ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6.   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Pembrokeshire Earlies/Pembrokeshire Early Potatoes (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.5.   Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.)

ИСПАНИЯ

Aceite Sierra del Moncayo (ЗНП)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора

Клас 1.2.   Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

ИСПАНИЯ

Cordero Segureño (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.1.   Прясно месо (и карантия)

ФРАНЦИЯ

Dinde de Bresse (ЗНП)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6. –   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

ИТАЛИЯ

Ciliegia di Marostica (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Одобрява се следното изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Fourme de Montbrison“:

1.   Рубрика II „Описание на продукта“

—

Описанието на продукта се допълва със следното органолептично описание: „Сиренето „Fourme de Montbrison“ притежава хомогенна структура, която е със слабо изразена твърдост и се топи в устата. То има фин и уханен млечен вкус с плодов привкус и слабо изразена, характерна за сините сирена нотка, която му придава известна мекота. Допускат се солена нотка и лека горчивина.“ Това описание е полезно с оглед на органолептичното изследване на продукта в рамките на контрола.

—	Уточнява се, че „Разфасоването на „Fourme de Montbrison“ е разрешено, ако не променя характера на структурата му. Наличието на кора е задължително при разфасовки с тегло над 50 g.“

Като се имат предвид непрекъснатите промени в начините на консумация на сирената, с тази разпоредба се установява рамка с цел предотвратяване на отклонения по отношение на видовете разфасоване.

2.   Рубрика IV „Доказателство за произход“

2.1.   Подрубрика IV.1 „Задължения във връзка с декларирането“

—	Уточнява се, че декларацията за идентификация е „изготвена по образец, утвърден от директора на Националния институт за произход и качество (Institut national de l’origine et de la qualité).“

Предвидени са предварителни декларации за липса на намерение за производство и за възобновяване на производството, чрез които се създават условия за точно проследяване на операторите, желаещи временно да се оттеглят от производството на продукта с наименование за произход.

Подробно са посочени съдържанието и начините за предаване на декларациите, необходими за познаване и проследяване на продуктите.

Тези изменения са свързани с реформата на системата за контрол на наименованията за произход, въведена с указ № 2006-1547 от 7 декември 2006 г. относно повишаването на стойността на продуктите на селското и горското стопанство, хранителните и морските продукти (loi d’ordonnance № 2006-1547 du 7 décembre 2006 relative à la valorisation des produits agricoles, forestiers ou alimentaires et des produits de la mer).

2.2.   Подрубрика IV.2 „Регистри“

—	Списъкът на вписванията, които трябва да извършват операторите, е допълнен с цел да се даде възможност за контрол на определените в спецификацията условия на производство.

2.3.   Подрубрика IV.3 „Контрол на продуктите“

—	Уточнени са етапът, на който да се извършва органолептичното изследване, и методът на вземане на проби. Впоследствие тези процедури се включват в изготвяния от контролен орган план за контрол или инспекция на наименованието за произход.

3.   Рубрика V „Метод на производство“

3.1.   Подрубрика V.1 „Производство на млякото“

—

Дадено е определение на млекодайно стадо. Това са „всички млекодайни крави и юници за обновяване, които се намират в стопанството“, като „млекодайните крави са дойните и сухостойните животни“, а „юниците са животните в периода от отбиването до първото им отелване“. Целта на това определение е да се определи ясно за какви животни става дума при употреба на термините „млекодайно стадо“, „млекодайни крави“ и „юници“ по-нататък в спецификацията, за да се избегне каквото и да е объркване.

—	В точка V.1, буква а) са заличени редът и условията за временна дерогация по отношение на произхода на основната храна на млекодайните крави в случай на засушаване, непредвидени климатични събития и други извънредни обстоятелства.

—	В точка V.1, буква а) е уточнено, че втора алинея се отнася за основната дажба и че във фуража не може да присъстват кръстоцветни растения. С тези уточнения се цели да се избегне всякакво двусмислие в текста.

