(1)

С решение от 19 ноември 2008 г. (3) Комисията реши да не повдига възражения срещу неотложните мерки, взети под формата на операция за осигуряване на ликвидност („liquidity assistance“, наричана по-долу „операция LA“) и на гаранция за някои елементи от пасива на Dexia (4). Комисията счита, че тези мерки са съвместими с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, като помощ за оздравяване на предприятие в затруднено положение и разреши тези мерки за период от шест месеца, считано от 3 октомври 2008 г., като уточни, че след този срок Комисията трябва да оцени повторно помощта като структурна мярка.

(2)

Белгия, Франция и Люксембург (наричани по-долу „заинтересованите държави членки“) уведомиха Комисията за първия план за преструктуриране на Dexia съответно на 16, 17 и 18 февруари 2009 г.

(3)

С решение от 13 март 2009 г. Комисията реши да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на всички помощи, предоставени на Dexia (5).

(4)

С решение от 30 октомври 2009 г. (6) Комисията разреши удължаване на гаранцията до 28 февруари 2010 г. или до датата на решението на Комисията за определяне на съвместимостта на мерките за помощ и плана за преструктуриране на Dexia.

(5)

На 9 февруари 2010 г. заинтересованите държави членки представиха на Комисията информация за предвидените допълнителни мерки, които допълват първоначалния план за преструктуриране на Dexia.

(6)

С решение от 26 февруари 2010 г. (7) (наричано по-долу „решение за условно разрешение“) Комисията разреши плана за преструктуриране на Dexia и превръщането на неотложните помощи в помощи за преструктуриране, при условие че се спазват всички ангажименти и условия, определени в посоченото по-горе решение.

(7)

Мерките за помощ, предоставени на Dexia, считано от септември 2008 г., които са одобрени от Комисията в решението ѝ за условно разрешение, се състоят в:

(8)

С цел проверка на правилното изпълнение на ангажиментите и условията, експерт, действащ от името на Комисията (наричан по-долу „независим експерт“), който може да извършва всякакви необходими проверки, представя подробен доклад на Комисията на всеки шест месеца.

(9)

В доклада си от 30 ноември 2010 г. независимият експерт е оценил, че не са спазени три от ангажиментите:

(10)

В доклада си от 29 април 2011 г. определеният експерт оценява, че освен неизпълненията, констатирани в доклада му от 30 ноември 2010 г., четири ангажименти не са спазени:

(11)

В доклада си от 26 септември 2011 г. определеният експерт оценява, че освен неизпълненията, констатирани в докладите му от 30 ноември 2010 г. и 29 април 2011 г., не са спазени два ангажимента:

(12)

В доклада си от 22 май 2012 г. определеният експерт оценява, че освен неизпълненията, констатирани в докладите му от 30 ноември 2010 г., от 29 април 2011 г. и от 26 септември 2011 г., три ангажимента не са спазени:

(13)

В доклада си от 5 октомври 2012 г. относно изпълнението на ангажиментите от Dexia (с изключение на Dexia Banque Belgique (100 % дъщерно дружество на Dexia SA, наричана по-долу „DBB/Belfius“) за целия период, обхванат от този доклад, а именно от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г.) определеният експерт оценява, че освен неизпълненията, констатирани в докладите му от 30 ноември 2010 г., от 29 април 2011 г., от 26 септември 2011 г. и от 22 май 2012 г., не е спазено задължението относно RAROC в нарушение на точка 3 от ангажиментите. Върху извадка от 218 заема, [15—20] заема, сключени през периода от 1 януари 2012 до30 юни 2012 г., представляващи обща сума от над [100—125] милиона евро, имат RAROC под 10 %.

(14)

Съгласно решението за условно разрешение Dexia се ангажира да продаде или да регистрира за търговия на фондовата борса 70 % от акциите си в италианското си дъщерно дружество Dexia Crediop до 31 октомври 2012 г. Независимият експерт предупреждава в доклада си от 5 октомври 2012 г., че Dexia не е предоставила информация за осъществяването на този ангажимент за първото полугодие на 2012 г. Въз основа на информацията, представена в предходните доклади обаче, независимият експерт продължава да смята, че Crédiop не […] и следователно не […] (13).

(15)

От лятото на 2011 г. Dexia се сблъсква с допълнителни трудности. Поради това заинтересованите държави членки предприемат допълнителни мерки за помощ и възнамеряват да приемат нови помощи.

(16)

На 7 октомври 2011 г. белгийските органи известиха Комисията за проект за закупуване на DBB/Belfius от белгийската държава. На 12 октомври 2011 г. Белгия уведоми Комисията за допълнителните мерки към плана за преструктуриране, одобрен с решение за условно разрешение, състоящ се в закупуване на DBB/Belfius от белгийската държава чрез придобиване от Dexia SA на 100 % от акциите на DBB/Belfius на цена от 4 милиарда евро.

(17)

С решение от 17 октомври 2011 г. (наричано по-долу „решение за откриване на процедурата във връзка с продажбата на DBB/Belfius“) (14), Комисията откри официална процедура по разследване относно мярката за продажба от Dexia и закупуване от белгийската държава на DBB/Belfius. Тази мярка касае закупуването от белгийската държава на DBB/Belfius и неговите дъщерни дружества (15), с изключение на Dexia Asset Management (наричано по-долу „DAM“). Загрижена за опазването на финансовата стабилност, Коисията реши също да разреши временно тази мярка. Тя бе разрешена за шест месеца, считано от датата на откриване по продажбата на DBB/Belfius (тоест до 16 април 2012 включително) или, ако Белгия представи план за преструктуриране на DBB/Belfius в срок от шест месеца, считано от решението за откриване на процедурата във връзка с продажбата на DBB/Belfius, докато Комисията приеме окончателно решение по тази мярка. Продажбата на DBB/Belfius е осъществена на 20 октомври 2011 г. На 1 март 2012 г. дружеството, именуващо се до тогава Dexia Banque Belgique, официално обяви новото си наименование — Belfius (16). Понастоящем DBB вече няма капиталови отношения с Dexia.

(18)

Комисията получи мнения на трети заинтересовани страни по този въпрос от страна на трети заинтересовани страни. Тя ги предаде на Белгия, като ѝ предостави възможност да ги коментира, и получи коментарите на Белгия с писмо от 19 април 2012 г.

(19)

На 17 април 2012 г. Белгия представи план за преструктуриране на DBB/Belfius. От 17 април 2012 г. до 23 ноември 2012 г. се проведоха множество срещи и конференции по телефона и бе подадена допълнителна информация.

(20)

На 26 ноември 2012 г. Белгия уведоми Комисията за окончателната версия на плана за преструктуриране на DBB/Belfius.

(21)

На 21 декември 2012 г. Комисията бе уведомена с писмо за ангажиментите на Белгия относно DBB/Belfius.

(22)

На 18 октомври 2011 г. заинтересованите държави членки информираха Комисията за комплекс от потенциални нови мерки с оглед на нов план за преобразуване или закриване на Dexia. В контекста на този набор от нови мерки, на 21 октомври 2011 г. Белгия уведоми Комисията за мярка за „Emergency Liquidity Assistance“ (наричана по-долу „ELA“), която се предоставя на DBB/Belfius от BNB.

(23)

На 14 декември 2011 г. Франция, Белгия и Люксембург също уведомиха Комисията, в контекста на този набор от нови мерки, за проект за временна гаранция на заинтересованите държави членки за рефинансирането на Dexia SA и Dexia Crédit Local (наричана по-долу „DCL“).

(24)

С решение от 21 декември 2011 г. (наричано по-долу „решение за временно разрешение“) (17), загрижена за опазване на финансовата стабилност, Комисията реши да разреши временно до 31 май 2012 г. временна гаранция за рефинансиране. Въпреки това обаче, имайки предвид факта, че временната гаранция за рефинансиране, закупуването на DBB/Belfius от Белгия и констатираните неизпълнения при изпълнението на ангажиментите и условията, предвидени в решението за условно разрешение, представляват важна промяна в условията за преструктуриране на Dexia, с това решение Комисията откри официална процедура за всички допълнителни мерки, свързани с преструктурирането на Dexia след приемането на решението за условно разрешение.

(25)

На 23 март 2012 г. Люксембург уведоми Комисията за продажбата на Dexia Banque Internationale на Люксембург (наричана по-долу „Dexia BIL“). Някои активи бяха изключени от обхвата на тази продажба. Precision Capital SA – инвеститорска група от Катар, трябваше да придобие 90 % от Dexia BIL, като останалите 10 % трябваше да отидат за люксембургската държава. С решение от 3 април 2012 г. (18) Комисията откри официална процедура по разследване относно продажбата на Dexia BIL. С решение от 25 юли 2012 (19) Комисията разреши продажбата на Dexia BIL.

(26)

На 21 и 22 март 2012 г. заинтересованите държави членки уведомиха Комисията за първи план за организирано преобразуване на Dexia (наричан по-долу „първия план за организирано преобразуване на Dexia“).

(27)

На 25 май 2012 г. заинтересованите държавите членки уведомиха Комисията за искане периодът на издаване на временната гаранция за рефинансиране да бъде удължен до 30 септември 2012 г.

(28)

На 31 май 2012 г. Комисията прие две решения.

(29)

С първото решение (наричано по-долу „решение за разширяване на процедурата“) тя реши официалната процедура по разследване да обхване всички допълнителни мерки за преструктурирането на Dexia, за да проучи първия план за организирано преобразуване на Dexia, представен от заинтересованите държави членки на 21 и 22 март 2012 г. (20) Също така тя покани заинтересованите държави членки да представят своите мнения и да предоставят всякаква полезна информация относно рекапитализацията на Dexia от Arcofin, за да установи дали решението за условно разрешение трябва да бъде оттеглено (вж. съображения 41 и 42 по-долу).

(30)

Във второто решение (наричано по-долу „решение за първо удължаване на гаранцията“) (21), Комисията одобри временно, докато вземе окончателно решение относно плана за организирано преобразуване на Dexia, първото удължаване до 30 септември 2012 г. на периода за издаване на временната гаранция от заинтересованите държави членки за рефинансирането на Dexia SA и DCL, като същевременно тази мярка бъде обхваната от официалната процедура по разследване на всички допълнителни мерки за преструктурирането на Dexia, откритата с решението за временно разрешение.

(31)

На 5 юни 2012 г. заинтересованите държави членки уведомиха Комисията за повишаване на тавана на временната гаранция до максималния размер на главницата от 55 милиарда евро. В своето решение от 6 юни 2012 (22) (наричано по-долу „временно повишаването на тавана на гаранцията“), Комисията разреши временно повишаването на тавана на гаранцията, докато вземе окончателно решение относно плана за организирано преобразуване на Dexia, като същевременно тази мярка бъде обхваната от официалната процедура по разследване на всички допълнителни мерки за преструктурирането на Dexia, открита с решението за временно разрешение.

(32)

На 7 септември 2012 г. заинтересованите държави членки уведомиха Комисията за искане периодът на издаване на временната гаранция за рефинансиране да бъде повторно удължен до 31 януари 2013 г. (с таван на гаранцията до максимален размер на главницата от 55 милиарда евро). В решението си от 26 септември 2012 (23) (наричано по-долу „решение за второ удължаване на гаранцията“) Комисията одобри временно, докато вземе окончателно решение относно плана за организирано преобразуване на Dexia, второ удължаване до 31 януари 2013 г. на периода за издаване на временната гаранция от заинтересованите държави членки за рефинансирането на Dexia SA и DCL, като същевременно разшири официалната процедура по разследване върху тази мярка.

(33)

На 26 ноември 2012 г. Белгия уведоми Комисията за окончателната версия на плана за преструктуриране на DBB/Belfius. На 17 декември 2012 г. Белгия уведоми Комисията с писмо за ангажиментите, свързани с преструктурирането на DBB/Belfius.

(34)

На 14 декември 2012 г. заинтересованите държави членки изпратиха на Комисията нов план за организирано преобразуване на Dexia (наричан по-долу „преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia“), който да замести първия план за организирано преобразуване на Dexia.

(35)

На 14 декември 2012 г. заинтересованите държави членки също уведомиха Комисията с известие озаглавено „Известие на френските органи до Европейската комисия“ относно „Представяне на обезпечаването на DMA от държавата, Caisse des Dépôts et Consignations и Banque Postale“ (наричано по-долу „операция за обезпечаване на DMA“).

(36)

На 17 декември 2012 г. заинтересованите държави членки уведомиха също и за писмо за ангажиментите относно преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia, както и писмо за ангажиментите относно операцията за продажбата на Dexia Municipal Agency (наричана по-долу „DMA“).

(37)

В съображение 104 на решението за условно разрешение Комисията отбелязва, че заинтересованите държави членки считат, че решението на някои от съществуващите акционери на Dexia, като Arcofin, да участват в увеличаването на капитала на банката, не включва никакъв елемент на държавна помощ. В съображение 130 на решението Комисията счита, че средствата, предоставени на Dexia в резултат на действията на Arcofin, не са държавни средства. Следователно в своето решение за условно разрешение Комисията стига до заключението, че инвестицията на Arcofin в Dexia не представлява държавна помощ, понеже тази операция не изпълнява едно от условията, посочени в член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(38)

На 7 ноември 2011 г. белгийските органи уведомиха за разширяването на режима на държавна гаранция, прилаган дотогава спрямо банковите депозити и смесените застраховките „Живот“, наричани „branche 21“. Това разширяване позволява и дяловете на физическите лица, които са членове на лицензирани финансови кооперации, да могат да се ползват от държавната гаранция.

(39)

Впоследствие Комисията се запозна с информация, която позволява да се смята, че инвестицията на Arcofin в Dexia може да е извършена със застраховки от страна на белгийските органи, от периода на инвестирането на Аrcofin в Dexia, и че членовете на Arcofin са защитени срещу риск от загуба (вж. раздел 3.1.2, съображения от 397 до 399 по-долу). Това би могло да означава, че рекапитализацията на Dexia от Arcofin е станала с държавни ресурси и че тя включва държавна помощ.

(40)

С писмо от 6 декември 2011 г. Комисията посочи на белгийската държава, че разширяването на гаранционния режим може да представлява неправомерна държавна помощ и поиска от Белгия да се въздържа от предприемане на всякакви допълнителни постъпки, целящи по-нататъшното изпълнение на тази мярка. По този повод тя спомена възможността да приеме, съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (24) (наричан по-долу „процедурен регламент“), решение, нареждащо на държавата членка да прекрати гаранционния режим, а именно да не предприема други мерки за прилагане на режима.

(41)

На 11 април 2012 г. Комисията изпрати писмо до заинтересованите държави членки, с което ги информира за намерението си да открие официална процедура по разследване с оглед отмяната на всички части на решението за условно разрешение, отнасящи се до участието на Arcofin в увеличаването на капитала на Dexia. Това писмо се опира на информация, която позволява да се счита, че всъщност участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia се прави от държавата, вследствие нейното уверение, че ще гарантира дяловете на физическите лица, които са членове на финансови кооперации като Arcofin.

(42)

На 16 май 2012 г. заинтересованите държави членки отговориха в писмо до Комисията, че няма основание за откриване на официална процедура по разследване и/или отмяна на решението за условно разрешение, по отношение на заключението, че участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia е свързано с държавни ресурси. С решението за разширяване на процедурата Комисията откри официална процедура по разследване относно участието на Arcofin в увеличаването на капитала на Dexia, като призова заинтересованите държави членки да представят своите мнения и да предоставят всякаква полезна информация, за да може да се установи дали решението за условно разрешение трябва да бъде отменено по отношение на рекапитализацията на Dexia от Аrcofin.

(43)

Освен това Комисията отбелязва, че решението за условно разрешение не е правилно изпълнено. Както това е описано по-подробно в раздел 1.2.2. от решението за разширяване на процедурата, определеният експерт многократно е отбелязал, че Dexia не е спазила някои ангажименти, предвидени в плана за преструктуриране и съгласно които предоставената на Dexia държавна помощ се счита съвместима с вътрешния пазар. Именно в докладите си от 30 ноември 2010 г., 29 април 2011 г., 26 септември 2011 г. и 22 май 2012 г. независимият експерт констатира, че не са спазени следните ангажименти:

(46)

Вследствие на тези пропуски от страна на Dexia относно спазването на ангажиментите, както е описано по-горе, с решението за разширяване на процедурата Комисията открива официална процедура по разследване. В това решение Комисията припомня, че поради неизпълнение на тези условия тя трябва да преразгледа съвместимостта на всички помощи, разглеждани в условното решение, и призовава заинтересованите държави членки да представят своите мнения и да предоставят всякаква полезна информация за оценката на тези мерки за помощ.

(47)

С настоящото решение се приключват едновременно официалната процедура по разследване, открита относно закупуването на DBB/Belfius, и тази, открита с решението за условно разрешение (и разширена с решението за разширяване на процедура, решението за първото удължаване на гаранцията, решението за увеличаване на тавана на гаранцията и решението за второто удължаване на гаранцията, по отношение на мерките по ELA, за гаранция за рефинансиране, за записване от DBB/Belfius на облигации, които са гарантирани от заинтересованите държави членки и са емитирани от Dexia SA и DCL) относно преструктурирането, а след това с преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia, включително операцията за прехвърляне на DMA.

(48)

Създадена през 1996 г. вследствие сливането между френската Crédit Local и белгийската Crédit communal, групата Dexia (наричана по-долу „Dexia“) е специализирана в предоставянето на заеми на представителите на местната власт, но сред клиенти ѝ фигурират също 5,5 милиона частни лица, основно в Белгия, Люксембург и Турция.

(49)

Dexia е организирана около холдинговото дружество майка (Dexia SA) и три оперативни дъщерни дружества, разположени във Франция (26) (DCL), в Белгия (DBB/Belfius) и в Люксембург (Dexia BIL). Тя включва по-специално дружество за ипотечно кредитиране DMA, което е дъщерно дружество на DCL. Групата включва също и други дъщерни дружества: Deniz Bank, Dexia Habitat, DKB Polska, DAM, Dexia Région Bail, Dexia Flobail, Dexia Bail, Dexia Israël и Dexia LLD. За по-подробно описание на Dexia, Комисията препраща към решението относно разширяване на процедура (27) и решението за откриване на процедура по разследване във връзка с продажбата на DBB/Belfius (28).

Фигура 1

Опростена структура на групата към 30 септември 2011 г. (т.е. преди извършването на прехвърлянията, обявени на заседанието на управителния съвет на Dexia от 9 октомври 2011 г.)

Dexia S.A.

100 %

99,9 %

99,8 %

100 %

Dexia Banque Belgique

Dexia Banque International - Люксембург

Deniz Bank

Dexia Credit Local

DCL вкл.: DCL NY.

DCL Canada, DCL Mexico.

DCL Holding Inc, DCL East,

DCL Israel

100 %

49 %

51 %

50 %

60 %

70 %

100 %

100 %

100 %

Dexia Insurance Belgique

Dexia Asset Management

RBS Investor Services

Dexia Sabadell

Dexia Municipal Agency

Dexia Sofaxis

Dexia Crediop

Dexia Kommunalbank Deutschland

(50)

От първото тримесечие на 2010 г. Dexia обединява в Legacy Portfolio Management Division инструменти, които се управляват в режим на ликвидационно управление (наричан по-долу „портфейл legacy“). Към 30 юни 2012 г. поетите задължения на Legacy Portfolio Management Division възлизат на 86,3 милиарда евро, които включват поетите задбалансови задължения; записаните в баланса поети задължения възлизат на 83,9 милиарда евро.

(51)

Заинтересованите държави членки предприеха организирано преобразуване на Dexia. На 20 октомври 2011 г. DBB/Belfius бе продадена на белгийската държава, а на 31 декември 2011 г. консолидираният баланс на Dexia (с деконсолидацията на DBB/Belfius към 1 октомври 2011 г.) възлиза на 413 милиарда евро. В рамките на организираното преобразуване Dexia се осъществява също така продажбата на RBC Dexia Investor Services (наричана по-долу „RBCD“), на 27 юли 2012 г., тази на Dexia BIL — на 5 октомври 2012 г. и на Denizbank — на 28 септември 2012 г.

(52)

В края на 2012 г. групата Dexia има следната структура:

Фигура 2

Структура на групата Dexia към 24 октомври 2012 г.

ОРГАНИЗАЦИОННА СХЕМА

Белгийско федерално правителство

5,73 %

Регионално правителство на Фландрия

2,87 %

Регионално правителство на Валония

2,01 %

Регионално правителство на Брюксел

0,86 %

Френската държава

5,73 %

Белгийски общини/ провинции

100 %

Holding Communal Brussels, Belgium

CDC

17,61 %

14,26 %

CNP

2,96 %

Ethias Finance SA

5,04 %

Group Arco Brussels, Belgium

10,19 %

Публични акционери

34,74 %

DEXIA S.A. Брюксел, Белгия

Dexiarall S.A., Paris, France

100 %

Associated Dexia Technology Services S.A., Luxembourg

99,40 %

DCL Investissements S.A. Paris, France

100 %

Dexia Nederland B.V. Amsterdam, Nederland

100 %

Dexia Asset Management Luxembourg S.A., Luxembourg

100 %

Dexia Participation Belgique S.A., Belgique

100 %

Dexia S.A., Etablissement Stable France Belgique

Dexia S.A., Luxembourg Branch

100 %

Dexia Crédit Local S.A., Paris, France

10 %

90 %

Dexia Holdings Inc, New York, U.S.A.

100 %

Dexia Crédit Local S.A., Paris, France

(53)

Затрудненията, които среща групата Dexia по време на финансовата криза през есента на 2008 г., са описани в решението за условно разрешение. Трудностите, пред които Dexia бе изправена неотдавна, могат да се резюмират, както следва.

(54)

Първо, задълбочаването на кризата на държавните дългове, пред която са изправени редица европейски банки, доведе до все по-голямо недоверие от страна на инвеститорите към банковите контрагенти, които вече не им позволява да получат финансиране в удовлетворяващи ги обем и условия.

(55)

Освен това поради прекомерната експозиция на групата Dexia към риска на държавните и подобни дългове, тя е предмет на повишено недоверие от страна на инвеститорите. Всъщност Dexia има в активите си множество заеми и/или облигации на държави и/или местни и регионални органи в държави, които според пазарите са рискови.

(56)

В допълнение, кризата на държавните дългове се случва, докато Dexia дори няма време да финализира осъществяването на своя план за преструктуриране. Тъй като осъществяването на плана за преструктуриране закъснява, профилът на ликвидния риск на групата се влошава. Това влошаване прави Dexia по-уязвима на недоверието на пазара, в сравнение с останалите европейски банки.

(57)

Потребностите от финансиране на Dexia се увеличават особено поради следните причини:

(58)

От началото на 2011 г. затрудненията на Dexia особено се отразиха на DBB/Belfius – структура, централизираща паричните потоци на групата.

(59)

При тези обстоятелства заинтересованите държави членки решиха на първо време да предоставят други мерки, за да подпомогнат Dexia, като прибягнат до нова мярка по ELA, предоставена от централната белгийска и френска банка, за отпускане на временна гаранция за рефинансиране и изготвяне на организиран план за преобразуване на групата.

(60)

Заинтересованите държави членки считат, че това, което е останало от групата, въпреки мерките, взети още от февруари 2010 г., е изложено на риск от „незабавна смърт“ (29), който може да бъде предотвратен само с организирано преобразуване на групата.

(61)

DMA е сред водещите европейски дружества за ипотечно кредитиране. Основен Основна негов предмет на дейност е рефинансирането на заеми или на ценни книжа чрез издаване на ипотечни облигации, един от важните компоненти на пазара на обезпечени облигации, „covered bonds“, в международен план. Като дружество за ипотечно кредитиране съгласно закона от 22 октомври 2010 г., DMA издава обезпечени облигации, характеризиращи се със законовото предимство, което касае приоритетно сумите от нейния актив използвани за плащане на лихвите по тези ипотечни облигации и изплащането им.

(62)

Активът на DMA включва единствено експозиции към допустими публични субекти като местните органи или техни обединения, или публични структури, намиращи се в Европейското икономическо пространство, в Швейцария, Съединените американски щати, Канада и Япония. Експозициите се материализират чрез заеми или облигационни книжа, които представляват вземания от тези публични субекти. Дяловете в дружества със специално предназначение или сходни „asset backed securities (ABS)“ също са допустими в баланса на DMA.

(63)

Пасивът на DMA се състои от две категории дългове: ипотечните облигации и други дългове, които са подчинени на първите. Активите, които не са финансирани с обезпечени дългове (прекомерно обезпечаване), се финансират със собствени средства и с дълг към DCL, единствен акционер на DMA. Коефициентът за прекомерно обезпечаване на дружествата за ипотечно кредитиране се изчислява, като всички елементи на актива („пул от обезпечения“) се отнасят към всички привилегировани дългове. DMA се ангажира да поддържа този коефициент по-висок или равен на 105 %, срещу законово определения минимум от 102 %.

