ПРИЛОЖЕНИЕ I

Одобрява се следното изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Fourme d’Ambert“:

1.   Рубрика IV.2. „Описание на продукта“

—

Описанието на продукта се допълва със следното органолептично описание: „Сиренето „Fourme d’Ambert“ има еластична и мазна структура. То има фин и уханен млечен вкус, който се усилва от съчетанието на нюанси, получени в резултат на действието на щамове на Penicillium roqueforti, типичен плодов вкус. Допускат се солена нотка и лека горчивина.“ Това описание е полезно за органолептичното изследване на продукта в рамките на контрола.

—

Уточнява се, че „Разфасоването на „Fourme d’Ambert“ е разрешено, ако не променя характера на структурата му“. Като се имат предвид непрекъснатите промени в начините на консумация на сирената, с тази разпоредба се установява рамка с цел предотвратяване на отклонения по отношение на видовете разфасоване.

2.   Рубрика IV.4. „Доказателство за произход“

2.1.   Подрубрика IV.4.1 „Елементи във връзка с декларирането“

—

Уточнява се, че „Декларацията за идентификация се изготвя по образец, утвърден от директора на Националния институт за произход и качество (Institut national de l’origine et de la qualité)“. Подробно са описани съдържанието и начините за предаване на декларациите, необходими за познаване и проследяване на продуктите, за съответните оператори от всяка категория. Тези изменения са свързани с реформата на системата за контрол на наименованията за произход, въведена с указ № 2006-1547 от 7 декември 2006 г. относно повишаването на стойността на продуктите на селското и горското стопанство, хранителните и морските продукти (loi d’ordonnance № 2006-1547 du 7 décembre 2006 relative à la valorisation des produits agricoles, forestiers ou alimentaires et des produits de la mer).

2.2.   Подрубрика IV.4.2 „Регистри“

—	Списъкът на вписванията, които трябва да извършват операторите, е допълнен с цел да се улесни контролът на определените в спецификацията условия на производство.

2.3.   Подрубрика IV.4.3 „Контрол на продукта“

—	Уточнени са етапът, на който се извършва органолептичното изследване на продукта, и методът на вземане на проби. Впоследствие тези процедури се включват в изготвяния от контролен орган план за контрол или инспекция на наименованието за произход.

3.   Рубрика IV.5 „Метод на производство“

3.1.   Подрубрика IV.5.1 „Производство на млякото“

—

Дадено е определение на млекодайно стадо. Това са „всички млекодайни крави и юници за обновяване, които се намират в стопанството“, като „млекодайните крави са дойните и сухостойните животни“, а „юниците са животните в периода от отбиването до първото им отелване“. Целта на това определение е да се определи ясно за какви животни става дума при употреба на термините „млекодайно стадо“, „млекодайни крави“ и „юници“ по-нататък в спецификацията, за да се избегне каквото и да е объркване.

—

Предлага се да се въведе следната разпоредба: „Считано от 1 януари 2015 г., събраните фуражи, давани на юниците, произхождат също от географския район. Най-малко един месец преди началото на периода на лактация, юниците се намират в стопанството и в този период храненето им отговаря на разпоредбите, определени от настоящата спецификация, за храненето на дойни млекодайни крави.“

Целта на тази мярка е да се засили връзката с мястото на произход чрез храненето на млекодайното стадо (като в него се включват и юниците) и да се улесни контролът на храненето на животните (като се избягва по-специално прехвърлянето на фуражи между млекодайните крави и юниците). Определен е срок за въвеждането на тази мярка. Постигането на автономност по отношение на фуражите може да наложи действия, изискващи дълъг период за осъществяването им — промяна на практиките, изменение в парцелирането.

—

Разпоредбата относно забраната за използване на кръстоцветни растения е уточнена по следния начин: „Консумацията и даването на кръстоцветни растения под формата на зелен фураж са забранени по отношение на всички животни, намиращи се в стопанството.“ Целта е да се улесни контролът и да се избегне всякакво двусмислие по отношение на някои кръстоцветни, които могат да бъдат едновременно фуражи и допълващи фуражи (например рапицата).

—

Ролята на тревата като основа на храненето е утвърдена, уточнена и засилена чрез следните разпоредби: „Тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена или силажирана — съставлява средногодишно най-малко 50 % (в сухо вещество) от основната дажба на млекодайните крави. Тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена или силажирана — съставлява ежедневно най-малко 30 % (в сухо вещество) от основната дажба на млекодайните крави.“

—

Разпоредбата относно минималното количество сено, давано на млекодайните крави извън периода на паша, е преформулирана и допълнена с изречението „Сено означава окосена и изсушена трева със съдържание на сухо вещество над 80 %.“ Действително в рамките на контрола се оказа необходимо да се уточни определението за сено.

—

Условията за съхранение на фуражите са уточнени по следния начин: „Считано от 1 януари 2015 г., сеното, използвано при храненето на млекодайното стадо, се съхранява под постоянен навес, на сухо място и без допир с почвата. Силажираните фуражи се съхраняват върху бетонирана или стабилизирана площадка.“ Тези разпоредби имат за цел да се запази качеството на фуражите. Отложеното начало на прилагането на първата разпоредба трябва да даде възможност на операторите да осъществят необходимите инвестиции.

—

За по-голяма точност е посочено, че забраната за постоянно отглеждане само в обори се отнася за млекодайните крави. През периодите с наличие на трева и доколкото климатичните условия позволяват това, се налага задължението за паша на дойните млекодайни крави при следните условия: „Продължителността на пашата не може да бъде по-малко от 150 дни годишно. Площите, с които разполагат дойните млекодайни крави на пасището, са най-малко по 3 декара на крава средно през периода на паша. Пасищата трябва да са достъпни за животните.“ Тези условия имат за цел да се засили ролята на пашата при храненето на млекодайните крави.

—	За по-голяма яснота, разрешените суровини в допълващите фуражи, давани на млекодайните крави, и разрешените добавки са вече включени в два отделни положителни списъка.

Положителният списък на разрешените суровини в допълващите фуражи, давани на млекодайните крави, е допълнен с продукти от зърна на житни култури, влажно царевично зърно, продукти от семена на маслодайни и бобови растения, субпродукти от семена на бобови растения, странични продукти от производството на аминокиселини чрез ферментация и амониеви соли. Термините „протеинови семена“, „кюспе без добавка на урея“ и „сол, минерали“ са заменени съответно с термините „семена на бобови растения“, „субпродукти от маслодайни семена или маслодайни плодове, без добавка на урея“ и „минерални елементи“. Уточнено е също, че царевичните кочани могат да бъдат консервирани по сух или влажен способ. Тези суровини не оказват въздействие върху качеството на продукта.

Използването на сода каустик за обработка на житните растения и субпродуктите от тях е забранено, тъй като това не е традиционна практика.

Положителният списък на добавките замества изречението „Забраняват се всички добавки, с които директно се изменя съставът на млякото“ и изброява изчерпателно категориите и функционалните групи на разрешените добавки в съответствие с терминологията, използвана в нормативните актове. Целта на това изменение е да се избегне всякакво двусмислие или тълкуване при провеждането на контрола.

—	Добавена е разпоредба, с която се забраняват ГМО в храненето на животните и в културите в стопанството, с цел да се запази традиционният характер на храненето.

—

Редът и условията за въвеждане в млекодайното стадо на закупени извън стопанството животни са уточнени, както следва: „Най-малко един месец преди началото на периода на лактация, закупените юници и сухостойни крави се намират в стопанството и в този период храненето им отговаря на разпоредбите, определени от настоящата спецификация, за храненето на дойни млекодайни крави.“ По този начин закупените извън стопанството животни разполагат с най-малко едномесечен период на приспособяване, преди добитото от тях мляко да бъде използвано за производство на „Fourme d’Ambert“.

Въвеждането в стадото на млекодайни крави в период на лактация е възможно при следните условия: „Във всяко млекодайно стадо броят на млекодайните крави, закупени в период на лактация от животновъди, които не спазват условията за производство на продукта с наименованието за произход „Fourme d’Ambert“, е най-много 10 % от общия брой на дойните млекодайни крави в стопанството през съответната година, или най-много 1 дойна млекодайна крава през съответната година — за стопанства с по-малко от 10 млекодайни крави в стопанството.“

—	Уточнено е, че „източването на цистерните в неподвижни резервоари се извършва задължително в географския район на наименованието“, за да се засили проследимостта на млякото и да се улесни контролът.

3.2.   Подрубрика IV.5.5 „Производство в стопанства“

—

В случай на производство в стопанства изречението „използва се мляко от най-много две последователни издоявания, като първото се съхранява охладено“ се заличава. То е счетено за ненужно, като се има предвид разпоредбата, предвиждаща, че при този вид производство „подсирването се извършва в рамките на 16 часа след първото издояване“.

