на разноски на операторите — беше обявена публично и не беше ограничена или насочена единствено към сектора за широколентов достъп. Не може обаче да се изключи, че публичното финансиране на тези строителни работи попада в обхвата на понятието за помощ по член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако те са ограничени до сектора за широколентов достъп или ясно насочени към него.

(39) Вж. например „Infrastrukturatlas“ на германския национален регулаторен орган, в който операторите доброволно споделят информация относно наличната инфраструктура и инфраструктурата, която евентуално може да се използва неколкократно.

(40) Трябва да се припомни, че регулаторната рамка за електронните съобщения дава възможност на компетентните национални органи да изискват от предприятията да предоставят необходимата информация, за да могат тези органи да установят, заедно с НРО, подробен опис на характера, наличността и географското местоположение на мрежовите елементи и съоръжения и да го предоставят на разположение на заинтересованите страни. Вж. член 12, параграф 4 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.

(41) Вж. например Решение на Органа № 231/11/COL — Бързо разгръщане на мрежа за достъп от следващо поколение в селските райони на община Tromsø (ОВ C 10, 2.1.2012 г., стр. 5 и Притурка за ЕИП № 2, 12.1.2012 г., стр. 3). Списъкът на всички решения на Комисията, взети съгласно правилата за държавна помощ по отношение на широколентовия достъп, може да се намери на следния адрес: http://ec.europa.eu/competition/sectors/telecommunications/broadband_decisions.pdf.

(42) Например заемите (за разлика от безвъзмездните средства) могат да бъдат полезен инструмент, за да се противодейства на липсата на кредити за дългосрочни инфраструктурни инвестиции.

(43) Това не засяга възможното прилагане на насоките на Органа относно регионалната помощ, посочени в точка 27.

(44) Вж. насоките на Органа за националната регионална помощ, приложими ratione temporis (напр. Насоки за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (ОВ L 54, 28.2.2008 г., стр. 1 и Притурка за ЕИП № 11, 28.2.2008 г., стр. 1).

(45) Обаче фактът, че определено дружество може да не е в състояние да предприеме даден проект без помощ, не означава, че е налице пазарна неефективност. Например решението на дадено дружество да не инвестира в проект с ниска печалба или в регион с ограничено пазарно търсене и/или слаба конкурентоспособност по отношение на разходите може да не е знак за пазарна неефективност, а по-скоро знак за добре функциониращ пазар.

(46) Сателитните системи също имат разходи за единица, но в по-голям мащаб, и следователно са по-независими от гъстотата на населението.

(47) Във връзка с общинското и регионалното финансиране вж. решенията на Комисията по дело SA 33420 (2011/N) — Германия, Breitband Lohr am Main и дело N 699/09 — Испания, Desarrollo del programa de infraestructuras de telecomunicaciones en la Región de Murcia.

(48) Често държавите — членки на ЕС, уведомяват за рамкови програми, в които се описва при какви условия може да се предостави общинско или регионално финансиране за внедряването на широколентови услуги. Вж. например дела N 62/10 — Финландия, Помощ за изграждане на високоскоростни широколентови мрежи в рядко населените райони на Финландия, N 53/10 — Германия, Федерална рамкова програма за подкрепа на канали, или N 30/10 — Швеция, Държавна помощ за широколентов достъп в рамките на програмата за развитие на селските райони.

(49) За справка вж. бележка под линия 3 по-горе.

(50) Вж. например Препоръката на Надзорния орган на ЕАСТ от 5 ноември 2008 г. относно релевантните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните комуникации, подлежащи на регулиране ex ante в съответствие с акта, посочен в точка 5вл от приложение XI към Споразумението за ЕИП (Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги) (ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 18 и Притурка за ЕИП № 36, 9.7.2009 г., стр. 1). Това ще увеличи прозрачността, ще намали административната тежест за местните органи и би могло да означава, че на НРО няма да се налага да анализират всяка държавна помощ поотделно.

(51) Вж. например Avis № 12-A-02 du 17.1.2012 relatif à une demande d'avis de la commission de l'économie, du développement durable et de l'aménagement du territoire du Sénat concernant le cadre d'intervention des collectivités territoriales en matière de déploiement des réseaux à très haut débit (становище на френския орган по конкуренцията във връзка с внедряването на широколентови мрежи с много висока скорост).

(52) Вж. например решенията на Комисията по дело N 237/08 — Германия, Помощ за широколентови връзки в Niedersachsen или дело SA.33671 — Обединено кралство, Предоставяне на широколентови услуги в Обединеното кралство.

(53) Вж. например решенията на Комисията по делo N 473/07 — Италия, Широколентови връзки в Alto Adige и делo N 570/07 — Германия, Широколентови връзки в селските райони в Baden-Württemberg.

(54) По-специално за насърчаване на внедряването на вече съществуващите широколентови решения, независимо дали те са наземни фиксирани или безжични мрежи, съществуващи на съответното място, или общодостъпни сателитни решения.

(55) Вж. например решението на Комисията по делo N 222/06 — Италия, Помощ за преодоляване на цифровото разделение в Сардиния.