—

В точка V.1, буква а), изречението „Тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена или силажирана — е основната храна.“ е заменено с изречението „Делът на тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена, опакована на бали или силажирана (в сухо вещество) — се равнява или надвишава 80 % от фуражите в основната дажба на млекодайните крави средно за всички млекодайни крави и средногодишно“. По този начин е направено ясно уточнение за дела на тревата в основното хранене, за животните, за които това хранене се отнася, и за обхвата на разпоредбата като време, с което ще се улесни осъществяването на контрол. С тази разпоредба се акцентира върху значимостта, която се отдава на тревата като основна храна при производството на продукта с наименование за произход „Fourme de Montbrison“.

—

В точка V.1, буква а) изречението „Делът на силажираната царевица (в сухо вещество) не трябва да надвишава 20 % от дневната дажба средно за стадото и средногодишно“ е заменено с изречението „Делът на силажираната царевица (в сухо вещество) не трябва да надвишава 20 % от основната дажба на млекодайните крави средно за всички млекодайни крави и средногодишно“. По този начин ограничението за количеството царевица се прилага за основната, а не за цялата дажба, като се вземат предвид само млекодайните крави.

Тази разпоредба е допълнена с изреченията „В рамките на млекодайното стадо консумацията на силажирана царевица под формата на цели растения е запазена за юниците в последния месец на бременност и за млекодайните крави“ и „Забранено е в дневната дажба на млекодайните крави да се съчетава царевица под формата на цели растения (зелени растения или царевичен силаж) с консервирана по влажен способ царевица на зърна или кочани“. Уточняването кои животни може да получават царевичен силаж улеснява контрола на дела на силажираната царевица, даван реално на млекодайните крави. Със забраната за съчетаване на царевица под формата на цели растения с консервирана по влажен способ царевица на зърна или кочани се цели също така в храната на млекодайните крави да се ограничи приемът на царевица, по-специално във ферментирала форма.

С всички тези разпоредби се цели, от една страна, в храненето на млекодайните крави да се даде приоритет на тревата, а от друга страна, да се улесни контролът чрез уточняване на животните и периодите, за които се отнасят тези разпоредби.

—	В точка V.1, буква а) разпоредбата относно приемането на сено извън периода на паша е запазена само за млекодайните крави: по този начин, с оглед на последователността, контролът в тази връзка се осъществява по отношение на всички млекодайни крави, а не на млекодайното стадо.

—	В точка V.1, буква б) за по-голяма точност е посочено, че забраната за постоянно отглеждане само в обори и за отглеждането извън района на паша се отнася за млекодайните крави.

—	В точка V.1, буква б) е уточнена минимална продължителност на пашата от 150 дни годишно за млекодайните крави. Това условие засилва ролята на пашата при храненето на млекодайните крави и улеснява контрола във връзка със задължението за паша.

—

В точка V.1, буква б) чрез специфично изречение относно храненето със зелен фураж се разрешава тази практика да се прилага при млекодайните крави, като се използва трева от географския район и като допълнение към пашата. По този начин се позволява оползотворяването под формата на пресен фураж на тревата от парцели, които са твърде отдалечени от сградата за доене, за да бъдат водени там на паша млекодайните крави.

—	В точка V.1, буква б) е въведено ограничение за броя на животните в стопанството, за да се допринесе за утвърждаване на екстензивното животновъдство в млекодобивните стопанства, произвеждащи продукта с наименованието за произход „Fourme de Montbrison“.

—

В точка V.1, буква в) е въведено ограничение по отношение на приемането на допълващи фуражи и добавки — до максимум 1 800 kg сухо вещество годишно на млекодайна крава. С тази разпоредба се създават благоприятни условия за хранене, основаващо се на фуражи, съставляващи основната дажба, които са с произход от географския район.

—	В точка V.1, буква в) за по-голяма яснота разрешените суровини в допълващите фуражи, давани на млекодайните крави, и разрешените добавки са вече включени в два отделни положителни списъка.

