(1)

С писмо от 3 ноември 2005 г. предприятие Ryanair Ltd. (наричано по-нататък „жалбоподателят“ или „Ryanair“) подаде жалба относно финансирането на изграждането на терминал 2 на летище Мюнхен и договорите за права на изключително ползване на терминала, сключени между немската авиокомпания „Lufthansa AG“ (наричана по-нататък „LH“) и летището в Мюнхен „Flughafen München GmbH“ (наричано по-нататък „FMG“). Едно от твърденията на жалбоподателя е, че предоставянето на финансови средства за изграждането на терминал 2 от съдружниците на FMG (държавни органи) не съответства на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че изключителните права на LH и нейните партньори в рамките на Star Alliance за ползването на терминал 2 през последните две години е довело до финансови загуби за FMG от над 100 млн. EUR. Позовавайки се на горепосочените причини Ryanair твърди, че съответните мерки представляват неправомерна държавна помощ, която не съответства на вътрешния пазар и чрез която на LH са предоставени икономически предимства.

(2)

С писма от 18 ноември 2005 г., 31 юли 2006 г., 6 юни 2007 г. и 3 октомври 2007 г. Комисията помоли Германия за информация относно жалбата. Германия отговори с писма от 18 януари 2006 г., 8 август 2006 г., 28 август 2007 г., 17 септември 2007 г., 21 септември 2007 г., 29 ноември 2007 г. и 13 февруари 2008 г. На 10 октомври 2007 г. се състоя среща между представители на Комисията и Германия.

(3)

С писмо от 31 юли 2007 г. жалбоподателят сезира официално Съда на Европейския съюз съгласно член 265, параграф 2 от ДФЕС с твърдението, че Комисията е проявила бездействие по отношение на неговата жалба. На 15 ноември 2007 г. жалбоподателят заведе иск за бездействие в Съда на Европейския съюз (3).

(4)

С писмо от 23 юли 2008 г. Комисията уведоми Германия за своето решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС (наричано по-надолу „решението за откриване“), по отношение на кредитите № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 17, 20, 21 и 23, които са били отпуснати на дружествата FM Terminal 2 Immobilien-Verwaltungsgesellschaft mbH и Terminal 2 Betriebsgesellschaft mbH от банките KfW Bankengruppe, Bayerischen Landesbank и LfA Förderbank Bayern (наричана по-надолу „LfA“), и по отношение на наема, заплащан от FM Terminal 2 Immobilien-Verwaltungsgesellschaft mbH на FMG за предоставения за ползване терен на мюнхенското летище.

(5)

С писмо от 31 юли 2008 г. Германия поиска удължаване на срока за отговор, което беше прието от Комисията. По искане на Германия на 12 септември 2008 г. беше проведена среща. Германия предостави своето становище на 6 ноември 2008 г.

(6)

На 12 ноември 2008 г. беше приета поправка на решението за откриване.

(7)

Решението за откриване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (4) на 10 януари 2009 г. Комисията призова заинтересованите страни да представят мненията си относно съответните мерки в срок от един месец от датата на тази публикация.

(8)

Комисията получи едно мнение от Ryanair. С писмо от 17 февруари 2009 г. тя предаде това мнение на Германия. Германия получи възможност да изпрати своето становище в рамките на един месец. На 1 април 2009 г. Германия поиска удължаване на срока за отговор, което беше прието от Комисията. Германия предостави становището си на 30 април 2009 г.

(9)

На 19 май 2011 г. Съдът прие решение по подадения от Ryanair иск за неправомерно бездействие (5).

(10)

С писмо от 30 април 2012 г. Комисията поиска допълнителна информация относно кредити № 17 и № 20. Германия отговори с писмо от 30 май 2012 г.

(11)

С писмо от 23 юли 2012 г. Комисията поиска допълнителна информация. Германия отговори с писмо на 16 август 2012 г.

(12)

Едва няколко години след влизането в експлоатация през 1992 г. на летище Мюнхен стана ясно, че то ще достигне своя капацитет по-рано от очакваното поради нарастващия пътникопоток, и затова беше взето решение за изграждане на втори терминал. На 15 юли 1998 г. FMG (6) и LH (7) подписаха меморандум за разбирателство (съвместно писмо за намерения) относно изграждането и експлоатацията на терминал 2 (новия терминал на летище Мюнхен).

(13)

Съгласно предвиденото в меморандума за разбирателство FMG и LH създадоха предприятия, което са съвместна собственост и отговарят за изграждането и експлоатацията на терминала (наричани по-долу „дружествата за T2“):

(14)

Съгласно меморандума за разбирателство FMG и LH поемат пропорционално на своя съответен дял рисковете на дружествата за Т2. FMG и LH са сключили с дружествата за Т2 договори, които уреждат прехвърлянето на печалбите и покриването на загубите. FMG и LH покриват загуби пропорционално на своя дял (60:40). Съгласно германското законодателство това означава, че FMG и LH носят отговорност за всички задължения на дружествата за Т2, поети по времето на действие на договорите за прехвърляне на печалбите и покриване на загубите. Те носят отговорност и след датата на изтичане на тези договори по отношение на задълженията, поети преди изтичането на договорите.

(15)

Инвестиционните разходи за изграждането на терминал 2 на летище Мюнхен възлизат на общо около […] (*1) EUR. Дружествата за Т2 са финансирали проекта отчасти със собствен капитал (капиталови вливания от FMG и LH) и отчасти чрез кредити. Три немски държавни банки (KfW Bankengruppe (8), Bayerische Landesbank (9) и LfA Förderbank Bayern (10)) са предоставили на дружествата за Т2 дългосрочни кредити в размер на общо […] EUR за финансирането на проекта за терминал 2. И двете дружества за Т2 са договорни партньори по всички договори за кредит.

(16)

В своето решение за откриване Комисията достига до заключението, че капиталовите инвестиции на FMG и LH и изключителните права на ползване на терминал 2 от LH не представляват държавна помощ.

(17)

Що се отнася до предоставените на дружествата за Т2 от KfW, BayernLB и LfA кредити за изграждането на терминал 2, Комисията изрази мнението, че кредити № 2, 3, 4, 11, 12, 13, 14, 15, 18, 19 и 22 не представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(18)

В решението за откриване се повдигат следните въпроси:

(19)

В рамките на настоящото решение се вземат предвид само посочените в решението за откриване кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 17, 20, 21 и 23, отпуснати от KfW и BayernLB.

