ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2013.297.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 297

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 56
7 ноември 2013 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 година относно баланса на сектор Парично-финансови институции (преработен текст) (ЕЦБ/2013/33)

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1072/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 година относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции (преработен текст) (ЕЦБ/2013/34)

51

 

*

Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 година относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (преработен текст) (ЕЦБ/2013/38)

73

 

*

Регламент (ЕС) № 1074/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 година относно изискванията за статистическа отчетност за пощенски джиро институции, които приемат депозити от непарични финансови институции — резиденти на еврозоната(ЕЦБ/2013/39)

94

 

*

Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 година относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (преработен текст) (ЕЦБ/2013/40)

107

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

7.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 297/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1071/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 24 септември 2013 година

относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (преработен текст)

(ЕЦБ/2013/33)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (2), и по-специално член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 25/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2008/32) (3) е изменян съществено. Тъй като предстоят още изменения, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (4), той следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

С оглед на изпълнението на своите задачи Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изисква да се изготвя консолидиран баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ). Главната цел на тази информация е да предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) пълна статистическа картина на паричната динамика в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като една икономическа територия. Тази статистика обхваща агрегираните финансови активи и пасиви по отношение на салдата и транзакциите на базата на пълен и хомогенен сектор „ПФИ“ и съвкупност от отчетни единици и се изготвя редовно. Необходими са също достатъчно подробни статистически данни, за да се осигури трайна аналитична полза от паричните агрегати и техните кореспондиращи позиции в еврозоната.

(3)

В съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и съгласно условията, установени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“), от ЕЦБ се изисква да приема регламенти, доколкото това е необходимо за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, определени в Устава на ЕСЦБ, а в някои случаи, установени в разпоредбите, приети от Съвета съгласно член 129, параграф 4 от Договора.

(4)

Член 5.1 от Устава на ЕСЦБ изисква ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), да събира необходимата статистическа информация от компетентните национални власти или пряко от стопанските субекти с цел осъществяването на задачите на ЕСЦБ. Член 5.2 от Устава на ЕСЦБ предвижда, че националните централни банки осъществяват, доколкото това е възможно, задачите, описани в член 5.1.

(5)

Член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или изцяло да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнение на изискванията ѝ за статистическа отчетност. Член 6, параграф 4 предвижда, че ЕЦБ може да приема регламенти, определящи условията, съгласно които може да бъде упражнявано правото да се проверява или да се извършва принудително събиране на статистическа информация.

(6)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква от държавите членки сами да се организират в областта на статистиката и изцяло да си сътрудничат с ЕСЦБ, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от член 5 от Устава на ЕСЦБ.

(7)

Би било уместно, ако НЦБ събират от действителната съвкупност от отчетни единици необходимата статистическа информация за изпълнение изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност като част от по-широкообхватна рамка за статистическа отчетност, която НЦБ установяват съгласно своите отговорности в съответствие с правото на Съюза или националното право, или установената практика и която обслужва други статистически цели, при условие че изпълнението на изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ не е застрашено. Това може също да намали разходите по отчитането. За да се насърчи прозрачността, е подходящо в тези случаи да се информират отчетните единици, че данните се събират за изпълнението на други статистически цели. В специални случаи ЕЦБ може да разчита на статистическа информация, събирана за такива други цели, за изпълнение на изискванията ѝ.

(8)

Статистическите изисквания са най-подробни, когато контрагентите са част от сектора на държателите на парични средства. Подробни данни се изискват относно: а) задължения по депозити по подсектор и матуритет, класифицирани допълнително по валута, за да се позволи по-задълбочен анализ на развитието на компонентите на чуждестранната валута, включени в паричен агрегат М3, и да се улесни изследването, отнасящо се до степента на заменяемост между чуждестранна валута и деноминираните в евро компоненти на паричен агрегат М3; б) кредити по подсектор, матуритет, цел на използване, актуализация на лихвения процент и валута, тъй като тази информация се счита за съществена за целите на паричния анализ; в) позиции спрямо други ПФИ, доколкото това е необходимо, за да позволи нетирането на салдата между ПФИ или да се изчисли резервната база; г) позиции спрямо резиденти извън еврозоната („Останал свят“) за „депозити с договорен матуритет над две години“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ и „репо-сделки“, за да се изчисли резервната база, подчиняваща се на условията на положително резервно съотношение; д) позиции спрямо „Останал свят“ за общите задължения по депозити, за да се съберат данни за външните контрагенти; e) задължения по депозити и кредити спрямо „Останал свят“ с оригинален матуритет под и над една година за целите на платежния баланс и на финансовите сметки.

(9)

За целите на събирането на статистическа информация относно портфейлите от ценни книжа на ПФИ съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (5), НЦБ отчитат на тримесечие на база ценна книга по ценна книга. НЦБ могат да комбинират изискванията за отчетност съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) в случаите, когато това може да намали разходите по отчитането на кредитните институции. НЦБ могат да позволяват на фондовете на паричния пазар (ФПП) да се отчитат в съответствие с Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (6), така че да облекчат натовареността на управителите на фондове.

(10)

Финансовите транзакции се изчисляват от ЕЦБ като разликата между салдата на отчетните дати в края на месеца, от които се изваждат промените, възникващи от въздействия, които не са резултат от транзакциите. Изискването, отнасящо се до отчетните единици, не обхваща промените в обменните курсове, които се изчисляват от ЕЦБ или от НЦБ, след консултация с ЕЦБ, от данните за салдата валута по валута, предоставени от отчетните единици, или корекциите от прекласификации, събрани от самите НЦБ, чрез използване на различни източници на информация, които са вече на разположение.

(11)

Член 5 от Регламент (ЕО) № 2531/98 оправомощава ЕЦБ да приема регламенти или решения за освобождаване на институции от изискванията за минимални резерви, за определяне на условията за изключване или приспадане на задълженията, дължими на някоя друга институция от резервната база, и за създаване на различни резервни съотношения за определени категории задължения. Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 2531/98 ЕЦБ има правото да събира от институциите информацията, необходима за прилагането на изискванията за минимални резерви, и да проверява точността и качеството на информацията, която институциите предоставят, за да докажат спазването на изискванията за минимални резерви. За да се намалят общите разходи по отчитането, е желателно статистическата информация, отнасяща се до месечния баланс, да се използва и за редовното изчисляване на резервната база на кредитните институции, подлежащи на системата на минимални резерви на ЕЦБ, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (7).

(12)

Определянето на конкретни процедури, които следва да се прилагат в случаите на сливания, отнасящи се до кредитни институции, е необходимо, за да се уточнят задълженията на тези институции по отношение на задължителните резерви.

(13)

ЕЦБ изисква информация относно дейностите на ПФИ по секюритизация, за да тълкува развитието на кредитите и заемите в еврозоната. Тази информация също така допълва данните, отчетени съгласно Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (ЕЦБ/2013/40) (8).

(14)

Въпреки че се признава, че регламентите, приети от ЕЦБ съгласно член 34.1 от Устава на ЕСЦБ, не дават никакви права и не налагат никакви задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическо отчитане, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(15)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, както са установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(16)

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„парично-финансова институция“ (ПФИ) означава резидентно предприятие, което принадлежи към някой от следните сектори:

1.

„Централни банки“; и

2.

„Други ПФИ“, които включват

а)

„Депозитни институции“:

i)

кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (9), и

ii)

депозитни институции, различни от кредитни институции, които са:

други финансови институции, които са основно ангажирани с финансово посредничество и чиято дейност е да получават депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, а не само от ПФИ (степента на заменяемост между инструментите, емитирани от други ПФИ, и депозитите, вложени в кредитни институции, определя тяхната класификация като ПФИ); и за собствена сметка, поне от икономическа гледна точка, предоставят кредити и/или инвестират в ценни книжа; или

институции за електронни пари, които са основно ангажирани с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари; или

б)

фондове на паричния пазар (ФПП) съгласно член 2;

б)

„отчетна единица“ и „резидент“ имат същите значения съгласно определението в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

в)

„съответна НЦБ“ е НЦБ на държавата членка от еврозоната, в която ПФИ е резидент;

г)

„дружество със специална инвестиционна цел“ (ДСИЦ) има същото значение съгласно определението в член 1 от Регламент (ЕС) № 1075/2013 (ЕЦБ/2013/40);

д)

„секюритизация“ означава транзакция, която е: а) традиционна секюритизация съгласно определението в член 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013; и/или б) секюритизация съгласно определението в член 1 от Регламент (ЕС) № 1075/2013 (ЕЦБ/2013/40), която включва разпореждане с кредитите, които са секюритизирани по отношение на ДСИЦ;

е)

„институция за електронни пари“ и „електронни пари“ имат същото значение съгласно определенията в член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10);

ж)

„намаление на стойността“ означава пряко намаляване на балансовата стойност на кредит по баланса в резултат на влошаване на качеството му;

з)

„отписване на стойността“ означава намаление на пълната балансова стойност на кредит, водещо до премахването му от баланса;

и)

„предоставящо услуги лице“ означава ПФИ, която управлява базови кредити по секюритизацията или кредити, които иначе са били прехвърлени по отношение на събирането на главницата и лихвата от длъжници;

й)

„разпореждане с кредит“ означава икономическо прехвърляне на кредит или на съвкупност от кредити от отчетната единица на приобретател, постигнато чрез прехвърляне на собственост или чрез синдикиране;

к)

„придобиване на кредит“ означава икономическо прехвърляне на кредит или на съвкупност от кредити от прехвърлител на отчетната единица, постигнато чрез прехвърляне на собственост или чрез синдикиране;

л)

„вътрешногрупови позиции“ означава позиции между депозитни институции от еврозоната, които принадлежат към същата група, състояща се от дружество майка и от всичките му пряко или непряко контролирани членове на групата резиденти в еврозоната;

м)

институция от „опашката“ означава малка ПФИ, на която е била предоставена дерогация съгласно член 9, параграф 1;

н)

„отписване“ означава премахване на кредит или на част от кредит от салдата, отчетени в съответствие с части 2 и 3 от приложение I, включително неговото премахване поради прилагането на дерогацията, посочена в член 9, параграф 4.

Член 2

Идентифициране на ФПП

Като ФПП се третират предприятията за колективно инвестиране, които отговарят на всички посочени по-долу критерии, при което:

а)

преследват инвестиционната цел да поддържат главница на фонд и да осигуряват възвръщаемост, съизмерима с лихвените проценти на инструментите на паричния пазар;

б)

инвестират в инструменти на паричния пазар, които отговарят на критериите за инструменти на паричния пазар, определени в Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (11) или в депозити в кредитни институции, или като алтернатива, гарантират, че ликвидността и стойността на портфейла, в който инвестират, са оценени на еквивалентна основа;

в)

гарантират, че инструментите на паричния пазар, в които инвестират, са с високо качество съгласно определеното от управляващото дружество. Качеството на инструмент на паричния пазар се определя, inter alia, въз основа на следните фактори:

i)

кредитното качество на инструмента на паричния пазар;

ii)

естеството на категориите активи, представени от инструмента на паричния пазар;

iii)

за структурирани финансови инструменти, оперативния риск и риска, свързан с контрагента, присъщи на структурираната финансова транзакция;

iv)

ликвидния профил;

г)

гарантират, че техният портфейл има среднопретеглен матуритет не повече от шест месеца и среднопретеглен срок на живот не повече от дванадесет месеца (в съответствие с приложение I, част 1, раздел 2);

д)

представят ежедневно нетна стойност на активите и изчисление на цената на техните акции/дялови единици, както и ежедневно записване и обратно изкупуване на акции/дялови единици;

е)

ограничават инвестициите в ценни книжа до такива с остатъчен матуритет до датата на обратно изкупуване, по-малък от или равен на две години, при условие че оставащият срок до датата на следваща актуализация на лихвения процент е по-малък от или равен на 397 дни, при което ценните книжа с плаващ лихвен процент следва да се актуализират спрямо лихвен процент или индекс на паричния пазар;

ж)

ограничават инвестициите в други предприятия за колективно инвестиране до такива, отговарящи на определението на ФПП;

з)

не поемат преки или непреки капиталови или стокови експозиции, включително чрез деривати, и използват деривати само в съответствие със стратегията на фонда за инвестиране на паричния пазар. Деривати, които водят до валутна експозиция, могат да бъдат използвани само с цел хеджиране. Инвестиции в ценни книжа, които не са в основна валута, са разрешени, при условие че валутната експозиция е изцяло хеджирана;

и)

имат постоянна или променлива нетна стойност на активите.

Член 3

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от ПФИ, резиденти на територията на държавите членки от еврозоната (в съответствие с част 1 от приложение II).

2.   ПФИ, включени в действителната съвкупност от отчетни единици, подлежат на пълни изисквания за статистическа отчетност, освен ако не се прилага дерогация, предоставена съгласно член 9.

3.   Лицата, които отговарят на определението за ПФИ, попадат в обхвата на настоящия регламент, дори и ако са изключени от обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

4.   За целите на събирането на статистическа информация относно постоянното пребиваване на притежателите на акции/дялови единици във ФПП, както е посочено в приложение I, част 2, раздел 5.7, действителната съвкупност от отчетни единици се състои също от други финансови посредници, с изключение на застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (ДФП), съобразно дерогациите по член 9, параграф 2, буква в). За целите на настоящия регламент НЦБ могат да съставят и поддържат списък с ДФП, които са част от действителната съвкупност от отчетни единици, в съответствие с принципите, изложени в приложение I, част 2, раздел 5.7.

Член 4

Списък на ПФИ за статистически цели

1.   Изпълнителният съвет съставя и поддържа списък на ПФИ за статистически цели, като взема предвид изискванията по отношение на честотата и сроковете, които произтичат от използването на списъка в контекста на системата на минималните резерви на ЕЦБ. Списъкът на ПФИ за статистически цели съдържа графа, в която се вписва дали спрямо институциите се прилага или не системата за минимални резерви на ЕЦБ. Списъкът на ПФИ е постоянно актуализиран, точен и доколкото е възможно, хомогенен и достатъчно стабилен за статистически цели.

2.   Достъпът до списъка на ПФИ за статистически цели и до неговите актуализации се предоставя от НЦБ и ЕЦБ на отчетните единици по подходящ начин, включително чрез електронни средства, чрез интернет или по искане на отчетните единици, на хартиен носител.

3.   Списъкът на ПФИ за статистически цели е само за сведение. Ако обаче последният достъпен вариант на списъка е неточен, ЕЦБ не налага санкции на лицето, което не е изпълнило надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото то е разчитало добросъвестно на неточния списък.

Член 5

Изисквания за статистическа отчетност

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици отчита пред НЦБ на държавата членка, в която ПФИ е резидент: а) месечните салда, свързани с баланса в края на месеца, и б) месечните агрегирани корекции от преоценки. Агрегираните корекции от преоценки се отчитат по отношение на отписвания и намалявания на стойността на кредитите, съответстващи на кредитите, и обхващащи ценовите преоценки на ценни книжа. Допълнителни данни за дадени показатели в баланса се отчитат на тримесечие или ежегодно. НЦБ могат да събират тримесечните данни ежемесечно, ако това улеснява процеса на изготвянето на данни. Изискуемата статистическа информация е уточнена в приложение I.

2.   НЦБ могат да събират изискуемата статистическа информация относно ценните книжа, които са емитирани и държани от ПФИ, на база ценна книга по ценна книга, доколкото данните, посочени в параграф 1, могат да се изведат в съответствие с минималните статистически стандарти, посочени в приложение IV.

3.   ПФИ отчитат в съответствие с минималните изисквания, посочени в приложение I, част 4, таблица 1А, месечни корекции от преоценки по отношение на пълния набор от изискуеми от ЕЦБ данни. НЦБ могат да събират допълнителни данни, които не са обхванати от минималните изисквания. Тези допълнителни данни могат да се отнасят до разбивките, отбелязани в таблица 1А, които са различни от „минималните изисквания“.

4.   ЕЦБ може да изисква обяснителна информация за корекциите в „прекласификациите и другите корекции“, събрани от НЦБ.

5.   ЕЦБ може да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в настоящия регламент, в съответствие с Решение ЕЦБ/2010/10 от 19 август 2010 г. относно неизпълнението на изискванията за статистическа отчетност (12).

Член 6

Допълнителни изисквания за статистическа отчетност за секюритизация на кредити и други прехвърляния на кредити

ПФИ отчитат следното:

а)

нетния поток на секюритизации на кредити и други прехвърляния на кредити, извършени през отчетния период, в съответствие с част 5, раздел 2 от приложение I;

б)

салдата в края на периода и финансовите транзакции, с изключение на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити през съответния период по отношение на секюритизирани и отписани кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги лице в съответствие с част 5, раздел 3 от приложение I. НЦБ могат да разширят обхвата на тези изисквания за отчетност спрямо всички отписани кредити, обслужвани от ПФИ, които са били секюритизирани или прехвърлени по друг начин;

в)

салдата в края на тримесечието по отношение на всички кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги по секюритизация лице, в съответствие с част 5, раздел 4 от приложение I;

г)

при прилагането на международен счетоводен стандарт 39 (МСС 39), международен стандарт за финансовo отчитане 9 (МСФО 9) или други подобни национални счетоводни правила, салдата в края на периода по отношение на кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация, които не са отписани от баланса, в съответствие с част 5, раздел 5 от приложение I.

Член 7

Срокове

1.   НЦБ решават кога и с каква периодичност да получават данните от отчетните единици, за да спазват посочените по-долу срокове, вземайки предвид, където е уместно, изискванията за сроковете на системата за минимални резерви на ЕЦБ, като съответно се задължават да информират отчетните единици.

2.   Месечната статистика се предава от НЦБ на ЕЦБ до края на работния ден на 15-ия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните.

3.   Тримесечната статистика се предава от НЦБ на ЕЦБ до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на тримесечието, за който се отнасят данните.

Член 8

Счетоводни правила за целите на статистическата отчетност

1.   Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, счетоводните правила, които ПФИ прилагат за целите на отчитането съгласно настоящия регламент, са предвидените при въвеждането в националното законодателство на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (13), както и в други приложими международни стандарти.

2.   Задълженията по депозити и кредитите се отчитат по техните номинални салда в края на месеца. Отписвания и намалявания на стойността, определени от съответните счетоводни практики, се изключват от тази сума. Задълженията по депозити и кредитите не се нетират спрямо всички други активи или пасиви.

3.   Без да се засягат счетоводните практики и договореностите за нетиране, използвани най-често в държавите членки от еврозоната, всички финансови активи и пасиви се отчитат за статистически цели на брутна база.

4.   НЦБ могат да позволят отчитането на провизираните кредити без провизиите и отчитането на закупените кредити по цената, договорена по времето на тяхното придобиване, при условие че такива практики на отчитане се прилагат от всички резидентни отчетни единици.

Член 9

Дерогации

1.   Дерогации могат да се предоставят на малки ПФИ, както следва:

а)

НЦБ могат да предоставят дерогации на малки ПФИ, при условие че техният общ дял в националния баланс на ПФИ по отношение на салдата не надхвърля 5 %;

б)

по отношение на кредитните институции дерогациите, посочени в буква а), имат за последица намаляване на изискванията за статистическа отчетност на кредитните институции, по отношение на които се прилагат тези дерогации, без да се засягат изискванията за изчисляване на минимални резерви, както са посочени в приложение III;

в)

по отношение на малки ПФИ, когато се прилага дерогацията, посочена в буква а), НЦБ продължават като минимум да събират данни, свързани с общия баланс, поне с годишна честота, така че да може да се извършва наблюдение върху общия дял в националния баланс на ПФИ на институциите от „опашката“;

г)

без да се засяга буква а), НЦБ могат да предоставят дерогации на кредитни институции, които не се ползват от режима, установен в букви а) и б), с цел намаляване на техните изисквания за отчетност до изискванията, установени в част 6 от приложение I, при условие че техният общ дял в националния баланс на ПФИ по отношение на салдата не надхвърля нито 10 % от националния баланс на ПФИ, нито 1 % от баланса на ПФИ от еврозоната;

д)

НЦБ проверяват своевременно изпълнението на условията, посочени в букви а) и г), за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, дадена дерогация с действие от началото на всяка година;

е)

малките ПФИ могат да изберат да не се ползват от дерогациите и вместо това да изпълняват пълните изисквания за отчетност.

2.   Дерогации могат да се предоставят на ФПП от НЦБ, както следва:

а)

НЦБ могат да предоставят дерогации на ФПП от изискванията за статистическа отчетност, предвидени в член 5, параграф 1, при условие че вместо това ФПП отчитат балансовите данни в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38), при спазване на следните изисквания:

i)

ФПП отчитат тези данни на месечна база в съответствие с „комбинирания подход“, предвиден в приложение I към Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38), и в съответствие с изискванията за спазване на сроковете, предвидени в член 9 от него; и

ii)

ФПП отчитат месечните салда в края на месеца по акции/дялови единици във ФПП в съответствие с изискванията за спазване на сроковете, предвидени в член 7, параграф 2;

б)

НЦБ могат да предоставят дерогации на ФПП и от следните изисквания за статистическа отчетност:

i)

да предоставят общите позиции за: 1) депозити на централни банки и депозитни институции и кредити, отпуснати на такива; 2) депозити на всичките сектори на контрагентите, с изключение на сектора на нефинансовите предприятия, и кредити, отпуснати на такива, с разбивка по първоначален матуритет; и 3) вътрешни за еврозоната трансгранични депозити и кредити с разбивка по държава и по сектор;

ii)

да предоставят общата натрупана лихва за кредити и депозити;

iii)

да предоставят позиции за активите и пасивите спрямо секторите на застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове поотделно;

iv)

да предоставят информация за вътрешногруповите позиции, кредити и депозити;

в)

НЦБ могат да предоставят дерогации по отношение на изисквания за статистическа отчетност относно постоянното пребиваване на притежателите на акции/дялови единици във ФПП:

i)

ако акции/дялови единици във ФПП се емитират за първи път или ако развитието на пазара налага промяна във възможността или комбинацията от възможности за отчитане, съгласно определението в приложение I, част 2, раздел 5.7, буква б), НЦБ могат да предоставят дерогации за срок от една година по отношение на изискванията за статистическа отчетност, предвидени в приложение I, част 2, раздел 5.7; или

ii)

ако изискуемата статистическа информация относно постоянното пребиваване на притежателите на акции/дялови единици във ФПП е събрана от други налични източници в съответствие с приложение I, част 2, раздел 5.7. НЦБ проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, съгласувано с ЕЦБ, дадена дерогация с действие от началото на всяка година.

3.   Дерогации могат да се предоставят по отношение на отчитането на корекции от преоценки за ФПП, както следва:

а)

без да се засяга параграф 1, НЦБ могат да предоставят дерогации по отношение на отчитането на корекции от преоценки за ФПП, премахвайки всяко изискване към ФПП да отчитат корекциите от преоценки;

б)

НЦБ могат да предоставят дерогации по отношение на честотата и сроковете за отчитане на ценовите преоценки на ценни книжа и да изискват тези данни на тримесечна база и в същите срокове, както за данните за салдата, отчитани на тримесечна база, при спазването на следните изисквания:

i)

отчетните единици, използващи различни методи за оценка, предоставят на НЦБ съответната информация за практиките за оценка, включително количествени индикации за процента на държаните от тях такива инструменти; и

ii)

когато е извършена значителна ценова преоценка, НЦБ имат правото да изискат от отчетните единици да предоставят допълнителна информация, свързана с месеца, в който тя е извършена;

в)

НЦБ могат да предоставят дерогации по отношение на отчитането на ценовите преоценки на ценни книжа, включително предоставяне на пълно освобождаване от такова отчитане, на кредитни институции, които отчитат месечните салда на ценни книжа на база ценна книга по ценна книга, при спазването на следните изисквания:

i)

отчетената информация включва, за всяка ценна книга, нейната отчетна стойност по баланса; и

ii)

за ценни книжа без публично достъпни идентификационни кодове отчетената информация включва информация относно категорията на инструмента, матуритета и емитента, която е достатъчна поне за получаване на разбивките, определени като „минимални изисквания“ в част 5 от приложение I.

4.   Дерогации могат да се предоставят на ПФИ по отношение на статистическото отчитане на кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация.

На ПФИ, прилагащи международен счетоводен стандарт 39 (МСС 39), международен стандарт за финансовo отчитане 9 (МСФО 9) или други подобни национални счетоводни правила, може да бъде разрешено от тяхната НЦБ да изключат от салдата, изискуеми съгласно части 2 и 3 от приложение I, кредитите, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация в съответствие с националните практики, при условие че тези практики се прилагат от всички резидентни ПФИ.

5.   НЦБ могат да предоставят на ПФИ дерогации по отношение на отчитането на определени тримесечни салда, отнасящи се до държави членки извън еврозоната.

Ако данните, събрани на по-високо ниво на агрегиране, показват, че позициите спрямо контрагенти, резиденти в някоя държава членка извън еврозоната, или позициите спрямо валутата на държава членка извън еврозоната, не са от съществено значение, НЦБ може да реши да не изисква отчитане по отношение на такава държава членка. НЦБ уведомява своите отчетни единици за всяко такова решение.

Член 10

Минимални стандарти и национални правила за отчитане

1.   Отчетните единици спазват изискванията за статистическа отчетност, приложими спрямо тях в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

2.   НЦБ определят и прилагат, в съответствие с националните изисквания, правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват изискуемата статистическа информация и позволяват да бъде извършена точна проверка за изпълнение на минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

Член 11

Сливания, разделяния и преобразувания

В случай на сливане, разделяне или друго преобразуване, което може да окаже влияние върху изпълнението на статистическите задължения на действителната отчетна единица, тя информира съответната НЦБ веднага след като намерението да осъществи подобна операция стане публично известно и в разумен срок преди операцията да бъде осъществена, за процедурите, които са запланувани в изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за статистическа отчетност.

Член 12

Използване на отчетената статистическа информация за целите на минималните резерви

1.   Статистическата информация, отчетена от кредитните институции в съответствие с настоящия регламент, се използва от всяка кредитна институция за изчисляване на резервната ѝ база в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). По-конкретно всяка кредитна институция използва тази информация за проверка на изпълнението на изискванията за нейните задължителни резерви през периода на поддържане.

2.   Данните относно резервната база за институциите от „опашката“ за три периода на поддържане на резервите се основават на данните от края на тримесечния период, събрани от НЦБ в рамките на 28 работни дни след края на тримесечието, за което се отнасят.

3.   Специалните правила по прилагането на системата за минимални резерви на ЕЦБ, предвидени в приложение III, имат предимство пред разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) в случай на колизия.

4.   За да се улесни управлението на ликвидността на ЕЦБ и на кредитните институции, задължителните резерви се потвърждават най-късно на първия ден от периода на поддържане; по изключение обаче може да възникне необходимост кредитните институции да отчетат ревизии по отношение на резервната база или задължителните резерви, които са били потвърдени. Процедурите за потвърждаване или признаване на задължителните резерви не засягат задължението на отчетните единици да отчитат винаги вярна статистическа информация и да ревизират във възможно най-кратки срокове невярната статистическа информация, която вече са отчели.

Член 13

Проверка и принудително събиране

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява тези права. По-специално, НЦБ упражняват това право, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

Член 14

Първо отчитане

1.   Първото отчитане съгласно настоящия регламент започва с данни за декември 2014 година.

2.   Първото отчитане съгласно настоящия регламент по отношение на клетките в приложение I, част 3, таблица 3, съответстващи на държавите членки от еврозоната, започва с данните за първото тримесечие след датата на приемане на еврото от тях.

3.   Първото отчитане съгласно настоящия регламент по отношение на клетките в приложение I, част 3, таблици 3 и 4, съответстващи на държавите членки извън еврозоната, започва с данните за първото тримесечие след датата на тяхното присъединяване към Съюза. Ако съответната НЦБ реши да не изиска първо отчитане на незначителни данни съвместно с тримесечните данни след датата на присъединяване на съответната държава членка или държави членки към Съюза, отчитането започва 12 месеца след уведомяване на отчетните единици от НЦБ, че данните са изискуеми.

Член 15

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 25/2009 (ЕЦБ/2008/32) се отменя, считано от 1 януари 2015 г.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, изложена в приложение VI.

Член 16

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2015 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 24 септември 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14.

(4)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6.

(6)  Виж. стр. 73 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.

(8)  Виж. стр. 107 от настоящия брой на Официален вестник.

(9)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7.

(11)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.

(12)  ОВ L 226, 28.8.2010 г., стр. 48.

(13)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Въведение

Статистическата система за държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), обхващаща баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ), се състои от следните два основни елемента:

а)

списък на ПФИ за статистически цели (вж. част 1 за идентифициране на определени ПФИ); и

б)

спецификация на статистическата информация, отчитана от тези ПФИ ежемесечно, тримесечно или ежегодно (вж. части 2, 3, 4, 5, 6 и 7).

С цел получаване на пълна информация относно балансите на ПФИ е необходимо също да се установят определени изисквания за статистическа отчетност по отношение на инвестиционни фондове (ИФ), различни от тези на паричния пазар, и на други финансови посредници, с изключение на застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (наричани по-долу „ДФП“), когато извършват финансови дейности с акции/дялови единици във фондове на паричния пазар (ФПП). Тази статистическа информация се събира чрез националните централни банки (НЦБ) от ПФИ и от ИФ и ДФП в съответствие с част 2 и съгласно националните правила, които се основават на хармонизираните определения и класификации, посочени в член 1 и приложение II.

Паричните средства обхващат банкноти и монети в обращение и други парични задължения (депозити и други финансови инструменти, които са близки заместители на депозитите) на ПФИ. Кореспондиращите позиции на паричните средства обхващат всички други показатели в баланса на ПФИ. ЕЦБ събира също данни за финансовите транзакции, изведени от салдата и от други данни, включително данни за корекции от преоценки, отчетени от ПФИ (вж. част 5).

Статистическата информация, изисквана от ЕЦБ, е обобщена в част 8.

ЧАСТ 1

Идентифициране на определени ПФИ

РАЗДЕЛ 1

Идентифициране на определени ПФИ на база на принципите на заменяемост на депозити

1.1.

Финансовите институции, различни от кредитни институции, които емитират финансови инструменти, считани за близки заместители на депозити, се класифицират като ПФИ, при условие че те отговарят на определението за ПФИ по отношение на другите аспекти. Класифицирането се базира на критериите за заменяемост на депозитите, т.е. дали задълженията се класифицират като депозити, което се определя от техните ликвидност, комбинирани характеристики на прехвърляемост, конвертируемост, сигурност и продаваемост и като се има предвид, когато е подходящо, първоначалният им матуритет.

Тези критерии за заменяемост на депозитите се прилагат също за определяне дали задълженията следва да се класифицират като депозити, освен ако за тези задължения съществува отделна категория.

1.2.

За целите както на определяне на заменяемостта на депозитите, така и на класифицирането на задълженията като депозити:

а)

прехвърляемостта се отнася до възможността за мобилизиране на средства, инвестирани в даден финансов инструмент, чрез използването на платежни средства, като например чекове, нареждания за преводи, директни дебити или други подобни средства;

б)

конвертируемостта се отнася до възможността за и до разходите по конвертиране на финансови инструменти в парични средства или в прехвърляеми депозити; загубата на фискални предимства в случаите на такава конвертируемост може да се приеме за санкция, която намалява степента на ликвидност;

в)

сигурност означава да се знае предварително точната капиталова стойност на даден финансов инструмент, изразена в национална валута;

г)

ценните книжа, котирани и търгувани редовно на организиран пазар, се считат за продаваеми. За акциите на предприятия за колективно инвестиране от отворен тип няма пазар в общоприетия смисъл на думата. Независимо от това инвеститорите знаят ежедневните котировки на акциите и могат да теглят средства на тази цена.