(64)

Най-голямата част от активите в баланса на DMA са от търговската дейност на групата Dexia. Към 30 юни 2012 г. клиентският портфейл, „пулът от обезпечения“, включва 54,1 милиарда евро заеми и 17,6 милиарда евро ценни книжа, или общо 71,8 милиарда евро. Географското разпределение на портфейла от активи е 65 % за Франция и 35 % за останалите страни, главно европейски. Портфейлът за френските местни органи представлява сума от 37 милиарда евро, а този за публичните здравни заведения, сума от 6,6 милиарда евро.

Таблица 1

Клиентски портфейл на DMA

КЛИЕНТСКИ ПОРТФЕЙЛ НА DEXMA КЪМ 30 ЮНИ 2012 г. В МЛН. ЕВРО

(65)

Някои френски заеми от портфейла на DMA могат да бъдат квалифицирани като структурирани заеми. Към 31 август 2012 г. френските заеми на DMA (като експозиции, договори и брой на клиентите) се разпределят както следва по тип кредити (неструктуриран, сруктурирани, нечувствителни и чувствителни структурирани) и според класификацията на хартата Gissler (30) (вж. съображение 194) която измерва рисковете за структурата).

Таблица 2

Класификация на заемите

(66)

DMA има портфейл с 1 522„чувствителни заема“, чиято номинална стойност към 31 август 2012 г. е 9,4 милиарда евро. След период, през който по принцип лихвата, която трябва да плати клиента, е фиксирана и в повечето време е по-ниска от тази по „заем vanilla“ със същия матуритет, може да започне структурираният период на заема. Лихвата, която трябва да се плати тогава, се обвързва директно с базов индекс (лихвен индекс, валутен паритет и др.) по една малко или повече сложна формула. По този начин много заеми се индексират пряко с паритета евро-швейцарски франк. Поради кризата и силното покачване на швейцарския франк през последните години, лихвата, която клиентът трябва да плати е вече много по-висока от пазарната стойност.

(67)

Поради нивото на някои лихви плащани понастоящем, много клиенти решиха да заведат дело срещу DMA, повдигайки следните оплаквания: 1) липса или погрешно изчислен годишен процент на разходите (TEG), 2) неизпълнение от страна на DCL/DMA на задължението да информира и съветва и 3) нищожност на договора поради порок на съгласието. Към 30 септември 2012 г. 50 клиенти са призовали DCL/DMA в съда (за кумулирана неизплатена номинална стойност в размер на около [0—2,5] милиарда евро). В същото време множество заеми, чийто кумулиран номинален размер е 250 милиона евро, са в просрочие.

(68)

Както е посочено по-горе в описанието на решението относно разширяване на процедура, планът за организирано преобразуване, за който е изпратено уведомление на Комисията през април 2012 г., първоначално предвижда въвеждането на две гаранции: i) гаранция срещу съдебни спорове, предоставена от Dexia/DCL на купувачите на DMA за портфейла от чувствителни заеми (тази гаранция е насрещна гаранция за френската държава) и ii) гаранция за ограничаване на загубите, целяща да покрие кредитните рискове за целия портфейл на DMA.

(69)

За да може да се произнесе относно съвместимостта на тези гаранции с правилата за държавната помощ, Комисията натовари независим експерт да направи анализ на портфейла на чувствителните заеми и да прецени очакваните загуби. Анализът на тези загуби (кредитни рискове и рискове от загуби по съдебни спорове) се основава на няколко хипотези за промяна на базови индекси, които определят лихвата, която клиентът трябва да плати. Разликата между лихвата, която трябва да бъде платена и лихвеният процент, считан като „пазарен лихвен процент“, всъщност позволява да се определи вероятността за съдебно производство с оглед съществуващите съдебни спорове и да се изготвят различни сценарии за изхода от тях.

(70)

Въз основа на този анализ, извършен по поръчка на Комисията, тоталните загуби (загуби, свързани с неизплатените задължения, и загуби, свързани със съдебните производства) за DMA са [1,5—4,5] EUR при основен сценарий и [3—8] милиарда евро при сценарий в стресова ситуация. Заинтересованите държави членки смятат, че намаляването на чувствителността на тези заеми би могло да доведе до намаляване на загубите от порядъка на 70 % — 80 %.

(71)

Италианското дъщерно дружество Crédiop, от който DCL притежава 70 %, е активен на италианския пазар на финансови услуги за публичния и квазипубличния сектор (наричан по-долу „Public and Wholesale Banking“ или „PWB“) и неговият пазарен дял е около 20 %. Той финансира също и частни проекти в различни сектори. Към 30 юни 2012 г., неговият кредитен портфейл е 29,3 милиарда евро. Поради влошаване на кредитния рейтинг на Crédiop, неговата финансова нестабилност се засилва и DCL го финансира с 5 милиарда евро.

(72)

Решението за условно разрешение от 26 февруари 2010 г. предвижда делът от 70 % на Dexia в италианското ѝ дъщерно дружество Crediop да бъде прехвърлен или котиран на борсата преди края на октомври 2012 г. Това се оказва неосъществимо, както потвърждава независимият експерт (вж. съображение 55 по-долу).

(73)

DBB/Belfius е основно активна на белгийския пазар на финансовите услуги за публичния и квазипубличния сектор (наричан по-долу „Public and Wholesale Banking“ или „PWB“), финансовите услуги в областта на банкирането за граждани (наричани по-долу „Retail and Commercial Banking“ или „RCB“) и застрахователния пазар. Пазарният дял (31) на DBB/Belfius в Белгия е [10—15] % за кредити PWB, 13 % за спестяванията RCB, 15 % за ипотечни кредити RCB, 9,5 % за животозастраховане и 5 % за други застраховки. DBB/Belfius има около 3,8 милиона клиенти. Балансовата му сума е 233 милиарда евро в края на 2011 г., а коефициентът за платежоспособност съотношение базов собствен капитал от първи ред Базел II е 11,8 % в края на 2011 г. За 2011 г. DBB/Belfius регистрира нетна загуба след данъчно облагане от 1,37 милиарда евро.

(74)

Преразгледаният план за организирано преобразуване на Dexia включва по-специално продажба на продаваемите структури на групата, както и ликвидационно управление на всички останали структури и активи на групата.

(75)

Преразгледаният план за организирано преобразуване предвижда облигационният и кредитният портфейл по принцип да бъдат запазени до достигане на матуритет, с цел да се съхрани стойността им и да се избегне разпродажбата на активите („fire sales“). Dexia и заинтересованите държави членки ще проучат също и условията, при които групата би могла да извърши опортюнистично ускоряване на deleveraging (намаляване на задлъжнялостта), ако пазарните условия го позволяват.

(76)

Предложената стратегия ще доведе до значително намаляване на размера на баланса на Dexia. Към 30 юни 2012 г., той вече е 411 милиарда евро, тоест има намаляване от над 37 % спрямо размера на баланса на Dexia към 31 декември 2008 г. (651 милиарда евро), при предоставянето на първите държавни помощи. Активите на групата би трябвало да възлизат на [200—250] милиарда евро в края на 2013 г., след продажбата на DMA (с въздействие от [60—80] милиарда евро), като бъдат разпределени в заеми PWB ([80—100] милиарда евро), наследени активи ([60—80] милиарда евро), парични обезпечения и други активи ([40—60] милиарда евро). Активите след това ще се амортизират с около [10—20] милиарда евро годишно до 2017 г. През 2020 г. те ще станат [100—150] милиарда евро, от които [50-70] милиарда заеми PWB (с [30—50] % по-малко от тези в края на 2013 г.) и [30-50] милиарда наследени активи (с [30—40] % по-малко). През 2020 г. намаляването на баланса ще бъде [70—80] % спрямо 2008 г.

Фигура 3

Състав на активите на Dexia

[…]

(77)

Преразгледаният план за организирано преобразуване включва също и сравнение с алтернативната опция за преустановяване на плащанията последвано от фалит (сценарий за непосредствена ликвидация) без допълнителна държавна помощ и се прави заключение, че този сценарий не може да бъде правдоподобна опция, като се имат предвид рисковете за заинтересованите държави членки, свързани с искане за издадени в миналото гаранции за рефинансиране, влиянието върху финансовата стабилност, стабилността на пазарите на необезпечени дългови инструменти, на дериватите и на пазарите на държавни дългови книжа, социалните разходи и значителните непосредствени капиталови загуби.

(78)

През 2012 г. Dexia е използвала гаранцията за рефинансиране от заинтересованите държавите членки в размер на 73 милиарда евро (максимално ниво). Използването ѝ ще бъде сведено до [30—50] милиарда евро още през 2016 г. и постепенно ще намалява, докато стигне до [20—40] милиарда евро през 2020 г. При сценарий в стресова ситуация използването на гаранциите може да се увеличи с [10—20] милиарда евро още от 2013 г. и така да достигне [75—85] милиарда евро.

Фигура 4

Разбивка на използването на гаранциите

[…]

(79)

Потребностите от финансиране би трябвало да намалеят от [250—300] милиарда евро през 2012 г. до [100—150] милиарда евро през 2020 г. Прибягването до ELA би трябвало силно да се намали още от началото на 2013 г. (в края на септември 2012 г. по нея бяха осигурени над [10—20] милиарда евро) и да остане на ниво близко до 0, с изключение на 2016 г. ([10—20] милиарда евро), когато е предвидено Dexia да приключи с използването на собствените си ценни книжа с гарантирано покритие („own use“), за да се рефинансира от Евросистемата. Прибягването до финансиране от Централната банка (операции Евросистема) постепенно ще намалее, като собственото използване („own use“) на ценни книжа, гарантирани с обезпечения, ще се ограничи до [10—20] милиарда евро и през 2016 г. ще падне на 0. Това по-слабо прибягване до операции на Централна банка ще се компенсира с по-голямо използване на обезпечено финансиране (репо операции) и инвестиране на пазара на гарантираните ценни книжа. Евентуалните допълнителни потребности от финансиране ще се извършват в следния приоритетен ред: репо пазар, инвестиране в нови ценни книжа гарантирани от държавата, рефинансиране от централна банка (операции Евросистема) и усвояване по ELA.

Фигура 5

Финансов микс

[…]

(80)

Планът за организирано преобразуване се основава на макроикономически сценарии и на всички основни финансови хипотези, базиращи се на актуалното ниво на форуърдния лихвен процент. Така до 2014 г. се предвижда понижение с две степени на кредитните рейтинги на държавните дългови инструменти, което трябва да допринесе за запазването на сегашните нива на кредитните спредове, а валутните лихвени проценти да бъдат останат ниски по цялата крива. След това, от 2014 г. нататък, стабилизирането на пазарните условия трябва да доведе до постепенно увеличаване на лихвените проценти и конвергенция на кредитните спредове към историческата им средна стойност.

(81)

Рисково претеглените активи ((RWAs) трябва да се установят на 59,6 милиарда евро в края на 2012 г. През 2013 г. е предвидено увеличаване от [10—20] милиарда евро. То се дължи главно на прилагането на правилата Базел III, но също така и на предвиденото понижаване на кредитния рейтинг на редица държавни дългови инструменти, към които групата има експозиции. След това, от 2014 г. нататък RWAs трябва постепенно да намалеят с амортизацията в баланса. В края на 2020 г. те трябва да са [20—40] милиарда евро, тоест с [40—50] % по-малко от 2012 г.

(82)

През 2012 г. Dexia би трябвало да отчете загуби от 2,8 милиарда евро, а през 2013 г., от [0—2] милиарда. Връщането към печалба трябва да стане от отчетната 2018 г. ([10—20] милиона евро). Оперативните разходи ще намалеят значително от 2013 г. (547 милиона евро срещу 1,23 милиард евро), по-специално поради продажбата на Deniz Bank (-[400—500] милиона евро) и на другите структури. От 2013 г. до 2020 г. оперативните разходи ще намалеят постепенно с около [180—220] милиона евро. През 2013 г. цената на риска би трябвало да бъде [200—250] милиона евро и тя ще намалява постепенно, преди да се стабилизира на [50—100] милиона евро от 2017 г. нататък.

(83)

Следните продажби са осъществени преди представянето пред Комисията на преразгледания план за организирано преобразуване: закупуване на DBB/Belfius от белгийската държава (октомври 2011 г.), продажба на RBCD (юли 2012 г.), DenizBank (септември 2012 г.), BIL (октомври 2012 г.), Dexia Habitat (юни 2012 г.), DKB Polska (сделката е подписана на 7 ноември 2012 г.).

(84)

Преразгледаният план за организирано преобразуване включва също така:

(85)

Dexia въведе информационно-валоризационна методология за всички предвидени продажби, която е съобразена със значението на всяка предвидена продажба и я представи пред Комисията:

(86)

Ликвидационното управлението (тоест, без ново производство), считано от влизането в сила на преразгледания план за организирано преобразуване, на всички останали предприятия и активи на това, което е останало от групата (с изключение на специалните условия, предвидени за Crédiop): Dexia Sabadell, DKD, DKB, DCL America (DCL New York, DRECM, DCL Mexico, Dexia US Securities), DCL Dublin, DLG, Parfipar, DHI (FP, Global Funding), Dexia SA, CLF Banque, DCL Paris, Crediop, една година след настоящото решение.

(87)

От друга страна, Dexia ще положи максимални усилия, за да извърши ускорена продажба на облигационния портфейл, когато пазарните условия се подобрят и по този начин ще спази нормативно определените съотношения, при положение, че една такава продажба трябва да стане само ако няма съществено отрицателно влияние върху платежоспособността на Dexia.

(88)

Заинтересованите държави членки са поели ангажимент Dexia да може да се възползва, считано от датата на влизане в сила на договора за издаване на гаранции най-късно на 31 януари 2013 г., след подписване на продажбата на DMA, окончателният проект за която е представен на Комисията на 14 декември 2012 г. (наричан по-долу „договор за издаване на гаранция“), от окончателна гаранция за рефинансиране, резюмирана както следва:

(89)

Заинтересованите държави членки ще предоставят на Dexia SA и DCL съвместна гаранция за рефинансиране, от която 54,41 % за Белгия, 45,59 % за Франция и 3 % за Люксембург. В договора за издаване на гаранция, гаранцията на главницата ще бъде ограничена до 85 милиарда евро. Освен това гаранцията покрива лихвите и съпътстващите разходи.

(90)

Гарантираните облигации могат да бъдат издавани до 31 декември 2021 г., за максимален срок от 10 години.

(91)

Dexia SA и DCL няма да бъдат длъжни да предоставят обезпечения на заинтересованите държави членки, с изключение на втори залог, учреден в полза на заинтересованите държави членки, върху активите, предоставени като гаранции по ELА, пред централните банки, която се запазва.

(92)

DCL ще даде възможност на DBB/Belfius да закупи обратно облигациите, които е записала в DCL по схемата на договора за временна автономна гаранция, сключен на 16 декември 2011 г., при условие че DBB/Belfius запише едновременно нови облигации с икономически характеристики, равностойни на тези на DCL, които ще се ползват от окончателната гаранционна схема, и по-специално от посочения по-горе алгоритъм.

(93)

Комисионата за прилагане е 0,50 % върху 85 милиарда евро, като се приспадне вече платената комисиона в рамките на временната гаранция (32), която трябва да се разпредели само между Белгия и Франция в съотношение 53 % за Белгия и 47 % за Франция.

(94)

Месечната комисиона върху гаранцията за финансиране е с годишен процент от 0,05 %, освен върху сумата, инвестирана в BdF Gestion, докато BCE приеме принципа на цялостна компенсация, при която процентът на комисионата е идентичен с предвиденото в договора от 2011 г. (понастоящем 70 базисни пункта). Комисионата ще се разпредели между заинтересованите държави членки, с годишен размер от 0,01 % за Люксембург, а за останалата част в съотношение 53 % за Белгия и 47 % за Франция, от датата на влизане в сила на договора за гаранцията (след продажбата на DMA и преди 31 януари 2013 г.)

(95)

Освен това ценните книжа, емитирани след 21 декември 2011 г., за които има временни гаранции, като временно разрешените с решения на Комисията от 21 декември 2011 г., 31 май 2012 г., 6 юни 2012 г. и 26 септември 2012 г., ще продължат да се ползват от гаранциите до окончателния им падеж, стига да бъдат спазени условията за издаване на тези гаранции.

(96)

Въз основа именно на новите хипотези, залегнали в преразгледания план за организирано преобразуване на групата Dexia, който предполага разходи за финансиране, които влияят сериозно върху перспективите на групата, и по-специално на DCL, на 7 ноември 2012 г. Управителният съвет на Dexia SA прие интегрално намаляване на капитала, с който участва в Dexia SA. Вследствие това намаляване собствения капитал на холдинга Dexia стана отрицателен.

(97)

В уведомлението за преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia се посочва, че за да се придаде организиран характер на преобразуването на Dexia е важно да се стабилизира финансовото положение на групата и следователно, за да се справи с отрицателния собствен капитал на Dexia SA от 30 септември 2012 г. и на DCL от 31 декември 2012 г. За тази цел, белгийската и френската държава се ангажират да запишат изцяло увеличаване на капитала на Dехia с 5,5 милиарда евро, от този момент най-късно до 31 декември 2012 г., чрез резервирана емисия на преференциални акции с право на глас.

(98)

Сумата на рекапитализацията ще бъде записана на 53 % от Белгия (или 2 915 милиарда евро) и на 47 % от Франция (или 2 585 милиарда евро).

(99)

Съгласно член 598 от Белгийския търговски кодекс, цената на записания капитал е равна на средния курс на акцията при приключване на борсовата сесия на NYSE Euronext Brussels през последните 30 календарни дни, предшестващи решението на административния съвет на Dexia SA (от 14 ноември 2012 г.), с което се предлага на акционерите да се извърши увеличаване на капитала, тоест тя е 0,19 EUR.

(100)

Това увеличаване на капитала, резервирано за белгийската и френската държава, ще се изрази в предоставяне на тези държави на преференциални акции, които им дават предимство от 8 % годишно върху номиналната стойност на акциите, при всяко осъществявано от Dexia разпределяне на дивиденти. Общата сума на недостига на средства за дивиденти спрямо тези 8 % годишно е допълнителен ликвидационен елемент, който дава на държавите приоритетно право при разпределянето на евентуалния разпределим нетен актив при ликвидация. Преференциалните права на новите акции ще бъдат ограничени и/или прекратени при неспазване от страна на групата на някои прагове на съотношения съгласно пруденциалните изисквания.

(101)

Следователно всяко бъдещо подобряване на финансовото положение на Dexia ще е от полза, на първо място и главно, за белгийската и френската държава, с оглед на риска, който те поемат. Държавите членки посочиха, че предложеното решение ще отговори на изискването за споделяне на тежестта „burden-sharing“, дори ако то не спазва принципите, приложими за банковите рекапитализации, както са формулирани в съобщението на Комисията относно прилагането от 1 януари 2012 г. на правилата в областта на държавните помощи спрямо помощите, предоставени на банките в условията на финансовата криза (наричано по-долу съобщение за продължаване до 2011 г.) (33). Тези принципи препоръчват всъщност всяка рекапитализация да бъде доведена до значителна отстъпка по отношение на теоретичната стойност извън упражняване на правата на записване. Освен това характеристиките на операцията, и по-специално на приоритетните права, свързани с преференциалните акции (категория В), водят определено до икономическото разреждане на съществуващите акционери, защото чрез упражняване на правата, свързани с преференциалните акции, евентуалните намалявания на капитала биха били преимуществено за сметка на обикновените акции, така че делът на дружествения капитал, представляван от обикновените акции, би бил сведен до сума, клоняща към нула, а правото на притежателите на обикновени акции да им бъде заплатен намаления капитал би било сведено до почти нулева сума.

(102)

Dexia ще предназначи печалбата от увеличаването на капитала за изплащане на своите задължения към DCL и за създаване на ликвидни резерви за бъдещи загуби, както и за увеличаване на капитала на DCL с 2 милиарда евро, за да се увеличат нейните собствени средства съгласно счетоводните и пруденциалните правила за френските дружества, като същевременно запази паричен резерв от около 700 – 800 милиона евро.

(103)

Всички съществуващи връзки между Dexia и DМА ще бъдат премахнати в срок от максимум 6 месеца, считано от датата на сетълмент на операция DМА, с изключение на компютърните системи, чиято взаимосвързаност ще бъде преустановена в срок от 24 до 30 месеца, считано от същата дата.

(104)

Преразгледаният план за организирано преобразуване предвижда изтегляне на Dexia от пазари, на които преди това тя е присъствала, или с продажба на структури на трети лица, или с поставянето в режим на ликвидационно управление на остатъчните структури. Ликвидационното управлението се основава на отсъствието на всякакви нови заеми, с изключение на Crediop и DCL, както е посочено по-долу в съображения от 105 до 108.

(105)

За да се спазят регулаторните задължения на Crediop с оглед на нейното ликвидационно управление от този момент до 31 декември 2013 г., Crediop може да предложи ново финансиране на съществуващи клиенти в размер на 200 милиона евро, за период от една година, считано от окончателното решение на Комисията. Държавите могат също така да поискат от Комисията, след този едногодишен период, разрешение за допълнителна сума за ново финансиране за срок от една година, поради причини, свързани с финансовата стабилност.

(106)

DCL може да отпусне ново финансиране в границите на общо 600 милиона евро, между февруари и юли 2013 г. или между юни и ноември 2014 г., с оглед намаляване на чувствителността на чувствителните обезпечени кредити към DCL, в размер на 1,2 милиарда евро (заеми, предоставени на местните органи и класифицирани извън хартата Gissler или с рейтинг E3, E4 или E5 в хартата Gissler, или пък с резултат Cepcor (34) по-висок или равен на 11). Повишаването на икономическата стойност на неизплатените кредити в резултат на това се определя, като се взима предвид намаляването на риска от съдебен спор, породено от намаляването на чувствителността. Тази сума ще позволи от една страна да се намали с над 50 % риска (по-специално от съдебно производство), свързан със съответните заеми, а от друга страна, да се намали променливостта на обезпеченията и оперативния риск от хеджиране с комплексни деривативни продукти.

(107)

Потоците, свързани с операциите по намаляване на чувствителността на съществуващите заеми в DCL (след продажбата на DMA), ще бъдат от друга страна ограничени съгласно следните условия:

(108)

В този контекст на намаляване на чувствителността ще бъдат разрешени единствено следните операции: […]. Тази възможност за активно преструктуриране (присъщо ликвидационна – след като чувствителните кредити бъдат записани в баланса на DCL преструктурирани, портфейлът на DCL ще мине на управление в режим на ликвидационно управление) цели единствено да се ограничат, доколкото е възможно и осреднено, очакваните загуби от съществуващия портфейл при сценарий за ликвидационно управление. При всяко положение DCL няма да упражнява нова дейност stricto sensu (няма да има ново производство за нови клиенти).

(109)

Независим експерт ще бъде определен да следи за осъществяването на преразгледания план за организирано преобразуване и да представя доклад пред Комисията на всеки шест месеца, при същите условия, mutatis mutandis, като тези, които са предвидени в съображения 18 и 19 в приложение I към решението за условно разрешение.

(110)

В частност, независимият експерт трябва да представя на всеки шест месеца отчет пред Комисията за изпълнението на ангажиментите в преразгледания план за организирано преобразуване. Този доклад трябва да включва подробно описание на напредъка в осъществяването на преразгледания план за организирано преобразуване, и по-специално за 1) спазването на сумата и условията за намаляване на чувствителността на портфейла с чувствителни заеми на DCL; 2) спазването на тавана на новото финансиране, предоставено на съществуващите клиенти на Crediop; 3) спазването на графика на предвидените продажби, включващ датата на продажбата, счетоводната стойност на активите към 31 декември 2011 г., продажната цена, реализираните капиталови печалби или загуби и подробности за мерките, които остава да бъдат осъществени в контекста на преразгледания план за организирано преобразуване и 4) управлението и обособяването (ring-fencing) на DAM и Dexia Israël.

(111)

Преразгледаният план за организирано преобразуване включва ангажименти, автентичният текст на които е представен в приложение I.

(112)

В уводната част на писмото за ангажиментите, заинтересованите държави членки посочват, че ще се уверят, че преразгледаният план за организирано преобразуване, както и ангажиментите, ще бъдат цялостно осъществени.

(113)

Dexia няма да придобива дружествен капитал на други кредитни институции или инвестиционни посредници (35) или застрахователни дружества, освен с предварително разрешение на Комисията. Такова разрешение ще се изисква само за евентуалното придобиване от страна на Dexia на дялово участие с плащане на апортна вноска под формата на участия или дейности, направена в рамките на операция за продажба или обединяване (чрез сливане или чрез апортна вноска) на капитали или дейности, стига при подобна хипотеза въпросното дялово участие да не дава на Dexia, изключителен или съвместен контрол над структурата, която е бенефициер на вноската или е резултат от сливането. По изключение Dexia може да придобие миноритарно дялово участие от 40 % в Dexia Sabadell (с оглед поставянето ѝ в режим на ликвидационно управление) вследствие упражняване на опцията за продажба (пут-опция) на Banco Sabadell, като това придобиване още не е осъществено към датата на поемане на ангажиментите.

