ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на правилата на ИКЕ на ООН, които се прилагат задължително

№ на правило на ИКЕ на ООН	Предмет	Серия от изменения	Данни за публикуване в ОВ	Приложимост
41	Шумови емисии от мотоциклети	04	ОВ L 317, 14.11.2012 г., стр. 1.	L3e, L4e

Обяснителна бележка:

Фактът, че дадена система или компонент са включени в настоящия списък, не прави монтирането им задължително. По отношение на някои компоненти обаче са определени задължителни изисквания по отношение на монтирането в други приложения към настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания относно изпитване от тип I: емисии от изходната тръба на последния шумозаглушител след пускане на студен двигател

Номер на допълнението	Заглавие на допълнението	Страница
1	Обозначения, използвани в приложение II	74
2	Еталонни горива	78
3	Система на динамометричния стенд	85
4	Система за разреждане на отработилите газове	91
5	Класификация на еквивалентната инерционна маса и съпротивлението при движение	103
6	Цикли на движение за изпитвания от тип I	106
7	Изпитвания на път на превозни средства от категория L, оборудвани с едно колело на задвижващата ос или със сдвоени колела, за определяне на настройките на изпитвателния стенд	153
8	Изпитвания на път на превозни средства от категория L, оборудвани с две или повече колела на задвижващата ос, за определяне на настройките на изпитвателния стенд	160
9	Обяснителна бележка относно процедурата за превключване на предавките за изпитване от тип I	168
10	Изпитвания за одобряване на типа на резервно устройство за контрол на замърсяването за превозните средства от категория L като отделен технически възел	174
11	Процедура за изпитване от тип I за хибридни превозни средства от категория L	178
12	Процедура за изпитване от тип I за превозни средства от категория L, работещи с ВНГ, ПГ/биометан, смес от горива H2NG или водород	189
13	Процедура за изпитване от тип I за превозни средства от категория L, оборудвани със система с периодично регенериране	193

1.   Въведение

1.1.	В настоящото приложение се определя процедурата за изпитване от тип I, както е посочено в част А от приложение V към Регламент (ЕС) № 168/2013.

1.2.

В настоящото приложение се предвижда хармонизиран метод за определяне на нивата на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, на емисиите на въглероден диоксид и, както е посочено в приложение VII, за определяне на разхода на гориво, консумацията на енергия и пробега в електрически режим на задвижване на превозно средство от категория L в рамките на обхвата на Регламент (ЕС) № 168/2013, които са представителни за работата на превозното средство в действителни условия.

1.1.1.

„WMTC, етап 1“ беше въведен в законодателството на ЕС за одобряване на типа през 2006 г., което предостави възможност на производителите от този момент нататък да доказват емисионните характеристики на тип мотоциклет от категория L3e, чрез използване на хармонизирания в световен мащаб цикъл за изпитване на мотоциклети (WMTC), установен в ГТП № 2 на ООН като алтернативно изпитване от тип I на използването на конвенционалния европейски цикъл на движение (EDC), установен в глава 5 от Директива 97/24/ЕО.

1.1.2.

„WMTC, етап 2“ е равностоен на „WMTC, етап 1“ с допълнителни подобрения в областта на предписанията по отношение на превключването на предавките и трябва да се използва като задължително изпитване от тип I за одобряване на отговарящите на Евро 4 превозни средства от (под)категории L3e, L4e, L5e-A и L7e-A.

1.1.3.

„Преработеният WMTC“„или „WMTC, етап 3“ е равностоен на „WMTC, етап 2“ за мотоциклети от категория L3e, но съдържа и специално приспособени цикли на движение за всички други (под)категории превозни средства, използвани като изпитване от тип I за одобряване на отговарящи на Евро 5 превозни средства от категория L.

1.2.

Резултатите могат да формират основата за ограничаване на газообразните замърсители, въглеродния диоксид и разхода на гориво, консумацията на енергия и пробега в електрически режим на задвижване, посочени от производителя в рамките на процедурите за одобряване на типа по отношение на екологичните характеристики.

2.   Общи изисквания

2.1.

Компонентите, които могат да окажат влияние върху емисията на газообразни замърсители, емисиите на въглероден диоксид и разхода на гориво, се проектират, произвеждат и монтират по такъв начин, че да позволяват при нормална експлоатация превозното средство да продължава да отговаря на разпоредбите на настоящото приложение, въпреки вибрациите, на които може да бъде подложено. Бележка 1: Обозначенията, използвани в приложение II, са обобщени в допълнение 1.

2.2.

Всяка недокументирана стратегия, която „оптимизира“ по благоприятен начин силовото предаване на превозното средство, работещо в рамките на съответния лабораторен изпитвателен цикъл за емисии, като намалява емисиите от изходната тръба на последния шумозаглушител и позволява то да работи със значителна разлика при действителни условия, се разглежда като неефективна технология и се забранява, освен ако производителят я е документирал по удовлетворителен за органа по одобряването начин.

3.   Изисквания относно експлоатационните характеристики

Приложимите изисквания относно експлоатационните характеристики за ЕО одобрение на типа са посочени в части А, Б и В от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

4.   Условия на изпитване

4.1.   Помещение за изпитване и зона за престой с цел привеждане към околната температура

4.1.1.   Помещение за изпитване

Помещението за изпитване с динамометричния стенд и устройството за събиране на пробата от газове трябва да е с температура 298,2 ± 5 К (25 ± 5 °C). Температурата в помещението се измерва в близост до охлаждащия вентилатор на превозното средство вентилатор преди и след изпитването от тип I.

4.1.2.   Зона за престой с цел привеждане към околната температура

Зоната за престой с цел привеждане към околната температура трябва да е с температура 298,2 ± 5 К (25 ± 5 °C) и да бъде такава, че изпитвателното превозно средство, което трябва да премине предварителна подготовка, може да се паркира в съответствие с точка 5.2.4 от настоящото приложение.

4.2.   Изпитвателно превозно средство

4.2.1.   Общи бележки

Всички компоненти на изпитвателното превозно средство трябва да съответстват на серийното производство или, ако превозното средство е различно от серийното производство, в протокола от изпитването трябва да се представи пълно описание на тези разлики. При избора на изпитвателното превозно средство производителят и техническата служба се договарят по удовлетворителен за органа по одобряването начин кое изпитвано базово превозно средство е представително за свързаната с него фамилия задвижвания, както е определено в приложение XI.

4.2.2.   Разработване

Превозното средство трябва да е в добро техническо състояние, правилно поддържано и използвано. То трябва да е разработено и да е изминало най-малко 1 000 km преди изпитването. Двигателят, тяговата система и превозното средство трябва да бъдат правилно разработени в съответствие с изискванията на производителя.

4.2.3.   Регулировки

Изпитвателното превозно средство трябва да бъде регулирано в съответствие с изискванията на производителя, например по отношение на вискозитета на маслата или, ако то се различава от серийното производство, в протокола от изпитването трябва да се представи пълно описание на тези разлики. В случай на задвижване 4 Х 4 оста, към която се подава най-нисък въртящ момент, се деактивира, за да бъде възможно изпитването на стандартен динамометричен стенд.

4.2.4.   Маса на изпитване и разпределение на товара

Масата на изпитване, включително масата на водача и инструментите, трябва да бъде измерена преди началото на изпитванията. Товарът се разпределя между колелата в съответствие с указанията на производителя.

4.2.5.   Гуми

Гумите трябва да бъдат от тип, посочен като оригинално оборудване от производителя на превозното средство. Налягането на гумите трябва да бъде приведено в съответствие с указанията на производителя или с налягането, при което скоростта на превозното средство по време на изпитването на път и скоростта на превозното средство, получена върху динамометричния стенд, се изравняват. Налягането на гумите трябва да бъдат посочено в протокола от изпитването.

4.3.   Подкласификация на превозни средства от категория L

Във фигура 1-1 се прави графичен преглед на подкласификацията на превозни средства от категория L по отношение на обема на двигателя и максималната скорост на превозното средство, ако те са подложени на изпитване на екологичните характеристики от типове I, VII и VIII, посочени с номерата на (под)класовете в различните области на графиката. Числените стойности на обема на двигателя и максималната скорост на превозното средство не се закръгляват нагоре или надолу.

Фигура 1-1

Подкласификация на превозни средства от категория L за целите на изпитването на екологичните характеристики, по отношение на изпитвания от типове I, VII и VIII

4.3.1.   Клас 1

Превозните средства от категория L, които отговарят на следните спецификации, принадлежат към клас 1:

Таблица 1-1

Критерии за подкласификация на превозни средства от категория L от клас 1

обем на двигателя < 150 cm3 и vmax< 100 km/h

клас 1

4.3.2.   Клас 2

Превозните средства от категория L, които отговарят на следните спецификации, принадлежат към клас 2 и се подразделят на следните подкласове:

Таблица 1-2

Критерии за подкласификация на превозни средства от категория L от клас 2

Обем на двигателя < 150 cm3 и 100 km/h ≤ vmax< 115 km/h или обем на двигателя ≥150 cm3 и vmax< 115 km/h	подклас 2-1
115 km/h ≤ vmax< 130 km/h	подклас 2-2

4.3.3.   Клас 3

Превозните средства от категория L, които отговарят на следните спецификации, принадлежат към клас 3 и се подразделят на следните подкласове:

Таблица 1-3

Критерии за подкласификация на превозни средства от категория L от клас 3

130 ≤ vmax< 140 km/h	подклас 3-1
vmax ≥ 140 km/h или обем на двигателя > 1 500 cm3	подклас 3-2

4.3.4.   WMTC, части на изпитвателния цикъл

Изпитвателен цикъл WMTC (скоростни режими на превозното средство) за изпитвания на екологичните характеристики от тип I, VII и VIII се състои от максимум три части, както е определено в допълнение 6. В зависимост от превозното средство от категория L, което се подлага на изпитвателния цикъл WMTC, определен в точка 4.5.4.1, и неговата класификация по отношение на работния обем на двигателя и максималната конструктивна скорост на превозното средство в съответствие с точка 4.3, трябва да бъдат проведени следните части на изпитвателния цикъл WMTC:

Таблица 1-4

Части на изпитвателния цикъл WMTC за превозни средства от категория L от класове 1.2 и 3

(Под)класове превозни средства от категория L	Приложимаи части от WMTC, както е определено в допълнение 6
Клас 1:	Част 1, движение с намалена скорост на превозното средство в студено състояние, последвана от част 1, движение с намалена скорост на превозното средство в загрято състояние.
Клас 2, който се подразделя на:
Подклас 2-1:	Част 1, движение с намалена скорост на превозното средство в студено състояние, последвана от част 2, движение с намалена скорост на превозното средство в загрято състояние.
Подклас 2-2:	Част 1, в студено състояние, последвана от част 2, в загрято състояние.
Клас 3, който се подразделя на:
Подклас 3-1:	Част 1, в студено състояние, последвана от част 2, в загрято състояние, последвана от част 3, движение с намалена скорост на превозното средство в загрято състояние.
Подклас 3-2:	Част 1, в студено състояние, последвана от част 2, в загрято състояние, последвана от част 3, в загрято състояние.

4.4.   Спецификации на еталонното гориво

За изпитването трябва да се използват подходящите еталонни горива, посочени в допълнение 2. За целите на посоченото в точка 1.4 от допълнение 1 към приложение VII изчисление за течните горива трябва да се използва плътността, измерена при 288,2 K (15 °C).

4.5.   Изпитване от тип I

4.5.1.   Водач

Водачът за целите на изпитването трябва да има маса 75 kg ± 5 kg.

4.5.2.   Спецификации и настройки на изпитвателния стенд

4.5.2.1.   Динамометърът трябва да има единичен барабан за двуколесни превозни средства от категория L с диаметър най-малко 400 mm. При изпитване на триколесни превозни средства с две предни колела или на четириколесни превозни средства се разрешава използването на динамометричен стенд, оборудван с двойни барабани.

4.5.2.2.   Динамометърът трябва да бъде оборудван с тотализиращ оборотомер на барабана за измерване на действително изминатото разстояние.

4.5.2.3.   На динамометъра трябва да се използват маховици или други средства за симулиране на инерцията, посочена в точка 5.2.2.

4.5.2.4.   Барабаните на динамометъра трябва да бъдат чисти, сухи и без нищо, което би могло да предизвика приплъзване на гумата.

4.5.2.5.   Спецификациите на охлаждащия вентилатор са, както следва:

4.5.2.5.1.

През цялото време на изпитването пред превозното средство трябва да е поставен охлаждащ вентилатор с променлива честота на въртене, който да насочва охлаждащия въздух към превозното средство, така че да симулира реалните условия на работа. Честотата на въртене на вентилатора трябва да бъде такава, че в работния обхват от 10 до 50 km/h линейната скорост на въздуха на изхода на вентилатора да е в границите на ± 5 km/h от съответната скорост на барабана. В обхвата над 50 km/h линейната скорост на въздуха трябва да е в границите на ± 10 %. При скорости на барабана, които не надвишават 10 km/h, линейната скорост на въздуха може да бъде нулева.

4.5.2.5.2.

