29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета (3) се установява обща забрана на практиката на „премахване на перките на акулите“, при която перките на акулите се отделят, а останалата част от тялото на акулата се връща в морето.

(2)

Риби, принадлежащи към подклас Elasmobranchii, които включват акули и скатове, са по принцип силно застрашени при свръхексплоатация поради жизнения си цикъл, който се характеризира с бавен растеж, късно достигане на зрялост и малък брой малки, въпреки че биологичната продуктивност не е същата за всички видове. Като цяло през последните години в резултат на силното нарастване на търсенето на продукти от акули, по-специално на перки на акули, някои популации на акули са били обект на значителен риболов, включително от плавателни съдове, плаващи под флага на държава-членка, които действат в териториални и извънтериториални води на Съюза, което ги е изложило на сериозна заплаха.

(3)

Перките на акули не представляват традиционна съставка на европейския хранителен режим, но акулите представляват наистина необходим компонент на морската екосистема на Съюза. Управлението и опазването на запасите от акули, както и по принцип насърчаването на риболовния сектор, който е устойчиво управляван в полза на околната среда и на лицата, работещи в този сектор, следва да бъдат поради това приоритетни.

(4)

Настоящите научни познания, основаващи се на изследването на процента уловени акули, като цяло сочат, че много запаси от акули се намират под сериозна заплаха, въпреки че положението не е едно и също за всички видове, нито дори за един и същ вид в различните морски зони. Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), повече от 25 % от всички видове пелагични (дънни) акулови видове, от които над 50 % са големи океански пелагични акули, са застрашени. В последните години улавянето, задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на нарастващ брой акулови видове, включително що се отнася до акули, чиито перки са с висока търговска стойност, е забранено от правото на Съюза или в рамките на регионалните организации за управление на рибните ресурси.

(5)

Синята акула (Priconace glauca) и акулата мако (Isurus oxyrinchus), класифицирани от IUCN съответно като „най-застрашена категория“ и „уязвими“, понастоящем са преобладаващите видове акули, улавяни от риболовната флота на Съюза, като синята акула представлява приблизително 70 % от общия процент докладвано разтоварване на акули. Други видове обаче, включително акулата чук и копринената акула, също са обект на улов в териториални и извънтериториални води на Съюза и допринасят за икономическата жизнеспособност на риболова.

(6)

Регламент (ЕО) № 1185/2003 позволява понастоящем на държавите-членки да издават специални разрешителни за риболов, които допускат обработване на акули на борда чрез отстраняване на перките от телата им. С цел да се гарантира съответствие между теглото на перките на акулите и телата им е установено тегловното съотношение „перка спрямо труп“. Има сериозни трудности по отношение на контрола и принудителното изпълнение при използването на съотношението „перка спрямо труп“. Използването на това съотношение не е достатъчно за премахването на практиката на селективното изхвърляне и поради различията в техниките за премахване на перките и разнообразието на размерите и теглото на перките на различните акулови видове, неговото използване би могло да доведе до премахване на перките, без това да бъде открито. След операциите по обработване перките и телата могат да бъдат разтоварени в различни пристанища. При тези обстоятелства се пречи на събирането на данни, например относно идентификацията на видовете и структурата на популацията, въз основа на които се правят научни препоръки за установяването на мерки за опазване и управление на рибните ресурси.

(7)

В светлината на Международния план за действие за опазване и управление на популациите от акули, приет през 1999 г. от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Съюзът следва да приеме всички необходими мерки за опазването на акулите и да се сведат до минимум отпадъците и изхвърлянията от улова на акули. В заключенията си от 23 април 2009 г. Съветът подкрепи цялостния подход и специфичните цели на Съюза, изложени в свързаното с това Съобщение на Комисията относно плана за действие на Европейската общност за опазване и управление на популациите от акули от 5 февруари 2009 г. Съветът също така прикани Комисията да обърне особено внимание на въпроса за премахването на перки на акули и да представи възможно най-скоро предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003, и по-специално относно дерогациите и свързаните с тях условия, които са предвидени в него.

(8)

Научно-техническият и икономически комитет по рибарство (НТИКР) признава проблема с премахването на перките на акулите и призовава за неговото изкореняване без дерогации, като препоръчва всички риби, принадлежащи към подклас Elasmobranchii, да се разтоварват с перките, естествено прикрепени към телата им.

(9)

Регионалните организации за управление на рибарството обръщат все по-голямо внимание на проблема с премахването на перките на акулите. Наред с това техните научни органи изразяват подкрепата си за разтоварването на акулите с естествено прикрепени перки към тялото им и отбелязват, че това е най-добрият начин за предотвратяване на премахването на перките на акулите и а ще позволи по-лесното набиране на данните, които са необходими за оценка на запасите. Годишните резолюции относно устойчивия риболов, приемани от Общото събрание на ООН от 2007 г., Глобалната политика на IUCN от 2008 г. срещу премахването на перките на акулите и срещата през 2010 г. на Конференцията за преглед на споразумението относно рибните запаси призоваха нациите да предприемат мерки, изискващи всички акули да бъдат разтоварвани с естествено прикрепени перки към телата им.

(10)

През 2010 и 2011 г., като част от изискваната оценка на въздействието, Комисията проведе публични консултации за да събере информация относно най-подходящия начин за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003. В оценката си на въздействието Комисията заключи, че за да се постигне основната цел за опазване на запасите от акули, посоченият регламент следва да предвижда всички акули да се разтоварват с перките, естествено прикрепени към телата им.

(11)

Поради това Регламент (ЕО) № 1185/2003 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 2 се заличава точка 3.

2)

В член 3 се вмъква следният параграф:

„1а.   Без да се засяга действието на параграф 1, с цел улесняване на съхранението на борда перките на акулите могат да бъдат частично срязани по дължина и загънати към трупа, но без да се отделят от трупа преди разтоварването.“

3)

Членове 4 и 5 се заличават.

4)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Доклади

1.   Ако плавателни съдове под флага на държава-членка, улавят, задържат на борда, трансбордират или разтоварват акули, държавата-членка на флага, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (4) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (5), изпраща на Комисията ежегодно в срок до 1 май подробен доклад за изпълнението на настоящия регламент през предходната година. Докладът съдържа описание на контрола от държавата-членка на знамето за съответствие на корабите в териториални и извънтериториални води на Съюза с настоящия регламент, както и мерките за изпълнение, които е предприела в случаи на несъответствие. По-специално държавата-членка на знамето предоставя следните данни:

2.   След представянето от държавите-членки на техния втори годишен доклад в съответствие с параграф 1 Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 1 януари 2016 г. за действието на настоящия регламент и за международното развитие в тази област.

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/4

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което да е осигурено свободното движение на хора, а достъпът до правосъдие да бъде улеснен, по-специално посредством принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Член 81, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения.

(3)

В едно общо пространство на правосъдие без вътрешни граници от изключително значение са разпоредбите за осигуряване на бързо и лесно признаване и, когато е приложимо, изпълнение в друга държава членка на мерките за осигуряване на защита, постановени в дадена държава членка, за да се гарантира, че защитата, предоставена на физическо лице в една държава членка, се запазва и продължава във всяка друга държава членка, в която това лице пътува или се е преместило.Следва да се направи необходимото законното упражняване от гражданите на Съюза на правото им да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от ДФЕС да не води до загуба на тази защита.

(4)

Взаимното доверие в правораздаването в Съюза и целта движението на мерките за осигуряване на защита в Съюза да става по-бързо и да е свързано с по-малко разходи са основание за установяване на принципа, според който постановените в една държава членка мерки за осигуряване на защита се признават във всички други държави членки без необходимост от специална процедура. Поради това мярка за осигуряване на защита, постановена в една държава членка („държава членка по произход“), следва да бъде разглеждана като постановена в държавата членка, в която се търси признаването ѝ („сезирана държава членка“).

(5)

С оглед на постигане на целта за свободно движение на мерките за осигуряване на защита е необходимо и целесъобразно нормите, уреждащи признаването и — когато е приложимо — изпълнението на мерките за осигуряване на защита, да се уреждат с правен акт на Съюза, който е обвързващ и се прилага пряко.

(6)

Настоящият регламент следва да се прилага за мерки за осигуряване на защита, постановени с оглед на защитата на дадено лице, когато съществуват сериозни основания да се смята, че неговият живот, физическа или психическа неприкосновеност, лична свобода, сигурност или сексуална неприкосновеност са изложени на риск, например за предотвратяване на всякакви форми на насилие, основано на пола, или насилие при близки взаимоотношения, като физическо насилие, тормоз, сексуална агресия, преследване, сплашване или други форми на непряка принуда. Важно е да се подчертае, че настоящият регламент се прилага за всички жертви, независимо дали са жертви на насилие, основано на пола.

(7)

Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (3) гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация и подкрепа.

(8)

Настоящият регламент допълва Директива 2012/29/ЕС. Фактът, че дадено лице е обект на мярка за осигуряване на защита, постановена по гражданско дело, не възпрепятства лицето да бъде определено като „жертва“ по смисъла на горепосочената директива.

(9)

Обхватът на настоящия регламент попада в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 81 от ДФЕС. Настоящият регламент се прилага само по отношение на мерките за осигуряване на защита, постановени по граждански дела. Мерките за защита, постановени по наказателни дела, са предмет на Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (4).

(10)

Понятието „граждански дела“ следва да се тълкува самостоятелно в съответствие с принципите на правото на Съюза. Гражданското, административното или наказателното естество на органа, който постановява мярката за осигуряване на защита, следва да не бъде определящо, когато се преценява дали мярката за осигуряване на защита има граждански характер.

(11)

Настоящият регламент не следва да засяга действието на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (5) (Регламент „Брюксел IIа“). Решенията, взети съгласно Регламент „Брюксел IIа“, следва да продължат да бъдат признавани и изпълнявани по силата на този регламент.

(12)

Настоящият регламент е съобразен с различните правни традиции на държавите членки и не засяга националните системи за постановяване на мерки за осигуряване на защита. Настоящият регламент не задължава държавите членки да изменят националните си системи, за да могат да постановяват мерки за осигуряване на защита по граждански дела, или да въведат мерки за осигуряване на защита по граждански дела за целите на прилагането на настоящия регламент.

(13)

За да се вземат предвид различните видове органи, които постановяват мерки за осигуряване на защита по граждански дела в държавите членки, и за разлика от другите области на съдебно сътрудничество, настоящият регламент следва да се прилага за решенията както на съдебните органи, така и на административните органи, при условие че последните предоставят гаранции по отношение най-вече на своята безпристрастност и на правото на страните на съдебен контрол. В никакъв случай полицейските органи не следва да се смятат за издаващи органи по смисъла на настоящия регламент.