(114)

При условие че е спазила ангажиментите си по отношение на Dexia Région Bail, Dexia Flobail, Dexia Bail и Dexia LLD към датата на настоящото решение, Dexia се ангажира да не предоставя никакво финансиране вътре в новата група (тоест в размер над съществуващото ниво на финансиране вътре в групата към датата на настоящото решение) на структурите, които ще бъдат продадени съгласно съображение 122 („ring-fencing“) по-долу. Това няма да наруши нормативните задължения, които Dexia има като акционер в съответните структури, както и задължението ѝ да поддържа жизнеспособността на Dexia Israël и на DAM съгласно съображение 129 по-долу. В случай че при осъществяването на тези задължения е необходимо да се предоставят ново финансиране на съответните структури, Dexia предварително ще информира Комисията за това.

(115)

Dexia няма да използва статута си на банка, ползваща се от гаранция, или от други помощи от страна на заинтересованите държави членки за някои от своите ангажименти с цел търговска реклама по отношение на други трети лица, различни от „трети бенефициери“, както са определени в договора за гаранция, и няма да използва гаранцията за чисто арбитражни операции.

(116)

Както е посочено в преразгледания план за организирано преобразуване:

(117)

Без да се засягат операциите, които Dexia ще трябва по закон да извърши, или операциите, свързани с хибридните инструменти от първи ред 1 или от втори ред, които ще трябва да извърши съгласно договорите, сключени преди датата на настоящото решение, тя ще трябва да се въздържи от:

(118)

Dexia ще продължи да прилага принципите на заплащане, очертани в рамките на Г-20 и на съответните национални инстанции, по отношение на заплащането на членовете на управителните и изпълнителни съвети на Dexia SA и на основните оперативни единици на групата Dexia. Dexia ще изключи по-специално плащането на променливата част в заплащането на членовете на управителния съвет на Dexia SA ще сложи таван от 30 % от фиксираната част за размера на променливата част в заплащането на останалите сътрудници на Dexia SA и банковите ѝ дъщерни дружества, посочен в точка 2.5.1.1 от политиката във връзка с възнагражденията в Dexia, както е уведомено пред CBFA (37) на 15 март 2011 г.

(119)

Съгласно преразгледания план за организирано преобразуване, Dexia няма да предоставя нови заеми, считано от настоящото решение, освен когато въпросният субект е предмет на задължение за продажба съгласно съображение 122 по-долу. По смисъла на този ангажимент, не представлява „нови заеми“:

(120)

По изключение:

(121)

В допълнение потоците, споменати по-горе в точка 2, ще бъдат ограничени съгласно условията, предвидени в съображение 106 на настоящото решение.

Dexia ще изпраща на Комисията периодичен преглед на плана си за амортизация и намаляване на чувствителността на чувствителните заеми на DCL към 15 януари 2013 г. и 15 май 2014 г.

(122)

Dexia вече е извършила следните продажби:

(123)

Dexia ще извърши продажба на структурите, списъкът и графикът за които, са представени по-долу:

(124)

Отбелязаните по-горе ангажименти за продажба ще се считат за изпълнени, когато Dexia и купувачът сключат окончателен правно обвързващ договор (тоест договор, който не може да бъде прекратен едностранно от Dexia, без тя да плати неустойка) за продажба на цялостното дялово участие на Dexia в съответната структура или актив, дори и всички разрешения и декларации за липса на възражение от страна на компетентните надзорни органи да не са още получени в момента на подписване на договора, при условие че сетълментът се извърши най-късно шест месеца след подписването на договора за продажба.

(125)

Ако един от посочените тук ангажименти, свързани с продажбата, не е изпълнен, съответните държави членки ще предложат да бъде назначен синдик по продажбата на съответната структура до един месец след определената крайна дата за продажбата, съгласно условията, описани по-долу в съображение 132.

(126)

Преди всяка една от предвидените по-горе продажби (40), които предстои да бъдат извършени, Dexia ще държи в течение независимия експерт за страните, които са проявили интерес към придобиването на тези активи, и ще му предоставя цялата необходима и налична информация, за да може той да се увери в независимостта на потенциалния купувач. В срок от 15 работни дни Комисията ще съобщи на заинтересованите държави членки имената на страните, които според нея не отговарят на необходимите условия за независимост и целесъобразност, както и причините за своето решение. Тогава Dexia ще приключи процедурата за продажба с цитираните по-горе страни.

(127)

Dexia ще положи максимални усилия, за да извърши ускорена продажба на облигационния портфейл, когато се подобрят пазарните условия, и така да отговори на нормативните съотношения, като се има предвид, че една такава продажба трябва да стане, стига само тя да не окаже съществено отрицателно влияние върху платежоспособността на Dexia. Всяка година Dexia ще представя на Комисията преглед на тези възможности.

(128)

От датата на уведомлението за настоящото решение, структурите, които не са отбелязани по-долу в съображение 122 (сред тях ще бъде и Dexia Sabadell, след като придобиването, отбелязано в съображение 113, бъде в крайна сметка реализирано), ще се управляват ликвидационно (run-off), в частност, без ново производство по смисъла на съображение 119 по-горе.

(129)

Спазвайки дружествения интерес на Dexia SA и на групата Dexia, до ефективната продажба на DAM и Dexia Israël (и считано от момента на разяснението относно Dexia Israël, отбелязано по-горе в съображение 122, точка 10, Dexia:

(130)

Договорено е, до неговата продажба в рамките на една година, считано от днешното решение или от поставянето му в режим на ликвидационно управление, Crediop да бъде управляван отделно от групата Dexia. За да се гарантира, че всички решения на ръководството на Dexia, взети между датата на настоящото решение и осъществяването на продажбата [в рамките на една година, считано от настоящото решение или от поставянето на Crediop в режим на ликвидационно управление], ще отговарят най-добре на интересите на Crediop с оглед на неговата продажба [или на поставянето му в режим на ликвидационно управление], Dexia ще определи управител, на когото ще бъде възложено да гарантира отделянето на дейностите на Crediop, и ще следи той да работи напълно независимо, спазвайки ангажиментите, приложими за Crediop. Този управител, на когото е възложено да гарантира отделянето на дейностите, може да бъде генералният директор на Crediop. Той ще управлява Crediop, съобразявайки се с неговите интереси, консултирайки се с Dexia и под контрола на независимия експерт, както е посочено по-долу в съображение 138.

(131)

Определянето на управител, който да отговаря за отделянето на активите на Dexia Israël и DAM, не е необходио, тъй като тези две структури вече се управляват отделно към датата на настоящото решение, поради причините изложени в плана за оздравяване.

(132)

В случай че един от ангажиментите, отбелязани в съображение 123, точки 1—4, не е изпълнен в сроковете, посочени по-горе, и при отсъствие на одобрен от Комисията алтернативен ангажимент, френските, белгийските и люксембургските органи ще представят на Комисията за предварително одобрение, до един месец след определената крайна дата за продажбата, списък с до трима души за назначаване на синдик/синдици, на които да се възложи осъществяването на въпросните продажби.

(133)

Синдикът, на когото е възложена продажбата, трябва да бъде независим, да има необходимите компетенции и не трябва да бъде изправен пред ситуация на конфликт на интереси по време на упражняване на мандата си.

(134)

Ако Комисията отхвърли предложения/те синдик/ци по продажбата, Dexia и френските, белгийските и люксембургските органи ще предложат, в срок от един месец след известието за отхвърлянето, между един и трима нови кандидати, които също трябва да бъдат одобрени или отхвърлени от Комисията. Ако в крайна сметка всички предложени кандидати бъдат отхвърлени от Комисията, тя ще посочи синдик въз основа на мандат, одобрен от нея.

(135)

Френските, белгийските и люксембургските органи се ангажират Dexia да даде необходимите и подходящи пълномощия за представителство на синдика, на когото се възлага продажбата:

(136)

Синдикът, на когото е възложена продажбата, ще включи в договора(ите) за покупко-продажба при обичайните и разумни условия, които прецени като подходящи, за да бъде сключена продажбата до една година след неговото назначаване. Синдикът по продажбата ще организира процеса на продажбата, така че да осигури продажба […]. Продажбата или ликвидацията трябва да стане действителна в срок от максимум една година след изтичане на срока за продажба.

(137)

Разходите за услугите на синдика, на когото е възложена продажбата, ще бъдат поети от Dexia.

(138)

Белгийските, френските и люксембургските органи ще представят за предварително одобрение от Комисията, до един месец след настоящото решение, списък с до трима души, за назначаването на независим експерт, на когото ще бъде възложено да провери подробно прилагането на посочените по-горе ангажименти („независим експерт“) за срок от пет години, като този период може да бъде продължен по искане на Комисията. Независимият експерт трябва да притежава необходимите компетенции и не трябва да бъде в ситуация на конфликт на интереси по време на упражняване на мандата. Комисията може да одобри или да отхвърли предложения/те независим(и) експерт(и). Ако Комисията отхвърли предложения/те независим(и) експерт(и), на които се възлага продажбата, Dexia и френските, белгийските и люксембургските органи ще предложат, в срок от един месец след известието за отхвърлянето, между един и трима нови кандидати, които също трябва да бъдат одобрени или отхвърлени от Комисията. Ако в крайна сметка всички предложени кандидати бъдат отхвърлени от Комисията, тя ще посочи независим експерт. Разходите за услугите на независимия експерт ще се поемат от Dexia, без да се превишава обичайно исканото почасово заплащане за този тип услуга.

(139)

По време на действието на преразгледания план за организирано преобразуване, Комисията ще има постоянен достъп, без ограничение, до информацията, необходима за изпълнението на настоящото решение, с което се одобрява преразгледания план за организирано преобразуване. Тя ще може да се обръща директно към Dexia, за да получи необходимите обяснения и уточнения. Белгийските, френските и люксембургските ще сътрудничат изцяло за всички проверки, които Комисията, или евентуално независимия експерт, може да поиска.

(140)

На всеки шест месеца независимият експерт ще представя доклад на Комисията относно изпълнението на посочените по-горе ангажименти. Този доклад ще включва подробно описание на напредъка при осъществяването на преразгледания план за организирано преобразуване, в частност: 1) спазване на сумата и условията за намаляване чувствителността на портфейла от чувствителни заеми на DCL, посочени по-горе в съображения 120 и 121; 2) спазване на таваните за ново финансиране, предоставено на съществуващите клиенти на Dexia Crediop, както са посочени по-горе в съображение 120; 3) спазване на графика за предвидените продажби, посочен по-горе в съображение 122, включващ датата на продажбата, счетоводната стойност на активите към 31 декември 2011 г., цената на сделката, реализираните капиталови загуби или печалби и подробности относно мерките, които остава да бъдат осъществени в контекста на преразгледания план за организирано преобразуване; 4) предвидените по- горе в съображения 114 и 129 управление и обособяване (ring-fencing) на структурите, които ще бъдат продадени, и по-специално на DAM и Dexia Israël.

(141)

Този доклад трябва да бъде предаден до един месец след представянето на шестмесечните отчети и одобряването на годишните отчети, но при всяко положение преди 1 октомври и 30 април.

(142)

При изтичането на мандата на независимия експерт и до пълната амортизация на активите на Dexia, държавите членки трябва да представят пред Комисията годишен отчет, описващ състоянието на напредъка на процеса на организирано преобразуване.

(143)

Продажбата на DMA ще се осъществи най-късно до 31 януари 2013 г.

(144)

Ще бъде създадена нова кредитна институция (наричана по-долу „NEC“), на която DMA ще бъде 100 % дъщерно дружество. NEC ще бъде директно притежавана от Франция (75 %), CDC (20 % от преференциалните акции) и Banque Postale (5 %). По този начин DMA вече няма да се контролира от групата Dexia, а от Франция, CDC и Banque Postale.

(145)

Ще бъде създадено също така и смесено предприятие (наричано по-долу „СП“) със статут на посредник в банковите операции между CDC (35 %) и Banque Postale (65 %), което ще пусне в продажба нови заеми изключително за френските местни органи и публични здравни заведения и ще използва DMA като дружество за рефинансиране. DMA ще осигури също така рефинансирането, свързано с неизплатените суми по вече съществуващите отпуснати заеми.

Фигура 6

Структура на бъдещата банка за развитие, включваща DMA

35 %

65 %

Държави BE/Lux

Държава FR

CDC

LBP

75 %

Финансиране 12,5 млрд. евро

20 %

5 %

Dexia

100 %

NEC

СП

DCL

100 %

DMA

(146)

Banque Postale ще увеличава постепенно дела си в капитала на NEC. Цената, която Banque Postale ще трябва да плати, трябва да е пазарна цена, определена от експерт, и тя може да бъде проверена от Комисията. Banque Postale ще разполага с опция за постепенно изкупуване („кол-опция“) за част от акциите, притежавани от Франция, така че след цялостното упражняване на кол-опцията нейното участие в NEC да се увеличи постепенно с увеличаването на дела на неизплатените суми, свързани с новото производство по всички елементи на активите („пул от обезпечения“) на DMA. Кол-опцията може да бъде упражнена само от момента, в който делът на новото производство с произход Banque Postale или СП надхвърли […] % от пула от обезпечения на DMA. Всяка година Banque Postale ще може да упражнява кол-опцията за минимална част от […] % от капитала на NEC, 1) без участието на Banque Postale в DMA да надвишава дела на новото производство, създадено от Banque Postale или СП в пула от обезпечения на DMA, и 2) без Banque Postale да стане водещия акционер на NEC.

(147)

Правните процедури, свързани с продажбата на DMA, ще се извършат по следната обща схема: DCL ще внесе в NEC акциите на DMA и инструментите, персонала и средствата, необходими за управлението на DMA, след това ще продаде 100 % от капитала на NEC на държавата, CDC и Banque Postale. Продажната цена ще бъде 1 EUR.

(148)

По отношение на за цената Комисията отбелязва следните елементи, изтъкнати от одиторска фирма и заинтересованите държави членки.

(149)

В писмо с независима експертиза („оценка на справедливостта на цената“) от 10 октомври 2012 г. от фирма за финансов анализ, упълномощена от френските органи и CDC, е доказано, че „цена от 380 милиона евро за 100 % собственост върху NЕС (самата NЕС притежава 100 % от Dexia Municipal Agency „DMA“) съответства на приемлива цена за разумен инвеститор“ Уточнено е, че при тази оценка на цената е взет под внимание факта, че „Купувачите ще се ползват от общите и специфичните гаранции на активите и пасивите, като в това влиза и гаранция за валидността на отпуснатите заеми и на договорите за тях“ и са отразени:

Тази преоценка важи само ако е обвързана с общите и специфични гаранции и с механизма за синтетична продажба на чувствителните заеми. […]“  (41)

(150)

В писмото с независима експертиза е посочено също, че „стойността на NEC/DMA, имайки предвид отчитането на постепенното възстановяване на корекциите на стойността, индикативно възлиза на […] милиона евро при сценарий за ликвидационно управление на стойността“.

(151)

В обяснителната бележка относно операцията за продажба на DMA (наричана по-долу „обяснителна бележка за операцията за продажба на DMA“), заинтересованите държави членки посочват, че на първо време „е договорено цената на закупуване на DMA и на инструментите, персонала и средствата, прехвърлени от DCL, да бъде 380 милиона евро“ [бележка под линия: и че „страните са предвидили [Dexia] и DCL да предоставят множество гаранции като продавачи в рамките на продажбата на DMA: гаранция за изпълнение и гаранция относно спорове за […] чувствителните заеми, гаранция за ограничаване на загубите (stop-loss) над годишен праг от 10 базисни пункта за средния обем на неизплатените заеми, както и други общи и специфични гаранции“ (42).

(152)

Те посочват също така, че в един следващ момент са приели да се откажат от гаранцията за ограничаване на загубите, а след това и от „синтетичния трансфер на чувствителни заеми към баланса на DCL. Гаранцията на Франция, покриваща задълженията на DCL в това отношение, следователно също е оттеглена“ (43).

(153)

Според заинтересованите държави членки, това е направено „За да се вземат предвид тези две значителни промени в схемата за продажбата на DMA и за да се съхрани пазарният ѝ характер, продажната цена е намалена и определена на 1 EUR. При тази нова цена (която вече не зависи от нетната ситуация на DMA) е взето под внимание и оттеглянето на клаузата за корекция на цената“ (44).

(154)

След като припомнят, че в писмото за справедлива експертиза е посочено, че цената на DMA, инструментите, персонала и средствата, които са необходими за управлението на DMA е 380 милиона евро според първоначалната схема за продажба (която включва гаранциите и клаузата за корекция на цената), заинтересованите държави членки уточняват, че „Предвид оттеглянето на предвидените в тази схема гаранции и клауза за корекция на цената, както и промяната в баланса на DMA, наблюдавана през първите три тримесечия на 2012 г., коригираната цена от 1 EUR запазва абсолютно пазарния си характер.“ (45)

(155)

Френските органи считат, че е налице пазарна неефективност, свързана с финансирането на френските държавни здравни заведения и местни органи. Следователно френските органи, както и CDC и Banque Postale възнамеряват да изкупят обратно DMA (чрез обратното изкупуване на NEC, който притежава 100 % от DMA), с оглед да я трансформират в „банка за развитие“. Тази банка за развитие ще има обсег на действие, който се ограничава до коригирането на пазарната неефективност, свързана с финансирането на френските държавни здравни заведения и местни органи, като тази неефективност не може да бъде коригирана със сегашното предлагане на пазара. Френските органи представиха следните аргументи, за да докажат споменатата пазарна неефективност, както и необходимостта от създаване на банка за развитие:

(156)

Според френските органи през 2010 г. инвестициите, свързани с болниците, са възлизали на 6,5 милиарда евро (намаление от 4,5 % спрямо 2009 г.), след като от началото на 2000 г. те непрекъснато са нараствали. Тези инвестиции са финансирани в по-голямата си част чрез самофинансиране и субсидии. През 2010 г. нивото на хеджиране на инвестициите чрез средносрочната и дългосрочната задлъжнялост е 36 %.

(157)

Така потребността от средносрочно и дългосрочно годишно финансиране на държавните здравни заведения във Франция варира между 2 и 4 милиарда евро, според годината. Тя обхваща финансирането на инвестициите и изплащането на заемите с настъпил падеж.

(158)

Освен това тази потребност от финансиране обхваща мащабни инвестиционни проекти, по-специално в областта на недвижимата собственост, в контекст, в който коефициент на остарялост (поради който кумулираните амортизации достигат брутната стойност на дълготрайните активи и който през 2002 г. e стигнал историческото си ниво) наложи значителни инвестиции, за да се съхрани сградния фонд: между 1997 г. и 2002 г., коефициент на остарялост е нараснал от 50 % на 55 %. Следователно сравнението между разбивката на преките инвестиции по същност за 2010 г. и тази през 2002 г. ще покаже деформация на структурата в полза на частта „недвижима собственост“ и в ущърб на частта „оборудване“.

(159)

През следващите години потребностите от инвестиране би трябвало да са основно в две посоки. Ще трябва приоритетно да се отговори на основните предизвикателства, свързани със сигурността (прилагане на стандарти за противоземетръсно строителство, рискове от наводнение, отстраняване на азбеста, приоритетни рискове от пожар). След това ще бъдат осъществявани и инвестиционни проекти, свързани с качеството на предлаганите здравни грижи. И тук ще става въпрос главно за операции, свързани с недвижими имоти (строителство, реконструкции, преструктуриране и т.н.), които са по принцип мащабни инвестиции, при които не може да се избегне поне частичното прибягване до заеми.

(160)

Успоредно с това държавните здравни заведения имат и голяма потребност от краткосрочно финансиране, в размер на 3 милиарда евро годишно (със средно усвояване 50 %) поради голямата потребност от оборотни средства. Тази потребност се обяснява главно с разликата във времето между момента на плащане на осигурителните вноски на държавните здравни заведения и краткия срок за изплащане на разходите им.

(161)

По отношение на предлагането френските банкови институции не биха могли да поемат пазарния дял на Dexia. Към 31 декември 2012 г. общата сума на неизплатените задължения на здравните заведения е 22,8 милиарда евро. Исторически погледнато, този дълг в повечето случаи се поема от банковия сектор. Финансирането без посредник е наистина незначително (само 5,7 % от неизплатения дълг са под формата на облигационни заеми) именно поради наличието на голям брой малки здравни заведения: към 31 декември 2010 г. държавните здравни заведения са 1 034. На университетските болнични центрове, които представляват най-големите болнични заведения, се падат 99,1 % от всички облигационни емисии.

(162)

Dexia е имала далеч по-голям пазарен дял: през последните години от дейността си банката е покривала около [40—45] % от потребностите от средносрочно и дългосрочно финансиране и е предоставяла около една трета от линиите за ликвидност. В края на 2010 г. Dexia притежава в запас още [30—35] % от общия неизплатен дълг (вж. графиката по-долу).

(163)

Според френските органи, поради множество причини другите френски банкови институции не биха били в състояние да поемат оставените от Dexia пазарни дялове:

(164)

Поради тези конюнктурни и структурни причини, френските органи се опасяват от вероятността увеличаването на маржовете и малките обеми на пазара да предизвикат спонтанно увеличаване на частното предлагане, което да заеме мястото на Dexia и да отговори на търсенето от страна на френските държавни здравни заведения.

(165)

Местният публичен сектор във Франция включва на първо място местните органи, а именно общините и техните обединения, регионите и департаментите. Икономическата тежест на тези структури представлява поток от годишни разходи от порядъка на 220 милиарда евро (сумата на разходите по управлението и инвестиционните разходи). Инвестиционните разходи са били 50,4 милиарда евро през 2010 г. и 52 милиарда евро през 2011 г., тоест — от публичните инвестиции във Франция. Местните органи са основните субекти в областта на поддръжката и развитието на инфраструктурата във Франция.

(166)

Местните органи разполагат с различни ресурси за финансирането на тези разходи:

(167)

Тъй като размерът на новите заеми, предназначени за финансирането на инвестициите е по-висок от изплащането на заемите с настъпил падеж, с времето неизплатените задължения на местните органи стигат до 152 милиарда евро през 2011 г.

Таблица 3

Неизплатени дългове на френските местни органи към 1 януари 2011 г. (в милиарди евро)

(168)

Френските органи считат, че при прогнозирането на обемите на новите заеми за следващите години трябва да се вземат предвид няколко параметри, като i) промяната на приходите и разходите, свързани с управлението на местните органи, които ще определят самофинансирането; ii) инвестиционните потребности на местните органи, които частично са свързани с изборния цикъл. Срокът за проучване и осъществяване на проектите и волята те да се финализират преди края на местните избори във Франция ще доведат до намаляване на инвестициите в началото на мандата и до увеличаването им в края на мандата.

(169)

Освен това въз основа на данните, станали известни в края на 2011 г., бе направена симулация, целяща да предвиди потребността от заеми за публичния сектор според два сценария, различаващи се по способността на местните органи да осигурят постигането на разчетите за паричните потоци за тяхната функционална секция (46). Причините за тези трудности могат да бъдат различни: ниски данъчни приходи, централно блокиране на средства от дадена държава, като самата тя е ограничена по отношение на субсидиите или пък увеличаване на някои разходи като социалните помощи.

Таблица 4

Способност на местните органи да осигурят постигането на разчетите за паричните потоци за тяхната функционална секция

(170)

Потребността от нови заеми възлиза средно на 19,5 милиарда евро при сценарий 1-а, и на 21,5 милиарда евро при сценарий 1-б. Отнесена към неизплатените задължения, към края на 2016 г. тази потребност ще достигне респективно 175 милиарда евро и 185 милиарда евро.

(171)

Може да се получи и друг вариант — ограничаване на кредитоспособността на местните органи, дължаща се: i) или на волята на публичните органи за ограничаване на задлъжнялостта, ii) или на недостатъчно финансово предлагане. Независимо от причината, ограничаването на кредитоспособността би имало като последствие силно забавяне на инвестицията.

(172)

Според френската държава поддържането на постоянна стойност на неизплатените задължения би ограничило размера на новите заеми за периода между 12 и 14 милиарда евро. Тогава нивото на инвестициите ще бъде ограничено. При тази хипотеза инвестициите ще спаднат средно от 51,9 милиарда евро. през 2011 г. на 43,2 милиарда евро за периода 2012—2016 г., тоест на ниво, сравнимо с това от 2004/2005 г. и средно с 16 % по-ниско от инвестиционните нива според двата предишни сценария.

(173)

Такъв спад ще повлияе отрицателно върху развитието и поддържането на инфраструктурата в публичния сектор (транспорт, образование, околна среда, енергетика), както и върху нивото на дейността в сектора на строителството и благоустройството (за сведение, местните инвестиции представляват близо 75 % от строителните дейности).

