19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/1

(1)

Политиката на ГМОСС в областта на данните и информацията следва да бъде съгласувана с другите свързани с нея политики, инструменти, програми и действия на Съюза. По-специално тя следва да е съгласувана с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (2). Тази политика следва да зачита правата и принципите, признати в Хартата на основните права на ЕС, по-специално правото на личен живот, защитата на личните данни, правото на интелектуална собственост, свободата на изкуствата и науките и свободата на стопанската инициатива.

(2)

Политиката на ГМОСС в областта на данните и информацията следва да допринесе значително за насърчаваната от Съюза политика на свободен достъп до данни, подета с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (3) и затвърдена с Решение 2011/833/ЕС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документи на Комисията (4), прието в контекста на съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (5).

(3)

Следва да бъдат установени условията за регистрация и лицензиране на ползвателите на ГМОСС и да бъдат определени критериите за ограничаване на достъпа до специалните данни по ГМОСС и до информацията от услугите по ГМОСС. Условията за достъп до други данни и информация, използвани като входящи данни за услугите по ГМОСС, следва да бъдат определени от техните доставчици.

(4)

В своето съобщение от 28 октомври 2009 г., озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“ (6), Комисията заяви намерението си да продължи да провежда политика на безплатен и свободен достъп във връзка с данните от „Сентинел“.

(5)

Достъпът до данните от „Сентинел“ следва да бъде безплатен, пълен и свободен, в съответствие с Общите принципи за политика по отношение на данните от „Сентинел“ (7), приети от Програмния съвет за наблюдение на Земята (PB-EO) на Европейската космическа агенция.

(6)

Третите държави или международните организации, които допринасят за операциите по ГМОСС в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 911/2010, следва да имат достъп до специалните данни по ГМОСС и до информацията от услугите по ГМОСС при същите условия, които се прилагат за държавите членки.

(7)

Както е посочено в съображение 28 от Регламент (ЕС) № 911/2010, ГМОСС следва да се разглежда като европейски принос към изграждането на Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS). Поради това свободното разпространение на данни по ГМОСС следва да бъде напълно съвместимо с принципите на GEOSS за обмен на данни.

(8)

С оглед постигането на целите на политиката на ГМОСС в областта на данните и информацията, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) № 911/2010, на ползвателите следва да бъде предоставено необходимото разрешение за използване на специалните данни по ГМОСС и на информацията от услугите по ГМОСС във възможно най-голяма степен. На ползвателите също така следва да се даде възможност да разпространяват от своя страна, със или без изменения, специалните данни по ГМОСС и информацията от услугите по ГМОСС.

(9)

Специалните данни по ГМОСС и информацията от услугите по ГМОСС следва да се предоставят на ползвателите безплатно, за да се извлекат ползите за обществото, произтичащи от засиленото използване на тези данни и информация.

(10)

Прилаганата по отношение на ГМОСС политика за свободно разпространение може да се преразглежда и по необходимост да се адаптира, като се отчитат нуждите на ползвателите и на промишления отрасъл в областта на наблюдението на Земята, както и развитието на технологиите.

(11)

С оглед на постигането на широко разпространение на данни и информация по ГМОСС е целесъобразно да не се предвижда никаква гаранция, изрична или подразбираща се, включително по отношение на качеството и пригодността за каквато и да е цел.

(12)

Комисията следва да прилага ограничения по отношение на свободното разпространение, прилагано в рамките на ГМОСС, когато безплатният, пълен и свободен достъп до някои специални данни по ГМОСС и на информация от услугите по ГМОСС би засегнал правата и принципите, заложени в Хартата на основните права на ЕС, като например правото на личен живот, защитата на личните данни или правото върху интелектуалната собственост по отношение на входящите данни, използвани в процеса на изготвяне на информация от услугите по ГМОСС.

(13)

При необходимост чрез ограничения следва да се защитават интересите на Съюза в областта на сигурността, както и интересите на държавите членки в областта на националната сигурност. Що се отнася до интересите в областта на националната сигурност, такива ограничения следва да са съобразени със задълженията на държавите членки, присъединили се към организация за обща отбрана по силата на международни договори. Оценката на критериите за чувствителност, прилагани във връзка с ограничаването на разпространението на специалните данни по ГМОСС и на информацията от услугите по ГМОСС, следва да осигури предварителното изясняване на въпросите, свързани със сигурността, и да позволи непрекъснатост на предоставянето на специални данни по ГМОСС и на информация от услугите по ГМОСС.

(14)

Критериите за чувствителност следва да отразяват различните параметри, които биха могли да представляват риск за сигурността на Съюза или на неговите държави членки. Заплахите за критичната инфраструктура, както е определена в член 2, буква а) от Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (8), следва да бъдат взети предвид като важен критерий за чувствителност.

(15)

Държавите членки следва да могат да изискват при необходимост да се прилагат ограничения при предоставянето на определени специални данни по ГМОСС и информация от услугите по ГМОСС. При разглеждането на такива искания или по своя собствена инициатива Комисията следва да осигурява ефикасен и действен отговор в защита на интересите на Съюза или на държавите членки в областта на сигурността, като се стреми към възможно най-малко нарушаване на насочените към ползвателите потоци от данни и информация.

(16)

Възможно е по отношение на платформите на ГМОСС за разпространение да възникнат технически ограничения, поради които да не могат да се изпълняват всички искания за предоставяне на данни и информация. При такива изключителни обстоятелства техническата достъпност до специалните данни по ГМОСС и информацията от услугите по ГМОСС следва да се запази за ползвателите от държави и международни организации, които допринасят за осъществяването на дейностите по ГМОСС, за да се гарантира непрекъснатостта на услугите. За ползването на запазен достъп до услугите следва да се изисква, по целесъобразност, определена форма на регистрация. Практиката на запазен достъп следва да не препятства ползвателите, които са получили данни или информация при ползване на тази възможност, да упражняват предоставените им по силата на настоящия регламент права, включително правото да разпространяват от своя страна такива данни или информация.

(17)

По отношение на достъпа до специални данни по ГМОСС и до информация от услугите по ГМОСС следва да бъдат предвидени четири нива на регистрация на ползвателите. Първо, в интерес на постигането на широко използване на специалните данни по ГМОСС и на информацията от услугите по ГМОСС, услугите за намиране и за разглеждане на данни по смисъла на член 11, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2007/2/ЕО следва да се предоставят без регистрация. Второ, следва да се даде възможност да се изисква опростена процедура по регистрация за ползване на услугите за изтегляне на данни по смисъла на член 11, параграф 1, буква в) от Директива 2007/2/ЕО. Процедурата по регистрация следва да не възпира ползвателите в желанието им да имат достъп до данните и информацията, но следва да може да се използва за събиране на статистически данни за ползвателите. Трето, едно междинно равнище на регистрация следва да позволи запазването на достъпа за определени групи ползватели. Четвърто, когато е необходимо достъпът да се ограничи поради съображения за сигурност, следва да се използва строга процедура по регистрация, като се изисква недвусмислено идентифициране на ползвателя,

а)

условията за пълен и свободен достъп до информацията, изготвяна в рамките на услугите по ГМОСС, и до данните, събирани посредством специалната инфраструктура на ГМОСС;

б)

критериите за ограничаване на достъпа до тази информация и данни;

в)

условията за регистрация на ползвателите на ГМОСС.

а)

„услуги по ГМОСС“ означава компонентът на услугите, посочен в член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 911/2010;

б)

„информация от услугите по ГМОСС“ означава информацията и нейните метаданни, изготвяни в рамките на услугите по ГМОСС;

в)

„специални данни по ГМОСС“ означава данните, събрани посредством специалната инфраструктура на ГМОСС, и техните метаданни;

г)

„метаданни“ означава структурирана информация относно данните или информация, позволяваща тяхното откриване, описване и използване;

д)

„платформа на ГМОСС за разпространение“ означава техническите системи, използвани за разпространение на услугите по ГМОСС и на информацията от услугите по ГМОСС;

е)

„услуги за намиране“ означава услугите за намиране на данни съгласно определението в член 11, точка 1, буква а) от Директива 2007/2/ЕО;

ж)

„услуги за разглеждане“ означава услугите за разглеждане на данни съгласно определението в член 11, точка 1, буква а) от Директива 2007/2/ЕО;

з)

„услуги за изтегляне“ означава услугите за изтегляне на данни съгласно определението в член 11, точка 1, буква в) от Директива 2007/2/ЕО.

а)

възпроизвеждане;

б)

разпространение;

в)

публично разгласяване;

г)

адаптиране, изменение и комбиниране с други данни и информация;

д)

всякакво съчетание на посоченото в букви а)—г).

а)

техническите характеристики на данните, включително пространствената разделителна способност и спектралните ленти;

б)

времето между придобиването и разпространението на данните;

в)

наличието на въоръжени конфликти, на заплахи за мира и сигурността в международен или регионален мащаб или за критичните инфраструктури по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2008/114/ЕО в областта, за която се отнасят специалните данни по ГМОСС;

г)

наличието на слабости по отношение на сигурността или вероятност специалните данни по ГМОСС да бъдат използвани за тактически или оперативни дейности, които могат да навредят на интересите в областта на сигурността на Съюза, неговите държави членки или международни партньори.

а)

чувствителността на входящите данни, използвани при изготвянето на информация от услугите по ГМОСС;

б)

времето между придобиването на входящите данни и разпространението на информацията от услугите по ГМОСС;

в)

наличието на въоръжени конфликти, на заплахи за мира и сигурността в международен или регионален мащаб или за критичните инфраструктури по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2008/114/ЕО в областта, за която се отнася информацията от услугите по ГМОСС;

г)

наличието на слабости по отношение на сигурността или вероятност на специалните данни по ГМОСС да бъдат използвани за тактически или оперативни дейности, които могат да навредят на интересите в областта на сигурността на Съюза, неговите държави членки или международни партньори.

а)

структурите за предоставяне на обществени услуги, промишлеността, научноизследователските организации и гражданите на Съюза;

б)

структурите за предоставяне на обществени услуги, промишлеността, научноизследователските организации и гражданите на трети държави, които допринасят за осъществяване на операции по ГМОСС;

в)

международните организации, които допринасят за осъществяването на операции по ГМОСС.

а)

създаване на потребителски профил и парола от ползвателя;

б)

статистическа информация, като от ползвателя се изискват не повече от 10 различни вида данни.

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/7

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявката за регистрация на названието „Rigotte de Condrieu“, подадена от Франция, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Rigotte de Condrieu“ следва да се регистрира,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/9

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявката за регистрация на названието „Pecorino di Picinisco“, подадена от Италия, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Pecorino di Picinisco“ следва да бъде регистрирано,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/11

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявката за регистрация на названието „Puzzone di Moena“/„Spretz Tzaorì“, подадена от Италия, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Puzzone di Moena“/„Spretz Tzaorì“ следва да бъде регистрирано,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/13

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Mohant“, подадено от Словения, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието следва да се регистрира,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/15

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) №o1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Waterford Blaa“/„Blaa“, подадено от Ирландия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Waterford Blaa“/„Blaa“ следва да бъде регистрирано,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/17

(1)

В съответствие с член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Директива 91/414/ЕИО на Съвета (2) се прилага по отношение на процедурата и условията за одобрение за активни вещества, за които е прието решение в съответствие с член 6, параграф 3 от същата директива преди 14 юни 2011 г. По отношение на портокаловото масло условията, предвидени в член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени с Решение 2009/438/ЕО на Комисията (3).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 22 февруари 2008 г. Франция получи заявление от Oro Agri за включването на активното вещество портокалово масло в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. С Решение 2009/438/ЕО бе потвърдено, че документацията е пълна, т.е. може да се приеме, че принципно отговаря на изискванията за данни и информация от приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО.

