27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/1

(1)

Документите, предоставени от органите от обществения сектор на държавите членки, представляват огромен, разнообразен и ценен фонд от ресурси, който може да бъде от полза за икономиката на знанието.

(2)

Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информация в обществения сектор (3) установява минимален набор от правила, уреждащи повторната употреба и практическите средства за улесняване на повторната употреба на съществуващи документи, притежавани от органите от обществения сектор в държавите членки.

(3)

Политиката за свободен достъп до данните, която насърчава широкото наличие и повторната употреба на информация от обществения сектор за частни или търговски цели с минимални или никакви правни, технически или финансови ограничения и която подпомага обмена на информация не само за икономическите оператори, но също така и за обществеността, може да играе важна роля за ускоряване на разработката на нови услуги, основани на новаторски начини за комбиниране и използване на такава информация, за стимулиране на икономическия растеж и насърчаване на социалната ангажираност. Това обаче изисква равнопоставени условия на конкуренция на ниво Съюз по отношение на разрешаването на повторна употреба на документи, което не може да бъде постигнато, ако продължи прилагането на различните правила и практики на държавите членки или на съответните органи от обществения сектор.

(4)

Разрешаването на повторната употреба на документи, притежавани от орган от обществения сектор, създава добавена стойност за повторните ползватели, за крайните потребители и за обществото като цяло, а в много случаи и за самия орган от обществения сектор, като насърчава прозрачността и отчетността и осигурява обратна връзка с повторните ползватели и крайните потребители, която позволява на съответния орган от обществения сектор да подобри качеството на събираната информация.

(5)

Откакто през 2003 г. беше приет първият набор правила за повторна употреба на информация от обществения сектор, количеството данни в света, включително данните от обществения сектор, се увеличи експоненциално, като се генерират и събират нови видове данни. Същевременно сме свидетели на продължаващата еволюция в областта на технологиите за анализ, използване и обработка на данни. Тази динамична технологична еволюция прави възможно създаването на нови услуги и приложения, които са основават върху използването, събирането и комбинирането на данни. Правилата, приети през 2003 г., вече не съответстват на бързите промени, в резултат на което съществува риск да бъдат пропуснати икономическите и социални възможности, предлагани от повторната употреба на данни от обществения сектор.

(6)

Същевременно държавите членки вече са установили политики на повторна употреба съгласно Директива 2003/98/ЕО и някои от тях възприемат амбициозни подходи за свободен достъп до данни, за да направят повторната употреба на достъпни данни от обществения сектор по-лесна за гражданите и дружествата над минималното ниво, зададено със същата директива. С оглед да се предотврати прилагането на различни правила в различните държави членки, което представлява пречка за трансграничното предлагане на продукти и услуги, както и да се направят сходните публични масиви от данни повторно употребяеми за паневропейски приложения, основани на тях, необходима е поне минимална хармонизация, за да се определи кои публични масиви от данни могат да подлежат на повторна употреба на вътрешния информационен пазар, която да е в съответствие със съответния режим на достъп.

(7)

Директива 2003/98/ЕО не съдържа задължение относно достъпа до документи или задължение за разрешаване на повторна употреба на документите. Решението за предоставяне на разрешение за повторна употреба зависи от държавите членки или от съответния орган от обществения сектор. Същевременно Директива 2003/98/ЕО се опира на националните правила за достъп до документи и следователно съгласно същата директива не се изисква разрешение за повторна употреба на документите, когато достъпът е ограничен (например, националните правила ограничават достъпа до граждани или предприятия, които се докаже, че имат конкретен интерес от получаването на достъп до документите) или изключен (например, националните правила изключват достъпа поради чувствителния характер на документите, наред с другото, въз основа на съображения за националната сигурност, отбраната и обществената сигурност). Някои държави членки изрично са свързали правото на повторна употреба с това право на достъп така, че всички общодостъпни документи са и разрешени за повторна употреба. В други държави членки връзката между двата набора от правила е по-малко ясна и това е източник на правна несигурност.

(8)

Поради това Директива 2003/98/ЕО следва да бъде изменена, за да предвиди ясно задължение за държавите членки да позволят повторната употреба на всички общодостъпни документи, освен ако достъпът е ограничен или изключен съгласно националните правила за достъп до документи и при спазване на другите изключения, предвидени в настоящата директива. Измененията, предвидени с настоящата директива, не целят определяне или промяна на режимите за достъп в държавите членки, което остава тяхна отговорност.

(9)

Като се вземат предвид правото на Съюза и международните задължения на държавите членки и на Съюза, по-специално съгласно Бернската конвенция за защита на литературни и художествени произведения и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост, документи, за които правата върху интелектуалната собственост са притежание на трети страни, следва да се изключат от обхвата на Директива 2003/98/ЕО. Ако трета страна е била първоначалният притежател на право на интелектуална собственост върху документ, който е съхраняван от библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи и архиви и срокът на закрила на тези права още не е изтекъл, за целите на настоящата директива същият документ следва да се разглежда като документ, за който правата върху интелектуалната собственост са притежание на трети страни.

(10)

Директива 2003/98/ЕО следва да се прилага за документи, чието предоставяне е включено в обществените задачи на съответните органи от обществения сектор съгласно определеното в закона или други задължителни правила на държавата членка. При липсата на такива правила обществените задачи следва да се определят в съответствие с общата административна практика на държавите членки, при условие че обхватът на обществените задачи е прозрачен и подлежи на преразглеждане. Обществените задачи може да бъдат формулирани общо или според конкретния случай за отделни органи от обществения сектор.

(11)

Настоящата директива следва да се изпълнява и прилага в пълно съответствие с принципите, свързани със защитата на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработката на лични данни и за свободното движение на тези данни (4). По-специално е добре да се отбележи, че съгласно тази директива държавите членки следва да определят условията, при които обработването на лични данни е законно. Освен това, един от принципите на посочената директива е, че личните данни не трябва да бъдат обработвани след събиране по начин, който е несъвместим с конкретните, ясно формулирани и законни цели, за които тези данни са били събрани.

(12)

Директива 2003/98/ЕО следва да не засяга правата, включително имуществените и неимуществените права, с които служителите на органи от обществения сектор се ползват съгласно националните правила.

(13)

Освен това, ако даден документ бъде предоставен за повторна употреба, съответният орган от обществения сектор следва да запази правото си да използва документа.

