6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/1

(1)

Създаването на пространство, в което е гарантирано свободното движение на хора през вътрешните граници, е едно от главните постижения на Съюза. В пространство без граничен контрол на вътрешните граници е необходимо да се предвиди общ отговор на ситуации, които засягат сериозно обществения ред или вътрешната сигурност на това пространство, на части от него или на една или повече държави членки, като се даде възможност за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, но без да се застрашава принципът на свободното движение на хора. Предвид последиците, които тези крайни мерки могат да имат за всички лица, имащи правото да се придвижват в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, следва да бъдат установени условията и процедурите за повторно въвеждане подобни мерки, така че да се гарантира, че те са извънредни и че се зачита принципът на пропорционалност. Обхватът и продължителността на всяко временно повторно въвеждане на подобни мерки следва да бъдат ограничени в рамките на строго необходимото в отговор на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.

(2)

Свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници е важно постижение на Съюза. Тъй като свободното движение на хора се засяга от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, всяко решение за повторно въвеждане на такъв контрол следва да бъде вземано в съответствие с договорените съвместно критерии и следва да бъде надлежно нотифицирано на Комисията, или да е препоръчано от институция на Съюза. Във всички случаи към повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се пристъпва само по изключение и само като крайна мярка със строго ограничен обхват и продължителност въз основа на конкретни обективни критерии и след преценка за необходимостта от него, която следва да се наблюдава на равнището на Съюза. Когато сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност изисква незабавни действия, държавите членки следва да могат да въведат повторно граничен контрол на вътрешните си граници за срок от не повече от десет дни. Всяко удължаване на този срок трябва да се наблюдава на равнището на Съюза.

(3)

Необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да бъдат съпоставени със заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, предизвикала необходимостта от това повторно въвеждане, като това се прави и за алтернативните мерки, които може да се предприемат на национално равнище или на равнището на Съюза, или и двете, а така също и за последиците от този контрол за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

(4)

Повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници може да се наложи по изключение в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на равнището на пространството без граничен контрол на вътрешните граници или на национално равнище, по-специално вследствие на терористични инциденти или заплахи, или поради заплахи от страна на организираната престъпност.

(5)

Миграцията и пресичането на външните граници от голям брой граждани на трети държави не следва само по себе си да се счита за заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност.

(6)

В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, всяка дерогация от основния принцип на свободно движение на хора трябва да се тълкува стриктно, а понятието за обществен ред предполага наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.

(7)

Въз основа на натрупания досега опит по отношение на функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници и за да се съдейства за гарантирането на последователно прилагане на достиженията на правото от Шенген, Комисията може да изготвя насоки относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в случаите, в които тази мярка се изисква временно, както и в случаите, в които е необходимо незабавно действие. Насоките следва да предвиждат ясни показатели за улесняване на преценката на обстоятелствата, които могат да съставляват сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.

(8)

В случай че са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничен контрол на външните граници в доклад за оценка, изготвен съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген (2) и с оглед на спазването на препоръките, приети съгласно посочения регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме специални мерки, например разполагане на европейски екипи за гранична охрана, представяне на стратегически планове или, като крайна мярка и съобразно сериозността на положението — затваряне на определен граничен контролно-пропускателен пункт. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3). Предвид член 2, параграф 2, буква б), подточка iii) от посочения регламент следва да се прилага процедурата по разглеждане.

(9)

Временното повторно въвеждане на граничен контрол на някои вътрешни граници съгласно специална процедура на равнището на Съюза също може да бъде обосновано при извънредни обстоятелства и като крайна мярка, когато цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници е застрашено поради трайни сериозни недостатъци по отношение на граничния контрол на външните граници, установени в рамките на стриктен процес за оценка съгласно членове 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, когато тези обстоятелства биха съставлявали сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в това пространство или в части от него. Тази специална процедура за временно повторно въвеждане на граничен контрол на определени вътрешни граници може да се задейства при същите условия и когато оценяваната държава членка сериозно пренебрегва задълженията си. Предвид политически чувствителния характер на такива мерки, които засягат националните изпълнителни правомощия и правомощията по правоприлагане по отношение на граничния контрол на вътрешните граници, на Съвета следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема препоръки съгласно тази специална процедура на равнището на Съюза, като действа по предложение на Комисията.

(10)

Преди да се приеме препоръка за временно повторно въвеждане на граничен контрол на определени вътрешни граници, следва да се проучи основно и своевременно възможността за прибягване до мерки за справяне с възникналото положение, включително помощ от органи, служби и агенции на Съюза, като Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex), създадена с Регламент (ЕО) №2007/2004 на Съвета (4) или Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР на Съвета (5), както и на мерки за техническо или финансово подпомагане на национално равнище, на равнището на Съюза или и двете. Когато се установи сериозен недостатък, Комисията може да приложи мерки за финансова подкрепа, за да подпомогне съответната държава членка. Освен това всяка препоръка на Комисията и Съвета следва да се основава на потвърдена информация.

(11)

Комисията следва да може да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с необходимостта от удължаване на прилагането на граничен контрол на вътрешните граници, наложителни причини за спешност изискват това.

(12)

Докладите за оценка и препоръките, посочени в членове 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, следва да послужат за основа за поставянето в действие на специалните мерки в случай на сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници, и на специалната процедура при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници, предвидени в настоящия регламент. Държавите членки и Комисията извършват съвместно редовни, обективни и безпристрастни оценки с цел да се провери дали настоящият регламент се прилага правилно, а Комисията координира оценките в тясно сътрудничество с държавите членки. Механизмът за оценка се състои от следните елементи: многогодишни и годишни програми за оценяване, предварително обявени и внезапни проверки на място, извършвани от малък екип от представители на Комисията и от определени от държавите членки експерти, доклади за резултатите от оценките, приети от Комисията, и препоръки за корективни действия, приети от Съвета по предложение на Комисията, подходящи последващи действия, наблюдение и докладване.