(56) Това може да важи например за мобилните оператори по стандарт LTE (long-term evolution) или LTE advanced, ако по силата на своите лицензионни условия те са задължени да разположат своите мобилни мрежи в целевия район. По подобен начин, ако операторът, който има задължение за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ), получава компенсация за обществена услуга, никаква допълнителна държавна помощ не може да бъде отпусната за финансиране на същата мрежа.

(57) Този тип ефект може да бъде наречен „изтласкване от пазара“.

(58) Вж. например решението от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия (C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 78) и решението от 22 декември 2008 г. по дело Société Régie Networks/Direction de contrôle fiscal Rhône-Alpes Bourgogne (C-333/07, Сборник, стр. I-10807, точки 94—116).

(59) Например не следва да се счита, че маргиналните инвестиции, свързани само с модернизиране на активните компоненти на мрежата, отговарят на условията за отпускане на държавна помощ. По същия начин, въпреки че някои технологии за подобряване на медта (като векториране) биха могли да увеличат възможностите на съществуващите мрежи, те не изискват значителни инвестиции в нова инфраструктура и по тази причина не би следвало да отговарят на условията за отпускане на държавна помощ.

(60) Например модернизиране от основна широколентова мрежа към широколентова мрежа за ДСП. Също така някои модернизации на мрежа за ДСП (като например разширяване на оптична кабелна връзка по-близо до крайния потребител) биха могли да представляват радикална промяна. В райони, където вече са налице широколентови мрежи, прилагането на радикалната промяна трябва да гарантира, че използването на държавна помощ не води до дублиране на съществуващата инфраструктура. По подобен начин, ако съществуващата инфраструктура се модернизира леко и постепенно, например от 12 Mbps на 24 Mbps, малко е вероятно това да доведе до допълнителни възможности на услугата (и вероятно би облагодетелствало по непропорционален начин съществуващия оператор).

(61) Субсидираната мрежа следва да благоприятства конкуренцията, т.е. да допуска ефективен достъп на различни нива на инфраструктурата по начина, посочен в раздел 3.4, а в случая с подкрепата за разполагането на ДСП — и в точка 80.

(62) Вж. например решението на Комисията по дело SA.33671 — Обединено кралство, Предоставяне на широколентови услуги в Обединеното кралство.

(63) Такава обща методика може да бъде предоставена от Органа.

(64) Поради бързото технологично развитие други технологии в бъдеще също могат да бъдат в състояние да предоставят услуги за достъп от следващо поколение.

(65) Коаксиалните, безжичните и мобилните технологии използват до известна степен помощна инфраструктура, основана на нишки, което ги прави концептуално подобни на кабелната мрежа, използваща мед за предоставяне на услугата за частта от „последната миля“, която не е покрита от нишки.

(66) Крайната връзка с крайния потребител може да бъде осигурена чрез кабелни и безжични технологии. Като се има предвид бързото развитие на усъвършенстваните безжични технологии като LTE-Advanced и увеличеното разпространение на пазара на LTE или Wi-Fi, фиксираният безжичен достъп от следващо поколение (например основан на евентуално адаптирана мобилна широколентова технология) би могъл да бъде устойчива алтернатива на някои безжични ДСП (например FTTCab), ако са изпълнени определени условия. Тъй като безжичната среда е „споделена“ (скоростта на потребител зависи от броя на свързаните потребители в обхванатата площ) и по своята същност зависи от променящите се условия на околната среда, за да се осигури по надежден начин минималната скорост на абонат за теглене на данни, която може да се очаква от ДСП, може да се наложи фиксираните безжични мрежи от следващо поколение да бъдат разположени при известна степен на гъстота и/или в разширени конфигурации (като насочващи се антени и/или няколко антени). Безжичният достъп от следващо поколение въз основа на адаптирани мобилни широколентови технологии трябва също да осигури необходимото качество на услугата на потребителите на определено място, като същевременно се обслужват другите местещи се абонати в съответния район.

(67) Терминът „FTTx“ се отнася до FFTC, FTTN, FTTP, FTTH и FTTB.

(68) С помощта поне на стандарта за кабелни модеми „DOCSIS 3.0“.

(69) Вж. например решението на Комисията по дело SA.33671 — Обединено кралство, Предоставяне на широколентови услуги в Обединеното кралство.

(70) Ако понастоящем различията между район, в който се предлага само теснолентов интернет („dial-up“), и район, в който съществува широколентова мрежа, водят до това, че първият район може да се определи като „бял“, по същия начин район, в който липсва широколентова инфраструктура от следващо поколение, но все пак продължава да разполага с въведена основна широколентова инфраструктура, също би следвало да се счита за „бял район за ДСП“.

(71) В сравнение с други мрежи, които не достигат до крайния потребител (като FTTC), важна особеност на инфраструктурата на МСП за пренос (backhaul) е, че тя е отворена за взаимно свързване с други мрежи.

(72) Решение на Комисията по дело N 407/09 — Испания, Оптични нишки в Каталуния (Xarxa Oberta).