РАЗДЕЛ 2

Спецификации за критериите за идентифициране на ФПП:

За целите на член 2:

а)

инструментът на паричния пазар се счита с високо кредитно качество, ако му е присъден един от двата най-високи възможни краткосрочни кредитни рейтинга от всяка призната агенция за кредитен рейтинг, която е оценила този инструмент, или ако не е оценен, инструментът е с равностойно качество съгласно установеното чрез вътрешния процес на определяне на кредитни рейтинги на управляващото дружество. Когато призната агенция за кредитен рейтинг разделя своя най-висок краткосрочен кредитен рейтинг на две категории, тези два рейтинга се считат за една категория и следователно за най-високия възможен рейтинг;

б)

фондът на паричния пазар може като изключение от изискването по буква а) да държи държавна емисия поне с инвестиционен рейтинг, при което „държавна емисия“ означава инструменти на паричния пазар, които са емитирани или гарантирани от органи на централната, регионалната или местната власт, централна банка на държава членка, ЕЦБ, Съюза или Европейската инвестиционна банка;

в)

при изчисляване на среднопретегления срок на живот за ценни книжа, включително структурирани финансови инструменти, изчисляването на матуритета се основава на остатъчния матуритет до обратното изкупуване на инструментите. Когато обаче финансов инструмент включва пут опция, датата на упражняване на пут опцията може да бъде използвана вместо законния остатъчен матуритет, само ако по всяко време са изпълнени следните условия:

i)

пут опцията може да бъде свободно упражнена от управляващото дружество на датата на нейното упражняване;

ii)

цената на упражняване на пут опцията остава близка до очакваната стойност на инструмента на следващата дата на упражняване;

iii)

инвестиционната стратегия на ФПП предполага съществуване на голяма вероятност опцията да бъде упражнена на следващата дата на упражняване;

г)

при изчисляване на среднопретегления срок на живот и на среднопретегления матуритет се вземат предвид влиянието на финансовите дериватни инструменти, депозитите и техниките за ефективно управление на портфейла;

д)

„среднопретеглен матуритет“ означава мярка за средната продължителност на времето до матуритета на всички базови ценни книжа във фонда, претеглена така, че да отразява относителния дял във всеки от държаните инструменти, допускайки, че матуритетът на инструменти с плаващ лихвен процент е времето, оставащо до датата на следваща актуализация на лихвения процент спрямо лихвения процент на паричния пазар, а не оставащото време преди момента, в който трябва да се погаси стойността на главницата на ценните книжа. На практика среднопретегленият матуритет се използва за измерване на чувствителността на ФПП към променящите се лихвени проценти на паричния пазар;

е)

„среднопретеглен срок на живот“ означава среднопретеглен остатъчен матуритет на всяка държана във фонда ценна книга, представляващ времето до пълното погасяване на главницата, независимо от лихвения процент и без дисконтиране. За разлика от изчисляването на среднопретегления матуритет, изчисляването на среднопретегления срок на живот за ценните книжа с плаващ лихвен процент и структурираните финансови инструменти не позволява използването на дати на актуализация на лихвения процент, а вместо това използва единствено посочения краен матуритет на ценната книга. Среднопретегленият срок на живот се използва за измерване на кредитния риск, като колкото повече се отлага изплащането на главницата, толкова по-голям е кредитният риск. Среднопретегленият срок на живот също така се използва за ограничаване на ликвидния риск;

ж)

„инструменти на паричния пазар“ означава инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар и които са ликвидни и имат стойност, която може да бъде точно определена по всяко време;

з)

„управляващо дружество“ означава дружество, чиято обичайна дейност е управление на портфейла на ФПП.

ЧАСТ 2

Баланс (месечни салда)

За съставянето на паричните агрегати и кореспондиращите позиции на еврозоната ЕЦБ изисква данните от таблица 1, както следва:

1.   Категории инструменти

а)   Пасиви

Съответните категории инструменти са: валута в обращение, задължения по депозити, емитирани акции/дялови единици във ФПП, емитирани дългови ценни книжа, капитал и резерви и други пасиви. За да се отделят паричните от непаричните задължения, задълженията по депозитите също се разбиват на овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет, депозити, договорени за ползване след предизвестие и споразумения за обратно изкупуване (репо-сделки). Вижте определенията в приложение II.

б)   Активи

Съответните категории инструменти са: пари в брой, кредити, държани дългови ценни книжа, собствен капитал, акции в инвестиционни фондове, дълготрайни активи и други активи. Вижте определенията в приложение II.

2.   Разбивка по матуритет

Крайните граници на първоначалния матуритет са заместители на по-подробна информация за инструмента в случаите, когато финансовите инструменти не са напълно сравними между различните пазари.

а)   Пасиви

Крайните граници на матуритетните интервали или на периодите на предизвестие са: за депозити с договорен матуритет — една година и две години първоначален матуритет; а за депозити, договорени за ползване след предизвестие — тримесечно и двугодишно предизвестие. Репо-сделките не са с матуритетна разбивка, тъй като това са обикновено много краткосрочни инструменти, т.е. обикновено по-малко от три месеца първоначален матуритет. Дълговите ценни книжа, емитирани от ПФИ, са с разбивка на една и две години. Не се изисква разбивка по матуритет за акциите/дяловите единици, емитирани от ФПП.

б)   Активи

Крайните граници на матуритетните интервали са: за кредити, отпуснати от ПФИ на резиденти на еврозоната (различни от ПФИ) по подсектор, и допълнително за кредитите, отпуснати от ПФИ на домакинствата, по предназначение — при матуритетните интервали от една година и пет години; и за позициите на ПФИ в дългови ценни книжа, емитирани от други ПФИ, намиращи се в еврозоната — при матуритетните интервали от една година и две години, за да се даде възможност позициите в този инструмент между ПФИ да се нетират при изчисляването на паричните агрегати.

3.   Разбивка по предназначение и отделно идентифициране на кредити, предоставени на еднолични търговци/сдружения без юридически статус

Кредити, предоставени на домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, се разбиват допълнително по предназначение на кредита (потребителски кредити, жилищни кредити, други кредити). В рамките на категорията „Други кредити“ кредити, предоставени на еднолични търговци/сдружения без юридически статус, следва да се идентифицират отделно (вж. определенията на категориите инструменти в част 2 от приложение II и определенията на сектори в част 3 от приложение II). НЦБ могат да отменят изискването за отделно идентифициране на кредити, предоставени на еднолични търговци/сдружения без юридически статус, ако тези кредити съставляват по-малко от 5 % от общото кредитиране на домакинства на държавата членка от еврозоната.

4.   Разбивка по валути

За балансови показатели, които могат да се използват при съставянето на паричните агрегати, салдата в евро се идентифицират поотделно, така че ЕЦБ има възможността да дефинира паричните агрегати по отношение на салдата, деноминирани във всички валути комбинирано или само в евро.

5.   Разбивка по сектор и постоянно пребиваване на контрагентите

5.1.

Съставянето на паричните агрегати и техните кореспондиращи позиции на еврозоната, изисква да се идентифицират тези контрагенти на територията на еврозоната, които формират сектора на държателите на парични средства. За тази цел контрагентите НПФИ се разделят, както е изложено в преразгледаната Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена от Регламент (ЕС) № 549/2013 (вж. част 3 от приложение II), на сектор „Държавно управление“ (S.13), като централното държавно управление (S.1311) е идентифицирано отделно в общите задължения по депозити, и други резидентни сектори. За да се изчисли месечното секторно дезагрегиране на паричните агрегати и позициите, кореспондиращи на кредитите, другите резидентни сектори се разбиват допълнително на следните подсектори: инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124), други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127), застрахователни (осигурителни) дружества (S.128), пенсионни фондове (S.129), нефинансови предприятия (S.11) и домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15). Прави се допълнително разграничаване между контрагенти, които са ДСИЦ, и централни клирингови контрагенти в рамките на обединените сектори на контрагентите (S.125 + S.126 + S.127). За еднолични търговци/сдружения без юридически статус вижте раздел 3. По отношение на общия размер на задълженията по депозити и депозитните категории „депозити с договорен матуритет над две години“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ и „репо-сделки“ се прави допълнително разграничаване между кредитни институции, други контрагенти на ПФИ и централно държавно управление за целите на системата за минимални резерви на ЕЦБ.

5.2.

По отношение на общия размер на задълженията по депозити и категорията активи „общ размер на кредитите“ се прави допълнително разграничаване за централни банки (S.121) и депозитни институции без централната банка (S.122) и за банките и небанковите институции от сектор „Останал свят“, за да се разберат по-добре политиките на кредитиране и финансиране в банковия сектор и за по-добро наблюдение на междубанковата дейност.

5.3.

По отношение на вътрешногрупови позиции се прави допълнително разграничаване за кредитни и депозитни позиции и транзакции между депозитни институции без централната банка (S.122), за да могат да се идентифицират взаимовръзки между кредитни институции, принадлежащи към една и съща група (местни и други държави членки от еврозоната).

5.4.

По отношение на държани дългови ценни книжа с първоначален матуритет до една година, с разбивка по валути, се прави допълнително разграничаване за сектор „Държавно управление“ (S.13), за да се осигури по-добър общ преглед на взаимовръзките между държавите и банките.

5.5.

Определени депозити/кредити, получени от репо-сделки/обратни репо-сделки или от аналогични операции с други финансови посредници (S.125) + финансови спомагателни организации (S.126) + каптивни финансови институции и заемодатели (S.127), могат да се отнасят до транзакции с централен контрагент. Централният контрагент е лице, което законно се намесва между контрагенти по договори, търгувани на финансови пазари, превръщайки се в купувач по отношение на всеки продавач и в продавач по отношение на всеки купувач. Тъй като тези транзакции често са заместители на двустранни сделки между ПФИ, се прави допълнително разграничаване в рамките на категорията депозити „споразумения за обратно изкупуване“ по отношение на сделките с тези контрагенти. Също така се прави допълнително разграничаване в рамките на категорията активи „кредити“ по отношение на обратни репо-споразумения с тези контрагенти.

5.6.

Местните контрагенти се идентифицират отделно от другите контрагенти от еврозоната, различни от местните, по отношение на всички статистически разбивки. Контрагентите, намиращи се в еврозоната, се идентифицират според техния местен сектор или институционална класификация в съответствие със списъците, поддържани от ЕЦБ за статистически цели и „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ, което следва принципите за класификация, които съответстват, доколкото е възможно, на ЕСС 2010. Няма изискване за географска разбивка на контрагентите, намиращи се извън еврозоната.

5.7.

В случай на акции/дялови единици във ФПП, емитирани от ПФИ на държавите членки от еврозоната отчетните единици отчитат най-малко данни относно постоянното пребиваване на притежателите съгласно разбивка, разграничаваща местни/други от еврозоната, различни от местни/„Останал свят“, за да се позволи изключването на позициите на нерезиденти от еврозоната. НЦБ могат също така да извлекат необходимата статистическа информация от данните, събрани въз основа на Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), доколкото данните отговарят на сроковете, предвидени в член 7 от настоящия регламент, и на минималните стандарти, предвидени в приложение IV.

а)

По отношение на акции/дяловите единици във ФПП, за които, в съответствие с националното законодателство, се води регистър за удостоверяване на техните притежатели, съдържащ информация относно постоянното пребиваване на притежателите, емитиращите ФПП или законно представляващите ги лица отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване на притежателите на техните емитирани акции/дялови единици в месечния баланс.

б)

По отношение на акциите/дялови единици във ФПП, за които, в съответствие с националното законодателство, не се води регистър за удостоверяване на техните притежатели, или за които се води регистър, но той не съдържа информация относно постоянното пребиваване на притежателите, отчетните единици отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване в съответствие с възприетия от съответната НЦБ, в съгласие с ЕЦБ, подход. Това задължение се ограничава до една или до комбинация от следните възможности, които се подбират, като се имат предвид организацията на съответните пазари и националните правни разпоредби в съответната държава членка. Това задължение подлежи на периодично наблюдение от страна на НЦБ.

i)

Емитиращи ФПП:

Емитиращите ФПП или законно представляващите ги лица отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване на притежателите на техните емитирани акции/дялови единици. Такава информация може да се представи от брокера на акциите/дяловите единици или от всяко друго лице, участващо в емисията, обратното изкупуване или прехвърлянето на акциите/дяловите единици.

ii)

ПФИ и ДФП като попечители на акции/дялови единици във ФПП:

В качеството си на отчетни единици ПФИ и ДФП, действайки като попечители на акции/дялови единици във ФПП, отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване на притежателите на акции/дялови единици, емитирани от резидентни ФПП и съхранявани от името на техния притежател или на друг посредник, действащ също като попечител. Тази възможност е приложима, ако i) попечителят разграничава акциите/дяловите единици във ФПП, които се съхраняват от името на притежатели, от онези, които се съхраняват от името на други попечители; и ii) по-голямата част от акциите/дяловите единици във ФПП се съхраняват от местни резидентни институции, които са класифицирани като финансови посредници (ПФИ или ДФП).

iii)

ПФИ и ДФП, които отчитат данни за транзакции между резиденти и нерезиденти с акции/дялови единици в даден резидентен ФПП:

В качеството си на отчетни единици ПФИ и ДФП, които отчитат данни за транзакции между резиденти и нерезиденти с акции/дялови единици в даден резидентен ФПП, отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване на притежателите на акции/дялови единици, емитирани от резидентни ФПП, които търгуват от името на техния притежател или на друг посредник, участващ също в транзакцията. Тази възможност е приложима, ако i) обхватът на отчетността е обширен, т.е. той включва до голяма степен всички транзакции, извършени от отчетните единици; ii) предоставени са точни данни относно покупките и продажбите, извършени с нерезиденти на еврозоната; iii) разликите между стойността при емитиране и стойността при изплащане, без таксите, за едни и същи акции/дялови единици са минимални; iv) салдата на емитираните от резидентни ФПП акции/дялови единици, държани от нерезиденти на еврозоната, са малки.

iv)

Ако опции i) и ii) не се прилагат, отчетните единици, включително ПФИ и ДФП, отчитат съответните данни въз основа на наличната информация.

Image

Image

ЧАСТ 3

Баланс (тримесечни салда)

За допълнително анализиране на паричната динамика и за други статистически цели ЕЦБ изисква следното по отношение на основните показатели:

1.

Разбивка по подсектор, матуритет и обезпечение с недвижим имот по отношение на кредит в полза на НПФИ от еврозоната (вж. таблица 2).

Това е необходимо, за да се даде възможност за извършване на наблюдение на цялостната подсекторна и матуритетна структура на общото кредитно финансиране от ПФИ (кредити и ценни книжа) спрямо сектора на държателите на парични средства. За нефинансови предприятия и домакинства се изискват допълнителните позиции „в т.ч.“ с цел идентифициране на кредитите, обезпечени с недвижим имот.

За кредити, деноминирани в евро с първоначален матуритет над една година и над две години, спрямо нефинансови предприятия и домакинства, се изискват допълнителни позиции „в т.ч.“ за определени остатъчни матуритети и периоди на актуализация на лихвения процент (вж. таблица 2). Под актуализация на лихвения процент се разбира промяна на лихвения процент на кредит, който е предвиден в съществуващия договор за кредит. Кредити, подлежащи на актуализация на лихвения процент, включват, inter alia, кредити с лихвени проценти, които се ревизират периодично в съответствие с развитието на даден индекс, напр. Euribor, кредити с лихвени проценти, които се ревизират текущо, т.е. плаващи лихвени проценти, и кредити с лихвени проценти, които подлежат на ревизиране по преценка на ПФИ.

2.

Разбивка по подсектори на задължения по депозити на ПФИ по отношение на сектор „Държавно управление“ (различни от централно държавно управление) на държавите членки от еврозоната (вж. таблица 2).

Тази разбивка се изисква като допълнителна информация към месечната отчетност.

3.

Разбивка по сектори на позиции, включващи контрагенти извън еврозоната (вж. таблица 2).

Когато ЕСС 2010 не е в сила, се прилага класификацията по сектори в съответствие със Системата от национални сметки 2008 (наричана по-долу „СНС 2008“).

4.

Идентифициране на балансови позиции за деривати и натрупана лихва за кредити и депозити в рамките на други активи и други пасиви (вж. таблица 2).

Тази разбивка се изисква за по-голяма съгласуваност на статистическите данни.

5.

Разбивка по страни, включително позиции спрямо Европейската инвестиционна банка и Европейския механизъм за стабилност (вж. таблица 3).

Разбивката е необходима, за да се анализира допълнително паричната динамика, а също за целите на преходните изисквания и за проверка на качеството на данните.

6.

Разбивка по сектори за вътрешни за еврозоната трансгранични депозити от НПФИ и кредити на НПФИ (вж. таблица 3).

Тази разбивка се изисква, за да се оценят позициите на секторите на ПФИ в отделни държави членки спрямо останалите държави членки от еврозоната.

7.

Разбивка по валути (вж. таблица 4).

Тези разбивка е необходима, за да може да се изчислят транзакциите за паричните агрегати и техните кореспондиращи позиции, коригирани с промените на обменните курсове, когато тези агрегати включват всички валути комбинирано.

Image

Image

Image

ЧАСТ 4

Отчитане на корекции от преоценки за съставяне на транзакции

За съставянето на транзакции по отношение на паричните агрегати и кореспондиращите позиции на еврозоната ЕЦБ изисква корекции от преоценки по отношение на отписванията/намаляванията на стойността на кредити и ценовите преоценки на ценни книжа:

1.   Отписвания/намалявания на стойността на кредити

Корекцията по отношение на отписванията/намаляванията на стойността на кредити се отчита, за да се даде възможност на ЕЦБ да състави финансовите транзакции от салдата, отчетени през два последователни отчетни периода. Корекцията отразява всички промени в салдата на кредитите, отчетени в съответствие с части 2 и 3, настъпили от прилагането на намаляванията на стойността, включително намалението на цялата неизплатена сума по кредит (отписване). Корекцията отразява също промените в провизиите за кредитите, ако НЦБ реши, че балансовите салда подлежат на вписване без провизиите. Отписванията/намаляванията на стойността на кредити, признати към момента, когато кредитът е продаден или прехвърлен на трета страна, се включват също, когато могат да се идентифицират.

Минималните изисквания за отписвания/намалявания на стойността на кредити са посочени в таблица 1А.

2.   Ценова преоценка на ценни книжа

Корекцията по отношение на ценовата преоценка на ценни книжа се отнася до колебанията в стойността на ценните книжа, които възникват поради промяна на цената, на която се записват или търгуват ценните книжа. Корекцията включва промените в стойността на салдата по баланса към края на отчетния период, които възникват с течение на времето поради промени в референтната стойност, по която ценните книжа са записани, т.е. потенциални печалби/загуби. Тя може също да съдържа промени в стойността, които възникват в резултат на транзакции с ценни книжа, т.е. реализирани печалби/загуби.

Минималните изисквания за ценова преоценка на ценни книжа са посочени в таблица 1А.

Няма установени минимални изисквания за отчетност по пасива на баланса. Ако обаче практиките за оценка, прилагани от отчетните единици по отношение на емитираните дългови ценни книжа, водят до промени в салдата към края на периода, на НЦБ се разрешава да събират данни, свързани с такива промени. Тези данни се отчитат като корекции по „други преоценки“.

Image

Image

ЧАСТ 5

Изисквания за статистическа отчетност за секюритизация на кредити и други прехвърляния на кредити

1.   Общи изисквания

Данните се отчитат в съответствие с член 8, параграф 2, намалени с данните съгласно член 8, параграф 4, където е приложимо. Всички показатели на данните се разбиват според постоянното пребиваване и подсектора на длъжника по кредита съгласно указаното в заглавията на колоните от таблица 5. Кредитите, с които е извършено разпореждане по време на фазата на складиране при секюритизация, се третират, все едно че вече са секюритизирани.

2.   Изисквания за отчитане на нетни потоци на секюритизирани кредити или кредити, прехвърлени по друг начин

2.1.

За целите на член 6, буква а) ПФИ изчисляват показателите в части 1 и 2 от таблица 5 като нетни потоци на секюритизирани кредити или кредити, с които е извършен друг вид разпореждане по време на съответния период, минус кредитите, които са придобити по време на съответния период. Кредити, прехвърлени на друга местна ПФИ или придобити от такава, и кредити, чието прехвърляне е настъпило в резултат на разделяне на отчетната единица или на сливане или поглъщане, в което участват отчетната единица и друга местна ПФИ, не се включват в това изчисление. Кредити, прехвърлени на неместна ПФИ или придобити от такава, се включват в изчислението.

2.2.

Показателите, посочени в раздел 3.1, са класифицирани към части 1 и 2 от таблица 5, както следва:

а)

разпореждания и придобивания с отражение върху салдата по кредитите, отчетени в съответствие с части 2 и 3 от приложение I, т.е. разпореждания, водещи до отписване, и придобивания, водещи до признаване или повторно признаване, са класифицирани към част 1; и

б)

разпореждания и придобивания без отражение върху салдата по кредитите, отчетени в съответствие с части 2 и 3 от приложение I, т.е. разпореждания, които не водят до отписване, и придобивания, които не водят до признаване или повторно признаване, са класифицирани към част 2.

2.3.

Показателите в част 1 от таблица 5 са допълнително разбити на месечна база според контрагента в прехвърлянето на кредита, правейки разграничение между ДСИЦ, от които резидентни ДСИЦ в еврозоната, и други контрагенти. Допълнителни разбивки по оригинален матуритет и предназначение на кредита се изискват на тримесечна база за някои показатели съгласно указаното в таблица 5, буква б).

3.   Изисквания за отчитане на секюритизирани и отписани кредити, които са обслужвани

3.1.

ПФИ предоставят данни в съответствие с част 3 от таблица 5 по отношение на секюритизирани и отписани кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги лице, както следва:

а)

салдата в края на периода; и

б)

финансовите транзакции, с изключение на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити през съответния период, т.е. промяната в салдата, която се дължи на погасявания на главницата по кредити от кредитополучатели.

3.2.

По отношение на раздел 3.1, буква б) НЦБ могат вместо това да изискат от ПФИ да предоставят нетни потоци на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги лице, така че НЦБ да могат да извлекат финансовите транзакции, посочени в раздел 3.1, буква б).

3.3.

НЦБ могат да предоставят дерогация на отчетните единици от изискванията на раздел 3.1, буква б), в случай че нетните потоци, събрани в част 1.1 от таблица 5, изпълняват целта на раздел 3.2, т.е. когато това, че секюритизираните и отписаните кредити се обслужват от ПФИ, е национална практика. НЦБ ще гарантират, че тези нетни потоци съответстват на целите за изчисляване на финансовите транзакции, с изключение на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити по раздел 3.1, буква б). НЦБ могат да изискат допълнителна информация от ПФИ, за да направят необходимите корекции.

3.4.

НЦБ могат да разширят обхвата на изискванията за статистическа отчетност по настоящия раздел спрямо всички отписани кредити, обслужвани от ПФИ, които са били секюритизирани или прехвърлени по друг начин. В този случай НЦБ уведомяват ПФИ за изискванията за статистическа отчетност съгласно част 3 от таблица 5.

4.   Изисквания за отчитане на непогасените суми на кредити, обслужвани при секюритизация

4.1.

ПФИ предоставят тримесечни данни за всички кредити, обслужвани при секюритизация, в съответствие с част 4 от таблица 5, независимо от това дали обслужваните кредити или съответните техни обслужващи права са признати в баланса на отчетната единица.

4.2.

По отношение на кредити, обслужвани за резидентни ДСИЦ в други държави членки от еврозоната, ПФИ предоставят допълнителни разбивки чрез агрегиране на обслужваните кредити поотделно за всяка държава членка, в която ДСИЦ е резидент.

4.3.

НЦБ могат да събират данните, посочени в член 6, буква б), или част от тях на база ДСИЦ по ДСИЦ, от резидентни ПФИ, действащи като предоставящи услуги лица по секюритизирани кредити. Ако НЦБ счита, че данните, посочени в раздел 4.4, и разбивките, посочени в раздел 4.2, могат да се събират на база ДСИЦ по ДСИЦ, тя информира ПФИ дали се изисква и ако това е така, за степента, до която се изисква отчитането, посочено в раздели 4.1 и 4.2 по-горе.

5.   Изисквания за статистическа отчетност за ПФИ, прилагащи МСС 39, МСФО 9 или други подобни национални счетоводни правила

5.1.

ПФИ, прилагащи МСС 39, МСФО 9 или други подобни правила, отчитат салдата в края на месеца по кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация, които не са подлежали на отписване в съответствие с част 5 от таблица 5.

5.2.

ПФИ, по отношение на които се прилага дерогацията съгласно член 9, параграф 6, отчитат салдата в края на тримесечието по кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация, които са подлежали на отписване, но все още са признати във финансовите отчети в съответствие с част 5 от таблица 5.

Image

Image

ЧАСТ 6

Опростена отчетност за малки кредитни институции

Кредитни институции, по отношение на които се прилагат дерогациите, посочени в член 9, параграф 1, буква г), могат да бъдат освободени от следните изисквания:

1.

Разбивката по валута, посочена в раздел 4 от част 2.

2.

Отделното идентифициране на:

а)

позиции с централни контрагенти съгласно посоченото в раздел 5.3 от част 2;

б)

синдикирани кредити съгласно посоченото в таблица 1 от част 2;

в)

дългови ценни книжа с матуритет до две години и номинална капиталова гаранция под 100 % съгласно посоченото в таблица 1 от част 2.

3.

Разбивката по сектори, посочена в раздел 3 от част 3.

4.

Разбивката по страни, посочена в раздел 4 от част 3.

5.

Разбивката по валути, посочена в раздел 5 от част 3.

Освен това тези кредитни институции могат да изпълняват изискванията за статистическа отчетност, посочени в части 2, 5 и 6, като отчитат данни само на тримесечна база и в съответствие с изискванията за сроковете, предвидени за тримесечна статистика в член 7, параграф 3.

ЧАСТ 7

Обобщение

Обобщение на разбивките за целите на агрегирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (1)

КАТЕГОРИИ ИНСТРУМЕНТИ И МАТУРИТЕТИ

БАЛАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ

АКТИВИ

ПАСИВИ

1.

Пари в брой

2.

Кредити

 

до 1 година (2)

 

над 1 година и до 5 години (2)

 

над 5 години (2)

в т.ч. вътрешногрупови позиции

в т.ч. синдикирани кредити

в т.ч. обратни репо-сделки

в т.ч. револвиращи кредити и овърдрафти (евро)

в т.ч. кредит за удобство по кредитна карта (евро)

в т.ч. разширен кредит по кредитна карта (евро)

в т.ч. обезпечение с недвижим имот (7)

Кредити с първоначален матуритет над 1 година (евро)

в т.ч. кредити с остатъчен матуритет, по-малък от 1 година

в т.ч. кредити с остатъчен матуритет над 1 година и с актуализация на лихвения процент през следващите 12 месеца

Кредити с първоначален матуритет над 2 години (евро)

в т.ч. кредити с остатъчен матуритет, по-малък от 2 години

в т.ч. кредити с остатъчен матуритет над 2 години и с актуализация на лихвения процент през следващите 24 месеца

3.

Държани дългови ценни книжа

 

до 1 година (3)

 

над 1 година до 2 години (3)

 

над 2 години (3)

4.

Собствен капитал

5.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове

 

Акции/дялови единици във ФПП

 

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

6.

Нефинансови активи (включително дълготрайни активи)

7.

Други активи

 

в т.ч. финансови деривати

 

в т.ч. начислени лихви по кредити

8.

Валута в обращение

9.

Депозити

 

до 1 година (4)

 

над 1 година (4)

в т.ч. вътрешногрупови позиции

в т.ч. прехвърляеми депозити

в т.ч. до 2 години

в т.ч. синдикирани кредити

9.1.

Овърнайт депозити

в т.ч. прехвърляеми депозити

9.2.

Депозити с договорен матуритет

 

до 1 година

 

над 1 година до 2 години

 

над 2 години

9.3.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие

 

до 3 месеца

 

над 3 месеца

 

в т.ч. над 2 години (5)

9.4.

Репо-сделки

10.

Акции/дялови единици във ФПП

11.

Емитирани дългови ценни книжа

 

до 1 година

 

над 1 година до 2 години

в т.ч. до 2 години и номинална капиталова гаранция под 100 %

 

над 2 години

12.

Капитал и резерви

13.

Други пасиви

 

в т.ч. финансови деривати

 

в т.ч. начислени лихви по депозити


КОНТРАГЕНТИ И КАТЕГОРИИ ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

АКТИВИ

ПАСИВИ

A.

Местни резиденти

 

ПФИ

 

в т.ч. централни банки

 

в т.ч. депозитни институции без централната банка

 

НПФИ

 

Държавно управление

 

централно държавно управление

 

федерално държавно управление

 

местно държавно управление

 

фондове за социална сигурност

 

Други резидентни сектори (6)

 

инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

 

други финансови посредници, финансови спомагателни организации и каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127) (6)

 

в т.ч. централни контрагенти (7)

 

в т.ч. ДСИЦ  (7)

 

застрахователни (осигурителни) дружества (S.128)

 

пенсионни фондове (S.129) (6)

 

нефинансови предприятия (S.11) (6)

 

домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) (6)

 

потребителски кредити (7)

 

жилищни кредити (7)

 

други кредити (7)

в т.ч. еднолични търговци/сдружения без юридически статус (7)

Б.

Други резиденти на еврозоната, различни от местни

 

ПФИ

 

в т.ч. централни банки

 

в т.ч. депозитни институции без централната банка

 

НПФИ

 

Държавно управление

 

централно държавно управление

 

федерално държавно управление

 

местно държавно управление

 

фондове за социална сигурност

 

Други резидентни сектори (6)

 

инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

 

други финансови посредници, финансови спомагателни организации и каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127) (6)

 

в т.ч. централни контрагенти (7)

 

в т.ч. ДСИЦ (7)

 

застрахователни (осигурителни) дружества (S.128)

 

пенсионни фондове (S.129) (6)

 

нефинансови предприятия (S.11) (6)

 

домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) (6)

 

потребителски кредити (7)

 

жилищни кредити (7)

 

други кредити (7)

 

в т.ч. еднолични търговци/сдружения без юридически статус (7)

В.

Резиденти на „Останал свят“

 

Банки

 

Небанкови институции

 

Държавно управление

 

Други резиденти

A.

Местни резиденти

 

ПФИ

 

в т.ч. централни банки

 

в т.ч. депозитни институции без централната банка

 

в т.ч. кредитни институции

 

НПФИ

 

Държавно управление

 

централно държавно управление

 

държавно управление — други

 

федерално държавно управление

 

местно държавно управление

 

фондове за социална сигурност

 

Други резидентни сектори (6)

 

инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

 

други финансови посредници, финансови спомагателни организации и каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127) (6)

 

в т.ч. централни контрагенти  (7)

в т.ч. ДСИЦ  (7)

 

застрахователни (осигурителни) дружества (S.128)

 

пенсионни фондове (S.129) (6)

 

нефинансови предприятия (S.11) (6)

 

домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) (6)

Б.

Други резиденти на еврозоната, различни от местни

 

ПФИ

 

в т.ч. централни банки

 

в т.ч. депозитни институции без централната банка

 

в т.ч. кредитни институции

 

НПФИ

 

Държавно управление

 

централно държавно управление

 

държавно управление — други

 

федерално държавно управление

 

местно държавно управление

 

фондове за социална сигурност

 

Други резидентни сектори (6)

 

инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

 

други финансови посредници, финансови спомагателни организации и каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127) (6)

 

в т.ч. централни контрагенти (7)

 

в т.ч. ДСИЦ (7)

 

застрахователни (осигурителни) дружества (S.128)

 

пенсионни фондове (S.129) (6)

 

нефинансови предприятия (S.11) (6)

 

домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) (6)

В.

Резиденти на „Останал свят“

 

Банки

 

Небанкови институции

 

Държавно управление

 

Други резиденти

Г.

Общо

Г.

Общо

ВАЛУТИ

e

евро

x

чуждестранни валути — валути, различни от евро, т.е. валути на други държави членки, USD, JPY, CHF, други валути (8).


(1)  Разбивките на месечните данни са означени с получер шрифт, разбивките на тримесечните данни са означени с нормален шрифт.

(2)  Месечната разбивка по матуритет се отнася само за кредити на основни резидентни сектори, различни от ПФИ и „Държавно управление“ на държавите членки от еврозоната. Съответните разбивки по матуритет за кредити на сектор „Държавно управление“, различни от централно държавно управление на държавите членки от еврозоната, са тримесечни.

(3)  Месечната разбивка по матуритет се отнася само за държаните ценни книжа, емитирани от ПФИ, намиращи се в еврозоната. Държаните ценни книжа, емитирани от НПФИ в еврозоната, се разделят на такива „до една година“ и „над една година“, като тримесечни данни.