(13)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се предвидят общи правила за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, може да бъде постигната единствено на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение в съответствие с член 4 от посочения протокол дали ще го въведе в националното си право.

(15)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (6). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(16)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (7). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(17)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(18)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10) които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(19)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13).

(20)

По отношение на Кипър настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(21)

По отношение на България и Румъния настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.

(22)

По отношение на Хърватия настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(23)

С настоящия регламент се зачитат основните права и се съблюдават принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз, включително свободата на движение на хора и на пребиваване. Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(24)

Следователно Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (14) следва да бъде съответно изменен,

1)

В дял II се добавя следната глава:

„ГЛАВА IVа

Специални мерки в случай на сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници

Член 19а

Мерки по външните граници и подкрепа от Агенцията

1.   Когато са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници в доклада за оценка, изготвен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген (15), и с оглед да се гарантира спазването на препоръките, посочени в член 15 от същия регламент, Комисията може чрез акт за изпълнение да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме определени специални мерки, които могат да включват една от следните мерки или и двете:

Този акт за изпълнение се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 33а, параграф 2.

2.   Комисията информира редовно комитета, създаден в съответствие с член 33а, параграф 1, относно напредъка в изпълнението на посочените в параграф 1 от настоящия член мерки и относно неговото въздействие спрямо констатираните недостатъци.

Комисията също така информира Европейския парламент и Съвета.

3.   Когато в доклад за оценка по параграф 1 е направено заключение, че оценяваната държава членка сериозно пренебрегва задълженията си и поради това трябва да докладва за изпълнението на съответния план за действие в срок от три месеца съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, и когато след изтичане на този тримесечен срок Комисията установи, че положението продължава да бъде същото, Комисията може да задейства процедурата, предвидена в член 26 от настоящия регламент, ако всички условия за прилагането на тази процедура са налице.

2)

Членове 23—27 се заменят със следното:

„Член 23

Обща рамка за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

1.   В случай че в пространството без граничен контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници за ограничен срок, ненадвишаващ 30 дни, или за предполагаемия период на сериозната заплаха, ако неговата продължителност надхвърля 30 дни. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници не излизат извън рамките на строго необходимото в отговор на сериозната заплаха.

2.   Граничен контрол на вътрешните граници се въвежда повторно само като крайна мярка и в съответствие с членове 24, 25 и 26. Критериите, посочени съответно в членове 23а и 26а, се вземат предвид във всеки случай, когато се предвижда вземане на решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно съответно член 24, 25 или 26.

3.   В случай че сериозната заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност в съответната държава членка продължава след изтичане на срока, предвиден в параграф 1 от настоящия член, същата държава членка може да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните си граници, при спазване на критериите, посочени в член 23а и в съответствие с член 24, на същите основания като посочените в параграф 1 от настоящия член и като се вземат предвид всички нови елементи, за срокове от не повече от 30 дни, които могат да бъдат подновявани.

4.   Общата продължителност на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително всякакви удължавания, предвидени в параграф 3 от настоящия член, не надхвърля шест месеца. При извънредни обстоятелства, съгласно посоченото в член 26, общата продължителност може да бъде удължена до максималния срок от две години, в съответствие с параграф 1 от същия член.

Член 23а

Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

Когато дадена държава членка взема като крайна мярка решение за временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече от своите вътрешни граници или на участъци от тях или решение за удължаване на това повторно въвеждане в съответствие с член 23 или член 25, параграф 1, тази държава членка прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, и прави оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. При извършването на тази оценка, държавата членка взема предвид по-специално следното:

Член 24

Процедура за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно член 23, параграф 1

1.   Когато дадена държава членка планира повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно член 23, параграф 1, тя нотифицира останалите държави членки и Комисията най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане или в по-кратък срок, ако обстоятелствата, породили необходимостта от това повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане. За тази цел държавата членка предоставя следната информация:

Нотификацията по първа алинея може да бъде направена и съвместно от две или повече държави членки.

При необходимост Комисията може да изиска допълнителна информация от съответната държава членка или държави членки.

2.   Посочената в параграф 1 информация се предоставя на Европейския парламент и Съвета едновременно с нотификацията ѝ на останалите държави членки и на Комисията съгласно същия параграф.

3.   Държавите членки, извършващи нотификация по параграф 1 могат, при необходимост и в съответствие с националното си право, да решат да класифицират части от тази информация.

Това класифициране не препятства предоставянето на информация от Комисията на Европейския парламент. Предаването и обработката на информацията и документите, предоставени на Европейския парламент съгласно настоящия член, се извършват при спазване на приложимите за Европейския парламент и Комисията правила относно изпращането и обработването на класифицирана информация.

4.   След нотификацията от държава членка съгласно параграф 1 от настоящия член и с оглед на консултациите, предвидени в параграф 5 от настоящия член, Комисията или която и да е друга държава членка може да приеме становище, без да се засяга член 72 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Ако въз основа на съдържащата се в нотификацията информация или на друга получена от нея допълнителна информация Комисията постави под въпрос необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници или ако прецени, че е подходящо да се проведе консултация по някои аспекти на нотификацията, Комисията представя становище за това.

5.   Информацията, посочена в параграф 1, както и всяко становище на Комисията или на държава членка по параграф 4, са предмет на консултации, включително, когато е уместно, на съвместни заседания, между държавата членка, която планира да въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници, останалите държави членки, особено пряко засегнатите от такива мерки, и Комисията с оглед организирането по целесъобразност на съвместно сътрудничество между държавите членки и разглеждането на пропорционалността на мерките спрямо събитията, които водят до повторното въвеждане на граничен контрол, и заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност.

6.   Консултациите, посочени в параграф 5, се провеждат най-малко десет дни преди датата на планираното повторно въвеждане на граничен контрол.