(73) Решения на Комисията по дело N 407/09 — Испания, Оптични нишки в Каталуния (Xarxa Oberta) и дело SA. 33438 — Полша, Широколентова мрежа за източна Полша.

(74) Тригодишният период започва от момента на публикуването на планираната мярка за помощ.

(75) В тази връзка операторът трябва да може да докаже, че в рамките на тригодишния период ще покрие значителна част от съответната територия и население. Например органът, предоставящ помощта, може да поиска от всеки оператор, който обявява интерес към изграждане на собствена инфраструктура в целевия район, да предостави в срок от два месеца надежден бизнес план, удостоверителни документи, като банково споразумение за заем, както и подробен график за разполагане на инфраструктурата. Освен това в срок от дванадесет месеца инвестициите следва да бъде започнати и следва да бъдат получени разрешения за повечето от правата на преминаване, необходими за изпълнението на проекта. За всеки период от 6 месеца могат да бъдат договорени допълнителни основни етапи от напредъка в изпълнението на мярката.

(76) Вж. например решенията на Комисията по дело N 607/09 — Ирландия, Широколентовото покритие в селските райони или дело N 172/09 — Словения, Разполагане на широколентов достъп в Словения.

(77) Същото предприятие може да експлоатира отделни фиксирани и мобилни мрежи в същия район, но това не променя „цвета“ на този район.

(78) Положението с конкуренцията се оценява въз основа на броя на съществуващите оператори на инфраструктура. В решението на Комисията по дело N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit беше изяснено, че присъствието на няколко доставчици на дребно по една мрежа (включително необвързан достъп до абонатната линия (Local Loop Unbundling — LLU) не превръща района в черен район, а територията остава сив район, тъй като присъства само една инфраструктура. В същото време съществуването на конкуриращи се оператори (на ниво търговия на дребно) ще се счита за указание, че макар и сив, въпросният район може да не е проблематичен от гледна точка на наличието на пазарна неефективност. Ще трябва да бъдат предоставени убедителни доказателства за проблеми с достъпа или качеството на услугите.

(79) В решението си по дело N 131/05 — Обединено кралство, Проект за широколентово покритие FibreSpeed в Уелс Комисията трябваше да оцени дали финансовата подкрепа, предоставена от органите на Уелс за изграждането на отворена, независима от преносен доставчик оптична мрежа, свързваща 14 бизнес парка, би могла да бъде определена за съвместима, въпреки че целевите райони вече са били обслужвани от основния мрежов оператор, който е предоставял линии под наем на регламентирани цени. Комисията установи, че линиите под наем, предлагани от основния оператор, са много скъпи, почти на недостъпни цени за МСП. Вж. още решенията на Комисията по дело N 890/06 — Франция, Aide du Sicoval pour un réseau de très haut débit и дело N 284/05 — Ирландия, „Регионална програма за широколентови връзки: мрежи в населени места (MAN)“, фази II и III.

(80) Освен спецификациите от точка 70 предоставящите помощта органи могат да вземат предвид показатели като: степен на проникване на най-високофункционалните услуги, прекалено високи цени за високофункционалните услуги (включително линии под наем за крайни потребители, както е описано в предходната бележка под линия), които водят до възпиране на внедряването и иновациите, услуги за електронно управление в процес на разработване, за които се изискват характеристики, надвишаващи тези на съществуващата мрежа. Когато в целевия район значителна част от гражданите и бизнес потребителите вече са достатъчно обслужени, трябва да се гарантира, че публичната интервенция не води до неоправдано изграждане на нова инфраструктура, която да измести съществуващата инфраструктура. В този случай публичната интервенция може да бъде ограничена само до мерки за „запълване на празнините“.

(81) Например дали вече съществуващата широколентова мрежа е била изградена въз основа на привилегировано използване/достъп до канали, които не са били достъпни за ползване или не са ползвани съвместно с други оператори на мрежа.

(82) Ако е налице само една инфраструктура, дори ако тази инфраструктура се използва — чрез необвързан достъп (LLU) — от няколко оператори на мрежи за електронни съобщения, това положение се смята за конкурентен сив район. Този район не се счита за „черен район“ по смисъла на настоящите насоки. Вж. също решението на Комисията по дело SA. 31316 — Франция, Programme national „Très haut débit“.

(83) Вж. решението на Комисията от 19 юли 2006 г. относно мярка C 35/05 (ex N 59/05) — Нидерландия, Широколентова инфраструктура в Appingedam (ОВ L 86, 27.3.2007 г., стр. 1). В това решение Комисията отбелязва, че конкурентните сили на конкретния пазар не са били надлежно взети под внимание. По-специално нидерландският пазар за широколентови услуги е бил бързоразвиващ се пазар, в който доставчиците на електронни съобщителни услуги, включително кабелните оператори и доставчиците на интернет услуги, са били в процес на въвеждане на широколентови услуги с много висок капацитет без никаква държавна подкрепа.

(84) Същото предприятие може да експлоатира отделни фиксирани и безжични мрежи за ДСП в същия район, но това не променя „цвета“ на този район.

(85) Вж. точка 47 по-горе.

(86) За подробната оценка може да се изисква започването на процедура по член 1, параграф 2 от част I от Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд.