(174)

В резюме, потребността от заеми на местните органи е предвидена като константна, дори нарастваща през следващите години. Единствено външни ограничения могат да я ограничат, с цената на чувствително намаляване на публичните инвестиции, защото местните органи имат малко алтернативни ресурси за финансиране.

(175)

Освен това други структури в публичния сектор също може да се нуждаят от заеми и да бъдат финансирани от дружества за ипотечно кредитиране: i) публичните болнични центрове, чиито неизплатени дългове се оценяват на 24 милиарда евро, а годишната им потребност от заеми на 3 милиарда евро; ii) организациите, предоставящи жилища на социално слаби лица, чийто неизплатен дълг се оценява на 100 милиарда евро (голяма част от които е гарантирана от местните органи) и чиято годишна потребност от заеми се оценява на около 15 милиарда евро; iii) други публични учреждения, използващи ресурси на държавата или на местните органи.

(176)

Общо пазарът на ниво местен публичен сектор, в широкия смисъл на думата, може следователно да бъде оценен средно на 40 милиарда евро годишно. Въпреки това новата банка за развитие ще финансира само местните органи и здравните заведения (а не целия публичен сектор във Франция).

(177)

В контекста на устойчиво търсене, предлагането на финансиране за публичния сектор беше силно намалено поради:

(178)

Заинтересованите органи отбелязват, че през 2012 г. тези различни елементи са принудили Caisse des Dépôts et Consignations отново да задели, както през 2011 г., спешен финансов пакет от 5 милиарда евро от спестовния фонд, предложен на цена EURIBOR + 3,20 %.

(179)

Таблицата по-долу представя оценка на размера на предлагането от страна на различните финансови институции за местния публичен сектор, в широкия смисъл на думата, а именно местните органи, болничните центрове и организациите, предоставящи жилища на социално слаби лица. Незадоволеното търсене е от порядъка на 7—8 милиарда евро. Ако дейността на новата банка за развитие не обхваща организациите, предоставящи жилища на социално слаби лица, целта на банката ще бъде да коригира незадоволеното търсене на финансиране на местните органи и държавните здравни заведения със сума до 8 милиарда евро.

Таблица 5

Оценка на размера на предлагането от страна на банковите институции за местния публичен сектор в широкия смисъл на думата

(180)

Това ограничение на предлагането е придружено от структурно увеличаване на цените от финансовата криза от 2008 г. насам. Цените, които са били около 100 базисни пункта под EURIBOR през първото шестмесечие на 2011 г., през второто шестмесечие са се качили над 200 базисни пункта.

(181)

Търсенето на пакета CDC е над три пъти по-високо от неговия обем: цената EURIBOR + 320 базисни пункта е следователно по-ниска от цената, която би уравновесила предлагането и търсенето в контекста на класически функциониращ пазар.

(182)

По-структурно погледнато, два елемента правят този пазар непривлекателен за универсалните банки: i) отсъствието на някои допълнителни приходи от заемите, по-специално поради задължението за депозити в държавната съкровищница; и ii) дългият матуритет на исканото финансиране (15 години и повече), в съответствие с техническата амортизация на инвестициите, но задължаващи финансиращите страни да привлекат ликвидности за аналогични периоди.

(183)

Френските органи отбелязват също така, че в другите европейски държави често се наблюдава присъствието на публични институции на този пазар и че те осигуряват повече от половината от потребностите на местните органи, като например: Cassa Depositi e Prestiti (CDP) в Италия, регионалните публични банки в Германия, PWLB (Public Works Loan Board) в Обединеното кралство, публичните финансови агенции в скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция).

(184)

Въз основа на посочените по-горе елементи, френските органи заключват, че създаването на банката за развитие ще допълни предлагането от страна на частните банки, които са структурно недостатъчни. Така ефектът от новото появяване на пазара би бил уравновесяване между търсенето и предлагането, а не отстраняване на вече присъстващи на него участници.

(185)

В изпратения на Комисията консолидиран бизнес план на DMA, NEC и СП са посочени следните основни елементи:

(186)

По отношение на текущото управление на неуредени активи, притежавани от DMA, осъществявано към днешна дата от DCL, то ще се осъществява от NEC. Тези функции на управление ще обхванат именно:

(187)

Освен това NEC ще предостави някои услуги на СП в подкрепа на дейността, свързана със заемите, предназначени изключително за френските местни органи и държавни здравни заведения. Тези услуги ще обхващат конкретно предоставянето на помощ за пускането на пазара и управлението на заемите, помощ за активно управление на нечувствителните заеми, както и услуги в областта на финансите и рисковете.

(188)

СП ще пусне на пазара заеми, които са изключително насочени към френските местни органи и държавните здравни заведения. Тези заеми ще бъдат вписани в баланса на Banque Postale, след това прехвърлени на DMA, която ще може да ги рефинансира посредством емисията от нови ипотечни облигации, когато тези заеми отговорят на условията за допустимост, за да бъдат включени в пула от обезпечения на DMA, както и на политиката на ангажираност на DMA.

(189)

Френската държава се ангажира да не позволи СП да предлага по-атрактивни условия за финансиране от тези, които предлагат другите търговски банки. СП не може да обявява в търговската си реклама оферти, които са по-атрактивни от тези на пазара. Условията за пускане на пазара на заеми за държавните здравни заведения трябва да гарантират съвместимостта на тези заеми с вътрешния пазар съгласно разпоредбите, приложими за държавните помощи.

(190)

От тези ангажименти личи, че дейността, свързана с новите заеми, ще бъде ограничена до заемите, наречени „plain vanilla“. По същество предлагането на СП ще бъде 1) сведено до средносрочни и дългосрочни кредити; 2) просто и прозрачно; 3) ще се ръководи от наличните препоръки (междуведомственото циркулярно писмо от 25 юни 2010 г., хартата за добро поведение, наречена Харта „Gissler“ и доклада на парламентарната комисия Bartolone).

(191)

Френските органи изтъкват, че ограничаването на заемите на СП до заеми plain vanilla ще позволи да бъдат задоволени идентифицираните потребности на клиентите, а именно простота, диверсификация, защита срещу неблагоприятни промени на пазарите. Това предлагане няма да включва продукти с лостов механизъм, продукти с наклон, валутни продукти, комплексни структурирани продукти с кумулативен структурен ефект и всякакви продукти, излагащи клиента на капиталови рискове.

(192)

Във всички случаи предлагането ще бъде адаптирано към характеристиките и големината на клиентите и за всеки нов продукт ще се обменя информация с Органа за пруденциален надзор.

(193)

СП ще предостави на клиентите ясна документация, представяща продуктите според класификацията на Gissler.

(194)

Хартата Gissler е аналитична таблица, включваща два критерия: референтен индекс и приложена структура. Тя разработва система за оценка в нарастващ ред на рисковете, достъпна за местните органи.

Таблица 6

Таблица на рисковете в хартата Gissler

(195)

СП ще ограничи предлаганите продукти до следните:

(196)

Френските органи подчертаха, че е изключено в категория 2 да се използват разлики между инфлационните индекси за еврозоната или между инфлационните индекси за други страни от еврозоната.

(197)

Освен това тези продукти не са достъпни за всички клиенти. Те зависят от размера на местните органи, съгласно следващата матрица:

Таблица 7

Категория продукти, достъпна според сегментирането на клиентите

(198)

Срокът на предлаганите заеми няма да надвишава 15 години, освен възможността за обезпечаване с ресурс за рефинансиране с по-дълъг срок, по-специално чрез емисията на ипотечни облигации със съответния матуритет.

(199)

Във всички случаи срокът на заемите за клиенти зависи от възможността DMA да се рефинансира за аналогични срокове.

(200)

За да се улесни намаляването на чувствителността, СП няма да предлага финансиране на клиентите, които имат съдебен спор или са в просрочие по вписани в баланса на DMA неизплатени заеми. Освен това ще има предварително съгласуване между СП и NEC преди всяко предоставяне на финансиране на клиенти, които имат чувствителни заеми.

(201)

Френските органи предлагат да се възложи на независим експерт да проверява спазването на тези условия за период от две години. След този период френските органи ще предоставят на Комисията подходяща информация, която да ѝ позволи да се увери, че тези ангажименти се спазват, и ако тя прецени за необходимо, ще може да предложи използването на услугите на независимия експерт да продължи.

(202)

Договорните отношения, касаещи предоставяне на услуги, от една страна от групата Dexia, а от друга страна, от DMA, NEC и СП, ще бъдат прекратени. Това прекратяване ще стане по принцип след преходен период, през който могат да бъдат запазени договорни отношения, които са точно определени и ограничени до тези, необходими, за да могат NEC, DMA и СП да бъдат в състояние да предоставят самите те съответните услуги.

(203)

По отношение на услугите извън сферата на информационните технологии, Dexia ще предостави определени услуги на NEC (а именно мониторинг на облигационния портфейл (48), търговски мониторинг на нефренските заеми (49), анализ на кредитния риск (48), вътрешна рейтингова система (48), оценка на ценните книжа (48) и одит (49)) за ограничен преходен период от 3 до 6 месеца, съобразно съответните услуги. NEC от своя страна ще предоставя на Dexia услуги (а именно, анализ на кредитния риск и услуги, свързани с вътрешната рейтингова система) за срок най-много от шест месеца.

(204)

По отношение на информационните технологии, преходният период ще трае от 24 до 30 месеца поради комплексния характер на репликацията и мигрирането на голям брой различни апликации и свързаните с тях бази данни.

(205)

Според френските органи основните потребности от финансиране на NEC и DMA ще бъдат свързани с:

(206)

Потребността от финансиране, свързано с обезпечение от DCL по вътрешни суапове (суапове между DMA и DCL), дадено на контрагенти на пазара (и неполучено от DCL от страна на DMA), днес възлиза на около [2—5] милиарда евро. В рамките на операцията за изкупуване на NEC (следователно на DMA), страните са се договорили, че NEC ще действа в качеството на брокер след сетълмент по вътрешните суапове, с други думи ще понесе тежестта на финансирането на потребността от парични обезпечения (cash collatеral), свързана с тези суапове. Ликвидните средства ще бъдат предоставени по пазарна цена (която ще бъде определена по методология, с която френските органи са се ангажирали), под формата на вноска от акционерите на NEC. DCL ще компенсира NEC, като плати компенсация за посредничеството в размер на 130 милиона евро.

(207)

Освен това DCL ще поеме ангажимент за сътрудничество с NEC, с цел през 2013 г. да реализира разделяне на секюритизациите „Dexia Crediop per la cartolarizzazione“ („DCC“), за да замести секюритизациите в пула от активи на DMA с базовите активи, които тогава ще бъдат притежавани директно. Това разделяне трябва да доведе до въвеждането на суапове между DMA и Crediop. Брокер по суаповете ще бъде NEC и това посредничество ще обуслови компенсацията от Dexia, която трябва да бъде изчислена по същия начин както компенсацията, определена за вътрешните суапове, уредени при приключването на продажбата на DMA.

(208)

В случай че се използват суапове (или други деривативни продукти), това ще става директно от NEC и/или DMA, без посредничеството на DCL.

(209)

Френските органи се ангажират крайните акционери на DMA да поддържат капитализацията на дружеството на достатъчно добро ниво с цел да може да се покрият евентуалните загуби от съществуващия портфейл, свързани с евентуална материализация на риска от съдебен спор при чувствителните заеми. Всяка бъдеща рекапитализация ще бъде представена на Комисията за предварително одобрение.

(210)

Крайните акционери на DMA ще допринесат за покриването на потребностите от финансиране на NEC и DMA съгласно следните принципи:

(211)

За частта от баланса на DMA, оценена на [20—40] милиарда евро към 30 септември 2012 г., която не съответства на съществуващи заеми, предоставени на френските местни органи и държавни здравни заведения, ще бъде въведено ликвидационно управление.

(212)

Всъщност, както личи от изложеното в предходните съображения, дейностите на NEC, DMA и СП ще се ограничат до финансирането на френските местни органи и държавните здравни заведения във Франция. Една част от неизплатените суми, които фигурират в баланса на DMA, обаче не е свързана с тези дейности. Тази част от неизплатените суми, която вече няма да съответства на извършваните от DMA дейности след продажбата на дружеството, ще се управлява ликвидационно и СП няма да може да отпуска заеми на други клиенти, които са френски местни органи и държавни здравни заведения.

(213)

Следва да се отбележи, че противно на това, което са предвидили според първоначалния им план за продажба на DMA, както това е представено в обяснителната бележка на френските органи от април 2012 г. и описано в раздел 2.3.5 от решението за условно разрешение, страните по сделката за продажба на DMA са се отказали Dexia SA и DCL да предоставят на DMA така наречената „stop loss“ гаранция при загуба от средната неизплатена сума от заемите, вписани в баланса на DMA, както и така наречената гаранция за чувствителни заеми, за портфейл от чувствителни кредити в размер на около 10 милиарда евро, която покрива едновременно загубите, свързани с евентуални съдебни спорове, и загубите в резултат от предоговаряне или преструктуриране.

(214)

Заинтересованите държави членки също се отказаха от първоначално предвидените държавни гаранции в рамките на сделката DMA: една насрещна гаранция от френската държава за задълженията на Dexia SA и DCL по чувствителни кредити в актива на DMA (51) и разширяване на гаранцията за рефинансиране на заинтересованите държави членки за средносрочните облигации на DCL по облигационна програма […], с цел да се избегне задействането на клаузи за предсрочно погасяване в случай на съществена продажба на активи.

(215)

Освен това е предвидено, че при продажбата на NEC „DCL и [Dexia] няма да предоставят гаранция за заемите, i) сключени от DCL и прехвърлени на DMA или ii) сключени от DCL за сметка на DMA, или iii) директно сключени от DMA“ (52). Така NEC и DMA по принцип ще понесат загубите, свързани с тези три вида заеми, по-специално загубите, свързани с нередности или несътоветствия засягащи тези заеми, тяхното съществуване и валидността им. Обаче „DCL ще продължи да носи наказателна отговорност по отношение на щети, за които DCL е осъдена да плати на заемополучателя, съгласно условията на договора за заем, i) за понесената от заемополучателя вреда, пряко причинена от неизпълнението от страна на DCL на договорните, законовите и подзаконовите ѝ задължения и ii) които не са последствие от анулиране на съответния договор за заем, промяна на едно или няколко от условията на договора, или които не целят да поставят заемополучателя в положение подобно на това, в което той би се оказал, ако по договора за заем или по едно или няколко от неговите условия е произнесено съдебно решение за отмяна или изменение.“ (53)

(216)

Според френските органи „DMA, NEC и СП, чиито дейности ще се сведат до финансиране на френските местни органи и държавни болници, ще учредят заедно „банка за развитие“ “ (54).

(217)

Френските органи посочиха, че има нужда от банка за развитие, за да се преодолее пазарната неефективност, констатирана във финансирането на местните органи и френските държавни болници. Органите представиха и анализи, според които годишното търсене на финансиране за тях е от порядъка на 20—24 милиарда евро, докато предлагането от страна на банките е ограничено около 10 милиарда евро.

(218)

Този дисбаланс се дължи именно на оттеглянето на Dexia, която държеше около [40—50] % от пазара.

(219)

Ангажиментите, свързани със сделката за продажбата на DMA и създаването на новата банка за развитие, са следните, като автентичният текст е даден в приложение III:

(220)

Най-късно до 31 януари 2013 г. DCL ще продаде 100 % от капитала на NEC на френската държава, CDC и Banque Postale на цена от 1 EUR, описана от заинтересованите държави членки като „пазарна цена“, съответстваща на цената на закупуване на DMA и на тази на прехвърлените инструменти и средства от DCL или предоставени на разположение на NEC, най-късно до датата на продажбата на DMA.

(221)

Banque Postale може да увеличи дяловото си участие в капитала на NEC по пазарната цена, съгласно оценката на независими експерти и по общоприети методи, използвани в подобни случаи, за да може нейното дялово участие в капитала на NEC в крайна сметка да се изравни с дела на неизплатените суми, свързани с новото производство в пула от обезпечения на DMA.

(222)

Полето на дейност на СП ще се ограничи до финансирането на френските местни органи, както и това на френските държавни здравни заведения. Изтъргуваните заеми първо се вписват в баланса на Banque Postale, след това се прехвърлят на DMA, при условие че са в съответствие с политиката за ангажираност на DMA (55). Заемите, които не отговарят на критериите. поставени от настоящия ангажимент, не могат да бъдат прехвърлени на DMA.

(223)

Продуктовото предлагане на СП ще бъде просто, съставено от продукти „plain vanilla“, съгласно прости и прозрачни методи на ценообразуване. Тя ще отговаря на условията, описани в одобреното обяснителна бележка, изпратена на Комисията на 8 октомври 2012 г. (приложение IV, точка б) към настоящото решение).

(224)

Финансирането ще се предлага на френските местни органи и на френските държавни здравни заведения при пазарни условия, които няма да бъдат по-атрактивни от тези на другите търговски банки. Това ще означава по-специално забрана за СП да обявява в търговската си реклама оферти, които са по-атрактивни от тези на пазара. Също така ще бъде възложено на синдика, отговарящ за мониторинга, да определи реда за контрол върху спазването на този ангажимент.

(225)

Дейностите на NEC, DMA и СП са разрешени за период от 15 години, като се уточнява, че след изтичането на този период и без това да засяга ангажимента, изложен по-долу в съображение 227: 1) одобрението на дейностите, свързани с финансирането на местните органи, ще бъде продължено при същите условия, стига все още да има неефективност на пазара; 2) за дейностите, свързани с финансирането на държавните здравни заведения, продължението на това одобрение ще се обуславя от доказването на пазарна неефективност.

(226)

Три години след датата на окончателното решение френските органи ще могат да поискат от Комисията да провери дали общият бизнес план на NEC, DMA и СП отговаря на стандартите за доходност на търговска банка, с оглед тяхната трансформация в търговска банка, при условие че това бъде одобрено от Комисията.

(227)

Договорните отношения относно предоставянето на услуги, от една страна от групата Dexia, а от друга страна от NEC, DMA и СП, се ограничават до тези, които са описани в обяснителните бележки от 8 и 11 октомври 2012 г., приложени към настоящото решение (приложения IV, точки в) и г) към настоящото решение) и те ще се фактурират по пазарни цени.

(228)

За период от пет години, считано от окончателното решение, DMA, NEC и СП няма да придобиват предприятие или дялови участия в такова. Това се отнася както за предприятията, които имат правен статут на дружество, така и за всички активи, съставляващи дружество.

(229)

С изключение на дивидентите, плащани от DMA на NEC, DMA, NEC и СП няма да разпределят под никаква форма дивиденти върху техните акции до 31 декември 2015 г. DMA, NEC и СП няма да плащат купони, освен ако има договорно задължение в резултат на ангажимент, поет преди 14 декември 2012 г.

(230)

Държавата ще следи дали DMA, NEC и СП спазват действащото законодателство относно заплатите и заплащанията, по-специално таваните на заплащанията за банковите институции и ограниченията, които са пряко свързани с прекия или косвен контрол от страна държавата върху DMA, NEC и СП. Държавата се ангажира да следи дали DMA, NEC и СП спазват стрикно условията, наложени от Комисията в това отношение, в рамките на спазването на правилата, свързани с държавните помощи.

(231)

В това отношение френските органи ще се стремят да използват по най-добрия начин публичните средства за заплати и възнаграждения на работещите в банкови институции, в които се прилага план за преструктуриране. По-специално държавата ще следи за стриктното изпълнение на бизнес плана, представен на Комисията (56). Освен това държавата ще представи на Комисията предложения за намаляване на общите разходи и на персонала на DMA, NEC и СП, ако след приключването на въпросната счетоводна година: i) нетната печалба е с над 20 % под обявената в бизнес плана цел (57); ii) нетната печалба (без да се отчитат провизии) е с над 25 % под обявената в бизнес плана цел; iii) в отчета за приходите и разходите има записани загуби; или iv) DMA, NEC и СП не спазват минималните действащи регулаторни съотношения. Този ангажимент влиза в сила с консолидираните годишни отчети за 2013 г.

(232)

Заемите, вписани в актива на DMA, които не са предоставени на френски държавни здравни заведения или френски местни органи, ще бъдат в режим на ликвидационно управление: конкретно на клиенти, които не отговарят на определения по-горе предмет на дейност (съображение 222) няма да бъде отпускан нов заем.

(233)

Заемите, предоставени на френски местни органи или френски държавни здравни заведения и класифицирани извън хартата Gissler, или с рейтинг E3, E4 или E5 в хартата Gissler, или пък с резултат по-висок или равен на 11 по системата за вътрешно оценяване на Dexia („чувствителни заеми“), ще бъдат обект на намаляване на чувствителността, което ще се осъществи от NEC и ще се финансира от DMA. Намаляването на чувствителността цели да се намали риска, свързан с тези заеми, и може да бъде придружено от нова продукция.

(234)

СП няма да финансира клиенти с чувствителни заеми и които са в просрочие или имат съдебен спор по вписани в баланса на DMA неизплатени заеми.

(235)

DMA ще осигури рефинансирането на заемите, отпуснати от СП, както и на заема, свързан с неизплатените суми. Считано от осъществяването на продажбата на DMA, балансът на DMA ще бъде обект на специално управление, свързано, първо, с наличието на чувствителни заеми, общият обем на които се оценява на 9,4 милиарда евро, и второ, поставянето под ликвидационно управление на заемите, които не отговарят на дейностите на банката за развитие, определени в съображение 222 на настоящите ангажименти и чийто общ обем към 30 септември 2012 г. се оценява на [20—40] милиарда евро.

(236)

Френската държава, CDC и Banque Postale се ангажират да предоставят необходимите ликвидни средства на NEC и DMA. Тези ликвидни вноски ще се осъществят съгласно условията в одобрената обяснителна бележка, изпратена на Комисията на 8 октомври 2012 г. и приложена тук (приложение IV, буква а) към настоящото решение). По отношение на CDC, предоставянето на ликвидност ще се ограничи до 12,5 милиарда евро.

(237)

Dexia SA и DCL ще престанат да предоставят всякакви ликвидни средства на DMA и NEC веднага след финализирането на продажбата на DMA.

(238)

Френската държава, CDC и Banque Postale се ангажират да поддържат необходимото капиталово ниво, за да се справят с евентуалните загуби от съществуващия портфейл на DMA. За всяко увеличаване на капитала на DMA ще бъде изпратено уведомление на Комисията, като се спазват правилата, свързани с прилагането на член 107 и член 108 от Договора.

(239)

Синдикът, на когото е възложен мониторингът и изпълнението, ще действа от името и за сметка на Комисията и за тази цел ще може да задава всякакви въпроси на френската държава, CDC, Banque Postale, DMA, NEC и СП, както и да получава всякакви документи от тях. Той ще бъде назначен при следните условия:

(240)

Мисията на синдика, на когото е възложен мониторинга, е както е определена по-долу:

(241)

За целия период на разрешението за дейностите на банката за развитие, както са определени в настоящите ангажименти, държавата ще предава на Комисията всякаква информация, с които тя би искала да разполага, с цел да контролира спазването на настоящите ангажименти. След приключването на мисията на синдика, на когото е възложен мониторингът, държавата ще представи на Комисията годишен доклад относно спазването на ангажиментите.

(242)

На 9 октомври 2011 г., Белгия предложи на Dexia SA да закупи чрез Société Fédérale de Participations et d’Investissements (SFPI) 100 % от нейното дялово участие в DBB/Belfius и нейните дъщерни дружества, с изключение на DAM, на фиксирана цена от 4 милиарда евро. Изкупуването включва също така инструменти от портфейла „legacy“ на стойност 18 милиарда евро.

(243)

Това предложение бе прието от управителния съвет на Dexia SA на 10 октомври 2011 г.

(244)

Договорът за продажба включва също и променлив механизъм за поделяне на печалбата при евентуална препродажба с печалба в срок от 5 години (наречен „променлива част“) Съгласно механизма за променливата част, ако в срок от 5 години, считано от датата на закупуване на акциите на DBB/Belfius, те бъдат препродадени на трето лице (без федералната белгийска държава, белгийските региони или всяко публично дружество или дружество контролирано от тях), Dexia SA ще получи част от евентуално реализираната от Белгия печалба в размер над 10,5 %.Тази част от дължимата на Dexia SA печалба ще бъде 100 % при реализиране на продажбата през първите 18 месеца след датата на обратното изкупуване. След това частта от дължимата на Dexia SA печалба ще бъде постепенно намалявана с 6,25 % на шест месеца.