3.3.   Подрубрика IV.5.3 „Преработка“

—	Уточнено е, че продупчването се извършва от четвъртия ден, считано от деня на подсирването, вместо от четвъртия ден след подсирването, за да се избегне всякакво двусмислие по време на контрола и в съответствие с прилаганите практики в сектора.

4.   Рубрика IV.8 „Етикетиране“

Задължението за поставяне на надписа „контролирано наименование за произход“ върху етикета се заличава и се заменя със задължението за поставяне на символа за защитено наименование за произход на Европейския съюз, с цел четливост и синергия при информирането относно продуктите с регистрирано ЗНП.

5.   Рубрика IV.9 „Национални изисквания“

В съответствие с гореспоменатата реформа на системата за контрол на наименованията за произход, е добавена таблица с основните елементи, които да бъдат подложени на контрол, и метода за оценяването им.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСОЛИДИРАН ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„FOURME D’AMBERT“

ЕО №: FR-PDO-0217-010150-6.7.2012

ЗГУ ( ) ЗНП (X)

1.   Наименование

„Fourme d’Ambert“

2.   Държава членка или трета държава

ФРАНЦИЯ

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид на продукта

Клас 1.3.

Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Сиренето с наименование за произход „Fourme d’Ambert“ е синьо сирене, произведено от подсирено краве мляко, с цилиндрична форма с височина между 17 и 21 cm, с диаметър между 12,5 и 14 cm и с тегло от 1,9 до 2,5 kg, непресовано и неподложено на термична обработка, ферментирало и осолено.

Съдържанието на мазнини е не по-малко от 50 g на 100 g сирене след пълна дехидратация, а съдържанието на сухо вещество не трябва да бъде по-малко от 50 g на 100 g зряло сирене.

Сиренето може да носи наименованието за произход „Fourme d’Ambert“ едва от двадесет и осмия ден, считано от датата на подсирването.

„Fourme d’Ambert“ е сирене, покрито с фина суха коричка с цвят от светлосиво до сиво с бели, жълтеникави или червеникави култивирани плесени, както и синкави оттенъци. В кремавобялата маса има шупли с равномерно разпространени в масата синьозелени жилки.

„Fourme d’Ambert“ има еластична и мазна структура. То има фин и уханен млечен вкус, който се усилва от съчетанието на нюанси, получени в резултат на действието на щамове на Penicillium roqueforti, типичен плодов вкус. Допускат се солена нотка и лека горчивина.

3.3.   Суровини (само за преработените продукти)

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

През цялата година основната храна на млекодайните крави се осигурява само от фуражи с произход от географския район на наименованието. Консумацията и даването на кръстоцветни растения под формата на зелен фураж са забранени по отношение на всички животни, намиращи се в стопанството.

Тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена или силажирана — съставлява средногодишно най-малко 50 % (в сухо вещество) от основната дажба на млекодайните крави. Тревата — от паша, изсушена, предварително изсушена или силажирана — съставлява ежедневно най-малко 30 % (в сухо вещество) от основната дажба на млекодайните крави.

Извън периода на паша млекодайните крави получават ежедневно най-малко по 3 kg сено (в сухо вещество) на крава.

През периодите с наличие на трева и доколкото климатичните условия позволяват това, пашата на дойните млекодайни крави е задължителна. Продължителността на пашата не може да бъде по-малко от 150 дни годишно.

Приемането на допълващи фуражи и добавки е ограничено до 1 800 kg сухо вещество годишно на млекодайна крава, средно за всички млекодайни крави.

В допълващите фуражи и добавките, давани на млекодайните крави, са разрешени само суровините и добавките, посочени в положителен списък.

При храненето на животните са разрешени само растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото, преработването, зреенето и съхранението на сиренето до 28 дена, считано от датата на подсирването, се извършват в границите на географския район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Разфасоването на „Fourme d’Ambert“ е разрешено, ако не променя характера на структурата му.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Етикетът на „Fourme d’Ambert“ включва наименованието, изписано с букви, чийто размер е равен най-малко на две трети от размера на най-големите букви, използвани върху етикета, и символа за ЗНП на Европейския съюз.

Забранява се каквото и да е качествено прилагателно, директно поставено до конкретното наименование за произход, с изключение на специални фабрични или търговски марки.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район на „Fourme d’Ambert“ обхваща следната територия:

Департамент Puy-de-Dôme

Кантоните Ambert, Ardes, Arlanc, Besse-et-Saint-Anastaise, Bourg-Lastic, Courpière, Cunlhat, Herment, Manzat, Montaigut, Olliergues, Pionsat, Pontaumur, Pontgibaud, Rochefort-Montagne, Saint-Amant-Roche-Savine, Saint-Anthème, Saint-Dier-d’Auvergne, Saint-Germain-l’Herm, Saint-Gervais-d’Auvergne, Saint-Rémy-sur-Durolle, Tauves, Thiers, La Tour-d’Auvergne, Viverols: всички общини.

Общините Aydat, Bansat, Blot-l’Eglise, Bongheat, Chaméane, Champagnat-le-Jeune, Chanat-la-Mouteyre, Chanonat, La Chapelle-sur-Usson, Châteldon, Châtelguyon, Clémensat, Combronde, Courgoul, Cournols, Creste, Durtol, Egliseneuve-des-Liards, Enval, Esteil, Grandeyrolles, Isserteaux, Lachaux, Lisseuil, Ludesse, Manglieu, Mauzun, Menat, Montaigut-le-Blanc, Montmorin, Néronde-sur-Dore, Neuf-Eglise, Olloix, Orcines, Orléat, Paslières, Peschadoires, Peslières, Pignols, Pouzol, Puy-Guillaume, Ris, Romagnat, Saint-Etienne-sur-Usson, Saint-Floret, Saint-Gal-sur-Sioule, Saint-Genès-Champanelle, Saint-Genès-la-Tourette, Saint-Gervazy, Saint-Jean-en-Val, Saint-Jean-Saint-Gervais, Saint-Martin-d’Ollières, Saint-Nectaire, Saint-Pardoux, Saint-Quentin-sur-Sauxillanges, Saint-Rémy-de-Blot, Saint-Sandoux, Saint-Saturnin, Saint-Vincent, Sallèdes, Saulzet-le-Froid, Saurier, Sauxillanges, Sayat, Servant, Sugères, Teilhet, Tourzel-Ronzières, Valz-sous-Châteauneuf, Vernet-la-Varenne, Le Vernet-Sainte-Marguerite, Verrières, Vodable, Volvic.

Департамент Cantal

Кантоните Allanche, Condat, Murat, Saint-Flour — север, Saint-Flour — юг: всички общини.

Департамент Loire

Общините Chalmazel, La Chamba, La Chambonie, Jeansagnière, Lérigneux, Roche, Saint-Bonnet-le-Courreau, Sauvain.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Природни фактори

Географският район на „Fourme d’Ambert“ се намира в планински район и обхваща:

—

зона, включваща високопланинските пасища в планината Forez в горната част на планината в пределите на департаментите Loire и Puy-de-Dôme. Представляващи обширни оголени площи с гранитна основа на почвата и обградени от гористи склонове с иглолистни гори, високопланинските пасища се подхранват от дъждове (средногодишно количество на валежите над 1 000 mm) и са под влиянието на континенталния и океанския климат (средногодишни температури под 10 °C).

—

зона, състояща се основно от плата на основата на кристалинни или вулканични скали, пресечени от сгушени в планината долини, която поради височината си или наличието на стръмни склонове има също и планински характеристики, за разлика от равнините Limagnes с тяхната ниска надморска височина, предимно глинесто-варовикова почва и по-сух климат.

Надморската височина и дъждовният климат превръщат географския район в среда, благоприятна за растежа на тревата.

Човешки фактори

Производството на „Fourme d’Ambert“ със сигурност води началото си от ранното Средновековие, за което свидетелства скулптурно изображение върху камък в стар феодален параклис, намиращ се в центъра на планината Forez. По високопланинските пасища са разположени овчарски колиби (алпийски хижи, намиращи се на по-голяма надморска височина от постройката за постоянно живеене, т.е. на повече от 1 200 m надморска височина), които свидетелстват за скотовъдната дейност, свързана с дългогодишните традиции в производството на „Fourme d’Ambert“. До средата на XX в. то се е вписвало в твърде специфична икономическа и социална организация. В края на пролетта, лятото и началото на есента неголемите стада били извеждани на летни пасища, освобождавайки по този начин селските ливади, в които тревата била окосявана и изсушавана за фуражен запас през зимата. С грижите за животните, производството на сиренето и гледането на стадото се занимавали изключително жените, които през част от годината живеели в планината, докато мъжете оставали в селото за коситба и жътва. По време на производството, след изваждането от калъпа парчетата сирене били поставяни върху улеи за отцеждане, изработени от иглолистна дървесина (издълбани половинки от дънери) и съответстващи на формата на сиренето.