Член 25

Специална процедура при случаи, които изискват незабавни действия

1.   В случаите, когато сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка изисква предприемането на незабавни действия, съответната държава членка може по изключение незабавно да въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници за ограничен срок от не повече от десет дни.

2.   Когато държава членка повторно въвежда граничен контрол на вътрешните граници, тя едновременно нотифицира съответно останалите държави членки и Комисията и предоставя информацията, посочена в член 24, параграф 1, включително основанията, обуславящи използването на процедурата, уредена в настоящия член. Комисията може да проведе консултации с останалите държави членки веднага след получаване на нотификацията.

3.   Ако сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава извън срока, предвиден в параграф 1, държавата членка може да реши да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните граници за срокове от не повече от 20 дни, които могат да бъдат подновявани. В този случай съответната държава членка взема предвид критериите, посочени в член 23а, включително актуализираната оценка на необходимостта и пропорционалността на мярката, и взема предвид всички нови елементи.

В случай на удължаване се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на член 24, параграфи 4 и 5, а консултациите се провеждат незабавно след като решението за удължаване е нотифицирано на Комисията и на държавите членки.

4.   Без да се засяга член 23, параграф 4, общата продължителност на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници въз основа на първоначалния срок съгласно параграф 1 и всяко удължаване съгласно параграф 3, не надхвърля два месеца.

5.   Комисията информира незабавно Европейския парламент за нотификациите по настоящия член.

Член 26

Специална процедура при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници

1.   При извънредни обстоятелства, когато цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници е застрашено поради трайни и сериозни недостатъци, свързани с контрола на външните граници, както е посочено в член 19а, и доколкото тези обстоятелства представляват сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници или в части от него, може да бъде въведен повторно граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с параграф 2 от настоящия член за срок от не повече от шест месеца. Този срок може да бъде удължен не повече от три пъти с допълнителен срок от не повече от шест месеца, ако извънредните обстоятелства продължават да са налице.

2.   Като крайна мярка и с цел защита на общите интереси в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, когато всички останали мерки, по-специално посочените в член 19а, параграф 1, не са в състояние ефективно да преодолеят установената сериозна заплаха, Съветът може да препоръча на една или повече държави членки да вземат решение за повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от своите вътрешни граници. Препоръката на Съвета се основава на предложение на Комисията. Държавите членки могат да поискат от Комисията да представи на Съвета такова предложение за препоръка.

В препоръката си Съветът посочва най-малкото информацията по член 24, параграф 1, букви а)—д).

Съветът може да препоръча удължаване съгласно условията и процедурите, предвидени в настоящия член.

Преди държава членка да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници съгласно настоящия параграф, тя нотифицира съответно останалите държави членки, Европейския парламент и Комисията.

3.   В случай че посочената в параграф 2 препоръка не бъде изпълнена от дадена държава членка, същата държава членка съобщава незабавно в писмена форма основанията си за това на Комисията.

В такъв случай Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се оценяват основанията, посочени от съответната държава членка, както и последиците за защитата на общите интереси на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

4.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със ситуация, при която обстоятелствата, породили необходимостта от удължаване на прилагането на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с параграф 2, станат известни по-малко от 10 дни преди изтичането на предходния срок на повторно въвеждане, Комисията може да приеме незабавно всички необходими препоръки чрез актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 33а,параграф 3. В рамките на 14 дни от приемането на такива препоръки Комисията представя на Съвета предложение за препоръка съгласно параграф 2.

5.   Настоящият член не засяга мерките, които могат да се приемат от държавите членки в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност съгласно членове 23, 24 и 25.

Член 26а

Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

1.   Когато като крайна мярка Съветът препоръча съгласно член 26, параграф 2 временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях, той прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, и оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. Тази оценка се основава на подробната информация, предоставена от съответната(ите) държава(и) членка(и) и от Комисията, както и на всяка друга имаща отношение информация, включително информацията, получена съгласно параграф 2 от настоящия член. При извършването на тази оценка се отчитат по-специално следните обстоятелства:

2.   Преди да приеме предложение за препоръка на Съвета съгласно член 26, параграф 2, Комисията може:

Член 27

Информиране на Европейския парламент и на Съвета

Комисията и съответната(ите) държава(и) членка(и) информират Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за всички основания, които биха могли да задействат прилагането на член 19а и членове 23—26а.

3)

Членове 29 и 30 се заменят със следното:

„Член 29

Доклад за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

В рамките на четири седмици от премахването на граничния контрол на вътрешните граници държавата членка, която е извършвала граничен контрол на вътрешните граници, представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, като описва по-специално първоначалната оценка и спазването на критериите, посочени в членове 23а, 25 и 26а, изпълнението на проверките, практическото сътрудничество със съседните държави членки, произтеклите последствия за свободното движение на хора, ефективността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително последваща оценка на пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол.

Комисията може да представи становище относно тази последваща оценка на временното повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях.

Най-малко веднъж годишно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници. Докладът съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година.

Член 30

Информиране на обществеността

Комисията и съответната държава членка информират обществеността по координиран начин относно решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и посочват по-специално началната и крайната дата за тази мярка освен когато са налице императивни съображения за сигурност това да не се направи.“

4)

Вмъква се следният член:

„Член 33а

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Комитетът е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (18).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

5)

Вмъква се следният член:

„Член 37а

Механизъм за оценка

1.   В съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз и без да се засягат техните разпоредби относно процедурите за установяване на неизпълнение, прилагането на настоящия регламент от всяка държава членка ще се оценява чрез механизъм за оценка.

2.   Правилата относно механизма за оценка са установени в Регламент (ЕС) № 1053/2013. В съответствие с този механизъм за оценка държавите членки и Комисията извършват съвместно редовни, обективни и безпристрастни оценки с оглед да се провери дали настоящият регламент се прилага правилно, а Комисията координира оценките в тясно сътрудничество с държавите членки. Съгласно този механизъм всяка държава членка се оценява поне на всеки пет години от малък екип, съставен от представители на Комисията и от определени от държавите членки експерти.