(245)

Съгласно уведомлението относно мярката за закупуване на DBB/Belfius, предвидено е също така да се намали, в рамките на възможното, вътрешногруповото финансиране от DBB/Belfius към DCL, което тогава възлизаше на 53 милиарда евро, от които 33 милиарда евро са необезпечени (58). По този начин, преди подписването на договора за временна гаранция за рефинансиране на Dexia и DCL, трябва да се постигне съгласие относно графика за постепенно намаляване на финансирането, предоставено от DBB/Belfius на групата Dexia. Щом бъде въведена временната гаранция, DCL и Dexia ще емитират инструменти, които са гарантирани от заинтересованите държави членки и които ще послужат да се изплати частично вътрешногруповото финансиране, предоставено от DBB/Belfius на DCL и нейните дъщерни дружества (59). Съгласно писмо от 16 декември 2011 г., DBB/Belfius се е ангажирала да запише облигации, които са гарантирани от заинтересованите държави членки и са емитирани от DCL в рамките на временната гаранция на стойност от 12 милиарда евро, равняваща се на допустимо обезпечение в Европейската централна банка, докато DCL се е ангажирала да предназначи тези средства за плащането на необезпечено финансиране на DBB/Belfius, с номинална стойност 12 милиарда евро.

(246)

И накрая, белгийската държава се ангажира да имунизира Dexia срещу всякакъв риск от загуба, свързан с неизплатените кредити на Arco, Ethias и Holding Communal (акционери на Dexia SA), по-специално свързан с 1) дялово участие или друга форма на участие от страна на споменатите акционери в капитала или печалбите на DBB/Belfius; или 2) всяко преструктуриране, разсрочване или освобождаване от вземане от страна на DBB/Belfius, което е свързано със заемите, отпуснати от DBB/Belfius и нейните дъщерни дружества, на един или няколко от тези акционери; или 3) последствията от всякаква конкурентна ситуация, в която са замесени структурите на групата Arco, Holding Communal и Ethias.

(247)

Белгийските органи предадоха също така оценка на стойността на DBB/Belfius, изготвена от независим експерт, който въз основа на счетоводните отчети на DBB/Belfius към 30 юни 2011 г. оценява стойността ѝ между 3,4 и 4,2 милиарда евро, по методите на пазарните множители „цена/печалба“ (Price/Earnings) и „цена/счетоводна стойност“ (Price/Total book value), както и между 2,8 и 7,2 милиарда евро по метода Gordon Growth.

(248)

На 17 април 2012 г. белгийските органи изпратиха на Комисията информация относно модела на структурата на DBB/Belfius. Тази информация бе допълнена от серия писма и срещи през периода от 17 април 2012 г. и 23 ноември 2012 г., след това с окончателен план, предаден на 26 ноември 2012 г. Тази информация включва по-специално:

(249)

В таблицата по-долу са представени за всяка година от 2012 г. до 2016 г. прогнозите за нереализираните печалби или загуби, рентабилността и платежоспособността на DBB/Belfius при базисен сценарий.

Таблица 8

Базисен сценарий за DBB/Belfius — прогнози за нереализираните печалби или загуби, рентабилността и платежоспособността

(250)

DBB/Belfius присъства главно на белгийския пазар на финансови услуги за публичния и квазипубличния сектор, наричан по-долу „Public and Wholesale Banking“ или „PWB“), финансовите услуги в областта на банкирането за граждани (наричани по-долу „Retail and Commercial Banking“ или „RCB“) и застрахователния пазар. Пазарният дял (61) на DBB/Belfius в Белгия е [10—15] % за кредити PWB, 13 % за спестявания RCB, 15 % за ипотечни кредити RCB, 9,5 % за животозастраховането и 5 % за други застраховки. DBB/Belfius има около 3,8 милиона клиенти. Балансовата сума е 233 милиарда евро в края на 2011 г., а коефициентът за платежоспособност съотношение базов собствен капитал от първи ред съгласно Базел II е 11,8 % в края на 2011 г. За 2011 г. DBB/Belfius регистрира нетна загуба след данъчно облагане от 1,37 милиарда евро.

(251)

Планът за преструктуриране на DBB/Belfius предвижда пренасочване на банката към ключовите пазари на финансови услуги за публичния и квазипубличния сектор, финансовите услуги в областта на банкирането за граждани и застрахователния пазар, като поддържа позицията си на третия по големина участник сред банковите и застрахователните институции в Белгия. Не се предвижда развитие в международен план. Според белгийските органи планът за преструктуриране трябва да доведе до намаляване с 20 % на общата балансова сума на DBB/Belfius към 31 декември 2016 г., спрямо 31 декември 2011 г. В края на 2016 г. балансовата сума на DBB/Belfius трябва да възлиза на 185 милиарда евро, срещу 233 милиарда евро в края на 2011 г.

(252)

За периода на преструктуриране 2012—2016 г., групата DBB/Belfius смята, че ще може да генерира [0,5—3] милиарда евро неразпределени печалби (62), които ще бъдат добавени към регулаторния ѝ капитал. Тези печалби ще се разпределят […] между PWB, RCB и застраховките.

(253)

Планът за преструктуриране предвижда значително намаляване на задлъжнялостта и на рисковете за активите на групата. От март 2012 г. необезпечената експозиция към Dexia бе сведена до ниво близко до 0. Матуритетът на притежаваните от DBB/Belfius гарантирани банкови ценни книжа, емитирани от DCL, ще настъпи до 2015 г. Експозицията на държавни и подобни дългове ще бъде намалена. [200—500] милиона евро от бюджета (банка и застраховане) са отпуснати за намаляването на рисковете за портфейлите.

(254)

Съотношението разходи/доходи трябва да достигне ниво от 69 % (банка), благодарение на значителните производителни усилия и на непрекъснатия контрол на разходите. Икономиите могат да бъдат реализирани основно чрез предоговаряне на договорите за услуги, сключени с външни доставчици, подобряване производителността на клоновете и коригиране на разходите за персонала.

(255)

Целта на плана за преструктуриране е DBB/Belfius да задържи сегашния си дял на ключовите пазари.

(256)

По отношение на сегмента PWB през периода 2012—2016 г., групата предвижда да задържи пазарния си дял за депозитите (7,4 % през 2011 г.), с годишно нарастване в съответствие с това на пазара. Салдата по заеми на групата не трябва да растат, тъй като новите заеми компенсират тези, чийто матуритет настъпва. При положение че годишният ръст на пазара се оценява на 3—4 %, пазарният дял на DBB/Belfius трябва следователно да намалее от [10—15] % в края на 2011 г. на [10—15] % в края на 2016 г. Съотношението заеми към депозити (Loan to Deposit ratio) трябва също механично да се подобри и от 2013 г. да стане по-ниско от […] при […] през 2012 г. и […] през 2011 г.

(257)

Групата предвижда нови заеми Public Banking за около [2,5—5] милиарда евро през 2013 г. и максимум [2,5—6] милиарда евро през следващите години. Общата сума на неизплатените заеми трябва да остане стабилна — [25—50] милиарда евро. По отношение на цената на заемите, предложена на клиентите, DBB/Belfius е възприела по-консервативен подход спрямо този в миналото, който именно отчита по-добре цената на паричните средства. Преди тя се определяше твърдо, в зависимост от срока на заема. Така лихвата предложена на клиентите беше средно Euribor+[100—200] базисни пункта за първото тримесечие на 2012 г., срещу Euribor+[50-150] базисни пункта през първото тримесечие на 2011 г. Тази нова ценова политика pricing позволява да се постигне брутна норма на печалба от [0—50] базисни пункта. За сметка на това обаче поради високата дюрация на инвестиционните кредити, средният марж на неизплатените заеми трябва да нараства по-бавно, за да достигне през 2016 г. [0—50] базисни пункта.

(258)

Задълженията по депозитите би трябвало да се увеличат с около [0—5] % годишно и да достигнат [15—25] милиарда евро в края на 2016 г., срещу [15—25] милиарда евро в края на 2012 г. Постигнатият марж за депозитите трябва да падне на [20—60] базисни пункта в края на 2016 г., срещу [30—70] базисни пункта през 2012 г. и [50—100] базисни пункта през 2011 г.

(259)

В края на 2011 г. депозитите (по текущи сметки, спестовни сметки и срочни депозити) на клиентите на дребно са възлизали на 60 милиарда евро годишно. DBB/Belfius предвижда те да се увеличават с около [0—5] милиарда евро годишно, така че в края на 2016 г. да достигнат [50—100] милиарда евро.

(260)

Годишният ръст на задълженията по депозити без фиксиран матуритет (текущи и спестовни сметки) трябва да бъде от порядъка на [0—5] %, ниво, което съответства на годишния ръст на пазара. Пазарният дял на DBB/Belfius трябва, общо погледнато, да остане стабилен между 2011 г. и 2016 г. С изключение на 2012/2013 г., през който период DBB/Belfius предвижда норми на печалба […] (подобно на другите продукти, които предлага на клиентска група RCB), маржът при срочните депозити трябва да се стабилизира на около [25—80] базисни пункта през 2015/2016 г., ниво, което е малко по-високо от това през периода от 2008 до 2011 г.

(261)

DBB/Belfius предвижда годишно отпускане на заеми за строителство за [0—5] милиарда евро, първо с марж […] от [0—25] базисни пункта през 2012 г., след това от [5—30] базисни пункта през 2013 г. – ниво, което е сравнимо с това през 2010/2011 г. От 2014 г. маржът трябва да стане [10—35] базисни пункта. Маржовете, предвидени за другите продукти (потребителски заеми, заеми за бизнеса и др.), трябва да са далеч под нивото за 2010/2011 г. Маржовете по потребителските заеми трябва да бъдат например [150—300] базисни пункта, за разлика от 2010/2011 г., когато те са между [300—450] и [450—600] базисни пункта.

(262)

През 2016 г. задълженията по заемите трябва да достигнат [25—50] милиарда евро спрямо [5—15] милиарда в края на 2011 г., тоест увеличението е от около 10 %.

(263)

DBB/Belfius предвижда да затвори 41 клона с цел в края на 2013 г. да останат 777 клона в сравнение с 818 през 2011 г. До края на 2013 г. 500 клона ще бъдат трансформирани в открити клонове („open branches“), така че да се намалят разходите, като едновременно с това DBB/Belfius се пренасочи към управлението на търговските отношения и на услугите с висока добавена стойност. Ще бъде поставен акцент върху удовлетвореността на клиентите, чието редовно измерване ще позволи да се коригира индивидуалната оценка. DBB/Belfius ще се стреми да поддържа оперативните си разходи (за всички банкови дейности) под [1 300-1 450] милиона евро през 2013 г., и под [1 250—1 400] милиона евро през 2014 г.

(264)

В областта на застраховките DBB/Belfius ще се концентрира върху белгийския пазар и ще поддържа пазарен дял от 9,5 % за животозастраховане и от 5 % за други застраховки. Животозастраховането представлява 80 % от застрахователната дейност, с 2,1 милиарда евро премии по застраховки „Живот“, събрани през 2011 г., срещу 509 милиарда евро за останалите. Банката ще остане основен двигател в събирането на застрахователни премии.

(265)

Сериозните загуби, регистрирани през 2011 г., вследствие на пускането на гръцкия пазар на PSI (63), допринесоха за влошаването на регулаторния коефициент на платежоспособност („Платежоспособност I“). През 2011 г. той беше 102. Още от 2012 г. нататък коефициентът трябва да се върне на 135 и постепенно да се увеличава, за да стигне през 2016 г. ниво от […].

(266)

DBB/Belfius предвижда намаление с [0—5] пункта на съотношението за оперативните разходи, което през 2016 г. трябва да е [25—50] за сегмент животозастраховане и [10—30] пункта за другите застраховки. Това намаляване ще се осъществи чрез рационализиране на информационните процеси. Също така благодарение на прилагането на нова ценова политика и на рационализирането на управлението на искове, DBB/Belfius предвижда до 2016 г. съотношението премии/щети да намалее с [5—15] пункта.

(267)

По отношение на сегмента животозастраховане, до 2011 г. DBB/Belfius предлага главно продукти с гарантиран капитал (В21), които са представлявали [70—80] % от неизплатените суми в края на 2011 г., срещу [20—30] % алтернативни продукти Б26 и Б23 (без гарантиран капитал). DBB/Belfius предвижда […] на записаните премии за продуктите В21 ([…] милиона евро годишно, срещу […] милиард евро през 2011 г.) и […] за записаните премии за останалите продукти. Всички записани премии за животозастрахователните продукти ще бъдат под [0—2,5] милиарда евро през 2013 г. и под [0—3] милиарда евро през 2014 г. при хипотезата, че ръстът на пазара е под 4 %.

(268)

Към 31 декември 2011 г. номиналната стойност на инвестиционния портфейл на DBB/Belfius Insurance бе 17 милиарда евро и бе инвестиран 95 % в ценни книжа с инвестиционен рейтинг. Новата политика за разпределение на активите, определена за 2012 г., налага минимален рейтинг АА за държавните облигации ([70—80] % от портфейла) и А за корпоративните облигации ([20—30] % от портфейла).

(269)

Към 31 декември 2011 г. DBB/Belfius притежаваше три инвестиционни портфейла (PMG, ALM, DIS) (64) с обща номинална стойност 43 милиарда евро, както и портфейл с деривативни инструменти на стойност 12,8 милиарда евро. Инвестиционният портфейл включваше 95 % облигации с инвестиционен рейтинг. Инвестиционната банка консултант, избрана от банката, прецени, въз основа на наблюдения за 63 % от портфейла (като от анализа са премахнати експозициите към държавния дълг на Белгия и Франция, както и експозициите с малък размер и тези, чийто матуритет настъпва през 2012 г.), че очакваната загуба за този портфейл, за хоризонта 2012—2016 г., е [350—550] милиона евро и [800—1 000] милиона евро, съответно в базисна ситуация и в ситуация на стрес. Поради съществуващите провизии и поради влиянието на програмата за намаляване на рисковете, за периода 2012—2016 г. нетният ефект от тези очаквани загуби върху отчета за приходите и разходите ще бъде [200—400] милиона евро.

(270)

Матуритетът на [25—50] % от активите в портфейла настъпва през 2016 г. Тогава [75—100] % от притежаваните облигации ще имат кредитен рейтинг по-висок или равен на „инвестиционен рейтинг“.

(271)

Към 31 март 2012 г. пазарно ориентираната позиция на портфейла от деривати бе –[4—10] милиарда евро, от които над [75—100] % лихвени деривативни инструменти.

(272)

Към 31 март 2012 г. обезпечението, учредено от DBB/Belfius, за да покрие тази отрицателна позиция на пазара, бе в размер на [10—20] милиарда евро, от които [0—5] милиарда евро не са под формата на парично обезщетение. Разликата между размера на платеното парично обезщетение и пазарната позиция се обяснява именно с едностранните суапови споразумения („one-sided collateral agreements“), сключени между DBB/Belfius и някои от нейните контрагенти и от изискванията на клиринговите къщи.

(273)

Матуритетът на [40—50] % от дериватите в портфейла настъпва до 2016 г.

(274)

Към 31 март 2012 г. DBB/Belfius има ликвиден буфер („liquidity buffer“) в размер на [5—15] милиарда евро. Прилагането на редица мерки (увеличаване на депозитите, издаване на ипотечни облигации, прибягване до обезпечено и необезпечено финансиране) трябваше да позволи този ликвиден буфер да се увеличи на [30—45] милиарда евро за хоризонт 2016 г.

(275)

Между 26 октомври 2011 г. и 25 януари 2012 г. DBB/Belfius намали нетната си кредитна експозиция към Dexia S.A. от [25—50] милиарда евро на [10—30] милиарда евро. На 2 март 2012 г. (65) тази експозиция беше намалена до [5—10] милиарда евро. На 2 март 2012 г. непокритата с парично обезщетение експозиция към групата Dexia беше [600—700] милиона евро. След това към 7 март 2012 г. тя бе сведена почти до 0.

(276)

DBB/Belfius създаде различни комитети за рисковете, които се произнасят по всяка сделка. Тези комитети имат три йерархични нива и техният състав и обхват на компетенциите зависят от различни елементи, сред които рейтингът на контрагента, неговото качество (предприятие, местна администрация и т.н.) и сумата на сделката.

(277)

Белгийските органи предоставиха също така и сценарий в ситуация на стрес, за да се установи устойчивостта на групата към външни шокове. Този стрес-тест се основава в голямата си част на методологията на Европейския банков орган и измерва устойчивостта на групата при влошени макроикономически и финансови условия. Взети са именно предвид бизнес моделът на банката, ликвидният и финансовият риск, кредитният риск и пазарният риск за притежаваните активи.

(278)

Сценарият при ситуация на стрес ще влоши кумулираната нетна печалба или загуба преди облагане за периода 2012—2016 г.. Тя ще се установи на [0—3] милиарда евро, при [0—3] милиарда евро при базисна ситуация. Възвръщаемостта върху собствения капитал по счетоводна стойност за 2016 г. ще бъде засегната само вторично.

(279)

При ситуация на стрес, към 2016 г. съотношението базов собствен капитал от първи ред съгласно Базел III ще бъде [7,5—15] %, (срещу [7,5—15] % при базисна сиуация). Съотношението CAD ще стане [7,5—15] %, срещу [7,5—15] % при базисна ситуация. Защитният буфер ще бъде [20—30] милиарда евро, срещу [30—45] милиарда евро при базисна ситуация.

(280)

Във връзка с преструктурирането на DBB/Belfius Белгия се ангажира DBB/Belfius да спази следните ангажименти до 31 декември 2014 г., освен ако в индивидуалните ангажименти не е отбелязан друг срок (66),.

(281)

DBB/Belfius се ангажира да ограничи абсолютното ниво на оперативните си разходи – тоест, разходите за персонала и други разходи:

(282)

DBB/Belfius има за цел да намали абсолютното ниво на оперативните разходи, тоест разходите за персонала и други разходи — от [1 350—1 500] милиона евро през 2012 г. на [1 200—1 350] милиона евро през 2016 г.

(283)

DBB/Belfius ще прекрати сделките за своя сметка. Това означава, че DBB/Belfius ще се занимава единствено със сделки, които или 1) са необходими, за да предаде и изпълни нареждания за закупуване или продажба от страна на своите клиенти, или подпомагат DBB/Belfius в управлението на ликвидността или на активите и пасивите. Например, DBB/Belfius няма да създава позиции за своя сметка, освен ако това стане примерно В случай че DBB/Belfius не изпълни незабавно нарежданията на клиентите. Позиции от този вид и позиции, свързани с управлението на ликвидността или на активите и пасивите ще се реализират само при условие че не застрашават жизнеспособността на банката и/или на нейната ликвидност. Това е изцяло в съответствие с препоръките, съдържащи се в доклада на „High-level Expert Group on reforming the structure of the EU Banking sector“.

(284)

DBB/Belfius 1) ще продължи да следва благоразумна и предпазлива търговска политика, основаваща се на принципа на устойчивост и 2) ще разгледа характера на вътрешната си система за стимулиране в контекста на законовите и регулативните изисквания и ще следи те да не предоставят изкушения за поемане на неприемливи рискове и да бъдат прозрачни и насочени към дългосрочни и устойчиви цели.

(285)

DBB/Belfius ще укрепи и системата си за управление на рисковете и ликвидността. Belfius вече е разработила нови насоки за осигуряване на предпазливо управление на паричните средства за в бъдеще, включително 1) ясни цели за групите дейности по отношение на използването на балансите, събирането на депозитите и качеството на предоставените гаранции; 2) въвеждане на ясни стимули (ликвиден разход и ликвидна полза) за групите дейности. Освен това DBB/Belfius ще подобри процесите и управлението за централизиране на паричните потоци с ясни цели и насоки.

(286)

DBB/Belfius няма да разпределя дивиденти върху акциите си под каквато и да е форма.

(287)

DBB/Belfius няма да извършва предсрочно погасяване по своя оценка или плащане на купони по инструменти, 1) емитирани от DBB/Belfius преди 20 октомври 2011 г., 2) притежавани от лица или структури, различни от DBB/Belfius, и 3) чието плащане или упражняване е дискреционно в изпълнение на договорните разпоредби, свързани с тези инструменти.

(288)

Този ангажимент:

(289)

До 31 декември 2014 г. DBB/Belfius няма да придобива предприятие или дялови участия в такова. Това се отнася както за предприятията, които имат правен статут на дружество, така и за всички активи, съставляващи дружество. Въпреки тази забрана DBB/Belfius ще може да придобива участия в предприятия, стига покупната цена, платена за такова придобиване, да не надвишава 0,01 % от баланса на DBB/Belfius към датата на настоящото решение и кумулираната платена покупна цена за всички придобивания от този род, за целия период на преструктурирането, да не надхвърля 0,025 % от нейния баланс към датата на настоящото решение. Забраната не обхваща придобиванията, които 1) се извършват в рамките на нормалната банкова дейност при управлението на съществуващите спорове по отношение на предприятия в затруднение, или 2) които се извършват в рамките на сделките за инвестиране в дялово участие („private equity“).

(290)

DBB/Belfius ще се въздържа от провеждането на кампании за търговска реклама, насочени към широката публика, които представят историческите мерки за държавна помощ като конкурентно предимство и няма да прави реклама, свързана с това, че е притежавана от държавата или да се позовава в комуникацията си с клиенти и/или съществуващи и потенциални инвеститори, на всякаква финансова подкрепа получена от държавата. Въпреки тази забрана обаче, DBB/Belfius може да се позовава на факта, че е притежавана от държавата, както и на всякаква друга държавна подкрепа, когато това позоваване се изисква от приложимите законови или регулаторни разпоредби.

(291)

Belfius ще спазва действащото законодателство в областта на заплатите и възнагражденията, по-специално таваните на заплащане, приложими по отношение на банковите институции. Belfius ще спазва наложените в това отношение условия от Комисията при прилагането на правилата, свързани с държавните помощи.

(292)

Belfius ще се старае да използва по най-добрия начин държавните ресурси, що се отнася до заплатите и възнагражденията, полагащи се на персонала. По-специално Belfius ще се стреми да ограничи до законовия минимум размера на началните обезщетения, като запазва необходимата гъвкавост за реализирането на целите на стратегическия план.

(293)

Belfius ще представи на Комисията предложения относно намаляването на общите разходи и разходите за персонала на групата ако, след като приключи въпросната отчетна година i) нетният банков приход е с 20 % по-нисък от обявената цел; или ii) брутният резултат от дейността е с над 25 % по-ниско от обявената цел; и при всички случаи, ако i) в отчета за приходите и разходите са записани загуби; или ii) структурата не е спазила минималните действащи регулаторни изисквания по отношение на платежоспособността. Този ангажимент ще влезе в сила единствено за годишните счетоводни отчети за 2013 и 2014 г.

(294)

DBB/Belfius се ангажира да ограничи новите си заеми Public Banking до максимум [2,5—5] милиарда евро през 2013 г. и [2,5—5] милиарда евро през 2014 г. Ако пазарният ръст надвишава с 4 % нормалния годишен процент на растеж на пазара на заеми Public Banking в Белгия през 2013 г., тази сума може да бъде преразгледана с предварителното съгласие на Комисията. Ако през 2013 г. има допълнителен пазарен ръст от 0,1 % към нормалния годишен процент на растеж от 4 %, през 2014 г. ограничаването на новите заеми ще нарасне с [25—75] милиона евро.

(295)

DBB/Belfius се ангажира да ограничи новите си брутни животозастрахователни премии до максимум [0—2,5] милиарда евро за 2013 г. и максимум [0—3] милиарда ЕUR за 2014 г. Ако през 2013 г. пазарният ръст надвишава нормалния процент на годишен ръст от 4 % на пазара на животозастраховането в Белгия и Люксембург, тази сума ще бъде преразгледана с придварителното съгласие на Комисията. Ако през 2013 г. има 0,1 % допълнителен ръст на пазара, над нормалния годишен ръст от 4 %, през 2014 г. ограничението на новите застраховки ще се увеличи с [0—50] милиона евро.

(296)

В рамките на последните 30 работни дни, всяка година и всяко шестмесечие, или ако е уговорено друго с Комисията, независимият експерт ще представя проектодоклад на английски или френски език на Комисията и на белгийските органи, като им се предоставя възможност те да представят коментарите си в рамките на 10 работни дни. Десет работни дни след получаването на тези коментари независимият експерт трябва да подготви окончателен доклад и да го представи на Комисията, отчитайки, по възможност и по своя преценка, представените коментари. Независимият експерт ще предаде копие от окончателния доклад и на белгийските органи. Независимият експерт може да поиска разрешение от Комисията за друг график, ако поради оперативна натовареност му е невъзможно да предава докладите съгласно този график.

(297)

Докладът трябва да бъде съобразен с изпълнението на задълженията на независимия експерт, произтичащи от неговата мисия, и със спазването на посочените по-горе задължения.

(298)

Ще бъде назначен независим експерт, който ще докладва на шест месеца относно спазването на задълженията описани в съображения от 281 до 295. Независимият експерт трябва да бъде независим, да притежава необходимата квалификация и да не бъде обект на конфликт на интереси през цялото време, докато упражнява своя мандат.