(87) Това картографиране трябва да бъде направено въз основа на домовете, обхванати от дадена мрежова инфраструктура, а не въз основа на действителния брой домове или потребители, свързани като абонати.

(88) Например целеви райони, които са твърде малки, може да не предоставят достатъчно икономически стимули за участниците на пазара да участват в търгове за получаване на помощта, докато твърде големите райони могат да намалят резултата за конкуренцията от процедурата на подбор. Определянето на няколко процедури за подбор позволява също различни потенциални предприятия да се ползват от държавната помощ, като по този начин се избягва чрез мерките за държавна помощ да бъде допълнително засилен пазарният дял на един (вече доминиращ) оператор, като се облагодетелстват големи участници на пазара или се пречи на развитието на технологии, които биха били конкурентни предимно в по-малки целеви райони.

(89) Когато може да се покаже, че съществуващите оператори не са предоставили съдържателна информация на публичния орган за целите на картографирането, този орган ще трябва да разчита единствено на предоставената му информация.

(90) Вж. например решението на Комисията по дело N 266/08 — Германия, Широколентови връзки в селските райони в Bayern.

(91) Ситуацията е различна, когато публичен орган реши да разположи и управлява мрежата пряко (или чрез изцяло притежавано предприятие), какъвто е случаят например в решенията на Комисията по дело N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit и дело SA.33807 (2011/N) — Италия, Национален план за широколентов достъп. В тези случаи, за да се запазят резултатите от конкуренцията, постигнати след либерализацията на сектора на електронните съобщителни услуги в Съюза, и в частност конкуренцията, която съществува днес на пазара на широколентови услуги на дребно, в случай на публично управлявани субсидирани мрежи i) публично притежаваните оператори на мрежи ограничават своята дейност в предварително определените целеви райони и не разширяват дейността си, за да обхванат други икономически привлекателни райони, ii) публичният орган ограничава своята дейност до поддържането на пасивната инфраструктура и до предоставянето на достъп до нея, но не участва в конкуренцията на дребно с търговските оператори, и iii) трябва да е налице разделно водене на счетоводство за средствата, използвани за експлоатация на мрежите, и останалите средства на разположение на публичния орган.

(92) Акт, посочен в точка 2 от приложение XVI към Споразумението за ЕИП (Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114) (ОВ L 245, 7.9.2006 г., стр. 22 и Притурка за ЕИП № 44, 7.9.2006 г., стр. 18).

(93) Вж. например решенията на Комисията по дело N 475/07 — Ирландия, Национална схема за широколентови мрежи (NBS) и дело N 157/06 — Обединено кралство, Проект за широколентово покритие South Yorkshire Digital Region.

(94) Когато предмет на такава състезателна процедура за подбор е обществена поръчка, обхваната от директивите на ЕС за обществените поръчки 2004/17/ЕО (акт, посочен в точка 4 от приложение XVI към Споразумението за ЕИП (ОВ L 245, 7.9.2006 г., стр. 22 и Притурка за ЕИП № 44, 7.9.2006 г., стр. 18) или 2004/18/ЕО (акт, посочен в точка 2 от приложение XVI към Споразумението за ЕИП (ОВ L 245, 7.9.2006 г., стр. 22 и Притурка за ЕИП № 44, 7.9.2006 г., стр. 18), обявлението за обществена поръчка се публикува в Официален вестник на ЕС с цел да се осигури конкуренция на равнище ЕИП в съответствие с изискванията на тези директиви. Във всички останали случаи тръжната информация следва да се публикува поне на национално равнище.

(95) В случай че в резултат на състезателната процедура за подбор не се наберат достатъчен брой участници, изчислението на разходите, предложено от спечелилия участник, може да бъде разгледано от външен одитор.

(96) Ако поради технически причини не е възможно да се създаде национален уебсайт, следва да бъдат въведени регионални уебсайтове. Тези регионални уебсайтове следва да бъдат свързани помежду си.

(97) По отношение на географския район, определен в поканата за участие в състезателната процедура за подбор.

(98) Например мрежовите топологии, които позволяват пълен и ефективен необвързан достъп, могат да получат повече точки. Следва да се отбележи, че на този етап на развитие на пазара топологията „от точка до точка“ способства в по-голяма степен за дългосрочната конкуренция, отколкото топологията „от точка до много точки“, а разходите за разполагане са сравними, особено в градските райони. Мрежите „от точка до много точки“ ще могат да предоставят пълен и ефективен необвързан достъп само след като достъпът WDM-PON (wavelength-division-multiplexed passive optical network) бъде стандартизиран и изискан съгласно приложимите регулаторни рамки.

(99) За справка вж. бележка под линия 3 по-горе. Освен това когато държава от ЕАСТ избере модел на управление, при който субсидираната широколентова инфраструктура предлага само достъп до услуги на едро на трети страни, а не услуги на дребно, вероятното нарушаване на конкуренцията се намалява допълнително, тъй като този модел на управление на мрежата способства за избягване на потенциално сложни проблеми, свързани със свиване на маржовете и със скрити форми на дискриминация по отношение на достъпа. Вж. например SA.30317 — Високоскоростен широколентов достъп в Португалия.