(20)

Лихвените проценти по всички кредити, посочени в съображение 19, са определени в съответните договори за кредит. Базисният лихвен процент е определен въз основа на междубанковия лихвен процент, който зависи от матуритета, който се публикува в 11 часа (местно време в Мюнхен или съответно Франкфурт) в деня на определянето на лихвения процент в информационната система на Reuters на страница DGZF (доходност по дългосрочните публични облигации на DekaBank). Рисковите маржове са определени в съответните договори за кредит.

(21)

Кредити № 5, 6 и 7 са отпуснати в рамките на инфраструктурната програма на KfW в съответствие с договора за кредит от […] г. за насърчаване на осигуряването на инфраструктура с оглед на регионалното и икономическото развитие. Лихвените проценти по кредити № 5, 6 и 7 са определени за 10 години. След изтичането на срока, за който са фиксирани лихвите по тези кредити (2009—2011 г.), лихвените проценти ще бъдат приведени в съответствие с публикувания референтен лихвен процент на Комисията. Определеният в договора за кредит рисков марж остава непроменен.

(22)

Съгласно договор за кредит от 13 септември 2000 г. за кредити № 1, 9, 10, 16, 21 и 23 са в сила следните рискови маржове (в базисни пунктове, наричани по-нататък „б.п.“), които са определени за целия период на валидност на договора за кредит.

(23)

През юли 2013 г. в допълнение към договора за кредит от 13 септември 2000 г. BayernLB и KfW сключват още един договор за кредит с цел да бъде задоволена допълнителната нужда от финансови средства за терминал 2 вследствие на нарасналите строителни разходи. Базисният лихвен процент е определен въз основа на междубанковия лихвен процент, който зависи от матуритета, който се публикува в 11 часа (местно време в Мюнхен или съответно Франкфурт) в деня на определянето на лихвения процент в информационната система на Reuters на страница DGZF (доходност по дългосрочните публични облигации на DekaBank). Въз основа на тази промяна лихвените маржове за кредити № 17 и 20 са определени на […] (11).

(24)

За кредитите и кредитните инструменти дружествата за Т2 предоставят следните обезпечения:

(25)

Освен това банките си запазват правото да прекратят договорите за кредит, ако:

(26)

Предвид изложените в съображения 20—25 факти Комисията изрази съмнения, че условията, при които от публичните банки за развитие KfW и LfA и държавната BayernLB на дружествата за Т2 са били отпуснати кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 17, 20, 21 и 23, са могли да бъдат постигнати при нормални пазарни условия. Този резултат се основава главно на факта, че начислените за тези кредити лихвени проценти са по-ниски от референтните лихвени проценти, които се получават, ако се прилага Известието на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни/сконтови лихвени проценти за 15-те държавите членки, приложими от 1 януари 2005 г., и лихвен процент за минали периоди при възстановяването на неправомерно предоставените помощи, и референтни/сконтови лихвени проценти, приложими от 1 август 1997 г. (12) (по-нататък наричано „Известието на Комисията от 2005 г.“).

(27)

Известието на Комисията от 2005 г. беше заменено от Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода на определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 12 декември 2007 г. (13) (наричано по-нататък „Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г.“). В съответствие със Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. при определянето на рисковите маржове са взети предвид кредитният рейтинг (кредитоспособността) на засегнатите предприятия и наличните обезпечения. Комисията изрази мнението, че кредитният рейтинг на дружествата майки FMG и LH е от значение по настоящото дело. В своята предварителна оценка Комисията обясни, че предвид на рейтинга на двете предприятия лихвените проценти по кредитите са по-ниски от лихвените проценти, които се получават при прилагане на Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г.

(28)

Така условията на отпускане на кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 17, 20, 21 и 23 изглеждат по-изгодни отколкото показателя за пазарния лихвен процент, изчислен от Комисията при прилагане на Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г.

(29)

Освен това Комисията изрази съмнения по отношение на това дали мерките за помощ могат да бъдат приписани на държавата. Съгласието на управителния съвет изглежда не било необходимо за отпускането на кредитите от BayernLB и LfA.

(30)

На 30 март 2000 г. FMG и Immo T2 сключват договор, по силата на който FMG прехвърля на Immo T2 правото на ползване на терени № 4935/3 и 4881 с обща площ от около 170 000 m2 и правото да строеж върху тези терени на терминал 2.

(31)

За това право Immo T2 заплаща годишен наем за изключителни права на ползване в размер на […] годишно без ДДС (около […] EUR). От влизането в експлоатация на терминал 2 този наем се плаща на всеки 3 месеца. За да бъдат взети предвид промените в цените на недвижимите имоти и лихвените проценти, след […] години размерът на годишния наем ще бъде преразгледан и, ако е уместно, съответно изменен.

(32)

Продължителността на договора е определена на […] години. […]

(33)

Що се отнася до договора за ползване на терен, Комисията не можа да изключи, че наемът, заплащан от Immo T2 на FMG за терена, на който е построен терминал 2, отговаря на пазарната цена.

(34)

Освен това Комисията изрази съмнения по отношение на това дали мерките за помощ могат да бъдат приписани на държавата. Комисията не разполагаше с информация за това дали публичните притежатели на дялове в FMG са участвали в сключването на договора за ползване на терен.

(35)

Комисията проведе разследване, за да установи дали посоченият в съображение 31 наем и посочените в съображение 19 кредити са съвместими с вътрешния пазар, доколкото те представляват държавна помощ. По-специално е възможно кредити № 16, 17, 20, 21 и 23 да включват държавни помощи, които вероятно не отговарят на критериите, които биха позволили разглеждането им като изключения от общата забрана за предоставяне на помощи съгласно член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС.

(36)

Най-напред Германия излага позицията си по отношение на понятието за икономическа дейност на дружествата за Т2 и приложимостта на член 107, параграф 1 от ДФЕС за тази дейност в тълкуването му преди решението на Съда на Европейския съюз по делото Aéroports de Paris (14).