(3)

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО беше направена оценка на въздействието на посоченото активно вещество върху здравето на човека и на животните и върху околната среда за видовете употреба, предложени от заявителя. На 12 август 2009 г. определената за докладчик държава членка представи проект на доклад за оценка. В съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 188/2011 на Комисията (4) на 13 юни 2012 г. беше поискана допълнителна информация от заявителя. Оценката на допълнителните данни от Франция бе предадена под формата на актуализиран проект на доклад за оценка през ноември 2012 г.

(4)

Проектът на доклада за оценка беше разгледан от държавите членки и Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“). На 1 март 2013 г. Органът представи на Комисията заключението си (5) във връзка с оценката на риска от употребата на активното вещество портокалово масло като пестицид. Проектът на доклада за оценка и заключението на Органа бяха разгледани от държавите членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и бяха изготвени в окончателен вид на 3 октомври 2013 г. под формата на доклад на Комисията за преразглеждане за портокалово масло.

(5)

Проведените различни анализи показаха, че може да се очаква съдържащите портокалово масло продукти за растителна защита принципно да отговарят на изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) и в член 5, параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на видовете употреба, които бяха проучени и са подробно описани в изготвения от Комисията доклад за преразглеждане. Поради това е целесъобразно веществото портокалово масло да бъде одобрено.

(6)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от същия регламент и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат включени определени условия и ограничения. Целесъобразно е по-конкретно да се изиска допълнителна потвърждаваща информация.

(7)

На държавите членки и на заинтересованите страни следва да бъде предоставен разумен срок преди одобрението, за да могат да се подготвят за спазването на новите изисквания, произтичащи от одобрението.

(8)

Без да се засягат предвидените в Регламент (ЕО) № 1107/2009 задължения, произтичащи от одобрението, предвид създалото се специфично положение във връзка с прехода от Директива 91/414/ЕИО към Регламент (ЕО) № 1107/2009, следва обаче да се предприемат описаните по-долу действия. На държавите членки следва да се предостави период от шест месеца след одобрението, за да направят преглед на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи портокалово масло. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да изменят, заменят или отнемат разрешенията. Чрез дерогация от посочения срок следва да се предостави по-дълъг срок за предвидените в Директива 91/414/ЕИО подаване и оценка на пълната документация по приложение III за всеки продукт за растителна защита и за всеки отделен вид употреба съгласно единните принципи.

(9)

Натрупаният опит от включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на активни вещества, които са били обект на оценка съгласно Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията (6) показа, че е възможно да възникнат трудности при тълкуването на задълженията на притежателите на съществуващи разрешения във връзка с достъпа до данни. Поради това, с цел да се избегнат допълнителни затруднения, е необходимо да се уточнят задълженията на държавите членки, особено задължението да се провери дали притежателят на разрешение може да докаже, че има достъп до документация, която отговаря на изискванията на приложение II към посочената директива. Това уточнение обаче не налага нови задължения на държавите членки или на притежателите на разрешения в сравнение с приетите досега директиви за изменение на приложение I към посочената директива или с регламентите за одобряване на активни вещества.

(10)

В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (7) следва да бъде съответно изменено.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

при необходимост изменят или отнемат разрешението не по-късно от 31 октомври 2015 г. — за продукт, съдържащ портокалово масло като единствено активно вещество; или

б)

при необходимост изменят или отнемат разрешението до 31 октомври 2015 г. или до датата, определена за това изменение или отнемане в съответния акт или актове, с който/които съответното(ите) вещество(а) е/са включено(и) в приложение I към Директива 91/414/ЕИО или е/са одобрено(и), в зависимост от това коя от двете дати е по-късна — за продукт, съдържащ портокалово масло като едно от няколко активни вещества.

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/22

(1)

С Директива 2006/74/ЕО на Комисията (2) дихлорпроп-Р беше включен като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (3), при условие че съответните държави членки гарантират предоставянето от страна на нотификатора, по чието искане дихлорпроп-Р е включен в посоченото приложение, на допълнителна потвърждаваща информация относно метаболизма при животните и оценката на риска в случай на интензивна и краткотрайна експозиция при птиците, както и в случай на интензивна експозиция при тревопасните бозайници.

(2)

Активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, се считат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са посочени в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (4).

(3)

В рамките на предвидения за тази цел срок нотификаторът предостави на докладващата държава членка — Дания — допълнителна информация с оглед потвърждаване на оценката на риска за птиците и бозайниците, произтичащ от употребата на веществото при зърнени култури, пасища и тревни култури.

(4)

Дания направи оценка на допълнителната информация, предоставена от нотификатора. На 22 юли 2011 г. тя представи своята оценка, под формата на допълнение към проектодоклада за оценка, на останалите държави членки, Комисията и Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „органът“).

(5)

Комисията се консултира с органа, който представи своето становище относно оценката на риска от дихлорпроп-Р на 13 ноември 2012 г. (5)

(6)

Като взе предвид допълнителната информация, предоставена от нотификатора, Комисията счете, че изискваната допълнителна потвърждаваща информация не е била предоставена в пълен обем и че не може да бъде изключено съществуването на висок риск за птиците и бозайниците, освен чрез налагане на допълнителни ограничения.

(7)

Комисията прикани нотификатора да представи своите коментари по доклада за преглед по отношение на дихлорпроп-Р.

(8)

Потвърждава се, че активното вещество дихлорпроп-Р следва да се счита за одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009. За да се сведе до минимум експозицията на птиците и бозайниците обаче, е уместно видовете употреба на активното вещество да се ограничат допълнително и да се предвидят специфични мерки за намаляване на риска с цел опазване на посочените видове.

(9)

Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменено.

(10)

На държавите членки следва да се предостави време да отнемат разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи дихлорпроп-Р.

(11)

За продуктите за растителна защита, съдържащи дихлорпроп-Р, за които държавите членки предоставят преходен (гратисен) период в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, този период следва да изтече най-късно една година след отнемането или изменението на съответните разрешения.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/25

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/27

(1)

През февруари 2005 г. Комисията получи оплакване от Blue1 Oy („Blue1“) — финландска авиокомпания, която е част от SAS Group. Наред с други, Blue1 изложи предположения, че Ryanair Ltd („Ryanair“) получава помощ под формата на по-ниски от средните летищни такси на летище Тампере-Пиркала („летище ТМП“ или „летището“).

(2)

С писма от 2 март 2005 г. и 23 май 2006 г. Комисията поиска от финландските власти да предоставят допълнителна информация във връзка с оплакването. Финландските власти отговориха с писма от 27 април 2005 г. и 27 юли 2006 г.

(3)

С писмо от 10 юли 2007 г. Комисията уведоми Финландия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (2) („решение за откриване“) относно споразумението между Airpro Oy и Ryanair и въвеждането на нискотарифната стратегия от Finavia и Airpro Oy на летище ТМП. На 28 ноември 2007 г. финландските власти представиха своето мнение относно решението за откриване.

(4)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросната мярка в срок от един месец от датата на публикуване.

(5)

Комисията получи мнения по въпроса от четири заинтересовани страни (Ryanair, SAS Group, Air France и Асоциацията на европейските авиокомпании). С писмо от 13 февруари 2008 г. тези мнения бяха предадени на финландските власти. Финландските власти представиха мнението си на 15 април 2008 г.

(6)

С писмо от 25 юни 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация. Финландските власти отговориха с писмо от 1 юли 2010 г. С писмо от 5 април 2011 г. Комисията поиска допълнителна информация относно финансирането на летището. Финландските власти отговориха с писмо от 5 май 2011 г. Отговорът на финландските власти обаче беше непълен. По тази причина Комисията изпрати напомняне съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (4). Финландските власти отговориха с писмо от 15 юни 2011 г.

(7)

Летище ТМП се намира в Пиркала — 13 километра на югозапад от град Тампере в Южна Финландия. Това е третото по големина летище във Финландия (по брой пътници, вж. таблицата в съображение 10). Освен за целите на гражданската авиация летището служи също така за база на финландските военновъздушни сили.

(8)

Летище ТМП има два терминала за редовни пътнически полети:

(9)

Летище ТМП, с изключение на Т2, е собственост на Finavia Oyj (5) („Finavia“), което също така го експлоатира. Т2 е отдаден под наем от Finavia на неговото дъщерно дружество Airpro Oy (6) („Airpro“). Airpro експлоатира терминала и предоставя в него услуги по наземно обслужване. Освен това Airpro е сключило споразумение с Ryanair […] (7), считано от 3 април 2003 г.

(10)

Пътническият трафик на летището се е увеличил от 304 025 превозени пътници през 2003 г. на 617 397 пътници през 2010 г. Това се дължи на увеличаването на броя на пътниците на Т2. През 2010 г. делът на пътниците на Ryanair на летище ТМП възлиза на приблизително […]. В следната таблица е обобщено нарастването на броя на пътниците на летище ТМП през периода 2003—2010 г.:

(11)

В решението за откриване са повдигнати следните въпроси:

(12)

Що се отнася до първия въпрос, Комисията изрази съмнения по отношение на това дали Finavia е било водено от изгледите за реализиране на дългосрочна доходност, когато е решило да трансформира товарния хангар в нискотарифен терминал. Освен това Комисията се съмнява също така, че направените от Finavia инвестиции за трансформирането на бившия товарен хангар в нискотарифен терминал биха могли да бъдат счетени за селективно предимство в полза на Airpro, което последното не би получило при нормални пазарни условия.

(13)

По отношение на втория въпрос Комисията трябваше да провери дали в конкретния случай поведението на Airpro е било водено от изгледи за реализиране на дългосрочна доходност и дали предполагаемото предимство за Ryanair е било предимство, което последното не би получило при нормални пазарни условия. По-специално Комисията изрази съмнения дали „общата такса“, заплащана от Ryanair, е основана на разходи по предоставянето на услуги на авиокомпанията от страна на Airpro. Освен това финландските власти не предоставиха на Комисията нито условията на споразумението с Ryanair, нито бизнес план с оценка на доходността за Airpro по споразумението. По тази причина в своето решение за откриване Комисията изрази съмнения, че поведението на Airpro е било водено от изгледи за реализиране на дългосрочна доходност. Следователно не може да се изключи, че споразумението е осигурило предимство за Ryanair, което последното не би имало при нормални пазарни условия.

(14)

Комисията изрази съмнения, че в настоящия случай са били изпълнени условията за съвместимост, посочени в Насоките на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (8) („Насоки за авиационния сектор от 2005 г.“), и че мерките за държавна помощ биха могли да бъдат счетени за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(15)

В началото на своето изложение финландските власти представиха по-подробна информация за нискотарифната стратегия на Finavia и Airpro на летище ТМП. Финландските власти обясниха, че Т2 е построен през 1979 г., за да се използва временно като летищна сграда. През 1995 г. сградата е преобразувана в товарен хангар, подходящ за товарни операции, и е използван от DHL. През 2002 г. DHL прекратява договора за наем и терминалът е освободен.