(299)

Най-късно един месец след приемането на настоящото решение белгийските органи ще представят за одобрение от Комисията списък с един или повече души, предложени за назначаване като независим експерт. Комисията ще има дискреционното право да одобри или да отхвърли предложените кандидати, които трябва да бъдат независими спрямо Belfius. Ако Комисията отхвърли предложения/те независим/и експерт/и, белгийските органи ще имат един месец, считано от уведомлението за отхвърлянето, за да предложат нови кандидати, които отново трябва да бъдат одобрени или отхвърлени от Комисията. Ако последните също бъдат отхвърлени от Комисията, Комисията ще определи независим експерт, който ще бъде назначен от белгийските органи или съгласно одобрен от Комисията мандат.

(300)

Независимият експерт ще изпълни задълженията си, с оглед на това да осигури спазването на ангажиментите. Комисията може, по своя инициатива или по искане на независимия експерт, да даде нареждания и инструкции на независимия експерт, с цел да се гарантира спазването на условията и задълженията произтичащи от настоящото решение.

(301)

Независимият експерт трябва:

(302)

Ако независимият експерт престане да изпълнява функциите си съгласно ангажиментите или поради всякаква друга основателна причина, включително излагането на експерта на конфликт на интереси:

(303)

Ако независимият експерт е отстранен съгласно съображение 302, от него може да се изиска да продължи работата си до назначаването на нов независим експерт, на когото отстраненият независим експерт е предал изцяло всякаква релевантна информация. Новият независим експерт може да бъде назначен съгласно процедурата, посочена в съображение 298.

(304)

Освен при отстраняването, предвидено в съображение 302, независимият експерт ще престане да действа като такъв само след като Комисията го освободи от неговите задължения, след като са изпълнени всички задължения, възложени на независимия експерт.

(305)

На 21 октомври 2011 г. Белгия уведоми Комисията за мярка за прибягване на DBB/Belfius до ELA, с гаранция от белгийското правителство, за да може DBB/Belfius да отпусне финансиране на DCL.

(306)

От 5 октомври 2011 г. BNB е предоставила средства на DBB/Belfius като помощ по ELA. Съгласно закона от 22 февруари 1998, определящ устава на Националната банка на Белгия, белгийската държава гарантира на BNB погасяването на всякакви кредити, предоставени в рамките на нейния принос към стабилизирането на финансовата система, и предпазва BNB от всякакви загуби вследствие всякакви необходими операции в това отношение. Тази гаранция има изпълнително действие.

(307)

На 6 октомври 2011 г. Съветът на гуверньорите на ЕЦБ не повдигна възражения срещу мярката по ELA от страна на BNB и Banque de France (наричана по-долу „BdF“) за DBB/Belfius и DCL в границите на […] милиарда евро.

(308)

Според белгийските органи, BNB и BdF са се споразумели да си поделят по равно рисковете и нетния доход от отпусната на групата Dexia помощ по ELA. За тази помощ по ELA BNB ще конституира залог върху недопустимите вземания на DBB/Belfius, а BdF, по недопустими вземания и ценни книжа на DCL, към които ще се приложат „подходящи“ граници на безопасност (haircuts). Комисията не е посочила нивото на тези haircuts.

(309)

В таблицата по-долу, взета от уведомлението за първия план за преобразуване (предмет на решението за разширяване на процедура) са включени данни до 17 октомври 2011 г. относно датата на предоставяне, размерът и матуритетът на помощта по ELA, отпусната от BNB на DBB/Belfius. Подробно описание на условията за ELA фигурира в уведомлението направено от Белгия на 21 октомври 2011 г.

(310)

В документ на белгийските органи от 29 юни 2012 г. в отговор на въпросите на Комисията от април, май и юни 2012 г. относно бизнес плана на Belfius, има таблица за помощта по ELA в полза на DBB/Belfius, включително за периода след закупуването ѝ от белгийската държава.

Фигура 7

Ниво на ELA в полза на DBB/Belfius между 5 октомври и 1 февруари 2012 г.

[…]

(311)

В края на ноември — началото на декември 2012 г. максималните суми, отпуснати от BNB на DBB/Belfius са около […] милиарда евро. Намаляването им започва от началото на 2012 г. и приключва на 1 февруари 2012 г. (67)

(312)

Следва да се отбележи, че групата Dexia вече не ползва помощи по ELA чрез DBB/Belfius след продажбата на тази структура на белгийската държава на 20 октомври 2011 г.

(313)

В уведомлението им от 21 октомври 2011 г. относно ELA от страна на BNB за DCL, в рамките на „ELA Framework Agreement“ от 5 октомври 2011 г. между NBB и DBB, белгийските органи отбелязват съществуването на временно съгласие за поделяне на печалбите и загубите, свързани с ELA:

(314)

Вследствие въпрос, изпратен по електронна поща на 19 април 2012 г., от службите на Комисията до белгийските органи относно равното поделяне на рисковете и дохода по ELA между белгийската и френската централна банка, белгийските органи посочиха, че съществува договор за гаранция, който двете централни банки са подписали на 2 февруари 2012 г.

(315)

Вследствие писмото на службите на Комисията от 14 май 2012 г. до белгийските и френските органи, на 16 май 2012 г. Белгия и Франция изпратиха на Комисията копие от договора от 2 февруари 2012 г. Според този договор:

„ Като има предвид, че BdF и BNB са се споразумели в случай на нужда да отпуснат кредити, респективно на Dexia Crédit Local (DCL) и Dexia Banque Belgique (DBB), за да предоставят спешно ликвидност в полза на посочените кредитни институции и да поделят евентуалните печалби и загуби съгласно алгоритъма за разпределяне 50 % за BNB и 50 % за BdF;

[…]

Banque de France:

[…]

[…]

La Banque nationale de Belgique:

[…]

(316)

Заинтересованите държави членки посочиха, че максималните суми, отпуснати от BdF на DCL, в края на декември 2011 г. са около […] милиарда евро. Максималните суми, отпуснати от BdF от 2 февруари 2012 г., са […] милиарда евро (началото на февруари 2012 г.).

(317)

Комисията откри процедура относно закупуването на DBB/Belfius от белгийската държава, тъй като според нея тази сделка може да включва държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.

(318)

Комисията отбеляза, че платената от белгийското правителство цена на закупуване, за да получи изцяло акциите на DBB/Belfius, е изчислена на базата на данни от баланса и отчета за приходите и разходите на банката към 30 юни 2011 г., които не включват отрицателното влияние на последните промени във финансовото положение на DBB/Belfius (изтегляне на депозити, увеличаване на вътрешногруповото финансиране, наложено от конституирането на парични гаранции, покриващи сделките с деривативни инструменти). Освен това оценката се основава на финансови прогнози относно DBB/Belfius, предоставени от Dexia, без същата да е извършила предварителните проверки, които по принцип се правят за този тип операция. Комисията подчерта също, че закупуването е свързано с редица параметри, които могат да се получат вследствие това, че платената цена не съответства на принципите на инвеститорите в условията на пазарната икономика, конкретно фактът, че ще бъде задействан механизъм за поделяне на печалбите, ако DBB/Belfius бъде препродадена с печалба на друг инвеститор през следващите пет години, и че Белгийската държава имунизира Dexia срещу всякаква загуба в резултат на трудностите, които могат да срещнат някои от нейните акционери (Arco, Ethias и Holding Communal). Следователно Комисията не е убедена, че цената, платена от белгийската държава, заедно с други мерки в полза на Dexia, които са в процес на дискутиране с нея (по-специално гаранцията за рефинансиране), е подходяща и че тя гарантира адекватно поделяне на разходите.

(319)

Освен това Комисията отбеляза, че дори закупуването на DBB/Belfius да допринася за възстановяването на нейната жизнеспособност, тази мярка е свързана със запазване на осъществяваното дотогава „вътрешногрупово“ финансиране на Dexia и нейните дъщерни фирми от страна на DBB/Belfius, със суми, които представляват около 24 % от баланса на DBB/Belfius. Тези разпоредби могат да натежат значително върху рентабилността и жизнеспособността в дългосрочен план на DBB/Belfius, ако за в бъдеще останалата част от групата регистрира загуби. Отгоре на всичко, само по себе си, закупуването на DBB/Belfius не е достатъчно за Dexia, за да може да се възстанови в дългосрочен план жизнеспособността на цялата група, откъдето и другите мерки, които понастоящем предвиждат заинтересованите държави членки.

(320)

Освен това Комисията отбелязва, че мярката за закупуване на DBB от белгийската държава се вписва в по-глобалния контекст на нови мерки в полза на Dexia SA, за които, в момента на откриването на процедура по разследване тя не е получила точна информация.

(321)

И накрая, белгийските органи поискаха от Комисията да освободи DBB/Belfius (след закупуването), в рамките на възможното, от ангажиментите фигуриращи в плана за преструктуриране на Dexia, който Комисията е одобрила с решението си за условно разрешение. Комисията посочи, че ако вследствие това се установи, че закупуването на DBB/Belfius включва елементи на държавна помощ, възможно е нарушенията на конкуренцията, породени от потенциалните елементи на държавна помощ, съдържащи се в мярката, да не бъдат отстранени, тъй като белгийските органи не предлагат мярка в този смисъл. По отношение на Dexia и нейните дъщерни дружества, в решението си за откриване на процедурата относно продажбата на DBB, Комисията е посочила, че не е в състояние да установи дали е възможно да се отстранят нарушенията на конкуренцията, породено от потенциални елементи на помощ, съдържащи се в мярката.

(322)

В решението за временно разрешаване на нова временна гаранция за рефинансиране в полза на Dexia SA и DCL, Комисията откри нова процедура по разследване, считайки, че одобрена с решението за временно разрешение „временната гаранция за рефинансиране, по подобие на закупуването на DBB и на други бъдещи мерки за помощ, представлява допълнителна помощ, която променя съществено условията за преструктурирането“.

(323)

Един от ключовите елементи на този план беше продажбата на DMA на структура, лицензирана като кредитна институция, с акционери CDC, DCL и френската държава.

(324)

Освен това Комисията се запозна с информация, която дава основание да се предполага, че приносът на Arcofin за рекапитализацията на Dexia, одобрен с решението за условно разрешение, е решен на базата на гаранционна схема от страна на белгийската държава, в полза на физическите лица — членове на финансовите кооперации, сред които тези на Arcofin. С оглед на тази информация Комисията счита, че заключенията ѝ в решението за условно разрешение, съгласно които приносът на Arcofin не представлява държавна помощ поради това, че не включва държавни ресурси, почиват може би на погрешна информация.

(325)

С решението за разширяване на процедура Комисията откри нова официална процедура по разследване, вследствие на редица неизпълнения от страна на Dexia, що се отнася до спазването на някои ангажименти установени с временното решение (вж. съображение 47 от настоящото решение).

(326)

На 21 и 22 март 2012 г. заинтересованите държави членки уведомиха Комисията за първа версия на плана за организирано преобразуване на групата Dexia. Решението да се разшири процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, касае тази първа версия на плана за организирано преобразуване на групата Dexia.

(327)

Според Комисията, първата версия на плана за организирано преобразуване включва следните потенциални помощи:

Комисията отбелязва, че някои от тези мерки са били оттеглени и те не фигурират в окончателната версия на плана за преобразуване.

(328)

Разширяването на процедурата върху плана за преобразуване беше мотивирано от факта, че Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на помощите, свързани с плана за организирано преобразуване на Dexia. Всъщност тя изложи съмнения относно факта, че планът за организирано преобразуване е подходящ, че той ограничава помощта до необходимия минимум и че съдържа мерки, които са достатъчни, за да компенсират нарушението на конкуренцията в резултат на тези мерки. В рамките на операцията, касаеща DMA, за даден период, който може да продължи до 2020 г., структурните връзки между групата Dexia и новата структура DMA ще се запазят, а DCL ще продължи да рефинансира допълнителните ипотечни заеми, генерирани от новата структура.

(329)

Вместо да бъде поставена в ситуация на същинско преобразуване, с помощ ограничена до необходимия минимум, Dexia е продължила да участва в отпускането на нови заеми и да издава нови облигации.

(330)

Освен това първата версия на плана за организирано преобразуване се основава на „постоянна гаранция“ от страна на заинтересованите държави членки, чиято цена изглежда твърде ниска, като се има предвид, че групата Dexia е генерирала нови заеми и е емитирала нови дългови инструменти за голям период от време.

(331)

Dexia оспорва неизпълнението на ангажиментите, предвидени в решението за условно разрешение.

(332)

По-специално Dexia посочва, че е реализирала продажбите „изпреварвайки календара“ и че намаляването на задлъжнялостта за портфейла облигации е станало много по-бързо от предвиденото (68). Освен това Dexia посочва, че е ограничила отпускането на нови заеми под определените в плана за преструктуриране граници (69).

(333)

Фактът, че към 31 декември 2010 г. целта за намаляване на баланса на Dexia не е постигната, се дължал на промените на валутния паритет (евро/долар) и това било коригирано още на 31 март 2011 г., тоест три месеца по-рано от срока, който бил разрешен от точка 18, буква г) от ангажиментите.

(334)

Dexia изтъква, че установените от независимия експерт евентуални отклонения от ангажиментите след октомври 2011 г. се вписват в контекста на затрудненията, които е срещнала през октомври 2011 г. (самите те трябва да бъдат свързани със засилването на кризата на държавните дългове, довела до нарастване на недоверието на инвеститорите към банковите контрагенти) и на уязвимия ѝ ликвиден профил.

(335)

Тя заявява, че след октомври 2011 г. целите в плана за преструктуриране на Dexia от февруари 2010 г. вече не са постижими и че в такъв случай Dexia не би могла да бъде упреквана, че след октомври 2011 г. не е спазила ангажиментите, предвидени в решението за условно разрешение.

(336)

Dexia подчертава освен това, че преразгледаният план за организирано преобразуване дава отговор на всички въпроси, които Комисията поставя в решенията си за откриване на процедурите и за разширяване на процедурата и че е в съответствие с „времевата рамка“.

(337)

В отговор на забележката на Комисията в съображение 275 от нейното решение за разширяване на процедура относно недостатъчния и твърде несигурен характер на информацията за „окончателната“ гаранция за рефинансирането, съобщена в уведомлението за плана за организирано преобразуване, за да може да се прецени неподходящия характер на споменатата гаранция, Dexia посочва, че условията на гаранцията са уточнени в документ от 8 ноември 2012 г., даден в приложение 18 към преразгледания план за организирано преобразуване, и са резюмирани в част IV, точка Б, параграф 2, буква б) от преразгледания план за организирано преобразуване.

(338)

Според Dexia, отсъствието на нова продукция на структурите в ликвидационен режим (конкретно DCL, Dexia Sabadell и Crediop, В случай че за Crediop не може да бъде постигната продажба на трета страна) в преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia би могло да премахне съмненията изразени от Комисията в съображение 281 от решението за разширяване на процедура, относно основателността на заплащане, което е по-ниско от това предписано в приложението към известието за удължаване от 2011 г.

(339)

Банката подчертава, че Комисията вече няма повод да се притеснява (70), че първоначално е предвидено окончателната гаранция да покрива съществуващите заеми (EMTN и заеми BEI за Crediop), противно на принципа за ограничаване на помощта до необходимия минимум и за собствения принос на бенефициера, тъй като банката е освободена от бремето на риск, свързан с предишно финансиране. Няма място за такова безпокойство, доколкото окончателната гаранция, както е предвидена в преразгледания план за организирано преобразуване, няма да покрива EMTN или други съществуващи инструменти.

(340)

Dexia обосновава тавана от 85 милиарда евро на окончателната гаранция с факта, че това ниво е било необходимо, за да се гарантира върха на потребностите от финансиране на Dexia при стресов сценарий. Обяснения за това били дадени в част IV, точка В, параграф 1 от преразгледания план за организирано преобразуване.

(341)

Тя препраща към обяснителна бележка на френските органи (71), която може да даде отговор на въпросите на Комисията относно новата структура за обезпечени заеми (понастоящем банката за развитие за финансиране на френските местни органи и държавни здравни заведения, след продажбата на DMA) (72).

(342)

Dexia припомня, че продажбата на DenizBank е осъществена и уточнява, че условията за продажбата на DMA, Sofaxis, Domiserve, Exterimmo, LLD и DCL са споменати в преразгледания план за организирано преобразуване и че те ще бъдат уточнени в момента на уведомяването за тях пред Комисията.

(343)

По отношение на финансиране, Dexia посочва (73), че ускоряването на намаляването на нейния портфейл „legacy“, с цел да се ограничат потребностите от финансиране, се е изправило пред факта, че справедливата стойност („marked-to-market“) на облигационния портфейл с номинална стойност от [70—80] милиарда евро е била само [50-60] милиарда евро, което е довело до нереализирана загуба от [10—20] милиарда евро. В отговор на въпросите на Комисията относно ликвидността на облигациите в портфейл „legacy“, и по-специално защо една справедлива стойност базираща се върху пазарните цени или върху приблизителна цена, получена посредством модел, не е считана като добра индикация за бъдещите загуби, Dexia препраща към бележка относно различните опции за deleveraging, дадена в приложение 25 към преразгледания план за организирано преобразуване и към ангажимент 10, буква в) придружаващ споменатия план.

(344)

Dexia изтъква, че рекапитализацията ѝ от френската и белгийската държава в размер на 5,5 милиарда евро ще позволи запазването на регулаторните съотношения на структурите на групата Dexia (74).

(345)

Освен това Dexia прави препратка към мерките за реформиране на управлението на групата, предвидени в част I, точка Е, параграф 2 от преразгледания план за организирано преобразуване, които според нея ще отговорят на забележките в доклада, изготвен от фирма […], (които Комисията одобрява), по отношение на оперативните рискове […], които са вътрешно присъщи на мерките предложени в плана за организирано преобразуване. В това отношение Комисията подчертава в съображения 264 и 265 от решението за разширяване на процедура, че е от съществено значение да се предприемат системни действия по отношение на тези рискове, по-специално чрез определяне на служителите от ключовия персонал, за да може евентуално да бъдат взети мерки за предотвратяване на евентуалното им напускане или негативните последствия, които едно такова напускане може да има за групата.

(346)

И накрая, Dexia се позовава на определени документи, които могат да дадат отговор на останалите забележки формулирани от Комисията (75)

(347)

След публикуването на официалната процедура по разследване на 11 февруари 2012 г., Комисията получи мнения от две трети заинтересовани страни.

(348)

Едно от получените мнения (наричано по-долу „мнение А“) предлага на вниманието на Комисията стратегията на DBB/Belfius, състояща се в предлагане неотдавна на нарастващи агресивни лихви по депозитните сметки, наречени „Treasury Plus“ и „Treasury Plus Special“, които се предлагат на средните и големите белгийски предприятия и на институционалните клиенти. Тази трета страна счита, че агресивната ценова стратегия създава ценови дисбаланси между активи и пасиви, налагащи трансформиране на матуритети и е неустойчива в дългосрочен план. Една такава политика не би била възможна при отсъствието на държавни помощи.

(349)

Според другото мнение (наричано по-долу „мнение Б“), разходите за маркетинг, за спонсориране в областта на спорта и културата и за смяната на името са прекомерни. Тази трета страна смята също така, че търговската стратегия на DBB/Belfius създава нарушения на конкуренцията чрез агресивните цени, конкретно при жилищните кредити, ценни книжа по спестявания, интернет спестовни сметки и премиите за лоялни клиенти с такива сметки.

(350)

Държавите членки формулираха следните мнения:

(351)

През октомври 2012 г. Белгия подчерта неотложността DBB/Belfius да бъде закупена от белгийската държава поради причини, свързани с финансовата стабилност. В това отношение, на 12 октомври 2011 г. BNB изпрати на Комисията писмо, в което се отбелязват сериозните трудности, които DBB/Belfius е срещнала през първите дни на октомври 2011 г., поради изтегляне на депозити и силното намаляване на необезпеченото финансиране. С оглед на системното значение на DBB/Belfius за белгийския и европейския финансов сектор, както и на смущенията възникнали на финансовите пазари, необходима е защитна мярка в полза на DBB/Belfius. Купуването на DBB/Belfius позволява да се избегне сериозна загуба на обществено доверие, конкретно имайки предвид рисковете от паника сред банките, което от своя страна би предизвикало тежки сътресения в цялата банкова система, както в Белгия, така и в Европа.

(352)

Белгия смята, че мярката за закупуване на DBB/Belfius не съдържа държавни помощи и че следователно DBB/Belfius не трябва да бъде подложена на ангажименти или мерки, които позволяват да се отстранят нарушенията на конкуренцията. Освен това Белгия иска DBB/Belfius да бъде освободена от всички задължения и условия фигуриращи в решението за условно разрешение.

(353)

Белгия припомня принципа на неутралност по отношение на публичната или частната собственост на предприятията, залегнал в член 345 от ДФЕС. Фактът, че е закупена от белгийската държава не може сам по себе си да се разглежда като елемент на държавна помощ в полза на DBB/Belfius. Освен това сделката е била извършена при пазарни условия, както това е потвърдено в анализите на независимите експерти, и е донесла разумна печалба на Белгия, която е равностойна на една приемлива печалба за частен инвеститор при подобни обстоятелства.

(354)

DBB/Belfius винаги е била безупречен доставчик на парични средства за останалата част от групата. Белгия подчертава твърдо, че DBB/Belfius не се е възползвала от предишни помощи получени от групата Dexia в миналото. Така например, помощите под формата на гаранции и ELA, одобрени с решението за условно разрешение, определено са използвани за ликвидните потребности на други структури на групата Dexia.

(355)

Повечето от условията и ангажиментите в решението за условно разрешение не се отнасят специално за DBB/Belfius. Освен това от февруари 2010 г. DBB/Belfius вече е въвела серия от мерки за преструктуриране, сред които закриване на клонове, съкращаване на инвестициите, намаляване на дейността, свързана с публичното финансиране, на портфейла с ценни книжа, на баланса и на разходите.

(356)

Съгласно съдебната практика (76) Комисията не може просто да заключи, че всички структури на групата са се възползвали от предоставената ѝ помощ. Механизмите за трансфер в групата са преюдициални за DBB/Belfius. DBB/Belfius не може да се разглежда като структура, която продължава икономическата дейност на Dexia, поради множество индикатори, които според постоянната съдебна практика (77) трябва да бъдат взети под внимание при тази оценка и които касаят по-специално предмета на трансфера, цената на трансфера, самоличността на акционерите или собствениците на предприятието купувач или на закупеното предприятие, моментът на извършване на трансфера и неговата икономическата логика.

(357)

Придобитите от Белгия дейности на DBB/Belfius са значително намалени в сравнение с размера на старата група, а DBB/Belfius сменя името си с Belfius, за да се премахне всякакво усещане за принадлежност към старата група. Освен това придобиването на DBB/Belfius не е станало под пазарната цена, което позволява да се гарантира, че купувачът плаща адекватно за помощите, от които DBB/Belfius е могла да се възползва като структура на групата Dexia. Спазен е и критерият за независимост между Dexia, новите собственици и новите мениджъри на DBB/Belfius. Освен това е предвидено да се прекратят всякакви финансови връзки между DBB/Belfius и Dexia. От друга страна, закупуването на DBB/Belfius от Белгия не включва нито трансфер на капитал нито на други държавни ресурси към DBB/Belfius.

(358)

В крайна сметка, преструктурирането на DBB/Belfius съдържа достатъчно елементи, които могат да бъдат квалифицирани като мерки за жизнеспособност, за собствен принос и компенсаторни мерки, което изключва всякаква мярка или допълнителен ангажимент от страна на DBB/Belfius.

(359)

По отношение на мнение А, белгийските органи считат, че DBB/Belfius няма полза от това да бъде закупена от държавата. DBB/Belfius не е получила благоприятно регулаторно третиране поради това, че е закупена от белгийската държава, за депозитите на клиентите важи абсолютно същият праг на държавна гаранция, както за всички останали банки в Белгия, и оттогава той не се е покачил. Освен това нейното придобиване от държавата не ѝ е дало никакъв преференциален достъп до паричните средства, предоставени от ЕЦБ.

(360)

Ценовите стратегии относно Treasury Plus и Treasury Plus Special спазват действащата нормативна рамка в Белгия и не създават прекомерен ликвиден риск. Нормативната рамка не вменява задължения за ценовата политика по продукти, а включва надзор над общото ликвидно положение на банката. Освен това DBB/Belfius отчита матуритетния профил в поведението на своите клиенти, който банката намира за по-реалистичен от матуритетния профил на договорите.

(361)

Освен това цените, предлагани за тези продукти, не са се променили от лятото на 2011 г. и са в съответствие с тези на пазара. Обобщените обеми на тези два продукта са стабилни от края на 2009 г. и те сочат, че няма нарушения на конкуренцията в това отношение.