Оценките могат да включват предварително обявени или внезапни проверки на място, извършвани на външните или вътрешните граници.

В съответствие с посочения механизъм за оценка, Комисията отговаря за приемането на многогодишните и годишните програми за оценка и докладите за оценка.

3.   При евентуални недостатъци на засегнатите държави членки могат да се изпратят препоръки за корективни действия.

Когато в доклад за оценка, приет от Комисията в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници, се прилагат членове 19а и 26 от настоящия регламент.

4.   Европейският парламент и Съветът получават информация на всички етапи на оценяването и на тях се предоставят и всички необходими документи в съответствие с правилата относно класифицираните документи.

5.   Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация за всяко предложение за изменение или замяна на правилата, установени в Регламент (ЕС) № 1053/2013.“.

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/11

1)

Създаването на Европейска система за наблюдение на границите („Eurosur“) е необходимо, за да се засилят обменът на информация и оперативното сътрудничество между националните органи на държавите членки, както и с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (2), („Агенцията“). Eurosur ще осигурява на тези органи и на Агенцията необходимата инфраструктура и инструментариум за подобряване на тяхната осведоменост за състоянието и способност за реагиране по външните граници на държавите — членки на Съюза („външните граници“), за целите на откриване, предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигрантите.

(2)

Практиката на пътуване с малки и неподходящи за плаване по море съдове увеличи драстично броя на мигрантите, които се удавят по южните външни морски граници. Eurosur следва да подобри значително оперативната и техническата способност на Агенцията и на държавите членки да откриват такива малки съдове и да подобрят способността за реагиране на държавите членки, като по този начин допринасят за намаляване на смъртните случаи на мигранти.

(3)

В настоящия регламент се отчита, че миграционните маршрути се използват и от лица, които се нуждаят от международна закрила.

(4)

Държавите членки следва да създадат национални координационни центрове за подобряване на обмена на информация и сътрудничеството помежду им и с Агенцията, за наблюдението на границите. За правилното функциониране на Eurosur е изключително важно всички национални органи, отговорни за наблюдението на външните граници по силата на националното право, да си сътрудничат чрез националните координационни центрове.

(5)

Настоящият регламент не следва да препятства държавите членки да натоварят своите национални координационни центрове и с отговорността за координирането на обмена на информация и сътрудничеството във връзка с наблюдението на въздушните граници и за проверките по гранично-пропускателните пунктове.

(6)

Агенцията следва да подобри обмена на информация и сътрудничеството с други органи, служби и агенции на Съюза, като Европейската агенция по морска безопасност и Сателитния център на Европейския съюз, за да могат да се използват по най оптималния начин съществуващата информация, възможности и системи, които вече са налични на европейско равнище, например европейската програма за мониторинг на Земята.

(7)

Настоящият регламент е част от Европейския модел за интегрирано управление на външните граници и от Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз. Eurosur ще допринесе също за развитието на Общата среда за обмен на информация (CISE) за наблюдение на морската област в Съюза, като осигурява по-широка рамка за осведоменост за морското състояние чрез обмен на информация между публичните органи от различни сектори в Съюза.

(8)

За да се направи необходимото информацията, която се съдържа в Eurosur, да е възможно най-пълна и актуална, по-специално по отношение на положението в трети държави, Агенцията следва да си сътрудничи с Европейската служба за външна дейност. За тези цели делегациите и службите на Съюза следва да предоставят всяка информация, която би могла да е от значение за Eurosur.

(9)

Агенцията следва да предоставя необходимата помощ за разработването и функционирането на Eurosur и, ако е целесъобразно, за разработването на CISE, включително за оперативната съвместимост на системите, по-специално чрез създаване, поддържане и координиране на рамката за Eurosur.

(10)

На Агенцията следва да бъдат предоставени съответните финансови и човешки ресурси за адекватното изпълнение на допълнителните задачи, които ѝ се възлагат по настоящия регламент.

(11)

С настоящия регламент се зачитат основните права и се спазват принципите, признати в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално зачитането на човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на достъп до документи, правото на убежище и закрилата срещу извеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и на недискриминация, и правата на детето. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки и от Агенцията в съответствие с тези права и принципи.

(12)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 служителят по въпросите на основните права и консултативният форум, създаден с посочения регламент, следва да имат достъп до цялата информация, свързана със спазването на основните права, по отношение на всички дейности на Агенцията в рамките на Eurosur.

(13)

Всякакъв обмен на лични данни в рамките на европейската картина на състоянието и в рамките на общата предгранична разузнавателна картина следва да представлява изключение. Той следва да се извършва въз основа на действащото национално право и правото на Съюза, както и при спазване на техните специални изисквания за защитата на данни. В случаите, когато някои по-специфични правни инструменти като Регламент (ЕО) № 2007/2004 не предвиждат пълен режим за защита на данните, се прилагат Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (5).

(14)

За да се осъществи постепенно географско покритие на Eurosur, задължението за определяне и за управление на национални координационни центрове следва да се приложи на два последователни етапа: първо за държавите членки, разположени по южните и източните външни граници, а на втория етап — за останалите държави членки.

(15)

Настоящият регламент включва разпоредби относно сътрудничеството със съседни трети държави, защото един добре структуриран и постоянен обмен на информация и сътрудничество с тези държави, особено в Средиземноморския регион, са ключови фактори за постигане на целите на Eurosur. Особено важно е всякакъв обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и съседни трети държави да се извършва при пълно зачитане на основните права и по-специално на принципа на забрана за връщане.

(16)

Настоящият регламент включва разпоредби относно тясното сътрудничество с Обединеното кралство и Ирландия, които могат да съдействат за по-пълното изпълнение на целите на Eurosur.

(17)

При прилагането на настоящия регламент Агенцията и държавите членки следва да се възползват в максимална степен от съществуващите способности по отношение на човешките ресурси, както и на техническото оборудване, на национално равнище и на равнището на Съюза.