(16)

Финландките власти отбелязаха, че, тъй като Finavia не е могло да привлече никакъв друг товарен оператор в Тампере или да отдаде хангара под наем, то е решило да преобразува хангара в нискотарифен терминал, подходящ за основни услуги по наземно обслужване. По това време първоначалните строителни разходи за Т2 вече са били отписани и обновяването на терминала е изисквало само незначителни модернизации (9). В следната таблица са представени подробно инвестиционните разходи за обновяването на Т2 в размер на 760 612 EUR.

(17)

С оглед на горното изчисление финландските власти отбелязаха, че, дори Finavia да е могло да намери друг наемател, който да използва Т2 като товарен хангар, е щяло да бъде нужно да извършат определени строително-инженерни работи в размер на приблизително 100 000 EUR. Освен това конвейерите винаги биха могли да се използват на някое от другите летища на Finavia.

(18)

Освен това финландските власти обясниха, че намерението на Finavia е било новият нискотарифен терминал да бъде на разположение на всички авиокомпании, склонни да приемат по-ниско равнище на обслужване. В следната таблица е направена съпоставка между равнището на обслужване и на съоръженията на Т1 и Т2 на летище ТМП:

(19)

Финландските власти отбелязаха, че, тъй като Т2 може да предоставя услуги по наземно обслужване само на един излитащ самолет на час, той е подходящ само за превозвачи от точка до точка, които използват големи въздухоплавателни средства. В същото време, с цел да оптимизира използването на своя персонал, операторът на терминала изисквал от авиокомпаниите да сключат дългосрочни споразумения и също така споразумения за разписанията, например полетите не винаги могат да бъдат обслужвани в поисканите от авиокомпаниите часове, какъвто е случаят с Т1. Според финландските власти оптимизирането на разходите за персонала и предоставяното равнище на обслужване са дали възможност за реализирането на икономии от приблизително […] в сравнение с Т1.

(20)

Финландските власти отбелязаха, че преди започването на обновяването на Т2 и приемането на стратегията за развитието му като нискотарифен терминал въпросът е бил обсъден неколкократно на събрания на съвета на директорите на Finavia. За тази цел е бил изготвен така също бизнес план. В следната таблица е обобщен бизнес плана (сценарий за най-лошия случай) за обновяването на Т2 и изпълнението на нискотарифната стратегия: […]

(21)

Финландските власти отбелязаха, че предварителният бизнес план е бил базиран на благоразумни допускания, водещи до подценяване на приходите и надценяване на разходите, които били очаквани през последните години от разглеждания период. Според другите сценарии нискотарифната стратегия се очаквало да бъде дори по-печеливша. В различните сценарии общите такси, заплащани от авиокомпаниите, които използват Т2, варирали между […] на престой за обслужване. Тъй като решението за нискотарифната стратегия е било взето от съвета на директорите на Finavia въз основа на изчисления и изследвания, не може да бъде вменена отговорност на държавата. Мерките не са резултат от изисквания или заповеди на органите и органите не са участвали в приемането на мерките.

(22)

Финландските власти отбелязаха, че Finavia и Airpro са действали в съответствие със стопанските принципи и са финансирали своите операции от таксите за обслужване и приходите, събирани от клиентите и от другите стопански дейности. По-специално нито Finavia, нито Airpro са получили финансиране от държавния бюджет: те са реализирали печалба и всяка година са разпределяли част от нея за държавата в съответствие с наложените им изисквания за печалбата.

(23)

Финландските власти отбелязаха, че Министерството на транспорта и далекосъобщенията е определило целевите резултати на Finavia. Тези целеви резултати обаче се отнасят до групата като цяло и индивидуалните стопански решения са вземани въз основа на собствената преценка на Finavia. През изминалите няколко години (2003—2005 г.) изискването за реализиране на печалба от страна на Finavia е било за приблизително 4 % от инвестирания капитал. В следната таблица са обобщени резултатите на Finavia:

Основни финансови данни на Finavia в милиона EUR (действителни цифри)

(24)

Финландските власти отбелязаха, че Finavia не е изготвяло финансови отчети за отделните летища, тъй като всички негови летища са били част от едно и също юридическо лице. От 2000 г. насам обаче Finavia е събирало конкретна информация за отделните летища въз основа на своите собствени вътрешни изчисления (действителни данни). Тази информация е била основана на тенденциите в обема на летищата и свързаните приходи и на разходите за използваните на летищата ресурси, а именно персонал, услуги по договор и амортизиране на дълготрайни активи. Общите резултати на Finavia за летище ТМП (без услугите, предоставяни от Airpro) са обобщени в следната таблица: […]

(25)

Освен търговските операции, финансовите резултати на Finavia на летище ТМП включват също така операции, свързани с отговорностите по изпълнение на публичната политика, като контрол на въздушното движение и използване на пистата на летище ТМП за военни цели. Финландските власти обясниха, че пистата на летище ТМП е трябвало да бъде на разположение за военни цели 24 часа на ден, 365 дни в годината. Пистата действително е използвана за военни цели (най-малко 30 % от действителното годишно движение на въздухоплавателни средства). Разходите за контрол на въздушното движение са били приблизително […]. В горепосочените цифри е включен наемът, плащан от Airpro на Finavia за използването на Т2 и таксите за кацане, както и други летищни такси за предоставяните услуги на авиокомпании, които използват Т2.

(26)

Що се отнася до Airpro, финландските власти обясниха също така, че то е дружество с ограничена отговорност и от правна гледна точка е отделно от Finavia. В следната таблица са обобщени действителните финансови резултати от дейността на Airpro на летище ТМП: […]

(27)

Финансовите резултати на Airpro на летище ТМП включват разходи като наем за Т2 на летище на ТМП, собствените разходи на Airpro за персонал и оборудване, както и разходите за услуги, предоставяни от Finavia. Финансовите отчети включват приходи, като заплащаната от Ryanair обща такса, такси за паркиране и други търговски приходи.

(28)

Затова финландските власти заявиха, че Finavia и Airpro са действали като инвеститори в условията на пазарна икономика, когато са взели решение за изпълнение на нискотарифна стратегия и за преобразуване на товарния хангар в нискотарифен пътнически терминал.

(29)

Финландските власти заявиха, че дори финансирането на обновяването на Т2 да бъде счетено за държавна помощ, тя би била съвместима въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, тъй като отговаря на критериите за съвместимост, определени в Насоките за авиационния сектор от 2005 г.

(30)

Финландските власти заявиха също така, че може да се определи, че мерките изпълняват цели от общ интерес, които, според тях, са свързани не само с характера на летищните операции като такива от общия интерес, но също така с диверсифицирането на връзките в региона по начин, отговарящ на нуждите на жителите и на обществото. Следователно, според финландските власти, промените на Т2 са били пропорционални на тяхната цел и на постигнатия резултат.

(31)

Освен това финландските власти заявиха, че операциите на летищата имат специални характеристики, които трябва да бъдат взети предвид. Например летище ТМП е спомогнало за подобряване на мобилността на по-натоварени летища в съответствие с целта на Съюза. Експлоатацията на летище ТМП е допринесла за балансираното регионално развитие в една слабонаселена държава като Финландия. В тази връзка е било особено важно да бъдат запазени връзките с Европа от по-отдалечените региони на Финландия, тъй като другите видове транспорт не представляват ефективна алтернатива. Направените разходи за построяването на терминала са били пропорционални на целта, а също така са били и необходими. Според бизнес плановете и действителните цифри има достатъчно средносрочни изгледи за използването на въпросната инфраструктура. Т2 е бил предложен на всички авиокомпании по справедлив и недискриминационен начин. До момента обаче нито една авиокомпания освен Ryanair не е проявила интерес към него.

(32)

Според финландските власти въпросната инфраструктура не е засегнала търговията в степен, която да противоречи на интересите на Съюза. Летище ТМП е малко и, следователно, въздействието на мерките на равнището на Съюза е незначително. Освен това ползите от мерките за региона превишават каквото и да било отрицателно въздействие на равнището на Съюза.

(33)

Финландските власти отбелязаха, че на 23 февруари 2003 г. Finavia е сключило договор за наем с Airpro по отношение на Т2 за периода между 1 април 2003 г. и 31 март 2013 г. (наричан още „договора за наем“). Макар че първоначално Finavia е заплатило разходите за обновяването, Airpro е щяло да възстанови на Finavia тези разходи в рамките на наема. Финландските власти са предоставили така също копие на договора за наем.

(34)

Според договора за наем Airpro заплаща месечен наем в размер на […] плюс […] ДДС за използването на съоръженията. Следователно наемът с ДДС възлиза на […] месечно. В договора е предвидено, че — в допълнение към основния наем, наемът включва също така направените разходи за преобразуването на товарния хангар в нискотарифен пътнически терминал и свързаната лихва.

(35)

Финландските власти отбелязаха, че, към момента на сключване на договора за наем, промените на Т2 все още не са били приключени и разходите по обновяването на терминала са били изчислени приблизително, за да се определи сумата на наема. Разходите са били изчислени приблизително на 700 000 EUR, като се очаквало тези разходи да се отразят върху месечния наем приблизително с […]. В допълнение към приблизително изчислените разходи за обновяване Finavia е определило, че разходите за допълнителни работи и организация след въвеждането в експлоатация на Т2 биха били приблизително […], като тези разходи биха се отразили върху месечния наем с […]. В съответствие с горните изчисления Airpro е възстановило на Finavia направените разходи за промените на Т2 под формата на месечен наем в размер на […].

(36)

Финландските власти заявиха, че заплащаният от Airpro месечен наем не е под пазарната цена. Всъщност заплащаният от Airpro наем е по-висок от наема, заплащан от предишния наемател — DHL. DHL е заплащало месечен наем в размер на […] без ДДС за използването на съоръженията, което приблизително е равно на […] (10). Делът на ДДС възлиза на […], следователно общият месечен наем с ДДС е бил […], което съответства приблизително на […].

(37)

Финландските власти отбелязаха освен това, че без изпълнението на нискотарифната стратегия и преобразуването на товарния хангар в нискотарифен терминал, Т2 е можело да остане незает, което би утежнило финансите на летище ТМП.

(38)

Що се отнася до изпълнението на нискотарифната стратегия от страна на Airpro, финландските власти обясниха, че разговорите с авиокомпаниите са започнали по-рано. С Ryanair например е имало разговори в продължение на няколко години преди да бъде взето решението за изпълнение на нискотарифна стратегия на летище ТМП.

(39)

Според финландските власти изпратеното от Airpro писмо до няколко авиокомпании, с което ги призовава да разгледат възможностите за стартиране на дейност на нискотарифния терминал, е било само част от маркетинговата стратегия за Т2. Т2 на летище ТМП е бил рекламиран активно на търговския панаир Routes (11) в продължение на няколко години, считано от 2002 г. Предполагало се е, че и други авиокомпании, в допълнение към Ryanair, също биха били заинтересовани от стартиране на операции на този терминал.

(40)

Финландските власти предоставиха копие на рекламно писмо. В писмото са посочени приложимите такси на Т2, като такса за наземно обслужване и за използване на терминала, чиито размер зависи от вида на използваното въздухоплавателно средство. В допълнение към приложимите такси на Т2 авиокомпаниите трябва да заплащат нормалните такси за кацане, терминално навигационно обслужване и сигурност.

(41)

Финландските власти предоставиха копие на споразумението с период на валидност […], сключено между Airpro и Ryanair на 3 април 2003 г. („споразумението“). В споразумението са посочени оперативните и финансовите условия, при които Ryanair стартира и извършва търговски полети до и от Т2 на летище ТМП. Споразумението е влязло в сила в деня след подписването му (т.е. 4 април 2003 г.) и ще приключи на […].