(4)  Само по отношение на „Останал свят“.

(5)  Отчитането по показател „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ е доброволно до следващо решение.

(6)  За кредити и депозити се изисква месечна разбивка по подсектори.

(7)  За кредити се включва допълнителна разбивка по предназначение за подсектор S.14 + S.15. Освен това за ограничен брой инструменти се изискват допълнителни позиции „в т.ч.“ за някои подсектори: „в т.ч. централни контрагенти“ и „в т.ч. дружества със специална инвестиционна цел“ за подсектор S.125; „в т.ч. еднолични търговци/сдружения без юридически статус“ за кредити по подсектор S.14; „в т.ч. обезпечени с недвижим имот“ за кредити по подсектори S.11 и S.14 + S.15 (само тримесечни изисквания).

(8)  Тримесечните разбивки по валута за всяка друга държава членка се изискват само за избрани показатели.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИНЦИПИ НА КОНСОЛИДАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ЧАСТ 1

Консолидация за статистически цели в рамките на една и съща държава членка

1.

За всяка държава членка, чиято парична единица е еврото (наричана по-долу „държава членка от еврозоната“) съвкупността от отчетни единици се състои от ПФИ, включени в списъка на ПФИ за статистически цели, и резиденти на територията на държавите членки от еврозоната (1). Те представляват:

а)

институции, които са учредени и се намират на тази територия, включително дъщерни дружества (2) на дружества майки, намиращи се извън тази територия, и

б)

клонове на институции, чието главно управление се намира извън тази територия.

Институциите, намиращи се в офшорни финансови центрове, се третират от статистическа гледна точка като резиденти на териториите, където се намират съответните центрове.

2.

ПФИ консолидират за статистически цели дейността на всички свои местни управления (седалище според устройствения акт, главно управление и/или клонове), намиращи се в една и съща държава. Не се позволява консолидация за статистически цели извън националните граници.

а)

Ако едно дружество майка и неговите дъщерни дружества са ПФИ, намиращи се в една и съща държава членка, дружеството майка има правото да консолидира в статистическите си отчети дейността на тези дъщерни дружества, като обаче отчита отделно дейността на кредитни институции и други ПФИ.

б)

Ако дадена институция има клонове на територията на другите държави членки от еврозоната, седалището според устройствения акт или главното управление, намиращи се в една държава членка от еврозоната, разглеждат позициите спрямо всички тези клонове като позиции спрямо резиденти в другите държави членки от еврозоната. Обратно, клон, разположен в една държава членка от еврозоната, разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главното управление или към други клонове на същата институция, разположени на територията на другите държави членки от еврозоната, като позиции спрямо резиденти в другите държави членки от еврозоната.

в)

Ако дадена институция има клонове извън територията на държавите членки от еврозоната, седалището според устройствения акт или главното управление, намиращи се в една държава членка от еврозоната, разглеждат позициите спрямо всички тези клонове като позиции спрямо резиденти от „Останал свят“. Обратно, клон, разположен в дадена държава членка от еврозоната, разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главното управление или към други клонове на същата институция, разположени извън държавите членки от еврозоната, като позиции спрямо резиденти от „Останал свят“.

ЧАСТ 2

Определения за категориите инструменти

1.

Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в категории, приложими на национално равнище, в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията се позовават на ЕСС 2010.

2.

Първоначалният матуритет, т.е. матуритетът при емитиране се отнася до фиксиран период на живота на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити. Периодът на предизвестие съответства на времето между момента, когато притежателят дава предизвестие за намерението си да погаси инструмента, и датата, на която на притежателя се позволява да го конвертира в пари, без да понесе санкция. Финансовите инструменти се класифицират според периода на предизвестие само когато няма договорен матуритет.

3.

Финансовите вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

Таблица

Категории инструменти

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

1.

Пари в брой

Притежаваните евро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания.

2.

Кредити с първоначален матуритет до и включително една година/над една година до и включително пет години/над пет години

Притежаваните финансови активи, които се създават, когато кредитори предоставят средства назаем на длъжници, които не се доказват с документи или се доказват чрез нетъргуеми документи. Този показател включва също и активи под формата на депозити, направени от отчетните единици. НЦБ могат също така да изискат пълна разбивка по сектори за този показател.

1.

Този показател включва:

а)

Кредити, предоставени на домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата, разбити по:

i)

потребителски кредити (кредити, предоставени основно за лично ползване при потреблението на стоки и услуги). Кредити за потребление, предоставени на еднолични търговци/сдружения без юридически статус, са включени в тази категория, ако отчитащата ПФИ знае, че кредитът се използва главно за целите на личното потребление;

ii)

жилищни кредити (кредити, предоставени за целта на инвестиране в жилища за собствено ползване или наем, включително строителство и ремонти). Този показател включва кредити, обезпечени с жилищни имоти, които са използвани за целта на закупуване на жилище и други кредити за закупуване на жилище, които са отпуснати на лична основа или са обезпечени с други видове активи. Жилищни кредити, предоставени на еднолични търговци/сдружения без юридически статус, се включват в тази категория, освен ако отчитащата ПФИ знае, че жилището се използва главно за търговски цели, в който случай кредитът се отчита като „друг кредит, в т.ч. на еднолични търговци/сдружения без юридически статус“;

iii)

други (кредити, предоставени за цели, различни от потребление и закупуване на жилище, като например търговска дейност, консолидация на дългове, образование и т.н.). Тази категория може да включва кредити за потребителски цели на еднолични търговци/сдружения без юридически статус (вж. част 3 от приложение II), ако те не се отчитат в категорията „потребителски кредити“. В случай че не се прилагат условията за ограничена отчетност, следва да се отчита позиция „в т.ч.“, установяваща отделно в рамките на тази категория кредитите, предоставени на еднолични търговци (вж. част 3 от приложение II).

б)

Дълг по кредитна карта

За целите на настоящия регламент тази категория включва кредит, предоставен на домакинства или нефинансови предприятия чрез дебитни карти с отложено плащане, т.е. карти, предоставящи кредит за удобство, съгласно определението по-долу, или чрез кредитни карти, т.е. карти, предоставящи кредит за удобство и разширен кредит. Дългът по кредитна карта се вписва по специални картови сметки и поради това не се вижда по текущите или овърдрафт сметки. Кредитът за удобство се определя като кредит, предоставен при лихвен процент в размер 0 % през периода между платежните транзакции, извършени с картата по време на един отчетен период, и датата, на която стават дължими дебитните салда от този отделен отчетен период. Разширеният кредит се определя като кредит, предоставен след настъпването на падежите по предходните отчетни периоди, т.е. дебитни суми по картовата сметка, които не са платени, когато това е било възможно за първи път, за които се начислява лихвен процент или диференцирани лихвени проценти обикновено в размер, по-голям от 0 %. Често трябва да се извършват минимални вноски поне за частично погасяване на разширения кредит.

Кореспондиращата позиция на тези форми на кредит е лицето, отговорно за окончателното погасяване на дължимите суми в съответствие с договорното споразумение, което съвпада с картопритежателя в случай на лично използвани карти, но не и в случай на карти на дружества.

в)

Револвиращи кредити и овърдрафти

Револвиращи кредити са кредити, които притежават всяка от следните характеристики: i) кредитополучателят може да използва или да тегли средства до предварително одобрен кредитен лимит, без да отправя предизвестие до кредитора; ii) сумата на разполагаемия кредит може да се увеличава и намалява в съответствие с взетите на заем и погасени средства; iii) кредитът може да бъде използван многократно; iv) няма задължение за редовно погасяване на средства.

Револвиращите кредити включват сумите, които са получени посредством кредитна линия и които все още не са погасени (непогасени суми). Кредитната линия е договор между кредитор и кредитополучател, който позволява на кредитополучателя да взема авансово заеми през определен период и до определен лимит и да погасява авансовите заеми по своя преценка преди определената дата. Сумите, предоставени чрез кредитна линия, които не са били изтеглени или които вече са погасени, не се разглеждат като попадащи в някоя от категориите на балансовите показатели. Овърдрафтите са дебитни салда по текущи сметки. Револвиращите кредити и овърдрафтите изключват кредити, предоставени чрез кредитни карти. Общата сума, дължима от кредитополучателя, се отчита независимо от това, дали тя е в рамките на или извън лимита, предварително договорен между кредитора и кредитополучателя по отношение на размера и/или максималния период на кредита.

г)

Синдикирани кредити (отделни споразумения за кредит, в които няколко институции участват като кредитори)

Синдикираните кредити обхващат само случаи, при които кредитополучателят знае, от договора за кредит, че кредитът е предоставен от няколко кредитори. За статистически цели като синдикирани кредити се считат само суми, които са действително изплатени от кредиторите (а не общият размер на кредитните линии). Синдикираният кредит обикновено се урежда и координира от една институция (често наричана „агент по кредита“ (lead manager) и в действителност се предоставя от различни участници в синдиката. Всеки от участниците, включително агентът по кредита, отчита своя дял в кредита по отношение на кредитополучателя, т.е. не към агента по кредита, в своите балансови активи.

д)

Депозити съгласно определението в категория 9 от пасива

е)

Финансов лизинг, отпуснат на трети лица

Финансовият лизинг е договор, с който законният собственик на стока за дълготрайна употреба (наричан по-долу „лизингодател“) отдава тези активи на трето лице (наричан по-долу „лизингополучател“) за по-голяма част от, ако не и за целия икономически живот на активите в замяна на вноски, покриващи разходите за стоката, плюс начислена лихва. Приема се, че лизингополучателят фактически получава изгодите от ползването на стоката и поема разходите и рисковете, свързани със собствеността. За статистически цели финансовият лизинг се третира като кредит, отпуснат от лизингодателя на лизингополучателя, даващ възможност на лизингополучателя да закупи стоката за дълготрайна употреба. Активите (стоките за дълготрайна употреба), които са били отдадени на лизингополучателя, не се записват никъде в баланса.

ж)

Лоши кредити, които още не са погасени или отписани

Общият размер на кредитите, чието погасяване е просрочено или за които е установено по друг начин, че са частично или изцяло с влошено качество в съответствие с определението за неизпълнение в член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

з)

Притежавани непрехвърляеми ценни книжа

Притежавани дългови ценни книжа, които не са прехвърляеми и не могат да се търгуват на вторични пазари.

и)

Търгуеми кредити

Кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под показателя „кредити“ в актива, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те следва да се класифицират като дългови ценни книжа (категория 3).

й)

Подчинен дълг под формата на депозити или кредити

Инструментите, представляващи подчинен дълг, осигуряват допълнително вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут, например депозити/кредити, което им дава някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се класифицира или като „кредити“, или като „дългови ценни книжа“ според естеството на финансовия инструмент. Когато притежаваният от ПФИ, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума трябва да бъде класифицирана под показател „дългови ценни книжа“ в актива на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на ценни книжа, а не на кредити.

к)

Вземания по обратни репо-сделки или заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение

Кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, закупени от отчетните единици на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите или подобни ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата, или заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение (вж. категория 9.4 от пасива).

За целите на настоящата отчетна схема разбивката на кредити по обезпечение с недвижим имот включва общата сума на непогасените кредити, които са обезпечени в съответствие с член 199, параграфи 2—4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при съотношение непогасен кредит/обезпечение, равно на 1 или под 1. Ако тези правила не се прилагат от отчетната единица, определянето на кредитите, които следва да бъдат включени в тази разбивка, се основава на подхода, избран да отговаря на капиталовите изисквания.

2.

Следният показател не се третира като кредит:

Кредити на доверително управление

Кредитите на доверително управление, т.е. доверителни кредити или фидуциарни кредити, са кредити, сключени на името на една страна (наричана по-долу „доверител“) от името на трета страна (наричана по-долу „бенефициер“). За статистически цели доверителните кредити не се записват в баланса на доверителя, когато рисковете и ползите от собствеността върху средствата остават за бенефициера. Рисковете и ползите от собствеността остават за бенефициера, когато: а) бенефициерът поеме кредитния риск по кредита, т.е. доверителят отговаря единствено за административното управление на кредита; или б) инвестицията на бенефициера е гарантирана срещу загуба, в случай че доверителят влезе в процедура по ликвидация, т.е. доверителният кредит не е част от активите на доверителя, които могат да бъдат разпределени в случай на несъстоятелност.

3.

Дългови ценни книжа

Държани дългови ценни книжа, които са прехвърляеми финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя някакви права на собственост върху емитиращата институция.

Този показател включва:

а)

притежаваните ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на определена дата или дати или започват от дата, определена по време на емисията;

б)

кредити, станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличие на маркет-мейкъри и често котиране на разликата между цените „купува“ и „продава“ на финансовия актив. Когато не са изпълнени тези условия, те се класифицират под показателя „кредити“ в актива (вж. също „търгуеми кредити“ в категория 2, буква и);

в)

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа (вж. също „подчинен дълг под формата на депозити или кредити“ в категория 2, буква й).

Ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се записват в баланса на временния им приобретател), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба се отчита като окончателна сделка с ценни книжа и се вписва в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа.

3а/3б/3в.

Дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година до и включително две години/над две години

Тези показатели включват:

а)

притежаваните прехвърляеми дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година до и включително две години/над две години;

б)

кредити, станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, които са класифицирани като дългови ценни книжа, с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години;

в)

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години.

4.

Собствен капитал

Собственият капитал представлява права на собственост в предприятия или квазикорпорации; това е вземане за остатъчната стойност, след като вземанията на всички кредитори са били удовлетворени.

Този показател включва котирани и некотирани акции и други видове собствен капитал.

5.

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове

Акции или дялови единици, емитирани от инвестиционни фондове, които са колективни инвестиционни предприятия, инвестиращи във финансови и/или нефинансови активи, доколкото целта е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане.

Този показател включва акции/дялови единици във ФПП, емитирани от ФПП съгласно член 2 от настоящия регламент и акции/дялови единици, емитирани от инвестиционни фондове, различни от ФПП (съгласно определението в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38).

6.

Нефинансови активи (включително дълготрайни активи)

Материални или нематериални активи, различни от финансови активи. Този показател включва жилищни сгради, други сгради и постройки, машини и оборудване, ценности и обекти на интелектуална собственост, като напр. компютърен софтуер и бази данни.

7.

Други активи

„Други активи“ е остатъчен показател в актива на баланса, определен като „активи, които не са включени другаде“. НЦБ могат да изискат отчитане на специфични подпозиции, включени в този показател. Показателят „Други активи“ може да включва:

а)

Финансовите деривати с брутни положителни пазарни стойности

За целите на статистиката финансовите дериватни инструменти, подлежащи на отчитане в баланса, са включени тук и следва да бъдат отчитани като отделен показател „в т.ч.“ със секторна (ПФИ/НПФИ) и географска (местни/други от еврозоната, различни от местни/„Останал свят“) разбивка.

б)

Брутни вземания по отношение на разчетни сметки

Салдата по разчетни сметки са салда в актива, отразени в баланса на ПФИ, които не са записани на името на клиенти, но които независимо от това са свързани със средства на клиенти, т.е. средства, които очакват инвестиране, превод или сетълмент.

в)

Брутни вземания по отношение на транзитни сметки

Салда по транзитни сметки представляват средства, обикновено принадлежащи на клиенти, които са на път да бъдат предадени между парично-финансови институции. Тези показатели обхващат чекове и други форми на плащане, които са изпратени за събиране до други ПФИ.

г)

Вземания по лихви, начислени върху кредити

В съответствие с общия принцип на текущо счетоводно начисляване вземанията по лихви върху кредити се записват в баланса при начисляването им, т.е. на база начисляване, а не когато фактически се получават, т.е. на база наличност. Начислените лихви по кредити се класифицират на брутна база в категория „Други активи“. Начислената лихва се изключва от кредита, за който се отнася, и следва да се отчита като отделен показател „в т.ч.“

д)

Начислена лихва върху притежавани дългови ценни книжа

е)

Дивиденти за получаване

ж)

Вземания, които не са свързани с основната дейност на ПФИ

з)

Кореспондираща позиция в актива на монети, емитирани от държавата (само в балансите на НЦБ).

Показателят „Други активи“ изключва финансовите инструменти, които приемат формата на финансови активи (включени в други балансови показатели), някои финансови инструменти, които не приемат формата на финансови активи, като гаранции, ангажименти, администрирани и доверителни кредити (записани задбалансово) и нефинансови активи (включени в „категория 6“).


КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

8.

Валута в обращение

Категорията в пасива „Валута в обращение“ представлява „банкноти и монети в обращение, които са емитирани или разрешени от органите на паричната политика“. Тази категория обхваща банкноти, емитирани от ЕЦБ и НЦБ. Монетите в обращение не са пасив на ПФИ в държавите членки от еврозоната, но са пасив на централното държавно управление. Монетите обаче са част от паричните агрегати и поради това се записват под категорията „Валута в обращение“. Кореспондиращата позиция на този пасив се включва в „Други активи“.

9.

Депозити

Сумите (акции, депозити или други), които се дължат на кредиторите от отчетни единици и които отговарят на характеристиките, описани в приложение I, част 1, раздел 1, с изключение на тези, произтичащи от емитирането на прехвърляеми ценни книжа или акции/дялови единици във ФПП. За целите на отчетната схема тази категория се разбива на подкатегории „Овърнайт депозити“, „Депозити с договорен матуритет“, „Депозити, договорени за ползване след предизвестие“ и „Споразумения за обратно изкупуване“.

а)

Депозити и кредити

„Депозитите“ включват също и „Кредити“ като пасиви на ПФИ. В концептуално отношение кредитите представляват суми, получени от ПФИ, които не са структурирани под формата на „Депозити“. ЕСС 2010 прави разграничение между „Кредити“ и „Депозити“ въз основа на това коя страна е поела инициативата, т.е. ако това е кредитополучателят, тогава инструментът е кредит, но ако това е кредиторът, тогава е депозит. В рамките на отчетната схема „Кредитите“ не се разграничават като отделна категория в пасива на баланса. Вместо това салдата, които се считат за „Кредити“, се класифицират, без да се прави разграничение в показателя „Задължения по депозити“, освен ако не са представени с прехвърляеми инструменти. Това е в съответствие с определението на „Задължения по депозити“ по-горе. Кредитите за ПФИ, които са класифицирани като „Задължения по депозити“, се разбиват в съответствие с изискванията на отчетната схема, т.е. по сектор, инструмент, валута и падеж. Синдикирани кредити, получени от отчетните единици, попадат в тази категория.

б)

Непрехвърляеми дългови инструменти

Непрехвърляеми дългови инструменти, емитирани от отчетните единици, се класифицират обикновено като „Задължения по депозити“. Непрехвърляеми инструменти, емитирани от отчетните единици, които впоследствие са станали прехвърляеми, и които могат да се търгуват на вторични пазари, се прекласифицират като „дългови ценни книжа“.

в)

Маржин депозити

Маржин депозити (гаранционни депозити), получени по договори за деривати, се класифицират като „Задължения по депозити“, когато представляват парично обезпечение, депозирано при ПФИ, и когато остават собственост на вложителя и са платими на вложителя при приключването на договора. По принцип гаранционните депозити, получени от отчетната единица, следва да се класифицират само като „Задължения по депозити“, доколкото ПФИ разполага със средства, които са свободни за текущо кредитиране; когато част от гаранционния депозит, получен от ПФИ, се прехвърля на друг участник на пазара на деривати, например на клирингова къща, само частта, която остава на разположение на ПФИ, се класифицира по принцип като „Задължения по депозити“. Сложността на актуалната пазарна практика може да затрудни определянето на гаранционните депозити, които са действително платими, тъй като различни видове гаранционни депозити се водят на една и съща сметка, без да се разграничават, или на гаранционните депозити, които предоставят на ПФИ ресурси за отпускане на кредити от тяхна страна. В тези случаи е приемливо тези гаранционни депозити да се класифицират като „Други пасиви“ или като „Задължения по депозити“.

г)

Заделени салда

Съгласно националната практика „Заделените салда“, свързани напр. с лизингови договори, се класифицират като задължения по депозити в „Депозити с договорен матуритет“ или „Депозити, договорени за ползване след предизвестие“ в зависимост от матуритета/условията на базовия договор.

д)

Акции, емитирани от ПФИ

Акциите, емитирани от ПФИ, се класифицират като депозити, а не като капитал и резерви, когато: i) между емитиращата ПФИ и притежателя е налице икономическо отношение длъжник—кредитор, независимо от правата на собственост върху тези акции; и ii) акциите могат да се конвертират в пари или да бъдат обратно изкупени без значителни ограничения или санкции. Периодът на предизвестие не се счита за значително ограничение. Тези акции освен това трябва да отговарят на следните условия:

съответните национални регулаторни разпоредби не предвиждат безусловно право на емитиращата ПФИ да откаже обратно изкупуване на акциите си;

акциите имат „сигурна стойност“, т.е. при обичайни условия, когато се изкупуват обратно, те се изплащат по номиналната им стойност;

в случай на несъстоятелност на ПФИ притежателите на нейните акции нямат правното задължение да отговарят за непогасените задължения, освен за номиналната стойност на акциите, т.е. участието на акционерите в записания капитал, нито за каквото и да е друго обременяващо допълнително задължение. Подчиняването на акции към друг инструмент, емитиран от ПФИ, не се счита за обременяващо допълнително задължение.

Периодите на предизвестие за конвертиране на такива акции в пари се използват за класифициране на тези акции съгласно разбивката по период на предизвестие в категорията инструмент „Депозити“. Периодите на предизвестие се прилагат също, когато се определя резервното съотношение съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). Всички заделени акции, свързани с кредити, отпуснати от ПФИ, се класифицират като задължения по депозити със същата разбивка по първоначален матуритет, както на базовия кредит, т.е. като „Депозити с договорен матуритет“ или „Депозити, договорени за ползване след предизвестие“, в зависимост от условията на матуритета на базовия договор за кредит.

Когато се притежават от ПФИ, тези акции, емитирани от ПФИ и класифицирани като депозити, а не като капитал и резерви, се класифицират от притежаващата ги ПФИ като кредити в актива на нейния баланс.

е)

Задължения по секюритизация

Кореспондираща позиция на кредити и/или други активи, с които е извършено разпореждане при секюритизация, но които все още са признати в статистическия баланс.

Следният показател не се третира като депозит:

 

Средствата (депозитите) на доверително управление не се записват в статистическия баланс на ПФИ (вж. „Кредити на доверително управление“ съгласно категория 2).

9.1.

Овърнайт депозити

Депозити, които са изплатими във валута и/или които са прехвърляеми при поискване с чек, банково нареждане, дебитна операция или по други сходни начини, без значително забавяне, ограничение или санкция. Този показател включва:

а)

салда (лихвоносни или нелихвоносни), които могат незабавно да бъдат изплатени във валута при поискване или до приключване на работното време в деня, следващ този, в който е направено искането, без значителна санкция или ограничение, но които не са прехвърляеми;

б)

салда (лихвоносни или нелихвоносни), които представляват предплатени суми в контекста на електронни пари, базирани на хардуер или на софтуер, например предплатени карти;

в)

кредити, подлежащи на погасяване до приключването на работния ден, следващ този, на който е отпуснат кредитът.

9.1a.

Прехвърляеми депозити

Прехвърляеми депозити са депозитите в рамките на категорията „Овърнайт депозити“, които са директно прехвърляеми при поискване за извършване на плащания в полза на други стопански субекти чрез обичайно използвани платежни средства, като например кредитен трансфер и директен дебит, възможно е също така чрез кредитна или дебитна карта, транзакции на електронни пари, чекове или други подобни средства, без значително забавяне, ограничение или санкция. Депозитите, които могат да се използват само за теглене на парични средства и/или депозити, от които средствата могат само да бъдат теглени или прехвърлени през друга сметка на същия собственик, не се включват като прехвърляеми депозити.

9.2.

Депозити с договорен матуритет

Непрехвърляеми депозити, които не могат да се изплатят във валута преди договорен определен срок или които могат да се изплатят във валута преди този договорен срок, само ако на притежателя бъде наложена някакъв вид санкция. Този показател включва също и административно регулираните спестовни депозити, когато критерият, свързан с матуритет, е неприложим; те следва да бъдат класифицирани в матуритетния интервал „над две години“. Финансовите продукти с клауза за автоматично предоговаряне („роловър“) се класифицират по най-ранния матуритет. Въпреки че депозитите с договорен матуритет може да включват възможност за предсрочно теглене след предизвестие или може да се теглят при поискване с налагане на определени санкции, тези характеристики не се считат за подходящи за целите на класификацията.

9.2а/9.2б/9.2в.

Депозити с договорен матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години

Тези показатели включват за всяка матуритетна разбивка:

а)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години, които са непрехвърляеми и не могат да се изплатят във валута преди матуритета;

б)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години, които са непрехвърляеми, но могат да се изплатят преди този срок след предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда се класифицират съответно в 9.3а или 9.3б;

в)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години, които са непрехвърляеми, но могат да се изплатят при поискване с налагане на определени санкции;

г)

плащания по гаранционни депозити, които се внасят по договори за деривати, приключвани в рамките на една година/между една и две години/над две години, които представляват парично обезпечение, вложено с цел защита срещу кредитен риск, които обаче остават собственост на вложителя и са платими на същия при приключването на договора;

д)

кредити, които се доказват чрез нетъргуеми документи или не се доказват с документи, с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години;

е)

непрехвърляеми дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години;

ж)

подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години;

з)

задължения по секюритизация.

Кореспондираща позиция на кредити и/или други активи, с които е извършено разпореждане при секюритизация, но които все още са признати в статистическия баланс. Според установената практика тези пасиви се разпределят към матуритетна разбивка „Договорен матуритет над две години“.

Освен това депозитите с договорен матуритет над две години включват:

салда (независимо от матуритета), при които лихвените проценти и/или условията са определени в националното законодателство и които са предназначени да бъдат държани за специфични цели, напр. за жилищни кредити, настъпващи след две години, дори и ако от техническа гледна точка могат да се платят при поискване.

9.3.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие

Непрехвърляеми депозити без някакъв договорен матуритет, които не могат да се изплатят във валута без период на предизвестие, преди изтичането на който изплащането във валута не е възможно или е възможно само с налагане на санкция. Те обхващат депозити, които, въпреки че от правна гледна точка е възможно да се теглят при поискване, подлежат на санкции и ограничения съгласно националната практика (класифицирани в матуритетния интервал „до и включително три месеца“), и инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене (класифицирани в матуритетния интервал „над три месеца“).

9.3а/9.3б.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца/над три месеца, в това число над две години

Тези показатели включват:

а)

салда, вложени без фиксиран матуритет, които могат да бъдат теглени само с предизвестие до и включително три месеца/над три месеца, в това число над две години; ако е възможно плащане преди този период на предизвестие (или дори при поискване), то води до заплащане на санкция; и

б)

салда, вложени с фиксиран матуритет, които са непрехвърляеми, но в случай на предсрочно изплащане подлежат на предизвестие със срок, по-кратък от три месеца/над три месеца, в това число над две години.

Освен това депозитите, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца, обхващат непрехвърляеми спестовни депозити на виждане и други видове депозити на дребно, които, макар че от правна гледна точка са платими при поискване, подлежат на значителни санкции.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие над три месеца, включително предизвестие над две години (където е приложимо), включват инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене.

9.4.

Репо-сделки

Кореспондираща позиция на получени пари срещу ценни книжа, продадени от отчетните единици на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите или подобни ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Сумите, получени от отчетните единици срещу ценни книжа, прехвърлени на трето лице, т.е. временен приобретател, се класифицират като „споразумения за обратно изкупуване“, когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване, а не просто опция за това. Това означава, че отчетните единици си запазват рисковете и ползите от базовите ценни книжа по време на операцията.

Следните варианти операции от тип „репо-сделка“ се класифицират като „споразумения за обратно изкупуване“:

а)

суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице под формата на отдадени на кредит ценни книжа срещу парично обезпечение; и

б)

суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице под формата на споразумение за продажба/обратно изкупуване.

Базовите ценни книжа по операциите тип „репо-сделка“ се записват съгласно правилата в показател 3 от актива „дългови ценни книжа“. Операциите, включващи временно прехвърляне на злато срещу парично обезпечение, се включват също в настоящия показател.

10.

Акции/дялови единици във ФПП

Акции или дялови единици, емитирани от ФПП. Вижте определението в приложение I, част 1, раздел 2.

11.

Емитирани дългови ценни книжа

Ценни книжа, различни от собствен капитал, емитирани от отчетните единици, които обикновено са прехвърляеми инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя им права на собственост върху емитиращата институция. Този показател включва:

а)

ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или започващи от дата, определена по време на емисията;

б)

непрехвърляеми инструменти, емитирани от отчетните единици, които впоследствие са станали прехвърляеми, се прекласифицират като „Дългови ценни книжа“ (вж. също категория 9);

в)

подчинен дълг, емитиран от ПФИ, се третира за целите на паричната и финансовата статистика по същия начин като другите дългове, направени от ПФИ. Следователно подчиненият дълг, емитиран под формата на ценни книжа, се класифицира като „Емитирани дългови ценни книжа“, а подчиненият дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити, се класифицира като „Задължения по депозити“. Когато целият подчинен дълг, емитиран от ПФИ, е определен за целите на статистиката като една сума, тази сума се класифицира в показателя „Емитирани дългови ценни книжа“ на основанието, че подчиненият дълг е съставен главно под формата на ценни книжа, а не като кредити. Подчиненият дълг не се класифицира по показател „Капитал и резерви“ в пасива;

г)

хибридни инструменти. Прехвърляеми инструменти с комбинация от дългови и дериватни компоненти, включващи:

i)

прехвърляеми дългови инструменти, съдържащи включени деривати;

ii)

прехвърляеми инструменти, чиято стойност при изплащане и/или купон е свързана с промените на даден базов референтен актив, цена на актив или друг референтен индикатор през матуритета на инструмента.

11а/11б/11в.

Дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години

Тези показатели включват за всяка матуритетна разбивка:

а)

прехвърляеми дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ, с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години; и

б)

подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години/над две години.

11г.

В т.ч. дългови ценни книжа до 2 години и номинална капиталова гаранция под 100 %

Хибридни инструменти, емитирани от ПФИ, с първоначален матуритет до две години, които могат да имат на падежа договорна стойност на изплащане във валутата на емитиране, която е по-ниска от първоначално инвестираната сума поради комбинацията им от дългови и дериватни компоненти.

12.

Капитал и резерви

За целите на отчетната схема тази категория обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от отчетните единици за акционери или други собственици, представляващи за притежателя правото на собственост в ПФИ и по принцип правото на дял от нейните печалби и на дял от нейното имущество в случай на ликвидация. Включени са също и печалбата (или загубата), както е отразена в отчета за приходите и разходите, средствата, получени от неразпределени на акционерите приходи, или средствата, заделени от отчетните единици в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. По-конкретно категорията би включвала по принцип:

а)

привлеченият акционерен капитал, включително премиите по акции;

б)

печалбата (или загубата), както е отразена в отчета за приходите и разходите;

в)

приходи и разходи, признати директно в собствения капитал;

г)

средства, произтичащи от неразпределени на акционерите приходи;

д)

специални и общи провизии за загуби от кредити, ценни книжа и други видове активи, напр. добавки за намалявания и загуби от кредити (могат да се отчитат съгласно счетоводните правила).

13.

Други пасиви

Показателят „Други пасиви“ е остатъчен показател в пасива на баланса, определен като „пасиви, които не са включени другаде“. НЦБ могат да изискат отчитане на специфични подпозиции, включени в този показател. Показателят „Други пасиви“ може да включва:

а)

Позиции във финансовите деривати с брутни отрицателни пазарни стойности

За целите на статистиката финансовите дериватни инструменти, подлежащи на отчитане в баланса, следва да бъдат включени тук и следва да бъдат отчитани като отделен показател „в т.ч.“ със секторна (ПФИ/НПФИ) и географска (местни/други от еврозоната, различни от местни/„Останал свят“) разбивка.

б)

Брутни суми, платими по разчетни сметки

Салдата по разчетни сметки са салда, отразени в баланса на ПФИ, които не са записани на името на клиенти, но които независимо от това са свързани със средства на клиенти, т.е. средства, които очакват инвестиране, превод или сетълмент.