(14)

Въз основа на принципа на взаимно признаване мерките за осигуряване на защита по граждански дела, постановени в държавата членка по произход, следва да бъдат признавани в сезираната държава членка като мерки за осигуряване на защита по граждански дела в съответствие с настоящия регламент.

(15)

В съответствие с принципа на взаимно признаване признаването съответства на срока на мярката за осигуряване на защита.Същевременно, като се имат предвид разнообразието от мерки за осигуряване на защита, съобразно законодателството на държавите членки, по-специално по отношение на срока, и фактът, че настоящият регламент по принцип ще се прилага при спешни ситуации, последиците от признаването съгласно настоящия регламент по изключение следва да са ограничени до срок от 12 месеца от издаването на удостоверението, предвидено в настоящия регламент, независимо от това дали самата мярка за осигуряване на защита (без значение дали е временна, срочна или безсрочна) е с по-дълъг срок.

(16)

Когато срокът на мярката за осигуряване на защита надхвърля дванадесетмесечния срок, ограничението на действието на признаването по настоящия регламент следва да не засяга правото на лицето, ползващо се от защита, да се позове на мярката за осигуряване на защита по силата на друг наличен правен акт на Съюза, който предвижда признаване, или да поиска национална мярка за осигуряване на защита в сезираната държава членка.

(17)

Ограничаването на последиците от признаването е извънредно поради специфичното естество на предмета на настоящия регламент и следва да не служи като прецедент за други инструменти в областта на гражданското и търговското право.

(18)

Настоящият регламент следва да урежда единствено признаването на задължението, наложено с мярката за осигуряване на защита. С него не следва да се регламентират процедурите за налагане или изпълнение на мярката за осигуряване на защита и той не следва да се отнася за потенциалните санкции, които могат да бъдат наложени, ако в сезираната държава членка бъде нарушено задължението, постановено с мярката за осигуряване на защита. Тези въпроси са предмет на правото на въпросната държава членка. Независимо от това, в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципа на взаимно признаване, държавите членки трябва да направят необходимото признатите по силата на настоящия регламент мерки за осигуряване на защита да могат да бъдат приведени в действие в сезираната държава членка.

(19)

Мерките за осигуряване на защита, обхванати от настоящия регламент, следва да предоставят защита на дадено лице по местоживеене или месторабота, или на друго място, което лицето посещава редовно, като например дома на близки роднини или училището или учебното заведение, посещавано от детето му. Независимо дали това място или площта на зоната, обхванати от мярката за осигуряване на защита, са описани в тази мярка под формата на един или повече конкретни адреси или чрез посочване на ограничена зона, до която лицето, създаващо заплаха, няма право съответно да се приближава или да влиза в нея (или и двете), признаването на задължението, наложено с мярката за осигуряване на защита, се отнася до предназначението на това място за лицето, което се ползва от защита, а не толкова до конкретния адрес.

(20)

Предвид посоченото по-горе и при условие че са запазени естеството и съществените елементи на мярката за осигуряване на защита, компетентният орган в сезираната държава членка следва да има правото да коригира фактическите елементи на мярката за осигуряване на защита, ако такава корекция е необходима, за да може признаването на мярката за осигуряване на защита да е ефективно от практическа гледна точка в сезираната държава членка. Фактическите елементи включват адреса, общото местоположение или минималното разстояние, което лицето, създаващо заплаха, трябва да спазва по отношение на защитеното лице, адреса или общото местоположение. Видът и гражданското естество на мярката за осигуряване на защита обаче не могат да бъдат засегнати от въпросната корекция.

(21)

За да се улесни коригирането на мярката за осигуряване на защита, в удостоверението следва да се отбележи дали адресът, посочен в мярката за осигуряване на защита, се отнася за местоживеенето, местоработата или място, което лицето, ползващо се от защита, посещава редовно. Освен това, ако е уместно, в удостоверението следва също да бъде отбелязана ограничената зона (приблизителният радиус от определения адрес), за която се отнася задължението, което мярката за осигуряване на защита налага на лицето, създаващо заплаха.

(22)

За улесняване на свободното движение на мерките за осигуряване на защита в рамките на Съюза, с настоящия регламент следва да се въведе единен модел на удостоверение и да се предвиди многоезичен стандартен формуляр за тази цел. При поискване от лицето, което се ползва от защита, издаващият орган следва да издаде удостоверението.

(23)

Многоезичният стандартен формуляр за удостоверението следва да съдържа възможно най-малък брой полета за свободен текст, така че посредством стандартния формуляр на съответния език в повечето случаи да може да се предоставя превод или транслитерация, без това да води до разходи от страна на защитеното лице. Евентуалните разходи за необходимия превод на текст, който излиза извън рамките на многоезичния стандартен формуляр, трябва да се разпределят съгласно предвиденото в правото на държавата членка по произход.

(24)

Ако в удостоверението се съдържа свободен текст, компетентният орган на сезираната държава членка следва да определи дали се изисква превод или транслитерация. Това следва да не възпрепятства лицето, ползващо се от защита, или издаващия орган на държавата членка по произход да представят превод или транслитерация по собствена инициатива.

(25)

За да се гарантира, че правата на защита на лицето, създаващо заплаха, са спазени, ако мярката за осигуряване на защита е била постановена при неявяване на ответната страна или по силата на процедура, която не изисква предварителното уведомяване на въпросното лице („едностранно производство“), удостоверението може да бъде издадено само ако въпросното лице е имало възможността да се погрижи за своята защита по отношение на мярката за осигуряване на защита. Въпреки това, за да се избегне заобикалянето и като се има предвид обичайният спешен характер на случаите, при които са необходими мерки за осигуряване на защита, следва да не е наложително срокът за предявяване на такава защита да е изтекъл, преди удостоверението да може да бъде издадено. Удостоверението следва да се издава веднага след като мярката за осигуряване на защита стане изпълнима в държавата членка по произход.

(26)

С цел яснота и бързина в настоящия регламент се предвижда използването на прости и бързи методи за довеждане на процесуалните стъпки до знанието на лицето, създаващо заплаха. Тези конкретни методи за уведомяване следва да се използват само за целите на настоящия регламент поради особения характер на неговия предмет, като същевременно следва да не служат като прецедент за други правни инструменти в областта на гражданското и търговското право и следва да не засягат задълженията на държава членка по отношение на връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански дела, произтичащи от двустранни или многостранни конвенции, сключени между тази държава членка и трета държава.

(27)

Когато удостоверението се довежда до знанието на създаващото заплаха лице, както и когато се коригират фактическите елементи на мярката за осигуряване на защита в сезираната държава членка, се отделя специално внимание на интереса на лицето, ползващо се от защита, да не се разкриват неговото местонахождение или други данни за контакт. Тези данни следва да не се съобщават на лицето, създаващо заплаха, освен ако съобщаването не е необходимо за спазването или изпълнението на мярката за осигуряване на защита.

(28)

Издаването на удостоверението следва да не подлежи на обжалване.

(29)

Удостоверението следва да може да се поправя, ако поради очевидна грешка или неточност, като печатна грешка или грешка при транскрибиране или копиране, то не отразява правилно мярката за осигуряване на защита, или следва да може да се оттегля, ако е било очевидно погрешно издадено, например когато е използвано за мярка извън обхвата на настоящия регламент или е било издадено в нарушение на изискванията за издаването му.

(30)

Издаващият орган на държавата членка по произход, при поискване, следва да окаже съдействие на лицето, ползващо се от защита, да получи информация за органите на сезираната държава членка, пред които мярката за осигуряване на защита трябва да бъде предявена или за която трябва да се иска изпълнение.

(31)

За доброто функциониране на правосъдието следва да не се постановяват противоречащи си решения в две различни държави членки. За тази цел в настоящия регламент следва да е предвидено основание за отказ на признаването и/или изпълнението на мярка за осигуряване на защита по искане на лицето, създаващо заплаха, в случай на противоречие с решение, постановено или признато в сезираната държава членка.

(32)

По съображения, свързани с обществения интерес, при изключителни обстоятелства съдебните органи на сезираната държава членка следва да имат право да откажат признаване или изпълнение на мярка за осигуряване на защита, когато изпълнението ѝ би било в явно несъответствие с обществения ред на съответната държава членка. Съдебните органи следва обаче да не могат да използват изключението за обществения ред с цел да откажат признаването или изпълнението на мярка за осигуряване на защита, ако това би било в противоречие с установените права в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално с член 21 от нея.

(33)

При спиране или оттегляне на мярката за осигуряване на защита или при оттегляне на удостоверението в държавата членка по произход компетентният орган на сезираната държава членка, при представяне на съответното удостоверение, следва да спре или да оттегли действието на признаването и — ако е приложимо — изпълнението на мярката за осигуряване на защита.

(34)

Лицето, ползващо се от защита, следва да има ефективен достъп до правосъдие в други държави членки. За да се осигури този ефективен достъп в рамките на производствата, обхванати от настоящия регламент, правна помощ трябва да се предоставя в съответствие с Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (6).

(35)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент от държавите членки следва да се изисква да предоставят определена информация относно своите национални правила и производства по отношение на мерките за осигуряване на защита по граждански дела в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (7). Достъпът до информацията, предоставяна от държавите членки, следва да бъде осигурен посредством европейския портал за електронно правосъдие.

(36)

С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на изготвянето и последващите изменения на формулярите, предвидени в настоящия регламент. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (8).

(37)

За приемането на актове за изпълнение за изготвянето и последващи изменения на формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по разглеждане.

(38)

Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално чрез него се цели да се гарантират правата на защита и на справедлив процес, установени в членове 47 и 48 от Хартата. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с посочените права и принципи.

(39)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на правила за прост и бърз механизъм за признаването на мерките за осигуряване на защита, постановени по граждански дела в държава членка, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(40)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, посочените държави членки уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(41)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него и неговото прилагане.

(42)

Европейският надзорен орган по защита на данните прие становище на 17 октомври 2011 г. (9) на основание член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10),

1)

„мярка за осигуряване на защита“ означава всяко решение, независимо от наименованието му, постановено от издаващия орган на държавата членка по произход в съответствие с националното ѝ право и пораждащо едно или повече от следните задължения за лицето, създаващо заплаха, с оглед на защитата на друго лице, когато е възможно неговата физическа или психическа неприкосновеност да са изложени на риск:

2)

„лице, което се ползва от защита“ означава физическо лице, което е обект на защита, предоставена с мярка за осигуряване на защита;

3)

„лице, създаващо заплаха“ означава физическо лице, на което са наложени едно или повече задължения, посочени в точка 1;

4)

„издаващ орган“ означава всеки съдебен орган или всеки друг орган, определен от държава членка като компетентен по въпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент, при условие че този друг орган предоставя гаранции на страните по отношение на безпристрастността и че неговите решения по отношение на мярката за осигуряване на защита, съгласно законодателството на държава членка, в която той упражнява дейност, могат да бъдат обект на контрол от съдебен орган и имат подобна сила и действие като тези на решение на съдебен орган по същия въпрос;

5)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е постановена мярката за осигуряване на защита;

6)

„сезирана държава членка“ означава държавата членка, в която се търси признаване и, когато е приложимо, изпълнение на мярката за осигуряване на защита.