(362)

По отношение на мнение Б, белгийските органи считат, че DBB/Belfius не е направила прекомерни разходи за маркетинг и във връзка със смяната на името си от DBB/Belfius на Belfius. Тези разходи са неизбежни за бъдещето на банката, тъй като тя особено е пострадала от асоциирането на името ѝ с това на Dexia. Разходите възлизат на около [25 000—50 000] EUR на банков клон, и в това отношение са в съответствие с тези на други участници на пазара в Белгия и в Европа. Освен това спонсорирането в областта на спорта и културата е факт преди закупуването на de DBB/Belfius от държавата и е текуща практика, която се прилага и от други банки в Белгия и Европа. Освен това делът на DBB/Belfius на белгийския банков рекламен пазар е намалял в периодите януари 2010 г. — октомври 2011 г. и ноември 2011 г. — февруари 2012 г.

(363)

Освен това търговската политика на DBB/Belfius не създава нарушения на конкуренцията на белгийския пазар. Цените на DBB/Belfius за ипотечните заеми, интернет сметките и ценните книжа по спестявания са в съответствие с тези на основните белгийски конкуренти. Между впрочем, от октомври 2011 г. пазарните дялове на DBB/Belfius […] за ипотечните заеми и […] за интернет сметките и ценните книжа по спестявания. Това показва липсата на нарушения на конкуренцията в тази област от страна на DBB/Belfius.

(364)

На 2 юли 2012 г. органите на трите заинтересовани държави предоставиха пред Комисията съвместните си мнения относно решението за разширение на процедура и решението за временно разрешение.

(365)

Заинтересованите държави членки изтъкват, че одобреният с решението за условно разрешение план за преструктуриране е приложен коректно и че няколкото евентуални отклонения от ангажиментите се дължат на външни фактори (прави се препратка към представянето на аргументите на Dexia в същия смисъл, изложени по-горе в съображения от 332 до 334.

(366)

На първо място, заинтересованите държави членки оспорват, че решените от BNB и BdF ELA имат характера на помощи. Белгийските органи припомнят, че BNB взима автономно и дискреционно решение относно предоставянето, удължаването и размера на помощите по ELA, в рамките на своята функция да допринася за стабилността на финансовата система. Операциите ELA представляват временни мерки, които влизат в основните функции на националните централни банки и са одобрени от Съвета на гуверньорите на ЕЦБ. Според заинтересованите държави членки, ELA е отпусната на Dexia при лихви, които действат санкциониращо, дори възпиращо, и тя е гарантирана с достатъчно обезпечения, към които са приложени високи предпазни маржове в зависимост от качеството им. Освен това според белгийските органи, гаранцията, предоставена на Белгия, не е отпусната специално за ELA, а се отнася за всички кредити, отпуснати от BNB в рамките на нейната функция, да допринася за стабилността на финансовата система. И накрая, белгийските органи посочват, че гаранцията, която Белгия е предоставила за кредитите, дадени от BNB не се вписва в понятието „насрещна гаранция“, така, както е посочено в Съобщението на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (78) (наричано по-долу „Съобщение за банките“). Специалната гаранция от Белгия не е отпусната специално за ELA, а тя гарантира всички кредити, предоставени от BNB, стига те да са били отпуснати в рамките на функцията на BNB да допринася за запазване на стабилността на финансовата система, което, според белгийските органи, надхвърля антикризисните мерки. Освен това заинтересованите държави членки отбелязват, че една такава интерпретация съответства в крайна сметка на практиката на Комисията относно взимането на решения, като дава като пример решението Northern Rock (79) от 2007 г..

(367)

Относно споразумението между BNB и BdF (80) белгийските органи припомнят, че в съображение 108 от решението за временно разрешение Комисията е посочила, че „В полза на Banque de France […] няма предоставена изрична гаранция от страна на Франция и държавната гаранция на Белгия естествено не може да се приложи към операция, извършена за сметка на и с поет риск от чуждестранна централна банка“ и считат, че гаранцията на белгийската държава в полза на BNB (81) не може да се приложи към операция, извършена за сметка на и с поет риск от чуждестранна банка. Заинтересованите държави членки считат, че 1) страна по договора за гаранция е BNB, а не държавата; 2) договорът за гаранция ясно разпределя рисковете/задълженията по съответните операции между BNB и BdF; и 3) при всяко положение, единствено делът на загубите, които BNB би понесла вследствие прилагането на договора за гаранция, се гарантира от държавата, тоест белгийската държава не гарантира понесените рискове или задължения на BdF.

(368)

Освен това заинтересованите държави членки отбелязват относно бенефициерите на евентуални помощи в рамките на преструктурирането на Dexia, че не съществува „нова структура за ипотечно кредитиране“ и че следва да се разграничават икономическите дейности на NEC, СП и DMA. Тези структури, които имат различни акционери и всяка от които преследва собствен дружествен интерес, са вертикално интегрирани чрез връзки по обслужване.

(369)

По отношение на гаранциите, предвидени в плана за организирано преобразуване на Dexia, заинтересованите държави членки считат, че единствено гаранцията на френската държава, свързана с ангажимента на DCL за чувствителните кредити би могла да бъде държавна помощ, с изключение на останалите гаранции (гаранция „stop-loss“, останалите гаранции от продавача, за които няма насрещни гаранции от държавата и гаранцията за „чувствителните заеми“) (82).

(370)

Според заинтересованите държави членки, гаранцията на френската държава за задължението на DCL носи преимущество единствено на остатъчната група, а не на DMA или на някаква хипотетична „нова структура за ипотечно кредитиране“. При липсата на големи корекции на намалялата стойност, тя обаче не може да бъде квалифицирана като мярка за обработване на обезценени активи.

(371)

Другите гаранции (гаранция за ограничаване на загубите, другите гаранции от продавача, за които няма насрещни гаранции от държавата и гаранцията за „чувствителните заеми“) са били отпуснати, според заинтересованите държави членки, от частно предприятие, чиито ресурси не са под контрола на държавата и чиито решения не могат да бъдат свързани с държавата. Според заинтересованите държави членки, решенията на Dexia не могат да бъдат свързани с държавата, защото държавните органи не могат да упражняват доминиращо влияние върху Dexia SA. Това от една страна, защото тя не е държавно предприятие (именно понеже заинтересованите държави членки не могат непрекъснато да контролират, чрез акциите, които те притежават, нейните средства в капитала на останалите акционери), а от друга страна, поради отсъствието на контролен пакет акции от капитала Dexia, който да се притежава индивидуално от държава членка. Единствено решенията съответстващи на дружествения интерес на Dexia SA и на приложимите разпоредби могат да бъдат приети от нейните ръководни органи. Освен това не са изпълнени критериите от делото Stardust Marine (83): Dexia не е интегрирана в публичната администрация, нейните дейности се упражняват на пазар с нормални условия на конкуренция, статутът ѝ е подчинен на фирменото право и публична структура не упражнява надзор върху Dexia. И накрая, заинтересованите органи оспорват решително възможността да се приема, че гаранцията от продавача за „чувствителните заеми“ съдържа елементи на помощ, поради факта, че има насрещна гаранция от страна на държавата. Между делото Hellenic Shipyard (84), на което се позовава Комисията в решението си за разширяване на процедура, за да обоснове предварителната си оценка, и настоящият случай съществуват големи фактически разлики.

(372)

Освен това заинтересованите държави членки считат, че гаранциите от продавача са отпуснати при пазарни условия и следователно не предоставят избирателно предимство. Те отбелязват, че обезпеченият риск е особено малък спрямо конституционната и законовата рамка за финансите на местните органи. Този тип гаранции са обичайни за договорите за продажба на предприятие. Въпреки отсъствието на таван, предоставянето на тези гаранции е абсолютно релевантно за частен инвеститор в условията на пазарна икономика, поради спецификите на обезпечения риск, който не е за DMA и нейните купувачи, а за продавачите на DMA. Квалификацията „обезценени активи“ не е приложима и при всяко едно положение не може да се отнася за всички активи на DMA. Активите на DMA не са изложени на значителна обезценка или на значителни корекции на намалената стойност. В основата на скептицизма по отношение на жизнеспособността на Dexia не стои и качеството на активите на DMA, а модел на предприятие, съчетаващ дългосрочни активи с краткосрочно финансиране.

(373)

След това, относно продажбата на DMA, заинтересованите държави членки твърдят, че решенията на CDC и на Banque Postale, свързани с тяхната инвестиция в DMA, не са свързани с държавата и че продажната цена на DMA съответства на пазарната цена, докато закриването на DMA би излязло по-скъпо на Dexia от продажбата при предвидените условия.

(374)

Заинтересованите държави членки отбелязват относно свързването на решенията на CDC и Banque Postale с отговорността на държавата, че решението на CDC да участва в капитала на NEC е свързано със стратегическия избор да се използва пазарната възможност. Те твърдят, че позицията на Комисията, потвърдена от Първоинстанционния съд в решението относно Air France от 1996 г., вече не е релевантна спрямо последващата съдебна практика (Stardust Marine) и промените внесени в устава на CDC. Ако CDC беше безспорно публична институция, статутът и като такава би ѝ дал голяма самостоятелност спрямо държавата и процесът на вземане на решения щеше да е идентичен с този в частните банки. Непрякото инвестиране в NEC би било част от конкурентните дейности, които групата CDC може да упражнява в рамките на дъщерни дружества. Обаче решенията на CDC относно конкурентните дейности щяха да бъдат взети с по-голяма самостоятелност спрямо държавата. Също така, трябва да се вземе предвид организационната самостоятелност и самостоятелността при вземане на решения на La Poste, както и на Banque Postale. Критериите в решението Stardust Marine не биха били изпълнени при този случай, а присъствието на комисар на правителството и на главен икономически и финансов контрольор, както и участието на член на управителния съвет на La Poste в процедурата пред Комисията не са релевантни аргументи.

(375)

Освен това ликвидната помощ, която CDC предоставя на DMA след продажбата на същата, според заинтересованите държави членки е свързана с обичайна пазарна практика и позволява на CDC и Banque Postale да излязат на пазара на финансирането местните органи при оптимални условия, тоест да имат достъп на пазарна цена до дружество за ипотечно кредитиране, което осигурява рефинансиране на СП при пазарни условия.

(376)

И накрая, заинтересованите държави членки твърдят, че продажбите на жизнеспособни активи са били единствено в полза на Dexia, а не на продадената структура, при положение че платената цена съответства на пазарната и че продажбите са станали при пазарни условия.

(377)

Заинтересованите държави членки отбелязват, че рекапитализацията на Dexia от Arcofin не е свързана с белгийската държава, тъй като в момента на вземане на решение за участие в рекапитализацията, през 2008 г., акционерите на Arcofin не са имали гаранция, че тяхната инвестиция ще бъде подкрепена от белгийската държава. Така че не е имало причинно-следствена връзка между това решение и политическите дебати, на които се позовава Комисията, и гаранцията, предоставена през октомври 2011 г. на физическите лица, които са акционери във финансови кооперации. Заинтересованите държави членки изтъкват икономически и исторически причини, за да изяснят избора на Arcofin да участва в увеличаването на капитала. Освен това неговото участие в капитала на Dexia винаги е било най-важната инвестиция на Arcofin, който по този начин притежава 18 % от капитала на Dexia. Arcofin, който винаги е бил тясно свързан с Dexia, е искал да избегне размиването на участието си.

(378)

Освен това заинтересованите държави членки подчертават, че дори и Комисията да заключи, че участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia представлява държавна помощ, според принципа на пропорционалност планът за преструктуриране, първоначално одобрен на 26 февруари 2010 г., може да бъде променен единствено по отношение на печалбата. Освен това прилагането на плана за преструктуриране предсрочно спрямо първоначално предвидения график би компенсирало всякаква държавна помощ, свързана с рекапитализацията. Заинтересованите органи посочват, че планът за организирано преобразуване, представен на 24 март 2012 г., прави излишна всякаква промяна на плана за преструктуриране.

(379)

Органите на заинтересованите държави членки намират, че мерките, свързани с помощи, съдържащи се в плана за организирано преобразуване, са съвместими със съобщението относно банковото преструктуриране. Първо, помощите, съдържащи се в гаранцията за рефинансиране, са подходящи, след като позволяват пълно преструктуриране на Dexia. Второ, помощта е била ограничена до минимума. Гаранцията за портфейла EMTN и заемите BEI на Crédiop, която представлявала държавна гаранция, покриваща съществуващия пасив на една банка в затруднение, каквато вече е била приемана от Комисията по други дела, е била необходима, за да се избегне значително нарастване на ликвидните потребности и на риска от неорганизирана ликвидация на групата Dexia. Таванът на окончателната гаранция от 90 милиарда евро отговарял на необходимостта да се посрещнат рисковете, които могат да повлияят значително върху пакета на гарантираните суми, в случай на стресова ситуация (който не са взети предвид в оценката на нетната потребност от финансиране при базисния сценарий в бизнес плана на Dexia), осигуряващи предпазен марж. Също така Dexia SA съдейства за организираното преобразуване чрез 1) печалбата от продажбата (всички активи на групата Dexia са предвидени за продажба или следва да минат под ликвидационно управление, при което печалбата ще бъде изцяло използвана за организираното преобразуване на Dexia), 2) намаляване на разходите чрез въвеждане на опростен и по-централизиран модел на управление и 3) възстановяване на помощта, която трябва да бъде съразмерна с финансовия капацитет на структурата, с оглед на предвиденото ниво на преструктуриране. Заинтересованите държави членки припомнят също така, че акционерите и притежателите на акции отсега участват (и ще продължат и за в бъдеще) в разходите за преструктуриране. И накрая, те подчертават, че единственото условие за излизане на Dexia на пазара е създаването на мрежа от нова продукция, с единствената цел да отговорят на регулативните изисквания и да запазят търгуемостта на някои структури. В резултат от създаването на тази мрежа пазарните дялове ще останат минимални и няма да могат да доведат до значително нарушение на конкуренцията.

(380)

Заинтересованите държави членки считат, че възнаграждението за временната гаранция за рефинансиране е по-високо от тавана, който е предвиден в съобщението за удължаване от 2011 г., ако при изчисляването му се вземе предвид платената от Dexia комисиона, която се равнява на 0,5 % върху 45 милиарда евро, или 225 милиарда евро. Ако все пак Комисията трябва да обяви като несъвместими гаранциите за временно рефинансиране, които е разрешила временно с решението си за временно разрешение и решението за първо удължаване на гаранцията, заинтересованите държави членки ще поискат от Комисията да потвърди, като бъдат спазени правата придобити от трети страни и тези на притежателите на гарантирани ценни книжа, че вече емитираните облигации преди 30 септември 2012 г., за които има държавна гаранция за рефинансиране, разрешена с цитираните по-горе решения, ще могат да продължат да се ползват от нея до пълното им изплащане.

(381)

Помощта в резултат на гаранцията, предоставена от страна на френската държава, е ограничена до необходимия минимум и съдържа собствен принос на бенефициера. Таванът и разходите за потребителя, предвидени в случай на искане за усвояване на гаранцията, прехвърлят значителна част от тежестта на риска, свързан с „чувствителните заеми“ върху DCL и Dexia, тъй като стимулират доброто управление на тези заеми от тях и по този начин минимизират риска от усвояване на гаранцията. Освен това заинтересованите държави членки отбелязват, че този риск за DCL и Dexia, както и това, че те се задължават да продължат управлението на процеса за намаляване на чувствителните заеми, гарантира, че никакъв морален риск няма да последва от държавната гаранция. Заинтересованите органи подчертават накрая, че DCL е изплатила 10 милиона евро от помощта.

(382)

Заинтересованите държави членки смятат, че мерките, свързани с продажбата на DMA, са съвместими с правилата относно държавните помощи. Първо, продажбата е уместна. От една страна, тя ще позволи да се съхрани във времето организирания характер на преобразуването на Dexia, като същевременно води до загуба на контрол от страна на DCL върху DMA, а пък DMA, NEC и СП няма да продължат икономическата дейност на Dexia. От своя страна, продължаващите да съществуват договорни отношения, под формата на предоставяне на услуги, ще продължат да допринасят за организирания характер на преобразуването на Dexia. От друга страна, продажбата на DMA ще позволи да се възстанови дългосрочно жизнеспособността на дейността ѝ. Второ, мерките касаещи DMA и така наречената „нова структура за ипотечно кредитиране“ ще са ограничени до необходимия минимум. Те ще позволят да се появи нов участник на пазара на финансирането на местните органи, както и на емисионния пазар на ипотечни облигации, където конкуренцията е отслабнала вследствие оттеглянето на основните оператори. Трето, CDC и Banque Postale ще допринесат значително за преструктурирането на DMA, конкретно като ѝ предоставят необходимите парични средства за това обезпечаване. Освен това ще бъде избегнато и създаването на морален риск, поради факта, че Dexia и DCL поемат изцяло риска, свързан с предишните им пазарни дейности, колкото и малък да е той, както чрез гарацията за ограничаване на загубите, така и чрез гаранцията от купувача за „чувствителните заеми“. Четвърто, заинтересованите органи добавят, че задържането на DMA на пазара няма да доведе до нарушение на конкуренцията, защото пазарът, на който биха интервернирали хипотетичните помощи се характеризира с намаляване на предлагането. Заинтересованите държави членки твърдят също така, че ако липсата на каквото и да е нарушение на конкуренцията прави излишно налагането на компенсаторни мерки, в действителност такива мерки вече са налице при продажбата на DMA и създаването на NEC и СП.

(383)

Имайки предвид големия брой на предвидените продажби, заинтересованите държави членки отбелязват, че системното уведомяване за всяка сделка, свързана с оценката на справедливостта на цената, изготвена от независим експерт, би могло да се окаже прекалено скъпо и задължаващо за Dexia. При това положение с цел да се намали административната тежест, Dexia предложи да бъде въведена методология, която според нея позволява да се гарантира, че приетата процедура е съразмерна на значимостта на всяка предвидена продажба.

(384)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се предвижда, освен ако е предвидено друг в договорите, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(385)

В своето решение за временно разрешение Комисията вече е установила, че помощите получени от Dexia, под формата на капитал, гаранции за финансиране, ELA подплатена с гаранция от държавата и подкрепа за обезценените активи (мярка FSA), представляват държавни помощи. Всъщност с изключение на направената от Arcofin инвестиция, Комисията не знае за елементи, които да навеждат на мисълта, че нейната оценка относно наличието на държавна помощ в мерките, разглеждани в съображения 122 до 149 от решението за временно разрешение, е невярна. Дъщерните дружества на групата, конкретно DBB/Belfius и DMA, а не само холдинговото дружество Dexia SA, са се възползвали от всичките тези мерки, без които групата не би могла да продължи дейността си.

(386)

За сега Комисията не анализира въпроса за връщането на държавната помощ, съдържаща се в мерките за помощ, идентифицирани в решението за условно разрешение, тъй като за целта ще е необходимо да се идентифицират дружествата, които трябва да възстановят несъвместимата помощ. Комисията определя по-скоро дали тези мерки са представлявали държавна помощ за дейността, предприета от DBB/Belfius и DMA. Впоследствие са предоставени други мерки, а именно гаранция за рефинансиране, предоставена на Dexia SA и DCL, нова ELA от страна на BNB (и ELA от BdF, подплатена с гаранция от страна на BNB), както и продажбата и мерките за преструктуриране на DBB/Belfius. Ще бъдат предприети и нови мерки, конкретно в рамките на организираното преобразуване на Dexia и на продажбата на DMA, водеща до създаването на банка за развитие за финансиране на френските местни органи и държавни здравни заведения.

(387)

Както беше изложено в съображение 7, с решението си за условно разрешение Комисията е разрешила, при условие че се спазват всички ангажименти и условия, предвидени в това решение:

(388)

Групата Dexia и заинтересованите държави членки изтъкват, по повод неспазването на ангажиментите и условията в решението за временно разрешение, че Комисията е нарушила принципа за независимост на експерта и че оценката ѝ относно осъществяването на плана за преобразуване от февруари 2010 г. е погрешна Те твърдят също така, че „дори да се предположи, че няколкото неизпълнения, за които независимият експерт говори в третия си доклад, се окажат действителни, не може разумно да се твърди, че тези неизпълнения по осъществяването на плана за преструктуриране от февруари 2010 г. могат да бъдат източник на сериозните затруднения, които групата има през октомври 2011 г.“ и които се оправдават с кризата на държавния дълг (85).

(389)

През целия период след приемането на решението за условно разрешение, редица ангажименти определящи разрешаването на помощите не са спазени, а именно забраната да се предоставят заеми на клиентите PWB с ниво на RAROC под 10 %, спазването на съотношение за стабилно минимално финансиране, забраната да се упражнява право на избор за предсрочно погасяване по инструменти от втори ред, задължението Комисията да се уведомява предварително за всяко плащане на купони по хибридните инструменти от първи ред или от горния втори ред и за темпа на намаляване на баланса на групата (86).

(390)

Според Комисията това, че размерът на deleveraging на облигационния портфейл е по-висок от предвидения минимум, че отпускането на нови заеми е под предвидения максимум и че продажбата на повечето структури е извършена преди последната разрешена дата в ангажиментите в решението за условно разрешение, отговаря само на нормалното изпълнение на споменатото решение и не може да компенсира или да оправдае отбелязаните сериозни неизпълнения, както предлагат заинтересованите държави членки и Dexia в своите мнения. Впрочем, ако някои структури са продадени в срок, две от най-големите структури за продаване, Crédiop и Sabadell си остават дъщерни дружества на Dexia, въпреки че предвидения срок за продажбата е изтекъл и не изглежда да бъдат продадени скоро.

(391)

Целта да се намали баланса за 2010 г. е „постигната“ на 31 март 2011 г., вместо това да стане преди 31 декември 2010 г., както са се ангажирали заинтересованите държави членки. Точка 18, буква г) от ангажиментите налага на заинтересованите държави членки, когато годишните цели не са изпълнени, да представят на Комисията мерки, които позволяват целите да бъдат постигнати преди 30 юни следващата година. Целта да се намали баланса до края на 2010 г. определено е постигната преди 30 юни следващата година, но все пак ангажиментът не е изпълнен през 2010 г. Освен това Комисията подчертава, че годишното намаляване на баланса, съгласно ангажимента, е изчислено при приемането на решението за условно разрешение, на базата на група Dexia включваща DBB/Belfius. Ако в края на 2011 г. Dexia постига годишната цел за намаляване на баланса, то е защото този баланс вече не включва активите и пасивите на DBB/Belfius, която е продадена през октомври 2011 г., докато целта е била определена, предполагайки принадлежността към Dexia на това основно дъщерно дружество на групата. Въпреки че отбелязва, че целта за 2011 г. е формално постигната, Комисията смята, че намаляването на баланса на групата Dexia, в която DBB/Belfius вече не фигурира, в края на 2011 г., върви с далеч по-ниски темпове от темповете на намаляване на групата Dexia, включваща DBB/Belfius, предвидени в решението за условно разрешение.

(392)

И накрая, в отговор на коментарите на заинтересованите държави членки, Комисията отбелязва, че ако кризата на държавния дълг може да се приеме като причина, която действително е попречила за изпълнението на решението за условно разрешение, все пак не може неспазването на някои ангажименти, като например задължението за минимален RAROC, да се оправдава с кризата на държавния дълг.

(393)

Поради посочените по-горе причини, получените коментари на заинтересованите държави членки, в които се изтъква спазването на ангажиментите и условията, отбелязани в решението за условно разрешение (87), не намалиха съмненията, които Комисията изразява в решението за временно разрешение (88) и решението за разширяване на процедура (89). При това положение Комисията констатира неспазване на условията и ангажиментите в решението за условно разрешение и неправилно използване от страна на заинтересованите държави членки, по смисъла на член 108, параграф 2 от ДФЕС, на помощите, които са предмет на решението за временно разрешение.

(394)

Когато Комисията разгледа рекапитализацията на Dexia в рамките на своето решение за условно разрешение, тя заключи, че тази мярка отговаря на условията, посочени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, освен по отношение на участието на Arcofin, Ethias и CNP Assurances в увеличаването на капитала. Тя действително заключи от съображение 130 от това решение, че участието на тези дружества не отговаря на условието за държавни ресурси.

(395)

Както е изложено в съображение 31 от решението за разширяване на процедура, на 3 април 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване по случай SA.33927 (90)„guarantee scheme protecting the shares of individual members of financial cooperatives“, преценявайки предварително, че схемата на гаранцията може да представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, в полза на финансовите кооперации, чиито членове - физически лица са включени в гаранционната схема, именно в полза на Arcofin

(396)

По-специално, съгласно решението от 3 април 2012 г., гаранционната схема може да е помогнала на кооперациите да получат повече капитали или поне да съхранят капитала, който имат, като убедят членовете – физически лица да не се оттеглят от кооперацията. Това е особено важно за периода от есента на 2008 г. до датата на приемане на кралския указ (10 октомври 2011 г.), когато нестабилността на пазарите по принцип и на финансовите институции в частност биха принудили инвеститорите да се оттеглят от кооперациите (91).