(42)

За предоставяните на летище ТМП услуги Ryanair следва да заплаща еднократна такса за престоя на всяко въздухоплавателно средство за обслужване (заминаване и пристигане), т.е. обща такса за всеки самолет B737-800 или друга модификация на самолет B-737 с максимално MTOW (12) от 67 000 kg, считано от 4 април 2003 г. Тази такса включва такса за кацане и излитане, такси за осветление, за шум и нощни такси, такса за терминално навигационно обслужване, такси за подвижна стълба и обслужване на пътниците, включително такси за сигурност и безопасност, както и такса за пътниците.

(43)

Както е обобщено в таблиците по-долу, общата такса зависи от дневната честота на полетите на Ryanair на летището и от годината на споразумението: […].

(44)

Със споразумението Ryanair се задължава да стартира операциите си на летище ТМП с […] броя престои за обслужване ежедневно. Освен това Ryanair се съгласява да отправи […] известие за всяко намаляване на броя на ежедневните престои за обслужване на летището.

(45)

[…]

(46)

Според споразумението Ryanair е очаквало да достигне приблизително […] заминаващи пътници на летище ТМП през първите 12 месеца и приблизително […] заминаващи пътници през следващите 12 месеца.

(47)

Според споразумението Т2 на летище ТМП е с максимален капацитет от един престой за обслужване на час между 7:00 ч. и 24:00 ч. Ryanair и Airpro предварително съгласуват разписанията на полетите.

(48)

Airpro осигурява бюро за обслужване на пътниците на централно местоположение в основния летищен терминал (Т1) и прави резервации за пътниците на Ryanair. Според споразумението Ryanair заплаща на Airpro комисионна в размер на […] за всички полети на Ryanair (без данъци, такси и други начисления), продадени от Airpro и платени с дебитна/кредитна карта.

(49)

В споразумението са предвидени също така договорености по отношение на времето за необходимата поддръжка на пистата на летище ТМП през лятото на 2003 г., когато летището ще бъде изцяло затворено за въздушно движение. През този период движението на летище ТМП ще бъде пренасочено към летище Пори, като Airpro ще осигури автобусен транспорт за пътниците на Ryanair.

(50)

Според финландските власти споразумението между Airpro и Ryanair е сключено при търговски условия и не е налице държавна помощ. И други авиокомпании са имали възможност да се договарят с Airpro при сходни търговски условия на получените от Ryanair. Например в рекламната брошура The Case for Tampere-Pirkkala Airport, изготвена за търговския панаир през 2004 г., е подчертан фактът, че Т2 е на разположение на всички оператори, тъй като към този момент терминалът все още е разполагал със свободен капацитет за още две авиокомпании.

(51)

Финландските власти считат също така, че заплащаните от Ryanair такси на летище ТМП са основани на разходите и генерират икономически ползи за дейността на Airpro и Finavia на летище ТМП. Airpro събира такси от Ryanair за услугите, които предоставя, а също така и за предоставяните от Finavia услуги. След това Airpro изплаща на Finavia събраните такси от операциите на Ryanair на летището в съответствие с Аеронавигационната информационна публикация на Finavia („AIP“) (13). Всички разлики в таксите се дължат на характера и мащаба на съответните услуги.

(52)

Финландските власти отбелязаха, че всички авиокомпании, които използват летище ТМП, заплащат едни и същи такси за услуги с еднакво качество. Например пътническата такса, която се събира за предоставяните на Т2 услуги, зависи от качеството на предоставяните на терминала услуги. Нито Finavia, нито Airpro са изиграли някаква роля в събирането на таксата за обслужване на пътниците, която е отбелязана на самолетните билети на Ryanair и се събира от Ryanair от неговите пътници. Противно на твърденията на Blue1, Ryanair не е освободено от заплащането на пътническата такса. Фактът, че дейността на Airpro на Т2 е печеливша свидетелства за това, че Ryanair е трябвало да плаща такса за предоставяните от Airpro услуги.

(53)

Finavia събира следните такси от Ryanair чрез Airpro на летище ТМП, които общо възлизат на […]:

(54)

Що се отнася до таксите за аеронавигационно обслужване, финландските власти заявиха, че те зависят от теглото на въздухоплавателното средство, продължителността на полета и същността на използваните услуги. Печалбата на Finavia включва също така годишна пътна такса (15), възлизаща на приблизително […] през 2006 г., и ще се повишава с допълнителната честота на полетите, извършвани от Ryanair.

(55)

Финландските власти обясниха също така, че през 2005 г. оперативната полза от операциите на Ryanair на летище ТМП е на обща стойност […]. Накрая финландските власти заявиха, че според споразумението Ryanair се е задължило също така да повиши движението и да достигне указаните в споразумението цели за брой пътници.

(56)

Комисията получи мнения от четири заинтересовани страни.

(57)

В началото на предоставеното мнение от Ryanair на 16 ноември 2007 г. авиокомпанията заявява, че според нея откриването на официална процедура по разследване е несправедливо и ненужно. Изразени са също така съжаления, че Комисията не е дала възможност на Ryanair да участва в предварителното разглеждане.

(58)

Относно случая по същество Ryanair е на мнение, че Комисията е трябвало да основе своите заключения на стандартни търговски договорености и да реши, че споразумението отговаря на принципа на оператора в условията на пазарна икономика, и, следователно, не е налице държавна помощ. Тъй като по мнение на Ryanair както Finavia, така и Airpro печелят от използването от него на летище ТМП, и двете дружества действат като оператори в условията на пазарна икономика и финансирането на Т2 не съдържа никаква помощ.

(59)

Що се отнася до изграждането на нискотарифния терминал на летище ТМП, Ryanair обясни, че е имало текущи проекти за разграничаване на услугите, предоставяни от летища в Съюза, с цел да се отговори на нуждите на нискотарифните авиокомпании и на техните пътници. Предоставяните от летищата различни равнища на обслужване довели до различни такси, заплащани от авиокомпаниите. Летище TMP било сред първите, които възприели модела на разграничени равнища на обслужване на едно и също летище. Ryanair потвърди, че летищният оператор Finavia е взел решение за разработването на Т2 въз основа на сериозен бизнес план, който бил изпълнен бързо и довел до увеличаване на приходите на Finavia. Следователно Ryanair е на мнение, че в развитието на нискотарифния терминал не са налице каквито и да било елементи на държавна помощ по отношение на дейността на Finavia на летище ТМП.

(60)

Що се отнася до управлението на Т2, Ryanair обясни, че конкуренцията между терминалите на същото летище е довела до по-голяма ефективност и понижаване на разходите. Според Ryanair по-високите стандарти за ефективност на Т2 са подобрили ефективността на Т1 в полза на всички авиокомпании, които използват летището. Доколкото от Ryanair са запознати, Airpro е наело терминала при търговски условия. Finavia извличало допълнителна полза от по-високия ръст на движение на летището и по-високи приходи от такси за кацане и за контрол на въздушното движение. Следователно, според Ryanair, търговските споразумения между Finavia и Airpro, касаещи управлението на Т2, не съдържат държавна помощ.

(61)

По отношение на сключеното споразумение между Ryanair и Airpro, Ryanair първо заяви, че неговият бизнес модел е основан на повишаване на ефективността, от което се ползват и пътниците под формата на по-ниски въздушни такси. Заплащаната на летище ТМП обща такса включвала всички такси, които са приложими за авиокомпании на летището. Различните такси за използването на Т2 били обосновани от равнището на предоставяните услуги. Що се отнася до отстъпката от летищните такси, свързана с увеличението на честотата на полетите, Ryanair заяви, че това е нормална търговска практика, която се прилага във всички отрасли. Повечето от условията на споразумението между Ryanair и Airpro относно Т2 са общоприложими за всички авиокомпании, желаещи да използват Т2. Следователно Ryanair е на мнение, че споразумението му с Airpro не е селективно. Освен това Ryanair заяви, че както Finavia, така и Airpro имат полза от присъствието му на летище ТМП.

(62)

SAS Group представи своето мнение с писмо от 16 ноември 2007 г. SAS Group отбеляза, че мнението им е съсредоточено върху връзката между Finavia и Airpro, разходите за преобразуването на Т2 и преференциалното третиране на Ryanair на летище ТМП.

(63)

Що се отнася до връзката между Finavia и Airpro, SAS Group заяви, че управляващият директор на летище ТМП е бил член на съвета на директорите на Airpro, когато Finavia е взело решение да отдаде Т2 под наем на Airpro. Освен това близката връзка между Finavia и Airpro е била очевидна в публикацията Tampere-Pirkkala Airport Finland’s Future-Ready Airport (Летище Тампере-Пиркала — Финландското летище, което е готово за бъдещето).

(64)

SAS Group заяви, че Finavia е субсидирало кръстосано Т2 с приходи от Т1. По-специално SAS Group е на мнение, че на Т2 не се плащат пътнически такси. Освен това Airpro администрира автомобилния паркинг, който се намира извън Т2, и задържа за себе си приходите, които са реализирани от него. Таксите за паркиране на автомобилния паркинг до Т2 са два пъти по-високи от тези на Т1.

(65)

Що се отнася до разходите за обслужване на Т2, от SAS Group заявиха, че финландските власти не са им предоставили достъп до тази информация. SAS Group не е получило информация дали Т2 или летище ТМП са били печеливши и дали Airpro плаща за предоставената от Finavia инфраструктура. Например Finavia е придобило оборудване за проверки по сигурността за Т2. SAS Group заяви, че, според финландските власти и Airpro, ценовите равнища на Т2 са свързани с равнището на обслужване. SAS Group твърди, че равнището на обслужване обикновено се основава на концепцията за наземно обслужване, която е договорена между авиокомпанията и дружеството за наземно обслужване, а не на наличното пространство или съоръжения.

(66)

Освен това SAS Group заяви, че организацията на Т2 на летище ТМП облагодетелства един бизнес модел и определено противоречи на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(67)

Air France представи мнението си с писмо от 16 ноември 2007 г. В началото Air France обясни своето търговско положение във Финландия. Във Финландия Air France не извършва полети от и до летище ТМП. То обаче извършва пет ежедневни полета между летище Charles de Gaulle в Париж и летище Helsinki (разположено на приблизително 180 километра от летище ТМП) въз основа на споразумение за споделяне на код с Finnair.

(68)

Air France заяви, че е подкрепило Насоките за авиационния сектор от 2005 г. и направената от Комисията предварителна оценка на финансовите условия на летище ТМП. По-специално Air France е на мнение, че освобождаването от заплащане на пътническа такса предоставя ползи на Ryanair и определено е с дискриминационен характер и, следователно, не следва да се счита за съвместимо с вътрешния пазар.

(69)

Асоциацията на европейските авиокомпании („AEA“) представи своето мнение с писмо от 16 ноември 2007 г. Мнението на AEA изцяло съвпада с изразените мнения от страна на SAS Group и Air France.

(70)

Финландските власти получиха мненията на четирите заинтересовани страни.

(71)

Що се отнася до мнението на Ryanair, финландските власти отбелязаха, че авиокомпанията е изразила мнение както по общото развитие на авиационния пазар в Европа, така и по промените на летище ТМП. По отношение на тези аспекти финландските власти се позовават на първите си мнения, представени след откриването на официалната процедура по разследване.