а)

копие от мярката за осигуряване на защита, което удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност;

б)

удостоверението, издадено в държавата членка по произход съгласно член 5; и

в)

при необходимост транслитерация и/или превод на удостоверението в съответствие с член 16.

а)

наименование и адрес/данни за контакт на издаващия орган;

б)

регистрационен номер на досието;

в)

дата на издаване на удостоверението;

г)

данни относно лицето, което се ползва от защита: име, дата и място на раждане, ако са известни, и адрес за целите на уведомяването, както и ясно предупреждение, че този адрес може да бъде съобщен на лицето, създаващо заплаха;

д)

данни относно лицето, което създава заплаха: име, дата и място на раждане, ако са известни, и адрес за целите на уведомяването;

е)

цялата информация, необходима за изпълнение на мярката за осигуряване на защита, в т.ч., когато е приложимо, вида на мярката и наложеното с нея задължение на лицето, създаващо заплаха, като се уточни функцията на мястото и/или ограничената зона, до която на това лице се забранява съответно да се приближава или да влиза в нея;

ж)

срок на мярката за осигуряване на защита;

з)

срок на последиците от признаването съгласно член 4, параграф 4;

и)

декларация, че изискванията, установени в член 6, са изпълнени;

й)

информация за правата, предоставени съгласно членове 9 и 13;

к)

за по-лесно цитиране — пълното заглавие на настоящия регламент.

а)

се поправя, когато поради печатна грешка е налице несъответствие между мярката за осигуряване на защита и удостоверението; или

б)

се оттегля, ако е очевидно, че е издадено неправомерно, като се отчитат изискванията, установени в член 6, и обхватът на настоящия регламент.

а)

явно противоречи на обществения ред на сезираната държава членка; или

б)

е несъвместимо със съдебно решение, постановено или признато в сезираната държава членка.

а)

кои органи са компетентни по въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, като при необходимост уточняват:

б)

езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1.

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/13

(1)

В член 1 от Регламент (ЕО) № 552/97 на Съвета от 24 март 1997 г. за временно отнемане на правото на Съюз Мианмар на ползване на общите митнически преференции (2), изменен с член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. (3), се предвижда, че достъпът на Мианмар/Бирма до митническите преференции, предоставени с Регламент (ЕО) № 732/2008, се прекратява временно.

(2)

В член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 732/2008 се предвижда, че преференциалните договорености, предвидени в същия регламент, могат да бъдат временно оттеглени по отношение на всички или някои продукти с произход от държава бенефициер, в случай на сериозни и системни нарушения на принципите, установени в конвенциите, изброени в приложение III, част А от посочения регламент, въз основа на заключение на съответните наблюдаващи органи.

(3)

Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно принудителния или задължителния труд, 1930 г. (№ 29), е посочена в приложение III, част A от Регламент (ЕО) № 732/2008.

(4)

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 552/97, прилагането на същия регламент следва да се прекрати при наличие на доклад на Комисията относно принудителния труд в Мианмар/Бирма, показващ, че практиките, посочени в член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 732/2008, вече не съществуват.

(5)

На 13 юни 2012 г. Международната конференция по труда (МКТ) прие Резолюция относно мерките по отношение на Мианмар, приети по силата на член 33 от Устава на МОТ („Резолюцията на МКТ“). Като взе предвид заключенията, приети на 4 юни 2012 г. от Комитета по прилагането на стандартите и като има предвид, че запазването на съществуващите мерки не би спомогнало за постигане на желания резултат, МКТ реши да отмени ограниченията, които изключват правителството на Мианмар/Бирма от получаването на техническо сътрудничество и помощ от МОТ. Също така МКТ преустанови за срок от една година искането на МОТ към нейните членове да преразгледат взаимоотношенията си с Мианмар/Бирма, така че да гарантират, че във връзка с тях не се използва принудителен труд.

(6)

На 17 септември 2012 г. Комисията публикува доклад съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 552/97 на Съвета във връзка с принудителния труд в Мианмар/Бирма, съдържащ нейните констатации („докладът“). В доклада се заключава, че напредъкът, постигнат от Мианмар/Бирма към спазването на препоръките на МОТ, признат от компетентните наблюдаващи органи на МОТ, показва, че нарушенията на принципите, установени в Конвенция № 29 на МОТ, вече не се считат за „сериозни и системни“, и се препоръчва достъпът на Мианмар/Бирма до общите тарифни преференции да бъде възстановен.

(7)

С оглед на резолюцията на МКТ и на доклада, и в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 552/97, временното прекратяване на достъпа на Мианмар/Бирма до тарифните преференции, предоставени с Регламент (ЕО) № 732/2008, следва да бъде отменено, считано от датата на приемането на резолюцията на МКТ.

(8)

Комисията следва да продължи да наблюдава случващото се в Мианмар/Бирма по отношение на принудителния труд и да реагира на него в съответствие с процедурите, които са в сила, включително, ако е необходимо, с повторни процедури по оттегляне,

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/15

(1)

В своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно глобален европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството Съветът поиска да бъде направен преглед на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се предполага, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (2).

(2)

Предлагането на пазара на стоки, нарушаващи права върху интелектуалната собственост, нанася съществени вреди на притежателите на права, на ползвателите и групите производители, както и на производителите и търговците, които спазват закона. Такова предлагане на пазара би могло също да заблуди потребителите и в някои случаи да породи рискове за здравето и сигурността им. Такива стоки следва, доколкото е възможно, да не се допускат на пазара на Съюза, като за целта следва да се приемат мерки за противодействие на подобно незаконно предлагане на пазара на стоки, без същевременно да се затруднява законната търговия.

(3)

При прегледа на Регламент (ЕО) № 1383/2003 беше установено, че предвид промените в икономическата, търговската и правната област, са необходими определени подобрения на правната рамка с цел засилване на осигуряването на защита на правата върху интелектуалната собственост от страна на митническите органи, както и за гарантиране на подходяща правна сигурност.

(4)

Митническите органи следва да разполагат с правомощия за осигуряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост по отношение на стоките, които в съответствие с митническото законодателство на Съюза подлежат на митнически надзор или митнически контрол, както и да извършват необходимите проверки на тези стоки с цел да се предотвратят дейности в нарушение на законодателството в областта на правата върху интелектуалната собственост. Осигуряването на защита на правата върху интелектуалната собственост на границата, на мястото, където се намират или където следва да се намират стоките под митнически надзор или митнически контрол, е ефикасен начин за бързо и ефективно предоставяне на правна защита на притежателя на правото, както и на ползвателите и групите производители. Когато вдигането на стоките е отложено или стоките се задържат от митническите органи на границата, следва да е достатъчно само едно производство, докато за осигуряване на същото ниво на спазване/защита на правата по отношение по отношение открити на пазара стоки, които вече са били разпределени и доставени на търговците на дребно, ще бъдат необходими няколко отделни производства. Изключение следва да се прави за стоки, допуснати за свободно обращение под режим специфично предназначение, като такива стоки остават под митнически надзор, въпреки че са допуснати за свободно обращение. Настоящият регламент не следва да се прилага за стоки, пренасяни от пътниците в техния личен багаж, при условие че тези стоки са за тяхна собствена лична употреба и не съществуват основания да се предполага, че те са за търговски цели.

(5)

Определени права върху интелектуалната собственост не са обхванати от Регламент (ЕО) № 1383/2003 и някои нарушения са изключени от неговия обхват. С цел да се засили осигуряването на защитата на правата върху интелектуалната собственост намесата на митническите органи следва да бъде разширена, така че да се включат и други видове нарушения, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1383/2003. Поради това в допълнение към правата, които вече са обхванати от Регламент (ЕО) № 1383/2003, в обхвата на настоящия регламент следва да се включат търговските наименования, доколкото те са защитени от изключително право на собственост съгласно националното законодателство, топологиите на полупроводниковите изделия, полезните модели и устройствата, които са проектирани, произведени или приспособени с цел да се направи възможно или да се улесни заобикалянето на технологичните мерки.

(6)

Нарушенията в резултат на т.нар. „незаконна паралелна търговия“ и стоките, произведени в превишени количества, са изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 1383/2003. Стоките, които са предмет на незаконна паралелна търговия, а именно стоки, които са произведени със съгласието на притежателя на правото, но пуснати за първи път на пазара в Европейското икономическо пространство без негово съгласие, и стоките, произведени в превишени количества, а именно стоки, които са произведени от лице, надлежно упълномощено от притежателя на правото да произведе определено количество стоки, в превишение на количеството, договорено между това лице и притежателя на правото, са произведени като оригинални стоки и следователно не е целесъобразно митническите органи да съсредоточават усилията си върху такива стоки. Поради това незаконната паралелна търговия и стоките, произведени в превишени количества, следва да бъдат също изключени от обхвата на настоящия регламент.

(7)

Държавите членки следва да предоставят в сътрудничество с Комисията подходящо обучение за митническите служители, за да се осигури правилното прилагане на настоящия регламент.

(8)

Настоящият регламент, когато бъде изцяло приложен, ще допринесе допълнително за изграждането на вътрешен пазар, който осигурява по-ефективна защита на притежателите на права, стимулира творческия подход и иновациите и предоставя на потребителите надеждни и висококачествени продукти, което на свой ред следва да укрепи трансграничните сделки между потребители, предприятия и търговци.

(9)

Държавите членки са изправени пред все по-ограничени ресурси в областта на митниците. Поради това следва да се подкрепя прилагането на технологии за управление на риска и на стратегии за използване в максимална степен на ресурсите, които са на разположение на митническите органи.

(10)

Настоящият регламент съдържа единствено процедурни правила за митническите органи. В този смисъл той не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост.

(11)

Съгласно декларацията относно Споразумението за ТРИПС и общественото здраве, приета на министерската конференция на СТО в Доха на 14 ноември 2001 г., Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (Споразумението за ТРИПС) може и следва да бъде тълкувано и изпълнявано по начин, който утвърждава правото на членовете на СТО да опазват общественото здраве, и по-специално да насърчават достъпа до лекарствени продукти за всички. Следователно, в съответствие с международните ангажименти на Съюза и политиката му в областта на сътрудничеството за развитие, по отношение на лекарствените продукти, чието преминаване през митническата територия на Съюза — със или без претоварване, складиране, разпределяне на товара или промяна на вида транспорт или транспортното средство — представлява само част от цялото пътуване, което започва и приключва извън територията на Съюза, митническите органи следва при оценката на риска от нарушение на право върху интелектуалната собственост да вземат предвид всяка значителна вероятност за отклонение на такива лекарствени продукти с цел пускането им на пазара на Съюза.