Скоростта на въздуха, посочена в точка 4.5.2.5.1, трябва да се определи като средна стойност от девет точки на измерване, разположени в центъра на всеки правоъгълник, който разделя целия изход на вентилатора на девет зони (както хоризонталните, така и вертикалните страни на изхода на вентилатора се разделят на три равни части). Стойността във всяка от деветте точки трябва да бъде в границите на 10 % от средната величина на деветте стойности.

4.5.2.5.3.

Изходът на вентилатора трябва да има площ минимум 0,4 m2, а долният му край трябва да е разположен на разстояние между 5 и 20 cm над земята. Изходът на вентилатора трябва да бъде перпендикулярен на надлъжната ос на превозното средство, между 30 и 45 cm пред предното му колело. Устройството за измерване на линейната скорост на въздуха трябва да се намира на разстояние между 0 и 20 cm от изхода за въздуха.

4.5.2.6.   Подробните изисквания по отношение на спецификациите на изпитвателния стенд са изброени в допълнение 3.

4.5.3.   Система за измерване на отработилите газове

4.5.3.1.   Устройството за събиране на газове трябва да бъде от затворен тип, който може да събира всички отработили газове от изпускателните тръби на превозното средство, при условие че отговаря на условието за противоналягане от ± 125 mm H2O. Може да се използва отворена система, ако бъде потвърдено, че се събират всички отработили газове. Събирането на газове трябва да се извършва без кондензиране, което би могло значително да промени естеството на отработилите газове при температурата на изпитването. Пример за устройство за събиране на газове е показан на фигура 1-2:

Фигура 1-2

Оборудване за вземане на проби от газовете и за измерване на обема им

4.5.3.2.   Между устройството и системата за вземане на проби от отработилите газове се поставя свързваща тръба. Тази тръба и устройството трябва да са от неръждаема стомана или от друг материал, който не влияе върху състава на събраните газове и е устойчив на температурата на тези газове.

4.5.3.3.   През цялото време на изпитването трябва да работи топлообменник, способен да ограничи колебанието на температурата на разредените газове на входа на помпата в рамките на ± 5 К. Този топлообменник трябва да е оборудван със система за предварително подгряване, способна да доведе топлообменника до неговата работна температура (с допустимо отклонение ± 5 K) преди началото на изпитването.

4.5.3.4.   Трябва да се използва обемна помпа за засмукване на сместа от разредени отработили газове. Тази помпа трябва да е оборудвана с двигател, позволяващ наличието на няколко строго контролирани равномерни скорости. Капацитетът на помпата трябва да е достатъчен, за да осигури засмукването на отработилите газове. Може също да се използва устройство с тръба на Вентури с критична скорост на флуида (CFV).

4.5.3.5.   Трябва да се използва устройство (T) за непрекъснатото регистриране на температурата на сместа от разредени отработили газове, която навлиза в помпата.

4.5.3.6.   Използват се два манометъра — с първия се контролира понижението на налягането на навлизащата в помпата смес от разредени отработили газове спрямо атмосферното налягане, а с втория се измерва динамичната промяна на налягането на обемната помпа.

4.5.3.7.   В близост до устройството за събиране на газове, но извън него, се разполага сонда за събиране на проби от преминаващия през помпа поток от въздух за разреждане, филтър и дебитомер (разходомер) при постоянни дебити на потока през цялото време на изпитването.

4.5.3.8.   Сонда за вземане на проби, поставена в горната част на потока на сместа от разредени отработили газове, преди обемната помпа, се използва за събиране на проби от сместа от разредени отработили газове, преминаваща през помпа, филтър и дебитомер (разходомер) при постоянни дебити на потока през цялото време на изпитването. Минималният дебит на пробата в устройствата за вземане на проби, посочени на фигура 1-2 и в точка 4.5.3.7, трябва да е най-малко 150 l/час.

4.5.3.9.   На системата за вземане на проби, описана в точки 4.5.3.7 и 4.5.3.8, трябва да се използват трипътни вентили за насочване на пробите или към съответните им торбички, или навън през цялото време на изпитването.

4.5.3.10.   Газонепропускливи торбички за събиране на проби

4.5.3.10.1.   Торбичките за събиране на проби от въздуха за разреждане и сместа от разредени отработили газове трябва да бъдат с достатъчен капацитет, за да не възпрепятстват нормалния поток на пробата и да не променят естеството на съответните замърсители.

4.5.3.10.2.   Торбичките трябва да имат автоматично самозаключващо се устройство и трябва да бъдат лесно и плътно закрепени или към системата за вземане на проби, или към системата за анализ в края на изпитването.

4.5.3.11.   Използва се тотализиращ оборотомер за преброяване на броя обороти на обемната помпа през цялото време на изпитването.

Бележка 2: Трябва да се обърне внимание на метода на свързване и на материала или конфигурацията на свързващите части, тъй като всяка от секциите на системата за вземане на проби (например адаптера и съединителя) може да стане много гореща. Ако измерването не може да бъде извършено по нормален начин, поради повреда на системата за вземане на проби, предизвикана от топлината, може да се използва спомагателно устройство за охлаждане, при условие че то не оказва влияние на отработилите газове.

Бележка 3: При устройства от отворен тип съществува риск от непълно събиране на газовете и от теч на газове в изпитвателната камера. Поради това е необходимо да се гарантира, че няма никакъв теч през цялото време на периода на вземане на проби.

Бележка 4: Ако се използва система за вземане на проби при постоянен обем (CVS) през цялото време на изпитвателния цикъл, който включва едновременно ниски и високи скорости (т.е. цикли от част 1, 2 и 3), трябва да се обърне специално внимание на по-високия риск от кондензирането на вода при диапазона от високи скорости.

4.5.3.12.   Оборудване за измерване на тегловните емисии на прахови частици

4.5.3.12.1   Спецификация

4.5.3.12.1.1.   Общо представяне на системата

4.5.3.12.1.1.1.   Устройството за вземане на проби от прахови частици се състои от сонда за вземане на проби, поставена в тунела за разреждане, тръба за пренос на частиците, филтродържател, помпа за част от потока, регулатори на дебита и устройства за измерване на дебита.

4.5.3.12.1.1.2.   Препоръчва се поставянето на предкласификатор за размера на частиците (например циклон или преграда) преди филтродържателя. От друга страна, е приемливо да се използва подходяща сонда за вземане на проби, като например показаната на фигура 1-6, която функционира като класиращо според размера устройство.

4.5.3.12.1.2.   Общи изисквания

4.5.3.12.1.2.1.   Сондата за вземане на проби от газовия поток, използван за вземане на проба от праховите частици, се разполага в участъка за разреждане така, че да се позволи улавянето на представителна проба от газовия поток от хомогенна смес въздух/отработили газове.

4.5.3.12.1.2.2.   Дебитът на пробата от прахови частици трябва да бъде пропорционален на общия поток разредени отработили газове в тунела за разреждане в границите на ± 5 % от дебита на пробата от прахови частици.

4.5.3.12.1.2.3.   Пробата от разредени отработили газове се поддържа при температура под 325,2 K (52 °C) в границите на 20 cm преди или след повърхността на филтъра за прахови частици, освен в случай на изпитване за регенериране, когато температурата трябва да бъде под 465,2 K (192 °C).

4.5.3.12.1.2.4.   Пробата от прахови частици се събира върху единичен филтър, поставен на държател в потока на разредени отработили газове, от които се взема проба.

4.5.3.12.1.2.5.   Всички части на системата за разреждане и на системата за вземане на проби — от изпускателната тръба до филтродържателя — които са в контакт с неразредените и разредените отработили газове, трябва да са проектирани по такъв начин, че да свеждат до минимум отлаганието или промяната на частиците. Всички части трябва да бъдат изработени от електропроводими материали, които не реагират с компонентите, съставящи отработилите газове, и да бъдат заземени, за да се предотвратят електростатични смущения.

4.5.3.12.1.2.6.   Ако не е възможно да се компенсират отклоненията в дебита на потока, трябва да се предвиди топлообменник и устройство за контрол на температурата, както е посочено в допълнение 4, така че да се осигури постоянен дебит в системата и съответно пропорционален дебит на вземане на проби.

4.5.3.12.1.3.   Специфични изисквания

4.5.3.12.1.3.1.   Сонда за вземане на проби от прахови частици (ПЧ)

4.5.3.12.1.3.1.1.   Сондата за вземане на проби трябва да бъде с показатели на класификацията по размер на частиците, както е описано в точка 4.5.3.12.1.3.1.4. Препоръчва се постигането на тези показатели посредством използването на сонда с незаоблен, отворен край, като отворът ѝ е ориентиран директно срещу посоката на потока, заедно с предкласификатор (циклон, преграда и др.). Като алтернатива може да бъде използвана подходяща сонда за вземане на проби като показаната на фигура 1-1, при условие че с нея се постигат показателите за предкласификация, описани в точка 4.5.3.12.1.3.1.4.

4.5.3.12.1.3.1.2.   Сондата за вземане на проби трябва да се монтира близо до осевата линия на тунела на разстояние от 10 до 20 пъти диаметъра на тунела след входната точка на отработилите газове в тунела, като вътрешният ѝ диаметър трябва да е най-малко 12 mm.

Ако от една сонда за вземане на проби едновременно се взема повече от една проба, потокът, изтеглен от посочената сонда, се разделя на еднакви подпотоци с цел да се избегнат аномалии при пробовземането.

Ако се използват няколко сонди, всяка сонда трябва да бъде с незаоблен, отворен край, като отворът ѝ е ориентиран директно по посока на потока. Сондите се разполагат на еднакво разстояние от най-малко 5 cm една от друга около средната надлъжна ос на тунела за разреждане.

4.5.3.12.1.3.1.3.   Разстоянието от върха на сондата за вземане на проби до стойката на филтъра трябва да бъде равно на най-малко пет пъти диаметъра на сондата, но не трябва да е по-голямо от 1 020 mm.

4.5.3.12.1.3.1.4.   Предкласификаторът на частици (например циклон, преграда и др.) трябва да бъде разположен преди филтродържателя. Диаметърът на частиците, съответстващ на границата на 50-процентно разделяне на предкласификатора, трябва да бъде между 2,5 μm и 10 μm при стойността на обемния дебит, избрана за вземане на проби за определяне на тегловните емисии на частици. Предкласификаторът трябва да дава възможност най-малко 99 % от масовата концентрация на частици с размер 1 μm, които влизат в предкласификатора, да преминат през изхода му при стойността на обемния дебит, избрана за вземане на проби за определяне на тегловните емисии на частици. От друга страна, вместо отделен предкласификатор е приемливо да се използва подходяща сонда за вземане на проби, като например показаната на фигура 1-6, която функционира като класиращо според размера устройство.

4.5.3.12.1.3.2.   Помпа за вземане на проби и дебитомер

4.5.3.12.1.3.2.1.   Устройството за измерване на дебита на газовете за анализ трябва да се състои от помпи, регулатори на дебита на газовете и устройства за измерване на дебита.

4.5.3.12.1.3.2.2.   Температурата на газовия поток при дебитомера не може да варира с повече от ± 3 K, с изключение по време на изпитвания за регенериране на превозни средства, оборудвани с устройства за последваща обработка с периодично регенериране. Освен това тегловният дебит на пробата от прахови частици трябва да бъде пропорционален на общия поток разредени отработили газове в границите на ± 5 % от тегловния дебит на пробата от прахови частици. Ако обемът на потока се промени недопустимо в резултат на прекаленото натоварване на филтъра, изпитването се прекратява. Когато изпитването се повтори, се намалява дебитът на потока.

4.5.3.12.1.3.3.   Филтър и филтродържател

4.5.3.12.1.3.3.1.   След филтъра по посока на потока се разполага клапан. Клапанът трябва да реагира достатъчно бързо, така че да се отваря и затваря в рамките на една секунда от началото и края на изпитването.

4.5.3.12.1.3.3.2.   Препоръчва се масата, събрана върху филтъра с диаметър 47 mm (Pe) да бъде ≥ 20 μg, като натоварването на филтъра да бъде максимално голямо в съответствие с изискванията на точки 4.5.3.12.1.2.3 и 4.5.3.12.1.3.3.

4.5.3.12.1.3.3.3.   За съответното изпитване скоростта на газовете при повърхността на филтъра се регулира до единична стойност в диапазона от 20 cm/s до 80 cm/s, освен ако системата за разреждане не действа с дебит на пробите, пропорционален на дебита на система за вземане на проби с постоянен обем.

4.5.3.12.1.3.3.4.   Необходими са филтри от стъклени влакна с флуоровъглеводородно покритие или мембранни филтри на флуоровъглеводородна основа. Всички типове филтри трябва да притежават степен на задържане 0,3 μm на DOP (диоктилфталати) или PAO (полиалфаолефини) CS 68649-12-7 или CS 68037-01-4, не по-ниска от 99 % при скорост на газовете при повърхността на филтъра 5,33 cm/s.

4.5.3.12.1.3.3.5.   Филтродържателят трябва да е проектиран така, че да осигурява равно разпределение на потока през филтъра напречно на областта, която задържа частиците. Площта на филтъра, която задържа частиците, трябва да е най-малко 1 075 mm2.