(100) Когато мярката за държавна помощ се отнася до финансирането на нови пасивни елементи на инфраструктурата, като например канали или стълбове, до тях следва също да се предоставя достъп и да бъде неограничен във времето. Вж. например решенията на Комисията по дела N 53/2010 — Германия, Федерална рамкова програма за подкрепа за канали, N 596/09 — Италия, Преодоляване на цифровото разделение в Lombardia, N 383/09 — Германия, Изменение на N 150/08 Широколентов достъп в селските райони на Saxony, N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit.

(101) Например при мрежите за ДСП отправната точка следва да бъде списъкът на продуктите за достъп, включен в препоръката за ДСП.

(102) Ако държавната помощ се предоставя за финансиране на изграждането на канали, тези канали следва да бъдат достатъчно големи, за да съдържат няколко кабелни мрежи и решения „от точка до много точки“ и „от точка до точка“.

(103) Когато мрежовият оператор предоставя и услуги на дребно, в съответствие с препоръката за ДСП, това обикновено означава предоставяне на достъп най-малко 6 месеца преди старта на тези услуги на дребно.

(104) Ефективен достъп на едро до субсидираната инфраструктура може да бъде предоставен с помощта на подробно описаните в допълнение II продукти за достъп на едро.

(105) За справка вж. бележка под линия 3 по-горе.

(106) Например използването на достъп на едро от трети страни не може да се ограничава само до широколентовите услуги на дребно.

(107) Степента, в която размерът на помощта се взема предвид, може да варира в зависимост от ситуацията с конкуренцията в състезателната процедура за подбор и в целевия район. Следователно целевият показател ще бъде горната граница на цената на едро.

(108) За да се избегне изкуственото надуване на разходите от страна на операторите, държавите от ЕАСТ се насърчават да използват договори, които стимулират предприятията да намаляват разходите си с течение на времето. Например за разлика от договорите на база „разходи плюс“ договорът на база твърда цена ще даде на предприятието стимул да намали разходите си с течение на времето.

(109) Възвръщането не е необходимо в случай на инфраструктури, които са публична собственост и единствено с достъп на едро, управлявани от публичния орган с единствената цел да се предостави справедлив и недискриминационен достъп на всички оператори, ако са спазени условията, посочени в бележка под линия 93.

(110) Съгласно примерите за най-добри практики е удачно мониторингът и механизмът за възвръщане да продължат най-малко 7 години и всяка допълнителна печалба (т.е. печалба, по-висока, отколкото в първоначалния бизнес план или средната стойност за отрасъла) да бъде споделяна между бенефициера и публичните органи в съответствие с интензитета на мярката за помощ.

(111) Тази информация следва да се актуализира редовно (например на всеки шест месеца) и трябва да бъде на разположение във формати, които не са защитени с права.

(112) Тази информация следва да включва поне: освен информацията, която се оповестява публично съгласно раздел 3.4, буква й), датата, на която мрежата е въведена в употреба, продуктите за достъп на едро, броят на търсещите достъп страни и доставчиците на услуги в мрежата, броят на свързаните домове, степента на внедряване.

(113) Включително оператори на LLU.

(114) На този етап на развитие на пазара топологията „от точка до точка“ може да бъде свързана с ефективен необвързан достъп. Ако избраният участник в търга внедри мрежа с топология „от точка до много точки“, той трябва да поеме ясно задължение за предоставяне на ефективен необвързан достъп чрез WDM (wavelength division multiplexing) веднага след като достъпът е стандартизиран и се предлага в търговската мрежа. Докато необвързаният достъп чрез WDM стане ефективен, избраният участник има задължението да предоставя на търсещите достъп оператори продукт за виртуален необвързан достъп, възможно най-близък до физическия необвързан достъп.

(115) Ако операторите, които се явяват трети страни, са непреки бенефициери, когато получат достъп на едро, може да се наложи самите те да предоставят битстрийм достъп. Независимо от факта, че помощта е била отпусната само за пасивна инфраструктура, активен достъп също се изисква, например в решението на Комисията по дело N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit.

(116) Като CPE (Customer premise equipment или „оборудване в помещението на клиента“) или друго оборудване, необходимо за експлоатиране на мрежата. Ако се окаже необходимо да се модернизират някои части на мрежата с цел да се предостави ефективен достъп, това трябва да бъде предвидено в плановете на органите, отпускащи помощта, например: да се предвидят канали с подходящи размери, да се увеличи размерът на уличните кутии, за да се осигури ефективен необвързан достъп, и т.н.

(117) Строгото задължение за предоставяне на достъп има още по-решаващо значение за преодоляването на временното заместване между услугите, предлагани от съществуващите оператори на ADSL, и тези, предлагани от бъдещите оператори на мрежи за ДСП. Задължението за достъп ще гарантира, че конкуриращите се оператори на ADSL могат да прехвърлят своите клиенти към мрежи за ДСП веднага щом се създаде субсидирана мрежа, и така да започнат да планират собствените си бъдещи инвестиции, без да се накърнява конкурентоспособността им. Вж. например дело N 461/09 — Обединено кралство, Широколентова инфраструктура от следващо поколение в Cornwall и Isles of Scilly.