(37)

Германия посочва, че BayernLB, която по-късно поема управлението на консорциума за предоставяне на разглежданите кредити, още на 2 декември 1998 г. е заявила своето обвързващо съгласие за отпускането на кредит за финансиране на двете дружества за Т2. Освен това Германия обяснява, че условията на всички кредити, отпуснати от KfW, LfA и BayernLB, се основават на това съгласие, с което вече са били определени окончателните условия на договорите за кредит. Условията по кредити № 5, 6 и 7 са били окончателно определени в договора за кредит от 31 август 1999 г., а условията по кредити № 1, 9, 10, 16, 21 и 23 — в договора за кредит от 13 септември 2000 г. И двата договора за кредит са били окончателно сключени още преди да излезе решението Aéroports de Paris. Освен това договорът за ползване на терена е бил подписан на 30 март 2000 г., т.е. също преди решението на Съда по делото Aéroports de Paris.

(38)

Следователно за съвместимостта на рисковите маржове с пазарните условия би могло да се съди само по условията, които са били в сила към тогавашния момент. Още повече експлоатацията и изграждането на летището по онова време не са се разглеждали като икономическа дейност, тъй като летищата не са попадали в обхвата на приложение на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(39)

По отношение на кредитите, предоставени на дружествата за Т2, най-напред Германия взема отношение по подходящата рамка за разследване на пазарната съвместимост на кредитите. Германия не е съгласна настоящото разследване да бъде проведено съгласно Известието на Комисията от 2005 г. Тя твърди, че сравнението на окончателните лихвени проценти по отделните кредити, отпуснати на дружествата за Т2, с референтния лихвен процент на Комисията, не е уместно. Вместо това според Германия би трябвало да се разгледат съответните рискови маржове и те да се сравняват със съответен пазарен показател. Според Германия базовият лихвен процент се е променял ежедневно, без страните да са могли да повлияят на тези движения. Следователно Комисията би следвало вместо това да се основава на сравнителни данни за пазара като показател за рисковите маржове, тъй като при сключването на договорите за кредит частните кредитори по принцип не са взели предвид посочените в известието на Комисията от 2005 г. маржове. Освен това Германия изтъква, че с приемането на Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. е била призната неадекватността на Известието на Комисията от 2005 г., тъй като в новото съобщение се отчитат също така кредитоспособността на длъжника и предоставените обезпечения.

(40)

Според Германия необходимостта да се прилага Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. следва и от това, че при разследването си Комисията следва да се основава по-скоро на пазарни показатели, ако са налице сравнителни данни за пазара. В противен случай конкурентоспособността на публичните кредитни институции би била сериозно застрашена, тъй като в крайна сметка конкретните условия биха се определяли не от реалната пазарна ситуация, а единствено от референтния лихвен процент на Комисията.

(41)

Освен това Германия посочва, че условията на въпросните кредити могат да се обяснят с много високия рейтинг и много добрата кредитоспособност на FMG и LH. В тази връзка проверката на кредитоспособността би трябвало да се проведе на равнище FMG и LH, тъй като в случай на съществуващи договори за прехвърляне на печалбите и покриване на загубите между дружеството майка и неговите дъщерни дружества абсолютно нормална банкова практика е да се взема предвид кредитоспособността само на дружеството майка.

(42)

Германия обръща внимание на факта, че от 2001 г. до 2003 г. рейтинговата агенция Standard & Poor’s е оценявала LH с кредитен рейтинг „BBB+“ (15). Понеже FMG е предприятие, което е изцяло публична собственост, то не разполага с външен кредитен рейтинг. Германия сравнява финансовото положение на FMG с това на летище Schiphol, което също е изцяло публична собственост и е получило кредитен рейтинг между „А“ (16) и „АА“ (17) от рейтинговата агенция Standard & Poor’s. Освен това през 2006 г. FMG е получило от международен консорциум, в който участват общо 21 публични и частни банки, синдикиран необезпечен кредит в размер на […] EUR. В съответния меморандум FMG е получило кредитен рейтинг […] (18).

(43)

Германия констатира, че за разлика от предоставения на FMG синдикиран кредит засегнатите кредити са обвързани със значителни обезпечения. Според Германия трябва да се отбележи, че в допълнение към посочените в решението за откриване обезпечения са били направени и […] за гарантирането на кредита. От това става ясно, че при кредитите, които са обект на настоящия анализ, е уместно използването на още по-нисък рисков марж отколкото при синдикирания кредит, чийто марж е бил между […] и […] б.п.

(44)

Освен това Германия обяснява, че освен обезпеченията, посочени в съображения 40 и 45 от решението за откриване, други обезпечения не са били предоставяни. Според данните, предоставени от Германия, стойността на […] към 31 декември 2012 г. е възлизала на […] EUR, а стойността на съответните задължения — на […] EUR. В допълнение Германия обяснява, че стойността на […] като обезпечение към 31 декември 2003 г. е нараснала на […] EUR и че стойността на съответните задължения е възлизала на […] EUR. FMG, LH и притежателите на дялове в FMG не са предоставяли допълнителни обезпечения.

(45)

Що се отнася до това дали могат да се сравняват условията на разглежданите кредити с емисиите на дълг на Deutsche Telekom AG, Bayer AG, Volkswagen AG и Deutsche Börse AG, кредитният рейтинг на тези предприятия показва, че тяхната икономическа ситуация действително може да се сравни с тази на FMG и LH. Информацията за кредитния рейтинг на тези предприятия, предоставена от Германия, е обобщена в таблица 1:

Таблица 1

Кредитен рейтинг на посочените от Германия предприятия за сравнение

(46)

Освен това Германия обръща внимание на средните рискови маржове (в базисни пунктове) при кредити за предприятия в еврозоната с кредитен рейтинг между AA и BBB (от Standard & Poor’s), които са обобщени в таблица 2:

Таблица 2

Средни рискови маржове (в б.п.) при кредити за предприятия от еврозоната

(47)

Според Германия от таблица 2 следва, че рисковите маржове са много нестабилни във времето и затова не може въз основа на валидните през един определен месец маржове да се заключи дали рисковите маржове за разглежданите кредити са били определени при нормални пазарни условия.

(48)

По отношение на условията на договора за ползване на терен, подписан на 30 март 2000 г., Германия изтъква, че едно сравнение с обичайните цени на терените в областта около летище Мюнхен показва, че плащаният от Immo T2 наем във всички случаи надвишава пазарната стойност, използвана за сравнение.

(49)

Германия обяснява, че годишният наем от […] DEM (около […] EUR) е бил определен въз основа на следните параметри:

(50)

Германия е на мнение, че при цената на квадратен метър от […] DEM (около […] EUR) става въпрос за пазарна цена поради причините, изброени по-долу.