(72)

Финландските власти отбелязаха, че в мнението на SAS Group се повдигат нови въпроси, които трябва да бъдат изяснени. Финландските власти заявиха, както вече е отбелязано, че от правна гледна точка Airpro е отделно дружество и не се ползва от каквото и да било подпомагане от своя собственик — Finavia.

(73)

Финландските власти отбелязаха, че управляващият директор на летище ТМП не е бил член на съвета на директорите на Airpro към момента на подписване на договора за наем. Управляващият директор на летището е бил член на съвета на директорите на Airpro едва през периода май 2003 г. — април 2007 г. Що се отнася до рекламната публикация за летище ТМП и неговата нискотарифна стратегия, финландските власти завиха, че подобни маркетингови дейности не биха могли да предрешат правните и икономическите връзки между съответните дружества. SAS Group, което е използвало Т1 на летище ТМП, не е споменато в публикацията, защото нейната цел е била да рекламира нискотарифната стратегия на летище ТМП.

(74)

Що се отнася до твърденията на SAS Group относно възможното кръстосано субсидиране между Т2 и Т1 на летище ТМП, финландските власти заявиха, че вече са предоставили доказателства, че дейността на Airpro на летище ТМП е била печеливша и че Airpro не е получило никакви субсидии от Finavia.

(75)

Що се отнася до различните мерки относно инфраструктурата, свързани с обновяването на Т2, финландските органи отбелязаха, че заплащаният наем от Airpro на Finavia покрива тези разходи плюс лихва. По отношение на закупуването от Finavia на оборудване за проверки по сигурността на Т2 финландските власти отбелязаха, че въпросните разходи са отразени в заплащания наем. Автомобилният паркинг, разположен до Т2, е част от площите, които са отдадени под наем на Airpro. Airpro има свободата да определя таксите, ако това става по прозрачен начин.

(76)

Що се отнася до твърденията на SAS относно различното ценообразуване на Т2 на летище ТПМ, финландските власти се позоваха на изразеното от тях мнение в рамките на процедурата по откриване.

(77)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(78)

Предвидените в член 107, параграф 1 критерии са кумулативни. По смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС една мярка представлява помощ само ако са изпълнени всички долупосочени условия. Финансовото подпомагане трябва:

(79)

С цел да направи оценка дали финансовите договорености, свързани с нискотарифната стратегия на летище ТМП, съдържат елемент на помощ, по-специално във връзка с преобразуването на свободния товарен хангар в нискотарифен терминал и последващия договор за наем с Airpro, Комисията трябва да прецени дали при подобни обстоятелства един инвеститор в условията на пазарна икономика би сключил същите или сходни търговски споразумения като Finavia (16).

(80)

Според установените принципи в съдебната практика Комисията трябва да съпостави поведението на Finavia с това на инвеститор в условията на пазарна икономика, който може да е воден от изгледи за дългосрочна доходност (17). Освен това, съгласно решението по делото Charleroi  (18), при оценяването на въпросните мерки Комисията следва да вземе предвид всички свързани характеристики на мерките и техния контекст. С други думи Комисията трябва да анализира решението на Finavia да обнови товарния хангар на летище ТМП и планираното изпълнение на нискотарифната стратегия на летище ТМП от страна на Airpro въз основа на интегриран подход, при който се вземат предвид всички характеристики на въпросните мерки.

(81)

В решението по делото Stardust Marine Съдът обяви, че, „[…], за да се провери дали държавата е действала като благоразумен инвеститор, работещ в условията на пазарна икономика, или не, е необходимо да се изходи от контекста на периода, през който са взети мерките за финансово подпомагане, с цел да се прецени икономическата рационалност на поведението на държавата и, следователно, да не се правят каквито и да било оценки въз основа на ситуацията на по-късен етап“ (19).

(82)

С оглед на прилагането на теста на инвеститора в условията на пазарна икономика Комисията трябва да изходи от контекста на периода, през който Finavia е взело решението за обновяване на свободния товарен хангар и последващото му отдаване под наем на Airpro — т.е. началото на 2003 г. Комисията трябва да базира своята оценка така също на информацията и допусканията, които са били на разположение на оператора, когато са били взети решенията за финансовите мерки по изпълнение на нискотарифната стратегия.

(83)

Финландските власти считат, че Finavia е действало рационално, като в доказателство на своите твърдения представят копие на предварителния бизнес план на Finavia и действителните резултати на Finavia и Airpro на летище ТМП.

(84)

В този контекст Комисията отбелязва, че товарният хангар на летище ТМП е останал свободен, след като DHL е прекратило своя договор за наем. Finavia е губело месечен наем в размер на приблизително […]. След няколко месеца е станало очевидно, че Finavia няма да може да привлече на летище ТМП друго дружество за превоз на товари по въздуха. Освен това нискотарифните авиокомпании не били склонни да използват Терминал 1 на летището, тъй като разходите за услугите по наземно обслужване били по-високи, отколкото тези авиокомпании били готови да приемат. Прогнозите за 2002 г. за авиационния транспортен сектор обаче показали голям потенциал за растеж на нискотарифните превозвачи като Ryanair — приблизително 30 % годишно.

(85)

Комисията отбелязва също така, че свободният товарен хангар е бил напълно амортизиран и разходите за обновяването с цел преобразуването му в нискотарифен пътнически терминал са възлезли на 760 612 EUR. Дори ако товарният хангар не е бил преобразуван в пътнически терминал, все пак на Finavia е щяло да се наложи да предприеме определени дейности по обновяването му в размер на приблизително 100 000 EUR.

(86)

Освен това Finavia е било задължено да поддържа пистата на летище ТМП на разположение за военни цели 24 часа на ден, 365 дни в годината. Следователно увеличеният ръст на движението на летището определено би могло да доведе до по-добро разпределение на ресурсите и намаляване на възможния свръхкапацитет. Същевременно разнообразяването на авиокомпаниите, които използват летището, би могло така също да понижи бизнес рисковете за летището (като риска от неизползван капацитет, ако някоя от авиокомпаниите прекрати своята дейност) и да повиши ефективността на използването на пистата.

(87)

Тази ситуация е обяснена в бизнес плана на Finavia за изпълнението на нискотарифната стратегия. Както е видно от сценария за най-лошия случай, изложен в бизнес плана на Finavia, се очаквало инвестиционният проект да има положителен принос: според очакванията средният марж на печалбата (20) щял да бъде около […] (вж. таблицата в съображение 20), което, според данните, с които разполага Комисията, в общи линии отговаря на маржовете на печалбата на други летища в Съюза (21). Комисията отбелязва също така, че предварителният бизнес план е основан на благоразумни допускания, довели до подценяване на приходите и надценяване на разходите през последните години от разглеждания период. Освен това в предварителния бизнес план не е взета предвид реализираната от Finavia печалба от такси за кацане, тъй като тяхната стойност е била извадена от очакваните приходи. Наред с това разходите за обновяването и съответното възнаграждение за инвестирания капитал са били отразени изцяло в заплащания наем от Airpro на Finavia, който също е бил изваден от очакваните приходи.

(88)

С цел да направи оценка на нискотарифната стратегия на Finavia и Airpro въз основа на интегриран подход експертът на Комисията консолидира приходите и разходите според предварителния бизнес план (основен сценарий). По-специално като приходи са взети предвид плащанията между дружествата (като наема, заплащан от Airpro на Finavia за използването на Т2, таксите за кацане и терминално навигационно обслужване). В следната таблица са обобщени изчисленията на приходите и разходите, свързани с изпълнението на нискотарифната стратегия на летище ТМП, както е описано по-горе, и техният принос към печалбата преди олихвяване и данъци („EBIT“) на консолидирано равнище (т.е. за Finavia и Airpro) през следващите десет години: […] (22)

(89)

Комисията отбелязва, че, въз основа на предварителния бизнес план и на положителната NPV (23), решението на Finavia за прилагане на нискотарифната стратегия на летище ТМП отговаря на поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика. Положителната NPV на нискотарифната стратегия е увеличила стойността на собствения капитал на Finavia. Комисията отбелязва освен това, че допусканията в предварителния бизнес план и очакваните резултати от нискотарифната стратегия допълнително са подкрепени от действителните положителни резултати от дейността на Airpro на летище ТМП (вж. по-специално таблицата в съображение 26). Освен това комбинираните действителни резултати на летище ТМП (като се вземат предвид финансовите резултати от дейността на Airpro и Finavia на летище ТМП, вж. таблиците в съображения 24 и 26) показват, че дейността на цялото летище е станала печеливша, благодарение на експлоатацията на нискотарифния терминал.

(90)

С оглед на горното Комисията може да заключи, че решението на Finavia за изпълнение на нискотарифна стратегия на летище ТМП и свързаните с тази стратегия финансови мерки отговарят на теста на инвеститора в условията на пазарна икономика и, следователно, при тях не е налице каквото и да било икономическо предимство, което не е съвместимо с нормалните пазарни условия.

(91)

Тъй като един от кумулативните критерии на член 107, параграф 1 от ДФЕС не е изпълнен, Комисията счита, че решението на Finavia да изпълни нискотарифната стратегия на летище ТМП и свързаните с нея финансови мерки не съдържат каквато и да било държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(92)

Що се отнася до възможното кръстосано субсидиране на Airpro от страна на Finavia (като загуба на приходи от наем или компенсиране на загуби от дейността), Комисията отбелязва, че предвид факта, че всички финансови мерки, свързани с нискотарифната стратегия на летище ТМП са основани на предварителен бизнес план в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, че Airpro заплаща пазарен наем за използването на Т2, че всички разходи за дейността на Airpro на летище ТМП се покриват от таксите, които заплащат авиокомпаниите, използващи Т2 (т.е. Ryanair) и че дейността на Finavia на летище ТМП е печеливша само поради експлоатацията на Т2, може да се изключи кръстосано субсидиране на Airpro от страна на Finavia.

(93)

Що се отнася до споразумението между Airpro и Ryanair, финландските власти завиха, че Airpro е действало като оператор в условията на пазарна икономика в подобна ситуация. Ако случаят е такъв, Ryanair не е било облагодетелствано от споразумението и не е налице каквато и да било държавна помощ.

(94)

Когато прави преценка дали споразумението е сключено при нормални пазарни условия, Комисията трябва да провери дали в сходни обстоятелства едно летище, функциониращо при нормални условия на пазарна икономика и водено от изгледи за дългосрочна доходност, би сключило същите или сходни търговски споразумения като Airpro (24). Освен това Комисията трябва да анализира очакваното въздействие на споразумението върху дейността на Airpro и Finavia на летище ТМП въз основа на интегриран подход, като вземе предвид всички характеристики на въпросната мярка (25).

(95)

С цел прилагане на теста на частния инвеститор Комисията трябва да изходи от контекста на периода, през който е подписано споразумението. Комисията трябва също така да базира своята оценка на информацията и допусканията, които са били на разположение на оператора при подписването на споразумението. Airpro е подписало споразумението с Ryanair на 3 април 2003 г. със срок на валидност […].