И днес при храненето на млекодайните крави животновъдите продължават да използват предимно трева. Що се отнася до техниките на производство, те са се развили в резултат на развитието на производството в началото на XX в., но са се запазили обичайни практики, общи за всички производители, и специфични знания и умения. В наши дни за производството на „Fourme d’Ambert“ се изисква използването на тези специфични знания и умения. Сиренината се нарязва на късчета с големината на „царевично зърно“, които след това се размесват, за да се обвият с много тънка ципа, която да пречи на слепването на късчетата при поставянето в калъпи. Първото отцеждане, което се извършва върху подложка преди поставянето в калъп, дава възможност част от суроватката да се отдели от сиренината, без да се смачкат късчетата. Отцеждането след поставянето в калъп се извършва без пресоване, с обръщания, за да може да се отстрани останалата суроватка, като се запазят образуваните преди това кухини в сиренето. Осоляването допринася за довършване на отцеждането. Когато сиренето приеме достатъчно стабилна форма, т.е. след период от най-малко 4 дни, то се продупчва, за да се образуват отвори за въздух, даващи възможност на кислорода да прониква в сиренето. Регулирането на температурата и влажността по време на зреенето дава възможност за образуването на коричка и за контрол на развитието на Penicillium roqueforti.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

„Fourme d’Ambert“ е сирене от краве мляко, с характерна цилиндрична форма — удължена и изправена, с височина между 17 и 21 cm и диаметър между 12,5 и 14 cm.

В масата му има шупли с равномерно разпространени в масата жилки, дължащи се на развитието на Penicillium roqueforti.

Тя има еластична и мазна структура.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Размерите на „Fourme d’Ambert“ са свързани с исторически създалата се в географския район икономическа и социална организация, с цел да се използват предимствата на природната среда, благоприятна за отглеждането на трева и за животновъдство.

Тези размери били съобразени с малобройните стада и с женския труд, използван при производството на сиренето: за такива размери било необходимо малко количество мляко и манипулациите се извършвали лесно. Характерната удължена и изправена форма на „Fourme d’Ambert“ била особено подходяща за отцеждане в използваните по онова време улеи от иглолистна дървесина.

Равномерно разпространените в масата на „Fourme d’Ambert“ жилки са свързани със знанията и уменията, прилагани при производството на сиренето. Големината на късчетата сиренина, заедно с размесването, определя слепването на масата и спомага за образуването на кухини, които са необходими за развитието на Penicillium roqueforti. Това развитие се улеснява от извършването на първо отцеждане върху подложка, а след това на отцеждане без пресоване, с обръщания, и чрез осигуряването на достъпа на кислород благодарение на продупчването. То се затвърждава по време на зреенето.

Еластичната и мазна структура на „Fourme d’Ambert“ се получава именно поради липсата на раздробяване и благодарение на подходящите процеси на отцеждане, осоляване и зреене.

Плод на специфична околна среда, специфичен начин на живот и специфични техники за производство на сирене, сиренето „Fourme d’Ambert“ отразява човешката общност в природната среда на средновисоките планини.

Препратка към публикуваната спецификация

[член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006]

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCFourmeDAmbert.pdf

---

(1)   ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

В спецификацията на защитеното наименование за произход „Prosciutto di Parma“ се одобрява следното изменение:

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„PROSCIUTTO DI PARMA“

ЕО №: IT-PDO-0317-01028-9.8.2012

ЗГУ ( ) ЗНП (X)

1.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

—	Описание на продукта

—	Метод на производство

—	Етикетиране

2.   Вид на изменението (измененията)

—	Изменение в единния документ или в резюмето

3.   Изменение (изменения)

По-долу е представено обобщение на измененията, внесени в единния документа и в текста на спецификацията.

Първото изменение засяга част Б от спецификацията и точка 5.2. от единния документ и се отнася до критериите за влажност и съдържание на сол, които характеризират продукта. Като цяло стандартът бе опростен с цел улесняване на неговото приложение. Същественото изменение се състои в намаляването на минималните и максималните средни стойности на критерия за съдържание на сол. Максималната стойност на този критерий бе намалена от 6,9 % на 6,2 %, а минималната стойност — от 4,5 % на 4,2 %, като по този начин средната стойност на съдържанието на сол в продукта ще бъде значително по-ниска от предишните стойности. Решението за това бе взето вследствие на твърденията относно хранителната стойност на храните, потвърдени понастоящем от седалището на Световната здравна организация.

Второто изменение отново засяга част Б (последната точка относно етикетирането), както и част З от спецификацията, и точка 3.7 от единния документ и се отнася до етикетирането на нарязаната и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“. По-конкретно, специфичните разпоредби в текста бяха заменени с по-обща формулировка, която не съдържа технически изисквания. Това изменение има за цел да опрости евентуалните последващи изменения във връзка с графичното оформление на съответната опаковка, тъй като по този начин би било по-лесно да се внесат изменения единствено в спецификацията на продукта или в някое от приложенията към нея (посочената директива), вместо в тези документи и в единния документ.

Третото изменение засяга част З от спецификацията, но не засяга единния документ. То отново се отнася до графичното оформление на опаковката на нарязаната и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“. С оглед постигането на по-голяма прозрачност на пазара се предвижда под символа на „херцогската корона“ задължително да се поставят инициалите на опаковъчното предприятие/предприятието, в което се извършва нарязването, вместо тези на производителя. Опаковъчното предприятие/предприятието, в което се извършва нарязването, е последното звено, вземащо участие в процеса на производство на продукта, преди той да бъде пуснат на пазара, и то е предприятието, което носи основната отговорност пред потребителите. Правилата относно етикетирането предвиждат да се добавя като задължителен елемент седалището на опаковъчното предприятие. От съображения за последователност до това обозначение следва да се добавят и буквено-цифрените инициали, които идентифицират оператора в сектора, защитен със ЗНП „Prosciutto di Parma“.

По-нататъшните изменения, отнасящи се до членове 13 и 14 от директивата относно нарязването на нарязаната и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“, са тясно свързани с това последно изменение. Предвидените изменения имат за цел да въведат задължителното поставяне върху опаковката на нарязаната и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“ на името на производителя или на опаковъчното предприятие, регистрирани в системата за контрол на защитеното наименование за произход и подлежащи на всички процедури за контрол и сертифициране, заложени в системата на ЗНП „Prosciutto di Parma“. За тази цел настоящия член 13 бе допълнен и бе добавен нов член 14.

Основанията за това изменение са, както следва: във версията на спецификацията, която е предмет на заявлението за изменение, не се предвижда задължителното посочване върху етикета или опаковката на продукта на името на производителя или на опаковъчното предприятие, като по този начин се дава възможност да се посочи само името на лицето, което разпространява продукта или го пуска на пазара, както е предвидено в националната нормативна уредба и в тази на ЕС. Посоченото лице не взема никакво участие в процесите на производство, проверка и опаковане на продукта, нито в контрола, извършван от сертифициращия орган на ЗНП „Prosciutto di Parma“.

В името на общата идея и с оглед на някои нови принципи, заложени в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално разпоредбите на член 8 и следващите, бе взето решение предварително, тъй като регламентът не е влязъл все още окончателно в сила, да се определи „стопански субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните“ (длъжност, предвидена изрично в посочения по-горе регламент), който действително да е в състояние да гарантира съответствието на шунката „Prosciutto di Parma“ с формулировките, обозначени на етикета. Единствено производителите, извършили производството и контрола на продуктите, и опаковъчните предприятия/предприятията, в които се е извършило нарязването и опаковането, са в състояние да предоставят такава гаранция, като се има предвид, че нарязването и опаковането представляват един неделим процес, което означава, че опаковъчното предприятие е и предприятието, в което се извършва нарязването. Тези два участника в производствената верига са в състояние да предоставят съществена гаранция по отношение на информацията, посочена върху продукта, и основателно могат да се считат за „отговорни“ пред потребителите. Във връзка с това задължителното посочване единствено на името на производителя върху етикета може да се окаже дискриминационно и необосновано по отношение на причината, обосновала заявлението за изменение.

Освен това изменението има за цел да определи като отговорни за информацията за продукта единствено лицата, които са регистрирани в официалната система за контрол на сертифициращия орган на ЗНП „Prosciutto di Parma“. В тази връзка както производителите, така и опаковъчните предприятия/предприятията, в които се извършва нарязването, се контролират редовно от компетентните органи; следователно и в този случай изборът само на един от тях би бил в противоречие с изложените по-горе основания.