(118) Във връзка с това следва да се вземе предвид евентуалното продължаващо съществуване на специфичните пазарни условия, които са оправдали предоставянето на помощ за въпросната инфраструктура.

(119) Несъразмерното увеличение на разходите трябва да бъде доказано с подробно и обективно изчисляване на разходите от страна на органа, предоставящ помощта.

(120) Например вж. решенията на Комисията по дело N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit и по дело SA.33671 — Обединено кралство, Предоставяне на широколентови услуги в Обединеното кралство.

(121) Органът може да приеме други условия като част от анализа на пропорционалността с оглед на особеностите на случая и на цялостното балансиране. Например вж. решенията на Комисията по дело N 330/2010 — Франция, Programme national Très Haut Débit и по дело SA.33671 — Обединено кралство, Предоставяне на широколентови услуги в Обединеното кралство. Ако условията са изпълнени, следва да бъде предоставен достъп в рамките на срок, който е обичаен за конкретния пазар. В случай на конфликт органът, предоставящ помощта, следва да потърси мнението на НРО или на друг компетентен национален орган.

(122) Например в случай на пасивни фиксирани мрежи тя трябва да може да поддържа както топология „от точка до точка“, така и топология „от точка до много точки“ в зависимост от избора на операторите. По-специално в по-гъсто населените райони, ако отговарят на условията за държавна помощ, не би било от обществен интерес да се предоставя помощ за инвестиции в обикновено модернизиране на съществуващите мрежи, което не води до радикална промяна и по отношение на конкуренцията.

(123) Вж. точка 59 по-горе. Интервенциите, надхвърлящи равнището на централния офис, ще бъдат смятани вече за ДСП, а не за МСП. Вж. решението на Комисията по дело SA.34031 — Широколентов достъп от следващо поколение във Valle d'Aosta.

(124) Въз основа на надеждни инвестиционни планове за близкото бъдеще от три години в съответствие с точки 63—65.

(125) Например мрежите за ДСП не достигат до помещенията на крайния потребител с нишки в случай на мрежи FTTN, където нишките са инсталирани само до възлите (разпределителните кутии). Също така някои кабелни мрежи също използват нишки, достигащи до разпределителните кутии, и свързват крайните потребители с коаксиални кабели.

(126) Например в район, в който съществува FTTC или еквивалентна мрежа и модернизирана кабелна мрежа (поне DOCSIS 3.0), пазарните условия обикновено се считат за достатъчно конкурентни, за да се развиват в посока към предоставянето на свръхвисокоскоростни услуги, без да е необходима публична интервенция.

(127) Вж. например показателите в бележки под линия 81 и 82.

(128) Вж. точки 63—65 по-горе.

(129) Това обикновено е така, когато поради помощта участниците на пазара не могат да си възстановят инфраструктурни инвестиции, предприети в подходящ период, като се вземе предвид нормалният срок за амортизация. Следните (взаимосвързани) фактори ще бъдат най-вече взети под внимание: размерът на инвестицията, доколко е осъществена наскоро, изискваният минимален срок за получаване на достатъчна възвръщаемост на инвестициите и вероятното въздействие от въвеждането на нова субсидирана свръхвисокоскоростна мрежа върху броя на абонатите на съществуващите мрежи за ДСП и върху относителните цени за абонамент.

(130) ОВ L 73, 19.3.2009 г., стр. 23 и Притурка за ЕИП № 15, 19.3.2009 г., стр. 1. Вж. http://www.eftasurv.int/?1=1&showLinkID=15119&1=1.

Допълнение I

Типични интервенции за подкрепа за широколентов достъп

В съдебната си практика Комисията наблюдава някои най-често срещани механизми за финансиране, които държавите членки използват, за да насърчават внедряването на широколентов достъп, оценени съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, на който съответства член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Следният списък е примерен и не е изчерпателен, тъй като публичните органи могат да разработят различни начини за подпомагане на внедряването на широколентовия достъп или да се отклонят от описаните модели. Групите обикновено включват държавна помощ, освен ако инвестициите не се осъществяват в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (вж. раздел 2.2).

Отпускане на парични средства („финансиране на разликата“ (1)): в по-голямата част от проучените от Комисията случаи държавата от ЕИП (2) отпуска преки парични средства за инвеститорите в широколентови услуги (3), за да изградят, управляват и експлоатират мрежа за широколентов достъп (4). Тези безвъзмездни средства обикновено включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като безвъзмездните средства са финансирани с държавни ресурси и предоставят предимство на инвеститора при извършването на търговската му дейност при условия, които не биха били налични на пазара. В този случай бенефициери на помощта са както мрежовите оператори, получаващи безвъзмездни средства, така и доставчиците на електронни съобщителни услуги, желаещи достъп на едро до субсидираната мрежа.