(397)

Както е посочено в решението от 3 април 2012 г. и в решението за разширяване на процедура, Комисията отбеляза, че:

(398)

Според доклада на специалната комисия на Камарата на представителите на Белгия, на която е възложено да проучи обстоятелствата, довели принудително до разпадането на Dexia SA, Arcofin не е имал собствен икономически интерес да участва в рекапитализацията на Dexia и тази операция е била извършена под натиска на органите:

(399)

Според белгийската преса, министърът на финансите от предишното правителство бил заявил на 25 януари 2012 г., по време на изслушване пред специалната комисия на Камарата на представителите на Белгия, на която е възложено да проучи обстоятелствата, които са довели до принудителното разпадане на Dexia SA, че държавната гаранция в полза на дяловете на членовете на Arcofin произтича от политически компромис, датиращ от 2008 г., направен в рамките на първия план за оздравяване на Dexia:

„Той [белгийският министър на финансите] съобщи също така [вторник, 25 януари 2012 г., по време на изслушването му пред парламентарната комисия за разпадането на Dexia], че не е бил веднага убеден от гаранциите - Arco, именно поради един вид опасение, че те няма да бъдат приети от Европа. Това, че тези гаранции все пак са били въведени, според вицепремиера [белгийският министър на финансите], е резултат от политически компромис, датиращ от 2008 г., по време на първото оздравяване на Dexia. За първи път заинтересовано лице признава този компромис, за чието съществуване вече се знае.

Според [министъра], въпросът относно осигуряването на защита за членовете на Arco вече е бил повдигнат в края на септември 2008 г., в нощта на първото оздравяване на Dexia, в двореца „Егмон“ .

[…] „ Относно Arco, въпросът идва от самия министерски съвет в тесен състав [„Kernkabinet“], заяви [министърът на финансите], който не съобщи подробности.“

[Министърът] каза, че тогава беше необходим политическият компромис, за да се спаси Dexia. […]“  (99).

„Пред комисията Dexia [белгийският министър на финансите] сподели също, че в началото не е подкрепял тази гаранция, която е следствие от политически компромис направен през 2008 г., потвърди бившият министър на финансите. Той припомни, че в нощта на първото оздравяване на Dexia през септември 2008 г. е ставало въпрос гаранцията, предлагана на спестителите, да се разшири върху продуктите на Branche 21, […], както и върху кооператорите на Arco. „За Arco въпросът е бил повдигнат директно в kern [министерския съвет в тесен състав].“ “  (100)

(400)

Според изказването на парламентарист в рамките на дискусията по доклада на специалната комисия на Камарата на представителите на Белгия, на която е възложено да проучи обстоятелствата, довели до принудителното разпадане на Dexia SA, достъпът, предоставен от държавата на членовете на групата Arco до гаранционната схема, е в замяна на участието на Arcofin, под натиска на правителството, в увеличаването на капитала на Dexia, под натиска на правителството:

(401)

Поради причините изложени в съображения от 397 до 400, съмненията изразени от Комисията в решението за разширяване на процедура не са намалели след получаването на коментарите на заинтересованите държави членки. При това положение, Комисията счита, че държавната гаранция в полза на членовете на Arcofin е предвидена от белгийските органи с цел да убедят Arcofin да участва в рекапитализацията на Dexia.

(402)

В отговор на мненията на Белгия (вж. съображение 377) Комисията посочва, че съобщението за гаранцията и самата гаранция идват от белгийската държава. Тя отбелязва, че операцията, свързана с гаранцията, е проведена в момент, когато, ако я нямаше тази операция, Arcofin щеше да бъде изложена на големия риск нейните акционери да понесат загуби, свързани с участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia. Тя отбелязва съвпадението във времето на съобщението относно проекта за гаранция (10 октомври 2008 г.) и подготовката на рекапитализацията на Dexia (която става окончателна на 3 октомври 2008 г., следователно е била подготвена преди тази дата.) и счита, с оглед на предходната информация (102), че Arcofin не би участвала в рекапитализацията на Dexia, ако не е можела да разчита на схемата на гаранцията, която защитава инвестицията на физическите лица членове на кооперативни дружества и която, с разкриването на проекта, я е насърчила да извърши вливане на капитал. Следователно мярката е свързана с държавата.

(403)

Рекапитализацията на Dexia в размер на 350 милиона евро от финансовата кооперация Arcofin в рамките на първия план за оздравяване на Dexia е следователно свързана с държавата. Останалите необходими условия за квалифициране като държавна помощ са изпълнени поради вече изложените причини в решението за откриване на процедурата от 13 март 2009 г. (103) и решението за временно разрешение (104): Комисията счита, че без гаранцията от белгийската държава Arcofin е нямало да запише това увеличаване на капитала, осигурявайки по този начин важно предимство на групата Dexia, като намалява нейния риск от неплатежоспособност; увеличаването на капитала е избирателно, тъй като то касае само една структура, групата Dexia; имайки предвид размера на Dexia и нейното значение на белгийския, френския и Люксембургския пазар, както и факта, че без интервенции, групата е можела да се окаже в състояние на неплатежоспособност, което би променило значително структурата на банковия пазар в трите държави, Комисията счита, че въпросните мерки засягат търговията между държавите членки и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

(404)

Комисията подчертава, че вменяването на отговорността за участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia на държавата не може да бъде поставено под въпрос от евентуално заключение, в контекста на случай SA.33927 „guarantee scheme protecting the shares of individual members of financial cooperatives“, че схемата на гаранцията не представлява държавна помощ в полза на Arcofin. В действителност Arcofin може да не е била самата тя бенефициер на държавна помощ под формата на гаранционна схема, като същевременно предприема мярка, която, както е констатирано от Комисията в настоящото решение, се приписва на държавата и Arcofin и съдържа държавна помощ.

(405)

Комисията не е била информирана от белгийските органи, в рамките на процедурата, довела до решението за условно разрешение, за елементите, свързани с гаранционна схема, която защитава дяловете на физическите лица, членове на финансовите кооперации. Всъщност липсата на пълна информация за условията около участието на Arcofin в рекапитализацията има решаващо значение за заключението на Комисията относно отсъствието на помощ в тази инвестиция и съвместимостта на другите елементи на помощ, идентифицирани в решението за условно разрешение. На практика Dexia е получила помощ в по-висок размер отколкото отбелязания от Комисията в решението за условно разрешение и грешката в размера на помощта, която е заблудила Комисията, има решаващо значение за анализа на Комисията. В писмо до заинтересованите държави членки, Комисията обяви своето намерение да открие процедура, с оглед да отмени всички части от решението за условно разрешение, които се отнасят за участието на Arcofin в рекапитализацията на Dexia. Също така тя предупреди заинтересованите държави членки, че в случай на евентуална допълнителна помощ под формата на участие на Arcofin в рекапитализацията на Dexia, на нови предоставени помощи или на помощи, които могат да бъдат предоставени в периода на преструктуриране, посочен в решението за условно разрешение, или пък на неспазване на някои ангажименти и условия произтичащи от същото това решение, тя ще трябва да преразгледа съвместимостта на всички помощи, посочени в условното решение. След това, в решението за разширяване на процедура Комисията призова заинтересованите държави членки да представят своите мнения и да предоставят всякаква полезна информация по въпроса, за да може тя да установи дали решението за условно разрешение трябва да бъде отменено. Поради вече посочените причини Комисията счита, че решението за условно разрешение трябва да бъде отменено. Въпреки това Комисията смята, че анализът относно наличието на вече идентифицираните в решението за условно разрешение мерки за помощ (вж. съображения 121 до 138 от решението за условно разрешение) продължава да е изцяло валиден.

(406)

Временната гаранция на заинтересованите държави членки за рефинансирането на Dexia SA и DCL, за сума с първоначален размер от 45 милиарда евро, а след това 55 милиарда евро, е квалифицирана като помощ (и временно одобрена) с решението за временно разрешение (105), решението за първо удължаване на гаранцията (106), решението за увеличаване на тавана на гаранцията (107) и решението за второто удължаване на гаранцията (108).

(407)

В своите решения от 19 април 2008 г. (109) и от 30 октомври 2009 г. (110) Комисията вече е установила, че механизмът за гаранция на заинтересованите държави членки за финансирането получено от Dexia, съгласно договора от октомври 2008 г., представлява държавна помощ.

(408)

Комисията е установила, че гаранционният механизъм на заинтересованите държави членки за финансирането, получено от Dexia съгласно споразумение от октомври 2008 г., представлява държавна помощ.

(409)

Комисията отново изразява вече посочените причини в предишните решения, поради които гаранцията за рефинансиране в полза на Dexia SA и DCL представлява държавна помощ. Комисията отбелязва, че заинтересованите държави членки обосновават временната гаранция за рефинансиране с невъзможността за Dexia да получи рефинансиране на пазара. При тези обстоятелства Комисията може да счита, че възнаграждението за гаранцията не е според пазарен лихвен процент и носи предимство на бенефициера.

(410)

Мярката е избирателна, тъй като тя се отнася само за една структура — Dexia (Dexia SA и DCL са юридическите лица, които са преки бенефициери).

(411)

Временната гаранция за рефинансиране, предоставена от заинтересованите държави членки, очевидно съдържа държавни ресурси.

(412)

Имайки предвид големия размер на Dexia и факта, че без временната гаранция банката е рискувала да бъде изправена пред започването на процедура за неотложна и неорганизирана ликвидация, поради нейните проблеми, свързани с ликвидността, качеството на активите, доходността и платежоспособността, което би засегнало структурата на банковия пазар в редица държави членки, Комисията счита, че мярката засяга търговията между държави членки и нарушава или застрашава да наруши конкуренцията.

(413)

Комисията смята, че ELA, отпусната от 5 октомври 2011 г., се вписва в контекста на серия от нови мерки в полза на групата Dexia и DBB/Belfius, последвали продажбата на DBB/Belfius, които са приети или които е трябвало да бъдат приети след одобрението на първия план за преструктуриране на Dexia, на 26 февруари 2010 г., по подобие именно на временната за рефинансиране, закупуването на DBB/Belfius, продажбата на Dexia BIL и мерките предвидени в плана за организирано преобразуване на Dexia.

(414)

В отговор на мненията на заинтересованите държави членки относно ELA, Комисията отбелязва, че съгласно точка 51 от съобщението за банките (111), едно от условията да заключи, че няма помощ, е че „че мярката […] не се ползва от държавната насрещна гаранция“.

(415)

Тя констатира, че държавната гаранция, предоставена на DBB/Belfius по ELA, се вписва в рамките на гаранция от белгийската държава в полза на BNB, съгласно закона от 22 февруари 1998 г., определящ устава на BNB.

(416)

Тя не споделя становището на белгийските органи, според което гаранцията от страна на Белгия в полза на BNB не се вписва в контекста на съобщението за банките (112), защото тази гаранция не е „антикризисна“ мярка, предоставена специално за ELA, а „гарантира всички [sic] кредити, отпуснати от BNB, стига те да са били предоставени в рамките на приноса на BNB към стабилизирането на финансовата система, което е повече от антикризисни мерки“.

(417)

Комисията подчертава, че критерият за отсъствие на насрещна държавна гаранция, обявен в съобщението за банките като един от кумулативните критерии за изключване на квалифицирането като държавна помощ, не е определен по-рано. В това съобщение никъде не се посочва, дори имплицитно, че една такава насрещна гаранция трябва да е предоставена специално за целите на борбата с настоящата финансова криза. В действителност, критериите определени в точка 51 от съобщението за банките само повтарят направения от Комисията анализ на съображения 32 и 33 от нейното решение Northern Rock (113) от 5 декември 2007 г., далеч преди прилагането на правна рамка относно финансовата криза. Следователно е достатъчно насрещната гаранция на държавата да покрива предоставените от централната банка ресурси, без да е необходимо, както внушават белгийските органи, насрещната гаранция да бъде отпусната специално за ELA.

(418)

Член 9, алинея 2 от закона от 22 февруари 1998 г., определящ устава на BNB гласи: „Държавата гарантира Банката срещу всякаква загуба и гарантира погасяването на всички кредити, отпуснати от Банката вследствие изпълнението на споразуменията, посочени в предходната алинея [именно „споразумения за международно парично сътрудничество, обвързващи Белгия“] или вследствие участието ѝ в международни споразумения или операции за парично сътрудничество, по които Банката е страна, съгласно решение за одобрение на Съвета на министрите. Освен това държавата гарантира на Банката погасяването на всички кредити, отпуснати в рамките на приноса ѝ към стабилизирането на финансовата система, и гарантира Банката срещу всякакви загуби вследствие всякакви необходими операции в това отношение.“  (114)

(419)

Според Комисията, от това следва, че за дейностите, посочени в тази клауза, BNB се ползва от държавна гаранция „срещу всякакви загуби“. Освен това белгийските органи непрекъснато обосновават ELA в полза на Dexia с необходимостта да се избегне дестабилизиране на финансовата система.

(420)

Фактът, че в тяхното уведомление от 21 октомври 2011 г. относно новата мярка по ELA белгийските органи са преценили за необходимо да посочат наличието на насрещна гаранция от държавата в полза на BNB, почти незабавно след като са отбелязали, че ELA е необходима, за да се съхрани финансовата стабилност на Белгия, потвърждава, че тази насрещна гаранция действително покрива ELA:

[…]

(421)

Определените в съобщението за банките условия, за да бъде изключено наличието на помощ, следователно не са изпълнени изцяло, по отношение на ELA от BNB в полза на DBB/Belfius.

(422)

Същото се отнася и за половината от ELA, предоставена от BdF на DCL, поради причините изложени в съображения от 414 до 429.

(423)

Откакто договорът между централната белгийска и френска банка от 2 февруари 2012 г. (116) придоби обвързващ характер, BNB е длъжна да компенсира 50 % от загубите, които BdF може да понесе поради евентуално неизпълнение на DCL. Тази гаранция обаче на BNB за BdF, самата тя се ползва от гаранцията на белгийската държава, предвидена от закона от 22 февруари 1998 г., определящ устава на BNB.

(424)

При отсъствието на достатъчно елементи, указващи, че временното споразумение между двете централни банки, което предшества договора от 2 февруари 2012 г. (117), придобива правно обвързващ характер, Комисията приема, че 2 февруари 2012 г. е датата, от която ELA от BdF за DCL може да представлява помощ.

(425)

[…].

(426)

[…].

(427)

[…].

(428)

[…].

(429)

В заключение, условието ELA да не представлява помощ съгласно съобщението за банките е за тази ELA да не се полза от насрещна гаранция от държавата (118), също не е изпълнено, по отношение на ELA от BdF в полза на DCL.

(430)

Условията определени в съобщението за банките, при които може да се изключи наличието на помощи, следователно не са изцяло изпълнени нито по отношение на ELA от BNB за DBB/Belfius, нито по отношение на ELA от BdF в полза на DCL. При това положение следва да се провери дали условията даващи основание да се приеме наличие на държавна помощ са действително изпълнени.

(431)

BNB е публична институция и нейните интервенции включват използване на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Според самата BNB, „предимството на общия интерес в управлението на националната банка се изразява, още от нейното създаване, в система на дерогация от обичайното законодателство относно анонимните дружества“ (119). Тя упражнява суверенни функции като поддържане на стабилността на цените в полза на цялата общност. Тя се регулира от органичен закон и нейният устав се одобрява с кралски указ. Гуверньорът и директорите на банката се назначават от краля. Следователно ELA представлява държавна мярка, предоставена с държавни средства по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(432)

BdF е институция, чийто капитал принадлежи на държавата. Без да се нарушава основната цел за стабилност на цените, BdF подкрепя общата икономическа политика на правителството и изпълнява поисканите от държавата услуги или такива за трети страни със съгласието на държавата. Следователно ELA представлява държавна мярка, предоставена с държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(433)

Платената ELA на DCL и тази на DBB/Belfius до нейната продажбата от Dexia на белгийската държава, е избирателно предоставена мярка на Dexia, която ѝ дава предимство, като ѝ предоставя финансиране, което Dexia вече не може да получи на пазара, с оглед на сериозните затруднения, които изпитва, по-специално по отношение на ликвидността.

(434)

По същия начин платената ELA на DBB/Belfius след продажбата ѝ от Dexia на държавата, е избирателно предоставена мярка на DBB/Belfius, която ѝ дава предимство, като ѝ отпуска финансиране, което вече не може да получи на пазара. Освен това в контекста на сериозните ликвидни проблеми на групата Dexia, DBB/Belfius след продажбата продължава да записва облигации от емисиите на DCL. ELA я улеснява за тази инвестиция, докато нейните конкуренти не разполагат с това улеснение.

(435)

Тъй като Dexia е активна в няколко държави членки и в голямата част от дейностите си е в конкуренция с други активни финансови институции в Европейския съюз, предоставената ѝ ELA нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки.

(436)

По подобен начин, DBB/Belfius след продажбата разполага, благодарение на ELA, с източник на финансиране, без който не би могла да продължи своите дейности (именно да запише финансовите инструменти, емитирани от DCL) и който ѝ дава предимство, като нарушава конкуренцията. Тя е основна банка в Белгия и е в конкуренция с останалите активни финансови институции в Европейския съюз. Следователно това предимство засяга търговията между държавите членки.

(437)

Следователно и независимо от заложените от DBB/Belfius и DCL портфейли от дългови ценни книжа, Комисията счита, че мерките ELA съдържат държавна помощ.

(438)

В решението си за откриване на процедурата във връзка с продажбата на DBB/Belfius, Комисията изрази своите съмнения относно отсъствието на помощ в продажбата на DBB/Belfius на белгийската държава. Всяка положителна разлика между цената, платена от белгийските органи, и пазарната цена на DBB/Belfius при сделка, ще се разглежда като държавна помощ за продавача (Dexia SA) в равностоен размер. Освен това сделката може също да разкрие държавна помощ в полза на продадената структура (DBB/Belfius). Тези помощи се добавят към поставените под въпрос такива, които са предмет на решението за временно разрешение и които са били в полза на DBB/Belfius като структура от групата Dexia (вж. раздел 6.1.1, съображения от 387 до 405), и получената от DBB/Belfius ELA (вж. буква б) от настоящия раздел).

(439)

Операцията по закупуването на акциите на DBB/Belfius от белгийската държава е финансирана с държавни ресурси (от SFPI).

(440)

Белгийската държава е действала в полза на Dexia и/или нейните дъщерни дружества при условия, които не са приемливи за частен инвеститор опериращ в нормални пазарни условия. Продавачът Dexia ползва държавни ресурси чрез твърде високата цена, платена от Белгия, за закупуването на DBB/Belfius. Комисията отбелязва, че оценката на цената, предоставена от белгийските органи сочи стойност между 2,8 милиарда евро и 7,2 милиарда евро. Действително, след отчитането на нереализираните загуби в резултат на пазарните условия през лятото на 2011 г. (влошаване на нереализираните загуби с около [0—2] милиарда евро), както и на съобщените перспективи за печалбите и загубите (408 милиона евро и […] милиона евро, респективно за 2012 г. и 2013 г.) и на базата на пазарните множители за остойностяване на европейски банкови групи подобни на Belfius (пазарен множител P/E (120) [5—10] за 2012 и 2013 г. и P/TBV (121) [0,6—0,8] в края на 2011 г.), излиза, че стойността на продадената част от DBB/Belfius може да бъде оценена между [0—5] милиарда евро и [0—5] милиарда евро.

(441)

Освен това Комисията отбелязва, че условията на сделката DBB/Belfius включват договорни задължения за DBB/Belfius и/или за белгийската държава, които са изгодни за Dexia/DCL и които при нормални пазарни условия биха намалили цената на сделката. Тези условия са механизмът за поделяне на печалбата, споразумението за финансиране между DBB/Belfius и DCL/Dexia и имунизацията на групата Dexia от белгийската държава срещу всякакви рискове от загуби, свързани с неизплатените кредити на Arco, Ethias и Holding Communal.

(442)

Първо, по отношение на механизма за поделяне на печалбата, Комисията признава, че е текуща практика при продажбите на банки да има механизми за коригиране на цената в зависимост от бъдещите резултати на продадената дейност. Комисията обаче отбелязва, че в случая този механизъм е несъразмерен. По-специално, фактът че белгийската държава се ангажира да плати 100 % печалбата, означава, че поема много голям риск (закупуването за 4 милиарда евро), като се отказва от всякакво възнаграждение за този риск (и без възстановяване на разходите за финансиране). Такова заплащане на печалбата не би било прието от частен инвеститор без значителна корекция на продажната цена. Според информацията, предоставена от Белгия и банката консултант, и въз основа на данните от пазара, механизмът за поделяне на печалбата може да бъде оценен между 40 и 150 милиона евро.

(443)

Второ, предложението на белгийската държава към групата Dexia включва постепенно намаляване на финансирането от DBB/Belfius към останалата част от групата, и по-специално към Dexia SA и DCL. Това намаляване обаче не е съпътствано от ясен и императивен график. Комисията счита, че при тези условия никой частен инвеститор не би приел да закупи, без корекция на продажната цена, банка, която запазва една толкова голяма експозиция към Dexia и нейните дъщерни дружества, група изпаднала в големи затруднения.

(444)

Трето, даден разумен инвеститор не би приел имунизацията на групата Dexia от белгийската държава срещу всякакви рискове от загуби, свързани с неизплатените кредити на Arco, Ethias и Holding Communal, както е посочено в предложението на белгийската държава към Dexia, публикувано на 10 октомври 2011 г.

(445)

Припомня се, че както е посочено в решението за откриване на процедурата във връзка с продажбата на DBB/Belfius (122) и потвърдено в решението за временно разрешение (123) и в решението за разширяване на процедура (124), че продажбата на DBB/Belfius на белгийската държава при благоприятни за Dexia условия е мярка за помощ, която се вписва в рамките на една съвкупност от допълнителни структурни мерки, предоставени от заинтересованите държави членки в полза на Dexia (за които Комисията не е имала достатъчно точна информация при приемането на решението за откриване на процедурата във връзка с продажбата на DBB/Belfius, но които впоследствие се е оказало, че са гаранцията за рефинансиране, ELA и мерките, предвидени в преразгледания план за организирано преобразуване на Dexia), която не би била приемлива за даден разумен инвеститор. В резултат на това закупуването на DBB/Belfius не може да бъде отделено от останалите мерки за подпомагане, предоставени на Dexia (125).

(446)

Така цената на DBB е трябвало да бъде коригирана, за да се вземат под внимание задълженията, отбелязани в съображения 441 до 445, които са в полза на Dexia/DCL. Следователно Комисията счита, че продажната цена на DBB/Belfius е надценена и е по-висока от цената, която би приел даден частен инвеститор. Размерът на помощта в полза на DCL/Dexia може да бъде оценен между 1 и 2 милиарда евро.

(447)

Dexia е в конкуренция с чуждестранни групи и по този начин се засяга търговията между държави членки, а продажбата на твърде висока цена нарушава конкуренцията.

(448)

Комисията счита, че е установено, че белгийската държава не се е държала като разумен инвеститор в условията на пазарна икономика, когато е придобила DBB/Belfius, защото продажната цена е по-висока от пазарната и белгийската държава е закупила DBB/Belfius, за да се избегне влошаването на финансовото положение на групата, и следователно на белгийската финансова система.

(449)

Още в решението си за откриване на процедурата Комисията отбелязва, че е твърде малко вероятно банковата група да бъде купена от частен инвеститор, поради исканата цена и поради нейната експозиция към DCL/Dexia, която е трябвало да бъде намалена постепенно. Комисията отбелязва също, че даден инвеститор на пазара не би извършил тази покупка в такъв кратък срок и без да е направил съответните проучвания.

(450)

Комисията посочва също така, че ползата за DBB/Belfius е директна, поради факта, че тя е отделно от групата Dexia, което само по себе си е предимство. Принадлежността към групата Dexia предизвика изтегляне на съществени депозити от DBB/Belfius и застраши жизнеспособността ѝ. Белгийските органи наблягат върху този аспект на сделката, с цел да успокоят вложителите.

(451)

Предимствата осигурени на DBB/Belfius от тази мярка нарушават конкуренцията, като позволяват на DBB/Belfius да представи своето положение като по-добро пред кредиторите и вложителите. DBB/Belfius се конкурира с чуждестранни групи, поради което се засяга търговията между държави членки.

(452)

Следователно Комисията стигна до заключението, че закупуването на акции на DBB/Belfius от белгийската държава при описаните по-горе условия представлява държавна помощ в полза на DBB/Belfius.

(453)

За сметка на това, по отношение на записването от DBB/Belfius на облигации, които са гарантирани от заинтересованите държави членки и са емитирани от Dexia SA и/или DCL, Комисията не е открила достатъчно елементи, доказващи надлежно, че от записването на тези облигации DBB/Belfius е извлякла специално предимство от гледна точка на конкуренцията, тоест печалба, която други записващи облигации на DCL, поставени в подобна ситуация, не биха извлекли. Взимайки под внимание елементите, с които разполага, Комисията не може да заключи, че в това отношение има помощ.