(12)

Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите относно компетентността на съдилищата, и по-специално разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3).

(13)

Лица, ползватели, органи или група производители, които са активно легитимирани да поискат откриването на съдебно производство от свое име или от името на ползвателите или групата производители поради евентуално нарушение на право върху интелектуална собственост, следва да имат право да подадат заявление.

(14)

С цел да се гарантира защитата на правата върху интелектуалната собственост в целия Съюз е целесъобразно да се позволи на лица или образувания, търсещи защита на правата в целия Съюз, да подават заявление до митническите органи в една-единствена държава членка. Такива податели на заявление следва да могат да поискат от посочените органи да вземат решение за намеса с оглед осигуряването на защитата на правото върху интелектуална собственост както в своята държава членка, така и във всяка друга държава членка.

(15)

С цел да се гарантира своевременната защита на правата върху интелектуалната собственост следва да бъде предвидено, че когато въз основа на надеждни индикации митническите органи предполагат, че стоки под техен надзор нарушават права върху интелектуалната собственост, те имат право да отложат вдигането на стоките или да задържат стоките по своя инициатива или при наличие на заявление, така че лицето или образуванието, което има право да подаде заявление, да поиска образуване на производство с цел да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост.

(16)

С Регламент (ЕО) № 1383/2003 на държавите членки се позволява да предвидят процедура, която дава възможност определени стоки да бъдат унищожени, без да има задължение за започване на производство с цел да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост. Както се отбелязва в Резолюцията на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (4), подобна процедура се е оказала много успешна в държавите членки, в които е била въведена. Поради това процедурата следва да бъде задължителна по отношение на всички нарушения на права върху интелектуалната собственост и следва да се прилага, когато деклараторът или държателят на стоките е съгласен с унищожаването. Наред с това, процедурата следва да предвижда митническите органи да могат да приемат, че деклараторът или държателят на стоките се с съгласил стоките да бъдат унищожени, когато не се е противопоставил изрично на унищожаването в рамките на определения срок.

(17)

С цел свеждане до минимум на административната тежест и разходите следва да бъде въведена специална процедура за малки пратки от фалшифицирани и пиратски стоки, която да позволи тези стоки да бъдат унищожавани без изричното съгласие на подателя на заявлението във всеки отделен случай. За да се приложи тази процедура обаче, следва да се изисква подателят на заявлението да е отправил в него общо искане в такъв смисъл. Митническите органи следва също да могат да поискат от подателя на заявлението да поеме разходите по прилагането на същата процедура.

(18)

За постигането на допълнителна правна сигурност е целесъобразно да бъдат изменени сроковете за отлагане на вдигането или задържане на стоки, за които се предполага, че нарушават права върху интелектуалната собственост, както и условията, при които митническите органи следва да предават информацията за задържаните стоки на засегнатите лица и образувания, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1383/2003.

(19)

Като се взема предвид временният и превантивен характер на мерките, приемани от митническите органи при прилагане на настоящия регламент, както и конфликтът между интересите на страните, засегнати от мерките, някои аспекти на процедурите следва да бъдат адаптирани, за да се гарантира безпроблемното прилагане на регламента, като същевременно се зачитат правата на засегнатите страни. Поради това, що се отнася до различните уведомления, предвидени в настоящия регламент, митническите органи следва да уведомяват съответното лице въз основа на документите относно митническата обработка или въз основа на ситуацията, в които се намират стоките. Освен това, тъй като процедурата за унищожаване на стоки предполага и деклараторът или държателят на стоките, и притежателят на решението успоредно да представят евентуалните си възражения срещу унищожаването, следва да се направи необходимото притежателят на решението да може да реагира на потенциално възражение на декларатора или държателя на стоките срещу унищожаването им. Ето защо следва да се направи необходимото деклараторът или държателят на стоките да бъде уведомен за отлагането на вдигането на стоките или тяхното задържане преди деня или в същия ден, в който е уведомен притежателят на решението.

(20)

Митническите органи и Комисията се насърчават да си сътрудничат с Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост в рамките на съответните си области на компетентност.

(21)

С оглед премахването на международната търговия със стоки, които нарушават права върху интелектуалната собственост, Споразумението за ТРИПС предвижда членовете на СТО да насърчават обмена на информация между митническите органи относно тази търговия. Във връзка с това следва да е възможно Комисията и митническите органи на държавите членки да обменят информация за предполагаеми нарушения на правата върху интелектуалната собственост със съответните митнически органи на трети държави, включително за стоки, които преминават транзитно през територията на Съюза и чийто произход или местоназначение са тези трети държави.

(22)

В интерес на ефективността следва да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (5).

(23)

Отговорността на митническите органи следва да се урежда от законодателството на държавите членки, въпреки че удовлетворяването на заявления за намеса от страна на митническите органи не следва да дава право за обезщетение на притежателя на решението, ако стоки, за които се предполага, че нарушават права върху интелектуалната собственост, не бъдат открити от митническите органи и бъдат освободени или не бъде предприета намеса за тяхното задържане.

(24)

Целесъобразно е да се въведе разпоредба, че ако митническите органи предприемат намеса по подадено заявление, притежателят на решението следва да възстанови всички разходи, направени от митническите органи при намесата за защитата на неговите права върху интелектуалната собственост. Това обаче не следва да възпрепятства притежателя на решението да потърси компенсация от нарушителя или други лица, които могат да бъдат считани за отговорни съгласно законодателството на съответната държава членка, в която са открити стоките. Тези лица може да включват посредници, когато е приложимо. Разходите и щетите, понесени от лица, различни от митническите органи, в резултат на митническа намеса с отлагане на вдигането на стоки или със задържане на стоки въз основа на иск на трета страна във връзка с интелектуалната собственост, следва да се уреждат от конкретното приложимо законодателство във всеки отделен случай.

(25)

Настоящият регламент въвежда възможността митническите органи да позволят стоки, които трябва да бъдат унищожени, да бъдат преместени под митнически надзор от едно място до друго в рамките на митническата територия на Съюза. Митническите органи могат освен това да решат да допуснат подобни стоки за свободно обращение с оглед на по-нататъшното им рециклиране или отстраняване извън каналите за търговия, включително за цели, свързани с повишаване на осведомеността, обучение или образование.

(26)

Защитата на правата върху интелектуална собственост, осъществявана от митническите органи, налага обмен на данни относно решенията, свързани със заявленията. Подобна обработка на данни обхваща и обработката на лични данни и следва да бъде извършвана в съответствие с правото на Съюза, както е определено в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7).

(27)

Обменът на информация относно решения по заявления и намесата на митническите органи следва да се извършва посредством централна електронна база данни. Следва да бъдат определени образуванието, което ще контролира и администрира тази база данни, и образуванията, които ще гарантират сигурността при обработката на включените в нея данни. Въвеждането на всякаква евентуална оперативна съвместимост или обмен следва преди всичко да съответства на принципа за ограничаване в рамките на целта, а именно данните следва да се използват за целта, за която е създадена базата данни, като не следва да се допуска по-нататъшен обмен или взаимно свързване за други цели.

(28)

С цел да се гарантира, че определението за малки пратки може да бъде изменено, ако се окаже нецелесъобразно в практиката предвид необходимостта да се осигури ефективно изпълнение на процедурата, или когато е необходимо с оглед да се избегне всякакво заобикаляне на тази процедура по отношение на съдържанието на пратките, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменение на несъществени елементи на определението за малки пратки, а именно конкретните количества, посочени в това определение. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на разпоредбите, с които се определят елементите на практическите условия за обмен на данни с трети държави, както и разпоредбите относно формулярите за заявления и относно искания за удължаване на срока, в рамките на който митническите органи трябва да осъществят намеса, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, а именно правомощия за определяне на тези елементи от практическите условия и за установяване на стандартни формуляри. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (8). За установяването на стандартни формуляри, въпреки че предметът на разпоредбите на настоящия регламент, подлежащи на изпълнение, попада в обхвата на общата търговска политика, поради естеството и въздействието на тези актове за изпълнение те следва да се приемат по процедурата по консултиране, тъй като всички подробности за вида информация, който трябва да се съдържа във формулярите, произтичат пряко от текста на настоящия регламент. Следователно с тези актове за изпълнение ще се установят единствено форматът и структурата на формуляра и те няма да имат по-нататъшно отражение върху общата търговска политика на Съюза.

(30)

Регламент (ЕО) № 1383/2003 следва да бъде отменен.

(31)

Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, като той представи становище на 12 октомври 2011 г. (9),

а)

когато са декларирани за допускане за свободно обращение, за износ или за реекспорт;

б)

когато се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат;

в)

когато са поставени под режим с отложено плащане или са в свободна зона или свободен склад.

1)

„права върху интелектуалната собственост“ означава:

2)

„търговска марка“ означава:

3)

„промишлен дизайн“ означава:

4)

„географско указание“ означава:

5)

„фалшифицирани стоки“ означава:

6)

„пиратски стоки“ означава стоки, които са обект на действие в нарушение на авторското право или сродните му права или промишления дизайн в държавата членка, където са открити, и които представляват или съдържат копия, произведени без съгласието на притежателя на авторското право или сродните му права или промишления дизайн, или без съгласието на лице, упълномощено от този притежател на правото в страната на производство;

7)

„стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост“ означава стоки, за които има надеждни индикации, че в държавата членка, където тези стоки са открити, те са prima facie:

8)

„притежател на правото“ означава притежател на право върху интелектуална собственост;

9)

„заявление“ означава подадено до компетентния митнически отдел искане за намеса на митническите органи във връзка със стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост;

10)

„национално заявление“ означава заявление, с която се иска намеса на митническите органи на държава членка в рамките на тази държава членка;

11)

„съюзно заявление“ означава заявление, подадено в държава членка, в което се иска намесата на митническите органи на тази държава членка и на една или повече други държави членки в рамките на техните съответни държави членки;

12)

„подател“ означава лицето или образуванието, от чието име е подадено заявлението;

13)

„притежател на решението“ означава притежател на решение, с което се удовлетворява заявление;

14)

„държател на стоките“ означава лицето, което е собственик на стоките, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост, или което има подобно право на разпореждане с тях, или което има физически контрол върху тези стоки;

15)

„декларатор“ означава деклараторът съгласно определението в член 4, точка 18 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

16)

„унищожаване“ означава физическото унищожаване, рециклиране или отстраняване на стоки извън каналите за търговия по начин, който не допуска причиняване на вреда на притежателя на решението;

17)

„митническа територия на Съюза“ означава митническата територия на Общността, както е определена в член 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

18)

„вдигане на стоки“ означава вдигането на стоки съгласно определението в член 4, точка 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

19)

„малка пратка“ означава пощенска или експресна куриерска пратка, която:

За целите на буква а) „артикул“ означава стока, както се класира съгласно Комбинираната номенклатура в съответствие с приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (20), ако е неопакован, или пакета със същата стока, предназначен за продажба на дребно на крайния потребител.