4.5.3.12.1.3.4.   Камера за претегляне на филтъра и везна

4.5.3.12.1.3.4.1.   Микровезната, използвана за определяне на теглото на филтъра, трябва да има точност от 2 μg (стандартно отклонение) и разделителна способност, не по-малка от 1 μg.

Препоръчва се микровезната да бъде проверена преди началото на всяко претегляне, като се претегля еталонна тежест от 50 mg. Тази тежест се претегля три пъти и се записва усредненият резултат. Претеглянето и везната се считат за валидни, ако средният резултат от претеглянето е в рамките на ± 5 μg от резултата от предишното претегляне.

Камерата за претегляне (или помещението) трябва да отговаря на следните условия по време на всички действия по подготовката на филтъра и претеглянето:

—	температурата се поддържа 295,2 ± 3 K (22 ± 3 °C);

—	относителната влажност се поддържа 45 ± 8 %;

—	температурата на оросяване се поддържа 282,7 ± 3 K (9,5 ± 3 °C).

Препоръчва се записването на условията по отношение на температурата и влажността заедно с теглото на пробата и на еталонния филтър.

4.5.3.12.1.3.4.2.   Корекция за подемната сила

Теглото на филтъра се коригира за подемната сила за него във въздушна среда.

Корекцията за подемната сила зависи от плътността на средата на филтъра за вземане на проби, плътността на въздуха и плътността на калибровъчната тежест, използвана за калибриране на везната. Плътността на въздуха зависи от налягането, температурата и влажността.

Препоръчва се температурата и температурата на оросяване на средата на претеглянето да се поддържат съответно 295,2 K ± 1 K (22 °C ± 1 °C) и 282,7 ± 1 K (9,5 ± 1 °C). Спазването обаче на минималните изисквания, посочени в точка 4.5.3.12.1.3.4.1, обаче също има за резултат приемлива корекция за действието на подемната сила. Корекцията за подемната сила се прилага, както следва:

Уравнение 2-1:

където

mcorr	=	маса на праховите частици, коригирана за подемната сила,
muncorr	=	маса на праховите частици, некоригирана за подемната сила,
ρair	=	плътност на въздуха в средата, в която се намира везната,
ρweight	=	плътност на калибровъчната тежест, използвана за калибриране на везната,
ρmedia	=	плътност на средата за вземане на проби от прахови частици (филтър) със среда на филтъра Покрити с тефлон стъклени влакна (например TX40): ρmedia = 2,300 kg/m3

ρair може да се изчисли, както следва:

Уравнение 2-2:

където:

Pabs	=	абсолютно налягане в средата, в която се намира везната,
Mmix	=	моларна маса на въздуха в средата, в която се намира везната (28,836 gmol–1),
R	=	моларна газова константа (8,314 Jmol–1K–1),
Tamb	=	абсолютна температура на средата, в която се намира везната.

В камерата (или помещението) не трябва да има никакви замърсители (например прах), които могат да се отложат по повърхността на филтрите за прахови частици по време на тяхното стабилизиране.

Допускат се ограничени отклонения от спецификациите за температурата и влажността на помещението за претегляне, при условие че общата продължителност на отклоненията не превишава 30 минути от периода на подготовка на който и да е филтър. Помещението за претегляне трябва да отговаря на изискваните спецификации преди влизането на персонала в него. Не се допускат отклонения от определените условия по време на самото претегляне.

4.5.3.12.1.3.4.3.   Електростатичните ефекти се премахват. Това може да се постигне посредством заземяване на везната чрез поставянето ѝ върху антистатична подложка и неутрализирането на заряда на филтрите за прахови частици преди претеглянето, като се използва полониев неутрализатор или устройство с подобно действие. Като алтернатива премахването на електростатичните ефекти може да бъде постигнато чрез изравняване на електростатичния заряд.

4.5.3.12.1.3.4.4.   Филтърът за изпитването се изважда от камерата не по-рано от един час преди започване на изпитването.

4.5.3.12.1.4.   Описание на препоръчваната система

Фигура 1-3 представя схематично препоръчваната система за вземане на проби от прахови частици. Тъй като различните конфигурации могат да дадат еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фигурата. Могат да се използват допълнителни компоненти като уреди, клапани, електромагнитни клапани, помпи и прекъсвачи за осигуряване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентните системи. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на други конфигурации на системата, могат да бъдат изключени, ако тази операция се основава на добра техническа преценка.

Фигура 1-3

Система за вземане на проби от прахови частици

Проба от разредените отработили газове се взема от тунела за разреждане на целия поток (DT) с помощта на сондата за вземане на проби от частиците (PSP) и тръбата за пренос на частиците (PTT), като се използва помпата (Р). Пробата преминава през предкласификатора за размера на частиците (PCF) и филтродържателите (FH), които съдържат филтите за вземане на проби от частиците. Дебитът на потока при вземането на проба се определя от регулатора на дебита (FC).

4.5.4.   Графици на пробега

4.5.4.1.   Изпитвателни цикли

Изпитвателните цикли (скоростни режими на превозното средство) за изпитването от тип I се състоят от максимум три части, както е определено в допълнение 6. В зависимост от (под)категорията на превозното средство трябва да бъдат проведени следните части на изпитвателния цикъл:

Таблица 1-5

Приложим изпитвателен цикъл от тип I за превозни средства, съответстващи на изискванията на Евро 4

Категория на превозното средство	Наименование на категорията на превозното средство	Изпитвателен цикъл Евро 4
L1e-A	Велосипед с двигател	Правило № 47 на ИКЕ на ООН
L1e-B	Двуколесен мотопед
L2e	Триколесен мотопед
L6e-A	Леко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L6e-B	Леко четириколесно превозно средство с повишена маневреност
L3e	Двуколесен мотоциклет със или без кош	WMTC, етап 2
L4е
L5e-A	Триколесно превозно средство
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L5e-B	Товарно триколесно превозно средство	Правило № 40 на ИКЕ на ООН
L7e-B	Тежко четириколесно превозно средство за всякакви терени
L7e-C	Тежко четириколесно превозно средство с повишена маневреност

Таблица 1-6

Приложим изпитвателен цикъл от тип I за превозни средства, съответстващи на изискванията на Евро 5

Категория на превозното средство	Наименование на категорията на превозното средство	Изпитвателен цикъл Евро 5
L1e-A	Велосипед с двигател	Преработен WMTC
L1e-B	Двуколесен мотопед
L2e	Триколесен мотопед
L6e-A	Леко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L6e-B	Леко четириколесно превозно средство с повишена маневреност
L3e	Двуколесен мотоциклет със или без кош
L4е
L5e-A	Триколесно превозно средство
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L5e-B	Товарно триколесно превозно средство
L7e-B	Тежко четириколесно превозно средство за всякакви терени
L7e-C	Тежко четириколесно превозно средство с повишена маневреност

4.5.4.2.   Допустими отклонения по отношение на скоростта на превозното средство

4.5.4.2.1.   Допустимото отклонение по отношение на скоростта на превозното средство във всеки един момент от изпитвателните цикли, предписани в точка 4.5.4.1, се определя от горни и долни граници. Горната граница е с 3,2 km/h по-висока от най-високата точка на кривата в рамките на една секунда от определения времеви отрязък. Долната граница е с 3,2 km/h по-ниска от най-ниската точка на кривата в рамките на една секунда от определения времеви отрязък. Промени на скоростта на превозното средство, надвишаващи допустимите отклонения (такива могат да възникнат при превключване на предавките) са приемливи, при положение че те възникват за по-малко от две секунди във всеки отделен случай. Скорости на превозното средство, които са по-ниски от предписаните, са допустими, при условие че превозното средство работи с максималната разполагаема мощност в такива ситуации. На фигура 1-4 е показан диапазонът от приемливи допустими отклонения на скоростта на превозното средство за типичните точки.

Фигура 1-4

Допустим диапазон на отклоненията на скоростта

4.5.4.2.2.   Ако капацитетът за ускоряване на превозното средство не е достатъчен за провеждането на фазите на ускорение или ако максималната конструктивна скорост на превозното средство е по-ниска от предписаната средна експлоатационна скорост в рамките на предписаните гранични стойности на допустимите отклонения, превозното средство трябва да бъде управлявано с напълно отворена дроселна клапа до достигане на зададената скорост или с максималната конструктивна скорост, достижима при напълно отворена дроселна клапа за времето, през което зададената скорост надвишава максималната конструктивна скорост. В тези два случая точка 4.5.4.2.1 не се прилага. Изпитвателният цикъл се провежда по нормалния начин, когато зададената скорост отново е по-ниска от максималната конструктивна скорост на превозното средство.

4.5.4.2.3.   Ако периодът на отрицателно ускорение е по-кратък от предписания за съответната фаза, зададената скорост се възстановява чрез период на работа на превозното средство с постоянна скорост или период на работа на празен ход, който преминава непосредствено в следващия период на работа с постоянна скорост или на работа на празен ход. В тези случаи точка 4.5.4.2.1 не се прилага.

4.5.4.2.4.   Освен тези изключения, отклоненията на скоростта на барабана от зададената скорост по отношение на циклите трябва да отговарят на изискванията, описани в точка 4.5.4.2.1. Ако това не е така, резултатите от изпитването не трябва да се използват за извършване на по-нататъшен анализ и пробегът трябва да се повтори.

4.5.5.   Предписания относно превключването на предавките за предписания в допълнение 6 изпитвателен цикъл WMTC

4.5.5.1.   Изпитвателни превозни средства с автоматична предавателна кутия

4.5.5.1.1.   Превозните средства, оборудвани с разпределителни кутии (редуктори), комбинации от верижни зъбни колела и др., трябва да бъдат изпитвани в конфигурацията, препоръчана от производителя за експлоатация в града или по извънградски пътища.

4.5.5.1.2.   Всички изпитвания се провеждат, като автоматичните предавателни кутии са в положение „движение напред“ („drive“) (включена е най-високата предавка). По искане на производителя автоматичните предавателни кутии с преобразувател на въртящия момент могат да бъдат превключени на ръчно управление.

4.5.5.1.3.   Режимите на празен ход трябва да се провеждат, като автоматичните предавателни кутии са в положение „движение напред“ („drive“) и спирачките на колелата са задействани.

4.5.5.1.4.   Автоматичните предавателни кутии трябва да се превключват автоматично в нормалната последователност на предавките. Преобразувателят на въртящия момент, ако е приложимо, трябва да функционира както в действителни условия.

4.5.5.1.5.   Режимите на отрицателно ускорение се провеждат с включена предавка, като се използват спирачките или дроселната клапа, ако е необходимо, за да се поддържа желаната скорост.

4.5.5.2.   Изпитвателни превозни средства с ръчна предавателна кутия

4.5.5.2.1   Задължителни изисквания

4.5.5.2.1.1.   Стъпка 1 — Изчисляване на скоростите за превключване на предавката

Скоростите за превключване на по-висока предавка (v1→2 и vi→i+1) в km/h по време на фазите на ускорение се изчисляват, като се използват следните формули:

Уравнение 2-3:

Уравнение 2-4:

, i = 2 към ng -1

където:

„i“ е номерът на предавката (≥ 2)

„ng“ е общият брой на предавките за преден ход

„Pn“ е номиналната мощност в kW

„mk“ е базовата маса в kg

„nidle“ е честотата на въртене на празен ход в min-1

„s“ е номиналната честота на въртене (обороти) на двигателя в min-1

„ndvi“ е съотношението между честотата на въртене на двигателя в min-1 и скоростта на превозното средство в km/h при предавка „i“

4.5.5.2.1.2.   Скоростите за превключване на по-ниска предавка (vi→i-1) в km/h по време на фазите на движение с постоянна скорост или на отрицателно ускорение от четвърта предавка към ng се изчисляват, като се използва следната формула:

Уравнение 2-5:

, i = 4 към ng

където

„i“ е номерът на предавката (≥ 4)

„ng“ е общият брой на предавките за преден ход

„Pn“ е номиналната мощност в kW

„mk“ е базовата маса в kg

„nidle“ е честотата на въртене на празен ход в min-1

„s“ е номиналната честота на въртене (обороти) на двигателя в min-1

„ndvi-2“ е съотношението между честотата на въртене на двигателя в min-1 и скоростта на превозното средство в km/h при предавка i-2.

Скоростта за превключване на по-ниска предавка (от предавка 3 към предавка 2) (v3→2) се изчислява, като се използва следното уравнение:

Уравнение 2-6:

където:

„Pn“ е номиналната мощност в kW

„mk“ е базовата маса в kg

„nidle“ е честотата на въртене на празен ход в min-1

„s“ е номиналната честота на въртене (обороти) на двигателя в min-1

„ndv1“ е съотношението между честотата на въртене на двигателя в min-1 и скоростта на превозното средство в km/h при предавка 1.

Скоростта за превключване на по-ниска предавка (от предавка 2 към предавка 1) (v2→1) се изчислява, като се използва следното уравнение:

Уравнение 2-7:

където:

„ndv2“ е съотношението между честотата на въртене на двигателя в min-1 и скоростта на превозното средство в km/h при предавка 2.