Поради това ние сме на мнение, че е необходимо да се предвидят и двете възможности — да се постави името на производителя или това на опаковъчното предприятие/предприятието, в което се извършва нарязването.

Освен това посочването на пълното наименование на предприятието (което заменя използването на буквено-цифрени инициали и кодове) върху опаковката подобрява системата за проследяване на продукта, нейната прозрачност и достъпност дори и за средно информираните потребители.

Когато името на опаковъчното предприятие/предприятието, в което се извършва нарязването, е посочено под черния триъгълник, производителят може, наред с останалата информация върху етикета и опаковката, да добави своята собствена марка и наименованието на предприятието.

Като цяло добавянето на имената на посочените по-горе участници върху предната страна на опаковката има основно за цел да гарантира на потребителите, че продуктът „Prosciutto di Parma“ е в съответствие с информацията, посочена на етикета, която е отговорност на участниците, подложени на контрол от страна на сертифициращия орган. Изменението има за цел да осигури възможно най-голяма прозрачност на информацията, фигурираща върху опаковката на продукта, изключително в интерес на потребителите по време на покупката.

Следващото изменение отново засяга директивата относно нарязването и се отнася до преразглеждането, рационализирането и опростяването на член 12 от директивата, която определя стандартите по отношение на минималната трайност на нарязаната и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“. Сметнато бе за целесъобразно таблицата, съдържаща сроковете на трайност на различните категории продукти и различните технологии на опаковане, да се измени с оглед на резултатите от последните изследвания, проведени в тази връзка.

Последното изменение засяга част В от спецификацията и по-конкретно раздела, посветен на разпоредбите относно отглеждането на свине, предназначени за производство на шунка „Prosciutto di Parma“. В определението на технологиите за отглеждане се посочва, че „целта е отглеждането на тежки свине, цел, която трябва да се осъществява чрез умерено ежедневно наддаване на тегло, както и производството на кланични трупове от основните категории от класификацията ЕИО“. Освен разграничението между тежки (Н) и леки (L) свине, в италианската нормативна уредба се предвижда, в съответствие със законодателството на Съюза, скала за класификация, подразделена на категории, обозначени със следните букви: EUROP. Въпреки че в цитирания текст тези букви не се посочват изрично, от разпоредбата ясно се вижда, че шунката „Prosciutto di Parma“ може да се произвежда изключително от бутове на тежки свине (H), принадлежащи към основните категории от общностната скала, а именно категориите, обозначени с буквите „U“, „R“ и „O“, като се изключват кланичните трупове, обозначени с буквите „Е“ и „Р“. Този избор, направен при изготвянето на спецификацията, е ръководен от убеждението, че характеристиките на бутовете от кланичните трупове, принадлежащи към категориите „Е“ и „Р“, не отговарят на изискванията за производство на шунка „Prosciutto di Parma“.

Понастоящем на равнището на Съюза се обсъжда възможността за добавянето на категория, обозначена с буквата „S“, в посочената по-горе скала EUROP. Напредналата фаза на законодателния процес дава основания да се смята, че не след дълго общностната скала може да стане SEUROP, което би имало пряко отражение и за Италия, където класификацията ща засяга както тежките, така и леките свине.

Това нововъведение би могло да създаде сериозни затруднения при тълкуването на съответната нормативна уредба в спецификацията; възможно е то да породи трудности при определянето на „основните категории от класификацията“ и да създаде риск от това някои неподходящи суровини да бъдат разрешени, а други, които идеално отговарят на характеристиките на шунката „Prosciutto di Parma“, да бъдат забранени. С оглед на новата конфигурация на скалата, основните категории могат да включват категориите, обозначени с буквите „E“, „U“, „R“ и „O“, или само категориите, обозначени с буквите „U“ и „R“. В първия случай свинските бутове, обозначени с буквата „Е“, биха били включени в основните категории, което би увеличило риска от използване на суровини, които не са подходящи за производството на шунка „Prosciutto di Parma“. Във втория случай свинските бутове, обозначени с буквата „О“, биха били изключени, въпреки че притежават оптимални характеристики.

Предвид изложеното по-горе и за да се избегнат неяснотите в тълкуването, би било целесъобразно да се уточни формулировката, използвана към момента в част В от спецификацията — „основни категории от класификацията ЕИО“, като се посочи, че тези основни категории включват кланичните трупове, обозначени с буквите „U“, „R“ и „O“.

---

(1)   ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(2)   ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСОЛИДИРАН ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„PROSCIUTTO DI PARMA“

ЕО №: IT-PDO-0317-01028-9.8.2012

ЗГУ ( ) ЗНП (X)

1.   Наименование

„Prosciutto di Parma“

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.2.

Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Зряла сурова шунка; разпознава се по марката, поставена с топъл печат върху кожата; външната форма е заоблена, по-скоро изпъкнала; без най-крайната част (piedino), без външни несъвършенства, които могат да навредят на репутацията на продукта, като оставената открита мускулна част над главата на бедрената кост (noce) е не повече от 6 cm (rifilatura corta); теглото е обикновено между осем и десет килограма, но не по-малко от седем; цветът при нарязване е равномерен розово-червен, осеян с чисто бяло на местата с мазнина; ароматът и вкусът са: деликатен и приятен вкус, не много солен и с благоуханен и характерен аромат; характеризира се с това, че отговаря на точно определени аналитични критерии за влажност, соленост и протеолиза; след поставянето на марката, шунката „Prosciutto di Parma“ може да се продава на цяло парче, обезкостена, във вид на парчета с различна форма и тегло или нарязана и подходящо опакована.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

Суровината (пресни бутове), използвана за производството на „Prosciutto di Parma“, има следните характеристики: консистенцията на сланината се изчислява чрез определяне на йодното число и/или съдържанието на линолова киселина, които се измерват във вътрешния и външния слой сланина, намиращи се върху подкожната мастна тъкан на бута. За всяка проба йодното число не трябва да надхвърля 70, а съдържанието на линолова киселина не трябва да бъде по-високо от 15 %; дебелината на мастното покритие от външната страна на пресния подрязан бут, измерена вертикално спрямо главата на бедрената кост (sottonoce), трябва да бъде около 20 mm за пресните бутове, използвани за производството на „Prosciutto di Parma“ с тегло между 7 и 9 kg, и около 30 mm за пресните бутове, използвани за производството на „Prosciutto di Parma“ с тегло над 9 kg. При всички положения тази дебелина не трябва да бъде по-малка от 15 mm и 20 mm съответно за двете категории пресни бутове, включително кожата. По обиколката на бута трябва да има покритие, което да не позволява отделянето на кожата от намиращата се под нея мускулна тъкан. Пресните подрязани бутове с препоръчително тегло между 12 и 14 kg при всички положения не трябва да тежат по-малко от 10 kg.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Разрешените храни, количества и начин на приготвяне са изложени в две таблици, първата относно разрешените храни до 80 kg живо тегло, а втората – относно разрешените храни на етапа на угояване. За препоръчване е храната да се дава в течно състояние (каша или ярма), с добавена — според традицията — суроватка.

На първия етап делът на сухото вещество от зърнени култури не трябва да бъде по-малко от 45 % от общото количество, като допустимите храни, освен определените за втория етап, са: грис от царевичен глутен и/или храна на основата на царевичен глутен, рожков (без семената), рибено брашно, брашно от соев екстракт, остатъци от дестилации, бито мляко, мазнини с точка на топене над 36 °C, белтъчни лизати, силажирана царевица.

На втория етап (угояване) делът на сухите зърнени храни не трябва да бъде по-малко от 55 % от общото количество, като допустимите храни са: царевица, ярма от семена и/или царевични кочани, сорго, ечемик, пшеница, тритикале, овес, други по-малко разпространени зърнени храни, трици и други субпродукти от обработката на житото, дехидратирани картофи, пресована и силажирана пулпа на цвекло, ленено кюспе, суха и с извлечено съдържание пулпа на цвекло, джибри от ябълки и круши, кожица на грозде и домати за стимулиране на чревната проходимост, млечен серум, бито мляко, дехидратирано брашно от люцерна, меласа, брашно от соев, слънчогледов, сусамов, кокосов екстракт, брашно от екстракт от царевични зародиши, грах и/или други зърна от бобови, бирена мая и/или мая от торула и др., мазнини с точка на топене над 40 °C.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството и зреенето трябва да се извършват в посочения в точка 4 географски район, така че да се гарантират качеството, проследяемостта и осъществяването на контрол.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

След поставянето на марката, шунката „Prosciutto di Parma“ може да се продава цяла, обезкостена, на различни по форма и тегло парчета или нарязана и подходящо опакована; в последния случай операциите по нарязване и опаковане трябва да се извършват изключително в посочения в точка 4, първа алинея по-долу специфичен район на производство, като отличителната марка за ЗНП трябва да бъде задължително поставена върху продукта според посочените в точка 3.7 начини така, че да не може да бъде нито заличена, нито преместена, което позволява да се гарантират свойствените на продукта качествени характеристики и пълната му проследяемост.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Първият елемент, по който се разпознава шунката „Prosciutto di Parma“ и който, въпреки че не е част от етикета ѝ, я отличава на пазара, е „херцогската корона“ (топло поставена марка, възпроизвеждаща стилизирана петовърха корона с изписания топоним „Parma“). Тя изпълнява двойна функция, като идентифицира продукта сред останалите сурови шунки, осигурявайки неговата автентичност (марка за идентифициране), и гарантира, че същият продукт е минал през всички предвидени етапи на производство, като на всеки от тях е бил идентифициран от съответните оператори. Законосъобразната и законна употреба на наименованието за произход зависи от наличието на марката: без „херцогската корона“ посоченото наименование не може да бъде използвано за означаване на продукта върху етикетите или опаковката, в документите за продажба или при търговската операция (продажба на цяло парче, нарязан и предварително опакован продукт или продажба на дребно на парчета).