(14)

Обхватът на Директива 2003/98/ЕО следва да бъде разширен, за да обхване библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи и архиви.

(15)

Една от основните цели за изграждането на вътрешния пазар е създаването на благоприятни условия за развитието на услуги, които да се предлагат на територията на целия Съюз. Библиотеките, музеите и архивите притежават значително количество ценни информационни ресурси от обществения сектор, особено след като проектите за цифровизация доведоха до увеличаване на количеството на цифровите материали в обществената сфера. Тези сбирки на културното наследство и свързаните с тях метаданни представляват потенциална основа за продукти и услуги с цифрово съдържание и предлагат огромен потенциал за иновативна повторна употреба в някои сектори, като например образованието и туризма. По-широките възможности за повторната употреба на обществени материали от областта на културата следва, наред с другото, да допринасят за използването на потенциала на тези материали от дружествата в Съюза, като допринасят за икономическия растеж и създаването на нови работни места.

(16)

Налице са значителни разлики в правилата и практиките на държавите членки по отношение на използването на културните ресурси в обществения сектор, което представлява пречка пред разгръщането на икономическия потенциал на тези ресурси. Тъй като библиотеките, музеите и архивите продължават да инвестират в цифровизация, много от тях вече предоставиха достъп до тяхно съдържание от обществената сфера с цел повторна употреба, а много се търсят активно възможности за повторната употреба на това съдържание. Въпреки това, тъй като културните институции оперират в твърде различни регулаторни и културни среди, техните практики по отношение на оползотворяването на съдържание са се развили по различен начин.

(17)

Тъй като разликите между националните правни уредби и практики или липсата на яснота пречат на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и нормалното развитие на информационното общество в Съюза, следва да се извърши минимална хармонизация на националните правила и практики във връзка с повторната употреба на обществени материали от областта на културата в библиотеки, музеи и архиви.

(18)

Разширяването на обхвата на Директива 2003/98/ЕО следва да се ограничи до три вида културни институции – библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи и архиви, защото техните сбирки са и ще стават все по-ценни материали за повторна употреба при много продукти, като например мобилните приложения. Други видове културни институции (като например оркестри, опери, балети и театри), включително и архивите на тези институции, следва да останат извън обхвата поради тяхната специфика на „сценични изкуства“. Тъй като почти всички техни материали са обхванати от правата върху интелектуалната собственост на трети страни и следователно ще продължат да остават извън приложното поле на посочената директива, включването им в обхвата ще има малък ефект.

(19)

Цифровизацията е важно средство за осигуряване на по-голям достъп и повторното използване на материалите от областта на културата с цел образование, работа или развлечение. Тя също така предлага значителни икономически възможности, като позволява по-лесно интегриране на материалите от областта на културата в цифровите услуги и продукти, подпомагайки по този начин създаването на работни места и растежа. Тези аспекти бяха подчертани, наред с другото, в резолюцията на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно „Europeana – следващи стъпки“ (5), в препоръката 2011/711/ЕС на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид (6), и в свързаните с това заключения на Съвета от 10 май 2012 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид (7). Тези документи определят перспективите за регламентиране на правните, финансовите и организационните аспекти на цифровизацията на европейското културно наследство и публикуването му в интернет.

(20)

За улесняване на повторната употреба органите от обществения сектор, когато е възможно и целесъобразно, следва да предоставят документите в отворени и машинночетими формати и заедно с метаданните им с възможно най-голяма точност и изчерпателност, във формат, който да гарантира оперативна съвместимост, т.е. чрез обработката им по начин, съответстващ на принципите, които уреждат изискванията за съвместимост и използваемост на пространствената информация съгласно Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (8).

(21)

Следва да се счита, че даден документ е в машинночетим формат, ако е под формата на файл, който е структуриран така, че да позволява лесното му идентифициране, разпознаване и извличане на специфични данни чрез програмни приложения. Данните, кодирани във файлове, които са структурирани в машинночетим формат, са машинночетими данни. Машинночетимите формати могат да бъдат отворени или да бъдат защитени от право на собственост; те могат да бъдат официални стандарти или не. Документи, кодирани във файлов формат, който ограничава автоматичната обработка поради факта, че данните не могат въобще или не могат лесно да бъдат извлечени от тези документи, не следва да се считат за такива в машинночетим формат. Държавите членки, по целесъобразност, следва да насърчават използването на отворени, машинночетими формати.

(22)

Ако органите от обществения сектор налагат такси за повторната употреба на документи, тези такси по принцип следва да бъдат ограничени до пределните разходи. Все пак, следва да се вземе предвид нуждата да не се пречи на нормалното функциониране на органите от обществения сектор, които трябва да генерират приходи за покриване на значителна част от своите разходи, свързани с изпълнението на обществените им задачи, или на разходите, свързани със събирането, изготвянето, възпроизводството и разпространението на определени документи, предоставяни на разположение за повторна употреба. В такива случаи органите от обществения сектор следва да могат да налагат такси над пределните разходи. Такива такси следва да се определят в съответствие с обективни, прозрачни и подлежащи на проверка критерии, а общите приходи от предоставянето и разрешаването на повторна употреба на документи не следва да надвишават разходите за събиране, изготвяне, възпроизводство и разпространение, наред с получаването на разумна възвръщаемост от инвестицията. Изискването за генериране на приходи с цел покриване на значителна част от разходите на органите от обществения сектор, свързани с изпълнението на обществените им задачи, или на разходите, свързани със събирането, изготвянето, възпроизводството и разпространението на определени документи, не е необходимо да бъде правно изискване, а може да произтича например от административни практики на държавите членки. Това изискване следва да се преглежда редовно от държавите членки.

(23)

Библиотеките, музеите и архивите следва също така да могат да налагат такси над пределните разходи, за да не се препятства нормалното им функциониране. В случая на тези органи от обществения сектор общите приходи от предоставянето и разрешаването на повторна употреба на документи през съответния отчетен период не следва да надвишават разходите за събиране, изготвяне, възпроизводство, разпространение, съхранение и уреждане на правата върху документите, наред с разумната възвръщаемост на инвестицията. За целите на библиотеките, музеите и архивите и при отчитане на техните особености, цените, определяни от частния сектор за повторната употреба на идентични или подобни документи, могат да се вземат предвид при изчисляване на разумната възвръщаемост на инвестицията.