(51)

Най-напред при определянето на пазарната цена на един терен е необходимо да се сравни стойността на подобни терени, по-специално по отношение на тяхната годност за строителни цели, местоположение и застрояване. Макар при сключването на договора през 2000 г. въпросните площи да са годни за строителни цели, те не разполагат с инфраструктура. Следователно за да се определи пазарната цена за използването на въпросните терени, трябва да бъдат добавени посочените в таблица 3 разходи за инфраструктура. Тези разходи, финансирани от самото Immo T2, е трябвало в противен случай да бъдат поети от собствениците на терена.

Таблица 3

Обобщение на финансираните от Immo T2 инвестиционни разходи в инфраструктура

(52)

Въз основа на действително извършените и поети от Immo T2 инвестиционни разходи стойността на терените нараства с около […] EUR/m2 на общо […] EUR/m2. Дори ако не се вземат предвид пътищата и мостовете, финансирани от Immo T2, стойността на терена ще нарасне на около […] EUR/m2.

(53)

Освен това Германия обяснява, че това изчисление се прави, единствено за да може стойността на терените да се сравни с други терени. При изчисляването на наема стойността на терена се е запазила […] EUR/m2, тъй като Immo T2 е поела вместо собствениците съвкупните инфраструктурни разходи. Иначе Immo T2 би понесло двойна тежест.

(54)

Освен това Германия посочва, че терените се намират в община Обердинг, окръг Ердинг. Стойността на терените, разполагащи с инфраструктура, в промишлената зона в непосредствена близост до летището в община Обердинг, квартал Швайг, през последните години се е запазила непроменена при цена от […] EUR/m2. Тези данни бяха потвърдени от независимата експертна комисия по цените на имотите към окръжната администрация на Ердинг.

(55)

Германия обаче е на мнение, че цената от […] EUR/m2 трябва да бъде допълнително коригирана. Първо, цената на терена, използван за сравнение, трябва да бъде увеличена с около […] % или […] EUR/m2. Така цената за сравнение нараства на […] EUR/m2.

(56)

Второ, стойността на един терен зависи в решаваща степен от неговото местоположение. За разлика от площта за сравнение в Швайг теренът на терминал 2 има директна връзка с летището, магистралата, градската железница и останалия обществен пътнически транспорт. За да бъдат отчетени тези икономически предимства, според експертните оценки цената трябва да бъде увеличена допълнително с около […] %, т.е. с […] EUR/m2. Така цената за сравнение нараства от […] EUR/m2 на […] EUR/m2.

(57)

Германия твърди, че предвид на изложените съображения стойността на въпросните терени с оглед на поетите от Immo T2 разходи за инфраструктура (без разходите за мостове и пътища) възлиза поне на […] EUR/m2. Така стойността на въпросните терени е поне с […] % над цената, използвана за сравнение. От това следва, че договорът за ползване на терена е сключен при обичайни пазарни условия и следователно той не включва елемент на държавна помощ.

(58)

В заключение Германия посочва, че тези сравнителни стойности се отнасят изцяло за продажбата на терени, т.е. това са цените, при които става прехвърляне на собствеността. При разглеждания договор обаче става въпрос само за предоставяне на терен срещу определена цена за определен период от време (от […] години), без прехвърляне на собствеността. По време на преговорите LH е опитала да аргументира с това обстоятелство заплащането на по-нисък наем. Германия посочва, че следователно съгласно залегналото в договора „двойно правило за реверсия“ („doppelte Heimfallregelung“) Immo T2 не може да придобие собственост нито върху сградата на терминала, нито върху терена, на който тя е построена.

(59)

Поради тези причини Германия е на мнение, че платеният за ползването на двата терена наем наистина надхвърля обичайната пазарна цена за придобиването на собствеността над тези терени и следователно не включва елементи на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(60)

Комисията получи едно мнение от Ryanair относно решението за откриване. Според Ryanair аргументът на Германия, че договореностите за терминал 2 са позволили оптимизиране на използването на летището, не е обоснован. Освен това Ryanair изтъква, че Комисията е трябвало да проведе разследване и относно разпределението на собствеността между Immo T2 и дружествата за Т2.

(61)

Що се отнася до банковите кредити, Ryanair не смята за подходяща рисковата премия от 75 б.п. Ryanair изтъква също така, че Комисията сама е признала, че дружествата за Т2 са новосъздадени дружества със специална цел, които нямат история на кредитен рейтинг. Освен това FMG зависи в голяма степен от бизнес стратегията на LH, а LH извършва дейност със сравнително висока разходна основа и ниска оборотна печалба в областта на въздухоплаването, което се отличава с цикличност, висока капиталова интензивност и конкуренция по отношение на цените. На последно място Ryanair твърди, че очевидно не е налице обезпечението, което по принцип банките изискват. С оглед на тези фактори следва да се приложи по-висока рискова премия.

(62)

Ryanair подозира, че Германия не е огласила информация относно възможни обезпечения, предоставени на банките от държавата. Фактът, че банките кредитори си запазват правото да прекратят договорите за кредит с дружествата за Т2, в случай че определени държавни служби загубят контрола върху FMG, според Ryanair означава, че тези кредити са били отпуснати на дружествата за Т2 при отчитане на имплицитно или експлицитно обезпечение от страна на държавната институция. На тази основа Ryanair застъпва мнението, че изискваните от банките лихви са по-ниски, отколкото биха били при нормални пазарни условия и е необходимо да се оцени дали дружествата за Т2 са заплатили подходящо възнаграждение за обезпечението.

(63)

По отношение на наема за терена, на който е бил построен терминал 2, Ryanair посочва, че макар терминалът да е започнал да функционира едва през юни 2003 г., Immo T2 използва терена още от март 2000 г. Затова Ryanair е на мнение, че Immo T2 е ползвало безплатно терена в продължение на три години и три месеца. Освен това Ryanair изтъква, че период от […] години между две преразглеждания (и евентуално корекции) на наема е необичайно дълъг и изгоден за наемателя.

(64)

Що се отнася до равноправния достъп до инфраструктурата, Ryanair посочва, че партньорите на LH от Star Alliance също са се облагодетелствали от помощта. Според Ryanair преференциалният достъп за членовете на Star Alliance е особено предимство, предоставено от FMG, за което то не получава нищо особено в замяна. Ryanair оспорва констатацията, че между терминал 1 и терминал 2 няма качествена разлика, като между другото твърди, че капацитетът, местата за паркиране, площта и позициите на терминал 2 са по-големи от тези на терминал 1. Според него може да се очаква в бъдеще терминал 1 да се претоварва по-бързо от терминал 2. Според Ryanair LH очевидно не заплаща по-висока цена за това преференциално третиране от страна на FMG. Накрая Ryanair подчертава неблагоприятния ефект на помощта за конкуренцията в Южна Германия.