Тъй като фазите на движение с постоянна скорост се определят от фазоуказателя, биха могли да се получат незначителни увеличения на скоростта и може да бъде целесъобразно да се превключи на по-висока предавка. Скоростите за превключване на по-висока предавка (v1—2, v2—3 и vi—i+1) в km/h по време на фазите на движение с постоянна скорост се изчисляват, като се използват следните уравнения:

Уравнение 2-7:

Уравнение 2-8:

Уравнение 2-9:

, i = 3 to ng

4.5.5.2.1.3.   Стъпка 2 — Избор на предавка за всеки цикъл на вземане на проби

За да се избегне различното тълкуване на фазите на ускорение, отрицателно ускорение, движение с постоянна скорост и неподвижност, към скоростния режим на превозното средство са добавени съответните указатели като неразделна част от циклите (вж. таблиците в допълнение 6).

Така че подходящата предавка за вземането на всяка проба се изчислява според диапазоните на скоростта на превозното средство, които са резултат от уравненията относно скоростите за превключване на предавката от точка 4.5.5.2.1.1, и фазоуказателите за съответните части на цикъла за изпитвателното превозно средство, както следва:

Избор на предавка за фазите на неподвижност: През последните пет секунди на фазата на неподвижност лостът за превключване на предавките трябва да бъде поставен на първа предавка, а съединителят трябва да е отцепен. През предходната част от фазата на неподвижност лостът за превключване на предавките трябва да бъде поставен в неутрално положение или съединителят трябва да е отцепен.

Избор на предавка за фазите на ускорение:   предавка 1, ако v ≤ v1→2   предавка 2, ако v1→2 < v ≤ v2→3   предавка 3, ако v2→3 < v ≤ v3→4   предавка 4, ако v3→4 < v ≤ v4→5   предавка 5, ако v4→5 < v ≤ v5→6   предавка 6, ако v > v5→6

Избор на предавка за фазите на отрицателно ускорение или движение с постоянна скорост:   предавка 1, ако v < v2→1   предавка 2, ако v < v3→2   предавка 3, ако v3→2 ≤ v < v4→3   предавка 4, ако v4→3 ≤ v < v5→4   предавка 5, ако v5→4 ≤ v < v6→5   предавка 6, ако v ≥ v4→5

Съединителят трябва да е отцепен ако:

а)	скоростта на превозното средство спадне под 10 km/h; или

б)	честотата на въртене на двигателя спадне под ;

в)	съществува риск от спиране на двигателя по време на фазата на пускане на студен двигател.

4.5.5.2.3.   Стъпка 3 — Корекции в съответствие с допълнителните изисквания

4.5.5.2.3.1.   Изборът на предавката се променя в съответствие със следните изисквания:

а)

не се извършва превключване на предавки при преход от фаза на ускорение към фаза на отрицателно ускорение. Предавката, която е била използвана през последната секунда от фазата на ускорение, се запазва за следващата фаза на отрицателно ускорение, освен ако скоростта спадне под скоростта за превключване на по-ниска предавка;

б)	не се извършват превключвания с повече от една предавка към по-висока или по-ниска предавка, освен от предавка 2 към неутрално положение по време на отрицателните ускорения до момента на спиране;

в)

превключванията на по-висока или по-ниска предавка за период до четири секунди се заменят с използваната преди това предавка, ако използваните преди и след това предавки са идентични, например 2 3 3 3 2 се заменя с 2 2 2 2 2, а 4 3 3 3 3 4 се заменя с 4 4 4 4 4 4. В случаите на последователни серии от превключвания се възприема използваната най-дълго предавка, например 2 2 2 3 3 3 2 2 2 2 3 3 3 се заменя с 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 3 3 3. Ако се използват в един и същи времеви отрязък, серия от последващи превключвания на предавки има предимство пред серия от използвани преди това предавки, например 2 2 2 3 3 3 2 2 2 3 3 3 се заменя с 2 2 2 2 2 2 2 2 2 3 3 3;

г)	не се извършва превключване към по-ниска предавка по време на фаза на ускорение.

4.5.5.2.2.   Незадължителни разпоредби

Изборът на предавката може да бъде променен в съответствие със следните изисквания:

Във всяка от фазите на даден цикъл е разрешено използването на предавки, които са по-ниски от определените в описаните в точка 4.5.5.2.1 изисквания. Трябва да бъдат следвани препоръките на производителя за използването на предавките, ако те не водят до използването на по-високи предавки от определените в изискванията на точка 4.5.5.2.1.

4.5.5.2.3.   Незадължителни разпоредби

Бележка 5: Като помощно средство за избора на предавка може да се използва програмата за изчисляване на предавките, която може да бъде намерена на уебсайта на ООН на следния интернет адрес:

http://live.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29grpe/wmtc.html

В допълнение 9 са дадени обяснения относно подхода и стратегията за превключване на предавките, както и пример за изчисляване.

4.5.6.   Настройки на динамометричния стенд

В съответствие с допълнение 6 трябва да се предостави пълно описание на динамометричния стенд и на уредите. Измерванията трябва да се извършват с указаната в точка 4.5.7 точност. Силата на съпротивлението при движение за настройването на динамометричния стенд може да бъде получена или от измервания на движението по инерция (с отцепен съединител или трансмисия) по път, или от таблица за съпротивлението при движение, съгласно допълнения 5 или 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и съгласно допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващите оси.

4.5.6.1.   Настройване на динамометричния стенд въз основа на измервания на движението по инерция по път

За да се използва тази алтернатива, измерванията на движението по инерция по път трябва да се проведат в съответствие с указанията от допълнение 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и от допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващите оси.

4.5.6.1.1.   Изисквания по отношение на оборудването

Уредите, използвани за измерване на скоростта и времето, трябва да притежават указаната в точка 4.5.7 точност.

4.5.6.1.2.   Регулиране на инерционната маса

4.5.6.1.2.1.   Еквивалентната инерционна маса mi за динамометричния стенд трябва да бъде равна на еквивалентната инерционна маса на маховика mfi, която е най-близка до сумата от масата в готовност за движение на превозното средство и масата на водача (75 kg). Като алтернатива еквивалентната инерционна маса mi може да се получи от допълнение 5.

4.5.6.1.2.2.   Ако базовата маса mref не може да стане равна на еквивалентната инерционна маса на маховика mi, така че целевата стойност на силата на съпротивлението при движение F* да бъде равна на силата на съпротивлението при движение FE (която трябва да се приложи на динамометричния стенд), коригираното време на движение по инерция ΔТE може да бъде изменено в съответствие с общото съотношение на масата при целевото време на движение по инерция ΔТroad в следната последователност:

Уравнение 2-10:

Уравнение 2-11:

Уравнение 2-12:

Уравнение 2-13:

с

където:

mr1 може, в зависимост от случая, да бъде измерена или изчислена в килограми. Като алтернатива mr1 може да бъде определена като f процента от m.

4.5.6.2.   Сила на съпротивление при движение, получена от таблицата за съпротивлението при движение

4.5.6.2.1.   Динамометричният стенд може да бъде регулиран с използване на данните от таблицата за съпротивлението при движение, вместо с използване на силата на съпротивление при движение, получена по метода на движение по инерция. При този метод с използване на таблицата динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от масата в готовност за движение, независимо от специфичните характеристики на превозното средство от категория L.

Бележка 6: Трябва да се внимава, когато този метод се прилага по отношение на превозни средства от категория L с нестандартни характеристики.

4.5.6.2.2.   Еквивалентната инерционна маса на маховика mfi трябва да бъде еквивалентната инерционна маса mi, посочена в допълнения 5, 7 или 8, когато е приложимо. Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран според съпротивлението при търкаляне на водимите колела а) и коефициента на съпротивление на въздуха б), указани в допълнение 5 или определени в съответствие с процедурите, посочени съответно в допълнение 7 или 8.

4.5.6.2.3   Силата на съпротивление при движение на динамометричния стенд FE трябва да се определи с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-14:

4.5.6.2.4.   Целевата стойност на силата на съпротивление при движение F* трябва да бъде равна на силата на съпротивление при движение, получена от таблицата за съпротивлението при движение FT, тъй като не е необходимо извършването на корекция, за да се вземат под внимание стандартните условия на околната среда.

4.5.7.   Точност на измерването

Измерванията се извършват, като се използва оборудване, което отговаря на изискванията за точност от таблица 1-7:

Таблица 1-7

Изисквана точност на измерванията

Измервани величини	От измерената стойност	Разделителна способност
a) сила на съпротивление при движение, F	+ 2 процента	—
б) скорост на превозното средство (v1, v2)	± 1 процент	0,2 km/h
в) интервал между скоростите по време на движение по инерция ( )	± 1 процент	0,1 km/h
г) време на движение по инерция (Δt)	± 0,5 процент	0,01 s
д) обща маса на превозното средство (mk + mrid)	± 0,5 процент	1,0 kg
е) скорост на вятъра	± 10 процента	0,1 m/s
ж) посока на вятъра	—	5 градуса
з) температури	± 1 K	1 K
и) барометрично налягане	—	0,2 kPa,
й) разстояние	± 0,1 процента	1 m
к) време	± 0,1 s	0,1 s

5.   Процедури за изпитване

5.1.   Описание на изпитването от тип I

Изпитвателното превозно средство трябва да бъде подложено, в съответствие с категорията му, на изискванията на изпитване от тип I, както е посочено в настоящата точка 5.

5.1.1.   Изпитване от тип I (проверка на средните стойности на емисиите на газообразни замърсители, емисиите на CO2 и разхода на гориво в характерен цикъл на движение)

5.1.1.1.   Изпитването се провежда в съответствие с метода, описан в точка 5.2. Газовете се събират и анализират в съответствие с предписаните методи.

5.1.1.2.   Брой на изпитванията

5.1.1.2.1.   Броят на изпитванията се определя, както е показано на фигура 1-5. Стойностите Ri1 — Ri3 описват окончателните резултати от измерването за първото изпитване (№ 1) до третото изпитване (№ 3) и за газообразния замърсител, емисията на въглероден диоксид, разхода на гориво/консумацията на енергия или пробега в електрически режим на задвижване, както е определено в приложение VII. „Lx“ представлява граничните стойности L1 — L5, както са определени в части А, Б и В от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013.

5.1.1.2.2.   При всяко от изпитванията трябва да се определят масите на въглеродния оксид, въглеводородите, азотните оксиди, въглеродния диоксид и горивото, изразходено по време на изпитването. Масата на праховите частици се определя само за (под)категориите, посочени в части А и Б от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013 (вж. обяснителни бележки 8 и 9 в края на приложение VIII към посочения регламент).

Фигура 1-5

Схема за броя на изпитванията от тип I

5.2.   Изпитвания от тип I

5.2.1.   Общо представяне

5.2.1.1.   Изпитването от тип I се състои от предписани последователни операции по подготовка на динамометър, зареждане с гориво, паркиране и от функциониране в работни условия.

5.2.1.2.   Изпитването е предназначено за определяне на тегловните емисии на въглеводороди, въглероден оксид, азотни оксиди, въглероден диоксид, прахови частици, ако е приложимо, и разхода на гориво/консумацията на енергия, както и пробега в електрически режим на задвижване при симулиране на работа в действителни условия. Изпитването се състои в пускания на двигател и работа на превозно средство от категория L на динамометричен стенд, в рамките на определен цикъл на движение. Пропорционална част от емисиите от разредени отработили газове се събират непрекъснато за последващ анализ, като се използва система за вземане на проби при постоянен обем (с променливо разреждане) (CVS).

5.2.1.3.   С изключение на случаите на неизправност или повреда на даден компонент, всички системи за контрол на емисиите, монтирани или вградени в изпитвано превозно средство от категория L, трябва да работят по време на всички процедури.

5.2.1.4.   Извършва се измерване на фоновите концентрации на всички съставни части на емисиите, за които се извършва измерване на емисиите. За изпитването на емисиите на отработили газове се изисква вземане на проби и анализ на въздуха за разреждане.

5.2.1.5.   Измерване на фоновата концентрация на праховите частици

Фоновата концентрация на частиците във въздуха за разреждане може да бъде определена, като филтрираният въздух за разреждане се изпрати да премине през филтъра за прахови частици. Въздухът за разреждане трябва да се взема от точката, от която се взема и пробата от прахови частици, ако измерването на масата на частиците е приложимо съгласно приложение VI (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013. Измерване може да бъде направено преди или след изпитването. Измерванията на масата на праховите частици могат да бъдат коригирани с приспадане на фоновата концентрация от стойностите, измерени в системата за разреждане на отработилите газове. Допустимата фонова концентрация трябва да е ≤ 1 mg/km (или еквивалентната маса върху филтъра). Ако фоновата концентрация надвишава това ниво, се използва стойност по подразбиране 1 mg/km (или еквивалентната маса върху филтъра). Когато резултатът от приспадането на фоновата концентрация е отрицателен, резултатът за масата на праховите частици се приема за нула.