(96)

Според споразумението Ryanair се е задължило да стартира своята дейност на летище ТМП с […] престоя за обслужване дневно. На тази база Ryanair е очаквало да обслужва приблизително […] заминаващи пътници от летище ТМП през първите 12 месеца и приблизително […] заминаващи пътници през следващите 12 месеца. В споразумението е предвидена тарифа с таксите на престой за обслужване, в зависимост от дневната честота на полетите (вж. по-специално таблиците в съображение 43). Средната цена за един престой за обслужване (на база на три полета дневно) е […]. В следната таблица са съпоставени таксите, заплащани от авиокомпаниите, които използват Т1 на летище ТМП, и средната цена, заплащана от Ryanair:

(97)

Комисията отбелязва, че Ryanair заплаща същите такси за кацане, терминално навигационно обслужване и сигурност, както и авиокомпаниите, използващи Т1 на летище ТМП. Според предоставената от финландските власти информация Ryanair не е освободено от пътническа такса. Единствената разлика в цената, която Ryanair заплаща, е свързана с плащаните такси за терминално (пътническо) обслужване и наземно обслужване. Качеството на предоставяните услуги на Ryanair и неговите пътници на Т2 обаче е по-ниско от качеството на услугите, предоставяни на Т1, като реализираното намаление на основните разходи, по-специално разходите за персонал, представлява приблизително […] от общите разходи на Airpro (включително заплащаните на Finavia наем, такси за кацане и за терминално навигационно обслужване). За разлика от Т1, на Т2 се поддържа нисък брой на персонала, като едни и същи служители извършват различни операции, свързани с регистрацията (check-in), проверки по сигурността и наземното обслужване. Според предоставената от летището информация на експерта на Комисията разходите за персонал на Т2 са с около […] по-ниски, отколкото на Т1. Освен това Комисията отбелязва, че заплащаните от Ryanair летищни такси за терминално (пътническо) обслужване и наземно обслужване са едва с около […] по-ниски от таксите, заплащани на Т1. Отклонението между икономиите на разходи (около […]) и разликата в таксите, заплащани от авиокомпаниите, използващи двата терминала (около […]) отразява допълнителния марж на печалбата, реализиран от Airpro (около […], вж. също така таблицата в съображение 20). Следователно Комисията счита, че разликата между заплащаните от Ryanair такси на Т2 и тези, заплащани на Т1, е основателна.

(98)

Въз основа на горното Airpro е могло да прогнозира приходите, които предстои да бъдат реализирани по споразумението с Ryanair. Airpro е допуснало, че през година 1 Ryanair ще извършва по […] престоя за обслужване дневно с коефициент на натоварване […]; считано от година 2 се очаквало, че Ryanair ще извършва по […] престоя за обслужване дневно за останалия срок на валидност на споразумението при същия коефициент на натоварване като през година 1. В резултатът са взети предвид приходите на Airpro от аеронавигационно обслужване и други приходи (включително приходите от автомобилния паркинг и т.н.). Разходите на Airpro за срока на валидност на споразумението са изчислени приблизително въз основа на прогнозните разходи за изпълнението на нискотарифната стратегия на летище на ТМП. Например разходите за персонала се очаквало да бъдат […] на престой за обслужване (и […], изчислени на база на престоите за обслужване на въздухоплавателни средства на ден).

(99)

В следната таблица са обобщени изчисленията на приходите и разходите, свързани със споразумението, и положителния принос на споразумението върху стойността на собствения капитал на Airpro през срока на неговата валидност. Тези изчисления са базирани на представения от финландските власти бизнес план и на посочените по-горе допускания. […] (26)

(100)

Комисията отбелязва че през срока му на валидност се очаквало споразумението с Ryanair да генерира положителен принос за стойността на собствения капитал на Airpro, благодарение на NPV в размер на 0,5 млн. EUR. Освен това се очаквало цялостната дейност на Airpro и Finavia на летище ТМП да бъде положителна през срока на валидност на споразумението.

(101)

Комисията отбелязва също така, че приходите от споразумението покриват всички разходи на Airpro на летище ТМП и всички разходи на Finavia, свързани със споразумението. В настоящия случай подходът за изчисление на пълната стойност включва цената на капитала (т.е. разходите за амортизиране на летищната инфраструктура) и разходите за дейността (като разходи за персонал, енергия, материали и т.н.). Той включва също така разходите за мерки за сигурност и безопасност, които могат да представляват мерки, попадащи в рамките на отговорностите за изпълнение на публичната политика, която не би била счетена за икономическа дейност по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следователно изчислената NPV е подценена и положителният принос на споразумението може в действителност да е дори по-голям.

(102)

Комисията отбелязва, че, въз основа на предварителния бизнес план, решението на Airpro — като дъщерно дружество на Finavia — да сключи въпросното споразумение с Ryanair отговаря на поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика. Комисията отбелязва също така, че допусканията в предварителния бизнес план и очакваните резултати от споразумението са подкрепени също така от действителните положителни резултати от дейността на Airpro на летище ТМП (вж. по-специално таблицата в съображение 26). Освен това комбинираните действителни финансови резултати на летище ТМП (като се вземат предвид финансовите резултати от дейността на Airpro и на Finavia на летище ТМП, вж. по-специално таблиците в съображения 24 и 26) показват, че са станали печеливши както операциите на нискотарифния терминал, така също и тези на летището като цяло.

(103)

Въз основа на горното Комисията стига до заключението, че решението на Airpro да сключи въпросното споразумение с Ryanair отговаря на теста на инвеститора в условията на пазарна икономика и, следователно, при него не са налице каквито и да било икономически предимства, които да не са съвместими с нормалните пазарни условия.

(104)

Тъй като кумулативните критерии на член 107, параграф 1 от ДФЕС не са изпълнени, Комисията счита, че в споразумението от 3 април 2003 г. между Airpro и Ryanair не е налице каквато и да било държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/40

(1)

На 27 февруари 2011 г. влезе в сила законът, преобразуващ наредба – закон № 225 от 29 декември 2010 г. в закон, който предоставя възможност за отсрочване на плащането на транш за налог на мляко и млечни продукти, дължим от италианските млекопроизводители по схемата за плащания на траншове, одобрена с Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г. относно съвместимостта с Общия пазар на помощ, която Италианската република възнамерява да предостави на италиански млекопроизводители (1), (2). С писмо от 17 март 2011 г. Комисията поиска от италианските власти допълнителна информация по въпроса.

(2)

Италианските власти изпратиха тази допълнителна информация на Комисията с писмо от 24 юни 2011 г., заведено на 29 юни 2011 г.

(3)

След проверка на информацията, предоставена от италианските власти, и като се има предвид фактът, че отлагането на съответното плащане е било направено без Комисията да бъде уведомена предварително за него или без да е дала разрешение, Комисията е информирала италианските власти с факс от 14 октомври 2011 г. за откриването на процедура за помощ с референтен номер SA.33726 (2011/NN)., за която не е постъпило уведомление.

(4)

С писмо от 11 януари 2012 г. Комисията уведоми Италия за своето решение за откриване на процедура по член 108, параграф 2 от Договора във връзка с гореспоменатото отсрочване и програмата за плащания на траншове, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, изменено с допълване на отсрочването, което представлява нова помощ (SA.33726 (11/C)]). С писмото бе поискан коментар от италианските власти относно откриването на процедурата в рамките на един месец.

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията поиска от заинтересованите страни да представят своите бележки относно въпросната помощ.

(6)

Комисията получи коментари от всички заинтересовани страни и ги предаде на Италия, като ѝ даде възможност за отговор.

(7)

С електронно писмо от 13 февруари 2012 г. Постоянното представителство на Италия в Европейския съюз препрати на Комисията писмо от италианските власти с искане за двумесечно удължаване на срока за коментарите относно откриването на процедурата. Срокът беше удължен със съобщение, изпратено с факс от 21 февруари 2012 г.

(8)

С електронни писма от 26 април 2012 г. и 27 април 2012 г. италианското Постоянно представителство в Европейския съюз изпрати на Комисията отговора на италианските власти във връзка с откриването на процедурата по член 108, параграф 2 от Договора.

(9)

Италианските власти не направиха коментар на бележките на заинтересованите страни.

(10)

В член 1 от Решение 2003/530/ЕО се отбелязва следното:

„Помощта, която Италианската република възнамерява да предостави на млекопроизводителите, като сама извърши плащането към Общността на сумата, която те дължат на Общността поради допълнителния налог за млякото и млечните продукти за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г. и като разреши на тези производители да върнат дълга си посредством разсрочено безлихвено плащане за няколко години, по изключение се приема за съвместима с вътрешния пазар, при условие, че:

(11)

Закон № 10/2011 въвежда в член 1 от наредба-закон № 225 от 29 декември 2010 г. параграф 12 duodecies, предвиждащ отсрочването до 30 юни 2011 г. на плащането на транша от налога за мляко, дължим до 31 декември 2010 г. Разходите за това отсрочване бяха поети от отпусната обща сума от бюджета в размер на 5 млн. EUR, предназначена за различни цели.

(12)

В писмо от 24 юни 2011 г. италианските власти уточниха, че безвъзмездните средства, съответстващи на тази мярка, ще бъдат считани като част от помощта de minimis за Италия, предвидена по Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО (4) към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (5).

(13)

Комисията реши да открие процедура по член 108, параграф 2 от Договора на следните основания:

(14)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти за първи път докладваха за прилагането на системата на разсрочените плащания на налозите за мляко и млечни продукти, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, като поясниха, че по схемата има 11 271 бенефициери. От тях 9 965 (т.е. 88,41 %) са платили навреме своите траншове за налозите, дължими към 31 декември 2010 г.1 291 бенефициери са направили това до изтичането на удължения срок, а 15 не са извършвали никакви плащания поради изключването им от програмата.

(15)

Италианските власти след това поясниха, че за да бъде изчислена безвъзмездната помощ, равняваща се на получената от бенефициерите помощ при отсрочването, се отчита лихвеният процент за периода между 1 януари 2011 г. и датата на реалното плащане на траншовете, които са обект на отсрочване, като е използван тримесечният Euribor към 1 октомври 2010 г., плюс 100 базисни пункта (1,942 %). Резултатът от изчисленията сочи безвъзмездна помощ в размер на между 0,08 EUR и 694,19 EUR. Освен това той показва, че 1 187 от 1 291 бенефициери при отсрочването са се възползвали от помощ в размер на по-малко от 100 EUR. Според властите тези данни показват, че отсрочването на плащането по Закон № 10/2011 не е компрометирало безпроблемното управление на плащанията чрез траншове, което продължава да бъде в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/530/ЕО, което се доказва от факта, че само 11,45 % от производителите, участващи във въпросната програма, са се възползвали от отсрочването.

(16)

По тези причини италианските власти потвърждават, както се посочва в писмото от 24 юни 2011 г. (вж. параграф 13 по-горе), че разрешеното отсрочване по отношение на плащането на налога представлява помощ de minimis. Те също така посочват, че са определили, че индивидуалният таван по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1535/2007 е спазен в пълна степен, както и таванът от 320 505 000 EUR за период от три данъчни години, определен за Италия съгласно същия регламент, както и че безвъзмездните средства, равостойни на отсрочването на плащане, възлизат на общо 50 877,41 EUR. И накрая, те отбелязват, че са били в процес на проверка на спазването на тези тавани, като се вземат под внимание другите схеми за помощ de minimis, разрешени през 2009, 2010 и 2011 г.