(65)

В своя отговор на мнението на Ryanair относно решението за откриване Германия се спира най-напред върху въздействието на евентуална помощ по това дело върху конкурентната позиция на Ryanair. Дори ако се приеме, че по настоящото дело е отпусната държавна помощ, тази помощ не влияе съществено на конкурентната позиция на Ryanair на пазара. Immo T2 е просто холдингово дружество за недвижими имоти, което е наело терените, на които е изграден терминал 2, който то отдава под наем на дружеството за Т2. Дружеството за Т2 наема и експлоатира терминал 2 и от своя страна го отдава под наем на отделни наематели. Следователно двете потенциални облагодетелствани предприятия извършват дейност на напълно различни пазари от Ryanair. Сам по себе си фактът, че LH притежава дялове в дружествата за Т2, не създава конкурентни отношения между LH и Ryanair.

(66)

По-нататък Германия изтъква, че договореностите по отношение на терминал 2 позволяват действително да бъде оптимизирано използването на летището. Германия отхвърля всички критики по отношение на разпределението на собствеността между дружествата за Т2. Разпределението на собствеността съответства на инвестирания съответно от FMG и Lufthansa капитал и на съответното разпределение на риска. Този подход беше приет от Комисията и потвърждава, че договореността отговаря на пазарните условия. Германия обяснява също така, че не са необходими санкции, за да се гарантира, че LH изпълнява своите задължения по отношение на изграждането на хъб на летището, тъй като авиокомпанията трябва да носи съответна отговорност за свързаните с работата на терминал 2 търговски рискове.

(67)

Що се отнася до забележките на Ryanair по отношение на разследването относно финансирането на кредитите, Германия посочва, че рисковата премия от 75 б.п., която Комисията е определила в своето решение за откриване в съответствие с Известието на Комисията от 2005 г., е подходяща само тогава, когато предприятието се намира в затруднено положение или не е в състояние да предостави достатъчни гаранции. В настоящия случай не се наблюдава нито едно от двете обстоятелства, тъй като не е налице извънреден кредитен риск.

(68)

Що се отнася до забележките на Ryanair по отношение на условията в договора за ползване на терена, най-напред Германия обяснява защо за периода от три години и три месеца, през който е бил строен терминал 2, Immo T2 не е заплащало наем. Германия потвърждава, че по време на изграждането на терминала Immo 2 не е плащало наем за ползването на терените. Спорното споразумение обаче трябва да се разглежда в контекст, т.е. като се имат предвид направените след построяването на терминал 2 плащания, чрез които се компенсира неплащането на наем през първите три години и три месеца. Освен това трябва да се има предвид, че дружествата за Т2 не са имали възможност да закупят терените. Що се отнася до съмненията на Ryanair по отношение на уместността на десетгодишния период за адаптиране, Германия вече е доказала, че лихвите са били над пазарните; това обстоятелство не подлежи на по-нататъшно обсъждане.

(69)

Освен това Германия подчертава още веднъж, че двата терминала са с подобно качество. Според нея количествените аргументи, приведени от Ryanair, не са уместни. Разлики са налице, тъй като терминал 1 е предназначен за транспорт по модела „от точка до точка“, докато терминал 2 е построен като хъб и е по-голям. Терминал 1 обаче не е с по-ниско качество. Мнението на Ryanair, че терминал 1 ще се претоварва по-бързо, не отговаря на реалността; понастоящем се използват само 66 % от капацитета на терминал 1, докато терминал 2 се използва почти в пълен капацитет (90 %).

(70)

Накрая Германия изтъква, че настоящото дело не попада в обхвата на действие на контрола на държавните помощи. Самата Комисия е потвърдила, че дейността на международните летища се разглежда като стопанска дейност едва след решението Aéroports de Paris. Следователно мерките, въведени преди тази дата, представляват съществуващи помощи по смисъла на член 1, буква б), точка v) от Регламент (ЕО) 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (19). Освен това Германия посочва, че мерките представляват индивидуални помощи по смисъла на член 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 659/1999 и следователно Комисията няма контролни правомощия по отношение на тези мерки.

(71)

Накрая Германия изтъква, че за настоящото дело следва да се приложи не решението на Съда от 2000 г., а обвързващото решение в производство на обжалване от 24 октомври 2002 г. Едва след това последно решение делото е окончателно изяснено и се осигурява правна сигурност.

(72)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС предвижда, че „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(73)

Критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, имат кумулативен характер. Разглежданите мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от ДФЕС, ако са изпълнени кумулативно критериите в букви а)—г). Финансовата субсидия трябва да:

(74)

Доскоро изграждането на летища следваше съображения, свързани с чисто териториално планиране, или, в някои случа, с военни изисквания. Тяхната експлоатация беше организирана като част от публичното управление, а не като стопанско предприятие. Конкуренцията между летищата и операторите на летища също беше несъществена и се засили постепенно. Предвид на това финансирането на летища и летищна инфраструктура от държавата досега беше разглеждано и от самата Комисия като мярка в областта на общата икономическа политика, която не попадаше в обхвата на правилата за държавните помощи в ДФЕС (20).

(75)

През последните години това обаче се промени. Макар аспектите, свързани с териториално планиране, и управленските структури да играят известна роля, в наши дни повечето летища са дружества, регистрирани по търговското право, което позволява тяхното функциониране в пазарни условия при засилваща се конкуренция. Преминаването към частния сектор обикновено се извършва чрез приватизация или постепенно отваряне за частни капитали. През последните години дружествата за частни капиталови инвестиции и инвестиционните и пенсионните фондове проявиха голям интерес към придобиването на летища.

(76)

През последните години организацията на летищния сектор в Съюза претърпя основни промени, в чиято основа беше не само активният интерес на частните инвеститори към летищата, а също така и промененият подход на органите по отношение на участието на частния сектор в развитието на летищата. Това доведе до по-голямо разнообразие и сложност на функциите на летищата.

(77)

Промените през последните години от своя страна доведоха до основна промяна в икономическите отношения между летищата. Докато преди летищата бяха управлявани като инфраструктура с цел да бъде осигурен достъп и пространствено развитие, от няколко години насам все повече летища преследват също икономически цели и се конкурират взаимно за въздушния транспорт.