За целите на това определение отделни стоки, които попадат в един и същи код по Комбинираната номенклатура, се смятат за различни артикули, а стоките, които представляват комплект, класиран в един код по Комбинираната номенклатура, се смятат за един артикул;

20)

„бързоразвалящи се стоки“ означава стоки, които по преценка на митническите органи влошават качеството си, ако бъдат държани до 20 дни от датата на отлагане на вдигането или задържането им;

21)

„изключителен лиценз“ означава лиценз (общ или ограничен), даващ на лицензополучателя разрешение, от което са изключени всички други лица — включително лицето, предоставящо лиценза — да упражнява право върху интелектуалната собственост по разрешения в лиценза начин.

1.

национално или съюзно заявление:

2.

национално заявление:

3.

съюзно заявление: притежателите на изключителни лицензи за цялата територия на две или повече държави членки, в които тези лицензополучатели са надлежно упълномощени във въпросните държави членки от притежателя на правата да започнат производство с цел да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост.

а)

подава се до компетентната митническа служба в срок от четири работни дни от уведомлението за отлагане на вдигането или задържането на стоките;

б)

представлява национално заявление;

в)

съдържа информацията, посочена в член 6, параграф 3. Подателят на заявлението обаче може да пропусне информацията, посочена в същия параграф, буква ж), з) или и).

а)

данни за подателя;

б)

статут на подателя по смисъла на член 3;

в)

документи, които доказват пред компетентната митническа служба, че подателят има право да подаде заявлението;

г)

когато подателят подава заявление чрез представител — данни за лицето, което го представлява, и доказателство за наличието на представителна власт в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е подадено заявлението;

д)

правото или правата върху интелектуалната собственост, по отношение на които се търси защита;

е)

при случаите на съюзно заявление — държавите членки, в които се иска намеса на митническите органи;

ж)

специфични и технически данни за автентичните стоки, включително обозначаване като например баркод и изображения, където е целесъобразно;

з)

информацията, необходима за лесното разпознаване на въпросните стоки от митническите органи;

и)

информация, приложима с оглед на извършваните от митническите органи анализ и оценка на риска от нарушение на съответното право или права върху интелектуалната собственост, като например оторизираните дистрибутори;

й)

дали информацията, подадена в съответствие с настоящия параграф, буква ж), з) или и), трябва да бъде отбелязана като информация, до която се предоставя ограничен достъп в съответствие с член 31, параграф 5;

к)

данните на всеки представител, упълномощен от подателя да отговаря за правните и техническите въпроси;

л)

задължение на подателя, че се ангажира да уведоми компетентната митническа служба за всяка една от ситуациите, определени в член 15;

м)

задължение на подателя, че се ангажира да предава и актуализира всяка информация, която е от значение с оглед на извършваните от митническите органи анализ и оценка на риска от нарушение на съответното право или права върху интелектуалната собственост;

н)

задължение на подателя, че поема отговорност съгласно условията, определени в член 28;

о)

задължение на подателя, че поема разходите, посочени в член 29, съгласно условията, предвидени в същия член;

п)

съгласие на подателя предоставените от него данни да могат да бъдат обработвани от Комисията и държавите членки;

р)

дали подателят иска да бъде приложена процедурата по член 26 и в случай че митническите органи поискат това, дали е съгласен да поеме разходите по унищожаването на стоките съгласно същата процедура.

а)

в държавата членка, в която е подадено заявлението — в деня, следващ датата на приемане на решението;

б)

във всички останали държави членки, в които се иска намеса на митническите органи— в деня, следващ датата, на която митническите органи са уведомени в съответствие с член 14, параграф 2, при условие че притежателят на решението е изпълнил задълженията си по член 29, параграф 3 по отношение на разходите за превод.

а)

решения, с които се удовлетворява заявлението;

б)

решения, отменящи решения, с които се удовлетворява заявлението;

в)

решения, изменящи решения, с които се удовлетворява заявлението;

г)

решения за удължаване на срока, в рамките на който трябва да се намесят митническите органи.

а)

решения, с които се удовлетворява заявлението;

б)

решения, отменящи решения, с които се удовлетворява заявлението;

в)

решения, изменящи решения, с които се удовлетворява заявлението;

г)

решения за удължаване на срока, в рамките на който трябва да се намесят митническите органи;

а)

ако бъде прекратено действието на правото върху интелектуалната собственост, обхванато в неговото заявление;

б)

ако притежателят на решението по други причини престане има право да подаде заявлението;

в)

при промени в информацията, посочена в член 6, параграф 3.

а)

да отмени всяко прието от нея решение, с което се удовлетворява национално заявление на този притежател на решението, и да откаже да удължи срока, в рамките на който трябва да се намесят митническите органи;

б)

да спре действието на своята територия за срока, в рамките на който трябва да се намесят митническите органи, на всяко решение, с което се удовлетворява съюзно заявление на този притежател на решението.

а)

не изпълнява задълженията за уведомяване, установени в член 15;

б)

не изпълнява задължението за връщането на проби съгласно член 19, параграф 3;

в)

не изпълнява задълженията си относно разходите и превода съгласно член 29, параграфи 1 и 3;

г)

без основателна причина не започва производство, както е предвидено в член 23, параграф 3 или в член 26, параграф 9.

а)

когато не са идентифицирали нито едно лице или образувание, което има право да подаде заявление относно предполагаемо нарушение на права върху интелектуалната собственост в срок от един работен ден от отлагане на вдигането или от задържането на стоките;

б)

когато не са получили заявление в съответствие с член 5, параграф 3 или когато са отхвърлили такова заявление.

а)

за започване на производство, за да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост, и в хода на такова производство;

б)

във връзка с наказателно разследване за нарушение на право на интелектуалната собственост, предприето от органите на публичната власт в държавата членка, в която са открити стоките;

в)

за образуване на наказателно производство и в хода на такова производство;

г)

с цел да потърси обезщетение от нарушителя или други лица;

д)

за договаряне с декларатора или държателя на стоките последните да бъдат унищожени в съответствие с член 23, параграф 1;

е)

за договаряне с декларатора или държателя на стоките на размера на гаранцията, посочена в член 24, параграф 2, буква а).

а)

естество и количество на стоките;

б)

право върху интелектуалната собственост, за което се предполага, че е нарушено;

в)

произход, място на произход и местоназначение на стоките;

г)

информация за движението на транспортните средства, и по-специално:

д)

информация за движението на контейнерите, и по-специално:

а)

притежателят на решението е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни, а при бързоразвалящи се стоки — три работни дни, считано от уведомлението за отлагане на вдигането на стоките или за тяхното задържане, че според него е нарушено право върху интелектуалната собственост;

б)

притежателят на решението е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни, а при бързоразвалящи се стоки — три работни дни, считано от уведомлението за отлагане на вдигането на стоките или за тяхното задържане, че е съгласен стоките да бъдат унищожени;

в)

деклараторът или държателят на стоките е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни, а при бързоразвалящи се стоки — три работни дни, считано от уведомлението за отлагане на вдигането на стоките или за тяхното задържане, че е съгласен стоките да бъдат унищожени. Когато в този срок деклараторът или държателят на стоките не е потвърдил съгласието си за унищожаването на стоките, нито е уведомил митническите органи, че възразява срещу това, митническите органи могат да считат, че деклараторът или държателят на стоките е потвърдил съгласието си за унищожаването на тези стоки.

а)

деклараторът или държателят на стоките е предоставил гаранция, която е в достатъчно висок размер с оглед обезпечаването на интересите на притежателя на решението;

б)

компетентният орган, който трябва да установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост, не е разрешил предохранителни мерки;

в)

всички митнически формалности са били приключени.

а)

допуснати за свободно обращение освен в случаите, когато митническите органи решат, със съгласието на притежателя на решението, че това е необходимо, в случай че стоките трябва да бъдат рециклирани или отстранени извън каналите за търговия, включително за цели, свързани с повишаване на осведомеността, обучение и образование. Условията, при които стоките могат да бъдат допуснати за свободно обращение, се определят от митническите органи;

б)

изведени от митническата територия на Съюза;

в)

изнесени;

г)

реекспортирани;

д)

поставени под режим с отложено плащане;

е)

поставени в свободна зона или в свободен склад.

а)

за стоките се предполага, че са фалшифицирани или пиратски стоки;

б)

стоките не са бързоразвалящи се стоки;

в)

стоките попадат в обхвата на решение, с което се удовлетворява заявление;

г)

в заявлението си притежателят на решението е поискал да бъде приложена процедурата, предвидена в настоящия член;

д)

стоките са транспортирани в малки пратки.

а)

за намерението на митническите органи да унищожат стоките;

б)

за правата на декларатора или държателя на стоките съгласно параграфи 4, 5 и 6.

а)

решения, с които се удовлетворяват заявления, включително заявленията и приложенията към тях;

б)

решения за удължаване на срока, в рамките на който трябва да се намесят митническите органи, или решения за отмяна на решение, с което се удовлетворява или изменя заявление;

в)

спиране на действието на решение, с което се удовлетворява заявление.

а)

член 6, член 12, параграф 7 и член 22, параграф 3, които се прилагат считано от 19 юли 2013 г.;

б)

член 31, параграф 1 и параграфи 3—7 и член 33, които се прилагат от датата, на която бъде създадена централната база данни, посочена в член 32. Комисията оповестява тази дата.

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/35

(1)

В член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се посочва, че при мерки, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар и които засягат, наред с другото, здравето, сигурността и защитата на потребителите, Комисията трябва да приеме за база високо равнище на закрила, като взема под внимание по-специално всяко ново развитие, основаващо се на научни факти.

(2)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните обществени и икономически интереси.

(3)

Целта на законодателството на Съюза, приложимо за храните, е да гарантира, наред с другото, че на пазара не се пускат храни, които не са безопасни. Ето защо всички вещества, за които се смята, че са опасни за здравето на съответните групи от населението или негодни за консумация от човека, следва да бъдат изключени от състава на категориите храни, обхванати от настоящия регламент.

(4)

С Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (3), се определят общи правила за състава и приготовлението на храни, специално разработени, за да отговарят на специфичните хранителни изисквания на хората, за които са предназначени. Преобладаващата част от предвидените в посочената директива разпоредби са от 1977 г. и поради това е необходимо да бъдат преразгледани.