Положителният списък на разрешените суровини в допълващите фуражи, давани на млекодайните крави, е допълнен с влажно царевично зърно; продукти, производни на семена на маслодайни растения, без добавка на урея; продукти, производни на маслодайни плодове, без добавка на урея, с изключение на растителни масла и мазнини и какаови черупки и шушулки; продукти, производни на семена на бобови растения; и субпродукти от ферментацията на микроорганизми, чиито клетки са били инактивирани или умъртвени, различни от продуктите, получени от биомасата на специфични микроорганизми, култивирани върху определени субстрати и различни от винаса. Термините „всички житни растения и техните субпродукти“, „дехидриран пулп от цвекло“, „меласа“, „протеинови семена“ и „сол, минерали“ са заменени съответно с термините „всички семена на житни растения и техните производни продукти“, „изсушен пулп от цвекло“, „меласи“, „семена на бобови растения“ и „минерали и производни продукти“. Термините „кюспе без добавка на урея“ са заличени, тъй като този продукт е част от продуктите, производни на маслодайни семена или плодове, без добавка на урея. Уточнено е също, че царевичните кочани могат да бъдат консервирани по сух или влажен способ. Тези суровини не оказват въздействие върху качеството на продукта.

Използването на сода каустик за обработка на житните растения и производните от тях продукти е забранено, тъй като това не е традиционна практика.

Положителният списък на добавките замества изречението „Забраняват се всички добавки, с които директно се изменя съставът на млякото“ и изброява изчерпателно категориите и функционалните групи на разрешените добавки в съответствие с терминологията, използвана в нормативните актове. Целта на това изменение е да се избегне всякакво двусмислие или тълкуване при провеждането на контрола.

—	В точка V.1, буква д) е добавена разпоредба, с която се забраняват ГМО в храненето на животните и в културите в стопанството с цел да се запази традиционният характер на храненето.

3.2.   Подрубрика V.3 „Преработка“

—

В позитивния списък на разрешените съставки, спомагателни продукти или добавки, включвани към млякото или по време на производствения процес, за по-голяма точност термините „безвредни бактериални култури, ферменти, плесен“ са заменени с термините „бактериални култури, ферменти и плесен, чиято безвредност е доказана“.

—

Параграфът „Различните последващи етапи са отделяне на „сирището или сиренината“, размесване, престой на сиренината в покой, леко пресоване, натрошаване, осоляване на масата на сиренината, поставяне в калъп, отцеждане, поставяне в улеи. Те са определени в следващите параграфи:“ е заличен, тъй като всеки изброен в този параграф етап е описан поотделно по-нататък в спецификацията.

—	Лекото пресоване на сиренината по време на престоя в покой преди натрошаването вече не е задължително. Тази практика не е абсолютно необходим елемент в технологичната схема за производство, доколкото крайното сухо вещество в сиренето е в съответствие с изискваното в спецификацията.

—

Изречението „Сиренината след това се натрошава, масата ѝ се осолява и се поставя във форма“ е преформулирано по следния начин: „Сиренината след това се натрошава и масата ѝ се осолява, най-късно в момента на поставяне във форма“. Така формулиран текстът е по-ясен по отношение на момента на осоляване.

—	С цел по-добро разбиране е уточнено, че отцеждането в помещение, извършвано без пресоване, с обръщания, става след поставянето на сиренината във форма.

—	Минималната продължителност на отцеждането във форма без пресоване, с обръщания, е намалена от 24 на 18 часа. Развитието на техниките е довело до намаляването на тази продължителност, без това да повлиява върху качеството на така получаваното сирене.

—	Изречението „Операцията по продупчване се осъществява от 10-ия ден след подсирването“ е преместено в точка V.4, като е уточнено, че става въпрос за продупчване на сиренето.

3.3.   Подрубрика V.4 „Зреене и съхранение“

Изречението „След продупчване следва поне петнадесетдневен период на зреене в изба или сушилня при температура от 6 °C до 12 °C и относителна влажност от 90 % до 98 %“ е заменено с изречението „При изваждането от помещението с улеите, след евентуално изсушаване, следва зреене в изба или сушилня при поддържане на температура от 6 °C до 12 °C и относителна влажност 90—98 %“, допълнено с изречението „След продупчването сиренето зрее най-малко 15 дни в изба или сушилня при описаните по-горе температурни и хигрометрични условия“.