5.2.2.   Настройки на динамометъра и проверка

5.2.2.1.   Подготовка на изпитвателното превозно средство

5.2.2.1.1.   Производителят трябва да предостави допълнителни фитинги и адаптери, необходими за приспособяване на отвор за източване на горивото в най-ниската възможна точка на резервоарите, монтирани на превозното средство, и да предостави възможност за събиране на проби от отработилите газове.

5.2.2.1.2.   Налягането на гумите трябва да бъде приведено в съответствие с указанията на производителя по удовлетворителен за техническата служба начин, или по начин, при който скоростта на превозното средство по време на изпитването на път и скоростта на превозното средство, получена на динамометричния стенд, се изравняват.

5.2.2.1.3.   Изпитвателното превозно средство трябва да бъде загрято на динамометричния стенд при същите условия, както при изпитването на път.

5.2.2.2.   Подготовка на динамометъра ако настройките са резултат от измервания на движението по инерция по път

Преди изпитването динамометричният стенд трябва да бъде подходящо загрят, за да се стабилизира силата на триене Ff. Товарът на динамометричния стенд FE, като се има предвид неговата конструкция, е съставен от общата загуба при триене Ff, която съответства на сбора от съпротивлението при триене при въртене на динамометричния стенд, съпротивлението при търкаляне на гумите, съпротивлението при триене на въртящите се части на силовото предаване на превозното средство и спирачната сила на блока за поглъщане на мощност (pau) Fpau, както е показано със следното уравнение:

Уравнение 2-15:

Целевата стойност на силата на съпротивление при движение F*, получена в съответствие с допълнения 5 или 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и от допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващите оси, трябва да бъде възпроизведена на динамометричния стенд в съответствие със скоростта на превозното средство, т.е.:

Уравнение 2-16:

Общата загуба при триене Ff на динамометричния стенд трябва да бъде измерена с помощта на метода, посочен в точка 5.2.2.2.1 или 5.2.2.2.2.

5.2.2.2.1.   Задвижване на превозното средство посредством динамометричния стенд

Този метод се прилага само към динамометрични стендове, които могат да задвижват превозно средство от категория L. Изпитвателното превозно средство трябва да се задвижва от динамометричния стенд с постоянната еталонна скорост v0, при включена тягова система и с отцепен съединител. Общата загуба при триене Ff (v0) при еталонната скорост v0 се извежда от усилието, прилагано на динамометричния стенд.

5.2.2.2.2.   Движение по инерция без поглъщане

Методът за измерване на времето на движение по инерция е методът на движение по инерция, използван за изчисляване на общата загуба при триене Ff. Движението по инерция на превозното средство трябва да се извърши на динамометричния стенд според процедурата, описана в допълнения 5 или 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и в допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващатаите оси, с нулево поглъщане от динамометричния стенд. Трябва да се измери времето на движение по инерция Δti, което съответства на еталонната скорост v0. Измерването трябва да се извърши минимум три пъти, като средното време на движение по инерция се изчислява по следното уравнение:

Уравнение 2-17:

5.2.2.2.3.   Обща загуба при триене

Общата загуба при триене Ff(v0) при еталонната скорост v0 се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-18:

5.2.2.2.4.   Изчисляване на силата, поглъщана от блока за поглъщане на мощност

Силата Fpau(v0), която се поглъща от динамометричния стенд при еталонната скорост v0, се изчислява, като се изважда Ff(v0) от целевата стойност на силата на съпротивление при движение F*(v0), както е показано в следното уравнение:

Уравнение 2-19:

5.2.2.2.5.   Регулиране на динамометричния стенд

В зависимост от своя тип динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в съответствие с един от методите, описани в точки 5.2.2.2.5.1 — 5.2.2.2.5.4. Избраната регулировка се прилага по отношение на измерванията на замърсителя и емисиите на CO2, както и за измервания на енергийната ефективност (разхода на гориво/консумацията на енергия и пробега в електрически режим на задвижване), определени в приложение VII.

5.2.2.2.5.1.   Динамометричен стенд с полигонална функция

При динамометричен стенд с полигонална функция, в който характеристиките на поглъщане се определят от стойностите на товара в различни точки от кривата на скоростта, като точки за регулиране се избират минимум три от указаните стойности на скоростта, между които е и еталонната скорост. Във всяка една от тези точки динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от стойността на Fpau (vj), получена в точка 5.2.2.2.4.

5.2.2.2.5.2.   Динамометричен стенд, управляван посредством коефициенти

При динамометричен стенд, контролиран посредством коефициенти, при който характеристиките на поглъщане се определят от коефициенти, изведени от полиномиална функция, стойността на Fpau (vj) за всяка от указаните скорости трябва да се изчисли по процедурата, посочена в точка 5.2.2.2.

Ако се приеме, че товарните характеристики са, както следва:

Уравнение 2-20:

където:

коефициентите a, b и c трябва да бъдат определени по метода на полиномиална регресия.

Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от коефициентите a, b и c, получени по метода на полиномиална регресия.

5.2.2.2.5.3.   Динамометричен стенд с полигонален цифров регулатор F*

При динамометричен стенд, оборудван с полигонален цифров регулатор, при който в системата е вграден централен процесор, F* се въвежда директно, а Δti, Ff и Fpau се измерват и изчисляват автоматично, така че динамометричният стенд да бъде регулиран в съответствие с целевата стойност на силата на съпротивление при движение:

Уравнение 2-21:

В този случай няколко последователно разположени точки се въвеждат директно по цифров път от набора данни за F* j и vj, движението по инерция се извършва и се измерва времето на движение по инерция Δtj. След като изпитването за движение по инерция бъде повторено няколко пъти, Fpau се изчислява автоматично и се определя за интервали скорост на превозното средство от категория L от 0,1 km/h, в следната последователност:

Уравнение 2-22:

Уравнение 2-23:

Уравнение 2-24:

5.2.2.2.5.4.   Динамометричен стенд с цифров регулатор на коефициенти f*0 и f*2

При динамометричен стенд, оборудван с цифров регулатор на коефициенти, при който в системата е вграден централен процесор, целевата стойност на силата на съпротивление при движение се задава автоматично на динамометричния стенд.

В този случай коефициентите f*0 и f*2 се въвеждат директно по цифров път; движението по инерция се извършва и се измерва времето на движение по инерция Δti. Fpau се изчислява автоматично и се определя за интервали скорост на превозното средство от 0,06 km/h, в следната последователност:

Уравнение 2-25:

Уравнение 2-26:

Уравнение 2-27:

5.2.2.2.6.   Проверка на настройките на динамометъра

5.2.2.2.6.1.   Проверочно изпитване

Непосредствено след първоначалното настройване времето за движение по инерция ΔtE на динамометричния стенд, което съответства на еталонната скорост (v0), се измерва по процедурата, определена в допълнения 5 или 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и в допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващите оси. Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на движение по инерция ΔtE се изчислява въз основа на получените резултати. Зададената сила на съпротивление при движение при еталонната скорост FE (v0) на динамометричния стенд се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-28:

5.2.2.2.6.2.   Изчисляване на грешката при настройване

Грешката при настройване ε се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-29:

Динамометричният стенд трябва да се пренастрои, ако грешката при настройване не отговаря на следните критерии:

ε ≤ 2 % при v0 ≥ 50 km/h

ε ≤ 3 % при 30 km/h ≤ v0< 50 km/h

ε ≤ 10 % при v0 ≥ 30 km/h

Описаната процедура в точки 5.2.2.2.6.1 — 5.2.2.2.6.2 трябва да бъде повтаряна, докато грешката при настройване започне да отговаря на критериите. Настойките на динамометричния стенд и наблюдаваните грешки се записват. Образци на формулярите за записване са представени в образеца на протокол от изпитването, определен в съответствие с член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

5.2.2.3.   Подготовка на динамометъра, ако настройките са взети от таблицата за съпротивлението при движение

5.2.2.3.1.   Указана скорост на превозното средство на динамометричния стенд

Съпротивлението при движение на динамометричния стенд трябва да бъде проверено при указаната скорост на превозното средство v. Трябва да се извърши проверка при най-малко четири указани скорости. Диапазонът на указаните стойности на скоростта на превозното средство (интервалът между максималната и минимална скорости) трябва да бъде разширен и да обхваща по-ниски и по-високи стойности спрямо еталонната скорост или диапазона на еталонната скорост, ако има повече от една такава скорост, като разликата възлиза поне на Δv, както е определено в допълнения 5 или 7 за превозно средство, оборудвано с едно колело на задвижващата ос, и в допълнение 8 за превозно средство с две или повече колела на задвижващите оси. Указаните стойности на скоростите, включително на еталонните скорости, трябва да бъдат разположени на равномерни интервали от не повече от 20 km/h.

5.2.2.3.2.   Проверка на динамометричния стенд

5.2.2.3.2.1.   Непосредствено след първоначалното настройване трябва да бъде измерено времето на движение по инерция върху динамометричния стенд, което съответства на указаната скорост. Превозното средство не трябва да бъде поставено на динамометричния стенд по време на измерването на времето на движение по инерция. Когато скоростта на динамометричния стенд надвиши максималната скорост на изпитвателния цикъл, трябва да започне измерването на времето на движение по инерция.

5.2.2.3.2.2.   Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на движение по инерция ΔtE се изчислява въз основа на получените резултати.

5.2.2.3.2.3.   Зададената сила на съпротивление при движение FE(vj) при указаната скорост върху динамометричния стенд се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-30:

5.2.2.3.2.4.   Грешката при настройване ε при указаната скорост се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-31:

5.2.2.3.2.5.   Динамометричният стенд трябва да се пренастрои, ако грешката при настройване не отговаря на следните критерии:

ε ≤ 2 % при v ≥ 50 km/h

ε≤ 3 % при 30 km/h ≤ v < 50 km/h

ε≤ 10 % при v < 30 km/h

5.2.2.3.2.6.   Описаната процедура в точки 5.2.2.3.2.1 — 5.2.2.3.2.5 трябва да бъде повтаряна, докато грешката при настройване започне да отговаря на критериите. Настойките на динамометричния стенд и наблюдаваните грешки се записват.

5.2.2.4.   Системата на динамометричния стенд трябва да е в съответствие с методите на калибриране и проверка, определени в допълнение 3.

5.2.3.   Калибриране на анализаторите

5.2.3.1.   С помощта на дебитомера и редуцилвентила, монтирани върху всяка газова бутилка, в анализатора се впръсква количеството газ с посоченото налягане, съвместимо с нормалното функциониране на оборудването. Уредът се регулира така, че да регистрира като стабилизирана стойността, обозначена върху еталонната газова бутилка. Като се започва от настройката, получена с газовата бутилка с най-голям капацитет, се начертава крива на отклоненията на уреда в зависимост от съдържанието на използваните различни еталонни бутилки. Анализаторът от пламъчно-йонизационен тип се прекалибрира периодично на интервали от не повече от един месец, като се използват смеси от въздух/пропан или въздух/хексан с номинални концентрации на въглеводороди, равни на 50 % и 90 % от максималната стойност на скалата.

5.2.3.2.   Недисперсните инфрачервени поглъщащи анализатори се проверяват през същите интервали, като се използват смеси от азот/СО и азот/CO2 в номинални концентрации, равни на 10, 40, 60, 85 и 90 % от максималната стойност на скалата.

5.2.3.3.   За калибриране на анализатора на NOX от хемилуминесцентен тип се използват смеси от азот/азотен оксид (NO) с номинални концентрации, равни на 50 % и 90 % от максималната стойност на скалата. Калибрирането на трите типа анализатори трябва да бъде проверявано преди всяка серия от изпитвания, с използване на смеси от газовете, които се измерват в концентрация, равна на 80 % от максималната стойност на скалата. За да се разреди газ за калибриране с концентрация от 100 % до изискваната концентрация, може да се използва устройство за разреждане.

5.2.3.4.   Процедура за проверка на загряван пламъчно-йонизационен детектор (FID) (анализатор) за реакция на въглеводороди

5.2.3.4.1.   Оптимизация на реакцията на детектора

Пламъчно-йонизационият детектор се регулира в съответствие с предписанията на производителя. За да се оптимизира реакцията, в най-обичайния работен обхват трябва да се използва пропан, смесен с въздух.

5.2.3.4.2.   Калибриране на въглеводородния анализатор

Анализаторът трябва да бъде калибриран, като се използва пропан, смесен с въздух, и пречистен синтетичен въздух (вж. точка 5.2.3.6).

Установява се калибровъчна крива, както е описано в точки 5.2.3.1 — 5.2.3.3.

5.2.3.4.3.   Коефициенти на реагиране за различни въглеводороди и препоръчителни граници

Коефициентът на реагиране (Rf) за отделни видове въглеводороди се определя от съотношението на концентрацията C1, отчетена от FID, към концентрацията в газовата бутилка, изразено като ppm C1.

Концентрацията на изпитвателния газ трябва да бъде достатъчна, за да даде реакция, съответстваща на приблизително 80 % от пълното отклонение за работния обхват. Концентрацията трябва да се знае с точност от 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва да бъде предварително подготвена в продължение на 24 часа при температура между 293,2 K и 303,2 K (20 °C и 30 °C).

Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатора и впоследствие след продължителни интервали на експлоатация. Изпитвателните газове, които трябва да се използват, и препоръчителните коефициенти на реагиране са:

Метан и пречистен въздух: 1,00 < Rf < 1,15 или 1,00 < Rf < 1,05 за превозни средства, работещи с ПГ/биометан

Пропилен и пречистен въздух: 0,90 < Rf < 1,00

Толуол и пречистен въздух: 0,90 < Rf < 1,00

спрямо коефициент на реагиране (Rf) 1,00 за пропан и пречистен въздух.

5.2.3.5.   Процедури за калибриране и проверка на оборудването за измерване на тегловните емисии на прахови частици

5.2.3.5.1.   Калибриране на дебитомера

Техническата служба трябва да провери дали е издадено свидетелство за калибриране на дебитомера, с което се доказва съответствие с проследим еталон през 12-месечния период, предшестващ изпитването, или след всеки ремонт или промяна, които биха могли да повлияят на калибрирането.

5.2.3.5.2.   Калибриране на микровезната

Техническата служба трябва да провери дали е издадено свидетелство за калибриране на микровезната, с което се доказва съответствието с проследим еталон през 12-месечния период, предшестващ изпитването.

5.2.3.5.3.   Претегляне на еталонния филтър

За определяне на специфичното тегло на еталонния филтър най-малко 2 неизползвани еталонни филтъра трябва да бъдат претеглени до 8 часа след претеглянето на филтъра за вземане на проби, като за предпочитане е тези операции да се извършат едновременно. Еталонните филтри трябва да имат еднакви размери и да бъдат изработени от същите материали като филтъра за вземане на проби.

Ако специфичното тегло на еталонен филтър варира с повече от ± 5 μg между претеглянията на филтъра за вземане на проби, тогава филтърът за вземане на проби и еталонните филтри се привеждат отново в необходимото състояние в помещението за претегляне и след това се претеглят отново.

Това трябва да се извърши въз основа на сравнение на специфичното тегло на еталонния филтър и плъзгащата средна стойност на специфичните тегла на посочения филтър.

Плъзгащата средна стойност се изчислява от специфичните тегла, измерени в периода след поставянето на еталонните филтри в помещението за претегляне. Периодът, използван за изчисляването, не трябва да бъде по-кратък от 1 ден и не трябва да надвишава 30 дни.

Допуска се нееднократно привеждане в необходимото състояние и претегляне на филтрите за вземане на проби и еталонните филтри до изтичането на период от 80 часа след измерването на газовете от изпитването за емисии.

Ако в рамките на този период повече от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5 μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно.

Ако в края на този период се използват два еталонни филтъра, от които един не изпълнява изискването за ± 5 μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно, при условие че сумата от абсолютните разлики между специфичните и плъзгащите средни стойности на двата еталонни филтъра не е по-голяма от 10 μg.

В случай че по-малко от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5 μg, филтърът за вземане на проби се отстранява и изпитването за емисии се повтаря. Всички еталонни филтри трябва да бъдат отстранени и заменени в рамките на 48 часа.

Във всички останали случаи еталонните филтри трябва да бъдат заменяни най-малко на всеки 30 дни и по начин, при който не се допуска претеглянето на филтър за вземане на проби без сравнение с еталонен филтър, престоял в помещението за претегляне най-малко един ден.

Ако не са удовлетворени критериите за стабилност в помещението за претегляне, определени в точка 4.5.3.12.1.3.4, но претеглянията на еталонния филтър отговарят на критериите, посочени в точка 5.2.3.5.3, производителят на превозното средство може да избира дали да приеме теглата на филтъра за вземане на проби или да анулира изпитванията, да поправи системата за регулиране на помещението за претегляне и да повтори изпитването.

Фигура 1-6

Конфигурация на сондата за вземане на проби от прахови частици

5.2.3.6.   Еталонни газове

5.2.3.6.1.   Чисти газове

При необходимост следните чисти газове трябва да бъдат на разположение за калибриране и използване на оборудването:

Пречистен азот: (чистота: ≤ 1 ppm C1, ≤ 1 ppm CO, ≤ 400 ppm CO2, ≤ 0,1 ppm NO);

Пречистен синтетичен въздух: (чистота: ≤ 1 ppm C1, ≤ 1 ppm CO, ≤ 400 ppm CO2, ≤ 0,1 ppm NO); съдържание на кислород между 18 и 21 обемни %;

Пречистен кислород: (чистота > 99,5 обемни % O2);

Пречистен водород (и смес, съдържаща хелий): (чистота ≤ 1 ppm C1, ≤ 400 ppm CO2);

Въглероден оксид: (минимална чистота 99,5 %);

Пропан: (минимална чистота 99,5 %);

5.2.3.6.2.   Газове за калибриране и еталониране

Трябва да са на разположение газови смеси със следния химически състав:

а)	C3H8 и пречистен синтетичен въздух (вж. точка 5.2.3.5.1);

б)	СО и пречистен азот;

в)	CO2 и пречистен азот;

г)	NO и пречистен азот (съдържанието на NO2, съдържащ се в този газ за калибриране, не трябва да е по-голямо от 5 % от съдържанието на NO).

Действителната концентрация на даден газ за калибриране трябва да бъде в рамките на ± 2 % от обявената стойност.

5.2.3.6.   Калибриране и проверка на системата за разреждане

Системата за разреждане трябва да бъде калибрирана и проверена и трябва да отговаря на изискванията от допълнение 4.

5.2.4.   Предварителна подготовка на изпитвателното превозно средство

5.2.4.1.   Изпитвателното превозно средство се закарва в изпитвателната зона и се извършват следните операции:

—	Резервоарите за гориво трябва да се източат, като се използват предвидените отвори за източване, и се зареждат с горивото, използвано за изпитването, съгласно изискванията, посочени в допълнение 2, до половината от вместимостта на резервоарите.

—

Изпитваното превозно средство трябва да бъде поставено на динамометъра, като се придвижва на собствен ход или се избутва, и се подлага на приложимия изпитвателен цикъл, както е указано в допълнение 6 за (под)категорията на превозното средство. Не е необходимо превозното средство да бъде в студено състояние, като то може да се използва за установяване на мощността на динамометъра.

5.2.4.2.   През предвидения график на пробега може да се извършат пробни пробези в точките на изпитване, при условие че не се взема проба от емисиите, с цел установяване при какво минимално задействане на газта се поддържа необходимото съотношение между скоростта и времето, или за да се даде възможност за регулиране на системата за вземане на проби.

5.2.4.3.   В рамките на пет минути след завършване на предварителната подготовка, изпитвателното превозно средство се сваля от динамометъра и може да се придвижи на собствен ход или избута към зоната за престой с цел привеждане към околната температура, където се паркира. Превозното средство трябва да престои между шест и 36 часа преди изпитването от тип I за пускане на студен двигател или докато температурата на маслото на двигателя TO или температурата на охлаждащия агент TC или температурата на гнездото/уплътнението на запалителната свещ TP (само за двигателите с въздушно охлаждане) се изравни в рамките на 2 K с температурата на въздуха в зоната за престой с цел привеждане към околната температура.

5.2.4.4.   За целите на измерването на праховите частици, между шест и 36 часа преди изпитването се провежда приложимият изпитвателен цикъл от част А от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013 въз основа на приложение IV към посочения регламент. Техническите подробности относно приложимия изпитвателен цикъл са определени в допълнение 6, като приложимият изпитвателен цикъл трябва да се използва и за предварителна подготовка на превозното средство. Провеждат се три последователни цикъла. Настройването на динамометъра се извършва съгласно точка 4.5.6.

5.2.4.5.   По искане на производителя предварителната подготовка на превозните средства с двигатели с принудително запалване с непряко впръскване може да се състои, ако е приложимо, от един цикъл на движение от част първа, един цикъл на движение от част втора и два цикъла на движение от част трета от WMTC.

В случай на изпитвателно съоръжение, в което е възможно замърсяването на изпитване на превозно средство с ниски емисии на прахови частици с остатъчни вещества от предишно изпитване на превозно средство с високи емисии на прахови частици, за целите на предварителната подготовка на оборудването за вземане на проби се препоръчва провеждането на цикъл на движение на превозното средство с ниски емисии на прахови частици с постоянна скорост 120 km/h и продължителност 20 минути или при 70 % от максималната конструктивна скорост за превозни средства, които не могат да достигнат скорост от 120 km/h, последван от три последователни цикъла от част втора или част трета от WMTC, ако е това е осъществимо.

След тази предварителна подготовка и преди изпитването превозните средства трябва да се съхраняват в помещение, в което се поддържа относително постоянна температура между 293,2 K и 303,2 K (20 °C и 30 °C). Тази подготовка трябва да трае поне шест часа и да продължи, докато температурата на маслото на двигателя и на охладителния агент, ако има такъв, не се окаже в рамките на ± 2 K от температурата на помещението.

Ако производителят поиска, изпитването се провежда не по-късно от 30 часа, след като превозното средство е било в движение при нормалната си температура.

5.2.4.6.   За превозните средства с двигател с принудително запалване, които работят с ВНГ, ПГ/биометан, H2NG или водород или които са оборудвани да работят с бензин, или с ВНГ, или с ПГ/биометан, или с H2NG, или с водород, между изпитванията с първото еталонно газообразно гориво и с второто еталонно газообразно гориво температурата на изпитваното превозно средство се привежда до работен режим преди изпитването с второто еталонно гориво. Това привеждане на температурата до работен режим се осъществява с второто еталонно гориво, като се извършва един подготвителен цикъл, състоящ се от един цикъл от част първа, един цикъл от част втора и два цикъла от част трета на WMTC, както е описано в допълнение 6. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба това привеждане на температурата до работен режим може да се удължи. Настройката на динамометъра е посочена в точка 4.5.6 от настоящото приложение.

5.2.5.   Изпитвания на емисиите

5.2.5.1.   Пускане и повторно пускане на двигателя

5.2.5.1.1.   Двигателят се пуска в съответствие с препоръчаните от производителя процедури за това. Изпитвателният цикъл започва от момента на пускане на двигателя.

5.2.5.1.2.   Изпитвателните превозни средства, оборудвани с автоматични въздушни клапи (смукачи), трябва да работят съгласно предписанията, съдържащи се в изготвените от производителя инструкции за работа или в предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация, включително що се отнася до регулирането на въздушната клапа и преминаването на по-ниска предавка в режим на работа на празен ход при високи обороти при студен двигател. В случай на посочения в допълнение 6 цикъл от WMTC, 15 секунди след пускането на двигателя трябва да се включи предавка на предавателната кутия. Ако е необходимо, може да се използват спирачките, за да се възпрепятства завъртането на задвижващите колела. При циклите по Правила № 40 или 47 на ИКЕ на ООН трябва да се включи предавка на предавателната кутия пет секунди преди първото ускорение.

5.2.5.1.3.   Изпитвателните превозни средства, оборудвани с ръчни въздушни клапи (смукачи), трябва да работят съгласно инструкциите за работа на производителя или предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация. Когато в инструкциите са предвидени времеви интервали, моментът на извършване на действието може да бъде определен в рамките на 15 секунди от препоръчаното време.

5.2.5.1.4.   Операторът може да използва въздушната клапа, газта и т.н., когато е необходимо, за да поддържа двигателя в режим на работа.

5.2.5.1.5.   Ако в инструкциите за работа на производителя или в предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация не се посочва определена процедура за пускане на загрят двигател, двигателят (двигатели с автоматична и ръчна въздушна клапа) се пуска, като дроселната клапа се отваря до около половината и двигателят се развърта, докато не започне да работи.

5.2.5.1.6.   Ако по време на пускането на студен двигател изпитвателното превозно средство не заработи след десет секунди развъртане на двигателя или десет цикъла на механизма за ръчно пускане в ход, развъртането на двигателя се преустановява и се определя причината двигателят да не може да бъде пуснат в ход. По време на този период на диагностика тотализиращият оборотомер на системата за вземане на проби при постоянен обем трябва да се изключи, а електромагнитните клапани за разпределяне на пробата се поставят в положение „в готовност“. Освен това по време на периода на диагностика вентилаторът на системата за вземане на проби с постоянен обем (CVS) се изключва или изпускателната тръба се отделя от изходната тръба на последния шумозаглушител.

5.2.5.1.7.   Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на грешка при експлоатацията, изпитвателното превозно средство трябва да бъде подготвено отново за изпитване с пускане на студен двигател. Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на неизправност на превозното средство, може да бъде предприето корективно действие (съгласно разпоредбите относно извънплановото техническо обслужване) с времетраене по-малко от 30 минути и изпитването да продължи. Системата за вземане на проби трябва да бъде активирана повторно в момента на започване на развъртането на двигателя. Времевото отчитане на графика на пробега започва от момента на пускане на двигателя. Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на неизправност на превозното средство и то не може да бъде пуснато в ход, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие (съгласно разпоредбите относно извънплановото техническо обслужване) и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.5.1.8.   Ако по време на пускането на горещ двигател изпитвателното превозно средство не заработи след десет секунди развъртане на двигателя или десет цикъла на механизма за ръчно пускане в ход, развъртането на двигателя се преустановява, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.5.1.9.   Ако двигателят „не се пуска нормално в ход“, операторът трябва да повтори препоръчаната процедура за пускане на двигателя (например като използва въздушната клапа и т.н.).