(24)

Горните граници за таксите, определени в настоящата директива, не засягат правото на държавите членки да прилагат по-ниски такси или изобщо да не събират такси.

(25)

Държавите членки следва да определят критериите за налагането на такси над пределните разходи. В тази връзка държавите членки могат, например, да определят такива критерии в националните правила или могат да посочат съответен орган или органи, различни от органа от обществения сектор, които да отговарят за определянето на тези критерии. Този орган следва да бъде организиран в съответствие с конституционните и правните системи на държавите членки. Той може да бъде съществуващ орган с бюджетни изпълнителни правомощия и политическа отговорност.

(26)

Във връзка с всяка повторна употреба на даден документ, органите от обществения сектор могат да налагат условия, когато това е уместно, чрез лицензия, като например посочване на източника и потвърждение за това дали документът е променян по някакъв начин от повторния ползвател. Лицензиите за повторна употреба на информация от обществения сектор следва да поставят възможно най-малко ограничения за повторната употреба, като например ги ограничат до посочване на източника. Важна роля в това отношение имат отворените лицензии, предоставени онлайн, които гарантират по-широки права на повторна употреба без технически, финансови или географски ограничения и се основават на отворени формати за данни. Поради това държавите членки следва да насърчават използването на отворени лицензии, които в крайна сметка следва да се превърнат в обща практика в целия Съюз.

(27)

Комисията подкрепи разработването на онлайн индекс за информацията от обществения сектор със съответните показатели за изпълнение във връзка с повторната употреба на информация от обществения сектор във всички държави членки. Редовната актуализация на този индекс ще допринесе за обмена на информация между държавите членки и за предоставянето на информация относно политиките и практиките в целия Съюз.

(28)

Средствата за правна защита следва да включват възможността за преразглеждане от безпристрастен орган по преразглеждане. Този орган може да бъде вече съществуващ национален орган, като например националния орган по конкуренцията, националния орган по достъпа до документи или национален съдебен орган. Този орган следва да бъде организиран в съответствие с конституционните и правните системи на държавите членки и не следва да пречи на използването на средствата за правна защита, с които по правило разполагат заявителите за повторна употреба на документи. Все пак той следва да е различен от механизма на държавата членка, с който се определят критериите за налагане на такси над пределните разходи. Средствата за правна защита следва да включват възможността за преразглеждане на отрицателни решения, както и на решения, които позволяват повторната употреба, но все пак могат да засягат заявителите по друг начин, по-специално чрез прилагането на правила за налагане на такси. Процесът на преразглеждане следва да бъде бърз, в съответствие с потребностите на бързо променящия се пазар.

(29)

При установяването на принципите за повторна употреба на документи следва да се спазват правилата за конкуренцията и да се избягва, доколкото е възможно, сключването на споразумения за изключителни права между органите от обществения сектор и частни партньори. Все пак, с цел предоставяне на услуги от обществен интерес, понякога може да се окаже необходимо прилагането на изключително право за повторна употреба на конкретни документи от обществения сектор. Наред с другото, такъв може да бъде случаят, когато нито един търговски издател не е съгласен да публикува информацията без такова изключително право. За да се вземе предвид този въпрос, Директива 2003/98/ЕО разрешава при условията на редовен преглед сключването на споразумения за изключителни права, когато изключителното право е необходимо за предоставянето на услуга от обществен интерес.

(30)

След разширяването на обхвата на Директива 2003/98/ЕО, така че да включва библиотеките, включително университетските библиотеки, музеите и архивите, е целесъобразно да се вземат предвид съществуващите различия в държавите членки по отношение на цифровизацията на културните ресурси, която не могат да бъдат регламентирани ефективно от съществуващите правила на същата директива относно споразуменията за изключителни права. Съществуват множество споразумения за сътрудничество между библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи, архиви и частни партньори, които включват цифровизация на културните ресурси, като на частните партньори се предоставят изключителни права. Практиката показа, че тези публично-частни партньорства могат да улеснят пълноценното използване на културните сбирки и същевременно да ускоряват достъпа на гражданите до културното наследство.

(31)

Когато дадено изключително право е свързано с цифровизация на културни ресурси, може да е необходим определен период на изключителност, в който това право да предоставя на частния партньор възможност за възвръщане на инвестицията му. Този период обаче следва да бъде ограничен във времето и да е възможно най-кратък, за да се спази принципът, че представляващите обществено достояние материали следва да останат обществено достояние и след като бъдат цифровизирани. Периодът на изключителното право на цифровизиране на културните ресурси по принцип не следва да надвишава 10 години. Всеки период на изключителност, който надвишава 10 години, следва да подлежи на преразглеждане, като се вземат предвид технологичните, финансовите и административните промени в средата след постигането на договореността. Освен това всяко публично-частно партньорство за цифровизацията на културните ресурси следва да предоставя на партньорската културна институция пълните права по отношение на употребата на цифровизираните културни ресурси след прекратяване на договореността.

(32)

С цел да се отчетат надлежно договори и други договорености, които предоставят изключителни права и които са сключени преди влизането в сила на настоящата директива, следва да бъдат създадени подходящи преходни мерки за защита на интересите на заинтересованите страни, когато техните изключителни права не отговарят на изискванията за изключенията, разрешени съгласно настоящата директива. Тези преходни мерки следва да дават възможност за продължаване действието на изключителните права на страните си до края на договора или в случай на договори с неопределена продължителност или – при договори с много дълга продължителност – да продължат действието си за достатъчно дълъг период, който да позволи на страните да предприемат подходящи мерки. Тези преходни мерки не следва да се прилагат за договори и други договорености, сключени след влизането в сила на настоящата директива, но преди прилагането на националните мерки за транспониране на настоящата директива, за да се избегнат ситуации, в които се сключват договори или други дългосрочни договорености, които не са в съответствие с настоящата директива, с цел да се заобиколят бъдещите национални мерки за транспониране, които ще бъдат приети. Следователно договорите и другите договорености, сключени след влизане в сила на настоящата директива, но преди началната дата на прилагане на националните мерки по транспониране, следва да бъдат в съответствие с настоящата директива, считано от датата на прилагане на националните мерки за транспониране на настоящата директива.