С тези уточнения във формулирането на текста се цели да се опише по-добре последователността на операциите. На практика продупчването не се осъществява непосредствено преди поставянето на сиренето в изба, а когато то вече е в нея. Евентуално може да се прибегне до изсушаване в момента между изваждането от помещението с улеите и поставянето в изба. Минималният 15-дневен срок на престой в избата тече от датата на продупчване.

4.   Рубрика VIII „Етикетиране“

Задължението за поставяне на надписа „контролирано наименование за произход“ върху етикета се заличава и се заменя със задължението за поставяне на символа за защитено наименование за произход на Европейския съюз, с цел четливост и синергия при информирането относно продуктите с регистрирано ЗНП.

5.   Рубрика IX „Национални изисквания“

В съответствие с гореспоменатата реформа на системата за контрол на наименованията за произход, е добавена таблица с основните елементи, които да бъдат подложени на контрол, и метода за оценяването им.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСОЛИДИРАН ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„FOURME DE MONTBRISON“

ЕО №: FR-PDO-0105-01014-6.7.2012

ЗГУ () ЗНП (Х)

1.   Наименование

„Fourme de Montbrison“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3.

Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Сиренето „Fourme de Montbrison“ се произвежда от подсирено краве мляко и е във формата на цилиндър с височина от 17 до 21 cm, диаметър от 11,5 до 14,5 cm и тегло от 2,1 до 2,7 kg, със сини жилки, непресовано, непреминало през топлинна обработка, ферментирало и осолено чрез смесване със сол на сиренината при поставянето ѝ във форма.

Маслеността е най-малко 52 g на 100 g сирене след пълно изсушаване, а съдържанието на сухо вещество трябва да бъде не по-малко от 52 g на 100 g зряло сирене.

Сиренето може да носи наименованието за произход „Fourme de Montbrison“ едва от тридесет и втория ден, считано от датата на подсирването.

Кората е суха, с повърхностна плесен, с оранжев цвят и по нея може да има бели, жълти и червени плесени. Сърцевината е с кремав цвят и има малко шупли със светлосини жилки като на мрамор.

Сиренето „Fourme de Montbrison“ притежава хомогенна структура, която е със слабо изразена твърдост и се топи в устата. То има фин и уханен млечен вкус с плодов привкус и слабо изразена характерна за сините сирена нотка, която му придава известна мекота. Допускат се солена нотка и лека горчивина.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

През цялата година основната храна на млекодайните крави се осигурява от фуражи с произход от географския район на наименованието.

Храните, разрешени за използване в основното хранене, са всички видове фураж, с изключение на кръстоцветни растения под формата на фураж.

Делът на тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена, опакована на бали или силажирана (в сухо вещество) — се равнява или надвишава 80 % от фуражите в основната дажба на млекодайните крави средногодишно и за всички млекодайни крави.

Делът на силажираната царевица (в сухо вещество) не трябва да надвишава 20 % от основната дажба на млекодайните крави средно за всички млекодайни крави и средногодишно.

Извън периода на паша сеното (в сухо вещество) е най-малко по 3 kg на млекодайна крава и на ден средно за всички млекодайни крави.

През периодите с наличие на трева и доколкото климатичните условия позволяват това, пашата на млекодайните крави е задължителна. Продължителността на пашата не може да бъде по-малко от 150 дни годишно.

Приемането на допълващи фуражи и добавки е ограничено до 1 800 kg сухо вещество максимум годишно на млекодайна крава, средно за всички млекодайни крави.

В допълващите фуражи и добавките, давани на млекодайните крави, са разрешени само суровините и добавките, посочени в положителен списък.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото, преработването, зреенето и съхранението на сиренето до 32 дена, считано от датата на подсирването, се извършват в границите на географския район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Разфасоването на „Fourme de Montbrison“ е разрешено, ако не променя характера на структурата му. Наличието на кора е задължително при разфасовки с тегло над 50 g.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Етикетът на сирената, носещи наименованието за произход „Fourme de Montbrison“, включва наименованието за произход, изписано с букви, чийто размер е равен най-малко на две трети от размера на най-големите букви, използвани върху етикета, и символа за ЗНП на Европейския съюз.