5.2.5.2.   Спиране на двигателя

5.2.5.2.1.   Ако двигателят спре по време на период на работа на празен ход, той трябва незабавно да се пусне отново и изпитването да продължи. Ако двигателят не може да бъде пуснат достатъчно бързо, за да се позволи превозното средство да осъществи следващото ускорение съгласно предписанията, указателят за графика на пробега се спира. Когато превозното средство се пусне в ход отново, указателят за графика на пробега се активира отново.

5.2.5.2.2.   Ако двигателят спре по време на някой от режимите на работа, различен от режима на работа на празен ход, указателят за графика на пробега се спира, изпитвателното превозно средство се пуска в ход отново и се ускорява до скоростта, изисквана в тази точка от графика на пробега, и изпитването продължава. По време на ускоряването до скоростта, изисквана в посочената точка, превключването на предавките се извършва в съответствие с точка 4.5.5.

5.2.5.2.3.   Ако изпитвателното превозно средство не се пусне в ход отново в рамките на една минута, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.6.   Инструкции относно работата на превозното средство

5.2.6.1.   Изпитвателното превозно средство трябва да работи с минимално задействане на газта за поддържане на желаната скорост. Не се допуска едновременната употреба на спирачките и газта.

5.2.6.2.   Ако изпитвателното превозно средство не може да се ускори до указаната величина, то трябва да работи при подаване на пълна газ, докато скоростта на барабана достигне стойността, предписана за този момент от графика на пробега.

5.2.7.   Изпитвателни пробези на динамометъра

5.2.7.1.   Пълното динамометрично изпитване се състои от последователни части, както е описано в точка 4.5.4.

5.2.7.2.   При всяко изпитване трябва да бъдат извършени следните операции:

а)	задвижващото колело на превозното средство се поставя на динамометъра, без да се пуска двигателят;

б)	задейства се охлаждащият вентилатор на превозното средство;

в)	за всички изпитвателни превозни средства разпределителните вентили за пробата се поставят в положение „в готовност“ и изпразнените торбички за събиране на проби се свързват към системите за събиране на проби от разредените отработили газове и въздуха за разреждане;

г)

включва се системата за вземане на проби с постоянен обем (ако вече не е включена), помпите за вземане на проби и устройството за регистриране на температурата. (Топлообменникът на устройството за вземане на проби с постоянен обем, ако той се използва, и проводите за вземане на проби трябва да бъдат предварително загряти до съответните им работни температури преди започване на изпитването);

д)

дебитите на пробите се регулират до достигане на желания дебит и се нулират устройствата за измерване на газовия поток; — за вземането на газови проби в торбичка (с изключение на въглеводородите) минималният дебит е 0,08 литра в секунда; — за проби от въглеводороди при използване на пламъчно-йонизационен детектор (FID) (или загряван пламъчно-йонизационен детектор (HFID) в случай на превозни средства, работещи с метанол) минималният дебит е 0,031 литра в секунда;

е)	гъвкавата тръба за отработилите газове се съединява с изходните тръби на последния шумозаглушител;

ж)

устройството за измерване на газовия поток се пуска в действие, разпределителните вентили за потока на пробата се поставят в положение, при което насочват потока на пробата в „междинната“ торбичка за вземане на проби от отработилите газове и в „междинната“ торбичка за вземане на проби от въздуха за разреждане, контактният ключ се поставя в положение на запалване и започва развъртането на двигателя;

з)	включва се предавка на предавателната кутия;

и)	започва първоначалното ускоряване на превозното средство от графика на пробега;

й)	превозното средство работи в съответствие с циклите на движение, посочени в точка 4.5.4;

к)	в края на част 1 или на част 1 в студено състояние едновременно се превключват потоците на пробата от първия набор торбички към втория набор торбички, устройство № 1 за измерване на газовия поток се изключва и се пуска в действие устройство № 2 за измерване на газовия поток;

л)

в случай на превозни средства, при които е възможно извършването на част 3 от WMTC, в края на част 2 едновременно се превключват потоците на пробата от втория набор торбички към третия набор торбички, устройство № 2 за измерване на газовия поток се изключва и се пуска в действие устройство № 3 за измерване на газовия поток;

м)

преди започването на нова част се записват измерените обороти на барабана на динамометъра или на вала на двигателя, броячът се нулира или се превключва към втори брояч. Възможно най-бързо пробите от отработилите газове и въздуха за разреждане се прехвърлят към аналитичната система и пробите се обработват съгласно точка 6, като се постига стабилизирано отчитане на показателите на пробата от отработили газове от торбичката от всички анализатори в рамките на 20 минути след края на фазата от изпитването, свързана със събирането на проби;

н)	двигателят се спира две секунди след края на последната част на изпитването;

о)	непосредствено след края на периода на вземането на проби се спира охлаждащият вентилатор;

п)	изключва се системата за вземане на проби при постоянен обем (CVS) или устройството с тръба на Вентури с критична скорост на флуида (CFV), или изпускателната тръба се отделя от изходните тръби на последния шумозаглушител на превозното средство;

р)	изпускателната тръба се отделя от изходните тръби на последния шумозаглушител на превозното средство и превозното средство се сваля от динамометъра;

с)	за целите на извършването на сравнение и анализ данните за емисиите (на разредените газове), както и резултатите, получени от торбичките, трябва да се наблюдават и регистрират всяка секунда.

6.   Анализ на резултатите

6.1.   Изпитвания от тип I

6.1.1.   Анализ на емисиите на отработили газове и на разхода на гориво

6.1.1.1.   Анализ на пробите, съдържащи се в торбичките

Анализът трябва да започне възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от 20 минути след края на изпитването, за да се определят:

—	концентрациите на въглеводородите, въглеродния оксид, азотните оксиди и въглеродния диоксид в пробата от въздуха за разреждане, съдържаща се в торбичката(ите) B;

—	концентрациите на въглеводородите, въглеродния оксид, азотните оксиди и въглеродния диоксид в пробата от разредените отработили газове, съдържаща се в торбичката(ите) A.

6.1.1.2.   Калибриране на анализаторите и резултати относно концентрацията

Анализът на резултатите трябва да се извършва поетапно по следния начин:

а)	преди анализирането на всяка проба диапазонът на анализатора, който ще се използва за всеки един замърсител, се нулира със съответния нулев газ;

б)	анализаторите се настройват спрямо кривите за калибриране с помощта на калибриращи газове, чиито номинални концентрации варират от 70 до 100 % от използвания диапазон;

в)	отново се проверява нулирането на анализаторите. Ако отбелязаното число се различава с повече от 2 % от диапазона, определен в буква б), процедурата се повтаря;

г)	след това се прави анализ на пробите;

д)	след анализа се извършва повторна проверка на точките на нулирането и на обхвата, като се използват същите газове. Ако резултатите са в рамките на 2 % от посочените в буква в), анализът се счита за приемлив;

е)	при всички операции, описани в настоящия раздел, дебитите и налягането на различните газове трябва да са еднакви с използваните по време на калибрирането на анализаторите;

ж)	стойността, приета като концентрация на всеки от измерваните замърсители в газовете, трябва да съответства на стойността, отчетена след стабилизирането на измервателния уред.

6.1.1.3.   Измерване на изминатото разстояние

Разстоянието (S), което действително е било изминато през дадена част от изпитването, се изчислява чрез умножаване на броя на оборотите, отчетени от тотализиращия брояч (вж. точка 5.2.7), по обиколката на барабана на динамометъра. Това разстояние се изразява в km.

6.1.1.4.   Определяне на количеството на отделените газове

Отчетените резултати от изпитването се изчисляват за всяко изпитване и за всяка част от цикъл с използване на посочените по-долу формули. Резултатите от всички изпитвания за емисии се закръгляват, като се използва „методът на закръгляване“, посочен в ASTM E 29-67, до броя на знаците след десетичната запетая, посочени чрез изразяване на приложимия стандарт до три значещи цифри.

6.1.1.4.1.   Общ обем на разредените газове

Общият обем на разредените газове, изразен в m3/част от цикъла и коригиран спрямо еталонните условия 273,2 K (0 °C) и 101,3 kPa, се изчислява по следния начин:

Уравнение 2-32:

където:

V0 е обемът на газовете, преминали през помпата Р по време на един оборот, изразен в m3/оборот. Този обем е функция от разликите в наляганията на входа и на изхода на помпата;

N е броят на оборотите, извършени от помпата P през всяка част от изпитването;

Pa е налягането на околната среда в kPa;

Pi е средното разреждане по време на частта от изпитването на входа на помпата P, изразено в kPa;

TP е температурата (изразена в K) на разредените газове по време на частта от изпитването, измерена при входа на помпата P.

6.1.1.4.2.   Въглеводороди (НС)

Масата на неизгорелите въглеводороди, отделени с отработилите газове на превозното средство по време на изпитването, се изчислява, като се използва следната формула:

Уравнение 2-33:

където:

HCm е масата на въглеводородите, отделени по време на частта от изпитването, в mg/km;

S е разстоянието, определено в точка 6.1.1.3;

V е общият обем, определен в точка 6.1.1.4.1;

dHC е плътността на въглеводородите при еталонна температура и налягане (273,2 K и 101,3 kPa); dHC = 631·103 mg/m3 за бензин (E5) (C1H1,89O0,016); = 932·103 mg/m3 за етанол (E85) (C1H2,74O0,385); = 622·103 mg/m3 за дизелово гориво (B5)(C1Hl,86O0,005); = 649·103 mg/m3 за ВНГ (C1H2,525); = 714·103 mg/m3 за ПГ/биогаз (C1H4); = mg/m3 за H2NG (при в (обемни %)).

HCc е концентрацията на разредените газове, изразена в милионни части (ppm) въглероден еквивалент (например концентрацията на пропана, умножена по три) и коригирана, за да се вземе предвид въздухът за разреждане с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-34:

където:

HCe е концентрацията на въглеводородите, изразена в милионни части (ppm) въглероден еквивалент, в пробата от разредените газове, събрана в торбичката(ите) A;

HCd е концентрацията на въглеводородите, изразена в милионни части (ppm) въглероден еквивалент, в пробата от въздуха за разреждане, събрана в торбичката(ите) B;

DF е коефициентът, определен в точка 6.1.1.4.7.

Концентрацията на неметанови въглеводороди (NMHC) се изчислява, както следва:

Уравнение 2-35:

където

CNMHC	=	коригирана концентрация на NMHC в разредените отработили газове, изразена в ppm въглероден еквивалент;
CTHC	=	концентрация на сумарните въглеводороди (THC) в разредените отработили газове, изразена в ppm въглероден еквивалент и коригирана с количеството на THC, съдържащо се във въздуха за разреждане;
CCH4	=	концентрация на метана (CH4) в разредените отработили газове, изразена в ppm въглероден еквивалент и коригирана с количеството на CH4, съдържащо се във въздуха за разреждане;

Rf CH4 е коефициентът на реакция на памъчно-йонизационния детектор за метан, както е определен в точка 5.2.3.4.1.

6.1.1.4.3.   Въглероден оксид (СО)

Масата на въглеродния оксид, отделен с отработилите газове на превозното средство по време на изпитването, се изчислява, като се използва следната формула:

Уравнение 2-36:

където:

COm е масата на въглеродния оксид, отделен по време на частта от изпитването, в mg/km;

S е разстоянието, определено в точка 6.1.1.3;

V е общият обем, определен в точка 6.1.1.4.1;

dCO е плътността на въглеродния оксид, mg/m3 при еталонна температура и налягане (273,2 K и 101,3 kPa);

COc е концентрацията на разредените газове, изразена в милионни части (ppm) въглероден оксид и коригирана, за да се вземе предвид въздухът за разреждане с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-37:

където:

COe е концентрацията на въглероден оксид, изразена в милионни части (ppm), в пробата от разредените газове, събрана в торбичката(ите) A;

COd е концентрацията на въглероден оксид, изразена в милионни части (ppm), в пробата от въздуха за разреждане, събрана в торбичката(ите) B;

DF е коефициентът, определен в точка 6.1.1.4.7.