По отношение на елементите, които отличават етикета на „Prosciutto di Parma“, задължителни са следните означения:

—	за цяла шунка „Prosciutto di Parma“ с кост: — означението „Рrosciutto di Parma“, последвано от надписа „denominazione di origine protetta“ (защитено наименование за произход); — седалището на производственото предприятие;

—

за опакована шунка „Proscutto di Parma“, цяла, обезкостена или на парчета: — означението „Рrosciutto di Parma“, последвано от надписа „denominazione di origine protetta“ (защитено наименование за произход); — седалището на опаковъчното предприятие; — датата на производство, в случай че пломбата не се вижда;

—

за нарязана и предварително опакована шунка „Prosciutto di Parma“: — опаковките имат обща част, разположена в горния ляв ъгъл, на която фигурират контраетикета с „херцогската корона“ и формулировките: — „Prosciutto di Parma denominazione di origine protetta ai sensi della legge 13 Febbraio 1990, n.26 et del REG. (CE) n. 1107/96“ („Prosciutto di Parma“ защитено наименование за произход в съответствие със закон № 26 от 13 февруари 1990 г. и Регламент (ЕО) № 1107/96); — „confezionato sotto il controllo dell’Organismo autorizzato“ (опаковано под контрола на оторизирания орган); — седалището на опаковъчното предприятие; — датата на производство (датата, посочена на пломбата за начало на зреенето).

Забранена е употребата на качествени определения като „classico“ (класическа), „autentico“ (автентична), „extra“ (екстра), „super“ (супер), както и на други квалификации, упоменавания и определения заедно с търговското наименование, с изключение на „disossato“ (обезкостена) и „affettato“ (нарязана).

4.   Кратко определение на географския район

„Prosciutto di Parma“ се произвежда в определения район на провинция Парма, който включва територията на провинция Парма (в областта Емилия-Романя, Италия), намираща се на не по-малко от 5 km южно от Виа Емилия, до надморска височина не повече от 900 метра, ограничена на изток от река Енца, а на запад от река Стироне.

Суровината произлиза от географски по-голям район от района на преработка, който включва общините на следните области: Емилия-Романя, Венето, Ломбардия, Пиемонт, Молизе, Умбрия, Тоскана, Марке, Абруцо и Лацио (Италия).

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Специфичните характеристики на „Prosciutto di Parma“ и гаранцията за поддържане на високите стандарти за качество, хигиена и хранителна безопасност са в тясна зависимост от условията на околната среда, природните и човешките фактори. В рамките на определения географски макрорайон се намират малко на брой и ограничени по територия зони, които, благодарение на уникалните и неповторими природни условия и специфичните умения на хората, са се развили като зони за производство на шунка със защитено наименование. Една от тези ограничени зони е районът, в който се произвежда шунката „Prosciutto di Parma“ и който представлява малка част от провинция Парма. Микрорайонът се характеризира с уникални екологични, климатични и природни условия, които се дължат на действието на морския въздух от Версилия, който става по-мек, преминавайки през маслиновите и боровите гори на Вал ди Магра, изсъхва по проходите на Апенините и се изпълва с аромата на кестените, за да изсуши шунката „Prosciutto di Parma“ и да ѝ придаде характерната за нея изключителна сладост.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

„Prosciutto di Parma“ е сурова зряла шунка, която зрее минимум 12 месеца; единствените допустими съставки са свинско месо и сол. Външната форма на крайния продукт е заоблена, по-скоро изпъкнала, крайната част (piedino) е отстранена, като оставената открита мускулна част над главата на бедрената кост (noce) е не повече от 6 cm (rifilatura corta). Зрелият продукт обикновено тежи между осем и десет килограма, но не по-малко от седем; цветът при нарязване е равномерен розово-червен, осеян с чисто бяло на местата с мазнина; месото притежава деликатен и приятен вкус, не много солен и с благоуханен и характерен аромат. При анализа продуктът отговаря на точно определени критерии за влажност (между 59 % и 63,5 %), сол (между 4,2 % и 6,2 %) и протеолиза (между 24 и 31 %).

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Производствените критерии, позволяващи предоставянето на наименованието за произход „Prosciutto di Parma“, са в тясна зависимост от условията в околната среда, природните и човешките фактори. Суровината и шунката „Prosciutto di Parma“ са тясно свързани помежду си, както и с производственото, икономическото и социалното развитие на географския район, който е определил неповторимите им особености. Характеристиките на суровината са изцяло специфични за определения макрорайон от централната и северната част на Италия (с посочени граници в точка 4, втори параграф) от епохата на етруските до наши дни.

Етапите в свиневъдството са маркирани от развитието в отглеждането на тежки свине, които се колят в напреднала възраст. Свиневъдството започва с местните и автохтонни породи, развива се в зависимост от природните, социалните и икономическите условия (и по-специално отглеждането на зърнени култури и млекопреработването, които характеризират хранителния режим) и намира постепенно своята естествена и уникална производствена цел — шунката, която е продукт с наименование за произход. В рамките на определения географски макрорайон се намира ограничена по територия зони, която, благодарение на уникалните и неповторими природни условия и специфичните умения на хората, се е развила като зона за производство на шунката със защитено наименование „Prosciutto di Parma“. Определеният район представлява малка част от провинция Парма. Поради разположението си този микрорайон се характеризира с уникални екологични, климатични и природни условия, които се дължат на действието на морския въздух от Версилия, който става по-мек, преминавайки през маслиновите и боровите гори на Вал ди Магра, изсъхва по проходите на Апенините и се изпълва с аромата на кестените, за да изсуши шунката „Prosciutto di Parma“ и да ѝ придаде характерната за нея изключителна сладост.

Парма се намира в центъра на древната територия на Отсамалпийска Галия, чиито жители отглеждали големи стада свине и били с особено развити умения в производството на солена шунка.

Хронологично погледнато шунката и начинът ѝ на приготвяне се срещат в различни писмени исторически извори, в частност в списъците на търговската камара от 1913 г., в които се споменава днешният производствен район. Напълно занаятчийският първи етап в днешно време се развива в посока към индустриализиране, без обаче традиционните характеристики на продукта да бъдат накърнени.

Произходът на продукта е документиран от историческа гледна точка и по отношение на района на произход на суровината: всъщност производството е резултат от развитието на общото типично за целия горепосочен макрорайон селско стопанство, концентрирало се в определена част на провинция Парма поради неповторимите природни и микроклиматични условия.

Препратка към публикуваната спецификация [член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006]

Настоящата администрация е започнала националната процедура за възражение, предвидена в член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 510/2006, като е публикувала заявлението за изменение на защитеното наименование за произход „Prosciutto di Parma“ в Държавен вестник на Италианската република, бр. 154 от 4.7.2012 г.

Справка с консолидирания текст на производствената спецификация може да бъде направена на:

http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

през началната електронна страница на Министерството на земеделието, храните и горите (www.politicheagricole.it), като се избере опцията „Qualità e sicurezza“ [Качество и безопасност] (в горния десен ъгъл на екрана) и после — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“ [Спецификации, представени за проучване от ЕС].

---

(1)   ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.3.   Сирена

ФРАНЦИЯ

Camembert de Normandie (ЗНП)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6.   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

ИСПАНИЯ

Melocotón de Calanda (ЗНП)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Одобрява се следното изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Banon“:

1.1.   Доказателство за произход

Рубриката е допълнена с разпоредби относно контрола и гаранцията на произхода и на проследимостта на наименованието — разпоредби, изменени след реформата на системата за контрол на национално равнище.