Независимо от задължителните означения, приложими за всички сирена, се забранява каквото и да е качествено прилагателно, директно поставено до конкретното наименование за произход, с изключение на специални фабрични или търговски марки.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район на „Fourme Montbrison“ обхваща следната територия:

Департамент Loire: общините Bard, Cervières, Chalmazel, La Chamba, La Chambonie, Champoly, Châtelneuf, La Côte-en-Couzan, Écotay-l’Olme, Essertines-en-Châtelneuf, Jeansagnière, Lérigneux, Noirétable, Palogneux, Roche, Saint-Bonnet-le-Courreau, Saint-Didier-sur-Rochefort, Saint-Georges-en-Couzan, Saint-Jean-la-Vêtre, Saint-Julien-la-Vêtre, Saint-Just-en-Bas, Saint-Laurent-Rochefort, Saint-Priest-la-Vêtre, Saint-Romain-d’Urfé, Les Salles, Sauvain, La Valla-sur-Rochefort, Verrières-en-Forez.

Департамент Puy-de-Dôme: общините Brugeron, Job, Saint-Anthème, Saint-Pierre-la-Bourlhonne и Valcivières.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Природни фактори

Географският район на наименованието за произход „Fourme de Montbrison“ се простира основно по високопланинските пасища, характерни за високите части на планината Forez, в пределите на департаментите Loire и Puy-de-Dôme, както и в източната част на планината Forez. Касае се за среднопланински район (1 634 m надморска височина в най-високата точка), ориентиран като цяло в посока север-юг, с гранитна основа и обособен с естествени граници. Пейзажът представлява планински и подалпийски степи, характерни с оголени плата със заоблени и плавно спускащи се възвишения, заобиколени с гористи склонове, по-точно с иглолистни гори. Срещат се многобройни торфища и поляни. Валежите са сравнително интензивни (средно над 1 000 mm годишно). Климатът е изложен на океанско и континентално влияние. Поради това средните годишни температури са по-скоро ниски — под 10 °C, а често и под 5 °C. Зимите са дълги и студени, с чести снеговалежи.

Поради голямата надморска височина и голямото количество на валежите, за производството на фуражи се използват най-вече на постоянните пасища.

Човешки фактори

Производството на „Fourme de Montbrison“ води началото си от ранното Средновековие в региона на Haut-Forez, в който земеделскo-скотовъдната система се е запазила до Втората световна война. Производството на това сирене започва в овчарските кошари (jasseries) — алпийски хижи, разпрострели се по двата склона на планината Forez. В този период сиренето е било произвеждано от жените през летния сезон от млякото на неголеми стада, докато мъжете оставали в селата и вършели лятната полска работа. В тези времена от природната среда са били набавяни дънери от иглолистни дървета, които след издълбаване са били използвани като улеи за отцеждане, напълно подходящи за отцеждането на парчетата сирене по време на производството. Тези парчета често са били съхранявани до слизането от летните пасища, а след това са продавани на пазарите, разположени от двете страни на планинския масив, един от които е бил големият пазар на Montbrison.

Днес при млекопроизводството широко се използват постоянните пасища. Условията на производство на „Fourme de Montbrison“ и по-специално задължителната паша през периода, когато това е възможно, дажбите храна въз основа на използването на тревата и ограничаването на царевичния силаж, използват този природен ресурс.

Наследена от традицията, технологичната схема за производство на „Fourme de Montbrison“ извежда на преден план местните знания и умения чрез използването на:

—	размесване, съобразено с малкия размер на късчетата сиренина — около 0,5 cm х 1 cm,

—	осоляване на масата на сиренината и по-слабо използване на външно осоляване,

—	много особената технология на допълнително отцеждане в улеи от иглолистна дървесина.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Сирене със сини жилки с фин и уханен вкус, произвеждано във формата на цилиндър с височина от 17 до 21 cm и диаметър от 11,5 до 14,5 cm, обвито с кора с оранжев цвят, „Fourme de Montbrison“ има сърцевина с малки шупли и слабо изразена характерна за сините сирена нотка, която му придава известна мекота.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Специфичните характеристики на „Fourme de Montbrison“ се коренят именно в особените начини на производство на млякото и на преработка.