Подкрепа в натура: в други случаи държавите от ЕИП подпомагат внедряването на широколентовия достъп чрез финансиране на разполагането на пълна широколентова мрежа (или на част от нея), която впоследствие се предоставя на разположение на инвеститорите в електронни съобщителни услуги, които ще използват тези мрежови елементи за собствените си проекти за внедряване на широколентов достъп. Тази подкрепа може да приема различни форми, като най често срещаната е тази, при която държавите от ЕИП предоставят пасивни широколентови инфраструктури чрез извършване на дейности в областта на гражданското строителство (например чрез прокарване на път) или чрез поставяне на канали или неизползвани оптични нишки (5). Тази форма на подкрепа създава предимство за инвеститорите в широколентови услуги, които спестяват съответните инвестиционни разходи (6), както и за доставчиците на електронни съобщителни услуги, които желаят достъп на едро до субсидираната мрежа.

Експлоатирана от държавата широколентова мрежа или части от нея: може да е налице държавна помощ и ако държавата, вместо да предоставя подкрепа на инвеститор в широколентови услуги, изгражда (части от) широколентова мрежа и я експлоатира пряко чрез клон на публичната администрация или чрез вътрешно дружество (7). Този модел на интервенция обикновено се състои от изграждането на публично притежавана пасивна мрежова инфраструктура, с цел да бъде предоставена на операторите на широколентови услуги чрез предоставяне на достъп на едро до мрежата при недискриминационни условия. Експлоатацията на мрежата и предоставянето на достъп на едро до нея срещу възнаграждение е стопанска дейност по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Изграждането на широколентова мрежа с оглед на търговската ѝ експлоатация представлява според съдебната практика стопанска дейност (т.е. към момента на изграждането на широколентовата мрежа вече може да е налице държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП) (8). Доставчиците на електронни съобщителни услуги, които желаят достъп на едро до публично експлоатираната мрежа, също ще бъдат считани за бенефициери на помощта.

Широколентова мрежа, управлявана чрез концесионер: държавите от ЕИП могат също да финансират внедряването на широколентова мрежа, която остава публична собственост, но чиято експлоатация ще бъде предложена чрез конкурентна тръжна процедура на търговски оператор, който да я управлява и експлоатира на равнището на услугите на едро (9). И в този случай, тъй като мрежата е изградена с оглед на експлоатацията ѝ, мярката може да представлява държавна помощ. Операторът, който управлява и експлоатира мрежата, както и доставчиците на електронни съобщителни услуги, които се явяват трети страни и които желаят достъп на едро до мрежата, също ще бъдат смятани за бенефициери на помощта.

(1) „Финансирането на разликата“ се отнася до разликата между инвестиционните разходи и очакваните печалби за частните инвеститори.

(2) Или всеки друг публичен орган, който предоставя помощта.

(3) Терминът „инвеститори“ означава предприятия или оператори на електронни комуникационни мрежи, които инвестират в изграждането и разполагането на широколентови инфраструктури.

(4) Примери за финансиране на разликата има в решенията на Комисията по дела SA.33438 a.o — Полша, Проект за широколентова мрежа в източна Полша, SA.32866 – Гърция, Внедряване на широколентов достъп в гръцките селски райони, SA.31851 – Италия, Широколентов достъп в Marche, N 368/09 – Германия, Изменение на държавна помощ за широколентов достъп, N 115/08 — Широколентов достъп в селските райони на Германия.

(5) Решения на Комисията по дела N 53/2010 — Германия, Федерална рамкова програма за подкрепа за канали, N 596/09 — Италия, Преодоляване на цифровото разделение в Lombardia, вж. също N 383/09 — Германия, Изменение на N 150/08 Широколентов достъп в селските райони на Саксония.

(6) Разходите по дейности в областта на гражданското строителство и другите инвестиции в пасивна инфраструктура могат да съставляват до 70 % от общата стойност на проект за широколентова инфраструктура.

(7) Решение на Комисията по дело N 330/2010 – Франция, Programme national Très Haut Débit, което обхваща различни интервенционни условия, сред които това условие, според което collectivités territoriales (районите на местно самоуправление) могат да експлоатират собствени широколентови мрежи като операция на régie (публично дружество).

(8) Решение от 24 март 2011 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия (съединени дела T-443/08 и T-455/08, Сборник, стр. II-1311).

(9) Решения на Комисията по дела N 497/2010 — Обединено кралство, SHEFA–2 Interconnect, N 330/2010 – Франция, Programme national Très Haut Débit и N 183/09 – Литва, Проект RAIN.

Допълнение II

Речник на техническите термини

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения. Определенията не засягат бъдещите пазарни, технологични и регулаторни промени.

Сегмент на достъпа сегмент „последна миля“, свързващ мрежата за пренос (backhaul) с помещенията на крайния потребител.

Мрежа за пренос (backhaul) частта от широколентовата мрежа, която представлява междинната връзка между опорната мрежа и мрежата за достъп и пренася данни към глобалната мрежа и от нея.

Битстрийм достъп доставчикът на достъп на едро инсталира връзка за високоскоростен достъп, която стига помещенията на клиента, и предоставя тази връзка на трети страни.

Неизползвани оптични нишки нишки без свързани системи за пренос.