(78)

Предвид на постепенното развитие на пазарните сили в този сектор не е лесно да се определи моментът, от който експлоатацията на летищните съоръжения без никакви съмнения следва да се разглежда като стопанска дейност. Съдебната практика обаче отразява промяната в характера на експлоатацията на летища. Така например в своето решение Aéroports de Paris Съдът постанови, че експлоатацията на летище, която включва и предоставянето на летищни услуги за предприятия в сектора на въздушния транспорт и предприятия обслужване на летища, следва да се разглежда като икономическа дейност, тъй като „на дружествата за въздушен транспорт и на различните доставчици на услуги се предоставят летищни съоръжения срещу заплащане на определена от оператора такса, и когато последният е публичен орган, тази дейност не попада в рамките на упражняване на неговите властнически правомощия; нещо повече, тя може да бъде разделена от неговите дейности при упражняването на тези правомощия“ (21). Затова след решението по дело Aéroports de Paris (от 12 декември 2000 г.) изграждането и експлоатацията на летища вече не могат да бъдат разглеждани като упражняване от дадена администрация на властнически правомощия, което е изключено от обхвата на контрола на държавните помощи.

(79)

Както потвърди Съдът в решението Flughafen Leipzig/Halle, не може по презумпция да се изключи, че летищата попадат в обхвата на приложение на разпоредбите за държавните помощи, тъй като експлоатацията на едно летище е икономическа дейност, която неизбежно включва изграждането на летищна инфраструктура (22). Когато един летищен оператор, независимо от своята правна форма и начин на финансиране, извършва икономическа дейност, той представлява предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и за него се прилагат разпоредбите за държавните помощи от ДФЕС (23).

(80)

В решението си по дело Flughafen Leipzig/Halle Съдът също така постанови, че след 2000 г. финансирането на летищна инфраструктура вече не може да бъде изключено от приложението на разпоредбите за държавните помощи (24).

(81)

По отношение на съображения 74—80 по-горе Комисията е на мнение, че преди решението Aéroports de Paris държавите членки са могли да считат, че мерките за финансиране, окончателно приети преди това решение, не представляват държавна помощ и следователно за тях не е необходимо уведомление до Комисията. Следователно Комисията не може да оспори съгласно разпоредбите за държавните помощи на Съюза мерките за финансиране, за което е взето окончателно решение преди решението Aéroports de Paris.

(82)

Мерките за финансиране, за които е взето окончателно решение преди зараждането на конкуренция в сектора на въздушния транспорт, не са представлявали държавни помощи към момента на въвеждането си, но въпреки това вече следва да се разглеждат като съществуващи държавни помощи съгласно член 1, буква б), точка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(83)

По отношение на настоящото дело и предоставените кредити на дружествата за Т2 за финансиране на изграждането на терминал 2 в своето решение за откриване Комисията изрази мнението, че лихвените проценти са били определени към момента на изплащането на кредитите, т.е. на датата, на която парите са били изплатени на дружествата за Т2.

(84)

По време на официалната процедура по разследване обаче Германия обясни, че условията на кредити № 5, 6 и 7 са били окончателно установени в договора за кредит от 31 август 1999 г., а условията на кредити № 1, 9, 10, 16, 21 и 23 — в договора за кредит от 13 септември 2000 г. Освен това Германия предостави допълнителни доказателства за това, че условията на договорите за кредит от 31 август 1999 г. и 13 септември 2000 г. са определени на основата на правно обвързващо потвърждение за отпускане на кредит от 2 декември 1998 г. Условията на тези кредити не са променяни оттогава.

(85)

Комисията констатира, че условията за кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 21 и 23 са определени окончателно преди решението Aéroports de Paris (т.е. преди 12 декември 2000 г.) Затова Комисията стига до заключението, че не разполага с правомощия да разглежда и оспорва кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 21 и 23 съгласно разпоредбите на Съюза за държавните помощи.

(86)

С оглед на представената в съображения 74—82 правна рамка Комисията ще ограничи оценката си върху кредити № 17 и 20, които са били отпуснати на дружеството за Т2 в рамките на сключения през 2003 г. допълнителен договор за кредит.

(87)

В тази връзка Комисията констатира, че дружеството за Т2 експлоатира терминал 2 на търговски принцип и го отдава под наем срещу заплащане на такса на авиокомпании, ресторанти и търговци. Следователно за целите на разследването съгласно разпоредбите за държавните помощи дружеството за Т2 следва да бъде разглеждано като предприятие, което извършва икономическа дейност по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(88)

Въз основа на принципа на инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, Комисията извършва оценка на това дали кредит, предоставен на едно предприятие при преференциални условия, предоставя на това предприятие икономическо предимство. Съгласно този принцип чужд капитал, който държавата предоставя на едно предприятие пряко или непряко при условия, които отговарят на нормалните пазарни условия, не следва да се разглежда като държавна помощ (25).

(89)

По настоящото дело Комисията трябва да провери дали условията на кредити № 17 и 20 са довели до икономическо предимство за дружеството за Т2, което не би било налице при нормални пазарни условия.

(90)

Германия е на мнение, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е спазен в пълна степен, тъй като кредити № 17 и 20 са отпуснати при пазарни условия. За да обоснове условията на въпросните кредити, Германия сравнява финансирането на дружеството за Т2 с условията за финансиране за Deutsche Telekom AG, Bayer AG, Volkswagen AG и Deutsche Börse AG, както и със синдикиран кредит, предоставен на FMG през 2006 г.

(91)

За да оцени дали въпросните средства за финансиране са отпуснати при преференциални условия, при липса на други показатели за сравнение Комисията може да провери съгласно съществуващата съдебна практика дали лихвеният процент за въпросния кредит съответства на референтния лихвен процент на Комисията. Референтният лихвен процент на Комисията се определя съгласно метода, установен в Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г.

(92)

В това съобщение е установен методът за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти, които се използват на мястото на обичайните пазарни лихвени проценти. Тъй като обаче при референтния лихвен процент на Комисията става въпрос само за ориентировъчна стойност, ако по дадено дело са налице и други показатели за лихвения процент, който кредитополучателят е могъл да получи на пазара, Комисията може да извърши своята оценка на кредитоспособността на основата на тези показатели.