(17)

Що се отнася до становището на Комисията, че помощта, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, трябва да бъде счетена, като се има предвид нейното естество и извънреден характер, за еднократна максимална помощ, която не може да бъде комбинирана с каквато и да било друга мярка, италианските власти на първо място подчертаха, че с въпросното решение е признато наличието на извънредни обстоятелства, които са мотивирали Съвета да счете помощта за съвместима с член 107 от Договора, ако бъдат изпълнени някои условия. Те също така подчертаха факта, че при извършените проверки е установено, че програмата за плащане на траншове, съответства на разпоредбите на Решение 2003/530/ЕО, тъй като всички производители са направили седмия транш с изключение на 15, които вече са били отпаднали от схемата. Според италианските власти извънредният характер на обстоятелствата, водещи до приемането на Решение 2003/530/ЕО, сам по себе си не създава пречки за достъпа до всякакво друго подпомагане на получателите на одобрената от Съвета помощ. Договорът посочва само споменатите по-горе извънредни обстоятелства без да ограничава по никакъв начин характера на разрешената помощ или подробните правила за нейното прилагане; той само поставя дерогацията от член 107 и разпоредбите по член 109 от Договора в зависимост от единодушно прието решение на Съвета. В този конкретен случай извънредният характер на ситуацията, довела до приемането на Решение 2003/530/ЕО, се отразява в пълна степен в начина, по който въпросно решение е прието, а именно - с единодушие, и се отнася по-скоро до обстоятелствата, изискващи одобряването на помощта, отколкото до самата помощ.

(18)

Италианските власти също така твърдят, че отлагането на плащането представлява помощ de minimis и следователно трябва да бъде счетено като отделна мярка, като се има предвид ниската му популярност сред производителите, ниската стойност на съответните суми и липсата на промени в програмата за плащане на траншове, чиято структура си остава същата — както що се отнася до общия брой на траншовете, така и до крайния срок.

(19)

И накрая, италианските власти още веднъж подчертават, че съгласно наредбата на италианското министерство от 30 юли 2003 г. за прилагане на Решението на Съвета, от участниците в програмата за плащане на вноски се изисква да се откажат от всякакви правни искове по отношение на плащането на дължимите налози, като длъжниците, които не извършват плащания, се изключват от програмата. Италианските власти твърдят, че това условие предполага откриването на процедури за принудително събиране на вземания, което ще накара производителите да подадат нови жалби. Ето защо е уместно да бъдат избягвани правни спорове за възстановяване на много малки суми чрез производства, които струват повече от исканите възстановявания. В тази връзка италианските власти се позовават на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (7), в който се посочва, че при наличието на оправдателна причина, държавите членки могат да вземат решение да не изискват връщане на сумите, ако вече направените или евентуалните разходи по връщането на сумата надхвърлят размера на подлежащата на връщане сума. Според тях тази разпоредба може да бъде приложена по аналогия и за настоящия казус. Във всеки случай подобни разпоредби се предвиждат и в член 25, параграф 4 от Закон № 289/2002 (финансовият закон за 2003 г.) в съответствие с които сумата от 12 EUR се счита за малка сума и не е предмет на възстановяване. От всички възползвали се от отсрочването бенефициери 559 са получили по-малко от тази сума.

(20)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти представиха списък на бенефициерите на отсроченото плащане и сумата на помощта, която всеки един от тях е получил.

(21)

На 7 март 2012 г. Комисията получи коментари от трета страна относно откриването на процедурата.

(22)

Заинтересованите страни най-вече искаха да знаят причината, поради която Комисията е ограничила откриването на процедурата до отсрочването на плащането, предвидено съгласно Закон № 10/2011, а не включва в нея и разпоредбите на член 40а от Закон № 122/2010, които предвиждат отсрочване на плащането на траншовете, платени по допълнителна програма за плащане чрез траншове, установена от Закон № 33/2009, и призоваха Комисията съответно да разшири обхвата на процедурата. В тази връзка заинтересованата страна отбелязва, че вече е подадена жалба до Комисията относно разпоредбите на член 40а от Закон № 122/2010, а Комисията е приключила преписката по нея.

(23)

На 10 март 2012 г. Комисията получи коментари от втора заинтересована страна относно откриването на процедурата.

(24)

Въпросната заинтересована страна насочи вниманието на Комисията към разпоредбите на член 1, параграф 4 от Наредба-закон № 16/2012, които разрешават на предприятията, изпитващи финансови затруднения, да плащат дължимите суми посредством редовни траншове. Тя поиска Комисията да се намеси, като отбеляза, че тези мерки не са съвместими с единния пазар.

(25)

На 14 март 2012 г. Комисията получи коментари от още една заинтересована страна относно откриването на процедурата.

(26)

В тези коментари заинтересованата страна се позовава на Наредба-закона № 16/2012, като подчертава произтичащите от нея различия в третирането на земеделските производители, а също така и точността на данните, използвани от AGEA (Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura — италианската разплащателна агенция), за изчисляването на допълнителния налог.

(27)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар

(28)

Въпросната мярка, а именно помощта, свързана с отсрочването на плащането (отпускането на средства, равнозначно на безлихвен заем, вж. параграф 13, второ тире по-горе), а също и новата помощ, произтичаща от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО (неплатени лихви за вече направените годишни траншове и все още неплатени главница и лихва за оставащите години до изтичането на срока на плащането чрез траншове, т.е. до 31 декември 2017 г.) (нова помощ, вж. параграф 13, трето тире) попада под следното определение:

(29)

Отговорност за мярката носи държавата, тъй като тя произтича от националното законодателство; тя е финансирана чрез публични средства в смисъл, че с разрешаването на отсрочване на плащане на годишен транш, установено в Решение 2003/530/ЕО, и с утвърждаването на нова помощ чрез това отсрочване, италианската държава се е отказала за определен период от време от парична сума, която е можело да бъде използвана за други цели.

(30)

Тази ситуация облагодетелства някои предприятия, по-специално млекопроизводителните стопанства.

(31)

Тя също може да окаже влияние и върху търговията, като се има предвид пазарната позиция на Италия (8).

(32)

Също така тя има потенциала да наруши условията на конкуренция, тъй като предприятията, които са се възползвали от нея, са си подсигурили предимство (отсрочването не се облага с лихва и следователно е равнозначно на безлихвен заем), което не може да бъде придобито при обичайните пазарни условия и което поставя съответното предприятие в по-облагодетелствана позиция спрямо предприятията, които не ползват отсрочване (9).

(33)

Като се има предвид обаче допълнителната информация, предоставена от италианските власти в отговор на откриването на процедура по член 108, параграф 2 от Договора, трябва да се установи дали въпросната мярка може да бъде счетена за помощ de minimis в съответствие с Регламент (ЕО) 1535/2007 и следователно да не бъде смятана за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(34)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти поясняват, че лихвата, свързана с отлагането на плащанията, е между 0,08 и 694,19 евро. Те също така заявяват, че направените проверки сочат, че определеният за Италия таван за последните три финансови години не е надхвърлян, но че те все пак ще проверят, дали остава риск индивидуалните тавани да бъдат надхвърлени в случай на натрупване на помощи de minimis за финансовите 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

(35)

Комисията може да отбележи със сигурност, че сумата на лихвите, свързани с отсрочването, разглеждани сами по себе си, не надхвърлят сумата от 7 500 EUR по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1535/2007. Тя също отбелязва, че общата сума, предоставена чрез отсрочването, а именно 50 877,41 EUR, не е довела до надхвърляне на тавана от 320 505 000 EUR, разрешен на Италия в приложението към Регламента. Независимо от това, Комисията не разполага с нова информация, която да покаже, че индивидуалният таван от 7 500 EUR не е надхвърлен в нито един от случаите, също като се вземе предвид цялата помощ de minimis, получена от даден бенефициер за периода от три финансови години, тъй като към 26 април 2012 г. тя не е получила никаква информация от италианските власти, извършващи тези проверки. Тя следователно не може да направи заключението, че индивидуалният таван за помощите е бил спазен във всички случаи, особено като се има предвид, че Комисията трябва да вземе под внимание новата помощ, произтичаща от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО. На практика тя трябва да направи цялостна проверка на въпросната мярка (т.е на помощта, получена в резултат на разрешаването на отсрочването, което е равнозначно на отпускането на безлихвен заем, и на новата помощ, която произтича от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО): сериозен брой бенефициери (над 1 250) са се възползвали от това отсрочване, а сумата на помощта също включва част от основната сума (т.е. сумата, която съответства на годишните вноски, дължими на 31 декември за годините 2013 г., 2014, 2015, 2016 и 2017 г.) плюс лихвата, която далеч надхвърля лихвата, свързана с отсрочването на плащането, посочена в аргументацията на италианските власти.

(36)

Член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1535/2007 също предвижда, че „помощите de minimis не могат да бъдат кумулирани с държавни помощи за същите приемливи разходи, ако такова кумулиране води до интензитет на помощта, който надхвърля интензитета, определен от правото на Общността за специфичните за всеки отделен случай обстоятелства.“

(37)

В тази връзка Комисията вече даде знак чрез откриването на процедурата по член 108, параграф 2 от Договора, че това отсрочване е в допълнение към одобрената от Съвета помощ, която следва да бъде разглеждана като максималната сума, която може да бъде отпусната при тези обстоятелства.

(38)

Италианските власти също така споделят виждането, че отлагането на плащането следва да бъде счетено като отделна мярка, като се има предвид ниската му популярност сред производителите, ниската стойност на съответните суми и липсата на промени в програмата за плащане на траншове, чиято структура си остава същата — както що се отнася до общия брой на траншовете, така и до крайния срок.

(39)

Комисията не споделя това виждане. Наистина, ясно е, че отсрочването на плащането е пряко свързано с възстановяването, чието извършване на траншове е предвидено по-подробно в Решение 2003/530/ЕО. В член 1, параграф 1, първо тире от това решение се посочва ясно, че връщането става чрез равни по размер годишни траншове. За отсрочването следователно не може да бъде смятано, че няма никаква връзка със системата на траншовете, установена в Решение 2003/530/ЕО.

(40)

Италианските власти също оспорват факта, че разрешената от Съвета помощ представлява максималната сума, която може да бъде отпускана на млекопроизводителите. Те споделят виждането, че въпросното решение признава наличието на извънредни обстоятелства, водещи до одобрението на програмата за възстановявания на траншове, но този извънреден характер сам по себе си не оправдава лишаването на бенефициерите от всякаква друга помощ, тъй като в Договора само се посочват извънредните обстоятелства, без обаче да се ограничава естеството на разрешената помощ или подробните правила за нейното прилагане. В този конкретен случай извънредният характер на ситуацията, довела до приемането на Решение 2003/530/ЕО на Съвета, се отразява в пълна степен в начина, по който въпросно решение е прието, а именно - с единодушие, и се отнася по-скоро до обстоятелствата, изискващи одобряването на помощта, отколкото до самата помощ.

(41)

Комисията не споделя виждането на италианските власти. Всъщност въпреки че според член 108, параграф 2, трета алинея от Договора „[…] Съветът с единодушие може да реши, че помощта […] се счита за съвместима с вътрешния пазар […], ако такова решение може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства“, а в съображение 8 на Решение 2003/530/ЕО се посочва, че съществуват извънредни обстоятелства, които оправдават считането на помощта за съвместима с общия пазар, остава фактът, че самият Съвет, в оперативната част от решението, предвижда, че помощта се смята за съвместима с вътрешния пазар по изключение, а не като се имат предвид извънредните обстоятелства.“ Терминът „извънредно“ ясно указва намерението на Съвета да обърне внимание на отпускането на помощта, като ѝ приписва уникален характер въпреки наличието на извънредни обстоятелства, както се посочва в съображение 8. Въпреки че посоченото от италианските власти единодушие може наистина да показва, че процедурата е извънредна, то не повдига въпроса за уникалния характер на помощта, както е посочено в Решението.