Богатството на пасищата в планината Forez е в основата на производството на млякото и така произвежданото мляко допринася за финия и уханен вкус на „Fourme de Montbrison“.

Неговите относително малки размери са свързани с произхода му: малобройни стада, даващи малки количества мляко, и преработка с използване на женски труд.

По-скоро мекият вкус на „Fourme de Montbrison“ е свързан с финото нарязване на късчетата сиренина. Малкият размер на късчетата сиренина обуславя формирането на малки отвори в масата, като по този начин се ограничава развитието на плесените на Penicillium roqueforti, които са по-слабо застъпени в сравнение с други сирена със сини жилки.

Толкова специфичният оранжев цвят на кората е повлиян от техниките за осоляване, създаващи благоприятни условия за възникването на повърхностна флора. За развитието на повърхностната флора допринася и отцеждането в улеи от иглолистна дървесина. На практика дървените улеи са източник на повърхностна флора и участват пряко в нейното развитие, като не допускат твърде бързото изсъхване на коричката.

Също така, поради използваните техники на осоляване „Fourme de Montbrison“ е по-слабо солено сирене в сравнение с други видове от семейството на сините сирена.

Препратка към публикуваната спецификация

[член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006]

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCFourmeDeMontbrison.pdf

---

(1)   ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6.   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

ИСПАНИЯ

Peras de Rincón de Soto (ЗНП)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.2   Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

ИСПАНИЯ

Jamón de Trevélez (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.1.   Прясно месо (и карантия)

ИСПАНИЯ

Ternera Gallega (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

№	68/TQ39
Държава-членка	Франция
Рибен запас	PLE/7FG.
Вид	Писия (Pleuronectes platessa)
Зона	VIIf и VIIg
Краен срок	18.11.2013 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Селскостопански продукти и храни, посочени в приложение I, част I към Регламент (ЕС) № 1151/2012:

Клас 2.1.   Бира

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Českobudějovické pivo (ЗГУ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I A към Регламент (ЕО) № 606/2009 се изменя, както следва:

1)

Таблицата се изменя, както следва: а) ред 6 се изменя, както следва: i) в колона 1 се добавя следното тире: „— добавяне на дрождени автолизати.“ ii) в колона 2 се добавя следният текст: „Единствено за прясно грозде, гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, концентрирана гроздова мъст и младо вино в процес на ферментация.“ б) на ред 10 второто тире се заменя със следния текст: „— растителни белтъци от пшеница, грах и картофи.“ в) добавят се следните редове 51 и 52: „51 Използване на инактивирани дрожди     52 Управление на разтворен във виното газ чрез мембранни разделители За продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение XIб към Регламент (ЕО) № 1234/2007, с изключение на добавянето на въглероден диоксид за продуктите, установени в точки 4, 5, 6 и 8 от същото приложение.“

2)

Добавя се следното допълнение 18: „Допълнение 18 Изисквания относно управлението на разтворен във виното газ чрез мембранни разделители Управлението на разтворен във виното газ чрез мембранни разделители е физичен метод за управление на концентрации на разтворен във виното газ чрез мембранни разделители (хидрофобни мембрани) и газове, прилагани в енологията. ИЗИСКВАНИЯ 1) Тази техника може да се използва от края на алкохолната ферментация до опаковането, за да се замени употребата на барботаж или скрубер на Вентури. 2) Това се извършва от енолог или квалифициран техник. 3) Обработката трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 185в, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. 4) Използваните мембрани трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и Регламент (ЕС) № 10/2011, както и на националните разпоредби, приети за прилагане на тези регламенти. Те трябва да отговарят на изискванията на Международния енологичен кодекс, публикуван от Международната организация по лозята и виното.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	AL	46,1
	MA	61,3
	TN	66,1
	TR	82,3
	ZZ	64,0
0707 00 05	AL	47,7
	EG	200,0
	MA	152,9
	TR	135,0
	ZZ	133,9
0709 91 00	EG	200,0
	ZZ	200,0
0709 93 10	MA	133,9
	TR	138,7
	ZZ	136,3
0805 10 20	AR	28,7
	AU	88,3
	TR	56,3
	UY	36,0
	ZA	58,6
	ZZ	53,6
0805 20 10	AU	135,6
	MA	67,5
	PE	131,0
	TR	100,8
	ZA	150,1
	ZZ	117,0
0805 20 30 , 0805 20 50 , 0805 20 70 , 0805 20 90	IL	59,5
	PE	74,3
	SZ	43,6
	TR	65,5
	UY	92,4
	ZZ	67,1
0805 50 10	TR	84,1
	ZZ	84,1
0808 10 80	AU	125,0
	BA	42,7
	MK	29,8
	NZ	160,5
	US	133,8
	ZA	93,6
	ZZ	97,6
0808 30 90	TR	123,3
	US	205,7
	ZZ	164,5