Канал подземна тръба или кабелопровод, в които се полагат (оптични, медни или коаксиални) кабели на мрежа за широколентов достъп.

Напълно необвързан достъп: чрез физическия необвързан достъп се предоставя достъп до линията за достъп на крайния потребител и се позволява на системите на пренос на конкурентите да пренасят данни пряко по нея. При определени обстоятелства виртуалният необвързан достъп може да се смята за еквивалентен на физическия необвързан достъп.

FTTH (fibre to the home — оптични линии до домашни абонати): мрежа за оптични линии до домашни абонати, която достига до помещенията на крайните потребители с оптични елементи, т.е. мрежа за достъп, състояща се от влакнестооптични линии както в захранващия сегмент, така и в сегмента при абоната от мрежата за достъп (включително вътрешно окабеляване).

FTTB (fibre to the building — оптични линии до сгради): оптични линии до сгради, които достигат до помещенията на крайните потребители с влакна, т.е. влакната са обточени до сградата, но вътре в нея са използвани мед, коаксиален кабел или LAN.

FTTN (fibre to the nodes — oптични линии до възли): влакното свършва в улична кутия на разстояние до няколко километра от помещенията на потребителя, като крайната връзка е чрез мед (при мрежи от тип „влакно до уличната кутия/VDSL“) или коаксиален кабел (при мрежа от тип „кабел/DOCSIS 3“). Оптичните линии до възли често се разглеждат като временна, междинна стъпка към пълната мрежа FTTH.

Неутрални мрежи: мрежи, които могат да поддържат всички видове мрежови топологии. При мрежите FTTH инфраструктурата трябва да може да поддържа както топология „от точка до точка“, така и топология „от точка до много точки“.

Мрежа за достъп от следващо поколение: мрежи за достъп, които се основават изцяло или частично на оптични елементи и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики в сравнение със съществуващите основни широколентови мрежи.

Пасивна мрежа: широколентова мрежа без никакъв активен компонент. Обикновено се състои от строителна инфраструктура, канали и неизползвани оптични нишки и улични кутии.

Пасивен достъп на едро: достъп до преносна среда без електронен компонент.

„От точка до много точки“: мрежова топология, при която отделни клиентски линии са свързани с междинен пасивен възел (например улична кутия), където тези линии са агрегирани върху споделена линия. Агрегирането може да бъде или пасивно (със сплитери като при архитектура тип PON), или активно (като мрежа тип FTTC).

„От точка до точка“: мрежова топология, при която клиентските линии остават специализирани от помещенията на клиента до точката за достъп до градската мрежа.

Продукти за достъп на едро: достъпът дава възможност на даден оператор да използва съоръженията на друг оператор. Продуктите за достъп на едро, които могат да бъдат предоставени по субсидираната мрежа, са следните:

— мрежа FTTH/FTTB: достъп до канали, достъп до неизползвани оптични нишки, необвързан достъп до абонатната линия (необвързан достъп чрез WDM-PON или чрез оптично разпределително устройство ODF (optical distribution frame)) и битстрийм достъп;

— кабелни мрежи: достъп до канали и битстрийм достъп;

— мрежи тип FTTC (влакно до локален мрежов възел): достъп до канали, необвързан достъп до абонатната подлиния и битстрийм достъп;

— пасивна мрежова инфраструктура: достъп до канали, достъп до неизползвани оптични нишки и/или необвързан достъп до абонатната линия. В случай на интегриран оператор: задълженията за достъп (различаващи се от достъпа до пасивна инфраструктура) се налагат в съответствие с разпоредбите на препоръката за ДСП;

— широколентови мрежи, основани на ADSL: необвързан достъп до абонатната линия, битстрийм достъп;

— мобилни или безжични мрежи: битстрийм, споделяне на физически антенни мачти и достъп до мрежите за пренос (backhaul);

— сателитна платформа: битстрийм достъп.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 135

Издание на български език	Законодателство	Година 57 8 май 2014 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза	1

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
	Регламент за изпълнение (ЕС) № 467/2014 на Комисията от 7 май 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	21
	РЕШЕНИЯ
	2014/256/ЕС
*	Решение на Комисията от 2 май 2014 година за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС по отношение на изделия от преработена хартия (нотифицирано под номер С(2014) 2774) ( 1 )	24

	III Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 73/13/COL от 20 февруари 2013 година за изменение за осемдесет и девети път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез въвеждане на нова глава относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи	49

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	MA	41,8
	MK	101,4
	TN	43,5
	TR	74,0
	ZZ	65,2
0707 00 05	MK	51,1
	TR	124,7
	ZZ	87,9
0709 93 10	TR	106,4
0709 93 10	ZZ	106,4
0805 10 20	EG	49,6
	IL	58,8
	MA	47,3
	TN	68,6
	TR	54,5
	ZZ	55,8
0805 50 10	TR	87,3
0805 50 10	ZZ	87,3
0808 10 80	AR	95,8
	BR	84,2
	CL	101,2
	CN	126,1
	MK	26,2
	NZ	159,4
	US	160,8
	ZA	99,3
	ZZ	106,6