(18)

Комисията следва редовно да оценява резултатите от прилагането на настоящия регламент, за да определи до каква степен са постигнати целите на Eurosur.

(19)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(20)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (6); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(21)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (7); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(22)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последнитев процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9). Норвегия следва да създаде национален координационен център в съответствие с настоящия регламент, считано от 2 декември 2013 г.

(23)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(24)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13).

(25)

Прилагането на настоящия регламент не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите членки или задълженията на държавите членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух,, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други съответни международни инструменти.

(26)

Прилагането на настоящия регламент не засяга Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (14) или правилата за наблюдение на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията.

(27)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно създаването на Eurosur, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

„Агенция“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

б)

„осведоменост за състоянието“ означава способността да се наблюдават, откриват, идентифицират, проследяват и разбират незаконни трансгранични действия, с цел да се намерят основателни причини за ответни мерки въз основа на съчетаването на нова информация със съществуващи познания и да се създадат по-добри възможности за намаляване на смъртните случаи на мигранти по външните граници или в близост до тях;

в)

„способност за реагиране“ означава способността да се осъществяват дейности за противодействие на незаконните трансгранични действия по външните граници или в близост до тях, включително средствата и сроковете за адекватна реакция;

г)

„картина на състоянието“ означава графичен интерфейс за представяне почти в реално време на данни и информация, получени от различни органи, сензори, платформи и други източници, които се споделят по комуникационни и информационни канали с други органи за постигане на осведоменост за състоянието и за подкрепа на способността за реагиране по външните граници и в предграничната зона;

д)

„трансгранична престъпност“ означава всяко тежко престъпление с трансгранично измерение, извършено по или в близост до външните граници;

е)

„участък от външна граница“ означава цялата или част от външната сухоземна или морска граница на дадена държава членка, така както е определена от националното право или както е определена от националния координационен център или друг отговорен национален орган;

ж)

„предгранична зона“ означава географският район отвъд външните граници.

з)

„кризисни ситуации“ означава всички природни и/или предизвикани от човека бедствия, злополуки, хуманитарни или политически кризи, или всякакво друго сериозно положение, възникнало по външните граници или в близост до тях, които могат да имат значително въздействие върху контрола по външните граници;

и)

„инцидент“ означава положение, свързано с незаконна имиграция или трансгранично престъпление, или опасност за живота на мигранти по външните граници или в близост до тях.

а)

национални координационни центрове;

б)

национални картини на състоянието;

в)

комуникационна мрежа;

г)

европейска картина на състоянието;

д)

обща предгранична разузнавателна картина;

е)

общо прилагане на наблюдателни инструменти.

а)

осигурява своевременен обмен на информация и навременно сътрудничество между всички национални органи, отговорни за наблюдението на външните граници,. както и с други национални координационни центрове и с Агенцията;

б)

осигурява своевременен обмен на информация с органите на национално равнище с отговорности в областта на издирването и спасяването, правоприлагането, убежището и имиграцията;

в)

допринася за ефикасното и ефективно управление на ресурсите и персонала;

г)

създава и поддържа националната картина на състоянието в съответствие с член 9;

д)

подпомага планирането и изпълнението на националните дейности по наблюдение на границите;

е)

координира националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право;

ж)

допринася за редовното измерване на резултатите от националните дейности по наблюдение на границите за целите на настоящия регламент;

з)

координира оперативните мерки с други държави членки, без това да засяга компетентността на Агенцията и на държавите членки.

а)

създава и поддържа комуникационната мрежа на Eurosur в съответствие с член 7;

б)

създава и поддържа европейската картина на състоянието в съответствие с член 10;

в)

създава и поддържа общата предгранична разузнавателна картина в съответствие с член 11;

г)

координира общото прилагане на наблюдателните инструменти в съответствие с член 12.

а)

двустранен и многостранен обмен на информация в почти реално време;

б)

аудио- и видеоконферентна връзка;

в)

сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на некласифицирана чувствителна информация;

г)

сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на класифицирана информация на ЕС до ниво на класификация за сигурност „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ или еквивалентно национално ниво на класификация за сигурност, което гарантира, че с класифицираната информация се борави и тя се съхранява, предава и обработва в отделна и надлежно акредитирана част от комуникационната мрежа.

а)

категория на събитията;

б)

оперативна категория;

в)

аналитична категория.

а)

националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право;

б)

стационарни и мобилни сензори под управлението на националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници;

в)

патрулите за наблюдение на границите и други наблюдателни мисии;

г)

местни, регионални и други координационни центрове;

д)

други съответни национални органи и системи, включително служители за връзка, оперативни центрове и звена за контакт;

е)

Агенцията;

ж)

националните координационни центрове в други държави членки;

з)

органи на трети държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, както е посочено в член 20;

и)

системи за корабно докладване съгласно съответните им правни основания;

й)

други компетентни европейски и международни организации;

к)

други източници.

а)

подкатегория за неразрешените пресичания на границата, включително информация, която е на разположение на националния координационен център, относно инциденти, свързани с опасност за живота на мигранти;

б)

подкатегория за трансгранична престъпност;

в)

подкатегория за кризисни ситуации;

г)

подкатегория за други събития, която съдържа информация относно присъствието на неидентифицирани и подозрителни наземни превозни средства, кораби и други превозни средства и лица по външните граници на съответната държава членка или в близост до тях, както и за други събития, които могат да окажат значително въздействие върху контрола по външните граници;

а)

подкатегория за собствените активи, включително военни активи в подкрепа на мисия в областта на правоприлагането, и за зоните на действие, която съдържа информация за разположението, състоянието и вида на собствените активи и за участващите органи. По отношение на военни активи, използвани в подкрепа на мисия в областта на правоприлагането, националният координационен център може да реши — по искане на националния орган, отговарящ за тези активи — да ограничи достъпа до подобна информация въз основа на принципа „необходимост да се знае“;

б)

подкатегория за информацията за заобикалящата среда, която съдържа или дава достъп до информация за терена и метеорологичните условия по външните граници на съответната държава членка.