(33)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да улесни създаването на информационни продукти и услуги на цялата територия на Съюза, базирани на документи на органи от обществения сектор, да осигури ефективно трансгранично използване на документи на органи от обществения сектор, от една страна, от частни предприятия, и по-специално от малките и средните предприятия, за информационни продукти и услуги с добавена стойност, а от друга страна, от граждани, за да се улесни свободното разпространение на информацията и комуникацията, не могат да бъдат постигнати от държавите членки в достатъчна степен, вследствие на което поради присъщия паневропейски мащаб на горепосочените действия те могат да се постигнат по-успешно на ниво на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(34)

Настоящата директива спазва основните права и се съобразява с принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително защитата на личните данни (член 8) и правото на собственост (член 17). Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува или прилага по начин, който не е съобразен с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(35)

Необходимо е да се гарантира, че държавите членки докладват на Комисията за степента на повторна употреба на информация от обществения сектор, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита.

(36)

Комисията следва да подпомага последователно държавите членки при прилагането на настоящата директива чрез издаването на насоки след консултации със заинтересованите страни, по-специално относно препоръчителни стандартни лицензии, бази данни и таксуване за повторната употреба на документите.

(37)

Поради това Директива 2003/98/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

Член 1 се изменя, както следва:

2)

Към член 2 се добавят следните точки:

3)

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Общ принцип

1.   Ако са изпълнени условията на параграф 2, държавите членки гарантират, че документите, за които се прилага настоящата директива в съответствие с член 1, се предоставят за повторна употреба за търговски или нетърговски цели съгласно условията, посочени в глави III и IV.

2.   По отношение на документи, за които правата върху интелектуалната собственост са притежание на библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи и архиви, държавите членки гарантират, че когато повторната употреба на документите е разрешена, такива документи са на разположение за повторна употреба за търговски и нетърговски цели в съответствие с условията, посочени в глави III и IV.“

4)

В член 4 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   В случай на отрицателно решение, органите от обществения сектор представят на заявителя основанията за отказа, почиващи на съответните разпоредби от режима за достъп в тази държава членка или на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и по-специално на член 1, параграф 2, букви а)—вв) или на член 3. В случаите, в които отрицателното решение се основава на член 1, параграф 2, буква б), органите от обществения сектор включват препратка към физическо или юридическо лице, което притежава правата, в случай че това е известно, или, като алтернатива, към издалото разрешението лице, от което органът от обществения сектор е получил съответния материал. Библиотеките, включително университетските библиотеки, музеите и архивите обаче не са задължени да включват такава препратка.

4.   Всички решения относно повторна употреба съдържат позоваване на средствата за правна защита, в случай че заявителят желае да обжалва решението. Средствата за правна защита включват възможността за преразглеждане от безпристрастен орган по преразглеждане с подходящи експертни познания, като например националния орган по конкуренцията, националния орган по достъпа до документи или национален съдебен орган, чиито решения са задължителни за съответния орган от обществения сектор.“

5)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Налични формати

1.   Органите от обществения сектор предоставят своите документи в съществуващите формати или езици и по възможност и целесъобразност – в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни. Както форматът, така и метаданните следва, доколкото е възможно, да съответстват на официални отворени стандарти.

2.   Параграф 1 не включва задължение за органите от обществения сектор да създават или адаптират документи или да предоставят извадки, с цел да спазят този параграф, когато това би било свързано с непропорционално големи усилия, излизащи извън рамките на една проста операция.

3.   На основание на настоящата директива от органите от обществения сектор не може да се изисква да продължават производството и съхраняването на определен тип документи с оглед повторната употреба на такива документи от частна организация или организация от обществения сектор.“.

6)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Принципи на таксуването

1.   Ако за повторната употреба на документи се налагат такси, тези такси са ограничени до пределните разходи, извършени за тяхното възпроизвеждане, предоставяне и разпространение.

2.   Параграф 1 не се прилага по отношение на:

3.   В случаите, посочени в параграф 2, букви а) и б), съответните органи от обществения сектор изчисляват общите такси в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, които се определят от държавите членки. Общият приход на тези органи от доставяне и разрешаване на повторна употреба на документи за съответния счетоводен период не надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията. Таксите се изчисляват в съответствие на приложимите счетоводни принципи по отношение на съответните органи от обществения сектор.

4.   В случаите, в които таксуването се извършва от органите от обществения сектор, посочени в параграф 2, буква в), общият приход от доставяне и разрешаване на повторна употреба на документи за съответния счетоводен период не надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането, разпространението, съхранението и уреждането на ползването на права заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията. Таксите се изчисляват в съответствие на приложимите счетоводни принципи по отношение на съответните органи от обществения сектор.“

7)

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Прозрачност

1.   В случай на стандартни такси за повторна употреба на документи, притежание на органите от обществения сектор, всички приложими условия и действителният размер на тези такси, включително и базата за изчисляване на тези такси, се определят предварително и се публикуват, при възможност и по целесъобразност посредством електронни средства.

2.   В случай на такси за повторна употреба, различни от посочените в параграф 1, въпросният орган от обществения сектор посочва предварително кои фактори са взети предвид при изчисляването на тези такси. При поискване органът от обществения сектор посочва и начина, по който са изчислени тези такси във връзка с конкретното искане за повторна употреба.

3.   Изискванията, посочени в член 6, параграф 2, буква б), се определят предварително от държавите членки. Те се публикуват при възможност и по целесъобразност посредством електронни средства.

4.   Органите от обществения сектор гарантират, че заявителите за повторна употреба на документи са информирани относно наличните средства за правна защита, свързани с решенията или практиките, които се отнасят за тях.“

8)

В член 8 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Органите от обществения сектор могат да разрешат повторната употреба безусловно или могат да поставят условия, когато това е целесъобразно, чрез лицензия. Тези условия не налагат ненужни ограничения върху възможностите за повторна употреба и не се използват с цел ограничаване на конкуренцията.“

9)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Практически механизми

Държавите членки създават практически механизми, които да улеснят търсенето на документи, които са на разположение за повторна употреба, като например списъци с основни документи и съответните метаданни, достъпни при възможност и по целесъобразност онлайн и в машинночетим формат, както и портални уебсайтове, които съдържат връзки към списъците с материали. При възможност държавите членки улесняват многоезичното търсене на документи.“

10)

Член 11 се изменя, както следва:

11)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Преглед

1.   Комисията извършва преглед на прилагането на настоящата директива преди 18 юли 2018 г. и съобщава резултатите от този преглед, заедно с всички предложения за изменение на настоящата директива, на Европейския парламент и на Съвета.