в)

Брутни суми, платими по транзитни сметки

Салда по транзитни сметки представляват средства, обикновено принадлежащи на клиенти, които са в процес на предаване между ПФИ. Показателите обхващат кредитни трансфери, които са дебитирани от клиентски сметки и други показатели, за които все още не е извършено съответното плащане от отчетната единица.

г)

Начислени лихви, платими по депозити

В съответствие с общоприетия принцип на текущо счетоводно начисляване лихвите, платими по депозити, се записват в баланса при начисляването им, т.е. на база начисляване, вместо при фактическото им плащане, т.е. на база наличност. Начислените лихви по депозити се класифицират на брутна база в категория „Други пасиви“. Начислената лихва се изключва от депозита, за който се отнася, и следва да се отчита като отделен показател „в т.ч.“

д)

Начислена лихва върху емитирани дългови ценни книжа

е)

Дивиденти за изплащане

Платими суми, които не са свързани с основната дейност на ПФИ, т.е. суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, вноски за социално осигуряване.

ж)

Провизии, представляващи задължения към трети лица, напр. пенсии и дивиденти

з)

Плащания по гаранционни депозити, направени съгласно договори за деривати

Плащания по гаранционни депозити (маржин депозити), направени съгласно дериватни договори, се класифицират обикновено като „Задължения по депозити“ (вж. категория 9). Сложността на актуалната пазарна практика може да затрудни определянето на гаранционните депозити, които са действително платими, тъй като различни видове гаранционни депозити се водят на една и съща сметка, без да се разграничават, или на гаранционните депозити, които предоставят на ПФИ ресурси за отпускане на кредити от тяхна страна. В тези случаи е приемливо тези гаранционни депозити да се класифицират като „Други пасиви“ или като „Задължения по депозити“ съгласно националната практика.

и)

Нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на транзакции с ценни книжа или валутни операции.

„Други пасиви“ може да изключва почти всички финансови инструменти, които приемат формата на финансови задължения (включени в рамките на други балансови показатели); финансови инструменти, които не приемат формата на финансови задължения, като например гаранции, ангажименти, администрирани и доверителни кредити (записани задбалансово), и нефинансови задължения, като например показатели относно капитала в пасива (включени в рамките на „Капитал и резерви“).

ЧАСТ 3

Определения на секторите

ЕСС 2010 предоставя стандарта за секторната класификация. Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на сектори, които НЦБ транспонират в национални категории, в съответствие с настоящия регламент. Контрагенти, намиращи се в еврозоната, се идентифицират според техния сектор в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели, и с насоките за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ. Кредитни институции, разположени извън еврозоната, се наричат „банки“, а не ПФИ. По подобен начин терминът „НПФИ“ се отнася само за държавите членки. За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, се използва терминът „небанкови институции“.

Таблица

Определения на секторите

Сектор

Определение

ПФИ

Вж. член 1

Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, параграфи 2.111—2.113)

Централно държавно управление

Този подсектор (S.1311) се състои от всички административни звена на държавата и други централни структури, чиято компетентност се разпростира обикновено върху цялата икономическа територия, с изключение на управлението на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.114)

Федерално държавно управление

Този подсектор (S.1312) се състои от такива видове държавна администрация, които са отделни институционални единици, упражняващи някои от функциите на държавното управление на ниво, което е по-ниско от това на централното държавно управление и по-високо от това на институционалните единици, съществуващи на местно ниво, с изключение на администрирането на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.115)

Местно държавно управление

Този подсектор (S.1313) включва тези видове държавна администрация, чиято компетентност се разпростира само върху част от икономическата територия, с изключение на местните структури на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.116)

Фондове за социална сигурност

Подсектор „Фондове за социална сигурност“ (S.1314) включва централните, федералните и местните институционални единици, чиято основна дейност е да извършват социални плащания и които отговарят на всеки от следните два критерия: а) по закон или нормативен акт някои групи от населението са задължени да участват в схемата или да заплащат вноски; и б) държавното управление е отговорно за управлението на институцията по отношение на определянето или одобряването на вноските и плащанията, независимо от ролята му на надзорен орган или работодател (ЕСС 2010, параграф 2.117)

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

Инвестиционни фондове, както са дефинирани в Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38). Този подсектор се състои от всички предприятия за колективно инвестиране, с изключение на ФПП, които инвестират във финансови и/или нефинансови активи, доколкото целта е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане.

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели

Подсектор „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции/дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционалните единици (ЕСС 2010, параграфи 2.86—2.94)

Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с дейности, тясно свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. Този подсектор включва също централни управления, чиито дъщерни дружества са изцяло или предимно финансови предприятия (ЕСС 2010, параграфи 2.95—2.97)

Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на свободните пазари. Този подсектор включва холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата, без да предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал имат участие, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, параграфи 2.98—2.99)

Застрахователни (осигурителни) дружества

Подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане (ЕСС 2010, параграфи 2.100—2.104)

Пенсионни фондове

Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионните фондове, като социалноосигурителни схеми, осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, параграфи 2.105—2.110)

Нефинансови предприятия

Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Този сектор включва също нефинансови квазикорпорации (ЕСС 2010, параграфи 2.45—2.54)

Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата

Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление (ЕСС 2010, параграфи 2.118—2.128)

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (НТООД) (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост (ЕСС 2010, параграфи 2.129—2.130)

Еднолични търговци и сдружения без юридически статус (подчинена съвкупност на „Домакинства“)

Еднолични търговци и сдружения без юридически статус, различни от разглежданите като квазикорпорации, и които са пазарни производители (ЕСС 2010, параграф 2.119г)


(1)  В таблиците от настоящото приложение ЕЦБ е класифицирана като ПФИ, резидент в страната, в която ЕЦБ е разположена физически.

(2)  Дъщерните дружества са отделно учредени юридически лица, в които друго лице има мажоритарно или 100 % участие, докато клоновете са подразделения (без самостоятелен правен статут), изцяло собственост на дружеството майка.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛАГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА

ЧАСТ 1

Изисквания за минимални резерви за кредитни институции: общи правила

1.

Клетките, маркирани със „*“ в таблица 1 от приложение I, се използват при изчисляването на резервната база. По отношение на дълговите ценни книжа кредитните институции представят доказателство за задълженията, които се изключват от резервната база, или прилагат стандартно приспадане с фиксиран процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ). Маркираните клетки се попълват само от институции, спрямо които се прилагат задължителните резерви.

2.

Колоната „в т.ч. кредитни институции, задължени да поддържат задължителни резерви, ЕЦБ и националните централни банки“ (НЦБ) не включва задълженията на отчетните единици спрямо институции от списъка на освободените от системата на минимални резерви на ЕЦБ, т.е. институции, които са освободени по причини, различни от извършването на мерки по преобразуване спрямо тях. Институциите, които са временно освободени от изискванията за минимални резерви, защото са обект на мерки по преобразуване, се третират като институции, подлежащи на изискванията за минимални резерви, и затова задълженията спрямо тези институции са обхванати в колоната „в т.ч. кредитни институции, задължени да поддържат задължителни резерви, ЕЦБ и НЦБ“. Задълженията спрямо институции, които фактически не са задължени да държат задължителни резерви в Европейската система на централните банки поради прилагането на еднократната отстъпка, също са обхванати в тази колона.

3.

Напълно докладващи институции могат също да отчитат позиции спрямо „ПФИ, различни от кредитни институции, задължени да поддържат минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, вместо спрямо „ПФИ“ и „кредитни институции, задължени да поддържат минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, при условие че това не води до загуба на информация и не са засегнати никакви позиции в немаркираните клетки. Освен това, в зависимост от националните системи за събиране на информация и без да се засяга пълното спазване на определенията и класификационните принципи за баланса на ПФИ, посочени в настоящия регламент, кредитните институции, към които се прилага изискването за задължителни резерви, могат да отчитат алтернативно данните, необходими за изчисляването на резервната база, с изключение на тези за прехвърляемите инструменти, в съответствие с таблицата по-долу, при условие че никакви позиции в немаркираните клетки в таблица 1 от приложение I не са засегнати.

4.

Институциите от „опашката“ отчитат като минимум тримесечните данни, необходими за изчисляване на резервната база, в съответствие с таблицата по-долу.

5.

За отчитането по таблицата по-долу се осигурява строго съответствие с таблица 1 от приложение I.

Image

ЧАСТ 2

Специални правила

РАЗДЕЛ 1

Статистическа отчетност на агрегирана основа като група от кредитни институции, към която се прилага системата на минимални резерви на ЕЦБ

1.1.

При условие че са изпълнени условията, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), Изпълнителният съвет може да позволи кредитните институции, подлежащи на изискванията за минимални резерви, да извършват агрегирана статистическа отчетност като група в рамките на една държава членка. Всички съответни институции се включват отделно в списъка от ПФИ на ЕЦБ.

1.2.

Ако на кредитните институции е разрешено да поддържат минимални резерви чрез посредник съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) и да не се възползват от груповата отчетност, посочена в настоящия раздел, съответната НЦБ може да разреши на посредника да извършва агрегирана статистическа отчетност (различна от тази по отношение на резервната база) от името на кредитните институции. Всички съответни институции се включват отделно в списъка от ПФИ на ЕЦБ.

1.3.

Ако групата от кредитни институции се състои единствено от институции от „опашката“, е необходимо тя да спазва само изискването за опростена отчетност, отнасящо се за институциите от „опашката“. В противен случай за групата като цяло важи изискването за пълна отчетност.

РАЗДЕЛ 2

Задължителни резерви в случай на сливания на кредитни институции

2.1.

За целите на настоящото приложение термините „сливане“, „сливащи се институции“ и „придобиваща институция“ имат значенията, съдържащи се в член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.2.

За периода на поддържане, в рамките на който се извършва сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват и внасят, както е посочено в член 13 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.3.

За последващите периоди на поддържане задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база и на статистическата информация, отчетена в съответствие с правилата съгласно таблицата по-долу. В противен случай се прилагат обичайните правила за отчитане на статистическа информация и за изчисляване на задължителни резерви, както е посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.4.

Без да се засягат задълженията по предходните параграфи, съответната НЦБ може да разреши на придобиващата институция да изпълни своето задължение за отчитане на статистически данни чрез временни процедури, например отделни формуляри за всяка от сливащите се институции в продължение на няколко периода след извършване на сливането. Продължителността на тази дерогация от обичайните отчетни процедури се ограничава, доколкото е възможно, и не може да надхвърля шест месеца след осъществяването на сливането. Дерогацията не засяга задължението на придобиващата институция да изпълни отчетните си задължения в съответствие с настоящия регламент и, ако е приложимо, задължението си да поеме отчетните задължения на сливащите се институции в съответствие с настоящото приложение.

Таблица

Специални правила за изчисляване на задължителните резерви на кредитните институции, участващи в сливане (1)

Номер на казуса

Вид сливане

Подлежащи на поемане задължения

1

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила след определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка.

2

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила след определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка.

3

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на месеца и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация по отношение на месеца, предхождащ сливането.

4

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на тримесечието и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация по отношение на месеца или тримесечието, предхождащи сливането, в зависимост от институцията.

5

Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи институции и евентуално една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила след определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходния месец.

Прилага се същата процедура както при казус 1.

6

Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила след определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

От периода на поддържане, следващ сливането, и до времето, когато придобиващата институция докладва тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените изисквания за статистическа отчетност, наложени на институции от „опашката“, както са предвидени в приложение III, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка.

7

Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила след определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие и в резултат на което сливане институцията от „опашката“ става напълно докладваща такава.

Прилага се същата процедура както при казус 2.

8

Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на тримесечието и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

От периода на поддържане, следващ сливането, и до времето, когато придобиващата институция докладва тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените изисквания за статистическа отчетност, наложени на институции от „опашката“, както са предвидени в приложение III, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация по отношение на тримесечието, предхождащо сливането.

9

Сливане, при което институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи институции и евентуално една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на месеца и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец.

Прилага се същата процедура както при казус 3.

10

Сливане, при което институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на тримесечието и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие и в резултат на което институцията от „опашката“ става напълно докладваща институция.

Прилага се същата процедура както при казус 4.

11

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) се създава от напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на месеца и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация по отношение на месеца, предхождащ сливането.

12

Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) се създава от една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на тримесечието и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема отчетните задължения на сливащите се институции за данни по отношение на месеца или тримесечието, предхождащи сливането, в зависимост от институцията.

13

Сливане, при което институция от „опашката“ (придобиваща институция) се създава от една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), влиза в сила в периода между края на тримесечието и определения от съответната НЦБ краен срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.

За периода на поддържане, следващ сливането и до времето, когато придобиващата институция отчита тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените изисквания за статистическа отчетност, наложени на отчетни институции от „опашката“, както са предвидени в приложение III, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на сливащите се институции. Резервните бази, които следва да се агрегират, са тези, които биха били актуални за този период на поддържане, ако сливането не беше осъществено. Дава се право на еднократна отстъпка. Придобиващата институция поема отчетните задължения на сливащите се институции за данни по отношение на тримесечието, предхождащо сливането.


(1)  Таблицата представя подробна информация за по-сложни процедури, прилагани в специални случаи. За казусите, които не са представени в таблицата, се прилагат обичайните правила за отчитане на статистическата информация и за изчисляване на задължителните резерви, както е посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;

б)

статистическите отчети се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

отчетната единица предоставя на съответната НЦБ информация за връзка с едно или повече лица за контакт;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответната НЦБ.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде вярна: спазване на всички линейни ограничения (например активът на баланса е равен на пасива, общите сборове са равни на сумата от подсборове), и данните между всички отчетни периоди си съответстват;

б)

отчетните единици следва да могат да представят информация за промените, които се подразбират от предадените данни;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

а)

статистическата информация отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици наблюдават редовно и определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици следва да могат да обяснят прекъсванията на предадените данни спрямо данните от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОТМЕНЕНИЯ РЕГЛАМЕНТ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИТЕ МУ ИЗМЕНЕНИЯ

 

Регламент (ЕО) № 25/2009 (ЕЦБ/2008/32)

(ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14).

 

Регламент (ЕС) № 883/2011

(ОВ L 228, 3.9.2011 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 25/2009 (ЕЦБ/2008/32)

Настоящият регламент

Член 1а

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

Член 7

Член 8

Член 8

Член 9

Член 9

Член 10

Член 10

Член 11

Член 11

Член 12

Член 12

Член 13

Член 13

Член 14

Член 14

Член 15

Член 15

Член 16

Приложение I, част 2, раздел 5.2a

Приложение I, част 2, раздел 5.3

Приложение I, част 2, раздел 5.2б

Приложение I, част 2, раздел 5.4

Приложение I, част 2, раздел 5.3

Приложение I, част 2, раздел 5.5

Приложение I, част 2, раздел 5.4

Приложение I, част 2, раздел 5.6

Приложение I, част 2, раздел 5.5

Приложение I, част 2, раздел 5.7

Приложение I, част 3, раздел 4

Приложение I, част 3, раздел 4

Приложение I, част 3, раздел 5

Приложение I, част 3, раздел 5

Приложение I, част 3, раздел 6

Приложение I, част 3, раздел 6

Приложение I, част 3, раздел 7

Приложение I, част 4

Приложение I, част 5

Приложение I, част 4

Приложение I, част 6

Приложение I, част 5

Приложение I, част 7

Приложение I, част 6

Приложение I, част 8

Приложение I, част 7


7.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 297/51


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1072/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 24 септември 2013 година

относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции (преработен текст)

(ЕЦБ/2013/34)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 63/2002 на Европейската централна банка от 20 декември 2001 г. относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции по депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия (ЕЦБ/2001/18) (2) е изменян съществено. Тъй като предстоят още изменения, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (3), той следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

За изпълнението на своите задачи Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изисква изготвянето на статистика на лихвените проценти, прилагани от паричнo-финансовите институции (ПФИ), с изключение на централните банки и фондовете на паричния пазар (ФПП), по депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия, чиято основна цел е да се представи на Европейската централна банка (ЕЦБ) изчерпателна, подробна и координирана картина за статистиката, показваща нивото на лихвените проценти, прилагани от тези институции, и как те се променят във времето. Тези лихвени проценти са завършващата връзка в трансмисионния механизъм на паричната политика в резултат от промените в официалните лихвени проценти и по тази причина представляват необходимо предварително условие за достоверен анализ на динамиката в паричния сектор в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“). Същевременно информацията за промените на лихвените проценти е необходима на ЕСЦБ за подпомагане плавното провеждане от компетентните органи на политиките, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции и стабилността на финансовата система.

(3)

В съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и съгласно условията, предвидени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), от ЕЦБ се изисква да приема регламенти, доколкото това е необходимо за изпълнение на задачите на ЕСЦБ, определени в Устава на ЕСЦБ, а в някои случаи предвидени в разпоредбите, приети от Съвета съгласно член 129, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(4)

Член 5.1 от Устава на ЕСЦБ изисква ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), да събира необходимата статистическа информация от компетентните национални власти или пряко от стопанските субекти с цел осъществяването на задачите на ЕСЦБ. Член 5.2 от Устава на ЕСЦБ предвижда, че националните централни банки осъществяват, доколкото това е възможно, задачите, описани в член 5.1.

(5)

Може да се окаже необходимо, а и да намали разходите по отчитането, НЦБ да събират от действителната съвкупност от отчетни единици необходимата статистическа информация за изпълнение изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност като част от по-широкообхватна рамка за статистическа отчетност, която НЦБ установяват съгласно своите отговорности в съответствие с правото на Съюза или националното право, или установената практика и която обслужва други статистически цели, при условие че изпълнението на изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ не е застрашено. За да се поощри прозрачността, в тези случаи е уместно отчетните единици да бъдат информирани, че данните се събират за изпълнението на други статистически цели. В определени случаи ЕЦБ може да разчита на статистическа информация, събирана за такива други цели, за изпълнение на изискванията ѝ.

(6)

След приемането на Регламент (ЕО) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18) имаше подобрения в отчетната схема за лихвени проценти по кредити на домакинства и нефинансови предприятия и на методите за подбор на действителната съвкупност от отчетни единици и поради това те следва да бъдат взети предвид в инструкциите за извадки и изискванията за статистическа отчетност.

(7)

Необходимо е също да се даде възможност на ЕЦБ да предоставя аналитична и статистическа подкрепа на Европейския съвет за системен риск в съответствие с Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск (4).

(8)

Член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици, която е част от общата съвкупност от отчетни единици, и да минимизира съответните разходи по отчитането. С оглед на характерните особености на сектора на ПФИ във всяка една от държавите членки от еврозоната, окончателното решение относно метода за избора по отношение на действителната съвкупност от отчетни единици се предоставя на НЦБ. Целта е да се намалят разходите по отчитането, като същевременно се осигурят висококачествени статистически данни. Член 5, параграф 1 предвижда възможността ЕЦБ да приема регламенти за дефинирането и налагането на своите изисквания за статистическа отчетност към действителната съвкупност от отчетни единици от държавите членки от еврозоната. Член 6, параграф 4 предвижда, че ЕЦБ може да приема регламенти, определящи условията, съгласно които може да бъде упражнявано правото да се проверява или да се извършва принудително събиране на статистическа информация.

(9)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда държавите членки сами да се организират в областта на статистиката и изцяло да си сътрудничат с ЕСЦБ, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от член 5 от Устава на ЕСЦБ.

(10)

Въпреки че се признава, че регламентите, приети от ЕЦБ съгласно член 34.1 от Устава на ЕСЦБ, не дават никакви права и не налагат никакви задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистически данни, необходими за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическо отчитане, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(11)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, както са установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(12)

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

термините „отчетни единици“ и „резидент“ имат същите значения, както са дефинирани в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

2.

„домакинства“ означава сектор „Домакинства“ и сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (S.14 и S.15 комбинирано), както са изложени в преразгледаната Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена от Регламент (ЕС) № 549/2013;

3.

„нефинансови предприятия“ означава сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11), както е изложен в ЕСС 2010;

4.

„парично-финансова институция (ПФИ)“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (5);

5.

„статистика на лихвените проценти на ПФИ“ означава статистика, отнасяща се до лихвените проценти, които се прилагат от резидентни ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП, към деноминираните в евро депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия резиденти в държавите членки от еврозоната. „Статистика на лихвените проценти на ПФИ“ включва съответни обеми по нов бизнес от деноминирани в евро депозити и кредити, както и обеми от предоговорени кредити по нов бизнес;

6.

„фондове на паричния пазар“ (ФПП) има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕC) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2008/32) (6);

7.

„обща съвкупност от отчетни единици“ означава резидентни ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП, които приемат деноминирани в евро депозити от и/или отпускат деноминирани в евро кредити на домакинства и/или нефинансови предприятия резиденти в държавите членки от еврозоната;

8.

„институция от „опашката“ означава малка ПФИ, с изключение на централна банка или ФПП, на която е била предоставена дерогация съгласно член 4.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от резидентни ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП, взети от общата съвкупност от отчетни единици и избрани от НЦБ. НЦБ избират действителната съвкупност от отчетни единици чрез пълно статистическо преброяване или чрез извадка.

2.   В случай на извадка НЦБ разделят общата съвкупност от отчетни единици в хомогенни подгрупи и тогава избират действителната съвкупност от отчетни единици на случаен принцип от всяка подгрупа или избират най-големите институции във всяка подгрупа.

3.   При избор със случайна извадка минималният размер на националната извадка трябва да бъде такъв, че максималната стандартна грешка да не надвишава средно 10 базисни пункта при доверителен интервал от 90 %. Когато са избрани най-големите институции, минималният размер на националната извадка отговаря на подобно равнище на мярка за качество въз основа на функция от изчислената средна абсолютна стойност на грешките.

4.   НЦБ също прилагат формулите и критериите за избора на действителната съвкупност от отчетни единици, изложени в Насоки ЕЦБ/2007/9 от 1 август 2007 г. относно паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари (7).

5.   Всяка НЦБ уведомява своите резидентни отчетни единици за техните изисквания за статистическа отчетност, следвайки националните процедури.

6.   Управителният съвет е оправомощен да проверява спазването на настоящия член.

Член 3

Изисквания за статистическа отчетност

1.   За целите на редовното изготвяне на статистика на лихвените проценти на ПФИ действителната съвкупност от отчетни единици предоставя ежемесечно статистическа информация по нов бизнес и по салда на НЦБ на държавата членка, на която отчетната единица е резидент. Изискваната статистическа информация е уточнена в приложение I.

2.   НЦБ дефинират и прилагат правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици в съответствие с националните изисквания. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват необходимата статистическа информация и позволяват да бъде извършена точна проверка за изпълнение на минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятията и ревизиите, предвидени в параграф 3.

3.   Изискваната статистическа информация се отчита в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение II.

4.   НЦБ предоставят на ЕЦБ обобщената месечна статистическа информация за страната до приключването на 19-ия работен ден на месеца след края на отчетния месец.

5.   ЕЦБ може да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в настоящия регламент, в съответствие с Решение ЕЦБ/2010/10 от 19 август 2010 г. относно неизпълнението на изискванията за статистическа отчетност (8).

Член 4

Дерогации

1.   Когато отчетните единици се избират чрез пълно статистическо преброяване, НЦБ могат да предоставят на малки ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП, дерогации относно честотата за отчитане, при условие че общият дял на тези отчетни единици в националния баланс на ПФИ по отношение на салда, изчислен в съответствие с Регламент (ЕC) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), не надхвърля 5 %. Вместо на месечна база, институциите от „опашката“ могат да отчитат статистически данни за лихвените проценти на ПФИ на тримесечие.

2.   НЦБ проверяват изпълнението на условията, изложени в параграф 1, годишно и своевременно, за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, дадена дерогация с действие от началото на всяка година.

3.   Институциите от „опашката“ могат да изберат да не се ползват от дерогациите и вместо това да изпълняват пълните изисквания за статистическа отчетност.

4.   За определянето на брутната стойност на обхват от 100 % НЦБ могат да изберат процедурата за пренасяне на отчетените данни в липсващите периоди чрез прилагане на подходящи техники за статистически оценки, за да се вземат предвид тенденции в данните или сезонни модели. НЦБ наблюдават броя на институциите от „опашката“ на годишна база.

Член 5

Проверка и принудително събиране на информация

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят в съответствие с настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява тези права. По-специално НЦБ упражняват това право, когато дадена отчетна единица не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, изложени в приложение II.

Член 6

Първо отчитане

Първото отчитане съгласно настоящия регламент започва с данни за декември 2014 година.

Член 7

Отмяна

1.   Регламент (ЕС) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18) се отменя, считано от 1 януари 2015 г.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 8

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2015 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 24 септември 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 24.

(3)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 162.

(5)  Виж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(6)  ОВ L 15,20.1.2009 г., стр. 14.

(7)  ОВ L 341, 27.12.2007 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 226, 28.8.2010 г., стр. 48.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОТЧЕТНА СХЕМА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ОТНОСНО ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ НА ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ЧАСТ 1

Вид лихвен процент

I.    Годишен договорен лихвен процент

Основен принцип

1.

Видът лихвен процент, който отчетните единици предоставят за всички категории инструменти по депозити и кредити по нов бизнес и по салда, е годишно договореният лихвен процент (AAR). Той се определя като лихвен процент, който е индивидуално договорен между отчетната единица и домакинството или нефинансовото предприятие по депозит или кредит, капитализиран на годишна база и изразен в годишен процент. AAR включва всички лихвени плащания по депозити и кредити, но не и другите разноски по тях. Дизажиото, определено като разликата между номиналната стойност на кредита и сумата, получена от клиента, се счита за лихвено плащане, направено в началото на договора (период t0), и затова се отразява в AAR.

2.

Ако лихвените плащания, договорени между отчетната единица и домакинството или нефинансовото предприятие, се капитализират на равни интервали в рамките на една година, например веднъж месечно или на тримесечие, а не годишно, договореният лихвен процент се капитализира на годишна база с помощта на следната формула, за да се извлече годишно договореният лихвен процент:

Formula

където:

x

е AAR,

rag

е годишният лихвен процент, договорен между отчетните единици и домакинството или нефинансовото предприятие по депозит или кредит, когато датите на капитализиране на лихвата по депозита и на всички плащания по кредита са на равни интервали през годината, и

n

е годишният брой на периодите на капитализация на лихвата по депозита и на периодите на погасяване на кредита, т.е. 1 за годишни плащания, 2 за плащания на полугодие, 4 за плащания на тримесечие и 12 за месечни плащания.

3.

Националните централни банки (НЦБ) могат да изискват от отчетните единици да отчитат по всички или по някои депозитни и кредитни инструменти по нов бизнес и по салда тясно дефиниран ефективен лихвен процент (NDER), вместо AAR. NDER се определя като лихвен процент, изчислен на годишна база, който приравнява настоящата стойност на всички договорени между отчетната единица и домакинството или нефинансовото предприятие задължения (депозити или кредити, лихвени плащания и плащания по главницата), които се очаква да възникнат в бъдеще или вече са възникнали, без разноските по тях. NDER е равен на лихвения компонент на годишния процент на разходите (APRC) съгласно определението по член 3, буква и) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1). NDER използва метода на последователното приближение и следователно може да се прилага към всеки вид депозит или кредит, докато AAR използва алгебричната формула, определена в параграф 2, и затова е приложим само към депозити и кредити с постоянна капитализация на лихвените плащания. Всички останали изисквания са идентични, което означава, че позоваванията на AAR по-долу в настоящото приложение се отнасят също и за NDER.

Третиране на данъци, субсидии и законови разпоредби

4.

Лихвените плащания, включени в AAR, отразяват плащанията на отчетните единици по депозити и постъпленията им по кредити. Когато има разлика между сумата, платена от едната страна, и сумата, получена от другата, гледната точка на отчетната единица определя лихвения процент, отчитан за целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ.

5.

Следвайки този принцип, лихвените проценти се отчитат бруто преди данъчно облагане, тъй като лихвените проценти преди данъчно облагане показват плащанията на отчетните единици по депозити и постъпленията им по кредити.

6.

Освен това субсидиите, предоставени на домакинства или нефинансови предприятия от трети страни, не се вземат предвид при определянето на лихвеното плащане, тъй като субсидиите не се плащат или получават от отчетната единица.

7.

Преференциалните лихвени проценти, които отчетните единици прилагат към своите служители, попадат в обхвата на статистиката за лихвените проценти на ПФИ.

8.

Когато законовите разпоредби засягат лихвените плащания, например при максимални тавани на лихвените проценти или при забрана за олихвяване на овърнайт депозити, тези разпоредби се отразяват в статистиката за лихвените проценти на ПФИ. Всяка промяна на правилата, на които се основават законовите разпоредби, например промени в нивото на определяните лихвени проценти или максималните тавани на лихвените проценти, се включва в статистиката за лихвените проценти на ПФИ като промяна в лихвените проценти.

II.    Годишен процент на разходите

9.

Освен AAR, отчетните единици предоставят информация за APRC по нов бизнес по потребителски кредити и жилищни кредити на домакинства, т.е.:

един APRC по потребителски кредит по нов бизнес (вж. индикатор 30 в допълнение 2), и

един APRC по жилищни кредити по нов бизнес на домакинства (вж. индикатор 31 в допълнение 2) (2).

10.

APRC включва „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно определението по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО. Тази общи разходи включват компонента на лихвения процент и компонента на другите (свързани) разходи, като например разноските по проучванията, управлението, подготовката на документите, гаранциите, кредитната застраховка и други.

11.

Съставът на компонента „други разходи“ може да е различен за различните държави поради различията в прилагането на определенията от Директива 2008/48/ЕО, както и поради различията в националните финансови системи и процедурите за обезпечаване на кредити.

III.    Конвенция

12.

За съставянето на AAR отчетните единици прилагат стандартна година, състояща се от 365 дни, т.е. ефектът на допълнителния ден във високосни години се пренебрегва.

ЧАСТ 2

Обхват на лихвената статистика

13.

Отчетните единици предоставят статистика за лихвените проценти на ПФИ по салда и по нов бизнес.

IV.    Лихвени проценти по салда

14.

Салда са всички задължения на отчетните единици по депозити, получени от домакинства и нефинансови предприятия, както и всички вземания по отпуснати кредити от отчетните единици на домакинства и нефинансови предприятия.

15.

Лихвеният процент по салда отразява среднопретегления лихвен процент по депозити или кредити в съответната категория инструменти за отчетния период съгласно параграф 29. Среднопретегленият лихвен процент е сумата на AAR, умножена по съответстващото салдо и разделена на общото салдо. Той обхваща всички съществуващи салда по договори, които са договорени през всички периоди преди отчетната дата.

V.    Нов бизнес по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти

16.

При овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти, определени в параграфи от 46 до 49 и 55, понятието за нов бизнес се разширява до целия обем. Следователно дебитният или кредитният баланс, т.е. салдото към отчетния период съгласно параграф 32, се използва като индикатор за нов бизнес по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитни карти и револвиращи кредити и овърдрафти.

17.

Лихвените проценти по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти отразяват среднопретеглените лихвени проценти по салдата по тези сметки към отчетния период съгласно параграф 32. Те обхващат текущите позиции по баланса на всички съществуващи договори, които са договорени през всички периоди преди отчетната дата.

18.

За да се пресметнат лихвените проценти на ПФИ по сметки, които могат да бъдат депозит или кредит според баланса по тях, отчетните единици разграничават периодите с кредитно и периодите с дебитно салдо. Отчетните единици отчитат среднопретеглените лихвени проценти по кредитни салда като овърнайт депозити и среднопретеглените лихвени проценти по дебитни салда като овърдрафти. При отчитане на среднопретеглените лихвени проценти отчетните единици не смесват (ниски) лихвени проценти по овърнайт депозити с (високи) лихвени проценти по овърдрафти.

VI.    Нов бизнес по категории инструменти, различни от овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти

19.

Параграфи от 20 до 27 по-долу се отнасят до депозити с договорен матуритет, споразумения за обратно изкупуване (репо-сделки) и всички кредити, различни от револвиращи кредити и овърдрафти и дългове по кредитни карти, определени в параграфи от 46 до 49 и 55. Параграфи 22 и 23 относно предоговорени кредити се отнасят само до кредити, различни от револвиращи кредити и овърдрафти и дългове по кредитни карти.

20.

Нов бизнес е всяко ново споразумение между домакинството или нефинансовото предприятие и отчетната единица. Новите споразумения обхващат:

всички финансови договори, които определят за пръв път лихвения процент по депозита или кредита, и

всички предоговаряния на съществуващи договори за депозити и кредити, определени в параграф 21.