1.2.   Метод на производство

Въз основа на националните текстове рубриката бе допълнена със следната информация, отнасяща се до:

—

определението за „стадо“: „Под стадо се разбира цялото стадо кози, състоящо се от козите в период на лактация, козите извън периода на лактация, младите козички и козлите.“ Тази разпоредба дава възможност за по-ясно определяне на понятието „стадо“. „До 31 декември 2013 г. млекодайните кози от породите Communes provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски трябва да съставляват минимум 60 % от всяко стадо.“ Разпоредбата представлява мярка за адаптиране на стадото, която дава възможност на животновъдите да достигнат целта от 100 % към 1 януари 2014 г.

—

храненето на стадото: „Основната хранителна дажба на козите е с произход основно от географския район. Тя се състои изключително от ливадна и/или пасищна паша, сухи фуражи от бобови и/или житни култури и/или случайни растения, запазени в добро състояние. “ Тази информация се добавя, за да се уточни произходът и естеството на основната хранителна дажба на стадото. „Козите пасат: — на пасища, състоящи се от случайни растителни едногодишни или многогодишни дървесни, храстови или тревисти видове; — на постоянни ливади с местни растителни видове; — на временни ливади с житни, бобови или смесени култури.“ Тази информация се добавя, за да се уточнят видовете ливади, разрешени за храна на козите. „По време на периода, в който основната хранителна дажба трябва да се осигурява предимно от пасищата, сеното не трябва да надвишава 1,25 kg сурово вещество за възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден. Сеното, което се дава на козите, не може да надвишава 600 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година. Зелен фураж може да се дава в ясли само 30 непоследователни дни през годината.“ С тази разпоредба се дава приоритет на пашата. „Количеството допълващи фуражи, давани на козите, не може да надвишава 800 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден и 270 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година. Годишното количество допълващи фуражи трябва да се състои минимум от 60 % зърнени култури. Количеството дехидратирана люцерна, давана на козите, не може да надвишава 400 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден, на минимум 2 порции, и 60 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.“ С тези разпоредби се цели да се ограничи количеството храна, давана извън пашата. „Количеството фуражи и дехидратирана люцерна, получени извън географския район на наименованието и давани на козите, не може да надвишава 250 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.“ С тази разпоредба се цели да се ограничи количеството храна, която не е с произход от географския район. „Силажът и пресованият фураж, кръстоцветните и други растения и семена, които могат да придадат лош вкус на млякото, са забранени.“ С тази разпоредба се цели да се забрани употребата на храни, които могат да влошат вкуса на млякото, а оттам и този на сиренето.

—	производството на мляко в стадото: „Средното производство на мляко в стадото не може да надвишава 850 kg мляко годишно от коза в период на лактация.“ Тази вече съществуваща разпоредба бе преформулирана, за да се добави средна годишна стойност за стадото.

—

технологията за производство на сирене: Изречението „От 1 януари 2009 г. насам събирането на млякото в стопанството се извършва ежедневно, като съхранението на млякото преди събирането се извършва при температура от 8 °C“ се заменя с изречението „Събирането на млякото може да се извършва от максимум 4 издоявания в продължение на максимум два дни. Съхранението на млякото преди събирането се извършва при температура равна или по-ниска от 6 °C“ , за да се вземе предвид разстоянието при събирането на млякото. „Дозата на сирището с концентрация 520 mg химозин/l е от порядъка на 20—35 ml за 100 l мляко.“ С тази разпоредба се цели да се уточни дозата на сирището. Тази доза е необходима за постигане на оптимално време на подсирване на млякото. „Продължителността на осоляване в саламура е между 5 и 8 минути.“ С тази разпоредба се цели да се определи времето на осоляване.

—	зреенето: „След приключването на този етап сиренето трябва да има хомогенно покритие, с добре установена повърхностна флора, тънка коричка с кремаво-бял цвят и еластична консистенция.“ С тази разпоредба се цели да се уточни външният вид на сиренето на междинен етап от зреенето.

—

увиването в листа: „ Условия за събиране на листата Листата се събират, когато станат кафяви на цвят, т.е. през есента, при опадането на листата. Те трябва да са чисти и здрави. Условия на съхранение Листата се съхраняват сухи. Обработка Листата се хидратират отново, преди да бъдат използвани за увиване на сиренето. Възможни са три технологии: — във вряща вода, — във вряща вода, с добавка на 5 % оцет, — във вода, с добавка на 5 % оцет. Отстраняването на листната дръжка се извършва по избор; при все това само основата на листото може да бъде отстранена и всяко друго отрязване е забранено. Увиване на сиренето Сиренето се увива изцяло в листа, за да се гарантира повторно зреене в анаеробна среда. Ако сиренето от сурово мляко се увива в листа, чиито листни дръжки не са отстранени, дръжката се поставя от долната страна на сиренето.“ С тази разпоредба се цели да се уточнят условията за получаване и използване на кестеновите листа. Определянето на качеството на листата е необходимо, за да се постигне оптимално зреене на увитото в листа сирене.

1.3.   Етикетиране

Разпоредбите за етикетиране се изменят, за да се въведе задължението за поставяне на логото „AOP“ (ЗНП) на Европейския съюз. Въз основа на националните текстове се добавя допълнителна информация.

1.4.   Национални изисквания

Националните изисквания са допълнени от таблица, съдържаща основните елементи, които трябва да бъдат контролирани, и метода за оценяването им в съответствие с националното законодателство.

1.5.   Други

Актуализирани са координатите на официалните органи, отговарящи за контрола на наименованието за произход.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСОЛИДИРАН ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„BANON“

ЕО №: FR-PDO-0105-0969 – 23.2.2012

ЗГУ ( ) ЗНП (Х)

1.   Наименование

„Banon“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3.

Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

„Banon“ е сирене с мека вътрешност, произведено от сурово пълномаслено козе мляко. То се получава посредством бързо подсирване на млякото (сиренина от сирищен тип). Зрялото сирене се увива (покрива се изцяло с листа) в естествени кафяви на цвят кестенови листа, завързани с помощта на лико от рафия, което образува 6—12 лъча.

След минимален период на зреене от 15 дни, 10 от които в листа, сиренето „Banon“ добива хомогенна, кремообразна, масленообразна и еластична консистенция. Коричката под листата е кремаво-жълта на цвят. Диаметърът на сиренето с листата е между 75 и 85 mm, а височината му — между 20 и 30 mm. Теглото му без листата и след приключване на периода на зреене е между 90 и 110 g.

Сиренето съдържа най-малко 40 g сухо вещество на 100 g сирене и 40 g мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

До 31 декември 2013 г. млекодайните кози от породите Communes Provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски трябва да съставляват минимум 60 % от всяко стадо.

От 1 януари 2014 г. млякото, използвано за производството на сирене „Banon“, трябва да е с произход единствено от кози от породите Communes Provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Основната хранителна дажба на козите е с произход основно от географския район. Тя се състои изключително от ливадна и/или пасищна паша, сухи фуражи от бобови и/или житни култури и/или случайни растения, запазени в добро състояние. Когато климатичните условия и вегетативният стадий позволяват това, козите трябва да се извеждат на паша и/или на пасище. Козите трябва да пасат редовно на пасищата и ливадите в района в продължение на най-малко 210 дни в годината. В продължение на минимум 4 месеца в годината те трябва да набавят основната част от храната си предимно чрез паша.

Козите трябва да пасат редовно на пасищата и ливадите в района в продължение на най-малко 210 дни в годината.

Козите пасат:

—	на пасища, състоящи се от случайни растителни едногодишни или многогодишни дървесни, храстови или тревисти видове,

—	на постоянни ливади с местни растителни видове,

—	на временни ливади с житни, бобови или смесени култури.

Дневното и годишното количество на храните (сухи фуражи и допълващи фуражи), давани в ясли, е ограничено. Закупуването на фуражи с произход извън географския район също е ограничено.

В продължение на минимум 4 месеца в годината козите трябва да набавят основната част от храната си предимно чрез паша.

По време на периода, в който основната хранителна дажба трябва да се осигурява предимно от пасищата, сеното не трябва да надвишава 1,25 kg сурово вещество за възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден.

Сеното, което се дава на козите, не може да надвишава 600 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Зелен фураж може да се дава в ясли само 30 непоследователни дни през годината.

Количеството допълващи фуражи, давани на козите, не може да надвишава 800 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден и 270 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Годишното количество допълващи фуражи трябва да се състои минимум от 60 % зърнени култури.

Количеството дехидратирана люцерна, давана на козите, не може да надвишава 400 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден, на минимум 2 порции, и 60 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Количеството фуражи и дехидратирана люцерна, получени извън географския район на наименованието и давани на козите, не може да надвишава 250 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Силажът и пресованият фураж, кръстоцветните и други растения и семена, които могат да придадат лош вкус на млякото, са забранени.