(42)

С оглед на факта, че одобрената от Съвета помощ, като се има предвид нейния уникален характер, представлява максималната допустима сума при дадените обстоятелства, т.е. равностойността помощ в размер на 100 %, добавянето на отсрочване на плащането би довело до автоматичното прилагане на разпоредбите на член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1535/2007, което означава, че предоставеното отсрочване не може да бъде счетено за съответстващо на обхвата на въпросния регламент и следователно представлява държавна помощ. Неговата съвместимост с вътрешния пазар трябва да бъде оценена с оглед на действащите правила в областта на конкуренцията към момента на разрешаването на отсрочването, както и съвместимостта на новата помощ, произтичаща от нарушението на Решение 2003/530/ЕО.

(43)

Правилата за конкуренция, които са били в сила при разрешаването на отсрочването, се съдържат в Насоки на Общността относно държавните помощи в сектор селско и горско стопанство за периода 2007-2013 г.

(44)

Позицията на италианските власти, изразена в електронно писмо от 26 април 2012 г., се основава на аргумента, че на отсрочването на плащането следва да се гледа като на част от схемата de minimis. Ето защо властите не представят никакво обяснение на съвместимостта на отсрочването на плащането с вътрешния пазар или пък на неговото излизане от обхвата на Решение 2003/530/ЕО в светлината на правилата, изложени в посочените по-горе насоки.

(45)

Комисията следователно не разполага с нова информация, която да разсее съмненията, които е имала при откриването на предвидената в член 108, параграф 2 от Договора процедура. Помощта, свързана с отсрочването на плащанията, а следователно и новата помощ, която е в разрез с Решение 2003/530/ЕО, следователно представляват едностранна помощ, която има за цел единствено да подобри финансовото състояние на производителите без да допринася за развитието на отрасъла. Тя следователно представлява оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на точка 15 от посочените по-горе насоки.

(46)

В съответствие с Договора и със съдебната практика на Съда на ЕС, ако бъде установено, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар, Комисията е упълномощена да реши дали съответната държава трябва да отмени или промени помощта (10). Съдебната практика на Съда на ЕС също предвижда, че задължението на държавата да отмени помощ, която Комисията смята за несъвместима с вътрешния пазара, е предназначено за възстановяването на предишно положение. В тази връзка Съдът заявява, че целта е постигната, след като получателят върне отпуснатите му суми, като по този начин то загубва предимството, което е придобил спрямо пазарните конкуренти, и се възстановява ситуацията преди изплащането на помощта (11).

(47)

В съответствие с тази съдебна практика в член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (12) се посочва, че когато трябва да бъдат взети неблагоприятни решения за неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяването на помощта от бенефициера (в настоящия казус — всички бенефициери, които са се възползвали от отсрочването на плащането).

(48)

От Италия следователно се изисква да вземе всички необходими мерки за възстановяване на несъвместимата с правилата помощ от всички бенефициери. В съответствие с параграф 42 от Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решения на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (13), Италия има на разположение четири месеца от влизането в сила на настоящото решение, за да приложи неговите разпоредби. Необходимо е да се плати лихва за сумите, които ще бъдат възстановени, изчислена въз основа на Регламент (ЕО) No 794/2004 от 21 април 2004 година за изпълнение на Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (14).

(49)

Настоящото решение се прилага незабавно, по-специално що се отнася до възстановяването на несъвместимите с правилата отпуснати индивидуални помощи.

(50)

Като се има предвид прекалено тесния контекст, при който е била отпусната помощта (помощта е била добавена към програма, която е част от одобрен от Съвета пакет), и обстоятелствата около помощта (нарушаването на Решение 2003/530/ЕО за тези, които са се възползвали от отсрочването на плащането, докато помощта вече е била одобрена по изключение от Решението), следните суми следва да бъдат възстановени от онези страни, които са се възползвали от отсрочването на плащането:

(51)

Значението, което отдават италианските власти на ниската стойност на сумите, които следва да бъдат възстановени, и рискът от нови жалби на производителите пред националните съдилища не променят факта, че държавната помощ, която не отговаря на изискванията за прибягване към предвидените член 107 от Договора дерогации и която следователно е несъвместима с вътрешния пазар, следва да бъде върната от бенефициерите с цел възстановяване на условията на конкуренция отпреди отпускането на помощта. Съдебната практика на Съда на ЕС действително показва, че отпадането на неправомерната помощ, която е била обявена за несъвместима с вътрешния пазар, е логичният резултат от неправомерността, тъй като единствената причина за връщането е да се възстанови състоянието отпреди помощта (15). Целта за възстановяването на предишното състояние е постигната, когато неправомерната помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, е изплатена от бенефициера и когато вследствие на това последният е бил лишен от получените предимства спрямо пазарните конкуренти. В такива случаи ситуацията преди отпускането на помощта се смята за възстановена (16).

(52)

Освен това, що се отнася до ниската стойност на сумите за възстановяване, италианските власти изглежда ограничават обхвата на възстановяването само до лихвата, която трябва да бъде добавена към годишното плащане за годината, за която е отсрочването. Възстановяването обаче, което засяга само онези, които реално са се възползвали от отсрочването на плащането, трябва да включва цялата помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, в допълнение към дължимата лихва (вж. параграф 50 по-горе).

(53)

И накрая, аргументът, с който производителите биха могли да обжалват пред националните съдилища, не може да бъде счетен за уместен, тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, самата възможност за вътрешни затруднения, дори и непреодолимите, не може да оправдае неизпълнението от страна на държава членка на задължения, произтичащи от правото на Съюза (17).

(54)

Ето защо Италия може да приложи правилата de minimis, приложими към селскостопанския сектор за възстановяването на индивидуалната помощ от страна на бенефициерите, които изпълняват всички изисквания на приложимия регламент de minimis (Регламент (ЕО) № 1535/2007) по времето, когато е била отпусната неправомерната помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Параграф 49 от Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решения на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (18) предвижда, че от държавата членка се изисква подробен анализ на всяка индивидуална помощ, отпусната въз основа на въпросната схема. За да бъде определена точната сума на помощта, която следва да бъде възстановена от всеки отделен бенефициер по схемата, Италия следователно трябва да установи степента, до която помощта е била отпусната за конкретен проект, който към момента на отпускането на помощта е удовлетворявал всички условия на регламента за групово освобождаване или на схема за помощи, одобрена от Комисията. В такива случаи държавите членки могат също да кандидатстват за прилагането по същество на критериите de minimis, приложими към момента на отпускането на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар помощ, която е предмет на решение за възстановяване по член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 от 7 май 1998 година относно о прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (19). Съгласно този критерий отпуснатата индивидуална помощ съгласно това решение не представлява помощ за бенефициерите, които към момента на отпускането са отговаряли на условията, посочени в действащия регламент за de minimis (Регламент (ЕО) № 1535/2007).

(55)

Що се отнася до коментарите, направени от първата заинтересована страна (параграф 22), Комисията подчертава, че отлагането на плащането по член 40а от Закон № 122/2010 за транш, платим по допълнителна програма за плащане на траншове, установена от Закон 33/2009, не е обхванато от процедурите по настоящото решение, тъй като той не засяга програмата за допълнителни траншове, установена с Решение 2003/530/ЕО.

(56)

Що се отнася до коментарите, направени от другите две заинтересовани страни относно Наредба-закон № 16/2012 (параграфи 24 и 26), Комисията понастоящем ги проверява. Тя обаче споделя становището, че те трябва да бъдат проверени отделно с оглед на административната ефективност, наред с другото, свързана с факта, че обединяването на двете процедури чрез тяхното разширяване и прилагането на всички съпътстващи административни формалности значително ще отложи закриването на процедурите по настоящото решение.

(57)

Комисията смята, че Италия е приложила неправомерно отсрочване на въпросното плащане, като е направила неправомерна и помощта, свързана с него (вж. по-горе параграф 13, трето тире), както и новата схема за помощи, определена в нарушение на Решение 2003/530/ЕО (вж. параграф 13, трето тире). Ето защо нито една помощите не може да бъде смятана за съвместима с единния пазар, тъй като италианските власти не са предоставили никаква информация, която да указва съвместимост съгласно правилата за конкуренция, приложими за селскостопанския отрасъл (вж. параграфи 43 до 45). (Те само твърдят, че отсрочването на плащането следва да бъде разглеждано самостоятелно, т.е. без да отчитат въздействието върху Решение 2003/530/ЕО и може да бъде счетено като схема de minimis). Комисията следователно не е в състояние да разсее съмненията, които е имала при откриването на предвидената в член 108, параграф 2 от Договора процедура.

(58)

Несъвместимата помощ следва да бъде възстановена от съответните бенефициери, с други думи — от онези, които вече са се възползвали от въпросното отсрочване,

a)

лихва, свързана с отсрочване на плащането на транш за налог, дължим към 31 декември 2010 г., плюс натрупаните просрочени задължения до датата на възстановяването;

б)

натрупаната лихва по годишните траншове, дължима към 31 декември на 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. (главницата за тези годишни траншове бе платена преди отсрочването на плащането в нарушение на решението на Съвета) в допълнение към лихвите за просрочените плащания, натрупани до датата на възстановяването;

в)

натрупаните лихви по годишни траншове, дължими към 31 декември 2011 г. и 2012 г. (няма информация, че главницата не е бил платен до изтичането на срока), в допълнение към просрочените плащания, натрупани до датата на възстановяването;

г)

главницата и лихвата, свързана с годишните траншове, дължими към 31 декември на 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г., последната дата от графика за възстановяването в съответствие с решението на Съвета.

а)

списък на бенефициерите, които са получили помощ по схемите по член 1, и сумите получени от всеки от тях по съответната схема;

б)

обща сума (главница и лихва), подлежаща на възстановяване от всеки бенефициер, който е получил помощ, която не може да бъде обхваната от правилото de minimis.

в)

подоробно описание на вече предприетите и предвидени мерки за съобразяване с настоящото решение;

г)

документи, удостоверяващи, че бенефициерите са получили иск за връщане на помощта.

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/49

(1)

Мандатът на членовете на управителния съвет на Техническия център за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, удължен с Решение № 2/2013 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС (5), изтече на 21 август 2013 г.

(2)

Следователно е необходимо да се назначат нови членове,

—

проф. Eric TOLLENS

—

проф. Baba Y. ABUBAKAR

—

проф. Augusto Manuel CORREIA

—

г-жа Helena JOHANSSON

—

д-р Faustin R. KAMUZORA

—

проф. Clement K. SANKAT

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/50

(1)

С второто преразглеждане на Споразумението АКТБ—ЕС бе изменено неговото приложение III с цел да бъде преразгледана мисията на Техническия център за аграрно и селско сътрудничество (ЦРЗ), както и с цел да бъде изяснено и укрепено управлението на тази организация, по-специално надзорът, упражняван от Комитета на посланиците, и отговорностите на Изпълнителния съвет.

(2)

С Решение № 2/2010 на Съвета на министрите АКТБ—ЕС (4) бе установено временното прилагане на второто изменение на Споразумението АКТБ—ЕС считано от 31 октомври 2010 г.

(3)

Вследствие на това уставът на Техническия център за аграрно и селско сътрудничество (ЦРЗ) (наричан по-долу „Центърът“) следва да бъде съответно изменен.

(4)

Съгласно член 3, параграф 5 от приложение III към Споразумението АКТБ—ЕС Комитетът на посланиците приема устава на Центъра. Следователно е уместно Комитетът да приеме решение с тази цел,

19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/55