21.

Предоговарянето се отнася до активното участие на домакинството или нефинансовото предприятие в коригирането на условията на съществуващ договор за депозит или кредит, включително на лихвения процент. Следователно удължаването на срока и другите корекции на условията, които се извършват автоматично, т.е. без активното участие на домакинството или нефинансовото предприятие, не се считат за предоговаряне.

22.

За отделното отчитане на обеми от предоговорени кредити по нов бизнес на домакинства и нефинансови предприятия в статистиката на лихвените проценти на ПФИ, предоговарянето се отнася до кредити за нов бизнес, различни от дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти, които вече са включени в баланса на отчетната единица в края на месеца, предхождащ отчетния месец.

23.

Кредитите за преструктуриране на дълг не са изключени сами по себе си от предоговорените кредити. Ако преструктурирането включва обаче предоговаряне на лихвения процент и в резултат на това кредитът е предоставен с лихвен процент под пазарните условия, съгласно параграф 28, то не следва да се включва в предоговорените кредити или нов бизнес.

24.

Лихвеният процент по нов бизнес отразява среднопретегления лихвен процент по депозити и кредити в съответната категория инструменти по отношение на нови споразумения, сключени между домакинства или нефинансови предприятия и отчетната единица през отчетния период, съгласно параграф 35.

25.

Промените в плаващите лихвени проценти в смисъл на автоматични корекции на лихвения процент от страна на отчетната единица не са нови споразумения и следователно не се считат за нов бизнес. Ето защо тези промени в плаващите лихвени проценти по съществуващи договори не се включват в лихвените проценти по нов бизнес, а само в средните лихвени проценти по салда.

26.

Промяната от фиксиран в плаващ лихвен процент или обратното (през периода t1) по време на действие на договора, която е била първоначално договорена (през периода t0), не е ново споразумение, тъй като е част от условията по кредита, предвидени в момент t0. Ето защо тази промяна не се счита за нов бизнес.

27.

Обикновено от домакинството или нефинансовото предприятие се очаква да изтегли целия кредит, различен от револвиращ кредит или овърдрафт, в началото на договора. Те също така могат да изтеглят кредита на един или няколко транша през периоди t1, t2, t3 и т.н., вместо целия обем еднократно в началото на договора (период t0). Дали кредитът се тегли на един или няколко транша е без значение за статистиката за лихвените проценти на ПФИ. Споразумението между домакинството или нефинансовото предприятие и отчетната единица в момент t0, което включва лихвения процент и целия обем на кредита, се включва в статистиката за лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес. Ако предоговаряне на условията на кредита се осъществи след период t0, цялото салдо, което е предоставено и все още не е погасено към момента на осъществяване на предоговарянето, следва да се отчете като предоговорен кредит.

VII.    Третиране на лоши кредити и кредити за преструктуриране на дълг под пазарните условия

28.

Лошите кредити и кредитите за преструктуриране на дълг, предоставени с лихвени проценти под пазарните условия, не са включени в среднопретеглените лихвени проценти или в обемите по нов бизнес. Лошите кредити са определени в съответствие с приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) и общият размер на кредит, който частично или изцяло е класифициран като лош кредит, е изключен от статистиката за лихвените проценти на ПФИ. Кредитите за преструктуриране на дълг, т.е. преструктуриране по отношение на финансово затруднени длъжници, следва да се определят в съответствие със съществуващите национални дефиниции.

ЧАСТ 3

Отчетен период

VIII.    Отчетен период за лихвени проценти на ПФИ по салда

29.

НЦБ решават дали на национално равнище лихвените проценти на ПФИ по салда, т.е. индикатори от 1 до 26, описани в допълнение 1, се събират като моментна снимка на наблюденията в края на месеца или като имплицитни лихвени проценти, отнасящи се до средните стойности за периода. Отчетният период е един месец.

30.

Лихвените проценти по салда като моментна снимка на наблюденията в края на месеца се изчисляват като среднопретеглени лихвени проценти по депозити и кредити към конкретен момент от последния ден на месеца. В този момент отчетната единица събира информацията за приложимите лихвени проценти и обемите на всички задължения по депозити и вземания по кредити спрямо домакинства и нефинансови предприятия и съставя среднопретеглен лихвен процент за всяка категория инструменти. За разлика от средните стойности за месеца, лихвените проценти на ПФИ по салда, съставени като наблюдения в края на месеца, включват само договори, които все още съществуват към момента на събиране на данните.

31.

Лихвените проценти по салда като имплицитни лихвени проценти по отношение на средните обеми за месеца се изчисляват като частно, където числителят са начислените през отчетния месец лихви, платими по депозити и събираеми по кредити, а знаменателят е средният обем за месеца. В края на отчетния месец за всяка категория инструменти отчетната единица предоставя информация за начислените лихви, платими или събираеми през месеца, и средния обем по депозити и кредити за същия месец. За разлика от наблюденията в края на месеца, лихвените проценти на ПФИ по салда, съставени като средни месечни стойности, включват също и договори, които са съществували в даден момент през месеца, но в края на месеца те са били изпълнени. Средните обеми по депозити и кредити през отчетния месец се съставят в най-добрия случай като средна стойност от дневните обеми през месеца. Като минимално изискване за по-динамично променящите се категории инструменти, т.е. най-малко за овърнайт депозитите, депозитите, договорени за ползване след предизвестие, разширения кредит по кредитна карта и револвиращите кредити и овърдрафти, средният месечен обем се извлича от дневните салда. За всички други категории инструменти средните обеми за месеца се извличат от седмичните баланси или от балансите с по-голяма честота.

IX.    Отчетен период по нов бизнес по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти

32.

НЦБ решават дали на национално ниво лихвените проценти на ПФИ по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти, т.е. индикатори 1, 5, 6, 7, 12, 23, 32 и 36, описани в допълнение 2, се събират като моментна снимка на наблюденията към края на периода или като имплицитни лихвени проценти, които се отнасят до средните стойности за периода. Отчетният период е един месец.

33.

Подобно на съставянето на лихвените проценти по салда, включени в допълнение 1, лихвените проценти по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти, се съставят по един от следните начини:

а)

изчислява се моментна снимка на наблюденията, направени в края на месеца, т.е. среднопретеглените стойности на лихвените проценти по депозити и кредити в определен момент на последния ден от месеца. В този момент отчетната единица събира информация за лихвените проценти и обемите за всички овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти спрямо домакинства и нефинансови предприятия и съставя среднопретеглен лихвен процент за всяка категория инструменти. За разлика от средните стойности за месеца, лихвените проценти на ПФИ по салда, съставени като наблюдения в края на месеца, включват само договорите, които все още съществуват към момента на събиране на данните;

б)

изчисляват се имплицитни лихвени проценти по отношение на средните стойности за месеца, т.е. като частно, в което числителят са начислените лихви, платими по депозити и събираеми по кредити, а знаменателят — средните дневни обеми. В края на месеца отчетната единица отчита по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти начислените лихвени проценти, дължими или събираеми през месеца, и средните обеми по депозити и кредити през същия месец. Средните месечни обеми по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти се извличат от дневните салда. За разлика от наблюденията в края на месеца, лихвените проценти на ПФИ по салда, съставени като средни месечни стойности, включват също и договори, които са съществували в даден момент през месеца, но в края на месеца те са били изпълнени.

34.

Ако лихвените проценти на ПФИ се съставят като моментна снимка на наблюденията към края на месеца, по отношение на сметките, които могат да бъдат депозити или кредити в зависимост от техния баланс, само балансът към даден момент от последния ден на месеца определя дали сметката през този месец е овърнайт депозит или овърдрафт. Ако лихвените проценти на ПФИ се изчисляват като имплицитни лихвени проценти по отношение на средните месечни стойности, ежедневно се прави оценка, дали по сметката е налице депозит или кредит. След това се пресмятат средните стойности на дневните кредитни и дебитни салда, за да се получи средният месечен обем в знаменателя на имплицитните лихви. Освен това в потоците в числителя се разграничават начислените лихви, платими по депозити и събираеми по кредити. При отчитане на среднопретеглените лихвени проценти отчетните единици не смесват (ниски) лихвени проценти по овърнайт депозити с (високи) лихвени проценти по овърдрафти.

X.    Отчетен период по нов бизнес (различен от овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти)

35.

Лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес, различен от овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, дълг по кредитна карта и револвиращи кредити и овърдрафти, т.е. всички индикатори, описани в допълнение 2, освен индикатори 1, 5, 6, 7, 12, 23, 32 и 36, се изчисляват като средни стойности за периода. Отчетният период е един (цял) месец.

36.

За всяка категория инструменти отчетната единица пресмята лихвения процент по нов бизнес като среднопретеглен от всички лихвени проценти по нови бизнес операции в категорията инструменти през отчетния месец. Тези лихвени проценти, отнасящи се до средните стойности за месеца, се изпращат като информация на НЦБ на държавата членка, чиято парична единица е еврото (наричана по-долу „държавата членка от еврозоната“), в която отчетното лице е резидент, заедно с обема по нов бизнес, извършен през отчетния месец за всяка категория инструменти. Отчетните единици вземат предвид операциите по нов бизнес, извършени през целия месец.

37.

За индикаторите, отнасящи се до предоговорени кредити на домакинства и нефинансови предприятия, т.е. индикатори от 88 до 91, описани в допълнение 2, се изисква само информация относно обеми по нов бизнес. Следва да бъдат взети предвид всичките предоговаряния на съществуващи договори за депозити или кредити, съгласно параграфи от 22 до 27, дори ако същият договор да е бил предоговорен повече от веднъж през референтния месец.

ЧАСТ 4

Категории инструменти

XI.    Общи разпоредби

38.

Отчетните единици предоставят статистика за лихвените проценти на ПФИ по салда за категориите инструменти, определени в допълнение 1, и по нов бизнес за категориите инструменти, определени в допълнение 2. По смисъла на параграф 16 лихвените проценти по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, револвиращи кредити и овърдрафти и разширен кредит по кредитна карта са лихвени проценти по нов бизнес, въпреки че понятието за нов бизнес се разширява до целия обем, и поради това са включени в допълнение 2.

39.

Дадена категория инструменти, определена в допълнения 1 и 2, е неприложима на национално равнище в някои държави членки от еврозоната и поради това се игнорира, ако резидентните кредитни и други институции не предлагат изобщо продукти, принадлежащи към тази категория, на домакинства и нефинансови предприятия. Данни се предоставят, ако съществува някаква дейност, колкото и ограничена да е тя.

40.

За всяка категория инструменти, определена в допълнения 1 и 2 и прилагана в банковата дейност на резидентните кредитни и други институции по отношение на домакинствата и нефинансовите предприятия, резиденти в държавите членки от еврозоната, лихвената статистика на ПФИ се съставя на базата на всички лихвени проценти, прилагани към всички продукти, които попадат в тази категория инструменти. Това означава, че НЦБ може да не определят набор от национални продукти във всяка категория инструменти, по който да се събира статистика за лихвените проценти на ПФИ; вместо това се включват лихвените проценти по всички продукти, предлагани от всяка от отчетните единици. Както е установено в член 16 от Насоки ЕЦБ/2007/9 от 1 август 2007 г. относно паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари (3), не е необходимо НЦБ да включват в извадката всеки продукт, който съществува на национално равнище. Те обаче не могат да изключват цяла категория инструменти на основание, че включените обеми са много малки по размер. Следователно ако дадена категория инструменти се предлага само от една институция, тази институция се включва в извадката. Ако дадена категория инструменти не съществува в държава членка от еврозоната към момента на първоначално подготвяне на извадката, но впоследствие институцията въведе нов продукт, принадлежащ към тази категория инструменти, тази институция се включва в извадката при следващата проверка за представителност на извадката. Ако на национално равнище бъде създаден нов продукт в рамките на съществуваща категория инструменти, институциите в извадката го включват в следващия си отчет, тъй като от всички отчетни единици се очаква да предоставят информация за всички свои продукти.

41.

Изключение от правилото за включване на всички лихвени проценти по всички продукти представляват лихвените проценти по лошите кредити и по кредитите за преструктуриране на дълг. Съгласно параграф 28 всички лоши кредити и кредити за преструктуриране на дълг с лихвени проценти под пазарните условия, т.е. които се прилагат спрямо финансово затруднени длъжници, се изключват от обхвата на статистиката за лихвените проценти на ПФИ.

XII.    Разбивка по валути

42.

Статистиката за лихвените проценти на ПФИ включва лихвените проценти, прилагани от съвкупността от отчетни единици. Не се изискват данни по депозити и кредити в други валути, освен в евро, на ниво всички държави членки от еврозоната. Това е отразено в допълнения 1 и 2, в които всички индикатори се отнасят за депозити и кредити, деноминирани в евро.

XIII.    Разбивка по сектори

43.

С изключение на репо сделките, разбивката по сектори се прилага към всички депозити и кредити в обхвата на статистиката за лихвените проценти на ПФИ. Ето защо в допълнения 1 и 2 се прави разграничение между индикаторите за домакинства (включително нетърговски организации, обслужващи домакинства) (4) и за нефинансови предприятия (5). Освен това се отчитат, но само по отношение на кредити по нов бизнес за „други цели“, отделни данни за еднолични търговци/сдружения без юридически статус като част от домакинства. НЦБ могат да отменят изискването за отделна идентификация на кредити за еднолични търговци, когато такива кредити представляват по-малко от 5 % от общото кредитиране по салда за домакинствата в държавата членка от еврозоната, изчислено в съответствие с Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

44.

Индикатор 5 в допълнение 1 и индикатор 11 в допълнение 2 се отнасят до репо сделки. Макар че не във всички държави членки от еврозоната олихвяването на репо сделки е независимо от сектора, към който се отнасят репо сделките, не се изисква секторна разбивка по домакинства и по нефинансови предприятия за репо сделките на ниво всички държави членки от еврозоната. Освен това не се изисква матуритетна разбивка на ниво всички държави членки от еврозоната, тъй като се предполага, че репо сделките са предимно краткосрочни. Лихвените проценти на ПФИ по репо сделките се отнасят без разлика и до двата сектора.

45.

Индикатори 5 и 6 от допълнение 2 се отнасят до депозити на домакинства, договорени за ползване след предизвестие. Лихвеният процент и теглото на депозитите, договорени за ползване след предизвестие, на ниво всички държави членки от еврозоната, се отнасят едновременно за депозити на домакинства и за депозити на нефинансови предприятия, т.е. двата сектора се обединяват, но се отчитат по домакинства. Не се изисква секторна разбивка на ниво всички държави членки от еврозоната.

XIV.    Разбивка по видове инструменти

46.

Освен ако в параграфи от 47 до 55 по-долу не е предвидено друго, разбивката по инструменти за целите на лихвените проценти на ПФИ и определенията за видовете инструменти следват категориите в актива и пасива съгласно част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33).

47.

Лихвените проценти на ПФИ по овърнайт депозити, т.е. индикатори 1 и 7 в допълнение 2, включват всички овърнайт депозити, независимо дали те са лихвоносни или не. Ето защо овърнайт депозитите с нулева лихва попадат в обхвата на статистиката за лихвените проценти на ПФИ.

48.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ револвиращите кредити и овърдрафти, т.е. индикатори 12 и 23 в допълнение 2, имат същото значение като определеното в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), независимо от техния първоначален период на фиксиране на лихвения процент. Прилаганите по овърдрафти санкции като елемент от другите разходи, например под формата на специални такси, не се включват при пресмятането на AAR, както е определено в параграф 1, тъй като този процент обхваща само лихвения процент по кредита. Кредитите, отчитани по тази категория, не се отчитат по никоя друга категория за нов бизнес.

49.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ дългът по кредитна карта има същото значение като определеното в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Данните относно лихвените проценти се отчитат само по отношение на разширен кредит по кредитна карта, в индикатори 32 и 36. Лихвените проценти по кредит за удобство по кредитна карта не се отчитат отделно, тъй като по определение са 0 %. Въпреки това непогасеният кредит за удобство по кредитна карта се включва като част от салдата по статистиката за лихвените проценти на ПФИ, заедно с непогасените разширени кредити по кредитна карта. Разширените кредити по кредитна карта и кредитите за удобство по кредитна карта не се отчитат по никой друг индикатор за нов бизнес.

50.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ, кредити по нов бизнес, отпуснати на нефинансови предприятия (освен револвиращите кредити и овърдрафти и дълговете по кредитна карта), т.е. индикатори от 37 до 54 и 80, 82, 84 и 91 в допълнение 2, обхващат всички кредити, различни от дълга по кредитна карта и револвиращите кредити и овърдрафти за предприятия, независимо от тяхната сума, докато индикатори от 62 до 79 и 81, 83 и 85 се отнасят за обезпечените кредити, както са определени в параграф 64. Кредитите на нефинансови предприятия по салда в допълнение 1 имат същото значение като определеното в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) и обхващат револвиращите кредити и овърдрафти и дълговете по кредитна карта.

51.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ потребителски кредити по нов бизнес на домакинства, т.е. индикатори от 13 до 15, и индикатори 30 и 88 в допълнение 2, се определят като кредити, различни от дълг по кредитни карти (разширен и по кредит за удобство) или револвиращи кредити и овърдрафти, предоставени за лично ползване при потреблението на стоки и услуги, докато индикатори от 55 до 57 се отнасят за обезпечени кредити, както са определени в параграф 64. Потребителските кредити по салда в допълнение 1 имат същото значение като определеното в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) и обхващат револвиращите кредити и овърдрафти и дълговете по кредитна карта.

52.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ жилищни кредити по нов бизнес на домакинства, т.е. индикатори от 16 до 19, и индикатори 31 и 89 в допълнение 2, се определят като кредити, различни от револвиращи кредити и овърдрафти или дълг по кредитна карта, договорени с цел инвестиране в жилища, включително строителство, гаражи и подобрения на дома (основни ремонти), докато индикатори от 58 до 61 се отнасят за обезпечени кредити, както са определени в параграф 64. Жилищните кредити на домакинства по салда в допълнение 1 имат същото значение като определеното в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ECB/2013/33) и обхващат револвиращите кредити и овърдрафти и дълговете по кредитна карта.

53.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ кредити по нов бизнес на домакинства за други цели, т.е. индикатори от 20 до 22, от 33 до 35 и индикатор 90 в допълнение 2, се определят като кредити, различни от револвиращи кредити и овърдрафти или дълг по кредитна карта, договорени за бизнес цели, консолидиране на дълг, обучение и други. Другите кредити на домакинства по салда в допълнение 1 следват определението в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ECB/2013/33) и включват револвиращите кредити и овърдрафти и дълговете по кредитна карта.

54.

За лихвените проценти на ПФИ по салда потребителските кредити, жилищните кредити и другите кредити на домакинства за други цели общо включват всички кредити на домакинства, договорени с резидентни кредитни и други институции, включително револвиращи кредити и овърдрафти и дълг по кредитна карта.

55.

За лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес, разширен кредит по кредитна карта, револвиращи кредити и овърдрафти потребителските кредити, жилищните кредити и кредитите за други цели на домакинствата включват всички кредити на домакинства, с изключение на кредита за удобство по кредитна карта, договорени с резидентни кредитни и други институции. Кредитът за удобство по кредитна карта не се отчита отделно в статистиката за лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес, но се включва като част от показателите по съответстващото салдо.

XV.    Разбивка по обеми

56.

За други кредити на нефинансови предприятия, т.е. индикатори от 37 до 54 и от 62 до 85 в допълнение 2, се разграничават три категории обеми: а) „до и включително 0,25 милиона евро“; б) „над 0,25 милиона евро до и включително 1 милион евро“; и в) „над 1 милион евро“. Обемът се отнася за единична кредитна транзакция, която се счита за нов бизнес, вместо за всички сделки между нефинансовото предприятие и отчетната единица.

XVI.    Разбивка по оригинален и остатъчен матуритет, срок на предизвестие и срок на актуализация на лихвения процент или първоначален период на фиксиране на лихвения процент

57.

В зависимост от вида инструмент и от това, дали лихвеният процент на ПФИ се отнася до салда или до нов бизнес, статистиката предвижда разбивка по първоначален и остатъчен матуритет, срок на предизвестие и срок на актуализация на лихвения процент и/или първоначален период на фиксиране на лихвения процент. Тези разбивки се отнасят до обхватите или диапазоните от време, като например лихвен процент по депозит с договорен матуритет до две години се отнася до средния лихвен процент за всички депозити с договорен първоначален матуритет между два дни и най-много до две години, претеглен според размера на депозита.

58.

Разбивката по първоначален и остатъчен матуритет, както и по срок на предизвестие и срок на актуализация на лихвения процент, следва определенията в част 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ECB/2013/33). Разбивката по първоначален матуритет се прилага за всички категории депозити по салда, различни от репо сделки, и за всички категории кредити по салда, както са посочени в допълнение 1. Разбивка по първоначален матуритет, в комбинация с остатъчен матуритет и следваща актуализация на лихвения процент, се прилага спрямо индикатори от 15 до 26, определени в допълнение 1. Разбивка по първоначален матуритет се прилага също и за нов бизнес по депозити с договорен матуритет и разбивка по срок на предизвестие за нов бизнес по депозити, договорени за ползване след предизвестие, както са посочени в допълнение 2. Отделни данни за кредити на нефинансови предприятия с първоначален период на фиксиране на лихвения процент до една година в комбинация с първоначален матуритет над една година се отчитат за всяка стойност по кредитния диапазон, посочен в параграф 56, съгласно определеното в допълнение 2.

59.

Лихвените проценти по кредитите по нов бизнес, с изключение на индикатори от 88 до 91 относно предоговорени кредити в допълнение 2, се подразделят по първоначален период на фиксиране на лихвения процент, съдържащ се в договора. За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ първоначалният период на фиксиране се определя като предварително определен период от време в началото на договора, през който период стойността на лихвения процент не се променя. Първоначалният период на фиксиране може да бъде по-кратък или равен на първоначалния матуритет на кредита. Стойността на лихвения процент се счита за непроменяема само когато размерът ѝ е точно определен, например като 10 % или като разлика между референтния лихвен процент към определен момент, като например 6-месечен EURIBOR плюс 2 процентни пункта в предварително определен ден и час. Ако в началото на договора за кредит домакинството или нефинансовото предприятие се споразумее с отчетната единица за процедура за изчисляване на лихвения процент за определен период от време, като например 6-месечен EURIBOR плюс 2 процентни пункта за период от три години, периодът на първоначално фиксиране на лихвения процент не се счита за 3 години, а за 6 месеца, тъй като стойността на лихвения процент може да се променя на всеки 6 месеца през тези три години. Статистиката на лихвените проценти на ПФИ относно нов бизнес по кредитиране отразява само лихвения процент, който е договорен за периода на първоначално фиксиране в началото на договора или след предоговаряне на кредита. Ако след този първоначален период на фиксиране лихвеният процент автоматично се промени в плаващ лихвен процент, това не се отразява в лихвената статистика на ПФИ по нов бизнес, а само в тази по салда.

60.

Разграничават се следните периоди на първоначално фиксиране на лихвения процент за кредити на домакинства:

 

За потребителски кредити и кредити за други цели на домакинства:

плаващ лихвен процент и до (и включително) една година първоначално фиксиране на лихвения процент,

над една година и до (и включително) пет години първоначално фиксиране на лихвения процент, и

над пет години първоначално фиксиране на лихвения процент.

 

За жилищни кредити на домакинства:

плаващ лихвен процент и до (и включително) една година първоначално фиксиране на лихвения процент,

над една и до (и включително) пет години първоначално фиксиране на лихвения процент,

над пет и до (и включително) десет години първоначално фиксиране на лихвения процент, и

над десет години първоначално фиксиране на лихвения процент.

61.

Разграничават се следните периоди за първоначално фиксиране на лихвения процент за кредити на нефинансови предприятия до 0,25 милиона евро, над 0,25 милиона евро до 1 милион евро и над 1 милион евро:

плаващ лихвен процент и до (и включително) три месеца първоначално фиксиране на лихвения процент,

над три месеца и до (и включително) една година първоначално фиксиране на лихвения процент,

над една година и до (и включително) три години първоначално фиксиране на лихвения процент,

над три и до (и включително) пет години първоначално фиксиране на лихвения процент,

над пет и до (и включително) десет години първоначално фиксиране на лихвения процент, и

над десет години първоначално фиксиране на лихвения процент.

62.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ „плаващият лихвен процент“ се определя като лихвен процент, който е обект на промяна на лихвата на непрекъсната основа, т.е. всеки ден, или по преценката на ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП.

XVII.    Разбивка по кредити, за които е предоставено обезпечение и/или гаранции

63.

Кредити на домакинства и нефинансови предприятия, за които е предоставено обезпечение и/или гаранции, допълнително се отчитат отделно за всички категории от статистиката за лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес, освен дълг по кредитни карти, револвиращи кредити и овърдрафти и кредитиране за други цели. Освен това не се изисква разбивка по обезпечение/гаранции за индикаторите, отнасящи се до обеми от предоговорени кредити по нов бизнес.

64.

За целите на статистиката за лихвените проценти на ПФИ разбивката на кредитите според обезпечението/гаранциите включва общата сума от кредити за нов бизнес, които са обезпечени чрез използването на техниката за „обезпечена кредитна защита“, определена в член 4, параграф 1, точка 58 и членове 197—200 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (6) и/или са обезпечени чрез използването на техниката за „кредитна защита с гаранции“, определена член 4, параграф 1, точка 59 и членове 201, 202 и 203 от Регламент (ЕС) № 575/2013, по такъв начин, че стойността на обезпечението и/или гаранцията е по-висока или равна на общата сума на кредита. Ако ПФИ, с изключение на централните банки и ФПП, използва различна система от „стандартизирания подход“, определен в Регламент (ЕС) № 575/2013 за надзорни цели, тя може да прилага същото третиране при отчитането на кредитите, включени по тази разбивка.

ЧАСТ 5

Отчетни задължения

65.

За да се изведат агрегати за всички държави членки от еврозоната, се прилагат три нива на агрегиране за всяка от категориите инструменти, изброени в допълнения 1 и 2.

XVIII.    Статистическа информация на ниво отчетни единици

66.

Първото ниво на агрегиране се извършва от отчетните единици, както е определено в параграфи от 67 до 72. НЦБ обаче могат да поискат от отчетните единици да предоставят данни на ниво отделни депозити и кредити. Данните се отчитат пред НЦБ на държавата членка от еврозоната, в която отчетното лице е резидент.

67.

Ако лихвените проценти по салда, т.е. индикатори от 1 до 26 в допълнение 1, се събират като моментна снимка на наблюденията в края на месеца, тогава отчетните единици предоставят за всяка една от категориите инструменти среднопретеглен лихвен процент, отнасящ се за последния ден от месеца.

68.

Ако лихвените проценти по салда, т.е. индикатори от 1 до 26 в допълнение 1, се събират като имплицитни лихвени проценти, отнасящи се до средните обеми за месеца, отчетните единици предоставят за всяка една от категориите инструменти информация за начислените лихвени плащания, дължими или събираеми през месеца, както и за средните обеми по депозити и кредити през същия месец.

69.

Ако лихвените проценти по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитни карти и револвиращи кредити и овърдрафти, т.е. индикатори 1, 5, 6, 7, 12, 23, 32 и 36 в допълнение 2, се събират като моментна снимка на наблюденията в края на месеца, тогава отчетните единици предоставят за всяка една от категориите инструменти среднопретеглен лихвен процент, отнасящ се за последния ден от месеца.

70.

Ако лихвените проценти по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, разширен кредит по кредитни карти и револвиращи кредити и овърдрафти, т.е. индикатори 1, 5, 6, 7, 12, 23, 32 и 36 в допълнение 2, се събират като имплицитни лихвени проценти, отнасящи се до средните обеми за месеца, тогава отчетните единици предоставят информация за всяка една от категориите инструменти за начислените лихвени плащания, дължими или събираеми през месеца, както и за средните обеми по депозити и кредити през същия месец.

71.

За всяка една от категориите инструменти по нов бизнес, т.е. индикатори от 2 до 4, от 8 до 11, от 13 до 22, от 30 до 31, от 33 до 35 и от 37 до 85 в допълнение 2, отчетните единици предоставят среднопретеглен лихвен процент. В допълнение отчетните единици предоставят информация за обема по нов бизнес за всяка категория инструменти през месеца за всеки от индикатори от 2 до 4, от 8 до 11, от 13 до 22, от 33 до 35 и от 37 до 85 в допълнение 2. За категориите инструменти, отнасящи се до предоговорени кредити на домакинства и нефинансови предприятия (индикатори от 88 до 91 в допълнение 2), се изисква само информация относно обеми по нов бизнес.

72.

Кредитните и другите институции, които имат разрешение от НЦБ да предоставят заедно като група статистически данни за лихвените проценти на ПФИ, се разглеждат като една отчетна единица и предоставят данните, посочени в параграфи от 67 до 71, по отношение на групата като цяло. Освен това тези отчетни единици предоставят всяка година по всяка категория инструменти информация за броя на отчитащите се институции в групата и за разсейването на лихвените проценти между тези институции. Броят на отчитащите институции в групата и разсейването се отнасят към месец октомври и се изпращат с октомврийските данни.

XIX.    Среднопретеглени лихвени проценти на национално равнище и общи резултати за държавите членки от еврозоната

73.

Второто ниво на агрегиране се извършва от НЦБ. Те агрегират лихвените проценти и съответните обеми за дейността на всички свои национални отчетни единици, за да получат национален среднопретеглен лихвен процент за всяка категория инструменти. Данните се отчитат пред Европейската централна банка (ЕЦБ). Окончателното обобщаване на категориите инструменти по държави членки от еврозоната до ниво всички държави членки от еврозоната се извършва от ЕЦБ.


(1)  ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66.

(2)  НЦБ могат да предоставят дерогации на нетърговски организации, обслужващи домакинства, за потребителски кредити и жилищни кредити на домакинства.

(3)  ОВ L 341, 27.12.2007 г., стр. 1

(4)  S.14 и S.15 комбинирано, както са определени в ECC 2010, установени от Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1).

(5)  S.11, както е определен в ЕСС 2010.

(6)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

Допълнение 1

Категории инструменти за лихвени проценти по салда

За всяка от категориите, включени в таблица 1, се отчита ежемесечно AAR или NDER.

Таблица 1

 

Сектор

Вид инструмент

Първоначален матуритет

Остатъчен матуритет

Актуализация на лихвения процент

Индикатор за салда

Отчетни задължения

Депозити в евро

От домакинства

С договорен матуритет

до 2 години

 

 

1

AAR

над 2 години

 

 

2

AAR

От нефинансови предприятия

С договорен матуритет

до 2 години

 

 

3

AAR

над 2 години

 

 

4

AAR

Репо сделки

 

 

5

AAR

Кредити в евро

На домакинства

За покупка на жилище

до 1 година

 

 

6

AAR

над 1 година до 5 години

 

 

7

AAR

над 5 години

 

 

8

AAR

За потребление и други цели

до 1 година

 

 

9

AAR

над 1 година до 5 години

 

 

10

AAR

над 5 години

 

 

11

AAR

Общо

над 1 година

 

 

15

AAR

до 1 година

 

16

AAR

над 1 година

през следващите 12 месеца

17

AAR

над 2 години

 

 

18

AAR

до 2 години

 

19

AAR

над 2 година

през следващите 24 месеца

20

AAR

На нефинансови предприятия

до 1 година

 

 

12

AAR

над 1 година до 5 години

 

 

13

AAR

над 5 години

 

 

14

AAR

над 1 година

 

 

21

AAR

до 1 година

 

22

AAR

над 1 година

през следващите 12 месеца

23

AAR

над 2 години

 

 

24

AAR

до 2 години

 

25

AAR

над 2 година

през следващите 24 месеца

26

AAR

Допълнение 2

За всяка от категориите, включени в таблици 2, 3 и 4, се отчита ежемесечно AAR или NDER. Към отчитането на AAR се прилагат свързаните бизнес обеми, ако това е отбелязано в таблиците с думата „обем“. За категориите, отнасящи се до предоговорени кредити в таблица 6, се изисква само информация относно обеми по нов бизнес.