2.   Държавите членки представят на всеки 3 години доклад на Комисията за наличието на информация от обществения сектор за повторна употреба, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита. Въз основа на този доклад, който се оповестява публично, държавите членки извършват преглед на прилагането на член 6, по-специално по отношение на таксуването над пределните разходи.

3.   Прегледът, посочен в параграф 1, има за предмет по-специално обхвата и въздействието от настоящата директива, включително степента на увеличение на повторната употреба на документи от обществения сектор, последствията от принципите, приложени при таксуването, и повторната употреба на официални текстове от законодателен и административен характер, взаимодействието между правилата за защита на данните и възможностите за повторна употреба, както и по-нататъшните възможности за усъвършенстване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и развитието на европейска индустрия на съдържанието.“.

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/9

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/11

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани по кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/13

(1)

Съгласно Директива 2009/125/ЕО Комисията трябва да определя изисквания за екопроектиране за свързаните с енергопотребление продукти, които представляват значителен обем от продажбите и търговията, оказват значително екологично въздействие и имат голям потенциал за подобрение по отношение на своето екологично въздействие, без това да води до прекомерни разходи.

(2)

Член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2009/125/ЕО предвижда, че Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 3, и критериите, определени в член 15, и след консултации с Консултативния форум трябва да въведе, когато е целесъобразно, мерки по прилагането във връзка с офис техниката.

(3)

Комисията направи предварително проучване, в което бяха анализирани техническите, екологичните и икономическите аспекти на компютрите. Проучването обхвана заинтересовани страни от Съюза и трети държави, като резултатите бяха направени обществено достояние.

(4)

Предварителното проучване показа, че потенциалът за икономически ефективно подобряване на потреблението на електроенергия от компютри в периода между 2011 и 2020 г. се оценява на около 93 TWh, което съответства на 43 млн. тона емисии на CO2, а през 2020 г. — между 12,5 и 16,3 TWh, което съответства на 5,0 – 6,5 млн. тона емисии на CO2. Следователно компютрите представляват продуктова група, за която следва да бъдат установени изисквания за екопроектиране.

(5)

Понеже голяма част от потенциала за спестяване на енергия на опростените настолни терминали, работните станции, малките сървъри и компютърните сървъри е свързана с ефективността на техните вътрешни захранващи устройства и тъй като техническите спецификации на вътрешните захранващи устройства на тези продукти са сходни с онези на настолните компютри и интегрираните настолни компютри, разпоредбите на настоящия регламент относно ефективността на вътрешните захранващи устройства следва да се прилагат също и за тях. Други екологични аспекти от функционирането на опростените настолни терминали, работните станции, мобилните работни станции, малките сървъри и компютърните сървъри обаче могат да бъдат обхванати от по-конкретна мярка за прилагане на Директива 2009/125/ЕО.

(6)

Екраните имат различни характеристики, поради което следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Като се имат предвид обаче тяхното значително въздействие върху околната среда и големият им потенциал за подобрение, те биха могли да бъдат включени в друга мярка за прилагане на Директива 2009/125/ЕО и/или на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (2).

(7)

Изискванията за екопроектиране следва да не оказват значително отрицателно въздействие върху функционалните възможности на продукта или потребителите, и по-специално по отношение на достъпността на продукта, разходите в рамките на жизнения цикъл и конкурентоспособността на промишлеността. Освен това изискванията следва да не налагат на производителите патентована от дадено дружество технология или прекомерна административна тежест и следва да не влияят отрицателно върху здравето, безопасността и околната среда.

(8)

Подобренията по отношение на енергийната ефективност на компютрите следва да се постигнат чрез прилагане на съществуващи свободно достъпни и икономически ефективни технологии, чрез които могат да бъдат намалени общите разходи за закупуването и експлоатацията.

(9)

Изискванията за екопроектиране следва да бъдат въвеждани постепенно, за да се предостави достатъчно време на производителите да препроектират продуктите, предмет на настоящия регламент. Моментът за въвеждане би следвало да се определи по такъв начин, че да се избегнат отрицателните въздействия върху доставките на компютри и да се вземат предвид разходите на производителите, и по-специално на малките и средните предприятия, като същевременно се осигури своевременно постигане на целите на настоящия регламент.

(10)

Прегледът на настоящия регламент се предвижда не по-късно от три и половина години след влизането му в сила.

(11)

Енергийната ефективност на компютрите следва да бъде определена чрез надеждни, точни и възпроизводими измервателни методи, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище, включително, ако съществуват, хармонизирани стандарти, установени в съответствие с приложимото европейско законодателство в областта на стандартизацията (3).

(12)

Тъй като изискванията за екопроектиране към консумацията на електроенергия в режим в готовност и режим изключен на електрическото и електронното битово и офис оборудване не са напълно подходящи за характеристиките на компютрите, изискванията на Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията от 17 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране към електрическото и електронното битово и офис оборудване във връзка с консумацията му на електроенергия в режим на готовност и режим изключен (4) не следва да се прилагат към компютрите. Следователно в настоящия регламент следва да се определят специфични изисквания за управлението на консумацията на електроенергия, както и за консумацията на електроенергия от компютрите в спящ режим, режим изключен и състояние на най-ниска консумация на енергия, и Регламент (ЕО) № 1275/2008 следва да бъде съответно изменен.

(13)

Въпреки изключването на компютрите от приложното поле на Регламент (ЕО) № 1275/2008 разпоредбите на Регламент (ЕО) № 278/2009 на Комисията от 6 април 2009 г. за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за екопроектиране на външни електрозахранващи устройства по отношение на консумираната мощност на празен ход и на средния КПД в работен режим (5) се прилагат към външните електрозахранващи устройства, които са пуснати на пазара с компютри.

(14)

Съгласно член 8 от Директива 2009/125/ЕО настоящият регламент следва да уточнява приложимите процедури за оценяване на съответствието.

(15)

С цел да се улеснят проверките за съответствие, от производителите следва да се изисква да предоставят информация в техническата документация, посочена в приложения IV и V към Директива 2009/125/ЕО, доколкото посочената информация се отнася до изискванията, определени в настоящия регламент.