Реалната фуражна площ в стопанството, предназначена за изхранване на стадото кози, е най-малко 1 ha естествена и/или изкуствена ливада за всеки 8 кози и 1 ha пасище за всеки 2 кози.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото и производството и зреенето на сирената се извършват в географския район, определен в точка 4.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Всяко сирене със защитено наименование за произход се пуска на пазара с отделен етикет, на който фигурира наименованието за произход, изписано с шрифт с големина най-малко равна на тази на останалите букви върху етикета.

Поставянето на логото на ЗНП на Европейския съюз върху етикета е задължително за сирената със защитено наименование за произход „Banon“.

Наименованието „Banon“ задължително трябва да фигурира върху фактурите и търговските документи.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район обхваща следните общини:

Департамент Alpes-de-Haute-Provence (04)

Общини, изцяло включени в географския район

Aiglun, Allemagne-en-Provence, Archail, Aubenas-les-Alpes, Aubignosc, Banon, Barras, Beaujeu, Bevons, Beynes, Bras-d’Asse, Brunet, Céreste, Champtercier, Châteaufort, Châteauneuf-Miravail, Châteauneuf-Val-Saint-Donat, Châteauredon, Clamensane, Cruis, Curel, Dauphin, Digne-les-Bains, Draix, Entrepierres, Entrevennes, Esparron-de-Verdon, Estoublon, Fontienne, Forcalquier, Hautes-Duyes, La Javie, La Motte-du-Caire, Lardiers, La Rochegiron, Le Brusquet, Le Castellard-Mélan, Le Castellet, Le Chauffaut-Saint-Jurson, L’Escale, Les Omergues, L’Hospitalet, Limans, Malijai, Mallefougasse-Augès, Mallemoisson, Mane, Marcoux, Mézel, Mirabeau, Montagnac-Montpezat, Montfuron, Montjustin, Montlaux, Montsalier, Moustiers-Sainte-Marie, Nibles, Niozelles, Noyers-sur-Jabron, Ongles, Oppedette, Peipin, Pierrerue, Pierrevert, Puimichel, Puimoisson, Quinson, Redortiers, Reillanne, Revest-des-Brousses, Revest-du-Bion, Revest-Saint-Martin, Riez, Roumoules, Sainte-Croix-à-Lauze, Sainte-Croix-du-Verdon, Saint-Étienne-les-Orgues, Saint-Jeannet, Saint-Julien-d’Asse, Saint-Jurs, Saint-Laurent-du-Verdon, Saint-Maime, Saint-Martin-de-Brômes, Saint-Martin-les-Eaux, Saint-Michel-l’Observatoire, Saint-Vincent-sur-Jabron, Salignac, Saumane, Sigonce, Simiane-la-Rotonde, Sisteron, Sourribes, Thoard, Vachères, Valbelle, Valernes, Villemus, Volonne.

Общини, частично включени в географския район

Château-Arnoux-Saint-Auban, Ganagobie, Gréoux-les-Bains, La Brillanne, Les Mées, Lurs, Manosque, Montfort, Oraison, Peyruis, Valensole, Villeneuve, Volx.

За тези общини границата на географския район фигурира върху плановете, намиращи се в кметството на съответните общини.

Департамент Hautes-Alpes (05)

Barret-sur-Méouge, Bruis, Chanousse, Châteauneuf-de-Chabre, Éourres, Étoile-Saint-Cyrice, Eyguians, Lagrand, La Piarre, Laragne-Montéglin, Le Bersac, L’Épine, Méreuil, Montclus, Montjay, Montmorin, Montrond, Moydans, Nossage-et-Bénévent, Orpierre, Ribeyret, Rosans, Saint-André-de-Rosans, Sainte-Colombe, Sainte-Marie, Saint-Genis, Saint-Pierre-Avez, Saléon, Salérans, Serres, Sigottier, Sorbiers, Trescléoux.

Департамент Vaucluse (84)

Aurel, Auribeau, Buoux, Castellet, Gignac, Lagarde-d’Apt, Monieux, Saignon, Saint-Christol, Saint-Martin-de-Castillon, Saint-Trinit, Sault, Sivergues, Viens.

Департамент Drôme (26)

Aulan, Ballons, Barret-de-Lioure, Eygalayes, Ferrassières, Izon-la-Bruisse, Laborel, Lachau, La Rochette-du-Buis, Mévouillon, Montauban-sur-l’Ouvèze, Montbrun-les-Bains, Montfroc, Montguers, Reilhanette, Rioms, Saint-Auban-sur-l’Ouvèze, Séderon, Vers-sur-Méouge, Villebois-les-Pins, Villefranche-le-Château.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

а)   Природни условия

Люлката на сиренето „Banon“ е Haute-Provence около община Banon. Районът представлява суха, средновисока планинска област, състояща се от хълмове и плата със средиземноморски климат.

Отличава се с недостиг на вода, тъй като подпочвените води се намират на голяма дълбочина, а повърхностните води зависят от редките и твърде нередовни валежи, падащи основно през есента и пролетта, като количеството им през лятото е крайно недостатъчно.

Географският район на сиренето „Banon“ се характеризира и със слабо плодородни, предимно варовикови и пропускливи почви, които притежават отлична способност за абсорбция на валежите.

Това е среда, в която немного гъстата горска растителност, включваща Алепски бор, дъб, жълтуга, чимшир и ароматни растения, се редува с необработвани земи с нискостеблена растителност и разпръснати храсти, и култури, приспособени към суровия сух, слънчев и доста студен през зимата провансалски климат на средна надморска височина, който предлага подходящи места за пасища на стадата кози.

Природните условия в района обясняват факта, че основната част от икономиката в района е ориентирана към животновъдството и отглеждането на култури с нисък добив.

б)   История на сиренето „Banon“

Историята на сиренето „Banon“ датира от края на XIX в. На тази земя с нисък агрономически потенциал стопаните се опитват да извлекат най-доброто от оскъдните природни ресурси; на малките късчета плодородна земя те засаждат различни култури, предназначени за осигуряване на прехраната, а от гората и необработваемата земя си набавят дърва, дивеч, гъби, горски плодове, трюфели и лавандула. Наред с отглеждането на свине и малък брой домашни птици, всяко семейство се занимава с отглеждането и на малко домашно стадо овце и кози — животни, които се допълват взаимно както от гледна точка на терена, като намират паша на необработваемата земя и в подлеса, така и от гледна точка на тяхната икономическа функционалност. Овцете се използват за производството на месо, а козите, които са наричани „крави на бедните“, се използват за производството на мляко. Млякото се използва в прясно състояние за прехраната на семейството; от него се прави и сирене, което е единственият начин за удължаване във времето на неговата хранителна стойност.

Сиренето е предназначено за покриване на нуждите на семейството, а неговото търговско значение идва от количеството, произведено над потребностите на семейството. Произведеният излишък поема към местните пазари, на които се продава.

Banon, главният град на кантона и географски център на Lure и Albion, кръстопът на важни пътища, е представлявал най-важното от тези места за провеждане на панаири и пазари на сирене.

Увитото в листа козе сирене от сурово мляко с името „Banon“ се среща за първи път в книгата „Cuisinière provençale“ („Провансалска кухня“) на Marius MORARD от 1886 г.

Периодът след войната е белязан от постепенното навлизане на техническия прогрес в технологиите за производство на сирене. Отглеждането на кози се специализира и сиренето не се произвежда вече само за покриване на потребностите на семейството; и ако в миналото това е било така, като на пазара се е продавало само излишното количество, сега вече целта на производството е продаване на продукцията (като излишното количество изхранва семейството).

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Сиренето „Banon“ притежава две особености, които го отличават в сектора на козите сирена — то е сирене с мека сиренина (бързо подсирващо сирене или сиренина от сирищен тип), увито в кестенови листа.

От изследването „A la Recherche d’un fromage: le Banon éléments d’histoire et d’ethnologie“ („В търсене на едно сирене: история и етнология на сиренето „Banon“) на JM MARIOTTINI се вижда, че при производството на сиренето „Banon“ винаги се е използвало сирище и то е едно от малкото сирена, произвеждани по тази технология.

Историята свидетелства за това, че в регион Provence сиренето традиционно се произвежда от сирище, за разлика от Северна Франция, където преобладаващо се използва „млечната“ закваска (бавно подсирване на млякото в продължение на 24 часа). Още през XV в. крал Рене е получавал като подарък „тези малки сирена с мека сиренина, от сирище“; препратката към сирището е недвусмислена.

Цедилките за сирене, използвани в Provence, традиционно са с големи дупки, което означава, че сиренината е била от сирищен тип (сиренината от млечен тип би преминала през дупките на цедилките).