Категориите в таблици 2 (освен индикатори от 33 до 35), 3, 5 и 6 са взаимно изключващи се във всяка таблица. Поради това кредит, отчетен по някой индикатор от таблица 2 (освен индикатори от 33 до 35) и/или в таблица 3, и/или в таблица 5, и/или в таблица 6, не се отчита отново по никой друг индикатор в същата таблица, освен кредитите, отчитани по индикатори от 33 до 35, които подлежат също на отчитане по индикатори от 20 до 22.

Всички кредити, отчитани по някоя категория в таблица 3, се отразяват и в съответните категории на таблица 2. Що се отнася до индикаторите в таблица 4, те са подиндикатори по таблица 2 и ако са обезпечени — по таблица 3; поради това всеки кредит, отчетен по таблица 4, се отразява съответно в таблица 2 или 3. Кредитите, отчитани по някоя категория в таблица 6, се отразяват и в съответната категория на таблица 2 и съответно в таблица 3 и таблица 4.

Таблица 5 се отнася само за APRC. Кредитите, записани в таблица 5, се отчитат съответно и в таблици 2, 3, 4 и 6, като се взема предвид различната методология на APRC, която се съдържа в параграф 9.

Понятието за нов бизнес се разширява до целия обем, т.е. за салда по овърнайт депозити, депозити, договорени за ползване след предизвестие, револвиращи кредити и овърдрафти и разширен кредит по кредитни карти, т.е. индикатори 1, 5, 6, 7, 12, 23, 32 и 36.

Таблица 2

 

Сектор

Вид инструмент

Първоначален матуритет, срок на предизвестие, първоначален период на фиксиране на лихвения процент

Индикатор за нов бизнес

Отчетни задължения

Депозити в евро

От домакинства

Овърнайт

1

AAR

С договорен матуритет

матуритет до 1 година

2

AAR, обем

матуритет над 1 година до 2 години

3

AAR, обем

матуритет над 2 години

4

AAR, обем

Договорени за ползване след предизвестие (1)

предизвестие до 3 месеца

5

AAR

предизвестие над 3 месеца

6

AAR

От нефинансови предприятия

Овърнайт

7

AAR

С договорен матуритет

матуритет до 1 година

8

AAR, обем

матуритет над 1 година до 2 години

9

AAR, обем

матуритет над 2 години

10

AAR, обем

Репо сделки

11

AAR, обем

Кредити в евро

На домакинства

Револвиращи кредити и овърдрафти

12

AAR

Разширен кредит по кредитни карти

32

AAR

За потребление

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

13

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

14

AAR, обем

над 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

15

AAR, обем

За покупка на жилище

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

16

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

17

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

18

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

19

AAR, обем

За други цели

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

20

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

21

AAR, обем

над 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

22

AAR, обем

За други цели, от които: еднолични търговци

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

33

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

34

AAR, обем

над 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

35

AAR, обем

Кредити в евро

На нефинансови предприятия

Револвиращи кредити и овърдрафти

23

AAR

Разширен кредит по кредитни карти

36

AAR

Кредити в размер до 0,25 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

37

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

38

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

39

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

40

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

41

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

42

AAR, обем

Кредити в размер над 0,25 млн. евро и до 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

43

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

44

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

45

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

46

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

47

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

48

AAR, обем

Кредити в размер над 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

49

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

50

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

51

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

52

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

53

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

54

AAR, обем


Таблица 3

Кредити по нов бизнес, за които е предоставено обезпечение и/или гаранции

 

Сектор

Вид инструмент

Първоначален период на фиксиране на лихвения процент

Индикатор за нов бизнес

Отчетни задължения

Кредити в евро

На домакинства

За потребление

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

55

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

56

AAR, обем

над 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

57

AAR, обем

За покупка на жилище

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

58

AAR, обем

над 1 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

59

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

60

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

61

AAR, обем

Кредити в евро

На нефинансови предприятия

Кредити в размер до 0,25 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

62

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

63

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

64

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

65

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

66

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

67

AAR, обем

Кредити в размер над 0,25 млн. евро и до 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

68

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

69

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

70

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

71

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

72

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

73

AAR, обем

Кредити в размер над 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 3 месеца първоначално фиксиране на лихвения процент

74

AAR, обем

над 3 месеца и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент

75

AAR, обем

над 1 и до 3 години първоначално фиксиране на лихвения процент

76

AAR, обем

над 3 и до 5 години първоначално фиксиране на лихвения процент

77

AAR, обем

над 5 и до 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

78

AAR, обем

над 10 години първоначално фиксиране на лихвения процент

79

AAR, обем


Таблица 4

Кредити по нов бизнес, отпуснати на нефинансови предприятия, с период на първоначално фиксиране на лихвения процент под 1 година и първоначален матуритет над 1 година

 

Сектор

Вид инструмент

Всички кредити/обезпечени/гарантирани кредити по първоначален матуритет

Индикатор за нов бизнес

Отчетни задължения

Кредити в евро

На нефинансови предприятия

Кредити в размер до 0,25 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година

80

AAR, обем

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година, само обезпечени/гарантирани кредити

81

AAR, обем

Кредити в размер над 0,25 млн. евро и до 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година

82

AAR, обем

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година, само обезпечени/гарантирани кредити

83

AAR, обем

Кредити в размер над 1 млн. евро

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година

84

AAR, обем

плаващ лихвен процент и до 1 година първоначално фиксиране на лихвения процент, с първоначален матуритет над 1 година, само обезпечени/гарантирани кредити

85

AAR, обем


Таблица 5

Кредити по нов бизнес, отпуснати на домакинства

 

Сектор

Вид инструмент

Всички кредити

Индикатор за нов бизнес

Отчетни задължения

Кредити в евро

На домакинства

За потребление

APRC

30

APRC

За покупка на жилище

APRC

31

APRC


Таблица 6

Предоговорени кредити по нов бизнес

 

Сектор

Вид инструмент

Първоначален матуритет, срок на предизвестие, първоначален период на фиксиране на лихвения процент

Индикатор за нов бизнес

Отчетни задължения

Кредити в евро

На домакинства

За потребление

общо

88

обем

За покупка на жилище

общо

89

обем

За други цели

общо

90

обем

На нефинансови предприятия

общо

91

обем


(1)  За тази категория инструменти домакинствата и нефинансовите предприятия се обединяват и разпределят в сектора на домакинствата.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ на държавата членка от еврозоната, в която отчетната единица е резидент (наричана по-долу „съответната НЦБ“);

б)

статистическите отчети трябва да се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

отчетната единица трябва да предостави на съответната НЦБ информация за връзка с едно или повече лица за контакт;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответната НЦБ.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде вярна;

б)

отчетните единици трябва да могат да представят информация за промените, които се подразбират от предадените данни;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици трябва да спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

а)

статистическата информация трябва да отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици трябва да наблюдават редовно и да определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици трябва да могат да обяснят прекъсванията на предадените данни спрямо данните от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Трябва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, трябва да се придружават от обяснителни бележки.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОТМЕНЕН РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочен в член 7)

Регламент (ЕО) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18)

(ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 24)

Изменен със:

 

Регламент (ЕО) № 2181/2004 (ЕЦБ/2004/21)

(ОВ L 371, 18.12.2004 г., стр. 42)

 

Регламент (ЕО) № 290/2009 (ЕЦБ/2009/7)

(ОВ L 94, 8.4.2009 г., стр. 75)

 

Регламент (ЕС) № 674/2010 (ЕЦБ/2010/7)

(ОВ L 196, 28.7.2010 г., стр. 23)


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18)

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

 

Член 2, параграф 2

 

Член 2, параграф 3

 

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 6

Член 3

Член 3

 

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

 

Член 8

Член 7

Член 9

Приложение I (1)

 

Приложение II

Приложение I

Приложение III

Приложение II

 

Приложение III

Приложение IV

 


(1)  Да бъде включено в насоки на ЕЦБ, преработващи Насоки ЕЦБ/2007/9.


7.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 297/73


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1073/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 18 октомври 2013 година

относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (преработен текст)

(ЕЦБ/2013/38)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Тъй като е необходимо Регламент (ЕО) № 958/2007 на Европейската централна банка от 27 юли 2007 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2007/8) (2) да бъде съществено изменен, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (3), той следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

В член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се предвижда, че за изпълнението на изискванията за статистическа отчетност Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2533/98 следва, че инвестиционните фондове (ИФ) са част от общата съвкупност от отчетни единици за целите на изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia, в областта на паричната и финансовата статистика. Освен това член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или изцяло да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнение на изискванията ѝ за статистическа отчетност.

(3)

За да изпълни задачите си и за да наблюдава финансовите дейности, осъществявани от лица, различни от парично-финансови институции (ПФИ), ЕСЦБ се нуждае от висококачествена статистическа информация относно дейността на инвестиционните фондове. Главната цел на тази информация е да предостави на ЕЦБ пълна статистическа картина на сектора на ИФ в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като една икономическа територия.

(4)

За да ограничат разходите по отчитането, НЦБ могат да събират необходимата информация за инвестиционните фондове от действителната съвкупност от отчетни единици като част от по-широката рамка за статистическо отчитане, което преследва други статистически цели, при условие че спазването на статистическите изисквания на ЕЦБ не се излага на риск. За да се насърчи прозрачността, е подходящо в такива случаи да се информират отчетните единици, че данните се събират за изпълнението на други статистически цели.

(5)

Наличието на данни за финансови транзакции съдейства както за по-задълбочения анализ в областта на паричната политика, така и за други цели. Данните за финансовите транзакции и данните по салдата се използват и за съставянето на други статистически данни, в частност за финансовите сметки на еврозоната.

(6)

Въпреки че регламентите, приети съгласно член 34.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), не създават права и не възлагат задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическо отчитане, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(7)

Въпреки че настоящият регламент е адресиран предимно до инвестиционните фондове, те не могат да предоставят пълна информация за притежателите на емитираните от тях акции на приносител, поради което е необходимо в действителната съвкупност от отчетни единици да бъдат включени и други лица.

(8)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, както са установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(9)

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„инвестиционен фонд (ИФ)“ е предприятие за колективно инвестиране, което:

а)

инвестира във финансови и/или нефинансови активи, по смисъла на приложение II, доколкото целта му е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане; и

б)

е създадено съгласно правото на Съюза или съгласно националното право:

i)

по договорното право, като взаимен фонд, управляван от управляващи дружества;

ii)

по правото за доверително управление, като дялов тръст;

iii)

по дружественото право, като инвестиционно дружество;

iv)

по друг подобен механизъм или правна форма.

В определението се включват:

а)

предприятия, чиито дялови единици или акции, при поискване от притежателите им, се изкупуват обратно или се възстановяват пряко или косвено от активите на предприятието; и

б)

предприятия с фиксиран брой емитирани акции, чиито акционери трябва да купуват или продават съществуващи акции, когато се включват или напускат фонда.

В определението не се включват:

а)

пенсионни фондове, както са определени в преразгледаната Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013 (подсектор S.129);

б)

фондове на паричния пазар (ФПП) определени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (4),

по смисъла на определението за инвестиционен фонд, в понятието „публично“ се включват дребни, професионални и институционални инвеститори;

2.

„отчетна единица“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

3.

„резидент“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98. За целите на настоящия регламент, ако за юридическо лице липсва физическо измерение, неговото постоянно пребиваване се определя от икономическата територия, съгласно чието право е учредено лицето. Ако лицето не е формално учредено, за критерий се използва юридическото седалище, по-точно държавата, чиято правна система урежда създаването и съществуването на лицето;

4.

„парично-финансова институция (ПФИ)“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33);

5.

„ДФП“ означава други финансови посредници без застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове, както са определени в ЕСС 2010 (подсектор S.125);

6.

„регистрирани акции/дялови единици в ИФ“ означава акции/дялови единици в ИФ, по отношение на които в съответствие с националното законодателство се води регистър за удостоверяване на притежателите на неговите акции/дялови единици, съдържащ информация относно постоянното пребиваване и сектора на притежателя;

7.

„акции/дялови единици на ИФ в приносител“ означава акции/дялови единици в ИФ, по отношение на които в съответствие с националното законодателство не се води регистър за удостоверяване на притежателите на неговите акции/дялови единици или по отношение на които се води регистър, който не съдържа информация относно постоянното пребиваване и сектор на притежателя;

8.

„съответна НЦБ“ е НЦБ на държава членка от еврозоната, в която ИФ е резидент;

9.

данни „ценна книга по ценна книга“ са данни, разбити по отделни ценни книги.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от инвестиционни фондове — резиденти на територията на държавите членки от еврозоната. Инвестиционният фонд или когато инвестиционните фондове не са юридически лица по националното им право — лицата, които са правно овластени да ги представляват, отговарят за отчитането на статистическата информация, изисквана по настоящия регламент.

2.   Без да се засяга параграф 1, за целите на събирането на информация за притежателите на акции на приносител, емитирани от инвестиционните фондове в съответствие с част 2, параграф 3 от приложение I, действителната съвкупност от отчетни единици включа ПФИ и ДФП. НЦБ могат да предоставят дерогации на тези лица, при условие че необходимата статистическа информация е събрана от други налични източници в съответствие с част 2, параграф 3 от приложение I. НЦБ проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, съгласувано с ЕЦБ, дадена дерогация с действие от началото на всяка година. За целите на настоящия регламент НЦБ могат да съставят и поддържат списък с отчитащите се ДФП в съответствие с принципите, установени в част 2, параграф 3 от приложение I.

Член 3

Списък на ИФ за статистически цели

1.   Изпълнителния съвет съставя и поддържа за статистически цели списък на инвестиционните фондове, които образуват общата съвкупност от отчетни единици, включително, когато е приложимо, техните подфондове по смисъла на член 4, параграф 2. Списъкът може да се базира на съществуващи списъци на инвестиционни фондове, подлежащи на надзор от национални органи, там, където са налични такива списъци, допълнени с други инвестиционни фондове, които отговарят на определението за инвестиционни фондове по член 1.

2.   НЦБ и ЕЦБ правят достъпни този списък и неговите актуализации в подходяща форма, включително по електронен път, чрез интернет или, по искане от съответната отчетна единица, на хартия.

3.   Ако обаче последният достъпен електронен вариант на списъка, посочен в параграф 2, е неточен, ЕЦБ не налага санкции на отчетната единица, която не е изпълнила надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото тя е разчитала добросъвестно на неточния списък.

Член 4

Отчитане фонд по фонд

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици отчита данните за активите и пасивите си фонд по фонд.

2.   Без да се засяга параграф 1, ако даден инвестиционен фонд раздели активите си на различни подфондове по такъв начин, че акциите/дяловите единици, отнасящи се до всеки подфонд, са обезпечени независимо един от друг с различни активи, всеки подфонд се смята за отделен инвестиционен фонд.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, с предварителното одобрение и в съответствие с инструкциите на съответната НЦБ, инвестиционни фондове могат да отчитат своите активи и пасиви като група, при условие че резултатите са сходни с тези на отчитането фонд по фонд.

Член 5

Тримесечни и месечни изисквания за статистическа отчетност

1.   Отчетните единици предоставят в съответствие с приложения I и II:

а)

на тримесечие, данни за салдата в края на тримесечието на активите и пасивите на инвестиционните фондове и тримесечни корекции от преоценки или транзакции, ако е приложимо; и

б)

ежемесечно, данни за салдата в края на месеца на емитираните акции/дялови единици в инвестиционни фондове, съответните месечни корекции от преоценки или транзакции, ако е приложимо и отделно отчитане на ново емитиране и обратно изкупване на акции/дялови единици в ИФ през отчетния месец.

2.   НЦБ могат да изберат да събират данните по параграф 1, буква а) ежемесечно, а не на тримесечие.

Член 6

Корекции от преоценки или транзакции

1.   Отчетните единици отчитат корекции от преоценки или транзакции в съответствие с инструкциите на съответната НЦБ, за информацията, отчитана на агрегирана основа, както е посочено в приложение I.

2.   Както е посочено в приложение I, НЦБ могат да получат приблизителни стойности за транзакциите с ценни книжа от информацията ценна книга по ценна книга или директно да съберат данни за транзакциите на база ценна книга по ценна книга.

3.   Приложение III съдържа още изисквания и насоки за съставянето на корекции от преоценки или транзакции.

Член 7

Счетоводни правила

1.   Счетоводните правила, които инвестиционните фондове прилагат за целите на отчитането съгласно настоящия регламент, са тези, които са предвидени в съответното национално законодателство по изпълнение на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (5) или, когато това не е приложимо, във всички други национални или международни стандарти, приложими към инвестиционните фондове.

2.   Без да се засягат счетоводните практики и договореностите за нетиране, използвани най-често в държавите членки от еврозоната, всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна база за статистически цели.

Член 8

Дерогации

1.   На инвестиционни фондове могат да бъдат предоставяни дерогации от изискванията за статистическа отчетност, изложени в член 5, както следва:

а)

НЦБ могат да предоставят дерогации на най-малките по общи активи инвестиционни фондове, при условие че инвестиционните фондове, които допринасят за тримесечния агрегиран баланс, представляват най-малко 95 % от общите активи по салда на инвестиционните фондове във всяка държава членка от еврозоната.

б)

В държавите членки от еврозоната, където комбинираните общи активи на националните инвестиционни фондове не надхвърлят 1 % от общите активи на инвестиционните фондове в еврозоната, НЦБ могат да предоставят дерогации на най-малките по общи активи инвестиционни фондове, при условие че инвестиционните фондове, които допринасят за тримесечния агрегиран баланс, представляват най-малко 80 % от общите активи по салда на националните инвестиционни фондове.

в)

Инвестиционните фондове, за които се прилагат дерогациите, установени в букви а) и б) отчитат, само на тримесечна база, данни за салдата в края на тримесечието на емитирани акции/дялови единици в ИФ и съответстващи тримесечни корекции от преоценки или транзакции, ако е приложимо.

г)

НЦБ проверяват ежегодно своевременно изпълнението на условията, изложени в букви а) и б), за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, дадена дерогация с действие от началото на всяка календарна година.

2.   Дерогации могат да бъдат предоставени на инвестиционни фондове, към които се прилагат национални счетоводни правила, позволяващи оценка на техните активи по-рядко, отколкото на тримесечие. Категориите инвестиционни фондове, за които НЦБ имат свобода на действие да предоставят дерогации, се определят от Управителния съвет. Инвестиционните фондове, за които се прилагат такива дерогации, са обвързани от изискванията, изложени в член 5 с честота, съответстваща на техните счетоводни задължения относно времето на оценката на активите им.

3.   Инвестиционните фондове могат да изберат да не се ползват от дерогациите и вместо това да изпълняват пълните изисквания за статистическа отчетност, определени в член 5. Ако даден инвестиционен фонд вземе такова решение, той трябва да получи съгласие от съответната НЦБ преди каквато и да било промяна в използването на тези дерогации.

Член 9

Срокове

1.   НЦБ решават кога трябва да получат данните по член 5 от отчетните единици, за да спазят сроковете, предвидени в параграф 2.

2.   НЦБ предават на ЕЦБ:

а)

агрегирани тримесечни салда и корекции от преоценки до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на тримесечието, за което се отнасят данните, основаващи се на събраните от отчетните единици тримесечни данни;

б)

агрегирани месечни салда и корекции от преоценки до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните, основаващи се на събраните от отчетните единици месечни данни за емитираните акции/дялови единици в инвестиционните фондове или на действителните данни в съответствие с член 5, параграф 2;

в)

агрегирани месечни нови емисии и обратни изкупувания на акции/дялови единици в ИФ до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните, основаващи се на събраните от отчетните единици месечни данни.

Член 10

Минимални стандарти и национални правила за отчитане

1.   Отчетните единици спазват изискванията за статистическа отчетност, приложими спрямо тях в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

2.   НЦБ определят и прилагат в съответствие с националните изисквания правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват изискуемата статистическа информация и позволяват да бъде извършена точна проверка за изпълнение на минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

Член 11

Сливания, разделяния и преобразувания

В случай на сливане, разделяне или преобразуване, което може да окаже влияние върху изпълнението на статистическите им задължения, съответните отчетни единици информират съответната НЦБ веднага след като намерението да осъществят подобна операция стане публично известно и в надлежен срок преди операцията да бъде осъществена, за процедурите, които са запланувани в изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за статистическа отчетност.

Член 12

Проверка и принудително събиране

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява тези права. По-специално, НЦБ упражняват това право, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение IV.

Член 13

Първо отчитане

Първото отчитане започва с месечните и тримесечните данни за декември 2014 г.

Член 14

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 958/2007 (ЕЦБ/2007/8) се отменя, считано от 1 януари 2015 година.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствията, изложена в приложение V.

Член 15

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2015 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 18 октомври 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 211, 11.8.2007 г., стр. 8.

(3)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

(4)  Виж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(5)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

ЧАСТ 1

Общи изисквания за статистическа отчетност

1.

Действителната съвкупност от отчетни единици следва да предостави следната статистическа информация:

а)

на тримесечие: i) информация ценна книга по ценна книга за ценни книжа с публично достъпни идентификационни кодове, държани от инвестиционните фондове; ii) агрегирана информация, разбита по категории инструмент/матуритет, валути и контрагенти, за активи и пасиви, различни от ценни книжа, и за ценни книжа без публично достъпни идентификационни кодове; iii) или информация ценна книга по ценна книга, или агрегирана информация за притежателите на емитираните акции/дялови единици в инвестиционни фондове, както е допълнително посочено в част 2. Съответната НЦБ може да изиска отчетните единици да отчитат информация ценна книга по ценна книга за ценни книжа без публично достъпни идентификационни кодове или информация показател по показател за активите и пасивите, различни от ценни книжа, и

б)

ежемесечно информация ценна книга по ценна книга, която разграничава поотделно всички акции/дялови единици, емитирани от инвестиционните фондове.

В допълнение към данните относно полетата, които се изискват да бъдат отчитани във връзка с отчитането ценна книга по ценна книга, за да се добие обобщена информация за ценните книжа, както е установено в таблица 2, съответната НЦБ може също да реши да събира данни за транзакции на база ценна книга по ценна книга.

Обобщените данни се предоставят по салда и в съответствие с инструкциите на съответната НЦБ по: а) преоценки поради промени в цените и обменните курсове; или б) транзакции.

При условие че получат предварителното съгласие на съответната НЦБ, отчетните единици, които предоставят необходимите тримесечни данни на база ценна книга по ценна книга, могат да изберат да отчитат месечните данни на агрегирана основа, вместо да предоставят информация ценна книга по ценна книга.

2.

Информацията, която се предоставя на съответната НЦБ на база ценна книга по ценна книга, е представена в таблица 2. Изискванията за агрегирано статистическо отчитане на салдата на тримесечие са посочени в таблица 1, а тези за преоценки поради промени в цените и обменните курсове или транзакциите са посочени в таблица 3. Изискванията за агрегирано статистическо отчитане по месец на салдата, преоценките поради промени в цените и обменните курсове или транзакциите, и нови емисии и обратни изкупувания на акции/дялови единици в инвестиционни фондове са посочени в таблица 4.

3.

Доколкото изпълнява условията за защита и използване на поверителна статистическа информация, събирана от ЕСЦБ, съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98, по-специално параграф 5 от него, НЦБ може също така да извлече необходимата информация от данните, събрани чрез Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (1), доколкото данните, събрани от компетентния национален надзорен орган съгласно тази директива, се предават на НЦБ в съответствие с условия, договорени между двата органа.

ЧАСТ 2

Постоянно пребиваване и икономически сектор на притежателите на акции/дялови единици в инвестиционни фондове

1.

Отчетните единици отчитат на тримесечие данни относно постоянното пребиваване на притежателите на акции/дялови единици в инвестиционни фондове, емитирани от инвестиционните фондове на държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), в съответствие с разбивка, разграничаваща местни/други от еврозоната, различни от местни/ „Останал свят“. Местните контрагенти и другите контрагенти от еврозоната, различни от местни, са допълнително разбити по сектор.

2.

По отношение на регистрирани акции/дялови единици, отчетните единици отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване и по сектор на притежателите на акции/дялови единици, емитирани от инвестиционни фондове. Ако постоянното пребиваване и секторът на притежателите не могат да бъдат директно идентифицирани, съответните данни се отчитат въз основа на наличната информация.

3.

По отношение на акциите/дяловите единици на приносител отчетните единици отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване и по сектор на притежателите на акции/дялови единици в ИФ в съответствие с подхода, възприет от съответната НЦБ. Това задължение се ограничава до една или до комбинация от следните възможности, които се подбират, като се имат предвид организацията на съответните пазари и националните правни разпоредби в съответната държава членка. Това задължение подлежи на периодично наблюдение от страна на НЦБ.

а)

Емитиращи инвестиционни фондове:

Емитиращите инвестиционни фондове или законно представляващите ги лица, или лицата, посочени в член 2, параграф 2 от настоящия регламент, отчитат данни с разбивка по постоянното пребиваване и по сектор на притежателите на емитираните от тях акции/дялови единици. Такава информация може да се представи от брокера на акциите/дяловите единици или от всяко друго лице, участващо в емисията, обратното изкупуване или прехвърлянето на акциите/дяловите единици.

б)

ПФИ и ДФП като попечители на акции/дялови единици в ИФ:

В качеството си на отчетни единици, ПФИ и ДФП, действайки като попечители на акции/дялови единици в ИФ, отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване и по сектор на притежателите на акции/дялови единици, емитирани от резидентни ИФ и съхранявани от името на техния притежател или на друг посредник, действащ също като попечител. Тази възможност е приложима, ако: i) попечителят разграничава акциите/дяловите единици в ИФ, които се съхраняват от името на притежатели, от онези, които се съхраняват от името на други попечители; и ii) по-голямата част от акциите/дяловите единици в ИФ се съхраняват от местни резидентни институции, които са класифицирани като финансови посредници (ПФИ или ДФП).

в)

ПФИ и ДФП, които отчитат данни за транзакции между резиденти и нерезиденти с акции/дялови единици на даден резидентен ИФ:

В качеството си на отчетни единици, ПФИ и ДФП, които отчитат данни за транзакции между резиденти и нерезиденти с акции/дялови единици на даден резидентен ИФ, отчитат данни с разбивка по постоянно пребиваване и по сектор на притежателите на акции/дялови единици, емитирани от резидентни ИФ, които търгуват от името на техния притежател или на друг посредник, участващ също в транзакцията. Тази възможност е приложима, ако: i) обхватът на отчетността е широк, т.е. той включва до голяма степен всички транзакции, извършени от отчетните единици; ii) предоставени са точни данни относно покупките и продажбите, извършени с нерезиденти от държавите членки от еврозоната; iii) разликите между стойността при емитиране и стойността при изплащане, без таксите, за едни и същи акции/дялови единици са минимални; и iv) сумата на акции/дялови единици, емитирани от резидентни ИФ, държани от нерезиденти на държавите членки от еврозоната, е малка.

г)

Ако букви а) до в) не се прилагат, отчетните единици, включително ПФИ и ДФП, отчитат съответните данни въз основа на наличната информация.

4.

НЦБ могат също така да извлекат необходимата информация от данните, събрани чрез Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (2), доколкото данните отговарят на сроковете по член 9 от настоящия регламент, и по-общо, на минималните стандарти, предвидени в приложение IV.

5.

Ако регистрирани акции/дялови единици или акции/дялови единици на приносител се емитират за първи път или ако развитието на пазара налага промяна във възможността или комбинацията от възможности, НЦБ могат да предоставят дерогации за една година по отношение на изискванията по параграфи 2 и 3.

ЧАСТ 3

Таблици за отчитане

Image

Таблица 2

Необходима информация ценна книга по ценна книга

Данни за полетата в таблицата по-долу се отчитат за всяка ценна книга, класифицирана в категориите „дългови ценни книжа“, „собствен капитал“ и „акции/дялови единици в инвестиционни фондове“ в съответствие със следните правила.

1.

Отчитат се данни за поле 1.

2.

Ако съответната НЦБ не събира директно информация ценна книга по ценна книга за транзакции, отчитат се данни за две от трите полета 2, 3 и 4 (т.е. полета 2 и 3; полета 2 и 4; или полета 3 и 4).

3.

Ако съответната НЦБ събира директно информация ценна книга по ценна книга за транзакции, отчитат се също данни за следните полета:

а)

поле 5; или полета 6 и 7; и

б)

поле 4; или полета 2 и 3.

4.

Съответната НЦБ може да изиска отчетните единици да отчитат данни за поле 8.

5.

Съответната НЦБ може да избере да събира само данни за поле 2 в случаи 2) и 3) буква б). В такъв случай НЦБ трябва да проверява и да информира ЕЦБ поне веднъж годишно, че това не се отразява върху качеството на предоставените от НЦБ обобщени данни, включително честотата и размера на ревизиите.

Поле

Наименование

1

Идентификационен код на ценната книга

2

Брой дялови единици или агрегирана номинална стойност

3

Цена

4

Обща стойност

5

Финансови транзакции

6

Закупени (активи) или емитирани (пасиви) ценни книжа

7

Продадени (активи) или погасени (пасиви) ценни книжа

8

Валута на записването на ценната книга

Image

Image


(1)  ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ЧАСТ 1

Определения за категориите инструменти

1.

Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в национални категории, в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията препращат към Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013.

2.

За някои от категориите инструменти се изискват разбивки по матуритет. Те се отнасят за първоначалния матуритет, т.е. матуритетът при емитиране, който е фиксираният период на живот на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити.

3.

Финансовите вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

Таблица А

Определения за категории инструменти на активите и пасивите на инвестиционните фондове

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

1.

Депозити и вземания по кредити

За целите на схемата на отчитането този показател се състои от средства, предоставени като кредит от инвестиционни фондове на кредитополучатели, или кредити, придобити от инвестиционни фондове, които се доказват чрез нетъргуеми документи или не се доказват с документи

Включват се следните показатели:

депозити на инвестиционни фондове, като овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие

притежавани непрехвърляеми ценни книжа:

притежавани дългови ценни книжа, които не са прехвърляеми и не могат да се търгуват на вторични пазари

търгуеми кредити:

кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под показателя „депозити и вземания по кредити“, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те се класифицират като дългови ценни книжа

подчинен дълг под формата на депозити или кредити: инструментите, представляващи подчинен дълг, осигуряват допълнително вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут, което им дава някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се класифицира или като „кредити“, или като „дългови ценни книжа“ според естеството на инструмента. Когато притежаваният от ИФ, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума трябва да бъде класифицирана под показател „дългови ценни книжа“ на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на дългови ценни книжа, а не на кредити

вземания по обратни репо-сделки срещу парично обезпечение:

кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, закупени от ИФ на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата

вземания по заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение:

кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, получени в заем от ИФ

За целите на настоящия регламент, този показател включва също притежавани евро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания

2.

Дългови ценни книжа

Притежавани дългови ценни книжа, които са прехвърляеми финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара, и които не дават на притежателя някакви права на собственост върху емитиращата институция.

Този показател включва:

притежавани ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на определена дата или дати или започват от дата, определена по време на емисията

търгуеми кредити, станали търгуеми на организиран пазар, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличие на маркет-мейкъри и често котиране на разликата между цените „купува“ и „продава“ на финансовия актив. Когато не са изпълнени тези условия, те се класифицират като „вземания от депозити и кредити“

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа

Ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се записват в баланса на временния им приобретател), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба се отчита като окончателна сделка с ценни книжа и се вписва в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа

3.

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове

Финансови активи, които представляват имуществени права върху предприятия или квазикорпорации. Тези финансови активи обикновено дават на притежателите право на дял в печалбите на предприятията или квазикорпорациите и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация.

Този показател включва котирани и некотирани акции, други видове собствен капитал, акции/дялови единици във ФПП и акции/дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП

Капиталови ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване се разглеждат в съответствие с правилата в категория 2 „дългови ценни книжа“

3а.

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове, в т.ч. котирани акции

Котирани акции са капиталови ценни книжа, листвани на борса. Тази борса може да бъде призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар. Котирани акции се наричат още листвани акции. Наличието на котирани цени на акции, котирани на дадена борса, означава, че текущите пазарни цени са обикновено на разположение

3б.

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове, в т.ч. акции/дялови единици в инвестиционни фондове

Този показател включва притежавани акции/дялови единици, емитирани от ФПП и ИФ, различни от тези на паричния пазар (т.е. инвестиционни фондове, различни от ФПП), включени в списъците на ФПП и на инвестиционни фондове за статистически цели

ФПП са определени в Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33)

ИФ, различни от тези на паричния пазар, са определени в член 1 от настоящия регламент.