(16)

С цел да се гарантират лоялна конкуренция, постигане на потенциалните очаквани икономии на енергия и предоставяне на потребителите на точна информация за енергийните показатели на продуктите, в настоящия регламент следва ясно да се посочи, че допустимите отклонения, предписани за националните органи за надзор върху пазара, при провеждането на физически изпитвания, за да се установи дали конкретен модел на продукт, свързан с енергопотреблението, е в съответствие с настоящия регламент, не трябва да бъдат използвани от доставчиците като възможност за обявяване на по-благоприятни характеристики на модела от тези, които могат да бъдат обосновани с измервания и изчисления, обявени в техническата документация на продукта.

(17)

Следва да бъдат определени базови стойности за сравнение на наличните понастоящем продукти с висока енергийна ефективност. Това ще допринесе за осигуряването на широка разполагаемост и лесна достъпност на информацията, по-специално за нуждите на малките и средните предприятия, което допълнително ще улесни въвеждането на най-добри технологии за проектиране и разработването на по-ефективни изделия с цел намаляване на консумацията на енергия.

(18)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден с член 19, параграф 1 от Директива 2009/125/ЕО,

а)

настолни компютри;

б)

интегрирани настолни компютри;

в)

преносими компютри (включително таблетни компютри, електронни дъски и мобилни опростени терминали);

г)

опростени настолни терминали;

д)

работни станции;

е)

мобилни работни станции;

ж)

малки сървъри;

з)

компютърни сървъри.

а)

блейд система и компоненти;

б)

сървърни устройства;

в)

многовъзлови сървъри;

г)

компютърни сървъри с повече от четири процесорни гнезда;

д)

конзоли за видеоигри;

е)

док-станции.

1)

„Компютър“ означава устройство, което извършва логически операции и обработва данни, има възможност да използва входни устройства и да извежда информация на екран и по принцип съдържа централен процесор, за да извършва операции. Ако няма процесор, устройството трябва да функционира като клиентски терминал на компютърен сървър, който действа като изчислителна единица.

2)

„Компютърен сървър“ означава компютърен продукт, който предоставя услуги и управлява мрежовите ресурси на клиентски терминали, като настолни компютри, преносими компютри, опростени настолни терминали, телефони с интернет протокол (ИП) или други компютърни сървъри. Компютърният сървър обикновено се пуска на пазара за използване в центрове за данни и в офисна/корпоративна среда. Достъпът до компютърен сървър се осъществява преди всичко чрез мрежови връзки, а не чрез преки потребителски входни устройства, като клавиатура или мишка.

Компютърният сървър има следните характеристики:

3)

„Външно захранващо устройство“ означава устройство със следните характеристики:

4)

„Вътрешно захранващо устройство“ означава компонент, който е проектиран да преобразува променливото напрежение от електрическата мрежа в постоянно(и) напрежение(я) за целите на захранването на компютъра или компютърните сървъри и има следните характеристики:

Вътрешните преобразуватели от постоянно в постоянно напрежение, използвани за преобразуване на единично постоянно напрежение от външно захранващо устройство в множество напрежения за компютъра или компютърния сървър, не се считат за вътрешни захранващи устройства.

5)

„Настолен компютър“ означава компютър, чийто основен модул е предназначен да бъде с постоянно местоположение, а не е проектиран да бъде преносим и е предвиден за използване с външен екран и външни периферни устройства, като клавиатура и мишка.

Следните категории настолни компютри са определени за целите на настоящия регламент:

6)

„Интегриран настолен компютър“ означава компютър, в който компютърът и екранът работят като едно устройство, което се захранва с променлив ток по един-единствен кабел. Интегрираните настолни компютри се предлагат в една от следните две възможни форми: 1) продукт, при който екранът и компютърът са физически обединени в едно устройство; или 2) продукт, при който екранът е отделен от компютъра, но е свързан към основното шаси с електрически кабел, по който тече постоянен ток. Интегрираният настолен компютър е предназначен да бъде с постоянно местоположение, а не е проектиран да бъде преносим. Интегрираните настолни компютри не са проектирани така, че основната им функция да бъде извеждане на екран и приемане на сигнали за звук и изображение.

Следните категории интегрирани настолни компютри са определени за целите на настоящия регламент:

7)

„Преносим компютър“ означава компютър, проектиран специално за преносимост и за продължителна работа със или без директна връзка към захранващ източник с променливо напрежение. Преносимите компютри използват вграден екран с размер на диагонала на видимата област от най-малко 22,86 cm (9 инча) и могат да работят с вградена акумулаторна батерия или друг преносим захранващ източник.

Към преносимите компютри спадат и следните подтипове:

Следните категории преносими компютри са определени за целите на настоящия регламент:

Продукти, които в противен случай биха отговаряли на определението за преносим компютър, но консумираната мощност в режим на готовност е по-малка от 6 W, не се считат за преносими компютри за целите на настоящия регламент.

8)

„Настолен опростен терминал“ означава компютър, който разчита на връзка с отдалечени изчислителни ресурси (напр. компютърен сървър, отдалечена работна станция), за да придобие основните си функционални възможности и при който дисковите запаметяващи устройства не са част от продукта. Основният модул на настолен опростен терминал трябва да бъде предназначен за използване на постоянно място (напр. на бюро), а не за преносимост. Настолните опростени терминали могат да извеждат информация на външен или, когато е включен в продукта, вътрешен екран.

9)

„Работна станция“ означава високопроизводителен компютър за един потребител, използван предимно за графични приложения, автоматизирано проектиране, разработване на програми, финансови и научни приложения, както и за други задачи, изискващи висока изчислителна мощност, със следните характеристики:

10)

„Мобилна работна станция“ означава компютър с високи показатели за един потребител, използван предимно за графични приложения, автоматизирано проектиране, разработване на програми, финансови и научни приложения, както и за други задачи, изискващи висока изчислителна мощност, с изключение на игри, и който е проектиран специално за преносимост и за продължителна работа със или без директна връзка към захранващ източник с променливо напрежение. Мобилните работни станции използват вграден екран и могат да работят с вградена акумулаторна батерия или друг преносим захранващ източник. Повечето мобилни работни станции използват външно захранващо устройство и имат вградена клавиатура и показващо устройство.