(5)

С Директива 2009/39/ЕО се въвеждат общо определение на „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“ и общи изисквания за етикетирането им, включително това, че върху тези храни трябва да бъде обозначена пригодността им за заявеното хранително предназначение.

(6)

Общите изисквания за състава и етикетирането, определени в Директива 2009/39/ЕО, са допълнени с редица незаконодателни актове на Съюза, приложими за определени категории храни. В това отношение са установени хармонизирани правила в Директива 96/8/ЕО на Комисията от 26 февруари 1996 г. относно храни, предназначени за използване при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло (4) и Директива 1999/21/ЕО на Комисията от 25 март 1999 г. относно диетичните храни за специални медицински цели (5). По подобен начин с Директива 2006/125/ЕО на Комисията (6) се установяват някои хармонизирани правила относно преработените храни на зърнена основа и детските храни за кърмачета и малки деца. С Директива 2006/141/ЕО на Комисията (7) се определят хармонизирани правила относно храните за кърмачета и преходните храни и с Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията (8) се установяват хармонизирани правила относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен.

(7)

Освен това хармонизирани правила се определят с Директива 92/52/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно храни за кърмачета и храни за малки деца, предназначени за износ за трети страни (9) и с Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (10).

(8)

Съгласно Директива 2009/39/ЕО за храните, които стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост представят като попадащи в определението за „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“, за които в законодателството на Съюза не са установени специални разпоредби, се предвижда и изискване за обща уведомителна процедура на национално равнище преди пускането им на пазара на Съюза с цел да се улесни ефективният контрол на такива храни от страна на държавите членки.

(9)

Докладът на Комисията от 27 юни 2008 г. до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на тази уведомителна процедура показва, че могат да възникнат затруднения поради определението за „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“, което очевидно се поддава на различни тълкувания от националните органи. Поради това в доклада се прави изводът, че се налага преразглеждане на Директива 2009/39/ЕО с цел да се гарантира по-ефективно и хармонизирано прилагане на правните актове на Съюза.

(10)

В доклад от 29 април 2009 г. от проучването на Agra CEAS Consulting във връзка с преразглеждането на Директива 2009/39/ЕО бяха потвърдени констатациите в доклада на Комисията от 27 юни 2008 г. относно прилагането на уведомителната процедура и беше изтъкнато, че поради широкото определение във въпросната директива понастоящем все повече храни се продават и етикетират като храни, подходящи за специфична хранителна употреба. В доклада от проучването също беше посочено, че храните, които се уреждат с тази директива, значително се различават в държавите членки; в различните държави членки сходни храни могат едновременно да се продават като храни, предназначени за специфична хранителна употреба, и/или храни за нормална консумация, включително хранителни добавки, предназначени за цялото население или за определени подгрупи от него, напр. бременни жени, жени след менопауза, хора в напреднала възраст, подрастващи, юноши, хора, подложени на различни натоварвания, и др. Това положение пречи на функционирането на вътрешния пазар и поражда правна несигурност за компетентните органи, стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост, по-специално малките и средните предприятия (МСП), и потребителите, без да се изключва опасността от пазарна злоупотреба и нарушаване на конкуренцията. Ето защо е налице необходимост от премахване на разликите в тълкуването чрез опростяване на регулаторната среда.

(11)

Изглежда, че други, наскоро приети правни актове на Съюза са по-добре пригодени от Директива 2009/39/ЕО към развиващия се и иновативен пазар на хранителните продукти. Особено важни и значими в това отношение са: Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (11), Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (12) и Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (13). Освен това разпоредбите на тези правни актове на Съюза уреждат в достатъчна степен някои категории храни, обхванати от Директива 2009/39/ЕО, с по-малка административна тежест и с по-голяма яснота относно приложното поле и целите им.

(12)

Нещо повече, опитът сочи, че определени правила, включени във или приети с Директива 2009/39/ЕО, или приети по силата на същата директива, вече не са ефективни, за да гарантират функционирането на вътрешния пазар.

(13)

Следователно понятието „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“ следва да отпадне и Директива 2009/39/ЕО следва да бъде заменена с настоящия акт. С цел опростяване на прилагането на настоящия акт и гарантиране на съгласуваността на прилагане във всички държави членки, настоящият акт следва да бъде под формата на регламент.

(14)

С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (14) се установяват общи принципи и определения на законодателството на Съюза в областта на храните. Някои определения, дадени в посочения регламент, следва да се прилагат и в контекста на настоящия регламент.

(15)

Ограничен брой категории храни представляват частичен или единствен хранителен източник за определени групи от населението. Тези категории храни са жизненоважни за справяне с определени състояния и/или имат съществено значение за удовлетворяване на хранителните потребности на някои ясно определени уязвими групи от населението. Към тези категории храни спадат храните за кърмачета и преходните храни, преработените храни на зърнена основа, детските храни и храните за специални медицински цели. Опитът показва, че разпоредбите, определени в директиви 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО, гарантират в задоволителна степен свободното движение на тези категории храни, както и висока степен на защита на общественото здраве. Поради това е целесъобразно настоящият регламент да бъде насочен към общите изисквания за състава и предоставянето на информация относно посочените категории храни, като се отчитат директиви 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО.

(16)

Освен това, с оглед на нарастващия брой лица с проблеми, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването, все повече видове храни се пускат на пазара като заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Понастоящем такива храни, предлагани на пазара, могат да бъдат разделени на продукти, предназначени за нискокалорични хранителни режими, които съдържат между 3 360 kJ (800 kcal) и 5 040 kJ (1 200 kcal), и продукти, предназначени за много нискокалорични хранителни режими, които нормално съдържат по-малко от 3 360 kJ (800 kcal). Като се има предвид естеството на въпросните храни, би било целесъобразно за тях да се въведат определени специфични разпоредби. Опитът показва, че имащите отношение разпоредби, съдържащи се в Директива 96/8/ЕО, гарантират в задоволителна степен свободното движение на храните, представяни като заместители на целодневния хранителния прием за регулиране на телесното тегло, както и висока степен на защита на общественото здраве. Поради това е целесъобразно настоящият регламент да бъде насочен към общите изисквания за състава и предоставянето на информация относно храните, предназначени за заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, включително храните с много ниско енергийно съдържание, като се отчитат имащите отношение разпоредби на Директива 96/8/ЕО.

(17)

Настоящият регламент следва, наред с другото, да установи определения за храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, храни за специални медицински цели и заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, като отчита имащите отношение разпоредби на директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО.

(18)

Регламент (ЕО) № 178/2002 установява принципите за анализ на риска по отношение на храните, както и структурите и механизмите за научна и техническа оценка, извършвана от Европейския орган за безопасност на храните („Органа“). За целите на настоящия регламент следва да се прави допитване до Органа по всички въпроси, които биха могли да имат отражение върху общественото здраве.

(19)

Важно е съставките, които се използват за производството на храните, обхванати от настоящия регламент, да задоволяват хранителните потребности на хората, за които са предназначени, да са подходящи за тях и да притежават хранителна стойност, установена въз основа на общоприети научни данни. Тази стойност трябва да се доказва чрез систематичен преглед на наличните научни данни.

(20)

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди, посочени в съответното законодателство на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход (15), следва да се прилагат, без да се засягат конкретните разпоредби, посочени в настоящия регламент и в делегираните актове, приети в съответствие с него.

(21)

Използването на пестициди може да доведе до наличието на остатъчни вещества от пестициди в храните, обхванати от настоящия регламент. Ето защо това използване следва да бъде ограничено, доколкото е възможно, като се отчитат изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (16). Ограничаването или забраната на употребата обаче не биха гарантирали задължително, че храните, обхванати от настоящия регламент, включително храните за кърмачета и малки деца, не съдържат пестициди, тъй като някои пестициди замърсяват околната среда и техните остатъчни вещества могат да бъдат открити в такива храни. Ето защо максимално допустимите граници на остатъчни вещества в такива храни следва да бъдат определени на най-ниското възможно равнище с оглед защита на уязвимите групи от населението, като се отчитат добрите земеделски практики, както и други източници на експозиция, като замърсяването на околната среда.

(22)

Ограниченията или забраните на някои пестициди, равностойни на установените понастоящем в приложенията към директиви 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО, следва да бъдат взети предвид в делегираните актове, приемани в съответствие с настоящия регламент. Тези ограничения или забрани следва да бъдат редовно осъвременявани, като се обръща особено внимание на пестицидите, съдържащи активни вещества, продукти за растителна защита или синергизиращи вещества, класифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (17) като мутагенни категория 1A или 1Б, канцерогенни категория 1A или 1Б, токсични за репродукцията категория 1A или 1Б, или за които се счита, че имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, които могат да причинят нежелани реакции при човека.

(23)

Веществата, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (18), не следва да се влагат в храните, обхванати от настоящия регламент, освен ако не отговарят на условията за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 в допълнение към условията, посочени в настоящия регламент и делегираните актове, приети в съответствие с настоящия регламент. Когато настъпи съществена промяна в метода на производство на дадено вещество, което е било използвано в съответствие с настоящия регламент, или промяна в големината на частиците на такова вещество, например чрез нанотехнологии, същото вещество следва да се счита за различно от веществото, използвано в съответствие с настоящия регламент, и следва да бъде подложено на повторна оценка съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 и впоследствие съгласно настоящия регламент.

(24)

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (19) предвижда общи изисквания за етикетиране. По принцип тези изисквания за етикетирането следва да се прилагат и за категориите храни, обхванати от настоящия регламент. При необходимост обаче и с цел изпълнение на конкретните цели на настоящия регламент в него следва да се предвидят и допълнителни изисквания към Регламент (ЕС) № 1169/2011 или дерогации от него.

(25)

Етикетирането, представянето или рекламирането на храните, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, не следва да приписват на тези храни свойства за превенция, третиране или лечение на заболявания при хората или да намекват за подобни свойства. Храните за специални медицински цели обаче са предназначени за диетотерапия на пациенти с ограничена, понижена или нарушена способност например да консумират обикновена храна поради конкретно заболяване, разстройство или здравно състояние. Позоваването на диетотерапията на заболявания, разстройства или здравни състояния, за която е предназначена храната, не следва да се счита за приписване на свойство за превенция, третиране или лечение на заболявания при хората.

(26)

В интерес на защитата на уязвимите потребители изискванията за етикетиране следва да гарантират на потребителя точно разпознаване на продукта. В случая с храните за кърмачета и преходните храни цялата писмена и илюстративна информация следва да дава възможност за ясно разграничаване на различните видове храни. Трудността да се определи точната възраст на кърмаче, изобразено на етикета, би могла да обърка потребителите и да попречи на разпознаването на продукта. Този риск следва да бъде избегнат чрез подходящи ограничения относно етикетирането. Освен това, като се има предвид, че храните за кърмачета са храни, които сами по себе си задоволяват хранителните потребности на кърмачетата от раждането до въвеждането на подходящо допълнително хранене, правилното разпознаване на продукта е от ключово значение за защитата на потребителите. Ето защо следва да бъдат въведени подходящи ограничения относно представянето и рекламирането на храните за кърмачета.