6.1.1.4.4.   Азотни оксиди (NOx)

Масата на азотните оксиди, отделени с отработилите газове на превозното средство по време на изпитването, се изчислява, като се използва следната формула:

Уравнение 2-38:

където:

NOxm е масата на азотните оксиди, отделени по време на частта от изпитването, в mg/km;

S е разстоянието, определено в точка 6.1.1.3;

V е общият обем, определен в точка 6.1.1.4.1;

dNO2 е плътността на азотните оксиди в отработилите газове, като се приема, че те са под формата на азотен оксид, mg/m3 при еталонна температура и налягане (273,2 K и 101,3 kPa);

NOxc е концентрацията на разредените газове, изразена в милионни части (ppm) и коригирана, за да се вземе предвид въздухът за разреждане с помощта на следното уравнение: Уравнение 2-39: където:   NOxe е концентрацията на азотните оксиди, изразена в милионни части (ppm) азотни оксиди, в пробата от разредените газове, събрана в торбичката(ите) A;   NOxd е концентрацията на азотните оксиди, изразена в милионни части (ppm) азотни оксиди, в пробата от въздух за разреждане, събрана в торбичката(ите) B;   DF е коефициентът, определен в точка 6.1.1.4.7;

Kh е коефициентът за коригиране на влажността, който се изчислява с помощта на следната формула: Уравнение 2-40: където: H е абсолютната влажност в g вода на kg сух въздух: Уравнение 2-41: където:   U е влажността в %;   Pd е налягането на насищане на водата при температурата на изпитването в kPa;   Pa е атмосферното налягане в kPa;

6.1.1.4.5.   Маса на праховите частици

Емисията на прахови частици Mp (mg/km) се изчислява чрез следното уравнение:

Уравнение 2-42:

когато отработилите газове се вентилират извън тунела;

Уравнение 2-43:

когато отработилите газове се връщат в тунела;

където:

Vmix	=	обем V на разредените отработили газове при стандартни условия;
Vep	=	обем на отработилите газове, минаващи през филтъра за прахови частици при стандартни условия;
Pe	=	маса на праховите частици, уловени от филтъра(филтрите);
S	=	разстоянието, определено в точка 6.1.1.3;
Mp	=	емисията на прахови частици в mg/km.

Когато се използва корекция за фоновата концентрация на праховите частици от системата за разреждане, тя се определя в съответствие с точка 5.2.1.5. В този случай масата на праховите частици (mg/km) се изчислява, както следва:

Уравнение 2-44:

когато отработилите газове се вентилират извън тунела;

Уравнение 2-45:

когато отработилите газове се връщат в тунела;

където:

Vap	=	обем на въздуха в тунела, минаващ през филтъра за фонови прахови частици при стандартни условия;
Pa	=	маса на праховите частици, уловени от филтъра за фонови прахови частици;
DF	=	коефициент на разреждане, определен в точка 6.1.1.4.7.

Когато в резултат на прилагането на корекция на измерванията на фоновите прахови частици се получи отрицателна маса на прахови частици (в mg/km), се счита, че резултатът за масата на праховите частици е 0 mg/km.

6.1.1.4.6.   Въглероден диоксид (CO2)

Масата на въглеродния диоксид, отделен с отработилите газове на превозното средство по време на изпитването, се изчислява, като се използва следната формула:

Уравнение 2-46:

където:

CO2m е масата на въглеродния диоксид, отделен по време на частта от изпитването, в g/km;

S е разстоянието, определено в точка 6.1.1.3;

V е общият обем, определен в точка 6.1.1.4.1;

dCO2 е плътността на въглеродния оксид, g/m3 при еталонна температура и налягане (273,2 K и 101,3 kPa);

CO2c е концентрацията на разредените газове, изразена като процент от еквивалент на въглероден диоксид и коригирана, за да се вземе предвид въздухът за разреждане с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-47:

където:

CO2e е концентрацията на въглероден диоксид, изразена като процент от пробата от разредените газове, събрана в торбичката(ите) A;

CO2d е концентрацията на въглероден диоксид, изразена като процент от пробата от въздуха за разреждане, събрана в торбичката(ите) B;

DF е коефициентът, определен в точка 6.1.1.4.7.

6.1.1.4.7.   Коефициент на разреждане (DF)

Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

За всяко еталонно гориво, с изключение на водород: Уравнение 2-48:

За гориво със състав CxHyOz се използва следната обща формула: Уравнение 2-49:

За H2NG се използва следната формула: Уравнение 2-50:

За водород коефициентът на разреждане се изчислява, както следва: Уравнение 2-51:

За еталонните горива, съдържащи се в приложение X, стойностите на „X“ са следните: Таблица 1-8 Коефициент „X“ във формули за изчисляване на DF Гориво X Бензин (E5) 13,4 Дизелово гориво (B5) 13,5 Втечнен нефтен газ (ВНГ) 11,9 ПГ/биометан 9,5 Етанол (E85) 12,5 Водород 35,03 В посочените уравнения: CCO2 = концентрация на CO2 в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в обемни проценти, CHC = концентрация на HC в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент, CCO = концентрация на CO в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm, CH2O = концентрация на H2O в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в обемни проценти, CH2O-DA = концентрация на H2O в използвания за разреждане въздух, изразена в обемни проценти, CH2 = концентрация на водород в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm, A = количеството ПГ/биометан в сместа от H2NG, изразено в обемни проценти.

6.1.1.5.   Претегляне на резултатите от изпитването от тип I

6.1.1.5.1.   При извършване на няколко повтарящи се измервания (вж. точка 5.1.1.2) резултатите относно замърсителя (в mg/km) и емисиите на CO2, получени чрез метода на изчисление, описан в точка 6.1.1, както и относно разхода на гориво/консумацията на енергия и пробега в електрически режим на задвижване, определени съгласно приложение VII, се усредняват за всяка част от цикъла.

6.1.1.5.1.1.   Претегляне на резултатите от изпитвателните цикли от Правило № 40 на ИКЕ на ООН и Правило № 47 на ИКЕ на ООН

(Средният) резултат от фазата в студено състояние от изпитвателния цикъл от Правило № 40 на ИКЕ на ООН и Правило № 47 на ИКЕ на ООН се обозначава като R1; (средният) резултат от фазата в загрято състояние от изпитвателния цикъл от Правило № 40 на ИКЕ на ООН и Правило № 47 на ИКЕ на ООН се обозначава като R2. Като се използват резултатите за този замърсител (в mg/km) и за емисията на CO2 (в g/km), окончателният резултат R, който зависи от класа превозно средство, както е определено в точка 6.3, се изчислява, като се използват следните уравнения:

Уравнение 2-52:

където:

w1	=	тегловен коефициент за фазата в студено състояние
w2	=	тегловен коефициент за фазата в загрято състояние

6.1.1.5.1.2.   Претегляне на резултатите от WMTC

(Средният) резултат от част 1 или част 1 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R1, (средният) резултат от част 2 или част 2 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R2, а (средният) резултат от част 3 или част 3 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R3. Като се използват резултатите за тази емисия (в mg/km) и за разхода на гориво (в литри/100 km), окончателният резултат R, който зависи от категорията превозно средство, както е определено в точка 6.1.1.6.2, се изчислява, като се използват следните уравнения:

Уравнение 2-53:

където:

w1	=	тегловен коефициент за фазата в студено състояние
w2	=	тегловен коефициент за фазата в загрято състояние

Уравнение 2-54:

където:

wn

=

тегловен коефициент за фаза n (n = 1, 2 или 3)

6.1.1.6.2.   За всеки компонент на емисията на замърсителя трябва да се използват тегловните коефициенти за емисията на въглероден диоксид, посочени в таблици 1-9 (Евро 4) и 1-10 (Евро 5).

Таблица 1-9

Приложими тегловни коефициенти и уравнения за изпитвателни цикли от тип I (приложими също и за изпитванията от типове VII и VIII) за отговарящи на изискванията на Евро 4 превозни средства от категория L

Категория на превозното средство	Наименование на категорията на превозното средство	Изпитвателен цикъл	Уравнение номер	Тегловни коефициенти
L1e-A	Велосипед с двигател	Правило № 47 на ИКЕ на ООН	2-52	w1 = 0,30 w2 = 0,70
L1e-B	Двуколесен мотопед
L2e	Триколесен мотопед
L6e-A	Леко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L6e-B	Леко четириколесно превозно средство с повишена маневреност
L3e L4е	Двуколесен мотоциклет със или без кош vmax < 130 km/h	WMTC, етап 2	2-53	w1 = 0,30 w2 = 0,70
L5e-A	Триколесно превозно средство vmax < 130 km/h
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата vmax < 130 km/h
L3e L4е	Двуколесен мотоциклет със или без кош vmax ≥ 130 km/h	WMTC, етап 2	2-54	w1 = 0,25 w2 = 0,50 w3 = 0,25
L5e-A	Триколесно превозно средство vmax ≥ 130 km/h
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата vmax ≥ 130 km/h
L5e-B	Товарно триколесно превозно средство	Правило № 40 на ИКЕ на ООН	2-52	w1 = 0,30 w2 = 0,70
L7e-B	Превозни средства за всякакви терени
L7e-C	Тежко четириколесно превозно средство с повишена маневреност

Таблица 1-10

Приложими тегловни коефициенти и уравнения за изпитвателни цикли от тип I (приложими също и за изпитванията от тип VII и VIII) за отговарящи на изискванията на Евро 5 превозни средства от категория L

Категория на превозното средство	Наименование на категорията на превозното средство	Изпитвателен цикъл	Уравнение номер	Тегловни коефициенти
L1e-A	Велосипед с двигател	WMTC етап 3	2-53	w1 = 0,50 w2 = 0,50
L1e-B	Двуколесен мотопед
L2e	Триколесен мотопед
L6e-A	Леко четириколесно превозно средство за движение по пътищата
L6e-B	Леко четириколесно превозно средство с повишена маневреност
L3e L4е	Двуколесен мотоциклет със или без кош vmax < 130 km/h		2-53	w1 = 0,50 w2 = 0,50
L5e-A	Триколесно превозно средство vmax < 130 km/h
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата vmax < 130 km/h
L3e L4е	Двуколесен мотоциклет със или без кош vmax ≥ 130 km/h		2-54	w1 = 0,25 w2 = 0,50 w3 = 0,25
L5e-A	Триколесно превозно средство vmax ≥ 130 km/h
L7e-A	Тежко четириколесно превозно средство за движение по пътищата vmax ≥ 130 km/h
L5e-B	Товарно триколесно превозно средство		2-53	w1 = 0,30 w2 = 0,70
L7e-B	Превозни средства за всякакви терени
L7e-C	Тежко четириколесно превозно средство с повишена маневреност

7.   Изисквания относно записваната информация

Следната информация трябва да бъде записвана по отношение на всяко изпитване:

а)	номер на изпитването;

б)	идентификационни данни на превозното средство, системата или компонента;

в)	дата и час от деня за всяка част от графика за изпитване;

г)	оператор, отговарящ за апаратурата;

д)	водач или оператор;

е)

изпитвателно превозно средство: марка, идентификационен номер на превозното средство, година на модела, тип на тяговата система/трансмисията, показание на километражния брояч в началото на предварителната подготовка, работен обем на двигателя, фамилия на двигателя, система за контрол на емисиите, препоръчителна честота на въртене на двигателя на празен ход, номинална вместимост на резервоара за гориво, инерционно натоварване, базова маса, записана при 0 km, и налягане в гумите на задвижващите колела;

ж)

сериен номер на динамометъра: като алтернатива на записването на серийния номер на динамометъра може, с предварителното одобрение на административния орган, да се укаже номерът на изпитвателната камера за превозното средство, при условие че в протоколите на изпитвателната камера фигурира съответната информация относно апаратурата;

з)

цялата необходима информация за апаратурата, например относно настройването, коефициента на усилване, серийния номер, броя на детекторите, обхвата. Като алтернатива може, с предварителното одобрение на административния орган, да се укаже номерът на изпитвателната камера за превозното средство, при условие че в протоколите за калибрирането на изпитвателната камера фигурира съответната информация относно апаратурата;

и)	диаграми на записващата апаратура: определяне на следите в пробата на нулев газ, калибриращ газ, отработили газове и въздух за разреждане;

й)

барометрично налягане, температура и влажност на околната среда в изпитвателната камера; Бележка 7: Може да се използва централен лабораторен барометър; при условие, че барометричното налягане в отделните изпитвателни камери е в рамките на ± 0,1 % от барометричното налягане на мястото на разполагане на централния барометър.

к)

налягане на сместа от отработили газове и въздух за разреждане, навлизаща в измервателното устройство на системата за вземане на проби при постоянен обем, повишаване на налягането в цялото устройство и температура на входа. Температурата трябва да се регистрира непрекъснато или по цифров път, за да се определят нейните колебания;

л)

броят на оборотите на обемната помпа по време на всяка от изпитвателните фази, докато се събират проби от отработилите газове. Броят на стандартните кубични метри, измерени с устройство с тръба на Вентури с критична скорост на флуида (CFV) по време на всяка от изпитвателните фази, е запис, еквивалентен на показанията на CFV-CVS;

м)	влажността на въздуха за разреждане. Бележка 8: Ако не се използват вентилационни колони, това измерване може да бъде заличено. Ако се използват вентилационни колони и въздухът за разреждане се взема от изпитвателната камера, за това измерване може да се използва влажността на околната среда;

н)	разстоянието на пробега за всяка част от изпитването, изчислено въз основа на измерените обороти на барабана или на вала на двигателя;

о)	действителната скорост на въртене на барабана по време на изпитването;

п)	схемата за използване на предавките по време на изпитването;

р)	резултатите по отношение на емисиите от изпитването от тип I за всяка част от изпитването и общите претеглени резултати от изпитването;

с)	стойностите на емисиите във всяка една секунда при изпитванията от тип I, ако това бъде сметнато за необходимо;

т)	резултатите по отношение на емисиите от изпитването от тип II (вж. приложение III).