(93)

За да може Комисията да сравни условията по въпросните кредити с посочените от Германия стойности за съпоставка, тя трябва най-напред да разгледа кредитоспособността на дружеството за Т2.

(94)

Кредитоспособността на дружеството за Т2 досега не е била оценена от никоя кредитна агенция. Въпреки това Германия твърди, че предвид на договора за прехвърляне на печалбите и покриване на загубите, сключен между дружеството за Т2 и LH и FMG по отношение на техните дялове, следва да бъде взет предвид кредитният рейтинг на дружествата майки.

(95)

Комисията продължава да твърди, че съгласно германското право LH и FMG продължават да носят отговорност за всеки кредит, който дружествата за Т2 са получили през периода на действие на договора за прехвърляне на печалбите и покриване на загубите, дори когато впоследствие договорът е бил прекратен.

(96)

С оглед на горепосоченото Комисията е на мнение, че кредитният рейтинг на дружеството за Т2 съответства поне на по-ниския от рейтингите на дружествата майки LH и FMG.

(97)

Кредитоспособността на LH е била оценена от Standard & Poor's и Moody's. Към момента на отпускането на кредити № 17 и № 20 (март 2005 г.) Standard&Poor's е оценило дългосрочния рейтинг на LH с „BBB“, а Moody's — с „Baa2“, т.е. и двете рейтингови агенции са оценили предприятието в същата рейтингова категория.

(98)

Кредитоспособността на FMG досега не е бил оценен от никоя кредитна агенция. В тази връзка Комисията посочва, че съгласно Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. рейтингите не трябва да бъдат дадени от рейтингови агенции; приемливи са също така рейтинговите системи, които се използват от банките за установяване на процента на неизпълнение. От договора за синдикиран кредит, сключен през септември 2006 г., т.е. малко след отпускането на кредити № 17 и 20, между FMG и 21 обществени и частни банки, се вижда, че по отношение на FMG банките са използвали кредитен рейтинг най-малко […].

(99)

Относно съображения 94—98 Комисията е на мнение, че дружеството за Т2 следва да получи кредитен рейтинг поне като на LH, т.е. […].

(100)

Комисията констатира, че сключеният през 2006 г. договор за синдикиран кредит в полза на FMG не може да се ползва за сравнение при разглежданите кредити, тъй като при определени обстоятелства кредитният рейтинг на дружеството за Т2 може да бъде по-нисък от рейтинга на FMG. Освен това условията на кредити № 17 и 20 са договорени през 2003 г., докато договорът за синдикирания кредит е бил сключен през друга година.

(101)

Що се отнася до другите предприятия, посочени от Германия за сравнение, а именно Deutsche Telekom AG, Bayer AG, Volkswagen AG и Deutsche Börse AG, Комисията констатира, че те образуват само една малка извадка. Освен това само Deutsche Telekom AG, което е получило дългосрочен рейтинг „BBB+“ от Standard & Poor's и „Baa1“ от Moody's, има рейтинг, който е сравним с рейтинга на дружеството за Т2. Трябва също така да се посочи, че условията за финансиране на Deutsche Telekom AG са определени през октомври 2000 г., т.е. по напълно различно време отколкото условията на разглежданите кредити.

(102)

Поради причините, посочени в съображения 100 и 101, Комисията е на мнение, че Германия не е провела подходящо сравнение с пазара, за да може да обоснове условията по кредити № 17 и 20.

(103)

За да оцени дали кредити № 17 и 20 са отпуснати при пазарни условия, Комисията също така извърши сравнение с обичайните пазарни стойности въз основа на спредове по суаповете за кредитно неизпълнение (CDS-спредове).

(104)

В съответствие с метода, изложен в Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г., Комисията счита, че може да се приеме, че лихвените проценти по кредитите отговарят на пазарните условия, когато кредитите са отпуснати при лихвен процент, който съответства поне на един от лихвените проценти за сравнение, изчислени по следната формула:

(105)

Базисният лихвен процент съответства на разходите на банките за предоставянето на ликвидност (разходи за финансиране). При финансиране при фиксиран лихвен процент (т.е. когато лихвеният процент се определя за цялата продължителност на кредита) базисният лихвен процент се определя на основата на суапови лихвени проценти (26), които отговарят по своята продължителност и валута на съответните задължения. Рисковият марж представлява възнаграждението на кредитора за рисковете, свързани със съответното финансиране, по-специално за кредитния риск. Рисковият марж може да бъде определен посредством подходяща извадка от CDS-спредове (27), свързани с референтни активи (например кредити за предприятия), чийто рейтинг е сравним с рейтинга на кредитите за дружеството за Т2. И накрая, изглежда уместно да бъдат добавени 10—20 б.п. като приблизителна стойност за банковите такси, които по принцип предприятията трябва да плащат (28).

(106)

При определянето на подходящия матуритет на разглежданите кредити трябва да се вземе предвид погасяването на кредитите. За тази цел Комисията изчисли среднопретегления матуритет на кредитите, който дава средния брой години, през които всяко евро остава дължимо. Среднопретегленият матуритет на кредит № 17 беше изчислен на […] години, а на кредит № 20 на […] години.

(107)

Тъй като среднопретегленият матуритет на кредит № 17 е […] години (и не са налице суапови лихвени проценти за този матуритет), за да установи базисния лихвен процент на тези кредити, Комисията използва като референтна стойност суаповия лихвен процент за еврото за матуритети от две години (29). За кредит № 20 се използва суаповият лихвен процент за еврото за матуритети от пет години (30) като най-близко приближение за неговия среднопретеглен матуритет от […] години. Двата суапови лихвени проценти са предоставени от Bloomberg и са за деня, в който са предоставени кредитите (23 март 2005 г.) Съответният суапов лихвен процент възлиза на 2,73 % за кредит № 17 и на 3,28 % за кредит № 20 (31).

(108)

По отношение на маржа Комисията констатира, че двата засегнати кредити са с висока степен на защита (32). Степента на защита на кредитите към 31 декември 2003 г. възлиза на […] % (стойността на активите към 31 декември 2003 г. възлиза на […] EUR, а стойността на съответните задължения на […] EUR). В практиката рейтингът на засегнатите дългови инструменти („рейтингът на емисията“) е с една подкатегория по-висок от рейтинга на емитента (33). Съответно следва рейтингът на дружеството за Т2 за засегнатите кредити да бъде повишен с една подкатегория до рейтинг от (на-малко) […].