(2 + 3)а.

в т.ч. ценни книжа (дългови ценни книжа и акции/дялови единици в инвестиционни фондове), отдадени на кредит или продадени по споразумение за обратно изкупуване

Този показател включва тези ценни книжа, отчитани по категории 2 (дългови ценни книжа) и 3 (собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове), които са били отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумения за обратно изкупуване (или всеки друг вид подобни операции, като транзакции за продажба и обратно изкупуване)

4.

Финансови деривати

Финансовите деривати са финансови инструменти, обвързани с определен финансов инструмент, показател или стока, чрез които специфични финансови рискове могат да бъдат търгувани самостоятелно на финансовите пазари

Този показател включва:

опции

варанти

фючърси

форуърди

суапове

кредитни деривати

Финансови деривати се записват в баланса по пазарна стойност на брутна база. Индивидуални договори за деривати с положителни пазарни стойности се записват в актива на баланса, а договори с отрицателни пазарни стойности се записват в пасива на баланса.

Брутни фючърсни ангажименти, произтичащи от договори за деривати, не се вписват като балансови показатели

Финансови деривати могат да бъдат записвани на нетна база съгласно различни методи за оценяване. В случай че има само нетни позиции или позициите се записват по стойност, различна от пазарната стойност, вместо това се отчитат тези позиции.

Този показател не включва финансови деривати, които не подлежат на отчитане в баланса съобразно националните правила

5.

Нефинансови активи (включително дълготрайни активи)

Материални и нематериални активи, различни от финансови активи. Дълготрайни активи са нефинансови активи, които се използват многократно или продължително от инвестиционните фондове в продължение на повече от една година

Този показател включва жилищни сгради, други сгради и постройки, машини и оборудване, ценности и обекти на интелектуална собственост, като напр. компютърен софтуер и бази данни

6.

Други активи

Това е остатъчен показател в актива на баланса, определен като „активи, които не са включени другаде“. НЦБ могат също така да изискат по този показател отделни разбивки на следното:

вземане по начислени лихви върху депозити и кредити

начислена лихва върху притежавани дългови ценни книжа

вземане по начислен наем

вземания, които не са свързани с основната дейност на ИФ


КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

7.

Получени депозити и кредити

Суми, които се дължат на кредиторите от ИФ, различни от тези, произтичащи от емитирането на прехвърляеми ценни книжа. Този показател се състои от:

кредити: кредити, предоставени на ИФ, които се доказват с непрехвърлими документи или не се доказват с документи

репо-сделки и операции от типа „репо-сделка“ срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на получени пари срещу ценни книжа, продадени от ИФ на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Суми, получени от ИФ срещу ценни книжа, прехвърлени на трето лице („временен приобретател“) се класифицират тук, когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване, а не просто опция за това. Това означава, че ИФ си запазват рисковете и ползите от базовите ценни книжа по време на операцията

парично обезпечение, получено срещу отдаване на кредит на ценни книжа: суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице под формата на кредитни операции с ценни книжа срещу парично обезпечение

парично обезпечение, получено при операции, включващи временно прехвърляне на злато срещу обезпечение

8.

Акции/дялови единици в ИФ

Акции или дялови единици, включително под формата на дялов капитал, емитиран от ИФ, които са включени в списъка на ИФ за статистически цели. Този показател представлява всички пасиви към притежателите на акции в ИФ. Включени са също и средствата, получени от неразпределени печалби, или средства, заделени от ИФ в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения.

9.

Финансови деривати

Виж категория 4

10.

Други пасиви

Това е остатъчен показател в пасива на баланса, определен като „пасиви, които не са включени другаде“.

НЦБ могат също така да изискат по този показател отделни разбивки на следното:

емитирани дългови ценни книжа

Ценни книжа, различни от собствен капитал, емитирани от ИФ, които обикновено са прехвърляеми инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя им права на собственост върху емитиращата институция

начислена лихва, платима по кредити и депозити

платими суми, които не са свързани с основната дейност на ИФ, т.е. суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, вноски за социално осигуряване и други

провизии, представляващи задължения към трети лица, т.е. пенсии, дивиденти и други

нетни позиции, произтичащи от отдаване на кредит на ценни книжа без парично обезпечение

нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на транзакции с ценни книжа

ЧАСТ 2

Определения за атрибутите на отделните ценни книжа

Таблица Б

Определения за атрибутите на отделните ценни книжа

Поле

Описание

Идентификационен код на ценна книга

Код, който идентифицира уникално ценна книга. Може да бъде ISIN код или друг идентификационен код на ценна книга, съгласно инструкциите на НЦБ

Брой дялови единици или агрегирана номинална сума

Брой дялови единици на дадена ценна книга или агрегирана номинална сума, ако ценната книга се търгува по сума, а не по дялове

Цена

Цена за дялова единица на ценна книга или процент от агрегирана номинална сума, ако ценната книга се търгува по сума, а не по дялови единици. Цената е обикновено пазарната цена или е близка до пазарната цена. НЦБ могат също да изискат начислените лихви по тази позиция

Обща сума

Обща сума за ценна книга. Ако ценните книжа се търгуват по дялови единици, тази сума е равна на броя на ценните книжа, умножен по цената за дялова единица. Когато ценните книжа се търгуват по сума, а не по дялови единици, тази сума е равна на агрегираната номинална сума, умножена по цената, изразена като процент

Общата сума е по принцип равна на пазарната цена или е близка до пазарната цена. НЦБ могат също да изискат начислена лихва по тази позиция

Финансови транзакции

Сумата на покупките минус продажбите (ценни книжа в актива на баланса) или на емисиите минус погасявания (ценни книжа в пасива на баланса) на ценна книга, записана по стойност на транзакция

Закупени (активи) или емитирани (пасиви) ценни книжа

Сумата на покупките (ценни книжа в актива на баланса) или на емисиите (ценни книжа в пасива на баланса) на ценна книга, записана по стойност на транзакция

Продадени (активи) или погасени (пасиви) ценни книжа

Сумата на продажбите (ценни книжа в актива на баланса) или на погасяванията (ценни книжа в пасива на баланса) на ценна книга, записана по стойност на транзакция

Валута на записването на ценната книга

ISO код или еквивалентен на валутата, използвана да изрази цената и/или салдото на ценната книга

ЧАСТ 3

Определения на секторите

ЕСС 2010 предоставя стандарта за секторна класификация. Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на сектори, които НЦБ транспонират в национални категории в съответствие с настоящия регламент. Контрагенти, намиращи се на територията на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се идентифицират според техния сектор в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели и с насоките за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: Ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ.

Таблица В

Определения на секторите

Сектор

Определение

1.

ПФИ

ПФИ, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този сектор се състои от НЦБ, кредитни институции, както са определени в правото на Съюза, ФПП, други финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ, и за своя собствена сметка, поне в икономически смисъл, да предоставят кредити и/или да инвестират в ценни книжа, и институции за електронни пари, които са основно ангажирани с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари

2.

Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, точки 2.111—2.113)

3.

ИФ, различни от тези на паричния пазар

ИФ, както са определени в член 1 от настоящия регламент

4.

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели

Подсектор „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции или дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционалните единици. Дружества със специална инвестиционна цел, както са определени в Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (ЕЦБ/2013/40) (1) са включени в този подсектор (ЕСС 2010, точки 2.86—2.94)

Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с дейности, тясно свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. Този подсектор включва също централни управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия (ЕСС 2010, точки 2.95—2.97)

Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на свободните пазари. Този подсектор включва холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата, без да предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал имат участие, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, точки 2.98 и 2.99)

5.

Застрахователни (осигурителни) дружества + пенсионни фондове

Подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане (ЕСС 2010, точки 2.100—2.104)

Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионните фондове, като социалноосигурителни схеми, осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, точки 2.105—2.110).

6.

Нефинансови предприятия

Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Този сектор включва и нефинансови квазикорпорации (ЕСС 2010, точки 2.45 —2.50)

7.

„Домакинства“ + „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“

Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление. Сектор „Домакинства“ включва еднолични търговци и сдружения без юридически статус, различни от разглежданите като квазикорпорации, и които са пазарни производители (ЕСС 2010, точки 2.118 —2.128)

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)“ (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост (ЕСС 2010, точки 2.129 и 2.130).


(1)  Виж. стр. 107 от настоящия брой на Официален вестник.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

КОРЕКЦИИ ОТ ПРЕОЦЕНКИ ИЛИ ТРАНЗАКЦИИ

1.

Действителната съвкупност от отчетни единици отчита корекции от преоценки или транзакции, посочени в член 6 от настоящия регламент. Ако действителната съвкупност от отчетни единици отчете корекции от преоценки, последните обхващат, с предварителното одобрение от съответната НЦБ, или преоценки поради промени в цените и обменните курсове, или единствено промени в цените през референтния период. В случай че корекциите от преоценки обхващат само преоценки, дължащи се на промени в цените, съответната ЦНБ събира необходимите данни, обхващащи най-малко разбивка по валути за британска лира, швейцарски франк, йена и щатски долар, за да се извлекат преоценките, дължащи се на промени в обменните курсове.

2.

„Финансови транзакции“ са транзакции, които възникват при създаването, ликвидацията или промяната на собственост върху финансови активи или пасиви. Тези транзакции се измерват с разликата между салдата на отчетните дати в края на периода, от които се премахва ефектът на промените, възникващ вследствие на въздействието на „корекции от преоценки“ (причинени от промени в цените и обменните курсове) и „прекласификации и други корекции“. Европейската централна банка изисква статистическа информация с оглед събирането на данни за транзакции под формата на корекции, които обхващат „прекласификации и други корекции“ и „ценова и валутна преоценки“. Финансовите транзакции трябва по принцип да изпълняват изискванията на ЕСС 2010, но може и да се отклоняват поради национални практики.

3.

„Ценова и валутна преоценки“ се отнасят за колебания при оценката на активи и пасиви, които произтичат или от промени в цените на активите и пасивите, и/или в обменните курсове, които влияят на стойностите, изразени в евро, на активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута. Корекцията по отношение на ценови преоценки на активи/пасиви се отнася за колебания при оценката на активи/пасиви, които произтичат поради промяна в цената, по която активите/пасивите са вписани или търгувани. Ценовите преоценки включват промените в стойността на салдата към края на отчетния период, които възникват с течение на времето поради промени в референтната стойност, по която ценните книжа са записани, т.е. печалби/загуби от държане. Движения на обменни курсове спрямо еврото, които се случват между отчетни дати в края на периоди, пораждат промени в стойността на активи/пасиви в чуждестранна валута, когато са изразени в евро. Тъй като тези промени представляват печалби/загуби от държане и не се дължат на финансови транзакции, тези влияния трябва да бъдат отстранени от данните за транзакциите. „Ценова и валутна преоценки“ по принцип също съдържа промени в стойността в резултат на транзакции с активи/пасиви, т.е. реализирани печалби/загуби; в това отношение обаче съществуват различни национални практики.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;

б)

статистическите отчети се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

отчетната единица предоставя на съответната НЦБ информация за връзка с едно или повече лица за контакт;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответните НЦБ;

д)

при отчитане ценна книга по ценна книга, ако това бъде поискано от съответната НЦБ, отчетните единици следва да предоставят допълнителна информация (например име на емитента, дата на емитиране), необходима за идентифициране на ценни книжа, чиито идентификационни кодове са грешни или не са публично достъпни.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде вярна: спазване на всички линейни ограничения (например активът на баланса е равен на пасива, общите сборове са равни на сумата от подсборове), и данните между всички отчетни периоди си съответстват;

б)

отчетните единици следва да могат да представят информация за промените, които се подразбират от предадените данни;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните следва да се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

а)

статистическата информация отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици наблюдават редовно и определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици следва да могат да обяснят прекъсванията на предадените данни спрямо данните от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Регламент (ЕО) № 958/2007 (ЕЦБ/2007/8)

Настоящият регламент

Членове 1 и 2

Членове 1 и 2

Член 3

Член 8

Член 4

Член 3

Член 5

Член 4

Член 6

Член 5

Член 7

Член 6

Член 8

Член 7

Членове 9—13

Членове 9—13

Член 14

Член 14

Член 15

Приложение I, част 1, точка 1

Приложение I, част 1, точка 2, буква а)

Приложение I, част 1, точка 1

Приложение I, част 1, точка 2, буква б)

Приложение I, част 1, точка 3

Приложение I, част 1, точка 2

Приложение I, част 1, точка 3

Приложение I, част 2, точки 1—3

Приложение I, част 2, точки 1—3

Приложение I, част 2, точка 4

Приложение I, част 2, точка 4

Приложение I, част 2, точка 5

Приложение I, част 3

Приложение I, част 3

Приложение II, част 1

Приложение II, част 1, точка 1

Приложение II, част 1, точки 2 и 3

Приложение II, части 2 и 3

Приложение II, части 2 и 3

Приложение III—IV

Приложение III—IV

Приложение V


7.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 297/94


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1074/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 18 октомври 2013 година

относно изискванията за статистическа отчетност за пощенски джиро институции, които приемат депозити от непарични финансови институции — резиденти на еврозоната

(преработен текст)

(ЕЦБ/2013/39)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1027/2006 на Европейската централна банка от 14 юни 2006 г. относно изискванията за статистическа отчетност във връзка с пощенски джиро институции, които приемат депозити от непарични финансови институции — резиденти на еврозоната (ЕЦБ/2006/8) (2) е необходимо да бъде съществено изменен, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (3); поради това той следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда в член 2, параграф 1, че за изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки. Член 2, параграф 2, буква б) допълнително предвижда, че пощенските джиро институции са част от общата съвкупност от отчетни единици, доколкото е необходимо да се изпълнят изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia в областта на паричната и банковата статистика.

(3)

Целта на данните за пощенските джиро институции е да се предоставят на ЕЦБ подходящи статистически данни за финансовите дейности на подсектора на пощенските джиро институции в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като една икономическа територия.

(4)

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (4) действителната съвкупност от отчетни единици за този регламент се състои от парично-финансови институции (ПФИ) — резиденти на територията на държавите членки от еврозоната.

(5)

Паричните агрегати на еврозоната и техните кореспондиращи позиции се извеждат основно от балансовите данни на ПФИ, събирани съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Въпреки това паричните агрегати на еврозоната включват не само парични задължения на ПФИ спрямо непарични финансови институции — резиденти на еврозоната, с изключение на подсектор „Централно държавно управление“, но също и парични задължения на подсектор „Централно държавно управление“ спрямо непарични финансови институции — резиденти на еврозоната, с изключение на подсектор „Централно държавно управление“.

(6)

В някои държави членки от еврозоната пощенските джиро институции вече не принадлежат към подсектор „Централно държавно управление“ съгласно преразгледаната Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013, и те не са ограничени единствено до приемане на депозити от името на националните им министерства на финансите, а могат да приемат депозити за своя сметка.

(7)

Пощенски джиро институции, които приемат депозити, в това отношение извършват дейности, сходни с тези, извършвани от ПФИ. Ето защо и двата вида лица трябва да бъдат обект на сходни изисквания за статистическа отчетност, доколкото тези изисквания имат отношение към тяхната дейност.

(8)

Необходимо е да се осигури хармонизирано третиране и да се защити наличието на статистическа информация за депозити, приети от пощенски джиро институции,

(9)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, както са установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(10)

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„отчетна единица“ и „резидент“ имат същото значение съгласно определението в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

2.

„пощенска джиро институция“ означава пощенска служба, която спада към сектора на „нефинансовите предприятия“ (сектор 11, ЕСС 2010) и която в допълнение на пощенски услуги приема депозити от непарични финансови институции — резиденти на еврозоната, с цел предоставяне услуги за парични преводи на своите вложители;

3.

„съответна НЦБ“ е НЦБ на държава членка от еврозоната, в която пощенска джиро институция е резидент.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от пощенски джиро институции — резиденти на територията на държавите членки от еврозоната.

2.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да състави и поддържа списък на пощенските джиро институции, към които се прилага настоящият регламент. НЦБ и ЕЦБ ще предоставят този списък и неговите актуализации на съответните пощенски джиро институции по подходящ начин, включително и по електронен път, чрез интернет или на хартия, при поискване от съответната пощенска джиро институция. Списъкът е само за сведение. Ако обаче последният достъпен вариант на списъка е неточен, ЕЦБ няма да налага санкции на пощенската джиро институция, която не е изпълнила надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото тя е разчитала добросъвестно на неточния списък.

3.   НЦБ могат да предоставят на пощенски джиро институции дерогации от изискването да отчитат статистическа информация съгласно настоящия регламент, при условие че изискваната статистическа информация вече е събрана от други налични източници. НЦБ проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, съгласувано с ЕЦБ, дадена дерогация с действие от началото на всяка година.

Член 3

Изисквания за статистическа отчетност

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици отчитат ежемесечно статистическа информация, свързана с баланса им в края на месеца, по отношение на салда, на съответната НЦБ.

2.   Статистическата информация, изисквана по настоящия регламент, се отнася до дейността, извършвана от дадена пощенска джиро институция за своя сметка, и е посочена в приложения I и II.

3.   Статистическата информация, изисквана съгласно настоящия регламент, се отчита в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.

4.   НЦБ определят и прилагат, в съответствие с националните изисквания, правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват изискуемата статистическа информация и позволяват да бъде извършена точна проверка за изпълнение на минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.

Член 4

Сливания, разделяния и преобразувания

В случай на сливане, разделяне или друго преобразуване, което може да окаже влияние върху изпълнението на статистическите им задължения, съответната отчетна единица информира съответната НЦБ веднага след като намерението да осъществи подобна операция стане публично известно и в разумен срок преди операцията да бъде осъществена, за процедурите, които са запланувани в изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за статистическа отчетност.

Член 5

Срокове

НЦБ предават на ЕЦБ статистическата информация отчитана съгласно член 3, параграфи 1 и 2 до края на работния ден на 15-ия работен ден, следващ края на месеца, за който същата се отнася. НЦБ решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок.

Член 6

Счетоводни правила за целите на статистическата отчетност

1.   При условията на параграфи 2 и 3, счетоводните правила, които пощенските джиро институции прилагат за целите на отчитането съгласно настоящия регламент, са тези, които са предвидени при въвеждането в националното законодателство на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (5), както и в други приложими международни стандарти.

2.   Задължения по депозити и кредити се отчитат по номиналните салда в края на месеца. Задължения по депозити и кредити не се нетират спрямо всички други активи или пасиви.

3.   Без да се засягат счетоводните практики и договореностите за нетиране, използвани най-често в държавите членки от еврозоната, всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна база за статистически цели.

4.   НЦБ могат да позволят отчитането на провизирани кредити без провизии и отчитането на закупени кредити по цената, договорена по времето на тяхното придобиване, при условие че такива практики на отчитане се прилагат от всички резидентни отчетни единици.

Член 7

Проверка и принудително събиране

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява това право. По-специално, НЦБ упражняват това право, когато пощенска джиро институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, посочени в приложение III.

Член 8

Първо отчитане

Първото отчитане започва с месечните данни за декември 2014 г.

Член 9

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 1027/2006 (ЕЦБ/2006/8) се отменя, считано от 1 януари 2015 година.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствията, изложена в приложение IV.

Член 10

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2015 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 18 октомври 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 184, 6.7.2006 г., стр. 12.

(3)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1

(4)  Виж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(5)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Консолидация за статистически цели в рамките на територията на една държава

За статистически цели, пощенските джиро институции консолидират дейността на всички свои управления (седалище според устройствения акт или главно управление и/или клонове), намиращи се на територията на една държава. Не се позволява консолидация за статистически цели извън националните граници.

а)

Когато дружество майка и неговите дъщерни дружества са пощенски джиро институции, намиращи се в една и съща държава членка, на дружеството майка се разрешава да консолидира в статистическите си отчети дейността на тези дъщерни дружества.

б)

Ако пощенска джиро институция има клонове на територията на другите държави членки от еврозоната, седалището според устройствения акт или главното управление, намиращи се в една държава членка от еврозоната, разглеждат позициите спрямо всички тези клонове като позиции спрямо резиденти в другите държави членки от еврозоната. Обратно, клон, разположен в една държава членка от еврозоната, разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главното управление, или към други клонове на същата институция, разположени на териториите на другите държави членки от еврозоната, като позиции спрямо резиденти в другите държави членки от еврозоната.

в)

Ако пощенска джиро институция има клонове, разположени извън територията на държавите членки от еврозоната, то седалището според устройствения ѝ акт или главното ѝ управление в дадена държава членка от еврозоната, разглежда позициите към всички тези клонове като позиции към резиденти от „Останал свят“. Обратно, клон, разположен в дадена държава членка от еврозоната, разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главното управление, или към други клонове на същата институция, разположени извън държавите членки от еврозоната, като позиции спрямо резиденти от „Останал свят“.

Определения на секторите

ЕСС 2010 предоставя стандарта за секторна класификация. Контрагенти на пощенски джиро институции, намиращи се на територията на държавите членки от еврозоната, се идентифицират според техния местен сектор или институционална класификация в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели, и с насоките за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: ръководство за статистическа класификация на клиенти“.

Таблица

Определения на секторите

Сектор

Определение

ПФИ

ПФИ както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този сектор се състои от национални централни банки (НЦБ), кредитни институции, както са определени в правото на Съюза, ФПП, други финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ, и за своя собствена сметка, поне в икономически смисъл, да предоставят кредити и/или да инвестират в ценни книжа, и институции за електронни пари, които са основно ангажирани с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари

Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, параграфи 2.111—2.113)

Централно държавно управление

Този подсектор (S.1311) се състои от всички административни звена на държавата и други централни структури, чиято компетентност се разпростира обикновено върху цялата икономическа територия, с изключение на управлението на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.114)

Федерално държавно управление

Този подсектор (S.1312) се състои от такива видове държавна администрация, които са отделни институционални единици, упражняващи някои от функциите на държавното управление на ниво, което е по-ниско от това на централното държавно управление и по-високо от това на институционалните единици, съществуващи на местно ниво, с изключение на администрирането на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.115)

Местно държавно управление

Този подсектор (S.1313) включва тези видове държавна администрация, чиято компетентност се разпростира само върху част от икономическата територия, с изключение на местните структури на фондовете за социална сигурност (ЕСС 2010, параграф 2.116)

Фондове за социална сигурност

Подсектор „Фондове за социална сигурност“ (S.1314) включва централните, федералните и местните институционални единици, чиято основна дейност е да извършват социални плащания и които отговарят на всеки от следните два критерия: а) по закон или нормативен акт някои групи от населението са задължени да участват в схемата или да заплащат вноски; и б) държавното управление е отговорно за управлението на институцията по отношение на определянето или одобряването на вноските и плащанията, независимо от ролята му на надзорен орган или работодател (ЕСС 2010, параграф 2.117)

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

Инвестиционни фондове, както са дефинирани в член 1 от Регламент [(ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38) относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове. Този подсектор се състои от всички предприятия за колективно инвестиране, с изключение на ФПП, които инвестират във финансови и/или нефинансови активи, доколкото целта е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели

Подсектор „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции/дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционалните единици (ЕСС 2010, параграфи 2.86—2.94)

Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с дейности, тясно свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. Този подсектор включва също централни управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия (ЕСС 2010, параграфи 2.95—2.97).

Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на свободните пазари. Този подсектор включва холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата, без да предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал имат участие, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, параграфи 2.98—2.99)

Застрахователни (осигурителни) дружества

Подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане (ЕСС 2010, параграфи 2.100—2.104)

Пенсионни фондове

Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионните фондове, като социалноосигурителни схеми, осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, параграфи 2.105—2.110)

Нефинансови предприятия

Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Този сектор включва и нефинансови квазикорпорации (ЕСС 2010, параграфи 2.45—2.54)

Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата

Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление. Сектор „Домакинства“ включва еднолични търговци и сдружения без самостоятелен юридически статус, различни от разглежданите като квазикорпорации, които са пазарни производители (ЕСС 2010, параграфи 2.118—2.128).

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (НТООД) (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост. (ЕСС 2010, параграфи 2.129—2.130)

Определения за категориите инструменти

1.

Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които НЦБ транспонират в категории, приложими на национално равнище, в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията се позовават на ЕСС 2010.

2.

Първоначалният матуритет, т.е. матуритетът при емитиране, се отнася до фиксиран период от живота на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити. Периодът на предизвестие съответства на времето между момента, когато притежателят дава предизвестие за намерението си да погаси инструмента, и датата, на която на притежателя се позволява да го конвертира в пари, без да понесе санкция. Финансовите инструменти се класифицират според периода на предизвестие само когато няма договорен матуритет.

3.

Финансовите вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

Подробно описание на категориите инструменти от месечния агрегиран баланс

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

1.

Пари в брой

Притежаваните евро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания

2.

Кредити

Притежаваните финансови активи, които се създават, когато кредитори предоставят средства назаем на длъжници, които или не се доказват с документи, или се доказват чрез нетъргуеми документи. Този показател включва също и активи под формата на депозити, направени от отчетните единици.

Този показател включва:

(а)

депозити съгласно определението в категория 5 от пасива;

(б)

лоши кредити, които още не са погасени или отписани;

Общият размер на кредитите, чието погасяване е просрочено или за които е установено по друг начин, че са частично или изцяло с влошено качество в съответствие с определението за неизпълнение в член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(в)

притежавани непрехвърляеми ценни книжа

Притежавани дългови ценни книжа, които не са прехвърляеми и не могат да се търгуват на вторични пазари;

(г)

търгуеми кредити

Кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под показателя „кредити“ в актива, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те следва да се класифицират като дългови ценни книжа (категория 3);

(д)

подчинен дълг под формата на депозити или кредити

Инструментите, представляващи подчинен дълг, осигуряват допълнително вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут (например депозити/кредити), което им дава някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се разглежда или като „кредити“, или като „дългови ценни книжа“ според естеството на финансовия инструмент. Когато притежаваният от пощенска джиро институция, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума трябва да бъде класифицирана под показател „дългови ценни книжа“ в актива на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на ценни книжа, а не на кредити;

(е)

вземания по обратни репо-сделки или заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение

Кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, закупени от отчетните единици на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите или подобни ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата, или заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение.

Следният показател не се третира като кредит:

 

кредити на доверително управление

 

Кредити на доверително управление, т.е. доверителни кредити или фидуциарни кредити, са кредити, сключени на името на една страна (наричана по-долу „доверител“) от името на трета страна (наричана по-долу „бенефициер“). За статистически цели доверителните кредити не се записват в баланса на доверителя, когато рисковете и ползите от собствеността върху средствата остават за бенефициера. Рисковете и ползите от собствеността остават за бенефициера, когато: а) бенефициерът поеме кредитния риск по кредита, т.е. доверителят отговаря единствено за административното управление на кредита; или б) инвестицията на бенефициера е гарантирана срещу загуба, в случай че доверителят влезе в процедура по ликвидация, т.е. доверителният кредит не е част от активите на доверителя, които могат да бъдат разпределени в случай на несъстоятелност.

3.

Дългови ценни книжа

Притежавани дългови ценни книжа, които са прехвърлими финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя някакви права на собственост върху емитиращата институция.

Този показател включва:

(а)

притежаваните ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на определена дата или дати или започват от дата, определена по време на емисията;

(б)

кредити, станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличие на маркет-мейкъри и често котиране на разликата между цените „купува“ и „продава“ на финансовия актив. Когато не са изпълнени тези условия, те следва да бъдат класифицирани под показателя „кредити“ в актива (вж. също „търгуеми кредити“ в категория 2, буква г);

(в)

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа (вж. също „подчинен дълг под формата на депозити или кредити“ в категория 2, буква д).

Ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се записват в баланса на временния им приобретател), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба се отчита като окончателна сделка с ценни книжа и се вписва в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа.

3а/3б.

Дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година до и включително две години

Тези показатели включват:

(а)

притежавани прехвърляеми дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година до и включително две години;

(б)

кредити, станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, които са класифицирани като дългови ценни книжа, с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години;

(в)

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години

4.

Акции/дялови единици във фондове на паричния пазар

Този показател включва притежавани акции/дялови единици във ФПП (вж. определението в Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), приложение I, част 1, раздел 2).


КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

5.

Депозити

Суми (депозити или други), които се дължат на кредитори от отчетни единици и които отговарят на характеристиките, описани в приложение I, част 1, раздел 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). За целите на отчетната схема тази категория се разбива на подкатегории „Овърнайт депозити“, „Депозити с договорен матуритет“, „Депозити, договорени за ползване след предизвестие“

(а)

депозити и кредити

„Депозити“ включват също и „Кредити“ като пасиви на пощенски джиро институции. В концептуално отношение кредитите представляват суми, получени от пощенски джиро институции, които не са структурирани под формата на „Депозити“. ЕСС 2010 прави разграничение между „Кредити“ и „Депозити“ въз основа на това коя страна е поела инициативата, т.е. ако това е кредитополучателят, тогава инструментът е кредит, но ако това е кредиторът, тогава е депозит. В рамките на отчетната схема „Кредити“ не се разграничават като отделна категория в пасива на баланса. Вместо това салдата, които се считат за „Кредити“, се класифицират, без да се прави разграничение в показателя „Задължения по депозити“, освен ако не са представени с прехвърлими инструменти. Това е в съответствие с определението на „Задължения по депозити“ по-горе. Кредити за пощенски джиро институции, които са класифицирани като „Задължения по депозити“, се разбиват в съответствие с изискванията на отчетната схема, т.е. по сектор, инструмент, валута и падеж. Синдикирани кредити, получени от отчетни единици, попадат в тази категория.

(б)

непрехвърляеми дългови инструменти

Непрехвърляеми дългови инструменти, емитирани от отчетни единици, се класифицират обикновено като „Задължения по депозити“. Непрехвърляеми инструменти, емитирани от отчетни единици, които впоследствие са станали прехвърляеми, и които могат да се търгуват на вторични пазари, се прекласифицират като „Дългови ценни книжа“.

(в)

маржин депозити

Маржин депозити (гаранционни депозити), получени по договори за деривати, се класифицират като „Задължения по депозити“, когато представляват парично обезпечение, депозирано при пощенски джиро институции, и когато остават собственост на вложителя и са платими на вложителя при приключването на договора. По принцип гаранционни депозити, получени от отчетната единица, следва да се класифицират само като „Задължения по депозити“, доколкото пощенската джиро институция разполага със средства, които са свободни за текущо кредитиране; когато част от гаранционния депозит, получен от пощенската джиро институция, се прехвърля на друг участник на пазара на деривати, например на клирингова къща, само частта, която остава на разположение на пощенската джиро институция, се класифицира по принцип като „Задължения по депозити“. Сложността на актуалната пазарна практика може да затрудни определянето на гаранционните депозити, които са действително платими, тъй като различни видове гаранционни депозити се водят на една и съща сметка, без да се разграничават, или на гаранционните депозити, които предоставят на пощенската джиро институция ресурси за отпускане на кредити от тяхна страна. В тези случаи е приемливо тези гаранционни депозити да се класифицират като „Други пасиви“ или като „Задължения по депозити“.

(г)

заделени салда

Съгласно националната практика „Заделени салда“, свързани напр. с лизингови договори, се класифицират като задължения по депозити в „Депозити с договорен матуритет“ или „Депозити, договорени за ползване след предизвестие“ в зависимост от матуритета/условията на базовия договор.

Следният показател не се третира като депозит:

Средства (депозити) на доверително управление не се записват в статистическия баланс на пощенската джиро институция (вж. „Кредити на доверително управление“ по категория 2)

5.1.

Овърнайт депозити

Депозити, които са изплатими във валута и/или които са прехвърлими при поискване с чек, банково нареждане, дебитна операция или по други сходни начини, без значително забавяне, ограничение или санкция. Този показател включва:

(а)

салда (лихвоносни или нелихвоносни), които могат незабавно да бъдат изплатени във валута при поискване или до приключване на работното време в деня, следващ този, в който е направено искането, без значителна санкция или ограничение, но които не са прехвърлими;

(б)

салда (лихвоносни или нелихвоносни), които представляват предплатени суми в контекста на електронни пари, базирани на хардуер или на софтуер, например предплатени карти;

(в)

кредити, подлежащи на погасяване до приключването на работния ден, следващ този, на който е отпуснат кредитът.