---

(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ ZZ “ означава „с друг произход“.

ПРИЛОЖЕНИЕ

По смисъла на настоящото приложение се прилагат следните определения:

а)	„Диоксини + фурани (СЗО-ТЕ)“ означава сбора от полихлорирани дибензопарадиоксини (PCDD) и полихлорирани дибензофурани (PCDF), изразени в определените от Световната здравна организация (СЗО) токсични еквиваленти, като се използват ФТЕ на СЗО (фактори за токсична еквивалентност на СЗО).

б)	„Диоксиноподобни ПХБ (СЗО-ТЕ)“ означава сумата от полихлорирани бифенили (ПХБ), изразени в токсични еквиваленти на СЗО, като се използват ФТЕ на СЗО.

в)

„ФТЕ-СЗО“ означава определените от Световната здравна организация фактори за токсична еквивалентност за оценка на риска за човека въз основа на заключенията на Световната здравна организация (СЗО) — заседание на експертите по Международна програма за безопасност на химичните вещества (IPCS), състояло се в Женева през юни 2005 г. (Martin van den Berg et al., The 2005 World Health Organization Re-evaluation of Human and Mammalian Toxic Equivalency Factors for Dioxins and Dioxin-like Compounds. Toxicological Sciences 93(2), 223–241 (2006)).

Храни	Праг на интервенция за диоксини + фурани (ФТЕ на СЗО) (1)	Праг на интервенция за диоксиноподобни ПХБ (ФТЕ на СЗО) (1)
Месо и месни продукти (с изключение на годна за консумация карантия) (2) от следните животни:
— говеда и овце	1,75 pg/g мазнина (3)	1,75 pg/g мазнина (3)
— домашни птици	1,25 pg/g мазнина (3)	0,75 pg/g мазнина (3)
— свине	0,75 pg/g мазнина (3)	0,50 pg/g мазнина (3)
Смесени мазнини	1,00 pg/g мазнина (3)	0,75 pg/g мазнина (3)
Месо от мускули от отгледана в развъдници риба и рибни продукти от развъдници	1,50 pg/g мокро тегло	2,50 pg/g мокро тегло
Сурово мляко (2) и млечни продукти (2), включително масло	1,75 pg/g мазнина (3)	2,00 pg/g мазнина (3)
Кокоши яйца и яйчни продукти (2)	1,75 pg/g мазнина (3)	1,75 pg/g мазнина (3)
Глини като хранителна добавка	0,50 pg/g мокро тегло	0,35 pg/g мокро тегло
Плодове, зеленчуци (включително пресни билки) и зърнени храни (4)	0,30 pg/g мокро тегло	0,10 pg/g мокро тегло

---

(1)  Горни граници на концентрациите: горните граници на концентрациите се изчисляват, като се приема, че всички стойности за различните сродни вещества, които са по-ниски от границата на откриване, са равни на границата на откриване.

(2)  Посочените в тази категория храни са, както са определени в Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

(3)  Праговете на интервенция не са приложими за хранителни продукти, съдържащи < 2 % мазнина.

(4)  За сушени плодове и сушени зеленчуци (включително сушени билки) прагът за интервенция е 0,5 pg/g за диоксини + фурани и 0,35 pg/g за диоксиноподобни ПХБ, налични в търговския продукт.