Мобилната работна станция има следните характеристики:

11)

„Малък сървър“ означава вид компютър, който обикновено използва компоненти на настолни компютри в конструкция на настолен компютър, но е предназначен да действа предимно като запаметяващо устройство за други компютри и да изпълнява функции, като осигуряване на услуги за мрежова инфраструктура и съхраняване на данни/медии, и който има следните характеристики:

12)

„Блейд система и компоненти“ означава система, която се състои от корпус („блейд шаси“), в която се поставят различни видове блейд запаметяващи устройства и сървъри. Корпусът осигурява общи ресурси, от които зависят сървърите и запаметяващите устройства. Блейд системи са проектирани като модулно решение, чрез което се съчетават няколко компютърни сървъра или запаметяващи устройства в един корпус, и са предназначени за техници, които да могат лесно да добавят или заменят блейдовете (напр. блейд сървъри) на място („hot-swap“ – замяна без изключване).

13)

„Сървърно устройство“ означава компютърен сървър, доставен заедно с предварително инсталирани операционна система и приложен софтуер, който се използва за извършване на специализирана функция или набор от тясно свързани функции. Сървърното устройство предоставя услуги в една или повече мрежи и обикновено се управлява през интернет или чрез интерфейс за набиране на команди. Хардуерните и софтуерните конфигурации на сървърното устройство се индивидуализират от продавача, за да изпълняват специфична задача, включително мрежова или свързана със запаметяване, и не са предназначени да изпълняват предоставен от потребителите софтуер.

14)

„Многовъзлов сървър“ означава система, съставена от корпус, в който са поставени два или повече независими компютърни сървъра (или възли), като те споделят едно или повече захранващи устройства. Комбинираната мощност за всички възли се разпределя посредством споделеното(ите) захранващо(и) устройство(а). Многовъзловият сървър е проектиран и конструиран като един корпус и не е проектиран така, че да може да бъде модифициран, без да се изключва.

15)

„Двувъзлов сървър“ означава обикновена конфигурация на многовъзлов сървър, която се състои от два сървърни възела.

16)

„Компютърен сървър с повече от четири процесорни гнезда“ означава компютърен сървър, който съдържа повече от четири интерфейса, проектирани за монтирането на процесор.

17)

„Конзола за видеоигра“ означава захранвано от електрическата мрежа автономно устройство, което е проектирано да се използва за видеоигри като основна функция. Конзолата за видеоигри обикновено е проектирана да извежда на външен екран, използван като основен екран за видеоигри. Конзолите за видеоигри обикновено съдържат централен процесор, системна памет и графичен(и) процесор(и) и могат да включват твърди дискове или други възможности за вътрешно запаметяване, както и оптични устройства. Конзолите за видеоигри обикновено използват ръчни устройства за управление или други интерактивни устройства за управление като основно входно устройство, а не външна клавиатура или мишка. Конзолите за видеоигри обикновено не включват конвенционални персонални компютърни операционни системи, а вместо това се използват специално проектирани за конзолата операционни системи. Преносимите игрови устройства с вграден екран като основен екран за видеоигри и които предимно се захранват чрез вградена акумулаторна батерия или друг преносим захранващ източник, а не чрез директна връзка към захранващ източник с променливо напрежение, се смятат за вид конзоли за видеоигра.

18)

„Док-станция“ означава отделен продукт, проектиран да се свързва с компютър, за да изпълнява функции, като разширяване на свързаността или централизиране на връзките с периферните устройства. Док-станциите могат също така да улеснят зареждането на вътрешните акумулаторни батерии в свързания компютър.

19)

„Централен процесор“ означава компонент в компютър, който контролира интерпретацията и изпълнението на инструкциите. Централните процесори могат да съдържат един или повече физически процесора, известни като „изпълнителни ядра“. Изпълнително ядро означава процесор, който присъства физически. Допълнителни „виртуални“ или „логически“ процесори, получени от едно или повече изпълнителни ядра, не са физически ядра. Повече от едно изпълнително ядро може да се съдържа в процесорен пакет, който заема едно физическо процесорно гнездо. Общият брой изпълнителни ядра в процесора представлява сбора от изпълнителните ядра, предоставен от устройствата, свързани към всички физически процесорни гнезда.

20)

„Дискретна графична карта“ (dGfx) означава отделен вътрешен компонент, съдържащ един или повече графични процесори с контролерен интерфейс за локална памет и локална графична памет и който попада в една от следните категории:

„Пропускателна способност на кадровия буфер“ (FB _BW) означава количеството данни, които се обработват в секунда от всички графични процесори върху dGfx, и се изчислява по следната формула:

където:

21)

„Вътрешно запаметяващо устройство“ означава компонент вътре в компютъра, който осигурява запаметяването на данни.

22)

„Вид на продукта“ означава настолен компютър, интегриран настолен компютър, преносим компютър, опростен настолен терминал, работна станция, мобилна работна станция, малък сървър, компютърен сървър, блейд система и компоненти, многовъзлов сървър, сървърно устройство, конзола за видеоигра, док-станция, вътрешно захранващо устройство или външно захранващо устройство.

23)

„Спящ режим на екрана“ означава режим на консумация на мощност, в който екранът влиза след получаване на сигнал от свързано към него устройство или вътрешно въздействие (като таймер или датчик за присъствие). Продуктът може да влезе в този режим и по причина на сигнал, подаден от потребителя. При получаване на сигнал от свързано към него устройство, мрежа, дистанционно управление и/или вътрешно въздействие продуктът трябва да се активира. Докато продуктът е в този режим, той не извежда видима картина, с изключение евентуално на ориентирани към потребителя или защитни функции, като например информация за продукта или визуализиране на състоянието, или също така функции, зависими от датчици.

„2.

Оборудване за информационни технологии, предназначено най-вече за използване в жилищна среда, с изключение на настолни компютри, интегрирани настолни компютри и преносими компютри, определени в Регламент (ЕС) № 617/2013 (6).

„ж)

предназначено е да бъде използвано с електрическо и електронно битово и офис оборудване, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1275/2008, или с компютри, определени в Регламент (ЕС) № 617/2013 (7).

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/34

(1)

С Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (2) се определят правила относно засиления официален контрол, който следва да се провежда върху вноса на фуражите и храните от неживотински произход, включени в списъка в приложение I към него („списъка“), на граничните пунктове, през които стоките влизат в териториите, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 882/2004.

(2)

В член 2 от Регламент (ЕО) № 669/2009 се предвижда списъкът да се преразглежда редовно — поне веднъж на три месеца, като се вземат под внимание най-малко източниците на информация, упоменати в посочения член.