(27)

Настоящият регламент следва да установи критерии за определяне на специфични изисквания за състава и предоставянето на информация относно храните за кърмачета, преходните храни, преработените храни на зърнена основа и детските храни, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, като отчита разпоредбите на директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО.

(28)

С Регламент (ЕО) № 1924/2006 се определят правилата и условията за използване на хранителни и здравни претенции за храните. По принцип тези правила следва да се прилагат за категориите храни, обхванати от настоящия регламент, освен ако в него или в делегираните актове, приети в съответствие с настоящия регламент, не е предвидено друго.

(29)

В съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) новородените с ниско тегло следва да бъдат хранени с майчино мляко. Въпреки това обаче новородените с ниско тегло и преждевременно родените кърмачета може да имат специални хранителни изисквания, които не могат да бъдат задоволени от майчиното мляко или от стандартните храни за кърмачета. Всъщност хранителните потребности за новородените с ниско тегло и преждевременно родените кърмачета могат да зависят от медицинския статус на кърмачето, и по-специално от теглото на същото кърмаче, сравнено с теглото на кърмаче в добро здраве, и от това с колко седмици е недоносено кърмачето. Въз основа на всеки отделен случай трябва да се взема решение дали статусът на кърмачето изисква консумиране, под лекарско наблюдение, на храна за специални медицински цели, приготвена за посрещане на хранителните потребности на кърмачетата и пригодена за диетотерапия на конкретното състояние на кърмачето.

(30)

В Директива 1999/21/ЕО се посочва, че някои изисквания за състава на храните за кърмачета и преходните храни, установени с Директива 2006/141/ЕО, се прилагат за храните за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, в зависимост от тяхната възраст. Някои разпоредби обаче, в т.ч. отнасящи се до етикетирането, представянето, рекламирането, както и до рекламните и търговските практики, определени в Директива 2006/141/ЕО, понастоящем не се прилагат за такива храни. Новостите на пазара, съчетани със забележимото увеличение на такива храни, създават необходимост от преразглеждане на изискванията за храните за кърмачета, като изискванията за използването на пестициди в продукти, предназначени за производство на такива храни за кърмачета, остатъчните вещества от пестициди, етикетирането, представянето, рекламирането, както и рекламните и търговските практики, които следва да се прилагат по целесъобразност и за храните за специални медицински цели, разработени за да задоволяват хранителните потребности на кърмачетата.

(31)

На пазара на Съюза все повече нараства броят на напитките на млечна основа и на подобни продукти, които се рекламират като изключително подходящи за малки деца. Такива продукти, които могат да бъдат получени от протеини с животински или растителен произход, като краве мляко, козе мляко, соя или ориз, често се пускат на пазара като „мляко, спомагащо за растежа“, „мляко за малки деца“ или подобни термини. Тези продукти понастоящем се регламентират от различни правни актове на Съюза, като регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 и Директива 2009/39/ЕО, но в същото време те не са предмет на съществуващите специфични мерки, приложими за храните, предназначени за кърмачета и малки деца. Налице са различни мнения дали тези продукти отговарят на специфичните хранителни потребности на частта от населението, към която са насочени. Ето защо Комисията, след консултация с Органа, следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за необходимостта, ако има такава, от специални разпоредби относно състава, етикетирането и други изисквания, когато е целесъобразно, по отношение на посочените продукти. В посочения доклад, наред с другото, следва да се направи преглед на хранителните потребности на малките деца и ролята на посочените продукти в техния хранителен режим, като се отчетат начинът на консумиране, хранителният прием и равнищата на експозиция на малките деца на замърсители и пестициди. В доклада следва да бъдат третирани също съставът на такива продукти и въпросът дали те осигуряват хранителни ползи в сравнение с обикновения хранителен режим за деца в период на отбиване. Този доклад на Комисията може да бъде придружен от законодателно предложение.

(32)

В Директива 2009/39/ЕО се предвижда, че могат да бъдат приети специални разпоредби относно следните две специфични категории храни, които попадат в обхвата на определението на храни, предназначени за специфична хранителна употреба: „храни, предназначени за употреба при подлагане на интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти“ и „храни за хора, които страдат от нарушения на обмяната на въглехидрати (диабет)“. Що се отнася до специалните разпоредби за храните за хора, които страдат от нарушения на обмяната на въглехидрати (диабет), според заключението в доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 26 юни 2008 г. относно храни, предназначени за хора, страдащи от нарушения на обмяната на въглехидрати (диабет), няма научни основания за определяне на специфични изисквания за състава на тези храни. По отношение на храните, предназначени за употреба при подлагане на интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти, не бе постигнато успешно заключение относно разработването на специални разпоредби поради значително разминаване във вижданията на държавите членки и заинтересованите страни, свързано с приложното поле на такова специално законодателство, броя подкатегории храни, които да бъдат включени в него, критериите за определяне на изисквания към състава и потенциалното въздействие върху иновациите при разработването на продуктите. Ето защо на настоящия етап не следва да бъдат разработвани специфични разпоредби. Междувременно, въз основа на представените искания от стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост, съответните претенции бяха разгледани за получаване на разрешение в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(33)

Налице са обаче различни виждания дали са необходими допълнителни правила за гарантиране на адекватна защита на потребителите на храни, предназначени за спортисти, наречени също така „храни, предназначени за употреба при подлагане на интензивно мускулно натоварване“. Ето защо Комисията следва да бъде приканена, след консултация с Органа, да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за необходимостта, ако има такава, от специални разпоредби относно храните, предназначени за спортисти. Консултацията с Органа следва да взема предвид доклада на Научния комитет по храните от 28 февруари 2001 г. относно състава и спецификациите на храните, предназначени за употреба при подлагане на интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти. В доклада си Комисията следва по-специално да направи оценка на необходимостта от разпоредби за гарантиране на защитата на потребителите.

(34)

Комисията следва да може да приема технически указания за улесняване спазването на настоящия регламент от страна на стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост, и по-специално МСП.

(35)

Като се отчитат настоящата ситуация на пазара и директиви 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО и Регламент (ЕО) № 953/2009, е целесъобразно да бъде изготвен и включен в приложението към настоящия регламент списък на Съюза на веществата, попадащи в следните категории: витамини, минерали, аминокиселини, карнитин и таурин, нуклеотиди, холин и инозитол. От веществата, попадащи в тези категории, само веществата, включени в списъка на Съюза, следва да могат да бъдат влагани в категориите храни, обхванати от настоящия регламент. Когато в списъка на Съюза се включват вещества, следва да се уточнява в коя категория храни, обхванати от настоящия регламент, могат да се влагат тези вещества.

(36)

Включването на вещества в списъка на Съюза следва да не означава, че влагането им в една или повече от категориите храни, обхванати от настоящия регламент, е необходимо или желателно. Списъкът на Съюза цели само да посочи кои вещества, попадащи в определени категории вещества, е разрешено да бъдат влагани в една или повече от категориите храни, обхванати от настоящия регламент, докато специфичните изисквания за състава целят да установят състава на всяка категория храни, обхваната от регламента.

(37)

Редица вещества, които могат да бъдат влагани в храните, обхванати от настоящия регламент, могат да се влагат за технологични цели като добавки в храните, оцветители или аромати или за други подобни цели, в т.ч. разрешени енологични практики и процеси, предвидени в съответните правни актове на Съюза, приложими за храните. В този контекст на равнището на Съюза са приети спецификации за посочените вещества. Целесъобразно е тези спецификации да са приложими за веществата независимо от целта на употребата им в храните, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

(38)

С цел осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве за веществата, включени в списъка на Съюза, за които все още не са приети критерии за чистота на равнището на Съюза, следва да се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчвани от международни организации или агенции, сред които Съвместният експертен комитет на ФАО/СЗО по добавките в храните (СЕКДХ) и Европейската фармакопея. На държавите членки следва да се разреши да прилагат национални правила, определящи по-строги критерии за чистота, без да се засягат предвидените в ДФЕС правила.

(39)

За да се уточнят изискванията за категориите храни, обхванати от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за установяване на специфични изисквания за състава и предоставянето на информация относно категориите храни, обхванати от настоящия регламент, включително допълнителни изисквания за етикетиране към Регламент (ЕС) № 1169/2011 или дерогации от него, както и за разрешаване на хранителни и здравни претенции. Освен това, за да се даде възможност на потребителите бързо да се възползват от научно-техническия напредък, по-специално във връзка с иновативните продукти, и така да се стимулират иновациите, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС следва да бъде делегирано на Комисията и за целите на редовното осъвременяване на посочените специфични изисквания, като се вземат предвид всички имащи отношение данни, включително данните, предоставени от заинтересованите страни. В допълнение, за да бъдат отчетени техническият прогрес и новостите в областта на науката или здравето на потребителите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за добавяне на категории вещества с хранително или физиологично действие в списъка на Съюза или за изваждане на такива категории от списъка с категориите вещества, обхванати от списъка на Съюза. За същите тези цели и при условие че са спазени допълнителните изисквания, посочени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС и за изменяне на списъка на Съюза, за да бъде добавено ново вещество, да бъде извадено вещество, както и да бъдат добавяни, изваждани или изменяни елементите в списъка на Съюза, свързани с дадено вещество. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(40)

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да решава дали дадена храна попада в обхвата на настоящия регламент и в коя категория храни попада. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (20).

(41)

Към момента правилата за използването на обозначенията „без глутен“ и „с много ниско съдържание на глутен“ са установени в Регламент (ЕО) № 41/2009. С посочения регламент се хармонизира информацията, предоставяна на потребителите относно отсъствието или намаленото съдържание на глутен в храните, и се въвеждат специфични правила за храните, които са специално произведени, приготвени и/или обработени с цел да се намали съдържанието на глутен в една или повече съставки, съдържащи глутен, или да се заменят тези съдържащи глутен съставки, и други храни, направени изключително от съставки, които са без глутен в естествено състояние. Регламент (ЕС) № 1169/2011 установява правила за информацията, която да бъде предоставяна относно наличието във всички храни, включително предварително неопакованите храни, на съставки, например съставки, съдържащи глутен, с научно доказан алергенен ефект или ефект на непоносимост, за да могат потребителите, особено страдащите от хранителна алергия или непоносимост към глутен, да направят информиран и безопасен за тях избор. С оглед на яснотата и последователността правилата за използването на обозначенията „без глутен“ и „с много ниско съдържание на глутен“ следва също да бъдат уредени с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Правните актове, които трябва да бъдат приети съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011, за да прехвърлят правилата за използването на обозначенията „без глутен“ и „с много ниско съдържание на глутен“, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 41/2009, следва да гарантират поне същото равнище на защита за хората с непоносимост към глутен като това, което е предвидено понастоящем в Регламент (ЕО) № 41/2009. Посоченото прехвърляне на правилата следва да бъде завършено, преди да започне прилагането на настоящия регламент. Освен това Комисията следва да проучи как да се гарантира, че хората с непоносимост към глутен получават подходяща информация за разликата между храните, които са специално произведени, приготвени и/или обработени с цел да се намали съдържанието на глутен в една или повече съставки, съдържащи глутен, и други храни, които са направени изключително от съставки без глутен в естествено състояние.