5.2.

Депозити с договорен матуритет

Непрехвърляеми депозити, които не могат да се изплатят във валута преди договорен определен срок или които могат да се изплатят във валута преди този договорен срок, само ако на притежателя бъде наложена някакъв вид санкция. Този показател включва също и административно регулирани спестовни депозити, когато критерият, свързан с матуритет, е неприложим; те следва да бъдат класифицирани в матуритетния интервал „над две години“. Финансови продукти с клауза за автоматично предоговаряне („роловър“) се класифицират по най-ранния матуритет. Въпреки че депозитите с договорен матуритет може да включват възможност за предсрочно теглене след предизвестие или може да се теглят при поискване с налагане на определени санкции, тези характеристики не се считат за подходящи за целите на класификацията.

5.2а/5.2б.

Депозити с договорен матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години

Тези показатели включват за всяка матуритетна разбивка:

(а)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години, които са непрехвърляеми и не могат да се изплатят във валута преди матуритета;

(б)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години, които са непрехвърляеми, но могат да се изплатят преди този срок след предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда се класифицират съответно в 5.3а.;

(в)

салда, вложени с фиксиран матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години, които са непрехвърляеми, но могат да се изплатят при поискване с налагане на определени санкции;

(г)

плащания по гаранционни депозити, които се внасят по договори за деривати, приключвани в рамките на една година/между една и две години, които представляват парично обезпечение, вложено с цел защита срещу кредитен риск, които обаче остават собственост на вложителя и са платими на същия при приключването на договора;

(д)

кредити, които се доказват чрез нетъргуеми документи или не се доказват с документи, с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години;

(е)

непрехвърляеми дългови ценни книжа, емитирани от пощенски джиро институции с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години;

(ж)

подчинен дълг, емитиран от пощенски джиро институции под формата на депозити или кредити с първоначален матуритет до и включително една година/над една година и до и включително две години

5.3.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие

Непрехвърляеми депозити без някакъв договорен матуритет, които не могат да се изплатят във валута без период на предизвестие, преди изтичането на който изплащането във валута не е възможно или е възможно само с налагане на санкция. Те включват депозити, които, въпреки че от правна гледна точка е възможно да се теглят при поискване, подлежат на санкции и ограничения съгласно националната практика (класифицирани в матуритетния интервал „до и включително три месеца“), и инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене (класифицирани в матуритетния интервал „над три месеца“)

5.3a.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца

Този показател включва:

(а)

салда, вложени без фиксиран матуритет, които могат да бъдат теглени само с предизвестие до и включително три месеца; ако е възможно плащане преди този период на предизвестие (или дори при поискване), то води до заплащане на санкция; и

(б)

салда, вложени с фиксиран матуритет, които са непрехвърляеми, но в случай на предсрочно изплащане подлежат на предизвестие със срок, по-кратък от три месеца

Освен това депозитите, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца, обхващат непрехвърлими спестовни депозити на виждане и други видове депозити на дребно, които, макар че от правна гледна точка са платими при поискване, подлежат на значителни санкции


ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;

б)

статистическите отчети се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

отчетната единица предоставя на съответната НЦБ информация за връзка с едно или повече лица за контакт;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаването на данните на съответната НЦБ.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде вярна: спазване на всички линейни ограничения (например активът на баланса е равен на пасива, общите сборове са равни на сумата от подсборове);

б)

отчетните единици следва да могат да представят информация за промените, които се подразбират от предадените данни;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия

а)

статистическата информация отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици наблюдават редовно и определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици следва да могат да обяснят прекъсванията на предадените данни спрямо данните от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии

Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствията

Регламент (ЕО) № 1027/2006 (ЕЦБ/2006/8)

Настоящият регламент

Член 1—3

Член 1—3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 7

Член 10

Приложение I

Приложение I


7.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 297/107


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1075/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 18 октомври 2013 година

относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции

(преработен текст)

(ЕЦБ/2013/40)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Тъй като е необходимо Регламент (ЕО) № 24/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (ЕЦБ/2008/30) (2) да бъде съществено изменен, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (3), той следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

В член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се предвижда, че за изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност, Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2533/98 дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (наричани по-долу „ДСИЦ“), са част от общата съвкупност от отчетни единици за целите на изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia, в областта на паричната и финансовата статистика. Освен това член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или изцяло да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнение на изискванията ѝ за статистическа отчетност.

(3)

Целта на данните за ДСИЦ е да се предоставят на ЕЦБ подходящи статистически данни за финансовите дейности на подсектора на ДСИЦ в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като една икономическа територия.

(4)

Предвид тесните връзки между секюритизационните дейности на ДСИЦ и парично-финансовите институции (ПФИ) се изисква последователно, допълващо се и интегрирано отчитане от ДСИЦ и ПФИ. Поради това е необходимо статистическата информация, предоставена в съответствие с настоящия регламент, да се разглежда заедно с изискванията за данни, предоставяни от ПФИ, относно секюритизирани кредити, както е установено в Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (4).

(5)

Интегрираният подход за отчитане на ДСИЦ и ПФИ и дерогациите, предвидени в настоящия регламент, целят минимизиране на разходите по отчитането за отчетните единици и избягване на застъпване при отчитането на статистическа информация от ДСИЦ и ПФИ.

(6)

НЦБ следва да бъдат оправомощени да освобождават ДСИЦ от изисквания за статистическа отчетност, които биха предизвикали неоснователно високи разходи, сравнени с тяхната статистическа полза.

(7)

Въпреки че регламентите, приети от ЕЦБ, съгласно член 34.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), не създават права и не възлагат задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(8)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(9)

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„ДСИЦ“ означава предприятие, което е създадено съгласно националното право или правото на Съюза по силата на едно от следните:

i)

договорно право, като взаимен фонд, управляван от управляващи дружества;

ii)

право за доверително управление;

iii)

дружествено право, като акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност;

iv)

друг подобен механизъм;

и чиято основна дейност отговаря едновременно на следните два критерия:

а)

предприятието възнамерява да извършва или извършва една или повече секюритизационни транзакции и структурата му е предназначена да изолира задълженията за плащане на предприятието от тези на инициатора, или на застрахователното, или презастрахователното предприятие; и

б)

предприятието емитира или възнамерява да емитира дългови ценни книжа, други дългови инструменти, дялови единици на секюритизационни фондове и/или финансови деривати (наричани по-долу „инструментите за финансиране“) и/или юридически или икономически притежава или може да притежава базови активи, използвани при емитиране на инструменти за финансиране, които се предлагат за продажба на обществеността или са продадени на базата на частни емисии.

Това определение не включва:

а)

парично-финансови институции (ПФИ), както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33);

б)

инвестиционни фондове (ИФ), както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (5);

в)

застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия, както са определени в член 13 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (6);

г)

лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които управляват и/или предлагат алтернативни инвестиционни фондове, както са определени в член 4, параграф 1 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които попадат в приложното поле на Директива 2011/61/ЕС съгласно член 2 от нея (7);

2.

„секюритизация“ означава транзакция или схема, при която лице, което е отделено от инициатора или застрахователно или презастрахователно предприятие, и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, емитира инструменти за финансиране за инвеститори, и е изпълнено едно или повече от следните:

а)

актив или съвкупност от активи, или част от тях, е прехвърлен на лице, което е отделено от инициатора и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, или чрез прехвърляне на правото на собственост или правото на ползване върху тези активи от инициатора, или чрез синдикиране;

б)

кредитният риск на актива или съвкупността от активи, или част от тях, е прехвърлен чрез използването на кредитни деривати, гаранции или друг подобен механизъм на инвеститорите в инструментите за финансиране, емитирани от лице, което е отделено от инициатора и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата;

в)

застрахователните рискове са прехвърлени от застрахователно или презастрахователно предприятие на отделено лице, което е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, при което лицето изцяло финансира своята експозиция към такива рискове чрез емитиране на инструменти за финансиране, а правата за изплащане на инвеститорите в тези инструменти са подчинени на презастрахователните задължения на лицето;

Когато са емитирани такива инструменти за финансиране, те не представляват задължения за плащане на инициатор или застрахователно или презастрахователно предприятие;

3.

„инициатор“ означава лицето, прехвърлящо активи или съвкупност от активи, и/или кредитния риск на активите или на съвкупността от активи на секюритизационната структура;

4.

„отчетна единица“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

5.

„резидент“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98. За целите на настоящия регламент, ако за юридическо лице липсва физическо измерение, неговото постоянно пребиваване се определя от икономическата територия, съгласно чието право е учредено лицето. Ако лицето не е формално учредено, за критерий се използва юридическото седалище, по-точно държавата, чиято правна система урежда създаването и съществуването на лицето;

6.

„съответна НЦБ“ е НЦБ на държава членка от еврозоната, в която ДСИЦ е резидент;

7.

„предприемане на дейност“ означава всяка дейност, включително всякакви подготвителни мерки, свързани със секюритизацията, различни от самото установяване на лице, което не се очаква да започне секюритизационна дейност в следващите шест месеца. Всяка дейност, започната от ДСИЦ, след като секюритизационната дейност става обозрима, означава предприемане на дейност.

Член 2

Съвкупност от отчетни единици

1.   ДСИЦ резиденти на територията на държави членки от еврозоната образуват общата съвкупност от отчетни единици. Общата съвкупност от отчетни единици подлежи на задължението, установено в член 3, параграф 2.

2.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от общата съвкупност от отчетни единици, с изключение на тези ДСИЦ, които съгласно член 5, параграф 1, буква в) са изцяло освободени от изисквания за статистическа отчетност. Действителната съвкупност от отчетни единици подлежи на изискванията за статистическа отчетност, установени в член 4, като се спазват дерогациите, установени в член 5. ДСИЦ, които са задължени да отчитат своите годишни финансови отчети съгласно член 5, параграф 3 или към които се прилагат ad hoc отчетни задължения съгласно член 5, параграф 5, образуват също част от действителната съвкупност от отчетни единици.

3.   Ако ДСИЦ не е юридическо лице съгласно неговото национално право, лицата, които са правно овластени да представляват ДСИЦ, или при липса на формално представителство — лицата, които съгласно приложимото национално право носят отговорност за действията на ДСИЦ, се считат за отчетни единици съгласно настоящия регламент.

Член 3

Списък на ДСИЦ за статистически цели

1.   Изпълнителният съвет съставя и поддържа за статистически цели списък на ДСИЦ, които образуват общата съвкупност от отчетни единици, към които се прилага настоящият регламент. ДСИЦ представят на НЦБ данните, които НЦБ изискват в съответствие с Насоки ЕЦБ/2007/9 от 1 август 2007 г. относно паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари (8). НЦБ и ЕЦБ правят достъпни този списък и неговите актуализации в подходяща форма, включително по електронен път, чрез интернет или, по искане от съответната отчетна единица, на хартия.

2.   ДСИЦ информира съответната НЦБ за своето съществуване в срок до една седмица от датата, на която ДСИЦ е предприело дейност, независимо от това дали очаква да бъде обект на някое от изискванията за статистическа отчетност съгласно настоящия регламент.

3.   Ако последният достъпен електронен вариант на посочения в параграф 1 списък е неточен, ЕЦБ не налага санкции на отчетна единица, която не е изпълнила надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото изискването, посочено в параграф 2, е изпълнено и отчетната единица е разчитала добросъвестно на неправилния списък.

Член 4

Тримесечни изисквания за статистическа отчетност и правила за отчитане

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици предоставя на съответната НЦБ, на тримесечие, данни за салдата, финансовите транзакции и отписванията/намаляванията на стойността на активите и пасивите на ДСИЦ, в съответствие с приложения I и II.

2.   НЦБ могат да събират статистическата информация за емитирани и притежавани от ДСИЦ ценни книжа, необходима за изпълнение на изискванията за статистическа отчетност по параграф 1, на база ценна книга по ценна книга, доколкото данните, посочени в параграф 1, могат да се извлекат съгласно минималните статистически стандарти, определени в приложение III. Без да се засягат изискванията за своевременност, изложени в член 6, НЦБ могат да изискват предоставянето на данни ценна книга по ценна книга за финансови транзакции с ценни книжа, притежавани от ДСИЦ в съответствие с един от подходите, посочени в приложение I, част I, раздел 2 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2012/24) (9).

3.   Без да се засягат правилата за отчитане, установени в приложение II, всички активи и пасиви на ДСИЦ се отчитат съгласно настоящия регламент в съответствие с правилата за отчитане, установени в съответното национално законодателство, транспониращо Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (10). Счетоводните правила от съответното национално законодателство, транспониращо Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (11), се прилагат за ДСИЦ, които не попадат в обхвата на националното законодателство, транспониращо Директива 86/635/ЕИО. Всички други относими национални или международни счетоводни стандарти или практики се прилагат за ДСИЦ, които не попадат в националното законодателство, транспониращо някоя от тези директиви.

4.   Когато параграф 3 изисква отчитането на инструменти на база преоценка по текуща пазарна цена, НЦБ могат да освободят ДСИЦ от отчитането на тези инструменти на база преоценка по текуща пазарна цена, ако възникналите разходи за ДСИЦ биха били неоснователно високи. В този случай ДСИЦ прилагат оценката, използвана за целите на инвеститорските доклади.

5.   Когато съгласно националните пазарни практики, наличните данни се отнасят до някоя дата в рамките на тримесечието, НЦБ могат да разрешат на отчетните единици да отчитат тези тримесечни данни, ако данните са съвместими и ако са взети предвид големите транзакции, настъпили между тази дата и края на тримесечието.

6.   Вместо да предоставят данните за финансовите транзакции, посочени в параграф 1, отчетните единици могат, съгласувано със съответната НЦБ, да предоставят корекции от преоценка и други изменения в обема, които позволяват НЦБ да извлече финансовите транзакции.

7.   Вместо да предоставят данни за отписвания/намалявания на стойността, посочени в параграф 1, отчетната единица може, съгласувано със съответната НЦБ, да предостави друга информация, която позволява на НЦБ да извлече необходимите данни за отписвания/намалявания на стойността.

Член 5

Дерогации

1.   НЦБ могат да предоставят дерогации от изискванията за статистическа отчетност, посочени в член 4, както следва:

а)

За кредити, предоставени от ПФИ от еврозоната, с разбивка по матуритет, сектор и резидентност на длъжниците, и където ПФИ продължават да обслужват секюритизираните кредити по смисъла на Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), НЦБ могат да предоставят на ДСИЦ дерогации от отчитането на данни за тези кредити. Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) предвижда тези данни да се отчитат.

б)

НЦБ могат да освободят ДСИЦ от всички изисквания за статистическа отчетност, посочени в приложение I, освен от задължението да отчитат на тримесечие данни за салдата на общите активи в края на тримесечието, при условие че ДСИЦ, които допринасят за тримесечната сметка за агрегирани активи, представляват най-малко 95 % от общите активи по салда на ДСИЦ във всяка държава членка от еврозоната. НЦБ проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да разрешат или оттеглят, ако е необходимо, всяка дерогация с действие от началото на всяка календарна година.

в)

Доколкото данните, посочени в член 4, могат да се извлекат, съгласно минималните статистически стандарти, описани в приложение III, от други статистически, публични или надзорни източници на данни и без да се засягат букви а) и б), НЦБ могат, след консултиране с ЕЦБ, изцяло или частично да освободят отчетните единици от изискванията за статистическа отчетност, посочени в приложение I.

2.   ДСИЦ могат да изберат, с предварителното съгласие на съответната НЦБ, да не използват дерогациите, посочени в параграф 1, и вместо това да изпълнят пълните изисквания за статистическа отчетност, определени в член 4.

3.   ДСИЦ, които се ползват от дерогация по смисъла на параграф 1, буква в), предоставят годишните си счетоводни отчети на съответната НЦБ, ако те не са достъпни от публични източници, в рамките на шест месеца след края на отчетния период или възможно най-рано след това, съгласно приложимата национална правна практика, където ДСИЦ е резидент. Съответната НЦБ уведомява тези ДСИЦ, спрямо които се прилага това изискване за отчетност.

4.   Съответната НЦБ оттегля дерогацията, установена в параграф 1, буква в), ако данните от статистически стандарти, сравними с тези, посочени в настоящия регламент, не са били предоставени навреме на съответната НЦБ за три последователни отчетни периода, независимо от всяко неизпълнение, по причина на съответното ДСИЦ. ДСИЦ започва отчитането на данни, както е посочено в член 4, не по-късно от три месеца от датата, на която съответната НЦБ е уведомила отчетните единици, че дерогацията е оттеглена.

5.   Без да се засяга параграф 3, за да се отговори на изискванията, посочени в настоящия регламент, НЦБ могат да отправят ad hoc изисквания за статистическа отчетност към ДСИЦ, на които са предоставени дерогации по смисъла на параграф 1, буква в). ДСИЦ отчитат информацията, поискана на ad hoc база, в рамките на 15 работни дни след искането, направено от съответната НЦБ.

Член 6

Срокове

НЦБ представят на ЕЦБ данни за агрегирани тримесечни активи и пасиви, покриващи позициите на резидентни ДСИЦ, до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на тримесечието, за което се отнасят данните. НЦБ определят крайни срокове за получаване на данни от отчетните единици.

Член 7

Минимални стандарти и национални правила за отчитане

1.   Отчетните единици спазват изискванията за статистическа отчетност, приложими спрямо тях, в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.

2.   НЦБ определят и прилагат, в съответствие с националните изисквания, правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват изискуемата статистическа информация и позволяват точна проверка за съответствие с концепции и с минималните стандарти за предаване, точност и ревизии, предвидени в приложение III.

Член 8

Проверка и принудително събиране

НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява тези права. По-специално, НЦБ упражняват това право, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.

Член 9

Първо отчитане

1.   Първото отчитане започва с тримесечни данни за четвъртото тримесечие на 2014 г.

2.   Когато отчитат данни за първи път, ДСИЦ, които предприемат дейност след 31 декември 2014 г., предоставят данни на тримесечие, започвайки от началото на секюритизационната дейност.

3.   Когато отчитат данни за първи път, ДСИЦ, които предприемат дейност преди приемане на еврото в тяхната държава членка след 31 декември 2014 г., предоставят данни на тримесечие, от референтния период, през който държавата членка е приела еврото. За референтния период, през който държавата членка е приела еврото, ДСИЦ отчита само салда.

Член 10

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 24/2009 (ЕЦБ/2008/30) се отменя, считано от 1 януари 2015 година.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 11

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2015 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено във Франкфурт на Майн на 18 октомври 2013 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

(4)  Виж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(5)  Виж. стр. 73 от настоящия брой на Официален вестник.

(6)  ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 341, 27.12.2007 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6.

(10)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ЧАСТ 1

Определения за категориите инструменти

1.

Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в национални категории в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията препращат към Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013.

2.

За някои от категориите инструменти се изискват разбивки по матуритет. Те се отнасят за първоначалния матуритет, т.е. матуритетът при емитиране, който е фиксираният период на живот на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити.

3.

Финансови вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

4.

Всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна база, т.е. финансовите активи не се отчитат нетирани с финансовите пасиви.

Таблица А

Определения за категории инструменти на активите и пасивите на ДСИЦ

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

1.

Депозити и вземания по кредити

За целите на схемата на отчитането този показател се състои от средства, предоставени като кредит от ДСИЦ на кредитополучатели, които се доказват с нетъргуеми документи или не се доказват с документи.

Включват се следните показатели:

депозити, на ДСИЦ, като овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие;

кредити, предоставени от ДСИЦ;

вземания по обратни репо-сделки срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, закупени от ДСИЦ на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата;

вземания по заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, получени в заем от ДСИЦ.

За целите на настоящия регламент, този показател включва също притежавани евро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания.

2.

Секюритизирани кредити

За целите на схемата на отчитането този показател се състои от кредити, придобити от ДСИЦ от инициатора. Кредитите са финансови активи, които се създават, когато кредитори предоставят средства назаем на длъжници, които се доказват или чрез нетъргуеми документи, или не се доказват с документи.

Тук се включват също:

финансови лизинги, отпуснати на трети лица: финансовите лизинги са договори, с които законният собственик на стока за дълготрайна употреба (наричан по-долу „лизингодател“) прехвърля рисковете и ползите от собствеността на актива на трето лице (наричано по-долу „лизингополучател“). За статистически цели финансовите лизинги се третират като кредит, отпуснат от лизингодателя на лизингополучателя, даващ възможност на лизингополучателя да закупи стоката за дълготрайна употреба. Финансовите лизинги, отпуснати от инициатора, действащ като лизингодател, се отчитат в показателя „Секюритизирани кредити“ в актива. Активът, предоставен на лизинг, се включва в баланса на лизингополучателя, а не на лизингодателя;

лоши кредити, които още не са погасени или отписани: за лоши кредити се считат кредити, чието погасяване е просрочено или по друг начин е установено, че са влошени;

притежавани непрехвърляеми ценни книжа: притежавани дългови ценни книжа, които не са прехвърляеми и не могат да се търгуват на вторични пазари;

търгуеми кредити: кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под показателя „Секюритизирани кредити“, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те се класифицират като „Дългови ценни книжа“;

подчинен дълг под формата на депозити или кредити: инструменти, представляващи подчинен дълг, осигуряват допълнително вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут, което им дава някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се класифицира или като „Секюритизирани кредити“, или като „Дългови ценни книжа“ според естеството на инструмента. Когато притежаваният от ДСИЦ, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума се класифицира под показател „Дългови ценни книжа“ на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на дългови ценни книжа, а не на кредити;

секюритизираните кредити се отчитат по номинална стойност, дори и ако са закупени от инициатора на различна цена. Кореспондиращата позиция на разликата между номиналната стойност и покупната цена се включва като „Други пасиви“.

Този показател включва секюритизирани кредити, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на кредитите в баланса на ДСИЦ.

3.

Дългови ценни книжа

Притежавани дългови ценни книжа, които са прехвърляеми финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара, и които не дават на притежателя някакви права на собственост върху емитиращата институция.

Този показател включва:

притежавани ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на определена дата или дати, или започващи от дата, определена по време на емисията;

кредити, които са станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличие на маркет-мейкъри и често котиране на разликата между цените „купува“ и „продава“ на финансовия актив. Когато не са налице тези условия, те се класифицират като „Секюритизирани кредити“;

подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа.

Ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се записват в баланса на временния им приобретател), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба се отчита като окончателна сделка с ценни книжа и се вписва в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа.

Този показател включва притежавани дългови ценни книжа, които са секюритизирани, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на ценните книжа в баланса на ДСИЦ.

4.

Други секюритизирани активи

Този показател включва секюритизирани активи, различни от тези, включени в категории 2 и 3, като данъчни вземания или търговски кредити, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на активите в баланса на ДСИЦ.

5.

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционен фонд

Финансови активи, които представляват права на собственост в предприятия или квазикорпорации. Тези финансови активи обикновено дават на притежателите право на дял в печалбите на предприятията или квазикорпорациите и на дял в техните нетни активи в случай на ликвидация.

Този показател включва котирани и некотирани акции, други видове собствен капитал, акции/дялови единици във ФПП и акции/дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП.

Капиталови ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване се разглеждат в съответствие с правилата в категория 3 „Дългови ценни книжа“.

6.

Финансови деривати

Финансовите деривати са финансови инструменти, свързани с определен финансов инструмент, показател или стока, чрез които специфични финансови рискове могат да се търгуват самостоятелно на финансовите пазари.

Този показател включва:

опции

варанти

фючърси

форуърди

суапове

кредитни деривати

Финансовите деривати се записват в баланса по пазарна стойност на брутна база. Индивидуални договори за деривати с положителни пазарни стойности се записват в актива на баланса, а договори с отрицателни пазарни стойности се записват в пасива на баланса.

Брутни фючърсни ангажименти, произтичащи от договори за деривати, не се записват като балансови показатели.

Този показател не включва финансови деривати, които не подлежат на отчитане в баланса съобразно националните правила.

7.

Нефинансови активи (включително дълготрайни активи)

Материални и нематериални активи, различни от финансови активи. Дълготрайните активи са нефинансови активи, които се използват многократно или продължително от ДСИЦ в продължение на повече от една година.

Този показател включва жилищни сгради, други сгради и постройки, машини и оборудване, ценности и обекти на интелектуална собственост, като напр. компютърен софтуер и бази данни.

8.

Други активи

Това е остатъчен показател в актива на баланса, определен като „активи, които не са включени другаде“. Този показател може да включва:

вземане по начислени лихви върху депозити и кредити;

начислена лихва върху притежавани дългови ценни книжа;

вземания, които не са свързани с основната дейност на ДСИЦ.


КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория

Описание на основните характеристики

9.

Получени кредити и депозити

Суми, които се дължат на кредиторите от ДСИЦ, различни от тези, произтичащи от емитирането на прехвърляеми ценни книжа. Този показател се състои от:

кредити: кредити, предоставени на ДСИЦ, които се доказват с непрехвърлими документи или не се доказват с документи;

непрехвърляеми дългови инструменти, емитирани от ДСИЦ: емитираните непрехвърляеми дългови инструменти се класифицират обикновено като „Задължения по депозити“. Непрехвърляеми инструменти, емитирани от ДСИЦ, които впоследствие са станали прехвърляеми, и които могат да се търгуват на вторични пазари, се прекласифицират като „Дългови ценни книжа“;

репо-сделки и операции от типа „репо-сделка“ срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на получени пари срещу ценни книжа, продадени от ДСИЦ на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Суми, получени от ДСИЦ срещу ценни книжа, прехвърлени на трето лице („временен приобретател“) се класифицират тук, когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване, а не просто опция за това. Това означава, че ДСИЦ си запазват рисковете и ползите от базовите ценни книжа по време на операцията;

парично обезпечение, получено срещу отдаване на кредит на ценни книжа: суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице при кредитни операции с ценни книжа срещу парично обезпечение;

пари в брой, получени при операции, включващи временно прехвърляне на злато срещу парично обезпечение.

10.

Емитирани дългови ценни книжа

Ценни книжа, различни от собствен капитал, емитирани от ДСИЦ, които обикновено са прехвърляеми инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя им право на собственост върху емитиращата институция. Включват се, inter alia, ценни книжа, емитирани под формата на:

обезпечени с активи ценни книжа

ценни книжа, свързани с кредити

ценни книжа, свързани със застраховка

11.

Капитал и резерви

За целите на схемата на отчитането тази категория обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от ДСИЦ за акционери или други собственици, представляващи за притежателя правото на собственост в ДСИЦ и по принцип правото на дял от неговите печалби и на дял от неговото имущество в случай на ликвидация. Включени са също и средствата, получени от неразпределени печалби, или средства, заделени от ДСИЦ в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. Тук се включват:

акционерен капитал

неразпределена печалба или средства

специфични и общи провизии за загуби от кредити, ценни книжа и други видове активи

дялови единици на секюритизационни фондове

12.

Финансови деривати

Вж. категория 6.

13.

Други пасиви

Това е остатъчен показател в пасива на баланса, определен като „пасиви, които не са включени другаде“.

Този показател може да включва:

начислена лихва, платима по кредити и депозити

начислена лихва, платима по емитирани дългови ценни книжа

платими суми, които не са свързани с основната дейност на ДСИЦ, т.е. суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, вноски за социално осигуряване и други

провизии, представляващи задължения към трети лица, т. е. пенсии, дивиденти и други

нетни позиции, произтичащи от заем на ценни книжа без парично обезпечение

нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на транзакции с ценни книжа

кореспондиращи позиции на корекция от преоценка, напр. номинална цена без покупна цена на кредити

Начислената лихва, платима по емитирани дългови ценни книжа, се изисква като отделен показател „в т.ч.“, освен ако съответната НЦБ предостави дерогация, ако данните могат да бъдат получени или оценени от алтернативни източници

ЧАСТ 2

Определения на секторите

ЕСС 2010 предоставя стандарта за секторна класификация. Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на сектори, които НЦБ транспонират в национални категории, в съответствие с настоящия регламент. Контрагенти, намиращи се на територията на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се идентифицират според техния сектор в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели, и с насоките за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: Ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ. Кредитни институции, разположени извън държави членки, чиято парична единица е еврото, се наричат „банки“, а не ПФИ. По същия начин терминът „НПФИ“ се отнася само за еврозоната. За държави членки, чиято парична единица не е еврото, се използва терминът „небанкови институции“.

Таблица Б

Определения на секторите

Сектор

Определение

1.

ПФИ

ПФИ, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този сектор се състои от НЦБ, кредитни институции, както са определени в правото на Съюза, ФПП, други финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ, и за своя собствена сметка, поне в икономически смисъл, да предоставят кредити и/или да инвестират в ценни книжа, и институции за електронни пари, които са основно ангажирани с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари

2.

Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, параграфи 2.111—2.113)

3.

ИФ, различни от тези на паричния пазар

ИФ, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този подсектор се състои от всички предприятия за колективно инвестиране, с изключение на ФПП, които инвестират във финансови и/или нефинансови активи, доколкото целта е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане

4.

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели

Подсектор „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции или дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционални единици. ДСИЦ, както са определени в настоящия регламент, са включени в този подсектор (ЕСС 2010, параграфи 2.86—2.94)

Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с дейности, тясно свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. Този подсектор включва също централни управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия (ЕСС 2010, параграфи 2.95—2.97)

Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на свободните пазари. Този подсектор включва холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата, без да предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал имат участие, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, параграфи 2.98—2.99)

5.

Застрахователни (осигурителни) дружества + пенсионни фондове

Подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане (ЕСС 2010, параграфи 2.100 —2.104)

Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионните фондове, като социалноосигурителни схеми, осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, параграфи 2.105—2.110).

6.

Нефинансови предприятия

Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Този сектор включва и нефинансови квазикорпорации (ЕСС 2010, параграфи 2.45—2.50)

7.

Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата

Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление. Сектор „Домакинства“ включва еднолични търговци и сдружения без юридически статус, различни от разглежданите като квазикорпорации, и които са пазарни производители (ЕСС 2010, параграфи 2.118 — 2.128)

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)“ (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост (ЕСС 2010, параграфи 2.129—2.130)

ЧАСТ 3

Определения на финансови транзакции

Финансови транзакции, в съответствие с ЕСС 2010, се определят като нетно придобиване на финансови активи или нетно поемане на задължения за всеки вид финансов инструмент, т.е. сумата на всички финансови транзакции, които се извършват през съответния отчетен период. Финансова транзакция между институционални единици представлява едновременно създаване или ликвидиране на финансов актив и на насрещен пасив или промяна в собствеността на финансовия актив, или поемане на пасив. Финансовите транзакции се записват по стойностите на транзакциите, т.е. стойностите в национална валута, при които финансовите активи и/или пасиви, включени в операцията, са създадени, ликвидирани, обменени или поети между институционалните единици на базата на търговски съображения. Отписванията/намаляванията на стойността и промените в оценката не представляват финансови транзакции.

ЧАСТ 4

Определение на отписвания/намалявания на стойността

„Отписвания/намалявания на стойността“ се определят като въздействието на промените в стойността на кредитите, записани в баланса, които са причинени от прилагането на отписвания/намалявания на стойността на кредити. Отписвания/намалявания на стойността, признати по времето, когато кредитът е продаден или прехвърлен на трета страна, се включват също, ако могат да се установят. Отписванията се отнасят до събития, когато кредитът се счита за актив без стойност и се изважда от баланса. Намалявания на стойността се отнасят до събития, когато се счита, че кредитът няма да бъде напълно изплатен, и стойността на кредита се намалява в баланса.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.

1.

Минимални стандарти за предаване:

а)

отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;

б)

статистическите отчети се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;

в)

определя/т се лицето/ата за контакт в отчетната единица;

г)

трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответната НЦБ.

2.

Минимални стандарти за точност:

а)

статистическата информация трябва да бъде вярна: спазване на всички линейни ограничения (например активът на баланса е равен на пасива, общите сборове са равни на сумата от подсборове);

б)

отчетните единици следва да могат да представят информация за процесите, видни от предадените данни;

в)

статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните трябва да се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;

г)

отчетните единици спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

а)

статистическата информация отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

б)

в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици наблюдават редовно и определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;

в)

отчетните единици следва да могат да обяснят прекъсванията на предоставените данни спрямо данните от минали периоди.

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.