(3)

Наличието и значимостта на инцидентите с храни, за които са постъпили уведомления чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), констатациите от мисиите в трети държави, провеждани от Хранителната и ветеринарна служба, както и докладите относно пратките с фуражи и храни от неживотински произход, които държавите членки представят на Комисията на всеки три месеца в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 669/2009, сочат, че списъкът следва да бъде изменен.

(4)

По-конкретно по отношение на пратките от сушен боб от Нигерия според съответните източници на информация възникването на нови рискове е достатъчно основание за въвеждането на засилен официален контрол. Поради това в списъка следва да бъде вмъкнато вписване относно посочените пратки.

(5)

Посоченият списък следва също така да бъде изменен, като се засили честотата на официалния контрол за стоките, относно които същите източници на информация показват, че се среща по-високо ниво на несъответствие с приложимото законодателство на Съюза, като това представлява достатъчно основание за засилено провеждане на официален контрол. Поради това вписването относно Brassica oleracea от Китай следва да бъде съответно изменено.

(6)

В тази връзка списъкът следва да бъде изменен, като бъде намалена честотата на официалния контрол на стоките, за които наличните източници на информация сочат общо подобряване на нивото на съответствие с приложимото законодателство на Съюза и за които запазването на съществуващата степен на официален контрол вече не е обосновано. Поради това вписването относно Brassica vegetables от Тайланд следва да бъде съответно изменено.

(7)

Освен това списъкът следва да бъде изменен, като от него бъдат заличени вписванията за стоки, за които наличните източници на информация сочат като цяло удовлетворителна степен на съответствие с приложимите изисквания за безопасност, предвидени в законодателството на Съюза, и за които поради това провеждането на засилен официален контрол вече не е оправдано. Поради това вписванията относно фъстъци от Южна Африка и нар от Египет следва да бъдат съответно изменени.

(8)

С цел по-голяма яснота е необходимо да се измени списъкът с остатъчни вещества от пестициди в бележките под линия, който се намира в приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009, за да се гарантира, че е в съответствие с определенията, предвидени в Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (3).

(9)

С цел да се осигури съгласуваност и яснота е целесъобразно приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 да бъде заменено с текста в приложението към настоящия регламент.

(10)

Поради това Регламент (ЕС) № 669/2009 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/43

(1)

С Регламент (ЕС) № 40/2013 на Съвета от 21 януари 2013 г. за определяне на наличните възможности за 2013 г. за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, предмет на международни преговори или споразумения, във водите на ЕС и за корабите на ЕС в някои води извън ЕС (2) се определя количеството червен тон, което може да бъде уловено от кораби и капани на Европейския съюз през 2013 г. в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море.

(2)

В Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета от 6 април 2009 г. относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕО) № 43/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1559/2007 (3) се изисква държавите членки да уведомяват Комисията за индивидуалните квоти, разпределени на техните кораби с дължина над 24 метра. По отношение на корабите за улов с дължина под 24 метра и капаните, държавите членки трябва да уведомят Комисията поне за квотата, разпределена на организации на производителите или на групи кораби, извършващи риболов с подобно съоръжение.

(3)

Общата политика в областта на рибарството цели осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на сектор „Рибарство“ чрез устойчива експлоатация на живите водни ресурси, основана на подхода на предпазливост.

(4)

В съответствие с член 36, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, когато Комисията установи въз основа на информацията, предоставяна от държавите членки, или друга информация на нейно разположение, че възможностите за риболов за Европейския съюз, държава членка или група от държави членки се смятат за изчерпани за едно или повече съоръжения или риболовни флоти, тя информира съответните държави членки за това и забранява риболовните дейности в съответната зона, със съответното съоръжение, спрямо съответния запас, група от запаси или от страна на флота, участващ в тези специфични риболовни дейности.

(5)

Информацията, с която Комисията разполага, показва, че възможностите за риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, отпуснати на кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на или регистрирани във Франция, Гърция, Италия, Малта и Испания, са изчерпани.

(6)

На 3, 5, 8 и 17 юни Франция е уведомила Комисията за това, че е наредила спиране на риболовните дейности на своите 17 кораба с мрежи гъргър, извършващи риболов на червен тон през 2013 г., считано от 3 юни за 10 от посочените кораби, считано от 5 юни за четири кораба, считано от 8 юни за два кораба и считано от 17 юни за останалия кораб, като с това е наложила забрана за всички тези дейности, считано от 17 юни 2013 г., 17:22 часа.

(7)

На 3 юни Гърция е уведомила Комисията за това, че е наредила спиране на риболовната дейност на своя кораб с мрежи гъргър, извършващ риболов на червен тон през 2013 г., считано от 3 юни 2013 г., 08:00 часа.

(8)

На 13 юни Италия е уведомила Комисията за това, че е наредила спиране на риболовните дейности на своите 12 кораба с мрежи гъргър, извършващи риболов на червен тон през 2013 г., считано от 5 юни за четири от посочените кораби, считано от 6 юни за четири кораба, считано от 9 юни за три кораба и считано от 13 юни за останалия кораб, като с това е наложила забрана за всички тези дейности, считано от 13 юни 2013 г., 15:27 часа.

(9)

На 8 юни Малта е уведомила Комисията за това, че е наредила спиране на риболовната дейност на своя кораб с мрежи гъргър, извършващ риболов на червен тон през 2013 г., считано от 8 юни 2013 г., 21:56 часа.

(10)

На 3 и 17 юни Испания е уведомила Комисията за това, че е наредила спиране на риболовните дейности на своите шест кораба с мрежи гъргър, извършващи риболов на червен тон през 2013 г., считано от 3 юни за пет от посочените кораби и считано от 17 юни за останалия кораб, като с това е наложила забрана за всички тези дейности, считано от 17 юни 2013 г., 00:00 часа.

(11)

Необходимо е, без да се засягат гореспоменатите дейности на Франция, Гърция, Италия, Малта и Испания, Комисията да потвърди забраната за риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в съответните държави — членки на ЕС, считано най-късно от 17 юни 2013 г., 17:22 часа за Франция, от 3 юни 2013 г., 8:00 часа — за Гърция, най-късно от 13 юни 2013 г., 15:27 часа — за Италия, от 8 юни 2013 г., 21:56 часа — за Малта и най-късно от 17 юни 2013 г., 00:00 часа — за Испания.

27.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/45

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,