а)

информационна подкатегория, която съдържа важни събития и показатели от значение за целите на настоящия регламент;

б)

аналитична подкатегория, която включва аналитични доклади, тенденции за степента на риска, регионални наблюдения и сводки от значение за целите на настоящия регламент;

в)

разузнавателна подкатегория, която съдържа анализирана информация от значение за целите на настоящия регламент и, по-специално, за определянето на степените на въздействие по участъците от външните граници;

г)

подкатегория за изображения и геоданни, която включва референтни изображения, основни карти, валидиране на анализирана информация и анализ на промени (изображения от наблюдения на Земята), както и откриване на промени, пространствено обвързани данни и карти за степента на пропускливост на външните граници.

а)

инциденти и други значими събития от категорията на събитията;

б)

доклади за анализ на тактическия риск, включени в аналитичната категория.

а)

националните картини на състоянието, доколкото е необходимо съгласно настоящия член,

б)

Агенцията;

в)

Комисията, която предоставя стратегическа информация относно граничния контрол, включително относно слабости при осъществяването на контрола по външните граници;

г)

делегациите и службите на Съюза;

д)

други компетентни органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, както е посочено в член 18;

е)

други източници.

а)

инциденти и други събития от категорията на събитията от националната картина на състоянието;

б)

инциденти и други събития от общата предгранична разузнавателна картина;

в)

инциденти в оперативната зона на съвместна операция, пилотен проект или бърза интервенция, координирани от Агенцията.

а)

подкатегория за собствените активи, която съдържа информация за разположението, времето, състоянието и вида на активите, участващи в съвместни операции, пилотни проекти и бързи интервенции на Агенцията или предоставени на разположение на Агенцията, и плана за разгръщане, включително зоната на действие, патрулните графици и кодовете за комуникация;

б)

подкатегория за операциите, която съдържа информация за координираните от Агенцията съвместни операции, пилотни проекти и бързи интервенции, включително мандат на мисията, местоположение, състояние, времетраене, информация за държавите членки и другите участници в операцията, ежедневни и седмични доклади за състоянието, статистически данни и информационни пакети за средствата за масово осведомяване;

в)

подкатегория за информация за заобикалящата среда, която включва информация за терена и метеорологичните условия по външните граници.

а)

националните координационни центрове, включително информация и доклади, получени от служителите за връзка на държавите членки чрез компетентните национални органи;

б)

делегациите и службите на Съюза;

в)

Агенцията, включително информация и доклади, предоставени от нейните служители за връзка;

г)

други компетентни органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, както е посочено в член 18;

д)

органи на трети държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, както е посочено в член 20 посредством националните координационни центрове;

е)

други източници.

а)

селективно наблюдение на определени пристанища и брегови ивици на трети държави, за които е установено чрез анализ на риска и информация, че са точки на отплаване или транзитно преминаване на кораби или други превозни средства използвани за целите на незаконната имиграция или трансграничната престъпност;

б)

проследяване на кораби или други превозни средства в открито море, за които има подозрения или е установено, че се използват за незаконна имиграция или трансгранична престъпност;

в)

наблюдение на определени райони в морската област за откриване, идентифициране и проследяване на кораби и други превозни средства, които се използват или за които има подозрения, че се използват за целите на незаконната имиграция или трансграничната престъпност;

г)

оценка за заобикалящата среда в определени райони в морската област и по външните сухоземни граници за оптимизиране на дейностите по наблюдение и патрулиране;

д)

селективно наблюдение на определени предгранични зони по външните граници, за които е установено чрез анализ на риска и информация, че са потенциални зони на заминаване или транзитно преминаване за незаконна имиграция или трансгранична престъпност.

а)

системи за корабно докладване съгласно съответните им правни основания;

б)

спътникови изображения;

в)

сензори, инсталирани на различни моторни превозни средства, кораби или други превозни средства.

а)

ниска степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са с незначително въздействие върху граничната сигурност;

б)

средна степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са с умерено въздействие върху граничната сигурност;

в)

висока степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са със значително въздействие върху граничната сигурност.

а)

когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, организират редовно наблюдение въз основа на анализ на риска и осигуряват наличието на достатъчно персонал и ресурси в граничния район, в готовност да извършат проследяване, идентификация и залавяне;

б)

когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква а), правят необходимото да се предприемат подходящи мерки за наблюдение в този граничен участък. Когато се предприемат тези мерки за наблюдение, съответно се уведомява националният координационен център. Националният координационен център координира всяка подкрепа, предоставяна в съответствие с член 5, параграф 3;

в)

когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, съответната държава членка, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква б), прави необходимото, посредством националния координационен център, националните органи, които действат в този граничен участък, да получат необходимата подкрепа и да бъдат предприети засилени мерки за наблюдение. Тази държава членка може да поиска от Агенцията подкрепа при спазване на условията за започване на съвместни операции или бързи интервенции, определени в Регламент (ЕО) № 2007/2004.

а)

осигурява приоритетно третиране за общото прилагане на наблюдателни средства;

б)

координира разгръщането на европейските екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

в)

осигурява разгръщането на техническо оборудване на разположение на Агенцията в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

г)

координира допълнителната подкрепа, предложена от други държави членки.

а)

Европейската полицейска служба (Европол) с цел обмен на информация относно трансграничната престъпност, която да бъде включена в европейската картина на състоянието;

б)

Сателитния център на Европейския съюз, Европейската агенция по морска безопасност и Европейската агенция за контрол на рибарството, когато осигурява общото прилагане на наблюдателни средства;

в)

Комисията, Европейката служба за външна дейност и органите, службите и агенциите на Съюза, включително Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

г)

международни организации, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина.

а)

информация, съдържаща се в националната картина на състоянието на определена държава членка до степента, до която тази информация е предадена на Агенцията за целите на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

б)

информацията, събрана от Ирландия и Обединеното кралство, която има отношение към целите на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

в)

информацията, посочена в член 9, параграф 9.