Освен това типичното за сирене „Banon“ увиване в листа е, от една страна, част от технологията на съхранение, а от друга — част от технологията на производство. Тази обработка на прясното сирене отразява желанието за съхранение на сиренето и подобряване на неговото качество.

Обработката се състои основно в увиването на сиренето в кестенови листа. Този начин на оформяне бележи прехода от сиренето от сурово мляко към сиренето „Banon“. Листата имат за цел да изолират сиренето от въздуха и играят ролята на добавка, която придава на сиренето неговия аромат.

И макар да изглежда, че за увиване на сиренето могат да се използват листа от различни растителни видове (лоза, кестен, чинар, орех...), наложили са се именно кестеновите листа, благодарение на солидната си структура и таниновите си свойства.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

а)   Природни условия

Районът на защитеното наименование за произход е под влиянието на средиземноморския климат. Отличава се със слабоплодородни почви, състоящи се основно от варовикови скали, които често излизат на повърхността и не задържат водата. Тези условия обуславят развитието на храстовидна растителност, съставена от бодлива жълтуга, глог, трънки, лавдан, хвойна, лавандула, чубрица, мащерка... и кестенови дървета, засадени към 1860 г. в райони, в които съдържанието на варовик в почвите е било намалено.

Средата е благоприятна за отглеждането на кози и за скотовъдството.

б)   Земеделско-пасищна система

За животновъдите пасищните и фуражните площи са основните източници на храна за козите. Те са част от хранителния режим на стадото. Във връзка с това животновъдите са въвели особена система за производство, която съчетава тези разнообразни природни източници.

Пасищата съчетават три вида ресурси: естествени ливади, гори и бобови култури, богати на азот. Повечето стопани сами извеждат на паша своите кози, което им позволява, в зависимост от изпасването на пашата и от сезона, да допълват храната с паша на ливади с еспарзет и люцерна.

Тази система на отглеждане е земеделска практика, която съставлява основна част от връзката между особеностите на сиренето и географския район.

в)   Технология на производство

Използването на мека сиренина е технология, обусловена от климатичните условия (високи температури и сух климат). В този район е невъзможно, без специални технически способи, млякото да се охлажда и да се поддържа при ниска температура, докато действат млечните ферменти, без да се вкисва. Следователно подсирването на млякото трябва да се активира с помощта на сирище.

Увиването на сиренето от сурово мляко в листа е позволявало да се осигури храна през цялата година, включително и през зимния период, когато козите са извън периода на лактация.

Сиренето „Banon“ е резултат от съчетаването на всички тези фактори: бедна околна среда, благоприятна за екстензивно козевъдство и оползотворявана от човека, топъл и сух климат, който обуславя използването на сиренина от сирищен тип и технология на преработка (увиване в листа), позволяваща съхранението на сиренето във времето.

Препратка към публикуваната спецификация

[член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) №o510/2006]

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCBanon.pdf

---

(1)   ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание на стоките	Класиране (код по КН)	Основания
(1)	(2)	(3)
1. Оборудване за измерване на сърдечния ритъм, състоящо се от: — датчик на ударите на сърцето и безжичен предавател, вградени в поставян на гръдния кош ремък, — устройство за наблюдение на сърдечния ритъм с вграден безжичен приемник и часовник, с бутони за управление и оптично-електронен дисплей, който може да се носи на китката, — скоба за прикрепяне на устройството за наблюдение на сърдечния ритъм върху кормилото на велосипеда. Ударите на сърцето се улавят от датчика и съответните данни безжично се изпращат към устройството за наблюдение, което изчислява сърдечния ритъм (действителен, максимален или среден) и показва резултата. Оборудването също така работи като часовник и хронометър.  (*1) Вж. изображение 1.	9031 80 38	Класирането се определя от общи правила 1, 3, буква б) и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, от забележка 3 към глава 90 и от текстовете на кодове по КН 9031 , 9031 80 и 9031 80 38 . Датчикът на ударите на сърцето и устройството за наблюдение на сърдечния ритъм имат за цел заедно да осигурят изпълнението на ясно определена функция по смисъла на забележка 3 към глава 90 във връзка с забележка 4 към раздел XVI, тъй като датчикът улавя ударите на сърцето и изпраща сигналите за обработка и визуализиране на устройството за наблюдение. Оборудването е комбинирано изделие, съставено от компоненти, класирани в глава 90 (измерително или контролиращо устройство) и глава 91 (часовник). По силата на Правило 3, буква б) той следва да бъде класиран съгласно компонента, който придава основния характер на оборудването. Предвид обективните характеристики на оборудването, а именно преобладаващите компоненти с функция за измерване и наблюдение на ударите на сърцето, основният характер на оборудването се определя от измервателните компоненти. Часовниковата функция на оборудването е допълваща към функцията му на измервателен апарат, тъй като апаратът за измервания въз основа на изминалото време (удари на сърцето в минута) използва часовник за съпоставяне във времето при обработката на измерването. Следователно класиране в позиция 9102 като часовник е изключено. Класиране в позиция 9018 като медицински инструмент или апарат също се изключва, тъй като апаратът обикновено не се използва в медицинската професионална практика (вж. също първия параграф на Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 9018 ). При извършването на измерване по отношение на даден времеви фактор (определяне на сърдечния ритъм или ударите на сърцето в минута) не се отброява общ брой единици от какъвто и да е вид (вж. също ОБХС за позиция 9029 , буква А). Следователно класирането в подпозиция 9029 10 00 като броячи на обороти, броячи на продукция, таксиметри, броячи на изминато разстояние, крачкомери и подобни броячи се изключва. Определянето на сърдечния ритъм (ударите на сърцето в минута) не представлява определяне на скоростта на въртене или на линейната скорост (вж. също ОБХС за позиция 9029 , буква Б). Следователно класиране в подпозиция 9029 20 като скоростомери и тахометри също се изключва. Следователно оборудването трябва да бъде класирано в код по КН 9031 80 38 като други инструменти, апарати и машини за измерване или контрол, неупоменати, нито включени другаде в глава 90.
2. Датчик на ударите на сърцето и безжичен предавател, вградени в ремък, предназначен за носене около гръдния кош за засичане на ударите на сърцето. Продуктът отчита ударите на сърцето и безжично предава съответните данни на устройство за наблюдение на сърдечния ритъм, което не е включено при представяне.  (*1) Вж. изображение 2.	9031 90 85	Класирането се определя от разпоредбите на общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, забележка 2, буква б) към глава 90 и от текста на кодове по КН 9031 , 9031 90 и 9031 90 85 . Продуктът е подходящ за употреба изключително или главно с оборудване за измерване на ударите на сърцето от позиция 9031 . Той е основен компонент за функционирането на оборудването за измерване на ударите на сърцето, тъй като последното не може да функционира без него. Следователно продуктът трябва да бъде класиран в код по КН 9031 90 85 като други части от инструменти, апарати и машини за измерване или контрол, неупоменати, нито включени другаде в глава 90.

---

(*1)  Изображенията са само за информация.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	AL	44,1
	MA	41,4
	MK	36,9
	TR	57,9
	ZZ	45,1
0707 00 05	AL	41,5
	TR	87,1
	ZZ	64,3
0709 93 10	MA	133,7
	TR	87,3
	ZZ	110,5
0805 20 10	MA	68,3
	ZA	87,1
	ZZ	77,7
0805 20 30 , 0805 20 50 , 0805 20 70 , 0805 20 90	PK	59,4
	SZ	56,2
	TR	70,2
	UY	56,2
	ZA	192,9
	ZZ	87,0
0805 50 10	TR	68,0
	ZZ	68,0
0808 10 80	AU	125,0
	BA	45,7
	MK	41,5
	US	139,5
	ZA	134,8
	ZZ	97,3
0808 30 90	TR	113,5
	ZZ	113,5

---

(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ ZZ “ означава „с друг произход“.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на инсталациите, включени в преходния национален план

Номер	Наименование на инсталацията	Обща номинална входяща топлинна мощност на 31.12.2010 г. (MW)	Замърсители, обхванати от преходния национален план
			SO2	NOx	прах
1	Мегалополис 3	839	√	√	√
2	Мегалополис 4	822	√	√	√
3	Мелити 1	796	√	√	√
4	Агиос Димитриос 1—2	1 524	√	√	√
5	Агиос Димитриос 3—4	1 574	√	√	√
6	Агиос Димитриос 5	892	√	√	√
7	Кардия 3	812	√	√	√
8	Кардия 4	812	√	√	√

Преглед на таваните на емисиите

(тонове)
	2016 г.	2017 г.	2018 г.	2019 г.	1.1—30.6.2020 г.
SO2	42 915	35 763	28 611	21 459	10 730
NOx	21 459	21 459	21 459	21 459	10 730
прах	8 493	6 378	4 262	2 147	1 074