(109)

Въз основа на данните от Bloomberg Комисията изработи извадки от референтни единици с кредитен рейтинг от […] от всички икономически сектори с изключение на правителствения и финансовия сектор. Извадката за кредит № 17 (въз основа на лихвените проценти за тригодишни CDS (34)) обхваща 29 референтни единици; извадката за кредит № 20 (въз основа на лихвените проценти за петгодишни CDS) обхваща 38 предприятия. Установените в деня на отпускането на кредита среднопретеглени CDS-спредове възлизат на 18 б.п. за матуритет от три години (35) и 28 б.п. за матуритет от пет години (36).

(110)

Използването на този подход води до определянето на лихвен процент за сравнение от 3,12 % (37) за кредит № 17 и от 3,76 % (38) за кредит № 20. Лихвените проценти за кредити № 17 и 20 надхвърлят тези изчислени лихвени проценти за сравнение (кредит № 17: […] и кредит № 20: […]), от което според Комисията може да се заключи, че кредитите наистина съответстват на пазарните условия.

(111)

В рамките на друго разследване предвид на тесните отношения между LH и дружеството за Т2 Комисията разгледа размера на търгуваните CDS-спредове на самата LH. В деня на изплащането на кредит № 17 тригодишният лихвен процент по CDS (39) на LH възлиза на […] б.п. Петгодишният лихвен процент на CDS за LH възлиза на […] б.п. За да се отчете високата степен на защита на кредити № 17 и 20, така получените лихвени проценти по CDS следва да се понижат. При представения по-горе подход, когато се използва множител 2/3 (40), се получава референтен лихвен процент от […] % за кредит № 17 и […] % за кредит № 20. Освен това този подход предоставя допълнително доказателство за това, че рисковите маржове в условията на кредитите отговарят на пазарните условия.

(112)

С оглед на представените по-горе съображения (103—111) Комисията констатира, че кредити № 17 и 20 са предоставени при лихвени проценти, надхвърлящи изчислените референтни лихвени проценти и следователно може да се смята, че те отговарят на пазарните условия.

(113)

Понеже Германия не е предоставила пазарен референтен показател, Комисията ще разгледа кредити № 17 и 20 въз основа на Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. В това съобщение се установява методът за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти, които се използват вместо обичайните пазарни лихвени проценти.

(114)

Референтните лихвени проценти се изчисляват въз основа на един базисен лихвен процент (междубанковия лихвен процент за една година, едногодишния IBOR), към който се добавят съответните рискови маржове. Маржовете са в диапазона 60—1 000 б.п. в зависимост от кредитоспособността на предприятието и на предложените обезпечения. При нормални обстоятелства базисният лихвен процент се повишава със 100 б.п., доколкото става въпрос за кредити за предприятия със задоволителен кредитен рейтинг и висока защита, за предприятия с добър рейтинг и нормална защита или за предприятия с много добър рейтинг без защита.

(115)

Базисният лихвен процент по настоящото дело е определен като тримесечната средна стойност на едногодишните лихвени проценти EURIBOR (41) за периода от септември до ноември на предходната година (2004 г.). За приложимия базисен лихвен процент за разглежданите кредити може да се зададе приближение от 2,34 %.

(116)

Рисковият марж зависи от кредитния рейтинг на разглежданото предприятие и от предложените обезпечения. Както беше установено в съображение 99, рейтингът на дружеството за Т2 отговаря поне на […].

(117)

Освен това Комисията констатира, че разглежданите кредити са с висока защита (т.е с риск от загуба при непогасяване (LGD) под 30 %), по-специално чрез […] (42). LGD под 30 % се основава на размера на използваните за обезпечения вземания и активи. Комисията констатира, че като цяло LGD за един кредит с […] защита по принцип възлиза на около 35 % (43). Освен това разглежданият кредит е обезпечен с […] и степента на защита на кредита възлиза на […].

(118)

В Съобщението за референтните лихвени проценти от 2008 г. за кредитополучатели с кредитен рейтинг от поне […] при по-висока защита на кредита се предвижда рисков марж от най-малко […] б.п. След като се добавят базисният лихвен процент от 2,34 % и рисковият марж от […] б.п., се получава лихвен процент от […] %.

(119)

Комисията констатира, че лихвеният процент за кредит № 17 е определен на […], а този на кредит № 20 на […]. Следователно лихвените проценти на двата кредита са по-високи от референтния лихвен процент на Комисията.

(120)

Комисията може заключи, че кредити № 17 и 20 са отпуснати при пазарни условия. Не беше установено наличие на икономическо предимство и следователно не е необходима оценка дали мерките могат да бъдат приписани на държавата.

(121)

Тъй като не са изпълнени кумулативните критерии съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията е на мнение, че кредити № 17 и 20 не включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(122)

Както бе посочено в съображения 74—81, до 12 декември 2000 г. не е било ясно как следва да се определят експлоатацията и изграждането на летищна инфраструктура за целите на разпоредбите за държавните помощи. Макар в този сектор постепенно да възникваше конкуренция, Комисията и държавите членки разглеждаха тези дейности не като икономически дейности, а като властнически правомощия.

(123)

По отношение на договора за ползване на терен между FMG и Immo T2 в рамките на официалната процедура по разследване Германия поясни, че условията за ползване на терени № 4935/3 и 4881 са били договорени окончателно в договора за ползване на терен, сключен на 30 март 2000 г.

(124)

Комисията констатира, че условията за ползване на терени № 4935/3 и 4881 са били окончателно определени преди решението Aéroports de Paris (т.е. преди 12 декември 2000 г.) Дори ако се допусне, че тази мярка включва предимство, поради причините, изложени в част 6.1.1., Комисията не разполага с правомощия да разследва и оспорва тази мярка в съответствие с разпоредбите за държавните помощи.

(125)

С оглед на посоченото по-горе Комисията заключава, че не разполага с правомощия да проведе разследване по отношение на кредити № 1, 5, 6, 7, 9, 10, 16, 21 и 23 в съответствие с разпоредбите на Съюза за държавните помощи.

(126)

Комисията заключава, че кредити № 17 и 20 са отпуснати при пазарни условия. Тъй като не са изпълнени кумулативните критерии съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията счита, че кредити № 17 и 20 не включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(127)

По отношение на условията за ползване на терени №. 4935/3 и 4881 Комисията е на мнение, че не разполага с правомощия да разследва и оспорва договора за ползване на терен в съответствие с разпоредбите за държавните помощи.