(42)

Правилата за етикетирането и състава, посочващи липсата или намаленото съдържание на лактоза в храните, към момента не са хармонизирани на равнището на Съюза. Тези обозначения обаче са важни за хората с непоносимост към лактоза. Регламент (ЕС) № 1169/2011 установява правила за информацията, която да бъде предоставяна за веществата с научно доказан алергенен ефект или ефект на непоносимост, за да могат потребителите, например тези с непоносимост към лактоза, да направят информиран и безопасен за тях избор. С цел яснота и последователност въвеждането на правила за използването на обозначения, сочещи липса или намалено съдържание на лактоза в храните, следва да бъде регламентирано в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011, като се вземе предвид научното становище на Органа от 10 септември 2010 г. относно лактозните прагове при непоносимост към лактоза и галактоземия.

(43)

„Заместители на хранения за регулиране на телесното тегло“, предназначени да заместят частично дневния хранителен прием, се считат за храни за специфична хранителна употреба и към момента са предмет на специални правила, приети с Директива 96/8/ЕО. На пазара обаче се появяват все повече храни, предназначени за цялото население, които съдържат сходни обозначения под формата на здравни претенции за регулиране на телесното тегло. С цел да се премахне всякакво потенциално объркване в рамките на тази група храни, които се пускат на пазара за регулиране на телесното тегло, и в интерес на правната сигурност и последователност на правните актове на Съюза, подобни обозначения следва да се уреждат единствено с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и да отговарят на посочените в същия регламент изисквания. Необходимо е, преди да започне прилагането на настоящия регламент, да бъдат завършени техническите изменения съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно здравните претенции, които се отнасят до регулиране на телесното тегло и са направени относно храни, представяни като „заместители на хранения за регулиране на телесното тегло“, и свързаните с подобни претенции условия на употреба, уредени с Директива 96/8/ЕО.

(44)

Настоящият регламент не засяга задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, в т.ч. свободата на изразяване, залегнали в член 11 във връзка с член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в други приложими разпоредби.

(45)

Тъй като целите на настоящия регламент — определяне на изискванията за състава на някои категории храни и за информацията за тях, установяване на списък на Съюза на веществата, които могат да се влагат в определени категории храни, и установяване на правила за осъвременяване на списъка на Съюза — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата на предлаганото действие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(46)

Съгласно Директива 92/52/ЕИО храните за кърмачета и храните за малки деца, които се изнасят или реекспортират от Съюза, трябва да са съобразени със законодателството на Съюза, освен ако в установените от държавата вносител разпоредби е поискано или предвидено друго. Този принцип вече е установен по отношение на храните с Регламент (ЕО) № 178/2002. Следователно с оглед на опростяването и постигането на правна сигурност Директива 92/52/ЕИО следва да бъде отменена.

(47)

Директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО, 2006/141/ЕО, 2009/39/ЕО и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 следва също да бъдат отменени.

(48)

Необходими са подходящи преходни мерки, които да дадат възможност на стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост да се съобразят с изискванията на настоящия регламент,

а)

храни за кърмачета и преходни храни;

б)

преработени храни на зърнена основа и детски храни;

в)

храни за специални медицински цели;

г)

заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

а)

определенията за „храни“, „стопански субект в хранителната промишленост“, „търговия на дребно“ и „пускане на пазара“, посочени съответно в член 2 и член 3, точки 3, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

б)

определенията за „предварително опакована храна“, „етикетиране“ и „специално създаден наноматериал“, посочени съответно в член 2, параграф 2, букви д), й) и у) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

в)

определенията за „хранителна претенция“ и „здравна претенция“, посочени съответно в член 2, параграф 2, точки 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

а)

„кърмаче“ означава дете под 12-месечна възраст;

б)

„малко дете“ означава дете на възраст между една и три години;

в)

„храни за кърмачета“ означава храни, предназначени за употреба от кърмачета през първите месеци от живота им, чийто самостоятелен прием задоволява хранителните потребности на кърмачетата до въвеждането на подходящо допълнително хранене;

г)

„преходни храни“ означава храни, предназначени за употреба от кърмачета, когато е въведено подходящо допълнително хранене, и представляващи основният течен компонент при постепенно разнообразяван хранителен режим на тези кърмачета;

д)

„преработени храни на зърнена основа“ означава храни:

е)

„детски храни“ са храни, предназначени да задоволяват специфичните изисквания на кърмачета в добро здраве в периода на отбиване и на малки деца в добро здраве като добавка към хранителния им режим и/или за постепенното им адаптиране към обикновена храна, с изключение на:

ж)

„храни за специални медицински цели“ означава храни, специално обработени или съставени и предназначени за диетотерапия на пациенти, включително кърмачета, които се използват под медицинско наблюдение; предназначени са за цялостно или частично хранене на пациенти с ограничена, понижена или нарушена способност да поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни или определени хранителни съставки, съдържащи се в тях, или метаболити, или чието здравословно състояние определя други хранителни изисквания, които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим;

з)

„заместител на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“ означава храни със специфичен състав, предназначени да бъдат използвани в нискокалорични режими на хранене за намаляване на телесното тегло, които, ако се използват съобразно указанията на стопанския субект от хранително-вкусовата промишленост, заместват напълно дневния хранителен прием.

а)

дали дадена храна попада в приложното поле на настоящия регламент;

б)

към коя специфична категория храни от посочените в член 1, параграф 1 се причислява дадена храна.

а)

специфичните изисквания за състава, приложими за храните, посочени в член 1, параграф 1, с изключение на изискванията, установени в приложението;

б)

специфичните изисквания относно употребата на пестициди в продукти, предназначени за производството на храните, посочени в член 1, параграф 1, и относно остатъчните вещества от пестициди в тези храни. Специфичните изисквания за категориите храни, посочени в член 1, параграф 1, букви а) и б), и за храните за специални медицински цели, разработени да задоволяват хранителните потребности на кърмачетата и малките деца, се осъвременяват редовно и включват, наред с другото, разпоредби за възможно най-ограничено използване на пестициди;

в)

специфичните изисквания относно етикетирането, представянето и рекламирането на храните, посочени в член 1, параграф 1, включително разрешаването на хранителни и здравни претенции, свързани с тях;

г)

изискванията за уведомление за пускане на пазара на храните, посочени в член 1, параграф 1, с цел да се улесни ефикасния им официален контрол и въз основа на което стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост уведомяват компетентните органи в държавите членки, в които посочените храни се пускат на пазара;

д)

изискванията относно рекламните и търговските практики, свързани с храните за кърмачета;

е)

изискванията относно информацията, която трябва да се предоставя във връзка с храненето на кърмачета и малки деца, с цел да се гарантира адекватна информация за подходящите хранителни практики;

ж)

специфичните изисквания за храните за специални медицински цели, разработени за задоволяване на хранителните потребности на кърмачетата, включително изискванията за състава и изискванията относно използването на пестициди в продуктите, предназначени за производството на такива храни, и остатъчните вещества от пестициди, за етикетирането, представянето, рекламирането и рекламните и търговските практики, ако е целесъобразно.

а)

витамини;

б)

минерали;

в)

аминокиселини;

г)

карнитин и таурин;

д)

нуклеотиди;

е)

холин и инозитол.

а)

категорията храни, посочена в член 1, параграф 1, в която могат да се влагат вещества, попадащи в изброените в параграф 1 от настоящия член категории вещества;

б)

наименованието, описанието на веществото и когато е целесъобразно, спецификацията на формата му;

в)

когато е целесъобразно, условията на употреба на веществото;

г)

когато е целесъобразно, критериите за чистота, приложими към веществото.

а)

изваждането на дадена категория вещества;

б)

добавянето на дадена категория вещества с хранително или физиологично действие.

а)

добавянето на вещество в списъка на Съюза;

б)

изваждането на вещество от списъка на Съюза;

в)

добавянето, изваждането или изменението на елементите, посочени в член 15, параграф 3.

—

членове 11, 16, 18 и 19, които се прилагат от 19 юли 2013 г.,

—

член 15 и приложението към настоящия регламент, които се прилагат от датата на прилагане на делегираните актове, посочени в член 11, параграф 1.

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/57

(1)

Срокът на действие на член 2, параграфи 1 и 2 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби ще изтече в края на парламентарния мандат 2009—2014 г.

(2)

Срокът на действие на член 19, параграф 1 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия ще изтече в края на парламентарния мандат 2009—2014 г.

(3)

Необходимо е незабавно да се спазят разпоредбите на член 2, параграф 3 от Протокол № 36, като се приеме решението, предвидено в член 14, параграф 2, втора алинея от Договора за Европейския съюз, за да могат държавите-членки навреме да въведат в действие необходимите национални мерки за организирането на изборите за Европейски парламент за парламентарния мандат 2014—2019 г.

(4)

Член 14, параграф 2, първа алинея от Договора за Европейския съюз определя критериите за състава на Европейския парламент, а именно, че броят на представителите на гражданите на Съюза не надхвърля седемстотин и петдесет, плюс председателя, представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест членове за държава-членка, и никоя държава-членка не получава повече от деветдесет и шест места.

(5)

Член 10 от Договора за Европейския съюз предвижда, inter alia, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, при която гражданите, на равнището на Съюза, се представляват пряко в Европейския парламент, а държавите-членки се представляват в Съвета от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си. Следователно член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно състава на Европейския парламент се прилага в контекста на по-широката институционална уредба, установена в Договорите, която включва също разпоредбите относно процедурата на вземане на решения в Съвета,

—

разпределението на местата в Европейския парламент в пълна степен използва минималния и максималния брой, определени в Договора за Европейския съюз, за да отразява във възможно най-голяма степен числеността на населението на съответните държави-членки;

—

съотношението между населението и броя на местата, определени за всяка държава-членка, преди да се закръглят на цели числа, се променя в зависимост от съответното население, така че всеки член на Европейския парламент от държава-членка с по-многобройно население да представлява повече граждани, отколкото всеки член от държава-членка с по-малобройно население, и съответно колкото по-многобройно е населението на дадена държава-членка, толкова по-многобройни да бъдат и местата, на които тя има право.