1)

В член 2, параграф 1, буква и) се заменя със следното:

2)

Вмъква се следният член:

„Член 11ва

Обработка на лични данни в рамките на Eurosur

Агенцията може да обработва лични данни, както е определено в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1052/2013, който се прилага в съответствие с мерките, посочени в член 11а от настоящия регламент. По-специално при обработката на тези данни се спазват принципите на необходимост и пропорционалност и по-нататъшното предаване или друго съобщаване на такива лични данни, обработени от Агенцията, на трети държави се забранява.“.

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/27

(1)

Шенгенското пространство без граничен контрол на вътрешните граници се основава на ефективното и ефикасно прилагане от страна на държавите членки на съпътстващите мерки в областите на външните граници, визовата политика, Шенгенската информационна система, защитата на данните, полицейското сътрудничество, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и политиката в областта на наркотиците.

(2)

С решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. (2) (SCH/Com-ex (98) 26 def) (наричано по-нататък „решението от 16 септември 1998 г.“) беше създаден Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген. В мандата на Постоянния комитет се включва, на първо място, установяването на това дали дадена държава кандидатка е изпълнила всички предварителни условия за премахването на граничния контрол на вътрешните граници и на второ място, дали достиженията на правото от Шенген се прилагат правилно от държавите, в които тези достижения се изпълняват в своята цялост.

(3)

За проверката на прилагането на достиженията на правото от Шенген е необходим специален механизъм за оценка и наблюдение, като се има предвид необходимостта от осигуряване на високи единни стандарти в тяхното прилагане на практика и за поддържане на високо равнище на взаимно доверие между тези държави членки, които са част от пространството без граничен контрол на вътрешните граници. Подобен механизъм следва да се развие въз основа на тясно сътрудничество между Комисията и тези държави членки.

(4)

В Хагската програма (3) Комисията беше приканена да внесе предложение, веднага след пълното премахване на контрола по вътрешните граници, за допълване на съществуващия механизъм за оценка по Шенген с механизъм за надзор, който осигурява активното участие на експерти от държавите членки и който включва внезапни проверки.

(5)

В Стокхолмската програма (4) се смята, че оценката на шенгенското пространство ще продължи да бъде от основно значение и че поради това следва да бъде подобрена чрез укрепване на ролята в тази област на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на Европейския съюз (Frontex), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (5).

(6)

Ето защо механизмът за оценка, установен с решението от 16 септември 1998 г., следва да бъде преразгледан и решението от 16 септември 1998 г. следва да бъде отменено.

(7)

Натрупаният опит по време на предишни оценки показва необходимостта от поддържането на съгласуван механизъм за оценка, който обхваща всички области от достиженията на правото от Шенген, освен тези, в които вече съществува специален механизъм за оценка в рамките на правото на Съюза.

(8)

В съответствие с член 70 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) обективната и безпристрастна оценка на прилагането на политиките на Съюза в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие следва да се осъществява от държавите членки в сътрудничество с Комисията. За да бъде ефективен, процесът на оценка следва да обхваща подходящи последващи действия и наблюдение по докладите за оценка, които следва да бъдат осигурени от Комисията.

(9)

Наред с това, за да бъде по-ефективен механизмът за оценка, следва да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент. За тази цел някои изпълнителни правомощия следва да бъдат предоставени на Комисията, а други – на Съвета.

(10)

Правомощията за подготовка и планиране на оценките и правомощието за приемане на доклада за оценка следва да бъдат предоставени на Комисията. Някои от правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (6). С оглед на условията по член 2, параграф 2, буква б), подточка iii) от посочения регламент за приемането на такива актове се прилага процедурата по разглеждане.

(11)

С оглед укрепване на взаимното доверие между държавите членки, за осигуряване на по-добра координация между тях на равнището на Съюза и засилване на партньорския натиск помежду им, изпълнителното правомощие за приемане на препоръките за корективни действия, целящи отстраняването на всякакви недостатъци, установени в докладите за оценка, следва да се предостави на Съвета. Подобно изпълнително правомощие съответства на специфичните правомощия, предоставени на Съвета по член 70 от ДФЕС, в областта на взаимната оценка на прилагането на политиките на Съюза в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. То отразява подобаващо целта за създаване на механизъм за оценка, основаващ се на настоящия lex specialis, който в рамките на тази специфична област и успоредно с общото правомощие на Комисията да осъществява надзор над прилагането на правото на Съюза, под контрола на Съда на Европейския съюз посредством производствата за установяване на неизпълнение на задължение от държава членка, да изпълнява допълнителна функция за наблюдение върху ефективността на практическото прилагане на политиките на Съюза чрез осъществяването на партньорска проверка.

Нещо повече, предоставянето на такова изпълнително правомощие на Съвета допринася за осъществяване на желанието на Европейския съвет, изразено в заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2011 г., в които се посочва, че е необходимо по-нататъшно укрепване на сътрудничеството в шенгенското пространство чрез повишаване на взаимното доверие между държавите членки, както и че държавите членки носят отговорност да се гарантира, че всички правила във връзка с Шенген се прилагат ефективно в съответствие с договорените общи стандарти и с основните принципи и норми. В съответствие със заключенията на Съвета от 8 март 2012 г. това изпълнително правомощие допринася и за по-добро управление на шенгенското пространство чрез политически обсъждания на министерско равнище относно правилното функциониране на шенгенското пространство, включително дискусии в ситуации, когато докладите за оценка са разкрили сериозни недостатъци. Такива обсъждания, провеждани в рамките на Смесения комитет, съставен от държавите — членки на ЕС, и държавите, асоциирани към Шенген, следва да подпомага Съвета при вземане на решения в обхвата на своята компетентност, за да се гарантира ефективното функциониране на шенгенското пространство. И накрая, предоставянето на такова изпълнително правомощие на Съвета правилно отчита потенциалната политическа чувствителност на препоръките, които често засягат националните изпълнителни правомощия и правомощията по правоприлагане.

(12)

Механизмът за оценка следва да създаде прозрачни, ефикасни и ясни методологични правила, които да се прилагат за оценките, използването на висококвалифицирани експерти за проверките на място и за действията, които се предприемат след направените в рамките на оценките констатации. По-специално в методологията следва да се предвидят внезапни проверки на място, които да допълват предварително обявените проверки, по-специално по отношение на граничния контрол и визите.

(13)

Механизмът за оценка и наблюдение следва да обхваща всички аспекти на достиженията на правото от Шенген. Що се отнася до въпроса с границите, механизмът за оценка и наблюдение следва да обхваща както ефикасността на граничния контрол на външните граници, така и отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници.

(14)

При оценката и наблюдението следва да се отделя специално внимание на зачитането на основните права при прилагането на достиженията на правото от Шенген.

(15)

Оценката следва да гарантира, че държавите членки действително прилагат шенгенските правила в съответствие с основните принципи и норми. Поради това механизмът за оценка следва да включва всички значими елементи от законодателството и всички оперативни дейности, които допринасят за функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

(16)

С оглед укрепване на ефективността и надеждността на механизма за оценка във всички оценки следва да се взема предвид правилното функциониране на органите, които прилагат съответните части от достиженията на правото от Шенген. Това ще увеличи способността на механизма за оценка да гарантира ефективното прилагане на шенгенските правила от държавите членки в съответствие с основните принципи и норми съгласно искането на Европейския съвет в неговите заключения от 23 и 24 юни 2011 г. Това ще е в съответствие с искането на Европейския съвет от 1 и 2 март 2012 г. — механизмът за оценка да допринася за необходимото функциониране на институциите, участващи в прилагането на достиженията на правото от Шенген.

(17)

Frontex следва да оказва подкрепа при привеждането в действие на механизма за оценка, основно в областта на анализа на риска, отнасящ се до външните граници. Механизмът за оценка следва също така да може да разчита на специализирания опит от съдействието на Frontex при извършването на ad hoc проверки на място по външните граници.

(18)

Други органи, служби и агенции на Съюза, като Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР на Съвета (7), и Евроюст, създадено с Решение 2002/187/ПВР на Съвета (8), следва по целесъобразност да подпомагат прилагането на механизма за оценка в областите, обхванати от техния мандат. Механизмът за оценка следва също така по целесъобразност да разчита на специализирания опит на органите, службите или агенциите на Съюза при оказването на съдействие за извършване на проверки на място във връзка с областите от достиженията на правото от Шенген, които попадат в обхвата на техния мандат. Такъв следва например да бъде случаят с Европейския надзорен орган по защита на данните във връзка с оценките относно защитата на данните, в които могат да бъдат ангажирани и националните органи за защита на данните.

(19)

Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че експертите, осигурени за проверките на място, притежават необходимия опит и са преминали специален курс на обучение за тази цел, включително във връзка с основните права. Съответните органи, служби или агенции на Съюза, като Frontex, следва да предоставят подходящи курсове на обучение, а на държавите членки следва да се осигурят средства чрез съществуващите финансови инструменти на Съюза и развитието на такива инструменти за инициативи, насочени към организирането на специализирани обучения в областта на оценяването на достиженията на правото от Шенген.

(20)

Във връзка със специфичната роля, възложена на Европейския парламент и на националните парламенти в последното изречение на член 70 от ДФЕС, както е подчертано в член 12, буква в) от Договора за Европейския съюз (ДЕС), по отношение на националните парламенти е необходимо да се предвиди, че Съветът и Комисията ще предоставят пълна информация на Европейския парламент и на националните парламенти относно съдържанието и резултатите от оценката. Освен това, ако Комисията представи предложение за изменение на настоящия регламент, Съветът ще трябва в съответствие с член 19, параграф 7, буква з) от своя Процедурен правилник да проведе консултации с Европейския парламент, за да вземе под внимание неговото становище във възможно най-пълна степен, преди да приеме окончателния текст.

(21)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение в съответствие с член 4 от посочения протокол дали да го въведе в националното си право.

(22)

Обединеното кралство участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и с член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9).

(23)

Ирландия участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (10).

(24)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (12) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(25)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (14).

(26)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (15), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (16).

(27)

Тъй като към датата на влизане в сила на настоящия регламент оценката на Кипър вече ще е започнала по силата на решението от 16 септември 1998 г., настоящият регламент няма да се прилага за Кипър до 1 януари 2016 г.

(28)

Като се има предвид, че проверката на България и Румъния в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена по силата на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., проверката по член 1, параграф 1, буква б) от настоящия регламент няма да се провежда по отношение на тези държави членки.

(29)

Въпреки това експерти от Кипър, България, Румъния и Хърватия следва да участват в оценката на всички части на достиженията на правото от Шенген,

а)

проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген в държавите членки, в които те се прилагат напълно, както и в държавите членки, в които съгласно съответните протоколи, приложени към ДЕС и ДФЕС, достиженията на правото от Шенген се прилагат частично;

б)

проверка на това дали условията, необходими за прилагането на всички съответни части на достиженията на правото от Шенген, са изпълнени в държавите членки, във връзка с които не е взето решение на Съвета, посочващо, че разпоредбите на достиженията на правото от Шенген се прилагат напълно или частично, с изключение на тези държави членки, чиято оценка вече ще е завършила към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

а)

прилагането на достиженията на правото от Шенген или части от него от дадена държава членка, както е установено в многогодишната програма за оценка; и

б)

когато е уместно, прилагането на определени части от достиженията на правото от Шенген в няколко държави членки (т.е. тематични оценки).

а)

поне шест седмици преди извършването на предварително обявена проверка на място;

б)

поне 24 часа преди извършването на внезапна проверка на място.

а)

съответства;

б)

съответства, но е необходимо подобрение;

в)

не съответства.